Русия отваря 15 избирателни секции в Приднестровието въпреки протеста на Кишинев

🇷🇺🗳🇲🇩 Руската федерация планира да проведе гласуване за Държавна дума в 15 избирателни секции в Приднестровието, сепаратисткия регион на Молдова, разположен по левия бряг на река Днестър, въпреки че властите в Кишинев отказаха да дадат съгласието си за подобен ход и връчиха официална протестна нота. Адресите бяха публикувани в местни медии и включват 8 населени места: Тираспол, Бендер, Днестровск, Слободзея, Григориопол, Дубъсари, Рибница и Каменка. Секциите ще отворят врати на 20 септември – последния от трите дни на изборите за деветата Държавна дума.

Единственото място, за което Кишинев е дал съгласие, е консулският отдел на посолството на Руската федерация в Кишинев. Молдовското министерство на външните работи определя отварянето на всяка друга секция на територията на страната като недружелюбно действие. Аргументите му са преди всичко правни: организирането на изборен процес от чужда държава изисква предварително и изрично съгласие от страна на конституционните власти, а такова за районите по левия бряг на Днестър, които Кишинев не контролира от 1992 г., няма.

Списъкът на документите, с които ще може да се гласува, е широк. Допускат се вътрешен или задграничен паспорт на Руската федерация, съветски паспорт, ако в него е удостоверено руско гражданство, както и удостоверение за завръщане в Русия. Ще се приема и задграничен паспорт с изтекъл срок на валидност. Това премахва една практическа пречка: подновяването на документа изисква лично явяване в консулска служба, а единствената такава в страната се намира в Кишинев, извън контролираната от Тираспол територия.

Събитията се развиха в рамките на 10 дни. На 28 август де факто ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски обяви, че Москва планира да отвори 17 избирателни секции на левия бряг. На следващия ден външно министерство в Кишинев уточни, че е съгласувана само една секция в столицата и описа заявеното намерение за отваряне на още 16 секции като неприемливо. На 2 септември вицепремиерът и министър на външните работи Михай Попшой предупреди, че всяка секция, открита без разрешение, ще бъде тълкувана като недружелюбен акт. На 3 септември ведомството привика руския посланик Олег Озеров, за да му връчи протестна нота с искане за въздържане от отварянето на секции източно от река Днестър. Председателят на парламента Игор Гросу нарече намерението „предизвикателно поведение спрямо Република Молдова“. Три дни по-късно бяха публикувани конкретните адреси – общо 15.

На пръв поглед последователността 17, 16 и 15 може да създаде впечатление за постепенно отстъпване под натиска на Кишинев, но наличните данни не подкрепят подобни изводи. Първоначалното число 17 дойде от изявление на Красноселски, а не от решение на Централната избирателна комисия на Руската федерация. Числото 16 пък не обозначава отделен план, а разликата между заявените 17 места и единствената секция, разрешена от Кишинев. Публикуваният по-късно списък с 15 адреса е първата информация, която показва къде реално се готви организация на вота. Разпределението следва и географията на руските избиратели. При изборите през 2021 г. в Тираспол работеха 12 секции, докато в Бендер бяха 6 – градовете с най-голяма концентрация на притежатели на руски паспорти.

Организацията на място традиционно се поема изцяло от местни структури, без участие на молдовските институции. През 2021 г. местната администрация осигури помещенията, организира подвижни секции за селата и раздаде предпазни маски заради пандемията. Два от обектите в Тираспол – Домът на офицерите и Дворецът на републиката – приемаха избиратели през целия тридневен вот, а останалите работеха само в неделя. Сегашният списък е представен по сходен начин – като практическа информация за избирателите, а не като част от спора между двете държави. Протестната нота от 3 септември е адресирана до Москва, но самата организация на секциите не изисква участие на молдовските институции.

Показателен за състоянието на двустранните отношения е дипломатическият канал, по който беше връчен протестът. Озеров получи агреман – предварителното съгласие на приемащата държава за назначаването му – през октомври 2024 г., но и досега не е връчил своите акредитивни писма на президента Мая Санду. През юни 2025 г. Попшой обясни, че са правени опити за акредитацията, включително е била определяна конкретна дата, но процедурата е отлагана заради изявления и действия срещу Молдова. Сред посочените причини бяха и дронове, взривили се на територията на страната близо до домове на граждани в южната част на страната. Така Кишинев използва Озеров като официален канал за комуникация с Москва, без той да е завършил процедурата по акредитация като посланик. Именно на него беше връчена и нотата, с която Молдова отказва разрешение за секциите.

Непосредственият ефект на този отказ е преди всичко да фиксира писмено и с конкретна дата позицията на официален Кишинев. Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. не урежда изрично провеждането на избори от една държава на територията на друга. На практика подобен ход предполага да има съгласие от приемащата страна. Под „съгласуване“ Кишинев разбира Москва предварително да поиска и получи разрешение за всяко едно помещение, каквато е била стандартната процедура с консулския отдел в Кишинев. Протестната нота премахва възможността липсата на такова съгласие по-късно да се представи като недоразумение. Практическите последици са съвсем друга тема: държавните институции на Молдова нямат полиция и други изпълнителни органи отвъд административната линия, а провеждането на изборите е насрочено за след по-малко от две седмици.

Мащабът се вижда най-ясно в сравнение с предишните избори за Държавната дума. През септември 2021 г. в Приднестровието работеха 27 секции: 12 в Тираспол, 6 в Бендер, по 2 в Слободзейски, Дубъсарски и Рибнишки район, по 1 в Григориополски и Каменски район и една в Днестровск. В териториите западно от Днестър тогава имаше 3. На президентските избори през март 2024 г. след протест от молдовските власти, в региона бяха открити 6 секции. Сегашните 15 са два пъти и половина над бройката през 2024 г. и малко над половината от този през 2021 г. С други думи, наблюдаваме частично възстановяване на свита изборна инфраструктура, а не нов връх.

Данните за броя на избирателите обясняват защо броят на секциите има практическо значение. През март 2024 г. в региона гласуваха 46 179 руски граждани: 24 341 в Тираспол, 10 959 в Бендер и по няколко хиляди в Григориопол и Рибница. Разпределени между шест места за гласуване, това означава средно около 7700 души на секция за един ден. При 15 секции и същия брой гласували средното натоварване би спаднало до около 3000 души. Приднестровският външен министър Виталий Игнатиев твърди, че над 220 хиляди жители притежават руски паспорти при официално обявено население от около 465 хиляди души – приблизително половината от населението. И двете числа идват от местни регистри и трябва да се приемат с уговорка. Независимо от точния размер на тази база, увеличаването от 6 на 15 секции намалява потенциалното им натоварване значително.

Прецедент за възможната реакция на Кишинев след 20 септември има от март 2024 г. Тогава министерство на външните работи извика руския посланик на 12 март заради 6-те избирателни секции, а на 19 март обяви служител на дипломатическата мисия за персона нон грата – този инструмент вече е бил използван тъкмо в спор за руски вот в Приднестровието. Друга възможност е връчването на акредитивните писма на Озеров да продължи да бъде отлагано за неопределено време.

Контрастът с други сфери показва къде минава практическата граница на молдовския контрол. Там, където Кишинев разполага с действителни административни и икономически лостове, той се възползва от тях. От 1 септември 2026 г. Молдова започна да облага с ДДС и акциз първата група стоки, внасяни от търговски субекти, регистрирани на левия бряг: алкохол, тютюневи и никотинови изделия, парфюмерия, пиротехника, кожухарски изделия, бижута и част от превозните средства. Основанието е закон 67, приет от парламента на 30 април 2026 г. Графикът е поетапен: от януари 2027 г. режимът трябва да обхване нефтопродуктите, рудите и металите, от април същата година – природния газ и електрическата енергия, а до 2030 г. общият данъчен режим трябва да се прилага за целия внос в региона. Депутатът от управляващата партия Раду Мариан определи мярката като първото прилагане на принципа „една страна, едни данъци“ след 2000 г.

Тираспол определи мерките като абсурдни и предупреди за икономически колапс. Предупреждението идва с оглед на вече сериозно отслабена икономика. Доставките на евтин газ бяха прекратени на 1 януари 2025 г. с изтичането на договора за транзит през Украйна. Месец по-късно природният газ започна да се доставя по посредническа схема, а през първите месеци дневните обеми възлизаха на 3 млн. куб.метра. Те стигаха за отопление, производство на електроенергия и хранителна промишленост, а промишленото потребление остана забранено. В първата половина на 2025 г. то се сви с 43%, производството в черната металургия – с 68%, а производството на електричество – с малко над 50%. Местни икономисти прогнозираха спад от 29% за цялата година, а Красноселски предупреди за финансов и социален колапс, тъй като резервите са почти изчерпани.

Сухопътната връзка с Русия беше окончателно прекъсната на 28 февруари 2022 г. – 4 дни след началото на пълномащабната инвазия, когато Киев затвори всички пунктове по приднестровския участък от държавната граница между Молдова и Украйна. Оттогава всичко, което влиза в сепаратисткия регион, минава проверка от молдовските митнически власти. В региона е разположена т.нар. Оперативна група на руските войски в Приднестровието, която охранява огромния склад с боеприпаси от съветската епоха в Колбасна и от години е предмет на преговорите за уреждане на конфликта. Едно от малкото физически проявления на връзката с Москва, които все още действат на място, гласуването за Държавната дума остава едно от най-видимите.

Ако обявеният списък бъде реализиран на 20 септември, основният въпрос остава реакцията на Кишинев. Много вероятно тя ще квалифицира вота като нарушение на собствения си суверенитет и ще предприеме дипломатическа мярка. Най-достъпният вариант е отново да бъде обявен за персона нон грата служител от руското посолство, подобно на отговора през 2024 г.

По-слабо вероятно е отговорът да ескалира отвъд сферата на дипломацията. Правителство без физическо присъствие отвъд административната линия, което едновременно провежда бавно, поетапно включване на региона в общия данъчен режим, има ограничен стимул да прекъсва каналите за комуникация точно в онзи момент, когато процесът вече навлиза в икономически чувствителни категории. Прогнозата ще се потвърди ако реакцията остане дипломатическа и следващият данъчен етап започне през януари, следвайки по-рано установения график. Същата би отслабнала при отлагане на този етап или при мярка от различен характер, например ограничения върху движението през административната линия.

Друг ключов показател ще бъде активността на 20 септември. Тя ще покаже дали увеличаването на броя на секциите реално е улеснило участието на руските граждани в региона. Активност под нивото от 2024 г. ще бъде индикация, че решението за разширяване има по-скоро политическа и символична роля, а не толкова чисто логистично значение – но сама по себе си не би била достатъчна, за да докаже това.

Кишинев награди Зеленски и обвърза собствения си мир с украинската съпротива

🇲🇩🎖🇺🇦 Президентът на Молдова Мая Санду удостои украинския си колега Володимир Зеленски с „Ордена на Републиката“ – най-високото държавно отличие на страната – с указ, който обвърза мира в Молдова с украинската съпротива. Санду подписа указа на 24 август в Киев, в деня на 35-ата годишнина от независимостта на Украйна, а три дни по-късно Зеленски пристигна в Кишинев за 35-ата годишнина от независимостта на Молдова.

