Иран обяви Ормуз за „червена линия“, заплаши инфраструктурата в Залива

🇺🇸⚔️🇮🇷 Иран обяви Ормузкия проток за „неприкосновена червена линия“ и заплаши, че ще опустоши цялата инфраструктура на страните от Персийския залив, ако президентът Доналд Тръмп изпълни заканата си. Заявката дойде по-рано днес, след като през изминалата нощ силите на Централното командване проведоха поредната вълна от въздушни удари срещу цели на Ислямската република, паралелно с възобновената преди няколко дни морска блокада на иранските пристанища – мярка, представяна като средство за отваряне със сила на тесния морски път, затворен миналата събота, след рухването на крехкото примирие между двете страни.

Заплахата е директен отговор на американския президент, който преди два дни заплаши, че „следващата седмица“ ще удари ирански електрически централи и мостове, ако не се завърне на масата за преговори. Говорителят на иранската армия бригаден генерал Мохамад Акраминия заяви, че при изпълнение на тази закана въоръжените сили на страната ще поразят „цялата останала инфраструктура“ в региона, като този път отговорът ще бъде по-суров, по-широк по обхват и по-разрушителен от досегашните удари. Именно това е ходът, който Техеран подготвя в момента като симетрична ескалация: не отделни цели, а цивилни и енергийни обекти във всички страни от Персийския залив, предварително обявени за мишена, ако бъде посегнато на иранската.

Ормузкият проток, през който до началото на войната минаваше около 20% от световните доставки на газ и петрол, остава в основата на ескалацията. Акраминия го определи като „червена линия“, над която Иран запазва твърдия си контрол, и отхвърли американската сметка, че ударите по южните ирански бази могат да го отворят. „Американците смятаха, че като атакуват част от базите ни по южните брегове на страната, ще могат да поемат контрол над този стратегически проток“, каза той. „Ислямска република Иран обаче е способна да упражнява контрол над Ормузкия проток от всяка точка на своята територия и това никога не зависи от брегове и острови.“ Заявката цели да обезсили самата логика на американската кампания – че протокът се държи от крайбрежните позиции, които САЩ поразяват, а не от дълбочината на иранската територия.

Именно затова американските удари се разгръщат все по-дълбоко във вътрешността на страната. В сряда през нощта и четвъртък рано сутринта изтребители, дронове и бойни кораби на Пети флот нанесоха нова серия от удари за четвърта поредна нощ, като за първи път в тази вълна поразиха обекти около столицата Техеран и провинция Семнан, където е разположена част от инфраструктурата за нанасяне на балистични удари. Централното командване съобщи, че продължилите около седем часа удари са били насочени към командни центрове, позиции на зенитно-ракетни комплекси, ракетни и безпилотни способности, но също така и крайбрежни наблюдателни съоръжения, включително в района на водещото иранско пристанище и база на военноморския флот в Бандар Абас, както и срещу остров Голям Томб в самия Ормуз. Налагайки отново морската блокада, американските сили обездвижиха празен петролен танкер, плавал към остров Харг въпреки многократни предупреждения да обърне курса, като поразиха комина му с ракети Hellfire; от вторник насам, по данни на военните, два кораба са отклонени, а трети е изведен от строя.

Иран отговори малко преди зазоряване с удари по американските бази в страните от Персийския залив. Въоръжените сили на Ислямската република (Артеш) съобщиха, че са нанесли удар с балистични ракети по йорданската авиобаза Ал-Азрак, приютила американски самолети, радарен комплекс и сборен пункт за американски военни в Кувейт; Революционната гвардия на свой ред обяви, че е разрушила центъра за спътникова свръзка и радара за ранно предупреждение на базата Али ал-Салем в Кувейт и военен кей в район Шуайба. Монархиите в Залива отчетоха основно прехващания, а не разрушения: Бахрейн, където прозвучаха сирени за въздушна опасност, съобщи, че системите му за ПВО са свалили редица ракетни и дронови атаки срешу кралството; Йордания заяви, че е унищожила няколко навлезли балистични ракети; Кувейт обяви, че отбива „заплаха от вражески дронове“, но призна, че един от неговите бойни кораби бил улучен, при което са били ранени четирима моряци.

Втвърденият тон, наблюдаван от режима в Техеран, е насочен към ескалация, без никакво намерение за връщане назад. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ на страната Мохамад Багер Галибаф заяви след първите удари в сряда, че „водим съществена и екзистенциална война с Америка“, а въоръжените сили разполагат с „пълната свобода на действие“. Той свърза съдбата на споразумението с ползата от него за Техеран – ако последният не вижда изгода от меморандума, „няма причина да се придържаме към подобно разбирателство“, но въпреки това остави дипломацията в игра и настоя, че Техеран трябва „да използва и преговорните инструменти“ за защита на своя национален интерес. Военните формулираха условието по-конкретно: единственият път към отваряне на Ормузкия пролив минава през изпълнение от страна на САЩ на всичките 14 точки от меморандума, подписан от двете страни през юни, както и прилагане на „иранските правила“ за корабоплаването през стратегическия воден път.

Тръмп заплаши с край на режима в Техеран: Нова размяна на удари между САЩ и Иран

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп заяви днес, че Ислямска република Иран „вече няма да съществува“, ако САЩ бъдат „принудени“ да подновят войната, докато в същото време обвини Техеран в нарушаване на примирието чрез нападения срещу кораби в Ормузкия проток.

Заплахата идва, след като американските военни съобщиха, че по-рано днес са поразили „множество“ цели в пореден реципрочен отговор на ударите по корабоплаването в Ормузкия проток.

„Американски самолети току-що удариха ирански складове за ракети и дронове, както и крайбрежни радарни системи, заради отново нарушеното Споразумение за прекратяване на огъня!“, написа Тръмп в Truth Social.

„Възможно е да настъпи момент, в който повече няма да можем да бъдем разумни и ще бъдем принудени да довършим по военен път работата, която започнахме много успешно. Ако това се случи, Ислямска република Иран вече няма да съществува!“, добави Тръмп.

Заплахата увисва над крехко примирие, постигнато след прекратяването на огъня от 8 април, сложило край на 40-дневната съвместна кампания на САЩ и Израел, започнала на 28 февруари, както и меморандумът за разбирателство от 14 юни, финализиран с посредничеството на Пакистан и обявен от Исламабад. Именно първия документ Тръмп нарича нарушен; именно на втория се позовава Техеран.

Реципрочната размяна

По данни на CENTCOM ударите са отговор на иранска атака с дрон срещу петролния танкер Kiku, плаващ под панамски флаг с около два милиона барела суров петрол. Поразени са общо 10 цели „на различни места в и около Ормузкия проток", които включват наблюдателна инфраструктура, комуникационни системи, системи за ПВО, складове за дронове и способности за полагане на морски мини. Ирански медии съобщиха за серия експлозии в районите Сирик и Кешм в южната част на страната.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) – обозначен като чуждестранна терористична организация от април 2019 г. – отвърна с твърдение, че САЩ са нарушили примирието, и обяви „съвместен" отговор, при който военноморските и въздушно-космическите сили са нанесли удари с ракети и дронове по американски бази в Кувейт и Бахрейн. В изявление, цитирано от Press TV, IRGC заяви, че е „унищожил осем важни военни обекта" в базата Али ал-Салем в Кувейт и базата на Пети флот на ВМС на САЩ в Бахрейн, като предупреди, че всяко следващо американско действие ще получи „съкрушителен отговор".

