Иран съобщи за първи приходи от наложените такси за преминаване през Ормузкия пролив

🇮🇷 Високопоставен представител на иранския парламент заяви, че Техеран е получил първите приходи от таксите, които наложи върху стратегическия Ормузки пролив в рамките на конфронтацията си със САЩ и Израел.

„Първите приходи, събрани от таксите за Ормузкия пролив, бяха депозирани по сметката на Централната банка“, съобщи заместник-председателят на парламента Хамидреза Хаджибабаи, цитиран от информационна агенция „Тасним“.

Други ирански медии разпространиха същото изявление, без да предоставят допълнителни подробности.

Този ход е част от ескалиращото противопоставяне на Иран със САЩ и Израел. Проливът е един от водещите морски пътища в света за превоз на енергийни ресурси, а налагането на транзитни такси е разглеждано като директен опит на иранския режим да упражни икономически натиск върху международното корабоплаване и своите геополитически опоненти.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Тоталната война на Путин – защо тезата, че Русия не хвърля всичко срещу Украйна, не издържа на фактите

💡 Тезата, че Русия воюва „с една ръка“ срещу Украйна, продължава да циркулира в западните и родни медии и рубрики през 2026 г. главно чрез три аргумента: официалния отказ на Кремъл да обяви повторна вълна на мобилизация, липсата на масиран удар с цялата налична бомбардировъчна група и теоретично запазения растеж на брутния вътрешен продукт.

Въпреки това един бърз преглед на публично достъпните числа от SIPRI^[1], Institute for the Study of War (ISW)^[8], Carnegie Endowment for International Peace^[12], The Kyiv Independent^[5][9], The Moscow Times^[10][13] и германския икономист Янис Клуге^[11] очертава противоположна картина – такава на икономика, армия и общество, инвестирали целия си възможен ресурс около войната.

📈 Армията – двойно по-голяма, но вече разгърната до предела

По данни на Military Balance и публични бази данни на ISW, руската армия е нараснала от около 900 000 души в началото на 2022 г. до около 1,5 милиона активни военнослужещи в началото на 2026 г., при обща разрешена численост от 2,39 милиона, определена с указ на Владимир Путин^[4]. На украинския театър към началото на 2026 г. са разгърнати между 600 000 и 700 000 души според оценки на Главното управление „Разузнаване“ на украинското МО и Council on Foreign Relations^[15] – ръст от около четири пъти спрямо момента на инвазията от февруари 2022 г. Първоначалната групировка войски тогава наброяваше около 160 000–190 000 души.

Всичките оперативно-стратегически обединения на Русия – Западен, Южен, Централен, Източен, Ленинградски и Московски военен окръг – имат ангажирани подразделения на бойното поле в Украйна. В основната си част бригадите и полковете на Въздушно-десантните войски, Морската пехота на всички флотове (дори Северния и Тихоокеанския), 76-а, 7-а и 98-а десантни дивизии, както и някога елитните 155-а и 40-а бригади, са на фронта или в процес на възстановяване след ротация. Това оставя много скромен оперативен резерв извън украинския театър – обстоятелство, което според експерти от Института „Карнеги“ означава, че е достигнат оперативен таван на разгръщане без нова мобилизация^[12].

💰 Военният бюджет – 6,3% от БВП, 40% от федералните разходи

Федералният бюджет на Русия за 2026 г. предвижда 14,9 трилиона рубли директни военни разходи, или 6,3% от БВП според SIPRI^[1]. Ако се добави разделът „национална сигурност“ – Росгвардия, ФСБ, МВР с техните бойни подразделения, оперативни разузнавателни служби – съвкупният показател достига около 38% от целия федерален разход, тоест близо 7% от БВП^[1][2]. Това е исторически максимум за Русия след разпадането на СССР и надвишава военните разходи на всички държави–членки на ЕС, взети заедно, измерени в паритет на покупателната способност.

Отделно в публикации на UkraineWorld^[2] и New Eurasian Strategies Centre^[16] се посочва, че „скритите“ разходи през държавни компании, регионални бюджети и субсидии за военно-промишления комплекс добавят още 2–3 процентни пункта. Изчисленията, обобщени през февруари 2026 от Meta-Defense^[3] и аналитичната платформа Re:Russia^[17], поставят реалните военни разходи в еврова равностойност между 130 и 165 млрд евро годишно – над 10 пъти повече от руския военен бюджет през 2013 г., последната година преди анексирането на Крим.

🏭 Военна икономика – на пълни обороти

Руската икономика не се намира „в режим на мобилизация“ в буквалния съветски смисъл на изразаа, но понесе сериозни структурни пренастройки. Индустриалната база работи на три смени в сектори като производство на бронетанкова техника (Уралвагонзавод), боеприпаси (Техмаш, КБП Тула), ракетни системи (Тактическое ракетное вооружение) и дронове (Алабуга, където се асемблират Шахед/Геран под лиценз на иранската HESA)^[7]. Дял от над 25% от руския БВП е обвързан пряко или косвено с военно производство^[16], а отчетеният ръст на икономиката през 2023–2025 г. на практика беше резултат от държавните поръчки в отбраната.

Кампаниите за набиране на военнослужещи по договор, което беше гръбнак на попълването на загуби, показва сериозни признаци на умора. Руските въоръжени сили и частните военни компании набираха по 30 000–40 000 души месечно през 2023–2025 г., т.е. около 1 000–1 300 души на ден^[11][12]. През първото тримесечие на 2026 г. обаче, по анализ на Янис Клуге, темпът е паднал с 20%, до около 800 души на ден – най-ниската му стойност от началото на 2024 г. насам^[11]. Kyiv Independent^[18] и Moscow Times^[13] цитират данни, според които изплатените обезщетения за загинали във войната през януари–март 2026 г. надхвърлят 25 000, а разчетът на Bloomberg от февруари показва, че за трети пореден месец загубите надхвърлят набора^[13] – оперативен дисбаланс, който руските власти се опитват да компенсират благодарение на скрити мобилизационни списъци (задлъжнели за комунални услуги, обичайни дребни нарушители) и чрез удвоени бонуси за сключване на договор в множество региони^[18].

✈️ Въздушна компонента – основен клиент на украинския фронт

Според данни на украинското ВВС и публични доклади на ISW, повече от две трети от тежката бомбардировъчна авиация (Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160), заедно с основната част от изтребителите Су-34, Су-30СМ, Су-35, както и вертолетния парк Ми-28Н и Ка-52, са ангажирани по украинското направление, с повече от 100 бойни полета на дневна база в спокойните периоди^[8]. Стратегическата авиация, разпределена между авиобазите Енгелс-2, Оленя и Украинка, участва в среднощни смесени вълни с дронове, крилати ракети Х-101/Х-555 и хиперзвукови Х-47М2 „Кинжал“^[7].

🛩️ Дронове и ракети – индустриален мащаб

Производственият капацитет на Шахед-136/Геран-2 е сред най-ясните индикатори за това колко е ангажирана Русия. Според данни на Главното управление на разузнаването (ГУР), производството на завода в Алабуга (Специална икономическа зона в Татарстан) вече достига до 2700 дрона месечно^[5]. Институтът за наука и международна сигурност (ISIS) изчислява, че през декември 2025 г. Русия е изстрелвала средно 166 Шахеда дневно^[6], а през март 2026 г. – рекордните 208 дневно, с единичен пиков удар от 948 дрона и 35 ракети за 24 часа през нощта на 23 срещу 24 март 2026 г.^[7]. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) предупреждава, че целта на Москва е 1 000 дрона дневно до края на 2026 г.^[19]. Производството на крилати и балистични ракети (Х-101, „Калибър“, Искандер-М, Искандер-К, 9М723) се стабилизира около 100–120 единици месечно, според оценка на Ukraine War Analytics^[20].

