Държавният департамент на САЩ: Обстановката в Западна Азия „остава сложна и може да се промени бързо".

🇺🇸⚠️ Призивът на Бюрото за консулски въпроси към Държавния департамент на САЩ от четвъртък, според което е необходимо американските граждани в Западна Азия да проявяват „повишено внимание", защото обстановката „остава сложна и може да се промени бързо", беше публикувано синхронизирано от дузина посолства в региона.

Съобщението е продължение на извършените в началото на март евакуации на второстепенен персонал, с които Държавният департамент изведе 4000 свои служители и семейства, в условия на затворени летища и съкратени дипломатически мисии. Картата на тревогата очертава с почти топографска точност периметъра на война, която формално се намира в примирие от 8 април, но материално не е приключила нито за ден:

• 9 държави на Ниво 3 („Преосмислете пътуването" – Бахрейн, Израел, Западният бряг, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ)
• 6 държави на Ниво 4 („Не пътувайте" – Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Газа и Йемен).

Изявлението обаче умишлено остава сдържано – и тъкмо в разликата между спокойния чиновнически тон и материалната тежест отдолу се крие реалният сюжет. Защото примирието, постигнато с посредничеството на Пакистан в началото на април и продължено „безсрочно" от президента на САЩ Доналд Тръмп на 21 април, не доведе до изтегляне на силите, ангажирани в операции срещу Иран, а доведе до презареждане. И тази разлика – между деескалация и въоръжена пауза с поддържана готовност – може да бъде разчетена в траекторията на тежките военно-транспортни самолети, дислокацията на ударните групи на самолетоносачи и темпото, с което Пентагонът попълва изчерпаните си запаси.

Въздушният мост: подписът на устойчивата операция

Най-трудната за прикриване среда – стратегическата военно-транспортна авиация – дава и най-ясния сигнал. OSINT акаунтите, проследяващи трафика чрез публични ADS-B емисии на Flightradar24, документираха още в седмиците преди войната интензивност, несъвместима със стандартна ротация: в 8-дневния прозорец от 18 до 26 януари в региона кацнаха най-малко 42 тежки транспортни машини – 41 броя C-17A Globemaster III и 1 брой C-5M Super Galaxy, – разтоварили товари от САЩ, Великобритания и Германия във военновъздушни бази Ал Удейд (Катар), Мувафак ал-Салти (Йордания), Али ал-Салем (Кувейт), Принц Султан (Саудитска Арабия), а също така в базите на 5-ти американски флот в Бахрейн.

Ключова подробност е, че този въздушен мост от Северна Америка и Европа към Близкия изток не изчезна след влизането в сила на примирието. Според данни от мониторинг на въздушния трафик в рамките на 24 часа в края на април, най-малко 31 единици за стратегически въздушен транспорт са извършили доставки по направления, обслужващи операции в Израел, Саудитска Арабия и Джибути; броят на посочените мисии в рамките на 72 часа достигна 97 – поток, който с оглед на своите мащаби и интензивност говори за трайно материално осигуряване на бъдещи операции, а не изолирани случай. Към средата на май авторитетният италиански ресурс ItaMilRadar регистрира двупосочен въздушен мост на C-17 между Персийския залив и авиобаза Рамщайн в Германия – логистичния център на ВВС на САЩ в Европа – с междинни кацания във военноморска база Суда Бей (Крит) и летище София. Анализът на италианския автор улавя същността по-добре от всяка едно официално изявление:

„Стратегическият въздушен транспорт е това, което превръща едно разгръщане в устойчива операция."

С полезен товар до 77 тона на машина (боеприпаси, резервни части, бойни хеликоптери) двупосочният характер на потока (товар към Залива, оборудване и екипажи обратно) е класическият подпис на ротация и попълване на запасите, но не за изтегляне на сили.

Тук е мястото да уточним една дребна подробност: тези числа са базирани на оценки от публично проследяване на въздушния трафик, които остават частични по дефиниция, защото улавят самолетите, които летят с включени транспондери, и пропускат онези, които летят със спрени такива. Като посока обаче картината е устойчива през три отделни прозореца (януари, края на април, средата на май) и съвпада с публично обявена необходимост от презареждане.

Морето: от три самолетоносача към два – изтегляне на единица, но не на присъствие

На морския театър посоката на пръв поглед изглежда обратна, и точно тук прецизният анализ изисква да не се сбърка изтеглянето на един изхабен кораб с генерален обрат. В пика на кампанията в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) действаха три авионосни ударни групи едновременно – ситуация, което нямаше прецедент в последните десетилетия:

• USS „Abraham Lincoln" (CVN-72, в Арабско море от януари)
• USS „Gerald R. Ford" (CVN-78, разположен край израелските води към края на февруари)
• USS „George H.W. Bush" (CVN-77, разположен в региона на 23 април, при влязло в сила примирие)

Изтеглянето на „Ford", който премина Суецкия канал в северна посока на 1 май и се завърна в Норфолк на 16 май след близо 326 дни в морето, едно от най-дългите разполагания на самолетоносач от годините на Виетнамската война, с над 4500 души на борда – е реален, но частен случай, свързан с изчерпания ресурс на конкретен кораб, а не с реално намаляване на размера на силите.

Към 1 юни авторитетният Fleet and Marine Tracker на USNI News към Военноморския институт на САЩ потвърди, че и Lincoln, и Bush продължават дейност в Арабско море в подкрепа на операция Epic Fury и на наложената от средата на април морска блокада на иранските пристанища. Два самолетоносача поддържат двойно присъствие спрямо нормата за мирно време. В същото време флотът удължи експлоатационния срок на USS Nimitz (CVN-68) до март 2027 г. – резерв, който нямаше да се държи извънредно в готовност при сценарий с изтегляне на сили от театъра.

Десантният компонент на флота изисква по-предпазлив прочит, отколкото допускаше първоначалната картина. За момента е известно, че готовата за десант група (ARG) около USS Tripoli (LHA-7) с елементи на 31-ви морски експедиционен отряд на Морската пехота остава в Арабско море в подкрепа на блокадата. Съдбата на втората група, сформирана около USS Boxer (LHD-4) с 11-ат експедиционен отряд, чието разгръщане бе ускорено през март – обаче не е такава, за каквато я представяха първоначалните съобщения за движение към театъра. Най-новите данни от проследяване сочат, че на 30 май напуска Сингапур и се движи на изток през Сингапурския проток към Южнокитайско море, при това с разпръсната тройка кораби. С други думи: присъствието на Boxer в Близкия изток от началото на юни не е потвърдено и по-скоро изглежда като опровергано – констатация, която налага да се разгранича от предишните си твърдения за подсилване на десантните единици. Точният прочит на движенията е по-скромен: запазен е десантният компонент (една група), но няма подсилване с втора такава.

Сушата, противовъздушната отбрана и изпразнените погреби

Готовността на сухопътните сили е поставена в режим на изчакване, не премахната. Командният ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия беше изпратен в Близкия изток още около 24 март, за да се установи изнесено напред командване и контрол, при обмисляно (но без потвърждение, че е изпълнено) последващо разполагане на бригадна бойна група (BCT) от порядъка на 3000 души. Тук индикаторът за траен ангажимент е, че дивизията отмени своята традиционна All American Week заради разполаганията. Дисциплината при анализ обаче изисква и обратната уговорка: авторитетното издание War on the Rocks описа евентуалния план за десантно овладяване на петролния терминал на остров Харг като оперативно неблагоразумна, тъй че присъствието на 82-ра следва да се чете преди всичко като сигнал за готовност и инструмент за натиск в преговорите, а не като предвестник на неизбежни операции.

