Анализ: Русия увеличи до 1 796 броя на бойните глави, разположени на носители при свиващ се арсенал

🇷🇺☢️ Въоръжените сили на Руската федерация са качили на носители 1 796 ядрени бойни глави, което бележи най-високото ниво от 2017 г. насам и 4-та поредна година на покачване. Това е отбелязано от годишника на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който подробно е описал състоянието на руския ядрен арсенал към януари 2026 г. Според него общата численост на страната спада: 5 420 бойни глави в сравнение с 5 459 една година по-рано. Арсеналът не нараства. Неговото съдържание се измества към пусковите установки.

Качените на носители бойни глави се разпределят неравномерно по трите разклонения на ядрената триада – сухопътно, морско и въздушно. Сухопътните пускови установки за междуконтинентални ракети носят 892. На ракетите в подводниците се падат 704. Останалите около 200 се съхраняват в двете бази на далечната авиация; SIPRI ги счита за разгърнати, тъй като се съхраняват при частите, а не в централните хранилища. Сборът на трите компонента е равен точно на 1 796.

И трите имат свободен капацитет. Сухопътните сили поддържат 324 установки, шахти и мобилни, способни да поемат 1 092 бойни глави, или с 200 над натоварените върху тях. 13-те атомни подводници с балистични ракети разполагат с 208 пускови шахти и 928 бойни глави в запас. Качените върху ракетите наброяват 704: два от съдовете стоят в заводски ремонт и не носят оръжие. Разликата не произлиза от липсата на бойните глави, а от конкретно решение колко от тях да бъдат монтирани.

Свободният капацитет не е разпределен равномерно и по системи. Най-тежкият товар носи РС-24 „Ярс“ с 204 пускови установки и 612 бойни глави. Тежката ракета с шахтово базиране РС-20В „Воевода“ държи 40 пускови установки и 400 бойни глави. „Топол-М“ има 68 установки, всяка от които с по една бойна глава, а хиперзвуковият планиращ блок „Авангард“ е поставен на 12 носителя. При подводния компонент 80 ракети Р-29РМУ2 „Синева“ и Р-29РМУ2.1 „Лайнер“ носят 256 бойни глави, а останалите 672 се падат на 128 ракети РСМ-56 „Булава“.

Причината за празните гнезда са международните договорки, и SIPRI я посочва изрично: натоварването на ракетите е свалено, за да остане Русия под тавана на New START. Споразумението от 2010 г. ограничаваше двете страни до 1 550 разгърнати стратегически заряда, включвайки в посочената бройка и всичките тежки бомбардировачи независимо от действителния им товар. Оттам произлиза и разминаването между тавана по договор и оценката на SIPRI. На 5 февруари 2026 г. New START изтече окончателно. Заместник няма и не се планират преговори за заместник.

Изводът е чисто аритметичен. 424 бойни глави, от които 200 при сухопътно базираните и 224 при ракетите с морско базиране, могат да се върнат обратно на носителите си, без да бъде произведена нито една нова. Изделията са налице, установките също; операцията е монтажна, не промишлена. За първи път от началото на 70-те години на миналия век нищо юридическо не я ограничава.

Прегрупирането се отличава в останалите редове на таблицата. Изведените от употреба бойни глави, които изчакват разкомплектоване, падат от 1 150 на 1 020 за една година. Арсеналът, който включва всичко годно за разгръщане след подготовка, се показва от 4 309 на 4 400. Сравнението показва нагледно, че свиването на общата наличност е остатъчна величина: разкомплектоването изостава от връщането на бойни глави към годната част.

Поредицата върви от началото на пълномащабната инвазия. Към януари 2022 г. качените на носители бойни глави са 1 588. През следващите три години отчетите дават 1 674, 1 710 и 1 718. Спрямо 2020 г., когато са 1 570, покачването е 226 единици, или около 14%. Последната година носи 78 от тях, след период на далеч по-плавен ход: прирастът беше 36 заряда за 2024 г. и осем за 2025 г.

Останалите ядрени страни не мърдат или отбелязват едва забележим ръст. САЩ запазват 1 770 разгърнати бойни глави, число, което не се е променило спрямо предходния отчет. Франция остава на 280 бойни глави, Обединеното кралство – на 120. Китай вдига качените на носители заряди от 24 на 34 при общ запас от 620. Индия за първи път извежда 12 бойни глави в разгърнато състояние, от арсенал, наброяващ приблизително 190. Свободен капацитет обаче има и отсрещната страна. От 1 770 бойни глави на САЩ около 1 370 стоят на балистични ракети, а близо 300 се съхраняват на бомбардировъчни авиобази. Други 100-120 са тактически ядрени бомби. Асиметрията не е залегнала в запасите, а преди всичко в посоката на движение: числото на САЩ стои неподвижно вече цял отчетен цикъл. Общата наличност в световен мащаб е спаднала до 12 187 бойни глави, но нейната разгърната част нараства: 4 012 срещу 3 912 година по-рано.

Един често повтарян сюжет не намира потвърждение в отчета. Нестратегическите ядрени сили на Руската федерация, които обхващат бойни глави за оперативно-тактически ракети, самолети, кораби и системи за ПВО, наброяват 1 794 бойни глави. Разпределението им е 767 към флота, 488 към ВВС, 307 към ПВО, ПРО и крайбрежната отбрана и 232 към сухопътни войски. Според Кремъл и западни разузнавания бойните глави не се съхраняват при платформите, които ги пренасят, а хранилища. SIPRI заяви директно, че въпреки общо широко разпространените твърдения за разширяване на този арсенал засега няма значимо увеличение на назначените към него заряди.

Отпадането на договора отнема освен всичко друго и източника на данни. Докато все още беше в действие, разгърнатите стратегически сили на страните по New START се обявяваха по строго установена процедура и подлежаха на инспекция. SIPRI отбелязва, че изтичането му без замяна е премахнало посочения източник от публичния оборот и че сегашните числа са оценка, изградена върху наблюдение и открита информация. Снимката от януари 2026 г. е последната, направена при още действащ механизъм за сверка; следващите ще имат по-широки допуски.

Едно място в таблицата вече показва необратима следа от масираните отговори на Украйна. Далечната авиация има 45 самолета Ту-95МС и 15 машини Ту-160 и може да вдигне около 650 бойни глави. SIPRI оцени назначените ѝ на 586 и обяснява разликата с това, че само част от самолетите се намират в напълно изправно състояние: през 2025 г. флотът понесе загуби от украински удари, а успоредно се превъоръжава. Това е единственият крак на триадата, чийто капацитет войната е свила пряко.

Същите тези самолети отварят и втория план на картината. Докато стратегическият ешелон се изброява в договорни единици, ежедневната война срещу Украйна се води с боеприпаси, чийто произход става все по-импровизиран.

На 10 септември Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна публикува в собствения си портал War&Sanctions разглобен вид на РМ-48У заедно с вътрешните ѝ системи, интерактивен 3D модел и списък с електроника. Самото изделие не е балистична ракета, а тренировъчна ракета-мишена, сглобена от зенитни ракети с изтекъл срок на годност. Двигателят идва от 48Н6ДМ на С-400 „Триумф“, а опашната част е взета от експортната 48Н6Е2. Приборният отсек е съставен от елементи на 9М96 и 48Н6Е2. Изразът „балистична ракета за С-400“ принадлежи на ГУР; траекторията наистина е балистична, но класът на изделието е друг.

Обявените спецификации очертават оръжие с ограничена точност. Изделието е едностепенно, на твърдо гориво, и прелита със скорост между Мах 4 и Мах 6. Обсегът достига 400 км, а осколочно-фугасната бойна част 28В6А е с маса 199 кг. Ракетата е управлявана от радар, докато има директна видимост, и минава към режим на инерциално насочване, след като премине отвъд радиохоризонта и напусне обхвата на пряката видимост. Оттам идва и ниската ѝ точност.

Електрониката във вътрешността е почти изцяло чужда. ГУР посочи 117 компонента, произведени от чужди компании, от които 95 са щатски: сред които процесор и програмируема матрица ZYNQ XC7Z010, памет на Micron, трансформатори на Analog Devices и Texas Instruments, 4 тайвански, 3 швейцарски компонента, сред които приемник за сателитна навигация на u-blox. По два идват от Германия, Нидерландия, Япония и Южна Корея, и един от Франция. Разузнаването изброи 63 руски предприятия в производствената верига начело с концерна „Алмаз-Антей“.

Мащабът не е маргинален. По данни на ГУР, обобщени от Defense Express, планът за текущата година е над 480 изделия в сравнение с около 200 за предходната. Месечният производствен обем възлиза на около 50, а наличността към август е около 400. Първото приложение на РМ-48У срещу украински цели е през нощта срещу 20 януари 2026 г.

Двата пласта, стратегически и тактически, описват едно и също отношение към запасите. В стратегическия ешелон Русия увеличава своята разгърната мощ, въвеждайки обратно бойни глави, които вече притежава. Покачването до 1 796 беше постигнато още докато New START беше в сила, т.е. в рамките на разрешеното; свалянето на тавана през февруари 2026 г. не го е предизвикало, а премахна границата пред останалото. В тактическия пласт тя удължава ракетния арсенал, като преработва зенитни ракети с изтекъл срок в оръжия за наземни удари. И при двата случая новата бойна способност идва от наличното, а не от заводите.

Срещу този прочит застава по-техническо обяснение, което заслужава да бъде разгледано. Част от скока в стратегическите ядрени сили е възможно да е страничен продукт от превъоръжаването, а не решение за натоварване: всяка една ракета „Ярс“ носи до три бойни глави в сравнение със само една при „Топол-М“, а комплексът вече държи над половината от наземния товар. Смяната на стар едноблоков носител с ракета, чиято глава се разделя на няколко самостоятелно насочвани заряда, вдига броя на качените заряди, без някой да е вземал решение за натоварване. Обяснението покрива част от прираста, но не може да покрие нито празните 424 гнезда, които SIPRI отдава на договорния таван, нито изчезването на самия таван.

При отсъствие на заместващо споразумение натоварването върху наземните и морските ракети към пълния им капацитет е съвсем вероятно в следващите няколко години. Срещу него няма техническо ограничение, а политическа преценка, и към момента няма процес, в който такава да се договори. Потвърждение би било следващият годишник на SIPRI да покаже наземния компонент над 892 бойни глави и морския над 704 при непроменен брой установки и подводници, т.е. повече глави на същите ракети. Отслабване на оценката би дало задържане на разгърнатото число около 1 796 или обявяване на взаимно обвързващи тавани, които са отвъд изтеклия договор. Първата от двете проверки си има конкретна дата: следващата снимка на SIPRI е към януари 2027 г.

