Руската мрежа „Допелгангер“: от подкрепа за Нетаняху към атаки срещу него

🇷🇺🎭🇮🇱 Руската мрежа за влияние „Допелгангер“ е планирала да откъсне Израел от единната западна линия срещу Москва, представяйки се за израелски десни ционисти и защитавайки правителството на Бенямин Нетаняху. От лятото на 2025 г. обаче тя започва да атакува израелския премиер от името на неговите съперници. Смяната на привидната политическа принадлежност обаче не значи промяна на целта, записана в собствените ѝ документи: повече израелци да подкрепят руската агресия срещу Украйна. Парламентарните избори в Израел са насрочени за 27 октомври, а държавният контрольор е заключил, че страната не е подготвена да се защитава от чуждо влияние в интернет.

Планът за Израел е сред документите, приложени към клетвената декларация, с която на 4 септември 2024 г. ФБР поиска изземване на 32 интернет домейна, използвани от същата операция. Според агента, положил клетвата, операцията действа от 2022 г. „под ръководството и контрола на Администрацията на президента на Русия“, и по-конкретно на нейния първи заместник-ръководител Сергей Кириенко.

Като изпълнители са изброени 3 руски организации: „Агенция за социално проектиране“ на политическия технолог Иля Гамбашидзе, автономната нестопанска организация „Диалог“ и „Структура“. Декларацията на ФБР представя основанията за изземването, но не е съдебна присъда. Министерство на финансите на САЩ още през март 2024 г. наложи санкции на 2 от 3-те организации и техните основатели с идентични мотиви: че действат по директни указания от Кремъл.

Документът е озаглавен „Проект за комплексна информационна работа в държавата Израел (а също така с еврейската общност в САЩ)“. Към декларацията са приложени както руският оригинал, така и негов превод. Целта е формулирана недвусмислено: Израел да бъде „изтръгнат от общозападния антируски дневен ред“ и да се наложи обществената нагласа, че както помощта за Украйна, така и действията на Запада, описвани като ескалация на конфликта, са неприемливи. Ключовият показател за успешна кампания е „увеличаването на броя граждани на Израел, които подкрепят Русия в борбата с нацизма“.

Като основен инструмент е предвиден триезичен онлайн проект на руски, иврит и английски, насочен „към еврейските общности по целия свят, преди всичко в Израел и САЩ“. Официалната му идеология трябва да е описваният в документа като „умерено религиозен ционизъм на светските евреи“, близък до платформите на „Ликуд“ и „Религиозен ционизъм“.

Важна част от тази линия е паметта за Холокоста, използвана като оръжие срещу Киев. Планът предвижда да се напомня кой е избивал евреи в Украйна, Беларус, Полша и Русия, като сам предлага отговора на това: последователите на Степан Бандера и украинските националисти, чийто наследник се явява съвременната украинска държава. Прикритието на проекта е, че е създаден и се поддържа от израелски активисти, които работят безкористно, част от които предпочитат да останат анонимни.

Американското направление е записано в същия документ. Авторите приемат за очевидна необходимостта „да се подкрепи законното дясно правителство на Израел срещу левите“. Според тях въздействието върху израелското обществено мнение би могло да повлияе и на еврейските избиратели в САЩ преди изборите за президент през 2024 г.

Производството на съдържание е разпределено в дневни норми: 4 текста за портала и сайтовете двойници на действителни издания, 20 публикации в социалните мрежи, 300 коментара и 3 мема и карикатури. Към тях се добавят 3 видеоклипа седмично. Сред 10-те звена на екипа има и „група за креатив“, натоварена да създава „собствени информационни поводи (фейкове)“.

Друг документ, също приложен към декларацията, показва как трябва да изглежда тази работа на практика. След текст с тезата, че „САЩ мамят Израел“, е поставена задача да бъде написан коментар до 200 символа дължина „от името на обикновен израелтянин“. Описаната перспектива трябва да го озадачава, но да не му изглежда особено страшна и дори да му се струва, че има своите предимства.

За разпространението операцията е използвала и копия на реални медии. Сред тях е forward[.]pw – двойник на американското еврейско издание Forward. Сървърът, на който е хостван сайта, е бил нает на 18 май 2023 г. след заплащане с криптовалута.

Втората група доказателства произлиза от изтекъл вътрешен архив на SDA: хиляди писма, планове и готови фалшиви материали, до които получават достъп Süddeutsche Zeitung, NDR, WDR и естонското издание Delfi. Израелската част от архива е анализирана обстойно на 16 септември 2024 г. от центъра за разследваща журналистика „Шомрим“.

Според архива агенцията е произвеждала по 50 карикатури за Израел месечно и около 20 фалшиви статии, предназначени за публикуване в сайтове двойници. Плановете включват офис в Тел Авив с годишен бюджет от 1,2 млн. долара и партия на рускоговорящите, която да спечели „3 или 4 места в Кнесета“. Предвидени са също листовки в синагогите и провокативни графити в арабски квартали. Заявената цел е поне половината от израелците да застанат на страната на Москва и да няма парламентарно представена партия в Кнесета, която да подкрепя военната помощ за Украйна.

Същият архив разкрива послания, които не могат да бъдат вместени в една последователна идеологическа кампания. На иврит агенцията се представя за ционистка десница. На арабски тиражира статия, обръщаща се към „всички вярващи, живеещи под окупация“ и говори за „искрата, която ще разпали освободителната ни война“. В Турция тиражира тезата, че „Израел е враг на всички мюсюлмани“.

„Шомрим“ описва и антисемитско съдържание, споделяно извън Израел, с цел да влоши отношенията му с ключови държави. Позицията се адаптира спрямо целевата аудитория; непроменена остава насочеността срещу Украйна.

Следващият етап на кампанията се очертава през 2025 г. Полковникът от резерва Даниел Раков, сътрудник в Йерусалимския институт за стратегия и сигурност (JISS), публикува на 24 ноември 2025 г. анализ, според който от 31 юли същата година кампанията на „Допелгангер“ във Facebook на иврит атакува лично Нетаняху и отправя призиви за неговото отстраняване.

От 70 публикации, до които Раков е имал достъп за разглеждания период, 56 са насочени срещу премиера. Общият брой на публикациите е скочил с около 70% спрямо предходния съпоставим период. Променен е и гласът на кампанията. До юли мрежата публикува като поддръжници на кабинета или от името на „средния израелтянин“. След това започва да се представя за противници на Нетаняху, с обвинения за предателство, изоставяне на заложниците и удължаване на войната, за да запази поста си.

Засега Раков оценява отзвука като слаб. По негова груба сметка платена публикация с 200 долара бюджет – обичайната сума, която „Допелгангер“ влага – достига от няколко хиляди до десетки хиляди прегледа за целия период. Работата по израелското направление изглежда се извършва от екип от няколко души, като месечните разходи вероятно не надхвърлят десетки хиляди долари.

Раков допуска две обяснения за този обрат: подготовка за изборите или обичайното за подобни операции разпалване на раздори в западните общества. Документите от 2023 г. не решават въпроса, но показват, че подкрепата за Нетаняху е била обвързана с позицията му по отношение на Украйна. След 7 октомври 2023 г. тя препоръчва да се възхваляват „мъдростта и прозорливостта“ на израелския премиер, че решава да не продаде системата за противоракетна отбрана „Железен купол“ на Украйна. Показателят за успех в плана обаче никога не е бил политическото оцеляване на Нетаняху, а броят на израелците, подкрепящи Русия във войната ѝ срещу Украйна.

Според официална оценка на държавния контрольор Израел не е готов за подобен вид кампании. На 7 юли 2026 г. Матаняху Енглман посочи, че готовността на страната е „като цяло недостатъчна“. 9 години откакто държавата идентифицира заплахата, все още не съществува национална политика за справяне с нея и нито една институция не ръководи общия отговор.

Службата за сигурност „Шин Бет“ е започнала подготовка за изборите едва през януари, докато работата на Съвета за национална сигурност по същата тема е била преустановена до август 2025 г. Изследване на израелската организация FakeReporter и университета „Брандайс“, цитирано на 1 август 2026 г. в материал на Ynet, установява най-малко 46 мрежи за чуждо влияние в Израел. Около 10% от тях са свързани с Русия, а 25% – с Иран.

„Допелгангер“ вероятно ще остане активна на иврит поне до парламентарните избори в Израел, насрочени за 27 октомври 2026 г. Мрежата преживя санкциите от март 2024 г. и изземването на нейните домейни, без да изостави своето израелско направление.

Хипотезата за изборна намеса би била подкрепена от рязко покачване в платените публикации от името на опозицията през последните седмици преди изборите. Появата на предвидените още през 2023 г. листовки в синагогите и графити в арабските квартали би потвърдила, че мрежата има за цел да напусне пределите на интернет, но не непременно че е насочена само към изборите. Ако нейната интензивност и посланията ѝ не претърпят съществена променя, това би отслабило, без да изключи, изборната хипотеза и би се вписало по-добре във алтернативното обяснение на Раков: че има за цел преди всичко да задълбочава вътрешните разделения, без да залага на определен победител.

Берлин обмисля да изтегли плана за отбрана на страната от Саксония-Анхалт

🇩🇪 Министерство на отбраната на Германия планира да отреже държавната канцелария на провинция Саксония-Анхалт от оперативния план за отбрана на страната, в случай че се оглави от „Алтернатива за Германия“. Това обяви министърът на отбраната Борис Писториус, излагайки намерението си във вторник, 8 септември, по време на закрито заседание с говорителите по отбранителна политика на парламентарните групи от управляващия кабинет. Два дни по-късно той беше цитиран от Bloomberg. Ведомството отговори единствено, че планът е секретен, и отказа допълнителни детайли. Писториус иска да е напълно сигурен, че регионалното правителство на AfD няма да има възможността да даде документа на Русия.

