Два Су-35С се сблъскаха над Курска област, един пилот загина

🇷🇺✈️ Два руски изтребителя Су-35С се сблъскаха във въздушното пространство на Курска област тази вечер, при което единият пилот загина, а другият беше ранен след успешно катапултиране. Първи за инцидентът съобщи авторитетният канал Fighterbomber в Telegram, чийто автор е бившият пилот Иля Туманов, който има тесни контакти в руската бойна авиация и по правило съобщава за нейни загуби преди Министерство на отбраната. Същото малко по-късно обяви и военният кореспондент Юрий Котенок, според когото точните обстоятелства все още не са известни. Съдбата на пилотите беше осветлена от Telegram канала на офицера Алексей Земцов и местното издание „Пепел. Курск“.

Най-сигурното известно обстоятелство относно втория самолет е успешното катапултиране на пилота му, което прави загубата на машината твърде вероятна. За първия няма съобщение за кацане, а за пилота му е съобщено, че е загинал. Взети заедно, сведенията оставят малко място за развръзка, различна от загубата и на двата изтребителя, макар нито един от източниците да не го заявява дословно. Руското Министерство на отбраната не е потвърдило дори самото произшествие, а името на загиналия не е обявено. За оцелелия се знае само, че е настанен в болница. Ведомството не публикува данни за загубите на летателен състав, а нито Туманов, нито Котенок уточниха конкретната част, към която са принадлежали самолетите, или имена на пилотите.

Именно тук се откроява разликата от другата докладвана загуба на Су-35, който беше свален от украински F-16 на 8 юли. Тогава Туманов призна загубата на самолета, но уточни, че всички са живи и здрави: пилотът беше спасен. Онзи епизод струва на руските въздушно-космически сили един изтребител, но без загуба на пилота. Според наличните сведения днешният инцидент над Курска област е довел до загубата на два броя Су-35, един загинал и един ранен пилот.

Мащабът на случая става по-ясен, когато загубата се сравни с темпа на доставките. По оценка на полския портал Defence24 от 3 септември руските въздушно-космически сили са получили 14 нови бойни самолета през първите 8 месеца на годината: Су-35С – 6, Су-57 – 4, Су-30СМ2 – 2 и Су-34 – 2. Загубите за периода са поне 8 самолета – долна граница, но не и окончателна сметка. Това включва един Су-57, три Су-34 и по един Су-30 и Су-35. Далечната авиация е загубила още един Ту-95 и един Ту-22М, а други два самолета са получили повреди с различна тежест.

Оттук идва и по-същественият ефект от сблъсъка. За първите осем месеца Defence24 отчита един загубен Су-35 – този, свален от украински F-16 на 8 юли. Днешният инцидент над руска територия добавя още два наведнъж. Като брой това е еквивалент на 1/3 от всички Су-35С, доставени досега през годината – загуба, настъпила без Украйна да изразходва нито една ракета или дрон.

Су-35С е активно използван боен самолет. Производителят го описва като изтребител от поколение 4++, а остава сред най-способните серийно произвеждани машини на руската тактическа авиация. Има радарна станция „Ирбис“ с пасивна фазирана антенна решетка за откриване на цели на голямо разстояние – и може да използва ракети въздух-въздух Р-37М с обявен обсег до 300 кm. Ролята му във войната срещу Украйна е двойна: Су-35С прикрива фронтовите бомбардировачи Су-34, докато те използват управляеми планиращи бомби за нанасяне на удари по украински позиции и градове в близкия тил, докато участва в прехващането на украински дронове и крилати ракети. Курска област е един от районите, в които тези задачи имат пряко оперативно значение – тя граничи със Сумска област и през нея преминават маршрути към този участък от фронта.

Загубата на два изтребителя сама по себе си надали ще промени въздушната обстановка в района. Няма и основание да се очаква ударите с планиращи бомби да спрат заради едно произшествие или прикритието на Су-34 да спре. Руският изтребителен парк е достатъчно голям, за да компенсира краткосрочно такава загуба. По-видимият ефект е върху баланса между загуби и нови попълнения, а не над непосредствената способност за провеждане на бойни полети – и той се вижда най-добре, когато загубите се съпоставят с темпа на новите доставки.

Около самото произшествие вече се оформя и версия за причината. Каналът на Земцов, който съобщи за смъртта на пилота, косвено приписа вината на Украйна с думите, че украинците ще отговарят за случилото се, без да представи доказателства за участието им. Киев не е поемал отговорност. Нищо в съобщенията на руските канали не сочи към външно въздействие: Туманов говори за сблъсък и за изясняване на причините, а не за свалени самолети. Твърдението няма опора в наличните данни и не се повтаря от другите цитирани канали.

Украински удари по руската бойна авиация през последните седмици действително има, но тези случаи са срещу самолети на земята и украинската страна публично е съобщила резултатите от тях. На 2 септември Генералният щаб съобщи за поразяването на две цели: МиГ-29 в авиобаза Милерово в Ростовска област на 27 август и вертолет Ка-27 в авиобаза Ейск в Краснодарски край на 30 август. И при двата случая изминаха дни между удара и официалното съобщение. Най-далечният от обявените случаи беше на 25 април, когато Силите за безпилотни системи (СБС) начело с Роберт Бровди заявиха, че са поразили четири самолета на летище Шагол в Челябинска област: два Су-57, един Су-34 и още един самолет от неуточнена модификация на серията Су. Летището се намира отвъд Урал, на около 1700 км от украинската граница. Според оценките тогава един Су-34 струва между 35 и 50 млн. долара, а един Су-57 – между 100 и 120 млн. NV публикува спътникови снимки в подкрепа на украинското твърдение. Русия не го коментира тогава, както не коментира и сегашния сблъсък.

Предприятието в Комсомолск на Амур продължава да предава Су-35С на партиди. 6 доставени машини за 8 месеца сочат, че производството продължава въпреки санкциите. Въпреки това цялостната картина не е толкова благоприятна: Defence24 отчита общо 14 нови бойни самолета за първите 8 месеца на годината и прави сравнение, че в предишни периоди обемът годишни доставки е достигал до 30 броя. При по-бавен темп на попълване небойните загуби престават да бъдат счетоводна подробност, защото намаляват този ограничен резерв от нови самолети, който трябва да компенсира и бойните загуби.

Узбекистан подменя съветските си изтребители с китайски J-10CE.

🇺🇿✈️🇨🇳 Появи се ясна снимка на китайски изтребител с маркировка, приписвана на Военновъздушните сили на Узбекистан. Тя беше публикувана в понеделник, 16 август, от Андреас Рупрехт, изследовател на китайската бойна авиация, който го определи като вероятно първото ясно изображение на J-10CE за страната от Централна Азия. Това е най-силната визуална индикация досега, че Ташкент подменя съветското авиационно наследство с техника, произведена в Чънду, макар самата снимка да доказва по-малко, отколкото се твърди около нея.

Силуетът на самолета е разпознаваем без особено съмнение. Делтовидно крило с предно хоризонтално оперение, свръхзвуков въздухозаборник без отделителна пластина от типа DSI, тъмен радарен обтекател и светлосива окраска насочват към J-10CE. Разпознаването като узбекски зависи основно от червеникавата маркировка до въздухозаборника, тъй като бордовите номера не се четат, а на фона се вижда единствено чисто небе без ориентири за геолокация. Публикуваните от 16 август версии са различни изрезки от една и съща снимка, поради което броят им не представлява независимо потвърждение.

Подобни доставки обикновено се проследяват по серийните и бордовите номера на самолетите. През юни 2025 г. онлайн акаунт с името Hurin, който следи китайската авиационна промишленост, публикува кадри на нови експортни единици J-10CE и посочи, че те не са предназначени за ВВС на НОАК. Потвърдени бяха видими номера 204, 205 и 206 от втората експортна партида. През август този акаунт съобщи за самолети, предадени на Узбекистан, с номера от диапазони 101X и 102X, които не отговарят на предишната партида. Рупрехт отбеляза, че при подобни разкрития обичайната последователност започва с неуточнени слухове и преминава през устно потвърждение от авторитетен източник, но без да има представени доказателства. В този случай тази последователност изглежда е прескочена.

В основата на всички последващи твърдения стои предполагаем договор за 24 самолета на стойност около 1 млрд. долара. Ташкент не е обявил официално нито брой на самолетите, нито график на доставките, нито стойност на сделката. При единствената документирана намеса на узбекската държава по темата не става дума за потвърждение. През април 2025 г. след като Defence Blog съобщи за вероятния договор, Агенцията за отбранителна промишленост към Министерство на отбраната на Узбекистан поиска материалът да бъде свален от сайта.

„Бих искал да Ви информирам, че тази информация не отразява реалността. В момента се водят преговори с няколко държави по въпроса и публикуването на подобни сведения може да повлияе на разговорите ни с други държави. Бихме били дълбоко благодарни, ако отложите статията за известно време. Щом бъде взето окончателно решение, ще Ви уведомим на Вашия адрес“, пише тогава висш служител на агенцията, която не е потвърдила, но и не е отрекла сделката оттогава насам, а Министерството на отбраната на Узбекистан е отказало коментар и пред местното издание Kun.uz.

Авиационният парк, който трябва да бъде заменен, наближава края на своя експлоатационен ресурс. Данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) за 2024 г. показват, че страната разполага с общо 12 действащи МиГ-29 и МиГ-29УБ. На съхранение се намират допълнителни 18 МиГ-29 и 26 Су-27 и Су-27УБ. Цената на един J-10CE се оценява в диапазона 40-50 млн. долара – под цените на предложенията от западни държави в същия клас.

Основната разлика в сравнение с наличния парк се крие в поколението бордова електроника, сензорите и въоръжението. МиГ-29 от ранните съветски серии използва импулсно-доплеров радар и може да пренася различни ракети въздух–въздух, част от които имат обсег от порядъка на 50 км. J-10CE разполага с радар с активна фазирана антенна решетка (AESA), китайски двигател WS-10B и ракети PL-15E с публично обявен максимален обсег до 145 км.

Тази комбинация позволява проследяване на повече цели едновременно и поразяването им от значително по-голяма дистанция. Каталожният обсег на една ракета обаче не е равнозначен на гарантирана дистанция за поразяване в реални бойни условия, тъй като зависи от височината, скоростта и курса както на самолета носител, така и на самата цел. За държава с дълги граници подобни способности биха осигурили по-широк периметър на въздушен контрол с по-малък брой самолети във въздуха.

Промяната обаче не се свежда само до обсега на прехващане. Съветските самолети са обвързани с руски резервни части, ремонтен цикъл и система за обучение на екипажи. Китайската платформа подменя изцяло тази верига, а според наличните данни узбекски пилоти вече минават преквалификация в Китай. Поръчката за 24 самолета би обвързала Ташкент с производителя в Чънду и със системата за логистична и техническа поддръжка за поне две десетилетия, което би направило решението трудно обратимо.

Китайската военна техника не навлиза в Узбекистан за първи път. Страната вече придоби зенитно-ракетния комплекс FD-2000 – експортния вариант на HQ-9. През февруари 2025 г. узбекските военни показаха друга китайска зенитно-ракетна система, с която вероятно заменят съветските С-125 „Печора“. Бойната авиация е следващата и най-скъпа стъпка по същата линия, тъй като изисква най-продължителния ангажимент за техническа, логистична и сервизна поддръжка.

