ЕС преведе 2,5 млрд. евро за 16 изтребителя Gripen E за Украйна

🇪🇺🇺🇦 2,5 млрд евро от последния транш на стойност 3,47 млрд евро, преведен вчера от Европейската комисия на Украйна, са предназначени за покупка на 16 изтребителя Gripen E, произведени в Швеция. В официалното си съобщение ЕК посочи, че част от средствата отиват за самолетите, без да уточнява конкретен брой. Говорителят Балаж Уйвари потвърди покупката пред „Европейска правда“, но отказа допълнителни детайли. По-късно точните цифри бяха разкрити от източници на изданието.

Тези средства не поставят началото на нова сделка, а покриват вече поет ангажимент. Договорът за 16-те самолета беше подписан на 30 юни в Киев по време на срещата между президента Володимир Зеленски и шведския министър на отбраната Пал Йонсон. Според споразумението Киев договори покупка с шведската Администрация за отбранителна техника (FMV), която от своя страна сключи договор с производителя Saab. Обявената от компанията стойност е близо 2,2 млрд евро и включва резервни части и помощно оборудване. Saab ще осчетоводи поръчката през третото тримесечие на 2026 г. Разликата между договорната цена и заделените 2,5 млрд евро осигурява резерв за съпътстващи разходи, които не влизат в прекия договор с производителя.

Финансирането се осигурява от кредитната програма Ukraine Support Loan – заема от 90 млрд евро, който лидерите на Европейския съюз договориха през декември 2025 г. и Съветът на ЕС оформи окончателно на 23 април 2026 г. До онзи момент пакетът беше блокиран от правителството на Виктор Орбан в Будапеща. След изборната загуба на „Фидес“ през април тази пречка отпадна, което позволи на Брюксел да започне изплащане още през второто тримесечие. Кредитът е безлихвен и не използва замразените руски активи: той се финансира с емитиране на облигации от ЕС на капиталовите пазари и е обезпечен от бюджета на ЕС, а Украйна ще го възстановява едва след като получи репарации от Русия.

В същото време близо 210 млрд евро руски държавни средства в институции на ЕС остават замразени, без да се задействат. Идеята за т.нар. „репарационен заем“ се провали през декември поради възраженията на Белгия и оттогава не е връщан на масата за преговори. Разпределението на 90 млрд евро в два компонента: 30 млрд са за макроикономическа подкрепа, а 60 млрд – за развиване на способностите на отбранителната индустрия, включително закупуване на оръжие. За 2026 г. са предвидени 45 млрд евро, разпределени както следва: 8,35 млрд под формата на макрофинансова помощ, 8,35 млрд чрез Механизма за Украйна (Ukraine Facility) и 28,3 млрд за отбрана. Отбранителният компонент е строго обвързан с произход на оборудването: то трябва да се произвежда от украинската, съюзната или норвежко-исландската индустрия, а трети страни имат достъп само чрез двустранни споразумения по регламента SAFE.

Към 30 юли Киев е усвоил 11,6 млрд евро от тази годишна квота – 3,2 млрд за бюджетни нужди и 8,4 млрд за отбрана, по данни на украинското правителство, което очаква още 8 транша по механизма. Взети заедно, 90 млрд евро покриват около две трети от общите финансови нужди на страната за 2026-2027 г. Новият транш беше обявен от премиера Сергий Корецкий, който встъпи в длъжност на 16 юли вместо Юлия Свириденко. „Средствата ще подсилят отбраната и ще финансират приоритетни нужди“, заяви той. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обвърза плащането с по-широката индустриална логика на програмата: „Помагаме на Украйна да защити хората си. В същото време сближаваме отбранителните си индустрии, съчетавайки промишления мащаб на Европа с несравнимите иновации на Украйна.“ Освен изтребителите, траншът покрива прехвърлянето на дронове (включително далекобойни с реактивен двигател), ракети и ПВО. Част от сумата влиза в първия продуктов списък по споразумението за безпилотни системи, подписано между Киев и Брюксел по-рано през юли.

