САЩ предприе нова вълна от въздушни удари срещу цели в Иран.

🇺🇸🇮🇷 САЩ започна нова вълна от въздушни удари срещу Иран през последните минути, с което отбелязва най-интензивната фаза на конфронтация между двете страни след окончателното рухване на примирието през последните дни.

„Тази нощ ще сме много заети; ударите ще бъдат ясни и мощни", заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет. Думите му предшестваха множество сведения за активиране на силите за противовъздушна отбрана по цялата територия на Иран, включително столицата Техеран, и интензивно присъствие на изтребители в небето на Ирак и Йордания.

Часове по-рано президентът Доналд Тръмп събра висшия екип за национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. В съвещанието взеха участие вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн и специалният пратеник Стив Уиткоф – съставът, който води паралелно военната и преговорната линия към Иран.

По данни от мониторинг канали силите за ПВО са били задействани над Асалуйе на брега на Персийския залив, където неизвестен дрон е нахлул в провинция Бушехр. ПВО е активирана в западните части на Техеран, както и над провинция Фарс – точки на стотици километри една от друга, които очертават широк периметър на тревога в цялата страна. Ирански изтребител беше забелязан да патрулира по границата с Ирак в района на Илам.

Посолството на САЩ в Багдад припомни, че е въведено най-високото ниво 4 на предупреждение „Не пътувайте" за страната: „Не пътувайте до Ирак по никакъв повод. Напуснете незабавно, ако сте там", призова страницата на дипломатическата мисия.

Местни източници съобщиха за експлозии в района на Ормузкия проток. Иранската агенция Mehr на свой ред отчете взривове и работа на ПВО над пристанищния град Сирик и остров Кешм, които вече мишена на удари в предходните вълни от изминалата нощ.

Междувременно представител на иранското разузнаване обяви пред Fars News Agency, че следи отблизо всички маневри на американските сили в Близкия изток и „всяко военно действие срещу Иран от страна на която и да е държава, било на нейна собствена територия, било в нейното въздушно пространство, ще се смята за легитимна цел за Ислямска република Иран". Думите му умишлено разшириха заплахата от САЩ към всяка държава, която допусне транзит на американски бойни самолети.

Военен източник, цитиран от агенция Tasnim, добави, че въоръжените сили на страната са „напълно подготвени" и в случай на американско нападение „отново ще се сблъскат с тежки ответни удари". Според същия източник идеята за „контролирана ескалация" и за поемане на инициативата е „глупава", а Иран „няма да се поколебае да наложи нови сметки на американците".

Трета вълна американски удари срещу Иран: основните цели се запазват същите.

🚨 През последните минути американски изтребители нанесоха десетки въздушни удари, насочени почти изцяло към бази на военноморския флот на Революционната гвардия, складове за съхранение на оръжие и други цели по крайбрежието.

Поредицаа от експлозии разтърсиха пристанищните градове Бандар Абас, Сирик, Джам, Джаск и Бушер, както и стратегическия остров Кешм, разположен на входа на Ормузкия пролив.

Ирански държавни медии твърдят, че ударите по Джаск са нанесени от реактивна артилерия HIMARS, базирана в Бахрейн. Твърдението остава непотвърдено, но е възможно да доведе до нови ирански удари срещу малкото кралство в Персийския залив.

Междувременно постъпиха съобщения за трета вълна с удари, които засегнаха и Ахваз, провинция Хузестан, където се намират близо 80% от петролните запаси на Ислямската република.

Иракски медии твърдят, че огромен брой американски и израелски изтребители преминават необезпокоявано през небето над страната. Освен това два самолета за дозареждане с гориво от състава на ВВС на САЩ и един на Кралските Саудитски ВВС участват в операциите с включени транспондери, става ясно от платформата за мониторинг на въздушния трафик FlightRadar24.

По непотвърдена информация Революционната гвардия на Иран е изстреляла залп от три балистични ракети от Исфахан, което съвпадна със сведения на израелски медии за взривове в Хайфа. Двете събития обаче вероятно не са свързани помежду си.

Втора вълна американски удари срещу Иран: основни цели са ПВО и радарите.

🇺🇸💥🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) предприе втора вълна от въздушни удари срещу Иран в отговор на сваления хеликоптер AH-64 Apache от понеделник, съобщи Axios. Решението за започване на втора серия вероятно значи, че Вашингтон поема по пътя на ескалация отвъд еднократния ответен удар.

Mehr News Agency предаде, че в окръг Джаск отново са били чути експлозии, потвърдени от местни източници и жители на околни села. По-ранните удари по пристанището на града и Кух-е Мобарак също бяха потвърдени от осведомени източници. Местни жители докладват, че през последните минути там са регистрирани най-малко три попадения.

Освен целите по крайбрежието, мощни удари са поразили град Нахаванд във вътрешността на страната. Според израелски медии основна цел на последните удари са зенитно-ракетните комплекси и радарни станции, което очевидно има за цел да подавяне на средствата за оспорване на американското въздушно господство.

The New York Times съобщи, че ВВС на САЩ са поразили военни бази и пристанища, радарни обекти и ракетни батареи на пет локации по южното крайбрежие на Ислямската република – военноморски бази Сирик и Джаск, зенитно-ракетна база в Бандар Абас, батарея за брегова отбрана в Минаб и търговското пристанище на остров Кешм.

Frontline Monitor продължава да следи развитието на ситуацията и ще докладва при постъпване на допълнителни сведения за случващото се на терен.

Революционната гвардия изстреля поне ракети и няколко дрона в отговор на ответните удар на САЩ.

🇮🇷✈️🇮🇶 Неизвестен брой ирански дронове „Шахед-136“ бяха забелязани по време на полет в небето над град Насирия в южен Ирак, насочвайки се към неизвестна цел, вероятно военните бази на САЩ в съседен Кувейт. Местни източници докладваха също две балистични ракети с малък или среден обсег, прелетяли през въздушното пространство на южната област Ди Кар.

Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) потвърди сведенията в публикация на Telegram, според която „Иран изстрелял ракети и дронове по американски обекти в региона“. Изявлението дойде, броени минути след като стана ясно, че силите на Централното командване на САЩ (CENTCOM) нанасят ответни удари заради свалянето на хеликоптер AH-64 Apache на американската армия. Експлозии бяха докладвани в пристанищните градове Сирик и Минаб, както и на стратегическия остров Кешм, а броени минути по-късно иранската държавна телевизия обяви, че „спокойствието се завърна в Кешм, Джаск, Сирик и планината Мабарак след операциите на врага“.

Преди около час американският президент Доналд Тръмп обяви, че ударите в отговор на сваления хеликоптер са „много силни, много мощни“.

„Смятам, че е много важно да се отговори. Те свалиха хеликоптер и ние отговаряме в този момент“, посочи той пред Джонатан Карл от ABC News, който сподели, че е провел телефонен разговор с Тръмп, докато CENTCOM е обявявало ударите. „Това е отговор на това, което направиха с нашия хеликоптер снощи, и вярвам, че отговорът трябва да е много силен, много мощен, и точно такъв е този.“

Няколко часа по-рано Тръмп настоя пред Wall Street Journal, че свалянето на хеликоптера „не е голяма работа“ и увери, че двамата замесени пилоти са невредими. „Въпреки това, САЩ са длъжни да отговорят на тази атака по необходимост“, завършва публикацията на профила му в Truth Social.

82-ра въздушно-десантна дивизия на САЩ, остров Харг и скритата следа към Израел.

🇺🇸🪖🇮🇱 Когато към края на месец март Пентагонът обяви, че разполага 82-ра въздушно-десантна дивизия в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM), изявлението прозвуча гръмко и в същото време недоизказано – гръмко, защото предстоеше основната сила за бързо реагиране на американската армия да бъде разположена в театър, където въздушните удари по Ислямската република навлизаха в пета седмица. Недоизказано, защото според американския разследващ журналист Кенет Клипенщайн, един вероятно ключов детайл е останал извън официалните изявления.

Според заповед за разполагане, с която той твърди, че се е сдобил, и според негов военен източник, участвал в планирането, част от десантчиците не поеха към американски военни бази в Персийския залив, а направо към Израел. Разполагането, според Клипенщайн, е свързано с нов съвместен план за извънредни ситуации, завършени през февруари, включващи операцията за поемане на контрола върху остров Харг и ивица земя по крайбрежието на Иран.

Стойността на този детайл се крие в онова, което прикриването му позволи. Запазвайки израелския компонент в тайна, Пентагонът се размина с обществения дебат, който при всички положения щеше да предшества съвместната сухопътна операция на САЩ и Израел срещу Иран – перспектива, която по онова време мнозина смятаха за напълно реална на фона на репортажи за сухопътна инвазия. По-важно е, че изборът на Израел като отправен пункт заобикаля най-деликатния логистичен проблем на цялата кампания: съгласието на арабските съюзници на САЩ в Персийския залив. Потенциална въздушно-десантна операция с начална точка на територията на Израел, не изисква нито една страна от региона да отвори бази – и точно затова, ако се вярва на твърдението на Клипенщайн, ще бъде именно 82-ра дивизия.

За да открием защо този избор е логичен, трябва да бъдем наясно какво е бригадата. 82-ра въздушно-десантна дивизия е създадена през 1917 г. и още в Първата световна война получава прозвището „All-American“, тъй като в нейните редици служат хора от всичките тогавашни щати – оттам и емблематичната нашивка с двойния инициал „AA“. През август 1942 г. се превръща в първата въздушно-десантна дивизия в историята на САЩ и нейното име е вписано в почти всяка голяма десантна операция на ХХ век: парашутният скок над Сицилия през юли 1943 г., десантът в Нормандия в нощта срещу 6 юни 1944 г., операция „Маркет Гардън“ в Холандия, отбраната на Бастон по време на Арденската офанзива. В следвоенната епоха дивизията е острието на американската „сила за бърза намеса“ – Гренада (1983), Панама (1989), войната в Залива (1991), Афганистан (2001) и Ирак (2003). Базирана във Форт Браг, Северна Каролина, в състава на 18-и въздушно-десантен корпус, тя поддържа Сили за незабавно реагиране – бригада с численост от около 3000 души, способна да се разгърне навсякъде по света в рамките на 18 часа. Именно тази бригада е в основата на разполагането през март.

