Германия започва приватизация на бивш актив на „Газпром“, Молдова обмисля национализация

🇩🇪⛽🇷🇺 Германия готви първа стъпка за приватизация на Sefe, бивше дъщерно дружество на „Газпром“, конфискувано от федералните власти след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Това заяви днес главният изпълнителен директор на компанията, цитиран от Financial Times.

Securing Energy for Europe (SEFE) планира да набере 1,5-2 милиарда евро с увеличение на капитала, според изпълнителния директор Егберт Лаеге. Компанията управлява ключови енергийни активи като газохранилища, тръбопроводи и търговско звено със седалище в Обединеното кралство, известно в миналото като Gazprom Marketing & Trading. Планираното увеличение ще отбележи първото свиване на пълната държавна собственост на германското правителство.

Съгласно правилата на Европейската комисия, Берлин е длъжен да намали своя дял в Sefe с поне 75% до края на 2028 г. Лаеге отбеляза, че скорошното геополитическо напрежение, включително сътресенията, свързани с войната в Иран, са ускорили процеса на приватизация, подчертавайки значението на стабилните енергийни вериги. Повишаващите се цени на газа допълнително засилиха необходимостта от привличане на инвестиции.

„Обсъждаме с правителството дали то има предпочитания или ограничения, имайки предвид, че се намираме в решаващ момент за сигурността на доставките за Европа и Германия“, каза Лаеге.

След първоначалното увеличение на капитала се очаква правителството допълнително да намали участието си чрез други мерки, които могат да включват продажба на акции или публично предлагане (IPO). „Предвид краткото време, с което разполагаме, може би първично публично предлагане ще бъде трудно за нас, но това в крайна сметка зависи от пазарите и е решение на правителството“, добави той.

Въпреки спекулациите, че активите на Sefe могат да бъдат разделени и продадени поотделно, компанията възнамерява да запази основната си структура непокътната. Според Лаеге регулираната инфраструктура и търговският бизнес се допълват и трябва да останат под единен покрив.

Провеждат се и дискусии за потенциално сливане между Sefe и Uniper – друг германски вносител на газ, национализиран през 2022 г. след риск от колапс в резултат на спрените руски доставки. „Правителството разглежда този вариант“, каза Лаеге. „То притежава и двете компании, така че е логично да проучи дали обединението би създало повече стойност, но в момента работя при допускането, че процесът за Sefe ще бъде самостоятелен.“

Докато Германия се движи към частична приватизация, Молдова обмисля обратния подход – национализация на своята газова компания. Премиерът Дорин Речан е инструктирал правителството да започне подготовка за потенциална национализация на „Молдовагаз“ на фона на продължаващия спор с руския „Газпром“.

Руският енергиен гигант, който притежава 50% от компанията, предупреди, че може да спре доставките за Молдова от 1 януари, цитирайки неизплатени дългове. Властите в Кишинев отхвърлят подобни твърдения и обвиняват Русия, че използва енергийния натиск за дестабилизация на страната. В допълнение към дела на „Газпром“, около 13% от „Молдовагаз“ се държат от проруския сепаратистки регион Приднестровие, докато правителството на Молдова притежава 35,6%.

Промените в енергийните стратегии на Европа се случват паралелно с продължаващия санкционен натиск над свързани с Русия компании. САЩ предоставиха ново едномесечно изключение от санкциите за сръбската петролна компания NIS, контролирана от руски субекти. Това дава възможност на NIS да продължи работата си въпреки мерките срещу руския петролен сектор, въпреки че по-рано беше съобщено, че „Газпром нефт“ е получил срок за продажба на своя дял.

ЕС блокира 16 милиарда евро на Унгария в отговор на ветото върху помощта за Украйна.

🇪🇺🚫🇭🇺 Европейският съюз на практика спря одобрението на заем за отбрана в размер на 16 милиарда евро за Унгария, след като правителството на премиера Виктор Орбан блокира финансов пакет от 90 милиарда евро, предназначен за Украйна.

Според репортаж на RMF24, позоваващ се на дипломат от ЕС, позицията на Унгария за финансирането на Украйна се е превърнала в основна пречка при одобряването на нейното участие в програмата на ЕС за превъоръжаване SAFE (Security Action for Europe).

Дипломатът заяви, че „за Европейската комисия е трудно да се съгласи да отпусне милиарди евро на Виктор Орбан, докато той нарушава принципа на „лоялно сътрудничество“ и блокира финансирането за държава във война с Русия“.

Европейската комисия поддържа официална позиция, че планът на Унгария остава в процес на разглеждане. Говорителят на Комисията Томас Рение заяви пред „Европейска правда“, че процесът на оценка продължава и одобрението ще последва веднага щом той приключи.

Унгария е единствената страна сред 19-те кандидати, чийто план за финансиране по SAFE не е бил одобрен. Тя е поискала над 16 милиарда евро по програмата, която предоставя нисколихвени заеми за отбранителни поръчки, фокусирани основно върху произведено в Европа военно оборудване.

Забавянето идва, след като на 19 март премиерът Виктор Орбан потвърди, че ще продължи ветото на всички решения на ЕС, благоприятни за Украйна. Той обвърза своята позиция със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ и заяви, че подкрепата за Киев ще бъде блокирана, докато доставките не бъдат възстановени.

Пакетът от 90 милиарда евро за Украйна, планиран за тази и следващата година предвижда близо 60 млрд. евро за военни нужди. Украинските власти посочиха, че част от финансирането може да бъде използвано за закупуване на шведски изтребители Gripen и друго критично оборудване, включително покупки извън ЕС.