Узбекистан е особено подходяща държава за пробив на китайската военна авиация. Властите в Ташкент се отказаха от членството в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) през 2012 г. Тогава на 28 юни те изпратиха съответната нота до секретариата на организацията, и оттогава завръщане изобщо не е било на дневен ред. Многовекторната политика продължава да стои в основата на външната политическа линия на страната.

Към това се добавя и икономическата сметка. Руската авиационна промишленост обслужва приоритетно собствените потребности в условията на продължаваща война срещу Украйна, което понижи доверието на чуждите клиенти в ключови условия като срокове за доставка, осигуряване на резервни части и изпълнение на модернизация. Покупката на руска военна техника носи риск от американски санкции по CAATSA: закон за противодействие на противниците на САЩ със санкции, отбелязва Aerospace Global News. До момента няма официална реакция на предполагаемата узбекска поръчка от страна на Москва. Според украинското издание Defense Express руските военни медии са отразили първоначалните съобщения през април 2025 г. с видимо раздразнение.

Предполагаемата поръчка не е изолиран случай. Търговската репутация на J-10CE до голяма степен стъпва върху пакистанската версия за въздушния сблъсък от 7 май 2025 г. Тогава ВВС на Пакистан обявиха, че този самолет е свалил индийски Dassault Rafale с ракета PL-15, изстреляна от голямо разстояние. Ройтерс пусна материал за сблъсъка на 2 август 2025 г. Индия не е потвърдила видовете загубени изтребители, а Dassault категорично отхвърли твърдението. Спорът за резултата остава открит, но отражението върху пазара вече е факт: Бангладеш води преговори за 20 самолета на стойност около 2,2 млрд. долара, като си постави за цел договорът да бъде подписан до август 2026 г.

Колко самолета действително са пристигнали в Узбекистан, остава наясно. Сведенията за първи 2 единици в Ташкент от юли 2025 г. не могат да бъдат проследени до официално държавно изявление. Твърденията за пристигането на още 4 самолета на 21 и 22 юли 2026 г. произхождат единствено от любителски акаунти на китайски граждани и не са получили потвърждение от нито една от двете страни.

Ако договорът реално е финализиран, Узбекистан вероятно ще получи целия предвиден обем. Искането за отлагане на публикацията с аргумента, че може да повлияе на водени преговори, сочи, че тази сделка поне е била разглеждана сериозно, въпреки че не доказва нейното окончателно сключване. Поредицата от кадри на нови експортни самолети през последната година също насочва към такова развитие.

Съществува обаче и алтернативно обяснение, подкрепено от предишните търсения на Ташкент. В края на 2023 г. той планираше поръчка на френски изтребители Dassault Rafale, която по-късно започна да буксува, а през 2025 г. вниманието му първоначално беше насочено към пакистанския JF-17. Съществената разлика е, че нито при Rafale, нито при JF-17 се появиха самолети с узбекски маркировки.

Посоката би била убедително потвърдена от снимка с ясно четими бордови номера, направена в узбекска авиобаза, от официално съобщение на Министерството на отбраната или евентуално участие на J-10CE на съвместно учение с чуждестранно присъствие. Хипотезата би отслабнала при продължаващо отсъствие на нови доставки до края на годината или евентуални поръчки на руски или пакистански платформи, шанс за което към момента клони към нулата.

Френски „Рафал“ прехвана командния самолет на ФСБ над Балтика

🇫🇷✈️🇷🇺 Самолетът, използван от ръководството на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация като въздушен команден пункт, е бил прехванат от френски изтребител над акваторията на Балтийско море. Машината се появи на кадър от обзора, публикуван от Въздушно-космическите сили на Франция след 4-месечното им дежурство в региона. Според полски авиационен журналист върху корпуса ѝ се вижда система за самозащита от типа на използваните и от руските президентски самолети.

Идентификацията е на полския авиационен журналист Пьотър Бутовски, който отбеляза системата със стрелка върху публикувания кадър. „Ту-214, прехванат от французите над Балтийско море, има лазерна система за самозащита LSZ-100 (следвайте стрелката). Ако бележките ми са верни, това е RA-64534, самолетът, който ползва ръководството на ФСБ. Системите LSZ-100 и LSZ-200 стоят и на Ил-96-300, с които лети Путин“, написа Бутовски в пост на английски. Обозначението LSZ-100 не фигурира в достъпните открити описания на руската авиационна техника и засега остава негова идентификация – с уговорката, която самият той прави за точността на бележките си.

Регистрационният номер обаче може да бъде проследен. Данните за въздушното движение и авиационните регистри посочват RA-64534 като Ту-214ПУ – вариант на пътническия самолет, трансформиран в команден пункт и комуникационен възел за превоз на висши държавни служители. Машината носи сериен номер 534 заводски номер 44912034. Построена е през 2021 г., изпитанията ѝ започват в Казан, а през юли 2022 г. влиза в експлоатация. Като оператор е посочен Специалният летателен отряд „Россия“, който обслужва държавните полети, докато самият самолет е поръчан за Федералната служба за сигурност.

Ту-214ПУ не е една машина, а част от малка серия специализирани самолети, поръчани в Казан за нуждите на държавното ръководство. Построени са общо 6 борда в 3 конфигурации – по два от всяка: Ту-214ПУ като въздушен команден пункт, Ту-214СР като комуникационен ретранслатор и Ту-214СУС в ретранслаторен вариант за Министерството на отбраната. Всички те са оборудвани с двигатели ПС-90А и имат обявена далечина на полета до 10 500 км. Споменатите от Бутовски Ил-96-300 са тежките 4-моторни самолети от руския президентски авиопарк.

Кадърът е част от отчет, публикуван в X от Военновъздушните и космически сили на Франция. Според него между 1 април и 31 юли контингентът е натрупал 540 летателни часа и е реагирал при 39 тревоги „алфа“ и 69 тревоги „танго“. „Алфа“ означава реално вдигане по бойна заповед за идентифициране на непознат самолет, докато „танго“ значи учебен прехват. Съюзното въздушно командване на НАТО докладва сходни данни при приключване на дежурството – над 540 летателни часа, близо 40 бойни и 70 учебни вдигания.

Френското участие беше част от 71-вия мандат на мисията за охрана на въздушното пространство над трите държави в Прибалтика и общо 12-ото разгръщане на Франция от 2007 г. насам, съобщи Министерството на въоръжените сили. През първите два месеца – от 1 април до 31 май – участваха 4 двуместни Rafale B от авиобазата Сен Дизие. До края на мисията на 31 юли те бяха заменени от 4 едноместни Rafale C от Мон дьо Марсан.

През литовската авиобаза Шяуляй минаха около 200 френски военнослужещи. Готовността се определяше според редуващи се режими: в „топлите“ седмици екипажите трябваше да излетят в рамките на 15 минути, а през „студените“ разполагаха с до три часа.

Оперативните задачи започнаха почти веднага. На 8 април френски Rafale B от Шяуляй и полски F-16 съпроводиха руски разузнавателен Ил-20 над Балтийско море. Това беше първото засичане на руски самолет от началото на френския мандат. На 20 април изтребители от няколко съюзни държави, сред които Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния, бяха вдигнати заедно с френските машини срещу руска въздушна група от два бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от около 10 изтребителя Су-30 и Су-35.

Задачите не се ограничаваха до балтийското небе. Според френското ведомство контингентът е участвал и във въздушното наблюдение по източната граница на Полша срещу неоторизирано навлизане на дронове и ракети. Екипажите се обучаваха съвместно с естонските и литовските ВВС в откриване и неутрализиране на безпилотни летателни апарати. По-голямата част от учебните полети на Rafale C се провеждаха с участието на поне една партньорска държава, най-често Румъния или Полша.

Най-сериозният епизод беше на 8 юни, когато френски Rafale C свали над Латвия предполагаем украински дрон камикадзе. Това беше първата бойна употреба на ракета MICA от френските ВВС в балтийския район. Капитан Жослен, който изстреля ракетата, участваше в първата си задгранична операция и реагираше на първата си реална тревога „алфа“. По-късно той и подполковник Ромен получиха латвийския Почетен знак за признание (Atzinības Goda zīme) от министъра на отбраната Раивис Мелнис. Латвийското министерство на отбраната определя навлизанията във въздушното пространство на страната като последица от руската електромагнитна война, но не посочва кой е изпратил апаратите.

Сваленият на 8 юни дрон се вписва в серия от инциденти, започнала през март. На 23 март украински дрон се разби край езерото Лависас в Литва, след като най-вероятно беше отклонен от руското радиоелектронно противодействие по пътя си към петролния терминал Приморск. Два дни по-късно два дрона навлязоха в Латвия и Естония от територията на Руската федерация, като единият се удари в комина на ТЕЦ Аувере.

Първото бойно сваляне беше извършено на 19 май, когато румънски F-16, базиран в Литва, унищожи над Естония дрон с предполагаем украински произход. Това беше и първото бойно ангажиране в 22-годишната история на балтийската мисия.

Френското дежурство съвпадна с година, белязана от ескалираща активност на руската военна авиация по източния фланг на НАТО. На 5 август Съюзното обединено командване в Брунсюм отчете ръст от над 250% при бойните вдигания в рамките на мисиите за подсилена въздушна охрана между юли 2025 и юли 2026 г. спрямо предходните 12 месеца. По данни на командването руски самолети многократно са доближавали съюзното въздушно пространство с изключени транспондери без подаден полетен план. Това налага вдигането на изтребители, които да установят самоличността им и да оценят поведението им.

През същия период беше разширен и оперативният мандат на мисията. През юли НАТО превърна мисията за въздушна охрана в мисия за противовъздушна отбрана разширени правомощия, включително за сваляне на обекти, представляващи заплаха. Промяната беше обявена от литовския президент Гитанас Науседа, след като на 21 май президентите на Естония, Латвия и Литва поискаха именно това в общо изявление.

Френските Rafale напуснаха Литва на 1 август, а на тяхно място в Шяуляй пристигнаха 4 Eurofighter Typhoon EF2000 от състава на италианските ВВС. Само 2 седмици по-късно на 14 август един от тях беше вдигнат от същата авиобаза, свали втори апарат над Латвия – в Балвския край, близо до руската граница.

Френското министерство не съобщава повече подробности за срещата с Ту-214 – нито датата на прехвата, нито маршрута на руския самолет. Публикуваният кадър остава единственото публично свидетелство за нея.

Гръцки F-16 кацна по корем на Закинтос и пламна, пилотът е невредим

🇬🇷✈️🔥 Гръцки изтребител F-16 се приземи по корем на пистата на летище Закинтос и се запали, след като по време на тренировъчен полет над водите на Йонийско море колесникът му отказа. Пилотът на машината успя да излезе от нея невредим, без да се катапултира. Инцидентът доведе до налагане на временна забрана за полети на летището на популярния туристически остров, познат на туристите и като италианското си име Занте, и отклони пристигащите полети към Атина, Корфу и Солун.

Кадри, заснети на пистата, показват едномоторния самолет легнал върху корпуса си, обгърнат от пламъци, които избухват край фюзелажа, докато екипи на пожарната се опитват да ги потушат с вода и пяна. Пилотът е напуснал самолета по нормалния ред, а не с аварийно изхвърляне, личи и от самите записи – фенерът и катапултната седалка остават на мястото си върху машината. Друго видео, заснето при подхода за пистата, потвърждава онова, което впоследствие беше обявено от командването: колесникът не е бил изваден преди допира.