Най-красноречиво обаче е състоянието на боеприпасите, тъй като именно то определя дали паузата е свободен избор или логистична принуда. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), който беше цитиран в репортаж на CBS News, оценява, че САЩ може би са изразходвали над половината от всичките си предвоенни запаси на поне четири критични боеприпаса, сред които крилатите ракети BGM-109 Tomahawk. Адмирал Самюъл Папаро, ръководител на Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM), свидетелства пред Сената на 22 април, че мащабиране на производството „ще отнеме 1-2 години" и че „има крайни предели на запасите". Оценка на CSIS посочва, че връщането на запасите до предвоенните нива ще отнеме период от 1-4 години. Прехвърлянето на боеприпаси между отделните театри беше признато официално – сенатор Джак Рийд изброи изтеглени към CENTCOM самолетоносачна група, десантна група, средства за противоракетна отбрана и различни видове боеприпаси, а до 48 прехващача за системата THAAD бяха прехвърлени от Корея към Близкия изток още през март. Администрацията поиска над 70 млрд долара за ракетни доставки за фискалната 2027 г. – близо тройно увеличение, – а пакет за чуждестранни военни продажби (FMS) за Тайван на обща стойност от 14 млрд долара беше замразен, за да се съхранят наличности от скъпите и модерни прехващачи.

САЩ действително изтеглят сили – но от Ирак, по предварително договорен с федералните власти в Багдад график (около 2500 души до есента на 2026 г с прехвърляне към Иракски Кюрдистан за операции в рамките на международната коалиция срещу Ислямска държава). Това е процес, който се развива отделно и независимо от ескалацията срещу Иран, и не бива да бъде тълкуван по различен начин. Извън него портретът е на сила, която не приключва война, а спешно възстановява своите способности, преди да поведе следваща фаза.

Стратегически синтез

Прочетена на фона на този анализ, фразата „обстановката остава сложна и може да се промени бързо", спира да бъде заклинание и превръща в точно техническо описание. Промяната, която ведомството посочва, не е външна изненада, която Вашингтон ще претърпи отстрани; тя е опция, за която във Вашингтон се подготвят методично. Въздушният мост, който се сгъсти, вместо да се разсее с оглед на примирието, двата самолетоносача, които все още действат във водите на Арабско море, изнесеният команден ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия и трескавото попълване на изчерпаните запаси описват състояние, което военното планиране нарича не „мир", а въоръжена пауза с поддържана готовност за подновяване.

Логиката на тази поза е симетрична на безизходицата в дипломатически план. Докато двете страни разглеждат меморандум за разбирателство, който би продължил примирието с допълнителни 60 дни, спорадичните атаки продължават: в началото на юни кувейтска батарея „Patriot" PAC-3 свали ирански „Fateh-110" над авиобаза Али ал-Салем, а отломките раниха 5-ма американци и унищожиха дрон MQ-9. Успоредно американски изтребители поразиха ирански средства за ПВО. Всеки такъв епизод изхабва точно дефицитните боеприпаси, които войната вече източи: оценка на CSIS сочи, че САЩ са изстреляли над 53% от запасите си на прехващачи THAAD и около 45% от PAC-3, а към арсенала им не е постъпвала нито една THAAD от юли 2023 г.

Що се отнася до реалният смисъл на консулската стълбичка на тревогата. 9-те държави на Ниво 3 са не просто рискови дестинации – те са домакини на базите (Ал Удейд, Принц Султан, Али ал-Салем, Мувафак ал-Салти), през които които минава въздушният мост и военната мощ, която всеки момент може отново да се отпри срещу Иран. 6-те държави на Ниво 4 очертават активния фронт. Разположена между двете, бележката за „повишено внимание" не дава предупреждение за хипотетична буря – тя признава косвено, че машината, която е способна да я отприщи, никога не е била спирана, а единствено беше поставена на празен ход, с пълни резервоари.

Стратегически отношения: Първият посланик на Сомалиленд връчи акредитивните си писма в Израел

🇮🇱🤝🇸🇴 Отношенията между Израел и Сомалиленд са „стратегически“. Това заяви първият посланик на младата африканска държава Мохамед Хаги, връчвайки своите дипломатически акредитивни писма на президента Ицхак Херцог.

„Изградихме страхотни отношения, които са стратегически и ще проправят пътя напред за много неща във всички области – било то развитие, политическо сътрудничество, партньорство в сферата на сигурността и, разбира се, връзките между хората“, заяви той, цитиран от президентската резиденция.

Хаги сподели, че народът на Сомалиленд „високо оценява факта, че Израел стана първата държава, признала Сомалиленд през 1960 г., и отново, след 35 години независимост и суверенитет, Израел отново беше първата държава, която призна Сомалиленд“.

„Нашите отношения са уникални, защото не става дума просто за две правителства, а за народите на Израел и Сомалиленд“, посочи той. „В Сомалиленд може да видите много израелски знамена и хора, които ги развяват както по улиците, така и в селските райони.“

Израелският външен министър Гидеон Саар също прие Хаги след връчването на акредитивните писма. Саар заяви, че е поздравил Хаги по случай днешния Ден на независимостта на Сомалиленд.

„Ще продължа да изграждам отношенията със Сомалиленд!“, написа Саар в социалната мрежа X.

Израел и САЩ в интензивна подготовка за подновяване на ударите срещу Иран.

🇺🇸🤝🇮🇱 Израел и САЩ провеждат най-интензивната досега подготовка за подновяване на войната срещу Иран, което вероятно ще бъде факт още в началото на следващата седмица, съобщи The New York Times, позовавайки се на двама американски служители от Близкия изток.

Според тях, вариантите за подновяване на операциите срещу Ислямската република включват нова кампания на интензивни бомбардировки срещу военни и инфраструктурни обекти, превземане на остров Харг в Персийския залив, който остава ключов център за износа на ирански петрол, както и изпращане на командоси на сушата за извличане на ядрения материал, затрупан под развалините на съоръженията в Исфахан, Натанз и Фордо.

Извличането на обогатения уран крие риск от множество жертви и изисква огромен контингент от поддържащи сили, които да обособят широк периметър около зоната на операцията и по всяка вероятност да влязат в тежки сражения със сухопътните войски на Иран, става ясно от думите на двамата служители.

Висш израелски служител разкри пред местния „Канал 12“, че страната му води интензивна подготовка за това, което смята за неизбежна война с Иран, докато изчаква американският президент Доналд Тръмп да се спре на окончателно решение за следващите си стъпки в конфликта.

„Американците разбират, че преговорите с Иран не водят до никъде“, признава неназованият служител.

„Подготвяме се за битки, които ще продължат от дни до седмици, и чакаме окончателното решение на Тръмп. Ще знаем повече след 24 часа“, каза служителят. Не стана ясно защо той посочва именно 24-часов прозорец.

Преговорите с посредничество на Пакистан и подкрепяни от Китай не успяха да осигурят споразумение между САЩ и Иран, тъй като претърпяха провал в постигането на съгласие във връзка с ядрената програма на Техеран и следвоенния контрол над Ормузкия пролив.

Тръгвайки си от двудневно посещение в Китай в петък, Тръмп заяви, че е склонен да приеме 20-годишна пауза в иранската програма за обогатяване на уран, ако режимът предостави „истинска“ гаранция, което изглежда като очевиден обрат от предишното му настояване към Иран да обещае пермаментно спиране на обогатяването.

