Ракетен удар подпали Белгородската ТЕЦ и наети от Ozon складове

🇺🇦🚀🇷🇺 Предполагаема ракетна атака предизвика пожари в Белгородската ТЕЦ и два склада на Estate Logistics, наети от маркетплейса Ozon. Има пострадали, но броят им подлежи на уточнение, съобщи временно назначеният на поста губернатор на Белгородска област Александър Шуваев. „По предварителни данни има пострадали. Освен това постъпиха сведения за няколко пожара в резултат на попадения на боеприпаси. Всички аварийни служби незабавно потеглиха към местата за ликвидиране на последиците от попаденията“, написа той.

Местният канал „Пепел“, който отразява събитията в Белгород от началото на войната и използва кадри, изпратени от местни жители, първи определи атаката като ракетна и внесе уточнения за предполагаемите цели: ТЕЦ, електрически подстанции и складов терминал. По негови данни на площадката на централата горят цистерни с гориво и няколко сгради, а огнената стихия в Estate Logistics се вижда от различни части на областния град. Радио Свобода и „Медуза“ също предадоха сведенията на местните канали. Заедно с ракетната атака ПВО е свалила дрон над Белгород, а друг е повредил сградата на областното управление за социална защита. Пожар е избухнал и на територията на предприятие на ул. „Константин Заслонов“ в квартал Крейда; съобщава се още за попадение в микрорайон Новосадовий.

ASTRA посочи и точния адрес на терминала: Кирпичен тупик 2А, корпуси 1 и 3. Estate Logistics е складов комплекс от клас А с 24 500 квадратни метра складова площ, разположен върху парцел от 4,1 хектара в централната част на Белгород, до гара Белгород-Сумска. Ozon не притежава комплекса, а наема два от корпусите в него. Това разграничение е важно при оценката на щетите: стоките вътре принадлежат на продавачи в платформата, докато сградата има друг собственик.

Ударът променя модела, по който през изминалите 9 дни се развиваше кампанията срещу Ozon. Първата цел беше логистичният център в Чапаевск, Самарска област, поразен от дронове през нощта на 22 август. Последваха Оренбург в нощта срещу 23 август, а денонощие по-късно – Махачкала и Енем край Краснодар. Обектите в Адигейск и Невиномиск бяха евакуирани, без да понесат поражения. В нощта срещу 27 август дронове удариха комплекса в Уфа, който по думите на самата компания е понесъл ограничени щети, докато обектът в Оренбург беше евакуиран при обявена ракетна опасност. В нощта срещу 29 август беше атакуван и обект в Аксайски район на Ростовска област. Всички тези нападения бяха извършени през нощта с безпилотни апарати, а нито един от засегнатите обекти не се намира в граничната зона.

Случаят с Белгород е различен: ударът е нанесен посред бял ден с ракети по областен център, разположен на 30 км от границата. Именно разстоянието обяснява промяната. За поразяването на цели дълбоко във вътрешността на Руската федерация са нужни дронове с обсег от порядъка на 1000+ км. Полетът до тях продължава с часове, през които руската ПВО мрежа има възможност да ги засече. В граничната зона това условие отпада: подлетното време се измерва в минути, а целите са уязвими от средства за поразяване със значително по-малък обсег. Досега кампанията срещу маркетплейсите се разгръщаше все по-надълбоко из Русия; с удара срещу Белгород тя може да е обхванала и обекти на по-малка дистанция от украинската граница.

Министерство на отбраната на Украйна обяви съвсем открито Ozon за своя цел още в деня на първия удар. „След като украинските подразделения поразиха 15-те най-големи логистични хъба на Wildberries, идва ред на Ozon“, писа ведомството на 22 август. То определи ударите по руските маркетплейси като „далекобойни санкции“ и обясни тяхната цел така: „Системните удари срещу центровете за съхранение на стоки с двойно предназначение усложняват логистиката на противника и имат негативно отражения върху икономиката на Руската федерация като цяло.“ Президентът Владимир Путин определи ударите по руски търговски обекти като отваряне на кутията на Пандора и се закани с ответни действия срещу най-чувствителните отрасли на украинската икономика. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се позова точно на това изявление, когато коментира първите пожари в логистичните центрове на компанията.

Другото измерение на атаката предхожда кампанията. Белгородската ТЕЦ е била поразявана многократно. Обстрелът на 28 септември 2025 г. остави големи части от града без ток, докато ударът на 3 февруари 2026 г. доведе до мащабно прекъсване на електричеството, съпроводено със спирания на водата и отоплението в целия район на града. На 13 февруари тогавашният областен губернатор Вячеслав Гладков докладва за петима ранени при удар срещу инфраструктурен обект. Сателитни изображения, прегледани от BBC през април, показват сериозни поражения и по двете ТЕЦ в Белгород: Белгородската ТЕЦ на снимка от 15 март и ТЕЦ „Луч“ на снимка от 9 февруари. Следователно към 30 август основната централа на града вече е носела щети от предишни атаки.

Шуваев заема поста от 13 май 2026 г., когато Путин го назначи временно на губернаторския пост вместо Гладков. Герой на Русия и човек с военна биография, той определи сигурността на местните жители като своя основна задача. През лятото се кандидатира за губернатор и оглави листата на областта на „Единна Русия“ за Държавната дума. Неговите съобщения остават единственият официален източник на информация за пострадалите при атаката на 30 август.

Директните материални последици за платформата изглеждат ограничени. Към края на 2025 г. Ozon разполагаше с 50 фулфилмънт центъра с пълен цикъл на обработка, над 150 доставни хъба и около 5 млн. кв. метра складови площи. Изданието „Агентство“ изчисли, че през първите 72 часа от кампанията са били засегнати близо 233 000 кв. метра, или 6% от тях. Целият комплекс в Белгород има 24 500 кв. метра площ, а наетите от Ozon помещения са само част от нея. Така дори при пълното унищожаване на обекта щетата би обхванала под 0,5% от общите складови площи на компанията. Реакцията на пазара изпревари мащабите на физически поражения и още след първите удари книжата на Ozon поевтиняха с 28% на Московската борса, преди да възстановят малка част от загубената си стойност.

