ЕК изключи възможността за облекчаване на забраната за руски газ.

🇷🇺🚫🇷🇺 Европейската комисия изключи възможността за смекчаване на забраната на ЕС за руски газ въпреки подновения политически натиск, свързан с нарастващите разходи за енергия, съобщи днес POLITICO.

Отказът идва, след като белгийският премиер Барт Де Вевер призова за нормализиране на отношенията с Русия, за да бъде възвърнат достъпът до по-евтина енергия. Европа се сблъска с пореден скок в цените на петрола и газа, предизвикан от войната в Иран.

Брюксел отхвърли тази логика и подчерта, че постепенното прекратяване на вноса на руска енергия в блока вече е задължителен закон, а не временно политическо обещание.

Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че ЕС няма да отвори отново вратата за руските доставки, тъй като не може да си позволи да се върне към зависимост, която Москва по-рано използваше като лост за влияние.

Законите на ЕС предвиждат поетапен, но окончателен край на вноса на руски газ, докато вносът на втечнен природен газ (LNG) трябва да бъде прекратен до края на годината, а този по газопроводи – до края на 2027 г.

„Това би било стратегическа грешка“, предупреди председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в коментари, цитирани по-рано този месец. Тя заяви, че завръщането към руските изкопаеми горива отново би изложило Европа на енергийна принуда и ценови шокове. Думите ѝ затвърдиха позицията, че краткосрочен пазарен натиск не може да оправдае преразглеждане на енергийната политика на блока, приета след инвазията.

Дебатът разкри разделения в ЕС, тъй като някои от държавите търсят начини да защитят домакинствата и индустрията от високите разходи, а други настояват, че повторното въвеждане на руски газ би отслабило сигурността на Европа и косвени финансира военната агресия срещу Украйна.

Външният министър на Белгия Максим Прево и външният министър на Литва Кестутис Будрис отхвърлиха призивите за „рестарт“ с Москва. В същото време тя поднови посланията, че остава отворена за подновено енергийно сътрудничество с ЕС. Руският президент Владимир Путин твърди, че страната му не е прекратила връзките си с европейските клиенти и би подновила дългосрочните доставки, ако политиката бъде извадена от уравнението.

Това предложение идва на фона на коренно различна европейска траектория: след началото на инвазията през 2022 г. ЕС предприе действия за намаляване на зависимостта от руската енергия в рамките на плана REPowerEU, докато само няколко държави членки продължиха да настояват за по-евтини руски доставки.

Изказванията на Путин бяха предшествани от нови пазарни сътресения, при които цената на петрола от сорт „Брент“ за кратко скочи до 119 долара за барел, а опасенията за прекъсвания в Ормузкия проток разтърсиха световната търговия с петрол.

Нетаняху обмисля оттегляне от морското споразумение с Ливан от 2022 г.

🚨 Израелският премиер Бенямин Нетаняху обмисля анулирането на морското споразумение с Ливан, с което беше преотстъпена обширна акватория с газови находища, съобщава Keshet 14. Както е известно, Нетаняху изразява твърда опозиция срещу този пакт години наред, преди да бъде подписан от бившия премиер Яир Лапид.

Това драматично решение е обмисляно в координация с президента на САЩ Доналд Тръмп, но окончателното решение до голяма степен зависи от условията, които ще се създадат на терен – на първо място от въпроса за капитулацията на Хизбула в текущата военна кампания.

Тук е мястото да се отбележи, че сделката беше подписана под егидата на Джо Байдън, но се очаква крайната дума за неговото бъдеще да бъде взета съвместно от Нетаняху и Тръмп.

Израелският военен кореспондент Хилел Битон Розен коментира новината, определяйки я като „драматична“. Според него голяма част от обществото и медиите навремето възприеха споразумението като вид капитулация пред Хизбула – организацията, която беше и остава ключова сила в Ливан. Битон Розен припомни, че приживе генералният секретар на терористичната група Хасан Насрала се хвалеше, че сделката е станала факт заради израелската слабост – особено след като Хизбула заплаши да удари израелски газови платформи, ако не бъде постигнато съгласие.

Освен аспектите на сигурността и възпирането, отмяната се очаква да има мащабни икономически последици и потенциално би могла да върне милиарди шекели в израелската държавна хазна – сума, която би облекчила значително икономиката в този труден период на война и огромни разходи за отбрана, отбелязват израелски медии. Предстои да видим дали по темата ще бъде направено официално изявление от името на Нетаняху.

Руски танкер за втечнен газ гори в Средиземно море.

🇷🇺 В Средиземно море гори пожар на борда на кораб, за който се смята, че е руският танкер за втечнен природен газ Arctic Metagaz, съобщава онлайн изданието gCaptain, специализирано в новини за корабоплаването.