С указа украинският президент е отличен „за изключителен принос към защитата на мира и свободата на европейския континент, както и в знак на признателност на народа на Република Молдова за смелостта на украинския народ“. Пред камерите Санду разви същата теза: вече 4 години и половина украинците бранят страната си, а Молдова живее в мир и благодарение на тяхната смелост. „Орденът на Републиката“ е най-старото отличие в молдовската система и се присъжда за изключителни заслуги в различни области.

Размяната на отличия беше двустранна. Същия ден Зеленски връчи на Санду орден „Княгиня Олга“ I степен, учреден през 1997 г. и присъждан на жени. Официалното изявление посочва заслугите за сътрудничеството между Кишинев и Киев, както и за украинския суверенитет и териториална цялост. Санду не е единствената отличена: на церемонията в Киев украински ордени получиха още трима президенти и трима премиери.

За Молдова 24 август има и друго историческо значение. На тази дата през 1944 г. Червената армия превзема Кишинев в хода на Яшко-Кишиневската операция, а годишнината се отбелязва в страната като ден на освобождението от фашистката окупация. На брифинг три дни по-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини управляващата партия „Действие и солидарност“, че не е запалила вечния огън, загърбвайки датата.

Днес Кишинев отбеляза 35 години от независимостта на Молдова с военен парад на площад „Великото национално събрание“. В него участваха близо 2000 военнослужещи и служители на силовите структури, над 100 единици техника и групи със знамена от Румъния, Украйна, Литва, Италия, Полша, Франция, Чехия и САЩ. В строя преминаха и 150 ветерани от войната за независимост, а втори парад се състоя в Бълци. Зеленски и румънският президент Никушор Дан пристигнаха за годишнината. Програмата предвиждаше двустранна среща със Санду, тристранни преговори между делегациите на Украйна, Молдова и Румъния в президентския дворец и общо обръщение към събралите се на площада вечерта.

Зад символиката стои и конкретно икономическо споразумение от началото на месеца. От 10 август до края на 2026 г. молдовската железница предоставя на Украйна 50% отстъпка за транзитни превози. Тя е договорена след разговор между министър-председателите Сергий Корецки и Василе Тофан и е обявена на 12 август. Преференциалната тарифа прави по-достъпен сухопътния коридор към румънското пристанище Констанца в момент, когато корабоплаването към украинските черноморски пристанища е спряно от 23 юли заради заплахата от руски удари. Ползата е взаимна: Киев получава алтернативен маршрут за износ на зърно, а Кишинев увеличава трафика по собствената си железопътна инфраструктура.

Процесът на европейска интеграция върви успоредно с дипломатическото сближаване. На 15 юни Молдова и Украйна отвориха заедно първия си преговорен клъстер на междуправителствени конференции, посветени на основните ценности. Месец по-късно, на 14 юли, Съветът на ЕС отвори за Кишинев и шестия клъстер, обхващащ външната политика, сигурността и отбраната – втория от общо шест клъстера, отворени за страната. Правителството на Тофан, утвърдено от парламента на 21 юли след оставката на Александру Мунтяну, обеща да ускори процеса и постави подписването на договор за присъединяване в хоризонта на 2028 г.

Близостта до войната има и пряка цена. На 9 август ударен дрон падна край село Крокмаз, до молдовско-украинската граница, удари се в дърво на около 2,5 метра височина и се взриви. Според местната полиция това е първият дрон от този вид, открит на територията на страната. Външното министерство описа случая като нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Молдова, а на 10 август отзова посланика си в Москва за консултации. Руският посланик в Кишинев Олег Озеров заяви, че няма доказателства дронът да е руски.

Румъния премина по сходен път месец по-рано. Между 24 и 26 юли румънски изтребители свалиха три дрона, навлезли без разрешение в националното въздушно пространство. Букурещ отзова посланика си в Москва Кристиан Истрате за консултации, а на 27 юли обяви служител на руското посолство за нежелан. Руският отговор дойде точно днес, докато Никушор Дан беше в Кишинев: външното министерство в Москва обяви за персона нон грата служител на румънското посолство. Още на 14 август Захарова представи двете отзовавания като действия, извършени „по обща методика“.

Отделна линия в отношенията минава през Приднестровието. На 15 май руският президент Владимир Путин подписа указ, с който въведе облекчен ред за приемане на жители на региона в руско гражданство, а от 25 май руското посолство в Кишинев започна да приема документи. Санду отвърна, че Кремъл не би могъл да окаже повлияе върху вътрешната и външната политика на Молдова. Тя посочи също, че млади хора от левия бряг на Днестър вече се преместват на десния от страх да не бъдат мобилизирани.

Оттогава Санду поставя изтеглянето на руския контингент като въпрос, който би могъл да бъде включен в бъдещите преговори за прекратяване на войната в Украйна. Приднестровието фактически се отделя след въоръжения конфликт през 1992 г. и не е признато от нито една държава – членка на ООН. Молдова остава извън военни съюзи по силата на конституцията, а Русия признава териториалната ѝ цялост, но продължава да подкрепя Тираспол политически и икономически и поддържа непрекъснато военно присъствие в региона.

Москва представи размяната на ордени като отплата за политическите договорки между Кишинев и Киев. На същия брифинг Захарова обвърза отличията със серия от споразумения между двете страни, сред които отстъпката за жп транзит, както и с назначенията на румънци в молдовското правителство. Според нея те са доказателство за загуба на независимост и разрушаване на националната идентичност. 2 дни по-рано, на 25 август, румънският депутат Клаудиу Нъсуй, бивш министър на икономиката в Букурещ, прие поста министър на икономическото развитие и цифровизацията в кабинета на Тофан, след като получи молдовско гражданство с указ на Санду. Тираспол не излезе с публична реакция по повод наградата.

Самото отличие не променя нищо в материален план, а част от символното му значение се размива в установената дипломатическа практика. Взаимното връчване на ордени между съюзници по повод дадена годишнина не е необичайно, а Зеленски удостои с украински отличия седмина държавни и правителствени ръководители в един и същи ден.

Молдовският указ обаче не се изчерпва с протоколна благодарност. Той формулира позицията на Молдова за собствената ѝ сигурност – и то в седмица, през която нейната железница намалява наполовина тарифата за украински транзит, бивш румънски министър влиза в правителството в Кишинев, а знаменни групи от 8 партньорски държави участват във военния парад.

На този фон наградата може да се тълкува не като отделен жест, а като оформяща се политическа позиция: Кишинев вписва украинската съпротива в разбирането за собствената си сигурност в навечерието на евентуални преговори, в които желае да бъде поставен и въпроса за Приднестровието.

Взрив край Талмаза, втори в район Щефан Водъ за осем дни

🇷🇺💥🇲🇩 Взрив в царевично поле край Талмаза, в югоизточния молдовски район Щефан Водъ, подпали околната растителност в късните следобедни часове на 17 август. Не се съобщава за пострадали при инцидента. Генералният инспекторат на полицията на Молдова съобщи, че детонацията е настъпила на около 3 км от селото, след като предполагаем руски дрон се е разбил в земята. Районът е отцепен, а сапьори от технико-взривния отдел са били изпратени на място, за да установят произход на дрона.

Министерство на отбраната в Кишинев е засякло обекта, докато той все още се е намирал в полет. Към 17:37 ч. системите за наблюдение на въздушното пространство на Националната армия са отчели навлизането на въздушен обект по направление Кучурган–Тираспол – т.е. през територията на Приднестровието. Въздушен сектор „Център“ е бил затворен за 15 минути. Сигналът е изчезнал конкретно в района на Талмаза, където впоследствие са регистрирани детонацията и пожарът.

Военновъздушните сили на Украйна уточниха още същата вечер, че става дума за руската крилата ракета „Бандерол“, навлязла от Одеска област и прекосила държавната граница в посока Молдова при масирана руска атака, насочена към региона. Според украински мониторингови канали тя е навлязла на около 34 км навътре от границата. Малко преди сигналът да изчезне, муницията е намалила височината си от около 300 на 150 метра над земята. Кишинев не потвърди тази идентификация – до заключението на своите експерти полицията продължава да използва израза „неидентифициран летателен апарат“.

Кадрите, публикувани след пристигане на специалисти, показват точката на удар сред посеви. Царевичните стъбла са полегнали и унищожени в радиус от няколко метра наоколо, а между самите растения се виждат различни отломки. Пожарът беше потушен същата вечер. Полицията призова хората да избягват района и да не докосват намерени части.

Това е втори случай на детонация на боеприпас на молдовска територия за 8 дни, отново в район Щефан Водъ. На 9 август край Крокмаз, непосредствено до границата с Украйна, идентичен апарат удари дърво в горска ивица в края на селото и се взриви на около 2,5 метра над земята. Отломките бяха разпръснати на значително разстояние и нанесоха щети по дворове и къщи, в това число избити прозорци. Жертви нямаше. Полицията определи находката като „дрон-ракета“ заради сходството на фрагменти с части от управляема ракета, а министърът на отбраната Анатолие Носатий заяви, че става дума за руски дрон с реактивна тяга.

Един детайл от публикуваните тогава снимки стеснява възможната идентификация. Върху черна отломка се чете щампован на кирилица надпис „КЕРОСИН ТС-1 95%“ – на авиационно гориво за компактни по размер турбореактивни двигатели. На друг кадър се вижда и самият двигател на летателния апарат. Специалисти, консултирани от Europa Liberă, отбелязват, че агрегат с такива размери изключва както витлови апарати от типа на „Шахед-136“, така и големите крилати ракети.

Кишинев отговори и на политическо равнище. Министерство на външните работи описа случая като тежко нарушение на молдовския суверенитет и отзова руския посланик Лилиан Дарий за консултации. Руското посолство на свой ред обвини молдовската страна, че използва инцидента, за да изостри двустранните отношения.

С8000 „Бандерол“ е малка крилата ракета на руската група „Кронщат“, за чието съществуване украинското разузнаване съобщи през април 2025 г. Оттогава тя се появява предимно над Южна Украйна. Ракетата има дължина от около 5 метра и носи осколочно-фугасна бойна глава с близо 50 кг взривно вещество. Лети на малка височина със скорост между 520 и 650 км/час, а обсегът ѝ на поразяване достига 500 км.

С8000 се задвижва от малък китайски турбореактивен двигател, лесно достъпен на пазара. Насочването е инерциално и сателитно, с антена „Комета“, която дава устойчивост на заглушаване. Носители на ракетата са разузнавателно-ударните дронове „Орион“, а Москва приспособява за същата задача и бойни вертолети Ми-28Н.

Употребата на „Бандерол“ нараства с бързи темпове. Към август украинското военно разузнаване оценява руското производство на около 80 единици месечно при поставена цел от 120. По думите на украинския пълномощник по санкциите Владислав Власюк близо 80% от руските удари по продоволствени съоръжения в Одеска област през юни и юли са били извършени именно с конкретния боеприпас. Дмитро Плетенчук, говорител на Военноморските сили на Украйна, определи зачестилата му употреба от средата на юли като изпробване на нова тактика.

