Китай е удвоил цените на стоки за руската отбранителна индустрия.

🇨🇳💰🇷🇺 Китай е удвоил цените на стоки с експортен контрол, доставяни за руската отбранителна индустрия от 2021 г. насам, възползвайки се от нейната зависимост от китайски компоненти и технологии по време на войната, съобщи The Moscow Times.

Китайските износители са вдигнали значително цените на стоките с двойна употреба, използвани за производство на оръжия. Това беше потвърдено и от проучване на финландския институт BOFIT, което показа, че средната цена на тези стоки е скочила с 87% в периода 2021–2024 г. Цената на същите стоки за останалия свят се е вдигнала с едва 9%.

Високопоставен западен служител коментира, че скокът на цените е сериозно косвено ограничение върху руския военен капацитет: „Ако вдигнеш цената на една стока с 80%, практически намаляваш наполовина това, което те могат реално да си купят.“

Някои западни правителства разглеждат огромните надценки на Китай като допълнителен натиск над руската военна икономика, наред с усилията да се прекъсне достъпът на отбранителния сектор до критичен внос.

Въпреки публичната реторика за „стратегическо партньорство“, източникът заяви, че Китай и Индия действат предимно в свой интерес, което показва, че Москва няма истински съюзници.

„Китай не се държи като съюзник. Понякога ни разочарова и спира плащанията, понякога се възползва, понякога си е чист грабеж – нищо съюзническо няма в това“, заяви източникът.

Търговските данни илюстрират нагледно мащабите на руската уязвимост. Двустранният стокообмен между Китай и Русия достигна рекордните 254 млрд долара през 2024 г. спрямо 146,9 млрд долара за 2021 г. Голяма част от този ръст се дължи именно на по-високите цени, а не на увеличени обеми.

Вносът на китайски сачмени лагери, ключов елемент за промишлеността и военните нужди, се увеличава със 76% в доларово изражение за същия период, а физическият обем спада с 13%. Това показва ясно, че търговските стойности се надуват предимно от по-високите цени, а не от по-големите количества.

BOFIT обобщава, че санкциите „ограничават технологичните възможности на Русия и правят вноса на критични стоки по-скъп“, а Китай осигурява огромна част от руските приходи от износ на енергия, както и на вноса технологични продукти, жизненоважни за въоръжените ѝ сили.

Според втори източник, близък до руските власти, военно-промишленият комплекс на страната просто не може да функционира без китайски доставки на електроника и компоненти: „Без тях нямаше да успеем да произведем нито една ракета, а какво остава за дронове, и цялата икономика отдавна щеше да се е сринала. Ако те искаха, войната щеше да е приключила още преди много време.“

По-ранни публикации сочат, че Китай се е превърнал в основен чуждестранен доставчик на редки метали (галий, германий и антимон) за фирми, свързани с руската отбрана, след като е изместил западните износители, осигурявайки материали за руското производство на боеприпаси, дронове, ракети и дори компоненти за ядрени оръжия.

Руският суров петрол „Уралс“ с най-ниска цена от поне две години насам.

🇷🇺🛢️ Руският суров петрол от марката „Уралс“ се продава на рафинерии в Индия на най-ниската цена от поне две години насам, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Новите американски санкции срещу водещите петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ са сложили край на изгодната сделка за индийските НПЗ, отбелязва агенцията.

Отстъпката за „Уралс“ спрямо референтния сорт „Брент“ с включени разходи за доставка достигна 7 долара за барел при партидите, които се товарят декември и ще пристигнат януари. Преди да бъдат въведени последните санкции тя беше около 3 долара за барел.

Според Bloomberg повечето индийски рафинерии се въздържат от поръчки на руски петрол с доставка след влизане в сила на санкциите и преминаха към доставчици от Близкия изток. На фона на поевтиняването обаче някои НПЗ в Индия отново проявяват интерес към руската суровина, но само от търговци, които не са в санкционните списъци. Все пак едва една пета от предлаганите сега партиди идват от компании, които не са засегнати от ограниченията.

Според изчисления на Reuters, публикувани на 24 ноември, приходите на руския бюджет от петрол и газ през ноември може да се свият с около 35% спрямо същия месец на миналата година – близо 520 милиарда рубли (6,59 милиарда долара), главно заради по-ниските цени на петрола и укрепването на рублата.

Chevron обмисля покупка на чуждестранни активи на „Лукойл“.

🇺🇸 Chevron, една от водещите американски петролни компании, проучва варианта да придобие задгранични активи на руския енергиен гигант „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източници.

Това развитие идва на фона на скорошно разрешение от Министерството на финансите на САЩ, позволяващо на потенциални купувачи да започнат преговори с руската компания за продажба на нейните международни операции.

„Лукойл“, която от октомври е обект на сурови американски санкции, има глобално портфолио на ориентировъчна стойност от 20 милиарда долара. Chevron се интересува предимно от активи, които съвпадат със наличните ѝ стратегически приоритети, а не от цялото портфолио. Компанията заяви, че спазва стриктно действащото законодателство, но отказа коментар по търговски въпроси.

Другите заинтересовани страни включват швейцарския инвестиционен фонд Carlyle и няколко други глобални играчи. Търговската къща Gunvor на руския бизнесмен Генадий Тимченко подаде оферта, която по-късно оттегли след критики по адрес на връзките ѝ с Кремъл.

Задграничните активи на руската компания включват три рафинерии в Европа, дялове в находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак, Мексико, Гана, Египет и Нигерия, както и мрежа от бензиностанции в Европа, Азия и Съединениет щати. Лукойл притежава 13,5% от находището Карачаганак и 5% от Тенгиз, разположени в Казахстан – ключови източници за Каспийски тръбопроводен консорциум с над 1,6 милиона барела петрол дневно.

🔙 Frontline Monitor припомня: Миналата седмица цената на основния сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си точка от над две години и половина насам, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Основният сорт руски петрол падна до най-ниската си цена от над две години и половина.

🇷🇺🛢️ Основният сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си цена от две години и половина насам миналата седмица, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Миналия четвъртък цената на „Уралс“ от пристанище Новоросийск на Черно море достигна 36,61 долара за барел, отбелязвайки най-ниската стойност от март 2023 г. Тази тенденция се наблюдава и в Балтийско море, сочат данни на Argus Media. В петък цените леко се повишиха.

Спадът на цените ще окаже натиск върху финансовите резултати на руските петролни компании и ще намали приходите от данъци, постъпващи в хазната на Кремъл, с които той финансира войната си срещу Украйна. Приходите от петрол и газ съставляват около четвърт от държавния бюджет на Русия.