Според него плавателният съд се е запалил рано сутринта днес. Видео с горящия кораб се появиха в Twitter и Telegram, а редица профили твърдят, че пожарът е бил предшестван от експлозии. Представител на Diaplous Group, гръцка компания за морска сигурност и контрол на риска, потвърди пред журналисти от gCaptain факта на пожара.

„Можем да потвърдим, че това се е случило, но нямаме допълнителни подробности“, заяви той. Анализаторът на морския трафик Х. И. Сътън отбеляза, че подобно видео не е публикувано досега, което дава основания да се предположи автентичността на записа.

Arctic Metagaz е натоварил втечнен газ от плаваща установка за съхранение Saam (FSU) на 18 февруари, след което е обиколил Обединеното кралство и Испания, преди да навлезе в Средиземно море. Според данни на услугата Starboard Maritime Intelligence, предоставени на разследващото издание The Insider, Arctic Metagaz е спрял да предава AIS сигнал вчера вечерта около 20:30 часа на излизане от изключителната икономическа зона на Малта.

Според данни на услугата Flightradar24 в района на последното известно местоположение на кораба е кръжал патрулен самолет ATR 72-600 на турския военноморски флот, който най-вероятно е провеждал мониторинг на ситуацията.

Naftemporiki пише, че около 4:00 часа сутринта местно време корабът е бил подложен на удар, след което са последвали няколко експлозии. Официално потвърждение на тази информация липсва.

Arctic Metagaz е един от около дузината кораби, които участват в превоза на санкциониран втечнен газ от руския проект Арктик СПГ-2 до купувачи на китайския терминал Beihai, според Службата за външно разузнаване на Украйна. По време на плаванията се прилаган spoofing – предаване на изкривени AIS данни в нарушение на международното морско право.

Защо бизнес офертата на Иран към Тръмп няма да реши задънената улица в преговорите?

🇮🇷 Сведенията, тиражирани във водещи световни медии, че Иран е предложил „търговско съкровище“ на президента Доналд Тръмп, следва да се тълкува не като пътна карта за инвестиции, а преди всичко като стратегия за оцеляване.

Докато крайният срок от 10-15 дни, поставен от Тръмп за постигане на „съществена“ сделка с Иран, навлиза в решаващата си фаза, иранските дипломати изглежда се опитват да позиционират срещите като търговска възможност, а не като стратегическа отстъпка.

На 26 февруари в разгара на преговорите в Женева Financial Times съобщи, че Техеран е предложил достъп до мащабни енергийни и изкопаеми ресурси в опит да отклони Белия дом от пътя на военната ескалация.

Това е проницателен ход спрямо сегашния обитател на Белия дом. Тръмп отдавна предпочита във външната си политика резултати, които може да представи като конкретни сделки, и Иран изглежда използва именно този негов инстинкт.

Предлагайки перспектива за достъп до една от най-слабо развитите енергийни системи в света, Техеран се опитва да представи деескалацията като победа за американския бизнес, а не като направен компромис на противник. Надеждата е, че потенциалната печалба ще помогне за създаването на американско лоби, което в бъдеще да настоява за и в крайна сметка да осигури сдържаност.

В този смисъл предложението е нещо повече от договори за проучване и добив. То е опит за промяна на политическата сметка на Вашингтон. Иран може да си позволи подобен ход, тъй като ресурсната база на страната е наистина изключителна.

Агенцията за енергийна информация на САЩ посочва, че Иран притежава третите по големина доказани резерви на суров петрол и вторите по природен газ. Последният доклад на агенцията посочва, че пълното премахване на санкциите би могло да повиши добива значително само за няколко месеца.

Повечето от иранския износ на петрол и кондензат вече отива към Китай, което подчертава както мащаба на залога, така и предизвиканите от санкциите изкривявания. Техеран опитва да превърне геоложката тежест в дипломатически лост в момент на голяма уязвимост, когато оцеляването на режима е поставено на карта.

Именно затова подобно предложение трябва да се подходи с повишено внимание. Режим, който е уверен, че времето работи в негова полза, не поставя стратегически сектори „на масата“ пред американски президент, който открито го заплашва.

Тръмп предупреди, че ще се случат „лоши неща“, ако няма постигната съществена сделка до две седмици. Третият кръг преговори завърши без споразумение, а между позициите на страните има огромни пропасти. Предложението се прави именно защото ключовият спор остава нерешен, а не защото е близо до развръзка.

