САЩ предложи половин година отлагане на санкциите за Германия.

Резервоари за суров петрол на компанията за преработка на нефт PCK, чийто мажоритарен собственик е руският гигант Роснефт в Шведт, Германия.
📸 Снимка: Hannibal Hanschke/Getty Images

🇺🇸🤝🇩🇪 САЩ са предложили на Германия отлагане за период от шест месеца на санкциите срещу Rosneft Deutschland – местния филиал на едноименния руски държавен петролен гигант, за да дадат на Берлин време да разреши задънената улица около собствеността на компанията, съобщи Bloomberg на 27 октомври.

Според държавни служители, запознати с преговорите, Вашингтон обмисля еднократен, неповторяем общ лиценз, който временно ще предпази Rosneft Deutschland от американските ограничения.

Министерство на икономиката на Германия обмисля обстойно идеята, която смята да обсъди допълнително на срещата на министрите на енергетиката и околната среда от Г-7 тази седмица в Торонто.

Мярката ще предотврати незабавни смущения в местния рафиниращ сектор, но ще увеличи натиска върху Берлин да намери дългосрочен решение преди изтичането на попечителството над активите на Rosneft през март 2026 г.

Германското правителство конфискува активите на дружеството в отговор на руското нашествие в Украйна през 2022 г. и многократно удължи държавния контрол, макар опитите за продажба – включително преговори с Катар – да се провалят, отбелязва Bloomberg.

Rosneft Deutschland притежава дялове в три германски рафинерии, сред които и PCK Schwedt до Берлин, обработващ около 12% от рафиниращия капацитет на страната, и дял в международния нефтопровод Transalpine.

Предложеното отлагане ще трае много по-кратко от 2-годишния лиценз, издаден от Обединеното кралство миналата седмица. Без изключение германското подразделение може да загуби достъпа до ключови клиенти след 21 ноември, когато влезе в сила последния пакет санкции на Белия дом, съобщава Bloomberg.

Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че остава оптимист, че двете страни ще се договорят за път напред.

Берлин се обяви против национализацията на активите поради опасения за ответни действия на Кремъл срещу германски фирми, работещи в Русия, и за поддържане на петролните доставки за Schwedt, който в момента разчита на казахстански суров петрол, транспортиран през руския тръбопровод „Дружба“.

По-рано унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че предстои да се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп във Вашингтон следващата седмица, за да обсъдят начини за защита на Унгария от последиците от новите санкции срещу руския петрол.

Туск: Построилите „Северен поток 2“ трябва да се срамуват.

🇵🇱 Полският премиер Доналд Туск заяви, че построилите „Северен поток 2“, а не обвиняемите в саботаж, трябва да се срамуват и мълчат и подчерта, че предаването на заподозрения не е в интерес на Полша.

Думите на Туск идват на фона на подновен дебат за газопровода и начина, по който Полша се справя с искането на Германия за екстрадиция на украинския гражданин, обвинен в причиняването на взрив на тръбопровода през 2022 г. Заподозреният, посочен като Володимир З, е задържан през септември в източно-централна Полша.

„Това не е нова ситуация. От наша гледна т очка, единствените хора, които трябва да се срамуват и да мълчат по въпроса за Северен поток 2, са онези, които са решили да го построят“, заяви Туск по време на съвместна пресконференция във Варшава с литовския си колега Инга Ругиниене.

Туск добави, че е представил позицията на страната си пред бившия германски канцлер Олаф Шолц и президента Володимир Зеленски преди много месеци.

„Нашата позиция не се е променила. Със сигурност не е в интерес на Полша да обвинява или да предава този гражданин на друга държава“, категоричен бе той.

Туск добави, че строителството на тръбопровода, свързвал Русия и Германия през Балтийско море, е било „против най-жизненоважните интереси на цяла Европа“.

„Решението ще бъде на съда“, изтъкна полският премиер, като увери, че правителството няма да се намесва в решението му.

Полският министър-координатор на разузнавателните служби Томаш Семоняк заяви, че случаят е изключително сериозен и съдът разполага с около 100 дни, за да вземе решение дали да екстрадира заподозрения в Германия.

Германското разследване твърди, че заподозреният инструктор по гмуркане е помогнал за поставяне на експлозиви на тръбите на „Северен поток“ на дъното на Балтийско море през септември 2022 г. Друг заподозрян украински гражданин беше задържан в Италия през август по подобни обвинения.

Газопроводът „Северен поток 2“, който така и не беше въведен в експлоатация, вече беше източник на спорове преди пълномащабната инвазия в Украйна, а неговите критици настояват, че задълбочава зависимостта на Берлин от руската енергия.

Последният голям клиент на Газпром в Европа ще купува газ от Туркменистан.

🇭🇺🇹🇲 Унгария, един от най-големите клиенти на Газпром в Европейския съюз, изрази желание да започне внос на природен газ от Туркменистан, заяви заместник-държавният секретар по развитие на източните връзки на страната Адам Щифтер по време на посещение в Ашхабад.

„В енергийната сфера разчитаме на Туркменистан като надежден партньор. Унгария зависи от вноса на природен газ от различни държави, затова гледаме с голяма надежда и към Туркменистан. Надяваме се, че в близко бъдеще той ще стане доставчик на газ за Европа, и конкретно за Унгария“, каза Щифтер, цитиран от Интерфакс.

В четвъртък унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви подписването на най-дългосрочния договор в историята на страната за доставка на втечнен природен газ с френската компания Engie, който ще бъде в сила до 2038 г., а общият обем на доставките ще достигне 4 млрд. кубически метра.

В началото на септември Унгария сключи и договор с британската компания Shell за закупуване на 2 милиарда кубически метра газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г., а споразумението е с продължителност 10 години. Газът ще се транспортира през Чехия и Германия.

Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и внасят руски газ и петрол по тръбопроводи, досега се противопоставяха на пълния отказ от руските енергийни ресурси. Въпреки това, според водещия анализатор на Freedom Finance Global Наталия Милчакова, неочакваната промяна в тона на Будапеща относно възможността за внос на газ от други държави показва стремеж към диверсификация на доставките.

Все пак тя отбелязва, че все още не е ясно колко газ би могъл да достави Туркменистан и по какъв начин. „Ще трябва да се използва тръбопроводната инфраструктура на Азербайджан, който също има планове за износ на газ към Европа, или на Иран, с когото ЕС има сложни отношения заради санкциите. Друга възможност е доставките да преминават през „Турски поток“ въз основа на договор с Газпром, обясни Милчакова.

По изчисления на финландския аналитичен център CREA, в момента Будапеща харчи около 500 милиона евро месечно за внос на енергийни ресурси от Русия. През юли доставките на газ за Унгария възлизат на 285 милиона евро, а на петрол – на 200 милиона евро. Словакия също продължава да внася руски тръбопроводен газ, но в значително по-малки обеми – около 50 милиона евро месечно.

