Гърция и Испания отказват да дадат на Украйна ракети Patriot с изтичащ срок

🇬🇷🛡️🇺🇦 Гърция и Испания отказват да предадат на Украйна своите запаси от боеприпаси за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, чийто гаранционен срок изтича, въпреки че страната навлиза в зимния сезон без достатъчно прехващачи срещу руските удари с балистични ракети. The Telegraph съобщи на 9 октомври, че представители на НАТО и ЕС се опитват да убедят двете държави да дадат ракетите PAC-2, които наближават края на срока си на годност. По оценка на вестника само Гърция държи поне 200 такива ракети, чийто 23-годишен срок изтича.

200 гръцки ракети са две трети от 300-те, които президентът Володимир Зеленски поиска през лятото от Доналд Тръмп като спешен пакет за зимата. Те са и 1/3 от около 600-те ракети за Patriot, които Украйна е получила за 4 години пълномащабна война, по думите на Дмитро Литвин, съветника на Зеленски. Самите ВВС на страната искат 360 ракети. „Но когато се произвеждат само 600 годишно, 360 не е лесно“, призна Зеленски пред Axios на 29 юли. PAC-2 са по-старото поколение ракети за Patriot: те се взривяват в близост до целта, докато по-новите PAC-3 я унищожават с пряко попадение.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас повдигна темата на 1 септември по време на неформалните срещи на министрите на отбраната и на външните работи от ЕС в ирландското графство Уиклоу, без да назове държави. „Знаем, че някои от страните имат прехващачи, чийто срок скоро изтича. Затова би било много добре те да бъдат дадени на Украйна“, каза тя, но въпреки това срещата завърши без нови обещания за ракети. Участниците в разговорите избягват да назоват публично Атина и Мадрид, за да не ги отблъснат. Дипломатически източник описа пред британския вестник подхода като въпрос към двете столици: „Как можем да ви помогнем да вземете това решение?“ И добави: „Би имало смисъл поне ракети, които са близо до изтичането на срока си, да отидат в Украйна.“

Натискът върху Атина продължава от лятото, а исканията постепенно се ограничават. В средата на юли гръцкият вестник Kathimerini съобщи, че Киев е поискал до 200 ракети PAC-2 от батериите на гръцките ВВС, след като по-ранните разговори за част от шестте гръцки батерии Patriot не са довели до споразумение. В края на август Bloomberg посочи Гърция и Испания като държавите, към които са отправени исканията, и описа един от обсъжданите варианти: Норвегия да купи ракетите и да ги прехвърли на Украйна. Атина не показа готовност и за това. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви още през май 2024 г. в интервю за Protothema: „Подкрепяме Украйна и предлагаме излишно отбранително имущество, но в него не влизат нито Patriot, нито С-300.“

Politico припомня, че Гърция смята Турция за най-голямата заплаха за сигурността си и държи батериите си в страната, с изключение на една в Саудитска Арабия, която защитава петролна инфраструктура. Гръцкото правителство посочва именно нея като принос към съюзническата сигурност, а неговият говорител отказа коментар пред Bloomberg. Атина вече приложи същия подход към други ракети с изтичащ срок: по думите на правителството тя е предала на Украйна Sea Sparrow и Crotale, когато срокът им на служба в гръцките въоръжени сили е наближавал края си.

Какво означава изтичането на срока, обяснява Фабиан Хофман, експерт по ракети от Университета в Осло: „Производителят гарантира, че ракетата ще работи по предназначение за определен период. След като той изтече, ракетите трябва да бъдат сертифицирани повторно.“ При повторното сертифициране остарелите компоненти, като батериите или ракетните двигатели, се подменят и се проверява дали всичко останало работи. „Разбира се, ракетите може да работят и след изтичането на срока, просто не можете да обвините производителя, ако откажат“, казва Хофман. За страна, която пази ракетите за своята отбрана, изтичането на срока значи разход за повторно сертифициране или запазване на ракети, за които производителят вече не отговаря.

Испания дава ракети, но в малък брой. През март, след като Зеленски постави въпроса при посещението си в Мадрид, правителството на страната реши да предаде 5 ракети PAC-2, писа El País на 30 март. Решението беше взето, въпреки че доставката на модернизираните батерии Patriot, поръчани от Испания, бе отложена за 2031 г. На 3 септември, отново в Ирландия, външният министър Хосе Мануел Албарес обеща доставките да продължат: „Правим го отдавна и ще продължим да го правим.“ Той не посочи брой, а колко ракети съхранява Мадрид, не е известно.

Полша показа през лятото каква е политическата цена на подобно решение. Варшава е предала на Украйна 5 ракети PAC-3 MSE, а броят стана известен през юли. Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обясни, че решението е било взето по молба на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и че 5-те ракети са „границата на нашите възможности“. Предаването все пак предизвика политически спор във Варшава заради отслабената собствена отбрана.

Киев иска ракетите, за да противодейства на руски план, който представя като прихванат. Министърът на енергетиката Денис Шмигал съобщи на 24 септември, че разузнаването е получило два руски документа с таблици, в които за всеки енергиен обект е изчислен нужният брой ракети и дронове. Копие от документ на руски език, датиран от август, получи The New York Times, без да успее да потвърди неговата автентичност. Той описва кампания с до 1000 ракети, дрона и бомби срещу подстанции, ВЕЦ и ТЕЦ и котелни. Целта е да бъде намалено подаването на ток и отопление в Киев, Харков и Одеса с 90%. Едно от предложенията е 3-те действащи украински АЕЦ да бъдат принудени да спрат с удари по подстанциите, свързващи ги с мрежата.

През нощта срещу 7 октомври Русия изстреля по Украйна 70 ракети, много от които балистични, заедно със стотици ударни дронове. Енергетиката беше сред основните цели, а само част от ракетите са свалени, каза Зеленски. В Прилуки, Черниговска област, загинаха 14 души, сред които 4 деца, според Държавната служба за извънредни ситуации. „Всеки ден търсим ракети за Patriot“, каза президентът.

Patriot е основната защита на Украйна срещу балистични ракети, а прехващачите не стигат. През юли ПВО е свалила 29 от 195 изстреляни балистични ракети, близо 1/7, според Bloomberg. При едно нападение първите дни на август не беше свалена нито 1 от 28 ракети. От 8 август сутрешните сводки на ВВС на Украйна вече не уточняват броя на изстреляните и свалените балистични ракети, а говорителят им Юрий Игнат потвърди промяната на 13 август.

Украйна получава около 95% от Patriot ракетите си по PURL, механизма, чрез който европейски съюзници купуват американско оръжие за Киев. Именно американските запаси обаче се изчерпват. Войната с Иран, започнала на 28 февруари, доведе до изразходване на над 800 прехващача Patriot само в първите си дни, съобщи The New York Times, позовавайки се на Зеленски и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс. През август същият вестник писа, че Пентагонът е изразходвал над 1500 прехващача във войната и сега има под 1700. За цялата 2025 г. в САЩ са произведени около 600.

Исканията към Атина се отправят от юли и всеки път стават по-ограничени: от цели батерии към ракети, от всички ракети към тези с изтичащ срок, накрая към покупка през Норвегия. Нито един от вариантите не доведе до решение, а ЕС вече се обръща за прехващачи и към държави извън съюза. Има и прецедент за обратното: по думите на самото гръцко правителство Sea Sparrow и Crotale бяха предадени на Киев именно когато срокът им изтичаше. Мицотакис обаче изрично изключи Patriot от излишното имущество, което може да даде. При мълчанието на Атина от юли насам е малко вероятно гръцките ракети да достигнат до Украйна преди разгара на зимата. Обрат би настъпил при решение на Правителствения съвет по външна политика и отбрана, чието одобрение беше нужно и за предаването на Sea Sparrow, или при обявена норвежка покупка. Задържането ще потвърди нов кръг молби към държави извън ЕС. Ракетите в гръцките складове остаряват по разписание, а руският план е разписан по обекти.

Полицията разчисти плажа Трамполин в Сеута с военни във втора линия

🇪🇸🪖 Националната полиция на Испания разчисти плажа Трамполин в ексклава Сеута, където от края на юли се намираше лагер с 3000–3500 души, а зад полицейските редици Генералното командване на Сеута осигури втора линия от военни. В рамките на 48 часа бяха изведени над 1400 души, а други 1200 се върнаха доброволно в Мароко, съобщава агенция EFE. Втората фаза започна в 08:00 ч. на 5 октомври и свърши за около 3 часа. Някои от обитателите избягаха към хълмовете и съседния плац Гуано, където все още пребивават стотици.

Лагерът е остатък от масовото нахлуване на 30-31 юли, при което според Euronews в града влязоха над 70 хил. души, повечето от които се върнаха в рамките на броени часове. Операция „Трамполин“ започна рано сутринта на 4 октомври. В лагера влязоха над 350 полицаи от частите за намеса и от звената за превенция, над 30 фургона, 3 бронирани и тактически машини на полицията и дронове, а Гражданската гвардия държа плавателни съдове в морето и водолази в случай, че някой реши да се хвърли във водата. Обитателите бяха разделяни по сектори и качвани на автобуси към Центъра за временно приемане на чужденци (CATE) край граничния пункт Тараджал; малолетните бяха отделени още на място и откарани отделно. Преводачи бяха на терен, за да разясняват процедурата. Полицията съобщи, че всички трябва да бъдат идентифицирани и много от тях няма да имат право на убежище. Според Noticias de Álava първата цел е отсечката до станция за пречистване на вода, а градските власти са се договорили с компетентното министерство да я почистят и да я оградят, за да не се връщат палатките.

В Тараджал на хората се предлагат два пътя: места в приемните центрове, които правителството е открило в града, или доброволно връщане обратно в Мароко пеша. Голяма част избраха второто. Над 1200 души се върнали след изселването, съобщава EFE от 5 октомври. Според местното издание Ceutaldia около 880 са го направили на 4 октомври и други 170 на следващия ден. За влезлите с плуване решението на Върховния съд от 8 юли изключва връщане на границата и ги праща в обикновено производство по експулсиране, при което имат достъп до адвокатска защита и до молба за международна закрила, което отнема месеци.

Властите обясняват операцията със здравния риск: в пробите вода от 23, 25 и 28 септември са открити E. coli и ентерококи. Полицейското управление в Сеута допълва, че преместването зависи от наличните места и нуждата обитателите да бъдат на защитено от дъжда и мръсотията място. Министър Ангел Виктор Торес е обещал брегът да бъде освободен до 15 октомври, а кралската двойка пристига в Сеута на 13 октомври; според El Español полицейски източници са искали лагерът да бъде премахнат преди визитата.

Присъствието на армията стъпва на две решения. На 30 юли правителството разположи армейски части в Сеута, за да подсилят Гражданската гвардия „при упражняването на нейните правомощия и при всякакви други задачи, нужни за поддържането на сигурността в град Сеута“, съобщи Associated Press. От 25 август там действа и Кралски указ 681/2026, обявяващ ситуация от интерес за националната сигурност: режим по Закона за националната сигурност, в сила до 31 декември, който не отнема права и не въвежда извънредно положение. Указът възлага ръководството на министъра на териториалната политика Торес като действащ орган, но не променя нито компетентността на институциите, нито командните вериги. На Министерството на отбраната той отрежда човешки, логистични, санитарни, транспортни, наблюдателни, инфраструктурни, жилищни и комуникационни способности; обществената сигурност, опазването на реда, идентификацията на чужденци и международната закрила са в раздела на вътрешното министерство. Самото министерство определя мисията като присъствие, наблюдение и подкрепа. Министър Маргарита Роблес каза на 12 август, че „на Сеута и на Мелиля не се посяга“ и случилото се на 30 юли „не може да се повтори“. На 23 септември тя защити присъствието на 4100 военнослужещи, които според Infodefensa са извършили над 7000 патрула.

