CENTCOM обяви контрол над Ормуз в най-тежкия месец за корабите

🇺🇸⚓🇮🇷 Началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър прелетя над Ормузкия проток по-рано днес, а командването отново заяви, че САЩ и техните партньори в региона контролират международния воден път. Това изявление идва в месеца с най-много нападения срещу търговски кораби от началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г. Купър наблюдава теснината от тежкия транспортен хеликоптер CH-47 Chinook на Сухопътните войски на САЩ и проведе среща с американски военнослужещи, участвали в разминирането, съобщи CENTCOM.

Числата, с които командването подкрепя думата „контрол“, доказват нещо по-ограничено: охраняваният от САЩ коридор, по който излизат петролът и газът на държавите от Залива, работи. Самият проток остава с трафик 70% под довоенния, с близо 500 кораба, чакащи на котва от двете му страни, както и рекорден брой атаки през октомври, като повечето попадения от юли насам са нанесени по южния маршрут край оманския бряг, по който минава охраняваната от САЩ лента.

Според съобщението американските сили са помогнали на партньорите от Залива да изнесат над 1,5 млрд. барела суров петрол от лятото насам. За последните 6 месеца с тяхна подкрепа през Ормуз са минали над 3000 търговски кораба. „Днес основните транзитни маршрути в Ормузкия проток остават напълно чисти от ирански морски мини благодарение на невероятните усилия на нашите хора“, посочи Купър. Командването добавя, че през последните месеци над 95% от плаващите там кораби са преминали безопасно „въпреки неоправданата агресия“ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което „ясно показва“, че САЩ и регионалните им партньори контролират водния път.

Отчетеното количество петрол се покачва с равномерен темп. На 19 септември Купър обяви в обръщение на видео над 1 млрд барела за около 2 месеца и над 2000 подпомогнати транзита. На 8 октомври CENTCOM отчете 1,25 млрд. На 25 октомври – 1,5 млрд., т.е. по около четвърт милиард за всеки от двата интервала от около 2 и половина седмици. Тогава командването говори изрично за петрол, минал през Ормуз; днешното съобщение посочва помощ при износа и не уточнява колко от барелите са минали през самата теснина. А капацитетът на тръбопровода Изток–Запад на Aramco, който заобикаля пролива към Червено море, вече е 7 млн. барела на ден, по думите на главния изпълнителен директор на компанията Амин Насер пред Al Arabiya Business.

Броят на транзитите съвпада с данните на Службата за военноморско сътрудничество с търговското корабоплаване (NCAGS) на САЩ: около 28 подпомогнати транзита на ден, колкото е нужно за онези 1000, добавени между съобщението през септември и това днес. Това обаче е американска статистика. Центърът за морски търговски операции (UKMTO) на Кралския флот я включва в седмичния си обзор от 23 октомври с изричната бележка, че не може да я провери независимо. Обзорът отчита за седмицата 114 излизания и 127 влизания, сред които са и отчетените от САЩ. Общият брой е около 70% под нивото отпреди конфликта. Със системата за автоматична идентификация (AIS), по която корабите излъчват позицията си, се виждат само 47 от тях, около 7 на ден. На всеки такъв кораб се падат около 4, чието преминаване САЩ отчитат като подпомогнато. По данни на NCAGS 80% от всички са танкери и газовози.

Съвместният морски информационен център (JMIC) към ръководените от САЩ Обединени морски сили в Бахрейн посочва сходни стойности. Според бюлетина му от 25 октомври при независимо проследяване се установява едноцифрен брой преминавания на ден, колкото отчита и UKMTO, при обичаен трафик от около 138 на ден за 2025 г. На котва край Фуджейра, Дубай, Мусандам и Бандар Абас чакат около 492 кораба, а центърът очаква опашката да остане.

Разликата между американските данни и независимото преброяване се обяснява с начина, по който работи коридорът. Танкерите, чиито оператори приемат риска, минават нощем по охранявана от военните на САЩ лента край оманския бряг, с изключени системи за позициониране и мобилни телефони, описва Lloyd's List Intelligence. Петролът след това се прехвърля към други танкери в Оманския залив за купувачите в Азия. Корабите, които плават открито, минават предимно по иранския маршрут край северния бряг, отбелязва UKMTO.

Повечето удари са по южния маршрут край Оман: 57 от общо 79, отчетени от UKMTO от 6 юли досега. Ноам Райдан, поддържащ картата на морските инциденти на Вашингтонския институт за близкоизточна политика (WINEP), отчита 28 потвърдени и докладвани нападения в Ормуз и прилежащите води само през октомври и 113 от началото на войната. Това е най-високият месечен брой, откакто WINEP следи инцидентите през 2017 г., съобщи Reuters. Според проверка на агенцията в списъка на Международната морска организация през октомври са поразени 11 супертанкера, всеки с товар от около 2 млн. барела. На 21 октомври беше поразен танкер западно от Буха, а на 22 октомври – излизащ газовоз североизточно от Лима. И двете нападения са край полуостров Мусандам в Оман. От 28 февруари досега по данни на UKMTO са напълно загубени 6 съда, сред които е контейнеровозът GFS PRIDE, потънал при теглене на буксир след удара на 13 октомври, който CENTCOM приписва на снаряд на IRGC. JMIC оценява заплахата в Ормуз като тежка. Това е предпоследната степен по петстепенната скала на центъра, при която умишлените враждебни действия се смятат за много вероятни.

Мините остават най-спорната част. В края на август CENTCOM обяви международно признатите коридори за разчистени, а IRGC многократно съобщава за танкери, взривени от мини по „неразрешения“ от Техеран южен път; само между 17 и 23 октомври такива съобщения имаше 4 пъти, всеки път без имена на кораби. За твърденията от 17 октомври JMIC отговори, че няма никакво потвърждение, а CENTCOM ги нарича неверни. На 22 октомври, след ново иранско твърдение за 7 ударени съда, Тръмп обвини Техеран, че измисля удари и мини, за да вдигне цената на петрола преди междинните избори в САЩ. В своя бюлетин от 25 октомври обаче JMIC продължава да съветва моряците да внимават за опити за миниране в схемата за разделяне на движението и около нея, т.е. точно в коридорите, които Купър нарича чисти.

Другата половина от американския натиск е блокадата на иранските пристанища. JMIC потвърждава, че тя се прилага, а през септември Купър твърдеше, че Техеран не е изнесъл нито барел. Иранският посланик в Исламабад Реза Амири Могадам каза на 24 октомври, че е заявил с пакистанските посредници готовност да отвори протока, ако Вашингтон вдигне блокадата, съобщи AP. Източник на близката до IRGC агенция Tasnim отрече, че Иран приема да отвори протока в замяна на вдигане на блокадата: вдигането ѝ е само едно от седемте искания, които Техеран вече е предал на Вашингтон. На 25 октомври външният министър Абас Арагчи заяви, че след войната нито трасетата през пролива, нито управлението му ще бъдат същите като преди. Същия ден Тръмп каза пред Fox News, че САЩ вече контролират Ормуз и че се колебае дали да сключи сделка с Иран, или да го довърши; ден по-рано твърдеше, без да даде числа, че през Ормуз минава повече петрол, отколкото преди конфликта. Регионът се готви САЩ или Израел да подновят ударите преди или непосредствено след изборите в Израел на 27 октомври и междинните в САЩ на 3 ноември, пише AP.

Сравнението илюстрира какво точно е постигнато. Вашингтон поддържа отворен тесен нощен коридор за петрола и газа на съюзниците си и затваря пристанищата на Иран. Той обаче не осигурява свободата на корабоплаването, за която говори съобщението: корабите, които плават открито, минават по иранското трасе, а онези по южния маршрут, където минава американската лента, плават с изключени транспондери и поемат повечето попадения. Процентът на безопасно преминали отчита само кораби, които са тръгнали, но не и онези около 492 кораба, които чакат. Има данни и в подкрепа на американската версия. По данни на Lloyd's List Intelligence в седмицата 5–11 октомври, въпреки рекордните атаки, през Ормуз са минали 104 съда без връзка с Иран, с 31% повече от средния седмичен брой за август. Пристигащите танкери за суров петрол се задържат на септемврийското ниво от 38 на седмица. Операторите в Залива не са се отказали и точно това е напредъкът, за който говори Купър. Този напредък обаче започва от много ниско равнище и не обхваща по-голямата част от корабите, които остават на котва.

Докато Вашингтон държи иранските пристанища блокирани, а Техеран не приема да отвори протока в замяна на вдигането на блокадата върху тях, корабоплаването вероятно ще продължи да се ограничава до енергиен коридор под американска охрана, с опашка на котва от двете страни на Ормуз. Именно тази опашка от около 492 съда ще реши спора за думата „контрол“. Ако в седмиците след междинните избори на 3 ноември тя започне да намалява, докато пристанищата на Иран остават затворени, американската охрана ще е осигурила нещо повече от нощен коридор за петрола. Ако опашката се раздвижи едва след споразумение с Техеран, в което краят на блокадата е само едно от иранските искания, преминаването през Ормуз ще се окаже зависимо от съгласието на Иран не по-малко, отколкото от американските кораби.

Румъния ускорява защитата на пристанищата и енергийните си обекти в Черно море

🇷🇴🛡️ Румъния ускорява изграждането на способности за морско наблюдение, борба с мини и сваляне на дронове, които навлизат в нейното въздушно пространство и териториални води. Това е решено Върховния съвет за отбрана на страната (CSAT) на 22 октомври. Между 5 и 15 октомври по румънския и българския бряг на Черно море бяха атакувани 7 търговски кораба, а около 30 моряци загинаха или се намират в неизвестност, по изчисления на Reuters.

Президентът Никушор Дан ръководи заседанието в двореца „Котрочени“. В публикуваното комюнике CSAT определя ударите с дронове срещу търговски кораби „в териториални води на Румъния и непосредствена близост до тях“ и нарушенията на въздушното пространство като „пряко следствие от агресията на Руската федерация отвъд границите на Украйна“. Заплахите за свободата на морския трафик и за критични обекти, продължава текстът, са се засилили значително в последно време.

Съветът посочва и какво точно защитава: „Настоящите рискове налагат конкретни мерки за опазването на човешкия живот, за запазване на свободния достъп до национални пристанища и сигурността на енергийни обекти в изключителната икономическа зона.“ И двете са директно засегнати от поредицата удари. Част от ударените кораби са плавали по коридора към дунавските пристанища: HS DIGNITY е пътувал от алжирския Мостаганем за Браила, CHELSEA 3 – от турския Гиресун за молдовския Джурджулещ, докато танкерът YARA J е стоял на котва пред Сулина, когато е бил ударен на 14 октомври. Сулинският ръкав е морският вход към дунавските пристанища на Румъния, Молдова и Украйна. Самият президент заяви в интервю за NewsNation, че ударите са засегнали коридор, по който Украйна изнася стоките и зърното си.

Енергийните обекти в комюникето не са назовани, но най-големият такъв е газовото находище Neptun Deep на OMV Petrom и „Ромгаз“, всяка с дял от 50%. През юли там беше монтирана платформата за добив Neptun Alpha, свързана с брега чрез 160 км газопровод. Операторът очаква добивът на газ да започне през първата половина на 2027 г. и оценява извлекаемите запаси на около 100 млрд. куб. метра – обем, който по думите на компанията ще превърне Румъния в най-големия производител на газ в ЕС. Опасността за находището вече не е теоретична. На 20 август търговски кораб съобщи за малък морски дрон, носен от течението до платформата, на около 80 морски мили източно от Констанца. Излетяха два румънски изтребителя F-16, единият от които улучи дрона с бордовото оръдие, без да го унищожи. Унищожи го екип за обезвреждане на взривни устройства от пристигнал военен кораб. Министърът на отбраната Раду Мируца уточни, че дронът е бил зареден с взрив и се е намирал на няколкостотин метра от съоръженията на находището.