Твърденията на иранската страна остават непотвърдени. Кувейтската армия обяви единствено, че силите ѝ са „ангажирани с отразяване" на атаки с ракети и дронове. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн, където е базирано командването на Пети флот, задейства сирени за въздушна тревога и призова местните жители да се насочат към най-близкото укритие. Американски служител сподели пред Reuters, че няма данни за жертви или сериозни щети по американски обекти в региона.

Размяната следва вече установен модел: иранско нападение срещу корабоплаването → американски удар в отговор → ирански отговор по бази в Залива → взаимни заплахи за ескалация.

В отговор на ирански удар по контейнерния кораб Ever Lovely, в петък САЩ атакува цели в Иран, който от своя страна отвърна с удари по цели в Персийския залив. Бахрейн съобщи за атака с дронове и обвини Техеран, че „саботира мирните усилия". Цикълът се превърна в рутина на едно примирие, което нито една от страните не смята да спазва изцяло, но и двете предпочитат пред открита, пълномащабна война.

Корабоплавателни пътища под обстрел

В сърцевината на конфликта стои не пълното затваряне на Ормузкия проток, а контролът върху търговския трафик. След 28 февруари свободното преминаване на практика спря: Иран обвърза транзита със собствено разрешение, а САЩ наложиха военноморска блокада за кораби, акостирали в ирански пристанища, което моментално оскъпи световните енергоносители.

Впоследствие Техеран превърна разрешителния режим в източник на сериозни приходи. IRGC внедри такса за преминаване, варираща според тонажа и товара, като отделни плавателни съдове бяха принудени да плащат до 2 милиона долара в криптовалута или китайски юани. През май схемата бе институционализирана чрез създаването на държавно Управление на протока на Персийсийския залив.

Меморандумът от 17 юни не премахна тези тарифи, а само ги замрази за срок от 60 дни чрез американския генерален лиценз (General License X), задължавайки Иран да осигури безплатно преминаване. Какво ще се случи след изтичането на този прозорец обаче остава в правен вакуум. Формулировката в документа позволява на Техеран да определя „бъдещото администриране на морските услуги“ в диалог с Оман – пасаж, който Иран тълкува като право да събира такси под прикритието на „услуги по корабоплаването“.

Срещу тази перспектива обаче се оформи широк фронт: Маскат категорично отхвърли въвеждането на каквито и да е налози в международния път, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Вашингтон няма да допусне подобен прецедент в окончателното споразумение, а арабските монархии от Залива отказаха да признаят иранския суверенитет над протока.

Поради това трафикът се възстановява изключително бавно. Допълнителен проблем е разминирането: според разузнавателни доклади Иран е изгубил дирите на част от собствените си морски мини (около 80 все още не са открити), което прави трасето рисково (едва 70 потвърдени транзита към 24 юни). На този фон, на 27 юни Съвместният морски информационен център (JMIC) под командването на ВМС на САЩ отвори алтернативен двупосочен коридор край бреговете на Оман, което е директно предизвикателство към иранските претенции.

Икономическата преса

Въпреки ескалацията цените на петрола спаднаха рязко с надеждата, че трафикът през Ормузкия пролив ще се нормализира – пазарен сигнал, че инвеститорите тълкуват размяната като управляема, а не като прелюдия към нова война.

Икономическият натиск над Иран се развива паралелно. Галопиращата годишна инфлация, която нарастна от 68% през февруари до 88,6% сега, е резултат от доскорошната блокада на иранския петрол и самата война. Именно тази икономическа криза принуди Техеран да търси договорка. В същото време обаче същият този натиск засилва мотивацията на страната да наложи такси върху чуждите кораби: за икономика, изолирана от международните пазари, транзитните мита са един от малкото останали източници на свежи приходи.

Оттук накъде?

Зад реториката за „смяна на режима“ конфликтът между САЩ и Иран се свежда до нещо съвсем прагматично – контрола и таксуването на морския трафик през Ормузкия пролив. Техеран няма намерение да го блокира изцяло, а иска да го превърне в постоянен източник на приходи, упражнявайки суверенен контрол върху 20% от глобалните доставки. Този ирански диктат предвижда въвеждане на тарифи според тонажа, разплащания в юани и криптовалути, както и право на вето върху преминаването на отделните кораби.

Вашингтон обаче категорично оспорва тези претенции и вече отговори с отварянето на алтернативен коридор край Оман, който да заобиколи ултиматумите на Техеран. В този контекст меморандумът от 17 юни въобще не решава фундаменталния спор, а просто го замразява под формата на 60-дневен безплатен прозорец.

Когато това договорено време изтече, Техеран ще се окаже притиснат между острата си нужда от финансови постъпления и категоричния отказ на САЩ, Оман и монархиите от Залива да признаят неговите претенции. Дипломатическият часовник вече тиктака, а крайният изход от кризата няма да бъде решен от заплахи в Truth Social, а от това кой реално ще наложи контрол над навигацията в минираните води след края на временното споразумение.

Засилена активност на американска авиация над Ормузкия пролив.

🇺🇸✈️🇮🇷 Над водите на Персийския и Оманския залив е разгърната плътна формация от въздушни танкери и самолети за електронна война от ВВС на САЩ, чиито маршрути минават в непосредствена близост до гърлото на Ормузкия пролив.

По данни от проследяване на полети (ADS-B) в небето действат едновременно един Boeing KC-46A Pegasus от ново поколение, четири KC-135R Stratotanker и един E-3B Sentry – летяща станция за ранно предупреждение и контрол. Този състав не е произволен: AWACS платформата изгражда картина на въздушното пространство и насочва прехващачи, докато петте танкера осигуряват въздушния мост, който удължава евентуалния престой на изтребители във въздуха далеч отвъд естествения им боен радиус.

Повторното активиране идва само няколко часа след декларацията, за която Frontline Monitor вече съобщи: централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви Ормузкия пролив за затворен за корабоплаване – втора подобна декларация за 10 дни – посочвайки като причина продължаващи нарушения на примирието от страна на Израел и американска „недобросъвестност" по рамковото споразумение.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) побърза да оспори иранската теза: проливът „не е затворен", трафикът „продължава да тече", а „Иран не контролира Ормузкия пролив". През последните месеци обаче Техеран многократно демонстрира, че е способен да наложи фактическа блокада, докато военните активи, поддържани от САЩ в зоната на пролива, не успяха да я отменят. На този фон позицията на CENTCOM звучи по-скоро като политическа реторика, отколкото като отражение на реалната оперативна реалност. Без да се приписва пряко намерение, съставът на групировката може да се тълкува като демонстрация на присъствие и готовност, отправена ден преди очакваните технически преговори в Женева по иранската ядрена програма.

