🇨🇳⚔️🇮🇷 Наскоро заявената подкрепа на Китай за претенции на Обединените арабски емирства спрямо три спорни острова в Персийския залив предизвика необичайно остра реакция от хардлайнерите в Ислямска република Иран.
Официалните реакции обаче бяха сдържани. Министерството на външните работи определи като „безпочвени“ въпросните претенции, като по този начин насочи критиките си към ОАЕ, а не към Китай.
Дори иранския новинарски канал Press TV се опита да смекчи позицията на Пекин с обяснението, че Китай просто е заявил подкрепата си за мирно решение „в съответствие с Хартата на ООН и международното право“. Езикът на дипломацията обаче отсъстваше при ултраконсерваторите.
„Китай трябва да е наясно, че издаването на изявление срещу националния суверенитет на Иран е грешна сметка в едно стратегическо партньорство“, пише консервативният депутат Ахмад Надери в публикация на Х. Той добави, че до момента Иран е сдържал опасенията си за отношението към мюсюлманите в Синдзян, като е „действал рационално“, но би могъл да ревизира своята позиция, ако териториалните му „червени линии“ бъдат престъпени.
„Пекин не може да третира принципа на единен Китай и суверенитета над всяка скала в Южнокитайско море като непреодолима червена линия... а да прилага двойни стандарти, когато става въпрос за териториалната цялост на Иран“, подчерта той.
„Не е дипломатическа грешка“
Хосейн Шариатмадари, главен редактор на консервативното издание Kayhan, беше още по-открит. В своя коментар той обясни, че по същата логика китайският суверенитет върху Тайван, Пенху, Кинмен и Мацу, които са администрирани от Тайпе, също може да бъде поставен под въпрос.
Шариатмадари заплаши, че Иран може да отговори, като възроди претенциите си към островите Ариана и Заркух и дори към Бахрейн, който е под ирански суверенитет до август 1971 г.
Полуофициалната новинарска агенция Mehr също възприе този тон. „Това вече не е неосведомена дипломатическа грешка, а сериозна заблуда – такава, която не може да бъде скрита зад думи или оправдания“, се посочва в редакционна статия, която задава въпросът: „Готов ли е самият Китай да преговаря с други страни за острови под негов суверенитет?“
Критики не липсваха и от издания извън твърдия лагер. Вестник Jomhouri-ye Eslami, финансиран от канцеларията на върховния лидер, но често скептичен към връзките на Иран с Китай и Русия, отбеляза, че за трети път в рамките на две години Пекин е застанал на страната на ОАЕ.
„Дори и да се приеме хипотезата за грешка на китайския президент първия път, това не може да обясни втората грешка или настоящите действия на външния министър“, пише вестникът.
Изданието обвини Китай, че игнорира иранския суверенитет над Абу Муса и Тунбс, за да извлече по-големи отстъпки от ОАЕ, и упрекна иранското външно министерство за неговата пасивност в лицето на сходни позиции, заемани както от Китай, така и от Русия.
Самокритика
Онлайн журналът Emrooz-o Farda описа ситуацията като изпитание за иранската дипломация, както и за ангажимента на нейните партньори към основните принципи.
„От гледна точка на Пекин това може да е икономическо и политическо балансиране, но от гледна точка на Техеран, намесата в въпроса за териториалната цялост пресича ясна червена линия“, гласи написаното.
В статия за вестник Sazandegi, препечатана от държавната информационна агенция IRNA, бившият дипломат Курош Ахмади нарече подобна тенденция дълбоко тревожна. Той свърза първоначалната подкрепа на Китай от декември 2022 г. с подобни изявления на Русия през юли 2023 г. и последвали препратки на Европейския съюз към това, което той смята за иранска „окупация“ на островите през октомври 2024 г. и октомври 2025 г.
„В отсъствието на преговори и ангажираност със Запада, Пекин и Москва не виждат задължение да се съобразяват с чувствителността на Иран в своите приоритети“, пише Ахмади.
Журналистът Ехсан Мансури обобщи настроенията далеч по-грубо:
„За съжаление станахме много слаби – и Саудитска Арабия и ОАЕ вече са далеч по-важни за Китай и Русия, отколкото сме ние“