Документът, за който става дума, е „Оперативен план Германия“ (Operationsplan Deutschland) – около 1000 страници, които свързват военната отбрана на германската територия и съюзната отбрана с гражданските услуги, необходими да ги обслужат. Планът урежда защитата на инфраструктурата, без която страната не би могла да води отбрана, и обхваща както ескалиращото напрежение, така и обявената позиция. Изготвя се и се обновява непрекъснато от Оперативното командване на Бундесвера, наследник на закритото през 2024 г. Териториално командване, като в работната група по него участват федералната власт, провинции, общини, спасителни организации и частен сектор. Ръководството на Бундесвера изхожда от допускане, че планът ще бъде задействан при ескалация с Русия.

Цялата конструкция стъпва върху централното положение на страната: при отбрана на Алианса Германия е главният транзитен възел, през който съюзни части се придвижват на изток. Оттам идва и разпределението на достъпа – пълната версия стои при ръководителите на 16 федерални провинции, докато по-ниските нива получават единствено онази част, която реално ги засяга. Саксония-Анхалт не е периферия в схемата: през нея минава автомагистрала A2, основната връзка на Рурската област със столицата Берлин, като в източна посока граничи с Бранденбург и Саксония. Изтеглянето на документа от Магдебург затваря един канал за теч, но оставя без копие именно онази администрация, която би трябвало да осигури транзита.

Поводът е вотът от 6 септември. AfD събра 43,8% и 39 от 83 мандата в ландтага, провинциалния парламент, при абсолютно мнозинство от 42. Избирателната активност стигна 77,8%, най-високата в Саксония-Анхалт от 1989 г. насам. Резултатът сам по себе си не прави партията управляваща, но следващата стъпка е близо: новият ландтаг трябва да се конституира най-късно на 6 октомври, а с него идва и изборът на министър-председател.

Именно въпросната процедура превръща изборния резултат във възможност. Член 65 от конституцията на провинцията изисква мнозинство от всички депутати в първия и втория тур, но в третия е достатъчно само обикновено мнозинство от подадените гласове, докато въздържалите се не се считат за гласували. Водачът на листата на AfD Улрих Зигмунд обяви, че ще се кандидатира, ако успее да получи устойчиво мнозинство; водачът на листата на Съюза на Сара Вагенкнехт Томас Шулце допусна неговата фракция да се въздържи в евентуален трети тур. AfD и Съюзът на Вагенкнехт заедно имат 44 места. Същите излизат обаче ако Съюзът се обедини с християндемократите, социалдемократите, Зелените и Левицата: и двата сбора ще изпратят фракцията с 5 мандата вътре, затова тя решава изхода, накъдето и да се обърне. Ако Зигмунд бъде избран, AfD ще оглави германска провинция за първи път от Втората световна война насам.

Залогът не се изчерпва с един секретен документ. Правителството в дадена провинция назначава вътрешен министър, който се разпорежда с провинциална полиция, а Саксония-Анхалт защитата на конституцията не е самостоятелно ведомство, а отдел в неговото министерство. AfD, чиято местна организация тази служба наблюдава, би застанала директно над нея. Именно затова Берлин обмисля не изваждането на една папка, а цял режим на достъп.

Твърдението, че службата за вътрешно разузнаване гледа на партията „отчасти“ като на директна заплаха за конституционния ред в страната, е мотивирано от конкретно правно състояние. На федерално ниво тази класификация е прекратеа: на 26 февруари 2026 г. Административният съд в Кьолн по обезпечителен ред наложи забрана на Федералното министерствоя за защита на конституцията да определя AfD като сигурно дясноекстремистка формация и да го обявява публично, докато не приключи производството по същество. Провинциалните ведомства обаче продължават да го правят в 5 провинции, сред които и Саксония-Анхалт, където местната организация носи определението от 7 ноември 2023 г. С други думи тази забрана важи за партията като цяло, а не за клона, който сега може да състави правителство.

Тревогата на апарата по сигурността не стъпва върху предположения за лоялност, а върху заявени позиции и документирани епизоди. AfD настоява за връщане на икономическите връзки с Русия и отхвърля военната помощ за отбраната на Украйна. На 30 август, 6 дни преди вота, BILD пусна кадри от предизборния офис на заместник-председателя на провинциалната организация Ханс-Томас Тилшнайдер, на които той обяснява защо държи на бюрото си чаша с марката на руското министерство на отбраната; неговият опит да заличи записа през адвокат се провали. „Това не е нашата война“, отговори той на въпроса за армията, сражаваща се срещу Украйна.

Мярката, която Писториус обмисля, не е първата от вида и не импровизира от изборната нощ. Вариантите – заличаване на определени данни от провинциалните материали или повишаване на грифа им – се обсъждат от юли, няколко месеца преди вота, а Bloomberg съобщи по това време. На 17 август тюрингският вътрешен министър Георг Майер от ГСДП заяви, че при участие на AfD във властта в Саксония-Анхалт е „необходимо от гледна точка на сигурността и правно защитимо“ да ѝ бъде отказан достъп до най-чувствителните данни на защитата на конституцията, и предложи прегради, налагащи фактическа блокада по цели направления: цялата контраразузнавателна материя и всичко по линия на десния екстремизъм. Неговият правен довод е, че една партия като такава няма право на достъп до разузнавателни данни. Тюрингия дава и втория пример: там AfD е най-силната фракция, но не получи място в комисията по парламентарен контрол на ведомството на провинциално ниво, а конституционният съд в Ваймар отхвърли двете ѝ жалби срещу състава на органа на 25 април 2025 г. – по бързата процедура, без да се произнася по същество, с аргумент че съставянето на комисията не търпи отлагане.

Преградите, отказаният достъп и празните места в комисиите обаче отнемат по нещо от система, която са замислени да защитят. Парламентарният контрол без най-многобройно представената фракция е контрол с празно място; план за отбрана, от който липсва една власт, е план с празно място на същото трасе, по което трябва да мине движението в източна посока. Възражението идва и от самата регионална служба: нейният досегашен ръководител Райнер Робра от ХДС алармира, че с все повече изключване Германия не би могла да излезе от кризата, а провинцията остава неограничен участник в Бундесрата и при сценарий на обявена отбранителна ситуация. Германските служби веднъж вече отговориха на външния риск и затвориха руската консулска мрежа – последното генерално консулство в Бон спира работа на 18 септември. Сега въпросът е какво да се прави, когато рискът е избран на вота и се готви да заеме канцеларията в Магдебург. Отговорът има краен срок: на 6 октомври ландтагът се конституира, а дотогава Берлин трябва да реши дали хилядата страници остават в Магдебург, или се връщат.

291-ви полк пълни бюлетини за „Единна Русия“ с имената на убити войници

🗳️🇷🇺 Щабни офицери от руския 291-ви мотострелкови полк попълват бюлетини за „Единна Русия“ от името на убити и безследно изчезнали свои военнослужещи и ги предават в избирателни участъци в окупираните Мелитопол, Бердянск и Токмак. Това съобщи партизанското движение „АТЕШ“ на своя канал в Telegram на 11 септември 2026 г. в публикация, озаглавена с препратка към Гогол – „Мъртви души“.

В едноименния роман Чичиков изкупува починали крепостни, които все още фигурират в списъците от последното преброяване. Според движението полкът е получил негласно указание да осигури определен брой гласове за управляващата партия при предсрочното гласуване за Държавната дума, а наличният жив личен състав не достига за зададената квота заради понесените загуби.

Описаният от „АТЕШ“ механизъм е административно прост. Според движението канцелариите и щабът на полка „нарочно забавят официалното оформяне на документите за смърт“ и признаване на военнослужещи за безследно изчезнали, така че убитите продължават да фигурират в списъците на частта като действащи военнослужещи. След това щабни офицери попълват бюлетини от тяхно име и ги откарват във въпросните три града. Движението назовава трима военнослужещи, от чието име според неговите данни продължава да се гласува: разузнавача Замир Кажаров, командира на танк старши сержант Валентин Александров и стрелеца ефрейтор Валерий Карпенко. Докато това продължава, семействата им месеци наред не могат да получат нито официално потвърждение за смъртта, нито полагащото им се обезщетение. „АТЕШ“ твърди още, че 291-ви едва ли е единствената част, в която се прилага подобна практика.

„АТЕШ“ е украинско-кримскотатарско подземно движение, което от 2022 г. публикува сведения от свои агенти в руските военни части и в окупираните области. То е страна във войната и много от твърденията му не могат да бъдат независимо проверени. Към 11 септември няма потвърждение на конкретната схема от друго място, а Министерство на отбраната и Централна избирателна комисия (ЦИК) на Руската федерация не са коментирали публикацията.

Независимо могат да бъдат проверени част от обстоятелствата около твърдението. 291-ви гвардейски мотострелкови полк, войскова част 65384, влиза в състава на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-ма армия и е с гарнизон в Борзой, Чечения. От 2022 г. частта воюва на Запорожкото и Мариуполското направление, а украинското военно разузнаване (ГУР) поддържа публичен списък на командния ѝ състав.

Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември. Разпределят се 450 места – половината по едномандатни окръзи и половината по партийни листи – и за първи път в тях гласуват жителите на окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Окупираната част на Запорожка област е обособена в един едномандатен окръг, № 93, в който „Единна Русия“ издига Алексей Тихомиров, бивш чиновник от кримската администрация.

ЦИК насрочи предсрочното гласуване за военнослужещите в зоната на активни бойни действия за периода 30 август – 17 септември. В самата Запорожка област, според местното издание „РИА-Мелитопол“, първи са гласували военните между 1 и 10 септември, а жителите на селата гласуват от 10 до 17 септември. „АТЕШ“ посочва 29 август като начало. По думите на председателката на ЦИК Ела Памфилова гласуването на военнослужещите в зоната на войната се провежда „във временни избирателни участъци, създадени на територията на войсковите части“.

Твърдението за предварително зададен брой гласове се вписва в по-широките сведения за натиск върху регионалните администрации да осигурят висока активност и силен резултат за управляващата партия, но само по себе си не потвърждава обвинението срещу 291-ви полк. The Moscow Times писа още на 2 юли, че регионалните власти са получили инструкции да осигурят висока избирателна активност и мнозинство за „Единна Русия“, а ЦИК си поставя за цел активност 50%. Рейтингът на партията според държавния ВЦИОМ е около 34% срещу около 40% през 2022 г.; независими оценки, цитирани от изданието, дават около 16%. Партията държи 321 от 450-те места и се очаква да ги запази.