Въпреки че Иран, чиито лидери се зарекоха да унищожат Израел, отрича твърденията, че се стреми към ядрено оръжие, страната е натрупала уран, обогатен до нива, съвсем близки до тези за военно приложение, който няма мирно предназначение.

Смята се, че иранските запаси в размер от близо 440 кг високообогатен уран, достатъчен за приблизително 10 ядрени бойни глави, са били затрупани в резултат на американските удари по ключови съоръжения на ядрената програма, извършени по време на 12-дневната война между Израел и Иран през юни миналата година.

Нетаняху се среща с Николай Младенов за Газа: Хамас отказва разоръжаване

🇮🇱🤝🇧🇬 Израелският премиер Бенямин Нетаняху провежда среща в Йерусалим с Николай Младенов – отговорник на „Съвета за мир“ за ивицата Газа, на която присъства и американският посланик Майк Хъкаби.

Очаква се Младенов да поиска от Израел да облекчи част от въведените ограничения за внос на хуманитарни стоки на територията на ивицата Газа и да ограничи своите военни операции там, съобщи армейското радио Galei Tzahal.

Младенов води преговори с лидерите на Хамас в продължение на седмици и постави краен срок до 11 април на групировката, за да приеме предложеното от „Съвета за мир“ постепенно предаване на цялото си оръжие. Хамас категорично отхвърли исканията за пълно разоръжаване.

Вместо това терористичната групировка представи обратно предложение до „Съвета за мир“, настоявайки въпросът с оръжията им да бъде разглеждан единствено като част от рамка, завършваща със създаването на палестинска държава.

САЩ предупреждават: Плащането на такси на Иран за Ормузкия пролив води до строги санкции

🇺🇸⚠️ Всеки собственик на кораб, който плаща такси на Иран за преминаване през Ормузкия пролив, дори те да са под формата на дарения за фондации като иранското дружество на Червения полумесец, рискува да му бъдат наложени наказателни санкции, предупредиха от Министерство на финансите на САЩ.

Ормузкият пролив е един от най-важните стратегически морски маршрути в света,  който минават около 20% от световните обеми на суров петрол и втечнен природен газ, транспортирани по вода. Иран предложи въвеждане на такси за корабите, преминаващи през пролива, като част от пакета предложения за край на войната с Израел и САЩ.

В официално известие, публикувано от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите, се посочва, че са запознати с иранските заплахи към корабоплаването и исканията за плащания в замяна на безопасно преминаване през пролива.

Според OFAC исканията могат да включват различни варианти за разплащане, сред които дигитални активи, фиатна валута, офсетни сделки, неформален суап или плащания в натура, като номинално благотворителни дарения за Иранския Червен полумесец, фондация „Боняд Мостазафан“ или сметки на ирански посолства.

„OFAC издава това предупреждение, за да обърне внимание на американски и чуждестранни лица за рисковете от санкции при извършване на тези плащания или изискването на гаранции за безопасен транзит от иранския режим“, се посочва в съобщението. „Тези рискове съществуват независимо от начина на плащане.“

Разкол по върховете в Техеран: Пезешкиян обвинява командири от Гвардията в тласкане на Иран към катастрофа

🇮🇷 Дълбокият разкол по върховете на Ислямската република прерасна в необичайно остър сблъсък, след като президентът Масуд Пезешкиян отправи обвинения към командири от Революционната гвардия в едностранни действия, които са провалили перспективите за прекратяване на огъня и тласкат Иран към бедствие.

Два източника, близки до президентската канцелария, съобщиха, че в събота се е състоял напрегнат разговор между Пезешкиян и Хосейн Таеб – влиятелна фигура, близка до върховния лидер Мохтаба Хаменей. Присъстващите описват диалога като изключително тежък и изпълнен с напрежение.

По време на срещата Пезешкиян е обвинил главнокомандващия на Революционната гвардия (IRGC) Ахмад Вахиди и Али Абдолахи, командир на Централния щаб „Хатам ал-Анбия“, в самоволни действия и ескалация на напрежението чрез атаки срещу регионални държави, по-специално срещу тяхната инфраструктура.

Според източниците Пезешкиян е заявил, че тези политики са унищожили и малкия останал шанс за мир и водят Ислямската република директно към „огромна катастрофа“. Той също така предупреди, че въз основа на прецизни оценки икономиката на страната няма да издържи дълго на дълга война и пълен икономически колапс е неизбежен при настоящите условия.

Конфронтацията идва на фона на все повече доказателства за трусове във властта на Ислямската република, при което военните и разузнавателните мрежи все повече изместват както избраното правителство, такъв и традиционния духовнически ред.

Източник от региона, запознат с вътрешните събития, заяви пред Iran International през февруари, че моделът velayat-e faqih (върховенство на юриста), който определяше Ислямската република в продължение на повече от четири десетилетия, сега преминава през фундаментална трансформация, описана като „идеологически разпад“.

Според източника назначаването на Мохтаба Хаменей за лидер, въпреки липсата на легитимност и каквито и да е традиционни квалификации, се е случило с непрозрачен процес, който на практика означава изолиране на традиционното духовенство и налагане на пълен контрол от страна на военно-разузнавателния апарат на Гвардията. Този процес е укрепил това, което мнозина вътрешни хора описват като „скритата държава“.

По-рано Iran International съобщи за ескалация на напрежението между Пезешкиян и висшите командири на Гвардията, особено Вахиди, за управлението на войната и разрушителното ѝ въздействие върху поминъка на хората и икономиката. На 28 март информирани източници съобщиха, че Пезешкиян е критикувал подхода на Гвардията за ескалация на напрежението и е отправил предупреждение, че без примирие икономиката би се сринала в рамките на три седмици до месец. Последвали доклади сочат, че правомощията на президента продължават да се свиват.

Източници твърдят, че Гвардията се противопоставя на назначенията и решенията на Пезешкиян и реално са лишили правителството от изпълнителен контрол, поставяйки „бариера за сигурност“ около ядрото на властта. Опитът на Пезешкиян да назначи нов министър на разузнаването се провали под прекия натиск на Вахиди, който отхвърли всички предложени кандидати, сред които Хосейн Дехган, и настоя всички ключови военни постове да бъдат избирани и управлявани директно от Гвардията.

Логистична криза

Наред с политическите борби, нови доклади от информатори на терен сочат влошаваща се хуманитарна и логистична криза в редиците на Гвардията и „Басидж“. Съобщава се, че в последните 72 часа оперативните сили са се сблъскали с остър недостиг на основни доставки, включително храна, хигиенни условия и места за нощувка.

Последните удари върху инфраструктурата и базите са оставили много служители на Гвардията да спят по улиците, а в някои райони те са имали достъп само до едно хранене на ден. Според информирани източници част от персонала е бил принуден да купува храна със собствени средства, след като са били раздадени дажби с изтекъл срок на годност.

В същото време прекъсванията в електронните системи на банка „Сепах“ са забавили заплати на военните, което подхранва нов гняв и недоверие в редиците. Предишни доклади вече отбелязаха тежкия дефицит на боеприпаси, вода и храна, както и зачестилите случаи на дезертьорство. Дори ракетните сили на Гвардията, които традиционно се ползват с приоритет, страдат от сериозни комуникационни сривове и остър недостиг на провизии, докато командирите продължават да изпращат само технически компоненти за поддръжка на ракетите.

Разузнаването на САЩ: Иран отказва смислени преговори и настоява за окончателно примирие.