🇰🇵 Външни подпори – Пхенян и Техеран

Твърдението, че Русия води войната „сама“, също не издържа на проверка. Към началото на 2026 г. около 11 000 военнослужещи от Корейската народна армия, 10 000 пехотинци и около 1 000 инженерни сили, са разгърнати в Курска област, където действат под руско командване и използват собствена артилерия и реактивни системи за залпов огън^[9]. Военното разузнаване на Южна Корея оцени общия обем на доставените от КНДР артилерийски снаряди на над 12 милиона към средата на 2025 г.^[21], а по данни на Reuters през 2024–2025 г. Пхенян осигури до 100% от снарядите, изстрелвани по някои участъци на фронта^[10]. Отделно Иран е доставил хиляди дронове от типа Шахед-131/136, балистични ракети Fath-360 и технологии, прехвърлени в Алабуга^[7].

🗺️ Но резултатът на земята остава скромен

В центъра на аналитичния парадокс стои именно съотношението между мобилизирания ресурс и постигнатите резултати. По данни на ISW, обобщени от Russia Matters (април 2026 г.), в периода април 2025 – април 2026 г. Русия е превзела около 4913 кв.км. или 0,8% от територията на Украйна^[8]. Общата територия под контрола на руската армия, включително Крим и частите от Донбас, заети преди февруари 2022 г., е 118 567 кв.км. или около 19% от Украйна, като от ноември 2022 г. до момента чистият прираст е едва около 1,3%^[8]. През март 2026 г. е отчетен и рядък, но фиксиран от ISW случай, в който руските сили губят 31 кв.км. за месец, преди да си върнат инициативата през последната седмица на март^[8] – показател за достигнат оперативен таван при сегашните ресурси.

Ключовата особеност в тези данни: Русия не е превзела нито една регионална столица (областен център с над 100 000 жители) извън тези, които контролира от 2014 г., и не е взела под контрол нито една от съхранените индустриални агломерации на Украйна – Харков, Запорожие, Днипро, Херсон. Най-голямото превзето населено място през последните 18 месеца остава Бахмут (около 70 000 жители преди войната), последвано от Покровск, Угледар, Курахово, Торецк и Авдеевка^[8]. Това са относително малки градове, с огромна цена – руските загуби за превземането на Авдеевка например се оценяват на над 16 000 убити и тежко ранени само в един участък.

🧭 Оперативна интерпретация

Изложената до момента фактология води към недвусмислен извод: Русия вече се намира в тотална война срещу Украйна. „Нормалният“ живот на руското общество се поддържа по изкуствен път: със селективна мобилизация, огромни бонуси за сключване на договор, безпрецедентна цензура и информационен контрол и икономическо преструктуриране, финансирано от натрупания суверенен фонд и високите цени на изнесените суровини. Единствената неизползвана ескалационна стъпка, освен ядрения арсенал, е всеобщата мобилизация, която носи изключително висок политически риск и икономически би унищожила остатъка от гражданския сектор^[12].

Това носи и отчетлива оперативна последица. Изчерпаният човешки и производствен ресурс днес означава, че ако бойните действия спрат, Русия ще има поне една година относително високо производство, без заместващо потребление от фронта. Оценки на френския анализатор Клемент Молен от този месец^[14] и на британския RUSI сочат, че при спиране на огъня за 12 месеца Москва би могла да натрупа резерв от около 100 000 стратегически дрона, 8 милиона артилерийски снаряда и милиони FPV системи – количество, което надвишава многократно това, което е налично в запасите на повечето европейски армии. Именно тази проекция, а не текущата кампания в Донецка област, обяснява защо военните щабове в Полша и Прибалтика отказват да приемат, че настоящата ангажираност на Русия е ограничена.

---

🔍 Източници

1. A Budget for a Fifth Year of War: Military Spending in Russia's Budget for 2026 (SIPRI)
2. Russia's 2026 Budget: Built for War, Not Peace (UkraineWorld)
3. Has the Russian defense budget reached its sustainability threshold by 2026? (Meta-Defense)
4. Putin signs decree to increase army to 2.3 million personnel (RBC-Ukraine)
5. Russia can produce up to 2,700 Shahed-type drones per month (Kyiv Independent)
6. Monthly Analysis of Russian Shahed 136 Deployment Against Ukraine (ISIS)
7. Drone Saturation: Russia's Shahed Campaign (CSIS)
8. The Russia-Ukraine War Report Card, April 8, 2026 (Russia Matters / ISW)
9. Nearly 11,000 North Korean troops stationed in Russia's Kursk Oblast at start of 2026 (Kyiv Independent)
10. North Korea Supplying Up to 100% of Russian Artillery Shells Used in Ukraine (Moscow Times / Reuters)
11. Russian recruitment fell by 20% in Q1/2026 (Janis Kluge, Russianomics)
12. Does Russia Have Enough Soldiers to Keep Waging War Against Ukraine? (Carnegie Endowment)
13. Heavy Losses Make Russia Unlikely to Launch Major New Offensive – Bloomberg (Moscow Times)
14. Clément Molin on X – base thesis
15. Comparing the Size and Capabilities of the Russian and Ukrainian Militaries (Council on Foreign Relations)
16. A budget without a future: How the Russian economy stays afloat (New Eurasian Strategies Centre)
17. The Crisis of Effective Contracts (Re:Russia)
18. As Russian losses in Ukraine mount, the Kremlin strains to avoid full mobilization (Kyiv Independent)
19. Russia targets 1,000 daily drones on Ukraine by end of 2026 (NV / Zelensky statement)
20. Russia Missile Production 2026: Capacity, Rates, and Sustainability (Ukraine War Analytics)
21. North Korea Supplied Russia with More Than 12 Million Artillery Shells – S. Korean Intel (Kyiv Post)

Путин поиска обяснение за срива на руската икономика, докато Кремъл продава злато за първи път от четвърт век.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.

Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.

Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.

„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.

Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.

За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.

Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.

Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола

Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.

Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.

В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".

Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.

Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.

На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.

Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.

Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.

Украински агрохъб в Африка и пробив в Китай: Новата стратегия на Киев за глобална продоволствена сигурност

🇺🇦🌾🇬🇭 Украйна стартира своя първи селскостопански хъб в Африка, откривайки център за преработка и дистрибуция на хранителни продукти в Гана като част от инициативата „Храна от Украйна“.

Украинският вицепремиер Юлия Свириденко обяви новината в публикация на Telegram по-рано днес, в която заяви, че въпреки продължаващата война, Украйна продължава да играе централна роля в продоволствената сигурност в глобален мащаб, докато в същото време преминава към нов модел на сътрудничество.

Според Свириденко хъбът е създаден от украинския агробизнес в партньорство с правителството на Гана, в изпълнение на договорки, постигнати по време на конференцията „Храна от Украйна“ през ноември 2025 г.

„Това е нов формат на нашето присъствие в света, при който хуманитарната подкрепа идва заедно с развитие на партньорства и местната икономика“, каза тя.

Обектът ще съчетава селскостопански продукти от Украйна с местно произведени стоки за оформяне на хранителни пакети за дистрибуция. Следващата фаза ще се фокусира върху разширяване на операциите по преработка, опаковане и порциониране директно в Гана.

Първите хранителни пакети включват местен ориз и макаронени изделия, произведени в Гана с украинско брашно. При откриването на обекта бяха раздадени 4000 хранителни пратки на уязвими групи, сред които вдовици в Гана.

Украинските власти гледат на страната като на един от ключовите си партньори в Западна Африка в усилията за разширяване на хуманитарните програми и укрепване на търговските връзки в региона.

„Готови сме да споделим нашия опит, технологии и практика за повишаване на добивите, за да укрепим заедно глобалната продоволствена сигурност“, каза Свириденко.

Стартирането на агрохъба в Гана се случва в момент, когато Украйна продължава да разширява глобалния си отпечатък извън традиционните пазари. По-рано този месец Украйна отвори китайския пазар за износ на пшенично брашно след подписване на двустранен протокол за санитарни и фитосанитарни стандарти.

Споразумението, обявено на 6 април от Серхий Ткачук, ръководител на Държавната служба на Украйна по въпросите на безопасността на храните и защитата на потребителите, определя подробни изисквания за контрол на качеството и безопасността на всеки етап – от отглеждането на пшеницата до доставката на преработеното брашно.

