Меджлисът атакува Централната банка заради квота от 10 000 долара на човек

🇮🇷💵 Депутатът от Меджлиса определи като „престъпление“ решението на Централната банка на Ислямска република Иран да продава до 10 000 долара на всеки гражданин, навършил пълнолетие, а председателят на парламента Мохамад Бакер Галибаф заяви, че е научил за схемата от медиите, като го е учудило защо е въведена. Мехди Кучакзаде говори по време на виртуално пленарно заседание от 4 октомври. Неговата реч и отговорът на Галибаф бяха предадени от местните медии.

Решението е взето от ведомството, начело на което от 31 декември 2025 г. е Абдолнасер Хемати, отстранен от поста министър на икономиката с вот на недоверие, гласуван в същия този парламент на 2 март 2025 г. Централната банка обяви, че ще пусне на пазара банкноти за до 2 млрд. долара. Първият етап е от 1 млрд. и всеки ирански гражданин, навършил 18 години, може да купи до 10 000 долара срещу представен документ за самоличност. Продажбите бяха стартирани в събота от пет държавни и частни банки: „Мелли“, „Меллат“, „Теджарат“, „Садерат“ и „Саман“. Курсът за покупка в рамките на квотата беше 259 000 томана за долар за първия ден от продажбата и 257 000 във втория (1 томан е равен на 10 риала). Такава продажба вече имаше и таванът е вдигнат: според „Хамшахри“ той е удвоен спрямо предишните 5000 долара, а според „Джаван“ – повишен 10 пъти спрямо 1000.

Пазарният курс беше по-висок. В събота доларът се равняваше на 268 800 томана, според котировките на bon-bast.com (2,688 млн. риала срещу 2,632 млн. в петък). Това остава най-ниската стойност на иранската валута в историята. „Дана“ дава за последните дни диапазон от 265 000-270 000. Разликата спрямо курса на квотата в първия ден беше 9800 томана на долар. Който разполага с 2,59 млрд. томана, купува долари на стойност 2,69 млрд. томана по пазарния курс и печели 98 млн. томана (3,6%). Кучакзаде оцени пълната квота на 2,5 млрд. томана, а за 2 млрд. долара, заделени за продажбата, пълните квоти стигат за 200 000 души.

Кучакзаде каза, че хората, които получават държавна помощ, нямат 2,5 млрд. томана, а ако разполага с тях, помощта им щеше да бъде спряна. Купувачи остават Хемати и приятелите му, дилърите и крадците. „Тези 10 000 долара, освен във възглавниците на богатите, къде другаде отиват, господин Галибаф?“, попита той и поиска извънредно заседание в същия ден. Попита и колко лекарства за болните от булозна епидермолиза (т.нар. „пеперудена болест“) биха се купили със същите 2 млрд. долара. Днес това е по-важно от Ормузкия проток, добави депутатът, а тази политика „прахосва Ормузкия проток“ и „страната я продават на Америка“. Във версията на агенция Тасним той пита още защо ведомството пуска долари именно сега, когато Тръмп твърди, че до две седмици иранската икономика ще рухне. Накрая той заяви, че ако не се страхувал от ада заради пропуските си към хората, още днес щял да се подпали пред Централната банка.

Галибаф заяви, че е научил за разпределянето на доларите от медиите и се е учудил какво е основанието за него. Даде обещание да следи въпроса лично, на първото надзорно заседание, а ако се наложи в пленарна зала. Той потърси виновника другаде: след „пълното военно поражение“ на САЩ на бойното поле те вършат само икономически натиск, за да се отслаби устойчивостта на хората. За страдащите от редки болести тази година са отпуснати 17 000 млрд. томана безлихвени заеми, напомни той. Според курса от събота това са 63 млн. долара, а 2 млрд. долара на ведомството са около 30 пъти повече.

Критиката не беше ограничена само до един депутат. Членът на президиума на Меджлиса Алиреза Салими заяви пред Mehr, че парламентът ще проведе заседание и ще покани Хемати да предложи обяснение, и ще застане срещу тази стъпка. Доларите трябва да отиват за основни стоки, суровини за заводите и лекарства, а не за всеки, който може да ги купи и да ги прибере във възглавницата си. По думите му хора, които търсят печалба, вземат чужди документи за самоличност, за да купят повече, а правителството е предупредило, че сума над 10 000 долара, намерена в дома, се смята за контрабанда. Вестник „Джаван“ описа начинанието като разпиляване на валута и припомни, че при правителството на Хасан Рохани дилърите наемали карти за подобни продажби. Към 5 октомври в прегледаните ирански издания отговор на Хемати няма.

Всичко това се разиграва в страна, чиято валута е загубила над половината от стойността си за година, при инфлация от най-малко 70%. Иранците прехвърлят спестяванията си в долари и злато, тъй като всяко ново поевтиняване на риала ги обезценява и поскъпва дори крайно необходимото. Натискът идва отвън. От юли, когато се разпадна меморандумът за мир между Вашингтон и Техеран, САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища, а от края на август Министерство на финансите поведе кампанията „Икономически изгнаник“ срещу държави, банки и авиокомпании, работещи с Ислямска република Иран. На 27 септември министърът на финансите Скот Бесент заяви пред Fox News, че на вода са останали само 15 млн. барела ирански петрол, което означава, че „вероятно през следващите две седмици“ Иран ще направи последните си доставки за Китай, след което няма да има какво да търгува. Тръмп повтори прогнозата в публикация на 30 септември. В седмицата преди прогнозата на Бесент висши служители на иранския режим настоявали за 7-дневно примирие: отваряне на Ормузкия проток срещу размразяване на 12 млрд. долара, вдигане на блокадата и облекчаване на санкциите. Тръмп го е отхвърлил като неприемливо.

ArcelorMittal няма да пусне отново комбината в Кривой Рог след четири удара

🇺🇦🏭🇱🇺 Люксембургската стоманодобивна група ArcelorMittal обяви, че няма да поднови производство при сегашните условия в най-големия металургичен комбинат в Украйна, дъщерното си предприятие в Кривой Рог. За 5 седмици заводът стана мишена на 4 руски ракетни удара. Компанията е уведомила правителството в Киев, че не може да възстанови производствения процес „безопасно и устойчиво“ и ще отчете около 1 млрд. долара обезценка на активите си там.

Решението е обявено в официално изявление на ArcelorMittal от 25 септември. По данни на компанията при 4-те удара са загинали 5 души, а 17 са ранени, един от които остава в критично състояние. Последният удар беше нанесен на 21 септември.

„С дълбоко съжаление стигнахме до заключението, че вече не можем да осигуряваме безопасната работа на ArcelorMittal Kryvyi Rih“, заяви главният директор на предприятието Мауро Лонгобардо. Групата обсъжда бъдещето на завода с правителството в Киев и ще поддържа инфраструктура без производство, „за да има възможност производството да бъде възобновено, когато мирът най-сетне се върне“.

В комбината работят около 17 000 служители. Предприятието обхваща целия цикъл на производство – от добив на желязна руда до готовите валцувани метални изделия. Компанията не е обявила какво предстои за персонала.

Обезценката не представлява загуба на пари в брой. ArcelorMittal ще намали стойността, по която отчита сградите, съоръженията и оборудването си в Кривой Рог. Това става, след като групата е вложила над 700 млн. долара в дъщерното дружество, за да поддържа дейността му от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.

Първият удар беше нанесен през нощта на 15 срещу 16 август. По данни на Командването на украинските ВВС в удара по украинския тил руските сили използваха балистични ракети „Искандер-М“, противокорабни ракети „Оникс“, прилагани и срещу наземни цели, управляеми авиационни ракети Х-59/69 и 106 ударни дрона.

Ударът по комбината засегна основните му енергийни мощности и доменното производство, при което от желязната руда се получава чугун. Първоначално постъпиха съобщения за 2 загинали и 13 ранени, както и за спиране на част от производството. По-късно дружеството уточни, че загиналите са 3, а ранените – 18, включително работници на подизпълнители.

Руското министерство на отбраната обяви, че е поразило цехове за производство на стоманени валцувани изделия за въоръжение и военна техника. ArcelorMittal Kryvyi Rih определя предприятието като граждански обект на минно-металургичната промишленост.

В събота, 12 септември, удар с балистична ракета порази първи доменен комплекс, при което бяха убити двама цивилни, работници за подизпълнител, а други двама служители са били ранени. След нападението заводът прекрати първичното производство на стомана. Останалите мощности са спрени или продължават да работят при минимално натоварване. Тогава групата заяви, че е твърде рано, за да уточни колко дълго ще продължат ремонтите. Към 25 септември първичното производство е преустановено от две седмици насам, а междувременно комплексът беше ударен още два пъти.

Ударите заварват завода във влошено финансово и производствено състояние. В началото на май той спря една от двете си работещи доменни пещи, две агломерационни машини, които подготвят рудата за пещите, и обогатителна фабрика, повишаваща съдържанието на желязо в рудата. Причината е дефицит на суровини, доставяни от държавната жп компания „Укрзализница“. Тогава ръководството съобщава, че предприятието е на загуба за четвърта поредна година.

През първото полугодие на 2026 г. нетната загуба на дружеството възлиза на 6,64 млрд. гривни – с 57,4% повече от същия период година по-рано, съобщава Interfax-Ukraine. От 1 август „Укрзализница“ повишава своите тарифи с 30%. В официалното съобщение за спирането на производството ArcelorMittal отбеляза като причина единствено ударите, жертвите и разрушенията.

Mittal Steel придоби 93% от тогавашния „Криворожстал“ през октомври 2005 г. срещу 4,81 млрд. долара. Сделката следва отмяната по съдебен ред на продажбата от предходната година на консорциум на Ринат Ахметов и Виктор Пинчук.