Програмата SAFE набра скорост сред държавите в ЕС в рамките на стремежа им към бързо разширяване на отбранителните способности в отговор на заплахата от руска агресия. Ветото на Унгария обаче се простира и отвъд финансовата помощ, а RMF24 съобщава, че тя продължава да бави приемането на най-новия пакет санкции на ЕС срещу Русия.

Унгария вече ескалира напрежението с Киев, след като запорира украински държавни средства и обвърза тяхното връщане с подновяването на доставките на петрол през „Дружба“.

ЕК изключи възможността за облекчаване на забраната за руски газ.

🇷🇺🚫🇷🇺 Европейската комисия изключи възможността за смекчаване на забраната на ЕС за руски газ въпреки подновения политически натиск, свързан с нарастващите разходи за енергия, съобщи днес POLITICO.

Отказът идва, след като белгийският премиер Барт Де Вевер призова за нормализиране на отношенията с Русия, за да бъде възвърнат достъпът до по-евтина енергия. Европа се сблъска с пореден скок в цените на петрола и газа, предизвикан от войната в Иран.

Брюксел отхвърли тази логика и подчерта, че постепенното прекратяване на вноса на руска енергия в блока вече е задължителен закон, а не временно политическо обещание.

Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че ЕС няма да отвори отново вратата за руските доставки, тъй като не може да си позволи да се върне към зависимост, която Москва по-рано използваше като лост за влияние.

Законите на ЕС предвиждат поетапен, но окончателен край на вноса на руски газ, докато вносът на втечнен природен газ (LNG) трябва да бъде прекратен до края на годината, а този по газопроводи – до края на 2027 г.

„Това би било стратегическа грешка“, предупреди председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в коментари, цитирани по-рано този месец. Тя заяви, че завръщането към руските изкопаеми горива отново би изложило Европа на енергийна принуда и ценови шокове. Думите ѝ затвърдиха позицията, че краткосрочен пазарен натиск не може да оправдае преразглеждане на енергийната политика на блока, приета след инвазията.

Дебатът разкри разделения в ЕС, тъй като някои от държавите търсят начини да защитят домакинствата и индустрията от високите разходи, а други настояват, че повторното въвеждане на руски газ би отслабило сигурността на Европа и косвени финансира военната агресия срещу Украйна.

Външният министър на Белгия Максим Прево и външният министър на Литва Кестутис Будрис отхвърлиха призивите за „рестарт“ с Москва. В същото време тя поднови посланията, че остава отворена за подновено енергийно сътрудничество с ЕС. Руският президент Владимир Путин твърди, че страната му не е прекратила връзките си с европейските клиенти и би подновила дългосрочните доставки, ако политиката бъде извадена от уравнението.

Това предложение идва на фона на коренно различна европейска траектория: след началото на инвазията през 2022 г. ЕС предприе действия за намаляване на зависимостта от руската енергия в рамките на плана REPowerEU, докато само няколко държави членки продължиха да настояват за по-евтини руски доставки.

Изказванията на Путин бяха предшествани от нови пазарни сътресения, при които цената на петрола от сорт „Брент“ за кратко скочи до 119 долара за барел, а опасенията за прекъсвания в Ормузкия проток разтърсиха световната търговия с петрол.

ЕК заплаши да спре финансирането на Венецианското биенале заради участието на Русия

🇪🇺 Европейската комисия заплаши да спре финансирането на Венецианското биенале, след като неговите организатори позволиха на Русия да отвори отново своя национален павилион, съобщи изданието „Бабел“.

Предупреждението е било отправено в съвместно изявление на изпълнителния заместник-председател на ЕК Хена Виркунен и комисарят по въпросите на справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта Глен Микалеф.

Те осъдиха решението на фондация „Биенале“ да допусне Русия до тазгодишното изложение за първи път, откакто тя започна своята пълномащабна война срещу Украйна.

„Европейската комисия ясно изрази позицията си за незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна“, се посочва в изявлението. „Културата насърчава и защитава демократичните ценности, подпомага открития диалог, многообразието и свободата на изразяване и никога не трябва да се използва като платформа за пропаганда.“

Длъжностните лица определиха този ход като несъвместим с колективния отговор на Европейския съюз срещу руската агресия. Те предупредиха, че ако фондация „Биенале“ не отмени решението си, Комисията ще разгледа по-нататъшни стъпки, включително спиране или прекратяване на финансовата си подкрепа чрез безвъзмездни средства.

Венецианското биенале е едно от водещите световни изложения за съвременно изкуство и се провежда на всеки две години във Венеция. Участието на Русия беше отменено на 27 февруари 2022 г. – броени дни след началото на инвазията.

Украински официални лица призоваха организаторите да преразгледат планираното завръщане на Русия, подчертавайки, че фестивалът не трябва да се превръща в платформа за нормализиране на агресията или легитимиране на военни престъпления с културен престиж.

Те изтъкнаха, че Русия използва международни културни събития за „изпиране“ на войната, посочвайки като доказателство връзките на комисаря на руския павилион Анастасия Карнеева с руския военно-промишлен комплекс. Според тях това е потвърждение, че павилионът ще служи по-скоро на държавната пропаганда, отколкото на културния обмен.

Украйна призова организаторите и партньорите да запазят ограниченията и да проявят солидарност, като алармираха, че реинтеграцията без да се поеме отговорност рискува да подкопае ценностите на събитието и общия европейски отговор на руската инвазия.