Барнеа призовава за засилен натиск върху Иран до падането на режима

🇮🇱⚔️🇮🇷 Бившият директор на „Мосад“ Дейвид Барнеа заяви публично, че натискът върху Иран трябва да се засилва до падането на ислямския режим в Техеран. „По моя оценка няма друг избор, освен да се засилят икономическите, дипломатическите и оперативните действия срещу този режим, докато той падне, а той ще падне“, заяви Барнеа на церемония в негова чест, организирана от Йерусалимска община. Думите му бяха цитирани от The Times of Israel в четвъртък вечер.

Барнеа ръководи израелското външно разузнаване в продължение на пет години и напусна поста на 2 юни. Тогава беше наследен от Роман Гофман, който до онзи момент беше военен секретар на премиера Бенямин Нетаняху. В същото изказване Барнеа заяви, че иранците „копнеят за падането“ на властта и се нуждаят от него, за да видят „поне проблясък светлина“. По думите му това иска и „просветеният западен свят“, начело със САЩ и Израел, които са „по-решителни от всякога“. Войните срещу Ислямската република в последната година, допълни той, са показали на света, че иранският въпрос не засяга само Израел: ако не се реши, „ще достигне до всеки и навсякъде – било с балистични ракети, тероризъм или разработване на ядрено оръжие за масово унищожение“.

В основата на първоначалния политически план стои предложение именно на Барнеа. Според разследване на The New York Times от 22 март преди началото на военната кампания той представя на Нетаняху следния сценарий: в рамките на няколко дни след първите удари „Мосад“ вероятно ще успее да активира местната опозиция и да предизвика безредици и прояви на бунт, които биха могли да доведат дори до рухването на Ислямската република.

Барнеа е представил същото предложение и пред висши служители от администрацията на Доналд Тръмп по време на среща във Вашингтон в средата на януари. Един от елементите на плана предвиждал подкрепа за навлизане на въоръжени формирования на ирански кюрдски от Северен Ирак, с които както ЦРУ, така и Мосад поддържат отдавнашни връзки. В самото начало на войната израелската авиация нанасяше серия от тежки удари по цели  в Северозападен Иран отчасти с цел да разчисти пътя за тези формирования.

Нетаняху прие плана въпреки съмненията, изразени от военното разузнаване АМАН и някои американски официални лица, които бяха преценили, че вероятността от масово надигане е ниска. На 20 март „Канал 12“ разкри допълнителни детайли от оценката: ако ръководството бъде обезглавено, а държавните институции и репресивният апарат бъдат значително отслабени, Мосад и ЦРУ знаят как да подтикнат иранците отново да излязат на улицата. Самият Барнеа придружил прогнозата с уговорката, че обстановката е динамична и постигането на желания резултат може да отнеме продължително време.

Тръмп отправи призива публично. „Поемете управлението на страната си, то е ваше, за да го вземете“, каза той в първото си обръщение след началото на ударите. Три седмици по-късно въстание не беше избухнало. Американските и израелските разузнавателни оценки стигнаха до извода, че иранският режим е отслабен, но е запазил целостта и начина си на действие. Страхът от репресивния апарат в лицето на Революционна гвардия, армия и полиция очевидно успя да възпре както повторното надигане на вътрешното недоволство, така и готовността на кюрдските въоръжени групи извън нея да преминат границата от Ирак.

Броени дни след първите удари Нетаняху изрази недоволство на закрито заседание, че операциите все още не дават очаквания резултат. Публично той сведе оценката си до едно-единствено изречение: революция не се извършва от въздуха – нужен е и наземен елемент.

Тръмп стигна до същия извод преди края на втората седмица от войната. Силите за сигурност на ислямския режим разстрелват с картечници всеки, дръзнал да излезе на протест, посочи той на 12 март пред Fox News Radio, поради което прагът за участие е изключително висок за обикновеното население, което просто няма оръжие в себе си. Нейт Суонсън, бивш служител на Държавния департамент и Белия дом и представител на преговорния екип на САЩ, обясни същото пред The New York Times по друг начин: онези, които не харесват властта, но не са готови да загинат в съпротивата срещу нея, остават по домовете си.

