Кремъл налага нов данък „свръхпечалба“, руската икономика се свива, а олигарси искат 12-часов работен ден.

🇷🇺💰 Кремъл се готви да наложи допълнителен данък „свръхпечалба“ върху големите компании в опит да компенсира нарастващия натиск над руската икономика, свързан с войната срещу Украйна, съобщи Службата за външно разузнаване на Украйна.

Въпреки по-ранните предложения от страна на руски олигарси за доброволни вноски в държавния бюджет в подкрепа на финансирането на военните усилия, сега Кремъл обмисля налагането на задължителен „данък върху извънредните печалби“ за едрия бизнес.

Според разузнавателната оценка руските власти планират да въведат новия налог въз основа на финансовите отчети на компаниите за 2025 г. Предложената ставка би могла да достигне 20% – двойно повече от нивото, прилагано по време на предишната кампания през 2023 г.

Данъкът ще бъде насочен към печалбите, които надвишават средните нива, регистрирани между 2018 и 2019 г. и бяха използвани като референтна база и при предишните мерки за облагане на извънредните приходи за периода 2021–2022 г.

„Предишният данък свръхпечалба донесе близо 318,8 млрд рубли в руския бюджет. В същото време компании от нефтената, газовата и въгледобивната промишленост бяха освободени от плащане, като основната тежест падна върху предприятия, занимаващи се с добив на руди, редки метали и фосфорити, и производството на чугун, валцована стомана, тръби, цветни метали и предприятията от сектора на търговията“, се посочва в изявлението.

Предложението за новия налог идва в момент на изострена финансова криза в Руската федерация. Според Службата за външно разузнаване, позоваваща се на данни от руското финансово министерство, бюджетният дефицит през първото тримесечие на 2026 г. е надвишил годишната цел с 20%, достигайки 4,576 трилиона рубли при планирани 3,786 трилиона за цялата година. Допълнителен фактор е спадът от 45,4% в приходите от петрол и газ в сравнение със същия период на 2025 г.

Икономистите посочват, че дори евентуалните печалби от износ на суровини е малко вероятно да покрият бюджетния недостиг. На този фон властите са принудени да търсят нови източници на приходи, включително вземайки на прицел бизнеси, които до момента са успели да останат печеливши.

Предложеният данък се появява в момент, когато общите икономически показатели говорят за нарастващо напрежение. Последните данни показват, че руската икономика е навлязла в етап на свиване за първи път от март 2023 г. и БВП е спаднал с 2,1% на годишна база през януари в сравнение със същия период на 2025 г.

Официални лица приписаха забавянето на няколко фактора, като по-краткия работен месец и студенотото време, което е повлияло значително на индустриалната активност. Секторът на строителството е особено засегнат, след като се сви с 16% след записан ръст от 6% година по-рано, когато по-меките зимни условия подпомогнаха дейността.

Въпреки тези обяснения, икономистите алармират, че общата тенденция сочи по-скоро към стагнация, а не към растеж, като повечето ключови сектори показват признаци на отслабваща активност. Влошаващата се икономическа обстановка се отразява в предложенията на руските олигарси, призоваващи за увеличаване на изискванията към работната сила.

Руският милиардер Олег Дерипаска предложи въвеждането на 12-часова, 6-дневна работна седмица, която по думите му представлява начин за ускоряване на икономическото преструктуриране на страната, съобщи The Moscow Times на 30 март.

В публикация на своите профили в социалните мрежи индустриалецът заяви, че страната му е изправена пред ограничени ресурси, поради което справянето с настоящата глобална криза се нуждае от рязко увеличение на интензивността на труда. Дерипаска предложи график „от 8 до 8“ – от 8 сутринта до 8 вечерта, включително в събота – заявявайки, че подобни мерки са от съществено значение за икономическото оцеляване на Русия.

Путин поиска обяснение за срива на руската икономика, докато Кремъл продава злато за първи път от четвърт век.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.

Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.

Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.

„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.

Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.

За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.

Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.

Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола

Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.

Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.

В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".

Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.

Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.

На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.

Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.

Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.

Иранският риал се срина до 1.3 милиона за долар.

🇮🇷 Иранският риал се срина до нов рекордно нисък курс от над 1.3 милиона за щатски долар, което задълбочи допълнително колапса на валутата под две седмици, след като за първи път премина границата от 1.2 милиона на фона на санкционен натиск и регионално напрежение.

Валутните търговци в Техеран посочиха курс от над 1.3 милиона риала за долар, което илюстрира скоростта на спада, започнал на 3 декември, когато иранската валута достигна новия си исторически минимум. Бързото обезценяване засилва още повече инфлационния натиск, което води до покачване на цените на храните и други стоки от първа необходимост и добавя още натоварване към семейния бюджет – тенденция, която може да се изостри от промяната в цената на бензина, въведена през последните дни.

Спадът настъпва на фона на привидно изоставените усилия за подновяване на преговорите относно ядрената програма на Ислямската република, а несигурността относно рисковете от нова ескалация на военния конфликт остава висока половин година след края на 12-дневната война срещу Израел. Много иранци се опасяват от възможността за по-широка конфронтация, която може да въвлече и САЩ, изостряйки допълнително пазарното безпокойство.

Икономиката на Иран се намира колапс след дълги години на международни санкции, особено след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно страната си от ядрената сделка с Техеран през 2018 г. Докато споразумението от 2015 г. беше прилагано, ограничавайки значително обогатяването на уран и иранските запаси в замяна на облекчаване на санкциите, риалът се търгуваше на около 32 000 за долар.

След като Тръмп се завърна в Белия дом за втори мандат през януари, неговата администрация поднови кампанията за „максимален натиск“, като разшири санкциите, насочени към финансовия сектор и енергийния износ на Ислямската република. Вашингтон започна отново да преследва фирми, участващи в търговия с ирански суров петрол, в това число продажби с отстъпка за купувачи в Китай.

Натискът се засили допълнително в края на септември, когато ООН отново наложи санкциите на Иран, свързани с ядрената програма, чрез механизма за „незабавно възстановяване“ (snapback), с което отново замразиха държавните му активи в чужбина, спряха оръжейните сделки и наложиха санкции, свързани с програмата за балистични ракети на Иран.

Руските компании навлизат в режим на оцеляване, според украинското разузнаване.

🇷🇺 Руският бизнес все по-често се сблъсква с тежки финансови затруднения, а много компании преминават в режим на оцеляване, се посочва в оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), публикувана по-рано днес.

Според анализа на СЗРУ за третото тримесечие на годината основните проблеми за руските фирми са забавени плащания от партньори, намаляващо търсене и липса на оборотни средства.

Близо 39% от предприятията се оплакват от забавени плащания – ръст от 25% спрямо преди година. Търсенето на стоки и услуги е спаднало за 34% от бизнеса, докато 32% се сблъскват с недостиг на ликвидност.

Украинското разузнаване отбелязва и увеличение на логистичните проблеми – 15% от компаниите съобщават за прекъсвания, в сравнение с 10% по-рано през годината. В отговор 68% от фирмите са започнали да съкращават разходите, предимно административни (80%) и за услуги (37%). Още 15% са спрели инвестиционните програми и отложили плановете за разширяване.

Анкетираните ръководители на бизнеси описват цялостната икономическа обстановка като „трудна и несигурна“. Дори очакваното намаляване на основната лихва в страната през следващата година не вдъхва увереност. Вместо да се фокусират върху растеж, повечето компании дават приоритет на базови операции и финансова стабилност.

Експерти отбелязват, че скокът на неплатените фактури от 25% до близо 39% илюстрира дълбоката рецесия в руския корпоративен сектор. Ако тенденцията продължи, тя може да прерасне в системна икономическа криза, което подчертава кумулативния ефект от санкциите, недостига на капитал и спадащото вътрешно потребление.

По-рано Александър Харичев, висш служител в администрацията на руския президент, предупреди, че страната е застрашена от потенциална гражданска война, разпад на елитите и обществен колапс заради нарастващото вътрешно напрежение.

