Мая Санду отне гражданството на молдовците в руската армия.

🇲🇩 Петима граждани на Република Молдова, постъпили на служба в Оперативната група на руските войски (ОГРВ) в Приднестровието, бяха лишени от гражданство с указ, подписан от президента Мая Санду в четвъртък, 27 ноември.

Засегнатите от президентския указ лица са Владимир Коблай, Павел Морозов, Владимир Осипенко, Максим Василатий и Олег Боц.

Петимата са родени и израснали на левия бряг на река Днестър в Молдова и постъпват на военна служба в структурите на ОГРВ – руски контингент, разположен незаконно в сепаратисткия регион Приднестровие, съобщи говорителят на президентството Игор Захаров.

Оперативната група на руските войски (ОГРВ) е руско военно формирование в приднестровския регион на Република Молдова. С численост от приблизително 1500 военнослужещи, тя възниква след разпадането на СССР като правоприемник на съветската 14-а гвардейска общовойскова армия.

Официалната задача на ОГРВ е да охранява огромен склад за боеприпаси в село Колбасна, където се намират предполагаемо десетки хиляди тонове оръжие и снаряди, представляващи сериозна заплаха за сигурността на целия регион.

Руският посланик в Молдова беше привикан заради поредно нахлуване на дрон.

🇷🇺🇲🇩 Руският посланик в Молдова Олег Озеров беше извикан в Министерството на външните работи, където му беше показан паднал в северната част на страната дрон и му беше връчена официална протестна нота за нарушаване на въздушното ѝ пространство от общо шест дрона.

В отговор Озеров заяви, че „трябва да бъде проведено разследване“ и добави, че „много операции се извършват под фалшив флаг“, съобщи местното издание NewsMaker.

Външно министерство в Кишинев осъди инцидента, определяйки го като „неприемлив“ и като пряко нарушение на суверенитета на страната и заплаха за националната и регионалната сигурност. От там отново бяха отправени призиви към Москва за въздържане от действия, застрашаващи сигурността на Молдова, и спазване на международните норми и териториалната цялост на страната. Освен това ведомството поиска руското посолство да вземе нужните мерки, за да няма подобни инциденти в бъдеще.

Посланик Озеров намекна за „промяна в дипломатическите отношения“, и подчерта, че голям брой операции са провеждани „под чужди знамена“ и тези инциденти целят да навредят на отношенията между Русия и Молдова.

Дроновете са част от масирана руска атака с комбинация от дронове, крилати и балистични ракети срещу Украйна през нощта, а във въздушното пространство на Молдова са засечени шест апарата. Един от тях падна върху покрив, без да нанесе сериозни щети, уточни NewsMaker.

Освен това румънският министър на отбраната Йонуц Моштяну заяви, че в окръг Васлуй е открит руски дрон без бойна глава, след като е нахлул в румънското въздушно пространство при поредната среднощна атака срещу Украйна. На официална визита в 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ той потвърди, че дронът е паднал в района на Пуешти, предаде Agerpres.

Молдова закрива т.нар. Руски културен център в Кишинев.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Министерският съвет на Молдова одобри проекта за денонсиране на Споразумението на правителството на страната с това на Руската федерация за създаване и функциониране на културни центрове.

Документът, подписан през 1998 г., предвиждаше създаването на центрове на територията на двете държави с цел насърчаване на културния и научен обмен, но в момента Молдова няма свой културен център на руска територия.

„Руският културен център изобщо не беше културен – той беше прикритие за дейности, насочени към подкопаване на суверенитета на Република Молдова“, каза министърът на културата Кристиан Жардан по време на правителствено заседание.

Той отбеляза, че след руската инвазия в Украйна, както и в контекста на многократните опити за дестабилизация и непрестанните информационни атаки от страна на Москва срещу Молдова, това споразумение може да се използва като инструмент за разпространение на изопачени наративи от руска страна, което представлява риск за сигурността на страната.

Напомняме, че Руският културен център беше открит през 2009 г. въз основа на споразумение за създаване и функциониране на културни центрове, под прякото управление на руското посолство.

Центърът се финансира от агенция „Россотрудничество“, която е на пряко подчинение на Кремъл и попада под международни санкции. ЕС я определя като основната държавна агенция за проектиране на меката сила и хибридното влияние на Кремъл, включително популяризиране на т.нар. концепция „Руский мир“.

Великобритания изпраща военни експерти в Молдова за борба с дронове

🇬🇧🤝🇲🇩 Обединеното кралство изпраща в Молдова група военни експерти, специализирани в борбата с дронове, за да подпомогне страната в укрепването на нейната отбрана в условията на нарастващата руска агресия срещу Европа. Това съобщава британското министерство на отбраната в съобщение до пресата на 15 октомври.

Решението, което ще бъде обявено официално на срещата на министрите на отбраната на НАТО, подчертава ангажимента на страната да подкрепя сигурността по източния фланг и да съдейства на уязвимите съседи на Украйна да се справят с модерните въздушни заплахи.

Решението беше обявено официално от министъра на отбраната Джон Хийли по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел по-рано днес и е част от международните усилия за противодействие на руската агресия.

Инвестицията включва екипи за обучение, които ще помогнат на въоръжените сили на Молдова да разработят модерни тактики за защита от дронове, като се справят с нарастващата заплаха от дронове на фона на ескалиращите руски атаки в Украйна и въздушните нарушения в няколко държави членки на НАТО, според Министерството на отбраната на Великобритания.

По-рано беше съобщено, че международната коалиция за дронове, ръководена от Великобритания и Латвия, ще достави на Украйна около 35 000 прехващачи на дронове за противодействие на руските дронове от типа „Шахед“.

Партията на социалистите в Молдова не признава резултатите от изборите и заплашва с протести

🇲🇩 Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) не признава резултатите от парламентарните избори и заплашва с протести, ако бъдат одобрени от Конституционния съд, съобщи независимият молдовски източник NewsMaker на 7 октомври.

Това изявление дойде след като проевропейската партия „Действие и солидарност“ (ПАС), водена от президента Мая Санду, постигна убедителна победа на изборите на 29 септември с малко над 50% от гласовете.

Резултатът позволява на партията да запази своето мнозинство и да продължи да води Молдова по пътя към европейска интеграция.

Влад Батринча, парламентарният лидер на близката до Москва ПСРМ, заяви, че изборите са били опорочени от „нарушения и използване на административни ресурси“, което според него „поставя под съмнение честността на вота“.

„Не можем сериозно да говорим за бъдещето на Молдова, ако в страната няма демокрация или свободни избори. При такива условия няма да има икономика, демографски ръст – нищо. Изборите трябва да бъдат честни, а условията за участие – равни“, каза той.

Опозиционният Патриотичен избирателен блок, воден от проруския бивш президент Игор Додон и включващ Социалистическата и Комунистическата партия, както и новосформираната „Бъдеще на Молдова“, спечели 24% от гласовете.

Блокът на Додон, подкрепян от Москва, води кампания за обръщане на посоката на Молдова към Москва. На въпрос какви стъпки ще предприеме партията му, ако резултатите бъдат потвърдени, Батринча заяви, че ПСРМ ще „продължи да се бори на международни платформи, по улиците, в парламента – с всички възможни средства и на всички достъпни нива“.

Изборите се проведоха на фона на нарастващи опасения от руска намеса. В дните преди вота Санду предупреди, че ако Москва успее да установи контрол над Молдова, „последиците ще бъдат преки и опасни за нашата страна и за целия регион“.