Конкретната част, посочена в заповедта за Израел, носи собствена тежест в анализа. Елементите, изпратени по заповед от 7 април на „временна мисия“ в Израел, принадлежат на 2-ри батальон на 501-ви парашутно-пехотен полк, по-известен като батальон „Джеронимо“. Прозвището идва от 1940 г., когато парашутистите гледат филма Geronimo и редникът Обри Еберхарт се обзалага, че при скока ще извика името на апахския вожд, за да докаже, че не се страхува; възгласът се превръща в боен вик на всички въздушно-десантни сили на САЩ. През Втората световна война 501-ви полк се сражава при Карантан в Нормандия, превзема непокътнати мостовете при Вегел по време на „Маркет Гардън“ и се превръща в един от първите, влезли в бой при Бастон. Днес 2-ри батальон е част от 1-ва бойна бригада на 82-ра дивизия – т.е. точно от формацията, която съставлява Силите за незабавно реагиране.

Публичната версия на събитията започна да се оформя в края на март, когато New York Times съобщи, че висши военни ръководители обмислят разполагане на бойна бригада от 82-ра дивизия в подкрепа на американските операции срещу Иран. Според изданието частите трябвало да дойдат от Силите за незабавно реагиране, а една от разглежданите задачи беше „превземане на остров Харг“ – малък остров в Персийския залив, където минава около 90% от иранския износ на петрол. Подготовката започна седмици преди това: IDF внезапно изтегли 300 души от членния щаб на дивизията от планирано учение в Съвместния център за бойна подготовка в Луизиана, за да не бъде командният елемент, по думите на официални представители пред вестника, „хванат неподготвен, ако нещата ескалират“. Авторитетното издание The Aviationist проследи серия полети, излитащи от армейското летище „Поуп“, което обслужва Форт Браг, към Близкия изток, и съобщи, че командирът на дивизията генерал-майор Брандън Тегтмайер и щабът му са получили заповед за разполагане.

В информационното пространството обаче Израел отсъства. Пентагонът настоятелно говореше само за Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM – разтегливо понятие, което на практика покрива Близък изток – а пресата я цитира така, че подразделението нанася удари срещу американски бази в Кувейт и Катар. Заповедта от 7 април, която насочва елементи от батальона „Джеронимо“ към Израел, така и не намери място в публичния дискурс.

Когато най-сетне заговори открито за 82-ра дивизия, Пентагонът положи видими усилия да не спомене Израел. По време на брифинг на 5 май министърът на войната Пийт Хегсет и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн посветиха голяма част от времето си на Project Freedom – отбранителна операция, която според президента Тръмп поддържа свободно търговското корабоплаване в Ормузкия пролив и в която според брифинга участват над 15 000 военни.

Кейн изрично похвали дивизията за това, че нейни елементи синхронизират денонощно въздушните операции на най-малко 100 самолета над пролива. „Когато президентът и министърът имат нуждата от незабавна, мащабируема и смъртоносна бойна мощ в CENTCOM и другаде, All-American дивизия отговаря на повикването“, изтъкна той и описа парашутистите като готови „да скочат от самолети на ВВС в сухопътен бой и да вземат ключова територия, ако им бъде наредено, точно както техните предци сториха в Сицилия и Нормандия през Втората световна война, или да осигурят навлизане на следващите сили в театъра, както в Гренада и Панама“. Кейн добави предупреждение към Техеран: „Никой противник не бива да бърка настоящата ни сдържаност с липса на решимост.“

Точно това изказване – публично описание на готовност за окупация на чужда територия, поднесено успоредно с щателно премълчаване на израелския елемент – е в основата на тезата на Клипенщайн. Защо възниква подобна чувствителност за назоваване на Израел, след като САЩ вече признаха публично, че там са разгърнати ПРО и изтребители F-22? Журналистът предлага три обяснения. Първо, мащабът на военно партньорство отдавна надхвърля търговията с оръжие и взаимното „избягване на конфликти“. Второ, задълбоченият обмен на цели, според преценката му, да доближи Израел до статут на „шесто око“ в съюза „Петте очи“ (САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия) – формално Израел остава външен партньор, а не член. Трето, и най-съществено: назовавайки Израел би разкрил до каква степен американската атака по Иран всъщност е съвместна такава – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а отлично координирано партньорство на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове са факт, а не риторика. Трето, и най-съществено: назоваването на Израел би разкрило до каква степен една американска атака срещу Иран всъщност е съвместна атака на САЩ и Израел – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а добре сработено сътрудничество на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове вече са факт, а не риторика.

Към момента на писане рота „Чарли“ към 2-ри батальон остава в Израел, откъдето близо два месеца не са излизали съобщения, твърди Клипенщайн. И точно тук е уместно да направим бърза уговорка: пълноценен парашутен десант по образец на Нормандия е малко вероятен, подобна операция не беше предприета дори в разгара на инвазията в Ирак през 2003 г. В същото време 1 лек пехотен батальон не е достатъчен нито за инвазия, нито за удържане на град. По-вероятно е разполагането да изиграе и функция на сигнализация към режима в Техеран, усилена точно от публичния театър на брифинга от 5 май.

И все пак значението на разкритието не се крие в това дали ще бъде извършен десант. То е в друго: съвместното планиране на сухопътна операция в Иран, планирана от Израел и САЩ е преминало от политическа близост към оперативна реалност – с план, завършен още през февруари, разположено мълчаливо на израелска земя. Изборът на Израел като отправна точка не е козметичен; той е точно механизмът, който позволява на Вашингтон да заобиколи съгласието на своите партньори в Залива и едновременно с това причината целият компонент да бъде скрит. Тежестта на един лек батальон е скромна – това признава и самият Клипенщайн. Тежи политическото измерение: сухопътен вариант срещу Иран вече стои подготвен на масата, без да е преминала нито през съгласие на партньорите в Залива, нито през публичен дебат.

Колко точен е бил изборът на Израел, демонстрираха събитията от началото на юни. На 2 и 3 юни Иран удари летище Кувейт и обекти в Бахрейн – същите страни, чието разрешение за хипотетична десантна операция в Залива би изисквала и които войната превръща в цели, а не надежден домакин. Дни по-късно, на 7 и 8 юни, ескалация се пренесе в Иран: след израелски удар по южните квартали на Бейрут, нанесен въпреки призива на Вашингтон за въздържане, Иран изстреля първия си ракетен залп срещу Израел от примирието насам, а израелски изтребители отвърнаха с нанасяне на удари по зенитно-ракетни комплекси на иранската ПВО и по петрохимическия комплекс в Махшахр. Двете страни обявиха, че спират, но всяка със свои условия за подновяване, а примирието между страните остава в сила само формално. Точно когато войната, за която тази опция беше подготвена, пламва отновно, предварително позиционираният и недеклариран сухопътен компонент придобива тежест, каквато не е имал до този момент след началото на април. А ако такава операция действително вече е подготвена, остава един не твърде уместен въпрос, с който Клипенщайн завършва – нямаше ли да е редно обществото да знае?

Израел нанесе ответни удари срещу Иран.

🇮🇱🎯🇮🇷 Военновъздушните сили на Израел предприеха преди броени минути мащабен удар по военни цели в западен и централен Иран, стана ясно от официално изявление на Израелските отбранителни сили (IDF), които потвърдиха за поразени обекти на „иранския терористичен режим".

Ударът не е изолиран инцидент, а актът, който окончателно погребва крехкото примирие от 8 април и вероятно вероятно ще върне региона в състоянието на открита война, от което дипломацията се опитваше да го изведе в последните 7 седмици. Израелските действия са директен отговор на иранския обстрел с балистични ракети срещу северен Израел, извършен часове по-рано – първия такъв от влизането в сила на примирието – в открито предизвикателство към искането, отправено от американския президент Доналд Тръмп към премиера Бенямин Нетаняху да се въздържи от ескалация.

Геометрията на удара е добре позната от последната въздушна кампания, стартирала на 28 февруари, Масирани формации от израелски изтребители прелетяха през въздушното пространство на Сирия и Ирак – най-краткият маршрут от Леванта към Иран, по който те преминаваха и в предходната фаза на войната. Ирак, както и винаги, не е състояние да възпрепятства това преминаване, което всеки път илюстрира колко малко суверенен контрол върху собственото си небе упражняват федералните власти в Багдад. Ситуацията в Сирия е аналогична, особено след свалянето на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. и последвалите израелски удари, унищожили последния останал противовъздушен капацитет на страната.

Спектърът на поразените обекти очертава систематични удари, насочени едновременно към военновъздушната мощ, противовъздушната отбрана, ракетното производство, индустрията за дронове и командно-репресивния апарат на Революционната гвардия:

• В Техеран и околностите: Докладвани са множество експлозии в западните предградия на столицата, като кадри потвърдиха директни попадения в района на летище „Мехрабад“, което има двойно цивилно-военно предназначение, тъй като подслонява ирански бойни самолети. Удари са регистрирани в Кередж – ключов индустриален пояс, разположен северозападно от столицата.
• В провинция Исфахан: В Наджафабад беше поразен склад за сглобяване на дронове. Регионалният център остава критичен възел за иранската балистична програма със своите производствени и изследователски мощности.
• В останалите региони: В Табриз беше ударена площадка за балистични ракети, докато в Есламабад-е Гарб (западната провинция Керманшах) беше нанесен прецизен удар по комплекс на Революционната гвардия в опит за ликвидиране на висши ръководни кадри. Взривове бяха отчетени и в Урмия, провинция Западен Азербайджан – направление близо до турската граница, където Израел вече е поразявал летищни обекти.

Качествено нов елемент, ако бъде потвърден, е ударът по остров Харк. Пристанището в Персийския залив, през което минава до 90% от износа на ирански петрол, вече беше мишена на удари през пролетта, но тогава както и двата съюзника (САЩ и Израел) поразиха единствено военни цели на острова и съзнателно оставиха петролно-газовата инфраструктура, която по-късно е оценена като практически непокътната. Ключов детайл от тази нощ е не дали Харк е ударен, а каква е била конкретната цел: повторение на предишните атаки или първото известно посегателство срещу самия терминал. Прекрачването на този праг – който САЩ не пожела да премине досега – би превърнало кампанията от такава, насочена срещу военната машина на режима, към директна атака срещу икономическото му оцеляване, с незабавно отражение върху цената на барела и сигурността на залива.

