Нафтали Бенет и Яир Лапид влизат в коалиция: „Нов Израел“ тръгва към избори под лидерството на Бенет.

🇮🇱🔜🗳️ Бившият израелски министър-председател Нафтали Бенет и лидерът на опозицията в парламента Яир Лапид ще обявят официално сливането на своите политически формации под лидерството на Бенет на специална пресконференция в Тел Авив.

„Бившият премиер Нафтали Бенет и бившият премиер Яир Лапид ще обявят първа стъпка в процеса на лечение на Държавата Израел: сливането на партия „Йеш Атид“ и партия „Бенет 2026“ в единна формация, ръководена от бившия премиер Нафтали Бенет“, гласи изявление от офиса на Бенет.

„Този ход обединява „блока на реформите“, слага край на вътрешните борби и позволява всички усилия да бъдат вложени в постигането на решителна победа на предстоящите избори и воденето на Израел към необходимата реформа“, се посочва още в изявлението.

Скорошно проучване на общественото мнение, проведено от вестник Maariv показа, че подкрепата за партията на Бенет е рамо до рамо с тази към „Ликуд“ на премиера Бенямин Нетаняху с 24 места в Кнесета, докато „Йеш Атид“ получава 7.

Бенет, който по-рано заяви, че подходът му се основава на придвижване на въпроси, по които има политически консенсус, според съобщенията е бил в контакт с Лапид и лидера на партия „Яшар“ Гади Айзенкот, за да обсъдят потенциалното формиране на нова съвместна партия, наречена „Ново Израел“.

В събота вечерта бившият депутат Матан Кахана, напуснал Кнесета миналата година, за да се присъедини към партията „Яшар“ на бившия началник на Генералния щаб на IDF Айзенкот, заяви, че ще остане член на групата, в отговор на спекулации, че може да напусне, за да се включи към партията на Бенет. По-рано той бе депутат от партията на Бенет „Ямина“, а впоследствие и министър в неговото правителство, и отдавна се застъпва за коалиция между Айзенкот и Бенет.

Първи избори в Газа от две десетилетия: Дейр ал-Балах се подготвя за вот на фона на войната

🇵🇸🗳️ През последните дни върху фасадите в Дейр ал-Балах, започнаха да изникват обявления, каквито в централната част на ивицата Газа не бяха виждали от десетилетия: плакати, съдържащи инструкции как да се гласува на предстоящите общински избори.

Жителите на града, който до войната наброяваше около 75 000 души, подобно на всички останали градове в палестинския анклав, не са имали възможност да избират свои местни управници, откакто Хамас пое контрола над Ивицата през 2007 г. В двете десетилетия начело на властта в Газа, Хамас назначаваше членовете на общинските съвети и многократно осуетяваше опитите за провеждане на местен вот успоредно с този на Западния бряг.

Сред назначаваните лидери бяха фигури, обвинявани от Израел в терористична дейност, включително бившият кмет Имад Джару. През декември 2024 г. Израел обяви, че е ликвидирал Джару, описвайки го активен член на военното крило на групировката. След неговата смърт Хамас назначи настоящия кмет Низар Аяш.

Сега, след като управлението на Хамас е отслабено от годините война, Централната избирателна комисия на Палестинската автономия инициира провеждането на открити избори в града на 25 април, паралелно с вота в градовете на Западния бряг.

Хамас все още упражнява де факто контрол над Ивицата и остава неясно доколко резултатите ще бъдат зачетени. И въпреки че според мирния план, воден от САЩ, управлението на Газа трябва да премине към технократски комитет, случващото се в Дейр ал-Балах остава по-скоро изключение в анклав, където почти всички общински служители все още са назначени от Хамас.

Въпреки това източник, близък до президента на ПА Махмуд Абас, заяви пред The Times of Israel при условие на анонимност, че този ход е значима стъпка, сигнализираща визията за бъдещото палестинско държавно устройство.

„Това потвърждава, че Западният бряг и Газа са единна правна и политическа единица“, заяви източникът. Той добави, че ПА е настояла за избори в Газа точно сега, дори и само в един район, за да представи „поне символична картина“ на единство.

Фарид Таамала, говорител на Централната избирателна комисия, заяви в интервю за местно радио, че избори не могат да се проведат в цялата Ивица Газа поради мащабните разрушения от войната. Според него Дейр ал-Балах е избран, защото е един от петте най-големи града и е понесъл по-малко щети в сравнение с Рафах и Хан Юнис.

Хамас беше предупреден да не проваля вота

Въпреки че не беше провеждала национални избори от 2006 г. насам, Палестинската автономия, доминирана от движението Фатах, организира общински избори.

Първият такъв вот се състоя през 2005 г. и беше единственият досега в историята случай с проведени местни избори едновременно на Западния бряг и в Ивицата Газа, която тогава все още беше под контрола на ПА.

След като Хамас узурпира властта в Газа чрез кървав преврат и публични екзекуции през 2007 г. ПА продължи да настоява за местни избори в анклава. Хамас публично отказваше да ги допусне, освен ако не се проведат заедно с избори за палестински парламент и президент – условие, което ПА отхвърли.

Към момента Хамас не е правил публични изявления във връзк с предстоящите избори в Дейр ал-Балах, където подготовката се намира в своята финална фаза. Източникът на Абас заяви, че няма гаранция, че Хамас няма да блокира процеса в последната минута, но индикациите сочат, че той ще се състои. „Хамас би направил голяма грешка, ако попречи – това би било директна конфронтация с палестинското общество“, добави той.

Четири листи са регистрирани за участие, от които нито една няма връзка с Хамас, Фатах или друга досегашна политическа фракция. Листите, носещи имена като „Бъдеще за Дейр ал-Балах“ и „Дейр ал-Балах ни обединява“, са съставени от кандидати, представящи се за независими професионалисти.

Един от тях е Хишам ал-Дирави, който води листата „Възраждане на Дейр ал-Балах“. Той е работил десетилетия в общината, последно като ръководител на отдела по планиране. В предизборния си клип той представи план за възстановяване на града и градските услуги.

Първите 15 кандидати по брой гласове ще влязат в общинския съвет и ще изберат кмет помежду си. Новините за вота не се отразяват широко от местните медии, свързани с Хамас. Вместо това те се появяват ограничено в арабски канали като „Ал-Арабия“ и „Ал-Араби“, както и в WAFA, официалната информационна агенция на ПА.

Източникът на Абас уточни, че изборите се организират от ПА, а не от Националния комитет за управление на Газа (NKAG), който все още не е започнал работа на терен. Според плана на Доналд Тръмп за прекратяване на огъня, Хамас трябва да предаде властта на NKAG, но членовете на комитета все още се намират в Кайро.

Междувременно Хамас продължава да държи контрола над 47% от Газа – териториите, от които се изтегли през октомври израелската армия, където живеят почти всички жители и са разположени местната администрация и министерствата.

Аднан ал-Фалит, ръководител на листата „Дейр ал-Балах ни обединява“, заяви, че сегашните членове на съвета, назначени от Хамас, са споделили пред него, че ще предадат управлението при избирането на нов съвет.

Блокирани избирателни урни

По време на войната Дейр ал-Балах се препълни със стотици хиляди разселени палестинци. Право на глас обаче ще имат само онези, притежаващи постоянна адресна регистрация в града, или общо около 70 000 души.

Ръководителят на Избирателната комисия в Газа, Джамил ал-Халиди, роден в Дейр ал-Балах, заяви пред WAFA на 12 април, че въпреки подготовката, изборните материали, включително самите урни, все още не са навлезли на територията на анклава.

„Интегритет, компетентност и независимост“

Въпреки че са независими, всички кандидати вероятно са били длъжни да подпишат декларация за признаване на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за единствен легитимен представител – условие, което Абас въведе по-рано тази година. Това косвено значи признаване на решенията на ООП за Израел и решението за две държави – позиции, които Хамас отхвърля.

По-рано тази седмица Ал-Фалит изпрати писмо до Тръмп, изразявайки подкрепа към неговия план за бъдещето на ивицата Газа. В него той посочва, че представлява група професионалисти, които искат да служат на народа си „далеч от партийни пристрастия“.

За ПА изборите в града се разглеждат като първа стъпка към процеса на демократизация на управлението за палестинците. Ал-Халиди, ръководител на Избирателната комисия, през последните дни изрази надеждата си, че условията на терен в крайна сметка ще позволят провеждането на местни избори в целия анклав.

Източникът, близък до президента Абас, заяви, че има надежди и за евентуално провеждане на общи избори за палестински парламент и президент – нещо, което не се е случвало от 2006 г. насам. ПА многократно планира подобни избори през последните две десетилетия, но в крайна сметка винаги ги отменя, обвинявайки за това израелските ограничения или продължаващия разрив между с Хамас, наред с други причини.

