СБУ удари бойни кораби и изтребител МиГ-31 при мащабна операция в Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) докладва за удари срещу множество цели, разположени в окупирания Крим през изминалата нощ, сред които кораби на Черноморския флот, зенитно-ракетни комплекси и изтребител-прехващач от състава на Въздушно-космическите сили на Руската федерация.

Според официално изявление на СБУ, публикувано днес, операцията е извършена от Центъра за специални операции „Алфа“, който е използвал дронове камикадзе, за да порази набелязаните цели в Севастопол и летище „Белбек“.

От СБУ посочват, че в рамките на операцията са поразени три руски кораба: големите десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“, както и разузнавателният кораб „Иван Хурс“.

Освен морските цели, украинските сили са ударили инфраструктура, свързана с ПВО мрежата на полуострова, а също и разузнавателни способности – щаб на радиотехническо разузнаване и радарен комплекс МР-10М1 „Мис-М1“.

В рамките на операцията е нанесен удар по учебен център на Черноморския флот на Руската федерация, познат като „Лукомка“, заедно с технически и оперативни съоръжения на летище „Белбек“. Ведомството отбелязва, че е бил ударен и изтребител-прехващач МиГ-31, разположен на летището.

„Всяка такава операция има ясна логика: методично унищожаване на ключови активи от военна инфраструктура на врага – флот, авиация, разузнаване и ПВО. Това не са само директни загуби на техника, но и разрушаване на способността на врага да контролира пространството, да прикрива своите сили и да планира нови атаки. Тази работа ще продължи, докато Русия не прекрати агресията си срещу нашата държава“, отбеляза ръководителят на СБУ Евгений Хмара.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове FP-2 удариха команден пункт на специалните части на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Донецк, убивайки 12 офицери и ранявайки други 15, според командира на Силите за безпилотни системи Роберт Бровди. Той уточни, че ударът е бил насочен срещу подразделение, отговорно за контраразузнаване и диверсионни дейности.

ГУР на Украйна порази два десантни кораба на Черноморския флот в Севастопол.

🇺🇦🎯🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негово специално звено е нанесло успешни удари по два руски големи десантни кораба в окупирания Крим, извеждайки от строя и двата плавателни съда по време на нощна операция.

Според информация на ГУР от 20 днес, военнослужещи от специалното звено „Примари“ са поразили два десантни кораба от състава на Черноморския флот на Руската федерация – „Ямал“ (проект 775) и „Николай Филченков“ (проект 1171) – в нощта срещу неделя. Ведомството уточни, че по време на атаката и двата кораба са били закотвени в Севастополския залив и впоследствие са били изведени от експлоатация.

От ГУР заявиха, че при операцията е била унищожена и руска радарна система „Подлет-К1“ в Севастопол.

Корабът „Ямал“ е въведен официално на въоръжение през 1988 г. Той има дължина от около 112,5 метра, като е проектиран да превозва до 500 тона товар, включително бронирана техника и десантни части. Оценката на стойността му надхвърля 80 милиона долара.

„Николай Филченков“ (проект 1171) е построен през 1975 г. с капацитет на полезен товар до 1000 тона, което му дава възможност да пренася десетки бронирани машини и големи десантни сили. ГУР оценява неговата стойност на над 70 милиона долара. Унищожената радарна система „Подлет-К1“ се оценява на близо 5 милиона долара.

Според украинското военно разузнаване, преди да бъдат неутрализирани и двата плавателни съда са били използвани активно от руските въоръжени сили във войната срещу Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: На 6 април военноморските сили на Украйна проведоха съвместна операция заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), в рамките на която нанесоха удари срещу руски позиции в офшорната газова платформа „Сиваш“ в Черно море, която беше превърната от руските сили в център за наблюдение и комуникации, оборудван със системи за електронна война и противовъздушна отбрана. Украински говорител заяви, че ударът е бил нанесен по личен състав, оборудване и инфраструктура, използвани за проследяване на движенията към окупирания Крим, с цел да се намали способността на руската армия да проследява и контролира дейността в региона.

СБУ съобщи за удар срещу три руски военни кораба и РЛС в окупирания Крим

🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че военнослужещи от Центъра за специални операции „Алфа“ са провели комплексна операция в окупираната територия на Автономна република Крим, при която са поразени три руски бойни кораба.

Целите са включвали големите десантни кораби на Черноморския флот на Руската Федерация „Ямал“ и „Азов“, както и трети боен кораб от неустановен тип. СБУ посочва също данни за вероятно поразяване на патрулен катер за борба с диверсионна дейност от проект 21980 „Грачонок“.

Освен това според СБУ дронове на „Алфа“ са повредили антенен блок от комуникационна система „Делфин“, радарна станция МР-10М1 „Мис-М1“ и резервоари с гориво в нефтобаза „Югторсан“. СБУ представя ударите като част от системна кампания за отслабване на боеспособността на Черноморския флот и подкопаване на логистиката, която позволява на Русия да използва полуострова като военна база.

„Ямал“ и „Азов“ са десантни кораби от проект 775 (НАТО: клас „Ropucha“), построени в Полша през 80-те години на миналия век и пребазирани в Севастопол като част от Черноморския флот. Всеки от тях може да превозва до 500 тона техника и до 225 десантчици. Двата кораба вече бяха атакувани веднъж при мащабна украинска атака с крилати ракети на 23–24 март 2024 г. Тогава „Ямал“ получи критични повреди и пое вода, а „Азов“ беше също поразен в пристанището на Севастопол. Ако днешните твърдения на СБУ се потвърдят, това би означавало или повторно поразяване на частично ремонтирани кораби, или довършване на плавателни съдове, които и досега не бяха върнати в пълна оперативна готовност.

Катерите от проект 21980 „Грачонок“, от своя страна, са малки противодиверсионни кораби, използвани за охрана на военноморски бази – загубата на такъв съд би ограничила допълнително способността на руските военни да отбраняват самия периметър на Севастополския залив.

Обявените удари съвпадат по време с нощните експлозии в Севастопол, за които руски канали съобщиха за масиран удар с дронове, пожар в зоната на пристанището Казачя бухта и работа на ПВО „от всички позиции“. Назначеният от Москва ръководител на града Михаил Развожаев потвърди единствено удара по „резервоар с остатъчно гориво“ без пострадали, което съвпада с твърдението на СБУ за удар по нефтобазата „Югторсан“.

По-ранни съобщения на Крымский ветер и местни Telegram абонати посочваха стрелба на ПВО в близост до Севастополска ТЕЦ, прелитащи дронове над Ленинския район, както и експлозии край летищата „Саки“ в Новофедоровка и „Кача“. Свидетели сравняваха силата на детонациите с предишни попадения на крилати ракети Storm Shadow, без да се изключва използването на украинската крилата ракета „Фламинго“.

Обявлението на СБУ се вписва в по-широката тенденция през последните месеци, при която Украйна комбинира удари по флота, крайбрежните системи за наблюдение и петролно-логистичната инфраструктура на полуострова, за да ограничи използването на Крим като оперативна база.

Четири години от потопяването на крайцера „Москва“.

🔙 На 13 април 2022 г. Украйна нанесе исторически удар, потопявайки гордостта на Черноморския флот на Руската федерация – ракетния крайцер „Москва". Поразен от две противокорабни ракети „Нептун", той потъна и по този начин влезе в историята като първият ракетен крайцер, унищожен в бойни действия в съвременната епоха.

Крайцерът от клас „Слава", дълъг 186 метра, е приет на въоръжение през 1983 г. под името „Слава" и е носел екипаж от около 510 души. Той изпълняваше ролята на основна платформа за противовъздушна отбрана и командване на руските военноморски операции в Черно море. Когато двете ракети Р-360 „Нептун" поразиха кораба откъм бордовата страна, пожарите достигнаха до боеприпасите на борда. Министерство на отбраната на Руската федерация първоначално призна единствено за пожар и евакуация на екипажа. На следващия ден Кремъл призна, че корабът е потънал по време на буксиране към Севастопол в лоши метеорологични условия – версия, в която украинският удар изобщо не фигурираше.

Истинският брой на жертвите остава неизяснен. Руските власти в крайна сметка признаха един загинал моряк и 27 изчезнали, но военен съд в Севастопол впоследствие обяви поне 17 от изчезналите за мъртви. Олексий Данилов, тогавашен секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, посочи коренно различна цифра – според него от 510 души екипаж са били спасени едва 58. Независима проверка и на двете твърдения не е била възможна.

Оръжието, потопило „Москва", само по себе си се превърна символ на амбициозните цели на украинската отбрана. Разработката на Р-360 „Нептун" започна през 2015 г. в конструкторското бюро „Луч" в Киев – една година след анексията на Крим и началото на войната в Донбас. Базирана на съветската Х-35, но с подобрен обсег и електроника, ракетата влезе в експлоатация едва през март 2021 г. – по-малко от година преди най-значимата си употреба. Дозвуковият полет на ниска височина над водната повърхност в съчетание с активна радарна глава за самонасочване, произведена от киевската фирма „Радионикс", се оказаха достатъчни, за да преодолеят отбраната на кораб, оборудван със зенитно-ракетен комплекс С-300Ф.

