Израел разположи лазерната система Iron Beam и войски в ОАЕ за защита срещу ирански атаки

🇮🇱🛡️🇦🇪 Израел е разположил версия на своята лазерна система за противовъздушна отбрана Iron Beam в Обединените арабски емирства по време на войната срещу Иран през март, за да подпомогне защитата на държавата от Персийския залив срещу нападения с ракети и дронове, съобщава Financial Times.

Британският вестник уточнява, че Израел е изпратил и система за наблюдение, известна като Spectro, която помага за засичане на ирански безпилотни апарати от разстояние до 20 км. Регионален служител посочи, че разполагането на това напреднало въоръжение демонстрира „ценността на това да бъдеш приятел на Израел“.

В публикацията се отбелязва още, че Израел е разположил в ОАЕ и системата Iron Dome, заедно с войски за нейното управление – факт, който по-рано беше разкрит от Axios.

„Не става въпрос за малък брой военнослужещи на терен“, уточни американското издание, цитирайки източник, запознат с разгръщането, имайки предвид числеността на израелските войници в ОАЕ.

Три самолетоносача са заедно в Близкия изток за първи път от навечерието на инвазията в Ирак през 2003 г.

🇺🇸⚓️ Пристигането на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN-77) в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) на 24 април оформи концентрация на военноморска мощ, каквато регионът не е виждал от подготовката за инвазията в Ирак през 2003 г.

Заедно с вече разположените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72), трите авионосни ударни групи имат над 15 000 моряци и морски пехотинци, над 200 самолета и комбинирани способности за далекобойни стелт операции, електронна война и ПВО/ПРО от слой Aegis. Това натрупване не отговаря на стандартна ротация на сили, а представлява ясен сигнал за капацитет за ескалация близо 20 дни след влизане в сила на прекратяването на огъня и 8 седмици след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари по ядрените, ракетни и командни способности на режима в Техеран, започнала на 28 февруари с ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и над 900 удара по приоритетни цели.

Стратегическата логика на тройната концентрация надхвърля огневата мощ. Един самолетоносач осигурява присъствие, два дават свободата за непрекъснати полетни цикли, но три гарантират едновременно покритие на три отделни направления – северния Персийски залив за натиск върху бреговата ракетна инфраструктура на Революционната гвардия, Оманския залив за контрол върху морската блокада, наложена на 13 април, и северозападната част на Арабско море за прехващане на ирански доставки от Китай. Именно последната ос придоби оперативна тежест на 19 април, когато MV Touska – санкциониран ирански контейнеровоз – беше задържан в международни води на връщане от китайско пристанище.

Към тази морска геометрия се добавя USS Tripoli (LHA-7), пристигнал на 28 март от Йокосука с амфибийната група USS San Diego и USS New Orleans с качена 31-ва морска експедиционна част, наброяваща около 2200 морски пехотинци. America-class по конструктивен профил е по-близо до лек самолетоносач, отколкото до класически десантен кораб, а неговите 18 изтребителя от пето поколение F-35B Lightning II с вертикално излитане му позволяват да оперира далеч от плътността на крайбрежната противокорабна отбрана на Ислямската република, удължавайки досега на стелт авиацията до набелязаните цели в южен Иран.

Военно-техническият баланс на тройката носители заедно с амфибийната група, в по-пълен орден на бойни задачи, включва:

– 72 F/A-18E Super Hornet (едноместни)
– 24 F/A-18F Super Hornet (двуместни)
– 12 F-35C Lightning II (стелт, палубна версия)
– 18 F-35B Lightning II (СВВП, на USS Tripoli)
– 36 EA-18G Growler (електронна война, базирани на F/A-18F)
– 48 MH-60R/S Seahawk (многоцелеви хеликоптери)
– 6–12 MV-22B Osprey или C-2 Greyhound (логистично осигуряване)
– 9 разрушителя клас Arleigh Burke (Aegis BMD/защита от крилати ракети и рояци дронове)
– 3 кораба за крайбрежна отбрана от клас Independence в противоминна конфигурация
– USS Tripoli (LHA-7) с амфибийна готовност и самостоятелно авиокрило
– USS San Diego (LPD-22) и USS New Orleans (LPD-18) – десантен док
– над 10 000 моряци, морски пехотинци и авиатори, ангажирани в блокадата

Кампанията е натрупала над 13 000 удара и над 155 поразени или унищожени плавателни съда от иранския лфот, а блокадата е пренасочила 34 кораба обратно към пристанища в Иран. Белият дом маркира преминаването към "икономическа фаза" – формулировка, описваща замяната на честотата на удари с продължителен натиск върху износа на ирански петрол.

Двуседмичното примирие, договорено на 8 април с посредничество от Пакистан, е нарушавано от двете страни, но запазва преговорната рамка отворена. На 7 април Москва и Пекин блокираха проект на резолюция в Съвета за сигурност на ООН за ескорт на търговски кораби, формално защитавайки тезата за "комплексен прочит на конфликта", а на практика отказвайки легитимация на американската блокада. В същото време служители на Пентагона потвърдиха, че руски сателитни канали дават на иранското командване оперативни данни за позициите на американския флот – асиметрична подкрепа без ясен отпечатък, която трансформира блокадата във взаимно разузнавателно надлъгване.

Възпиращият потенциал на трите самолетоносача не е насочен срещу иранските военноморски активи, а срещу сценария за разширяване на регионалния конфликт от страна на йеменските хути в Червено море, ливанската Хизбула и мрежата от шиитски милиции в Ирак. Геополитическият залог се свежда до само един въпрос: ще успее ли Вашингтон да използва ефективно това безпрецедентно натрупване, за да принуди Иран към реални преговори или ще се изтощи в продължителна въздушна и морска война.

Израел е разположил „Железен купол“ в ОАЕ: Безпрецедентна подкрепа в лицето на безразборните атаки на Иран.

🇮🇱🤝🇦🇪 Израел е разположил батарея на „Железен купол“ в ОАЕ по време на военната кампания срещу режим в Иран, заедно с личен състав от армията, който да я експлоатира. Това съобщава Axios в своя материал, според който това бележи първият случай, в който системата е изпратена в държава извън Израел и САЩ.

По време на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари срещу режима в Иран, той предприе масирани ответни удари срещу почти всички страни в региона, включително срещу Емирствата, които станаха държавата, подложена на най-мащабни удари с над 550 балистични и крилати ракети и 2200 дрона, по данни от Министерство на отбраната на ОАЕ.

Въпреки че повечето въздушни заплахи бяха прехванати, някои от тях успяха да поразят военни и граждански цели, което според Axios е подтикнало властите в Абу Даби да потърсят помощ от съюзници.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е разпоредил разгръщане на системата след разговор с президента на ОАЕ Мохамед бин Заяд Ал Нахаян, споделят израелски служители пред американското издание. Твърди се, че системата е прехванала десетки ирански ракети.

Служители от двете страни споделят, че поддържат тясно военно и политическо сътрудничество от началото на военната ескалация в региона на 28 февруари, в рамките на която израелски изтребители нанесоха удари по цели в южната част на Иран, за да неутрализират заплахи, насочени конкретно към страни от Персийския залив.

