Рекорд преди забраната: Защо Европа се презапасява с руски втечнен газ?

🇪🇺💰🇷🇺 Европейският съюз е внесъл рекордните 9,89 милиона тона втечнен природен газ (LNG) от руския арктически завод „Ямал“ през първата половина на годината или с 18% повече спрямо същия период на миналата година и фактически представлява цялата продукция на съоръжението и то само броени месеци преди забраната върху дългосрочните договори да влезе в сила на 1 януари 2027 г.

Данните са на анализаторската компания Kpler, цитирана от Financial Times. Според паралелна оценка на организацията Urgewald, базирана на същата статистика, европейските пристанища са поели 136 от общо 140 товара, напуснали завода на полуостров Ямал – близо 97% от целия му износ за полугодието.

Кой купува най-много?

Най-големите купувачи за първите шест месеца са:

• Франция (3,6 млн. тона / 51 доставки)
• Белгия (2,9 млн. тона / 37 доставки)
• Испания (2,7 млн. тона / 34 доставки)

Най-натоварени са били терминалите в белгийския Зеебрюге и френските Дюнкерк и Монтоар. Стойността на тези доставки се оценява на около 5,96 млрд. евро – средства, които въпреки войната срещу Украйна и трите години на санкции продължават да текат към руския износител.

Средно през полугодието Европа е приемала над 55 000 тона ямалски газ дневно. Това далеч не е изолиран случай, а най-видимата част от по-голяма картина: общият внос на руски втечнен газ в ЕС е скочил с 11% на годишна база за полугодието, а на тръбопроводния – със 7% (като Унгария остава най-големият клиент по трасето на „Турски поток“).

Парадоксът на санкциите

Този рекорд не е пробив в санкционния режим, а следствие от собствения му график. Регламентът на ЕС за поетапно спиране на руския газ, приет на 26 януари 2026 г. като част от плана REPowerEU, забранява вноса по краткосрочни договори от 25 април 2026 г., но позволява дългосрочните да се изпълняват до 1 януари 2027 г.

В този междинен период купувачите правят точно това, което всеки изтичащ срок диктува –  предсрочно набавят максимални обеми по действащите контракти, преди вратата да се затвори окончателно. Онова, което отстрани изглежда като парадокс (вносът да расте на прага на забраната), всъщност е рационално търговско поведение: купувачите бързат да се възползват за последно от по-евтиния дългосрочен газ.

Белгийският терминал Зеебрюге, който разполага със специално обособено хранилище за ямалски газ, е най-натоварената входна точка за тези изпреварващи доставки. Точно затова енергийната зависимост не може да бъде прекъсната с едностранно политическо решение. Тя е здраво закрепена в дългосрочни договори на европейски компании (френската TotalEnergies, например, е сред акционерите в арктическите проекти на руската „Новатек“) и във физическа инфраструктура, проектирана специално за руския газ. Това не е въпрос на ежемесечно решение за покупка от Москва, а на договорна обвързаност, чийто срок изтича чак в началото на 2027 г.

Спасяването на азиатския пазар и взаимната зависимост

Докато европейският внос бележи ръст, азиатският се срина със 74% (до малко над 510 хиляди тона), а до Китай, най-близкия политически съюзник на Москва, са стигнали едва четири товара за цялото полугодие.

Причината не е в липсата на търсене, а в повишения риск: азиатските купувачи се отдръпват заради страх от санкции, поскъпване на застраховките и несигурност около морските превози. В резултат на това Европа поема обемите, които другите пазари отказват. Колкото по-плътно се затваря азиатската врата, толкова по-зависим от европейските терминали остава самият завод. Зависимостта в случая е двустранна: не само ЕС разчита на ямалския газ, но и руският проект зависи критично от европейската логистика.

Именно тази взаимна обвързаност прави рекорда толкова неудобен политически. В същото полугодие, през което ЕС подкрепя финансово и военно Киев и готви нови ограничителни мерки, той изпраща близо 6 млрд евро към „Новатек“ – най-големия независим руски производител на газ, контролиращ 50,1% от проекта. Тези приходи в крайна сметка захранват руския държавен бюджет, финансиращ военните действия.

„Европа продължава да осигурява пристанищата, услугите и логистиката, поддържащи руския арктически износ на газ в движение“, коментира Себастиан Рьотерс, санкционен експерт в Urgewald.

Какво предстои от 1 януари 2027 г.

Дали забраната ще нанесе реален финансов удар на Москва, или просто ще пренасочи търговските потоци, ще стане ясно едва след началото на 2027 г. Отговорът зависи от два ключови въпроса:

Способна ли е Европа да компенсира руските обеми? Тук прогнозите са по-скоро успокоителни. Повечето експерти са категорични, че ЕС ще успее да покрие недостига без сериозни сътресения в цените в резултат на вълната от нови проекти зад океана. САЩ, които вече осигуряват над половината от европейския внос на LNG, планират да прибавят над 50 млн тона годишен капацитет до края на 2027 г., което би могло да повиши дела им до 70%. Катар също разширява капацитета си с 31 млн тона от находището „Северно поле“.

„Спирането на руския внос ще има минимално отражение върху цените“, прогнозира Ан-Софи Корбо от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Къде ще отиде газът, който Европа откаже да купува? Забраната няма да намали общото руско предлагане на световния пазар, а само ще го пренасочи към Азия. Проблемът за Кремъл обаче е, че там Русия ще се сблъска със същите бариери, които вече свиха азиатските ѝ продажби със 74%: логистични затруднения, застрахователни пречки, страх от вторични санкции и въведената от ЕС забрана за предоставяне на морски услуги за руски LNG от 1 януари 2027 г. (което изключва европейски застрахователи, пристанища и танкери от веригата).

Пренасочването към Азия няма да е нито лесно, нито безплатно. „Новатек“ ще трябва да транспортира суровината на по-далечни разстояния, при по-сложна логистика и почти сигурно – с голяма отстъпка в цената.

Примерът на „Арктик СПГ 2“

Как изглежда този негативен за Русия сценарий, „Новатек“ вече е наясно от опита си с друг свой проект – „Арктик СПГ 2“. Това е по-новото и голямо съоръжение на компанията, което е под директни американски санкции от края на 2023 г. и в момента почти не функционира. Западните партньори замразиха участието си (френската TotalEnergies отписа 4,1 млрд. долара инвестиции), а санкциите блокираха логистиката, което лиши проекта от танкери и застраховки. Резултатът е действащ завод, неспособен да пласира продукцията си. Точно този риск е надвиснал и над „Ямал“, ако загуби европейския пазар, преди да намери алтернатива.

Кой ще излезе победител?

Това ще проличи по няколко ясни индикатора догодина. Ако ямалските товари се върнат в Азия в предните си обеми, Русия е успяла да заобиколи ограниченията и загубата ѝ ще е единствено на хартия. Ако обаче европейските терминали се запълнят с американски и катарски газ без скок в цените, докато руският износ буксува заради логистични бариери, забраната ще е постигнала целта си.

Обратният сценарий – Европа да поиска изключения или отсрочки още през първата студена зима без руски газ – би доказал, че раздялата с руските суровини струва по-скъпо, отколкото Брюксел е готов да признае. Рекордните шест месеца на 2026 г. показват едно със сигурност: докато вратичката е отворена, политическите декларации и реалният внос се движат в коренно различни посоки.

Русия въоръжи газовоза „Маршал Василевски“ по пътя към Калининград

🇷🇺⚓🇪🇪 Русия е въоръжила гражданския газовоз „Маршал Василевски“ – съдът, който пренася втечнен природен газ до Калининград – с тежки картечници, монтирани от двете страни на капитанския мостик зад огневи позиции, укрепени с чували от пясък. Зад тези бруствери стоят 12,7-мм картечници „Корд“, въведени на въоръжение в края на 90-те години и смъртоносни дори на 2 км разстояние.

Снимките, направени в средата на май и предоставени на естонското издание Delfi, са част от международно разследване на Проекта за разследване на организираната престъпност и корупция (OCCRP) заедно с руския „Досие център“, датската Danwatch и други партньори. Естонски граничен офицер е казал на репортерите, че никога не е виждал подобно нещо на руски граждански кораб.