Редица публикации твърдяха, че турски дрон Байрактар TB2 е бил използван за отвличане на вниманието на радарните оператори на „Москва" в момента на удара. Нидерландската разузнавателна група Oryx определи тази версия като „почти сигурно невярна", посочвайки, че кораб от класа на „Москва" е напълно способен да проследява множество цели едновременно. По-убедително обяснение предложи Naval News, който посочи верига от небрежности: занижена бойна готовност, лоша радарна дисциплина и очевидно неактивни системи за близка отбрана. По-късно NBC News съобщи, че американското разузнаване е предоставило на Украйна потвърждение за местоположението на кораба, макар Вашингтон да поддържаше позицията, че решенията за целеуказване са вземани единствено от Киев.

Оперативните последици от удара бяха незабавни и трайни. Със загубата на флагмана си – и единствения кораб в Черноморския флот с далекобойна ПВО – Русия изгуби способността си да проектира военноморска мощ край украинското крайбрежие. До средата на 2022 г., под заплахата от ракети „Нептун" и доставените от Запада „Харпун", флотът се бе оттеглил до голяма степен от западната част на Черно море. Възможността за амфибиен десант срещу Одеса, която седмици наред определяше украинското отбранително планиране, на практика отпадна, отбеляза Newsweek в седмиците след удара.

„Москва" се превърна в най-големият руски боен кораб, потопен в битка от Втората световна война насам, и първият руски флагман, потопен след броненосеца „Княз Суворов" в битката при Цушима през 1905 г.

Този исторически успех не остана изолирано събитие, а постави началото на тенденция във военноморските операции на Украйна. Окуражена от своя успех, тя започна систематични удари по активите на Черноморския флот през следващите две години с комбинация от ракети „Нептун", морски дронове и крилати ракети Storm Shadow, унищожавайки или повреждайки повече от половината от бойните кораби в неговия състав, а това в крайна сметка принуди флота да премести значителна част от оперативния си капацитет от Севастопол към Новоросийск.

„Москва" не просто беше повратна точка в морската война – тя доказа, че държава без конвенционален флот може да оспори и в крайна сметка да наложи доминация в морското пространство срещу ядрена сила, при условие че съчетае успешно собствено ракетно производство, иновации в безпилотните технологии, както и разузнавателна подкрепа от Запада.

Нов украински морски дрон с картечница забелязан при атака срещу Новоросийск

🇺🇦🌊🇷🇺 Непознат модел украински морски дрон, оборудван с дистанционно управляема картечна установка, беше забелязан по време на скорошен опит за нанасяне на камикадзе удар по руската военноморска база на пристанището в Новоросийск.

Кадри, изтекли онлайн от руски мониторинг канали, изглежда показват безпилотна лодка да се движи като част от по-мащабна вълна от ударни дронове, насочени срещу пристанището. Една от лодките, чийто вид не е срещан до този момент в публичното пространство, по-късно е била поразена от баражиращ боеприпас „Лансет“, преди да достигне съоръжението на Черноморския флот на Русия.

Плавателният съд изглежда е оборудван с голям брой навигационни системи, включващо дори хардуер за сателитно насочване, заедно с бойна глава за еднопосочна мисия от тип „камикадзе“. Вторична експлозия, видима малко след първоначалния удар, очевидно подсказва, че лодката е пренасяла експлозиви на борда. Използването на натоварени с експлозив морски дронове срещу морското пристанище на Новоросийск е документирано и при предишни удари по активи на военния флот и пристанищни съоръжения в акваторията.

Това, което отличава този конкретен дрон, е видимата картечна станция с дистанционно управление, която е монтирана на корпуса на лодката. Оръжието изглежда е предназначено да помага за отбраната на съда по време на неговото приближаване към крайната цел, вероятно с поразяване на разузнавателни дронове или нисколетящи цели, които биха могли да го разкрият и потопят броени мигове преди сблъсъка.

Тази характеристика отговаря на посоката на развитие през последната година в украинската програма за морски дронове. Серията безпилотни апарати Sea Baby вече беше показана във въоръжени конфигурации, включващи стабилизирани картечни кули и ракетни установки. В снимки, публикувани онлайн, украинските служби за сигурност демонстрираха варианти, способни да пренасят по-тежки товари и дефанзивни оръжия за далекобойни операции във водите на Черно море.

Ранните версии бяха базирани изцяло на предполагаемата им роля като морски ударни дронове, натъпкани с екслозиви. Добавянето на картечна установка подсказва, че системите сега се адаптират, за да оцеляват по-дълго в оспорвани води, където и двете страни разчитат силно на дронове за наблюдение и атака.

Това е от особено значение в района на Новоросийск. Пристанището придоби жизненоважно значение, след като продължителна серия от успешни удари на украински ракети и дронове принудиха Москва да премести голяма част от дейностите на Черноморския флот далеч от неговия дом – Севастопол и Крим. Оттогава то се превърна в постоянна цел както за въздушни, така и за морски атаки с дронове.

В този конкретен случай кадрите показват, че въоръженият морски дрон не е успял да реагира достатъчно бързо на приближаващия „Лансет“. Боеприпасът е поразил съда, преди той да достигне района на аерогарата, а последвалата експлозия показва, че ударът вероятно е детонирал основната бойна глава на дрона.

Украински дронове поразиха фрегата „Адмирал Макаров" в Новоросийск и буровата платформа „Сиваш" в Черно море

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове нанесоха удари срещу две стратегически руски цели, фрегатата „Адмирал Макаров", базирана в пристанището на Новоросийск, както и плаваща сондажна платформа „Сиваш" в Черно море.

Операцията срещу бойния кораб е извършена от 1-ви оперативен център на Силите за безпилотни системи (СБС), с планиране и координация от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), съобщи командирът на СБС Роберт Мадяр в своя канал в Telegram. Първоначално беше съобщено, че поразената цел е била фрегатата „Адмирал Григорович", но по-късно информацията беше коригирана, че ударът е бил нанесен по „Адмирал Макаров", носител на същите крилати ракети „Калибър".

„Адмирал Макаров" е фрегата от проект 11356, въведена в експлоатация през 2017 г. в Черноморския флот на Руската федерация. Корабът е въоръжен с осем пускови установки за крилати ракети „Калибър-НК" с обхват до 2500 км, зенитно-ракетен комплекс „Штил-1" с 24 ракети и 100-мм оръдие А-190. След потъването на крайцера „Москва" през април 2022 г. тя пое ролята на де факто флагман на Черноморския флот. Според Мадяр зенитните ракети от борда на фрегатата са били изстрелвани по време на подхода на дроновете, но не са успели да предотвратят поражението. Степента на щетите е в процес на уточняване от разузнаването.

Успоредно с удара по кораба, дронове на 413-и полк „Рейд" от СБС, съвместно със силите за дълбочинно поразяване на Военноморските сили на Украйна, атакуваха сондажната платформа „Сиваш", разположена недалеч от Голицинското газово находище в Черно море, е била многократна мишена на украински удари. Русия я използва като наблюдателен пост, ретранслационен възел за комуникации и позиция за системи за електронна война и ПВО с малък обхват, насочени срещу инфраструктурата в Одеска и Николаевска област. През март при подобна операция там беше унищожен руски хеликоптер Ка-27 – първият известен случай на поразяване на хеликоптер от FPV дрон, изстрелян от надводен дрон.

В по-широк план, нощта беше белязана и от мощен удар по нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск, който е сред най-големите хъбове за износ на петрол в южна Русия, както и краен пункт на тръбопроводите на държавната „Транснефт". Според независимия руски канал ASTRA и украинското издание Exilenova Plus най-интензивен пожар е избухнал на първия кей на терминала, като е бил поразен и вторият. Системите SCADA за компютърно управление на съоръжението също са били засегнати, а терминалът няма да може да продължи товаренето поради повредената инфраструктура. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев потвърди удара, но в характерния си стил го описа като „падане на отломки от безпилотници" и съобщи за осем ранени, включително две деца, както и повреди по жилищни сгради.

Това не е първият удар по „Адмирал Макаров" през последните месеци. На 2 март Генералният щаб на ВСУ потвърди удари по две фрегати от Черноморския флот („Адмирал Есен" и „Адмирал Макаров") при масирана атака с дронове срещу военноморската база в Новоросийск, в която използвани около 200 ударни дронове. В резултат на нападението „Адмирал Есен" понесе критични поражения, които го лишават от способността да бъде пускова платформа за крилати ракети „Калибър", по данни на източник от СБУ, цитиран от Kyiv Post.