На 25 февруари Министерството на финансите на САЩ санкционира над 30 лица, организации и плавателни съдове, свързани със „сенчестия флот“ на Иран и мрежите, които подпомагат придобиването на балистични ракети и модерни оръжия.

Това не е правната среда, в която американските компании започват да планират дългосрочните си проекти в сферата на добива. Дори и дадени ограничения бъдат отменени, компаниите пак ще бъдат изправени пред рискове, свързани със спазването на регулациите, финансови пречки, застрахователни усложнения, както и опасността всяко отваряне да бъде отменено от следващата администрация.

За корпоративните съвети Иран не е просто пазар с потенциал. Той е санкционно минно поле. Американски компании вероятно помнят и колко бързо могат да се сринат иранските възможности.

В периода на ядрената сделка (JCPOA) Boeing подписа сделка на стойност 16,6 млрд долара за продажба на 80 самолета на IranAir – събитие, разглеждано тогава като символ на търговска нормализация. Повторното налагане на санкциите, след като Тръмп напусна сделката, превърна този оптимизъм в урок по суверенен и политически риск.

Аналогията с Венецуела също не е успокояваща. Изпълнителният директор на Exxon Дарън Уудс е нарекъл страната „непригодна за инвестиции“ без мащабни законови реформи, дори след като Вашингтон насърчи американските компании да се завърнат там.

Ако Венецуела изглежда рискована дори с директна политическа подкрепа от САЩ, то Иран изглежда далеч по-несигурен.

Представители на режима заявиха, че не са предлагали спиране на обогатяването на уран и че делегацията на САЩ не е поискала изрично нулево обогатяване в предишни разговори. Въпреки това общата позиция на Вашингтон остава непроменена – всяко споразумение трябва да лиши Иран от възможността да се доближи към ядрено оръжие.

На 26 февруари Reuters съобщи, че САЩ все още настояват за строги ограничения върху обогатяването и запасите, докато според Associated Press Иран продължава да се съпротивлява на изнасянето на запасите му от обогатен уран в чужбина.

Това не е незначително техническо несъгласие. Едва ли сериозна американска компания ще сметне Иран за надежден партньор, докато съществува подобна бездна. Инвеститорите се задействат, едва когато е налице стабилна политическа архитектура, а не когато тя все още се оспорва в хотелските стаи в Женева.

Ето защо „търговският бонус“ на Иран има значение като инструмент за натиск, но все още не и като реална политика. То е сложен опит за печелене на време, ласки към инстинкта на Тръмп и повишаване на цената на евентуална ескалация чрез размахване на бъдещи печалби пред Вашингтон.

Това може да помогне за запазване на дипломацията за още един кръг и да предложи на Белия дом „изход“, който да бъде представен като рационален от търговска гледна точка, вместо като стратегическа слабост. Но това не е пробив. Правата върху петрола и минното дело сами по себе си не могат да отменят законите за санкциите, враждебността на Конгреса, ядреното недоверие и принудителната логика, която управлява американската политика спрямо Иран.

Техеран предлага съкровище. Проблемът е, че минното поле около него остава напълно непокътнато.

Експлозии разтърсиха газовия хъб Нефтегорск

🇺🇦🔥🇷🇺 Дронове атакуваха Нефтегорския газопреработвателен завод в Самарска област през изминалата нощ, предизвикайки пожар в обекта, става ясно от изявление на местните власти и кадри, публикувани в социалните мрежи.

Губернаторът на Самарска област Вячеслав Федорищев потвърди удара и заяви: „Днес през нощта врагът атакува две промишлени площадки в региона“. По-късно той допълни, че няма съобщения за жертви и че на място работят аварийни екипи. Украинските власти все още не са коментирали нападението.

Губернаторът също така напомни на жителите за забраната за публикуване на снимки и видео на дронове, както и за последствията от тяхното разпространение.

Атаката е извършена по време на обявена тревога за дронове в региона. Кадри, споделени онлайн, показват пожар и сияние над промишлената зона в Нефтегорск след поредица от експлозии. Регионалните власти не предложиха подробна оценка на щетите.

Заводът в Нефтегорск е специализиран в преработката на съпътстващ нефтен газ от находища в Поволжието, сред които активи, свързани със „Самаранефтегаз“. Годишният му проектен капацитет възлиза на 0,7–0,75 милиарда кубически метра газ.

Заедно с Отрадненския газопреработвателен завод, той е част от Самарския клъстер на „Роснефт“, чийто общ годишен капацитет надхвърля 1,5 милиарда кубически метра.

Непотвърдени съобщения от местни канали в Telegram сочат, че може да са се запалили няколко резервоара за съхранение, а някои източници смятат, че горят до пет резервоара. Тези данни не са потвърдени от независими източници.