🇺🇸🇮🇷 Няколко разузнавателни служби на САЩ са оценили през последните дни, че в момента режимът в Иран няма желание да участва в съществени преговори за прекратяване на войната, съобщава The New York Times, позовавайки се на американски служители.

Служителите заявяват пред американския вестник, че Ислямската република смята позицията си за силна и не смята, че трябва да се съгласява с исканията на САЩ за сделка. Те също така посочват, че макар да имат готовност да поддържат дипломатически канали, ръководителите на режима нямат доверие на Вашингтон и не вярват, че президентът Доналд Доналд Тръмп е сериозен в своите намерения за преговори.

Докато докладът се разпространява, висш ирански източник заяви пред Ройтерс, че страната ще настоява за гарантирано спиране на огъня за окончателно прекратяване на войната. Според източника посредници са се свързали с Иран във вторник, а дискусиите са били фокусирани върху продължаване на дипломацията. Той също така добави, че не са провеждани разговори за временно примирие през посредници.

В същото време Министерството на външните работи на Ислямската република обвини САЩ в поставянето на „максималистки и ирационални“ искания и отрече да се води преговори за примирие.

„Получени са съобщения с посредници, включително Пакистан, но няма преки преговори със САЩ“, заяви говорителят на министерството Есмаил Бакаи, цитиран от иранската студентска агенция ISNA. В коментари, излъчени по държавната телевизия, той добавя, че Иран е готов за всякаква атака, включително сухопътна инвазия.

Два самолета за електронна война EA-37B Compass Call отиват към Близкия изток.

🇺🇸 Два самолета за електронна война от ново поколение EA-37B Compass Call на ВВС на САЩ кацнаха в британската авиобаза Милденхол, откъдето се прехвърлят към Близкия изток за участие в операция Epic Fury срещу режима в Иран, съобщава The War Zone.

EA-37B е изграден на базата на бизнес самолета Gulfstream G550 и е предназначен да замени остарелите турбовитлови EC-130H Compass Call, от които има едва четири оперативни единици. Новият самолет дава способности за заглушаване на вражеските системи за комуникация, радари и навигационни средства от безопасно разстояние, докато в същото време разполага с разузнавателни способности за засичане, както и локализиране на електронни емисии. В сравнение със своя предшественик EA-37B може да провежда мисии на двойно по-голяма надморска височина до 12 км и скорост от 600 възела при оперативни разходи, които са два пъти по-малки, посочва Air Force Technology.

Ако бъде потвърдено, това ще е първото бойно разполагане на EA-37B – платформата, с която ВВС на САЩ планират да заменят с остарелия турбовитлов EC-130H Compass Call. От EC-130H са оперативни едва четири единици, две от които вече са разгърнати в региона за заглушаване на ирански военни комуникации. 55-о крило от авиобаза „Офът", което експлоатира Compass Call, отказа коментар и пренасочи запитването към CENTCOM, откъдето също не дадоха отговор.

EA-37B е изграден върху платформата на бизнес самолета Gulfstream G550 и осигурява способност за пълно електронно подавяне от безопасно разстояние – заглушаване на вражески комуникации, радари, навигация и мрежи за командване и управление. Ядрото на бордовата система Baseline 4 е технологията SABER (Small Adaptive Bank of Electronic Resources) на BAE Systems – софтуерно дефинирани радиостанции с отворена архитектура, които превръщат платформата от хардуерно базирана в софтуерно управляема, заяви L3Harris. В сравнение с предшественика си EA-37B оперира на двойно по-голяма височина до 12 км при скорост 600 възела и наполовина по-ниски оперативни разходи, посочва Air Force Technology. Първият учебен полет на EA-37B е проведен на 2 май 2025 г. от 43-а ескадрила за електронно противодействие от авиобаза „Офът". Според The Aviationist, първата доставка на самолета е била извършена на 23 август 2024 г.

Спешното разполагане е пряко свързано с иранската въздушна атака на 27 март срещу авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия. При нея бяха изстреляни 6 балистични ракети и 29 дрона, които унищожиха самолет за ранно предупреждение E-3 Sentry AWACS с бордови номер 81-0005. Снимки от мястото на удара потвърдиха, че задната част на фюзелажа е изцяло изгоряла.

Загубата е тежка при парк от едва 17 самолета E-3 в началото на годината, а Breaking Defense определи ситуацията като „нарастваща криза" на флота за въздушно управление. По непотвърдени данни, при същата атака може да са повредени два от разгърнатите EC-130H, което потенциално е ускорило прехвърлянето на EA-37B, макар официално потвърждение да липсва. Defence Security Asia твърди, че при удара срещу „Принц Султан" са поразени общо 5 американски самолета — три танкера и два EC-130H.

Нуждата от електронно подавяне нараства с хода на конфликта. В първите 24 часа на операцията CENTCOM интегрира стелт авиация, безпилотни системи и средства за спектърна война за подавяне на иранската ПВО, която разчиташе на комбинация от С-300/400 и местни платформи, съобщи Army Recognition. EA-18G Growler на ВМС на САЩ са документирани над Иран с по 4 противорадарни ракети от семейството AGM-88, съобщи The Aviationist. Въпреки значителната деградация на иранската ПВО, тя постигна забележителни резултати – на 19 март F-35 Lightning II беше повреден от наземен огън над Иран и извърши аварийно кацане, а пилотът получи шрапнелни рани, съобщи Al Jazeera. Към края на март 9 дрона MQ-9 Reaper са свалени от Иран, а общо 12 са загубени, по данни от Wikipedia. Импровизираните системи на хутите в Йемен, които влязоха във войната на 28 март, също демонстрираха способност да засичат американски стелт изтребители, отбеляза The War Zone.

EA-37B допълва тази верига с качествено нов набор от способности. За разлика от EA-18G, оптимизиран за тактическо подавяне на конкретни ПВО системи, Compass Call е проектиран да фрагментира цялостната свързаност на противника – комуникационни възли, сензорна интеграция и синхронизация между радари и командни центрове. ВВС на САЩ планират придобиването на общо 10 такива машини, а Италия е подписала договор за закупуване на платформата, съобщи The Aviationist.

Дали двата самолета от Милденхол ще се озоват в театъра на бойните действия преди официално обявяване на пълна оперативна готовност за вида, ще научим през следващите няколко дни, но логиката на загубите в региона и нарастващата заплаха от електронно противодействие правят подобно ускорение обяснимо.

Volkswagen спасява завода в Оснабрюк, преминава към производство на компоненти за „Железен купол“.

🇩🇪🤝🇮🇱 Volkswagen води преговори с израелската компания Rafael Advanced Defense Systems за сделка, която има потенциала да промени производството в един от заводите на германския концерн – от леки автомобили към системи за противоракетна отбрана.

Двете компании смятат да преориентират завода в Оснабрюк, който в момента е заплашен от затваряне. В свой репортаж от днес Financial Times посочва, съоръжението ще произвежда компоненти за системата за противовъздушна отбрана „Железен купол“, собственост на израелската държавна корпорация.

Това партньорство би било красноречив пример за трансформацията в германската автомобилна индустрия. Печалбите в сектора спаднаха поради конкуренцията от Китай и трудностите при прехода към електрически превозни средства.

В резултат на това индустрията търси партньорства в разрастващия се сектор на отбраната. Двете компании искат да спасят всички 2300 работни места в завода в Долна Саксония. Те също така се надяват да продават тези отбранителни системи на европейски правителства.