Унгария все още има действащ договор с Газпром за доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно до 2036 г.

Русия свиква спешно заседание заради рязкото поскъпване на горивата

🇷🇺⛽ Федералното правителство на Руската федерация планира да проведе извънредно заседание с представители на водещите петролни компании заради кризата на пазара на горива, където цените скочиха с близо 50% от началото на годината.

Събитието, на което ще присъства и вицепремиерът по енергетиката Александър Новак ще бъде проведено в четвъртък, 14 август, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на източници, запознати с подготовката.

По думите им ще се обсъждат мерки за ограничаване на ръста на дребно над нивото на инфлация. Според Федералната служба за държавна статистика „Росстат“ цените на бензиностанциите сега са с 11% по-високи спрямо миналата година, а общият индекс на потребителските цени е скочил с 8,2%.

Обсъжда се увеличаване на минималните обеми гориво за продажба на борсата, където цените на бензин Аи-95 поставят рекорди пети пореден ден. На 5 август тон „Премиум-95“ струваше 80 154 рубли, а на 9 август – 80 206 рубли. От началото на август ръстът е 7%, от началото на лятото – 32%, а от началото на годината – 47%.

Аи-92 е поскъпнал с 34% от края на декември, достигайки 69 390 рубли за тон – най-високо ниво от есента на 2023 г.

Причината за ръста е пълната липса на запаси на независимия пазар, заяви източник от сектора пред вестник Комерсант. Котировките вече са на нива, при които независимите бензиностанции търпят загуби от няколко рубли на литър при продажбата на закупено от борсата гориво.

Друг ключов фактор са нападенията с дронове срещу рафинерии, заяви управляващият партньор на търговеца „Пролеум“ Максим Дяченко. От началото на август са атакувани пет големи завода, а три от тях частично или изцяло са спрели производството.

На 2 август Новокуйбишевски НПЗ преустанови работа, а Рязански НПЗ, който е най-големият на „Роснефт“ и основен доставчик за московския регион, намали капацитета си наполовина. На 9 август Саратовски НПЗ спря приема на суров петрол след щети от безпилотен самолет.

„Интерфакс“ посочва, че властите обмислят по-радикални мерки, сред които административно замразяване на борсовите цени: ако котировките се вдигнат с над 10% от началото на месеца, стартовата цена за деня ще се връща на нивото от първо число. Федералната антимонополна служба предлага компаниите да бъдат задължени да продават на борсата 17% от производството си вместо сегашните 15%, но на предишно заседание на 5 август правителството отхвърли идеята.

Липсата на буфер в производството е друг фактор за поскъпването, тъй като обемите превишават само леко вътрешното търсене, коментира управляващият партньор на NEFT Research Сергей Фролов. Точните данни за производството на горива вече не са публични, след като властите прекратиха статистическите публикации миналата година. По оценки на Reuters през 2024 г. обемът на преработения петрол е спаднал до 267 милиона тона, което е най-ниското ниво за последните 12 години.

Украински дронове удариха Оренбургския хелиев завод.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна удари с безпилотни самолети Оренбургския хелиев завод, ключов руски обект, разположен на около 1200 км от фронтовата линия, съобщи Kyiv Independent, позовавайки се на източник от службата.

„Това е единственият обект в Русия, който произвежда критично важен компонент, използван в производството на ракети, космическата индустрия и авиационния сектор“, заяви източникът.

Местните жители съобщиха, че са чули дронове, летящи над главите им, и поредица от експлозии в близост до завода. В 20:00 ч. местно време руските власти са затворили участък от магистрала М-5 „Урал“ близо до Переволоцки и Холдние Ключи, където е разположена фабриката.

Обхватът на потенциалните щети по завода остава неясен.

Изпълняващият длъжността губернатор на Оренбургска област Евгений Солнцев съобщи, че два дрона са били свалени над региона вчера вечерта, но не коментира материални щети или жертви. Сирените за въздушна тревога са били активирани и днес сутринта.

Оренбургска област се намира на южната граница на Русия с Казахстан, докато хелиевият обект е разположен на около 1200 км от най-близката точка на фронтовата линия в Украйна.

Източникът от разузнаването описа промишленото съоръжение като „единственият производител на хелий в Русия и един от най-големите в Европа, с годишен капацитет да преработва около 15 милиарда кубически метра природен газ“.

Въпреки това руски медии съобщават, че заводът в Оренбург е единственият хелиев производител в страната до 2021 г., Русия също експлоатира Амурски завод на Газпром в Далечния изток, заедно с друг хелиев завод в Иркутска област към 2025 г.

Наред с останалите си приложения, благородният газ може да се използва за налягане и прочистване на задвижващите системи на различни ракети.

Източникът от ГУР отбеляза пред Kyiv Independent, че заводът е сред ключовите обекти на руския военно-промишлен комплекс и е директно замесен в руската агресия срещу Украйна.

Киев ескалира ударите си с дронове на далечни разстояния срещу руски военни и промишлени цели дълбоко в тила, с което има за цел да подкопае руските способности за водене на война. Друга вълна от украински дронове атакува Русия през нощта срещу 12 август, при което беше ударен промишлен обект – завод за производство на синтетични сапфири в Ставропол.

Шпионира ли Руската православна църква в Европа? Част 1 от изследването на Molfar.

🇷🇺🕵️🇪🇺 Това, което от години е ясно на украинската общественост по отношение на същността на Руската православна църква (РПЦ), постепенно започна да се изяснява и на европейската върхушка, а именно че тя се използва не само като инструмент за мека сила, но и като истинска мрежа за шпионаж.

Molfar, агенция за разузнаване с използването на открити източници (OSINT) проведе мащабно проучване, в което анализира 11 европейски държави. В първата част разглеждаме пет от тях: Швеция, Норвегия, Финландия, Холандия и Чехия.

Църквата като шпионска мрежа във Вестерос, Швеция

В шведския град Вестерос руски църковен храм, построен в съмнителна близост до голям брой стратегически обекти, повдигна въпроси от началото на строителството си през 2013 г. Отец Павел Макаренко, енорийски свещеник, служи в църквата на Казанската икона на Божията майка във Вестерос. Въпреки че беше преназначен в Швеция през 2010 г. и оттогава не се е връщал в обратно в Русия, това не му попречи да „служи“ на страната от разстояние.

Църквата, разположена в покрайнините на Вестерос, е построена между 2013 и 2019 г. и е осветена на 4 ноември 2023 г. Сред присъстващите на освещаването е Владимир Ляпин, съветник-пратеник на руското посолство в Швеция. Той е един от 20-те дипломати, заподозрени от датските и шведските власти в извършване на шпионска дейност за руското външно разузнаване (СВР) или Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Местни жители, туристи и енориаши са оставили отзиви за църквата в Google Maps. Част от тях поставят под въпрос наличието на непрозрачна ограда и охранителни камери за наблюдение на периметъра. Може би можем да предложим някои отговори.

