Анализ: Катар, домакин на американското командване, обяви съюза за недостатъчен

🇶🇦🛡️🇺🇸 Арабските монархии в Персийския залив не могат да разчитат само на САЩ за своята отбрана и трябва да имат способности да се защитават сами. Това заяви съветникът на катарския премиер и официален говорител на външното министерство Маджед ал-Ансари, по време на пленарната сесия на третия форум „Хили“, посветена на регионалната сигурност. Събитието се проведе на 7 октомври в Абу Даби.

„Трябва да осъзнаем в Залива, че присъствието на международни сили в региона и стратегическият съюз със САЩ са много важни, но не са достатъчни“, каза той. „Самодостатъчност в сигурността е единственият път напред. Да, нужни са ни партньори. Да, нужни са ни съюзници. Но не можем да разчитаме само на тях за сигурността си.“

Думите идват от държава, която е домакин на преден щаб на Централното командване (CENTCOM) на САЩ, отговорно за операциите в Близкия изток. Авиобаза Ал Удейд, югозападно от Доха, е най-голямото военно съоръжение на САЩ в региона, а през май 2025 г. двете държави подписаха декларация за намерения за инвестиции в размер на над 38 млрд. долара.

На 29 септември 2025 г. след израелския въздушен удар по съвещание на висшия политически ешелон на Хамас, провеждано в катарската столица, американският президент Доналд Тръмп издаде изпълнителна заповед № 14353 „Осигуряване на сигурността на Държавата Катар“, с която Вашингтон описа всяко едно въоръжено нападение срещу територията, суверенитета и критичната инфраструктура на емирството като заплаха за своята собствена сигурност и пое ангажимент да отговори с дипломатически, икономически и при необходимост военни мерки. Нито една друга арабска държава не притежава такъв документ. Доха го има и въпреки това официалният ѝ говорител заяви, че той вече не е достатъчен.

Ал-Ансари подкрепи своята теза с цената на изминалата кампания. По думите му един дрон на стойност не повече от 100 000 долара е намалил производствения капацитет за втечнен природен газ на Катар със 17%. За целия регион той посочи 90% спад в доставките на втечнен газ и 77% в петролните доставки от Залива, като според него са били засегнати над 20% от световното предлагане на втечнен газ.

Той посочи и другата страна на сметката: над 90% от ударите по инфраструктура в Залива са били отбити, нито една държава в региона не е посегнала към стратегическите си резерви и никъде не се е стигнало до недостиг. Двете числа не си противоречат. Аргументът е именно в съчетанието им. Отбранителната мрежа се е справила с почти всички заплахи, но дори малък брой пробиви е достатъчен, за да извади от строя 17% от общия газов капацитет. А дронът, причинил щетите, е струвал колкото автомобил от висок клас.

Зад тези числа стои и документираният опит на емирството. На 2 март 2026 г., четири дни след началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански бомбардировача Су-24, излетели от Бушер и прекосили Персийския залив в полет на 25 метра над водата. Прехващането беше извършено около 2 минути преди те да достигнат авиобаза Ал-Удейд и газовия комплекс Рас-Лафан и донесе на катарските ВВС първите въздушни победи в 52-годишната им история.

На следващия ден иранска балистична ракета преодоля ПВО щита и порази самата база, а министерството на отбраната на емирството потвърди удара на 4 март. Обединеният център за въздушни операции, с който се координираха въздушните операции на САЩ в региона, беше изваден от строя. Изпълнителна заповед № 14353 не успя да спре нито един от тези пробиви.

Опитът на останалите страни от Залива не се различава съществено. От началото на офанзивата Саудитска Арабия е атакувана с най-малко 38 ракети и 435 дрона, според обобщени данни за този период. На 27 март комбиниран удар с ракети и дронове по авиобаза „Принц Султан“ порази американски самолети на земята, сред които една платформа за далечно радарно откриване и управление E-3 Sentry и няколко цистерни KC-135 Stratotanker.

В началото на март ирански щурмови самолети F-5 атакуваха лагера „Бюринг“ в североизточен Кувейт, а кувейтски изтребители F/A-18 свалиха погрешка три американски F-15E във въздушното пространство на страната. На 2 март Централното командване на САЩ определи случая като „приятелски огън“ от ПВО. Шестимата членове на екипажите се катапултираха.

Държавите в Залива излязоха от периода на ескалация с общ проблем: ПВО неутрализира по-голямата част от пристигащите въздушни заплахи, както ракети, така и дронове, но дори малкото пробиви могат да бъдат достатъчни, за да извадят от строя ключов обект с висока стойност за страната, като производствена линия за втечнен газ или ключов команден център.

Материалната страна на предложената самостоятелност в отбраната започва да си проличава в поръчките. Катар приключи своето превъоръжаване с 96 изтребителя от 3 различни серии: 36 броя F-15QA на Boeing, 36 броя Rafale на Dassault и 24 броя Typhoon на европейския консорциум Eurofighter.

На 20 август 2026 г. Държавният департамент на САЩ одобри по известие 26-80 продажбата на до четири самолета-цистерни KC-46A Pegasus на обща стойност 4,50 млрд. долара. Това ще бъдат първите катарски самолети за дозареждане във въздуха и единственият, способен да обслужва и трите вида изтребители.

През януари държавните концерни EDGE (ОАЕ) и Barzan Holdings (Катар) обявиха съвместно предприятие за отбранителни технологии. Освен това Катар подписа меморандум за съвместна разработка и производство на тактически дронове и безпилотни морски платформи с турската STM по време на ежегодното изложение DIMDEX, проведено в Доха. Бюджетът за отбрана на Катар за настоящата година е около 17 млрд. долара по оценка на GlobalData, от които 4,7 млрд. са предназначени за придобиване на техника.

Други държави от Залива също се движат в тази посока, включително с договори извън рамката на своите отношения със САЩ. На 7 август 2026 г. Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за колективна отбрана, според което въоръжено нападение срещу една от тях се смята за такова срещу трите. Разпределението на ролите е формулирано съвсем открито: Рияд осигурява финансиране, Анкара предлага технологията, а Исламабад – личния състав.

Саудитска Арабия вече има подобна клауза с Пакистан от 17 септември 2025 г. по силата на стратегическо споразумение за взаимна отбрана, благодарение на което прие хиляди пакистански военнослужещи и една ескадрила изтребители.

На 27 август 2026 г. Кувейт подписа с Пакистан „Протоколно споразумение 2026“ за обучение, изграждане на способности, охрана на границата, обмен на разузнавателни данни и създаване на ежегоден съвместен военен комитет, но без задължение за колективна отбрана.

Катар все още няма подписан документ от този вид. През май официален представател на Пакистан заяви пред Bloomberg, че Турция и Катар може да се включат към саудитския пакт, но нито една от двете страни не са потвърдили официално подобно решение.

Стратегическата автономност, за която говорят катарските официални лица, не означава автаркия – пълна независимост от външни партньори. Наличните ходове показват по-скоро обратното. Въоръжените сили на държавите от Персийския залив са сравнително малки като численост на личен състав и не могат бързо да изградят нужния военен мащаб сами. Затова посоката не е към изолирана национална отбрана, а напротив – към разширяване на кръга от външни гаранти и партньори.

Саудитска Арабия привлича пехотни сили и авиация от Пакистан. Кувейт изгражда институционална рамка за обучение и обмен на разузнавателни данни. Катар инвестира в разширен оперативен обсег и създаване на нови производствени партньорства с Анкара и Абу Даби.

Общото е, че нито една от трите държави не търси заместител на присъствието на американските военни. Те търсят допълнителна опора – условно, втори подпис под собствената си сигурност. Качеството на този „втори подпис“ обаче е различно. Изпълнителна заповед № 14353 е акт на един американски президент и може да бъде изменена или отменена от негов наследник. Споразумението от Мека, от друга страна, беше договорка между три правителства и по замисъл предлага по-различна политическа устойчивост.

Има основания и за по-умерено тълкуване, което не предполага отдалечаване от САЩ. В същото изказване Ал-Ансари на два пъти потвърди необходимостта от партньори и съюзници и определи търсената система като комбинация от колективна сигурност, по-силна дипломация и по-тясна координация, а не като замяна на американското присъствие.