Рамковото споразумение – 60-дневно примирие и взаимно вдигане на морските блокади, чието подписване бше насрочено за 19 юни в Женева – трябваше да открие пътя към въпросните технически преговори. Второто затваряне на Ормузкия пролив за под две седмици и взаимните обвинения в нарушения хвърлят сянка върху крехката договорка точно когато делегациите се готвят да седнат на масата. Засилената дейност на ВВС на САЩ в небето над Ормуз е визуалният израз на тази нестабилност: дипломацията върви напред, но и двете страни държат силовите си лостове видимо заредени.

Иран отново затвори Ормузкия пролив.

🇮🇷 Централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви пълното затваряне на Ормузкия проток за преминаване на цивилни и военни кораби, посочвайки неспазване на споразуменията от страна на САЩ и действията на Израел в Ливан.

В официалното си изявление, Техеран обвинява Вашингтон в явно нарушение и неизпълнение на първата клауза от меморандума за прекратяване на войната. Освен това той посочва непрестанните нарушения на примирието от страна на Израел в Южен Ливан, „продължаващите убийства, прогонването на стотици хиляди цивилни, както и отказът на израелските сили да се изтеглят от териториите на южен Ливан“.

„Тази стъпка е само първият отговор на вероломството на врага. Ако нарушенията продължат, са планирани следващи мерки, които ще бъдат задействани, за да принудят врага да изпълни поетите ангажименти“, заявиха от военното командване на Иран.

Тръмп: Ако Иран се държи лошо, „ще. се върнем към хвърлянето на бомби“.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп отново заяви, че меморандумът за разбирателство с Иран „не е окончателен“ и предупреди, че може да поднови военните операции срещу Техеран, ако „не се държат прилично“. Освен това той добави, че споразумението за отварянето на Ормузкия проток е било неизбежно.

По повод предварителното споразумение с Техеран, което се очаква да бъде подписано този петък, Тръмп подчерта, че „то не е окончателно – това е меморандум за разбирателство“ и че военната заплаха от страна на Вашингтон остава в сила.

„Това е меморандум за разбирателство. Ако не ми хареса, ако те не се държат прилично, ще се върнем право към хвърлянето на бомби точно по главите им, ясно? Защото те се държат зле от 47 години“, предупреди той по време на брифинг с журналисти заедно с египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси на срещата на върха на Г-7 във Франция.

Тръмп заяви, че споразумението е „страхотна сделка по много причини, но номер едно е, че те никога няма да притежават ядрено оръжие“.

„Това е много силна сделка. Никой не знае какво представлява, но е много силна и повечето хора изглеждат много щастливи“, добави той, без да уточни кои точно хора има предвид.

„Протокът ще бъде отворен. Той вече е частично отворен. Ще бъде напълно отворен в рамките на следващите ден-два“, каза Тръмп.

Въпреки блокадата на иранските пристанища и предишните заплахи за отваряне на стратегическия морски път с военна сила, Тръмп загатна, че постигането на договореност за пролива е било неизбежно.

„Алтернативата щеше да бъде световна депресия. Знаете ли, глупавите хора искат световна депресия, а те са си глупави хора. Така че можеш да стигнеш само до определен предел. Притискаш някого до стената и стават много лоши неща. Протокът никога нямаше да се отвори, защото на никого не му харесва да пуска милиардни кораби нагоре-надолу по проток, когато над тях летят ракети, а наоколо е пълно с мини. Нямаше да е отворен още дълго време“, заяви той.

Освен това американският президент обяви, че сделката с Иран ще бъде по-подробно засегната по време на пресконференция в 16:00 ч. местно време.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

САЩ освобождават 12-15 млрд долара в замяна на вдигната блокада на Ормузки пролив.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Меморандум за разбирателство, довел до отмяна на американските удари срещу Иран, включва принципен ангажимент от страна на Техеран за предаване на обогатения над 3,75% уран, дългосрочен отказ от обогатяване и въздържане от придобиване на ядрено оръжие, включително чрез покупка. Това разкри Israel Hayom, позовавайки се на източници от сферата на дипломацията, запознати с детайли по преговорите.

Според същите източници, веднага след подписването Ормузкият проток ще бъде отворен без ограничения и двете страни поемат ангажимент да не предприемат военни действия една срещу друга или срещу която и да е друга държава в региона.

Въпреки това клаузата, която реално е проправила пътя за напредък, се оказа икономическата: готовността на САЩ да освободят между 12 и 15 милиарда долара за хуманитарни нужди, които ще бъдат пуснати на няколко транша под надзора на Катар. Запитан дали това значи, че широката стратегическа цел за смяна на режима е оставена на заден план, висш американски служител отговори лаконично: „Засега“.

Ако финалните детайли бъдат уточнени и съгласувани, се очаква подписване на споразумение в началото на следващата седмица, най-вероятно в Женева, Швейцария.

Според източниците въпросът за Ормузкия проток е разписан подробно в меморандума: Ключовият воден път ще бъде изцяло отворен веднага след подписването, без ограничения и без такси, като от Иран ще се изисква да предостави информация за поставените от него мини или да разчисти със свои собствени усилия. В замяна на това САЩ ще изтеглят военноморските сили от пролива след отварянето му.

Остава нерешен един въпрос: клаузата за Ливан. Американците са готови за примирие с последните условия, което означава такова, оставящо на Израел възможността да реагира при възникваща заплаха, като в същото време Техеран настоява за пълно примирие. Въпреки това, според оценката на дипломатическите източници, това разминаване не се явява като пречка и въпросът ще бъде обсъден на следващия етап от преговорите.

Икономическата клауза и графикът

Повратната точка в разговорите е икономическа: готовността на САЩ да освободят поне 12 милиарда долара на първия етап (или 15 милиарда долара според друга версия), разпределени на няколко транша. Средствата са предназначени само за граждански и хуманитарни нужди, сред които закупуване на храна и лекарства.

От своя страна Иран се съгласява на значителна отстъпка: надзорът и плащанията да бъдат извършвани чрез Катар, а не самостоятелно. В замяна на това режимът е получил съгласие за увеличаване на сумата.

Въпреки това продължава да има разминаване по отношение на графика за следващия етап: САЩ настояват същинските преговори да започнат в рамките на две седмици, докато иранците настояват този срок да бъде 60 дни.

В меморандума се посочва, че всички искания на двете страни ще бъдат повдигнати в бъдещите преговори: американските включват ограничаване на ракетната програма и подкрепата за терористични организации, спонсорирани от Техеран, докато иранските – американско изтегляне от Персийския залив, международни гаранции за сделката и ново управление на транзита през Ормузкия проток.

Бин Заид влиза в действие

През последните дни е наблюдавано любопитно развитие: Според различни съобщения ОАЕ са се включили с подкрепа за сделката, а емиратският президент Мохамед бин Заид е провел разговор лично с президента Доналд Тръмп.

