Доближен до Медведев е собственик на кампус в Силициевата долина.

🇷🇺💰🇺🇸 Руският бизнесмен Виталий Юсуфов, чиято компания притежава бившия кампус на списание Sunset в Менло Парк, в сърцето на Силициевата долина, е бил мажоритарен собственик на „Основа Телеком“. Операторът, в който Министерство на отбраната на Руската федерация е имало блокиращ дял, е изграждал мрежа за поверителна комуникация за руската армия. Историята е проследена от разследване на The Newsground, независимо издание на журналиста Скот Стедман, публикувано на 29 октомври и основано на публикации в руската специализирана преса от миналото десетилетие, което излиза месец след като конгресменът демократ Сам Ликардо поиска от Министерството на финансите на САЩ да провери Юсуфов и да обмисли санкции срещу него, докато имотът остава в центъра на съдебна битка за един от най-големите строителни проекти в региона.

„Основа Телеком“ е основано през 2010 г. Според ComNews 75%-1 акция са собственост на „Айкоминвест“, инвестиционно дружество на Юсуфов, а 25%+1 акция – на „Воентелеком“, собственост на министерство на отбраната. През септември 2011 г. Държавната радиочестотна комисия отпусна без конкурс на оператора честотите 2,3–2,4 GHz в цяла Русия. Това стана по молба на тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков към тогавашния президент Дмитрий Медведев, а замисълът беше да се изгради мрежа с двойно предназначение и подсистема за конфиденциална връзка за въоръжените сили.

Към началото на август 2014 г. месеци след анексирането на Крим министърът на отбраната Сергей Шойгу застана пред микрофона в Деня на иновациите на министерството край Москва с ръка върху голям червен бутон. На снимката, публикувана от The Newsground, логото на „Основа Телеком“ се повтаря на стената зад него под надписа „официален партньор“. През същото лято на полигона Алабино операторът демонстрира как подсистемата му предава видео на движещи се и неподвижни обекти. Според The Newsground кадрите са от камери на бойни машини и дрон. Говорителят на оператора Александър Бахорин каза пред ComNews, че мрежата „е показала отлични резултати в различни условия, включително близки до бойните“.

Отношенията с военните обаче далеч не бяха гладки. Шойгу оглави министерството в края на 2012 г. и през февруари 2013 г. писа на президента Владимир Путин, че „Основа“ не се нуждае от честотите, ведомството не възразява те да се предоставят с конкурс. Според The Moscow Times ведомството смята за непрактично да изгражда собствена мрежа с шифровани подсистеми. Военните оттеглиха положителните си становища за електромагнитна съвместимост, а операторът заведе поредица от съдебни битки. В негова подкрепа се намеси Медведев, вече като премиер: на 26 декември 2013 г. той подписа резолюция, според която „трябва честотният ресурс да бъде въведен в експлоатация“. Това показва копие на документа, с което разполага „Ведомости“. Въпреки всичко на 28 октомври 2014 г. CNews обяви, че двете страни са постигнали съгласие и са подписали споразумение за сътрудничество в разработките и иновациите за въоръжените сили.

„Основа“ твърдеше, че е вложила над 1 млрд. рубли в системата за конфиденциална връзка, както и че тя е готова да приема абонати в 19 града. Към октомври 2014 г. системата все още няма нито един потребител, отбеляза CNews, а през юни 2015 г. мрежата спря работа. Според руски съдебни регистри, цитирани от The Newsground, „Айкоминвест“ е продължил да кредитира оператора до 2022 г. 4 години по-късно през юни 2026 г. „Основа“ е обявена в несъстоятелност.

Виталий е син на Игор Юсуфов, министър на енергетиката в периода от 2001-2004 г. По-късно е специален представител на Кремъл за международното енергийно сътрудничество. Пътят на сина му към ВТБ, втората по големина руска банка, започна през 2011 г. Тогава той купува 19,91% от „Банката на Москва“ с кредит от 1,1 млрд долара от самата банка. По данни на „Интерфакс“ той върна кредита, след като препродаде пакета на ВТБ, която тогава поема контрола над банката. Бившият ѝ президент Андрей Бородин твърди, че Юсуфов дал да се разбере, че действа в интерес на Медведев, описван от него като „млад човек“. Бащата отвръща, че младият човек е синът му и никой друг.

