Завод на „Росатом“ отпадна от санкциите на ЕС по искане на Естония

🇪🇪🧲🇷🇺 Соликамският магнезиев завод, единственият руски производител на тантал и ниобий и собственост на държавната корпорация „Росатом“, отпадна от 22-рия пакет санкции на Европейския съюз заедно с генералния си директор Руслан Димухамедов по искане на Естония. Заводът доставя суровина на естонския преработвател на редкоземни метали NPM Silmet в Силамяе и Талин прецени, че санкциите срещу него биха ударили европейската промишленост. Керстин Лепик, говорител на постоянното представителство на Естония в Брюксел, потвърди искането пред обществената медия ERR.

Посланиците на страните членки договориха пакета в Комитета на постоянните представители (COREPER II), където се подготвят решенията на Съвета на ЕС. С него под санкции попадат 743 души и 826 компании, свързани с руския военно-промишлен комплекс, а по данни на ERR никога досега ЕС не е вписвал толкова имена наведнъж. Кая Калас обяви предложението в края на август. Тя е върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и бивш министър-председател на Естония. Първоначалният вариант на ръководената от нея Европейска служба за външна дейност предвиждаше 744 души и 827 дружества. Разликата от едно лице и една компания се дължи на отпадането на Соликамския завод и неговия директор.

Критерият за включване в пакета е формален. Според Радио Свободна Европа всички включени фирми фигурират в списък на руското правителство с предприятия от военно-промишления комплекс и на това основание могат да получават държавна подкрепа, а физическите лица са включени като генерални директори, заместници и главни инженери на тези предприятия. Сред целите са „Севмаш“, който строи подводниците на руския флот, и центъра за ремонт на кораби „Звездочка“. Мерките включват замразяване на активите в ЕС и забрана да им се предоставят средства или икономически ресурси, а за физическите лица – и забрана за влизане и транзитно преминаване през територията на съюза. Окончателното решение е на външните министри, които се събират в Люксембург на 12 октомври.

Изключението стана известно в деня на постигането на договореността. Радио Свободна Европа съобщи, че окончателният вариант е по-къс от първоначалния с едно лице и една компания, а редакторът на радиото за Европа Рикард Йозвяк написа малко по-късно в социалните мрежи, че лицето и компанията са извадени по искане на Естония и става дума за доставчик на редкоземни метали за Silmet. Руският разследващ проект „Система“ назова предприятието и директора му. Лепик потвърди: „Да, поискахме от близо 1600 физически лица и фирми в санкционния списък, одобрен днес от посланиците на държавите членки в COREPER II, да се извадят една руска компания и свързано с нея лице“. По думите ѝ компанията доставя материали на NPM Silmet от стратегическо значение за Европа, от които зависят производителите на електромобили и вятърни турбини, както и електронната, автомобилната и авиационната индустрия в целия ЕС. През 2027 г. Естония ще преразгледа дали заводът и директорът му да бъдат санкционирани, добави тя.

Към 2023 г. заводът в Соликамск, Пермски край, осигурява цялото руско производство на тантал и ниобий и около 60% от търговския магнезий в страната. Танталът има граждански и отбранителни приложения – от мобилни телефони до турбинни двигатели на самолети, а ниобият се използва във високоякостни стомани. Предприятието мина в ръцете на държавата по съдебен път: през 2022 г. руски съд прие, че приватизацията му от 90-те години е незаконна, и отне 89% от акциите на частните собственици. На 8 декември 2023 г. премиерът Михаил Мишустин подписа разпореждане пакетът акции да бъде прехвърлен на „Росатом“. Киев санкционира предприятието още на 9 май 2025 г. за срок от 10 години.