„Маршал Василевски“ не е обикновен танкер, тъй като е единствен по рода си в руския енергиен флот. Корабът не просто пренася втечнен газ от една точка до друга – той може да връща свръхохладения товар обратно към газообразно състояние, а при нужда отново да го втечнява и да го разтоварва, т.е. работи едновременно като превозвач и плаваща газоприемна станция. Собственост на енергийния гигант „Газпром“ и от миналия август извършва редовни курсове от пристанището Болшой Бор на Финския залив до Калининград – руския ексклав, притиснат между Литва и Полша. Данни от мониторинг на морския трафик показват, че от август 2025 г. той е изминал един и същ маршрут покрай бреговете на Естония, Латвия и Литва четири пъти.

Картечниците „Корд“ изискват умения, каквито обикновеният моряк няма – а на борда има кой да ги използва. Освен екипажа „Маршал Василевски“ е превозил 50 „пътници“ от август 2025 г. насам според списъци, до които репортерите са се добрали; някои от тези хора са правили повече от едно пътуване. Като са кръстосали онлайн платформи за подбор на персонал, профили в социални мрежи и в сайтове за запознанства с данни, изтекли от официални руски бази, репортерите от „Досие център“ установили, че 22 от 50-те имат минало в руски военни структури, включително във Федералната служба за сигурност (ФСБ). 5 от тези 22-ма са представили военна идентификация, качвайки се на танкера през юни. Един от тях, мъж на име Дмитрий Артеменко, е регистрирал своето местожителство като база на ФСБ край Москва и е бил на борда при последните 4 курса до Калининград, включително пътуването през маай, заснето от естонските граничари. Артеменко не е отговорил на искането за коментар, изпратено през Telegram. За останалите 25 души в списъка репортерите не са успели да потвърдят с категоричност данните за месторабота.

„Маршал Василевски“ не е част от прословутия „сенчест флот“ – остарели танкери с неясна собственост, които заобикалят санкциите, за да продължат да доставят руски петрол на клиенти по света. Газовозът плава между две руски пристанища, не е обект на санкции и няма очевидно основание да бъде спрян или качен на абордаж за проверка от чужди военноморски сили. Точно тази недосегаемост прави необичайно решението за неговото въоръжаване – и подсказва, че функцията на оръжието се крие по-скоро в посланието, отколкото в отбраната сама по себе си. OCCRP вече е съобщавал, че на борда на танкери от сенчестия флот в Балтийско море пътуват руски „пазачи“; разузнавателни източници от няколко европейски държави разказаха пред репортерите, че тези т.нар. „екипи за защита на съдове“ са разполагани, за да възпират западните власти от качване, инспекция или задържане на корабите. Танкерите са спасителна линия за руската икононика в условията на санкции, наложени след пълномащабното инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Защо обаче Москва въоръжава точно този кораб остава предмет на оценки, а не на установен факт. „Това е част от натиска върху страните от НАТО“, смята Патрик Болдер, експерт по отбраната от мозъчния тръст HCSS в Хага. Други експерти и разузнавателни служители споделят пред репортери, че картечниците вероятно имат за цел да възпират евентуални украински атаки. Един европейски разузнавач допуска, че Кремъл иска допълнителна защита за „Маршал Василевски“, тъй като ролята му в пренасянето на газ до Калининград е „много важна“. Друг разузнавателен служител от балтийска държава вижда по-широк сигнал: оръжията може да са замислени така, че да внушат, че танкерите от сенчестия флот също биха могли да бъдат въоръжени.

„Ако се пусне слухът, че сенчестият флот носи тежки картечници на борда, тогава оценката за заплахата при качване е съвсем различна и вероятността за качване пада до нула“, казва служителят. По неговата преценка целта на всичко това е отчасти символична: „Моята оценка: оръжията бяха сложени на борда наполовина с цел да отблъскват евентуален украински морски дрон, наполовина за да демонстрират нещо на западните страни.“

Самият той обаче оценява заплахата от удари с морски дрон в региона като ниска – украинците едва ли биха получили разрешение да нанесат удар от водите на държавите от Прибалтика, нито биха могли да го направят незабелязано, а и типът картечници, монтирани на „Маршал Василевски“, не са ефективни срещу дронове. Така посланието тежи повече от отбраната: оръжие, което трудно би свалило дрон, върши работа най-вече като знак към онзи, който би помислил да доближи кораба. „Насочено е специално към власти, които биха обмислили да се качат на този кораб“, отбеляза пред партньорската на OCCRP медия Danwatch Йенс Венцел Кристоферсен, датски военноморски командир и анализатор в сферата на отбраната. „Ако сили на НАТО доближат този кораб, смятам, че биха открили огън. Ако се приближи хеликоптер, възможни са предупредителни изстрели“, допълва той, подчертавайки, че говори от свое име. „Всичко това е доста опасно.“

За Естония същата опасност опира не само до символика, а до морско право. Комодор Иво Вярк, командир на естонските военноморски сили, обръща внимание, че танкерът снабдява с природен газ Калининград – нещо важно не само за жителите, но и за разположените там въоръжени сили; затова съдът би могъл да се разглежда като военна цел, което на свой ред може да обяснява защо е въоръжен. „Ако от борда на този кораб бъде открит огън по кораб под знамето на която и да е държава, отбранителните сили са длъжни да защитят нападнатия кораб в естонски води“, подчерта Вярк и допълни, че тогава би било позволено и използването на огнестрелно оръжие. Вейко Комусаар, заместник генерален директор на Полицейската и гранична служба на Естония, се съгласи, че оръжията на борда на „Маршал Василевски“ увеличават опасността, която и бездруго е създавана от корабите в сенчестия флот. „Флотът, опериращ от името на Руската федерация в Балтийско море, независимо от флага, е едновременно риск за сигурността и за околната среда“, казва Комусаар.

Тъй като оръжието трудно би защитило кораба от дрон, а и той плава недосегаем между две руски пристанища, картечниците работят преди всичко като послание към отсрещната страна – и именно това послание може да се окаже най-трайната последица от случая. Ако из Балтика се затвърди допускането, че всеки руски танкер може да крие „Корд“ зад чувалите с пясък, изчислението на всяка западна инспекция се променя, без значение дали в действителност на борда има оръжие. А позицията на Естония илюстрира обратната страна на същата монета: въоръжен цивилен кораб, който снабдява военен гарнизон и при това може да открие огън, изтрива границата между търговски и боен кораб и прехвърля на крайбрежните държави задължение да реагират в собствените си териториални води. „Маршал Василевски“ е само един кораб по един маршрут, но логиката, която той въвежда в най-натоварения санкционен коридор на Европа, тепърва ще се изпитва – и следващият път може да не е върху единствения по рода си газовоз на „Газпром“, а върху някой от стотиците танкери на сенчестия флот.

По примера от Венецуела: Тръмп заплаши, че ще сложи ръка върху иранската газова и петролна индустрия.

🇺🇸🛢️🇮🇷 Заканата, отправена от президента Доналд Тръмп, да постави газовата и петролната индустрия на Иран под американски контрол, превръща енергийната инфраструктура в централен елемент на военен конфликт, който преди два месеца изглеждаше поне на пръв поглед замразен.

В публикация на TruthSocial Тръмп заплаши, че ще удари Ислямската република „много силно тази вечер“, а „в не толкова далечно бъдеще“ ще поемат „пълен контрол“ върху иранските енергийни ресурси, включително над ключовия експортен терминал, разположен на остров Харк. Самият Тръмп сравни намерението си с начина, по който Вашингтон сложи ръка върху нефта на Венецуела след задържането на тогавашния президент Николас Мадуро през януари.

Заканата беше отправена към края на втори пореден ден на военна ескалация между САЩ и Иран – въздушната кампания на САЩ от изминалата нощ, продължила до светлите часове на деня, изглеждаше по-широкообхватна и интензивна от тази предходната нощ. Режимът в Техеран не разкри почти никакви подробности за мащаба на щетите и отговори с нанасянето на обстрел с ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания – също както ден по-рано. Министерство на външните работи на Иран обяви, че ударите от изминалата нощ са „обезсмислят примирието“, въпреки че не се е отказвало изрично от него – формула, оставила теоретично примирието живо, но изпразнено от съдържание.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува официално изявление, според което последните удари са били нанесени „в отговор на непредизвиканата и продължаваща агресия“ от страна на Техеран, поразявайки „ирански военни способности за наблюдение, системи за комуникация и позиции на противовъздушна отбрана“. Изявлението не уточнява нанесените щети, но споделя, че атаката е приключила малко преди изгрев слънце. Експлозии отекнаха в небето над иранската столица, пристанищния град Бандар Абас и множество крайбрежни точки по продължение на Ормузкия проток. По-късно Революционната гвардия обяви, че сред поразените цели присъстват производствен комплекс, военна казарма и нейна база, разположена в покрайнините на Техеран.