Преди изборния ден Централната избирателна комисия забрани участието на партиите „Сърцето на Молдова“ и „Голяма Молдова“, след като бяха открити доказателства за незаконно финансиране.

Разузнавателни доклади също свързаха партията „Голяма Молдова“ с блока „Победа“ – коалиция от проруски фракции, за които се смята, че получават финансиране от олигарха в изгнание Илан Шор.

Очаква се Конституционният съд да прегледа и утвърди резултатите от изборите в следващите дни.

Партията на Мая Санду спечели изборите в Молдова въпреки намесата на Кремъл

Президентът на Украйна Володимир Зеленски приема президента на Молдова Мая Санду в столицата Киев, 25 януари 2025 г.
📸 Снимка: Office of the President of Ukraine

🇲🇩🗳️ „Партия на действието и солидарността“ (PAS) на президента Мая Санду е победител в ключовите парламентарни избори в Молдова, въпреки координираните усилия от страна на Кремъл за дезинформация. Причини за празненства има и в Брюксел.

Проевропейската формация в една от най-бедните държави в Европа беше изправена пред сериозно предизвикателство в лицето на основния си съперник – проруската коалиция „Патриотичен блок“, начело с бившия президент на страната Игор Додон.

PAS печели най-малко 54 от 101 места в местния парламент – изненадващо висок успех, след като проучванията на социолози показваха почти равни позиции, а Москва вложи значителни усилия да наклони везните в полза на своите кандидати.

Заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО, Молдова беше във фокуса на напрежение в седмиците преди вота. Победа на проруските сили щеше да нанесе сериозен удар по източния фланг на ЕС в момент, когато Кремъл изпитва решимостта на западния свят и отбелязва макар и ограничени успехи на бойното поле в Украйна.

Сега в ЕС могат да въздъхнат с облекчение – поне засега Молдова остава извън руската орбита.

„Победата на проевропейските сили в Молдова е урок за цяла Европа как да се брани от руската намеса“, каза евродепутатът Зигфрид Мурешан, заместник-председател на Европейската народна партия.

„Молдова остава твърдо на европейския път. Добри новини за молдовците! Добри новини за Европа!“, допълни той.

За Санду това е значимо постижение – нейната партия печели изборите за парламент по-малко от година след връщането ѝ в президентския дворец и след референдума за членство в ЕС, спечелен с крехко мнозинство.

Вотът всъщност беше избор между Брюксел и Москва, в който нито една от страните не криеше своите симпатии. В навечерието на изборите Русия заяви, че НАТО готви „окупация“ на Молдова, без да представи никакви доказателства за твърденията си. Освен това Москва обвини Кишинев в „антируска истерия“.

Санду и нейните съюзници твърдят, че Кремъл е инвестирал стотици милиони евро в страната за дезинформация. Молдовските служби разследваха тези обвинения, а полицията проведе поредица от акции в рамките на операция срещу предполагаеми план за масови безредици и дестабилизация, координиран от Русия чрез криминални мрежи.

През уикенда две проруски партии, „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“, бяха отстранени от вота заради обвинения в купуване на гласове, незаконно финансиране и пране на пари. Втората партия беше отстранена в неделя, часове след началото на гласуването.

Европейският съюз, който обикновено се въздържа от явна намеса в избори в страни кандидатки, този път почти не прикри подкрепата си за PAS. Говорител на ЕК дори заяви, че Русия „дълбоко се намесва в изборния процес“.

През последните месеци европейските лидери често посещаваха Кишинев и показаха близките си отношения със Санду. ЕС вече наложи санкции срещу редица проруски политици, а в началото на тази година представи инвестиционен план за инфраструктурни и енергийни проекти в страната на стойност 1,9 млрд. евро.

Решаващ момент настъпи три дни преди изборите, когато Гърция одобри екстрадиция на олигарха Владимир Плахотнюк, основен заподозрян в изчезването на около 1 млрд. долара от молдовските банки през 2014 г. Образът му, окован и върнат в Кишинев, беше мощен символ за Санду, чиято политическа кариера е изградена върху борбата с корупцията.

За ЕС изборите бяха твърде важни, за да бъдат загубени. След като „Грузинска мечта“ спечели изборите в Грузия и отдалечи страната от нейния европейски път, Молдова остана единственият реален кандидат на източната граница на Съюза.

Целта за членство в ЕС до края на това десетилетие изглежда постижима. Брюксел и Кишинев са готови да отворят преговори по всички 33 глави, а самият процес може да върви бързо, тъй като ЕС планира разширяване на Балканите и на изток преди европейските избори през 2029 г.

Досега Молдова вървеше ръка за ръка с Украйна, но ветото от страна на Будапеща заради казуса с правата на унгарското малцинство в Закарпатието вероятно ще даде възможност на Кишинев да продължи самостоятелно още тази година.

Днешният успех на проевропейската половина от Молдова със сигурност е успех и за съседна Украйна, която трудно може да си позволи още един враждебен съсед.

Вече е възможно Молдова да се превърне в локомотив, който ще тегли и Украйна към ЕС. Точно такава беше логиката на Брюксел, когато преди три години предостави статут на кандидати и на двете страни. Вчерашната победа в Кишинев гарантира, че тази перспектива остава жива.

Партията на Мая Санду води убедително на изборите в Молдова, но без мнозинство.

🇲🇩 „Партия на действие и солидарност“ (PAS) на президента Мая Санду излезе начело на парламентарните избори в Молдова пред проруската опозиция, но изглежда, че вероятно няма да постигне мнозинството, нужно за ускореното членство на страната в Европейския съюз.

При преброени близо 86% от гласовете, тя има 45,1%, докато Патриотичният блок, който настоява Молдова да се окаже от европейския си път и да се върне обратно в орбитата на Москва, събира 27,6%.

Предизборната кампания беше белязана от взаимни обвинения, а президентът Мая Санду я описа като „екзистенциален момент“ за малката република, която е на кръстопът между стремежа на по-голямата част от младото население за европейско развитие на страната и хватката на Кремъл.

Правителството предупреди многократно за опити за саботаж на изборния процес – кибератаки срещу изборна инфраструктура и серия от фалшиви бомбени заплахи в избирателните секции в страната и зад граница.

Голямата молдовска диаспора, която традиционно подкрепя европейската интеграция, остава един от ключовите фактори, който може да наклони везните. Преброяването започна след затварянето на секциите в 21:00 ч. местно време.

Ако успее да задържи мнозинството си в 101-местния парламент, PAS няма да има пречки пред това да продължи курса на Молдова към пълноправно членство в ЕС до 2030 г. и окончателно да откъсне страната от руското влияние. Ако не достигне мнозинство обаче, партията ще трябва да търси коалиция с по-малки формации.

Станислав Секриеру, съветник по национална сигурност на президента Мая Санду, отбеляза, че властите са в очакване на „по-нататъшна ескалация“ на хибридните атаки срещу Централна избирателна комисия и други държавни сайтове, извършвани от различни държави.

Фалшиви бомбени сигнали са постъпили в секции в Рим, Брюксел и САЩ, написа той в публикация на X – знак за „масивен натиск от Русия и нейните проксита“ за дестабилизиране на вота.

Москва отрича да има участие и твърди, че властите в Кишинев разпалват антируска истерия, за да привлекат гласове.

По-рано днес съпредседателят на Патриотичния блок и бивш президент на страната Игор Додон призова за масови протести пред парламента в понеделник и обвини Санду, че има намерение да анулира изборите, без да представи каквито и да е доказателства за своите твърдения.

Санду и други висши държавни служители многократно са предупреждавали за мащабна кампания на Кремъл за оказване на влияние върху вота.

