Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

Генерал от ГУР: всеки задграничен свещеник на РПЦ е обвързан със спецслужбите

🇷🇺☦️🇪🇺 Всеки свещеник на Руската православна църква (РПЦ), който заминава на задгранична служба, е вербуван или притежава регалии на руските специални служби. С тази оценка бившият заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна генерал-майор Иля Павленко описа задграничната мрежа на Московската патриаршия. Генералът говори на форума „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“, проведен от Института за национална устойчивост и сигурност на 17 юли в Киев, а изказването му беше цитирано на 18 юли от РБК-Украйнаот РБК-Украйна.

„РПЦ е структура, действаща в интерес на държавата агресор, и се използва от всички руски специални служби – Външното разузнаване (СВР), военното ГРУ и ФСБ. Всеки свещеник на РПЦ, който заминава зад граница, е вербуван или има връзки с руските специални служби“, заяви Павленко. Според него ключовите задачи на църквата в европейските държави са две: шпионаж и прокарване на изгодни за Кремъл послания, включително сред украинските бежанци. Мрежите, върху които стъпва тази дейност, са наследени от съветската епоха и надграждани от Русия в продължение на десетилетия. „Най-голямата заплаха се крие именно в мащаба на това влияние. Хората често дори не осъзнават, че се намират под въздействието на РПЦ или на свързани с нея структури, които на практика са обвързани с руските служби“, предупреди той.

Твърдениеро за мащаба, направено от Павленко, е подкрепен с конкретни данни. Институтът за национална устойчивост и сигурност представи изследване, проведено в пет страни членки на ЕС, според което руското православие на континента функционира не като единна структура, а като мрежа от 3 юрисдикции: самата РПЦ (с 380 енории), Руската задгранична православна църква (със 150) и Украинската православна църква на Московската патриаршия (със 130). Според оценка на авторите, цитирана от Укринформ, тези общини обединяват между 1 и 1,2 милиона вярващи. Москва адаптира стратегията си според спецификите на всяка държава – от твърда експанзия и проникване в местните елити до запълване на обществени ниши, оставени без внимание. Най-тревожният извод засяга бежанците: за да ги привлича, мрежата използва детски центрове, психологически тренинги и хуманитарна помощ. В отделни случаи енории на РПЦ се представят за украински – богослуженията се водят на украински език, а общините използват украински имена и символика. Като противодействие изследователите предлагат разширяване на задграничната мрежа на Православната църква на Украйна (ПЦУ), подкрепа за украинските капелански мисии в чужбина и по-тясно сътрудничество с Украинската гръко-католическа църква.

Контрамерките, които Киев предлага, очерта на форума отец Костянтин Холодов, ръководител на Службата за военно капеланство на ГУР: „Трябва да укрепим собствената си църковна, културна, образователна, информационна и свързана със сигурността инфраструктура зад граница, така че милионите украинци да продължат да се отъждествяват с Украйна и да не се поддават на вредното влияние от Москва.“

Твърдението на Павленко съвпада със следа, за която европейските служби за контраразузнаване алармират от години. Информационната служба за сигурност (BIS) на Чехия разкри през април 2025 г., че православният храм „Св. св. Петър и Павел“ в Карлови Вари е служил на оперативни служители на руското ГРУ за тайни срещи, част от които са пряко свързани с враждебни действия срещу държави от ЕС. Енорията е описана като „подворие“ – де факто посолство на Московската патриаршия в страната. Дългогодишният ѝ предстоятел Николай Лишченюк бе изгонен от Чехия през 2024 г. като заплаха за националната сигурност, а патриарх Кирил попадна в санкционния списък на страната още през април 2023 г.

Когато властите пристъпиха към имуществото, собствеността на храма и съседната вила „София“ премина към унгарския клон на църквата, преди да бъде блокирана. Темата стигна и до Брюксел: през септември 2025 г. специалната комисия на ЕП „Европейски щит на демокрацията“ изслуша експерти относно инструментализирането на православни клирици от Москва в държави кандидатки и членки на ЕС.

България премина по същия път през септември 2023 г., когато Държавна агенция „Национална сигурност“ изгони предстоятеля на Руската църква в София архимандрит Васиан и двама белоруски клирици от храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Според агенцията тримата са работили целенасочено за руските геополитически интереси в България. Само броени дни преди това Васиан беше експулсиран и от Северна Македония. Естония, от своя страна, отказа през 2024 г. да позволи пребиваването на митрополита на Талин и цяла Естония Евгений, определен като риск за сигурността. През 2025 г. парламентът на Естония гласува и прие закон, който задължава местната православна църква да скъса каноничните връзки с Московската патриаршия, позовавайки се на аргумента на вътрешния министър Лаури Ляенеметс, че десетки хиляди вярващи не бива да бъдат принуждавани да признават „бивш агент на КГБ“ за свой висш духовен авторитет.

В украинската разузнавателна общност оценката на Павленко не е изолирано мнение. През май 2025 г. шефът на Службата за външно разузнаване Олег Иващенко заяви пред Укринформ: „Руските попове вече не са просто свещеници. Това са агенти, изпратени в Европа със задача под прикритието на служба към СВР или ФСБ.“ Според него на това влияние са изложени част от 6,5 милиона украинци, напуснали страната заради войната. През март 2026 г. пред LIGA.net съветникът по религиозните въпроси в МВР на Естония Ринго Рингвее и източник от украинското разузнаване описаха механиката на този процес: достатъчно е бежанец да посети служба 2-3 пъти, за да бъде забелязан. След това свещеникът и съпругата му подхващат контакт под предлог за „духовна подкрепа“, като източват данни от телефони и социални мрежи – база за бъдеща вербовка и изграждане на „позитивна среда“.

Спорът за двойната роля на руското православие прекоси и океана. През ноември 2025 г. делегация от клирици на РПЦЗ и Православната църква в Америка обиколи Вашингтон под знамето на защитата на „преследваната“ в Украйна църква. Те се срещнаха с директора на Националното разузнаване Тулси Габард, с конгресмени от двете партии и с встъпващия в длъжност посланик по международна религиозна свобода Марк Уокър. Службата по въпросите на вярата към Белия дом обаче отмени срещата си в момента, в който делегацията пристигна, а група републиканци в Камарата на представителите поиска от главния прокурор Пам Бонди разследване дали Руската федерация и нейните специални служби не вербуват или компрометират свързани с Москва православни юрисдикции в САЩ.