Axios цитира служител от високите етажи на властта в Емирствата, според когото страната „няма да забрави“ помощта, предоставена от Израел по време на кризата.

Кувейт освободи американския журналист след 52 дни в ареста заради кадри от войната с Иран.

🇰🇼🇺🇸 Американски журналист беше пуснат на свобода, след като прекара няколко седмици зад решетките в Кувейт заради масови арести за разпространение на кадри от военните действия между САЩ и Иран в интернет, съобщи служител на Държавния департамент на САЩ.

Ахмед Шихаб-Елдин, сътрудник на водещи световни издания като The New York Times, PBS и Al Jazeera English, беше арестуван на 3 март по обвинения в разпространение на невярна информация, злоупотреба със смартфон и увреждане на националната сигурност.

Представител на Държавния департамент, пожелал анонимност, разкри пред АФП, че Шихаб-Елдин „е напуснал безопасно Кувейт“ и увери, че по време на задържането му департаментът е поддържал контакт с него, за да му окаже консулско съдействие.

В четвъртък Комитетът за защита на журналистите (CPJ) оповести, че Шихаб-Елдин е бил оправдан по всичките му повдигнати обвинения след прекарани 52 дни в ареста.

Една от последните публикации на Шихаб-Елдин в социалните мрежи преди ареста му включваше геолокирано видео, потвърдено от CNN,показващо катастрофа на американски изтребител близо до военновъздушна база на САЩ в Кувейт, уточняват от CPJ.

Стотици хора бяха арестувани в страните от Персийския залив за споделяне на кадри от атаки и нанесени щети. Въздушните атаки бяха на практика ежедневна гледка в Близкия изток в рамките на конфликта, започнал в края на февруари със съвместен американско-израелски удар, обезглавил висшето ръководство на иранския режим на 28 февруари чак до влизането в сила на примирието на 8 април.

Иран съобщи за първи приходи от наложените такси за преминаване през Ормузкия пролив

🇮🇷 Високопоставен представител на иранския парламент заяви, че Техеран е получил първите приходи от таксите, които наложи върху стратегическия Ормузки пролив в рамките на конфронтацията си със САЩ и Израел.

„Първите приходи, събрани от таксите за Ормузкия пролив, бяха депозирани по сметката на Централната банка“, съобщи заместник-председателят на парламента Хамидреза Хаджибабаи, цитиран от информационна агенция „Тасним“.

Други ирански медии разпространиха същото изявление, без да предоставят допълнителни подробности.

Този ход е част от ескалиращото противопоставяне на Иран със САЩ и Израел. Проливът е един от водещите морски пътища в света за превоз на енергийни ресурси, а налагането на транзитни такси е разглеждано като директен опит на иранския режим да упражни икономически натиск върху международното корабоплаване и своите геополитически опоненти.

Пентагонът: Разчистването на мините в Ормузкия пролив ще отнеме шест месеца

🇺🇸⚔️🇮🇷 Разчистването на морските мини, заложени от Иран в Ормузкия пролив, може да отнеме до шест месеца и е малко вероятно да започне преди края на войната. Това са заявили служители на Пентагона пред Конгреса, според публикация на Washington Post.

Оценката, споделена по време на секретен брифинг във вторник пред членове на Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите, подсказва, че икономическото въздействие на конфликта може да се разпростре далеч в бъдещето. Конгресмени и от двете партии са реагирали с разочарование, виждайки в това знак, че цените на петрола и бензина вероятно ще останат високи дори при постигане на споразумение.

Висш служител на Министерството на отбраната заяви, че част от мините са разположени дистанционно чрез GPS технология, което ги прави по-трудни за засичане, докато други са заложени от малки лодки, използвани от т.нар. „москитен флот“ на Иран.

Анализът на Пентагона контрастира с твърденията на президента Доналд Тръмп, който миналата седмица заяви в социалните мрежи, че Иран, „с помощта на САЩ“, е премахнал или в момента премахва всичките морски мини от пролива. Изявлението беше разтълкувано като част от усилията на администрацията да успокои пазарите и да даде сигнал, че сделка за край на войната може да е близо.

Иран започна да залага мини през март в хода на конфликта, докато САЩ и Израел извършваха въздушни удари. Тръмп предупреди Техеран, че ще бъде изправен пред тежки последици, ако не премахне мините, а министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че американските военни атакуват лодките, които участват в разполагането им, с „безмилостна прецизност“.

Въпреки тези усилия, официални лица признават, че подготовката на САЩ и Израел за потенциална блокада на пролива е била недостатъчна, позволявайки на Иран да наруши жизненоважен маршрут за световната търговия, дори при наложена от Вашингтон военноморска блокада на иранските пристанища.

Остава неясно как американските сили ще проведат мащабна операция по разминиране, въпреки че обсъждани варианти включват използването на хеликоптери, дронове и водолази.

Експерти алармират, че подобен график може да има сериозни икономически последици. Ричард Нефю, старши изследовател в Колумбийския университет и експерт по иранска дипломация, заяви, че усилия по разчистване с продължителност от шест месеца вероятно ще разтърсят пазара на нефт и газ поради опасения за сигурността сред застрахователи, собственици на кораби и екипажи.

„Няма да има много хора, желаещи да поемат този риск“, каза той и добави, че макар прекъсването да не спре напълно трафика, дори частичните ограничения могат да имат значителен ефект.

Иранският режим даде да се разбере, че ще продължава съпротивата. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че проливът не може да бъде отворен на фона на това, което той описа като многократни нарушения на примирието, включително морската блокада от страна на САЩ. Той също така обвини Израел в ескалация на напрежението на множество фронтове.

Иранският президент Масуд Пезешкиан, считан за по-умерена фигура, заяви, че заплахите от САЩ и блокадата подкопават перспективите за смислени преговори.

„Иран приветства диалога и споразуменията и продължава да го прави“, написа той в изявление, публикувано на социалните мрежи, в което обвини Вашингтон в противоречива реторика и действия.

Иран задържа два кораба в Ормузкия пролив: Първа ескалация в морето от началото на войната.

🇮🇷⚓️ Иран обяви, че е задържал два контейнеровоза, опитващи се да излязат от Персийския залив през Ормузкия пролив. Действията са предприети след открит огън по тях и по трети плавателен съд, а това са първите такива конфискации от началото на войната на САЩ и Израел с Иран, започнала през февруари.

Иранската Tasnim News Agency съобщи за задържането и добави предупреждение от Военноморския флот на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), че всяко нарушаване на реда в пролива ще се счита за „червена линия“.

Задържането на единия кораб, плаващия под панамски флаг MSC Francesca, беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

„Преговорите между корабната компания и иранската страна продължават, а съответните държавни органи са в постоянен контакт с екипажа“, написа министър Филип Радулович в социалната мрежа X.

IRGC отправи обвинения към MSC Francesca и плаващия под либерийски флаг Epaminondas в извършване на дейност без нужните разрешителни, както и в манипулиране на навигационните им системи.

Управляваният от Гърция Epaminondas съобщи, че е бил обстрелван на около 20 морски мили северозападно от бреговете на Оман. Службата за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) и източници от сферата на морската сигурност посочиха, че корабът е претърпял щети по мостика, след като е бил поразен от стрелба и реактивни гранати, изстреляни от катер на IRGC.