🔙 Frontline Monitor припомня: Снощи украински крилати ракети „Фламинго“ удариха Воткинския завод в руската република Удмуртия – ключов производител на балистични ракети и системи „Искандер“. OSINT анализи цитират геолокирани кадри на повредени цехове, а руските власти потвърдиха за атаката.

ЕС е платил за руски газ и нефт със 142 млрд долара отколкото е дал на Украйна.

🇪🇺 Европейският съюз е платил за внос на руски петрол и енергия със 142 млрд долара повече, отколкото е предоставил на Украйна под формата на помощ от началото на войната, заяви шведският министър на външните работи Мария Малмер Стенергард, определяйки това неравновесие като „просто срамота“, съобщи украинското издание „Европейска правда“.

По време на срещата на Съвета по външни работи на ЕС в Брюксел тя сподели, че шведското правителство е анализирало финансовите потоци в Европа след февруари 2022 г. и резултатите са повече от тревожни.

„Истината е, че подкрепата на ЕС за Украйна не е достатъчно голяма, а подкрепата ни за Русия е прекалено голяма“, обобщи тя пред журналисти.

Според нея институциите на ЕС и страните членки са предоставили общо 215 млрд евро помощ за Украйна, докато в същия период са внесени руски петрол и газ на стойност 231 млрд долара, докато общият внос от Русия, включително други стоки, е достигнал 358 млрд долара.

„Това значи, че на практика имаме отрицателна подкрепа за Украйна в размер на 142 млрд долара“, посочи тя, показвайки диаграма с цифрите.

„Това е просто срамота“, изригна тя и подчерта, че сериозни преговори за мир са невъзможни, освен ако Европа не увеличи значително помощта за Киев и в същото време не засили драстично натиска върху Кремъл.

„Много добра отправна точка би било да използваме замразени руски активи в полза на Украйна“, заяви Стенергард и отправи призив към партньорите в ЕС да действат по-решително по този въпрос.

🔙 Frontline Monitor припомня: Испания ще предостави 946 млн долара помощ на Украйна и планира годишна подкрепа за сигурността в размер на 1,16 млрд долара, от които 249 млн долара ще са насочени към противовъздушна отбрана и оборудване за наблюдение чрез инструмента SAFE на Европейската комисия.

Украински дронове поразиха обекти на руската енергийна индустрия в Самара и Оренбург

🇺🇦💥🇷🇺 Украинската армия извърши поредната си атака с безпилотни самолети, нанасяйки поражения по обекти на енергийната индустрия на Руската федерация в Самара и Оренбург.

В Оренбург местните жители съобщиха в социалните мрежи за взривове в завода за преработка на газ, цитирани от мониторинг канала Supernova+ в Telegram. Руски източници посочват, че в 3:00 ч. през нощта в областта е обявена заплаха от удари с дронове, а час по-късно Росавиация съобщи за временни ограничения за излитане и кацане на самолети в летището на Оренбург.

Руски канали като Shot съобщиха, че в града са чути между 5 и 7 взрива, при което в небето са били видяни ярки светкавици. Местните жители твърдят, че е противовъздушната отбрана е работила активно, но впоследствие един от районите е започнал да се задимява.

Frontline Monitor припомня, че в началото на годината дронове атакуваха същия завод в Оренбург, което наложи работниците да бъдат евакуирани. Заводът е специализиран в преработка на природен газ и газов кондензат и произвежда природен газ, елементарна сяра, пропан, бутан, смеси от втечнени газове и други компоненти, използвани в химическата промишленост.

Преди това заплаха от удари с дронове беше обявена и в Новокуйбишевск и Самара. На летището в Самара също бяха въведени временни ограничения за излитане и кацане на самолети.

Рано сутринта стана ясно, че Новокуйбишевският НПЗ отново е бил подложен на удари, след което на територията му е избухнал силен пожар.

Политическият консултант Александър Антонюк обясни в ефира на 24 Канал, че около 40% от руските НПЗ вече са поразени, нанасяйки удар върху руската икономика и логистика. Според него въз основа на наличните ресурси Украйна избира най-важните цели и затова атаките ѝ са насочени към НПЗ, а не например към Москва.

ДТЕК Нафтогаз: Нощни атаки с дронове и ракети спряха газодобива в Полтавска област

🇷🇺💥🇺🇦 ДТЕК Нафтогаз прекрати дейността на своите обекти за добив на газ след масираните руски удари по енергийната мрежа на Полтавска област в четвъртък сутринта.

„През нощта врагът отново атакува енергийната мрежа на ДТЕК Нафтогаз с дронове и ракети. В резултат на нападението работата на съоръженията за добив на газ в Полтавска област е спряна“, съобщиха от компанията в публикация на своя канал в Telegram.