По-рано тази седмица изборните власти отстраниха от надпреварата две проруски партии поради съмнения за незаконно финансиране.

През последните седмици бяха извършени стотици обиски, насочени към нелегално финансиране на партии и предполагаеми руски мрежи, планиращи предизвикане на безредици около изборите.

Молдова избира между Европа и Русия в напрегнати парламентарни избори.

Молдовският президент Мая Санду гласува в избирателна секция по време на парламентарните избори в столицата Кишинев, 28 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩 Днес Молдова провежда в парламентарни избори, които могат да се окажат решаващи за стремежа на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз. Вотът поставя един срещу друг управляващите проевропейски сили и опозиционни групи с отчетливи проруски позиции, които настояват за дистанциране от ЕС.

Ако нито една от партиите не получи мнозинство в 101-местния парламент на страната, се очаква да настъпи труден период на коалиционни преговори и политическа нестабилност, който би засегнал още повече една от най-бедните държави в Европа, която така или иначе е поставена под натиск от войната в съседна Украйна и подозренията за руска намеса в политиката и религиозния живот.

Докато изборният процес тече, проруски лидер отправи призив за следизборни протести, докато молдовските служби съобщиха за кибератаки срещу изборната инфраструктура през последните два дни.

Президентът Мая Санду определи вота като „екзистенциален тест“ за страната с население от 2,4 милиона души, която има и силни културни и езикови връзки със съседна Румъния.

Правителството обвинява Москва в мащабна кампания за влияние върху изборите. Санду, която си е поставила цел Молдова да влезе в ЕС до 2030 г., предупреди за „незабавни и опасни“ последици ако във вота надделее руското влияние.

Опозиционни формации като проруското „Патриотично обединение“ използват общественото недоволство от икономическите трудности и бавните реформи, подсилено, според властите, от широка кампания за дезинформация.

Няколко дни преди вота изборната комисия заличи две от партиите в „Патриотичния блок“ заради съмнения за незаконно финансиране. През последните седмици органите на реда извършиха стотици обиски, насочени срещу мрежи за нерегламентирано партийно финансиране, за които се твърди, че са подкрепяни от Русия и целят дестабилизация.

Москва отрича да се намесва и обвинява властите в Кишинев, че разпалват „антируска истерия“ за електорални цели.

В неделя бившият президент Игор Додон, коалиционен лидер на „Патриотичния блок“, заяви, че правителството на Санду се готви да анулира вота, и призова привържениците си на протест пред парламента в понеделник. Той обаче не представи доказателства за твърденията си.

Управляващата партия се бори за мнозинство

Избирателната активност към обяд достигна 30%. В централните избирателни секции в столицата Кишинев, където се говори както румънски, така и руски, гласуването започна бавно, но постепенно се оживи, съобщиха властите.

Социологическите проучвания показват, че партията на Санду – „Действие и солидарност“ (PAS) – може да има трудности да запази своето мнозинство. Тя разчита основно на младите и мотивирани свои поддръжници, които включват многобройни избиратели от диаспората.

„Санду прави каквото може с това, което има“, каза 45-годишната Мариана Русе, пристигнала от Франция, за да гласува.

Ако PAS загуби мнозинство, ще трябва да търси коалиция с формации като център-лявия блок „Алтернатива“ или популистката „Нашата партия“ – ако те преминат изборния праг.

Молдова остава разделена за бъдещия си път

В бившата съветска република властта вече десетилетия е на кръстопът между европейското си развитие и връщане към орбитата на Москва.

Докато Санду и нейната партия поставят интеграцията в ЕС в центъра на политиката си, за мнозина избиратели основните грижи са вътрешни – особено страхът как по-тясното сближаване с ЕС ще се отрази на земеделската икономика на страната.

„Страх ни е от война, никой не иска това. Затова се обръщаме към Европа поне за някаква защита“, отбеляза 46-годишната Виорика Бурлаку, продавачка на плодове в Кишинев, като посочи войната в Украйна като аргумент за евроинтеграция.

В северния град Бълци обаче 82-годишната Мария Скотари даде друга гледна точка. Тя си спомни с носталгия студентските си години в Съветския съюз:

„Какво толкова лошо имаше? Такъв беше животът. Бях студентка, всичко беше наред, всичко беше прекрасно.“

Молдовската полиция проведе мащабни акции преди парламентарните избори

🇲🇩 Полицията в Република Молдова извърши над 250 обиска в 100 населени места в рамките на наказателно дело, свързано с подготовка действия за дестабилизация на страната, дирижирани и подкрепени от Русия, шест дни преди парламентарните избори на 28 септември.

Молдовската полиция публикува съобщение за пресата, според което в тези действия е трябвало да бъдат въвлечени и криминални елементи.

„Обиските се провеждат както при заподозрени лица, така и в някои затвори“, уточни полицията в Кишинев, цитирана от Europa Liberă Moldova, без да дава повече детайли.

Акциите се извършват от Националния следствен инспекторат съвместно с прокуратурата за борба с организираната престъпност, екипи на Специален полицейски отряд „Мълния“ и представители на Службата за информация и сигурност.

Няколко часа след като акцията беше оповестена, един от лидерите на опозиционния блок „Патриотичен“ Игор Додон заяви в социалните мрежи, че „ръководители на териториални организации в Дрохия и Ришкани“ са били сред мишените на обиските.

Додон определи действията като „сплашване“ и подготовка от страна на властите да анулират изборите на 28 септември, ако те бъдат загубени. Управляващата партия „Действие и солидарност“ на Мая Санду все още не е дала отговор на тези обвинения.

Вчера в публичното пространство се появи информация, че лидерът на партия „Демокрация у дома“ Василе Костюк може да бъде задържан в понеделник.

В същия ден служители на Националния антикорупционен център (CNA) и прокурори в Кишинев проведоха обиски в столицата и град Орхей по дело за незаконно финансиране на партии и подкуп на избиратели.

След приключване на обиските беше задържано едно лице по подозрение за участие в криминални деяния, свързани с незаконно финансиране на конкретни политически формации.

Разследването е насочено към организирана група, включваща лица, „вземащи решения, членове и симпатизанти на политически формации“. CNA не уточни конкретните партии, но от публикувани снимки и чатове става ясно, че става дума за „Евразия“ – асоциация, свързана с проруския укриващ се от правосъдието олигарх Илан Шор.

CNA твърди, че членовете на групата са вербували избиратели и поддръжници с обещания за пари, стоки или услуги, за да ги насърчат да гласуват „в полза на конкретни партии“. Те са заподозрени и в трансфер на средства от банкови сметки и електронни портфейли, сред които такива от чужбина. Иззети са значителни суми в различни валути.

По време на предизборната кампания офицерите и прокурорите от CNA проведоха десетки обиски в различни населени места.

Серия от акции в началото на септември беше насочена срещу „Сърцето на Молдова“, политическа партия, ръководена от Ирина Влах, проруски политик и башкан на автономния регион Гагаузия през годините от 2015 до 2023 г. Формацията е една от партиите в състава на блок „Патриотичен“

На 17 септември Централната избирателна комисия санкционира коалицията с предупреждение и поиска от Министерство на правосъдието да ограничи дейността ѝ за една година. Молбата вероятно ще бъде разгледана от Централният апелативен съд.

Блокът „Патриотичен“ и „Сърцето на Молдова“ описаха действията като „политически репресии“, докато правителството отхвърли обвиненията.

На 8 септември в северната част на Молдова бяха проведени 60 обиска, които доведоха до ареста на 15 души и изземането на около 3 млн. леи по дело за незаконно финансиране на партии, подкупи на избиратели и пране на пари.