Ответният залп се стовари върху арабските държави, които приютяват американски военни бази. Кувейт обяви, че затваря въздушното пространство на страната за няколко часа, без да даде подробности за щети. Йордания съобщи, че е прехванала 20 ирански ракети, насочени към район, в който се намира база с американски военни, без да има пострадали. Министерство на външните работи на Бахрейн съобщи, че 11-годишно момиче е ранено, докато автомобили и къщи са получили материални щети от отломки при прехващането на балистичните ракети. Почти едновременно Израел призова жителите на северните си райони да потърсят укритие след засичането на предполагаем огън откъм Ливан, където израелската армия воюва с Хизбула.

Успоредно с ударите по сушата американските сили продължиха да налагат морската блокада срещу иранските пристанища. CENTCOM съобщи в официално изявление, че е поразил танкера M/T Jalveer, плавал под знамето на Гвинея-Бисау, опитвайки се да транспортира ирански петрол в директно нарушение на блокадата, поради което е бил поразен от ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, след като екипажът му не се подчинил на американските заповеди. Това е общо деветият търговски кораб, изваден от строя от американските сили от влизането в сила на блокадата в средата на април. Два такива кораба бяха обездвижени само през изминалата седмица.

Един от тях отне човешки живот. 3-ма индийски моряци загинаха на борда на M/T Settebello във вторник, когато плаващият под флага на Палау танкер беше ударен от американските сили. Сарбананда Соновал – индийският министър на пристанищата, корабоплаването и водните пътища – първоначално обяви моряците за изчезнали. CENTCOM настоя, че екипажът е бил предупреден многократно, преди да бъде открит огън, и обвини кораба, че се е опитал да заобиколи блокадата. Ръководителят на Международната морска организация, агенция на ООН, осъди нападението, а индийското външно министерство привика висш американски дипломат, за да му предаде „най-дълбоката си загриженост“ и официален протест, обяви говорителят на ведомството Рандхир Джайсвал.

В основата на провалените преговори стои иранската хватка над Ормузкия проток – стратегическият коридор, чието фактическо затваряне разклати глобалните енергийни доставки и доведе до скок в цените на горивата и много базови стоки в световен мащаб. През изминалата нощ Техеран обяви, че проливът е затворен, въпреки че остава неясно какво точно значи това – търговското корабоплаване през него до голяма степен беше задушено в първите дни на март и през последните седмици оттам минаваше единствено малка група кораби. CENTCOM оспори иранските твърдения, докато вчера самият Тръмп съобщи, че от близо месец насам секретна мисия на американските военни осигурява преминаването на петролни товари през тесния морски път, което по думите му е било улеснено от унищожаването на иранските радари. Тръмп твърди, че над 100 милиона барела петрол са се изплъзнали от иранската примка благодарение на американските военни. Конкретното число не може да бъде независимо потвърдено, но се равнява на транзита за около 5 дни, минавал през протока до началото на войната.

Заканата срещу остров Харк насочва натиска директно към икономическия гръбнак на режима. Разположен на отсрещната страна на Персийския залив от американските бази в Кувейт, Бахрейн и Катар, това парченче суша е сърцето на иранската петролна промишленост – през неговия терминал минават 90% от експорта, до голяма степен защото по-голямата част от бреговата линия е твърде плитка, за да позволи безопасното акостиране на танкери. Именно тази география прави всяка идея за американски десант твърде рискована: самият остров се намира на едва 33 км от крайбрежието на континентален Иран, където без съмнение е разгърнат внушителен арсенал от ракети, дронове и артилерия, които са застинали в очакване на момента, в който ще подложат на безмилостен обстрел американския десант.

По всичко изглежда, че пътят на дипломацията остава затворен. Тръмп заплаши Техеран, че ще „плати цената“ за провала на преговорите, в рамките на които без отговор остава и въпросът за иранската ядрена програма, за която режимът настоява, че има изцяло мирни цели, но остава червена линия за САЩ и Израел, заради високото ниво на обогатяване на запасите от уран, които могат да бъдат насочени към създаване на атомно оръжие. Това беше посочено от двата съюзника като основната причина да започнат войната срещу Ислямската република на 28 февруари. Към усложненията се добавя и условието на Иран всяко споразумение за прекратяване на войната да доведе до същото на фронта между Израел и Хизбула – докато израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда твърдо решен да доведе нещата до техния успешен край, а именно унищожаването на групировката.

Сравнението с Венецуела, направено от Тръмп, разкрива както мотивите на заканата, така и нейните граници. Операция „Absolute Resolve“ от 3 януари, в рамките на която „Делта Форс“ задържа Николас Мадуро във Форт Тиуна, след което го изправи пред федерален съд в Манхатън, превърна петролния сектор на една държава от насрещния лагер в трофей на смяната на режима – и точно този модел Тръмп ще се опита да проектира върху Иран. Пренасянето му обаче се спъва в географията: арестът на Мадуро беше десант навътре в сушата срещу обезглавено военно командване, а овладяването на Харк би изисквало задържане на уязвим обект в морето на 33 км от брега на държава, чиято противокорабна и ракетна способност остава далеч тази над Венецуела.

Поради това заканата да „поеме пълен контрол“ върху иранския петрол трябва да се счита на първо място като инструмент за оказване на натиск срещу Техеран и евентуално за спекулация с борсите, а не готов оперативен план – и следва познат модел: през април, едва няколко дни преди да удължи примирието, Тръмп заплаши Иран, че „цяла една цивилизация ще загине тази нощ“, ако не приеме условията. Заплаха за извършване на геноцид, думите му бяха последвани само няколко часа по-късно от действителни стъпки към деескалация. Сега обаче заканата му не виси във въздуха, а стъпва на блокада, задушаваща иранските доставки на петрол, включително деветте поразени кораба и върху примката над Ормузкия пролив, която продължава да оскъпява енергията в световен мащаб.

ЕС похарчи 2,88 милиарда евро за руски втечнен газ „Ямал“, заради спрените доставки от Катар.

🇪🇺🤝🇷🇺 Държавите-членки на Европейския съюз са увеличили значително вноса си от водещия руски проект за втечнен природен газ (LNG) „Ямал“ през първото тримесечие на годината, съобщи по-рано днес Financial Times.

Ръстът е продиктуван от силен натиск върху глобалните доставки, предизвикан от продължаващия конфликт в Близкия изток. Данни на групата за изследвания в енергетиката Kpler сочат, че вносът от сибирския обект на Ямал е скочил със 17% до 5 милиона тона в периода между януари и март, в сравнение със същия период на 2025 г.

Този масивен приток е довел до това страните от ЕС да похарчат близо 2,88 милиарда евро (3,38 милиарда долара) за руски газ, според изчисления на екологичната организация с нестопанска цел Urgewald. Скокът в европейската зависимост от Москва идва в момент, когато доставките на катарски LNG пресъхнаха поради щети по енергийната мрежа в Персийския залив и контрола на Иран върху критичния Ормузки проток.

Ормузкият проток е стратегически важен морски коридор между Персийския и Оманския залив и открития океан. Той е вероятно най-важният маршрут за транзит на енергия в света, като през него преминават 20% от глобалната търговия с LNG, предимно от големи износители като Катар и ОАЕ.

Тъй като не съществуват жизнеспособни алтернативни морски и тръбопроводни маршрути за този газ, всяка блокада, военен конфликт и геополитическо напрежение в протока незабавно блокират огромни количества. Това директно предизвиква сериозен недостиг на доставки и бърз скок на цените на световния пазар, който засяга тежко енергозависимите икономики в Азия и Европа, пише Службата за енергийна информация на САЩ (EIA).

„Всички цифри показват зависимостта на Русия от европейския пазар“, заяви Себастиан Рьотерс, активист в Urgewald, посочвайки, че европейските купувачи в момента не проявяват „никакво желание“ доброволно да спрат покупките на руски LNG. Блокът е поел зашеметяващите 97% от всички товари от Ямал през първото тримесечие, приемайки 69 от общо 71 пратки, според FT.