През април 2021 г. Министерството на икономиката и ръководството на завода подписаха меморандума „Стоманен милиард“, който предвиждаше около 1 млрд. долара инвестиции в екологична модернизация. Тогава ArcelorMittal дава работа на над 29 000 украински граждани. На същата година заводът произведе 4,9 млн. тона стомана. През 2024 г. производството е 1,69 млн. тона – около една трета от равнището през 2021 г.

Сега служителите са около 17 000, а планираното обезценяване е почти равна по размер на инвестициите, предвидени в меморандума от 2021 г. Двете суми обаче отразяват различни неща: намаление на отчетната стойност на активите и инвестиционен ангажимент.

Държавната програма за застраховане на бизнеса срещу военен риск притежава 1 млрд. гривни в бюджета за 2026 г. – близо 22 млн. долара. Данило Гетманцев, председател на финансовата комисия на Върховната рада, предлага средствата да бъдат увеличени до 10-30 млрд. гривни.

Спирането на комбината застрашава и значителни данъчни приходи. През 2025 г. предприятието е платило 8,5 млрд. гривни данъци, пише „Економична правда“. Това е повече от общата сума, платена от другите два големи металургични комбината – „Запорожстал“ и „Каметстал“, съответно около 4 и 2 млрд. гривни. Тези данни показват значението на завода за публичните финанси, но не определят размера на бъдещия спад в приходите.

През първото полугодие на 2026 г. износът формира две трети от продажбите на ArcelorMittal Kryvyi Rih. За отрасъла като цяло бяха посочени 6,2 млрд. долара приходи от търговски износ за 2025 г. и 270 000 заети. По данни на Министерството на икономиката, цитирани от РБК-Украйна, металургията е осигурила 13% от всички валутни постъпления в украинската държава през 2025 г. Нейният дял в БВП спадна от 10,3% преди войната до 5,5% през 2025 г.

Комбинатът в Кривой Рог е един от трите водещи металургични завода, спрели след удари от август насам. Financial Times уточнява, че на Запорожстал, Каметстал и ArcelorMittal Kryvyi Rih заедно се пада около 90% от стоманата на Украйна, а балистичните ракети са насочени към доменните пещи и на трите предприятия.

Доменните пещи осигуряват чугуна за следващите етапи на производствения процес. Тяхното прекъсване спира доставките му към конверторите и мартеновите пещи, в които се произвежда стомана, и така засяга цялата производствена верига.

Според „Економична правда“ от август насам руската армия е атакувала „Запорожстал“ с поне 17 балистични ракети, една от които отне живота на 8 работници на 11 август. Предприятието е собственост на холдинга Metinvest, ръководен от Ринат Ахметов. „Каметстал“ в Каменское, също част от Metinvest, е ударен на 5 септември.

През август страната произведе общо 277 000 тона стомана – с 57,3% под обемите от година по-рано. Тези данни все още не отразяват принудителното затваряне на „Каметстал“ и предприятието в Кривой Рог през септември.

„Днес Украйна вече няма стоманена индустрия“, сподели пред Financial Times Олександр Водовиз, началник на офиса на главния изпълнителен директор на Metinvest. Според неговата оценка възстановяването може да отнеме „дни, седмици, месеци или години“.

ArcelorMittal не е обявила продажба и не се е отказала от своята собственост. Групата ще поддържа завода без производство и обвързва подновяването на работата му със завръщането на мира, а за него срок няма.

Бъдещето на предприятието ще зависи от разговорите на групата с правителството в Киев и от решенията за неговите около 17 000 служители. Консервация със запазен персонал, продажба или дейността да бъде поета от друг оператор, са възможни варианти, но в обявеното решение не се споменава нищо конкретно за тях.

За украинската металургия като цяло ключов въпрос ще бъде, дали и кога Metinvest ще възстанови работата на пещите в Запорожие и Каменское. Данните за настоящия месец ще предложат първа месечна картина на производството след спирането и на трите комбината.

Руски региони таксуват бизнеса по 100 хиляди рубли за неизпратен войник.

🇷🇺💰 Руските региони започнаха да събират данък от предприятията за правото да не изпращат свои работници на бойното поле в Украйна. Това става ясно от вътрешен документ от Муйския район на Република Бурятия, озаглавен „План за подбор на кандидати за военна служба по договор“, който задължава всяко предприятие да осигури конкретен брой хора за фронта, а квотата се изчислява спрямо общия щат и броя на мъжете на възраст между 20 и 60 години. Работодател, който не иска да изпрати свои служители, може да ги откупи: сключва договор за „подбор на кандидати за СВО“ срещу 100 000 рубли (около 1100 долара) на човек.

Числата в самия план показват колко сериозна е пропастта между търсене и предлагане. През 2025 г. предприятията в Муйския район е трябвало да изпратят 37 души, но договор подписват едва 13. Въпреки това за 2026 г. квотата е вдигната на 61 – почти двойно повече спрямо неизпълнената година преди това. Това видимо разминаване издава логиката на цялата система: бройката не отразява колко хора реално са склонни да заминат, а се спуска отгоре като план, който фирмите са задължени да покрият. По думите на източник, близък до администрацията на републиката, схемата действа не само в Бурятия, а в цяла Русия – централната власт задава квоти, а местните власти разпределят задълженията по предприятия.

Наличието на този механизъм е потвърдено и от предприемач от Сибир. По думите му, първоначално от него са изисквали да праща на фронта по двама души месечно, заплашвайки го с проверки в случай на отказ. Сега вместо това го карат да плаща по 450 000 рубли (близо 5000 долара) за всеки „недостигащ“ войник по договор. Разликата между обявените 100 000 в бурятския документ и наложените 450 000 в Сибир очертава не фиксирана такса, а същински пазар за откупуване, чиято цена нараства паралелно с натиска върху местната власт да изпълни норматива.

Изискванията не подминават и държавния сектор. Районните болници в Бурятия са длъжни да отделят по двама медици за фронта, въпреки че републиката вече страда от сериозен недостиг на лекари. Планът за набиране на хора тежи еднакво за частни фирми и бюджетни учреждения, без да отчита дали изтеглянето на кадри няма да срине самите услуги, които институцията трябва да предоставя.

Картината се усложнява още повече от вътрешната конкуренция между отделни региони. Потенциалните „доброволци“ често биват примамвани от други области, които предлагат по-високи еднократни премии за сключване на договор. Така един и същ непрекъснато свиващ се резерв от хора се дели между руските региони, всеки от които гони собствена квота. „За ръководителите на районите неизпълнението на плана е огромен проблем“, обобщава източникът. Именно страхът от наказания, а не наличието на желаещи, пренася натиска надолу по веригата – чак до счетоводството на всяко отделно предприятие.

Случаят в Бурятия не е изолиран случай на престараване от местното ръководство. Още към края на март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа наредба, която за първи път открито задължава бизнеса да „подбира кандидати“ за армията. В сила от 20 март до 20 септември 2026 г. тя определя квоти спрямо размера на фирмата: двама кандидати за предприятия с личен състав от 150 до 300 души, трима за тези с 300 до 500, и петима за по-големите от това. Мярката предизвика рядка публична критика дори в Държавната дума, където депутатът Андрей Колесник възрази, че договорната служба трябва да остане доброволна: „Не сме в Съветския съюз, че да раздаваме нормативи по списък.“ Спускането на конкретни квоти към работодателите – оформено ту като губернаторски указ, ту като разпределителен план на ниво райони – вече е утвърдена административна практика, а не еднократно хрумване.

Зад тази административна принуда стои съвсем ясен дефицит. По данни на независимите журналисти от „Верстка“, притокът на нови договорни войници, мотивирани с огромен финансов бонус от Министерство на отбраната, намалява. През първото тримесечие на 2026 г. той е спаднал до 800-1000 души дневно – с 20% под същия период на предходната година. Според оценки на западни разузнавания, този темп вече не може да покрие загубите на фронтовата линия. Спадът е видим дори в столицата: месечният приток в Москва се е свил от 1708 души през април на 1378 през май. Данните на „Верстка“ и тези на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) съвпадат изцяло. Дневният темп, отчетен от руските разследващи журналисти, се равнява на около 27 000 души месечно – точно колкото изчислява и CSIS в своя анализ Russian Blood and Treasure. Срещу тази бройка институтът поставя от 30 000 до 34 000 руски загуби месечно през 2026 г. Това значи, че набирането на войници вече изостава от разхода на човешки ресурс с няколко хиляди души месечно. На годишна база Русия успява да привлече около 320 000 души срещу близо 400 000 изведени от строя.

Кумулативната сметка обяснява защо пропастта зейва все по-широко. CSIS оценява, че от февруари 2022 г. до юни 2026 г. руската армия е понесла около 1,4 млн загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), от които до 450 000 убити. За сравнение: изчисленията сочат, че руските жертви надхвърлят 4 пъти всички военни загуби на САЩ от Втората световна война насам и са близо 9 пъти повече от съветските и руските загуби за същия следвоенен период. Съотношението на загубите между двете воюващи страни, което се задържаше около 2:1 до 3:1 дълго време, през първата половина на 2026 г. е скочило до близо 8:1 в полза на Украйна. Институтът отдава този резултат преди всичко на масираната украинска кампания с дронове, включително такива с изкуствен интелект, насочени към настъпващата руска пехота. Колкото по-висока е човешката цена за всеки метър напредък, толкова по-бързо се изпразва кадровият резерв, който дори милионните бонуси вече не могат да попълнят.