През 2013 г. парцелът за църквата беше закупен от Росатом, държавната корпорация за атомна енергия. Ларс Калсеби, бивш председател на Шведската строителна партия, предостави разрешение за строеж. Земята е придобита едва година след първото предлагане на проекта за църквата – бърз за шведските стандарти график, както отбелязват местни журналисти. Отец Павел Макаренко коментира: „Енорията закупи земята и мястото беше избрано по практически причини“ (1,2).

Росатом финансира и изграждането на храма, както потвърди митрополит Антоний в признанието си за подкрепа от Фонда за подпомагане на християнската култура и население. Но руски източници се опитаха да скрият участието на Росатом, твърдейки, че финансирането идва от горепосочената фондация.

Изборът на това място за църквата изглежда не е случаен. Фабриката Westinghouse Electric, която произвежда касети за ядрено гориво, е едва на няколко километра - само на 4,22 км от църквата. Освен това летище Вестерос се намира на само 500 метра от обекта. В рамките на 6 км се намира централата за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия на Mälarenergi AB, основен доставчик на енергия. И накрая, ABB Metallurgy, металургичен завод, е на по-малко от 5 километра.

Близостта на тази църква до чувствителната инфраструктура и участието на Росатом повдигат сериозни въпроси относно нейната истинска цел.

Връщайки се към игумена на този храм отец Павло Макаренко. През август 2024 г. журналисти от Швеция публикуваха репортаж, според който Макаренко е бил похвален от външното разузнаване на Русия. В същото време той категорично отрече обвиненията за финансиране на неговата енория от Росатом. Преди това Макаренко е бил и генерален директор на шведската компания „NC Nordic Control AB“, собственост на руския разработчик Павел Герасимов (от Gerda Group), замесен в дело за трафик на наркотици и участник в множество църковни проекти в Швеция. Неговата компания за внос и износ няма физически склад, но според съобщенията генерира приходи от близо 40 милиона шведски крони.

Преди мандата си във Вестерос, Макаренко ръководеше енории в шведските градове Арбога (на 8,4 км от военно съоръжение, управлявано от Отдела за телекомуникации и информационни системи на шведските въоръжени сили) и Евле (намира се на 1,9 км от батальон на Националната гвардия и на 1,1 км от военен полигон и на 140 метра от железопътна линия).

Вестникът VLT откри, че земята за църквата Вестерос, обслужваща паство от около стотина души, също е закупена от Росатом през 2013 г. Основният източник на тази информация е Säpo, шведската служба за сигурност.

Анализаторът Патрик Оксанен пише: „Вестерос има една от най-дългите писти в Швеция. Градът е стратегически разположен близо до ключови мостове над езерото Меларен, а Стокхолм не е далеч от стратегическото пристанище в Йевле. Този район също е близо до щаба на шведската армия в Енкьопинг и до военен комуникационен център.“

Сега нека разгледаме случаите, включващи други шведски градове.

Упсала: Църквата намира на 750 метра от държавна институция и на 2,7 км от авиобаза с военна академия. Местният игумен отец Виталий Бабушин внезапно е назначен в Швеция през 2010 г., след като преди това е служил в църквата „Сергий Радонежски“ в село Новосергиево, Ногинска област, Московска област. Герасимов, чрез “NC Nordic Control AB” е възстановил Покровската църква там (1). Бабушин работи в отдела за чуждестранни институции на Московската патриаршия в Йоншьопинг, на 600 метра от енергийна компания.

0,77 км	Посолство на България	Всички тези посолства се намират в един и същи район
0,90 км	Посолство на Полша
0,73 км	Посолство на Румъния
0,91 км	Посолство на Тайланд
0,89 км	Посолство на Колумбия
0,93 км	Посолство на Малайзия

Стокхолм: Църквата на Сергиевската енория се намира само на 4 км от правителствената организация Försvars departementet и на 6 км от военната база Försvarsmakten Högkvarteret. Игумен Никита (Олех Станиславович Добронравов), служител на Отдела за външни църковни връзки, ръководи тази енория. Той също така служи като игумен на църквата "Св. Сергий Радонежки" в Стокхолм, за която ще стане дума по-нататък. Църквата "Свети Сергий Радонежки" се намира само на 770 метра от посолството на Чехия.

Гьотеборг: Енория, посветена на Покрова на Света Богородица. На 2 км се намира електрическа централа. Малко по-нататък, на 12 км, се намира военен обект. Енорията се ръководи от протойерей Сергей Бондарев, който управлява и енорията Възкресение Христово в Хелсингборг, разположена на 1,4 км от пристанището.

Болиден: Църквата "Свети Николай Чудотворец", построена през 2017 г. На половин километър от църквата минна компания добива комплексни руди, съдържащи цинк, мед, олово, злато и сребро. Тази църква е заподозряна в шпионаж от шведските медии. Протойерей Максим Смирнов и дякон Александър Беднов ръководят енорията. Беднов завършва Балашовското висше военно авиационно училище за летци (1988) и Таврическия национален университет (Юридически факултет) (2002). Богословското му образование включва Белгородската православна духовна семинария (1, 2).

РПЦ в Норвегия: шпионска ръка на Русия

Брюне: тук се намира църквата на мъченица Ирен, построена през 2014 г. На разстояние от 650 метра, се намира Nordic Steel AS, норвежки доставчик на стоманени конструкции и услуги, вкл. проектиране, металообработка и монтаж.

Robotic Innovation AS се намира на 688 метра от църквата. Въпросната компания е специализирана в автоматизация на вътрешнофабричната логистика с автономни мобилни роботи (AMR), системи за автоматизация и AI технологии. IXYS AS е на 586 метра от църквата. IXYS Norway AS се фокусира върху разработване и производство на полупроводници с висока мощност, включващи тиристори, диоди и модули за различни приложения. Jæren Overflatebehandling AS е на 637 метра от енорията и предоставя услуги за индустриална повърхностна обработка, включващи боядисване, метализиране и антикорозионни покрития за различни индустрии. Aarbakke AS е на 859 метра от Руската църква. Aarbakke е специализирана в производството и доставката на механични компоненти и решения за различни индустрии, включително енергийния сектор, морската индустрия и машиностроенето.

Настоятел на енорията е протойерей Василий Петров (1,2,3,4), служещ и като заместник-ректор на отдела за дистанционно обучение в Калужката духовна семинария (1,2,3). В началото на март 2022 г. той беше част от група духовници на Руската православна църква, излезли с изявление, осъждащо действията на руската армия за „изкореняване на нацизма“ в Украйна (1,2,3).