Публичната европейска следа – контраразузнавателни доклади, изгонени клирици, санкции и закони – документира конкретни оперативни епизоди, без да стига официално до обобщаващата формула „всеки свещеник“. В пълния си обхват оценката на Павленко остава непроверима по открити източници и следва да се чете като професионално убеждение на разузнавач, а не като окончателно доказан факт. Тя обаче стъпва на документирана история: разсекретени досиета от швейцарския федерален архив, разкрити от Le Matin Dimanche и SonntagsZeitung през 2023 г., регистрират патриарх Кирил като сътрудник на КГБ с псевдоним „Михайлов“ по време на мисията му в Женева през 70-те години. При мрежа от около 600 енории в ЕС, дори и да приемем по-консервативна теза – че службите използват не всеки свещеник, а самата структура с нейните легални финансови канали и пряк достъп до рускоезични и украински общности: Москва запазва стотици опорни точки в Европа. Твърде вероятно е европейските служби да продължат да разкриват случаи по модела на тези в София и Карлови Вари.

TrophyLab събра над 300 заявки – близо 200 от чужди оръжейни фирми

🇺🇦 Над 300 заявки за регистрация е получила украинската платформа TrophyLab – онлайн портал за изследване на пленена руска военна техника, а близо 200 от тях идват от чуждестранни оръжейни компании в партньорски страни. Това обяви Министерството на отбраната на Украйна във вторник, 14 юли, точно месец след стартирането на уеб услугата.

Според ведомството чуждестранни кандидати търсят достъп до техническите данни за руските оръжейни системи, за да подпомогнат собствени изследвания и разработка на контрамерки. Порталът предлага на проверените специалисти каталог с чертежи, технически данни и полезни материали – анализи на схеми, компоненти и конструктивни решения, осигурени от държавните лаборатории и разузнавателни служби на Киев. Освен чуждестранните предприятия интерес към платформата проявяват местни разработчици на оръжие, както и военни части.

Базата данни на TrophyLab се поддържа и разширява непрекъснато от Силите за отбрана на Украйна, Главното разузнавателно управление (ГУР), Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и специални научни институции. Към момента тя включва около 115 образеца оръжие, 79 категории техника и резултатите от над 225 изследвания. В каталога фигурират системи от най-висок клас, сред които хиперзвукова ракета „Кинжал“ и основен боен танк Т-90М „Прорив“, представени като материал за проучване.

Регистрираните изследователи могат да поискат самостоятелно достъп до пленена военна техника или отделни компоненти за по-нататъшен оглед. Предвидени са няколко режима на работа с образците: от недеструктивен анализ до изпитания с пълно разглобяване или унищожаване на въпросното изделие, което позволява на инженерите да проверят собствените си решения върху реална вражеска техника. Целта, отбелязват от ведомството, е да бъде ускорено създаването на военни технологии, способни да неутрализират руското оръжие, и така да се съкрати цикълът на разработка на контрамерки.

Всеки кандидат преминава проверка още при регистрацията. Тя установява липсата на връзки с Русия, спазването на украинските и международни санкции и съответствието с други изисквания за сигурност, преди да бъде предоставен достъп. Регистрацията върви през сайта trophylab.mod.gov.ua, а достъпът се дава единствено на проверени специалисти – механизъм, който съхранява поверителността на данните.

Платформата беше представена на 19 юни от министъра на отбраната Михайло Федоров, който заяви, че знанието, натрупано при изучаването на руското оръжие, трябва да стигне до онези, които създават нови технологии в сферата на отбраната, вместо да стои секретно. „Убедени сме, че знанието за технологиите на противника не бива да остава закрито. То трябва да работи за онези, които създават защита“, написа Федоров в Telegram. „Русия използва целия си арсенал срещу Украйна. Ние не само спираме тези атаки, а разглобяваме това оръжие до последния винт.“ По думите му всяка пленена ракета, дрон и машина вече е позната на свободния свят, а достъпът до реален образец съкращава осезаемо цикъла на разработка на средства за защита.

TrophyLab е част от по-широк процес, фокусиран върху пренасянето на украинския опит към отбраната на съюзниците. През май Кабинетът на министрите прие нови правила за работа с пленената руска техника, които позволяват на държавните възложители да изнасят трофейно въоръжение към партньори в рамките на международни договори на Украйна, без нужда от допълнително разрешение. Според министерството платформата обединява усилията на украински и чуждестранни инженери, учени и производители, които изучават едни и същи заплахи – така тя укрепва способността на Украйна да защитава небето си, както и да спира руските нашественици на земята, а същевременно е принос към сигурността и отбранителните способности на страните партньори.

Инициативата идва в момент, когато руския агресор продължава да въвежда нови оръжия в арсенала си. Серхий Флеш, украински експерт по военни технологии и съветник на министъра на отбраната, обяви, че руснаците са започнали да разгръщат евтината и маневрена крилата ракета „Бандерол“ (С8000), въпреки че нейното серийно производство все още да не е достигнало заложените 120 ракети месечно. При такъв темп те биха могли да изстрелват средно по четири единици дневно, но според експерта заводът все още не е излязъл на нужната производителност. Ракетата се изстрелва от въздушни платформи, преди всичко от безпилотния летателен апарат „Орион“, който лети на средни височини с голяма продължителност на полета. Досега украинските войски са документирали удари с нея на разстояние до около 300 км, имайки предвид, че обявеният максимален обсег на поразяване е от порядъка на 500 км.

Украински дронове подпалиха рафинерията в Сизран – повторен удар от над 800 км

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха отново Сизранската петролна рафинерия в Самарска област през изминалата нощ – второ попадение в един от най-големите заводи на „Роснефт“ за по-малко от два месеца. Ударът е дело на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Държавната гранична служба (ДПСУ) и други компоненти на Силите за отбрана. Атаката е част от координирана операция срещу горивната инфраструктура, която захранва руската армия.

„В нощта на 12 юли 2026 г. специалисти на ГУР успешно поразиха Сизранската рафинерия като част от съвместна дълбочинна операция“, се посочва в изявление на разузнаването, описвайки завода като една от най-големите петролни рафинерии на „Роснефт“, чието гориво отива за руските въоръжени сили.

Разположена на повече от 800 км от украинската граница, Сизранската рафинерия преработва между 8,5 и 8,9 млн. тона суров петрол годишно по данни на украинското издание Militarnyi, произвеждайки бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и втечнени въглеводородни газове. Заводът е отговорен за снабдяване на Въздушно-космическите сили и военни части в централната и южната част на страната – обстоятелство, което го превръща в приоритетна цел в украинската логика на изтощаване.

