🇮🇱⚔️🇮🇷 Бившият директор на „Мосад“ Дейвид Барнеа заяви публично, че натискът върху Иран трябва да се засилва до падането на ислямския режим в Техеран. „По моя оценка няма друг избор, освен да се засилят икономическите, дипломатическите и оперативните действия срещу този режим, докато той падне, а той ще падне“, заяви Барнеа на церемония в негова чест, организирана от Йерусалимска община. Думите му бяха цитирани от The Times of Israel в четвъртък вечер.
Барнеа ръководи израелското външно разузнаване в продължение на пет години и напусна поста на 2 юни. Тогава беше наследен от Роман Гофман, който до онзи момент беше военен секретар на премиера Бенямин Нетаняху. В същото изказване Барнеа заяви, че иранците „копнеят за падането“ на властта и се нуждаят от него, за да видят „поне проблясък светлина“. По думите му това иска и „просветеният западен свят“, начело със САЩ и Израел, които са „по-решителни от всякога“. Войните срещу Ислямската република в последната година, допълни той, са показали на света, че иранският въпрос не засяга само Израел: ако не се реши, „ще достигне до всеки и навсякъде – било с балистични ракети, тероризъм или разработване на ядрено оръжие за масово унищожение“.
В основата на първоначалния политически план стои предложение именно на Барнеа. Според разследване на The New York Times от 22 март преди началото на военната кампания той представя на Нетаняху следния сценарий: в рамките на няколко дни след първите удари „Мосад“ вероятно ще успее да активира местната опозиция и да предизвика безредици и прояви на бунт, които биха могли да доведат дори до рухването на Ислямската република.
Барнеа е представил същото предложение и пред висши служители от администрацията на Доналд Тръмп по време на среща във Вашингтон в средата на януари. Един от елементите на плана предвиждал подкрепа за навлизане на въоръжени формирования на ирански кюрдски от Северен Ирак, с които както ЦРУ, така и Мосад поддържат отдавнашни връзки. В самото начало на войната израелската авиация нанасяше серия от тежки удари по цели в Северозападен Иран отчасти с цел да разчисти пътя за тези формирования.
Нетаняху прие плана въпреки съмненията, изразени от военното разузнаване АМАН и някои американски официални лица, които бяха преценили, че вероятността от масово надигане е ниска. На 20 март „Канал 12“ разкри допълнителни детайли от оценката: ако ръководството бъде обезглавено, а държавните институции и репресивният апарат бъдат значително отслабени, Мосад и ЦРУ знаят как да подтикнат иранците отново да излязат на улицата. Самият Барнеа придружил прогнозата с уговорката, че обстановката е динамична и постигането на желания резултат може да отнеме продължително време.
Тръмп отправи призива публично. „Поемете управлението на страната си, то е ваше, за да го вземете“, каза той в първото си обръщение след началото на ударите. Три седмици по-късно въстание не беше избухнало. Американските и израелските разузнавателни оценки стигнаха до извода, че иранският режим е отслабен, но е запазил целостта и начина си на действие. Страхът от репресивния апарат в лицето на Революционна гвардия, армия и полиция очевидно успя да възпре както повторното надигане на вътрешното недоволство, така и готовността на кюрдските въоръжени групи извън нея да преминат границата от Ирак.
Броени дни след първите удари Нетаняху изрази недоволство на закрито заседание, че операциите все още не дават очаквания резултат. Публично той сведе оценката си до едно-единствено изречение: революция не се извършва от въздуха – нужен е и наземен елемент.
Тръмп стигна до същия извод преди края на втората седмица от войната. Силите за сигурност на ислямския режим разстрелват с картечници всеки, дръзнал да излезе на протест, посочи той на 12 март пред Fox News Radio, поради което прагът за участие е изключително висок за обикновеното население, което просто няма оръжие в себе си. Нейт Суонсън, бивш служител на Държавния департамент и Белия дом и представител на преговорния екип на САЩ, обясни същото пред The New York Times по друг начин: онези, които не харесват властта, но не са готови да загинат в съпротивата срещу нея, остават по домовете си.