Местните власти съобщиха, че обстрелът и падащи отломки са повредили газовата инфраструктура, оставяйки временно без газоснабдяване 6450 потребители в шест населени места. Аварийните екипи работят усилено, за да върнат услугата към нормална работа.

LB.ua съобщи, че при руските удари пострадали служители на компанията, твърди тя в официално изявление, отбелязвайки шестото подобно нападение срещу газови обекти от началото на месеца, което подчертава тенденцията за системни удари по украинските добивни съоръжения.

Изданието Militarnyi описа атаката като комбинирана, включваща дронове и ракети, насочена срещу енергийния клъстер в Полтавска област. По време на публикуването на информацията възстановителните работи и оценката на щетите все още продължаваха.

По-рано беше съобщено, че Русия е извършила най-мащабната комбинирана атака с ракети и дронове срещу газовите съоръжения на Нафтогаз в Харковска и Полтавска области.

Турция намалява зависимостта си от руски газ с амбициозен енергиен план

🇹🇷 Турция се подготвя да намали значително зависимостта си от руски газ и до края на 2028 г. се очаква да покрива повече от половината от енергийните си нужди чрез увеличаване на вътрешното производство и нарастващ внос на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, съобщи Reuters на 8 октомври.

Тази промяна може да лиши Русия от един от последните ѝ големи енергийни пазари в Европа.

До края на 2028 г. Турция може да задоволи над половината от търсенето си на природен газ със засилване на местното производство и разширяване на вноса на LNG от САЩ. Тази стратегия заплашва да свие един от последните големи европейски пазари за руски и ирански доставчици.

Вашингтон засилва натиска върху съюзниците си с призови да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на среща в Белия дом на 25 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намали закупуването на руско гориво.

В същото време Анкара се стреми да укрепи енергийната си сигурност и да се утвърди като регионален газов хъб. Експерти отбелязват, че Турция планира да изнася местно произведен газ и да реекспортира американски LNG към Европа, като същевременно използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.

„Турция ясно показва, че ще се възползва от изобилието на LNG на световния пазар“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска асоциация за енергетика и климат.

Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ на пазара е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето страни от ЕС прекратиха вноса след пълномащабното инвазия в Украйна през 2022 г.

Според Reuters дългосрочните договори на Москва за доставка на 22 млрд. кубически метра газ годишно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ наближават изтичането си. Договорът с Иран за 10 млрд. кубически метра ще приключи в средата на 2026 г. В същото време договорите със Азербайджан за общо 9,5 млрд. кубически метра ще останат в сила до 2030 и 2033 г.

Според Карбуз Турция вероятно ще поднови някои от тези договори, но ще търси по-малки обеми и по-гъвкави условия, за да разнообрази още повече енергийните си източници.

Междувременно страната бързо разширява алтернативните си източници. Държавната компания TPAO увеличава производството в местни газови находища, докато държавни и частни компании инвестират в терминали за внос на LNG, за да обработват доставки от САЩ и Алжир.

Според оценки на Reuters до 2028 г. вътрешното производство и договореният внос на LNG ще надхвърлят 26 млрд кубически метра годишно, в сравнение с 15 млрд през 2025 г. Това би покрило над половината от годишното търсене на газ в Турция – около 53 млрд кубически метра – и би намалило нуждата от внос по газопроводи до около 26 млрд, спрямо сегашните 41 млрд кубически метра, доставяни от Русия, Иран и Азербайджан взети заедно.

За да подкрепи този преход, Турция сключи с американски доставчици няколко договора за внос на LNG на стойност 43 млрд долара, включително 20-годишно споразумение с Mercuria, което беше подписано през септември. Терминалите за LNG в страната вече разполагат с общ капацитет от 58 млрд кубически метра годишно – достатъчно, за да покрият цялото вътрешно търсене.

Експерти смятат, че с нарастването на вътрешното производство и вноса на LNG държавната енергийна компания BOTAS може ефективно да спре покупките на руски газ в рамките на 2-3 години.

„Това няма да се случи, защото руският газ е конкурентен на цена и създава излишък, който BOTAS може да използва, за да оказва натиск върху други доставчици“, коментира Алексей Белогорьев от базирания в Москва Институт за енергетика и финанси.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю през октомври, че Турция трябва да набавя газ от всички налични доставчици – включително Русия, Иран и Азербайджан – но призна, че американският LNG предлага по-евтина алтернатива.

Според Reuters BOTAS вече е подписала споразумения за доставка на малки обеми газ за Унгария и Румъния като част от стратегията си да превърне Турция в регионален център за търговия с газ.