„Целта е да спасим всички, може би дори да осигурим растеж. Потенциалът е много голям. Но остава личен избор на служителите дали биха искали да са част от тази идея“, сподели източник, запознат с намеренията. Според втори източник германското правителство е активен поддръжник на идеята.

Volkswagen вече произвежда военни камиони в съвместно предприятие между своето дъщерно дружество MAN и германсия оръжеен гигант Rheinmetall. Въпреки това, партньорство с Rafael би означавало значимо завръщане към производството на оръжия за компанията. По време на Втората световна война Volkswagen произвеждаше военни превозни средства и летящата бомба V1 за Вермахта.

Съгласно текущите планове, заводът в Оснабрюк трябва да произвежда различни компоненти на системата „Железен купол“, сред които логистични камиони, които пренасят ракети земя-въздух на комплекса, както и пускови установки и генератори на електричество. Заводът няма да произвежда самите ракети.

Един от източниците посочва, че тази концепция би изисквала минимални нови инвестиции. „Нужни са известни средства за прехода към ново производство, но той е сравнително лесен.“

Идеята е да се комбинират доказани отбранителни технологии с германското производство. Продукцията би могла да започне в рамките на 12-18 месеца, ако работниците се съгласят да преминат към производство на компоненти за оръжейни системи. Rafael планира да изгради отделно съоръжение в Германия за ракетите на системата, тъй като те трябва да се обработват в специализиран обект.

Компанията се надява да продаде системата „Железен купол“ на европейски правителства, сред които това на Германия. Миналата година тя получи първата от три батареи от системата Arrow 3, произведена от Israel Aerospace Industries.

Този ход идва в момент, когато федералното правителство в Берлин планира да похарчи над 500 милиарда евро за нови отбранителни способности до края на това десетилетие. Длъжностни лица споделят, че ПВО и ПРО остават сред основните приоритети за тези разходи.

Многослойната и усъвършенствана ПВО/ПРО мрежа на Израел е известна с отличната си ефективност, като в последните конфликти срещу Иран и Хизбула успя да неутрализира 85-90% от въздушните заплахи, които бяха изстреляни срещу страната.

Някои експерти обаче поставят под въпрос дали „Железен купол“ е подходящ за страните от Европа, тъй като има обсег от 70 км и се използва предимно за спиране на ракетни удари от Газа. Мнозина смятат, че европейските държави могат да се сблъскат със заплахи от по-голям обсег.

Rafael вече произвежда ракети Spike за европейските правителства в Германия с предприятие на Rheinmetall и Diehl Defense, както и системата Trophy, която защитава танкове и други видове бронирана техника.

Volkswagen търси решение за завода в Оснабрюк, където производството на автомобили трябва да приключи догодина съгласно план за съкращаване на разходите от 2024 г. Около 35 000 работници в различни заводи на Volkswagen планират да напуснат компанията до 2030 г., въпреки че всички напускания са доброволни.

Израел ликвидира командир на „Бригадите Ал-Кудс" в Газа – трети от фамилията Абу ал-Ата.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелски изтребител нанесе прецизен удар по жилищна сграда в централната част на Ивицата Газа, при който загина командирът на „Бригадите Ал-Кудс" Мохамед Абу ал-Ата, известен с позивната Абу Салим. По предварителни данни ударът е бил насочен към конкретен апартамент в сградата и е част от целенасочена операция.

Мохамед Абу ал-Ата е командир на въоръженото крило на Палестински ислямски джихад и ръководител на ракетното звено на организацията в Газа, според данни на Counter Extremism Project. Той е третият член на фамилията Абу ал-Ата, убит от Израел.

Брат му Бахаа Абу ал-Ата, командир на северните бригади на „Ал-Кудс" и член на военния съвет на ПИД, беше убит заедно със съпругата си при въздушен удар над квартал Саджая на 12 ноември 2019 г. По това време израелският премиер Бенямин Нетаняху лично ръководи операцията, а военното командване описа Бахаа Абу ал-Ата като „тиктакаща бомба", отговорен за ракетни, дронови и снайперски атаки срещу Израел.

Убийството му предизвика масирана ракетна атака от Газа – над 200 ракети бяха изстреляни към Израел в рамките на часове. Друг брат, Мохамад Яхия Абу ал-Ата, заместник-командир на бригадите в Газа, бе убит на 11 май 2021 г. по време на 11-дневния конфликт.

Днешният удар се вписва в серия целенасочени удари срещу командири на Бригадите „Ал-Кудс" и Хамас, които Израел засили след подновяването на операциите в Газа. На 17 март израелската армия съобщи, че е ударила Акрам ал-Аджури, ръководител на военното крило на Ислямски джихад, намиращ се в Иран, докато при въздушни удари на 18 март бяха убити висши членове на политическото бюро на Хамас и говорителят на „Бригадите Ал-Кудс" Абу Хамза.

Бригадите „Ал-Кудс" са втората по големина въоръжена групировка в Газа след бригадите „Ал-Касам" на Хамас и разполагат със собствен ракетен арсенал, включващ ракети с обсег над 100 км.

Систематичното елиминиране на командната верига на Ислямски джихад – от висшия ешелон в Иран до полевите командири в Газа – сочи, че Израел преследва стратегията на „обезглавяване" на организацията, както на оперативно, така и на политическо ниво. Същият модел се прилага спрямо Хамас и Хизбула след октомври 2023 г.

Шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън се срещна с лидери на Хамас в Истанбул.

🇹🇷🤝🇵🇸 Ръководителят на Националната разузнавателна организация (МИТ) на Турция Ибрахим Калън се срещна с членове на политическото бюро на Хамас в Истанбул, съобщи Daily Sabah, позовавайки се на сведения от висш държавен служител.

Срещата е била фокусирана върху втората фаза от примирието в ивицата Газа. В официалното комюнике от срещата обаче не се споменава дискусии за разоръжаването на Хамас – ключов елемент от предложената пътна карта за прекратяване на огъня.

Държавният служител посочва, че страните са дискутирали „важността на единството срещу израелската окупация и политиките на дестабилизация, целящи да подпалят целия регион с център Йерусалим“. Беше подчертано също, че „никакви свършени факти няма да бъдат толерирани“.

Терористичната групировка и нейните турски поддръжници са обсъдили спирането на израелските атаки и премахването на всички пречки пред доставките на хуманитарна помощ в анклава.

Калън и лидерите на Хамас са разгледали и „възможни мерки“ срещу насилието от страна на екстремистки настроени заселници на Западния бряг, както и изграждането на израелски селища в територията.

Мнозинството американци подкрепят ударите на САЩ и Израел срещу Иран.

🇺🇸📊 Относително мнозинство от американските граждани подкрепят въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран, сочи проучване на новинарския сайт Politico.

Анкетата показва, че 43% от американците одобряват съвместните военни действия срещу Ислямската република, докато 33% са против, а останалите нямат мнение или не заемат страна.

Подкрепата остава най-силна сред привържениците на Тръмп, като 81% от определящите себе си за „MAGA републиканци“ подкрепят ударите. Като цяло сред републиканците 74% одобряват войната, а 10% са против. При демократите ситуацията е обратна – 24% подкрепят действията, докато 56% се обявяват против тях.

Основните мотиви за подкрепа на ударите са разработването на ядрено оръжие от страна на режима в Иран и необходимостта от неговата смяна, както и доверието в Тръмп като държавник.

Водещите причини за противопоставяне на атаките са липсата на доверие в Тръмп, убеждението, че „САЩ не бива да започват войни“, както и мнението, че средствата за операцията можеше да бъдат похарчени за САЩ.