Междувременно израелски канали докладват, че Военноморските сили на Израел са участвали в ударите, като са изстреляли крилати ракети с голям обсег от източната част на Средиземно море, а на кадри от Бейрут могат да бъдат видяни снаряди, преминаващи през небето над града. Израел притежава система с подводно базирана с такъв обсег – крилатата ракета Popeye Turbo от подводниците клас „Делфин", която може да поразява цели до 1500 км.

В последователността, довела до размяната на удари от изминалата нощ, се забелязва очевидна ескалационна верига. На 7 юни въздушен удар по щаб на Хизбула в южните предградия на Бейрут в отговор на атака от страна на терористичната групировка срещу северните общности на Израел, бе извършен без предварително известие от страна на IDF. По данни на ливанското здравно министерство, 2 души загинаха, а други 20 са ранени. Техеран, който предварително заплаши, че удар срещу Хизбула в Бейрут ще доведе до пълномащабна регионална война, отговори със залп от балистични ракети срещу Израел – първия такъв след влизане в сила на примирието през април, при което бяха докладвани редица взривове в северен Израел. По-късно израелското командване обяви, че всички ирански ракети, изстреляни срещу страната през нощта, са свалени, с изключение на попадналите в безлюдни площи. Президентът Доналд Тръмп обяви пред Axios, че планира да разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да го убеди да не отвръща. Ударите от последния час са отговорът на това искане – и той е отрицателен.

Оперативната уязвимост, която Израел експлоатира, е наследство от пролетта. Противовъздушната отбрана на Иран понесе системна деградация от съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, която стартира на 28 февруари 2026 г. – офанзива, която през първите 12 часа въвличаше близо 900 удара по ешелонираната ПВО, ракетна инфраструктура и военно-политическото ръководство на Иран, отнемайки живота на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки други ръководни кадри.

След над 5 седмици бомбардировки иранската ПВО мрежа така и не беше възстановена; повторното проникване в дълбочина, до ключови градове като Техеран, Исфахан и северозападните части на страната в рамките на една нощ подсказва, че темпото на това възстановяване остава далеч зад готовността на Израел отново да го тества. Асиметричното съотношение между израелските способности за поразяване и иранските такива за отбраняване е оперативната предпоставка, която прави подобна кампания не само възможна, но и опасно изкушаваща.

Същинското събитие от изминалата нощ не е самата размяна на удари, а структурният колапс на архитектурата за деескалация, която Вашингтон изгради, за да замрази войната от пролетта. Примирието между САЩ и Иран, сключено на 8 април и удължено безсрочно на 21 април, не почиваше на споделен интерес от мир, а на взаимно изтощение и американски натиск. При положение, че ливанският и иранският фронт отново се вплетоха в обща ескалация – обстрелът на Хизбула по северен Израел, ответният израелски удар по Бейрут, иранската ракетна атака срещу Израел и израелския удар срещу Иран – натрупаните със седмици нарушения вече прераснаха от постепенна ерозия в окончателно загърбване на примирието.

По-показателен от ударите е политическият факт, че те бяха нанесени въпреки изричната молба на президента Тръмп – индикатор за свиващия се лост на Вашингтон над вземането на решения от страна на Израел и неговото връщане към доктрината на ескалационна доминация, в рамките на която инициативата се откупува с готовност за поемане на риск от нова ескалация. А той вече не е хипотетичен: през изминалата седмица ирански дронове бяха свалени в небето над Ормузкия проток, а балистични ракети реализираха попадения в Кувейт и Бахрейн – напомняне, че всяко ново стъпало неизбежно ще въвлече Персийския залив и енергийните коридори.

Неясно остава единствено дали израелските удари от изминалата нощ ще останат с ограничени по обхват, с цел връщане на възпирането, или ще се окажат началото на нова устойчива кампания на въздушни удари по образец на тази от пролетта. Наблюдаваните индикации клонят към второто, но окончателния отговор ще зависи от това дали през следващите 24 часа ударите ще продължат и дали отговорът на Иран ще възпроизведе този от март с масиран ракетен обстрел, превърнал размяната на удари в пълномащабна война. Дотогава по-предпазливото заключение е, че примирието е мъртво, а въпросът вече не е дали войната се завръща, а с каква интензивност.

Държавният департамент на САЩ: Обстановката в Западна Азия „остава сложна и може да се промени бързо".

🇺🇸⚠️ Призивът на Бюрото за консулски въпроси към Държавния департамент на САЩ от четвъртък, според което е необходимо американските граждани в Западна Азия да проявяват „повишено внимание", защото обстановката „остава сложна и може да се промени бързо", беше публикувано синхронизирано от дузина посолства в региона.

Съобщението е продължение на извършените в началото на март евакуации на второстепенен персонал, с които Държавният департамент изведе 4000 свои служители и семейства, в условия на затворени летища и съкратени дипломатически мисии. Картата на тревогата очертава с почти топографска точност периметъра на война, която формално се намира в примирие от 8 април, но материално не е приключила нито за ден:

• 9 държави на Ниво 3 („Преосмислете пътуването" – Бахрейн, Израел, Западният бряг, Йордания, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ)
• 6 държави на Ниво 4 („Не пътувайте" – Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Газа и Йемен).

Изявлението обаче умишлено остава сдържано – и тъкмо в разликата между спокойния чиновнически тон и материалната тежест отдолу се крие реалният сюжет. Защото примирието, постигнато с посредничеството на Пакистан в началото на април и продължено „безсрочно" от президента на САЩ Доналд Тръмп на 21 април, не доведе до изтегляне на силите, ангажирани в операции срещу Иран, а доведе до презареждане. И тази разлика – между деескалация и въоръжена пауза с поддържана готовност – може да бъде разчетена в траекторията на тежките военно-транспортни самолети, дислокацията на ударните групи на самолетоносачи и темпото, с което Пентагонът попълва изчерпаните си запаси.

Въздушният мост: подписът на устойчивата операция

Най-трудната за прикриване среда – стратегическата военно-транспортна авиация – дава и най-ясния сигнал. OSINT акаунтите, проследяващи трафика чрез публични ADS-B емисии на Flightradar24, документираха още в седмиците преди войната интензивност, несъвместима със стандартна ротация: в 8-дневния прозорец от 18 до 26 януари в региона кацнаха най-малко 42 тежки транспортни машини – 41 броя C-17A Globemaster III и 1 брой C-5M Super Galaxy, – разтоварили товари от САЩ, Великобритания и Германия във военновъздушни бази Ал Удейд (Катар), Мувафак ал-Салти (Йордания), Али ал-Салем (Кувейт), Принц Султан (Саудитска Арабия), а също така в базите на 5-ти американски флот в Бахрейн.

Ключова подробност е, че този въздушен мост от Северна Америка и Европа към Близкия изток не изчезна след влизането в сила на примирието. Според данни от мониторинг на въздушния трафик в рамките на 24 часа в края на април, най-малко 31 единици за стратегически въздушен транспорт са извършили доставки по направления, обслужващи операции в Израел, Саудитска Арабия и Джибути; броят на посочените мисии в рамките на 72 часа достигна 97 – поток, който с оглед на своите мащаби и интензивност говори за трайно материално осигуряване на бъдещи операции, а не изолирани случай. Към средата на май авторитетният италиански ресурс ItaMilRadar регистрира двупосочен въздушен мост на C-17 между Персийския залив и авиобаза Рамщайн в Германия – логистичния център на ВВС на САЩ в Европа – с междинни кацания във военноморска база Суда Бей (Крит) и летище София. Анализът на италианския автор улавя същността по-добре от всяка едно официално изявление:

„Стратегическият въздушен транспорт е това, което превръща едно разгръщане в устойчива операция."

С полезен товар до 77 тона на машина (боеприпаси, резервни части, бойни хеликоптери) двупосочният характер на потока (товар към Залива, оборудване и екипажи обратно) е класическият подпис на ротация и попълване на запасите, но не за изтегляне на сили.

Тук е мястото да уточним една дребна подробност: тези числа са базирани на оценки от публично проследяване на въздушния трафик, които остават частични по дефиниция, защото улавят самолетите, които летят с включени транспондери, и пропускат онези, които летят със спрени такива. Като посока обаче картината е устойчива през три отделни прозореца (януари, края на април, средата на май) и съвпада с публично обявена необходимост от презареждане.

Морето: от три самолетоносача към два – изтегляне на единица, но не на присъствие

На морския театър посоката на пръв поглед изглежда обратна, и точно тук прецизният анализ изисква да не се сбърка изтеглянето на един изхабен кораб с генерален обрат. В пика на кампанията в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) действаха три авионосни ударни групи едновременно – ситуация, което нямаше прецедент в последните десетилетия:

• USS „Abraham Lincoln" (CVN-72, в Арабско море от януари)
• USS „Gerald R. Ford" (CVN-78, разположен край израелските води към края на февруари)
• USS „George H.W. Bush" (CVN-77, разположен в региона на 23 април, при влязло в сила примирие)

Изтеглянето на „Ford", който премина Суецкия канал в северна посока на 1 май и се завърна в Норфолк на 16 май след близо 326 дни в морето, едно от най-дългите разполагания на самолетоносач от годините на Виетнамската война, с над 4500 души на борда – е реален, но частен случай, свързан с изчерпания ресурс на конкретен кораб, а не с реално намаляване на размера на силите.

Към 1 юни авторитетният Fleet and Marine Tracker на USNI News към Военноморския институт на САЩ потвърди, че и Lincoln, и Bush продължават дейност в Арабско море в подкрепа на операция Epic Fury и на наложената от средата на април морска блокада на иранските пристанища. Два самолетоносача поддържат двойно присъствие спрямо нормата за мирно време. В същото време флотът удължи експлоатационния срок на USS Nimitz (CVN-68) до март 2027 г. – резерв, който нямаше да се държи извънредно в готовност при сценарий с изтегляне на сили от театъра.

Десантният компонент на флота изисква по-предпазлив прочит, отколкото допускаше първоначалната картина. За момента е известно, че готовата за десант група (ARG) около USS Tripoli (LHA-7) с елементи на 31-ви морски експедиционен отряд на Морската пехота остава в Арабско море в подкрепа на блокадата. Съдбата на втората група, сформирана около USS Boxer (LHD-4) с 11-ат експедиционен отряд, чието разгръщане бе ускорено през март – обаче не е такава, за каквато я представяха първоначалните съобщения за движение към театъра. Най-новите данни от проследяване сочат, че на 30 май напуска Сингапур и се движи на изток през Сингапурския проток към Южнокитайско море, при това с разпръсната тройка кораби. С други думи: присъствието на Boxer в Близкия изток от началото на юни не е потвърдено и по-скоро изглежда като опровергано – констатация, която налага да се разгранича от предишните си твърдения за подсилване на десантните единици. Точният прочит на движенията е по-скромен: запазен е десантният компонент (една група), но няма подсилване с втора такава.