Подписан съвместно с китайския посланик в Украйна Ма Шънкун, протоколът беше предшестван от цялостна оценка на регулаторните системи на Украйна от страна на китайските власти, която потвърди доверието в безопасността и качеството на нейните селскостопански продукти.

„Протоколът установи ясни и прозрачни изисквания за всички етапи на производство и износ – от отглеждане на пшеницата до доставка на готовата продукция на китайския пазар. Това включва осигуряване на цялостна проследимост, спазване на санитарните и фитосанитарните норми и постоянен държавен надзор“, отбеляза Ткачук.

Всичко това идва на фона на променящата се динамика на световния пазар на зърно. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 3 април, че Египет е решил да спре приема на зърното, откраднато от Русия от окупираните територии. Той отбеляза още, че Египет е готов да даде своя принос за усилията, насочени към постигане на достоен мир, както и че двете страни са постингали съгласие да поддържат контакт чрез своите външни министри.

Латвийското разузнаване: Путин получава изкривени данни за състоянието на руската икономика.

🇱🇻🔍🇷🇺 Бюрото за защита на Конституцията (SAB), една от трите разузнавателни служби на Латвия, публикува специален доклад, посветен на въздействието на западните санкции върху икономиката на Руската федерация, чиято основна теза е, че санкциите работят, нанасяйки значителни щети, въпреки наложения от Москва наратив за успешното им преодоляване.

Според доклада повечето представители на путиновия режим осъзнават мащаба на икономическите проблеми, породени от войната срещу Украйна и натиска от санкциите. Въпреки това държавните институции представят ситуацията в благоприятна светлина.

„С висока вероятност основният център за вземане на решения в Кремъл, Владимир Путин, получава изкривена информация за развитието на руската икономика, която акцентира върху разказите за успешното икономическо развитие, без да отразява проблемите и рисковете", се посочва в доклада. Според SAB тази изкривена картина укрепва убеждението на Путин, че въздействието на санкциите е второстепенно в сравнение с целта да наложи контрол над Украйна.

Докладът привежда конкретни данни, базирани на това, което службата определя като разузнавателни данни, включително руски вътрешни оценки. В периода 2022-2025 г. Руската федерация е похарчила още около 130 млрд долара за закупуване на западни стоки под санкции – продукти, които преди войната е взимала директно на значително по-ниски цени. До 2030 г. различни рискове, сред които западните ограничения, могат да свият руската външна търговия с близо 175,5 милиарда долара, като най-значимият фактор (загуби от 136 милиарда) е пряко свързан със санкциите, вторични санкции срещу търговски партньори, ембаргото и митническите тарифи на САЩ. Това представлява около 5% от текущия обем на руската външна търговия.

SAB стига до извод, че в краткосрочен план санкциите няма да променят конфронтационното поведение на Русия, но в дългосрочен план те остават сред най-ефективните инструменти за ограничаване на способността на Кремъл да заплашва Запада. Службата предупреждава, че дори частично разхлабване на санкциите би дало на агресора допълнителни финансови ресурси за ускоряване на превъоръжаването и за кампании за влияние по света.

Оценката е в унисон с анализи на Atlantic Council и The Carnegie Endowment for International Peace, според които дори при оптимистични сценарии руската икономика ще се свие с поне 20% до края на десетилетието спрямо прогнозите отпреди нахлуването в Украйна.

Бюджетният дефицит на Русия за първото тримесечие надхвърли с 20% годишния план

🇷🇺 Бюджетният дефицит на Руската федерация за първото тримесечие на годината е достигнал 4,6 трилиона рубли, надхвърляйки с около 20% планирания годишен такъв в размер на 3,8 трилиона рубли, сочат предварителни данни на Министерството на финансите.

Това е сериозна дупка между заявените цели и реалните показатели, каквато не е отчитана от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. За сравнение, през 2025 г. дефицит за същия период е 1,96 трилиона рубли, през 2024 г. е 0,6 трилиона, а през 2023 г. е 2,4 трилиона. През 2022 г. бюджетът е приключил първото тримесечие с излишък.

Разходите за първите три месеца възлизат на 12,9 трилиона рубли, което представлява ръст от 17% спрямо същия период на миналата година. Приходите са 8,3 трилиона рубли, което е спад от 8,2%. Двигателят зад падането е сривът на приходите от петрол, които паднаха до 1,4 трилиона рубли, или с 45% по-малко спрямо миналата година. Постъпленията от други отрасли – 6,9 трилиона рубли – отбелязват ръст от 7,1%, но далеч не компенсират загубите от енергийния сектор. Министерството на финансите обясни нарасналия дефицит с „изпреварваща динамика на изпълнение на разходи", свързана с ускорено сключване на договори и авансово финансиране.

Бюджетът за 2026 г. е изграден при допускане за средна цена на руския петрол Уралс от 59 долара за барел. Според анализатори на „Алфа Банк", за да бъдат приходите равни на разходите, средната цена трябва да бъде 97 долара – ниво, което пазарът не е поддържал устойчиво. Временно покачване на цените на петрола след началото на военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари даде краткосрочен фискален отдушник. През март Москва дори отложи дискутирани съкращения от порядъка на 10% в „нечувствителни" бюджетни пера, съобщи The Moscow Times. Примирието между двете страни от 7 април обаче свали цените до под 100 долара, което отново постави на дневен ред въпроса за устойчивостта на приходната база.

Фондът за национално благосъстояние, който остава разполага с ликвидни средства от 3,9 трилиона рубли към 1 април, по данни на Министерството на финансите. През март от фонда са продадени китайски юани и злато на стойност 59,7 милиарда рубли за покриване на бюджетния дефицит. Анализатори на „Газпромбанк" предупредиха, че при запазване на текущите темпове на изразходване ликвидните резерви на фонда могат да бъдат изчерпани в рамките на година, съобщи United24 Media.

Нарастващият дефицит повишава вероятността от секвестър — принудително съкращаване на бюджетните разходи. Дори допълнителните приходи, очаквани през април, трудно биха запълнили натрупаната разлика, доколкото тя вече надхвърля целогодишния план. Възможностите на Кремъл да поддържа едновременно военни разходи на рекордни нива и социални ангажименти се свиват — фискалното пространство зависи все повече от фактори извън контрола на Москва, най-вече от глобалния петролен пазар.

Нов украински морски дрон с картечница забелязан при атака срещу Новоросийск

🇺🇦🌊🇷🇺 Непознат модел украински морски дрон, оборудван с дистанционно управляема картечна установка, беше забелязан по време на скорошен опит за нанасяне на камикадзе удар по руската военноморска база на пристанището в Новоросийск.

Кадри, изтекли онлайн от руски мониторинг канали, изглежда показват безпилотна лодка да се движи като част от по-мащабна вълна от ударни дронове, насочени срещу пристанището. Една от лодките, чийто вид не е срещан до този момент в публичното пространство, по-късно е била поразена от баражиращ боеприпас „Лансет“, преди да достигне съоръжението на Черноморския флот на Русия.

Плавателният съд изглежда е оборудван с голям брой навигационни системи, включващо дори хардуер за сателитно насочване, заедно с бойна глава за еднопосочна мисия от тип „камикадзе“. Вторична експлозия, видима малко след първоначалния удар, очевидно подсказва, че лодката е пренасяла експлозиви на борда. Използването на натоварени с експлозив морски дронове срещу морското пристанище на Новоросийск е документирано и при предишни удари по активи на военния флот и пристанищни съоръжения в акваторията.

Това, което отличава този конкретен дрон, е видимата картечна станция с дистанционно управление, която е монтирана на корпуса на лодката. Оръжието изглежда е предназначено да помага за отбраната на съда по време на неговото приближаване към крайната цел, вероятно с поразяване на разузнавателни дронове или нисколетящи цели, които биха могли да го разкрият и потопят броени мигове преди сблъсъка.

