Санду пред Le Monde: обединение с Румъния би ускорило приемането на Молдова в ЕС

🇲🇩 В интервю за френския вестник Le Monde, публикувано на 28 април, молдовският президент Мая Санду сподели, че евентуално обединение с Румъния „би ни позволило да се присъединим по-бързо към ЕС и би могло да ни помогне“ и добави, че „подобно решение трябва да е взето от мнозинството от гражданите“.

Изявлението е второто публично от страна на Санду по темата за тази година – през януари в свое интервю за британски медии тя посочи, че при евентуален референдум би гласувала „за“ обединение. Санду е носител на румънско гражданство, изпълнява втори мандат след преизбирането ѝ през 2024 г.

В същото интервю Санду препотвърди ангажимента на Молдова да бъде готова за приемане в ЕС до 2030 г., с активна работа по съдебните и антикорупционните реформи. Тя посочи и алтернативен сценарий за интеграция, присъединяване към блока без сепаратисткия регион Приднестровие като „възможно решение“.

Освен това тя призова за паралелна интеграция на Молдова, Украйна и Западните Балкани като противотежест на руското влияние, благодари на Франция и президента Еманюел Макрон за подкрепата и изрази надеждата си резултатите от последните парламентарни избори в Унгария да доведат до отблокиране на преговорни глави, които досега имаха наложено вето от Будапеща.

Реакцията от Букурещ не закъсня. Още на следващия ден от бизнес форум на инициативата „Три морета“ в Дубровник, румънският президент Никушор Дан заяви: „Ако има мнозинство за този проект, ние сме готови.“ Дан подчерта, че обединение би могло да се осъществи единствено чрез референдум в Молдова и при ясно мнозинство в подкрепа. Позицията възпроизвежда рамката, утвърдена от румънския парламент с единодушна резолюция от 2018 г. с потвърждение на ангажимента за обединение, ако молдовските граждани го изберат демократично.

Социологическите данни поставят обединителната перспектива далеч от настоящия политически хоризонт. Според Барометъра на общественото мнение на Института за публични политики (IPP) в Кишинев от септември 2025 г., 33,4% от молдовците биха гласували „за“ обединение с Румъния, 45,7% – „против“, 16,7% са неуточнени, 2,5% не биха участвали в гласуване. Тенденцията е стабилна в последните 3-4 години без рязко изместване в нито една от двете посоки. Молдова е страна с население 2,8 милиона души и една от 9-те официални страни кандидатки за членство в ЕС.

Опозицията в Кишинев реагира с искане за наказателно преследване. Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM), водена от бившия президент Игор Додон, отправи призив към прокуратурата, разузнаването и други компетентни институции да обвинят Санду в държавна измяна заради думите ѝ. В съобщение на партията изявлението на Санду е описано като „открит акт на политическа измяна срещу молдовската държавност, конституция, суверенитет и неутралитет на страната“.

Самият Додон обвини Санду, че използва идеята за обединение като лост за натиск върху ЕС след забавяне на преговорите за членство, и определи перспективата като „бомба със закъснител“ за Букурещ – с препратка към евентуални териториални искания на унгарското малцинство в Трансилвания. Подобен призив за разследване последва и след януарското изявление на Санду, без последвало процесуално действие.

Стратегическият контекст е свързан с три блокировки в траекторията на Молдова към ЕС. Първата е реалното състояние на унгарския вето над преговорните глави – позиция на правителството на Виктор Орбан, която ограничава отварянето на технически клъстери; Санду свързва очакваното смекчаване с резултати от унгарските избори, провели се през април 2026 г.

Втората е Приднестровието – нерешен териториален спор от 1992 г. с незаконприсъствие на руска военна база и неконтролирана от Кишинев граница; вариантът „приемане без региона“ е политически реалистичен, но изисква съгласие от ЕС за частична териториална рамка. Третата е вътрешнополитическата плътност на анти-обединителната коалиция, отразена в посочените 45,7% против в социологията. PSRM, „Шор“, „Партия Возрождение“ и серия по-малки проруски формации концентрират този електорат предимно в централна и южна Молдова, най-вече в гагаузката автономия.

В оперативно отношение изказването на Санду пред Le Monde разширява един досега вътрешен молдовски и румънски разговор към френска и през Le Monde към европейска аудитория. Перспективата за обединение се поставя като алтернативен инструмент за ускорено присъединяване – не като самостоятелна цел, а като лост, ако стандартният процес на разширяване продължи да буксува. Веднага след това румънското президентство потвърди готовността си – рамка, която съществува институционално от 2018 г., но в редки случаи се потвърждава публично от настоящия глава на държавата. Реакцията на PSRM включва и поетапно изграждана наказателно-процесуална възможност – серия искания за разследване, които към момента не водят до отговор от Прокуратурата на Кишинев, контролирана от мнозинството на партията на Санду PAS.

Зеленски и Санду обсъждат нов механизъм за реинтеграция на Приднестровието и изтегляне на руските войски.

🇲🇩🤝🇺🇦 Молдова обсъжда създаването на международен механизъм за разрешаване на ситуацията в Приднестровието, заяви президентът на страната Мая Санду по време на съвместна пресконференция с украинския си колега Володимир Зеленски в Киев.

„Укринформ“ съобщи, че Санду е потвърдила провеждането на консултации с международни партньори, сред които Европейския съюз, относно потенциална рамка за реинтеграция на региона. Тя заяви, че всички страни признават необходимостта от процес, насочен към демилитаризация, деолигархизация и демократизация.

„За да се осъществи този етап, ни е нужна международна подкрепа. Точно това обсъждаме, особено с ЕС през последните дни. Що се отнася до приноса на Украйна, бих казала, че най-големият принос, който вече е дала, е фактът, че държи руската армия далеч от границите на Молдова. Това ни дава възможност да търсим мирно уреждане на конфликта и ние високо ценим това“, каза Санду.

Санду подчерта, че Молдова ще играе централна роля в процеса по оформянето на бъдещия механизъм, като същевременно ще продължи консултациите със своите партньори.

Говорейки на същата пресконференция, Зеленски заяви, че продължаващото присъствие на руски контингент в сепаратисткия регион остава ключова пречка за развитието на Молдова и създава дългосрочни рискове във връзка със сигурността. Той посочи, че Украйна подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Молдова и по-рано е предлагала помощ в енергийния сектор като алтернатива на руските доставки.

„Веднъж предложихме въглища, помощ и подкрепа вместо руския газ, който отиваше към тяхната станция, но винаги сме го правили по дипломатичен начин. Винаги сме го комуникирали с президента на Молдова. Където тя подкрепя и вижда подкрепата на Украйна, ние ще бъдем надежден партньор“, каза Зеленски.

Зеленски отбеляза, че решенията за всички международни управленски или преходни споразумения относно Приднестровието попадат под юрисдикцията на Молдова, докато за Украйна този въпрос е пряко свързан със сигурността на нейните граници. Според „Укринформ“, Зеленски е поставил под въпрос доколко ще е уместно изобщо участието на Руската федерация в какъвто и да е бъдещ международен механизъм по въпроса.