Приоритетите в решението са три: ускорено развитие на морското наблюдение, на противоминната борба и на „ефективната намеса срещу дроновете, проникващи неразрешено в националното въздушно и морско пространство“. Институциите ще провеждат чести съвместни учения и ще обновяват своя план за действие при инциденти, които засягат паралелно корабоплаването, икономическите обекти и морската среда. В по-широк план членовете на CSAT обсъдиха центъра за сигурност в Черно море по Стратегическия подход на ЕС към региона, чието бързо въвеждане в действие Букурещ нарича основен приоритет. Дискутирана беше и групата за противоминна борба MCM Black Sea, която Турция, Румъния и България създадоха през 2024 г. за обезвреждане на плаващи мини. През 2026 г. задачите ѝ са разширени и включват защита на критичната инфраструктура.

Решението идва 5 дни след последното прехващане на безпилотни заплахи. На 17 октомври 2 изтребителя F-16, вдигнати във въздуха от 86-а авиобаза в Борча, свалиха 2 дрона над териториалните води до Сулина, в 18:01 и 18:05 ч. местно време. Министерството на отбраната на Румъния не уточни конкретния произход на апаратите. На следващия ден Мируца, който в момента изпълнява длъжността във временния кабинет, каза, че скоростта на полет. от 450 км/ч показва, че може да са руски реактивни дронове „Геран-4“ и също така че Румъния сваля такъв дрон за първи път. По думите му засичаните дотогава дронове са летели със 150–170 км/ч.

Мерките се основават и на заседанието на Северноатлантическия съвет на 20 октомври, свикано по искане на Румъния. След него НАТО оповести, че съюзниците изпращат към Черно море морски патрулен самолет, радари, дронове, разузнавачи и екипи, които ще изследват останките от взривните устройства. Част от тях вече са налице, каза военният говорител на алианса полковник Мартин О'Донъл. На въпрос от NewsNation дали Румъния обмисля позоваване на член 5, Дан отговори, че разговорите в НАТО вече са се състояли и между партньори не е нужно нищо по-формално. В същото интервю той призна, че събитията в морето са твърде скорошни, за да се направи извод с висока степен на вероятност. Затова може да се подозира, че дроновете са руски, а разследванията продължават.

България, край чийто бряг бяха ударени 4 от 7-те кораба, върви по сходен път. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от НАТО бойна авиация и антидрон системи. В района вече извършва патрули американски самолет P-8A Poseidon, изпратен по искане на управляващия кабинет. Премиерът Румен Радев и министър Стоянов казват, че логиката сочи към Руската федерация, но няма да я назоват официално без ясни доказателства, предава Mediapool. В Бургас при взривотехническа експертиза се търсят надписи и серийни номера по отломките от CHELSEA 3, по които да се установят вид и произход на дроновете. Нито София, нито Букурещ не приписва официално конкретните удари на Русия. Комюникето на CSAT говори за последици от руската агресия, но Дан посочва, че разследванията продължават, а София чака експертизата. И двете разчитат на съюзниците за наблюдението на морето.

Решението на съвета описва способности, които тепърва ще бъдат изграждани от Румъния. След удара по кораба YARA J Мируца призна, че военните радари не са засекли дрон, насочен към танкера. Дан казва, че вече е поръчано много оборудване по европейската програма SAFE, а до неговото пристигане страната му има нужда от временна помощ. По тази програма страната разполага с 16,7 млрд. евро заеми. Румънската авиация поразява засечените цели: F-16 свалиха и двата дрона на 17 октомври и улучиха морския дрон до Neptun Alpha. Пропускът се крие в засичането, защото за дрона във водите покрай платформата властите научиха от минаващ в близост търговски кораб. Затова, докато бъде доставено и въведено в експлоатация оборудването по SAFE, наблюдението на коридора към Сулина и Neptun Deep много вероятно ще зависи от съюзническа авиация и радари. Решаващо е кой ще засече следващия дрон над тези води. Ако го засече румънски радар, обещаното от CSAT ускорение вече дава резултат. Ако го засекат съюзнически самолет или екипаж на търговски кораб, ще се потвърди, че Румъния продължава да гледа морето през чужди очи.

📸 Снимка: Дим се издига след експлозия на морски дрон в румънското пристанище Констанца на Черно море, недалеч от нефтен терминал, без да причини жертви. (Observator Antena1/Handout via REUTERS)

Американски P-8A над Варна запълва празнина, която България не може да запълни сама

🇺🇸✈️🇧🇬 Противолодъчен и морски патрулен самолет P-8A „Посейдон“ започна операции в западната част на Черно море от летище Варна. Така НАТО отговаря на поредица удари с дронове по търговски кораби близо до бреговете на Румъния и България. Самолетът кацна на 18 октомври след полет от военноморската авиобаза Сигонела в Сицилия. На следващия ден направи няколко завоя над морето източно от Варна, част от тях на височина около 2700 метра, за което първо съобщи ItaMilRadar, който проследява военни полети по публични данни за въздушния трафик. Според изданието американски P-8A не е летял на мисия над Черно море от няколко месеца.

P-8A е военноморски вариант на пътническия самолет Boeing 737, преустроен за търсене на подводници и надводни цели. Разполага с морски радар, оптико-електронна и инфрачервена камера и различни средства за радиотехническо разузнаване. Ниската височина подсказва какво е търсил екипажът над акваторията на Черно море. Далечни емисии се прихващат от голяма височина, докато огледът на отделни съдове и следи по водата налага снижаване. От това ItaMilRadar стига до извода, че целта по-скоро е морско патрулиране, а не събиране на разузнавателни данни. Изданието уточнява, че точната задача не може да се потвърди по данни от проследяването и че не вижда пряка връзка с ударите по корабите.

Ден по-късно обаче министърът на отбраната направи тази връзка. На брифинг на 20 октомври Димитър Стоянов каза, че решението за изпращането на самолета е взето „съвместно“ с НАТО, след като България е поискала допълнителни средства за наблюдение. Първото писмо с искане за по-плътно радарно покритие и разузнавателна авиация е било изпратено още на 26 август, второто – на 13 октомври, след ударите край Крапец и Бяла. „Нашите съюзници реагираха много бързо. Те предложиха и изпратиха самолет, който има точно нужните функции за извършване на разузнаване от въздуха“, заяви Стоянов. Всички събрани данни постъпват в мрежата на НАТО и достигат до българските служби, когато е необходимо. Колко време P-8A ще остане над Черно море, министърът отказа да коментира: самолетът ще изпълнява мисии, „докато е необходимо“. Премиерът Румен Радев допълни, че престоят му зависи от обстановката.

Между 26 август и 13 октомври във водите на изключителната икономическа зона на България бяха ударени 4 търговски корааб. На 6 октомври морски и въздушни дронове удариха товарния кораб „ABLE“ и плаващия под флага на Того „ALFA WATAN“ на около 70 морски мили източно от Бяла и той потъна скоро след атаката. ABLE, натоварен с близо 6000 тона ечемик от Румъния за Турция, дни наред се носеше по водата, напусна зоната на 14 октомври на 33 мили от брега срещу Ахтопол и потъна край турския бряг. В нощта на 12 срещу 13 октомври бяха ударени още два съда. Малтийският „CHELSEA 3“ бе поразен на 18 мили източно от Бяла, а „HS DIGNITY“ потъна на 17 мили източно от Крапец. И двата случая са в прилежащата зона, на 3 до 6 мили отвъд границата на териториалното море. Последва удар срещу кораб в териториалните води на Румъния. Още на 5 октомври, на 30 мили южно от Сфънту Георге, бяха убити двама моряци от кораб за сухи товари. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини за удара руски дронове, докато Букурещ не назова извършител.

Разстоянията до брега показват докъде стигат българските способности за извършване нанаблюдение. По думите на Стоянов в момента действат две безпилотни системи – на Сухопътните войски и на Съвместното командване на специалните операции, които наблюдават териториалното море на смени: „Наблюдаваме нашето териториално море в различни зони, като ги сменяме.“ Териториалното море достига до 12 мили от брега. Нито един от руските удари край българския бряг не попада в неговите предели. Трета система с оптични, радарни и инфрачервени сензори ще започне работа до края на седмицата. За крайбрежните средства на ВМС и Морската администрация министърът беше пределно откровен: „Дали сме изостанали във времето? Да, изостанали сме и трябва да побързаме.“ Парите за модернизацията се очакват едва в бюджета за 2027 г.

Ограничени са и средствата за реакция. Пред парламента на 14 октомври Стоянов обясни, че задачите над морето се изпълняват основно от вертолети AS 532 „Cougar“ от авиобаза „Крумово“, тъй като Eurocopter AS 565MB Panther се намират в Румъния от декември 2025 г. без двигатели. 20-те анти-дрон системи, от които 10 мобилни и 10 стационарни, за 80 млн. евро засега съществуват единствено като заявка по европейския механизъм SAFE. Към 14 октомври подписването на меморандума с Испания за съвместната им покупка по инициативата Drone Edge тепърва предстоеше.

Поради тази причина помощта, поискана от НАТО на 16 октомври, надхвърля значително наблюдението: авиация, зенитно-ракетни комплекси, системи за борба с дронове и въздушен патрул – „на практика целия спектър“, по думите на Стоянов пред журналисти. Пред Reuters служител на НАТО каза, че посланиците на 32-те страни членки ще обсъдят искането през тази седмица. Ден по-рано Радев и румънският президент Никушор Дан разговаряха с генералния секретар Марк Рюте в Брюксел. Северната ни съседка предлага и съвместно черноморско командване на НАТО с участието на България и Турция. Рюте написа, че мерките за възпиране и отбрана ще бъдат променени „според необходимостта“. Конкретно решение не е обявено. Засега НАТО е изпратила един P-8A и два съюзнически екипа, сред които има специалисти по дронове и взривни вещества.

Очаква се експерти на съюзниците да съдействат за установяване извършителя на ударите. На 20 октомври министърът на транспорта Георги Пеев съобщи за „определени останки“ на борда на „CHELSEA 3“, който бе изтеглен в Бургас и има три пробойни в корпуса. Радев заговори за „физическите останки от дроновете“ и химически анализ на взривното вещество. Той допълни, че разчита специалистите, изпратени от съюзници, да установят типа на дрона със своята „високотехнологична апаратура“. Стоянов, чието ведомоство участва в разследването чрез „Военна полиция“, отговори същия следобед, че няма „идея какви са останките“ и дали колегата му говори за части от дрон или за последици от взрива. Произхода на находката ще обяви Военно-окръжната прокуратура в София, която води разследването. Ако анализът даде резултат, типът на дрона ще бъде установен по веществено доказателство, а не по думите на екипажа.

