Втори удар за месец по базата в Новоросийск, четирима загинали в града

🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масиран удар по Новоросийск през изминалата нощ, а Генералният щаб на ВСУ съобщи, че сред поразените мишени е военноморската база – втори удар за по-малко от месец, при което избухнаха силни пожари на територията на базата и мазутния терминал на морското пристанище, както и взривове в районите на корабните стоянки; степента на щетите още се уточнява. Украинският президент Володимир Зеленски обяви на Telegram канала си, че са поразени терминал за товарене на петрол, обекти на военното пристанище и бойни кораби от състава на Черноморския флот на Руската федерация, носители на крилати ракети 3M14 „Калибър“. Москва запазва мълчание, но губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев докладва за 4-ма загинали в града, сред които дете, и 29 други ранени, 3-ма от които са в тежко състояние.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че операцията е била проведена съвместно. Центърът за специални операции „Алфа“ е действал заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Военноморските сили (ВМС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Атаката засегна самата база и обекти на военното пристанище, няколко кораба на Черноморския флот, платформи за пуск на крилати ракети 3М14 „Калибр“, депа за съхранение на мазут и петролния терминал „Шесхарис“. Командващият СБС Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“, публикува отчет още в 6:00 ч. сутринта, в който заяви, че са потопени неуточнен брой плавателни съда на територията на пристанището, сред които ракетоносци. Производителят Fire Point обяви, че ударът е нанесен с дронове FP-1; Генералният щаб не посочва използваното средство.

Официалната версия на Москва по традиция обясни щетите с отломки от свалени дронове. Атаката започна късно снощи и продължи през по-голямата част от нощта. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко обяви, че отломки са паднали на територията на промишлени предприятия и жилищен блок, като няма пострадали. На сутринта Кондратьев съобщи за материалните щети: повредени са три частни къщи, пет жилищни блока, православен храм и детска градина. В 9-етажния блок на улица „Волгоградска“ през нощта избухна пожар, кадри от който бяха споделени от местни канали в Telegram. В Анапа отломки повредиха три къщи и детска градина, без да има пострадали. Пожари избухнаха още в гористи местности край Абрау-Дюрсо и Утриш. Министерството на отбраната заяви, че през нощта са свалени 596 дрона над 11 области, Краснодарския край, окупирания Крим и акваторията на Черно море, без да предложи разбивка по региони. „Фонтанка“ определи атаката от изминалата нощ в курортното селище Геленджик като най-интензивната досега от началото на войната, като противовъздушната отбрана е била активна до сутринта.

По геолокирани кадри от очевидци, Astra установи, че още в рамките на първия час след полунощ пожарът в пристанището е избухнал на площадката на „Новоросийски мазутен терминал“ – част от Новоросийското търговско морско пристанище, най-голямото в Руската федерация по количество на обработваните товари, и специализиран в съхранението и претоварването на мазут и светли петролни продукти с капацитет около 4 млн. тона годишно. По данни на Militarnyi е повреден поне един резервоар.

Под удар попадна и крайбрежието северно и южно от града. Според изявлението на Бровди операторите на СБС са унищожили палубен изтребител Су-33 и вертолет Ми-8 в Анапа, две радарни станции „Каста-2Е2“, обзорен радар за откриване на нисколетящи цели, и 92Н6, многоцелеви радар за насочване от състава на С-400 „Триумф“ край Геленджик, където действа 1-ви отделен център на СБС. Су-33 е палубен изтребител на руската морска авиация, проектиран за „Адмирал Кузнецов“ – единствения руски самолетоносач, който е извън строя от 9 години насам. Същият вид самолет на летище „Витязево“ край Анапа вече беше поразен веднъж на 23 август, заедно с МиГ-29 и разузнавателно-ударен дрон „Орион“, като тогава Генералният щаб потвърди удара. Бровди съобщи още за пожар на позиция на С-400 по крайбрежието на Черно море близо до Геленджик през нощта срещу 9 август. За атаките тази нощ в Анапа и Геленджик не са налични кадри, а руските власти признават единствено щетите по къщите в Анапа.

Ударът е вторият по базата за последните четири седмици. През нощта срещу 12 август Генералният щаб докладва за нанесени щети с различна тежест по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, малък ракетен кораб от проект 21631 „Буян-М“ и патрулния кораб от проект 22160 „Василий Биков“. СБУ добави радар 30Н6Е, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“ към списъка на поразените цели. През него минава основният поток от руския износ на суров петрол по Черно море – около 700 000 барела дневно. След удара през август съоръжението прекрати товарните дейности на 14 август, след което бяха подновени два дни по-късно, първоначално само с отделни танкери, по данни на Reuters. Тогава говорителят на Военноморските сили на Украйна капитан Дмитро Плетенчук обяви защо именно носителите на „Калибър“ са основна цел: само през юли от Новоросийск са извършени три ракетни удара по Украйна. Ден преди августовската атака Плетенчук нарече Новоросийск последното място, където Русия все още може да базира корабите на Черноморския флот, тъй като надеждното базиране в Кримския полуостров е напълно подкопано. На 4 септември той добави, че основната ремонтна база на флота остава именно там и не може да бъде използвана пълноценно, така че всеки кораб, задържал се на едно място за продължително време, се превръща в неподвижна цел.

Сведенията за базата са част от обобщен месечен отчет, публикуван от Бровди на същата сутрин. По данни от началото на септември оператори на СБС поразяват средно по 411 руски военнослужещи дневно спрямо 355 през август, което бележи ръст от 16%. Отделно таблото на СБС отчита 3395 поразени окупатора наред с общо 16 720 цели от всякакъв вид за първите 8 дни от месеца. Двете стойности не съвпадат аритметично със средния дневен показател от 411, а от публикуваните данни не става ясно дали причината е различен момент на отчитане или друга методика. Бровди обясни ръста с концентрацията на предно разположена руска пехота, най-вече в Добропилски район на Донецка област, в зоната на отговорност на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия. По отчета му от 1 август средното равнище през юли е било 374 поразени дневно, така че показателят за септември е най-високият за последните 3 месеца. В морската част на този отчет се посочват още 13 танкера от сенчестия флот, поразени в акваторията на Черно море, което доведе общия брой на поразените плавателни съдове в рамките на операция „МоЛоЧКа“ до 282. Бровди отбеляза, че корабоплаването в Азовско море и Керченския проток е парализирано. Това са вътрешни данни на СБС, събирани със записи от системата „Делта“.

Ударът не променя фронтовата линия, но значението му е другаде. Повторната атака увеличава рисковете и за Новоросийск – мястото, което Украйна определя като последната сравнително сигурна база за корабите на Черноморския флот. Двата удара в рамките на четири седмици сочат, че Киев може да удря многократно региона и да координира операция между пет структури.

Официалните изявления от руска страна се ограничават до традиционните твърдения за паднали отломки от дронове и не споменават нито дума за експлозиите по корабни стоянки, както и не уточняват причината за избухналите десетки пожари в града, пристанището, площадката на мазутния терминал и редица други места в региона. Оперативната асиметрия е очевидна: Украйна изразходва дронове, докато Русия трябва да защитава кораби и инфраструктура, разположена на фиксирани позиции.

Взрив в жилищен квартал на Севастопол уби руски офицер

🇺🇦🎯🇷🇺 Самоделно взривно устройство, скрито в улична кофа за боклук до пейка в жилищен квартал на окупирания Севастопол, ликвидира руския военноморски офицер капитан I ранг Роберт Шагеев рано сутринта на 13 август 2026 г.

Руските власти към момента не са назовали официално жертвата. По информация на източници, близки до руските силови структури, убитият е именно Шагеев. Управлението на ФСБ за Крим и Севастопол съобщи, че загиналият е военнослужещ на Министерство на отбраната, а по горещи следи е била задържана руска гражданка, родена през 1994 г., която според службата е извършила атентата по задание на украинските спецслужби. Шагеев е бивш командир на единствената подводница на Военноморските сили на Украйна „Запорожие“, на когото беше повдигнато обвинение от украинското следствие за предаването ѝ на Русия през 2014 г.

Мястото е Столетовският проспект, в парковата ивица зад жилищните блокове. По данни на „Лента.ру“ и близките до силовите структури канали Baza и Mash бомбата е била поставена предварително в кофата и задействана дистанционно, докато Шагеев слизал по стълбите заедно с познат. Той е починал на място от получените травми. Mash съобщава, че малко преди взрива между блокове 28 и 30 е имало жена с раница, която е наблюдавала жертвата. Очевидци разказват, че експлозията е била толкова силна, че в началото си помислили, че става дума за дрон, ударил съседна сграда.

Губернаторът Михаил Развожаев потвърди ареста с думите: „Това е цинично престъпление срещу офицер. Извършителката, родена през 1994 г., вече дава показания.“ Председателят на окупационния парламент на Крим Владимир Константинов определи случая като терористичен акт и заяви, че „на противника работите на фронта вървят съвсем зле, затова му трябва да измисля за своя народ и за господарите си нови победи.“ Официалните руски изявления обаче не уточняват името на убития. Отделно, версията, че задържаната е 32-годишната Маргарита Реут, която е получила плащане в криптовалута и признала вината си, засега се разпространява единствено от близки до силовите структури канали и няма независимо потвърждение.

Биографията на Шагеев придава особена тежест на атентата. „Запорожие“ е съветска дизел-електрическа подводница от проект 641, построена през 1970 г. и въведена в експлоатация в състава на Военноморските сили на Украйна през 1997 г. след подялбата на съветския Черноморски флот. По-голямата част от своята служба тя прекарва в ремонт заради хроничен недостиг на средства и проблеми с акумулаторите, а на успешни изпитания в открито море излиза едва през 2012 г.

На 21 март 2014 г. по време на окупацията на Крим руски военни завзеха плавателния съд, а на другия ден над нея беше вдигнат Андреевският флаг и корабът беше преведен в Южната бухта. Руските съобщения от онези дни описват разцепления сред екипажа: капитан II ранг Денис Клочан е останал верен на Украйна и напуска борда с част от моряците, докато Шагеев участва в свалянето на украинското знаме и остава при завзетия кораб. Украинското следствие по-късно го определя като командира, който през май 2014 г. не извежда подводницата от окупирания полуостров и я предава без бой.

На 4 юли 2022 г. Държавното бюро за разследвания и Одеската специализирана прокуратура му съобщават задочно за подозрение по членове 111 и 408 от Наказателния кодекс – държавна измяна и дезертьорство. На 2 февруари 2024 г. Киевският районен съд на Одеса го осъжда задочно на 13 години затвор.

Кариерата му в руския военноморски флот продължава да се развива. През 2015 г. Шагеев е назначен за командир на дивизион подводници в Севастополската бухта, а през 2017-2018 г. командва Б-262 „Старий Оскол“ – дизел-електрическа подводница от проект 636.3 „Варшавянка“, въоръжена с крилати ракети „Калибър“. Участва в руските удари срещу бунтовниците в Сирия. Според украинското издание Defense Express през лятото на 2022 г. вече заема поста заместник-командир на 4-та отделна бригада подводници на Черноморския флот, чиито кораби изстрелват „Калибър“ по украинските градове.

