Пети удар за седмица: логистиката на Wildberries поддава

🇺🇦🔥🇷🇺 Логистиката на Wildberries, най-големия онлайн търговец в Русия, навлиза в остра криза след пет поредни вълни украински удари за седмица: клиентите в Беларус не са получавали пратки от шест дни, пунктовете за получаване на поръчки в Московска област преливат от непотърсена стока, а доставките към Кубан и Ставрополския край на практика са спрели. През изминалата нощ дронове поразиха още 4 обекта на компанията – логистичните паркове „Уткина Заводь“ и Шушари край Санкт Петербург, склад в Симферопол в окупирания Крим и разпределителен център в Твер – с което кампанията срещу складовата мрежа на търговеца стигна пета вълна за седем дни.

Картината на задръстената система описа икономическият наблюдател Станимир Добрев, който следи отблизо руската икономика, в серия от публикации на X. По неговите наблюдения беларуските купувачи не са получили нищо от шест дни, а пунктовете за получаване в Московска област и цяла западна Русия са препълнени: клиенти не могат да приберат поръчките си, а част от продавачите обявяват извънредни разпродажби, за да спасят каквото могат от оборота си. На юг проблемът е огледален: стоката изобщо не стига до Кубан и Ставрополския край, поради което дребните търговци, които живеят от платформата, работят на загуба. Добрев посочва и по-тревожен признак: по думите му Wildberries блокира опитите на потребители да изтеглят средства от сметките си в платформата, а ако компанията рухне, ще повлече със себе си и многото дребни бизнеси, които зависят от нея.

Кампанията в сегашния ѝ мащаб започна в нощта на 18 юли, когато дронове подпалиха два от възловите складове на компанията: комплекса в Електростал край Москва с 250 000 кв.м. обща площ, един от най-големите логистични центрове в страната, и склада в Котовск, Тамбовска област, със 108 000 кв. м. площ, който беше открит едва миналата година. В пожарите загинаха 8 работници от нощната смяна, съобщи Al Jazeera. Двата обекта представляваха между 6,5 и 9% от складовите площи на обединената компания Wildberries & Russ, по експертни оценки, събрани от Forbes. Още през юни, след атаки с дронове изгоря московският търговски комплекс „Садовод“, припомня руската служба на BBC. На 22 юли нападенията се изместиха на юг: поразени бяха логистичните центрове в Краснодар, Невинномисск и Армавир, при което загина работник, а 8 души бяха ранени, по данни на регионалните власти. Ден по-късно изгоря склад във Воронеж, а през изминалата нощ дойде петербургската вълна: трима ранени в „Уткина Заводь“, съобщи губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко. Wildberries обяви, че двата центъра в града „временно спират работа“. Според оценки на руски и украински медии, ударите са извадили от строя до 15% от складовия капацитет на компанията.

Числата очертават мащаба на поражението. Медийни анализатори оценяват общите щети на не по-малко от 100 млрд рубли, около 1,2 млрд долара. Стоката на продавачите, изгоряла само в Електростал и Котовск, е на стойност 150-235 млрд рубли по изчисления, събрани от Meduza, при консервативна оценка от 150–170 млрд. Възстановяването на двата склада би погълнало още 22–36 млрд. За сравнение: нетната печалба на Wildberries за 2025 г. е 175 млрд рубли. Загубите обаче се стоварват преди всичко върху търговците: самите складове изглеждат незастраховани, а сред търговците на платформата застраховка имат едва 5–7%, като само десета до пета част от полиците покриват диверсия.

Компенсационният въпрос задълбочава кризата. На 7 юли Wildberries промени договора с продавачите си и вписа дроновите атаки сред форсмажорните обстоятелства, за които не носи отговорност; 11 дни по-късно изгоряха Електростал и Котовск. Ozon внесе същата поправка в условията си на 18 юли, в деня на пожарите, отбелязва Meduza. Основателката и ръководител на компанията Татяна Ким обеща в публикация на Telegram канала: „Въпреки извънредната ситуация и отсъствието на задължение да компенсираме изгубената стока, вече обсъждаме обемите на изплащания към търговци и други мерки за финансова подкрепа.“ Обявените дотук мерки обаче не включват възстановяване на стойността на изгорялото: компанията предлага отстъпки от комисиони, временно замразяване на глобите и съдействие за заеми с облекчени условия. Прецедентът сочи в друга посока: след пожара в петербургските Шушари през януари 2024 г. маркетплейсът изплати на продавачите близо 35 млрд рубли, около 95% от загубите им. Сега, по наблюдения на Добрев, започналите вече изплащания покриват в най-добрия случай 15% от стойността на стоката, докато в най-лошия – 0,1%.