Анализ: Лула извади войната от 1864 г. и разгневи Парагвай

🇵🇾⚔️🇧🇷 Парагвайският журналист и анализатор Франческо Фиорио заяви, че ако страната му не бе приела условията на Бразилия за язовира „Итайпу“, е щяла да бъде мишена на военна инвазия. Той отправи с видима ярост обвинението, което не описва реално подготвяно нападение, а представлява негова субективна интерпретация на думи, изречени от бразилския президент Лула да Силва два дни по-рано.

На 24 юли, обосновавайки нуждата от по-голям бюджет за отбрана пред работници във военния завод „Авибрас“ в щата Сао Пауло, Лула припомни Войната на Тройния съюз и припомни, че „един прекрасен ден Парагвай реши да нахлуе в Бразилия“. Упрекът, представил Парагвай като агресора от 1864 г., предизвика остра реакция в Асунсион и подтикна Фиорио към крайните му заключения.

Точните думи на бразилския президент бяха реторично премерени, но прозвучаха като явна провокация: „На нас ни харесва мирът, но не можем да забравим, че един прекрасен ден Парагвай реши да нахлуе в Бразилия. Нахлу в Корумба.“ Пред същата публика Лула добави, че „по света има луди хора, които искат война“, и защити нуждата от добре подготвени въоръжени сили. Той припомни, че конфликтът от 1864–1870 г. е продължил пет години, поглъщайки средства, равни на пет тогавашни национални бюджета. За местната аудитория в Бразилия това е рутинен аргумент в полза на военните разходи, но за парагвайското общество това прозвуча като подмяна на историческата памет, засягаща най-болезнената национална струна.

Войната на Тройния съюз не е просто поредната глава от учебниците за Парагвай – тя е основополагащата травма на нацията. В този конфликт малката континентална република се изправя срещу мощната коалиция на Бразилия, Аржентина и Уругвай. След пет години сражения Парагвай излиза напълно обезкръвен от една от най-опустошителните войни в историята на Южна Америка. По оспорвани, но широко цитирани оценки, страната губи между половината и две трети от населението си, а процентът загинали мъже в боеспособна възраст е катастрофален. Тази загуба бележи страната в продължение на десетилетия, а разказът за нация, оцеляла срещу тройната коалиция, заляга в сърцето на парагвайската идентичност. Затова, когато главата на държавата, нанесла най-тежкия удар върху парагвайската държавност, представя страната като агресор – и то за да обоснове собственото си въоръжаване – реакцията беше мигновена и надпартийна.

Историческата основа на твърдението обаче е точно толкова спорна, колкото и болезнена. Парагвайският историк Фабиан Чаморо определи думите на Лула като съдържащи „поне полуистини“. Формално Парагвай наистина нанася първия удар срещу бразилска територия: войските на Франсиско Солано Лопес превземат бразилски параход по река Парагвай и в края на 1864 г. напредват към Мато Гросо и Корумба. С причинно-следствената връзка обаче, посочва Чаморо, започва по-рано и на друг фронт. Малко преди това Бразилия се намесва военно в Уругвай, за да подкрепи преврат срещу съюзно на Асунсион правителство. Когато Аржентина отказва на Лопес преминаване през нейна територия, войната се разширява и на юг.

„Парагвай влиза във войната срещу Бразилия от момента, в който Бразилия ненужно и агресивно навлиза в Уругвай“, обобщава историкът. Според него този прочит се ползва с широк консенсус сред изследователи в Парагвай, Уругвай и Аржентина, но остава оспорван в Бразилия. Секретариатът по културата на Парагвай беше още по-категоричен: войната „започна заради военна интервенция на Бразилия, която нахлу в Уругвай със своята армия“.

Политическият отзвук не закъсня. Либералният сенатор Едуардо Накаяма върна упрека, като напомни, че имперската бразилска армия е започнала конфликта с нахлуване в уругвайския департамент Серо Ларго. Независимият депутат Рубен Рубин поиска Бразилия най-накрая да върне военните трофеи, които пази от онова време. Министерство на външните работи в Асунсион обаче се въздържа от официална нота и показа сдържаност, очертаваща границите на инцидента: той остана остър в публичната сфера, но беше задържан извън официалните дипломатически канали.

В тази напрегната атмосфера се включи и Фиорио – комуникатор с виден национално-патриотичен профил, десетки хиляди последователи онлайн и основател на медийния проект GDON. Възмущението му надгради думите на Лула със съвременно обвинение: „Блажени са чилийците и еквадорците, които не се налага да се разправят с напастите на бразилските управници“, написа той и настоя, че „бразилският народ е прекрасен, но имперските му правителства винаги са търсили да подчинят нашата нация“. Оттук Фиорио формулира и своята крайна хипотеза, която се превърна в медийна сензация: Бразилия е щяла да го нападне Парагвай, ако той не беше приел условията по „Итайпу“. Твърдението му няма документална опора – то е реторична проекция, при която историческата обида от Лула се пренася върху настоящия спор като доказателство за задкулисни намерения.

Самият спор за „Итайпу“ е напълно реален и има своите чувствителни моменти, но същността му е далеч от военна инвазия. Язовирът на река Парана, един от най-мощните в световен мащасб, се дели поравно между двете страни съгласно договора от 1973 г. Към днешна дата преговорите са фокусирани върху Анекс C: финансова клауза, която определя цената на енергията и правото на Парагвай да продава неизползвания си дял. Асунсион, който консумира само малка част от половината си, настоява да продава излишъка свободно на бразилския пазар, срещу което Бразилия се съпротивлява.