Осло: В столицата на страната от 2003 г. функционира енорията на Света равноапостолна княгиня Олга. В близост се намират множество държавни учреждения:

• Норвежкото статистическо бюро (SSB), събира и публикува статистически данни за Норвегия, включително данни за икономиката, населението и обществото — 159 м
• Стортинг, парламентът на Норвегия, отговорен за изготвянето и приемането на закони, надзора на правителствените операции и оформянето на държавната политика — 953 м
• Посолство на Грузия, Осло — 601 м
• Посолство на Казахстан — 533 м
• Посолство на Виетнам — 534 м
• Посолство на Канада в Норвегия — 859 м
• Консулство на Финландия — 979 м
• Посолството на Саудитска Арабия — 858 м
• Посолство на Коста Рика — 933 м
• Съюз на военнослужещите — 996 м
• Министерство на местното самоуправление и регионалното развитие — 593 м
• Министерство на децата и семействата — 593 м
• Министерство на транспорта и съобщенията — 593 m
• Министерство на енергетиката — 593 м
• Министерство на здравеопазването и социалните услуги — 549 м
• Консулство на Република Словения — 842 м

Настоятел на енорийския храм е архимандрит Климент Хухтамяки (1,2) (Юха Калеви Хухтамяки). Родом от Финландия, Хухтамяки е постриган за монах през декември 1996 г. от митрополит Кирил (Гундяев). Монашеското му име е Климент. През април 1997 г., Кирил го изпраща в Норвегия, за да организира православни енории под юрисдикцията на Московската патриаршия. След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през януари 2023 г. той отказа да обсъжда войната и да напусне РПЦ по примера на някои европейски църкви. Вместо това през ноември 2024 г. той извърши освещаването на църквата Казанска икона на Божията Майка във Вестерос.

Киркенес е друго забележително място, в което от 2015 г. се помещава руската православна енория "Св. Трифон Печенгски". На 5 км от нея се намира военно съоръжение гарнизон. На 85 метра се намира община Южен Варангер; шведското консулство е на 121 метра; руското посолство в Норвегия е на 120 метра, а пристанището Киркенес е на 937 метра.

В началото на новия век имаше планове за изграждане на морска църква за руските моряци в Киркенес. Проектът получи положителна обратна връзка от норвежкото правителство, ръководено от теолога Кел Магне Бондевик. Дори Владимир Путин по време на своето посещение в столицата Осло през 2002 г. прояви интерес към проекта, който въпреки всичко никога не е напредвал отвъд етапа на обявяване (1,2).

РПЦ също притежава имоти в Киркенес, разположени едва на няколко километра от границата с Русия. Според журналисти Църквата е закупила енорията "Св. Трифон Печенгски" през 2015 г. Тази област е известна с тесните си връзки с Русия, като много руснаци живеят от норвежката страна на границата (1,2).

Вадьо: Тук се строи параклис на РПЦ от 2017 г. Не са налични конкретни детайли за източниците на финансови средства за изграждането на параклиса. Въпреки това, по време на координацията на проекта в онлайн конференция през юли 2020 г., норвежкият Баренцов секретариат (1,2) финансира срещата и по-ранните пътувания на свещеници до страната. Отпуснатите държавни средства са на стойност милиони крони за насърчаване на приятелските отношения между местните общини и два руски града (Архангелск и Мурманск) (1,2). По време на тези отношения ветеранската организация „Фонд Щит“ (FSB) от Мурманск инициира няколко т.нар. мемориални обиколки с местните жители на Вадьо (1,2). Статията, цитираща тази информация, беше премахната от 27 септември 2024 г.

GLOBUS е радарна система, разположена във Вардо, Норвегия, която се управлява от Норвежката разузнавателна служба (NIS) и наблюдава съвсем официално арктическото въздушно пространство и космоса за националните интереси на Норвегия. Въпреки това, близостта на това съоръжение до известни руски военноморски бази, заедно с участието на САЩ в изграждането и финансирането му, поражда подозрения, че то може да функционира и като част от системата за противоракетна отбрана на САЩ (1, 2). Това означава, че Руската православна църква е възнамерявала да построи молитвен дом близо до едно от най-чувствителните места в Норвегия, получавайки подкрепата на общината за своето начинание. Оттогава плановете за строителство са отменени.

Енорията на Св. Анна Новгородска е построена през 2008 г. в Трондхайм и се обслужва от свещеник Александър Волохан (1,2) .

Трондхайм: Енорията на преподобна Анна Новгородска е построена през 2008 г. Там служи свещеник Александър Волохан (1,2). Няма данни за произхода на даренията.

Близост на правителствени и военни съоръжения до енорията на РПЦ:

• Бункер за подводници – 925 м
• Военновъздушна академия – 1291 м
• Военна база – 1292 м
• Пристанище Хъртигрутен, Трондхайм – 1193 м
• Консулство на Финландия – 1411 м
• Генерално консулство на Република Полша – 515 м
• Почетно консулство на Народна република Бангладеш в Трондхайм – 810 м
• Шведско консулство при Ян Кааре Тапер – 655 м
• Кралско консулство на Дания – 863 м
• Консулство на Холандия – 577 м
• Почетен консул на Естония в Трондхайм – 752 м
• Почетно вицеконсулство на Испания в Трондхайм – 753 м
• Офис за събития, Отдел Култура, Община Трондхайм – 402 м
• Окръжен съвет Трьонделаг, Трондхайм – 894 м

Финландия затваря руските църкви?

Турку: От 2002 г. до неотдавна там действаше храмът „Успение на Пресвета Богородица“, настоятел на който беше игумен Никита (Олег Станиславович Добронравов), специалист по църковно право и близък съратник на Гундяев (1,2). През 1997 г. работи в Отдела за външни църковни връзки, а през 2000 г. поема монашески постриг при митрополит Кирил. След закриването на тази църква Добронравов вече е настоятел на енорията „Свети Сергий“ в Стокхолм (1,2).

Тази църква беше затворена от властите на град Турку на 1 август 2022 г. поради нахлуването на Русия в Украйна. Църквата се намираше близо до стратегически обекти като крайбрежния флот, базата и командването в Пансио, пристанището на Турку, кметството, Регионалната държавна административна агенция на Югозападна Финландия и генералното консулство на Руската федерация в Турку (2).

Въпреки това подобни затваряния на подозрителни църкви след нахлуването на Русия в Украйна остават изолирани случаи.