Киев представя ударите като част от системна кампания срещу военното снабдяване. „Това са логистични обекти, по-конкретно складове, използвани за снабдяване с военни материали: навигационно оборудване, компоненти за производство на дронове и други доставки“, заяви президентът Володимир Зеленски след ударите в Петербург. Украински анализи добавят втори мотив: маркетплейсите са канал, през който в Русия влизат санкционирани стоки и изделия с двойна употреба, затова поражението по тях се чете в Киев и като икономически натиск върху тила, посочва Kyiv Post. Руската страна настоява на обратното: губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов нарече поразените складове „граждански инфраструктурни обекти“, а Москва не е коментирала официално самите украински атаки, предава Al Jazeera.

5 вълни за 7 дни не са поредица от инциденти, а последователно изпълняван замисъл, чийто ефект е двоен. Физическият личи от географията и календара: 6-дневното закъснение в Беларус съвпада с огнената стихия на Електростал и Котовск на 18 юли, а прекъснатите доставки на юг – с попаденията по Краснодар, Армавир и Невинномисск. По-дълбокият е договорен: клаузата от 7 юли прехвърли риска от войната върху стотиците хиляди дребни търговци, а платформата живее именно от тяхното доверие, че тя пази стоката и средствата им. Най-категоричен е изводът на Добрев: според него китайските компании, които доскоро продаваха във Wildberries, вече са в позиция да завладеят отслабената търговия на дребно в страната. Срещу въпросния сценарий стои финансовият буфер на компанията: със 175 млрд рубли годишна печалба тя може да строи наново, стига ударите да спрат, а точно това условие не зависи от нея.

„Експлозивен“ риск за руските банки: разузнаване предупреждава, ЕС цели 90 кредитора

🇷🇺🏦🇪🇺 Руската банкова система носи такава голяма част от тежестта на военната икономика, че има реална опасност от „експлозивна“ криза. Това предупреждава доклад от разузнавателна служба на неуточнена европейска държава, видян от Ройтерс. „Бележка за вероятността от банкова криза в Русия през 2026 г.“ е документ, изготвен през последните седмици като ориентир за европейските правителства за състоянието на руските кредитори – и излиза именно когато Европейският съюз готви своя 21-ви пакет санкции, насочен конкретно към банки и криптомрежи, обслужващи Москва.

Пакетът, предложен на 9 юни от върховния представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и финализиран през юли, е най-тежкият удар по руския финансов сектор до момента. Той предвижда 90 банки да бъдат листнати наведнъж, което е най-многобройната група в единичен пакет, с което общият брой санкционирани руски кредитори вече надхвърля 100. Това е повече от половината от 213-те международно свързани банки в страната. Върху тях се стоварва пълната тежест на мерките: замразяване на активи, забрани за пътуване и трансакции. Отделно Комисията предлага ограничения върху транзакциите на повече от 30 руски банки и такива от трети държави, както и забрана за операции с около дузина платформи за крипто, през които Кремъл заобикаля западните рестрикции – и за първи път допуска пълна забрана на криптоуслуги, свързани с трети държави.

Онова, което придава качествено различен характер на този пакет, не е обхватът, а неговата категорично поставена цел. Дипломатически източник в Брюксел формулира намерението без заобикалки: има за цел да увеличи шанса за възникване на банкова криза в Руската федерация, кото да засили апетита на Москва за сядане на масата за преговори, последвано от сключване на мирно споразумение с Украйна. Режимът на санкции вече не се използва като наказание и бавно източване на ресурси, а като стабилен лост, който съзнателно търси точката на пречупване във финансовата система на Кремъл. В същата логика докладът и санкционният пакет вървят ръка за ръка: първият описва къде системата е крехка, вторият се прицелва именно в тази точка.

Същността на разузнавателна оценка е, че истинската слабост на руските банки съществува, но е добре прикрита. Според нея системата принуждава кредитори да отпускат субсидирани заеми на отбранителни заводи, на купувачи на жилища и други сектори, подкрепяни от държавата, докато държавните кредитни програми, преструктурирането на заеми и правителствената подкрепа маскират реалната уязвимост. Зад фасадата картината се влошава: документът оценява, че около 10% от корпоративните кредити вече са съмнителни – рязък скок спрямо 2024 г. – докато някои големи банки са отчели дял на необслужваните заеми на дребно до 15% през 2025 г. Натрупва се битова задлъжнялост. През миналата година половин милион руснаци обявиха несъстоятелност, с близо една трета повече от предходната, а кредитни схеми, насърчавани от държавата, са докарали над 13 млн души до положението да обслужват едновременно по три и повече заема.