Новоросийск се утвърди като основна оперативна база на Черноморския флот, след като серия украински удари срещу Крим принудиха значителна част от руските кораби да бъдат предислоцирани. Постоянните атаки по пристанищната и военноморската инфраструктура на града обаче сочат, че преместването не е осигурило очакваната защита.

ГУР разчиства Крим: Унищожени са радари „Валдай“, ГЛОНАСС терминали и десантни катери

🇺🇦 Отряди на украинското военно разузнаване продължават да демонтират способностите на руската отбрана в окупирания Крим, поразявайки авангардни системи и активи на Черноморския флот в серия от прецизни удари от първата половина на месеца, съобщи ГУР в официално изявление, публикувано по-рано днес.

В него се посочва, че оператори от спецотряд Prymary са провели редица успешни акции през първите две седмици на март, фокусирайки се върху отслабването на руските възможности за откриване и ликвидиране на въздушни заплахи на полуострова.

По време на една от мисиите украинските сили са поразили радарна система „Валдай“ – една от най-новите платформи в руския инвентар, проектирана специално за засичане и борба с малки дронове, която се счита за ключов компонент в руската отбрана срещу дронове.

В допълнение към това, звеното съобщи за изведени от строя критични системи, включващи комплекс за електронна война, ретранслаторен възел за управление на дронове от тип „Геран“ и компонент от руската сателитна навигация ГЛОНАСС.

Регистрирани са и поражения по морски цели. Украинските оператори на дронове проследиха и унищожиха в движение два бързи десантни катера БК-16 от проект 02510, унищожавайки плавателните съдове заедно с техните екипажи.

Руски разузнавателен кораб беше забелязан с видими поражения.

🇷🇺 Руският разузнавателен кораб „Иван Хурс“ беше видян в окупирания Севастопол с видими поражения след съобщенията за нанесен удар срещу него, съобщи днес партизанското движение „Кримски вятър“.

„Разузнавачи заснеха средния разузнавателен кораб „Иван Хурс“ от проект 18280 в Севастопол, акостирал на кей в залива Холандия“, се посочва в изявление на групата. Видимите щети включват разрушена част от капитанския мостик, структурни повреди по комина на кораба и антенна мачта, която сега е обградена от строително скеле. Оборудването, което обикновено е монтирано на кърмата, изглежда липсва, докато предната палуба е покрита с маскировъчна мрежа.

„Иван Хурс“ е среден разузнавателен кораб, предназначен за операции в морски и океански зони. Той е първият плавателен съд от проект 18280 и един от едва двата кораба, построени по тази програма.

Приет на въоръжение в Черноморския флот на Руската федерация през юни 2018 г. и носи името на вицеадмирал Иван Хурс, който оглавява съветското военноморско разузнаване от 1979 до 1987 г. Основните му мисии включват събиране на електронно разузнаване (SIGINT) и провеждане на операции за електронна война.

Сведенията за евентуални поражения по кораба се появиха за първи път през март 2024 г. Тогава се смяташе, че е бил ударен по време на атаките срещу руски военни обекти в Крим на 23 март. Публикуваните наскоро снимки са може би най-ясното потвърждение досега, че корабът е понесъл сериозни щети и е в процес на ремонт.

Две години след въпросния удар украинската въздушна кампания срещу инфраструктура на Черноморския флот продължава с все по-голяма интензивност, което ограничава допълнително свободата на действие в окупирания Крим и Черноморския регион.

🔙 Frontline Monitor припомня: През януари руски военен съд призна официално, че украинските въоръжени сили са отговорни за унищожаването на крайцера „Москва“ – важен етап в установяването на отговорността за една от най-значимите военноморски загуби в тази война.

Черноморския флот на Русия окончателно премахна развалините на бившия си щаб.

🇷🇺🏗️ Инженерна техника започна премахването на останките от сградата, в която се помещаваше щабът на Черноморския флот на Руската федерация в Севастопол, която беше унищожена при масиран ракетен удар, нанесен от украинските сили с крилати ракети Storm Shadow на 22 септември 2023 г.

Прецизното попадение доведе до тежки структурни щети, които на практика разрушиха сградата, в противоречие с твърденията на окупационната администрация в Крим, че щетите са поправими, което принуди командването на практика преустанови използването на обекта веднага след инцидента.

Разрушаването на емблематичната сграда в центъра на града е показателно за промяната в оперативната среда в Черноморския регион. Успешните атаки срещу обекти с висока стойност принудиха руския военноморски флот да премести значителна част от своите активи и административни функции далеч от обсега на украинските ударни комплекси. Превръщането на бившия щаб в развалини е символичен финал на един от най-тежките удари срещу руската военна инфраструктура на окупирания полуостров.

Два хеликоптера Ми-8 и буксир на Черноморския флот бяха унищожени от ГУР на Украйна.

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването на Украйна (ГУР) съобщи по-рано днес, че негови подразделения са унищожили два многоцелеви хеликоптера Ми-8 и са поразили военен буксир във окупирания Крим.

Ударът е бил нанесен с безпилотни самолети, насочени срещу авиобаза Гвардейское, разположена на около 13 км от Симферопол. Двата хеликоптера, чиято ориентировъчна стойност е между 20 и 30 милиона долара, са били унищожени на място.

В Севастополския залив украинските разузнавачи са поразили военен буксир, за който се смята, че е БУК-2190. При нападението е насочена бойна глава директно върху плавателния съд.

Ми-8 е съветски многоцелеви транспортен хеликоптер, използван от руските въоръжени сили за превоз на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, както и за въоръжени мисии.

Рейдовият буксир БУК-2190 подпомага военноморски операции в пристанища и заливи. По данни на украинското разузнаване, атакуваният плавателен съд е бил на разположение на специална част за подводни диверсионни операции.

„Повредата на буксира ограничава значително бойните способности на елитния руски отряд“, гласи съобщението.

Крим, който беше незаконно анексиран от Русия през 2014 г., остава една от основните мишени на украинската ударна кампания от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

В отделно изявление Силите за специални операции на Украйна съобщиха, че са унищожили радар от зенитно-ракетен комплекс С-300 в авиобаза Саки, разположена в западната част на полуострова.

Украинското военно разузнаване порази руска корвета от проект 21631 „Буян-М“.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна нанесе удар по руски военен кораб, въоръжен с крилати ракети „Калибър“, в Азовско море на 28 август, принуждавайки го да се изтегли от бойно дежурство.

Според агенцията операцията е проведена съвместно от Дирекцията за активни операции на ГУР и специалното подразделение „Призраците“. Целта е била корветата от проект 21631 „Буян-М“ – един от носителите на „Калибър“, действащ в близост до бреговете на окупирания от Русия Крим.

По данни на ГУР атаката е протекла на два етапа. Първо, подразделението „Призраците“ използвало удар с дрон, за да извади от строя радарната система на кораба. След това оператори от Дирекцията за активни операции нанесли директен огневи удар върху самия плавателен съд.

„В резултат на атаките руският ракетен кораб, който се намираше в зона, откъдето потенциално можеше да изстреля Калибър от района на Темрюкския залив, получи повреди и беше принуден да напусне патрулната си зона“, се посочва в изявлението.

Корабите от клас „Буян-М“ са сред най-често използваните от Кремъл платформи за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ срещу украинските градове, поради което временното им изтегляне представлява значителен удар по присъствието на Москва в Черно и Азовско море.

На 9 август новопостроеният руски морски влекач „Капитан Ушаков“ (проект 23470) потъна край кея на Балтийския корабостроителен завод в Санкт Петербург по време на финални довършителни работи.

Инцидентът е станал вечерта на 8 август, когато съдът започнал да се наклонява надясно. В продължение на нощта аварийните служби и персоналът на завода са опитали да стабилизират влекача, но не успели да спрат преобръщането му. На сутринта корабът вече лежал на дъното до самия кей.

Анексирането на Крим: От най-голямото постижение на Путин до най-опасната му уязвимост

„Лястовиче гнездо“ близо до Ялта в Крим, в момента незаконно окупирано от Русия.
📸 Снимка: Elena Shchipkova / Shutterstock

🇷🇺🪖🎲🇺🇦 Анексирането на Крим през 2014 г. бележи раждането на модерния имперски проект на Путин – безкръвна операция, превърнала един затруднен автократ в архитект на руското възраждане. В продължение на повече от десетилетие Крим играе ролята на крайъгълен камък на политическата легитимност на Путин, „непотопяемият самолетоносач“, който доказа, че Москва може да оспори западния международен ред и да спечели. Но до 2025 г. това предположение се превърна в най-опасната уязвимост на Путин.

Полуостровът, който Путин обяви за своето най-голямо политическо постижение, сега представлява най-опасната му стратегическа отговорност, създавайки екзистенциална заплаха за стабилността на режима, която надхвърля военните съображения. Украйна трябва да осъзнае този момент и да използва предимството си.