Има и друго обяснение за слабостта на защитата, и то не опира до сензорите. Още на 18 септември, след Съвета по сигурността, Стоянов говори за законодателни промени, които да уредят борбата с дронове. В същото време министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев призна сериозни пропуски в защитата на критичната инфраструктура от дронове. Дори когато дронът бъде засечен, правомощията и средствата за свалянето му отвъд 12-те мили са друг проблем, който не се разрешава от един разузнавателен самолет. Затова и ведомството разглежда разузнавателните дронове и анти-дрон системи в две отделни програми: първите дават информация за обстановката, вторите трябва да свалят целта.

Каквото и решение да вземат посланиците на НАТО, до края на годината картината върху изключителната икономическа зона на България ще идва от съюзниците. Парите за модернизация на морското наблюдение се очакват в бюджета за догодина, а българските разузнавателни дронове обхождат териториалното море. Затова решението в Брюксел ще покаже по-скоро друго: дали алиансът ще даде и средствата да се свали засечен дрон, каквито един патрулен самолет не носи. Първият собствен поглед отвъд 12-те мили може да дойде от третата система с радар на борда, обещана до края на седмицата, ако бъде пусната над открито море, а не само над териториалните води. Дотогава P-8A ще лети над Черно море „докато е необходимо“.

Дронове удариха два търговски кораба в българската икономическа зона, единият потъна

🚨 Два търговски кораба бяха ударени с въздушни и морски дронове в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България в Черно море през изминалата нощ. Единият потъна, а екипажът му остава в неизвестност. Това е товарният кораб „ALFA WATAN“ под флага на Того; вторият, „ABLE“ под флага на Палау, пламна след удара, но и 18-те души на борда му са спасени. Ударът е нанесен около 03:00 ч. на 70 морски мили (около 130 км) източно от Бяла, заяви премиерът Румен Радев след извънредна среща в Министерския съвет, и уточни, че участието на дронове е било „категорично“ потвърдено от моряците. ИИЗ е ивицата от морската повърхност отвъд териториалните води, простиращи се до 12 мили от брега, в която държавата има суверенни права върху ресурсите. Според БГНЕС и Mediapool това е първото нападение срещу плавателни съдове в българската зона.

Българският ро-ро кораб „DIOSCURIA“ за превоз на колесна техника, който плаваше в района, вижда взрива на първия кораб и се отправя към мястото. Там открива само обърната лодка, 3 обърнати спасителни плота и жилетки, но не и хора; Радев определя съдбата на екипажа като „в неизвестност“, а колко души са били на борда на „ALFA WATAN“, не е съобщено. „DIOSCURIA“ достига и до горящия „ABLE“, а Военноморските сили изпращат бърз катер, който евакуира двамата тежко ранени моряци. По сведения на областния управител на Варна Марио Смърков капитанът има травма на главата и е настанен за лечение в болница „Св. Анна“, а индийски моряк с тежки изгаряния лежи в клиниката по изгаряния на Военноморска болница. Другите 16 моряци са евакуирани към Варна с катер на Гранична полиция; сред 18-те членове на екипажа 11 са турски граждани, а 7 са индийски. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че в търсенето се включват самолет Су-25 за въздушно разузнаване и 2 хеликоптера от авиобаза Крумово, при вълнение от едно-два бала и видимост над 10 мили.

И двата кораба са стари плавателни съдове за общо товари. „ALFA WATAN“ (IMO 7510884) е построен през 1976 г. с дължина 83 метра и товароносимост 3160 тона. Според MagicPort и Türkiye Today принадлежи на турската фирма Baraka Shipping от Мерсин, а според Vesti.bg е плавал на север от турското пристанище Картал към румънското Сулина, в делтата на река Дунав. Няма потвърждение за конкретния вид товар, който е превозвал. ABLE (IMO 9001136) е построен през 1991 г. с дължина около 110 метра и принадлежи на истанбулската компания Ocean Eagle Shipping & Trading. Според информацията на българските власти е бил натоварен с пшеница, като е плавал в южна посока, а Vesti.bg пише, че е тръгнал от румънския Галац към Истанбул.

Радев определи случилото се като „абсолютно недопустима атака“ и грубо нарушение на международното и морското право, което затруднява корабоплаването в Черно море и поскъпва още повече застраховките. После предупреди: „Както вече заявих отдавна, на тази война, ако не се сложи край навреме, ще продължи да разширява своя пространствен обхват и да повишава риска дори от глобален конфликт. Виждаме, че войната се ожесточава, погазват се вече всякакви правила на международното право, атакуват се цивилни морски плавателни съдове.“ Извършител премиерът не назова. Mediapool, позовавайки се на неофициална информация, пише, че първоначалните сведения сочат руски дронове, а депутати от ГЕРБ и „Демократична България“ също посочват Москва.

В същото изявление Радев припомни, че край българските брегове има кораб, ударен още през август. Това е „EMIL“, кораб за насипни товари на хамбургската Johann M. K. Blumenthal, плаващ под флага на Либерия с товароносимост над 175 хиляди тона. Той беше поразен от дронове на 5 август край Одеса. 11-те души от екипажа му бяха евакуирани, а плавателният съд остана без ход. На 6 август руското министерство на отбраната обяви, че на 5 август вечерта ударни дронове са поразили два кораба за сухи товари южно и източно от Одеса, които според него са превозвали товари с военно предназначение. Техните имена не са назовани. Немският таблоид Bild и специализираното издание Lloyd's List свързват един от двата удара с EMIL, а доказателства за военен товар така и не бяха представени. Към 5 октомври той дрейфуваше без екипаж и управление на 40 мили източно от нос Шабла и все още не попадаше в обсега на радарите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Радев съобщи, че ВМС и ВВС, Морска администрация и Силите за специални операции са в готовност да действат, ако корабът се насочи към брега.

Нападението дойде около 16 часа след пожар на кораб в румънската част на морето. На 5 октомври към 11:00 ч. местно време гранична полиция на Румъния получи сигнал за огън на борда на „Royad Mammadov“ в изключителна икономическа зона на Румъния, на 30 мили южно от Сфънту Георге. Корабът под флага на Сейнт Китс и Невис, плавал от украинското пристанище Измаил, разположено в делтата на Дунав, в посока пристанище Равена, Италия, потъна. Според румънското вътрешно министерство 2 моряци са загинали, а 11 са спасени; Букурещ не назова причината. Украинският президент Володимир Зеленски написа, че корабът е превозвал украинска царевица, собственост е на турска компания и е поразен от два руски дрона.

Русия говори открито за такива удари: в сводката от 3 октомври министерството на отбраната съобщи, че в северозападната акватория на Черно море е поразен товарен кораб, превозвал стоки с двойна употреба за Одеса. Според Украинската администрация на морските пристанища руските удари по кораби от 1 януари до 24 август наброяват 161, от които 69 са извън пристанищата. Министерството на инфраструктурата брои 52 поразени цивилни кораба през юли и първата половина на август. Киев също атакува корабоплаването: според командира на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди в периода 6-17 юли са поразени 159 кораба от руския „сенчест флот“, 117 от които в Азовско море. Морските дронове често излизат и извън управление: на 5 юни украински безекипажен катер се взриви в пристанище Констанца, след като вероятно е бил пренасочен натам от руските средства за електронна война, а на 10 юли румънското министерство на отбраната обяви, че е унищожило пет такива дрона, някои с взривно вещество.

Сравнението сочи, че ударът край Бяла вероятно е нанесен от руски дронове срещу корабоплаването към и от украинските пристанища, сред които е и Измаил на Дунав. Москва е обявявала удари по товарни кораби в движение в северозападната част на Черно море, а ден по-рано в румънската зона потъна кораб, тръгнал от Измаил, сле като беше поразен от руски дронове. Точката на удара, на 70 морски мили източно от Бяла, се намира почти върху правата между Сулина и Босфора, т.е. върху трасето, по което са плавали и двата кораба.

Руската отговорност за ударите би се потвърдила окончателно от официално съобщение на Москва за удар по товарен съд в този район, както на 5 август, от отломки от образци с руско производство, установени от българските или румънските власти, и от нови удари по трасето към Сулина. Дотогава най-спешно остава издирването на изчезналия екипаж на „ALFA WATAN“. Радев подчерта, че България е длъжна да го води, защото отговаря за здравето и живота на плаващите в зоната ѝ, независимо кои са те; Mediapool съобщава още, че се очаква страната да поиска консултации в НАТО.

Товарен кораб потъна край Румъния след пожар: 11 спасени, има загинали

🇷🇴⚓️🇰🇳 Товарният кораб Royad Mammadov потъна днес в Черно море край бреговете на Румъния, след като на борда му избухна пожар. Министерство на вътрешните работи на Румъния съобщи, че 11 души от екипажа са спасени, а 2 са загинали. Според Румънската морска администрация (ANR) един моряк все още се издирва, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. Местните медии пишат, че плавателният съд е бил ударен от дрон.

Румънската агенция за спасяване на човешки живот в морето (ARSVOM) посочва, че Морският център за координация на спасяването в Констанца (MRCC) е поискал намесата ѝ в 10:37 ч. заради кораба, който се намирал в района на морските платформи. ANR и МВР датират тревогата към 11:00 ч. SAR Apollo потегля в 10:39 ч. от Сулина, SAR Ares поема в 10:45 ч. към района южно от платформите, докато SAR Artemis тръгва от Дана 72 в пристанище Констанца. Бреговата охрана определи свое плавателно средство за координатор на място, а Генералният инспекторат на авиацията към МВР изпрати вертолет.

Мястото се намира извън 20 км териториални води на Румъния, но в нейната изключителна икономическа зона, която се простира до 320 км от брега, където държавата разполага с права върху ресурсите, но не и суверенитета, упражняван върху териториалните си води. Румъния води операцията, защото плавателният съд е близо до нейния бряг. Мястото се описва по различни ориентири: Бреговата охрана го постави на около 9 морски мили югоизточно от платформата Pescăruș на OMV Petrom, първите съобщения говореха за около 20 мили от брега, а според МВР пожарът е избухнал на около 30 мили южно от Сфънту Георге.

Royad Mammadov е кораб за генерални товари, построен през 2006 г. Има 139 метра дължина и 6933 тона товароподемност и плава под флага на Сейнт Китс и Невис. Според VesselFinder последното му пристанище е Измаил в делтата на река Дунав на 18 септември, курсът е към Равена в Италия, а пристигането му е било планирано за 12 октомври. HotNews и Radio România Constanța го описват като натоварен със зърно. Онлайн порталът War & Sanctions на украинското военно разузнаване (ГУР) съдържа запис на кораб със същия IMO 9356969 (постоянният номер на корпуса, който не се променя със смяната на име и флаг) с името Angora 4 и предишно име Mir Jalal Pashayev. Записът е обновен на 25 май 2026 г. и сочи като основание превоз на карбамид за руското АД „Апатит“, отбелязвайки, че Angora 4 е посещавал руски пристанища. В същия запис собственикът е MG Shipping 5 Co Ltd, търговският управител е Spring Marine Denizcilik, а управителят по Международния кодекс за управление на безопасността е Palmali Gemicilik ve Acentelik, и двамата в Турция. Същите три компании води и MagicPort. Румънските медии го описват като турски.