Принудата над бизнеса не означава промяна в намеренията на Кремъл, който засега не е обявявал нова обща мобилизация и запазва настъпателния си темп в Донбас, където след превземането на Покровск в началото на 2026 г. руските части продължават да атакуват, макар и без особени успехи. Схемата обаче разкрива сериозен натиск върху способността да осигурява жива сила. Задължаването на предприятия с квоти е ходът, към който машината прибягва, когато платеният доброволец престане да покрива загубите. Вдигнатата квота на Муйския район – 61 души при неизпълнени 37 – не е реална прогноза, а тежест, която се налага върху изчерпан демографски ресурс. Разликата между двете числа се компенсира чрез откуп или наказателни проверки. Тази принуда носи и своята тежка икономическа цена: изтеглят се подготвени и квалифицирани кадри от производството и лекари от болниците, а откупът се превръща във фактически военен данък. Това на практика удря по тила и икономиката, върху която се крепи самата война.

Официалната версия, разбира се, дава кореннно различен прочит на ситуацията. Думите на Колесник, че има достатъчно доброволци и обща мобилизация не е необходима, се опитва да представи тази принуда като прекомерно усърдие на отделни чиновници, а не като симптом на остър дефицит. Тази теза би била защитима, ако разполагахме единствено с докладите за административен натиск. Но анализите на CSIS и данните на „Верстка“, събрани по напълно независим път, доказват наличието на реален проблем, поради което удобното обяснение за „ревностните губернатори срещу спокойния център“ просто се срива пред суровата статистика.

Засега таксуването на бизнеса за всеки неизпратен на фронта човек остава най-видимият белег на един модел за попълване на армията, който издържа все по-трудно на война, чиято колосална човешка цена вече надхвърля броя на хората, готови да я платят.

Криза на доверието: Руснаците изтеглиха близо 2 трилиона рубли от банките на фона на войната и срива на рублата.

🇷🇺💰📉 Руската банкова система е изправена пред източване на пари в брой за пети пореден месец, след като в периода от февруари до юни гражданите и бизнесът са теглили средно по 380,7 млрд рубли (4,89 млрд долара) месечно. Това прави масиран отлив от общо 1,903 трлн рубли (24,48 млрд долара), съобщи The Moscow Times.

По данни, публикувани от Централната банка на Руската федерация, обемът на парите в обращение е скочил с още 449,7 млрд рубли (5,78 млрд долара) само през юни, което бележи 18% ускорение в сравнение с май, когато в икономиката се вляха 386,2 млрд рубли (4,96 млрд долара) на хартиени носители. Тази тенденция достигна най-високия си пик през април, когато регулаторът отчете рекорден отлив за един месец в размер на 607,3 млрд рубли (7,81 млрд долара).

Експертите посочват, че тези цифри сочат към дълбоко вкоренена структурна промяна в местната икономика, а не временно колебание. Юрий Беликов, управляващ директор в „Експерт РА“, отбеляза, че сред населението се е оформила трайна тенденция за презапасяване с пари в брой. Той смята, че бизнесът преминава в сивата икономика, за да избегне все по-тежкото данъчно бреме, а обикновените граждани предпочитат физическите банкноти, за да се предпазят от евентуални сривове в интернет и банковата система.

Стремителното бягство от дигитални сметки към физическа валута предизвика критики от висши финансови мениджъри, които се опасяват, че въпросните средства напускат трайно официалната банкова мрежа. Тарас Скворцов, заместник-председател на Сбербанк, говори по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург, като нарече скока на парите в обращение „много тревожен момент“.

Той посочи, че парите, изтеглени от банките, не се връщат обратно в институциите, заявявайки: „Не виждаме ръст в събирането на пари в брой, нито ръст в депозитите чрез устройства за самообслужване, банкомати или терминали в банковата система. Това означава, че днес парите в брой остават в ръцете на населението.“

Официалните показатели на централната банка сочат, че към 1 май гражданите на Руската федерация държат безпрецедентните 17,7 трлн рубли (227,67 млрд долара) спестявания изцяло в брой. Това представлява близо 88% от цялото парично предлагане в страната, което централната банка оцени на 20,09 трлн рубли (258,41 млрд долара) в края на април. Финансови наблюдатели поясниха, че този огромен масив от хартиена валута в момента стои в сейфове или е скрит по домовете.

Пазарните експерти свързват това поведение с цялостната системна нестабилност, която за момента оказва натиск върху обществото. Наталия Милчакова, анализатор на Freedom Finance Global, подчерта, че руснаците търсят сигурност в парите в брой поради нарастващата геополитическа и макроикономическа несигурност. Тя подчерта, че тревожността се засилва заради зачестилите атаки с дронове и липсата на видимо решение за пълномащабната военна агресия срещу Украйна.

Въпреки постоянния спад на банковите резерви, някои фигури на финансовия пазар твърдят, че този феномен все още не застрашава техническото оцеляване на наличните сметки.

Инвестиционният банкер Евгений Коган обясни, че макар масова паника, водеща до предсрочно ликвидиране на депозити, теоретично да може да предизвика замразяване на публични активи, в момента подобно масово теглене не се наблюдава. Той отхвърля слуховете за предстоящо замразяване на активи като неоснователни, като подчертава, че „подобна стъпка би нанесла огромен удар върху финансовата система и същевременно не би решила нито един реален проблем на държавата“.

Продължителната украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура дълбоко на територията на Руската федерация, изваждайки от строя близо 25% от общия капацитет за рафиниране на страната и съкращавайки вътрешното производство на бензин. За да преодолее огромния вътрешен дефицит, Кремъл беше принуден да предприеме скъп спешен внос на чуждестранен бензин, което предизвика масово търсене на чужди валути и дестабилизира рублата.

Ръководителят на Сбербанк: Най-критичният въпрос за руснаците е бързият край на войната.

🇷🇺🕊️ Ръководителят на Сбербанк, водещата руска държавна банка, обяви публично, че най-критичният въпрос за всички руски граждани е бързият край на военните действия. Говорейки на годишното общо събрание на банката, Герман Греф посочи, че желанието за мир обединява населението на страната – настроениe, което съвпада с независими проучвания на общественото мнение, показващи, че 81% от руснаците подкрепят незабавно прекратяване на пълномащабната инвазия в Украйна, както съобщи The Moscow Times.

Герман Греф отдавна служи като ключов финансов стълб за режима на президента Владимир Путин, активно насочвайки масивни банкови ресурси за финансиране на вътрешните военни усилия, въпреки че е мишена на тежки международни санкции. Въпреки че Греф винаги е поддържал пълно публично съгласие с агресивната политика на Кремъл, позицията му наскоро се измести от безрезервна подкрепа към видима тревога относно нарастващата икономическа цена на инвазията. Тъй като международните санкции, насочени директно срещу него и цялостният икономически натиск продължават да засягат руската финансова система, тази промяна в риториката отразява повсеместното безпокойство сред ръководителите на руски банкови институции относно дългосрочната устойчивост на настоящия икономически модел. Греф предупреди за сериозно напрежение във вътрешната икономика и отбеляза, че високите лихвени проценти на централната банка са оставили икономиката преохладена и неустойчива за дългосрочно оцеляване.

Греф се обърна директно към акционерите във връзка с най-сериозните опасения, споделяни от всички руски граждани. „Това, което вълнува нас, мисля, че вълнува всички по същия този начин. Не смятам, че в държавата има човек, който да има други притеснения, освен възможно най-бързия край на военните действия – това е очевидно“, заяви Греф. Изказването му идва в момент, когато други официални представители продължават с подкрепата си за публичния наратив за пълно единство на руското общество зад военната агресия в Украйна.

Данните от Института за изследване и анализ на конфликтите в Русия (ИКАР) показват съществена промяна в обществените нагласи, като подкрепата от 81% за прекратяване на войната бележи рекордно висок резултат от самото ѝ начало през февруари 2022 г. Обратно, делът от населението, който настоява за продължаване на военната кампания до пълна победа, е спаднал до пренебрежимите 9%. Проучването подчертава още, че 33% от респондентите определят инвазията в Украйна като основен проблем, пред който е изправена страната, изпреварвайки вътрешните проблеми като ниските заплати (24%) и високата инфлация (18%). Обществената тревога вече се проявява в поведението онлайн, особено след резките сривове в инфраструктурата и ударите с дронове, засегнали региони като Москва и Санкт Петербург. Търсенията в платформата Яндекс за срокове относно края на военните действия достигнаха пик от 137 000 заявки само за една седмица към края на юни, което бележи исторически максимум за цялата война.

Отвъд социалните тревоги, Греф открои критични уязвимости в по-широката икономическа рамка, разчитаща почти изцяло на военното производство, за да поддържа теоретичен растеж. Той алармира, че потребителски и корпоративен сектор не могат да оцелеят безкрайно при рестриктивна парична политика на централната банка. „Реалните лихвени проценти са около 10% – това значи основната лихва на централната банка минус текущата инфлация“, обясни Греф и призова регулаторите да започнат незабавно намаляване на лихвите, за да обърнат икономическата рецесия.

До средата на годината дори бумът в цените на ключови суровини не беше способен да прикрие структурните слабости, натрупали се под повърхността на руската икономика. Временните ползи от някога разцъфтяващия военновременен пазар на Кремъл отстъпиха място на нарастващи дисбаланси, тъй като една икономика, все по-сериозно подчинена на нуждите на армията, се сблъска директно със своите лимити. Въпреки че бързото разширяване на военните разходи първоначално доведе до скок в номиналните доходи и създаде вътрешна прослойка с материален интерес от инвазията, това икономическо скеле в крайна сметка рухна. Ръстът на реалните заплати се забави значително, инфлацията остана висока спрямо производството, а държавата е принудена да запълва бюджетните си дефицити с по-високи данъци и сериозни съкращения на невоенните социални услуги.

