Два хеликоптера Ми-8 и буксир на Черноморския флот бяха унищожени от ГУР на Украйна.

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването на Украйна (ГУР) съобщи по-рано днес, че негови подразделения са унищожили два многоцелеви хеликоптера Ми-8 и са поразили военен буксир във окупирания Крим.

Ударът е бил нанесен с безпилотни самолети, насочени срещу авиобаза Гвардейское, разположена на около 13 км от Симферопол. Двата хеликоптера, чиято ориентировъчна стойност е между 20 и 30 милиона долара, са били унищожени на място.

В Севастополския залив украинските разузнавачи са поразили военен буксир, за който се смята, че е БУК-2190. При нападението е насочена бойна глава директно върху плавателния съд.

Ми-8 е съветски многоцелеви транспортен хеликоптер, използван от руските въоръжени сили за превоз на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, както и за въоръжени мисии.

Рейдовият буксир БУК-2190 подпомага военноморски операции в пристанища и заливи. По данни на украинското разузнаване, атакуваният плавателен съд е бил на разположение на специална част за подводни диверсионни операции.

„Повредата на буксира ограничава значително бойните способности на елитния руски отряд“, гласи съобщението.

Крим, който беше незаконно анексиран от Русия през 2014 г., остава една от основните мишени на украинската ударна кампания от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

В отделно изявление Силите за специални операции на Украйна съобщиха, че са унищожили радар от зенитно-ракетен комплекс С-300 в авиобаза Саки, разположена в западната част на полуострова.

Украинското военно разузнаване порази руска корвета от проект 21631 „Буян-М“.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна нанесе удар по руски военен кораб, въоръжен с крилати ракети „Калибър“, в Азовско море на 28 август, принуждавайки го да се изтегли от бойно дежурство.

Според агенцията операцията е проведена съвместно от Дирекцията за активни операции на ГУР и специалното подразделение „Призраците“. Целта е била корветата от проект 21631 „Буян-М“ – един от носителите на „Калибър“, действащ в близост до бреговете на окупирания от Русия Крим.

По данни на ГУР атаката е протекла на два етапа. Първо, подразделението „Призраците“ използвало удар с дрон, за да извади от строя радарната система на кораба. След това оператори от Дирекцията за активни операции нанесли директен огневи удар върху самия плавателен съд.

„В резултат на атаките руският ракетен кораб, който се намираше в зона, откъдето потенциално можеше да изстреля Калибър от района на Темрюкския залив, получи повреди и беше принуден да напусне патрулната си зона“, се посочва в изявлението.

Корабите от клас „Буян-М“ са сред най-често използваните от Кремъл платформи за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ срещу украинските градове, поради което временното им изтегляне представлява значителен удар по присъствието на Москва в Черно и Азовско море.

На 9 август новопостроеният руски морски влекач „Капитан Ушаков“ (проект 23470) потъна край кея на Балтийския корабостроителен завод в Санкт Петербург по време на финални довършителни работи.

Инцидентът е станал вечерта на 8 август, когато съдът започнал да се наклонява надясно. В продължение на нощта аварийните служби и персоналът на завода са опитали да стабилизират влекача, но не успели да спрат преобръщането му. На сутринта корабът вече лежал на дъното до самия кей.

Анексирането на Крим: От най-голямото постижение на Путин до най-опасната му уязвимост

„Лястовиче гнездо“ близо до Ялта в Крим, в момента незаконно окупирано от Русия.
📸 Снимка: Elena Shchipkova / Shutterstock

🇷🇺🪖🎲🇺🇦 Анексирането на Крим през 2014 г. бележи раждането на модерния имперски проект на Путин – безкръвна операция, превърнала един затруднен автократ в архитект на руското възраждане. В продължение на повече от десетилетие Крим играе ролята на крайъгълен камък на политическата легитимност на Путин, „непотопяемият самолетоносач“, който доказа, че Москва може да оспори западния международен ред и да спечели. Но до 2025 г. това предположение се превърна в най-опасната уязвимост на Путин.

Полуостровът, който Путин обяви за своето най-голямо политическо постижение, сега представлява най-опасната му стратегическа отговорност, създавайки екзистенциална заплаха за стабилността на режима, която надхвърля военните съображения. Украйна трябва да осъзнае този момент и да използва предимството си.

Военен колапс в Крим

Трансформацията на Крим от руска крепост в стратегическа отговорност представлява едно от най-драматичните обрати в съвременната война. Украйна е „унищожила или повредила 33% от Черноморския флот“, принуждавайки историческото изтегляне на всички основни военноморски активи от Севастопол до юли 2024 г. Флотът, който някога доминираше акваторията на Черно море като „вътрешно езеро“ на Русия, е разрушен и преместен в значително по-малко способни пристанища, което сериозно ограничава оперативния му капацитет.

Този колапс надхвърля военноморските сили на страната. Последователните украински удари с ракети ATACMS и Storm Shadow създадоха критични пропуски в покритието на руската противовъздушна отбрана на целия полуостров. „Унищожаването“ на голям брой системи С-400 и С-300 в Джанкой, Белбек и други инсталации принуди Москва да концентрира останалите средства около Керченския мост, оставяйки други райони изложени на риск. Британското разузнаване „потвърждава“, че това е влошило руските способности за защита на кримското въздушно пространство.

Коронното бижу на руската уязвимост остава самият Керченски мост. „Подводната атака“ срещу Керченския мост през юни, третият успешен удар от 2022 г. насам, демонстрира неспособността на Русия да защити единствения си пряк маршрут за доставки до полуострова. Въпреки огромните инвестиции в отбраната, „операцията на Украйна с 1100 кг тротилов еквивалент“, насочена към подводни опорни стълбове, принуди спиране на трафика и подчерта основната уязвимост на моста.

От актив към пасив

Стратегическата математика се е обърнала напълно. Приблизително „150 000 до 160 000“ руски войници остават разположени на полуострова предимно за отбранителни цели, което представлява огромно отклоняване на сили от зоните на активни бойни действия. Това, което беше предназначено като база за южни операции, се превърна в източващ ресурси отбранителен ангажимент, който допринася малко за руските настъпателни способности.

Този обрат отразява по-широк модел на иновации от украинските военни, които надделяха над конвенционалните предимства на руската армия. Операциите с военноморски дронове на Киев извърши революция на бойните действия в Черно море, постигайки това, което военните анализатори „описват“ като първата успешна кампания за неутрализиране на голям военноморски флот чрез асиметрична война с дронове.

Тронът на Путин е построен върху кримски пясък

Политическата трансформация на Путин започва с анексирането на Крим. Рейтингът му на одобрение скочи от 63% до 86-88% след анексирането, създавайки това, което анализатори наричат „Кримски консенсус“ – рядък момент на национално единство, който надхвърля традиционните политически разделения. Изследвания на Атлантическия съвет „определят“ превземането на Крим като може би най-важния елемент в съвременния национален наратив на Русия и най-голямото постижение на Путин за целия му период на управление.