Междувременно Беларус увеличи доставките на гориво по железопътен транспорт за Русия през септември, след като няколко региона се сблъскаха с временен недостиг. Доставките възлизат на около 40 000 метрични тона бензин и 33 000 тона дизел, а транзитът на горива през руски пристанища нарасна леко до 140 000 тона.

Последният голям клиент на Газпром в Европа ще купува газ от Туркменистан.

🇭🇺🇹🇲 Унгария, един от най-големите клиенти на Газпром в Европейския съюз, изрази желание да започне внос на природен газ от Туркменистан, заяви заместник-държавният секретар по развитие на източните връзки на страната Адам Щифтер по време на посещение в Ашхабад.

„В енергийната сфера разчитаме на Туркменистан като надежден партньор. Унгария зависи от вноса на природен газ от различни държави, затова гледаме с голяма надежда и към Туркменистан. Надяваме се, че в близко бъдеще той ще стане доставчик на газ за Европа, и конкретно за Унгария“, каза Щифтер, цитиран от Интерфакс.

В четвъртък унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви подписването на най-дългосрочния договор в историята на страната за доставка на втечнен природен газ с френската компания Engie, който ще бъде в сила до 2038 г., а общият обем на доставките ще достигне 4 млрд. кубически метра.

В началото на септември Унгария сключи и договор с британската компания Shell за закупуване на 2 милиарда кубически метра газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г., а споразумението е с продължителност 10 години. Газът ще се транспортира през Чехия и Германия.

Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и внасят руски газ и петрол по тръбопроводи, досега се противопоставяха на пълния отказ от руските енергийни ресурси. Въпреки това, според водещия анализатор на Freedom Finance Global Наталия Милчакова, неочакваната промяна в тона на Будапеща относно възможността за внос на газ от други държави показва стремеж към диверсификация на доставките.

Все пак тя отбелязва, че все още не е ясно колко газ би могъл да достави Туркменистан и по какъв начин. „Ще трябва да се използва тръбопроводната инфраструктура на Азербайджан, който също има планове за износ на газ към Европа, или на Иран, с когото ЕС има сложни отношения заради санкциите. Друга възможност е доставките да преминават през „Турски поток“ въз основа на договор с Газпром, обясни Милчакова.

По изчисления на финландския аналитичен център CREA, в момента Будапеща харчи около 500 милиона евро месечно за внос на енергийни ресурси от Русия. През юли доставките на газ за Унгария възлизат на 285 милиона евро, а на петрол – на 200 милиона евро. Словакия също продължава да внася руски тръбопроводен газ, но в значително по-малки обеми – около 50 милиона евро месечно.

Унгария все още има действащ договор с Газпром за доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно до 2036 г.

TotalEnergies се готви да рестартира проекта за втечнен газ в Мозамбик

Полицай и войник от Руанда охраняват проекта Mozambique LNG на френската TotalEnergies в Афунги, провинция Кабо Делгадо, Мозамбик, 29 септември 2022 г.
📸 Снимка: Camille Laffont/AFP

🇫🇷🤝🇲🇿 Главният изпълнителен директор на френската TotalEnergies Патрик Пуянé се очаква скоро да посети Мапуто, за да обяви рестарт на Mozambique LNG. Четири години след спирането на мегапроекта заради джихадистки атаки в северната провинция Кабо Делгадо, компанията е готова да поднови дейност, превръщайки базата Афунги в „крепост“, пазена от въоръжените сили на Руанда.

Мозамбик, една от най-бедните и най-уязвими от климатичните промени страни, има огромни газови залежи, които бяха открити преди 15 години. Планът предвижда добив от две находища в дълбоките води и изграждане на завод за втечняване с капацитет 13,1 млн. тона годишно.

TotalEnergies е оператор и основен акционер (26,5%) в инвестиция за 20 млрд. долара – най-голямата в частния сектор на Африка. През 2021 г. проектът беше замразен, след като съседният град Палма беше превзет от бойци, свързани с „Ислямска държава“.

Компанията е обект на разследване във Франция по обвинения в небрежност и неспасяване на хора при атаката в Палма. Екологични организации описват проекта като „въглеродна бомба“ с тежко въздействие върху климата.

През март EXIM Bank одобри заем от близо 5 млрд. долара за реализиране на проекта, след като предишно искане за кредит беше отказано при администрацията на Байдън. През май Пуянé изрази надежда, че до лятото извънредното положение ще бъде отменено. През юли той се срещна с новия президент на Мозамбик Даниел Чапо, а компанията уведоми партньорите си да се готвят за рестарт.