Хелзинки: В столицата например се намира църквата „Покров на Пресвета Богородица“. Въпреки че е построена през 1953 г., тя продължава да работи в близост до стратегически съоръжения:

Производство	Harmagetoff Military Технологии	1649м
Военно съоръжение	Ghorec - Набиране на персонал, военни Комисариат	4501м
Военно съоръжение	Асоциация на кадетите Корпус	3278м
Правителствено съоръжение	Агенция за цифрови и демографски данни, Espoo	3163м
Правителствено съоръжение	Mäntyniemi / Официална резиденция на президента на Република	2222м
Правителствено съоръжение	Kesäranta / Официална резиденция на премиера Министър	2601м
Производство	STEMMER IMAGING предоставя машинно зрение и решения за обработка на изображения за автоматизация и контрол на качеството в различни индустрии, включително камери, оптика и софтуер.	3019м

Тук действа и Енорията на Свети Николай Чудотворец, действаща от 1938 г. В близост се намират следните съоръжения:

Военно съоръжение	Президентска гвардия	2498м
Военно съоръжение	Военноморска академия	4543м
Морско съоръжение	Уест Харбър	1752м
Морско съоръжение	Южно пристанище	2679м
Морско съоръжение	Северното пристанище	2753м
Правителствено съоръжение	Дом на парламента	1079м
Правителствено съоръжение	Канцелария на парламентарния омбудсман	1179м
Правителствено съоръжение	Mäntyniemi / Официална резиденция на президента на републиката	1498м
Правителствено съоръжение	Kesäranta / Официална резиденция на министър-председателя	1260м
Правителствено съоръжение	Генерално консулство на Уругвай в Хелзинки	1597м
Правителствено съоръжение	Консулство на Доминиканската република	1636м
Правителствено съоръжение	Министерство на правосъдието и свързани отдели	2078м
Военно съоръжение	Финландски отбранителни сили	2225м

Нидерландия

Амерсфорт: Църквата „Свети Корнилий Стотник“, епископ на Кесария в Палестина, е построена през 1981 г. Ректор е протоиерей Стефан Бакер. Наблизо се намират следните съоръжения:

Военно съоръжение	Казармата Сен Бернар (вход)	1594м
Морско съоръжение	Разделен порт	1362м
Правителствено съоръжение	Нидерландски орган за цифрова инфраструктура	426м
Правителствено съоръжение	Екип за високотехнологични престъпления	499м
Правителствено съоръжение	Енергийно посолство	234м
Правителствено съоръжение	Община Амерсфорт	716м
Корпоративен офис	Nobian произвежда основни химикали като хлор, сол и сода каустик, с акцент върху устойчивостта за различни индустрии, включително пречистване на вода и енергия.	657м
Корпоративен офис	EDSN (Energy Data Services Netherlands) управлява обмена на данни в холандския енергиен сектор, като осигурява безпроблемно взаимодействие между доставчици и мрежови оператори.	657м

Хага: Хагският манастир на пророка, предтечата и Кръстителя Йоан е създаден през 1972 г. и е затворен от декември 2022 г. В близост има 29 (!) правителствени съоръжения, включително Федерацията на европейските асоциации за отбранителни технологии (407 м), военно съоръжение (2041 м), външното пристанище (3529 м) и електроцентралата Uniper City (1883 м). м).

Ротердам: Църквата "Александър Невски" е построена през 2004 г. Настоящият настоятел е свещеник Анатолий Бабюк. Той отказа да коментира "украинската" тема след началото на руската инвазия. Балтийската строителна компания построи църквата. Проектът е завършен на 20 юни 2004 г. с освещаването на храма в чест на Свети Александър Невски, водено от Смоленския и Калининградски митрополит Кирил (Гундяев). От 1990 г. настоятел на църквата в Ротердам е отец Григорий Красноцветов. След смъртта му през 2017 г. длъжността пое свещеник Анатолий Бабюк.

В непосредствена близост до църквата има девет правителствени съоръжения, включително прокуратурата в Ротердам (на 1142 метра), както и:

Военно съоръжение	Казарми Ван Гент	3245м
Военно съоръжение	База Ван Гентказерне	3592м
Морско съоръжение	Пристанище Ротердам	942м
Корпоративен офис	Доставчик на оборудване за електроцентрали	431м

Също така в Ротердам е църквата на иконата на Божията майка, създадена през 1959 г. Близките структури включват:

Правителствено съоръжение	Консулството на Републиката на Мадагаскар	143м
Правителствено съоръжение	Генералното консулство на Ангола	715м
Правителствено съоръжение	Консулството на Куба	873м
Инфраструктурно съоръжение	ЖП гара	1000м
Корпоративен офис	Металургична компания	199м

Чехия

Прага: руската държавна "Газпром нефт" финансира частично стенописите на катедралата "Свети Кирил и Методий", принадлежаща на епархията Михаловце-Кошице на Православната църква на Чешките земи и Словакия. Пражкият архиепископ Христофор награди Дмитрий Малишев, бивш съветник на председателя на Управителния съвет на Газпром Нефт, за помощта му.

В Оломоуц се намира катедралата Свети Горазд Охридски (Оломоуц), създадена през 1939 г.

Най-близкият военен или друг стратегически обект се намира на 70 км. Това е склад за боеприпаси, където през 2014 г. саботажна операция на група агенти на ГРУ доведе до избухването на експлозии на 16 октомври и 3 декември, които доведоха до смъртта на двама души, евакуирането на близките населени места и операциите по почистването приключиха едва на 13 октомври 2020 г. В депото, наето от фирма Имекс, се съхраняваха:

• Склад № 16: 50 тона боеприпаси.
• Склад № 12: 100 тона боеприпаси (пушки и артилерийски снаряди).

Двата склада били на 1,2 км един от друг, а точките им за достъп били извън селото. Към 2024 г. Чехия е издала заповед и повдигнала обвинения срещу шестима офицери от ГРУ, ръководени от генерал Андрей Аверянов, началник на военно поделение 29155. Освен него, Александър Мишкин и Анатолий Чепига, обвиняемите са Николай Ежов, Денис Сергеев (с псевдоним Сергей Федотов) и Егор Гордиенко (с псевдоним Георгий Горшков).

На 72 км от споменатото военно съоръжение се намира параклисът "Светата Троица" (Челеховице на Хане) във Върбетице.

РПЦ, известна с тесните си връзки с руските разузнавателни служби, продължава да строи църкви в близост до стратегически съоръжения, държавни институции и военни бази в различни европейски страни. Това изглежда като систематично и целенасочено усилие. За пореден път руснаците използват религиозния фронт за събиране на разузнавателни данни, превръщайки се във сериозна заплаха за европейската сигурност, която до голяма степен бива игнорирана.

Имайки предвид агресивната политика на Русия, тези обекти може да служат за потенциални канали за събиране на разузнавателна информация. Русия може да използва получената информация и да я сподели със съюзнически страни като Иран, Китай и Северна Корея.

Това не е просто въпрос на шпионаж, а демонстрира как руските държавни структури, използват РПЦ като инструмент в стремежа си да се доближат до критични обекти в западните страни. Тази ситуация изисква сериозна реакция, засилено наблюдение на всички подобни „религиозни обекти“ и международна координация. Крайно време е Европа да признае, че под одеждите на религията Русия може да организира и провежда враждебни разузнавателни операции.

Турски поток отчете рекордно количество доставки на газ.

🇷🇺🇪🇺 Доставките на руски газ за Европа по газопровода "Турски поток" поставиха нов рекорд миналата седмица, според данни на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ENTSOG), цитирани от ТАСС в сряда.

Доставките на газ през газопровода “Турски поток” достигнаха рекордно седмично ниво в периода между 3 и 9 февруари, като над 390 милиона кубични метра бяха изпомпани през компресорна станция “Странджа-2” на турско-българската граница.