Гръцкият оператор Technomar Shipping Inc потвърди нападението в официално изявление и заяви, че екипажът се намира в безопасност. Според данни на гръцката брегова охрана корабът има 21-членен екипаж, съставен от граждани на Украйна и Филипините, но оттам не можаха да потвърдят задържането на съда. Technomar също не е потвърдила конфискацията.

„Наш приоритет остава безопасността и благополучието на екипажа ни, като работим с всички заинтересовани страни, за да гарантираме тяхната сигурност“, заяви операторът.

Източници по сигурността посочиха, че на борда на катера е имало трима души. Капитанът на плавателния съд е съобщил, че преди нападението не е установен контакт по радиото, въпреки че на кораба е било разрешено да премине през пролива.

MSC Francesca е бил обстрелван на около 8 морски мили западно от бреговете на Ислямската република, но не е повреден, а екипажът му е невредим, отбеляза в свой доклад UKMTO. Операторът MSC, най-голямата група за контейнерни превози в света, не отговори веднага на запитването на Ройтерс за коментар.

Според три източника на Ройтерс Epaminondas също е чартиран от MSC. Трети контейнеровоз под либерийски флаг, Euphoria, е бил обстрелван в същия район, но не е пострадал и е продължил плаването си, достигайки по-късно пристанище Фуджейра в ОАЕ.

Нападенията са извършени в ранните часове на деня, докато трите кораба са опитвали да излязат от Ормузкия пролив един след друг, като някои от тях са изключили своите навигационни системи. Това са първите подобни действия от 2024 г. насам, когато Иран задържа контейнеровоза MSC Aries.

За момента няма информация какъв товар са превозвали корабите.

След инцидентите цените на петрола обърнаха тенденцията и тръгнаха нагоре. „Войната с Иран и затварянето на пролива са безпрецедентни събития. Няма яснота за крайния изход или времевата рамка, което е потенциал за повече пазарен шум и волатилност“, написа Джонатан Чапъл, управляващ директор в инвестиционната банка Evercore.

Техеран наложи ограничения за корабите, преминаващи през стратегическия пролив в южния край на Залива, след бомбардировките на САЩ и Израел над Иран на 28 февруари, което практически парализира трафика.

Въпреки това иранският морски трафик остана в голяма степен непокътнат, отчасти благодарение на издадено на 20 март изключение от американските санкции, позволило на режимът да изнася суров петрол и петролни продукти. Оттогава САЩ пресече тази търговия, налагайки блокада на корабите му.

Обикновено през пролива преминават около 130 плавателни съда дневно, обслужващи близо 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. След началото на войната този брой спадна до около 9 кораба на ден, като се покачи до около 20 по време на краткото отваряне, обявено и впоследствие отменено от Техеран миналата седмица.

„Последните задържания показват ясно: дори „отвореният“ Ормузки пролив не е безопасен за моряците, корабите и товарите“, заяви Питър Санд, главен анализатор в платформата Xeneta.

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол в Индо-Пасифика.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военноморските сили на САЩ са извършили операция по прехващане и абордаж на M/F Tifani, товарен кораб без държавна принадлежност, включен в санкционните списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Това съобщава в изявление Пентагонът, който публикува видео от качването на американските военнослужещи на борда.

Операцията е извършена в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), която обхваща Индийския и Тихия океан и прилежащите им райони. Командването не отговаря за Персийския залив и Ормузкия пролив, които попадат под юрисдикцията на Централното командване (CENTCOM) – детайл, който прави прехващането извън традиционно наблюдаваните маршрути на иранската контрабанда в Близкия изток. Въпреки голямото разстояние от териториалните води на Ислямската република, Пентагонът подкрепи действията си с твърдението, че Tifani е бил свързан с иранска контрабандна мрежа.

„Както ясно заявихме, ще полагаме глобални усилия за прилагане на морското право, за да разбием незаконните мрежи и да прехващаме санкционирани кораби, предоставящи материална подкрепа на Иран – навсякъде, където те оперират“, се посочва в изявлението на ведомството. „Международните води не са убежище за санкционирани плавателни съдове. Министерството на отбраната ще продължи да лишава незаконните участници и техните кораби от свобода на маневриране в морското пространство“, допълват от Пентагона.

Американската администрация обединява прилагането на санкционния натиск срещу Иран и свързаните с него милиции под общото наименование операция „Икономическа ярост“ (Economic Fury). Името е съзнателно ехо на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) – обозначението на американските удари срещу ирански цели, провеждани от февруари 2026 г. насам. Обединяването на двете наименования в обща реторична рамка подчертава стремежа на Вашингтон да представи икономическите, военните и правоприлагащите инструменти като елементи от единна стратегия на натиск.

Прехващането на плавателни съдове без държавна принадлежност се опира на установени принципи от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която допуска качване на борда на кораби, плаващи без флаг, в международни води. Този правен механизъм е използван от САЩ и съюзниците им многократно за операции срещу контрабандни мрежи – включително по маршрутите за пренос на ирански петрол и оръжейни компоненти, както е документирано в докладите на Експертната група на ООН по санкциите срещу Иран.

Изборът INDOPACOM да проведе подобна операция сигнализира и географско разширяване на американското морско правоприлагане срещу иранските логистични вериги отвъд Близкия изток – тенденция, която американски официални лица обвързват с доставките за партньори на Техеран в Азия, а според оценки на базирания във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност (ISIS) включва и елементи от иранските ракетни и безпилотни програми.

ОАЕ обявиха разбиването на проиранска мрежа, свързана с „Вилаят ал-Факих“.

🇦🇪⚔️🇮🇷 Властите в Обединените арабски емирства съобщават, че са разбили „терористична организация“, свързана с религиозно-политическа доктрина на Иран, известна като Вилаят ал-Факих, готвила операции в страната. Информацията беше разпространена от държавните медии на Емирствата.

Членовете на групата са арестувани и са получили обвинения за „тайни действия, насочени към подкопаване на националното единство и дестабилизиране на страната с планиране на системни терористични и саботажни актове в нейните граници“, се посочва в съобщението. Според разследването групата е поддържала връзки с идеологическата рамка на „Вилаят ал-Факих“ и е извършвала вербовка и идеологическа обработка със срещи, провеждани по план, координиран с „външни субекти“ с цел „проникване в чувствителни позиции“ в страната.

Според цитирания държавен източник срещите са се провеждали както в ОАЕ, така и в чужбина, като заявената задача е била „разпространение на заблуждаващи идеи сред емирската младеж и нейното набиране в служба на чужди интереси“.

Повдигнатите обвинения включват „създаване и управление на тайна организация на територията на страната, полагане на клетва за вярност към чужди субекти и увреждане на националното единство и социалния мир“. Държавните медии не назоваха конкретната страна, за чиито интереси се твърди, че групата е действала.

„Вилаят ал-Факих“ е доктрината, преди всичко свързвана с първия върховен водач на Ислямска република Иран аятолах Рухолах Хомейни. Според нея в отсъствието на 12-ия имам – ключова фигура във вярата на шиитите имамити – върховната политическа власт следва да бъде поверена на висш религиозен авторитет (факих). Тя стои в основата на конституционния ред в Иран и легитимността на поста „върховен водач“, като в регионално отношение служи като идеологическа рамка на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC), както и на подкрепяните от него въоръжени и политически мрежи в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен.

