Иранският риал се срина до 1.3 милиона за долар.

🇮🇷 Иранският риал се срина до нов рекордно нисък курс от над 1.3 милиона за щатски долар, което задълбочи допълнително колапса на валутата под две седмици, след като за първи път премина границата от 1.2 милиона на фона на санкционен натиск и регионално напрежение.

Валутните търговци в Техеран посочиха курс от над 1.3 милиона риала за долар, което илюстрира скоростта на спада, започнал на 3 декември, когато иранската валута достигна новия си исторически минимум. Бързото обезценяване засилва още повече инфлационния натиск, което води до покачване на цените на храните и други стоки от първа необходимост и добавя още натоварване към семейния бюджет – тенденция, която може да се изостри от промяната в цената на бензина, въведена през последните дни.

Спадът настъпва на фона на привидно изоставените усилия за подновяване на преговорите относно ядрената програма на Ислямската република, а несигурността относно рисковете от нова ескалация на военния конфликт остава висока половин година след края на 12-дневната война срещу Израел. Много иранци се опасяват от възможността за по-широка конфронтация, която може да въвлече и САЩ, изостряйки допълнително пазарното безпокойство.

Икономиката на Иран се намира колапс след дълги години на международни санкции, особено след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно страната си от ядрената сделка с Техеран през 2018 г. Докато споразумението от 2015 г. беше прилагано, ограничавайки значително обогатяването на уран и иранските запаси в замяна на облекчаване на санкциите, риалът се търгуваше на около 32 000 за долар.

След като Тръмп се завърна в Белия дом за втори мандат през януари, неговата администрация поднови кампанията за „максимален натиск“, като разшири санкциите, насочени към финансовия сектор и енергийния износ на Ислямската република. Вашингтон започна отново да преследва фирми, участващи в търговия с ирански суров петрол, в това число продажби с отстъпка за купувачи в Китай.

Натискът се засили допълнително в края на септември, когато ООН отново наложи санкциите на Иран, свързани с ядрената програма, чрез механизма за „незабавно възстановяване“ (snapback), с което отново замразиха държавните му активи в чужбина, спряха оръжейните сделки и наложиха санкции, свързани с програмата за балистични ракети на Иран.

Руските компании навлизат в режим на оцеляване, според украинското разузнаване.

🇷🇺 Руският бизнес все по-често се сблъсква с тежки финансови затруднения, а много компании преминават в режим на оцеляване, се посочва в оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), публикувана по-рано днес.

Според анализа на СЗРУ за третото тримесечие на годината основните проблеми за руските фирми са забавени плащания от партньори, намаляващо търсене и липса на оборотни средства.

Близо 39% от предприятията се оплакват от забавени плащания – ръст от 25% спрямо преди година. Търсенето на стоки и услуги е спаднало за 34% от бизнеса, докато 32% се сблъскват с недостиг на ликвидност.

Украинското разузнаване отбелязва и увеличение на логистичните проблеми – 15% от компаниите съобщават за прекъсвания, в сравнение с 10% по-рано през годината. В отговор 68% от фирмите са започнали да съкращават разходите, предимно административни (80%) и за услуги (37%). Още 15% са спрели инвестиционните програми и отложили плановете за разширяване.

Анкетираните ръководители на бизнеси описват цялостната икономическа обстановка като „трудна и несигурна“. Дори очакваното намаляване на основната лихва в страната през следващата година не вдъхва увереност. Вместо да се фокусират върху растеж, повечето компании дават приоритет на базови операции и финансова стабилност.

Експерти отбелязват, че скокът на неплатените фактури от 25% до близо 39% илюстрира дълбоката рецесия в руския корпоративен сектор. Ако тенденцията продължи, тя може да прерасне в системна икономическа криза, което подчертава кумулативния ефект от санкциите, недостига на капитал и спадащото вътрешно потребление.

По-рано Александър Харичев, висш служител в администрацията на руския президент, предупреди, че страната е застрашена от потенциална гражданска война, разпад на елитите и обществен колапс заради нарастващото вътрешно напрежение.