Фатах и Хамас все още се намират в остър конфликт, а след атаката от 7 октомври съпротивата по отношение на легитимирането на участието на Хамас в палестинския политически процес стана още по-силна.

За момента обаче, според източника, има „много окуражаващ обществен отзвук в Газа“ във връзка с местните избори в Дейр ал-Балах.

Жител на града сподели пред „Ал-Арабия“, че вотът е „положителна стъпка, която ще облекчи бремето върху хората след огромните страдания, причинени от войната“. Друг местен жител добави: „Това е важна крачка за нашия народ. Бяхме дълбоко засегнати от войната и никой не поема отговорност за нас.“

Канал 12: 56% от израелците не искат Нетаняху, но той печели срещу всеки опонент поотделно.

🇮🇱🗳️ Мнозинството израелци не искат Бенямин Нетаняху да остане министър-председател на страната, показва проучване на общественото мнение, проведено от Канал 12. В него е включен въпрос „Нетаняху или някой друг за премиер“, на което 56% от респондентите избират друг, 36% подкрепят действащия премиер, а останалите 8% не са сигурни.

Парадоксалното при резултатите е, че в директни двубои Нетаняху печели срещу всеки един от четиримата си основни политически опоненти:

• бившия премиер Нафтали Бенет – 41:34 % (25% без отговор)
• бившия началник-щаб на IDF и лидер на партия „Яшар“ Гади Айзенкот – 42:36 % (22% без отговор)
• председателя на „Йеш Атид“ и бивш премиер Яир Лапид – 42:27 % (31% без отговор)
• дългогодишния лидер на „Исраел Бейтену“ Авигдор Либерман – 42:24% (34% без отговор)

Като оценка: данните очертават ситуация, в която желанието за смяна на властта е по-силно от която и да е отделна алтернатива на настоящата власт – познат симптом на фрагментирана опозиция.

Проучването отчита висока тревожност за състоянието на институциите. 53% от анкетираните смятат, че имат страх за бъдещето на израелската демокрация, 42% отричат да имат подобни тревоги, 5% нямат мнение. Още по-красноречив е отговорът на въпроса за основната заплаха пред независимостта на Израел: 56% посочват вътрешните разделения, срещу 39%, които виждат такава във външните заплахи за сигурността – въпреки че през последните две години и половина Израел беше във война с Иран, Хизбула, Хамас и хутите.

Отделна серия въпроси отчита поляризация около церемонията по запалване на факлите в навечерието на Деня на независимостта – традиционното откриване на честванията от държавата, провеждано на Планината Херцл в Йерусалим. 45% от анкетираните я описват като политическа, 32% – като обединяваща нацията, 23% не са сигурни. Избраните от правителството факлоносци не са възприемани като представителни от 46% от запитаните, срещу 20% на обратно мнение; 34% не са сигурни в отговора.

Динамиката зад цитираните числа е добре позната. Нетаняху е начело на дясно-религиозна коалиция от 2022 г. насам, а правителството му премина през остра вътрешна криза около съдебната реформа през 2023 г. Тя беше последвана от войната в ивицата Газа, започнала с терористичното клане, извършено от Хамас в южен Израел на 7 октомври 2023 г. Темите за разделението на обществото, ролята на държавните ритуали, както и легитимността на правителствените назначения са в центъра на обществения дебат в страната и дооформят интерпретацията на проучванията около Деня на независимостта.

В цитирания от медиите откъс Канал 12 не публикува методологически подробности – размер на извадката, период на провеждане и допустима грешка. Въпреки това цитираните резултати изглежда отговарят на обща тенденция, отразявана в проучванията на общественото мнение в Израел от 2023 г. насам: трайна липса на одобрение лично към Нетаняху, съчетана с очевидната неспособност на опозицията да се консолидира около популярна алтернатива.

Петер Мадяр: Петер Сиярто унищожава документи за санкциите след изборната загуба на „Фидес“.

🇭🇺📂 Петер Сиярто, досегашният министър на външните работи на Унгария, е замесен в унищожаването на документи, свързани със санкциите на Европейския съюз. Това разкри победителят в изборите и бъдещ министър-председател на страната Петер Мадяр.

Сиярто не се е появявал на публични места от обявяването на изборните резултати. Наблюдатели отбелязаха, че той отсъства от групата официални лица, застанали до Виктор Орбан, когато официално призна поражението си. По-рано Bloomberg съобщи, че след вота Сиярто и други ключови сътрудници до голяма степен са се оттеглили от публичното полезрение.

По време на брифинга си Мадяр сподели подробности от бележка, която е получил относно местонахождението на министъра.

„Получих информация, че много хора смятат министъра на външните работи Петер Сиярто за изчезнал, тъй като не беше видян по време на речта на Виктор Орбан. Успокоявам всички – Петер Сиярто е жив и здрав: днес в 10 часа той се е появил в Министерство на външните работи, където руските хакери пребивават от години, заедно с Естер Гярмати. В момента те унищожават документи, свързани със санкциите“, заяви Мадяр.

Скорошни кадри, публикувани от изданието HVG, показват Сиярто в близост до сградата на Министерството на външните работи и търговията, докато се приближава към автомобил. Това беше първата му публична поява от неделя насам.

Други членове на отиващата си администрация също остават извън полезрението. Макар Орбан да произнесе кратка реч в неделя вечер, описвайки загубата на изборите като „болезнено поражение“, неговото присъствие в социалните мрежи след това заглъхна. Местните медии по-рано подчертаха отсъствието на Сиярто, посочвайки, че докато повечето лидери на „Фидес“ и членове на кабинета са присъствали на речта, външният министър не е бил там. Последната му активност в социалните мрежи е регистрирана следобед в неделя, 12 април.

След последните парламентарни избори Петер Мадяр, лидер на партията „Тиса“, заяви, че новото правителство на Унгария ще продължи преговорите с Владимир Путин на прагматична основа, по-конкретно по отношение на енергийните доставки.

В интервю Мадяр призна, че въпреки необходимостта страната да намали зависимостта си от руския петрол и газ, диверсификацията не може да се постигне незабавно. Той увери, че няма да има политически съгласувания с Москва, отбелязвайки знаково, че двете нации „няма да станат приятели“.

След като осигури това, което описа като историческа победа, сложила край на управлението на Виктор Орбан, Мадяр каза пред поддръжници в Будапеща, че истината най-накрая е победила „кампаниите от лъжи и омраза“.

Будапеща няма да спи тази нощ.

🇭🇺🎉 Десетки хиляди унгарци заляха улиците на Будапеща тази нощ за спонтанни празненства по повод победата на Петер Мадяр, които се превърнаха в грандиозно парти на открито. „Будапеща буквално се взриви от празненства. Всичко свърши за Виктор Орбан след 16 години", заяви кореспондентката на Al Jazeera Степ Васен от улиците на унгарската столица.

Централният площад „Батяни" остава в епицентър на вечерта. Още от следобеда симпатизанти на Тиса се стичаха на площада с одеяла и храна за пикник, наблюдавайки резултатите на гигантски екрани. С всяко ново обявяване на данни тълпата реагираше все по-бурно, а когато проекциите надхвърлиха прага от две трети, площадът избухна в овации, съобщи El-Balad. Атмосферата приличаше повече на фестивал, отколкото на изборна нощ – хората бяха натъпкани един до друг и посрещаха всяко число с викове.

По улиците шофьори натискаха клаксони и пускаха на висок звук знакови песни срещу правителството на Орбан, докато пешеходците маршируваха, скандирайки и крещейки. Празникът се прехвърли в метрото на Будапеща, където пътниците спонтанно запяха и аплодираха новия премиер, създавайки сцени, които бързо станаха хит в социалните мрежи.

На брега на Дунава Мадяр излезе пред тълпата от десетки хиляди с реч, задала тона на новата ера: „Тази нощ истината надделя над лъжата. Днес спечелихме, защото унгарците не питаха какво може родината да направи за тях, а какво те могат да направят за родината си. Вие намерихте отговора. И го изпълнихте."

Тълпата развяваше унгарски знамена, а множеството скандираше „Ruszkik haza!" (Руснаци, вън) – лозунг на революцията от 1956 г., който придоби ново значение, описвайки сближаването на Орбан с Кремъл.

Активността на избори достигна 80%, абсолютен рекорд в историята на Унгария след края на Студената война и знак за дълбочината на мобилизацията срещу режима на Фидес. При 97,35% преброени секции Тиса спечели 53,6% от вота и 138 от 199 места в парламента, което е равно на конституционно свръхмнозинство. Фидес-КДНП падна до 37,8% и 55 мандата, загуба от 80 места спрямо предходния парламент.

