Краят на една епоха: Европейската космическа агенция премахна комплекса за руските ракети „Союз“.

🇪🇺🇷🇺🇬🇫 Европейската космическа агенция (ESA) премахна ключови елементи от стартовата площадка за руските ракети „Союз-СТ“ на космодрума Куру във Френска Гвиана, с което на практика сложи край на оперативната роля на обекта в съвместните мисии с Руската федерация.

Според репортаж на Deutsche Welle от 25 април, разрушаването е включвало контролирана детонация на 52-метровата мобилна обслужваща кула, която беше част от инфраструктурата за изстрелване на „Союз“.

Бившият ръководител на пресслужбата на „Роскосмос“ Дмитрий Струговец, който публикува кадри от взрива, заяви, че преди него са били отстранени критични структурни компоненти. „Преди това бяха отрязани т.нар. ‘лале’ – четирите фермови опори, които държаха ракетата преди старта – и кабелните мачти“, написа той.

Останалата инфраструктура на обекта, включваща монтажно-изпитателният комплекс, жп линии, съоръжения за съхранение на течен кислород и системи за зареждане, ще бъде прехвърлена на френския стартъп MaiaSpace, свързан с Arianespace. Компанията планира да използва повторно до 80% от наличната инфраструктура за своя собствена програма за ракети-носители.

MaiaSpace разработва двустепенна ракета, наречена Maia, с версии за еднократна и частично многократна употреба. Очаква се тя да има дължина около 50 метра и диаметър 3,5 метра. Първата ѝ степен ще се задвижва от три метанови двигателя Prometheus, всеки от които генерира около 100 тона тяга, докато втората степен ще използва един двигател, оптимизиран за вакуум.

Според обявените по-рано спецификации, версията за еднократна употреба ще може да доставя полезен товар до 1,5 тона в слънчево-синхронна орбита, докато вариантът за многократна употреба ще пренася до 500 килограма. Системата може да включва и горна степен Colibri.

MaiaSpace вече е осигурила първоначални търговски споразумения, включително договор от 2025 г. с френската компания Exotrail и сделка от януари 2026 г. с Eutelsat за изстрелване на сателити OneWeb. Първото изстрелване на ракетата Maia в момента е планиран за 2027 г.

Демонтирането на стартовата площадка на „Союз“ следва колапса на 15-годишната програма за сътрудничество между ESA и „Роскосмос“, известна като „Союз в Куру“, в рамките на която бяха реализирани 26 успешни изстрелвания, преди да бъде прекратена в отговор на пълномащабното руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. След въвеждането на санкциите от страна на САЩ и ЕС върху руския космически сектор, „Роскосмос“ изтегли своя персонал и спря операциите на обекта.

Куру, разположен в близост до екватора, отдавна се счита за изключително изгоден за търговски изстрелвания поради допълнителната скорост, която ракетите получават от въртенето на Земята. Преминаването на обекта към програма под европейско ръководство отразява усилията на ESA и нейните партньори да заменят руските стартови мощности и да разширят независимия достъп до космоса.

По-рано структурен разпад на космодрума Байконур повреди единствената действаща стартова площадка, използвана за руските пилотирани мисии, потенциално прекратявайки полетите до МКС за период до две години. Инцидентът, причинен от взрив на двигател на ракета „Союз“, направи съоръжението непотребно и отбеляза първото прекъсване на този сегмент от руските способности от 1961 г. насам.

Руската космическа програма продължава да изостава.

🚀 Хронологията на космическите мисии по държави от зората на надпреварата в края на 50-те години на миналия век до ден-днешен разкрива фундаментални размествания, при които в последните години Русия е изгубила статута си на водеща космическа сила.

Сега тя има роля на второстепенна сила с национална програма, белязана от системни провали и технологична стагнация. Натрупаното изоставане вече е измервано в десетилетия, а пропастта с лидерите САЩ и Китай ще продължи да се задълбочава.

