САЩ предупреждават: Плащането на такси на Иран за Ормузкия пролив води до строги санкции

🇺🇸⚠️ Всеки собственик на кораб, който плаща такси на Иран за преминаване през Ормузкия пролив, дори те да са под формата на дарения за фондации като иранското дружество на Червения полумесец, рискува да му бъдат наложени наказателни санкции, предупредиха от Министерство на финансите на САЩ.

Ормузкият пролив е един от най-важните стратегически морски маршрути в света,  който минават около 20% от световните обеми на суров петрол и втечнен природен газ, транспортирани по вода. Иран предложи въвеждане на такси за корабите, преминаващи през пролива, като част от пакета предложения за край на войната с Израел и САЩ.

В официално известие, публикувано от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите, се посочва, че са запознати с иранските заплахи към корабоплаването и исканията за плащания в замяна на безопасно преминаване през пролива.

Според OFAC исканията могат да включват различни варианти за разплащане, сред които дигитални активи, фиатна валута, офсетни сделки, неформален суап или плащания в натура, като номинално благотворителни дарения за Иранския Червен полумесец, фондация „Боняд Мостазафан“ или сметки на ирански посолства.

„OFAC издава това предупреждение, за да обърне внимание на американски и чуждестранни лица за рисковете от санкции при извършване на тези плащания или изискването на гаранции за безопасен транзит от иранския режим“, се посочва в съобщението. „Тези рискове съществуват независимо от начина на плащане.“

Иран съобщи за първи приходи от наложените такси за преминаване през Ормузкия пролив

🇮🇷 Високопоставен представител на иранския парламент заяви, че Техеран е получил първите приходи от таксите, които наложи върху стратегическия Ормузки пролив в рамките на конфронтацията си със САЩ и Израел.

„Първите приходи, събрани от таксите за Ормузкия пролив, бяха депозирани по сметката на Централната банка“, съобщи заместник-председателят на парламента Хамидреза Хаджибабаи, цитиран от информационна агенция „Тасним“.

Други ирански медии разпространиха същото изявление, без да предоставят допълнителни подробности.

Този ход е част от ескалиращото противопоставяне на Иран със САЩ и Израел. Проливът е един от водещите морски пътища в света за превоз на енергийни ресурси, а налагането на транзитни такси е разглеждано като директен опит на иранския режим да упражни икономически натиск върху международното корабоплаване и своите геополитически опоненти.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

Пентагонът: Разчистването на мините в Ормузкия пролив ще отнеме шест месеца

🇺🇸⚔️🇮🇷 Разчистването на морските мини, заложени от Иран в Ормузкия пролив, може да отнеме до шест месеца и е малко вероятно да започне преди края на войната. Това са заявили служители на Пентагона пред Конгреса, според публикация на Washington Post.

Оценката, споделена по време на секретен брифинг във вторник пред членове на Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите, подсказва, че икономическото въздействие на конфликта може да се разпростре далеч в бъдещето. Конгресмени и от двете партии са реагирали с разочарование, виждайки в това знак, че цените на петрола и бензина вероятно ще останат високи дори при постигане на споразумение.

Висш служител на Министерството на отбраната заяви, че част от мините са разположени дистанционно чрез GPS технология, което ги прави по-трудни за засичане, докато други са заложени от малки лодки, използвани от т.нар. „москитен флот“ на Иран.

Анализът на Пентагона контрастира с твърденията на президента Доналд Тръмп, който миналата седмица заяви в социалните мрежи, че Иран, „с помощта на САЩ“, е премахнал или в момента премахва всичките морски мини от пролива. Изявлението беше разтълкувано като част от усилията на администрацията да успокои пазарите и да даде сигнал, че сделка за край на войната може да е близо.

Иран започна да залага мини през март в хода на конфликта, докато САЩ и Израел извършваха въздушни удари. Тръмп предупреди Техеран, че ще бъде изправен пред тежки последици, ако не премахне мините, а министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че американските военни атакуват лодките, които участват в разполагането им, с „безмилостна прецизност“.

Въпреки тези усилия, официални лица признават, че подготовката на САЩ и Израел за потенциална блокада на пролива е била недостатъчна, позволявайки на Иран да наруши жизненоважен маршрут за световната търговия, дори при наложена от Вашингтон военноморска блокада на иранските пристанища.

Остава неясно как американските сили ще проведат мащабна операция по разминиране, въпреки че обсъждани варианти включват използването на хеликоптери, дронове и водолази.

Експерти алармират, че подобен график може да има сериозни икономически последици. Ричард Нефю, старши изследовател в Колумбийския университет и експерт по иранска дипломация, заяви, че усилия по разчистване с продължителност от шест месеца вероятно ще разтърсят пазара на нефт и газ поради опасения за сигурността сред застрахователи, собственици на кораби и екипажи.

„Няма да има много хора, желаещи да поемат този риск“, каза той и добави, че макар прекъсването да не спре напълно трафика, дори частичните ограничения могат да имат значителен ефект.

Иранският режим даде да се разбере, че ще продължава съпротивата. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че проливът не може да бъде отворен на фона на това, което той описа като многократни нарушения на примирието, включително морската блокада от страна на САЩ. Той също така обвини Израел в ескалация на напрежението на множество фронтове.

Иранският президент Масуд Пезешкиан, считан за по-умерена фигура, заяви, че заплахите от САЩ и блокадата подкопават перспективите за смислени преговори.

„Иран приветства диалога и споразуменията и продължава да го прави“, написа той в изявление, публикувано на социалните мрежи, в което обвини Вашингтон в противоречива реторика и действия.

Иран задържа два кораба в Ормузкия пролив: Първа ескалация в морето от началото на войната.

🇮🇷⚓️ Иран обяви, че е задържал два контейнеровоза, опитващи се да излязат от Персийския залив през Ормузкия пролив. Действията са предприети след открит огън по тях и по трети плавателен съд, а това са първите такива конфискации от началото на войната на САЩ и Израел с Иран, започнала през февруари.

Иранската Tasnim News Agency съобщи за задържането и добави предупреждение от Военноморския флот на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), че всяко нарушаване на реда в пролива ще се счита за „червена линия“.