Спадът в доставките за Азия се дължи отчасти на забраната на ЕС за прехвърляне на руски LNG между кораби в европейски пристанища, което остави ЕС като основен потребител.

Въпреки подновения финансов поток за Кремъл, Брюксел поддържа позицията, че не смята да преразглежда планираната пълна забрана върху вноса на руски LNG, която трябва да влезе в пълна сила през януари 2027 г.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен наскоро защити предстоящото ембарго, заявявайки, че би било критична грешка да се повтори миналата силна зависимост на блока от руската енергия. Въпреки това, тъй като нивата на съхранение на газ в Европа остават под нормалните средни стойности преди летния сезон за запълване на хранилищата, непосредствената реалност сочи, че Москва печели активно от трусове в глобалната енергетика, причинени от кризата в Близкия изток.

Внезапният скок на разходите на ЕС за втечнен газ от Ямал демонстрира критична уязвимост в стратегията на ЕС за санкции срещу Русия. Докато Брюксел се ангажира публично да лиши военната машина на руския президент Владимир Путин от финансиране, блокадата на Ормузкия проток от Иран принуди европейските купувачи да се върнат право в обятията на Москва. Тази динамика илюстрира как Кремъл използва успешно геополитическия хаос в Близкия изток.

Докато Украйна активно атакува руски петролни рафинерии, за да осакати икономиката на агресора, сумата от 3,38 милиарда долара, дадена на Русия за LNG само за три месеца, подкопава усилията на Киев за удари в тила и подчертава спешната нужда ЕС да осигури алтернативни енергийни източници преди забраната от догодина.

Бюджетният дефицит на Русия за първото тримесечие надхвърли с 20% годишния план

🇷🇺 Бюджетният дефицит на Руската федерация за първото тримесечие на годината е достигнал 4,6 трилиона рубли, надхвърляйки с около 20% планирания годишен такъв в размер на 3,8 трилиона рубли, сочат предварителни данни на Министерството на финансите.

Това е сериозна дупка между заявените цели и реалните показатели, каквато не е отчитана от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. За сравнение, през 2025 г. дефицит за същия период е 1,96 трилиона рубли, през 2024 г. е 0,6 трилиона, а през 2023 г. е 2,4 трилиона. През 2022 г. бюджетът е приключил първото тримесечие с излишък.

Разходите за първите три месеца възлизат на 12,9 трилиона рубли, което представлява ръст от 17% спрямо същия период на миналата година. Приходите са 8,3 трилиона рубли, което е спад от 8,2%. Двигателят зад падането е сривът на приходите от петрол, които паднаха до 1,4 трилиона рубли, или с 45% по-малко спрямо миналата година. Постъпленията от други отрасли – 6,9 трилиона рубли – отбелязват ръст от 7,1%, но далеч не компенсират загубите от енергийния сектор. Министерството на финансите обясни нарасналия дефицит с „изпреварваща динамика на изпълнение на разходи", свързана с ускорено сключване на договори и авансово финансиране.

Бюджетът за 2026 г. е изграден при допускане за средна цена на руския петрол Уралс от 59 долара за барел. Според анализатори на „Алфа Банк", за да бъдат приходите равни на разходите, средната цена трябва да бъде 97 долара – ниво, което пазарът не е поддържал устойчиво. Временно покачване на цените на петрола след началото на военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари даде краткосрочен фискален отдушник. През март Москва дори отложи дискутирани съкращения от порядъка на 10% в „нечувствителни" бюджетни пера, съобщи The Moscow Times. Примирието между двете страни от 7 април обаче свали цените до под 100 долара, което отново постави на дневен ред въпроса за устойчивостта на приходната база.

Фондът за национално благосъстояние, който остава разполага с ликвидни средства от 3,9 трилиона рубли към 1 април, по данни на Министерството на финансите. През март от фонда са продадени китайски юани и злато на стойност 59,7 милиарда рубли за покриване на бюджетния дефицит. Анализатори на „Газпромбанк" предупредиха, че при запазване на текущите темпове на изразходване ликвидните резерви на фонда могат да бъдат изчерпани в рамките на година, съобщи United24 Media.

Нарастващият дефицит повишава вероятността от секвестър — принудително съкращаване на бюджетните разходи. Дори допълнителните приходи, очаквани през април, трудно биха запълнили натрупаната разлика, доколкото тя вече надхвърля целогодишния план. Възможностите на Кремъл да поддържа едновременно военни разходи на рекордни нива и социални ангажименти се свиват — фискалното пространство зависи все повече от фактори извън контрола на Москва, най-вече от глобалния петролен пазар.

Енергиен нокдаун: Украински дронове поразиха терминала на „Газпром“ в Уст-Луга.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове атакуваха през изминалата нощ завода за преработка на газ в Уст-Луга, собственост на „Газпром“ и един от най-големите в цяла Европа, съобщи изданието Militarnyi.

Разположен в Ленинградска област, на около 1000 км от украинската граница, заводът беше разтърсен от поне 10 експлозии. Местни жители съобщават за огромно сияние в нощното небе, последвано от извисяващ се стълб черен дим при изгрев слънце.

Докато областният управител Александър Дрозденко настоява, че противовъздушната отбрана е свалила 56 дрона и определя пожара като „незначително запалване“, мащабът на огнената стихия, който се откроява на кадрите, предполага много по-значително въздействие върху оперативния център на завода.

Комплексът в Уст-Луга е критичен възел в енергийната стратегия на Кремъл, преработвайки до 45 милиарда куб. метра природен газ годишно и произвеждайки 13 милиона тона втечнен природен газ (LNG) и милиони тонове етан и пропан-бутан (LPG). Този последен рейд бележи третия голям удар по завода след предишни операции на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) през януари 2024 г. и август 2025 г.

Последният удар е част от безпощадната кампания на украинските сили за разглобяване на стратегическите енергийни центрове на Русия. Миналия август масирана вълна от дронове атакува завода, нанасяйки тежки щети на инсталацията за криогенно фракциониране – критичен компонент за производството на LNG.

Предишната атака беше извършена през януари 2025 г. и порази търговското пристанище, което играеше ролята на основен логистичен център за заобикаляне на западните санкции. Системните удари осакатиха експортния капацитет на пристанището, като в един момент съкратиха петролните потоци наполовина.

Прецизността на тези мисии за дълбоки удари продължава да разбива наратива на Кремъл за вътрешна сигурност, докато украинските сили систематично разрушават инфраструктурата, финансираща руската военна машина.

Системното разглобяване на руския енергиен сектор навлезе във фаза на висока интензивност през новата година, тъй като украинското производство на далекобойни дронове достигна рекордни нива. В началото на януари експерти отбелязаха, че Киев официално е изпреварил Москва по честотата и обхвата на нанесените удари с дронове.

В момента Силите за безпилотни системи на ВСУ са се прицелили в критични възли като терминала в Уст-Луга и петролното пристанище в Приморск, засилвайки икономическия натиск върху Кремъл и свеждайки износа на горива до най-ниските му нива от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Тези удари са проектирани да създадат каскаден ефект от логистични провали и финансов дефицит, които да окажат пряко негативно влияние върху способността на руската армия да поддържа своите операции на бойното поле.

Украйна навлезе в новата година с решително предимство в далекобойните ударни операции, изстрелвайки повече дронове от руските сили срещу цели дълбоко на вражеска територия и поддържайки систематичен натиск върху територията на Руската федерация. В началото на януари украинските обстрели предизвикаха временно затваряне на големите летища в Москва, включително „Внуково“ и „Домодедово“, което принуди Росавиация да отмени стотици полети, докато руската ПВО се бореше да прехване продължаващите с дни вълни от дронове.

Въпреки твърденията на Кремъл за прехващане на повече от 1500 дрона седмично, данните на украинското командване разкриват, че ударите са започнали редовно да изпреварват руските атаки с дронове „Шахед“. Тази еволюция подчертава мащабното разширяване на местното производство, превърнало далекобойните дронове от помощен инструмент в централен стълб на украинската стратегия за ликвидиране на военната и енергийна инфраструктура на врага.

ЕК изключи възможността за облекчаване на забраната за руски газ.

🇷🇺🚫🇷🇺 Европейската комисия изключи възможността за смекчаване на забраната на ЕС за руски газ въпреки подновения политически натиск, свързан с нарастващите разходи за енергия, съобщи днес POLITICO.

