Израелските служби молеха Катар да продължи плащанията за Газа до 2023 г.

🇮🇱💵🇶🇦 Израелски правителства начело с Бенямин Нетаняху не само са разрешавали плащанията на Катар за ивицата Газа, но и са ги насърчавали, подбирали са техните получатели и са молили Доха да не ги спира. Публично същите тези преводи бяха критикувани от израелски министри. Това показват документи, които списание TIME публикува в разследване на Ерик Кортелеса. Според изчисленията на изданието за малко над десетилетие по този канал са минали близо 2 млрд долара. Как е получена сумата, не се уточнява. Единствената изчислена междинна сума е около 1,1 млрд долара до 2018 г. Тя е посочена в анализ, представен на министрите в Йерусалим и цитиран по-рано от Haaretz.

Най-силният документ е писмо от 2020 г. С него тогавашният директор на Мосад Йоси Коен благодари на емира шейх Тамим бин Хамад ал-Тани. „Това наистина е чудесна възможност да изразим благодарност и признателност за хуманитарните усилия, които държавата Катар полага през последните години в ивицата Газа“, пише Коен и добавя, че тези усилия са „изиграли решаваща роля за подобряването на хуманитарното положение“. Съществуването на писмото е известно от март 2024 г. Тогава The Times of Israel го публикува заедно с още две писма: от Съвета за национална сигурност и Координатора на правителствените дейности в териториите (COGAT) – военно звено, отговорно за гражданските въпроси в палестинските територии.

Още по-ясно е друго писмо от Съвета за национална сигурност, изпратено, докато COVID-19 върлуваше из ивицата. „Отново подчертаваме колко е важно катарската хуманитарна финансова помощ да продължи да се превежда през съществуващия механизъм“, пише в него. Израелската страна изрично моли средствата да не минават през посредници или трети държави, а само през посланик Мохамед ал-Емади, председател на Катарския комитет за възстановяване на Газа.

Механизмът има три етапа. През 2007 г. катарските пари потичат към Газа, след като Хамас поема контрол върху ивицата по време на управлението на Ехуд Олмерт. По това време Израел не участва пряко. От 2012 г. кабинетът на Нетаняху одобрява система, в която държавата има директна роля: в доставката на лекарства и храни, в разширяването на електрозахранването и в определянето кои семейства имат право на помощ. През 2018 г. палестинският президент Махмуд Абас спира заплатите на служителите в Газа. Тогава, по данни на американски и израелски медии, службите за сигурност пренасят катарските пари в ивицата в куфари. Първата пратка от 15 млн. долара в брой влиза на 9 ноември 2018 г. Тя е част от общо 90 млн. долара, разпределени на шест месечни вноски.

На 2 октомври 2018 г. Израел и Катар подписват споразумение с ООН за финансиране на горивото за електроцентралата в Газа. Въз основа на него се развива тристранен механизъм, чрез който Доха плаща за горивото и тока, купувани от Израел, за проекти на ООН и за месечни помощи на бедни семейства. Документ от юли 2019 г. показва как Катар уведомява кабинета на Нетаняху за превод на 6 млн. долара за 20 000 жители на Газа, „избрани от Израел“, по 300 долара на човек. През август 2021 г. Доха отпуска 40 млн. долара за близо 100 000 домакинства, по 100 долара месечно в продължение на 4 месеца. Според дипломати, Израел е проверявал списъците, а сумите са превеждани през Световната продоволствена програма (WFP) на ООН. След съобщение по телефона семействата получават помощта от определени пунктове. Колко от тези получатели са членове на Хамас или техни роднини, не е известно. Тогавашният пратеник на ООН за Близкия изток Тор Венесланд нарича усилията „жизненоважни за подобряването на тежкото социално-икономическо и хуманитарно положение в Газа“. ООН отказва коментар пред TIME и препраща към думите на Венесланд от 2021 г.

Противоречието между думи и действия се намира в центъра на разследването. Висш служител от първата администрация на Доналд Тръмп разказва пред TIME, че израелски представители са осъдили плащанията публично, а после насаме са молили Катар да ги поднови. Именно това е дразнело катарците. Затова през 2018 г. емирството започва да иска писмено потвърждение на израелското участие. Публичната страна на противоречието е добре документирана. След първите куфари тогавашният министър на образованието Нафтали Бенет нарича преводите „пари за рекет“ и предупреждава, че кабинетът си купува краткосрочно спокойствие. Министърът на отбраната Авигдор Либерман му отвръща, че Бенет „или страда от амнезия, или лъже“, защото е подкрепил преводите от самото начало. Когато през 2021 г. Бенет става премиер, той спира само куфарите с пари. Самите плащания продължават през механизма на ООН.

Последният епизод е от есента на 2023 г. Две седмици преди нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. директорът на Мосад Дейвид Барнеа отива в Доха и моли Катар да поднови финансирането. Катарците се съгласяват, но го предупреждават, че това е последното подновяване. Според тях схемата вече е изгубила смисъла си. Барнеа иска още два месеца.

Йоси Коен, който подписва благодарственото писмо, оттогава прави разнопосочни изказвания за схемата. През декември 2023 г. той признава на бизнес конференция на Globes: „Сгрешихме, като мислехме, че това помага“. Твърди също, че подходът не е замислен, за да укрепи Хамас. През септември 2025 г. в интервю за Канал 12 обаче той защитава ролята си и прехвърля отговорността на държавното ръководство. „Държавата Израел ме помоли да донеса още катарски пари за цивилните в Газа“, казва Коен и допълва: „Политиката за катарските пари не я определяше шефът на Мосад. Определяше я държавата Израел и нейният лидер.“ Според него механизмът е започнал от службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) и COGAT. Шин Бет отрича това в изявление веднага след интервюто.

Писмото на Коен е от периода, в който израелските служби вече предупреждават, че част от парите изтича към въоръженото крило. Според разследване на Ронен Бергман и Ювал Рубовиц, публикувано във „Йедиот Ахронот“ на 23 септември, Нетаняху е бил предупреден поне два пъти: през 2019 г. от тогавашния директор на Шин Бет Надав Аргаман и през 2020 г. от военното разузнаване. Висш офицер от разузнаването е казал пред държавния контрольор, че между 2019 и 2021 г. Хамас е отклонявал около 4 млн. долара месечно от средствата на Доха към бригадите „Изедин ал-Касам“. Канцеларията на премиера отхвърли тези твърдения. Нетаняху продължава да твърди, че целта никога не е била да укрепи Хамас. В интервю за TIME през 2024 г. той казва: „Искахме да сме сигурни, че Газа има работеща гражданска администрация“. Канцеларията му отказва коментар по новите документи.

Доха отговаря, че всичко е минавало през Израел. Говорител на катарското правителство заяви пред TIME, че цялата финансова помощ е отивала при палестинските граждани през механизми, съгласувани с Израел и международните партньори, и че парите, храните, лекарствата и горивото са минавали през Израел, преди да влязат в Газа. „Нищо не е доставяно директно от Катар; ние осигурихме помощта“, казва той.

„Ако някакви средства са стигнали до Хамас, както твърдят лица и групи с политически цели срещу Катар, отговорността е на Израел, който надзираваше доставката и създаде механизма.“

Документите излизат 9 дни преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври. Кнесетът се разпусна на 17 юли. Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още не е създадена, макар че именно такъв орган би трябвало да отговори кой е знаел за предупрежденията и защо преводите са продължили. Катарската тема вече тежи на Нетаняху и по друга линия. В аферата, наречена в Израел „Катаргейт“, негови сътрудници са заподозрени, че са получавали пари за PR кампания в полза на Катар. Досега официалната версия беше, че Израел само е допускал преводите като хуманитарна помощ. Новите документи показват как службите молят Доха да продължи да плаща: от благодарността на Коен през 2020 г. до молбата на Барнеа за още два месеца в края на септември 2023 г.

Хегсет към Иран: сега е моментът за отказ, иначе „по трудния начин“

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет предупреди Иран, че може да му се наложи да се откаже от ядрените си амбиции „по трудния начин“, ако не реши да го направи сам още сега. Думите му пред журналист на американската телевизия Newsmax на летищна писта излязоха в запис в X на 3 октомври: „Сега е моментът, в който могат да решат да се откажат от него както трябва, без никакъв лост за натиск, с който разполагат, иначе може да се наложи това да стане по трудния начин“.

Изказването идва след една седмица, в която предложението на Иран беше отхвърлено, а разговорите между двете страни в Ню Йорк приключиха без резултат. На 25 септември Иран предложи през катарските посредници да отвори Ормузкия проток и да поднови ядрените разговори в рамките на 7 дни, ако морската блокада на пристанищата му бъде вдигната, санкциите върху продажбите на петрола му бъдат облекчени и бъде прието прекратяване на огъня, включващо и Ливан. На 26 септември Тръмп отхвърли предложението с довода, че Иран иска такава сделка, защото губи тежко, а на следващия ден пред Axios го описа като онова, с което „може би“ биха се съгласили преди година. На 28 септември, според американски официални лица пред Axios, държавният секретар Марко Рубио е наредил на делегацията на външния министър Абас Арагчи да напусне Ню Йорк. Иранската мисия в ООН го отрече и заяви, че заминаването е по график, съобщен на Държавния департамент още на 17 септември. На 30 септември Арагчи получи американския отговор чрез посредниците в Доха, съобщи говорителят на иранското правителство.