Профилът на целта има пряк прецедент. На 10 юли 2023 г. в Краснодар по време на сутрешно бягане беше застрелян Станислав Ржицки – бивш командир на „Алроса“ и „Краснодар“, напуснал военната служба и назначен в градския мобилизационен отдел. Руски съд осъжда Сергей Денисенко на 25 години лишаване от свобода, приемайки, че е бил вербуван от украинските спецслужби заради убеждението им, че Ржицки е командвал „Краснодар“ при морския ракетен удар по Виница през юли 2022 г.

Покушенията срещу руски военни и висши офицери в тила се повтарят сравнително често от края на 2024 г. На 17 декември 2024 г. бомба, скрита в тротинетка пред вход на жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва, уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, командващ на войските за радиационна, химическа и биологична защита, заедно с помощника му Иля Поликарпов. През април 2025 г. в подмосковната Балашиха при взрив на автомобил загина генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб.

През декември 2025 г. в Москва беше убит Фанил Сарваров от същото ведомство, а на 6 февруари 2026 г. в столицата е прострелян в стълбището на дома си първият заместник-началник на ГРУ генерал-лейтенант Владимир Алексеев; нападателят прониква в сградата, представяйки се за доставчик на храна. Само преди броени дни на 1 август 2026 г. самоделен заряд се взриви пред ресторант Balzi Rossi на Кудринския площад в Москва, където главнокомандващият Въздушно-космическите сили Александър Чайко празнува рождения си ден: загиват петима души, сред които зетят му Даниил Передрий, а 21 са ранени. Данни от януари 2026 г. сочат, че Русия е загубила най-малко 19 генерали от февруари 2022 г. насам, като в този брой влизат както убитите на фронта, така и загиналите при атаки в тила.

Севастопол също не е ново място за подобни операции. На 13 ноември 2024 г. в града загина капитан I ранг Валерий Транковски от Черноморския флот: взривно устройство с мощност от около 200 грама тротилов еквивалент, маскирано като пожарогасител, се активира в личния му автомобил. На 18 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е задържала родена през 1967 г. жителка на Ялта, за която твърди, че е готвила скривалището с части за онази бомба, а организацията на операцията приписва на генерал-майор Олександър Поклад, от 17 юли 2026 г. изпълняващ длъжността ръководител на СБУ.

Общото между тези случаи е по-скоро начинът на действие, отколкото мястото. Зарядът на Столетовския проспект е бил поставен предварително по маршрут, по който Шагеев минава пеша, което предполага, че ежедневният му график е бил подложен на наблюдение за предварително изградена картина на навиците му, а не еднократно изпращане на изпълнител в случайно избрана точка. По руската версия извършителят отново е местен вербуван човек (както при Транковски, Ржицки и Кирилов), а не проникнал отвън оперативен служител.

Украинските служби рядко поемат отговорност за подобен вид атаки, а твърденията за самоличността на предполагаемата извършителка, плащането в криптовалута, нейното признание и отделни подробности по подготовката идват основно от ФСБ и канали, които публикуват течове на информация от руските силови структури. Те често разполагат с ранна информация, която впоследствие се потвърждава, но конкретните им твърдения в този случай засега не са независимо проверени.

Подводницата, около която се завърта цялата история, отдавна вече не е бойна единица. Морският завод в Севастопол завърши демилитаризацията на Б-435 на 12 април 2025 г. На 28 август същата година корпусът беше изведен от дока като музеен експонат, за да застане до музейния кораб „Сметливий“ в Южната бухта. Единствената подводница, която Украйна някога е притежавала, остава закотвена в града, в който през 2014 г. премина под руска окупация, но 12 години по-късно изглежда по-несигурен от всякога.

Украйна обяви разширяването на дълбочинните удари по Русия за приоритет

🇺🇦🚀🇷🇺 Разширяването на далекобойните удари по територията на Руската федерация вече е обявен приоритет на Министерство на отбраната на Украйна, заяви изпълняващият длъжността министър Евгений Хмара вчера вечерта на страницата на ведомството във Facebook, броени часове след като беше нанесен удар по военноморската база в Новоросийск. „Ще изключим руската военна машина – ще унищожим инфраструктурата, флота, логистиката, обектите на горивно-енергийния комплекс и предприятията, които работят за войната срещу Украйна“, каза той.

Хмара назова и структурите, които ще изпълняват тази задача: главнокомандващият на Въоръжените сили Михайло Драпатий, Генералният щаб, Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност, останалите съставни части на Силите за отбрана и производителите на украинско оръжие. Последните не са просто протоколна добавка към списъка. Темпът на дълбочинната кампания зависи от серийното производство поне толкова, колкото от решенията на щаба, а поставянето на производителите заедно с оперативните структури в едно изречение приравнява производствения капацитет по значение с командването на операциите.

Курсът е фиксиран на съвещание при президента онзи ден. „Днес на съвещание, ръководено от президента, уточнихме следващите съвместни стъпки. Украинските операции ще са все по-трудни за противодействие. Украинското оръжие ще става само по-масово. Ударите – по-точни. Русия ще гори“, написа Хмара. Работата се извършва по задача на президента, добави той, а целта е Русия да бъде принудена към справедлив мир.

Хората, които поемат кампанията, заеха постовете преди по-малко от месец. Хмара дойде в Министерство на отбраната от Службата за сигурност (СБУ), която ръководеше временно, и беше назначен за изпълняващ длъжността министър на 17 юли, като Зеленски открои именно опита му в технологичните ударни операции. На 21 юли президентът обяви своето решение да назначи Михайло Драпатий като главнокомандващ вместо Олександър Сирски, а указ за назначението му беше издаден на следващия ден. За началник на Генералния щаб на 22 юли беше назначен и генерал-майор Игор Скибюк. Скибюк командваше 80-а десантно-щурмова бригада, участвала в освобождаването на Изюм по време на контраофанзивата в Харковска област през септември 2022 г. и Десантно-щурмовите войски след това. Заявката от 12 август идва именно от този нов ръководен състав и поставя ударите в оперативната и стратегическата дълбочина, а не непосредствено фронтовите действия, в центъра на обявения курс.

Операцията, описана от Хмара като уникална, се проведе в нощта на 12 август. Киев порази пристанището в Новоросийск с ракети „Нептун“, реактивни апарати „Паляниця“ и морски дронове, като според президента Володимир Зеленски трите вида ударни средства са били използвани за първи път в една и съща операция на повече от 300 км от фронтовата линия. Генералният щаб и Главното управление разузнаване докладваха поражения по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, патрулния кораб „Василий Биков“ и малкия ракетен кораб от проект 21631. Украинската страна съобщи и за попадения по позиции на ПВО, кейове и инфраструктура на морското пристанище.

Изборът на цел има своя предистория. Севастопол представляваше главната база на Черноморския флот, преди руското командване да се принуди да премести почти всички негови кораби към кубанския бряг, а Зеленски описа Новоросийск като последната голяма опора на руския военноморски флот в акваторията на Черно и Азовско море. Двете фрегати могат да носят крилати ракети „Калибър“, с които Русия нанася удари по украинските градове. Ако нанесените поражения са достатъчно тежки, за да наложат нов ремонт, това временно изважда съответните пускови платформи от бойния състав.

Цената за цивилното население на кубанския бряг е висока. Губернаторът на Краснодарски край Вениамин Кондратиев съобщи за 2 загинали и 12 ранени: 8-годишно момче в Източния район на Новоросийск, чиято къща е пробита от отломки при прехващане и чиито 6-годишен брат и майка са приети в болница, и мъж от крайбрежното село Волна. Поразени са 21 жилищни сгради, 4 предприятия и надлез в града. Кметът Андрей Кравченко обяви режим на извънредна ситуация, отвори пунктове за временно настаняване в две училища, пусна гореща телефонна линия за пострадалите и спря градския транспорт до сутринта. Министерството на отбраната на Руската федерация заяви, че за една нощ са били свалени 502 апарата от самолетен тип над 8 региона и акваторията на Черно море, от които над 30 в района на Севастопол.

Списъкът с цели, изброен от Хмара, вече има отражение и върху работата на самото пристанище. 2 големи зърнени терминала в Новоросийск спряха дейност след атаката, съобщи Reuters. Износът на петрол през „Шесхарис“, най-големия руски терминал за износ на Черно море, беше прекратен още преди атаката да се състои: последният танкер е натоварен на 21 юли на фона на ударите в района, по данни на Bloomberg. През същия месец беше прекъснат и износът на Казахстан през Каспийския тръбопроводен консорциум, чийто морски терминал също се намира край Новоросийск; Астана поднови товаренето чак в края на юли, обяви Forbes Украйна. Изреждайки горивно-енергийния комплекс и логистиката сред приоритетните цели, Хмара описва засилване на вече съвсем реален ефект, а не само бъдещо намерение.

Новото в заявката не е самата кампания. Далекобойните удари вървят от месеци: на 24 юли крилата ракета „Фламинго“ проби покрива на цех във Вятското машиностроително предприятие „Авитек“ в Киров, на около 1200 км от границата, а производителят Fire Point публикува кадри от изстрелването. Заводът произвежда двигатели както за зенитно-ракетни комплекси „Тор“, така и за крилати ракети Х-101 – т.е. паралелно за едно от оръжията, с които Русия нанася удари по украинските градове, и за системите, проектирани да спират въздушните заплахи, насочени към руския тил.

Новото е, че Министерство на отбраната поема кампанията като собствен приоритет и изрично я обвързва с производството. Досега дълбочинните операции се провеждаха предимно от разузнавателните служби и президента. Министерството обаче управлява бюджет, поръчки, програми за производство и приемане на серийно въоръжение, а не само отделни операции. Именно това променя мащаба, в който заявеният курс може да бъде изпълнен.

Обсегът обяснява защо изпълнението му зависи в такава степен от украинските заводи. Западните системи не покриват по-голямата част от целите в този списък: ATACMS достига близо 300 км, Storm Shadow – около 290 км, докато обекти по Волга и Урал се намират на над 900 км от украинската граница. До подобни цели достигат украинските крилати ракети и далекобойни дронове, чието производство Хмара обеща да ускори допълнително. Затова заявката за по-масово оръжие ще се проверява преди всичко чрез производствения темп, а не чрез политическите разрешения на съюзниците, които и без това не определят употребата на украински системи срещу тази география.

Срещу тази интерпретация стои един устойчив факт: руската ПВО продължава да прехваща значителна част от ударните вълни (по собствените ѝ данни 502 апарата само за една нощ), като пораженията по корабите в Новоросийск сами по себе си не значат окончателното им извеждане от строя. Комбинираната атака обаче успя да достигне едновременно морски, пристанищни и противовъздушни цели, а според оценка на Хмара синхронът при употребата на няколко различни вида оръжие е затруднило значително руската отбрана.

Ударът по Новоросийск порази двете последни фрегати с „Калибър“ на Черноморския флот.

🇷🇺🔥⚓ Двете последни фрегати на Черноморския флот, способни да изстрелват крилати ракети 3M14 „Калибър“ от Черно море, са понесли нови щети при масирания украински удар срещу Новоросийск през изминалата нощ. При „Адмирал Макаров“ пораженията са в района на пусковите установки и задната надстройка, където се намират радарните системи, а при „Адмирал Есен“ е поразен районът на пусковите установки. Оценката публикуваха мониторинг проектите Exilenova+ и „Киберборошно“, които публикуваха съвместен анализ на сателитни снимки от пристанището.