Сега The Newsground публикува изтекли банкови записи, според които Виталий Юсуфов държи значително състояние във ВТБ. Обновен през март 2025 г. запис оценява неговите депозити на около 44 млн. долара и посочва натрупана лихва от 768 млн. рубли (около 9,1 млн. долара). ВТБ е под пълните блокиращи санкции на САЩ от 24 февруари 2022 г. – деня на пълномащабната инвазия в Украйна. Режимът обаче не забранява автоматично на руски граждани извън САЩ да държат депозити в нея.

През май 2018 г. Willow Project, дружество от Делауеър под контрола на Юсуфов, купува бившия кампус на списание Sunset за сумата от 72 млн. долара. Според Wall Street Journal и New York Times продажбата има одобрение от Deutsche Bank, съсобственик на имота, въпреки възраженията на комитета по репутационен риск в Ню Йорк, а след нея служители на банката подават сигнал в FinCEN за подозрителна операция. На мястото на стария кампус компанията N17 Development, която представлява собственика, предлага проекта Willow Park с 665 жилища, хотел и офиси. Най-високата от 3-те негови кули ще има 39 етажа, последния от които ще достига около 140 м.

В своето писмо от 23 септември до министъра на финансите Скот Бесънт Ликардо настоява за проверка от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и от Комитета за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS) и иска да се провери дали има основания за санкции както срещу Юсуфов, така и срещу баща му. „Публичните източници повдигат сериозни въпроси за връзките на Виталий Юсуфов с руското правителство и с лица, свързани с организираната престъпност“, пише конгресменът. Доводът му за риска за сигурността е свързан с локацията на имота: „много високата концентрация на компании и изследователски центрове в отбранителните технологии, изкуствения интелект и квантовите изчисления в региона“ федералните власти трябва да гарантират, че „служители на Кремъл и техните посредници не могат да получават чувствителна информация за критично важни американски компании и техните служители“. The Newsground например пише, че изследователската лаборатория на In-Q-Tel, фонда за рисков капитал, създаден от ЦРУ, се намира на по-малко от миля от имота.

Украйна включи Виталий Юсуфов в своя санкционен списък на 19 октомври 2022 г. с решение на Съвета за национална сигурност и отбрана; баща му е под украински ограничения от същата дата, а от юни 2025 г. – и под канадски. В САЩ нито един от двамата не е санкциониран, а ведомството не е отговорило публично на Ликардо. Ръководителят на N17 Ойсин Хенеган нарече искането му „основано на неверни публикации и на онова, което може да се опише само като фантазия на NIMBY“, както в САЩ наричат противниците на ново строителство в собствения им квартал.

На 2 октомври Willow Project заведе дело срещу Менло Парк в Окръжния съд на Сан Матео. Искът обвинява града, че е променял изискванията и е бавил разглеждането на проекта, и твърди, че проектът има право на ускорената процедура по калифорнийския закон AB 2011. Подобни обвинения отправи през юли и главният прокурор на щата Роб Бонта; Менло Парк ги отхвърля. На 19 октомври общинският съвет на съседния Пало Алто взе единодушно решение да подкрепи Менло Парк в делото. Междувременно общинският съветник Дрю Комбс съобщи на 29 септември за „сериозен купувач“, готов да плати повече от платените през 2018 г. 72 млн. долара; сделка не е обявена.

Най-тежкото твърдение около покупката остава непотвърдено. Руското разследващо издание „Проект“ цитира източник, близък до бизнеса на семейство Юсуфови, според когото кампусът е закупен в интерес на семейството на Медведев. The Newsground признава, че не може да потвърди това твърдение по независим път. Предприемачът Константин Хайт, работил с Юсуфов, описа пред изданието ролята му спрямо сина на Медведев Иля така: „Виталий беше негов портфейл и основен преговарящ“. През 2022 г. „Проект“ писа, че 74-метровата яхта „Вселена“, използвана от семейството на Медведев, е платена от семейство Юсуфови. Според публикации от април 2025 г. тя е купена от американския търговец на автомобили Джон Сталупи, бивш бизнес партньор на президента Доналд Тръмп, след което е преименувана на CASINO ROYALE.