Психологическото въздействие е по-дълбоко от обикновената популярност. Данните от проучвания показват, че 80% от руснаците са съгласни, че анексирането ги е накарало да се почувстват отново като суперсила за първи път след разпадането на Съветския съюз. Операцията се превърна в символично доказателство, че Русия може да оспори ръководения от Запада международен ред и да постигне успех в това начинение, потвърждавайки по-широкия наратив на Путин за западния упадък и руското възраждане.

Уязвимост на мита

Тази зависимост от успеха в Крим създава политическа уязвимост. Путин пое лично заслугите за успеха на „блестящата“ безкръвна операция, което го превръща в екзистенциално свързан с неговото ръководство. Анализ на Carnegie Endowment разкрива, че след Крим Путин е установил нов социален договор: в замяна на абсолютна политическа подкрепа, държавата предоставя оскъдни социални услуги, подкрепени от възстановеното чувство за принадлежност към велика сила.

Тъй като Крим застана в основата на имперския наратив на Путин като доказателство за неговия образ на стратегически ум, украинските успехи там генерират непропорционални щети върху легитимността на режима му.

Систематично, не символично

Украинската кампания от 2024-2025 г. представлява методично стратегическо влошаване, а не изолирани символични удари. Ракетите ATACMS с обсег от 300 км позволиха удари по преди това сигурни цели, сред които „опустошителната“ атака през май 2024 г. срещу авиобаза Белбек, унищожила два изтребителя МиГ-31К и горивна инфраструктура. Ракетите Storm Shadow поразиха цели с висока стойност като комуникационни центрове и радарни инсталации на военноморския флот, систематично разрушавайки руските способности за командване и контрол.

Ефективността на кампанията се крие в насочването към взаимосвързана инфраструктура, създадаващо каскадни сривове. Украинските сили са атакували над дузина големи военни инсталации, постигайки това, което анализаторите на Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описват като „стратегически успехи, способни да оформят крайния изход от войната“. Този подход принуждава руското ръководство към все по-скъпи и реактивни отбранителни позиции, като същевременно демонстрира, че украинските способности продължават да растат.

Психологическа война и изтощаване на морала

Всеки успешен удар нанася психологическо въздействие, надхвърлящо значително физическите щети. Експертът от Международната кризисна група Олег Игнатов отбелязва, че неотдавнашните украински атаки са нанесли „най-лошия удар за Путин за 2025 г. по отношение на военните щети и въздействието върху обществения морал“. Всеки успешен удар подкопава руския наратив непобедимост, който стои в основата на политическата власт на Путин.

Революцията в морската война илюстрира тази динамика. Използването на военноморски дронове от Украйна не само потопи множество руски кораби, но и фундаментално оспори предположенията за проектиране на военноморска мощ. Това е нещо повече от тактическа иновация – това демонстрира, че технологичната креативност би могла да преодолее конвенционалните военни предимства, вдъхновявайки по-широко доверие в украинските способности.

Мащабна инвестиция, минимална възвръщаемост

Икономическите изчисления на окупацията на Крим разкриват мащабна стратегическа грешка. Крим представлява огромна икономическа отговорност за Русия, изисквайки над 20 милиарда щатски долара инвестиции през последното десетилетие, като същевременно произвежда по-малко от един процент от БВП на Руската федерация. Към днешна дата този дисбаланс между разходите и ползите е влошен още повече, тъй като украинските атаки увеличават изискванията за отбрана.

Русия харчи около или над седем милиарда щатски долара годишно за инфраструктура, военна отбрана и субсидии за Крим, което далеч надхвърля икономическия принос на полуострова, който получава от 65-70% от бюджета си от руски федерални трансфери, което го прави най-субсидираната територия на федерацията. Когато се комбинира с инвестициите във военна инфраструктура, в това число Керченския мост на стойност 3,7 милиарда щатски долара, и обширните системи за противовъздушна отбрана, общата сума представлява значителни пропуснати ползи в период на икономическа рецесия в Русия.

Илюзорни енергийни активи и крехък туризъм

Дори предполагаемото енергийно богатство на Крим се оказа до голяма степен илюзорно. Докато Русия си присвои украинските офшорни газови и петролни запаси на стойност 800 милиона до 1,2 милиарда щатски долара в доказани запаси, с потенциални неоткрити запаси, оценени на приблизително седем милиарда долара, тези ресурси остават неразработени поради санкции и опасения за сигурността. Стратегическата енергийна стойност се състои предимно в лишаването на Украйна от енергийна независимост, а не в генериране на значителни руски приходи.

Туристическият сектор, въпреки че показва растеж, остава фундаментално уязвим. Въпреки 25% увеличение през 2024 г. (като търсенето на туризъм достига 3,3 милиона посетители), секторът остава крехък и зависим от достъпа до Кримския мост (62,1% от туристите). Всяка украинска атака срещу транспортната инфраструктура засяга пряко гражданската икономическа дейност, което създава порочен кръг, при който военната необходимост подкопава икономическата жизнеспособност.

Защо сега: стратегическият прозорец за решителни действия

Настоящите условия предоставят безпрецедентна възможност за решителни украински действия. Серхий Кузан от Атлантическия съвет оценява, че „със отстъплението на Черноморския флот, прекъснати логистични връзки и изчерпана противовъздушна отбрана, руският контрол над Крим изглежда значително по-слаб, отколкото беше в началото на пълномащабната инвазия“. Благоприятните обстоятелства, позволили руската операция през 2014 г., вече не се прилагат за настоящите отбранителни изисквания.

Украинските способности продължават да се разширяват, докато руските отбрани се влошават. Интеграцията на западни оръжейни системи с украински иновации създаде тактическо предимство, което се увеличава с течение на времето. Всеки успешен удар не само унищожава конкретни цели с висока стойност, но и принуждава руската армия да разпръсква останалите отбранителни средства все по-тънко надлъж и нашир в един все по-уязвим полуостров.

Намаляващите възможности на Путин

Със засилването на украинския натиск Путин е изправен пред все по-трудни избори. Важно е, че когато губи контрол, той винаги досега е избирал отстъпление пред ескалация, включително изтеглянето на Черноморския флот към Новоросийск, вместо да рискува ядрена конфронтация, въпреки символичното значение на Крим. Това предполага, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка могат да надделеят над териториалните ангажименти.

Продължителният украински успех в Крим може да принуди Путин към все по-трудни избори между скъпа военна ескалация за защита на полуострова и политически вредно стратегическо отстъпление. Историческите модели предполагат, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка ще надделеят над териториалните ангажименти. Оценките на времевата рамка варират, но експертите като цяло са съгласни, че продължителният украински натиск, комбиниран с икономически ограничения и военни неуспехи, би могъл да създаде условия за значителна нестабилност на режима в рамките на 2 до 5 години, при условие че настоящите тенденции продължат.