Ако описаният от „АТЕШ“ механизъм реално съществува, организацията на гласуването във военна част би могла да го улесни: участъкът е временен и се намира на територията на самата част, а щабът разполага с данните за личния състав. Именно върху това стъпва логиката на обвинението – че хора, които все още фигурират административно като действащи военнослужещи, могат да останат и в основата на изборните списъци. Кой от тях действително е жив, е информация, с която на първо място разполага самата част.

Твърдението на „АТЕШ“ се наслагва върху практика, документирана далеч преди тези избори. Разследване на „Важние истории“ от 28 юли 2025 г. установи, че поне 25 руски части в 11 области отчитат изчезнали в бой военнослужещи като самоволно напуснали частта. При такъв статут семейството изгубва правото на еднократното обезщетение от най-малко 5 милиона рубли. Командир на част е цитиран с думите: „имаме негласна заповед да водим онези [набраните от затворите] като самоволно напуснали, докато няма тяло“.

По изчисления на „Медиазона“, цитирани от „Настоящее время“ през февруари 2026 г., за три години война руските съдилища са получили над 111 000 иска за признаване на военнослужещи за загинали и безследно изчезнали. Роднините имат право да поискат обявяване на смъртта поне шест месеца след като е обявен за изчезнал. Правозащитникът Сергей Кривенко от „Гражданин. Армия. Право“ обяснява забавянията с лоша отчетност в частите, нежелание на командирите да носят отговорност и невъзможност да бъдат прибрани телата. Пред „Важние истории“ той допуска и друго – че самите негласни разпореждания за статута на изчезналите може да произтичат от натиска върху частите да покриват зададените отчетни показатели. Логиката на квотите и показателите, с други думи, не се появява за първи път с изборите: според тази оценка тя влияе и върху начина, по който частите отчитат загубите си.

Тази съпоставка обяснява защо описаният от „АТЕШ“ механизъм е вътрешно правдоподобен, но не замества независимо потвърждение. Ако обвинението е вярно, схемата не би изисквала изцяло нов вид злоупотреба, а използване за втора цел на вече съществуваща административна практика. Забавянето на официалното оформяне на смъртта и без избори може да носи полза на командването, като намалява отчетените пред висшестоящите загуби и отлага изплащането на обезщетения. По време на предсрочното гласуване същото административно забавяне би могло да остави починал военнослужещ и в масивите, върху които се изготвят изборните списъци. И в двата случая щабът би имал стимул списъкът да остане по-дълъг от строя.

Има обаче и по-просто обяснение. „АТЕШ“ води информационна кампания срещу руското присъствие и срещу легитимността на изборите в окупираните територии, а назоваването на три конкретни имена без публикуван документ придава на твърдението конкретност, без само по себе си да го доказва. Двете хипотези не се изключват: възможно е движението едновременно да води информационна кампания и да публикува достоверни сведения. Наличието на административен стимул и вече документирани проблеми с отчитането на изчезнали военнослужещи правят описания механизъм възможен, но не доказват, че той действително е приложен в 291-ви полк.

Политическото значение на вота надхвърля разпределянето на 450 места. Още на 11 август украинският президент Володимир Зеленски, цитира доклад на началника на ГУР Олег Иващенко, според когото руски вътрешни документи потвърждават подготовка за мобилизация „за есента, веднага след имитацията на парламентарни избори“ – с няколкостотин хиляди души до края на годината и още толкова догодина. Според ГУР гласуването трябва да създаде усещане за обществена подкрепа за войната, тъй като всички допуснати до изборите партии са против преговори.

Русия отваря 15 избирателни секции в Приднестровието въпреки протеста на Кишинев

🇷🇺🗳🇲🇩 Руската федерация планира да проведе гласуване за Държавна дума в 15 избирателни секции в Приднестровието, сепаратисткия регион на Молдова, разположен по левия бряг на река Днестър, въпреки че властите в Кишинев отказаха да дадат съгласието си за подобен ход и връчиха официална протестна нота. Адресите бяха публикувани в местни медии и включват 8 населени места: Тираспол, Бендер, Днестровск, Слободзея, Григориопол, Дубъсари, Рибница и Каменка. Секциите ще отворят врати на 20 септември – последния от трите дни на изборите за деветата Държавна дума.

Единственото място, за което Кишинев е дал съгласие, е консулският отдел на посолството на Руската федерация в Кишинев. Молдовското министерство на външните работи определя отварянето на всяка друга секция на територията на страната като недружелюбно действие. Аргументите му са преди всичко правни: организирането на изборен процес от чужда държава изисква предварително и изрично съгласие от страна на конституционните власти, а такова за районите по левия бряг на Днестър, които Кишинев не контролира от 1992 г., няма.

Списъкът на документите, с които ще може да се гласува, е широк. Допускат се вътрешен или задграничен паспорт на Руската федерация, съветски паспорт, ако в него е удостоверено руско гражданство, както и удостоверение за завръщане в Русия. Ще се приема и задграничен паспорт с изтекъл срок на валидност. Това премахва една практическа пречка: подновяването на документа изисква лично явяване в консулска служба, а единствената такава в страната се намира в Кишинев, извън контролираната от Тираспол територия.

Събитията се развиха в рамките на 10 дни. На 28 август де факто ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски обяви, че Москва планира да отвори 17 избирателни секции на левия бряг. На следващия ден външно министерство в Кишинев уточни, че е съгласувана само една секция в столицата и описа заявеното намерение за отваряне на още 16 секции като неприемливо. На 2 септември вицепремиерът и министър на външните работи Михай Попшой предупреди, че всяка секция, открита без разрешение, ще бъде тълкувана като недружелюбен акт. На 3 септември ведомството привика руския посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота с искане за въздържане от отварянето на секции източно от река Днестър. Председателят на парламента Игор Гросу нарече намерението „предизвикателно поведение спрямо Република Молдова“. Три дни по-късно бяха публикувани конкретните адреси – общо 15.

На пръв поглед последователността 17, 16 и 15 може да създаде впечатление за постепенно отстъпване под натиска на Кишинев, но наличните данни не подкрепят подобни изводи. Първоначалното число 17 дойде от изявление на Красноселски, а не от решение на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Числото 16 пък не обозначава отделен план, а разликата между заявените 17 места и единствената секция, разрешена от Кишинев. Публикуваният по-късно списък с 15 адреса е първата информация, която показва къде реално се готви организация на вота. Разпределението следва и географията на руските избиратели. При изборите през 2021 г. в Тираспол работеха 12 секции, докато в Бендер бяха 6 – градовете с най-голяма концентрация на притежатели на руски паспорти.

Организацията на място традиционно се поема изцяло от местни структури, без участие на молдовските институции. През 2021 г. местната администрация осигури помещенията, организира подвижни секции за селата и раздаде предпазни маски заради пандемията. Два от обектите в Тираспол – Домът на офицерите и Дворецът на републиката – приемаха избиратели през целия тридневен вот, а останалите работеха само в неделя. Сегашният списък е представен по сходен начин – като практическа информация за избирателите, а не като част от спора между двете държави. Протестната нота от 3 септември е адресирана до Москва, но самата организация на секциите не изисква участие на молдовските институции.

Показателен за състоянието на двустранните отношения е дипломатическият канал, по който беше връчен протестът. Озеров получи агреман – предварителното съгласие на приемащата държава за назначаването му – през октомври 2024 г., но и досега не е връчил своите акредитивни писма на президента Мая Санду. През юни 2025 г. Попшой обясни, че са правени опити за акредитацията, включително е била определяна конкретна дата, но процедурата е отлагана заради изявления и действия срещу Молдова. Сред посочените причини бяха и дронове, взривили се на територията на страната близо до домове на граждани в южната част на страната. Така Кишинев използва Озеров като официален канал за комуникация с Москва, без той да е завършил процедурата по акредитация като посланик. Именно на него беше връчена и нотата, с която Молдова отказва разрешение за секциите.

Непосредственият ефект на този отказ е преди всичко да фиксира писмено и с конкретна дата позицията на официален Кишинев. Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не урежда изрично провеждането на избори от една държава на територията на друга. На практика подобен ход предполага да има съгласие от приемащата страна. Под „съгласуване“ Кишинев разбира Москва предварително да поиска и получи разрешение за всяко едно помещение, каквато е била стандартната процедура с консулския отдел в Кишинев. Протестната нота премахва възможността липсата на такова съгласие по-късно да се представи като недоразумение. Практическите последици са съвсем друга тема: държавните институции на Молдова нямат полиция и други изпълнителни органи отвъд административната линия, а провеждането на изборите е насрочено за след по-малко от две седмици.

Мащабът се вижда най-ясно в сравнение с предишните избори за Държавната дума. През септември 2021 г. в Приднестровието работеха 27 секции: 12 в Тираспол, 6 в Бендер, по 2 в Слободзейски, Дубъсарски и Рибнишки район, по 1 в Григориополски и Каменски район и една в Днестровск. В териториите западно от Днестър тогава имаше 3. На президентските избори през март 2024 г. след протест от молдовските власти, в региона бяха открити 6 секции. Сегашните 15 са два пъти и половина над бройката през 2024 г. и малко над половината от този през 2021 г. С други думи, наблюдаваме частично възстановяване на свита изборна инфраструктура, а не нов връх.

Данните за броя на избирателите обясняват защо броят на секциите има практическо значение. През март 2024 г. в региона гласуваха 46 179 руски граждани: 24 341 в Тираспол, 10 959 в Бендер и по няколко хиляди в Григориопол и Рибница. Разпределени между шест места за гласуване, това означава средно около 7700 души на секция за един ден. При 15 секции и същия брой гласували средното натоварване би спаднало до около 3000 души. Приднестровският външен министър Виталий Игнатиев твърди, че над 220 хиляди жители притежават руски паспорти при официално обявено население от около 465 хиляди души – приблизително половината от населението. И двете числа идват от местни регистри и трябва да се приемат с уговорка. Независимо от точния размер на тази база, увеличаването от 6 на 15 секции намалява потенциалното им натоварване значително.