Шест месеца по-късно Ислямската република продължава да съществува. Върховният лидер Али Хаменей беше ликвидиран още при първата вълна от въздушни удари, а смъртта му беше обявена на 1 март. Седмица по-късно т.нар. „Съвет на експертите“, съставен от 86 висши ислямски богослови и духовници, провъзгласи неговия син Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер. Държавното погребение на Али, чието провеждане беше отложено заради военните действия, се проведе през юли. То включваше шествия в Техеран и Ком и полагане на тялото на покойния лидер в Мешхед, което привлече привлече огромни тълпи. Наследникът не се появи на церемонията, а местонахождението му остава неизвестно, тъй като не е забелязван публично от началото на войната.

Икономическите, дипломатическите и оперативните действия, изброени от Барнеа, вече са в ход. На 24 август министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви кампания, определена от администрацията като „икономическият Ден Д“ и получила названието операция „Economic Outcast“. Министерство на финансите разшири своите правомощия да санкционира чуждестранни дружества, действащи в 5 сфери на иранската икономика: дигитални активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване.

Бесент предупреди всяка една страна, която търгува с режима в Техеран, да прекъсне окончателно всички финансови връзки с него или да понесе последствия. Той определи крайната цел като прекъсване на всяка икономическа връзка, която го подпомага, „докато Техеран остане сам“. Разрешенията за извършване на парични транзакции към страната също бяха отменени.

Оперативният компонент беше задействан същия ден. Програмата „Награди за правосъдие“ на Държавния департамент предложи до 10 млн. долара и възможност за преместване в замяна на сведения за петима висши командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Сред тях е началникът на разузнавателното управление Маджид Хадеми.

Дипломатическото направление обаче не изглежда точно така, както го описа Барнеа. Прекият канал между Вашингтон и Техеран е плътно затворен. Меморандумът от Исламабад – споразумение в 14 точки, сключено на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничеството на Пакистан – изтече на 17 август без намерение да бъде подновено. Тръмп заяви, че нови преговори не са насрочени.

Контактите чрез посредници обаче продължават. Пакистанският фелдмаршал Асим Мунир беше в Техеран на 24 август, където се срещна с главния преговарящ Мохамад Багер Галибаф. Два дни по-късно катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани пристигна на същото място и със същата задача.

Спорът е концентриран върху Ормузкия проток, затворен от края на февруари. Корабоплаването през него държи само част от предвоенното равнище. По предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence между 10 и 16 август през стратегическия воден път са преминали 73 кораба спрямо 91 през предходната седмица. Reuters съобщи в четвъртък, че трафикът се е увеличил леко.

В сряда говорителят на Корпуса Хосейн Мохеби заяви, че Иран и Оман са се договорили за своите дялове във водите и приходите от протока. Източник от високите етажи на режима сподели, че споразумение все още няма и все още се уточняват подробности. Условието на Техеран остава непроменено: протокът няма да бъде отворен, докато САЩ не изпълнят ангажиментите, поети през юни.

Прогнозата на Барнеа не се е променила, но инструментът за осъществяването ѝ е различен. През януари очакването беше разузнавателна операция да изведе хората на улицата в рамките на дни. Сега основният лост е финансовият натиск, допълнен от парични награди за информация за висши командири.

Предпоставката, върху която стъпваше първоначалният план, беше подложена на 6-месечна проверка и не се потвърди. Властта в Техеран се оказа способна да преживее обезглавяването на своето ръководство, да организира наследяването и да мобилизира огромни множества за държавното погребение.

Съществува обаче и друг прочит, който също се опира на конкретни обстоятелства. Барнеа говори по време на общинска церемония, а не от официален пост: оперативното ръководство на „Мосад“ се намира в ръцете на Гофман от 2 юни. Освен това икономическата кампания има собствена логика, независима от теорията за предизвикване на всенародно въстание. Бесент формулира целта ѝ като изолация, а не като сваляне на режима. Тълкуването, че санкциите трябва да доведат до смяна на управлението, принадлежи на бившия директор на Мосад, а не на Министерство на финансите на САЩ.