Обявяването на разбитата мрежа идва след период на рязко влошаване в отношенията между ОАЕ и Иран, което беше предизвикано от войната между Иран, Израел и САЩ, в която емирствата понесоха най-тежкия удар сред арабските монархии в Персийския залив. По данни на министерството на отбраната на ОАЕ, противовъздушната отбрана на страната е ангажирала „общо 537 балистични ракети, 26 крилати ракети и 2256 дрона“ от ирански произход, преди двете страни да постигнат двуседмично примирие.

ОАЕ са сунитска федерация, член от Съвет за сътрудничество на държавите от Персийския залив (GCC), но имат значителна малцинствена общност от шиитска и традиционно поддържат по-прагматични икономически връзки с Иран в сравнение със Саудитска Арабия, най-вече с Дубай, който е основен логистичен и финансов коридор за търговските потоци на Иран.

След нормализацията на дипломатическите отношения с Израел съгласно Авраамовите споразумения от 2020 г. емирствата се превърнаха и в приоритетна цел на разузнавателния и оперативен интерес на режима в Техеран, като през последните години службите в ОАЕ и Саудитска Арабия периодично обявяват разбиването на мрежи за вербовка или разузнаване, приписвани на свързани с Техеран структури.

Твърдението, че групата е имала за цел „проникване в чувствителни позиции“, сочи към случай, който надхвърля обикновената пропагнадна дейност и отива към потенциален агентурен профил – типично поле на дейност на службите за контраразузнаване на страните в Залива. Отказът на Абу Даби да посочи поименно чужди субекти може да отразява както оперативни съображения на следствието, така и политическа предпазливост в момент, в който примирието между Иран и САЩ тепърва се стабилизира и всяко директно обвинение срещу Иран носи риск от регионална ескалация.

Първи кинетичен удар в блокадата срещу Иран: USS Spruance обездвижи контейнеровоз в Оманския залив

🇺🇸⚔️🇮🇷 USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke към ВМС на САЩ, прехвана и обездвижи ирански кораб в северната част на Арабско море в неделя, съобщава DOW Rapid Response, акаунт на администрацията на Тръмп.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) заяви, че санкционираният контейнеровоз M/V Touska се е приближил до зоната за прилагане на блокадата в Оманския залив и е продължил да държи курс навътре, към иранското пристанище Бандар Абас. Разрушителят с управляеми ракети USS Spruance (DDG 111) е отправил предупреждение, което корабът е пренебрегнал.

„Нашият кораб ги спря буквално на място, като пробихме дупка в машинното им отделение“, заяви Тръмп в публикация в социалните мрежи. По данни на CENTCOM предупрежденията към екипажа са продължили около шест часа, а на Touska е било разпоредено да евакуира машинното си отделение, преди Spruance да открие огън с палубното си оръдие.

Няколко снаряда от 127-милиметровото оръдие Mk 45 на разрушителя са неутрализирали задвижването на кораба. След това десант от 31-ва морска експедиционна част е поел контрол върху плавателния съд. „Имаме пълен контрол върху кораба и разглеждаме какво има на борда“, написа Тръмп. Touska остава в американски ръце.

В публикацията на DOW Rapid Response се подчертава, че действията са били „преднамерени, професионални и пропорционални“, насочени към принудително осигуряване на съответствие с блокадата. От самото начало американските военни са принудили 25 търговски кораба да променят маршрута си или да се върнат обратно в ирански пристанища, се казва в съобщението.

USS Spruance е разрушител от клас Arleigh Burke, оборудван със системата Aegis. Стандартното му палубно оръдие Mk 45 с калибър 127 мм, се използва за поразяване на надводни цели и артилерийска поддръжка на сухоземни операции. 31-ва морска експедиционна част е съставена от десантни сили на Корпуса на морската пехота на САЩ, обучени за визитация, претърсване, задържане и конфискация на плавателни съдове. Бандар Абас е най-голямото иранско търговско пристанище на Ормузкия проток и основна база на иранския флот. Според Американската администрация за енергийна информация (U.S. Energy Information Administration) през протока минава около една пета от глобалното потребление на течни въглеводороди.

Приблизително по същото време, в което е била спряна Touska, друг танкер, плаващ в баласт, е бил пропуснат безпрепятствено към Иран, съобщи платформата за мониторинг на корабоплаването TankerTrackers.com. Това е поредният в серия от празни ирански супертанкери (VLCC), преминали покрай американския военноморски кордон. Наблюдаващата организация очертава последователен модел на поведение: натоварените изходящи VLCC биват спирани и връщани, докато входящите празни танкери на практика биват пропускани.

Този подбор има пряко оперативно значение за Техеран. Пристигащите празни супертанкери осигуряват на Националната иранска петролна компания (NIOC) допълнителен капацитет за съхранение, което удължава периода, преди иранската петролна индустрия да бъде принудена да затваря действащи сондажи заради запълване на наземните резервоари. Така, въпреки категоричната реторика от Вашингтон и първия кинетичен удар по търговски съд, фактическият режим на блокадата оставя отворен клапан, който намалява натиска над добива в Иран в краткосрочен план.

Индия привика посланика на Иран след удари по два кораба под индийски флаг в Ормузкия пролив.

🇮🇳⚔️🇮🇷 Министерството на външните работи на Индия привика иранския посланик в Делхи д-р Мохаммад Фатхали за среща с външния министър Викрам Мисри, който внесе протестна нота заради нападенията срещу два плавателни съда под индийски флаг в Ормузкия пролив по-рано днес.

Мисри е предал „дълбоката тревога“ на Индия от инцидента, при който два индийски кораба са попаднали под обстрел от военноморски части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

По данни на индийски медии, под директен обстрел е попаднал Sanmar Herald – свръхголям танкер (VLCC) с товар от близо 2 милиона барела суров петрол от Ирак. Вторият засегнат танкер Jag Arnav е бил принуден да се върне на запад, извън тесния маршрут, след приближаване на ирански патрулни части. Инцидентите се вписват в серия предупреждения на UKMTO от днес, според които във водите североизточно от Оман са регистрирани поне два отделни случая – обстрел на танкер от катери на IRGC и удар с неустановен снаряд по контейнеровоз.

Реакцията е сред най-твърдите на Индия към Иран от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Индия е един от най-големите купувачи на петрол от Близкия изток и именно нейните рафинерии бяха основен бенефициент от 30-дневното освобождаване от санкции, което САЩ първоначално издадоха на 6 март, за да стабилизират глобалните доставки след затварянето на Ормузкия пролив. Паралелно Индия поддържа стратегически проект с Иран – пристанището Чабахар на крайбрежието на Оманския залив, разглеждано като противовес на китайската инфраструктура в региона.

Инцидентите натоварват и без това крехката архитектура на дипломацията преди крайния срок за примирието на 22 април, сключено с посредничеството на Пакистан. Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ обяви тази сутрин, че връща „строг контрол“ над пролива и обвини САЩ в „пиратство“ заради блокадата на иранските пристанища, но инцидентите с индийските кораби усложняват позицията на Техеран, защото касаят страна, която досега беше сред малкото мостове между Иран и западните санкции.