Според дипломатически източници от монархиите в Залива, бин Заид смята, че американската страна има реални намерения да стигне до скорошна сделка, което го е накарало да влезе в картината, за да гарантира, че същинските искания към Иран, извън ядрения въпрос, действително ще бъдат включени в него.

В същото време Израел остава извън контактите, с изключение на факта, че получава актуална информация и повдига въпроси пред американците. Друг отворен въпрос е позицията на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), за който иранската страна дава противоречиви сигнали. Според оценката на дипломатите, доминиращите го сили до последно ще опитват да изкопчат допълнителни.

Американският хеликоптер е свален от Иран. Тръмп обяви, че предстои отговор.

🇺🇸 ИЗВЪНРЕДНО: Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е бил информиран, че американският боен хеликоптер AH-64 Apache, загубен над Ормузкия пролив късно снощи, е бил свален от иранските военни, докато е извършвал патрул.

По думите му двамата пилоти на борда на машината са невредими и са прибрани на безопасно място. Тръмп настоява, че САЩ „по необходимост трябва да отговорят“ на инцидента, което е сигнал, че може да последва военна ескалация от американска страна.

Хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разбил в Ормузкия пролив, пилотите са евакурани.

🇺🇸🚁 Американски военно-транспортен хеликоптер Boeing AH-64 Apache се е разби близо до Ормузкия пролив в понеделник, а двамата членове на екипажа са били спасени успешно, съобщават двама източници, запознати с инцидента, цитирани от The New York Times.

Все още не е ясно дали хеликоптерът е бил свален от ирански огън, дали е претърпял механична повреда или е възникнал друг проблем, поясни един от тях, който говори при условие за анонимност и добави, че случаят се разследва.

Инцидентът се случва в период на ескалация на враждебните действия в региона, последван от затишие, след като Израел и Иран си размениха въздушни удари, преди да отстъпят – поредният пример за крехкото естество на примирието.

Администрацията на Тръмп не беше оповестила новината за сваления хеликоптер до момента, в който New York Times се свърза с пресцентъра на Белия дом за коментар в понеделник вечерта. Самият Тръмп, отговаряйки на репортерски въпрос на пистата на международно летище „Джон Ф. Кенеди“, преди да се върне във Вашингтон, Тръмп увери, че пилотите „са добре“. Централното командване на САЩ (CENTCOM) не отговори на запитването за коментар.

Силите, разположени в зоната на отговорност на CENTCOM в Близкия изток, използват вертолети AH-64 Apache, ударни дронове MQ-9 Reaper и палубни изтребители F/A-18 Super Hornet и F-35 Lightning II в рамките на своите усилия за противодействие на иранската блокада на Ормузкия пролив и налагане на паралелна блокада срещу иранските пристанища.

Ислямската република е свалила около 30 дрона MQ-9 Reaper, а няколко изтребителя бяха изгубени в резултат на вражески и приятелски огън от началото на войната на 28 февруари. Това обаче би бил първият хеликоптер, изгубен в конфликта.

Миналия месец CENTCOM публикува кадри в социалните мрежи, на които се вижда как адмирал Брад Купър, началник на командването, лети над водите на пролива в навечерието на операция за ескортиране на търговски кораби през пролива, провдена от ВМС на САЩ – краткотрайна мисия, наречена „Project Freedom“.

Въоръженият с ракети „Hellfire“ хеликоптер е сред най-страховитите летателни апарати, участващи в операции в региона. Те патрулират стратегическия воден път отчасти за възпиране на атаки от малки лодки и за сваляне на дронове. Хеликоптерите обаче се приближават все по-близо до територията на Иран и контролирани от Иран острови в пролива и Персийския залив – като част от агресивната позиция, която CENTCOM заема паралелно с продължаващите преговори между двете страни за отваряне на пролива и прекратяване на войната.

В отговор на иранската блокада, на 13 април САЩ наложиха своя собствена блокада, забранявайки на търговски кораби да влизат или излизат от ирански пристанища. Оттогава насам американските военни кораби са върнали 134 плавателни съда.

ВМС на САЩ са извадили от строя 7 други кораба, игнорирали предупрежденията им да се върнат, включително петролен танкер, плавал под флага на Палау, докато се е движил към Иран през международни води в Оманския залив вчера.

През април двама членове на екипажа на изтребител F-15E Strike Eagle, свален от Иран, бяха спасени, след като катапултираха от поразения си самолет и се приземиха дълбоко във вражеска територия.

Петролът доближава $100 заради ескалацията между Иран и Израел, азиатските борси се сринаха.

🛢️💰📈 Цените на петрола отново се покачват, след като ескалацията на войната в Близкия изток отново тревожи търговците и засилва съмненията дали Ормузкия проток скоро ще бъде отворен.

Малко след 04:30 ч. източно американско време европейският сорт Брент, който е глобалният бенчмарк за петрола, поскъпна с около 4,8% до 97,52 долара за барел. Лекият суров петрол West Texas Intermediate (WTI) отчете сходен ръст, достигайки 94,82 долара за барел.

Поскъпването идва след размяна на въздушни удари между Израел и Иран от вчера насам, което бележи най-тежката ескалация на бойните действия от началото на примирието през първата половина на април. Цените на Брент вече скочиха със 7 долара за барел този месец, докато войната с Иран навлиза в своя 100-тен ден.

В неделя ОПЕК и нейните партньори се съгласиха да увеличат производствените квоти със 188 000 барела на ден в рамките на месец юли, се посочва в изявление на групата на производителите на петрол, която включва Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак и Оман. Това увеличение обаче е теоретично. На практика производството на картела се срина, тъй като износът остава до голяма степен блокиран.

В същото време фондовите пазари в Азия бележат спад, след като технологичните акции преживяха сериозни разпродажби. Южнокорейският индекс KOSPI се срина с цели 8,29%, докато японският Nikkei затвори с 3,85% надолу, а хонконгският Hang Seng загуби 1,22%.

Низходящата тенденция следва разпродажби на акции в САЩ от петък, водени също от технологичния сектор. Тогава силните данни за заетостта в САЩ, съчетани с по-високите цени на петрола, накараха трейдърите да увеличат своит залози за повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв по-късно през годината. Централните банки вдигат лихвите, за да се справят с високата инфлация, което оскъпява кредитирането за фирмите и свива апетита на инвеститорите към акции.

Иран прекратява незабавно преговорите със САЩ заради израелската офанзива срещу Хизбула

🇮🇷 Преговорният екип на Иран прекратява незабавно преговорите със САЩ заради военните операции на Израел срещу Хизбула в Ливан, съобщи преди минути свързаната с Революционната гвардия новинарска агенция Tasnim.

Режимът в Техеран също така заплаши напълно да блокира Ормузкия пролив, както и пролива Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Индийския океан. Оттам заявиха, че преговори няма да има, докато не бъдат изпълнени исканията за прекратяване на израелските операции в Ливан и Газа.