Silmet е собственост на канадската Neo Performance Materials. Заводът в Силамяе получава от Соликамск карбонати на редкоземни метали – група от 17 елемента, използвани за мощните постоянни магнити в електромоторите и вятърните турбини. Карбонатите са страничен продукт на производството в Соликамск, а в Силамяе от тях се извличат отделните елементи с висока чистота. По митнически данни, на които се позовава „Система“, между 2022 и 2024 г. руското предприятие е доставило на NPM Silmet продукция за над 50 млн. долара. От април 2026 г. в Силамяе работи и линия за тербий и диспрозий – два тежки редкоземни елемента, предназначени за завода на Neo за постоянни магнити в Нарва. Заводът е с начален капацитет 2000 тона годишно. Министър-председателят Кристен Михал присъства на откриването на завода в Нарва на 19 септември 2025 г. и тогава заяви, че с тази инвестиция Естония застава в центъра на европейското производство на постоянни магнити.

Михал призна на пресконференцията на правителството на 8 октомври, че решението се разминава с линията на собствения му кабинет. Журналистът, който му зададе въпроса, напомни, че Естония многократно е настоявала за по-силен санкционен натиск върху Русия и е критикувала други европейски държави, когато са искали изключения. „Така че това, да, мисля, наистина противоречи на нашия, така да се каже, ценностен подход“, отговори Михал (на естонски) и даде за пример неотдавнашния отказ на Естония да внася руско зърно, въпреки че ѝ били предложени 200 000 тона и сделката щяла да ѝ донесе изгода. Михал обясни, че Китай държи голяма част от пазара на тази суровина, а Русия и САЩ имат по-малки дялове. По думите му Silmet и Neo не са успели да намерят други доставчици. „Но от европейска гледна точка става дума за толкова важно производство, че засега […] въз основа на информацията от нашето външно министерство беше решено тези хора [компанията и директорът ѝ] да не бъдат добавяни в санкционния списък. Преди това там ги нямаше, така че никой не е изваден“, добави той.

Михал заяви още, че кабинетът не е вземал такова решение: консултациите по списъка се водят между Европейската комисия и дипломатите на държавите членки, а информацията за тях не достига до правителството. Когато журналист му напомни, че Естония е порицала Франция за искани изключения от санкциите, министър-председателят отвърна, че доколкото си спомня, Франция е искала да извади имена от списъка, докато Естония е била попитана какъв ще е икономическият ефект върху Silmet и Neo. Посланието му към бизнеса е всички фирми, които работят в Естония, да търсят други доставчици възможно най-бързо.

Външният министър Маргус Цахкна настоява, че Естония не е искала никой да бъде изваден от санкциите, защото руската компания и директорът ѝ никога не са били под санкции на ЕС. Според него зависимостта на Silmet е излязла наяве при консултациите между държавите членки и Европейската комисия за новите имена в списъка. Сред отраслите, които разчитат на Silmet, Цахкна изброи електрониката, медицинската техника, автомобилостроенето, авиацията и отбранителната промишленост. Заместник-генералният секретар на министерството Керли Вески формулира мотива най-пряко: „Ако бяхме поставили Соликамския магнезиев завод и неговия ръководител под санкции, щеше да пострада икономическата сигурност на цяла Европа“ (на естонски). Министерството уточнява, че Silmet засега не може да разчита на допълнително държавно финансиране за смяната на доставчика.

Лидерът на опозиционната партия „Исамаа“ Урмас Рейнсалу, бивш министър на външните работи, вижда в това решение отстъпление от принцип. В текст за Postimees той напомни, че досега Естония е убеждавала другите държави от ЕС да не се ръководят от бизнес интереси при съставянето на санкционните списъци. „Това не е технически въпрос, а ценностната ос на нашата политика за сигурност, която сега се измести“, заключи той, като озаглави текста си с упрека, че така Естония се е отказала от общата си позиция с Украйна.

Киев представи договорения пакет като най-мащабните досега ограничителни мерки на ЕС срещу руската военна промишленост. Според Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика, около 60% от съдържанието му идва от украински предложения. Неговата сметка е по-широка от 1569-те имена в основния пакет и стига до около 1700 позиции.