Отказът идва, след като белгийският премиер Барт Де Вевер призова за нормализиране на отношенията с Русия, за да бъде възвърнат достъпът до по-евтина енергия. Европа се сблъска с пореден скок в цените на петрола и газа, предизвикан от войната в Иран.

Брюксел отхвърли тази логика и подчерта, че постепенното прекратяване на вноса на руска енергия в блока вече е задължителен закон, а не временно политическо обещание.

Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че ЕС няма да отвори отново вратата за руските доставки, тъй като не може да си позволи да се върне към зависимост, която Москва по-рано използваше като лост за влияние.

Законите на ЕС предвиждат поетапен, но окончателен край на вноса на руски газ, докато вносът на втечнен природен газ (LNG) трябва да бъде прекратен до края на годината, а този по газопроводи – до края на 2027 г.

„Това би било стратегическа грешка“, предупреди председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в коментари, цитирани по-рано този месец. Тя заяви, че завръщането към руските изкопаеми горива отново би изложило Европа на енергийна принуда и ценови шокове. Думите ѝ затвърдиха позицията, че краткосрочен пазарен натиск не може да оправдае преразглеждане на енергийната политика на блока, приета след инвазията.

Дебатът разкри разделения в ЕС, тъй като някои от държавите търсят начини да защитят домакинствата и индустрията от високите разходи, а други настояват, че повторното въвеждане на руски газ би отслабило сигурността на Европа и косвени финансира военната агресия срещу Украйна.

Външният министър на Белгия Максим Прево и външният министър на Литва Кестутис Будрис отхвърлиха призивите за „рестарт“ с Москва. В същото време тя поднови посланията, че остава отворена за подновено енергийно сътрудничество с ЕС. Руският президент Владимир Путин твърди, че страната му не е прекратила връзките си с европейските клиенти и би подновила дългосрочните доставки, ако политиката бъде извадена от уравнението.

Това предложение идва на фона на коренно различна европейска траектория: след началото на инвазията през 2022 г. ЕС предприе действия за намаляване на зависимостта от руската енергия в рамките на плана REPowerEU, докато само няколко държави членки продължиха да настояват за по-евтини руски доставки.

Изказванията на Путин бяха предшествани от нови пазарни сътресения, при които цената на петрола от сорт „Брент“ за кратко скочи до 119 долара за барел, а опасенията за прекъсвания в Ормузкия проток разтърсиха световната търговия с петрол.

Нетаняху обмисля оттегляне от морското споразумение с Ливан от 2022 г.

🚨 Израелският премиер Бенямин Нетаняху обмисля анулирането на морското споразумение с Ливан, с което беше преотстъпена обширна акватория с газови находища, съобщава Keshet 14. Както е известно, Нетаняху изразява твърда опозиция срещу този пакт години наред, преди да бъде подписан от бившия премиер Яир Лапид.

Това драматично решение е обмисляно в координация с президента на САЩ Доналд Тръмп, но окончателното решение до голяма степен зависи от условията, които ще се създадат на терен – на първо място от въпроса за капитулацията на Хизбула в текущата военна кампания.

Тук е мястото да се отбележи, че сделката беше подписана под егидата на Джо Байдън, но се очаква крайната дума за неговото бъдеще да бъде взета съвместно от Нетаняху и Тръмп.

Израелският военен кореспондент Хилел Битон Розен коментира новината, определяйки я като „драматична“. Според него голяма част от обществото и медиите навремето възприеха споразумението като вид капитулация пред Хизбула – организацията, която беше и остава ключова сила в Ливан. Битон Розен припомни, че приживе генералният секретар на терористичната група Хасан Насрала се хвалеше, че сделката е станала факт заради израелската слабост – особено след като Хизбула заплаши да удари израелски газови платформи, ако не бъде постигнато съгласие.

Освен аспектите на сигурността и възпирането, отмяната се очаква да има мащабни икономически последици и потенциално би могла да върне милиарди шекели в израелската държавна хазна – сума, която би облекчила значително икономиката в този труден период на война и огромни разходи за отбрана, отбелязват израелски медии. Предстои да видим дали по темата ще бъде направено официално изявление от името на Нетаняху.

Руски танкер за втечнен газ гори в Средиземно море.

🇷🇺 В Средиземно море гори пожар на борда на кораб, за който се смята, че е руският танкер за втечнен природен газ Arctic Metagaz, съобщава онлайн изданието gCaptain, специализирано в новини за корабоплаването.

Според него плавателният съд се е запалил рано сутринта днес. Видео с горящия кораб се появиха в Twitter и Telegram, а редица профили твърдят, че пожарът е бил предшестван от експлозии. Представител на Diaplous Group, гръцка компания за морска сигурност и контрол на риска, потвърди пред журналисти от gCaptain факта на пожара.

„Можем да потвърдим, че това се е случило, но нямаме допълнителни подробности“, заяви той. Анализаторът на морския трафик Х. И. Сътън отбеляза, че подобно видео не е публикувано досега, което дава основания да се предположи автентичността на записа.

Arctic Metagaz е натоварил втечнен газ от плаваща установка за съхранение Saam (FSU) на 18 февруари, след което е обиколил Обединеното кралство и Испания, преди да навлезе в Средиземно море. Според данни на услугата Starboard Maritime Intelligence, предоставени на разследващото издание The Insider, Arctic Metagaz е спрял да предава AIS сигнал вчера вечерта около 20:30 часа на излизане от изключителната икономическа зона на Малта.

Според данни на услугата Flightradar24 в района на последното известно местоположение на кораба е кръжал патрулен самолет ATR 72-600 на турския военноморски флот, който най-вероятно е провеждал мониторинг на ситуацията.

Naftemporiki пише, че около 4:00 часа сутринта местно време корабът е бил подложен на удар, след което са последвали няколко експлозии. Официално потвърждение на тази информация липсва.

Arctic Metagaz е един от около дузината кораби, които участват в превоза на санкциониран втечнен газ от руския проект Арктик СПГ-2 до купувачи на китайския терминал Beihai, според Службата за външно разузнаване на Украйна. По време на плаванията се прилаган spoofing – предаване на изкривени AIS данни в нарушение на международното морско право.

Защо бизнес офертата на Иран към Тръмп няма да реши задънената улица в преговорите?

🇮🇷 Сведенията, тиражирани във водещи световни медии, че Иран е предложил „търговско съкровище“ на президента Доналд Тръмп, следва да се тълкува не като пътна карта за инвестиции, а преди всичко като стратегия за оцеляване.

Докато крайният срок от 10-15 дни, поставен от Тръмп за постигане на „съществена“ сделка с Иран, навлиза в решаващата си фаза, иранските дипломати изглежда се опитват да позиционират срещите като търговска възможност, а не като стратегическа отстъпка.

На 26 февруари в разгара на преговорите в Женева Financial Times съобщи, че Техеран е предложил достъп до мащабни енергийни и изкопаеми ресурси в опит да отклони Белия дом от пътя на военната ескалация.

Това е проницателен ход спрямо сегашния обитател на Белия дом. Тръмп отдавна предпочита във външната си политика резултати, които може да представи като конкретни сделки, и Иран изглежда използва именно този негов инстинкт.

Предлагайки перспектива за достъп до една от най-слабо развитите енергийни системи в света, Техеран се опитва да представи деескалацията като победа за американския бизнес, а не като направен компромис на противник. Надеждата е, че потенциалната печалба ще помогне за създаването на американско лоби, което в бъдеще да настоява за и в крайна сметка да осигури сдържаност.

В този смисъл предложението е нещо повече от договори за проучване и добив. То е опит за промяна на политическата сметка на Вашингтон. Иран може да си позволи подобен ход, тъй като ресурсната база на страната е наистина изключителна.

Агенцията за енергийна информация на САЩ посочва, че Иран притежава третите по големина доказани резерви на суров петрол и вторите по природен газ. Последният доклад на агенцията посочва, че пълното премахване на санкциите би могло да повиши добива значително само за няколко месеца.

Повечето от иранския износ на петрол и кондензат вече отива към Китай, което подчертава както мащаба на залога, така и предизвиканите от санкциите изкривявания. Техеран опитва да превърне геоложката тежест в дипломатически лост в момент на голяма уязвимост, когато оцеляването на режима е поставено на карта.