Прецедент за възможната реакция на Кишинев след 20 септември има от март 2024 г. Тогава министерство на външните работи извика руския посланик на 12 март заради 6-те избирателни секции, а на 19 март обяви служител на дипломатическата мисия за персона нон грата – този инструмент вече е бил използван тъкмо в спор за руски вот в Приднестровието. Друга възможност е връчването на акредитивните писма на Озеров да продължи да бъде отлагано за неопределено време.

Контрастът с други сфери показва къде минава практическата граница на молдовския контрол. Там, където Кишинев разполага с действителни административни и икономически лостове, той се възползва от тях. От 1 септември 2026 г. Молдова започна да облага с ДДС и акциз първата група стоки, внасяни от търговски субекти, регистрирани на левия бряг: алкохол, тютюневи и никотинови изделия, парфюмерия, пиротехника, кожухарски изделия, бижута и част от превозните средства. Основанието е закон 67, приет от парламента на 30 април 2026 г. Графикът е поетапен: от януари 2027 г. режимът трябва да обхване нефтопродуктите, рудите и металите, от април същата година – природния газ и електрическата енергия, а до 2030 г. общият данъчен режим трябва да се прилага за целия внос в региона. Депутатът от управляващата партия Раду Мариан определи мярката като първото прилагане на принципа „една страна, едни данъци“ след 2000 г.

Тираспол определи мерките като абсурдни и предупреди за икономически колапс. Предупреждението идва с оглед на вече сериозно отслабена икономика. Доставките на евтин газ бяха прекратени на 1 януари 2025 г. с изтичането на договора за транзит през Украйна. Месец по-късно природният газ започна да се доставя по посредническа схема, а през първите месеци дневните обеми възлизаха на 3 млн. куб.метра. Те стигаха за отопление, производство на електроенергия и хранителна промишленост, а промишленото потребление остана забранено. В първата половина на 2025 г. то се сви с 43%, производството в черната металургия – с 68%, а производството на електричество – с малко над 50%. Местни икономисти прогнозираха спад от 29% за цялата година, а Красноселски предупреди за финансов и социален колапс, тъй като резервите са почти изчерпани.

Сухопътната връзка с Русия беше окончателно прекъсната на 28 февруари 2022 г. – 4 дни след началото на пълномащабната инвазия, когато Киев затвори всички пунктове по приднестровския участък от държавната граница между Молдова и Украйна. Оттогава всичко, което влиза в сепаратисткия регион, минава проверка от молдовските митнически власти. В региона е разположена т.нар. Оперативна група на руските войски в Приднестровието, която охранява огромния склад с боеприпаси от съветската епоха в Колбасна и от години е предмет на преговорите за уреждане на конфликта. Едно от малкото физически проявления на връзката с Москва, които все още действат на място, гласуването за Държавната дума остава едно от най-видимите.

Ако обявеният списък бъде реализиран на 20 септември, основният въпрос остава реакцията на Кишинев. Много вероятно тя ще квалифицира вота като нарушение на собствения си суверенитет и ще предприеме дипломатическа мярка. Най-достъпният вариант е отново да бъде обявен за персона нон грата служител от руското посолство, подобно на отговора през 2024 г.

По-слабо вероятно е отговорът да ескалира отвъд сферата на дипломацията. Правителство без физическо присъствие отвъд административната линия, което едновременно провежда бавно, поетапно включване на региона в общия данъчен режим, има ограничен стимул да прекъсва каналите за комуникация точно в онзи момент, когато процесът вече навлиза в икономически чувствителни категории. Прогнозата ще се потвърди ако реакцията остане дипломатическа и следващият данъчен етап започне през януари, следвайки по-рано установения график. Същата би отслабнала при отлагане на този етап или при мярка от различен характер, например ограничения върху движението през административната линия.

Друг ключов показател ще бъде активността на 20 септември. Тя ще покаже дали увеличаването на броя на секциите реално е улеснило участието на руските граждани в региона. Активност под нивото от 2024 г. ще бъде индикация, че решението за разширяване има по-скоро политическа и символична роля, а не толкова чисто логистично значение – но сама по себе си не би била достатъчна, за да докаже това.

Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)

Предизборни клипове в Бурятия питат от екрана кога свършва войната

🇷🇺🗳️ В Република Бурятия, федералния субект с втория най-висок дял жертви на глава от населението в Русия, по местната телевизия вървят предизборни клипове, в които жители питат от екрана кога ще приключи войната срещу Украйна. Двата 15-секундни откъса са част от кампанията на Баир Циренов, депутат от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) в Народния хурал на републиката и кандидат за Държавната дума от бурятския едномандатен окръг.

Пред камерата местни жители изреждат въпроси: кога ще свърши „СВО“ – официално название на войната в руския официален език; защо блокират интернет; защо всичко поскъпва; как се живее при такива данъци; защо е необходима утилизационната такса за автомобилите. Накрая Циренов пита защо властта не ги чува, призовава зрителите да гласуват за КПРФ и завършва с лозунга „Власт на народа. Мир на света“.

На 27 август кандидатът написа в Telegram: „Някой да е виждал вече клиповете ми по телевизията? За мое учудване, все още не са ги свалили от ефир“. Той добави, че екипът му се е опитал да събере в 15 секунди „всички мисли и въпроси, които хората имат днес“.

Депутат в Народния хурал от 2013 г. и заместник-ръководител на комунистическата партия, Циренов е бил избиран в три последователни състава на местния парламент. Покрай посещението на Путин в Улан-Уде на 10 август кандидатът отправи призив към местните власти да не устройват шоу, а да организират истинска среща с жителите.

Гласуването за Държавната дума ще се проведе на 18-20 септември. Разпределят се 450 места, от които половината с партийни листи, а другата половина в едномандатни региони като Буратия – регион, платил една от най-високите човешки цени за военната агресия срещу Украйна.

Съвместното преброяване на „Медиазона“ и руската служба на BBC, което включва единствено поименно установените с открити източници загинали, поставя Бурятия на второ място в страната по брой загинали на 100 000 души – само след Република Тува. При преброяването от февруари показателят за републиката е около 400 на 100 000 души.

Към 28 август общоруският поименен списък е достигнал 242 747 души, а самите изследователи оценяват пълнотата му на 45–55%. Две трети от установените загинали са живели в населени места с под 100 000 жители, докато милионните градове почти не присъстват в тази статистика. Въпросът от клипа не е абстрактен там, където се излъчва.

Същият въпрос обаче се оказа далеч по-рисков за партията, която го постави официално в центъра на кампанията си. „Яблоко“ влезе в изборите с програма от 43 думи за прекратяване на огъня, мир и край на политическите репресии и се сблъска с откази в поне 11 региона.

Юристът на вестник „Страна Калининград“ маркира за заличаване дори думата „мир“ в лозунга „За мир и свобода!“, наред с изразите „прекратяване на огъня“ и „постигане на мир“. Пермският вестник „Огни Камы“ отказа да отпечата текста дори срещу заплащане.

Нито един от описаните откази не се позоваваше на официално разпореждане: редакциите цензурираха предварително и по своя преценка. Единствено регионалната прокуратура в Новгородска област издаде предупреждение за дискредитация на армията, след което местните радио и телевизия свалиха от ефир агитационния материал за времето на проверката.

На 10 август Върховният съд заличи регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ след иск, попаден от националистическа партия „Родина“, чийто председател Алексей Журавльов настоя, че нейната кампания е финансирана от чужбина. Решението дойде 12 дни след като Централната избирателна комисия регистрира 269 кандидати на партията. Обжалването беше отхвърлено на 17 август и така от парламентарните избори отпадна единствената листа, участваща с открито пацифистка платформа.

Разликата между Циренов и „Яблоко“ не е толкова в самия въпрос, колкото в политическата принадлежност на задаващия го. КПРФ следва държавната линия по отношение на войната. В интервю за „Комсомольская правда“ през юли нейният председател Генадий Зюганов посочи, че подкрепя изцяло военните решения на Путин. Депутатът от партията Сергей Обухов обвини олигарсите, че отлагат победата, а за изборите КПРФ издигна 21 кандидати, участвали в бойните действия в Украйна.

В тази рамка отделният призив за мир не представлява заплаха за партийната линия, тъй като канализира недоволството в потърпевш регион към бюлетина, която остава вътре в политическата система. В края на август кандидатът на партията за градската дума на Хабаровск Виктор Жмурко дори постави билборд с думите „За мир“.

Граница обаче очевидно има, въпреки че не е съвсем ясно къде точно минава. Седмица преди появата на двата клипа „Россия 24“ прекъсна включване на Циренов в момента, когато той предизвика своя изборен съперник от „Единна Русия“ Дашибал Мункожаргалов – ветеран от войната в Украйна – на публичен дебат за проблемите на страната и републиката.

Така в този окръг въпросът „кога ще свърши войната“ се задава срещу кандидат, който сам е бил на фронта. А Циренов, който публично се учудва, че спотовете му още са в ефир, косвено признава, че и самият той не знае къде точно минава червената линия.

Общественото търсене, към което са насочени тези клипове, си проличава в социологическите проучвания на местно ниво. Според юлското допитване на „Левада“, публикувано на 6 август, 62% от анкетираните са на мнение, че е време да се премине към мирни преговори, срещу 28%, които искат военните действия да продължат. Същото изследване обаче отчита и 66% подкрепа за действията на руската армия в Украйна.

Проучването показва и отчетлива географска разлика. Сред жителите на столицата Москва подкрепата за продължаване на военните действия достига 49% при 28% средно за страната. Най-ниска е сред хората на възраст под 25 години. Териториалният профил на човешките загуби е в обратната посока.