На 16 септември прокурори и антикорупционни служители иззеха над 20 млн. леи при обиски в Кишинев, свързани с разследване на незаконно финансиране на политически партии „при утежняващи обстоятелства“ срещу лица, взимащи решения в неуточнени политически партии.

Чешките служби разкриха беларуска шпионска мрежа в Европа

🇨🇿🕵️🇧🇾 Службата за сигурност и информация на Чехия (BIS) съобщи, че е неутрализирала шпионска мрежа на Беларус, действаща на територията на Европа, в съвместна операция със службите на Румъния и Унгария.

Служител на посолството на Беларус в Прага беше определен от BIS като „разузнавателен офицер под дипломатическо прикритие“, в резултат на което беше обявен за персона нон грата. В Румъния пък беше задържан пенсиониран висш офицер от молдовските спецслужби, за когото се твърди, че е работил за Минск, предаде Беларуската служба на Радио Свобода.

Според BIS мрежата е изградена от Комитета за държавна сигурност на Беларус (КГБ), който се е стремял да създаде агентурна мрежа за събиране на разузнавателни данни в Европа. Министърът на външните работи на Чехия Ян Липавски написа в социалната мрежа X:

„Благодаря на BIS и чешката дипломация за разобличаването и наказването на беларуските агенти, занимавали се с шпионаж. Няма да позволим на агенти да се разхождат свободно из нашата страна и ще защитим Чешката република.“

Името на дипломата, който трябва да напусне Чехия в срок от 72 часа, не се съобщава публично.

🇲🇩 Друг предполагаем участник в мрежата е бивш заместник-директор на Службата за информация и сигурност на Молдова (SIS).

Румънската служба на Радио Свобода потвърди ареста на 47-годишен пенсиониран молдовски офицер, извършен от прокуратурата за борба с организираната престъпност и тероризма (DIICOT). Той е с повдигнато обвинение в шпионаж в полза на Беларус и е разследван за държавна измяна с предаване на класифицирана информация, разкриха Настоящее время и Радио Свобода.

По данни на следствието заподозреният се е срещал с представители на КГБ в унгарската столица Будапеща два пъти през последната година.

BIS подчерта, че беларуските агенти активно са използвали възможността за свободно придвижване на дипломати из континента. В тази връзка шефът на чешкото контраразузнаване Михал Коуделка припомни предложението на Прага да бъде ограничено движението на акредитираните дипломати от Руската федерация и Беларус в рамките на Шенгенското пространство. Тази инициатива все още се обсъжда на равнище ЕС, но на този етап няма постигнат консенсус.

Беларус, военно-политически съюзник на Русия, засега не отговорил публично на обвиненията от чешките и румънските служби.

ЕС обмисля да придвижи кандидатурата на Молдова преди Украйна

Президентът на Молдова Мая Санду говори по време на съвместна пресконференция с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен в Президентския дворец в Кишинев, Молдова, 6 март 2022 г.
📸 Снимка: Olivier Douliery/Pool Photo via AP

🇪🇺🤝🇲🇩 Европейският съюз обмисля варианта скоро да ускори процеса по присъединяване на Молдова, което може да я изведе пред Украйна в преговорите за членство, съобщи POLITICO на 15 август, позовавайки се на трима дипломати и представител на ЕС.

Брюксел води паралелни преговори за членство с Украйна и Молдова, но кандидатурата на Киев е блокирана от Унгария и премиера Виктор Орбан, известен с близките си позиции към Кремъл.

Според плана, цитиран от изданието, министрите на ЕС могат още в началото на септември да се съгласят да открият първия „преговорен клъстер“ с Молдова – ключова юридическа стъпка към членство – преди важните парламентарни избори в страната на 28 септември.

Подобно решение би оказало сериозен тласък за проевропейския президент Мая Санду и нейната партия, които са под натиск от прокремълски сили. Четири леви и център-леви партии в Молдова се обединиха в проруска коалиция за предстоящия вот.

Евродепутатът Зигфрид Мурешан, който е председател на Комитета ЕС–Молдова в Европейския парламент, заяви, че подобен ход би „изпратил сигнал към Русия“ и би опровергал твърденията на Кремъл, че процесът по присъединяване на Молдова е в застой.

Според изданието, оставянето на Украйна в изчакване крие риск от напрежение в отношенията с Киев. Анонимен украински дипломат коментира, че това може да изпрати погрешен сигнал, особено на фона на текущите дискусии за бъдещето на страната между САЩ и Русия.

Европейската комисия заяви, че и двете държави са изпълнили условията за откриване на първия преговорен клъстер, но напредъкът на Киев е блокиран от Будапеща. Без единодушно одобрение Украйна не може да продължи напред.

Дипломати търсят начини да покажат някакъв напредък пред Киев, например чрез достъп до изследователската програма „Хоризонт Европа“ или студентската обменна схема „Еразъм“.

През ноември 2023 г. Европейската комисия препоръча започване на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, а месец по-късно Европейският съвет одобри предложението.

Процесът по присъединяване разделя законодателството на ЕС на шест тематични „преговорни клъстера“, всеки от които обхваща свързани глави, с които страните кандидатки трябва да бъдат приведени в съответствие.

Украйна започна официално преговори с ЕС през юни 2024 г., но нито един от шестте клъстера все още не е открит. През май Киев обяви, че е завършил всички вътрешни процедури за стартиране на първия клъстер, а президентът Володимир Зеленски заяви още през януари, че „амбициозната цел“ на Украйна е до края на 2025 г. да отвори почти всички преговорни клъстери.

През юли медии съобщиха, че Брюксел е обмислял да открие първия клъстер с Киев още в средата на месеца, но планът не е реализиран поради вътрешното неразбирателство в ЕС.

Молдовски съд осъди прокремълски лидер на седем години затвор.

🇲🇩🇷🇺 Молдовски съд осъди на 7 години затвор прокремълския лидер на автономния регион Гагаузия за канализиране на финансови потоци от Руската федерация за спонсориране дейността на политическа партия, която според властите в Кишинев е прикритие за руска намеса.

Молдова, която ще проведе парламентарни избори на 28 септември, редовно обвинява Москва за намеса във вътрешната политика чрез разпалване на проруски настроения в подривна кампания за сваляне на проевропейското правителство.

Москва отрича обвиненията за намеса в Молдова, малка бивша съветска република, заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО.

Държавното обвинение заяви, че регионалният лидер Евгения Гуцул систематично е изпращала недекларирани средства в Молдова между 2019 и 2022 г. за финансиране на вече забранената партия на проруски бизнесмен в изгнание Илан Шор.

Гуцул също така беше призната за виновна за получаване на 2,5 милиона долара от „организирана престъпна група“ за координиране на дейностите на партията в няколко региона на Молдова.

Противник на сегашното правителство на Молдова, тя често посещава Москва, за да се срещне с висши служители, но въпреки това отрече всякакви нарушения и заяви, че ще обжалва.

„Това решение няма нищо общо с правосъдието. Това е политическо клане“, каза тя в изявление във вторник. Кремъл осъди присъдата като политически мотивирана и обвини Молдова в потъпкване на демокрацията.

„Виждаме как опозицията се потиска по всякакъв начин,“ отбеляза говорителят Дмитрий Песков.

Над 100 души се събраха близо до съда в молдовската столица Кишинев днес в подкрепа на Гуцул, като скандираха „Срам“ и осъждаха правителството.