Видеокадри, публикувани от местни Telegram канали през нощта, показаха високи пламъци и гъст черен дим над завода, а анализатори от отворени източници по-късно геолокализираха огъня към територията на Сизранската рафинерия. Регионални власти първоначално не коментираха удара, но впоследствие губернаторът на Самарска област съобщи за един загинал и трима ранени, сред които дете, след като един от дроновете е паднал в жилищен квартал на града. Пожарът бе потвърден и от руски издания като „Медуза“ и „Свобода“.

Предварителен анализ на отворени данни допуска, че е повредена инсталацията за първична преработка АВТ-5 – възел, който по груба оценка осигурява до 30 на сто от първичния преработвателен капацитет на завода. Оценката остава непотвърдена, тъй като стъпва на ранни кадри, а не на официално обявена щета.

Ударът е вторият по Сизран за под два месеца. На 21 май украински дронове поразиха главната колона за дестилация АВТ-6 (по украински данни около 70 на сто от мощността на предприятието), което доведе до спиране на работата на завода. Украинският Генерален щаб потвърди спирането на 26 май, а източници на Reuters оцениха нужния ремонт на около месец. Повторният удар идва приблизително по времето, когато рафинерията е трябвало да навлиза в режим на възстановяване, и поразява различен възел от предишния. Това очертава модел, при който Киев се връща върху цел точно преди тя да стъпи отново на крака, разрушавайки последователно отделните ѝ инсталации, така че щетите се трупат.

Сизран не беше единствената цел през нощта. Генералният щаб на украинската армия съобщи за удари и по петролни терминали, и по общо 18 плавателни съда – по други украински данни сред тях са 10 танкера и четири ферибота в Азовско море. Комбинацията не е случайна: рафинериите свалят преработката за вътрешния пазар, докато танкерите и терминалите притискат износа – двата края на една и съща верига, ударени в една нощ.

Ударът по Сизран се вписва в обявената около 26 юни от президента Володимир Зеленски дълбочинна операция – серия далекобойни удари по руския тил и по Крим, целящи да принудят Москва към край на войната. Кампанията срещу руския рафиниращ капацитет набра скорост през последните седмици. В средата на юни украински дронове поразиха на два пъти – на 16 и 18 юни – Московската рафинерия в квартал Капотня, оператор „Газпром нефт“, която покрива около една трета от горивното потребление на столицата; заводът спря преработка и по индустриални оценки, цитирани от Reuters, едва ли ще успее да я възстанови напълно преди 2027 г. По OSINT атрибуция при удара по Сизран са използвани далекобойни дронове от типа FP-1 на украинската компания Fire Point. Те достигат цели дълбоко в Поволжието, отвъд обсега на западните системи, доставени на Киев (американските ATACMS имат обсег от около 300 км, а британско-френските Storm Shadow – около 290 км). При дистанция от над 800 км до Сизран западното разрешение за удар губи значение – решаващ е обсегът, а него дава само собственото украинско далекобойно оръжие.

Кумулативният ефект вече е видим далеч отвъд отделния завод. Русия задържа пълна забрана за износ на бензин от април, а на 9 юли правителството я разшири към дизела, за да пренасочи обеми към вътрешния пазар; ограниченията върху износа на керосин са продължени до края на ноември. Недостигът на гориво и ограничения в продажбите засегна 81 от 83-те руски региона (само Чукотка и Еврейска автономна област остават незасегнати), много от които въведоха продажба през ден (четен/нечетен регистрационен номер) с таван от порядъка на 20–30 литра на автомобил; в окупирания Крим свободната продажба беше забранена още на 21 юни. Именно това е фонът, на който идва новият удар по Сизран.

На оперативно ниво ефектът е логистичен, не фронтови: ударите деградират капацитета за преработка, което засяга руските способности, но не и техните намерения. Нищо в наличните данни не сочи промяна в темповете на руската офанзива към момента. Че кампанията вече изпреварва ремонта на национално ниво обаче, личи от самите ограничения на дребно – щом продажбите са ограничени в десетки региони, а Москва спира износа, за да пълни вътрешния пазар, значи свалената преработка не се възстановява със скоростта на ударите. Цената на кампанията се измерва не с единичния удар, а с нейната устойчивост: въпросът вече не е дали Киев може да порази рафинерия, той го доказа многократно, а дали ще може да поддържа темпо, при което ремонтите изостават трайно от новите удари. Двумесечният цикъл в Сизран е първият очевиден индикатор, че такъв темп е постижим, като изведената от строя Московска рафинерия показва горната граница на ефекта при директно попадение по ключов възел. Отвореният въпрос е дали недостигът, който вече засегна гражданския пазар, ще посегне и на военното снабдяване – фронтът се обслужва по отделни, приоритетни вериги, поради което опашките по бензиностанциите не се пренесоха директно в дефицит за армията.

При запазване на сегашната траектория най-вероятният сценарий е Киев да задълбочи натиска върху горивната верига, а руският вътрешен пазар да продължи да страда от тежък дефицит. Дали натискът ще се пренесе и върху горивото за военните, остава истинската неизвестна. Засилване на извода, че ударите вече дават стратегически, а не само битов ефект, би било разширяване на забраните за износ върху нови продукти, трайно нарастване на вноса на горива (включително от Индия) или първи сигнали за недостиг във военната логистика. Обратно – вдигане на експортните забрани и връщане на пазара на дребно към нормален режим би означавало отслабване на ефекта, подсказвайки, че преработката се възстановява по-бързо от ударите.

Заподозряната за Монако, убита край Киев – признание на офицер от ГУР

🇺🇦🕵️‍♂️🇲🇨 Тялото на Анастасия Березовска, украинска гражданка, обявена от Интерпол за заподозряна в атентата срещу бизнесмена Вадим Ермолаев в Монако, е намерено с огнестрелни рани в главата в околностите на Киев, а по подозрение в убийството ѝ украинските власти задържаха двама души: действащ офицер на Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната и бивш служител на реда. Според изявление на разследващите органи офицерът се е признал за извършител на убийството съвместно с втория задържан.

Тялото е открито късно вечерта на 6 юли в околностите на украинската столица – с огнестрелни рани в главата и намерени в непосредствена близост гилзи от пистолет. До него разследващите са достигнали със следствен експеримент, проведен по показанията на единия от съучастниците; самото убийство е квалифицирано като извършено по предварителен сговор от група лиа смъртта на Березовска украинските медии, сред които „Украинска правда“ и агенция „Интерфакс-Украйна“, съобщиха по-рано днес, позовавайки се на разследването; подробната картина идва от официално изявление на органите.