Към този търговски сблъсък се добавя скорошна обида: през април 2024 г. Асунсион замрази преговорите след като стана ясно, че бразилската разузнавателна агенция ABIN е следила парагвайски държавници по време на разговорите. Скандалът беше възприет като злоупотреба с доверие в ключов момент и в крайна сметка остави дълбока следа. Именно този епизод, а не подготвяна военна инвазия, подхранва усещането за имперски натиск, върху което стъпва реториката на Фиорио.

И все пак, реалната посока на двустранните отношения противоречи на образа на държава, изправена пред нападение. През март 2026 г. Лула и парагвайският президент Сантяго Пеня се срещнаха в Кампо Гранде и се договориха да ускорят прегледа на Анекс C – очевиден сигнал за сътрудничество, а не за конфронтация. И двете правителства имат пряк икономически интерес от сделката, така че нито едно от тях няма полза от разрив заради исторически спорове. Между двете столици се водят търговски преговори с реален залог, а не военна криза.

Разминаването между тези два факта – историческата реплика на Лула и делничния ход на преговорите – е в същината на целия казус. Изречени в защита на военния бюджет и в година на общи избори в Бразилия, думите на президента имат най-вече вътрешна политическа цел: те обосновават бюджета за отбрана пред собственото му общество, а не чертаят военен план спрямо съседен Парагвай. Фиорио прекрачва именно тази граница, интерпретирайки историческата реторика като доказателство за настоящи военни намерения – ход, който разкрива много повече за парагвайската чувствителност, отколкото за бразилските стратегии.

Това, че упрекът засегна Асунсион толкова дълбоко, се дължи на асиметрията в историческата памет. За Бразилия войната от XIX век е далечен епизод; за Парагвай тя остава екзистенциална рана, върху която е изградена националната идентичност. Пресният спомен за шпионския скандал от 2024 г. придава тежест на думата „имперски“ и позволява на популярни гласове като този на Фиорио да превръщат дипломатическото раздразнение в разказ за застрашен суверенитет.

Най-вероятно този случай ще остане просто реторична искра, а не повратна точка в отношенията между двете страни. Мълчанието на парагвайското външно министерство и градивният тон от срещата през март потвърждават това. Истински обрат би имало само при официален протест от страна на Асунсион или при блокиране на преговорите за Анекс C под натиска на обществената обида. Засега обаче спорът остава там, където му е мястото: върху цената на електрическата енергия и паметта за една война отпреди 160 години, а не върху картата на предстоящ военен конфликт.

Ракетен удар по ТЕЦ остави Белгород без ток и вода

🇷🇺⚡🇺🇦 Белгород отново потъна в мрак в нощта срещу 7 юли, след като серия от ракетни удари около полунощ поразиха ТЕЦ „Луч“ и електрическа подстанция в рамките на града. Атаката започна около 23:00 ч. на 6 юли: местните жители докладваха за мощни експлозии и интензивна работа на ПВО, при което светлината е започнала да примигва, преди да угасне напълно. Скоро след това областния град и близките населени места от агломерацията в Белгородския и Шебекинския окръг, където отпадна и електричеството, и водата.

Сценарият отдавна не е нов за града. Още през пролетта удари срещу ТЕЦ „Луч“ доведоха до сходен масов срив, а през зимата друго поражение остави Белгород на тъмно в продължение на дълги часове. Точно тази повторяемост – удар срещу локалната енергетика, последван от спиране на тока, водата и парното в целия градски масив – очертава систематичния характер на операциите, насочени към местната инфраструктура.

Ударът идва само два дни след най-тежкото денонощие за Белгород от началото на войната. В нощта на 4 юли той беше обезточен за втори път в рамките на денонощие след удари, които губернаторът Александър Шуваев описа като „най-мащабните за цялото време на войната“ по критичните обекти. По неговите думи енергийните удари от онази нощ не са отнели човешки живот; изданието „Пепел Белгород“ тогава съобщи за прекъсване на тока в Белгород, Шебекино и съседните окръзи, а руската служба на The Moscow Times описа как големи части от града са потънали в мрак близо денонощие или „25 часа без ток“. Ден по-рано беше поразена подстанция на Мичуринска ТЕЦ, с последвали прекъсвания на тока и водата.

Картината на пострадалите се различава по дни и по вид на удара. Докато Шуваев отрече жертви от удара, регионалните власти в Белгородска област съобщиха на 6 юли за загинал цивилен – мъж, улучен от дрон в управляван от него лек автомобил.

Белгород е само една от точките, в които през първите дни на юли руската енергетика беше подложена на системен натиск. Паралелно с ударите по градската електроснабдителна мрежа украинските сили нанасят удари в дълбочина срещу мощностите за рафиниране на нефт – сегмент с директно военно-икономическо значение. На 2 юли водещата рафинерия на „Лукойл“, комбинатът НОРСИ в Кстово, Нижегородска област, преустанови преработката на суров петрол, след като украински дрон удари нейната основна инсталация за първична преработка АВТ-6, осигуряваща според съобщенията над половината от мощността на завода. Заводът, който снабдява с гориво Московска област, вече беше ударен на 24 юни по друга инсталация; при поредното поражение прекрати продажбите на едро на бензин и дизел. Ден по-рано на 1 юли, украинските дронове достигнаха рафинерия в Уфа, на над 1300 км от фронтовата линия, очертавайки дълбочинния обсег на кампанията.

Логиката, която свързва тези цели, е последователна: все по-често региони в руския стратегически тил се превръщат в мишена на украинските удари, като това са предимно обекти на отбранителна промишленост и рафиниращи мощности, наред с електроенергийната инфраструктура.

Командването на Силите на безпилотните системи (СБС) на Украйна обяви, че през нощта на 3 юли негови дронове „резултатно отработили“ 48 цели в оперативната дълбочина на противника, а операцията „Птици СБС“, ръководена лично от Роберт Бровди, беше представена като серия от етапи, които извадиха от строя десетки енергийни възли през първите дни на месеца.