Подполковник от ВВС Константинос Гравалос съобщи пред медиите, че машината F-16C Fighting Falcon, 1 от около 150-те, които Гърция поддържа на въоръжение, е претърпяла неуточнена техническа неизправност по време на тренировъчния полет. Пилотът е взел решение да се приземи аварийно на летище Закинтос, което носи името на националния поет Дионисиос Соломос. „В добро здраве е“, увери Гравалос. По официалната версия причината за аварията подлежи на разследване и засега остава неустановена.

Отвъд изявленията на официални лица гръцки репортажи очертават по-детайлна, но не съвсем потвърдена картина на случилото се. Според сведенията пилотът получил в кабината индикация за пожар или изтичане на гориво, спрял двигателя преди допира и се е насочил към Закинтос за аварийно кацане; предупредена навреме, пожарната разстлала предварително слой пяна по пистата, върху която самолетът се плъзнал по корем. Такава последователност би обяснила както пламъците веднага след допира, така и готовността на наземните екипи да ги потушат за минути, но ВВС не са я потвърдили и тя следва да се приема с уговорка.

Първоначални съобщения приписаха самолета на ВВС на САЩ, но още преди командването да направи официално изявление местните опознавателни знаци и характерната тъмносива схема на боядисване не оставяха съмнение кой е операторът.

Според местни медии самолетът принадлежи на 335-а ескадрила „Тигри“ от състава на 116-о бойно крило, базирано на летище Араксос в Западна Гърция, на около 30 км източно от Патра. Крилото обединява двете ескадрили (335-а „Тигри“ и 336-а „Олимпос“). И двете имат на разположение F-16 в модификация Block 52+ Advanced. Двете звена имат тежест в историята на гръцката военна авиация: 335-а е най-старата действаща ескадрила във ВВС, сформирана още през октомври 1941 г. на летище Акир в тогавашна Палестина, а 336-а „Олимпос“ е последното поделение в света, летяло на щурмовика A-7 Corsair II – самолет, изведен трайно от експлоатация едва на 17 октомври 2014 г., за да бъде заменен именно с F-16.

Гръцките F-16 днес летят от 4 бойни крила и общо 8 ескадрили, но по-голямата част от тях са разположени с лице към Егейско море: 111-о крило в Неа Анхиалос край Волос, 115-о крило в Суда на о-в Крит и щабът на тактическата авиация в Лариса образуват източния и южния гръб на изтребителната отбрана, където гръцки самолети редовно се вдигат за прехват на турски нахлувания във въздушното пространство над архипелага. Араксос стои встрани от тази ос – най-западната от базите с F-16, обърната към Йонийско море и западния фланг на страната, далеч от всекидневните търкания над Егея. Именно над Йонийско море се е провеждал и тренировъчният полет на авариралата машина.

Разположението на 116-о крило върви и с друга особеност: то събра последната и най-съвършена партида с гръцки F-16 Block 52+ Advanced, което направи Араксос дом на едни от най-модерните изтребители в парка на страната още преди началото на усилията по модернизация до стандарта „Viper“. Всички бойни самолети на гръцките ВВС носят характерната сива окраска „Aegean Ghost“, оптимизирана за видимостта и фона над морето – същата, по която в случая на Закинтос гръцката принадлежност на въздушната единица проличава от пръв поглед.

Официалното известие до авиаторите (NOTAM), с което пистата на Закинтос беше временно затворена за всичко освен одобрени медицински, правителствени и военни хеликоптери, беше издадено към 15:10 часа местно време. Пристигащите полети бяха пренасочени към Атина, Корфу и Солун, а засегнатите включваха полети от Обединеното кралство; островът, който посреща стотици хиляди туристи през целия летен сезон, за няколко часа остана без действаща въздушна връзка в разгара на пиковия трафик.

Инцидентът с унищожена или тежко повредена бойна машина, но невредим пилот и нито един пострадал на земята, нарежда случая сред незначителните аварии, които неизбежно съпътстват история на всеки голям флот изтребители. Кацането по корем е сред класическите сценарии, в които подготвен пилот и подготвена писта дават шанс машината да бъде ремонтирана, а екипажът – изведен безопасно; фактът, че седалката и фенерът остават по местата си, говори за точно такъв контролиран изход, а не непредвидено аварийно напускане.

Гърция е сред водещите оператори на F-16 в глобален план и най-големият европейски – 150 изтребителя в няколко различни варианта са гръбнака на нейната бойна авиация. Именно този флот в момента преминава през мащабна модернизация: по програма, стартирала през 2018 г., около 84 самолета от вариантите Block 52+ и 52M се привеждат към стандарта F-16V, известен и като Block 70/72 „Viper“ – с нова радарна станция с активна фазирана антенна решетка (AESA), обновена авионика и по-широки бойни способности. През април Гърция получи 50-ия модернизиран „Viper“, изминавайки половината път на програмата, която да продължи до около 2027 г. Успоредно с нея се предвижда втора вълна – привеждане на 38 изтребителя от по-ранната серия Block 50 към същия стандарт, с което по план гръцките ВВС трябва да разполагат с общо 121 машини F-16V. Инцидентът на Закинтос не засяга пряко този процес, но напомня колко натоварена е експлоатацията на един застаряващ авиационен състав, който е подложен на модернизация в движение.

Загубата на самолет не е нещо ново за гръцките ВВС, въпреки че случаите с фатален край остават рядкост. Най-тежката катастрофа в новата история на флота остава тази от 26 януари 2015 г. на авиобаза Лос Лянос край Албасете в Испания, когато гръцки F-16 се разби малко след излитане по време на учение на НАТО и уби 11 души – 2-мата членове на екипажа и 9 души на земята, предимно френски военнослужещи. С оглед на това изходът в Закинтос – пилот, отведен невредим, и нито един пострадал – илюстрира каква огромна е разликата между техническа неизправност, овладяна успешно до контролирано приземяване, и аварийно кацане, превърна човешка трагедия.

Към момента причината за отказа на колесника е неизяснена, а разследването на ВВС тепърва предстои да установи дали в основата стои чисто механична повреда на системата за прибиране и спускане на колесник или, както подсказват някои спекулации, по-ранен проблем с гориво или пожар, който е принудил пилота да свали машината по корем. Дотогава сигурни остават малкот но ключови факти: самолетът е гръцки, пилотът е невредим, а летището на един от най-натоварените туристически острови в страната се върна в нормален ритъм, след като пожарът беше потушен и пистата – разчистена.

Украйна свали руски Су-35 в източното направление

🇺🇦✈️🇷🇺 Военновъздушните сили на Украйна свалиха руски изтребител Су-35 на източния фронт в сряда. „Добра новина от ВВС! Днес сме минус поредния руски въздушен терорист“, гласи изявление в официалния канал на Командването на ВВС, без да оповести детайли за обстоятелствата при удара.

Ако свалянето се потвърди, то е чувствителен удар по руската тактическа авиация: Су-35 е сред най-съвременните самолети в редовна експлоатация на Въздушно-космическите сили, който е значително по-скъп от изтребителя-бомбардировач Су-34, какъвто погрешно беше посочен от мониторинг канали в минутите след удара.

Разграничението между двата вида не е дребен детайл. Су-35 е едноместен, двумоторен многоцелеви изтребител от поколение 4++, разработен на основата на съветския Су-27. Той е проектиран преди всичко за извоюване на въздушно превъзходство – прехват, борба за господство в небето и въздушен бой на големи разстояния, при това без да губи способността да поразява и наземни цели. Су-34, обратно, е ударна платформа, чиято основна работа е да бомбардира позиции, а през последните месеци все по-често и градове с планиращи авиобомби. Оттук идва и разликата в цената: оценките за Су-35 обичайно се движат между 75 и 85 милиона долара според конфигурацията и експортните условия, докато за Су-34 се посочват чувствително по-скромни стойности.

Онова, което превръща Су-35 сериозна заплаха за украинските пилоти, е комбинацията от маневреност и въоръжение. Двигатели с управляем вектор на тягата му осигуряват висока подвижност във въздушен бой, докато мощната бордова радарна станция е проектирана да открива цели на голямо разстояние. Машината носи широка гама въоръжение – от клас въздух-въздух като Р-77 и Р-37М през въздух-земя до управляеми авиобомби. Именно далекобойната Р-37М направи Су-35 постоянна опасност над фронтовата линия. Тази ракета е сред най-далекобойните от клас въздух-въздух в експлоатация – с обявен обхват до около 200 км – и Русия я носи както на Су-35, така и на тежкия прехващач МиГ-31К. Изстрелвана от голяма дистанция, тя принуждава украинската авиация да лети предпазливо и ниско и стеснява пространството, в което изобщо може да действа; заплахата от нея тежи върху всеки украински полет до фронта, независимо дали руският изтребител се намира във въздуха в конкретния момент. В хода на пълномащабната война Русия използва Су-35 широко: за ескорт на ударни самолети, за въздушни патрули край фронта, за пускане на далекобойни ракети и за оспорване на украинското небе.

Тъкмо затова загубата на Су-35 се различава по същество от свалянето на пореден Су-34. Бомбардировач като него инструмент за натиск на земята, но изтребителят за въздушно превъзходство е инструментът, с който Русия държи украинската авиация на разстояние. Всяка унищожена машина от втория вид докосва не толкова способността на Москва да удря наземни цели, колкото способността да оспорва самото небе, и то в момент, в който Киев постепенно въвежда в експлоатация западни изтребители F-16 и се опитва да върне инициативата във въздуха на своя страна.

Официално Киев не съобщи как е свален самолетът – дали с изтребител F-16, зенитно-ракетна система като Patriot или друг комплекс. Не бяха публикувани кадри от падналата машина, но това вероятно се е случило в окупираните територии. От руска страна канали в Telegram признаха загубата, като според военни блогъри пилотът е катапултирал успешно, след което е достигнал руските позиции. Такива разминавания около вида и обстоятелствата не са изключение: при сходно твърдение през юни 2025 г. украинската страна съобщи за свален Су-35, но публикува кадри на Су-34, което дълго подхранва спора коя точно машина е паднала.

Начинът, по който Украйна сваля руски машини, се промени осезаемо през последната година. Паралелно с изнесените напред засади със зенитно-ракетни комплекси, дебнещи самолети на подстъпите към бойното поле, Киев вече разполага с изтребители F-16, способни да носят западни далекобойни ракети клас въздух-въздух. Кое от двете е повалило днешната машина, остава неизвестно; но именно това съчетание – наземна ПВО, изтеглена по-близо до линията на контакт, и западни изтребители в небето – стои зад все по-честите руски загуби във въздуха.

По данни на Генералния щаб на Украйна, от началото на пълномащабната война руската авиация е изгубила 436 самолета и 353 хеликоптера. Ако видът на поразената машина бъде потвърден, това ще бъде деветият свален Су-35 за цялата война: Русия започна инвазията с около 100 такива изтребителя и до края на 2025 г. загуби 8 за 45 месеца ежедневни бойни действия – средно по 1 машина на 5-6 месеца – темп, който Москва явно приемаше за поносим, залагайки Су-35 редовно по фронта.

А Су-35 не е машина, която се попълва лесно. Скоростта на производство на руската авиационна индустрия е ограничен, а санкциите затрудняват достъпа до голяма част от електрониката и специалните компоненти, без които съвременни бойни самолети не могат да бъдат сглобени. Всеки свален Flanker-E изважда от строя не просто скъпо изделие, а един от сравнително малкото носители на далечния въздушен бой, върху които стъпва руската страна, за да държи украинската авиация надалеч.