Задържането на единия кораб, плаващия под панамски флаг MSC Francesca, беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

„Преговорите между корабната компания и иранската страна продължават, а съответните държавни органи са в постоянен контакт с екипажа“, написа министър Филип Радулович в социалната мрежа X.

IRGC отправи обвинения към MSC Francesca и плаващия под либерийски флаг Epaminondas в извършване на дейност без нужните разрешителни, както и в манипулиране на навигационните им системи.

Управляваният от Гърция Epaminondas съобщи, че е бил обстрелван на около 20 морски мили северозападно от бреговете на Оман. Службата за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) и източници от сферата на морската сигурност посочиха, че корабът е претърпял щети по мостика, след като е бил поразен от стрелба и реактивни гранати, изстреляни от катер на IRGC.

Гръцкият оператор Technomar Shipping Inc потвърди нападението в официално изявление и заяви, че екипажът се намира в безопасност. Според данни на гръцката брегова охрана корабът има 21-членен екипаж, съставен от граждани на Украйна и Филипините, но оттам не можаха да потвърдят задържането на съда. Technomar също не е потвърдила конфискацията.

„Наш приоритет остава безопасността и благополучието на екипажа ни, като работим с всички заинтересовани страни, за да гарантираме тяхната сигурност“, заяви операторът.

Източници по сигурността посочиха, че на борда на катера е имало трима души. Капитанът на плавателния съд е съобщил, че преди нападението не е установен контакт по радиото, въпреки че на кораба е било разрешено да премине през пролива.

MSC Francesca е бил обстрелван на около 8 морски мили западно от бреговете на Ислямската република, но не е повреден, а екипажът му е невредим, отбеляза в свой доклад UKMTO. Операторът MSC, най-голямата група за контейнерни превози в света, не отговори веднага на запитването на Ройтерс за коментар.

Според три източника на Ройтерс Epaminondas също е чартиран от MSC. Трети контейнеровоз под либерийски флаг, Euphoria, е бил обстрелван в същия район, но не е пострадал и е продължил плаването си, достигайки по-късно пристанище Фуджейра в ОАЕ.

Нападенията са извършени в ранните часове на деня, докато трите кораба са опитвали да излязат от Ормузкия пролив един след друг, като някои от тях са изключили своите навигационни системи. Това са първите подобни действия от 2024 г. насам, когато Иран задържа контейнеровоза MSC Aries.

За момента няма информация какъв товар са превозвали корабите.

След инцидентите цените на петрола обърнаха тенденцията и тръгнаха нагоре. „Войната с Иран и затварянето на пролива са безпрецедентни събития. Няма яснота за крайния изход или времевата рамка, което е потенциал за повече пазарен шум и волатилност“, написа Джонатан Чапъл, управляващ директор в инвестиционната банка Evercore.

Техеран наложи ограничения за корабите, преминаващи през стратегическия пролив в южния край на Залива, след бомбардировките на САЩ и Израел над Иран на 28 февруари, което практически парализира трафика.

Въпреки това иранският морски трафик остана в голяма степен непокътнат, отчасти благодарение на издадено на 20 март изключение от американските санкции, позволило на режимът да изнася суров петрол и петролни продукти. Оттогава САЩ пресече тази търговия, налагайки блокада на корабите му.

Обикновено през пролива преминават около 130 плавателни съда дневно, обслужващи близо 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. След началото на войната този брой спадна до около 9 кораба на ден, като се покачи до около 20 по време на краткото отваряне, обявено и впоследствие отменено от Техеран миналата седмица.

„Последните задържания показват ясно: дори „отвореният“ Ормузки пролив не е безопасен за моряците, корабите и товарите“, заяви Питър Санд, главен анализатор в платформата Xeneta.

Великобритания и Франция с план за защита на корабоплаването в Ормузкия пролив.

🇬🇧🤝🇫🇷 Обединеното кралство и Франция събират военни експерти от около 30 различни държави, за да уточнят детайлите по евентуална мисия за осигуряване на сигурността в Ормузкия пролив – в случай че и когато ключовият морски маршрут бъде отворен отново.

Британското министерство на отбраната съобщи, че двудневната среща в британския център за командване и управление в Лондон има за цел да „превърне дипломатическия консенсус в подробен военен план“.

Планът предвижда международна мисия за защита на търговски кораби, разчистване на мини и осигуряване на спокойствие в региона. Реализацията му зависи от постигането на „устойчиво“ прекратяване на огъня във войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран.

Няколко държави, сред които Франция и Обединеното кралство, вече обещаха да изпратят кораби и дронове за разчистване на мини.

Въпреки скептицизма относно това дали планът някога ще влезе в действие, британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че е „уверен, че през следващите два дни може да бъде постигнат реален напредък“.

CENTCOM публикува видео от превземането на иранския товарен кораб.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Американски морски пехотинци от универсалния десантен кораб USS Tripoli (LHA 7) превзеха иранския товарен кораб „Touska“ в северната част на Арабско море снощи, след като разрушителят USS Spruance (DDG 111) извади от строя двигателя му с огън от 127-мм оръдие MK 45.

Операцията приключи след близо шестчасово преследване, по време на което екипажът на плавателния съд многократно е пренебрегвал предупрежденията на американските военни, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM).

По данни на командването „Туска“ е плавал под ирански флаг към пристанище Бендер Абас със скорост около 17 възела. След като е отказал да спре, американският разрушител е произвел няколко изстрела в машинното отделение, обездвижвайки кораба. Два хеликоптера MH-60S Seahawk от борда на USS Tripoli са прехвърлили екипи за абордаж (VBSS), които в тъмната част на денонощието са се спуснали по въжета на палубата, след което са поели контрола над плавателния съд.

Действието е първата директна принудителна акция на американски военни срещу кораб, откакто Вашингтон обяви морска блокада на пристанищата, обслужващи иранския износ. Блокадата беше въведена в отговор на ограниченията, които Техеран наложи за преминаването през Ормузкия проток – тесния коридор, през който минава значителна част от световния трафик на петрол и втечнен газ.

Президентът Доналд Тръмп потвърди задържането и посочи, че корабът е спрян след „пробиване на дупка“ в машинното отделение, предаде CNBC. Върховното военно командване „Хатам ал-Анбия“ осъди операцията и се закани да отговори. Засега не е ясно каква ще бъде съдбата на товара и екипажа, въпреки че според CNN сред обсъжданите варианти е корабът да бъде третиран като „военна плячка“.