В статия, публикувана от РАНХиГС, той посочи демографския упадък, дехуманизацията и загубата на доверие в управлението като ключови заплахи, а същевременно защити войната срещу Украйна като начин за запазване на руския суверенитет.

„Транснефт“ предупреди за съкращаване на добива след украинските удари.

🇷🇺 Държавният петролопроводен монополист „Транснефт“ предупреди производителите, че може да се наложи намаляване на добива след украинските удари по ключови пристанища за износ и рафинерии, съобщиха на 16 септември пред Ройтерс три източника от индустрията.

Новината идва на фона на засилени украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура с цел да се отслаби финансирането за военните усилия на Кремъл. Според Ройтерс украинската армия е поразила най-малко 10 рафинерии от миналата година насам, което на определен етап е намалило капацитет за преработка на страната с 20%.

Транснефт, която контролира над 80% от добива на суров петрол, е ограничила възможността на компаниите да съхраняват нефт в нейните тръбопроводи и е предупредила, че може да приеме по-малки обеми, ако щетите по инфраструктурата се задълбочат, съобщава агенцията.

Президентът Володимир Зеленски определи ударите с дронове по руските енергийни обекти като „санкциите, които действат най-бързо“. Киев настоява, че нефтените съоръжения са легитимни военни цели, тъй като финансират и захранват войната срещу Украйна.

Печалбите от петрол и газ са основният източник на приходи за Москва, като ѝ осигуряват между една трета и половината от федералния бюджет. Въпреки че успя да пренасочи съществена част от суровия си петрол към азиатски клиенти въпреки западните санкции, зачестилите украински удари предизвикаха множество прекъсвания, спиране на износа и задълбочаване на недостига на горива в страната.

През последната седмица украински безпилотници поразиха най-голямото руско нефтено товарно пристанище Приморск, което наложи временното му затваряне, както и рафинерията в Кириши, Ленинградска област – една от най-големите в страната, с годишен капацитет от 60 милиона тона.

По данни на украинското военно разузнаване, обектът в Кириши вече е бил атакуван през март.

Нигерийската полиция обмисля да потърси помощ от армията за овладяване на бурните протести.

🇳🇬 Силите за сигурност използваха сълзотворен газ, за да разпръснат мащабните протести в нигерийската столица Абуджа, на фона на продължаващите общонационални демонстрации срещу тежкото икономическо състояние, в което се намира страната.

Полицейски час беше разпореден в няколко щата в северната част на страната в петък, след катo на предния ден избухнаха сблъсъци в градовете Кано и Абуджа.

Протестиращите казват, че демонстрират заради недостиг на храна, която по думите им е резултат от некомпетентното управление и ширещата се корупция, завладяла в най-населената държава в Африка.

Кадри от протестите показват нигерийски граждани, които държат в ръцете си плакати с лозунги като „Сложи край на лошото управление в Нигерия“ и „Изплащане на жизнения минимум на всички нигерийски работници в публичния и частния сектор“.

Полицията съобщи, че повече от 300 протестиращи са били арестувани и е наложен комендантски час в пет щата на север след като бяха разграбени редица правителствени и обществени имоти.

Правозащитната организация Amnesty International съобщи, че най-малко 13 протестиращи са били убити в три северни щата. Властите не са коментирали предполагаемите смъртни случаи.

Главният инспектор на полицията в Нигерия каза късно в четвъртък, че армията може да бъде привикана на помощ.

Страната постави всички полицейски звена на „червена тревога“ и могат да бъдат предприети допълнителни мерки за възстановяване на реда, каза генералният инспектор Кайоде Егбетокун в изявление.

„Полицията е оборудвана да реагира по подходящ начин на разгръщащата се ситуация и ще получи помощ от други агенции за сигурност, включително от военни, ако възникне необходимост“, се допълва в изявлението.

Amnesty International каза, че силите за сигурност са отговорни за смъртта на 13-те души в щата Нигер, в Майдугури - столицата на щата Борно, и в щата Кадуна, всички на север.