Молдова не разполага със средства, с които да свали подобен апарат. Андрей Курарару от кишиневския център WatchDog обяснява причините: реактивните апарати летят на малка височина, засичат се трудно, изискват зенитни ракети за прехващане и носят повече взривно вещество от обичайните дронове. Дори дроновете прехващачи, които страната възнамерява да произвежда, няма да могат да ги догонят.

С европейско финансиране Молдова купува системи за засичане и прехващане на дронове по одобрения на 13 юли пакет от 120 милиона евро от Европейския фонд за мир. Програмата по Националната отбранителна стратегия за 2026–2030 г., подготвяна от правителството на премиера Василе Тофан, предвижда повече от 10,5 млрд. леи и увеличаване на военните разходи от около 0,75 на 1% от БВП до 2030 г. Нито една от тези мерки обаче не осигурява защита днес.

Към края на юли Министерство на отбраната отчете 60 нарушения на въздушното пространство от началото на пълномащабната руска инвазия, 21 от които през 2025 г. Към началото на август броят им за 2026 г. беше достигнал 15. В 28 случая на молдовска територия са открити отломки от ракети и дронове, а при най-малко 12 апаратът или останките му са съдържали взривно вещество. Инцидентът край Талмаза добавя поредния случай към статистиката за годината.

Разликата със западния съсед на Молдова е практическа. Ден по-рано, на 16 август, дрон от семейството „Шахед“ навлезе от украинското село Котловина в района на пристанищния град Рени през въздушното пространство на Гагаузия и навлезе в Румъния на около 24 км северно от Галац. Там той беше свален от испански изтребител McDonnell Douglas F/A-18 Hornet, участва в мисията за въздушна полиция на НАТО от авиобаза „Михаил Когълничану“. Това е четвъртият дрон, свален над територията на Румъния от началото на 2026 г. Молдова е неутрална по конституция, не членува в Алианса и не разполага с бойна авиация, поради което над нейна територия на практика няма кой да открие огън.

Руският произход на муницията, паднала край Талмаза, е много вероятен. Съобщението на ВВС на Украйна е официално, времето съвпада точно с руския удар по Одеска област, а траекторията на навлизане води от украинска територия. Засега няма алтернативна версия, подкрепена със собствен набор от доказателства.

Подобна възможност обаче не бива да бъде изключвана, както показа взривът край Лопатна в район Орхей през нощта на 8 юни. Тогава молдовското министерство на външните работи обяви, че безпилотникът има „най-вероятно украински произход“, докато Киев публично твърдеше обратното.

Хипотезата за преднамерено сондиране на молдовската отбрана изглежда малко вероятна. Боеприпасът е паднал в необитаемо поле, без обект в близост до мястото, а Курарару определя и случая край Крокмаз като отклонение на заблуден обект от първоначалния му курс.

Анализ: Санду отхвърли „второ Приднестровие“ с оглед на орязаната автономия на Гагаузия.

🇲🇩⚖️🇷🇺 Молдовският президент Мая Санду заяви, че не вижда риск автономната област Гагаузия да се превърне във „второ Приднестровие“. Това уверение дойде броени дни след като Конституционният съд в Кишинев драстично ограничи правомощията на автономията. Санду коментира въпроса пред журналисти в кулоарите на срещата на върха „Украйна – Югоизточна Европа“, проведена в Киев на 15 юли.

Президентът призна наличието на „определени проблеми“ в региона и опитите на Русия да ги използва чрез похватите на хибридната война, за да настрои автономията срещу Молдова. Въпреки това тя отхвърли опасенията, че Гагаузия може да поеме по пътя на проруския сепаратизъм. Санду подчерта, че „към този момент няма рискове“ областта да стане „второ Приднестровие“. Тя отбеляза, че въпреки трудностите около местните избори, „блокирани от отделни местни политици под руско влияние“, в крайна сметка ще се проведе „свободен и честен вот, за да могат жителите на Гагаузия да изберат ръководителите си съгласно най-добрите международни стандарти“. По време на срещата Санду определи себе си като „вероятно най-големия защитник на гагаузката автономия, на нейния език и култура“. Относно самото Приднестровие тя потвърди позицията на Кишинев, че не се търси военно решение, а се залага на мирна реинтеграция чрез икономически стимули.

Тези уверения обаче контрастират с последните ходове на централната власт. На 9 юли Конституционният съд обяви за противоконституционни редица разпоредби от Закона за особения правен статут на Гагаузия, от Изборния кодекс и от Закона за полицията. С това решение Народното събрание на автономията губи правото да съставя собствена Централна избирателна комисия, както и да участва в назначаването на ръководители на регионалните структури на полицията, на Службата за информация и сигурност (СИС) и на правосъдното управление. Оттук нататък тези длъжности ще се назначават и освобождават единствено от централната власт, без да се изисква становище от гагаузките депутати. Съдът се произнесе по искане на министъра на правосъдието Владислав Кожухари, а решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председателят на съда Домника Маноле мотивира акта с принципа на унитарната държава, в която „не може да има няколко центъра на суверенна власт“, изтъквайки, че опазването на обществения ред и държавната сигурност са основни функции на държавата, а не правомощия на автономията. Бивши конституционни съдии подкрепиха тази позиция, като Александру Тънасе я обобщи с формулата: „Автономията свършва там, където започва държавният суверенитет“.

Така правомощията на Народното събрание остават значително стеснени. То запазва правото си да насрочва и организира избори за собствения си състав и за местните органи на властта, но вече без да разполага със своя избирателна комисия. Реакцията на Комрат беше остра. На извънредна сесия на 10 юли депутатите приеха декларация (с 20 гласа „за“ и 2 „въздържал се“), в която признават задължителния характер на съдебните решения, но категорично изразяват несъгласието си. Те настояват, че отнетите правомощия са били съществена част от политическия и правен компромис, залегнал в основата на Закона за автономията на Гагаузия от 1994 г. Председателят на събранието Валентин Гайдаржи призова да не се допуска „едностранно преразглеждане на правните основи на автономията“ и апелира за завръщане към диалога. Той подчерта, че изборите трябва да се проведат на вече определената дата (15 ноември) и предложи създаването на съвместна работна група с националния парламент и Централната избирателна комисия, като уточни, че не се обмислят протести. По-радикални гласове в автономията, като бившия депутат Фьодор Гагауз, обвиниха управляващите, че първо умишлено са създали изборната криза, а след това я използват като претекст за демонтиране на автономията. Беше изтъкнато и че съдът не е изчакал становището на Венецианската комисия, въпреки изричното искане на опозиционните фракции.

Самата изборна криза тлее вече повече от година. Мандатът на настоящото Народно събрание изтече още през ноември 2025 г., но нови избори не бяха проведени заради разминавания между местното и националното изборно законодателство. През юни проруските Партия на социалистите и Партия на комунистите отнесоха спора към Венецианската комисия. Над цялата ситуация тегне и съдбата на избрания башкан (ръководител на автономията) Евгения Гуцул, която през август 2025 г. беше осъдена на седем години затвор за незаконно финансиране от проруската партия „Шор“, обявена за противоконституционна още през 2023 г. Издигната именно с подкрепата на структурите на олигарха Илан Шор, след ареста си Гуцул призова руския президент Владимир Путин да активира целия арсенал за натиск върху молдовските власти. Така, в момента, в който Санду говори за „свободни и честни избори“, избраният ръководител на автономията е в затвора, а местният парламент функционира с изтекъл мандат.

Проруската ориентация на Гагаузия е ясен политически факт. На конституционния референдум за членство в ЕС през октомври 2024 г. автономията отхвърли европейското бъдеще на Молдова по-категорично дори от Приднестровието: около 95% от гласувалите в Гагаузия казаха „не“, в сравнение с малко повече от 60% в Приднестровието, където от три десетилетия са разположени руски войски. Корените на този вот се крият както в историческите, езиковите и религиозните връзки с Русия, така и в опасенията на мнозина гагаузи, че сближаването с ЕС ще доведе до обединение с Румъния – сценарий, който малцинството категорично отхвърля. Именно в тази среда Москва оперира най-успешно, а фигури като Гуцул превърнаха недоверието към Кишинев в свой основен политически капитал. В този контекст думите на Санду, че е „най-големият защитник“ на гагаузката автономия, звучат като протегната ръка към общност, която на изборите през 2024 г. ѝ обърна гръб, отреждайки ѝ под 3% подкрепа в региона.

При трезв прочит сравнението с Приднестровието е неоснователно и в тесния смисъл на думата Санду е права. Приднестровието е откъсната територия извън контрола на Кишинев, възникнала вследствие на войната от 1992 г. и удържана до ден-днешен от чужд гарнизон (Оперативната група на руските войски там наброява около 1500 души). Регионът поддържа непризната държавност, която десетилетия наред се крепеше на безплатен руски газ – икономически модел, който рухна на 1 януари 2025 г. след спирането на транзита през Украйна. Гагаузия не разполага с нищо подобно. Тя е легитимна автономия в рамките на конституционния ред на Молдова, без армия и без чужди войски. Географски е разпокъсана на няколко анклава насред молдовска територия, населени с тюркоезично православно малцинство от около 135 000 души с център Комрат. Самата география прави отцепването ѝ практически невъзможно. От гледна точка на реалния капацитет, рискът от възникване на „второ Приднестровие“ е пренебрежимо малък, поради което уверенията на Санду стъпват върху обективната реалност.

Въпреки това, страхът, който гагаузката страна изразява, не е свързан с отцепване, а с траекторията на нарастващо напрежение между центъра и автономията и готовността на Русия да се възползва от него. Тук се крие историческата ирония: случаят с Гагаузия е точно обратният на този с Приднестровието. През 1990 г. тя също обявява собствена република, но за разлика от Тираспол, нейните сепаратистки настроения са неутрализирани по мирен път именно чрез предоставянето на автономен статут през 1994 г. Днес обаче точно този исторически компромис се пропуква. За Кишинев и юристи като Тънасе, решението на съда консолидира унитарната държава срещу руско хибридно влияние, за което случаят с Гуцул е учебникарски пример: пари от структурите на Шор за местния вот; избран башкан, който след ареста си търси помощ от Путин; и информационна среда, системно обработвана срещу централната власт. От друга страна, според Комрат и опозицията, правителството използва криза, която то умишлено е задълбочило, за да ограничи автономията отвъд първоначално договореното, при това без да изчака европейска правна експертиза, за каквато самите проевропейски гласове настояваха. Всяка от двете тези стъпва върху солидни аргументи и нито една не изключва напълно другата.

Мая Санду направи изявлението си на проевропейска среща в Киев, броени дни след съдебното решение, дало повод за недоволството на Гагаузия. Нейните думи са адресирани както към самия регион, така и към западните партньори на Молдова, които следят внимателно как балансира своята европейска интеграция с натиска върху проруски настроено малцинство. Залогът обаче надхвърля мащабите на една автономия. И Приднестровието, и Гагаузия са уязвими точки, които Русия може да използва, за да саботира европейския път на Кишинев – първата територия чрез собствен военен гарнизон и замразен конфликт, а втората чрез легитимен, но враждебно настроен вътрешен политически субект. И в двата случая целта на Москва не е непременно отцепване, а създаване на трайно огнище на напрежение, поддържано с минимални ресурси. Истинският тест тепърва предстои. Ако до 15 ноември двете страни изработят единен правен механизъм и изборите бъдат проведени чисто, уверенията на Санду ще се окажат оправдани. Но ако датата отмине без гласуване, Комрат ескалира напрежението отвъд политическите декларации или Венецианската комисия се произнесе срещу Кишинев, ще се сбъдне алтернативният сценарий. Той не вещае „второ Приднестровие“, а хронична нестабилност в една уязвима вътрешна периферия, поддържана без нито един танк и нито метър обща граница.