На брега войниците стояха зад полицейските части. На 4 октомври Главната дирекция на полицията обяви, че командването е установило втора охранителна линия с военни, а на 5 октомври, според El Faro de Ceuta, военните са били с екипировка за безредици, за да предотвратят инциденти. Правилата за войниците са по-тесни от тези за полицаите. Армейски източници на El Español описват на 4 октомври патрули, които не слизат от машините, не искат документи и се намесват само при самозащита или непосредствена опасност за живот; анонимен войник казва пред Libertad Digital на 3 октомври, че конкретни заповеди не е имало за нищо, „само присъствие и възпиране“. Войниците на патрул са били и нападани. В края на август четирима от Група „Регулярес“ № 54 на Сухопътните войски бяха обсипани с камъни от група от 35–40 души покрай Бенсу и напуснаха машината си, според El Español. На 29 август четирима души бяха задържани след нова атака над патрул, при която сержант беше ранен, съобщава El Debate.

Армията участва и със земя. 4 от 7-те площи, които указ 706/2026 от 1 септември посочва за приемане на мигранти, са терени на Министерство на отбраната или предоставени от него: Лома Маргарита, Ла Ипика, бившият футболен терен на кавалерийските казарми и казармата К8. Останалите са плацът Гуано, който е на Министерство на екологичния преход, два пристанищни парцела и терени на жилищно министерство в Лома Колменар; на 29 септември към списъка беше добавен и парцел от затвора в Сеута. Плацът Гуано е мястото, където според EFE остават стотици от обитателите на лагера, а Ceutaldia пише, че 2000 порции храна дневно се раздават.

Брегът е изпразван и преди. На 20 август почти 1700 души са напуснали пеша под полицейски ескорт към центрове за временно настаняване, а според Euronews около 500 се връщат на плажа още същия следобед; официално потвърждение от властите за това няма. На 18 септември стотици бяха преместени от плажове в града към палатков лагер в пристанището с 1700 места. Според Infobae лагерът на Трамполин е нараснал значително от август насам.

Докато указът не бъде изменен, вероятно военните ще останат на втора линия: писаното в него и описаното на брега съвпадат. Промяна би показал нов указ, който им възлага задачи по опазване на реда, или участие на военнослужещи в изселване на плаца Гуано. Натиск в тази посока има: делегатът на Единната асоциация на испанските военни (AUME) Хосе Висенте Малено поиска всички военни, котио участват в разгръщането в Сеута, да излизат със с личното оръжие и боеприпаси. Премиерът Педро Санчез би могъл да удължи указа, да го измени или прекрати по-рано след доклад на Съвета за национална сигурност, а министър Роблес е призована на закрито заседание на комисията по официалните тайни на Конгреса на 6 октомври.

Средиземноморски столици са предупредени за руски дронове от търговски кораби

🇪🇸🇫🇷🇮🇹 ЦРУ е предупредило правителствата на Испания, Франция и Италия за възможна руска атака с дронове срещу една от трите страни, съобщи в сряда вечерта испанският El Mundo. Според вестника описаният сценарий предвижда дронове „Гербера“ да бъдат превозени в контейнер на търговски кораб и изстреляни от международни води срещу обекти на стотици километри навътре в сушата.

Материалът е на Хавиер Колас, който пише от Вилнюс. Директното твърдение за морския сценарий идва от анонимен източник, близък до литовското министерство на отбраната: „Ще използват дронове, изстреляни от морето и скрити в контейнера на кораб. Това изобщо не е трудно.“ Няколко анализатори по отбрана също заявяват пред изданието, че сред европейските външни министерства се споделя доклад на ЦРУ. По думите им той описва подробно възможната атака, а френската страна го приема особено сериозно. Вестникът не цитира коментар от ЦРУ или от правителствата в Мадрид, Париж и Рим – такъв засега няма.

Според испанския вестник Литва и други съюзници са получили данни от доклада малко след посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август. Американският военен самолет, с който той летя до Москва, направи междинно кацане в Рига. Дипломати от Прибалтика казват, че са знаели предварително за визитата и впоследствие са били информирани за проведени разговори. По това време Politico и The Wall Street Journal съобщиха, че Ратклиф е отишъл в Москва, за да отправи предупреждение към Кремъл заради намеренията му за провокация срещу НАТО.

Сведенията за предупреждението съвпадат по време с две необичайни срещи в Париж. На 16 септември Еманюел Макрон свика Съвета по отбрана и национална сигурност, а два дни по-късно прие в Елисейския дворец лидерите на парламентарно представените партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. На пресконференция след срещата френският държавен глава заяви, че руската хибридна заплаха, надвиснала над Европа и Франция, се е засилила през последните седмици и че агресивните действия на Москва променят своя характер. Той посочи атаката срещу летището в Лайпциг и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко държави, като стигна до заключението, че „никой не е защитен“. Макрон не спомена кораби или контейнери; изказването му не е свързано с конкретния сценарий, описан от El Mundo.

„Гербера“ е евтин руски дрон, използван основно като примамка, която принуждава ПВО на противника да изразходва ресурсите си, но може и да бъде използван с бойна глава. Според данни, цитирани от El Mundo, апаратът е дълъг около 2 метра, има размах на крилата 2,5 метра и тежи до 18 кг. Развива около 160 км/ч, а заявеният максимален обсег е 600 км, като зависи от товара и вятъра.

Посоченият размах надвишава съвсем леко вътрешната ширина на стандартен товарен контейнер. Превоз със свалени или сгънати крила, диагонално разполагане и сглобяване на палубата са възможни обяснения на описаната схема, но начинът на подготовка е хипотетичен в цитираните сведения. Дронът се изстрелва с катапулт. В материала това е представено като по-лесно от начина на пуск на по-големите ударни дронове „Шахед“ и „Геран“, с възможност един търговски кораб да превозва няколко дрона.

При посочената скорост изминаването на 200–300 км би отнело между 1 и 2 часа. Ако корабът се намира на такова разстояние от брега, достигането на цел навътре в сушата би изисквало допълнителен полет. В материала се разглежда 4-5 кг бойна глава, която е недостатъчна за разрушаването на голям обект, но е способна да доведе до пожар или поражения по открито оборудване. Такъв инцидент би могъл временно да наложи затварянето на пристанище или летище. Реалните поражения обаче биха зависели от целта и мястото на попадение. Според оценката на El Mundo търсеният ефект би бил както материален, така и политически и икономически.

Този клас дронове вече е навлизал в европейското небе. Според описания случай от 15 септември два италиански изтребителя „Eurofighter Typhoon“ от мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика са свалили над Литва руски дрон „Гербера“, навлязъл от Беларус. Литовският министър на отбраната потвърдил, че дронът е носил бойна глава.

Вестникът посочва и модификация „Гербера-2“, извадена наскоро край балтийското крайбрежие на Полша, с осколъчна бойна глава, детонатор и около 4 кг експлозив. Според El Mundo тя вероятно е долетяла откъм Калининград през Литва, а не е била изстреляна от кораб.

Друг посочен случай е атаката в Лайпциг. На 1 септември федералните власти в Германия обявиха Русия за отговорна за нападението от 4 август. Тогава малък дрон, управляван чрез видеосигнал от бордова камера и натоварен с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се е ударил в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124, без да се взриви.

Изстрелването на дронове от плавателни съдове също не е безпрецедентно. Украинското издание Defense Express описа преди година сценарий, при който „Гербера“ се превозват на танкери от руския сенчест флот и се изстрелват с катапулти от международни води. По данни на изданието производителят ZALA, свързан с концерна „Калашников“, е пускал дронове от плавателен съд още през 2020 г. Опитите са били подновени от почти неподвижна морска платформа през октомври 2024 г.

През февруари кораб на шведския военноморски флот засече дрон, излетял от руския кораб за електронно разузнаване „Жигульовск“ в пролива Йоресунд. Швеция предприе мерки за заглушаване на дрона, който е нарушил въздушното пространство на страната. По същото време на пристанището в Малмьо е акостира френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“. Този случай показва различен тип морска дейност с дронове и сам по себе си не установява подготовка за описаната от El Mundo атака.

Вестникът свързва избора на Испания, Франция и Италия с политическия им календар: според изложеното обяснение и трите държави предстои да проведат избори догодина, а радикалните политически сили биха могли да използват страха и умората от войната в Украйна. Това е интерпретация на възможния мотив, а не доказателство за избора на цели.

Британският експерт Кийр Джайлс, работил за Академията по отбрана на Обединеното кралство, отбеляза, че далечното разстояние от руските граници вече не гарантират сигурност: „Целта ще бъде там, където е най-слабото място на Европа.“ Той посочва като уязвими Обединеното кралство и Испания, които според него не са инвестирали в интегрирана ПВО и ПРО, съобразена с руската заплаха.

Руски военни канали в Telegram вече обсъждат Средиземно море като възможно направление за нанасяне на удари срещу критични обекти във Франция. На 19 септември, в деня след срещата в Елисейския дворец, влиятелният мозъчен тръст „Рибар“ публикува карта на региона със заглавието „Руското лекарство срещу френската арогантност“. Текстът под нея развива хипотетичен сценарий за доставка на дронове „Геран-5“ на Алжир, откъдето могат да достигнат авиационни заводи, военни бази, атомни централи и предприятия от нефтохимическата промишленост в Южна Франция. Публикацията не установява, че подобна доставка или операция се подготвя.

Анонимният литовски източник прави сравнение между вероятния руски замисъл и украинската операция „Паяжина“. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) скри малки FPV дронове в контейнери и ги превози с товарни камиони на хиляди километри във вътрешността на Руската федерация без знанието на самите шофьори. Дроновете бяха изстреляни от точки в непосредствена близост до летищата на руската стратегическа авиация, където поразиха десетки тежки бомбардировачи Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160, наред с AWACS самолет А-50 и тежък военно-транспортен самолет Ан-12. Според източника руската страна иска да създаде впечатление, че може да извърши собствена версия на този удар.

Киев използва и платформи в морето за изстрелване на дронове, поради което някои анализатори тълкуват предполагаемия руски план като отговор. Разузнаванията на страните от Прибалтика свързват засилената дейност на Москва с тежките щети по руската енергетика като резултат от украинските далекобойни удари.

Като основни цели на засиления руски саботаж El Mundo посочва отслабването на подкрепата за Украйна, създаването на разногласия в НАТО и всяването на тревога сред европейските граждани. Изданието пише, че Полша също разполага с подобни сведения. Премиерът Доналд Туск е предупредил за възможни руски удари с дронове или ракети по държавите, помагащи на Украйна. Литовският министър на външните работи Кястутис Будрис пък заяви: „Русия няма да се крие. Ние трябва просто да избегнем последиците.“

Конкретният сценарий за нападение от търговски кораб стъпва върху неофициални сведения, представени от испанския вестник. Засилени проверки на контейнеровози в Западното Средиземноморие и разполагане на анти-дрон системи около крайбрежни летища в Испания, Франция и Италия може да бъдат индикация за предпазни мерки от властите. Това обаче не доказва автоматично наличието на подобен план. Официално изявление от някоя от трите столици, което изрично назовава морската заплаха, би изяснило дали властите публично споделят тази оценка.