Документите от онези години показват по-сложна картина от кадъра с бутона. „Основа“ свързва Юсуфов с руската държава преди всичко с предоставените привилегии: честоти без конкурс, подкрепа от Сердюков и после от Медведев, дял на министерство на отбраната. Като изпълнител за армията операторът не постигна много: новото ръководство на ведомството се отказва от неговите услуги, а системата за конфиденциална връзка стои без потребители дори когато двете страни подписват споразумението. Още през 2014 г. според CNews става ясно „Основа“ ще разчита преди всичко на търговски клиенти. Затова е по-вероятно военната рамка да е служила за достъп до дефицитни честоти, отколкото да осигурява на армията реално работеща система за комуникация. Срещу този прочит стоят споразумението от октомври 2014 г. и демонстрацията от Алабино, които показват, че военните са продължили да работят с оператора и след писмото на Шойгу до Путин. И при двата прочита въпросът на Ликардо за произхода на парите не губи тежест, а вниманието се измества от „Основа“ към ВТБ и към кръга около Медведев.

Делото в Сан Матео ще реши дали кулите на Willow Road могат да бъдат одобрени по ускорена процедура, но не и. това кой ще ги издигне. Пред KQED Ликардо посочва, че именно санкциите биха спрели Юсуфов да строи. САЩ обаче не санкционираха нито него, нито баща му в четирите години след решението на Украйна от октомври 2022 г. Нито след вписване на бащата от Канада през юни 2025 г. Затова бързото им включване в санкционния списък изглежда малко вероятно. Остава възможността за продажба на купувача, за когото говори Комбс, макар Хенеган да каза пред San Francisco Chronicle, че проектът „не се продава“. Единствено обявена сделка би сменила собственика на кампуса, без да се чака решение на съда или на Вашингтон.

Руският дизел тръгна към САЩ 17 дни преди американския лиценз

🇷🇺🛢️🇺🇸 Танкер с около 280 хил. барела руски дизел и газьол ще достигне до източното крайбрежие на САЩ в следващите 48–72 часа. Плавателният съд е отплавал от Санкт Петербург на 22 септември, 17 дни преди Вашингтон да обяви, че вдига забраната върху продажбата, доставката и вноса на руските горива на американския и световния пазар. Според Мишел Уийзе Бокман, анализатор на Windward, това е първият такъв товар на път към американския бряг. Бокман публикува маршрута, използвайки сведения за товара от компанията за проследяване на енергийните потоци Vortexa.

Корабът е танкер за петролни продукти от клас MR (Medium Range) с обща товароподемност 53 хил. тона. От напускане на пристанището не е обявявал къде ще разтовари: в системата за автоматично разпознаване (AIS) като местоназначение е посочено FOR ORDERS, т.е. „в очакване на нареждания“ от товародателя. След Ла Манша корабът продължава през Атлантика, без да се отклонява от курса към източния бряг на САЩ.

Когато корабът отплава, вносът на руски петрол и петролни продукти в САЩ беше забранен със закон от 2022 г. 4 дни по-рано на 18 септември Тръмп подписа закона в памет на покойния сенатор Линдзи Греъм, който затяга санкциите срещу Москва и нейния сенчест флот. Товарът е изпратен към пазар, затворен за него със закон, а корабът е следвал този курс две седмици и половина. Товародател не поема такъв риск без основание да смята, че пазарът ще бъде отворен, преди корабът да стигне брега: след разговора между Тръмп и Путин на 9 октомври беше оповестена сделка, чийто първи товар вече е бил в открито море.

Обяснението, което не предполага предварителна осведоменост за даденото политическо решение, също има основания. В деня на отплаването средната цена на горивото в САЩ достигна рекордните 6,53 долара за галон по данни на Американската автомобилна асоциация (AAA), а посочената дестинация „в очакване на нареждания“ позволява товарът да бъде пренасочен към друг пазар до последния момент. Рекордната цена обаче прави залога изгоден, но не и законен: курсът към бряг, на който вносът е забранен, е смислен само ако товародателят е очаквал забраната да падне навреме.

Тръмп обяви сделката в Truth Social след разговора с Путин, продължил около час и половина по думите на кремълския помощник Юрий Ушаков. Русия щяла да достави над 300 хил. тона веднага, 500 хил. тона през ноември и 1 млн. тона веднага след това, а още 3 млн. тона „според състоянието на дизеловите рафинерии“. Вицепремиерът Александър Новак заяви пред ТАСС, че Русия „незабавно започва да премахва ограниченията за износ на дизел преди планираните срокове“.

