Норвегия задържа руски кораб на Свалбард по хагската присъда за Крим

🇳🇴⚓🇷🇺 Норвегия задържа руски държавен кораб, за да обезпечи събирането на дълга към украинската „Нафтогаз“: научноизследователският „Професор Молчанов“ няма право да напуска пристанището на Баренцбург на Свалбард. Задържането беше потвърдено от губернатора на Свалбард Ларс Фаусе, който изпълнява и полицейски функции на архипелага и приведе в изпълнение разпореждането на съда на 2 септември 2026 г. Корабът остава на кей, докато губернаторът или Окръжният съд Нур-Тромс не постанови друго, се казва в изявлението му.

Разпореждането е издадено на 31 август от Окръжния съд Нур-Тромс и Сенья по искане на „Нафтогаз“, представляван в Норвегия от кантората Wikborg Rein и от американската Covington & Burling. Целта е да се обезпечи събиране на непогасено задължение на Руската федерация от около 4,22 млрд долара главница. С лихвите и разноските сумата доближава 5 млрд долара. По данни на Covington задържането е извършено край Баренцбург след 24-часова конфронтация с норвежката брегова охрана. Изявлението на губернатора обаче описва задържане на кораба на кей и не споменава подобен епизод.

Дългът е установен окончателно на 12 април 2023 г. Трибунал под егидата на Постоянния арбитражен съд в Хага се произнесе по дело 2017-16, заведено през октомври 2016 г. от „Нафтогаз“ и 6 дружества от групата въз основа на двустранния инвестиционен договор между Украйна и Русия от 1998 г. Спорът засяга газови находища, тръбопроводи и активи на „Черноморнафтогаз“, отнети след анексирането на Крим през 2014 г. Русия оспори решението пред нидерландските съдилища, тъй като седалището на арбитража е в Хага, но без успех: Върховният съд на Нидерландия отхвърли касационната ѝ жалба на 6 декември 2024 г. Оттогава въпросът вече не е дали задължението съществува, а къде и как може да бъде събрано.

Принудителното изпълнение постепенно се разгръща в повече държави. „Нафтогаз“ води изпълнителни производства в около 10 юрисдикции. Финландската служба за принудително изпълнение събра около 3,7 млн. евро, принадлежащи на руската държава. Съд в Париж призна арбитражното решение за изпълняемо във Франция, след което компанията вписа ипотеки върху руска държавна собственост за над 120 млн. евро. Дела текат още в САЩ и Великобритания. Сред оповестените досега случаи Норвегия е първата, при която изпълнението не се свежда до пари по сметка или тежест върху недвижим имот, а временно изважда от употреба действащ актив.

„Професор Молчанов“ е океанографски изследователски кораб с дължина 71 метра и бруто тонаж 1753, построен през 1983 г. във Финландия. Негов собственик е Руската федерация, а оператор – Северното управление по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, поделение на Росхидромет с база в Архангелск. Десетилетия наред корабът обслужва полярни станции и превозва студенти и изследователи от Северния (Арктически) федерален университет. От 2025 г. основната му дейност е друга.

От юни 2025 г. корабът обслужва Баренцбург, а тази година линията Мурманск–Баренцбург навлезе във втория си сезон с 10 планирани двупосочни курса съвместно с „Арктикугол“ – руската държавна компания, която стопанисва мината и селището. Значението на маршрута е и политическо. Свалбард е извън Шенген, а Договорът от 1920 г. дава на гражданите на всички страни по него право на достъп до архипелага. Въздушният маршрут обаче минава през Тромсьо или Осло, т.е. през норвежки граничен контрол. След като Норвегия спря туристическите визи за руски граждани, транзитът остана достъпен само за свързаните с „Арктикугол“. Директното плаване от Мурманск заобиколи това ограничение: за пътници в експедиционни плавания е достатъчно собственикът на кораба да подаде списък 48 часа преди акостирането. Арестът спря линията в средата на сезона.

Москва реагира на най-високо равнище. По време на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток президентът Владимир Путин нарече ареста проява на държавен тероризъм и посочи, че усложнява възможността за двустранни мирни преговори. Говорителката на външното министерство Мария Захарова опиа задържането пред ТАСС като поредна проява на пиратство от страна на Запада. Посланикът в Осло Николай Корчунов го нарече политически мотивирано нарушение на международното право, настоя Норвегия да спазва задълженията по договора от 1920 г., включително принципа за недискриминационно третиране на останалите страни по него, и обърна внимание на съвпадението във времето: съдебният акт е издаден малко преди пристигане на кораба в Баренцбург, което според него свидетелства за координирано и преднамерено действие. Министърът за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков заяви пред „Интерфакс“, че плавателният съд е суверенна държавна собственост, определи задържането като пореден пример за правен нихилизъм и беззаконие от страна на западните държави и обяви, че Русия ще оспори решението.

При задържането на борда се намира първата художествено-научна експедиция „Арктик биенале“, чиито участници заедно с представители на Руското географско дружество описват руското наследство на архипелага. Никой от тях не е задържан. Губернаторът пое грижата за екипажа и пътниците съвместно с „Арктикугол“; хората са настанени в хотел в Баренцбург и продължават работа на брега, а Росхидромет съобщи, че екипажът е снабден с всичко нужно и поддържа връзка с близките си. Въпреки че норвежките власти не определят хората като задържани, вицепремиерът Юрий Трутнев заяви, че те нямат друг избор, освен да освободят пътниците.

Изпълняващият длъжността ръководител на „Нафтогаз“ Сергий Федоренко заяви, че Русия не може да избегне отговорност, като откаже да изпълни международно арбитражно решение, и че компанията ще преследва руски активи по света, докато обезщетението не бъде платено.

Ключов спор при обжалването ще бъде около държавния имунитет. По принцип имущество на държава, използвано за упражняване на суверенни функции, се ползва със защита срещу принудително изпълнение, а при имущество с търговска употреба тази защита е значително по-ограничена. Оттук идва и прецизната формулировка на украинската страна: кораб на Руската федерация, използван за търговски експедиционни круизи. Описанието измества спора от формалния статут на собствеността към начина, по който активът се използва реално. Чекунков защитава обратната теза, че става дума за научен плавателен съд на държавна метеорологична служба. Двете описания се отнасят за един и същ кораб и всяко от тях отразява различна част от годишната му дейност.