Мадрид приписва дезинформацията за Сеута на руски и израелски мрежи

🇪🇸📡 Испанският премиер Педро Санчес заяви, че мрежи, свързани с Русия и Израел, са тиражирали неверни твърдения по време на масовото нахлуване на мигранти при Сеута в края на юли. В интервю за радио Cadena SER той се позова на анализ на Европейската служба за външна дейност: „След 30 и 31 юли се разпространиха слухове и дезинформация в социални мрежи, свързани с Русия и Израел, и с един ултрадесен интернационал, който винаги използва миграцията, за да напада Испания и Европа и да ги разделя.“ Според него Русия и Израел са използвали кризата, за да го атакуват заради позициите му по войните в Украйна и Газа.

Израелският външен министър Гидеон Саар отговори часове по-късно с публикация в X. Санчес „отново излъга, обвинявайки по изумителен начин Израел, че тиражира подвеждаща информация за събитията в Сеута“, написа Саар и определи твърдението като безочлива лъжа. Разпространяването на клеветнически измислици няма да отклони вниманието, добави той. Външното министерство на Израел, руското посолство в Мадрид и самата Европейска служба за външна дейност не отговориха на запитвания на Reuters.

Кризата, за която става дума, е безпрецедентна по мащаб. В нощта на 30 срещу 31 юли над 72 000 души влязоха в Сеута от Мароко – преобладаващо с плуване около вълноломите при Тарахал и Бензу, а част от тях с надуваеми средства и малки лодки. Анклавът заема едва 18 кв. км. Правителственият делегат в Сеута Мигел Анхел Перес Триано посочи официален брой от 72 жертви; Асоциация за правата на човека в Мароко говори за близо 130 жертви и десетки изчезнали. Огромната част от влезлите се върнаха или бяха върнати в Мароко в рамките на дни, но притокът не спря и през август: на 24 август мароканските сили разпръснаха ново струпване при Бени Ансар, а Рабат задържа 111 души на път към Сеута. Оценките за оставащите в анклава варират между 3500 и 10 000 в зависимост от източника. Мадрид отпусна още 168 млн. евро.

Непосредственият катализатор за движението е установен както от испанските, така и от мароканските власти. На 8 юли Върховният съд на Испания се произнесе, че т. нар. горещи връщания не се прилагат за пристигащите по море. В платформите това правно решение беше опростено и изкривено до твърдението, че Испания е отворила границата и всеки, който влезе с плуване, не може да бъде върнат. Видеа в TikTok, Instagram и WhatsApp представяха Сеута като лесно достъпна. Мароканското министерство на вътрешните работи посочи сред причините за вълната „тенденциозното използване на дигиталното пространство“ и „погрешните тълкувания на правни и административни данни“.

Три седмици преди изказването на Санчес групата за борба с дезинформацията 411 публикува свой анализ на около 4,5 млн. онлайн публикации. Според него акаунти, свързани с руската армия, представят случая като координирано „нападение“ и внушават съучастие на испанските власти. Като изходна точка е посочен „Рибар“ – руски мозъчен тръст, свързан с руското разузнаване, след което съдържанието се споделя през препредаващи акаунти от мрежата „Правда“, която пренася кремълски послания в десетки страни. Всички материали са възпроизведени на 7 езика и събират над 720 000 гледания за 6 часа на 1 август. Една част от публикациите включват ислямофобски и антисемитски конспиративни теории, допълват от 411.

Нед Мендес, водещ изследовател в групата, съпоставя случая с май 2021 г. Тогава 8000 души влязоха по същия маршрут: тогава неверните твърдения са се споделяли значително по-бавно. Той описва механизма като силно специализирана и организирана „информационна магистрала“, по която подбрано съдържание получава степен на усилване, недостъпна за останалото. Изводът на групата е, че структурата за споделяне е съществувала предварително и остава готова да бъде задействана при следващ граничен инцидент.

Израелската част от обвинението стъпва на друго. Анализът на службата не е публикуван и съдържанието е известно само от думите на Санчес. Самата служба не го коментира. Докладът на 411 не приписва участие на израелски мрежи. Напротив, той отчита антисемитски конспиративни теории в споделяното съдържание – т.е. твърдения, насочени срещу Израел.

Правителството говори по темата от седмица. На 28 август министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес приписа кризата на безпрецедентното споделяне на лъжи и слухове в социалните мрежи и посочи поименно собственика на X Илон Мъск сред „ултраконсервативните мега-инфлуенсъри“, наред с „руските мрежи за дезинформация“ и „реакционния интернационал“. По данни на ведомството му над половината от публикациите за Сеута в X през първите дни идват от територията на САЩ.

Санчес изрично изключи участие на Мароко. „Няма никаква информация, която да сочи Мароко“, заяви той, позовавайки се на силите за сигурност, Националния разузнавателен център (CNI) и партньорските служби. Публикувани сведения за оценки на испанските служби обаче сочат по-различна картина. Според доклади на разузнаването, цитирани от The Objective и La Tercera, Рабат не е планирал вълната, но я е допуснал и се е възползвал от нея, а наблюдението от мароканска страна е било сведено до минимум заради празника на Трона. Гвардейци, разположени на кея Тарахал, описват мароканската жандармерия като бездействаща, докато стотици хора преминават покрай нея.

Спор има и около предварителните предупреждения. Центърът за разузнаване на въоръжените сили (Cifas) е изпратил 3 дни преди събитието бележка, в която опит за масово преминаване на празника на Трона бил определен като силно вероятен. По данни на ABC гражданската служба е съобщила на 29 юли и за 180 000 души, заявили намерение да влязат. Министърът на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка отрича да е получаван такъв доклад.

Разликата между обвинението срещу Русия и това срещу Израел не е толкова в тежестта на твърденията, колкото в степента, в която те могат да бъдат независимо проверени. За руската следа има наличен анализ с назовани канали, измерена аудитория и датиран пик на споделянето. За израелската има позоваване на предполагаем документ, който – ако такъв изобщо съществува – никой извън кабинета не е виждал. Когато двете обвинения се поднасят с еднаква категоричност, има риск недоказаната част да подкопае доверието в тази, за която има публично достъпни и проверени данни – именно тази, върху която Санчез иска отговор от Европа.

Тази рамка има и вътрешна политическа функция. Тя измества фокуса от самото преминаване и реакцията на кабинета към външната намеса в момент, когато Испания понася последиците и вътре в ЕС: Италия спря шенгенския режим с нея от 31 юли, Франция засили проверките по сухопътната граница и 22 страни-членки подписаха общо писмо в подкрепа на позицията на премиера Джорджа Мелони. Двете обяснения обаче не се изключват. Съдебното решение от 8 юли, изкривено в онлайн публикации, реално е задвижило десетки хиляди души, а руските акаунти усилиха разказа за „щурм“. Едновременно с това охраната от мароканска страна беше разредена и предупреждението от 29 юли не доведе до действие. Информационният ефект и провалът на границата следователно не са взаимно изключващи се версии, а различни измерения на едно и също събитие.

Испания издирва експулсирани за тероризъм сред влезлите в Сеута

🇪🇸🔎🇲🇦 Службите за борба с тероризма в Испания издирват най-малко 10 души, осъдени в страната за престъпления, свързани с джихадизъм, и впоследствие експулсирани в Мароко, които са се върнали обратно на нейна територия сред десетките хиляди, навлезли в Сеута на 31 юли. Лицата са засечени от анализатори на Главния комисариат по информация на Националната полиция и Информационно управление на Гражданската гвардия. За случая съобщи мадридският всекидневник El Español на 4 август. Официално потвърждение от испанските власти няма.

Проверката включва записи от камерите по граничния периметър, кадри, излъчени в медиите, и публикации в социалните мрежи, след като полицейската служба за чужденци завърши процес по първична обработка. Още при първия преглед проверяващите са разпознали лица, обект през антитерористични разследвания в Испания през последните няколко години, и очакват техният брой да расте с преглеждането на останалите материали. На същия ден изданието The Objective публикува своя собствена версия, основана на източници от Гражданската гвардия: служители на информационната ѝ структура в Сеута са разпознали лица с връзки с ислямисткия екстремизъм, наблюдавани месеци по-рано от другата страна на границата.

Мащабът на пробива обяснява защо пресяването отнема над седмица. Според министъра на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка 72 000 души са влезли нередовно в Сеута на 30 и 31 юли; президентът на автономния град Хуан Хесус Вивас даде оценка от около 60 000, а Рабат призна 40 000. За броени дни около 70 000 души бяха върнати в Мароко, повечето от които доброволно. Испанските власти извадиха от морето 79 тела, от които 77 са на участници в непосредствения пробив; организация Caminando Fronteras отчита до 141 загинали в района на Тарахал.

Основният поток не мина през оградата, а покрай нея – през водата. На 29 юни Върховният съд постанови, че човек, влязъл с плуване, не преодолява физически елемент за възпиране и затова спрямо него не може да бъде приложено незабавно отблъскване на границата: всеки един случай изисква редовна процедура с мотивирана преписка, преводач и адвокат. Съдът обаче изрично остави вариант за отблъскване, където има физическа преграда в морето. На 1 август правителството разположи 500-метрова пневматична бариера до вълнолома на Тарахал, която се издига между 30 и 70 см над водата, има 1-метър потопено платно и изисква постоянно дежурство на патрулни катери.

Кой отвори прохода, остава спорно. Мароко отрече да е разхлабвало контрола и обясни притока с мрежите за трафик на хора, с невярната информация в социалните платформи и с погрешно тълкуване на съдебното решение; испанското вътрешно министерство обвини същите мрежи, че са използвали произнасянето като аргумент за набиране на хора. Испански източници, цитирани от El Español, свързват натиска с двустранно напрежение около съдебния акт и около посещението на Педро Санчес в Алжир.

Колко души са останали от вълната, е предмет на спор между две администрации, а не само статистическа неяснота. Централното правителство говори за около 2500 души; 8 дни след пробива Вивас оцени бройката им на 8000–11 000 и описа цифрата от Мадрид като нереалистична, а положението в града – неустойчиво. Сметката не се затваря: 72 000 влезли минус 70 000 върнати дават порядъка на правителствената оценка, но не и на тази на градската администрация. El Español посочва около 5000 нерепатрирани, укриващи се по плажове, в импровизирани лагери и по височините над града. Именно тази група, чийто размер е неясен, е обект на пресяване от антитерористичните служби. Вивас поиска най-малко 1000 допълнителни служители на Националната полиция и Гражданска гвардия, ускорени процедури в Тарахал и запечатване на границата и отхвърли както узаконяване на останалите, така и тяхното прехвърляне към полуострова.

Известните прецеденти, с които службите разполагат, са малко, но не отсъстават изцяло. Според данни на министерство на вътрешните работи от 2022 г. най-малко 15 задържани в Испания ислямски терористи бяха използвали мрежите за трафик на хора, за да влязат в страната, а от 191 радикали, задържани между 2018 и 2022 г., 8% са били в нередовно положение. През януари 2021 г. полицията в Барселона ликвидирала клетка от трима алжирци, готвили нападение с автоматични оръжия; двама от тях бяха влезли с лодка, пресичайки пролива и слезли в Алмерия, а водачът им е имал за образец извършителя на нападението от 2 ноември 2020 г. във Виена, отнело живота на четирима души.