Първото съобщение на ANR, цитирано към 12:15, гласеше, че капитанът е ранен, а 13 членове на екипажа са в неизвестност. PRO TV пише, че на борда са били 14 моряци. До 13:20 ч. МВР обяви, че 11 души са спасени и че са установени двама загинали; вертолетът на Генералния инспекторат на авиацията вдигна ранените с лебедка. ANR уточни, че 3 ранени моряци са прибрани от вертолета, други 8 в добро състояние са взети от спасителните съдове, един моряк още се търси, а тялото на друг предстои да бъде вдигнато от спасителен сал. МВР и ANR не броят загиналите еднакво: МВР пише за двама, а ANR – за едно тяло и един издирван. По сметката на МВР, както и по тази на ANR, спасените, загиналите и издирваните са общо 13. Ако на борда са били 14 души, както пише PRO TV, един остава извън сметките, а нито едно от публикуваните съобщения не го споменава.

За удар с дрон пишат Radio România Constanța и Informat, които се позовават на първите съобщения и на неуточнени източници. Източници на PRO TV твърдят, че корабът е бил ударен от два или три дрона, а Radio România Constanța съобщава, като цитира неназован източник, за експлозия на борда, последвана от пожар. Комюникетата на ANR, ARSVOM и МВР говорят за пожар и не назовават нито причина, нито извършител.

На 27 август в изключителната икономическа зона на страната потъва друг кораб. Progress IV, тръгнал от украинското пристанище Рени в делтата на Дунав към Турция, се запалва на 20 морски мили югоизточно от Сфънту Георге; и 12-те членове на екипажа, 8 украинци и 4 азери, са спасени от Бреговата охрана и от друг търговски кораб. Изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируцэ заяви, че по аварийната система Progress IV съобщава, че е ударен от нещо – дрон, а президентът Никушор Дан призна, че не е ясно от кого и от какво е ударен, и призова да няма догадки. На 28 август прокуратурата в Констанца образува дело срещу неизвестен извършител, което включва управление на безпилотен летателен апарат с взривни материали. Публикуваните съобщения на прокуратурата не назовават извършител.

От средата на юли ударите по търговски кораби в Черно море, в хода на войната между Русия и Украйна, ескалираха рязко. Според британската фирма за анализ на морските рискове Ambrey, между юли и края на септември са нанесени най-малко 210 такива удари: 125 фирмата приписва на Украйна, а 88 на Русия. Лондонските застрахователи са разширили зоната с висок риск, защото съдовете се удрят все по-на юг.

Отделен случай е Emil. На 4 октомври ВВС и ВМС на България откриха с два вертолета „Кугър“ изоставен и дрейфуващ кораб на 40 морски мили източно от нос Шабла. Родното министерство на отбраната уточнява, че пожарът и отказът на техниката са били предизвикани от удар с дрон в района на пристанище Одеса на 5 август, че екипажът е напуснал плавателния съд, който е продължил да се носи на юг от румънската към българската изключителна икономическа зона. ВМС издадоха известие до мореплавателите за съд без екипаж и без управление.

Руското министерство на отбраната съобщи на 5 октомври, че неговите сили са ударили кораб за сухи товари с военно имущество, един в пристанище Черноморск и други в северозападната част на Черно море, на път към Одеса. В съобщението не са назовани кораби.

Към 14:30 ч. операцията продължава. Спасителите и вертолетът на румънското МВР бяха извадили 11 души, един моряк още се издирваше, а за тялото на друг се изчакваше да бъде вдигнато от спасителния сал. При Progress IV на 27 август и 12-те души от екипажа бяха спасени живи; при Royad Mammadov спасените са 11, а броят на загиналите не е еднакъв в сметките на МВР и ANR.

Твърдение за мини в Баб ел-Мандеб сочи към брега, не към коридора

Сателитно изображение от Copernicus Sentinel Data от 10 септември 2016 г. сочи черен дим, издигащ се над пустинята югоизточно от Медина по протежение на маршрут на тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия. (2026 Copernicus Sentinel Data)

Йеменски рибари минават покрай търговски кораб в стратегическия проток Баб ел-Мандеб, 5 април 2026 г. (AP Photo/Abdulnasser Alseddik)

🇾🇪💣 Хутите са поставили морски мини в Баб ел-Мандеб и са изкопали окопи в планините над протока, твърди анонимен военен източник от Йемен пред германската агенция dpa във вторник. Според него мерките имат за цел да попречат на правителствените сили да си върнат териториите, изгубени през последната седмица, а не да прекъснат международното корабоплаване. Източникът не уточнява за конкретни места, брой или видове мини. До края на деня нямаше независимо потвърждение нито за минирането, нито за изграждането на окопите.

Съобщението идва след серия от загуби на правителствените сили по бреговете на Червено море. Новото настъпление на хутите стартира на 3 септември по 3 различни направления. На 10 септември те превзеха Хайс и ал-Хоха в южната част на провинция Ходейда, пристанищния град Моха, както и остров Зукар. Още на следващия ден те установиха контрол върху Дубаб и остров Перим в самия проток, а на 14 септември – над островите Голям и Малък Ханиш след изтеглянето на гарнизона.

Саудитска Арабия ограничава намесата си. Според Axios Мохамед бин Салман е поискал от президента на САЩ Доналд Тръмп да бъдат нанесени въздушни удари, но е получил отказ.

Предишно твърдение за морски мини беше свързано със силите на Тарик Салех. На 22 август източник от военните среди заяви пред местната агенция Saba, че морските отряди на Националните съпротивителни сили са обезвредили мина в „жизненоважен участък от международния коридор“ и са унищожили лодка, натоварена с експлозиви. По това време те все още контролираха позиции по крайбрежието, които бяха загубени на по-късен етап.

Вариантите за миниране зависят предимно от релефа на дъното, дълбочината и използваните боеприпаси. Баб ел-Мандеб е широк около 30 км в най-тясната си част. Вулканичният остров Перим, с площ 13 кв.км, го разделя на два неравни канала. Западният, Дакт ел-Маюн, е широк около 26 км и достига дълбочина от 310 метра. През него преминава основният маршрут за международно корабоплаване между Червено море и Аденския залив. Източният, Баб Искендер, минава непосредствено до йеменския бряг, широк е около 3 км и има дълбочина около 30 метра.

Според аналитичното издание Covert Shores хутите разполагат с контактни мини местно производство KS-1 и KS-2 („Мерсад“), боеприпаси по ирански образец, магнитни мини за прикрепване към корабни корпуси и импровизирани плаващи взривни устройства от газови бутилки. Котвените мини се задържат под водната повърхност чрез въже, свързано с котва на дъното. Без данни за конкретния модел и начина на поставяне обаче дълбочината сама по себе си не позволява да се определи къде могат да бъдат използвани.

Плиткият източен канал и крайбрежните подстъпи са възможни места за миниране с цел възпрепятстване на морски десант към Дубаб, Моха или Перим. Такава хипотеза отговаря на целта, посочена от анонимния източник, но наличните данни не установяват местоположението на евентуалните минни заграждения и не изключват опасност за западния канал.

Рискът не се ограничава непременно до мястото на поставяне. Котвени мини могат да се откъснат от силно вълнение, а плаващите взривни устройства се носят от теченията. Групата на експертите на ООН за Йемен отчете 44 морски мини, открити за 2017 г. в Червено море и Аденския залив – 4 от тях поразиха търговски кораби.

Съобщението за миниране засяга маршрут, чието значение за енергийните доставки нараства. По оценка на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през Баб ел-Мандеб са преминавали 5,4 млн. барела петрол и течни горива дневно през последното тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2026 г. потокът достига 8,1 млн. барела дневно, от които 6,1 млн. суров петрол и кондензат. Увеличението е свързано с пренасочването на саудитския износ по тръбопровода изток–запад към Янбу на Червено море.

Между същите две тримесечия потокът през Ормузкия проток е спаднал от 21,6 на 4,9 млн. барела дневно. Скокът в обемите на транзит през Баб ел-Мандеб не компенсира въпросния спад, но значи, че евентуално прекъсване на корабоплаването би засегнало по-голям обем енергийни доставки.

Контролираните от хутите власти в Сана обявиха плаването през пролива за безопасно. Още същия вторник т.нар. „министерство на външните работи“ на Ансар Аллах обяви, че опитите да бъде внушено обратното са „подвеждащи международната общност“. ТАСС предаде позицията часове преди появата на самата новина за мините. Ден по-рано Зейд ал-Уашли, председател на управителния съвет на пристанищното дружество в Червено море под контрола на хутите, съобщи за 85 кораба, преминали в протока за 72 часа. Той определи това като „близо 96%“ от обичайния обем.

Другите налични данни използват различни показатели и периоди, което ограничава прякото им сравнение. Според Kpler, в понеделник са преминали 21 кораба за превоз на товари срещу 28 предния ден и 50 дневно преди началото на войната през февруари.

Звеното за анализ на открити източници на „Ал Джазира“ отчита според данни на MarineTraffic общо 116 транзита в двете посоки от 11 септември до сутринта на 14 септември. Средният дневен поток от началото на месеца е около 38 преминавания.

Обявените от ал-Уашли 85 кораба за 72 часа означават близо 28 дневно – по-ниска стойност от данните на MarineTraffic за приблизително същия период. Без еднакви времеви граници и яснота кои категории кораби са включени обаче разликата не доказва възникнало противоречие. Ал-Уашли не посочва и базата, спрямо която изчислява своите „96%“. Единственото изрично сравнение с предвоенното ниво в посочените данни е на Kpler и то показва по-нисък трафик.

Опитът от Ормузкия пролив показва, че предупрежденията за мини могат да имат икономически последици още преди самата заплаха да бъде напълно изяснена. На 28 август началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър обяви, че силите са разминирали схемата за разделно движение – определените коридори за корабите в двете посоки. Съобщението не се отнасяше за целия проток.

Съвместният център за морска информация (JMIC) и Морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) продължиха да алармират за дрейфуващи мини и такива с необозначено местоположение в тези коридори и около тях. Съвместният комитет по военните рискове на застрахователния пазар „Лойдс“ пази категорията на риска до независимо потвърждение на разминирането. Според оценките на брокера Marsh застрахователната премия за военен риск при преминаване през Ормуз беше между 3 и 8% от стойността на корабния корпус спрямо 0,25% преди войната.

Съобщенията за отделни инциденти също остават предмет на спор. В понеделник флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция заяви, че танкерът „Ел Гая“, плаващ под панамски флаг, е попаднал на мина южно от Ормуз. Централното командване на САЩ отхвърли тази версия като невярна. Според него корабът е бил изваден от строя от иранска ракета още предишния месец, а през уикенда е бил поразен с дрон край Оман. Подобна несигурност може да поддържа високата оценка на риска, без причината за конкретния инцидент да е установена.

Ако наличието на мини във водите на пролива Баб ел-Мандеб бъде потвърдено, разминирането ще постави въпроса за наличните специализирани средства. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от състава си още четирите миночистача от клас Avenger, базирани в Бахрейн – Devastator, Dextrous, Gladiator и Sentry. Задачите им бяха прехвърлени на бойни кораби за крайбрежни води от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции.

Последните 4 миночистача от клас Avenger са базирани в Сасебо, Япония, далеч от двата протока в Близкия изток. Започналото през април разминиране на Ормуз вече изисква противоминни средства. От наличната информация обаче не може да се определи какъв допълнителен ресурс би могъл да бъде насочен към Баб ел-Мандеб.