Sargan-3000 потопи руски морски дрон с картечен огън в Черно море

🇺🇦⚓🇷🇺 Украински морски дрон, въоръжен с дистанционно управляема картечница от 12,7 мм, потопи успешно руски дрон от същия вид във водите на Черно море, с което беше отбелязан първи известен дуел между два безекипажни катера. Това съобщиха в Telegram канал Военноморските сили (ВМС) и я описаха като проведена съвместно с Главното управление на разузнаването (ГУР), чиито елементи са засекли търсената цел, преди Sargan-3000 да излезе към нея. „ВМС в съдействие с ГУР проведоха успешна операция в Черно море и унищожиха руски безекипажен катер. Това е първият в историята морски бой между безекипажни катери“, съобщи флотът.

Кадрите, разпространени от флота, показват как украинската платформа открива огън от разстояние около 1 км. Операторът насочва първите откоси към антените на противника, което по описание е трябвало да го лиши от канал за управление, а втори ъгъл на записа хваща самата турела в работа. Поразеният плавателен съд се опитва да се откъсне, губи ход, поема дълга серия от попадения и потъва с кърмата напред. ВМС не съобщиха нито точното място, нито деня на боя, нито каква конкретно задача е изпълнил поразеният дрон. The War Zone, което следи морската дрон-война от началото ѝ, отбелязва, че съдът не е идентифициран по собствения тип и че по кадрите не носи оръжие.

Решаващото в случая може да се открои като отговор на въпроса с какво точно стреля Киев. Досегашните украински морски дронове, разбили руски бойни кораби, десантни съдове и патрулни единици от 2022 г. насам, са средства за еднократна употреба от рода на Magura и Sea Baby: те поразяват целта, взривявайки се директно в нея. Срещу друг безпилотен съд подобен обмен е безсмислен, защото цената за държавите е една и съща. Дистанционно управляемият оръжеен модул Protector на норвежката корпорация Kongsberg – турела с едрокалибрена картечница, насочвана от стрелец от екран, без да излиза на палубата – променя сметката: катерът стреля многократно, преценява ефекта между откосите и се прибира на базата. Именно това това прави боя от 12 септември възможен изобщо.

Въоръжаването на морските дронове започна не срещу цели на противника във водата, а срещу такива във въздушното пространство. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут в окупирания Крим, по данни на Министерство на отбраната на Украйна – първи случай в световен мащаб, в който безекипажен надводен съд поразява пилотиран летателен апарат. На 2 май 2025 г. по-новата версия Magura V7, оборудвана с ракети AIM-9 свали два изтребителя Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. И в двата случая оръжието беше ракета срещу скъпа въздушна цел. Картечната турела покрива другия край на скалата: цел, която струва колкото самия стрелец и не заслужава ракета.

Sargan-3000 влезе на въоръжение през април и принадлежи на самите ВМС. Това значи ключови различия в местната отбранителна система: Sea Baby е пилотиран от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), наред със семейството Magura – от военно разузнаване, а ведомствената принадлежност определя и задачите, но и поръчките, и това какво се показва публично. Апаратът е дълъг около 6,9 метра и задвижван от водометен двигател. Обявените спецификации му дават скорост между 40 и 55 възела, полезен товар до 450 кг и 1600 км обсег, т.е. върху почти цялата акватория на Черно море.

Бойният дебют на тази платформа беше реализирана около два месеца преди въпросния дуел. На 14 юли флотът съобщи, че Sargan-3000 е поразил на кея край Новоросийск граничния кораб на ФСБ „Изумруд“. Става дума за съд от проект 22460 с дължина 62,5 метра, водоизместимост около 700 тона и площадка за кацане на хеликоптери, служил в граничното управление на СБУ в Крим. Поразяване беше демонстрирано от сателитен кадър, а по данни убити и ранени сред екипажа. Корабът собствено досие в тази война: през ноември 2018 г. той стреля по малкия брониран артилерийски катер „Бердянск“ при задържането на трите украински съда в Керченския пролив.

Москва не е коментирала загубата на своя морски дрон, но отдавна не е случаен участник в този клас: към края на август ГУР публикува преглед на над 20 руски проекта за безекипажни катери – от разузнавателния „Катран“, платформа за пренасяне на FPV дронове, през многоцелева „Мурена-300С“ с 500 км оперативен обсег, до „Визир-700“, планиран като хидрографски плавателен съд и преустроен в средство за поразяване или прехващане. Успоредно украинският OSINT проект „Кибер Борошно“ изброи по снимки от сателит на 21 покрити укрития по южното крайбрежие на езеро Донузлав в западната част на окупирания Крим, изкопани в брега, обсипани с пясък и маскирани с мрежи, със строеж от февруари 2026 г. Британският анализатор H I Sutton, описал обекта на 1 септември, го свързва с отчетено нарастване на руската безекипажна активност срещу Одеска област. Боят от 12 септември е първият публично документиран случай, в който такъв съд е поразен от себеподобен.

Какво е сторил поразен дрон, е извън обхвата на официалното изявление. Капитан I ранг от резерва Андрий Риженко заяви в телевизионния маратон „Ми – Україна“, че става дума за разузнавателно средство, което е следяло корабоплаването към украинските пристанища и Дунав, и че сблъсъкът е станал недалеч от остров Змийски. Това е оценка на военноморски експерт, а не потвърждение от флота. Тя обаче отговаря на онова, което може да бъде забелязана на кадрите: невъоръжен плавателен съд, който не равни на огнената стихия и се опитва да се отдалечи. Фонът също ѝ отговаря – украинските морски дронове действат все по-навътре в източната част на морето, включително срещу Сочи, където на 3 септември беше поразен снабдителният кораб „Нефрит“, а на 9 септември взрив на дрон до Приморския плаж остави 28 пострадали.

Оттук следва умерената мярка за случая. Целта не е уточнени и не носи оръжие, т.е. определено сражение е по-близо до прехващане на разузнавателен кораб, отколкото до дуел между две отделни бойни единици; определението „първи в историята“ описва точно толкова, колкото е станало. Материалната полза за Киев обаче е ясна и се измерва в размяна: наблюдателният контур над подходите към Одеса и пристанищата по делтата на река Дунав би могло да бъде прекъснато, без да се изразходва цяла ударна платформа и без да се излага на опасност екипаж. По-трайните последствия са различен вид – клас дронове, с който Украйна изтласка Черноморския флот от Крим, вече трябва да бъде защитаван от собствения си вид, а вероятно ще принуди и Киев, и Москва да оборудват дроновете с въоръжение вместо само заряд. Потвърждение на още една такава оценка би било появата на въоръжени дронове от руска страна и патрулни плавателни съдове с турели по маршрутите на зърнения коридор. Евентуално отслабване би било тъкмо обратното: Sargan-3000 да остане чисто ударно средство, а случаят от 12 септември да не се повтори до края на годината.

Анализ: Буданов публикува африканските кадри на ГУР без нито един подпис

🇺🇦📷🌍 Кирило Буданов публикува снимки, на които въоръжени мъже в цивилно облекло са застанали пред колона от паркирани в редица пикапи с монтирани картечници, а десетки предполагаеми бойци са седнали в кръг върху оранжевия пустинен пясък, наблюдавайки мъж с вид на европеец, застанал зад автомат, вероятно военен инструктор. Кадрите бяха публикувани на 7 септември в неговия канал в Telegram по повод Деня на военното разузнаване. Снимките са четири и нито една не е придружена от конкретно описание. Единствената географска рамка идва от изказването на Буданов, което гласи:

„От Русия до Африка, от костюма до камуфлажа – Главното управление на разузнаването брани интересите на Украйна по цялата планета по всякакъв начин.“

Значението на публикацията идва не само от съдържанието ѝ, но и от позицията на нейния автор. Буданов е начело на президентския офис от 2 януари 2026 г. и вече не ръководи военното разузнаване, което премина под ръководството на генерал-лейтенант Олег Иващенко. Снимките, които „Главком“ определя като идващи от личния архив на бившия топ разузнавач, не са публикувани от пресслужбата на ГУР, а от ръководителя на президентския офис. Същия ден Буданов пусна и отделен поздрав, в който напомни, че ГУР вече 34 години се грижи за сигурността на Украйна.

Четирите колажа събират общо 14 снимки, които обхващат много по-широк спектър от африкански кадри. На първата снимка самият Буданов позира с група мъже в пълно бойно снаряжение пред тежко повредена едноетажна сграда с разрушен покрив и избити прозорци. Повечето са в камуфлаж и тактически жилетки, а при няколко се виждат автомати или карабини. Лицето на бившия топ разузнавач е оставено видно, докато тези на останалите са размазани. Самата снимка не е надписана и не позволява надеждно определяне на мястото или датата.

Второто изображение е колаж от пет кадъра, три от които очевидно са заснети в сух африкански пейзаж от Сахел или съседен на него регион. На първия шестима мъже позират върху каменисто възвишение; един е клекнал отпред, а четирима ясно държат автомати от семейството АК или сходни оръжия и носят различни нагръдни системи за пълнители. Под тях се виждат ниски сгради насред обширна суха равнина. На втория кадър мъж с тениска, шорти и маратонки провежда демонстрация на работа с картечница от семейството ПК пред няколко десетки мъже, седнали в широка дъга около него. Част от тях са в пустинно камуфлажно облекло, други – в цивилни дрехи, а зад групата стоят още въоръжени мъже. Видяното напомня обучение или инструктаж на местни бойци, въпреки че снимката сама по себе си да не ни позволява да установим със сигурност тяхната принадлежност.

Най-големият кадър в същия колаж показва колона от пикапи „Тойота“, натоварени с местни бунтовници. На поне един от автомобилите е монтирана тежка картечница, а върху друг се забелязва лице с противотанков гранатомет от типа РПГ-7. На преден план позират четирима мъже с разнообразна тактическа екипировка и скрити лица; само левият ясно държи автомат. Останалите две сцени в колажа са заснети извън пустинната среда: група мъже в тъмни костюми на стълбите на Анъткабир в Анкара и мъж, застанал с украинско знаме в ръце пред разрушена постройка, вероятно в пределите на неизвестна промишлена зона.

Третото изображение от публикацията също е колаж от пет сцени. В горния ляв ъгъл група мъже в цивилно облекло позира в познатия интериор на Голямата джамия „Шейх Зайед“ в Абу Даби. До него се вижда група украински военнослужещи в камуфлаж и с жълти отличителни ленти, въоръжени с автомати и карабини, на път в населено място. Долу вляво друга група мъже позира пред военно-транспортен самолет Ил-76МД с украинско знаме, вероятно освободени пленници. Кадърът долу в средата включва петима мъже, някои с покрити лица и автомати, които стоят в сух, каменист планински терен. Последната сцена показва бойци с голямо знаме на украинското военно разузнаване върху метална палуба или платформа край море.