Сянката на Ирак: Ще повтори ли Тръмп грешките на Буш в търсене на своята „Мисия изпълнена“?

🔙 На днешната дата се навършват години от историческото телевизионно обръщение на президента Джордж Буш-младши от Овалния кабинет, с което той обяви началото на операция „Иракска свобода“. Тогава Буш обеща „решителна сила“, която да разоръжи режима на Садам Хюсеин и да освободи Ирак и неговия народ.

Днес, докато публикувам кадри от това обръщение, споменът за онези събития изглежда по-актуален от всякога. Тогава всичко започна с обещания за бърза победа, но завърши с десетилетия на нестабилност. Именно тези уроци от миналото изплуват днес, когато САЩ отново са в мащабен конфликт в Близкия изток.

На 9 април 2003 г. само 20 дни след тази реч, статуята на иракския лидер Саддам Хюсеин в центъра на Багдад беше съборена. Металната плоча в основата ѝ бе изтръгната, а мраморният постамент – атакуван с ковашки чукове. Иракските цивилни първоначално се опитаха сами да я съборят, катерейки се по нея, за да стегнат примка около врата ѝ, но не успяха. Беше им нужна помощта на американските войски и бронирана машина, за да бъде окончателно повалена.

Това бе моментът, превърнал се в символ на смяната на режима. Силите на коалицията започнаха атаката си срещу Ирак под три седмици по-рано с интензивна кампания от бомбардировки и опит за „обезглавяващ“ удар с крилати ракети срещу иракския лидер. Три седмици след падането на статуята президентът Буш застана на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln под транспарант с надпис „Мисията изпълнена“. Само че тя беше всичко друго, но не и изпълнена.

Сянката на онази война в Ирак тегне тежко над настоящия конфликт с Иран. Това беше война, която остави дълбоки белези, отприщвайки поредица от събития, излязли извън контрол по непредвидим начин. Тя остави след себе си смърт и разруха: изчислено е, че 461 000 души са загинали между 2003 и 2011 г. в Ирак поради причини, свързани с войната, а цената за САЩ възлиза на 3 трилиона долар.

Войната прекрои Близкия изток и подкопа доверието към политиците в страните инициатори. Днес САЩ предприеха това, което мнозина описват като поредната „война по избор“ в Близкия изток – този път срещу съседа на Ирак, Иран. Паралелите са очевидни, но съществуват и дълбоки разлики, които показват колко се е променил светът и дали провалите от Ирак могат да бъдат избегнати.

Мотивът

Вашингтон имаше много припокриващи се мотиви за нахлуването в Ирак, някои от които не бяха публично признати. В основата обаче беше желанието за смяна на режима. За някои около Буш това бе „недовършена работа“ от войната в Залива през 1991 г. За самия президент мотивът беше и личен, тъй като Саддам имаше заговор за убийството на баща му, Джордж Буш-старши.

Други вярваха в хуманитарната интервенция заради насилието на Хюсеин срещу собствения му народ. „Неоконсерваторите“ пък искаха да прекроят Близкия изток, носейки демокрация. „Първо Багдад, после Техеран“, казваха някои – напомняне колко отдавна Иран се намира в дневния ред. След атентатите от 11 септември „ястребите“ във Вашингтон искаха да възстановят сдържащата мощ на Америка.

В крайна сметка оправданието за войната се завъртя около предполагаемите оръжия за масово поразяване. Това беше най-лесният начин да се спечели обществената подкрепа. Но както ми каза по-късно Луис Руеда, тогавашен ръководител на операциите на ЦРУ в Ирак: „Щяхме да нахлуем в Ирак, дори Саддам да имаше само ластик и кламер. Щяхме да кажем: „О, той ще ви извади окото. Нека го свалим“.“

Защо Иран бе атакуван

Днешната атака срещу Иран изглежда произтича от сходен микс от мотиви – отслабване на армията му, предотвратяване на сдобиването му с оръжия за масово поразяване, смяна на режима и подкрепа за народа срещу насилието на властта.

В много отношения атаките на Хамас срещу Израел от 7 октомври 2023 г. промениха сметките в Белия дом. Израел започна да взема на прицел Ислямската република и нейните проксита, което разчисти пътя и за американски действия.

Този път обаче в САЩ нямаше опит за публично изглаждане на противоречивите цели. Самият Доналд Тръмп често променя позицията си – понякога от днес до утре. Не беше направен и опит за „продаване“ на войната на американското общество или търсене на международна легитимност чрез ООН. В свят на разпадащ се международен ред, един непредсказуем президент не чувства нужда от последователно оправдание.

Ролята на Великобритания и съюзниците

През 2003 г. САЩ воюваха заедно със съюзниците, най-вече с Обединеното кралство. Тони Блеър обеща на Буш да бъде с него „каквото и да става“. Той вярваше, че Лондон трябва да бъде близо до Вашингтон, за да повлияе на политиката му. Политическата цена за Блеър обаче беше огромна, когато се оказа, че оръжия за масово поразяване не са открити. Това срина доверието в политическата класа.

Този път САЩ работят с Израел, а не с Великобритания. Британският премиер Киър Стармър се дистанцира и отказа използването на британски бази за първоначалния удар. Това отразява както спомена за Ирак, така и преценката колко реално влияние може да има той върху Тръмп. Изглежда, че САЩ все повече се движат към различна позиция по сигурността, която подкопава международния ред, в който Обединеното кралство е инвестирало толкова много.

Какво следва?

Споменът от Ирак е най-видим в усилията на лидерите във Вашингтон да подчертаят разликите. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е категоричен, че Иран няма да се превърне във „вечна война“. Щатите говорят за смяна на режима, но засега не изпращат сухопътни войски.

Смяната на режим само по въздух обаче е трудна без съюзническа бунтовническа сила на земята. Говори се за въоръжаване на кюрдите, но през 2003 г. в Ирак те действаха в подкрепа на огромна съюзническа армия. Основният паралел с миналото е липсата на план за „деня след това“. Както отбеляза бившият съветник по национална сигурност Джон Болтън: „Грешката беше в опита да създадем ново правителство за иракчаните“.

Ирак днес е в по-добро състояние, но демокрацията така и не стана популярна в региона. Напротив, най-големият победител от инвазията се оказа именно Иран, чийто основен противник бе премахнат.

Без ясен план

Засега обаче няма признаци за ясен план какво бъдеще предвижда Белият дом за Иран. Тази импровизация изглежда като съзнателна стратегия, която оставя на Тръмп различни варианти да обяви победа. Той може просто да каже, че унищожаването на ракетния капацитет е достатъчно и че смяната на режима е работа на иранския народ. Това обаче би оставило на власт един ранен и ожесточен режим – резултат, близък до този от 1991 г. Това доведе единствено до години на напрежение и нова война през 2003 г.

Урокът от Ирак е, че е по-лесно да съкрушиш една държава във война, отколкото да я изградиш след това. Войните са непредсказуеми, а техните последица отекват с десетилетия. Дали това ще се потвърди отново, времето ще покаже.

Иран заплаши САЩ и Израел: Курортите по света вече не са безопасни за вас.

🇮🇷 Иранският режим заплаши да преследва официални лица и военни командири от САЩ и Израел, дори когато те се намират на почивка или посещават развлекателни центрове.

„Наблюдаваме вашите страхливи чиновници и командири, пилоти и нечестиви войници“, заяви говорителят на въоръжените сили Аболфазл Шекарчи, цитиран от държавната телевизия на Ислямската република.