Двамата задържани са описани пестеливо, но с някои показателни детайли. Първият е бивш служител на реда, вторият – действащ офицер на ГУР. По данни на следствието и двамата многократно са превеждали средства на крипто и банкови сметки на Березовска, което насочило към тях разследващи, според които свързани със самия атентат в Монако. При неотложните следствени действия действащият офицер на ГУР признал за убийството. При обиск в дома на бившия служител е открито още подземно помещение, което изявлението описва предпазливо – „наподобяващо“ стая за изтезания.

Атентатът, около който се върти случая, бе извършен на 29 юни вечерта в Монако. В лобито на луксозна жилищна сграда на улица „Rue Révérend-Père-Louis-Frolla“ беше оставен колет с взривно устройство, задействано дистанционно в момента, в който семейството се приближило. Ранени бяха трима души – 58-годишният Вадим Ермолаев, партньорката му и 13-годишният му син; по данни от началото на юли партньорката му е била в критично състояние. Прокуратурата на Княжество Монако третира случая като опит за убийство, не като тероризъм, а във Франция беше открито паралелно „огледално“ разследване. Съдебното разследване за опит за убийство беше поверено на трима следствени съдии; за княжеството, което не познава подобен вид насилие, случаят е безпрецедентен. Взривното устройство беше оставено в лобито във вид на колет и задействано с дистанционно управление в момента, при който семейството се приближи – начин на действие, който насочва към предварително планиране и наблюдение на целта, а не към спонтанно нападение.

Березовска беше обявена за издирване с червена бюлетина от Интерпол на 3 юли – по обвинения в опит за убийство, поставяне на взривно устройство на публично място и престъпен сговор. По описанието на следователите от Монако изпълнителят се дегизирал като мъж – черна рибарска шапка и тъмно облекло – и едва по-късно записите от камерите и показания на свидетели насочват към жена. Червена бюлетина отбелязва татуировка, вероятно на змия, на дясната ѝ ръка и посочва Германия като последен адрес. По произход Березовска е от Луганска област, докато в Германия се установява през 2022 г. със своя статут на временна закрила, отбелязват украински и германски медии. От Монако допускат, че не е действала сама, и издирват както възможни съучастници, така и поръчителя; сложната изработка на устройството сама по себе си навежда следователите към извода, че зад изпълнението е застанала и технологичната помощ. Според прокуратурата на Монако след експлозията изпълнителят е напуснал пеша към съседна Франция, а оттам с автомобил, нает в Германия е преминал през няколко европейски страни, сред които Италия, преди да бъде забелязан във Франкфурт. Германската полиция, включително специални части, претърсиха нает от нея апартамент в околностите на града, както и автомобил, и иззе доказателства за предаване на монакските власти. В самото Княжество в първите дни след взрива бяха задържани двама души, но по-късно освободени.

Точно тук се появява един от най-неудобните възли в хронологията. Березовска се е върнала в Украйна на 1 юли – броени дни след атентата и два дни преди Интерпол да я обяви публично за издирване. Този ден започват следствени и оперативни действия в рамките на досъдебно производство установяват кръга на нейните контакти и маршрутите ѝ на придвижване. След завръщането си тя се среща със семейството си и с двамата мъже, които по-късно ще бъдат арестувани за нейното убийство. Пет денонощия по-късно тя е мъртва. Самата подредба на датите подсказва тясна координация от самото начало: украинското разследване тръгва в деня на нейното пристигане, преди да бъде публикувана международна бюлетина, което ще рече, че Киев вече е следял контактите и движението ѝ, още преди да бъде официално обявена за издирване от Интерпол.

Профилът на жертвата в Монако придава на историята още един любопитен пласт. Ермолаев – украинец по произход, впоследствие приел кипърско гражданство – беше санкциониран от Украйна през декември 2023 г. заради търговска дейност в окупирания Крим след неговата незаконна анексия. Той твърди, че се е отказал от украинското си гражданство преди около десетилетие. В западните и украинските медии той се описва като бизнесмен, „свързан с Русия“ – характеристика, която се опира на санкциите за Крим, но внушава повече, отколкото те сами по себе си установяват.

Официалният украински разказ полага видимо усилие да отдели ГУР като институция от самото деяние. Според изявлението обвиняемият заяви, че не е уведомявал ръководството за контакти с Березовска, за преводите на средства, нито за други свои действия и че е действал на своя глава. Това уверение обаче съжителства с друг детайл от същото изявление, който го усложнява: досъдебното разследване се води при личното съдействие на самия началник на ГУР – генерал-лейтенант Олег Иващенко, поел поста едва през януари 2026 г. на мястото на генерал Кирило Буданов. Съчетанието – служител, който уж е действал без знанието на командирите си, и командване, което лично се ангажира с разследването срещу него – по-скоро изостря, отколкото затваря въпроса за истинската верига на решенията. При това целият този най-чувствителен слой – признанието, преводите, стаята за изтезания, мотивът – засега почива на един-единствен източник: разказа на украинското разследване, което има собствен институционален интерес да покаже, че действието не е санкционирано отгоре.

Каквито и да са били подбудите на двамата мъже, ефектът от убийството е недвусмислен. Единственият човек, който би могъл да посочи кой е възложил атентата в Монако, е мъртъв – убит в Украйна, преди да бъде задържан и разпитан от властите в Монако. Именно този ефект подхранва най-очевидната хипотеза, която официалната формулировка „действал сам“ изпреварва: че говорим за заличаване на изпълнител, способен да компрометира поръчителя. Наличните сведения обаче допускат и алтернативен прочит, при това със също толкова силна следа. Многократните крипто и банкови транзакции между двамата мъже и Березовска, както и подземното помещение в дома на единия, сочат към финансова или вероятно лична обвързаност, чиято развръзка може да няма нищо общо с това кой е поръчал атентата в Монако. Самото изявление избира втория прочит – самоволно действащи лица. Кой от двата отговаря на действителната хронология, не може да бъде установено, стъпвайки върху информацията, с който разполагаме днес.

Украинската армейска авиация залага на Black Hawk заради руската зависимост

🇺🇦🚁🇺🇸 Армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна залага американския UH-60 Black Hawk като бъдеща предпочитана основна платформа, докато поддържа и модернизира съветски вертолети за текущите си бойни задачи. Посоката очерта бригаден генерал Павло Бардаков, командир на този род войски, в интервю за изданието LIGA.net от 3 юли.

„Основната бойна машина, която виждаме, е UH-60 Black Hawk. Това е универсална платформа за бойни и десантно-транспортни задачи, доказала се в множество военни операции“, обясни Бардаков. Изявлението му не е обвързвано с доставка и засега остава обявено предпочитание, а не подписан договор, но въпреки това идва от офицера, който командва целия вертолетен състав на армията, и очертава посока, в която се очаква да се движи модернизацията му през следващите години.