Иран отново затваря Ормузкия пролив: поне три нападения срещу търговски съдове за часове

🇮🇷🚫⚓️ Иран връща „строг контрол“ над Ормузкия пролив, серия нападения срещу търговски съдове

Иран обяви, че възстановява блокадата върху морския трафик през Ормузкия пролив днес, като в рамките на няколко часа бяха регистрирани поне три отделни инцидента срещу търговски съдове. По данни на UKMTO, около 13:55 часа местно време танкер е бил обстрелян от два патрулни катера на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), на около 20 морски мили североизточно от Оман. Корабът и екипажът му са в безопасност. Името и флагът на танкера не са оповестени.

Няколко часа по-късно UKMTO издаде ново предупреждение (038-26) – доклад от офицер по сигурността на компания за удар на неустановен снаряд по контейнеровоз на 25 морски мили североизточно от Оман, в 11:25 часа. Част от контейнерите са повредени; няма пожар или разлив. Разследването е в ход. Появата на снаряд, за разлика от стрелбата от катери при предишния инцидент, повдига въпроса дали става дума за удар с ракета или дрон от крайбрежните сили на IRGC.

Успоредно с това, според репортаж на Reuters, цитиращ три източника от корабоплаването, поне два търговски плавателни съда са съобщили, че са били улучени от стрелба при опит да преминат през пролива. В 14:18 часа други корабни източници съобщиха пред агенцията, че търговски кораби са получили съобщение в радиоефира от иранския флот, което посочва, че проливът отново е затворен и „никакви кораби нямат право да преминават“.

The National съобщи, че два съда, сред които танкер супервисок тонаж под индийски флаг, са били принудени да се върнат назад, след като са били приближени от части на IRGC; аудиозаписи сочат, че е била водена стрелба по време на контакта.

Решението на Техеран е представено от Обединеното военно командване „Хатам ал-Анбия“ с изявлението, че „контролът над Ормузкия пролив се върна в предишното си състояние – под строго управление и контрол на въоръжените сили“. Иран обвини САЩ за ограниченията, като заяви, че е позволил „с добра воля ограничен брой танкери и търговски кораби да преминават“, но Вашингтон е продължил „да извършва пиратство“ чрез блокадата на ирански пристанища. Ситуацията представлява обрат на краткотрайния период на частично отваряне на пролива, постигнат в рамките на крехкия режим на прекратяване на огъня, постигнат между двете страни.

През Ормузкия пролив нормално преминава около 20% от световния трафик на петрол. Корабоплаването през него беше до голяма степен блокирано от Иран след 28 февруари 2026 г. Оттогава IRGC извърши десетки удари срещу търговски кораби, а според международни доклади в пролива са поставени и десетки морски мини. На практика блокадата над иранските пристанища, обявена от американския президент Доналд Тръмп, затвори основните петролни терминали в Персийския залив от страна на Иран, включително Харг.

Пазарите реагираха сдържано в първите часове. В началото на април цените на Брент се движеха между 109 и 113 долара за барел. По-рано говорителят на иранските военни заплаши, че „цената може да стигне 200 долара за барел, защото зависят от сигурността в региона“. Именно позоваването на нестабилността около Ормузкия пролив послужи като официална обосновка на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) да издаде нов временен лиценз, който удължава с един месец дерогацията върху покупките на руски петрол, натоварен към края на първото 30-дневно освобождаване.

Три ирански танкера пробиха американската блокада в Ормузкия проток

🇮🇷🛢️ Три ирански петролни танкера, пренасящи общо пет милиона барела суров петрол, се превърнаха в първите натоварени кораби, напуснали Персийския залив през Ормузкия проток след влизането в сила на американската блокада. Това съобщиха за АФП от компанията за проследяване на товари Kpler.

Корабите Deep Sea, Sonia I и Diona, които са под санкции от страна на САЩ, преминаха през стратегическия проток вчера. Те отплаваха от иранския остров Харг, след като бяха натоварени съответно на 2, 8 и 9 април, сочат данни на фирмата за морска логистика.

Иран блокира протока, ключов маршрут за световните доставки на петрол и втечнен природен газ, в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Техеран на 28 февруари, които ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и голяма част от военно-политическото ръководство на режима. Вашингтон наложи блокада на иранските пристанища от понеделник, в условията на примирие, с цел да попречи на Техеран да изнася своя петрол.

Нито един ирански танкер не беше напускал Залива, натоварен със суров петрол, от 10 април насам.

От Kpler заявиха, че са използвали сателитни изображения, за да проследят корабите, и потвърждават пред AFP, че и трите плавателни съда са прекосили протока в сряда. Техните крайни дестинации са непотвърдени, но от няколко години насам и трите кораба обикновено транспортират товарите си до района на Сингапур.

В този регион са засечени прехвърляния на товари от кораб на кораб, при които суровината се премества на други танкери, насочени към Китай, показват данни на Global Fishing Watch и Kpler. Трите кораба последно са прехвърлили товари с ирански суров петрол край Сингапур през март.

Предишният товар на Deep Sea беше доставен от кораба Utopia Quest в пристанище Янтай, Северен Китай, на 30 март. Товарът на Diona беше доставен от Indigo Ray в петролен терминал на пристанище Дундзякоу, което също се намира в Северен Китай, на 10 април. Товарът на Sonia I е бил прехвърлен на Adeline G, чиято крайна дестинация остава неизвестна.

Сателитни снимки показват горящи петролни резервоари на иранския остров Сири.

🇮🇷 Сателитни изображения от платформата Soar Atlas показват тежко повредени и горящи резервоари за съхранение на суров петрол на иранския остров Сири в Персийския залив. Капацитетът им възлиза на 1 милион барела или близо 20% от общия капацитет на острова от 4,5 милиона барела. Това съобщи Newsweek, позовавайки се и на изображения, заснети на 10 и 15 април от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.

Остров Сири е ключов възел в иранската офшорна петролна инфраструктура, където се обработва добивът от находищата Носрат, Есфанд, Сиванд, Дена и Алванд с дневен дебит от около 100 000 барела, като терминалът обслужва износа на суровата смес Sirri Blend.

Ударът е нанесен часове след влизането в сила на двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено от президента Доналд Тръмп на 7 април. То беше постигнато по-малко от два часа преди крайния срок, който самият Тръмп постави на Техеран – с условие незабавно да отвори Ормузкия проток за безопасен транзит на търговските кораби. Иранският външен министър потвърди, че при спиране на ударите въоръжените сили ще прекратят отбранителните си операции и ще осигурят безопасно преминаване през протока за две седмици.

Около 06:30 часа на 8 април, близо осем часа след обявяване на примирието, на остров Сири и рафинерията на остров Лаван бяха регистрирани серия от експлозии. До момента нито една страна не е поела отговорност за ударите. Израел отрече участие, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар. Ирански източници посочиха израелската служба за външно разузнаване „Мосад" като вероятен извършител.

OSINT експерти, цитирани от House of Saud, обърнаха внимание на друга версия – като възможна платформа бяха посочени изтребители Mirage 2000-9 от ВВС на ОАЕ, способни да достигнат Лаван от бази в Залива.