Смяната на властта в Техеран в резултат на такъв натиск, още повече до края на тази година, остава малко вероятна. Силите за сигурност са непокътнати, наследяването е извършено, а до четвъртък Министерството на финансите на САЩ все още не бе обявило санкции срещу голяма чуждестранна банка – мярката, която е посочена от Бесент като предстояща до края на седмицата.

Оценката ще отслабне, ако такава санкция действително бъде наложена, а след нея банки от трети страни започнат да се оттеглят от обслужване на ирански плащания. Тя ще се затвърди, ако Иран и Оман подпишат готвеното споразумение за протока, тъй като това би възстановило приходен канал, който американската кампания се стреми да прекъсне.

Kyiv Independent: САЩ не са удължили изключението за руския петрол.

🇺🇸🇷🇺 Твърденията, че САЩ са взели решение да удължат изключението от санкциите за руския петрол, транспортиран по море, не отговарят на истината, заяви американски служител пред Kyiv Independent.

Изявлението идва в отговор на публикация на Ройтерс, която цитира източник, запознат с темата, според когото Министерството на финансите на САЩ е взело решение за пореден път да удължи въведеното изключение, след като срокът му изтече на 16 май.

„Това е невярно“, заяви американски служител. Друг представител на администрацията потвърди, че към днешна дата изключението не е удължено.

Преди това изключението позволяваше на държавите да купуват руски петрол и петролни продукти, натоварени на плавателни съдове в периода от 15 април до 16 май, заменяйки предходно 30-дневно освобождаване, изтекло на 11 април.

По-рано сенатори от Демократическата партия заявиха, че първоначалното изключение, съчетано с повишените глобални цени на петрола по време на войната срещу Иран, е осигурило на Русия близо 150 млн долара на ден – общо над 4 млрд долара до изтичане на първото освобождаване, според оценки.

На 25 април министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че ново подновяване на изключението не се планира. Администрацията на Тръмп обаче веднъж поднови облекчаването на санкциите, въпреки че на няколко пъти излезе с публични изявления, че няма да го стори. Предишното удължаване се случи няколко дни след като Бесент по подобен начин заяви, че изключението няма да бъде подновено.

Войната в Близкия изток се оказа ползотворна за Руската федерация, която отчете повишени приходи в резултат на високите цени на енергията и засиленото търсене на нейните суровини.

САЩ затягат примката: Край на петролните облекчения за Русия

🇺🇸🚫🇷🇺 Санкциите на САЩ срещу руския петрол отново са в сила, след като администрацията на Тръмп взе решение да не подновява изключението (waiver), издадено през март като извънредна мярка в отговор на сътресенията в глобалните доставки на суров петрол заради войната срещу Иран.

Министерството на финансите не отговори на запитването на Politico за коментар относно прекратяването на облекчението, но препрати към изявление на финансовия министър Скот Бесент, който нарече изключението „краткосрочна“ мярка.

Междувременно в репортажа на американското издание се посочва, че Москва все още разполага с множество инструменти за продажба на собствения си петрол.

„Още преди издаването на лиценза, санкционираният руски петрол намираше път до пазара, тъй като повече от година администрацията на Тръмп не беше налагала никакви санкции за противодействие на заобикалянето им от страна на Русия – независимо дали става дума за продажби на петрол или за критични доставки за военната машина на Кремъл“, заяви пред изданието неназован американски сенатор.

Представителят на украинския президент по въпросите на санкциите, Владислав Власюк, заяви, че властите в Киев подкрепят напълно решението да не бъде подновявано издаденото миналия месец изключение.

„Намаляването на приходите за Русия от нефт и газ е ключов инструмент в напредъка на усилията за мир“, каза той.

САЩ „реанимира“ иранския петрол в морето заради блокадата на Ормузкия пролив

🇺🇸🛢️🇮🇷 Администрацията на Тръмп обмисля премахване на санкциите върху иранския петрол в открито море като спешна мярка срещу тежките трусове в Персийския залив и високите цени на енергията.