На практика дейността вече тече с пълна сила: стотици работници са на обекта. Според анализатора Бенжамен Оже „официалното обявяване ще бъде формалност, защото проектът никога не е спирал напълно“.

Но основен проблем остава сигурността. От 2017 г. Кабо Делгадо е арена на джихадистко насилие. Интервенцията на Руанда след падането на Палма намали значително активността на групировките, но в последните месеци насилието отново се засили. Според International Crisis Group джихадистите разширяват района на действията си и атакуват военни и цивилни, макар че районът около Афунги и Палма се смята за относително стабилен.

Присъствието на войски от Руанда е от ключово значение за TotalEnergies, тъй като мозамбикската армия е слаба и неспособна да гарантира сигурността в региона. В края на август президентът Чапо сключи военен пакт с Кигали, което според анализатори е било продиктувано именно от рестарта на LNG проекта.

Предвиждат се строги мерки: достъпът по суша до Афунги ще бъде забранен, а хора и материали ще бъдат доставяни само по въздух и море. Това доведе до недоволство сред местните общности, които се опасяват от изолация и икономически загуби.

„Ако работниците останат вътре в комплекса, местните магазини и бизнеси ще бъдат изолирани“, алармира местният активист Даниел Рибейро. Общественото недоволство се засилва от усещането, че проектът е защитен като „остров на сигурността“, докато местното население в останалата част от провинцията живее в условия на непрестанна несигурност. Според анализатори това ще подхрани още повече недоверието към държавата

TotalEnergies от своя страна твърди, че прави всичко възможно в подкрепа на местното развитие и че „мащабът на проекта не позволява провал“, а за правителството той е стратегическа надежда за икономически растеж – въпреки рисковете за сигурността, човешките права и климата.

Либия ще поднови замразени договори с Русия в петролния и газовия сектор.

🇱🇾🤝🇷🇺 Либия възнамерява да възобнови замразените договори с руски компании в петролния и газовия сектор, съобщи пред ТАСС представител на Президентския съвет на Либия, де факто държавния глава на страната.

„Виждаме обещаващи възможности за сътрудничество, особено в областта на възстановяването, сигурността и икономиката“, заяви официалният представител. Той подчерта, че в икономическата сфера „възобновяването на договори с руски компании в петролния и газовия сектор“ се разглежда като ключов приоритет.

По политическата линия представителят отбеляза, че Либия цени подкрепата на Руската федерация във външнополитическите форуми при защитата на единството и суверенитета на страната.

„Нееднократно сме призовавали, може би най-силно по време на срещата между двамата президенти в Санкт Петербург, за спешно подновяване на работата на съвместната комисия“, припомни той. Ал-Менфи се срещна с руския президент Владимир Путин по време на срещата на върха Русия–Африка в Санкт Петербург през юли 2023 г.

Присъствието на чуждестранни компании в Либия, включително руски фирми, значително намаля след 2011 г. поради нестабилност и продължаващи предизвикателства в енергийния сектор. Много договори бяха замразени през този период. През май 2024 г. либийският министър на инвестициите Елгайди Али Саиди Саад заяви по време на форума „Русия – Ислямският свят“ в Казан, че Либия е готова да сключи споразумение за изграждане на рафинерия на либийска територия с руската петролна компания „Татнефт“.

Украйна нанесе удар срещу газопреносната станция "Суджа" в Курска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар срещу газопреносната станция "Суджа" в Курска област на Русия, където до миналата година беше последния пункт за доставки на руски газ за клиентите в Европейския съюз.

Това стана ясно от кадри от дрон, публикувани в социалните медии, които показват мощна експлозия и силен пожар, обхванал обекта.

Очевидци съобщават за гъст черен дим и ярки светкавици, което значи, че са атакуваният обект е понесъл сериозни инфраструктурни щети. Руското министерство на отбраната и украинските власти не са излизали с официална информация по случая, оставяйки отворен казусът за конкретните причини и последици от инцидента.

Разположена в района на едноименния град и 10 км от държавната граница, газопреносна станция „Суджа“ беше последната точка, през която руският газ беше изпомпван, за да достигне до своите клиенти от страните в Европейския съюз.

Според експерти, украинските сили са се възползвали от факта, че наскоро руската армия си върна контрола над района на Суджа, където се намира и самата станция.

Протести в Приднестровието заради спрените доставки на газ.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Стотици жители на Приднестровието излязоха на протест срещу молдовските власти, обвинявайки ги в умишлено подклаждане на енергийна криза, породена от спрените доставки на руски газ, съобщават местни медии.