Иранският отговор дойде в рамките на час след постъпването на първите сведения за експлозии на Лаван и включваше масиран обстрел със 17 балистични ракети и 35 ударни дрона по ОАЕ, 28 дрона срещу петролни обекти в Кувейт и ракетни удари срещу Бахрейн, ранили двама цивилни в Ситра.

Лаван, вторият по големина ирански износен терминал след остров Харг, преработва 55 000 барела дневно и разполага с 5,5 милиона барела складов капацитет.

Инцидентите на Сири и Лаван поставиха под въпрос стабилността на договореното примирие още от самото му начало. Преговорите в Исламабад, проведени на 10 април между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибафм организирани по инициатива на пакистанския премиер Шахбаз Шариф, бяха блокирани от спор във връзка с отговорността за ударите, съобщи тогава House of Saud. Ситуацията около остров Сири е поредният епизод от серията удари по енергийната инфраструктура на Иран, започнала с американския въздушен удар по остров Харг на 13 март и израелската атака по газовото находище Южен Парс и рафинерията в Асалуйе на 18 март. Тези удари последователно засягат стълбовете на иранската икономика и допълнително усложняват дипломатическите усилия за деескалация в региона.

ВМС на САЩ признаха за катастрофата на дрон за 238 милиона долара в Персийския залив.

🇺🇸🛩️ ВМС на САЩ най-накрая потвърдиха загубата на разузнавателен дрон MQ-4C Triton, разбил се на 9 април по време на операции срещу Иран. Обстоятелствата, предизвикали загубата на апарата, остават неясни, но официално инцидентът беше класифициран като произшествие. Дронът изчезна внезапно от сайтовете за мониторинг на въздушния трафик, докато летеше над Персийския залив, но все още не е ясно точно къде се е разбил.

„9 април 2026 г. (Местоположението е скрито – OPSEC) MQ-4C се разби, няма пострадал персонал“, се посочва в последния публичен доклад от Командването за военноморска безопасност.

Очаквано, инцидентът е категоризиран като „Клас А“ – произшествия, които причиняват щети в размер на над 2 млн. долара или водят до фатални случаи. Бюджетните документи на ВМС оценяват единичната цена на MQ-4C на малко над 238 милиона долара. Към миналата година флотът разполагаше с общо 20 такива дрона.

Предполагаше се, че дронът се е разбил миналата седмица. Точно преди прекъсването на данните от въздушния трафик беше регистрирана огромна и внезапна загуба на височина – от обичайните 15 000 до по-малко от 3 000 метра. По това време дронът изглежда се е насочвал обратно към базата си Сигонела в Италия след мисия над Персийския залив и Ормузкия проток.

Транспондерът на дрона е започнал да излъчва код 7700 (сигнал за спешна ситуация по време на полет). Имаше и твърдения, че първоначално е бил подаден код 7400 – знак за загуба на комуникация с наземните оператори. Макар последно да е засечен в международното въздушно пространство в посока Иран, няма доказателства, че е паднал на територията на страната.

Не е известно какви стъпки се предприемат за извличане на останките. Всеки Triton носи мощен AESA радар и авангардни системи за електронно разузнаване. Ако противник се добере до тях в запазено състояние, това би представлявало сериозна разузнавателна загуба. Въпреки че няма индикации за вражески огън, останките биха могли да се използват за пропаганда, особено от страна на Иран.

През 2019 г. Техеран свали модела BAMS-D, предшественик на Triton и веднага демонстрира неговите останки. Самият MQ-4C е базиран на дизайна на RQ-4 Global Hawk, но е оптимизиран за дълги мисии над водни басейни.

Междувременно днес още един MQ-4C беше забелязан на рутинна мисия над залива – първият подобен полет от 9 април насам, което вероятно бележи края на кратка пауза в операциите след катастрофата. Тези дронове играят ключова роля в наблюдението на региона на фона на крехкото примирие и усилията на САЩ да наложат блокада на иранските пристанища и да подсигурят свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

Китайски танкер под американски санкции проби блокадата на Ормузкия пролив

🇨🇳⚓️🇺🇸 Китайски танкер, който попада в режима на санкции от САЩ, премина през Ормузкия пролив във вторник въпреки американската блокада на ключовия морски път, показват данни за морския трафик.

Корабът Rich Starry е първият, който успява да премине през пролива и да излезе от Персийския залив от началото на блокадата, сочат данни от LSEG, MarineTraffic и Kpler.

Танкерът и неговият собственик, компанията Shanghai Xuanrun Shipping Co Ltd, бяха санкционирани от САЩ заради търговски отношения с Иран. Към момента не е установен контакт с компанията за коментар.

Rich Starry е танкер със среден обсег, превозващ около 250 000 барела метанол, сочат данните. Товарът е бил качен в последното пристанище, което корабът е посетил – Хамрия в ОАЕ. Танкерът е китайска собственост и има китайски екипаж на борда.

Друг санкциониран от САЩ танкер, Murlikishan, също се е насочил към пролива във вторник, показват данните на LSEG. Очаква се празният танкер тип „handysize“ да натовари мазут в Ирак на 16 април. Корабът, известен по-рано като MKA, е превозвал руски и ирански петрол в миналото.

Американската армия започна официално блокада на иранските пристанища в понеделник, което предизвика гнева на режима в Техеран и внесе несигурност във връзка с критичния воден път. Въпреки това надеждите за диалог за прекратяване на войната донесоха известно облекчение в петролните пазари, където референтните цени паднаха под 100 долара във вторник.

След провала на преговорите между двете страни през уикенда в Исламабад, американски дипломат посочи, че контактите продължават и има напредък в опитите за постигане на сделка. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф също потвърди, че все още се полагат усилия за разрешаване на конфликта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран е влязъл в контакт в понеделник с желание за сделка, но подчерта, че няма да одобри споразумение, което позволява на Техеран да притежава ядрено оръжие.

Откакто САЩ и Израел започнаха войната на 28 февруари, Иран практически затвори Ормузкия пролив за всички плавателни съдове, освен за своите собствени, заявявайки, че преминаването ще е разрешено само под ирански контрол и срещу заплащане на такса. Последиците бяха мащабни, тъй като близо една пета от световните доставки на петрол и газ преминаваха през тесния воден път преди началото на конфликта.

Тръмп обяви, че Вашингтон ще блокира иранските плавателни съдове и всички кораби, които плащат подобни такси, както и че всеки ирански боен катер, приближил блокадата, ще бъде унищожен. Иран заплаши да удари американските бойни кораби, преминаващи през пролива, и да ЗАПОЧНЕ ответни действия към пристанищата на съседите си в Залива.

USS George H.W. Bush заобикаля Африка за участие в блокадата срещу Иран

🇺🇸 Самолетоносачът USS George H.W. Bush (CVN-77) се намира по крайбрежието на Намибия, обикаляйки Африка, за да се присъедини към нарастващата групировка на ВМС на САЩ в Арабско море в рамките на блокадата на Ормузкия проток, научи USNI News.