Търсенето на руски доставки на петрол на международните пазари спадна след като на 22 октомври администрацията на Тръмп включи „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния си списък, за да окаже засилен натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна.

Крайната дата за спиране на сделките с двете енергийни гиганти е 21 ноември, но някои рафинерии в Китай, Индия и Турция вече спряха покупките на руски петрол и търсят алтернативни доставки.

След обявяването на санкциите „Уралс“ започна да се търгува на значителни отстъпки в сравнение с международните бенчмаркове.

Данни на Argus сочат, че към края на миналата седмица отстъпките на „Уралс“ от двата региона достигнаха средно 23,52 долара за барел спрямо Брент, което е най-голямото разминаване от юни 2023 г. Това показва, че купувачите се притесняват да работят с руски барели. САЩ предупредиха за възможни вторични санкции срещу тези, които го направят.

Дори когато барелите стигнат до Китай и Индия, Уралс става с няколко долара по-евтин от Брент, като тази стойност не включва разходите за доставка, показват данните на Argus.

Руските компании навлизат в режим на оцеляване, според украинското разузнаване.

🇷🇺 Руският бизнес все по-често се сблъсква с тежки финансови затруднения, а много компании преминават в режим на оцеляване, се посочва в оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), публикувана по-рано днес.

Според анализа на СЗРУ за третото тримесечие на годината основните проблеми за руските фирми са забавени плащания от партньори, намаляващо търсене и липса на оборотни средства.

Близо 39% от предприятията се оплакват от забавени плащания – ръст от 25% спрямо преди година. Търсенето на стоки и услуги е спаднало за 34% от бизнеса, докато 32% се сблъскват с недостиг на ликвидност.

Украинското разузнаване отбелязва и увеличение на логистичните проблеми – 15% от компаниите съобщават за прекъсвания, в сравнение с 10% по-рано през годината. В отговор 68% от фирмите са започнали да съкращават разходите, предимно административни (80%) и за услуги (37%). Още 15% са спрели инвестиционните програми и отложили плановете за разширяване.

Анкетираните ръководители на бизнеси описват цялостната икономическа обстановка като „трудна и несигурна“. Дори очакваното намаляване на основната лихва в страната през следващата година не вдъхва увереност. Вместо да се фокусират върху растеж, повечето компании дават приоритет на базови операции и финансова стабилност.

Експерти отбелязват, че скокът на неплатените фактури от 25% до близо 39% илюстрира дълбоката рецесия в руския корпоративен сектор. Ако тенденцията продължи, тя може да прерасне в системна икономическа криза, което подчертава кумулативния ефект от санкциите, недостига на капитал и спадащото вътрешно потребление.

По-рано Александър Харичев, висш служител в администрацията на руския президент, предупреди, че страната е застрашена от потенциална гражданска война, разпад на елитите и обществен колапс заради нарастващото вътрешно напрежение.

В статия, публикувана от РАНХиГС, той посочи демографския упадък, дехуманизацията и загубата на доверие в управлението като ключови заплахи, а същевременно защити войната срещу Украйна като начин за запазване на руския суверенитет.

Хавиер Милей спечели убедителна победа на междинните избори в Аржентина.

🇦🇷🗳️ Аржентинският президент Хавиер Милей, известен с бюджетните си съкращения, постигна решителна победа на междинните избори, давайки нов тласък на подкрепяната от САЩ програма на десни реформи.

Неговата политическа партия „Ла Либертад Аванза“ (LLA) успя да преодолее серия от неуспехи и спечели 40,84% от гласовете за членове на Камарата на депутатите и Сената, според официалните резултати, базирани на 90% от преброените гласове.

Ляво-центристкото перонистко движение, което отбеляза успех на изборите в провинция Буенос Айрес миналия месец, остана на второ място с 31,64%, сочат частични резултати. Това класиране укрепва позициите на Милей в момент, когато той продължава своята кампания за намаляване на държавния апарат и дерегулация на икономиката.

„Бог да благослови Аржентина“, написа говорителят на президента Мануел Адорни в X.

Изборите бяха първият национален тест за подкрепата към Милей, откакто преди две години той встъпи в длъжност с обещание да съживи изстрадалата икономика на страната чрез поредица от болезнени реформи. На вчерашните избори бяха заложени половината от местата в Камарата на депутатите и една трета от местата в Сената.

В навечерието на изборите националната валута песо претърпя тежък спад, което принуди Милей да поиска финансова помощ от своя близък съюзник, американския президент Доналд Тръмп. Той му обеща безпрецедентен пакет от помощи на стойност 40 милиарда долара, но подчерта, че няма да бъде щедър, ако изборите в неделя не се развият в полза на Милей.

Преди изборите някои поддръжници на Милей изразиха разочарование от неговото ръководство, особено заради корупционни скандали с участието на хора от близкия му кръг. Въпреки това те остават против перонисткото движение, което е начело на Аржентина в по-голямата част от следвоенната история, но е широко обвинявано в корупция и лошо управление.

55-годишният Милей, бивш телевизионен коментатор, съкрати десетки хиляди работни места в държавните органи, замрази публичните средства за инфраструктурни проекти, намали разходите за здравеопазване, образование и пенсии и предприе мащабна дерегулация, откакто пое поста през декември 2023 г.

Реформите му първоначално влошиха бедността за милиони аржентинци, но въпреки това успяха да смъкнат инфлацията с цели две трети, облекчение за мнозина, макар и за сметка на забавени икономически растеж, потребление и производство.

Инвеститори започнаха да се оттеглят от аржентинското песо миналия месец, след като партията на президента претърпя тежко поражение на изборите в ключовата провинция Буенос Айрес. Но Тръмп се намеси, за да подкрепи най-близкия си съюзник в Латинска Америка, което му осигури вчерашната победа.

Ирак започва преговори със Сирия за рехабилитация на нефтопровода Киркук–Банияс

🇮🇶🤝🇸🇾 Ирак започна преговори с правителството на Сирия за възраждане на отдавна неактивния нефтопровод Киркук–Банияс, стратегически коридор, който в миналото е свързвал северните петролни полета на Ирак с крайбрежието на Средиземно море в Сирия.

Иракският заместник-министър на петрола Басем Мохамед Худайр обяви началото на официални разговори с Дамаск за възраждане на тръбопровода, като в същото време се водят консултации с американския енергиен гигант ExxonMobil за множество проекти за развитие на петролния сектор, които включват инвестиции в производствени полета, възстановяване на инфраструктура и модернизация на системи за износ и съхранение на петрол, според изявления, цитирани от държавната новинарска агенция (INA).