Успоредно с това буферът, върху който стъпват банките, се свива. Паричните средства извън банковата система са нараснали с над 17% на годишна база и надхвърлят 243 млрд долара от началото на годината – тенденция, която ощетява именно депозитите, с които кредиторите финансират заемите. Ако доверието в държането на пари в банка отслабва, натискът пада най-тежко върху онези институции, които разчитат в най-голяма степен на потребителски влогове.

Макроикономическият фон подсилва тревогата. Министерство на икономическото развитие коригира на 12 март прогнозата си за растежа на БВП за настоящата година от 1,3 до 0,4%, а очакването за догодина е наполовина смъкнато, от 2,8% на 1,4%. Това поставя руската икономика на крачка от рецесия, след като предварителните данни вече показаха свиване в началото на тази година. С Централната банка начело с Елвира Набиулина регулаторът задържа крайно висока основна лихва, за да свали инфлацията – от 10% през 2024 г. до около 5,9% сега, но на цената на замразен растеж и все по-скъп кредит, който сам по себе си затяга примката около длъжниците.

Оценката обаче далеч не е единодушна, и точно тук анализът ни изисква премереност. Руската централна банка отказа да коментира разузнавателната бележка, но ръководството ѝ наскоро омаловажи шансовете за системни трусове. Заместник-управителят Филип Габуния заяви, че уязвимостта на финансовия сектор не е критична и подчерта, че капиталовият буфер на банките е на най-високото си равнище от три години, а делът на лошите корпоративни кредити се е задържал стабилен на около 4% за последните 18 месеца – число, което се разминава рязко с 10% „съмнителни“ заеми от европейската бележка и показва доколко е зависима диагнозата от това какво се брои и кой го брои.

Независими експерти също не прогнозират непосредствен срив. Крис Уийфър от консултантската фирма Macro-Advisory определя руската икономика като стагнираща, но настоява, че държавното доминиране и разходите за отбрана означават, че не предстои непосредствена финансова криза. Ниската безработица и растящите заплати, посочва той, се поддържат от военното производство, а така или иначе държавите в Азия пренебрегват санкциите – двоен буфер, който отлага, но не отменя разплатата. По идентичен начин звучат и самите банкери. Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов посочва, че всички големи банки вече са подложени на санкции и когато мерките дойдоха през 2022 г. е имало стрес, но към 2026 г. „всички дотолкова свикнаха с това“, че редица клиенти на санкционирани банки дори не са наясно с тях. Претеглени заедно, тези гласове очертават по-предпазлив прочит от разузнавателния: уязвимост има и се задълбочава, но контролираното изтощение засега изглежда по-вероятният сценарий от внезапния колапс, който сривовете от рода на 15% необслужвани заеми биха предвещавали, ако не бяха покрити с държавна подпора.

И все пак признаци на напрежение вече изплуват на терен. ВТБ, вторият по големина кредитор в Русия, обяви планове да увеличи резервите, за да се предпази от поскъпващото гориво и от евентуални загуби по заеми. Именно горивото е нишката, която свързва финансовата уязвимост с продължаващата война. Устойчивата украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура в дълбокия руски тил, извеждайки от строя между 25 и 42% от рафиниращия капацитет на страната и довеждайки вътрешното производство на бензин до дъно, каквото не е наблюдавано от десетилетия. За да покрие внезапния дефицит, Кремъл е принуден към скъпи аварийни вносове на чуждо гориво, което на свой ред раздвижи търсенето на валута и разклати рублата – верига, в която ударите по рафинериите се преливат в натиск върху депозитите и резервите на банките.

Всичко това се разгръща, докато Москва не показва признаци на отстъпление. Въпреки икономическия натиск президентът Владимир Путин наскоро потвърди, че целта на войната остава пълен контрол върху четирите незаконно анексирани области на Украйна, и отхвърли скорошно предложение за прекратяване на огъня. В същото време дипломатическите разговори в ЕС се въртят около нарушаване на продукцията на дронове, на търговията с петрол, рафинериите, криптосистемите и финансовите структури – при все че съюзът се затруднява да наложи строго правилата без единен централен орган за прилагане. Според брифинга по темата временното американско освобождаване, което позволяви някои продажби на руски петрол, е изтекло в средата на юни, стеснявайки допълнително каналите на Москва.