Дискусията се проведе в ОАЕ, а друг участник в нея беше вицеадмиралът от резерва Джон Милър, бивш командващ Пети флот на САЩ. Той разви идентичен аргумент: евтини дронове и малки катери, действащи от брега, могат да прекъсват търговията през Ормузкия проток и Баб ел-Мандеб независимо от размера на военноморските сили, разположени срещу тях.

Домакинът Ануар Гаргаш, дипломатически съветник на президента на ОАЕ, откри форума с призив за ясен път по ядрената програма на Техеран – с категорични изисквания, механизми за проверка и последствия и оценката, че регионът не може да остава безкрайно в текущото състояние – нито на война, нито на мир.

Прочетено така, изказването на Катар е по-скоро заявка на държавите от Залива за по-голяма тежест вътре в техните съюзи, отколкото за излизане от тях. Но споразуменията, сключени през август са контрапункт на това тълкуване. Когато държавите от региона започват да договарят гаранции и механизми за сигурност в Мека и Исламабад, това сочи, че диверсификацията вече не се изчерпва с опити за по-добри условия във Вашингтон.

От шестте монархии в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Саудитска Арабия вече има клауза за взаимна отбрана с ядрена сила извън региона. Кувейт подписа през август рамка за военно сътрудничество със същата държава, макар и без да е вписана такава клауза. Катар заплаща 4,50 млрд. долара за въздушни цистерни, които ще намалят неговата зависимост от чужди средства за дозареждане във въздуха. Стъпките са различни по характер, но всички са предприети през последните 12 месеца и насочват към една и съща отчетлива тенденция – увеличаване на собствените способности и на броя на външните опори.

Втората половина на изказването на Ал-Ансари беше посветена на Иран. Той определи възстановяването на доверието с Техеран като бавен, но необходим процес, защото Ислямската република ще остане техен съсед. „Както намерихме мир и разбирателство с хората от всички националности, които живеят в нашите държави, така със сигурност ще намерим начин да живеем и до Иран“, каза той.

Според Ал-Ансари отговорността на първо място е на Техеран, а той трябва да започне да гледа на своите съседи като на партньори. Той предупреди както срещу възприемането на настоящата криза за норма, така и срещу използването на морските пътища като инструмент за натиск.

Второто предупреждение няма нужда от адрес. Ормузкият проток е затворен от 28 февруари, а през юли по него бяха отчетени едва 554 транзита на товарни кораби срещу 3098 през февруари по данни на Lloyd's List Intelligence.

Още през март стана ясно, че американският отбранителен чадър не може да спре всяка евтина заплаха. Новото е кой вече го казва открито: държавата, която е домакин на най-голямото военно съоръжение на Пентагона в Близкия изток и която разполага с изрична американска гаранция за сигурност, официално определя сегашната система като недостатъчна.

Това не означава, че Доха се готви да замени Вашингтон. Означава, че сценарият, при който Катар допълва американската гаранция с формализирано отбранително партньорство с държава от региона, изглежда все по-вероятен. В следващите месеци подобен документ вече не би бил изненадващо развитие.

Вашингтон разреши на Катар четири самолета-цистерни за 4,5 милиарда долара

🇶🇦✈️ Катар получи разрешение да придобие първите самолети за зареждане във въздуха в историята си – способност, която ще даде на бойната авиация оперативен обсег и продължителност на полета, каквито досега не е имала. Държавният департамент на САЩ одобри продажба на до четири KC-46A Pegasus на максимална стойност 4,50 млрд. долара. Нотификацията е изпратена до Конгреса под № 26-80. В момента емирството не разполага с нито един самолет-цистерна.

Заявката обхваща 4 самолета и 8 турбовентилаторни двигателя PW4062, половината от които са резервни. Пакетът включва още 10 приемника за предупреждение за радари AN/ALR-69A, 15 лазерни предавателни модула Guardian за системата за борба с инфрачервено насочвани ракети и 8 резервни процесора за нея. Списъкът не се изчерпва с авиониката. В него влизат изграждане и поддръжка на съоръжения, реактивно гориво, камиони и други транспортни средства, облекло и текстил, лабораторна и измервателна апаратура, обучение на личния състав и учебна техника. Катар не поръчва просто четири самолета, а цялата наземна инфраструктура, необходима за експлоатацията им.

Бюрото по военно-политически въпроси обоснова сделката с това, че тя ще увеличи способността на Катар да посреща настоящи и бъдещи заплахи, ще подобри оперативната съвместимост със силите на САЩ и съюзниците им и ще укрепи стратегическата роля на емирството в регионалната сигурност. Съобщението завършва с уверението, че продажбата няма да се отрази неблагоприятно върху бойната готовност на САЩ. Същата формулировка присъства дословно и в нотификации за много други сделки – стандартна клауза, която не разкрива нищо конкретно за настоящия случай. Едно уточнение обаче се среща по-рядко: според Държавния департамент изпълнението на сделката няма да изисква изпращане на допълнителни държавни служители на САЩ или частни изпълнители в Катар.

Изборът на KC-46A следва логично от състава на катарската бойна авиация, завършила превъоръжаването си с 96 изтребителя от 3 различни производствени линии. Американската Boeing достави 36 броя F-15QA, френската Dassault – 36 броя Rafale, а европейският консорциум Eurofighter – 24 броя Typhoon. F-15 приема гориво по твърда телескопична щанга, а Rafale и Typhoon използват система със сонда, маркуч и конус. Досега Катар не разполагаше със собствен самолет, способен да обслужва и двата стандарта. KC-46A има както електродистанционно управлявана щанга, така и подвесни агрегати с маркуч и конус, поради което една платформа може да дозарежда и трите вида изтребители.

Доха вече направи един опит да запълни тази празнина. Според база данни на разузнавателната компания Cirium срокът за упражняване на опциите за два Airbus A330 MRTT е изтекъл през 2019 г., без те да бъдат използвани, а договор така и не е подписан.

KC-46A е производен на товарния Boeing 767 и носи около 96 тона гориво. Освен това може да превозва до 18 товарни палета, 58 пътници в стандартна конфигурация или 114 при извънредни операции. В санитарен вариант побира до 54 пациента – 24 на носилки и 30 амбулаторни. Така може да изпълнява едновременно функции на самолет-цистерна, транспортен и санитарен самолет.

Самолетът-цистерна не сваля ракети и не охранява самостоятелно въздушното пространство. Той определя колко дълго един изтребител може да остане в зоната за патрулиране, колко далеч може да достигне и с какъв запас от гориво и въоръжение ще се върне. Без собствена възможност за дозареждане във въздуха катарската авиация има по-ограничен радиус и продължителност на операциите и остава зависима от близки летища или съюзнически цистерни. С четири Pegasus боен патрул би могъл да се задържа с часове над Ормузкия проток или северната част на Персийския залив, а ударна група – да достига по-отдалечени цели или да следва маршрути, които досега са били непрактични.

Въздушното пространство, за което става дума, вече е попада в реален театър на бойни действия. В базата „Ал Удейд“ се намираше предният щаб на Централното командване на САЩ (CENTCOM), а базата беше най-големия американски военен обект в региона. На 2 март катарски изтребители F-15QA свалиха два ирански Су-24. Бомбардировачите излетяха от Бушер и прекосиха залива на около 25 метра над водата. Прехватът стана едва две минути преди да достигнат своите цели – „Ал Удейд“ и газов комплекс „Рас Лафан“. Това бе първата въздушна победа в 52-годишната история на катарските ВВС.

Два дни по-късно катарското министерство на отбраната призна, че иранска балистична ракета е успяла да преодолее ПВО и е поразила „Ал Удейд“, без да причини жертви. Ведомството не уточни какви са щетите. Едва през юни американски източници съобщиха, че при удара е бил тежко повреден и изваден от строя Обединеният център за въздушни операции в базата.

Това е третото голямо одобрение от САЩ за военна продажба на държава от Съвета за сътрудничество в Персийския залив за последните три месеца. На 5 юни Държавният департамент разреши на Кувейт да придобие антидрон системи на Anduril за 1,98 млрд. долара – два дни след иранския удар по летище в страната, при който загина един човек, а над 60 бяха ранени. На 15 юли последва одобрение за Саудитска Арабия на стойност 1,96 млрд. долара, включващо до 20 000 комплекта APKWS за въздушни и наземни цели. Кувейт и Саудитска Арабия купуват средства за поразяване на онова, което лети към тях. Катар купува оперативна дълбочина.