Сушата, противовъздушната отбрана и изпразнените погреби

Готовността на сухопътните сили е поставена в режим на изчакване, не премахната. Командният ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия беше изпратен в Близкия изток още около 24 март, за да се установи изнесено напред командване и контрол, при обмисляно (но без потвърждение, че е изпълнено) последващо разполагане на бригадна бойна група (BCT) от порядъка на 3000 души. Тук индикаторът за траен ангажимент е, че дивизията отмени своята традиционна All American Week заради разполаганията. Дисциплината при анализ обаче изисква и обратната уговорка: авторитетното издание War on the Rocks описа евентуалния план за десантно овладяване на петролния терминал на остров Харг като оперативно неблагоразумна, тъй че присъствието на 82-ра следва да се чете преди всичко като сигнал за готовност и инструмент за натиск в преговорите, а не като предвестник на неизбежни операции.

Най-красноречиво обаче е състоянието на боеприпасите, тъй като именно то определя дали паузата е свободен избор или логистична принуда. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), който беше цитиран в репортаж на CBS News, оценява, че САЩ може би са изразходвали над половината от всичките си предвоенни запаси на поне четири критични боеприпаса, сред които крилатите ракети BGM-109 Tomahawk. Адмирал Самюъл Папаро, ръководител на Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM), свидетелства пред Сената на 22 април, че мащабиране на производството „ще отнеме 1-2 години" и че „има крайни предели на запасите". Оценка на CSIS посочва, че връщането на запасите до предвоенните нива ще отнеме период от 1-4 години. Прехвърлянето на боеприпаси между отделните театри беше признато официално – сенатор Джак Рийд изброи изтеглени към CENTCOM самолетоносачна група, десантна група, средства за противоракетна отбрана и различни видове боеприпаси, а до 48 прехващача за системата THAAD бяха прехвърлени от Корея към Близкия изток още през март. Администрацията поиска над 70 млрд долара за ракетни доставки за фискалната 2027 г. – близо тройно увеличение, – а пакет за чуждестранни военни продажби (FMS) за Тайван на обща стойност от 14 млрд долара беше замразен, за да се съхранят наличности от скъпите и модерни прехващачи.

САЩ действително изтеглят сили – но от Ирак, по предварително договорен с федералните власти в Багдад график (около 2500 души до есента на 2026 г с прехвърляне към Иракски Кюрдистан за операции в рамките на международната коалиция срещу Ислямска държава). Това е процес, който се развива отделно и независимо от ескалацията срещу Иран, и не бива да бъде тълкуван по различен начин. Извън него портретът е на сила, която не приключва война, а спешно възстановява своите способности, преди да поведе следваща фаза.

Стратегически синтез

Прочетена на фона на този анализ, фразата „обстановката остава сложна и може да се промени бързо", спира да бъде заклинание и превръща в точно техническо описание. Промяната, която ведомството посочва, не е външна изненада, която Вашингтон ще претърпи отстрани; тя е опция, за която във Вашингтон се подготвят методично. Въздушният мост, който се сгъсти, вместо да се разсее с оглед на примирието, двата самолетоносача, които все още действат във водите на Арабско море, изнесеният команден ешелон на 82-ра въздушно-десантна дивизия и трескавото попълване на изчерпаните запаси описват състояние, което военното планиране нарича не „мир", а въоръжена пауза с поддържана готовност за подновяване.

Логиката на тази поза е симетрична на безизходицата в дипломатически план. Докато двете страни разглеждат меморандум за разбирателство, който би продължил примирието с допълнителни 60 дни, спорадичните атаки продължават: в началото на юни кувейтска батарея „Patriot" PAC-3 свали ирански „Fateh-110" над авиобаза Али ал-Салем, а отломките раниха 5-ма американци и унищожиха дрон MQ-9. Успоредно американски изтребители поразиха ирански средства за ПВО. Всеки такъв епизод изхабва точно дефицитните боеприпаси, които войната вече източи: оценка на CSIS сочи, че САЩ са изстреляли над 53% от запасите си на прехващачи THAAD и около 45% от PAC-3, а към арсенала им не е постъпвала нито една THAAD от юли 2023 г.

Що се отнася до реалният смисъл на консулската стълбичка на тревогата. 9-те държави на Ниво 3 са не просто рискови дестинации – те са домакини на базите (Ал Удейд, Принц Султан, Али ал-Салем, Мувафак ал-Салти), през които които минава въздушният мост и военната мощ, която всеки момент може отново да се отпри срещу Иран. 6-те държави на Ниво 4 очертават активния фронт. Разположена между двете, бележката за „повишено внимание" не дава предупреждение за хипотетична буря – тя признава косвено, че машината, която е способна да я отприщи, никога не е била спирана, а единствено беше поставена на празен ход, с пълни резервоари.

Международното летище на Кувейт понесе тежки щети от ирански удар.

Напрежението в Персийския залив отново ескалира, а дипломатическите усилия се намират в застой, след като Иран изстреля нова вълна от балистични ракети и дронове срещу Бахрейн и Кувейт, в отговор на което Централното командване на САЩ обяви, че е нанесло удари в „самоотбрана“ срещу иранския остров Кешм.

Според държавната новинарска агенция на Кувейт (KUNA), рано сутринта международното летище в страната е попаднало под обстрел от камикадзе дронове и балистични ракети, което е предизвикало тежки материални щети, принуждавайки властите да преустановят дейността му.

Министерството на външните работи на Кувейт потвърди, че иранските атаки срещу територията на страната са довели до 1 загинал и няколко ранени, като същевременно са нанесли щети на неназовани дипломатически мисии. Ведомството осъди нападенията, „които за пореден път се прицелиха във жизненоважна и гражданска инфраструктура, включително международното летище на Кувейт, убивайки един човек и ранявайки други, в допълнение към щетите по важни обекти, включително дипломатически представителства“.

Във вторник Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви „успешното неутрализиране“ на няколко залпа от балистични ракети и дронове, изстреляни от Иран срещу съюзниците на САЩ в Персийския залив.

„Иран изстреля няколко балистични ракети към съседите си в региона; нито една обаче не успя да порази набелязаната цел“, се посочва в изявление на CENTCOM. От там уточниха, че изстреляните срещу Кувейт и Бахрейн въздушни цели са паднали, преди да достигнат крайната цел, или са били прехванати успешно от средствата за противоракетна отбрана.

Това изявление беше направено преди Иран да нанесе удар срещу летището на Кувейт в ранните сутрешни часове на деня.

Американските военни допълниха, че са свалили три камикадзе дрона, с които Иран е извършил обстрел по „цивилни моряци, преминаващи законно през регионални води“, гласи още изявлението на CENTCOM.

📸 Снимка: Международното летище на Кувейт понесе тежки материални щети, след като беше поразено от камикадзе дрон, изстрелян от Иран рано сутринта днес.

Иран изпрати вълни от ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия.

🇮🇷 През последния час Революционната гвардия изстреля най-малко 8 балистични ракети с малък обсег по Кувейт, докато други 2 бяха насочени към Бахрейн. Ирански медии съобщиха, че атаката е извършена в отговор на американската атака срещу петролен танкер, който по-рано днес направил опит да достигне иранския остров Харг.

Ислямската република изстрелва залпове от ракети от своите бази в Исфахан, Шираз и Бандар Абас. Току-що постъпиха доклади, според които въздушна тревога е активирана също така в Саудитска Арабия.

🎥 Видео: Отломки от прехващане на иранска ракета паднаха по улиците на Ал-Кувейт.

Ирански ракети летят срещу Кувейт.

🇮🇷🚀🇰🇼 Генералният щаб на Въоръжените сили на Кувейт съобщи в официално изявление преди минути, че системите за противовъздушна отбрана на страната отразяват „враждебни ракетни атаки и нападения с дронове“.

В изявлението се посочва, че експлозиите, които се чуват в страната, са резултат от прехващане на въздушни цели от ПВО системите. Властите призоваха гражданите да спазват инструкциите за безопасност и сигурност.

Местни жители докладваха за активирането на сирените за въздушна тревога в продължение на 10 минути без прекъсване, след което са били чути най-малко 4-5 силни експлозии.

В социалните мрежи бяха разпространени кадри от района на град Шираз в Западен Иран, които показват пуск на поне три балистични ракети. По непотвърдени сведения са регистрирани попадения в близост до авиобаза „Али Ал-Салем“.

Местен източник твърди, че част от експлозиите са чути в южната част на Кувейт, което предполага, че целите може да включват „Кемп Арифджан“, съоръжение на Централното командване на САЩ. До момента няма данни за пострадали и материални щети, нито официално потвърждение за удара.

Стратегическо отчаяние: Защо Иран атакува ОАЕ и как това довършва собствената му икономика.

🇮🇷🚀🇦🇪 Иранските удари по Обединените арабски емирства, които са негов ключов търговски партньор, са признак за „стратегическо отчаяние“, обясниха двама регионални експерти пред The Jerusalem Post в понеделник вечерта.

В края на март Министерството на отбраната на ОАЕ потвърди, че средствата за противовъздушна отбрана са прихванали 357 балистични ракети, 15 крилати ракети и 1815 ударни дрона. Спорадичните удари продължават въпреки текущото затишие в по-голямата част от Близкия изток.

Макар че Емирствата бяха основен потърпевш от безразборните атаки срещу страните от Персийския залив, вероятно заради участието си в „Авраамовите споразумения“ – експертът по международни отношения д-р Арман Махмудиан, сътрудник в Центъра за стратегически и дипломатически изследвания към Университета на Южна Флорида, обясни пред изданието, че страната е жизненоважен финансов център за иранския режим.

Освен ролята си на основен търговски партньор, ОАЕ служат и като едно от главните средища за заобикаляне на санкциите, посочи Махмудиан. Назад в годините Министерство на финансите на САЩ е налагало санкции на редица компании и финансови институции, базирани в ОАЕ, заради това, че улесняват износа на петрол и петролни продукти от Ислямската република, осигуряват парични трансфери към нея и подпомагат опитите ѝ да избегне международния натиск.