Проливът Баб ел-Мандеб граничи с Йемен и беше обект на блокада и нападения от страна на подкрепяната от Иран групировка на хутите. През последните години те извършиха поредица от ракетни атаки и морски набези срещу търговски кораби, опитващи се да преминат през региона.

От влизането в сила на примирието Ислямската република настоява Израел да прекрати операциите си срещу терористичната групировка Хизбула на ливанска територия, но оттогава насам тя изстреля множество ракети и дронове към израелските селища по северната граница, а Израел нанесе удари по терористи и инфраструктура на групировката.

По-рано днес иранският министър на външните работи Абас Арагчи обяви в публикация на X, че „примирието между Иран и САЩ недвусмислено означава прекратяване на огъня на всички фронтове, включително в Ливан“.

„Нарушаването му на един фронт е нарушение на примирието на всички фронтове“, допълни той. „САЩ и Израел носят отговорност за последствията от всяко нарушение.“

Миналата седмица израелската медия KAN News съобщи, че Хизбула настоява за пълно примирие и е поискала от иранските преговарящи да гарантират, че тя ще бъде включена във всяко споразумение, постигнато със САЩ.

САЩ навигират „невидими“ кораби през Ормузкия проток при пълно затъмнение.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски военни са съдействали на търговски кораби да преминат през блокирания Ормузки проток с изключени светлини и навигационни маяци, за да избегнат сблъсъци с други плавателни съдове в близките води, съобщи The Wall Street Journal.

Собственици на кораби и служители на Пентагона споделят пред изданието, че САЩ са съветвали корабите кога да изгасят светлините и по какъв начин да се справят със заплахата от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Някои плавателни съдове са изключвали своите системи, докато преминават през участък от Персийския залив, който беше прочистен от американските сили по-рано този месец в рамките на „Project Freedom“ – инициатива на президента Доналд Тръмп за насочване на корабоплаването, която беше временно спряна заради съпротива от страна на съюзниците в Залива.

Един от корабите, прекосили протока по този начин по-рано тази седмица, е гръцки петролен танкер, натоварен с 2 млн барела суров петрол, който според информацията е бил блокиран във водите на Персийския залив от началото на март. В крайна сметка той се е придвижил покрай бреговете на Оман и сега плава към крайната си дестинация в Индия.

По-малко от 5 кораба дневно са изключвали своите системи по време на транзита си през Ормузкия проток от 2 март насам, според данни на разузнавателната компания Kpler, публикувани от Wall Street Journal. Не е известно колко от тях са били навигирани от американските военни. Данните сочат, че повечето кораби са преминавали по маршрута, одобрен от Иран.

Капитан Тим Хокинс, официален говорител на Централното командване на САЩ, заяви пред американското издание, че непрекъснато комуникират и координират своите действия с корабите, които пресичат протока.

Тръмп решава в Ситуационната зала за съдбата на примирието с Иран.

🇺🇸🤝🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Ситуационната зала на Белия дом за съвещание със съветниците си, преди да вземе „окончателно решение“ дали да даде зелена светлина за удължаване на примирието с Иран.

Тръмп потвърди разговорите на високо равнище ден след като преговарящите на двете страни са постигнали предварително споразумение за удължаване на крехкото примирие с 60 дни и започване на нови преговори за ядрената програма на Техеран. Изготвящият се меморандум за разбирателство все още изисква одобрението на Тръмп и висшето ръководство на Ислямската република.

„Няма да се обменят пари до второ нареждане. Договорени са други въпроси с далеч по-малко значение. Сега ще проведа среща в Ситуационната зала, за да взема окончателно решение“, написа Тръмп в Truth Social.

В четвъртък вечерта вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че има предварително споразумение, но не е ясно дали Тръмп ще го одобри. „Трудно е да се каже кога точно или дали изобщо президентът ще го подпише“, каза Ванс пред репортери, като добави: „Водим преговори напред-назад по няколко формулировки“.

Иран не потвърди веднага сделката. По-рано днес министърът на външните работи Абас Арагчи призова САЩ да се откаже от това, което той определи като „прекомерни“ искания в преговорите за прекратяване на войната.

„Постигането на окончателно съгласие зависи от преустановяването на сегашното поведение на американската страна“, подчерта Арагчи в разговор с оманския си колега, в който осъди „прекомерните искания на САЩ, както и техните променливи и противоречиви позиции“.

Дипломатическият натиск идва в момент, в който примирието изглежда все по-крехко. Последната ескалация на напрежението назря преди по-малко от ден, когато Кувейт прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран срещу американска военна база в страната, според Централното командване на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна днес с пакистанския министър на външните работи Ишак Дар, чиято страна се очерта като водещия посредник в мирните преговори. Нито един от двамата не обели дума пред репортерите, докато позираха за снимки в Държавния департамент.

Иран е атакувал четири кораба в Ормузкия пролив.

🇮🇷 Иранската работническа новинарска агенция (ILNA) съобщи, че Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) атакували с противокорабни ракети четири плавателни съда, опитали се да преминат през Ормузкия проток без предварителна координация.

„Преди минути иранските въоръжени сили изстреляха ракети по конкретни цели от южните райони на страната", съобщи броени минути по-късно новинарска агенция Fars, свързана с Корпуса, според която точната цел на ракетите засега не е известна. Агенцията цитира неуточнени източници, според които не се изключва сблъсък за контрола върху Персийския залив. И двете съобщения произлизат от медии, свързани с иранския режим.

Сведенията идват на фона на продължаващо противопоставяне във водите на Ормузкия проток. От началото на март Ислямската република контролира транзита през ключовия морски път и изисква разрешение от Корпуса, третирайки пресичането без изрично такова като нарушение. В отделно изявление от същия ден IRGC заяви, че през последното денонощие 26 търговски кораба и петролни танкера са преминали протока след координация, и предупреди за „решителен отговор" при опит за смущаване на трафика.

Войната в региона започна на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел срещу военното и политическо ръководство на режима в Техеран, при които беше ликвидиран върховният лидер Али Хаменей. В отговор режимът започна да нанася удари с балистични и крилати ракети и дронове срещу страните в региона и на практика спря корабоплаването през Ормузкия проток. Примирието, договорено в началото на април, така и не доведе до пълно отваряне на маршрута: Иран запази режима на разрешения и такси за преминаване, докато от средата на април САЩ въведоха морска блокада на ирански пристанища, докато в началото на май започнаха мисия за съпровождане на търговски кораби през протока, която малко след това беше прекратена.

През последните седмици сблъсъците зачестиха. На 25–26 май CNN съобщи за американски въздушни удари по ирански обекти за изстрелване на ракети и плавателни съдове, последвани от ирански заплахи за ответен удар. Успоредно ОАЕ обявиха, че ПВО е свалила ирански ракети и дронове, като при едно от попаденията пострадаха служители на рафинерия във Фуджейра. Стотици танкери остават блокирани във водите на залива в очакване на развръзка.