В момента армейската авиация лети предимно със съветските Ми-8 и Ми-24 – транспортни и щурмови машини, много от които вече са преоборудвани със западни системи за навигация, въоръжение и средства за самозащита, за да отговорят на изискванията на съвременното бойно поле. В същото време обаче тази модернизация е кръпка, не решение, признава Бардаков, според когото проблемът е произходът на частите.

„Пристигането на нова техника за Армейската авиация е неизбежно – целият вертолетен флот е обвързан с резервни части, възли и компоненти, повечето от които се произвеждат в Русия“, каза той, като увери, че не се очаква недостиг в близките година-две, но в средносрочен план е необходимо преминаването към нова платформа. Тук е и същинската стратегическа примка: една армия не може да поддържа безкрайно флот, чиито жизненоважни части идват от държавата, срещу която воюва. Всеки модернизиран Ми-8 е заложник на руската верига за доставки, а тя рано или късно ще пресъхне. Западната авионика удължава живота на машината, но не сменя сърцето ѝ.

Black Hawk вече летят в украински ръце, но единствено за Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната, отделна служба със свой малък авиационен отряд, чийто вертолети получиха публична известност на 31 октомври 2025 г. Тогава две единици UH-60A свалиха бойна група на спецотряд „Тимур“ в индустриалната зона на Покровск, за да пробият сухопътен коридор в обкръжавания град. Кадри от операцията, включително заснети от руски дрон, ги показаха да летят на много ниска височина, десетина метра, за да избегнат засичане. Новината сега е друга: не ограничени хеликоптери за специални операции на разузнаването, а цял род войски – Армейската авиация – залага същата платформа за своето бъдеще.

Покровск даде на украинското командване нещо, което никой технически аргумент не би могъл да замени – доказан боен прецедент. Платформата вече е изпитана в най-тежкия възможен сценарий: десант под огън, в град на ръба на обкръжението. Изборът на Бардаков не стъпва на брошура, а върху бляскава операция, проведена пред очите на целия свят.

Зад нея стои и по-тих пласт опит. Екипажите на разузнаването публично отработваха десантиране на бойни групи, евакуация, спускане по въжета и нощни полети – рутинната школа, превърнала една чужда машина в позната. Това означава, че украинската армия не започва от нулата: Киев вече разполага с пилоти, техници и тактически наръчник за UH-60, натрупани в реални условия. Когато Армейската авиация назовава Black Hawk за своя бъдеща платформа, тя стъпва върху съществуваща база от компетентност, а не на теоретична преценка на лист хартия. Именно този наличен опит скъсява пътя от намерение до боеспособност, дори и броят машини да е малък.

Стъпвайки върху този опит, Бардаков описа Black Hawk като машина с благоприятен баланс на способности, разходи за експлоатация и цялостна ефективност. Украйна разглежда не само нови, но също и ремонтирани или модернизирани машини и вече се работи активно върху няколко проекта за придобиване. Партньорски програми, финансирани от съюзници, приспособяват вертолетите към конкретните изисквания на войната, която Русия води срещу Украйна. UH-60, влязъл в служба на американската армия през 1979 г., прехвърля войски, евакуира ранени, превозва товари и изпълнява широк набор от тактически задачи. Именно тази универсалност го превръща в предпочитания избор на десетки армии по света и причината украинското командване да го вижда като заместник на цялото семейство съветски транспортно-щурмови машини наведнъж.

Предпочитанието към Black Hawk почива и на пряко сравнение. Разузнаването, което вече лети с машината, посочва, че тя дава осезаеми предимства в характеристиките пред съветските Ми-8 и Ми-24 – по-модерна авионика, по-голяма живучест, по-добра защита. Но Black Hawk покрива транспортно-десантната роля, не ударната; в тази част от парка съветският Ми-24 засега няма пряк заместник в украински ръце. Точно това е приината Бардаков да говори за флот, а не за една машина: пълната подмяна на съветското наследство ще изисква едновременно универсална десантна платформа и посветен щурмови вертолет. Разсъжденията му за „други варианти на ударни хеликоптери“ водят точно дотам – не всяка машина, летяща по света, отговаря на условията в тази война.

Командирът беше пестелив и към другите варианти. „Не всички машини, които са въведени на въоръжение в много държави, отговарят на условията на нашата война. Не всички отговарят на изискванията за условия на експлоатация, авионика и въоръжение. Има много крехки и скъпи за поддръжка машини. Все още трябва да подхождаме към флота си по-рационално и икономично“, каза той – трезва бележка от армия, която брои всеки долар и всеки летателен час.

Икономиката тежи на всяко от тези решения. „Всичко е скъпо – вертолетите, обучението, поддръжката, резервните части, съпровождането, авиационното въоръжение, подготовката“, изброи Бардаков. Оттам и залогът на модернизацията: докато нова техника не пристигне в достатъчни количества, наличните Ми-8 и Ми-24 се дооборудват със западни системи, за да изпълняват задачите днес – по-евтин мост към момента, в който преходът се окаже неизбежен. Балансът между способност, разход за летателен час и ефективност е причината именно Black Hawk, а не по-скъпа или по-крехка машина, да излиза начело в предпочитанията на командването.

Изборът на Black Hawk се вписва и в по-широк процес – вкореняването на западна вертолетна екосистема в Украйна. На 20 октомври 2025 г. Bell Textron подписа писма за намерение с Министерство на икономиката в Киев за евентуална доставка на щурмови AH-1Z Viper и многоцелеви UH-1Y Venom по линия на програмата за Чуждестранни военни продажби (FMS), със заявена готовност да изгради производствено-ремонтен цех в страната. Впоследствие компанията учреди дъщерно дружество „Bell Textron Ukraine“. Логиката е обща за двата коловоза: не еднократна доставка на машини, а изграждане на местна база за поддръжка – т.е. изход именно от онази зависимост от чужди части, която обрича съветския флот.

На стратегическо ниво се очертава смяна на цялата логистична основа на украинската армейска авиация – от съветска към западна платформа, верига за доставки и школа за поддръжка. Това е дълъг процес: самата подмяна на вертолетен флот се мери в години, не в месеци, а войната налага темпо, при което всеки Black Hawk трябва да бъде обучен, въоръжен и обслужен, преди да влезе в бой. По-реалистичният сценарий е, че прегрупирането ще се случва паралелно – модернизираните Ми-8 и Ми-24 ще носят основната тежест още дълго време, докато западните машини се въвеждат в експлоатация на различни етапи, вероятно приоритет ще се постави върху най-сложните десантно-щурмови задачи, където Покровск демонстрира предимството им.