На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН вчера помощник генералният секретар Халед Хиари предупреди, че ескалацията по западното крайбрежие на Йемен застрашава корабоплаването през Баб ел-Мандеб и може да засегне енергийните пазари и продоволствената сигурност. По неговата оценка транзита на стоки през Червено море засега изглежда до голяма степен незасегнат, но боевете ескалират тревогата на пазарите с оглед на продължаващите затруднения в Ормуз. Йеменският дипломат Абдула Али Фадел ас-Саади поиска осъждане на нападенията на хутите, налагане на действащото оръжейно ембарго и подкрепа за възстановяване на правителствения контрол върху крайбрежието, пристанища и териториални води. Хиари призова за сдържаност и възобновяване на политическия диалог под егидата на ООН.

Междувременно саудитската коалиция обеща „твърд“ отговор, след като в понеделник ракети и дронове на хутите раниха 13 цивилни в Хамис Мушаит, Абха и Таиф.

Норвегия задържа руски кораб на Свалбард по хагската присъда за Крим

🇳🇴⚓🇷🇺 Норвегия задържа руски държавен кораб, за да обезпечи събирането на дълга към украинската „Нафтогаз“: научноизследователският „Професор Молчанов“ няма право да напуска пристанището на Баренцбург на Свалбард. Задържането беше потвърдено от губернатора на Свалбард Ларс Фаусе, който изпълнява и полицейски функции на архипелага и приведе в изпълнение разпореждането на съда на 2 септември 2026 г. Корабът остава на кей, докато губернаторът или Окръжният съд Нур-Тромс не постанови друго, се казва в изявлението му.

Разпореждането е издадено на 31 август от Окръжния съд Нур-Тромс и Сенья по искане на „Нафтогаз“, представляван в Норвегия от кантората Wikborg Rein и от американската Covington & Burling. Целта е да се обезпечи събиране на непогасено задължение на Руската федерация от около 4,22 млрд долара главница. С лихвите и разноските сумата доближава 5 млрд долара. По данни на Covington задържането е извършено край Баренцбург след 24-часова конфронтация с норвежката брегова охрана. Изявлението на губернатора обаче описва задържане на кораба на кей и не споменава подобен епизод.

Дългът е установен окончателно на 12 април 2023 г. Трибунал под егидата на Постоянния арбитражен съд в Хага се произнесе по дело 2017-16, заведено през октомври 2016 г. от „Нафтогаз“ и 6 дружества от групата въз основа на двустранния инвестиционен договор между Украйна и Русия от 1998 г. Спорът засяга газови находища, тръбопроводи и активи на „Черноморнафтогаз“, отнети след анексирането на Крим през 2014 г. Русия оспори решението пред нидерландските съдилища, тъй като седалището на арбитража е в Хага, но без успех: Върховният съд на Нидерландия отхвърли касационната ѝ жалба на 6 декември 2024 г. Оттогава въпросът вече не е дали задължението съществува, а къде и как може да бъде събрано.

Принудителното изпълнение постепенно се разгръща в повече държави. „Нафтогаз“ води изпълнителни производства в около 10 юрисдикции. Финландската служба за принудително изпълнение събра около 3,7 млн. евро, принадлежащи на руската държава. Съд в Париж призна арбитражното решение за изпълняемо във Франция, след което компанията вписа ипотеки върху руска държавна собственост за над 120 млн. евро. Дела текат още в САЩ и Великобритания. Сред оповестените досега случаи Норвегия е първата, при която изпълнението не се свежда до пари по сметка или тежест върху недвижим имот, а временно изважда от употреба действащ актив.

„Професор Молчанов“ е океанографски изследователски кораб с дължина 71 метра и бруто тонаж 1753, построен през 1983 г. във Финландия. Негов собственик е Руската федерация, а оператор – Северното управление по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, поделение на Росхидромет с база в Архангелск. Десетилетия наред корабът обслужва полярни станции и превозва студенти и изследователи от Северния (Арктически) федерален университет. От 2025 г. основната му дейност е друга.

От юни 2025 г. корабът обслужва Баренцбург, а тази година линията Мурманск–Баренцбург навлезе във втория си сезон с 10 планирани двупосочни курса съвместно с „Арктикугол“ – руската държавна компания, която стопанисва мината и селището. Значението на маршрута е и политическо. Свалбард е извън Шенген, а Договорът от 1920 г. дава на гражданите на всички страни по него право на достъп до архипелага. Въздушният маршрут обаче минава през Тромсьо или Осло, т.е. през норвежки граничен контрол. След като Норвегия спря туристическите визи за руски граждани, транзитът остана достъпен само за свързаните с „Арктикугол“. Директното плаване от Мурманск заобиколи това ограничение: за пътници в експедиционни плавания е достатъчно собственикът на кораба да подаде списък 48 часа преди акостирането. Арестът спря линията в средата на сезона.

Москва реагира на най-високо равнище. По време на пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток президентът Владимир Путин нарече ареста проява на държавен тероризъм и посочи, че усложнява възможността за двустранни мирни преговори. Говорителката на външното министерство Мария Захарова опиа задържането пред ТАСС като поредна проява на пиратство от страна на Запада. Посланикът в Осло Николай Корчунов го нарече политически мотивирано нарушение на международното право, настоя Норвегия да спазва задълженията по договора от 1920 г., включително принципа за недискриминационно третиране на останалите страни по него, и обърна внимание на съвпадението във времето: съдебният акт е издаден малко преди пристигане на кораба в Баренцбург, което според него свидетелства за координирано и преднамерено действие. Министърът за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков заяви пред „Интерфакс“, че плавателният съд е суверенна държавна собственост, определи задържането като пореден пример за правен нихилизъм и беззаконие от страна на западните държави и обяви, че Русия ще оспори решението.

При задържането на борда се намира първата художествено-научна експедиция „Арктик биенале“, чиито участници заедно с представители на Руското географско дружество описват руското наследство на архипелага. Никой от тях не е задържан. Губернаторът пое грижата за екипажа и пътниците съвместно с „Арктикугол“; хората са настанени в хотел в Баренцбург и продължават работа на брега, а Росхидромет съобщи, че екипажът е снабден с всичко нужно и поддържа връзка с близките си. Въпреки че норвежките власти не определят хората като задържани, вицепремиерът Юрий Трутнев заяви, че те нямат друг избор, освен да освободят пътниците.

Изпълняващият длъжността ръководител на „Нафтогаз“ Сергий Федоренко заяви, че Русия не може да избегне отговорност, като откаже да изпълни международно арбитражно решение, и че компанията ще преследва руски активи по света, докато обезщетението не бъде платено.

Ключов спор при обжалването ще бъде около държавния имунитет. По принцип имущество на държава, използвано за упражняване на суверенни функции, се ползва със защита срещу принудително изпълнение, а при имущество с търговска употреба тази защита е значително по-ограничена. Оттук идва и прецизната формулировка на украинската страна: кораб на Руската федерация, използван за търговски експедиционни круизи. Описанието измества спора от формалния статут на собствеността към начина, по който активът се използва реално. Чекунков защитава обратната теза, че става дума за научен плавателен съд на държавна метеорологична служба. Двете описания се отнасят за един и същ кораб и всяко от тях отразява различна част от годишната му дейност.

И обратният прочит на случая има основания. Реално събраното досега остава малко: 3,7 млн. евро във Финландия, докато вписаните във Франция ипотеки са тежести върху имущество, а не получени пари. Чекунков се позова именно на това, като напомни, че подобни прецеденти е имало в миналото, и обяви обжалване. Ако норвежкият съд приеме банкова гаранция и вдигне ареста, случаят ще се впише в същата поредица – разход и неудобство за Москва, но не и реално плащане по задължението.

Значението на случая за Киев обаче не е в непосредствено събраната сума: плавателен съд на 43 години сам по себе си не приближава съществено изплащането на присъдените милиарди. Значението е в метода. 3 години след решението в Хага изпълнението вече не зависи непременно от политическо съгласие между столици, а може да преминава през национални съдилища, които признават чуждестранното арбитражно решение по общия ред и след това задействат собствените си механизми за принудително изпълнение. Контрастът с политическия път е рязък: около 210 млрд. евро руски държавни резерви остават безсрочно замразени в ЕС, а спорът дали и как да бъдат използвани се води на равнище правителства и все още няма окончателно решение. Арбитражният път е несравнимо по-бавен и по-дребен като мащаб, но не изисква политическо единодушие. Ефектът личи и от реакцията: кораб на 43 години попадна в изказване на Путин за хода на мирните преговори.

Спорът за имунитета вероятно ще надживее сезона на линията Мурманск–Баренцбург, което означава, че ефектът върху руското присъствие на архипелага може да настъпи още преди правният въпрос да се реши окончателно. Потвърждение на този модел на изпълнение би било норвежката инстанция да остави ареста в сила и „Нафтогаз“ да поиска публична продан, както и последващи задържания на руски държавни съдове в други пристанища. Обратният сигнал би бил освобождаване срещу гаранция или уважено възражение за държавен имунитет, което би насочило изпълнението обратно към парични вземания и други активи. Три години арбитражното решение беше хартия; от 2 септември то държи конкретен кораб на кея.

Нощният коридор през Ормуз: официалните числа са двойно над проследените

🇺🇸🛢️⚓ 15-20 танкера преминават всяка нощ през южния канал на Ормузкия проток, а средният износ на петрол по този маршрут вече доближава 10 милиона барела на ден. Това заявиха пред Axios двама официални представители на САЩ, единият от които има пряк достъп до информация за операцията. Търговските компании, които проследяват трафика по водния път, отчитат близо два пъти по-малък обем. Зад това разминаване стои въпросът дали Вашингтон действително е отнел на Техеран лоста, на който Иран разчита в преговорите.

Публикацията от 19 август описва механизъм, който не беше представян с подобна степен на подробност. Оперативната група, която организира транзита, се ръководи от щаба на 82-ра въздушно-десантна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Всеки ден тя изготвя два списъка: единия – на корабите, които излизат от Персийския залив към Арабско море, а другия – на наетите празни танкери, влизащи по обратния маршрут, за да натоварят петрол в пристанища на ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. През нощта те потеглят в две колони, всяка в собствен времеви прозорец. Групата работи в координация с въоръжените сили на държавите от Залива. „Контролираме южната лента на Ормузкия проток вече два месеца. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) може да пречи, но не той владее протока, а ние“, заяви единият от служителите.

Самият маршрут не е нов, но не става дума за конвойна операция. Оманската лента, разположена южно от установената система за разделно движение, беше описана още на 5 юни в циркуляр на INTERTANKO – най-голямото сдружение на танкерни оператори. Доналд Тръмп я обяви публично пет дни по-късно. Указанията, които американските военни изпратиха на компаниите от сектора, ясно очертават обхвата на защитата: бойни кораби не съпровождат търговските съдове, американски войници не се качват на борда, участието е доброволно, а капитанът може да се откаже във всеки момент. Ролята на въоръжените сили се свежда до въздушно наблюдение, разузнаване и реакция при възникнала заплаха. Търговските кораби плават нощем с изключени транспондери и сведено до минимум радарно излъчване, а екипажите пазят радиомълчание. По същите официални служители този режим е станал възможен след двуседмична кампания на Централното командване, при която са били повредени иранските радари и системи за морско наблюдение. На Техеран са останали няколко възстановени станции и наблюдатели на борда на бързоходни катери на IRGC.