Президентът Володимир Зеленски обяви удара сутринта на 12 август и го определи като уникална операция срещу военноморската база в Новоросийск – последния основен форпост на Черноморския флот, който се намира повече от 300 км от фронтовата линия. Той отбеляза, че реактивни дронове „Паляница“, крилати ракети Р-360 „Нептун“ и морски безкипажни катери са били използвани срещу предварително определени цели. Потвърдени са попадения по позиции на ПВО, кейове и инфраструктура на морското пристанище.

Съчетанието на различни средства демонстрира обсега и многопосочния характер на удара срещу базата. „Паляница“ е реактивна ракета-дрон с турбореактивен двигател и стартов ускорител. Тежи 320 кг, пренася бойна глава от 100 кг и има обсег до 650 км, като развива скорост около 900 км/ч на височина между 15 и 500 метра. Разработчиците я определят като средство за поразяване на стационарни наземни и надводни цели. Противокорабната ракета Р-360 „Нептун“ има обсег до 300 км и бойна глава от 150 кг, а по-новата ѝ далекобойна версия достига до 1000 км. Морските безекипажни комплекси добавят трето направление на атаката – откъм акваторията.

За мащаба на удара свидетелстват и съобщенията от руска страна. Министерството на отбраната отчете 502 свалени дрона от самолетен тип през нощта над Белгородска, Брянска, Калужка, Курска, Липецка и Орловска област, Краснодарския край, Крим и акваторията на Черно море. Губернаторът на Краснодар Вениамин Кондратиев съобщи за стотици безпилотни апарати, двама загинали (сред тях 8-годишно дете) и 12 ранени. По думите му отломки са паднали върху 21 жилищни сгради и 4 завода. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко въведе извънредно положение и спря водоснабдяването. В Севастопол окупационният губернатор Михаил Развожаев съобщи за над 30 свалени апарата.

Оценката уточнява, че в акваторията на базата са поразени най-малко седем плавателни съда. Освен двете фрегати в списъка влизат миночистач от проект 266М, изследователски кораб „Виктор Чероков“, патрулен кораб от проект 22160 и неустановен съд за сухи товари. Възможно е разузнавателният кораб „Приазовие“ да е понесъл поражение по кърмата. Отделно анализатори отчитат няколко удара по инфраструктура на сушата, свързана с 4-та бригада подводници.

Оперативното значение на фрегатите идва преди всичко от 8-те пускови гнезда, с които е оборудвана всяка от тях. Корабите от проект 11356Р носят универсалния корабен стрелкови комплекс УКСК 3С14, от който се изстрелват крилати ракети „Калибър“ с бойна глава от 450 кг. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. „Адмирал Макаров“ пое ролята на флагман на флота. Третият кораб от серията – „Адмирал Григорович“ – остава извън Черно море от 2021 г. След като Турция затвори проливите за военни кораби съгласно Конвенцията от Монтрьо (1936), той не може да се върне и съответно не може да замени нито една от двете фрегати.

Историята на тези кораби е изпълнена от поражения, натрупвани в продължение на близо четири години. „Адмирал Макаров“ беше улучен за първи път на 29 октомври 2022 г. на рейда на Севастопол при първата в света комбинирана атака с въздушни и морски дронове. Зарядът се оказа малък, корабът получи пробойна в десния борд и се наложи да остане продължително време в ремонт.

„Адмирал Есен“ беше поразяван три пъти преди това лято: първо от ракета „Нептун“, след това от морски безекипажен комплекс, а на 2 март, при първия голям удар по военноморската база в Новоросийск, получи попадение в средната надстройка. Тогава детонираха гранатометите за пасивни смущения ПК-10, засегнати бяха комплексът за електронна война ТК-25 и радарите за подсветяване на целите МР-90 „Орех“, а според разчета на анализатори – и основната радарна станция „Фрегат-М2М“.

Атаката през март беше проведена съвместно от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и останалите компоненти на Силите за отбрана. Руски канали съобщиха за около 200 ударни безпилотни апарата, трима загинали и 16 ранени военнослужещи, докато източник от украинската служба посочи пред Радио Свобода 3 убити и 14 ранени моряци. Освен фрегатите тогава пострадаха миночистачът „Валентин Пикул“ и малките кораби за борба с подводници „Ейск“ и „Касимов“.

На 6 март Генералният щаб на ВСУ потвърди щети по двете фрегати след удара и посочи, че тяхната степен подлежи на допълнително уточнение. Месец по-късно, в нощта на 6 април, Силите на безпилотни системи поразиха „Адмирал Макаров“ най-малко два пъти. Първото попадение беше до кея, в района на вертикални установки УКСК 3С14, а второто – в носовата котвено-швартова част.

Военноморският експерт на Defense Express, капитан I ранг от резерва Володимир Заблоцки, заяви тогава, че пусковата установка е поразена откъм десния борд и не може да бъде възстановена в полеви условия. По думите му подмяната ѝ изисква заводски мощности, каквито в Черно море няма. Според неговата оценка „Адмирал Есен“ е останал „сляп“, а „Адмирал Макаров“ е загубил основната си функция.

Ударите по базата не се ограничават до бойни кораби. На 14 юли ВМС на Украйна съобщиха, че са потопили патрулния кораб на ФСБ „Изумруд“ край Новоросийск с морския безекипажен комплекс Сарган-3000, като има загинали и ранени сред екипажа. През юли пристанището въведе нощно ограничение за движението на съдове между полунощ и 5:00 часа.

На 6 август Министерство на отбраната на Обединеното кралство публикува сателитни снимки, на които три хибридни подводници от проект 636.3 се виждат полупотопени, а две от тях стоят покрити с метални конструкции за защита от дронове. Ден преди последната атака говорителят на украинския флот Дмитро Плетенчук определи Новоросийск като последното място в региона, където Русия все още държи корабите си. През юли той оцени общия брой на пусковите гнезда за „Калибър“ в целия флот на около 50 и добави, че прехващането на такива ракети вече се извършва с висок процент на успеваемост, макар бойната им глава да продължава да носи сериозна заплаха.

Британското разузнаване обобщи през февруари, че 4 години асиметрична съпротива от страна на Украйна са превърнали Черноморския флот в географски ограничен, материално отслабен и репутационно увреден инструмент. Според оценката му в акваторията са унищожени или повредени поне 25 големи бойни кораба.

През изминалата нощ бяха поразени петролните и зърнени съоръжения на порта. На петролния терминал „Шесхарис“ под обстрел попаднаха основните кейове, включително кей №1, който обслужва танкери клас Aframax и Suezmax. На сателитните снимки се виждат следи от горене, гасителна пяна и петролни петна във водата, а според анализа на мониторинг групите е поразен и танкер от клас Aframax по време на товарене.

Дейността на терминала и преди атаката беше силно ограничена. От края на юли товаренето на танкери е прекратено, а през първите 7 месеца на годината през комплекса са преминавали около 650 000 барела дневно – близо 20% от руския износ на петрол по море. Същият терминал беше тежко поразен през април, когато „Роснефт“ пренасочи суровина към рафинерията в Туапсе, а два от основните му кейове излязоха от строя. Делът на комплекса в руския износ на суров петрол е посочен на около 14%.

По зърнената линия последиците може да се окажат още по-тежки. На територията на Новоросийски завод за хлебни продукти се виждат множество поражения по хранилища, елеватори и транспортни съоръжения. През този обект преминават около 12% от руския износ на зърно. Другите два големи зърнени терминала в района изглеждат невредими на сателитните снимки, а трите заедно осигуряват около 40% от износа при положение, че близо 80% от руските доставки преминават през Азовско-Черноморския басейн.

Ройтерс обаче съобщи, позовавайки се на руски отраслови източници, че от строя са извадени два големи зърнени терминала. Фючърсите на пшеницата в Чикаго поскъпнаха с около 3% в деня на удара. Руската феддерация е най-големият износител на пшеница в света и изнася основната част от нея именно през Черно море. Руското браншово обединение алармира още миналия месец, че украинските удари могат да спрат зърнения износ по това направление.

Обратният процес вече е факт за Украйна: руските удари срещу кораби в Черно море са свили украинския износ на зърно със 76% през първите две седмици на август спрямо същия период година по-рано, според Министерство на земеделието на Украйна.

Според Financial Times Киев се е съгласил в края на юли, след искане на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, да не поразява инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум и плавателни съдове които не са руски, ако те не са под украински санкции и не превозват руски товар. Не е известно атаката от изминалата нощ да е засегнала консорциума или танкерите, които зареждат от него.

Сборът от ударите през последните месеци е недвусмислен. Единствените фрегати, от които Русия може да изстрелва „Калибър“ от Черно море, са поразявани по три пъти всяка, при това в тяхната собствена база. Подмяната на повредена пускова установка изисква заводски мощности, а такива в тази акватория няма и не могат да бъдат осигурени отвън, докато проливите остават затворени.

Така корабите от този клас де факто отпадат от оперативната сметка, а възможностите на флота за подобни пускове се стесняват. Според анализа на Заблоцки от април Русия разполага за тази задача с два ракетни кораба и една подводница, при положение че друга подводница („Колпино“) наскоро бе извадена от строя от подводен дрон и срокът за ремонта ѝ остава неясен. Самите подводници стоят наполовина потопени под метални защитни конструкции – още един показател за руските опити да бъдат предпазени от украинските атаки.

Срещу този извод стои и друга възможност, за която има собствени индикации: и двете фрегати може да са били фактически извадени от бойната сметка още през пролетта. Заблоцки определи „Адмирал Макаров“ като загубил основното си въоръжение още през април, а Плетенчук тогава съобщи, че руснаците изобщо не извеждат кораби в акваторията. Ако това е така, новите попадения са нанесени по вече неподвижни цели или такива с ограничена боеспособност и непосредственият им оперативен ефект е по-малък от това, което подсказва самият брой на ударите. Разликата се крие в сроковете: всеки нов удар покачва необходимото време за ремонт на кораб, за който липсват подходящи ремонтни мощности в Черно море, и стеснява още повече избора на места, където той изобщо може да бъде укрит.

Украински дронове FP-1/2, модифицирани да изстрелват неуправляеми ракети, атакуваха Крим.

🇺🇦✈️🇷🇺 Оператори от Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна използваха ударни дронове FP-1/2, оборудвани с неуправляеми ракети въздух-земя, за да нанесат удар по защитен комуникационен обект на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим.

Според кадри, публикувани днес от 1-ви отделен център за безпилотни системи към СБС, украински дронове са взели под прицел защитен възел за стратегическа комуникация, използван от Черноморския флот близо до селището Мирне в окупирания Крим.

Публикуваното видео показва как множество дронове поразяват антенни кули, радио оборудване и околната инфраструктура. От кадрите се вижда, че безпилотни апарати изстрелват неуправляеми ракети въздух-земя точно преди сблъсъка, комбинирайки дистанционна атака с детонацията на основната бойна глава на дрона. Съдейки по визуалните материали, дроновете са били оборудвани с пускови релси, на които са поставени по няколко ракети.