Изключението е обявено за временно, но краят му зависи от химията повече, отколкото от политиката. Рийна Аав, професор в Талинския технически университет, обясни, че редкоземните елементи от различни находища имат различен състав и примеси, затова за суровина от друг източник трябва да се разработи отделен процес на разделяне. Ако такъв процес може да се купи наготово, преходът е бърз, а ако трябва да се създава на място, отнема време и инвестиции. Solvay, която също извършва подобно разделяне в промишлен мащаб в производствения си обект в Ла Рошел, Франция, подписа през юни 2026 г. писмо за намерение за доставки от Бразилия, които трябва да бъдат осигурени до 2028 г. Обещанието на Талин за 2027 г. ще има реален смисъл, ако дотогава Silmet обяви доставчик извън Русия и руското предприятие се появи отново в следващ пакет. Без нов доставчик включването на руското предприятие в следващ пакет е малко вероятно, защото самото външно министерство обвърза връщането към санкциите с по-малка зависимост от руската суровина.

Кремъл налага нов данък „свръхпечалба“, руската икономика се свива, а олигарси искат 12-часов работен ден.

🇷🇺💰 Кремъл се готви да наложи допълнителен данък „свръхпечалба“ върху големите компании в опит да компенсира нарастващия натиск над руската икономика, свързан с войната срещу Украйна, съобщи Службата за външно разузнаване на Украйна.

Въпреки по-ранните предложения от страна на руски олигарси за доброволни вноски в държавния бюджет в подкрепа на финансирането на военните усилия, сега Кремъл обмисля налагането на задължителен „данък върху извънредните печалби“ за едрия бизнес.

Според разузнавателната оценка руските власти планират да въведат новия налог въз основа на финансовите отчети на компаниите за 2025 г. Предложената ставка би могла да достигне 20% – двойно повече от нивото, прилагано по време на предишната кампания през 2023 г.

Данъкът ще бъде насочен към печалбите, които надвишават средните нива, регистрирани между 2018 и 2019 г. и бяха използвани като референтна база и при предишните мерки за облагане на извънредните приходи за периода 2021–2022 г.

„Предишният данък свръхпечалба донесе близо 318,8 млрд рубли в руския бюджет. В същото време компании от нефтената, газовата и въгледобивната промишленост бяха освободени от плащане, като основната тежест падна върху предприятия, занимаващи се с добив на руди, редки метали и фосфорити, и производството на чугун, валцована стомана, тръби, цветни метали и предприятията от сектора на търговията“, се посочва в изявлението.

Предложението за новия налог идва в момент на изострена финансова криза в Руската федерация. Според Службата за външно разузнаване, позоваваща се на данни от руското финансово министерство, бюджетният дефицит през първото тримесечие на 2026 г. е надвишил годишната цел с 20%, достигайки 4,576 трилиона рубли при планирани 3,786 трилиона за цялата година. Допълнителен фактор е спадът от 45,4% в приходите от петрол и газ в сравнение със същия период на 2025 г.

Икономистите посочват, че дори евентуалните печалби от износ на суровини е малко вероятно да покрият бюджетния недостиг. На този фон властите са принудени да търсят нови източници на приходи, включително вземайки на прицел бизнеси, които до момента са успели да останат печеливши.

Предложеният данък се появява в момент, когато общите икономически показатели говорят за нарастващо напрежение. Последните данни показват, че руската икономика е навлязла в етап на свиване за първи път от март 2023 г. и БВП е спаднал с 2,1% на годишна база през януари в сравнение със същия период на 2025 г.

Официални лица приписаха забавянето на няколко фактора, като по-краткия работен месец и студенотото време, което е повлияло значително на индустриалната активност. Секторът на строителството е особено засегнат, след като се сви с 16% след записан ръст от 6% година по-рано, когато по-меките зимни условия подпомогнаха дейността.

Въпреки тези обяснения, икономистите алармират, че общата тенденция сочи по-скоро към стагнация, а не към растеж, като повечето ключови сектори показват признаци на отслабваща активност. Влошаващата се икономическа обстановка се отразява в предложенията на руските олигарси, призоваващи за увеличаване на изискванията към работната сила.

Руският милиардер Олег Дерипаска предложи въвеждането на 12-часова, 6-дневна работна седмица, която по думите му представлява начин за ускоряване на икономическото преструктуриране на страната, съобщи The Moscow Times на 30 март.

