Извънредно положение на границата между Чили и Перу заради опасност от мигрантска криза.

🇨🇱🚧🇵🇪 Границата между Чили и Перу е сцена на напрежение, след като правителството в Лима реши да разположи въоръжените си сили по цялата над 100 км гранична линия, които да спрат потока от нелегални мигранти, съобщава DNews.

Наскоро перуанският президент Хосе Хери обяви извънредно положение в пограничните райони в директен отговор на нарастващия брой мигранти, опитващи се да напуснат територията на Чили след изявленията на кандидата за президент Хосе Антонио Каст. Това предизвика остри реакции и от двете страни на границата и силен натиск върху чилийския президент Габриел Борич.

Ходът за милитаризиране на границата с Чили и съседните провинции Хери обяви с публикация в платформата X:

„Ще приложим многосекторна програма за намеса по нашите граници. Започваме от Такна. Няма повече да допускаме границите ни да се възприемат като канализация и държавата да няма реално присъствие, което да носи въздействие и развитие. Затова временно искаме подкрепата на въоръжените сили за защита на южната ни граница и обявяваме извънредно положение в съседните провинции.“

Общата дължина на границата между двете страни е 169 км, като в момента целият участък е под строг военен контрол. Безпокойството на властите в Перу идва от очакваното рязко увеличение в мигрантския поток, провокирано от посланията от Чили за доброволно напускане на нередовните мигранти.

Посланието към мигрантите

Кандидатът за президент на Чили Хосе Антонио Каст отново разпали дебата с изявления, в които предлага 106-дневен срок на нередовните мигранти да напуснат страната доброволно, преди той да встъпи в длъжност, в случай че бъде избран.

„Перу взе решение да обяви извънредно положение на границата си, защото потокът от хора, които напускат Чили, се увеличи – хора, които със здрав разум казват: Да чуем какво казва евентуалният бъдещ президент на Чили – че трябва да си съберем багажа и да си тръгнем, ако някога искаме да се върнем в Чили по редовен ред“, заяви той.

„Това доведе до редица публикации в медиите, които показаха ситуацията, и Перу взе решение в рамките на своите законни права. Вероятно и други страни ще постъпят по подобен начин. От съседните държави искаме единствено да действат отговорно“, добави той.

Каст обвини Перу и Боливия, че допускат влизането на нередовни мигранти в Чили, много от които преминавали през неразрешени пунктове от трети страни като Венецуела, Еквадор или Колумбия.

Той подчерта, че в тази ситуация се надява на улеснен транзит на мигрантите към страните, от които произлизат. „Днес в северната зона има потенциален конфликт заради миграционната ситуация“, каза той и призова президента Габриел Борич лично да посети региона на Арика.

Миграционна криза

Ситуацията постави нащрек както регионалните власти, така и населението в северно Чили. Губернаторът на област Арика и Паринакота Диего Пако заяви:

„Истината е, че сме доста притеснени от цялата международна ситуация и от решенията, които президентите, в случая на Перу, взимат по отношение на границите.“

В интервю за DNews Пако повтори нуждата чилийското правителство да се изправи директно пред кризата:

„Искаме президентът на републиката Габриел Борич да дойде в област Арика и Паринакота, да дойде и да вземе ключови решения и конкретни действия, за да защитим всичко, което все още може да бъде предотвратено.“

Губернаторът подчерта стратегическото значение на региона, който се намира на около 50 км от перуанския град Такна и представлява важен транзитен пункт както за влизане, така и за излизане на мигранти.

Той припомни, че през последните години мигрантският поток е спаднал в сравнение с най-интензивния период на пандемията, но тревогата от нови масови движения остава.

„Трябва да предприемем действия, да изработим протокол, президентът на републиката да дойде и лично да ръководи предстоящата ситуация. Перу вече се готви, Перу вече милитаризира своята граница. Ами Чили какво прави?“, попита риторично Пако.

Очаквания за затваряне на границата

Натискът върху Габриел Борич нараства заради предстоящата смяна на властта в първите месеци на следващата година. Както Каст, така и редица регионални и местни власти настояват за спешни и конкретни мерки.

Последната визита на чилийския президент в северния приграничен район беше преди над година – обстоятелство, което според Пако поражда объркване и несигурност сред населението на Арика и Паринакота заради липсата на присъствие и ясни указания.

Макар през последните седмици национални власти да посетиха региона, според губернатора тези визити не включваха срещи или ефективна координация с регионалните органи.

„Това, което искаме ние и гражданите, които живеят тук, в най-крайния север, е да имаме ясна информация как правителството ще се справи с евентуалната криза, която може да настъпи съвсем скоро“, подчерта Пако.

Неизвестни около напускането на мигрантите

Настоящата ситуация поражда въпроси как биха постъпили правителствата на Чили и Перу при потенциалното бягство на десетки хиляди мигранти, предимно от Венецуела, Колумбия и Еквадор, които или се връщат в родните си страни, или търсят други дестинации в региона.

DNews съобщава, че една от идеите, които Каст обмисля, е да се организират директни полети от чилийски градове до страните на произход, за да се избегне преминаването през милитаризираната сухопътна граница – предложение, което също ще изисква двустранни преговори.

Усиленото военно присъствие на перуанската граница, липсата на сигурност в северно Чили и политическият натиск към най-високите етажи на властта превръщат този епизод в един от най-деликатните моменти с миграцията в региона от последните години – развитие, което останалите държави в района следят с повишено внимание.

Коалицията на премиера ал-Судани спечели изборите за парламент в Ирак.

🇮🇶🗳️ Коалиция, оглавявана от текущия иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, излезе като победител на парламентарните избори в страната, съобщиха изборните власти.

Висшата избирателна комисия обяви в сряда, че коалицията „Възстановяване и промяна“ начело с ал-Судани е събрала 1,3 милиона гласа на изборите във вторник – с около 370 000 повече от своя най-близък конкурент.

След оповестяването на предварителните резултати ал-Судани поздрави високата избирателна активност от 56%, като я определи като „ясно доказателство за пореден успех“, който отразява „възстановеното доверие в политическата система“.

Въпреки това, макар ал-Судани – който дойде на власт през 2022 г. – да се представяше като лидер, способен да обърне съдбата на Ирак след десетилетия нестабилност, гласуването беше белязано от разочарованието на изтощените избиратели, които го виждаха просто като инструмент утвърдените партии да си разпределят петролното богатство на страната.

Избирателната активност беше по-ниска в райони като Багдад и Наджаф, след като популисткият шиитски лидер Муктада ал-Садр, ръководител на Движението на садристите, призова огромния си брой последователи да бойкотират „порочните избори“.

Както се очакваше, шиитските кандидати спечелиха места в провинциите с шиитско мнозинство, сунитските – в сунитските, а кюрдските – в кюрдските.

Имаше обаче и изненади, особено в Ниневия – провинция, населена предимно със сунити, където Демократичната партия на Кюрдистан (KDP) взе най-много места, а също в провинция Дияла, която има значително кюрдско малцинство, но въпреки това нито един кюрдски кандидат не спечели място за първи път от 2005 г.

В иракския парламент с 329 места нито една партия не може да състави правителство сама, затова партиите създават коалиции с други формации, за да съставят кабинет – процес, често изпълнен с напрежение, който продължава месеци наред.

През 2021 г. ал-Садр спечели най-големия блок, но после се оттегли от парламента след спор с шиитски партии, които отказаха да подкрепят кандидатурата му за премиер.