Това бележи най-високата седмична доставка от пускането на тръбопровода през януари 2020 г., надминавайки предишния рекорд от 376 mcm, поставен между 13 и 19 януари.

Тръбопроводът също така постави нов рекорд за дневни доставки, достигайки връх от 56,7 млн. кубични метра в понеделник, надминавайки предишните върхове няколко пъти през седмицата.

След като Украйна спря транзита на руски газ за Европа на 1 януари, Турски поток се превърна в единствения маршрут, доставящ руски газ до европейските пазари. Миналата година Киев пренесе около 15 милиарда кубически метра газ към ЕС.

Освен това студената зима означава, че газовите резервоари на ЕС се изпразват по-бързо от нормалното и ЕС ще трябва да намери допълнителни 10 млрд. кубически метра, за да замени превишеното количество газ, използвани тази зима за захранване на индустрията и отопление на жилищните домове.

Недостигът вече повиши цените на газа и доведе до разговори за рестартиране на повредените газопроводи "Северен поток 1" и "Северен поток 2". Една от четирите нишки на двата тръбопровода не е повредена от експлозиите през септември 2022 г. Тази верига може да бъде пусната отново утре и има капацитет от 25 милиарда кубически метра, точно количеството липсващ газ, от което се нуждае Европа.

От началото на отоплителния сезон ЕС вече е изразходил повече от половината от натрупаните зимни запаси от горива, възлизащи на общо 53,2 млрд. кубически метра. Последният сезон на изтегляне на газ от европейските подземни хранилища приключи на 31 март 2024 г., след който рекордните 58,44% резерви все още са налице.

Протести в Приднестровието заради спрените доставки на газ.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Стотици жители на Приднестровието излязоха на протест срещу молдовските власти, обвинявайки ги в умишлено подклаждане на енергийна криза, породена от спрените доставки на руски газ, съобщават местни медии.

Предимно рускоезичният регион с население, наброяващо около 450 000 души, отделил се от Молдова с разпадането на СССР, е болезнено засегнат от спирането на транзита на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна, като от 1 януари 2025 г. на практика е без отопление и топла вода и с напълно парализирана промишленост.

Видео, качено от местното издание Новости Приднестровья, показва местни жители с руски знамена и плакати с надписи като “Молдова, пусни газта!“, "Приднестровие е независима държава!" и “Не на геноцида на приднестровския народ!"

Лидерите на сепаратисткия анклав твърдят, че властите в Кишинев зад кризата стоят, обвинявайки ги в това, че не са разрешили дългогодишни финансови неуредици с Газпром, което е довело до спирането на доставките на газ.

Но Молдова твърди, че Русия все още може да снабдява региона чрез газопровод, който минава през Балканите, обвинявайки я в умишлено предизвикване на кризата по политически причини.

Лидерът на приднестровските сепаратисти Вадим Красноселски изрази своята готовност да купува газ от Молдова, на което тя отговори, че ще преразгледа искането, за да “се увери, че е в съответствие с националните и международните правни стандарти“.

Според молдовският премиер Дорин Речан, кризата с енергийните доставки за региона може да бъде решена, но за целта е нужно да бъде извършено изтеглянето на руските войски от региона, които да бъдат заменени с мироопазваща мисия, ръководена от ООН.

Приднестровието се отдели от Молдова с разпадането на СССР, води кратка война срещу новата независима държава, а оттогава остана на източната ѝ граница в продължение на повече от три десетилетия без практически никакво насилие или сблъсъци. Въпреки това в региона продължават да са разположени около 1500 руски “миротворци“.

Приднестровието обмисля закупуване на газ от Русия чрез посредник.

📸 Снимка: Roman Yanushevsky/Channel 9

🇷🇺🇲🇩 Русия и местните власти в Приднестровието обсъждат възможността за закупуване на газ за окупирания регион на Молдова на европейския спотов пазар чрез компания посредник, съобщи на 15 януари контролираната от държавата медия Комерсант.

Разходите вероятно ще бъдат компенсирани от руския бюджет, пише ежедневникът.

Държавният енергиен гигант “Газпром“ спря доставките на газ за Молдова на 1 януари, след като Украйна спря транзита на руски газ през територията си. Газпром твърди, че е спрял доставките поради предполагаеми неплатени дългове на Молдова, а не поради проблеми с транзита.

Спирането на газа доведе до масови прекъсвания на електрозахранването в Приднестровието, тласкайки региона към индустриален колапс. Регионът, контролиран от Русия, зависи от нейните доставки, докато останалата част от страната се насочи към диверсификация от други доставчици.

Според източници на Комерсант газ може да се купува от януари до април в количества до 3 милиона кубически метра на ден на обща цена от 164 милиона долара.

Доставките за Тирасполтрансгаз, най-големият доставчик в Приднестровието, вероятно ще се извършват не от Молдовагаз, която има монопол върху доставките за региона, а от друг молдовски доставчик на газ – Natural Gaz D.C.

Неговият съсобственик Аркадий Викол потвърди, че компанията му е подписала рамков договор с Тирасполтрансгаз за доставка на 2 до 3 милиона кубически метра газ на ден за Приднестровието.

Службата за сигурност и разузнаване на Молдова е разпитала Викол за плановете на компанията му да организира доставки на газ за Приднестровието, отбеляза молдовският премиер Дорин Речан.

Русия ще възобнови доставките на газ за Приднестровието под формата на хуманитарна помощ, каза Вадим Красноселски, ръководител на региона, контролиран от проруски сепаратисти.

Спирането на руския газ затвори почти цялата индустрия в Приднестровието

Изглед към “Лахта център”, седалището на Газпром в Санкт Петербург, 27 април 2022 г.
📸 Снимка: Dmitri Lovetsky/AP

🇲🇩🇷🇺 Спирането на доставките на руски газ за Молдова доведе до затваряне на всички индустриални компании в Приднестровието с изключение на производителите на храни.

Предимно рускоезичният регион с около 450 000 души население, отделил се от Молдова през 90-те години на миналия век с разпадането на Съветския съюз, беше засегнат болезнено от спирането на доставките на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна.

Промишлените предприятия не работят, с изключение на тези, които се занимават с производство на храни, тъй като те осигуряват пряко продоволствената сигурност на Приднестровието, обясни пред местен новинарски канал Сергей Оболоник, първи вицепремиер на региона и ръководител на министерството на икономическото развитие.

„Твърде рано е да се прецени как ще се развие ситуацията. Проблемът е толкова обширен, че ако не бъде решен дълго време, вече ще имаме необратими промени – т.е. предприятията ще загубят способността си да стартират отново“, допълни той.

В същото време той увери, че държавата ще подкрепи предприятията, за да завършат и доставят готова продукция. По думите му до 5 януари ще стане ясно колко енергия консумира битовият сектор, а балансът ще покаже какво може да се разпредели за нуждите на предприятията.