За много от присъстващите нощта имаше историческо измерение отвъд конкретния вот. Писателят Андраш Петьоц заяви пред PBS, че усещането му напомня за 1989 г. и падането на комунистическия режим – „същото нещо". Едва ли сравнението е пресилено: тогава унгарците свалиха наложена отвън система, сега – изградена отвътре.

Орбан загуби. Унгария избра Европа.

🇭🇺 16-годишното управление на Виктор Орбан приключи с тежко поражение на парламентарните избори днес. Партията Тиса на Петер Мадяр получи 53,66% от гласовете и 138 от 199 места в Националното събрание – конституционно свръхмнозинство, което надхвърля прага от 133 депутати, необходим за промяна на основния закон.

Фидес-КДНП на Орбан спечели 37,75% и 55 места – срив от 80 мандата спрямо 2022 г. Дясно-популисткото движение „Нашата родина" на Ласло Тороцкай взе 5,9% и 6 места. Нито една друга формация, включително бившите опозиционни партии МСЗП и Демократическа коалиция, не преодоля петпроцентовата бариера.

Избирателната активност достигна 79,46% – най-високата от падането на комунизма и с близо 10 пункта над нивото от 2022 г. Предишният рекорд беше поставен през 2002 г. при 70,5%. Тиса спечели 95 от 106 района в страната.

Орбан се обади на Мадяр, за да го поздрави, преди да излезе пред привържениците си в Будапеща. „Ясно е, че отговорността и възможността да управляваме не бяха дадени на нас", каза той и определи резултата като „болезнен", но „еднозначен". Добави, че Фидес ще служи на унгарската нация и от опозиция и обеща: „Никога няма да се откажем." Това е първото електорално поражение на Фидес от 2010 г. насам, след четири поредни свръхмнозинства.

Мадяр обяви победата от брега на Дунава в Будапеща, сред шампанско и сълзи на своите симпатизанти. „Приветствам най-силния мандат в историята на унгарската демокрация", заяви той. В директна препратка към Орбан, който след победата си през 2022 г. заяви, че тя „се вижда и от Луната", Мадяр добави: „Нашата победа може и да не се вижда от Луната, но се вижда навсякъде в Унгария." Посланията му очертаха ясен курс: пълно възстановяване на участието на Унгария в Европейския съюз и НАТО и край на онова, което той нарече „предателство на унгарските интереси чрез обвързване с Русия".

Реакциите от Брюксел и европейските столици бяха незабавни и еднопосочни. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа, че „сърцето на Европа бие по-силно в Унгария тази вечер" и че „една страна си връща европейския път". Еманюел Макрон се обади лично на Мадяр и заяви, че изборът показва „привързаността на унгарския народ към ценностите на Европейския съюз". Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че очаква „съвместна работа за силна, сигурна и обединена Европа". Испанският министър-председател Педро Санчес обобщи с „Днес Европа печели". Президентът на Литва Гитанас Науседа написа: „Голяма победа за Унгария. Голяма победа за Европа."

Украинският президент Володимир Зеленски поздрави Мадяр за „убедителната победа" и заяви, че Киев е „готов за срещи и градивна съвместна работа в полза на двата народа, мира, сигурността и стабилността в Европа". Сигналът е съществен – при Орбан Будапеща блокираше заем от 90 млрд. евро на ЕС за Украйна, поставяйки условия за възобновяване на руските петролни доставки по тръбопровода „Дружба".

Изборният ден не протече без обвинения за нарушения и от двете страни. Фидес оповести 639 случая на нередности и 74 полицейски доклада, подадени чрез партията, като кабинетният секретар Балаж Орбан (без роднинска връзка с Виктор Орбан) говори за „купуване на гласове и сплашване", свързани с Тиса. Тиса от своя страна съобщи за около 60 нередности.

Преди изборите документален филм, озаглавен „Цената на гласа", твърдеше, че Фидес е организирал масово купуване на вот в поне 53 избирателни района, засягащи до 600 000 гласоподаватели, чрез плащания в брой, дърва за огрев, достъп до лекарства и дори синтетични наркотици. Международен наблюдател заяви, че не е установил нарушения, които да поставят под съмнение крайния резултат. Съвместната мисия на ОССЕ/ОДИХР и ПАСЕ разгърна над 350 наблюдатели, а пълното им становище бе насрочено за 13 април. В предварителен доклад от 27 март мисията вече беше отбелязала, че свързани с правителството субекти притежават 87% от цялата политическа реклама в Google и Meta, и изрази безпокойство от законовата разпоредба, разрешаваща фотографиране на бюлетини – практика, която улеснява верификацията при купен вот.

Отделно възникна въпрос и за самата мисия: унгарски граждански организации поставиха под съмнение безпристрастността на наблюдателите от ОССЕ ПА, след като стана известно, че Дария Боярская – бивш личен преводач на Владимир Путин – е назначена на ключова координираща позиция.

Победата на Мадяр е забележителна и заради скоростта, с която беше изградена. Още до началото на 2024 г. той беше вътрешен човек на режима – бивш съпруг на министъра на правосъдието Юдит Варга и приближен  до кръга на Орбан. През февруари 2024 г., на фона на скандала с президентското помилване на осъден за съучастие в детско насилие, Мадяр публично скъса с Фидес, подаде оставка от всички свързани с кабинета постове и обвини режима в системна корупция. За под две години той създаде Тиса и я превърна във водеща опозиционна сила. Бившата му съпруга и по-късно бившата му приятелка Евелин Фогел го обвиниха в домашно насилие – твърдения, които той отхвърли като „пропаганда, организирана от хора около Орбан".

Икономическата обстановка работеше срещу Фидес. Инфлацията в Унгария достигна 25% през 2022–2023 г. и беше най-високата в ЕС, като цените на храните скочиха с около 50%. Европейската комисия замрази 18 млрд евро кохезионни фондове (около 10% от БВП) заради нарушения на върховенството на закона. Transparency International нареди Унгария като най-корумпираната държава в Съюза. Разследване на CNN разкри нагледно кръгово кръстовище за 1,5 млн. долара, водещо в нищото, като символ на злоупотребата с публични средства от свързани с Орбан олигарси.

Дни преди изборите вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс посети Будапеща в очевиден израз на подкрепа за Орбан, а Тръмп написа, че администрацията му е „готова да използва пълната икономическа мощ на САЩ, за да укрепи унгарската икономика". След поражението Ванс заяви, че Вашингтон „разбира се" ще работи с победителя. Наблюдатели отбелязаха, че интервенцията се оказа контрапродуктивна.

Тиса е част от Европейската народна партия (ЕНП) – същото семейство, към което принадлежат фон дер Лайен, Мерц и Доналд Туск. Свръхмнозинството означава, че Мадяр може да управлява без коалиционен партньор и дори да променя конституцията – инструмент, който Орбан използваше системно, за да наклони институционалния баланс в своя полза. Очаква се новият кабинет да деблокира замразените фондове от ЕС, да вдигне ветото на помощта за Украйна и да възстанови конструктивното присъствие на Будапеща в Съвета на ЕС. По въпроса за ускорено членство на Украйна в Съюза Мадяр остава предпазлив, но позицията му във връзка с руската агресия е повече от категорична.

16 години Орбан доказваше, че „нелибералната демокрация" може да е устойчив управленски модел в сърцето на Европа. На 12 април 2026 г. унгарските избиратели го опровергаха с рекордна избирателна активност и двойно по-силен мандат от този, с който бе свален.

Краят на ерата Орбан? Унгария гласува на исторически избори с поглед към Запада

🇭🇺🗳️ Унгарците пишат история на изборите днес, избирайки „между Изтока и Запада“, а опозиционната партия „Тиса“ ще спечели вота. Това заяви нейният лидер Петер Мадяр пред журналисти, след като даде своя глас в избирателна секция в Будапеща.

Мадяр подчерта, че всеки глас има значение на тези парламентарни избори, които могат да доведат рекордна избирателна активност. Той също така призова гражданите да съобщават за всякакви нередности, на които се натъкнат по време на гласуването, добавяйки, че „изборните измами са много сериозно престъпление“.

Днешният вот би могъл да сложи край на 16-годишното управление на премиера Виктор Орбан, да разтърси Русия и да предизвика трусове в десните среди отвъд океана, включително в Белия дом, начело с президента Доналд Тръмп.

Орбан, национал-популист и евроскептик, изгради модел на „нелиберална демокрация“, разглеждан като образец от движението на Тръмп „Make America Great Again“ (MAGA) и неговите почитатели в Европа. Много унгарци обаче се умориха от 62-годишния Орбан след три години икономическа стагнация и високи разходи за живот, на фона на олигарси, близки до властта, трупащи несметни богатства.