„През последните 20 години нито една политическа фракция или движение не се оказа способна да спечели пълно мнозинство, което да позволи на един блок самостоятелно да избере премиер. Затова в крайна сметка предстоят кръгове от преговори и договорки между политически сили“, коментира пред телевизия Al Jazeera Али Хашем, жител на столицата Багдад.

Това е шестият парламентарен вот в Ирак след свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин, чийто режим беше свален в резултат на инвазията на коалиционните сили начело със САЩ за едва 43 дни през април и май 2003 г. Последвалият хаос в страната доведе до кървава сектантска война, появата на терористични групировки като Ислямска държава и дългогодишния колапс на иракската държавност.

Следващият премиер ще трябва да отговори на изисканията на иракчани за работни места, по-добро образование и здравеопазване в държава, измъчвана от системна корупция и лошо управление. Той също така ще трябва да поддържа крехък баланс между съюзниците Иран и САЩ – задача, станала още по-сложна на фона на сътресенията в Близкия изток от последната година.

Хавиер Милей спечели убедителна победа на междинните избори в Аржентина.

🇦🇷🗳️ Аржентинският президент Хавиер Милей, известен с бюджетните си съкращения, постигна решителна победа на междинните избори, давайки нов тласък на подкрепяната от САЩ програма на десни реформи.

Неговата политическа партия „Ла Либертад Аванза“ (LLA) успя да преодолее серия от неуспехи и спечели 40,84% от гласовете за членове на Камарата на депутатите и Сената, според официалните резултати, базирани на 90% от преброените гласове.

Ляво-центристкото перонистко движение, което отбеляза успех на изборите в провинция Буенос Айрес миналия месец, остана на второ място с 31,64%, сочат частични резултати. Това класиране укрепва позициите на Милей в момент, когато той продължава своята кампания за намаляване на държавния апарат и дерегулация на икономиката.

„Бог да благослови Аржентина“, написа говорителят на президента Мануел Адорни в X.

Изборите бяха първият национален тест за подкрепата към Милей, откакто преди две години той встъпи в длъжност с обещание да съживи изстрадалата икономика на страната чрез поредица от болезнени реформи. На вчерашните избори бяха заложени половината от местата в Камарата на депутатите и една трета от местата в Сената.

В навечерието на изборите националната валута песо претърпя тежък спад, което принуди Милей да поиска финансова помощ от своя близък съюзник, американския президент Доналд Тръмп. Той му обеща безпрецедентен пакет от помощи на стойност 40 милиарда долара, но подчерта, че няма да бъде щедър, ако изборите в неделя не се развият в полза на Милей.

Преди изборите някои поддръжници на Милей изразиха разочарование от неговото ръководство, особено заради корупционни скандали с участието на хора от близкия му кръг. Въпреки това те остават против перонисткото движение, което е начело на Аржентина в по-голямата част от следвоенната история, но е широко обвинявано в корупция и лошо управление.

55-годишният Милей, бивш телевизионен коментатор, съкрати десетки хиляди работни места в държавните органи, замрази публичните средства за инфраструктурни проекти, намали разходите за здравеопазване, образование и пенсии и предприе мащабна дерегулация, откакто пое поста през декември 2023 г.

Реформите му първоначално влошиха бедността за милиони аржентинци, но въпреки това успяха да смъкнат инфлацията с цели две трети, облекчение за мнозина, макар и за сметка на забавени икономически растеж, потребление и производство.

Инвеститори започнаха да се оттеглят от аржентинското песо миналия месец, след като партията на президента претърпя тежко поражение на изборите в ключовата провинция Буенос Айрес. Но Тръмп се намеси, за да подкрепи най-близкия си съюзник в Латинска Америка, което му осигури вчерашната победа.

Партията на социалистите в Молдова не признава резултатите от изборите и заплашва с протести

🇲🇩 Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) не признава резултатите от парламентарните избори и заплашва с протести, ако бъдат одобрени от Конституционния съд, съобщи независимият молдовски източник NewsMaker на 7 октомври.

Това изявление дойде след като проевропейската партия „Действие и солидарност“ (ПАС), водена от президента Мая Санду, постигна убедителна победа на изборите на 29 септември с малко над 50% от гласовете.

Резултатът позволява на партията да запази своето мнозинство и да продължи да води Молдова по пътя към европейска интеграция.

Влад Батринча, парламентарният лидер на близката до Москва ПСРМ, заяви, че изборите са били опорочени от „нарушения и използване на административни ресурси“, което според него „поставя под съмнение честността на вота“.

„Не можем сериозно да говорим за бъдещето на Молдова, ако в страната няма демокрация или свободни избори. При такива условия няма да има икономика, демографски ръст – нищо. Изборите трябва да бъдат честни, а условията за участие – равни“, каза той.

Опозиционният Патриотичен избирателен блок, воден от проруския бивш президент Игор Додон и включващ Социалистическата и Комунистическата партия, както и новосформираната „Бъдеще на Молдова“, спечели 24% от гласовете.

Блокът на Додон, подкрепян от Москва, води кампания за обръщане на посоката на Молдова към Москва. На въпрос какви стъпки ще предприеме партията му, ако резултатите бъдат потвърдени, Батринча заяви, че ПСРМ ще „продължи да се бори на международни платформи, по улиците, в парламента – с всички възможни средства и на всички достъпни нива“.

Изборите се проведоха на фона на нарастващи опасения от руска намеса. В дните преди вота Санду предупреди, че ако Москва успее да установи контрол над Молдова, „последиците ще бъдат преки и опасни за нашата страна и за целия регион“.

Преди изборния ден Централната избирателна комисия забрани участието на партиите „Сърцето на Молдова“ и „Голяма Молдова“, след като бяха открити доказателства за незаконно финансиране.

Разузнавателни доклади също свързаха партията „Голяма Молдова“ с блока „Победа“ – коалиция от проруски фракции, за които се смята, че получават финансиране от олигарха в изгнание Илан Шор.

Очаква се Конституционният съд да прегледа и утвърди резултатите от изборите в следващите дни.

Спирането на инициативата за боеприпаси за Украйна ще навреди на националните интереси на Чехия.

Чешкият президент Петр Павел по време на интервю за Bloomberg Television в столицата Прага, 11 юни 2025 г.
📸 Снимка: Bloomberg/Getty Images

🇨🇿 Чешкият президент Петър Павел предупреди, че прекратяването на водената от страната инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна не просто ще отслаби отбраната на Киев срещу руската агресия, но и ще навреди пряко на интересите на самата Чехия.

Коментарите му дойдоха след изборите през уикенда, които бяха спечелени от партия, обещала да прекрати програмата, съобщи Ройтерс на 6 октомври.

Популисткото движение АНО, водено от милиардера и бивш премиер Андрей Бабиш, спечели 80 от 200 места в долната камара на парламента и започна преговори за сформиране на управляваща коалиция.

Преди изборите Бабиш заяви, че възнамерява да прекрати инициативата за боеприпаси, описвайки я като „прекалено скъпа“ и „непрозрачна“, и твърдейки, че отговорността за подобни инициативи трябва да бъде на ЕС и НАТО.

„Ако намалим или дори прекратим тази подкрепа, ще навредим преди всичко на себе си, но прекратяване на подкрепата ще има и негативно въздействие над Украйна, ако много повече хора загубят живота си“, заяви Павел.