Военният натиск нараства паралелно с дипломатическия застой. В интервю за TIME от 1 октомври Тръмп отговори с „възможно“ на въпрос дали ще нареди нови удари след междинните избори на 3 ноември, а вечерта на същия ден в Дентън, Тексас, заяви, че Иран е „готов да се предаде“ и че войната ще приключи „веднага след изборите“, а може би и по-рано. Към края на септември от Сан Диего към региона тръгнаха групата на самолетоносача USS Theodore Roosevelt и амфибийната група на USS Makin Island. По данни на Wall Street Journal до края на ноември те ще доведат в района до 10 000 моряци и морски пехотинци към над 50 000 американски военнослужещи, вече разположени там.

В същия разговор Хегсет заяви, че САЩ контролират Ормузкия проток и могат да поддържат блокадата толкова дълго, колкото е необходимо. Той отказа да потвърди изпращането на трети самолетоносач и не пое ангажимент войната да приключи до края на годината, като остави решението на Тръмп. Според него Иран се опитва да възстанови ракетните си способности, но нанесените щети забавят процеса.

Хронологията очертава срок за доброволен отказ във времето до изборите на 3 ноември, а за „трудния начин“ – след тях според този прочит: подкрепленията пристигат най-късно в края на ноември, а Тръмп поставя края на войната „веднага след изборите“. Ако дотогава няма споразумение, подновяването на американските удари през ноември е вероятно. Същевременно дипломатическият канал остава отворен: според Axios и The National катарските посредници продължават да предават съобщения между двете страни, а американски отговор вече стигна до Арагчи.

На този ден през 1985: Израел бомбардира ООП в Тунис.

🇮🇱✈️🇹🇳 На 1 октомври 1985 г. израелски изтребители F-15 Eagle разрушават щаба на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в Хамам Шот, крайбрежно градче на около 20 км южно от Тунис, едноименната столица на държавата в Северна Африка. За целта те прелитат над 2000 км над водите на Средиземно море, извършвайки дозареждане във въздуха. Ударът, наречен от израелската армия операция „Дървен крак“, уби десетки палестинци и тунизийци в държава, приела три години по-рано ръководството на ООП по насърчение на Вашингтон.

Еврейската телеграфна агенция определи операцията още на следващия ден като най-далечния боен полет на израелските ВВС след операция „Мълния“, довела до освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 г. От авиобаза Тел Ноф излизат 10 изтребителя F-15, 8 от които атакуваха. Горивото за тях е осигурявано от два самолета-цистерни Boeing 707, а трети служи за въздушен команден пункт. Всеки атакуващ изтребител носи по една управляема авиобомба GBU-15, която се насочва към целта по образа от телевизионна камера в носа си. Сред сринатите сгради бяха щабът на „Сила 17“, личната охрана на Ясер Арафат, и една от трите резиденции на лидера на ООП. Самият Арафат е невредим.

Броят на жертвите се разминава от първия ден. Тунизийските власти съобщават на 2 октомври за 73 убити: 61 палестинци и 12 тунизийци, 8 от които национални гвардейци. Болниците отчитат 47 загинали, а Израел говори за около 60 убити членове на ООП. Ранените са над 100.

Израел представя удара като отговор на нападение в Кипър 6 дни по-рано. На 25 септември, в деня на Йом Кипур, трима въоръжени мъже нахлуват на борда на яхта в пристанището на Ларнака и убиват израелските съпрузи Рувен и Естер Палцур и приятеля им Авраам Авнери. Правителството на Израел обвини за атаката „Сила 17“, а ООП отрече участие. Израелският премиер Шимон Перес описа операцията като самоотбрана без нито една уговорка. Тунис отхвърли всякаква отговорност за случилото се в Ларнака и нарече ударите „агресия“ и „държавен тероризъм“.

За Вашингтон Тунис не е случайна държава. В меморандум до държавния секретар Джордж Шулц, написан в деня на ударите, заместник-държавният секретар по политическите въпроси Майкъл Армакост напомня, че през 1982 г. Тунис приема щаба, след като САЩ го насърчават усилено, за да разблокират ливанската криза. Президентът Хабиб Бургиба гостува във Вашингтон през юни, а президентът Роналд Рейгън пише за него в дневника си, че е истински приятел на Америка.

Белият дом все пак първоначално застава зад удара. Говорителят Лари Спийкс определя ответните удари срещу терористични атаки като законен отговор и израз на самоотбрана, а Рейгън настоява, че страните имат право да отвръщат, стига да уцелят виновните. На сутринта на 2 октомври Бургиба извиква посланика на САЩ Питър Себастиан, на когото заявява, че суверенитетът на Тунис е брутално нарушен, а така бързата американска подкрепа говори за предварителна благословия от Вашингтон. Посланикът предава, че Белият дом не е бил информиран от Израел.

Тунис иска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Премиерът Мохамед Мзали посочва изхода, който Тунис би приел: въздържане вместо вето щяло да бъде „малко балсам за тунизийското сърце“, както го цитира на английски депешата на посолството. На 4 октомври Съветът приема с 14 гласа за и нито един против резолюция 573, която осъжда решително въоръжената израелска агресия срещу Тунис като явно нарушение на Устава на ООН и признава неговото право на обезщетение. САЩ се въздържат. Белият дом смекчава тона: ударът може да е разбираем като акт на самоотбрана, но не може да бъде одобрен. На 9 октомври министърът на външните работи Беджи Каид Есебси, бъдещ президент на Тунис, заявява пред Шулц, че приятелството между двете държави е подложено на тежко изпитание.

Уверението на посланика, че Вашингтон няма участие, по-късно получава неудобно продължение. На 21 ноември 1985 г. ФБР арестува Джонатан Полард, цивилен анализатор от военноморското разузнаване на САЩ, който от юни 1984 г. предава секретни документи на Израел. Оценката на щетите, изготвена от ЦРУ на 30 октомври 1987 г. изрежда сред последиците от шпионажа му разузнавателни данни, подпомогнали израелското планиране на операцията срещу щаба на ООП край Тунис. Сред предадените материали са сведения за самия щаб и възможностите на тунизийската и либийската ПВО. Вашингтон може и да не е предупреден, но голяма част от разузнаването, на което стъпва планирането, е изнесена от собствените американски служби. През 2012 г. оценката става публична с много по-малко заличени пасажи след получена жалба от Архива за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“.

Шест дни след ударите започва следващата криза. На 7 октомври 4 бойци на Палестински освободителен фронт, фракция в ООП, отвличат италианския круизен кораб „Акиле Лауро“ край бреговете на Египет, а на другия ден убиват 69-годишния американец Леон Клингхофер, прикован към инвалидна количка. Лидерът на фронта Абу Абас твърди, че корабът е трябвало само да откара групата до пристанище Ашдод за атака срещу военен обект, а през 2013 г. вдовицата му Рийм ал-Нимер заяви, че акцията е планирана 11 месеца по-рано. На 10 октомври египетски Boeing 737 с похитителите и Абу Абас излита от Кайро към Тунис, но властите в Тунис отказват кацане. Американски изтребители F-14 прехващат самолета и го принуждават към кацане в базата на НАТО Сигонела на остров Сицилия.

Тунис остава в обсега на израелските операции и след това. През нощта срещу 16 април 1988 г. израелски командоси, стоварени от морето, ликвидират в дома му столично предградие Халил ал Уазир, по-известен като Абу Джихад, заместник на Арафат и военен ръководител на ООП. Съветът за сигурност осъжда и тази операция с резолюция 611, отново при въздържане на САЩ. Израел призна участието си едва на 1 ноември 2012 г., когато военната цензура разреши на „Йедиот Ахронот“ да публикува интервю с Нахум Лев, тогава заместник-командир на „Сайерет Маткал“, елитната част за специални операции на Генералния щаб на IDF, който разказва, че е стрелял по Абу Джихад.

Близо 40 години по-късно подобен удар порази катарската столица Доха. На 9 септември 2025 г. група от 10 израелски изтребителя, придружени от самолет за дозареждане във въздуха, атакуваха сграда, в която по думите на Хамас преговарящи на движението обсъждат американско предложение за примирие в Газа. Загиват 5 членове на движението, сред които синът на главния преговарящ Халил ал-Хая, и един ефрейтор от Силите за вътрешна сигурност на Катар. Самият ал-Хая оцелява. Катар е домакин на авиобаза Ал-Удейд, най-голямата американско военно съоръжение в Близкия изток, и приютява политическото бюро на Хамас от 2012 г. – по думите на катарските власти, по молба на САЩ. Президентът Доналд Тръмп настоя, че е бил уведомен твърде късно, за да спре удара. На 11 септември членовете на Съвета за сигурност на ООН, сред които и САЩ, осъдиха ударите в Доха, без да назоват извършителя.

Сравнението илюстрира три общи елемента. Тунис приема ръководството на ООП в отговор на настояване от САЩ, а Катар, по собствените си думи, приема политическото бюро на Хамас по същата причина. И при двата случая американската страна заявява, че не е уведомена навреме. Нито през 1985 г., нито през 2025 г. Вашингтон не блокира осъждането в ООН, но в същото време не му придава тежест: първия път гласува „въздържал се“, докато втория път подкрепя изявление, което не назовава името на извършителя. Разликата е развръзката. Перес говореше единствено за самоотбрана, а на 29 септември 2025 г. Бенямин Нетаняху се обади от Белия дом на катарския премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, за да поднесе своите извинения за нарушения суверенитет и убития катарски военнослужещ и обеща, че Израел няма да повтори подобен удар.