Анализ: Знамена за снимка станаха трофеи – провалът на руските ВДВ край Степногорск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна публикува видеокадри от края на май, на които щурмова група на специално подразделение „Артан“ унищожава руска диверсионно-разузнавателна група край Степногорск в Запорожка област. Според сведенията противникът е проникнал в селището не за да го удържи, а за да заснеме пропагандна картина за уж състояла се окупация – постановка, която отрядът е осуетил, без да понесе загуби.

Епизодът се вписва в по-широка операция по Запорожкия сектор. На 18 май ГУР обяви, че е изтласкал руските части от укрепени позиции в Степногорск – селище, разположено на около 30 км южно от град Запорожие на магистралата E105 в посока север–юг. Самия град така и не беше окупиран трайно от руските сили. По данни на украински източници руското командване редовно е изпращало проникващи групи от съседното Камянске, на 5 км южно, за да се закрепи в руините и да изгради плацдарм за натиск към областния център.

Към края на май една такава група – съставена от разузнавачи на въздушно-десантни войски (ВДВ), смятани за елитни сред руските части – навлиза в Степногорск под прикритието на нощта, силния дъжд, дъждобрани с антитермовизионни свойства и средства за електронно маскиране. „Артан“ обаче е очаквал именно такова развитие: бойците допускат противника да се приближи и го подмамват в предварително подготвена огнева клопка. Преди да открият огън, спецназ предлага на руснаците да се предадат – вместо това групата отвръща със стрелба и бива унищожена. Знамената, с които десантчиците е трябвало да се снимат върху „превзетото“ село, стават трофеи на украинското военно разузнаване.

„Противникът се опита да действа по класическата доктрина на силите за специални операции: използва сложни метеорологични условия и средства за електронно маскиране за скрито проникване в градска среда. Но пресметнатият от нас алгоритъм на действие и изпреварващото разузнаване неутрализираха ефекта на изненадата“, обяснява командирът на „Артан“ Виктор Торкотюк.

Специалният отряд „Артан“ е създаден през пролетта на 2022 г. в рамките на Департамента за активни действия на ГУР; от няколко десетки бойци в началото то е нараснало до няколкостотин. Подборът включва изпит и проверка на полиграф, а задачите обхващат щурмови, диверсионни и разузнавателни операции. Командир на частта е Виктор Торкотюк с позивна „Титан“, а девизът ѝ „Знаем. Намираме. Унищожаваме“ на практика описва и тактиката: изпреварващо разузнаване, което лишава противника от инициативата, преди той да я използва.

Оперативната цена на Степногорск е не в самото населено място, а в магистралата E105 и позицията му на 30 км от областния град Запорожие. По думите на говорител на Оперативно командване Юг на Украйна, руското командване е искало да го превземе, за да доближи артилерията до областния център. Затова и руските сили рядко опитват щурмове за трайно удържане: теренът е открит, логистиката – уязвима, а животът на пехотинец от руската армия в сектора украинските военни оценяват средно на около 12 минути. При тази висока цена на присъствието, чисто военното удържане на Степногорск граничи с безсмислие и остава символната употреба.

Тъкмо високата цена обяснява защо групата е навлязла със знамена, а не да окопава позиции. В практиката на руската информационна война, кадърът на войник, забол флаг върху населено място, тръгва по възходяща верига от доклади – от ротата нагоре до висшето командване и държавното ръководство – и често изпреварва реалния контрол над терена. Самото заснемане на окупацията е продуктът; удържането е второстепенно. По описанието на ГУР именно това е бил замисълът край Степногорск – не настъпление, а заснемане.

Провалът на постановката води до огледален ефект. Знамената, предназначени за победната снимка, минават от едната пропагандна машина в другата – вече като трофеи в кадър на украинското военно разузнаване. Това води до днешното видео, публикувано от ГУР, което изпълнява точно обратната функция за Москва, която тя е търсила за себе си: документира провала на елитните части вместо техния успех. В този смисъл битката край Степногорск е спечелена два пъти – веднъж в огневата клопка и втори път в информационното пространство.

За Запорожка област, от която Русия окупира около 70%, но не и областния център, епизодът няма да измести линията на фронта. Значението му е друго: показва, че там, където руското командване търси бърза евтина и символична победа за вътрешна употреба, изпреварващото разузнаване на ГУР е способно да обърне самата постановка срещу нейните автори – и да достави на Москва кадри не на превзето село, а на унищожена група, която е трябвало да ги създаде.

Украйна удари летище „Шагол“ на 1700 км от границата: Поразени са руски изтребители Су-57 и Су-34.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна нанесоха удар по летище „Шагол“ в Челябинска област на Руската федерация, при който се поразили няколко от най-модерните руски изтребители Су-57, става ясно от изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Операцията, проведена на 25 април, е била насочена към обект, разположен на около 1700 км от държавните граници на Украйна – един от най-дълбоките удари на руска територия до момента във войната. Атаката е била насочена към ограничаване на руските способности за нанасяне на удари по украинската инфраструктура.

„Степента на щетите по самолетите все още се оценява“, гласи официално съобщение. Освен изтребителите от пето поколение Су-57, при атаката е бил засегнат и един двуместен изтребител-бомбардировач Су-34.

Aнализатори от мониторинг групата „Соняшник“ отбелязват значително увеличение в използването на Су-57 от август 2025 г. насам. Руските въздушно-космичаески сили изглежда са преминали към по-комплексни операции със смесени формации, в които Су-57 осигуряват прикритие на голяма височина с ракети въздух-въздух Р-77М, докато други самолети нанасят прецизни удари с крилати ракети Х-69.

Според данни от публични източници, Русия е започнала да тества и ново хибридно оръжие – Су-71К. Системата съчетава свойствата на маневрена крилата ракета и безпилотен апарат, проектирана специално за заобиколяне на гъстата ПВО мрежа на Украйна.

Междувременно Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна сигнализира за пропуски в режима на санкции срещу руската отбранителна индустрия. Според техен доклад, около една трета от фирмите, участващи в производствената верига на Су-34, все още не присъстват в санкционните списъци на Запада.

„Тези субекти продължават да имат достъп до жизненоважни чужди компоненти и технологии“, подчертават от разузнаването, призовавайки за по-строг контрол, тъй като настоящият достъп на руски компании до глобалния пазар подпомага директно производството и поддръжката на руския авиационен флот.