Тази характеристика отговаря на посоката на развитие през последната година в украинската програма за морски дронове. Серията безпилотни апарати Sea Baby вече беше показана във въоръжени конфигурации, включващи стабилизирани картечни кули и ракетни установки. В снимки, публикувани онлайн, украинските служби за сигурност демонстрираха варианти, способни да пренасят по-тежки товари и дефанзивни оръжия за далекобойни операции във водите на Черно море.

Ранните версии бяха базирани изцяло на предполагаемата им роля като морски ударни дронове, натъпкани с екслозиви. Добавянето на картечна установка подсказва, че системите сега се адаптират, за да оцеляват по-дълго в оспорвани води, където и двете страни разчитат силно на дронове за наблюдение и атака.

Това е от особено значение в района на Новоросийск. Пристанището придоби жизненоважно значение, след като продължителна серия от успешни удари на украински ракети и дронове принудиха Москва да премести голяма част от дейностите на Черноморския флот далеч от неговия дом – Севастопол и Крим. Оттогава то се превърна в постоянна цел както за въздушни, така и за морски атаки с дронове.

В този конкретен случай кадрите показват, че въоръженият морски дрон не е успял да реагира достатъчно бързо на приближаващия „Лансет“. Боеприпасът е поразил съда, преди той да достигне района на аерогарата, а последвалата експлозия показва, че ударът вероятно е детонирал основната бойна глава на дрона.

Демокрация срещу контрол: Путин в небрано лозе по време на срещата с Пашинян в Кремъл.

🇦🇲🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изглеждаше видимо неловко по време на официална среща с арменския премиер Никол Пашинян в Кремъл, докато последният обяснява за демократичните избори в Армения и напълно свободния достъп до социални медии за нейните жители.

Докато Пашинян говореше за общинските избори в страната си, които се провеждат два пъти годишно, един от кадрите хвана как Путин мести краката си, почуква с ходила и нервно поправя ноктите си.

„Що се отнася до нашите вътрешни политически процеси, знаете, Армения е демократична държава. Всъщност ние провеждаме общински избори два пъти годишно, силно политизирани“, обясни Пашинян. „Хората гласуват за или против политически партии, но това е фундаментален въпрос за нас.“

„Бих искал да отбележа, че например ни предстоят парламентарни избори, избори за членове на парламента и въз основа на резултатите от тези избори се избира министър-председателят“, продължи той.

„Уверен съм, че след предстоящите ни избори демокрацията в Армения и властта на народа ще са подсилени допълнително“, обобщи той.

В даден момент от изказването си Пашинян направи контраст между политиката за социалните медии в своята страна и безпрецедентните мерки за цензура, налагани от Кремъл през последните месеци.

„Нашите социални медии, например, са 100% свободни. Няма абсолютно никакви ограничения“, каза Пашинян.

Въпреки че на моменти думите му пред Путин прозвучаха настъпателно, Путин предупреди Армения, която се стреми към членство в Европейския съюз, че няма как да бъде част от ЕС и едновременно с това да бъде част от икономическия съюз на Москва, съобщи Асошиейтед Прес.

Армения, която миналата година сключи споразумение с посредничество от САЩ, сложило край на конфликта с Азербайджан в Нагорно Карабах, все по-често се стреми да укрепи връзките със САЩ и ЕС. Пашинян посочи, че планира членство в ЕС, а правителството му замрази участието на Армения в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Говорейки в началото на разговорите с Пашинян в Москва, Путин заяви, че Русия е „абсолютно спокойна“ във връзка с усилията на Армения за изграждане на по-тесни връзки с ЕС, но подчерта, че „не е възможно да бъде в митнически съюз с ЕС и Евразийския икономически съюз“.

Воденият от Русия икономически блок, създаден през 2015 г. и включващ още Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, е единен пазар, позволяващ свободното движение на стоки, капитали и работна ръка.

Jerusalem Post: Иран разширява „огнения пръстен“ чрез хутите в Червено море

🇾🇪🤝🇮🇷 В събота хутите изстреляха балистични ракети по южен Израел – първата им директна атака от началото на американско-израелските удари срещу Иран в края на февруари.

Военният говорител на групировката Яхя Сарий обяви в ефира на телевизия „Ал Масира", че цел на ударите са били „чувствителни военни обекти" в района на град Беершева, разположен близо до центъра за ядрени изследвания „Димона". Израел потвърди прехващането на поне една ракета, а часове по-късно хутите изстреляха втора ракета към територията на страната.

Включването им във войната идва месец след нейното начало и е ясен сигнал, че Техеран разполага с потенциал да разшири конфликта до Червено море. Това усложнява значително положението на САЩ и съюзниците им в региона, тъй като нов фронт от Йемен натоварва и без това разтегнатите американски ресурси.

Как се стигна дотук

Когато на 28 февруари САЩ и Израел нанесоха изненадващ координиран удар срещу Иран с 900 въздушни атаки за 12 часа, те ликвидираха върховния лидер Али Хаменей, началника на генералния щаб Абдолрахим Мусави и редица висши военни и разузнавателни командири. Ударът дойде по време на непреки преговори за ядрената програма – само три дни по-рано иранският министър на външните работи Абас Арагчи посочи, че историческо споразумение е „на една ръка разстояние". За Техеран това е потвърждение, че преговорите са използвани като параван за събиране на въздушна мощ и планиране на изненадваща атака. Тази оценка оттогава насам определя иранското недоверие към всякакви опити за дипломация.

Отговорът беше мащабен и насочен към много направления. По данни на иранската агенция Fars, до 5 март са изстреляни над 500 балистични и морски ракети и близо 2000 дрона – около 40% към Израел, останалите 60% към държавите от Персийския залив. Три дни след първоначалния удар Техеран подтикна ливанската Хизбула да открие ракетен огън по северен Израел, което доведе до израелска въздушна кампания в Ливан с удари по южните предградия на Бейрут, долината Бекаа и градове като Набатие и Тир. Паралелно с това бяха активирани иранските проксита в Ирак.

Иракският фронт

Шиитските милиции в Ирак са отговорни за стотици атаки от началото на конфликта. На 14 март дрон удари площадка за хеликоптери на американското посолство в Багдад. Иракският външен министър Фуад Хюсеин заяви на 2 март, че над 70 ракети и дронове са били насочени към Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, откакто войната започна. Целите включват консулството на САЩ, международното летище и базата Харир, където са разположени американски войски. На 19 март Катаиб Хизбула обяви временна пауза в ударите по посолството, но постави три условия и други групи като „Катаиб Саид ал-Шухада" заявиха, че ще продължат.

Ормузкият пролив: икономическото оръжие

Паралелно с военните действия Иран задейства най-мощния си лост – затварянето на Ормузкия пролив. На 27 март Революционната гвардия обяви, че затваря Ормуз за всички кораби, плаващи „до и от" пристанища на САЩ, Израел и техните съюзници. През първата седмица на март танкерният трафик през пролива спадна с 90%.

Международната агенция по енергетика (IEA) отговори с най-голямото в историята извънредно отпускане на стратегически резерви. Цената на петрола от клас „Брент" надмина 100 долара за барел на 8 март за първи път от четири години, достигайки пик от 126 долара. Банката на Федералния резерв оцени, че ако блокадата продължи през второто тримесечие на годината, реалният глобален БВП ще се свие с 2,9% на годишна база.

Саудитска Арабия и ОАЕ реагираха, пренасочвайки петрол по тръбопроводи към пристанища извън залива Янбу на Червено море и Фуджайра на Арабско море. Но именно тук стратегическото включване на хутите придобива допълнителен смисъл: ако Червено море стане зона на активни бойни действия, алтернативните маршрути за петролен транспорт стават компрометирани едновременно с основните.

Стратегията „Огнен пръстен"

Иранската доктрина за „огнен пръстен" (известна като „Ос на съпротивата“ или „Шиитска дъга“) предвижда създаване на непрекъснат фронт от Ливан през Ирак и Персийския залив до Йемен, който дава оперативна дълбочина от хиляди километри, за да покаже на Тръмп, че войната няма да приключи бързо и евтино. Включването на хутите е последната липсваща брънка.