Институтът по конфликтология и анализ на Русия, базиран в Киев, предлага още по-висока стойност: 81% от анкетираните биха приели войната да приключи „още утре“, срещу 9%, които предпочитат тя да продължи до пълна победа. Тази оценка обаче се основава на телефонна анкета сред 1600 души, проведена между 11 и 26 май от институт в страна, която воюва с Русия, поради което има по-ниска доказателствена тежест от вътрешното допитване. Двете изследвания обаче сочат в една и съща посока: мнозинството руснаци търси край на войната, без това непременно да значи несъгласие със самата война или с действията на армията.

Затова допускането на клиповете в ефир трудно може да се обясни автоматично с пропуск на апарата за цензура. Една възможна интерпретация е, че системната опозиция изпълнява точно тази функция: получава пространство да артикулира натрупаното недоволство, което иначе би останало без легален политически изход, при условие че го връща обратно в изборния процес, вместо да го насочва срещу самата система.

В този прочит случаят с „Яблоко“ е показателен не защото партията непременно е отстранена формално заради призивите си за мир (съдебното основание е друго), а тъй като нейната открито пацифистка линия се оказа извън пространството, в което подобно послание се допуска без сериозни последствия.

Съществува и по-тясно обяснение, което не бива да се пренебрегва. „Россия 24“ прекъсна Циренов само седмица по-рано, а самият той очевидно не е очаквал клиповете да оцелеят в ефир. Това може да показва, че границата се определя ситуативно от местни редактори и чиновници, без непременно да съществува единна инструкция за всеки отделен случай. Това, разбира се, не изключва първото предположение. Обща рамка може да се задава на централно ниво, а конкретното ѝ прилагане да бъде неравномерно и да оставя пролуки.

Русия влиза в изборите със свалено „Яблоко“ и отказани митинги

🇷🇺🗳️⚖️ Партия „Яблоко“ няма да участва с федерален списък в изборите за Държавната дума на 18-20 септември. Апелативната колегия на Върховния съд остави в сила решението за заличаване, което бе постановено седмица по-рано, след като съдия Вячеслав Кирилов уважи иска на партия „Родина“. От там се позоваха на нарушения на авторските права в агитационни материали и екстремистки лозунги и представител на Централната избирателна комисия приведе данни на Росфинмониторинг за чуждо финансиране. Това ще бъде първият парламентарен вот след пълномащабната инвазия в Украйна, а дистанционното електронно гласуване се разширява от 7 на 33 региона.

Възможността за уличен протест беше ограничена още по-рано и по друга линия. Москва запази режима на повишена готовност, въведен през март 2020 г. заради COVID, и продължава да отказва публични прояви на това основание. На 18 февруари ръководството на „Яблоко“ поиска разрешение за митинг срещу спирането на Telegram. Два дни по-късно заместник-началникът на столичния департамент за регионална сигурност Андрей Захаров отказа, като се позова на епидемиологичната обстановка и нуждата от предотвратяване на разпространението на коронавируса. През март „Независимая газета“ описа как власти постепенно оставят ковид аргумента и започват да оценяват съдържанието на самите заявления. В Казан на беше отказано, тъй като целта на протеста „привличане на общественото внимание“ била неопределена; в Иркутск основание беше „разпространяване на недостоверна информация“; в Алтайския край беше обяснено на комунистите, че използваната от тях формулировка не отговаряла на действителността. Към средата на март юристът на КПРФ Георгий Камнев беше преброил около пет подобни забрани, без да съществува пълна статистика по темата.

През последните дни в Telegram започна да се споделя публикация, описваща друга картина. Анонимният канал INSIDER-T, считан за главния инсайдерски канал в рускоезичния Telegram с около 255 000 абонати, съобщи с позоваване на свои източници в силовите структури, че Кремъл преминава към режим на нулева търпимост след есенното гласуване. Според публикацията стратегията била изцяло променена: нямало да има нито съгласувани места за протест, нито преговори с множеството; събиранията ще бъдат блокирани още на далечните подстъпи; координаторите и администраторите на протестни чатове били поставени под специално наблюдение; а всеки призив за излизане на улицата автоматично ще води до наказателно дело с перспектива за продължителна присъда. Публикацията споменава и обновени системи за разпознаване на лица и наблюдение на социалните мрежи с изкуствен интелект, а в края твърди, че силовият блок е получил картбланш.

Самата платформа, в която приканва потребителите да се абонират, е под ограничения от февруари. На 10 февруари Роскомнадзор потвърди забавянето на Telegram в цялата страна; от началото на април достъпът често зависи от VPN и прокси, при това с променлив успех; а на 29 юли Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви основателя Павел Дуров за международно издирване по дело за съдействие на терористична дейност.

Описаният подход не е качествено нов план, а по-скоро продължение на отдавна прилагана практика. Тя се проследява поне до 6 май 2012 г., когато шествието „Марш на милионите“ срещу резултата от изборите за президент завърши със сблъсъци на Болотния площад в Москва и наказателни дела срещу поне 30 души. Организаторите Сергей Удалцов и Леонид Развозжаев получиха по 4 години и половина затвор. През юли 2014 г. в Наказателния кодекс беше въведен съставът за многократно нарушаване на реда за провеждане на публични прояви. Първата присъда по него беше произнесена срещу Илдар Дадин през декември 2015 г. – 3 години лишаване от свобода. През февруари 2017 г. Конституционният съд ограничи приложението му до случаите с реално причинена вреда, а Президиумът на Върховния съд отмени присъдата на Дадин.

През лятото на 2019 г. подобна репресивна логика се задейства отново по избирателен повод. Столичните комисии отказаха да регистрират независими кандидати за Московската градска дума. На 27 юли хиляди хора се събраха пред кметството, а до вечерта на 28 юли полицията беше задържала над 1370 от тях. Над 30 души станаха подсъдими по поредицата от производства, останала в публичността като „Московското дело“.

При последните избори за парламент този сценарий вече беше до голяма степен отработен. През януари и февруари 2021 г. по време на протестната вълна в подкрепа на Алексей Навални, в повече от 125 града бяха задържани повече от 11 000 души и бяха образувани над 9000 административни производства. По данни на ОВД-Инфо рекордът беше около 3700 задържани на 23 януари и над 5000 на 31 януари. През септември КПРФ подаде уведомления за акции на Пушкински площад в Москва на 20, 21 и 25 септември и получи отказ с ковид мотив. След това партията проведе събиране под формата на среща с депутати, водена от Валерий Рашкин. Ден преди обявената акция на 25 септември КПРФ съобщи за 60 арестувани активисти, а площадът беше предварително отцепен. Сред задържаните след събирането на 20 септември беше и общинският депутат Сергей Власов.

Правната и техническата инфраструктура е изградена отдавна. Въведеният през 2014 г. състав предвижда глоба от 600 хил. до 1 млн. рубли или лишаване от свобода до 5 години, ако лицето е било санкционирано по административен ред повече от 2 пъти в рамките на 180 дни. Московската система за разпознаване на лица „Сфера“ от години се използва за задържания въз основа на записи, направени по време на самите акции. Документирани случаи показват, че в базата попадат хора, участвали в над една проява. Системата „Окулус“ на Главния радиочестотен център, поръчана за 57,7 млн. рубли, работи от февруари 2023 г. и претърсва изображения и видеозаписи за забранено съдържание.

От 1 септември 2025 г. действат глоби от 3000 до 5000 рубли за умишлено търсене на екстремистки материали в интернет, включително чрез VPN. От 1 март 2026 г. постановление №1667 дава възможност на Роскомнадзор, заедно с ФСБ и Министерство на цифровото развитие, да променя маршрутите на интернет трафика в реално време. Следователно значителна част от представяното като бъдеща мярка съществува под формата на действащи закони и работеща инфраструктура. Неясно остава не наличието на описаните инструменти, а интензивността, с която те ще бъдат използвани.

Същинското противоречие се крие в позицията, приписвана на силовия блок. На 24 юни „Медуза“ съобщи с позоваване на двама свои източници, близки до Кремъл, че ръководството на ФСБ и шефът на Росгвардия Виктор Золотов настояват вотът да не се провежда тази есен. Посочените аргументи бяха икономически и военни: проблеми с бюджета, продължаващо поскъпване, спаднал рейтинг на „Единна Русия“ и зачестили удари с украински дронове. Според същите източници Путин отхвърля идеята и смята изборите за важен политически момент. Срещу отлагането се обявяват и заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и блокът на Сергей Кириенко в президентската администрация. Един от източниците уточнява, че на бюрото на президента няма никакви документи по въпроса.

В същото време INSIDER-T приписва именно на силовия блок картбланш за максимално твърди действия във връзка с избори, които според „Медуза“ водещи фигури в същия блок са предпочитали изобщо да не се провеждат.

Официалната рамка на заплахата обаче сочи другаде. На 27 юли говорителят Дмитрий Песков отбеляза, че по време на изборите винаги може и трябва да се очакват провокации, поради което службите вече работят по гарантиране на сигурността. На 3 август Василий Пискарьов, който оглавява комисия за разследване на чужда намеса към Държавната дума, описа подготовката на специално обучени „лъжеблюдатели“. Според него програмата включва онлайн курсове по правна основа, дигитален активизъм и работа с медиите, провокиране на конфликти в избирателните секции, подаване на масови жалби за измислени нарушения и организиране на кампании с хаштагове, с участието на напуснали страната политолози и бивши общински депутати.

В тези изявления нито Песков, нито Пискарьов споменават конкретна улична акция. В официалния разказ рискът е съсредоточен около избирателната секция и интернет, а не около площада.

Обществените страхове преди вота през септември също не са концентрирани върху уличните протести. В материал от 27 юли „Верстка“ изброи какво очакват след вота интервюирани руснаци и чиновници: военно положение или отделни негови елементи, нова вълна на мобилизация, посягане върху банковите влогове, въвеждане на визи за излизане от страната, забрана на VPN и платен достъп до интернет, скок в цените на горивата и съкращаване на социалните плащания. Описаната от изданието логика е историческа и проста: непопулярните мерки се предприемат, когато обществото разполага с най-малка възможност да реагира – както при монетизацията на привилегиите през 2004 г. и частичната мобилизация през 2022 г. По данни на Russian Field от пролетта на 2026 г. около 40% от руснаците използват VPN. Това подсказва, че значителна част от обществото вече се приспособява към ограниченията, вместо да се мобилизира срещу тях.