Балансът, който този материал предлага, е следният: разузнавателният доклад описва реална и растяща тревога – прикрити необслужвани заеми, задлъжняло население, изтичащи депозити, но „експлозивният“ му регистър е част от санкционна стратегия, чиято открита цел е точно да предизвика кризата, описвана там. Срещу него стоят капиталов буфер на тригодишен връх, стабилен официален дял на лошите кредити и консенсус сред независими наблюдатели, че държавните разходи все още задържат разплатата. Кой прочит ще надделее, ще реши не силата на думите в двустраничната бележка, а дали 21-ви пакет ще успее да прекъсне достатъчно от финансовите канали, преди военното производство и азиатските купувачи да компенсират удара – въпрос, на който следващите месеци предстои да отговорят.

Хронология: санкции, гориво и икономически сигнали

2022 г. – след пълномащабната инвазия в Украйна западът наложи санкции най-големите руски банки; секторът понася първоначален стрес, но го понася.

2024 г. – инфлацията в Русия достига натрапчивите 10%; Централната банка задържа висока основна лихва в опит да я свали.

Март 2026 г. – украински дронове удари по петролни терминали временно извеждат от строя около 40% от капацитета за износ на петрол; кампанията се засилва през годината.

12 май 2026 г. – Министерството на икономическото развитие реже прогнозата за БВП за 2026 г. до 0,4% (от 1,3%) и за 2027 г. до 1,4% (от 2,8%).

Средата на юни 2026 г. – по данни от брифинга изтича американското освобождаване, позволявало някои продажби на руски петрол.

9 юни 2026 г. – ЕС предлага 21-ви пакет от санкции: включване на близо 90 нови банки, ограничения върху над 30 други и около дузина криптоплатформи.

6 юли 2026 г. – Reuters цитира европейската разузнавателна бележка, предупреждаваща за „експлозивен“ риск от банкова криза през 2026 г.

Юли 2026 г. – ЕС се надява да финализира пакета; руската централна банка и водещи банкери омаловажават непосредствената опасност.

Криза на доверието: Руснаците изтеглиха близо 2 трилиона рубли от банките на фона на войната и срива на рублата.

🇷🇺💰📉 Руската банкова система е изправена пред източване на пари в брой за пети пореден месец, след като в периода от февруари до юни гражданите и бизнесът са теглили средно по 380,7 млрд рубли (4,89 млрд долара) месечно. Това прави масиран отлив от общо 1,903 трлн рубли (24,48 млрд долара), съобщи The Moscow Times.

По данни, публикувани от Централната банка на Руската федерация, обемът на парите в обращение е скочил с още 449,7 млрд рубли (5,78 млрд долара) само през юни, което бележи 18% ускорение в сравнение с май, когато в икономиката се вляха 386,2 млрд рубли (4,96 млрд долара) на хартиени носители. Тази тенденция достигна най-високия си пик през април, когато регулаторът отчете рекорден отлив за един месец в размер на 607,3 млрд рубли (7,81 млрд долара).

Експертите посочват, че тези цифри сочат към дълбоко вкоренена структурна промяна в местната икономика, а не временно колебание. Юрий Беликов, управляващ директор в „Експерт РА“, отбеляза, че сред населението се е оформила трайна тенденция за презапасяване с пари в брой. Той смята, че бизнесът преминава в сивата икономика, за да избегне все по-тежкото данъчно бреме, а обикновените граждани предпочитат физическите банкноти, за да се предпазят от евентуални сривове в интернет и банковата система.

Стремителното бягство от дигитални сметки към физическа валута предизвика критики от висши финансови мениджъри, които се опасяват, че въпросните средства напускат трайно официалната банкова мрежа. Тарас Скворцов, заместник-председател на Сбербанк, говори по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург, като нарече скока на парите в обращение „много тревожен момент“.

Той посочи, че парите, изтеглени от банките, не се връщат обратно в институциите, заявявайки: „Не виждаме ръст в събирането на пари в брой, нито ръст в депозитите чрез устройства за самообслужване, банкомати или терминали в банковата система. Това означава, че днес парите в брой остават в ръцете на населението.“

Официалните показатели на централната банка сочат, че към 1 май гражданите на Руската федерация държат безпрецедентните 17,7 трлн рубли (227,67 млрд долара) спестявания изцяло в брой. Това представлява близо 88% от цялото парично предлагане в страната, което централната банка оцени на 20,09 трлн рубли (258,41 млрд долара) в края на април. Финансови наблюдатели поясниха, че този огромен масив от хартиена валута в момента стои в сейфове или е скрит по домовете.