Но обещанието идва след удара, а не преди него. Поредицата Хамам Шот, Сиди Бу Саид и Доха показва едно и също поведение: присъствието на палестинско ръководство в трета държава никога не е спирало израелски удар – дори когато домакинът е партньор на САЩ и приема гостите по насърчение от Вашингтон. Срещу започналата през 1985 г. серия стои едно-единствено обещание, затова нов подобен удар остава по-вероятният изход.

Вашингтон и Техеран спорят дали Арагчи е бил изгонен от Ню Йорк

🇺🇸✈️🇮🇷 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио е разпоредил на иранската делегация на Общото събрание на ООН да напусне страната незабавно, след като преговорите са стигнали до задънена улица. Това съобщи Axios, като се позова на американски служител и втори източник, запознат със случая. Искането обхваща и иранския министър на външните работи Абас Арагчи, колега на Рубио. Мисията на Ислямската република към ООН отрича да е получавала подобно искане и настоява, че делегацията е заминала от Ню Йорк по предварително установен график.

„Държавният секретар Рубио изгони иранската делегация, която беше прекалила с гостуването си. Общото събрание на ООН приключи, затова беше време да си тръгне“, посочи американският служител пред Axios. Според изданието на 28 септември сутринта Белият дом е допускал напредък в разговорите с делегацията от Техеран по-късно през деня, но към края на следобеда е станало ясно, че те са в безизходица. По-късно същия ден мисията на САЩ към ООН по нареждане на Рубио е съобщила на иранските колеги, че групата на Арагчи трябва да напусне Ню Йорк веднага. Няколко часа по-късно делегацията тръгнала към летището и около 1:20 ч. на 29 септември е излетяла за Доха.

Associated Press цитира двама американски дипломати, според които тръгването е по-рано от планираното, а CBS News по свои източници говори за един ден по-рано. Вторият източник на Axios потвърждава, че САЩ са поискали делегацията да си тръгне, но казва, че Арагчи така или иначе е трябвало да замине за Техеран през нощта на 28 септември. Axios отбелязва, че иранците вероятно и без това скоро щели да си тръгнат, но описва постъпката на Рубио като „изключително необичаен дипломатически укор“, показал дълбокото недоверие между САЩ и Иран.

Мисията на Иран оспорва самото нареждане. „Иранската делегация напусна Ню Йорк в понеделник вечерта съгласно графика, съобщен предварително и на Държавния департамент на САЩ на 17 септември“, съобщи тя. „Без да е постигнал нищо, Държавният департамент е прибягнал до разпространение на неоснователни и безполезни новини.“ Иранска публикация от 26 септември посочва друг срок: изданието Eghtesad Online писа, позовавайки се на „информиран източник“, че Арагчи и преговорният екип ще останат в Ню Йорк до сряда, 30 септември.

Арагчи остана в Ню Йорк след края на речта на президента Масуд Пезешкиан пред Общото събрание на 23 септември, а самият Пезешкиан напусна града на следващия ден. AP отбелязва, че визите на Пезешкиан и  Арагчи са били издадени въпреки продължаващите военни действия, а министърът на външните работи е останал за непреки разговори за отваряне на Ормузкия проток и подновяване на преговорите за ядрената програма на Техеран. Axios описва кръг от 22 септември, в който катарски дипломати са влезли в ролята на посредник между Арагчи и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Тъкмо тогава Арагчи е предал на американците 7-дневния план: Иран да отвори пролива и да поднови разговорите за ядрената си програма в рамките на седмица, ако САЩ вдигнат морската блокада на иранските пристанища, свалят санкциите върху продажбите на петрол и се придържат към примирието в региона. Al Jazeera добавя към списъка около 12 млрд. долара замразени активи и примирие в Ливан и Йемен.

Тръмп отхвърли предложението на 26 септември. Според Axios Иран иска разговорите да се концентрират върху пролива и блокадата, а САЩ настояват за отстъпки по ядрената програма. На следващия ден Тръмп заяви пред изданието: „Очаквам още разговори с Иран. Искат да сключат сделка, но това не е сделката, която аз искам да сключа. Това е онова, на което може би щяхме да се съгласим преди година. Надцениха позицията си.“ На въпрос дали обмисля подновяване на ударите той отговори: „Винаги мисля за това.“ По думите на Тръмп през пролива са минали повече от 20 милиона барела петрол, най-много от началото на войната, а служител на Пентагона потвърди, че на 25 септември, са били изнесени 22 милиона барела.

На 28 септември Axios съобщи, че Тръмп е готов да облекчи санкциите и да размрази финансови активи в замяна на конкретни стъпки по ядрената програма. Тръмп го отрече в социалната мрежа Truth Social: „Това не е вярно. Не съм предлагал НИЩО!“, и нарече материала „МИСТИФИКАЦИЯ“. Арагчи заяви, че разговори се водят само за Ормузкия пролив, а позицията на Иран не се е променила, предаде Al Jazeera.

Axios определи положението като безизходица, в която нито една от двете страни не отстъпва, а катарските посредници нямат никакъв напредък. Според Ройтерс „основното разногласие е за реда на изпълнение на плана, а не за самите му елементи“. Арагчи получи обратна връзка от САЩ по 7-дневния план от катарските посредници в Доха късно вечерта на 29 септември, а на другия ден я представи на кабинета на Пезешкиан, съобщи IRNA, без да разкрива нейното съдържание. Говорителят на катарското министерство на външните работи Маджид ал-Ансари заяви: „Работим за създаване на обща основа, за да стигнем до споразумение, което да ни спаси всички от последиците на конфликта.“

На 30 септември в Овалния кабинет репортер напомни, че Тръмп нарича иранските събеседници „луди“, и попита как се стига до споразумение с подобни партньори. „Може би ги взривяваш. Трябва да вземем това решение: или ги взривяваме, или сключваме сделка. Но моментът наближава. Ще свърши много скоро, по един или друг начин“, отговори американският държавен глава. От трибуната на Общото събрание на ООН на 22 септември той постави въпроса така: „Предстои ми голямо решение: ще се сключи ли сделка с Иран, която му позволява да се възстанови и да изгради далеч по-велика държава, отколкото някога е била или да унищожа Ислямската република, и то бързо?“

Тогава Тръмп заяви още, че Иран протака преговорите, за да види „как се справям на междинните избори“, а според Axios самият той прогнозира сделка малко след тях. Междинните избори в САЩ са на 3 ноември. Анкета на CNN и SSRS, проведена на 16–17 септември сред 1206 пълнолетни американци, показва, че 76% смятат, че войната не си струва нито жертвите на американците, нито финансовата тежест. Действията на Тръмп по войната в Иран одобряват 26%.

Следващите стъпки зависят от иранския отговор по реда на изпълнение на плана: Катар трябва да предаде предложенията на Техеран във Вашингтон, а източници на Axios от региона потвърждават, че посредниците от Катар продължават да своите усилия с двете страни за постигане на компромисно решение. Три основни белега ще покажат накъде отиват тези усилия: иранският отговор, нов кръг непреки разговори, който Тръмп очакваше да се проведе тази седмица, и дали заплахата за удар ще бъде последвана от действие. А спорът за заминаването на Арагчи ще получи отговор, ако някоя от страните покаже съобщението до Държавния департамент от 17 септември.

Поне 25 американски самолета-цистерни отново в Ал-Удейд, разпръснати по перона

🇺🇸✈️🇶🇦 ВВС на САЩ са разположили най-малко 25 самолета-цистерни в катарската авиобаза Ал-Удейд според разчет на сателитен кадър от европейската програма Copernicus. Изображението е споделен на 21 септември в X от Egypt's Intel Observer – профил, който от месеци следи американската авиация в региона по публично достъпни източници. Самолетите са паркирани на разстояние една от друга, а броят може да е най-големият от началото на войната срещу Иран. На кадъра са писани 18 самолета на главния перон източно от пистите, 4 на южната стоянка и 3 на отделна площадка на запад.

Самолетите-цистерни зареждат изтребители с гориво във въздуха, увеличавайки обсега им и времето, през което могат да останат над целта. Кадърът от Sentinel-2 има разделителна способност около 10 метра. Това позволява да се оцени броят и разположението на машините, но не и надеждно да бъде установено дали са KC-135 Stratotanker или по-новите KC-46 Pegasus. ВВС на САЩ разполагат в региона и с двата типа.

Танкерите се връщат в Ал-Удейд след две изтегляния през пролетта. На 10 февруари в базата имаше 16 KC-135, които ВВС на САЩ започнаха да извеждат поетапно. На 20 февруари бяха останали едва 7, докато на 24 февруари – само 4. На 27 февруари, ден преди началото на съвместната операция на САЩ и Израел срещу Иран, в Ал-Удейд вече нямаше нито един танкер. The War Zone определи изтеглянето като очаквана стъпка: в базата се намира изнесеният щаб на Централното командване на САЩ и тя би била сред първите ирански цели. В началото на март иранска балистична ракета я порази, изваждайки от строя Обединения център за въздушни операции.

През юни танкерите започнаха да се връщат в ограничено количество, докато действаше примирие между двете страни. То се разпадна окончателно в началото на юли. По данни на Бабак Тагвайе, споделени в Key Aero, още на втория ден от подновените боеве американските сили отново изведоха танкерите от базата. Самолети бяха прехвърлени към авиобаза Принц Султан в Саудитска Арабия и летищата „Бен Гурион“ и „Рамон“ в Израел. Към средата на юли в страната имаше най-малко 60 самолета-цистерни от ВВС на САЩ. Тяхното струпване на основното гражданско летище в страната разпали разногласия между транспортния министър Мири Регев и Централното командване, а новопристигащите машини бяха насочени към базите на израелските ВВС.