Проучвания на общественото мнение сочат, че партия „Фидес“ на Орбан изостава със 7-9% от изгряващата опозиционна партия „Тиса“ на Петер Мадяр, която събира около 38-41%. Вотът за 199-местния парламент започна в 6:00 ч. местно време и трябва да приключи в 19:00 ч.

„Мисля, че се нуждаем от промяна в страната. Имаме нужда от подобрение на обществените нагласи; изпълнени сме с напрежение в много сфери, а сегашното правителство само подхранва тези настроения“, сподели 27-годишният Михай Бачи, след като даде гласа си за „Тиса“ в избирателна секция в Будапеща. Социолозите прогнозират, че изборите могат да доведат до рекордна активност. „Важно е да се върнем към нашия западен ангажимент – оттам започна и „Фидес“ преди много време. Възможно е да се върнем към западния път и без тях.“

Изборите се следят внимателно в Брюксел, тъй като много партньори в ЕС критикуват Орбан, приятел на руския президент Владимир Путин и близък съюзник на Тръмп, заради това, което те наричат ерозия на демократичното управление, медийната свобода и правата на малцинствата в Унгария. За източната съседка Украйна поражението на Орбан може да означава деблокиране на заем от Европейския съюз в размер на 90 милиарда евро, жизненоважен за нейната отбрана. Това също така би лишило Кремъл от неговия най-близък съюзник в ЕС.

Орбан представи изборите като избор между „война и мир“. По време на кампанията правителството му заля страната с плакати, предупреждаващи, че лидерът на „Тиса“ Мадяр ще въвлече Унгария във войната на Русия с Украйна – нещо, което той категорично отрича. „Очаквам неделните избори с най-добри надежди“, каза Орбан пред поддръжници в родното си място Секешфехервар. „Ако познаваме добре себе си, страната си и собствения си народ, тогава трябва да кажа, че в неделя унгарците ще гласуват за сигурността.“

Старата гвардия в нови дрехи: Хунтата в Мианмар бетонира властта си с нов „цивилен“ кабинет

Лидерът на хунтата старши генерал Мин Аунг Хлаинг, който свали избраното правителство с преврат на 1 февруари 2021 г. ръководи военен парад за Деня на въоръжените сили в Найпитоу, Мианмар, 27 март 2021 г. (REUTERS/Stringer/File Photo/File Photo)

🇲🇲 Парламентът на Мианмар одобри списък от 30 министри, които ще служат в кабинета на лидера на хунтата Мин Аунг Хлайнг, след като миналата седмица той беше назначен за президент, като армията продължава да заема доминираща роля.

Този ход беше предшестван от широко оспорваната победа на Партията на съюза за солидарност и развитие в избори, които трябваше да бележат прехода на Мианмар към гражданско управление, но бяха отхвърлени като „фарс“ от ООН и много западни държави.

Одобреният в четвъртък състав на кабинета даде ясен сигнал за стремеж към запазване на статуквото от страна на Мин Аунг Хлайнг, като повечето от назначенията му са пенсионирани военни офицери и кадри от предишната администрация.

Министърът на отбраната генерал Маунг Маунг Айе се пенсионира и ще бъде заменен от генерал Тун Аунг, бивш главнокомандващ на военновъздушните сили. Генерал-лейтенант Яр Пяе също се оттегли като министър по въпросите на границите, за да бъде заменен от генерал-лейтенант Хпоне Мят, бивш министър на вътрешните работи.

Бившият посланик в Китай Тин Маунг Суе ще поеме ролята на министър на външните работи. Преди това той е служил и като военен аташе във Великобритания.

Редица бивши министри на отбраната, служили на хунтата след преврата през 2021 г., също бяха преназначени в новия кабинет, включително оглавявалите ведомството в миналото генерали Мя Тун Оо и Тин Аунг Сан.

Президентът на хунтата номинира и бивши длъжностни лица за ръководители на още 14 министерства, като по този начин разшири доминацията на бивши генерали и полицейски шефове в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Анализатори твърдят, че назначенията предполагат малка вероятност за значителни структурни промени, тъй като мнозина от старата гвардия просто сменят униформите, но запазват предишното си влияние.

„Мин Аунг Хлайнг създаде политическа система, в която военните офицери носят традиционни цивилни дрехи, за да управляват в качеството си на граждани, докато той продължава да поддържа централизиран контрол“, обобщи независимият анализатор Аунг Кяу Сое. Той добави, че при такава система няма причини да се очаква реален прогрес в Мианмар.

Мианмар е обхванат от кървава гражданска война след преврата през 2021 г., при който военните, известни в страната като Татмадо, свалиха демократично избраното правителство, водено от нобеловия лауреат за мир Аун Сан Су Чи.

Руска следа в Telegram: Координирана дезинформация плаши Унгария с хаос, ако Орбан загуби изборите.

🇭🇺 Сложни онлайн операции публикуват координирани вълни от съдържание в Telegram, за да посеят страх относно това какво би се случило, ако унгарският премиер Виктор Орбан загуби изборите тази неделя. Това сочи изследване на Vox Harbor, фирма за анализ на данни.

Според проучването, споделено с Reuters, създателите и тиражиращите съдържание, които са руснаци или свързани с Русия, държат значителен дял от про-Орбан съдържанието, разпространявано чрез Telegram.

Изследователите казват, че са открили множество случаи, при които идентични фрази се появяват в различни канали в Telegram в рамките на кратък период от време – модел, характерен за организирана кампания за изпращане на съобщения.

Проучванията на общественото мнение сочат, че Орбан – национал-популист, влизал многократно в сблъсъци с Брюксел и поддържащ приятелски връзки с Кремъл – може да бъде свален от власт след 16 години от бивш негов довереник, превърнал се в лидер на опозицията.

Кампания за дезинформация

Унгарската опозиция твърди, че Орбан и неговата партия ФИДЕС са организирали безмилостна кампания за дезинформация, използвайки традиционни медии, социални мрежи и съдържание, генерирано от AI, за да нагнетят страх за бъдещето на страната, ако опозицията, водена от Петер Ма Magyar, спечели вота в неделя.

Орбан и неговите поддръжници казват, че просто представят фактите на гласоподавателите и твърдят, че техните опоненти премиер се възползват от масивна пропагандна кампания, подкрепяна от Брюксел.

Западните правителства обвиняват Москва в провеждането на скрити кампании за влияние с цел изкривяване на изборните резултати в своя полза – обвинение, което Кремъл по-рано отричаше.

Потърсени от Reuters, от Telegram заявиха, че платформата е политически неутрална и подкрепя правото на всеки на мирно свободно слово.

Изследването на Vox Harbor се основава само на съобщения в Telegram, който не е толкова популярен в Унгария от платформи като Facebook и TikTok.

Въпреки това изследователите казват, че Telegram действа като „инкубатор“ за про-Орбан наративи, които след това се прехвърлят в други части на социалните медии. Reuters потърси за публикации във Facebook и Х, откривайки стотици, които следват същите теми като тези в Telegram и често имат идентични заглавия.

Петер Креко, директор на унгарския мозъчен тръст Political Capital, заяви, че той и партньорската организация „Унгарска обсерватория за дигитални медии“ са провели анализ на съдържанието в TikTok и Facebook.

„Наративите са абсолютно еднакви. Също така открихме доста координирано поведение както в TikTok, така и във Facebook. Установихме, че в много случаи изглежда става дума за руско съдържание, което е преведено“, заяви Креко, след като Reuters му представи резюме на изследването.

Проучването на Vox Harbor се основава на анализ на повече от 628 000 съобщения, публикувани в над 30 000 групи през тази година до 7 април.

Опорните точки на Орбан

Много от наративите отразяват собствените опорни точки на Орбан: че ЕС иска да подкопае суверенитета на Унгария, външни сили искат да въвлекат Унгария във войната между Украйна и Русия, а украинските лидери са в заговор за свалянето на Орбан.

Един от най-често тиражираните наративи, според изследването, е, че анти-Орбан силите могат да се опитат да манипулират резултата от изборите, за да му попречат да спечели.

Най-големият източник на съобщения в унгарската екосистема на Telegram, въз основа на броя препращания на публикациите, е десничарска немскоезична платформа, наречена Uncut-News.ch, сочи изследването.

Следващите шест най-големи източника са свързани с Русия, включително Украина.ру – подразделение на руската държавна медийна група „Россия Сегодня“.

Външното съдържание се влива в унгарската сфера на Telegram с оператори, които го превеждат и подбират за унгарската аудитория. Един от най-значимите оператори е канал, наречен Oroszok Az Igazság Oldalán, което се превежда като „Руснаците на страната на истината“.

Най-големият източник на съдържание, препращано от този канал, идва от унгарския клон на Рибар – мозъчен тръст, тясно свързан с руската армия.