За Белгород непосредственият резултат е добре разпознаваем: град и агломерация без ток и вода за втори път в рамките на броени дни, при вече изтощена от предходните удари енергийна мрежа. Дали поразената централа ще бъде възстановена бързо, или градът навлиза в продължителен режим на прекъсвания, зависи от мащаба на пораженията, който властите още не са обявили – но честотата на ударите по инфраструктура в града говори, че става дума не за отделен епизод, а за устойчива линия на натиск по енергийните обекти на областта.

Московската рафинерия няма да работи най-малко половин година.

🇷🇺🚫🛢️ Московската петролна рафинерия ще остане затворена поне още шест месеца, след като претърпя тежки щети по ключови инсталации в две атаки на украински дронове миналата седмица. Това съобщиха пред Ройтерс днес двама източници от индустрията. Това усложнява усилията на Москва да се справи с влошаващата се ситуация в страната, предизвикана от продължаващия дефицит на гориво.

Рафинерията, която се намира в южните покрайнини на руската столица, е най-големият доставчик на гориво за Московска област. Тя беше поразена на два пъти по-рано този месец от украински дронове, което наложи тя да прекрати дейност.

„Ремонтът ще отнеме поне половин година“, предупреди един от източниците в отговор на въпрос относно степена на щетите, понесени от Московската рафинерия, чието ръководство не пожела да отговори на искането за коментар.

Украйна засили своята кампания на удари по енергийна инфраструктура, поразявайки дронове с голям обсег. Междувременно Русия продължи да изстрелва ракети по обекти, свързани с енергетиката и отбраната, във и около украинските градове.

Украинските удари извадиха от строя значителна част от капацитета за рафиниране на петрол на територията на Руската федерация, което предизвика недостиг на петролни продукти, повишаване на цените на горивата и дълги опашки по вериги бензиностанции в почти всички региони в 11-те часови зони на страната.

Московският завод, който вече беше мишена на удари, макар и не толкова опустошителни, на няколко пъти от 2024 г. насам, е преработил 11,6 млн метрични тона петрол през 2024 г., произвеждайки 2,9 млн тона бензин и 3,2 млн тона дизел, показват последните налични данни.

Изправена пред криза с горивата, Москва обмисля забрана за износ на дизел. Това заяви вчера вицепремиерът Александър Новак. Междувременно вестник „Ведомости“ съобщи, че се обмисля внос на горива за справяне с дефицита, особено в Крим, където продажбите на бензин за граждани са временно преустановени.

Кипър, Гърция, Израел и САЩ стартираха Енергиен център за Източното Средиземноморие в Хюстън.

🌊 САЩ, Гърция, Кипър и Израел откриха Енергийния център „Източно Средиземноморие“ на официална церемония в Хюстън, Тексас. Събитието беше проведено успоредно със среща във формат 3+1 между министрите на енергетиката, с което беше приложена ключова разпоредба на Закона за партньорство в Източното Средиземноморие (EastMed Act) от 2019 г.

Базиран в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета „Райс“ – един от водещите американски центрове за енергиен и геополитически анализ – Центърът се очаква да израсне в постоянен механизъм за сътрудничество между четирите държави. Неговата мисия е да засили научните изследвания, иновациите и стратегическия диалог, като същевременно служи за мост между правителствата, академичните институции, изследователските организации и частния сектор по отношение на основните енергийни и геополитически събития, оформящи Източното Средиземноморие.

Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт похвали Гърция, Кипър и Израел, че трансформират не просто собственото енергийно бъдеще, но и перспективите пред целия регион. Той свърза създаването на Центъра с широкото убеждение на администрацията на Тръмп, че търговията, инвестициите и енергийното партньорство могат да действат като сили за стабилност и да сближават страните. Както посочи Райт, за разлика от сблъсъка в геополитиката, където обикновено има победител и победен, търговията носи взаимни ползи.

„Целта е този регион да бъде съшиван чрез търговия, а не чрез конфликти“, каза той.

Министърът на енергетиката на САЩ потвърди още веднъж ангажимента, поет от президента Доналд Тръмп за „енергийно изобилие“ с аргумента, че по-голямото производство на енергия създава икономическа възможност и може да помогне за намаляване на конфликтите и да укрепи международната стабилност. В отговор на въпрос на „Катимерини“ относно развитието на сътрудничеството между четирите страни, Райт посочи, че рамката 3+1 е част от стратегия, датираща от първия мандат на Тръмп в Белия дом. „Това беше част от визия на президента Тръмп от първата администрация. Той винаги е вярвал в това как можем да си партнираме по-активно с нашите съюзници и да им помагаме да развиват енергетиката – било то с износ от САЩ, или с разработване на техните собствени енергийни ресурси. Това, което виждаме днес, е продължение на тези усилия“, заяви той.

Запитан за проекта Great Sea Interconnector (връзката за електрическа енергия между Гърция, Кипър и Израел), Райт потвърди подкрепата на САЩ. „Искаме да виждаме изграждането на повече енергийна инфраструктура по света, особено сред нашите приятели и съюзници. Разбира се, че подкрепяме този проект и имаме интерес да го видим реализиран. Надяваме се и очакваме приятелско решение, което да не възпрепятства изграждането на енергийна инфраструктура“, каза той. Гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру определи старта на Енергийния център като „знаков момент“ за партньорството между четирите държави, като в същото време отправи и ясно политическо послание.

„Енергията никога не трябва да се превръща в оръжие“, подчерта Папаставру и настоя, че едностранните ходове и заплахи, подкопаващи стабилността в региона, нямат място в неговото споделено бъдеще. Според министъра участващите държави в инициативата 3+1, са прекарали дълги години в работа, за да гарантират, че Източното Средиземноморие се дефинира от партньорство, свързаност и възможности, а не от разделение и конфликти. Папаставру изтъкна развиващата се роля на рамката 3+1, която според него се е превърнала в катализатор за следващото поколение стратегически проекти за енергетика и свързаност в региона. Той посочи Вертикалния газов коридор, който укрепва енергийната сигурност на Европа, проекта Great Sea Interconnector, насочен към прекратяване на енергийната изолация на Кипър и Израел, и Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC).