Програмата за боеприпаси, която координира военни служители и търговци на оръжия по света за осигуряване на милиони артилерийски снаряди за Украйна с финансиране от западни съюзници, е сред основните стълбове в подкрепата под ръководството на правителството на премиера Петър Фиала, което вече е в оставка.

Павел предположи, че Бабиш може да получи възможността да се запознае с детайли относно това как функционира програмата.

„Предполагам, че както с Андрей Бабиш, така и с представители на другите партии, ще имаме предвид преди всичко интересите на Чехия, съюзниците ни и партньори като Украйна, и няма да навредим нито на тях, нито на себе си“, каза той.

Чешкото правителство планираше да разшири доставките по инициативата тази година, след като през 2024 г. бяха изпратени 1,5 милиона снаряда, сред които 500 000 с калибър 155 мм.

По-рано премиерът на Нидерландия Дик Схооф обяви, че страната му ще предостави 59 милиона долара на доверителния фонд на Световната банка за подпомагане възстановяването на Украйна.

Партията на Мая Санду спечели изборите в Молдова въпреки намесата на Кремъл

Президентът на Украйна Володимир Зеленски приема президента на Молдова Мая Санду в столицата Киев, 25 януари 2025 г.
📸 Снимка: Office of the President of Ukraine

🇲🇩🗳️ „Партия на действието и солидарността“ (PAS) на президента Мая Санду е победител в ключовите парламентарни избори в Молдова, въпреки координираните усилия от страна на Кремъл за дезинформация. Причини за празненства има и в Брюксел.

Проевропейската формация в една от най-бедните държави в Европа беше изправена пред сериозно предизвикателство в лицето на основния си съперник – проруската коалиция „Патриотичен блок“, начело с бившия президент на страната Игор Додон.

PAS печели най-малко 54 от 101 места в местния парламент – изненадващо висок успех, след като проучванията на социолози показваха почти равни позиции, а Москва вложи значителни усилия да наклони везните в полза на своите кандидати.

Заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО, Молдова беше във фокуса на напрежение в седмиците преди вота. Победа на проруските сили щеше да нанесе сериозен удар по източния фланг на ЕС в момент, когато Кремъл изпитва решимостта на западния свят и отбелязва макар и ограничени успехи на бойното поле в Украйна.

Сега в ЕС могат да въздъхнат с облекчение – поне засега Молдова остава извън руската орбита.

„Победата на проевропейските сили в Молдова е урок за цяла Европа как да се брани от руската намеса“, каза евродепутатът Зигфрид Мурешан, заместник-председател на Европейската народна партия.

„Молдова остава твърдо на европейския път. Добри новини за молдовците! Добри новини за Европа!“, допълни той.

За Санду това е значимо постижение – нейната партия печели изборите за парламент по-малко от година след връщането ѝ в президентския дворец и след референдума за членство в ЕС, спечелен с крехко мнозинство.

Вотът всъщност беше избор между Брюксел и Москва, в който нито една от страните не криеше своите симпатии. В навечерието на изборите Русия заяви, че НАТО готви „окупация“ на Молдова, без да представи никакви доказателства за твърденията си. Освен това Москва обвини Кишинев в „антируска истерия“.

Санду и нейните съюзници твърдят, че Кремъл е инвестирал стотици милиони евро в страната за дезинформация. Молдовските служби разследваха тези обвинения, а полицията проведе поредица от акции в рамките на операция срещу предполагаеми план за масови безредици и дестабилизация, координиран от Русия чрез криминални мрежи.

През уикенда две проруски партии, „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“, бяха отстранени от вота заради обвинения в купуване на гласове, незаконно финансиране и пране на пари. Втората партия беше отстранена в неделя, часове след началото на гласуването.

Европейският съюз, който обикновено се въздържа от явна намеса в избори в страни кандидатки, този път почти не прикри подкрепата си за PAS. Говорител на ЕК дори заяви, че Русия „дълбоко се намесва в изборния процес“.

През последните месеци европейските лидери често посещаваха Кишинев и показаха близките си отношения със Санду. ЕС вече наложи санкции срещу редица проруски политици, а в началото на тази година представи инвестиционен план за инфраструктурни и енергийни проекти в страната на стойност 1,9 млрд. евро.

Решаващ момент настъпи три дни преди изборите, когато Гърция одобри екстрадиция на олигарха Владимир Плахотнюк, основен заподозрян в изчезването на около 1 млрд. долара от молдовските банки през 2014 г. Образът му, окован и върнат в Кишинев, беше мощен символ за Санду, чиято политическа кариера е изградена върху борбата с корупцията.

За ЕС изборите бяха твърде важни, за да бъдат загубени. След като „Грузинска мечта“ спечели изборите в Грузия и отдалечи страната от нейния европейски път, Молдова остана единственият реален кандидат на източната граница на Съюза.

Целта за членство в ЕС до края на това десетилетие изглежда постижима. Брюксел и Кишинев са готови да отворят преговори по всички 33 глави, а самият процес може да върви бързо, тъй като ЕС планира разширяване на Балканите и на изток преди европейските избори през 2029 г.

Досега Молдова вървеше ръка за ръка с Украйна, но ветото от страна на Будапеща заради казуса с правата на унгарското малцинство в Закарпатието вероятно ще даде възможност на Кишинев да продължи самостоятелно още тази година.

Днешният успех на проевропейската половина от Молдова със сигурност е успех и за съседна Украйна, която трудно може да си позволи още един враждебен съсед.

Вече е възможно Молдова да се превърне в локомотив, който ще тегли и Украйна към ЕС. Точно такава беше логиката на Брюксел, когато преди три години предостави статут на кандидати и на двете страни. Вчерашната победа в Кишинев гарантира, че тази перспектива остава жива.

Партията на Мая Санду води убедително на изборите в Молдова, но без мнозинство.

🇲🇩 „Партия на действие и солидарност“ (PAS) на президента Мая Санду излезе начело на парламентарните избори в Молдова пред проруската опозиция, но изглежда, че вероятно няма да постигне мнозинството, нужно за ускореното членство на страната в Европейския съюз.

При преброени близо 86% от гласовете, тя има 45,1%, докато Патриотичният блок, който настоява Молдова да се окаже от европейския си път и да се върне обратно в орбитата на Москва, събира 27,6%.

Предизборната кампания беше белязана от взаимни обвинения, а президентът Мая Санду я описа като „екзистенциален момент“ за малката република, която е на кръстопът между стремежа на по-голямата част от младото население за европейско развитие на страната и хватката на Кремъл.

Правителството предупреди многократно за опити за саботаж на изборния процес – кибератаки срещу изборна инфраструктура и серия от фалшиви бомбени заплахи в избирателните секции в страната и зад граница.

Голямата молдовска диаспора, която традиционно подкрепя европейската интеграция, остава един от ключовите фактори, който може да наклони везните. Преброяването започна след затварянето на секциите в 21:00 ч. местно време.

Ако успее да задържи мнозинството си в 101-местния парламент, PAS няма да има пречки пред това да продължи курса на Молдова към пълноправно членство в ЕС до 2030 г. и окончателно да откъсне страната от руското влияние. Ако не достигне мнозинство обаче, партията ще трябва да търси коалиция с по-малки формации.

Станислав Секриеру, съветник по национална сигурност на президента Мая Санду, отбеляза, че властите са в очакване на „по-нататъшна ескалация“ на хибридните атаки срещу Централна избирателна комисия и други държавни сайтове, извършвани от различни държави.