Мирът под въпрос: Различията между САЩ и Иран остават, Техеран опитва да възстанови ракетната мощ.

🇮🇷🗣️🇺🇸 Различията по отношение на ядрената програма на Иран продължават да са пречка за постигане на траен мир със САЩ, съобщи висш ирански източник пред Ройтерс, докато двете страни се опитват да постигнат траен мир на фона на изтичащото скоро двуседмично примирие.

Висшият ирански източник посочва, че „отбранителните способности“ на Техеран, сред които ракетната му програма, не подлежат на преговори със САЩ. „Продължаването на американската блокада на Ормузкия проток подкопава мирните преговори“, допълва той.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че най-значимият удар по време на кампанията е бил нанесен по оръжейната индустрия на Иран, а военните докладват, че са поразили всички ключови обекти, използвани за разработка на оръжия, които застрашават Израел. Израел твърди, че тези удари са нанесли сериозни щети на производството на балистични ракети в Ислямската република и в резултат на това в момента страната не може да произвежда никакви нови ракети.

Въпреки това, по време на брифинг за журналисти миналия петък, висши военни ръководители заявиха, че според техните оценки Иран ще работи бързо за възстановяване на част от своите производствени мощности.

Според анализи на Дирекцията на военното разузнаване, ако Израел и САЩ не бяха започнали войната срещу Ислямската република в края на февруари, тя би натрупала запас от около 8000 балистични ракети в рамките на година и половина. Подобно количество би представлявало огромно предизвикателство за отбраната на Израел и би могло да причини широкомащабни поражения в Израел.

Сега, в рамките на следващите няколко години, Иран вероятно ще успее да събере няколко хиляди ракети според оценките на Разузнавателната дирекция, макар че това зависи от множество фактори, които включват евентуални ограничения върху ракетната програма в рамките на сделка със САЩ; въпросът дали Техеран ще получи суровини и оборудване от своите съюзници, като Китай; и какъв обем средства ще инвестира той във възстановяването на своята ракетна индустрия.

Първи кинетичен удар в блокадата срещу Иран: USS Spruance обездвижи контейнеровоз в Оманския залив

🇺🇸⚔️🇮🇷 USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke към ВМС на САЩ, прехвана и обездвижи ирански кораб в северната част на Арабско море в неделя, съобщава DOW Rapid Response, акаунт на администрацията на Тръмп.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) заяви, че санкционираният контейнеровоз M/V Touska се е приближил до зоната за прилагане на блокадата в Оманския залив и е продължил да държи курс навътре, към иранското пристанище Бандар Абас. Разрушителят с управляеми ракети USS Spruance (DDG 111) е отправил предупреждение, което корабът е пренебрегнал.

„Нашият кораб ги спря буквално на място, като пробихме дупка в машинното им отделение“, заяви Тръмп в публикация в социалните мрежи. По данни на CENTCOM предупрежденията към екипажа са продължили около шест часа, а на Touska е било разпоредено да евакуира машинното си отделение, преди Spruance да открие огън с палубното си оръдие.

Няколко снаряда от 127-милиметровото оръдие Mk 45 на разрушителя са неутрализирали задвижването на кораба. След това десант от 31-ва морска експедиционна част е поел контрол върху плавателния съд. „Имаме пълен контрол върху кораба и разглеждаме какво има на борда“, написа Тръмп. Touska остава в американски ръце.

В публикацията на DOW Rapid Response се подчертава, че действията са били „преднамерени, професионални и пропорционални“, насочени към принудително осигуряване на съответствие с блокадата. От самото начало американските военни са принудили 25 търговски кораба да променят маршрута си или да се върнат обратно в ирански пристанища, се казва в съобщението.

USS Spruance е разрушител от клас Arleigh Burke, оборудван със системата Aegis. Стандартното му палубно оръдие Mk 45 с калибър 127 мм, се използва за поразяване на надводни цели и артилерийска поддръжка на сухоземни операции. 31-ва морска експедиционна част е съставена от десантни сили на Корпуса на морската пехота на САЩ, обучени за визитация, претърсване, задържане и конфискация на плавателни съдове. Бандар Абас е най-голямото иранско търговско пристанище на Ормузкия проток и основна база на иранския флот. Според Американската администрация за енергийна информация (U.S. Energy Information Administration) през протока минава около една пета от глобалното потребление на течни въглеводороди.

Приблизително по същото време, в което е била спряна Touska, друг танкер, плаващ в баласт, е бил пропуснат безпрепятствено към Иран, съобщи платформата за мониторинг на корабоплаването TankerTrackers.com. Това е поредният в серия от празни ирански супертанкери (VLCC), преминали покрай американския военноморски кордон. Наблюдаващата организация очертава последователен модел на поведение: натоварените изходящи VLCC биват спирани и връщани, докато входящите празни танкери на практика биват пропускани.

Този подбор има пряко оперативно значение за Техеран. Пристигащите празни супертанкери осигуряват на Националната иранска петролна компания (NIOC) допълнителен капацитет за съхранение, което удължава периода, преди иранската петролна индустрия да бъде принудена да затваря действащи сондажи заради запълване на наземните резервоари. Така, въпреки категоричната реторика от Вашингтон и първия кинетичен удар по търговски съд, фактическият режим на блокадата оставя отворен клапан, който намалява натиска над добива в Иран в краткосрочен план.

Бригаден генерал Маджид Мусави: Иран попълва запасите си по-бързо отвсякога.

🇮🇷 Командирът на Въздушно-космическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), бригаден генерал Маджид Мусави, заяви, че страната му е ускорила процеса по обновяване и попълване на пусковите установки за ракети и дронове по време на прекратяването на огъня.

По думите му темпът на възстановяване на ракетните платформи е по-бърз от всякога. Мусави допълни, че режимът разполага с информация, според която САЩ и Израел срещат предизвикателства с набавянето на боеприпаси и често са принудени да го правят от далечни точки на света, представяйки го като признак за нарастващ логистичен натиск върху врага. Според командира, противникът е загубил не само „тази фаза на войната", но и „пролива, Ливан и региона".