Крим е доминото, което ще свали режима

Крим се превърна от най-голямото политическо постижение на Путин в най-опасната му стратегическа уязвимост. Систематичните украински операции превърнаха полуострова от военноморска крепост на Русия във все по-незащитима отговорност, която източва ресурси, като същевременно осигурява понижена военна стойност. Символичното значение, което първоначално засили режима на Путин, сега стои в основата на екзистенциален политически риск, тъй като всеки украински успех подкопава основния наратив за руското възраждане.

Съвпадението на военния упадък, икономическата тежест и политическата уязвимост предполага, че продължителният украински натиск върху Крим представлява уникално предизвикателство за властта на Путин. За разлика от други териториални спорове, руският контрол върху Крим стана толкова централен за легитимността на режима, че неговата загуба може да предизвика по-широка политическа нестабилност.

Последната битка за украинската свобода и руското възмездие започна, а нейният изход ще бъде решен по бреговете на окупирания Крим.

---

Оригинал: Why Ukraine must bet it all on Putin’s greatest weakness – Crimea

За автора: Хусанбой Котибджонов изучава политически науки в Нюйоркския университет. Специализира в областта на руската и евразийската политика. Изследовател в катедрата по политика на NYU Wilf, където се фокусира върху темите политическа стратегия и устойчивост на авторитаризма. Неговите статии са публикувани в издания като The Hill, Geopolitical Monitor, Euromaidan Press и Kyiv Independent.

Украински дронове удариха склад за боеприпаси на 126-та бригада за брегова охрана в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове удариха склад за съхранение на боеприпаси в района на Перевално в окупирания Кримски полуостров, където се намира 126-а отделна бригада за брегова охрана към Черноморския флот на Руската федерация (в/п 12676) и 8-ми отделен артилерийски полк (в/п 87714).

В интернет се появиха кадри от пожар и силна експлозия, за който се твърди, че е избухнал в района на Перевално. По непотвърдени данни, в резултат на удара по склада има загинали руски военни.

В Севастопол са били чути взривове в районите на летищата Кача и Белбек, според местния канал Крымский ветер. Руският губернатор на Севастопол Михаил Развожаев заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана са свалили шест безпилотни летателни апарата над Черно море.

SHOT, популярен руски канал в Telegram, цитира очевидци, според които около 5 часа тази сутрин в района на Ялта са били чути най-малко пет силни експлозии, а местните жители са били свидетели на ярки светкавици и силен тътен в небето. Експлозиите са били чути също и в Гурзуф, Алупка и Алушта. По-късно окупационните власти затвориха за движение пътя Симферопол–Алушта.

Украинската страна не е коментирала официално атаката.

Според карта на военните обекти в Кримския полуостров, в Перевално се намират военната база на 126-а отделна бригада за брегова охрана към Черноморския флот на Руската федерация (в/п 12676) и 8-ми отделен артилерийски полк (в/п 87714). Там се намират гаражи и складове за военна техника и въоръжение и вероятно резерви от горива и смазочни материали. Базата вече е била атакувана два пъти – на 17 март и 25 август 2023 г.

Черноморският флот на Русия получи широк набор от безпилотни системи.

🇷🇺 На 7 март 2025 г. управляващата партия „Единна Русия“, със съдействието на Центъра за безпилотни системи и технологии (ЦБСТ) и фондация „Наша правда“, достави широк набор от безпилотни системи на Черноморски флот на Руската федерация за по-нататъшно тестване и усъвършенстване.

Доставката включва ударни дронове „Скворец ВМФ“, FPV дронове „Сорока“, заглушители на видео сигнали „Талисман“ и безпилотна лодка „Катран“. Събитието беше проведено на фона на усилия за укрепване на руския военноморски капацитет в Черно море – регион, белязан от засилена активност поради конфликта с Украйна.

Александър Сидякин, ръководител на централния изпълнителен комитет на „Единна Русия“, издаде повече подробности за системите по време на предаването. Той описа „Скворец ВМФ“ като ударен дрон, проектиран специално за руския флот, който поддържа изстрелване от хеликоптери.

„Катран“ е многоцелева безпилотна лодка, проектирана за разширено автономно бойно дежурство. FPV дронът „Сорока“ разполага с оптична система за проследяване и прехващане на целта, заедно с възможности за навигация в зони на радиосянка и смущения от електронна война. Сидякин подчерта приоритетите на ЦБСТ, съсредоточени в подобряване на морската роботика, особено безпилотните лодки.

„Опитът на нашите специалисти ни позволява да разработим усъвършенствани системи за контрол, навигация и видео предаване, формиращи гръбнака на всяка безпилотна операция“, заяви той, като обеща да продължи партньорството с Черноморския флот за усъвършенстване на тези технологии.

Доставката на тези системи отразява по-широкия стремеж на Москва да модернизира своя арсенал, особено в Черно море, където нейният флот е изправен пред постоянни предизвикателства. Дронът „Скворец ВМФ“, пригоден за използване във военноморските сили, предлага лека, но универсална опция за разузнаване и удари.

Способността му да се разгръща от мобилни платформи като хеликоптери предполага фокусиране върху гъвкавостта, позволяваща бърза реакция в динамична морска среда. С възможностите си за гледане от първо лице FPV дронът “Сорока” предоставя на оператора визуализация в реално време, подобрявайки прецизността при насочване.

Неговата устойчивост срещу електронни контрамерки може да се окаже критична в оспорвани зони, където преобладава заглушаването. Заглушителите „Талисман“, предназначени да прекъсват видео емисиите, показват намерение за противодействие на вражеското наблюдение и операции с дронове, нарастващ фактор в съвременната военноморска война.

Безпилотната лодка „Катран“ се откроява като потенциално революционен актив. Със способността си за продължителни автономни мисии, тя може да изпълнява множество роли, от патрулиране до директен бой.

Въпреки че точните спецификации остават неясни, нейният дизайн е в съответствие с глобалната тенденция към безпилотни надводни кораби, които намаляват човешкия риск, като същевременно поддържат оперативен обхват. Заедно тези системи сочат за намерение на руското командване да разнообрази своя Черноморски флот отвъд традиционните плавателни съдове.

Текущи способности на Черноморския флот

За да се разбере значението на тази доставка си струва да бъдат проучени текущите способности на Черноморския флот. Базиран в Севастопол, Крим, той е крайъгълен камък на отбраната на Русия в региона, разпръсквайки мощ над Черно море и в Средиземно море.

Неговият арсенал включва подводници от клас "Кило", оборудвани с крилати ракети "Калибър", и надводни кораби като фрегатите от клас "Адмирал Григорович", които също са носители на ракети "Калибър". Тези платформи са широко използвани във войната в Украйна за нанасяне на удари по наземни цели.