„Оттук нататък, въз основа на информацията, с която разполагаме за вас, крайбрежните алеи, курортите и туристическите и развлекателни центрове по света също вече няма да бъдат безопасни за вас.“

Израел започна нова вълна от удари в сърцето на Техеран.

🇮🇱🎯🇮🇷 Израелските военновъздушни сили започнаха нова вълна от удари срещу обекти на иранския режим в сърцето на Техеран, съобщиха преди минути от Израелските отбранителни сили (IDF).

В иранската столица е регистрирана работа на средствата за противовъздушна отбрана в опит да бъде отблъсната атаката, която по първоначални данни е насочена към Район 12 на града.

Район 12 е историческото и административно ядро на Техеран – най-старият урбанизиран сектор, където са концентрирани ключови държавни институции, търговски центрове и символи на властта. Зоната има важно стратегическо значение и често се разглежда като чувствителна от гледна точка на вътрешната сигурност.

Именно в него са концентрирани редица потенциални цели с висока стратегическа стойност. Преди всичко се открояват структури, свързани с апарата за вътрешна сигурност – центрове на Революционната гвардия (IRGC), силите на Басидж и командни центрове като Thar-Allah, който отговаря за сигурността на Техеран и контрола върху вътрешните вълнения. Подобни обекти вече бяха обект на удари в миналото.

Ключово значение имат и звената за разузнаване и кибервойна, използвани за провеждане на оперативни и информационни операции. Наред с това, в квартала се намират и командни центрове – оперативни щабове на IRGC и силите Ал-Кудс и обекти, свързани с планирането и координацията на операциите в Близкия изток.

Централните части на града често прикриват и логистична инфраструктура, включваща складове за оръжия, компоненти и други ресурси с двойна употреба. Паралелно с това, в района се намират и ключови държавни обекти и символи на властта – правителствени сгради, финансови институции и емблематични места.

Поради високата гъстота на застрояване, тук се намират и голям брой обекти с двойна употреба – жилищни и административни сгради, използвани от режима за държавни и военни цели, което увеличава съществено рисковете от съпътстващи щети и жертви при евентуални удари.

Нетаняху: Иран вече не може да обогатява уран и да произвежда балистични ракети.

🇮🇱🇮🇷 Иран вече не е в състояние да обогатява уран или да произвежда балистични ракети. Това заяви в четвъртък израелският министър-председател Бенямин Нетаняху.

„След 20 дни мога да ви кажа – днес Иран не е способен да обогатява уран, нито да произвежда балистични ракети“, заяви Нетаняху в Йерусалим по време на първата си присъствена пресконференция от началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

„Продължаваме да съкрушаваме тези способности. Ще ги стрием на прах и пепел“, заяви той на иврит при откриването на двуезичната пресконференция.

Часове след изказването, Иран изстреля залп от ракети към Израел, което предизвика многократни сирени в столицата и други части на страната. Ислямската република нанесе удари с ракети дронове в целия регион в отговор на продължаващите бомбардировки на САЩ и Израел, започнали през последния ден на февруари с цел дестабилизация на иранскя режим и унищожаване на неговата ядрена и балистична програма.

В изказването си на английски език Нетаняху посочи: „В 'Изгряващ лъв' унищожихме ракети и голяма част от ядрената инфраструктура. Но това, което унищожаваме сега, са фабриките, произвеждащи компонентите за тези ракети и ядрените оръжия, които се опитват да създадат. Заличаваме индустриалната им база по начин, който не сме правили досега.“

След ликвидирането на върховния лидер на Иран Али Хаменей и десетки висши служители, Нетаняху заяви, че „не е сигурен кой управлява Иран в момента“.

„Моджтаба, заместник-аятолахът, не се е появявал“, продължи той и добави, че има „огромно напрежение“ по високите кръгове на режима.

Моджтаба Хаменей не е виждан публично, откакто беше избран да наследи своя баща, ликвидиран по време на първата вълна от съвместни въздушни удари на 28 февруари. Миналата седмица изявление от негово име беше разпространено по държавните медии. В него той се зарича да „отмъсти за кръвта“ на убитите иранци, последвано от друго в понеделник.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предположи, че не е ясно дали новият ирански лидер е жив. Иранските държавни медии съобщиха, че младият Хаменей е бил ранен при израелския удар, убил баща му, съпругата му, сина му и зет му. Нетаняху даде да се разбере, че Израел ще продължи да взема на прицел лидерите на Иран: „Няма значение кой ги замества – ние ще се погрижим смените в Революционната гвардия да бъдат много кратки.“

Нетаняху потвърди, че Израел работи за създаване на условия, при които иранският народ да свали режима сам, но в крайна сметка решението за съдбата на Ислямската република зависи от хората там.

„Да, режимът може да се промени. Гарантирано ли е? Не. И в крайна сметка зависи от иранския народ да се възползва от условията, които създаваме, отслабвайки режима“, каза той, докато остави отворена вратата за евентуално участие на Израел в наземна операция за сваляне на режима.

„Много неща могат да се направят от въздуха, и ние ги правим, но трябва да има и наземен компонент. Има много възможности за това и запазвам правото си да не ги споделям с вас“, заяви той.

До момента липсват мащабни протести срещу режима от началото на войната. Хиляди иранци бяха избити в потушаването на демонстрациите в първата половина на януари, когато силите на режима използваха бойни патрони срещу собствените си граждани. Въпреки това Нетаняху заяви: „виждаме пукнатини в режима“, и на лидерско ниво, и в полевите части. „Това е като издълбано, изгнило дърво, което се крепи отвън, но отвътре е пълно с гнилоч. Наблюдаваме дезертьорства.“

Нетаняху не даде индикации колко дълго ще продължи кампанията, освен че ще продължи „толкова дълго, колкото е необходимо“.

„Израел действа сам“

След появата на противоречиви версии за координацията между Нетаняху и Тръмп относно израелския удар срещу голямото газово находище в Иран предишния ден, премиерът заяви, че няма да продължи да атакува газова инфраструктура.

„Факт номер едно: Израел действа сам срещу газовия комплекс Асалуе. Факт номер две: Президентът Тръмп ни помоли да се въздържаме от бъдещи атаки и ние се съобразяваме“, каза той.

По-рано в четвъртък Тръмп заяви, че ударът не е бил съгласуван със САЩ и че Израел няма да удря газовите обекти на Иран оттук нататък, но САЩ биха го направили, ако той продължи атаките срещу газови находища в Персийския залив. По-късно американският президент допълни, че е наредил на Нетаняху да не поразява повече ирански петролни и газови обекти.

Въпреки това американски служители споделиха пред The Times of Israel, че ударът е имал зелена светлина от Белият дом и президентът Тръмп е бил осведомен предварително за него.

Говорейки в Пентагона, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет определи удара по „Южен Парс“ като „предупреждение“ и призова режима в Техеран да прекрати ответните удари по енергийни обекти в Залива, които доведоха до рязък скок на цените на петрола.

Запитан за обвиненията, че е въвлякъл Тръмп във война срещу американските интереси, Нетаняху се присмя на подобни твърдения.

„Някой наистина ли мисли, че някой може да казва на президента Тръмп какво да прави? Хайде де“, каза той и добави, че президентът на САЩ „винаги взема решенията си въз основа на това, което смята за най-добро за Америка“.