„Ruszkik haza": скандирането, което преследва Орбан по предизборния му маршрут.

🇭🇺 На предизборен митинг на унгарския премиер Виктор Орбан в Сомбатхей в четвъртък десетки хора започнаха да скандират „Ruszkik haza“ (Руснаци, вървете си) и „Mocskos Fidesz“ (Мръсен Фидес) по време на речта му, придружено от непрекъснато свирене с пищялки. Полицейски кордон разделяше привърженици на управляващата партия от демонстрантите, сред които бяха и членове на Унгарската партия на двуопашатото куче, развяла транспарант „Играйте честно, не се карайте“, съобщи Népszava.

Орбан прекара първите над пет минути от изказването си, обръщайки се към протестиращите, които нарече „непоканени гости“. Твърдеше, че неговите митинги са „далеч по-вълнуващи“ от онези на опозицията, както и че „Фидес“ вече представлява „гласовитото мнозинство“. Говорещият преди него председател на партията Мате Кочиш беше по-рязък и обвини протестиращите, че са „доведени от украинци“, и заплаши, че онези, които използват насилие ще „понесат последствия“ след 12 април. Въпреки заплашителния тон, поне един от демонстрантите заявил пред журналисти, че е дошъл да присъства на „последната реч на премиера“ и не се страхува.

Фразата „Ruszkik haza“ е емблематичен лозунг от Унгарската революция срещу съветската окупация през 1956 г. Особена е историческата ирония, че самият Орбан изгради политическата си кариера именно с нея на 16 юни 1989 г. 26-годишният бъдещ премиер произнесе реч на площад „Героите“ в Будапеща по време на прекопаването на Имре Наги, лидера на въстанието от 1956 г., и поиска изтеглянето на съветските войски и свободни избори. Тази реч го сдоби с популярност на национално ниво и се превърна в определящ момент за унгарския преход. 30 години по-късно същият лозунг се обръща срещу него – като израз на критика към близките му отношения с Кремъл.

Скандирането в Сомбатхей не е изолиран случай. Аналогична сцена се разигра в столицата Будапеща на 15 март, когато лидерът на опозиционната партия „Тиса“ Петер Мадяр произнесе пред своите привърженици: „Победата ни ще е толкова голяма, че дори руските агенти, изпратени тук, ще чуят, че е свършено. Товарищ, конец!“, след което тълпата избухна в „Ruszkik haza“. Подобни протести съпътстваха спиранията на Орбан в Кечкемет на 23 март и в Гьор на 27 март, което накара Telex да определи кампанията му като „превърнала се в състезание по надвикване“.

Темата за руското влияние стои във фокуса на предизборните дебати. На 21 март The Washington Post заяви, позовавайки се на вътрешен документ на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация, че службата е обсъждала план за инсцениране на фалшив опит за покушение срещу Орбан – операция, която вътрешно е била наречена „Gamechanger“. Целта е фокусът на кампанията да бъде изместен от смислени и важни социално-икономически теми към „емоционалната сфера на държавната сигурност и стабилността на политическата система“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли това като „дезинформация“, а кабинетът на Орбан не е правил коментар по темата.

Предстоящите парламентарни избори на 12 април бяха определяни от Politico като най-значимия вот в ЕС за 2026 г. Проучванията дават противоречиви резултати – опозиционно ориентирани институти отчитат аванс за „Тиса“ с 19–23 процентни пункта сред вероятните гласоподаватели, докато свързаният с правителството Център за фундаментални права дава 49% за Орбан и 42% за „Тиса“. Местният политолог Габор Тьорьок отбеляза, че подобно разминаване между анкетьорите е безпрецедентно за Унгария и „необяснимо от изследователска гледна точка“.

След Великден Орбан планира последни митинги в Шопрон, Дебрецен и Секешфехервар. Дали „Ruszkik haza“ ще го последва и там, остава да видим.

Датското разузнаване предупреждава за чужда намеса в предстоящите избори

🇩🇰 Разузнавателните служби на Кралство Дания предупредиха, че чужди сили може да направят опит да повлияят на парламентарните избори на 24 март, съобщи The Guardian на 28 февруари.

Службата за полицейско разузнаване (PET) и Службата за военно разузнаване (FE) разпространиха общо изявление относно тези рискове. Предизборната кампания може да бъде подложена на дезинформация и кибератаки.

Според двете ведомства целта може да бъде всяване на разкол или оказване на влияние върху обществения дебат. Те предупредиха за атаки, насочени срещу кандидати, партии или политически програми. Агенциите посочват, че основната заплаха идва от Русия, цитирайки подкрепата на Дания за Украйна. Те добавиха, че в тези действия могат да бъдат замесени и други държавни участници.

Разузнаването посочи натиска на САЩ по отношение на Гренландия като дестабилизиращ фактор и добави, че американският интерес е създал „нови международни разломни линии“, които Русия и Китай биха могли да използват. Премиерът Мете Фредериксен определи Русия като основна заплаха за Дания, но спомена и исканията на американския президент Доналд Тръмп за поемане на контрол над Гренландия.

Европейски правителства многократно са обвинявали Русия в опити за влияние върху избори чрез кампании за дезинформация и кибератаки. Разследващите свързват руски хакери с атаки срещу партии, парламенти и контрактори на изборни процеси, понякога последвани от селективно изтичане на информация. Официални лица смятат, че крайната цел е да се подкопае доверието, да се задълбочи поляризацията и да се затрудни европейската подкрепа за Украйна.

Путин нареди на ФСБ да пази предстоящите избори в Русия, засилва политическия контрол

🇷🇺🗳️ Руският президент Владимир Путин официално инструктира Федералната служба за сигурност (ФСБ) да гарантира „суверенитета“ на предстоящите избори за Държавната дума, насрочени за септември.

Според Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) от 25 февруари, този ход дава на службите за сигурност правомощия да „прочистят“ политическия пейзаж и да потушат всяка опозиция.

По време на среща с ФСБ Путин призова ведомството да засили контрола върху изборния процес, подчертавайки нуждата от тясна координация между ФСБ, Министерството на отбраната и Росгвардия за справяне с вътрешните заплахи.

„На апарата за сигурност е даден картбланш за потискане на всяко инакомислие преди изборите за Думата“, сочи анализ на служители на СВРУ, които посочват, че под термина „защита на суверенитета“ се цели създаването на условия, при които изходът от изборите да бъде решен дълго преди самото гласуване.

„Путин традиционно приписа ръста на 'престъпленията, свързани с тероризъм' на Киев и неговите 'чуждестранни куратори' – формулировка, толкова широка, че може да бъде приложена към всеки неудобен инцидент на руска територия“, добавиха от разузнавателната служба.

Освен върху политическия натиск, Путин се фокусира и върху киберзаплахите и предизвикателствата в сектора на отбранителните поръчки, което според експерти отразява напрежението в руската икономика поради проточилата се война.

В същото време властите обмислят възможността да не допускат Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) до наблюдение на изборите в страната. Предложението направи Ела Памфилова, ръководител на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Памфилова използва случая, за да критикува Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) към ОССЕ, която отговаря за надзора на изборите.

„Защо са ни те? Защо изобщо правим вноски? Те изобщо не защитават нашите права. Не защитават правата на журналистите, не защитават правата в нито една област, включително и изборните права“, заяви тя.

Описвайки СДИПЧ като „напълно затворена“ и „недемократична“ организация, Памфилова заяви, че Русия дава легитимност на нейните доклади само чрез самото си участие в процеса.

„Техните заключения, продиктувани от техните, извинете ме, господари – в зависимост от това дали една страна е послушна или не – напълно противоречат на оценките на наблюдателите, включително нашите[…] Вярвам, че тази организация напълно се е дискредитирала“, отбеляза тя.

По-рано Русия засили своята кампания за дезинформация, насочена към молдовските общности в цяла Европа, в навечерието на изборите в страната през септември 2025 г.

Извънредно положение на границата между Чили и Перу заради опасност от мигрантска криза.

🇨🇱🚧🇵🇪 Границата между Чили и Перу е сцена на напрежение, след като правителството в Лима реши да разположи въоръжените си сили по цялата над 100 км гранична линия, които да спрат потока от нелегални мигранти, съобщава DNews.

Наскоро перуанският президент Хосе Хери обяви извънредно положение в пограничните райони в директен отговор на нарастващия брой мигранти, опитващи се да напуснат територията на Чили след изявленията на кандидата за президент Хосе Антонио Каст. Това предизвика остри реакции и от двете страни на границата и силен натиск върху чилийския президент Габриел Борич.