Изявлението идва в рамките на двуседмично примирие, въведено на 8 април с посредничество от Пакистан. То трябваше да обхване основните оси на сблъсъка между САЩ, Израел и Иран, въпреки че беше разклатено още в първите дни. Преговорите в Исламабад се провалиха след 21 часа на 11–12 април; на 13 април Доналд Тръмп обяви морска блокада на иранските пристанища. Оспорването за Ормузкия пролив и включването на Ливан остана отворено, а вчера Революционната гвардия повторно обяви пролива за затворен, след като дни по-рано беше разрешила минимален трафик срещу такси над 1 млн. долара на плавателен съд.

Реториката на Мусави стъпва върху частично документирани реалности. Публикация на Wall Street Journal от 11 април, базирана на американско разузнаване и потвърдена от председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн, съдържа оценка, според която Иран запазва хиляди балистични ракети с малък обсег, около 1000 от които са способни да достигнат Израел. Над половината от пусковите установки са изведени от строя, но „много от тях могат да бъдат реактивирани" – формулировка, която пряко подкрепя тезата на Мусави за ускорено възстановяване. Текущият темп на пуск от страна на Иран е редуциран до 10–15 ракети дневно спрямо десетки в началото на кампанията, а според израелски източници за момента Техеран е неспособен да произвежда нови ракети. Паралелно сателитни изображения от базата Хомейн, публикувани в периода на прекратяването на огъня, показват изваждане на предварително заровени пускови платформи.

Твърдението за ограничения у противника върху боеприпасите също има своите основания. Израел информира Вашингтон в средата на март, че запасите му от прехващачи са „критично ниски", а според служител на Белия дом, цитиран от Drop Site News, в навечерието на примирието броят на балистичните прехващачи в израелския арсенал се е свил до „двуцифрено число". САЩ от своя страна са изразходвали над 150 прехващача за THAAD в 12-дневната война през юни 2025 г. – около четвърт от инвентара към онзи момент – а в цялата кампания срещу Иран е бил консумиран около една трета от общия стоков резерв на системата. Цената на една такава ракета е около 12 млн. долара за единица при годишно производство от около 100 бр. Израелското командване отхвърли определението „критично ниски", без да оспорва самата динамика на изразходване.

Самият Мусави е фигура с дълга експозиция в иранската ракетна програма. Той е заместник-командир на Въздушно-космическите сили на IRGC от 2009 г. насам и е назначен за командир на 14 юни миналата година от Али Хаменей след убийството на предшественика му Амир Али Хаджизаде от израелски удар ден по-рано. На 18 декември 2024 г. Държавният департамент на САЩ го санкционира за участието му в балистичната и дроновата програма на Иран. Миналия месец Israel Hayom съобщи за вътрешна критика срещу Мусави по високите етажи на IRGC – обвинения, че е напуснал поста си по време на активни сражения. Последните му публични изявления следват линия на демонстративна настойчивост в синхрон с официалната иранска позиция, че ходът на войната не е спечелен от Вашингтон и Йерусалим.

Претенциите, че противникът е загубил „пролива, Ливан и региона", са по-скоро пропагандни. Ормузкият пролив остава инструмент на иранския натиск, но не се намира под контрол на Техеран в смисъл, който да изключва морско присъствие на Израел и САЩ. В Ливан израелските сили остават на позиции в южната част на страната въпреки обявеното прекратяване на огъня с Хизбула от 16 април; Белият дом продължава да настоява за директна среща между Джоузеф Аун и Бенямин Нетаняху. „Регионът" като цяло е едновременно изтощен от кампанията и структурно преформатиран – преценката за чия сметка ще се случи това зависи от изхода на следващия преговорен цикъл, чиято граница е крайният срок на примирието на 22 април.

Революционната гвардия нарече външния министър Арагчи „идиот“ по морски VHF канал.

🇮🇷📡 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) нарекоха външния министър Аббас Арагчи „идиот“ в съобщение, излъчвано на международната морска повиквателна и аварийна честота – VHF канал 16.

В него те предупреждават преминаващите плавателни съдове, че Ормузкият пролив „остава затворен“ и „ще бъде отворен по заповед на нашия водач имам Хаменеи, а не по туитовете на някакъв идиот“. В рамките на това съобщение беше отправена и директна заплаха: „Всички плавателни съдове, които имат връзка с нашите врагове, ще бъдат атакувани, ако се опитат да преминат.“

Излъчването сочи към разрив между военното командване на Иран и дипломатическия корпус. По-рано през седмицата Арагчи обяви отварянето на пролива в отговор на прекратяването на огъня в Ливан – решение, което беше обърнато за под денонощие, след като централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ заяви връщане към „строг контрол“.

Използването на VHF канал 16, който по регламент на Международната морска организация е резервиран за спешни повиквания и координация на трафика, за политически заплахи е изключително необичайно гарантира, че посланието достига до всеки плавателен съд в района.

„Имам Хаменеи“ в изявлението на IRGC се отнася до Моджтаба Хаменеи – син на предишния върховен лидер Али Хаменеи, убит при съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Моджтаба беше избран за нов върховен лидер от Съвета на експертите на 8 март, въпреки че чуждестранни медии отбелязаха неговото отсъствие от основната възпоменателна церемония и появили се съмнения за реалното му състояние.

Белият дом в спешни консултации, САЩ готви принудителни действия срещу танкери, свързани с Иран.

🇺🇸 Белият дом е провел спешно заседание в Ситуационната стая в отговор на кризата в Ормузкия пролив и застоя в преговорите с Техеран, съобщава Bloomberg. Израелското издание Mako разкри, че президентът Доналд Тръмп е участвал лично в разговорите през последните дни, докато висш американски дипломат предупреди, че „ако не постигнат пробив днес, войната може да бъде подновена в близките дни“.

В момента няма насрочена следваща среща между САЩ и Иран. Консултациите бяха проведени три дни преди изтичането на крайния срок на примирието – 22 април, след като бойните действия официално бяха прекратени на 8 април след почти седем седмици война.

Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на анонимни американски служители, че ВМС и Морската пехота на САЩ водят подготовка в близките дни да предприемат абордаж и конфискация на търговски кораби, свързани с Иран, в международни води – ход, насочен към засилване на икономическия натиск върху Техеран, което да го принуди да отвори Ормузкия пролив и да направи отстъпки по ядрената програма.