Военен колапс в Крим

Трансформацията на Крим от руска крепост в стратегическа отговорност представлява едно от най-драматичните обрати в съвременната война. Украйна е „унищожила или повредила 33% от Черноморския флот“, принуждавайки историческото изтегляне на всички основни военноморски активи от Севастопол до юли 2024 г. Флотът, който някога доминираше акваторията на Черно море като „вътрешно езеро“ на Русия, е разрушен и преместен в значително по-малко способни пристанища, което сериозно ограничава оперативния му капацитет.

Този колапс надхвърля военноморските сили на страната. Последователните украински удари с ракети ATACMS и Storm Shadow създадоха критични пропуски в покритието на руската противовъздушна отбрана на целия полуостров. „Унищожаването“ на голям брой системи С-400 и С-300 в Джанкой, Белбек и други инсталации принуди Москва да концентрира останалите средства около Керченския мост, оставяйки други райони изложени на риск. Британското разузнаване „потвърждава“, че това е влошило руските способности за защита на кримското въздушно пространство.

Коронното бижу на руската уязвимост остава самият Керченски мост. „Подводната атака“ срещу Керченския мост през юни, третият успешен удар от 2022 г. насам, демонстрира неспособността на Русия да защити единствения си пряк маршрут за доставки до полуострова. Въпреки огромните инвестиции в отбраната, „операцията на Украйна с 1100 кг тротилов еквивалент“, насочена към подводни опорни стълбове, принуди спиране на трафика и подчерта основната уязвимост на моста.

От актив към пасив

Стратегическата математика се е обърнала напълно. Приблизително „150 000 до 160 000“ руски войници остават разположени на полуострова предимно за отбранителни цели, което представлява огромно отклоняване на сили от зоните на активни бойни действия. Това, което беше предназначено като база за южни операции, се превърна в източващ ресурси отбранителен ангажимент, който допринася малко за руските настъпателни способности.

Този обрат отразява по-широк модел на иновации от украинските военни, които надделяха над конвенционалните предимства на руската армия. Операциите с военноморски дронове на Киев извърши революция на бойните действия в Черно море, постигайки това, което военните анализатори „описват“ като първата успешна кампания за неутрализиране на голям военноморски флот чрез асиметрична война с дронове.

Тронът на Путин е построен върху кримски пясък

Политическата трансформация на Путин започва с анексирането на Крим. Рейтингът му на одобрение скочи от 63% до 86-88% след анексирането, създавайки това, което анализатори наричат „Кримски консенсус“ – рядък момент на национално единство, който надхвърля традиционните политически разделения. Изследвания на Атлантическия съвет „определят“ превземането на Крим като може би най-важния елемент в съвременния национален наратив на Русия и най-голямото постижение на Путин за целия му период на управление.

Психологическото въздействие е по-дълбоко от обикновената популярност. Данните от проучвания показват, че 80% от руснаците са съгласни, че анексирането ги е накарало да се почувстват отново като суперсила за първи път след разпадането на Съветския съюз. Операцията се превърна в символично доказателство, че Русия може да оспори ръководения от Запада международен ред и да постигне успех в това начинение, потвърждавайки по-широкия наратив на Путин за западния упадък и руското възраждане.

Уязвимост на мита

Тази зависимост от успеха в Крим създава политическа уязвимост. Путин пое лично заслугите за успеха на „блестящата“ безкръвна операция, което го превръща в екзистенциално свързан с неговото ръководство. Анализ на Carnegie Endowment разкрива, че след Крим Путин е установил нов социален договор: в замяна на абсолютна политическа подкрепа, държавата предоставя оскъдни социални услуги, подкрепени от възстановеното чувство за принадлежност към велика сила.

Тъй като Крим застана в основата на имперския наратив на Путин като доказателство за неговия образ на стратегически ум, украинските успехи там генерират непропорционални щети върху легитимността на режима му.

Систематично, не символично

Украинската кампания от 2024-2025 г. представлява методично стратегическо влошаване, а не изолирани символични удари. Ракетите ATACMS с обсег от 300 км позволиха удари по преди това сигурни цели, сред които „опустошителната“ атака през май 2024 г. срещу авиобаза Белбек, унищожила два изтребителя МиГ-31К и горивна инфраструктура. Ракетите Storm Shadow поразиха цели с висока стойност като комуникационни центрове и радарни инсталации на военноморския флот, систематично разрушавайки руските способности за командване и контрол.

Ефективността на кампанията се крие в насочването към взаимосвързана инфраструктура, създадаващо каскадни сривове. Украинските сили са атакували над дузина големи военни инсталации, постигайки това, което анализаторите на Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описват като „стратегически успехи, способни да оформят крайния изход от войната“. Този подход принуждава руското ръководство към все по-скъпи и реактивни отбранителни позиции, като същевременно демонстрира, че украинските способности продължават да растат.

Психологическа война и изтощаване на морала

Всеки успешен удар нанася психологическо въздействие, надхвърлящо значително физическите щети. Експертът от Международната кризисна група Олег Игнатов отбелязва, че неотдавнашните украински атаки са нанесли „най-лошия удар за Путин за 2025 г. по отношение на военните щети и въздействието върху обществения морал“. Всеки успешен удар подкопава руския наратив непобедимост, който стои в основата на политическата власт на Путин.

Революцията в морската война илюстрира тази динамика. Използването на военноморски дронове от Украйна не само потопи множество руски кораби, но и фундаментално оспори предположенията за проектиране на военноморска мощ. Това е нещо повече от тактическа иновация – това демонстрира, че технологичната креативност би могла да преодолее конвенционалните военни предимства, вдъхновявайки по-широко доверие в украинските способности.

Мащабна инвестиция, минимална възвръщаемост

Икономическите изчисления на окупацията на Крим разкриват мащабна стратегическа грешка. Крим представлява огромна икономическа отговорност за Русия, изисквайки над 20 милиарда щатски долара инвестиции през последното десетилетие, като същевременно произвежда по-малко от един процент от БВП на Руската федерация. Към днешна дата този дисбаланс между разходите и ползите е влошен още повече, тъй като украинските атаки увеличават изискванията за отбрана.

Русия харчи около или над седем милиарда щатски долара годишно за инфраструктура, военна отбрана и субсидии за Крим, което далеч надхвърля икономическия принос на полуострова, който получава от 65-70% от бюджета си от руски федерални трансфери, което го прави най-субсидираната територия на федерацията. Когато се комбинира с инвестициите във военна инфраструктура, в това число Керченския мост на стойност 3,7 милиарда щатски долара, и обширните системи за противовъздушна отбрана, общата сума представлява значителни пропуснати ползи в период на икономическа рецесия в Русия.

Илюзорни енергийни активи и крехък туризъм

Дори предполагаемото енергийно богатство на Крим се оказа до голяма степен илюзорно. Докато Русия си присвои украинските офшорни газови и петролни запаси на стойност 800 милиона до 1,2 милиарда щатски долара в доказани запаси, с потенциални неоткрити запаси, оценени на приблизително седем милиарда долара, тези ресурси остават неразработени поради санкции и опасения за сигурността. Стратегическата енергийна стойност се състои предимно в лишаването на Украйна от енергийна независимост, а не в генериране на значителни руски приходи.

Туристическият сектор, въпреки че показва растеж, остава фундаментално уязвим. Въпреки 25% увеличение през 2024 г. (като търсенето на туризъм достига 3,3 милиона посетители), секторът остава крехък и зависим от достъпа до Кримския мост (62,1% от туристите). Всяка украинска атака срещу транспортната инфраструктура засяга пряко гражданската икономическа дейност, което създава порочен кръг, при който военната необходимост подкопава икономическата жизнеспособност.

Защо сега: стратегическият прозорец за решителни действия

Настоящите условия предоставят безпрецедентна възможност за решителни украински действия. Серхий Кузан от Атлантическия съвет оценява, че „със отстъплението на Черноморския флот, прекъснати логистични връзки и изчерпана противовъздушна отбрана, руският контрол над Крим изглежда значително по-слаб, отколкото беше в началото на пълномащабната инвазия“. Благоприятните обстоятелства, позволили руската операция през 2014 г., вече не се прилагат за настоящите отбранителни изисквания.

Украинските способности продължават да се разширяват, докато руските отбрани се влошават. Интеграцията на западни оръжейни системи с украински иновации създаде тактическо предимство, което се увеличава с течение на времето. Всеки успешен удар не само унищожава конкретни цели с висока стойност, но и принуждава руската армия да разпръсква останалите отбранителни средства все по-тънко надлъж и нашир в един все по-уязвим полуостров.