Съпоставката води до един извод и една несигурност. Изводът е, че основните инструменти, описани в публикацията на INSIDER-T, вече съществуват и са били прилагани около предишния парламентарен вот. За повторната им употреба не е необходимо качествено ново решение на най-високо равнище. Неизвестното е дали ще възникне масов протест, който да бъде потушаван.

По-вероятният сценарий е след 20 септември КПРФ отново да поиска провеждането на масови събирания в Москва и Санкт Петербург, да получи поредния отказ и да премине към формата на среща с избиратели – при предварителни арести на организатори и без масово излизане на улицата. Алтернативният сценарий също има исторически прецедент: през 2019 г. именно недопускането на кандидати изкара хиляди хора пред московското кметство и доведе до поредица от наказателни дела.

Разликата с онова лято е значителна. Тогава отказите засегнаха разпознаваеми в Москва политици, които имаха възможност да отправят призиви през платформа без ограничения. Сега организирането трябва да минава през мрежа, работеща с прекъсвания от февруари, чийто основател е обявен за издирване. Освен това този път е заличен не отделен кандидат, а федерален партиен списък, чието ръководство продължава да води съдебен спор.

Мотивите срещу „Яблоко“: цитати, блокирани мрежи и картинка от ChatGPT

Председателят на руската партия на мира „Яблоко“ говори от трибуната на 22-рия ѝ конгрес. На трибуната е поставен надписът „Яблоко за мир!“, а на стената зад говорителя е прожектиран лозунгът „За мир“. Конгресът е свикан, за да избере председател на партията и неговите заместници. Москва, Русия, 9 декември 2023 г. 📸 Снимка: Aleksandar Shterbak/TASS

Представителят на руската партия на мира „Яблоко“ говори пред журналисти пред сградата на Върховния съд, след като съдът анулира регистрацията на федералната партийна листа за предстоящите избори за Държавната дума. Решението беше постановено по иск на партия „Родина“ и лишава „Яблоко“ от участие в пропорционалната част на парламентарните избори през септември. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

Служители на руските специални полицейски части ОМОН стоят пред група поддръжници на партия „Яблоко“, събрали се край сградата на Върховния съд по време на разглеждането на иск за отстраняване на партията от изборните листи. Зад полицейските служители се виждат партийни представители, активисти и журналисти, останали пред съда след постановяването на решението, с което регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ беше анулирана. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

🇷🇺⚖️🗳️ Основанията, с които Върховният съд на Руската федерация извади „Яблоко“ от изборите за Държавната дума, са агитация в блокирани социални мрежи, средства от чужденци, постъпили по сметките на контрагенти на партията, и използване на чужди текстове и снимки без разрешение, сред които картинка, генерирана от ChatGPT. Това личи от текста на решението, прегледан от руския проект „Можем объяснить“. То беше обявено на 10 август по иск на партия „Родина“ и за първи път в съвременната руска история анулира вече регистрирана партийна листа за парламентарни избори.

Финансовата част на мотивите се концентрира около една голяма сума. Сред контрагентите на „Яблоко“ са установени 74 лица, по чиито сметки между април 2023 г. и август 2026 г. са постъпили около 80 млн. рубли от 310 чуждестранни лица, включително от Германия, Канада, Обединеното кралство и Турция. Партията не е представила доказателства, че тези средства са върнати, гласи документът. Това обаче не представлява размера на изборния ѝ фонд: става дума за средства, постъпили по сметки на трети лица, които в някакъв момент са били в договорни отношения с партията. Самата Генерална прокуратура, която подкрепи иска само частично, сведе доказаното нарушение до 16 900 рубли, дарени във фонда от седем контрагента. Председателят Николай Рибаков обясни произхода на по-големите суми, включително 80,6 млн. рубли, с легална продажба на чуждестранни акции. „Родина“ твърдеше също, че разходите за онлайн агитация надхвърлят допустимия таван на изборния фонд с около 88 млн. рубли.

Второто основание е мястото, където е водена агитацията. Значително количество агитационни материали е публикувано в чужди информационни ресурси, достъпът до които е забранен заради тяхното признаване за екстремистки (Instagram и Facebook) или е ограничен (Twitter и YouTube), гласи решението. Това не изисква преценка за съдържанието на публикуваното: достатъчен е самият факт, че материалът е публикуван там, където съответната платформа е блокирана.

Третият мотив е авторското право и той се оказва най-обширният. Съдът призна за агитационен материал интервю на основателя на формацията Григорий Явлински, публикувано на сайта на „Яблоко“. В него без съгласието на правоносителите са използвани ред от стихотворение на Лев Ошанин, фраза от пиеса на Александър Володин, данни на „Левада-Център“, фотографии, емблеми на други партии, илюстрация към „Война и мир“ и кадър от едноименния филм от 1967 г. Редът на Ошанин е „Нека винаги да има слънце“, а фразата на Володин – „Само да няма война“ от „Пет вечери“. Ден след заседанието „Яблоко“ съобщи, че синът на композитора на песента е дал разрешение тя да се използва в кампанията. Юристът и кандидат Виталий Исаков възрази в съдебната зала, че общи изрази, чието цитиране не препраща към конкретното произведение, не подлежат на защита от гледна точка авторско право. Съдиите приеха обратното. Така и препечатването на социологически данни се превърна в основание за отстраняване на изборен кандидат.

Искът на „Родина“ съдържаше и по-широк списък от подобни претенции: снимки на Дмитрий Медведев, Александър Беглов и Виктория Боня, снимка на Хирошима след американската бомбардировка от 1945 г. от библиотеката на Конгреса на САЩ и логото на „Яблоко“, за което ищецът твърди, че е базирано на плакат на съветския художник Ел Лисицки от 1920 г.

Отделно за нарушение бе счетено изображение, създадено с ChatGPT и поставено на началната страница на сайта заедно с предизборния лозунг „За мир и свобода“. Съдът приема, че правоносител е OpenAI и че съгласие не е било поискано. В документа се подчертава, че компанията не само заявява правата си, но и официално забранява използването на ChatGPT на територията на Русия. Представителят на „Яблоко“ Гаджи Алиев възрази, че правата над генерираните изображения принадлежат на потребители на услугата, а самата програма не може да е носител на авторско право. Така руската юрисдикция фактически защити правата на американска компания, чийто продукт по собствените ѝ условия не се предлага в Русия.

Обхватът на решението личи най-добре от един отделен пасаж. Допускането на „Яблоко“ до изборите при установените нарушения би поставило групата в привилегировано положение спрямо останалите, които са спазили изискванията на закона, и би нарушило принципа на равенство между участниците. Затова, гласи мотивът, извършеното не може да се смята за формалност, която не влияе върху регистрацията. Тази логика работи и в обратна посока. Щом изброените действия представляват нарушения, всяка политическа група, която ги е извършила, по силата на същото разсъждение би следвало да се окаже в същото положение. Публикация в блокирана мрежа, цитат от съветска песен, препечатан социологически резултат и създадено от AI изображение са практики, използвани масово във всяка руска предизборна кампания.

Най-тежкото обвинение не беше потвърдено. Твърденията на „Родина“ за екстремизъм в агитационните материали останаха неустановени, но не бяха отхвърлени: представените материали, съдържащи признаци на екстремизъм, могат да бъдат разгледани в отделно производство. Отхвърлен беше и доводът, че стотици кандидати са подписали нужните уведомления преди партийния конгрес, тъй като това се отнася до етапа на заверяване на листата, а решението на Централната избирателна комисия по този въпрос не е било обжалвано.

Делото беше разгледано от съдия Вячеслав Кирилов – същият, постановил признаването на „Мемориал“ за екстремистка организация през май. Той прекара повече от 40 минути в съвещателната стая. Централната избирателна комисия и прокуратурата се обявиха в подкрепа на иска в съдебната зала, но прокуратурата прие само част от основанията. Представител на комисията заяви, че Росфинмониторинг е предоставил сведения за чуждо финансиране на кандидати от листата в периода преди изборната година, а документът с тези сведения беше показан на защитата едва след подписване на споразумение за поверителност.

Решението все още не е влязло в сила. „Яблоко“ разполага с 5 дни да обжалва и обяви, че на 14 август ще подаде въззивна жалба; вотът е насрочен за 18-20 септември. Отмяната на регистрацията на федералната листа не засяга кандидатите в едномандатни райони. Формацията има кандидати в 126 от общо 225 района и те могат да продължат своята кампания самостоятелно. Ликвидация заплашва организацията само ако не участва в избори 7 поредни години. За сравнение, за последните няколко месеца право да се кандидатират загубиха най-малко 23 руски политици, при поне 15 от които формалното основание беше публикуването на изображения, свързани с покойния Алексей Навални.

„Яблоко“ беше единствената от 11 регистрирани партии, която водеше кампания за незабавно прекратяване на огъня в Украйна, с предизборна програма от 43 думи. Именно съотношението между основанията и последиците прави съдебната логика потенциално приложима към други случаи: за да отпадне цяла една партийна листа, се оказаха достатъчни действия, за които не е нужно нито намерение, нито политическо съдържание – достатъчно е да са извършени.

Чън Ли-уън отрече държавността на Тайван три месеца преди изборите

🇹🇼🗳️🇨🇳 „Тайван никога не е бил независим и никога не е бил държава“, заяви Чън Ли-уън, председател на Гоминдана. Думите ѝ прозвучаха в интервю за онлайн предаването на бившия телевизионен водещ Пън Уън-джън, излъчено на 7 август – три месеца и половина преди местните избори на 28 ноември, – и дойдоха от лидера на най-старата политическа партия в Азия и най-голямата опозиционна сила в Тайпе, управлявала дълги години еднолично острова начело с Чан Кайшъ.