Флотът разполага и с редица по-малки патрулни катери и корвети, като тези от клас Буян-М, които са предназначени за брегова отбрана и ракетни операции. Доскоро обаче безпилотните му системи бяха почти напълно непознати.

Дронове като Орлан-10, използвани предимно като разузнавателни платформи, поддържат операции в морската област, но ударните дронове и автономните лодки са нещо ново.

Способности на флотите в други страни

Сравнението с активите, налични във флотите на други държави, също осигурява ценен контекст. ВМС на САЩ, например, използват MQ-8 Fire Scout, подобен на хеликоптер дрон за наблюдение и насочване, и разработват безпилотни надводни кораби като "Sea Hunter" за противоподводни и патрулни задължения.

Турция, съсед на Черно море, разположи своите местно произведени дронове Bayraktar TB2 в редица регионални конфликти, отбелязвайки забележим успех, въпреки че те са предимно въздушно, а не морско базирани. Новите системи на Русия, особено „Катран“, изглежда са почерпали вдъхновение от сходни тенденции, целейки да съчетаят автономността с бойните способности.

Дроновете „Скворец ВМФ“ и „Сорока“ междувременно приличат на разпространението на малки по размер тактически безпилотни системи, наблюдавани в съвременната война, тук адаптирани за морска употреба.

Въвеждането на тези технологии може значително да повиши оперативната ефективност на флота. Автономността на лодката „Катран“ може да ѝ позволи да патрулира в спорни води, без да рискува екипажите, потенциално да наблюдава украинските движения или да възпира нахлувания. Нейната способност да изпълнява разширени мисии може да освободи пилотирани кораби за по-комплексни задачи, разтягайки ресурсите на флота.

Със своите характеристики за удар и насочване безпилотните самолети „Скворец ВМФ“ и „Сорока“ биха могли да подобрят способността на флота да поразява малки, бързо движещи се цели, каквито са морските безпилотни системи на Украйна, докато смутителите „Талисман“ могат да попречат на вражеското разузнаване, давайки на руските сили предимство в осведомеността за ситуацията. За флот, който често се простира в нестабилен и предизвикателен театър, тези инструменти обещават по-голяма адаптивност и устойчивост.

Несполуките на Черноморския флот

И все пак Черноморският флот е изправен пред сериозни предизвикателства, с които доставените системи имат за цел да се справят. След незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. и ескалацията на конфликта с началото на пълномабната инвазия в Украйна през 2022 г. руските активи в Черно море бяха мишена на чести украински атаки.

Украйна, която в момента не разполага с конвенционален военноморски флот, заложи почти изцяло на асиметрични тактики, по-специално своите безпилотни морски дронове Magura V5 и Sea Baby. Те поразиха множество важни цели, включително крайцера „Москва“, флагман на флота, потопен през април 2022 г., и повредиха множество други кораби в пристанището на Севастопол.

Украинските ракетни удари, често използващи доставените от западни партньори ракетни системи като Storm Shadow/SCALP, подкопаха допълнително силата на флота. През 2023 г. ракетен удар на украинските въоръжени сили порази щаба на Черноморския флот в град Севастопол.

След поредната атака на 24 март 2024 г., говорител на украинските военноморски сили заяви, че са извадили от строя една трета от Черноморския флот, а през юни украинското командване съобщи, че е много вероятно силите му да са унищожили всички ракетоносци на флота, базиран в Крим.

На 2 август нова ракетна атака потопи подводницата „Ростов на Дон“ (Б-237), която по това време е в ремонт. В същата атака беше сериозно повреден (според някои източници безвъзвратно) десантния кораб от клас „Ропуча“ Минск (127).

В отговор Русия прехвърли голяма част от активите си на изток към Новоросийск, където те не са изложени на толкова висок риск, но в същото време усложняват логистиката.

Защитата срещу асиметрични заплахи се оказа сериозно предизвикателство за руския военноморски флот. Малки и трудни за откриване, украинските морски дронове се възползват от някои пробойни в традиционната военноморска защита като радар и сонар. Ограниченото географско положение на Черно море ограничава маневреността, което прави корабите уязвими на крайбрежни атаки.

Електронната война, която е една от силните страни на Русия, срещна сериозни предизвикателства в развиващите се украински тактики, сред които сателитно насочваните дронове. Загубите нараснаха значително. Към юни 2024 г. украинските военноморски сили са извършили най-малко 42 успешни атаки срещу руски военни кораби в Азовско-Черноморския регион, както в пристанищата, така и в открито море, с помощта на ракети, малки безпилотни катери и безпилотни летателни апарати. 22 от тях са довели до унищожаването на плавателния съд, а други 20 – до частични щети, сред които и такива, които не могат да бъдат възстановени.

Моралът на екипажа и остарялата инфраструктура допринасят за напрежението, като някои кораби датират от съветски проекти.

Могат ли дроновете да обърнат резултата?

Новите безпилотни системи могат да помогнат за смекчаване на тези уязвимости. Лодката „Катран“, ако бъде използвана ефективно, е способна да прехване украински дронове, преди да достигнат по-големи кораби, действайки като преден щит. „Сорока“ и „Скворец ВМФ“ и могат да преследват въпросните заплахи от въздуха, като тяхната мобилност компенсира статичната защита на флота.

Смутители като „Талисман“ могат да неутрализират украинското наблюдение, спечелвайки време за въвеждането на контрамерки от руска страна. И все пак успехът зависи предимно от интеграцията и тестовете, тъй като след навлизането си в реална експлоатация недоказаните системи се сблъскват с препятствия като поддръжка, мащабируемост и адаптиране на противника.

По-широките последици остават. Черно море остава критична артерия за търговия и енергия, като Русия и Украйна ще продължават да се борят за контрола над региона. Способностите на флота за осигуряване на корабоплаването и възпиране на присъствието на НАТО може да издигне Русия като регионална сила.

Турция, която контролира Босфора съгласно Конвенцията от Монтрьо, наблюдава отблизо, също както и западните партньори на Украйна. Засега предаването на нови безпилотни системи бележи стъпка в руския стремеж към възвръщане на инициативата, въпреки че резултатите от него ще се проявят след месеци и потенциално години.

Думите на Сидякин подчертават погледа към ситуацията в дългосрочния план. „Ние ще продължим да усъвършенстваме тези системи с Черноморския флот“, каза той, сигнализирайки за ангажимент извън тази доставка. Към 10 март 2025 г. обаче не се появи официален график за пълно внедряване, нито бяха публикувани подробни резултати от тестовете.

Следващите ходове на флота, независимо дали укрепването на Севастопол или преминаването към настъпление, ще тестват дали тези инструменти са способни отново да изместят баланса в театър, дефиниран от изтощение и иновации.

