🇳🇮🚫🗳️ В Никарагуа повече няма да се провеждат избори, обяви президентът Даниел Ортега в неделя, 19 юли, от трибуната по време на честванията за 47-годишнината от Сандинистката революция. „Тук повече няма да има избори, на които те да се опитват да заграбят правителството и властта“, заяви 80-годишният диктатор пред събраното множество. „Дните, в които партии, подкрепяни от янките и сомосистите, се връщаха на власт, приключиха – никога повече.“ С тези думи управляващият плътно от 2007 г. насам Ортега за първи път се отказа публично не просто от честния вот – такъв отдавна не е имало в страната – но и от самото провеждане на избори.
Изявлението на практика погребва общите избори, насрочени за ноември 2027 г. Те бяха отложени веднъж през януари 2025 г. от контролирания от сандинистите парламент, който гласува конституционна реформа, удължаваща президентския мандат от 5 на 6 години със задна дата (така текущият изтича едва в началото на 2028 г.) и провъзгласи съпругата на Ортега (Росарио Мурийо, дотогава вицепрезидент) за „съпрезидент“ с равни правомощия. Същата реформа от февруари 2025 г. разшири властта на президентската двойка над останалите държавни институции; ограниченията за преизбиране бяха паднали още през 2014 г. Критиците – с опозиция, прокудена почти изцяло в изгнание – прочетоха промените като окончателно узаконяване на семейната власт.
Ортега представи отказа от избори като преграда срещу опозиция, която според него се дирижира от САЩ. Определението „сомосисти“ визира привържениците на диктаторската династия Сомоса, която управлява страната с американска подкрепа от 1936 г. докато сандинистките партизани, сред които и младият Ортега, не я свалят от власт с оръжие на 19 юли 1979 г. Но реториката за партии, които „се завръщат на власт“, носи по-личен исторически подтекст: единственият случай, в който подкрепяна от САЩ коалиция действително е печелила властта в Манагуа през урните, е поражението на самия Ортега през 1990 г. от Виолета Чаморо. Онази загуба, призната тогава от него, дойде след първия му мандат (1985–1990), белязан от леви реформи и десетилетие на война с контрите – финансирани от ЦРУ контрареволюционни отряди – която го изпрати в опозиция за следващите 17 години. В неделя той де факто обяви, че тази развръзка няма да бъде допусната отново.
Показателно е, че завръщането на Ортега на власт мина именно през урните, които сега обяви за ненужни: след три поредни изборни загуби той спечели вота в края на 2006 г. и встъпи в длъжност през януари 2007 г. Оттогава той печели всяко следващо гласуване – през 2011, 2016 и 2021 г. (от 2016 г. в тандем с Мурийо като кандидат за вицепрезидент) – с оглед на постепенно овладяване на съдебна система, изборни органи и общинска власт от сандинисткия апарат. Последният вот през ноември 2021 г. бе наречен „избори“ само формално: в месеците преди изборния ден властите задържаха всички кандидати, които реално можеха да застрашат президента, и той си осигури четвърти пореден мандат, останал непризнат от международната общност.
Вратата към подобна развръзка се отвори през април 2018 г. Тогава протести срещу пенсионната реформа прераснаха в общонародно въстание; при потушаването му загинаха над 300 души. Оттогава държавата методично прочиства гражданското пространство: стотици бяха лишени от гражданство, а много напуснаха страната поради страх от затвор. Групата правозащитни експерти, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, заключи, че Ортега и Мурийо са изградили репресивна система, при която държавни служители изиграват ключова роля в „произволни задържания, изтезания, извънсъдебни екзекуции и преследване на гражданското общество и медиите“. Репресиите не подминаха и някогашните съратници на Ортега от Сандинисткия фронт за национално освобождение – сред задържаните преди години бяха ветерани от революцията през 1979 г.
Хуан Себастиан Чаморо, един от арестуваните претенденти от 2021 г. (освободен през февруари 2023 г. с над 200 политически затворници и експулсиран в САЩ), заяви, че обявлението разкрива отдавнашния план на Ортега: властта да се циментира трайно в ръцете на сандинистката партия по модела на еднопартийни държави като Китай и Куба, предаде Асошиейтед Прес.
В реален план неделната реч променя по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед. Изборите в Никарагуа отдавна престанаха да бъдат механизъм за смяна на властта: последният вот се проведе с предварително прочистен терен, изборният орган е изцяло подчинен на сандинистите, а опозицията се намира в изгнание или затвора. Новото тук е отхвърлянето на самата фасада. Режим, който досега влагаше усилия в имитация на демократична легитимност – редовни дати, регистрирани партии, тържествено обявявани резултати – сега показва, че вече не се нуждае от нея. След като Никарагуа напусна окончателно Организацията на американските държави през ноември 2023 г., отпадна и последният външен адресат на декоративната му демокрация. Траекторията, която Чаморо описва, се подрежда в същата логика: премахването на мандатни ограничения през 2014 г., елиминирането на съперници през 2021 г., съпрезидентство от 2025 г. и днешният отказ от вот чертаят последователен курс към открита еднопартийна диктатура.
Обявлението се откроява на фона на събитията в региона. От началото на годината Вашингтон свали двата съседни стълба на старата антиамериканска ос в Латинска Америка – Венесуела и Куба. През нощта срещу 3 януари ЦРУ и „Делта Форс“ арестуваха венецуелския президент Николас Мадуро в Каракас, който два дни по-късно беше изправен пред федерален съд в Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Министерство на правосъдието на САЩ обяви на 20 май обвинителен акт и срещу 94-годишния Раул Кастро за свалянето на два цивилни самолета на „Brothers to the Rescue“ през 1996 г. с четири цивилни жертви. Съюзът АЛБА, който тези три режима крепяха, на практика се разпадна след операцията в Каракас. Ортега остана последният от тримата, който все още държи властта – в неделя той изгради реториката си изцяло около заплахата от този външен противник.