Петролопроводът Киркук–Банияс, построен през 1952 г., се простира на близо 800 км и разполага с капацитет за износ от 300 000 барела дневно. Той е сред най-старите експортни маршрути в Близкия изток, но е неактивен от десетилетия заради войни и политически сътресения. Възстановяването му сега е разглеждано като стратегическа стъпка, която може да осигури на Ирак допълнителен излаз към Средиземно море, а за Сирия – жизненоважна възможност за укрепване на крехката икономика чрез приходи от транзит.

Худайр отбеляза, че преговорите с Дамаск вървят паралелно с по-широките планове на Ирак за рехабилитация на вътрешната мрежа от тръбопроводи в северните и южните части на страната, както и за реконструкция на складовете за суров петрол.

Тези преговори следват среща на високо ниво между иракския заместник-министър-председател по енергетиката и министър на петрола Хаян Абдул Гани и неговия сирийски колега Мохамед Башир, проведена в Багдад на 12 август. По време на срещата двете страни обсъдиха създаване на съвместен технически комитет, който да оцени състоянието на съвместния тръбопровод и да проучи варианти за включване на международен консултант, който да определи дали подлежи на ремонт или изисква пълна подмяна.

Иракският министър подчерта значението на диверсификацията на експортните маршрути и посочи, че Банияс ще бъде алтернативна опция, която ще допълни тръбопровода Ирак–Турция до Джейхан и линията Киркук–Триполи към Ливан.

Преговорите със Сирия идват на фона на исторически пробив в експортните маршрути на Ирак от север. В събота в 6:50 ч. сутринта износът на суров петрол от Иракски Кюрдистан беше възобновен официално след прекъсване, продължило повече от две години и половина. Доставките на петрол от станция Пешкабур отново потекоха към турското пристанище Джейхан по силата на тристранно споразумение между Министерство на природните ресурси на Кюрдското регионално правителство, Федералното министерство на петрола на Ирак и международни петролни компании.

В рамките на споразумението ще бъдат изнасяни 190 000 барела суров петрол дневно, докато 50 000 барела ще останат за вътрешно потребление. Всички експортни количества вече се прехвърлят към държавната компания за маркетинг на петрол SOMO, управляваща продажбите на международните пазари.

Отварянето на клапите в Пешкабур възстанови ключовата енергийна връзка на Иракски Кюрдистан със Средиземно море. Процесът е наблюдаван съвместно от представители на Ербил и Багдад, като суровият петрол от всичките осем полета в региона се консолидира в петролната станция Хурмала, преди да бъде изпомпван към Пешкабур и нататък към Джейхан.

Хошманд Садик от Kurdistan24 посочва, че SOMO вече е подписала договор с водеща швейцарска търговска компания за маркетинг на кюрдския петрол. От Джейхан част от обемите ще се насочат към европейските пазари, а други ще бъдат изпратени към Северна Америка и други дестинации.

Докато Багдад придвижва напред разговорите с Дамаск за възстановяване на тръбопровода Киркук–Банияс, този ход подчертава стремежа му към диверсификация на своята карта за износ на енергия в момент, когато сътрудничеството с Иракски Кюрдистан възстанови жизненоважния поток към световните пазари. За Ирак, Сирия и Близкия изток като цяло резултатът от тези преговори може да отбележи нова ключова глава в пренареждането на геополитиката на петрола след десетилетия на конфликти и прекъсвания.

ЕС подготвя нов 19-и пакет санкции срещу Русия

🇪🇺🤝🇺🇦 Европейският съюз няма никакво намерение да отменя или смекчава наложените срещу Русия санкции, като в същото време подготвя нов 19-и пореден пакет, който може да бъде приет още през септември 2025 г.

Това заяви днес заместник-главният говорител на Европейската комисия Ариана Подеста, цитиран от „Европейска правда“.

„Нека бъда напълно ясна, Европа ще продължи да оказва натиск върху Русия. Вече сме приели 18 пакета санкции и работим по 19-ия“, отбеляза тя, изразявайки надежда, че ЕС ще успее да одобри новия пакет още следващия месец, т.е. през септември.

„Знаем, че санкциите работят, и ще продължим да поддържаме натиска върху Русия. Всичко друго са чисти спекулации. Реалността е, че Европа запазва пълния санкционен натиск“, подчерта тя.

Двама европейски служители и дипломати от четири държави, работещи в Брюксел и запознати с процеса по въвеждане и изпълнение на санкциите на ЕС срещу Русия, заявиха пред украинското издание, че в момента не се водят никакви дискусии за отслабване или премахване на санкциите, дори на чисто техническо ниво.

„Този въпрос не е на дневен ред. Напротив, работим по засилване на натиска върху Русия и нейната икономика, за да се ограничи способността ѝ да води война срещу Украйна. Обсъжда се новият 19-и пакет санкции“, потвърди един от източниците.

По-рано западни медии спекулираха с темата, че съюзниците на Украйна уж разглеждат вариант за смекчаване на санкциите срещу Русия в случай на примирие.

В САЩ също коментират, че Доналд Тръмп може да използва темата за санкциите в предстоящата си среща с Владимир Путин: те „могат да бъдат засилени, смекчени или да имат определени срокове на действие“.

Тръмп и Путин ще се срещнат утре в Анкоридж, Аляска.

Висш руски служител пътува през Европа въпреки санкциите

Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията на Русия, и руският президент Владимир Путин присъстват на срещата в Москва на 30 юни 2017 г.
📸 Снимка: Mikhail Svetlov/Getty Images

🇷🇺⚔️🇪🇺 Валентина Матвиенко, близък съюзник на руския президент Владимир Путин и един от най-висшите руски държавни служители, пътува до Швейцария миналата седмица, като е преминала в европейското въздушно пространство, въпреки че е под международни санкции заради ролята си за пълномащабната агресия срещу Украйна, съобщи Bloomberg на 30 юли.

Матвиенко, която е председател на горната камара на Държавната дума и трета в политическата йерархия на Кремъл, води руска държавна делегация на Шестата световна конференция на председателите на парламенти, организирани от Интерпарламентарния съюз в сътрудничество с ООН и проведени в Женева.

76-годишната Матвиенко, санкционирана от ЕС, САЩ, Великобритания и Швейцария, наблюдаваше парламентарните гласувания в Русия, одобряващи както разполагането на войски в Украйна, така и незаконното анексиране на четири частично окупирани украински региона.

Въпреки забраната на ЕС за влизане във въздушното пространство, руският правителствен самолет прелетя над Турция и Средиземно море, преди да влезе във въздушното пространство на Италия по пътя си към Женева на 28 юли. Тя се върна обратно в Москва два дни по-късно, преминавайки през въздушното пространство на Франция и Италия, според данни от онлайн платформа за проследяване на въздушния трафик.