„Днес даваме сигнал на региона и на света, че страните ни са твърдо решени да работят заедно за сигурността, стабилността и просперитета на Източното Средиземноморие и неговите народи“, каза той. Посланикът на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл подчерта ключовото значение на Енергиен център за Източното Средиземноморие, описвайки го като една на най-важните стъпки за задълбочаване на партньорството между САЩ, Гърция, Кипър и Израел от приемането на Закона за партньорство в Източното Средиземноморие през 2019 г. насам. Гилфойл нарече проекта „исторически крайъгълен камък“ за формата 3+1, тъй като по думите му демонстрира трайния ангажимент на САЩ към региона и решимостта на четирите страни да претворят споделената си стратегическа визия в конкретни действия и устойчиви институции.

Тя постави акцент върху ролята на енергийното партньорство като фундамент на стабилността и отбеляза, че „енергийното сътрудничество е гръбнакът на глобалната стабилност“, тъй като сигурните енергийни доставки укрепват не само икономиките, но и стратегическите връзки, стоящи в основата на дългосрочния просперитет и сигурност. Според Гилфойл Центърът ще използва експертизата на университети, бизнеса и изследователски институции, за да ускори разработването и внедряването на иновативни енергийни технологии, като в същото време създава нови възможности за инвестиции в енергийна инфраструктура и обмен на знания.

„С Енергийния център за Източното Средиземноморие ще отключим огромния потенциал на региона и засилим способността си да посрещнем трудностите на днешния и утрешния ден“, заяви тя. По време на министерската среща, предхождаща откриването, четирите държави се споразумяха да изготвят пътна карта за сътрудничество във формата 3+1 и решиха да се срещнат отново на министерско ниво в Израел преди края на годината. Пътната карта ще очертае конкретни цели и дейности в областта на енергетиката, иновациите, инфраструктурата и регионалното сътрудничество.

Това решение се разглежда широко като важна стъпка към трансформирането на рамката 3+1 от форум за политически диалог в по-институционализиран механизъм за сътрудничество – с постоянни структури, ясно дефинирани приоритети и конкретни инструменти за изпълнение. В съвместното си изявление министрите и представителите на четирите страни наблегнаха на разработването на пазарни ресурси от намиращ се в шелфа природен газ, енергийните иновации и изследвания, както и на проектите за регионална инфраструктура и свързаност.

Особено внимание беше отделено на Икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC) и другите инициативи за регионална свързаност, които бяха определени като критични за засилване на икономическата устойчивост и гарантиране на веригите за доставки. Участниците постигнаха консенсус, че диверсификацията на енергийните източници и маршрути е от ключово значение за икономическия растеж, но и за енергийната сигурност в по-широкия регион.

Комюникето отразява и постепенното разширяване на дневния ред на 3+1 извън традиционните енергийни въпроси. Четирите страни подчертаха, че сътрудничеството в областта на енергийната инфраструктура и политика може да повиши както кибернетичната, така и физическата сигурност на критичната инфраструктура, да задълбочи стратегическите връзки между участващите страни и да укрепи регионалната дипломация чрез дългосрочни партньорства. Срещата в Хюстън се проведе само броени дни след министерската среща на Газовия форум за Източното Средиземноморие (EMGF) във Вашингтон, където страните от региона потвърдиха ангажимента си към диалога, сътрудничеството и зачитането на международното право като основа за развитието на енергийните ресурси в региона.

По-широкото послание, идващо от Вашингтон, е, че на Източното Средиземноморие вече не се гледа само като на регион с енергийни ресурси, а все повече като на платформа за изграждане на институции, засилване на свързаността и развиване на стратегически партньорства с подкрепата на САЩ. Междувременно е насрочено разглеждане на Закона за портала към Източното Средиземноморие (Eastern Mediterranean Gateway Act) в Комисията по външни отношения на Сената на САЩ за 17 юни, което приближава законът с една стъпка напред към одобрение от пълния състав на Сената.

За гръцката страна тези събития са част от по-широки усилия за насърчаване на различен модел на регионално сътрудничество. Както гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру многократно подчерта, енергийната сигурност е пряко свързана с националната сигурност, а Източното Средиземноморие има потенциал да се утвърди като регион, дефиниран от споделени интереси и сътрудничество.

Стратегическият петролен резерв на САЩ се топи с невиждани темпове.

🇺🇸⛽️ Стратегическият петролен резерв на САЩ (СПР), изграден след петролното ембарго от 1973 г. като последен буфер срещу шокове в доставките, се изпразва с безпрецедентни темпове. Към 29 май обемът му спадна до 357,1 млн. барела – най-ниското му ниво от януари 2024 г. насам. В рамките на седмицата, приключила на 15 май, САЩ отчетоха исторически седмичен спад от 9,92 млн. барела, последван от още 9,1 млн. барела през следващите 7 дни. При текущите темпове резервът се намира на броени дни от това да спадне под нивото си от август 1983 г., когато е съдържал 351,78 млн. барела.

Въпреки че посочените нива изглеждат критични, те не са абсолютното дъно за века – по време на пазарните интервенции от страна на администрацията на Байдън през юли 2023 г. резервът беше изпразнен до 347 млн. барела. Истинският прецедент обаче се крие в прогнозираната крайна точка на настоящата кампания: пълното освобождаване на поетия ангажимент от 172 млн. барела се очаква да свие СПР до близо 243 млн. барела. Това е обем, който не е бил виждан от февруари 1982 г. Това са над 16 000 дни – период, който покрива почти цялото оперативно съществуване на резерва.