Цената остава само частично обяснена. Четири самолета за 4,50 млрд. долара означават таван от приблизително 1,13 млрд. долара на машина при ориентировъчна единична стойност от около 250 млн. долара, отбелязва Defense Daily. Държавният департамент не обясни изрично разликата. Нотификацията за Израел от 3 март 2020 г. обхващаше до осем самолета за 2,40 млрд. долара, или таван от около 300 млн. долара на машина.

Част от разликата се вижда в самото съдържание на пакетите. Израелската заявка изброяваше двигатели, навигационни приемници и сравнително ограничен набор допълнително оборудване. Катар плаща и за инфраструктурата, горивото, транспортните средства, лабораториите, обучението и цялата система за поддръжка, която трябва да бъде изградена от нулата. Останалата разлика се обяснява и с характера на нотификацията: 4,50 млрд. долара са максимално разрешена, а не окончателно договорена стойност. Документът позволява преговори до този таван, но сам по себе си не представлява сключена сделка, а крайната цена обикновено е по-ниска.

Катар се насочва и към платформа, която продължава да преодолява сериозни технически проблеми. KC-46A все още има нерешени дефекти от първа категория – най-тежката класификация във ВВС на САЩ. Настоящата система за дистанционно наблюдение може при определени условия да показва изкривена картина на оператора на щангата. Подобрената RVS 2.0 приключи първия етап на летателните изпитания през юни 2026 г., но внедряването ѝ се очаква да започне в началото на 2028 г., а преоборудването на целия американски парк ще продължи приблизително седем години.

Телескопичният механизъм на самата щанга остава прекалено твърд, което не позволява надеждно дозареждане на самолети като A-10. Решението за щангата се очаква към края на 2027 г. През май 2026 г. Boeing и ВВС на САЩ обявиха съвместен план за подобряване на готовността и надеждността на програмата. Американските ВВС приеха 105-ата си машина през април. Доставките бяха временно спрени на 27 февруари 2025 г., след като по две нови машини бяха открити пукнатини в носещи елементи на крилото, и бяха възобновени приблизително три месеца по-късно.

Ако сделката бъде сключена, Катар ще стане четвъртата страна оператор на KC-46A. Япония прие първата си машина на 2 ноември 2021 г. и стана първият чуждестранен оператор. Израел получи своя първи KC-46A на 27 май 2026 г. в базата „Неватим“, където самолетът бе въведен под името „Гидеон“, при поръчани общо 6 машини. Така Вашингтон одобри една и съща платформа за израелската и катарската авиация по-малко от година след израелския удар срещу висши фигури на Хамас в Доха, при който загина катарски служител по сигурността.

Продажбата превръща в техника политическо обещание, дадено 11 месеца по-рано. На 29 септември 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед № 14353, с която САЩ поеха ангажимент да разглеждат въоръжено нападение срещу територията, суверенитета или критичната инфраструктура на Катар като заплаха за мира и сигурността на самите Съединени щати и да отговорят с дипломатически, икономически или при необходимост военни средства.

Покупката не прави тази гаранция юридически взаимна, но ѝ придава техническо и оперативно измерение. Катарски изтребители ще могат по-лесно да се включват в съвместни маршрути за дозареждане на САЩ и съюзниците, а катарските KC-46A ще могат да снабдяват съвместими американски самолети с гориво.

Има и по-тесен прочит на тази сделка. Обектите, към които през март се насочиха Су-24, са неподвижни. Авиационен парк, който може да бъде разпръсната и да остане по-дълго във въздуха, е по-трудна мишена от самолети, зависими от 2 основни бази. От тази гледна точка цистерните са не само инструмент за мисии на големи дистанции, но и средство за повишаване на устойчивостта при удари по земята. Двете обяснения не се изключват и водят до един и същ извод: емирството плаща за по-голяма автономия от чуждестранни самолети-цистерни и за свободата сам да определя продължителност и обсег на въздушните си операции.

📸 Снимка: Сержант Джоузеф Чейс, началник на екипажа на 157-ма ескадрила за поддръжка, командва петия самолет-цистерна KC-46A Pegasus на крилото при пристигането му от Boeing на 7 февруари 2020 г. (Tech. Sgt. Aaron Vezeau/U.S. Air National Guard)

Тръмп напусна Анкара тайно, а Air Force One излетя като примамка

🇺🇸✈️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп не е бил на борда на самолета, с който беше представено публично, че отлита от Анкара на 8 юли вечерта. Броени минути след като камерите го заснеха да се качва по стълбата на стария президентски Boeing 747, Тръмп е изведен през врата от другата страна на фюзелажа с помощта на кетъринг камион и прехвърлен на по-малък C-32A – военна модификация на Boeing 757. Големият самолет излетя без него, а по време на полета си през половин Европа получи позивната на президентския борд, докато на борда му се намираха журналисти и част от персонала на Белия дом. Операцията бе разкрита от The Washington Post на 10 август въз основа на материали, прегледани от изданието, източник от Белия дом и второ лице, запознато с пътуването на президента.

Поводът е конкретна заплаха за покушение, свързана с Иран. Прехвърлянето става в нощта на подновените мащабни американски удари по иранска територия – Исламабадският меморандум от 17 юни окончателно рухна на 7 юли, а през следващите две денонощия силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) поразиха десетки цели по южното крайбрежие на Ислямската република. Турция, домакин на срещата на върха на НАТО, споделя обща граница с Иран, чиято дължина възлиза на 534 км. The New York Times и CBS News съобщиха поотделно през юли, че разузнаването е предупредило за конкретен заговор срещу Тръмп или самолета му. Източникът на The Washington Post определя предприетата мярка именно като операция за заблуда.

Механиката на операцията е пресъздадена по кадри от самото летище и разказ на американски служител, говорил пред изданието. Катарският Boeing 747-8, определен за нов президентски самолет, отлита първи рано вечерта. Тръмп пристига с лимузина по здрач, изкачва стълбата към стария синьо-бял президентски 747 и маха към пистата. От другата страна на фюзелажа чака кетъринг камион, чийто контейнер е повдигнат хидравлично до нивото на вратата – превозно средство от типа, използван обичайно за товарене на храна и консумативи преди полет. Докато представители на пресата се качват откъм опашката, Тръмп и няколко от неговите сътрудници преминават в контейнера. Мъж с костюм влиза в кабината на камиона, платформата се спуска и превозното средство потегля към паркирания наблизо C-32A. За около 40 секунди камионът е извън кадър, когато камерата панорамира встрани. Малко по-късно човек с костюм слиза от кабината и се изкачва по стълбата на по-малкия самолет. Министърът на отбраната Пийт Хегсет се качва на същия борд отделно, по външна стълба, така че полетът да изглежда рутинен.

Позивните допълват реконструкцията. Катарският 747-8 лети до британската база Милдънхол като SAM 33 и каца в 18:26 ч. местно време. C-32A излита с неясната позивна Reach 18, обичайна за военно-транспортни полети, а системите, които биха позволили лесното проследяване, са изключени. Авиационният наблюдател Thenewarea51 отбелязва пристигането му в Обединеното кралство и посочва точно тази аномалия в същата нощ. Старият президентски 747 първо се появява на радарите край Истанбул без позивна, а по средата на полета получава обозначение AF1, въпреки че Тръмп не е на борда. Машината каца в Милдънхол в 22:29 ч. – няколко минути след C-32A. В 22:56 ч. Тръмп слиза по външната стълба на стария президентски 747 пред камерите, поздравява американски военнослужещи и се качва на катарския самолет за Вашингтон в 23:01 ч.

Официалната версия остана друга. Още преди излитането Тръмп обяви в социалните мрежи, че ще вземе бившия Air Force One „за старите времена“, а новият самолет ще отиде до Обединеното кралство, за да бъде видян от разположените там американски военнослужещи. Според изявление на Белия дом от същата нощ, държавният глава е кацнал в британската база с бившия Air Force One, и е придружено със снимка на стария самолет. Директорът по комуникациите Стивън Чънг не оспори информацията за операцията, а защити пред The Washington Post подаръка от Доха: новият Air Force One е съвременна машина с високо ниво на защитни мерки, а срещу враговете Вашингтон използва всеки наличен инструмент, казва тойн. Пентагонът препрати въпросите към Белия дом, а Сикрет Сървис не отговори на запитването.