Тази връзка е залегнала в документите на държавата. Националната стратегия за борба с тероризма 2023, обнародвана в „Официален държавен вестник“ през май 2024 г., описва кризата в Сахел като такава, която засяга испанските национални интереси „особено що се отнася до терористичната заплаха и увеличаването на нередовните миграционни потоци към нашата страна“, а сред факторите, които я поддържат, изброява „тесните връзки между магребски джихадисти и пребиваващи в нашата страна, и висок дял чуждестранни бойци и терористи, задържани в Испания с този произход“. Националната стратегия за морска сигурност 2024 отива крачка по-далеч: тя предупреждава, че държавни или недържавни актьори могат да използват „неконтролирани вълни от нередовна имиграция“ като инструмент в хибридни стратегии, и определя Гибралтарския проток като особено изложен.

Два дни преди публикацията за завърналите се екстремисти El Español съобщи, че Гражданската гвардия е разпознала сред преминалите и служители на мароканското разузнаване, идентифицирани чрез същата система за видеонаблюдение; по оценка на службата задачата им е била да проследят отблизо испанската реакция и нейния капацитет. Потвърждение и на това твърдение няма. Успоредно с това тече спор кой какво е знаел предварително. Гранде-Марласка настоява, че ведомството не е получавало доклад от Националния разузнавателен център; източници от разузнаването твърдят пред испански издания, че затворените групи в WhatsApp, организирали прехода, са били проследявани от 22 юли – 8 дни по-рано.

Европейската реакция тръгна в две посоки едновременно. На 4 август вътрешните министри на държавите от ЕС проведоха заседание с видеоконферентна връзка с Frontex, Europol и Агенцията на ЕС за убежището, изразиха солидарност с Испания и подкрепиха петточковия план на Урсула фон дер Лайен: сътрудничество с държавите на произход и транзит, ускорено връщане, усилено присъствие на Frontex по външните граници и на територията на трети страни, ранно предупреждение срещу кампании за дезинформация и натиск над трафикантските мрежи. Италия не изчака общо решение и от 1 август въведе контрол върху пътуващите от Испания до 15 август; Мадрид отвърна със същата мярка за периода от 8 август до 7 септември.

За останалите външни граници на ЕС значението се крие в прецедента, а не в разстоянието до Гибралтар. Механизмът, който Брюксел изгражда след Сеута, е общ за целия външен периметър на Съюза, а натискът, който Мадрид описва в собствената си морска стратегия като хибриден инструмент, е от подобен клас като заплахата, срещу която България поддържа ограда и специален режим по сухопътната си граница с Турция. Разликата в Сеута беше правна: промяната не се отнасяше до оградата, а до водата покрай нея.

Три наблюдаеми показателя ще позволят да се провери този разказ. Ако броят на разпознатите наистина нараства, би трябвало да последват публично известни задържания, а не просто засичания; към 10 август няма обявено такова задържане. Ако призивът за ново масово преминаване около 15 август, документиран от Maldita.es в затворените групи, не се материализира, версията за организирана мобилизация ще загуби част от опората си. И ако оценките на Мадрид и Сеута продължат да се разминават приблизително четири пъти, пресяването на терористите ще продължи да работи върху група, чийто действителен размер остава неустановен.

Испания разгърна армия в Сеута след масов пробив на границата с Мароко

🇪🇸🌊🇲🇦 Испания разположи армейски части в Сеута, след като на 30 юли хиляди преминаха напречно през границата от Мароко в испанския анклав, а от водата бяха извадени 15 тела. Правителството възложи на разположените в града армейски подразделения да подпомогнат Гражданската гвардия „при упражняването на нейните правомощия и при всички други задачи, нужни за поддържането на сигурността в Сеута“. По първоначални данни удавените бяха 9, но до края на деня Морската служба на Гражданската гвардия извади 14 тела, а екипите на Морско спасяване – още 1. Премиерът Педро Санчес и вътрешният министър Фернандо Гранде-Марласка пристигат в града днес за инспекция на граничния пункт „Тараджал“ и среща с ръководствата на полицията и гвардията.

Повечето преминали заобиколиха вълнолома на „Тараджал“ с плуване, а част от тях използваха надуваеми средства. Испанските спасителни служби извадиха от водата над 300 души; още толкова преминаха през спешните отделения на местните болници. Центърът за временен престой на имигранти, разчетен за 512 места, от дни работеше над капацитета, а в четвъртък приюти над 1000 души, а приблизително още толкова разпънаха лагер около оградата му. В същото време центровете за непридружени малолетни надхвърлиха капацитета си 16 пъти. „Ситуацията е пълен хаос“, заяви пред Associated Press Рашид Сбихи, ръководител на сдружението на служителите от Гражданската гвардия, охраняващи границата. „Невъзможно е да се дадат точни числа, но преминават хиляди“, добави той, описвайки границата като „напълно рухнала“.

Точният мащаб на събитията остава спорен. Градските власти отчитат между 1500 и 2000 влизания за 10 дни. Председателят на автономния град Хуан Хесус Вивас формулира съотношението още по-остро: само за пет дни в Сеута са влезли хора, равняващи се на 2% от цялото ѝ население (което по последни оценки е около 83 500 души). В същото време испански издания цитират полицейски източници за над 10 000 нередовни влизания през същия период на натиск. Официално потвърждение за подобен мащаб липсва, а самата Гражданска гвардия признава, че не разполага с точно преброяване. За съпоставка: по данни на вътрешното министерство от началото на 2026 г. до 15 юли в Сеута са влезли общо около 3000 души по суша и море. Това означава, че 10-дневният наплив в края на юли се равнява на две трети от целия поток за изминалите седем месеца.

На 8 юли 2026 г. Пето отделение на Административната колегия на Върховния съд отхвърли жалбата на държавата по делото на гражданин на Алжир, задържан на 14 ноември 2024 г. при опит да влезе в Сеута с плуване. Съдът потвърди, че десетата допълнителна разпоредба на Закона за чужденците не позволява незабавно отблъскване на границата в такива случаи. Тази разпоредба, приета през 2015 г. за узаконяване на незабавното връщане на хората, прескачащи оградата, обхваща единствено онези, които „преодоляват гранични съоръжения за сдържане“. Магистратите посочиха, че морето не е такова съоръжение, а всичките технически средства за наблюдение (като дронове и термокамери) служат за откриване, а не за физическо възпиране. Поради това влезлите с плуване попадат под разпоредбите на чл. 58, ал. 3 – стандартно производство по експулсиране с осигурена адвокатска защита и право на молба за международна закрила, което отнема месеци. Съдът обаче уточни и обратното: нищо не би попречило на незабавното връщане, ако в морето бъдат изградени физически прегради за защита на граничната линия.

Ефектът от това решение се отрази в смяната на миграционните маршрути. Министерството на вътрешните работи на Испания обвини мрежите за трафик на хора, че са използвали съдебното решение като реклама за услугите си. Служител на Гражданската гвардия разказа пред Al Jazeera, че след съдебното произнасяне първоначално е имало бавен поток, който в четвъртък е ескалирал рязко. Съдебното решение промени не мотивацията на мигрантите, а „цената“ на самия опит: прескочилият оградата се озовава обратно в Мароко за минути, докато доплувалият получава право на официално производство. Смъртността по морския маршрут обаче нарастваше и преди това – Гражданската гвардия е извадила 21 тела през 2024 г., 46 през 2025 г. и 27 от началото на настоящата година до последната седмица на юли (общо 94 жертви за 31 месеца). Географията обяснява риска: разстоянието от мароканския град Фнидек до испанския бряг е около 5 км, а от съседния Белюнеш – дори по-малко. Само за 48 часа около масовото преминаване към черната статистика се добавиха 13 удавени, с което загиналите край бреговете на Сеута през 2026 г. надхвърлиха 40 души.

Мнозинството от преминалите са млади мароканци, включително непълнолетни, пристигнали от различни области на страната, а не само от близките Фнидек и Кастилехос. Придвижването им към граничната зона е организирано в социалните мрежи, където в дните преди 30 юли се разпространиха призиви, представящи Сеута като сравнително лесен вход към Европа. Част от хората, достигнали испанския бряг, бяха заснети да викат „Вива Еспаня“. „Положението остава извън контрол, докато разговаряме“, заяви пред Al Jazeera мароканският активист Закария Зароки. В самия град реакцията беше противоположна: жители на Сеута излязоха на протест срещу масовото пристигане. Палатковият лагер около центъра за настаняване и разпръсването на жени и деца из централните квартали превърнаха кризата от гранична в градска за по-малко от денонощие.

Операцията по подкрепление обхваща много повече от армейските единици, които привлекоха обществено внимание. Постоянният състав от 60 служители на гвардейското звено за гранична сигурност получи подкрепление от един взвод от 29 души и още два по 40 души, 30 гвардейци от андалуските части, 8 водолази от специалната група за подводни дейности, две средни патрулни лодки, четири надуваеми катера, хеликоптер и патрулния кораб „Дуке де Аумада“, очакван на 31 юли. Допълнително Националната полиция пренасочи 200 служители от частите за бързо реагиране и превенция. Вечерта на 30 юли правителствената делегация в Мелиля затвори „Бени Ензар“ – единствения действащ пункт на този анклав – след едновременен опит за пробив през пункта и през зоната „Дике Сур“. Междувременно Мадрид и Рабат се договориха да ускорят процедурите по връщане на влезлите нередовно.

Официално Рабат отрича каквато и да било намеса. Министерство на вътрешните работи на Мароко се въздържа от публичен коментар, а дипломатически източници посочиха престъпните мрежи като единствен организатор, описвайки сътрудничеството в сферата на миграцията като „образцово“. Испанското вътрешно министерство също заяви, че Мароко работи в тясно взаимодействие и предотвратява редица опити. Срещу тази официална позиция обаче стоят думите на Ашраф Маймуни от Мароканската асоциация за правата на човека, който нарече ситуацията изключителна: „Тази сутрин границата при „Тараджал“ беше отворена при необичайни обстоятелства и хората просто преминаха.“ Подобен прецедент вече съществува: през май 2021 г., след като Испания прие за лечение Брахим Гали (лидер на Фронта „Полисарио“), между 8 000 и 10 000 души влязоха в Сеута за два дни при съзнателно отпуснат марокански контрол. Този дипломатически спор приключи едва през март 2022 г., когато Педро Санчес подкрепи мароканския план за автономия на Западна Сахара.

Тази съпоставка прави твърде вероятен извода, че и този път контролът по крайбрежието между Фнидек и Кастилехос е бил отпуснат, а не просто преодолян. Хиляди младежи от цяло Мароко се придвижиха до граничната зона, без силите за сигурност да ги спрат по пътя, а опитът за пробив при „Бени Ензар“ се случи в същия ден на стотици километри разстояние. Алтернативното обяснение обаче също има своите аргументи и не бива да се пренебрегва: съдебното решение от 8 юли и мобилизацията в социалните мрежи са напълно достатъчни да предизвикат такъв прилив и без директно решение от Рабат. Освен това, за разлика от 2021 г., в момента между двете столици няма открит конфликт – испанската подкрепа за плана за автономия остава в сила, а външното министерство определя отношенията като отлични. Изданието „Ел Еспаньол“, известно с критичната си линия спрямо правителството, обвързва момента на наплива със затоплянето на отношенията между Санчес и Алжир и призива му Алжир да задейства механизмите за репатриране, но към момента липсват източници, които потвърждават такава връзка.

Политическата реакция в Испания беше мигновена. Вивас обяви „абсолютно хуманитарно и социално бедствие“ и поиска задействане на чл. 23 от Закона за националната сигурност – искане, подкрепено от всички политически сили в местното събрание, включително социалистите. Вътрешното министерство отказа обявяването на извънредно положение на национално ниво, но обеща пълно осигуряване на ресурси. Лидерът на опозиционната Народна партия Алберто Нунес Фейхоо настоя за възстановяване на ефективния контрол и масирано военно присъствие, докато Сантяго Абаскал от „Вокс“ определи събитията като „нашествие“ и хвърли вината върху премиера Санчес. Натиск последва и от чужбина: министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни призова за затваряне на Шенгенското пространство за Испания, а премиерът Джорджа Мелони предложи извънредни мерки, включително временна изолация на Испания от Шенген. Европейската комисия предложи оперативна подкрепа чрез агенция „Фронтекс“, а комисарят по вътрешните работи Магнус Брунер напомни, че защитата на външните граници остава основен приоритет.

Досегашният режим на сигурност в Сеута се крепеше на два стълба: мароканската готовност да спира мигрантите преди сушата и незабавното им връщане, ако достигнат брега. Решението на Върховния съд премахна втория стълб за морския маршрут и посочи единствения законен начин той да бъде възстановен – изграждането на физически съоръжения за сдържане в самото море. Подобен проект обаче изисква време, значителен финансов ресурс и почти сигурно ще доведе до нови съдебни битки. Дотогава всяко успешно влизане означава месеци юридически процедури и гарантиран престой в система, разполагаща с едва 512 места. При тези условия армията не може да възстанови отнетата правна опора, а просто печели време за търсене на политическо решение. Дали решаващият фактор за кризата е бил наистина правният, ще проличи по няколко ясни знака: евентуална промяна в Закона за чужденците или строеж на морски прегради, съчетани с реално изпълнение на споразуменията с Рабат за връщане на мигрантите. От друга страна, бързото „пресъхване“ на миграционния поток без прилагането на подобни законодателни и инфраструктурни мерки би доказало, че ключовият фактор отново е бил в ръцете на Мароко, а не в съдебната зала.

Тръмп отново се нахвърли на съюзниците от НАТО, най-вече на Испания.

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп се нахвърли срещу съюзниците от НАТО на срещата на върха на Алианса в Анкара днес, докато отзвукът от войната срещу Иран заплашваше да засенчи ключовия форум, съобщава израелското издание The Times of Israel.

На фона на върхово напрежение след ескалация през изминалата нощ между американските и иранските сили Тръмп обяви примирието с Иран за „приключило“, а после насочи острието срещу онези съюзници от НАТО, които не подкрепиха ударите срещу Техеран. Освен това настоя, че все още иска Гренландия, определяйки съпротивата на Европа срещу позицията му като „голям проблем“.

„Много съм ядосан на НАТО заради това, което направиха с Гренландия, и… заради факта, че не пожелаха да ни помогнат срещу държавата спонсор номер едно на тероризма – Иран“, заяви той.

Тръмп подложи Испания на особено остри нападки, наричайки я „ужасен партньор в НАТО“. „Испания е изгубена кауза. Повече не искаме никакви търговски отношения с Испания“, каза той, връщайки горчив спор, който опира и до разходите за отбрана на Мадрид, и призова финансовия си министър Скот Бесент да „прекрати всичко“.

Това е вторият път, в който Тръмп нареди на Бесент да прекрати търговията с Испания заради отказ да се ангажира с новата цел на НАТО за отбранителни разходи от 5% от БВП. След първото подобно обещание през март обаче стокообменът между двете страни продължи както обикновено.

„Испания не се съгласява на нищо и не бива да я мъкнете на гърба си“, каза американският президент на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който се опита да разведри обстановката и посочи, че Испания е „направила огромна крачка миналата година“, вдигайки разходите си до два процента, макар да добави, че „все още има въпроси, които трябва да решим“.

„Не искам никаква търговия с тях, ясно?“, обърна се той към Бесент, който му отговори с „Да, господине.“ След това Тръмп разпореди: „Действай веднага. Дори не разговаряй с тях. Безнадеждни са. Лоши хора са. Печелят толкова много от нас, а ние ще се погрижим да печелят доста по-малко.“

Канцеларията на испанския премиер Педро Санчес, който оглавява ляво правителство на малцинството, заяви, че приема думите на Тръмп „като нещо обичайно“ и не планира да променя отличните отношения, на които се радва с Вашингтон. Оттам изтъкнаха още, че Испания има търговски дефицит със САЩ и че икономическите връзки се градят от частни компании, а не от правителства, и добавиха, че в рамките на митническия и търговски съюз отделни членки на ЕС не могат да бъдат визирани поотделно.

Тръмп многократно е изразявал своето недоволство от Испания, тъй като премиерът социалист отказа да даде разрешение на САЩ да ползват въздушното пространство или базите на територията на страната за войната с Иран. Вашингтон управлява съвместно с Мадрид две ключови военни бази в Южна Испания за военноморски и военновъздушни операции.

Испания е най-големият износител на зехтин в света и продава авточасти, стомана и химикали на САЩ, въпреки че според експерти тя е по-малко уязвима от заплахите на Тръмп за икономическо наказание, отколкото други европейски икономики.

Тръмп навлезе в още по-деликатна територия и повтори още веднъж желанието си за контрол върху Гренландия – територия на Дания, която е страна-членка на НАТО. „Гренландия е голям проблем за нас“, посочи той пред журналисти, определяйки я като „много важна за САЩ, но не и важна за Дания“. Дания в лицето на своя премиер Мете Фредериксен отвърна лаконично на думите от предния ден: „Гренландия, разбира се, не се продава.“

По-късно през деня Тръмп заяви, че на срещата е имало много любов. „Беше страхотна среща, в залата имаше много любов, много единство“, каза той пред журналисти по време на разговора си с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на форума.

Разтревожени съюзници

По-рано Рюте се опита да укрепи доверието в „пълната ангажираност“ на Вашингтон към военния съюз, докато разтревожените съюзници се готвеха за среща лице в лице с непредвидимия американски лидер.

При кацането си в Турция във вторник Тръмп не пестеше похвали за президента Реджеп Тайип Ердоган, изтъквайки „химията“ помежду им – думи, които влязоха в рязък контраст с трайните му критики спрямо европейските съюзници. Срещата на върха идва в напрегнат момент за 77-годишния военен съюз, като Тръмп настоява членовете да изпълнят обещанието да увеличат разходите за отбрана, докато САЩ прави крачка назад от Европа.

В навечерието на ключовото заседание съюзът публикува данни, според които основните разходи за отбрана на Европа са нараснали с 11% от началото на годината и ще достигнат 634 млрд долара – спрямо 571 млрд година по-рано.

В стремежа си да избегнат нов сблъсък с Тръмп, съюзниците от НАТО обявиха нови договори за оръжие от САЩ на стойност десетки милиарди в опит да докажат, че изпълняват ангажимента за увеличение на разходите за отбрана.

„Вчерашният ден беше голям успех“, каза Рюте, според когото съюзниците „изпълняват“ обещаното, като поемат повече отговорност за отбраната на континента си пред лицето на руската заплаха. „Това е голяма победа за американския президент.“

Докато НАТО се стремеше да насочи вниманието на американския държавен глава към растящия бюджет за отбрана в дневния ред отново попаднаха и затихналите усилия за спиране на войната в Украйна, като Тръмп заяви, че според него и двете страни искат да сложат край на най-голямата война в Европа след 1945 г.

„Мисля, че и двете искат да постигнат сделка“, каза Тръмп преди срещата си със Зеленски.

При преговори в задънена улица Тръмп разговаря с руския президент Владимир Путин, преди да отлети за Турция, и предвижда да „продължи разговора“ след срещата със Зеленски, според официални лица в Белия дом.

Европа и Канада се готвят да обещаят военна подкрепа за Украйна в размер на 70 млрд евро годишно не само през тази, но и следващата година.

Тръмп ще проведе и разговори със сирийския президент Ахмед аш-Шараа, който се стреми да възвърне международния образ на своята страна, която постепенно излиза от опустошителна гражданска война, която продължи 15 години. Вчера той посрещна френския президент Еманюел Макрон на историческо посещение, помрачено от два бомбени атентата, ранили 18 души в столицата Дамаск.

Въпреки че Тръмп все още да изглежда засегнат от ограниченията, които някои съюзници наложиха на американските сили за ползването на базите в началото на конфликта с Иран, той донесе добра новина за Ердоган, заявявайки, че ще обмисли продажбата на изтребители от пето поколение F-35 на Турция и ще отмени санкциите. Тя беше изхвърлена от програмата през 2019 г. заради закупуването на зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ от Русия, и отдавна търси начин да си върне мястото и да издейства отмяна на американските санкции, които влошиха отношенията и затрудниха турски проекти в отбраната.

Изтребители на НАТО тренираха кацане и излитане от магистрала във Финландия.

🇺🇸✈️🇫🇮 Изтребители пето поколение F-35B Lightning II на Корпуса на морската пехота на САЩ оперираха за първи път от магистрала във Финландия по време на съюзническото учение Ramstein Flag 2026, съобщи Army Recognition.

Два самолета от варианта F-35B, предназначен за късо излитане и вертикално кацане (STOVL), от състава на 224-та изтребително-щурмова ескадрила, 31-ва авиационна група, 2-ро авиационно крило, извършиха кацане и излитане от магистрална отсечка в Терво, Финландия. Операцията беше част от многонационално учение, проведено в периода 8-12 юни, в което взеха участие 19 държави и 15 оперативни локации.

Army Recognition посочва, че кацането на магистрала не е просто драматична визуализация на изтребители от пето поколение, използващи шосеен път като писта, а изпитание за това как самолетите на НАТО биха могли да продължат да летят в условия на война с висок интензитет.

Това има решаващо значение, тъй като стационарните военни летища биха били очевидни мишени при всяка мащабна конфронтация с Руската федерация. Писти, складове за гориво, укрития, командни пунктове и възли за ПВО и ПРО могат да бъдат ударени още в самото начало с ракети, дронове, електронна война, кибератаки или саботаж.

Отговорът, който НАТО тренира, е разпръсната въздушна война. Вместо да държи самолетите в няколко бази, които са добре известни на противника, алиансът тренира разпределение на изтребители, екипажи, гориво, екипи за поддръжка, оръжия и командни връзки в множество временни оперативни пунктове.

Army Recognition отбелязва, че този подход принуждава противника да решава много по-сложен проблем с целеуказването. Ако самолетите могат да се придвижват между магистрали, по-малки летища и временни предни бази, Русия ще трябва да открие и порази една много по-голяма и динамична мрежа, вместо шепа известни бази.

F-35B е особено подходящ за подобни операции поради своята способност за късо излитане и вертикално кацане. За разлика от F-35A, който Финландия избра за бъдещия си изтребителен флот, F-35B е специално проектиран да действа от десантни кораби, експедиционни бази и по-кратки повърхности, където може да няма налице пълноценни писти.

Но тези операции не се свеждат само до самолета. Базираната на магистрали авиационна мощ е зависима от цялостната верига за поддръжка около нея. 272-ра ескадрила за поддръжка на морската авиация подсигури предно въоръжаване и презареждане, като по този начин показа, че горивото, поддръжката, комуникациите, наземното обслужване, сигурността и бързата дислокация са това, което превръща един път във временно бойно летище.