Русия заплаши Молдова с военна сила заради Приднестровието.

🇷🇺⚔️🇲🇩 Мария Захарова, говорителка на Министерство на външните работи на Руската федерация, заплаши Молдова с незабавен отговор при каквито и да било действия срещу руските граждани в сепаратисткия регион Приднестровие. Руските войски остават разположени там от 1992 г. насам сред близо 350 000 жители на територията.

Предупреждението идва след указ на президента Владимир Путин от 15 май, който опростява процеса за придобиване на руски паспорти от лица, живеещи в непризнатата държава, съобщава The Moscow Times.

Освен това на 20 май Съветът на Руската федерация финализира законодателство, което позволява на Кремъл да разполага въоръжените сили в чужбина, за да защитава руски граждани, изправени пред съдебни действия или задържане от чужди съдилища, които не са признати от Москва.

„Всяка агресия срещу нашите съграждани, живеещи в Приднестровието, ще получи незабавен и адекватен отговор“, заяви Захарова по време на брифинг за пресата и добави, че Москва е готова да използва „всички необходими средства“, за да гарантира безопасността на местното население.

Кремъл обяви, че политиката за ускорено издаване на паспорти е мотивирана от защитата на човешките права и свободи. Президентът на Молдова Мая Санду отхвърли твърдението с тезата, че Кремъл прави опит да проведе скрита мобилизация на местното население, за да укрепи своите сили в пълномащабната война срещу Украйна.

Освен това Санду заяви, че Кремъл използва паспортната политика за оказване на политически натиск срещу Молдова в момент, когато тя напредва със своите планове за реинтеграция на региона. Според нея огромното мнозинство от 350-те хиляди жители в непризнатата територия са избрали да получат молдовски паспорти от началото на руската война срещу Украйна, виждайки в тях по-безопасна алтернатива на руското гражданство.

Новите руски законови промени изменят националното законодателство за гражданството и отбраната, изрично предоставяйки правомощия на президента да използва въоръжени сили извън границите на Руската федерация.

Територията на Приднестровието остава силно зависима от Москва както икономически, така и политически, функционирайки като непризната държава в рамките на международно признатите граници на Молдова.

На 15 май Путин подписа указ, който опростява процеса за придобиване на руско гражданство от населението на Приднестровие. Официалният документ, публикуван на държавния портал за правна информация, дава право на ускорена процедура за чужди граждани и лица без гражданство на възраст над 18 години, които пребивават постоянно в отцепилата се територия.

Съгласно новите разпоредби кандидатите от региона, в който са разположени около 1500 руски военнослужещи по силата на примирието от 1992 г. насам, са освободени от стандартните законови изисквания, като например правилото за 5-годишен престой, доказването на владеене на руски език и задължителните изпити по право и история на Руската федерация.

Путин подписа Указ № 330: опростено руско гражданство за жителите на Приднестровието.

🇷🇺📜🇲🇩 Руският президент Владимир Путин подписа Указ №330 за приемане на руско гражданство за жителите на Приднестровието. Документът, влязъл в сила в деня на официалното си публикуване, дава на чужди граждани и лица без гражданство, навършили 18 години и постоянно живеещи в региона към тази дата, правото да подадат заявление за руско гражданство по опростена процедура.

Изискванията за петгодишно непрекъснато пребиваване в Русия, доказано владение на руски език и легален източник на доходи (точки 1-3 от част 1 на чл. 15 от същия закон) са премахнати. Заявленията се подават в дипломатически представителства и консулски учреждения на Руската федерация.

Решаващото положение в текста на указа е признаването на документи, издадени от „фактически действащи в Приднестровието оправомощени органи на публичната власт“ – формулировка, която легализира пред руските институции актове на непризнатите от международната общност власти: вътрешни паспорти, удостоверения за раждане, регистрации по местоживеене, справки за съдимост. Указът разпростира действието си върху сираци, деца без родителска грижа и недееспособни лица, в чиято полза могат да действат настойници, ръководители на образователни, медицински или социални учреждения, както и териториалните органи по настойничество.

Точка 8 изрично предвижда, че заявленията на лица, служещи във военните и силовите структури на региона, не подлежат на отхвърляне на основанието, свързано с чужда военна служба. Точки 11, 12 и 13 от указа са обявени за служебно ползване – съдържанието им не е публично.

Документът се вписва в установена от 2019 г. насам руска практика на „паспортизация“ на пространства, които се разглеждат от Кремъл като зони на доминиращ интерес. Указ № 183 от 24 април 2019 г. въведе аналогичен опростен ред за жителите на тогавашните самопровъзгласили се „ДНР“ и „ЛНР“; през 2022 г. практиката беше разширена до Запорожка и Херсонска област, последвани от обявената анексия от Москва. Във всички случаи последователността е една и съща – създаване на правна общност от руски граждани на територия, намираща се извън международно признатите граници на страната, последвано от формално разширяване на границата в съответствие с реалностите на терен. Указ № 330 възпроизвежда инструмента, без на този етап да го свързва с публична декларация за анексия.

Приднестровието е тясна ивица територия по левия бряг на река Днестър между Молдова и Украйна, обявила едностранно независимост през 1990 г. и започнала въоръжен конфликт с Кишинев през 1992 г., завършил със замразяване на бойните действия и руско военно присъствие в региона. Към момента в него е разположена Оперативна група руски войски (ОГРВ) с численост от около 1500 души – наследник на 14-а съветска армия, която остана след разпадането на СССР.

В склад край село Колбасна се съхраняват около 20 000 тона съветски боеприпаси, най-големия такъв арсенал в Източна Европа. По различни оценки между 200 и 300 хиляди от пребиваващите в района вече държат руски паспорти, получени по предходни процедури. Указ № 330 разширява тази възможност към останалата част от населението – според оценки от последните години около 350 хиляди души.

Опростената натурализация в Приднестровието има пряка връзка с действащата от 2009 г. редакция на руския закон „За отбраната“: измененията, въведени с ФЗ-252 от 9 ноември 2009 г., дават на президента на Русия правото да използва въоръжените сили извън границите на страната за защита на руски граждани и за противодействие на нападения срещу руски части или военни обекти зад граница. Прецедентите от 2008 г. (Грузия) и 2014–2022 г. (Украйна) показват, че този инструмент се активира при наличие на критична маса нови руски граждани в съседна държава. Сегашният указ изгражда именно такава маса в Приднестровието – и съответно нормативна основа за бъдеща военна намеса, представена като защита на собствено население.

Указът е публикуван в период на изострено политическо напрежение по оста Кишинев-Москва. През октомври 2024 г. молдовските избиратели одобриха с минимална разлика (50,39%) закрепването на европейския курс в Конституцията, а през ноември президентът Мая Санду беше преизбрана за втори мандат с ключова подкрепа от диаспората. Преговорите за членство в Европейския съюз, които бяха официално открити през юни 2024 г., са активна  на руските операции за влияние – с финансиране на проруски партии, кампании за дезинформация и възползване от фактора Гагаузия, чието проруско ръководство беше разследвано за нелегално финансиране от свързани с Москва структури. Опростената натурализация в Приднестровието добавя нов лост към арсенала на Кремъл: тя създава регион с мнозинство от руски граждани върху територия, която по международно право е неделима част от Молдова, и превръща всеки бъдещ опит на Кишинев да реинтегрира областта в заплаха срещу „руската диаспора“.

Указът има и военно-оперативна ос, която е сериозно ограничена от един основен факт: Русия не разполага със сухопътен коридор към Приднестровието. Опитите от март–април 2022 г. за пробив към Николаев и Одеса бяха спрени, а планираното свързване с гарнизона там отпадна като реалистична близка цел. Това превръща ОГРВ и местните силови структури в анклав, способен на ограничени диверсионни и разузнавателни операции – удари по украинска логистика в Одеска област, саботаж на жп линии за Молдова и Румъния, организирани безредици в самата Молдова – но не и на самостоятелна сухопътна офанзива. Точно поради тази оперативна асиметрия Указ № 330 действа едновременно като дългосрочно стратегическо обвързване (запазено „право“ на намеса в полза на „руски граждани“) и като инструмент за фиксиране на украински резерви в югозападния сектор, които иначе биха били пренасочени към основните оси на фронта.

От географска гледна точка Приднестровието опира в източния фланг на НАТО през Молдова и пряко в Румъния по река Прут. Традиционно Букурещ разглежда стабилността на Молдова като въпрос на национална сигурност – историческият факт, че Бесарабия (днешна Молдова) беше част от румънската държава в периода 1918-1940 г. движи и днешната практика на масово предоставяне на румънски паспорти на молдовски граждани с румънски корени. 99-та военна база Девеселу с американската система за балистична отбрана Aegis Ashore, разширеният контингент на САЩ и НАТО във военна база Михаил Когалничану и постоянното ротационно присъствие на НАТО в Констанца са пряко обърнати към същия театър, в който Указ № 330 проектира руска нормативна власт. Появата на нова концентрация „руски граждани“ на около 40 км от румънската граница ще бъде разглеждана от Букурещ и всички по източния фланг на НАТО като ескалация, която изисква допълнителни подкрепления.

В черноморската рамка указът разширява руското нормативно присъствие в западната дъга на басейна, между анексирания Крим и устието на река Дунав. След изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол в Крим към Новоросийск в Краснодарски край под натиска от ударите на украински морски дронове в периода 2023–2024 г. Москва компенсира военното отстъпление с правна и политическа експанзия по периметъра. Контролът, дори и символичен, над сухопътна ивица срещу Одеса е елемент от усилията за отслабване на украинския достъп до море и натиска над търговските коридори от пристанищата в делтата на Дунав (Измаил и Рени) към Констанца. Така погледнато Приднестровието не е остатъчен замразен конфликт от 90-те години на миналия век, а активна точка в югозападния периметър на Русия срещу архитектурата на сигурността в Черно море.

Икономическата зависимост на Приднестровието от Русия е почти пълна и до началото на 2025 г. се крепеше на безплатните доставки на руски газ през украинската тръба, чиято стойност Кремъл натрупваше под формата на фиктивен дълг на „Молдовагаз“ – над 7 млрд щатски долара към края на 2022 г. Прекратяването на украинския транзит на 1 януари 2025 г. остави региона без снабдяване за няколко седмици, до намирането на алтернативни маршрути и схеми за финансиране през трети страни. Тази операция демонстрира едновременно уязвимостта на регионалната икономика и готовността на Москва да я субсидира извън пазарна логика, защото загубата на анклава като плацдарм би била непропорционално скъпа в политически план. Указ № 330 закрепва посочената инвестиция с добавяне на гражданско-правен слой: руските паспорти превръщат местните жители в получатели на руски пенсии, социални плащания и консулска защита.