Източници в Рим отбелязват, че Италия е одобрила полета по искане на швейцарското правителство и се е консултирала с френските власти предварително. Швейцарското външно министерство отказа да обсъжда конкретния случая на Матвиенко, но посочи, че могат да бъдат направени изключения за санкционирани лица, които посещават международни конференции. Въпреки че швейцарското небе е затворено за руски самолети, изключения могат да бъдат допуснат допускат за „хуманитарни, медицински или дипломатически цели“, каза говорител.

В изказването си на конференцията Матвиенко повтори лъжливите си твърдения за Украйна, която по думите ѝ след 2014 г. се управлява от „нацисти“, и представи инвазията на Русия като оправдана съпротива срещу „режима в Киев“. Освен това тя насърчи присъстващите да посетят окупираните украински територии, за да „противодействат на информационната война срещу Русия“.

Европейската комисия заяви, че не е издавала освобождаване от отговорност за Матвиенко или неин полет. Въпреки това държавите членки на ЕС имат право да одобряват изключения на индивидуална основа по причини, включващи хуманитарни нужди, участие в правителствени срещи и усилия, които подкрепят суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Междупарламентарният съюз потвърди, че и руските, и украинските делегации са били поканени, „за да осигурят пространство за възможен диалог“.

Външното министерство на Украйна осъди появата на Матвиенко на събитието „Мястото й е на подсъдимата скамейка, а не на международни конференции, заяви говорителят Хеорхий Тихий“.

Тръмп: 10% мито за страните, подкрепящи "антиамериканските политики" на БРИКС.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че страните, които се включат към „антиамериканските политики“ на БРИКС, ще бъдат таксувани с допълнително 10% мито.

„Всяка страна, която се присъединява към антиамериканските политики на БРИКС, ще бъде таксувана с ДОПЪЛНИТЕЛНО 10% мито. Няма да има изключения от тази политика. Благодаря ви за вниманието по този въпрос!“ написа Тръмп в публикация на профила си в Truth Social.

Тръмп не уточни и не разви по-подробно препратката към „антиамериканските политики“ в своята публикация.

Първоначалната група БРИКС събра лидерите на Бразилия, Русия, Индия и Китай в първата среща на върха през 2009 г. По-късно към блока се включиха Южна Африка, а миналата година като членове бяха добавени Египет, Етиопия, Индонезия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ.

Мерц подкрепя включване на "Северен поток" в санкциите на ЕС.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Германският канцлер Фридрих Мерц подкрепя твърдо предложението за включване на газопроводите "Северен поток" в списъка със санкции на ЕС, с цел да бъде предотвратен всеки опит на Русия или САЩ да възобновят газовите доставки по тях.

По-рано тази седмица правителството на Мерц заяви, че подкрепя включването на газопровода в следващия пакет санкции срещу Москва заради войната ѝ срещу Украйна. Според три официални лица, канцлерът има за цел да потуши вътрешни дебати относно евентуално повторно активиране на газовите връзки.

Както съобщава Financial Times, още през март са се появили информации, че свързани с Кремъл руски и американски бизнесмени обмислят възстановяване дейността на тръбопроводите, което е провокирало Мерц да започне консултации с представители в Берлин и Брюксел. Включването на Северен поток в санкциите премахва потенциален политически проблем за канцлера, според един от източниците.

Този ход се разглежда и като начин да се европеизира съдбата на проекта, избягвайки ситуация, в която Берлин би бил под натиск както от Москва, така и от Вашингтон. Макар Германия да няма контрол над тръбопроводите, три от които бяха повредени при експлозии през 2022 г., тя трябва да издаде сертификат за всяко потенциално възстановяване на дейността им.

Очакваните санкции ще засегнат базираната в Швейцария компания Nord Stream 2 AG, собственик на тръбопроводите, както и всички други компании, без значение руски или не, които са нужни за тяхната поддръжка и рестартиране.

Миналата седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен спомена Северен поток като част от новия пакет санкции, който се подготвя. Преди това тя се е консултирала Мерц по темата, а той е изразил своята подкрепа.

Обсъжданията с държавите членки трябва да започнат още този уикенд, като за приемането на мерките е необходимо единодушие.

Северен поток, замислен от бившия канцлер Герхард Шрьодер, близък до Путин и по-късно нает от Газпром, бе символ на дълбоките икономически връзки между Германия и Русия. Още преди пълномащабната инвазия в Украйна, той бе източник на напрежение по оста Берлин–Вашингтон, а администрацията на Доналд Тръмп настояваше Берлин да намали енергийната си зависимост от Москва.

Съществуват данни, че Матиас Варниг, бивш агент на Щази и близък до Путин, е водил преговори с подкрепа на американски инвеститори за рестарт на тръбопроводите, разчитайки на желанието на Тръмп за икономическо сближаване с Москва.

„Канцлерът подкрепя активно санкции срещу Северен поток 2. Една от целите на санкциите е да бъдат отрязани приходите на Русия, с които тя финансира агресивната си война срещу Украйна. Това включва и приходите от износ на изкопаеми горива“, потвърди правителствен говорител.

Изказванията на Тръмп от 4 май, че САЩ се нуждаят отчаяно от Гренландия, разпалиха отново дебата в Германия относно Северен поток и руските енергийни доставки, които осигуряваха над половината от вносния газ на страната преди 2022 г.

Проучване на Forsa показва, че 49% от жителите на Мекленбург-Предна Померания (където се намира терминалът на тръбопровода) са за възобновяване на руските доставки на природен газ. Алтернатива за Германия също призова за това, позовавайки се на високи цени и икономическа стагнация.

Тази позиция споделят и някои политици от управляващия Християндемократически съюз на Мерц и коалиционните му партньори от Социалдемократическата партия. Зелената опозиция обвини остатъците от московската връзка в германския елит.

През март премиерът на Саксония Михаел Кречмер (ХДС) заяви, че поддържането на санкции срещу Москва е напълно остаряло, а депутатът от ХДС Томас Барейс приветства деловата мисъл на американските ни приятели в LinkedIn.

Премиерът на Бранденбург Дитмар Войдке (ГСДП) призова за нормализиране на търговските отношения с Русия след мирно споразумение.

Гренландия разреши добива на стратегическа суровина за алуминий от датско-френски консорциум

🇬🇱🤝🇫🇷 Гренландия издаде разрешение на датско-френския консорциум за добив на анортозит – скала, ключова за производството на алуминий. Проектът ще бъде управляван от Greenland Anorthosite Mining (GAM) и иска да се наложи като устойчива алтернатива на боксита, който е широко използван в отбранителната, авиационната и автомобилна индустрия.