В самолета-примамка журналистите получиха указание да спуснат щорите на прозорците. Докладът на журналистическия пул от нощта описва полета като преминал без инциденти и без визити в отделението на пресата. По-късно, вече по време на полета към Вашингтон, когато този път реално пътуват заедно с Тръмп, репортерите го попитаха защо е било дадено това разпореждане. Президентът отговори, че вероятно са на опасен полет заради мръсниците, с които се налага да си имат работа, добави, че е под постоянна заплаха и стои под номер едно в списъка на Иран, и завърши: „Но ако аз си отида, и вие си отивате. Нали?“ После им подхвърли, че някой ден може да поискат да сменят професията. За операцията по заблуда от няколко часа по-рано не спомена нищо.

Освен това катарският самолет е част от обяснението защо подобна подмяна изобщо е възможна. През юли The New York Times съобщи, че преоборудваната за около 400 милиона долара машина е лишена от част от защитните системи на традиционните президентски самолети, включително противоракетни. Белият дом отговори с призовки до четирима журналисти на изданието – федерални агенти им ги връчиха на прага на домовете им – в рамките на разследване за неоторизирано разгласяване на секретна информация. Същите призовки впоследствие бяха оттеглени, след като Министерство на правосъдието призна пропуски. Самият Тръмп заяви след пътуването, че самолетът предстои да премине през допълнителни подобрения.

Използването на самолет-примамка има прецеденти в миналото. През март 2000 г. Бил Клинтън пристигна в Ислямабад с обикновен бял самолет, следвал синьо-белия президентски 747, използван като примамка, и слезе от него пред камерите, с което сам разкри къде всъщност е бил. Бивш американски служител посочва пред изданието и други случаи през последните 30 години, когато президентският джъмбо джет е служил като примамка заради сериозна заплаха или полет към опасно място. След атентатите от 11 септември 2001 г. администрацията на Джордж Буш дълги часове не съобщи къде се намира президентът, но не твърдеше, че той е на друго място, и още в рамките на деня разкри, че е бил откаран във военен обект в Небраска. Роналд Роу-младши, бивш изпълняващ длъжността директор на Тайните служби, защитава самия принцип: обществото трябва да знае какво прави президентът, но не и с какви методи го защитават.

Новото в случая от 8 юли не е използването на примамка, а изричното невярно твърдение. Белият дом не просто премълча местонахождението на президента, а посочи друг самолет и подкрепи твърдението със снимка, докато акредитираната преса, чиято роля е да наблюдава президентските пътувания от името на обществеността, летеше като неволно прикритие за маршрут, който самата администрация смяташе за обект на планирано нападение. В продължение на часове реалното място на върховния главнокомандващ остана скрито и от голяма част от собствената му администрация. Седмици по-късно все още не може да стане ясно докъде е достигнала информацията за операцията по институционалната верига.

Най-основателното възражение срещу подобна критика е, че мярката е свършила работа: нападение така и не последва, а президентският самолет е едновременно една от най-сигурните и разпознаваемите машини в авиационния парк на САЩ, което превръща подмяната в рационален ход. Това обяснява необходимостта от прикритие, но не и невярното публично твърдение. Операцията щеше да бъде също толкова ефективна, ако Белият дом просто беше премълчал маршрута, както направи администрацията на Буш през 2001 г. Разликата между двете е избор, не оперативна необходимост.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Иран удари посредниците Катар и Оман в най-широкия си обстрел на Залива

🇮🇷🚀🇶🇦 В неделя преди разсъмване Иран предприе атака с балистични ракети и дронове срещу Катар, Оман, Кувейт и Йордания. Това са първите удари срещу Доха от април насам и най-мащабната вълна срещу арабските монархии от Персийския залив, откакто примирието със САЩ се разпадна. Вълната дойде часове след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви, че е поразило около 140 цели в южен Иран. Атаката засегна двете държави, които месеци наред бяха в центъра на опитите за посредничество за прекратяване на огъня – Катар и Оман.

Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) съобщи, че е разрушил команден пункт и хангари за дронове на американската армия в Йордания, поразил е радарна инсталация в Кувейт, ударил е платформи за презареждане и поддръжка на самолетоносачи в Оман и е унищожил командно съоръжение и център за поддръжка на изтребители в Катар.

Ако се съди по този списък, пораженията изглеждат тежки, но съпоставени с официалните потвърждения от засегнатите столици, мащабът им се свива рязко. Йордания съобщи за три ракети, паднали призори „на няколко места в кралството, без да причинят жертви“, като щетите са ограничени до „незначителни материални загуби“, по думите на източник от армията. Катар потвърди за трима ранени, сред които и дете, от падащи шрапнели. Въоръжените сили на Кувейт заявиха, че са свалили враждебни цели във въздушното си пространство. ОАЕ съобщиха, че системите им са влезли в бой срещу ракети и дронове, но малко по-късно кризисната агенция на страната уточни, че засечените заплахи всъщност са били извън нейните граници. Оман описа удари с дронове по обекти в анклава Мусандам, разположен точно срещу входа на Ормузкия проток, без да съобщава за жертви.

Разликата между обявеното и потвърденото разкрива реалната фактология: срещу иранските твърдения за унищожени командни възли стоят потвърждения за прехванати цели, паднали отломки и минимални щети. Използваните оръжия също не бяха еднородни – срещу Йордания и Катар полетяха балистични ракети, изстреляни от иранска територия, докато Мусандам беше атакуван с дронове, а срещу емирствата беше насочена комбинация от двете.

Вълната беше отговор на трета поредна нощ на американски удари. Президентът Доналд Тръмп обяви за приключило примирието, което трябваше да спре сраженията, започнали на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел. CENTCOM описа днешната атака като далеч по-мащабна от двете предходни – насочена към пускови площадки за ракети и дронове, комуникационни центрове, складове за боеприпаси и други обекти. Обявената цел е да се отслаби способността на Ислямската република да заплашва цивилното корабоплаване. За три нощи американските удари надхвърлиха 300 цели. Нападенията от изминалата нощ отнеха живота на ирански военнослужещ: „Лейтенант Хамидреза Дехгани от ВМС на въоръжените сили на Ислямската република загина като мъченик при престъпната, терористична атака на САЩ снощи над пристанище Джаск“ в Южен Иран, съобщиха агенциите Mehr и Tasnim, цитирайки местен служител. „Иран направи лош избор. Сега си плаща“, написа в социалните мрежи министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

В центъра на кризата стои Ормузкият проток. По-рано САЩ удариха Иран заради обстрел на плавателен съд в протока, който подпали контейнеровоз и принуди екипажа му да го напусне, като един индийски моряк остана в неизвестност. Техеран затвори протока за втори път, след като предупредителен изстрел порази кораба, движещ се по неодобрен маршрут, а в неделя съобщи, че е извадил от строя и втори съд. Протокът, през който преминава 20% от световния петрол, остава затворен до „края на американската намеса в региона“, заявиха от Гвардията. Съветник на върховния лидер сведе целия ядрен спор до географията на този тесен коридор: „Този стратегически проход е по-важен от десетки атомни бомби и Ислямска република Иран ще го защити“, заяви Мохсен Резаи, цитиран от агенция ISNA. Западът обвинява Техеран, че се стреми към ядрено оръжие, докато той настоява, че програмата му е изцяло за мирни цели. Недопускането на военна ядрена програма обаче остава сред основните цели на съвместната офанзива на САЩ и Израел. Ефективната блокада на протока вече изстреля цените на енергията нагоре и подхранва глобалната инфлация.

Реториката от Техеран остава категорична. „Ерата на едностранните сделки приключи. Казахме ви: спазете думата си или платете цената. Реалността вече чука на вратата“, заяви Мохамад Багер Галибаф, старши член на иранската преговаряща група. Засега обаче Техеран не е изпълнил петъчната си закана да удари и Израел, ако американските атаки продължат – сдържаност, която към този момент капсулира войната до двустранен конфликт. Израел не участваше в преговорите за сделка между САЩ и Иран и по изтекла информация чака зелена светлина от Вашингтон, за да се включи отново в боевете.