Ансар Аллах, както се нарича групировката, далеч не е импровизиран участник. Саудитска Арабия водеше война срещу нея от 2015 до постигането на примирие през 2022 г. В нея Рияд изразходи милиарди долари и ангажира коалиция от десетина държави. Резултатът бе стратегически неуспех. Хутите, закалени от военни конфликти в планинския терен на северозападен Йемен още от 2004 г., се оказаха изключително устойчиви. Те криеха ракетни арсенали в пещерни системи, воюваха с тактики на партизанска война и успяха да ударят дълбоко в саудитска територия – включително по петролни съоръжения на Aramco през 2019 г.

Операция „Решителна буря", започната от саудитското кралство с амбиция за бърза победа, се превърна в скъп изтощителен конфликт без краен успех. Египетската интервенция в Северен Йемен от 1962 г., когато над 50 000 войници бяха блокирани от по-малобройни племенни сили, остава исторически паралел, познат на анализаторите в региона.

Въздушните удари на САЩ от март 2025 г. по позиции на хутите в контекста на тогавашната криза в Червено море също не доведоха до трайно отслабване на групировката и тя възстанови своя оперативен капацитет, поради което продължава да представлява заплаха за международното корабоплаване. Иран е наясно с това и разчита, че подобен ефект може да бъде постигнат и сега.

Израел и картата „Сомалиленд"

Израел не стои пасивно на южния фланг. На 26 декември премиерът Бенямин Нетаняху обяви официалното признаване на Сомалиленд – самопровъзгласена република на южния бряг на Аденския залив, която от 1991 г. функционира де факто независимо от Сомалия, без нито една държава да я е признала преди това. Израел стана първата страна в света, която го направи. Нетаняху представи това като продължение на „Аврамовите споразумения" и обяви сътрудничество в сферите на икономиката, селското стопанство и социалното развитие.

Зад дипломатическата обвивка обаче стои конкретна военна логика. Сомалиленд се намира на едва 260 км и точно отсреща на Аденския залив от териториите на Йемен под контрол на хутите. Според разследване на Bloomberg от март 2026 г. израелски военни представители са посетили бреговете на Сомалиленд още през миналото лято, за да извършат оценка на терена за потенциална военна база. Едно от разглежданите места е район на висок терен на около 100 км западно от пристанищния град Бербера. Тази позиция би съкратила значително оперативното разстояние до позициите на хутите – вместо полети от около 2000 км с въздушно зареждане, каквито налага отстоянието от Израел.

Само 10 дни след признаването, на 6 януари 2026 г. външният министър Гидеон Саар посети Харгейса, което се превърна в първото посещение на израелски държавник в Сомалиленд. Той проведе срещи с президента Абдирахман Абдулахи и описа Сомалиленд като „стратегически партньор", набляг­вайки на сътрудничество в сигурността, търговията и регионалната стабилност. Според Bloomberg над дузина висши военни от новата държава са пътували до Израел за обучение. Израелски генерал потвърди пред агенцията, че е създадено специално разузнавателно звено, фокусирано върху хутите, които разполагат със стотици ракети, способни да достигнат Израел.

Признаването предизвика остра международна реакция. Съветът за сигурност на ООН свика извънредно заседание по искане на Сомалия, на която предстоеше да поеме ротационното председателство на Съвета. 14 от 15-те членове осъдиха решението; единствено САЩ се въздържаха от критика, без обаче да последват примера на Израел. Китайският представител Сун Лей заяви, че Пекин „е против всеки акт на разделяне" на сомалийска територия. Съвместна декларация на 21 арабски, ислямски и африкански държави, сред които Саудитска Арабия, Египет, Турция, Иран, Пакистан, Катар и Нигерия, отхвърли признаването, а Сомалия го описа като „скандално посегателство" срещу нейното единство и суверенитет. Зам.-посланикът на Пакистан в ООН обвърза стъпката с предишни израелски изказвания, които посочиха Сомалиленд като „дестинация за депортиране на палестинци от Газа".

Африканският съюз също отхвърли признаването, с предупреждение, че подобен прецедент би насърчил сепаратистки движения в целия континент — от Казаманс в Сенегал до англофонните региони в Камерун. Сомалиленд не е terra nullius – през 2024 г. Етиопия сключи меморандум за разбирателство с Харгейса за 50-годишен лизинг на крайбрежна ивица от 20 км край Зейла, с цел изграждане на военноморска база, в замяна на дял в Ethiopian Airlines и бъдещо признаване. Емиратската DP World инвестира $442 милиона в модернизацията на пристанище Бербера. Навлизането на Израел в този вече натоварен геополитически терен добавя нов слой на конкуренция в Африканския рог.

В оперативен план признаването на Сомалиленд дава на Израел плацдарм в непосредствена близост до Баб ел-Мандеб – протока, който свързва Червено море с Индийския океан и през който минава значителна част от световния морски товарен трафик. Иранският отговор чрез активирането на хутите може да се разглежда отчасти и като реплика на тази израелска стъпка – опит да покаже, че южният фланг на Червено море няма да бъде контролиран безпрепятствено.

Дипломация на недоверието

На фона на ескалацията вървят паралелни опити за преговори, но с очевидно противоречиви сигнали. На 25 март Пакистан предаде на Иран американски мирен план в 15 точки, който включва облекчаване на санкции, сътрудничество по ядрена програма за граждански цели, засилен мониторинг от МААЕ, както и гаранции за морския трафик през Ормузкия пролив.

Президентът Тръмп обяви, че преговори „текат в момента", а Техеран е готов за сделка – твърдение, което той категорично отрече. Външният министър Арагчи уточни, че САЩ „изпращат послания чрез посредници", но „това не означава преговори". Иранският президент Масуд Пезешкиан постави условия: признаване на законните права на Иран, изплащане на репарации и международни гаранции срещу бъдеща агресия.

Техеран е убеден, че Вашингтон е злоупотребил с предишния преговорен процес — използвайки го като дипломатическо прикритие за подготовка на изненадващия удар от 28 февруари. Това недоверие прави перспективите за бързо примирие твърде мъгляви, особено в условията, в които Иран продължава да демонстрира ескалационен капацитет, а Тръмп многократно е удължавал ултиматуми за отварянето на Ормуз без резултат.

Оценка

Включването на хутите не е спонтанен акт, а добре калибриран стратегически ход. Техеран реши да изчака месец, докато войната обхвана Ливан и Ирак, а блокадата на пролива задейства глобална енергийна криза, преди да активира и йеменския фронт. Целта му е да покаже, че „огненият пръстен" не е просто реторика, а оперативна реалност, способна да затвори едновременно двата ключови морски коридора на Близкия изток.

За САЩ и Израел това значи война без ясен географски предел, срещу противник, разполагащ с доказана способност да издържа продължителен натиск.

Русия губи 40% от капацитета си за износ на петрол след украински атаки.

🇷🇺🚫🛢️ Най-малко 40% от капацитета за износ на петрол на Русия е парализиран след украински атаки с дронове, оспорван удар по основен тръбопровод и изземване на танкери, показват изчисления на Reuters, базирани на пазарни данни.

Това прекъсване е най-сериозното в съвременната история на страната – втория по големина износител на петрол в света. Ударът върху Кремъл идва в момент, когато цените на суровината надхвърлиха 100 долара за барел заради войната в Иран.

Търговията с петрол е сред основните източници на приходи за федералния бюджет, което я прави жизнено необходима за оцеляване на икономиката в размер на 2,6 трилиона долара.

Този месец Украйна ескалира ударите с дронове камикадзе по инфраструктура за износ на петрол и горива на територията на Руската федерация, поразявайки и трите основни европейски пристанища: Новоросийск на Черно море, както и Приморск и Уст-Луга на Балтийско море.

Експертите на Reuters изчисляват, че приблизително 40% от руския износ на суров петрол е блокиран след последната вълна от украински удари. Това включва терминалите на пристанищата в Приморск и Уст-Луга, както и нефтопровода „Дружба“, преминаващ през територията на Украйна в посока Унгария и Словакия.