Фалшиви бомбени сигнали са постъпили в секции в Рим, Брюксел и САЩ, написа той в публикация на X – знак за „масивен натиск от Русия и нейните проксита“ за дестабилизиране на вота.

Москва отрича да има участие и твърди, че властите в Кишинев разпалват антируска истерия, за да привлекат гласове.

По-рано днес съпредседателят на Патриотичния блок и бивш президент на страната Игор Додон призова за масови протести пред парламента в понеделник и обвини Санду, че има намерение да анулира изборите, без да представи каквито и да е доказателства за своите твърдения.

Санду и други висши държавни служители многократно са предупреждавали за мащабна кампания на Кремъл за оказване на влияние върху вота.

По-рано тази седмица изборните власти отстраниха от надпреварата две проруски партии поради съмнения за незаконно финансиране.

През последните седмици бяха извършени стотици обиски, насочени към нелегално финансиране на партии и предполагаеми руски мрежи, планиращи предизвикане на безредици около изборите.

Молдова избира между Европа и Русия в напрегнати парламентарни избори.

Молдовският президент Мая Санду гласува в избирателна секция по време на парламентарните избори в столицата Кишинев, 28 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩 Днес Молдова провежда в парламентарни избори, които могат да се окажат решаващи за стремежа на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз. Вотът поставя един срещу друг управляващите проевропейски сили и опозиционни групи с отчетливи проруски позиции, които настояват за дистанциране от ЕС.

Ако нито една от партиите не получи мнозинство в 101-местния парламент на страната, се очаква да настъпи труден период на коалиционни преговори и политическа нестабилност, който би засегнал още повече една от най-бедните държави в Европа, която така или иначе е поставена под натиск от войната в съседна Украйна и подозренията за руска намеса в политиката и религиозния живот.

Докато изборният процес тече, проруски лидер отправи призив за следизборни протести, докато молдовските служби съобщиха за кибератаки срещу изборната инфраструктура през последните два дни.

Президентът Мая Санду определи вота като „екзистенциален тест“ за страната с население от 2,4 милиона души, която има и силни културни и езикови връзки със съседна Румъния.

Правителството обвинява Москва в мащабна кампания за влияние върху изборите. Санду, която си е поставила цел Молдова да влезе в ЕС до 2030 г., предупреди за „незабавни и опасни“ последици ако във вота надделее руското влияние.

Опозиционни формации като проруското „Патриотично обединение“ използват общественото недоволство от икономическите трудности и бавните реформи, подсилено, според властите, от широка кампания за дезинформация.

Няколко дни преди вота изборната комисия заличи две от партиите в „Патриотичния блок“ заради съмнения за незаконно финансиране. През последните седмици органите на реда извършиха стотици обиски, насочени срещу мрежи за нерегламентирано партийно финансиране, за които се твърди, че са подкрепяни от Русия и целят дестабилизация.

Москва отрича да се намесва и обвинява властите в Кишинев, че разпалват „антируска истерия“ за електорални цели.

В неделя бившият президент Игор Додон, коалиционен лидер на „Патриотичния блок“, заяви, че правителството на Санду се готви да анулира вота, и призова привържениците си на протест пред парламента в понеделник. Той обаче не представи доказателства за твърденията си.

Управляващата партия се бори за мнозинство

Избирателната активност към обяд достигна 30%. В централните избирателни секции в столицата Кишинев, където се говори както румънски, така и руски, гласуването започна бавно, но постепенно се оживи, съобщиха властите.

Социологическите проучвания показват, че партията на Санду – „Действие и солидарност“ (PAS) – може да има трудности да запази своето мнозинство. Тя разчита основно на младите и мотивирани свои поддръжници, които включват многобройни избиратели от диаспората.

„Санду прави каквото може с това, което има“, каза 45-годишната Мариана Русе, пристигнала от Франция, за да гласува.

Ако PAS загуби мнозинство, ще трябва да търси коалиция с формации като център-лявия блок „Алтернатива“ или популистката „Нашата партия“ – ако те преминат изборния праг.

Молдова остава разделена за бъдещия си път

В бившата съветска република властта вече десетилетия е на кръстопът между европейското си развитие и връщане към орбитата на Москва.

Докато Санду и нейната партия поставят интеграцията в ЕС в центъра на политиката си, за мнозина избиратели основните грижи са вътрешни – особено страхът как по-тясното сближаване с ЕС ще се отрази на земеделската икономика на страната.

„Страх ни е от война, никой не иска това. Затова се обръщаме към Европа поне за някаква защита“, отбеляза 46-годишната Виорика Бурлаку, продавачка на плодове в Кишинев, като посочи войната в Украйна като аргумент за евроинтеграция.

В северния град Бълци обаче 82-годишната Мария Скотари даде друга гледна точка. Тя си спомни с носталгия студентските си години в Съветския съюз:

„Какво толкова лошо имаше? Такъв беше животът. Бях студентка, всичко беше наред, всичко беше прекрасно.“

Молдовската полиция проведе мащабни акции преди парламентарните избори

🇲🇩 Полицията в Република Молдова извърши над 250 обиска в 100 населени места в рамките на наказателно дело, свързано с подготовка действия за дестабилизация на страната, дирижирани и подкрепени от Русия, шест дни преди парламентарните избори на 28 септември.

Молдовската полиция публикува съобщение за пресата, според което в тези действия е трябвало да бъдат въвлечени и криминални елементи.

„Обиските се провеждат както при заподозрени лица, така и в някои затвори“, уточни полицията в Кишинев, цитирана от Europa Liberă Moldova, без да дава повече детайли.

Акциите се извършват от Националния следствен инспекторат съвместно с прокуратурата за борба с организираната престъпност, екипи на Специален полицейски отряд „Мълния“ и представители на Службата за информация и сигурност.

Няколко часа след като акцията беше оповестена, един от лидерите на опозиционния блок „Патриотичен“ Игор Додон заяви в социалните мрежи, че „ръководители на териториални организации в Дрохия и Ришкани“ са били сред мишените на обиските.

Додон определи действията като „сплашване“ и подготовка от страна на властите да анулират изборите на 28 септември, ако те бъдат загубени. Управляващата партия „Действие и солидарност“ на Мая Санду все още не е дала отговор на тези обвинения.

Вчера в публичното пространство се появи информация, че лидерът на партия „Демокрация у дома“ Василе Костюк може да бъде задържан в понеделник.

В същия ден служители на Националния антикорупционен център (CNA) и прокурори в Кишинев проведоха обиски в столицата и град Орхей по дело за незаконно финансиране на партии и подкуп на избиратели.

След приключване на обиските беше задържано едно лице по подозрение за участие в криминални деяния, свързани с незаконно финансиране на конкретни политически формации.

Разследването е насочено към организирана група, включваща лица, „вземащи решения, членове и симпатизанти на политически формации“. CNA не уточни конкретните партии, но от публикувани снимки и чатове става ясно, че става дума за „Евразия“ – асоциация, свързана с проруския укриващ се от правосъдието олигарх Илан Шор.

CNA твърди, че членовете на групата са вербували избиратели и поддръжници с обещания за пари, стоки или услуги, за да ги насърчат да гласуват „в полза на конкретни партии“. Те са заподозрени и в трансфер на средства от банкови сметки и електронни портфейли, сред които такива от чужбина. Иззети са значителни суми в различни валути.

По време на предизборната кампания офицерите и прокурорите от CNA проведоха десетки обиски в различни населени места.

Серия от акции в началото на септември беше насочена срещу „Сърцето на Молдова“, политическа партия, ръководена от Ирина Влах, проруски политик и башкан на автономния регион Гагаузия през годините от 2015 до 2023 г. Формацията е една от партиите в състава на блок „Патриотичен“

На 17 септември Централната избирателна комисия санкционира коалицията с предупреждение и поиска от Министерство на правосъдието да ограничи дейността ѝ за една година. Молбата вероятно ще бъде разгледана от Централният апелативен съд.

Блокът „Патриотичен“ и „Сърцето на Молдова“ описаха действията като „политически репресии“, докато правителството отхвърли обвиненията.

На 8 септември в северната част на Молдова бяха проведени 60 обиска, които доведоха до ареста на 15 души и изземането на около 3 млн. леи по дело за незаконно финансиране на партии, подкупи на избиратели и пране на пари.

На 16 септември прокурори и антикорупционни служители иззеха над 20 млн. леи при обиски в Кишинев, свързани с разследване на незаконно финансиране на политически партии „при утежняващи обстоятелства“ срещу лица, взимащи решения в неуточнени политически партии.

Сирия провежда първите си парламентарни избори през септември.

Временният сирийски президент Ахмад ал-Шараа (вляво) с външния министър Асаад ал-Шибани (в средата) и Мохамед и председателя на Висшия комитет за избори за народно събрание Таха ал-Ахмад (вдясно) в столицата Дамаск, 27 юли 2025 г.
📸 Снимка: Syrian Arab News Agency

🇸🇾 Сирия ще проведе първите си парламентарни избори под новото управление през септември, съобщи ръководителят на органа, натоварен с провеждане на изборния процес, пред държавните медии в неделя.

Мохамед Таха ал-Ахмад, назначеният за председател на Висшия комитет за изборите за Народното събрание, заяви пред държавната агенция SANA, че изборите ще се проведат между 15 и 20 септември.

През юни с президентски указ беше създаден специален 10-членен комитет, който да наблюдава процеса по сформиране на местни избирателни органи за избор на нова група законодатели.

Изборите ще бъдат първите, проведени от новото временно правителство на страната, ръководено от президента Ахмад ал-Шараа, дошъл на власт след падането на Башар ал-Асад при светкавична офанзива на бунтовниците в началото на декември 2024 г.

Наскоро правителството въведе изменение на изборния закон, което увеличава местата в парламента от 150 на 210. Една трета от тях ще бъдат назначени от ал-Шараа, докато останалите ще бъдат избрани.

В интервю за сайта Erem News друг член на избирателната комисия Хасан ал-Дагим заяви, че във всяка от провинциите на Сирия ще бъде създадена избирателна колегия, която да гласува за избраните места.

Властите обещаха широко представителство и заявиха, че ще позволят на чуждестранни наблюдатели да следят работата на избирателните комисии, наблюдаващи гласуването.

Официални лица заявиха, че районите извън правителствен контрол, включително тези под контрола на кюрдите в северна и източна Сирия и провинцията с друзко мнозинство Суейда, ще продължат да имат места, разпределени въз основа на населението.

Очаква се новото събрание да положи основите за по-широк демократичен процес, който според критиците в момента не включва достатъчно участие на малцинствени групи. То ще бъде натоварено и с одобряването на знаково законодателство, преразглеждащо десетилетията на контролирана от държавата икономическа политика и ратифициране на договори, които могат да променят външнополитическата ориентация на Сирия.

Временна конституция, подписана от Шараа през март, призова за създаване на Народен комитет, който да служи като временен парламент, докато не бъде приета постоянна конституция и не се проведат общи избори – процес, който може да отнеме години. Това породи опасения сред редица граждански групи и западни държави за концентрацията на власт в ръководеното от ислямистки фигури правителство на страната.

Бойци от друзка милиция се придвижват с мотоциклет покрай унищожена бронирана машина след етническите сблъсъци в населения предимно с друзи южен сирийски град Суейда, 25 юли 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Omar Sanadiki

Съобщението за предстоящите избори идва в момент, когато Сирия е все по-разделена в своите възгледи за новите власти в Дамаск, след като по-рано този месец в южната провинция Суейда избухна етническо насилие, което отне живота на стотици хора и заплаши да провали крехкия следвоенен преход на страната.

Въоръжените сблъсъци бяха предизвикани от отвличания на принципа „око за око“ между въоръжени бедуински кланове и милиции от религиозното малцинство на друзите.

Правителствените сили се намесиха, привидно за да прекратят боевете, но всъщност застанаха на страната на бедуинските кланове. Появиха се сведения, че някои от тях са екзекутирали цивилни друзи и са опожарили и ограбили техните домове. Израел се намеси в защита на друзите и нанесе тежки въздушни удари срещу силите за сигурност и щаба на Министерството на отбраната в Дамаск.

Молдовската ЦИК отказа регистрация на проруския блок „Победа“ за парламентарните избори

Снимка: Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova / Facebook

🇲🇩🗳️🇷🇺 Централната избирателна комисия (ЦИК) на Молдова отказа регистрацията на проруския блок „Победа“ за парламентарните избори на 28 септември тази година. Една от основните причини за това решение е, че формацията е „наследник“ на обявената за противоконституционна партия „Шор“.

Решението на ЦИК от 19 юли беше взето на фона на протест, организиран от поддръжници на четирите партии в състава на блока: „Победа“, „Възраждане“, „Шанс“ и „Алтернативна сила и спасение на Молдова“.

Ако решението на ЦИК остане в сила, блокът няма да може да се регистрира като участник в парламентарните избори и да издигне кандидати.

За разлика от партиите, които могат директно да подадат заявление за участие в парламентарните избори от 20 юли, коалициите, съставени от няколко партии, трябва да получат и предварителна регистрация като избирателен блок.

Представители на избирателната власт посочиха няколко причини за отхвърлянето на подадената регистрация на „Победа“.

Заместник-председателят на ЦИК Павел Постика обясни, че четирите партии от блока не са се разграничили от бившата партия „Шор“, обявена за противоконституционна през 2023 г. и дори са участвали в съвместен конгрес в Москва, заедно с Илан Шор – олигарха, избягал в Русия, осъден в родината си на затвор по дело за „банкова измама“.

Неговата партия беше обявена за противоконституционна и ликвидирана заради подозрения, че е служила на Кремъл за дестабилизиране на Република Молдова.

Последните изменения в държавното законодателство забраняват политическото сдружаване, създаване и регистрация на нова партия, която да „продължи или възобнови, като политическа партия-наследник, дейността на политическа партия, обявена за противоконституционна“.

ЦИК, която има и подозрения за незаконно финансиране на блока „Победа“, цитира и факта, че Министерството на правосъдието е поискало от съда да разпусне партия „Шанс“ и да ограничи за половин година дейността на политическите сили „Алтернативна сила и спасение на Молдова“ и „Възраждане“.

„Победа“ може да оспори решението на ЦИК

Същевременно представители на ЦИК заявиха, че не могат да регистрират коалицията с името „Победа“, тъй като в Република Молдова съществува партия „Победа“, а законът не позволява регистрация на политически сили с идентични имена.

Представители на коалицията отрекоха повечето от нарушенията, вменени от ЦИК, а лидерът на „Шанс“ Алексей Лунгу, обвини членовете на ЦИК в „политически действия и решения“ и беше изведен от заседателната зала от полицията след словесни атаки към членовете на ЦИК.

Членовете на блока квалифицираха отказа на ЦИК като злоупотреба. Обяснявайки връзката с Илан Шор, представителят на партия „Възраждане“ Василе Боля заяви, че осъденият за банкова измама олигарх е „двигателят за обединението на тези политически сили“.

На заседанието вчера ЦИК също така поиска от Министерство на правосъдието да „анализира действията на четирите партии по отношение на тяхната принадлежност към партия, обявена за противоконституционна“.

„Победа“ има три дни, за да оспори в съда решението на избирателната власт да не го регистрира като избирателен блок.

Коалицията не беше регистриран и в миналогодишната предизборна надпревара за президентските избори и референдума за присъединяването на Република Молдова към ЕС, като тогава съдът остави в сила решението на ЦИК.

Либералният столичен кмет е на път да спечели президентските избори в Полша.

🇵🇱 Либералният кмет на Варшава Рафал Тшасковски е на път да спечели на косъм изборите за президент в Полша, сочат резултатите от екзитпол. Вотът се възприема като тест за подкрепата на поляците към проевропейския курс на страната срещу национализма в стил Доналд Тръмп.

Екзитпол на агенция Ipsos за телевизиите TVN, TVP и Polsat сочи, че Тшасковски от управляващата центристка коалиция "Гражданска коалиция" печели 50,3% от гласовете, докато неговият съперник, историкът и боксьор Карол Навроцки, подкрепян от националистическата "Право и справедливост" (PiS), получава 49,7%.

Официалните резултати се очакват в понеделник, макар че междинни данни, комбиниращи частични резултати и данни от екзитполове, се очаква да бъдат публикувани през нощта.

Тшасковски, на 53 години, водеше кампания с обещание да подпомогне правителството на премиера Доналд Туск в осъществяването на демократичните реформи, които двамата описват като усилие за връщане на нарушените механизми за баланс между властите след управлението на националистите, загубили властта през 2023 г.

Въпреки че основната власт в Полша е в ръцете на парламента, президентът може да налага вето на законодателството. Именно затова изборите се следят отблизо както от съседна Украйна, така и от Русия, САЩ и целия Европейски съюз.

И двамата кандидати са на едно мнение за нуждата от сериозни инвестиции в отбраната – съгласно настояванията на американския президент Доналд Тръмп към европейските съюзници – както и по въпроса за продължаващата подкрепа за Украйна в борбата срещу руската инвазия, продължаваща четвърта година.

Разногласията обаче проличават по ключовия въпрос за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Докато Тшасковски го разглежда като жизненоважно за сигурността на Полша, Навроцки заяви наскоро, че ако бъде избран за президент, няма да ратифицира подобно членство поради рисковете Алиансът да бъде въвлечен във война с Русия.

Изборите поставиха на дневен ред и важни социални теми. Тшасковски заяви, че иска да се облекчи почти пълната забрана на абортите в страната – позиция, на която досегашният националистически президент Анджей Дуда беше твърдо против.

Прозападният кандидат печели балотажа на президентските избори.

🇷🇴🗳️ Екзит половете от президентските избори в Румъния сочат, че прозападният центристски кандидат Никушор Дан е на път към изненадваща победа над десния популист Джордже Симион.

Симион и неговият съперник, който в момента е кмет на Букурещ, се изправиха един срещу друг във втория тур на президентските избори. Предварителните резултати сочат, че Дан води убедително с 54,9% от гласовете, а Симион има 45,1%, въпреки че той отхвърли очевидната си загуба преди излизането на крайните резултати.

Гласуването започна в 7:00 ч. и приключи в 21:00 ч. местно време. Последните избори в Румъния бяха анулирани преди шест месеца, след като най-висшият съд в страната постанови, че водещият кандидат Калин Джорджеску трябва да бъде дисквалифициран поради намеса в изборите от страна на Русия.

В първия тур по-рано този месец 38-годишният Симион, основател на дясната партия „Съюз за единство на румънците“ (AUR), взе 40,96% от гласовете, с почти 20 пункта пред Дан, който беше на второ място.

Джордже Симион печели първия тур на изборите в Румъния, обещава "връщане на отнетото"

🇷🇴🗳️ Националистът Джордже Симион спечели убедително първия тур на президентските избори в Румъния, спечелвайки 40% от гласовете при преброени 99% от бюлетините. Лидерът на „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) се възползва от вълната на недоволство сред румънците след като предишните избори бяха анулирани заради подозрения за чужда намеса.

Кметът на Букурещ и проевропейски кандидат Никушор Дан остана втори с 20.9%, а кандидатът на управляващата коалиция Крин Антонеску – трети с 20.3%. Балотажът предстои да се проведе на 18 май между Симион и Дан.

Симион обяви победата си с послание от щаба на партията: „Днес написахме история. Тук съм, за да възстановя конституционния ред и да върна на румънците онова, което им беше отнето.“

Предсрочните избори бяха насрочени след като Конституционният съд анулира предишния вот от ноември, спечелен от крайнодесния Калин Джорджеску. Той беше отстранен заради подозрения за руска намеса чрез мащабна TikTok кампания. Москва отрече обвиненията. Симион, който е близък до Джорджеску, пое кандидатурата и обеща да го включи в администрацията си, ако бъде избран.

38-годишният Симион често носи шапка с лозунга на Доналд Тръмп „Make America Great Again“ и се определя като бъдещия „MAGA президент на Румъния“. Той поведе предимно онлайн кампания, насочена и към румънската диаспора. Въпреки че се разграничава от някои по-крайни позиции на Джорджеску, Симион споделя недоверието му към „неизбраните бюрократи в Брюксел“ и настоява за „достойнство“ в отношенията с ЕС.

На международно ниво, победата на Симион може да сигнализира за преосмисляне на външната политика на Румъния, която до този момент бе ключов стълб в източния фланг на НАТО. Макар често да осъжда Русия, Симион се противопоставя на изпращането на въоръжение за Украйна и настоява за ограничаване на помощта за украинските бежанци.

Изборите бяха проведени под засилено наблюдение, включително и от американски наблюдатели, изпратени след остри критики, отправени от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс за свободата на словото в ЕС. Властите в Букурещ обявиха, че са работили с TikTok за гарантиране на честен вот, докато крайнодесните твърдят, че са открили признаци на измами.

След победата на Симион, балотажът на 18 май се очертава като сблъсък между проевропейския курс на Дан и националистичния проект на AUR. „Задачата ни е да убедим румънците, че страната се нуждае от прозападна посока“, заяви Дан в първото си изявление след изборите.

Анализатори посочват, че Дан трудно би могъл да надделее над Симион, поради липса на подкрепа в провинцията и обтегнати отношения с традиционните партии. Въпреки това, антикорупционната му платформа може да го направи по-малко уязвим към антиелитната реторика на AUR.

„Залогът е дали Румъния ще продължи по демократичния и европейски път, който следва от две десетилетия“, коментира Оана Попеску от GlobalFocus Centre, според която алтернативата е „много по-неясна външна политика, податлива на натиск от администрацията на Тръмп и съвпадаща с интересите на Кремъл“.

Според наблюдатели, евентуално избиране на Симион може да изолира страната, да обезкуражи чуждестранните инвестиции и да отслаби позициите на НАТО в региона, което от своя страна би засилило редиците на евроскептичните сили в ЕС и то в момент, когато Старият континент вече усеща последиците от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Водещите шиитски партии в Ирак ще участват отделно на изборите заради разногласия.