GAM, подкрепена от френската компания Jean Boulle Group и инвестиционни фондове от Дания и Гренландия, получи разрешително за период от три десетилетия, съобщи Reuters.

Йеспер Вилинг Зойтен, доцент в Университета в Олборг, заяви пред Newsweek, че интересът на Тръмп към ресурсите на Гренландия вероятно е насочен по-скоро към осигуряване на дългосрочни инвестиционни обекти, което е трудно постижимо при действащото гренландско законодателство.

Гренландия привлече международно внимание, след като президентът Тръмп изрази интерес да придобие арктическия остров и самоуправляваща се провинция на Кралство Дания, богат на минерали, петрол и природен газ.

Министърът на минералните ресурси на Гренландия Наая Натаниелсен посочи, че американският интерес не е довел до никакви инвестиции и че това споразумение доказва, че бизнес диалогът с европейски партньори напредва по-бързо.

Greenland Anorthosite Mining (GAM) получи разрешение да добива анортозит, бяла скала, съставена от алуминий, микросилициев диоксид и калций. Компанията планира да изнася раздробен анортозит от западната част на Гренландия за нуждите на индустрията за фибростъкло.

При обявяването на 30-годишното разрешение, министър Натаниелсен заяви, че целта е проектът да се развие до климатично по-устойчива алтернатива на боксита при производството на алуминий за самолети, превозни средства и отбранителни продукти.

Тя посочи, че частни американски бизнес делегации са посетили острова по-рано през годината, но въпреки реториката от страна на президента Тръмп, на този етап не е започван официален диалог с новата администрация в Белия дом, нито се отбелязва ръст на интереса към директни инвестиции. Сътрудничеството както с ЕС, така и с Дания напредва по-гладко, добави тя.

Йеспер Вилинг Зойтен обясни, че интересът на Тръмп към ресурсите на острова вероятно е насочен към дългосрочното осигуряване на минерали, но не и за незабавното развитие на мини. Според него гренландското законодателство затруднява подобен подход, тъй като минните лицензи са временни и изискват скъпо струващи дейности на място за да се поддържат.

Ако територията на Гренландия се регулираше според американското законодателство, всички инвеститори просто биха могли да купят земята с подземните права и да чакат ледът да се разтопи, разкри Зойтен. „Но тъй като земята в Гренландия принадлежи на държавата, ситуацията е съвсем различна.“

Президентът Доналд Тръмп на 4 май: „Нуждаем се от Гренландия и то много.“

Министър Наая Натаниелсен: „Посрещнахме редица инвеститори, но все още няма конкретен пример за американски капитал, вложен в гренландската икономика.“

Йеспер Вилинг Зойтен пред Newsweek: „Гренландия желае минни проекти, когато те не са изключително замърсяващи и не са в непосредствена близост до селища.“

GAM се подкрепя от френската инвестиционна група Jean Boulle Group и от държавни инвестиционни фондове в Гренландия и Дания. Според Зойтен, компанията ще трябва да търси инвеститори, за да започне строителството — етап, до който много други проекти така и не достигнаха.

Либия ще поднови замразени договори с Русия в петролния и газовия сектор.

🇱🇾🤝🇷🇺 Либия възнамерява да възобнови замразените договори с руски компании в петролния и газовия сектор, съобщи пред ТАСС представител на Президентския съвет на Либия, де факто държавния глава на страната.

„Виждаме обещаващи възможности за сътрудничество, особено в областта на възстановяването, сигурността и икономиката“, заяви официалният представител. Той подчерта, че в икономическата сфера „възобновяването на договори с руски компании в петролния и газовия сектор“ се разглежда като ключов приоритет.

По политическата линия представителят отбеляза, че Либия цени подкрепата на Руската федерация във външнополитическите форуми при защитата на единството и суверенитета на страната.

„Нееднократно сме призовавали, може би най-силно по време на срещата между двамата президенти в Санкт Петербург, за спешно подновяване на работата на съвместната комисия“, припомни той. Ал-Менфи се срещна с руския президент Владимир Путин по време на срещата на върха Русия–Африка в Санкт Петербург през юли 2023 г.

Присъствието на чуждестранни компании в Либия, включително руски фирми, значително намаля след 2011 г. поради нестабилност и продължаващи предизвикателства в енергийния сектор. Много договори бяха замразени през този период. През май 2024 г. либийският министър на инвестициите Елгайди Али Саиди Саад заяви по време на форума „Русия – Ислямският свят“ в Казан, че Либия е готова да сключи споразумение за изграждане на рафинерия на либийска територия с руската петролна компания „Татнефт“.

Разширяват проекта за китайско-пакистански икономически коридор (CPEC) към Афганистан.

🇨🇳🇵🇰🇦🇫 Тристранна среща между Пакистан, Афганистан и Китай в събота стигна съгласие по въпроси на регионалното пренареждане и разширяване на проекта за китайско-пакистански икономически коридор (CPEC) към Афганистан.

По стратегическа линия е постигнато и неформално съгласие за ограничаване на индийското влияние в Афганистан до дипломатически мисии, ако договореното бъде приложи ефективно, съобщават източници.

Решенията, взети по време на закрита среща на изпълняващия длъжността министър на външните работи Афганистан Амир Хан Мотаки, специалния пратеник на Китай Юе Сяоюн и специалния пратеник на Пакистан Мохамад Садик, бележат решителна стъпка към регионално.

Според източници талибаните негласно подкрепят позиция на властите в Исламабад за неутрално разследване на инцидента в Пахалгам от 22 април и възнамеряват да се дистанцират от индийския блок.

След поредица срещи, включващи двустранни разговори в петък вечер и събота, е взето решение талибаните да са домакини на шестия кръг от тристранните преговори на ниво външни министри между Китай и Пакистан в Кабул. Това ще са първите преговори на високо ниво, които ще бъдат проведени под ръководството на талибаните, добавят източниците.

Китай и Пакистан са дали зелена светлина за по-дълбоко политико-икономическо партньорство с Афганистан, а същевременно се стремят да изолират западно влияние в южна и централна Азия.

Китай ще подкрепи Ислямско емирство Афганистан политически и икономически, като ще се стреми да го свърже с останалите страни в региона чрез пътна инфраструктура.

В рамките на тристранните ангажименти специалният пратеник на Пакистан се присъедини към китайския си колега на среща с афганистанския министър на търговията Азизи.