Гуцул е лидер на Гагаузия, автономен регион в южна Молдова с административен център Комрат, където гагаузите, тюркски народ, са мнозинство. Регионът има собствена конституция, парламент и изпълнителна власт, но остава част от Република Молдова. Местните жители, които наброяват около 140 000 души, говорят гагаузки, а културата им съчетава тюркски и православни традиции. Автономията е установена през 1994 г. след преговори с централното правителство в Кишинев.

Гуцул попада в санкционни списъци на ЕС и САЩ заради предполагаем опит за дестабилизиране на Молдова.

Миналата година молдовската полиция заяви, че Шор е изпратил 24 милиона долара чрез руската банка „Промсвязбанк“ за подкупване на гласоподаватели на президентски избори и референдум за членство в ЕС. Шор, който преди това беше признат за виновен за измама и избяга в Русия, отрича всякакви нарушения.

Молдова изгони политици от ЕС и САЩ, пристигнали за конференция MEGA.

🇲🇩 Република Молдова депортира няколко крайнодесни политици от Европа и САЩ, пристигнали в Кишинев за участие в конференцията „Make Europe Great Again“. Сред тях беше чешкият евродепутат Ондржей Достал, който е експулсиран от местните власти и обявен за персона нон грата.

Организаторите на конференцията обявиха в публично съобщение, че въпреки пътуването с валиден дипломатически паспорт, документът на Достал е бил конфискуван от гранична полиция, откъдето му е съобщено, че ще му бъде върнат едва след кацане в Букурещ, чрез пилота на полет на TAROM.

В същия ден достъп е отказан и на Димос Танасулас, говорител на крайнодясната партия НИКИ, която заема 10 места в гръцкия парламент.

Организаторите на събитието осъдиха действията на молдовските власти, наричайки ги „умишлен политически акт на цензура и унижение на избран европейски служител“. Цитираните мотиви като „заплаха за обществения ред и националната сигурност“ те нарекоха неясни и злоупотребяващи.

Организаторите на MEGA призоваха за намесата на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (EEAS) с искане за официални обяснения от властите в Кишинев.

„Това е признак за опасна трансформация на Република Молдова: от партньор, стремящ се към интеграция, към правителство, контролиращо идеите с авторитарни инструменти. Призоваваме публично: Европейският парламент да разглежда този инцидент като пряко посегателство срещу авторитета на институцията и суверенитета на нейния мандат; Европейската комисия да изясни дали подобни практики са съвместими със статута на страна кандидат за ЕС; Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да изиска официални обяснения от властите в Кишинев; Всички посолства на държавите членки на ЕС в Кишинев да разглеждат този случай не като изолиран инцидент, а като координиран политически акт, засягащ цялата демократична общност“, се посочва в съобщението.

Четвъртото издание на международната конференция „Make Europe Great Again“ ще бъде проведено на 28–29 юли 2025 г. в Radisson Blu Leogrand Hotel под надслов „Молдова между Изтока и Запада“, което според организаторите на събитието остава неразрешена дилема в перспективата на парламентарните избори през есента на тази година.

Поглед отвътре: руските тренировъчни лагери на Балканите за дестабилизация на Молдова.

Максим Роска беше на тренировъчен лагер в гора близо до Баня Лука.
📸 Снимка: CU SENS

🇲🇩🗳️🇷🇺 На 28 септември в Молдова ще бъдат проведени парламентарни избори, чрез които Руската федерация се надява да върне Кишинев в своята зона на влияние.

Президентските избори и конституционният референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз миналата година се проведоха в условията на безпрецедентна руска намеса.

Както стана ясно, за организиране на масови безредици дори са били специално обучавани хора в две балкански страни: Сърбия и Босна и Херцеговина. И макар тогава най-лошият сценарий да беше предотвратен, тази история все още не е приключила.

За това как Москва организира подготовката на агенти за безредици в Молдова, можете да прочетете в статията на Наталия Ищенко, редактор на онлайн портала „Балкански обозревател“:

„Искаш ли да отидеш? Да се научиш да се защитаваш?“, спомня си Максим Рошка думите на Анатолий Призенко, бизнес партньор на съпругата му, който го е вербувал.

Разговорът отвежда 41-годишния молдовец от родната му страна към Балканите, където тренира с руски инструктори в паравоенни лагери, скрити в гористи местности.

В интервю за молдовската разследваща медия CU SENS той разказа за своето обучение първо в Република Сръбска, съставна част на Босна и Херцеговина с преобладаващо сръбско население, а по-късно и в село Раденка, разположено в източна Сърбия.

Колегите му от обучението също са били молдовци. Всички те е трябвало да предадат телефоните и паспортите си, преди да се включат в бойни учения, тренировки с дронове и това, което Рошка описва като „неща като спорт и психология“.

Обучението продължава общо 10 дни, за които Рошка твърди, че са им били обещани между 300 и 500 долара, които са били изплатени в криптовалута.

По-малко от година по-късно той е свидетел на обвинението по молдовското дело срещу трима от неговите съратници, обвинени в заговор за масови безредици.

Прокурорите твърдят, че членове на групата са участвали в паравоенно обучение на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина в периода 1–16 август 2024 г. и 22 август–11 октомври 2024 г. Те свързват инструкторите с руската наемническа група „Вагнер“ и редица лица, санкционирани от Европейския съюз.

Според обвинението целта е била да се нарушат президентските избори в Молдова през октомври и ноември миналата година, спечелени от действащия президент на страната Мая Санду, която победи проруския претендент Александър Стояногло.

„В Босна са тренирали с дронове и са научили да организират масови безредици и да провокират полицията към насилствена реакция“, заяви молдовският депутат Лилиан Карп от управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността и председател на парламентарната комисия по сигурност.

„Нашите власти знаят точно къде е проведено обучението, в кои лагери и как хората са стигнали до тези места, как инструкторите от Вагнер са стигнали до там, какво са обсъждали и какъв вид обучение е проведено“, допълни той.

Призенко, който беше задържан през февруари тази година, вече се намира под санкции на ЕС за предполагаемо „планиране, насочване или участие в използване на координирани информационни манипулации и намеса“ във Франция, от името на Кремъл.

BIRN научи, че босненските власти са образували отделно собствено дело по отношение на тези твърдения.

Арести

Получили сигнал от Службата за сигурност и разузнаване на Молдова (SIS), спецпрокурори за организирана престъпност започнаха разследване през септември миналата година.

На 11 октомври 2024 г. Рошка е спрян на границата между Молдова и Румъния по подозрение, че е посещавал обучение в Босна. В същата кола са Владимир Харчевников, Альона Готко, Людмила Костенко и Юлия Иванова, всички молдовски граждани. При претърсване на превозното средство са открити разглобени дронове, очила за виртуална реалност, радио оборудване и инструкции за производство на експлозиви.

През октомври миналата година Министерството на сигурността на Босна отхвърли твърденията за паравоенни тренировъчни лагери на своя територия, заявявайки:

„Ако подобно нещо наистина съществуваше, Молдова вероятно щеше да ни информира, да поиска информация, да ни предупреди или да изпрати протестна нота. Не сме получили официално писмо от тях. Когато съществува такъв проблем, навсякъде в цивилизования свят той се решава с междудържавно полицейско сътрудничество, а не с изфабрикувани медийни заглавия, служещи единствено за вътрешнополитически сблъсъци в Молдова.“

Въпреки това, през пролетта на тази година, Харчевников, Готко и Костенко се явиха пред съда в молдовската столица Кишинев, обвинени в заговор за масови безредици в Молдова.