Тъкмо ударите по посредниците обаче отличават тази вълна. Катар осъди „по възможно най-острия начин подновените атаки“ и ги определи като „опасна ескалация“, припомняйки по-ранните си заявления, че няма да посредничи, докато се намира под обстрел. Ударът беше насочен срещу държава, чиито усилия бяха ключови за опитите да се договори примирие. Не беше пощаден и другият посредник – Оман, който осъди нападението чрез своята държавна агенция само часове след като в Мускат беше приет иранския външен министър за обсъждане на сигурността в Ормузкия проток. Ден по-рано в страната се проведе разговор между иранския министър на външните работи Абас Арагчи и оманския му колега Бадр ал-Бусаиди, чиято цел беше съгласуване на правила за корабоплаването и транзита. В тях участва и делегация от Катар, като страните се договориха да продължат политическите и техническо-правните консултации. Пакистан, друг важен посредник, призова чрез външния си министър Исхак Дар за „деескалация“ и „сдържаност“ в телефонен разговор с Арагчи.

Над всичко това тегне сянката на новия върховен лидер. В писмено изявление от събота аятолах Моджтаба Хаменей – син и наследник на убития при първите удари на войната Али Хаменей – се закани да отмъсти за смъртта на баща си. Новият лидер не се е появявал публично от началото на войната през февруари, като днешният обстрел е първият му мащабен военен сигнал начело на държавата.

Именно разширяването на списъка с цели към посредниците носи най-сериозното послание от изминалата нощ. Ефектът от гледна точка на материалните щети беше скромен – трима ранени в Катар, три ракети с незначителни последствия в Йордания, прехванати цели над Кувейт и Емирствата, а иранските твърдения за разрушени командни възли остават непотвърдени. Когато физическото поражение е малко, тежестта се измества към политическия сигнал. Обстрелът, който удря американски активи на земята в самите държави посреднички, размива границата между силите на САЩ и монархиите, които ги подслоняват. Иран изостави политиката си на сдържаност от последните три месеца (Катар не беше удрян от април, ОАЕ от май), което е по-красноречиво от самите разрушения. То показва промяна не в способностите, а в готовността да се разшири обхватът на целите.

Защо Техеран би ударил каналите, които работят в негов интерес? На пръв поглед това е ход срещу собствените му позиции. Вероятно обстрелът е умишлено засилване на натиска – послание, че неутралитет вече не се предлага, докато американските удари не спрат. Това се допълва от затварянето на протока и заканата на Галибаф. По-слабата, но защитима алтернативна теза е, че целта са били само американските бази, които просто се намират на оманска и катарска територия. Самият списък на Гвардията включва бази, радари и платформи за презареждане, а не обекти на двете държави, докато ранените в Катар пострадаха от падащи отломки, а не от директно попадение. Моментът на атаката обаче накланя везната към първата хипотеза: ударът по Оман часове след дипломатическия прием и по Катар за първи път от април трудно може да се тълкува като случайно съвпадение.

И при двата прочита следствието е едно – Доха вече обяви, че няма да бъде посредник под обстрел, така че днешната вълна затваря дипломатическия изход независимо от първоначалното намерение. Тъкмо тук е парадоксът: ходът е стратегически деструктивен, тъй като отдалечава Иран от единствените канали, чрез които санкциите биха могли да паднат, а протокът да се отвори при изгодни условия. Освен, разбира се, ако замисълът не е бил точно такъв – да се сигнализира, че този дипломатически съюз вече няма стойност, докато американските удари продължават.

При това ескалацията се случва в момент, когато времето работи срещу Иран. 3 нощи и над 300 поразени цели (сред които пускови площадки и складове) изтощават именно способностите на страната да поддържа подобен интензитет на обстрела. Дали разширяването на ударите към посредниците е преднамерен акт, ще проличи скоро. Ако Доха и Мускат официално замразят посредничеството, а Техеран не предприеме стъпки назад и не предложи гаранции, значи сигналът е бил съзнателно търсен ефект и Иран приема цената му. В противен случай, евентуални уверения, които разграничават двете столици от американските мишени, биха издали, че посредниците са били просто съпътстваща, а не целенасочена мишена. Дали Иран ще изпълни заканата си срещу Израел ще подскаже и другото важно обстоятелство: държи ли Техеран конфликтът да остане двустранен със САЩ, или е готов да го превърне в регионален.

📽️ Виде: Активи на ВМС на САЩ в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ нанасят удари срещу военни цели в Иран с изтребители и крилати ракети в отговор на атаката на Иран срещу търговски кораби, преминаващи през Ормузкия проток през седмицата от 6 до 11 юли 2026 г. (CENTCOM on X)

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)

CNN: Мащабни щети в американските бази в Близкия изток след иранските удари.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.

Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.

Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.

„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.

Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.

Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.

Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.

В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“

Три HC-130J Combat King II в Катар: Готви ли се подновяване на мащабни операции срещу Иран?

🇺🇸✈️🇶🇦 Три самолета HC-130J Combat King II на състава на ВВС на САЩ пристигнаха в катарската авиобаза Ал-Удейд в сряда с директен полет от авиобаза „Дейвис-Монтан" в Аризона, попадайки във вниманието на OSINT експерти, които споделиха данни от платформите за мониторинг на въздушния трафик.

Самолетите принадлежат към арсенала на Air Combat Command, а не на Командването за специални операции, въпреки че редовно оперират съвместно с AFSOC. Постоянно базираният в „Дейвис-Монтан" 79-и спасителен ескадрон е единственият оператор на този вид самолет в базата. Същата ескадрила се прибра от задгранична мисия едва на 9 февруари, което прави настоящото разполагане повторно изпращане в зоната на CENTCOM в рамките на по-малко от три месеца.

HC-130J Combat King II е единствената по рода си специализирана платформа за извличане на личния състав с фиксирано крило. Всеки самолет се задвижва от четири турбовитлови двигателя Rolls-Royce AE2100D3, всеки от които има 4 591 конски сили, постига максимална скорост от 583 км/ч и обхват над 6 400 км без необходимост от въздух. Размах на крилото – 40,4 м, дължина – 29,8 м, максимална излетна маса – 74 400 кг. В производство и в активна експлоатация са общо 39 машини, а първоначалната оперативна готовност е обявена през април 2013 г.

Основната му оперативна задача е дозареждане във въздуха на спасителни хеликоптери HH-60W Jolly Green II и конвертоплани CV-22 Osprey. Двата летателни апарата позволяват едновременното зареждане на два вертолета, което удвоява обхвата на спасителните формации в дълбочина. Самолетът извършва и въздушно десантиране на пара-спасители (Pararescue Jumpers), приземяване на необорудвани и кратки писти, нощни полети с очила за нощно виждане, както и тактическо командване и контрол по време на дълготрайни операции по търсене и спасяване в бойни условия.

За навлизане в зони с вражеска ПВО машините разполагат с пакет за самозащита – датчици за предупреждение за ракети (MWS), приемник за предупреждение за облъчване от радар (RWR) и инфрачервени противодействия от тип LAIRCM. Тази конфигурация дава възможност за полети на малка височина в обсега на преносими ракети (MANPADS) и системи с малък радиус.

Разполагането в Ал-Удейд се вписва в модел на ескалация. На 13 април Вашингтон наложи блокада на морските коридори, използвани от Иран за доставка на петрол, в която участват над 10 000 души, повече от дузина бойни кораба и десетки самолета. На 23 април авионосна ударна група 10 пристигна в Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM и общия брой самолетоносачи в региона вече е три – за първи път от десетилетия насам. Численият състав на Пентагона в Близкия изток надхвърля 50 000 души при стандартен мирен контингент от 30–40 000. В същото време ВВС прехвърлиха голям брой въздушни цистерни KC-135 Stratotanker към Ал-Удейд, а CENTCOM подготвя възможно разполагане на хиперзвуковата система „Dark Eagle" в региона.