Информационният и хибриден компонент на указа е същинският механизъм на действие в краткосрочен план. На молдовската публика той сигнализира безсилието на Кишинев да упражни суверенитет върху собствената си територия, на проруската аудитория – че Русия „не изоставя своите“ независимо от военния провал в Украйна, на западните столици – че всяко бъдещо настаняване в Молдова или допълнителна интеграция с Румъния ще се сблъска с готова правна претенция за защита на „руските граждани“, макар и в грубо нарушение на принципа за териториален суверенитет и забраната на чл. 2 (4) от Устава на ООН. Сходни укази в миналото бяха последвани от засилени операции в социалните медии, мобилизация на подкрепата за проруски партии и синхронизирани инциденти (инсценирани протести, инфраструктурни аварии, организирани провокации в Гагаузия) – модел от последното десетилетие, който е документиран многократно. Самият факт, че три точки от указа са секретни, изпълнява функция на психологически натиск, защото оставя отворено пространство за интерпретация.

Реалистичните сценарии за развитие се подреждат по необходимия руски ресурс за тяхното изпълнение.

1. Контролирано напрежение: указът остава лост за натиск върху властите в Кишинев без оперативна ескалация.
2. Хибридна дестабилизация: координирани кибератаки, протести и политически кризи в Молдова, целящи смяна на правителството преди изборите, които се очаква да бъдат проведени през 2028 г.
3. Ограничени диверсии: саботажи на украинска военна логистика и инциденти в Одеска област без да се приписва отговорност.
4. Регионална ескалация: синхронизация с широко настъпление на руската армия към Одеска област, при което плацдармът в Приднестровието се задейства за фиксиране на украински сили.
5. Постепенна формална интеграция: Превръщане на Приднестровието в де факто протекторат на Руската федерация с перспектива за разширяване на юрисдикцията.

Реализацията на четвъртия и петия сценарий изисква пряка сухопътна свързаност между руските войски в южна Украйна и плацдарма в Приднестровие – условие, което в момента не съществува и надали ще бъде постигнато. След освобождаването на Херсон през ноември 2022 г. руската армия се изтегли на левия бряг на река Днепър и оттогава не е постигала успешно форсиране в западна посока; 9-месечната оперативна борба при плацдарма на украинските сили в село Кринки (октомври 2023 – юли 2024) демонстрира, че реката остава скъпоструваща бариера дори за ограничени операции.

Дори при хипотетично установяване на предмостие на десния бряг, до Тираспол остават около 300 км, в които се намират Николаев, Вознесенск и Одеса – всички защитени и непревзети през 2022 г. Морската алтернатива е дори хипотетично невъзможна: Черноморският флот загуби крайцера „Москва“ (април 2022 г.), десантния кораб „Цезар Куников“ (февруари 2024 г.) и редица други бойни кораби, а всички останали са изтеглени от Севастопол към Новоросийск под натиска от украинските дронове. Това лишава Русия от способност за мащабна десантна операция в Одеска област, която беше единственият бърз път до гарнизона в Приднестровието. Въздушен мост е също толкова неосъществим – ПВО на Украйна, Румъния и НАТО покриват целия маршрут до сепаратисткия анклав, а руската военно-транспортна авиация е изключително уязвима извън зоната на собственото покритие на С-400/С-300.

Самата ОГРВ в Приднестровието има численост от 1500 души личен състав и арсенал от старо съветско оръжие в склад край село Колбасна с над 30-годишна давност, чиито оперативно състояние и реална наличност остават неясни. На стратегическо ниво руските сухопътни сили продължават да поглъщат своите резерви по основните направления в Донбас, където са напреднали само с няколко километра за последните две години – без видим запас за откриване на ново направление в западна посока. Формалната интеграция изисква сухопътнав връзка или капитулация на Кишинев – нито едно от двете условия не е достижимо за Русия при текущото съотношение на силите и при отчетливо изразената траектория към европейска интеграция на Молдова.

Указ № 330 не е самостоятелен административен акт. Той е поредната градивна единица в дългосрочната руска стратегия за изкуствено създаване на задгранични общности от руски граждани в постсъветското пространство, които впоследствие действат като инструмент за военно, политическо и хибридно проектиране на сила. Същият модел, приложен последователно в Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донбас, Запорожка и Херсонска област, сега се възпроизвежда в Приднестровието – този път без сухопътна връзка с Русия, което трансформира функцията му от подготовка за директна анексия в инструмент за дългосрочно стратегическо обвързване и натиск върху Молдова, Украйна и източния фланг на НАТО.

Санду пред Le Monde: обединение с Румъния би ускорило приемането на Молдова в ЕС

🇲🇩 В интервю за френския вестник Le Monde, публикувано на 28 април, молдовският президент Мая Санду сподели, че евентуално обединение с Румъния „би ни позволило да се присъединим по-бързо към ЕС и би могло да ни помогне“ и добави, че „подобно решение трябва да е взето от мнозинството от гражданите“.

Изявлението е второто публично от страна на Санду по темата за тази година – през януари в свое интервю за британски медии тя посочи, че при евентуален референдум би гласувала „за“ обединение. Санду е носител на румънско гражданство, изпълнява втори мандат след преизбирането ѝ през 2024 г.

В същото интервю Санду препотвърди ангажимента на Молдова да бъде готова за приемане в ЕС до 2030 г., с активна работа по съдебните и антикорупционните реформи. Тя посочи и алтернативен сценарий за интеграция, присъединяване към блока без сепаратисткия регион Приднестровие като „възможно решение“.

Освен това тя призова за паралелна интеграция на Молдова, Украйна и Западните Балкани като противотежест на руското влияние, благодари на Франция и президента Еманюел Макрон за подкрепата и изрази надеждата си резултатите от последните парламентарни избори в Унгария да доведат до отблокиране на преговорни глави, които досега имаха наложено вето от Будапеща.

Реакцията от Букурещ не закъсня. Още на следващия ден от бизнес форум на инициативата „Три морета“ в Дубровник, румънският президент Никушор Дан заяви: „Ако има мнозинство за този проект, ние сме готови.“ Дан подчерта, че обединение би могло да се осъществи единствено чрез референдум в Молдова и при ясно мнозинство в подкрепа. Позицията възпроизвежда рамката, утвърдена от румънския парламент с единодушна резолюция от 2018 г. с потвърждение на ангажимента за обединение, ако молдовските граждани го изберат демократично.

Социологическите данни поставят обединителната перспектива далеч от настоящия политически хоризонт. Според Барометъра на общественото мнение на Института за публични политики (IPP) в Кишинев от септември 2025 г., 33,4% от молдовците биха гласували „за“ обединение с Румъния, 45,7% – „против“, 16,7% са неуточнени, 2,5% не биха участвали в гласуване. Тенденцията е стабилна в последните 3-4 години без рязко изместване в нито една от двете посоки. Молдова е страна с население 2,8 милиона души и една от 9-те официални страни кандидатки за членство в ЕС.

Опозицията в Кишинев реагира с искане за наказателно преследване. Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM), водена от бившия президент Игор Додон, отправи призив към прокуратурата, разузнаването и други компетентни институции да обвинят Санду в държавна измяна заради думите ѝ. В съобщение на партията изявлението на Санду е описано като „открит акт на политическа измяна срещу молдовската държавност, конституция, суверенитет и неутралитет на страната“.

Самият Додон обвини Санду, че използва идеята за обединение като лост за натиск върху ЕС след забавяне на преговорите за членство, и определи перспективата като „бомба със закъснител“ за Букурещ – с препратка към евентуални териториални искания на унгарското малцинство в Трансилвания. Подобен призив за разследване последва и след януарското изявление на Санду, без последвало процесуално действие.

Стратегическият контекст е свързан с три блокировки в траекторията на Молдова към ЕС. Първата е реалното състояние на унгарския вето над преговорните глави – позиция на правителството на Виктор Орбан, която ограничава отварянето на технически клъстери; Санду свързва очакваното смекчаване с резултати от унгарските избори, провели се през април 2026 г.

Втората е Приднестровието – нерешен териториален спор от 1992 г. с незаконприсъствие на руска военна база и неконтролирана от Кишинев граница; вариантът „приемане без региона“ е политически реалистичен, но изисква съгласие от ЕС за частична териториална рамка. Третата е вътрешнополитическата плътност на анти-обединителната коалиция, отразена в посочените 45,7% против в социологията. PSRM, „Шор“, „Партия Возрождение“ и серия по-малки проруски формации концентрират този електорат предимно в централна и южна Молдова, най-вече в гагаузката автономия.

В оперативно отношение изказването на Санду пред Le Monde разширява един досега вътрешен молдовски и румънски разговор към френска и през Le Monde към европейска аудитория. Перспективата за обединение се поставя като алтернативен инструмент за ускорено присъединяване – не като самостоятелна цел, а като лост, ако стандартният процес на разширяване продължи да буксува. Веднага след това румънското президентство потвърди готовността си – рамка, която съществува институционално от 2018 г., но в редки случаи се потвърждава публично от настоящия глава на държавата. Реакцията на PSRM включва и поетапно изграждана наказателно-процесуална възможност – серия искания за разследване, които към момента не водят до отговор от Прокуратурата на Кишинев, контролирана от мнозинството на партията на Санду PAS.

Зеленски и Санду обсъждат нов механизъм за реинтеграция на Приднестровието и изтегляне на руските войски.

🇲🇩🤝🇺🇦 Молдова обсъжда създаването на международен механизъм за разрешаване на ситуацията в Приднестровието, заяви президентът на страната Мая Санду по време на съвместна пресконференция с украинския си колега Володимир Зеленски в Киев.

„Укринформ“ съобщи, че Санду е потвърдила провеждането на консултации с международни партньори, сред които Европейския съюз, относно потенциална рамка за реинтеграция на региона. Тя заяви, че всички страни признават необходимостта от процес, насочен към демилитаризация, деолигархизация и демократизация.

„За да се осъществи този етап, ни е нужна международна подкрепа. Точно това обсъждаме, особено с ЕС през последните дни. Що се отнася до приноса на Украйна, бих казала, че най-големият принос, който вече е дала, е фактът, че държи руската армия далеч от границите на Молдова. Това ни дава възможност да търсим мирно уреждане на конфликта и ние високо ценим това“, каза Санду.

Санду подчерта, че Молдова ще играе централна роля в процеса по оформянето на бъдещия механизъм, като същевременно ще продължи консултациите със своите партньори.

Говорейки на същата пресконференция, Зеленски заяви, че продължаващото присъствие на руски контингент в сепаратисткия регион остава ключова пречка за развитието на Молдова и създава дългосрочни рискове във връзка със сигурността. Той посочи, че Украйна подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Молдова и по-рано е предлагала помощ в енергийния сектор като алтернатива на руските доставки.

„Веднъж предложихме въглища, помощ и подкрепа вместо руския газ, който отиваше към тяхната станция, но винаги сме го правили по дипломатичен начин. Винаги сме го комуникирали с президента на Молдова. Където тя подкрепя и вижда подкрепата на Украйна, ние ще бъдем надежден партньор“, каза Зеленски.

Зеленски отбеляза, че решенията за всички международни управленски или преходни споразумения относно Приднестровието попадат под юрисдикцията на Молдова, докато за Украйна този въпрос е пряко свързан със сигурността на нейните граници. Според „Укринформ“, Зеленски е поставил под въпрос доколко ще е уместно изобщо участието на Руската федерация в какъвто и да е бъдещ международен механизъм по въпроса.