Връщането на танкерите беше съпроводено с активност от полети в региона. На 19 септември най-малко шест самолета-цистерни, излетели от Катар, летяха над Персийския и Оманския залив. На следващия ден танкера кръжаха край Ормузкия проток заедно с патрулен самолет P-8A Poseidon на ВМС на САЩ.

Разгръщането на самолети на по-голямо разстояние един от друг понижава риска няколко машини да бъдат поразени с един удар. Атаките срещу авиобаза Принц Султан показаха уязвимостта в подобни самолети на стоянките. В средата на март иранска ракета повреди 5 паркирани въздушни цистерни KC-135, съобщават двама американски служители пред The Wall Street Journal. На 27 март ново нападение с балистични ракети и дронове унищожи самолет за радарно предупреждение E-3 Sentry, а сателитни кадри показаха поне един изгорял KC-135. Ранени бяха между 10 и 12 военнослужещи.

Въпреки тези удари снимки от август до 18 септември показват танкерите в Принц Султан в плътни редици на техните обичайни места, без видими допълнителни защитни мерки на стоянките. Egypt's Intel Observer тълкува разликата на Ал-Удейд като отражение на различна оценка на заплаха. САЩ не възприема Иран, хутите или шиитските иракски милиции като сериозна опасност за силите в Саудитска Арабия. По същата логика раздалеченото паркиране в Ал-Удейд, на отсрещния бряг на залива от Иран, би показало по-висока оценка на риска. Катар вече се е сблъсквал с пряка въздушна заплаха: на 2 март катарски F-15QA свалиха два ирански Су-24, летели над Персийския залив на 25 метра над водата към авиобаза и газовия комплекс Рас Лафан.

Емирството не разполага със собствен самолет-цистерна. На 20 август Държавният департамент на САЩ одобри възможна продажба на 4 самолета-цистерни KC-46A на стойност от 4,5 млрд. долара. Евентуална доставка би дала на страната собствени възможности за зареждане във въздуха на нейните F-15QA, Rafale и Typhoon, без да разчита на американски танкер. Засега Катар зависи от чуждестранни самолети-цистерни, включително американските машини в Ал-Удейд.

Разстоянието между самолетите е един от възможните показатели за това как в Пентагона оценяват риска от иранските удари в Катар. По-компактното паркиране би могло да сочи по-ниска оценка на заплахата, а ново изтегляне назад към Саудитска Арабия и Израел – повишена предпазливост заради възможни удари. Нито една от тези промени обаче не би доказала сама по себе си, че опасността е отминала или пък че се очаква нападение. Засега САЩ възстановяват присъствието на своите танкери близо до Ормузкия проток и ги разполагат по начин, който намалява риска от едновременни поражения по няколко машини.

CENTCOM събра тайно израелски и арабски военни началници в Германия

🇮🇱🌍🇺🇸 Висши военни представители от Израел и 7 арабски държави са участвали в необявена среща, организирана от началника на Централното командване (CENTCOM) адмирал Брад Купър в уединен ски курорт в Баварските Алпи миналата седмица. Това съобщи Барак Равид в Axios на 15 септември, позовавайки се на израелски официални лица. Според публикацията са участвали официални лица от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Египет. Изданието описва срещата като първата в такъв състав, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари. Преди публикацията нито една от участващите държави не я е обявила публично.

CENTCOM потвърди събитието след излизането на публикацията, но даде малко подробности. Официалният говорител капитан Тим Хокинс заяви, че то е било домакин на „висши военни представители от 8 държави“ на „планирана конференция в Германия“. По думите му те са обсъдили възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в сфеата на сигурността в Близкия изток. Изявлението не посочва държавите участнички, конкретното място на срещата или отделните теми. Сведенията за състава и съдържанието на разговорите идват от израелските източници на Axios. Израелските отбранителни сили (IDF) отказаха коментар пред The Times of Israel.

Купър е уверил участниците, че американските военни няма да напуснат региона въпреки иранските удари по базите им. Той ги е запознал с плановете на Вашингтон за увеличаване на търговското корабоплаване в Ормузкия пролив. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е представил данни за израелските операции „на различни фронтове“.

Уверението на Купър идва с оглед на тежки щети, понесени от военната инфраструктура на САЩ в Близкия изток. Анализ на сателитни изображения от The Washington Post показва, че иранските удари са засегнали най-малко 15 американски военни съоръжения в региона. Най-тежки са пораженията по щаба на Пети флот в Бахрейн, които принудиха командването да реорганизира логистиката си в района на Персийския залив. На 28 август Купър обяви международно признатите коридори през Ормуз за разчистени от ирански мини. По думите му Техеран не е изнасял петрол от собствените си брегове, откакто в средата на юли блокадата на пристанищата му беше подновена.

Друг въпрос в регионалните разговори засяга Червено море. Според Axios Израел и Саудитска Арабия са в интензивни дискусии с посредничество от CENTCOM за потенциална израелска военна интервенция срещу сухопътното настъпление към пролива Баб ел-Мандеб, започнато от хутите – йеменското движение „Ансар Аллах“, което получава военна и финансова подкрепа от Ислямската република Иран. Обсъжданата помощ попада в сферата на разузнаването, наблюдението и рекогносцировката (ISR): събиране на информация за противника с въздушни, космически и електронни средства.

По данни на The Media Line помощта би била подобна на тази, която Израел вече оказва на ОАЕ. Източникът на изданието смята за малко вероятно Израел да предприеме настъпателни операции. The Jerusalem Post също потвърждава за тези контакти, позовавайки се на дипломати от региона. Според тези сведения Рияд се е обърнал към Израел през американското командване в търсене на пълна разузнавателна информация за разположението на хутите и бъдещите им оперативни планове. Саудитска Арабия и Израел официално не поддържат дипломатически отношения. Властите в нито една от двете държави не са дали официално потвърждение на контактите.

Разговорите се провеждат в период на тежки загуби на бойното поле в западен Йемен, понесени от силите на международно признатото правителство на страната, подкрепяно от Саудитска Арабия. На 10 септември хутите превзеха пристанищния град Моха и остров Зукар. На следващия ден превзеха останалите острови в района извън техен контрол: Голям и Малък Ханиш и Перим, известен на арабски като Маюн, в пролива Баб ел-Мандеб. „Всичко, което беше под наш контрол по западния бряг, падна“, заяви военнослужещ от силите на правителството, цитиран от The Times of Israel. Международната организация по миграция предупреди, че офанзивата е отнела живота на най-малко 500 души, а други 46 хил. са били принудително разселени. Саудитска Арабия отговори с въздушни удари и прехвърли подкрепления от Аден.

По същото време беше прекъснат и основният саудитски маршрут за износ на петрол, заобикалящ Ормуз. Дронове удариха тръбопровода Изток–Запад в районите на Рияд и Медина, съобщи външно министерство. На 11 септември министерство на енергетиката потвърди, че преносът по тръбите е спрян като предпазна мярка. Преди спирането тръбопроводът доставяше между 4 и 5 млн. барела дневно до пристанище Янбу на Червено море. При ограниченията за морския трафик през Ормузкия пролив той е основният алтернативен маршрут за саудитския петрол. Според Associated Press тръбопроводът ще остане до голяма степен извън строя седмици наред.

Никой не пое отговорност за удара. Анализаторът по сигурността Волфганг Пущай посочва пред Al Jazeera иракските шиитски милиции, подкрепяни от Техерана, като най-вероятния извършител. При отделни удари на хутите по Хамис Мушаит, Абха и Таиф са ранени 13 цивилни, съобщава The Jerusalem Post. На този фон цената на петрола премина 100 долара за барел.

Рияд търси подкрепа и от други партньори, но публично гарантираните ангажименти засега са ограничени. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви пред Geo News на 8 септември, че ако войната в Йемен се пренесе върху Саудитска Арабия, споразумението от Мека „определено ще влезе в действие“. Става въпрос за договора за взаимна отбрана между Пакистан, Саудитска Арабия и Турция, подписан на 7 август. Говорителят на пакистанското външно министерство Саджад Хайдер Хан обаче отбеляза, че преки военни действия срещу йеменските бунтовници не се планират.

По непотвърдени сведения, Исламабад е отклонил саудитската молба с аргумент, че договорът не обхваща война, започнала преди неговото подписване. В същото време Обединеното кралство одобри изпращането на военни съветници към Саудитска Арабия, но остави без отговор молба за оперативна подкрепа, съобщи Bloomberg на 14 септември.

Така в рамките на една седмица се появиха сведения за саудитски искания за помощ в три посоки. Лондон е одобрил изпращането на съветници, Исламабад е заявил готовност да изпълни ангажименти в сферата на отбраната при определени условия, а Израел обмисля да предостави разузнавателна помощ. Последният контакт е политически чувствителен заради липсата на дипломатически отношения между двете държави.

Огласяването също има различни последици за участниците. Публикацията представя Израел като военен събеседник на Саудитска Арабия и Катар, докато арабските участници не коментират срещата публично. За Рияд тя означава публично обвързване с израелското разузнаване в момент, когато ирански съюзници атакуват саудитска територия. Андреас Криг от King's College London посочва допълнително затруднение: според него в столиците на Персийския залив Купър е считан за фигура, прекалено близка към Израел и привърженик на силови действия срещу Ислямската република със съмнителна стратегическа полза.

Съществуват и някои основания срещата да се разглежда като продължение на вече установени контакти. CENTCOM потвърди конференцията в Германия, въпреки че не е назовал участниците. The Jerusalem Post припомня, че такива събирания е имало и преди войната, включително в египетския курорт Шарм ел-Шейх през март 2022 г. В този смисъл сегашните сведения могат да отразяват продължаване на сътрудничество, което съществува от години, без непременно да означават политически пробив.