Планът, представен в четвъртък от финансовия министър Скот Бесент, предвижда освобождаване на 140 млн барела на световния пазар с вдигане на ограниченията над вече натоварени плавателни съдове. Решението идва в момент, когато Белият дом търси изход от критичната ситуация около Ормузкия пролив, който остава фактически блокиран  от 28 февруари насам.

Тук има много детайли за изясняване, пише Bloomberg.

Първо, хаотичното предлагане на идеи, идващо от Белия дом. Това е напомняне за това колко трудно е да се поддържат ниски цени на петрола, когато някои от водещите производители в световен мащабн не могат да извлекат суровия си петрол от земята и да го прекарат през Ормузкия пролив, който е ефективно блокиран.

След това идват практическите въпроси. САЩ вероятно могат да издадат изключение (waiver), което вдига санкциите върху морския превоз на ирански суров петрол, точно както направиха за подобни руски товари. Но това не означава, че ще се появят нови купувачи за този петрол.

На практика целият петрол на Иран се изкупува от китайски клиенти, предимно от независими рафинерии, които желаят барели на ниски цени. Изключение от страна на САЩ би разширило кръга от купувачи — на теория. Реално обаче отстъпките биха се свили, като всеки нов купувач ще бъде изправен пред сложната задача да структурира сделките и да плаща, докато много други ограничения срещу Иран остават в сила.

Налице остава и неудобният факт, че бенефициентите на всяка продажба все още се намират в Техеран.

Накрая идва и схващането, залегнало в решението на Скот Бесент: идеята, че доставките по море са неизчерпаем източник. Иран наистина увеличи обема на товарите в открито море с ескалацията на геополитическо напрежение. Но това количество в момента намалява.

Обемът на суровия петрол и кондензата, съхранявани в танкери в морето, е спаднал с темп от 1,8 милиона барела дневно от началото на войната в последния ден на февруари, сочат данни на Vortexa и сега възлиза на 78 милиона барела, около една трета от които са ирански.

По-високата цифра на Бесент вероятно се отнася до петрола „на вода“. Това е по-широк показател, който включва вече продадени товари, които не са непременно налични. Това не променя посоката на събитията, нито променя бързо свиващия се брой опции, с които разполага Белият дом.

Клиентите в Азия са изкупили най-голямото количество американски петрол от около три години насам, защото затварянето на Ормузкия пролив стимулира търсенето на алтернативи на суровината от Персийския залив. Серия от продажби през последните няколко дни увеличи количеството на американския петрол, насочен към Азия за зареждане през април, до около 60 милиона барела, според търговци, запознати със сделките, а това е най-високата месечна стойност от април 2023 г. насам, показват данните на Kpler Ltd. и Vortexa.

Преговори в Париж: САЩ и Китай подготвят почвата за срещата Тръмп-Си.

🇺🇸🤝🇨🇳 Представители на САЩ и Китай започнаха икономически и търговски преговори в Париж днес, проправяйки пътя за държавната визита на американския президент Доналд Тръмп в Пекин и срещата му с китайския лидер Си Дзинпин след около две седмици.

Делегациите, водени от министъра на финансите на САЩ Скот Бесент и китайския вицепремиер Хъ Лифън, се събраха във френската столица сутринта, съобщи китайска новинарска агенция Xinhua. Белият дом обяви, че Тръмп ще бъде в Китай от 31 март до 2 април, въпреки че визитата все още не е потвърдена от Пекин.

В четвъртък Бесент заяви, че екипът му ще продължи да постига резултати, които поставят американските фермери, работници и бизнес на първо място. Министерството на финансите на САЩ уточни, че Бесент ще се срещне с Хъ в неделя и понеделник. Министерството на търговията на Китай съобщи, че двете страни ще обсъдят „търговски и икономически въпроси от взаимен интерес“.

Посещението на Тръмп в Китай ще бъде първото за американски президент, откакто той посети страната по време на първия си мандат през 2017 г. То ще се състои пет месеца след срещата между двамата лидери в Пусан, Южна Корея, където те договориха едногодишно примирие в търговската война, довела до временно покачване на реципрочните мита до трицифрени нива, преди напрежението да спадне.