Четвъртото изображение съдържа три кадъра. На първия група тежко въоръжени мъже с отличителни ленти в зелено позира сред гъста растителност. На втория човек със скрито лице е застанал на Червения площад в Москва, непосредствено пред Кремъл и Спаската кула – визуалният кадър с най-недвусмислено послание от цялата поредица. Третият показва група украински военнослужещи с жълти ленти в застроена среда; няколко от тях държат знаме със символиката на ГУР. И тук няма дата или пояснение за операцията, частта или обстоятелствата на заснемането.

Онова, което кадрите позволяват да се твърди, е ограничено, но не е без значение. Някои снимки показват въоръжени мъже без униформи – в цивилно облекло, с автомати с дървени приклади и платнени жилетки за пълнители. В тази поредица има карабини от западен тип, оптични мерници и съвременни бронежилетки. Разликата в екипировката отделя ясно сцените в цивилно облекло от тези с конвенционално снаряжение, но сама по себе си не внася уточнения за характера на операциите. Кадрите не могат да бъдат датирани и по екипировката, тъй като автоматите от съветски образец от десетилетия са широко достъпни в Сахел.

Африканската линия в дейността на украинското военно разузнаване не започва с въпросните кадри. През септември 2023 г. CNN документира 14 удара с дронове срещу опорен пункт на Силите за бърза подкрепа (RSF) в Омдурман. Медията разпозна в най-малко 8 случая търговски дронове от видовете, използвани от украинската армия, както и украински надпис на пулт за управление, но не успя да потвърди категорично украинско участие. През февруари 2024 г. Kyiv Post публикува видео на бойната група „Тимур“ на ГУР по време на разпит на пленени наемници от ЧВК „Вагнер“ в Судан, а The Wall Street Journal разкри операция по извеждането на судански генерал. Дейвид Игнейшъс от Washington Post допълни картината със сведения от Южна Африка: проследяването на товара на кораба Lady R в Саймънстаун през декември 2022 г. заедно с операцията около учебния кораб „Смолний“ в Кейптаун през август 2023 г.

Самият Буданов е определял Африка като поле на действие. В интервю за Washington Post от 18 април 2024 г. той отговори на въпрос за операциите срещу руските наемници на континента: „Провеждаме операции, насочени към намаляване на руския военен потенциал навсякъде, където е възможно. Защо Африка да бъде изключение?“ Логиката зад това изречение е проста и Киев няма причина да я прикрива. Руските операции в Африка осигуряват достъп до злато и канали за заобикаляне на санкциите, а през 2023 г. оценка на висш судански военен, цитирана от CNN, определи около 90% от оръжието на RSF за получено по линия именно на „Вагнер“. Освен това руските структури в Африка са далеч по-достъпна цел, тъй като действат далеч от защитата, която осигуряват русктие силови структури на собствена територия.

Три месеца след интервюто тази политика демонстрира и своята дипломатическа цена. След разгрома на колона на малийската армия и „Вагнер“ при Тинзауатен в края на юли 2024 г. говорителят на ГУР Андрий Юсов заяви в ефира на телемаратона „Единни новини“, че бунтовниците са получили „нужната информация, и не само информация“. Посолството на Украйна в Сенегал сподели записа, а малко по-късно беше изтрит, в отговор на което Дакар привика посланик Юрий Пивоваров. Бунтовниците съобщиха за 84 убити руснаци и 47 малийци при Тинзауатен – данни, които по-късно бяха повторени от Washington Post. На 4 август 2024 г. военната хунта в Бамако скъса дипломатически отношения с Киев и го обвини в подкрепа за тероризъм, а Нигер направи същото няколко дни по-късно. На 19 август 2024 г. министрите на външните работи на трите членки от Алианса на държавите от Сахел (AES) Карамоко Жан-Мари Траоре, Бакари Яу Сангаре и Абдулай Диоп изпратиха обща жалба до председателя на Съвета за сигурност на ООН с искане за реакция в отговор на украинските действия, с което да бъдат осуетени евентуални подривни акции и заплахи за стабилността в региона. Украинското външно министерство отхвърли обвиненията и посочи, че спазва международното право и принципа на държавния суверенитет.

Оттогава обстановката в Сахел се усложни за режимите. На 25 април 2026 г. Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) започнаха мащабна офанзива, насочена по осем паралелни направления в Мали, сред които столицата Бамако и големите градове Кати, Гао, Севаре и Кидал. Последният премина под контрола на туарегските сепаратисти от FLA още същия ден. Министърът на отбраната Садио Камара загина в Кати при самоубийствен атентат с кола-бомба пред дома му заедно с втората си съпруга и две от внучетата си. На 27 април Африканският корпус, структура на Министерството на отбраната на Руската федерация, наследила част от структурите на ЧВК „Вагнер“ в Африка, потвърди за своето изтегляне от града, договорено с посредничество от Алжир.

Данните за загубите на двете страни от онези дни се разминават значително. Малийската хунта и нейните съзници от Африканския корпус съобщиха за над 1000 убити бунтовници, а Министерството на отбраната в Москва – за поне 305 убити при въздушни удари. От своя страна FLA заяви, че само в рамките на Кидал са били убити няколко десетки и пленени над 200 военнослужещи от армията на Мали. В същите дни Фронтът обвини украински наемници, че са действали около Кидал и Гао, използвайки преносими зенитно-ракетни комплекси от западен произход, без да представи доказателства.

Руското военно присъствие в Африка също претърпя редица трансформации. „Вагнер“ отстъпи мястото си на Африканския корпус, поставен под директния контрол на Министерство на отбраната през 2024–2025 г. Междувременно ГУР все по-често описва Африка и като поле на противопоставяне в сферата на масовата информация. На 30 юли 2026 г. то публикува информация за мрежата Africa Politology, за която отбелязва, че действа под контрола на Службата за външно разузнаване (СВР) в Централноафриканската република, Чад, Мали, Ангола, Мадагаскар, Намибия и Южна Африка и има за задача, наред с друго, да дискредитира Украйна. Месец по-рано ГУР определи Африка като „полигон за руско когнитивно оръжие“.

На 10 юли 2026 г. Фусейну Уатара, заместник-председател на комисията по отбрана в преходния съвет на Мали, заяви, че украински инструктори обучават бойци от туарегските сепаратисти и от сахелския клон на Ал-Кайда и доставят камикадзе дронове. „Тези младежи са ни известни. Вече сме ги включили в списъците си и разполагаме с имената им“, каза той. Доказателства така и не бяха представени, а Киев не коментира публично твърдението.

Кадрите не добавят факт за конкретна операция. Те добавят факт за това какво Киев е готов да покаже. Досега сведенията за украинска дейност в Африка идваха предимно от чуждестранни публикации, едно изявление на говорител, последвано от дипломатически разрив с две страни от региона, и от отговор на Буданов пред американски вестник. От 7 септември към това бяха добавени и изображения, публикувани лично от ръководителя на Офиса на президента. Политическата разлика е видима: следващия път, когато Мали представи списък с имена, ще може да посочи и снимки, независимо какво реално доказват те.

Срещу този прочит стои и по-просто обяснение, което самата публикация подкрепя. Датата има очевидно календарно основание: 7 септември е професионалният празник на украинското военно разузнаване. Подборът очевидно е ретроспективен – Антарктида, Анкара, Абу Даби, самолет с освободени пленници и морска платформа не представят един оперативен театър, а различни епизоди от кариерата на Буданов, а „Главком“ определя снимките именно като част от личния му архив. Африканските кадри може да са отпреди години и да принадлежат към суданското досие от 2023–2024 г., а не към сахелското. Нищо в самите изображения не позволява надеждно да се избере между тези две възможности.

Затова значението на публикацията е политическо, а не оперативно. Тя не променя съотношението на силите в Сахел, където Африканският корпус загуби Кидал без доказано украинско участие в самата офанзива. Кадрите вероятно ще дадат повод за нова вълна от обвинения от Бамако, без Киев непременно да добави дата или място към тях. Потвърждение от украинска страна за присъствие на нейни хора в Мали няма, а официалната позиция на външното министерство от 2024 г. насам е да отхвърля подобни обвинения. Снимките, публикувани от ръководителя на Офиса на президента, не опровергават отрицанието конкретно за Мали, но правят по-трудно общото отрицание на украинска активност в Африка.

Тезата, че африканското досие остава активно и през 2026 г., би се засилила при назована операция в официално съобщение на ГУР, при видимо завръщане на Киев в региона чрез бъдещата правна рамка за частните военни компании, чието разработване Владимир Зеленски възложи на 6 май 2026 г., или при публикуван от Бамако поименен списък. Тя би отслабнала при продължително мълчание по темата до края на годината или ако кадрите бъдат идентифицирани като судански. Засега единственият сигурен надпис под тях остава изречението на самия Буданов.

Изпълнителят на убийството на генерал Шаповал е убит в окупирания Донецк

🇺🇦🦉 Олег Шутов, когото Службата за сигурност на Украйна (СБУ) публично посочи като изпълнител на убийството на генерал-майор Максим Шаповал, е бил убит на 27 юли при взривяване на устройство, поставено в личния му автомобил в окупирания Донецк. Информацията беше оповестена чак днес, в Деня на военното разузнаване на Украйна. Източници в украинските спецслужби заявиха пред LB.ua, че изявлението е било отложено, докато групата, извършила операцията, се завърне на контролирана от Украйна територия.

Вечерта на 27 юли Шутов пристигнал със „Субару“ пред спортния комплекс „Динамо“ в Ленински район на Донецк. Местни канали, свързани с окупационните власти, описаха случилото се като среднощна атака с дрон, при която е пострадал „председателят на федерацията по борба“. Шутов реално е заемал ръководен пост в асоциацията по джудо и самбо на т.нар. „ДНР“, успоредно с оперативната си дейност в местното министерство на държавната сигурност. Ведомството беше разформировано през април 2024 г. и влято в местното управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация. Източниците на LB.ua предоставиха и снимки от наблюдението над Шутов.

Между операцията и публичното ѝ оповестяване изминаха шест седмици. Според източниците причината не е редакционно забавяне, а необходимостта участниците първо да се завърнат на сигурно място. Именно подобен тип работа – дълго подготвяна, скрита и често оповестявана със значително закъснение – е част от контекста на Деня на военното разузнаване, който Киев отбелязва днес.