Атаката изглежда разкрива и модифициран интерфейс за насочване на дронове. Видеото, разпространено от бригадата, показва обновен мерник на дисплея с прицелна мрежа и скала за разстояние, предназначени за подобряване на точността при изстрелване на ракетите.

FP-1/2 представляват ударни дронове с голям обсег, разработени от украинската компания Fire Point. Украйна постоянно разширява способностите на безпилотните системи в хода на войната, включително експерименти с морски дронове, дронове-прехващачи и безпилотни летателни апарати за далекобойни удари срещу военна инфраструктура дълбоко на руска територия.

По-рано същата нощ украински дронове с голям обсег проведоха една от най-мащабните атаки от началото на войната срещу цели на руска територия. Според информацията са били ударени съоръжения, свързани с руската отбранителна индустрия, горивна инфраструктура и заводи за микроелектроника, някои от които се намират в Московска област.

Морски бой: Украйна е поразила 16 руски кораба от началото на годината, общо 40 от ден 1 на войната.

🇺🇦⚓️🇷🇺 Руският ракетен кораб „Каракурт“, който беше поразен преди броени дни в пристанище Приморск от оператори на дронове на Силите за специални операции (ССО) на Украйна, се превърна в 16-ият кораб от състава на Военноморските сили на Руската федерация, поразен от началото на годината.

Освен него, през февруари, март и април украинските сили нанесоха поражения на катери, тралчик, ферибот, ледоразбивач и фрегата на руския флот. Общо за периода от началото на пълномащабната война Украйна успя да порази или унищожи около 40 кораба от Черноморския флот, част от които окупаторите се опитаха да скрият в други бази. Повече за „морския бой“ с врага можете да откриете в споделената инфографика на украинското издание „Слово і Діло“.

Поразеният в нощта срещу 3 май малък ракетен кораб „Каракурт“ разполагаше с пускова установка и 8 крилати ракети „Калибр“ с обсег до 2000 км, а освен това беше оборудван със зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-М“. Този кораб е предназначен за бойни действия в крайбрежната зона и открито море и трябваше да прикрива руската инфраструктура и петролния терминал от украински дронове. Заедно с „Каракурт“, под удара на операторите от ССО и СБУ попаднаха също патрулен катер и още един танкер от „сенчестия флот“ на Русия.

На 18 април оператори от Центъра за специални операции „Алфа“ към СБУ успяха да поразят едновременно три военни кораба на руския флот в окупирания Крим: големите десантни кораби „Ямал“ и „Азов“, както и още един военен кораб от неустановен тип. Беше съобщено за предполагаемо поразяване на противодиверсионен катер „Грачонок“.

В нощта срещу 6 април военнослужещи от Силите за безпилотни системи заедно със СБУ поразиха фрегатата „Адмирал Макаров“, която също е носител на ракети „Калибър“.

На 25 март Въоръжените сили на Украйна поразиха патрулния ледоразбивач „Пурга“, проектиран специално за нуждите на Граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и трябваше да изпълнява специални задачи в сложни климатични условия отвъд полярния кръг.

На 14 март ГУР докладва за успешно нанесени удари по два военни кораба: железопътния ферибот „Славянин“ и кораба „Авангард“, които бяха ключови елементи на т.нар. „Керченска фериботна преправа“ и играеха ключова роля във морската логистика на руските въоръжени сили – превозваха оръжие, военна техника и боеприпаси до окупирания Крим.

В нощта срещу 2 март СБУ, съвместно с други украински подразделения, нанесе удар по морското пристанище на Новоросийск в Краснодарския край, при което бяха повредени морският миночистач „Валентин Пикул“ и два кораба за борба с подводници.

През нощта на 21 февруари в района на град Инкерман в окупирания Крим, украински дронове поразиха два гранични патрулни кораба по проекта „Охотник“, докато на 12 февруари отново в Крим беше поразен руски транспортно-десантен катер БК-16.

Унищожени или поразени руски кораби от 2022 до 2025 година

През първата година от пълномащабната война, освен катери, към дъното потеглиха крайцерът „Москва“, десантният кораб „Саратов“ и буксирът „Василий Бех“. Бяха повредени ракетният кораб „Самум“, десантният кораб „Новочеркаск“, патрулният кораб „Василий Биков“, тралчикът „Иван Голубец“ и фрегатата „Адмирал Макаров“.

През 2023 г. Украйна потопи около шест руски катера и десантния кораб „Новочеркаск“. Повредени бяха десантните кораби „Оленегорский горняк“ и „Минск“, танкерът SIG, ракетните кораби „Самум“, „Буян“ и „Асколд“, както и патрулният кораб „Павел Державин“.

През февруари 2024 г. Украйна потопи ракетния катер „Ивановец“ и десантния кораб „Цезар Куников“. Отбелязваме, че „Цезар Куников“ бе един от най-новите руски съдове по проект 775, с приблизителна стойност около 110 млн. долара.

През март с помощта на морски дронове бе потопен патрулният кораб по проект 22160 „Сергей Котов“, спуснат на вода едва през 2021 г. Цената му е над 60 млн. долара. Освен това през март бяха повредени три десантни кораба – „Азов“, „Ямал“ и „Константин Олшански“, както и разузнавателният кораб „Иван Хурс“. Атакувани бяха и големите десантни кораби „Ямал“ и „Азов“ (проект 775).

През април щети претърпяха ракетният кораб „Серпухов“ и спасителният кораб „Комуна“. „Серпухов“ бе повреден от пожар, предизвикан от моряк от Балтийския флот, преминал на страната на Украйна.

През май Украйна потопи ракетния кораб „Циклон“ – най-новият в състава на Черноморския флот на Русия, предаден едва през юли 2023 г. Стойността му бе около 33 млн. долара. Унищожени бяха и три катера.

През юни с удар от дронове на ГУР беше унищожен руският рейдов буксир по проект 498 „Сатурн“.

На 24 юни военните моряци унищожиха един катер на ЧФ на РФ. През нощта на 28 август в Крим бе поразен малкият ракетен кораб „Буян-М“ – носител на „Калибри“. На 10 септември в акваторията на Черно море спецчастите на ГУР успешно атакуваха кораб по проекта за многофункционални съдове MPSV07 от състава на ЧФ на РФ.

На 4 октомври 2025 г. Силите за специални операции в Онежкото езеро (Република Карелия) поразиха малкия ракетен кораб „Град“ по проект 21631 „Буян-М“.

В нощта срещу 19 декември 2025 г. ВСУ поразиха успешно с дронове руски военен кораб по проект „Охотник“, който патрулираше в Каспийско море близо до нефтена платформа.

СБУ удари бойни кораби и изтребител МиГ-31 при мащабна операция в Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) докладва за удари срещу множество цели, разположени в окупирания Крим през изминалата нощ, сред които кораби на Черноморския флот, зенитно-ракетни комплекси и изтребител-прехващач от състава на Въздушно-космическите сили на Руската федерация.

Според официално изявление на СБУ, публикувано днес, операцията е извършена от Центъра за специални операции „Алфа“, който е използвал дронове камикадзе, за да порази набелязаните цели в Севастопол и летище „Белбек“.

От СБУ посочват, че в рамките на операцията са поразени три руски кораба: големите десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“, както и разузнавателният кораб „Иван Хурс“.

Освен морските цели, украинските сили са ударили инфраструктура, свързана с ПВО мрежата на полуострова, а също и разузнавателни способности – щаб на радиотехническо разузнаване и радарен комплекс МР-10М1 „Мис-М1“.

В рамките на операцията е нанесен удар по учебен център на Черноморския флот на Руската федерация, познат като „Лукомка“, заедно с технически и оперативни съоръжения на летище „Белбек“. Ведомството отбелязва, че е бил ударен и изтребител-прехващач МиГ-31, разположен на летището.

„Всяка такава операция има ясна логика: методично унищожаване на ключови активи от военна инфраструктура на врага – флот, авиация, разузнаване и ПВО. Това не са само директни загуби на техника, но и разрушаване на способността на врага да контролира пространството, да прикрива своите сили и да планира нови атаки. Тази работа ще продължи, докато Русия не прекрати агресията си срещу нашата държава“, отбеляза ръководителят на СБУ Евгений Хмара.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове FP-2 удариха команден пункт на специалните части на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Донецк, убивайки 12 офицери и ранявайки други 15, според командира на Силите за безпилотни системи Роберт Бровди. Той уточни, че ударът е бил насочен срещу подразделение, отговорно за контраразузнаване и диверсионни дейности.

ГУР на Украйна порази два десантни кораба на Черноморския флот в Севастопол.

🇺🇦🎯🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негово специално звено е нанесло успешни удари по два руски големи десантни кораба в окупирания Крим, извеждайки от строя и двата плавателни съда по време на нощна операция.

Според информация на ГУР от 20 днес, военнослужещи от специалното звено „Примари“ са поразили два десантни кораба от състава на Черноморския флот на Руската федерация – „Ямал“ (проект 775) и „Николай Филченков“ (проект 1171) – в нощта срещу неделя. Ведомството уточни, че по време на атаката и двата кораба са били закотвени в Севастополския залив и впоследствие са били изведени от експлоатация.

От ГУР заявиха, че при операцията е била унищожена и руска радарна система „Подлет-К1“ в Севастопол.

Корабът „Ямал“ е въведен официално на въоръжение през 1988 г. Той има дължина от около 112,5 метра, като е проектиран да превозва до 500 тона товар, включително бронирана техника и десантни части. Оценката на стойността му надхвърля 80 милиона долара.

„Николай Филченков“ (проект 1171) е построен през 1975 г. с капацитет на полезен товар до 1000 тона, което му дава възможност да пренася десетки бронирани машини и големи десантни сили. ГУР оценява неговата стойност на над 70 милиона долара. Унищожената радарна система „Подлет-К1“ се оценява на близо 5 милиона долара.

Според украинското военно разузнаване, преди да бъдат неутрализирани и двата плавателни съда са били използвани активно от руските въоръжени сили във войната срещу Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: На 6 април военноморските сили на Украйна проведоха съвместна операция заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), в рамките на която нанесоха удари срещу руски позиции в офшорната газова платформа „Сиваш“ в Черно море, която беше превърната от руските сили в център за наблюдение и комуникации, оборудван със системи за електронна война и противовъздушна отбрана. Украински говорител заяви, че ударът е бил нанесен по личен състав, оборудване и инфраструктура, използвани за проследяване на движенията към окупирания Крим, с цел да се намали способността на руската армия да проследява и контролира дейността в региона.

СБУ съобщи за удар срещу три руски военни кораба и РЛС в окупирания Крим

🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че военнослужещи от Центъра за специални операции „Алфа“ са провели комплексна операция в окупираната територия на Автономна република Крим, при която са поразени три руски бойни кораба.

Целите са включвали големите десантни кораби на Черноморския флот на Руската Федерация „Ямал“ и „Азов“, както и трети боен кораб от неустановен тип. СБУ посочва също данни за вероятно поразяване на патрулен катер за борба с диверсионна дейност от проект 21980 „Грачонок“.