Намаляващите възможности на Путин

Със засилването на украинския натиск Путин е изправен пред все по-трудни избори. Важно е, че когато губи контрол, той винаги досега е избирал отстъпление пред ескалация, включително изтеглянето на Черноморския флот към Новоросийск, вместо да рискува ядрена конфронтация, въпреки символичното значение на Крим. Това предполага, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка могат да надделеят над териториалните ангажименти.

Продължителният украински успех в Крим може да принуди Путин към все по-трудни избори между скъпа военна ескалация за защита на полуострова и политически вредно стратегическо отстъпление. Историческите модели предполагат, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка ще надделеят над териториалните ангажименти. Оценките на времевата рамка варират, но експертите като цяло са съгласни, че продължителният украински натиск, комбиниран с икономически ограничения и военни неуспехи, би могъл да създаде условия за значителна нестабилност на режима в рамките на 2 до 5 години, при условие че настоящите тенденции продължат.

Крим е доминото, което ще свали режима

Крим се превърна от най-голямото политическо постижение на Путин в най-опасната му стратегическа уязвимост. Систематичните украински операции превърнаха полуострова от военноморска крепост на Русия във все по-незащитима отговорност, която източва ресурси, като същевременно осигурява понижена военна стойност. Символичното значение, което първоначално засили режима на Путин, сега стои в основата на екзистенциален политически риск, тъй като всеки украински успех подкопава основния наратив за руското възраждане.

Съвпадението на военния упадък, икономическата тежест и политическата уязвимост предполага, че продължителният украински натиск върху Крим представлява уникално предизвикателство за властта на Путин. За разлика от други териториални спорове, руският контрол върху Крим стана толкова централен за легитимността на режима, че неговата загуба може да предизвика по-широка политическа нестабилност.

Последната битка за украинската свобода и руското възмездие започна, а нейният изход ще бъде решен по бреговете на окупирания Крим.

---

Оригинал: Why Ukraine must bet it all on Putin’s greatest weakness – Crimea

За автора: Хусанбой Котибджонов изучава политически науки в Нюйоркския университет. Специализира в областта на руската и евразийската политика. Изследовател в катедрата по политика на NYU Wilf, където се фокусира върху темите политическа стратегия и устойчивост на авторитаризма. Неговите статии са публикувани в издания като The Hill, Geopolitical Monitor, Euromaidan Press и Kyiv Independent.

Украински дронове удариха склад за боеприпаси на 126-та бригада за брегова охрана в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове удариха склад за съхранение на боеприпаси в района на Перевално в окупирания Кримски полуостров, където се намира 126-а отделна бригада за брегова охрана към Черноморския флот на Руската федерация (в/п 12676) и 8-ми отделен артилерийски полк (в/п 87714).

В интернет се появиха кадри от пожар и силна експлозия, за който се твърди, че е избухнал в района на Перевално. По непотвърдени данни, в резултат на удара по склада има загинали руски военни.

В Севастопол са били чути взривове в районите на летищата Кача и Белбек, според местния канал Крымский ветер. Руският губернатор на Севастопол Михаил Развожаев заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана са свалили шест безпилотни летателни апарата над Черно море.

SHOT, популярен руски канал в Telegram, цитира очевидци, според които около 5 часа тази сутрин в района на Ялта са били чути най-малко пет силни експлозии, а местните жители са били свидетели на ярки светкавици и силен тътен в небето. Експлозиите са били чути също и в Гурзуф, Алупка и Алушта. По-късно окупационните власти затвориха за движение пътя Симферопол–Алушта.

Украинската страна не е коментирала официално атаката.

Според карта на военните обекти в Кримския полуостров, в Перевално се намират военната база на 126-а отделна бригада за брегова охрана към Черноморския флот на Руската федерация (в/п 12676) и 8-ми отделен артилерийски полк (в/п 87714). Там се намират гаражи и складове за военна техника и въоръжение и вероятно резерви от горива и смазочни материали. Базата вече е била атакувана два пъти – на 17 март и 25 август 2023 г.

Черноморският флот на Русия получи широк набор от безпилотни системи.

🇷🇺 На 7 март 2025 г. управляващата партия „Единна Русия“, със съдействието на Центъра за безпилотни системи и технологии (ЦБСТ) и фондация „Наша правда“, достави широк набор от безпилотни системи на Черноморски флот на Руската федерация за по-нататъшно тестване и усъвършенстване.

Доставката включва ударни дронове „Скворец ВМФ“, FPV дронове „Сорока“, заглушители на видео сигнали „Талисман“ и безпилотна лодка „Катран“. Събитието беше проведено на фона на усилия за укрепване на руския военноморски капацитет в Черно море – регион, белязан от засилена активност поради конфликта с Украйна.

Александър Сидякин, ръководител на централния изпълнителен комитет на „Единна Русия“, издаде повече подробности за системите по време на предаването. Той описа „Скворец ВМФ“ като ударен дрон, проектиран специално за руския флот, който поддържа изстрелване от хеликоптери.

„Катран“ е многоцелева безпилотна лодка, проектирана за разширено автономно бойно дежурство. FPV дронът „Сорока“ разполага с оптична система за проследяване и прехващане на целта, заедно с възможности за навигация в зони на радиосянка и смущения от електронна война. Сидякин подчерта приоритетите на ЦБСТ, съсредоточени в подобряване на морската роботика, особено безпилотните лодки.

„Опитът на нашите специалисти ни позволява да разработим усъвършенствани системи за контрол, навигация и видео предаване, формиращи гръбнака на всяка безпилотна операция“, заяви той, като обеща да продължи партньорството с Черноморския флот за усъвършенстване на тези технологии.

Доставката на тези системи отразява по-широкия стремеж на Москва да модернизира своя арсенал, особено в Черно море, където нейният флот е изправен пред постоянни предизвикателства. Дронът „Скворец ВМФ“, пригоден за използване във военноморските сили, предлага лека, но универсална опция за разузнаване и удари.

Способността му да се разгръща от мобилни платформи като хеликоптери предполага фокусиране върху гъвкавостта, позволяваща бърза реакция в динамична морска среда. С възможностите си за гледане от първо лице FPV дронът “Сорока” предоставя на оператора визуализация в реално време, подобрявайки прецизността при насочване.

Неговата устойчивост срещу електронни контрамерки може да се окаже критична в оспорвани зони, където преобладава заглушаването. Заглушителите „Талисман“, предназначени да прекъсват видео емисиите, показват намерение за противодействие на вражеското наблюдение и операции с дронове, нарастващ фактор в съвременната военноморска война.

Безпилотната лодка „Катран“ се откроява като потенциално революционен актив. Със способността си за продължителни автономни мисии, тя може да изпълнява множество роли, от патрулиране до директен бой.

Въпреки че точните спецификации остават неясни, нейният дизайн е в съответствие с глобалната тенденция към безпилотни надводни кораби, които намаляват човешкия риск, като същевременно поддържат оперативен обхват. Заедно тези системи сочат за намерение на руското командване да разнообрази своя Черноморски флот отвъд традиционните плавателни съдове.

Текущи способности на Черноморския флот

За да се разбере значението на тази доставка си струва да бъдат проучени текущите способности на Черноморския флот. Базиран в Севастопол, Крим, той е крайъгълен камък на отбраната на Русия в региона, разпръсквайки мощ над Черно море и в Средиземно море.

Неговият арсенал включва подводници от клас "Кило", оборудвани с крилати ракети "Калибър", и надводни кораби като фрегатите от клас "Адмирал Григорович", които също са носители на ракети "Калибър". Тези платформи са широко използвани във войната в Украйна за нанасяне на удари по наземни цели.

Флотът разполага и с редица по-малки патрулни катери и корвети, като тези от клас Буян-М, които са предназначени за брегова отбрана и ракетни операции. Доскоро обаче безпилотните му системи бяха почти напълно непознати.

Дронове като Орлан-10, използвани предимно като разузнавателни платформи, поддържат операции в морската област, но ударните дронове и автономните лодки са нещо ново.

Способности на флотите в други страни

Сравнението с активите, налични във флотите на други държави, също осигурява ценен контекст. ВМС на САЩ, например, използват MQ-8 Fire Scout, подобен на хеликоптер дрон за наблюдение и насочване, и разработват безпилотни надводни кораби като "Sea Hunter" за противоподводни и патрулни задължения.

Турция, съсед на Черно море, разположи своите местно произведени дронове Bayraktar TB2 в редица регионални конфликти, отбелязвайки забележим успех, въпреки че те са предимно въздушно, а не морско базирани. Новите системи на Русия, особено „Катран“, изглежда са почерпали вдъхновение от сходни тенденции, целейки да съчетаят автономността с бойните способности.

Дроновете „Скворец ВМФ“ и „Сорока“ междувременно приличат на разпространението на малки по размер тактически безпилотни системи, наблюдавани в съвременната война, тук адаптирани за морска употреба.