Пазарните експерти свързват това поведение с цялостната системна нестабилност, която за момента оказва натиск върху обществото. Наталия Милчакова, анализатор на Freedom Finance Global, подчерта, че руснаците търсят сигурност в парите в брой поради нарастващата геополитическа и макроикономическа несигурност. Тя подчерта, че тревожността се засилва заради зачестилите атаки с дронове и липсата на видимо решение за пълномащабната военна агресия срещу Украйна.

Въпреки постоянния спад на банковите резерви, някои фигури на финансовия пазар твърдят, че този феномен все още не застрашава техническото оцеляване на наличните сметки.

Инвестиционният банкер Евгений Коган обясни, че макар масова паника, водеща до предсрочно ликвидиране на депозити, теоретично да може да предизвика замразяване на публични активи, в момента подобно масово теглене не се наблюдава. Той отхвърля слуховете за предстоящо замразяване на активи като неоснователни, като подчертава, че „подобна стъпка би нанесла огромен удар върху финансовата система и същевременно не би решила нито един реален проблем на държавата“.

Продължителната украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура дълбоко на територията на Руската федерация, изваждайки от строя близо 25% от общия капацитет за рафиниране на страната и съкращавайки вътрешното производство на бензин. За да преодолее огромния вътрешен дефицит, Кремъл беше принуден да предприеме скъп спешен внос на чуждестранен бензин, което предизвика масово търсене на чужди валути и дестабилизира рублата.

Ръководителят на Сбербанк: Най-критичният въпрос за руснаците е бързият край на войната.

🇷🇺🕊️ Ръководителят на Сбербанк, водещата руска държавна банка, обяви публично, че най-критичният въпрос за всички руски граждани е бързият край на военните действия. Говорейки на годишното общо събрание на банката, Герман Греф посочи, че желанието за мир обединява населението на страната – настроениe, което съвпада с независими проучвания на общественото мнение, показващи, че 81% от руснаците подкрепят незабавно прекратяване на пълномащабната инвазия в Украйна, както съобщи The Moscow Times.

Герман Греф отдавна служи като ключов финансов стълб за режима на президента Владимир Путин, активно насочвайки масивни банкови ресурси за финансиране на вътрешните военни усилия, въпреки че е мишена на тежки международни санкции. Въпреки че Греф винаги е поддържал пълно публично съгласие с агресивната политика на Кремъл, позицията му наскоро се измести от безрезервна подкрепа към видима тревога относно нарастващата икономическа цена на инвазията. Тъй като международните санкции, насочени директно срещу него и цялостният икономически натиск продължават да засягат руската финансова система, тази промяна в риториката отразява повсеместното безпокойство сред ръководителите на руски банкови институции относно дългосрочната устойчивост на настоящия икономически модел. Греф предупреди за сериозно напрежение във вътрешната икономика и отбеляза, че високите лихвени проценти на централната банка са оставили икономиката преохладена и неустойчива за дългосрочно оцеляване.

Греф се обърна директно към акционерите във връзка с най-сериозните опасения, споделяни от всички руски граждани. „Това, което вълнува нас, мисля, че вълнува всички по същия този начин. Не смятам, че в държавата има човек, който да има други притеснения, освен възможно най-бързия край на военните действия – това е очевидно“, заяви Греф. Изказването му идва в момент, когато други официални представители продължават с подкрепата си за публичния наратив за пълно единство на руското общество зад военната агресия в Украйна.

Данните от Института за изследване и анализ на конфликтите в Русия (ИКАР) показват съществена промяна в обществените нагласи, като подкрепата от 81% за прекратяване на войната бележи рекордно висок резултат от самото ѝ начало през февруари 2022 г. Обратно, делът от населението, който настоява за продължаване на военната кампания до пълна победа, е спаднал до пренебрежимите 9%. Проучването подчертава още, че 33% от респондентите определят инвазията в Украйна като основен проблем, пред който е изправена страната, изпреварвайки вътрешните проблеми като ниските заплати (24%) и високата инфлация (18%). Обществената тревога вече се проявява в поведението онлайн, особено след резките сривове в инфраструктурата и ударите с дронове, засегнали региони като Москва и Санкт Петербург. Търсенията в платформата Яндекс за срокове относно края на военните действия достигнаха пик от 137 000 заявки само за една седмица към края на юни, което бележи исторически максимум за цялата война.