Именно тази процедура прави външното проследяване и отчитането на количества почти невъзможни. Мишел Уийз Бокман, старши морски анализатор във Windward, оценява средния износ през южния коридор за последния месец на около 5 млн барела дневно – според нея близо 1/3 от предвоенните обеми. Ядрото на трафика е флотилия от близо 70 много големи танкера: 38 принадлежат на южнокорейската Sinokor Group, 20 – на частни гръцки компании, а останалите – на държавните енергийни дружества в Персийския заив. Повечето се движат совалково и прехвърлят товара си на друг кораб извън Залива. Бокман алармира, че проследяването се затруднява още повече, защото все повече съдове плават със спрени транспондери, а част от сателитните снимки на търговски оператори се задържат под натиск от Вашингтон.

Останалите показатели очертават сходна картина. Към 18 август Kpler отчита средно по 10 транзита дневно за 5-дневния период (най-ниската стойност от май насам) при 3 кораба в неделя. На 11 август министърът на енергетиката Крис Райт съобщи 7-дневна средна стойност от близо 9 млн барела дневно през протока. Това фактически съвпада с твърденията на събеседниците на Axios и е двойно над оценката на Windward.

Един показател обаче подкрепя американската версия – броят на корабите. Съвместният център за морска информация (JMIC) отчита общо 42 подпомогнати от САЩ транзита на 9-10 август, което отговаря на онова, което посочват американските служители. Извън подпомагания режим през същите 2 дни са преминали 2 и 3 товарни кораба, както и по 1 танкер дневно. За сравнение, нормата според данните за 2025 г. е около 138 транзита дневно. Следователно разминаването изглежда не е в броя на корабите, а по-скоро количеството на превозвания товар.

Сметката на САЩ обаче не е напълно съгласувана. Ако средният дневен обем е 10 млн барела, но в отделни нощи от Залива излизат между 15 и 20 млн, по-силните нощи трябва да бъдат компенсирани от значително по-слаби. Това се отнася и за нощта срещу сряда, когато според същите официални представители са били изнесени около 15 млн барела, а в графика са фигурирали над 20 кораба. Ако стойности близо до горната граница се достигат често, през част от останалите нощи обемите реално би трябвало да падат до нулата. Референтната стойност е известна: Международната агенция по енергетика (МАЕ) отчита средно 19,87 млн барела дневно през протока през 2025 г.

Част от петрола изобщо не се превозва по море. Райт съобщи за 5–7 млн барела дневно, които преминават по модернизирани тръбопроводи и износни терминали, които заобикалят Ормуз. Става дума преди всичко за саудитския тръбопровод Изток–Запад към Червено море и емирския тръбопровод до пристанище Фуджейра. Предвоенната оценка на МАЕ за този резервен капацитет беше между 3,5 и 5,5 млн барела на ден, с изрична уговорка, че по-големи обеми не са били изпитвани на практика. Дори ако официалните данни бъдат приети изцяло, общият износ от региона би достигал между 15 и 17 млн барела дневно – с близо 3–5 млн под нивото от 2025 г.

Коридорът, който САЩ определят като контролиран, продължава да попада под обстрел. На 3 август снаряд удари машинното отделение на кораба за сухи товари „Миноан Пайъниър“ и предизвика петролно петно с дължина над 10 км, достигнало до остров Кешм. На 8, 13 и 14 август бяха поразени три кораба на емирската ADNOC. На 18 август, часове преди Тръмп да напише, че протокът е отворен и работи и че всички морски мини са премахнати или взривени, друг гръцки сухотоварен кораб – „Миноан Дигнити“ – беше ударен на по-малко от една морска миля от оманския бряг. Главният му механик загина, а екипажът беше поет от оманската брегова охрана. Според JMIC американските военни подпомагат именно съдовете по южния маршрут, но Иран продължава да ги поразява и там. Ефектът върху трафика е незабавен: след ударите по корабите на ADNOC през изминалата седмица Kpler отчете пет търговски съда в събота и нито един в неделя, при общо 31 през предходния уикенд.

Разкритието идва в седмицата, в която дипломатическият процес спря. 60-дневният срок по меморандума, подписан в Исламабад на 17 юни, изтече в понеделник. Във вторник Тръмп обяви, че разговори с Иран не се водят и не са насрочени, публикува карта, на която Ормуз е обявен за нова територия на САЩ, и потвърди, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. Дни по-рано той заплаши, че ще бомбардира Оман, ако Маскат се намеси в преговорите с Техеран. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф отговори, че водният път ще остане затворен, докато САЩ не вдигнат блокадата, не освободят замразените активи и не отменят петролните санкции. В сряда ОАЕ прекратиха търговията и финансовите операции с Иран, след като две балистични ракети паднаха в техни води.

Официалната и проследената оценка технически могат да бъдат верни едновременно. Самите компании за проследяване признават, че корабите, движещи се с изключени транспондери, им убягват. Хавиер Блас от Bloomberg посочва, че дори един неотчетен супертанкер може чувствително да измести средната стойност. Противоположната хипотеза – че Вашингтон завишава количествата – също има опора. JMIC потвърждава броя на корабите, докато спорът остава върху количеството петрол: именно показателят, чрез който Тръмп публично измерва контрола си над водния път, откакто през юни обяви, че са изнесени над 100 млн барела. Вероятно действителната стойност се намира някъде между двете оценки – по-близо до горната граница на проследените количества, отколкото до официалната цифра.

Тръмп заплаши да бомбардира Оман заради преговорите му с Иран за Ормуз

🇺🇸⚔️🇴🇲 САЩ ще разкажат играта на Оман с бомбардировки, ако се изпречи на пътя на Вашингтон във войната срещу Иран. Това заплаши президентът Доналд Тръмп в телефонно интервю за Fox News в понеделник, отговаряйки на въпрос на кореспондента Трей Йингст за паралелните разговори между Мускат и Техеран във връзка с контрола над Ормузкия проток.

„Ако Оман се изпречи на пътя, ще ги бомбардираме до дупка“, подчерта президентът на САЩ в заплаха, насочена срещу единствената арабска държава, на която Техеран има доверие като посредник, и идва в деня, когато изтече 60-дневният срок на меморандума за прекратяване на бойните действия.

Повод за думите му стана известен два дни по-рано. В събота говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи съобщи, че след над три седмици техническа работа Техеран и Мускат са постигнали съгласие относно карта на маршрутите за корабоплаване през протока „въпреки американското противодействие“. Според тиражираната информация те предвижда корабите да влизат през контролирани от Иран води и да излизат през омански. Окончателното одобрение зависи от върховния лидер Моджтаба Хаменей. Багаи добави, че постигнатото съгласие с Мускат само по себе си не прави водния път безопасен: отварянето му остава обвързано с вдигането на морската блокада от страна на САЩ и спирането на ударите по иранска инфраструктура. Публично потвърждение от Мускат засега липсва.

Географията превръща Оман в неизбежен участник. В най-тясната си част Ормузкият проток е широк едва 21 морски мили, или около 39 км. При териториални води от по 12 морски мили за Иран и Оман там просто не остава международен коридор – всяка част от прохода попада в териториалните води на една от двете държави. Затова позицията на САЩ, че става дума за международни води под техен надзор, се сблъсква не толкова с оманската дипломация, колкото със самата географска карта.

Това не е първата подобна заплаха. В края на май, по време на заседание на кабинета, Тръмп заяви, че ще отвори пролива за всички, че никой няма да го контролира и Оман „ще се държи като всички останали, или ще се наложи да ги взривим“. Държавният департамент публикува думите му. Малко по-късно министърът на финансите Скот Бесент отправи предупреждение към султаната, че го очакват тежки санкции заради предполагаемо съдействие при събирането на ирански такси за транзит. Според съобщенията оманският посланик го уверил, че подобна договорка не се подготвя.

Обект на този натиск е най-старият американски партньор в региона. Отношенията между двете държави в сферата на търговията и дипломацията датират от далечната 1790 г. Оман не приютява американски военни бази, но според рамково споразумение от март 2019 г. въоръжените сили на САЩ използват пристанищата Салала и Дукм. Второто може да приема самолетоносачи и осигурява сухопътен маршрут към Персийския залив, който заобикаля самия проток. Оман осигури канал за преговори, довели до ядреното споразумение от 2015 г. Освен това той посредничи при договорката на примирие между Вашингтон и хутите и съдейства за освобождаването на американски заложници. Министърът на външните работи Бадр ал-Бусаиди съобщи за безпрецедентен напредък само броени дни преди началото на съвместната кампания на въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари.

Раздразнението в Белия дом има конкретни причини. През март ал-Бусаиди публикува в The Economist есе, в което написа, че САЩ са изгубили контрол над собствената си външна политика, следвайки израелската линия, и определи иранския отговор като вероятно единствения рационален избор пред ръководството в Техеран. Тази оценка разтревожи другите страни от Съвета за сътрудничество в Залива. Султан Хайтам бин Тарик поздрави Моджтаба Хаменей за издигането му за върховен лидер – нещо, което не направи нито един друг държавен глава от Залива. Оман е и единственият член на Съвета, който осъди войната, а ударите по собствените си пристанища описва, без да посочва извършителя.

Изолацията на Оман обаче е по-видима в тона, отколкото в самата позиция. Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар също настояват пред Тръмп примирието да се запази, а разговорите с Техеран да продължат. Премиерът на Катар Мохамед бин Абдулрахман ал Тани увери в собствения си ангажимент към дипломацията и свободата на корабоплаване. Разликата е, че трите страни от Залива приютяват американски бази, докато Мускат не. Публичната заплаха за бомбардировки срещу държава от Съвета поставя на изпитание и тяхната позиция.

В същото интервю Тръмп потвърди, че му поддържа пряк канал с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заобикаляйки посредниците и иранските политически институции. „Добри играчи на покер са, но умират“, заяви той за Иран и допълни, че е време да развее бялото знаме на капитулацията. Конкретен срок не беше посочен: по думите му няма график, той няма за къде да бърза, а междинните избори нямат нищо общо с неговите решения.

Иран отрече наличието на подобен канал още същия ден. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби заяви пред Tasnim, че не се водят разговори между офицери от гвардията и представители на Белия дом, а това е плод на „фантазии, породени от заблудите и кошмарите“ след поражението във войната. От своя страна Багаи определи публикацията на Axios за иракски кюрдски посредници между двете страни като медиен похват и психологическа операция.

Иранската ескалация следва свой собствен график. Висш ирански служител каза пред Reuters, че страната преминава от защитна към изцяло настъпателна позиция и че всички ирански структури ще бъдат готови да вдигнат залога в Ормузкия проток и в целия регион, ако дипломацията се провали. Ден по-рано началникът на въоръжените сили (Артеш) генерал-майор Амир Хатами обяви награда от 5 милиарда томана, или около 30 хиляди долара, за всеки убит или пленен американски военнослужещ. Сумата ще се удвоява при акция, дело на жена. Хатами предупреди също, че Вашингтон ще съжалява за всеки опит да анексира протока.

Повод за последното даде самият Тръмп, който заяви, че САЩ имат пълен контрол върху водния път, и на шега предложи да бъде обявен за американска територия. Заместник-министърът на външните работи на Ислямската република отговори, че протокът е бил, е и ще остане ирански.

Последиците се виждат най-отчетливо в транзита през пролива. По данни на Lloyd's List Intelligence от 16 август през Ормузкия проток са преминали едва 12 кораба за денонощие при обичайно равнище отпреди войната между 88 и 130. Преди затварянето оттам преминаваше около четвърт от световните доставки на нефт, превозван по море, и около една пета от втечнения природен газ. В разгара на кризата през пролетта суровият петрол от сорт „Брент“ достигна 126 долара за барел, а до 20 000 моряци останаха блокирани във водите на Персийския залив на около 2000 кораба. Към юли Международната морска организация (IMO) отчиташе най-малко 6000 моряци на около 400 кораба, които все още чакат да бъдат изведени.