„Тук сме, за да попречим на Русия да превземе Черно море“ – украинския флот се бори за надмощие по морските вълни

🇺🇦⚓🇷🇺 Капитан Александър сложи ръка на газта и я бутна напред. Неговата патрулна лодка се включи с рев и се понесе по вълните. Зад него остана украинското пристанище Одеса. Пред него – отвъд сивата водна шир на разстояние от 180 км се намираше окупираният Крим.

„Тук сме, за да попречим на руснаците да превземат Черно море“, отбеляза той, докато лодката му – движеща се с бавните 30 възела – се клатушкаше нагоре-надолу.

През 2014 г. Украйна загуби три четвърти от скромните си военноморски активи, когато превзе за една нощ Кримския полуостров. В началото на пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г. Русия потопи по-голямата част от останалото, собственият ѝ Черноморски флот сякаш изглеждаше непобедим. Начело с крайцера „Москва“, той включваше две модерни фрегати, множество по-малки военни кораби, няколко ракетни катера и десантни кораба и четири броя подводници – носители на крилатите ракети „Калибър“.

Завинаги в историята ще остане легендарната случка от първия ден от инвазията, когато крайцерът „Москва“ съобщи на украинския гарнизон, разположен на Змийския остров да се предаде, при което получи отговор: „Руски военен кораб, върви на майната си“. Руснаците все пак нахлуха на острова и взеха в плен военнослужещите от охраняващия го украински гарнизон. Оттогава насам обаче Русия претърпя поредица от неуспехи в открито море.

Първо, Украйна потопи флагмана на Черноморския флот с помощта на крилата ракета „Нептун“. После успя да си върне контрола над Змийския остров. След това самоделните морски камикадзе дронове на украинския флот изпратиха на дъното на морето още пет бойни кораба на руските сили. Това накара Черноморският флот на Русия се предислоцира. Оцелелите кораби напуснаха базата си в кримското пристанище Севастопол и отплаваха на изток към руското пристанище Новоросийск.

Отпътуването на флота даде възможност да се възобнови изцяло търговското корабоплаване от три крайбрежни града: Одеса, Черноморск и Южен (бивш Южний). Бъдещето на Черно море ще е част от всяко едно мирно споразумение с Русия. Миналата седмица, след неприятната си среща с Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс в Овалния кабинет, украинският президент Володимир Зеленски предложи примирие, което да започне на сушата и морето.

Излагайки подробностите в петък, той призова за „никакви военни операции“ в Черно море и край на ракетните и безпилотни атаки срещу енергийната и гражданската инфраструктура. Президентът на Украйна ще пътува в понеделник до Саудитска Арабия, за да се срещне с Мохамед бин Салман и на следващия ден да проведе разговори с преговарящите от Съединените щати. Не е ясно дали може да бъде постигнат истински напредък за прекратяване на войната.

Засега Русия продължава да нанася въздушни удари срещу Украйна от Кримския полуостров. Всеки път, когато започнат да звучат сирените за въздушна атака, патрулната лодка поема по вълните и се опитва да свали идващите дронове.

„Те пристигат на рояк. Обикновено са двайсетина. Успяваме да унищожим около половината“, каза главният офицер Илия. Той добави: „Улучваш един и веднага стреляш по следващия. Няма време за празнуване.“

В последната около седмица руски дронове атакуваха Одеска област почти ежедневно, прелитайки над водното пространство в тъмната част от денонощието. В четвъртък възрастен мъж беше убит, докато друг беше ранен. Пострадаха двадесет къщи. Отрядите за противовъздушна отбрана свалиха около три дузини дронове, но въпреки всичко не успяха да свалят всички. В петък имаше още атаки в одеското предградие Подилски и едно село.

Патрулният катер е оборудван с три картечници. Едната е американски мини-пистолет, изстрелващ 6000 изстрела в минута. Другите са Браунинг и съветски ПКМ, произведен през далечната 1982 г.

„Това е доста готина канонерска лодка“, отбеляза Илия, докато неговият екипаж плаваше покрай контейнеровози, няколко потънали кораба и остров от чайки и гмуркане.

Съюзниците на Украйна помогнаха за възраждането на военноморския флот на Украйна, който сега разполага с около 90 плавателни съда. Корабът на Илия е дарение от Естония. Швеция и Финландия предоставиха бойни лодки. Обединеното кралство предостави два бивши миночистача от Кралския флот, които в момента са акостирали в Портсмут. Съгласно конвенцията от Монтрьо навлизането им в Черно море ще бъде възможно едва след края на войната. Корабостроителницата в Истанбул построи нова корвета за украинския флот, а друга е в процес на изграждане.

Командващият Военноморските сили на Украйна, вицеадмирал Олексий Нейжпапа, отбеляза, че страната му е „освободила самостоятелно“ северозападната част на Черно море. Руските кораби избягаха, защото вече не се чувстваха в безопасност, а съседното Азовско море също се намираше в обхвата на украинските ракети. Неговата стратегическа цел беше да се гарантира безопасността на натоварения зърнен коридор, използван от международни товарни кораби за доставяне на стоки до чужди пристанища. Износът се върна почти до нивата от преди 2022 г. от почти 90 милиона тона.

„Това е добре за икономиката. Това е един от успехите на войната на Украйна срещу Русия. Коридорът работи през цялото време. Унищожихме 100 плаващи мини. Това е голяма операция, за която никой не говори и никой не вижда. Нашата задача е да гарантираме безопасно преминаване“, каза още Нейжпапа.

Говорейки пред Observer, той описа войната с Русия като технологична надпревара, доминирана от дронове. Москва е разработила „доста ефективни“ методи за противодействие на атаките с морски дронове. Така че Украйна отговори, като ги превърна в бързо движещи се атакуващи платформи. Инженерите добавиха противовъздушни оръдия за сваляне на хеликоптери – и FPV (изглед от първо лице) дронове, обясни той.

Вицеадмиралът изрази оптимизъм, че Киев ще успее да разруши Керченския мост, свързващ Русия с окупирания Крим. Два предишни удара повредиха пътната и железопътната конструкция. Руските военни вече не са в състояние да транспортират тежки вагони през железопътния мост.

„Руснаците знаят, че обсъждаме активно трета операция. Има една поговорка: Бог обича троицата“, сподели Нейжпапа, видимо ухилен.

Пренебрегвайки напрежението с администрацията на Тръмп, която прекрати доставките на оръжие и предоставянето на разузнавателни данни, той заяви. „Не можем да се отделим от САЩ. Намираме се в нова епоха на война между демократични и авторитарни страни. Ние сме на огневата линия на тоталитарните държави.”

„Подкрепата на Запада за Украйна изпрати мощен сигнал, че не сме сами“, посочи той, изтъквайки че „това пречи на лошото руско поведение“

Командирът говори от своя украсен с военноморски сувенири кабинет в Одеса. Един сувенир е част от ракетата, използвана за потопяването на крайцера „Москва“. Наподобяващо щит парче обшивка показва украински войник, показва среден пръст на горящия кораб.

