САЩ предупреждават: Плащането на такси на Иран за Ормузкия пролив води до строги санкции

🇺🇸⚠️ Всеки собственик на кораб, който плаща такси на Иран за преминаване през Ормузкия пролив, дори те да са под формата на дарения за фондации като иранското дружество на Червения полумесец, рискува да му бъдат наложени наказателни санкции, предупредиха от Министерство на финансите на САЩ.

Ормузкият пролив е един от най-важните стратегически морски маршрути в света,  който минават около 20% от световните обеми на суров петрол и втечнен природен газ, транспортирани по вода. Иран предложи въвеждане на такси за корабите, преминаващи през пролива, като част от пакета предложения за край на войната с Израел и САЩ.

В официално известие, публикувано от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите, се посочва, че са запознати с иранските заплахи към корабоплаването и исканията за плащания в замяна на безопасно преминаване през пролива.

Според OFAC исканията могат да включват различни варианти за разплащане, сред които дигитални активи, фиатна валута, офсетни сделки, неформален суап или плащания в натура, като номинално благотворителни дарения за Иранския Червен полумесец, фондация „Боняд Мостазафан“ или сметки на ирански посолства.

„OFAC издава това предупреждение, за да обърне внимание на американски и чуждестранни лица за рисковете от санкции при извършване на тези плащания или изискването на гаранции за безопасен транзит от иранския режим“, се посочва в съобщението. „Тези рискове съществуват независимо от начина на плащане.“

Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Украйна подновява транзита по „Дружба“: Пътят към милиардите от Брюксел е открит

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.

Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.

След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.

Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).

„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.

Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.

Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.

„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.

ЕС похарчи 2,88 милиарда евро за руски втечнен газ „Ямал“, заради спрените доставки от Катар.

🇪🇺🤝🇷🇺 Държавите-членки на Европейския съюз са увеличили значително вноса си от водещия руски проект за втечнен природен газ (LNG) „Ямал“ през първото тримесечие на годината, съобщи по-рано днес Financial Times.

Ръстът е продиктуван от силен натиск върху глобалните доставки, предизвикан от продължаващия конфликт в Близкия изток. Данни на групата за изследвания в енергетиката Kpler сочат, че вносът от сибирския обект на Ямал е скочил със 17% до 5 милиона тона в периода между януари и март, в сравнение със същия период на 2025 г.

Този масивен приток е довел до това страните от ЕС да похарчат близо 2,88 милиарда евро (3,38 милиарда долара) за руски газ, според изчисления на екологичната организация с нестопанска цел Urgewald. Скокът в европейската зависимост от Москва идва в момент, когато доставките на катарски LNG пресъхнаха поради щети по енергийната мрежа в Персийския залив и контрола на Иран върху критичния Ормузки проток.

Ормузкият проток е стратегически важен морски коридор между Персийския и Оманския залив и открития океан. Той е вероятно най-важният маршрут за транзит на енергия в света, като през него преминават 20% от глобалната търговия с LNG, предимно от големи износители като Катар и ОАЕ.

Тъй като не съществуват жизнеспособни алтернативни морски и тръбопроводни маршрути за този газ, всяка блокада, военен конфликт и геополитическо напрежение в протока незабавно блокират огромни количества. Това директно предизвиква сериозен недостиг на доставки и бърз скок на цените на световния пазар, който засяга тежко енергозависимите икономики в Азия и Европа, пише Службата за енергийна информация на САЩ (EIA).

„Всички цифри показват зависимостта на Русия от европейския пазар“, заяви Себастиан Рьотерс, активист в Urgewald, посочвайки, че европейските купувачи в момента не проявяват „никакво желание“ доброволно да спрат покупките на руски LNG. Блокът е поел зашеметяващите 97% от всички товари от Ямал през първото тримесечие, приемайки 69 от общо 71 пратки, според FT.

Спадът в доставките за Азия се дължи отчасти на забраната на ЕС за прехвърляне на руски LNG между кораби в европейски пристанища, което остави ЕС като основен потребител.