Корабът, който бе разгърнат в края на март, не плава през Гибралтарския проток към Средиземно море, което е типичния маршрут за самолетоносачите от Източното крайбрежие, насочили се към Близкия изток. Вместо това самолетоносачът и неговата ескортна група, включваща разрушителите USS Donald Cook (DDG-75), USS Mason (DDG-87) и USS Ross (DDG-71), плават около Африка, потвърдиха двама служители на отбраната пред USNI News в понеделник. Бързият танкер-заредител USNS Arctic (TAOE-8) също действа в състава на ударната група.

Маршрутът позволява на самолетоносача и ескорта му да избегнат транзит през Червено море и Баб ел-Мандеб и евентуална заплаха от страна на йеменските хути, които нанасяха удари с дронове и ракети по морски трафик в региона през 2024 и 2025 г.

Придвижването му около Африка съвпада с началото на морската блокада на Ормузкия проток след неделното съобщение на президента Доналд Тръмп. По-късно Централното командване на САЩ (CENTCOM) разпространи изявление, което обяснява как американските сили ще осъществят блокадата на решаващия воден път, който е основна точка на напрежение, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран в края на февруари.

„Блокадата ще се прилага безпристрастно срещу плавателни съдове на всички нации, влизащи или напускащи пристанища на Иран и крайбрежни зони, включително всички пристанища на Иран в Арабския залив и Оманския залив“, се казва в изявлението на CENTCOM от неделя. „Силите на CENTCOM няма да възпрепятстват свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища.“

Известие до моряците, издадено в понеделник и получено от USNI News, отбелязва, че т.нар. „гратисен период“, по време на който се позволява на неутрални кораби в ирански пристанища да отплават, е изтекъл в 10:00 часа сутринта източно време в понеделник.

„След този час всеки съд, навлизащ или напускащ блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане“, гласи известието.

„Неутралните съдове все още могат да бъдат обект на правото на посещение и претърсване за определяне наличието на контрабанден товар“, продължава съобщението на CENTCOM. „Хуманитарни пратки, включващи храна, медицински консумативи и други стоки от съществено значение за оцеляването на цивилното население, ще бъдат разрешени при условие на инспекция.“

В понеделник по време на участие в Атлантическия съвет началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл говори за съображенията за блокадата на Ормузкия проток, включително риска от мини, степента на оспорваност на въздушното пространство и това дали съюзници и партньори ще се присъединят към акцията.

„Искам да кажа, че това е мащабно начинание, което трябва да се проведе тук, за да бъде ефективно“, подчерта Кодъл. „И разбира се, всичко това е рамкирано от правна структура – правила за ангажиране, правните аспекти на това, наличието на добра и стабилна правна база, която гарантира способността за налагане на блокада.“

Американски самолетоносач не е преминавал през Баб ел-Мандеб, откакто USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) премина през протока през декември 2023 г., малко след като хутите започнаха кампанията срещу търговското корабоплаване в Червено море. Американски разрушители, преминавали през Баб ел-Мандеб през последните години, бяха подложени на продължителни атаки от подкрепяната от Иран групировка.

Преди Тръмп да обяви блокадата, в събота два разрушителя с управляеми ракети плаваха през Ормузкия проток и за кратко провеждаха операции в Персийския залив, няколко дни след като администрацията на Тръмп обяви двуседмично примирие с Иран, докато продължаваха преговорите между делегации на двете страни.

USS Frank E. Petersen (DDG-121) и USS Michael Murphy (DDG-112) навлязоха в протока, за да поставят началото на действия по „създаване на условия за разчистване на мини“, разкри тогава USNI News. Преговорите между САЩ и Иран в крайна сметка се провалиха.

Базираната в Япония амфибийна група, начело с десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), амфибийния транспортен док USS New Orleans (LPD-18) и док-десантния кораб USS Rushmore (LSD-47) е разположена в Арабско море в момента.

Ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72), включваща разрушителя от клас Arleigh Burke USS Spruance (DDG-111) и USS Frank Petersen Jr. (DDG-121), също се намира в Арабско море, където операции се провеждат от още седем самостоятелно разгърнати разрушителя с управляеми ракети.

Тръмп обяви морска блокада на Ормузкия проток: Цените на петрола и горивата рязко скочиха.

🇺🇸🛢️ Цените на петрола скочиха по-рано тази вечер, след като президентът Доналд Тръмп оповести, че ще предприеме блокада на Ормузкия проток след провала на мирните преговори с Иран, проведени през уикенда в Пакистан.

Американският суров петрол поскъпна с 8%, надхвърляйки $104 за барел. Международният бенчмарк Брент скочи с над 7% до $103 за барел. Цените на бензина на едро също скочиха с 6%, докато мазутът, индиректен показател за цените на самолетното гориво, отбеляза ръст от 10% в ранната търговия.

Фючърсите на акциите бележат рязък спад. Тези на S&P 500 паднаха с 1%, на Nasdaq 100 се понижиха с 1,3%, а фючърсите на Dow Jones потънаха с над 500 пункта.

„С незабавен ефект ВМС на САЩ, най-добрите в света, ще започнат процеса по блокиране на всички кораби, опитващи се да влязат или излязат от Ормузкия проток. Също така инструктирах нашия флот да издирва и задържа всеки съд в международни води, който е платил такса на Иран“, написа Тръмп в Truth Social.

Ормузкият проток е сред най-важните водни пътища за петрол и други енергийни продукти като втечнения природен газ. Преди войната през него преминаваха стотици кораби дневно, пренасяйки енергийни ресурси към световния пазар, но през повечето време от началото на войната насам, под 10 кораба дневно успяват да преминат.

„Възобновяването на преминаването през протока се превърна в най-спешния приоритет за пазара“, заявиха в неделя анализатори на суровини от JPMorgan Chase. „Очаква се последният танкер, преминал през Ормузкия пролив на 28 февруари, да достигне дестинацията си около 20 април, което ще отбележи момента, в който количествата отпреди затварянето ще бъдат напълно изчерпани от глобалната верига за доставки.“

Миналата седмица само 24 кораба преминаха през протока към океана. В петък преминаха едва два кораба, сочат данни на S&P Global Market Intelligence, споделени с NBC News. Нито един от посочените не е бил танкер за петрол или газ.

Тръмп направи съобщението рано в неделя, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс, заедно със специалния пратеник Стив Уиткиф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, летяха до Исламабад за участие в мирните преговори с лидерите на иранския режим в рамките на примирие с продължителност от две седмици.

Липсата на споразумение за край на войната или за деескалация на напрежението, съчетана със заплахата за блокада, попари краткотрайния оптимизъм на пазарите, че конфликтът може да приключи скоро.

„Тези събития подчертават, че САЩ и Иран са фокусирани към продължителен период на високо напрежение“, отбеляза Сара Бианки, главен стратег по международни политически въпроси в консултантска фирма Evercore ISI.

Миналата седмица цените на петрола паднаха с над 12% заради надеждите, че преговорите в Исламабад ще предоставят възможност на администрацията да започне да прекратява войната. Индексът S&P 500 се вдигна с 3,5% за седмицата.

Новият скок на петрола означава, че се очаква цените за потребителите да подновят своя ръст. „Цените на бензина вероятно ще започнат да се покачват отново“, написа в X анализаторът на GasBuddy Патрик Де Хаан. Поскъпването може да започне „още утре“, добави той. Цените на горивата вече са се увеличили с над $1,20 за галон от началото на войната, достигайки средна стойност за страната от $4,12, според данни на AAA.