Отвъд социалните тревоги, Греф открои критични уязвимости в по-широката икономическа рамка, разчитаща почти изцяло на военното производство, за да поддържа теоретичен растеж. Той алармира, че потребителски и корпоративен сектор не могат да оцелеят безкрайно при рестриктивна парична политика на централната банка. „Реалните лихвени проценти са около 10% – това значи основната лихва на централната банка минус текущата инфлация“, обясни Греф и призова регулаторите да започнат незабавно намаляване на лихвите, за да обърнат икономическата рецесия.

До средата на годината дори бумът в цените на ключови суровини не беше способен да прикрие структурните слабости, натрупали се под повърхността на руската икономика. Временните ползи от някога разцъфтяващия военновременен пазар на Кремъл отстъпиха място на нарастващи дисбаланси, тъй като една икономика, все по-сериозно подчинена на нуждите на армията, се сблъска директно със своите лимити. Въпреки че бързото разширяване на военните разходи първоначално доведе до скок в номиналните доходи и създаде вътрешна прослойка с материален интерес от инвазията, това икономическо скеле в крайна сметка рухна. Ръстът на реалните заплати се забави значително, инфлацията остана висока спрямо производството, а държавата е принудена да запълва бюджетните си дефицити с по-високи данъци и сериозни съкращения на невоенните социални услуги.

Кремъл налага нов данък „свръхпечалба“, руската икономика се свива, а олигарси искат 12-часов работен ден.

🇷🇺💰 Кремъл се готви да наложи допълнителен данък „свръхпечалба“ върху големите компании в опит да компенсира нарастващия натиск над руската икономика, свързан с войната срещу Украйна, съобщи Службата за външно разузнаване на Украйна.

Въпреки по-ранните предложения от страна на руски олигарси за доброволни вноски в държавния бюджет в подкрепа на финансирането на военните усилия, сега Кремъл обмисля налагането на задължителен „данък върху извънредните печалби“ за едрия бизнес.

Според разузнавателната оценка руските власти планират да въведат новия налог въз основа на финансовите отчети на компаниите за 2025 г. Предложената ставка би могла да достигне 20% – двойно повече от нивото, прилагано по време на предишната кампания през 2023 г.

Данъкът ще бъде насочен към печалбите, които надвишават средните нива, регистрирани между 2018 и 2019 г. и бяха използвани като референтна база и при предишните мерки за облагане на извънредните приходи за периода 2021–2022 г.

„Предишният данък свръхпечалба донесе близо 318,8 млрд рубли в руския бюджет. В същото време компании от нефтената, газовата и въгледобивната промишленост бяха освободени от плащане, като основната тежест падна върху предприятия, занимаващи се с добив на руди, редки метали и фосфорити, и производството на чугун, валцована стомана, тръби, цветни метали и предприятията от сектора на търговията“, се посочва в изявлението.

Предложението за новия налог идва в момент на изострена финансова криза в Руската федерация. Според Службата за външно разузнаване, позоваваща се на данни от руското финансово министерство, бюджетният дефицит през първото тримесечие на 2026 г. е надвишил годишната цел с 20%, достигайки 4,576 трилиона рубли при планирани 3,786 трилиона за цялата година. Допълнителен фактор е спадът от 45,4% в приходите от петрол и газ в сравнение със същия период на 2025 г.

Икономистите посочват, че дори евентуалните печалби от износ на суровини е малко вероятно да покрият бюджетния недостиг. На този фон властите са принудени да търсят нови източници на приходи, включително вземайки на прицел бизнеси, които до момента са успели да останат печеливши.

Предложеният данък се появява в момент, когато общите икономически показатели говорят за нарастващо напрежение. Последните данни показват, че руската икономика е навлязла в етап на свиване за първи път от март 2023 г. и БВП е спаднал с 2,1% на годишна база през януари в сравнение със същия период на 2025 г.

Официални лица приписаха забавянето на няколко фактора, като по-краткия работен месец и студенотото време, което е повлияло значително на индустриалната активност. Секторът на строителството е особено засегнат, след като се сви с 16% след записан ръст от 6% година по-рано, когато по-меките зимни условия подпомогнаха дейността.

Въпреки тези обяснения, икономистите алармират, че общата тенденция сочи по-скоро към стагнация, а не към растеж, като повечето ключови сектори показват признаци на отслабваща активност. Влошаващата се икономическа обстановка се отразява в предложенията на руските олигарси, призоваващи за увеличаване на изискванията към работната сила.