Въвеждането на тези технологии може значително да повиши оперативната ефективност на флота. Автономността на лодката „Катран“ може да ѝ позволи да патрулира в спорни води, без да рискува екипажите, потенциално да наблюдава украинските движения или да възпира нахлувания. Нейната способност да изпълнява разширени мисии може да освободи пилотирани кораби за по-комплексни задачи, разтягайки ресурсите на флота.

Със своите характеристики за удар и насочване безпилотните самолети „Скворец ВМФ“ и „Сорока“ биха могли да подобрят способността на флота да поразява малки, бързо движещи се цели, каквито са морските безпилотни системи на Украйна, докато смутителите „Талисман“ могат да попречат на вражеското разузнаване, давайки на руските сили предимство в осведомеността за ситуацията. За флот, който често се простира в нестабилен и предизвикателен театър, тези инструменти обещават по-голяма адаптивност и устойчивост.

Несполуките на Черноморския флот

И все пак Черноморският флот е изправен пред сериозни предизвикателства, с които доставените системи имат за цел да се справят. След незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. и ескалацията на конфликта с началото на пълномабната инвазия в Украйна през 2022 г. руските активи в Черно море бяха мишена на чести украински атаки.

Украйна, която в момента не разполага с конвенционален военноморски флот, заложи почти изцяло на асиметрични тактики, по-специално своите безпилотни морски дронове Magura V5 и Sea Baby. Те поразиха множество важни цели, включително крайцера „Москва“, флагман на флота, потопен през април 2022 г., и повредиха множество други кораби в пристанището на Севастопол.

Украинските ракетни удари, често използващи доставените от западни партньори ракетни системи като Storm Shadow/SCALP, подкопаха допълнително силата на флота. През 2023 г. ракетен удар на украинските въоръжени сили порази щаба на Черноморския флот в град Севастопол.

След поредната атака на 24 март 2024 г., говорител на украинските военноморски сили заяви, че са извадили от строя една трета от Черноморския флот, а през юни украинското командване съобщи, че е много вероятно силите му да са унищожили всички ракетоносци на флота, базиран в Крим.

На 2 август нова ракетна атака потопи подводницата „Ростов на Дон“ (Б-237), която по това време е в ремонт. В същата атака беше сериозно повреден (според някои източници безвъзвратно) десантния кораб от клас „Ропуча“ Минск (127).

В отговор Русия прехвърли голяма част от активите си на изток към Новоросийск, където те не са изложени на толкова висок риск, но в същото време усложняват логистиката.

Защитата срещу асиметрични заплахи се оказа сериозно предизвикателство за руския военноморски флот. Малки и трудни за откриване, украинските морски дронове се възползват от някои пробойни в традиционната военноморска защита като радар и сонар. Ограниченото географско положение на Черно море ограничава маневреността, което прави корабите уязвими на крайбрежни атаки.

Електронната война, която е една от силните страни на Русия, срещна сериозни предизвикателства в развиващите се украински тактики, сред които сателитно насочваните дронове. Загубите нараснаха значително. Към юни 2024 г. украинските военноморски сили са извършили най-малко 42 успешни атаки срещу руски военни кораби в Азовско-Черноморския регион, както в пристанищата, така и в открито море, с помощта на ракети, малки безпилотни катери и безпилотни летателни апарати. 22 от тях са довели до унищожаването на плавателния съд, а други 20 – до частични щети, сред които и такива, които не могат да бъдат възстановени.

Моралът на екипажа и остарялата инфраструктура допринасят за напрежението, като някои кораби датират от съветски проекти.

Могат ли дроновете да обърнат резултата?

Новите безпилотни системи могат да помогнат за смекчаване на тези уязвимости. Лодката „Катран“, ако бъде използвана ефективно, е способна да прехване украински дронове, преди да достигнат по-големи кораби, действайки като преден щит. „Сорока“ и „Скворец ВМФ“ и могат да преследват въпросните заплахи от въздуха, като тяхната мобилност компенсира статичната защита на флота.

Смутители като „Талисман“ могат да неутрализират украинското наблюдение, спечелвайки време за въвеждането на контрамерки от руска страна. И все пак успехът зависи предимно от интеграцията и тестовете, тъй като след навлизането си в реална експлоатация недоказаните системи се сблъскват с препятствия като поддръжка, мащабируемост и адаптиране на противника.

По-широките последици остават. Черно море остава критична артерия за търговия и енергия, като Русия и Украйна ще продължават да се борят за контрола над региона. Способностите на флота за осигуряване на корабоплаването и възпиране на присъствието на НАТО може да издигне Русия като регионална сила.

Турция, която контролира Босфора съгласно Конвенцията от Монтрьо, наблюдава отблизо, също както и западните партньори на Украйна. Засега предаването на нови безпилотни системи бележи стъпка в руския стремеж към възвръщане на инициативата, въпреки че резултатите от него ще се проявят след месеци и потенциално години.

Думите на Сидякин подчертават погледа към ситуацията в дългосрочния план. „Ние ще продължим да усъвършенстваме тези системи с Черноморския флот“, каза той, сигнализирайки за ангажимент извън тази доставка. Към 10 март 2025 г. обаче не се появи официален график за пълно внедряване, нито бяха публикувани подробни резултати от тестовете.

Следващите ходове на флота, независимо дали укрепването на Севастопол или преминаването към настъпление, ще тестват дали тези инструменти са способни отново да изместят баланса в театър, дефиниран от изтощение и иновации.

„Тук сме, за да попречим на Русия да превземе Черно море“ – украинския флот се бори за надмощие по морските вълни

🇺🇦⚓🇷🇺 Капитан Александър сложи ръка на газта и я бутна напред. Неговата патрулна лодка се включи с рев и се понесе по вълните. Зад него остана украинското пристанище Одеса. Пред него – отвъд сивата водна шир на разстояние от 180 км се намираше окупираният Крим.

„Тук сме, за да попречим на руснаците да превземат Черно море“, отбеляза той, докато лодката му – движеща се с бавните 30 възела – се клатушкаше нагоре-надолу.

През 2014 г. Украйна загуби три четвърти от скромните си военноморски активи, когато превзе за една нощ Кримския полуостров. В началото на пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г. Русия потопи по-голямата част от останалото, собственият ѝ Черноморски флот сякаш изглеждаше непобедим. Начело с крайцера „Москва“, той включваше две модерни фрегати, множество по-малки военни кораби, няколко ракетни катера и десантни кораба и четири броя подводници – носители на крилатите ракети „Калибър“.

Завинаги в историята ще остане легендарната случка от първия ден от инвазията, когато крайцерът „Москва“ съобщи на украинския гарнизон, разположен на Змийския остров да се предаде, при което получи отговор: „Руски военен кораб, върви на майната си“. Руснаците все пак нахлуха на острова и взеха в плен военнослужещите от охраняващия го украински гарнизон. Оттогава насам обаче Русия претърпя поредица от неуспехи в открито море.

Първо, Украйна потопи флагмана на Черноморския флот с помощта на крилата ракета „Нептун“. После успя да си върне контрола над Змийския остров. След това самоделните морски камикадзе дронове на украинския флот изпратиха на дъното на морето още пет бойни кораба на руските сили. Това накара Черноморският флот на Русия се предислоцира. Оцелелите кораби напуснаха базата си в кримското пристанище Севастопол и отплаваха на изток към руското пристанище Новоросийск.

Отпътуването на флота даде възможност да се възобнови изцяло търговското корабоплаване от три крайбрежни града: Одеса, Черноморск и Южен (бивш Южний). Бъдещето на Черно море ще е част от всяко едно мирно споразумение с Русия. Миналата седмица, след неприятната си среща с Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс в Овалния кабинет, украинският президент Володимир Зеленски предложи примирие, което да започне на сушата и морето.

Излагайки подробностите в петък, той призова за „никакви военни операции“ в Черно море и край на ракетните и безпилотни атаки срещу енергийната и гражданската инфраструктура. Президентът на Украйна ще пътува в понеделник до Саудитска Арабия, за да се срещне с Мохамед бин Салман и на следващия ден да проведе разговори с преговарящите от Съединените щати. Не е ясно дали може да бъде постигнат истински напредък за прекратяване на войната.

Засега Русия продължава да нанася въздушни удари срещу Украйна от Кримския полуостров. Всеки път, когато започнат да звучат сирените за въздушна атака, патрулната лодка поема по вълните и се опитва да свали идващите дронове.

„Те пристигат на рояк. Обикновено са двайсетина. Успяваме да унищожим около половината“, каза главният офицер Илия. Той добави: „Улучваш един и веднага стреляш по следващия. Няма време за празнуване.“

В последната около седмица руски дронове атакуваха Одеска област почти ежедневно, прелитайки над водното пространство в тъмната част от денонощието. В четвъртък възрастен мъж беше убит, докато друг беше ранен. Пострадаха двадесет къщи. Отрядите за противовъздушна отбрана свалиха около три дузини дронове, но въпреки всичко не успяха да свалят всички. В петък имаше още атаки в одеското предградие Подилски и едно село.