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде почти веднага общ лиценз № 135 – разрешение, което важи за всички, без да е необходимо индивидуално заявление. Той допуска продажбата, доставката, разтоварването и вноса на дизелово гориво с произход от Руската федерация, включително в САЩ до 7 април 2027 г. без ограничение за датата на натоварване. През март Тръмп разреши доставките на петрол от Русия при много по-ограничени условия: лиценз № 134 от 12 март покриваше само вече натоварени товари и важеше до 11 април, а изменението от 19 март изключи Куба, Северна Корея и окупираните части на Украйна след съобщения за танкери на път за острова. Месец по-рано Windward беше проследила руско гориво към Куба: танкер под флага на Хонконг смени обявеното си местоназначение от Хавана на „Карибско море“ и после на „Гибралтар, в очакване на нареждания“.

Бокман се съмнява в обещаните количества: „В действителност няма много руски дизел и газьол за купуване“. По данни на Vortexa износът на тези руски горива е спаднал до 190 хил. барела дневно в третото тримесечие спрямо 690 хил. през второто и 850 хил. през първото. В същото тримесечие страната внасяше дизел и бензин; на 7 октомври, два дни преди сделката, санкционираният на Запад танкер под руски флаг „Сояна“ (IMO 9327372) е доставил 150 хил. барела дизел във Висоцк на Финския залив. Москва забранява износа на дизел от 8 юли, а за производителите забраната е удължена до 31 октомври.

Първият товар се равнява на около 38 хил. тона, така че обещаните за незабавна доставка 300 хил. тона съответстват на товарите на около осем такива кораба. Ако всички обещани 4,8 млн. тона трябва да бъдат доставени в срока на лиценза, това значи около 200 хил. барела дневно, колкото Русия е изнасяла дневно за третото тримесечие. За американския пазар първите 300 хил. тона, около 2,2 млн. барела, са по-малко от потреблението за едно денонощие, което бившият служител на Международната агенция по енергетика Нийл Аткинсън оценява на около 3,7 млн. барела.

Забраната на ЕС и Обединеното кралство за внос на руски нефтопродукти действа от 5 февруари 2023 г. европейските корабни компании и застрахователи могат да обслужват доставки за трети страни само при цена до 100 долара за барел; на 9 октомври суровият петрол сорт „Брент“ се търгуваше над тази граница. Санкциите на Лондон и Брюксел остават „изцяло в сила“, предупреди адвокатът Стив Симс пред изданието Ship & Bunker. Зеленски, чийто екип преговаряше с американците във Флорида, докато траеше разговорът между Тръмп и Путин, нарече решението „слабо решение на силни партньори“.

Според Бокман 6-месечният срок сочи, че никой не очаква скоро свободно корабоплаване през Ормузкия проток, до голяма степен затворен от края на февруари. Тръмп свърза сделката с „пълния ни контрол над Ормузкия проток“, докато собственото му министерство на финансите разрешава доставките на гориво от Русия за половин година.

Самият Тръмп обвърза последната и най-голяма част от доставките от около 3 млн. тона със състоянието на руските рафинерии. Ден преди разговора украинската армия порази рафинериите в Омск и Салават, а Министерство на отбраната на Украйна изчисли, че към 4 октомври 51% от руския капацитет за преработка е извън строя. Танкерът от 22 септември ще стигне брега до дни, а може дори до часове – милиони тонове дизел след него тепърва трябва да бъдат произведени.

САЩ разрешиха сделките с руски дизел до април 2027 г.

🇺🇸⛽🇷🇺 Министерството на финансите на САЩ разреши за половин година продажбата, доставката и вноса на руски дизел, включително в страната, почти паралелно с изявлението на президента Доналд Тръмп, че Владимир Путин се е съгласил да пусне милиони тонове гориво на световния пазар.

Общият лиценз № 135, който важи за всеки, без да е необходимо отделно заявление, е подписан в 14:43 ч. местно време на 9 октомври от Брадли Смит, директор на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), която прилага американските санкции. Той важи до 7 април 2027 г. По-малко от 3 минути след това Тръмп написа в Truth Social, че е приключил „изключително успешен разговор“ с Путин, а след още толкова министерството обяви, че издава разрешението „по указание на президента Тръмп“.

