🇪🇸🌊🇲🇦 Испания разположи армейски части в Сеута, след като на 30 юли хиляди преминаха напречно през границата от Мароко в испанския анклав, а от водата бяха извадени 15 тела. Правителството възложи на разположените в града армейски подразделения да подпомогнат Гражданската гвардия „при упражняването на нейните правомощия и при всички други задачи, нужни за поддържането на сигурността в Сеута“. По първоначални данни удавените бяха 9, но до края на деня Морската служба на Гражданската гвардия извади 14 тела, а екипите на Морско спасяване – още 1. Премиерът Педро Санчес и вътрешният министър Фернандо Гранде-Марласка пристигат в града днес за инспекция на граничния пункт „Тараджал“ и среща с ръководствата на полицията и гвардията.
Повечето преминали заобиколиха вълнолома на „Тараджал“ с плуване, а част от тях използваха надуваеми средства. Испанските спасителни служби извадиха от водата над 300 души; още толкова преминаха през спешните отделения на местните болници. Центърът за временен престой на имигранти, разчетен за 512 места, от дни работеше над капацитета, а в четвъртък приюти над 1000 души, а приблизително още толкова разпънаха лагер около оградата му. В същото време центровете за непридружени малолетни надхвърлиха капацитета си 16 пъти. „Ситуацията е пълен хаос“, заяви пред Associated Press Рашид Сбихи, ръководител на сдружението на служителите от Гражданската гвардия, охраняващи границата. „Невъзможно е да се дадат точни числа, но преминават хиляди“, добави той, описвайки границата като „напълно рухнала“.
Точният мащаб на събитията остава спорен. Градските власти отчитат между 1500 и 2000 влизания за 10 дни. Председателят на автономния град Хуан Хесус Вивас формулира съотношението още по-остро: само за пет дни в Сеута са влезли хора, равняващи се на 2% от цялото ѝ население (което по последни оценки е около 83 500 души). В същото време испански издания цитират полицейски източници за над 10 000 нередовни влизания през същия период на натиск. Официално потвърждение за подобен мащаб липсва, а самата Гражданска гвардия признава, че не разполага с точно преброяване. За съпоставка: по данни на вътрешното министерство от началото на 2026 г. до 15 юли в Сеута са влезли общо около 3000 души по суша и море. Това означава, че 10-дневният наплив в края на юли се равнява на две трети от целия поток за изминалите седем месеца.
На 8 юли 2026 г. Пето отделение на Административната колегия на Върховния съд отхвърли жалбата на държавата по делото на гражданин на Алжир, задържан на 14 ноември 2024 г. при опит да влезе в Сеута с плуване. Съдът потвърди, че десетата допълнителна разпоредба на Закона за чужденците не позволява незабавно отблъскване на границата в такива случаи. Тази разпоредба, приета през 2015 г. за узаконяване на незабавното връщане на хората, прескачащи оградата, обхваща единствено онези, които „преодоляват гранични съоръжения за сдържане“. Магистратите посочиха, че морето не е такова съоръжение, а всичките технически средства за наблюдение (като дронове и термокамери) служат за откриване, а не за физическо възпиране. Поради това влезлите с плуване попадат под разпоредбите на чл. 58, ал. 3 – стандартно производство по експулсиране с осигурена адвокатска защита и право на молба за международна закрила, което отнема месеци. Съдът обаче уточни и обратното: нищо не би попречило на незабавното връщане, ако в морето бъдат изградени физически прегради за защита на граничната линия.
Ефектът от това решение се отрази в смяната на миграционните маршрути. Министерството на вътрешните работи на Испания обвини мрежите за трафик на хора, че са използвали съдебното решение като реклама за услугите си. Служител на Гражданската гвардия разказа пред Al Jazeera, че след съдебното произнасяне първоначално е имало бавен поток, който в четвъртък е ескалирал рязко. Съдебното решение промени не мотивацията на мигрантите, а „цената“ на самия опит: прескочилият оградата се озовава обратно в Мароко за минути, докато доплувалият получава право на официално производство. Смъртността по морския маршрут обаче нарастваше и преди това – Гражданската гвардия е извадила 21 тела през 2024 г., 46 през 2025 г. и 27 от началото на настоящата година до последната седмица на юли (общо 94 жертви за 31 месеца). Географията обяснява риска: разстоянието от мароканския град Фнидек до испанския бряг е около 5 км, а от съседния Белюнеш – дори по-малко. Само за 48 часа около масовото преминаване към черната статистика се добавиха 13 удавени, с което загиналите край бреговете на Сеута през 2026 г. надхвърлиха 40 души.
Мнозинството от преминалите са млади мароканци, включително непълнолетни, пристигнали от различни области на страната, а не само от близките Фнидек и Кастилехос. Придвижването им към граничната зона е организирано в социалните мрежи, където в дните преди 30 юли се разпространиха призиви, представящи Сеута като сравнително лесен вход към Европа. Част от хората, достигнали испанския бряг, бяха заснети да викат „Вива Еспаня“. „Положението остава извън контрол, докато разговаряме“, заяви пред Al Jazeera мароканският активист Закария Зароки. В самия град реакцията беше противоположна: жители на Сеута излязоха на протест срещу масовото пристигане. Палатковият лагер около центъра за настаняване и разпръсването на жени и деца из централните квартали превърнаха кризата от гранична в градска за по-малко от денонощие.