„Мисля, че Молдова не разглежда международен механизъм с Русия, защото Русия без съмнение остава там, за да блокира нормалния живот на страната. Виждаме, че нищо нормално не се е случило в продължение на почти четири десетилетия окупация“, заяви той.

Приднестровието, отцепил се регион, който обхваща териториите на Молдова, разположени от поречието на река Днестър до държавната граница с Украйна, се намира под контрола на сепаратисти от началото на 90-те години на миналия век. Руски военен контингент остава разположени в региона, който отдавна е предмет на спорове и напрежение между Кишинев и Москва.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Европейският съюз предложи широка мирна рамка, която изисква от Русия да изтегли своите въоръжени сили от Беларус, Грузия, Армения и Приднестровието. Планът, оповестен от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, отправя призив за премахване на руските ядрени оръжия от Беларус, изплащане на репарации и реципрочно редуциране на силите, обвързано с евентуално изтегляне на украински войски.

Германия започва приватизация на бивш актив на „Газпром“, Молдова обмисля национализация

🇩🇪⛽🇷🇺 Германия готви първа стъпка за приватизация на Sefe, бивше дъщерно дружество на „Газпром“, конфискувано от федералните власти след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Това заяви днес главният изпълнителен директор на компанията, цитиран от Financial Times.

Securing Energy for Europe (SEFE) планира да набере 1,5-2 милиарда евро с увеличение на капитала, според изпълнителния директор Егберт Лаеге. Компанията управлява ключови енергийни активи като газохранилища, тръбопроводи и търговско звено със седалище в Обединеното кралство, известно в миналото като Gazprom Marketing & Trading. Планираното увеличение ще отбележи първото свиване на пълната държавна собственост на германското правителство.

Съгласно правилата на Европейската комисия, Берлин е длъжен да намали своя дял в Sefe с поне 75% до края на 2028 г. Лаеге отбеляза, че скорошното геополитическо напрежение, включително сътресенията, свързани с войната в Иран, са ускорили процеса на приватизация, подчертавайки значението на стабилните енергийни вериги. Повишаващите се цени на газа допълнително засилиха необходимостта от привличане на инвестиции.

„Обсъждаме с правителството дали то има предпочитания или ограничения, имайки предвид, че се намираме в решаващ момент за сигурността на доставките за Европа и Германия“, каза Лаеге.

След първоначалното увеличение на капитала се очаква правителството допълнително да намали участието си чрез други мерки, които могат да включват продажба на акции или публично предлагане (IPO). „Предвид краткото време, с което разполагаме, може би първично публично предлагане ще бъде трудно за нас, но това в крайна сметка зависи от пазарите и е решение на правителството“, добави той.

Въпреки спекулациите, че активите на Sefe могат да бъдат разделени и продадени поотделно, компанията възнамерява да запази основната си структура непокътната. Според Лаеге регулираната инфраструктура и търговският бизнес се допълват и трябва да останат под единен покрив.

Провеждат се и дискусии за потенциално сливане между Sefe и Uniper – друг германски вносител на газ, национализиран през 2022 г. след риск от колапс в резултат на спрените руски доставки. „Правителството разглежда този вариант“, каза Лаеге. „То притежава и двете компании, така че е логично да проучи дали обединението би създало повече стойност, но в момента работя при допускането, че процесът за Sefe ще бъде самостоятелен.“

Докато Германия се движи към частична приватизация, Молдова обмисля обратния подход – национализация на своята газова компания. Премиерът Дорин Речан е инструктирал правителството да започне подготовка за потенциална национализация на „Молдовагаз“ на фона на продължаващия спор с руския „Газпром“.

Руският енергиен гигант, който притежава 50% от компанията, предупреди, че може да спре доставките за Молдова от 1 януари, цитирайки неизплатени дългове. Властите в Кишинев отхвърлят подобни твърдения и обвиняват Русия, че използва енергийния натиск за дестабилизация на страната. В допълнение към дела на „Газпром“, около 13% от „Молдовагаз“ се държат от проруския сепаратистки регион Приднестровие, докато правителството на Молдова притежава 35,6%.

Промените в енергийните стратегии на Европа се случват паралелно с продължаващия санкционен натиск над свързани с Русия компании. САЩ предоставиха ново едномесечно изключение от санкциите за сръбската петролна компания NIS, контролирана от руски субекти. Това дава възможност на NIS да продължи работата си въпреки мерките срещу руския петролен сектор, въпреки че по-рано беше съобщено, че „Газпром нефт“ е получил срок за продажба на своя дял.

Русия обмисля създаване на „буферна зона“ във Виницка област откъм Приднестровието

🇷🇺🇲🇩 Руската армия разглежда планове за създаване на буферна зона във Виницка област на Украйна с нахлуване през границата от непризнатия сепаратистки анклав Приднестровие. Това заяви в интервю  за РБК-Украйна Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента и бригаден генерал.

„Те дори са включили точка за създаване на буферна зона във Виницка област от страната на непризнатото Приднестровие. За първи път се регистрират планове от такъв характер“, заяви той. „Честно казано, няма нужда от паника, защото в този момент не виждам те да разполагат със сили за реализиране на всички тези намерения.“

Палиса отбеляза, че руските планове остават променливи, а сроковете за операциите често се изместват. Той добави, че се очаква основният фокус на Москва през цялата година да остане върху Донбас.

„Без съмнение основното им внимание тази година ще бъде фокусирано върху Донбас. При благоприятни за тях условия също така ще развиват и увеличават усилията си в южното направление – това включва района на Олександривка и цялата Запорожка ос“, каза той.

Според него руското командване продължава да преследва своите планове за създаването на буферни зони в пограничните области Харков, Суми и Чернигов. Освен това той предупреди, че Кремъл желае да създаде условия за потенциални офанзиви в Запорожка и Херсонска област, докато в по-далечно бъдеще преследва това, което той описа като „агресивни амбиции“ за превземане на Николаевска и Одеска област.

Тези опасения се засилват допълнително от съобщенията за повишена руска активност в Приднестровския регион, който граничи с Украйна и се разглежда като потенциален плацдарм за разширяване на операциите.

Според Defense Express Москва обмисля да разшири значително числеността на своя военен контингент на тясната ивица земя на източния бряг на река Днестър – от настоящите 1500 до близо 10 000 души.

Докладваното струпване на сили се случва паралелно със ескалация на военните учения. Руските войски в Приднестровския регион наскоро проведоха маневри, симулиращи настъпателна операция от съветската епоха, репликираща Яшко-Кишиневската кампания, довела до успешното настъпление на Червената армия до Букурещ.

Учението се проведе в демилитаризирана зона за сигурност близо до столицата на региона Тираспол, като в него бяха включени голям брой артилерийски системи и военни превозни средства, което според наблюдатели представлява нарушение на съществуващите двустранни и международни споразумения.

В същото време украинските военни продължават да докладват за успехи в части от фронтовата линия.