Предимно рускоезичният регион с население, наброяващо около 450 000 души, отделил се от Молдова с разпадането на СССР, е болезнено засегнат от спирането на транзита на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна, като от 1 януари 2025 г. на практика е без отопление и топла вода и с напълно парализирана промишленост.

Видео, качено от местното издание Новости Приднестровья, показва местни жители с руски знамена и плакати с надписи като “Молдова, пусни газта!“, "Приднестровие е независима държава!" и “Не на геноцида на приднестровския народ!"

Лидерите на сепаратисткия анклав твърдят, че властите в Кишинев зад кризата стоят, обвинявайки ги в това, че не са разрешили дългогодишни финансови неуредици с Газпром, което е довело до спирането на доставките на газ.

Но Молдова твърди, че Русия все още може да снабдява региона чрез газопровод, който минава през Балканите, обвинявайки я в умишлено предизвикване на кризата по политически причини.

Лидерът на приднестровските сепаратисти Вадим Красноселски изрази своята готовност да купува газ от Молдова, на което тя отговори, че ще преразгледа искането, за да “се увери, че е в съответствие с националните и международните правни стандарти“.

Според молдовският премиер Дорин Речан, кризата с енергийните доставки за региона може да бъде решена, но за целта е нужно да бъде извършено изтеглянето на руските войски от региона, които да бъдат заменени с мироопазваща мисия, ръководена от ООН.

Приднестровието се отдели от Молдова с разпадането на СССР, води кратка война срещу новата независима държава, а оттогава остана на източната ѝ граница в продължение на повече от три десетилетия без практически никакво насилие или сблъсъци. Въпреки това в региона продължават да са разположени около 1500 руски “миротворци“.

Европа е пълна с природен газ и ще разчита повече на Украйна за складирането

Европа ще завърши отоплителния сезон с толкова много газ, че идеята за складиране на повече гориво в Украйна, за да се предотврати срив на цените, става привлекателна въпреки рисковете за сигурността от подобен ход, предава Bloomberg.

Регионът навлиза в март с газохранилища, които са пълни на над 62%, рекорд за това време на годината, сочат данни на Gas Infrastructure Europe. Старият континент се доближава до края на изключително мека зима, което натежа върху нуждите от гориво и ще доведе до инжектирането на по-малко капацитет през летните месеци.

„Газохранилищата в Европа може да бъдат пълни преди началото на отоплителния сезон“, съобщиха анализатори от Energy Aspects тази седмица. „Затова трейдърите в Европа трябва да използват плаващи и украински хранилища. По-ниските цени през лятото в сравнение със зимните контракти ще подкрепят икономическата логика в използването и на двете“, допълниха те.

Плаващите хранилища, или практиката да се държи втечнен природен газ на кораби за по-дълго време преди разтоварването, обичайно се използват, когато трейдърите очакват, че ще могат да продадат на по-високи цени по-късно или когато обичайните подземни инсталации са пълни.

Фючърсите поскъпнаха в петък, но цените продължават да гравитират около 25 евро на мегаватчас, ниво, което мнозина трейдъри смятат за долна граница, след като цените спаднаха с над 20% от началото на годината. Договорите за доставка през лятото също поевтиняват през последните седмици, тъй като вниманието се пренасочва към април, който бележи края на зимата за газовата промишленост.

По-ниски цени на газа през лятото, съотнесени със зимните месеци. Графика: Bloomberg LP По-ниски цени на газа през лятото, съотнесени със зимните месеци. Графика: Bloomberg LP

Украйна предлага на трейдъри извън страната да резервират до 10 млрд. куб. м от нейния капацитет за складиране на природен газ тази година, сочат данни на държавната петролна и газова компания „Нафтогаз Украйна“. Обемът, който може да бъде заделен за чуждестранни компании, включва около една трета от общия капацитет на страната и е непроменен спрямо миналата година.

Украйна, която дълго време беше една от ключовите връзки в търговията с газ с Европа, има повече капацитет за съхранение от която и да било друга страна на Стария континент с изключение на Русия. Горивото в складовете намаля почти до нула след нашествието на Русия, но се възстанови от миналата година, като компании, включително Shell и DXT Commodities, използват инсталации в Украйна.

В същото време голяма част от Европа ще продължи да се радва на меко време в началото на март, а това ще помогне за задържането на цените на енергията. От Великобритания до Франция и Германия, най-големите пазари в региона ще бъдат по-топли от обичайното през първите две седмици от месеца, очакват метеоролози, анкетирани от Bloomberg.

Фючърсите на нидерландската борса TTF поскъпнаха с 1,8% до 25,31 евро за мегаватчас към 10,04 ч. в Амстердам. Британският еквивалент също отбелязва ръст.

Източник: Investor.bg