Китайските експерти признават, че все още отстъпват на САЩ с 20 години в технологично отношение. Пекин обаче прилага стратегия на асиметрично развитие, фокусирайки се върху ниши, оставени без пряка конкуренция. Те са единствената държава в момента с изцяло собствена орбитална станция.

Китайският модел е прагматичен: вместо да дублира постиженията на САЩ, стъпва върху съветското технологично наследство и разработва направления, които не са сред приоритетите на НАСА. Това включва успешните мисии на луноходи до обратната страна на Луната и изследването на Марс.

Важен аспект остава и военният сектор, който се развива при висока степен на секретност. Динамиката вероятно се илюстрира най-очевидно от сравнителен анализ на броя изстреляни ракети: разликата между обемите от 2015 г. и текущите нива е неоспорим белег за ускорените темпове, с които Китай консолидира позициите си в Космоса.

НАСА изпраща четирима астронавти на мисия около Луната на 6-ти март.

🇺🇸🚀 НАСА може да изпрати четирима астронавти на мисия за облитане на Луната най-рано на 6 март. Това е датата, към която се стреми в момента след успешно тестово зареждане с гориво на огромната 98-метрова ракета, която се намира на стартова площадка в космически център „Кенеди“ във Флорида.

„Това вече става съвсем реално“, заяви Лори Глейз, асоцииран администратор на дирекцията за мисии за развитие на системи за изследване на НАСА. „Време е да подходим сериозно и да започнем да се вълнуваме.“

Тя обаче предупреди, че на стартовата площадка все още има недовършена работа, а длъжностни лица ще трябва да проведат многодневен преглед на готовността за полет в края на следващата седмица, за да се уверят, че всеки аспект на мисията е напълно готов.

„Трябва успешно да преминем през всичко това, но ако приемем, че се случи, това ни поставя в много добра позиция да се прицелим в 6 март“, обясни тя, отбелязвайки, че прегледът на готовността ще бъде „обширен и подробен“.

Изпитателният полет Артемида II ще изпрати четирима астронавти на пътешествие от 965 хиляди км около Луната и обратно. Това ще бъде първият път, в който хора се отправят към Луната след последната лунна мисия на Аполо през 1972 г.

Когато служителите на НАСА за първи път тестваха зареждането на ракетата по-рано този месец, те се сблъскаха с проблеми като изтичане на течен водород. Подмяната на някои уплътнения и други ремонтни дейности изглежда са отстранили тези неизправности, според официални лица, които твърдят, че последната генерална репетиция на обратното броене е минала гладко, въпреки премеждия като загуба на наземни комуникации в Центъра за контрол на пуска, което е принудило екипа временно да използва резервни системи.

Членовете на екипажа – астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и този от Канадската космическа агенция Джереми Хансен – започват своята близо двуседмична карантина, за да ограничат излагането си на заболявания преди полета.

Глейз споделя, че е провела разговор с няколко от астронавтите по време на скорошното тестово зареждане, тъй като са били във Флорида, за да наблюдават подготовката. „Всички те са много, много развълнувани“, споделя тя. „Очакването им за потенциално изстрелване през март наистина расте.“

Швеция тества изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на изтребители Gripen.

📸 Снимка: Saab

🇸🇪🚀 Швеция иска да се присъедини към страните със собствени способности за изстрелване на полезен товар в околоземната орбита. Вместо космодрум обаче скандинавската страна е решила да използва своя многоцелеви изтребител JAS-39 Gripen като пускова платформа. Полша също работи по подобно решение.

Какви са вариантите за изпращане на полезен товар в околоземна орбита? Най-разпространеното решение са големите, тежки и скъпи ракети-носители, чието използване изисква изграждането на скъпа инфраструктура. Огромно количество гориво се използва в началната фаза на полета, когато ракетата излита от Земята и преодолява най-ниските и плътни слоеве на атмосферата, които генерират и най-голямо съпротивление.