Украинските удари по руските рафинерии предизвикаха системен дефицит от Крим до Владивосток.

🇷🇺🚫⛽️ Картата, която икономическият анализатор Станимир Добрев периодично обновява, почервеня в мащаб, невиждан до този момент: по неговите данни за 7 дни към отчетения недостиг на бензин и дизел са добавени 32 руски региона, 13 от които – в деня на публикацията – 21 юни.

„Нов рекорд – 32 за 7 дни; при това темпо още 2 седмици и цяла Русия е червена“, обобщава Добрев в профила си в X, придружавайки текста с актуализирана карта на засегнатите области. Картата не е изолирано твърдение: всеки отбелязан регион е подкрепен от конкретна публикация – регионална медия, официално съобщение или сигнал в социалните мрежи, а съвкупната картина се потвърждава от водещите международни издания. Всички тези сигнали съвпадат с институционално потвърдения спад на капацитета на петролните рафинерии в Руската федерация. Силата на картата се крие в обобщението – тя нанася на едно платно онова, което поотделно се губи в десетки разпокъсани новини и онова, чието назоваване официалната статистика на Москва се опитва всячески да избегне: горивният дефицит престана да бъде аномалия, изолирана до отделни руски региони и се превърна в системно явление, което обхвана едновременно индустриалното Поволжие, Урал, Северен Кавказ и Далечния изток.

Зад разрастващото се червено поле стои една добре позната причина – украинската кампания за далекобойни удари по руската петролна индустрия, която от началото на годината еволюира от отделни акции към системно изтощаване на критичен сектор. По украински данни от началото на годината са нанесени най-малко 20 удара по петролна инфраструктура – рафинерии, терминали за износ и тръбопроводи – със загуби над 7 млрд долара, а темпото на операциите в дълбочина е на път да надхвърли 800 удара от началото на тази календарна година.

Логиката на кампанията не се крие в единичния пробив, а цикличността: украинските дронове поразяват едни и същи заводи последователно, за да удължат престоя за ремонт и все по-често те попадат в хидрокрекинг възли – сърцето на производството на високооктанов бензин. Терминалът за износ и рафинерията в курортния град Туапсе на Черно море бяха поразени три пъти през април и още два пъти през май; този модел на връщане към вече ударена цел се превърна в отличителния почерк на годината.

Кумулативният ефект може да е видим не само в опашките пред бензиностанциите, но и също така в конкретни макропоказатели. По оценка на аналитичната компания OilX средните обеми на преработка са се свили до 4,58 милиона барела дневно през май – със 700 000 барела по-малко спрямо година по-рано и най-ниското равнище от октомври 2009 г. Дълбочинните удари са извадили от строя между 17-20% от капацитета за рафиниране, като в отделни дни пиковете доближават 40%. Това е спад, който не може да бъде обяснен със сезонна поддръжка: загубата на преработка се пренася надолу по веригата на дистрибуцията и изплува като физическа липса на гориво на хиляди километри от засегнатите заводи.

Преломът в символен план настъпи в средата на юни, когато кампанията достигна самата столица. На 18 юни 2026 г. украинските сили предприеха масиран удар по Москва с близо 200 дрона, чиято основна мишена беше Московския НПЗ в район Капотня, собственост на „Газпром нефт“. По данни на отраслови източници, цитирани от международни медии, ударът от 16 юни вече беше повредил основен възел за преработка, който отговаря за около 53% от капацитета на завода, и беше спрял работата му. Московската рафинерия покрива над една трета от горивния пазар на столичния регион, а появата на ограничения в сърцето на руската държава, където цените на колонките се доближиха до 100 рубли за литър, е политически най-чувствителният симптом от цялата криза: дефицитът престана да бъде проблем на периферията.

Именно географският обхват прави ситуацията качествено различна от предишните дефицити. Недостигът се сгъсти в индустриалното Поволжие, където ограничения или пълно отсъствие на гориво бяха отчетени в Пенза, Самара и Уляновск; премина през Урал и достигна земите отвъд него, включително Свердловска и Челябинска област и петролна република като Башкортостан; обхвана дъгата на Северен Кавказ от Дагестан през Северна Осетия до Ставрополския край; и – което е най-показателно за дълбочината на проблема – достигна Далечния изток и Сибир, където недостиг беше регистриран в Приморския край с Владивосток, в Хабаровск и в Иркутска област. Когато горивен дефицит се появи едновременно в Приморието, и в Псковска и Архангелска области на северозапад, обяснението „местни логистични затруднения“ е изгубило всякаква тежест: проблемът е в обема на националното производство, който се разпределя през все по-празна тръба. Картата на Добрев визуализира тъкмо този внушителен географски мащаб – от Черно море до крайбрежието на Тихия океан – и тъкмо затова е отличен ориентир.

Пред продължаващото свиване на производството наборът от мерки на Кремъл видимо се изчерпва. Забраната за износ на бензин, въведена като аварийна мярка още през лятото на 2025 г., беше удължена до 31 юли 2026 г. и разширена върху производители и прекупвачи. Правителството позвои на рафинерии да произвеждат гориво с понижени екологични стандарти, за да забави изчерпването на запасите. Най-красноречивият ход обаче е друг: една от най-големите петролни сили в света се готви да внася бензин по море – до края на месеца първи танкер с гориво се очаква да пристигне на пристанище в Европейска Русия. Това е кризисна мярка за овладяване на щетите, не стратегия – признание, че вътрешното производство вече не покрива вътрешното търсене.

Най-острият ръб на кризата минава през анексирания Крим, където логистичната изолация умножава ефекта от всеки пропуснат танкер или ударен терминал. Първо губернаторът на Севастопол Михаил Развожаев определи таван от 20 литра гориво на автомобил с право на повторно зареждане едва след 7 дни, обосновавайки мярката с „логистични затруднения“. От 7 юни физическите лица бяха лишени от възможност да зареждат със закупени купони от най-голямата верига на полуострова, а продажбата започна да се регулира чрез лични QR кодове от бот в приложението Max според наличните количества за деня. На 21 юни окупационните власти в Севастопол обявиха пълна забрана за продажбата на гориво, с което могат да бъдат снабдявани единствено държавните автомобили и спешни служби. Подредени хронологично, тези стъпки очертават не временно прекъсване, а контролиран режим на недостиг.

Чуват се и възражения, че мащабът на кризата е преувеличен, и това има своите основания. The Moscow Times оценява недостига като „контролируем“, а самите окупационни и регионални власти го отдават на логистика и сезонно лятно търсене, наслагано върху планова поддръжка. Лятото по правило опъва горивния баланс, а част от спрените мощности действително са подложени на планов ремонт. Но подобна теза трудно може да обясни две неща – географската широчина, която обхваща региони без обща логистична верига, и инструментите, към които прибягва Москва. Удължаването на забраните за износ и морски внос на бензин не е сезонна корекция, а реакция на структурен недостиг на преработен продукт. А когато аналитичните оценки фиксират най-ниските нива на преработка от 15 години насам, тежестта на доказателството се измества от „временно затруднение“ към „ерозия на капацитет“.

Стратегическият залог на тази криза надхвърля цената на горивото по колонките. Украйна откри лост, действащ безотказно далеч отвъд фронтовата линия, без да изисква пробив на бойното поле: поразявайки отново и отново ограничен брой възли с висока стойност, тя превръща руското гориво в уязвимост, засягаща всеки един шофьор от Калининград до Владивосток. Кремъл разполага с реални буфери – стратегически резерви, преразпределяне на потоци, административен контрол на цените – и колапс не е непосредственото вероятно развитие. Но всеки от тези буфери е краен, а кампанията срещу рафинериите се ускорява по-бързо, отколкото върви ремонтът на рафинериите. При запазване на тази траектория най-вероятният сценарий не е внезапен срив, а все по-тежък режим на нормиране, който тръгв от окупираните територии и периферията и достига индустриалното ядро – и който за първи път прави цената на войната осезаема в ежедневието на руския гражданин. Картата на Добрев е красноречив индикатор именно за тази посока.

Руската армия изяжда 46% от федералния бюджет на страната и налага орязване на гражданските сектори.

🇷🇺💰 Военните разходи на Русия за първото тримесечие на настоящата година достигат пореден рекорд от 5,908 трилиона рубли, според изчисления на Янис Клуге, научен сътрудник в Германския институт за международна сигурност и въпроси на отбраната (SWP) със седалище в Берлин, въз основа на данни на Министерството на финансите на Руската федерация.

В сравнение със същия период на миналата година разходите за въоръжените сили и производство на оръжие са скочили с 29,9%, спрямо две години по-рано – с 68,7%, спрямо три години – със 129%, сравнено с първото тримесечие на 2022 г. – цели 4,6 пъти.

В резултат на това за първи път от началото на пълномащабната война срещу Украйна военните разходи вече достигат 46% от общия размер на федералния бюджет. С други думи, всяка втора рубла е отишла за армията, подчертава Клуге.

Както става ясно от изчисленията му, руската военна машина е „изяждала“ средно по около 2,7 млрд рубли на час и 65 млрд рубли дневно – сума, която е сравнима с годишния бюджет на Новгородска и Орловска области (съответно 69 и 61 милиарда рубли). Месечните разходи, които възлизат на около 2 трилиона рубли, са повече от годишния бюджет на цялата система за висше образование в Русия, който възлиза на около 1,7 трилиона, и на всички руски региони, с изключение на Москва.

Основният ръст на военните разходи отива по секретни пера: техният обем е нараснал от 3,4 на 4,9 трилиона рубли в края на първото тримесечие. В резултат на това 38,2% от всички бюджетни разходи са засекретени (12,8 трилиона рубли).