„ОАЕ са стратегически партньор за иранската икономика“, обясни той и изрази предположение, че режимът е „изчислил“, че оцеляването му изисква да пожертва тези финансови отношения.

По данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2023 г. износът на Емирствата за Иран възлиза на 5,78 млрд долара, а иранският внос в ОАЕ – 453 млн. Освен това, според финансовата медия „Калкалист“, през персийската година, приключила на 20 март 2025 г., обемът на търговията с петрол между двете страни е достигнал рекордната стойност от 29,1 млрд долара.

Икономиката на Техеран е застрашена от собствените му удари срещу ОАЕ

Д-р Кристиан Александър, старши научен сътрудник и водещ изследовател в Институт за сигурност и отбрана „Рабдан“ със седалище в ОАЕ и съветник в консултантската фирма Gulf State Analytics, сподели сходна оценка с тази на Махмудиан. Според него „Техеран е приел за свой приоритет принудителното сигнализиране пред икономическото самосъхранение“.

„Тежките удари срещу инфраструктурата на ОАЕ рискуват да подкопаят един от икономическите клапани за сигурност на самия Техеран. В този смисъл атаките бяха акт на принуда, но и на самонараняване“, отбеляза той.

Според Александър логиката на Техеран изглежда стъпва главно върху разбирането, че „значимостта на ОАЕ в ролята им на глобален център за търговия, авиация, пристанища, енергетика и инвестиции ги прави уязвими на трусове“. Подобни прекъсвания имат за цел да „демонстрират, че всяка война срещу Иран би застрашила икономическия модел на целия Персийски залив“.

Александър признава, че режимът в Техеран е направил определени калкулации, но въпреки това смята, че е подценил или „разчел погрешно“ Емирствата. Изправени пред постоянен обстрел, те нямат друг избор, освен да започнат да разглеждат „иранските търговски мрежи като заплаха за сигурността“.

През март властите взеха решение да затворят болница в Дубай, свързана с Иран. Официален представител заяви пред Financial Times, че решението е взето поради опасения от „злоупотреби с прокарване на програми, които не служат на иранския народ и нарушават законите на ОАЕ“. Медията съобщи още, че по нареждане на властите в ОАЕ са затворени и няколко училища, свързани с иранската държава. Преди няколко дни същото издание разкри, че през март емиратската бойна авиация е нанесла мащабни удари по Иран.

Последните ходове на ОАЕ не следват обичайния им модел на реакция спрямо Техеран, отбеляза Александър, който припомни, че досега те са давали приоритет на дипломатическите и правните процеси при разногласия между двете страни. Като пример той посочи десетилетния спор за Абу Муса и Малък и Голям Тунб – острови, окупирани от Иран от 1971 г. насам, върху които емирствата имат претенции и многократно са призовавали за двустранни преговори или за отнасяне на въпроса до Международния съд.

„В исторически план ОАЕ винаги са отделяли икономическия прагматизъм от политическите разногласия. Абу Даби поддържаше каналите отворени с Техеран дори в периоди на санкционен натиск, атаки срещу танкери, войната в Йемен и спорове за островите. Но директните атаки срещу икономическата инфраструктура на ОАЕ размиват границата между търговията и сигурността. Свързани с Иран бизнеси, финансови канали, корабни мрежи и мигрантски структури вече ще бъдат подложени на много по-строг контрол“, обясни той.

Махмудиан обаче изказа предположение, че Техеран е готов да плати цената за атаките срещу съседите си. Според него това изостряне е разглеждано като необходима „косвена щета“, тъй като режимът е смятал, че има по-голям шанс да победи САЩ с икономическа принуда, отколкото чрез военни действия. Той отбеляза, че регионалните играчи са предприемали подобни действия и преди – затваряне на ирански бюра за обмен, рестрикции на ирански банкови сметки, анулиране на визи и в отделни случаи дори депортиране на ирански бизнесмени по време на президентството на Махмуд Ахмадинеджад. Ето защо такъв изход е бил предвидим.

„Атакувайки икономически цели в региона, Иран се опита да увеличи натиска върху енергийните пазари и цените на енергията. Дори когато някои от целите не бяха пряко свързани с нефт и газ, атаките срещу страни, които са големи производители на енергия (особено в богати на петрол и газ региони като Близкия изток и Персийския залив), все пак оказват натиск върху световните енергийни пазари“, обясни Махмудиан.

Данни на „Мудис Аналитикс“, споделени ексклузивно с CNBC, разкриват, че войната с Иран вече е наложила високи разходи на американските потребители. Средното домакинство в САЩ е похарчило допълнителни 447 долара за гориво от началото на конфликта през февруари. Освен това инфлационните данни на федералното правителство показват, че самолетните билети през април са поскъпнали с над 20% в сравнение с преди 12 месеца.

Потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти

„Освен ако войната не приключи скоро, притиснатите финансово потребители няма да имат друг избор, освен да станат по-внимателни в разходите си, което застрашава и без това крехката икономика“, заяви пред CNBC Марк Занди, главен икономист в „Мудис“.

Докато експертите прогнозират, че разрастването на конфликта ще навреди на американската икономика, Махмудиан поясни, че икономиката на самия Техеран също няма да бъде спестена. „Ако Иран и Съединените щати възобновят войната или ако настоящият конфликт не приключи със споразумение, вярвам, че шансовете Иран да възстанови търговското си партньорство с ОАЕ ще останат минимални“, прогнозира той.

Александър подчерта, че ако държавите от Персийския залив затегнат ограниченията за свързаните с Иран бизнеси, корабни компании, финансови посредници и мрежи за реекспорт, „разходите за внос на стоки в Иран ще се увеличат значително“. Това ще навреди още повече на иранската икономика, която вече страда от тежка инфлация.

„Много потребителски стоки, индустриални компоненти, машини, електроника, фармацевтични продукти и междинни продукти достигат до Иран именно през търговските центрове в Залива“, обясни Александър. „Всяко прекъсване на тези вериги за доставки увеличава разходите както за иранския бизнес, така и за потребителите.“

Влошаващите се икономически условия в Иран вече предизвикаха масови протести в страната през януари, които бяха посрещнати с брутални репресии от страна на силите за сигурност на режима. Оттогава насам войната допълнително изтощи иранската икономика. Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ подхрани инфлацията и парализира търговията, а тримесечното спиране на интернет от страна на режима лиши безброй иранци от препитание, задълбочавайки и без това тежката криза с разходите за живот. Официалният статистически център на Техеран съобщи през април, че годишната инфлация е достигнала 53,7%, докато инфлацията при хранителните стоки е прехвърлила 115% в сравнение със същия период на миналата година.

Дори Техеран да постигне официално споразумение с Вашингтон, Александър прогнозира, че щетите ще застрашат инвестициите в региона. Тъй като Персийският залив вече е етикетиран като „нестабилен“ регион, той вероятно ще изпитва трудности при изграждането на международни търговски отношения или привличането на чужд капитал „в момент, в който Техеран се стреми към икономическо възстановяване“. Атаките на Иран срещу неговите съседи вероятно ще се окажат „самоналожена рана“ – те демонстрират военния обсег на страната, но я дискредитират в очите на международните партньори.

Въпреки че ОАЕ и другите страни от Залива трудно могат да бъдат заменени, други държави биха могли да се опитат да запълнят вакуума. Турция, Пакистан и Ирак вероятно ще засилят търговските си отношения с Иран, макар нито една от изброените страни да не е толкова стабилна икономически.

Турция може да има особен интерес от скрито участие с Ислямската република, каза Махмудиан, според когото дестабилизирането на режима може да даде повече власт на тюрските групи и да придаде допълнителна тежест на собствения ѝ „кюрдски въпрос“.

„Турция е важен търговски партньор, но географски не е така удобна за търговия, ориентирана към Персийския залив, и е зависима от собствените си политически съображения“, каза Александър. Той отбеляза, че ролята на ОАЕ като „платформа за адаптиране към санкциите“ трудно ще бъде заменена, добавяйки, че на Техеран ще са му нужни „години, а не месеци“, за да възпроизведе функциите, предоставени му от Емирствата.

📸 Снимка: Яхта плава на фона на огромни стълбове дим, издигащи се от пристанище Джебел Али в Дубай след ирански ракетен удар, 1 март 2026 г. (Fadel Senna/AFP via Getty Images)

Стратегическият петролен резерв на САЩ се топи с невиждани темпове.

🇺🇸⛽️ Стратегическият петролен резерв на САЩ (СПР), изграден след петролното ембарго от 1973 г. като последен буфер срещу шокове в доставките, се изпразва с безпрецедентни темпове. Към 29 май обемът му спадна до 357,1 млн. барела – най-ниското му ниво от януари 2024 г. насам. В рамките на седмицата, приключила на 15 май, САЩ отчетоха исторически седмичен спад от 9,92 млн. барела, последван от още 9,1 млн. барела през следващите 7 дни. При текущите темпове резервът се намира на броени дни от това да спадне под нивото си от август 1983 г., когато е съдържал 351,78 млн. барела.

Въпреки че посочените нива изглеждат критични, те не са абсолютното дъно за века – по време на пазарните интервенции от страна на администрацията на Байдън през юли 2023 г. резервът беше изпразнен до 347 млн. барела. Истинският прецедент обаче се крие в прогнозираната крайна точка на настоящата кампания: пълното освобождаване на поетия ангажимент от 172 млн. барела се очаква да свие СПР до близо 243 млн. барела. Това е обем, който не е бил виждан от февруари 1982 г. Това са над 16 000 дни – период, който покрива почти цялото оперативно съществуване на резерва.

Аномален е механизмът, довел нещата дотук. За разлика от разпродажбите през 2022–2023 г., които изпразниха резерва от 579 до 347 млн. барела чрез директни и окончателни пазарни продажби, сегашното изтегляне е част от най-голямата координирана интервенция в историята на Международната агенция по енергетика (МАЕ). САЩ влязоха в ролята на глобален снабдител от последна инстанция, тъй като светът се оказа лишен от огромна част от износа през Персийския залив.

Спусъкът беше избухването на войната срещу Иран на 28 февруари, когато САЩ и Израел предприеха операция „Epic Fury“, чийто първи удар ликвидира върховния лидер Али Хаменей в Техеран  и стотици фигури от висшата командна структура на режима. В отговор Техеран предприе безразборни удари с ракети и дронове по Израел, американски бази и съседни арабски държави (Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Кувейт).