Украйна разкрива подробности за руската крилата ракета S-71K Kover със 300 км обхват

🇷🇺🚀🇺🇦 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна разкри нови технически детайли за С-71К Ковер – руска крилата ракета с въздушно базиране, разработена от „Обединена авиостроителна корпорация“ за използване от изтребителите Су-57.

Публикувана в портала „War & Sanctions“, информацията включва интерактивен 3D модел, данни за основни компоненти и разбивка на електронни елементи. Отвъд идентифицирането на ново оръжие, данните сочат към цялостна еволюция в руската въздушна война, в която пилотирани бойни самолети, безпилотни ударни платформи, компактни крилати ракети и чуждестранна електроника се комбинират за разширяване на способностите за удари от дистанция срещу Украйна.

С-71К е използвана за първи път от руската авиация в края на 2025 г. и изглежда е един от първите проекти на ОАК за разработка на ракетна система. Този факт е ключов за нейното значение. Вместо Су-57 да се използва като стелт изтребител за завоюване на въздушно превъзходство, сливане на сензорни данни и въздушен бой на големи разстояния, новата ракета подсказва за усилия за превръщане на самолета в платформа за удари от дистанция. С прогнозен обсег до 300 км, ракетата ще позволи на руските плановици да нанасят удари извън обсега на зенитно-ракетните системи с малък и среден обсег, според височината, геометрията на пуска, радарното покритие и разположението на украинското ПВО.

Конструкцията на ракетата отразява прагматичен подход към разработката на оръжия с въздушно базиране. ГУР посочва, че С-71К използва 250 кг осколочно-фугасна авиобомба ОФАБ-250-270, интегрирана в носеща рамка на предната секция. Това показва, че оръжието не е изградено около нова специална бойна глава, а с адаптиране на налична бомба в архитектурата на задвижвана крилата ракета. Оперативно подобен полезен товар е подходящ за удари срещу фиксирани цели, включително инфраструктура, логистични възли, открити военни обекти, складове за боеприпаси, командни пунктове или летища. От гледна точка на аеродинамиката, интеграция на конвенционална бомба в предната част налага дизайнерски ограничения, свързани с центъра на тежестта, надлъжната стабилност и поведението при отделяне от самолета-носител.

Данните за корпуса сочат към дизайн, фокусиран в контрола на теглото, технологичността на производството и структурното подсилване, а не върху потвърдена ниска забележимост. Корпусът е изработен от многослоен материал на основата на стъклотекстолит с допълнително укрепване, а вътрешните елементи са изградени от алуминиеви сплави. Тази конфигурация може да помогне за намаляване на масата и опростяване на формите, осигурявайки достатъчна коравина. Наличните данни обаче не потвърждават, че самата С-71К е стелт ракета, тъй като ефективната повърхност на разсейване зависи от геометрия, дизайн на въздухозаборници и външни елементи. За Су-57 стойността не се крие в невидимото проникване на ракетата, а във възможността за пуск от по-безопасна дистанция.

Задвижването се осигурява от турбореактивен двигател Р500, произведен от „Рейнолдс“ ООД, която според ГУР е част от ОАК. Прогнозният обсег до 300 км се осигурява от главен и два странични горивни резервоара. Това доближава С-71К повече до компактна крилата ракета, отколкото до планираща авиобомба, тъй като тя поддържа активен полет след изстрелване и може да приближи целта по алтернативен маршрут, различен от оста на пуск. Тази разлика е важна за планирането на ПВО. Задвижвана ракета, изстреляна от тактическата авиация, може да усложни геометрията на заплахата ако се използва заедно с примамки, безпилотни системи и балистични ракети за претоварване на радарното проследяване.

Архитектурата за насочване и управление изглежда относително проста, включвайки в себе си полетен контролер, инерционна навигация и захранващ блок. Списъкът с компоненти включва акселерометри, жироскопи, сервозадвижвания и модули за измерване на въздушно налягане. Това говори за оръжие, оптимизирано основно за атаки по координати срещу фиксирани цели, а не срещу мобилни обекти, които биха изисквали сложна глава за самонасочване или връзка за корекция на данните в реално време.

Наличието на чуждестранна електроника придава на разкритията стратегическа тежест. ГУР твърди, че по-голямата част имат произход от САЩ, Китай, Швейцария, Япония, Германия, Тайван и Ирландия. Порталът изброи 40 компонента от производители като Analog Devices, Infineon Technologies, STMicroelectronics, Texas Instruments и други. За плановиците в отбраната това не е само въпрос на санкции, но и оперативен проблем: достъпът до електроника с двойна употреба съкращава цикъла на разработка в Русия.

Възможната бъдеща интеграция на С-71К с безпилотния самолет С-70 „Охотник“ е един от най-значимите елементи в доклада. Ако се реализира, „Охотник“ би могъл да действа като преден носител на ракети, което да позволи на руските сили да приближат платформа за пускове до защитеното въздушно пространство, без да излага на рискове своите пилоти. В по-широката концепция Су-57/С-70 пилотираният изтребител може да служи като координатор, докато дронът поема високорисков профил на изстрелване от по-изгодна позиция.

Това отразява промян в руската тактика под натиска на украинската ПВО, характеризираща се със сериозно разчитане на удари от дистанция и тактики на насищане, които да намалят излагането на риск на пилотирани самолети. С-71К се вписва в този модел, като добавя нов слой: компактна крилата ракета за екосистемата на Су-57. Вместо да разчита само на стратегически бомбардировачи или наземни ракети, Русия проучва гъвкав микс от удари, чрез който съвременни изтребители, безпилотни платформи и крилати ракети генерират множество оси на нападение срещу защитени цели.

Разкритието на ГУР сочи, че борбата с тази заплаха изисква не просто адаптация на ПВО, но и системно прекъсване на индустриални и логистични мрежи, които позволяват на Русия да трансформира авиационните си платформи в нови системи за дистанционни удари.

ГУР на Украйна порази два десантни кораба на Черноморския флот в Севастопол.

🇺🇦🎯🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негово специално звено е нанесло успешни удари по два руски големи десантни кораба в окупирания Крим, извеждайки от строя и двата плавателни съда по време на нощна операция.

Според информация на ГУР от 20 днес, военнослужещи от специалното звено „Примари“ са поразили два десантни кораба от състава на Черноморския флот на Руската федерация – „Ямал“ (проект 775) и „Николай Филченков“ (проект 1171) – в нощта срещу неделя. Ведомството уточни, че по време на атаката и двата кораба са били закотвени в Севастополския залив и впоследствие са били изведени от експлоатация.

От ГУР заявиха, че при операцията е била унищожена и руска радарна система „Подлет-К1“ в Севастопол.