Забележително е, че разходите за военната агресия срещу Украйна нарастват, въпреки че в самия бюджета е заложено тяхното незначително съкращаване – от 7,8% на 6,2% от БВП, обръща внимание Клуге. На практика обаче през първото тримесечие военният бюджет набъбна до 12% от БВП.

По всичко личи, отбелязва Клуге, че военните разходи през 2026 г. ще са значително по-високи от онези през миналата година: до 9-10% от БВП в края на годината, раздувайки бюджетния дефицит в първото тримесечие, който възлизаше на 4,6 трилиона рубли, а до края на май достигна 6 трилиона.

За да покрие нарастващата сметка на войната, Министерство на финансите направи предложение да замрази разходите по гражданските пера до края на годината година с 2,9 трилиона рубли, отбелязва Financial Times, позовавайки се на неуточнени руски ведомствени източници. Ако разходите не бъдат ограничени, по оценка на ведомството при „негативен сценарий“ преразходът на бюджета до края на годината може да достигне 4 трилиона рубли.

За да поддържа дефицита под контрол, според данни на американското издание, Министерство на финансите на Руската федерация е предложило да се извърши секвестър на бюджета за целия текущ 3-годишен период по всички пера, с изключение на военните. Освен близо 3-те трилиона рубли тази година, под „замразени“ трябва да попаднат разходи за 5,4 трилиона рубли през 2027 г. и 7,1 трилиона рубли – през 2028 г.

Войната срещу режима в Иран и скокът в цените на петрола ще донесат на Москва допълнителни приходи, но обемът им е значително по-нищожен от нужните 3% от БВП, за да бъде затворена „дупката“ в отбранителните пера, оценява Клуге.

Според личните му изчисления, с натрупване от февруари 2022 г. до момента инвазията в Украйна е струвала на руските данъкоплатци 53,079 трилиона рубли, или 746,6 милиарда долара. Тази сума покрива 28 години от текущите разходи на бюджета за здравеопазване, 30 години от разходите за образование и вековния бюджет на регионални субекти като Красноярския край или Свердловска област.

Стратегическо отчаяние: Защо Иран атакува ОАЕ и как това довършва собствената му икономика.

🇮🇷🚀🇦🇪 Иранските удари по Обединените арабски емирства, които са негов ключов търговски партньор, са признак за „стратегическо отчаяние“, обясниха двама регионални експерти пред The Jerusalem Post в понеделник вечерта.

В края на март Министерството на отбраната на ОАЕ потвърди, че средствата за противовъздушна отбрана са прихванали 357 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1815 ударни дрона. Спорадичните удари продължават въпреки текущото затишие в по-голямата част от Близкия изток.

Макар че Емирствата бяха основен потърпевш от безразборните атаки срещу страните от Персийския залив, вероятно заради участието си в „Авраамовите споразумения“ – експертът по международни отношения д-р Арман Махмудиан, сътрудник в Центъра за стратегически и дипломатически изследвания към Университета на Южна Флорида, обясни пред изданието, че страната е жизненоважен финансов център за иранския режим.

Освен ролята си на основен търговски партньор, ОАЕ служат и като едно от главните средища за заобикаляне на санкциите, посочи Махмудиан. Назад в годините Министерство на финансите на САЩ е налагало санкции на редица компании и финансови институции, базирани в ОАЕ, заради това, че улесняват износа на петрол и петролни продукти от Ислямската република, осигуряват парични трансфери към нея и подпомагат опитите ѝ да избегне международния натиск.

„ОАЕ са стратегически партньор за иранската икономика“, обясни той и изрази предположение, че режимът е „изчислил“, че оцеляването му изисква да пожертва тези финансови отношения.

По данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2023 г. износът на Емирствата за Иран възлиза на 5,78 млрд долара, а иранският внос в ОАЕ – 453 млн. Освен това, според финансовата медия „Калкалист“, през персийската година, приключила на 20 март 2025 г., обемът на търговията с петрол между двете страни е достигнал рекордната стойност от 29,1 млрд долара.

Икономиката на Техеран е застрашена от собствените му удари срещу ОАЕ

Д-р Кристиан Александър, старши научен сътрудник и водещ изследовател в Институт за сигурност и отбрана „Рабдан“ със седалище в ОАЕ и съветник в консултантската фирма Gulf State Analytics, сподели сходна оценка с тази на Махмудиан. Според него „Техеран е приел за свой приоритет принудителното сигнализиране пред икономическото самосъхранение“.

„Тежките удари срещу инфраструктурата на ОАЕ рискуват да подкопаят един от икономическите клапани за сигурност на самия Техеран. В този смисъл атаките бяха акт на принуда, но и на самонараняване“, отбеляза той.

Според Александър логиката на Техеран изглежда стъпва главно върху разбирането, че „значимостта на ОАЕ в ролята им на глобален център за търговия, авиация, пристанища, енергетика и инвестиции ги прави уязвими на трусове“. Подобни прекъсвания имат за цел да „демонстрират, че всяка война срещу Иран би застрашила икономическия модел на целия Персийски залив“.

Александър признава, че режимът в Техеран е направил определени калкулации, но въпреки това смята, че е подценил или „разчел погрешно“ Емирствата. Изправени пред постоянен обстрел, те нямат друг избор, освен да започнат да разглеждат „иранските търговски мрежи като заплаха за сигурността“.

През март властите взеха решение да затворят болница в Дубай, свързана с Иран. Официален представител заяви пред Financial Times, че решението е взето поради опасения от „злоупотреби с прокарване на програми, които не служат на иранския народ и нарушават законите на ОАЕ“. Медията съобщи още, че по нареждане на властите в ОАЕ са затворени и няколко училища, свързани с иранската държава. Преди няколко дни същото издание разкри, че през март емиратската бойна авиация е нанесла мащабни удари по Иран.

Последните ходове на ОАЕ не следват обичайния им модел на реакция спрямо Техеран, отбеляза Александър, който припомни, че досега те са давали приоритет на дипломатическите и правните процеси при разногласия между двете страни. Като пример той посочи десетилетния спор за Абу Муса и Малък и Голям Тунб – острови, окупирани от Иран от 1971 г. насам, върху които емирствата имат претенции и многократно са призовавали за двустранни преговори или за отнасяне на въпроса до Международния съд.

„В исторически план ОАЕ винаги са отделяли икономическия прагматизъм от политическите разногласия. Абу Даби поддържаше каналите отворени с Техеран дори в периоди на санкционен натиск, атаки срещу танкери, войната в Йемен и спорове за островите. Но директните атаки срещу икономическата инфраструктура на ОАЕ размиват границата между търговията и сигурността. Свързани с Иран бизнеси, финансови канали, корабни мрежи и мигрантски структури вече ще бъдат подложени на много по-строг контрол“, обясни той.

Махмудиан обаче изказа предположение, че Техеран е готов да плати цената за атаките срещу съседите си. Според него това изостряне е разглеждано като необходима „косвена щета“, тъй като режимът е смятал, че има по-голям шанс да победи САЩ с икономическа принуда, отколкото чрез военни действия. Той отбеляза, че регионалните играчи са предприемали подобни действия и преди – затваряне на ирански бюра за обмен, рестрикции на ирански банкови сметки, анулиране на визи и в отделни случаи дори депортиране на ирански бизнесмени по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад. Ето защо такъв изход е бил предвидим.

„Атакувайки икономически цели в региона, Иран се опита да увеличи натиска върху енергийните пазари и цените на енергията. Дори когато някои от целите не бяха пряко свързани с нефт и газ, атаките срещу страни, които са големи производители на енергия (особено в богати на петрол и газ региони като Близкия изток и Персийския залив), все пак оказват натиск върху световните енергийни пазари“, обясни Махмудиан.

Данни на „Мудис Аналитикс“, споделени ексклузивно с CNBC, разкриват, че войната с Иран вече е наложила високи разходи на американските потребители. Средното домакинство в САЩ е похарчило допълнителни 447 долара за гориво от началото на конфликта през февруари. Освен това инфлационните данни на федералното правителство показват, че самолетните билети през април са поскъпнали с над 20% в сравнение с преди 12 месеца.

Потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти

„Освен ако войната не приключи скоро, притиснатите финансово потребители няма да имат друг избор, освен да станат по-внимателни в разходите си, което застрашава и без това крехката икономика“, заяви пред CNBC Марк Занди, главен икономист в „Мудис“.

Докато експертите прогнозират, че разрастването на конфликта ще навреди на американската икономика, Махмудиан поясни, че икономиката на самия Техеран също няма да бъде спестена. „Ако Иран и Съединените щати възобновят войната или ако настоящият конфликт не приключи със споразумение, вярвам, че шансовете Иран да възстанови търговското си партньорство с ОАЕ ще останат минимални“, прогнозира той.

Александър подчерта, че ако държавите от Персийския залив затегнат ограниченията за свързаните с Иран бизнеси, корабни компании, финансови посредници и мрежи за реекспорт, „разходите за внос на стоки в Иран ще се увеличат значително“. Това ще навреди още повече на иранската икономика, която вече страда от тежка инфлация.

„Много потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти и междинни продукти достигат до Иран именно през търговските центрове в Залива“, обясни Александър. „Всяко прекъсване на тези вериги за доставки увеличава разходите както за иранския бизнес, така и за потребителите.“

Влошаващите се икономически условия в Иран вече предизвикаха масови протести в страната през януари, които бяха посрещнати с брутални репресии от страна на силите за сигурност на режима. Оттогава насам войната допълнително изтощи иранската икономика. Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ подхрани инфлацията и парализира търговията, а тримесечното спиране на интернет от страна на режима лиши безброй иранци от препитание, задълбочавайки и без това тежката криза с разходите за живот. Официалният статистически център на Техеран съобщи през април, че годишната инфлация е достигнала 53,7%, докато инфлацията при хранителните стоки е прехвърлила 115% в сравнение със същия период на миналата година.