Пред журналисти в Белия дом Тръмп заяви: „Те се опитват да хитруват. Искаха да затворят пролива отново, но не могат да ни изнудват.“ По-късно той уточни: „Водим много добри разговори с Иран, напредват добре. Ще има повече информация до края на деня. Говорим с тях.“

Посредник между двете страни е командващия на пакистанската армия генерал Асим Мунир, който е в Техеран и в последните дни провежда разговори между Вашингтон и иранското ръководство, включително с министъра на външните работи Аббас Арагчи. Тръмп се е включил в телефонни разговори няколко пъти. Според източник, цитиран от Mako, въпреки ескалацията на терен е постигнат напредък по ядрената програма – по-специално по обогатяването на уран и съдбата на запасите от вече обогатен материал в Ислямската република. Иран от своя страна потвърди, че е получил нови американски предложения, които са в процес на разглеждане.

Затварянето на Ормузкия пролив беше обявено от централното командване „Хатам ал-Анбия“ по-малко от ден след изявлението на Арагчи за отварянето му след прекратяването на огъня в Ливан. „Контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние“, заяви говорителят на командването, според когото транзитът ще бъде спрян, докато войната не приключи окончателно. По-рано днес бяха регистрирани поне три инцидента с търговски плавателни съдове, сред които нападения срещу два кораба, плаващи под индийски флаг, довели до дипломатически протест на Делхи, и удар с неустановен снаряд срещу контейнеровоз.

Според посредници в преговорите, основни спорни точки остават три – ядрената програма на Иран, Ормузкият пролив и компенсациите за понесени военни щети.

Индия привика посланика на Иран след удари по два кораба под индийски флаг в Ормузкия пролив.

🇮🇳⚔️🇮🇷 Министерството на външните работи на Индия привика иранския посланик в Делхи д-р Мохаммад Фатхали за среща с външния министър Викрам Мисри, който внесе протестна нота заради нападенията срещу два плавателни съда под индийски флаг в Ормузкия пролив по-рано днес.

Мисри е предал „дълбоката тревога“ на Индия от инцидента, при който два индийски кораба са попаднали под обстрел от военноморски части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По данни на индийски медии, под директен обстрел е попаднал Sanmar Herald – свръхголям танкер (VLCC) с товар от близо 2 милиона барела суров петрол от Ирак. Вторият засегнат танкер Jag Arnav е бил принуден да се върне на запад, извън тесния маршрут, след приближаване на ирански патрулни части. Инцидентите се вписват в серия предупреждения на UKMTO от днес, според които във водите североизточно от Оман са регистрирани поне два отделни случая – обстрел на танкер от катери на IRGC и удар с неустановен снаряд по контейнеровоз.

Реакцията е сред най-твърдите на Индия към Иран от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Индия е един от най-големите купувачи на петрол от Близкия изток и именно нейните рафинерии бяха основен бенефициент от 30-дневното освобождаване от санкции, което САЩ първоначално издадоха на 6 март, за да стабилизират глобалните доставки след затварянето на Ормузкия пролив. Паралелно Индия поддържа стратегически проект с Иран – пристанището Чабахар на крайбрежието на Оманския залив, разглеждано като противовес на китайската инфраструктура в региона.

Инцидентите натоварват и без това крехката архитектура на дипломацията преди крайния срок за примирието на 22 април, сключено с посредничеството на Пакистан. Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви тази сутрин, че връща „строг контрол“ над пролива и обвини САЩ в „пиратство“ заради блокадата на иранските пристанища, но инцидентите с индийските кораби усложняват позицията на Техеран, защото касаят страна, която досега беше сред малкото мостове между Иран и западните санкции.

Иран отново затваря Ормузкия пролив: поне три нападения срещу търговски съдове за часове

🇮🇷🚫⚓️ Иран връща „строг контрол“ над Ормузкия пролив, серия нападения срещу търговски съдове

Иран обяви, че възстановява блокадата върху морския трафик през Ормузкия пролив днес, като в рамките на няколко часа бяха регистрирани поне три отделни инцидента срещу търговски съдове. По данни на UKMTO, около 13:55 часа местно време танкер е бил обстрелян от два патрулни катера на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), на около 20 морски мили североизточно от Оман. Корабът и екипажът му са в безопасност. Името и флагът на танкера не са оповестени.

Няколко часа по-късно UKMTO издаде ново предупреждение (038-26) – доклад от офицер по сигурността на компания за удар на неустановен снаряд по контейнеровоз на 25 морски мили североизточно от Оман, в 11:25 часа. Част от контейнерите са повредени; няма пожар или разлив. Разследването е в ход. Появата на снаряд, за разлика от стрелбата от катери при предишния инцидент, повдига въпроса дали става дума за удар с ракета или дрон от крайбрежните сили на IRGC.

Успоредно с това, според репортаж на Reuters, цитиращ три източника от корабоплаването, поне два търговски плавателни съда са съобщили, че са били улучени от стрелба при опит да преминат през пролива. В 14:18 часа други корабни източници съобщиха пред агенцията, че търговски кораби са получили съобщение в радиоефира от иранския флот, което посочва, че проливът отново е затворен и „никакви кораби нямат право да преминават“.

The National съобщи, че два съда, сред които танкер супервисок тонаж под индийски флаг, са били принудени да се върнат назад, след като са били приближени от части на IRGC; аудиозаписи сочат, че е била водена стрелба по време на контакта.

Решението на Техеран е представено от Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ с изявлението, че „контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние – под строго управление и контрол на въоръжените сили“. Иран обвини САЩ за ограниченията, като заяви, че е позволил „с добра воля ограничен брой танкери и търговски кораби да преминават“, но Вашингтон е продължил „да извършва пиратство“ чрез блокадата на ирански пристанища. Ситуацията представлява обрат на краткотрайния период на частично отваряне на пролива, постигнат в рамките на крехкия режим на прекратяване на огъня, постигнат между двете страни.