Пратеникът определи разговорите като конструктивни и полезни за укрепване на търговското и икономическо сътрудничество. Трите страни са се договорили да надградят постигнатото по време на министерската тристранна среща през май 2023 г. в Исламабад, особено по отношение на разширяването на CPEC към Афганистан.

Пътуването на пакистанския специален пратеник е имало за цел да осигури подкрепа от съседните страни относно конфликта между Пакистан и Индия, свързаността в рамките на китайските инициативи и елиминирането на терористичната групировка ИД-Хорасан от афганистанска територия, добавят източниците.

В публикация в X (бивш Twitter) посланик Садик заяви, че първата тристранна среща Пакистан–Китай–Афганистан е осигурила възможност за сближаване на позиции по икономическо и отбранително сътрудничество, както и по въпросите на регионалната стабилност.

Международният валутен фонд започва работа с новата власт в Сирия.

🇸🇾💰 Международният валутен фонд (МВФ) планира да започна работа с новото правителство в Сирия, за окаже съдействие за повторната интеграция на страната в глобалната икономика. Това заяви в четвъртък председателят на МВФ Кристалина Георгиева, цитирайки проведена наскоро среща за бъдещето на опустошената от войната страна.

Георгиева посочи пред репортери, че управителят на централната банка на Сирия и министърът на финансите са присъствали на пролетните срещи на МВФ и Световната банка тази седмица за първи път от над 20 години.

„Нашето намерение е преди всичко да им помогнем да възстановят институциите си, за да могат да се включат в световната икономика“, каза тя.

Длъжностни лица от двете международни финансови институции проведоха срещи с представители на новото правителство, както и с други финансови министри и ключови заинтересовани страни, за да обсъдят възстановяването на страната в кулоарите на срещите във Вашингтон.

Посещението на високопоставената делегация на сирийското правителство във Вашингтон бележи първата визита сирийски длъжностни лица в Съединените щати след свалянето на бившия президент Башар ал-Асад в началото на декември 2024 г.

Голяма част от инфраструктурата на страната беше оставена да тъне в разруха от близо 14 години война, започнала с кървавото потушаване на народното недоволство от управлението на президента Башар ал-Асад, довело до широкомащабни протести и продемократични митинги в цяла Сирия, като част от по-широките вълнения в региона по време на Арабската пролет.

Воденото от ислямисти правителство, поело управлението на страната след свалянето на режима на Асад, се опитва да възстанови двустранните връзки на Сирия със страни от регионалната и световна сцена, с което да си спечели подкрепа за предстоящите усилия за следвоенно възстановяване.

Но строгите санкции на САЩ, наложени на Сирия в отговор на политиката, водена от авторитарния режим на династията Асад, продължават да са в сила. През януари Белият дом въведе шестмесечно изключение за някои от санкциите, за да насърчи хуманитарната помощ, но имаше ограничен ефект.

През февруари Ройтерс разкри, че усилията за привличане на чуждестранно финансиране, насочено към изплащане на заплати в публичния сектор, са били възпрепятствани от несигурността дали това се случва в нарушение на въведените санкции от страна на САЩ.

Администрацията на Тръмп наложи "реципрочни" мита върху почти всички държави.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви налагането на мита върху стокообмена с най-големите си партньори, обещавайки да започне най-голямата реорганизация на глобалните търговски отношения от Втората световна война насам.

Тръмп постави Европейския съюз в най-лошата категория търговски партньори на Америка в сряда, налагайки 20% мита върху целия внос от блока, поставяйки ни в група с икономически лидери, сред които Китай, Япония, Тайван и Южна Корея. Този ход ще създаде препятствия на САЩ, невиждани от периода на Голямата депресия през 30-те години на миналия век.

Лидерът на Белия дом посочи, че обявява извънредно положение, за да наложи 10% мито на вноса от всички страни. Освен това, той наложи допълнителни индивидуални мита на около 60 държави, които според него са най-големите търговски нарушители.

Представител на администрацията заяви, че 10% мита ще влезат в сила рано сутринта на 5 април, а допълнителните за най-лошите нарушители от 9 април.

„В продължение на десетилетия нашата страна е била плячкосвана, плячкосвана, изнасилвана и ограбвана от близки и далечни страни, както приятели, така и врагове“, заяви Тръмп в Розовата градина на Белия дом.

„Сега ще обвиним Европейския съюз. Те са много твърди. Много, много твърди търговци. Знаете ли, мислите за Европейския съюз, много приятелски. Те ни ограбват. Толкова е тъжно да се види. Толкова е жалко", заяви Тръмп.

„Ще ги таксуваме 20 процента“, заяви президентът на САЩ, оценявайки митата, наложени от ЕС на Америка на 39%, обявявайки намаляването им наполовина, за да достигнат до 20%, и описвайки ги като „любезни реципрочни” данъци.

Този ход идва като шамар в лицето на Европа, която направи опит да накара администрацията му да седне на масата за преговори. Върховният представител на ЕС по търговията Марош Шефчович на два пъти пътува до Вашингтон, за да се срещне с американските си колеги, но усилията му останаха без резултат.

Европейската комисия заяви по-рано, че ще отговори с единен удар на реципрочните мита на президента Доналд Тръмп и митата върху автомобилите, в допълнение към вече наложените ответни мерки срещу митата върху стоманата и алуминия.

Някои стоки няма да бъдат засегнати от новите тарифи, заяви Белият дом в своя информационен бюлетин, сред които стоманата и алуминия, които вече са обложени с 25% мито, и автомобилите, върху които също ще влезе в сила 25% мита. Освен това новите тарифи няма да включват медта, фармацевтичните продукти, полупроводниците, дървения материал, благородните метали и онези енергийни ресурси и минерали, които не се добиват в САЩ.

Тръмп е изправен пред ограничени опции за натиск срещу Русия.

📸 Снимка: Совкомфлот

🇺🇸⚔️🇷🇺 Американският президент Доналд Тръмп каза, че може да предприеме опустошителни мерки срещу руската икономика, с които да окаже натиск върху Москва да седне на масата за преговори с Украйна. Редица експерти обаче смятат, че Тръмп се е изправил пред ограничени опции за оказване на натиск срещу Русия.

На срещата между делегациите на Украйна и Съединените щати в Саудитска Арабия по-рано тази седмица екипът на Тръмп предложи 30-дневно прекратяване на огъня. Киев веднага изрази своето съгласие за примирието, но ангажиментът от страна на Русия остава несигурен.