Наличните сведения показват възможност двустранното сътрудничество между Израл и Саудитска Арабия да остане косвено с посредник CENTCOM и ограничено до предоставянето на разузнавателна информация. Докато тръбопроводът е спрян, а хутите са завзели ключови крайбрежни и островни позиции в близост до пролива Баб ел-Мандеб, Саудитска Арабия се намира под безпрецедентен натиск да търси допълнителна подкрепа в сферата на отбраната и сигурността. Публичното мълчание не гарантира поверителност, тъй като на 15 септември данните за израелско участие изтекоха в публичното пространство от Axios.

📸 Снимка: Ръководителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената, Вашингтон, окръг Колумбия, на 14 май 2026 г. (Win McNamee/Getty Images)

Анализ: Катар, домакин на американското командване, обяви съюза за недостатъчен

🇶🇦🛡️🇺🇸 Арабските монархии в Персийския залив не могат да разчитат само на САЩ за своята отбрана и трябва да имат способности да се защитават сами. Това заяви съветникът на катарския премиер и официален говорител на външното министерство Маджед ал-Ансари, по време на пленарната сесия на третия форум „Хили“, посветена на регионалната сигурност. Събитието се проведе на 7 октомври в Абу Даби.

„Трябва да осъзнаем в Залива, че присъствието на международни сили в региона и стратегическият съюз със САЩ са много важни, но не са достатъчни“, каза той. „Самодостатъчност в сигурността е единственият път напред. Да, нужни са ни партньори. Да, нужни са ни съюзници. Но не можем да разчитаме само на тях за сигурността си.“

Думите идват от държава, която е домакин на преден щаб на Централното командване (CENTCOM) на САЩ, отговорно за операциите в Близкия изток. Авиобаза Ал Удейд, югозападно от Доха, е най-голямото военно съоръжение на САЩ в региона, а през май 2025 г. двете държави подписаха декларация за намерения за инвестиции в размер на над 38 млрд. долара.

На 29 септември 2025 г. след израелския въздушен удар по съвещание на висшия политически ешелон на Хамас, провеждано в катарската столица, американският президент Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед № 14353 „Осигуряване на сигурността на Държавата Катар“, с която Вашингтон описа всяко едно въоръжено нападение срещу територията, суверенитета и критичната инфраструктура на емирството като заплаха за своята собствена сигурност и пое ангажимент да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Нито една друга арабска държава не притежава такъв документ. Доха го има и въпреки това официалният ѝ говорител заяви, че той вече не е достатъчен.

Ал-Ансари подкрепи своята теза с цената на изминалата кампания. По думите му един дрон на стойност не повече от 100 000 долара е намалил производствения капацитет за втечнен природен газ на Катар със 17%. За целия регион той посочи 90% спад в доставките на втечнен газ и 77% в петролните доставки от Залива, като според него са били засегнати над 20% от световното предлагане на втечнен газ.

Той посочи и другата страна на сметката: над 90% от ударите по инфраструктура в Залива са били отбити, нито една държава в региона не е посегнала към стратегическите си резерви и никъде не се е стигнало до недостиг. Двете числа не си противоречат. Аргументът е именно в съчетанието им. Отбранителната мрежа се е справила с почти всички заплахи, но дори малък брой пробиви е достатъчен, за да извади от строя 17% от общия газов капацитет. А дронът, причинил щетите, е струвал колкото автомобил от висок клас.

Зад тези числа стои и документираният опит на емирството. На 2 март 2026 г., четири дни след началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански бомбардировача Су-24, излетели от Бушер и прекосили Персийския залив в полет на 25 метра над водата. Прехващането беше извършено около 2 минути преди те да достигнат авиобаза Ал-Удейд и газовия комплекс Рас-Лафан и донесе на катарските ВВС първите въздушни победи в 52-годишната им история.

На следващия ден иранска балистична ракета преодоля ПВО щита и порази самата база, а министерството на отбраната на емирството потвърди удара на 4 март. Обединеният център за въздушни операции, с който се координираха въздушните операции на САЩ в региона, беше изваден от строя. Изпълнителна заповед № 14353 не успя да спре нито един от тези пробиви.

Опитът на останалите страни от Залива не се различава съществено. От началото на офанзивата Саудитска Арабия е атакувана с най-малко 38 ракети и 435 дрона, според обобщени данни за този период. На 27 март комбиниран удар с ракети и дронове по авиобаза „Принц Султан“ порази американски самолети на земята, сред които една платформа за далечно радарно откриване и управление E-3 Sentry и няколко цистерни KC-135 Stratotanker.

В началото на март ирански щурмови самолети F-5 атакуваха лагера „Бюринг“ в североизточен Кувейт, а кувейтски изтребители F/A-18 свалиха погрешка три американски F-15E във въздушното пространство на страната. На 2 март Централното командване на САЩ определи случая като „приятелски огън“ от ПВО. Шестимата членове на екипажите се катапултираха.

Държавите в Залива излязоха от периода на ескалация с общ проблем: ПВО неутрализира по-голямата част от пристигащите въздушни заплахи, както ракети, така и дронове, но дори малкото пробиви могат да бъдат достатъчни, за да извадят от строя ключов обект с висока стойност за страната, като производствена линия за втечнен газ или ключов команден център.

Материалната страна на предложената самостоятелност в отбраната започва да си проличава в поръчките. Катар приключи своето превъоръжаване с 96 изтребителя от 3 различни серии: 36 броя F-15QA на Boeing, 36 броя Rafale на Dassault и 24 броя Typhoon на европейския консорциум Eurofighter.

На 20 август 2026 г. Държавният департамент на САЩ одобри по известие 26-80 продажбата на до четири самолета-цистерни KC-46A Pegasus на обща стойност 4,50 млрд. долара. Това ще бъдат първите катарски самолети за дозареждане във въздуха и единственият, способен да обслужва и трите вида изтребители.

През януари държавните концерни EDGE (ОАЕ) и Barzan Holdings (Катар) обявиха съвместно предприятие за отбранителни технологии. Освен това Катар подписа меморандум за съвместна разработка и производство на тактически дронове и безпилотни морски платформи с турската STM по време на ежегодното изложение DIMDEX, проведено в Доха. Бюджетът за отбрана на Катар за настоящата година е около 17 млрд. долара по оценка на GlobalData, от които 4,7 млрд. са предназначени за придобиване на техника.

Други държави от Залива също се движат в тази посока, включително с договори извън рамката на своите отношения със САЩ. На 7 август 2026 г. Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за колективна отбрана, според което въоръжено нападение срещу една от тях се смята за такова срещу трите. Разпределението на ролите е формулирано съвсем открито: Рияд осигурява финансиране, Анкара предлага технологията, а Исламабад – личния състав.

Саудитска Арабия вече има подобна клауза с Пакистан от 17 септември 2025 г. по силата на стратегическо споразумение за взаимна отбрана, благодарение на което прие хиляди пакистански военнослужещи и една ескадрила изтребители.

На 27 август 2026 г. Кувейт подписа с Пакистан „Протоколно споразумение 2026“ за обучение, изграждане на способности, охрана на границата, обмен на разузнавателни данни и създаване на ежегоден съвместен военен комитет, но без задължение за колективна отбрана.

Катар все още няма подписан документ от този вид. През май официален представател на Пакистан заяви пред Bloomberg, че Турция и Катар може да се включат към саудитския пакт, но нито една от двете страни не са потвърдили официално подобно решение.

Стратегическата автономност, за която говорят катарските официални лица, не означава автаркия – пълна независимост от външни партньори. Наличните ходове показват по-скоро обратното. Въоръжените сили на държавите от Персийския залив са сравнително малки като численост на личен състав и не могат бързо да изградят нужния военен мащаб сами. Затова посоката не е към изолирана национална отбрана, а напротив – към разширяване на кръга от външни гаранти и партньори.

Саудитска Арабия привлича пехотни сили и авиация от Пакистан. Кувейт изгражда институционална рамка за обучение и обмен на разузнавателни данни. Катар инвестира в разширен оперативен обсег и създаване на нови производствени партньорства с Анкара и Абу Даби.

Общото е, че нито една от трите държави не търси заместител на присъствието на американските военни. Те търсят допълнителна опора – условно, втори подпис под собствената си сигурност. Качеството на този „втори подпис“ обаче е различно. Изпълнителна заповед № 14353 е акт на един американски президент и може да бъде изменена или отменена от негов наследник. Споразумението от Мека, от друга страна, беше договорка между три правителства и по замисъл предлага по-различна политическа устойчивост.

Има основания и за по-умерено тълкуване, което не предполага отдалечаване от САЩ. В същото изказване Ал-Ансари на два пъти потвърди необходимостта от партньори и съюзници и определи търсената система като комбинация от колективна сигурност, по-силна дипломация и по-тясна координация, а не като замяна на американското присъствие.

Дискусията се проведе в ОАЕ, а друг участник в нея беше вицеадмиралът от резерва Джон Милър, бивш командващ Пети флот на САЩ. Той разви идентичен аргумент: евтини дронове и малки катери, действащи от брега, могат да прекъсват търговията през Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб независимо от размера на военноморските сили, разположени срещу тях.

Домакинът Ануар Гаргаш, дипломатически съветник на президента на ОАЕ, откри форума с призив за ясен път по ядрената програма на Техеран – с категорични изисквания, механизми за проверка и последствия и оценката, че регионът не може да остава безкрайно в текущото състояние – нито на война, нито на мир.