Демонстрация в подкрепа на управляващия шиитски алианс „Координационна рамка“.
📸 Снимка: AFP

🇮🇶🇮🇷 Управляващият шиитски алианс в Ирак, обяви намерението си партиите да се явяват с отделни листи на предстоящите избори на 11 ноември, но да се обединят отново в коалицията под същото име след гласуването.

Премиерът Мохамад Шиа ал-Судани, който е част от блока, сформира правителство през 2022 г. след оспорвани избори, на които партията на видния шиитски духовник Муктада ал-Садр спечели най-много гласове, но не успя да получи необходимата подкрепа за сформиране на правителство.

Преди това шиитските партии в т.нар. Координационна рамка се явиха с отделни листи на местните избори през 2023 г. в райони, където не биха били застрашени от кюрдски, садристки или сунитски блокове.

Коалицията се сблъсква със съперничество и разделение от самото си начало, но доминиращото разделение в навечерието на изборите е между фракции, които са в съответствие с настоящото правителство, и тези, които го критикуват. Проправителствените политици включват премиера Судани, лидера на Движението за мъдрост Амар ал-Хаким, генералния секретар на организацията Бадр Хади ал-Амери и председателя на Силите за народна мобилизация Фалех ал-Файяд. Водещите политици, които са критични към настоящото правителство, включват бившия премиер Нури ал-Малики от коалицията „Законна държава“ и Кайс ал-Хазали, лидер на Асаиб Ал-Хак.

Бадр и Асаиб Ал-Хак са два от най-силните елементи в състава на Силите за народна мобилизация (PMF), орган на иракското правителство, съставен предимно от проирански милиции. „Движението на мъдростта“ и Коалицията „Законна държава“ са мощни шиитски политически крила, родени от свързани с Иран политически партии.

Едно от текущите разногласия между шиитските фракции е свързано с решението на Судани да се ангажира с временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа и да го покани на срещата на върха на Арабската лига в Багдад следващия месец. Шараа е силно непопулярен сред много иракски шиити поради джихадисткото си минало в Ирак, връзките с Ал-Кайда и ролята си в свалянето на режима на Башар ал-Асад, който беше ключов ирански съюзник в Сирия. Спорът засилва политическото разделение, което и без това беше засилено от натиска на САЩ за разоръжаване на милициите – ход, който среща силна опозиция в свързаните с Иран фракции.

По-рано тази година Законът за службата и пенсионирането, който се стреми да „формализира и регулира PMF“, изостри различията между партиите в Координационната рамка. Законът имаше за цел да закрепи правата на членовете на PMF, по аналогия на законите за служба и пенсиониране за други правителствени и военни клонове. Някои обаче смятаха включването на пенсионна възраст в законодателството за опит за налагане на промени в ръководството сред паравоенните сили, тъй като около 400 висши офицери ще бъдат принудени да се пенсионират, включително председателят на PMF Фалех ал-Фаяд. В крайна сметка законът не беше приет въпреки бойкота на парламентарни заседания и други опити на коалиция „Законна държава“ и Садикун, политическата партия на Асаиб Ал ал-Хак, да наложат дневния ред. Впоследствие беше внесено нов законопроект за PMF, който все още се разглежда.

През март Муктада ал-Садр обяви, че няма намерение да участва в предстоящите избори, въпреки че инструктира последователите да актуализират своите данни за избиратели. Въпреки че пламенният духовник има значителна популярност и обществена ангажираност, той заяви: „Докато съществува корупция, няма да участвам в куцащ избирателен процес, който се интересува само от сектантски, етнически и партийни интереси.“ Много иракски шиитски политици насърчаваха Садр да участва в предстоящите избори поради опасения относно възприеманата им легитимност.

Лидерът на хунтата в Габон спечели президентските избори.

🇬🇦 Лидерът на военната хунта в Габон Брис Олигуи Нгуема спечели президентските избори с 90,35% от гласовете, според временните резултати, публикувани в неделя от вътрешното министерство.

Олигуи, който през август 2023 г. сложи край на династичното управление на семейство Бонго, продължило повече от 5 десетилетия, поемайки ролята на преходен президент, обеща да върне страната към демократично управление. По-рано днес телевизионният канал Габон 24 съобщи, че той е „доста напред“ в няколко провинции на африканската страна.

В събота стотици хиляди гласоподаватели се стекоха към урните, за да дадатгласа си си в избори, отбелязващи края на военното управление. Според последните данни на вътрешно министерство, избирателната активност възлиза на 70,4%.

Ден след като избирателите се изсипаха в избирателните секции, улиците на столицата Либревил бяха спокойни, за разлика от предишните избори през 2016 г. и 2023 г., белязани от напрежение и безредици.

„Не бях гласувала от дълго време, но този път видях лъч надежда, което ме накара да изляза и да гласувам. Този път вярвам в промяната“, заяви 58-годишната католичка Оливина Мигомбе пред АФП, пътувайки към църквата в неделя.

Победителят в изборите ще трябва да се изправи пред редица проблеми, измъчващи богатата на нефт страна, от разпадаща се инфраструктура и масова бедност до планина от дългове.

Ако Олигуи бъде избран за президент, „той ще има много работа за вършене“, коментира Патрик Есоно-Мве, 48-годишен безработен техник.

Олигуи опитва да се откъсне от имиджа си на строг военен и дори захвърли генералската си униформа, за да се кандидатира за седемгодишен мандат. Лидерът на хунтата беше доминиращото лице в кампания с още седем претенденти, начело с Ален-Клод Били Би Нзе, последния министър-председател на сваления лидер Али Бонго.

Но критиците обвиняват Олигуи, че не е успял да заличи окончателно дългогодишния грабеж на огромните запаси от минерални богатства на страната под управлението на Бонгос, на които той служи години наред.

За първи път в историята на страната чуждестранни и независими медии имаха право да заснемат преброяването на бюлетините. Международни наблюдатели в изборните секции в цялата страна заявиха, че не са забелязали сериозни инциденти.

Общо около 920 000 избиратели имаха право на глас в общо 3037 избирателни секции, 96 от тях в чужбина.

Предварителни резултати, разкрити от държавната медия CTRI News в неделя сутринта, сочат Олигуи като преобладаващ фаворит за победа в около 30 избирателни секции, като част от тях отчетоха резултат от 100% от гласовете в негова полза.

Подкрепяща независимостта дясноцентристка формация спечели изборите в Гренландия.

🇬🇱🗳️ Демократичната партия на Гренландия, подкрепяща независимостта дясноцентристка формация, спечели парламентарните избори с почти 30% от гласовете във вторник, на фона на заплахите, отправени от Доналд Тръмп за анексиране на острова.

Тя беше последвана от партията Naleraq, която спечели около 25%. Инуитската партия Ataqatigiit (IA) е на трето място с малко над 21%, а лявата партия Siumut е на четвърто място с близо 15% от гласовете.

Резултатите от вота разочароваха партиите, управлявали територията от години, и свидетелстват, че голяма част от местните жители се интересуват също толкова от здравеопазване, образование, културно наследство и други социални политики.

Министър-председателят Муте Буруп Егеде свика предсрочни избори през февруари, заявявайки, че страната трябва да бъде обединена по време на „сериозен период“, който е различен от всичко, което Гренландия някога е преживявала.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви откровеното си намерение да контролира Гренландия, като каза на съвместна сесия на Конгреса миналата седмица, че смята, че САЩ ще я получат „по един или друг начин“.