Британското участие във веригата беше оповестено две седмици по-рано. На 16 юли, по време на визитата си в Киев, Киър Стармър съобщи, че Лондон инвестира 300 милиона евро в подкрепа на ескадрилата. Тези средства не са предназначени за самите самолети, а за обучение на пилоти и инженери, симулатори, части и оборудване – елементите, без които изтребителите не могат да достигнат бойна готовност. Британската индустрия има сериозен дял в самия самолет: според Министерството на отбраната в Лондон британски доставчици осигуряват около 30% от компонентите на всеки Gripen, а програмата поддържа близо 5000 работни места в над 50 компании, сред които Saab UK и Leonardo UK. Най-важният компонент е радарът с активна фазирана антенна решетка (AESA) Raven ES-05, разработен от Leonardo съвместно със Saab и произвеждан в Единбург. Британско производство са още колесникът и катапултните седалки Martin-Baker. Именно радарът отличава новия Gripen E от по-старите модификации C/D, дарени на Киев, които използват механично сканиране. Обявлението беше сред последните ходове във външната политика на Стармър, който подаде оставка на 22 юни; наследникът му Анди Бърнам положи клетва в края на юли.

Хронологията на сделката се разви бързо в рамките на 2 месеца. На 28 май в авиобаза „Упсала“ Зеленски и шведският премиер Улф Кристерсон подписаха декларация за задълбочено сътрудничество в отбраната. В нея Стокхолм пое два ангажимента: да продаде на Украйна начална партида от до 20 изтребителя Gripen E/F и да ѝ дари до 16 от по-стария вариант C/D, използвани в момента от шведските ВВС. Още тогава Зеленски уточни, Киев заделя за самолетите 2,5 млрд евро от европейския кредит. Дарените изтребители ще бъдат заменени с нови, които шведските ВВС ще получат по собствената си програма за превъоръжаване. Пилоти и технически персонал се обучават в Швеция още от пролетта, като нови предстои да постъпят на обучение през есента. Месец по-късно, на 30 юни, декларацията се превърна в обвързващ договор, а на 30 юли – в преведени финансови средства.

Двата потока самолети се движат по два съвсем различен времеви график. Дарените Gripen C/D се очакват в Украйна в началото на 2027 г. Те ще пристигнат оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег Meteor – обстоятелство, което украинското командване подчертава с по-голяма важност дори от самите самолетни корпуси. Новите Gripen E са много по-назад във времето: Saab ще ги предаде на шведската администрация през 2029 и 2030 г., откъдето те ще бъдат прехвърлени на Украйна. Британското правителство описва целта си като „ескадрила от 16 изтребителя Gripen E на въоръжение до 2029 г.“. Оръжейният пакет към тях, според официалните шведски съобщения, може да включва ракети Meteor и ракети със среден обсег AMRAAM и IRIS-T.

Ракетата Meteor е основната причина Киев да настоява толкова силно за този самолет. Saab обявява обсега на над 100 км, а зоната, в която попадението е гарантирано независимо от маневрите на целта (т.нар. no-escape zone), е над 60 км. Съветник на компанията е споменавал и за обсег от 200 км, но това предполага оптимална височина, челен курс и неманеврираща цел – условия, които рядко се срещат в реални бойни действия. Дори консервативната цифра обаче променя фундаментално уравнението при най-критичната задача за украинската отбрана: прехващането на руските бомбардировачи Су-34. Те изстрелват силно разрушителни планиращи бомби от 60 до 70 км зад фронтовата линия и се обръщат обратно, преди наличните на Украйна ракети AMRAAM (от F-16) или MICA (от Mirage 2000) да могат да ги достигнат. Към това се добавя и ключовата конструктивна особеност, заради която шведският изтребител е първоначално създаден: способността да действа от импровизирани площадки и пътни участъци, с малък земен екипаж и с изключително кратко време за зареждане между полетите. Тази концепция е проектирана именно срещу съветския тип заплаха, пред каквато Украйна е изправена и днес.

Дългият хоризонт за изпълнение на поръчката се обяснява с началната точка, от която тръгва Украйна. Украинската бойна авиация все още разчита предимно на съветски машини – Су-24М, Су-25, Су-27 и МиГ-29, чиято поддръжка зависи от все по-оскъдните резервни части и постоянно импровизиране. Западната ѝ флотилия е малка и разнородна. Изтребителите F-16 постъпват от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия от лятото на 2024 г., но към април 2026 г. Украйна е получила едва около половината от обещания брой. В същото време най-малко шест самолета Mirage 2000-5F от Франция изпълняват боеви задачи от февруари 2025 г. Загубите не са малки и обхващат както техника, така и летателен състав, а обучените пилоти си остават най-трудно заменимият ресурс. Шведският самолет влиза в тази картина като първата поръчка на напълно нови, а не на употребявани или дарени бойни самолети в цялата история на украинските ВВС.