И обратният прочит на случая има основания. Реално събраното досега остава малко: 3,7 млн. евро във Финландия, докато вписаните във Франция ипотеки са тежести върху имущество, а не получени пари. Чекунков се позова именно на това, като напомни, че подобни прецеденти е имало в миналото, и обяви обжалване. Ако норвежкият съд приеме банкова гаранция и вдигне ареста, случаят ще се впише в същата поредица – разход и неудобство за Москва, но не и реално плащане по задължението.

Значението на случая за Киев обаче не е в непосредствено събраната сума: плавателен съд на 43 години сам по себе си не приближава съществено изплащането на присъдените милиарди. Значението е в метода. 3 години след решението в Хага изпълнението вече не зависи непременно от политическо съгласие между столици, а може да преминава през национални съдилища, които признават чуждестранното арбитражно решение по общия ред и след това задействат собствените си механизми за принудително изпълнение. Контрастът с политическия път е рязък: около 210 млрд. евро руски държавни резерви остават безсрочно замразени в ЕС, а спорът дали и как да бъдат използвани се води на равнище правителства и все още няма окончателно решение. Арбитражният път е несравнимо по-бавен и по-дребен като мащаб, но не изисква политическо единодушие. Ефектът личи и от реакцията: кораб на 43 години попадна в изказване на Путин за хода на мирните преговори.

Спорът за имунитета вероятно ще надживее сезона на линията Мурманск–Баренцбург, което означава, че ефектът върху руското присъствие на архипелага може да настъпи още преди правният въпрос да се реши окончателно. Потвърждение на този модел на изпълнение би било норвежката инстанция да остави ареста в сила и „Нафтогаз“ да поиска публична продан, както и последващи задържания на руски държавни съдове в други пристанища. Обратният сигнал би бил освобождаване срещу гаранция или уважено възражение за държавен имунитет, което би насочило изпълнението обратно към парични вземания и други активи. Три години арбитражното решение беше хартия; от 2 септември то държи конкретен кораб на кея.

Нощният коридор през Ормуз: официалните числа са двойно над проследените

🇺🇸🛢️⚓ 15-20 танкера преминават всяка нощ през южния канал на Ормузкия проток, а средният износ на петрол по този маршрут вече доближава 10 милиона барела на ден. Това заявиха пред Axios двама официални представители на САЩ, единият от които има пряк достъп до информация за операцията. Търговските компании, които проследяват трафика по водния път, отчитат близо два пъти по-малък обем. Зад това разминаване стои въпросът дали Вашингтон действително е отнел на Техеран лоста, на който Иран разчита в преговорите.

Публикацията от 19 август описва механизъм, който не беше представян с подобна степен на подробност. Оперативната група, която организира транзита, се ръководи от щаба на 82-ра въздушно-десантна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Всеки ден тя изготвя два списъка: единия – на корабите, които излизат от Персийския залив към Арабско море, а другия – на наетите празни танкери, влизащи по обратния маршрут, за да натоварят петрол в пристанища на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. През нощта те потеглят в две колони, всяка в собствен времеви прозорец. Групата работи в координация с въоръжените сили на държавите от Залива. „Контролираме южната лента на Ормузкия проток вече два месеца. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) може да пречи, но не той владее протока, а ние“, заяви единият от служителите.

Самият маршрут не е нов, но не става дума за конвойна операция. Оманската лента, разположена южно от установената система за разделно движение, беше описана още на 5 юни в циркуляр на INTERTANKO – най-голямото сдружение на танкерни оператори. Доналд Тръмп я обяви публично пет дни по-късно. Указанията, които американските военни изпратиха на компаниите от сектора, ясно очертават обхвата на защитата: бойни кораби не съпровождат търговските съдове, американски войници не се качват на борда, участието е доброволно, а капитанът може да се откаже във всеки момент. Ролята на въоръжените сили се свежда до въздушно наблюдение, разузнаване и реакция при възникнала заплаха. Търговските кораби плават нощем с изключени транспондери и сведено до минимум радарно излъчване, а екипажите пазят радиомълчание. По същите официални служители този режим е станал възможен след двуседмична кампания на Централното командване, при която са били повредени иранските радари и системи за морско наблюдение. На Техеран са останали няколко възстановени станции и наблюдатели на борда на бързоходни катери на IRGC.

Именно тази процедура прави външното проследяване и отчитането на количества почти невъзможни. Мишел Уийз Бокман, старши морски анализатор във Windward, оценява средния износ през южния коридор за последния месец на около 5 млн барела дневно – според нея близо 1/3 от предвоенните обеми. Ядрото на трафика е флотилия от близо 70 много големи танкера: 38 принадлежат на южнокорейската Sinokor Group, 20 – на частни гръцки компании, а останалите – на държавните енергийни дружества в Персийския заив. Повечето се движат совалково и прехвърлят товара си на друг кораб извън Залива. Бокман алармира, че проследяването се затруднява още повече, защото все повече съдове плават със спрени транспондери, а част от сателитните снимки на търговски оператори се задържат под натиск от Вашингтон.

Останалите показатели очертават сходна картина. Към 18 август Kpler отчита средно по 10 транзита дневно за 5-дневния период (най-ниската стойност от май насам) при 3 кораба в неделя. На 11 август министърът на енергетиката Крис Райт съобщи 7-дневна средна стойност от близо 9 млн барела дневно през протока. Това фактически съвпада с твърденията на събеседниците на Axios и е двойно над оценката на Windward.

Един показател обаче подкрепя американската версия – броят на корабите. Съвместният център за морска информация (JMIC) отчита общо 42 подпомогнати от САЩ транзита на 9-10 август, което отговаря на онова, което посочват американските служители. Извън подпомагания режим през същите 2 дни са преминали 2 и 3 товарни кораба, както и по 1 танкер дневно. За сравнение, нормата според данните за 2025 г. е около 138 транзита дневно. Следователно разминаването изглежда не е в броя на корабите, а по-скоро количеството на превозвания товар.

Сметката на САЩ обаче не е напълно съгласувана. Ако средният дневен обем е 10 млн барела, но в отделни нощи от Залива излизат между 15 и 20 млн, по-силните нощи трябва да бъдат компенсирани от значително по-слаби. Това се отнася и за нощта срещу сряда, когато според същите официални представители са били изнесени около 15 млн барела, а в графика са фигурирали над 20 кораба. Ако стойности близо до горната граница се достигат често, през част от останалите нощи обемите реално би трябвало да падат до нулата. Референтната стойност е известна: Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчита средно 19,87 млн барела дневно през протока през 2025 г.