Десантно-щурмовите войски на Украйна съобщиха, че украинските части са си върнали контрола над девет населени места и около 480 кв.км. в района на Олександривка. Освободените селища включват седем броя в Днепропетровска област и два в Запорожка област.

Настъплението беше извършено от десантно-щурмови формирования, подкрепени от допълнителни части, и беше насочено към възстановяване на позициите, загубени през последната година. Освен деветте селища, други три населени места са били прочистени от присъствие на окупационни войски, но стабилизационните операции все още не са приключили изцяло .

Украински висши военни отбелязаха, че към момента украинските сили държат инициативата в този сектор. В същото време руските сили се опитват да попречат на по-нататъшния напредък чрез локални контраатаки и прехвърляне на подкрепления за сметка на други сектори от фронтовата линия.

Пълен разрив: Украйна официално прекрати 116 договора с Русия, Беларус и ОНД

🇺🇦⛓️‍💥🇷🇺 Правителството на Украйна прекрати официално 116 международни споразумения с Руската федерация и Република Беларус, както и такива в рамките на Общността на независимите държави (ОНД). Това съобщи министърът на външните работи Андрий Сибига в изявление в социалните мрежи.

„Твърдото ми убеждение е, че правната рамка на Украйна трябва да отговаря на реалностите на войната и новата архитектура за сигурност на европейския континент. За целта трябва да скъсаме последните правни връзки, които някога ни свързваха с Руската федерация, Беларус и т.нар. ОНД. Това е задълбочен и сложен правен процес, който изисква внимателно изпълнение, и ние работим систематично по него“, заяви Сибига.

По инициатива на външното министерство, кабинетът на министрите е прекратил официално 116 договора, сключени в миналото с Русия, Беларус и под егидата на ОНД. Процедурата въвлича прекратяването на 25, денонсирането на 3 и оттеглянето от 88 международни договора.

„С тази резолюция прекратяваме 25 споразумения, денонсираме 3 и се оттегляме от 88 международни договора. От тях 5 са с Русия, 23 са с Беларус и 87 са в рамките на ОНД, включително едно тристранно между Украйна, Русия и Беларус“, коментира Сибига. Освен това той уточни, че с президентските укази от 25 февруари за оттегляне от 31 споразумения на ОНД и 14-те законопроекта, регистрирани в украинския парламент, насочени към прекратяване на 74 международни договора, страната завършва основния етап от привеждането на своите двустранни и многостранни отношения с Русия, Беларус и ОНД съгласно текущите военни реалности и решаващата роля на страната в новата европейска архитектура за сигурност.

Молдова също предприе необходимите стъпки за прекратяване на връзките с ОНД през последните месеци, давайки ясен сигнал за широката промяна на региона и откъсването му от руската сфера на влияние.

Министърът на външните работи на Молдова Михай Попшой разкри, че кабинетът е започнал продецура по оттегляне от ОНД, започвайки с денонсиране на ключови споразумения.

„След като споразуменията се денонсират от парламента, Молдова вече няма да бъде считана за официален член на ОНД. Денонсирането включва Устава на ОНД, подписан в Минск на 22 януари 1993 г., учредителното споразумение от 8 декември 1991 г., също в Минск, и анекса от 22 декември 1991 г.“, обясни той в интервю за Радио Молдова.

Молдова търси помощ от ЕС заради масивен разлив в река Днестър след руски удар

🇲🇩 Молдова спешно поиска съдействие от Европейския съюз за справяне с огромен разлив на гориво в река Днестър, предизвикан от руски военен удар, съобщи NewsMaker на 13 март.

Екологичната криза започна след руските удари от 7 март по Днестърската ВЕЦ, която причини значителен теч на технически масла и ракетно гориво, които впоследствие се оттекоха по течението през молдовската граница. Премиерът Александру Мунтяну обяви, че се е обърнал към европейските партньори за оборудване за улавяне на петролните петна и мобилни станции за изследване качеството на водата.

В отговор на нарастващата заплаха Молдова изпрати части на националната армия за изграждане на лагер за управление на кризи в район Сорока. Те работят съвместно с екипи за спешна помощ и специалисти от съседните Румъния и Украйна за инсталиране на защитни прегради и филтриращи системи от слама.

Токсичният разлив застрашава критичните източници на питейна вода в цяла Северна Молдова. Министърът на околната среда Георге Хайдер предупреди, че няколко селища, особено около село Наславча, където е обявен „жълт код“, може да се сблъскат със сериозен недостиг на питейна вода, пише NewsMaker.

Властите тестват реката на всеки шест часа, за да следят нивата на замърсяване, и наложиха строга забрана за всякакъв вид риболов в участъка Наславча–Дубосари най-малко до 1 април.

Официални лица в Киев осъдиха замърсяването като съзнателен акт на екологична война. Дмитро Лубинец, комисарят по правата на човека към Върховната рада на Украйна, отбеляза, че атакувайки хидроенергийна инфраструктура на трансгранична река, Русия създава умишлено хуманитарна криза в две държави.

Описвайки унищожаването на източници на питейна вода като грубо нарушение на Женевските конвенции, Лубинец обяви, че подготвя официални обръщения към ООН с искане за незабавна международна реакция срещу „руския екологичен тероризъм“.

„Вече подготвям писма до ООН с искане този факт да бъде документиран и да се издаде ясен международен отговор. Светът няма право да мълчи. Агресията на Русия срещу околната среда е предизвикателство към цивилизования свят. Ако няма безкомпромисен отговор днес, утре руският терор ще отрови и други реки в Европа“, предупреди той.

Екологичната катастрофа в река Днестър е част от много по-мащабна и опустошителна кампания, насочена към унищожаване на околната среда, водена от руските сили. По-рано стана ясно, че Москва е отговорна за над 7000 доказани екологични престъпления в Украйна от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. и е причинила екологични щети на стойност около 85 млрд долара.

Атакувайки систематично критична инфраструктура, включително удари по всяка една хидроелектрическа централа в страната – руската армия постоянно превръща екологичните катастрофи в оръжие за нанасяне на максимални щети. Последвалите токсични разливи, опожарени гори и наводнени общности не просто унищожиха биологичното разнообразие на Украйна, но и създадоха тежки, дългосрочни рискове, които са заплаха са питейната вода и земеделската стабилност на съседни държави като Молдова.

Предполагаем руски дрон се разби в Молдова.

🇷🇺✈️🇲🇩 Неидентифициран руски дрон беше открит от полицейските власти в пограничен район на територията на Молдова, съобщават местни издания.

Обектът е открит в село София, област Дрокия, в близост до украинската граница. Районът веднага е бил отцепен от полицията, а на място са били изпратени специалисти по обезвреждане на експлозиви за извършване на инспекция. Молдовската полиция уточни, че това е трети дрон, нарушил въздушното пространство на страната от началото на годината.

„Министерството на външните работи на Република Молдова остро осъжда всеки инцидент, който може да представлява нарушение на въздушното пространство на страната и евентуална заплаха за безопасността на нейните граждани“, се казва в изявление на външното ведомство.