Документът разрешава всички сделки, забранени от двата основни пакета санкции срещу Русия от 2014 и от 2021 г. в случаите, когато са свързани с „продажба, доставка, разтоварване или внос, включително вноса в САЩ“ на дизел с руски произход. Единственото изключение засяга плащанията: те не могат да минават през сметки на руската Централна банка, Фонда за национално благосъстояние и Министерството на финансите в американски банки. Няма условия за купувача, пристанището или датата на товарене.

С това лицензът се различава от пролетните разрешения, издадени в първите седмици на войната с Иран. Лиценз № 133 от 5 март разреши на индийски клиенти да купуват само петрол, натоварен преди същата дата, а № 134 и продълженията му позволяваха до 16 май да бъдат продадени вече натоварените товари; вносът не се споменава в нито един от двата лиценза. Тогава министърът на финансите Скот Бесент нарече първия от тях „краткосрочна мярка“. Новото разрешение включва текущото производство и покрива всички забранени сделки, включително дизел на „Роснефт“, „Лукойл“, „Газпром нефт“ и „Сургутнефтегаз“, четирите най-големи петролни компании в Русия, които и днес са в списъка на САЩ на блокираните лица.

Двете столици представят по различен начин количествата, които Русия ще достави. Тръмп обяви, че Русия ще достави „веднага“ над 300 хил. тона, допълнителни 500 хил. през ноември и 1 млн „веднага след това“. После според състоянието на рафинериите си тя трябва да достави още 3 млн тона „в кратък срок“. Руският вицепремиер Александър Новак посочи пред ТАСС същите количества по месеци от октомври до декември, но описа различно последващото увеличение: „В перспектива обемът може да нарасне до 3 млн. тона на месец.“ Той обяви, че Русия „незабавно започва да отменя ограниченията за износ на дизел преди предвидените срокове“, и увери, че вътрешният пазар ще бъде „напълно снабден“. Заявлението на Путин на сайта на Кремъл потвърждава само „готовност“ за доставки на американския и световния пазар, без числа.

Ограниченията, които Новак обещава да отмени, са руски. Москва забрани на производителите да изнасят дизел през юли, след поредица от украински удари с дронове по заводите им, и на 30 септември удължи забраната до 31 октомври, за да запази, по думите на правителството, „стабилността на вътрешния пазар на горива“. За търговците без собствено производство тя важи до края на януари. Международната агенция по енергетика изчислява, че руското производство на дизелово гориво е спаднало с около 30%, а по данни на Vortexa, цитирани от Bloomberg, морският износ на дизел и газьол през септември е бил 144 хил. барела на ден – най-ниското ниво от над десетилетие. На 2 октомври Новак допусна частично подновяване на износа само ако производството надхвърли вътрешното търсене.

На 1 октомври, на форума „Валдай“, Путин отхвърли като нелепо предложението Русия да прекрати ударите по украинските кораби, ако Украйна спре ударите по рафинериите. Според него дори тогава санкционният режим не би позволил на Русия да изнася повече дизел, който е „толкова нужен в САЩ“. Осем дни по-късно Вашингтон премахна пречките, произтичащи от американските санкции.

Мащабът обяснява скептицизма на пазара. През януари 2026 г. преди забраната за производителите Русия изнесе по море 4 млн. тона дизел и газьол, по данни на LSEG, цитирани от Reuters. Обещаните „веднага“ 300 хил. тона са под 10% от износа през този месец, а дори 3-те милиона месечно, за които говори Новак, не стигат нивото от януари. Том Клоза от Gulf Oil описа съобщението като „поредния шум от Truth Social“ и посочи пред Newsweek, че след украинските удари Русия няма как да увеличи доставките със значителни количества. Фючърсите на дизела поевтиняха с 4% в петък, отчита NBC News, докато индексът IMOEX2 на Московската борса, който включва и вечерната търговия, скочи с 4%.