Част от петрола изобщо не се превозва по море. Райт съобщи за 5–7 млн барела дневно, които преминават по модернизирани тръбопроводи и износни терминали, които заобикалят Ормуз. Става дума преди всичко за саудитския тръбопровод Изток–Запад към Червено море и емирския тръбопровод до пристанище Фуджейра. Предвоенната оценка на МАЕ за този резервен капацитет беше между 3,5 и 5,5 млн барела на ден, с изрична уговорка, че по-големи обеми не са били изпитвани на практика. Дори ако официалните данни бъдат приети изцяло, общият износ от региона би достигал между 15 и 17 млн барела дневно – с близо 3–5 млн под нивото от 2025 г.

Коридорът, който САЩ определят като контролиран, продължава да попада под обстрел. На 3 август снаряд удари машинното отделение на кораба за сухи товари „Миноан Пайъниър“ и предизвика петролно петно с дължина над 10 км, достигнало до остров Кешм. На 8, 13 и 14 август бяха поразени три кораба на емирската ADNOC. На 18 август, часове преди Тръмп да напише, че протокът е отворен и работи и че всички морски мини са премахнати или взривени, друг гръцки сухотоварен кораб – „Миноан Дигнити“ – беше ударен на по-малко от една морска миля от оманския бряг. Главният му механик загина, а екипажът беше поет от оманската брегова охрана. Според JMIC американските военни подпомагат именно съдовете по южния маршрут, но Иран продължава да ги поразява и там. Ефектът върху трафика е незабавен: след ударите по корабите на ADNOC през изминалата седмица Kpler отчете пет търговски съда в събота и нито един в неделя, при общо 31 през предходния уикенд.

Разкритието идва в седмицата, в която дипломатическият процес спря. 60-дневният срок по меморандума, подписан в Исламабад на 17 юни, изтече в понеделник. Във вторник Тръмп обяви, че разговори с Иран не се водят и не са насрочени, публикува карта, на която Ормуз е обявен за нова територия на САЩ, и потвърди, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. Дни по-рано той заплаши, че ще бомбардира Оман, ако Маскат се намеси в преговорите с Техеран. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф отговори, че водният път ще остане затворен, докато САЩ не вдигнат блокадата, не освободят замразените активи и не отменят петролните санкции. В сряда ОАЕ прекратиха търговията и финансовите операции с Иран, след като две балистични ракети паднаха в техни води.

Официалната и проследената оценка технически могат да бъдат верни едновременно. Самите компании за проследяване признават, че корабите, движещи се с изключени транспондери, им убягват. Хавиер Блас от Bloomberg посочва, че дори един неотчетен супертанкер може чувствително да измести средната стойност. Противоположната хипотеза – че Вашингтон завишава количествата – също има опора. JMIC потвърждава броя на корабите, докато спорът остава върху количеството петрол: именно показателят, чрез който Тръмп публично измерва контрола си над водния път, откакто през юни обяви, че са изнесени над 100 млн барела. Вероятно действителната стойност се намира някъде между двете оценки – по-близо до горната граница на проследените количества, отколкото до официалната цифра.

Тръмп заплаши да бомбардира Оман заради преговорите му с Иран за Ормуз

🇺🇸⚔️🇴🇲 САЩ ще разкажат играта на Оман с бомбардировки, ако се изпречи на пътя на Вашингтон във войната срещу Иран. Това заплаши президентът Доналд Тръмп в телефонно интервю за Fox News в понеделник, отговаряйки на въпрос на кореспондента Трей Йингст за паралелните разговори между Мускат и Техеран във връзка с контрола над Ормузкия проток.

„Ако Оман се изпречи на пътя, ще ги бомбардираме до дупка“, подчерта президентът на САЩ в заплаха, насочена срещу единствената арабска държава, на която Техеран има доверие като посредник, и идва в деня, когато изтече 60-дневният срок на меморандума за прекратяване на бойните действия.

Повод за думите му стана известен два дни по-рано. В събота говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи съобщи, че след над три седмици техническа работа Техеран и Мускат са постигнали съгласие относно карта на маршрутите за корабоплаване през протока „въпреки американското противодействие“. Според тиражираната информация те предвижда корабите да влизат през контролирани от Иран води и да излизат през омански. Окончателното одобрение зависи от върховния лидер Моджтаба Хаменей. Багаи добави, че постигнатото съгласие с Мускат само по себе си не прави водния път безопасен: отварянето му остава обвързано с вдигането на морската блокада от страна на САЩ и спирането на ударите по иранска инфраструктура. Публично потвърждение от Мускат засега липсва.

Географията превръща Оман в неизбежен участник. В най-тясната си част Ормузкият проток е широк едва 21 морски мили, или около 39 км. При териториални води от по 12 морски мили за Иран и Оман там просто не остава международен коридор – всяка част от прохода попада в териториалните води на една от двете държави. Затова позицията на САЩ, че става дума за международни води под техен надзор, се сблъсква не толкова с оманската дипломация, колкото със самата географска карта.

Това не е първата подобна заплаха. В края на май, по време на заседание на кабинета, Тръмп заяви, че ще отвори пролива за всички, че никой няма да го контролира и Оман „ще се държи като всички останали, или ще се наложи да ги взривим“. Държавният департамент публикува думите му. Малко по-късно министърът на финансите Скот Бесент отправи предупреждение към султаната, че го очакват тежки санкции заради предполагаемо съдействие при събирането на ирански такси за транзит. Според съобщенията оманският посланик го уверил, че подобна договорка не се подготвя.

Обект на този натиск е най-старият американски партньор в региона. Отношенията между двете държави в сферата на търговията и дипломацията датират от далечната 1790 г. Оман не приютява американски военни бази, но според рамково споразумение от март 2019 г. въоръжените сили на САЩ използват пристанищата Салала и Дукм. Второто може да приема самолетоносачи и осигурява сухопътен маршрут към Персийския залив, който заобикаля самия проток. Оман осигури канал за преговори, довели до ядреното споразумение от 2015 г. Освен това той посредничи при договорката на примирие между Вашингтон и хутите и съдейства за освобождаването на американски заложници. Министърът на външните работи Бадр ал-Бусаиди съобщи за безпрецедентен напредък само броени дни преди началото на съвместната кампания на въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари.