Украйна позволи на Русия да продължи да изпомпва газ през нейна територия въпреки почти три години война и печелеше до 1 милиард долара годишно от транзитни такси, но отказа да поднови петгодишното споразумение, което изтече в сряда.

Европейските клиенти на газ като Словакия и Австрия се бяха подготвили за прекъсването, като си осигуриха алтернативни доставки. Но Приднестровието, въпреки връзките си с Москва и присъствието на контингент от 1500 руски военнослужещи там, беше парализирано.

В сряда местната енергийна компания спря отоплението и топлата вода на домакинствата и призова семействата да се стоплят, като се събират в една стая, покриват прозорците със завеси или одеяла и използват електрически нагреватели.

Вадим Красноселски, проруски сепаратистки лидер на региона, заяви, че има запаси от газ, които могат да стигнат за не повече от 10 дни ограничена употреба в северните части и два пъти повече в южните части. Той заяви, че основната приднестровска електроцентрала е преминала от газ към въглища и трябва да може да доставя електричество на жителите през януари и февруари.

Русия изпомпваше 2 милиарда кубически метра газ годишно за Приднестровието – включително електроцентралата, която също така осигуряваше енергия за цяла Молдова, страна с население от 2,5 милиона души, която иска да се присъедини към ЕС.

Молдова има дълга история на напрегнати отношения и спорове за разплащанията за газ с Русия. Бившата съветска република се опитва да намали потреблението на енергия поне с една трета и да внася повече от 60% от нуждите си от съседна Румъния.

Ръководителят на молдовската национална газова компания “Молдовагаз” Вадим Чебан посочи, че неговата компания е изразила готовността си да помогне за закупуването на газ от европейски страни, за да облекчи недостига, като е информирала за това газоразпределителната компания в сепаратисткия анклав “Тирасполтрансгаз”.

Но газът, доставен в региона, ще трябва да се заплаща на пазарни цени, заяви той пред местната телевизия TV8. В продължение на няколко години Приднестровието не плаща нищо за доставки от руския газов гигант “Газпром” в резултат от мълчаливо споразумение с Москва.

Украинският президент Володимир Зеленски определи края на транзита на руски газ като „едно от най-големите поражения на Москва“ и призова Съединените щати да увеличат доставките на газ за Европа.

След като Русия предприе пълномащабното си нахлуване в Украйна, Европа предприе поредица от стъпки за намаляване на зависимостта си от руската енергия и увеличи вноса от други източници, включително газ от Норвегия и втечнен природен газ от САЩ и Катар.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че загубата на руския газ нанася непоправими икономически щети на Европа, от което се облагодетелстват САЩ.

„Отговорността за прекратяването на доставките на руски газ е изцяло на Съединените щати, на марионетния режим в Киев, както и на властите на европейските държави, които пожертваха благосъстоянието на своите граждани в името на финансовата подкрепа на американската икономика“, заяви тя.

Как Молдова ще си върне Приднестровието без нито един куршум?

“Молдовагаз” е акционерно дружество, чиито акции са мажоритарна собственост на “Газпром”, но също така се намира под контрола и надзора на молдовското правителство.

Според руската компания, то е събрало дългове в размер на 700 милиона щатски долара за доставките на газ до Молдова (без Приднестровието) в периода 1991–2021 г. и именно този неплатен дълг е накарало “Газпром” да прекрати договора си с Кишинев.

През октомври 2021 г. беше проведена среща в Санкт Петербург между тогавашният вицепремиер на Молдова Андрей Спину и главния изпълнителен директор на “Газпром” Алексей Милер, след която стане ясно, че според руската компания общият размер на дължимото от Кишинев възлиза на 709 милиона щатски долара.

Молдова нае две фирми, една от Норвегия и една от Обединеното кралство, за извършването на одит. Той трябваше да бъде готов до май 2022 г., но беше забавен заради пълномащабната инвазия в съседна Украйна и в крайна сметка приключи чак през есента на 2023 г.

Според него 276 милиона щатски долара от дължимото не могат да бъдат доказани, като в същото време беше признат дълг от 400 милиона долара, но одиторите казаха, че дългът не може да бъде изплатен, защото е много стар и Газпром не си е направил труда да го повдигне през годините, за които одиторите смятат, че руската компания е простила на дъщерното си дружество.

Останалите 33 милиона долара са средства, които според одита са изразходвани от компанията без предварително одобрение от молдовското правителство. Един такъв забележителен разход беше новата централа на “Молдовагаз” на улица “Пушкин” в центъра на столицата Кишинев.

В крайна сметка одитът установи, че единственото дължимо от Молдова е сумата от 8,6 милиона щатски долара, които Кишинев беше много доволен да заплати. Въпреки това руската страна отхвърли заключението на одита и прекрати преговорите.

Докато течеше самият одит, “Газпром” отправи първата си заплаха, че ще спре доставките на газ за Молдова през октомври 2022 г. Заплахата не беше изпълнена, но руската страна вдигна цените на кубически метър газ.

Договорът на “Молдовагаз” с Газпром изтича през 2026 г. Въпреки че договорът с украинските власти изтече в началото на тази година и не беше подновен, това не прави договора с Кишинев невъзможен за изпълнение, тъй като доставките на руски газ могат да бъдат осъществени през тръбопроводите “Турски поток” и “Син поток”, които минават през Турция.

Отказът на руската компания да се съобрази с одита е класически пример за форма на тормоз и изнудване. Въпреки това, за разлика от по-рано, в момента Молдова се управлява от прозападна администрация, която е решена да се откъсне завинаги от хватката на Русия и тактика като тази няма да проработи.

„Газпром“ можеше да намали доставките на природен газ, но властите в Кишинев така или иначе нямаха намерение да подновяват договора след 2026 г. Фактът, че това се случва сега, една година по-рано, не променя много.

Единствените губещи от така създалата се ситуация са властите в Приднестровието, които сега са толкова уязвими и зависими от управляващите в Кишинев, колкото никога досега в историята на сепаратисткия регион. За няколко дни Русия преобърна баланса на силите в страната и остави своите поданици в проруския анклав на милостта на молдовските власти, които сега контролират всички входни и изходни точки на стоки и ресурси.

Единственото, с което Приднестровието можеше да изнудва властите в Кишинев, беше евтината електроенергия, благодарение на безплатните доставки на природен газ, н това остана в миналото. Сега Приднестровието почти не разполага с ресурси, за да оцелее и рано или късно ще се наложи да седне на масата за преговори или да се сблъска с вътрешни бунтове.

Мая Санду и Молдова спечелиха войната в Приднестровието без нито един изстрелян куршум и благодарение най-вече на лошия хазарт от страна на Кремъл. Въпрос на време е сепаратисткият регион Приднестровие да престане да съществува.

Украйна спря транзита на руски газ за Европа в историческа пробив

🇺🇦⚔️🇷🇺 Транзитът на руски газ към Европа през Украйна остана в историята, слагайки край на продължилото десетилетия споразумение и отбелязвайки поредната жертва на пълномащабната руска инвазия срещу Украйна.