Ходът за милитаризиране на границата с Чили и съседните провинции Хери обяви с публикация в платформата X:

„Ще приложим многосекторна програма за намеса по нашите граници. Започваме от Такна. Няма повече да допускаме границите ни да се възприемат като канализация и държавата да няма реално присъствие, което да носи въздействие и развитие. Затова временно искаме подкрепата на въоръжените сили за защита на южната ни граница и обявяваме извънредно положение в съседните провинции.“

Общата дължина на границата между двете страни е 169 км, като в момента целият участък е под строг военен контрол. Безпокойството на властите в Перу идва от очакваното рязко увеличение в мигрантския поток, провокирано от посланията от Чили за доброволно напускане на нередовните мигранти.

Посланието към мигрантите

Кандидатът за президент на Чили Хосе Антонио Каст отново разпали дебата с изявления, в които предлага 106-дневен срок на нередовните мигранти да напуснат страната доброволно, преди той да встъпи в длъжност, в случай че бъде избран.

„Перу взе решение да обяви извънредно положение на границата си, защото потокът от хора, които напускат Чили, се увеличи – хора, които със здрав разум казват: Да чуем какво казва евентуалният бъдещ президент на Чили – че трябва да си съберем багажа и да си тръгнем, ако някога искаме да се върнем в Чили по редовен ред“, заяви той.

„Това доведе до редица публикации в медиите, които показаха ситуацията, и Перу взе решение в рамките на своите законни права. Вероятно и други страни ще постъпят по подобен начин. От съседните държави искаме единствено да действат отговорно“, добави той.

Каст обвини Перу и Боливия, че допускат влизането на нередовни мигранти в Чили, много от които преминавали през неразрешени пунктове от трети страни като Венецуела, Еквадор или Колумбия.

Той подчерта, че в тази ситуация се надява на улеснен транзит на мигрантите към страните, от които произлизат. „Днес в северната зона има потенциален конфликт заради миграционната ситуация“, каза той и призова президента Габриел Борич лично да посети региона на Арика.

Миграционна криза

Ситуацията постави нащрек както регионалните власти, така и населението в северно Чили. Губернаторът на област Арика и Паринакота Диего Пако заяви:

„Истината е, че сме доста притеснени от цялата международна ситуация и от решенията, които президентите, в случая на Перу, взимат по отношение на границите.“

В интервю за DNews Пако повтори нуждата чилийското правителство да се изправи директно пред кризата:

„Искаме президентът на републиката Габриел Борич да дойде в област Арика и Паринакота, да дойде и да вземе ключови решения и конкретни действия, за да защитим всичко, което все още може да бъде предотвратено.“

Губернаторът подчерта стратегическото значение на региона, който се намира на около 50 км от перуанския град Такна и представлява важен транзитен пункт както за влизане, така и за излизане на мигранти.

Той припомни, че през последните години мигрантският поток е спаднал в сравнение с най-интензивния период на пандемията, но тревогата от нови масови движения остава.

„Трябва да предприемем действия, да изработим протокол, президентът на републиката да дойде и лично да ръководи предстоящата ситуация. Перу вече се готви, Перу вече милитаризира своята граница. Ами Чили какво прави?“, попита риторично Пако.

Очаквания за затваряне на границата

Натискът върху Габриел Борич нараства заради предстоящата смяна на властта в първите месеци на следващата година. Както Каст, така и редица регионални и местни власти настояват за спешни и конкретни мерки.

Последната визита на чилийския президент в северния приграничен район беше преди над година – обстоятелство, което според Пако поражда объркване и несигурност сред населението на Арика и Паринакота заради липсата на присъствие и ясни указания.

Макар през последните седмици национални власти да посетиха региона, според губернатора тези визити не включваха срещи или ефективна координация с регионалните органи.

„Това, което искаме ние и гражданите, които живеят тук, в най-крайния север, е да имаме ясна информация как правителството ще се справи с евентуалната криза, която може да настъпи съвсем скоро“, подчерта Пако.

Неизвестни около напускането на мигрантите

Настоящата ситуация поражда въпроси как биха постъпили правителствата на Чили и Перу при потенциалното бягство на десетки хиляди мигранти, предимно от Венецуела, Колумбия и Еквадор, които или се връщат в родните си страни, или търсят други дестинации в региона.

DNews съобщава, че една от идеите, които Каст обмисля, е да се организират директни полети от чилийски градове до страните на произход, за да се избегне преминаването през милитаризираната сухопътна граница – предложение, което също ще изисква двустранни преговори.

Усиленото военно присъствие на перуанската граница, липсата на сигурност в северно Чили и политическият натиск към най-високите етажи на властта превръщат този епизод в един от най-деликатните моменти с миграцията в региона от последните години – развитие, което останалите държави в района следят с повишено внимание.

Коалицията на премиера ал-Судани спечели изборите за парламент в Ирак.

🇮🇶🗳️ Коалиция, оглавявана от текущия иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, излезе като победител на парламентарните избори в страната, съобщиха изборните власти.

Висшата избирателна комисия обяви в сряда, че коалицията „Възстановяване и промяна“ начело с ал-Судани е събрала 1,3 милиона гласа на изборите във вторник – с около 370 000 повече от своя най-близък конкурент.

След оповестяването на предварителните резултати ал-Судани поздрави високата избирателна активност от 56%, като я определи като „ясно доказателство за пореден успех“, който отразява „възстановеното доверие в политическата система“.

Въпреки това, макар ал-Судани – който дойде на власт през 2022 г. – да се представяше като лидер, способен да обърне съдбата на Ирак след десетилетия нестабилност, гласуването беше белязано от разочарованието на изтощените избиратели, които го виждаха просто като инструмент утвърдените партии да си разпределят петролното богатство на страната.

Избирателната активност беше по-ниска в райони като Багдад и Наджаф, след като популисткият шиитски лидер Муктада ал-Садр, ръководител на Движението на садристите, призова огромния си брой последователи да бойкотират „порочните избори“.

Както се очакваше, шиитските кандидати спечелиха места в провинциите с шиитско мнозинство, сунитските – в сунитските, а кюрдските – в кюрдските.

Имаше обаче и изненади, особено в Ниневия – провинция, населена предимно със сунити, където Демократичната партия на Кюрдистан (KDP) взе най-много места, а също в провинция Дияла, която има значително кюрдско малцинство, но въпреки това нито един кюрдски кандидат не спечели място за първи път от 2005 г.

В иракския парламент с 329 места нито една партия не може да състави правителство сама, затова партиите създават коалиции с други формации, за да съставят кабинет – процес, често изпълнен с напрежение, който продължава месеци наред.

През 2021 г. ал-Садр спечели най-големия блок, но после се оттегли от парламента след спор с шиитски партии, които отказаха да подкрепят кандидатурата му за премиер.

„През последните 20 години нито една политическа фракция или движение не се оказа способна да спечели пълно мнозинство, което да позволи на един блок самостоятелно да избере премиер. Затова в крайна сметка предстоят кръгове от преговори и договорки между политически сили“, коментира пред телевизия Al Jazeera Али Хашем, жител на столицата Багдад.

Това е шестият парламентарен вот в Ирак след свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин, чийто режим беше свален в резултат на инвазията на коалиционните сили начело със САЩ за едва 43 дни през април и май 2003 г. Последвалият хаос в страната доведе до кървава сектантска война, появата на терористични групировки като Ислямска държава и дългогодишния колапс на иракската държавност.

Следващият премиер ще трябва да отговори на изисканията на иракчани за работни места, по-добро образование и здравеопазване в държава, измъчвана от системна корупция и лошо управление. Той също така ще трябва да поддържа крехък баланс между съюзниците Иран и САЩ – задача, станала още по-сложна на фона на сътресенията в Близкия изток от последната година.

Хавиер Милей спечели убедителна победа на междинните избори в Аржентина.

🇦🇷🗳️ Аржентинският президент Хавиер Милей, известен с бюджетните си съкращения, постигна решителна победа на междинните избори, давайки нов тласък на подкрепяната от САЩ програма на десни реформи.

Неговата политическа партия „Ла Либертад Аванза“ (LLA) успя да преодолее серия от неуспехи и спечели 40,84% от гласовете за членове на Камарата на депутатите и Сената, според официалните резултати, базирани на 90% от преброените гласове.

Ляво-центристкото перонистко движение, което отбеляза успех на изборите в провинция Буенос Айрес миналия месец, остана на второ място с 31,64%, сочат частични резултати. Това класиране укрепва позициите на Милей в момент, когато той продължава своята кампания за намаляване на държавния апарат и дерегулация на икономиката.

„Бог да благослови Аржентина“, написа говорителят на президента Мануел Адорни в X.

Изборите бяха първият национален тест за подкрепата към Милей, откакто преди две години той встъпи в длъжност с обещание да съживи изстрадалата икономика на страната чрез поредица от болезнени реформи. На вчерашните избори бяха заложени половината от местата в Камарата на депутатите и една трета от местата в Сената.