Шест месеца по-късно Ислямската република продължава да съществува. Върховният лидер Али Хаменей беше ликвидиран още при първата вълна от въздушни удари, а смъртта му беше обявена на 1 март. Седмица по-късно т.нар. „Съвет на експертите“, съставен от 86 висши ислямски богослови и духовници, провъзгласи неговия син Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер. Държавното погребение на Али, чието провеждане беше отложено заради военните действия, се проведе през юли. То включваше шествия в Техеран и Ком и полагане на тялото на покойния лидер в Мешхед, което привлече привлече огромни тълпи. Наследникът не се появи на церемонията, а местонахождението му остава неизвестно, тъй като не е забелязван публично от началото на войната.
Икономическите, дипломатическите и оперативните действия, изброени от Барнеа, вече са в ход. На 24 август министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви кампания, определена от администрацията като „икономическият Ден Д“ и получила названието операция „Economic Outcast“. Министерство на финансите разшири своите правомощия да санкционира чуждестранни дружества, действащи в 5 сфери на иранската икономика: дигитални активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване.
Бесент предупреди всяка една страна, която търгува с режима в Техеран, да прекъсне окончателно всички финансови връзки с него или да понесе последствия. Той определи крайната цел като прекъсване на всяка икономическа връзка, която го подпомага, „докато Техеран остане сам“. Разрешенията за извършване на парични транзакции към страната също бяха отменени.
Оперативният компонент беше задействан същия ден. Програмата „Награди за правосъдие“ на Държавния департамент предложи до 10 млн. долара и възможност за преместване в замяна на сведения за петима висши командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Сред тях е началникът на разузнавателното управление Маджид Хадеми.
Дипломатическото направление обаче не изглежда точно така, както го описа Барнеа. Прекият канал между Вашингтон и Техеран е плътно затворен. Меморандумът от Исламабад – споразумение в 14 точки, сключено на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничеството на Пакистан – изтече на 17 август без намерение да бъде подновено. Тръмп заяви, че нови преговори не са насрочени.
Контактите чрез посредници обаче продължават. Пакистанският фелдмаршал Асим Мунир беше в Техеран на 24 август, където се срещна с главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. Два дни по-късно катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани пристигна на същото място и със същата задача.
Спорът е концентриран върху Ормузкия проток, затворен от края на февруари. Корабоплаването през него държи само част от предвоенното равнище. По предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence между 10 и 16 август през стратегическия воден път са преминали 73 кораба спрямо 91 през предходната седмица. Reuters съобщи в четвъртък, че трафикът се е увеличил леко.
В сряда говорителят на Корпуса Хосейн Мохеби заяви, че Иран и Оман са се договорили за своите дялове във водите и приходите от протока. Източник от високите етажи на режима сподели, че споразумение все още няма и все още се уточняват подробности. Условието на Техеран остава непроменено: протокът няма да бъде отворен, докато САЩ не изпълнят ангажиментите, поети през юни.
Прогнозата на Барнеа не се е променила, но инструментът за осъществяването ѝ е различен. През януари очакването беше разузнавателна операция да изведе хората на улицата в рамките на дни. Сега основният лост е финансовият натиск, допълнен от парични награди за информация за висши командири.
Предпоставката, върху която стъпваше първоначалният план, беше подложена на 6-месечна проверка и не се потвърди. Властта в Техеран се оказа способна да преживее обезглавяването на своето ръководство, да организира наследяването и да мобилизира огромни множества за държавното погребение.
Съществува обаче и друг прочит, който също се опира на конкретни обстоятелства. Барнеа говори по време на общинска церемония, а не от официален пост: оперативното ръководство на „Мосад“ се намира в ръцете на Гофман от 2 юни. Освен това икономическата кампания има собствена логика, независима от теорията за предизвикване на всенародно въстание. Бесент формулира целта ѝ като изолация, а не като сваляне на режима. Тълкуването, че санкциите трябва да доведат до смяна на управлението, принадлежи на бившия директор на Мосад, а не на Министерство на финансите на САЩ.
Смяната на властта в Техеран в резултат на такъв натиск, още повече до края на тази година, остава малко вероятна. Силите за сигурност са непокътнати, наследяването е извършено, а до четвъртък Министерството на финансите на САЩ все още не бе обявило санкции срещу голяма чуждестранна банка – мярката, която е посочена от Бесент като предстояща до края на седмицата.
Оценката ще отслабне, ако такава санкция действително бъде наложена, а след нея банки от трети страни започнат да се оттеглят от обслужване на ирански плащания. Тя ще се затвърди, ако Иран и Оман подпишат готвеното споразумение за протока, тъй като това би възстановило приходен канал, който американската кампания се стреми да прекъсне.