Полша спира последните си МиГ-29 за Украйна заради провален обмен срещу дронове

🇵🇱⚔️🇺🇦 Полша няма да предаде на Украйна остатъка от изтребителите си МиГ-29, а поетапно ще ги изведе от експоатация, тъй като замисленият обмен по формулата „самолети срещу дронове“ окончателно се е разпаднал. Вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Кошиняк-Камиш обяви, че е предложил „партньорски подход“ – полските машини срещу украинска технология и производствен опит в сферата на безпилотните системи – за който Киев е дал своето съгласие, но въпреки това не е изпълнил ангажимента си. Това стана ясно от изявление на Кошиняк-Камиш пред Wirtualna Polska, потвърдено от украински и западни медии, което слага край на договорка, дискутирана повече от година.

„Украинците първоначално се съгласиха, но не спазиха договорката, така че няма да има МиГ-ове за Украйна – защото Полша няма дронове, нито способността да ги използва“, заяви Кошиняк-Камиш пред Wirtualna Polska. Причината за нежеланието на Киев да сподели технологията, добави министърът, се крие в историческия спор между двете страни. Украинската страна не е коментирала публично тази версия; целият разказ за провала на размяната засега стъпва на думите на полския министър.

Полша вече предаде на Украйна 14 свои МиГ-29 през 2023 г. – 4 през април и 10 през май – така че сегашното решение засяга последния остатък от флота, а не първата партида. По президентска линия само преди няколко месеци Полша заяви готовност да прехвърли и тези машини: през януари 2026 г. полският президент говореше за предаване на целия остатъчен флот. Броят на засегнатите самолети остава спорен – по едни данни в строй остават около 14 корпуса (11 едноместни и 3 двуместни), докато по други има 6-8 вече отписани изтребителя, които е трябвало да стигнат до украинските въоръжени сили до края на 2026 г. Двустранното споразумение за сигурност от юли 2024 г. предвиждаше прехвърляне на цяла ескадрила – най-малко 14 машини.

Разривът обаче е закотвен не толкова във военно-технически, колкото в исторически въпроси. Кошиняк-Камиш открито свърза отказа на властите в Киев с „историческите разногласия“ – евфемизъм за най-болезнената тема между двата съседни народа: Волинското клане (1943–1945), при което Украинската въстаническа армия (УПА) избива десетки хиляди поляци в тогавашна източна Полша. Варшава описва тези събития като геноцид или като етническо прочистване с белезите на геноцид – квалификация, приета с парламентарни резолюции през 2008 и 2013 г.; Киев я оспорва и настоява, че не е имало системен план за унищожение. Спорът за паметта тлее години наред, но от година насам се превърна в кървяща рана: изборът на консервативния историк Карол Навроцки за президент на Полша през август 2025 г. втвърди варшавската линия, а решението на Киев през май да удостои с почетното наименование „Герои на УПА“ щабно подразделение на своите специални части беше възприето във Варшава като пряка провокация. Именно в тази атмосфера полският министър представя провалената размяна – като поредната цена на нерешеното минало.

Наред с политиката тече и естествено остаряване на техниката. Свръхзвуковите МиГ-29 влизат на въоръжение в полските военновъздушни сили през далечната 1989 г. и изчерпват своя ресурс; сега те са разположени в 22-ра тактическа авиобаза в Малборк на север. Според пресслужбата на ведомството няма планове за по-нататъшна модернизация – машините ще се извеждат от експлоатация постепенно, с изчерпването на сертифицирания им летателен ресурс. Точният график за това ще остане строго поверителен, подчертава ведомството. Бъдещето на самото летище в Малборк не е напълно ясно, но официалните изявления потвърждават, че базата ще продължи да обслужва хеликоптери и съюзническа авиация, изпълняваща мисии за охрана на въздушното пространство по източния фланг на НАТО.

Полша преследваше точно онова, което Украйна натрупа през четири години пълномащабна война. Варшава вече готви мащабен свой флот от безпилотни системи, опирайки се на украинските уроци от бойната употреба на дронове – и именно достъпът до тази технология и производствено ноу-хау беше отплатата, която полската страна очакваше срещу застаряващите си изтребители. Провалът на размяната оставя Полша без бърз пряк път към украинския опит, а Киев – без допълнителни единици многоцелеви изтребителки, от които тактическата ѝ авиация остро се нуждае с оглед на изтощителната война във въздуха.

Отвъд конкретните сделки споменът за Волин прояжда практическото военно партньоство между два съюзника, които допреди година демонстрираха завидно единство. Полша остава сред най-големите военни и логистични поддръжници на Украйна и нищо в изявлението на Кошиняк-Камиш не подсказва разрив по тази основна линия. Но обвързването на конкретна сделка за придобиване на оръжие с нерешен исторически спор, а след това и на европейската перспектива на Украйна със същото условие, както министърът намекна, е сигнал, че Варшава все по-открито превръща паметта в политически лост. Дали това е тактически натиск преди нов кръг преговори, или трайно охлаждане, ще покаже не този провал, а следващата обща стъпка – или липсата на такава.

Украйна загуби два изтребителя МиГ-29 за денонощие.

🇷🇺💥🇺🇦 Руски медии излъчиха кадри, които показват камикадзе дрон „Геран-4“ да атакува изтребител МиГ-29 от състава на Военновъздушните сили на Украйна. Ударът е нанесен, докато самолетът се е подготвял за мисия на авиобаза Вознесенск в Николевска област, при което е бил унищожен. Местни източници потвърдиха загубата, но уточниха, че при атаката няма загинал личен състав. Отделно от това Командването на ВВС потвърди в официално изявление, че втори МиГ-29 е изгубен по време на бойна мисия над Полтавска област при все още неясни обстоятелства, а пилотът е успял да се катапултира на безопасно място.

Официалното изявление на Департамента за комуникации на Командването на ВВС на Украйна е директно: „Съобщаваме, че в нощта на 27 юни 2026 г. бе изгубена връзката с изтребител МиГ-29 от украинските ВВС, изпълняващ бойна мисия в Полтавска област. Потвърждаваме загубата на самолета, но украинският пилот се катапултира успешно, свърза се с екипа за търсене и спасяване и бе незабавно транспортиран в медицинско заведение за преглед и оказване на нужните грижи. Причините и обстоятелствата се разследват.“

Първата загуба, ударът срещу летището е нещо качествено ново в руската дрон кампания срещу украинската авиация. „Геран-4“ е най-новият руски камикадзе дрон с реактивен двигател, чието бойно разгръщане беше потвърдено от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна през май, след като подготовката за масовото му производство приключи през януари същата година. Това е значителна стъпка напред спрямо витловия „Геран-2“, производен на иранския „Шахед-136“, който Русия произвежда в огромни количества и който лети с крейсерска скорост от около 180 км/ч и носи 30-50 кг бойна глава.

„Геран-4“ използва турбореактивен двигател Telefly LX-WP-160, китайско производство, който вдига неговата крейсерска скорост до 350–500 км/ч. Той носи бойна глава от 50 кг или опционален термобаричен полезен товар от 90 кг, а декларираният му обсег достига 850 км – в сравнение с до 2500 км обсег на „Геран-2“ при по-ниски скорости. В останките от корпус на „Геран-4“ бяха открити компоненти от Обединеното кралство, САЩ, Германия, Китай, Швейцария, Япония и Тайван.

По-високата скорост на дрона има огромно значение при поразяването на самолети на земята. Украинските части с дронове-прехващачи, свалиха хиляди варианти на „Геран-2“, са оптимизирани предимно за по-бавни, витлови цели. Украинският 1020-и зенитно-ракетен полк потвърди едно сваляне на „Геран-4“ чрез прехващач STING на Wild Hornets в началото на май, което бележи първото потвърдено прехващане на този модел, макар че надеждността на противодействието в мащаб остава непотвърдена. Дрон, способен да развива 500 км/ч и достатъчно технологичен, за да локализира и удари самолет, подготвящ се за излитане, представлява заплаха от съвсем друг порядък в сравнение с бавнолетящите „Геран-2“, които мобилните наземни ловци на дронове в Украйна се учеха да преследват с години.

МиГ-29 е двумоторен свръхзвуков изтребител, разработен от съветското конструкторско бюро „Микоян“ като по-лек и евтин аналог на по-тежкия Су-27. Украйна наследи голям флот от Съветския съюз и поддържа своите бойни способности за тези над 4 години пълномащабна война благодарение на доставки от бивши съюзници от Варшавския договор, сред които Словакия, Полша и България. Oryx – проектът за разузнаване от публични източници (OSINT), който проследява визуално потвърдените загуби на бойна техника, е регистрирал над 100 унищожени украински самолета от февруари 2022 г. насам. В края на 2025 г. Полша се съгласи да прехвърли на Украйна оставащия си флот от МиГ-29 като част от споразумение за бартер, обвързано с получаване от нея на дрон технологии. Към средата на юни обаче полският заместник-министър на отбраната потвърди, че нито един самолет от тази партида все още не е доставен, тъй като задържа трансфера в очакване на договорените технологии от Киев.

Ударът по летището в Южна Украйна е поредния такъв срещу инфраструктура на украинската авиация, които Русия провежда с нарастваща упоритост, докато ПВО на Киев става все по-способна да се защитава срещу удари, изстрелвани от самолети. Дронове „Геран-2“ и преди са унищожавали хеликоптери на земята – най-вече при документиран удар срещу Ми-8 на хеликоптерна площадка в Михайловка, за който OSINT анализи посочиха, че липсва камуфлаж или близко прикритие от ПВО. Моделът на тези удари разкрива настоятелна руска логика: когато украинските самолети не могат да бъдат надеждно ангажирани във въздуха зарадизя ПВО и системи за радиоелектронна борба (РЕБ), те биват атакувани на земята с дронове, които могат да кръжат, да чакат и да удрят по време на прозорците за подготовка преди мисия.

Втората загуба, над Полтава, остава неизяснена. Украинските власти не я приписват на вражески действия и заявиха единствено че обстоятелствата се разследват. Полтавска област се намира в североизточната част на страната на около 350 км югоизточно от Киев, и в миналото е била място на предишни въздушни операции, сред които мисии за наземни удари и прехващане. Успешното катапултиране на пилота и неговото прибиране от екипа за търсене и спасяване предполагат, че загубата не е била катастрофално разрушение в корпуса по време на полет, а по-скоро контролирана последователност, което би могло да сочи към механична повреда, удар от вражеска оръжейна система или комбинация от причини. Какво точно е довело до падането на самолета остава неизвестно към момента на публикуване.

Взети заедно, тези загуби очертават двойния натиск върху украинския флот от МиГ-29: заплахата от дронове, преследващи самолети на земята и комбинацията от зенитни ракети, електронна война и оперативни рискове, която продължава да удря изтребители във въздуха. Всеки МиГ-29, който Украйна губи, е по-труден за замяна от предходните машини в инвентара. Полската партида е блокирана в дипломатическа безизходица, но никоя друга държава от НАТО в момента не използва тези самолети, освен България, която все още използва, макар с критични проблеми по поддръжката и пред извеждане.

Постепенният преход на Украйна към западни платформи, включително вече намиращите се на въоръжение F-16 и сделките за Rafale и Gripen, подписани в края на 2025 г., дава дългосрочен отговор. В краткосрочен план обаче, сутринта на 27 юни в бойни мисии летяха с два МиГ-29 по-малко.

F/A-18D Legacy Hornet на Морската пехота на САЩ се разби в щата Вашингтон, пилотът катапултира.