Освен това Киев взе на прицел други видове съоръжения като помпени станции и рафинерии. Украинското ръководство настоява, че целта на ударите е да лиши Москва от нейните приходи от петрол и газ, които са отговорни за около четвърт от постъпленията във федералния бюджет, а също да отслаби военната ѝ мощ.

Русия определя украинските удари като терористични атаки и затегна мерките за сигурност във всичките си 11 часови зони.

Исторически срив: Лукойл отчете 1 трилион рубли загуба от западните санкции.

🇷🇺📉 Руският енергиен гигант „Лукойл“ е приключил миналата година с чиста загуба в размер на 1,059 трилиона рубли, става ясно от публикувания в петък финансов отчет по МСФО.

За първи път в своята 30-годишна история компанията на милиардера Вагит Алекперов излиза на червено в края на годината. В миналото дружеството, което държи около 15% от добива на нефт в страната, е отчитало загуби на тримесечие (45,9 млрд. рубли през първото тримесечие на 2020 г. и 65 млрд. рубли в края на 2015 г.), но винаги е успявало да завърши годината с печалба.

Дори в края на 90-те години, когато цената на руския нефт падна под 10 долара за барел, Лукойл оставаше надеждна „машина за пари“: през 1998 г. компанията отчете 729 млн. долара чиста печалба, а през 1999 г. – 1,062 млрд. долара (по тогавашните стандарти US GAAP).

По време на срива на световния пазар при пандемията през 2020 г. Лукойл отчете 15,2 млрд. рубли печалба. А през 2015 г. в условията на първата вълна от санкции след анексирането на Крим чистата печалба възлезе на 291,1 млрд. рубли.

Текущият срив се дължи на отписването на чуждестранни активи за 1,66 трлн. рубли, сочат анализи на ПСБ. Става дума за нефтени находища, рафинерии и бензиностанции в 11 страни от Латинска Америка до Европа. Според оценки на „Алфа-банк“ тези активи са осигурявали между 15-17% от добива и 25% от общия обем на преработка на компанията.

След попадането на Лукойл под блокиращите санкции на Тръмп, дейността на дъщерните фирми на гиганта зад граница беше парализирана. Многобройните опити за продажба на международната мрежа с балансова стойност 22 млрд. долара до момента не получават одобрението на Министерство на финансите на САЩ.

Приходите на „Лукойл“ за изминалата година се свиха с 15% до 3,77 трлн. рубли, а печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) спадна с 36% до 892 млрд. рубли. Оперативната печалба намаля наполовина до 527 млрд. рубли. Това е резултат от ниските цени на петрола в рубли и престоя на рафинериите „поради външни въздействия“, пишат експертите от ПСБ.

„Спадът в приходите е свързан с ниските цени на руския петрол през миналата година, високата отстъпка на сорта „Уралс“ спрямо еталонните чужди сортове, санкциите срещу сенчестия флот и самата „Лукойл“, които доведоха до съкращаване на износа“, отбелязва Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Finance Global. Тя определя резултатите като „слаби“, макар и „очаквани“.

Ключов фактор за бъдещето на „Лукойл“ остава съдбата на задграничните активи – на каква цена и в какъв срок ще се реализират и как компанията ще успее да получи и използва средствата от тяхната продажба.

Първоначално „Лукойл“ планираше да продаде своите активи на компанията Gunvor, основана от близкия до Путин милиардер Генадий Тимченко. Сделката обаче пропадна, след като Министерството на финансите на САЩ определи потенциалния купувач като „марионетка на Кремъл“.

Глобална коалиция осъди блокадата на Ормузкия проток от страна на Иран

🇬🇧 Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Япония излязоха със съвместна декларация, в която осъждат „фактическото затваряне“ на Ормузкия проток от Иран и неговите удари по глобалната енергийна инфраструктура.

Коалицията от световни лидери осъди „в най-категорична форма последните атаки, извършени от Иран срещу невъоръжени търговски кораби в Залива, както и атаките срещу гражданска инфраструктура, в т.ч. петролни и газови съоръжения“, които определиха като пряка „заплаха за международния мир и сигурност“.

Декларацията настоява за въвеждането на „незабавен и всеобхватен мораториум върху атаките по гражданска инфраструктура“ и изисква Техеран да се съобрази с Резолюция 2817 на Съвета за сигурност на ООН. Тъй като блокадата прекъсва критична артерия за 20% от глобалните производствени обеми на петрол, те приветстваха освобождаването на стратегически петролни резерви, координирано от Международна агенция по енергетика (МАЕ).

„Ще предприемем и други стъпки за укрепване на енергийните пазари, включващи партньорство с определени държави производителки за вдигане на добива“, се казва в изявлението, като се подчертава, че „свободата на корабоплаване е основен принцип на международното право“.

Освен икономическите мерки, подписалите държави изразиха своята „готовност да допринесат за съответните усилия за гарантиране на безопасното преминаване през протока“, без да уточнят директно какво биха могли да включват тези усилия в ролята си на военни или други действия.

Декларацията алармира, че сътресенията ще бъдат усетени в световен мащаб, особено от най-уязвимите, и се обещава работа чрез ООН и международните финансови институции за подкрепа на най-засегнатите държави.

Глобалната енергийна криза от 2026 г. се изостри, тъй като блокадата в Близкия изток принуди западните сили да вземат икономически маневри, за да предотвратят дълбока системна криза. За да се облекчи натиска върху енергийните доставки, Министерство на финансите на САЩ издаде безпрецедентно 30-дневно изключение на забраната за покупка от страна на индийските рафинерии на милиони барели руски суров петрол, блокирани от месеци в открито море.

Удар по руски завод за торове и войната с Иран заплашват световното земеделие с ценови шок

🇷🇺 Руските власти обявиха, че голям завод за азотни торове ще остане спрян до май след украинска атака с дронове миналия месец, поставяйки допълнително напрежение върху глобалната търговия, която вече беше разтърсена от войната срещу Иран в Близкия изток.

ПАО „Дорогобуж“, който произвежда около 2 милиона метрични тона азотни хранителни вещества годишно, беше поразен при пожар в края на февруари след нападение в Смоленска област, за което Русия обвини Украйна.

„При благоприятни условия очакваме да рестартираме някои от мощностите на завода до май“, предположи губернаторът на Смоленск Василий Анохин в изявление. Собственикът на завода, „Акрон Груп“, не отговори веднага на запитването за коментар.

Прекъсването рискува да свие още повече и без това ограничения пазар на торове точно когато фермерите в Северното полукълбо навлизат в пиковия период на пролетно наторяване, докато търговските потоци са нарушени от конфликта в Близкия изток.

Ормузкият проток, тесен морски коридор между Иран и Оман, свързващ Персийския залив със световния океан, е практически затворен от над две седмици. През него преминава около 30% от световната търговия с торове, което усложнява рисковете за доставките в момент, когато Китай, най-големият производител на храни, също ограничи износа си.

Русия, вторият по големина производител на торове в света, държи около 20% от глобалната търговия. Производството на азотни торове в страната скочи с 2,3% миналата година до 28,9 милиона тона, но Кремъл ограничи износа, за да даде приоритет на вътрешния пазар. Властите определиха експортна квота за азотни торове от около 10,6 милиона тона за периода от 1 декември 2025 г. до 31 май 2026 г.

Взети заедно, тези ограничения могат да принудят купувачите да се конкурират за ограничени количества, което ще повиши цените и разходите за фермерите в световен мащаб.

Украйна не е поела официално отговорност за удара по „Дорогобуж“. Киев води кампания срещу енергийни съоръжения и индустриални обекти в Руската федерация, за да отслаби способността ѝ да финансира своята военна агресия, включително срещу производители на торове, заподозрени в осигуряване на суровини за военни експлозиви.

Ударите срещу тези заводи прекъсват веригите за доставки на артилерийски снаряди, бомби и ракетно гориво в момент, когато Русия поддържа високо производство на боеприпаси. Това ги прави сравнително рентабилен начин с течение на времето да бъде подкопавана огневата ѝ мощ, посочва Алекс Кокчаров, икономически анализатор в Bloomberg Economics.