Именно затова подобно предложение трябва да се подходи с повишено внимание. Режим, който е уверен, че времето работи в негова полза, не поставя стратегически сектори „на масата“ пред американски президент, който открито го заплашва.

Тръмп предупреди, че ще се случат „лоши неща“, ако няма постигната съществена сделка до две седмици. Третият кръг преговори завърши без споразумение, а между позициите на страните има огромни пропасти. Предложението се прави именно защото ключовият спор остава нерешен, а не защото е близо до развръзка.

На 25 февруари Министерството на финансите на САЩ санкционира над 30 лица, организации и плавателни съдове, свързани със „сенчестия флот“ на Иран и мрежите, които подпомагат придобиването на балистични ракети и модерни оръжия.

Това не е правната среда, в която американските компании започват да планират дългосрочните си проекти в сферата на добива. Дори и дадени ограничения бъдат отменени, компаниите пак ще бъдат изправени пред рискове, свързани със спазването на регулациите, финансови пречки, застрахователни усложнения, както и опасността всяко отваряне да бъде отменено от следващата администрация.

За корпоративните съвети Иран не е просто пазар с потенциал. Той е санкционно минно поле. Американски компании вероятно помнят и колко бързо могат да се сринат иранските възможности.

В периода на ядрената сделка (JCPOA) Boeing подписа сделка на стойност 16,6 млрд долара за продажба на 80 самолета на IranAir – събитие, разглеждано тогава като символ на търговска нормализация. Повторното налагане на санкциите, след като Тръмп напусна сделката, превърна този оптимизъм в урок по суверенен и политически риск.

Аналогията с Венецуела също не е успокояваща. Изпълнителният директор на Exxon Дарън Уудс е нарекъл страната „непригодна за инвестиции“ без мащабни законови реформи, дори след като Вашингтон насърчи американските компании да се завърнат там.

Ако Венецуела изглежда рискована дори с директна политическа подкрепа от САЩ, то Иран изглежда далеч по-несигурен.

Представители на режима заявиха, че не са предлагали спиране на обогатяването на уран и че делегацията на САЩ не е поискала изрично нулево обогатяване в предишни разговори. Въпреки това общата позиция на Вашингтон остава непроменена – всяко споразумение трябва да лиши Иран от възможността да се доближи към ядрено оръжие.

На 26 февруари Reuters съобщи, че САЩ все още настояват за строги ограничения върху обогатяването и запасите, докато според Associated Press Иран продължава да се съпротивлява на изнасянето на запасите му от обогатен уран в чужбина.

Това не е незначително техническо несъгласие. Едва ли сериозна американска компания ще сметне Иран за надежден партньор, докато съществува подобна бездна. Инвеститорите се задействат, едва когато е налице стабилна политическа архитектура, а не когато тя все още се оспорва в хотелските стаи в Женева.

Ето защо „търговският бонус“ на Иран има значение като инструмент за натиск, но все още не и като реална политика. То е сложен опит за печелене на време, ласки към инстинкта на Тръмп и повишаване на цената на евентуална ескалация чрез размахване на бъдещи печалби пред Вашингтон.

Това може да помогне за запазване на дипломацията за още един кръг и да предложи на Белия дом „изход“, който да бъде представен като рационален от търговска гледна точка, вместо като стратегическа слабост. Но това не е пробив. Правата върху петрола и минното дело сами по себе си не могат да отменят законите за санкциите, враждебността на Конгреса, ядреното недоверие и принудителната логика, която управлява американската политика спрямо Иран.

Техеран предлага съкровище. Проблемът е, че минното поле около него остава напълно непокътнато.

Експлозии разтърсиха газовия хъб Нефтегорск

🇺🇦🔥🇷🇺 Дронове атакуваха Нефтегорския газопреработвателен завод в Самарска област през изминалата нощ, предизвикайки пожар в обекта, става ясно от изявление на местните власти и кадри, публикувани в социалните мрежи.

Губернаторът на Самарска област Вячеслав Федорищев потвърди удара и заяви: „Днес през нощта врагът атакува две промишлени площадки в региона“. По-късно той допълни, че няма съобщения за жертви и че на място работят аварийни екипи. Украинските власти все още не са коментирали нападението.

Губернаторът също така напомни на жителите за забраната за публикуване на снимки и видео на дронове, както и за последствията от тяхното разпространение.

Атаката е извършена по време на обявена тревога за дронове в региона. Кадри, споделени онлайн, показват пожар и сияние над промишлената зона в Нефтегорск след поредица от експлозии. Регионалните власти не предложиха подробна оценка на щетите.

Заводът в Нефтегорск е специализиран в преработката на съпътстващ нефтен газ от находища в Поволжието, сред които активи, свързани със „Самаранефтегаз“. Годишният му проектен капацитет възлиза на 0,7–0,75 милиарда кубически метра газ.

Заедно с Отрадненския газопреработвателен завод, той е част от Самарския клъстер на „Роснефт“, чийто общ годишен капацитет надхвърля 1,5 милиарда кубически метра.

Непотвърдени съобщения от местни канали в Telegram сочат, че може да са се запалили няколко резервоара за съхранение, а някои източници смятат, че горят до пет резервоара. Тези данни не са потвърдени от независими източници.

🔙 Frontline Monitor припомня: Снощи украински крилати ракети „Фламинго“ удариха Воткинския завод в руската република Удмуртия – ключов производител на балистични ракети и системи „Искандер“. OSINT анализи цитират геолокирани кадри на повредени цехове, а руските власти потвърдиха за атаката.

ЕС е платил за руски газ и нефт със 142 млрд долара отколкото е дал на Украйна.

🇪🇺 Европейският съюз е платил за внос на руски петрол и енергия със 142 млрд долара повече, отколкото е предоставил на Украйна под формата на помощ от началото на войната, заяви шведският министър на външните работи Мария Малмер Стенергард, определяйки това неравновесие като „просто срамота“, съобщи украинското издание „Европейска правда“.

По време на срещата на Съвета по външни работи на ЕС в Брюксел тя сподели, че шведското правителство е анализирало финансовите потоци в Европа след февруари 2022 г. и резултатите са повече от тревожни.

„Истината е, че подкрепата на ЕС за Украйна не е достатъчно голяма, а подкрепата ни за Русия е прекалено голяма“, обобщи тя пред журналисти.

Според нея институциите на ЕС и страните членки са предоставили общо 215 млрд евро помощ за Украйна, докато в същия период са внесени руски петрол и газ на стойност 231 млрд долара, докато общият внос от Русия, включително други стоки, е достигнал 358 млрд долара.

„Това значи, че на практика имаме отрицателна подкрепа за Украйна в размер на 142 млрд долара“, посочи тя, показвайки диаграма с цифрите.

„Това е просто срамота“, изригна тя и подчерта, че сериозни преговори за мир са невъзможни, освен ако Европа не увеличи значително помощта за Киев и в същото време не засили драстично натиска върху Кремъл.

„Много добра отправна точка би било да използваме замразени руски активи в полза на Украйна“, заяви Стенергард и отправи призив към партньорите в ЕС да действат по-решително по този въпрос.

🔙 Frontline Monitor припомня: Испания ще предостави 946 млн долара помощ на Украйна и планира годишна подкрепа за сигурността в размер на 1,16 млрд долара, от които 249 млн долара ще са насочени към противовъздушна отбрана и оборудване за наблюдение чрез инструмента SAFE на Европейската комисия.

Украински дронове поразиха обекти на руската енергийна индустрия в Самара и Оренбург

🇺🇦💥🇷🇺 Украинската армия извърши поредната си атака с безпилотни самолети, нанасяйки поражения по обекти на енергийната индустрия на Руската федерация в Самара и Оренбург.

В Оренбург местните жители съобщиха в социалните мрежи за взривове в завода за преработка на газ, цитирани от мониторинг канала Supernova+ в Telegram. Руски източници посочват, че в 3:00 ч. през нощта в областта е обявена заплаха от удари с дронове, а час по-късно Росавиация съобщи за временни ограничения за излитане и кацане на самолети в летището на Оренбург.

Руски канали като Shot съобщиха, че в града са чути между 5 и 7 взрива, при което в небето са били видяни ярки светкавици. Местните жители твърдят, че е противовъздушната отбрана е работила активно, но впоследствие един от районите е започнал да се задимява.