Водещият определи сегашното положение като мирна независимост. Чън отхвърли определението и свърза мира в Тайван с конституционната рамка на Република Китай: заговори ли се за независимост, подчерта тя, всичко, на което хората се радват към настоящия момент, мигом ще стане на пепел. Тезата, защитавана от управляващата Демократична прогресивна партия, че островът е независим и затова допитване не е нужно, тя описа като самозаблуда и глупости и предизвика кабинета да свика референдум за отделяне – нещо, за което според нея няма да им стигне смелостта.

Центърът за изборни изследвания към Националния университет „Чънчи“ мери нивата на самоопределение от 1992 г. насам, а нагласите за бъдещия статут на острова – от 1994 г. Данните описват общество, в което незабавното отделяне или обединение са маргинални позиции, но изцяло китайската идентичност остава рядка. В допитването от юни 2026 г. 63,1% от анкетираните се определят като тайванци, 30,7% – паралелно като тайванци и китайци, а 2,5% – единствено като китайци. По въпроса за статута на острова незабавното обединение с Китай събира 1,3%, а 6,3% клонят към обединение. В обратната посока 4,5% искат незабавно отделяне, а 21,7% са склонни към него. Най-многобройна остава групата, която иска сегашното положение да се запази завинаги – 34,4%, най-високата стойност, откакто тази поредица започва през 1994 г.

Политическият отговор дойде почти изцяло от депутати, а не от институциите. Чън Пей-ю от управляващата формация изброи какво притежава Тайван – президент, въоръжени сили, съдебна система, избори, паспорт и 23 млн жители – и заключи, че тази политическа действителност не може да бъде отречена, независимо как човек определя статута; според нея реториката на председателката на Гоминдана се приближава все повече и повече до пекинската. У Съ-яо предложи Гоминданът изобщо да не издига кандидат за президент през 2028 г., щом според собствения му председател държава няма: Лу Сиу-иен, Дзян Уан-ан, Хан Куо-ю и самата Чън се надпреварват за поста. Лин Чун-сиен попита къде е отишла жената, която някога е искала да основе нация.

Този спор има и биографичен пласт. Чън Ли-уън учи право в Националния тайвански университет, участва в студентското движение „Дивата лилия“ през 1990 г. и става член на Демократичната прогресивна партия и на организация, която се застъпва за отделяне. Отдалечава се от зеления лагер, след като при идването си на власт той смекчава тази позиция. Днес Чън ръководи дълбокото синьо крило на Гоминдана и по време на своята кампания за председател заяви, че иска тайванците да могат гордо да казват, че са китайци. На 18 октомври 2025 г. тя спечели поста с 65 122 гласа, или 50,15%, пред бившия кмет на Тайпе Хао Лун-бин.

На 10 април 2026 г. Чън се срещна със Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин, което я превърна в първия председател на партията от десетилетие, повел партийна делегация на посещение в континентален Китай. Гоминданът и китайските комунисти стъпиха върху общата основа на консенсуса от 1992 г. и срещу тайванската независимост, а Си отново причисли острова към неразделната част от китайската територия. Партийният апарат защитава тази линия и сега: председателят на комисията по култура и информация Чън И-син публикува стенограмата на августовското интервю и обвини Formosa TV, че е извадила от контекста думите за обединението. Самата фраза за държавността обаче не беше поставена под въпрос от никого в синьото ръководство. Опровержението дойде отвън – от коментатора Хуан Уей-хан, който припомни каква беше позицията на бившия президент Ма Ин-джиу, че тайванците сами избират своя президент, и настоя, че независимо от името – Република Китай или Тайван – става дума за суверенна демократична страна, която не е подчинена на Китайската народна република.

Официална реакция липсва и в Тайпе, и в Пекин. Президентската канцелария не коментира изказването. Трайната позиция на президента Лай Чин-те, повторена по време на конгреса на управляващите, проведен през юли, е, че Тайван е суверенна независима държава с конституционно название Република Китай и че не е подчинена на Китайската народна република. Пекин също мълчи, но причината е календарна: службата по въпросите на Тайван обяви в края на юли, че редовните ѝ брифинги няма да бъдат провеждани на 5 и 12 август заради лятната пауза и ще бъдат подновени на 19 август.

Предизвикателството на Чън към управляващите да проверят тезата си с референдум стои на фона на шест допитвания, които Гоминданът и Тайванската народна партия готвят за деня на изборите. Нито едно от тях не засяга статута на острова: въвеждане на наказание с камшик за тежки престъпления, противопоставяне премахването на смъртното наказание, отмяна на политиката за Тайван без ядрена енергия, легализиране на медицинската евтаназия, насочване на приходите от пътни глоби към пътна безопасност и обществен транспорт и въвеждане на гласуване извън постоянния адрес. Гоминданът и неговият съюзник не събират подписи, а използват своето мнозинство в Законодателния юан, за да задвижат допитванията с решение на камарата; на 31 юли поправките в закона за референдумите преминаха към второ четене, след като исканията за преразглеждане бяха отхвърлени с 45 срещу 58 гласа.

Предизборната стратегия е насочена към други теми. Някаква форма на обединение подкрепят общо 7,6% от анкетираните, но в шестте въпроса за бюлетината обединението изобщо не присъства. На 28 ноември опозицията залага на енергетиката, наказателната политика и транспорта. Изказването на Чън изважда Гоминдана от тази рамка и го връща към националния въпрос – именно там, където обществените нагласи през последните три десетилетия устойчиво се отдалечават от традиционната партийна линия.

Първото вероятно обяснение е вътрешнопартийно. Чън дължи своя пост на дълбоко синия членски състав, който я избра с малко над половината от гласовете, и може да говори преди всичко на него, а не на онези, които се колебаят. Значение има и избраният формат. Пън Уън-джън прави своето предаване в YouTube, откакто Formosa TV свали политическото му шоу през април 2019 г.; някогашният застъпник на тайванската независимост беше обвинен в квалифицирана клевета заради твърденията си, че докторската дисертация на Цай Ин-уън е подправена, а през ноември 2021 г. Тайпейският районен съд го обяви за издирване, след като той остана в САЩ. Днес Пън заявява, че обединение през протока е възможно.

С това обяснение се конкурира и друго, за което самата Чън даде основание в интервюто. Тя заяви, че иска да се срещне със Си Дзинпин преди 2028 г. и да покаже, че стъпвайки върху основа на консенсуса от 1992 г. отношенията през протока могат да надминат осемте години на Ма Ин-джиу. При такъв прочит думите ѝ не са просто послание към собственото партийно ядро, а подготовка на политическия терен пред Пекин – с риск цената да бъде платена в местната кампания. Двете обяснения не се изключват. Те се събират в един и същ въпрос: колко струва на Гоминдана да задържи ядрото си.

Отговорът ще се види по номинациите и поведението на кандидатите. Повторят ли формулировката кандидатите на Гоминдана за кметове в Нов Тайпе, Тайчун и Тайнан, изборът ще е направен: кампания по националния въпрос. Дистанцират ли се, изказването ще остане позиция на председателя, а не партийна платформа. Следващата редовна възможност за официална реакция от Пекин е брифингът на Канцеларията по въпросите на Тайван на 19 август.

Киев очаква Русия да събере до 500 000 души след изборите

🇷🇺📃🪖 Украйна очаква Русия да привлече между 300 000 и 500 000 военнослужещи в седмиците след изборите за Държавна дума на 20 септември, без изрично да обявява нова мобилизационна вълна. Украинският президент Володимир Зеленски посочи този срок пред Sky News на 27 юли.

Девет дни по-рано Андрий Коваленко от Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна посочи поне 500 000 души наесен, а на 16 юли Андрий Черняк от Главното управление на разузнаването (ГУР) заяви, че на Кремъл му трябва „пушечно месо“, а не нова инфраструктура.

Причината темата изобщо да се върне е финансова и това личи най-отчетливо в руския федерален бюджет. Разходите за еднократните премии при подписване на договор позволяват отвън да бъде оценен броят на постъпилите, а според тази методика Янис Клуге от Института за международни отношения и сигурност в Берлин извежда 71 216 нови военнослужещи по договор за първото тримесечие на 2026 г. срещу 89 601 година по-рано и 73 366 през 2024 г. Това означава около 800 души на денонощие при 1000 до 1200 през същите месеци на 2025 г., или спад от 20%.

Спадът не е причинен от ниско заплащане. Средната еднократна премия достигна рекордните 1,47 млн. рубли през март, а медианата беше 1,55 млн. Регионите увеличаваха сумите и въпреки това привличаха по-малко хора: в Москва изпратените на фронта намаляха от 1708 през април до 1378 през май. През второто тримесечие потокът се стабилизира около 1000 договора на денонощие, т.е. 30 000 месечно, но Focus.ua оценява това равнище като достатъчно единствено за компенсиране на текущите загуби и задържане на числеността на личния състав, без нетен ръст.

Утвърденият план за годината предвижда, по данни на РБК-Украйна, 409 000 души, или 34 000 месечно. Дмитрий Медведев обяви на 28 юли, че през първото полугодие договори са подписали близо 200 000 руски граждани, а още 16 000 са заминали като доброволци. Дори по неговите данни остават над 200 000 души за набиране през остатъка от годината при поток, който вече изостава от плана, докато бюджетната калкулация на Клуге дава за същите шест месеца около 160 000; военният анализатор Ян Матвеев оценява постъпилите на между 170 000 и 180 000. Разминаването между официално обявеното и онова, което може да се изведе от изплатените премии, не е ново: за 2025 г. Москва отчете 422 704 сключени договора, докато изразходваните за премии средства покриват около 364 000.

Числото, което започна да се разпространява в медиите на 8 август, е значително по-голямо от всичко това. Анонимният руски канал ВЧК-ОГПУ в Telegram твърди, че съществува разпореждане до края на годината да бъдат събрани още 800 000 души, поради което вече се съставят списъци с набелязани за привличане към редиците на въоръжените сили, а на включените в тях под различни предлози ще се отказва издаването на задгранични паспорти. Каналът описва още издирване на лица, укрили се след подписването на договор, привличане на военната полиция и разширяване на кръга от престъпления, за които осъдените могат да се допуснат до служба. Каналът е обявен за чуждестранен агент в Руската федерация през юли 2024 г. Вторият му акаунт беше изтрит от Telegram през ноември 2025 г. Заявката за 800 000 души за по-малко от пет месеца е почти двойно по-голяма от целия официално отчетен приток за миналата година.