Гренландия е самоуправляващ се регион на Дания, пресичащ стратегически морски и въздушни пътища в Северния Атлантик и притежава богати находища на редкоземни минерали, необходими за производството на всичко - от мобилни телефони до технологии за възобновяема енергия.

Основните очаквания на социолозите бяха Inuit Ataqatigiit (Обединени инуити) да спечели вота, следвана от социалдемократите Siumut, доминиращи политиката на Гренландия през последните години.

Арктическият остров с население от 56 000 души е тръгнал по пътя на независимост поне от 2009 г. насам, а избраните 31 депутати ще оформят бъдещето на острова, на фона на дискусии дали не е дошъл моментът за обявяване на независимост.

4 от 5 основни политически формации в надпреварата споделят стремежа към независимост, но не могат да постигнат съгласие кога и как да бъде обявена тя. Naleraq е най-агресивният застъпник за независимостта, докато победителите от Demokraatit предпочитат по-умерени темпове на промяна.

„Кой подход към независимостта ще излезе победител в крайна сметка ще зависи от това дали Demokraatit реши да формира коалиционно правителство и ако да, с коя партия“, обобщи накратко Дуейн Менезес, управляващ директор на Инициативата за полярни изследвания и политика.

Въоръжени мъже нахлуха в изборна секция в Абхазия.

🇬🇪🇷🇺 Действащият лидер на Абхазия спечели президентските избори в грузинския регион, управляван от проруски сепаратисти, съобщиха държавните медии в неделя, месеци след като неговият предшественик подаде оставка след масови протести срещу инвестиционно споразумение с Русия.

Действащият президент Бадра Гунба взе почти 55% от гласовет в събота в контролирана от Русия територия, изпреварвайки опозиционния лидер Адгур Ардзинба, който взе малко под 42%, съобщи държавната информационна агенция Apsnypress, позовавайки се на предварителните резултати от избирателната комисия.

Международната общност смята Абхазия за част от територията на Грузия, която описа изборите като „поредно грубо нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Грузия“.

В кадри, публикувани от държавните медии, Гунба благодари на избирателите и обеща да работи, за да направи Абхазия „независима, свободна и просперираща“.

В последните месеци регионът беше измъчван от електрическа криза, предизвикана от ниски нива на водата в ключова водноелектрическа централа и мащабно копаене на криптовалута, изискващо големи количества енергия.

Вицепрезидент на Абхазия от 2020 г., Гунба пое поста на действащ лидер през ноември, след като неговият съюзник Аслан Бжания беше принуден да подаде оставка след мащабни протести срещу инвестиционно споразумение с Русия, довели до превземането на правителствени сгради.

Това беше третият случай от 2014 г. насам, в който абхазки лидер е отстраняван от поста си в резултат на масови.

Тучна черноморска крайбрежна територия, населявана от около 240 000 души, Абхазия се отдели от Грузия след война в началото на 90-те години с подкрепата на Русия. Регионът се намира под де факто руски контрол от руско-грузинската война през 2008 г.

Десетки хиляди етнически грузинци бяха прогонени от региона в последователни конфликти. Въпреки че територията е политически и икономически зависима от Москва, много от нейните жители са критични към това, което смятат за безконтролно нарастващо руско влияние.

🥷 Маскирани нападатели нахлуха в избирателна кабина в Абхазия в събота, спирайки временно гласуването във втория тур на президентските избори, обхванати от опасения относно намесата на Русия.

„Около 19:30 ч. група от до 20 въоръжени маскирани мъже нападнаха избирателна секция“, заяви прокуратурата на Абхазия, допълвайки, че инцидентът се е случил в сградата на средно училище в района Гантиади. Извършителите са сплашили служителите в изборната секция и служителите на реда, „повредили са избирателната урна и са избягали от местопрестъплението“.

Службите бият тревога за заплаха от руска дезинформация преди изборите в Гренландия

📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images

🇬🇱🇩🇰 Службата за полицейско разузнаване на Дания (PET) алармира за потенциална заплаха от разпространение на дезинформация в периода преди напрегнатите избори в Гренландия на 11 март.

В нова актуализирана оценка на заплахите службата предупреди, че напрежението в Арктическия регион е довело до разпространението на дезинформация.

Преди обявяването на парламентарните избори имаше публично известни примери за фалшиви профили в социалните медии, включително такива, които се представят за датски и гренландски политици, които допринасят за поляризиране на обществения дебат.

Съществуват и примери за изявления на гренландски политици или частни лица, използвани извън контекста, за насърчаване или затвърждаване на определени гледни точки, се посочва в оценката, публикувана от PET.

Американското внимание към Гренландия е довело до разпространение на дезинформация от „политици, лидери на общественото мнение и влиятелни хора от Съединените щати“, посочва докладът.

Експертите отбелязват, че може да се използва „активно от чужди държави като дезинформация“ в операции за влияние, както наличието на висока заплаха от кибершпионаж срещу Гренландия.

От една страна, Русия има силен интерес да създаде разделение сред страните от НАТО и да отслаби западния свят. От друга страна, засиленото американско влияние на острова не е в интерес на Русия.

Службите прогнозират, че Кремъл ще проведе „систематична, подготвена и координирана кампания за влияние“ срещу Гренландия и останалата част от Кралство Дания, изискваща по-висока степен на подготовка от руската страна и често се развива за по-дълъг период от време.

От друга страна те смятат, че Москва ще се възползва от сегашното напрежение в дългосрочните си по-широки усилия за влияние, насочени към създаването на разделение между западните държави и представянето на Запада, в т.ч. Съединените щати, като лицемерни, имайки предвид отправените от Запада критики към поведението на Москва на международната сцена.

Подобна кампания за влияние няма да е насочена към изборите като такива, а ще търси по-широка западна аудитория и вероятно и вътрешната публика в Руската федерация.

Разузнавателните служби смятат, мрежата от руски пропагандни медии държи под око ситуацията около Гренландия и считат за „много вероятно“ целта да е повлияване на обществения дебат.

Официални резултати и електорална карта на изборите в Германия.

🇩🇪 Официални резултати и електорална карта на проведените вчера федерални избори в Германия, след които границата между Западна Германия (ФРГ) и Източна Германия (ГДР) от ерата на Студената война отново е ясно видима.

▪️ Воденият от Фридрих Мерц консервативен алианс CDU/CSU спечели общите избори в страната, след като получи около 28 процента от гласовете или 208 места в Бундестага, според временните резултати.

▪️ Мерц, който ще трябва да сформира по-голяма коалиция, за да управлява, заяви, че преговорите може да отнемат до два месеца, а основният му приоритет е правителство, което „е способно да действа възможно най-бързо, с добро парламентарно мнозинство“.

▪️ Лидерът на опозицията изключи съюз с втората политическа сила „Алтернатива за Германия“ (AfD), като подчерта, че те имат „фундаментално различни възгледи“ относно външната политика и политиката на сигурност.

▪️ Свободната демократична партия (FDP) и Съюзът Сара Вагенкнехт (BSW) не успяха да достигнат 5-процентния праг, необходим за влизане в Бундестага, което означава, че по-големите партии ще получат повече места в парламента, а CDU/CSU и Германската социалдемократическа партия (SPD) на Олаф Шолц могат да сформират съюз.

▪️ AfD е най-силната политическа сила в източна Германия, докато левицата спечели Берлин, а центристките партии спечелиха юга, запада и севера.