Прочетено така, изказването на Катар е по-скоро заявка на държавите от Залива за по-голяма тежест вътре в техните съюзи, отколкото за излизане от тях. Но споразуменията, сключени през август са контрапункт на това тълкуване. Когато държавите от региона започват да договарят гаранции и механизми за сигурност в Мека и Исламабад, това сочи, че диверсификацията вече не се изчерпва с опити за по-добри условия във Вашингтон.

От шестте монархии в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Саудитска Арабия вече има клауза за взаимна отбрана с ядрена сила извън региона. Кувейт подписа през август рамка за военно сътрудничество със същата държава, макар и без да е вписана такава клауза. Катар заплаща 4,50 млрд. долара за въздушни цистерни, които ще намалят неговата зависимост от чужди средства за дозареждане във въздуха. Стъпките са различни по характер, но всички са предприети през последните 12 месеца и насочват към една и съща отчетлива тенденция – увеличаване на собствените способности и на броя на външните опори.

Втората половина на изказването на Ал-Ансари беше посветена на Иран. Той определи възстановяването на доверието с Техеран като бавен, но необходим процес, защото Ислямската република ще остане техен съсед. „Както намерихме мир и разбирателство с хората от всички националности, които живеят в нашите държави, така със сигурност ще намерим начин да живеем и до Иран“, каза той.

Според Ал-Ансари отговорността на първо място е на Техеран, а той трябва да започне да гледа на своите съседи като на партньори. Той предупреди както срещу възприемането на настоящата криза за норма, така и срещу използването на морските пътища като инструмент за натиск.

Второто предупреждение няма нужда от адрес. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари, а през юли по него бяха отчетени едва 554 транзита на товарни кораби срещу 3098 през февруари по данни на Lloyd's List Intelligence.

Още през март стана ясно, че американският отбранителен чадър не може да спре всяка евтина заплаха. Новото е кой вече го казва открито: държавата, която е домакин на най-голямото военно съоръжение на Пентагона в Близкия изток и която разполага с изрична американска гаранция за сигурност, официално определя сегашната система като недостатъчна.

Това не означава, че Доха се готви да замени Вашингтон. Означава, че сценарият, при който Катар допълва американската гаранция с формализирано отбранително партньорство с държава от региона, изглежда все по-вероятен. В следващите месеци подобен документ вече не би бил изненадващо развитие.

Вашингтон разреши на Катар четири самолета-цистерни за 4,5 милиарда долара

🇶🇦✈️ Катар получи разрешение да придобие първите самолети за зареждане във въздуха в историята си – способност, която ще даде на бойната авиация оперативен обсег и продължителност на полета, каквито досега не е имала. Държавният департамент на САЩ одобри продажба на до четири KC-46A Pegasus на максимална стойност 4,50 млрд. долара. Нотификацията е изпратена до Конгреса под № 26-80. В момента емирството не разполага с нито един самолет-цистерна.

Заявката обхваща 4 самолета и 8 турбовентилаторни двигателя PW4062, половината от които са резервни. Пакетът включва още 10 приемника за предупреждение за радари AN/ALR-69A, 15 лазерни предавателни модула Guardian за системата за борба с инфрачервено насочвани ракети и 8 резервни процесора за нея. Списъкът не се изчерпва с авиониката. В него влизат изграждане и поддръжка на съоръжения, реактивно гориво, камиони и други транспортни средства, облекло и текстил, лабораторна и измервателна апаратура, обучение на личния състав и учебна техника. Катар не поръчва просто четири самолета, а цялата наземна инфраструктура, необходима за експлоатацията им.

Бюрото по военно-политически въпроси обоснова сделката с това, че тя ще увеличи способността на Катар да посреща настоящи и бъдещи заплахи, ще подобри оперативната съвместимост със силите на САЩ и съюзниците им и ще укрепи стратегическата роля на емирството в регионалната сигурност. Съобщението завършва с уверението, че продажбата няма да се отрази неблагоприятно върху бойната готовност на САЩ. Същата формулировка присъства дословно и в нотификации за много други сделки – стандартна клауза, която не разкрива нищо конкретно за настоящия случай. Едно уточнение обаче се среща по-рядко: според Държавния департамент изпълнението на сделката няма да изисква изпращане на допълнителни държавни служители на САЩ или частни изпълнители в Катар.

Изборът на KC-46A следва логично от състава на катарската бойна авиация, завършила превъоръжаването си с 96 изтребителя от 3 различни производствени линии. Американската Boeing достави 36 броя F-15QA, френската Dassault – 36 броя Rafale, а европейският консорциум Eurofighter – 24 броя Typhoon. F-15 приема гориво по твърда телескопична щанга, а Rafale и Typhoon използват система със сонда, маркуч и конус. Досега Катар не разполагаше със собствен самолет, способен да обслужва и двата стандарта. KC-46A има както електродистанционно управлявана щанга, така и подвесни агрегати с маркуч и конус, поради което една платформа може да дозарежда и трите вида изтребители.

Доха вече направи един опит да запълни тази празнина. Според база данни на разузнавателната компания Cirium срокът за упражняване на опциите за два Airbus A330 MRTT е изтекъл през 2019 г., без те да бъдат използвани, а договор така и не е подписан.

KC-46A е производен на товарния Boeing 767 и носи около 96 тона гориво. Освен това може да превозва до 18 товарни палета, 58 пътници в стандартна конфигурация или 114 при извънредни операции. В санитарен вариант побира до 54 пациента – 24 на носилки и 30 амбулаторни. Така може да изпълнява едновременно функции на самолет-цистерна, транспортен и санитарен самолет.

Самолетът-цистерна не сваля ракети и не охранява самостоятелно въздушното пространство. Той определя колко дълго един изтребител може да остане в зоната за патрулиране, колко далеч може да достигне и с какъв запас от гориво и въоръжение ще се върне. Без собствена възможност за дозареждане във въздуха катарската авиация има по-ограничен радиус и продължителност на операциите и остава зависима от близки летища или съюзнически цистерни. С четири Pegasus боен патрул би могъл да се задържа с часове над Ормузкия проток или северната част на Персийския залив, а ударна група – да достига по-отдалечени цели или да следва маршрути, които досега са били непрактични.

Въздушното пространство, за което става дума, вече е попада в реален театър на бойни действия. В базата „Ал Удейд“ се намираше предният щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM), а базата беше най-големия американски военен обект в региона. На 2 март катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански Су-24. Бомбардировачите излетяха от Бушер и прекосиха залива на около 25 метра над водата. Прехватът стана едва две минути преди да достигнат своите цели – „Ал Удейд“ и газов комплекс „Рас Лафан“. Това бе първата въздушна победа в 52-годишната история на катарските ВВС.

Два дни по-късно катарското министерство на отбраната призна, че иранска балистична ракета е успяла да преодолее ПВО и е поразила „Ал Удейд“, без да причини жертви. Ведомството не уточни какви са щетите. Едва през юни американски източници съобщиха, че при удара е бил тежко повреден и изваден от строя Обединеният център за въздушни операции в базата.

Това е третото голямо одобрение от САЩ за военна продажба на държава от Съвета за сътрудничество в Персийския залив за последните три месеца. На 5 юни Държавният департамент разреши на Кувейт да придобие антидрон системи на Anduril за 1,98 млрд. долара – два дни след иранския удар по летище в страната, при който загина един човек, а над 60 бяха ранени. На 15 юли последва одобрение за Саудитска Арабия на стойност 1,96 млрд. долара, включващо до 20 000 комплекта APKWS за въздушни и наземни цели. Кувейт и Саудитска Арабия купуват средства за поразяване на онова, което лети към тях. Катар купува оперативна дълбочина.

Цената остава само частично обяснена. Четири самолета за 4,50 млрд. долара означават таван от приблизително 1,13 млрд. долара на машина при ориентировъчна единична стойност от около 250 млн. долара, отбелязва Defense Daily. Държавният департамент не обясни изрично разликата. Нотификацията за Израел от 3 март 2020 г. обхващаше до осем самолета за 2,40 млрд. долара, или таван от около 300 млн. долара на машина.

Част от разликата се вижда в самото съдържание на пакетите. Израелската заявка изброяваше двигатели, навигационни приемници и сравнително ограничен набор допълнително оборудване. Катар плаща и за инфраструктурата, горивото, транспортните средства, лабораториите, обучението и цялата система за поддръжка, която трябва да бъде изградена от нулата. Останалата разлика се обяснява и с характера на нотификацията: 4,50 млрд. долара са максимално разрешена, а не окончателно договорена стойност. Документът позволява преговори до този таван, но сам по себе си не представлява сключена сделка, а крайната цена обикновено е по-ниска.

Катар се насочва и към платформа, която продължава да преодолява сериозни технически проблеми. KC-46A все още има нерешени дефекти от първа категория – най-тежката класификация във ВВС на САЩ. Настоящата система за дистанционно наблюдение може при определени условия да показва изкривена картина на оператора на щангата. Подобрената RVS 2.0 приключи първия етап на летателните изпитания през юни 2026 г., но внедряването ѝ се очаква да започне в началото на 2028 г., а преоборудването на целия американски парк ще продължи приблизително седем години.

Телескопичният механизъм на самата щанга остава прекалено твърд, което не позволява надеждно дозареждане на самолети като A-10. Решението за щангата се очаква към края на 2027 г. През май 2026 г. Boeing и ВВС на САЩ обявиха съвместен план за подобряване на готовността и надеждността на програмата. Американските ВВС приеха 105-ата си машина през април. Доставките бяха временно спрени на 27 февруари 2025 г., след като по две нови машини бяха открити пукнатини в носещи елементи на крилото, и бяха възобновени приблизително три месеца по-късно.