Освен това според СБУ дронове на „Алфа“ са повредили антенен блок от комуникационна система „Делфин“, радарна станция МР-10М1 „Мис-М1“ и резервоари с гориво в нефтобаза „Югторсан“. СБУ представя ударите като част от системна кампания за отслабване на боеспособността на Черноморския флот и подкопаване на логистиката, която позволява на Русия да използва полуострова като военна база.

„Ямал“ и „Азов“ са десантни кораби от проект 775 (НАТО: клас „Ropucha“), построени в Полша през 80-те години на миналия век и пребазирани в Севастопол като част от Черноморския флот. Всеки от тях може да превозва до 500 тона техника и до 225 десантчици. Двата кораба вече бяха атакувани веднъж при мащабна украинска атака с крилати ракети на 23–24 март 2024 г. Тогава „Ямал“ получи критични повреди и пое вода, а „Азов“ беше също поразен в пристанището на Севастопол. Ако днешните твърдения на СБУ се потвърдят, това би означавало или повторно поразяване на частично ремонтирани кораби, или довършване на плавателни съдове, които и досега не бяха върнати в пълна оперативна готовност.

Катерите от проект 21980 „Грачонок“, от своя страна, са малки противодиверсионни кораби, използвани за охрана на военноморски бази – загубата на такъв съд би ограничила допълнително способността на руските военни да отбраняват самия периметър на Севастополския залив.

Обявените удари съвпадат по време с нощните експлозии в Севастопол, за които руски канали съобщиха за масиран удар с дронове, пожар в зоната на пристанището Казачя бухта и работа на ПВО „от всички позиции“. Назначеният от Москва ръководител на града Михаил Развожаев потвърди единствено удара по „резервоар с остатъчно гориво“ без пострадали, което съвпада с твърдението на СБУ за удар по нефтобазата „Югторсан“.

По-ранни съобщения на Крымский ветер и местни Telegram абонати посочваха стрелба на ПВО в близост до Севастополска ТЕЦ, прелитащи дронове над Ленинския район, както и експлозии край летищата „Саки“ в Новофедоровка и „Кача“. Свидетели сравняваха силата на детонациите с предишни попадения на крилати ракети Storm Shadow, без да се изключва използването на украинската крилата ракета „Фламинго“.

Обявлението на СБУ се вписва в по-широката тенденция през последните месеци, при която Украйна комбинира удари по флота, крайбрежните системи за наблюдение и петролно-логистичната инфраструктура на полуострова, за да ограничи използването на Крим като оперативна база.

Четири години от потопяването на крайцера „Москва“.

🔙 На 13 април 2022 г. Украйна нанесе исторически удар, потопявайки гордостта на Черноморския флот на Руската федерация – ракетния крайцер „Москва". Поразен от две противокорабни ракети „Нептун", той потъна и по този начин влезе в историята като първият ракетен крайцер, унищожен в бойни действия в съвременната епоха.

Крайцерът от клас „Слава", дълъг 186 метра, е приет на въоръжение през 1983 г. под името „Слава" и е носел екипаж от около 510 души. Той изпълняваше ролята на основна платформа за противовъздушна отбрана и командване на руските военноморски операции в Черно море. Когато двете ракети Р-360 „Нептун" поразиха кораба откъм бордовата страна, пожарите достигнаха до боеприпасите на борда. Министерство на отбраната на Руската федерация първоначално призна единствено за пожар и евакуация на екипажа. На следващия ден Кремъл призна, че корабът е потънал по време на буксиране към Севастопол в лоши метеорологични условия – версия, в която украинският удар изобщо не фигурираше.

Истинският брой на жертвите остава неизяснен. Руските власти в крайна сметка признаха един загинал моряк и 27 изчезнали, но военен съд в Севастопол впоследствие обяви поне 17 от изчезналите за мъртви. Олексий Данилов, тогавашен секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, посочи коренно различна цифра – според него от 510 души екипаж са били спасени едва 58. Независима проверка и на двете твърдения не е била възможна.

Оръжието, потопило „Москва", само по себе си се превърна символ на амбициозните цели на украинската отбрана. Разработката на Р-360 „Нептун" започна през 2015 г. в конструкторското бюро „Луч" в Киев – една година след анексията на Крим и началото на войната в Донбас. Базирана на съветската Х-35, но с подобрен обсег и електроника, ракетата влезе в експлоатация едва през март 2021 г. – по-малко от година преди най-значимата си употреба. Дозвуковият полет на ниска височина над водната повърхност в съчетание с активна радарна глава за самонасочване, произведена от киевската фирма „Радионикс", се оказаха достатъчни, за да преодолеят отбраната на кораб, оборудван със зенитно-ракетен комплекс С-300Ф.

Редица публикации твърдяха, че турски дрон Байрактар TB2 е бил използван за отвличане на вниманието на радарните оператори на „Москва" в момента на удара. Нидерландската разузнавателна група Oryx определи тази версия като „почти сигурно невярна", посочвайки, че кораб от класа на „Москва" е напълно способен да проследява множество цели едновременно. По-убедително обяснение предложи Naval News, който посочи верига от небрежности: занижена бойна готовност, лоша радарна дисциплина и очевидно неактивни системи за близка отбрана. По-късно NBC News съобщи, че американското разузнаване е предоставило на Украйна потвърждение за местоположението на кораба, макар Вашингтон да поддържаше позицията, че решенията за целеуказване са вземани единствено от Киев.

Оперативните последици от удара бяха незабавни и трайни. Със загубата на флагмана си – и единствения кораб в Черноморския флот с далекобойна ПВО – Русия изгуби способността си да проектира военноморска мощ край украинското крайбрежие. До средата на 2022 г., под заплахата от ракети „Нептун" и доставените от Запада „Харпун", флотът се бе оттеглил до голяма степен от западната част на Черно море. Възможността за амфибиен десант срещу Одеса, която седмици наред определяше украинското отбранително планиране, на практика отпадна, отбеляза Newsweek в седмиците след удара.

„Москва" се превърна в най-големият руски боен кораб, потопен в битка от Втората световна война насам, и първият руски флагман, потопен след броненосеца „Княз Суворов" в битката при Цушима през 1905 г.

Този исторически успех не остана изолирано събитие, а постави началото на тенденция във военноморските операции на Украйна. Окуражена от своя успех, тя започна систематични удари по активите на Черноморския флот през следващите две години с комбинация от ракети „Нептун", морски дронове и крилати ракети Storm Shadow, унищожавайки или повреждайки повече от половината от бойните кораби в неговия състав, а това в крайна сметка принуди флота да премести значителна част от оперативния си капацитет от Севастопол към Новоросийск.

„Москва" не просто беше повратна точка в морската война – тя доказа, че държава без конвенционален флот може да оспори и в крайна сметка да наложи доминация в морското пространство срещу ядрена сила, при условие че съчетае успешно собствено ракетно производство, иновации в безпилотните технологии, както и разузнавателна подкрепа от Запада.

Нов украински морски дрон с картечница забелязан при атака срещу Новоросийск

🇺🇦🌊🇷🇺 Непознат модел украински морски дрон, оборудван с дистанционно управляема картечна установка, беше забелязан по време на скорошен опит за нанасяне на камикадзе удар по руската военноморска база на пристанището в Новоросийск.

Кадри, изтекли онлайн от руски мониторинг канали, изглежда показват безпилотна лодка да се движи като част от по-мащабна вълна от ударни дронове, насочени срещу пристанището. Една от лодките, чийто вид не е срещан до този момент в публичното пространство, по-късно е била поразена от баражиращ боеприпас „Лансет“, преди да достигне съоръжението на Черноморския флот на Русия.

Плавателният съд изглежда е оборудван с голям брой навигационни системи, включващо дори хардуер за сателитно насочване, заедно с бойна глава за еднопосочна мисия от тип „камикадзе“. Вторична експлозия, видима малко след първоначалния удар, очевидно подсказва, че лодката е пренасяла експлозиви на борда. Използването на натоварени с експлозив морски дронове срещу морското пристанище на Новоросийск е документирано и при предишни удари по активи на военния флот и пристанищни съоръжения в акваторията.

Това, което отличава този конкретен дрон, е видимата картечна станция с дистанционно управление, която е монтирана на корпуса на лодката. Оръжието изглежда е предназначено да помага за отбраната на съда по време на неговото приближаване към крайната цел, вероятно с поразяване на разузнавателни дронове или нисколетящи цели, които биха могли да го разкрият и потопят броени мигове преди сблъсъка.

Тази характеристика отговаря на посоката на развитие през последната година в украинската програма за морски дронове. Серията безпилотни апарати Sea Baby вече беше показана във въоръжени конфигурации, включващи стабилизирани картечни кули и ракетни установки. В снимки, публикувани онлайн, украинските служби за сигурност демонстрираха варианти, способни да пренасят по-тежки товари и дефанзивни оръжия за далекобойни операции във водите на Черно море.

Ранните версии бяха базирани изцяло на предполагаемата им роля като морски ударни дронове, натъпкани с екслозиви. Добавянето на картечна установка подсказва, че системите сега се адаптират, за да оцеляват по-дълго в оспорвани води, където и двете страни разчитат силно на дронове за наблюдение и атака.

Това е от особено значение в района на Новоросийск. Пристанището придоби жизненоважно значение, след като продължителна серия от успешни удари на украински ракети и дронове принудиха Москва да премести голяма част от дейностите на Черноморския флот далеч от неговия дом – Севастопол и Крим. Оттогава то се превърна в постоянна цел както за въздушни, така и за морски атаки с дронове.

В този конкретен случай кадрите показват, че въоръженият морски дрон не е успял да реагира достатъчно бързо на приближаващия „Лансет“. Боеприпасът е поразил съда, преди той да достигне района на аерогарата, а последвалата експлозия показва, че ударът вероятно е детонирал основната бойна глава на дрона.

Украински дронове поразиха фрегата „Адмирал Макаров" в Новоросийск и буровата платформа „Сиваш" в Черно море

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове нанесоха удари срещу две стратегически руски цели, фрегатата „Адмирал Макаров", базирана в пристанището на Новоросийск, както и плаваща сондажна платформа „Сиваш" в Черно море.

Операцията срещу бойния кораб е извършена от 1-ви оперативен център на Силите за безпилотни системи (СБС), с планиране и координация от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), съобщи командирът на СБС Роберт Мадяр в своя канал в Telegram. Първоначално беше съобщено, че поразената цел е била фрегатата „Адмирал Григорович", но по-късно информацията беше коригирана, че ударът е бил нанесен по „Адмирал Макаров", носител на същите крилати ракети „Калибър".

„Адмирал Макаров" е фрегата от проект 11356, въведена в експлоатация през 2017 г. в Черноморския флот на Руската федерация. Корабът е въоръжен с осем пускови установки за крилати ракети „Калибър-НК" с обхват до 2500 км, зенитно-ракетен комплекс „Штил-1" с 24 ракети и 100-мм оръдие А-190. След потъването на крайцера „Москва" през април 2022 г. тя пое ролята на де факто флагман на Черноморския флот. Според Мадяр зенитните ракети от борда на фрегатата са били изстрелвани по време на подхода на дроновете, но не са успели да предотвратят поражението. Степента на щетите е в процес на уточняване от разузнаването.