Раздразнението в Белия дом има конкретни причини. През март ал-Бусаиди публикува в The Economist есе, в което написа, че САЩ са изгубили контрол над собствената си външна политика, следвайки израелската линия, и определи иранския отговор като вероятно единствения рационален избор пред ръководството в Техеран. Тази оценка разтревожи другите страни от Съвета за сътрудничество в Залива. Султан Хайтам бин Тарик поздрави Моджтаба Хаменей за издигането му за върховен лидер – нещо, което не направи нито един друг държавен глава от Залива. Оман е и единственият член на Съвета, който осъди войната, а ударите по собствените си пристанища описва, без да посочва извършителя.

Изолацията на Оман обаче е по-видима в тона, отколкото в самата позиция. Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар също настояват пред Тръмп примирието да се запази, а разговорите с Техеран да продължат. Премиерът на Катар Мохамед бин Абдулрахман ал Тани увери в собствения си ангажимент към дипломацията и свободата на корабоплаване. Разликата е, че трите страни от Залива приютяват американски бази, докато Мускат не. Публичната заплаха за бомбардировки срещу държава от Съвета поставя на изпитание и тяхната позиция.

В същото интервю Тръмп потвърди, че му поддържа пряк канал с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заобикаляйки посредниците и иранските политически институции. „Добри играчи на покер са, но умират“, заяви той за Иран и допълни, че е време да развее бялото знаме на капитулацията. Конкретен срок не беше посочен: по думите му няма график, той няма за къде да бърза, а междинните избори нямат нищо общо с неговите решения.

Иран отрече наличието на подобен канал още същия ден. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби заяви пред Tasnim, че не се водят разговори между офицери от гвардията и представители на Белия дом, а това е плод на „фантазии, породени от заблудите и кошмарите“ след поражението във войната. От своя страна Багаи определи публикацията на Axios за иракски кюрдски посредници между двете страни като медиен похват и психологическа операция.

Иранската ескалация следва свой собствен график. Висш ирански служител каза пред Reuters, че страната преминава от защитна към изцяло настъпателна позиция и че всички ирански структури ще бъдат готови да вдигнат залога в Ормузкия проток и в целия регион, ако дипломацията се провали. Ден по-рано началникът на въоръжените сили (Артеш) генерал-майор Амир Хатами обяви награда от 5 милиарда томана, или около 30 хиляди долара, за всеки убит или пленен американски военнослужещ. Сумата ще се удвоява при акция, дело на жена. Хатами предупреди също, че Вашингтон ще съжалява за всеки опит да анексира протока.

Повод за последното даде самият Тръмп, който заяви, че САЩ имат пълен контрол върху водния път, и на шега предложи да бъде обявен за американска територия. Заместник-министърът на външните работи на Ислямската република отговори, че протокът е бил, е и ще остане ирански.

Последиците се виждат най-отчетливо в транзита през пролива. По данни на Lloyd's List Intelligence от 16 август през Ормузкия проток са преминали едва 12 кораба за денонощие при обичайно равнище отпреди войната между 88 и 130. Преди затварянето оттам преминаваше около четвърт от световните доставки на нефт, превозван по море, и около една пета от втечнения природен газ. В разгара на кризата през пролетта суровият петрол от сорт „Брент“ достигна 126 долара за барел, а до 20 000 моряци останаха блокирани във водите на Персийския залив на около 2000 кораба. Към юли Международната морска организация (IMO) отчиташе най-малко 6000 моряци на около 400 кораба, които все още чакат да бъдат изведени.

Американската заплаха обаче е насочена не към основния противник, а единствения напреднал механизъм за изход от кризата. Иранско-оманската карта на маршрутите за транзит е единственият смислен документ, произлязъл от рухналия меморандум, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан. Тръмп обяви меморандума за приключил още на 7 юли, след като на 25 юни край оманския бряг беше нападнат търговският кораб „Евър Лъвли“.

Споразумението се пропука именно по чл. 5. Оман предложи подкрепен от САЩ маршрут през собствените си териториални води, докато Иран настояваше за маршрут покрай иранското крайбрежие и обяви другата половина от протока за ограничена зона. Заплахата срещу посредника заради постигнато споразумение по същия този спорен въпрос рискува да извади от употреба единствения канал, който двете страни използват вече десетилетие.

Твърдението, че натискът дава резултат, има конкретно основание: след предупреждението за санкции от Бесент, Оман даде уверения на САЩ, че не готви такси за транзит. Доказателствата обаче свършват дотук. Заплахата от май не спря работата по маршрутите. Тя продължи и през август доведе до съгласуването на координати. Икономическата логика също не насърчава Оман да отстъпи: от началото на войната износът на останалите държави от Залива през пристанищата на Оман е скочил със 117%, а очакваният растеж за годината възлиза на около 3,5%. Затвореният проток носи на Мускат приходи, а не загуби.

При това съотношение на интересите Оман вероятно ще продължи преговорите, без да афишира това, и ще избягва всяка формулировка, която би могла да се тълкува като съвместен контрол с Иран. Оценката ще се потвърди, ако съгласуваните координати бъдат предадени без официално изявление от страна на Мускат и през следващите седмици започне нов кръг от преговори. Обратното, тя би била отслабена при публично замразяване на техническия канал или официално включане към американската позиция относно статута на Ормузкия проток.

Американски хеликоптер обездвижи контейнеровоз при блокадата на иранските пристанища

🇺🇸🚁🚢 Щурмови хеликоптер на ВМС на САЩ порази кормилото на товарния кораб „Вела Нова“ във водите на Оманския залив рано сутринта във вторник, след като екипажът пренебрегна поредица от предупреждения и продължи по курс, което Вашингтон тълкува като нарушение на блокадата около иранските пристанища. Корабът плава под панамски флаг и се движи на запад на 71 морски мили от бреговете на Пакистан. За стрелбата съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на американски официален източник. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди публично операцията в по-късна публикация.

Британската служба за морски търговски операции (UKMTO) съобщи на 11 август, че е получила сведения за „инцидент с контейнеровоз и военни сили“ в района. Първоначално службата определи плавателния съд като танкер, но по-късно коригира класификацията. Компанията за оценка на риска Vanguard уточни, че той е бил поразен с ракета. След попадението е избухнал пожар, който по-късно е бил потушен. Данните на Pole Star Global показват „Вела Нова“ в посочения от UKMTO район със статут „не се управлява“. Екипажът е бил евакуиран от кораба, а всичките 17 души на борда са невредими.