Иранският риал се срина до 1.3 милиона за долар.

🇮🇷 Иранският риал се срина до нов рекордно нисък курс от над 1.3 милиона за щатски долар, което задълбочи допълнително колапса на валутата под две седмици, след като за първи път премина границата от 1.2 милиона на фона на санкционен натиск и регионално напрежение.

Валутните търговци в Техеран посочиха курс от над 1.3 милиона риала за долар, което илюстрира скоростта на спада, започнал на 3 декември, когато иранската валута достигна новия си исторически минимум. Бързото обезценяване засилва още повече инфлационния натиск, което води до покачване на цените на храните и други стоки от първа необходимост и добавя още натоварване към семейния бюджет – тенденция, която може да се изостри от промяната в цената на бензина, въведена през последните дни.

Спадът настъпва на фона на привидно изоставените усилия за подновяване на преговорите относно ядрената програма на Ислямската република, а несигурността относно рисковете от нова ескалация на военния конфликт остава висока половин година след края на 12-дневната война срещу Израел. Много иранци се опасяват от възможността за по-широка конфронтация, която може да въвлече и САЩ, изостряйки допълнително пазарното безпокойство.

Икономиката на Иран се намира колапс след дълги години на международни санкции, особено след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно страната си от ядрената сделка с Техеран през 2018 г. Докато споразумението от 2015 г. беше прилагано, ограничавайки значително обогатяването на уран и иранските запаси в замяна на облекчаване на санкциите, риалът се търгуваше на около 32 000 за долар.

След като Тръмп се завърна в Белия дом за втори мандат през януари, неговата администрация поднови кампанията за „максимален натиск“, като разшири санкциите, насочени към финансовия сектор и енергийния износ на Ислямската република. Вашингтон започна отново да преследва фирми, участващи в търговия с ирански суров петрол, в това число продажби с отстъпка за купувачи в Китай.

Натискът се засили допълнително в края на септември, когато ООН отново наложи санкциите на Иран, свързани с ядрената програма, чрез механизма за „незабавно възстановяване“ (snapback), с което отново замразиха държавните му активи в чужбина, спряха оръжейните сделки и наложиха санкции, свързани с програмата за балистични ракети на Иран.

Помощта за Украйна не напуска САЩ, а стимулира производството. Ето как?

🇺🇦⚔️🇷🇺 Мнозина смятат, че американските данъкоплатци „изпращат пари навън“, но реално погледнато истината изобщо не е толкова еднозначна, а голяма част от тези разходи остават вътре в американската икономика и подкрепят местната индустрия, вдигайки производствен капацитет в множество щати и укрепвайки ключови вериги за доставки.

В същото време се появиха трансатлантически механизми като Списъка с приоритетни изисквания на Украйна (PURL), които позволяват на Европа да финансира произведени в САЩ оръжия за страната, увеличавайки още повече притока на средства към американското производство.

💰 Колко пари от САЩ остават в американската икономика?

През 2023 г. близо 60% от 113-те милиарда долара, усвоени от украинските власти, са останали в рамките на американските граници, според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Това възлиза на близо 67,8 милиарда долара, задържани на вътрешния пазар, голяма част от които се насочват към фабрики, лаборатории, индустриални обекти и изпълнители в сферата на отбраната в повече от 30 щата.

Оттогава е въведена и инициативата Списък с приоритетни изисквания на Украйна (PURL), която предлага възможност на европейските страни да финансират закупуването на произведени в САЩ оръжия за Украйна. По този начин европейските страни наливат пари в американските доставчици. С вече четири извършени доставки по финансиране от PURL на обща стойност 2 милиарда долара, тези пари също влизат в индустриалната база на САЩ.

Общият размер на средствата, останали в американската икономика или навлезли в нея от началото на пълномащабната инвазия, възлизат на почти 70 милиарда долара, които включват 67,8 милиарда долара от помощта на САЩ, които остават в страната, плюс 2-та милиарда долара по договорите на европейско финансиране по PURL, възложени на американски производители. Като резултат близо 69,8 милиарда долара са влезли в икономиката на САЩ поради дейности, свързани с отбраната в контекста на Украйна.

🛠️ Защо толкова голяма част от помощта остава в САЩ?

Основна причина за високия процент на вътрешно задържане е възраждането на американското отбранително производство. Фабрики във Флорида, Охайо, Арканзас, Алабама и още много щати увеличиха производството на установки HIMARS, бойни машини Bradley, артилерийски боеприпаси и прехващачи за ПВО и голямо разнообразие от друго оборудване. Тези усилия вдигат индустриалния капацитет, запазват работни места в страната и ускоряват модернизация на американските военни запаси. В много случаи изпратени в Украйна оръжия се заменят с по-напреднали версии, което означава, че наред с останалото, помощта за Киев модернизира военната готовност на САЩ.

Потокът от разходи укрепва още повече американските вериги за доставки. Високото търсене на стомана, задвижващи системи, електроника, сензори, пластмаси, микрочипове и експлозивни материали стимулира вътрешното производство и подкрепя широка мрежа от местни индустрии. Вместо само да „изчезват в чужбина“, по-голямата част от свързаните с Украйна разходи минават през цикъла на американските компании, работници и технологични сектори.

📦 Какво всъщност включва помощта от САЩ?

Въпреки честият фокус на дискусията конкретно върху оръжията, помощта на САЩ за Украйна се състои от няколко взаимно свързани категории. Тя включва подкрепата за американските войски, предислоцирани в Европа, изтегляния от наличните военни запаси на Пентагона, покупка на въоръжение и оборудване за Украйна, хуманитарна помощ за цивилното население, бюджетна подкрепа за власти, споделяне на разузнавателна информация, координация и финансиране за американските служби, отговорни за прилагането на санкции и операции в сферата на дипломацията. След като голяма част от разходите, свързани с тези дейности, възникват вътре в Съединените щати, често се появяват погрешни схващания за действителния поток на средствата.

🇪🇺 ЕС: увеличава подкрепата, но не е пълен заместител на САЩ

Страните от Европейския съюз засилиха съществено военната, финансовата и хуманитарната подкрепа за украинската държава. Текущите ограничения на индустриалния капацитет, отбранителните запаси и тежките бюрократични процеси обаче затрудняват ЕС да достигне мащабите и скоростта, с които се изпраща военната помощ от САЩ. Вместо това, Европа е фокусирана върху планиране на реконструкция, подкрепа за бежанци и дългосрочна икономическа стабилизация, допълвайки доминираща американска роля във военната помощ на фронта.

🚀 Как САЩ и Украйна могат да се възползват от PURL?

Списъкът с приоритетни изисквания на Украйна (PURL) е нов механизъм, който беше иницииран от Киев и неговите партньори за ускоряване доставката на американски оръжия, особено критични за въздушната отбрана като Patriot. Украйна подава искания, които първо трябва да минат одобрение от Върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR) и потвърждение от Съединените щати.

Доставките, финансирани по PURL до края на годината, имат обща стойност от 2 милиарда долара. Изпълнени са четири транша, които варират от около 486 милиона до 500 милиона долара – като до октомври 2025 г. общият принос се очаква да достигне 3,5 милиарда долара.

За Украйна, PURL гарантира постоянен поток от най-спешно необходимите оръжия, гарантирайки, че страната няма да преживее вредните празноти в доставките, които преди това струваха животи и позволиха на руските сили да нанесат сериозни щети на инфраструктурата.

Междувременно, за американските производители, PURL осигурява стабилно, дългосрочно договорно търсене, подкрепяйки инвестициите в производствен капацитет и изследвания.

🛡️ Украинският боен опит подсилва западната отбрана

Докато помощта от САЩ и Европа подхранва производството на оръжия за украинската отбрана, войските ѝ също така прекрояват обучението на НАТО с отряд насред бойното поле, което е доминирано от дронове. В Полша и Чехия войниците показват, че традиционните тактики, включително придвижване с бронирани машини директно до окопите, вече са отживелица, като цифровите системи и дроновете имат ключово значение. В центъра за БПЛА „Йомсборг“ в Полша украинци помагат за разработката на нови модули за тактики с FPV дронове, термовизионен камуфлаж и съвременно движение на пехотата.