В рамките на 48 часа след първите удари Ормузкият проток се оказа фактически затворен от Революционната гвардия. През него обикновено минават 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG). Блокадата парализира износа от региона, който се срина до под 10% от обичайните нива, и блокира 15-18 млн. барела на ден. Ситуацията се изостри допълнително, след като на 4 март QatarEnergy обяви форсмажор върху целия си износ на LNG след иранския удар по Рас Лафан. Това предизвика светкавичен скок в цените – сортът WTI скочи с близо 47% за 2 седмици, доближавайки 99 долара за барел, а МАЕ описа това като най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар.

Реакцията на МАЕ не закъсня: на 11 март 32-те страни-членки се съгласиха единодушно да освободят 400 млн. барела от спешните си запаси. Квотата на САЩ в това усилие е 172 млн. барела. Ключова разлика в настоящата стратегия на Вашингтон е използването на механизма на обмена (exchanges) вместо чисти продажби. Това са краткосрочни заеми в натура, които преработватели се задължават да върнат с премия в порядъка на 18-24%. Първият търг включваше 86 млн. барела от 3 обекта на СПР при минимална премия от 18–22% и прозорец за връщане между ноември 2026 г. и септември 2028 г.. На теория държавата ще си върне общо около 200 млн. барела. Енергийният секретар Крис Райт изрази надежда за бързо попълване на резерва в рамките на година, но анализи на RBN Energy сочат, че поради техническите ограничения при пълнене на каверните (най-много до 785 000 барела на ден), резервът ще се върне към предвоенните си нива от 414 млн. барела най-рано през юли 2028 г.

Към настоящия момент САЩ вече са освободили около 50 млн. барела от планираното. Тъй като тези обеми не се ползват само за вътрешния пазар, а и за поддържане на глобалната стабилност и съюзниците, Вашингтон се оказва в сложна позиция. Вътрешните буфери се стопяват. Петролната индустрия алармира, че с намаляване на държавния инвентар и спада на търговските запаси в Cushing до критични нива (близо до оперативния минимум от 20 млн. барела), пазарът става изключително чувствителен, при което може цените да реагират рязко на нов шок.

Физическите параметри на СПР също налагат ограничения, които често се интерпретират грешно. Спряганите цифри от 252 и 150 млн. барела не са геоложки лимити на изпомпване. Към тази пролет наличностите в СПР се състояха от 252 млн. барела кисел петрол (sour) и 150 млн. барела сладък петрол (sweet). В правно отношение, прагът от 252,4 млн. барела е наложена от закона граница, под която Департаментът по енергетика няма право да извършва т.нар. „ограничени изтегляния“ (limited drawdowns). Въпреки това при сериозна криза президентът има пълно право да нареди пълно изтегляне (full drawdown) без никакъв законов минимум. Историческият лимит от 150 млн. барела пък е заложен още през 1975 г. като изискване за минимално поддържан авариен обем. Геоложкият лимит всъщност е друг: резервът може да поддържа максимален дебит от 4,4 млн. барела на ден за максимум 90 дни, след което капацитетът на изпомпване започва да спада с изпразването на каверните.

Кризата се усложнява от факта, че заплахата далеч не е отминала. Въпреки че временно прекратяване на огъня беше въведено в началото на април, преговорите за дългосрочно споразумение са в застой. В средата на април САЩ наложиха морска блокада на иранските пристанища, а Ормузкият проток остава затворен за по-голямата част от търговския флот, като Иран отказва да възстанови свободното корабоплаване. Това значи, че събитието, източващо стратегическия буфер на САЩ, продължава, а самият инструмент бързо се доближава до критичната си точка.

Петролната криза извади наяве структурна асиметрия, прикривана дълго от успехите на шистовия добив в САЩ. Въпреки че рекордното производство (над 13 млн. барела на ден) направи САЩ нетен износител в мирно време, то не може да замени моментната стратегическа ликвидност на физическия резерв по време на геополитически кризи. Шистовият барел се добива по графици, подчинени на капиталови цикли, докато СПР реагира за няколко дни. Използването на националния авариен буфер за енергийна дипломация и стабилизация на глобалния пазар оголва икономиката на САЩ пред бъдещи вътрешни бедствия (например силен ураган в Мексиканския залив), а в същото време попълването на резерва ще отнеме години  и ще се случи на по-високи цени. Това изразходване бележи преломна точка, в която защитният инструмент на американската икономика се изразходва в конфликт с неясен край.

📸 Снимка: Резервоари за съхранение на суров петрол се виждат на снимка от въздуха в петролния хъб Кушинг в щата Оклахома, САЩ, 21 април 2020 г. (REUTERS/Drone Base/File Photo)

Тръмп решава в Ситуационната зала за съдбата на примирието с Иран.

🇺🇸🤝🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Ситуационната зала на Белия дом за съвещание със съветниците си, преди да вземе „окончателно решение“ дали да даде зелена светлина за удължаване на примирието с Иран.

Тръмп потвърди разговорите на високо равнище ден след като преговарящите на двете страни са постигнали предварително споразумение за удължаване на крехкото примирие с 60 дни и започване на нови преговори за ядрената програма на Техеран. Изготвящият се меморандум за разбирателство все още изисква одобрението на Тръмп и висшето ръководство на Ислямската република.

„Няма да се обменят пари до второ нареждане. Договорени са други въпроси с далеч по-малко значение. Сега ще проведа среща в Ситуационната зала, за да взема окончателно решение“, написа Тръмп в Truth Social.

В четвъртък вечерта вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че има предварително споразумение, но не е ясно дали Тръмп ще го одобри. „Трудно е да се каже кога точно или дали изобщо президентът ще го подпише“, каза Ванс пред репортери, като добави: „Водим преговори напред-назад по няколко формулировки“.

Иран не потвърди веднага сделката. По-рано днес министърът на външните работи Абас Арагчи призова САЩ да се откаже от това, което той определи като „прекомерни“ искания в преговорите за прекратяване на войната.

„Постигането на окончателно съгласие зависи от преустановяването на сегашното поведение на американската страна“, подчерта Арагчи в разговор с оманския си колега, в който осъди „прекомерните искания на САЩ, както и техните променливи и противоречиви позиции“.

Дипломатическият натиск идва в момент, в който примирието изглежда все по-крехко. Последната ескалация на напрежението назря преди по-малко от ден, когато Кувейт прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран срещу американска военна база в страната, според Централното командване на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна днес с пакистанския министър на външните работи Ишак Дар, чиято страна се очерта като водещия посредник в мирните преговори. Нито един от двамата не обели дума пред репортерите, докато позираха за снимки в Държавния департамент.

Революционната гвардия на Иран обяви, че е свалила американски MQ-9 Reaper.

🇮🇷💥🇺🇸 Отделът за връзки с обществеността на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) обяви, че иранска противовъздушна отбрана е свалила американски ударен дрон MQ-9 Reaper в района на остров Кешм в Персийския залив.

Едновременно със съобщението иранската държавна телевизия Press TV и информационната агенция Fars излъчиха видеокадри, на които, по техните твърдения, се вижда нощно изстрелване на ракета земя-въздух и поразяването на дрона. Независимо потвърждение от трета страна до момента не е представено.

В същия ден говорителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) капитан Тим Хокинс съобщи, че американските сили са провели „удари за самоотбрана“ в Южен Иран, насочени към „пускови установки за ракети и ирански катери, опитващи се да поставят мини“. Хокинс добави, че САЩ „продължава да защитава силите си, проявявайки сдържаност в хода на действащото примирие“. Изявлението не коментира иранските твърдения за сваления MQ-9.

В съобщението си IRGC посочва, че силите за противовъздушна отбрана на корпуса „са прехванали и свалили дрон MQ-9 Reaper, защитавайки въздушното пространство на страната“. В следващото изречение корпусът обявява, че е открил огън и по две допълнителни цели на иранска територия. Тук източниците се разминават: Press TV говори за разузнавателен дрон RQ-4 Global Hawk и за изтребител F-35, които „са били принудени да напуснат района“, докато информационната агенция Fars описва втория обект като втори MQ-9, а третия – като F-35. The Aviationist отбелязва изрично, че няма снимкови доказателства за свален MQ-9 към момента на излизане на материала.

Конкретният тип на използвания зенитно-ракетен комплекс не е назован нито от IRGC, нито от ползваните от него медии. По данни на специализирани издания и доклад на Congressional Research Service, цитиран от The Aviationist, главната иранска система, ангажирана срещу MQ-9 в хода на войната, е „Бавар-373“; към момента на публикацията няма публично доказателство, че точно тази система е поразила сегашния обект.

Случаят се вписва в продължителна поредица от загуби на американски MQ-9 над Иран. По данни на доклад на Congressional Research Service, в хода на Operation Epic Fury – стартиралата на 28 февруари въздушна кампания на САЩ и Израел срещу иранската военна инфраструктура – американските сили са изгубили около 24 машини от типа MQ-9. Според публикация на Air & Space Forces Magazine, при изслушване в подкомисия на Сената на САЩ на 12 май 2026 г. представители на ВВС са обявили, че численият състав на флота от MQ-9 е паднал под определения оперативен минимум от 189 машини и е достигнал около 135 действащи единици. Производителят General Atomics не е дал публичен коментар по последния инцидент.

CENTCOM поддържа двойна линия относно инцидента. От една страна, той признава, че е нанесъл удари по района на Бандар Абас срещу противокорабни мини и пускови установки за ракети. От друга, не потвърждава нито една от трите цели, които IRGC твърди, че е поразило във въздушното пространство на страната. Според данни на Al Jazeera, CNBC и CNN американските удари от 26 май съвпадат по време с пристигането в Доха на иранска делегация, водена от външния министър Абас Арагчи и председателя на парламента Мохамад Багер Калибаф, за консултации по продължаване на примирието. Примирието с посредничеството на Пакистан е в сила от 8 април. Според репортажи на Al Jazeera, в края на април президентът Доналд Тръмп го е „удължил безсрочно“, което не премахна периодичните размени на огън.

В Иран политическата конфигурация остава наклонена към военна йерархия. Президентът Масуд Пезешкиян, в изявление от 21 май пред главнокомандващия на иранската армия Амир Хатами, окачестви американската военноморска блокада на Персийския залив като „продължение на военните операции“ с други средства, въпреки действащото примирие. Същевременно командването на IRGC е поето от Ахмад Вахиди, който встъпи в длъжност на 1 март след гибелта на предшественика му Мохамад Пакпур в ударите от 28 февруари. Същите удари отнеха живота на върховния лидер Али Хаменей и на значителна част от висшия команден състав.