Появата на трите Combat King II в Катар директно обслужва два сценария. Първият е продължаващата нужда от готовност за спасяване на пилоти. След като Иран демонстрира способност да поразява тактическа авиация над собствената си територия, всяка следваща ударна операция изисква готова CSAR верига – комбинация от A-10, HH-60W и HC-130J – която да достигне дълбоко във вражески въздух. Трите Combat King II в Ал Удейд могат да поддържат три едновременни спасителни мисии или да осигуряват ротационно покритие.

Вторият сценарий е поддръжка на операции на специални части. Платформата осигурява дозареждане на CV-22 и HH-60W, въздушно десантиране на командоси и евакуация от необорудвани площадки. При евентуална атака, насочена срещу разпръсната инфраструктура – съоръжения за обогатяване, командни пунктове или логистични възли, машините биха работили заедно с MC-130J на AFSOC, осигурявайки резервен капацитет за извеждането на личния състав от територията на противника.

В тактически план базирането на трите самолета в Ал-Удейд скъсява значително времето за реакция. Полетното разстояние от Катар до бреговете на Иран е по-малко от 400 км, позволявайки провеждане на евентуална мисия по търсене и спасяване в Южен Иран в рамките на около час. Това е критично подобрение спрямо разчитането на сили, базирани извън региона, и снижава прозореца на риск за катапултирал екипаж.

Al Jazeera показа уникални кадри от иранските удари в Катар.

🇶🇦 Al Jazeera излъчи нов епизод от разследващата поредица „Скритото е по-значимо", в който показа за първи път ексклузивни кадри от пораженията по катарска територия след иранските ракетни и дронови удари от последните седмици. Материалът включва зони на поражение, отломки и прехващания, както и рядък кадър от въздушно сражение, първото в историята на катарските ВВС.

Иранските удари бяха отговор на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари, в които загина върховният лидер Али Хаменей. На 2 март Техеран нанесе серия от удари по Катар, насочени към авиобаза Ал Удейд – най-голямата американска военна база в Близкия изток – и индустриалния комплекс Рас Лафан, в който е съсредоточен газовият сектор на страната.

Министерството на отбраната съобщи, цитирано от Qatar News Agency, че изтребители F-15QA са свалили два ирански бомбардировача Су-24 на 2 минути разстояние от целите, и са прехванали 7 балистични ракети и 5 дрона.

По-тежките последици дойдоха на 18 март, когато ирански ракетен удар причини тежки щети на инсталациите в Рас Лафан – най-големия център за износ на втечнен природен газ в света. Според изпълнителния директор на QatarEnergy Саад Шарида ал-Кааби, повредите са извадили от строя мощности, осигуряващи 17% от износа на LNG, около 12,8 милиона тона годишно, като възстановяването може да отнеме от 3 до 5 години. Прогнозните загуби възлизат на близо 20 милиарда долара годишен приход. На 24 март QatarEnergy обяви форсмажор по част от договорите си за доставка на LNG, което разтревожи европейските и азиатските пазари, зависими от катарския газ.

Разследването на Al Jazeera обхваща не само военните обекти, но и поражения по радарните системи за ранно предупреждение в северната част на страната, жилищни райони, пътища и друга гражданска инфраструктура.

Катарското външно министерство заяви на 31 март, че иранските удари са засегнали жилищни зони, енергийни обекти и международно летище „Хамад". Иран от своя страна настоява, че ударите са били насочени изцяло към американски военни активи на катарска територия.

Доха публикува кадрите с ясна политическа цел, да опровергае иранската версия и да демонстрира, че атаките са поразили гражданска и икономическа инфраструктура далеч отвъд периметъра на военните бази. В същото време Катар настоява, че нито Ал Удейд, нито друга точка на територията му е била използвана за нанасяне на удари срещу Иран в хода на конфликта. Позицията е от значение за Доха, тъй като в продължение на години тя поддържаше ролята на посредник в регионалните кризи и сега е изправена пред необходимост да преосмисли отбранителната си доктрина в условията на открит конфликт между САЩ и Иран в региона на Персийския залив.

Al Jazeera показа уникални кадри от иранските удари в Катар.

🇶🇦 Al Jazeera излъчи нов епизод от разследващата поредица „Скритото е по-значимо", в който показа за първи път ексклузивни кадри от пораженията по катарска територия след иранските ракетни и дронови удари от последните седмици. Материалът включва зони на поражение, отломки и прехващания, както и рядък кадър от въздушно сражение, първото в историята на катарските ВВС.

Иранските удари бяха отговор на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари, в които загина върховният лидер Али Хаменей. На 2 март Техеран нанесе серия от удари по Катар, насочени към авиобаза Ал Удейд – най-голямата американска военна база в Близкия изток – и индустриалния комплекс Рас Лафан, в който е съсредоточен газовият сектор на страната.

Министерството на отбраната съобщи, цитирано от Qatar News Agency, че изтребители F-15QA са свалили два ирански бомбардировача Су-24 на 2 минути разстояние от целите, и са прехванали 7 балистични ракети и 5 дрона.

По-тежките последици дойдоха на 18 март, когато ирански ракетен удар причини тежки щети на инсталациите в Рас Лафан – най-големия център за износ на втечнен природен газ в света. Според изпълнителния директор на QatarEnergy Саад Шарида ал-Кааби, повредите са извадили от строя мощности, осигуряващи 17% от износа на LNG, около 12,8 милиона тона годишно, като възстановяването може да отнеме от 3 до 5 години. Прогнозните загуби възлизат на близо 20 милиарда долара годишен приход. На 24 март QatarEnergy обяви форсмажор по част от договорите си за доставка на LNG, което разтревожи европейските и азиатските пазари, зависими от катарския газ.

Разследването на Al Jazeera обхваща не само военните обекти, но и поражения по радарните системи за ранно предупреждение в северната част на страната, жилищни райони, пътища и друга гражданска инфраструктура.

Катарското външно министерство заяви на 31 март, че иранските удари са засегнали жилищни зони, енергийни обекти и международно летище „Хамад". Иран от своя страна настоява, че ударите са били насочени изцяло към американски военни активи на катарска територия.

Доха публикува кадрите с ясна политическа цел, да опровергае иранската версия и да демонстрира, че атаките са поразили гражданска и икономическа инфраструктура далеч отвъд периметъра на военните бази. В същото време Катар настоява, че нито Ал Удейд, нито друга точка на територията му е била използвана за нанасяне на удари срещу Иран в хода на конфликта. Позицията е от значение за Доха, тъй като в продължение на години тя поддържаше ролята на посредник в регионалните кризи и сега е изправена пред необходимост да преосмисли отбранителната си доктрина в условията на открит конфликт между САЩ и Иран в региона на Персийския залив.

ЕС похарчи 2,88 милиарда евро за руски втечнен газ „Ямал“, заради спрените доставки от Катар.

🇪🇺🤝🇷🇺 Държавите-членки на Европейския съюз са увеличили значително вноса си от водещия руски проект за втечнен природен газ (LNG) „Ямал“ през първото тримесечие на годината, съобщи по-рано днес Financial Times.

Ръстът е продиктуван от силен натиск върху глобалните доставки, предизвикан от продължаващия конфликт в Близкия изток. Данни на групата за изследвания в енергетиката Kpler сочат, че вносът от сибирския обект на Ямал е скочил със 17% до 5 милиона тона в периода между януари и март, в сравнение със същия период на 2025 г.

Този масивен приток е довел до това страните от ЕС да похарчат близо 2,88 милиарда евро (3,38 милиарда долара) за руски газ, според изчисления на екологичната организация с нестопанска цел Urgewald. Скокът в европейската зависимост от Москва идва в момент, когато доставките на катарски LNG пресъхнаха поради щети по енергийната мрежа в Персийския залив и контрола на Иран върху критичния Ормузки проток.

Ормузкият проток е стратегически важен морски коридор между Персийския и Оманския залив и открития океан. Той е вероятно най-важният маршрут за транзит на енергия в света, като през него преминават 20% от глобалната търговия с LNG, предимно от големи износители като Катар и ОАЕ.

Тъй като не съществуват жизнеспособни алтернативни морски и тръбопроводни маршрути за този газ, всяка блокада, военен конфликт и геополитическо напрежение в протока незабавно блокират огромни количества. Това директно предизвиква сериозен недостиг на доставки и бърз скок на цените на световния пазар, който засяга тежко енергозависимите икономики в Азия и Европа, пише Службата за енергийна информация на САЩ (EIA).