Празникът е установен с указ на президента Володимир Зеленски от 7 септември 2022 г. Датата препраща към 7 септември 1992 г. – деня, в който е основано Управлението за военно стратегическо разузнаване към Министерство на отбраната на независима Украйна. Днес се навършват 34 години от онзи ден.

Това е първият Ден на военното разузнаване, който Главното управление на разузнаването (ГУР) посреща без Кирило Буданов начело. С указ от 2 януари 2026 г. Зеленски го назначи начело на президентския офис, а ГУР беше поето от генерал-лейтенант Олег Иващенко – дотогава шеф на Службата за външно разузнаване (СЗРУ), а преди това първи заместник на Буданов в периода 2015–2024 г.

Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий поздрави разузнавачите с думите: „Вие първи виждате онова, което врагът се опитва да скрие. Вашите данни стоят в основата на решенията на командирите, а от точността им зависят човешки животи. Знам цената на тази работа. В нея няма място за случайност.“

В своето обръщение Зеленски изрази своята благодарност „на всеки и всяка, които действително укрепват отбраната на Украйна, осигуряват на държавата необходимата информация и провеждат операции, които не позволяват на Русия да постигне целите си“.

От 2016 г. емблемата на ведомството включва сова, пронизваща с меч територията на Руската федерация, а девизът е изписан на латински език: Sapiens dominabitur astris – „Мъдрият ще властва над звездите“. Той е замислен като отговор на девиза на руското военно разузнаване, традиционно известно като ГРУ: „Над нас са само звездите“. Изборът на сова е и визуален контрапункт на прилепа от руската емблема.

Операциите, за които говори Зеленски, имат съвсем конкретно оперативно измерение. На 6 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди поразяването на Рязанската рафинерия – предприятие с капацитет за преработка на около 17 млн. тона суров петрол годишно, разположено на 600 км от държавната граница. Украинската компания Fire Point и ГУР заявиха, че ударни дронове FP-1 са поразили ректификационните колони на ЕЛОУ-АВТ-6 – най-голямата инсталация за първична преработка в завода, с капацитет 8,5 млн. тона годишно.

Пет дни по-рано ГУР съобщи за удар по комплекса „Новатек-Уст-Луга“ в Ленинградска област. Според него операцията е извършена от Департамента за активни действия и Департамента за безпилотни системи със съдействие от други подразделения на Силите за отбрана.

Кампанията започна още през лятото. Илската рафинерия в Краснодарски край беше поразена на 10 юли и отново на 8 август, като при втория удар избухна тежък пожар. На 7 август в Крим бяха унищожени радарна станция „Подлет“ и радарен запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой–чужд“, на следващия ден – зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, а два дни по-късно – две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“.

Към средата на август при удари по пристанище Новоросийск бяха поразени фрегатите „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“ и патрулният кораб „Василий Биков“ от състава на Черноморския флот, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“. По оценки на Financial Times и Forbes кампанията е изкарала от строя над 40% от общия капацитет на руските рафинерии, а отделни цели се намират на до 2700 км от границата с Украйна.

Но дейността на ГУР не се измерва само в поразени обекти. Специалното звено, известно с позивната на своя командир „Тимур“, провежда операции в отбраната на Запорожка област, където участва в спирането на мащабно руско настъпление. Един от отрядите му First Line отчита над 700 полета с FPV дронове, при които операторът управлява машината по видео от бордовата камера в реално време, и над 500 полета с тежкия дрон-бомбардировач „Vampire“ (познат като „Баба Яга“) през пролетта и лятото. По същия участък воюва и Международният легион на ГУР, съставен от чуждестранни граждани на около 50 държави.

Другото измерение на тази дейност са хората. Координационният щаб по въпросите на военнопленниците, който работи под координацията на ГУР, е върнал от руски плен 9726 украински военнослужещи и цивилни към края на август. Проведени са 78 обмена, а последният е бил на 24 август.

В киберпространството операция „Полюс“, извършена през юли, позволи извличането на десетки гигабайти чувствителна информация от московския научен институт със същото име, който разработва компоненти за ракетни системи. През октомври 2025 г. беше унищожена базата данни на Научноизследователския център за космическа хидрометеорология „Планета“ за Далечния изток, чийто обем възлизаше на два петабайта.

Съвкупността от тези операции показва промяна в профила на ведомството. ГУР отдавна не може да бъде разглеждано единствено като служба, която събира и предоставя разузнавателна информация на военното и политическото ръководство. То разполага и със собствен оперативно-ударен компонент, който може да разчита на украинска производствена база за част от използваните средства.

Дроновете FP-1 на Fire Point например са украинско производство и употребата им не зависи от получаване на разрешение на чуждестранен доставчик за конкретни цели. Това разширява географията на ударите: от Краснодарски край до Ленинградска област – разстояния, които доставените от западни партньори на Киев тактически системи не покриват.

Именно това е и най-важнит извод от развитието на ГУР през последните няколко години: то вече съчетава класическата дейност с диверсионни операции, удари на стратегическа дълбочина, кибератаки, дронове и собствени бойни звена. От Донецк до Уст-Луга и отвъд географията и характерът на тези действия показват ведомство, превърнало се от източник на информация за войната в един от ключовите инструменти, с които Киев я води далеч отвъд линията на съприкосновение.

Престрелка между СБУ и ГУР в Киев рани трима военнослужещи

🇺🇦 Служители на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и военнослужещи от Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната си размениха изстрели в жилищен квартал на Киев в нощта срещу 2 септември. Трима души от ГУР са ранени, двама от тях тежко. По наличната публична информация не е известен друг документиран въоръжен сблъсък между представители на двете украински държавни служби от началото на пълномащабната война.

Престрелката стана на ул. „Юрий Шумски“ в квартал Березняки, Днепровски район на украинската столица, пред жилищна сграда. На мястото пристигнаха служители на Държавното бюро за разследване (ДБР) и ръководителят на Центъра за специални операции „А“ на СБУ. Кадри от инцидента се появиха в социалните мрежи още през нощта, а сутринта бяха препубликувани от „Украинска правда“.

Сутринта на 2 септември СБУ и ГУР съобщиха, че съвместно са предотвратили терористичен акт, подготвян от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация срещу един от лидерите на опозиционно руско политическо движение. Името на предполагаемата цел не беше обявено. Украински издания заявиха, че това е Степан Каплунов, заместник-командир по бойната работа на Руския доброволчески корпус (РДК) – руско формирование, което воюва на страната на Киев, като е подчинено на ГУР в рамките на специално подразделение „Тимур“.

Оттук нататък СБУ и ГУР представят взаимно изключващи се версии за случилото се през същата нощ.

По версията на СБУ операцията е била законна, а служителите ѝ са били нападнати. Службата съобщи, че в неотложни следствени действия в рамките на разследването на терористичния акт група лица блокирала с автомобили пътя на оперативната група и се опитала да попречи на действията ѝ. За прекратяване на въоръжената съпротива бил привлечен Центърът „А“, а служителите използвали оръжие. Задържаните, се казва в съобщението, принадлежат към едно от подразделенията на Силите за отбрана на Украйна. У тях са открити оръжие и документи. Офисът на генералния прокурор заяви същата версия още по-категорично: по време на следствените действия по разследването на терористичния акт, подготвян от ФСБ, е извършено въоръжено нападение срещу служители на СБУ.

Командирът на „Тимур“ описва събитията в обратна последователност. Във видео, предоставено на Радио Свобода, той заяви, че служители на СБУ са отвлекли негов боен командир посред бял ден и са го държали, без да му бъде предявено обвинение. По думите му процедурата за провеждане на следствените действия вече била договорена между двете служби, когато представители на СБУ започнали да задържат служители на ГУР и открили огън по невъоръжени хора.

Адвокатът на Каплунов Тарас Боровски, който е присъствал на място, посочва 23 август като дата на ареста му – ден преди Деня на независимостта, за чието отбелязване Каплунов бе в Украйна. По думите му почти 10 дни клиентът му е бил под контрола на СБУ, без да получи съобщение за подозрение и без близките му да знаят къде се намира. Обискът в жилището е проведен през нощта на 2 септември без разрешение от съда и без адвокатът да бъде допуснат вътре, твърди Боровски. Той поставя и въпроса защо обиск за издирване на доказателства се провежда 9 дни след ареста на човека. Според него при претърсването е имало и опит да бъдат подхвърлени забранени предмети – твърдение, което към момента не е независимо потвърдено.

Боровски описа и състоянието на ранените. Единият е прострелян в крака с прекъсната артерия и е загубил много кръв; вторият също се намиа в тежко състояние в болница; третият е леко ранен. През деня местните издания цитираха самия Боровски, че един от ранените е починал от загуба на кръв. В по-късно изявление вечерта обаче той описа същия човек като жив, но в много тежко състояние, а нито една от двете структури не са съобщавали за загинал. Адвокатът отхвърля и обяснението за осуетено покушение: според него тази версия е конструкция, използвана за оправдаване на извънсъдебно задържане.

Самият РДК излезе с изявление ден по-рано. На 1 септември звеното написа в Telegram, че Каплунов е бил отведен от двора на дома си от неизвестни лица, че няма ясна информация нито къде се намира той, нито в какво е обвинен и че Украйна рискува да се плъзне към беззаконие. Ден по-късно, вечерта на 2 септември, Боровски съобщи, че Каплунов е освободен, но местонахождението му остава неизвестно.

Реакцията от най-високо политическо равнище дойде същата вечер и беше необичайно остра. Володимир Зеленски определи случилото се като абсолютно позорна ситуация с участието на подразделения на СБУ и ГУР и заяви, че единствените, срещу които в Украйна може да се стреля, са руските окупатори; никаква друга престрелка държавата няма да приеме като допустима за когото и да било. Президентът възложи на генералния прокурор Руслан Кравченко и на ДБР да установят какво точно се е случило, обяви началото на вътрешни проверки в СБУ и ГУР и предупреди, че отговорността може да стигне до кадрови решения по отношение на ръководителите им.

Още същия ден Зеленски подписа указ №868/2026, с който освободи Олег Храмов от поста началник на Департамента за охрана на държавната тайна и лицензирането на СБУ; Храмов заемаше длъжността от март 2023 г. Мотив за освобождаването не беше публикуван и няма официален документ, който да свързва това със стрелбата.

Позицията на Офиса на президента беше изложена от неговия ръководител Кирило Буданов – човекът, който до 2 януари ръководеше самото ГУР. Той обяви, че случаят се поема от ДБР, настоя разследването да бъде щателно и безпристрастно и заяви нещо, което трудно може да бъде възприето като институционално неутрално: никой няма право безнаказано да отвлича военнослужещи, да открива огън по улиците на града и да изпълнява престъпни заповеди.