„Стоях на палубата на Москва през 2012 г. Десетилетие по-късно го потопихме“, спомня си той, посочвайки, че това е първият руски флагман, изгубен от 1905 г. насам.

Кремъл смята Черноморския регион за част от „ историческа Русия“. Всъщност преди това е бил дом на гърци, скити и османски турци, до края на 18 век, когато Екатерина Велика го превзема.

Нейжпапа подчерта, че руснаците изопачават историята и не разбират нищо от истинското минало. „Когато Киев имаше университет, Москва беше просто блато. Беше дом на много квакащи жаби“, каза той.

Обратно на канонерката, моряците признаха, че са изтощени след три години тотална война, но в същото време не са готови да подпишат мирно споразумение, включващо предаването на четирите незаконно анексирани украински области на Русия – едно от многото искания на Кремъл, наред със смяната на правителството на Зеленски и „неутралитета“ извън НАТО. Освен това цари недоумение относно подкрепата на Доналд Тръмп за Москва.

„Русия вече получава помощ от Северна Корея и Иран. Ден след ден те завладяват територията ни. Трудно ни е, но даваме всичко от себе си“, сподели един от моряците. „Сега с тази политическа ситуация, тези политически решения, не разбираме. Ако Зеленски капитулира, Украйна ще избухне в гражданска война“, прогнозира той.

„Руснаците ежедневно се опитват да ни убият. Те хвърлят бомби върху нашите жени и деца“, заяви той. „Това е борба на доброто срещу злото. Разчитаме на света да ни помогне. Ако не разбирате какво се случва, елате тук и ние ще ви заведем на екскурзия.“

Русия спира операциите с подводници в Средиземно море след загубата на Тартус.

Руската подводница “Новоросийск” от клас “Кило” (проект 636.3), заснето малко след напускане на Средиземно море в нощта на 2 януари 2025 г.
📸 Снимка: Portuguese Navy

🇷🇺🌊 На 2 януари 2025 г. последната руска подводница напусна акваторията на Средиземно море, след като се очертва да загуби възможността да използва на военноморската база в Тартус след падането на режима на Башар ал-Асад, което се отрази на способността ѝ да поддържа подводни сили в региона.

Руският флот е с най-слабото си присъствие в тези води от поне три години насам, като липсата на подводница е достатъчно красноречив факт за това. Все пак е възможно там да има атомна подводница, но считам това за слабо вероятно.

Под прикритието на тъмнината на 2 януари подводница “Новоросийск” (Б-261) от подобрен клас “Кило” (проект 636.3) от състава на Черноморския флот на Русия се измъкна през Гибралтарския пролив. Подобно на рутинните транзити обратно към Балтийско море, и сега беше извършен на повърхността. Информацията беше потвърдена от португалския флот, който публикува снимка на подводницата в събота, 4 януари 2025 г.

Руските военноморски сили поддържат почти непрекъснато разполагане на конвенционални подводници в Средиземно море през последното десетилетие. Сегашната постоянна оперативна група на Русия в Средиземно море е създадена през 2013 г. и последователно включва една или повече подводници от клас “Кило” на припокриващи се разполагания. Военноморският експерт Фредерик Ван Локерен води дневник на руските кораби в Средиземно море. Това показва, че е имало кратки пропуски в разгръщането на подводници, особено в края на 2023 г., но като цяло там винаги е имало руска подводница от клас “Кило”.

Руските подводници бяха базирани в Тартус, но нито една руска подводница не е посещавала там от около 3 декември 2024 г. Загубата на базата означава, че подводниците, разположени по-рано там, трябва да останат в морето с възможност за кратки посещения в приятелски пристанища. На практика руските подводници с конвенционални двигатели прекарват по-голямата част от времето си в пристанището, дори при разполагане. Това прави постоянното присъствие в Средиземно море несъстоятелно.

Заместникът на Новоросийск, ако има такъв, все още е в Северно море в очакване на транзит на юг към Средиземно море. Тази подводница от клас “Варшавянка”, вероятно Краснодар (Б-265) или Можайск (Б-608), е наблюдавана да напуска Балтийско море на 31 декември 2024 г. Според наблюдатели, има известно забавяне в транзита на подводницата, поради което тя се придвижва по-бавно от обикновеното и все още не е съобщено, че е достигнала Ламанша. Вероятно това е свързано със ситуацията в Средиземно море или по-вероятно изправността на подводницата или на някой от нейните ескорти е компрометирана.

Руската военноморска база в Тартус е ключова част от военното и политическо влияние на Русия в Близкия изток и Африка. Намаленото присъствие на военни кораби и подводници в Средиземно море вероятно ще изиграе неблагоприятна роля в поддържането на това влияние.

Русия вероятно търси алтернатива на пристанището в Тартус, като според слуховете е направила опит да договори запазване на базата с новото сирийско правителство, въпреки че на този етап не се наблюдават признаци за това.

През последните седмици се наблюда прехвърляне на руско военно оборудване на няколко места в източна Сирия, която се намира под контрола на Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, който е подкрепян военно и политически от Кремъл. На този етап обаче такава сделка обаче не е потвърдена и няма ясни признаци за ново строителство.

Борбата на Русия да запази подводните си сили в Средиземно море също е симптом за по-широки проблеми. Руският флот е пренатоварен след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. и страда от предизвикателства в поддръжката, като Кремъл е насочил вниманието и ресурсите си почти изцяло към бойните действия в Украйна. В същото време руската икономика е изправена пред силен насрещен вятър, което е допълнително предизвикателство пред страната. Всичко това е причина редовното разполагане на руски подводници в региона да изглежда слабо вероятно в обозримо бъдеще.

Командир на Черноморски флот на Русия беше убит при атентат в Севастопол.

📸 Снимка: ASTRA on Telegram

🇺🇦💥🇷🇺 Руски офицер загина рано сутринта в сряда, след като автомобилът му се взриви в Севастопол, голям пристанищен град в анексирания Крим, което според официални лица е причинено от импровизирано взривно устройство.

Губернаторът на Севастопол Михаил Развожаев заяви, че службите за спешна помощ са получили обаждане за експлозия и пожар на превозно средство малко преди 10:00 ч. сутринта местно време.

„В колата е имало шофьор, той бързо е бил евакуиран и предаден на медиците, но не е било възможно да бъде спасен. Той е починал от нараняванията си“, написа губернаторът в публикация на Telegram.

Развожаев допълни, че жертвата е руски военнослужещ и добави, че „не може да се изключи акт на саботаж“.

Малко след това руският Следствен комитет, занимаващ се с разследване на тежки престъпления, започна разследване на инцидента за тероризъм, след като служители на реда казаха, че експлозията вероятно е причинена от импровизирано взривно устройство, прикрепено към дъното на превозното средство.