Аномален е механизмът, довел нещата дотук. За разлика от разпродажбите през 2022–2023 г., които изпразниха резерва от 579 до 347 млн. барела чрез директни и окончателни пазарни продажби, сегашното изтегляне е част от най-голямата координирана интервенция в историята на Международната агенция по енергетика (МАЕ). САЩ влязоха в ролята на глобален снабдител от последна инстанция, тъй като светът се оказа лишен от огромна част от износа през Персийския залив.

Спусъкът беше избухването на войната срещу Иран на 28 февруари, когато САЩ и Израел предприеха операция „Epic Fury“, чийто първи удар ликвидира върховния лидер Али Хаменей в Техеран  и стотици фигури от висшата командна структура на режима. В отговор Техеран предприе безразборни удари с ракети и дронове по Израел, американски бази и съседни арабски държави (Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Кувейт).

В рамките на 48 часа след първите удари Ормузкият проток се оказа фактически затворен от Революционната гвардия. През него обикновено минават 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG). Блокадата парализира износа от региона, който се срина до под 10% от обичайните нива, и блокира 15-18 млн. барела на ден. Ситуацията се изостри допълнително, след като на 4 март QatarEnergy обяви форсмажор върху целия си износ на LNG след иранския удар по Рас Лафан. Това предизвика светкавичен скок в цените – сортът WTI скочи с близо 47% за 2 седмици, доближавайки 99 долара за барел, а МАЕ описа това като най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар.

Реакцията на МАЕ не закъсня: на 11 март 32-те страни-членки се съгласиха единодушно да освободят 400 млн. барела от спешните си запаси. Квотата на САЩ в това усилие е 172 млн. барела. Ключова разлика в настоящата стратегия на Вашингтон е използването на механизма на обмена (exchanges) вместо чисти продажби. Това са краткосрочни заеми в натура, които преработватели се задължават да върнат с премия в порядъка на 18-24%. Първият търг включваше 86 млн. барела от 3 обекта на СПР при минимална премия от 18–22% и прозорец за връщане между ноември 2026 г. и септември 2028 г.. На теория държавата ще си върне общо около 200 млн. барела. Енергийният секретар Крис Райт изрази надежда за бързо попълване на резерва в рамките на година, но анализи на RBN Energy сочат, че поради техническите ограничения при пълнене на каверните (най-много до 785 000 барела на ден), резервът ще се върне към предвоенните си нива от 414 млн. барела най-рано през юли 2028 г.

Към настоящия момент САЩ вече са освободили около 50 млн. барела от планираното. Тъй като тези обеми не се ползват само за вътрешния пазар, а и за поддържане на глобалната стабилност и съюзниците, Вашингтон се оказва в сложна позиция. Вътрешните буфери се стопяват. Петролната индустрия алармира, че с намаляване на държавния инвентар и спада на търговските запаси в Cushing до критични нива (близо до оперативния минимум от 20 млн. барела), пазарът става изключително чувствителен, при което може цените да реагират рязко на нов шок.

Физическите параметри на СПР също налагат ограничения, които често се интерпретират грешно. Спряганите цифри от 252 и 150 млн. барела не са геоложки лимити на изпомпване. Към тази пролет наличностите в СПР се състояха от 252 млн. барела кисел петрол (sour) и 150 млн. барела сладък петрол (sweet). В правно отношение, прагът от 252,4 млн. барела е наложена от закона граница, под която Департаментът по енергетика няма право да извършва т.нар. „ограничени изтегляния“ (limited drawdowns). Въпреки това при сериозна криза президентът има пълно право да нареди пълно изтегляне (full drawdown) без никакъв законов минимум. Историческият лимит от 150 млн. барела пък е заложен още през 1975 г. като изискване за минимално поддържан авариен обем. Геоложкият лимит всъщност е друг: резервът може да поддържа максимален дебит от 4,4 млн. барела на ден за максимум 90 дни, след което капацитетът на изпомпване започва да спада с изпразването на каверните.

Кризата се усложнява от факта, че заплахата далеч не е отминала. Въпреки че временно прекратяване на огъня беше въведено в началото на април, преговорите за дългосрочно споразумение са в застой. В средата на април САЩ наложиха морска блокада на иранските пристанища, а Ормузкият проток остава затворен за по-голямата част от търговския флот, като Иран отказва да възстанови свободното корабоплаване. Това значи, че събитието, източващо стратегическия буфер на САЩ, продължава, а самият инструмент бързо се доближава до критичната си точка.

Петролната криза извади наяве структурна асиметрия, прикривана дълго от успехите на шистовия добив в САЩ. Въпреки че рекордното производство (над 13 млн. барела на ден) направи САЩ нетен износител в мирно време, то не може да замени моментната стратегическа ликвидност на физическия резерв по време на геополитически кризи. Шистовият барел се добива по графици, подчинени на капиталови цикли, докато СПР реагира за няколко дни. Използването на националния авариен буфер за енергийна дипломация и стабилизация на глобалния пазар оголва икономиката на САЩ пред бъдещи вътрешни бедствия (например силен ураган в Мексиканския залив), а в същото време попълването на резерва ще отнеме години  и ще се случи на по-високи цени. Това изразходване бележи преломна точка, в която защитният инструмент на американската икономика се изразходва в конфликт с неясен край.

📸 Снимка: Резервоари за съхранение на суров петрол се виждат на снимка от въздуха в петролния хъб Кушинг в щата Оклахома, САЩ, 21 април 2020 г. (REUTERS/Drone Base/File Photo)

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.

САЩ предупреждават: Плащането на такси на Иран за Ормузкия пролив води до строги санкции

🇺🇸⚠️ Всеки собственик на кораб, който плаща такси на Иран за преминаване през Ормузкия пролив, дори те да са под формата на дарения за фондации като иранското дружество на Червения полумесец, рискува да му бъдат наложени наказателни санкции, предупредиха от Министерство на финансите на САЩ.