В навечерието на изборите националната валута песо претърпя тежък спад, което принуди Милей да поиска финансова помощ от своя близък съюзник, американския президент Доналд Тръмп. Той му обеща безпрецедентен пакет от помощи на стойност 40 милиарда долара, но подчерта, че няма да бъде щедър, ако изборите в неделя не се развият в полза на Милей.

Преди изборите някои поддръжници на Милей изразиха разочарование от неговото ръководство, особено заради корупционни скандали с участието на хора от близкия му кръг. Въпреки това те остават против перонисткото движение, което е начело на Аржентина в по-голямата част от следвоенната история, но е широко обвинявано в корупция и лошо управление.

55-годишният Милей, бивш телевизионен коментатор, съкрати десетки хиляди работни места в държавните органи, замрази публичните средства за инфраструктурни проекти, намали разходите за здравеопазване, образование и пенсии и предприе мащабна дерегулация, откакто пое поста през декември 2023 г.

Реформите му първоначално влошиха бедността за милиони аржентинци, но въпреки това успяха да смъкнат инфлацията с цели две трети, облекчение за мнозина, макар и за сметка на забавени икономически растеж, потребление и производство.

Инвеститори започнаха да се оттеглят от аржентинското песо миналия месец, след като партията на президента претърпя тежко поражение на изборите в ключовата провинция Буенос Айрес. Но Тръмп се намеси, за да подкрепи най-близкия си съюзник в Латинска Америка, което му осигури вчерашната победа.

Партията на социалистите в Молдова не признава резултатите от изборите и заплашва с протести

🇲🇩 Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) не признава резултатите от парламентарните избори и заплашва с протести, ако бъдат одобрени от Конституционния съд, съобщи независимият молдовски източник NewsMaker на 7 октомври.

Това изявление дойде след като проевропейската партия „Действие и солидарност“ (ПАС), водена от президента Мая Санду, постигна убедителна победа на изборите на 29 септември с малко над 50% от гласовете.

Резултатът позволява на партията да запази своето мнозинство и да продължи да води Молдова по пътя към европейска интеграция.

Влад Батринча, парламентарният лидер на близката до Москва ПСРМ, заяви, че изборите са били опорочени от „нарушения и използване на административни ресурси“, което според него „поставя под съмнение честността на вота“.

„Не можем сериозно да говорим за бъдещето на Молдова, ако в страната няма демокрация или свободни избори. При такива условия няма да има икономика, демографски ръст – нищо. Изборите трябва да бъдат честни, а условията за участие – равни“, каза той.

Опозиционният Патриотичен избирателен блок, воден от проруския бивш президент Игор Додон и включващ Социалистическата и Комунистическата партия, както и новосформираната „Бъдеще на Молдова“, спечели 24% от гласовете.

Блокът на Додон, подкрепян от Москва, води кампания за обръщане на посоката на Молдова към Москва. На въпрос какви стъпки ще предприеме партията му, ако резултатите бъдат потвърдени, Батринча заяви, че ПСРМ ще „продължи да се бори на международни платформи, по улиците, в парламента – с всички възможни средства и на всички достъпни нива“.

Изборите се проведоха на фона на нарастващи опасения от руска намеса. В дните преди вота Санду предупреди, че ако Москва успее да установи контрол над Молдова, „последиците ще бъдат преки и опасни за нашата страна и за целия регион“.

Преди изборния ден Централната избирателна комисия забрани участието на партиите „Сърцето на Молдова“ и „Голяма Молдова“, след като бяха открити доказателства за незаконно финансиране.

Разузнавателни доклади също свързаха партията „Голяма Молдова“ с блока „Победа“ – коалиция от проруски фракции, за които се смята, че получават финансиране от олигарха в изгнание Илан Шор.

Очаква се Конституционният съд да прегледа и утвърди резултатите от изборите в следващите дни.

Спирането на инициативата за боеприпаси за Украйна ще навреди на националните интереси на Чехия.

Чешкият президент Петр Павел по време на интервю за Bloomberg Television в столицата Прага, 11 юни 2025 г.
📸 Снимка: Bloomberg/Getty Images

🇨🇿 Чешкият президент Петър Павел предупреди, че прекратяването на водената от страната инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна не просто ще отслаби отбраната на Киев срещу руската агресия, но и ще навреди пряко на интересите на самата Чехия.

Коментарите му дойдоха след изборите през уикенда, които бяха спечелени от партия, обещала да прекрати програмата, съобщи Ройтерс на 6 октомври.

Популисткото движение АНО, водено от милиардера и бивш премиер Андрей Бабиш, спечели 80 от 200 места в долната камара на парламента и започна преговори за сформиране на управляваща коалиция.

Преди изборите Бабиш заяви, че възнамерява да прекрати инициативата за боеприпаси, описвайки я като „прекалено скъпа“ и „непрозрачна“, и твърдейки, че отговорността за подобни инициативи трябва да бъде на ЕС и НАТО.

„Ако намалим или дори прекратим тази подкрепа, ще навредим преди всичко на себе си, но прекратяване на подкрепата ще има и негативно въздействие над Украйна, ако много повече хора загубят живота си“, заяви Павел.

Програмата за боеприпаси, която координира военни служители и търговци на оръжия по света за осигуряване на милиони артилерийски снаряди за Украйна с финансиране от западни съюзници, е сред основните стълбове в подкрепата под ръководството на правителството на премиера Петър Фиала, което вече е в оставка.

Павел предположи, че Бабиш може да получи възможността да се запознае с детайли относно това как функционира програмата.

„Предполагам, че както с Андрей Бабиш, така и с представители на другите партии, ще имаме предвид преди всичко интересите на Чехия, съюзниците ни и партньори като Украйна, и няма да навредим нито на тях, нито на себе си“, каза той.

Чешкото правителство планираше да разшири доставките по инициативата тази година, след като през 2024 г. бяха изпратени 1,5 милиона снаряда, сред които 500 000 с калибър 155 мм.

По-рано премиерът на Нидерландия Дик Схооф обяви, че страната му ще предостави 59 милиона долара на доверителния фонд на Световната банка за подпомагане възстановяването на Украйна.

Партията на Мая Санду спечели изборите в Молдова въпреки намесата на Кремъл

Президентът на Украйна Володимир Зеленски приема президента на Молдова Мая Санду в столицата Киев, 25 януари 2025 г.
📸 Снимка: Office of the President of Ukraine

🇲🇩🗳️ „Партия на действието и солидарността“ (PAS) на президента Мая Санду е победител в ключовите парламентарни избори в Молдова, въпреки координираните усилия от страна на Кремъл за дезинформация. Причини за празненства има и в Брюксел.

Проевропейската формация в една от най-бедните държави в Европа беше изправена пред сериозно предизвикателство в лицето на основния си съперник – проруската коалиция „Патриотичен блок“, начело с бившия президент на страната Игор Додон.

PAS печели най-малко 54 от 101 места в местния парламент – изненадващо висок успех, след като проучванията на социолози показваха почти равни позиции, а Москва вложи значителни усилия да наклони везните в полза на своите кандидати.

Заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО, Молдова беше във фокуса на напрежение в седмиците преди вота. Победа на проруските сили щеше да нанесе сериозен удар по източния фланг на ЕС в момент, когато Кремъл изпитва решимостта на западния свят и отбелязва макар и ограничени успехи на бойното поле в Украйна.

Сега в ЕС могат да въздъхнат с облекчение – поне засега Молдова остава извън руската орбита.

„Победата на проевропейските сили в Молдова е урок за цяла Европа как да се брани от руската намеса“, каза евродепутатът Зигфрид Мурешан, заместник-председател на Европейската народна партия.

„Молдова остава твърдо на европейския път. Добри новини за молдовците! Добри новини за Европа!“, допълни той.

За Санду това е значимо постижение – нейната партия печели изборите за парламент по-малко от година след връщането ѝ в президентския дворец и след референдума за членство в ЕС, спечелен с крехко мнозинство.

Вотът всъщност беше избор между Брюксел и Москва, в който нито една от страните не криеше своите симпатии. В навечерието на изборите Русия заяви, че НАТО готви „окупация“ на Молдова, без да представи никакви доказателства за твърденията си. Освен това Москва обвини Кишинев в „антируска истерия“.

Санду и нейните съюзници твърдят, че Кремъл е инвестирал стотици милиони евро в страната за дезинформация. Молдовските служби разследваха тези обвинения, а полицията проведе поредица от акции в рамките на операция срещу предполагаеми план за масови безредици и дестабилизация, координиран от Русия чрез криминални мрежи.

През уикенда две проруски партии, „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“, бяха отстранени от вота заради обвинения в купуване на гласове, незаконно финансиране и пране на пари. Втората партия беше отстранена в неделя, часове след началото на гласуването.