У дома Тръмп се бори с цените на горивата, които са близо до рекордните си нива. Галон (3,8 литра) дизел струва средно 6,23 долара, по данни на AAA, след рекорда от 6,52 долара на 22 септември. От началото на войната с Иран на 28 февруари горивото е поскъпнало с близо 70%, изчисли NBC News. NPR и Newsweek свързват сделката с междинните избори на 3 ноември. Самият Тръмп нарече по-ниските цени за фермери, животновъди и превозвачи свой „най-голям приоритет“ и пред репортери благодари на Путин. Още на 13 септември, в ирландския Дунбег, той посочи, че Зеленски „трябва да спре да унищожава дизела в Русия“, защото това „вреди на света“.

Киев отговори същата вечер. „Всяко облекчаване на санкциите срещу Русия без ясна и трайна договорка за деескалация е очевидна слабост“, категоричен е президентът Володимир Зеленски. „Подаръците за Путин няма да донесат нито мир, нито каквато и да е полза за цивилизования свят“, а Русия ще се отблагодари за дизела „с още терор и подлости“. Разрешението да продава петролни продукти той нарече „инвестиция във войната“. Зеленски повтори и предложението, което Киев вече е отправял към Вашингтон: „Украйна няма да подпалва руските нефтопреработвателни предприятия, ако Русия не разрушава нашата енергетика.“ В петък сутринта той обяви удар по рафинерията на „Лукойл“ в Ухта, на 1900 км от украинската граница, ден след поредния удар по тази в Омск, най-голямата руска петролна рафинерия. Също на 9 октомври украинските преговарящи започнаха двудневни разговори в Маями с пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, а Зеленски каза, че те са използвани „като димна завеса“.

Оценката на Кремъл за разговора имаше съвсем друг тон. Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, разказа, че навръх рождения ден на руския президент Уиткоф е предал желанието на Тръмп да го поздрави лично по телефона. Според Ушаков Путин е заявил пред Тръмп, че украинските удари в дълбокия руски тил няма да спрат руското настъпление по цялата фронтова линия, а за тристранни преговори „сега ситуацията е друга“ и Путин ще реши кога да бъдат подновени. Новак заяви положителната руска оценка за американските стъпки към „постепенно възстановяване на нормалната търговия с енергоносители“.

Решението идва три седмици след като Тръмп подписа закона „Линдзи Греъм“ за санкциите срещу Русия и Иран, който го задължава да вдигне митата върху всички руски стоки до 500% и да наложи първите мерки до 18 октомври. За неговото прилагане Зеленски настоя в петък пред двупартийна делегация на Конгреса в Киев. Републиканецът Дон Бейкън заяви, че горивата трябва да поевтинеят, но „купуването на руско гориво е грешният отговор“. В Европа лицензът не променя правния режим: ЕС наложи пълна забрана на вноса на петролни продукти от Руската федерация от февруари 2023 г. Забрана на горивата, произведени от руска суровина в трети страни, беше въведена от януари 2026 г. Върховният представител на ЕС Кая Калас каза през март, че американското решение за руския петрол „не би могло да дойде в по-лош момент за Украйна“.

Съпоставката показва, че лицензът разхлабва санкциите там, където те отдавна не бяха главната спирачка. Русия изнесе 4 млн. тона през януари, когато „Роснефт“ и „Лукойл“ вече бяха под санкции; износът спадна до най-ниското си ниво от повече от десетилетие едва след въвеждането на собствената ѝ забрана и след летните удари по заводите. Колко гориво ще бъде изнесено оттук нататък, зависи от руските рафинерии, т.е. от това дали Украйна ще продължи да ги удря, а точно това Тръмп поиска от Зеленски да спре. По този начин мярката вероятно ще натежи повече на украинската кампания срещу рафинериите, отколкото върху цената на галон в Америка. На Кремъл тя носи приходи и конкретна стъпка от Вашингтон в съответствие с тезата на Путин от „Валдай“, че санкциите спират износа на руско гориво.

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

САЩ предупреждават: Плащането на такси на Иран за Ормузкия пролив води до строги санкции

🇺🇸⚠️ Всеки собственик на кораб, който плаща такси на Иран за преминаване през Ормузкия пролив, дори те да са под формата на дарения за фондации като иранското дружество на Червения полумесец, рискува да му бъдат наложени наказателни санкции, предупредиха от Министерство на финансите на САЩ.