Финландия е естествено място за тестване на тази концепция. Поради своята география и близост до Руската федерация, тя отдавна тренира разпределяне на бойни самолети по пътни участъци и временни алтернативни бази. След присъединяването към НАТО, този опит стана част от северната отбранителна позиция на алианса.

Учението показа още, че идеята е по-мащабна от един самолет или една държава. Испански F-18 и полски F-16 също взеха участие в сходни операции на финландски магистрали, което демонстрира широкия стремеж на НАТО да направи съюзническата въздушна мощ по-трудна за потискане.

Командването и контрола останаха централен елемент в учението, по време на което Обединеният център за въздушни операции в Бодьо, Норвегия, помогна за координирането на въздушните дейности, магистралните операции и сценариите за дълбоки удари. Децентрализирано базираните самолети може и да са физически разделени, но все пак трябва да получават задачи, да споделят данни, да избягват риска от приятелски огън и да действат в рамките на по-широката въздушна кампания на НАТО.

Маневрата разкри и конкретни ограничения на концепцията. Един изтребител пето поколение не може просто да кацне на който и да било път. Качеството на настилката, ширината на пътя, наличието на отломки, достъпът до гориво, комуникациите, местната сигурност, метеорологичните условия и възможностите за реакция при възникване на авария също имат значение. Профилите за вертикално или късо излитане на F-35B също могат да повлияят на горивото, полезния товар и генерирането на бойни полети.

По-рано парламентът на Финландия гласува за отмяна на забраната за ядрени оръжия на нейна територия – стъпка към по-твърдо възпиране срещу Русия, докато страната задълбочава интеграцията си с НАТО.

Rheinmetall продава гражданския си бизнес за 350 млн евро, фокусира се изцяло върху отбрана.

🇩🇪 Rheinmetall сключи споразумение с индустриалната група AEQUITA за продажба на своите граждански дейности, отбелязвайки важен етап в стратегическото си преориентиране. Сделката дава възможност на бившето подразделение „Power Systems“ да продължи развитието си с ново ръководство и управление.

Германската компания посочи, че от известно време се фокусира над бързо развиващия се бизнес в сферата на отбраната и службите за сигурност, а също така разширява технологичното си портфолио в областта на въздуха, морето и космоса.

Rheinmetall водеше преговори за гражданския си бизнес с потенциални купувачи още от миналата година. Тези разговори приключиха със сключването на договор за покупко-продажба с AEQUITA. Трансакцията трябва да се финализира през четвъртото тримесечие на годината, като подлежи на одобрение от съответните регулаторни органи.

Предварителната цена за 100% от акциите е 350 милиона евро. Rheinmetall уточни, че посочената сума подлежи на стандартни пазарни корекции до приключване на сделката. Това е решителна стъпка в обявеното излизане на конгломерата от бизнеса с автомобилни доставчици, след продажбата на операциите с бутала през 2023-24 г.

Подразделение генерира продажби от около 2 млрд евро за изминалата година. AEQUITA планира да задържи всички около 6250 служители по света. Бизнесът ще продължи да оперира под утвърдените марки Motorservice, Pierburg и Kolbenschmidt.

„Това е значим етап от историята на компанията. Фокусираме се върху доходоносния бизнес с военни клиенти. Нашата цел беше да поверим гражданските си операции в способни ръце и AEQUITA е отличен купувач“, заяви Армин Папергер, главен изпълнителен директор на Rheinmetall AG.

„Гордеем се, че Rheinmetall избра AEQUITA. Компанията е отлично допълнение към нашето автомобилно звено, което вече ще генерира приходи от около 5 млрд евро. Фокусът ни ще бъде върху дългосрочното и устойчиво развитие“, добави д-р Аксел Гойер, председател и съизпълнителен директор на компанията.

Извън сделката остават три германски обекта на KS Huayu AluTech в Некарзулм, Валдурн и Лангенхаген, както и дялът на Rheinmetall в Dermalog SensorTec GmbH и предприятието на Pierburg в Абадиано, Испания, които ще се интегрират към отбранителните структури на компанията.

Стратегическата подводница USS Alaska акостира в Гибралтар: трета такава визита от 25 години насам.

🇺🇸⚓️🇬🇮 Стратегическа подводница от клас „Охайо“ USS Alaska (SSBN-732) от състава на ВМС на САЩ влезе в пристанището на Гибралтар, което бележи едва третото публично известно акостиране на американска стратегическа подводница в британската отвъдморска територия през последните 25 години и второто за самата USS Alaska, която посети същата база през юни 2021 г.

Местните власти въведоха забранена зона с радиус 200 метра около Южния мол, а британски кралски морски пехотинци бяха прехвърлени с транспортни самолети на Кралските военновъздушни сили (RAF) за подсилване на охраната, потвърди Gibraltar Broadcasting Corporation.

USS Alaska е сред 14-те атомни подводни крайцери със стратегическо назначение от клас „Охайо“, въведени в строя през 1986 г. Има дължина от 171 м и водоизместимост при потапяне от 18 750 тона – най-големият вид от състава на американския флот. Стандартното ѝ въоръжение включва 20 пускови шахти за междуконтинентални балистични ракети Trident II D5 с практически обсег над 7400 км. Всяка ракета може да носи до 8 разделящи се ядрени бойни глави W76 или W88. По време на патрул една такава подводница концентрира близо една четвърт от стратегическата ядрена ударна мощ на САЩ. Според официални изявления на Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM) публичните визити на стратегически подводници се извършват с конкретна цел: „да уверят съюзниците, че ще бъдем там с възможностите, с които разполагаме, ако някога са подложени на ядрена атака“.

Хронологията на визитите на американски SSBN в Гибралтар е оскъдна и затова всяко от тях притежава особена тежест. Първото известно влизане на подводница от клас „Охайо“ във водите на Средиземно море през протока на Гибралтар през 1995 г. – USS Maryland (SSBN-738).

Между 1999 г. и 2021 г. нито една от тези подводници не е акостирала официално в базата. През юни 2021 г. USS Alaska прекъсна близо 20-годишното отсъствие на стратегически подводници непосредствено преди струпване на руски сили по украинската граница. През ноември 2022 г. USS Rhode Island (SSBN-740) повтори визитата си, но този път след пълномащабната инвазия в Украйна. Завръщането на USS Alaska на 10 май се вписва в същия модел – рядко, но целенасочено демонстриран оперативен ход с очевидно външно политическо послание.

Към 10 май се очертават 3 паралелни линии на напрежение, които обясняват избора на момента. Първо, войната срещу Украйна продължава: едностранно обявеното от Москва примирие в периода 8–10 май на практика не се спазва, а руското министерство на отбраната отчете повече от 1300 нарушения само на 10 май.

Второ, Иран продължава да разполага с неизвестни количества обогатен уран след съвместните удари по 2025 г. Тезата беше потвърдена от Бенямин Нетаняху в публично изявление пред CBS News, което беше излъчено в същия период. Трето, по южния фланг на НАТО Мароко провежда изпитания на патрулния кораб „Аванте 1800“ в района на Гибралтар, а пристанището обработва засилен трафик на американски и британски военни кораби. Посещението на USS Alaska се пресича именно с тези три линии на напрежение.

Истинската същност на стратегическата самоувереност е видимостта. Стратегическите подводни плавателни съдове обичайно провеждат патрули в условия на пълна секретност; повечето мисии останаха неразкрити до тяхното завръщане в базата. Когато Министерство на отбраната съзнателно разпространи снимки и допуска появата на подводницата в чуждо пристанище, това изпълнява задача, формулирана в докладите на STRATCOM пред Конгреса: видимо потвърждение, че разширеното ядрено възпиране (extended deterrence) функционира.

От Гибралтар подводницата, въоръжена с Trident II D5, е способна да покрие Европейска Русия, Близкия изток, крайбрежните ивици на Северна Африка и значима част от Централна Азия. Реалният обсег и разпределение на ударите не зависят от точката на престой, но самото присъствие в Гибралтар е политически сигнал за Москва и Техеран.

Оперативните последици се ограничават предимно до сигнална и логистична функция. Подводницата трябва да извърши кратък престой за презареждане и ротация на част от екипажа, без да е обявено публично разполагане в Средиземно море. Британската страна засилва патрулите в Гибралтарския проток с участието на Royal Marines и Royal Gibraltar Police. Корабоплаването в региона до 200 метра около Южния мол остава ограничено до второ нареждане. Общата картина обаче е ясна: Пентагонът увеличава честотата на оповестените визити на SSBN по южния фланг на НАТО – в условия на продължаващи мирни преговори между САЩ и Иран, които до момента не успяват да постигнат пробив, докато войната в Украйна продължава с досегашната висока интензивност.

От барикадата на Хрещатик до 24-ти полк „Айдар": 11 години без украински паспорт

🇺🇦🤝🇮🇱 В епоха, в която за мнозина думата „солидарност“ звучи като кух лозунг, а „кауза“ отдавна се е размила в шумния поток на новините, понякога се появяват хора, които ни припомнят първоначалния ѝ смисъл. Личната история на Григорий Пивоваров е точно такава. Не защото е необичайна за войната, а защото е необичайно човешка.

Февруари 2014 г. Барселона. Григорий – израелски гражданин, бивш войник от ЦАХАЛ и работещ в сферите на туризма и клубната сцена – получава обаждане от Киев. Стар приятел, медик на Майдана, иска помощ: „Бивш военен си, уличен побойник, не се страхуваш от кръв. Трябват ми момчета за евакуация на ранени.“ Пивоваров не чака второ обаждане и на 18 февруари е в Киев. Същата нощ на барикадата на улица Хрещатик, когато горят бронетранспортьори на самоотбраната. На другата сутрин го изнасят контузен. Не се връща в Барселона.

11 години по-късно той е щаб-сержант, раняван четири пъти, носител на ордена „За мъжество“, медал „Богдан Хмелницки“ и два медала „За храброст“ – последният връчен лично от Володимир Зеленски. До ноември 2025 г. командва 2-ра щурмова рота на 24-ти отделен щурмови полк „Айдар“. На последната ротация в Сумска област предходните раняввания го изваждат от строя; поема дейността по привличане на нови кадри в полка. От 2017 г. насам е подал шест заявления за украинско гражданство. Шест отказа.

Пътят му към „Айдар“ минава през Майдана. След бягството на Янукович се включва в студентското движение, поискало назначаването за министър на образованието на Сергий Квит – ректор на Националния университет „Киево-Могилянска академия“. Запознава се с италиански доброволец от 33-та сотня на Самоотбраната на Майдана. Когато групата на италианеца попада в току-що създадения батальон „Айдар“ през пролетта на 2014 г. Пивоваров тръгва след него. Пристига на 19 май 2014 г. По това време „Айдар“ е първият батальон доброволци, включен формално в структурата на ВСУ – 24-ти отделен териториален батальон с 300–400 души, повечето от които са активисти от Майдана.

Войната в Донбас го заварва без украински документи. В края на 2014 г. италианският командир загива на 3-ти контролно-пропускателен пункт, докато „Айдар“ извежда блокиран отряд от Виницката национална гвардия. Пивоваров временно минава в 93-та отделна механизирана бригада – в спецгрупа към танковия батальон под командването на Дмитро Кошченко („Кошчий“), като свръзка между „Десен сектор“ и бригадата. Командирован е в 7-и батальон оперативно назначение. През 2014 г. участва в боевете за Щастя, Луганска област – операция, в хода на която на 14 юни „Айдар“ поема контрола върху града и прогонва т.нар. ЛНР. През февруари 2016 г. се оформя официално като боец на ВСУ по Закона за чужденците.