Тази реплика трябва да се разглежда и в конкретния институционален контекст. Ръководствата и на контраразузнаването, и на военното разузнаване са нови от тази година. ГУР се ръководи от генерал-лейтенант Олег Иващенко, дошъл от Службата за външно разузнаване на 2 януари; начело на СБУ е генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността от 17 юли. Преди него службата смени двама ръководители за половин година: Васил Малюк напусна в началото на януари, а наследникът му Евгени Хмара премина в Министерство на отбраната. Така сблъсъкът заварва СБУ и ГУР с ръководители, назначени тази година, а политическият арбитраж по спора се поема от Офиса на президента, ръководен от бившия началник на ГУР Буданов.

ДБР и Офисът на генералния прокурор образуваха производство. Пред тях стоят два ключови въпроса, които ще определят коя от взаимно изключващите се версии издържа: кой е стрелял пръв и срещу кого и на какво правно основание украински военнослужещ е държан близо 10 дни без съобщение за подозрение. Ако версията на СБУ се потвърди, членове на ГУР са попречили с оръжие на разследване за подготвян от ФСБ атентат срещу човек от собствените им структури. Ако се потвърди версията на адвоката и командира на „Тимур“, служители на СБУ са отвлекли човек, воюващ на украинска страна, държали са го близо 10 дни и са открили огън при опит да задържат хората, дошли да го приберат. Разликата между двете версии не е просто процедурна – тя е фактическа и правна. Разследването на ДБР трябва да установи коя отговаря на истината и дали ключовите противоречия в този безпрецедентен за военновременна Украйна сблъсък между институции ще получат убедителен публичен отговор.

Украйна отговаря на реактивните „Герани“ с прехващача Alexa Spatium

🇺🇦 Министерство на отбраната на Украйна кодифицира и допусна за употреба Alexa Spatium – първия по рода си реактивен прехващач на дронове в арсенала на украинската армия. Той беше разработен от украински инженери, предназначен за сваляне на ударни дронове с висока скорост, с които Русия постепенно допълва и измества витловите „Герани“. Ведомството обяви кодификацията на 21 август.

Според описанието на министерството апаратът е оборудван с турбореактивен двигател и е предназначен за действие на малки и средни височини. Той съчетава значителен височинен таван и голям боен радиус с висока маневреност. Задачите му са формулирани широко: дронът е проектиран да поразява малки цели, въздушни, наземни и надводни, включително ударни и разузнавателни дронове, а също така хеликоптери.

Диапазонът на скоростта му също е обширен. Alexa Spatium може да лети по-бавно, за да пести гориво, и да ускорява, когато обстановката или целта го изискват. Насочването се извършва по предварително зададени координати или с пряко управление, а търсенето и захващането на целите – с телевизионен и инфрачервен канал.

Размерите на апарата възлизат на 1,5 × 1,7 метра. Пускът се извършва само за няколко минути от подвижен катапулт, а корпусът е изработен от лек и здрав композитен материал, който според ведомството позволява извършването на резки маневри без загуба на контрол. Цялата система може да бъде превозвана с пикап и изисква минимална подготовка на позицията.

В зависимост от задачата прехващачът може да носи осколочно-фугасна, кумулативна или термобарична бойна глава. Ако не открие и порази целта, той може да се върне към мястото на пуск и да бъде използван повторно. Министерството представя системата като модулна и до голяма степен автоматична, с акцент в бързата реакция, подвижността и устойчивостта при работа в тежки условия.

В официалното съобщение обаче не се посочват конкретни данни за скоростта, височинния таван, бойния радиус и цената на дрона. Не е назован и производителят. Украинските военни издания, препечатали тази информация, също не разкриват кой стои зад разработката.

Списъкът с потенциални цели все пак подсказва повече за предназначението на Alexa Spatium от нейните спецификации. Министерството изброява „Геран-3“, „Геран-4“, „Геран-5“ и „Шахед-131“, но не и витловия „Геран-2“, който украинската ПВО вече се научи да сваля масово. Макар „Шахед-131“ също да е такъв вид дрон, акцентът очевидно пада върху новите реактивни представители на семейството. „Геран-3“ е руският аналог на иранския „Шахед-238“ и първият реактивен модел от тази линия. Разузнавателните данни, които обясняват този избор, бяха публикувани 10 дни по-рано.

Генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главно управление на разузнаването (ГУР), обяви, че се наблюдава спад в интензитета на руските удари през юли, което обясни с преоборудване на линиите за производство на турбореактивните „Геран-4“ и „Геран-5“. За август ГУР очакваше от руската страна да произведе около 11 000 ударни дрона от всички видове, а оцени месечния капацитет само за реактивните версии на около 3000 броя.

По същата оценка причината за промяната е нарастващата ефективност на украинските прехващачи срещу „Геран-2“. „Сега са необходими други прехващачи със съответната скорост или зенитна отбрана на малка височина“, заяви Скибицки.

Разликата между поколенията се забелязва най-ясно в двигатели, скорост и далечина на полет. „Геран-4“ използва китайски турбореактивен двигател с тяга от около 160 кгс. По приведените данни скоростта на реактивните модели се вдига от 280–330 до 350–500 км/ч, а далечината – от 600 до 850 км. Работният височинен диапазон е между 100 и 5000 метра, продължителността на полета достига до около два часа и половина, а бойната глава тежи поне 50 кг.

„Геран-5“ е аналог на иранския „Карар“. Той достига скорост от 600 км/ч и е значително по-голям – около 6 метра дължина и 5,5 метра размах на крилото. Сглобяването се извършва в Елабуга, в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан.

Скибицки посочи и цената на ключовия дефицитен компонент. Китайският турбореактивен двигател струва между 35 000 и 40 000 долара, а Русия се опитва да организира собственото му производство.

Какво означава тази промяна за защитата на украинския тил, стана ясно три дни преди съобщението за Alexa Spatium. На 18 август, според отчета на украинските Военновъздушни сили, Русия изстреля 76 реактивни „Шахеда“ в рамките на едно денонощие. Част от тях за първи път достигнаха Западна Украйна.

Апаратите преминаха над Виницка, Тернополска, Ривненска и Волинска област, като изминаха между 850 и 920 км от местата за изстрелване в Крим. Дотогава максималният им обсег беше оценяван на около 500 км. В 17:55 ч. украинските ВВС съобщиха за дрон над Виница, летящ към Хмелницки, а половин час по-късно втори апарат прекоси Тернополска област в посока Волин. Посочената им скорост беше между 400 и 600 км/ч, което на практика обезсмисля опитите за поразяване със стрелково оръжие. Украинската противовъздушна отбрана унищожи една от целите край южната граница на Ривненска област, съобщи началникът на областната военна администрация Олександър Ковал.

Дотогава украинската антидрон отбрана разчиташе основно на витлови прехващачи и на благоприятното икономическо съотношение, което осигуряват те. През май украинската страна отчете 8150 руски атаки с барражиращи боеприпаси от всички типове и 7476 свалени – малко под 92%. Само прехващачите Sting на Wild Hornets са унищожили над 3000 дрона „Шахед“ и „Гербера“ през същия месец.

Octopus се произвежда в Обединеното кралство от януари. От февруари производството чукна близо 1000 дрона месечно при заявена цел от 2000, а конструкцията се обновява на всеки шест седмици. Прехващач от този клас струва около 1000 долара, а според британските данни цената на един Octopus е под 1/10 от стойността на целта, която унищожава.

Реактивният прехващач променя това икономическо съотношение. Турбореактивният двигател е скъп дори в своя китайски вариант, а композитен корпус с телевизионна и инфрачервена система са за насочване, не може да бъде произведен срещу цената на обикновен витлов прехващач.

Вероятно с това са свързани и две от най-странните свойства в описанието на ведомството – възможността за връщане в точката на изстрелване и използването на сменяеми бойни глави. Машина, която многократно струва повече от витловия предшественик, трябва или да бъде запазена при полет без извършен прехват, или да може да изпълнява повече от една задача.

Оттук следва и ограничение, което официалният текст не назовава: дрон с подобна себестойност едва ли ще е изпращан срещу всяка цел в масиран рояк. По-вероятно е той да е използван срещу дронове, които по-евтините витлови прехващачи не могат да настигнат.

Alexa Spatium е част от широк процес, чиито мащаби украинското министерство измерва с точни числа. От началото на 2026 г. ведомството е кодифицирало и допуснало за употреба 413 безпилотни системи, всички украинско производство.

Три дни преди кодификацията на прехващача към този списък е добавен и наземен апарат. Разработчикът Trident Tech съобщи пред изданието „Милитарний“, че товароносимостта на робота „Пластун“ е удвоена от 50 на 100 кг. Самата платформа тежи 35 кг и постъпва на въоръжение през 2023 г.

Кодификацията обаче е разрешение за употреба, а не свидетелство за извършена доставка. Съобщението не уточни колко прехващача Alexa Spatium са произведени и дали серийно вече започна. Кодифицирането на 413 системи за 7 месеца показва мащаба на процедурата, а самото това допускане не говори за масово производство или реално присъствие във войските.

ГУР очерта две възможни реакции на реактивните „Герани“, а не един: прехващачи с нужната скорост или зенитна отбрана на малка височина. Alexa Spatium покрива първото направление. Второто изисква оръдия, боеприпаси и зенитни ракети – т.е. външни доставки и производствени срокове, върху които Украйна няма същия контрол, както над собственото си производство на дронове.

Поради това значителна част от отговора пада върху системите, които Украйна може да произвежда сама. Всяко забавяне на серийното производство оставя по-уязвими градовете, попаднали на пътя на руските дронове.

Реалният ефект може да стане видим до есента, ако месечните отчети продължат да се публикуват в същия вид. Основният проверим показател ще е дали делът на свалените цели ще се задържи около 92%, докато реактивните модели се доближат към прогнозирания дял от 50% от руските дронове. Този праг вече беше достигнат при отделна атака. Отворен остава въпросът дали и кога ще се превърне в устойчива тенденция.

Анализ: руският ракетен запас вече се крепи на текущото производство

🇷🇺🚀 Русия разполага с около 1900 ракети за далекобойни удари, а запасът от Х-101 – крилата ракета,  използвана най-често за удари по украинските градове – е малко повече от месечното производство. Разбивката, изготвена от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна и споделена от „Украинска правда“, която я получава в отговор на запитване. Изводът на ГУР от собствените му данни, е кратък: противникът не изпитва недостиг.

Списъкът също е сравнително кратък: около 600 ракети „Оникс“, 450 „Калибър“ и 400 РМ-48У. Следват 130 балистични ракети 9М723 за комплекса „Искандер-М“ към 5 август и 120 „Циркон“. Х-101 са 100, а „Кинжал“ и севернокорейските ракети – по около 50.