„Никого не съм подвеждал“, подчерта той, „и не ми се е налагало да убеждавам президента Тръмп в нуждата от това да попречим на Иран да развива своята ядрена програма под земята и да изстрелва ракети с ядрени глави към САЩ. Той разбираше това. Той ми го обясни на мен, а не аз на него.“

Нетаняху призна, че загубата на военни е болезнена, припомняйки брат си Йони, убит през 1976 г. по време на спасителната акция в Ентебе. Той също така приветства определянето на Израел като „модел за съюзник“ в скорошен американски меморандум, противопоставяйки го на твърденията, че Израел „живее на гърба на Америка“.

„Не е така. Израел е смела и решителна страна и се бием заедно със САЩ, когато нещата станат напечени. Бием се за обща цел“, категоричен бе Нетаняху.

В отговор на израелската атака Иран изстреля нови залпове с дронове и ракети към монархиите от Залива, част от които срещу ключова енергийна инфраструктура. Ударите по Рас Лафан в Катар причиниха щети на инсталации за втечнен природен газ, сочи изявление на QatarEnergy. Няколко дрона бяха унищожени на път към саудитски газови съоръжения.

Иран на практика затвори Ормузкия пролив, през който обикновено минават 20% от световните доставки на петрол. Нетаняху подчерта нуждата от „алтернативни маршрути“ за петрол и газ, които преминават на запад през Арабския полуостров директно до Израел и пристанищата на Средиземно море, което би елиминирало зависимостта от проливите завинаги.

„Виждам това като реална промяна, която ще последва тази война, но също така виждам тази война да завърши много по-бързо, отколкото хората си мислят“, заключи той.

Израел разшири обхвата на войната с удар по иранския флот в Каспийско море

🇮🇱💥🇮🇷 Израелските военновъздушни сили нанесоха първия си удар в акваторията на Каспийско море, поразявайки няколко бойни кораба от състава на военноморските сили на Революционната гвардия на Иран, отбелязвайки драстично разширяване на географския обхват на ударите по режима в Техеран

Ирански опозиционни медии съобщиха за експлозии в пристанищния град Бандар Анзали, разположен на около 260 км от Техеран. Градът е седалище на един от щабовете на иранския флот, който според очевидци също е бил мишена на атаката. Axios докладва, че ударът е бил насочен към „повече от пет плавателни съда“.

Засегнатият район се намира на около 1300 км от Израел. Атаката е сериозен удар за иранския военноморски флот, който вече понесе значителни загуби от военните действия на САЩ по време на конфликта. Президентът Доналд Тръмп заяви на няколко пъти от началото на войната, че флотът на Иран на практика е бил унищожен.

Каспийско море, което е най-голямото безотточно езеро в света, граничи с Русия, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан – все бивши съветски републики. Според доклад на ВМС на САЩ от 2017 г. в Бандар Анзали се намира щабквартирата на Северния флот на Военноморските сили на Ислямска република Иран със зона на отговорност именно Каспийско море.

През изминалия юли, седмици след края на 12-дневната война между Иран и Израел, военноморското крило на Революционната гвардия проведе съвместно военно учение с Каспийската флотилия на Руската федерация, насочено към „повишаване нивото на сигурност в Каспийския регион и засилване на сътрудничеството между ВМС на Русия и Иран“.

През последната година Каспийско море се превърна в арена на сблъсъци между Русия и Украйна. В края на миналата година Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е използвала дронове, за да нанесе удари по две руски нефтени платформи в акваторията –  „Филановски“ и „Корчагин“, които принадлежат на руския енергиен гигант „Лукойл“.

Катар остро осъди иранската атака срещу промишления град „Рас Лафан“

🇶🇦⚔️🇮🇷 Катар нападна остро Иран и заклейми „безочливата“ атака срещу индустриалния град Рас Лафан, предизвикала огромни пожари и нанесла значителни щети на територията на съоръжението.

Доха определи удара като опасна ескалация, грубо нарушение на държавния суверенитет и директна заплаха за националната си сигурност и стабилността на целия регион.

Министерството на външните работи публикува официално изявление, в което потвърди, че въпреки неговата поолитика на дистанциране от тази война още от самото начало и ангажимента за избягване на всяка форма на ескалация, иранската страна продължава да взема под прицел него и останалите страни в залива, което се счита за безотговорен подход, подкопаващ регионалната сигурност и застрашаващ международния мир.

Министерството подчерта, че Катар многократно е отправял призиви за въздържане от удари срещу цивилни и енергийни обекти, включително на територията на Иран, с цел съхраняване ресурсите на народите в региона и опазване на международния мир и сигурност, но иранската страна е продължила политиката си на ескалация, която тласка региона към ръба и въвлича в конфликта държави, които не са страна по него.

От ведомството заявиха, че атаката е явно нарушение на Резолюция № 2817 на Съвета за сигурност на ООН, и поднови призивите си към Съвета да поеме своите отговорности за поддържане на международния мир, както и да вземе нужните мерки за спиране на тези сериозни нарушения и възпиране на извършителите им.

Министерството потвърди, че Катар си запазва правото да отговори в съответствие с Член 51 от Устава на ООН и правото на самоотбрана, което е гарантирано от международното право. Беше подчертано, че страната няма да се поколебае нито за миг да предприеме всички нужни мерки за защита на своя суверенитет и сигурността на своите граждани и гости.

Убит е директорът на телевизия Ал-Манар: Нощни удари в Бейрут ликвидираха ключова фигура на Хизбула.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са поразили оръжейни складове и командни центрове в крайбрежния ливански град Тир, както и обекти и оперативно лице на Хизбула в Бейрут в отговор на ракетен обстрел от страна на групировката срещу Северен Израел снощи.

Военните посочват, че обектите на Хизбула в крайбрежния град са били „съзнателно внедрени сред цивилното население“.

От IDF посочват, че в Бейрут изтребители са атакували обекти на асоциацията „Ал-Кард ал-Хасан“, за която е известно, че се използва като квазибанка за нуждите на терористичната групировка.

Междувременно военноморските сили са нанесли удар по ключово оперативно лице на Хизбула, намиращо се в ливанската столица, разкриха от IDF, без да предоставят повече подробности.

По непотвърдени данни, през изминалата нощ в Бейрут е ликвидиран Мохамед Чери, директор на Ал-Манар – тв канала на Хизбула – и вероятен наследник на Мохамед Афиф, ръководител на комуникациите и връзките с обществеността на шиитската групировка.

Освен това IDF са нанесли удар в Южен Ливан срещу оперативен щаб на дивизия „Имам Хосейн“ – иранска милиция, която действа съвместно с Хизбула.

Израел ликвидира иранския министър на разузнаването; Кац обещава „значителни изненади“

🇮🇱🎯🇮🇷 Министърът на отбраната Израел Кац разкри, че иранският министър на разузнаването Есмаил Хатиб е бил ликвидиран при израелски въздушен удар в Техеран през нощта, като добави, че днес се очакват „значителни изненади“.

„В днешния ден се очакват значителни изненади на всички арени, които ще ескалират войната, която водим срещу Иран и Хизбула в Ливан“, заяви той по време на събрание за оценка на сигурността, според изявление, предоставено от неговата канцелария.

„Интензивността на ударите в Иран нараства. Иранският министър на разузнаването Хатиб също беше елиминиран през нощта“, казва той.

Кац потвърди това, което Frontline Monitor съобщи още вчера, че заедно с министър-председателя Бенямин Нетаняху са „упълномощили израелските отбранителни сили (IDF) да елиминират всяка висша иранска фигура… без нужда от допълнително одобрение“.