Готко, която е от проруския сепаратистки молдовски регион Приднестровие и притежава и руско гражданство, отрече каквото и да е нарушение и писа до CU SENS, за да посочи, че делото срещу нея е политически мотивирано. Тя не отговори на по-нататъшни искания за коментар.

Харчевников, 37-годишен осъден убиец, също отрече нарушение, докато 53-годишната Костенко, която е родена в Русия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Молдова, отбеляза пред репортери, че просто е била на почивка със сина си: „Нямам нищо общо с това, което се говори в новините“, каза тя.

Вербуване чрез пейнтбол

Мястото на лагера в източна Сърбия, недалеч от границата с Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: BIRN

През февруари тази година BIRN посети Раденка, в Сърбия, и откри изгорени парчета хартия, остатъци от пластмасови брезенти и обгорени места на мястото, където по-рано видео и снимки показваха палатки, разпънати миналото лято.

Според медии, близки до сръбското правителство, разследващите са открили дронове, слушалки за виртуална реалност, сателитно интернет оборудване Starlink и запалими течности на мястото. Нито правителството, нито полицията са направили официален коментар.

Анализирайки видео и снимки, публикувани от молдовската полиция, BIRN геолокира мястото до район на 10 минути път с кола от Раденка. През февруари 51-годишният Призенко е арестуван в Кишинев по подозрение, че е вербувал Рошка и е организирал обучение в Босна и Сърбия.

Полицията го обвини, че е определил потенциални новобранци по време на турнири по пейнтбол в Молдова. Адвокатът му отказа да коментира; той вече е имал проблеми с властите в Европа.

През декември миналата година Европейският съюз му наложи санкции на Призенко, публично поел отговорност за плащането на няколко молдовски граждани за изрисуване на Звездата на Давид по улиците на Париж през октомври 2023 г. ЕС заяви, че акцията е имала „значителен дестабилизиращ ефект в контекста на конфликта между Израел и Хамас“.

Репортажи в местните медии по онова време предполагат, че операцията е организирана от руското военно разузнаване (ГРУ) с цел да подклажда напрежението във френското общество.

Български неонацист

Доклади посочват българския гражданин Мирчо Ангелов като участник в операция „Звездата на Давид“ през октомври 2023 г. и едно от 13 лица, които според молдовските тайни служби са участвали в паравоенни лагери на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: Facebook

Доклади идентифицираха българския неонацист Мирчо Ангелов като друг участник в операцията „Звездата на Давид“. Той е сред 13-те лица, посочени от молдовската тайна служба през октомври 2024 г. като замесени в паравоенните лагери в Западните Балкани.

Рошка каза, че Ангелов му е носил храна в един от тренировъчните лагери на Балканите. Ангелов не беше открит за коментар.

Друго лице в списъка е Михаил Потепкин, който също е обект на санкции от Европейския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство заради предполагаеми връзки с руската наемническа групировка „Вагнер“.

Открит във ВКонтакте, Потепкин потвърди, че в действителност е лицето, посочено в списъка, но след това спря да отговаря на искания за интервю.

В списъка е и Константин Голоскоков, който през 2009 г. каза пред Financial Times, че е участвал в кибератака срещу Естония през 2007 г. Той не беше открит за коментар.

Молдовската разузнавателна служба идентифицира Потепкин и Голоскоков като „координатори“ на тренировъчните лагери. Сред предполагаемите „инструктори“ е Андрей Бекер, който е влязъл в Босна на 23 август 2024 г. и на същия ден основава ИТ компания на име AE 777, която остава активна към днешна дата.

Друг участник е Александър Волхонски, който според разследващия център „Досие“ е свързан с операциите на „Вагнер“ в Централноафриканската република.

Отричане

Съществуването на тези тренировъчни лагери беше отречено от проруски държавни служители, както в Република Сръбска, така и в Молдова.

„Хората на власт никога не са представяли доказателства, аудио-визуални или документирани, за да можем да кажем „Ах, имаме ситуация“, отбеляза Влад Батринча, заместник-председател на молдовския парламент от партията на проруските социалисти.

„Всичко е свързано с политически послания; няма ясно видими доказателства. За щастие, не сме виждали никакви опити за дестабилизация на Република Молдова“, заяви той.

Прокурорите и експертите по сигурност обаче казват, че операцията може да бъде проследена до Илан Шор, проруски политик и олигарх, избягал в Москва, където живее в момента.

През февруари прокурорът, отговарящ за случая, Виталий Чишка, заяви, че все още не е бил в контакт с босненските власти.

„Досега не сме имали никакъв контакт нито пряко, нито чрез други средства“, призна той.

„Поставили сме си за цел да получим колкото се може повече информация на определен етап от наказателното разследване, за да можем да поискаме колкото се може повече информация от правоохранителните органи в Босна и Херцеговина.“

Говорител на босненската държавна прокуратура обаче потвърди, че са образували собствено дело по случая.

Молдовската ЦИК отказа регистрация на проруския блок „Победа“ за парламентарните избори

Снимка: Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova / Facebook

🇲🇩🗳️🇷🇺 Централната избирателна комисия (ЦИК) на Молдова отказа регистрацията на проруския блок „Победа“ за парламентарните избори на 28 септември тази година. Една от основните причини за това решение е, че формацията е „наследник“ на обявената за противоконституционна партия „Шор“.

Решението на ЦИК от 19 юли беше взето на фона на протест, организиран от поддръжници на четирите партии в състава на блока: „Победа“, „Възраждане“, „Шанс“ и „Алтернативна сила и спасение на Молдова“.

Ако решението на ЦИК остане в сила, блокът няма да може да се регистрира като участник в парламентарните избори и да издигне кандидати.

За разлика от партиите, които могат директно да подадат заявление за участие в парламентарните избори от 20 юли, коалициите, съставени от няколко партии, трябва да получат и предварителна регистрация като избирателен блок.

Представители на избирателната власт посочиха няколко причини за отхвърлянето на подадената регистрация на „Победа“.

Заместник-председателят на ЦИК Павел Постика обясни, че четирите партии от блока не са се разграничили от бившата партия „Шор“, обявена за противоконституционна през 2023 г. и дори са участвали в съвместен конгрес в Москва, заедно с Илан Шор – олигарха, избягал в Русия, осъден в родината си на затвор по дело за „банкова измама“.

Неговата партия беше обявена за противоконституционна и ликвидирана заради подозрения, че е служила на Кремъл за дестабилизиране на Република Молдова.

Последните изменения в държавното законодателство забраняват политическото сдружаване, създаване и регистрация на нова партия, която да „продължи или възобнови, като политическа партия-наследник, дейността на политическа партия, обявена за противоконституционна“.

ЦИК, която има и подозрения за незаконно финансиране на блока „Победа“, цитира и факта, че Министерството на правосъдието е поискало от съда да разпусне партия „Шанс“ и да ограничи за половин година дейността на политическите сили „Алтернативна сила и спасение на Молдова“ и „Възраждане“.

„Победа“ може да оспори решението на ЦИК

Същевременно представители на ЦИК заявиха, че не могат да регистрират коалицията с името „Победа“, тъй като в Република Молдова съществува партия „Победа“, а законът не позволява регистрация на политически сили с идентични имена.

Представители на коалицията отрекоха повечето от нарушенията, вменени от ЦИК, а лидерът на „Шанс“ Алексей Лунгу, обвини членовете на ЦИК в „политически действия и решения“ и беше изведен от заседателната зала от полицията след словесни атаки към членовете на ЦИК.

Членовете на блока квалифицираха отказа на ЦИК като злоупотреба. Обяснявайки връзката с Илан Шор, представителят на партия „Възраждане“ Василе Боля заяви, че осъденият за банкова измама олигарх е „двигателят за обединението на тези политически сили“.