Американската заплаха обаче е насочена не към основния противник, а единствения напреднал механизъм за изход от кризата. Иранско-оманската карта на маршрутите за транзит е единственият смислен документ, произлязъл от рухналия меморандум, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан. Тръмп обяви меморандума за приключил още на 7 юли, след като на 25 юни край оманския бряг беше нападнат търговският кораб „Евър Лъвли“.

Споразумението се пропука именно по чл. 5. Оман предложи подкрепен от САЩ маршрут през собствените си териториални води, докато Иран настояваше за маршрут покрай иранското крайбрежие и обяви другата половина от протока за ограничена зона. Заплахата срещу посредника заради постигнато споразумение по същия този спорен въпрос рискува да извади от употреба единствения канал, който двете страни използват вече десетилетие.

Твърдението, че натискът дава резултат, има конкретно основание: след предупреждението за санкции от Бесент, Оман даде уверения на САЩ, че не готви такси за транзит. Доказателствата обаче свършват дотук. Заплахата от май не спря работата по маршрутите. Тя продължи и през август доведе до съгласуването на координати. Икономическата логика също не насърчава Оман да отстъпи: от началото на войната износът на останалите държави от Залива през пристанищата на Оман е скочил със 117%, а очакваният растеж за годината възлиза на около 3,5%. Затвореният проток носи на Мускат приходи, а не загуби.

При това съотношение на интересите Оман вероятно ще продължи преговорите, без да афишира това, и ще избягва всяка формулировка, която би могла да се тълкува като съвместен контрол с Иран. Оценката ще се потвърди, ако съгласуваните координати бъдат предадени без официално изявление от страна на Мускат и през следващите седмици започне нов кръг от преговори. Обратното, тя би била отслабена при публично замразяване на техническия канал или официално включане към американската позиция относно статута на Ормузкия проток.

Американски хеликоптер обездвижи контейнеровоз при блокадата на иранските пристанища

🇺🇸🚁🚢 Щурмови хеликоптер на ВМС на САЩ порази кормилото на товарния кораб „Вела Нова“ във водите на Оманския залив рано сутринта във вторник, след като екипажът пренебрегна поредица от предупреждения и продължи по курс, което Вашингтон тълкува като нарушение на блокадата около иранските пристанища. Корабът плава под панамски флаг и се движи на запад на 71 морски мили от бреговете на Пакистан. За стрелбата съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на американски официален източник. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди публично операцията в по-късна публикация.

Британската служба за морски търговски операции (UKMTO) съобщи на 11 август, че е получила сведения за „инцидент с контейнеровоз и военни сили“ в района. Първоначално службата определи плавателния съд като танкер, но по-късно коригира класификацията. Компанията за оценка на риска Vanguard уточни, че той е бил поразен с ракета. След попадението е избухнал пожар, който по-късно е бил потушен. Данните на Pole Star Global показват „Вела Нова“ в посочения от UKMTO район със статут „не се управлява“. Екипажът е бил евакуиран от кораба, а всичките 17 души на борда са невредими.

Изборът на мястото на попадението изглежда не е случаен. При предишни подобни операции CENTCOM е описвало почти една и съща процедура: американски летателен апарат използва високоточен боеприпас срещу машинното или рулевото отделение, след като екипажът не изпълни дадените му указания. Целта е плавателният съд да бъде лишен от ход и управление, но да остане на вода – обездвижване, а не потапяне. При случаите от 8 юни и 24 юли не бяха съобщени пострадали. Ударите срещу самото корабоплаване в протока имат различна равносметка: Международната морска организация отчита 17 загинали членове на екипажи от края на февруари насам.

„Вела Нова“ е приблизително 30-годишен контейнеровоз. Регистрираният му собственик е Golden Valley Marine Investment в Либерия, а операторът – Doris Shipping & Trading в Турция. Нито една от двете компании не фигурира в санкционен списък. Корабът е стоял на кей в Мумбай редом с плавателни съдове, свързвани с иранското корабоплаване, отбелязва Чарли Браун от United Against Nuclear Iran – организация, която следи иранския петролен износ и се застъпва за политика на максимален натиск върху Техеран. Двата плавателни съда, спрени със сила след възстановяване на режима през юли, бяха танкери. „Вела Нова“ превозва контейнери.

Блокадата започна в 10:00 ч. източноамериканско време на 13 април – дни след като преговорите между американска и иранска делегация в Исламабад приключиха без резултат. Командването, ръководено от адмирал Брад Купър, обяви, че мярката обхваща „цялото иранско крайбрежие“ и че всеки кораб, който влиза или излиза от блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане.

Още на 16 април председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн и министърът на отбраната Пийт Хегсет уточниха публично обхвата: спира се движението към и от иранските пристанища, а не транзита през Ормузкия проток. Затварянето на протока и блокадата около пристанищата действат паралелно и до момента: Иран налага фактическа блокада на протока от 28 февруари, докато САЩ отделно възпрепятстват движението към иранските терминали.

Техеран определи мярката като пиратство и акт на война. Министерството на външните работи я нарече нарушение на примирието, договорено само дни по-рано, а военното ръководство на страната заяви, че блокирането на пристанищата не се различава от пиратство. Вашингтон отговаря, че режимът се прилага безпристрастно спрямо корабите на всички държави, които влизат или излизат от иранските терминали в Персийския и Оманския залив, и че свободата на корабоплаване през протока към неирански пристанища не се засяга.

През първите денонощия никой не опита да пробие блокадата. Първото пряко действие дойде на 19 април срещу иранския товарен кораб „Туска“, дълъг близо 270 метра и насочен към Бандар Абас. Разрушителят USS Spruance го предупреждаваше в продължение на шест часа, след което изстреля няколко снаряда от 127-милиметровото си оръдие по машинното отделение, а военнослужещи от 31-ва експедиционна част на морската пехота превзеха кораба. Иран отвърна с ударни дронове срещу американски бойни съдове, без да бъдат съобщени щети. Два дни по-късно американски военни се качиха на танкера „Тифани“, който няма държавна принадлежност и беше натоварил петрол от остров Харг преди началото на режима.

Темпът на операциите се ускори в края на май и началото на юни. На 29 май американски самолет извади от строя товарния кораб „Лиан Стар“ под гамбийски флаг с ракета AGM-114 Hellfire, насочена към машинното отделение, след повече от 20 предупреждения. На 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от самолетоносача USS Abraham Lincoln порази празния танкер „Маривекс“ под флага на Палау. На 9 юни последва „Сетебело“, също под флага на Палау, а на 10 юни две ракети Hellfire спряха „Джалвир“ под флага на Гвинея-Бисау. Към 11 юни CENTCOM отчиташе девет извадени от строя кораба, 135 отклонени и 42 пропуснати с хуманитарни товари. Тази статистика обаче описва само корабите, които американските сили са успели да спрат: към 20 април Lloyd's List броеше поне 26 ирански съда, преминали линията както към Иран, така и в обратна посока, като 11 от тях са били натоварени с петрол.

Режимът беше отменен на 18 юни, след като Тръмп и иранският президент Масуд Пезешкиан подписаха меморандума за прекратяване на войната. Възстановяването му последва по-малко от месец по-късно: Тръмп го обяви на 13 юли, а от 20:00 ч. по Гринуич на 14 юли американските сили отново започнаха да спират движението към иранските пристанища. На следващия ден празният танкер „Белма“ под флага на Кюрасао беше ударен с ракети Hellfire по комина, докато се насочваше към Харг. На 17 юли корабът беше поразен повторно, този път докато вече се намираше на кей в самия терминал.

На 24 юли последва случаят, който прилича най-много на вчерашния: вертолет порази кормилото на танкер „Лавине“ под мозамбикски флаг в същата акватория, след като екипажът му, според данни на CENTCOM, се опитал да пресече линията най-малко четири пъти. Ден по-късно морски пехотинци се качиха на танкера „Чарминар“ под флага на Коморските острови в Арабско море, провериха го и го пуснаха да продължи.

От този момент насетне броят на отклонените кораби нараства бавно, но сигурно. Към 25 юли CENTCOM отчиташе 12 отклонени, два спрени със сила и два проверени кораба. Към 3 август отклонените бяха 44, към 5 август – 48, а към 6 август – 49, при непроменени два спрени със сила и два проверени. Съотношението между отклонените и извадените от строя съдове е част от самия механизъм на режима: на всеки кораб, спрян с огън, се падат близо 25, които са сменили курса след радиопредупреждение.

Ефектът върху иранския износ има ясно установена основа, но оценките за пълния му мащаб варират. Към 1 май Пентагонът изброи 31 танкера с общо 53 милиона барела ирански петрол, които не можеха да напуснат района, на стойност 4,8 млрд долара. Министерството представи сумата като пропуснат приход. Оценката на Тръмп от 22 април за загуби от половин милиард долара дневно предполага значително по-високо темпо за същия период. Междувременно наземните хранилища се доближаваха до предела на своя капацитет и Техеран започна да използва по-стари танкери като плаващи складове.

Прозорецът без блокада през юни обаче позволи износът да се върне в значителна степен. Председателят на Меджлиса и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф заяви на 30 юни пред държавната телевизия, че страната му не е изнесла нито един барел през близо двумесечното първо заграждение, но след вдигането му е продала над 40 милиона барела – при това на цена с около 20% над предвоенната. Твърдението за напълно спрян износ не съвпада с преброяването на Lloyd's List от април, а мащабът на последвалия износ вероятно също е подценен: TankerTrackers.com го оцени на 50 милиона барела.

United Against Nuclear Iran проследи 66 танкера, напуснали Оманския залив с ирански петрол и петролни продукти от 14 юни насам. По оценка на организацията това представлява около 80 милиона барела и над 6 млрд долара приходи. Нейните наблюдатели не са засичали след 12 юли нито един товар със суров ирански петрол, напуснал залива, без да срещне американските сили. Към 7 август организацията изброи поне 50 натоварени кораба по иранското крайбрежие, част от които стоят на котва заради затворените терминали.

Търговското корабоплаване през Ормуз така и не се възстанови. Преди войната през протока преминаваха 130-138 кораба дневно и около 20% от глобалните доставки на петрол по вода. На 3 август преминалите са едва 8, а между 4 и 6 август броят им варираше между 8 и 15 дневно, по данни на MarineTraffic. Свиването започна още през първите седмици: към 21 април Международната морска организация отчиташе около 20 000 моряци и 2000 кораба, блокирани в Персийския залив. Същата организация е регистрирала 64 случая на насилие срещу търговски плавателни съдове от края на февруари.

Brent се търгуваше близо до 88 долара за барел във вторник сутринта спрямо 83 долара в края на миналата седмица. Това е близо 16% над равнището отпреди войната, но остава далеч под върха от над 110 долара от май.

Инцидентът с „Вела Нова“ идва в най-напредналия досега етап от преговорите. На 6 август Иран и Оман постигнаха разбирателство за входните и изходните маршрути през протока и евентуални такси за услуги. По описанието на Axios влизащите кораби ще използват северен коридор през ирански води, а излизащите – южен коридор през омански води, за срок от 60 дни и първоначално без такси. Катарското министерство на външните работи заяви на 11 август, че разговорите се намират в „напреднал етап“ и че реакциите както от Техеран, така и от Маскат са положителни.