„Мисля, че Молдова не разглежда международен механизъм с Русия, защото Русия без съмнение остава там, за да блокира нормалния живот на страната. Виждаме, че нищо нормално не се е случило в продължение на почти четири десетилетия окупация“, заяви той.

Приднестровието, отцепил се регион, който обхваща териториите на Молдова, разположени от поречието на река Днестър до държавната граница с Украйна, се намира под контрола на сепаратисти от началото на 90-те години на миналия век. Руски военен контингент остава разположени в региона, който отдавна е предмет на спорове и напрежение между Кишинев и Москва.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Европейският съюз предложи широка мирна рамка, която изисква от Русия да изтегли своите въоръжени сили от Беларус, Грузия, Армения и Приднестровието. Планът, оповестен от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, отправя призив за премахване на руските ядрени оръжия от Беларус, изплащане на репарации и реципрочно редуциране на силите, обвързано с евентуално изтегляне на украински войски.

Германия започва приватизация на бивш актив на „Газпром“, Молдова обмисля национализация

🇩🇪⛽🇷🇺 Германия готви първа стъпка за приватизация на Sefe, бивше дъщерно дружество на „Газпром“, конфискувано от федералните власти след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Това заяви днес главният изпълнителен директор на компанията, цитиран от Financial Times.

Securing Energy for Europe (SEFE) планира да набере 1,5-2 милиарда евро с увеличение на капитала, според изпълнителния директор Егберт Лаеге. Компанията управлява ключови енергийни активи като газохранилища, тръбопроводи и търговско звено със седалище в Обединеното кралство, известно в миналото като Gazprom Marketing & Trading. Планираното увеличение ще отбележи първото свиване на пълната държавна собственост на германското правителство.

Съгласно правилата на Европейската комисия, Берлин е длъжен да намали своя дял в Sefe с поне 75% до края на 2028 г. Лаеге отбеляза, че скорошното геополитическо напрежение, включително сътресенията, свързани с войната в Иран, са ускорили процеса на приватизация, подчертавайки значението на стабилните енергийни вериги. Повишаващите се цени на газа допълнително засилиха необходимостта от привличане на инвестиции.

„Обсъждаме с правителството дали то има предпочитания или ограничения, имайки предвид, че се намираме в решаващ момент за сигурността на доставките за Европа и Германия“, каза Лаеге.

След първоначалното увеличение на капитала се очаква правителството допълнително да намали участието си чрез други мерки, които могат да включват продажба на акции или публично предлагане (IPO). „Предвид краткото време, с което разполагаме, може би първично публично предлагане ще бъде трудно за нас, но това в крайна сметка зависи от пазарите и е решение на правителството“, добави той.

Въпреки спекулациите, че активите на Sefe могат да бъдат разделени и продадени поотделно, компанията възнамерява да запази основната си структура непокътната. Според Лаеге регулираната инфраструктура и търговският бизнес се допълват и трябва да останат под единен покрив.

Провеждат се и дискусии за потенциално сливане между Sefe и Uniper – друг германски вносител на газ, национализиран през 2022 г. след риск от колапс в резултат на спрените руски доставки. „Правителството разглежда този вариант“, каза Лаеге. „То притежава и двете компании, така че е логично да проучи дали обединението би създало повече стойност, но в момента работя при допускането, че процесът за Sefe ще бъде самостоятелен.“

Докато Германия се движи към частична приватизация, Молдова обмисля обратния подход – национализация на своята газова компания. Премиерът Дорин Речан е инструктирал правителството да започне подготовка за потенциална национализация на „Молдовагаз“ на фона на продължаващия спор с руския „Газпром“.

Руският енергиен гигант, който притежава 50% от компанията, предупреди, че може да спре доставките за Молдова от 1 януари, цитирайки неизплатени дългове. Властите в Кишинев отхвърлят подобни твърдения и обвиняват Русия, че използва енергийния натиск за дестабилизация на страната. В допълнение към дела на „Газпром“, около 13% от „Молдовагаз“ се държат от проруския сепаратистки регион Приднестровие, докато правителството на Молдова притежава 35,6%.

Промените в енергийните стратегии на Европа се случват паралелно с продължаващия санкционен натиск над свързани с Русия компании. САЩ предоставиха ново едномесечно изключение от санкциите за сръбската петролна компания NIS, контролирана от руски субекти. Това дава възможност на NIS да продължи работата си въпреки мерките срещу руския петролен сектор, въпреки че по-рано беше съобщено, че „Газпром нефт“ е получил срок за продажба на своя дял.

Русия обмисля създаване на „буферна зона“ във Виницка област откъм Приднестровието

🇷🇺🇲🇩 Руската армия разглежда планове за създаване на буферна зона във Виницка област на Украйна с нахлуване през границата от непризнатия сепаратистки анклав Приднестровие. Това заяви в интервю  за РБК-Украйна Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента и бригаден генерал.

„Те дори са включили точка за създаване на буферна зона във Виницка област от страната на непризнатото Приднестровие. За първи път се регистрират планове от такъв характер“, заяви той. „Честно казано, няма нужда от паника, защото в този момент не виждам те да разполагат със сили за реализиране на всички тези намерения.“

Палиса отбеляза, че руските планове остават променливи, а сроковете за операциите често се изместват. Той добави, че се очаква основният фокус на Москва през цялата година да остане върху Донбас.

„Без съмнение основното им внимание тази година ще бъде фокусирано върху Донбас. При благоприятни за тях условия също така ще развиват и увеличават усилията си в южното направление – това включва района на Олександривка и цялата Запорожка ос“, каза той.

Според него руското командване продължава да преследва своите планове за създаването на буферни зони в пограничните области Харков, Суми и Чернигов. Освен това той предупреди, че Кремъл желае да създаде условия за потенциални офанзиви в Запорожка и Херсонска област, докато в по-далечно бъдеще преследва това, което той описа като „агресивни амбиции“ за превземане на Николаевска и Одеска област.

Тези опасения се засилват допълнително от съобщенията за повишена руска активност в Приднестровския регион, който граничи с Украйна и се разглежда като потенциален плацдарм за разширяване на операциите.

Според Defense Express Москва обмисля да разшири значително числеността на своя военен контингент на тясната ивица земя на източния бряг на река Днестър – от настоящите 1500 до близо 10 000 души.

Докладваното струпване на сили се случва паралелно със ескалация на военните учения. Руските войски в Приднестровския регион наскоро проведоха маневри, симулиращи настъпателна операция от съветската епоха, репликираща Яшко-Кишиневската кампания, довела до успешното настъпление на Червената армия до Букурещ.

Учението се проведе в демилитаризирана зона за сигурност близо до столицата на региона Тираспол, като в него бяха включени голям брой артилерийски системи и военни превозни средства, което според наблюдатели представлява нарушение на съществуващите двустранни и международни споразумения.

В същото време украинските военни продължават да докладват за успехи в части от фронтовата линия.

Десантно-щурмовите войски на Украйна съобщиха, че украинските части са си върнали контрола над девет населени места и около 480 кв.км. в района на Олександривка. Освободените селища включват седем броя в Днепропетровска област и два в Запорожка област.

Настъплението беше извършено от десантно-щурмови формирования, подкрепени от допълнителни части, и беше насочено към възстановяване на позициите, загубени през последната година. Освен деветте селища, други три населени места са били прочистени от присъствие на окупационни войски, но стабилизационните операции все още не са приключили изцяло .

Украински висши военни отбелязаха, че към момента украинските сили държат инициативата в този сектор. В същото време руските сили се опитват да попречат на по-нататъшния напредък чрез локални контраатаки и прехвърляне на подкрепления за сметка на други сектори от фронтовата линия.

Значението на украинската съпротива в Южна Украйна през 2022 г.

🔙 Видео, заснето през февруари 2022 г. в самото начало на руската инвазия в Украйна, илюстрира нагледно силата на украинската съпротива в лицето на Силите за териториална отбрана на Николаев, които пленяват няколко руски войници.

Кадрите, публикувани от The Lviv Journal, показват група украинци да претърсват пленени лица на улица в града. Това се разиграва в рамките на ранните сблъсъци, когато руски бронирани колони настъпват от Крим към южните области на Украйна. Много цивилни в градове като Херсон и Николаев се включват в териториалната отбрана и са едни от първите, сблъскали се с настъпващата руска армия.

На 1 март 2022 г. в Бузковия парк в Херсон се разиграва кратък бой между украински и руски сили, в който загиват най-малко 12 украински защитници, според данни на местната полиция, цитирани от „Украинска правда“. Руските войски окупират Херсон по-късно на същия ден след кратки сражения с местни защитници.

Руските сили достигат Вознесенск, който се намира на под 100 км от руските сили в Приднестровието, но понасят поражение там в началото на март 2022 г. В крайна сметка украинската съпротива в южните райони спира руското настъпление към Одеса и по този начин предотвратява пълното откъсване на страната от Черно море. През есента на същата година блестяща контраофанзива изтласка руската армия обратно на левия бряг на река Днепър, което окончателно лиши Путин от амбициите за превземане на Одеса и сухопътен коридор до Молдова.

Русия активизира хибридната дейност в Приднестровието.

🇷🇺🇲🇩 Русия активизира спешно своята дейност в Приднестровието, проруски сепаратистки регион на територията на Молдова, с цел да отклони ресурси на Украйна и да създаде нова точка на напрежение по южната граница. Това съобщи източник от Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна.

Активизацията в непризнатия анклав включва засилване на различни информационни и военни мерки, които според украинското разузнаване са начало на хибридна операция, свързана с т.нар. „избори за президент на ПМР“, които предстои да бъдат проведени догодина.

⚠️ Военно натрупване и диверсионна заплаха

Източникът отбелязва, че се наблюдава засилване на мобилизационните мерки на територията на непризнатия регион, включително изпращане на призовки за явяване във военните подразделения на територията му. Освен това се наблюдава разконсервиране на оръжие от военните складове.

Тук е мястото да отбележим, че в Приднестровието се намира т.нар. Оперативна група на руските войски (ОГРВ) с численост от 1500 душа. Нейната официална задача е да охранява огромен склад за боеприпаси в село Колбасна, където се намират предполагаемо десетки хиляди тонове оръжие и снаряди, които представляват сериозна заплаха за сигурността на целия регион.

ГУР разкри, че също така е разгърнато е производство на безпилотни летателни апарати (БПЛА), за които са създадени центрове за обучение на оператори.

„Активните мерки, реализирани от Кремъл, са насочени към засилване на руското присъствие в Приднестровието“, посочват от ГУР, което според тях се използва от Москва за дестабилизиране на ситуацията в Молдова и създаване на заплаха по границата с Одеска и Винишка област, което увеличава риска от проникване на диверсионни групи на територията на Украйна.

За да реализира намеренията си, Москва прехвърля към Приднестровието агенти на специалните служби със задача да задълбочат кризисните явления, да посеят хаос с информационни операции, както и да извършват провокации и диверсионна работа.