Патрулният катер е оборудван с три картечници. Едната е американски мини-пистолет, изстрелващ 6000 изстрела в минута. Другите са Браунинг и съветски ПКМ, произведен през далечната 1982 г.

„Това е доста готина канонерска лодка“, отбеляза Илия, докато неговият екипаж плаваше покрай контейнеровози, няколко потънали кораба и остров от чайки и гмуркане.

Съюзниците на Украйна помогнаха за възраждането на военноморския флот на Украйна, който сега разполага с около 90 плавателни съда. Корабът на Илия е дарение от Естония. Швеция и Финландия предоставиха бойни лодки. Обединеното кралство предостави два бивши миночистача от Кралския флот, които в момента са акостирали в Портсмут. Съгласно конвенцията от Монтрьо навлизането им в Черно море ще бъде възможно едва след края на войната. Корабостроителницата в Истанбул построи нова корвета за украинския флот, а друга е в процес на изграждане.

Командващият Военноморските сили на Украйна, вицеадмирал Олексий Нейжпапа, отбеляза, че страната му е „освободила самостоятелно“ северозападната част на Черно море. Руските кораби избягаха, защото вече не се чувстваха в безопасност, а съседното Азовско море също се намираше в обхвата на украинските ракети. Неговата стратегическа цел беше да се гарантира безопасността на натоварения зърнен коридор, използван от международни товарни кораби за доставяне на стоки до чужди пристанища. Износът се върна почти до нивата от преди 2022 г. от почти 90 милиона тона.

„Това е добре за икономиката. Това е един от успехите на войната на Украйна срещу Русия. Коридорът работи през цялото време. Унищожихме 100 плаващи мини. Това е голяма операция, за която никой не говори и никой не вижда. Нашата задача е да гарантираме безопасно преминаване“, каза още Нейжпапа.

Говорейки пред Observer, той описа войната с Русия като технологична надпревара, доминирана от дронове. Москва е разработила „доста ефективни“ методи за противодействие на атаките с морски дронове. Така че Украйна отговори, като ги превърна в бързо движещи се атакуващи платформи. Инженерите добавиха противовъздушни оръдия за сваляне на хеликоптери – и FPV (изглед от първо лице) дронове, обясни той.

Вицеадмиралът изрази оптимизъм, че Киев ще успее да разруши Керченския мост, свързващ Русия с окупирания Крим. Два предишни удара повредиха пътната и железопътната конструкция. Руските военни вече не са в състояние да транспортират тежки вагони през железопътния мост.

„Руснаците знаят, че обсъждаме активно трета операция. Има една поговорка: Бог обича троицата“, сподели Нейжпапа, видимо ухилен.

Пренебрегвайки напрежението с администрацията на Тръмп, която прекрати доставките на оръжие и предоставянето на разузнавателни данни, той заяви. „Не можем да се отделим от САЩ. Намираме се в нова епоха на война между демократични и авторитарни страни. Ние сме на огневата линия на тоталитарните държави.”

„Подкрепата на Запада за Украйна изпрати мощен сигнал, че не сме сами“, посочи той, изтъквайки че „това пречи на лошото руско поведение“

Командирът говори от своя украсен с военноморски сувенири кабинет в Одеса. Един сувенир е част от ракетата, използвана за потопяването на крайцера „Москва“. Наподобяващо щит парче обшивка показва украински войник, показва среден пръст на горящия кораб.

„Стоях на палубата на Москва през 2012 г. Десетилетие по-късно го потопихме“, спомня си той, посочвайки, че това е първият руски флагман, изгубен от 1905 г. насам.

Кремъл смята Черноморския регион за част от „ историческа Русия“. Всъщност преди това е бил дом на гърци, скити и османски турци, до края на 18 век, когато Екатерина Велика го превзема.

Нейжпапа подчерта, че руснаците изопачават историята и не разбират нищо от истинското минало. „Когато Киев имаше университет, Москва беше просто блато. Беше дом на много квакащи жаби“, каза той.

Обратно на канонерката, моряците признаха, че са изтощени след три години тотална война, но в същото време не са готови да подпишат мирно споразумение, включващо предаването на четирите незаконно анексирани украински области на Русия – едно от многото искания на Кремъл, наред със смяната на правителството на Зеленски и „неутралитета“ извън НАТО. Освен това цари недоумение относно подкрепата на Доналд Тръмп за Москва.

„Русия вече получава помощ от Северна Корея и Иран. Ден след ден те завладяват територията ни. Трудно ни е, но даваме всичко от себе си“, сподели един от моряците. „Сега с тази политическа ситуация, тези политически решения, не разбираме. Ако Зеленски капитулира, Украйна ще избухне в гражданска война“, прогнозира той.

„Руснаците ежедневно се опитват да ни убият. Те хвърлят бомби върху нашите жени и деца“, заяви той. „Това е борба на доброто срещу злото. Разчитаме на света да ни помогне. Ако не разбирате какво се случва, елате тук и ние ще ви заведем на екскурзия.“

Русия спира операциите с подводници в Средиземно море след загубата на Тартус.

Руската подводница “Новоросийск” от клас “Кило” (проект 636.3), заснето малко след напускане на Средиземно море в нощта на 2 януари 2025 г.
📸 Снимка: Portuguese Navy

🇷🇺🌊 На 2 януари 2025 г. последната руска подводница напусна акваторията на Средиземно море, след като се очертва да загуби възможността да използва на военноморската база в Тартус след падането на режима на Башар ал-Асад, което се отрази на способността ѝ да поддържа подводни сили в региона.

Руският флот е с най-слабото си присъствие в тези води от поне три години насам, като липсата на подводница е достатъчно красноречив факт за това. Все пак е възможно там да има атомна подводница, но считам това за слабо вероятно.

Под прикритието на тъмнината на 2 януари подводница “Новоросийск” (Б-261) от подобрен клас “Кило” (проект 636.3) от състава на Черноморския флот на Русия се измъкна през Гибралтарския пролив. Подобно на рутинните транзити обратно към Балтийско море, и сега беше извършен на повърхността. Информацията беше потвърдена от португалския флот, който публикува снимка на подводницата в събота, 4 януари 2025 г.

Руските военноморски сили поддържат почти непрекъснато разполагане на конвенционални подводници в Средиземно море през последното десетилетие. Сегашната постоянна оперативна група на Русия в Средиземно море е създадена през 2013 г. и последователно включва една или повече подводници от клас “Кило” на припокриващи се разполагания. Военноморският експерт Фредерик Ван Локерен води дневник на руските кораби в Средиземно море. Това показва, че е имало кратки пропуски в разгръщането на подводници, особено в края на 2023 г., но като цяло там винаги е имало руска подводница от клас “Кило”.

Руските подводници бяха базирани в Тартус, но нито една руска подводница не е посещавала там от около 3 декември 2024 г. Загубата на базата означава, че подводниците, разположени по-рано там, трябва да останат в морето с възможност за кратки посещения в приятелски пристанища. На практика руските подводници с конвенционални двигатели прекарват по-голямата част от времето си в пристанището, дори при разполагане. Това прави постоянното присъствие в Средиземно море несъстоятелно.

Заместникът на Новоросийск, ако има такъв, все още е в Северно море в очакване на транзит на юг към Средиземно море. Тази подводница от клас “Варшавянка”, вероятно Краснодар (Б-265) или Можайск (Б-608), е наблюдавана да напуска Балтийско море на 31 декември 2024 г. Според наблюдатели, има известно забавяне в транзита на подводницата, поради което тя се придвижва по-бавно от обикновеното и все още не е съобщено, че е достигнала Ламанша. Вероятно това е свързано със ситуацията в Средиземно море или по-вероятно изправността на подводницата или на някой от нейните ескорти е компрометирана.

Руската военноморска база в Тартус е ключова част от военното и политическо влияние на Русия в Близкия изток и Африка. Намаленото присъствие на военни кораби и подводници в Средиземно море вероятно ще изиграе неблагоприятна роля в поддържането на това влияние.

Русия вероятно търси алтернатива на пристанището в Тартус, като според слуховете е направила опит да договори запазване на базата с новото сирийско правителство, въпреки че на този етап не се наблюдават признаци за това.

През последните седмици се наблюда прехвърляне на руско военно оборудване на няколко места в източна Сирия, която се намира под контрола на Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, който е подкрепян военно и политически от Кремъл. На този етап обаче такава сделка обаче не е потвърдена и няма ясни признаци за ново строителство.