Видео и снимки, публикувани в социалните медии, показват останките от колата. Целият автомобил е със сериозни щети, а предната решетка и бронята са откъснати.

Новинарският канал База, известен с връзките си в службите за сигурност на Руската федерация, посочи, че загиналият е Валери Транковски, командир на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот в Севастопол.

Руската служба на BBC, цитирайки неназован източник от украинското военно разузнаване, съобщи по-късно същия ден, че експлозията на колата е била умишлена атака, организирана от службите за сигурност на Украйна. Подобно на База, източникът също идентифицира загиналия военнослужещ като военноморски капитан на име Валери Транковски.

„Транковски е военнопрестъпник, който е дал заповеди за изстрелване на крилати ракети от Черно море по цивилни цели в Украйна“, цитира BBC думите на източник. „Той беше абсолютно законна мишена от гледна точка на законите и обичаите на войната.“

Руски военен персонал и подкрепяни от Кремъл служители редовно са ставали мишена на заговори за убийства след пълномащабното нахлуване в Украйна.

Екипажът на руски хеликоптер Ка-27 унищожава надводен дрон камикадзе на подстъпите към Крим с картечен огън.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Екипажът на хеликоптер Камов Ка-27 на Черноморския флот е унищожил с картечен огън украински надводен дрон камикадзе на подстъпите към Крим на 7 юни, съобщава Министерство на отбраната на Руската федерация, цитирано Sputnik News.

„Около 15 часа [12:00 GMT] в югозападната част на Черно море бяха засечени безпилотни катери на украинския флот, насочени към Крим. Двете цели бяха унищожени от системите за отбрана на дежурната военноморска и армейска авиация, “, се казва в изявление на министерството

Поразената от украински удар подводница „Ростов на Дон“ е била преместена в ново скривалище в Севастопол

Подводницата беше ударена от крилати ракети Storm Shadow / SCALP в Севастопол на 13 септември 2023 г. Въпреки ограничената информация от вътрешността й, щетите се оценяват като изключително тежки. Сега подводницата е скрита по-дълбоко в пристанището.
📸 Снимка: Naval News

🇷🇺⚔️🇺🇦 Подводниците от клас Improved Kilo (проект № 636 „Варшавянка“) на Черноморския флот на Русия остават основен проблем за Украйна, тъй като се използват за изстрелване на крилатите ракети „Калибър“, като някои от тях вероятно са участвали в масираната ракетна атака срещу Украйна на 1 юни 2024 г.

Тези подводници представляват постоянна заплаха и за търговските кораби, плаващи от и към останалите черноморски пристанища на Украйна. Една от тях обаче, подводницата „Ростов на Дон“ (B-237), беше поразена с крилати ракети „Storm Shadow“ при масирана украинска атака срещу пристанището в Севастопол на 13-ти септември 2023 г, която потопи и големия десантен кораб от клас Ропуча (проект № 775) „Минск“.

Анализът на множество източници потвърждава, че подводницата, която е единствената ударена до този момент, вече е преместена, като е скрита по-дълбоко в пристанището. Фактът, че все още е на док, засилва още повече твърденията на някои наблюдатели, че е негодна за плаване.

Ударът по руската подводница

На 13 септември 2023 г. при украинска ракетна атака беше поразена руската подводница „Ростов на Дон“ (B-237), която се е намирала на сух док до пристанището на Севастопол в окупирания Крим.

С един-единствен удар крилатите ракети извеждат извън строя както ценна за руския Черноморски флот подводница, каквато е „Ростов на Дон“, така и сухия док, на който тя е била разположена. Разчистването на останките от мястото на удара отне месеци, а по всичко личи, че пораженията по нея са толкова сериозно, че е невъзможно да бъде ремонтирана.

Подводницата вече е преместена в по-малко използван сух док в рамките на пристанището, в близост до 44.6125º, 33.5566º. Камуфлажни мрежи са хвърлени, за да прикрият присъствието ѝ, както и да затруднят наблюдението.

Подводницата е преместена от мястото на удара до плаващ док по-дълбоко в пристанището.
📸 Снимка: Naval News

Севастопол вече не е безопасен за руския флот

В началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Севастопол беше безопасно убежище за руския Черноморски флот. Всички големи военни кораби, включително неговия флагман крайцера „Москва“, както и всички подводници от клас Kilo, бяха базирани там. Към края на 2022 г. украинските дронове започнаха да се превръщат в заплаха за базата. Ракетният удар по „Ростов на Дон“ и десантният кораб „Минск“ през септември 2023 г. отбелязаха доставката на по-мощни ракети.

Доставените от Великобритания и Франция крилати ракети Storm Shadow / SCALP доведоха Русия до ситуация, в която се налага да евакуира почти всичките си големи военни кораби и подводници в източна посока чак до бреговете на Новоросийск. Доставените от САЩ ракети ATACMS само засилиха грижите на руското командване, след като се оказаха отговорни за потапянето на ракетна корвета „Циклон“ в пристанището на руския град през май 2024 г.

Значението на сухия док в Севастопол

Преместването на подводницата на по-малък док освобождава сухия док за други кораби. Много от корабите на Черноморския флот вероятно са закъснели за поддръжка на сух док. Можем да очакваме появата на различни кораби на военноморския флот, докарани в Севастопол за неотложна поддръжка. По време на нея те ще бъдат особено уязвими от украински удари с американските тактически балистични ракети ATACMS, както и с френските Storm Shadow.

Въпреки че съществува широк консенсус сред сериозните анализатори, че подводницата е отписана, руски източници твърдяха, че тя е само леко повредена и е въпрос на време да се завърне отново на вода. Анализаторите ще следят това отблизо.

Опитът за камуфлаж може също да има за цел да поддържа впечатлението, че подводницата може да бъде върната в строя. Руската пропаганда е предназначена да скрие неудобните загуби както от населението, така и от врага.

Украйна е унищожила морски миночистач от Черноморския флот на Русия от проект 266-М "Ковровец".

🇺🇦⚔️🇷🇺 През нощта на 19 май украинските сили за отбрана унищожиха миночистач от клас 266-M на руския Черноморски флот, както съобщи украинският флот в Telegram.

През март военноморските сили на Украйна съобщиха, че една трета от руските военни кораби в Черно море са унищожени или извадени от строя. Поради фактическото отсъствие на военноморски флот в Украйна, страната използва ракети и различни морски дронове самоубийци, за да се противопостави на господството на Русия в Черно море.

Тези тактики доведоха до поразяването на най-малко 17 кораба от Черноморския флот на Русия, включително потопяването на неговия флагман „Москва“ в началото на войната.

„Снощи украинските сили за отбрана унищожиха морския миночистач 266-М „Ковровец“ на руския Черноморски флот. Военноморските сили на Въоръжените сили на Украйна, заедно със своите братя по оръжие, продължават да ни приближават към Победата“, се казва в съобщението.