Тръмп: Нетаняху ще направи „каквото поискам“ по отношение на Иран.

🇺🇸🤝🇮🇱 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че израелският премиер Бенямин Нетаняху ще направи „каквото поискам“, когато става въпрос за евентуалну военни удари срещу режима в Иран. Изказването беше направено ден след като двамата проведоха напрегнат телефонен разговор по темата.

Журналисти попитаха Тръмп за разговора му с Нетаняху във вторник. „Той е много добър човек, ще направи каквото поискам от него. Страхотен мъж е... Не забравяйте, че той беше премиер по време на война“, отговори Тръмп.

Нетаняху често изтъква близките си отношения с американския президент, като им приписва дългия списък от решения в полза на Израел, взети от него. Това обаче изложи Нетаняху и на критики, че не е в състояние да се изправи срещу Тръмп, тъй като е твърде задължен към него.

Запитан от The Times of Israel през март дали сам ще реши кога да приключи войната с Иран или Нетаняху също ще има думата, Тръмп заяви, че решението ще бъде „взаимно“. Когато обаче няколко седмици по-късно беше обявено прекратяване на огъня, според медийни публикации Нетаняху е бил изненадан.

Въпреки това Тръмп внимава да не критикува Нетаняху и дори лобира пред израелския президент Ицхак Херцог за неговото помилване в продължаващия съдебен процес за корупция, пред който е изправен премиерът. Смята се, че Нетаняху подкрепя подновяването на войната с Иран, тъй като твърди, че целите на войната във връзка с ядрената и ракетната програма на режима, както и подкрепата за прокси групировки, все още не са постигнати. Нетаняху заяви, че би приел тези въпроси да бъдат решени по пътя на дипломацията, но изрази скептицизъм за това дали Техеран е готов да преговаря добросъвестно.

Axios съобщи, че по време на телефонния разговор във вторник Тръмп е запознал Нетаняху с новите усилия на посредниците от няколко държави в региона за постигане на споразумение между САЩ и Иран.

Новото предложение, за което се твърди, че е изготвено от Катар и Пакистан с участието на Саудитска Арабия, Турция и Египет, предвижда двете воюващи страни да подпишат „писмо за намерение“, което би сложило край на войната, откривайки 30-дневни преговори по въпроси, включващи повторното отваряне на Ормузкия пролив и ограничаване на ядрената програма на Ислямската република, сподели пред Axios източник от САЩ, запознат с разговора.

По време на разговора си държавните глави на САЩ и Израел не са стигнали до съгласие за следващите стъпки. Нетаняху е бил силно скептичен към рамката, вярвайки, че САЩ трябва да продължат да оказват военен натиск върху Иран, за да отслабят допълнително режима с унищожаване на критичната му инфраструктура, отбелязват двама израелски източници.

Американският източник посочи, че след разговора Нетаняху е бил „на нокти“, въпреки че израелски източници посочиха, че премиерът „винаги е загрижен“ за това как ще преминат преговорите с Техеран, дори по време на етапи, които преди това са завършвали с провал.

През последните няколко дни посредниците работят за преодоляване на различията в последното предложение от Пакистан, а Катар представи на САЩ и Иран нов проект, заявиха пред Axios двама арабски и един израелски източник. В същото време обаче четвърти катарски източник уточни, че няма отделен проект от Катар, а той има за цел единствено да подобри пакистанския вариант.

Настоящите усилия са насочени към осигуряване на по-категорични ангажименти от страна на Иран във връзка с ограничаването на ядрената програма и по-добри гаранции от САЩ за постепенно размразяване на иранските сметки в чужбина. По-рано тази седмица Катар изпрати делегация в иранската столица за участие в разговори по последния проект, както направи и Пакистан.

Запитан от репортери дали е отворен към ограничена сделка с Иран, която само би отворила Ормузкия пролив и удължила примирието, Тръмп отбеляза, че не бърза да сключва сделка: „Ще трябва да отворим пролива, това ще стане незабавно, така че ще дадем един шанс на това. Не бързам. Всички казват: „О, междинните избори“. Не бързам... В идеалния случай бих искал да видя по-малко убити хора, а не много.“

Часове по-рано обаче той каза пред журналисти, че войната „ще приключи много бързо“. Освен това той даде неясни срокове за постигане на решение по пътя на дипломацията, че може да изчака „два или три дни“ или за „ограничен период от четири седмици“, след като обяви, че е отменил удар, планиран за вторник.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) заплаши Тръмп с тежки последици, в случай че вземе решение да поднови войната „Ако агресията срещу Иран се повтори, обещаната регионална война този път ще се разпространи далеч извън региона и нашите опустошителни удари ще ви смажат“, се посочва в изявление на IRGC на уебсайта им Sepah News.

„Американско-ционисткият враг трябва да е наясно, че въпреки офанзивата, проведена срещу нас с пълния капацитет на двете най-скъпи армии в света, ние не сме разгърнали пълната мощ на ислямската революция“, продължава текстът.

Във вторник вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви пред репортери, че е отчетен „голям и добър напредък“ при усилията за постигане на сделка и добави: „Просто ще продължим да работим по въпроса“. В същото време той предупреди Иран, че американските военни са „в пълна бойна готовност“.

В същия ден Сенатът на САЩ придвижи резолюция за военните правомощия, след като четвърти републиканец се включи в усилията на демократите да наложат контрол над конфликта, въпреки че подкрепата за приемането на мярката остава под необходимото мнозинство.

На заден план министърът на вътрешните работи на Пакистан замина за Иран за втори път тази седмица, става ясно от репортажи на ирански държавни медии. „Мохсин Накви пътува до Техеран, за да се срещне с официални лица от Ислямската република“, съобщи официалната информационна агенция IRNA, позовавйки се на източник от сферата на дипломацията в Исламабад. Пакистан полага усилия за посредничество, при които Накви пътува до Техеран в събота, за да „улесни“ процеса.

Междувременно китайският лидер Си Дзинпин заяви, че по-нататъшните бойни действия в Близкия изток не са желателни, и призова за прекратяване на огъня по време на своя разговор с руския си колега Владимир Путин в Пекин в сряда.

„Всеобхватното прекратяване на огъня е от първостепенна спешност, подновяването на бойните действия е още по-непрепоръчително, а поддържането на преговорите е особено важно“, заяви Си на Путин, цитиран от агенция Xinhua.

Тръмп и Нетаняху заявиха, че са започнали войната в края на февруари, за да ограничат помощта на Ислямската република за прокси милициите в Близкия изток, да унищожат ядрената и ракетната му програма и да създадат условия за иранския народ да свали от власт своите управници.

Режимът отговори на атаките, нанасяйки безраборни удари срещу Израел, американските сили и почти всички страни в региона. Освен това фактически пое контрола върху Ормузкия пролив, докато САЩ наложиха блокада на иранските кораби и пристанища.

Войната все още не е лишила Иран от запасите му от обогатен уран, близък до оръжейния клас, въпреки че САЩ и Израел заявиха, че той ще бъде изведен от страната със сила, ако не бъде постигната сделка.

Режимът, който стои начело на 90-милионната държава от преврата през 1979 г. и многократно беше изправен пред мащабно народно недоволство, за последно в началото на годината, досега устоява на натиска.

Китай отхвърли резолюцията за Ормузкия проток ден след срещата Тръмп–Си

🇨🇳🇺🇳 Постоянният представител на Китай в ООН Фу Цун заяви в интервю за Pass Blue, че страната отхвърля внесения от САЩ и Бахрейн проект за резолюция на Съвета за сигурност с призив до Ислямска република Иран да прекрати поставянето на мини и ударите по преминаващи кораби в Ормузкия проток.

„Не смятаме, че съдържанието е правилно, нито че моментът е подходящ“, заяви Фу Цун, добавяйки, че е нужно „и двете страни да започнат сериозни и добросъвестни преговори“. Изявлението е направено в края на срещата между президента Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, на която според Белия дом двамата лидери се обединиха около мнението, че проливът трябва да бъде отворен, а Си се обяви срещу милитаризация на водния път и всякакъв опит за налагане на такса за транзит. Подобен проект на резолюция вече получи вето от Москва и Пекин през април.

Резолюцията е поредна стъпка от дипломатическия етап на най-мащабната криза в света от началото на 2026 г. На 28 февруари САЩ и Израел предприеха координирана военна кампания срещу Иран – близо 900 удара само за първите 12 часа по обекти на иранската ядрена програма, въздушна отбрана, ракетна и безпилотна програма, командни възли и политическо ръководство. Една от целите беше върховният лидер аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран още при първата вълна удари, извършена в ранните часове на деня. Кампанията, най-мащабна като обхват военна намеса на Запада в Близкия изток от инвазията в Ирак през 2003 г. – продължи около десет седмици и също така обхвана част от енергийната инфраструктура, петролни рафинерии, газови терминали и военноморски бази на Иран.

Военното ядро на кампанията беше проведено от САЩ и Израел с подкрепа от техните арабски партньори: ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт нанесоха собствени удари срещу Ислямската република и нейните прокси милиции в региона след първите ирански удари с балистични ракети. Обединеното кралство и Франция отказаха участие в ударите – британският премиер Киър Стармър декларира изрично, че Обединеното кралство няма да е страна в операциите – но британски изтребители бяха разположени в защитна роля за прехващане на ирански ракети и дронове в Катар, Йордания, Ирак и Кипър. E3 (Великобритания, Франция, Германия) излезе с декларация, която изрази подкрепа за „пропорционални отбранителни военни мерки“ срещу иранските ракетни удари по държави в Близкия изток. Иранският отговор обхвана масирани залпове от балистични и крилати ракети срещу Израел и американските бази в Персийския залив (Ал Удейд в Катар, Ал Дафра в ОАЕ, Манама в Бахрейн и т.н), които бяха спрени с висок процент на успеваемост от обединена въздушна и космическа отбрана. Техеран активира своята „Ос на съпротивата“, която включва хутите в Йемен, шиитски милиции в Иеак, остатъци от палестинските групи и отслабената Хизбула в Ливан.

Иранската блокада на Ормузкия проток започна едновременно с войната: морският трафик беше прекратен до голяма степен още в първия ден, а от началото на март ирански военноморски сили пристъпиха към оперативно поставяне на мини в пролива – от 10 мини на 9 март, според разузнавателни оценки, до десетки такива няколко дни по-късно. Иранската тактика съчета морски мини от съветско, китайско и севернокорейско производство,  морски дронове с взривен товар, нанасяне на удари с противокорабни ракети от мобилни брегови установки и опасни маневри на бързи нападателни катери на Революционната гвардия. Втора по-мащабна вълна миниране беше документирана в края на април, паралелно с внасянето на съвместния проект за резолюция от Бахрейн и САЩ. На 21 април представители на Пентагона информираха Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, че пълно разминиране на пролива може да отнеме до 6 месеца и подобна операция е малко вероятна, докато войната продължава. Това е първото оперативно блокиране на пролива от иранска страна и първото мащабно поставяне на мини в Персийския залив след т.нар. „танкерна война“ с Ирак през 1987–1988 г.

Ормузкият проток, с ширина от едва 39 км в най-стеснената си точка между Иран и Оман, осигурява транзит за около 20% от глобалните доставки на петрол (около 20 млн барела дневно) и около 25% от търговията с втечнен природен газ. През него преминава износът на Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, ОАЕ и самия Иран към пазарите в Източна Азия и Европа. Продължителната блокада предизвика двуцифрено поскъпване на горивата, в отговор на което се наложи спешно освобождаване на обеми от стратегически запасите на САЩ, Япония и Южна Корея и преориентация на азиатските вериги за доставки към алтернативни маршрути в Червено море и саудитската тръба Изток–Запад.

Усилията за връщане на свободата на корабоплаване минават през две паралелни. От една страна Обединеното кралство и Франция положиха основите на координирана инициатива от 30 държави за изграждане на коалиция за охрана на морския трафик в Ормузкия проток, чийто обхват наподобява „Prosperity Guardian“ в Червено море през 2023–2024 г. От друга страна проектът за резолюция в Съвета за сигурност, внесен съвместно от Бахрейн и САЩ, търси формално международно осъждане на иранската тактика и санкционна рамка. Двойната блокада от Китай и Русия в Съвета за сигурност възпрепятства именно втората писта, прехвърляйки усилието изцяло към оперативния модел на коалицията под британско-френско ръководство.

Двойното вето в Съвета за сигурност, наложено от Китай и Русия в подкрепа на Ислямска република Иран, стана обичаен модел преди началото на войната, но кампанията и блокадата го закотвиха като структурен елемент на постоянните членове. По време на самата кампания двете страни блокираха редица резолюции, които трябваше да осъдят безразборните ирански ракетни удари в региона. През април те блокираха резолюция, насочена към иранската тактика за употреба на морски мини, което отразява сближаването по оста Пекин-Москва-Техеран, оформено след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и разширено значително със стратегически споразумения – 25-годишно между Иран и Китай от 2021 г. и отделно между Иран и Русия от януари 2025 г..

Ролята на Бахрейн като съавтор на резолюцията не е случайна. Кралството е домакин на пети американски флот от 1995 г. и щаб на Combined Maritime Forces – многонационална структура от около 40 държави, отговарящи за охраната на морския трафик в Персийския залив, Аденския залив и Червено море. По време на войната флотът изпълняваше отбранителни функции (прехващане на ирански ракети, в координация с британски и съюзнически сили) и офанзивни (нанасяне на удари с крилати ракети срещу ирански крайбрежни обекти). Бахрейн също така често споделя саудитско-емиратската позиция в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) с искане за оказването на по-силен международен натиск спрямо режима в Техеран. Внасянето на проекта за резолюция заедно с Манама предлага авторитет на американската делегация, който нямаше как да има от изцяло западен състав на инициаторите.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията се подреждат по три оси. Първи – повторно блокиране на резолюцията от Русия и Китай с вето или процедурно отлагане, което оставя Иран без формално международно осъждане и запазва легитимността на остатъчната му тактика в пролива. Втори – приемане на смекчена версия на текста, която призовава „всички страни“ към сдържаност, която Москва и Пекин евентуално биха пропуснали в замяна на симетрично третиране на съвместната кампания на САЩ и Израел, започнала на 28 февруари 2026 г. Трети – преминаване на усилието изцяло към оперативния модел на британско-френската коалиция от над 30 държави, която работи извън рамките на Съвета за сигурност на ООН.

След срещата на високо равнище между Тръмп и Си на 14–15 май в Пекин, в която Китай декларира, че проливът трябва да остане отворен, най-вероятна е комбинация между първите два сценария – формално китайско-руско вето или процедурно блокиране на резолюцията, заедно с практически принос на Пекин за натиск срещу Иран да понижи поне видимите операции.

Отказът на Китай да гласува в подкрепа на проект за резолюция срещу действията на Иран в Ормузкия проток не е изолиран ход, а закотвя резултата от войната и продължаващата блокада в нова дипломатическа плоскост, при която Москва, Пекин и Иран използват Съвета за сигурност като форум за защита на позицията на режима, превръщайки многостранната рамка от инструмент за разрешаване на кризи в арена на структуриран контрол, докато оперативната отговорност за отварянето на пролива се пренасочва към ad hoc коалиции с водеща роля на Обединеното кралство и Франция.

Гръцки танкер е сред малкото петролни кораби, прекосили Ормузкия проток.

🇬🇷🛢️ Гръцки танкер отплава от Персийския залив за Индия по-рано днес, след като прекоси Ормузкия пролив в един от малкото курсове на плавателни съдове, превозващи суров петрол през тесния воден път тази седмица, показват данни от проследяването на плавателни съдове.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до де факто затваряне на пролива, което блокира стотици кораби и предизвика безпрецедентни сътресения в глобалните енергийни доставки.

Плаващият под либерийски флаг танкер „Каролос“, който може да превозва до 1 милион барела петрол, плава към западното индийско пристанище Сика, след като прекоси Ормузкия пролив вчера, сочат анализи на Kpler.

Корабът е бил натоварен максимално след престой на петролния терминал на пристанище Басра на 10 май, сочи още анализът на Kpler. Специалистите по обработка на данни SynMax установиха, че газенето на кораба се е увеличило на 14 май, което е солидна индикация, че е приел товар.

Dynacom, базираната в Гърция компания мениджър на „Каролос“, която е един от основните гръцки участници в транспорта на петрол през пролива след избухването на войната в края на февруари, не отговори на запитване за коментар от страна на Ройтерс.

Отделно, танкер за суров петрол под панамски флаг на японската рафинираща група Eneos е преминал пролива в четвъртък, според данни за проследяване на морския трафик от LSEG.

САЩ отвърнаха на масирана иранска атака в Ормузкия пролив: Подробности за сблъсъка

🇺🇸⚔️🇮🇷 Силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) атакуваха военни обекти на територията на Иран, отговорни за серия от „непровокирани“ удари с ракети, дронове и малки лодки срещу американски разрушители във водите на Ормузкия пролив, съобщи пресслужбата на CENTCOM.

„На 7 май американските сили прехванаха непровокирани ирански атаки и отговориха с удари при самозащита, докато разрушители с управляеми ракети от ВМС на САЩ преминаваха Ормузкия пролив към Оманския залив“, гласи съобщение за пресата, публикувано от CENTCOM. Целите включваха площадки за изстрелване на дронове и ракети, пунктове за командване и контрол, както и възли за разузнаване и наблюдение.

В официалното изявление се посочва, че иранските сили са атакували разрушителите с управляеми ракети от клас Arleigh Byrke – USS Truxtun (DDG 103), USS Rafael Peralta (DDG 115) и USS Mason (DDG 87), докато са били в международния морски коридор. Нито един американски обект не е понесъл щети. Междувременно иранските държавни медии съобщиха, че търговски обекти на кея Бахман на остров Кешм са били засегнати при размяна на удари между двете страни.

CENTCOM от своя страна подчерта, че американската страна „не търси ескалация“, но се намира „в готовност да защити американските сили“.

Според представители на Пентагона, това нападение е било по-ожесточено и продължително от залпа, пред който два от трите кораба бяха изправени само преди броени дни. По време на сблъсъка, продължил няколко часа, рояци от ирански бързоходни катери са маневрирали толкова близо, че разрушителите са били принудени да открият огън, за да ги отблъснат.

Американските бойни кораби и поддържащата авиация са организирали ешелонирана отбрана, използвайки 5-инчови артилерийски оръдия и системи за близък бой (CIWS). Екипажи с малкокалибрени оръжия, разположени на палубите също са влезли в битка с иранските катери. Хеликоптери „Apache“ са изстреляли ракети „Hellfire“ и са използвали 50-калибровo оръдие, а допълнителни изтребители са осигурявали близка въздушна поддръжка. Към момента не се съобщава за жертви или материални щети по корабите.

Тези събития представляват едни от най-директните сблъсъци между двете страни, откакто сключиха примирие преди над месец с цел постигане на дългосрочно мирно споразумение. Въпреки че министърът на войната Пийт Хегсет потвърди, че примирието остава в сила, а държавният секретар Марко Рубио обяви окончателния край на операция „Epic Fury“, двете враждуващи страни продължават битката за контрола върху стратегическия морски път, през който преминава една пета от световните доставки на петрол и сериозен дял от доставките на втечнен природен газ.

Tasnim News Agency: ОАЕ ще платят висока цена за враждебния си ход.

🇦🇪⚔️🇮🇷 „Някои източници твърдят, че враждебните действия срещу кей Бахман на иранския остров Кешм са били извършени от ОАЕ, които действат като инструмент на израелския режим“, съобщи Tasnim News Agency, свързана с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), и добави, че информацията все още няма официално потвърждение.

„Ако случаят бъде потвърден, ОАЕ ще платят висока цена за своя враждебен ход“, се посочва в публикацията.

Освен това изданието посочи, че според някои източници поредицата от експлозии, чути в пристанищния град Бандар Абас, са свързани с действията на иранската противовъздушна отбрана срещу два вражески дрона.

Десетки въздушни танкери са вдигнати в небето над Израел, Йордания и ОАЕ.

🇺🇸 Поне 10 въздушни танкера Boeing KC-135R Stratotanker бяха вдигнати за последния час във въздушното пространство на Израел, Йордания и ОАЕ, сочат данни от ADS-B Exchange на платформата Flightradar24, според които самолетите провеждат орбитални полети, характерни за операции за дозареждане с гориво във въздуха.

Освен KC-135R, в района бяха засечени и въздушни танкери KC-46A Pegasus от танкерния флот на ВВС на САЩ, а всичко това съвпада със сведенията от последния час за ескалация на ударите по ирански цели в Ормузкия пролив.