Преведените в четвъртък пари няма да купят реални бойни способности за тази или следващата година. Първите нови самолети ще влязат в строя най-рано в края на десетилетието, а дотогава прекият принос за украинската авиация се свежда до дарените бройки C/D в началото на 2027 г. Това, което плащането постига днес, е затварянето на индустриалната поръчка: то ангажира производствения капацитет на Saab и обвързва кредитен ресурс, който съществува в много тесен времеви прозорец. Програмата с 90 млрд евро е разчетена конкретно за 2026 и 2027 г. Предимството е, че поръчка, платена в нейните рамки, оцелява при евентуална промяна на политическата конюнктура, за разлика от необезпечените намерения. Оттук идва и разминаването между бързия ритъм на политически решения и бавния темп на производство – два месеца от декларацията до платения договор срещу 3-4 години до първия доставен самолет. Плащането вече влияе пряко върху производствения календар на Saab; въздушната обстановка над фронта обаче дотогава ще бъде определяна от наличните F-16 и Mirage, от дарените Gripen C/D, от съветските изтребители и от наземната ПВО.

Реалният мащаб на покупката остава скромен спрямо обявените намерения. 16 самолета формират една ескадрила, докато дългосрочната амбиция на Стокхолм и Киев е за достигане на до 150 изтребителя Gripen E/F с течение на времето, а Зеленски е споменавал и бъдещ флот от общо 250 изтребителя (който включва и около 100 френски Rafale). Между първата поръчка и тези мащабни цифри стои разлика от цял порядък. Тя зависи от осигуряването на допълнително финансиране, каквото към момента липсва, както и от темпото на производство, което Saab тепърва ще трябва да разгръща. Междувременно украинските ВВС ще трябва да поддържат едновременно четири коренно различни платформи: съветските (МиГ-29 и Су-27), американски F-16, френски Mirage и шведски Gripen. Това означава четири отделни логистични вериги, четири различни програми за обучение и четири номенклатури от боеприпаси – и то в държава, която не разполага нито с излишък от техници, нито от пилоти.

Германия започва приватизация на бивш актив на „Газпром“, Молдова обмисля национализация

🇩🇪⛽🇷🇺 Германия готви първа стъпка за приватизация на Sefe, бивше дъщерно дружество на „Газпром“, конфискувано от федералните власти след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Това заяви днес главният изпълнителен директор на компанията, цитиран от Financial Times.

Securing Energy for Europe (SEFE) планира да набере 1,5-2 милиарда евро с увеличение на капитала, според изпълнителния директор Егберт Лаеге. Компанията управлява ключови енергийни активи като газохранилища, тръбопроводи и търговско звено със седалище в Обединеното кралство, известно в миналото като Gazprom Marketing & Trading. Планираното увеличение ще отбележи първото свиване на пълната държавна собственост на германското правителство.

Съгласно правилата на Европейската комисия, Берлин е длъжен да намали своя дял в Sefe с поне 75% до края на 2028 г. Лаеге отбеляза, че скорошното геополитическо напрежение, включително сътресенията, свързани с войната в Иран, са ускорили процеса на приватизация, подчертавайки значението на стабилните енергийни вериги. Повишаващите се цени на газа допълнително засилиха необходимостта от привличане на инвестиции.

„Обсъждаме с правителството дали то има предпочитания или ограничения, имайки предвид, че се намираме в решаващ момент за сигурността на доставките за Европа и Германия“, каза Лаеге.

След първоначалното увеличение на капитала се очаква правителството допълнително да намали участието си чрез други мерки, които могат да включват продажба на акции или публично предлагане (IPO). „Предвид краткото време, с което разполагаме, може би първично публично предлагане ще бъде трудно за нас, но това в крайна сметка зависи от пазарите и е решение на правителството“, добави той.

Въпреки спекулациите, че активите на Sefe могат да бъдат разделени и продадени поотделно, компанията възнамерява да запази основната си структура непокътната. Според Лаеге регулираната инфраструктура и търговският бизнес се допълват и трябва да останат под единен покрив.