Дори Техеран да постигне официално споразумение с Вашингтон, Александър прогнозира, че щетите ще застрашат инвестициите в региона. Тъй като Персийският залив вече е етикетиран като „нестабилен“ регион, той вероятно ще изпитва трудности при изграждането на международни търговски отношения или привличането на чужд капитал „в момент, в който Техеран се стреми към икономическо възстановяване“. Атаките на Иран срещу неговите съседи вероятно ще се окажат „самоналожена рана“ – те демонстрират военния обсег на страната, но я дискредитират в очите на международните партньори.

Въпреки че ОАЕ и другите страни от Залива трудно могат да бъдат заменени, други държави биха могли да се опитат да запълнят вакуума. Турция, Пакистан и Ирак вероятно ще засилят търговските си отношения с Иран, макар нито една от изброените страни да не е толкова стабилна икономически.

Турция може да има особен интерес от скрито участие с Ислямската република, каза Махмудиан, според когото дестабилизирането на режима може да даде повече власт на тюрските групи и да придаде допълнителна тежест на собствения ѝ „кюрдски въпрос“.

„Турция е важен търговски партньор, но географски не е така удобна за търговия, ориентирана към Персийския залив, и е зависима от собствените си политически съображения“, каза Александър. Той отбеляза, че ролята на ОАЕ като „платформа за адаптиране към санкциите“ трудно ще бъде заменена, добавяйки, че на Техеран ще са му нужни „години, а не месеци“, за да възпроизведе функциите, предоставени му от Емирствата.

📸 Снимка: Яхта плава на фона на огромни стълбове дим, издигащи се от пристанище Джебел Али в Дубай след ирански ракетен удар, 1 март 2026 г. (Fadel Senna/AFP via Getty Images)

Bloomberg: Военните разходи изправят Русия пред ръба на фалита, финансисти алармират Путин.

🇷🇺📉💸 Висши държавни служители са предупредили руския президент Владимир Путин, че разходите за войната срещу Украйна ще тласнат руската икономика към фалит, съобщава Bloomberg.

Служители в Министерство на финансите и Централната банка са заявили пред Кремъл, че текущото ниво на планираните разходи за отбрана може опасно да увеличи дефицита в държавния бюджет, твърдят източници, запознати с въпроса, и документи, прегледани от американското издание.

Служителите, чиято тревога относно състоянието на руската икономика и бюджет нараства през последните месеци, са предложили съкращения на разходите за отбрана, посочват източниците. По думите им е трудно да се укрепят обтегнатите публични финанси на страната, без да се намери допълнителна ефективност.

Разногласията сред политиците обаче означават, че висши служители в Министерството на отбраната и някои кръгове в Кремъл, решени да придвижат напред военните цели на Путин, настояват за запазване на текущите военни разходи. Те аргументират позицията си с това, че евентуално съкращаване би навредило сериозно на икономиката, тъй като твърде много предприятия зависят от договори, свързани с армията.

Путин е поискал от служителите на финансовото ведомство да измислят съкращения на разходи в други пера от бюджета, преди да се насочат към отбраната, споделят част от лицата, близки до въпроса. На всички тях е гарантирана анонимност, за да обсъдят опасенията, чийто мащаб не е публично оповестен. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори веднага на запитването за коментар.

Военното ръководство настоява за още

Министерство на отбраната не просто се обявява против предложени съкращения, но и изисква допълнителни средства за финансиране на военната агресия срещу Украйна, твърдят двама души, близки до федералното правителство. Военните разходи ще трябва да нараснат, за да се покрие недостиг от до 3 трилиона рубли (36 милиарда долара) през тази година, допълват те.

Путин е наясно с бюджетния натиск както миналата, така и настоящата година, така че трудностите не са били изненада за него, твърдят източниците. Мащабът на евентуалните съкращения на бюджета зависи единствено от Путин, тъй като нито едно важно бюджетно решение не се взема без неговото одобрение и той служи като краен арбитър, описвайки това като желязно правило.

При съставянето на бюджета за 2026 г. служителите са осъзнали, че от второто полугодие може да се появи остър недостиг на финансиране в размер на 1,2-1,5 трилиона рубли – средства, които вероятно ще се окажат крайно необходими за военния сектор. По онова време е имало надежди, че войната в Украйна ще приключи след срещата на върха в Аляска миналия август между Путин и Тръмп, което би превърнало намаляването на разходите за отбрана през втората половина на 2026 г. в разумно предположение, според фигури, близки до висшия ешелон в Кремъл.

Финансовата дупка на Русия предизвика гняв миналата седмица от страна на висш член на долната камара на Държавната дума, въпреки че Валерий Гартунг, който оглавява Комисията за защита на конкуренцията, отрече да е използвал вулгарни думи от парламентарната трибуна. В изказването си той припомни хиперинфлацията, преживяна от Русия след краха на Съветския съюз. „Какво ще правим по въпроса?“, попита той. „Ще печатаме пари ли, или какво? Като през 1992 г., когато цените се вдигаха с 30% всяка седмица? Разбираме, че това не е решението.“

Млада жена от Москва се оплаква от липсата на работа и „цени в космоса“ в окупирания Мариупол.

🇷🇺 Telegram каналът „Мариуполь Сейчас“, който агрегира съдържание, свързано с окупирания Мариупол, публикува кратко видео на жена от Московска област, преместила се в Мариупол, която се оплаква, че в града на практика липсва работа, и потвърждава, че цените на хранителни и други стоки там надхвърлят тези в руската столица.

Конкретният канал е описан в картографията на руско- и украиноезичните мрежи в Telegram на Atlantic Council и Open Minds като част от проукраинската мрежа за информационна съпротива в окупираните територии. Сходни видеа от руски преселници, които изразяват разочарование от живота в окупираните украински региони, често изтичат онлайн.

Причините, заради които подобни оплаквания възникват, е отлично документиран от поредица международни и регионални издания. В материал от 24 февруари The Moscow Times нарече четирите години под руска окупация  „системна деградация“ на икономиката на Източна Украйна и отбелязва, че намирането на работа в Мариупол е изключително трудно дори за новодошли заселници. На 29 април регионалното украинско издание 0629.com.ua съобщи за масови оплаквания на строителни работници в Мариупол от невъзникнали или забавени плащания от руски строителни компании – системен проблемът, засегнал вече няколко предприятия.

Преселническата политика на Москва спрямо окупираните територии е друга утвърдена линия, довела до тази ситуация. По данни на украински държавни и експертни източници, цитирани от Euromaidan Press на 19 април, руски федерални структури – „Единен институт за пространствено планиране“ и развойната корпорация ВЕБ.РФ – са разработили план за преселване на около 114 000 руски граждани в окупираните региони до 2045 г. Като част от тази политика Мариупол действа като приоритетна точка. Според материал на New Voice of Ukraine от 6 май около 75% от апартаментите в града вече са купени от руски граждани, предимно от Москва и Московска област; покупките се стимулират с държавно субсидирана ипотека от 2% за 30 години – режим, какъвто никъде в Руската федерация не е достъпен, където пазарните ставки започват от 8% и нагоре.

Едновременно с това вътрешният пазар на труда се намира под засилен натиск. На 16 април The Moscow Times цитира предупреждение от управителя на Централната банка на Руската федедерация Елвира Набиулина за безпрецедентен дефицит от около 2,5 милиона работници в страната. Това допуска прочит, че субсидираното пренасочване на преселници към окупираните територии не е придружено от съответен пренос на работни места – там, където жилищната инфраструктура се изгражда с държавни средства, икономическата база за заетост остава ограничена, а потребителските цени се влияят от прекъснати или скъсени вериги за доставки.

Обобщеният прочит на видеото е, че личното свидетелство отговаря модел, с който жилищната политика върви напред с административни средства, докато икономическата основа в Мариупол не е възстановена до степен, която да поддържа стандарта на живот, очакван от московски преселник.

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.

Киргизстан спря 50 компании за заобикаляне на санкциите срещу Русия под натиск от ЕС

🇰🇬🚫🇷🇺 Киргизстан спря дейността на 50 компании, обвинени в извършване на трансакции, свързани със санкционни рискове по отношение на Руската федерация. Това е първият известен случай от такъв мащаб в страната.

Според местното издание 24.kg, решението е издадено от Министерството на правосъдието в рамките на новия междуведомствен механизъм, насочен към откриване на компании, които участват в рискови външнотърговски дейности, свързани с усилията на Москва за заобикаляне на санкциите.

Съобщава се, че списъкът със закритите търговски субекти е съставен от Министерството на икономиката и търговията съвместно с други държавни агенции, които преди това са разглеждали случаи, свързани със схеми за заобикаляне на санкционния режим.

В официално изявление, цитирано от 24.kg, киргизките власти отбелязват, че мерките са въведени с цел защита на икономиката на страната от вторични санкции. В документа се твърди още, че няколко механизма за контрол са били одобрени „в интерес на западните партньори“, за да бъдат спрени нарушения на санкциите.

Този ход идва в отговор на засилен натиск от страна на Европейския съюз във връзка предполагаеми маршрути за реекспорт през Централна Азия. На 22 април Брюксел активира за първи път специален механизъм, насочен срещу заобикаляне на санкциите спрямо Киргизстан, ограничавайки износа на някои стоки с двойна употреба за страната.