На 13 март 2025 г. руският президент Владимир Путин каза, че се нуждае от гаранции, че Киев няма да получи оръжие по време на примирието. Освен това той посочи, че сделката трябва да включва условия, „необходими за постигане на дългосрочен мир и справяне с основните причини за войната“, които са унищожаването на суверенитета на Украйна. Твърденията му дойдоха веднага след като САЩ подновиха помощта си за Украйна след седмици на натиск по сделката за минералните залежи и приемането на мир без никакви гаранции за сигурност.

Въпреки тежките икономически санкции от западните страни, Путин успя да поддържа своята тотална война в Украйна, която навлезе в четвъртата си година.

„Отговорът на Путин на предложението за 30-дневно прекратяване на огъня доказа, че Русия няма да бъде лесно принудена, тъй като той даде да се разбере, че е отворен за сделка само ако включва условия, които ще бъдат трудни за приемане от Киев“, се отбелязва в доклада.

Анализатори смятат, че най-ефективният подход би бил увеличаването на натиска върху износа на петрол и газ от Русия, основният източник на приходи на страната, благодарение на който Москва финансира своята военна машина.

„Ако се опитвате да постигнете по-бързо уреждане на конфликта в Украйна, преследвайте тези продължаващи продажби на енергия. Това е единственото останало“, обясни Емили Килкрийз, старши сътрудник в Центъра за нова американска политика. Въпреки това тя посочи, че е малко вероятно Тръмп да приеме подобен подход на пълномащабни енергийни санкции поради опасения относно икономическата нестабилност на фона на търговската му политика.

„Президентът Тръмп дойде с обещанието да намали цените на бензина наполовина. Това подчертава деликатната игла, която той трябва да вкара, за да се сблъска с Русия по въпросите на енергетиката. Подозирам, че ще бъдат много предпазливи по отношение на санкциите, които рискуват да извадят руските барели от пазара“, отбеляза Марк Финли, енергиен експерт в Института Бейкър.

Експерти също така алармираха, че евентуална ескалация в санкциите срещу енергийния сектор на Руската федерация може да провокира силен отсрещен отговор, който да изисква продължително сътрудничество със съюзниците – нещо, с което Тръмп се бори поради напрежението си с Канада, ЕС и други страни относно митата.

„Да накараш съюзниците да говорят в един глас по този въпрос би било по-сложно в наши дни“, отбеляза Финли.

Тръмп вероятно е признал тази дилема в своя коментар, подчертавайки, че докато Белият дом е готов да предприеме икономически опустошителни действия срещу Русия, неговият приоритет остава постигането на мир.

„Във финансов смисъл бихме могли да направим неща, които са много лоши за Русия. Това би било пагубно за Русия. Но не искам да го правя, защото искам да видя мир“, подчерта американският президент.

Newsweek изтъква, че условната подкрепа на Путин за 30-дневно примире подчертава трудностите, пред които са изправени САЩ и Украйна в опитите си да убедят Руската федерация да сложи край на войната. Сега ключовият въпрос е дали администрацията на Тръмп ще продължава да предлага едностранни облаги на Кремъл или ще се насочат към увеличаване на натиска върху него, както го направиха с Украйна.

Тръмп вероятно ще използва Chevron, за да окаже натиск върху Венецуела.

🇺🇸⚔️🇻🇪 Венецуела дължи до огромна степен икономическото си оцеляване на Chevron. Американският гигант, базиран в Хюстън, който има разрешение от САЩ да работи в страната въпреки санкциите срещу авторитарния режим на Николас Мадуро, помогна да се вдигне производството на суров петрол в Андите над 1 милион барела на ден, подхранвайки икономиката на Каракас, която е изцяло зависима от добива на черното злато.

Доналд Тръмп обмисля да използва присъствието на Chevron като инструмент за осъществяване на натиск върху венецуелския диктатор Николас Мадуро, като потенциално отмени разрешението на компанията, прекъсвайки жизненоважно финансово спасение.

Компанията работи в страната от дълги години, но ролята ѝ започна да се разширява с влошаване на състоянието на държавната PDVSA и санкциите, наложени от САЩ. Предприятията на компанията с PDVSA допринесоха за около 4 милиарда долара данъчни плащания за период от две години, близо една четвърт от държавните приходи. Нейните дейности изиграха ключова роля в стабилизирането на икономиката, създаването на работни места, финансирането на услуги и инжектирането на чуждестранна валута в частни банки. Това позволи умерено възстановяване въпреки широко разпространената бедност.

Наскоро Тръмп поднови диалога с Мадуро, което доведе до освобождаване на шестима американски затворници и възобновяване на депортациите. Енергийните дискусии остават неясни, но лицензът на Chevron се подновява автоматично. Отговаряйки на журналистически въпрос относно разрешението за работа на компанията, Тръмп сигнализира за несигурност относно това дали да остави износа или той да бъде прекратен. Белият дом не е коментирал.

Добивът на венецуелски петрол, който някога достигаше 3,2 милиона барела дневно, днес е паднал до 365 000, но в момента е в процес на възстановяване. Анализаторите прогнозират ръст на сектора от 17% до 2025 г., движен от ефективните операции на компанията. Новите договори подобриха финансовия контрол, намалявайки лошото управление на венецуелското държавно дружество. Повишената прозрачност също подобри продажбите на петрол и облекчи недостига на гориво.

Chevron изпомпва около 240 000 барела на ден, генерирайки 6 милиарда щатски долара приходи. Присъствието на компанията помага на Венецуела да държи икономиката си в съзнание, което я прави критичен фактор в отношенията между Съединените щати и Венецуела. Експерти смятат, че Тръмп може да позволи на американския гигант да продължи своята дейност, за да предотврати икономически колапс и миграционни вълни.

Путин очерта рамките на потенциална сделка със САЩ за алуминий и редкоземни метали

Руският президент Владимир Путин ръководи конферентна среща за добива на редкоземни метали чрез видео връзка от резиденцията си в околностите на Москва, Русия, 24 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Sputnik/Alexei Babushkin/Pool via REUTERS

🇺🇸🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин отправи предложение към САЩ за провеждането на съвместно проучване на находищата на редкоземни метали в страната, както и доставки на алуминий за вътрешния пазар на САЩ, съгласно бъдеща икономическа сделка.

Доналд Тръмп заяви по-рано, че ще бъдат извършени „големи транзакции за икономическо развитие с Русия“. В рамките на два часа след изявлението му Путин ръководи среща за редкоземните метали със своите министри и икономически съветници.

„Ние, между другото, бихме били готови да предложим съвместни проекти с нашите американски партньори, като казвам „партньори“, имам предвид не само административни и правителствени структури, но и компании, ако проявяват интерес към съвместна работа“, заяви Путин след срещата в ефира на руската държавна телевизия.