Ако сделката бъде сключена, Катар ще стане четвъртата страна оператор на KC-46A. Япония прие първата си машина на 2 ноември 2021 г. и стана първият чуждестранен оператор. Израел получи своя първи KC-46A на 27 май 2026 г. в базата „Неватим“, където самолетът бе въведен под името „Гидеон“, при поръчани общо 6 машини. Така Вашингтон одобри една и съща платформа за израелската и катарската авиация по-малко от година след израелския удар срещу висши фигури на Хамас в Доха, при който загина катарски служител по сигурността.

Продажбата превръща в техника политическо обещание, дадено 11 месеца по-рано. На 29 септември 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед № 14353, с която САЩ поеха ангажимент да разглеждат въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар като заплаха за мира и сигурността на самите Съединени щати и да отговорят с дипломатически, икономически или при необходимост военни средства.

Покупката не прави тази гаранция юридически взаимна, но ѝ придава техническо и оперативно измерение. Катарски изтребители ще могат по-лесно да се включват в съвместни маршрути за дозареждане на САЩ и съюзниците, а катарските KC-46A ще могат да снабдяват съвместими американски самолети с гориво.

Има и по-тесен прочит на тази сделка. Обектите, към които през март се насочиха Су-24, са неподвижни. Авиационен парк, който може да бъде разпръсната и да остане по-дълго във въздуха, е по-трудна мишена от самолети, зависими от 2 основни бази. От тази гледна точка цистерните са не само инструмент за мисии на големи дистанции, но и средство за повишаване на устойчивостта при удари по земята. Двете обяснения не се изключват и водят до един и същ извод: емирството плаща за по-голяма автономия от чуждестранни самолети-цистерни и за свободата сам да определя продължителност и обсег на въздушните си операции.

📸 Снимка: Сержант Джоузеф Чейс, началник на екипажа на 157-ма ескадрила за поддръжка, командва петия самолет-цистерна KC-46A Pegasus на крилото при пристигането му от Boeing на 7 февруари 2020 г. (Tech. Sgt. Aaron Vezeau/U.S. Air National Guard)

Тръмп напусна Анкара тайно, а Air Force One излетя като примамка

🇺🇸✈️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп не е бил на борда на самолета, с който беше представено публично, че отлита от Анкара на 8 юли вечерта. Броени минути след като камерите го заснеха да се качва по стълбата на стария президентски Boeing 747, Тръмп е изведен през врата от другата страна на фюзелажа с помощта на кетъринг камион и прехвърлен на по-малък C-32A – военна модификация на Boeing 757. Големият самолет излетя без него, а по време на полета си през половин Европа получи позивната на президентския борд, докато на борда му се намираха журналисти и част от персонала на Белия дом. Операцията бе разкрита от The Washington Post на 10 август въз основа на материали, прегледани от изданието, източник от Белия дом и второ лице, запознато с пътуването на президента.

Поводът е конкретна заплаха за покушение, свързана с Иран. Прехвърлянето става в нощта на подновените мащабни американски удари по иранска територия – Исламабадският меморандум от 17 юни окончателно рухна на 7 юли, а през следващите две денонощия силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) поразиха десетки цели по южното крайбрежие на Ислямската република. Турция, домакин на срещата на върха на НАТО, споделя обща граница с Иран, чиято дължина възлиза на 534 км. The New York Times и CBS News съобщиха поотделно през юли, че разузнаването е предупредило за конкретен заговор срещу Тръмп или самолета му. Източникът на The Washington Post определя предприетата мярка именно като операция за заблуда.

Механиката на операцията е пресъздадена по кадри от самото летище и разказ на американски служител, говорил пред изданието. Катарският Boeing 747-8, определен за нов президентски самолет, отлита първи рано вечерта. Тръмп пристига с лимузина по здрач, изкачва стълбата към стария синьо-бял президентски 747 и маха към пистата. От другата страна на фюзелажа чака кетъринг камион, чийто контейнер е повдигнат хидравлично до нивото на вратата – превозно средство от типа, използван обичайно за товарене на храна и консумативи преди полет. Докато представители на пресата се качват откъм опашката, Тръмп и няколко от неговите сътрудници преминават в контейнера. Мъж с костюм влиза в кабината на камиона, платформата се спуска и превозното средство потегля към паркирания наблизо C-32A. За около 40 секунди камионът е извън кадър, когато камерата панорамира встрани. Малко по-късно човек с костюм слиза от кабината и се изкачва по стълбата на по-малкия самолет. Министърът на отбраната Пийт Хегсет се качва на същия борд отделно, по външна стълба, така че полетът да изглежда рутинен.

Позивните допълват реконструкцията. Катарският 747-8 лети до британската база Милдънхол като SAM 33 и каца в 18:26 ч. местно време. C-32A излита с неясната позивна Reach 18, обичайна за военно-транспортни полети, а системите, които биха позволили лесното проследяване, са изключени. Авиационният наблюдател Thenewarea51 отбелязва пристигането му в Обединеното кралство и посочва точно тази аномалия в същата нощ. Старият президентски 747 първо се появява на радарите край Истанбул без позивна, а по средата на полета получава обозначение AF1, въпреки че Тръмп не е на борда. Машината каца в Милдънхол в 22:29 ч. – няколко минути след C-32A. В 22:56 ч. Тръмп слиза по външната стълба на стария президентски 747 пред камерите, поздравява американски военнослужещи и се качва на катарския самолет за Вашингтон в 23:01 ч.

Официалната версия остана друга. Още преди излитането Тръмп обяви в социалните мрежи, че ще вземе бившия Air Force One „за старите времена“, а новият самолет ще отиде до Обединеното кралство, за да бъде видян от разположените там американски военнослужещи. Според изявление на Белия дом от същата нощ, държавният глава е кацнал в британската база с бившия Air Force One, и е придружено със снимка на стария самолет. Директорът по комуникациите Стивън Чънг не оспори информацията за операцията, а защити пред The Washington Post подаръка от Доха: новият Air Force One е съвременна машина с високо ниво на защитни мерки, а срещу враговете Вашингтон използва всеки наличен инструмент, казва тойн. Пентагонът препрати въпросите към Белия дом, а Сикрет Сървис не отговори на запитването.

В самолета-примамка журналистите получиха указание да спуснат щорите на прозорците. Докладът на журналистическия пул от нощта описва полета като преминал без инциденти и без визити в отделението на пресата. По-късно, вече по време на полета към Вашингтон, когато този път реално пътуват заедно с Тръмп, репортерите го попитаха защо е било дадено това разпореждане. Президентът отговори, че вероятно са на опасен полет заради мръсниците, с които се налага да си имат работа, добави, че е под постоянна заплаха и стои под номер едно в списъка на Иран, и завърши: „Но ако аз си отида, и вие си отивате. Нали?“ После им подхвърли, че някой ден може да поискат да сменят професията. За операцията по заблуда от няколко часа по-рано не спомена нищо.

Освен това катарският самолет е част от обяснението защо подобна подмяна изобщо е възможна. През юли The New York Times съобщи, че преоборудваната за около 400 милиона долара машина е лишена от част от защитните системи на традиционните президентски самолети, включително противоракетни. Белият дом отговори с призовки до четирима журналисти на изданието – федерални агенти им ги връчиха на прага на домовете им – в рамките на разследване за неоторизирано разгласяване на секретна информация. Същите призовки впоследствие бяха оттеглени, след като Министерство на правосъдието призна пропуски. Самият Тръмп заяви след пътуването, че самолетът предстои да премине през допълнителни подобрения.

Използването на самолет-примамка има прецеденти в миналото. През март 2000 г. Бил Клинтън пристигна в Ислямабад с обикновен бял самолет, следвал синьо-белия президентски 747, използван като примамка, и слезе от него пред камерите, с което сам разкри къде всъщност е бил. Бивш американски служител посочва пред изданието и други случаи през последните 30 години, когато президентският джъмбо джет е служил като примамка заради сериозна заплаха или полет към опасно място. След атентатите от 11 септември 2001 г. администрацията на Джордж Буш дълги часове не съобщи къде се намира президентът, но не твърдеше, че той е на друго място, и още в рамките на деня разкри, че е бил откаран във военен обект в Небраска. Роналд Роу-младши, бивш изпълняващ длъжността директор на Тайните служби, защитава самия принцип: обществото трябва да знае какво прави президентът, но не и с какви методи го защитават.

Новото в случая от 8 юли не е използването на примамка, а изричното невярно твърдение. Белият дом не просто премълча местонахождението на президента, а посочи друг самолет и подкрепи твърдението със снимка, докато акредитираната преса, чиято роля е да наблюдава президентските пътувания от името на обществеността, летеше като неволно прикритие за маршрут, който самата администрация смяташе за обект на планирано нападение. В продължение на часове реалното място на върховния главнокомандващ остана скрито и от голяма част от собствената му администрация. Седмици по-късно все още не може да стане ясно докъде е достигнала информацията за операцията по институционалната верига.