Провеждат се и дискусии за потенциално сливане между Sefe и Uniper – друг германски вносител на газ, национализиран през 2022 г. след риск от колапс в резултат на спрените руски доставки. „Правителството разглежда този вариант“, каза Лаеге. „То притежава и двете компании, така че е логично да проучи дали обединението би създало повече стойност, но в момента работя при допускането, че процесът за Sefe ще бъде самостоятелен.“

Докато Германия се движи към частична приватизация, Молдова обмисля обратния подход – национализация на своята газова компания. Премиерът Дорин Речан е инструктирал правителството да започне подготовка за потенциална национализация на „Молдовагаз“ на фона на продължаващия спор с руския „Газпром“.

Руският енергиен гигант, който притежава 50% от компанията, предупреди, че може да спре доставките за Молдова от 1 януари, цитирайки неизплатени дългове. Властите в Кишинев отхвърлят подобни твърдения и обвиняват Русия, че използва енергийния натиск за дестабилизация на страната. В допълнение към дела на „Газпром“, около 13% от „Молдовагаз“ се държат от проруския сепаратистки регион Приднестровие, докато правителството на Молдова притежава 35,6%.

Промените в енергийните стратегии на Европа се случват паралелно с продължаващия санкционен натиск над свързани с Русия компании. САЩ предоставиха ново едномесечно изключение от санкциите за сръбската петролна компания NIS, контролирана от руски субекти. Това дава възможност на NIS да продължи работата си въпреки мерките срещу руския петролен сектор, въпреки че по-рано беше съобщено, че „Газпром нефт“ е получил срок за продажба на своя дял.

ЕС блокира 16 милиарда евро на Унгария в отговор на ветото върху помощта за Украйна.

🇪🇺🚫🇭🇺 Европейският съюз на практика спря одобрението на заем за отбрана в размер на 16 милиарда евро за Унгария, след като правителството на премиера Виктор Орбан блокира финансов пакет от 90 милиарда евро, предназначен за Украйна.

Според репортаж на RMF24, позоваващ се на дипломат от ЕС, позицията на Унгария за финансирането на Украйна се е превърнала в основна пречка при одобряването на нейното участие в програмата на ЕС за превъоръжаване SAFE (Security Action for Europe).

Дипломатът заяви, че „за Европейската комисия е трудно да се съгласи да отпусне милиарди евро на Виктор Орбан, докато той нарушава принципа на „лоялно сътрудничество“ и блокира финансирането за държава във война с Русия“.

Европейската комисия поддържа официална позиция, че планът на Унгария остава в процес на разглеждане. Говорителят на Комисията Томас Рение заяви пред „Европейска правда“, че процесът на оценка продължава и одобрението ще последва веднага щом той приключи.

Унгария е единствената страна сред 19-те кандидати, чийто план за финансиране по SAFE не е бил одобрен. Тя е поискала над 16 милиарда евро по програмата, която предоставя нисколихвени заеми за отбранителни поръчки, фокусирани основно върху произведено в Европа военно оборудване.

Забавянето идва, след като на 19 март премиерът Виктор Орбан потвърди, че ще продължи ветото на всички решения на ЕС, благоприятни за Украйна. Той обвърза своята позиция със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ и заяви, че подкрепата за Киев ще бъде блокирана, докато доставките не бъдат възстановени.

Пакетът от 90 милиарда евро за Украйна, планиран за тази и следващата година предвижда близо 60 млрд. евро за военни нужди. Украинските власти посочиха, че част от финансирането може да бъде използвано за закупуване на шведски изтребители Gripen и друго критично оборудване, включително покупки извън ЕС.

Програмата SAFE набра скорост сред държавите в ЕС в рамките на стремежа им към бързо разширяване на отбранителните способности в отговор на заплахата от руска агресия. Ветото на Унгария обаче се простира и отвъд финансовата помощ, а RMF24 съобщава, че тя продължава да бави приемането на най-новия пакет санкции на ЕС срещу Русия.

Унгария вече ескалира напрежението с Киев, след като запорира украински държавни средства и обвърза тяхното връщане с подновяването на доставките на петрол през „Дружба“.

ЕК изключи възможността за облекчаване на забраната за руски газ.

🇷🇺🚫🇷🇺 Европейската комисия изключи възможността за смекчаване на забраната на ЕС за руски газ въпреки подновения политически натиск, свързан с нарастващите разходи за енергия, съобщи днес POLITICO.

Отказът идва, след като белгийският премиер Барт Де Вевер призова за нормализиране на отношенията с Русия, за да бъде възвърнат достъпът до по-евтина енергия. Европа се сблъска с пореден скок в цените на петрола и газа, предизвикан от войната в Иран.