Frontline Monitor припомня, че в началото на годината дронове атакуваха същия завод в Оренбург, което наложи работниците да бъдат евакуирани. Заводът е специализиран в преработка на природен газ и газов кондензат и произвежда природен газ, елементарна сяра, пропан, бутан, смеси от втечнени газове и други компоненти, използвани в химическата промишленост.

Преди това заплаха от удари с дронове беше обявена и в Новокуйбишевск и Самара. На летището в Самара също бяха въведени временни ограничения за излитане и кацане на самолети.

Рано сутринта стана ясно, че Новокуйбишевският НПЗ отново е бил подложен на удари, след което на територията му е избухнал силен пожар.

Политическият консултант Александър Антонюк обясни в ефира на 24 Канал, че около 40% от руските НПЗ вече са поразени, нанасяйки удар върху руската икономика и логистика. Според него въз основа на наличните ресурси Украйна избира най-важните цели и затова атаките ѝ са насочени към НПЗ, а не например към Москва.

ДТЕК Нафтогаз: Нощни атаки с дронове и ракети спряха газодобива в Полтавска област

🇷🇺💥🇺🇦 ДТЕК Нафтогаз прекрати дейността на своите обекти за добив на газ след масираните руски удари по енергийната мрежа на Полтавска област в четвъртък сутринта.

„През нощта врагът отново атакува енергийната мрежа на ДТЕК Нафтогаз с дронове и ракети. В резултат на нападението работата на съоръженията за добив на газ в Полтавска област е спряна“, съобщиха от компанията в публикация на своя канал в Telegram.

Местните власти съобщиха, че обстрелът и падащи отломки са повредили газовата инфраструктура, оставяйки временно без газоснабдяване 6450 потребители в шест населени места. Аварийните екипи работят усилено, за да върнат услугата към нормална работа.

LB.ua съобщи, че при руските удари пострадали служители на компанията, твърди тя в официално изявление, отбелязвайки шестото подобно нападение срещу газови обекти от началото на месеца, което подчертава тенденцията за системни удари по украинските добивни съоръжения.

Изданието Militarnyi описа атаката като комбинирана, включваща дронове и ракети, насочена срещу енергийния клъстер в Полтавска област. По време на публикуването на информацията възстановителните работи и оценката на щетите все още продължаваха.

По-рано беше съобщено, че Русия е извършила най-мащабната комбинирана атака с ракети и дронове срещу газовите съоръжения на Нафтогаз в Харковска и Полтавска области.

Турция намалява зависимостта си от руски газ с амбициозен енергиен план

🇹🇷 Турция се подготвя да намали значително зависимостта си от руски газ и до края на 2028 г. се очаква да покрива повече от половината от енергийните си нужди чрез увеличаване на вътрешното производство и нарастващ внос на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, съобщи Reuters на 8 октомври.

Тази промяна може да лиши Русия от един от последните ѝ големи енергийни пазари в Европа.

До края на 2028 г. Турция може да задоволи над половината от търсенето си на природен газ със засилване на местното производство и разширяване на вноса на LNG от САЩ. Тази стратегия заплашва да свие един от последните големи европейски пазари за руски и ирански доставчици.

Вашингтон засилва натиска върху съюзниците си с призови да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на среща в Белия дом на 25 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намали закупуването на руско гориво.

В същото време Анкара се стреми да укрепи енергийната си сигурност и да се утвърди като регионален газов хъб. Експерти отбелязват, че Турция планира да изнася местно произведен газ и да реекспортира американски LNG към Европа, като същевременно използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.

„Турция ясно показва, че ще се възползва от изобилието на LNG на световния пазар“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска асоциация за енергетика и климат.

Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ на пазара е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето страни от ЕС прекратиха вноса след пълномащабното инвазия в Украйна през 2022 г.

Според Reuters дългосрочните договори на Москва за доставка на 22 млрд. кубически метра газ годишно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ наближават изтичането си. Договорът с Иран за 10 млрд. кубически метра ще приключи в средата на 2026 г. В същото време договорите със Азербайджан за общо 9,5 млрд. кубически метра ще останат в сила до 2030 и 2033 г.

Според Карбуз Турция вероятно ще поднови някои от тези договори, но ще търси по-малки обеми и по-гъвкави условия, за да разнообрази още повече енергийните си източници.

Междувременно страната бързо разширява алтернативните си източници. Държавната компания TPAO увеличава производството в местни газови находища, докато държавни и частни компании инвестират в терминали за внос на LNG, за да обработват доставки от САЩ и Алжир.

Според оценки на Reuters до 2028 г. вътрешното производство и договореният внос на LNG ще надхвърлят 26 млрд кубически метра годишно, в сравнение с 15 млрд през 2025 г. Това би покрило над половината от годишното търсене на газ в Турция – около 53 млрд кубически метра – и би намалило нуждата от внос по газопроводи до около 26 млрд, спрямо сегашните 41 млрд кубически метра, доставяни от Русия, Иран и Азербайджан взети заедно.

За да подкрепи този преход, Турция сключи с американски доставчици няколко договора за внос на LNG на стойност 43 млрд долара, включително 20-годишно споразумение с Mercuria, което беше подписано през септември. Терминалите за LNG в страната вече разполагат с общ капацитет от 58 млрд кубически метра годишно – достатъчно, за да покрият цялото вътрешно търсене.

Експерти смятат, че с нарастването на вътрешното производство и вноса на LNG държавната енергийна компания BOTAS може ефективно да спре покупките на руски газ в рамките на 2-3 години.

„Това няма да се случи, защото руският газ е конкурентен на цена и създава излишък, който BOTAS може да използва, за да оказва натиск върху други доставчици“, коментира Алексей Белогорьев от базирания в Москва Институт за енергетика и финанси.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю през октомври, че Турция трябва да набавя газ от всички налични доставчици – включително Русия, Иран и Азербайджан – но призна, че американският LNG предлага по-евтина алтернатива.

Според Reuters BOTAS вече е подписала споразумения за доставка на малки обеми газ за Унгария и Румъния като част от стратегията си да превърне Турция в регионален център за търговия с газ.

Междувременно Беларус увеличи доставките на гориво по железопътен транспорт за Русия през септември, след като няколко региона се сблъскаха с временен недостиг. Доставките възлизат на около 40 000 метрични тона бензин и 33 000 тона дизел, а транзитът на горива през руски пристанища нарасна леко до 140 000 тона.

Последният голям клиент на Газпром в Европа ще купува газ от Туркменистан.

🇭🇺🇹🇲 Унгария, един от най-големите клиенти на Газпром в Европейския съюз, изрази желание да започне внос на природен газ от Туркменистан, заяви заместник-държавният секретар по развитие на източните връзки на страната Адам Щифтер по време на посещение в Ашхабад.

„В енергийната сфера разчитаме на Туркменистан като надежден партньор. Унгария зависи от вноса на природен газ от различни държави, затова гледаме с голяма надежда и към Туркменистан. Надяваме се, че в близко бъдеще той ще стане доставчик на газ за Европа, и конкретно за Унгария“, каза Щифтер, цитиран от Интерфакс.

В четвъртък унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви подписването на най-дългосрочния договор в историята на страната за доставка на втечнен природен газ с френската компания Engie, който ще бъде в сила до 2038 г., а общият обем на доставките ще достигне 4 млрд. кубически метра.

В началото на септември Унгария сключи и договор с британската компания Shell за закупуване на 2 милиарда кубически метра газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г., а споразумението е с продължителност 10 години. Газът ще се транспортира през Чехия и Германия.

Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и внасят руски газ и петрол по тръбопроводи, досега се противопоставяха на пълния отказ от руските енергийни ресурси. Въпреки това, според водещия анализатор на Freedom Finance Global Наталия Милчакова, неочакваната промяна в тона на Будапеща относно възможността за внос на газ от други държави показва стремеж към диверсификация на доставките.

Все пак тя отбелязва, че все още не е ясно колко газ би могъл да достави Туркменистан и по какъв начин. „Ще трябва да се използва тръбопроводната инфраструктура на Азербайджан, който също има планове за износ на газ към Европа, или на Иран, с когото ЕС има сложни отношения заради санкциите. Друга възможност е доставките да преминават през „Турски поток“ въз основа на договор с Газпром, обясни Милчакова.