Иранската версия пришива инцидента към реториката за защита на въздушното пространство, а не към опит за ескалация. В съобщението на IRGC изрично се напомня, че корпусът „си запазва легитимното и определено право да реагира на всяко нарушение на примирието“. Тези думи позиционират прехващането като отговор, а не като инициатива – линия, която отговаря на сдържаната дипломатическа позиция на Пезешкиян по време на преговорите в Доха. CENTCOM използва огледален език в обратна посока: „удари за самоотбрана“ при декларирана „сдържаност в хода на действащото примирие“. Двете страни поддържат, че примирието остава в сила.

Гражданско-военното разпределение в Иран продължава да се измества към IRGC. Пезешкиян остава лицето на преговорите, но публичните послания за защита на въздушното пространство и „право на отговор“ идват изцяло от командването на корпуса.

Във военно-оперативен план след стартирането на Operation Epic Fury американските дронове в Персийския залив търпят систематично изтощение. Иранскатa противовъздушна отбрана разчита на интегриран комплекс с главна роля на „Бавар-373“, допълнена от пасивни електро-оптични и инфрачервени сензори. Този подход дава малко радарно предупреждение и е особено ефективен срещу големи апарати с предсказуем профил и бавна скорост на полета. Дали именно „Бавар-373“ е поразил този MQ-9, публично не е установено.

Четирима ирански моряци са загинали при удар на американски изтребители.

🇮🇷 Местни ирански канали в социалните мрежи съобщават за удар на американски изтребители срещу два бързоходни катера на флота на Революционната гвардия в Персийския залив, при който са загинали четирима моряци – Аббас Еслами, Хосейн Сотуде, Абдолреза Голзар и Гхорат Зарнегар.

Според местни източници, новината е събитие през последните 48 часа, а нейното публикуване е забавено умишлено, за да не се оказва излишен натиск върху продължаващите преговори.

Към момента на публикуване липсва официално съобщение от Революционната гвардия. Имената не присъстват и в стандартната иранска база данни на шахиди golzar.info. При обичайния модел на работа на иранските власти загубите в личен състав се обявяват в рамките на няколко часа със снимки и биографични данни.

Саудитска Арабия прехвана три дрона, заплаши с ответни мерки.

🇸🇦 Саудитска Арабия е прехванала три дрона, нарушили въздушното ѝ пространство, навлизайки от територията на Ирак, съобщи говорителят на саудитското министерство на отбраната генерал-майор Турки ал-Малики, според когото ще бъдат предприети нужните оперативни мерки в отговор на всеки опит за нарушаване на суверенитета и сигурността на страната.

Въпреки че враждебните действия по време на войната с Ислямската република до голяма степен затихнаха с влизането в сила на примирието през април, от Ирак продължават да се изстрелват дронове срещу Залива.

От началото на войната срещу Иран на 28 февруари Ирак се превърна в основен изходен пункт за безпилотни атаки срещу държавите от Персийския залив. През март и началото на април шиитски милиции, обединени в коалицията „Хашд аш-Шааби“ (Сили за народна мобилизация), включително „Катаиб Хизбула“ и „Асаиб Ахл ал-Хак“, изстреляха стотици дронове и десетки ракети срещу саудитски енергийни обекти в Източния регион и Янбу (ключов терминал на Червено море, използван като алтернатива на Ормузкия проток), международно летище Кувейт и военни обекти в Бахрейн. Иран и съюзните му групировки нанесоха близо 500 удара по цели в Иракски Кюрдистан, преди обявяването на крехкото примирие на 8 април.

Прекратяването на огъня не спря враждебната дейност от територията на Ирак. На 13 април Бахрейн привика иракския шарже д'афер, за да изрази своя протест срещу „продължаващите злонамерени безпилотни атаки“, провеждани от територията на Ирак. На 24 април кувейтската армия съобщи, че два дрона, излетели от Ирак, са поразили гранични постове в северната част на страната, което е довело до материални щети без жертви.

Настоящият инцидент в Саудитска Арабия е първи широко публично огласен случай след внасянето в Съвета за сигурност на ООН на съвместен проект за резолюция на Бахрейн и САЩ срещу тактиката на Иран в Ормуз, който беше отхвърлен от Китай чрез изявление на постоянния представител Фу Цун на 15 май. Това увеличава регионалния натиск върху иракското правителство на премиера Мохамед Шия ас-Судани, който вече не успя да приложи американското искане за разоръжаване на шиитските милиции.

Политическата позиция на Багдад остава сложна. New York Times установи, че Израел е разположил две тайни военни бази в обширната пустиня в западната част на страната в рамките на подготовката си за двете войни с Ислямската република – разкритие, което иракските милиции вероятно ще използват като повод за отказ от разоръжаване. На 8 март парламентът на Ирак проведе закрит брифинг във връзка с военното присъствие на Израел, а някои депутати окачествиха позицията на ръководството по сигурността като „срамна“. Иракското правителство няма политически капитал да предприеме действия срещу милициите, изстрелващи дронове към саудитска територия – нито военни, нито санкционни.

Архитектурата на саудитската ПВО, прехванала трите дрона късно снощи, се развива по тристепенен модел. На стратегическо ниво – две батареи THAAD за прехващане на балистични ракети във високите атмосферни слоеве; на средно – над 20 батареи Patriot PAC-3 за прехващане на крилати ракети и тежки дронове; на ниско – британски Sky Sabre (разположен през март) и египетски Skyguard Amoun (според неофициални данни) за защита срещу масови безпилотни атаки. Към средата на април кралството е прехванало над 894 балистични и крилати ракети и ударни дронове от началото на войната през февруари, по саудитски данни. Цената на тази защита обаче е стратегически проблем: ракетите Patriot PAC-3 струват над 4 млн долара за брой, докато един ирански „Шахед-136“ – около 30 000–50 000 долара.

Иранската стратегия през крехкото примирие стъпва върху поддържането на постоянно напрежение с ниска интензивност с шиитски милиции – без директни удари от територията на Иран, които формално нарушават условията на примирието и могат да дадат повод за подновяване на ударите на САЩ. Този модел е известен от десетилетие – Иран го прилага в Йемен (Ансар Аллах), Ливан (Хизбула), Сирия и Ирак – но настоящата му употреба е по-системна. Според данни на американското разузнаване, цитирани от FDD и Stimson Center, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е извършил реформи в командната структура на иракските милиции от началото на май, увеличавайки реалната им автономност от режима в Техеран, така че бъдещи трансгранични атаки да са формално отделими от иранската държава.

Прехванатите дронове над саудитска територия не са изолиран инцидент. Те представляват потвърждение, че крехкото примирие, въведено на 8 април, действа единствено на нивото на директен сблъсък между държави, докато оставя пълна свобода на действие на милициите. Техеран използва това, за да поддържа спорадичен натиск върху Вашингтон и съюзнциите му в региона, без да дава формална основа за подновяване на ударите срещу него. Настоящата оперативна география, Ирак като изходна точка за атаки срещу Персийския залив, потвърждава, че следвоенната ситуация в Близкия изотк не може да се характеризира като стабилизация, а само като промяна на интензитета и формата на конфликта.

Удар с дрон срещу АЕЦ „Барака“ в ОАЕ застрашава крехкото примирие в Персийския залив.

🇦🇪☢️ Удар с дрон предизвика пожар по периметъра на АЕЦ „Барака“ в Обединените арабски емирства, което породи опасения от избухване на нова военна ескалация в региона с оглед на крехкото примирие между Иран и САЩ.

Властите в Абу Даби съобщиха по-рано днес за избухнал пожар в електрически генератор извън вътрешния периметър на централата в региона Ал-Дафра. Не се съобщава за пострадали, а официални лица уточниха, че нивата на радиация остават в норма.

Ядреният регулатор на ОАЕ заяви, че операциите в съоръжението, първата атомна електроцентрала на Арабския полуостров, не са били засегнати от инцидента. „Всички блокове работят нормално“, гласи изявление, публикувано в социалните мрежи.

До момента никой не е поел веднага отговорност за нападението, а властите в ОАЕ не са отправили публични обвинения към нито една държава.

Министерството на отбраната на ОАЕ публикува изявление, според което средствата за ПВО са се справили успешно с два дрона, но трети е успял да порази генератор в близост до централата. Ведомството добави, че дроновете са били изстреляни от „западната граница“, без да предостави допълнителни подробности, тъй като все още се провежда разследване за установяване на източника на атаката.

Емирствата се изправиха пред безраборни атаки с ракети и дронове камикадзе от страна на Иран, след като САЩ и Израел предприеха въздушна кампания срещу Ислямската република на 28 февруари 2026 г.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) публикува в изявление, че инцидентът е принудил един от реакторите временно да разчита на аварийни дизелови генератори. Нейният ръководител Рафаел Гроси изрази „сериозна тревога“ и припомни, че военните действия, които застрашават ядрената сигурност, са „недопустими“.

Централата се намира недалеч от границата със Саудитска Арабия, на около 225 км западно от столицата Абу Даби.

Въпреки споразумението за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, влязло в сила на 8 април, нападенията срещу ОАЕ продължават. Миналата седмица властите там обвиниха Техеран, че е атакувал пристанищния град Фуджейра с ракети и дронове. Трима индийски граждани бяха ранени, а петролно съоръжение в индустриална зона беше обхванато от пожар.

По-рано иранският режим заплаши, че държавите, които помещават американски военни бази или свързани с Израел интереси, могат да станат мишени. Наскоро той обвини ОАЕ в засилване на връзките с Израел, докато се появиха съобщения, според които израелският премиер Бенямин Нетаняху е направил „тайно“ посещение в страната от Персийския залив по време на конфликта.

Миналата седмица американският посланик в Израел Майк Хъкаби потвърди, че Израел е разгърнал системи за ракетна отбрана „Железен купол“ и личен състав на територията на ОАЕ, за да подпомогне защитата срещу иранската заплаха.

В изявление в петък Министерството на външните работи на ОАЕ отхвърли това, което определи като опити на Ислямската република да оправдае нападенията срещу територията им, заявявайки, че си запазва правото да отговори на всякакви заплахи.

Гръцки танкер е сред малкото петролни кораби, прекосили Ормузкия проток.