През Ормузкия пролив нормално преминава около 20% от световния трафик на петрол. Корабоплаването през него беше до голяма степен блокирано от Иран след 28 февруари 2026 г. Оттогава IRGC извърши десетки удари срещу търговски кораби, а според международни доклади в пролива са поставени и десетки морски мини. На практика блокадата над иранските пристанища, обявена от американския президент Доналд Тръмп, затвори основните петролни терминали в Персийския залив от страна на Иран, включително Харг.

Пазарите реагираха сдържано в първите часове. В началото на април цените на Брент се движеха между 109 и 113 долара за барел. По-рано говорителят на иранските военни заплаши, че „цената може да стигне 200 долара за барел, защото зависят от сигурността в региона“. Именно позоваването на нестабилността около Ормузкия пролив послужи като официална обосновка на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) да издаде нов временен лиценз, който удължава с един месец дерогацията върху покупките на руски петрол, натоварен към края на първото 30-дневно освобождаване.

Три ирански танкера пробиха американската блокада в Ормузкия проток

🇮🇷🛢️ Три ирански петролни танкера, пренасящи общо пет милиона барела суров петрол, се превърнаха в първите натоварени кораби, напуснали Персийския залив през Ормузкия проток след влизането в сила на американската блокада. Това съобщиха за АФП от компанията за проследяване на товари Kpler.

Корабите Deep Sea, Sonia I и Diona, които са под санкции от страна на САЩ, преминаха през стратегическия проток вчера. Те отплаваха от иранския остров Харг, след като бяха натоварени съответно на 2, 8 и 9 април, сочат данни на фирмата за морска логистика.

Иран блокира протока, ключов маршрут за световните доставки на петрол и втечнен природен газ, в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Техеран на 28 февруари, които ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и голяма част от военно-политическото ръководство на режима. Вашингтон наложи блокада на иранските пристанища от понеделник, в условията на примирие, с цел да попречи на Техеран да изнася своя петрол.

Нито един ирански танкер не беше напускал Залива, натоварен със суров петрол, от 10 април насам.

От Kpler заявиха, че са използвали сателитни изображения, за да проследят корабите, и потвърждават пред AFP, че и трите плавателни съда са прекосили протока в сряда. Техните крайни дестинации са непотвърдени, но от няколко години насам и трите кораба обикновено транспортират товарите си до района на Сингапур.

В този регион са засечени прехвърляния на товари от кораб на кораб, при които суровината се премества на други танкери, насочени към Китай, показват данни на Global Fishing Watch и Kpler. Трите кораба последно са прехвърлили товари с ирански суров петрол край Сингапур през март.

Предишният товар на Deep Sea беше доставен от кораба Utopia Quest в пристанище Янтай, Северен Китай, на 30 март. Товарът на Diona беше доставен от Indigo Ray в петролен терминал на пристанище Дундзякоу, което също се намира в Северен Китай, на 10 април. Товарът на Sonia I е бил прехвърлен на Adeline G, чиято крайна дестинация остава неизвестна.

Китайски танкер под американски санкции проби блокадата на Ормузкия пролив

🇨🇳⚓️🇺🇸 Китайски танкер, който попада в режима на санкции от САЩ, премина през Ормузкия пролив във вторник въпреки американската блокада на ключовия морски път, показват данни за морския трафик.

Корабът Rich Starry е първият, който успява да премине през пролива и да излезе от Персийския залив от началото на блокадата, сочат данни от LSEG, MarineTraffic и Kpler.

Танкерът и неговият собственик, компанията Shanghai Xuanrun Shipping Co Ltd, бяха санкционирани от САЩ заради търговски отношения с Иран. Към момента не е установен контакт с компанията за коментар.

Rich Starry е танкер със среден обсег, превозващ около 250 000 барела метанол, сочат данните. Товарът е бил качен в последното пристанище, което корабът е посетил – Хамрия в ОАЕ. Танкерът е китайска собственост и има китайски екипаж на борда.

Друг санкциониран от САЩ танкер, Murlikishan, също се е насочил към пролива във вторник, показват данните на LSEG. Очаква се празният танкер тип „handysize“ да натовари мазут в Ирак на 16 април. Корабът, известен по-рано като MKA, е превозвал руски и ирански петрол в миналото.

Американската армия започна официално блокада на иранските пристанища в понеделник, което предизвика гнева на режима в Техеран и внесе несигурност във връзка с критичния воден път. Въпреки това надеждите за диалог за прекратяване на войната донесоха известно облекчение в петролните пазари, където референтните цени паднаха под 100 долара във вторник.

След провала на преговорите между двете страни през уикенда в Исламабад, американски дипломат посочи, че контактите продължават и има напредък в опитите за постигане на сделка. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също потвърди, че все още се полагат усилия за разрешаване на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е влязъл в контакт в понеделник с желание за сделка, но подчерта, че няма да одобри споразумение, което позволява на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, Иран практически затвори Ормузкия пролив за всички плавателни съдове, освен за своите собствени, заявявайки, че преминаването ще е разрешено само под ирански контрол и срещу заплащане на такса. Последиците бяха мащабни, тъй като близо една пета от световните доставки на петрол и газ преминаваха през тесния воден път преди началото на конфликта.

Тръмп обяви, че Вашингтон ще блокира иранските плавателни съдове и всички кораби, които плащат подобни такси, както и че всеки ирански боен катер, приближил блокадата, ще бъде унищожен. Иран заплаши да удари американските бойни кораби, преминаващи през пролива, и да ЗАПОЧНЕ ответни действия към пристанищата на съседите си в Залива.

Провал в Исламабад: Израел и САЩ се подготвят за подновяване на войната с Иран и блокада на Ормузкия пролив

🇮🇱 Трите основни телевизионни мрежи в Израел съобщиха, че военните се подготвят за подновяване на военните операции срещу Иран, тъй като преговорите между САЩ и Ислямската република завършиха с провал. Информацията изглежда е координирано изтичане на данни от висши служители от сферата на отбраната.

Докладваната подготовка идва по-малко от седмица след влизането в сила на примирие с посредничеството на Пакистан и по-малко от ден след като преговорите в Исламабад между Вашингтон и Техеран не успяха да доведат до споразумение за окончателно прекратяване на войната в Близкия изток.