Несъмнено ние имаме, бих искал да подчертая, значително повече ресурси от този вид отколкото Украйна“, подчерта той, отбелязвайки, че потенциална сделка между САЩ и Украйна, отваряща нов раздел, включващ редкоземни метали, не представлява проблем за Кремъл.

Руската федерация се намира на пето място в света по големина на залежите от редкоземни метали в света, възлизащи на 3,8 милиона метрични тона, според данните от Геоложката служба на САЩ. Преди нея се нареждат единствено Китай, Бразилия, Индия и Австралия.

Редкоземните метали се използват за изработката на магнити, превръщащи енергията в движение за електрически превозни средства, мобилни телефони, ракетни системи и други видове електроника. Русия добива едва 2500 тона концентрат годишно и не разполага с капацитет за преработка.

Руският президент Владимир Путин ръководи конферентна среща за добива на редкоземни метали чрез видео връзка от резиденцията си в околностите на Москва, Русия, 24 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Sputnik/Alexei Babushkin/Pool via REUTERS

Путин посочи, че евентуални сделки за проучване на редкоземни метали могат да бъдат разширени, за да включват и находищата в Източна Украйна, които се намират под руска окупация. Той посочи още, че руските компании могат да доставят до 2 милиона тона алуминий годишно за американския пазар. Москва осигуряваше до 15% от вноса на алуминий в САЩ до въведеждането на забранителни мита през 2023 г.

"Това няма да повлияе съществено на ценообразуването. Но според мен все пак би имало възпиращо влияние върху цените", предположи той.

Руският президент стигна още по-далеч, предлагайки двете страни да започнат съвместна работа за водноелектрическа енергия и производство на алуминий на територията на Красноярския регион в Сибир, който е основната база на най-големия руски производител на алуминий „Русал“.

„Най-важното според мен е, че можем да обмислим съвместна работа с американски компании в тази област“, продължи той, оценявайки потенциалната инвестиция в този проект на 15 милиарда долара.

Путин допусна, че съвместните проекти могат да бъдат разширени към енергийния сектор, както и че някои руски и американски компании вече са в контакт по въпроса. Той не даде подробности.

В стенограма, публикувана от Кремъл, руският президент обясни, че редкоземните метали са сектор с приоритет за икономическото развитие и конкурентоспособността на Руската федерация. Кремъл полага усилия да „увеличи потенциала на местната индустрия“, която се простира от добива до „производството на готови високотехнологични стоки“, каза той.

„Въз основа на резултатите от националния проект обемът на производството на тези стоки трябва да се увеличи няколко пъти“, подчерта той.

Зеленски заяви, че „не е готов“ да сключи сделка за минералите със САЩ.

🇺🇦⚔️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски „не е готов“ да сключи споразумение за минералите със Съединените щати, повдигайки въпроси относно исканията американските искания, на фона на задълбочаващ се разрив между двете страни, съобщи източник пред AFP в събота.

Администрацията на президента Тръмп оказва натиск върху украинските власти да предоставят на преференциален достъп на компаниите от САЩ до огромните минерални ресурси на Украйна като компенсация за военната помощ от десетки милиарди долари, получена от Вашингтон по време на управлението на предходния американски президент Джо Байдън.

В петък съветникът по националната сигурност на Тръмп прогнозира, че скоро украинският лидер ще подпише сделката, но нейните рамки не бяха оповестени публично, а Зеленски отхвърли всяко споразумение, което би означавало „продажба“ на страната му.

„Президентът не е готов да приеме проекта в сегашната му форма, а ние все още се опитваме да направим някои промени и да добавим конструктивност“, посочи пред AFP украински източник, близък до въпроса.

Киев изисква всяко споразумение, подписано със САЩ, да включва гаранции за сигурност, докато се бори с продължаващата руска инвазия, която утре навършва три години.

Полемиката около споразумението идва на фона на задълбочаващ се разрив между Вашингтон и Киев, в комбинация със завой в политиката на Байдън за безусловна подкрепа за Украйна, който Тръмп извърши докато в същото време отправи дипломатически предложения към Кремъл.

В сряда републиканският президент нарече Зеленски „диктатор“ и го призова да „действа бързо“, за да сложи край на войната, едва ден след разговорите на високо равнище между американски и руски официални лица в Саудитска Арабия, които бяха проведени зад гърба на Киев.

„Що за партньорство е това?“

Съединените щати бяха най-важният финансов, военен и политически поддръжник на Украйна, откакто Русия предприе своята пълномащабна инвазия срещу страната през февруари 2022 г.

Висш украински служител отбеляза пред AFP в петък, че въпреки напрежението преговорите за възможно споразумение продължават, като след посещението си в Киев по-рано през седмицата специалният пратеник на Белия дом за конфликта Кийт Келог похвали Зеленски като „смел“.

Но исканията на Тръмп и войната на думи между него и Зеленски разтърсиха Украйна, която все още е изправена ежедневно пред безмилостни руски бомбардировки и отстъпва бавно на Москва на фронтовата линия.

Тръмп подчерта в интервю за американския канал Fox News, излъчено миналата седмица: „Искам парите ни да бъдат осигурени, защото харчим стотици милиарди долари“.

„Искам си го обратно. И им казах, че искам еквивалента: редкоземни елементи на стойност 500 милиарда долара, например.“

Украйна се възпротиви на обявената от американския президент цена, която според анализатори не съответства на публикуваните данни за военната и хуманитарна помощ, предоставена на Киев от Съединените щати.

На 20 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ разкри, че след пълномащабното нахлуване Вашингтон е предоставил военна помощ в размер на 65,9 милиарда щатски долара.

Институтът Кил, икономически изследователски орган със седалище в едноименния германски град, обобщи, че в периода от 2022 г. до края на 2024 г. Щатите са предоставили 114,2 милиарда евро финансова, хуманитарна и военна помощ – с 64 милиарда евро военна помощ.

„Няма американски задължения в споразумението по отношение на гаранции или инвестиции, всичко за тях е много неясно и искат да извлекат 500 милиарда долара от нас“, каза украински източник пред AFP за предложената сделка за минералите.

„Какво партньорство е това? И защо трябва да дадем 500 милиарда долара, няма отговор“, разкри източникът, споделяйки че Украйна е предложила поправки.

Спорът между партньорските страни ескалира в критичен момент от конфликта, в навечерието на тригодишнината от руската агресия.

Министерството на отбраната на Руската федерация заяви по-рано днес, че въоръжените му сили са превзели село Новолюбовка, разположено в Луганска област, която е почти напълно под руска окупация.