Успоредно с удара по кораба, дронове на 413-и полк „Рейд" от СБС, съвместно със силите за дълбочинно поразяване на Военноморските сили на Украйна, атакуваха сондажната платформа „Сиваш", разположена недалеч от Голицинското газово находище в Черно море, е била многократна мишена на украински удари. Русия я използва като наблюдателен пост, ретранслационен възел за комуникации и позиция за системи за електронна война и ПВО с малък обхват, насочени срещу инфраструктурата в Одеска и Николаевска област. През март при подобна операция там беше унищожен руски хеликоптер Ка-27 – първият известен случай на поразяване на хеликоптер от FPV дрон, изстрелян от надводен дрон.

В по-широк план, нощта беше белязана и от мощен удар по нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск, който е сред най-големите хъбове за износ на петрол в южна Русия, както и краен пункт на тръбопроводите на държавната „Транснефт". Според независимия руски канал ASTRA и украинското издание Exilenova Plus най-интензивен пожар е избухнал на първия кей на терминала, като е бил поразен и вторият. Системите SCADA за компютърно управление на съоръжението също са били засегнати, а терминалът няма да може да продължи товаренето поради повредената инфраструктура. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев потвърди удара, но в характерния си стил го описа като „падане на отломки от безпилотници" и съобщи за осем ранени, включително две деца, както и повреди по жилищни сгради.

Това не е първият удар по „Адмирал Макаров" през последните месеци. На 2 март Генералният щаб на ВСУ потвърди удари по две фрегати от Черноморския флот („Адмирал Есен" и „Адмирал Макаров") при масирана атака с дронове срещу военноморската база в Новоросийск, в която използвани около 200 ударни дронове. В резултат на нападението „Адмирал Есен" понесе критични поражения, които го лишават от способността да бъде пускова платформа за крилати ракети „Калибър", по данни на източник от СБУ, цитиран от Kyiv Post.

Новоросийск се утвърди като основна оперативна база на Черноморския флот, след като серия украински удари срещу Крим принудиха значителна част от руските кораби да бъдат предислоцирани. Постоянните атаки по пристанищната и военноморската инфраструктура на града обаче сочат, че преместването не е осигурило очакваната защита.

ГУР разчиства Крим: Унищожени са радари „Валдай“, ГЛОНАСС терминали и десантни катери

🇺🇦 Отряди на украинското военно разузнаване продължават да демонтират способностите на руската отбрана в окупирания Крим, поразявайки авангардни системи и активи на Черноморския флот в серия от прецизни удари от първата половина на месеца, съобщи ГУР в официално изявление, публикувано по-рано днес.

В него се посочва, че оператори от спецотряд Prymary са провели редица успешни акции през първите две седмици на март, фокусирайки се върху отслабването на руските възможности за откриване и ликвидиране на въздушни заплахи на полуострова.

По време на една от мисиите украинските сили са поразили радарна система „Валдай“ – една от най-новите платформи в руския инвентар, проектирана специално за засичане и борба с малки дронове, която се счита за ключов компонент в руската отбрана срещу дронове.

В допълнение към това, звеното съобщи за изведени от строя критични системи, включващи комплекс за електронна война, ретранслаторен възел за управление на дронове от тип „Геран“ и компонент от руската сателитна навигация ГЛОНАСС.

Регистрирани са и поражения по морски цели. Украинските оператори на дронове проследиха и унищожиха в движение два бързи десантни катера БК-16 от проект 02510, унищожавайки плавателните съдове заедно с техните екипажи.

Руски разузнавателен кораб беше забелязан с видими поражения.

🇷🇺 Руският разузнавателен кораб „Иван Хурс“ беше видян в окупирания Севастопол с видими поражения след съобщенията за нанесен удар срещу него, съобщи днес партизанското движение „Кримски вятър“.

„Разузнавачи заснеха средния разузнавателен кораб „Иван Хурс“ от проект 18280 в Севастопол, акостирал на кей в залива Холандия“, се посочва в изявление на групата. Видимите щети включват разрушена част от капитанския мостик, структурни повреди по комина на кораба и антенна мачта, която сега е обградена от строително скеле. Оборудването, което обикновено е монтирано на кърмата, изглежда липсва, докато предната палуба е покрита с маскировъчна мрежа.

„Иван Хурс“ е среден разузнавателен кораб, предназначен за операции в морски и океански зони. Той е първият плавателен съд от проект 18280 и един от едва двата кораба, построени по тази програма.

Приет на въоръжение в Черноморския флот на Руската федерация през юни 2018 г. и носи името на вицеадмирал Иван Хурс, който оглавява съветското военноморско разузнаване от 1979 до 1987 г. Основните му мисии включват събиране на електронно разузнаване (SIGINT) и провеждане на операции за електронна война.

Сведенията за евентуални поражения по кораба се появиха за първи път през март 2024 г. Тогава се смяташе, че е бил ударен по време на атаките срещу руски военни обекти в Крим на 23 март. Публикуваните наскоро снимки са може би най-ясното потвърждение досега, че корабът е понесъл сериозни щети и е в процес на ремонт.

Две години след въпросния удар украинската въздушна кампания срещу инфраструктура на Черноморския флот продължава с все по-голяма интензивност, което ограничава допълнително свободата на действие в окупирания Крим и Черноморския регион.

🔙 Frontline Monitor припомня: През януари руски военен съд призна официално, че украинските въоръжени сили са отговорни за унищожаването на крайцера „Москва“ – важен етап в установяването на отговорността за една от най-значимите военноморски загуби в тази война.

Черноморския флот на Русия окончателно премахна развалините на бившия си щаб.

🇷🇺🏗️ Инженерна техника започна премахването на останките от сградата, в която се помещаваше щабът на Черноморския флот на Руската федерация в Севастопол, която беше унищожена при масиран ракетен удар, нанесен от украинските сили с крилати ракети Storm Shadow на 22 септември 2023 г.

Прецизното попадение доведе до тежки структурни щети, които на практика разрушиха сградата, в противоречие с твърденията на окупационната администрация в Крим, че щетите са поправими, което принуди командването на практика преустанови използването на обекта веднага след инцидента.

Разрушаването на емблематичната сграда в центъра на града е показателно за промяната в оперативната среда в Черноморския регион. Успешните атаки срещу обекти с висока стойност принудиха руския военноморски флот да премести значителна част от своите активи и административни функции далеч от обсега на украинските ударни комплекси. Превръщането на бившия щаб в развалини е символичен финал на един от най-тежките удари срещу руската военна инфраструктура на окупирания полуостров.

Два хеликоптера Ми-8 и буксир на Черноморския флот бяха унищожени от ГУР на Украйна.

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването на Украйна (ГУР) съобщи по-рано днес, че негови подразделения са унищожили два многоцелеви хеликоптера Ми-8 и са поразили военен буксир във окупирания Крим.

Ударът е бил нанесен с безпилотни самолети, насочени срещу авиобаза Гвардейское, разположена на около 13 км от Симферопол. Двата хеликоптера, чиято ориентировъчна стойност е между 20 и 30 милиона долара, са били унищожени на място.

В Севастополския залив украинските разузнавачи са поразили военен буксир, за който се смята, че е БУК-2190. При нападението е насочена бойна глава директно върху плавателния съд.

Ми-8 е съветски многоцелеви транспортен хеликоптер, използван от руските въоръжени сили за превоз на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, както и за въоръжени мисии.

Рейдовият буксир БУК-2190 подпомага военноморски операции в пристанища и заливи. По данни на украинското разузнаване, атакуваният плавателен съд е бил на разположение на специална част за подводни диверсионни операции.

„Повредата на буксира ограничава значително бойните способности на елитния руски отряд“, гласи съобщението.

Крим, който беше незаконно анексиран от Русия през 2014 г., остава една от основните мишени на украинската ударна кампания от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

В отделно изявление Силите за специални операции на Украйна съобщиха, че са унищожили радар от зенитно-ракетен комплекс С-300 в авиобаза Саки, разположена в западната част на полуострова.

Украинското военно разузнаване порази руска корвета от проект 21631 „Буян-М“.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна нанесе удар по руски военен кораб, въоръжен с крилати ракети „Калибър“, в Азовско море на 28 август, принуждавайки го да се изтегли от бойно дежурство.

Според агенцията операцията е проведена съвместно от Дирекцията за активни операции на ГУР и специалното подразделение „Призраците“. Целта е била корветата от проект 21631 „Буян-М“ – един от носителите на „Калибър“, действащ в близост до бреговете на окупирания от Русия Крим.

По данни на ГУР атаката е протекла на два етапа. Първо, подразделението „Призраците“ използвало удар с дрон, за да извади от строя радарната система на кораба. След това оператори от Дирекцията за активни операции нанесли директен огневи удар върху самия плавателен съд.

„В резултат на атаките руският ракетен кораб, който се намираше в зона, откъдето потенциално можеше да изстреля Калибър от района на Темрюкския залив, получи повреди и беше принуден да напусне патрулната си зона“, се посочва в изявлението.

Корабите от клас „Буян-М“ са сред най-често използваните от Кремъл платформи за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ срещу украинските градове, поради което временното им изтегляне представлява значителен удар по присъствието на Москва в Черно и Азовско море.

На 9 август новопостроеният руски морски влекач „Капитан Ушаков“ (проект 23470) потъна край кея на Балтийския корабостроителен завод в Санкт Петербург по време на финални довършителни работи.

Инцидентът е станал вечерта на 8 август, когато съдът започнал да се наклонява надясно. В продължение на нощта аварийните служби и персоналът на завода са опитали да стабилизират влекача, но не успели да спрат преобръщането му. На сутринта корабът вече лежал на дъното до самия кей.

Анексирането на Крим: От най-голямото постижение на Путин до най-опасната му уязвимост

„Лястовиче гнездо“ близо до Ялта в Крим, в момента незаконно окупирано от Русия.
📸 Снимка: Elena Shchipkova / Shutterstock

🇷🇺🪖🎲🇺🇦 Анексирането на Крим през 2014 г. бележи раждането на модерния имперски проект на Путин – безкръвна операция, превърнала един затруднен автократ в архитект на руското възраждане. В продължение на повече от десетилетие Крим играе ролята на крайъгълен камък на политическата легитимност на Путин, „непотопяемият самолетоносач“, който доказа, че Москва може да оспори западния международен ред и да спечели. Но до 2025 г. това предположение се превърна в най-опасната уязвимост на Путин.

Полуостровът, който Путин обяви за своето най-голямо политическо постижение, сега представлява най-опасната му стратегическа отговорност, създавайки екзистенциална заплаха за стабилността на режима, която надхвърля военните съображения. Украйна трябва да осъзнае този момент и да използва предимството си.

Военен колапс в Крим

Трансформацията на Крим от руска крепост в стратегическа отговорност представлява едно от най-драматичните обрати в съвременната война. Украйна е „унищожила или повредила 33% от Черноморския флот“, принуждавайки историческото изтегляне на всички основни военноморски активи от Севастопол до юли 2024 г. Флотът, който някога доминираше акваторията на Черно море като „вътрешно езеро“ на Русия, е разрушен и преместен в значително по-малко способни пристанища, което сериозно ограничава оперативния му капацитет.