Техният експертен опит допълва индустриалната подкрепа на САЩ, като по този начин осигурява както отбраната на Украйна, така и адаптацията на НАТО към съвременната война.

Китай е удвоил цените на стоки за руската отбранителна индустрия.

🇨🇳💰🇷🇺 Китай е удвоил цените на стоки с експортен контрол, доставяни за руската отбранителна индустрия от 2021 г. насам, възползвайки се от нейната зависимост от китайски компоненти и технологии по време на войната, съобщи The Moscow Times.

Китайските износители са вдигнали значително цените на стоките с двойна употреба, използвани за производство на оръжия. Това беше потвърдено и от проучване на финландския институт BOFIT, което показа, че средната цена на тези стоки е скочила с 87% в периода 2021–2024 г. Цената на същите стоки за останалия свят се е вдигнала с едва 9%.

Високопоставен западен служител коментира, че скокът на цените е сериозно косвено ограничение върху руския военен капацитет: „Ако вдигнеш цената на една стока с 80%, практически намаляваш наполовина това, което те могат реално да си купят.“

Някои западни правителства разглеждат огромните надценки на Китай като допълнителен натиск над руската военна икономика, наред с усилията да се прекъсне достъпът на отбранителния сектор до критичен внос.

Въпреки публичната реторика за „стратегическо партньорство“, източникът заяви, че Китай и Индия действат предимно в свой интерес, което показва, че Москва няма истински съюзници.

„Китай не се държи като съюзник. Понякога ни разочарова и спира плащанията, понякога се възползва, понякога си е чист грабеж – нищо съюзническо няма в това“, заяви източникът.

Търговските данни илюстрират нагледно мащабите на руската уязвимост. Двустранният стокообмен между Китай и Русия достигна рекордните 254 млрд долара през 2024 г. спрямо 146,9 млрд долара за 2021 г. Голяма част от този ръст се дължи именно на по-високите цени, а не на увеличени обеми.

Вносът на китайски сачмени лагери, ключов елемент за промишлеността и военните нужди, се увеличава със 76% в доларово изражение за същия период, а физическият обем спада с 13%. Това показва ясно, че търговските стойности се надуват предимно от по-високите цени, а не от по-големите количества.

BOFIT обобщава, че санкциите „ограничават технологичните възможности на Русия и правят вноса на критични стоки по-скъп“, а Китай осигурява огромна част от руските приходи от износ на енергия, както и на вноса технологични продукти, жизненоважни за въоръжените ѝ сили.

Според втори източник, близък до руските власти, военно-промишленият комплекс на страната просто не може да функционира без китайски доставки на електроника и компоненти: „Без тях нямаше да успеем да произведем нито една ракета, а какво остава за дронове, и цялата икономика отдавна щеше да се е сринала. Ако те искаха, войната щеше да е приключила още преди много време.“

По-ранни публикации сочат, че Китай се е превърнал в основен чуждестранен доставчик на редки метали (галий, германий и антимон) за фирми, свързани с руската отбрана, след като е изместил западните износители, осигурявайки материали за руското производство на боеприпаси, дронове, ракети и дори компоненти за ядрени оръжия.

Руският суров петрол „Уралс“ с най-ниска цена от поне две години насам.

🇷🇺🛢️ Руският суров петрол от марката „Уралс“ се продава на рафинерии в Индия на най-ниската цена от поне две години насам, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Новите американски санкции срещу водещите петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ са сложили край на изгодната сделка за индийските НПЗ, отбелязва агенцията.

Отстъпката за „Уралс“ спрямо референтния сорт „Брент“ с включени разходи за доставка достигна 7 долара за барел при партидите, които се товарят декември и ще пристигнат януари. Преди да бъдат въведени последните санкции тя беше около 3 долара за барел.

Според Bloomberg повечето индийски рафинерии се въздържат от поръчки на руски петрол с доставка след влизане в сила на санкциите и преминаха към доставчици от Близкия изток. На фона на поевтиняването обаче някои НПЗ в Индия отново проявяват интерес към руската суровина, но само от търговци, които не са в санкционните списъци. Все пак едва една пета от предлаганите сега партиди идват от компании, които не са засегнати от ограниченията.

Според изчисления на Reuters, публикувани на 24 ноември, приходите на руския бюджет от петрол и газ през ноември може да се свият с около 35% спрямо същия месец на миналата година – близо 520 милиарда рубли (6,59 милиарда долара), главно заради по-ниските цени на петрола и укрепването на рублата.

Chevron обмисля покупка на чуждестранни активи на „Лукойл“.

🇺🇸 Chevron, една от водещите американски петролни компании, проучва варианта да придобие задгранични активи на руския енергиен гигант „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източници.

Това развитие идва на фона на скорошно разрешение от Министерството на финансите на САЩ, позволяващо на потенциални купувачи да започнат преговори с руската компания за продажба на нейните международни операции.

„Лукойл“, която от октомври е обект на сурови американски санкции, има глобално портфолио на ориентировъчна стойност от 20 милиарда долара. Chevron се интересува предимно от активи, които съвпадат със наличните ѝ стратегически приоритети, а не от цялото портфолио. Компанията заяви, че спазва стриктно действащото законодателство, но отказа коментар по търговски въпроси.

Другите заинтересовани страни включват швейцарския инвестиционен фонд Carlyle и няколко други глобални играчи. Търговската къща Gunvor на руския бизнесмен Генадий Тимченко подаде оферта, която по-късно оттегли след критики по адрес на връзките ѝ с Кремъл.

Задграничните активи на руската компания включват три рафинерии в Европа, дялове в находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак, Мексико, Гана, Египет и Нигерия, както и мрежа от бензиностанции в Европа, Азия и Съединениет щати. Лукойл притежава 13,5% от находището Карачаганак и 5% от Тенгиз, разположени в Казахстан – ключови източници за Каспийски тръбопроводен консорциум с над 1,6 милиона барела петрол дневно.

🔙 Frontline Monitor припомня: Миналата седмица цената на основния сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си точка от над две години и половина насам, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Основният сорт руски петрол падна до най-ниската си цена от над две години и половина.

🇷🇺🛢️ Основният сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си цена от две години и половина насам миналата седмица, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Миналия четвъртък цената на „Уралс“ от пристанище Новоросийск на Черно море достигна 36,61 долара за барел, отбелязвайки най-ниската стойност от март 2023 г. Тази тенденция се наблюдава и в Балтийско море, сочат данни на Argus Media. В петък цените леко се повишиха.

Спадът на цените ще окаже натиск върху финансовите резултати на руските петролни компании и ще намали приходите от данъци, постъпващи в хазната на Кремъл, с които той финансира войната си срещу Украйна. Приходите от петрол и газ съставляват около четвърт от държавния бюджет на Русия.

Търсенето на руски доставки на петрол на международните пазари спадна след като на 22 октомври администрацията на Тръмп включи „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния си списък, за да окаже засилен натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна.

Крайната дата за спиране на сделките с двете енергийни гиганти е 21 ноември, но някои рафинерии в Китай, Индия и Турция вече спряха покупките на руски петрол и търсят алтернативни доставки.

След обявяването на санкциите „Уралс“ започна да се търгува на значителни отстъпки в сравнение с международните бенчмаркове.

Данни на Argus сочат, че към края на миналата седмица отстъпките на „Уралс“ от двата региона достигнаха средно 23,52 долара за барел спрямо Брент, което е най-голямото разминаване от юни 2023 г. Това показва, че купувачите се притесняват да работят с руски барели. САЩ предупредиха за възможни вторични санкции срещу тези, които го направят.

Дори когато барелите стигнат до Китай и Индия, Уралс става с няколко долара по-евтин от Брент, като тази стойност не включва разходите за доставка, показват данните на Argus.