⛽️ Енергиен и политически разчет

Украинското разузнавне свързва текущото изместване на фокуса на Кремъл към Приднестровие с предстоящите политически процеси в анклава. Според него конкретната цел на тази хибридна операция включва:

• Отново да „закачи“ Тираспол на иглата на безплатния руски газ.
• Да повдигне имиджа на проруските лидери.
• Да увеличи тихомълком военния контингент на Русия в региона.

От ГУР смятат, че тези стъпки имат за цел да подготвят всички натрупани сили и ресурси за военна ескалация в подходящия за Кремъл момент.

Трябва да се отбележи, че след спирането на доставките от „Газпром“ в началото на тази година, жизненоважният енергиен ресурс за Приднестровието в момента се продава от „Молдовагаз“, което е единствения фактор, който предотвратява колапса на региона.

На фона на тези събития, Украйна и осем други държави се включиха официално към нов пакет от мерки, одобрени от Евро`пейския съюз, срещу сепаратистките власти на Приднестровието.

Мая Санду отне гражданството на молдовците в руската армия.

🇲🇩 Петима граждани на Република Молдова, постъпили на служба в Оперативната група на руските войски (ОГРВ) в Приднестровието, бяха лишени от гражданство с указ, подписан от президента Мая Санду в четвъртък, 27 ноември.

Засегнатите от президентския указ лица са Владимир Коблай, Павел Морозов, Владимир Осипенко, Максим Василатий и Олег Боц.

Петимата са родени и израснали на левия бряг на река Днестър в Молдова и постъпват на военна служба в структурите на ОГРВ – руски контингент, разположен незаконно в сепаратисткия регион Приднестровие, съобщи говорителят на президентството Игор Захаров.

Оперативната група на руските войски (ОГРВ) е руско военно формирование в приднестровския регион на Република Молдова. С численост от приблизително 1500 военнослужещи, тя възниква след разпадането на СССР като правоприемник на съветската 14-а гвардейска общовойскова армия.

Официалната задача на ОГРВ е да охранява огромен склад за боеприпаси в село Колбасна, където се намират предполагаемо десетки хиляди тонове оръжие и снаряди, представляващи сериозна заплаха за сигурността на целия регион.

„Трябва да сменим всички кметове с полковници“ – противоречивата история на един украински националист с връзки в Кремъл.

🇺🇦 Украйна се нуждае от пълна мобилизация на обществото си във военните усилия, отбеляза Дмитрий Корчински, ветеран украински националист, който оглавява крайнодясната партия „Братство“.

Украйна трябва да се трансформира във военна диктатура и да насочи към войната с Русия всички ресурси, с които все още разполага, заяви Корчински, който е от години е отявлен привърженик на войната с Русия, но наред с това миналото му е изпълнено с меко казано противоречиви връзки с Кремъл.

Коментарът беше направен в интервю за YouTube канала „Говорить Великий Львів“ в понеделник. Лидерът на малката крайнодясна партия „Братство“ изрази своето съжаление за състоянието на украинското общество, твърдейки, че значителна част от него все още вярва, че е „възможно да си затвори очите за войната“.

„Данни от социологически проучвания, особено по време на война, тяхното публично публикуване, всичко това е в полза на врага. Това трябва да се забрани, хората трябва да бъдат в затвора за това“, подчерта той и изрази съжаление, че много хора „все още очакват някакъв мир“.

Корчински осъди всякаква критика към украинското военно и политическо ръководство, както и към офицерите от военната служба, настоявайки, че подобно поведение трябва да бъде наказано и отговорните да бъдат насочени към украинската служба за сигурност (SBU).

Цялото украинско общество трябва да се мобилизира, за да може страната да надделее в продължаващия конфликт, твърди Корчински. Всички граждански разходи трябва да бъдат намалени, като военните поемат управлението, каза той.

„Това бедствие просто означава, че обществото не е във война. Като цяло въоръжените сили са във война. Те кървят, докато обществото не е във война в този момент“, каза още той, допълвайки че „имаме нужда от военна диктатура, имаме нужда от военен режим, трябва да сменим всички кметове с полковници“.

Кой е Дмитро Корчински?

Дмитро Олександрович Корчински е украински писател, поет, боец и политически активист и бивш лидер на паравоенната организация „Украинска национална асамблея – организация Украинска народна самоотбрана“ (УНА-УНСО).

Роден е на 22 януари 1964 г. в Киев. През 1982 г. завършва средно образование и се записва да учи в катедра „промишлено производство на енергия“ в Киевския институт по хранителна промишленост. След две години обучение напуска института, без да завърши, а по-късно участва в археологически експедиции в Южна Украйна.

От 1985 до 1987 г. служи в съветската армия като командир на бойна машина на пехотата (БМП-2) в 24-та механизирана бригада на Карпатския военен окръг. След демобилизация е уволнен в запаса като помощник на взводен командир. През 1987 г. се записва в Киевския университет, но решава да напусне по-късно същата година.

От 1987 г. до 1988 г. е член на Украинската хелзинкска група, обществена група за насърчаване прилагането на правата на човека, активна до 1981 г., когато всички нейни членове са хвърлени в затвора.

Лидер на УНА-УНСО

Под негово ръководство организацията участва в няколко въоръжени конфликта на територията на бившия Съветски съюз, сред които Приднестровието, Абхазия и Чечня.

През 1992 г. заминава като доброволец за Приднестровието. През 1996 г. взима участие в Първата чеченска война, а през следващата година е напълно изгонен от националистическото движение в Украйна.

През есента на 1992 г. участва в парламентарните избори, но не успява да стане депутат, заемайки четвърто място от шест кандидатури в 13-ти избирателен район. Кандидатира се отново през 1994 г. и отново не събира достатъчно гласове, като този път е 3 място от общо 24 кандидати в столичния втори избирателен район в Киев.

Политическа кариера

След като през 1997 г. е изключен от УНА-УНСО, става медиен експерт и политически анализатор. През 2002 г. основава организацията „Братство“, която по думите му има няколкостотин членове в Киевска, Харковска, Одеска и Черниговска област, като е официално регистрирана едва през март 2004 г.

Въпреки че групата се описва като православна християнска организация, тя не е свързана с нито една от трите православни църкви, действащи в Украйна. Корчински описва групата си в бюлетина, който издава сам, като „православните талибани“, а на уебсайта си като „християнска Хизбула“.

Антон Шеховцов, специалист по крайнодесни организации, говори за него като „широко смятан за агент-провокатор и неговото „Братство“ вече е участвало в няколко акции, целящи да провокират полицейско потушаване на мирни протести“.

По време на украинските парламентарни избори през 2002 г. Корчински се кандидатира отново за Върховната Рада като член на Всеукраинската партия на работниците, класирайки се 8-ми от 23-ма в 220-и избирателен район.

На 31 март 2004 г. членове на „Братство“ заляха с лепило, а след това и с вода Джордж Сорос по време на „Права на човека при избори“, форум на правозащитните организации в Киев.

През лятото на 2004 г. групата организира стачка в корабостроителницата „Залив“ в кримския пристанищен град Керч. Неин съсобственик е Давид Жвания, украински политик, бивш министър на извънредните ситуации и депутат във Върховната рада от 2002 г. до 2010 г. за проевропейския блок „Наша Украйна“ и от 2012 г. до 2014 г. за проруската „Партия на регионите“, загинал при обстрел на руската армия край село Новопокровка, Запорожка област на 9 май 2022 г.

През есента на 2004 г. Корчински участва в президентските избори. След като губи на първия тур, той подкрепя проруския кандидат Виктор Янукович, а като Виктор Юшченко е обявен за победител, Корчински се присъединява към опозицията.

През 2005 г. руската путинистка организация „Наши“ кани Корчински на младежки летен лагер, за да научи „как да се предотвратят обществени безредици“ и как да се изправи срещу заплахата от репресии на Оранжевата революция в Русия. По-късно същата година пътува до Москва заедно с Алексей Арестович, за да присъства на конференция на Евразийското движение, ръководено от Александър Дугин..

През 2013 г. по време на протестите на Евромайдана 300 души от организацията „Братство“ нападат сградата на президентската администрация, след което Корчински попада в международния списък за издирване на Министерството на вътрешните работи заради ролята си в подстрекателството към безредици по време на Евромайдана от 1 декември 2013 г.

На 2 януари 2013 г. по време на предаването „Свобода на словото“ по ICTV украинският депутат Сергей Соболев твърди, че Корчински си сътрудничи с Виктор Медведчук, прокремълски политик и личен приятел на руския президент Владимир Путин.

На украинските парламентарни избори през 2014 г. неговата съпруга Оксана заема 24-то място в националната партийна листа на Радикалната партия и е избрана във Върховната Рада.

След Революцията на достойнството Корчински се завръща в Украйна и основава батальона „Света Мария“, който се сражава срещу проруските сепаратисти в източния регион Донбас, поради което Русия образува няколко наказателни дела по обвинения в "тероризъм".

Връзки с Русия

Противно на имиджа си на украински ултранационалист, Корчински участва в редица „съмнителни“ прояви.

През 2005 г. руската путинистка организация „Наши“ кани Корчински на младежки летен лагер, за да научи как да се „предотвратят обществени безредици“ и „изправят срещу заплахата от репресии“ на Оранжевата революция в Русия.

По-късно същата година пътува до Москва с Алексей Арестович, за да присъства на конференция на Евразийското движение на Александър Дугин, където говори срещу „оранжевите инфилтрации“ и се среща с Владислав Сурков, политически технолог на Путин и негов личен съветник по въпроси, свързани с Абхазия, Южна Осетия и Украйна.

В периода 2004-2007 г. Корчински беше член на Висшия съвет на Международното евразийско движение, ръководено от руския десен екстремист Александър Дугин, и демонстрира връзките си с Дугин, независимо от широко изразените антиукраински възгледи на Дугин.

След заповед за арест в Украйна през зимата на 2013 г., според съобщения в пресата той може да е намерил убежище или в Русия или в нейния сепаратистки анклав Приднестровието.

По време на Евромайдан, когато Русия стартира своята дезинформационна и пропагандна кампания „за предполагаемата смъртоносна заплаха от радикалния украински национализъм за рускоезичните в Украйна“, представяйки протестиращите украинци като фашисти, украинският ултранационалист Корчински може да е получил „шанс да избегне Украинска заповед за арест в Русия и/или контролираното от Москва Приднестровието“.

Изследователят на национализма Андреас Умланд стига до извода, че „Братство“ на Корчински „има противоречива, дори парадоксална история на сътрудничество с противници на Евромайдана и руската неонацистка сцена“ и „запалени антиукраински организации, свързани с Кремъл“.

Протести в Приднестровието заради спрените доставки на газ.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Стотици жители на Приднестровието излязоха на протест срещу молдовските власти, обвинявайки ги в умишлено подклаждане на енергийна криза, породена от спрените доставки на руски газ, съобщават местни медии.

Предимно рускоезичният регион с население, наброяващо около 450 000 души, отделил се от Молдова с разпадането на СССР, е болезнено засегнат от спирането на транзита на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна, като от 1 януари 2025 г. на практика е без отопление и топла вода и с напълно парализирана промишленост.

Видео, качено от местното издание Новости Приднестровья, показва местни жители с руски знамена и плакати с надписи като “Молдова, пусни газта!“, "Приднестровие е независима държава!" и “Не на геноцида на приднестровския народ!"