Въпреки това търговията остава източник на напрежение. В петък министерството на търговията отвърна на новото разследване на администрацията на Тръмп срещу 16 търговски партньори, един от които Китай. То започна след решение на Върховния съд, което отмени глобалните мита на Тръмп от миналата година и би могло да отвори пътя за нови налози.

Друга тема вероятно ще бъде войната в Иран, особено на фона на растящата тревога в световен мащаб за цените и доставките на петрол. В събота Тръмп изрази надежда, че Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Обединеното кралство и други държави ще изпратят военни кораби, за да поддържат Ормузкия проток „отворен и безопасен“.

Гари Нг, старши икономист във френската банка Natixis и сътрудник в Централноевропейския институт за азиатски изследвания, заяви, че срещата днес вероятно е най-важният двустранен разговор преди самата среща на върха между Си и Тръмп.

Ключовият въпрос е „дали Китай и САЩ могат да постигнат съгласие по вече договореното и да контролират разногласията. Иран е нов фактор, но Пекин е по-загрижен от непостоянството в американската политика“, посочи той.

Миналата седмица китайският външен министър Ван И заяви, че това ще е „голяма година“ за отношенията между Китай и САЩ. Макар да не потвърди държавната визита, той отбеляза, че „дневният ред на обмена на високо равнище вече е на масата“.

Бесент и Хъ ръководят търговските преговори между двете страни от миналата година, като досега са се срещали в Женева, Лондон, Стокхолм, Мадрид и Куала Лумпур, Малайзия.

САЩ разрешават покупката на руски петрол, блокиран в открито море.

🚨 САЩ ще позволят изкупуването на руски петрол, блокиран в международни води. Решението идва в момент, когато администрацията на Доналд Тръмп опитва да стабилизира глобалните цени на черното злато, които отбелязаха сериозен скок заради войната срещу Иран.

Временната мярка ще се прилага за товари, които вече са в транзит. Според министъра на финансите на САЩ, Скот Бесент, това ще ограничи финансовите ползи за Кремъл, който продължава своята военна агресия срещу Украйна, навлязла в петата си година.

Белият дом търси усилено механизми за укротяване на световните енергийни пазари, след като цената на петрола отново премина границата от 100 долара за барел – ниво, което не беше достигано през последните четири години. Скокът в цените на горивата е плюс за Русия, която генерира съществени приходи в размер на 150 милиона долара на ден.

Потребителите в САЩ също са изправени пред рязко поскъпване на бензина, което Бесент нарече „временно сътресение“.

В публикация на X Бесент определи смекчаването на санкциите като „тясно фокусирана, краткосрочна мярка“, която „няма да осигури значителна финансова облага за руското правителство, тъй като в огромната си част неговите приходи от енергия идват от данъци, налагани в момента на добива“.

Миналата седмица Вашингтон издаде специални разрешения, които позволяват на индийските рафинерии да купуват руски петрол, който вече се намира в танкери в открито море.

Обявлението, направено от Министерството на финансите идва само ден след като 172 милиона барела петрол от стратегическия резерв на САЩ бяха освободени с цел облекчаване на натиска върху енергийните пазари.

Визитата на руския пратеник в САЩ се превърна в провал за Кремъл

🇷🇺⚔️🇺🇸 Визитата във Вашингтон на Кирил Дмитриев, специален пратеник на руския президент Владимир Путин за инвестиции и икономическо сътрудничество, бързо се превърна в провал, белязан от остра и необичайна критика от висш американски служител.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент отхвърли твърденията на руския преговарящ за неефективността на новите санкции, като го нарече недвусмислено „руски пропагандатор“.

Дмитриев, директор на Руския фонд за директни инвестиции, пристигна в САЩ само дни след като администрацията на Тръмп наложи нови санкции върху водещи руски петролни и газови компании и отмени планирана среща на върха с Путин заради отказа на Русия да се съгласи на примирие.

Напрежението ескалира по време на предаването Face the Nation на CBS, при което Бесент оспори твърдението на Дмитриев, че новите американски санкции „няма да имат абсолютно никакъв ефект върху руската икономика“, а единствено ще доведат до скок в цените на горивата в САЩ.