В публикация на своите профили в социалните мрежи индустриалецът заяви, че страната му е изправена пред ограничени ресурси, поради което справянето с настоящата глобална криза се нуждае от рязко увеличение на интензивността на труда. Дерипаска предложи график „от 8 до 8“ – от 8 сутринта до 8 вечерта, включително в събота – заявявайки, че подобни мерки са от съществено значение за икономическото оцеляване на Русия.

Пентагонът инвестира $6.2 милиона за възстановяване на добива на волфрам в САЩ

🇺🇸 Пентагонът е отпуснал 6.2 милиона щатски долара на Golden Metal Resources за разработване на предпроектно проучване за минния обект за добив на волфрам Pilot Mountain в Невада.

Тази инвестиция, направена чрез Раздел III от Закона за отбранителното производство, е част от стратегическия стремеж за възстановяване на възможностите за добив на критични изкопаеми, особено волфрам. Тя подкрепя Изпълнителна заповед 14241, подписана на 20 март 2025 година, изискваща спешни действия за увеличаване на американския добив на минерали за осигуряване на индустриалната база на САЩ.

Волфрамът не е просто поредният индустриален метал. Той е сред най-незаменимите елементи за националната отбрана. С най-висока точка на топене от всички метали и изключителна здравина и плътност, волфрамът играе ключова роля в съвременната война. Той е жизненоважен елемент в бронебойни боеприпаси, компоненти на ракети, дюзи на ракетни двигатели и части на изтребители и космически системи. В бронираните машини той подобрява защитата, докато в електронните системи позволява термично управление за високопроизводителни приложения. Накратко, той е в основата на военния капацитет на САЩ.

Въпреки критичната си роля, Съединените щати не са добивали волфрам на своя територия от близо десетилетие. Това остави страната силно зависима от чуждестранни доставчици, особено Китай, който в момента доминира на световния пазар на волфрам. Подобна зависимост е голяма стратегическа уязвимост, която застрашава непрекъснатостта на отбранителното производство на САЩ пред лицето на геополитическо напрежение или прекъсвания на веригата за доставки. Следователно, възстановяването на местното производство на волфрам е от съществено значение за осигуряване на дългосрочна отбранителна готовност.

Д-р Вик Рамдас, помощник-секретар по отбраната за политиката на индустриалната база, описа разработката на местен източник на волфрам като един от ключовите приоритети на Пентагона по отношение на критичните и стратегически суровини. Тази инициатива отразява по-широката промяна в отбранителната политика на САЩ, която признава значението на сигурността на суровините за поддържане на военното производство и иновации.

Golden Metal Resources ще проведе регулаторни проучвания, металургични изпитания, инженерен анализ и екологични оценки, за да определи осъществимостта на местния добив на волфрам. Ако се окаже жизнеспособен, обектът може да се превърне в значителен нов вътрешен източник на волфрам за отбранителния сектор. Проектът е едно от трите усилия, фокусирани във волфрама, подкрепени от програмата DPA Title III от 2024 г. насам, и е част от усилията за диверсификация и укрепване на отбранителната индустриална база.

Г-н Уилям Грег Дейвис, началник на дирекцията за разширяване на производствения капацитет и приоритизиране на инвестициите (MCEIP), потвърди, че тази инвестиция ще помогне на страната да достигне до производство на волфрам в търговски мащаб, което е от ключово значение за широк спектър от системи на Пентагона. От началото на фискалната 2025 г. министерството е направило осем присъждания на обща стойност 314.9 милиона щатски долара за производството на критични полезни изкопаеми, подкрепени от допълнителни 83.4 милиона в дялови участия от индустрията.

Възстановяването на местното производство на волфрам не е просто въпрос на икономическа политика. Това е стратегическа необходимост, която ще засили позицията на САЩ като световен лидер в отбраната. Чрез инвестиране в проекти като Pilot Mountain, САЩ предприемат конкретни стъпки за осигуряване на суровините, които правят възможни модерните отбранителни системи, и за намаляване на зависимостта си от противникови източници. Това отбелязва значителен ход към осигуряване на сигурността, устойчивостта и автономността на американската индустриална база.