Операцията по подкрепление обхваща много повече от армейските единици, които привлекоха обществено внимание. Постоянният състав от 60 служители на гвардейското звено за гранична сигурност получи подкрепление от един взвод от 29 души и още два по 40 души, 30 гвардейци от андалуските части, 8 водолази от специалната група за подводни дейности, две средни патрулни лодки, четири надуваеми катера, хеликоптер и патрулния кораб „Дуке де Аумада“, очакван на 31 юли. Допълнително Националната полиция пренасочи 200 служители от частите за бързо реагиране и превенция. Вечерта на 30 юли правителствената делегация в Мелиля затвори „Бени Ензар“ – единствения действащ пункт на този анклав – след едновременен опит за пробив през пункта и през зоната „Дике Сур“. Междувременно Мадрид и Рабат се договориха да ускорят процедурите по връщане на влезлите нередовно.
Официално Рабат отрича каквато и да било намеса. Министерство на вътрешните работи на Мароко се въздържа от публичен коментар, а дипломатически източници посочиха престъпните мрежи като единствен организатор, описвайки сътрудничеството в сферата на миграцията като „образцово“. Испанското вътрешно министерство също заяви, че Мароко работи в тясно взаимодействие и предотвратява редица опити. Срещу тази официална позиция обаче стоят думите на Ашраф Маймуни от Мароканската асоциация за правата на човека, който нарече ситуацията изключителна: „Тази сутрин границата при „Тараджал“ беше отворена при необичайни обстоятелства и хората просто преминаха.“ Подобен прецедент вече съществува: през май 2021 г., след като Испания прие за лечение Брахим Гали (лидер на Фронта „Полисарио“), между 8 000 и 10 000 души влязоха в Сеута за два дни при съзнателно отпуснат марокански контрол. Този дипломатически спор приключи едва през март 2022 г., когато Педро Санчес подкрепи мароканския план за автономия на Западна Сахара.
Тази съпоставка прави твърде вероятен извода, че и този път контролът по крайбрежието между Фнидек и Кастилехос е бил отпуснат, а не просто преодолян. Хиляди младежи от цяло Мароко се придвижиха до граничната зона, без силите за сигурност да ги спрат по пътя, а опитът за пробив при „Бени Ензар“ се случи в същия ден на стотици километри разстояние. Алтернативното обяснение обаче също има своите аргументи и не бива да се пренебрегва: съдебното решение от 8 юли и мобилизацията в социалните мрежи са напълно достатъчни да предизвикат такъв прилив и без директно решение от Рабат. Освен това, за разлика от 2021 г., в момента между двете столици няма открит конфликт – испанската подкрепа за плана за автономия остава в сила, а външното министерство определя отношенията като отлични. Изданието „Ел Еспаньол“, известно с критичната си линия спрямо правителството, обвързва момента на наплива със затоплянето на отношенията между Санчес и Алжир и призива му Алжир да задейства механизмите за репатриране, но към момента липсват източници, които потвърждават такава връзка.
Политическата реакция в Испания беше мигновена. Вивас обяви „абсолютно хуманитарно и социално бедствие“ и поиска задействане на чл. 23 от Закона за националната сигурност – искане, подкрепено от всички политически сили в местното събрание, включително социалистите. Вътрешното министерство отказа обявяването на извънредно положение на национално ниво, но обеща пълно осигуряване на ресурси. Лидерът на опозиционната Народна партия Алберто Нунес Фейхоо настоя за възстановяване на ефективния контрол и масирано военно присъствие, докато Сантяго Абаскал от „Вокс“ определи събитията като „нашествие“ и хвърли вината върху премиера Санчес. Натиск последва и от чужбина: министърът на външните работи на Италия Антонио Таяни призова за затваряне на Шенгенското пространство за Испания, а премиерът Джорджа Мелони предложи извънредни мерки, включително временна изолация на Испания от Шенген. Европейската комисия предложи оперативна подкрепа чрез агенция „Фронтекс“, а комисарят по вътрешните работи Магнус Брунер напомни, че защитата на външните граници остава основен приоритет.
Досегашният режим на сигурност в Сеута се крепеше на два стълба: мароканската готовност да спира мигрантите преди сушата и незабавното им връщане, ако достигнат брега. Решението на Върховния съд премахна втория стълб за морския маршрут и посочи единствения законен начин той да бъде възстановен – изграждането на физически съоръжения за сдържане в самото море. Подобен проект обаче изисква време, значителен финансов ресурс и почти сигурно ще доведе до нови съдебни битки. Дотогава всяко успешно влизане означава месеци юридически процедури и гарантиран престой в система, разполагаща с едва 512 места. При тези условия армията не може да възстанови отнетата правна опора, а просто печели време за търсене на политическо решение. Дали решаващият фактор за кризата е бил наистина правният, ще проличи по няколко ясни знака: евентуална промяна в Закона за чужденците или строеж на морски прегради, съчетани с реално изпълнение на споразуменията с Рабат за връщане на мигрантите. От друга страна, бързото „пресъхване“ на миграционния поток без прилагането на подобни законодателни и инфраструктурни мерки би доказало, че ключовият фактор отново е бил в ръцете на Мароко, а не в съдебната зала.