🇺🇸 Многоцелеви изтребител F/A-18D Legacy Hornet от състава на ескадрила VMFA-323 на ВВС на САЩ се разби, докато изпълнява полет по маршрут на ниска височина VR-1355 в щата Вашингтон, а успешното катапултиране беше уловено на видео.

На 13 юни около 12:00 ч. тихоокеанско лятно време, изтребител F/A-18D Hornet, зачислен към 11-та авиогрупа от 3-то авиокрило на Корпуса на морската пехота на САЩ, се разби на около 88 км югоизточно от Сиатъл по време на рутинна тренировъчна мисия. Пилотът катапултира успешно и беше прибран от местната шерифска служба.

„Причината за инцидента в момента се разследва. За да се запази обективността на разследването, засега не се предоставят допълнителни детайли. Разследването на авиационни произшествия може да отнеме няколко месеца, в зависимост от различни фактори“, гласи официално съобщение за пресата на 3-то авиокрило.

Любопитното е, че почти онлайн веднага започнаха да циркулират кадри, на които единственият пилот успява да катапултира от двуместния Legacy Hornet, както и експлозията след разбиването на самолета. Сблъсъкът е предизвикал горски пожар, който вече е обхванал площ от два акра, според Национален координационен център за горски пожари.

Инцидентът се е случил по протежение на визуален маршрут VR-1355, един от коридорите с ниска надморска височина, които преминават през национални паркове в Каскадните планини. Наричан разговорно „полетът за един милион долара“ както заради живописните гледки, така и заради забавното и „агресивно“ пилотиране, което може да се изпълнява в долините, VR-1355 е един от най-популярните нисковисочинни маршрути сред ескадрилите със самолети Growler, базирани на авиобаза Уидби Айлънд (NASWI).

Самолетът за електронна борба EA-18G Growler от 130-а ескадрила за електронни атаки (VAQ-130 „Zappers“) с двучленен екипаж се разби близо до мястото на настоящия инцидент, в близост до планината Рейниър, преди малко по-малко от две години – на 15 октомври 2024 г. Останки от самолета бяха открити в планински район от издирвателни екипи в сряда, 16 октомври. Съдбата на двамата военноморски летци на борда по време на катастрофата беше неясна до 21 октомври, когато ВМС на САЩ ги идентифицираха като лейтенант-командир Линдзи „Майли“ Еванс и лейтенант Сирена „Дъг“ Уайлдман.

Въпреки че Корпусът на морската пехота на САЩ не предостави детайли за точния вид или подразделение на разбилия се преди два дни Legacy Hornet, той почти веднага беше установен като борд №165412 с опашен код WS-415 от състава на ескадрила VMFA-323 „Death Rattlers“, базирана на авиобаза Мирамар, щата Калифорния, изпълнявал полет с повиквателна SNAKE 21. Това беше възможно благодарение на снимки на самолета докато излита от международно летище Кинг Каунти – Боинг Фийлд, където са дислоцирани машините Legacy Hornet на „Death Rattlers“ от Мирамар.

Наблюдателен фотограф от района на Пюджет Саунд е забелязал, че само 3 от 4 самолета са се завърнали обратно на летището на излитане, като липсващата машина е била именно с бордов номер 165412.

Крахът на FCAS: Франция и Германия се отказват от съвместния изтребител от ново поколение?

🇪🇺 Future Combat Air System (FCAS), буксуващият от години европейски проект за бойна авиация от ново поколение, изглежда е стигнал до безславен, но очакван край. Множество медийни публикации от днес сочат, че Франция и Германия, двата основни партньора в програмата, са взели решение да прекратят съвместния си проект за разработка на пилотиран изтребител от ново поколение (NGF) и свързаните с него бойни елементи – заключение, потвърдено от френски дипломат.

Според източници, сред които и вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, германският канцлер Фридрих Мерц е призовал френския президент Еманюел Макрон да сложи край на проекта NGF. Немският ежедневник цитира неназовани източници от федералното правителство в Берлин. Смята се, че двамата лидери са стигнали до извода, че участващите компании Dassault и Airbus не са успели да постигнат съгласие по ключови аспекти, свързани конкретно със съвместно разработвания изтребител.

На този етап се посочва, че Мерц и Макрон не виждат бъдеще за NGF, въпреки че все още не е съвсем ясно дали френското правителство споделя изцяло въпросната оценка и дали е готово да приеме последиците от нея. Тук е мястото да припомним, че в Европа съществуват поне три отделни инициативи под името FCAS.

Освен паневропейската версия, оглавявана от Франция и Германия (с Испания и Белгия за младши партньори), съществува конкурентен проект под британско ръководство. Неговото ядро е пилотираният изтребител Tempest, в него участват Италия и Япония, а днес е по-известен като Global Combat Air Programme (GCAP). Не на последно има и шведска програма за бойна авиация от следващо поколение, ръководена от Saab, която също носи името FCAS.

Връщайки се на днешните събития, френските дипломати са останали изненадани от това, което определят като неочаквани сигнали от страна на Берлин. От гледна точка на Франция, отговорността на политическите лидери е да поставят ясна посока на индустрията. Френските власти са разочаровани от засиления фокус на Германия към собствени решения, което заплашва да изтласка на заден план френския индустриален принос.

„Президентът на републиката и федералният канцлер проведоха обширни и чести дискусии относно начините за придвижване напред на този важен за европейската отбрана проект. И двамата лидери изразиха съжаление, че индустриалните партньори не са успели да стигнат до съгласие за продължаването му. Германските власти прецениха, че не е възможно да се оказва по-нататъшен натиск върху участващите компании. Франция остава убедена, че френско-германското партньорство е от ключово значение както за двете ни държаваи, така и за европейските ни партньори в сферата на отбраната и сигурността“, заяви френски дипломат пред The War Zone.

„Френските власти ще продължат да насърчават нашите индустрии и въоръжени сили да проучват възможности за амбициозни европейски проекти, които отговарят на интересите ни в областта на националната сигурност“, допълни той.

Макрон и Мерц са обсъдили бъдещето на FCAS миналата седмица в пореден опит да задържат програмата на повърхността, но в същото време канцлерът е ставал все по-гласовит в скептицизма относно перспективите пред проекта.

Програмата FCAS стартира още през 2017 г. с основна цел да предостави замяна на германските изтребители Eurofighter Typhoon и френските Dassault Rafale. Концепцията предвиждаше FCAS да бъде бойната авиационна система от следващо поколение на Европа, начело с пилотиран изтребител NGF, която да влезе в експлоатация около 2040 г. Към 2022 г. плановете бяха „демонстрационните полети“ да се проведат най-късно до 2028-29 г.

Не след дълго обаче проектът беше помрачен от спорове във връзка с разпределението на работните обеми и остава неясно доколко партньорите са напреднали в съгласуването на изискванията за NGF и стартирането на неговото проектиране.

От известно време се появяват съобщения, че Германия проучва алтернативи, сред които сценарий на цялостно отделяне от Франция в рамките на програмата. През февруари Мерц изрази за първи път публично съмнения за жизнеспособността на програмата с аргумента, че ключови въпроси от фазата на планиране продължават да са без отговор. Според него двете страни имат фундаментално различни оперативни изисквания към проекта.

Мерц посочи специфичните изисквания на Франция, включително наличие на способности за носене на ядрено оръжие и възможност за базиране на самолетоносач. Той изтъкна, че Париж опитва да моделира изтребителя изцяло по своите нужди, които не съвпадат изцяло с тези на Германия.

„Това не е основно политическо разногласие. Истинският проблем е в профила на изискванията. Ако не можем да изгладим тези различия, проектът не може да продължи“, заяви Мерц.

Ерик Трапие, изпълнителен директор на френския авиационен концерн Dassault, наскоро обяви проекта FCAS за мъртъв, ако Airbus откаже да сътрудничи, докато президентът Макрон продължи да полага усилия за неговата реанимация. Съществуват индикации, че той ще направи всичко възможно да запази програмата жива, и все пак е възможно общата архитектура на FCAS или ключови нейни компоненти да продължат съществуването си дори без NGF. FCAS винаги е имал за цел да внедри семейства от дронове, оръжия с въздушно базиране и различни авиационни платформи в рамките на всеобхватен „боен облак“ (combat cloud).

Федералното правителство на Германия смята, че „истинската същност на FCAS“ трябва да бъде продължена в ролята на общоевропейска „система от системи“, съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung. Каквото и да се случи оттук нататък, проектът изглежда се изправя пред най-голямото предизвикателство за своето съществуване до този момент.

Изключително спорно е дали Франция или Германия (дори с индустриална подкрепа и финансиране от Испания) биха могли да продължат разработката на изтребителя самостоятелно, което би могло да създаде условия за радикална трансформация преформатиране на европейските програми за бойна авиация.

На най-високо ниво вече се появиха хипотези, че водените от Обединеното кралство и двустранните германско-френски усилия в рамките на FCAS биха могли по някакъв начин да се обединят. Твърде малко вероятно е обаче всички тези партньори да постигнат единодушие по фундаментални за проекта въпроси. Също толкова спорно е дали той би могъл да приеме нови големи партньори на такъв късен етап.

Остава и въпросът с Швеция. Както съобщих миналия месец, Airbus е повдигнал възможността за партньорство със Saab по пилотирания тактически компонент на проекта. Това беше един от най-очевидните сигнали досега, че компанията проучва активно алтернативи на FCAS или поне мащабна ревизия на структурата на програмата.

Потенциално двете корпорации биха могли да се обединят за разработка на съвместен изтребител от следващо поколение, тъй като изискванията им вероятно ще са по-близки, отколкото тези на Франция. Германия и Швеция също така имат не толкова спешна нужда от изтребител шесто поколение, тъй като в момента Швеция внедрява Gripen E, а Германия очаква да получи F-35, както и допълнителни единици Eurofighter.

За Франция загубата на партньорите за NGF може да се окаже критична, въпреки че тя продължава да работи по модернизирани варианти на своите Rafale. През 2024 г. тя разкри и планове за разработката на нов безпилотен боен летателен апарат (UCAV), който да допълни бъдещия пилотиран изтребител Rafale F5. Индустриалната част на програмата за дронове ще бъде оглавена от Dassault, стъпвайки на предишния демонстратор nEUROn, който вече участва в изпитания с пилотирани бойни самолети. Предвижда се стандартът F5 да запази многоцелевия боен самолет на предна линия до около 2060 г. Това ще даде на Франция поне известно време да преосмисли следващия си ход.

Дроновете все по-често са част от пейзажа на германската бойна авиация. Закъсненията при внедряването на изтребител от шесто поколение може да бъдат компенсирани до известна степен с разработката на дронове от Airbus. Компанията вече ѝ предлага стелт дрона XQ-58A Valkyrie заедно с Kratos и започна работа по собствена стелт концепция за безпилотен ескорт (CCA), известна като Wingman.

На заден план изтребителят F-35 Lightning II на американската Lockheed Martin продължава да разширява своята клиентска база в Европа. Налице е също перспективата в бъдеще изтребителят от шесто поколение F-47 да бъде предложен за износ в региона, макар и негова ограничена версия.

Като цяло обаче крахът на програмата хвърля лоша светлина върху френско-германското сътрудничество, което категорично не успя да постигне единодушие по проект, сочен за флагман и крайъгълен камък в укрепването на способностите на европейската отбрана.