Руски природен газ се доставяше в Европа през украинска територия от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в споразумение, което носеше приходи за Москва от газа, а за Киев от таксите.

Последният договор за транзит изтече днес, като властите в Киев взеха решение да не удължават сделката след началото на пълномащабната руска агресия срещу страната през февруари 2022 г.

Киев приветства спирането на транзита на руски газ като „историческо събитие“ и подчерта, че този ход ще нанесе удар върху финансирането на руската военна машина.

В същото време Кремъл го представя като ход на Украйна, равносилен на прострелване в крака, с който освен всичко и разочарова своите партньори в Източна Европа, които разчитат на руските доставки.

Словакия, една от тези страни, заклейми този ход, но той беше приветстван от останалите страни в ЕС, включително от Полша. Руският газ представляваше под 10% от целия внос в Европейския съюз през 2023 г. – спад от над 40% преди началото на войната. Но някои страни-членки изглежда все още са силно зависими от него.

„Ние спряхме транзита на руски газ“, подчерта украинският министър на енергетиката Херман Халущенко в свое изявление в сряда, наричайки този ход „историческо събитие“ и изразявайки надежда, че с него Москва ще понесе нови финансови загуби.

Руският енергиен гигант “Газпром“ заяви, че “руски газ не се доставя за транзит през Украйна от 8:00 сутринта (05:00 GMT)“, допълвайки че е загубил „техническото и юридическото право“ да транспортира своя газ през украинска територия до Европа.

Европейските цени на природния газ се покачиха до над 50 евро за мегаватчас за първи път от над година във вторник, докато източноевропейските клиенти на руския газ се подготвяха за спиране на доставките.

Словашкият премиер Роберт Фицо разкритикува решението на Киев, като предупреди, че Европа ще плати цената.

„Спирането на транзита на газ през Украйна ще има драстично въздействие върху всички нас в Европейския съюз, но не и върху Руската федерация“, отбеляза той в своето видео обръщение, публикувано във Facebook.

Фицо тласка своята Словакия, страна-членка на ЕС и НАТО, все по-близо до руската орбита след завръщането си на власт през 2023 г.

Полша, която не внася руски газ и е един от най-гласните поддръжници на Киев, приветства хода. Министърът на външните работи Радослав Сикорски посочи, че спирането на транзита отбелязва „нова победа след разширяването на НАТО към Финландия и Швеция“.

Унгария до голяма степен също остава незасегната от решението, тъй като получава по-голямата част от руския газ по “Турски поток“, алтернативния маршрут, който заобикаля Украйна, преминавайки през Турция и Балканите.

Брюксел омаловажи въздействието, което ще окажат спрените доставки върху 27-членния съюз: „Комисията работи повече от година специално за подготовката на сценарий без транзит на руски газ през Украйна“, припомниха официални лица пред AFP.

Киев се противопостави на страните, които останаха клиенти на руските енергийни доставки от началото на пълномащабната инвазия в страната, обвинявайки ги, че финансират руската агресия.

Постъпленията от доставките на нефт и газ са от първостепенно значение за руската икономика. Изправена пред безпрецедентни икономически санкции и натиск да намали покупките, Москва се пренасочи към износ за азиатските пазари.

Нетните загуби на руския „Газпром“ са се удвоили на годишна база.

Екран показващ цената на акциите на „Газпром“ в офиса на Московската борса в Русия на 10 януари 2023 г. Акциите на руския газов гигант се сринаха след санкциите, наложени в отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна.
📸 Снимка: Kirill Kudryavtsev/Getty Images

🇷🇺 Руският газов гигант „Газпром“ претърпя нетни загуби от януари до юни 2024 г. почти двойно по-големи от тези през същия период на миналата година. Това съобщи украинската медия enkorr в сряда, 31 юли 2024 г.

Загубите през първата половина на 2024 г. възлизат на 480,64 милиарда рубли (около 5,5 милиарда долара), докато тези през първата половина на 2023 г. са приблизително 255 милиарда рубли (2,95 милиарда долара), според финансовите отчети на компанията, разгледани от изданието.

„Газпром“ премина през бурни периоди от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна – приходите му паднаха с 30% миналата година с нетна загуба от 6,9 милиарда долара, най-голямата от 25 години насам.

Началото на войната доведе след себе си рязко влошаване на отношенията между Русия и страните от Европейския съюз, което ограничи значително дейността на компанията. Енергийният гигант, който дотогава разчиташе на европейските пазари, не съумя да намери алтернативи, след като ЕС се отдръпна от руския газ. Докато Газпром постигна известен успех на други чуждестранни пазари, той се равнява на едва 5-10% от продажбите, които компанията реализираше на Стария континент.

Москва обложи с големи данъци приходите на „Газпром“ през последните две години и компанията плати 28 милиарда долара на правителството през 2023 г., което представлява 9% от приходите в държавната хазна за изминалата година.

През юни в доклад, поръчан от компанията, се твърди, че тя няма да може да възстанови загубите, понесени от войната в Украйна, поне още едно десетилетие.

Компанията заяви, че износът за Европа се очаква да достигне средно 50-75 милиарда кубически метра годишно до 2035 г., само една трета от предвоенния износ на газовия монополист.

„Прогнозата е мрачна“, заяви тогава пред Financial Times Елина Рибакова, старши сътрудник в Института за международна икономика Питърсън.

„Газпром е в задънена улица и те го осъзнават“, заключи Рибакова, след като прочете доклада.

Украйна с атака срещу петролна рафинерия в Башкортостан на рекордното разстояние от 1500 км.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Дрон е атакувал петролна рафинерия в руската република Башкортостан, съобщиха регионалните власти в четвъртък, първият подобен докладван случай в региона, откакто Москва нахлу в Украйна преди повече от две години.

„Дрон атакува промишлената зона на град Салават около 13:00 часа днес, след което имаше дим в една от инсталациите на Газпром Нефтехим Салават“, каза ръководителят на Башкортостан Радий Хабиров.

Той добави, че Газпром Нефтехим Салават, 10-ата по големина рафинерия в Русия с капацитет от 10 милиона метрични тона петрол годишно, „работи нормално“ въпреки атаката.

Хабиров каза, че службите за спешна помощ и органите на реда са на мястото и обеща да предостави актуална информация по-късно през деня. Той не посочи откъде е дошъл дронът и дали има пострадали при атаката.

Ударът с дрон в четвъртък беше първият изобщо, който насочен срещу република Башкортостан, която се намира на около 1500 километра от границата с Украйна.

В началото на април дронове атакуваха третата по големина петролна рафинерия в Русия в съседната република Татарстан, на около 1300 километра от украинската граница.

Атаките с украински дронове срещу петролни рафинерии в Русия доведоха до спад в производството на бензин в страната, твърдят редица съобщения в руски медии.