Най-основателното възражение срещу подобна критика е, че мярката е свършила работа: нападение така и не последва, а президентският самолет е едновременно една от най-сигурните и разпознаваемите машини в авиационния парк на САЩ, което превръща подмяната в рационален ход. Това обяснява необходимостта от прикритие, но не и невярното публично твърдение. Операцията щеше да бъде също толкова ефективна, ако Белият дом просто беше премълчал маршрута, както направи администрацията на Буш през 2001 г. Разликата между двете е избор, не оперативна необходимост.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Иран удари посредниците Катар и Оман в най-широкия си обстрел на Залива

🇮🇷🚀🇶🇦 В неделя преди разсъмване Иран предприе атака с балистични ракети и дронове срещу Катар, Оман, Кувейт и Йордания. Това са първите удари срещу Доха от април насам и най-мащабната вълна срещу арабските монархии от Персийския залив, откакто примирието със САЩ се разпадна. Вълната дойде часове след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви, че е поразило около 140 цели в южен Иран. Атаката засегна двете държави, които месеци наред бяха в центъра на опитите за посредничество за прекратяване на огъня – Катар и Оман.

Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) съобщи, че е разрушил команден пункт и хангари за дронове на американската армия в Йордания, поразил е радарна инсталация в Кувейт, ударил е платформи за презареждане и поддръжка на самолетоносачи в Оман и е унищожил командно съоръжение и център за поддръжка на изтребители в Катар.

Ако се съди по този списък, пораженията изглеждат тежки, но съпоставени с официалните потвърждения от засегнатите столици, мащабът им се свива рязко. Йордания съобщи за три ракети, паднали призори „на няколко места в кралството, без да причинят жертви“, като щетите са ограничени до „незначителни материални загуби“, по думите на източник от армията. Катар потвърди за трима ранени, сред които и дете, от падащи шрапнели. Въоръжените сили на Кувейт заявиха, че са свалили враждебни цели във въздушното си пространство. ОАЕ съобщиха, че системите им са влезли в бой срещу ракети и дронове, но малко по-късно кризисната агенция на страната уточни, че засечените заплахи всъщност са били извън нейните граници. Оман описа удари с дронове по обекти в анклава Мусандам, разположен точно срещу входа на Ормузкия проток, без да съобщава за жертви.

Разликата между обявеното и потвърденото разкрива реалната фактология: срещу иранските твърдения за унищожени командни възли стоят потвърждения за прехванати цели, паднали отломки и минимални щети. Използваните оръжия също не бяха еднородни – срещу Йордания и Катар полетяха балистични ракети, изстреляни от иранска територия, докато Мусандам беше атакуван с дронове, а срещу емирствата беше насочена комбинация от двете.

Вълната беше отговор на трета поредна нощ на американски удари. Президентът Доналд Тръмп обяви за приключило примирието, което трябваше да спре сраженията, започнали на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел. CENTCOM описа днешната атака като далеч по-мащабна от двете предходни – насочена към пускови площадки за ракети и дронове, комуникационни центрове, складове за боеприпаси и други обекти. Обявената цел е да се отслаби способността на Ислямската република да заплашва цивилното корабоплаване. За три нощи американските удари надхвърлиха 300 цели. Нападенията от изминалата нощ отнеха живота на ирански военнослужещ: „Лейтенант Хамидреза Дехгани от ВМС на въоръжените сили на Ислямската република загина като мъченик при престъпната, терористична атака на САЩ снощи над пристанище Джаск“ в Южен Иран, съобщиха агенциите Mehr и Tasnim, цитирайки местен служител. „Иран направи лош избор. Сега си плаща“, написа в социалните мрежи министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

В центъра на кризата стои Ормузкият проток. По-рано САЩ удариха Иран заради обстрел на плавателен съд в протока, който подпали контейнеровоз и принуди екипажа му да го напусне, като един индийски моряк остана в неизвестност. Техеран затвори протока за втори път, след като предупредителен изстрел порази кораба, движещ се по неодобрен маршрут, а в неделя съобщи, че е извадил от строя и втори съд. Протокът, през който преминава 20% от световния петрол, остава затворен до „края на американската намеса в региона“, заявиха от Гвардията. Съветник на върховния лидер сведе целия ядрен спор до географията на този тесен коридор: „Този стратегически проход е по-важен от десетки атомни бомби и Ислямска република Иран ще го защити“, заяви Мохсен Резаи, цитиран от агенция ISNA. Западът обвинява Техеран, че се стреми към ядрено оръжие, докато той настоява, че програмата му е изцяло за мирни цели. Недопускането на военна ядрена програма обаче остава сред основните цели на съвместната офанзива на САЩ и Израел. Ефективната блокада на протока вече изстреля цените на енергията нагоре и подхранва глобалната инфлация.

Реториката от Техеран остава категорична. „Ерата на едностранните сделки приключи. Казахме ви: спазете думата си или платете цената. Реалността вече чука на вратата“, заяви Мохамад Багер Галибаф, старши член на иранската преговаряща група. Засега обаче Техеран не е изпълнил петъчната си закана да удари и Израел, ако американските атаки продължат – сдържаност, която към този момент капсулира войната до двустранен конфликт. Израел не участваше в преговорите за сделка между САЩ и Иран и по изтекла информация чака зелена светлина от Вашингтон, за да се включи отново в боевете.

Тъкмо ударите по посредниците обаче отличават тази вълна. Катар осъди „по възможно най-острия начин подновените атаки“ и ги определи като „опасна ескалация“, припомняйки по-ранните си заявления, че няма да посредничи, докато се намира под обстрел. Ударът беше насочен срещу държава, чиито усилия бяха ключови за опитите да се договори примирие. Не беше пощаден и другият посредник – Оман, който осъди нападението чрез своята държавна агенция само часове след като в Мускат беше приет иранския външен министър за обсъждане на сигурността в Ормузкия проток. Ден по-рано в страната се проведе разговор между иранския министър на външните работи Абас Арагчи и оманския му колега Бадр ал-Бусаиди, чиято цел беше съгласуване на правила за корабоплаването и транзита. В тях участва и делегация от Катар, като страните се договориха да продължат политическите и техническо-правните консултации. Пакистан, друг важен посредник, призова чрез външния си министър Исхак Дар за „деескалация“ и „сдържаност“ в телефонен разговор с Арагчи.

Над всичко това тегне сянката на новия върховен лидер. В писмено изявление от събота аятолах Моджтаба Хаменей – син и наследник на убития при първите удари на войната Али Хаменей – се закани да отмъсти за смъртта на баща си. Новият лидер не се е появявал публично от началото на войната през февруари, като днешният обстрел е първият му мащабен военен сигнал начело на държавата.

Именно разширяването на списъка с цели към посредниците носи най-сериозното послание от изминалата нощ. Ефектът от гледна точка на материалните щети беше скромен – трима ранени в Катар, три ракети с незначителни последствия в Йордания, прехванати цели над Кувейт и Емирствата, а иранските твърдения за разрушени командни възли остават непотвърдени. Когато физическото поражение е малко, тежестта се измества към политическия сигнал. Обстрелът, който удря американски активи на земята в самите държави посреднички, размива границата между силите на САЩ и монархиите, които ги подслоняват. Иран изостави политиката си на сдържаност от последните три месеца (Катар не беше удрян от април, ОАЕ от май), което е по-красноречиво от самите разрушения. То показва промяна не в способностите, а в готовността да се разшири обхватът на целите.

Защо Техеран би ударил каналите, които работят в негов интерес? На пръв поглед това е ход срещу собствените му позиции. Вероятно обстрелът е умишлено засилване на натиска – послание, че неутралитет вече не се предлага, докато американските удари не спрат. Това се допълва от затварянето на протока и заканата на Галибаф. По-слабата, но защитима алтернативна теза е, че целта са били само американските бази, които просто се намират на оманска и катарска територия. Самият списък на Гвардията включва бази, радари и платформи за презареждане, а не обекти на двете държави, докато ранените в Катар пострадаха от падащи отломки, а не от директно попадение. Моментът на атаката обаче накланя везната към първата хипотеза: ударът по Оман часове след дипломатическия прием и по Катар за първи път от април трудно може да се тълкува като случайно съвпадение.

И при двата прочита следствието е едно – Доха вече обяви, че няма да бъде посредник под обстрел, така че днешната вълна затваря дипломатическия изход независимо от първоначалното намерение. Тъкмо тук е парадоксът: ходът е стратегически деструктивен, тъй като отдалечава Иран от единствените канали, чрез които санкциите биха могли да паднат, а протокът да се отвори при изгодни условия. Освен, разбира се, ако замисълът не е бил точно такъв – да се сигнализира, че този дипломатически съюз вече няма стойност, докато американските удари продължават.

При това ескалацията се случва в момент, когато времето работи срещу Иран. 3 нощи и над 300 поразени цели (сред които пускови площадки и складове) изтощават именно способностите на страната да поддържа подобен интензитет на обстрела. Дали разширяването на ударите към посредниците е преднамерен акт, ще проличи скоро. Ако Доха и Мускат официално замразят посредничеството, а Техеран не предприеме стъпки назад и не предложи гаранции, значи сигналът е бил съзнателно търсен ефект и Иран приема цената му. В противен случай, евентуални уверения, които разграничават двете столици от американските мишени, биха издали, че посредниците са били просто съпътстваща, а не целенасочена мишена. Дали Иран ще изпълни заканата си срещу Израел ще подскаже и другото важно обстоятелство: държи ли Техеран конфликтът да остане двустранен със САЩ, или е готов да го превърне в регионален.

📽️ Виде: Активи на ВМС на САЩ в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ нанасят удари срещу военни цели в Иран с изтребители и крилати ракети в отговор на атаката на Иран срещу търговски кораби, преминаващи през Ормузкия проток през седмицата от 6 до 11 юли 2026 г. (CENTCOM on X)

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)