На прага на авиационното изложение ILA, което започва утре в Берлин, моментът за тази новина надали можеше да бъде по-неподходящ. От друга страна, нищо чудно още преди края на седмицата да станат ясни подробности за визията на Германия относно бъдещата ѝ програма за бойни самолети.

Украински пилоти ще се включват с полет на изтребители Mirage 2000 за Деня на Бастилията в Париж.

🇺🇦🤝🇫🇷 Два изтребителя Dassault Mirage 2000, управлявани от смесени френско-украински екипажи, ще участват във военния парад по случай Деня на Бастилията на 14 юли, като се очаква един от тях да бъде боядисан в цветовете на украинското знаме.

Според репортаж на Le Figaro от 7 юни, самолетите ще се включат във въздушния компонент на традиционния парад над Париж, летейки непосредствено зад аеробатичната група Patrouille de France. Участието илюстрира дълбокото сътрудничество между двете страни в сферата на отбраната и френската военна помощ за Киев в условията на продължаваща военна агресия на Русия.

Le Figaro уточнява, че тазгодишното издание на празничния парад за Деня на Бастилията ще постави силен акцент върху европейската сигурност и подкрепата за Украйна. В него се очаква да се включат близо 10 000 военнослужещи, а броят на тежкото въоръжение и летателните апарати ще бъде значително по-висок спрямо парада, проведен миналата година.

Двата изтребителя Mirage 2000 ще бъдат пилотирани от смесени френско-украински екипажи. Очаква се един от тях да получи специално покритие с националните цветове на Украйна.

Планираният полет идва, след като френски авиационни инструктори започнаха обучението на украински пилоти на платформата Mirage 2000-5F. В началото на 2025 г. Елисейският дворец потвърди, че личен състав от ВВС на Украйна преминава обучение за работа с машините, които по-късно бяха доставени в рамките на поредния пакет с военна помощ.

За първи път Франция обяви плановете си да прехвърли изтребители на Украйна през юни 2024 г. Първите единици пристигнаха през февруари 2025 г. и бяха последвани от нови доставки в последващи партиди.

Парадът по случай Деня на Бастилията ще включва и френски части, служили наскоро по източния фланг на НАТО, включително участия в мисии на територията на Естония, Полша и Румъния. Очаква се той да послужи като публична демонстрация на военната готовност и непоколебимия ангажимент към сигурността в Европа.‎

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински пилот на френски изтребител Mirage 2000 съобщи за 98% успеваемост в прехващането на руски дронове и ракети. В рядко интервю пред камера той похвали самолета и неговото представяне срещу въздушни заплахи и отправи призив за допълнителни доставки на изтребители и далекобойни оръжия от западните партньори на Украйна за укрепване на нейните способности за въздушна отбрана.

Израел нанесе ответни удари срещу Иран.

🇮🇱🎯🇮🇷 Военновъздушните сили на Израел предприеха преди броени минути мащабен удар по военни цели в западен и централен Иран, стана ясно от официално изявление на Израелските отбранителни сили (IDF), които потвърдиха за поразени обекти на „иранския терористичен режим".

Ударът не е изолиран инцидент, а актът, който окончателно погребва крехкото примирие от 8 април и вероятно вероятно ще върне региона в състоянието на открита война, от което дипломацията се опитваше да го изведе в последните 7 седмици. Израелските действия са директен отговор на иранския обстрел с балистични ракети срещу северен Израел, извършен часове по-рано – първия такъв от влизането в сила на примирието – в открито предизвикателство към искането, отправено от американския президент Доналд Тръмп към премиера Бенямин Нетаняху да се въздържи от ескалация.

Геометрията на удара е добре позната от последната въздушна кампания, стартирала на 28 февруари, Масирани формации от израелски изтребители прелетяха през въздушното пространство на Сирия и Ирак – най-краткият маршрут от Леванта към Иран, по който те преминаваха и в предходната фаза на войната. Ирак, както и винаги, не е състояние да възпрепятства това преминаване, което всеки път илюстрира колко малко суверенен контрол върху собственото си небе упражняват федералните власти в Багдад. Ситуацията в Сирия е аналогична, особено след свалянето на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. и последвалите израелски удари, унищожили последния останал противовъздушен капацитет на страната.

Спектърът на поразените обекти очертава систематични удари, насочени едновременно към военновъздушната мощ, противовъздушната отбрана, ракетното производство, индустрията за дронове и командно-репресивния апарат на Революционната гвардия:

• В Техеран и околностите: Докладвани са множество експлозии в западните предградия на столицата, като кадри потвърдиха директни попадения в района на летище „Мехрабад“, което има двойно цивилно-военно предназначение, тъй като подслонява ирански бойни самолети. Удари са регистрирани в Кередж – ключов индустриален пояс, разположен северозападно от столицата.
• В провинция Исфахан: В Наджафабад беше поразен склад за сглобяване на дронове. Регионалният център остава критичен възел за иранската балистична програма със своите производствени и изследователски мощности.
• В останалите региони: В Табриз беше ударена площадка за балистични ракети, докато в Есламабад-е Гарб (западната провинция Керманшах) беше нанесен прецизен удар по комплекс на Революционната гвардия в опит за ликвидиране на висши ръководни кадри. Взривове бяха отчетени и в Урмия, провинция Западен Азербайджан – направление близо до турската граница, където Израел вече е поразявал летищни обекти.

Качествено нов елемент, ако бъде потвърден, е ударът по остров Харк. Пристанището в Персийския залив, през което минава до 90% от износа на ирански петрол, вече беше мишена на удари през пролетта, но тогава както и двата съюзника (САЩ и Израел) поразиха единствено военни цели на острова и съзнателно оставиха петролно-газовата инфраструктура, която по-късно е оценена като практически непокътната. Ключов детайл от тази нощ е не дали Харк е ударен, а каква е била конкретната цел: повторение на предишните атаки или първото известно посегателство срещу самия терминал. Прекрачването на този праг – който САЩ не пожела да премине досега – би превърнало кампанията от такава, насочена срещу военната машина на режима, към директна атака срещу икономическото му оцеляване, с незабавно отражение върху цената на барела и сигурността на залива.

Междувременно израелски канали докладват, че Военноморските сили на Израел са участвали в ударите, като са изстреляли крилати ракети с голям обсег от източната част на Средиземно море, а на кадри от Бейрут могат да бъдат видяни снаряди, преминаващи през небето над града. Израел притежава система с подводно базирана с такъв обсег – крилатата ракета Popeye Turbo от подводниците клас „Делфин", която може да поразява цели до 1500 км.

В последователността, довела до размяната на удари от изминалата нощ, се забелязва очевидна ескалационна верига. На 7 юни въздушен удар по щаб на Хизбула в южните предградия на Бейрут в отговор на атака от страна на терористичната групировка срещу северните общности на Израел, бе извършен без предварително известие от страна на IDF. По данни на ливанското здравно министерство, 2 души загинаха, а други 20 са ранени. Техеран, който предварително заплаши, че удар срещу Хизбула в Бейрут ще доведе до пълномащабна регионална война, отговори със залп от балистични ракети срещу Израел – първия такъв след влизане в сила на примирието през април, при което бяха докладвани редица взривове в северен Израел. По-късно израелското командване обяви, че всички ирански ракети, изстреляни срещу страната през нощта, са свалени, с изключение на попадналите в безлюдни площи. Президентът Доналд Тръмп обяви пред Axios, че планира да разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да го убеди да не отвръща. Ударите от последния час са отговорът на това искане – и той е отрицателен.

Оперативната уязвимост, която Израел експлоатира, е наследство от пролетта. Противовъздушната отбрана на Иран понесе системна деградация от съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, която стартира на 28 февруари 2026 г. – офанзива, която през първите 12 часа въвличаше близо 900 удара по ешелонираната ПВО, ракетна инфраструктура и военно-политическото ръководство на Иран, отнемайки живота на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки други ръководни кадри.

След над 5 седмици бомбардировки иранската ПВО мрежа така и не беше възстановена; повторното проникване в дълбочина, до ключови градове като Техеран, Исфахан и северозападните части на страната в рамките на една нощ подсказва, че темпото на това възстановяване остава далеч зад готовността на Израел отново да го тества. Асиметричното съотношение между израелските способности за поразяване и иранските такива за отбраняване е оперативната предпоставка, която прави подобна кампания не само възможна, но и опасно изкушаваща.

Същинското събитие от изминалата нощ не е самата размяна на удари, а структурният колапс на архитектурата за деескалация, която Вашингтон изгради, за да замрази войната от пролетта. Примирието между САЩ и Иран, сключено на 8 април и удължено безсрочно на 21 април, не почиваше на споделен интерес от мир, а на взаимно изтощение и американски натиск. При положение, че ливанският и иранският фронт отново се вплетоха в обща ескалация – обстрелът на Хизбула по северен Израел, ответният израелски удар по Бейрут, иранската ракетна атака срещу Израел и израелския удар срещу Иран – натрупаните със седмици нарушения вече прераснаха от постепенна ерозия в окончателно загърбване на примирието.

По-показателен от ударите е политическият факт, че те бяха нанесени въпреки изричната молба на президента Тръмп – индикатор за свиващия се лост на Вашингтон над вземането на решения от страна на Израел и неговото връщане към доктрината на ескалационна доминация, в рамките на която инициативата се откупува с готовност за поемане на риск от нова ескалация. А той вече не е хипотетичен: през изминалата седмица ирански дронове бяха свалени в небето над Ормузкия проток, а балистични ракети реализираха попадения в Кувейт и Бахрейн – напомняне, че всяко ново стъпало неизбежно ще въвлече Персийския залив и енергийните коридори.

Неясно остава единствено дали израелските удари от изминалата нощ ще останат с ограничени по обхват, с цел връщане на възпирането, или ще се окажат началото на нова устойчива кампания на въздушни удари по образец на тази от пролетта. Наблюдаваните индикации клонят към второто, но окончателния отговор ще зависи от това дали през следващите 24 часа ударите ще продължат и дали отговорът на Иран ще възпроизведе този от март с масиран ракетен обстрел, превърнал размяната на удари в пълномащабна война. Дотогава по-предпазливото заключение е, че примирието е мъртво, а въпросът вече не е дали войната се завръща, а с каква интензивност.

Френски изтребители Rafale прехванаха два руски Су-30СМ над Прибалтика.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale бяха вдигнати по тревога от авиобаза Шяуляй в Литва, за да прехванат два руски изтребителя Су-30СМ, навлезли във въздушното пространство на страната без полетен план. Генералният щаб на Въоръжените сили на Франция публикува кадри от операцията и уточни, че тревогата е била задействана в изключително кратък срок, тъй като руските самолети са навлезли във въздушното пространство на Прибалтика без разрешение, което е наложило реакция.

Су-30СМ е руски многоцелеви изтребител от поколение 4+. Това е същият тип самолет, който френските Rafale неотменно съпровождат, откакто на 31 март Франция пое от Испания мисията на НАТО по охрана на балтийското въздушно пространство (Baltic Air Policing). През април френските сили проведоха четири извънредни излитания в рамките на седмица, идентифицирайки и ескортирайки шест руски военни самолета, включително Су-30СМ и самолет за електронно разузнаване Ил-20М. Това последно прехващане, публикувано в профила на френската армия в социалните мрежи без уточнена конкретна дата (но с непосредствена актуалност), допълва модела на руската въздушна дейност по източния фланг на НАТО, ескалирала откакто Франция пое ротацията в региона.