На заседанието вчера ЦИК също така поиска от Министерство на правосъдието да „анализира действията на четирите партии по отношение на тяхната принадлежност към партия, обявена за противоконституционна“.

„Победа“ има три дни, за да оспори в съда решението на избирателната власт да не го регистрира като избирателен блок.

Коалицията не беше регистриран и в миналогодишната предизборна надпревара за президентските избори и референдума за присъединяването на Република Молдова към ЕС, като тогава съдът остави в сила решението на ЦИК.

ЕС достави бронирани машини Roshel Senator на Молдова.

🇲🇩🤝🇨🇦 Канадският производител на бронирани машини Roshel достави два броя от своите специализирани автомобили Senator на молдовската полиция. Тази доставка е ключова стъпка в подкрепата на ЕС за сектора на сигурността в Молдова.

„Продължаваме подкрепата си за молдовската полиция с предоставянето на два специализирани автомобила. Тридесет служители от звеното „Фулгер“ се научиха да управляват щурмова мостова система за намеса в кризисни ситуации. Укрепването на сигурността на Молдова е външна политика на ЕС в действие,“ съобщиха в петък от Представителството на ЕС в Република Молдова.

Това е първата доставка на Senator за Молдова. Roshel Senator, базиран на шасито на Ford F-550, е водещият модел на компанията. Проектиран за различни мисии, автомобилът осигурява бронирана защита CEN B7, способна да издържа на обстрел от стрелково оръжие и експлозии. Платформата може да превозва до десет души и е конфигурируема за правоприлагащи органи, гранична сигурност и военна употреба.

Бързото разширяване на Roshel на световния отбранителен пазар се ускори след инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. Компанията е доставила над 1800 автомобила Senator на Украйна, където те са се превърнали в ключов актив за въоръжените сили и граничната служба.

Придобиването на бронираните машини идва в момент, когато Молдова се изправя пред нарастващи опасения за регионалната сигурност заради войната в съседна Украйна и руските хибридни заплахи. Финансирането на доставката от страна на Европейския съюз подчертава ангажимента му за подкрепа в справянето с тези предизвикателства.

Мисията на ЕС в Молдова е част от по-широката стратегия за насърчаване на стабилността и устойчивостта в Източна Европа, с акцент върху противодействието на външни заплахи и укрепването на местните институции за сигурност.

Политик от Молдова претендира за излаз на Черно море за сметка на Украйна.

🇲🇩⚔️🇺🇦 Виктория Фортуна, изгряваща крайнодясна популистка фигура в Молдова, набира популярност с тревожни темпове, докато нейната риторика буди тревога, особено след наскоро изявените претенции към територията на Буджак, както наричат там географската област Южна Бесарабия в югозападната част на Одеска област, намираща се между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.

Тези претенции не почиват на правно или историческо основание според официалната молдовска позиция. Изказванията отразяват по-широки регионални тенденции и са подобни на действията на румънската националистка Диана Шошоака, като според експерти от Института „Робърт Лансинг“ се вписват отлично в усилията на Кремъл да подкопае суверенитета на Украйна чрез подставени политици.

Фортуна се издигна на фона на общественото недоволство от тромавата европейска интеграция на Молдова в периода след 2022 г. Разчита основно на популистка, националистическа и конспиративна риторика, представяйки се като защитник на молдовския суверенитет. Но нейните публични изяви и медийна активност сочат идеологически и финансови връзки с проруските структури, включително забранената партия на молдовския олигарх Илан Шор. Освен това са налице документирани случаи на координация с руски пропагандни медии като RT и Sputnik Moldova.

В началото на годината Фортуна повдигна въпроса за достъпа на Молдова до Черно море, както и за нейното право върху земите в Буджак. Във видео, публикувано в Telegram, тя посочи, че страната ѝ има основания да преразгледа границите си: „Бяхме лишени от достъпа до море през Буджак, а без него Молдова е като лъв на каишка.“

Тази провокация следва наратива на руската дезинформация, представяща Украйна като изкуствена държава, поддържана от Запада. Такива изказвания подкопават молдовско-украинската солидарност и проверяват устойчивостта на региона към ревизионистка риторика – тактика, вече приложена от Кремъл в Грузия и Казахстан.

Политическата дейност на Фортуна се финансира от мрежи, свързани с Илан Шор – беглец олигарх, осъден за източване на 1 милиард долара от молдовската банкова система и признат за инструмент на руското влияние. Двамата изграждат алтернативна ос срещу проевропейския курс на президента Мая Санду и стратегическото партньорство с Украйна.

Риториката на Фортуна е близка до тази на румънския сенатор Диана Шошоака, която също говори за връщане на Одеса и Южна Украйна на Румъния. Двете политически фигури получават подкрепа от руски и крайнодесни румънски медии, пропагандирайки идеите за историческа справедливост и етно-националистически реваншизъм. Те наричат проевропейския елит предатели и марионетки на Запада, отклонявайки вниманието от реформите и насърчавайки ревизионизъм. Имитирайки далеч по-опитната Шошоака, Фортуна вероятно действа по координирана подривна стратегия на Кремъл.

Заплахата от Фортуна е многопластова. Претенциите ѝ рушат доверието между Кишинев и Киев по теми като сигурността и управлението на границите. Москва използва подобни фигури с единствена цел да фрагментира политически Молдова, да отвлича вниманието от реформите и да дискредитира европейската интеграция на страната. Макар да не се радва на широка подкрепа, подобна риторика създава опасен прецедент, сравним с казусите в Донбас и Южна Осетия.

Фортуна заплашва пряко европейския курс на страната си. Нейната нарастваща популярност може да засили евроскептичните и антиевропейски настроения, да блокира реформи и да дестабилизира политическата система, като по този начин да навреди на шансовете за присъединяване към ЕС.

Експерти подозират, че Фортуна получава подкрепа от руски разузнавателни служби, занимаващи се с операции за влияние в чужбина. Освен това тя подкопава легитимността на правителството на Мая Санду, представя реформите като провал, а властта – като зависима от чужди сили. По този начин се прикриват реални проблеми като корупцията и енергийната несигурност.

Тези изказвания могат да предизвикат дипломатическа криза с Киев и да усложнят партньорството в сферата на сигурността и инфраструктурните проекти. Киев може да отговори с по-строг граничен контрол или ограничения в разузнавателния обмен – действия, затруднящи координацията на НАТО с Кишинев и Киев.

Повторното активиране на мрежата на Шор чрез фигури като Фортуна засилва риска за вътрешната стабилност и нормализира антизападната риторика, което от своя страна може да реанимира иначе маргинализирани проруски движения и да отслаби демократичните институции в страната.

Виктория Фортуна не е обикновен популист – тя е инструмент на руската хибридна война, насочена към дестабилизация на региона, подкопаване на демокрацията и възстановяване на руското влияние в Черноморския басейн.

Норвегия отделя 285 милиона долара за хуманитарна помощ за Украйна.

🇺🇦🤝🇳🇴 Норвегия ще отдели 285 милиона долара за хуманитарна помощ за Украйна и нейните бежанци в съседна Молдова до края на годината, съобщи правителството на скандинавската страна в четвъртък, 27 март 2025 г.

„Руските атаки срещу гражданска инфраструктура, електроцентрали, болници, училища и домове продължават с пълна сила и все повече украинци са принудени да се евакуират и да напуснат своите домове всеки ден“, гласи изявление на норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.