Изборът на мястото на попадението изглежда не е случаен. При предишни подобни операции CENTCOM е описвало почти една и съща процедура: американски летателен апарат използва високоточен боеприпас срещу машинното или рулевото отделение, след като екипажът не изпълни дадените му указания. Целта е плавателният съд да бъде лишен от ход и управление, но да остане на вода – обездвижване, а не потапяне. При случаите от 8 юни и 24 юли не бяха съобщени пострадали. Ударите срещу самото корабоплаване в протока имат различна равносметка: Международната морска организация отчита 17 загинали членове на екипажи от края на февруари насам.

„Вела Нова“ е приблизително 30-годишен контейнеровоз. Регистрираният му собственик е Golden Valley Marine Investment в Либерия, а операторът – Doris Shipping & Trading в Турция. Нито една от двете компании не фигурира в санкционен списък. Корабът е стоял на кей в Мумбай редом с плавателни съдове, свързвани с иранското корабоплаване, отбелязва Чарли Браун от United Against Nuclear Iran – организация, която следи иранския петролен износ и се застъпва за политика на максимален натиск върху Техеран. Двата плавателни съда, спрени със сила след възстановяване на режима през юли, бяха танкери. „Вела Нова“ превозва контейнери.

Блокадата започна в 10:00 ч. източноамериканско време на 13 април – дни след като преговорите между американска и иранска делегация в Исламабад приключиха без резултат. Командването, ръководено от адмирал Брад Купър, обяви, че мярката обхваща „цялото иранско крайбрежие“ и че всеки кораб, който влиза или излиза от блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане.

Още на 16 април председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн и министърът на отбраната Пийт Хегсет уточниха публично обхвата: спира се движението към и от иранските пристанища, а не транзита през Ормузкия проток. Затварянето на протока и блокадата около пристанищата действат паралелно и до момента: Иран налага фактическа блокада на протока от 28 февруари, докато САЩ отделно възпрепятстват движението към иранските терминали.

Техеран определи мярката като пиратство и акт на война. Министерството на външните работи я нарече нарушение на примирието, договорено само дни по-рано, а военното ръководство на страната заяви, че блокирането на пристанищата не се различава от пиратство. Вашингтон отговаря, че режимът се прилага безпристрастно спрямо корабите на всички държави, които влизат или излизат от иранските терминали в Персийския и Оманския залив, и че свободата на корабоплаване през протока към неирански пристанища не се засяга.

През първите денонощия никой не опита да пробие блокадата. Първото пряко действие дойде на 19 април срещу иранския товарен кораб „Туска“, дълъг близо 270 метра и насочен към Бандар Абас. Разрушителят USS Spruance го предупреждаваше в продължение на шест часа, след което изстреля няколко снаряда от 127-милиметровото си оръдие по машинното отделение, а военнослужещи от 31-ва експедиционна част на морската пехота превзеха кораба. Иран отвърна с ударни дронове срещу американски бойни съдове, без да бъдат съобщени щети. Два дни по-късно американски военни се качиха на танкера „Тифани“, който няма държавна принадлежност и беше натоварил петрол от остров Харг преди началото на режима.

Темпът на операциите се ускори в края на май и началото на юни. На 29 май американски самолет извади от строя товарния кораб „Лиан Стар“ под гамбийски флаг с ракета AGM-114 Hellfire, насочена към машинното отделение, след повече от 20 предупреждения. На 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от самолетоносача USS Abraham Lincoln порази празния танкер „Маривекс“ под флага на Палау. На 9 юни последва „Сетебело“, също под флага на Палау, а на 10 юни две ракети Hellfire спряха „Джалвир“ под флага на Гвинея-Бисау. Към 11 юни CENTCOM отчиташе девет извадени от строя кораба, 135 отклонени и 42 пропуснати с хуманитарни товари. Тази статистика обаче описва само корабите, които американските сили са успели да спрат: към 20 април Lloyd's List броеше поне 26 ирански съда, преминали линията както към Иран, така и в обратна посока, като 11 от тях са били натоварени с петрол.

Режимът беше отменен на 18 юни, след като Тръмп и иранският президент Масуд Пезешкиан подписаха меморандума за прекратяване на войната. Възстановяването му последва по-малко от месец по-късно: Тръмп го обяви на 13 юли, а от 20:00 ч. по Гринуич на 14 юли американските сили отново започнаха да спират движението към иранските пристанища. На следващия ден празният танкер „Белма“ под флага на Кюрасао беше ударен с ракети Hellfire по комина, докато се насочваше към Харг. На 17 юли корабът беше поразен повторно, този път докато вече се намираше на кей в самия терминал.

На 24 юли последва случаят, който прилича най-много на вчерашния: вертолет порази кормилото на танкер „Лавине“ под мозамбикски флаг в същата акватория, след като екипажът му, според данни на CENTCOM, се опитал да пресече линията най-малко четири пъти. Ден по-късно морски пехотинци се качиха на танкера „Чарминар“ под флага на Коморските острови в Арабско море, провериха го и го пуснаха да продължи.

От този момент насетне броят на отклонените кораби нараства бавно, но сигурно. Към 25 юли CENTCOM отчиташе 12 отклонени, два спрени със сила и два проверени кораба. Към 3 август отклонените бяха 44, към 5 август – 48, а към 6 август – 49, при непроменени два спрени със сила и два проверени. Съотношението между отклонените и извадените от строя съдове е част от самия механизъм на режима: на всеки кораб, спрян с огън, се падат близо 25, които са сменили курса след радиопредупреждение.

Ефектът върху иранския износ има ясно установена основа, но оценките за пълния му мащаб варират. Към 1 май Пентагонът изброи 31 танкера с общо 53 милиона барела ирански петрол, които не можеха да напуснат района, на стойност 4,8 млрд долара. Министерството представи сумата като пропуснат приход. Оценката на Тръмп от 22 април за загуби от половин милиард долара дневно предполага значително по-високо темпо за същия период. Междувременно наземните хранилища се доближаваха до предела на своя капацитет и Техеран започна да използва по-стари танкери като плаващи складове.