🇬🇷🛢️ Гръцки танкер отплава от Персийския залив за Индия по-рано днес, след като прекоси Ормузкия пролив в един от малкото курсове на плавателни съдове, превозващи суров петрол през тесния воден път тази седмица, показват данни от проследяването на плавателни съдове.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до де факто затваряне на пролива, което блокира стотици кораби и предизвика безпрецедентни сътресения в глобалните енергийни доставки.

Плаващият под либерийски флаг танкер „Каролос“, който може да превозва до 1 милион барела петрол, плава към западното индийско пристанище Сика, след като прекоси Ормузкия пролив вчера, сочат анализи на Kpler.

Корабът е бил натоварен максимално след престой на петролния терминал на пристанище Басра на 10 май, сочи още анализът на Kpler. Специалистите по обработка на данни SynMax установиха, че газенето на кораба се е увеличило на 14 май, което е солидна индикация, че е приел товар.

Dynacom, базираната в Гърция компания мениджър на „Каролос“, която е един от основните гръцки участници в транспорта на петрол през пролива след избухването на войната в края на февруари, не отговори на запитване за коментар от страна на Ройтерс.

Отделно, танкер за суров петрол под панамски флаг на японската рафинираща група Eneos е преминал пролива в четвъртък, според данни за проследяване на морския трафик от LSEG.

Саудитска Арабия е извършила поредица от тайни удари срещу Иран по време на войната.

🇸🇦🚀🇮🇷 Саудитска Арабия е предприела серия от неоповестени удари срещу Иран в отговор на атаките му срещу кралството в рамките на войната в Близкия изток, съобщиха две западни официални лица, които са запознати с въпроса, както и двама ирански източници.

Тези саудитски атаки, които бяха разкрити едва сега, бележат първия известен случай, в който саудитското кралство предприема директни военни действия на територията на Иран. Това показва, че Рияд е значително по-решителен в защитата си срещу своя основен регионален съперник.

Ударите, нанесени от изтребители на саудитските военновъздушни сили, са извършени в края на март, според западните източници. Единият от тях ги определи просто като „реципрочни удари в отговор на атаките срещу Саудитска Арабия“.

Ройтерс не успя да потвърди кои точно са били мишените. В отговор на запитване за коментар, висш служител от саудитското външно министерство не отговори директно на въпроса дали са били нанесени удари. Външното министерство на Ислямска република Иран също не коментира темата.

Саудитска Арабия, която поддържа тесни военни връзки със САЩ, традиционно разчита на защита от страна на САЩ. 10-седмичната война обаче остави кралството уязвимо за атаки, пробили ракетния щит на Централното командване на САЩ.

Държавите от Залива започнаха да отвръщат на удара

Саудитските ходове илюстрират разширяването на конфликта и мащабите, в който една война, която започна със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел по Иран на 28 февруари, е въвлякла Близък изток по начини, които не са публично признати.

След ударите на САЩ и Израел, Иран атакува и 6-те държави от Съвета за сътрудничество в Залива с ракети и дронове. Мишени бяха не само американски бази, но и цивилни обекти, летища и петролна инфраструктура, а Ормузкият проток бе затворен, което наруши глобалната търговия.

ОАЕ също са нанесли удари срещу Иран, съобщи Wall Street Journal в понеделник. Взети заедно, действията на Саудитска Арабия и Емирствата разкриват конфликт, чийто истински облик е останал до голяма степен скрит – такъв, в който монархиите от Залива, подложени на ирански обстрел, са започнали да отвръщат на удара.

Техните подходи обаче не са идентични. ОАЕ заеха по-твърда позиция, стремейки се да накарат Иран да плати висока цена, и рядко се ангажират с публична дипломация с Техеран. Междувременно Кралството се опитва да спре ескалацията на конфликта и поддържа редовен контакт с режима в Техеран, включително с посланика му в страната.

Висшият саудитски дипломат не потвърди директно за сключването на споразумение за деескалация с Иран, но заяви: „Потвърждаваме последователната позиция на Саудитска Арабия, отправяйки призив към деескалация, сдържаност и намаляване на напрежението в името на стабилността, сигурността и просперитета на региона и неговите народи.“

Удари, последвани от деескалация

Ирански и западни служители заявиха, че Рияд е информирал Техеран за ударите, които са били последвани от интензивни дипломатически совалки и саудитски заплахи за по-нататъшни действия от страна, което е довело до неформална договорка между двете страни за намаляване на напрежението.

Али Ваез, ръководител на проекта за Иран в International Crisis Group, заяви, че ответните удари, последвани от деескалация, показват „прагматично признание от двете държави, че безконтролната ескалация води след себе си неприемливи загуби“. Такава последователност от събития демонстрира „не доверие, а споделен интерес от поставяне на граници на конфронтацията, преди тя да е прераснала в още по-широк регионален конфликт“.

Неформалната деескалация влезе в сила седмица преди Вашингтон и Техеран да се споразумеят за примирие помежду си на 7 април. Един от иранските представители потвърди договорката за деескалация, отбелязвайки, че този ход цели „прекратяване на враждебните действия, защита на взаимните интереси и предотвратяване на напрежението“.

Иран и Саудитска Арабия – водещи сили в шиитския и сунитския клон на исляма в Близкия изток и регионални съперници от десетилетия – подкрепят враждуващи групировки във военни конфликти из региона. Китайското посредничество през 2023 г. доведе до възстановяване на двустранните отношения, както и примирие между Саудитска Арабия и Ансар Аллах (хутите) в Йемен, подкрепяни от Иран, което оттогава се спазва.

С отварянето на Червено море за морски трафик, Саудитска Арабия успя да продължи своя износ на петрол по време на войната, за разлика от повечето държави в Персийския залив, и така остана сравнително изолирана от икономическите сътресения.

Кралството избегна „пещта на разрушението“

В авторска статия в саудитския вестник Arab News миналия уикенд, бившият шеф на разузнаването принц Турки ал-Файсал описа логиката на кралството: „Когато Иран и други сили се опитаха да завлекат кралството в пещта на разрухата, ръководството избра да понесе болката, причинена от съсед, за да защити живота и имуществото на своите граждани.“

Саудитските удари бяха предшествани от няколко седмици на ескалиращо напрежение. На пресконференция в Рияд, проведена на 19 март, неговият външен министър принц Файсал бин Фархан заяви, че „си запазва правото да започне военни действия, ако се сметне за необходимо“. Три дни по-късно Саудитска Арабия обяви военния аташе на Иран и четирима служители на посолството за персона нон грата.

Иран е ограничил директните удари срещу Саудитска Арабия

До края на март дипломатическите совалки и заплахата от страна на Саудитска Арабия за ескалация на ударите срещу иранския режим, по примера на ОАЕ, доведоха до постигането на споразумение за деескалация, твърдят западни източници.

Така от най-малко 105 удара с дронове и ракети срещу цели в Саудитска Арабия в периода 25-31 март, техният брой спадна до малко над 25 в първата седмица на април, според данни на Ройтерс, базирани на изявления на саудитското министерство на отбраната.

Източници от западни разузнавния оценяват, че снарядите, изстреляни по Саудитска Арабия в дните до общото примирие, са били изстреляни от иракски фракции, а не от самия Иран, което означава, че е ограничил преките си удари, докато подкрепяните от него прокси групи са продължили да действат. На 12 април Саудитска Арабия извика посланика на Ирак, за да протестира срещу атаките от иракска територия.

Двустранната комуникация продължи дори когато се появи напрежение в началото на общото примирие между Иран и САЩ. На 7-8 април саудитското министерство на отбраната докладва за изстреляни 31 дрона и 16 ракети към кралството. Този скок накара Рияд да обмисли нов отговор срещу Иран и Ирак, докато Пакистан разположи изтребители в знак на подкрепа за кралството и призова към сдържаност в момент на активна дипломация.

Кувейт обвини Иран в опит за атака на стратегическо пристанище. Бахрейн осъди десетки за шпионаж.

🇰🇼⚔️🇮🇷 Кувейт обвини Иран в изпращането на отряд от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който е извършил неуспешна атака срещу негов остров в Персийския залив, където в момента се изгражда ново пристанище с финансиране от Китай.

Иран не призна веднага обвинението на Кувейт – страна, която беше обект на поредица от безразборни ирански удари по време на войната и дори по време на крехкото примирие, което все още се спазва в региона. Въпреки това, обвинението и продължаващите атаки носят риск от връщане обратно към ескалация на бойните действия.

Преговорите между Вашингтон и Техеран изглежда се намират в задънена улица, което също повишава риска от повторно избухване на конфликта.

Кувейт заяви, че отряд от 6-ма въоръжени лица от състава на IRGC се е опитал да проникне на остров Бубиян в северозападния ъгъл на Персийския залив близо до Ирак и Иран на 1 май, планирайки „враждебни действия“. Повече подробности не бяха представени публично.

Кувейтските власти съобщиха, че са арестували 4-ма от мъжете, докато 2-ма са успели да избягат, след като силите за сигурност са пресекли техния опит за инфилтрация. Кувейт уточни, че негов служител в сферата на сигурността е бил ранен при атаката, за която първоначално беше съобщено на 3 май без конкретни детайли.

Задържаните бяха посочени като двама морски капитани от Гвардията, един морски лейтенант и един сухопътен лейтенант от същата структура.

На остров Бубиян се намира пристанището „Мубарак ал-Кабир“, което се намира в процес на изграждане като част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Този проект по време на войната също беше мишена на ирански атаки. Кувейт не посочи причина за забавянето на информацията, свързваща нападението с Техеран.

Бахрейн осъди над 20 души за предполагаеми връзки с Иран

Междувременно прокуратурата в Бахрейн съобщи, че най-малко 24 души са получили ефективни присъди, след като са били признати за виновни в шпионаж и заговор с IRGC. 3-ма от тях ще излежават доживотни присъди, но всички останали са получили по-кратки присъди за дейности, свързани с Иран.

Бахрейн – островна държава, начело със сунитска монархия и преобладаващо шиитско население – осъди 10-ки свои граждани по обвинения, свързани с Техеран, от началото на войната. Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи твърдят, че Ислямската република поддържа клетки, които извършват шпионаж и помагат за целеуказване на територията на страната. Правозащитни групи обаче алармират, че по време на ескалацията на войната след 28 февруари 2026 г. Бахрейн е ескалирал своите репресии срещу дисиденти и шиити.