От ведомството допълниха, че Молдова остава твърда в защитата на суверенитета и териториална цялост и следи отблизо развитието на ситуацията в координация със своите национални органи.

Инцидентът се случва в момент, когато Молдова продължава периодично да понася своите косвени последици от руската агресия срещу Украйна. На 31 януари страната беше потърпевш от мащабен срив в електрическата мрежа, който остави големи части от столицата Кишинев без ток, блокира тролейбусния транспорт и изключи светофарите.

Молдовските власти заявиха, че прекъсването е свързано с технически проблеми в украинската мрежа и далекопроводите за високо напрежение, които свързват двете страни. Министърът Денис Шмигал отбеляза, че Украйна е в състояние на „значителен недостиг на електроенергия“, докато Русия засилва своята „енергийна офанзива“, атакувайки критичната украинска инфраструктура с ракети и дронове.

Русия активизира хибридната дейност в Приднестровието.

🇷🇺🇲🇩 Русия активизира спешно своята дейност в Приднестровието, проруски сепаратистки регион на територията на Молдова, с цел да отклони ресурси на Украйна и да създаде нова точка на напрежение по южната граница. Това съобщи източник от Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна.

Активизацията в непризнатия анклав включва засилване на различни информационни и военни мерки, които според украинското разузнаване са начало на хибридна операция, свързана с т.нар. „избори за президент на ПМР“, които предстои да бъдат проведени догодина.

⚠️ Военно натрупване и диверсионна заплаха

Източникът отбелязва, че се наблюдава засилване на мобилизационните мерки на територията на непризнатия регион, включително изпращане на призовки за явяване във военните подразделения на територията му. Освен това се наблюдава разконсервиране на оръжие от военните складове.

Тук е мястото да отбележим, че в Приднестровието се намира т.нар. Оперативна група на руските войски (ОГРВ) с численост от 1500 душа. Нейната официална задача е да охранява огромен склад за боеприпаси в село Колбасна, където се намират предполагаемо десетки хиляди тонове оръжие и снаряди, които представляват сериозна заплаха за сигурността на целия регион.

ГУР разкри, че също така е разгърнато е производство на безпилотни летателни апарати (БПЛА), за които са създадени центрове за обучение на оператори.

„Активните мерки, реализирани от Кремъл, са насочени към засилване на руското присъствие в Приднестровието“, посочват от ГУР, което според тях се използва от Москва за дестабилизиране на ситуацията в Молдова и създаване на заплаха по границата с Одеска и Винишка област, което увеличава риска от проникване на диверсионни групи на територията на Украйна.

За да реализира намеренията си, Москва прехвърля към Приднестровието агенти на специалните служби със задача да задълбочат кризисните явления, да посеят хаос с информационни операции, както и да извършват провокации и диверсионна работа.

⛽️ Енергиен и политически разчет

Украинското разузнавне свързва текущото изместване на фокуса на Кремъл към Приднестровие с предстоящите политически процеси в анклава. Според него конкретната цел на тази хибридна операция включва:

• Отново да „закачи“ Тираспол на иглата на безплатния руски газ.
• Да повдигне имиджа на проруските лидери.
• Да увеличи тихомълком военния контингент на Русия в региона.

От ГУР смятат, че тези стъпки имат за цел да подготвят всички натрупани сили и ресурси за военна ескалация в подходящия за Кремъл момент.

Трябва да се отбележи, че след спирането на доставките от „Газпром“ в началото на тази година, жизненоважният енергиен ресурс за Приднестровието в момента се продава от „Молдовагаз“, което е единствения фактор, който предотвратява колапса на региона.

На фона на тези събития, Украйна и осем други държави се включиха официално към нов пакет от мерки, одобрени от Евро`пейския съюз, срещу сепаратистките власти на Приднестровието.

Мая Санду отне гражданството на молдовците в руската армия.

🇲🇩 Петима граждани на Република Молдова, постъпили на служба в Оперативната група на руските войски (ОГРВ) в Приднестровието, бяха лишени от гражданство с указ, подписан от президента Мая Санду в четвъртък, 27 ноември.

Засегнатите от президентския указ лица са Владимир Коблай, Павел Морозов, Владимир Осипенко, Максим Василатий и Олег Боц.

Петимата са родени и израснали на левия бряг на река Днестър в Молдова и постъпват на военна служба в структурите на ОГРВ – руски контингент, разположен незаконно в сепаратисткия регион Приднестровие, съобщи говорителят на президентството Игор Захаров.

Оперативната група на руските войски (ОГРВ) е руско военно формирование в приднестровския регион на Република Молдова. С численост от приблизително 1500 военнослужещи, тя възниква след разпадането на СССР като правоприемник на съветската 14-а гвардейска общовойскова армия.

Официалната задача на ОГРВ е да охранява огромен склад за боеприпаси в село Колбасна, където се намират предполагаемо десетки хиляди тонове оръжие и снаряди, представляващи сериозна заплаха за сигурността на целия регион.

Руският посланик в Молдова беше привикан заради поредно нахлуване на дрон.

🇷🇺🇲🇩 Руският посланик в Молдова Олег Озеров беше извикан в Министерството на външните работи, където му беше показан паднал в северната част на страната дрон и му беше връчена официална протестна нота за нарушаване на въздушното ѝ пространство от общо шест дрона.

В отговор Озеров заяви, че „трябва да бъде проведено разследване“ и добави, че „много операции се извършват под фалшив флаг“, съобщи местното издание NewsMaker.

Външно министерство в Кишинев осъди инцидента, определяйки го като „неприемлив“ и като пряко нарушение на суверенитета на страната и заплаха за националната и регионалната сигурност. От там отново бяха отправени призиви към Москва за въздържане от действия, застрашаващи сигурността на Молдова, и спазване на международните норми и териториалната цялост на страната. Освен това ведомството поиска руското посолство да вземе нужните мерки, за да няма подобни инциденти в бъдеще.

Посланик Озеров намекна за „промяна в дипломатическите отношения“, и подчерта, че голям брой операции са провеждани „под чужди знамена“ и тези инциденти целят да навредят на отношенията между Русия и Молдова.

Дроновете са част от масирана руска атака с комбинация от дронове, крилати и балистични ракети срещу Украйна през нощта, а във въздушното пространство на Молдова са засечени шест апарата. Един от тях падна върху покрив, без да нанесе сериозни щети, уточни NewsMaker.

Освен това румънският министър на отбраната Йонуц Моштяну заяви, че в окръг Васлуй е открит руски дрон без бойна глава, след като е нахлул в румънското въздушно пространство при поредната среднощна атака срещу Украйна. На официална визита в 57-а авиобаза „Михаил Когълничану“ той потвърди, че дронът е паднал в района на Пуешти, предаде Agerpres.

Молдова закрива т.нар. Руски културен център в Кишинев.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Министерският съвет на Молдова одобри проекта за денонсиране на Споразумението на правителството на страната с това на Руската федерация за създаване и функциониране на културни центрове.

Документът, подписан през 1998 г., предвиждаше създаването на центрове на територията на двете държави с цел насърчаване на културния и научен обмен, но в момента Молдова няма свой културен център на руска територия.

„Руският културен център изобщо не беше културен – той беше прикритие за дейности, насочени към подкопаване на суверенитета на Република Молдова“, каза министърът на културата Кристиан Жардан по време на правителствено заседание.

Той отбеляза, че след руската инвазия в Украйна, както и в контекста на многократните опити за дестабилизация и непрестанните информационни атаки от страна на Москва срещу Молдова, това споразумение може да се използва като инструмент за разпространение на изопачени наративи от руска страна, което представлява риск за сигурността на страната.

Напомняме, че Руският културен център беше открит през 2009 г. въз основа на споразумение за създаване и функциониране на културни центрове, под прякото управление на руското посолство.

Центърът се финансира от агенция „Россотрудничество“, която е на пряко подчинение на Кремъл и попада под международни санкции. ЕС я определя като основната държавна агенция за проектиране на меката сила и хибридното влияние на Кремъл, включително популяризиране на т.нар. концепция „Руский мир“.

Великобритания изпраща военни експерти в Молдова за борба с дронове

🇬🇧🤝🇲🇩 Обединеното кралство изпраща в Молдова група военни експерти, специализирани в борбата с дронове, за да подпомогне страната в укрепването на нейната отбрана в условията на нарастващата руска агресия срещу Европа. Това съобщава британското министерство на отбраната в съобщение до пресата на 15 октомври.

Решението, което ще бъде обявено официално на срещата на министрите на отбраната на НАТО, подчертава ангажимента на страната да подкрепя сигурността по източния фланг и да съдейства на уязвимите съседи на Украйна да се справят с модерните въздушни заплахи.

Решението беше обявено официално от министъра на отбраната Джон Хийли по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел по-рано днес и е част от международните усилия за противодействие на руската агресия.

Инвестицията включва екипи за обучение, които ще помогнат на въоръжените сили на Молдова да разработят модерни тактики за защита от дронове, като се справят с нарастващата заплаха от дронове на фона на ескалиращите руски атаки в Украйна и въздушните нарушения в няколко държави членки на НАТО, според Министерството на отбраната на Великобритания.

По-рано беше съобщено, че международната коалиция за дронове, ръководена от Великобритания и Латвия, ще достави на Украйна около 35 000 прехващачи на дронове за противодействие на руските дронове от типа „Шахед“.

Партията на социалистите в Молдова не признава резултатите от изборите и заплашва с протести

🇲🇩 Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) не признава резултатите от парламентарните избори и заплашва с протести, ако бъдат одобрени от Конституционния съд, съобщи независимият молдовски източник NewsMaker на 7 октомври.

Това изявление дойде след като проевропейската партия „Действие и солидарност“ (ПАС), водена от президента Мая Санду, постигна убедителна победа на изборите на 29 септември с малко над 50% от гласовете.

Резултатът позволява на партията да запази своето мнозинство и да продължи да води Молдова по пътя към европейска интеграция.

Влад Батринча, парламентарният лидер на близката до Москва ПСРМ, заяви, че изборите са били опорочени от „нарушения и използване на административни ресурси“, което според него „поставя под съмнение честността на вота“.

„Не можем сериозно да говорим за бъдещето на Молдова, ако в страната няма демокрация или свободни избори. При такива условия няма да има икономика, демографски ръст – нищо. Изборите трябва да бъдат честни, а условията за участие – равни“, каза той.

Опозиционният Патриотичен избирателен блок, воден от проруския бивш президент Игор Додон и включващ Социалистическата и Комунистическата партия, както и новосформираната „Бъдеще на Молдова“, спечели 24% от гласовете.

Блокът на Додон, подкрепян от Москва, води кампания за обръщане на посоката на Молдова към Москва. На въпрос какви стъпки ще предприеме партията му, ако резултатите бъдат потвърдени, Батринча заяви, че ПСРМ ще „продължи да се бори на международни платформи, по улиците, в парламента – с всички възможни средства и на всички достъпни нива“.

Изборите се проведоха на фона на нарастващи опасения от руска намеса. В дните преди вота Санду предупреди, че ако Москва успее да установи контрол над Молдова, „последиците ще бъдат преки и опасни за нашата страна и за целия регион“.

Преди изборния ден Централната избирателна комисия забрани участието на партиите „Сърцето на Молдова“ и „Голяма Молдова“, след като бяха открити доказателства за незаконно финансиране.

Разузнавателни доклади също свързаха партията „Голяма Молдова“ с блока „Победа“ – коалиция от проруски фракции, за които се смята, че получават финансиране от олигарха в изгнание Илан Шор.

Очаква се Конституционният съд да прегледа и утвърди резултатите от изборите в следващите дни.

Партията на Мая Санду спечели изборите в Молдова въпреки намесата на Кремъл

Президентът на Украйна Володимир Зеленски приема президента на Молдова Мая Санду в столицата Киев, 25 януари 2025 г.
📸 Снимка: Office of the President of Ukraine

🇲🇩🗳️ „Партия на действието и солидарността“ (PAS) на президента Мая Санду е победител в ключовите парламентарни избори в Молдова, въпреки координираните усилия от страна на Кремъл за дезинформация. Причини за празненства има и в Брюксел.

Проевропейската формация в една от най-бедните държави в Европа беше изправена пред сериозно предизвикателство в лицето на основния си съперник – проруската коалиция „Патриотичен блок“, начело с бившия президент на страната Игор Додон.

PAS печели най-малко 54 от 101 места в местния парламент – изненадващо висок успех, след като проучванията на социолози показваха почти равни позиции, а Москва вложи значителни усилия да наклони везните в полза на своите кандидати.

Заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО, Молдова беше във фокуса на напрежение в седмиците преди вота. Победа на проруските сили щеше да нанесе сериозен удар по източния фланг на ЕС в момент, когато Кремъл изпитва решимостта на западния свят и отбелязва макар и ограничени успехи на бойното поле в Украйна.

Сега в ЕС могат да въздъхнат с облекчение – поне засега Молдова остава извън руската орбита.

„Победата на проевропейските сили в Молдова е урок за цяла Европа как да се брани от руската намеса“, каза евродепутатът Зигфрид Мурешан, заместник-председател на Европейската народна партия.

„Молдова остава твърдо на европейския път. Добри новини за молдовците! Добри новини за Европа!“, допълни той.

За Санду това е значимо постижение – нейната партия печели изборите за парламент по-малко от година след връщането ѝ в президентския дворец и след референдума за членство в ЕС, спечелен с крехко мнозинство.

Вотът всъщност беше избор между Брюксел и Москва, в който нито една от страните не криеше своите симпатии. В навечерието на изборите Русия заяви, че НАТО готви „окупация“ на Молдова, без да представи никакви доказателства за твърденията си. Освен това Москва обвини Кишинев в „антируска истерия“.

Санду и нейните съюзници твърдят, че Кремъл е инвестирал стотици милиони евро в страната за дезинформация. Молдовските служби разследваха тези обвинения, а полицията проведе поредица от акции в рамките на операция срещу предполагаеми план за масови безредици и дестабилизация, координиран от Русия чрез криминални мрежи.

През уикенда две проруски партии, „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“, бяха отстранени от вота заради обвинения в купуване на гласове, незаконно финансиране и пране на пари. Втората партия беше отстранена в неделя, часове след началото на гласуването.

Европейският съюз, който обикновено се въздържа от явна намеса в избори в страни кандидатки, този път почти не прикри подкрепата си за PAS. Говорител на ЕК дори заяви, че Русия „дълбоко се намесва в изборния процес“.

През последните месеци европейските лидери често посещаваха Кишинев и показаха близките си отношения със Санду. ЕС вече наложи санкции срещу редица проруски политици, а в началото на тази година представи инвестиционен план за инфраструктурни и енергийни проекти в страната на стойност 1,9 млрд. евро.

Решаващ момент настъпи три дни преди изборите, когато Гърция одобри екстрадиция на олигарха Владимир Плахотнюк, основен заподозрян в изчезването на около 1 млрд. долара от молдовските банки през 2014 г. Образът му, окован и върнат в Кишинев, беше мощен символ за Санду, чиято политическа кариера е изградена върху борбата с корупцията.

За ЕС изборите бяха твърде важни, за да бъдат загубени. След като „Грузинска мечта“ спечели изборите в Грузия и отдалечи страната от нейния европейски път, Молдова остана единственият реален кандидат на източната граница на Съюза.

Целта за членство в ЕС до края на това десетилетие изглежда постижима. Брюксел и Кишинев са готови да отворят преговори по всички 33 глави, а самият процес може да върви бързо, тъй като ЕС планира разширяване на Балканите и на изток преди европейските избори през 2029 г.

Досега Молдова вървеше ръка за ръка с Украйна, но ветото от страна на Будапеща заради казуса с правата на унгарското малцинство в Закарпатието вероятно ще даде възможност на Кишинев да продължи самостоятелно още тази година.

Днешният успех на проевропейската половина от Молдова със сигурност е успех и за съседна Украйна, която трудно може да си позволи още един враждебен съсед.

Вече е възможно Молдова да се превърне в локомотив, който ще тегли и Украйна към ЕС. Точно такава беше логиката на Брюксел, когато преди три години предостави статут на кандидати и на двете страни. Вчерашната победа в Кишинев гарантира, че тази перспектива остава жива.

Партията на Мая Санду води убедително на изборите в Молдова, но без мнозинство.

🇲🇩 „Партия на действие и солидарност“ (PAS) на президента Мая Санду излезе начело на парламентарните избори в Молдова пред проруската опозиция, но изглежда, че вероятно няма да постигне мнозинството, нужно за ускореното членство на страната в Европейския съюз.

При преброени близо 86% от гласовете, тя има 45,1%, докато Патриотичният блок, който настоява Молдова да се окаже от европейския си път и да се върне обратно в орбитата на Москва, събира 27,6%.

Предизборната кампания беше белязана от взаимни обвинения, а президентът Мая Санду я описа като „екзистенциален момент“ за малката република, която е на кръстопът между стремежа на по-голямата част от младото население за европейско развитие на страната и хватката на Кремъл.

Правителството предупреди многократно за опити за саботаж на изборния процес – кибератаки срещу изборна инфраструктура и серия от фалшиви бомбени заплахи в избирателните секции в страната и зад граница.

Голямата молдовска диаспора, която традиционно подкрепя европейската интеграция, остава един от ключовите фактори, който може да наклони везните. Преброяването започна след затварянето на секциите в 21:00 ч. местно време.

Ако успее да задържи мнозинството си в 101-местния парламент, PAS няма да има пречки пред това да продължи курса на Молдова към пълноправно членство в ЕС до 2030 г. и окончателно да откъсне страната от руското влияние. Ако не достигне мнозинство обаче, партията ще трябва да търси коалиция с по-малки формации.

Станислав Секриеру, съветник по национална сигурност на президента Мая Санду, отбеляза, че властите са в очакване на „по-нататъшна ескалация“ на хибридните атаки срещу Централна избирателна комисия и други държавни сайтове, извършвани от различни държави.

Фалшиви бомбени сигнали са постъпили в секции в Рим, Брюксел и САЩ, написа той в публикация на X – знак за „масивен натиск от Русия и нейните проксита“ за дестабилизиране на вота.

Москва отрича да има участие и твърди, че властите в Кишинев разпалват антируска истерия, за да привлекат гласове.

По-рано днес съпредседателят на Патриотичния блок и бивш президент на страната Игор Додон призова за масови протести пред парламента в понеделник и обвини Санду, че има намерение да анулира изборите, без да представи каквито и да е доказателства за своите твърдения.

Санду и други висши държавни служители многократно са предупреждавали за мащабна кампания на Кремъл за оказване на влияние върху вота.

По-рано тази седмица изборните власти отстраниха от надпреварата две проруски партии поради съмнения за незаконно финансиране.

През последните седмици бяха извършени стотици обиски, насочени към нелегално финансиране на партии и предполагаеми руски мрежи, планиращи предизвикане на безредици около изборите.

Молдова избира между Европа и Русия в напрегнати парламентарни избори.

Молдовският президент Мая Санду гласува в избирателна секция по време на парламентарните избори в столицата Кишинев, 28 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vladislav Culiomza

🇲🇩 Днес Молдова провежда в парламентарни избори, които могат да се окажат решаващи за стремежа на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз. Вотът поставя един срещу друг управляващите проевропейски сили и опозиционни групи с отчетливи проруски позиции, които настояват за дистанциране от ЕС.

Ако нито една от партиите не получи мнозинство в 101-местния парламент на страната, се очаква да настъпи труден период на коалиционни преговори и политическа нестабилност, който би засегнал още повече една от най-бедните държави в Европа, която така или иначе е поставена под натиск от войната в съседна Украйна и подозренията за руска намеса в политиката и религиозния живот.

Докато изборният процес тече, проруски лидер отправи призив за следизборни протести, докато молдовските служби съобщиха за кибератаки срещу изборната инфраструктура през последните два дни.

Президентът Мая Санду определи вота като „екзистенциален тест“ за страната с население от 2,4 милиона души, която има и силни културни и езикови връзки със съседна Румъния.

Правителството обвинява Москва в мащабна кампания за влияние върху изборите. Санду, която си е поставила цел Молдова да влезе в ЕС до 2030 г., предупреди за „незабавни и опасни“ последици ако във вота надделее руското влияние.

Опозиционни формации като проруското „Патриотично обединение“ използват общественото недоволство от икономическите трудности и бавните реформи, подсилено, според властите, от широка кампания за дезинформация.

Няколко дни преди вота изборната комисия заличи две от партиите в „Патриотичния блок“ заради съмнения за незаконно финансиране. През последните седмици органите на реда извършиха стотици обиски, насочени срещу мрежи за нерегламентирано партийно финансиране, за които се твърди, че са подкрепяни от Русия и целят дестабилизация.

Москва отрича да се намесва и обвинява властите в Кишинев, че разпалват „антируска истерия“ за електорални цели.

В неделя бившият президент Игор Додон, коалиционен лидер на „Патриотичния блок“, заяви, че правителството на Санду се готви да анулира вота, и призова привържениците си на протест пред парламента в понеделник. Той обаче не представи доказателства за твърденията си.

Управляващата партия се бори за мнозинство

Избирателната активност към обяд достигна 30%. В централните избирателни секции в столицата Кишинев, където се говори както румънски, така и руски, гласуването започна бавно, но постепенно се оживи, съобщиха властите.

Социологическите проучвания показват, че партията на Санду – „Действие и солидарност“ (PAS) – може да има трудности да запази своето мнозинство. Тя разчита основно на младите и мотивирани свои поддръжници, които включват многобройни избиратели от диаспората.

„Санду прави каквото може с това, което има“, каза 45-годишната Мариана Русе, пристигнала от Франция, за да гласува.

Ако PAS загуби мнозинство, ще трябва да търси коалиция с формации като център-лявия блок „Алтернатива“ или популистката „Нашата партия“ – ако те преминат изборния праг.

Молдова остава разделена за бъдещия си път

В бившата съветска република властта вече десетилетия е на кръстопът между европейското си развитие и връщане към орбитата на Москва.

Докато Санду и нейната партия поставят интеграцията в ЕС в центъра на политиката си, за мнозина избиратели основните грижи са вътрешни – особено страхът как по-тясното сближаване с ЕС ще се отрази на земеделската икономика на страната.

„Страх ни е от война, никой не иска това. Затова се обръщаме към Европа поне за някаква защита“, отбеляза 46-годишната Виорика Бурлаку, продавачка на плодове в Кишинев, като посочи войната в Украйна като аргумент за евроинтеграция.

В северния град Бълци обаче 82-годишната Мария Скотари даде друга гледна точка. Тя си спомни с носталгия студентските си години в Съветския съюз:

„Какво толкова лошо имаше? Такъв беше животът. Бях студентка, всичко беше наред, всичко беше прекрасно.“

Молдовската полиция проведе мащабни акции преди парламентарните избори

🇲🇩 Полицията в Република Молдова извърши над 250 обиска в 100 населени места в рамките на наказателно дело, свързано с подготовка действия за дестабилизация на страната, дирижирани и подкрепени от Русия, шест дни преди парламентарните избори на 28 септември.

Молдовската полиция публикува съобщение за пресата, според което в тези действия е трябвало да бъдат въвлечени и криминални елементи.

„Обиските се провеждат както при заподозрени лица, така и в някои затвори“, уточни полицията в Кишинев, цитирана от Europa Liberă Moldova, без да дава повече детайли.

Акциите се извършват от Националния следствен инспекторат съвместно с прокуратурата за борба с организираната престъпност, екипи на Специален полицейски отряд „Мълния“ и представители на Службата за информация и сигурност.

Няколко часа след като акцията беше оповестена, един от лидерите на опозиционния блок „Патриотичен“ Игор Додон заяви в социалните мрежи, че „ръководители на териториални организации в Дрохия и Ришкани“ са били сред мишените на обиските.

Додон определи действията като „сплашване“ и подготовка от страна на властите да анулират изборите на 28 септември, ако те бъдат загубени. Управляващата партия „Действие и солидарност“ на Мая Санду все още не е дала отговор на тези обвинения.

Вчера в публичното пространство се появи информация, че лидерът на партия „Демокрация у дома“ Василе Костюк може да бъде задържан в понеделник.

В същия ден служители на Националния антикорупционен център (CNA) и прокурори в Кишинев проведоха обиски в столицата и град Орхей по дело за незаконно финансиране на партии и подкуп на избиратели.

След приключване на обиските беше задържано едно лице по подозрение за участие в криминални деяния, свързани с незаконно финансиране на конкретни политически формации.

Разследването е насочено към организирана група, включваща лица, „вземащи решения, членове и симпатизанти на политически формации“. CNA не уточни конкретните партии, но от публикувани снимки и чатове става ясно, че става дума за „Евразия“ – асоциация, свързана с проруския укриващ се от правосъдието олигарх Илан Шор.

CNA твърди, че членовете на групата са вербували избиратели и поддръжници с обещания за пари, стоки или услуги, за да ги насърчат да гласуват „в полза на конкретни партии“. Те са заподозрени и в трансфер на средства от банкови сметки и електронни портфейли, сред които такива от чужбина. Иззети са значителни суми в различни валути.

По време на предизборната кампания офицерите и прокурорите от CNA проведоха десетки обиски в различни населени места.

Серия от акции в началото на септември беше насочена срещу „Сърцето на Молдова“, политическа партия, ръководена от Ирина Влах, проруски политик и башкан на автономния регион Гагаузия през годините от 2015 до 2023 г. Формацията е една от партиите в състава на блок „Патриотичен“

На 17 септември Централната избирателна комисия санкционира коалицията с предупреждение и поиска от Министерство на правосъдието да ограничи дейността ѝ за една година. Молбата вероятно ще бъде разгледана от Централният апелативен съд.

Блокът „Патриотичен“ и „Сърцето на Молдова“ описаха действията като „политически репресии“, докато правителството отхвърли обвиненията.

На 8 септември в северната част на Молдова бяха проведени 60 обиска, които доведоха до ареста на 15 души и изземането на около 3 млн. леи по дело за незаконно финансиране на партии, подкупи на избиратели и пране на пари.

На 16 септември прокурори и антикорупционни служители иззеха над 20 млн. леи при обиски в Кишинев, свързани с разследване на незаконно финансиране на политически партии „при утежняващи обстоятелства“ срещу лица, взимащи решения в неуточнени политически партии.

Чешките служби разкриха беларуска шпионска мрежа в Европа

🇨🇿🕵️🇧🇾 Службата за сигурност и информация на Чехия (BIS) съобщи, че е неутрализирала шпионска мрежа на Беларус, действаща на територията на Европа, в съвместна операция със службите на Румъния и Унгария.

Служител на посолството на Беларус в Прага беше определен от BIS като „разузнавателен офицер под дипломатическо прикритие“, в резултат на което беше обявен за персона нон грата. В Румъния пък беше задържан пенсиониран висш офицер от молдовските спецслужби, за когото се твърди, че е работил за Минск, предаде Беларуската служба на Радио Свобода.

Според BIS мрежата е изградена от Комитета за държавна сигурност на Беларус (КГБ), който се е стремял да създаде агентурна мрежа за събиране на разузнавателни данни в Европа. Министърът на външните работи на Чехия Ян Липавски написа в социалната мрежа X:

„Благодаря на BIS и чешката дипломация за разобличаването и наказването на беларуските агенти, занимавали се с шпионаж. Няма да позволим на агенти да се разхождат свободно из нашата страна и ще защитим Чешката република.“

Името на дипломата, който трябва да напусне Чехия в срок от 72 часа, не се съобщава публично.

🇲🇩 Друг предполагаем участник в мрежата е бивш заместник-директор на Службата за информация и сигурност на Молдова (SIS).

Румънската служба на Радио Свобода потвърди ареста на 47-годишен пенсиониран молдовски офицер, извършен от прокуратурата за борба с организираната престъпност и тероризма (DIICOT). Той е с повдигнато обвинение в шпионаж в полза на Беларус и е разследван за държавна измяна с предаване на класифицирана информация, разкриха Настоящее время и Радио Свобода.

По данни на следствието заподозреният се е срещал с представители на КГБ в унгарската столица Будапеща два пъти през последната година.

BIS подчерта, че беларуските агенти активно са използвали възможността за свободно придвижване на дипломати из континента. В тази връзка шефът на чешкото контраразузнаване Михал Коуделка припомни предложението на Прага да бъде ограничено движението на акредитираните дипломати от Руската федерация и Беларус в рамките на Шенгенското пространство. Тази инициатива все още се обсъжда на равнище ЕС, но на този етап няма постигнат консенсус.

Беларус, военно-политически съюзник на Русия, засега не отговорил публично на обвиненията от чешките и румънските служби.

ЕС обмисля да придвижи кандидатурата на Молдова преди Украйна

Президентът на Молдова Мая Санду говори по време на съвместна пресконференция с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен в Президентския дворец в Кишинев, Молдова, 6 март 2022 г.
📸 Снимка: Olivier Douliery/Pool Photo via AP

🇪🇺🤝🇲🇩 Европейският съюз обмисля варианта скоро да ускори процеса по присъединяване на Молдова, което може да я изведе пред Украйна в преговорите за членство, съобщи POLITICO на 15 август, позовавайки се на трима дипломати и представител на ЕС.

Брюксел води паралелни преговори за членство с Украйна и Молдова, но кандидатурата на Киев е блокирана от Унгария и премиера Виктор Орбан, известен с близките си позиции към Кремъл.

Според плана, цитиран от изданието, министрите на ЕС могат още в началото на септември да се съгласят да открият първия „преговорен клъстер“ с Молдова – ключова юридическа стъпка към членство – преди важните парламентарни избори в страната на 28 септември.

Подобно решение би оказало сериозен тласък за проевропейския президент Мая Санду и нейната партия, които са под натиск от прокремълски сили. Четири леви и център-леви партии в Молдова се обединиха в проруска коалиция за предстоящия вот.

Евродепутатът Зигфрид Мурешан, който е председател на Комитета ЕС–Молдова в Европейския парламент, заяви, че подобен ход би „изпратил сигнал към Русия“ и би опровергал твърденията на Кремъл, че процесът по присъединяване на Молдова е в застой.

Според изданието, оставянето на Украйна в изчакване крие риск от напрежение в отношенията с Киев. Анонимен украински дипломат коментира, че това може да изпрати погрешен сигнал, особено на фона на текущите дискусии за бъдещето на страната между САЩ и Русия.

Европейската комисия заяви, че и двете държави са изпълнили условията за откриване на първия преговорен клъстер, но напредъкът на Киев е блокиран от Будапеща. Без единодушно одобрение Украйна не може да продължи напред.

Дипломати търсят начини да покажат някакъв напредък пред Киев, например чрез достъп до изследователската програма „Хоризонт Европа“ или студентската обменна схема „Еразъм“.

През ноември 2023 г. Европейската комисия препоръча започване на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, а месец по-късно Европейският съвет одобри предложението.

Процесът по присъединяване разделя законодателството на ЕС на шест тематични „преговорни клъстера“, всеки от които обхваща свързани глави, с които страните кандидатки трябва да бъдат приведени в съответствие.

Украйна започна официално преговори с ЕС през юни 2024 г., но нито един от шестте клъстера все още не е открит. През май Киев обяви, че е завършил всички вътрешни процедури за стартиране на първия клъстер, а президентът Володимир Зеленски заяви още през януари, че „амбициозната цел“ на Украйна е до края на 2025 г. да отвори почти всички преговорни клъстери.

През юли медии съобщиха, че Брюксел е обмислял да открие първия клъстер с Киев още в средата на месеца, но планът не е реализиран поради вътрешното неразбирателство в ЕС.

Молдовски съд осъди прокремълски лидер на седем години затвор.

🇲🇩🇷🇺 Молдовски съд осъди на 7 години затвор прокремълския лидер на автономния регион Гагаузия за канализиране на финансови потоци от Руската федерация за спонсориране дейността на политическа партия, която според властите в Кишинев е прикритие за руска намеса.

Молдова, която ще проведе парламентарни избори на 28 септември, редовно обвинява Москва за намеса във вътрешната политика чрез разпалване на проруски настроения в подривна кампания за сваляне на проевропейското правителство.

Москва отрича обвиненията за намеса в Молдова, малка бивша съветска република, заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО.

Държавното обвинение заяви, че регионалният лидер Евгения Гуцул систематично е изпращала недекларирани средства в Молдова между 2019 и 2022 г. за финансиране на вече забранената партия на проруски бизнесмен в изгнание Илан Шор.

Гуцул също така беше призната за виновна за получаване на 2,5 милиона долара от „организирана престъпна група“ за координиране на дейностите на партията в няколко региона на Молдова.

Противник на сегашното правителство на Молдова, тя често посещава Москва, за да се срещне с висши служители, но въпреки това отрече всякакви нарушения и заяви, че ще обжалва.

„Това решение няма нищо общо с правосъдието. Това е политическо клане“, каза тя в изявление във вторник. Кремъл осъди присъдата като политически мотивирана и обвини Молдова в потъпкване на демокрацията.

„Виждаме как опозицията се потиска по всякакъв начин,“ отбеляза говорителят Дмитрий Песков.

Над 100 души се събраха близо до съда в молдовската столица Кишинев днес в подкрепа на Гуцул, като скандираха „Срам“ и осъждаха правителството.

Гуцул е лидер на Гагаузия, автономен регион в южна Молдова с административен център Комрат, където гагаузите, тюркски народ, са мнозинство. Регионът има собствена конституция, парламент и изпълнителна власт, но остава част от Република Молдова. Местните жители, които наброяват около 140 000 души, говорят гагаузки, а културата им съчетава тюркски и православни традиции. Автономията е установена през 1994 г. след преговори с централното правителство в Кишинев.

Гуцул попада в санкционни списъци на ЕС и САЩ заради предполагаем опит за дестабилизиране на Молдова.

Миналата година молдовската полиция заяви, че Шор е изпратил 24 милиона долара чрез руската банка „Промсвязбанк“ за подкупване на гласоподаватели на президентски избори и референдум за членство в ЕС. Шор, който преди това беше признат за виновен за измама и избяга в Русия, отрича всякакви нарушения.