Путин поиска обяснение за срива на руската икономика, докато Кремъл продава злато за първи път от четвърт век.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.

Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.

Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.

„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.

Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.

За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.

Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.

Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола

Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.

Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.

В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".

Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.

Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.

На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.

Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.

Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.