По изчисления на финландския аналитичен център CREA, в момента Будапеща харчи около 500 милиона евро месечно за внос на енергийни ресурси от Русия. През юли доставките на газ за Унгария възлизат на 285 милиона евро, а на петрол – на 200 милиона евро. Словакия също продължава да внася руски тръбопроводен газ, но в значително по-малки обеми – около 50 милиона евро месечно.

Унгария все още има действащ договор с Газпром за доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно до 2036 г.

TotalEnergies се готви да рестартира проекта за втечнен газ в Мозамбик

Полицай и войник от Руанда охраняват проекта Mozambique LNG на френската TotalEnergies в Афунги, провинция Кабо Делгадо, Мозамбик, 29 септември 2022 г.
📸 Снимка: Camille Laffont/AFP

🇫🇷🤝🇲🇿 Главният изпълнителен директор на френската TotalEnergies Патрик Пуянé се очаква скоро да посети Мапуто, за да обяви рестарт на Mozambique LNG. Четири години след спирането на мегапроекта заради джихадистки атаки в северната провинция Кабо Делгадо, компанията е готова да поднови дейност, превръщайки базата Афунги в „крепост“, пазена от въоръжените сили на Руанда.

Мозамбик, една от най-бедните и най-уязвими от климатичните промени страни, има огромни газови залежи, които бяха открити преди 15 години. Планът предвижда добив от две находища в дълбоките води и изграждане на завод за втечняване с капацитет 13,1 млн. тона годишно.

TotalEnergies е оператор и основен акционер (26,5%) в инвестиция за 20 млрд. долара – най-голямата в частния сектор на Африка. През 2021 г. проектът беше замразен, след като съседният град Палма беше превзет от бойци, свързани с „Ислямска държава“.

Компанията е обект на разследване във Франция по обвинения в небрежност и неспасяване на хора при атаката в Палма. Екологични организации описват проекта като „въглеродна бомба“ с тежко въздействие върху климата.

През март EXIM Bank одобри заем от близо 5 млрд. долара за реализиране на проекта, след като предишно искане за кредит беше отказано при администрацията на Байдън. През май Пуянé изрази надежда, че до лятото извънредното положение ще бъде отменено. През юли той се срещна с новия президент на Мозамбик Даниел Чапо, а компанията уведоми партньорите си да се готвят за рестарт.

На практика дейността вече тече с пълна сила: стотици работници са на обекта. Според анализатора Бенжамен Оже „официалното обявяване ще бъде формалност, защото проектът никога не е спирал напълно“.

Но основен проблем остава сигурността. От 2017 г. Кабо Делгадо е арена на джихадистко насилие. Интервенцията на Руанда след падането на Палма намали значително активността на групировките, но в последните месеци насилието отново се засили. Според International Crisis Group джихадистите разширяват района на действията си и атакуват военни и цивилни, макар че районът около Афунги и Палма се смята за относително стабилен.

Присъствието на войски от Руанда е от ключово значение за TotalEnergies, тъй като мозамбикската армия е слаба и неспособна да гарантира сигурността в региона. В края на август президентът Чапо сключи военен пакт с Кигали, което според анализатори е било продиктувано именно от рестарта на LNG проекта.

Предвиждат се строги мерки: достъпът по суша до Афунги ще бъде забранен, а хора и материали ще бъдат доставяни само по въздух и море. Това доведе до недоволство сред местните общности, които се опасяват от изолация и икономически загуби.

„Ако работниците останат вътре в комплекса, местните магазини и бизнеси ще бъдат изолирани“, алармира местният активист Даниел Рибейро. Общественото недоволство се засилва от усещането, че проектът е защитен като „остров на сигурността“, докато местното население в останалата част от провинцията живее в условия на непрестанна несигурност. Според анализатори това ще подхрани още повече недоверието към държавата

TotalEnergies от своя страна твърди, че прави всичко възможно в подкрепа на местното развитие и че „мащабът на проекта не позволява провал“, а за правителството той е стратегическа надежда за икономически растеж – въпреки рисковете за сигурността, човешките права и климата.

Либия ще поднови замразени договори с Русия в петролния и газовия сектор.

🇱🇾🤝🇷🇺 Либия възнамерява да възобнови замразените договори с руски компании в петролния и газовия сектор, съобщи пред ТАСС представител на Президентския съвет на Либия, де факто държавния глава на страната.

„Виждаме обещаващи възможности за сътрудничество, особено в областта на възстановяването, сигурността и икономиката“, заяви официалният представител. Той подчерта, че в икономическата сфера „възобновяването на договори с руски компании в петролния и газовия сектор“ се разглежда като ключов приоритет.

По политическата линия представителят отбеляза, че Либия цени подкрепата на Руската федерация във външнополитическите форуми при защитата на единството и суверенитета на страната.

„Нееднократно сме призовавали, може би най-силно по време на срещата между двамата президенти в Санкт Петербург, за спешно подновяване на работата на съвместната комисия“, припомни той. Ал-Менфи се срещна с руския президент Владимир Путин по време на срещата на върха Русия–Африка в Санкт Петербург през юли 2023 г.

Присъствието на чуждестранни компании в Либия, включително руски фирми, значително намаля след 2011 г. поради нестабилност и продължаващи предизвикателства в енергийния сектор. Много договори бяха замразени през този период. През май 2024 г. либийският министър на инвестициите Елгайди Али Саиди Саад заяви по време на форума „Русия – Ислямският свят“ в Казан, че Либия е готова да сключи споразумение за изграждане на рафинерия на либийска територия с руската петролна компания „Татнефт“.

Украйна нанесе удар срещу газопреносната станция "Суджа" в Курска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар срещу газопреносната станция "Суджа" в Курска област на Русия, където до миналата година беше последния пункт за доставки на руски газ за клиентите в Европейския съюз.

Това стана ясно от кадри от дрон, публикувани в социалните медии, които показват мощна експлозия и силен пожар, обхванал обекта.

Очевидци съобщават за гъст черен дим и ярки светкавици, което значи, че са атакуваният обект е понесъл сериозни инфраструктурни щети. Руското министерство на отбраната и украинските власти не са излизали с официална информация по случая, оставяйки отворен казусът за конкретните причини и последици от инцидента.

Разположена в района на едноименния град и 10 км от държавната граница, газопреносна станция „Суджа“ беше последната точка, през която руският газ беше изпомпван, за да достигне до своите клиенти от страните в Европейския съюз.

Според експерти, украинските сили са се възползвали от факта, че наскоро руската армия си върна контрола над района на Суджа, където се намира и самата станция.

Протести в Приднестровието заради спрените доставки на газ.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Стотици жители на Приднестровието излязоха на протест срещу молдовските власти, обвинявайки ги в умишлено подклаждане на енергийна криза, породена от спрените доставки на руски газ, съобщават местни медии.

Предимно рускоезичният регион с население, наброяващо около 450 000 души, отделил се от Молдова с разпадането на СССР, е болезнено засегнат от спирането на транзита на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна, като от 1 януари 2025 г. на практика е без отопление и топла вода и с напълно парализирана промишленост.

Видео, качено от местното издание Новости Приднестровья, показва местни жители с руски знамена и плакати с надписи като “Молдова, пусни газта!“, "Приднестровие е независима държава!" и “Не на геноцида на приднестровския народ!"

Лидерите на сепаратисткия анклав твърдят, че властите в Кишинев зад кризата стоят, обвинявайки ги в това, че не са разрешили дългогодишни финансови неуредици с Газпром, което е довело до спирането на доставките на газ.

Но Молдова твърди, че Русия все още може да снабдява региона чрез газопровод, който минава през Балканите, обвинявайки я в умишлено предизвикване на кризата по политически причини.

Лидерът на приднестровските сепаратисти Вадим Красноселски изрази своята готовност да купува газ от Молдова, на което тя отговори, че ще преразгледа искането, за да “се увери, че е в съответствие с националните и международните правни стандарти“.

Според молдовският премиер Дорин Речан, кризата с енергийните доставки за региона може да бъде решена, но за целта е нужно да бъде извършено изтеглянето на руските войски от региона, които да бъдат заменени с мироопазваща мисия, ръководена от ООН.

Приднестровието се отдели от Молдова с разпадането на СССР, води кратка война срещу новата независима държава, а оттогава остана на източната ѝ граница в продължение на повече от три десетилетия без практически никакво насилие или сблъсъци. Въпреки това в региона продължават да са разположени около 1500 руски “миротворци“.