„Всички цифри показват зависимостта на Русия от европейския пазар“, заяви Себастиан Рьотерс, активист в Urgewald, посочвайки, че европейските купувачи в момента не проявяват „никакво желание“ доброволно да спрат покупките на руски LNG. Блокът е поел зашеметяващите 97% от всички товари от Ямал през първото тримесечие, приемайки 69 от общо 71 пратки, според FT.

Спадът в доставките за Азия се дължи отчасти на забраната на ЕС за прехвърляне на руски LNG между кораби в европейски пристанища, което остави ЕС като основен потребител.

Въпреки подновения финансов поток за Кремъл, Брюксел поддържа позицията, че не смята да преразглежда планираната пълна забрана върху вноса на руски LNG, която трябва да влезе в пълна сила през януари 2027 г.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен наскоро защити предстоящото ембарго, заявявайки, че би било критична грешка да се повтори миналата силна зависимост на блока от руската енергия. Въпреки това, тъй като нивата на съхранение на газ в Европа остават под нормалните средни стойности преди летния сезон за запълване на хранилищата, непосредствената реалност сочи, че Москва печели активно от трусове в глобалната енергетика, причинени от кризата в Близкия изток.

Внезапният скок на разходите на ЕС за втечнен газ от Ямал демонстрира критична уязвимост в стратегията на ЕС за санкции срещу Русия. Докато Брюксел се ангажира публично да лиши военната машина на руския президент Владимир Путин от финансиране, блокадата на Ормузкия проток от Иран принуди европейските купувачи да се върнат право в обятията на Москва. Тази динамика илюстрира как Кремъл използва успешно геополитическия хаос в Близкия изток.

Докато Украйна активно атакува руски петролни рафинерии, за да осакати икономиката на агресора, сумата от 3,38 милиарда долара, дадена на Русия за LNG само за три месеца, подкопава усилията на Киев за удари в тила и подчертава спешната нужда ЕС да осигури алтернативни енергийни източници преди забраната от догодина.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Централното командване на САЩ търси спешно укрепване на базите си в Персийския залив.

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) и подчинените му структури публикуваха две искания за информация от компании, способни да проектират и изградят укрепена инфраструктура, подземни обекти и защитни укрития. Стъпката е директен отговор на щетите, нанесени от иранските ракетни и дронови удари по американски бази в Близкия изток от началото на войната, съобщи The War Zone.

От 28 февруари 2026 г. насам 13 американски военнослужещи загинаха, 300 други бяха ранени, а радарни системи, сгради и летателни апарати бяха поразени или напълно унищожени. Според DefenseScoop 290 от ранените са регистрирани към 24 март, 88% от тях са се върнали на служба, а 10 остават в тежко състояние.

Високата интензивност на атаките е принудила значителна част от американския персонал да се премести в хотели и офис сгради в региона. „Голяма част от сухопътните войски де факто водят войната дистанционно, с изключение на пилотите и екипажите, които поддържат и управляват бойните самолети", съобщиха военни служители, цитирани от The New York Times.

Първата заявка е от ВВС на САЩ в Централното командване (AFCENT) и се отнася до катарската авиобаза Ал Удейд – най-голямата военна инсталация на САЩ в Близкия изток, която се намира на едва 280 км от брега на Иран. AFCENT търси компании за проектиране и изграждане на „укрепен, подземен, защитен команден център" и оперативни сгради за ескадрили бомбардировачи, изтребители и дронове.

Проектът е в рамките на Стратегическия генерален план 2040 (SMP2040) – портфолио с над 170 проекта на обща стойност 10 млрд. долара, финансирани от Катар. Срокът обаче е дълъг: договор ще бъде обявен през април 2027 г. Възлагането се очаква едва през януари 2028 г.

Пенсионираният генерал-лейтенант Дейвид Дептула, бивш директор на въздушните и космически операции за Тихоокеанските ВВС и настоящ ръководител на Mitchell Institute, коментира, че такива съоръжения са били нужни още при изграждането на базата, но са били отлагани заради бюджетни приоритети. „Твърде малко и твърде късно за тази война", заяви той пред The War Zone.

Ал-Удейд вече е понасяла щети от ракетни удари – както по време на Epic Fury, така и миналия юни, когато Иран изстреля 10 балистични ракети по базата в отговор на тогавашната операция Midnight Hammer, които повредиха радара за ранно предупреждение AN/FPS-132 на обща стойност 1,1 млрд. долара, който захранва комплексите THAAD и Patriot в Залива. Видеокадри показаха, че три ракети земя-въздух Patriot не успяват да свалят приближаващите се ирански балистични ракети.

Втората заявка, която идва от самото CENTCOM, е значително по-спешна – командването търси сглобяеми, транспортируеми подсилени укрития за защита на своя личен състав от ударна вълна и осколки. Доставката трябва да бъде в карго терминала на летище „Крал Хюсеин" в Акаба, Йордания, с три варианта за срок: 3, 15 или 30 дни. Конкретният брой укрития не е посочен, а CENTCOM отказа да предостави детайли, позовавайки се на мерките за оперативна сигурност, съобщи Task and Purpose.

Нито една от двете заявки не адресира защитата на летателни апарати – проблем, който години наред беше изтъкван от анализатори. Опасенията са валидни и отвъд Близкия изток: базата Андерсен на остров Гуам, която е ключов елемент за проекцията на американска мощ в Тихия океан, също няма подсилени самолетни хангари, въпреки че е приоритетна цел за китайските далекобойни ракети.

Катар остро осъди иранската атака срещу промишления град „Рас Лафан“

🇶🇦⚔️🇮🇷 Катар нападна остро Иран и заклейми „безочливата“ атака срещу индустриалния град Рас Лафан, предизвикала огромни пожари и нанесла значителни щети на територията на съоръжението.

Доха определи удара като опасна ескалация, грубо нарушение на държавния суверенитет и директна заплаха за националната си сигурност и стабилността на целия регион.

Министерството на външните работи публикува официално изявление, в което потвърди, че въпреки неговата поолитика на дистанциране от тази война още от самото начало и ангажимента за избягване на всяка форма на ескалация, иранската страна продължава да взема под прицел него и останалите страни в залива, което се счита за безотговорен подход, подкопаващ регионалната сигурност и застрашаващ международния мир.

Министерството подчерта, че Катар многократно е отправял призиви за въздържане от удари срещу цивилни и енергийни обекти, включително на територията на Иран, с цел съхраняване ресурсите на народите в региона и опазване на международния мир и сигурност, но иранската страна е продължила политиката си на ескалация, която тласка региона към ръба и въвлича в конфликта държави, които не са страна по него.

От ведомството заявиха, че атаката е явно нарушение на Резолюция № 2817 на Съвета за сигурност на ООН, и поднови призивите си към Съвета да поеме своите отговорности за поддържане на международния мир, както и да вземе нужните мерки за спиране на тези сериозни нарушения и възпиране на извършителите им.

Министерството потвърди, че Катар си запазва правото да отговори в съответствие с Член 51 от Устава на ООН и правото на самоотбрана, което е гарантирано от международното право. Беше подчертано, че страната няма да се поколебае нито за миг да предприеме всички нужни мерки за защита на своя суверенитет и сигурността на своите граждани и гости.

Катар започна евакуация на ключови райони заради иранските въздушни удари

🇶🇦 Министерството на вътрешните работи на Катар съобщи, че евакуира множество райони в очакване на нова кампания на ответни удари от страна на Иран срещу страните от Персийския залив.

В официално изявление се посочва, че „евакуира няколко ключови зони като временна превантивна мярка, в рамките на усилията за гарантиране на обществената безопасност, докато опасността премине“.

В Мушейреб, централен район на столицата Доха, част от жителите получиха известия на смартфоните си с инструкции „незабавно да се евакуират до най-близкото безопасно място като временна предпазна мярка“.