„Нима наистина ще публикувате думите на руски пропагандатор?“, изтъкна Бесент, поставяйки под въпрос смисъла от излъчване на посланията на руския пратеник, който е ясно предупреждение за стратегията на Москва за информационно влияние.

„Какво друго би казал, че санкциите ще бъдат ужасни и ще принудят Путин да седне на масата за преговори?“, попита той, подчертавайки неспособността на Дмитриев да говори истината.

Европейските медии дискутират дали това може да принуди руския президент да отстъпи по въпроса за Украйна.

Бесент описа подробно незабавните ефекти от санкциите, отбелязвайки, че Индия е „спряла напълно покупките на руски петрол“, а „много от китайските рафинерии също са прекратили своята дейност“.

Той отхвърли идеята, че руската икономика е имунизирана, като посочи, че приходите от петрол на Русия са намалели с 20% на годишна база, а новите мерки вероятно ще ги намалят с още 20-30%.

„Руската икономика е военна икономика. Растежът е практически нулев. Инфлацията, според мен, надхвърля 20 процента“, заяви Бесент и допълни, че петролът е това, което „финансира руската военна машина, и мисля, че можем значително да намалим печалбите ѝ“.

Критиците приветстват: „Време е да наречем нещата с истинските им имена“

Решението на администрацията на Тръмп да изобличи реториката на руския пратеник беше приветствано незабавно от застъпниците за по-твърда линия срещу Кремъл.

Висш помощник на републикански конгресмен заяви пред Kyiv Post, че решението на Бесент да нарече Дмитриев „руски пропагандатор“ е „добре дошъл ход“. Той подчерта, че „дръзките лъжи на Москва странно дълго време бяха допускани публично“, както и че е „време да наречем нещата с истинските им имена“.

Дъг Клайн от „Разом“, американска организация, която за защита на украинските интереси, отиде още по-далеч, като определи цялото посещение на Дмитриев като провал.

„Изглежда визитата на Дмитриев се провали, и с право. Кремъл има много красиви думи за САЩ, но ще са необходими реални действия, за да спре войната на Русия“, заяви Клайн.

„Красивите думи и още удари с дронове в Украйна доведоха до санкциите на Тръмп върху руския петрол, и се надявам да видим повече от това, съчетано с оръжия за Украйна, докато Русия не спре да воюва“, заяви той.

Мисията на Кремъл разкрита като „максималистични искания“

Анализ на Института за изучаване на войната (ISW) потвърди, че последното медийно турне на Дмитриев във Вашингтон, включително интервюта за CNN и Fox News, е било целенасочен опит за налагане на кремълски наративи в отговор на натиска от новите санкции и отменената среща на върха.

Въпреки че насърчава „конструктивен диалог“ и загатва за икономическо партньорство с проекти като тунел под Беринговия проток, основното послание на Дмитриев е, че „максималистичните искания на Русия остават непроменени“.

Освен това стана ясно, че Дмитриев е повторил тезите на Москва за разширяването на НАТО, което според нея е „екзистенциална заплаха“ и Западът трябва да се съобрази с интересите ѝ.

ISW описа опитите му за икономически диалог като изчислен ход за използване на икономически стимули, за да се притиснат САЩ да прекратят войната на условията на Русия.

Дмитриев, който многократно заяви, че представлява само икономически интереси, включи едно тънко и мрачно предупреждение, че „сигурността на целия свят“ е заложена на карта и „пълното унищожение на човечеството“ е близо – явен намек за възможностите на руския ядрен арсенал.

Визитата на Дмитриев, замислена да демонстрира сила и ангажираност към диалог, вместо това се превърна в платформа за американски служители и експерти да разобличат публично природата на военните цели на Кремъл и зависимостта му от разпространението на дезинформаци.

Засега единствената потвърдена среща на ниско ниво, която пратеникът на Кремъл успя да проведе, беше с републиканската конгресменка от Флорида Ана Паулина Луна. Дмитриев заяви в социалните мрежи, че тя организира инициатива за „парламентарен диалог“ между членове на Конгреса на САЩ и Държавната дума на Русия – твърдение, което беше отхвърлено от помощници на републикански конгресмени като „лъжа на пропагандатор“.