Европейският съюз, който обикновено се въздържа от явна намеса в избори в страни кандидатки, този път почти не прикри подкрепата си за PAS. Говорител на ЕК дори заяви, че Русия „дълбоко се намесва в изборния процес“.

През последните месеци европейските лидери често посещаваха Кишинев и показаха близките си отношения със Санду. ЕС вече наложи санкции срещу редица проруски политици, а в началото на тази година представи инвестиционен план за инфраструктурни и енергийни проекти в страната на стойност 1,9 млрд. евро.

Решаващ момент настъпи три дни преди изборите, когато Гърция одобри екстрадиция на олигарха Владимир Плахотнюк, основен заподозрян в изчезването на около 1 млрд. долара от молдовските банки през 2014 г. Образът му, окован и върнат в Кишинев, беше мощен символ за Санду, чиято политическа кариера е изградена върху борбата с корупцията.

За ЕС изборите бяха твърде важни, за да бъдат загубени. След като „Грузинска мечта“ спечели изборите в Грузия и отдалечи страната от нейния европейски път, Молдова остана единственият реален кандидат на източната граница на Съюза.

Целта за членство в ЕС до края на това десетилетие изглежда постижима. Брюксел и Кишинев са готови да отворят преговори по всички 33 глави, а самият процес може да върви бързо, тъй като ЕС планира разширяване на Балканите и на изток преди европейските избори през 2029 г.

Досега Молдова вървеше ръка за ръка с Украйна, но ветото от страна на Будапеща заради казуса с правата на унгарското малцинство в Закарпатието вероятно ще даде възможност на Кишинев да продължи самостоятелно още тази година.

Днешният успех на проевропейската половина от Молдова със сигурност е успех и за съседна Украйна, която трудно може да си позволи още един враждебен съсед.

Вече е възможно Молдова да се превърне в локомотив, който ще тегли и Украйна към ЕС. Точно такава беше логиката на Брюксел, когато преди три години предостави статут на кандидати и на двете страни. Вчерашната победа в Кишинев гарантира, че тази перспектива остава жива.

Партията на Мая Санду води убедително на изборите в Молдова, но без мнозинство.

🇲🇩 „Партия на действие и солидарност“ (PAS) на президента Мая Санду излезе начело на парламентарните избори в Молдова пред проруската опозиция, но изглежда, че вероятно няма да постигне мнозинството, нужно за ускореното членство на страната в Европейския съюз.

При преброени близо 86% от гласовете, тя има 45,1%, докато Патриотичният блок, който настоява Молдова да се окаже от европейския си път и да се върне обратно в орбитата на Москва, събира 27,6%.

Предизборната кампания беше белязана от взаимни обвинения, а президентът Мая Санду я описа като „екзистенциален момент“ за малката република, която е на кръстопът между стремежа на по-голямата част от младото население за европейско развитие на страната и хватката на Кремъл.

Правителството предупреди многократно за опити за саботаж на изборния процес – кибератаки срещу изборна инфраструктура и серия от фалшиви бомбени заплахи в избирателните секции в страната и зад граница.

Голямата молдовска диаспора, която традиционно подкрепя европейската интеграция, остава един от ключовите фактори, който може да наклони везните. Преброяването започна след затварянето на секциите в 21:00 ч. местно време.

Ако успее да задържи мнозинството си в 101-местния парламент, PAS няма да има пречки пред това да продължи курса на Молдова към пълноправно членство в ЕС до 2030 г. и окончателно да откъсне страната от руското влияние. Ако не достигне мнозинство обаче, партията ще трябва да търси коалиция с по-малки формации.

Станислав Секриеру, съветник по национална сигурност на президента Мая Санду, отбеляза, че властите са в очакване на „по-нататъшна ескалация“ на хибридните атаки срещу Централна избирателна комисия и други държавни сайтове, извършвани от различни държави.

Фалшиви бомбени сигнали са постъпили в секции в Рим, Брюксел и САЩ, написа той в публикация на X – знак за „масивен натиск от Русия и нейните проксита“ за дестабилизиране на вота.

Москва отрича да има участие и твърди, че властите в Кишинев разпалват антируска истерия, за да привлекат гласове.

По-рано днес съпредседателят на Патриотичния блок и бивш президент на страната Игор Додон призова за масови протести пред парламента в понеделник и обвини Санду, че има намерение да анулира изборите, без да представи каквито и да е доказателства за своите твърдения.

Санду и други висши държавни служители многократно са предупреждавали за мащабна кампания на Кремъл за оказване на влияние върху вота.

По-рано тази седмица изборните власти отстраниха от надпреварата две проруски партии поради съмнения за незаконно финансиране.

През последните седмици бяха извършени стотици обиски, насочени към нелегално финансиране на партии и предполагаеми руски мрежи, планиращи предизвикане на безредици около изборите.

Молдова избира между Европа и Русия в напрегнати парламентарни избори.

Молдовският президент Мая Санду гласува в избирателна секция по време на парламентарните избори в столицата Кишинев, 28 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩 Днес Молдова провежда в парламентарни избори, които могат да се окажат решаващи за стремежа на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз. Вотът поставя един срещу друг управляващите проевропейски сили и опозиционни групи с отчетливи проруски позиции, които настояват за дистанциране от ЕС.

Ако нито една от партиите не получи мнозинство в 101-местния парламент на страната, се очаква да настъпи труден период на коалиционни преговори и политическа нестабилност, който би засегнал още повече една от най-бедните държави в Европа, която така или иначе е поставена под натиск от войната в съседна Украйна и подозренията за руска намеса в политиката и религиозния живот.

Докато изборният процес тече, проруски лидер отправи призив за следизборни протести, докато молдовските служби съобщиха за кибератаки срещу изборната инфраструктура през последните два дни.

Президентът Мая Санду определи вота като „екзистенциален тест“ за страната с население от 2,4 милиона души, която има и силни културни и езикови връзки със съседна Румъния.

Правителството обвинява Москва в мащабна кампания за влияние върху изборите. Санду, която си е поставила цел Молдова да влезе в ЕС до 2030 г., предупреди за „незабавни и опасни“ последици ако във вота надделее руското влияние.

Опозиционни формации като проруското „Патриотично обединение“ използват общественото недоволство от икономическите трудности и бавните реформи, подсилено, според властите, от широка кампания за дезинформация.

Няколко дни преди вота изборната комисия заличи две от партиите в „Патриотичния блок“ заради съмнения за незаконно финансиране. През последните седмици органите на реда извършиха стотици обиски, насочени срещу мрежи за нерегламентирано партийно финансиране, за които се твърди, че са подкрепяни от Русия и целят дестабилизация.

Москва отрича да се намесва и обвинява властите в Кишинев, че разпалват „антируска истерия“ за електорални цели.

В неделя бившият президент Игор Додон, коалиционен лидер на „Патриотичния блок“, заяви, че правителството на Санду се готви да анулира вота, и призова привържениците си на протест пред парламента в понеделник. Той обаче не представи доказателства за твърденията си.

Управляващата партия се бори за мнозинство

Избирателната активност към обяд достигна 30%. В централните избирателни секции в столицата Кишинев, където се говори както румънски, така и руски, гласуването започна бавно, но постепенно се оживи, съобщиха властите.

Социологическите проучвания показват, че партията на Санду – „Действие и солидарност“ (PAS) – може да има трудности да запази своето мнозинство. Тя разчита основно на младите и мотивирани свои поддръжници, които включват многобройни избиратели от диаспората.

„Санду прави каквото може с това, което има“, каза 45-годишната Мариана Русе, пристигнала от Франция, за да гласува.

Ако PAS загуби мнозинство, ще трябва да търси коалиция с формации като център-лявия блок „Алтернатива“ или популистката „Нашата партия“ – ако те преминат изборния праг.

Молдова остава разделена за бъдещия си път

В бившата съветска република властта вече десетилетия е на кръстопът между европейското си развитие и връщане към орбитата на Москва.

Докато Санду и нейната партия поставят интеграцията в ЕС в центъра на политиката си, за мнозина избиратели основните грижи са вътрешни – особено страхът как по-тясното сближаване с ЕС ще се отрази на земеделската икономика на страната.

„Страх ни е от война, никой не иска това. Затова се обръщаме към Европа поне за някаква защита“, отбеляза 46-годишната Виорика Бурлаку, продавачка на плодове в Кишинев, като посочи войната в Украйна като аргумент за евроинтеграция.

В северния град Бълци обаче 82-годишната Мария Скотари даде друга гледна точка. Тя си спомни с носталгия студентските си години в Съветския съюз:

„Какво толкова лошо имаше? Такъв беше животът. Бях студентка, всичко беше наред, всичко беше прекрасно.“