Производствените темпове обясняват този извод. Месечният план за производството на балистични ракети 9М723 на оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“ предвижда 60 броя, а през юли са произведени 65. През същия месец руските заводи са произвели 87 крилати ракети Х-101 и 50 модифицирани зенитни ракети с изтекъл летателен ресурс РМ-48У. Трите вида дават общо 202 боеприпаса, което реално изчерпва обявения от ГУР обем от над 200 крилати и балистични ракети месечно.

Оттук нататък ракетите могат да се разделят на две отделни групи. Наличните 100 ракети Х-101 се равняват на малко повече от производството на месец. При 9М723 съотношението е 130 налични на 65 произведени за юли. Х-101 и ракетите за „Искандер-М“ на практика не се задържат в складовете, а преминават през тях: горе-долу толкова, колкото излиза от заводите за един месец, се изстрелва през същия период.

При другата група съотношението е обратното. Вадим Скибицки, заместник-началник на ГУР, отбеляза, че през първите 7 месеца на годината. Русия е произвела 33 броя 3M22 „Циркон“ и 60 броя 3М55 „Оникс“. По думите му годишните производствени планове за двата вида са били изпълнени до 3 август. Това значи, че запасът от 600 противокорабни ракети „Оникс“ се попълва с едва 7-10 единици месечно, този от 120 ракети 3М22 „Циркон“ – с 3-5 броя. И двата вида са проектирани за поразяване на кораби, но Русия ги използва и срещу градове.

Крилатите ракети с морско базиране „Калибър“ са отделно. Тяхната наличност се оценява на 450 единици, докато в средата на април е била 460 – спад от едва 10 ракети за 4 месеца, най-малкият в цялата таблица. ГУР не посочва темповете на производство при този вид, поради което причината за почти непроменения запас не може да бъде установена от публикуваните данни. Възможно е Русия да използва сравнително малко „Калибър“, но е възможно и производството почти да компенсира разхода.

Зад това разделение стои и по-обща сметка. Публикуваните данни дават конкретен месечен производствен темп само за 9М723, Х-101 и РМ-48У. От трите вида Русия има общо 630 ракети при производствен темп от 202 месечно. Останалите 1270 се падат на „Оникс“, „Калибър“, „Циркон“, „Кинжал“ и доставките от Северна Корея. Извън „Калибър“, за който ГУР не посочва темп, от тази група в Русия се произвеждат най-много към 15 ракети месечно. Следователно по-голямата част от обявените 1900 боеприпаса е натрупан запас, който се изразходва, без да бъде възстановен със същия темп, а текущата въздушна кампания зависи основно от продукцията на три производствени линии.

Разбивката има и предистория, защото същите позиции са публикувани и по-рано в отговори на ГУР до NV. В средата на април, преди руското командване да премине към масирани удари с балистични ракети срещу украинските градове, запасът от 7-те руски вида е бил оценяван на 2250 ракети. Сега той е 1850. Разликата спрямо общите 1900 идва от около 50 севернокорейски ракети, включени в актуализирана оценка. Спадът от 400 руски ракети между април и август при производство от над 200 месечно значи, че средният разход е превишавал продукцията с около 100 ракети на месец.

Свиването обаче не е равномерно. Запасът от „Циркон“ е намалял от 230 на 120 броя, а този от „Оникс“ – от 690 на 600. Наличните 9М723 са достигнали 100 броя 3 месеца по-късно, което значи, че през май и юни е изразходвано със 100 ракети повече, отколкото е произведено. От средата на юли тенденцията се променя. Запасите от крилати и противокорабни ракети и от модифицирани зенитни боеприпаси, са на почти същите нива, а наличността от 9М723 дори скочи с 30. Натрупаният резерв е поел промяната в тактиката през май и юни, докато от юли насам честотата на ударите изглежда се покрива от настоящото производство.

Близо 1/4 от ракетите в настоящата продукция реално не са ново оръжие. РМ-48У е учебна ракета-мишена, сглобявана от зенитни ракети с изтекъл срок на годност за комплексите С-300ПМ и С-400. За основа бяхме използвали 5В55 и 48Н6 – боеприпаси, които така или иначе се извеждат от въоръжение. Бойната им глава тежеше 133-180 кг. Ракетата първоначално се управлява от радар, а след като излезе зад радиохоризонта, преминава към режим на инерциално насочване. Поради това точността е ниска, а при попадение пръска големи отломки. Според изчисление на Defense Express Русия е използвала РМ-48У срещу украински цели за първи път през нощта срещу 20 януари 2026 г. Планът за тази година предвижда над 480 броя, при 50 в месечния график – повече от два пъти над производството през предходната година.

Единственият вид, който постепенно напуска бойния състав, е „Кинжал“. Русия е прекратила серийното му производство през април, за да пренасочи гориво, финансиране и компоненти към други ракетни системи. „Ракетата сега е на етап доработка заради, наред с другото, проблема с точността на попадение в целите“, отговаря ГУР на полученото запитване. Наблюдателят на авиационната промишленост Аркадий Доценко свързва неточността с инерциалната система за навигация, натрупваща отклонение по време на полета под въздействие на украинското електронно заглушаване и подмяната на сателитни координати. Въздушното изстрелване и по-продължителният полет увеличават още повече влиянието на тези фактори в сравнение с „Искандер-М“.

Данните за наличност показват разход без съответното попълване: 100 ракети „Кинжал“ през юли и 50 през август. ГУР потвърждава, че пренасоченият ресурс действително е увеличил производството на балистични ракети за „Искандер-М“, чийто запас нараства през същия период. Така в общия ракетен арсенал протича замяна: системата с най-висока скорост, но с признат проблем в точността, освобождава производствен ресурс за по-точната 9М723.

От гледна точка на украинската отбрана сметката изглежда различно. Над 100 от произвежданите месечни боеприпаси са балистични или хиперзвукови и изискват прехващачи от класа на MIM-104 Patriot. Оценката на Defense Express за световното производство на такива прехващачи е едва около 50–60 броя месечно за всички клиенти. Президентът Владимир Зеленски заяви, че доставките на зенитни прехващачи за Украйна през тази година са 3 пъти по-малки от онези миналата година.

Дори неточните ракети участват в това изтощаване на отбраната. РМ-48У и севернокорейските балистични ракети изискват същата незабавна реакция като 9М723. Според анализа на Defense Express именно това е замисълът при преработката на зенитните боеприпаси с изтекъл срок: евтиният корпус на учебната ракета принуждава Украйна да изразходва скъп прехващач. След нощта срещу 5 август, когато Русия изстреля 24 балистични цели, украинската отбрана не свали нито една от тях, а загинаха най-малко 17 души. След този удар украинското командване прекрати публикуването на данни за свалените ракети.

Ограничението за нападателя не е броят пускови установки. Авиационният експерт Анатолий Храпчински посочва пред „Украинска правда“, че Русия разполага с около 160 установки на комплексите „Искандер“, всяка от които носи по две ракети, но при реални комбинирани удари използва между 16 и 26. Мащабът е съобразен с ограничения брой украински прехващачи. Ракетите се изстрелват от различни направления в максимално кратък интервал, за да претоварят способността на зенитните комплекси в конкретен сектор да поразяват едновременно множество цели. Поради това подразделение от Северна Корея не е толкова увеличава броя на пусковите установки, колкото добавя запас от боеприпаси, който не зависи от руското производство.

Андрий Черняк от ГУР съобщи пред Reuters на 5 август, че около 90 военнослужещи от КНДР се разполагат във Воронежка област, граничеща с Луганска област. Формированието разполага с шест пускови установки и до 120 балистични ракети, 40 сред които вече са доставени. Става въпрос за KN-23 и KN-24, а разчетът на КНДР е включен в състава на руската 112-а ракетна бригада. Според ГУР обсегът му на поразяване влизат Сумска, Харковска, Черниговска, Полтавска, Киевска, Днепропетровска и Запорожка област. 120-те ракети се равняват на приблизително 60% от месечното руско производство, но са еднократно попълнение, а не ежемесечен поток.

Доставките от Северна Корея не могат да заменят „Искандер-М“ по своето качество. Храпчински оценява отклонението на 9М723 на 5-20 метра, като за сравнение при KN-23 достига стотици метри, в някои случаи дори километри. В резултат ракетите могат да попаднат както в открити полета, така и жилищни квартали. Бойната част на корейската ракета може да достигне 1 тон срещу стандартните 480 кг при руската – тоест тя причинява по-голям кратер, но е значително по-неточна. Доценко определя оръжието като средство за терор срещу населението. Мястото му в руската схема произтича именно от това: то натоварва украинската ПВО, без да изразходва ограничения запас от прецизни боеприпаси, запазвани за точкови цели.

Срещу извода за постигнато равновесие между разход и производство обаче съществува една особеност в данните. С изключение на „Кинжал“ и „Искандер“ всяка стойност от август повтаря юлската, закръглена до най-близките 50 единици. Оценка със стъпка от 50 не може да отчете промяна под този праг. Следователно „без промяна“ може да прикрива и спад от няколко десетки ракети. Изводът за равновесие е най-надежден там, където числата реално се променят (при „Кинжал“ и „Искандер“) и по-несигурен при видовете, чиито оценки остават непроменени в продължение на три месеца.

Остава и въпросът за произхода на данните. ГУР е страна във войната и има собствен интерес от начина, по който те са представени, а тезата, че Русия не изпитва недостиг, подкрепя украински иск за допълнителни прехващачи. Два фактора обаче засилват достоверността на оценката. Първо, управлението разпространи и неудобни за Украйна констатации: че Русия преизпълнява своите производствени планове и че точността на „Искандер-М“ превъзхожда с порядък тази на алтернативата от КНДР. Второ, поредицата от данни не е съставена наведнъж в подкрепа на предварително избран извод, а произтича от поне три отговора, дадени по различно време на 2 отделни издания. Отговорите са съвместими както помежду си, така и независимо посочените темпове на производство.

При запазване на сегашната тенденция Русия вероятно ще поддържа месечния обем на ракетните удари до края на годината, без да натрупа значителен резерв от Х-101 и 9М723. Потвърждение би било в следващата разбивка на ГУР отново да отчете около 100 ракети Х-101 при непроменена честота на ударни вълни. Белег за отслабване би било ново понижение на запаса от 9М723 под 100 единици, което би показало, че отново разходът изпреварва производството. Подновяване на серийно производство на „Кинжал“, от своя страна, би значило, че проблемът с точността вероятно е преодолян и производственият ресурс отново се насочва към тази система.