Онова, което не зависи от достоверността на канала, е юридическата подготовка. Президентският указ за частична мобилизация от септември 2022 г. остава в сила, тъй като никога не е бил отменян. На 4 ноември 2025 г. Владимир Путин подписа закон, който позволява резервисти по договор да бъдат привиквани на специални сборове за охрана на критично важни обекти извън военно време, а на 30 декември издаде указ за сборовете през 2026 г. Институтът за изследване на войната (ISW) разглежда същата конструкция като подготовка за пълзящо, частично призоваване на резерва без публичното обявяване на нова мобилизация.

През юли тези стъпки се натрупаха. На 21 юли Държавната дума гласува и прие закон, който допуска хора с неснета съдимост за наркотрафик и организирана престъпност да сключват договори с Министерството на отбраната в период на обявено призоваване; същия ден Росгвардия пусна предложения за разширяване на правомощията си в областта на гражданската защита при мобилизация, военно положение и война. В своя оценка от 22 юли ISW разглежда закона и предложенията на Росгвардия като подготовка едновременно за недостиг на хора и за обществено недоволство и подчертава, че окончателното решение остава лично на Путин.

Административният апарат работи в набелязаната посока от месеци. Според военното разузнаване на Киев регионалните и общинските власти са получили през февруари указание да съставят списъци на длъжници по комунални сметки и на студенти, които да бъдат сред първите при връчването на повиквателни, а самите списъци да служат като лост за подписване на договор. Руските правозащитни проекти документират и по-малко видима практика: военните комисариати вписват мобилизационни предписания във военните билети на явилите се да сверят данните си. Електронният регистър и електронните повиквателни правят забраната за напускане на страната автоматична, поради което издаденият задграничен паспорт отдавна не гарантира възможност за излизане. „Медуза“ писа още на 24 юни, позовавайки се на 8 различни източника в Кремъл и силовия блок, че нова вълна е обсъждана на всички нива и октомври се споменава усилено като евентуално начало, но все още няма окончателно решение.

Официалната позиция е напълно противоположната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков многократно подчерта, че въпросът не стои на дневен ред, а по повод изявлението на украинския президент отговори, че не е работа на Зеленски да говори за руските планове. Андрей Картаполов, член на комисията по отбрана в Държавната дума, определи съобщенията като фантазии на украинския лидер. Медведев говори на 28 юли пред междуведомствена комисия на Съвета за сигурност на Руската федерация по попълването на армията и описа слуховете като част от предизборната пропаганда, а нуждите на въоръжените сили от личен състав – като напълно осигурени. Собственото му число обаче надхвърля независимата сметка за същия период с около 40 000 души.

Киев планира своята отбрана въз основа на същата оценка. Коваленко предупреди, че есента и зимата ще са много наситени и ще трябва да се устои в тежки пехотни сражения, а част от новопризованите се очаква да бъдат изпратени на изток още през първите две седмици, за да запълват пробиви. Черняк добави, че не се наблюдават признаци за подготовка на ударни групировки на територията на Беларус за настъпление към Киев или друго направление в Северна Украйна.

Че натискът ще се засили значително след 20 септември, е много вероятно; че това ще стане след отделен публичен указ за мобилизация е значително по-слабо вероятно. Инструментите за принудително попълване на личния състав са налице от достатъчно време насам и не изискват политическо решение, чиято цена за Кремъл би била най-висока. Съществува и обоснована алтернативна хипотеза: руският военен анализатор Дмитрий Кузнецов посочва, че откритото призоваване би наложило значително покачване на разходите за отбрана в период, когато и федералният, и регионалните бюджети са затегнати, а новосформираните части скоро не биха достигнали реална боеспособност. При този прочит Москва ще продължи да купува войници, вместо да ги вика, а цената на един нов договор расте по-бавно от политическата цена на повиквателната.

Ортега обяви край на изборите в Никарагуа

🇳🇮🚫🗳️ В Никарагуа повече няма да се провеждат избори, обяви президентът Даниел Ортега в неделя, 19 юли, от трибуната по време на честванията за 47-годишнината от Сандинистката революция. „Тук повече няма да има избори, на които те да се опитват да заграбят правителството и властта“, заяви 80-годишният диктатор пред събраното множество. „Дните, в които партии, подкрепяни от янките и сомосистите, се връщаха на власт, приключиха – никога повече.“ С тези думи управляващият плътно от 2007 г. насам Ортега за първи път се отказа публично не просто от честния вот – такъв отдавна не е имало в страната – но и от самото провеждане на избори.

Изявлението на практика погребва общите избори, насрочени за ноември 2027 г. Те бяха отложени веднъж през януари 2025 г. от контролирания от сандинистите парламент, който гласува конституционна реформа, удължаваща президентския мандат от 5 на 6 години със задна дата (така текущият изтича едва в началото на 2028 г.) и провъзгласи съпругата на Ортега (Росарио Мурийо, дотогава вицепрезидент) за „съпрезидент“ с равни правомощия. Същата реформа от февруари 2025 г. разшири властта на президентската двойка над останалите държавни институции; ограниченията за преизбиране бяха паднали още през 2014 г. Критиците – с опозиция, прокудена почти изцяло в изгнание – прочетоха промените като окончателно узаконяване на семейната власт.

Ортега представи отказа от избори като преграда срещу опозиция, която според него се дирижира от САЩ. Определението „сомосисти“ визира привържениците на диктаторската династия Сомоса, която управлява страната с американска подкрепа от 1936 г. докато сандинистките партизани, сред които и младият Ортега, не я свалят от власт с оръжие на 19 юли 1979 г. Но реториката за партии, които „се завръщат на власт“, носи по-личен исторически подтекст: единственият случай, в който подкрепяна от САЩ коалиция действително е печелила властта в Манагуа през урните, е поражението на самия Ортега през 1990 г. от Виолета Чаморо. Онази загуба, призната тогава от него, дойде след първия му мандат (1985–1990), белязан от леви реформи и десетилетие на война с контрите – финансирани от ЦРУ контрареволюционни отряди – която го изпрати в опозиция за следващите 17 години. В неделя той де факто обяви, че тази развръзка няма да бъде допусната отново.

Показателно е, че завръщането на Ортега на власт мина именно през урните, които сега обяви за ненужни: след три поредни изборни загуби той спечели вота в края на 2006 г. и встъпи в длъжност през януари 2007 г. Оттогава той печели всяко следващо гласуване – през 2011, 2016 и 2021 г. (от 2016 г. в тандем с Мурийо като кандидат за вицепрезидент) – с оглед на постепенно овладяване на съдебна система, изборни органи и общинска власт от сандинисткия апарат. Последният вот през ноември 2021 г. бе наречен „избори“ само формално: в месеците преди изборния ден властите задържаха всички кандидати, които реално можеха да застрашат президента, и той си осигури четвърти пореден мандат, останал непризнат от международната общност.

Вратата към подобна развръзка се отвори през април 2018 г. Тогава протести срещу пенсионната реформа прераснаха в общонародно въстание; при потушаването му загинаха над 300 души. Оттогава държавата методично прочиства гражданското пространство: стотици бяха лишени от гражданство, а много напуснаха страната поради страх от затвор. Групата правозащитни експерти, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, заключи, че Ортега и Мурийо са изградили репресивна система, при която държавни служители изиграват ключова роля в „произволни задържания, изтезания, извънсъдебни екзекуции и преследване на гражданското общество и медиите“. Репресиите не подминаха и някогашните съратници на Ортега от Сандинисткия фронт за национално освобождение – сред задържаните преди години бяха ветерани от революцията през 1979 г.

Хуан Себастиан Чаморо, един от арестуваните претенденти от 2021 г. (освободен през февруари 2023 г. с над 200 политически затворници и експулсиран в САЩ), заяви, че обявлението разкрива отдавнашния план на Ортега: властта да се циментира трайно в ръцете на сандинистката партия по модела на еднопартийни държави като Китай и Куба, предаде Асошиейтед Прес.

В реален план неделната реч променя по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед. Изборите в Никарагуа отдавна престанаха да бъдат механизъм за смяна на властта: последният вот се проведе с предварително прочистен терен, изборният орган е изцяло подчинен на сандинистите, а опозицията се намира в изгнание или затвора. Новото тук е отхвърлянето на самата фасада. Режим, който досега влагаше усилия в имитация на демократична легитимност – редовни дати, регистрирани партии, тържествено обявявани резултати – сега показва, че вече не се нуждае от нея. След като Никарагуа напусна окончателно Организацията на американските държави през ноември 2023 г., отпадна и последният външен адресат на декоративната му демокрация. Траекторията, която Чаморо описва, се подрежда в същата логика: премахването на мандатни ограничения през 2014 г., елиминирането на съперници през 2021 г., съпрезидентство от 2025 г. и днешният отказ от вот чертаят последователен курс към открита еднопартийна диктатура.

Обявлението се откроява на фона на събитията в региона. От началото на годината Вашингтон свали двата съседни стълба на старата антиамериканска ос в Латинска Америка – Венесуела и Куба. През нощта срещу 3 януари ЦРУ и „Делта Форс“ арестуваха венецуелския президент Николас Мадуро в Каракас, който два дни по-късно беше изправен пред федерален съд в Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Министерство на правосъдието на САЩ обяви на 20 май обвинителен акт и срещу 94-годишния Раул Кастро за свалянето на два цивилни самолета на „Brothers to the Rescue“ през 1996 г. с четири цивилни жертви. Съюзът АЛБА, който тези три режима крепяха, на практика се разпадна след операцията в Каракас. Ортега остана последният от тримата, който все още държи властта – в неделя той изгради реториката си изцяло около заплахата от този външен противник.