Прозорецът без блокада през юни обаче позволи износът да се върне в значителна степен. Председателят на Меджлиса и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф заяви на 30 юни пред държавната телевизия, че страната му не е изнесла нито един барел през близо двумесечното първо заграждение, но след вдигането му е продала над 40 милиона барела – при това на цена с около 20% над предвоенната. Твърдението за напълно спрян износ не съвпада с преброяването на Lloyd's List от април, а мащабът на последвалия износ вероятно също е подценен: TankerTrackers.com го оцени на 50 милиона барела.

United Against Nuclear Iran проследи 66 танкера, напуснали Оманския залив с ирански петрол и петролни продукти от 14 юни насам. По оценка на организацията това представлява около 80 милиона барела и над 6 млрд долара приходи. Нейните наблюдатели не са засичали след 12 юли нито един товар със суров ирански петрол, напуснал залива, без да срещне американските сили. Към 7 август организацията изброи поне 50 натоварени кораба по иранското крайбрежие, част от които стоят на котва заради затворените терминали.

Търговското корабоплаване през Ормуз така и не се възстанови. Преди войната през протока преминаваха 130-138 кораба дневно и около 20% от глобалните доставки на петрол по вода. На 3 август преминалите са едва 8, а между 4 и 6 август броят им варираше между 8 и 15 дневно, по данни на MarineTraffic. Свиването започна още през първите седмици: към 21 април Международната морска организация отчиташе около 20 000 моряци и 2000 кораба, блокирани в Персийския залив. Същата организация е регистрирала 64 случая на насилие срещу търговски плавателни съдове от края на февруари.

Brent се търгуваше близо до 88 долара за барел във вторник сутринта спрямо 83 долара в края на миналата седмица. Това е близо 16% над равнището отпреди войната, но остава далеч под върха от над 110 долара от май.

Инцидентът с „Вела Нова“ идва в най-напредналия досега етап от преговорите. На 6 август Иран и Оман постигнаха разбирателство за входните и изходните маршрути през протока и евентуални такси за услуги. По описанието на Axios влизащите кораби ще използват северен коридор през ирански води, а излизащите – южен коридор през омански води, за срок от 60 дни и първоначално без такси. Катарското министерство на външните работи заяви на 11 август, че разговорите се намират в „напреднал етап“ и че реакциите както от Техеран, така и от Маскат са положителни.

В оценка от 7 август United Against Nuclear Iran посочи, че договорката трудно ще се материализира, тъй като Вашингтон вероятно ще ѝ се противопостави, а морските застрахователи се въздържат да покриват кораби, които плащат на санкционирания ирански режим. Иранският външен министър Абас Арагчи обаче обвърза отварянето на протока с условия към Вашингтон – облекчаване на санкциите и репарации. Тръмп от своя страна каза пред Axios в неделя, че „намалява тона“ и ще заложи на икономически натиск вместо на нови удари. Същия ден секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи заяви, че страната му „няма да отстъпи от правата и интересите на народа си пред каквато и да е заплаха“.

Анкара задържа транзита на търговски кораби към Новоросийск

🇹🇷🚫⚓️ Търговските кораби с направление към пристанище Новоросийск не получават разрешение за транзит към Черно море. Дирекцията за морска безопасност на Турция е уведомила няколко съда, че към момента не издава разрешения за подобни плавания през Дарданелите или се нуждае от повече време, за да разгледа техните заявления. На част от екипажите е съобщено, че ограничението важи и за курсовете към Украйна.

Това съобщи Bloomberg, позовавайки се на запознати с положението лица и на собствени данни от мониторинг на морския трафик. Официално обяснение не е предоставяно, а дирекцията препрати запитванията към Министерство на транспорта и инфраструктурата в Анкара, което не отговори.

Проливите не са затворени. В събота корабите за България, Румъния, Грузия и Турция продължаваха да се движат на север през Дарданелите. Ограничението се прилага според дестинацията, не за целия трафик: засегнати са именно направленията, в които се нанасят удари – Новоросийск и крайбрежието на Украйна.

Разрешението, чието издаване Анкара забавя, не произтича от Монтрьо. Конвенцията от 1936 г. дава пълна свобода на транзита за търговските съдове в мирно време, денем и нощем, под всякакъв флаг и с всякакъв товар, „без каквито и да е формалности“. Турция обаче администрира собствен режим за движението през проливите. Всеки съд подава предварителен план за плаване (SP-1), преди да влезе в зоната за докладване: 48 часа по-рано при дължина между 200 и 300 метра или газене над 15 метра и 72 часа при дължина 300 метра и повече. Центровете за контрол на движението в Истанбул и Чанаккале определят реда на самото преминаване. Именно на това административно равнище е възможно забавяне: срокът за разглеждане е част от процедурата и не изисква отделно обявяване. Ердоган заяви във вторник пред 16-ата конференция на посланиците в Анкара, че страната прилага Монтрьо строго, за да не се разпространи войната в региона. Няма публично позоваване на конкретна клауза от конвенцията, нито съобщение до корабоплаването.

По данни на Bloomberg забавянето идва на фона на засилващо се безпокойство в правителството на Турция заради ескалиращите руски и украински удари по кораби в акваторията на Черно и Азовско море. Пет дни по-рано, на 3 август, безпилотни летателни апарати атакуваха два кораба с турска собственост, след като напуснаха Новоросийск: „Яшар“ и „Надежда“. Външното министерство в Анкара съобщи на следващия ден, че сред ранените има турски граждани, че състоянието им се следи отблизо и че без предпазни мерки ескалацията в Черно море ще има „многостранни негативни последици, включително за продоволствената сигурност“. „Надежда“ пътуваше за Самсун и беше поразена на около 20 морски мили от Новоросийск. Всичките 22 души от екипажа бяха евакуирани на руския бряг, трима от тях в тежко състояние.

С тези два случая броят на поразените кораби с турска собственост или мениджър в Черно море от края на март възлиза на най-малко седем.

На 26 март морски дрон удари танкера „Алтура“ на турската компания „Пергамон денизджилик“ на около 14 морски мили от Босфора. Съдът превозваше 140 хиляди тона петрол от Новоросийск за Истанбул, машинното му отделение се напълни с вода, а 27-те души от екипажа останаха невредими. Танкерът е под санкции на ЕС като част от сенчестия флот.

На 7 юли беше поразен „Яса Полярис“ под флага на Маршаловите острови, управляван от турската „Я-Са танкер“ и чартиран от Chevron. Корабът е бил празен при удара край морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум пред Новоросийск. Ранени няма, а казахстанският износ през терминала не е засегнат. Консорциумът изнася 80% от казахстанския суров петрол и от началото на юли многократно прекъсва и възобновява товаренето, последно на 19 и 30 юли.