Лидерите на сепаратисткия анклав твърдят, че властите в Кишинев зад кризата стоят, обвинявайки ги в това, че не са разрешили дългогодишни финансови неуредици с Газпром, което е довело до спирането на доставките на газ.

Но Молдова твърди, че Русия все още може да снабдява региона чрез газопровод, който минава през Балканите, обвинявайки я в умишлено предизвикване на кризата по политически причини.

Лидерът на приднестровските сепаратисти Вадим Красноселски изрази своята готовност да купува газ от Молдова, на което тя отговори, че ще преразгледа искането, за да “се увери, че е в съответствие с националните и международните правни стандарти“.

Според молдовският премиер Дорин Речан, кризата с енергийните доставки за региона може да бъде решена, но за целта е нужно да бъде извършено изтеглянето на руските войски от региона, които да бъдат заменени с мироопазваща мисия, ръководена от ООН.

Приднестровието се отдели от Молдова с разпадането на СССР, води кратка война срещу новата независима държава, а оттогава остана на източната ѝ граница в продължение на повече от три десетилетия без практически никакво насилие или сблъсъци. Въпреки това в региона продължават да са разположени около 1500 руски “миротворци“.

Приднестровието обмисля закупуване на газ от Русия чрез посредник.

📸 Снимка: Roman Yanushevsky/Channel 9

🇷🇺🇲🇩 Русия и местните власти в Приднестровието обсъждат възможността за закупуване на газ за окупирания регион на Молдова на европейския спотов пазар чрез компания посредник, съобщи на 15 януари контролираната от държавата медия Комерсант.

Разходите вероятно ще бъдат компенсирани от руския бюджет, пише ежедневникът.

Държавният енергиен гигант “Газпром“ спря доставките на газ за Молдова на 1 януари, след като Украйна спря транзита на руски газ през територията си. Газпром твърди, че е спрял доставките поради предполагаеми неплатени дългове на Молдова, а не поради проблеми с транзита.

Спирането на газа доведе до масови прекъсвания на електрозахранването в Приднестровието, тласкайки региона към индустриален колапс. Регионът, контролиран от Русия, зависи от нейните доставки, докато останалата част от страната се насочи към диверсификация от други доставчици.

Според източници на Комерсант газ може да се купува от януари до април в количества до 3 милиона кубически метра на ден на обща цена от 164 милиона долара.

Доставките за Тирасполтрансгаз, най-големият доставчик в Приднестровието, вероятно ще се извършват не от Молдовагаз, която има монопол върху доставките за региона, а от друг молдовски доставчик на газ – Natural Gaz D.C.

Неговият съсобственик Аркадий Викол потвърди, че компанията му е подписала рамков договор с Тирасполтрансгаз за доставка на 2 до 3 милиона кубически метра газ на ден за Приднестровието.

Службата за сигурност и разузнаване на Молдова е разпитала Викол за плановете на компанията му да организира доставки на газ за Приднестровието, отбеляза молдовският премиер Дорин Речан.

Русия ще възобнови доставките на газ за Приднестровието под формата на хуманитарна помощ, каза Вадим Красноселски, ръководител на региона, контролиран от проруски сепаратисти.

Спирането на руския газ затвори почти цялата индустрия в Приднестровието

Изглед към “Лахта център”, седалището на Газпром в Санкт Петербург, 27 април 2022 г.
📸 Снимка: Dmitri Lovetsky/AP

🇲🇩🇷🇺 Спирането на доставките на руски газ за Молдова доведе до затваряне на всички индустриални компании в Приднестровието с изключение на производителите на храни.

Предимно рускоезичният регион с около 450 000 души население, отделил се от Молдова през 90-те години на миналия век с разпадането на Съветския съюз, беше засегнат болезнено от спирането на доставките на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна.

Промишлените предприятия не работят, с изключение на тези, които се занимават с производство на храни, тъй като те осигуряват пряко продоволствената сигурност на Приднестровието, обясни пред местен новинарски канал Сергей Оболоник, първи вицепремиер на региона и ръководител на министерството на икономическото развитие.

„Твърде рано е да се прецени как ще се развие ситуацията. Проблемът е толкова обширен, че ако не бъде решен дълго време, вече ще имаме необратими промени – т.е. предприятията ще загубят способността си да стартират отново“, допълни той.

В същото време той увери, че държавата ще подкрепи предприятията, за да завършат и доставят готова продукция. По думите му до 5 януари ще стане ясно колко енергия консумира битовият сектор, а балансът ще покаже какво може да се разпредели за нуждите на предприятията.

Украйна позволи на Русия да продължи да изпомпва газ през нейна територия въпреки почти три години война и печелеше до 1 милиард долара годишно от транзитни такси, но отказа да поднови петгодишното споразумение, което изтече в сряда.

Европейските клиенти на газ като Словакия и Австрия се бяха подготвили за прекъсването, като си осигуриха алтернативни доставки. Но Приднестровието, въпреки връзките си с Москва и присъствието на контингент от 1500 руски военнослужещи там, беше парализирано.

В сряда местната енергийна компания спря отоплението и топлата вода на домакинствата и призова семействата да се стоплят, като се събират в една стая, покриват прозорците със завеси или одеяла и използват електрически нагреватели.

Вадим Красноселски, проруски сепаратистки лидер на региона, заяви, че има запаси от газ, които могат да стигнат за не повече от 10 дни ограничена употреба в северните части и два пъти повече в южните части. Той заяви, че основната приднестровска електроцентрала е преминала от газ към въглища и трябва да може да доставя електричество на жителите през януари и февруари.

Русия изпомпваше 2 милиарда кубически метра газ годишно за Приднестровието – включително електроцентралата, която също така осигуряваше енергия за цяла Молдова, страна с население от 2,5 милиона души, която иска да се присъедини към ЕС.

Молдова има дълга история на напрегнати отношения и спорове за разплащанията за газ с Русия. Бившата съветска република се опитва да намали потреблението на енергия поне с една трета и да внася повече от 60% от нуждите си от съседна Румъния.

Ръководителят на молдовската национална газова компания “Молдовагаз” Вадим Чебан посочи, че неговата компания е изразила готовността си да помогне за закупуването на газ от европейски страни, за да облекчи недостига, като е информирала за това газоразпределителната компания в сепаратисткия анклав “Тирасполтрансгаз”.

Но газът, доставен в региона, ще трябва да се заплаща на пазарни цени, заяви той пред местната телевизия TV8. В продължение на няколко години Приднестровието не плаща нищо за доставки от руския газов гигант “Газпром” в резултат от мълчаливо споразумение с Москва.

Украинският президент Володимир Зеленски определи края на транзита на руски газ като „едно от най-големите поражения на Москва“ и призова Съединените щати да увеличат доставките на газ за Европа.

След като Русия предприе пълномащабното си нахлуване в Украйна, Европа предприе поредица от стъпки за намаляване на зависимостта си от руската енергия и увеличи вноса от други източници, включително газ от Норвегия и втечнен природен газ от САЩ и Катар.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че загубата на руския газ нанася непоправими икономически щети на Европа, от което се облагодетелстват САЩ.

„Отговорността за прекратяването на доставките на руски газ е изцяло на Съединените щати, на марионетния режим в Киев, както и на властите на европейските държави, които пожертваха благосъстоянието на своите граждани в името на финансовата подкрепа на американската икономика“, заяви тя.

Как Молдова ще си върне Приднестровието без нито един куршум?

“Молдовагаз” е акционерно дружество, чиито акции са мажоритарна собственост на “Газпром”, но също така се намира под контрола и надзора на молдовското правителство.

Според руската компания, то е събрало дългове в размер на 700 милиона щатски долара за доставките на газ до Молдова (без Приднестровието) в периода 1991–2021 г. и именно този неплатен дълг е накарало “Газпром” да прекрати договора си с Кишинев.

През октомври 2021 г. беше проведена среща в Санкт Петербург между тогавашният вицепремиер на Молдова Андрей Спину и главния изпълнителен директор на “Газпром” Алексей Милер, след която стане ясно, че според руската компания общият размер на дължимото от Кишинев възлиза на 709 милиона щатски долара.

Молдова нае две фирми, една от Норвегия и една от Обединеното кралство, за извършването на одит. Той трябваше да бъде готов до май 2022 г., но беше забавен заради пълномащабната инвазия в съседна Украйна и в крайна сметка приключи чак през есента на 2023 г.

Според него 276 милиона щатски долара от дължимото не могат да бъдат доказани, като в същото време беше признат дълг от 400 милиона долара, но одиторите казаха, че дългът не може да бъде изплатен, защото е много стар и Газпром не си е направил труда да го повдигне през годините, за които одиторите смятат, че руската компания е простила на дъщерното си дружество.

Останалите 33 милиона долара са средства, които според одита са изразходвани от компанията без предварително одобрение от молдовското правителство. Един такъв забележителен разход беше новата централа на “Молдовагаз” на улица “Пушкин” в центъра на столицата Кишинев.

В крайна сметка одитът установи, че единственото дължимо от Молдова е сумата от 8,6 милиона щатски долара, които Кишинев беше много доволен да заплати. Въпреки това руската страна отхвърли заключението на одита и прекрати преговорите.

Докато течеше самият одит, “Газпром” отправи първата си заплаха, че ще спре доставките на газ за Молдова през октомври 2022 г. Заплахата не беше изпълнена, но руската страна вдигна цените на кубически метър газ.

Договорът на “Молдовагаз” с Газпром изтича през 2026 г. Въпреки че договорът с украинските власти изтече в началото на тази година и не беше подновен, това не прави договора с Кишинев невъзможен за изпълнение, тъй като доставките на руски газ могат да бъдат осъществени през тръбопроводите “Турски поток” и “Син поток”, които минават през Турция.

Отказът на руската компания да се съобрази с одита е класически пример за форма на тормоз и изнудване. Въпреки това, за разлика от по-рано, в момента Молдова се управлява от прозападна администрация, която е решена да се откъсне завинаги от хватката на Русия и тактика като тази няма да проработи.

„Газпром“ можеше да намали доставките на природен газ, но властите в Кишинев така или иначе нямаха намерение да подновяват договора след 2026 г. Фактът, че това се случва сега, една година по-рано, не променя много.

Единствените губещи от така създалата се ситуация са властите в Приднестровието, които сега са толкова уязвими и зависими от управляващите в Кишинев, колкото никога досега в историята на сепаратисткия регион. За няколко дни Русия преобърна баланса на силите в страната и остави своите поданици в проруския анклав на милостта на молдовските власти, които сега контролират всички входни и изходни точки на стоки и ресурси.

Единственото, с което Приднестровието можеше да изнудва властите в Кишинев, беше евтината електроенергия, благодарение на безплатните доставки на природен газ, н това остана в миналото. Сега Приднестровието почти не разполага с ресурси, за да оцелее и рано или късно ще се наложи да седне на масата за преговори или да се сблъска с вътрешни бунтове.

Мая Санду и Молдова спечелиха войната в Приднестровието без нито един изстрелян куршум и благодарение най-вече на лошия хазарт от страна на Кремъл. Въпрос на време е сепаратисткият регион Приднестровие да престане да съществува.