Руският милиардер Олег Дерипаска предложи въвеждането на 12-часова, 6-дневна работна седмица, която по думите му представлява начин за ускоряване на икономическото преструктуриране на страната, съобщи The Moscow Times на 30 март.

В публикация на своите профили в социалните мрежи индустриалецът заяви, че страната му е изправена пред ограничени ресурси, поради което справянето с настоящата глобална криза се нуждае от рязко увеличение на интензивността на труда. Дерипаска предложи график „от 8 до 8“ – от 8 сутринта до 8 вечерта, включително в събота – заявявайки, че подобни мерки са от съществено значение за икономическото оцеляване на Русия.

Путин поиска обяснение за срива на руската икономика, докато Кремъл продава злато за първи път от четвърт век.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.

Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.

Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.

„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.

Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.

За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.

Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.

Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола

Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.

Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.

В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".

Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.

Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.

На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.

Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.

Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.

Иранският риал се срина до 1.3 милиона за долар.

🇮🇷 Иранският риал се срина до нов рекордно нисък курс от над 1.3 милиона за щатски долар, което задълбочи допълнително колапса на валутата под две седмици, след като за първи път премина границата от 1.2 милиона на фона на санкционен натиск и регионално напрежение.

Валутните търговци в Техеран посочиха курс от над 1.3 милиона риала за долар, което илюстрира скоростта на спада, започнал на 3 декември, когато иранската валута достигна новия си исторически минимум. Бързото обезценяване засилва още повече инфлационния натиск, което води до покачване на цените на храните и други стоки от първа необходимост и добавя още натоварване към семейния бюджет – тенденция, която може да се изостри от промяната в цената на бензина, въведена през последните дни.

Спадът настъпва на фона на привидно изоставените усилия за подновяване на преговорите относно ядрената програма на Ислямската република, а несигурността относно рисковете от нова ескалация на военния конфликт остава висока половин година след края на 12-дневната война срещу Израел. Много иранци се опасяват от възможността за по-широка конфронтация, която може да въвлече и САЩ, изостряйки допълнително пазарното безпокойство.

Икономиката на Иран се намира колапс след дълги години на международни санкции, особено след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно страната си от ядрената сделка с Техеран през 2018 г. Докато споразумението от 2015 г. беше прилагано, ограничавайки значително обогатяването на уран и иранските запаси в замяна на облекчаване на санкциите, риалът се търгуваше на около 32 000 за долар.

След като Тръмп се завърна в Белия дом за втори мандат през януари, неговата администрация поднови кампанията за „максимален натиск“, като разшири санкциите, насочени към финансовия сектор и енергийния износ на Ислямската република. Вашингтон започна отново да преследва фирми, участващи в търговия с ирански суров петрол, в това число продажби с отстъпка за купувачи в Китай.

Натискът се засили допълнително в края на септември, когато ООН отново наложи санкциите на Иран, свързани с ядрената програма, чрез механизма за „незабавно възстановяване“ (snapback), с което отново замразиха държавните му активи в чужбина, спряха оръжейните сделки и наложиха санкции, свързани с програмата за балистични ракети на Иран.

Руските компании навлизат в режим на оцеляване, според украинското разузнаване.

🇷🇺 Руският бизнес все по-често се сблъсква с тежки финансови затруднения, а много компании преминават в режим на оцеляване, се посочва в оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), публикувана по-рано днес.

Според анализа на СЗРУ за третото тримесечие на годината основните проблеми за руските фирми са забавени плащания от партньори, намаляващо търсене и липса на оборотни средства.

Близо 39% от предприятията се оплакват от забавени плащания – ръст от 25% спрямо преди година. Търсенето на стоки и услуги е спаднало за 34% от бизнеса, докато 32% се сблъскват с недостиг на ликвидност.

Украинското разузнаване отбелязва и увеличение на логистичните проблеми – 15% от компаниите съобщават за прекъсвания, в сравнение с 10% по-рано през годината. В отговор 68% от фирмите са започнали да съкращават разходите, предимно административни (80%) и за услуги (37%). Още 15% са спрели инвестиционните програми и отложили плановете за разширяване.

Анкетираните ръководители на бизнеси описват цялостната икономическа обстановка като „трудна и несигурна“. Дори очакваното намаляване на основната лихва в страната през следващата година не вдъхва увереност. Вместо да се фокусират върху растеж, повечето компании дават приоритет на базови операции и финансова стабилност.