Този проблем може да бъде частично решен чрез промяна на височината, от която стартира ракетата, и издигането й във въздуха с помощта на самолет, по-подходящ за полет в ниските слоеве на атмосферата. Въпреки че размерът на ракетата и следователно масата на полезния товар, който носи, са ограничени, обикновено летище и самолет са достатъчни за начало на космическата мисия.

Именно това е идеята, която Швеция иска да реализира, като за тази цел беше дадено началото на изследователската програма Stella. Програмата е в пълно съответствие с новата „Космическа стратегия на Швеция в областта на отбраната и сигурността“, приета в началото на юли, която има за цел да „защити интересите на Швеция в отбраната и сигурността в космоса“.

Това е в съответствие и с решението на НАТО да третира космическото пространство като пета оперативна област или зона за провеждане на военни операции, редом с останалите четири - земя, море, въздух и киберпространство.

Програмата Stella – JAS-39 Gripen в ролята на космодрум

Целта на програмата Stella е да се тества възможността за изстрелване на малки полезни товари в околоземна орбита с помощта на ракета, изстреляна от самолет. Това решение вече е изследвано от Кралския технологичен институт (KTH) в Стокхолм. Участниците в експеримента смятат, че идеята е осъществима за малки полезни товари от 2 кг, което само по себе си не е много, но е достатъчно за изпращане на наносателити в орбита.

Шведската армия проявява интерес към инициативата. Полковник Ела Карлсон, ръководител на космическия отдел на шведските военновъздушни сили, заяви, че са били вдъхновени от интервю, в което бивш директор на Украинската космическа агенция твърди, че придобиването на способности за изпращане на сателити в орбита с помощта на самолет е изглеждала много привлекателно до началото на руската инвазия през февруари 2022 г.

Въпреки това, шведските военни остават доста резервирани. Продължаването на програмата Stella зависи изцяло от положителния резултат на тестовете за изстрелване на полезен товар от JAS-39 Gripen. Основната въпросителна остава дали това ще изисква модификации на самия самолет.

Тестово изстрелване на ракета Texus, извършено от Европейската космическа агенция (ESA) и германският космически център (DLR) от космодрума на Esrange Space Center в Северна Швеция, 27 ноември 2011 г.
📸 Снимка: Thilo Kranz/DLR

Бързи космически мисии

Струва си да се отбележи, че Швеция далеч не е първата страна, която иска да използва своите изтребители в ролята на платформа за изстрелване на ракети – подобни изследвания започнаха италианците през 2019 г. с Eurofighter Typhoon. Заслужава да се спомене и преустановената американска програма ALASA.

Инициирана от американската агенция за отбранителни технологии DARPA, изследователската програма имаше за цел да тества възможността за изстрелване на сателити в околоземна орбита с помощта на ракета, издигната във въздуха от изтребител F-15, и това е трябвало да бъде отговор на рисковете от унищожаване на космическа инфраструктура при евентуален въоръжен конфликт срещу добре подготвен съперник.

Въпреки че програмата ALASA беше изоставена в края на 2015 г., идеята за бързо извършване на космически мисии остава на дневен ред.

Примерите за това включват мисии, по време на които – макар и с помощта на традиционни ракети носители като Firefly Alpha – Пентагонът тества способностите си за бързо изстрелване на полезни товари в орбита в рамките на няколко десетки часа след вземането на решение за това. По време на мисията на Victus Nox, проведена през септември 2023 г., въпросният времеви интервал възлизаше на едва 27 астрономически часа.

Подобен темп позволява бързото възстановяване на разузнавателни спътникови групи, които са били повредени или умишлено унищожени в орбита в резултат на вражески действия.

Ракетите Пегас

Летящи платформи за изстрелване, както и ракети със значително по-голяма маса, също са били използвани от системата Northrop Grumman Pegasus, датираща от 90-те години на миналия век. Разработена от Orbital Sciences Corporation, тя използва ракети Pegasus и Pegasus XL с дължина до 18 метра и тегло до 23 тона.