Този колапс надхвърля военноморските сили на страната. Последователните украински удари с ракети ATACMS и Storm Shadow създадоха критични пропуски в покритието на руската противовъздушна отбрана на целия полуостров. „Унищожаването“ на голям брой системи С-400 и С-300 в Джанкой, Белбек и други инсталации принуди Москва да концентрира останалите средства около Керченския мост, оставяйки други райони изложени на риск. Британското разузнаване „потвърждава“, че това е влошило руските способности за защита на кримското въздушно пространство.

Коронното бижу на руската уязвимост остава самият Керченски мост. „Подводната атака“ срещу Керченския мост през юни, третият успешен удар от 2022 г. насам, демонстрира неспособността на Русия да защити единствения си пряк маршрут за доставки до полуострова. Въпреки огромните инвестиции в отбраната, „операцията на Украйна с 1100 кг тротилов еквивалент“, насочена към подводни опорни стълбове, принуди спиране на трафика и подчерта основната уязвимост на моста.

От актив към пасив

Стратегическата математика се е обърнала напълно. Приблизително „150 000 до 160 000“ руски войници остават разположени на полуострова предимно за отбранителни цели, което представлява огромно отклоняване на сили от зоните на активни бойни действия. Това, което беше предназначено като база за южни операции, се превърна в източващ ресурси отбранителен ангажимент, който допринася малко за руските настъпателни способности.

Този обрат отразява по-широк модел на иновации от украинските военни, които надделяха над конвенционалните предимства на руската армия. Операциите с военноморски дронове на Киев извърши революция на бойните действия в Черно море, постигайки това, което военните анализатори „описват“ като първата успешна кампания за неутрализиране на голям военноморски флот чрез асиметрична война с дронове.

Тронът на Путин е построен върху кримски пясък

Политическата трансформация на Путин започва с анексирането на Крим. Рейтингът му на одобрение скочи от 63% до 86-88% след анексирането, създавайки това, което анализатори наричат „Кримски консенсус“ – рядък момент на национално единство, който надхвърля традиционните политически разделения. Изследвания на Атлантическия съвет „определят“ превземането на Крим като може би най-важния елемент в съвременния национален наратив на Русия и най-голямото постижение на Путин за целия му период на управление.

Психологическото въздействие е по-дълбоко от обикновената популярност. Данните от проучвания показват, че 80% от руснаците са съгласни, че анексирането ги е накарало да се почувстват отново като суперсила за първи път след разпадането на Съветския съюз. Операцията се превърна в символично доказателство, че Русия може да оспори ръководения от Запада международен ред и да постигне успех в това начинение, потвърждавайки по-широкия наратив на Путин за западния упадък и руското възраждане.

Уязвимост на мита

Тази зависимост от успеха в Крим създава политическа уязвимост. Путин пое лично заслугите за успеха на „блестящата“ безкръвна операция, което го превръща в екзистенциално свързан с неговото ръководство. Анализ на Carnegie Endowment разкрива, че след Крим Путин е установил нов социален договор: в замяна на абсолютна политическа подкрепа, държавата предоставя оскъдни социални услуги, подкрепени от възстановеното чувство за принадлежност към велика сила.

Тъй като Крим застана в основата на имперския наратив на Путин като доказателство за неговия образ на стратегически ум, украинските успехи там генерират непропорционални щети върху легитимността на режима му.

Систематично, не символично

Украинската кампания от 2024-2025 г. представлява методично стратегическо влошаване, а не изолирани символични удари. Ракетите ATACMS с обсег от 300 км позволиха удари по преди това сигурни цели, сред които „опустошителната“ атака през май 2024 г. срещу авиобаза Белбек, унищожила два изтребителя МиГ-31К и горивна инфраструктура. Ракетите Storm Shadow поразиха цели с висока стойност като комуникационни центрове и радарни инсталации на военноморския флот, систематично разрушавайки руските способности за командване и контрол.

Ефективността на кампанията се крие в насочването към взаимосвързана инфраструктура, създадаващо каскадни сривове. Украинските сили са атакували над дузина големи военни инсталации, постигайки това, което анализаторите на Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описват като „стратегически успехи, способни да оформят крайния изход от войната“. Този подход принуждава руското ръководство към все по-скъпи и реактивни отбранителни позиции, като същевременно демонстрира, че украинските способности продължават да растат.

Психологическа война и изтощаване на морала

Всеки успешен удар нанася психологическо въздействие, надхвърлящо значително физическите щети. Експертът от Международната кризисна група Олег Игнатов отбелязва, че неотдавнашните украински атаки са нанесли „най-лошия удар за Путин за 2025 г. по отношение на военните щети и въздействието върху обществения морал“. Всеки успешен удар подкопава руския наратив непобедимост, който стои в основата на политическата власт на Путин.

Революцията в морската война илюстрира тази динамика. Използването на военноморски дронове от Украйна не само потопи множество руски кораби, но и фундаментално оспори предположенията за проектиране на военноморска мощ. Това е нещо повече от тактическа иновация – това демонстрира, че технологичната креативност би могла да преодолее конвенционалните военни предимства, вдъхновявайки по-широко доверие в украинските способности.

Мащабна инвестиция, минимална възвръщаемост

Икономическите изчисления на окупацията на Крим разкриват мащабна стратегическа грешка. Крим представлява огромна икономическа отговорност за Русия, изисквайки над 20 милиарда щатски долара инвестиции през последното десетилетие, като същевременно произвежда по-малко от един процент от БВП на Руската федерация. Към днешна дата този дисбаланс между разходите и ползите е влошен още повече, тъй като украинските атаки увеличават изискванията за отбрана.

Русия харчи около или над седем милиарда щатски долара годишно за инфраструктура, военна отбрана и субсидии за Крим, което далеч надхвърля икономическия принос на полуострова, който получава от 65-70% от бюджета си от руски федерални трансфери, което го прави най-субсидираната територия на федерацията. Когато се комбинира с инвестициите във военна инфраструктура, в това число Керченския мост на стойност 3,7 милиарда щатски долара, и обширните системи за противовъздушна отбрана, общата сума представлява значителни пропуснати ползи в период на икономическа рецесия в Русия.

Илюзорни енергийни активи и крехък туризъм

Дори предполагаемото енергийно богатство на Крим се оказа до голяма степен илюзорно. Докато Русия си присвои украинските офшорни газови и петролни запаси на стойност 800 милиона до 1,2 милиарда щатски долара в доказани запаси, с потенциални неоткрити запаси, оценени на приблизително седем милиарда долара, тези ресурси остават неразработени поради санкции и опасения за сигурността. Стратегическата енергийна стойност се състои предимно в лишаването на Украйна от енергийна независимост, а не в генериране на значителни руски приходи.

Туристическият сектор, въпреки че показва растеж, остава фундаментално уязвим. Въпреки 25% увеличение през 2024 г. (като търсенето на туризъм достига 3,3 милиона посетители), секторът остава крехък и зависим от достъпа до Кримския мост (62,1% от туристите). Всяка украинска атака срещу транспортната инфраструктура засяга пряко гражданската икономическа дейност, което създава порочен кръг, при който военната необходимост подкопава икономическата жизнеспособност.

Защо сега: стратегическият прозорец за решителни действия

Настоящите условия предоставят безпрецедентна възможност за решителни украински действия. Серхий Кузан от Атлантическия съвет оценява, че „със отстъплението на Черноморския флот, прекъснати логистични връзки и изчерпана противовъздушна отбрана, руският контрол над Крим изглежда значително по-слаб, отколкото беше в началото на пълномащабната инвазия“. Благоприятните обстоятелства, позволили руската операция през 2014 г., вече не се прилагат за настоящите отбранителни изисквания.

Украинските способности продължават да се разширяват, докато руските отбрани се влошават. Интеграцията на западни оръжейни системи с украински иновации създаде тактическо предимство, което се увеличава с течение на времето. Всеки успешен удар не само унищожава конкретни цели с висока стойност, но и принуждава руската армия да разпръсква останалите отбранителни средства все по-тънко надлъж и нашир в един все по-уязвим полуостров.

Намаляващите възможности на Путин

Със засилването на украинския натиск Путин е изправен пред все по-трудни избори. Важно е, че когато губи контрол, той винаги досега е избирал отстъпление пред ескалация, включително изтеглянето на Черноморския флот към Новоросийск, вместо да рискува ядрена конфронтация, въпреки символичното значение на Крим. Това предполага, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка могат да надделеят над териториалните ангажименти.

Продължителният украински успех в Крим може да принуди Путин към все по-трудни избори между скъпа военна ескалация за защита на полуострова и политически вредно стратегическо отстъпление. Историческите модели предполагат, че инстинктите за оцеляване на режима в крайна сметка ще надделеят над териториалните ангажименти. Оценките на времевата рамка варират, но експертите като цяло са съгласни, че продължителният украински натиск, комбиниран с икономически ограничения и военни неуспехи, би могъл да създаде условия за значителна нестабилност на режима в рамките на 2 до 5 години, при условие че настоящите тенденции продължат.

Крим е доминото, което ще свали режима

Крим се превърна от най-голямото политическо постижение на Путин в най-опасната му стратегическа уязвимост. Систематичните украински операции превърнаха полуострова от военноморска крепост на Русия във все по-незащитима отговорност, която източва ресурси, като същевременно осигурява понижена военна стойност. Символичното значение, което първоначално засили режима на Путин, сега стои в основата на екзистенциален политически риск, тъй като всеки украински успех подкопава основния наратив за руското възраждане.

Съвпадението на военния упадък, икономическата тежест и политическата уязвимост предполага, че продължителният украински натиск върху Крим представлява уникално предизвикателство за властта на Путин. За разлика от други териториални спорове, руският контрол върху Крим стана толкова централен за легитимността на режима, че неговата загуба може да предизвика по-широка политическа нестабилност.

Последната битка за украинската свобода и руското възмездие започна, а нейният изход ще бъде решен по бреговете на окупирания Крим.

---

Оригинал: Why Ukraine must bet it all on Putin’s greatest weakness – Crimea

За автора: Хусанбой Котибджонов изучава политически науки в Нюйоркския университет. Специализира в областта на руската и евразийската политика. Изследовател в катедрата по политика на NYU Wilf, където се фокусира върху темите политическа стратегия и устойчивост на авторитаризма. Неговите статии са публикувани в издания като The Hill, Geopolitical Monitor, Euromaidan Press и Kyiv Independent.

Украински дронове удариха склад за боеприпаси на 126-та бригада за брегова охрана в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове удариха склад за съхранение на боеприпаси в района на Перевално в окупирания Кримски полуостров, където се намира 126-а отделна бригада за брегова охрана към Черноморския флот на Руската федерация (в/п 12676) и 8-ми отделен артилерийски полк (в/п 87714).

В интернет се появиха кадри от пожар и силна експлозия, за който се твърди, че е избухнал в района на Перевално. По непотвърдени данни, в резултат на удара по склада има загинали руски военни.

В Севастопол са били чути взривове в районите на летищата Кача и Белбек, според местния канал Крымский ветер. Руският губернатор на Севастопол Михаил Развожаев заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана са свалили шест безпилотни летателни апарата над Черно море.