Борбата на Русия да запази подводните си сили в Средиземно море също е симптом за по-широки проблеми. Руският флот е пренатоварен след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. и страда от предизвикателства в поддръжката, като Кремъл е насочил вниманието и ресурсите си почти изцяло към бойните действия в Украйна. В същото време руската икономика е изправена пред силен насрещен вятър, което е допълнително предизвикателство пред страната. Всичко това е причина редовното разполагане на руски подводници в региона да изглежда слабо вероятно в обозримо бъдеще.

Командир на Черноморски флот на Русия беше убит при атентат в Севастопол.

📸 Снимка: ASTRA on Telegram

🇺🇦💥🇷🇺 Руски офицер загина рано сутринта в сряда, след като автомобилът му се взриви в Севастопол, голям пристанищен град в анексирания Крим, което според официални лица е причинено от импровизирано взривно устройство.

Губернаторът на Севастопол Михаил Развожаев заяви, че службите за спешна помощ са получили обаждане за експлозия и пожар на превозно средство малко преди 10:00 ч. сутринта местно време.

„В колата е имало шофьор, той бързо е бил евакуиран и предаден на медиците, но не е било възможно да бъде спасен. Той е починал от нараняванията си“, написа губернаторът в публикация на Telegram.

Развожаев допълни, че жертвата е руски военнослужещ и добави, че „не може да се изключи акт на саботаж“.

Малко след това руският Следствен комитет, занимаващ се с разследване на тежки престъпления, започна разследване на инцидента за тероризъм, след като служители на реда казаха, че експлозията вероятно е причинена от импровизирано взривно устройство, прикрепено към дъното на превозното средство.

Видео и снимки, публикувани в социалните медии, показват останките от колата. Целият автомобил е със сериозни щети, а предната решетка и бронята са откъснати.

Новинарският канал База, известен с връзките си в службите за сигурност на Руската федерация, посочи, че загиналият е Валери Транковски, командир на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот в Севастопол.

Руската служба на BBC, цитирайки неназован източник от украинското военно разузнаване, съобщи по-късно същия ден, че експлозията на колата е била умишлена атака, организирана от службите за сигурност на Украйна. Подобно на База, източникът също идентифицира загиналия военнослужещ като военноморски капитан на име Валери Транковски.

„Транковски е военнопрестъпник, който е дал заповеди за изстрелване на крилати ракети от Черно море по цивилни цели в Украйна“, цитира BBC думите на източник. „Той беше абсолютно законна мишена от гледна точка на законите и обичаите на войната.“

Руски военен персонал и подкрепяни от Кремъл служители редовно са ставали мишена на заговори за убийства след пълномащабното нахлуване в Украйна.

Екипажът на руски хеликоптер Ка-27 унищожава надводен дрон камикадзе на подстъпите към Крим с картечен огън.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Екипажът на хеликоптер Камов Ка-27 на Черноморския флот е унищожил с картечен огън украински надводен дрон камикадзе на подстъпите към Крим на 7 юни, съобщава Министерство на отбраната на Руската федерация, цитирано Sputnik News.

„Около 15 часа [12:00 GMT] в югозападната част на Черно море бяха засечени безпилотни катери на украинския флот, насочени към Крим. Двете цели бяха унищожени от системите за отбрана на дежурната военноморска и армейска авиация, “, се казва в изявление на министерството

Поразената от украински удар подводница „Ростов на Дон“ е била преместена в ново скривалище в Севастопол

Подводницата беше ударена от крилати ракети Storm Shadow / SCALP в Севастопол на 13 септември 2023 г. Въпреки ограничената информация от вътрешността й, щетите се оценяват като изключително тежки. Сега подводницата е скрита по-дълбоко в пристанището.
📸 Снимка: Naval News

🇷🇺⚔️🇺🇦 Подводниците от клас Improved Kilo (проект № 636 „Варшавянка“) на Черноморския флот на Русия остават основен проблем за Украйна, тъй като се използват за изстрелване на крилатите ракети „Калибър“, като някои от тях вероятно са участвали в масираната ракетна атака срещу Украйна на 1 юни 2024 г.

Тези подводници представляват постоянна заплаха и за търговските кораби, плаващи от и към останалите черноморски пристанища на Украйна. Една от тях обаче, подводницата „Ростов на Дон“ (B-237), беше поразена с крилати ракети „Storm Shadow“ при масирана украинска атака срещу пристанището в Севастопол на 13-ти септември 2023 г, която потопи и големия десантен кораб от клас Ропуча (проект № 775) „Минск“.

Анализът на множество източници потвърждава, че подводницата, която е единствената ударена до този момент, вече е преместена, като е скрита по-дълбоко в пристанището. Фактът, че все още е на док, засилва още повече твърденията на някои наблюдатели, че е негодна за плаване.

Ударът по руската подводница

На 13 септември 2023 г. при украинска ракетна атака беше поразена руската подводница „Ростов на Дон“ (B-237), която се е намирала на сух док до пристанището на Севастопол в окупирания Крим.

С един-единствен удар крилатите ракети извеждат извън строя както ценна за руския Черноморски флот подводница, каквато е „Ростов на Дон“, така и сухия док, на който тя е била разположена. Разчистването на останките от мястото на удара отне месеци, а по всичко личи, че пораженията по нея са толкова сериозно, че е невъзможно да бъде ремонтирана.

Подводницата вече е преместена в по-малко използван сух док в рамките на пристанището, в близост до 44.6125º, 33.5566º. Камуфлажни мрежи са хвърлени, за да прикрият присъствието ѝ, както и да затруднят наблюдението.

Подводницата е преместена от мястото на удара до плаващ док по-дълбоко в пристанището.
📸 Снимка: Naval News

Севастопол вече не е безопасен за руския флот

В началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Севастопол беше безопасно убежище за руския Черноморски флот. Всички големи военни кораби, включително неговия флагман крайцера „Москва“, както и всички подводници от клас Kilo, бяха базирани там. Към края на 2022 г. украинските дронове започнаха да се превръщат в заплаха за базата. Ракетният удар по „Ростов на Дон“ и десантният кораб „Минск“ през септември 2023 г. отбелязаха доставката на по-мощни ракети.

Доставените от Великобритания и Франция крилати ракети Storm Shadow / SCALP доведоха Русия до ситуация, в която се налага да евакуира почти всичките си големи военни кораби и подводници в източна посока чак до бреговете на Новоросийск. Доставените от САЩ ракети ATACMS само засилиха грижите на руското командване, след като се оказаха отговорни за потапянето на ракетна корвета „Циклон“ в пристанището на руския град през май 2024 г.

Значението на сухия док в Севастопол

Преместването на подводницата на по-малък док освобождава сухия док за други кораби. Много от корабите на Черноморския флот вероятно са закъснели за поддръжка на сух док. Можем да очакваме появата на различни кораби на военноморския флот, докарани в Севастопол за неотложна поддръжка. По време на нея те ще бъдат особено уязвими от украински удари с американските тактически балистични ракети ATACMS, както и с френските Storm Shadow.

Въпреки че съществува широк консенсус сред сериозните анализатори, че подводницата е отписана, руски източници твърдяха, че тя е само леко повредена и е въпрос на време да се завърне отново на вода. Анализаторите ще следят това отблизо.

Опитът за камуфлаж може също да има за цел да поддържа впечатлението, че подводницата може да бъде върната в строя. Руската пропаганда е предназначена да скрие неудобните загуби както от населението, така и от врага.

Украйна е унищожила морски миночистач от Черноморския флот на Русия от проект 266-М "Ковровец".

🇺🇦⚔️🇷🇺 През нощта на 19 май украинските сили за отбрана унищожиха миночистач от клас 266-M на руския Черноморски флот, както съобщи украинският флот в Telegram.

През март военноморските сили на Украйна съобщиха, че една трета от руските военни кораби в Черно море са унищожени или извадени от строя. Поради фактическото отсъствие на военноморски флот в Украйна, страната използва ракети и различни морски дронове самоубийци, за да се противопостави на господството на Русия в Черно море.

Тези тактики доведоха до поразяването на най-малко 17 кораба от Черноморския флот на Русия, включително потопяването на неговия флагман „Москва“ в началото на войната.

„Снощи украинските сили за отбрана унищожиха морския миночистач 266-М „Ковровец“ на руския Черноморски флот. Военноморските сили на Въоръжените сили на Украйна, заедно със своите братя по оръжие, продължават да ни приближават към Победата“, се казва в съобщението.

„Ковровец“ (корпусен номер 913) е миночистач от клас „Натя“ проект 266М. Той е предназначен за операции по почистване на мини, включително насочване на кораби през минни полета, разузнаване, контролно почистване и поставяне на мини далеч от своите бази. Преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Ковровец е участвал във военните операции на Русия в Сирия, провеждайки разминиране в сирийски води.

Миночистачите клас Natya, обозначени от НАТО като проект 266M Akvamarin, са серия съветски миночистачи, построени през 70-те и 80-те години на миналия век. Тези кораби са били използвани за океанско миночистене.