Ynet съобщи, че началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е инструктирал армията да мине в „повишена степен на готовност“ и да се подготви за възобновяване на военните действия. Вечерта Канал 12 съобщи, без да цитира източници, че IDF не само се готви за нов конфликт, както и за потенциална изненадваща атака на Иран срещу Израел.

В същото време обществената телевизия Kan цитира „висш служител в отбраната“, според когото „Израел има интерес от подновяване на войната срещу Иран“, тъй като е приключила „твърде рано, без да бъде упражнен достатъчен натиск върху Техеран по ядрения въпрос и балистичните ракети“. В доклада се посочва, че Израел изчаква решението на американския президент Доналд Тръмп за подновяване на конфликта, при което силите за отбрана ще опитат да принудят Иран да се откаже от ядрената си програма чрез удари по енергийната му инфраструктура.

Канал 13 по подобен начин съобщи, че нивото на тревога е повишено „значително“ и че Замир е разпоредил предприемането на процедури по бойна готовност. IDF не коментира официално, но миналата седмица при посещение в Южен Ливан Замир заяви, че армията е „готова да се върне към битка с пълна сила във всеки един момент“.

Допълнително Wall Street Journal съобщи, че Тръмп и съветниците му обмислят възобновяване на ограничени военни удари в Иран, паралелно с американска блокада на Ормузкия пролив, като изход от задънената улица в мирните преговори. Служители споделиха пред WSJ, че Тръмп не е дотолкова склонен към пълномащабна военна кампания поради неприязънта си към продължителни войни, но може да наложи временна блокада, докато притиска съюзниците за въоръжен ескорт на кораби през пролива.

В красноречив знак, че дипломатическите усилия се намират в задънена улица, американската армия обяви, че започва да налага морска блокада на режима в Иран от понеделник в 10:00 часа, по заповед на президента Тръмп.

Иран на практика наложи собствена блокада на ключовия воден път, откакто САЩ и Израел започнаха удари срещу страната на 28 февруари – ход, причинил огромни икономически щети в световен мащаб, тъй като през пролива преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

Междувременно Канал 12 съобщи, че Пакистан все още поддържа връзка с двете страни в опит да ги върне на масата за преговори. Основнотразминаване остава съдбата на ядрената програма, както и обогатяването на уран. Преки участници в преговорите заявиха, че ако се постигне компромис по ядрения въпрос, останалите спорни точки – балистичните ракети, Ормузкият пролив и прокси милициите – ще се подредят лесно.

САЩ очертаха своите „червени линии“ в изявление на американски служител: (1) прекратяване на всякакво обогатяване на уран, (2) демонтиране на съоръженията, (3) предаване на обогатения уран, (4) приемане на рамка за сигурност със съюзниците в региона, (5) спиране на финансирането за Хамас, Хизбула и хутите и (6) пълно отваряне на Ормузкия пролив без такси.

Не е ясно как САЩ планират да поддържат тези линии след оттеглянето от преговорите. Докато Тръмп обяви блокада, той все още не е обявил официално завръщане към активни бойни действия.

Иранският външен министър Абас Арагчи обвини „максималистките искания“ на САЩ за провала. „Бяхме на сантиметри от меморандума в Исламабад, но срещнахме промяна на правилата в движение и блокада. Нула научени уроци“, написа той в X. Иранското предложение включваше край на войната, контрол над пролива и спиране на израелските удари срещу Хизбула.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) предупреди, че проливът се намира под пълния им контрол и враговете ще попаднат в „смъртоносен вихър“ при всяка грешна стъпка. В отделно изявление беше посочено, че проливът е отворен за „безобидно преминаване на цивилни кораби“, но всякакви военни кораби ще бъдат считани за нарушители на примирието.

В събота американската армия обяви началото на операция по разминиране в пролива с участието на два разрушителя. Ден по-късно иранските държавни медии публикуваха видео, показващо как иранският флот предупреждава американски разрушител да се върне обратно след навлизане в района.

Тръмп обяви морска блокада на Ормузкия проток: Цените на петрола и горивата рязко скочиха.

🇺🇸🛢️ Цените на петрола скочиха по-рано тази вечер, след като президентът Доналд Тръмп оповести, че ще предприеме блокада на Ормузкия проток след провала на мирните преговори с Иран, проведени през уикенда в Пакистан.

Американският суров петрол поскъпна с 8%, надхвърляйки $104 за барел. Международният бенчмарк Брент скочи с над 7% до $103 за барел. Цените на бензина на едро също скочиха с 6%, докато мазутът, индиректен показател за цените на самолетното гориво, отбеляза ръст от 10% в ранната търговия.

Фючърсите на акциите бележат рязък спад. Тези на S&P 500 паднаха с 1%, на Nasdaq 100 се понижиха с 1,3%, а фючърсите на Dow Jones потънаха с над 500 пункта.

„С незабавен ефект ВМС на САЩ, най-добрите в света, ще започнат процеса по блокиране на всички кораби, опитващи се да влязат или излязат от Ормузкия проток. Също така инструктирах нашия флот да издирва и задържа всеки съд в международни води, който е платил такса на Иран“, написа Тръмп в Truth Social.

Ормузкият проток е сред най-важните водни пътища за петрол и други енергийни продукти като втечнения природен газ. Преди войната през него преминаваха стотици кораби дневно, пренасяйки енергийни ресурси към световния пазар, но през повечето време от началото на войната насам, под 10 кораба дневно успяват да преминат.

„Възобновяването на преминаването през протока се превърна в най-спешния приоритет за пазара“, заявиха в неделя анализатори на суровини от JPMorgan Chase. „Очаква се последният танкер, преминал през Ормузкия пролив на 28 февруари, да достигне дестинацията си около 20 април, което ще отбележи момента, в който количествата отпреди затварянето ще бъдат напълно изчерпани от глобалната верига за доставки.“

Миналата седмица само 24 кораба преминаха през протока към океана. В петък преминаха едва два кораба, сочат данни на S&P Global Market Intelligence, споделени с NBC News. Нито един от посочените не е бил танкер за петрол или газ.

Тръмп направи съобщението рано в неделя, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс, заедно със специалния пратеник Стив Уиткиф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, летяха до Исламабад за участие в мирните преговори с лидерите на иранския режим в рамките на примирие с продължителност от две седмици.