На 19 юли три руски крилати ракети поразиха „Голдън Лео“, товарен кораб под флага на Гвинея-Бисау с турски оператор, напускал пристанище в Одеска област с товар царевица. Загинаха 10 души – деветима членове на екипажа и украински лоцман, сред тях четирима индийски моряци. Съдът остана на вода една седмица и потъна на 26 юли. В отговор правителството в Ню Делхи внесе официална протестна нота.

На 22 юли дрон удари „Рейхан Саръ“, сухотоварен кораб под турски флаг, превозвал въглища от Руската федерация към Турция. Един моряк загина, а трима бяха ранени. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди обяви в Telegram канала си, че на 21 и 22 юли неговите сили са поразили 13 кораба в Черно и Азовско море.

На 30 юли, малко след като напусна Черноморск с товар царевица, беше атакуван с дрон турският товарен кораб „АТА-2“.

Русия и Украйна вече отправиха собствени предупреждения за корабоплаването в противоположни посоки. На 22 юли Министерство на отбраната на Руската федерация предупреди всички видове плавателни съдове за опасност в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, включително в подходите към Новоросийск, като посочи заплахата от дронове. Два дни по-късно Министерството на външните работи на Украйна призова корабните компании временно да спрат плаванията до руските пристанища в Черно море и заяви, че Киев ще използва всички средства, за да подсигури свободата на корабоплаването и да защити своята пристанищна инфраструктура, позовавайки се на правото на самоотбрана по член 51 от Устава на ООН. Изпълняващият длъжността министър на външните работи Андрий Сибига определи кампанията на руската страна като икономически и хуманитарен терор и обвини Москва, че превръща Черно море във втори Ормузки проток.

От 22 юли насам нито един чуждестранен търговски кораб не е влизал или излизал от Одеса, Черноморск и Пивдени. През юли Украйна отчита 35 атаки срещу съдове на кей и 22 срещу съдове в открито море, както и 67 удара по пристанищна инфраструктура; за цялата 2025 г. атакуваните кораби са били 14. Размерът на застрахователните премии за военен риск при транзитно плаване през акваторията достигна около 2% от стойността на съда – двойно над нивото две седмици по-рано, а дневната ставка за танкер надхвърли 300 000 долара при около 200 000 преди това. Пшеницата на борсата в Чикаго достигна най-високото си ниво от май 2024 г. именно през юли – малко над 7,09 долара за бушел.

Черно море не е единственият критичен морски маршрут под силен натиск върху световната търговия тази година. През седмицата до 2 август през Ормузкия проток преминаваха средно по 4 кораба дневно срещу около 90 за същия период на 2025 г. По оценка на ООН превозваният обем е спаднал с 96%, а износът на природен газ – с 95%. През пролива минават и торовете, от които зависи европейското зърнопроизводство, затова юлското поскъпване на пшеницата се влияе едновременно от ситуацията там и от тази в Черно море.

Мащабът на трафика, върху който се прилага забавянето, личи от статистиката на Анкара. През 2025 г. през Босфора са преминали 40 172 кораба, а през Дарданелите – 44 468, общо 84 640 за двата протока, съобщи министърът на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу. Само през Босфора са пренесени 422,8 млн. тона товари, от които 203,7 млн. тона опасни.

Турската тревога вече не се ограничава до Черно море. Комюникето на Съвета за национална сигурност от 6 август, който заседава под председателството на Ердоган, предупреди, че стратегическата безизходица във войната няма да бъде преодоляна чрез превръщането на Черно и Каспийско море в конфликтни зони, и призова воюващите страни да намалят напрежението. Споменаването на Каспийско море си има конкретен повод: през нощта на 25 юли украински дронове удариха платформата „Филановски“ на „Лукойл“, ракетния катер „Молния“ и товарните съдове „Порт Оля 2“ и „Бегей“, използвани за военни превози между Русия и Иран. Иранското външно министерство съобщи за един загинал моряк и заяви, че ударът не може да остане без отговор.

За България ефектът от мярката засега е обратен. Съдовете за Варна и Бургас минават свободно, а родните пристанища остават в част на Черно море, която се радва на значително по-нисък риск: към декември 2025 г. прегледите на надбавки за военен риск слагаха Констанца, Бургас и Турция на допълнителни 0,10-0,25% от стойността на кораба при 0,65–0,80% за руските и 0,45–0,55% за украинските пристанища. Оттогава общото равнище на премиите се е удвоило, но подредбата се е запазила. България е изложена на риск от друг характер. Зърнените кейове на Варна и терминалът „Росенец“ край Бургас, през който влиза суровина за „Лукойл Нефтохим“, зависят не от разрешенията в Дарданелите, а от готовността на корабните компании да изпращат кораби в северозападната част на Черно море. Досега физическото проявление на опасността по българското крайбрежие е било пасивно: през юни 2026 г. екип от Военноморска база Бургас унищожи части от дрон, открити от рибари на 14 морски мили източно от нос Колокита. Румъния премина този праг в края на юли, когато нейни F-16 свалиха дронове три денонощия подред – на 24, 25 и 26 юли – в района на Сулина и делтата на Дунав.

Подобен административен механизъм Анкара е използвала и преди. През 2022 г., след като санкциите на ЕС лишиха част от товарите от застрахователно покритие, тя поиска корабите да представят документи за валидност на застраховките си. И тогава инструментът не беше забрана, а допълнително изискване, чиято проверка забавяше преминаването.

Задържането на разрешенията не влияе директно върху самите удари. Дроновете и крилатите ракети не преминават през Дарданелите и не могат да бъдат ограничени чрез графика на истанбулския център за контрол на движението. Променят се обаче цената и предвидимостта за собствениците на плавателните съдове и чартьорите, и то най-силно за Новоросийск, защото пристанището изнася едновременно петрол и зърно, а алтернативен морски вход към Черно море не съществува.