Експерти отбелязват, че скокът на неплатените фактури от 25% до близо 39% илюстрира дълбоката рецесия в руския корпоративен сектор. Ако тенденцията продължи, тя може да прерасне в системна икономическа криза, което подчертава кумулативния ефект от санкциите, недостига на капитал и спадащото вътрешно потребление.

По-рано Александър Харичев, висш служител в администрацията на руския президент, предупреди, че страната е застрашена от потенциална гражданска война, разпад на елитите и обществен колапс заради нарастващото вътрешно напрежение.

В статия, публикувана от РАНХиГС, той посочи демографския упадък, дехуманизацията и загубата на доверие в управлението като ключови заплахи, а същевременно защити войната срещу Украйна като начин за запазване на руския суверенитет.

„Транснефт“ предупреди за съкращаване на добива след украинските удари.

🇷🇺 Държавният петролопроводен монополист „Транснефт“ предупреди производителите, че може да се наложи намаляване на добива след украинските удари по ключови пристанища за износ и рафинерии, съобщиха на 16 септември пред Ройтерс три източника от индустрията.

Новината идва на фона на засилени украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура с цел да се отслаби финансирането за военните усилия на Кремъл. Според Ройтерс украинската армия е поразила най-малко 10 рафинерии от миналата година насам, което на определен етап е намалило капацитет за преработка на страната с 20%.

Транснефт, която контролира над 80% от добива на суров петрол, е ограничила възможността на компаниите да съхраняват нефт в нейните тръбопроводи и е предупредила, че може да приеме по-малки обеми, ако щетите по инфраструктурата се задълбочат, съобщава агенцията.

Президентът Володимир Зеленски определи ударите с дронове по руските енергийни обекти като „санкциите, които действат най-бързо“. Киев настоява, че нефтените съоръжения са легитимни военни цели, тъй като финансират и захранват войната срещу Украйна.

Печалбите от петрол и газ са основният източник на приходи за Москва, като ѝ осигуряват между една трета и половината от федералния бюджет. Въпреки че успя да пренасочи съществена част от суровия си петрол към азиатски клиенти въпреки западните санкции, зачестилите украински удари предизвикаха множество прекъсвания, спиране на износа и задълбочаване на недостига на горива в страната.

През последната седмица украински безпилотници поразиха най-голямото руско нефтено товарно пристанище Приморск, което наложи временното му затваряне, както и рафинерията в Кириши, Ленинградска област – една от най-големите в страната, с годишен капацитет от 60 милиона тона.

По данни на украинското военно разузнаване, обектът в Кириши вече е бил атакуван през март.

Нигерийската полиция обмисля да потърси помощ от армията за овладяване на бурните протести.

🇳🇬 Силите за сигурност използваха сълзотворен газ, за да разпръснат мащабните протести в нигерийската столица Абуджа, на фона на продължаващите общонационални демонстрации срещу тежкото икономическо състояние, в което се намира страната.

Полицейски час беше разпореден в няколко щата в северната част на страната в петък, след катo на предния ден избухнаха сблъсъци в градовете Кано и Абуджа.

Протестиращите казват, че демонстрират заради недостиг на храна, която по думите им е резултат от некомпетентното управление и ширещата се корупция, завладяла в най-населената държава в Африка.

Кадри от протестите показват нигерийски граждани, които държат в ръцете си плакати с лозунги като „Сложи край на лошото управление в Нигерия“ и „Изплащане на жизнения минимум на всички нигерийски работници в публичния и частния сектор“.

Полицията съобщи, че повече от 300 протестиращи са били арестувани и е наложен комендантски час в пет щата на север след като бяха разграбени редица правителствени и обществени имоти.

Правозащитната организация Amnesty International съобщи, че най-малко 13 протестиращи са били убити в три северни щата. Властите не са коментирали предполагаемите смъртни случаи.

Главният инспектор на полицията в Нигерия каза късно в четвъртък, че армията може да бъде привикана на помощ.

Страната постави всички полицейски звена на „червена тревога“ и могат да бъдат предприети допълнителни мерки за възстановяване на реда, каза генералният инспектор Кайоде Егбетокун в изявление.

„Полицията е оборудвана да реагира по подходящ начин на разгръщащата се ситуация и ще получи помощ от други агенции за сигурност, включително от военни, ако възникне необходимост“, се допълва в изявлението.

Amnesty International каза, че силите за сигурност са отговорни за смъртта на 13-те души в щата Нигер, в Майдугури - столицата на щата Борно, и в щата Кадуна, всички на север.