SHOT, популярен руски канал в Telegram, цитира очевидци, според които около 5 часа тази сутрин в района на Ялта са били чути най-малко пет силни експлозии, а местните жители са били свидетели на ярки светкавици и силен тътен в небето. Експлозиите са били чути също и в Гурзуф, Алупка и Алушта. По-късно окупационните власти затвориха за движение пътя Симферопол–Алушта.

Украинската страна не е коментирала официално атаката.

Според карта на военните обекти в Кримския полуостров, в Перевално се намират военната база на 126-а отделна бригада за брегова охрана към Черноморския флот на Руската федерация (в/п 12676) и 8-ми отделен артилерийски полк (в/п 87714). Там се намират гаражи и складове за военна техника и въоръжение и вероятно резерви от горива и смазочни материали. Базата вече е била атакувана два пъти – на 17 март и 25 август 2023 г.

Черноморският флот на Русия получи широк набор от безпилотни системи.

🇷🇺 На 7 март 2025 г. управляващата партия „Единна Русия“, със съдействието на Центъра за безпилотни системи и технологии (ЦБСТ) и фондация „Наша правда“, достави широк набор от безпилотни системи на Черноморски флот на Руската федерация за по-нататъшно тестване и усъвършенстване.

Доставката включва ударни дронове „Скворец ВМФ“, FPV дронове „Сорока“, заглушители на видео сигнали „Талисман“ и безпилотна лодка „Катран“. Събитието беше проведено на фона на усилия за укрепване на руския военноморски капацитет в Черно море – регион, белязан от засилена активност поради конфликта с Украйна.

Александър Сидякин, ръководител на централния изпълнителен комитет на „Единна Русия“, издаде повече подробности за системите по време на предаването. Той описа „Скворец ВМФ“ като ударен дрон, проектиран специално за руския флот, който поддържа изстрелване от хеликоптери.

„Катран“ е многоцелева безпилотна лодка, проектирана за разширено автономно бойно дежурство. FPV дронът „Сорока“ разполага с оптична система за проследяване и прехващане на целта, заедно с възможности за навигация в зони на радиосянка и смущения от електронна война. Сидякин подчерта приоритетите на ЦБСТ, съсредоточени в подобряване на морската роботика, особено безпилотните лодки.

„Опитът на нашите специалисти ни позволява да разработим усъвършенствани системи за контрол, навигация и видео предаване, формиращи гръбнака на всяка безпилотна операция“, заяви той, като обеща да продължи партньорството с Черноморския флот за усъвършенстване на тези технологии.

Доставката на тези системи отразява по-широкия стремеж на Москва да модернизира своя арсенал, особено в Черно море, където нейният флот е изправен пред постоянни предизвикателства. Дронът „Скворец ВМФ“, пригоден за използване във военноморските сили, предлага лека, но универсална опция за разузнаване и удари.

Способността му да се разгръща от мобилни платформи като хеликоптери предполага фокусиране върху гъвкавостта, позволяваща бърза реакция в динамична морска среда. С възможностите си за гледане от първо лице FPV дронът “Сорока” предоставя на оператора визуализация в реално време, подобрявайки прецизността при насочване.

Неговата устойчивост срещу електронни контрамерки може да се окаже критична в оспорвани зони, където преобладава заглушаването. Заглушителите „Талисман“, предназначени да прекъсват видео емисиите, показват намерение за противодействие на вражеското наблюдение и операции с дронове, нарастващ фактор в съвременната военноморска война.

Безпилотната лодка „Катран“ се откроява като потенциално революционен актив. Със способността си за продължителни автономни мисии, тя може да изпълнява множество роли, от патрулиране до директен бой.

Въпреки че точните спецификации остават неясни, нейният дизайн е в съответствие с глобалната тенденция към безпилотни надводни кораби, които намаляват човешкия риск, като същевременно поддържат оперативен обхват. Заедно тези системи сочат за намерение на руското командване да разнообрази своя Черноморски флот отвъд традиционните плавателни съдове.

Текущи способности на Черноморския флот

За да се разбере значението на тази доставка си струва да бъдат проучени текущите способности на Черноморския флот. Базиран в Севастопол, Крим, той е крайъгълен камък на отбраната на Русия в региона, разпръсквайки мощ над Черно море и в Средиземно море.

Неговият арсенал включва подводници от клас "Кило", оборудвани с крилати ракети "Калибър", и надводни кораби като фрегатите от клас "Адмирал Григорович", които също са носители на ракети "Калибър". Тези платформи са широко използвани във войната в Украйна за нанасяне на удари по наземни цели.

Флотът разполага и с редица по-малки патрулни катери и корвети, като тези от клас Буян-М, които са предназначени за брегова отбрана и ракетни операции. Доскоро обаче безпилотните му системи бяха почти напълно непознати.

Дронове като Орлан-10, използвани предимно като разузнавателни платформи, поддържат операции в морската област, но ударните дронове и автономните лодки са нещо ново.

Способности на флотите в други страни

Сравнението с активите, налични във флотите на други държави, също осигурява ценен контекст. ВМС на САЩ, например, използват MQ-8 Fire Scout, подобен на хеликоптер дрон за наблюдение и насочване, и разработват безпилотни надводни кораби като "Sea Hunter" за противоподводни и патрулни задължения.

Турция, съсед на Черно море, разположи своите местно произведени дронове Bayraktar TB2 в редица регионални конфликти, отбелязвайки забележим успех, въпреки че те са предимно въздушно, а не морско базирани. Новите системи на Русия, особено „Катран“, изглежда са почерпали вдъхновение от сходни тенденции, целейки да съчетаят автономността с бойните способности.

Дроновете „Скворец ВМФ“ и „Сорока“ междувременно приличат на разпространението на малки по размер тактически безпилотни системи, наблюдавани в съвременната война, тук адаптирани за морска употреба.

Въвеждането на тези технологии може значително да повиши оперативната ефективност на флота. Автономността на лодката „Катран“ може да ѝ позволи да патрулира в спорни води, без да рискува екипажите, потенциално да наблюдава украинските движения или да възпира нахлувания. Нейната способност да изпълнява разширени мисии може да освободи пилотирани кораби за по-комплексни задачи, разтягайки ресурсите на флота.

Със своите характеристики за удар и насочване безпилотните самолети „Скворец ВМФ“ и „Сорока“ биха могли да подобрят способността на флота да поразява малки, бързо движещи се цели, каквито са морските безпилотни системи на Украйна, докато смутителите „Талисман“ могат да попречат на вражеското разузнаване, давайки на руските сили предимство в осведомеността за ситуацията. За флот, който често се простира в нестабилен и предизвикателен театър, тези инструменти обещават по-голяма адаптивност и устойчивост.

Несполуките на Черноморския флот

И все пак Черноморският флот е изправен пред сериозни предизвикателства, с които доставените системи имат за цел да се справят. След незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. и ескалацията на конфликта с началото на пълномабната инвазия в Украйна през 2022 г. руските активи в Черно море бяха мишена на чести украински атаки.

Украйна, която в момента не разполага с конвенционален военноморски флот, заложи почти изцяло на асиметрични тактики, по-специално своите безпилотни морски дронове Magura V5 и Sea Baby. Те поразиха множество важни цели, включително крайцера „Москва“, флагман на флота, потопен през април 2022 г., и повредиха множество други кораби в пристанището на Севастопол.

Украинските ракетни удари, често използващи доставените от западни партньори ракетни системи като Storm Shadow/SCALP, подкопаха допълнително силата на флота. През 2023 г. ракетен удар на украинските въоръжени сили порази щаба на Черноморския флот в град Севастопол.

След поредната атака на 24 март 2024 г., говорител на украинските военноморски сили заяви, че са извадили от строя една трета от Черноморския флот, а през юни украинското командване съобщи, че е много вероятно силите му да са унищожили всички ракетоносци на флота, базиран в Крим.

На 2 август нова ракетна атака потопи подводницата „Ростов на Дон“ (Б-237), която по това време е в ремонт. В същата атака беше сериозно повреден (според някои източници безвъзвратно) десантния кораб от клас „Ропуча“ Минск (127).

В отговор Русия прехвърли голяма част от активите си на изток към Новоросийск, където те не са изложени на толкова висок риск, но в същото време усложняват логистиката.

Защитата срещу асиметрични заплахи се оказа сериозно предизвикателство за руския военноморски флот. Малки и трудни за откриване, украинските морски дронове се възползват от някои пробойни в традиционната военноморска защита като радар и сонар. Ограниченото географско положение на Черно море ограничава маневреността, което прави корабите уязвими на крайбрежни атаки.

Електронната война, която е една от силните страни на Русия, срещна сериозни предизвикателства в развиващите се украински тактики, сред които сателитно насочваните дронове. Загубите нараснаха значително. Към юни 2024 г. украинските военноморски сили са извършили най-малко 42 успешни атаки срещу руски военни кораби в Азовско-Черноморския регион, както в пристанищата, така и в открито море, с помощта на ракети, малки безпилотни катери и безпилотни летателни апарати. 22 от тях са довели до унищожаването на плавателния съд, а други 20 – до частични щети, сред които и такива, които не могат да бъдат възстановени.

Моралът на екипажа и остарялата инфраструктура допринасят за напрежението, като някои кораби датират от съветски проекти.

Могат ли дроновете да обърнат резултата?

Новите безпилотни системи могат да помогнат за смекчаване на тези уязвимости. Лодката „Катран“, ако бъде използвана ефективно, е способна да прехване украински дронове, преди да достигнат по-големи кораби, действайки като преден щит. „Сорока“ и „Скворец ВМФ“ и могат да преследват въпросните заплахи от въздуха, като тяхната мобилност компенсира статичната защита на флота.

Смутители като „Талисман“ могат да неутрализират украинското наблюдение, спечелвайки време за въвеждането на контрамерки от руска страна. И все пак успехът зависи предимно от интеграцията и тестовете, тъй като след навлизането си в реална експлоатация недоказаните системи се сблъскват с препятствия като поддръжка, мащабируемост и адаптиране на противника.

По-широките последици остават. Черно море остава критична артерия за търговия и енергия, като Русия и Украйна ще продължават да се борят за контрола над региона. Способностите на флота за осигуряване на корабоплаването и възпиране на присъствието на НАТО може да издигне Русия като регионална сила.

Турция, която контролира Босфора съгласно Конвенцията от Монтрьо, наблюдава отблизо, също както и западните партньори на Украйна. Засега предаването на нови безпилотни системи бележи стъпка в руския стремеж към възвръщане на инициативата, въпреки че резултатите от него ще се проявят след месеци и потенциално години.

Думите на Сидякин подчертават погледа към ситуацията в дългосрочния план. „Ние ще продължим да усъвършенстваме тези системи с Черноморския флот“, каза той, сигнализирайки за ангажимент извън тази доставка. Към 10 март 2025 г. обаче не се появи официален график за пълно внедряване, нито бяха публикувани подробни резултати от тестовете.

Следващите ходове на флота, независимо дали укрепването на Севастопол или преминаването към настъпление, ще тестват дали тези инструменти са способни отново да изместят баланса в театър, дефиниран от изтощение и иновации.