Оттам започва да расте по щат: пехотинец, стрелец на КПВТ на БТР, гранатометчик, командир на отделение, главен сержант на взвода след първия щурм на Павливка през май 2022 г., командир на взвод след 3-дневен щурм по време на обсадата на Бахмут през есента на 2022 г., и временно командващ 2-ра рота от пролетта на 2023 г. до ноември 2025 г. Профилът на Ukrainian Jewish Encounter за него потвърждава ротациите на полка във Волноваха, Мариупол, Вугледар и Бахмут през първите 18 месеца на пълномащабната война. Самият Пивоваров добавя оперативен детайл за есенните боеве срещу частната военна компания „Вагнер“ по линията Кадем при Бахмут – „просто месомелачка“, спомня си той.

Командирът на полка е Олександр Коваленко („Хук“), Герой на Украйна – едно от двете отличия с тази титла, връчени на хора от формированието през 2022–2023 г. През 2018 г. именно Коваленко изнася Пивоваров от позиция, върнал се е да командва боя и сам е получил осколочно нараняване. „Той ми спаси живота неведнъж“, казва Пивоваров. По думите му Коваленко е изминал пътя от обикновен войник до командир на полка.

Структурата на „Айдар“ се променя успоредно с кариерата на разказвача. От доброволчески батальон към 10-та планинско-щурмова бригада (2016 г.), оттам в 53-та отделна механизирана бригада (края на 2016 г.), след това в 5-та отделна щурмова бригада (края на 2022 г.).

През август 2025 г. напуска 5-та след създаването на новия род войски – Щурмови войски на ВСУ. На 12 декември 2025 г. официално се преобразува от батальон в 24-ти отделен щурмови полк. В момента действа съвместно с 33-ти щурмови полк по линията Гуляйполе в Запорожка област, разполагайки щурмови групи, артилерия и дронове срещу руското настъпление в района.

„Айдар“ остава една от частите, които врагът третира с особен интерес: освободените от плен айдаровци, по думите на Пивоваров, се броят на пръсти. Сам той посочва най-тежкия си момент – Кадем, край на Бахмут, есента на 2022 г., срещу Вагнер. „Който казва, че не се страхува, лъже. Просто трябва да насочиш страха.“

До момента въпросът за украинското му гражданство остава без решение. Заявленията, които подава – по едно през 2017, 2018, 2019 и 2020 г. – са отхвърлени заради промени в биографичните данни и дребни формалности.

Иска да се занимава с туризъм и да популяризира историята на Украйна – за чужденци и за тийнейджърите в страната. „За да направиш хората патриоти, не е нужно да крещиш големи лозунги. Просто трябва да им покажеш държавата им.“

Войната в Украйна често се разглежда през призмата на геополитиката – като сблъсък на интереси, стратегии и сфери на влияние. Но зад тези абстрактни за мнозина понятия стоят конкретни хора и човешки съдби. Хора като Пивоваров, за които войната не е диаграма или анализ, а ежедневие. Избор. И отговорност. Към свободата, към принципите си, към бойните си другари. И към онова чувство за справедливост, което не признава граници.

И може би именно това е най-важният урок от това интервю. Че в крайна сметка историята не се движи само от държави и армии, а от индивидуалния избор. От онези моменти, в които човек казва „отивам“, вместо „оставам“. „Помагам“, вместо „това не е моя работа“.

В свят, който все по-често изглежда циничен и уморен, подобни истории имат значение. Не защото предлагат лесни отговори, а защото напомнят, че изборът все още съществува. И че понякога една „случайност“ стига, за да промени не само нечий живот, но и посоката на самата история.

Хибридна война в Испания: Как „Безсмъртният полк“ финансира руската армия и заобикаля режима на санкции.

🇪🇸🕵️🇷🇺 Проруски културни мрежи използват кампанията „Безсмъртният полк“ в Испания, за прокарване на наративи, оправдаващи руската агресия срещу Украйна, както и за събиране на средства в подкрепа на руските военни усилия, в пряко нарушение на санкциите, наложени от Европейския съюз.

Разследване на „Европейска правда“ разкри, че организаторите на инициативата в Испания, която публично е представяна като гражданско движение за съхраняване на историческата памет, участват активно в дейности, включващи събиране на помощи за руски военни части и разпространение на послания в подкрепа на руската агресия сред местните общности.

Според съобщенията, мадридският координатор Виктория Самойлова е помагала в организацията на пратки с провизии за подразделения на руската армия, разположени в окупираните територии на Украйна. В началото на 2025 г. помощ е била изпратена на медицинско подразделение на 25-а общовойскова армия, която участва в операции на територията на Харковска област.

Изданието обръща внимание и на ролята на Съюза на организациите на руските съотечественици в Испания и Андора (СОРС). Въпросната мрежа въвлича испански деца в кампании за писане на писма до руски войници, като материалите са изпращани на фронта по дипломатически канали.

Някои групи, свързани с тези мрежи, действат като културни или образователни центрове, но в същото време прокарват наративи, представящи руската военна доктрина като „отбранителна“, а инвазията в Украйна – като принудителна мярка.

Разследването разгласява случаи с посещения на испански деца в лагера „Артек“ в окупирания Крим, което е извършено в очевиден разрез със санкциите на ЕС срещу съоръжението, както и опити за набиране на хора за археологическа дейност на окупирания полуостров.

Според „Европейска правда“ тези дейности може да включват незаконно отнемане на украинско културно наследство. Докладът посочва случая на руския археолог Александър Бутягин, чиято екстрадиция в Украйна беше одобрена от съдебен състав в Полша през март 2026 г. заради разкопки в окупирания Крим. По-късно той беше освободен в рамките на размяна на затворници, според информация на Rzeczpospolita от 28 април.

Финансовата подкрепа за някои от тези структури се осигурява чрез „Правфонд“ – фондация, финансирана от кръгове, близки до Кремъл. На 21 април Съветът на ЕС наложи санкции на нея и медийна платформа Euromore, които бяха описани като част от информационна мрежа на Кремъл, насочена към европейска аудитория.

По-рано сходна инициатива на „Безсмъртния полк“ беше разкрита в САЩ, където руски граждани планираха да проведат шествие във Вашингтон по случай годишнината от края на Втората световна война. Събитието, включващо съветски символи и портрети на роднини, участвали във войната, беше предвидено да премине в близост до Белия дом и Мемориала на Втората световна война.

66-годишен инвалид в затвора в Барселона, след като уби мигрант в самоотбрана.

🇪🇸 Стотици жители на квартал Бон Пастор в Барселона излязоха на протест с искане за 66-годишният им съгражданин в инвалидна количка да бъде освободен, след като беше задържан за убийството на 18-годишен мигрант при самоотбрана срещу опит за кражба.

Инцидентът се е разиграл миналата неделя на булевард „Мойеруса", когато младеж от африкански произход приближил отзад възрастния мъж, известен сред съседите като Пепе, и опитал да откъсне златната верижка от врата му. Задържаният споделя в показанията си, че е извадил малко ножче от джоба си, тъй като смятал, че животът му се намира в опасност, и нанесъл един удар в торса на нападателя, който починал на място от прободна рана в сърцето, въпреки усилията на медицинския екип.

Нападателят, алжирски гражданин, влязъл в Испания като непълнолетен, имал дълго досие от присъди за кражби, съобщиха от полицията.

Във вторник титулярният съдия от осми следствен съд в Барселона нареди задържане под стража по искане на прокуратурата. Решението разпали остри реакции сред съседите, които посочват тежкото здравословно състояние на мъжа: хронична обструктивна белодробна болест, изискваща денонощна кислородна терапия, малформация на Арнолд-Киари, чернодробна цироза и хронична хепатопатия.

„Риск от бягство?", заяви с горчивина синът на задържания Иван, като посочи, че баща му е бивш кофражист, получил отпуск по продължително заболяване.

Задържаният се намира в лазарета на затвора „Брианс 1". По думите на съпругата му Паки, той е поискал да му бъде доставен спешно кислородният апарат.

Прокуратурата заяви, че на предстоящото заседание за потвърждаване на задържането ще вземе предвид докладът за здравословното състояние на мъжа, който ще представи защитата, и въз основа на него „ще бъде поискано дължимото".

Около сто души се събраха пред дома на семейството, скандирайки „Свобода за Пепе!" и „Не е убийство, а самоотбрана!".

 

Данни за престъпността сред африканските мигранти в Испания

Към 1 януари 2024 г. чуждите граждани съставляват 13,3% от населението на Испания. Мароканците са най-голямата африканска общност – около 896 000 души, следвани от сенегалците (~80 000).

Данни на INE (Националния статистически институт) за 2023 г.

• 73% от всички регистрирани престъпления (291 480 от 403 194) са извършени от испански граждани
• 36 289 престъпления са извършени от граждани на африкански държави
• Лица без испанско гражданство представляват 28% от всички осъдени, при дял от 14% от общото население
• Мигрантите съставляват 31% от затворническата популация

Специфични показатели за африканските граждани

• Убийства/опити: 8,7 осъдени на 100 000 мъже (18–70 г.) сред африканците, спрямо 2,1 сред испанците
• Сексуални престъпления (18–25 г.): 127 осъдени на 100 000 сред африканците, спрямо 27 сред испанците
• Грабежи с насилие: африканците, предимно от Магреба, извършват около 30% от тях

Затворническа популация по националност

Четири държави имат над 1000 свои граждани в испанските затвори:

• Мароко – 5 213
• Колумбия – 1 634
• Румъния – 1 301
• Алжир – 1 170

Сравнителни данни с Полша

Frontline Monitor сравни горните показатели с тези на Полша – държава от ЕС, която е сред най-хомогенните държави-членки на ЕС в исторически план. Чуждите граждани там съставляват едва 1,9% от населението (срещу 13,3% в Испания), а имиграцията от страни извън ЕС е минимална.

Престъпността там е спаднала с 41% за същия период, убийствата – с 57%, а съобщенията за престъпност в кварталите – със 73%. За сравнение, същите показатели в Испания отбелязват спад съответно от 18%, 32% и 30%. И в двете държави действат едни и същи структурни фактори – икономически растеж, по-добри методи и технологии на органите на реда, застаряващо население. Осезаема е разликата обаче има в темпото.

Данни на Националния статистически институт на Испания (INE) за 2023 г. дават обяснение за тази разлика: осъдените чужди граждани в Испания са 14,6 на 1000 души – 2,5 пъти над испанските граждани (едва 5,8).

Свръхпредставеността в затворите е още по-красноречива: мароканците са 4,1 пъти, колумбийците – 4,3 пъти, а алжирците – 8,4 пъти по-представени от своя дял. Именно от Алжир идва 18-годишният нападател на Пепе – с множество предишни осъждания за кражби.

Никой сериозен анализ не твърди, че миграцията сама по себе си причинява престъпност – общият брой престъпления в Испания продължава да намалява. Въпросът обаче е друг: ако испанската статистика се разгледа само за собствените граждани, темпът на подобрение би бил значително по-близък до полския модел. Нарастващият дял на население с 2,5 пъти по-висока престъпност е статистическа тежест, която затруднява значително справянето с престъпността. Случаят с Пепе не е изолиран инцидент, а симптом на проблем, който официалните данни ясно очертават.

Разногласия в НАТО: Франция, Испания и Италия блокираха военните операции на САЩ срещу Иран от своя територия.