Брюксел отхвърли тази логика и подчерта, че постепенното прекратяване на вноса на руска енергия в блока вече е задължителен закон, а не временно политическо обещание.

Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че ЕС няма да отвори отново вратата за руските доставки, тъй като не може да си позволи да се върне към зависимост, която Москва по-рано използваше като лост за влияние.

Законите на ЕС предвиждат поетапен, но окончателен край на вноса на руски газ, докато вносът на втечнен природен газ (LNG) трябва да бъде прекратен до края на годината, а този по газопроводи – до края на 2027 г.

„Това би било стратегическа грешка“, предупреди председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в коментари, цитирани по-рано този месец. Тя заяви, че завръщането към руските изкопаеми горива отново би изложило Европа на енергийна принуда и ценови шокове. Думите ѝ затвърдиха позицията, че краткосрочен пазарен натиск не може да оправдае преразглеждане на енергийната политика на блока, приета след инвазията.

Дебатът разкри разделения в ЕС, тъй като някои от държавите търсят начини да защитят домакинствата и индустрията от високите разходи, а други настояват, че повторното въвеждане на руски газ би отслабило сигурността на Европа и косвени финансира военната агресия срещу Украйна.

Външният министър на Белгия Максим Прево и външният министър на Литва Кестутис Будрис отхвърлиха призивите за „рестарт“ с Москва. В същото време тя поднови посланията, че остава отворена за подновено енергийно сътрудничество с ЕС. Руският президент Владимир Путин твърди, че страната му не е прекратила връзките си с европейските клиенти и би подновила дългосрочните доставки, ако политиката бъде извадена от уравнението.

Това предложение идва на фона на коренно различна европейска траектория: след началото на инвазията през 2022 г. ЕС предприе действия за намаляване на зависимостта от руската енергия в рамките на плана REPowerEU, докато само няколко държави членки продължиха да настояват за по-евтини руски доставки.

Изказванията на Путин бяха предшествани от нови пазарни сътресения, при които цената на петрола от сорт „Брент“ за кратко скочи до 119 долара за барел, а опасенията за прекъсвания в Ормузкия проток разтърсиха световната търговия с петрол.

ЕК заплаши да спре финансирането на Венецианското биенале заради участието на Русия

🇪🇺 Европейската комисия заплаши да спре финансирането на Венецианското биенале, след като неговите организатори позволиха на Русия да отвори отново своя национален павилион, съобщи изданието „Бабел“.

Предупреждението е било отправено в съвместно изявление на изпълнителния заместник-председател на ЕК Хена Виркунен и комисарят по въпросите на справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта Глен Микалеф.

Те осъдиха решението на фондация „Биенале“ да допусне Русия до тазгодишното изложение за първи път, откакто тя започна своята пълномащабна война срещу Украйна.

„Европейската комисия ясно изрази позицията си за незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна“, се посочва в изявлението. „Културата насърчава и защитава демократичните ценности, подпомага открития диалог, многообразието и свободата на изразяване и никога не трябва да се използва като платформа за пропаганда.“

Длъжностните лица определиха този ход като несъвместим с колективния отговор на Европейския съюз срещу руската агресия. Те предупредиха, че ако фондация „Биенале“ не отмени решението си, Комисията ще разгледа по-нататъшни стъпки, включително спиране или прекратяване на финансовата си подкрепа чрез безвъзмездни средства.

Венецианското биенале е едно от водещите световни изложения за съвременно изкуство и се провежда на всеки две години във Венеция. Участието на Русия беше отменено на 27 февруари 2022 г. – броени дни след началото на инвазията.

Украински официални лица призоваха организаторите да преразгледат планираното завръщане на Русия, подчертавайки, че фестивалът не трябва да се превръща в платформа за нормализиране на агресията или легитимиране на военни престъпления с културен престиж.

Те изтъкнаха, че Русия използва международни културни събития за „изпиране“ на войната, посочвайки като доказателство връзките на комисаря на руския павилион Анастасия Карнеева с руския военно-промишлен комплекс. Според тях това е потвърждение, че павилионът ще служи по-скоро на държавната пропаганда, отколкото на културния обмен.

Украйна призова организаторите и партньорите да запазят ограниченията и да проявят солидарност, като алармираха, че реинтеграцията без да се поеме отговорност рискува да подкопае ценностите на събитието и общия европейски отговор на руската инвазия.