Въпреки подновения финансов поток за Кремъл, Брюксел поддържа позицията, че не смята да преразглежда планираната пълна забрана върху вноса на руски LNG, която трябва да влезе в пълна сила през януари 2027 г.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен наскоро защити предстоящото ембарго, заявявайки, че би било критична грешка да се повтори миналата силна зависимост на блока от руската енергия. Въпреки това, тъй като нивата на съхранение на газ в Европа остават под нормалните средни стойности преди летния сезон за запълване на хранилищата, непосредствената реалност сочи, че Москва печели активно от трусове в глобалната енергетика, причинени от кризата в Близкия изток.

Внезапният скок на разходите на ЕС за втечнен газ от Ямал демонстрира критична уязвимост в стратегията на ЕС за санкции срещу Русия. Докато Брюксел се ангажира публично да лиши военната машина на руския президент Владимир Путин от финансиране, блокадата на Ормузкия проток от Иран принуди европейските купувачи да се върнат право в обятията на Москва. Тази динамика илюстрира как Кремъл използва успешно геополитическия хаос в Близкия изток.

Докато Украйна активно атакува руски петролни рафинерии, за да осакати икономиката на агресора, сумата от 3,38 милиарда долара, дадена на Русия за LNG само за три месеца, подкопава усилията на Киев за удари в тила и подчертава спешната нужда ЕС да осигури алтернативни енергийни източници преди забраната от догодина.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Украински дронове удариха петролна рафинерия в Ярославъл при поредна нощна атака

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха поредна масирана атака с дронове, поразявайки петролна рафинерия в Ярославъл, разположен североизточно от Москва, съобщи мониторинг каналът „Exilenova Plus“.

„Славнефт-ЯНОС“ е сред петте най-големи рафинерии в Руската федерация и има капацитет да произвежда над 15 милиона тона годишно. Градът се намира на около 700 км от държавната граница на Украйна с Русия и на около 230 км североизточно от Москва.

По-рано губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че е била обявена заплаха от нападение с дронове на територията на целия регион.

Украйна редовно нанася удари по военна инфраструктура дълбоко на територията на Русия и в окупираните от нея територии в опит да отслаби бойната ѝ мощ, докато води войната. Киев счита петролните съоръжения за легитимни военни цели, тъй като те финансират директно руската агресия.

През нощта на 27 март украински дронове удариха петролни терминали в пристанище Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област, съобщиха местни канали в Telegram, според които ударите бележат третата поредна нощ на атаки срещу петролни обекти в региона.

На 26 март украинските сили удариха поредната петролна рафинерия „Киришинефтеоргсинтез“ (КИНЕФ) в Ленинградска област, потвърдиха от Генералния щаб.

Световните цени на петрола се повишиха до над 100 долара за барел на 8 март заради ескалацията между Иран, Израел и САЩ. Това е първият случай, в който цените преминават границата от 100 долара за барел, откакто Русия започна своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Руският петрол е обект на санкции, включващи тавани на цените, наложени от съюзниците на Украйна по време на цялата война.

На 12 март Министерството на финансите на САЩ обяви, че издава временен лиценз, който да позволи на държавите да купуват руски петрол, който в момента е блокиран в морето. Целта е да бъдат стабилизирани глобалните цени на енергията, въпреки продължаващата война.

Русия забранява износа на бензин от 1 април заради ценовия натиск от войната в Иран

🚨 Русия въвежда всеобхватна забрана за износ на бензин от 1 април, която за първи път ще засегне производители на горива, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на представители от индустрията, участвали в съвещание при вицепремиера Александър Новак с директори на нефтените компании, завършило преди броени минути. Действащата в момента забрана засяга единствено търговците, които не произвеждат горива, и трябваше да бъде в сила до 31 юли.

Крайният срок на новата забрана не е бил обсъждан на срещата, но събеседник на „Интерфакс“ смята, че тя ще бъде въведена за период от три месеца. Евентуално ограничение на износа на дизелово гориво засега не се разглежда. Според „Ведомости“ Новак е наредил на Министерството на енергетиката да подготви проект на съответното правителствено постановление.

Решението идва в момент на сериозен натиск върху пазарите на горива, предизвикан от войната в Иран. По данни на Bloomberg цената на бензина на европейския пазар е скочила с 48% за последния месец: от 720 на 1 070 долара за тон. Международната агенция по енергетика (МАЕ) оценява случващото се като най-тежкото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар – потоците през Ормузкия проток са се свили от 20 милиона барела дневно до минимални обеми, а производствените загуби в Залива надхвърлят 10 милиона барела дневно. Цената на референтния сорт „Брент“ се движи около 120 долара за барел, близо до своя исторически връх от 147 долара, достигнат през юли 2008 г.

Парадоксът е, че Русия е сред малкото икономики, извличащи финансова полза от кризата. Скъпият петрол вдига приходите от износ на суров нефт и ѝ позволява да отложи планирани промени в бюджетния резервен фонд, което облекчава краткосрочния фискален натиск, отбеляза Carnegie Endowment for International Peace.

В същото време високите международни цени стимулират руските производители да насочват бензин към външните пазари вместо към вътрешния, което налага административна намеса.

По-рано Новак заяви на колегиума към Министерството на енергетиката, че страната трябва в най-кратки срокове да вземе мерки за осигуряване на вътрешния пазар с гориво. Новата забрана е поредната стъпка в тази посока – страната многократно е прибягвала до рестрикции върху износа на горива от 2024 г. насам, когато украинските удари по руски рафинерии доведоха до дефицит в множество региони.

Испания отпуска нови 235 милиона долара за енергетиката на Украйна

🇪🇸🤝🇺🇦 Испания ангажира допълнителни 235 милиона долара за модернизация на енергийната инфраструктура в Украйна. Финансирането ще бъде контролирано от наскоро създадената Испанска служба за възстановяване на Украйна, съобщи Укринформ.

Обявяването на средствата беше предшествано от среща между Министерство на развитието на общините и териториите на Украйна и директора на службата Клара Гусман Сапатер. Официални лица от Киев споделиха, че общият принос на Испания вече надхвърля 993 милиона долара.

„Ценим високо значителния принос на Испания в подкрепа на Украйна, който вече надхвърля 845 милиона евро. Създаването на службата и отпускането на нови 200 милиона евро за модернизация на енергийната мрежа са важни стъпки към засилване на участието на испанския бизнес в посочените процеси. Готови сме да определим заедно приоритетни проекти, така че тези средства да се използват с максимален социален ефект за нуждите на реконструкцията на украинска инфраструктура“, каза първият заместник-министър Олена Шкрум.

Службата за възстановяване е проектирана да действа като „едно гише“ за частни испански компании, желаещи да работят в Украйна. По време на срещата служителите обсъдиха нови дългосрочни заеми, безвъзмездни средства и техническа подкрепа за предприятия, участващи в усилията за реконструкция.

Украинското ведомство предложи испанските партньори да се фокусират върху инвестиционни проекти в сектори енергетика и логистика. Тези проекти се считат за приоритетни инициативи, които са готови за незабавно финансиране както от испанското правителство, така че и от частни инвеститори.

В момента започва работа по междудържавни споразумения, които ще играят ролята на правна рамка за конкретни проекти за реконструкция и развитие. Испанската служба цели да координира ресурсите, нужни за модернизация и реформи в Украйна. За по-добър мениджмънт на тези усилия официалните лица обмислят отварянето на клон на службата директно в Украйна.

В средата на януари Министерският съвет на Испания одобри официално договор за 44,26 милиона долара с компанията Indra за производство и доставка на тактическа радарна система с голям обсег Lanza LTR-25 за Украйна. Това включваше логистична подкрепа и беше планирано да продължи до края на 2026 г. Решението беше предшествано от среща на високо ниво в Мадрид, на която президентът Володимир Зеленски се срещна с испанските лидери в отбраната, за да обсъдят укрепването на военното сътрудничество.