„В момент, когато международното хуманитарно финансиране за Украйна намалява, Норвегия ще продължи да бъде надежден донор на усилията за защита на цивилното население и спасяването на животи“, допълни той.

Руската армия продължава своите ежедневни удари срещу граждански обекти на територията на Украйна с помощта на стотици безпилотни самолети, крилати и балистични ракети, които нанасят огромни материални щети и водят до цивилни жертви.

Най-малко 12 654 цивилни са били убити, а други 29 392 са ранени от началото на пълномащабната инвазия, според Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна. Реалните мащаби на цивилните жертви вероятно е много по-висок, тъй като в броят на загиналите в териториите под руска окупация не е известен.

Отпуснатите от Осло хуманитарни средства ще се разпределят между отдела за реагиране на ООН в Украйна и Молдова, Международния комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец в Украйна и Молдова, както и хуманитарни организации за медицинска помощ и евакуация. Останалите средства ще стоят в т.нар. хуманитарен резерв.

Норвежкият външен министър Ейде и министърът на труда и социалното приобщаване Тоне Брена посетиха Украйна на 26–27 март, като по време на пътуването си до Киев и Харков те предоставиха хибридна слънчева електроцентрала на Харковската общинска клинична болница № 8.

„Горди сме да подкрепим усилията на Украйна за създаване на устойчив и справедлив достъп до енергия за всички. Жизненоважно е да имаме алтернативно енергоснабдяване за операционните зали и отделенията за интензивно лечение по време на прекъсване на електрозахранването“, каза Ейде.

Норвегия е един от най-верните поддръжници на украинската кауза сред европейските страни още от самото начало на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. По-рано този месец лидерите на норвежкия парламент се съгласиха да увеличат помощта за Киев с 50 милиарда норвежки крони (4,6 милиарда долара) до общо 85 милиарда норвежки крони (7,8 милиарда долара) до края на 2025 г.

Башканът на Гагаузия призова Путин и Ердоган за натиск срещу молдовските власти.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Ръководителят на молдовската автономна област Гагаузия отправи призив към руския президент Владимир Путин да окаже натиск върху властите в страната да я пуснат на свобода от полицейския арест, след като беше арестувана по-рано тази седмица.

Молдовската полиция задържа Евгения Гутул на международното летище в Кишинев във вторник вечерта, като я задържа за 72 часа. Миналата година молдовски съд започна процес срещу нея по повдигнати обвинения в насочване на руски финансови активи към вече забранената партия Шор.

В изявление, публикувано от нейните адвокати в четвъртък сутринта, Гутул отправя призив към руския президент да използва „всички дипломатически, политически и правни механизми“, за да окаже натиск върху правителството в Кишинев да я освободи от полицейския арест. Тя нарече ареста си „открита атака срещу нашите права и свободи, срещу всичко, което определя нашата идентичност“.

Гутул също се обърна към турския президент Реджеп Тайип Ердоган за помощ в отделно изявление, публикувано в нейния канал в Telegram.

Гутул е свързан с партията Шор, чийто лидер в изгнание, Илан Шор, се твърди, че е получил руски средства, включително от олигарха Роман Абрамович, за организиране на усилия за дестабилизация на Молдова.

Миналата пролет тя пътува до руската столица Москва, за да потърси подкрепа от Владимир Путин с твърдението, че властите в Молдова се опитват да я подкопаят.

Гагаузия е автономен район в състава на Република Молдова, разположен в равнинната степна част на Бесарабия. Създаден е на 23 декември 1994 г. Има три официални езика: молдовски, гагаузки и руски. Коренспонденцията с републиканските власти, учреждения, организации и предприятия, намиращи се извън Гагаузия, е на молдовски или руски. Българският език в района има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.

Гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи от българските земи на Османската империя през XIX в.

Прогонени от османската заплаха, те се установяват в Руската империя, главно в Бесарабия, поделена днес между Украйна и Молдова, като в последната сега е тяхната новопровъзгласена автономна република Гагауз Ери.

През Втората световна война Сталин депортира много гагаузи в Сибир. Неизселили се гагаузи живеят в днешните граници на България (Добруджа, Варненско и Ямболско и др.), на Румъния (Северна Добруджа), а също в Гърция и Турция.

Основните хипотези за произхода на гагаузите е, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи и печенеги) или смес от тях, както и най-подробно документираната, че са езиково турцизирани православни българи.

След като е включена в състава на Молдовската ССР, Гагаузия е обект на мащабна русификация, което укрепва културните и езикови връзки с Русия.

По последни данни от преброяването през 2004 г. българското малцинство възлиза на 8013 души или 5 процента от общото население на региона.

След обявяването на независимостта на Молдова през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз, Гагаузия получава автономия през 1994 г. Оттогава местните лидери често влизат в конфликт с централната власт в Кишинев за културни политики, икономическо развитие и външни работи.

Изборната победа на Гутул през юни 2023 г. е непризната от Централната избирателна комисия на Молдова поради предполагаеми нарушения при финансирането на кампанията и чужда намеса. Тя беше забранена от заседанията на кабинета и наскоро беше санкционирана от Съединените щати.

Проруският лидер на Гагаузия беше задържан на летището в Кишинев.

В кулоарите на миналогодишното издание на Световния младежки фестивал ръководителят на автономния регион Гагаузия Евгения Гуцул се срещна с руския президент Владимир Путин.
📸 Снимка: Kremlin.ru

🇲🇩⚔️🇷🇺 Полицията в Молдова задържа лидера на проруското гагаузко малцинство в страната Евгения Гуцул на международното летище в Кишинев късно във вторник, след като други двама издирвани проруски депутати в парламента на страната изчезнаха безследно.

Евгения Гутул, лидерът или башканът на Гагаузия, е задържана 72 часа в столицата, а „действието се предприема в контекста на наказателно дело“, посочи Ангела Старински, служител в Центъра за борба с корупцията в Молдова.

Гагаузия, регион с население от 140 000 жители в южната част на Молдова, е населяван предимно от етнически турци, които предпочитат близките връзки с Русия, придържат се към православното християнство и имат неспокойни отношения с централните власти след независимостта на Молдова през 1991 г.

Молдова, която през последните 150 години е била част от Руската империя, за кратък период от „Велика Румъния“ и накрая от Съветския съюз, сега е ръководена от прозападния си президент Мая Санду, която се ангажира да присъедини страната към Европейския съюз до 2030 г.

Санду осъди многократно руската инвазия в съседна Украйна и обвини Кремъл, че се опитва да я свали от власт.

Гуцул е яростен критик на правителството и беше избрана за башкан през 2023 г. с подкрепата на укриващия се бизнес магнат Илан Шор, който по-късно същата година беше осъден на 15 години затвор във връзка с изчезването на 1 милиард долара от молдовски банки.

Освен това тя се срещна с лидера на Кремъл Владимир Путин по време на свое посещение в Москва. Гутул, чийто избор за башкан никога не е бил признат от президента Санду, се очаква скоро да бъде осъдена по обвинения в корупция и финансиране на политически блок, ръководен от Шор, който се намира в изгнание в Русия.

Арестът ѝ беше предшестван от необяснимото изчезване на проруския парламентарист Александър Нестеровски през миналата седмица – в деня, в който беше осъден на 12 години затвор по идентични обвинения.

Ирина Лозован, вторият депутат, очакваща присъда по подобни обвинения, също изчезна. И двамата бяха сътрудници на Шор, който се надява да използва своя блок "Победа", за да спечели изборите на проруски депутати в парламентарни избори по-късно тази година. Той е обвиняван от държавните власти, че насочва големи суми пари в страната, с които да повлияе на изборите.