Тристепенната ракета може да разгърне 440-килограмов полезен товар в ниска орбита, като самото изстрелване се извършва от самолет (напр. стратегически бомбардировач B-52), който издига ракетата на височина от 13 километра. Към днешна дата на този принцип са извършени 45 различни мисии, като последната от тях беше проведена през 2021 г

Подобно решение е разработено и от Virgin Orbit, използвайки самолет Boeing 747 като платформа за изстрелване и ракетата LauncherOne. През 2023 г. неговите решения бяха поети от Stratolaunch Systems, която управлява друга летяща платформа за изстрелване - двойния фюзелаж, най-големият самолет в света Stratolaunch.

През 2022 г. Полската космическа агенция (POLSA) подписа писмо за намерения с Virgin Orbit относно изстрелвания от полска територия с помощта на системи LauncherOne.

Stratolaunch Model 351 - най-големият летателен апарат в света, притежаващ два фюзелажа, шест двигателя, размах на крилата 117 метра и Talon-A под централното си крило, по време на своя дебютен полет в небето над пустинята Мохаве в Калифорния, 13 април 2019 г.
📸 Снимка: Matt Hartman/Stratolaunch

Полски самолети като носители на космически ракети

Полша също проучва потенциалното използване на военните си самолети като платформи за изстрелване на космически ракети. Катедрата по мехатроника, въоръжение и авиация на Военния технологичен университет (WAT), в сътрудничество с Łukasiewicz Research Network - Институт по авиация, провери, наред с други неща, възможността за използване на изведените от експлоатация съветски изтребители МиГ-29 и Су-22.

Тяхното използване като платформи за изстрелване би сложило край на досегашната зависимост на Полша, която поне за момента изпраща малки по размер сателити в орбита, от наличието на товарно пространство в ракетите, носещи по-големи товари за други по-напреднали космически нации.

„Големите космически програми, провеждани от американци, руснаци, китайци или европейци (...) са достъпни само за страни, които могат да си ги позволят. Поляците участват в тях на база на т.нар. „свиване“, което означава, че нашият полезен товар може да бъде прикрепен единствено към друг основен полезен товар и стартирането му обикновено включва няколко години чакане на опашката (…).“ – обяснява д-р инж. Пьотр Залевски от WAT.

Важен въпрос в случая е не само товароподемността на самолета, но и наличието на достатъчно голям авиационен обхват. Това е необходимо от съображения за безопасност – затова космодрумите се изграждат в слабо населени райони (като Байконур в Казахстан, ELS във Френска Гвиана, Андоя в Норвегия или Есрейндж в Швеция) или – както в случая със САЩ – над океана, където евентуална ракетна катастрофа не би причинила щети на земята.

Изтребител-бомбардировач Су-22 на военновъздушните сили на Полша по време на демонстративен полет на международното авиошоу RIAT 2014 във военновъздушната база RAF Fairford, Обединеното кралство.
📸 Снимка: aceebee/Wikimedia Commons

„Реалистично е да се постави ракета със сателит, например, под крилата или фюзелажа на самолет, който ще излети от летище в Полша и ще лети над Северно море, където ракетата ще се отдели и ще завърши полета си в безопасна зона. Тогава няма да сме зависими от НАСА или Европейската космическа агенция и няма да се налага да чакаме на опашка, за да се прикрепим към нечий голям полезен товар“ – отбелязва д-р инж. Залевски.

Изследванията, проведени в Полша, потвърдиха, че след модификация изведените от експлоатация самолети ще могат да вдигат във въздуха ракети с тегло от 2 до 4 тона. „Имайки предвид характеристиките и възможностите на някои бойни самолети, те могат да носят ракета с необходимите параметри. Това означава, че космически полезен товар с тегло 10 кг може да бъде изстрелян в така наречената ниска околоземна орбита (в диапазона от 500 до 700 километра над земната повърхност)“ – заключиха изследователите.