В оценка от 7 август United Against Nuclear Iran посочи, че договорката трудно ще се материализира, тъй като Вашингтон вероятно ще ѝ се противопостави, а морските застрахователи се въздържат да покриват кораби, които плащат на санкционирания ирански режим. Иранският външен министър Абас Арагчи обаче обвърза отварянето на протока с условия към Вашингтон – облекчаване на санкциите и репарации. Тръмп от своя страна каза пред Axios в неделя, че „намалява тона“ и ще заложи на икономически натиск вместо на нови удари. Същия ден секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи заяви, че страната му „няма да отстъпи от правата и интересите на народа си пред каквато и да е заплаха“.

Анкара задържа транзита на търговски кораби към Новоросийск

🇹🇷🚫⚓️ Търговските кораби с направление към пристанище Новоросийск не получават разрешение за транзит към Черно море. Дирекцията за морска безопасност на Турция е уведомила няколко съда, че към момента не издава разрешения за подобни плавания през Дарданелите или се нуждае от повече време, за да разгледа техните заявления. На част от екипажите е съобщено, че ограничението важи и за курсовете към Украйна.

Това съобщи Bloomberg, позовавайки се на запознати с положението лица и на собствени данни от мониторинг на морския трафик. Официално обяснение не е предоставяно, а дирекцията препрати запитванията към Министерство на транспорта и инфраструктурата в Анкара, което не отговори.

Проливите не са затворени. В събота корабите за България, Румъния, Грузия и Турция продължаваха да се движат на север през Дарданелите. Ограничението се прилага според дестинацията, не за целия трафик: засегнати са именно направленията, в които се нанасят удари – Новоросийск и крайбрежието на Украйна.

Разрешението, чието издаване Анкара забавя, не произтича от Монтрьо. Конвенцията от 1936 г. дава пълна свобода на транзита за търговските съдове в мирно време, денем и нощем, под всякакъв флаг и с всякакъв товар, „без каквито и да е формалности“. Турция обаче администрира собствен режим за движението през проливите. Всеки съд подава предварителен план за плаване (SP-1), преди да влезе в зоната за докладване: 48 часа по-рано при дължина между 200 и 300 метра или газене над 15 метра и 72 часа при дължина 300 метра и повече. Центровете за контрол на движението в Истанбул и Чанаккале определят реда на самото преминаване. Именно на това административно равнище е възможно забавяне: срокът за разглеждане е част от процедурата и не изисква отделно обявяване. Ердоган заяви във вторник пред 16-ата конференция на посланиците в Анкара, че страната прилага Монтрьо строго, за да не се разпространи войната в региона. Няма публично позоваване на конкретна клауза от конвенцията, нито съобщение до корабоплаването.

По данни на Bloomberg забавянето идва на фона на засилващо се безпокойство в правителството на Турция заради ескалиращите руски и украински удари по кораби в акваторията на Черно и Азовско море. Пет дни по-рано, на 3 август, безпилотни летателни апарати атакуваха два кораба с турска собственост, след като напуснаха Новоросийск: „Яшар“ и „Надежда“. Външното министерство в Анкара съобщи на следващия ден, че сред ранените има турски граждани, че състоянието им се следи отблизо и че без предпазни мерки ескалацията в Черно море ще има „многостранни негативни последици, включително за продоволствената сигурност“. „Надежда“ пътуваше за Самсун и беше поразена на около 20 морски мили от Новоросийск. Всичките 22 души от екипажа бяха евакуирани на руския бряг, трима от тях в тежко състояние.

С тези два случая броят на поразените кораби с турска собственост или мениджър в Черно море от края на март възлиза на най-малко седем.

На 26 март морски дрон удари танкера „Алтура“ на турската компания „Пергамон денизджилик“ на около 14 морски мили от Босфора. Съдът превозваше 140 хиляди тона петрол от Новоросийск за Истанбул, машинното му отделение се напълни с вода, а 27-те души от екипажа останаха невредими. Танкерът е под санкции на ЕС като част от сенчестия флот.

На 7 юли беше поразен „Яса Полярис“ под флага на Маршаловите острови, управляван от турската „Я-Са танкер“ и чартиран от Chevron. Корабът е бил празен при удара край морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум пред Новоросийск. Ранени няма, а казахстанският износ през терминала не е засегнат. Консорциумът изнася 80% от казахстанския суров петрол и от началото на юли многократно прекъсва и възобновява товаренето, последно на 19 и 30 юли.

На 19 юли три руски крилати ракети поразиха „Голдън Лео“, товарен кораб под флага на Гвинея-Бисау с турски оператор, напускал пристанище в Одеска област с товар царевица. Загинаха 10 души – деветима членове на екипажа и украински лоцман, сред тях четирима индийски моряци. Съдът остана на вода една седмица и потъна на 26 юли. В отговор правителството в Ню Делхи внесе официална протестна нота.

На 22 юли дрон удари „Рейхан Саръ“, сухотоварен кораб под турски флаг, превозвал въглища от Руската федерация към Турция. Един моряк загина, а трима бяха ранени. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди обяви в Telegram канала си, че на 21 и 22 юли неговите сили са поразили 13 кораба в Черно и Азовско море.

На 30 юли, малко след като напусна Черноморск с товар царевица, беше атакуван с дрон турският товарен кораб „АТА-2“.

Русия и Украйна вече отправиха собствени предупреждения за корабоплаването в противоположни посоки. На 22 юли Министерство на отбраната на Руската федерация предупреди всички видове плавателни съдове за опасност в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, включително в подходите към Новоросийск, като посочи заплахата от дронове. Два дни по-късно Министерството на външните работи на Украйна призова корабните компании временно да спрат плаванията до руските пристанища в Черно море и заяви, че Киев ще използва всички средства, за да подсигури свободата на корабоплаването и да защити своята пристанищна инфраструктура, позовавайки се на правото на самоотбрана по член 51 от Устава на ООН. Изпълняващият длъжността министър на външните работи Андрий Сибига определи кампанията на руската страна като икономически и хуманитарен терор и обвини Москва, че превръща Черно море във втори Ормузки проток.

От 22 юли насам нито един чуждестранен търговски кораб не е влизал или излизал от Одеса, Черноморск и Пивдени. През юли Украйна отчита 35 атаки срещу съдове на кей и 22 срещу съдове в открито море, както и 67 удара по пристанищна инфраструктура; за цялата 2025 г. атакуваните кораби са били 14. Размерът на застрахователните премии за военен риск при транзитно плаване през акваторията достигна около 2% от стойността на съда – двойно над нивото две седмици по-рано, а дневната ставка за танкер надхвърли 300 000 долара при около 200 000 преди това. Пшеницата на борсата в Чикаго достигна най-високото си ниво от май 2024 г. именно през юли – малко над 7,09 долара за бушел.

Черно море не е единственият критичен морски маршрут под силен натиск върху световната търговия тази година. През седмицата до 2 август през Ормузкия проток преминаваха средно по 4 кораба дневно срещу около 90 за същия период на 2025 г. По оценка на ООН превозваният обем е спаднал с 96%, а износът на природен газ – с 95%. През пролива минават и торовете, от които зависи европейското зърнопроизводство, затова юлското поскъпване на пшеницата се влияе едновременно от ситуацията там и от тази в Черно море.

Мащабът на трафика, върху който се прилага забавянето, личи от статистиката на Анкара. През 2025 г. през Босфора са преминали 40 172 кораба, а през Дарданелите – 44 468, общо 84 640 за двата протока, съобщи министърът на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу. Само през Босфора са пренесени 422,8 млн. тона товари, от които 203,7 млн. тона опасни.

Турската тревога вече не се ограничава до Черно море. Комюникето на Съвета за национална сигурност от 6 август, който заседава под председателството на Ердоган, предупреди, че стратегическата безизходица във войната няма да бъде преодоляна чрез превръщането на Черно и Каспийско море в конфликтни зони, и призова воюващите страни да намалят напрежението. Споменаването на Каспийско море си има конкретен повод: през нощта на 25 юли украински дронове удариха платформата „Филановски“ на „Лукойл“, ракетния катер „Молния“ и товарните съдове „Порт Оля 2“ и „Бегей“, използвани за военни превози между Русия и Иран. Иранското външно министерство съобщи за един загинал моряк и заяви, че ударът не може да остане без отговор.

За България ефектът от мярката засега е обратен. Съдовете за Варна и Бургас минават свободно, а родните пристанища остават в част на Черно море, която се радва на значително по-нисък риск: към декември 2025 г. прегледите на надбавки за военен риск слагаха Констанца, Бургас и Турция на допълнителни 0,10-0,25% от стойността на кораба при 0,65–0,80% за руските и 0,45–0,55% за украинските пристанища. Оттогава общото равнище на премиите се е удвоило, но подредбата се е запазила. България е изложена на риск от друг характер. Зърнените кейове на Варна и терминалът „Росенец“ край Бургас, през който влиза суровина за „Лукойл Нефтохим“, зависят не от разрешенията в Дарданелите, а от готовността на корабните компании да изпращат кораби в северозападната част на Черно море. Досега физическото проявление на опасността по българското крайбрежие е било пасивно: през юни 2026 г. екип от Военноморска база Бургас унищожи части от дрон, открити от рибари на 14 морски мили източно от нос Колокита. Румъния премина този праг в края на юли, когато нейни F-16 свалиха дронове три денонощия подред – на 24, 25 и 26 юли – в района на Сулина и делтата на Дунав.

Подобен административен механизъм Анкара е използвала и преди. През 2022 г., след като санкциите на ЕС лишиха част от товарите от застрахователно покритие, тя поиска корабите да представят документи за валидност на застраховките си. И тогава инструментът не беше забрана, а допълнително изискване, чиято проверка забавяше преминаването.

Задържането на разрешенията не влияе директно върху самите удари. Дроновете и крилатите ракети не преминават през Дарданелите и не могат да бъдат ограничени чрез графика на истанбулския център за контрол на движението. Променят се обаче цената и предвидимостта за собствениците на плавателните съдове и чартьорите, и то най-силно за Новоросийск, защото пристанището изнася едновременно петрол и зърно, а алтернативен морски вход към Черно море не съществува.

Дали именно това е замисълът, не е известно. Няма турско изявление, което да го твърди, а Дирекцията за морска безопасност е органът, отговорен за контрола на движението и операциите по търсене и спасяване. При тази ситуация забавянето на разрешенията е непосредственият инструмент в ръцете на регулатора. В подкрепа на предпазния прочит стоят и думите на Ердоган за строгото прилагане на конвенцията, и текстът от 6 август, който призовава едновременно Москва и Киев да намалят напрежението, без да посочва една от двете страни. Двете обяснения не се изключват: рисковете са реални, а мярката е също и инструмент за пряко въздействие върху корабоплаването, който Анкара може да използва, без да излиза от собствената си правна рамка.

Кой от двата прочита е по-близо до действителността вероятно ще проличи в рамките на две седмици. Ако мярката е трайна, ще последва официално съобщение до корабоплаването или позоваване на конвенцията, а пристиганията и товаренето в Новоросийск ще спаднат осезаемо. Ако става въпрос за предпазна пауза, разрешенията ще бъдат възобновени в рамките на дни без отделно обявление, а движението на север към руските пристанища ще се върне към средното си равнище от юли.