🇺🇸⚔️🇪🇺 Сериозен разкол е на път да се появи в рамките на НАТО, след като големи европейски държави предприеха конкретни стъпки, за да ограничат САЩ и Израел от използването на техните територии за военни операции срещу Иран.

Според съобщения от множество медии, Франция, Испания и Италия са наложили различни степени на отказ по отношение на въздушното пространство и достъпа до военни бази за операция „Епична ярост“.

Франция блокира транспорта на оръжия

Франция е забранила на Израел да използва нейното въздушно пространство за транспорт на американско оръжие, предназначено за войната срещу Иран, съобщи Ройтерс, позовавайки се на един западен дипломат и други източници, запознати с въпроса.

Конкретният ход се е случил през уикенда и бележи първият случай, в който Париж прави подобна стъпка от началото на войната преди месец. Докато Генералният щаб на Франция поддържа тезата, че капацитетът на самолетите-цистерни в Истр-Льо Тюб е ограничен до оказване на логистична подкрепа на съюзниците в Персийския залив, ограничението на прелетите за оръжейни товари показва затягане на френската политика по отношение на прякото участие в офанзивата.

Испания налага неутралитет и отказва достъп до бази

В Мадрид правителството на президента Педро Санчес премина към позиция на почти пълен неутралитет, след като затвори въздушното пространство на страната за всички полети, които участват в атаката срещу Иран, съобщи Ел Паис на 30 март.

Санчес потвърди пред Конгреса, че Испания е отказала на САЩ достъп до авиобазите Рота и Морон де ла Фронтера за бойни операции или мисии по презареждане. „Отказахме на САЩ да използват базите Рота и Морон за тази незаконна война“, заяви Санчес и добави, че всички планове за полети, свързани с операция „Епична ярост“, са били отхвърлени.

Испанското вето принуди близо 15 самолета KC-135 Stratotanker да се прехвърлят от Испания във Франция и Германия. Въпреки че Испания продължава да допуска логистична подкрепа за 80 000 американски военни в Европа по силата на двустранни споразумения, тя отказва да участва в каквото и да е действие, лишено от мандат на ООН или многостранно споразумение.

Стратегически бомбардировачи като B-2 Spirit, бяха принудени да преминават през Гибралтарския проток, за да избегнат навлизането във въздушното пространство на Испания, като разчитаха на въздушни цистерни KC-46 Pegasus, разположени на Азорските острови.

Италия отхвърли необявено кацане на бомбардировачи в Сигонела

Италия се включи към блокадата, след като САЩ се опита да приземи бомбардировачи във военноморската въздушна станция Сигонела в Сицилия без предварителна консултация, съобщи Кориере дела Сера.

Началникът на отбраната Лучано Портолано и министърът на отбраната Гуидо Крозето отхвърлиха полетните планове, когато самолетите вече са вдигнати във въздуха. Крозето посочи, че американските бази в Италия остават активни за логистичните цели, определени от текущите договори, всяка офанзивна операция може да изисква специфично одобрение с парламентарно мнозинство.

„Няма охлаждане или напрежение със САЩ, защото те познават правилата, регулиращи присъствието им в Италия от 1954 г.“, изясни Крозето в социалните мрежи Въпреки това отказът доведе до интензивни дебати на вътрешната политическа сцена, като лидери на опозицията като Джузепе Конте определиха решението като необходимо придържане към италианската конституция. Инцидентът доведе до сравнения с кризата в Сигонела от 1985 г. и изведе на преден план опасността от по-задълбочен дипломатически разрив, докато Вашингтон продължава да притиска съюзниците си за подкрепа в Близкия изток.

Мароко и Испания разбиха клетка на Ислямска държава с нишки към Сахел и Сомалия.

🇲🇦 Централното бюро за съдебни разследвания на Мароко (BCIJ), действащо под Главната дирекция за териториално наблюдение (DGST), проведе съвместна операция с Главната комисия по разузнаване (CGI) на Националната полиция на Испания по неутрализиране на терористична клетка от трима души, свързана с Ислямска държава.

Двама от членовете бяха задържани в Танжер от специалните сили на DGST, а предполагаемият ръководител на клетката беше арестуван в Палма де Майорка, съобщи новинарска агенция MAR. Операцията на испанска територия е била ръководена от Националния съд в Мадрид с участието на Главна дирекция „Информация“ и Провинциална информационна бригада.

Според данни от разследването двамата задържани в Мароко са подсигурявали финансиране и логистична подкрепа на бойци, действащи в структури на Ислямска държава в Сахел и Сомалия. Лидерът на клетката, арестуван в Испания, е заподозрян в планиране на терористичен акт на територията на страната по модела на т.нар. „самотния вълк“ – метод, при който дадено лице действа самостоятелно без директна оперативна подкрепа, но следва идеологически указания на организацията. Двамата задържани в Танжер са поставени под полицейски надзор по заповед на специализираната прокуратура, а разследването продължава с цел разкриване на пълния обхват на мрежата и нейните национални и регионални връзки.

Операцията е резултат от дългогодишно партньорство между службите за сигурност на Испания и Мароко. BCIJ посочи, че от 2014 г. насам при съвместни операции на двете страни са били разбити над 30 клетки на терористични групировки, което е довело до задържането на над 150 заподозрени, от които 83 задържани на испанска територия.

Само през ноември 2024 г. двете страни неутрализираха клетка от 9 души, определена от испанските власти като „реална заплаха" за сигурността и на двете държави. Националната полиция на Испания описва своето сътрудничество с DGST като основано на „доверие и постоянен обмен на информация“, докато приносът на Мароко в борбата с тероризма в Европа са високо ценени като един от най-ефективните в региона.

Последният случай обаче разкрива нещо, което надхвърля просто поредната успешна съвместна операция. Той хвърля светлина върху начина, по който клонът на Ислямска държава в Сомалия се превръща в основен възел за транснационалната инфраструктура на ИД, който свързва Източна Африка с Европа чрез канали за финансиране, вербуване и разпространение на пропаганда. Фактът, че задържаните в Мароко са насочвали средства към бойци едновременно в Сахел и Сомалия, говори за наличие на опорна структура, обслужваща няколко африкански провинции на Ислямска държава от една и съща мрежа в Северна Африка.

ИД-С се зароди през октомври 2015 г., когато Абдулкадир Мумин – сомалийски гражданин, роден в Кандала, Пунтланд, прекарал години в Швеция и Великобритания и изградил репутация на радикален проповедник в джамии в Лондон и Лестър – дезертира от „Аш Шабаб“ с около 30 бойци и положи клетва за вярност към ИД. Групировката първоначално беше маргинална, но популярността ѝ нарасна след като превзе пристанищния град Кандала през 2016 г. и беше призната официално като провинция от централното ръководство на ИД на следващата година. Въпреки скромния личен състав, изчисляван на 500-1000 бойци през февруари 2025 г. стратегическото ѝ значение далеч надхвърля нейната численост.

Причината за това е структура, известна като „Ал Каррар“ – регионален координационен център, създаден в Северна Сомалия към края на 2018 г. под ръководството на Мумин. Той работи паралелно като финансово и командно звено, отговарящо за терористичната дейност в Източна, Централна и Южна Африка, в това число т.нар. провинция „Централна Африка“ в Демократична република Конго и провинция Мозамбик.

Доклади на САЩ и ООН описват „Ал Каррар“ като една от най-важните структури за генериране на приходи и ръководство в глобалното движение на Ислямска държава. Към юли 2025 г. структурите за мониторинг на санкциите на ООН докладваха за „нарастваща увереност“, че Мумин е поел ролята на глобален лидер на ИД под псевдонима Абу Хафс ал Хашими ал Кураши, макар групировката да не е потвърдила формално неговото име. Дали Мумин е безспорен халиф или остава оперативен ръководител с широки правомощия е отворен въпрос – според традиционната доктрина на ИД халифът трябва да бъде арабин от род, свързан с пророка, което формално не може да бъде покрито от сомалийски лидер.

Нарастващата роля на сомалийския клон обаче протича успоредно със сериозен военен натиск. От началото на миналата година Силите за сигурност на Пунтланд (PSF) провеждат операция „Хилаак“ (мълния), за която бяха мобилизирани около 3000 военнослужещи срещу позициите на терористите в планините Ал Мискаад в регион Бари. Мащабната кампания се ползва с решителна подкрепа на САЩ и ОАЕ, разпределя съобразно техните специфични възможности.

САЩ осигуряват прецизно въздушно превъзходство и тактическо обучение на елитните части на PSF, докато в същото време дават критично разузнаване в реално време, което позволява на сухопътните войски висока точност при придвижване в трудния планински терен. ОАЕ от своя страна са логистичен и финансов гръбнак на операцията, поемайки изплащането на заплати и доставките на провизии за RSF, което гарантира тяхната оперативна устойчивост в дългите обсади. Емирствата основаха Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – специализирано звено, което блокира бреговете на региона, като по този начин прекъсва ключови канали за доставка на оръжие и подкрепления от Йемен през Аденския залив. Доставените от тях бронирани машини, дронове за наблюдение и модернизацията на пристанището в Босасо превърнаха града в ключов център за разпределение на военни ресурси.

Тази координирана международна подкрепа доведе до превземане на ключови укрепени зони, ликвидиране на стотици бойци, сред които чуждестранни, и задържането на редица висши командири. През февруари 2025 г. при въздушен удар загина Ахмед Маеленинин – ключов оманско-сомалийски вербовчик и финансист на групировката. През юли операция на Специалните сили на САЩ доведе до ареста на висш ръководител на ИД в Северна Сомалия.

Властите на Пунтланд заявиха, че териториите на ИД в региона са намалени с повече от половина. Въпреки тези загуби на терен местният клон запазва своята способност да действа като транснационален център за финансиране, координация и пропаганда. По данни на Центъра „Суфан“ от декември 2025 г. над две трети от глобалната дейност на Ислямска държава през първото полугодие е регистрирана в Африка – показател за стратегическо преориентиране на терористичната групировка към континента.

През септември 2025 г. Националната разузнавателна служба на Ирак съобщи за разбиването на мрежа за финансиране и контрабанда на ИД, действаща в няколко държави от Западна Африка, чиито комуникации разкриха по-широка терористична инфраструктура, насочена и към европейски цели.

Клетката, разкрита преди дни в Мароко и Испания, се вписва в този модел, илюстрирайки три припокриващи се вектора на заплаха, посочени от анализаторите на Militant Wire: външните операции стават по-постижими, когато клетки в Северна Африка и Европа развиват способност да канализират финанси, бойци и оперативна информация към и от центрове като сомалийския клон; насочваните атаки стават възможни, когато фигури в подобни клетки получават указания за избор на цел, момент или метод от лидери, географски отдалечени от терена; а рискът от вдъхновени нападения остава постоянен, тъй като пропагандата на джихадимза достига до диаспорни общности и радикализирани привърженици в Европа, способни да действат автономно: точно сценарият, заложен в плановете на арестувания лидер на клетка в Палма.

Разкриването ѝ поставя конкретен въпрос пред европейските служби: дори когато сомалийският клон на ИД понася тежки загуби в Пунтланд, транснационалните функции на групировката – финансиране, вербуване, онлайн радикализация и оперативно направление – продължават да генерират заплахи далеч отвъд региона на Африканския рог. Каналът Танжер–Палма е само един от видимите сегменти на терористична мрежа, чийто пълен обхват тепърва предстои да бъде установен.