Дали именно това е замисълът, не е известно. Няма турско изявление, което да го твърди, а Дирекцията за морска безопасност е органът, отговорен за контрола на движението и операциите по търсене и спасяване. При тази ситуация забавянето на разрешенията е непосредственият инструмент в ръцете на регулатора. В подкрепа на предпазния прочит стоят и думите на Ердоган за строгото прилагане на конвенцията, и текстът от 6 август, който призовава едновременно Москва и Киев да намалят напрежението, без да посочва една от двете страни. Двете обяснения не се изключват: рисковете са реални, а мярката е също и инструмент за пряко въздействие върху корабоплаването, който Анкара може да използва, без да излиза от собствената си правна рамка.

Кой от двата прочита е по-близо до действителността вероятно ще проличи в рамките на две седмици. Ако мярката е трайна, ще последва официално съобщение до корабоплаването или позоваване на конвенцията, а пристиганията и товаренето в Новоросийск ще спаднат осезаемо. Ако става въпрос за предпазна пауза, разрешенията ще бъдат възобновени в рамките на дни без отделно обявление, а движението на север към руските пристанища ще се върне към средното си равнище от юли.

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Иран е атакувал четири кораба в Ормузкия пролив.

🇮🇷 Иранската работническа новинарска агенция (ILNA) съобщи, че Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) атакували с противокорабни ракети четири плавателни съда, опитали се да преминат през Ормузкия проток без предварителна координация.

„Преди минути иранските въоръжени сили изстреляха ракети по конкретни цели от южните райони на страната", съобщи броени минути по-късно новинарска агенция Fars, свързана с Корпуса, според която точната цел на ракетите засега не е известна. Агенцията цитира неуточнени източници, според които не се изключва сблъсък за контрола върху Персийския залив. И двете съобщения произлизат от медии, свързани с иранския режим.

Сведенията идват на фона на продължаващо противопоставяне във водите на Ормузкия проток. От началото на март Ислямската република контролира транзита през ключовия морски път и изисква разрешение от Корпуса, третирайки пресичането без изрично такова като нарушение. В отделно изявление от същия ден IRGC заяви, че през последното денонощие 26 търговски кораба и петролни танкера са преминали протока след координация, и предупреди за „решителен отговор" при опит за смущаване на трафика.

Войната в региона започна на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел срещу военното и политическо ръководство на режима в Техеран, при които беше ликвидиран върховният лидер Али Хаменей. В отговор режимът започна да нанася удари с балистични и крилати ракети и дронове срещу страните в региона и на практика спря корабоплаването през Ормузкия проток. Примирието, договорено в началото на април, така и не доведе до пълно отваряне на маршрута: Иран запази режима на разрешения и такси за преминаване, докато от средата на април САЩ въведоха морска блокада на ирански пристанища, докато в началото на май започнаха мисия за съпровождане на търговски кораби през протока, която малко след това беше прекратена.

През последните седмици сблъсъците зачестиха. На 25–26 май CNN съобщи за американски въздушни удари по ирански обекти за изстрелване на ракети и плавателни съдове, последвани от ирански заплахи за ответен удар. Успоредно ОАЕ обявиха, че ПВО е свалила ирански ракети и дронове, като при едно от попаденията пострадаха служители на рафинерия във Фуджейра. Стотици танкери остават блокирани във водите на залива в очакване на развръзка.

Дронът, открит край гръцкия остров Лефкада, вероятно е украински.

🇺🇦🇬🇷 Морският дрон, открит край бреговете на гръцкия остров Лефкада, е украински, смятат разследващи от гръцката държава, според които апаратът се е отклонил от курса си заради техническа неизправност, съобщава Reuters, позовавайки се на свои източници.

Дронът беше намерен от рибари на 7 май. Атина твърди, че безпилотният апарат е украински, въпреки че Киев официално отрича това. Говорителят на Министерството на външните работи на Украйна Георгий Тихий посочи, че няма доказателства откритият миналата седмица край бреговете на Гърция безпилотен катер да е свързан с украински оператори.

По данни на агенцията гръцките военни и спецслужби са разглобили апарата и провеждат технически анализ, който включва проучване на метаданните и обратно инженерство. Разследването има за цел да установи каква задача е имал дронът, както и мястото, от което е изстрелян.

Първоначално се разглеждаше версията, че апаратът може да е бил изстрелян от Либия през Средиземно море, но предварителните резултати от разследването показват, че дронът вероятно не е изминал голямо разстояние. Един от ключовите фактори в анализа са остатъците от гориво.

Министърът на отбраната на Гърция нарече инцидента „много сериозен“ и посочи, че дронът е представлявал заплаха за корабоплването. „Този апарат беше зареден с експлозиви и застрашаваше сигурността на корабите. Дори не искам да мисля какво щеше да се случи, ако пътнически кораб се беше сблъскал с този дрон“, каза той.

Министърът на външните работи Георгиос Герапетритис предупреди, че „всяко превръщане на Средиземно море в театър на военни действия не може да бъде толерирано“.

Ройтерс напомня, че през последните месеци Украйна е атакувала кораби в Черно и Средиземно море, които смята за част от „сенчестия флот“ на Руската федерация. Гърция е уведомила Европейския съюз за инцидента и подготвя официална жалба след приключване на разследването.

САЩ предупреждават: Плащането на такси на Иран за Ормузкия пролив води до строги санкции

🇺🇸⚠️ Всеки собственик на кораб, който плаща такси на Иран за преминаване през Ормузкия пролив, дори те да са под формата на дарения за фондации като иранското дружество на Червения полумесец, рискува да му бъдат наложени наказателни санкции, предупредиха от Министерство на финансите на САЩ.

Ормузкият пролив е един от най-важните стратегически морски маршрути в света,  който минават около 20% от световните обеми на суров петрол и втечнен природен газ, транспортирани по вода. Иран предложи въвеждане на такси за корабите, преминаващи през пролива, като част от пакета предложения за край на войната с Израел и САЩ.

В официално известие, публикувано от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите, се посочва, че са запознати с иранските заплахи към корабоплаването и исканията за плащания в замяна на безопасно преминаване през пролива.

Според OFAC исканията могат да включват различни варианти за разплащане, сред които дигитални активи, фиатна валута, офсетни сделки, неформален суап или плащания в натура, като номинално благотворителни дарения за Иранския Червен полумесец, фондация „Боняд Мостазафан“ или сметки на ирански посолства.

„OFAC издава това предупреждение, за да обърне внимание на американски и чуждестранни лица за рисковете от санкции при извършване на тези плащания или изискването на гаранции за безопасен транзит от иранския режим“, се посочва в съобщението. „Тези рискове съществуват независимо от начина на плащане.“