„Ковровец“ (корпусен номер 913) е миночистач от клас „Натя“ проект 266М. Той е предназначен за операции по почистване на мини, включително насочване на кораби през минни полета, разузнаване, контролно почистване и поставяне на мини далеч от своите бази. Преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Ковровец е участвал във военните операции на Русия в Сирия, провеждайки разминиране в сирийски води.

Миночистачите клас Natya, обозначени от НАТО като проект 266M Akvamarin, са серия съветски миночистачи, построени през 70-те и 80-те години на миналия век. Тези кораби са били използвани за океанско миночистене.

Русия изтегля корвети-ракетоносци от тип "Буян-М" към Каспийско море - Зеленски

Изстрелване на ракета "Калибър" от руската корвета от проект 21631 клас Буян-М.
📸 Снимка: Министерство на отбраната на Руската федерация

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските удари по руски цели във временно окупирания Крим доведоха до "болезнени" загуби за агресора, а руските кораби се придвижват към Каспийско море поради действията на отбранителните сили, съобщи президентът Володимир Зеленски след заседание на щаба си.

Той сподели, че като част от ежедневния доклад за ситуацията със сигурността е получен доклад на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски относно текущата обстановка на бойното поле и резултатите от удара по руски обекти в Крим.

„Все още чакаме окончателни данни, но вече е ясно, че окупаторите са претърпели болезнени загуби. Също така, според докладите на разузнаването, след нашите действия в Черно море Русия премества кораби, включително носители на ракети „Калибър“, към Каспийско море“, каза президентът.

От Главното разузнавателно управление на Украйна (ГРУ) съобщиха, че вече е известно, че по време на атаката на Въоръжените сили на руското летище в Джанкой са били разрушени четири пускови установки С-400, три радиолокационни станции, команден пункт за средства за противовъздушна отбрана и Поразени са апаратурите за наблюдение на въздушното пространство "Фундамент-М".

Как корабите достигат от Черно море до Каспийско море?

Единната дълбоководна система на Европейска Русия (на руски: Единая глубоководная система Европейской части Российской Федерации или ЕГС) е система от вътрешни водни пътища в Русия.

Чрез тази система от водни канали руската столица Москва има връзка с 5 морета – Бяло море, Балтийско море, Каспийско море, Азовско море и Черно море, поради което е наричан град на 5-те морета.

През 2010 г. по ЕГС са превозени 70 милиона тона товари и 12 милиона пътници, което представлява две трети от общия обем на трафика по вътрешни водни пътища в Русия.

В нея са разположени 60 пристанища и кейове за общо ползване, включително три международни пристанища (две в Москва и едно в Дмитров, Московска област).

Дълбочината с малки изключения е гарантирана само на 4 метра, а някои участъци са дори по-плитки, като Городец–Нижни Новгород (2,5 метра) и Кочетовски Багаевская (3,2 метра). Предвижда се дълбочината на тези участъци да се увеличи до 4 метра.

Ограничаващ фактор за размера на плавателните съдове, които могат да използват водните пътища, са размерите на шлюзовете, които варират до известна степен в системата.

По-специално, маршрутът от Санкт Петербург до язовир Рибинск (през Волго-Балтийския воден път) приема плавателни съдове с дължина до 170 m, ширина до 16,8 m и газене до 3,6 m, с пространство от най-малко 14,6 m на разположение под мостове.

От Рибинския язовир до устието на Волга (Стрелецкое) гарантираните размери са дължина 280 m, ширина 28,50 m, газене 3,10 m, с най-малко 11,70 m налично пространство под мостове.

Карта на единната дълбоководна система на Европейска Русия.
🔍 Източник: obsfr.ru

Британското министерство на отбраната: Украинските атаки изтласкаха Черноморския флот на Русия към Новоросийск

🇺🇦⚔️🇷🇺 Британското министерство на отбраната публикува сателитни снимки на руското пристанище Новоросийск. След поредица от поражения по море, по-голямата част от руския Черноморски флот трябваше да се евакуира от Севастопол и да се оттегли обратно в Русия, превръщайки Новоросийск в своя нов щаб.

Сателитните снимки показват, че руснаците са разширили това пристанище за операции по товарене на техните военни кораби. В случая се вижда товаренето на фрегата клас „Адмирал Григорович“.

За разлика от Севастопол, който се намира в международно признатите граници на Украйна, Новоросийск се радва на предимството да е на руска територия и следователно е защитен от използването на западни оръжия като Stormshadow, SCALP-EG или ATACMS.

Въпреки че украинците вече успяха да ударят това пристанище дори със собствено оръжие, този случай доказва нелогичните ограничения на западните партньори. За украинското командване това е легитимна цел, която трябва да бъде елиминирана като всяка друга.

🇷🇺🇺🇦 Имало едно време руски Черноморски флот. Остана ли нещо от него?

След унищожаването на големите десантни кораби на Черноморския флот на Руската федерация "Азов" и "Ямал" в Черно море останаха само 7 десантни кораба на Руската федерация, пресметнаха от Defense Express.

🔹 Отбелязва се, че в резултат на ракетната атака на 24 март руските сили са останали само със 7 кораба-амфибия в Черно море и това включва онези ВДК (Големи десантни кораби от проект 775), които са прехвърлени от Балтийския и Северния флот в навечерието на нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.:

• 1 кораб от проект 11711, клас "Иван Грен"
• "Петър Моргунов" (Северен флот на Руската федерация)
• 2 кораба от проект 1171, клас  "Тапир"
• "Николай Филченков" и "Орск" (и двата от Черноморския флот)
• 4 кораба от проект 775, клас "Ропуча"
• "Королев" и "Калининград" (и двата от Балтийския флот)
• "Георгий Победоносец" и "Оленегорский Горняк" (и двата от Северния флот)

🔹 В публикацията се отбелязва, че самият руски Черноморски флот вече официално разполага само с два десантни кораба от проекта 1171 "Тапир", които са най-старите в Черноморския флот.

🔹 В същото време повреденият по-рано десантен кораб на Черноморския флот на Русия от проект 775 "Минск" и аналогичният проект "Оленегорский Горняк" от Северния флот все още са в процес на ремонтиране.

🔹 Отделно от това анализаторите обръщат внимание на унищожаването на комуникационния център на Черноморския флот на РФ. Те твърдят, че извеждането от строя на главния комуникационен център може да доведе поне временно до значителни проблеми с управлението на целия ЧФ на РФ като обединение на стратегическо ниво.

🔹 "Тъй като тук става дума както за "хоризонтално" (т.е. кораби и други компоненти), така и за "вертикално" управление: в резултат на промяната в командната верига Черноморският флот вече не се отчита пред щаба на Южния военен окръг на Въоръжените сили на Русия в Ростов, а пред Москва с "посредничеството" на главнокомандващия на Черноморския флот. С други думи, на Кремъл почти директно", се посочва в статията.

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube