Бойни стрелби на Чудско езеро: провокация или руски безпорядък?

🇷🇺⚔️🇪🇪 Русия проведе бойни стрелби на Чудското езеро, разположено само на няколко километра от границата с Естония, без каквото и да е предизвестие. Естонските власти съобщиха за случая пет дни по-късно. Това са първите известни бойни стрелби в езерото от такъв характер, а според министъра на отбраната на Естония Ханно Певкур подобно учение там няма прецедент.

„Това със сигурност не е рутина. Русия не е провеждала досега оръжейни учения на Чудското езеро“, заяви Певкур пред обществената медия ERR във вторник, 14 юли – денят, в който бе оповестен случаят.

Стреляно е по подвижна цел във водата, в руската част на езерото. Контролната линия минава през средата на петия по големина сладководен басейн в Европа, разделяйки двете страни. Чудското езеро дълго време беше една от най-спокойните отсечки на тази граница; именно затова бойните стрелби в акваторията му се открояват. Естонската полиция и гранична охрана (ППА) завяи, че е проследила стрелбите, но не е получила предварително уведомление, което противоречи на обичайната практика за военна дейност в пограничните райони. Певкур предположи, че руснаците вероятно са репетирали сваляне на морски дрон: „Стрелбата беше срещу подвижна цел във водата. Може би метеорологичните условия са им попречили да проведат учението във Финския залив или то се е състояло на Чудското езеро по друга причина.“

Естония е наясно коя точно руска структура е организирала стрелбите, но избра да не я назове публично. Певкур свърза събитието с Граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ). „Досега руската Гранична служба не беше правила такова нещо“, заяви той, но остави без отговор въпроса дали тя или друга формация е стреляла. Естонски и чуждестранни наблюдатели допускат участие на войски извън граничната охрана. По непотвърдени данни на местни медии руснаците са издигнали разузнавателен балон край същия участък над река Нарва – сведение, което не намери потвърждение от водещите естонски издания.

Оттук нататък двамата естонски министри тълкуват случая в различни посоки. Министърът на вътрешните работи Игор Таро подчерта провокативния аспект: „По правило военните не се появяват просто така покрай границата, за да проведат учение без особена причина“, и добави, че Русия създава впечатление за страна, която „постоянно провокира и изпитва различни гранични ситуации“. Певкур от своя страна тълкува руския ход в друга посока: за него стрелбите на нетипично място говорят по-скоро за безпорядък в руските силови структури, отколкото за пресметната провокация. Той посочи, че руските граничари се борят с множество дефицити – включително недостиг на гориво, който според сведенията принуждавал служителите да косят тревата около граничните знаци на ръка, с коси. Дори Таро, който използва по-остри думи, предупреди да не се преиграва: „Отвъд границата се случват какви ли не неща.“

Стрелбите се вписват в наситен фон от дребни търкания по руско-естонската граница. През май 2024 г. руската гранична охрана едностранно свали 25 навигационни шамандури, поставени от Естония по река Нарва, а по-късно Талин прекрати преговорите за тяхното разположение без резултат. Оттогава по същия воден участък са отчетени няколко случайни пресичания на границата от рибари и лодкари, подведени от неточни карти. Заради това естонските власти съветват да се ползва специализиран GPS, а не популярни приложения. През май 2026 г. самолетът, който връща британския министър на отбраната Джон Хийли от югоизточна Естония, загуби сателитен сигнал по целия 3-часов обратен полет – заглушаване, приписано на добре познатите руски практики. Най-острият епизод обаче се разигра през септември 2025 г. Тогава три руски изтребителя-прехващачи МиГ-31 навлязоха за период от 12 минути във въздушното пространство на Естония над Финския залив без полетен план и без установена радиовръзка. Естония задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО определи нахлуването като част от „по-широк модел на изпитване“ на решимостта на Алианса. Погледнати в тази поредица, бойните стрелби без предизвестие не са изолиран случай, а поредния епизод от руските опити за изпитване на границата под прага на открита конфронтация.

Материалният ефект от едно учение обаче е нулев – не е поразено нищо естонско, не е нарушено въздушно или териториално пространство. Тежестта му, ако изобщо е умишлена, е сигнална: демонстрация, че Русия може да стреля с бойни патрони на метри от съюзническа територия, когато си реши без предупреждение. Но именно тук доказателствата за умисъл изтъняват – дори Певкур, човекът с достъп до разузнавателната картина, сам отказва да ги потвърди.

Тъкмо неяснотата е оръжието на „сивата зона“. Ход, който може убедително да мине както за учение, така и за провокация, оставя на противника избор единствено между две лоши реакции: да раздуе дребен епизод в криза и да изглежда изнервен или да го подмине и с това да нормализира стрелбата с бойни патрони до собствения си бряг. Русия години наред използва именно този процеп между прекомерна и недостатъчна реакция: заглушен GPS, изместена шамандура, изтребител, пресякъл границата за минути преди да се върне обратно. Всеки отделен ход остава под прага, който би оправдал твърд отговор; сборът им измества търпимата норма парче по парче. Стрелбите на Чудското езеро – независимо дали са замислени по такъв начин – работят по същата логика: карат съседа сам да реши колко сериозно всъщност са те.

Разбира се, всичко това има и алтернативно обяснение. Ако Певкур е прав, че става дума за репетиране на прехват на морски дрон, изборът на закътано вътрешно езеро издава необходимост, която се появява като резултат от натиска в морето. Украинската война с морски дронове в Черно море и все по-честите удари с дронове срещу руските пристанища в Балтийско море направиха свалянето на малка и бърза надводна цел спешна задача за руските части. За година и половина украинските безпилотни катери „Магура“ потопиха осем бойни кораба на Черноморския флот, нанасяйки му щети за над 500 милиона долара, а през декември 2024 г. свалиха вертолет Ми-8 и през май 2025 г. два изтребителя Су-30 – първото сваляне на боен самолет от морски дрон. Пред такъв противник тренировките на затворен водоем, далеч от „разузнавателните очи“ над Балтика, е логично място за усвояване на умения за отбрана срещу подобен вид заплахи.

Оттук произтича и същинската неопределеност, която естонските власти не крият. Пред едни и същи факти (стрелба на непривично място, без предварително уведомление, от структура, за която това не е рутинна дейност) се отварят два паралелни прочита. Първият е на Таро, който вижда добре пресметната провокация – част от модел, в който Москва методично сондира докъде се простира търпимостта на съседите. Другият е този на Певкур, който вижда импровизация от немотия – сили, озовали се на грешното езеро заради лошо време или логистични пропуски, които стрелят там, където имат възможност. Двете хипотези не са взаимно изключващи се: една разстроена служба може да извърши провокация, дори без да го е замислила така. Но наличните данни не позволяват единият прочит да измести другия – а самият факт, че естонският министър на отбраната, който разполага с разузнавателната картина, клони към „безпорядък“, а не към „провокация“, тежи срещу най-драматичното тълкуване.

Не по-малко показателна е реакцията на Талин. Естония оповести случая едва след няколко дни през двама министри, единият от които изрично приземява тона – поведение, което издава пресметната сдържаност, а не безразличие. Логиката е позната за държава от предната линия на НАТО: прозрачност пред съюзниците, но без публична тревога, която би подарила на Москва ефекта, който една подобна провокация би търсила. Че Талин умее и обратното, показа миналата есен: при навлизането на трите МиГ-а Естония не се поколеба да задейства член 4 и да внесе въпроса в Северноатлантическия съвет. Изборът този път реториката да се претегли, вместо да се бие тревога, е отлично пресметнат ход – отказ страната да бъде въвлечена в чужд информационен сценарий, докато въоръжените патрули остават на метри отвъд водата.

Дронове подпалиха петербургския нефтен терминал – втори удар за месец

🇺🇦🔥🇷🇺 Петербургският нефтен терминал, най-големият комплекс за претоварване по крайбрежието на Балтийско море, гори за втори път от началото на юни, след като пристанищната зона на Санкт Петербург беше подложена на масирана атака от украински дронове през изминалата нощ.

Пожарът в Кировски район беше потвърден от местното издание „Бумага“, което съобщи за серия от взривове и стълбове дим, издигащи се над града, и от независимото издание ASTRA: след анализ на фотографии и видео от социалните мрежи то стигна до същия извод – гори именно нефтеният терминал, а на един от кадрите се вижда и опожарена железопътна цистерна на подходните коловози до пристанището. По-късно украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са дело на въоръжените сили на страната, и назова терминала сред поразените обекти.

Губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов не съобщи нищо за размера на щетите или за евентуални пострадали. Той се ограничи да признае самия факт на мащабната атака, предупреди за възможни прекъсвания на мобилния интернет и призова местните жители да не излизат по улиците – набор от мерки, превърнали се в рутинни за втория по големина руски град при всяка нощна тревога. Росавиация въведе ограничения на всички полети на летище „Пулково“ в 5:54 ч. сутринта местно време и обяви плана „Ковьор“, който затваря въздушното пространство при опасност от дронове; по данни на самото летище 37 полета са забавени с повече от два часа, а 11 – отменени.

Целта на удара далеч не е случайна. Петролният терминал е разположен в непосредствена близост до Големия пристанищен комплекс на Санкт Петербург и работи като възел, който прехвърля нефт и нефтопродукти между железопътния, тръбопроводния и морския транспорт – точката, в която суровината от вътрешността на страната се натоварва на танкери за износ. Съоръжението заема около 37 хектара, разполага с 21 резервоара за светли и тъмни нефтопродукти и има годишен капацитет от 12,5 млн тона, което го прави най-голямото претоварно звено за нефт по руската балтийска дъга. Удар по такъв обект не изважда от строя отделен склад, а посяга на самата способност на региона да насочва гориво към морето – тъкмо каналът, през който Москва компенсира свитите от санкциите законни пазари. Точно затова терминалът се превърна в предпочитана мишена: поразяването му съчетава осезаема икономическа цена с ясно видим ефект в тила.

Успоредно с атаката над града губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко отчете, че силите за противовъздушна отбрана са свалили 67 украински безпилотника над областта. Отломки паднаха в района на пристанище Висоцк – балтийско пристанище на около 90 км северозападно от Санкт Петербург, където действа терминал на „Лукойл“ за износ на нефтопродукти. Дрозденко докладва изрично за паднали отломки, не за пряко попадение, и не казва нищо за пожара в самия град – разграничение, което си струва да се пази: терминалът в Кировски район беше пряка цел, назована и от Киев, докато при Висоцк засега е потвърдено единствено падане на отломки от свалени дронове. Дали някой от дроновете е бил насочен именно към терминала на „Лукойл“, или отломките са резултат от прехванат по трасето към Петербург дрон, остава неизяснено.

Това е вторият удар по същия терминал за по-малко от месец и това повторение не е случайно – то илюстрира схемата, по която украинските сили нанасят своите удари. На 3 юни, в деня на откриването на Международния икономически форум, който Владимир Путин откри на около 17 км от терминала, украински дронове подпалиха резервоарите на комплекса за пръв път; Frontline Monitor вече съобщи за удара.

Тогава ефектът не се ограничи до петрола. Същата нощ на военноморската база в Кронщат, на остров Котлин западно от града, беше поразена корветата „Бойкий“ от проект 20380 (клас „Стерегущий“), докато стои на сух док за планов ремонт от февруари. Корабът принадлежи на Балтийския флот, чиято основна база е в Балтийск край Калининград, но заради ремонта стоеше в петербургския док – обездвижен, с изключени системи и без пълен екипаж.

Кадри, публикувани от украинска страна, както и последвал сателитен анализ, показаха разрушена надстройка, рухнала мачта и деформиран корпус – поражения, които по оценка на редица военни анализатори на практика извеждат кораба от строя, тъй като са унищожили именно радарите за въздушно наблюдение и управление на огъня. Това отбеляза първият украински удар срещу руски военен кораб в Балтийско море, освен ако не броим диверсията срещу „Серпухов“, ракетна корвета от клас „Буян-М“, проведена на 7 април 2024 г. във военноморска база Балтийск в строго охраняваната Калининградска област.

Атаката срещу Санкт Петербург не е изолирано събитие. Тя се вписа в една от най-широките вълни от началото на лятото: по данни на руското министерство на отбраната през нощта над руска територия са били свалени 389 безпилотни летателни апарата от самолетен тип – над 18 региона, анексирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море, а независими издания като „Медуза“ оцениха общия брой на използваните апарати на около 400. В Белгород, недалеч от руско-украинската граница, ударът остави града почти изцяло без ток, вода и надеждни комуникации.

Петербург е само най-видимата точка от мащабната и успешна украинска стратегия. Командването на Силите за безпилотни системи, начело с Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, систематично измества огъня от бойното поле към стратегическа дълбочина – петролни депа, рафинерии, електрически подстанции и военни бази на стотици километри навътре в Русия и окупирания Крим. По думите му темпът на дълбочинните удари се е увеличил над 10 пъти от началото на годината. Смисълът на този пренос е двоен: да натовари противовъздушната отбрана по цялата европейска част на Руската федерация, разтягайки я между фронта и тила, и да удари икономиката там, където войната се финансира – в износа на въглеводороди.

Двете числа от нощта стоят едно до друго с неудобство за руската отбрана: 67 свалени апарата в Ленинградска област и въпреки това – отново горящ терминал. Плътната противовъздушна отбрана около втория по големина град на Русия очевидно сваля мнозинството от приближаващите дронове, но не и достатъчно, за да опази обект от стратегическо значение, който вече е бил поразен веднъж и чието разположение е известно предварително. Повторяемостта – същата цел, месец по-късно – сочи по-скоро към украинско решение да превърне терминала в постоянен адрес от кампанията срещу руския петролен износ. Дали това ще се отрази осезаемо на балтийския износ обаче няма да проличи от нощния пожар, а от две по-бавни неща: колко дълго претоварът ще остане извън работа и колко скоро терминалът ще бъде атакуван за трети път. Засега потвърдени са попаденията и пожарът, а дали обектът ще спре работа и за колко дълго – ще стане ясно в следващите няколко часа.

Русия въоръжи газовоза „Маршал Василевски“ по пътя към Калининград

🇷🇺⚓🇪🇪 Русия е въоръжила гражданския газовоз „Маршал Василевски“ – съдът, който пренася втечнен природен газ до Калининград – с тежки картечници, монтирани от двете страни на капитанския мостик зад огневи позиции, укрепени с чували от пясък. Зад тези бруствери стоят 12,7-мм картечници „Корд“, въведени на въоръжение в края на 90-те години и смъртоносни дори на 2 км разстояние.

Снимките, направени в средата на май и предоставени на естонското издание Delfi, са част от международно разследване на Проекта за разследване на организираната престъпност и корупция (OCCRP) заедно с руския „Досие център“, датската Danwatch и други партньори. Естонски граничен офицер е казал на репортерите, че никога не е виждал подобно нещо на руски граждански кораб.

„Маршал Василевски“ не е обикновен танкер, тъй като е единствен по рода си в руския енергиен флот. Корабът не просто пренася втечнен газ от една точка до друга – той може да връща свръхохладения товар обратно към газообразно състояние, а при нужда отново да го втечнява и да го разтоварва, т.е. работи едновременно като превозвач и плаваща газоприемна станция. Собственост на енергийния гигант „Газпром“ и от миналия август извършва редовни курсове от пристанището Болшой Бор на Финския залив до Калининград – руския ексклав, притиснат между Литва и Полша. Данни от мониторинг на морския трафик показват, че от август 2025 г. той е изминал един и същ маршрут покрай бреговете на Естония, Латвия и Литва четири пъти.

Картечниците „Корд“ изискват умения, каквито обикновеният моряк няма – а на борда има кой да ги използва. Освен екипажа „Маршал Василевски“ е превозил 50 „пътници“ от август 2025 г. насам според списъци, до които репортерите са се добрали; някои от тези хора са правили повече от едно пътуване. Като са кръстосали онлайн платформи за подбор на персонал, профили в социални мрежи и в сайтове за запознанства с данни, изтекли от официални руски бази, репортерите от „Досие център“ установили, че 22 от 50-те имат минало в руски военни структури, включително във Федералната служба за сигурност (ФСБ). 5 от тези 22-ма са представили военна идентификация, качвайки се на танкера през юни. Един от тях, мъж на име Дмитрий Артеменко, е регистрирал своето местожителство като база на ФСБ край Москва и е бил на борда при последните 4 курса до Калининград, включително пътуването през маай, заснето от естонските граничари. Артеменко не е отговорил на искането за коментар, изпратено през Telegram. За останалите 25 души в списъка репортерите не са успели да потвърдят с категоричност данните за месторабота.

„Маршал Василевски“ не е част от прословутия „сенчест флот“ – остарели танкери с неясна собственост, които заобикалят санкциите, за да продължат да доставят руски петрол на клиенти по света. Газовозът плава между две руски пристанища, не е обект на санкции и няма очевидно основание да бъде спрян или качен на абордаж за проверка от чужди военноморски сили. Точно тази недосегаемост прави необичайно решението за неговото въоръжаване – и подсказва, че функцията на оръжието се крие по-скоро в посланието, отколкото в отбраната сама по себе си. OCCRP вече е съобщавал, че на борда на танкери от сенчестия флот в Балтийско море пътуват руски „пазачи“; разузнавателни източници от няколко европейски държави разказаха пред репортерите, че тези т.нар. „екипи за защита на съдове“ са разполагани, за да възпират западните власти от качване, инспекция или задържане на корабите. Танкерите са спасителна линия за руската икононика в условията на санкции, наложени след пълномащабното инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Защо обаче Москва въоръжава точно този кораб остава предмет на оценки, а не на установен факт. „Това е част от натиска върху страните от НАТО“, смята Патрик Болдер, експерт по отбраната от мозъчния тръст HCSS в Хага. Други експерти и разузнавателни служители споделят пред репортери, че картечниците вероятно имат за цел да възпират евентуални украински атаки. Един европейски разузнавач допуска, че Кремъл иска допълнителна защита за „Маршал Василевски“, тъй като ролята му в пренасянето на газ до Калининград е „много важна“. Друг разузнавателен служител от балтийска държава вижда по-широк сигнал: оръжията може да са замислени така, че да внушат, че танкерите от сенчестия флот също биха могли да бъдат въоръжени.

„Ако се пусне слухът, че сенчестият флот носи тежки картечници на борда, тогава оценката за заплахата при качване е съвсем различна и вероятността за качване пада до нула“, казва служителят. По неговата преценка целта на всичко това е отчасти символична: „Моята оценка: оръжията бяха сложени на борда наполовина с цел да отблъскват евентуален украински морски дрон, наполовина за да демонстрират нещо на западните страни.“

Самият той обаче оценява заплахата от удари с морски дрон в региона като ниска – украинците едва ли биха получили разрешение да нанесат удар от водите на държавите от Прибалтика, нито биха могли да го направят незабелязано, а и типът картечници, монтирани на „Маршал Василевски“, не са ефективни срещу дронове. Така посланието тежи повече от отбраната: оръжие, което трудно би свалило дрон, върши работа най-вече като знак към онзи, който би помислил да доближи кораба. „Насочено е специално към власти, които биха обмислили да се качат на този кораб“, отбеляза пред партньорската на OCCRP медия Danwatch Йенс Венцел Кристоферсен, датски военноморски командир и анализатор в сферата на отбраната. „Ако сили на НАТО доближат този кораб, смятам, че биха открили огън. Ако се приближи хеликоптер, възможни са предупредителни изстрели“, допълва той, подчертавайки, че говори от свое име. „Всичко това е доста опасно.“

За Естония същата опасност опира не само до символика, а до морско право. Комодор Иво Вярк, командир на естонските военноморски сили, обръща внимание, че танкерът снабдява с природен газ Калининград – нещо важно не само за жителите, но и за разположените там въоръжени сили; затова съдът би могъл да се разглежда като военна цел, което на свой ред може да обяснява защо е въоръжен. „Ако от борда на този кораб бъде открит огън по кораб под знамето на която и да е държава, отбранителните сили са длъжни да защитят нападнатия кораб в естонски води“, подчерта Вярк и допълни, че тогава би било позволено и използването на огнестрелно оръжие. Вейко Комусаар, заместник генерален директор на Полицейската и гранична служба на Естония, се съгласи, че оръжията на борда на „Маршал Василевски“ увеличават опасността, която и бездруго е създавана от корабите в сенчестия флот. „Флотът, опериращ от името на Руската федерация в Балтийско море, независимо от флага, е едновременно риск за сигурността и за околната среда“, казва Комусаар.

Тъй като оръжието трудно би защитило кораба от дрон, а и той плава недосегаем между две руски пристанища, картечниците работят преди всичко като послание към отсрещната страна – и именно това послание може да се окаже най-трайната последица от случая. Ако из Балтика се затвърди допускането, че всеки руски танкер може да крие „Корд“ зад чувалите с пясък, изчислението на всяка западна инспекция се променя, без значение дали в действителност на борда има оръжие. А позицията на Естония илюстрира обратната страна на същата монета: въоръжен цивилен кораб, който снабдява военен гарнизон и при това може да открие огън, изтрива границата между търговски и боен кораб и прехвърля на крайбрежните държави задължение да реагират в собствените си териториални води. „Маршал Василевски“ е само един кораб по един маршрут, но логиката, която той въвежда в най-натоварения санкционен коридор на Европа, тепърва ще се изпитва – и следващият път може да не е върху единствения по рода си газовоз на „Газпром“, а върху някой от стотиците танкери на сенчестия флот.

Полша предава балтийското председателство на Исландия с фокус върху сенчестия флот.

🇵🇱🤝🇮🇸 Предаването на ротационното председателство на Съвета на балтийските държави (CBSS) от Полша на Исландия, която поема поста на 1 юли, е по-малко протоколна смяна на караула и повече равносметка на един дълбоко променен морски театър.

След като Финландия (2023 г.) и Швеция (2024 г.) се присъединиха към НАТО, Балтийско море на практика стана обкръжено от територия на съюзниците, но именно това го превърна в предпочитан полигон за натиск под прага на открития военен сблъсък. Полският министър на външните работи Радослав Сикорски, който предаде поста в крайбрежните Гдиня и Сопот, формулира парадокса без заобикалки.

„След присъединяването на Швеция и Финландия към Алианса Балтийско море, по своята брегова линия, стана 93% натовско море. Това обаче не означава, че е свободно от сериозни предизвикателства пред сигурността“, заяви Сикорски.

Зад неговите думи стои конкретен дневен ред. Започнало на 1 юли 2025 г. полското председателство изведе на преден план укрепването на регионалната устойчивост, противодействието на руския сенчест флот и защитата на критичната подводна инфраструктура – приоритети, които Варшава онагледи и в последните дни на мандата си с учение по сценарий за отвличане на ферибот. Изборът на посочената симулация не е случаен: той рамкира заплахата не като фронтален сблъсък между флоти, а като поредица от хибридни действия в сивата зона, които остават под прага на формално приписване на отговорност.

Самата организация измина дълъг път от създаването си през 1992 г., когато трябваше да институционализира сътрудничеството в регион, който излизаше от Студената война. Руската федерация, член и основател, напусна структурата през 2022 г. след замразяването на членството ѝ от останалите участници в отговор на инвазията в Украйна. Така форум, замислен отчасти като мост към Москва, се преобрази в инструмент за координация на западната устойчивост – преназначение, което председателството на Сикорски затвърди още повече.

Заплахата, около която Полша организира своя мандат, има конкретна хроника. На Коледа 2024 г. подводният електропровод Estlink 2 между Финландия и Естония беше прекъснат. Финландските власти задържаха танкера Eagle S – плавателен съд, свързван със сенчестия флот на Москва – по подозрение, че е влачил своята котва по морското дъно близо 100 км, за да скъса кабела, а по-късно повдигнаха обвинения срещу старши членовете на екипажа. Инцидентът се вписа в серия от повреди по кабели и тръбопроводи в Балтийско море, която принуди НАТО да реагира оперативно: в началото на 2025 г. Алиансът даде началото на мисията „Baltic Sentry“, в рамките на която разположи кораби, самолети и дронове за охрана на подводните комуникации и мониторинг на руския сенчест флот.

Сенчестият флот – мрежа от стари танкери с неясна собственост и съмнителна застраховка, с помощта на които Кремъл заобикаля наложения от Г-7 таван върху цената на петрола – се оказа инструмент с повече от функция: източник на приходи извън санкционния режим и удобно средство за причиняване на „случайни“ аварии върху кабелите и тръбите, прорязващи дъното на едно от най-натоварените морета в света. Предизвикателството тук е структурно: морето е общо пространство, през което минават търговски съдове под чужд флаг, и то не може да бъде нито оградено, нито патрулирано непрекъснато по цялата си площ.

Изборът на приемник носи собствено послание. Исландия – член-основател на НАТО от 1949 г., но държава без постоянни въоръжени сили, обърната към Северния Атлантик и Арктика – ще наследи дневен ред, доминиран от морската сигурност, без да разполага със собствен военен инструмент за нея. Точно това илюстрира характера на самия CBSS: той е форум за гражданска координация и устойчивост, а не оперативно военно тяло; тежката възпираща работа остава за НАТО, бреговата охрана на отделните членки и санкционния апарат на ЕС.

Оперативната логика подсказва, че докато Руската федерация разполага със сенчест флот и запазва мотивация за подобни действия по морското дъно, „натовското море“ ще продължи да бъде подлагано на изпитания – не с открити военноморски сблъсъци, а чрез влачене на котви, прекъснати кабели и трудни за доказване маневри. С оглед на това Балтийско море се очертава като един от най-красноречивите примери за съперничество, в което формалният контрол върху картата не означава автоматично справяне с рисковете пред сигурността.

Швеция предупреди: Русия може да завземе остров в Балтийско море.

🇸🇪⚔️🇷🇺 Швеция предупреди, че Русия може да предприеме ограничена операция срещу малък остров в Балтийско море, за да изпита политическото единство и военния отговор на НАТО, съобщиха датските обществени радио-телевизия DR.

Върховният военен командир на Швеция Михаел Клаесон заяви, че Москва теоретично може да опита такава акция като „демонстрация на сила“, а не като пълномащабна инвазия. „Смятам, че алиансът може да бъде предизвикан чрез завземането на почти всичко. Не е нужно да е нещо голямо. Става въпрос по-скоро за демонстрация на сила и проверка на политическата реакция“, каза Клаесон.

Предупреждението идва с оглед на нарастваща тревога сред служителите на отбраната в Скандинавия, които се опасяват, че Балтийският регион би могъл да стане в едно от най-опасните огнища на напрежение между Русия и НАТО. Според разузнавателната оценка на датската армия именно Балтийско море е с най-висок риск от руски военни действия срещу алианса.

Датският военен командир Михаел Хилдгор обаче заяви, че не разполага със сведения за активно планиране на подобна операция от страна на Русия. „Не ми е известно за руски планове за такъв сценарий. Приоритетът ни е сътрудничеството в национални и колективни рамки с цел демонстриране на готовност“, посочи той.

Анализатори в сферата на отбраната алармират, че Русия може да разчита на хибридна тактика – ограничени окупации, саботаж, кибератаки и символични военни действия, замислени да останат под формалния праг на война, но въпреки това да тестват сплотеността на алианса. Дори временното завземане на малък балтийски остров може да упражни огромен политически натиск върху НАТО, тъй като ще принуди страните-членки да вземат решение относно степента на реакция.

Клаесон е на мнение, че Москва вероятно осъзнава, че би загубила конвенционална война срещу НАТО, което прави контролираната ескалация и действията в „сивата зона“ значително по-вероятни от директен сблъсък.

Швеция задържа танкер от руския „сенчест флот“ в Балтийско море заради нарушения и санкции.

🇸🇪⚓️🇷🇺 Бреговата охрана на Швеция съобщи преди около час, че е задържала танкер в Балтийско море, за когото смята, че е част от руския „сенчест флот“ – последното от поредица такива действия, предприети от властите в страната през последните месеци.

В официално изявление бреговата охрана посочи, че заедно с полицията са се качили на борда на плаващия под сирийски флаг кораб „Jin Hui“ в шведски териториални води южно от Трелеборг и са предприели предварително разследване за липса на мореходност.

„Бреговата охрана подозира, че корабът плава под фалшив флаг, имайки предвид редица нередности, свързани със статута на неговия флаг, и следователно не отговаря на изискванията за мореходност, които са определени в международните разпоредби и споразумения“, се казва в съобщението.

От ведомството уточняват, че плавателният съд, чиято дестинация е била неясна и за който се предполага, че е без товар, фигурира в няколко санкционни списъка, включително тези на Европейския съюз и Великобритания.

Министърът на гражданската отбрана Карл-Оскар Болин, заяви отделно в социалната мрежа X, че съществуват подозрения, че корабът принадлежи към така наречения руски „сенчест флот“.

Европейските държави засилиха усилията си срещу дейността на танкерите от „сенчестия флот“, използвани от Руската федерация за финансиране на продължаващата война срещу Украйна. Крмеъл осъди подобни действия като враждебни.

От началото на тази година Швеция е спряла пет общо кораба по подозрение в различни нарушения, сред които разливи на нефт и плаване под фалшив флаг, като срещу някои членове на екипажите са започнати наказателни производства.

Швеция конфискува товарен кораб, превозвал незаконно украинско зърно

🇸🇪 Швеция конфискува товарен кораб, обвинен в незаконен транспорт на украинско зърно от териториите на страната, които се намират под руска окупация. Това обяви прокуратурата на скандинавската държава вчера, публикувайки видео от оперативните действия.

Плавателният съд, обозначен като Caffa, е бил задържан от шведските гранични власти на 6 март в Балтийско море в близост до град Трелеборг. По това време той е плавал по маршрут от Казабланка до Санкт Петербург. От 10 март корабът е под арест в рамките на разследване за нарушения на международното право и режима на санкции, наложен от Европейския съюз.

Шведските прокурори заявиха, че решението за конфискация е взето в отговор на искане за правна помощ от неуточнена чужда държава, която провежда досъдебно разследване за подозирана престъпна дейност.

„Чуждестранен орган поиска в Швеция да бъдат извършени конкретни следствени действия, сред които такива, свързани с кораба Caffa. Реших да конфискувам плавателния съд, за да може съдът да разгледа възможността за предаването му на друга държава“, заяви прокурор Хокан Ларсон.

Властите отбелязаха също, че корабът е оперирал под фалшив флаг, твърдейки, че е регистриран в Гвинея.

Според Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, корабът е натоварил зърно през юли 2025 г. в пристанището на Севастопол в окупирания Крим. Оттогава Украйна наложи санкции срещу плавателния съд заради участието му в незаконния износ на стоки от окупираните територии.

Очаква се шведски съдебен състав да прецени дали конфискуваният кораб може да бъде предаден на друга държава в рамките на текущите съдебни производства.

По-рано се появиха сведения, че пратка с откраднато украинско зърно няма да бъде разтоварена в Израел, след като според неназован израелски дипломат решението за отказ на товара от пшеница и ечемик, транспортиран от плаващия под панамски флаг кораб Panormitis, е било взето от вносителя, а не от израелските власти.

Скандинавски изтребители прихванаха два формация от Ту-22М3 и Су-35С над Балтийско море.

🇸🇪🇩🇰✈️🇷🇺 Шведски и датски изтребители прехванаха група стратегически бомбардировачи от състава на руските въздушно-космически сили, приближаващи се към въздушното пространство на НАТО над Балтийско море, съобщиха от шведските военновъздушни сили на 21 април.

Изявление от шведските ВВС отбелязва, че изтребители JAS 39 Gripen са били вдигнати по тревога, за да идентифицират и ескортират два руски стратегически бомбардировача Ту-22М3, придружени от изтребители Су-35С в близост до остров Готланд. Самолетите са летяли в международното въздушно пространство, но са се намирали в непосредствена близост до териториалните граници на Швеция.

Военновъздушните сили на Швеция публикуваха кадри, които показват руските самолети под ескорт, с което потвърдиха състава на формацията. След като групата продължава на юг към зоната на отговорност на Дания в близост до остров Борнхолм, датски изтребители F-35A поемат мисията по проследяване.

Руските самолети са останали извън въздушното пространство на НАТО през цялото времетраене на мисията и няма докладвани нарушения. Прихващането е извършено като част от рутинни операции, свързани с охрана на въздушното пространство и мониторинг, провеждани от НАТО и партньорските държави в региона.

Според шведските ВВС подобни полети с участието на тежки бомбардировачи Ту-22М3 са били наблюдавани в Балтийския регион и в миналото. При предишен случай през ноември руски самолети, излетели от авиобаза Оленя на Колския полуостров, извършиха продължителен полет за период от няколко часа покрай въздушното пространство на Скандинавия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Норвегия вдигна стелт изтребители F-35 в мисия за бързо реагиране, за да прехване патрулен самолет Ил-38 на руската военноморска авиация, приближавал нейното въздушно пространство. Според публикация на Defense Blog от 19 април, самолетите са излетели от авиобаза Ебенес, идентифицирали са целта в рамките на двучасов полет, след което са се завърнали в базата в рамките на стандартните процедури на НАТО за охрана на въздушното пространство.

Шведската брегова охрана задържа кораб от сенчестия флот, изхвърлял въглищни отпадъци в Балтийско море.

🇸🇪⚓️🇷🇺 Бреговата охрана на Швеция засече по време на рутинно въздушно наблюдение над Балтийско море панамския бълкер Hui Yuan да изпуска въглищни остатъци във водата, извършвайки нарушение на Екологичния кодекс (Miljöbalken). По разпореждане на прокуратурата екипаж на патрулния кораб KBV 003 е взел кораба на абордаж в неделя сутринта в 8:00 часа край Юстад по южните брегове на Швеция, стана ясно от изявление на шведската брегова охрана.

Hui Yuan е балкер с дедуейт от около 77 600 тона, построен през 2004 г. и плаващ под панамски флаг, според данните на VesselFinder. По информация на бреговата охрана корабът е бил на път от Русия към Лас Палмас, Испания. Образувано е досъдебно разследване, а прокуратурата е насрочила разпит.

„Корабоплавателната индустрия трябва да знае, че шведските институции работят в тясно сътрудничество за поддържане на реда в морето. Ако има съмнителен кораб, реагираме", подчерта Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел на бреговата охрана.

Случаят не е изолиран. Само няколко дни по-рано, на 3 април, бреговата охрана задържа петролния танкер Flora 1, фигуриращ в санкционния списък на ЕС, заподозрян за петролен разлив с дължина над 12 км източно от Готланд. Корабът е отплавал от руското пристанище Приморск към Сантос, Бразилия, под флага на Сиера Леоне, съобщи Euronews. Шведската брегова охрана определи задържането му като първи случай, при който успява да свърже замърсяване с кораб, попадащ под санкции.

И двата инцидента включват плавателни съдове, свързани с руски маршрути, което подчертава нарастващия екологичен риск, който корабите от т.нар. „сенчест флот" на Русия и други превозвачи създават в Балтийско море.

Проектът за най-голямата германска фрегата след 1945 г. е пред провал.

🇩🇪⚓️🇳🇱 Програмата за разработка на германските фрегати F126 в момента е изправена пред сериозна криза, която би могла да застраши сигурността в Балтийско море, тъй като административни пречки и конструктивни грешки излагат проекта на риск от провал.

Това развитие заплашва да остави военноморските сили на страната без критично важна защита и може да доведе до бюджетна загуба от 2 милиарда евро, съобщи Financial Times на 7 април.

F126 трябваше да е най-големият германски боен кораб от края на Втората световна война насам. Въпреки това проектът, ръководен от нидерландската компания Damen, се намира в застой поради правни спорове и мащабна бумащина.

Съобщава се, че германски представители планират да отстранят изпълнителя от проекта. Те са изправени пред труден избор: да прехвърлят оставащата работа на местни фирми за корабостроене или да прекратят проекта изцяло, губейки вече похарчените 2 милиарда евро.

Експерти по морско дело изразиха сериозна тревога във връзка със ситуацията. Ръководителят на Центъра за морска стратегия и сигурност към Килския университет Йоханес Петерс посочи някои от стратегическите последици от забавянето.

„За Русия това е като рожден ден и Коледа едновременно. Нуждаем се от тези кораби. Но всяко решение, което изберем, ще доведе до значително забавяне“, заяви той.

Министърът на отбраната Борис Писториус приписа проблемите на изпълнителя. Той посочи, че компанията е изпитала сериозни трудности с нов софтуер, което е довело до грешки в проектирането, като неправилно окабеляване и некоректно оформени стоманени компоненти.

Федералната агенция за обществени поръчки, в която работят 13 000 души, е претоварила изпълнението на проекта с твърде специфични изисквания, като например отказ да се приемат чертежи на английски език и изискване за огромно количество физическа документация вместо цифрови файлове.

Провалът на проекта се разглежда като тревожен сигнал относно способността на европейските държави в НАТО да си сътрудничат бързо и ефективно в сферата на отбранителната индустрия, тъй като дори близки съюзници изпитват трудности при завършването на съвместното строителство.

Докато Damen се готви за евентуален трансфер на проекта на германските компании Lürssen и Rheinmetall, федералните власти все още претеглят дали не би било по-рентабилно да признаят поражението и да спрат строителството.

Германските власти започнаха да забраняват на кораби, свързани с Русия, да навлизат в териториални води в Балтийско и Северно море, след като федералната полиция прехвана „танкер-зомби“, наречен Tavian.

През януари органите на реда изпратиха хеликоптер да извърши инспекция на плавателния съд, за който се подозираше, че се насочва към петролен терминал в Санкт Петербург. Разследването потвърди, че корабът е в списъците със санкции на САЩ от 2021 г. и е оперирал под фалшив флаг с подправени идентификационни номера.

В резултат на това властите забраниха на танкера да преминава през техните води, принуждавайки го да се върне обратно, тъй като капитанът според съобщенията се е опасявал от евентуална конфискация.

Украински дронове удариха пристанище „Приморск“ и рафинерия на „Лукойл“ в Кстово.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските подразделения за дронове нанесоха удари по пристанище „Приморск“, свързано с „Транснефт“, и рафинерията на „Лукойл“ в Кстово през изминалата нощ. Това съобщи официалният канал на командващия Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна.

Роберт „Мадяр“ Бровди потвърди в своя Telegram канал, че украински дронове са поразили инфраструктура близо до пристанище Приморск, разположено на крайбрежието на Балтийско море, и са ударили рафинерия на „Лукойл“ в Кстово – едно от основните съоръжения на компанията.

Изявлението описва операцията като координиран удар по руския петролен сектор, извършен през нощта на 5 април. Видеа, разпространени онлайн от местни жители, показват интензивна работа на мобилни огневи групи по време на атаката, а над района се виждат експлозии.

Постът цитира думите на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко, който потвърди, че „един от участъците на нефтопровода в района на пристанище Приморск е повреден“ и че се извършва „контролирано изгаряне“.

Що се отнася до удара в Кстово, Бровди отбеляза, че кадри от открити източници показват огромен пожар в рафинерията, докато руските официални лица публично описват последствията като „лек дим от отломки“.

В изявлението атаките са свързани с натиска върху руската горивна и логистична база и са представени като част от кампания за повишаване на цената на войната за Кремъл. Командирът обобщи операцията с думите: „Бием с върба, удряме портфейла на бункерния дядо с дронове“.

Докладваните удари съвпадат с последиците за руската инфраструктура за износ на петролни продукти на Балтийско море. Износът от терминалите в Приморск и Уст-Луга беше спрян, след като украински дронове повредиха съоръженията за товар и предизвикаха големи пожари миналата седмица.

Спирането засегна два ключови пункта, след като предишни атаки нарушиха работата на терминалите, като наложиха прекратяване на работата по обработка на петрол. Тези предишни удари повредиха съоръженията и на двете места, ескалирайки натиска върху един от основните руски експортни маршрути в Балтика.

Руските петролни пристанища на Балтийско море отново горят.

🔥 Приморск и Уст-Луга, ключови руски петролни пристанища на Балтийско море, отново са обхванати от пламъци след снощните украински удари, сочат данни на НАСА.

Последните сателитни снимки от Fire Information for Resource Management System (FIRMS) на НАСА показват нови огнища, възникнали между 3 и 12 часа преди да бъдат засечени от системата по-рано тази сутрин.

Александър Дрозденко, губернатор на Ленинградска област, съобщи в изявление на Telegram канала си, че през нощта руската противовъздушна отбрана е прехванала 36 дрона, без да споменава дума за нанесените щети.

Украйна атакува петролната инфраструктура на Русия в Балтийско море почти ежедневно тази седмица в опит да намали енергийните приходи, финансиращи военната агредия срещу нея. В понеделник украински дронове подпалиха пристанището в Приморск, последвано от атака срещу Уст-Луга в сряда.

Предишна серия от сателитни снимки на НАСА от вчера показа нови пламъци на пристанището в Приморск и остатъчни пожари в Уст-Луга, които може да са резултат от атаката в сряда. Пожарите принудиха и двете съоръжения временно да спрат товаренето на петрол, въпреки че данните за морския трафик показват, че Приморск е подновил поне временно част от операциите си в четвъртък.

Паузата в балтийското товарене идва на фона на нарастващите опасения от глобален недостиг на петрол заради войната в Близкия изток, която почти спря потоците от суров петрол през Ормузкия проток. Ако тя продължи през второто тримесечие на годината, цените могат да достигнат 200 долара за барел, се посочва в бележка на анализитори от Macquarie Group Ltd.

Спирането в Балтика вече засяга неочакваните печалби на Москва от конфликта в Близкия изток, който стимулира търсенето на руски петрол и тласна цената му до почти четиригодишен връх. При тези нива на цените Русия би могла да получава близо 150 милиона долара дневно от износ на суров петрол от Приморск и Уст-Луга, които преди последните атаки с дронове съставляваха около 45% от общия износ на страната по море.

НАТО укрепва защитата на критичната инфраструктура в Балтийско море.

🌊 НАТО активизира усилията си за опазване на критична подводна инфраструктура в Балтийско море, разполагайки кораби, дронове и системи за наблюдение, за да се справи с нарастващата заплаха от таен саботаж, съобщава BFBS Forces News.

На борда на полския команден кораб ORP Czernicki моряците изпълняват мисия, която НАТО определя като реална операция, а не учение. Тя е част от инициативата Baltic Sentry, стартирала в началото на 2025 г. с цел мониторинг и реагиране на инциденти с подводни кабели и тръбопроводи.

Мисията беше създадена след ръст на подозрителната активност, включваща случаи, при които търговски кораби изглежда са влачили умишлено котва по морското дъно, за да повредят ключова инфраструктура.

Капитан-лейтенант Томас Стьокет, началник-щаб на борда на Czernicki, подчерта стратегическото значение на тези системи.

„Това може в по-голяма или по-малка степен не точно да парализира обществото, но да затрудни работата му. Целият интернет трафик между големите страни, Норвегия, Обединеното кралство и Европа, преминава основно по подводни кабели, затова защитата им е важна“, заяви той пред BFBS Forces News.

Балтийско море, граничещо с 9 държави, сред които членове на НАТО като Полша, Германия и Швеция, се превърна в критична и оспорвана зона поради наличието на комуникационна и енергийна инфраструктура под водите му.

Въпреки че официални лица от НАТО се въздържат от директни обвинения към Русия, те признават, че някои инциденти са трудни за обяснение.

„Когато търговски кораби случайно пуснат котва и я влачат, е невъзможно да се определи дали е инцидент или не, защото не сме на борда, когато се случва“, каза Стьокет, но по-късно да призна, че такива сценарии са малко вероятни.

НАТО твърди, че, от началото на Baltic Sentry е подобрил значително времето си за реакция при инциденти – от 17 часа на едва 1 час.

За мониторинг на морското дъно силите на Алианса използват съвременни инструменти, като автономни подводни апарати Remus и дистанционно управлявани системи Seafox, способни да се спускат на стотици метри дълбочина, за да инспектират тръбопроводи, кабели и потенциални взривни заплахи.

„Ако трябва да проверим критична подводна инфраструктура, като газопроводи на дъното, инструментите ни могат да установят лесно дали са поставени експлозиви и дали нещо е повредено и блокирано“, посочи капитан-лейтенант Едо от холандския флот.

Екипажите на НАТО споделят, че мисията отразява по-широка промяна в осведомеността.

„Всички сме зависими от интернет и телефони, а тези кабели минават под морето и международни води, където всеки има достъп до тях. Преди 5-10 години не говорехме за това, но сега темата е изключително актуална“, казва лейтенант Хиде.

Германски военноморски офицери, участващи в операцията, също отчитат повишена активност на руския т.нар. „сенчест флот“, често придружаван от военни ескорти.

„Рутинно преминаване, особено на сенчестия флот и търговски кораби, все по-често придружавани от руски военни части. Освен това руските сили използват Балтийско море за своите учения“, заяви командир Михаел Фойгт.

Макар служителите на НАТО да признават, че инцидентите не са спрели напълно, те смятат, че засиленото присъствие е направило тайните операции по-трудни за изпълнение и по-бързи за засичане.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано генерал-лейтенант Кай Роршнайдер, ръководител на Съвместното командване за поддръжка и осигуряване на НАТО (JSEC), заяви, че военният пакт трябва да разшири своята мрежа от тръбопроводи от Студената война със стотици километри на изток, за да се гарантира, че силите на съюзниците могат да поддържат конфликт с висок интензитет с Русия.

Руски дрон е опитал да се приближи към френския самолетоносач в Балтийско море.

🇷🇺⚔️🇫🇷 Предполагаем руски дрон се е приближил до самолетоносача на военноморските сили на Франция „Шарл дьо Гол“ (R91), докато е бил на котва в пристанище Малмьо в Швеция, съобщи местната обществена телевизия SVT.

Въоръжените сили на Швеция са засякли безпилотния летателен апарат и са предприели ответни мерки. Типът на дрона остава неизяснен. Ако се потвърди, инцидентът ще представлява необичайно директен опит за проверка на сигурността около знакова визита в пристанище на страна от НАТО и рядък публичен пример за борба с дронове в близост до ударна група самолетоносачи.

SVT съобщи, че дронът е излетял от руски кораб в района и се е насочил към флагмана на френския флот, който в момента е акостирал на пристанище Малмьо в рамките на от планирано посещение, свързано с учебни дейности на НАТО. Телевизията уточнява, че веднага след засичането на дрона въоръжените сили на Швеция са активирали средства за електронна война.

След намесата безпилотният апарат е изчезнал от района. Според SVT остава неизвестно дали той се е върнал на руския плавателен съд, или е паднал в морето.

Случаят в Малмьо беше предшестван от друг инцидент със сигурността от декември 2025 г. във Франция, когато военните в базата за атомни подводници „Ил Лонг“ откриха огън след засичане на неизвестни дронове над базата, което доведе до разследване от страна на Министерството на въоръжените сили на Франция.

Престоят на самолетоносача в Малмьо е част от планирана спирка по време на по-мащабни учения и операции в Северна Европа. Шведските военни заявиха, че той ще остане в пристанището в продължение на няколко дни и че визитата се провежда в рамките на редовните маневри на НАТО.

Въоръжените сили на Швеция посочиха визитата като сигнал за задълбочаване на сътрудничеството с Франция, заявявайки, че то укрепва оперативните способности и колективната отбрана на Европа. Беше отбелязано също, че нидерландската фрегата HNLMS Evertsen ще акостира в Малмьо, докато други елементи от ударната група се очакват в Копенхаген.

Разгрщъането на силите идва в момент, когато Франция позиционира ударната си група за операции и колективни действия във водите на Скандинавия. Министерството на въоръжените сили на Франция описа настоящата мисия на групата, наречена LA FAYETTE 26, като фокусирана върху възпиращия потенциал на НАТО и оперативната съвместимост, паралелно със задачи по морска сигурност.

Шведски изтребители прехванаха руски бомбардировачи Ту-22М3 над Балтийско море.

Военновъздушните сили на Швеция съобщиха, че изтребители от силите за бързо реагиране (QRA) са идентифицирали група стратегически бомбардировачи Ту-22М3 и придружаващи изтребители на руските въздушно-космически сили над Балтийско море.

„Вчера шведските QRA идентифицираха руски бомбардировачи Ту-22, придружени от изтребители Су-35, над Балтийско море. Мисията беше изпълнена в тясно сътрудничество с мисия за въздушно патрулиране на балтийските държави (Baltic Air Policing)“, гласи официално съобщение.

Към него е публикувана снимка на Ту-22М3, въоръжен с крилата ракета Х-32, по време на полет на голяма височина над Балтика.

Прехватът от шведска страна се случи по време на планирано учебно мероприятие, в което няколко руски бомбардировача Ту-22М3 излетяха от авиобаза Оленя на Колския полуостров. Самолетите, които в последните няколко месеца бяха прехвърлени от бази в Сибир, проведоха многочасов полет над Балтийско море, без да навлизат в националното въздушно пространство на друга страна.

По маршрута формацията беше наблюдавана на различни етапи от самолети на НАТО.

Мисията беше проведена в райони, където съюзническата авиация често следи за движение на руски бомбардировачи към въздушното пространство на Скандинавия. Швеция координира действията си с частите на Baltic Air Policing съгласно утвърдените протоколи за мониторинг и дежурства.

Ту-22М3 е стратегически бомбардировач с 2400 км боен радиус. Той може да носи крилати ракети Х-22 и Х-32, чиято далекобойност варира в зависимост от модификацията и типа бойна глава. Тези активи на руската авиация са често използвани за удари по наземни цели в Украйна.

Появата на тези машини над Балтика идва на фона на засилено наблюдение от НАТО върху руската активност в Северна Европа. През последната година Русия увеличи съществено своето присъствие на Колския полуостров, като по този начин платформи за далекобойни удари се оказват по-близо до въздушното пространство на Скандинавия.

Шведските ВВС подчертаха, че не са регистрирани опасни маневри, а руските самолети през цялото време са останали в международно въздушно пространство, а шведските изтребители са извършили визуална идентификация, поддържали са дистанционно наблюдение и след приключване на задачата са се върнали в базата си.

Русия премести малкия ракетен кораб „Амур“ от Каспийско към Балтийско море.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация са преместили малкия ракетен кораб „Амур“ – корвета от клас „Каракрут“ проект 22800, от Каспийско в Балтийско море, съобщават местни източници за наблюдение на флота.

Корабът е бил прехвърлен по вътрешните водни пътища в европейската част на Русия до Кронщат, близо до Санкт Петербург, където се очаква да се присъедини към Балтийския флот.

„Амур“ преди това беше разположен във временно окупирания Крим и Новоросийск като част от Черноморския флот, преди да бъде преместен в Каспийско море на фона на масираните украински атаки с дронове и ракети срещу руски военноморски съоръжения.

Корабът е заложен през 2017 г. в корабостроителница „Залив“ в Керч и е спуснат на вода към края на 2022 г. Официално влиза в експлоатация през 2024 г. и първоначално е разположен в Черноморския флот.

„Амур“ е оборудван с крилати ракети „Калибър“, морско оръдие АК-176МА и противовъздушна отбрана с малък обсег Панцир-М, или Тор-М2КМ.

Корабът принадлежи към серията „Каракрут“, произвеждана от 2015 г. насам, за да усъвършенства способностите на флота за нанасяне на прецизни удари.

Туск: Построилите „Северен поток 2“ трябва да се срамуват.

🇵🇱 Полският премиер Доналд Туск заяви, че построилите „Северен поток 2“, а не обвиняемите в саботаж, трябва да се срамуват и мълчат и подчерта, че предаването на заподозрения не е в интерес на Полша.

Думите на Туск идват на фона на подновен дебат за газопровода и начина, по който Полша се справя с искането на Германия за екстрадиция на украинския гражданин, обвинен в причиняването на взрив на тръбопровода през 2022 г. Заподозреният, посочен като Володимир З, е задържан през септември в източно-централна Полша.

„Това не е нова ситуация. От наша гледна т очка, единствените хора, които трябва да се срамуват и да мълчат по въпроса за Северен поток 2, са онези, които са решили да го построят“, заяви Туск по време на съвместна пресконференция във Варшава с литовския си колега Инга Ругиниене.

Туск добави, че е представил позицията на страната си пред бившия германски канцлер Олаф Шолц и президента Володимир Зеленски преди много месеци.

„Нашата позиция не се е променила. Със сигурност не е в интерес на Полша да обвинява или да предава този гражданин на друга държава“, категоричен бе той.

Туск добави, че строителството на тръбопровода, свързвал Русия и Германия през Балтийско море, е било „против най-жизненоважните интереси на цяла Европа“.

„Решението ще бъде на съда“, изтъкна полският премиер, като увери, че правителството няма да се намесва в решението му.

Полският министър-координатор на разузнавателните служби Томаш Семоняк заяви, че случаят е изключително сериозен и съдът разполага с около 100 дни, за да вземе решение дали да екстрадира заподозрения в Германия.

Германското разследване твърди, че заподозреният инструктор по гмуркане е помогнал за поставяне на експлозиви на тръбите на „Северен поток“ на дъното на Балтийско море през септември 2022 г. Друг заподозрян украински гражданин беше задържан в Италия през август по подобни обвинения.

Газопроводът „Северен поток 2“, който така и не беше въведен в експлоатация, вече беше източник на спорове преди пълномащабната инвазия в Украйна, а неговите критици настояват, че задълбочава зависимостта на Берлин от руската енергия.

Френската армия задържа танкер от руския „сенчест флот“ по подозрение в изстрелване на дронове

Френски войници на палубата на танкера Boracay – един от четирите кораба, свързани със сенчестия флот, разположени близо до бреговете на Дания по време на инцидентите с дронове.
📸 Снимка: Дамиен Майер/AFP/Getty Images

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френски военни са се качили на борда на петролен танкер, който е включен в списъка на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация и заподозрян, че е служил като платформа за изстрелване на дроновете, които миналата седмица доведоха до затваряне на летища в Дания.

Снимки показват военни на палубата на танкер с името BORACAY, който е използвал много имена и като един от четирите свързани кораба в Балтийско море при инцидента с дронове на 22 и 24 септември, които все още не са напълно изяснени.

Танкерът, плавал от руския петролен терминал в Приморск в Ленинградска област с товар от 750 000 барела суров петрол за Вадинар, Индия, е бил спрян от кораб на френските военни в неделя и пренасочен към Сен Назер в Западна Франция, докато разследването продължава.

Разследването е било започнато от френската прокуратура малко по-рано на същия ден. Президентът Макрон описа този ход като „добро решение“. На въпрос за танкера или инцидента, Кремъл заяви, че няма никакви данни за случая.

Стефан Келенбергер, прокурор в пристанищния град Брест в северозападна Франция, каза, че разследването е било започнато поради невъзможността на екипажа да докаже националността на кораба и отказа им да съдействат на разследването.

Танкерът BORACAY, плаващ под флага на Бенин, наскоро смени името си от „Пушпа“. Именно под това име той беше наблюдаван да плава на запад около Дания миналата седмица и беше установен от военноморски експерти като един от няколко свързани с Русия кораба, които може да са замесени в инцидентите с дронове.

Летището в Копенхаген остана затворено за около четири часа вечерта на 22 септември. Летище Олбор го последва само след два дни, когато в датското въздушно пространство отново навлязоха неизвестни дронове. Нито един от тях не беше свален, и макар Дания да сочи Русия като виновник, нейните разследващи не успяха да установят със сигурност кой носи отговорност.

Една от хипотезите е, че дроновете, почти сигурно по-големи модели с делта или фиксирани крила, са били изстреляни от един или няколко кораба в близост до бреговете на Дания, което е оставило твърде малко време на военните да реагират. Макар произходът на дроновете да не е окончателно потвърден, такива дронове могат да се изстрелят от катапулт, който може лесно да се пренесе към голям кораб.

Репортажи на разследващи журналисти посочиха други два търговски кораба: ASTROL-1 и OSLO CARRIER-3, плавали в района по това време, както и руския военен кораб „Александър Шабалин“, заснет от екипа на датски таблоид на хеликоптер южно от Лангеланд, в западната акватория на Балтийско море.

Отделно проникване се случи в небето над Северна Германия миналата седмица. Според официална оценка, цитирана в репортаж на Der Spiegel, дронове, за които се смята, че провеждат разузнаване, са прелетели над военни обекти и инфраструктура в северната провинция Шлезвиг-Холщайн.

В сряда датският премиер Мете Фредериксен заяви, че Европа е изправена пред хибридна война, имайки предвид проникванията на дронове над Дания и Полша през септември. „От европейска гледна точка, има само една държава, която е готова да ни заплашва, и това е Русия“, добави тя.

САЩ разположиха самолети за противолодъчни и разузнавателни мисии в Норвегия

Морски патрулен самолет P-8A Poseidon, причислен към Патрулна ескадрила 16, по време на полет над Джаксънвил, Флорида, 30 януари 2013 г.
📸 Снимка: US Navy/Anthony Petry

🇺🇸 Съединените щати са изпратили самолети, способни да засичат подводници и да извършват разузнавателни полети, в Норвегия и вече провеждат мисии в близост до руските територии в Балтийско море.

Newsweek посочва, че присъствието на морски патрулен самолет P-8 Poseidon, специализиран в разузнавателни, противолодъчни и противокорабни операции, в Северна Европа идва в момент, когато НАТО засилва своята отбранителна позиция в балтийския регион. Причината за това са нарастващите опасения от саботажи срещу подводни кабели и тръбопроводи, както и в отговор на подозрителна активност на дронове в Полша, Дания и Норвегия.

Постоянното присъствие на американски сили в подкрепа на НАТО, сред които разрушители с управляеми ракети в близост до Арктическите райони на Русия през август, съвпада с новия курс на президента Доналд Тръмп по отношение на войната в Украйна. Наскоро той посочи, че Киев може да си върне всички загубени територии и обмисля да предостави крилати ракети Tomahawk за нанасяне на далекобойни удари.

Миналия петък OSINTtechnical разкри сателитни снимки, заснети на 23 септември, които показват присъствието на два или три самолета P-8 на военния терминал на летище Гардермоен край Осло.

Според данни на платформи за проследяване на полетите един от тях е бил изпратен към Балтийско море в близост до руския екслав Калининград, който граничи с Полша и Литва, който е ключов плацдарм на руската армия в Северна Европа, а Балтийско море все по-често е описвано като вътрешно езеро на НАТО заради членството на Финландия и Швеция в Алианса през 2022 г.

Пред норвежкия вестник Dagbladet щабът на въоръжените сили потвърди, че от няколко морски патрулни самолета P-8 действително са оперирали от Гардермоен в подкрепа на „съюзническа активност“ в региона.

Адмирал Стивън Кьолер, командир на Тихоокеанския флот на САЩ, участва в разузнавателен полет над Южнокитайско море на борда на P-8A Poseidon, причислен към „Skinny Dragons“ от Патрулна ескадрила VP4, за да наблюдава пълния набор от възможности на самолета.
📸 Снимка: US Navy/Andy Anderson

По-ранни снимки сочат, че американски P-8, разположен в авиобаза Кефлавик в Исландия, е взел участие в операция на НАТО с кодово име Baltic Sentry в края на юли, чиято цел е подобряване на способността на алианса да реагира на дестабилизиращи действия.

Според Boeing самолетите P-8 могат да се дозареждат във въздуха и да извършват продължителни патрули над океани. Освен ВМС на САЩ, оператори на този тип машини са още Кралските ВВС на Великобритания и Норвегия.

„Приветстваме засилената дейност за наблюдение Baltic Sentry, която подобрява ситуационната осведоменост и възпира враждебни действия. Приветстваме усилията на съюзниците да разполагат допълнителни сили по море, въздух, суша и под вода за повишаване на готовността и възпирането“, гласи обща декларация на балтийските съюзници от януари.

На сайта си Boeing подчертава, че P-8 разполага с комплекс от радарни системи и разузнавателни средства, оптимизирани за бойни патрули, които откриват и проследяват морски и подводни цели.

Остава открит въпросът дали Пентагонът ще разположи още сили и техника в Европа за подкрепа на операцията Baltic Sentry и за защита на съюзниците в региона.

Полша задържа украински гражданин, издирван от Германия за взривовете на „Северен поток“

🇵🇱⚖️🇺🇦 Полските власти задържаха украински гражданин, който се издирва от Германия във връзка с взривовете на газопроводите „Северен поток“ през 2022 г., съобщи полското радио RMF FM във вторник, 30 септември.

Мъжът е посочен като Володимир З. и е инструктор по гмуркане. Според германските разследващи органи през септември 2022 г. той е отплавал от Росток към Балтийско море, където се е гмурнал до морското дъно, за да постави взривни устройства върху подводните тръби.

Взривовете нанесоха сериозни повреди на Северен поток 1 и 2, довели до прекъсване на доставките на газ от Русия за Европа и доведоха до едно от най-спорните разследвания за саботаж на континента през последните десетилетия.

Прокуратурата в Карлсруе издаде европейска заповед за арест на обвиняемия още миналия юни, но полските власти първоначално не го задържали.

Според радио RMF FM до скорошния си арест той е живял близо до столицата Варшава. На този етап няма официален коментар относно задържането от полската или германската прокуратура.

В случай че Северен поток функционираше, руският газ щеше да достига до пазарите в Западна Европа – преди пълномащабната инвазия Германия получаваше половината газ от Русия, според Reuters.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски отрича той или неговото правителство да са знаели или взели участие в саботажа.