Авиобаза „Шяуляй“, разположена на около 130 км от руската граница в централна Литва, действа като основен център на НАТО за въздушна охрана на балтийските държави от началото на мисията през 2004 г. – годината, в която Естония, Латвия и Литва се присъединиха към алианса, без да поддържат собствена бойна авиация.

Базата приема на ротационен принцип контингенти от съюзнически изтребители за периоди от четири месеца, като всеки от тях отговаря за непрекъснатата противовъздушна отбрана на трите балтийски държави. Франция разгърна 4 изтребителя Rafale B и над 100 военнослужещи, за да оглави настоящата ротация, а Румъния осигури паралелен принос. Френските екипажи в „Шяуляй“ оперират с контейнери за целеуказване Thales TALIOS, които позволяват визуална идентификация на самолети на големи дистанции, без да се налага приближаване в зоната на пряка видимост. Тази способност се оказа изключително полезна в балтийските условия, където Русия често изпраща самолети към въздушното пространство на съюзниците без транспондери, радио контакт или полетни планове.

Нахлуването на Су-30СМ в балтийското въздушно пространство представлява по-тежка провокация в сравнение с разузнавателните и патрулните самолети, които по-често се появяват в докладите за извънредни прелитания в региона. Су-30СМ, произвеждан от корпорацията „Иркут“ и експлоатиран в значителни количества от Западния военен окръг на Руската федерация, е боен самолет, способен да носи полезен товар до 8000 кг с боен радиус от 1500 км. Това му позволява да действа в целия регион от авиобази в Калининград, Псковска и Ленинградска области. След прехващанията през април Military Watch съобщи, че френските пилоти, използващи контейнери TALIOS, са идентифицирали Су-30СМ, въоръжени с антирадарни ракети Х-31 – оръжия, специално проектирани за унищожаване на радарните системи на НАТО. Това е конфигурация на въоръжението, която анализаторите от Army Recognition определят като индикация за мисии, свързани с потискане на вражеската ПВО, а не с рутинна демонстрация на сила.

Дейността на руската бойна авиация в Балтийско море ескалира прогресивно след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. На 21 април самолети на НАТО от Франция, Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния излетяха едновременно, за да прехванат руска формация над Балтийско море, която включваше два свръхзвукови бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от 10 изтребителя – една от най-мащабните формации в цялата история на мисията. Руското министерство на отбраната определи този полет като планиран и законен, проведен над неутрални води. Позицията на НАТО беше, че самолетите са нарушили правилата, изключвайки транспондерите си, летейки без полетен план и отказвайки комуникация с ръководство на въздушно движение. Същият модел беше наблюдаван и при последното навлизане на Су-30СМ, описано във френската публикация.

Приносът на Франция към охраната на балтийското въздушно пространство от 3 месеца насам генерира видимо по-висок обществен отзвук в сравнение с повечето предишни ротации. Профилът за френски военни операции публикува редица видеоклипове и публикации в реално време за извънредни излитания, прехващания и ескорт. Няколко военни експерти отбелязаха, че това поведение в комуникацията е по-напористо от типичния подход на Франция към оперативната прозрачност. Седмицата с 4 извънредни излитания в рамките на 7 дни получи широк отзвук в специализирани медии в Европа именно защото французите избраха да документират и популяризират всяко прехващане, правейки видим оперативен ритъм, който преди това беше ясен за експертите, но достигаше рядко до широката публика.

Полша прие първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“.

🇺🇸✈️🇵🇱 Първите три изтребителя от пето поколение F-35A „Husarz“ за Военновъздушните сили на Полша кацнаха в 32-ра тактическа авиобаза в Ласк около 18:20 ч. местно време на 22 май, прелитайки от завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, с междинно кацане в авиобаза Лажеш на Азорските острови.

Изтребителите носят тактически номера 3509, 3510 и 3511 и бяха пилотирани от американски пилоти на договор – стандартна процедура за доставка, подкрепена от самолети-цистерни за дозареждане във въздуха от състава на ВВС на САЩ.

По време на трансфера машините временно носеха националните отличителни знаци на САЩ в съответствие с официалните изисквания. След навлизането си в полското въздушно пространство, изтребителите F-35A бяха посрещнати и ескортирани от двойка полски изтребители F-16C/D.

Един от ескортиращите самолети беше пилотиран от генерал-майор Иренеуш Новак, заместник-командващ на Въоръжените сили на Полша. След кацането и рулирането в Ласк, самолетите бяха посрещнати с традиционния воден салют.

„Това е важна повратна точка, която наистина променя оперативните възможности на целия полски съюз. [...] Тя променя и сигурността в целия регион“, посочи вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш по време на церемонията по посрещането.

„Полските F-35 – първите самолети пето поколение по източния фланг на НАТО – променят изцяло сигурността в региона. Всичко това изгражда нова архитектура за сигурност, чиито вектори на източния фланг са насочени на север към Швеция и на юг към Турция, което за нашето правителство днес е абсолютен приоритет“, допълни Косиняк-Камиш.

Полша поръча 32 единици F-35A „Husarz“ по силата на междуправителствено споразумение (Letter of Offer and Acceptance). Първите 8 самолета в момента са разположени в авиобаза Ебинг във Форт Смит, щата Арканзас, където се използват за обучение на полските пилоти и наземен персонал. Въпросните машини вече натрупаха над 1000 полетни часа за последните 18 месеца. Трите доставени единици бяха сглобени в завода на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас, където ще бъде изградена половината от партидата, поръчана от Полша.

Останалите 16 самолета се очаква да бъдат доставени от европейската производствена линия на компанията в Италия. До края на тази година в Ласк трябва да пристигнат още 11 изтребителя F-35A.

Косиняк-Камиш уточни, че обучението на пилотите и техническия състав, отговорен за F-35A, продължава както в САЩ, така и в Полша. Догодина трябва да бъдат получени още 12 самолета, а последният поръчан изтребител трябва да пристигне в Полша през 2029 г.

Планира се 32-та изтребителя да оборудват две тактически авиационни ескадрили. Първата ще бъде базирана в Ласк, където разширяването и модернизацията на наземната инфраструктура вече приключиха, докато втората ще бъде разположена в 21-ва тактическа авиобаза в Свидвин, където строителните дейности продължават.

Модернизацията на базата в Ласк започна през 2022 г. и въвличаше над 10 инвестиционни проекта, обхванали оперативен център, център за поддръжка и ремонт, енергийна, водопроводна, канализационна и горивна инфраструктура и зони за сигурност.

Работите в Ласк приключиха през ноември 2025 г. Базата получи акредитация от Пентагона през март, с което се потвърди официално, че отговаря на изискванията за техническо обслужване и информационна сигурност.

Според военния министър общата стойност на инвестиции в инфраструктура в Ласк възлиза на 2,5 млрд злоти. В бъдеще правителството на страната може да вземе решение за закупуване на допълнителни самолети F-35A „Husarz“, което би позволило формирането на трета или дори четвърта ескадрила.

Кралските ВВС разгръщат APKWS на изтребители Typhoon срещу иранските дронове.

🇬🇧⚔️🇮🇷 Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви оперативно разгръщане на новата анти-дрон система Advanced Precision Kill Weapon System (APKWS) върху изтребители Eurofighter Typhoon на Кралските ВВС в Близкия изток.

Системата е въведена в експлоатация от 9-а ескадрила на Кралските ВВС, базирана на авиобаза „Акротири“ в Кипър, която провежда операции за защита на въздушното пространство от заплахата на иранските дронове и ракети. Според изявление на министерството оперативното разгръщане е постигнато по-малко от два месеца след първите изпитания – рекордно кратък срок, осигурен чрез ускорена процедура за поръчка заедно с индустриални партньори BAE Systems и QinetiQ.

APKWS е лазерен пакет, който превръща наличните 70-мм неуправляеми ракети „Хидра“ в прецизни оръжия – без подмяна на самата ракета, само с добавяне на лазерен търсач. Цената на един пуск е около 20 000 щатски долара – значително по-ниско от стандартните управляеми ракети въздух-въздух като AIM-120 AMRAAM и AIM-9X Sidewinder, чиято цена варира от 400 000 до над 1 000 000 долара за брой. През март 2026 г. в изпитанията беше проведен успешен удар по наземна цел, а през април пилотите на 41-ва изпитателно-оценъчна ескадрила проведоха успешни стрелби въздух-въздух, които потвърдиха способността на системата да поразява дронове. Един Typhoon може да носи няколко пускови блока с APKWS, осигурявайки множество поражения на дронове в един полет – асиметрия, която принципно променя икономиката на отбраната срещу масови безпилотни атаки.

Разгръщането на APKWS се вписва във регионална анти-дрон мрежа, вече установена от Обединеното кралство в страните от Залива. През март министърът на отбраната Джон Хийли обяви разполагането на зенитно-ракетен комплекс Sky Sabre – с радар Giraffe за 360-градусово покритие на разстояние до 120 км и пускови установки Land Ceptor, способни да насочат едновременно 24 ракети CAMM със скорост до 3700 км/ч, в Саудитска Арабия.

Лекият многофункционален ракетен комплекс (LMM) на Thales UK (производство в Белфаст) беше разположен в Бахрейн. Ракетната система Rapid Sentry и системата за откриване на дронове ORCUS бяха активирани в Кувейт. На 10 април на Лондонската отбранителна конференция Хийли обяви и многомилионен договор с британската компания Cambridge Aerospace за доставка на безпилотен прехващач Skyhammer – със скорост 700 км/ч и обсег до 30 км – за британските въоръжени сили и партньори от Залива, с първи доставки през май.

Към момента британските изтребители в региона са натрупали над 2500 летателни часа от началото на войната с Иран – еквивалент на над три месеца непрекъснат полет. Въздушната кампания срещу Ислямската република, започнала като съвместни удари на САЩ и Израел, в които по-късно се включиха арабски партньори (Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт), изтощи ескалационната стълбичка на Иран, но не и способността му да изпраща дронове „Шахед“ и балистични ракети по обектите в Персийския залив. Само ОАЕ са прехванали над 2256 безпилотни апарата, 537 балистични и 26 крилати ракети, изстреляни от територията на Иран, според данни към 9 април. Обединеното кралство не взе участие в самите удари срещу Иран – британските изтребители се ограничиха до отбранителна роля, прехващайки ирански ракети и дронове над Катар, Йордания, Ирак и Кипър.

Икономическата логика на APKWS е ключова за защитата от безпилотната заплаха. „Шахед-136“ продължава да бъде водещ елемент в иранския безпилотен арсенал и се произвежда за около 30 000 до 50 000 щатски долара. Стандартна ракета AIM-120D AMRAAM, използван от Typhoon за прехващане, струва 1 млн долара. Уравнението беше категорично неизгодно за защитника: всяко прехващане струва 20–30 пъти повече от самия дрон. APKWS обръща изцяло уравнението (20 000 срещу 30 000–50 000 долара), което прави масираните обстрели с дронове икономически нерентабилни за нападателя. Същата логика стои зад инвестициите на САЩ в лазерни системи и интеграцията на слой за борба с дронове в мрежа за ПВО/ПРО на Израел.

Настоящото разгръщане отразява и по-широка преориентация на отбранителните приоритети на Обединеното кралство, утвърдени през януари, когато Министерство на отбраната ангажира 650 милиона паунда бюджет за модернизация на флота от изтребители Typhoon, която осигури над 1500 работни места в страната и гарантира оперативна способност на самолета поне до 2040. Кабинетът на Кийр Стармър обяви и най-голямото устойчиво нарастване на военните разходи от края на Студената война, които трябва да достигнат 2,6% от БВП към 2027 г. Тази политическа линия е тясно свързана с двойната роля на Кралските ВВС: защита на източния фланг на НАТО от руската заплаха (дронове многократно нахлуха в Полша, Прибалтика, Румъния) и подкрепа на партньорите от Персийския залив срещу иранската заплаха.