Ормузкият пролив е един от най-важните стратегически морски маршрути в света,  който минават около 20% от световните обеми на суров петрол и втечнен природен газ, транспортирани по вода. Иран предложи въвеждане на такси за корабите, преминаващи през пролива, като част от пакета предложения за край на войната с Израел и САЩ.

В официално известие, публикувано от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите, се посочва, че са запознати с иранските заплахи към корабоплаването и исканията за плащания в замяна на безопасно преминаване през пролива.

Според OFAC исканията могат да включват различни варианти за разплащане, сред които дигитални активи, фиатна валута, офсетни сделки, неформален суап или плащания в натура, като номинално благотворителни дарения за Иранския Червен полумесец, фондация „Боняд Мостазафан“ или сметки на ирански посолства.

„OFAC издава това предупреждение, за да обърне внимание на американски и чуждестранни лица за рисковете от санкции при извършване на тези плащания или изискването на гаранции за безопасен транзит от иранския режим“, се посочва в съобщението. „Тези рискове съществуват независимо от начина на плащане.“

САЩ удължиха срока за продажба на международните активи на „Лукойл“ до 1 април

🇺🇸🤝🇷🇺 Крайният срок, в който компании могат да сключват сделки за закупуване на международни активи на руския петролен гигант „Лукойл“, беше удължен отново до 1 април. Този ход е тясно свързан с политиката на санкции на Вашингтон и дипломатическите усилия, свързани с войната в Украйна.

Агенция Ройтерс посочва, че задграничното портфолио на „Лукойл“ се оценява на около 22 милиарда долара, което е предизвикало интерес от страна на широк кръг кандидати.

Новият срок, заявен от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, отменя досегашния краен срок (28 февруари) и бележи третото такова, откакто Вашингтон наложи санкции на руския петролен гигант.

Американски служител заяви, че ведомството е удължило срока, за да „улесни текущите преговори с „Лукойл““ и да подсигури сделка, което подкрепя усилията на президента Доналд Тръмп за прекъсване на приходите, които Русия използва за финансиране на войната.

Междувременно подкрепяната от Саудитска Арабия компания Midad Energy подписа предварително споразумение за санкционираните активи на „Лукойл“, което подлежи на одобрение от регулаторните органи.

По-рано стана ясно, че „Лукойл“ е започнал подготовка за продажба на своите международни активи, обявявайки, че разглежда оферти от потенциални купувачи на фона на засилващия се санкционен натиск.

Критичен финансов застой заплашва защитата на Мадуро.

🇺🇸⚖️🇻🇪 Правната защита на венецуелския диктатор Николас Мадуро в САЩ внесе официален документ в съда на Южния окръг на Ню Йорк, с който информира за критичен финансов застой, който застрашава частното му представителство.

Адвокат Бари Дж. Полак е уведомил съдия Алвин Хелерщайн, че Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) „изненадващо“ е оттеглила разрешението правителството на Венецуела да покрива правните разходи на Мадуро. Според внесения документ, на 9 януари OFAC е издала лицензи, които позволяват на Мадуро и неговата съпруга Силия Флорес да получават държавни средства от Венецуела за своята защита.

Въпреки това, по-малко от три часа по-късно, агенцията е изменила лиценза на Мадуро „без никакво обяснение“, като изрично е забранила на адвокатите му да приемат плащания от правителството на Венецуела – ограничение, което не е било приложено в случая на Флорес.

Защитниците на Мадуро увериха съда, че тази мярка нарушава Шестата поправка на американската конституция, която гарантира правото на адвокат по избор. Документът е категоричен в твърдението, че „г-н Мадуро не може да си позволи адвокат по друг начин“ и той има легитимното очакване венецуелската държава да поеме тези разходи съгласно своите закони и обичаи.

Защитата определи като противоречив факта, че OFAC дава позволения на търговски сделки с държавни субекти от Венецуела, но блокира средствата, предназначени за гарантиране на конституционно право. Поради липсата на отговор от страна на финансовите власти на искането за възстановяване на плащанията, правният екип обяви, че планира да внесе официално искане за съдействие от съда.

„Шестата поправка гарантира правото на адвокат. Въпреки това, САЩ обявиха Мадуро за нелегитимен през 2019 г. и биха могли да аргументират, че той няма право на президентски привилегии“, коментира журналистът от АП Джошуа Гудман.