В статия, публикувана от РАНХиГС, той посочи демографския упадък, дехуманизацията и загубата на доверие в управлението като ключови заплахи, а същевременно защити войната срещу Украйна като начин за запазване на руския суверенитет.

„Транснефт“ предупреди за съкращаване на добива след украинските удари.

🇷🇺 Държавният петролопроводен монополист „Транснефт“ предупреди производителите, че може да се наложи намаляване на добива след украинските удари по ключови пристанища за износ и рафинерии, съобщиха на 16 септември пред Ройтерс три източника от индустрията.

Новината идва на фона на засилени украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура с цел да се отслаби финансирането за военните усилия на Кремъл. Според Ройтерс украинската армия е поразила най-малко 10 рафинерии от миналата година насам, което на определен етап е намалило капацитет за преработка на страната с 20%.

Транснефт, която контролира над 80% от добива на суров петрол, е ограничила възможността на компаниите да съхраняват нефт в нейните тръбопроводи и е предупредила, че може да приеме по-малки обеми, ако щетите по инфраструктурата се задълбочат, съобщава агенцията.

Президентът Володимир Зеленски определи ударите с дронове по руските енергийни обекти като „санкциите, които действат най-бързо“. Киев настоява, че нефтените съоръжения са легитимни военни цели, тъй като финансират и захранват войната срещу Украйна.

Печалбите от петрол и газ са основният източник на приходи за Москва, като ѝ осигуряват между една трета и половината от федералния бюджет. Въпреки че успя да пренасочи съществена част от суровия си петрол към азиатски клиенти въпреки западните санкции, зачестилите украински удари предизвикаха множество прекъсвания, спиране на износа и задълбочаване на недостига на горива в страната.

През последната седмица украински безпилотници поразиха най-голямото руско нефтено товарно пристанище Приморск, което наложи временното му затваряне, както и рафинерията в Кириши, Ленинградска област – една от най-големите в страната, с годишен капацитет от 60 милиона тона.

По данни на украинското военно разузнаване, обектът в Кириши вече е бил атакуван през март.

Нигерийската полиция обмисля да потърси помощ от армията за овладяване на бурните протести.

🇳🇬 Силите за сигурност използваха сълзотворен газ, за да разпръснат мащабните протести в нигерийската столица Абуджа, на фона на продължаващите общонационални демонстрации срещу тежкото икономическо състояние, в което се намира страната.

Полицейски час беше разпореден в няколко щата в северната част на страната в петък, след катo на предния ден избухнаха сблъсъци в градовете Кано и Абуджа.

Протестиращите казват, че демонстрират заради недостиг на храна, която по думите им е резултат от некомпетентното управление и ширещата се корупция, завладяла в най-населената държава в Африка.

Кадри от протестите показват нигерийски граждани, които държат в ръцете си плакати с лозунги като „Сложи край на лошото управление в Нигерия“ и „Изплащане на жизнения минимум на всички нигерийски работници в публичния и частния сектор“.

Полицията съобщи, че повече от 300 протестиращи са били арестувани и е наложен комендантски час в пет щата на север след като бяха разграбени редица правителствени и обществени имоти.

Правозащитната организация Amnesty International съобщи, че най-малко 13 протестиращи са били убити в три северни щата. Властите не са коментирали предполагаемите смъртни случаи.

Главният инспектор на полицията в Нигерия каза късно в четвъртък, че армията може да бъде привикана на помощ.

Страната постави всички полицейски звена на „червена тревога“ и могат да бъдат предприети допълнителни мерки за възстановяване на реда, каза генералният инспектор Кайоде Егбетокун в изявление.

„Полицията е оборудвана да реагира по подходящ начин на разгръщащата се ситуация и ще получи помощ от други агенции за сигурност, включително от военни, ако възникне необходимост“, се допълва в изявлението.

Amnesty International каза, че силите за сигурност са отговорни за смъртта на 13-те души в щата Нигер, в Майдугури - столицата на щата Борно, и в щата Кадуна, всички на север.