Председателят на иранския парламент написа в неделя в X: „Наслаждавайте се на текущите цифри по бензиностанциите. С така наречената „блокада“, скоро ще си спомняте с носталгия за бензин от 4–5 долара.“

Самият Тръмп също заяви в неделя, че цените може да продължат да растат. Запитан от Fox News дали цените ще бъдат по-ниски до междинните избори, той отговори: „Мисля, че да. Може да са по-ниски, може да са същите или малко по-високи, но би трябвало да са около сегашните нива.“

В неделя вечерта Централното командване на САЩ изглежда внесе яснота в коментарите на Тръмп, заявявайки в изявление, че блокадата ще засегне само „морския трафик, влизащ и излизащ от ирански пристанища“. В изявлението се добавя, че американските сили „няма да пречат на свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища“.

Централното командване уточни, че блокадата не е започнала веднага, както заяви Тръмп, а ще започне в 10 ч. сутринта източно време в понеделник.

„Ходът на Тръмп да обяви военноморска блокада на Ормузкия проток е на път да разпали отново избягването на риск през тази седмица“, каза Елиас Хадад, вицепрезидент по пазарна стратегия в инвестиционната банка Brown Brothers Harriman.

Хадад добави, че блокадата на Ормуз изглежда „по-скоро като преговорен гамбит за промяна на условията за достъп до протока, отколкото като трайна блокада“.

САЩ започва действия по налагането на пълна блокада на Персийския залив.

🇺🇸🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че ще започне прилагането на пълна блокада на морския трафик от и към иранските пристанища в началото на новата седмица. Обявлението идва само часове след изказването на президента Доналд Тръмп, който нареди на ВМС да наложат блокада на Ормузкия проток, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяви провал на преговорите от уикенда в Пакистан и заяви, че Иран е отказал да приеме условията относно ядрената си програма.

На оперативно ниво, два ракетни разрушителя на ВМС, USS Frank E. Peterson (DDG 121) и USS Michael Murphy (DDG 112), вече преминаха през протока и започнаха операции по разминиране на мини, положени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Адмирал Брад Купър, командващ CENTCOM, заяви, че преходът е „начало на процеса по установяване на нов безопасен коридор" през протока и че маршрутът ще бъде споделен с търговското корабоплаване. По данни на командването подводни дронове ще се присъединят към операцията по разминиране „в идните дни". Две авионосни ударни групи, начело със самолетоносачите USS Gerald R. Ford и USS Abraham Lincoln, остават разгърнати в близост до Персийския залив.

Обединеното кралство обяви, че започва подготовка за разполагане на кораб, оборудван като платформа за автономни подводни дронове за издирване на мини, макар да не участва пряко във военните действия.

Решението за блокада идва след над шест седмици след като Ормузкият проток беше фактически затворен. Кризата започна на 28 февруари, когато съвместни въздушни удари на САЩ и Израел ликвидираха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В отговор IRGC предприе атаки срещу търговски кораби, положи морски мини, въведе GPS заглушаване и наложи такса от над 1 милион долара на кораб за преминаване.

Според данни от Wikipedia към момента на обявяването на блокадата са документирани над 28 инцидента с търговски съдове с 12 загинали и изчезнали моряци и поне 16 повредени кораба. Трафикът през протока е спаднал с около 70%, а над 150 кораба са застанали на котва извън зоната на риск.

Иран е допуснал селективно преминаване за Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан, но е блокирал достъпа за съюзниците на САЩ. Техеран не е признал водене на директни преговори с Вашингтон.

Последиците за световните енергийни пазари са сериозни. Цената на петрола Брент надхвърли 100 долара за барел още на 8 март и достигна 126 долара, а дубайският суров петрол достигна рекорден връх от 166 долара за барел на 19 март. Международната агенция по енергетика (IEA) отпусна 400 милиона барела стратегически резерви. Производството в Залива е намалено с над 10 милиона барела дневно – Саудитска Арабия ограничи своя добив с 20%, а Ирак – със 70%. Настоящата криза се смята за най-тежкото прекъсване на глобалните енергийни доставки от петролната криза от 70-те години на миналия век.

Фактическото въвеждане на американската блокада маркира преход от прекъсването на морския коридор от страна на Иран към опит за налагане на контрол върху него от страна на САЩ и съюзниците, наред с всичките рискове от ескалация.

Al Jazeera показа уникални кадри от иранските удари в Катар.

🇶🇦 Al Jazeera излъчи нов епизод от разследващата поредица „Скритото е по-значимо", в който показа за първи път ексклузивни кадри от пораженията по катарска територия след иранските ракетни и дронови удари от последните седмици. Материалът включва зони на поражение, отломки и прехващания, както и рядък кадър от въздушно сражение, първото в историята на катарските ВВС.

Иранските удари бяха отговор на съвместните въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари, в които загина върховният лидер Али Хаменей. На 2 март Техеран нанесе серия от удари по Катар, насочени към авиобаза Ал Удейд – най-голямата американска военна база в Близкия изток – и индустриалния комплекс Рас Лафан, в който е съсредоточен газовият сектор на страната.

Министерството на отбраната съобщи, цитирано от Qatar News Agency, че изтребители F-15QA са свалили два ирански бомбардировача Су-24 на 2 минути разстояние от целите, и са прехванали 7 балистични ракети и 5 дрона.

По-тежките последици дойдоха на 18 март, когато ирански ракетен удар причини тежки щети на инсталациите в Рас Лафан – най-големия център за износ на втечнен природен газ в света. Според изпълнителния директор на QatarEnergy Саад Шарида ал-Кааби, повредите са извадили от строя мощности, осигуряващи 17% от износа на LNG, около 12,8 милиона тона годишно, като възстановяването може да отнеме от 3 до 5 години. Прогнозните загуби възлизат на близо 20 милиарда долара годишен приход. На 24 март QatarEnergy обяви форсмажор по част от договорите си за доставка на LNG, което разтревожи европейските и азиатските пазари, зависими от катарския газ.

Разследването на Al Jazeera обхваща не само военните обекти, но и поражения по радарните системи за ранно предупреждение в северната част на страната, жилищни райони, пътища и друга гражданска инфраструктура.

Катарското външно министерство заяви на 31 март, че иранските удари са засегнали жилищни зони, енергийни обекти и международно летище „Хамад". Иран от своя страна настоява, че ударите са били насочени изцяло към американски военни активи на катарска територия.

Доха публикува кадрите с ясна политическа цел, да опровергае иранската версия и да демонстрира, че атаките са поразили гражданска и икономическа инфраструктура далеч отвъд периметъра на военните бази. В същото време Катар настоява, че нито Ал Удейд, нито друга точка на територията му е била използвана за нанасяне на удари срещу Иран в хода на конфликта. Позицията е от значение за Доха, тъй като в продължение на години тя поддържаше ролята на посредник в регионалните кризи и сега е изправена пред необходимост да преосмисли отбранителната си доктрина в условията на открит конфликт между САЩ и Иран в региона на Персийския залив.