Ормузкият пролив е един от най-важните стратегически морски маршрути в света,  който минават около 20% от световните обеми на суров петрол и втечнен природен газ, транспортирани по вода. Иран предложи въвеждане на такси за корабите, преминаващи през пролива, като част от пакета предложения за край на войната с Израел и САЩ.

В официално известие, публикувано от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите, се посочва, че са запознати с иранските заплахи към корабоплаването и исканията за плащания в замяна на безопасно преминаване през пролива.

Според OFAC исканията могат да включват различни варианти за разплащане, сред които дигитални активи, фиатна валута, офсетни сделки, неформален суап или плащания в натура, като номинално благотворителни дарения за Иранския Червен полумесец, фондация „Боняд Мостазафан“ или сметки на ирански посолства.

„OFAC издава това предупреждение, за да обърне внимание на американски и чуждестранни лица за рисковете от санкции при извършване на тези плащания или изискването на гаранции за безопасен транзит от иранския режим“, се посочва в съобщението. „Тези рискове съществуват независимо от начина на плащане.“

Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Украйна подновява транзита по „Дружба“: Пътят към милиардите от Брюксел е открит

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.

Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.

След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.

Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).

„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.

Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.

Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.

„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.

ЕС похарчи 2,88 милиарда евро за руски втечнен газ „Ямал“, заради спрените доставки от Катар.

🇪🇺🤝🇷🇺 Държавите-членки на Европейския съюз са увеличили значително вноса си от водещия руски проект за втечнен природен газ (LNG) „Ямал“ през първото тримесечие на годината, съобщи по-рано днес Financial Times.

Ръстът е продиктуван от силен натиск върху глобалните доставки, предизвикан от продължаващия конфликт в Близкия изток. Данни на групата за изследвания в енергетиката Kpler сочат, че вносът от сибирския обект на Ямал е скочил със 17% до 5 милиона тона в периода между януари и март, в сравнение със същия период на 2025 г.

Този масивен приток е довел до това страните от ЕС да похарчат близо 2,88 милиарда евро (3,38 милиарда долара) за руски газ, според изчисления на екологичната организация с нестопанска цел Urgewald. Скокът в европейската зависимост от Москва идва в момент, когато доставките на катарски LNG пресъхнаха поради щети по енергийната мрежа в Персийския залив и контрола на Иран върху критичния Ормузки проток.

Ормузкият проток е стратегически важен морски коридор между Персийския и Оманския залив и открития океан. Той е вероятно най-важният маршрут за транзит на енергия в света, като през него преминават 20% от глобалната търговия с LNG, предимно от големи износители като Катар и ОАЕ.

Тъй като не съществуват жизнеспособни алтернативни морски и тръбопроводни маршрути за този газ, всяка блокада, военен конфликт и геополитическо напрежение в протока незабавно блокират огромни количества. Това директно предизвиква сериозен недостиг на доставки и бърз скок на цените на световния пазар, който засяга тежко енергозависимите икономики в Азия и Европа, пише Службата за енергийна информация на САЩ (EIA).

„Всички цифри показват зависимостта на Русия от европейския пазар“, заяви Себастиан Рьотерс, активист в Urgewald, посочвайки, че европейските купувачи в момента не проявяват „никакво желание“ доброволно да спрат покупките на руски LNG. Блокът е поел зашеметяващите 97% от всички товари от Ямал през първото тримесечие, приемайки 69 от общо 71 пратки, според FT.

Спадът в доставките за Азия се дължи отчасти на забраната на ЕС за прехвърляне на руски LNG между кораби в европейски пристанища, което остави ЕС като основен потребител.

Въпреки подновения финансов поток за Кремъл, Брюксел поддържа позицията, че не смята да преразглежда планираната пълна забрана върху вноса на руски LNG, която трябва да влезе в пълна сила през януари 2027 г.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен наскоро защити предстоящото ембарго, заявявайки, че би било критична грешка да се повтори миналата силна зависимост на блока от руската енергия. Въпреки това, тъй като нивата на съхранение на газ в Европа остават под нормалните средни стойности преди летния сезон за запълване на хранилищата, непосредствената реалност сочи, че Москва печели активно от трусове в глобалната енергетика, причинени от кризата в Близкия изток.

Внезапният скок на разходите на ЕС за втечнен газ от Ямал демонстрира критична уязвимост в стратегията на ЕС за санкции срещу Русия. Докато Брюксел се ангажира публично да лиши военната машина на руския президент Владимир Путин от финансиране, блокадата на Ормузкия проток от Иран принуди европейските купувачи да се върнат право в обятията на Москва. Тази динамика илюстрира как Кремъл използва успешно геополитическия хаос в Близкия изток.

Докато Украйна активно атакува руски петролни рафинерии, за да осакати икономиката на агресора, сумата от 3,38 милиарда долара, дадена на Русия за LNG само за три месеца, подкопава усилията на Киев за удари в тила и подчертава спешната нужда ЕС да осигури алтернативни енергийни източници преди забраната от догодина.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Украински дронове удариха петролна рафинерия в Ярославъл при поредна нощна атака

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха поредна масирана атака с дронове, поразявайки петролна рафинерия в Ярославъл, разположен североизточно от Москва, съобщи мониторинг каналът „Exilenova Plus“.

„Славнефт-ЯНОС“ е сред петте най-големи рафинерии в Руската федерация и има капацитет да произвежда над 15 милиона тона годишно. Градът се намира на около 700 км от държавната граница на Украйна с Русия и на около 230 км североизточно от Москва.

По-рано губернаторът на Ярославска област Михаил Евраев обяви, че е била обявена заплаха от нападение с дронове на територията на целия регион.