Липсата на споразумение за край на войната или за деескалация на напрежението, съчетана със заплахата за блокада, попари краткотрайния оптимизъм на пазарите, че конфликтът може да приключи скоро.

„Тези събития подчертават, че САЩ и Иран са фокусирани към продължителен период на високо напрежение“, отбеляза Сара Бианки, главен стратег по международни политически въпроси в консултантска фирма Evercore ISI.

Миналата седмица цените на петрола паднаха с над 12% заради надеждите, че преговорите в Исламабад ще предоставят възможност на администрацията да започне да прекратява войната. Индексът S&P 500 се вдигна с 3,5% за седмицата.

Новият скок на петрола означава, че се очаква цените за потребителите да подновят своя ръст. „Цените на бензина вероятно ще започнат да се покачват отново“, написа в X анализаторът на GasBuddy Патрик Де Хаан. Поскъпването може да започне „още утре“, добави той. Цените на горивата вече са се увеличили с над $1,20 за галон от началото на войната, достигайки средна стойност за страната от $4,12, според данни на AAA.

Председателят на иранския парламент написа в неделя в X: „Наслаждавайте се на текущите цифри по бензиностанциите. С така наречената „блокада“, скоро ще си спомняте с носталгия за бензин от 4–5 долара.“

Самият Тръмп също заяви в неделя, че цените може да продължат да растат. Запитан от Fox News дали цените ще бъдат по-ниски до междинните избори, той отговори: „Мисля, че да. Може да са по-ниски, може да са същите или малко по-високи, но би трябвало да са около сегашните нива.“

В неделя вечерта Централното командване на САЩ изглежда внесе яснота в коментарите на Тръмп, заявявайки в изявление, че блокадата ще засегне само „морския трафик, влизащ и излизащ от ирански пристанища“. В изявлението се добавя, че американските сили „няма да пречат на свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища“.

Централното командване уточни, че блокадата не е започнала веднага, както заяви Тръмп, а ще започне в 10 ч. сутринта източно време в понеделник.

„Ходът на Тръмп да обяви военноморска блокада на Ормузкия проток е на път да разпали отново избягването на риск през тази седмица“, каза Елиас Хадад, вицепрезидент по пазарна стратегия в инвестиционната банка Brown Brothers Harriman.

Хадад добави, че блокадата на Ормуз изглежда „по-скоро като преговорен гамбит за промяна на условията за достъп до протока, отколкото като трайна блокада“.

САЩ започва действия по налагането на пълна блокада на Персийския залив.

🇺🇸🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че ще започне прилагането на пълна блокада на морския трафик от и към иранските пристанища в началото на новата седмица. Обявлението идва само часове след изказването на президента Доналд Тръмп, който нареди на ВМС да наложат блокада на Ормузкия проток, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяви провал на преговорите от уикенда в Пакистан и заяви, че Иран е отказал да приеме условията относно ядрената си програма.

На оперативно ниво, два ракетни разрушителя на ВМС, USS Frank E. Peterson (DDG 121) и USS Michael Murphy (DDG 112), вече преминаха през протока и започнаха операции по разминиране на мини, положени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Адмирал Брад Купър, командващ CENTCOM, заяви, че преходът е „начало на процеса по установяване на нов безопасен коридор" през протока и че маршрутът ще бъде споделен с търговското корабоплаване. По данни на командването подводни дронове ще се присъединят към операцията по разминиране „в идните дни". Две авионосни ударни групи, начело със самолетоносачите USS Gerald R. Ford и USS Abraham Lincoln, остават разгърнати в близост до Персийския залив.

Обединеното кралство обяви, че започва подготовка за разполагане на кораб, оборудван като платформа за автономни подводни дронове за издирване на мини, макар да не участва пряко във военните действия.

Решението за блокада идва след над шест седмици след като Ормузкият проток беше фактически затворен. Кризата започна на 28 февруари, когато съвместни въздушни удари на САЩ и Израел ликвидираха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В отговор IRGC предприе атаки срещу търговски кораби, положи морски мини, въведе GPS заглушаване и наложи такса от над 1 милион долара на кораб за преминаване.

Според данни от Wikipedia към момента на обявяването на блокадата са документирани над 28 инцидента с търговски съдове с 12 загинали и изчезнали моряци и поне 16 повредени кораба. Трафикът през протока е спаднал с около 70%, а над 150 кораба са застанали на котва извън зоната на риск.

Иран е допуснал селективно преминаване за Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан, но е блокирал достъпа за съюзниците на САЩ. Техеран не е признал водене на директни преговори с Вашингтон.

Последиците за световните енергийни пазари са сериозни. Цената на петрола Брент надхвърли 100 долара за барел още на 8 март и достигна 126 долара, а дубайският суров петрол достигна рекорден връх от 166 долара за барел на 19 март. Международната агенция по енергетика (IEA) отпусна 400 милиона барела стратегически резерви. Производството в Залива е намалено с над 10 милиона барела дневно – Саудитска Арабия ограничи своя добив с 20%, а Ирак – със 70%. Настоящата криза се смята за най-тежкото прекъсване на глобалните енергийни доставки от петролната криза от 70-те години на миналия век.

Фактическото въвеждане на американската блокада маркира преход от прекъсването на морския коридор от страна на Иран към опит за налагане на контрол върху него от страна на САЩ и съюзниците, наред с всичките рискове от ескалация.

Делегацията на Иран за преговорите със САЩ кацна в Исламабад.

🇮🇷✈️🇵🇰 Иранска делегация за преговори, водена от председателя на парламента Мохамед Багер Галибаф, кацна в Исламабад за мирни преговори със САЩ, съобщават ирански медии. Те допълват, че преговорите ще започнат, само ако Вашингтон приеме „предварителните условия“ на Техеран.

По-рано Галибаф заяви, че тези искания включват прекратяване на огъня в Ливан – нещо, което според Иран и посредника Пакистан е трябвало да бъде част от примирието още по начало. САЩ и Израел твърдят обратното. Освен това Галибаф призова за освобождаването на замразени ирански активи на стойност милиарди долари.

Делегацията на Галибаф включва висши политически, военни и икономически служители, сред които министъра на външните работи, секретаря на съвета по отбрана, управителя на централната банка и няколко членове на парламента.