Пхенян изпрати 400 оператори на дронове в Курска област.

🇷🇺⚔️🇰🇵 400 оператора на безпилотни летателни апарати от Корейската народна армия (KPA) вече се намират в Курска област и според украинска оценка ще поемат както разузнавателни мисии, така и ударни операции срещу цели в Украйна. Те пристигат в рамките на ново попълнение от около 8500 военнослужещи с боен опит, натрупан в Руската федерация и при предишни разполагания. Данните бяха представени пред CNN на 21 август от генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

В същия контингент влизат и около 1000 инженери и сапьори. Скибицки уточнява, че от севернокорейските части не се очаква да воюват на украинска територия. Задачата им е да поемат тилови функции от руската страна на границата, което би позволило на Кремъл да пренасочи собствени подразделения към щурмови действия.

Присъствието на сапьори от КНДР не е безпрецедентно явление. На 17 юни 2025 г., след разговори с Ким Чен Ун, секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу обяви, че КНДР ще изпрати 1000 специалисти за разминиране на руска територия и 5000 души от инженерни войски за възстановяване на разрушената инфраструктура. Новият елемент в списъка са операторите на безпилотни апарати.

Общо през руската армия са преминали около 25 000 души от азиатския ѝ съюзник. Приблизителната цена на това участие също е известна. Според оценка на ГУР от 29 юни 2026 г. загубите на Пхенян между август 2024 и март 2025 г. – периода, през който Украйна държеше плацдарм отвъд границата в Курска област – са над 7000 убити и ранени. Окончателна разбивка между двете категории не е публично известна.

Данните за ротации и загуби обхващат различни времеви периоди, но дори при най-консервативен прочит съотношението е близо един убит или ранен на всеки четири севернокорейски военнослужещи, преминали през руската армия.

Отделно около 90 от тях се намират във Воронежка област и подпомагат руските сили при ракетни пускове. На 5 август ГУР съобщи, че там е разгърнато севернокорейско ракетно поделение с 6 пускови установки и капацитет за 120 балистични ракети, 40 от които вече са били предадени на руската страна.

Става дума конкретно за KN-23 и KN-24, известни съответно като Hwasong-11Ga и Hwasong-11Nа. Първата е балистична ракета на твърдо гориво с малък обсег, близка по клас до руската „Искандер-М“, а вторият вид е тактическа управляема ракета, сравнима с американската ATACMS.

Този арсенал вече е използван. В нощта на 30 юли руската армия изстреля две ракети KN-23 по Кривой Рог, при което за първи път от близо година прибегна до балистични ракети от Северна Корея. Една от тях удари частна къща в село Радушне, югоизточно от града. При удара загинаха Артем и Олена Воронови и седем от децата им, съобщи украинският министър на социалната политика Денис Улютин, позовавайки се на данни на областната администрация.

Кратерът от втората ракета беше открит в поле на около 3,5 км от разрушената къща. В радиус от 5 км няма нито един военен обект, обяви Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика. По думите му KN-23 е аналог на „Искандер“ и споделя с руската система част от компонентите, включително такива със западен произход.

Скибицки описва насрещната страна на сделката по следния начин: в замяна на предоставен личен състав Пхенян е поискал руска зенитно-ракетна система С-400 „Триумф“ и вече е получил установки „Панцир-С1“ – зенитен ракетно-артилерийски комплекс за близко прикритие на армейски части и обекти. На този етап не е налично независимо потвърждение за тази доставка.

Двете системи принадлежат на различен клас. „Панцир-С1“ отговаря за отбрана на точкови обекти в радиус от няколко десетки километра чрез ракети с малък обсег и автоматични оръдия. С-400 може да контролира въздушно пространство на стотици километри и придобиването ѝ би издигнало въздушния щит на КНДР на качествено различно ниво.

Правната рамка на целия този обмен е договорът за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан от държавните глави Владимир Путин и Ким Чен Ун в Пхенян на 19 юни 2024 г. Документът съдържа клауза за взаимна отбрана в сценарии на нападение, беше ратифициран през ноември и влезе в сила на 4 декември 2024 г.

ГУР очаква Путин да поиска до 50 000 допълнителни военнослужещи на предстоящата среща с Ким Чен Ун през септември. Подобна среща обаче не е обявена никъде официално до този момент.

На 19 август Ким Йо Чен, сестра на върховния лидер и един от водещите функционери на управляващата партия, отхвърли с KCNA оценката на украинския президент Володимир Зеленски, че Пхенян може да влее допълнителни 30 000 до 50 000 военнослужещи в редиците на руската армия. Тя определи тези твърдения като безпочвени и обвини Зеленски, че ги е съчинил.

Спорът обаче се фокусира върху мащаба, докато самото участие на Северна Корея отдавна е вън от всяко съмнение. До пролетта на 2025 г. Москва и Пхенян официално мълчаха по темата. На 26 април началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация генерал Валерий Герасимов посочи в свой доклад до президента Путин, че войските, изпратени от Пхенян, са изиграли ключова роля в изтласкването на украинските сили от техния плацдарм в Курска област. Путин от своя страна благодари поименно на Ким Чен Ун.

Два дни по-късно КНДР за пръв път потвърди разполагането на своите сили в Курска област. Оттогава тя се старае да покаже всичко това пред вътрешната аудитория като изпълнен съюзнически дълг. Следователно изявлението на Ким Йо Чен оспорва конкретна оценка за численост, изказана от Зеленски, а не самия факт, че хиляди войници от КНДР се сражават в руската военна агресия срещу Украйна.

Тези 400 оператори са сравнително малко попълнение във война с дронове от такива мащаби в този сектор и сами по себе си не могат да обърнат хода ѝ. Те представляват под 2% от вече преминалите през ротации около 25 000 военнослужещи от Корейската народна армия.

По-голямата полза от присъствието им обаче ще бъде извлечена от Пхенян. Неговите въоръжени сили не са имали възможност да натрупат опит в реални условия на собствен фронт, и по този начин да подготвят свои оператори за действия в условия на интензивно електронно заглушаване, мрежи за прехващане на дронове и противник, използващ сходни технологии. Курска област ѝ предоставя точно тази предизвикателна среда, а насрещното възнаграждение идва под формата на руско оборудване за противовъздушна отбрана.

Резултатът от този обмен вече може да бъде проследен в балистичното направление. Първите партиди от ракетите KN-23, доставени през зимата на 2023–2024 г. в Руската федерация, имаха обичайно отклонение от целта, което възлизаше на километри, а около половината от тях се самовзривяваха още във въздуха по време на полет, обобщи през февруари 2025 г. тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов.

След съвместна работа на специалисти от Северна Корея и Руската федерация точността им се е повишила многократно, твърди той. След като са постъпили на въоръжение с някои тежки недостатъци, впоследствие ракетите са били усъвършенствани благодарение на данни, събрани от реални бойни пускове по украински цели. Същият механизъм действа и в сферата на безпилотните летателни апарати. Същият доклад посочва, че Москва помага на Пхенян да разгърне свое собствено производство на дронове „Шахед“.

Общата картина обаче стъпва почти изцяло върху сведения от едно-единствено ведомство. ГУР оповестява тези числа в момент, когато Киев настоява пред Сеул и западните си партньори за допълнителни средства за ПВО. Оценката на Зеленски за потенциално нов контингент от 30 000 до 50 000 души, която самият той публикува на 8 август, беше придружена от специален призив към Южна Корея да съдейства именно в тази област, в която Украйна изпитва остър недостиг от началото на лятото насам.

Руски генерал призна, че е разпоредил огъня по жилищен квартал в Донбас

🇷🇺 Действащ депутат от Държавната дума на Руската федерация и генерал разказа в ефир как през 2014 г. е разпоредил артилерийски обстрел срещу жилищен квартал в Донбас, в чиято църква са се укривали цивилни, в резултат на което са загинали жена и дете. Признанието на Андрей Гурульов е направено в първо лице. Украинският журналист Денис Казански сподели отрязък от предаването му на 9 юни, след което цитатите бяха препубликувани от UNITED24 Media и други украински медии.

По собствените му думи той е командвал частите, натоварени със задачата да превземат населено място под контрола на украинските войски. За да го превземе, генералът наредил артилерията да нанесе удари по жилищни райони, включително по квартала с църквата. Кой е конкретният град или село, Гурульов не уточни и името не се посочва и от нито един от източниците, публикували изявлението.

Описаната от него сцена е кратка. Преди 12 години той отишъл до църква на съседна територия и попитал местния свещеник как са нещата. Отговорът е, че положението е тежко: имало е бомбардировка и стрелба, загинали са жена и дете. Тогава посетителят заяви новината: „Слушай, това бях аз.“

Свещеникът го погледнал с широко отворени очи, а обяснението последвало веднага: „Нямаше друг начин. Трябваше да спася хората си. Опитахме да настъпим откъм болницата и районния център – не се получи. Опитахме да влезем от север – и това не сработи. Затова се наложи да ударим така, да ликвидираме врага.“ Молба за прошка така и не последвала. „Не искам хората да ми прощават или нещо подобно. Искам само в проповедите си да казваш на хората истината. Ако трябва, Бог ще ми прости; ако не – значи не съм го заслужил. Но хората трябва да знаят истината.“

Тежестта на този разказ се крие не толкова в подробностите, колкото във фигурата на самия говорител. През пролетта и лятото на 2014 г. Кремъл категорично отричаше руски войски да действат в Донбас – официалната версия представяше случващото се като бунт на местното население, подпомагано само от доброволци и войници в отпуск. През април 2014 г. президентът Владимир Путин настоява, че в Източна Украйна няма руски части, специални служби или инструктори. Едва на 17 декември 2015 г. той призна за присъствието на руски военни, изпълняващи определени задачи, но продължи да отрича участието на редовни съединения. Гурульов обаче не говори нито за доброволци, нито за опълчение. Той говори за своите подчинени, своята артилерия и своето лично решение.

Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна прави същия извод 10 години преди това изказване. През 2016 г. то установи, че генералът е командвал войски, воювали в Донбас, а за участието си във войната през 2014 г. е повишен в генерал-лейтенант, след което през март 2016 г. е награден с орден „За храброст“. Оценката на ведомството е кратка: той „взе непосредствено участие в престъпна дейност на територията на Украйна през 2014–2015 г.“. Според същите тези данни задачата на 12-о резервно командване, оглавявано от него, е била да разширява територията на самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република. Това означава, че оглавяваната от него структура е имала за цел не отбрана, а заземане на нови територии.