Украйна редовно нанася удари по военна инфраструктура дълбоко на територията на Русия и в окупираните от нея територии в опит да отслаби бойната ѝ мощ, докато води войната. Киев счита петролните съоръжения за легитимни военни цели, тъй като те финансират директно руската агресия.

През нощта на 27 март украински дронове удариха петролни терминали в пристанище Уст-Луга и Приморск в Ленинградска област, съобщиха местни канали в Telegram, според които ударите бележат третата поредна нощ на атаки срещу петролни обекти в региона.

На 26 март украинските сили удариха поредната петролна рафинерия „Киришинефтеоргсинтез“ (КИНЕФ) в Ленинградска област, потвърдиха от Генералния щаб.

Световните цени на петрола се повишиха до над 100 долара за барел на 8 март заради ескалацията между Иран, Израел и САЩ. Това е първият случай, в който цените преминават границата от 100 долара за барел, откакто Русия започна своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Руският петрол е обект на санкции, включващи тавани на цените, наложени от съюзниците на Украйна по време на цялата война.

На 12 март Министерството на финансите на САЩ обяви, че издава временен лиценз, който да позволи на държавите да купуват руски петрол, който в момента е блокиран в морето. Целта е да бъдат стабилизирани глобалните цени на енергията, въпреки продължаващата война.

Русия забранява износа на бензин от 1 април заради ценовия натиск от войната в Иран

🚨 Русия въвежда всеобхватна забрана за износ на бензин от 1 април, която за първи път ще засегне производители на горива, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на представители от индустрията, участвали в съвещание при вицепремиера Александър Новак с директори на нефтените компании, завършило преди броени минути. Действащата в момента забрана засяга единствено търговците, които не произвеждат горива, и трябваше да бъде в сила до 31 юли.

Крайният срок на новата забрана не е бил обсъждан на срещата, но събеседник на „Интерфакс“ смята, че тя ще бъде въведена за период от три месеца. Евентуално ограничение на износа на дизелово гориво засега не се разглежда. Според „Ведомости“ Новак е наредил на Министерството на енергетиката да подготви проект на съответното правителствено постановление.

Решението идва в момент на сериозен натиск върху пазарите на горива, предизвикан от войната в Иран. По данни на Bloomberg цената на бензина на европейския пазар е скочила с 48% за последния месец: от 720 на 1 070 долара за тон. Международната агенция по енергетика (МАЕ) оценява случващото се като най-тежкото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар – потоците през Ормузкия проток са се свили от 20 милиона барела дневно до минимални обеми, а производствените загуби в Залива надхвърлят 10 милиона барела дневно. Цената на референтния сорт „Брент“ се движи около 120 долара за барел, близо до своя исторически връх от 147 долара, достигнат през юли 2008 г.

Парадоксът е, че Русия е сред малкото икономики, извличащи финансова полза от кризата. Скъпият петрол вдига приходите от износ на суров нефт и ѝ позволява да отложи планирани промени в бюджетния резервен фонд, което облекчава краткосрочния фискален натиск, отбеляза Carnegie Endowment for International Peace.

В същото време високите международни цени стимулират руските производители да насочват бензин към външните пазари вместо към вътрешния, което налага административна намеса.

По-рано Новак заяви на колегиума към Министерството на енергетиката, че страната трябва в най-кратки срокове да вземе мерки за осигуряване на вътрешния пазар с гориво. Новата забрана е поредната стъпка в тази посока – страната многократно е прибягвала до рестрикции върху износа на горива от 2024 г. насам, когато украинските удари по руски рафинерии доведоха до дефицит в множество региони.

Испания отпуска нови 235 милиона долара за енергетиката на Украйна

🇪🇸🤝🇺🇦 Испания ангажира допълнителни 235 милиона долара за модернизация на енергийната инфраструктура в Украйна. Финансирането ще бъде контролирано от наскоро създадената Испанска служба за възстановяване на Украйна, съобщи Укринформ.

Обявяването на средствата беше предшествано от среща между Министерство на развитието на общините и териториите на Украйна и директора на службата Клара Гусман Сапатер. Официални лица от Киев споделиха, че общият принос на Испания вече надхвърля 993 милиона долара.

„Ценим високо значителния принос на Испания в подкрепа на Украйна, който вече надхвърля 845 милиона евро. Създаването на службата и отпускането на нови 200 милиона евро за модернизация на енергийната мрежа са важни стъпки към засилване на участието на испанския бизнес в посочените процеси. Готови сме да определим заедно приоритетни проекти, така че тези средства да се използват с максимален социален ефект за нуждите на реконструкцията на украинска инфраструктура“, каза първият заместник-министър Олена Шкрум.

Службата за възстановяване е проектирана да действа като „едно гише“ за частни испански компании, желаещи да работят в Украйна. По време на срещата служителите обсъдиха нови дългосрочни заеми, безвъзмездни средства и техническа подкрепа за предприятия, участващи в усилията за реконструкция.

Украинското ведомство предложи испанските партньори да се фокусират върху инвестиционни проекти в сектори енергетика и логистика. Тези проекти се считат за приоритетни инициативи, които са готови за незабавно финансиране както от испанското правителство, така че и от частни инвеститори.

В момента започва работа по междудържавни споразумения, които ще играят ролята на правна рамка за конкретни проекти за реконструкция и развитие. Испанската служба цели да координира ресурсите, нужни за модернизация и реформи в Украйна. За по-добър мениджмънт на тези усилия официалните лица обмислят отварянето на клон на службата директно в Украйна.

В средата на януари Министерският съвет на Испания одобри официално договор за 44,26 милиона долара с компанията Indra за производство и доставка на тактическа радарна система с голям обсег Lanza LTR-25 за Украйна. Това включваше логистична подкрепа и беше планирано да продължи до края на 2026 г. Решението беше предшествано от среща на високо ниво в Мадрид, на която президентът Володимир Зеленски се срещна с испанските лидери в отбраната, за да обсъдят укрепването на военното сътрудничество.