ЕС твърди, че Киргизстан се е превърнал в основен транзитен канал за забранени продукти, влизащи в Руската федерация, въпреки по-ранните технически дискусии за затягане на граничния контрол, съобщава The Insider. Съобщава се също, че няколко местни логистични компании са загубили достъпа си до части от транспортната инфраструктура на ЕС.

По-рано ЕС наложи санкции на няколко киргизки банки, обвинени в подпомагане на усилията за избягване на санкционния режим. Киргизки служители многократно определяха тези мерки като неоправдани. През 2023 г. Министерството на външните работи призна, че се съобразява със санкциите „доколкото е възможно“.

Украински дронове спряха работата на втората по големина петролна рафинерия в Русия

🇷🇺🛢️ Петролната рафинерия „Кириши“, втората по големина в Русия, преустанови работа в събота, след като украински дронове поразиха 3 от 4 установки за първична дестилация на суров нефт. Това съобщи Ройтерс във вторник, позовавайки се на двама източници от индустрията.

В рамките на ескалацията на далекобойните удари, Украйна атакува руската петролна индустрия непрекъснато в продължение на два месеца – от тръбопроводи и пристанища до рафинерии и танкери, с цел подкопаване на руската военна икономика на стойност 3 трилиона долара.

И двете страни в конфликта използват рояци от дронове, за да поразяват ключова инфраструктура дълбоко зад фронтовата линия. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дроздено заяви, че рафинерията е била атакувана, което е довело до избухване на пожар в промишлената зона на града.

Двамата източници, говорили с Ройтерс при условие на анонимност заради чувствителността на ситуацията, потвърдиха, че 3 от 4 установки за дестилация са повредени. Тези установки са фундаментална част от всяка рафинерия и без тях тя не може да функционира.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди удара. Кремъл квалифицира подобни атаки като тероризъм, докато Украйна заявява, че се защитава от руската агресия срещу страната, която се намира в петата си година.

Рафинерията „Кириши“, намираща се на около 800 км от украинската граница, вече претърпя няколко удара от украински дронове от началото на годината. Източниците посочват, че е трудно да се прецени времето, нужно за ремонт, като отбелязват, че са повредени и редица вторични съоръжения.

Годишният капацитет на рафинерията възлиза на 20 милиона метрични тона, или около 400 000 барела на ден. През последните години тя преработва към 18 милиона тона годишно, което представлява около 7% от руските обеми на рафиниране на нефт и я прави един от ключовите доставчици на дизелово гориво за вътрешния пазар и за износ.

Иран съобщи за първи приходи от наложените такси за преминаване през Ормузкия пролив

🇮🇷 Високопоставен представител на иранския парламент заяви, че Техеран е получил първите приходи от таксите, които наложи върху стратегическия Ормузки пролив в рамките на конфронтацията си със САЩ и Израел.

„Първите приходи, събрани от таксите за Ормузкия пролив, бяха депозирани по сметката на Централната банка“, съобщи заместник-председателят на парламента Хамидреза Хаджибабаи, цитиран от информационна агенция „Тасним“.

Други ирански медии разпространиха същото изявление, без да предоставят допълнителни подробности.

Този ход е част от ескалиращото противопоставяне на Иран със САЩ и Израел. Проливът е един от водещите морски пътища в света за превоз на енергийни ресурси, а налагането на транзитни такси е разглеждано като директен опит на иранския режим да упражни икономически натиск върху международното корабоплаване и своите геополитически опоненти.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Тоталната война на Путин – защо тезата, че Русия не хвърля всичко срещу Украйна, не издържа на фактите

💡 Тезата, че Русия воюва „с една ръка“ срещу Украйна, продължава да циркулира в западните и родни медии и рубрики през 2026 г. главно чрез три аргумента: официалния отказ на Кремъл да обяви повторна вълна на мобилизация, липсата на масиран удар с цялата налична бомбардировъчна група и теоретично запазения растеж на брутния вътрешен продукт.

Въпреки това един бърз преглед на публично достъпните числа от SIPRI^[1], Institute for the Study of War (ISW)^[8], Carnegie Endowment for International Peace^[12], The Kyiv Independent^[5][9], The Moscow Times^[10][13] и германския икономист Янис Клуге^[11] очертава противоположна картина – такава на икономика, армия и общество, инвестирали целия си възможен ресурс около войната.

📈 Армията – двойно по-голяма, но вече разгърната до предела

По данни на Military Balance и публични бази данни на ISW, руската армия е нараснала от около 900 000 души в началото на 2022 г. до около 1,5 милиона активни военнослужещи в началото на 2026 г., при обща разрешена численост от 2,39 милиона, определена с указ на Владимир Путин^[4]. На украинския театър към началото на 2026 г. са разгърнати между 600 000 и 700 000 души според оценки на Главното управление „Разузнаване“ на украинското МО и Council on Foreign Relations^[15] – ръст от около четири пъти спрямо момента на инвазията от февруари 2022 г. Първоначалната групировка войски тогава наброяваше около 160 000–190 000 души.

Всичките оперативно-стратегически обединения на Русия – Западен, Южен, Централен, Източен, Ленинградски и Московски военен окръг – имат ангажирани подразделения на бойното поле в Украйна. В основната си част бригадите и полковете на Въздушно-десантните войски, Морската пехота на всички флотове (дори Северния и Тихоокеанския), 76-а, 7-а и 98-а десантни дивизии, както и някога елитните 155-а и 40-а бригади, са на фронта или в процес на възстановяване след ротация. Това оставя много скромен оперативен резерв извън украинския театър – обстоятелство, което според експерти от Института „Карнеги“ означава, че е достигнат оперативен таван на разгръщане без нова мобилизация^[12].

💰 Военният бюджет – 6,3% от БВП, 40% от федералните разходи

Федералният бюджет на Русия за 2026 г. предвижда 14,9 трилиона рубли директни военни разходи, или 6,3% от БВП според SIPRI^[1]. Ако се добави разделът „национална сигурност“ – Росгвардия, ФСБ, МВР с техните бойни подразделения, оперативни разузнавателни служби – съвкупният показател достига около 38% от целия федерален разход, тоест близо 7% от БВП^[1][2]. Това е исторически максимум за Русия след разпадането на СССР и надвишава военните разходи на всички държави–членки на ЕС, взети заедно, измерени в паритет на покупателната способност.

Отделно в публикации на UkraineWorld^[2] и New Eurasian Strategies Centre^[16] се посочва, че „скритите“ разходи през държавни компании, регионални бюджети и субсидии за военно-промишления комплекс добавят още 2–3 процентни пункта. Изчисленията, обобщени през февруари 2026 от Meta-Defense^[3] и аналитичната платформа Re:Russia^[17], поставят реалните военни разходи в еврова равностойност между 130 и 165 млрд евро годишно – над 10 пъти повече от руския военен бюджет през 2013 г., последната година преди анексирането на Крим.

🏭 Военна икономика – на пълни обороти

Руската икономика не се намира „в режим на мобилизация“ в буквалния съветски смисъл на изразаа, но понесе сериозни структурни пренастройки. Индустриалната база работи на три смени в сектори като производство на бронетанкова техника (Уралвагонзавод), боеприпаси (Техмаш, КБП Тула), ракетни системи (Тактическое ракетное вооружение) и дронове (Алабуга, където се асемблират Шахед/Геран под лиценз на иранската HESA)^[7]. Дял от над 25% от руския БВП е обвързан пряко или косвено с военно производство^[16], а отчетеният ръст на икономиката през 2023–2025 г. на практика беше резултат от държавните поръчки в отбраната.

Кампаниите за набиране на военнослужещи по договор, което беше гръбнак на попълването на загуби, показва сериозни признаци на умора. Руските въоръжени сили и частните военни компании набираха по 30 000–40 000 души месечно през 2023–2025 г., т.е. около 1 000–1 300 души на ден^[11][12]. През първото тримесечие на 2026 г. обаче, по анализ на Янис Клуге, темпът е паднал с 20%, до около 800 души на ден – най-ниската му стойност от началото на 2024 г. насам^[11]. Kyiv Independent^[18] и Moscow Times^[13] цитират данни, според които изплатените обезщетения за загинали във войната през януари–март 2026 г. надхвърлят 25 000, а разчетът на Bloomberg от февруари показва, че за трети пореден месец загубите надхвърлят набора^[13] – оперативен дисбаланс, който руските власти се опитват да компенсират благодарение на скрити мобилизационни списъци (задлъжнели за комунални услуги, обичайни дребни нарушители) и чрез удвоени бонуси за сключване на договор в множество региони^[18].

✈️ Въздушна компонента – основен клиент на украинския фронт

Според данни на украинското ВВС и публични доклади на ISW, повече от две трети от тежката бомбардировъчна авиация (Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160), заедно с основната част от изтребителите Су-34, Су-30СМ, Су-35, както и вертолетния парк Ми-28Н и Ка-52, са ангажирани по украинското направление, с повече от 100 бойни полета на дневна база в спокойните периоди^[8]. Стратегическата авиация, разпределена между авиобазите Енгелс-2, Оленя и Украинка, участва в среднощни смесени вълни с дронове, крилати ракети Х-101/Х-555 и хиперзвукови Х-47М2 „Кинжал“^[7].

🛩️ Дронове и ракети – индустриален мащаб

Производственият капацитет на Шахед-136/Геран-2 е сред най-ясните индикатори за това колко е ангажирана Русия. Според данни на Главното управление на разузнаването (ГУР), производството на завода в Алабуга (Специална икономическа зона в Татарстан) вече достига до 2700 дрона месечно^[5]. Институтът за наука и международна сигурност (ISIS) изчислява, че през декември 2025 г. Русия е изстрелвала средно 166 Шахеда дневно^[6], а през март 2026 г. – рекордните 208 дневно, с единичен пиков удар от 948 дрона и 35 ракети за 24 часа през нощта на 23 срещу 24 март 2026 г.^[7]. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) предупреждава, че целта на Москва е 1 000 дрона дневно до края на 2026 г.^[19]. Производството на крилати и балистични ракети (Х-101, „Калибър“, Искандер-М, Искандер-К, 9М723) се стабилизира около 100–120 единици месечно, според оценка на Ukraine War Analytics^[20].