Мерките за сигурност са взети в отговор на предупреждение за незабавна евакуация, което беше отправено от Революционната гвардия към всички служители на технологичните компании в страните от Залива, сред които Adobe, Dell, Intel, Apple, Cisco, Palo Alto Networks, Oracle, Salesforce, Amazon Web Services, Microsoft, Google, IBM и Qualcomm, чиито офиси трябва да се опразнят незабавно. Заплахата се отнася до локации на територията на ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Оман.

Как Катар свали два ирански Су-24, насочили се към авиобаза Ал-Удейд?

🇮🇷✈️ Ирански бомбардировачи са били на минути от поразяването на най-голямата военна база на САЩ в Близкия изток, преди катарски самолети да ги свалят в първата мисия за въздушен бой. Това разкриха двама източници, запознати с операцията, пред CNN.

В понеделник сутринта Революционната гвардия на Иран е изпратила два тактически бомбардировача Су-24 от съветската епоха към авиобаза Ал-Удейд, където обикновено са разположени 10 000 американски войници, и към Рас Лафан – ключово съоръжение за преработка на природен газ и стълб на катарската икономика.

Иранските самолети са били на две минути от целите, твърди един от източниците. Друг източник заяви пред CNN, че самолетите са били визуално идентифицирани и заснети, докато са „пренасяли бомби и управляеми боеприпаси“.

Катарските сили са отправили предупреждение по радиото, но не са получили отговор от самолетите, които са преминали на височина от около 25 метра, за да избегнат радарно засичане, уточнява вторият източник.

Поради „недостиг на време“ и „въз основа на наличните доказателства“, самолетите са „класифицирани като вражески“. Катар е вдигнал изтребители, при което катарски F-15 е влиза във въздушен бой и сваля иранските самолети, които падат в териториалните води на Катар. Говорителят на катарското външно министерство Маджед ал-Ансари заяви на брифинг във вторник, че продължава издирването на екипажите.

Иран изстреля стотици ракети и безпилотни дронове към арабските държави по протежение на Персийския залив в отговор на американските и израелските въздушни удари срещу страната. Иранският върховен лидер Али Хаменей бе убит в събота при първата вълна от атаки, които опустошиха резиденцията му в Техеран.

Дръзката операция над Катар обаче бележи първия случай, в който Иран използва пилотирани самолети срещу съседна държава след смъртта на Хаменей, както и първия случай, в който катарските военновъздушни сили участват в бой тип „въздух-въздух“.

Американският генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, потвърди инцидента на брифинг в сряда, без да уточнява целта на иранските бомбардировачи.

„Катарски изтребители за първи път свалиха два ирански бомбардировача на път към тяхната позиция“, заяви той по време на брифинг в Пентагона.

В телефонен разговор с иранския външен министър Абас Арагчи в сряда, катарският премиер Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани описа инцидента като „ескалация“, която показва, че Иран няма „истинско желание“ за деескалация или намиране на решение.

„Вместо това той се стреми да нарани съседите си и да ги въвлече във война, която не е тяхна“, заяви Ал Тани според стенограмата от разговора.

Случаят над Катар е необичаен, тъй като обикновено иранските ответни действия се извършват под формата на ракети или дронове. Иран е изстрелял над 400 балистични ракети и 1000 дрона срещу арабските страни в залива след американско-израелската атака, сочат данни на правителствата от региона.

Насочвайки се към градски центрове, енергийна мрежа, летища и хотели в арабските страни от Залива, Иран разтърси общества, свикнали от дълго време на сигурност. Въпреки че повечето ирански ракети и дронове са неутрализирани, шестима американски военни загинаха в неделя, когато ирански дрон преодоля въздушната отбрана и удари временен оперативен център в кувейтското пристанище Шуайба.

Видео показва прехващания в небето над катарската авиобаза Ал-Удейд.

🇶🇦🛡️🇮🇷 Видео, заснето в катарската авиобаза Ал-Удейд, демонстрира интензивните усилия на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot за прехващане на балистичните ракети, изстреляни от Иран. На кадрите се виждат мощни залпове да осветяват нощното небе над пустинния район.

При един от залповете се наблюдава вероятна техническа неизправност, тъй като една от ракетите-прехващачи не успява да набере височина и се отклонява от траекторията си малко след нейното изстрелване.

Авиобаза Ал-Удейд, разположена югозападно от столицата Доха, е водещият американски военен обект в Близкия изток. Там е разположено Предното командване на Централното командване на САЩ (CENTCOM), както и елементи от 379-о експедиционно крило на ВВС. Обектът служи като ключов логистичен и оперативен център за въздушните операции на американските сили в региона, включително Ирак, Сирия и Афганистан.

Американското присъствие в Катар е регламентирано с дългосрочни споразумения за сътрудничество в отбраната. Към началото на 2024 г. Вашингтон и Доха удължиха американското присъствие в базата за допълнителни 10 години, затвърждавайки стратегическата роля на емирството като основен съюзник извън НАТО. Към момента Ал-Удейд има около 10 000 военнослужещи и разполага с една от най-дългите самолетни писти в региона, способна да обслужва стратегическа авиация като тежки бомбардировачи и транспортни самолети.

Израел е разтревожен от разговори между САЩ и Катар за F-35.

🇮🇱⚔️🇶🇦 Израел е все по-разтревожен от възобновените разговори между САЩ и Катар относно възможната продажба на стелт изтребители F-35, съобщи Channel 12 news, докато Пентагонът оценява евентуални мащабни оръжейни сделки в Близкия изток, способни да оспорят качественото военно предимство на Израел.

Според съобщенията Доха е подновила искането си за закупуване на стелт изтребителите, след като сходна оферта беше отхвърлена преди пет години. Този път обаче се твърди, че контактите между американски и катарски служители вече са в ход. Израелски официални лица наблюдават отблизо и паралелни развития, сред които назряващата отбранителна сделка между САЩ и Саудитска Арабия, възможността за подновени продажби към ОАЕ и дори потенциални бъдещи продажби към Турция.

Channel 12 посочва, че Израел се опасява от вълната от модерни американски оръжейни продажби в региона може да подкопае качественото предимство на израелските военновъздушни сили в региона. В отговор на това, военното ръководство на страната подготвя пакет от искания към Белия дом, като се стреми да си осигури компенсаторни възможности.

Твърди се, че тези искания включват две ескадрили модерни изтребители – една F-35 и друга F-15I, които са специално адаптиран за оперативните нужди на Израел – както и разширен достъп до модерни боеприпаси и свързани с тях системи. Според служителите има кратък прозорец за действие, преди производствените слотове да бъдат запълнени от други купувачи.

Въпросът сега зависи от това дали политическото ръководство на страната е способно бързо нещо, което тлее с часове решения и да влезе в интензивни разговори с Вашингтон, за да гарантира, че дългосрочните военни изисквания на Израел ще бъдат изпълнени, предвид променящите се оръжейни продажби на САЩ в региона.

Израел се съгласи да заплати разчистването на руините в Газа.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Съединените щати поискаха от Израел да заплати за разчистване на отломки от ивицата Газа и да поеме отговорността за мащабната инженерна операция, съобщи Ynet, цитирайки служител от високите етажи на израелското правителство.

Според репортажа на израелската медия, страната се е съгласила с искането, което ще струва един милиард шекела. Кабинетът на премиера не отговори на запитвания за коментар.

Според информация от Програмата на ООН за развитие, цитирана от Wall Street Journal, в Газа има 68 милиона тона отломки.

В неделя министър-председателят на Катар Мохамед Абдулрахман Ал-Тани заяви, че страната няма да поеме сметката за реконструкция на Газа.

„Не ние сме тези, които ще напишат чек за реконструкция на това, което други унищожиха. Когато говорим за Газа, Израел срина тази земя“, посочи той в интервю на сцената на Годишния дипломатически форум в Доха.

Според репортажа на Ynet, американският посланик в Турция Том Баррак ще се срещне с премиера Бенямин Нетаняху следващата седмица, за да се опита да го убеди да приеме турски войски в Газа – нещо, което Израел категорично заяви, че няма да допусне.

Служител по сигурността разкри, че САЩ са фокусирали разговорите с Израел предимно върху реконструкцията, а теми като разоръжаването на Хамас не се повдигат. Той уточни, че по време на личните разговори с премиера Нетаняху той е предположил, че в крайна сметка задачата по разоръжаване пак ще бъде възложена на IDF.