Скоростта на интеграция на APKWS – под два месеца от изпитанията до оперативно разгръщане – е показателна за новата процедура по поръчка, ориентирана към „устойчива бойна готовност“. BAE Systems (производител на Typhoon) и QinetiQ (частично държавна компания за инженерни изпитания) изпълниха техническата интеграция в рамките на държавна програма за бързо разгръщане. Договорът с британския стартъп Cambridge Aerospace е показателен за втора тенденция: ангажиране на дребни и средни компании за специализирани компоненти на нискобюджетните способности, в отговор на доказаната неефективност на големите оръжейни системи срещу масовите безпилотни заплахи. Подобна логика се прилага и от САЩ (програма „Replicator“ на Пентагона) и от Германия (т.нар. agile procurement).

Разгръщането на APKWS върху Typhoon в Близкия изток не е случаен технически избор, а елемент от стратегия за установяване на бюджетен слой за защита от безпилотни заплахи в две паралелни направления – Персийския залив срещу Иран и източният фланг на НАТО срещу Русия. Постигнатата под два месеца оперативна готовност на системата е първият тест на новата процедура на Министерството на отбраната за съкращаване на цикъла от изпитание до бойно използване – модел, който вероятно ще се възпроизведе в редица други оръжейни системи в близките 12–18 месеца.

САЩ изпратиха изтребители F-22 Raptor на база Кадена в Япония

🇺🇸✈️🇯🇵 Стелт изтребители F-22 Raptor от две ескадрили на ВВС на САЩ пристигнаха на авиобаза Кадена на японския остров Окинава в рамките на поредна ротация на най-способния американски изтребител за въздушно превъзходство в Западния Пасифик, съобщава пресслужбата на ВВС на САЩ.

Самолетите са от 90-а изтребителна ескадрила към съвместна база Елмендорф-Ричардсън, Аляска, и от 27-а изтребителна ескадрила към съвместна база Лангли-Юстис, Вирджиния. На Кадена те ще действат съвместно с бомбардировачи, разузнавателни и изтребителни самолети от четвърто и пето поколение, които вече са базирани там.

Екипажите и техниците на F-22 ще се интегрират с оперативните и техническите групи на 18-о крило, както и със съюзнически и партньорски сили, с цел усъвършенстване на бойните тактики, укрепване на оперативната съвместимост и поддържане на бойна готовност.

F-22 Raptor съчетава стелт конфигурация, която свежда до минимум радарното отражение, радар AN/APG-77 с активна фазирана антенна решетка, усъвършенствани пасивни сензори, както и тягово векториране за изключителна маневреност. Неговата способност да открива и поразява противника на големи дистанции при минимална радиолокационна сигнатура му осигурява асиметрично предимство във въздушния бой.

Авиобаза Кадена, определяна като „крайъгълен камък на Тихия океан“, заема южната част на остров Окинава, което ѝ осигурява пряк оперативен достъп до Тайванския пролив, Корейския полуостров и Южнокитайско море. В нея е постоянно базирано 18-о крило, което е най-голямото бойно крило на ВВС на САЩ.

Разполагането се извършва в подкрепа на двустранния съюз между Япония и САЩ в сферата на сигурността с оглед на нарастващата дейност на китайската военна авиация в близост до японското въздушно пространство. Японските изтребители за прехват са вдигани по тревога с рекордна честота през последните години в отговор на тази активност.

В съобщението се отбелязва, че ротациите на Кадена поддържат текущата мисия, като едновременно с това подготвят базата за бъдещото пристигане на F-15EX Eagle II — модернизиран вариант на F-15, закупуван за замяна на по-старите модели F-15C/D. Очаква се F-15EX да осигури постоянно присъствие на съвременни изтребители в Кадена, допълвайки ротационните разполагания на F-22.

Всички посещаващи екипажи са преминали инструктаж във връзка с местните процедури за ограничаване на шума, тъй като Окинава е сравнително малък по размери остров с многобройно население, а присъствието на американски военни остава чувствителен въпрос за местната общност.

📽️ Видео: F-22 Raptor от 27-а изтребителна ескадрила на ВВС на САЩ по време на разполагане в RAF Lakenheath, Обединеното кралство, април 2026 г.

Fighterbomber: Оперативният таван на руската авиация е 15-16 хиляди планиращи бомби месечно.

🇷🇺✈️ Telegram каналът Fighterbomber, приписван на руския пилот Иля Туманов и считан за неофициален говорител на Въздушно-космическите сили, публикува техническа справка, в която посочва микса от 4 УМПК и 2 УМПБ като максимално еднократно бойно натоварване за изтребител-бомбардировач Су-34. Според него шестте бомби могат да бъдат изпуснати на различни дистанции в рамките на един полет и така достижимият месечен таван би нараснал от около 10 000 на 15-16 000 планиращи бомби.

УМПК (унифициран модул за планиране и корекция) е евтин модул с разгъваеми крила и инерциално-сателитна навигация, който се монтира на съветски авиационни бомби от типа ФАБ-500, ФАБ-1500 и ФАБ-3000 (числото е равно на масата в килограми), осигурявайки обхват до 60-70 км. УМПБ Д-30СН е по-ле със свое крило и в една от обявените си модификации с реактивно разширение на обхвата до около 120 км, поставяйки самолета извън зоната на повечето украински зенитно-ракетни комплекси.

Су-34 е единствената руска машина, която носи редовно тези боеприпаси. Тя притежава 12 пилона, но крилата на УМПК се разгръщат при изпускане и заемат място, което ограничава размера на бомбите, които биха могли да висят едновременно. Затова, според поста, 6 големи УМПК не могат да се съберат на едно крило, но миксът от 4 големи УМПК на основните пилони и 2 по-компактни УМПБ на странични пилони е технически възможен.

Числата се разминават значително с официалните данни от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна, според които руската авиация е достигнала рекордните 5717 пуска през януари и 7987 пуска през март – далеч под цифрата от около 10 000 месечно, използвана от Туманов като база. Разминаването вероятно е резултат от различни методики на отчитане (ведомствени излети срещу документирани попадения), а също така може да и включва употреба извън зоната на украинско наблюдение.

Документираните досега употреби според снимки и видео от лятото на 2024 г. до началото на 2026 г. показват полети на Су-34 предимно с по 3-4 УМПБ или 2-4 УМПК комплекта. На този етап обявеното 6-кратно окачване не е документирано от OSINT източници и следва да бъде считано за декларирана възможност, а не потвърдена тактика.

Втората част от поста описва кадровия таван на руската авиация – и тук тонът на канала е необичайно откровен. Според Туманов пилотски ресурс не липсва – формулировката е, че „пилоти набълваха бол" – но обучението на нови екипажи е блокирано, защото по време на война няма уволнения и инструкторите остават в действащите ескадрили. Много по-остър е недостигът на специализиран наземен състав – техници и инженери, подготвящи самолетите между полетите. Постът твърди, че те масово са разпределяни в пехотни щурмови части, охрана на летищните периметри, наряди и караули, а не за подготовка на самолетите. Наричат ги „космодесант" – жаргон за пехотни щурмови подразделения на ВКС, формирани именно от охрана на летища и инженери, разпределени за бойни задачи

Цитираните твърдения от руски източник съвпадат по посока с публични данни от индустрията: в края на 2023 г. независими оценки на руския авиационен сектор посочват недостиг от 14 000 души, докато броят на приетите студенти по авиоинженерство в Русия за същата година е под 1 500.

Целият цикъл (пилот, летателно средство, боеприпас, наземен специалист) според канала опира физическия си таван към 15-16 хиляди планиращи бомби месечно. Туманов отхвърля идеята УМПК-комплектите да се пренесат на изтребителите Су-30СМ и Су-35С, защото това би оголило въздушното прикритие на самите ударни машини, а всеки добавен ресурс на едно направление изисква изваждането му от друго.

Хронологията е серия от последователно подобрявани месечни рекорди. След януарския връх от 5717 пускове и този през март от 7987, руската авиация надмина и дневния рекорд от 17 октомври 2025 г. (268 за 24 часа) с нов резултат от 328 в едно денонощие в началото на 2026 г. Тенденцията е нарастване, но не линейно, а с пикове, съответстващи на офанзивни прозорци по конкретни направления (към края на април това са основно боевете западно от вече падналия Покровск, около Хришине, както и направленията Купянск и Лиман), а не на равномерно покачване на капацитета.

Непосредствените оперативни последствия се разделят в три основни плоскости. Първо, ако заявеният боен товар от 4+2 влезе в редовна употреба, а броят на полетите остане същият, месечният тонаж на боеприпаси, хвърлени върху украинските позиции, нараства с близо 60%, което увеличава натиска върху ПВО и защитните укрепления по фронтовата линия. Второ, при потвърден таван от 15-16 хиляди бомби проблемът на украинската отбрана се измества от прехвата на самите боеприпаси (което остава трудно при планиращи бомби с 60-120 км обсег и малка отражателна повърхност) към извеждане от строя на платформите-носители Су-34 и наземните технически вериги, които ги обслужват.

Мадяр потвърди: Два Су-57 и Су-34 са поразени в авиобаза Челябинск на 1700 км от границата.

🇺🇦🎯🇷🇺 Роберт Бровди, ръководител на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, разкри точния мащаб на пораженията при удара срещу авиобаза „Шагол“ в Челябинск, и потвърди, че четири модерни руски изтребителя са били поразени от украинските дронове.

Подробната оценка на щетите, публикувана от „Мадяр“ вчера, следва първоначалното съобщение на Генералния щаб на ВСУ относно операцията от 25 април. Според ръководителя на СБС, сателитното разузнаване, проведено от щаба, е потвърдило, че поне три ударни средства с голям обсег са поразили успешно летището, разположено на 1700 км от украинската граница. Изображенията потвърждават различна степен на повреди по четири руски самолета: два изтребителя Су-57, един изтребител-бомбардировач Су-34 и един неуточнен изтребител „Сухой“.

Бровди подчерта значителния финансов и тактически удар, който атаката е нанесла на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Той изтъкна, че Су-34, оценяван на 35-50 млн долара, е основна ударна платформа за пускане на управляеми авиационни бомби срещу украински цели. Су-57 е най-модерният руски изтребител с цената, възлизаща на 100–120 млн долара за единица.

„Ловът на изтребители-бомбардировачи Су-34 и изтребители от пето поколение Су-57 е от решаващо значение за намаляване на ударния потенциал на врага“, заяви Бровди. Той отбеляза, че поразяването на тези самолети директно намалява честотата на руските въздушни удари, облекчава украинските мрежи за противовъздушна отбрана и спасява живота на цивилни.

Операцията в Челябинск е част от системна кампания на украинските СБС за поразяване на руски авиационни активи на собствената им територия. Съвсем наскоро Бровди докладва за друг удар по хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на площадка за кацане във Воронежка област, на около 150 км от фронтовата линия.

Те бяха ударени директно в двигателните отделения, докато са на земята за преглед и презареждане, при което е загинал поне един руски специалист по поддръжката. Операцията във Воронеж е проведена в координация от 429-а бригада „Ахил“, 43-та артилерийска бригада и Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).