🇰🇵 Външни подпори – Пхенян и Техеран

Твърдението, че Русия води войната „сама“, също не издържа на проверка. Към началото на 2026 г. около 11 000 военнослужещи от Корейската народна армия, 10 000 пехотинци и около 1 000 инженерни сили, са разгърнати в Курска област, където действат под руско командване и използват собствена артилерия и реактивни системи за залпов огън^[9]. Военното разузнаване на Южна Корея оцени общия обем на доставените от КНДР артилерийски снаряди на над 12 милиона към средата на 2025 г.^[21], а по данни на Reuters през 2024–2025 г. Пхенян осигури до 100% от снарядите, изстрелвани по някои участъци на фронта^[10]. Отделно Иран е доставил хиляди дронове от типа Шахед-131/136, балистични ракети Fath-360 и технологии, прехвърлени в Алабуга^[7].

🗺️ Но резултатът на земята остава скромен

В центъра на аналитичния парадокс стои именно съотношението между мобилизирания ресурс и постигнатите резултати. По данни на ISW, обобщени от Russia Matters (април 2026 г.), в периода април 2025 – април 2026 г. Русия е превзела около 4913 кв.км. или 0,8% от територията на Украйна^[8]. Общата територия под контрола на руската армия, включително Крим и частите от Донбас, заети преди февруари 2022 г., е 118 567 кв.км. или около 19% от Украйна, като от ноември 2022 г. до момента чистият прираст е едва около 1,3%^[8]. През март 2026 г. е отчетен и рядък, но фиксиран от ISW случай, в който руските сили губят 31 кв.км. за месец, преди да си върнат инициативата през последната седмица на март^[8] – показател за достигнат оперативен таван при сегашните ресурси.

Ключовата особеност в тези данни: Русия не е превзела нито една регионална столица (областен център с над 100 000 жители) извън тези, които контролира от 2014 г., и не е взела под контрол нито една от съхранените индустриални агломерации на Украйна – Харков, Запорожие, Днипро, Херсон. Най-голямото превзето населено място през последните 18 месеца остава Бахмут (около 70 000 жители преди войната), последвано от Покровск, Угледар, Курахово, Торецк и Авдеевка^[8]. Това са относително малки градове, с огромна цена – руските загуби за превземането на Авдеевка например се оценяват на над 16 000 убити и тежко ранени само в един участък.

🧭 Оперативна интерпретация

Изложената до момента фактология води към недвусмислен извод: Русия вече се намира в тотална война срещу Украйна. „Нормалният“ живот на руското общество се поддържа по изкуствен път: със селективна мобилизация, огромни бонуси за сключване на договор, безпрецедентна цензура и информационен контрол и икономическо преструктуриране, финансирано от натрупания суверенен фонд и високите цени на изнесените суровини. Единствената неизползвана ескалационна стъпка, освен ядрения арсенал, е всеобщата мобилизация, която носи изключително висок политически риск и икономически би унищожила остатъка от гражданския сектор^[12].

Това носи и отчетлива оперативна последица. Изчерпаният човешки и производствен ресурс днес означава, че ако бойните действия спрат, Русия ще има поне една година относително високо производство, без заместващо потребление от фронта. Оценки на френския анализатор Клемент Молен от този месец^[14] и на британския RUSI сочат, че при спиране на огъня за 12 месеца Москва би могла да натрупа резерв от около 100 000 стратегически дрона, 8 милиона артилерийски снаряда и милиони FPV системи – количество, което надвишава многократно това, което е налично в запасите на повечето европейски армии. Именно тази проекция, а не текущата кампания в Донецка област, обяснява защо военните щабове в Полша и Прибалтика отказват да приемат, че настоящата ангажираност на Русия е ограничена.

---

🔍 Източници

1. A Budget for a Fifth Year of War: Military Spending in Russia's Budget for 2026 (SIPRI)
2. Russia's 2026 Budget: Built for War, Not Peace (UkraineWorld)
3. Has the Russian defense budget reached its sustainability threshold by 2026? (Meta-Defense)
4. Putin signs decree to increase army to 2.3 million personnel (RBC-Ukraine)
5. Russia can produce up to 2,700 Shahed-type drones per month (Kyiv Independent)
6. Monthly Analysis of Russian Shahed 136 Deployment Against Ukraine (ISIS)
7. Drone Saturation: Russia's Shahed Campaign (CSIS)
8. The Russia-Ukraine War Report Card, April 8, 2026 (Russia Matters / ISW)
9. Nearly 11,000 North Korean troops stationed in Russia's Kursk Oblast at start of 2026 (Kyiv Independent)
10. North Korea Supplying Up to 100% of Russian Artillery Shells Used in Ukraine (Moscow Times / Reuters)
11. Russian recruitment fell by 20% in Q1/2026 (Janis Kluge, Russianomics)
12. Does Russia Have Enough Soldiers to Keep Waging War Against Ukraine? (Carnegie Endowment)
13. Heavy Losses Make Russia Unlikely to Launch Major New Offensive – Bloomberg (Moscow Times)
14. Clément Molin on X – base thesis
15. Comparing the Size and Capabilities of the Russian and Ukrainian Militaries (Council on Foreign Relations)
16. A budget without a future: How the Russian economy stays afloat (New Eurasian Strategies Centre)
17. The Crisis of Effective Contracts (Re:Russia)
18. As Russian losses in Ukraine mount, the Kremlin strains to avoid full mobilization (Kyiv Independent)
19. Russia targets 1,000 daily drones on Ukraine by end of 2026 (NV / Zelensky statement)
20. Russia Missile Production 2026: Capacity, Rates, and Sustainability (Ukraine War Analytics)
21. North Korea Supplied Russia with More Than 12 Million Artillery Shells – S. Korean Intel (Kyiv Post)

Путин поиска обяснение за срива на руската икономика, докато Кремъл продава злато за първи път от четвърт век.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.

Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.

Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.

„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.

Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.

За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.

Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.

Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола

Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.

Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.

В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".

Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.

Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.

На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.

Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.

Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.

Украински агрохъб в Африка и пробив в Китай: Новата стратегия на Киев за глобална продоволствена сигурност

🇺🇦🌾🇬🇭 Украйна стартира своя първи селскостопански хъб в Африка, откривайки център за преработка и дистрибуция на хранителни продукти в Гана като част от инициативата „Храна от Украйна“.

Украинският вицепремиер Юлия Свириденко обяви новината в публикация на Telegram по-рано днес, в която заяви, че въпреки продължаващата война, Украйна продължава да играе централна роля в продоволствената сигурност в глобален мащаб, докато в същото време преминава към нов модел на сътрудничество.

Според Свириденко хъбът е създаден от украинския агробизнес в партньорство с правителството на Гана, в изпълнение на договорки, постигнати по време на конференцията „Храна от Украйна“ през ноември 2025 г.

„Това е нов формат на нашето присъствие в света, при който хуманитарната подкрепа идва заедно с развитие на партньорства и местната икономика“, каза тя.

Обектът ще съчетава селскостопански продукти от Украйна с местно произведени стоки за оформяне на хранителни пакети за дистрибуция. Следващата фаза ще се фокусира върху разширяване на операциите по преработка, опаковане и порциониране директно в Гана.

Първите хранителни пакети включват местен ориз и макаронени изделия, произведени в Гана с украинско брашно. При откриването на обекта бяха раздадени 4000 хранителни пратки на уязвими групи, сред които вдовици в Гана.

Украинските власти гледат на страната като на един от ключовите си партньори в Западна Африка в усилията за разширяване на хуманитарните програми и укрепване на търговските връзки в региона.

„Готови сме да споделим нашия опит, технологии и практика за повишаване на добивите, за да укрепим заедно глобалната продоволствена сигурност“, каза Свириденко.

Стартирането на агрохъба в Гана се случва в момент, когато Украйна продължава да разширява глобалния си отпечатък извън традиционните пазари. По-рано този месец Украйна отвори китайския пазар за износ на пшенично брашно след подписване на двустранен протокол за санитарни и фитосанитарни стандарти.

Споразумението, обявено на 6 април от Серхий Ткачук, ръководител на Държавната служба на Украйна по въпросите на безопасността на храните и защитата на потребителите, определя подробни изисквания за контрол на качеството и безопасността на всеки етап – от отглеждането на пшеницата до доставката на преработеното брашно.

Подписан съвместно с китайския посланик в Украйна Ма Шънкун, протоколът беше предшестван от цялостна оценка на регулаторните системи на Украйна от страна на китайските власти, която потвърди доверието в безопасността и качеството на нейните селскостопански продукти.

„Протоколът установи ясни и прозрачни изисквания за всички етапи на производство и износ – от отглеждане на пшеницата до доставка на готовата продукция на китайския пазар. Това включва осигуряване на цялостна проследимост, спазване на санитарните и фитосанитарните норми и постоянен държавен надзор“, отбеляза Ткачук.

Всичко това идва на фона на променящата се динамика на световния пазар на зърно. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 3 април, че Египет е решил да спре приема на зърното, откраднато от Русия от окупираните територии. Той отбеляза още, че Египет е готов да даде своя принос за усилията, насочени към постигане на достоен мир, както и че двете страни са постингали съгласие да поддържат контакт чрез своите външни министри.