Военната му биография напълно съвпада с този период. Гурульов командва 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг от януари 2012 г., след което поема 12-о резервно командване. През 2015 г. се връща начело на същото съединение във Владикавказ с щаб в Ростов на Дон. От август 2016 г. до януари 2019 г. той е заместник-командващ на Южния военен окръг, по-къснов влиза в политиката като заместник-губернатор на Забайкалския край, а от септември 2021 г. е депутат от управляващата партия „Единна Русия“. В сила са ограничителни мерки на Европейския съюз спрямо него по режима за защита на териториалната цялост на Украйна, санкции на САЩ от 24 март 2022 г. и такива на Обединеното кралство.

Журналистът, осветлил изказването на руския генерал, също е свързан с региона. Денис Казански е роден в Донецк през 1984 г. Поддържа интернет блог за местния живот и политика от 2009 г. Работи като журналист в градското издание „Остров“ до 2014 г. С избухването на войната той се премества в Киев, а от юни 2020 г. представлява окупирания Донецк в политическата подгрупа на Тристранната контактна група. Казански определи чутото в ефир като директно признание за военно престъпление.

В същото предаване депутатът заяви, че Русия не воюва срещу цивилното население. Това уверение той сам подкопава на два пъти: първо с разказа за квартала и църквата, и втори път със собствения призив за удари по Киев, които да прекъснат железопътните връзки и да оставят града без вода, отопление и ток. Тази идея не е нова за него – през 2026 г. той многократно настоя руската армия да унищожи украинската логистика, включително мостове, гари и депа.

С декларация от 8 септември 2015 г. Украйна призна юрисдикцията на Международния наказателен съд за престъпления, извършени на територията на страната след 20 февруари 2014 г. Освен това от 1 януари 2025 г. тя стана пълноправна страна по Римския статут като негова 125-а държава членка. Описаният от Гурульов обстрел попада във времевия обхват на съда, а военните престъпления не отпадат по давност. Умишленото насочване на обстрел срещу цивилно население и молитвени домове е сред изрично посочените състави в статута. Практическото прилагане обаче остава предизвикателство, тъй като Руската федерация отказва да признае юрисдикцията на съда и не екстрадира свои граждани.

За българската публика този разказ има допълнителна стойност. Спорът у нас за събитията в Донбас през 2014 г. дълго време се крепеше върху една основна теза: че става дума за вътрешен украински конфликт и гражданска война между Киев и местното население, в която руската армия не участва. Тази теза разчита изцяло на отсъствието на доказателства за редовни руски войски – отсъствие, което самият генерал отрича с личната си история. Аргументът вече не се нуждае от украински и западни източници, за да бъде оборен: той беше опроверган от самия командващ, пред собствената му аудитория с явното намерение да оправдае своите действия. В допълнение, България е страна по Римския статут от 2002 г. и като член на Европейския съюз прилага санкционния режим срещу него.

Признанието не е формално разследване, нито е присъда. То е разказ на командващия офицер, направен доброволно, пред руска публика и то в защитен, а не разкаян тон – военното решение се оправдава, а не се отрича. Именно затова то носи толкова голяма тежест. Досегашният дебат за 2014 г. се въртеше около два основни въпроса: дали руската армия е била в Донбас и дали е обстрелвала жилищни квартали. Един от нейните генерали, днес депутат в Държавната дума, даде категоричен отговор и на двата.

Севернокорейска ракетна част се разполага в състава на руската 112-а бригада

Балистична ракета KN-23 (Hwasong-11) се изстрелва от мобилна пускова установка по време на тестово изпитание, водено от Ким Чен Ун и проведено от Корейската народна армия на неуточнено място в Северна Корея, 26 юли 2019 г. 📸 Снимка: KCNA

Мъж заснема фрагменти от неизвестна тогава ракета, която властите в Украйна посочиха като доставена от Северна Корея, използвана в удар срещу Харков, 6 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Vyacheslav Madiyevskyy/File Photo

Изглед показва част от неизвестна тогава ракета, която властите в Украйна посочиха като доставена от Северна Корея, използвана в удар срещу Харков, 6 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Vyacheslav Madiyevskyy/File Photo

Член на екип от сапьори работи до фрагменти от неизвестна тогава ракета на място, където жилищни сгради бяха поразени при руска ракетна атака срещу центъра на Харков, 2 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Sofiia Gatilova/File Photo

🇰🇵🚀🇷🇺 Около 90 военнослужещи от Северна Корея се разполагат във Воронежка област, влизайки в бойния състав на 112-а ракетна бригада на руската армия, която ще получи 120 балистични ракети и 6 пускови установки за нанасяне на удари по Украйна. Това заяви Андрий Черняк, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна. Ройтерс публикува изявлението на 4 август и уточни, че не може да провери независимо данните: Черняк се позова на разузнавателни данни, които не подлежат на разкриване. Официални лица от КНДР и Русия мълчат по темата.

Пхенян вече е предоставил 40 нови ракети KN-23 и KN-24 заедно с личен състав, обучен да ги обслужва. Окончателният брой и устройството на групировката трябва да бъдат уточнени на преговори от най-високо равнище следващия месец. Руското издание „Москва 24“ допусна в края на юли, че върховният лидер Ким Чен Ун може да пристигне в Русия около Източния икономически форум в началото на септември.

Числата очертават качествена промяна. Между края на 2023 г. и август 2025 г. Северна Корея е предала на Русия около 150 такива изделия, натрупани за близо 2 години. Сега се говори за постоянен наличен запас от 120, т.е. 80% от целия предишен трансфер. 6-те пускови установки са половината от щатния комплект на руско ракетно съединение, което разполага с 12 самоходни установки 9П78-1 на оперативно-тактическия ракетен комплекс „Искандер-М“. Досега Пхенян изнасяше боеприпаси, ракети и пехота, воювала при Курск; сега получава собствена част с щат, техника и място в бойния ред на чужда армия.

112-а гвардейска ракетна бригада, войскова част 03333, е подчинена на 1-ва танкова армия от Московския военен окръг и разпоолага с постоянен гарнизон в Шуя, Ивановска област. Въоръжена е с „Искандер-М“ от 2014 г. Украинското военно разузнаване публикува имената на 300 нейни командири заради ударите срещу Харков и Суми. На 13 април 2025 г. навръх Връбница, разчети на 112-а и на 448-а бригада поразиха центъра на Суми с две ракети от типа „Искандер-М“, при което загинаха 35 цивилни, а 127 бяха ранени. Пусковете са извършени от Лиски във Воронежка област и Леженки в Курска. На 16 и 17 април ГУР удари бригадата в Шуя с дронове „Лютий“.

Воронежкият регион е на около 150 километра от Украйна и е един от възлите на руския тил: жп линиите и шосетата му водят към Белгород, Ростов и Курск. Оттам излита и балистиката. През нощта на 30 юли украинските Въздушни сили отчетоха девет балистични пуска от територията на Брянска, Воронежка и Курска области, в удар с общо 358 средства за въздушно нападение.

Две от ракетите в тази вълна бяха севернокорейски KN-23, съобщи на 31 юли Владислав Влашчук, упълномощен на президента по санкционната политика. Едната порази къща в село Радушне край Кривий Рог. По данни на министъра на социалната политика Денис Улютин загинаха деветима от едно домакинство: родителите Артем и Олена Воронови и седем от децата им, а осем души бяха ранени. Втората падна на 3,5 километра оттам, в открито поле; в петкилометров радиус около двата кратера няма потенциална цел, посочи Влашчук. Това е първата регистрирана употреба на севернокорейско балистично оръжие срещу Украйна от август 2025 г. насам, при това от новодоставената партия.

KN-23 е тактическа балистична ракета с твърдо гориво на подвижна колесна пускова установка, способна да носи ядрен заряд. Тя копира изцяло външния вид на руската „Искандер-М“; KN-24 е другото изделие от същия клас, произвеждано в Северна Корея. Източници от украинската отбрана ги оценяват като по-мощни като боен товар и по-далекобойни от руския образец, но значително по-неточни. Разследващите намират в тях и чужди електронни компоненти, което очертава международните вериги за заобикаляне на санкциите; по думите на Влашчук корейската ракета използва същите възли като руската, включително западни.

Доставките идват в момент, когато Киев изпитва критичен недостиг на средства срещу балистични ракети. Повечето системи с малък обсег не поразяват цел с такава скорост, което оставя отбраната зависима от ограничените запаси прехващачи за MIM-104 Patriot, които се произвеждат почти изцяло в САЩ. „Противоракетната отбрана срещу балистични цели е една от най-големите уязвимости на Украйна, така че всяко увеличение на количеството балистични ракети, с които тя се сблъсква, ще е по-голямо изпитание“, предупреди Роб Лий, старши сътрудник в Института за външнополитически изследвания (FPRI). Той смята, че натискът в украинското небе може да се окаже особено тежък през зимата, ако руското командване поднови системните удари по енергийната мрежа.

Ракетната част не е единственото военно присъствие на КНДР в Русия. По-ранни украински оценки сочеха около 14 000 военнослужещи, разположени в Курска област; по думите на Черняк там остават около 9500, които засега не участват пряко в бойни действия. През юли президентът Володимир Зеленски отбеляза, че Москва търси още 30 000 души и подготвя обекти във Воронеж, където да бъдат настанени. Ако посочените подкрепления пристигнат заедно с ракетната част, областта престава да е транзитен пункт и се превръща в основна база на севернокорейското военно присъствие – както и основна цел на украински удари с ракети и дронове.

Доставките на артилерийски снаряди започнаха много по-рано и вече отслабват. Разследване на изданието Разследване на независимото издание „Важные истории“ и Open Source Center от 16 март 2026 г. установи, че Северна Корея е предала между 8 и 11 млн. снаряда в рамките на две години и половина: 4 руски кораба за сухи товари са направили поне 112 курса в Далечния изток, заобикаляйки санкциите. В пиковите месеци потокът достигаше 350 000 снаряда, половината от руския артилерийски огън в някои участъци от фронта. В началото на 2026 г. морските превози рязко намаляха заради нарастващото руско производство, както и заради предплагаемо изчерпани складове в Северна Корея.

Докато потокът от снаряди изстива, ракетният приема постоянна форма на руска територия. Ако сведенията се потвърдят, вероятно корейските разчети ще обслужват и поддържат техниката, а решението за пусковете ще остане в руското командване: Reuters отбелязва, че точната им роля е неясна, а руските разчети на 112-а и 448-а бригада стрелят с корейски изделия поне от април 2025 г. и не се нуждаят от чужди екипажи, за да ги използват. Насрещната изгода за Пхенян е технологична. Украински военни отчитат подобрена точност, откакто Русия започна да предава данните от бойната употреба, но двата кратера от 30 юли показват колко неравномерно е това подобрение и къде се плаща сметката за него.

Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.