Корабът „Ямал“ е въведен официално на въоръжение през 1988 г. Той има дължина от около 112,5 метра, като е проектиран да превозва до 500 тона товар, включително бронирана техника и десантни части. Оценката на стойността му надхвърля 80 милиона долара.

„Николай Филченков“ (проект 1171) е построен през 1975 г. с капацитет на полезен товар до 1000 тона, което му дава възможност да пренася десетки бронирани машини и големи десантни сили. ГУР оценява неговата стойност на над 70 милиона долара. Унищожената радарна система „Подлет-К1“ се оценява на близо 5 милиона долара.

Според украинското военно разузнаване, преди да бъдат неутрализирани и двата плавателни съда са били използвани активно от руските въоръжени сили във войната срещу Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: На 6 април военноморските сили на Украйна проведоха съвместна операция заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), в рамките на която нанесоха удари срещу руски позиции в офшорната газова платформа „Сиваш“ в Черно море, която беше превърната от руските сили в център за наблюдение и комуникации, оборудван със системи за електронна война и противовъздушна отбрана. Украински говорител заяви, че ударът е бил нанесен по личен състав, оборудване и инфраструктура, използвани за проследяване на движенията към окупирания Крим, с цел да се намали способността на руската армия да проследява и контролира дейността в региона.

Русия подготвя нова офанзива в югоизточна Украйна, попълва редиците със стратегически резерви

🇷🇺🪖🇺🇦 Руското командване прехвърля 20 000 нови военнослужещи от своите стратегически резерви към групировката в Украйна, където ще бъдат разположени за нова сухопътна офанзива в югоизточната част на страната. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на заместник-началника на Главно управление на разузнаването (ГУР) Вадим Скибицки. Според него в момента на украинска земя се намират към 680 000 руски военнослужещи, чиято основна цел е контрол върху целия Донбас до септември. Трансферът на свежи части е насочен към попълване на изтощените подразделения и укрепване на фронта преди планираната операция.

Данните на ГУР съвпадат с оценки на Института за изучаване на войната (ISW), според които руските въоръжени сили вече изпращат стратегически резерви към секторите Олександривка, Гуляйполе и Запорожие, където 5-а и 58-а общовойскова армии страдат от остра липса от подкрепления. Въпреки приоритета върху операциите към Гуляйполе, до момента руските сили не са постигнали съществен напредък западно от града, според оценката на ISW от 10 април.

„Всеки месец унищожаваме толкова окупатори, колкото те мобилизират, но въпреки това броят на техните сили на украинска територия продължава да расте. Считаме, че вдигат числеността за сметка на стратегическите си резерви", заяви президентът Володимир Зеленски, с което потвърди тенденцията: Неговото изявление отразява нарастващата тревога сред представители на украинското военно командване, според които дори рекордните загуби на руската армия не компенсират притока на нови попълнения.

По данни на Министерство на отбраната на Украйна, само за миналия месец руските загуби възлизат на 35 351 убити и ранени – най-високата месечна цифра след пълномащабната инвазия. Според Al Jazeera, 96% от тях са причинени от дронове. За пръв път от началото на войната през март Украйна е нанесла повече дронови удари, отколкото Русия, по оценки на OSINT общността. Финландският президент посочи съотношение на загубите от 1:5 в полза на Украйна при използването на дронове, според Breaking Defense.

Въпреки тези загуби обаче Кремъл не изоставя курса си към ескалация. Генерал Олександър Сирски подчерта, че Русия планира да набере нови 409 000 военнослужещи в рамките на календарната година – персонал, който е достатъчен за сформиране на най-малко 11 дивизии. Мобилизационния потенциал на Кремъл е оценяван на до 20 милиона души, от които 4,5 милиона се считат за „подготвен ресурс", става ясно от доклад на ГУР.

Сирски отбеляза, че руското военно командване е засилило набирането и на окупираните украински територии. Конкретен пример е Бердянският държавен педагогически университет, където по данни на съпротивителното движение ОТПОР вербуването се извършва директно в кампуса. Студентите със слаби оценки се насочват към военни комисариати – академичният неуспех се използва като инструмент за мобилизация. Ръководителите на университети са инструктирани да осигурят записване на поне 2% от студентите, което при включване също на професионалните учебни заведения може да даде между 44 000 и 76 000 нови попълнения.

Остава въпросът доколко това може да покрие загубите. Според данни на украинския проект „Искам да живея", който осигурява канал за доброволно предаване в плен на руски военнослужещи, през първото тримесечие на годината руското военно командване е привличало средно по 940 души дневно, което при запазване проектира недостиг от около 65 000 души спрямо планираните 409 000 за годината. Още през февруари западни военни наблюдатели посочиха, че за първи път след инвазията Русия губи повече войници, отколкото успява да набере, при месечни загуби от 40 000 души и под 35 000 вербувани.

Пръстен от ПВО: Седем нови кули „Панцир“ пазят резиденцията на Путин във Валдай.

🇷🇺🛡️ Седем нови кули за противовъздушна отбрана „Панцир“ са били изградени около резиденцията на руския президент Владимир Путин във Валдай през март, с което общият брой на посочените структури вече е 27, съобщава Радио Свобода.

Руската служба на Радио Свобода информира, че строителството на всички 7 нови кули е започнало в един и същи ден, базирайки се на анализ на сателитни изображения от Planet Labs. Отбелязано е, че разположението на ПВО системите около Валдай повтаря модела, наблюдаван по-рано около Москва, системите са подредени в два пръстена с по-голям и по-малък радиус около резиденцията.

Новото укрепване показва разширен защитен периметър около един от най-известните комплекси на Путин. През последните години Валдай е обект на многократни проверки от страна на разследващи журналисти.

Журналисти от „Система“, разследващият проект на „Радио Свобода“, по-рано съобщиха, че мащабното покритие на противовъздушната отбрана може да се обясни с факта, че Путин прекарва значително време там. Те посочиха още, че в резиденцията е изградено копие на кабинета на руския лидер в Кремъл.

Новите позиции на „Панцир“ съвпадат и с по-широките стъпки за затягане на сигурността около резиденции, свързани с Путин, в други части на Русия. Това включва проекта на Федералната служба за охрана за нова защитена зона около резиденцията „Бочаров ручей“ в Сочи, който се появи в портала за правни актове на Русия и бе оповестен на 13 март.

Проектът ще обхване повече от три квадратни километра на суша и в морето, като се забраняват полетите на дронове, закотвянето на повечето видове плавателни съдове, изграждането на хеликоптерни площадки, изхвърлянето на отпадъци и редица други дейности в близост до обекта.

Подобни защитени зони вече бяха създадени около резиденциите, свързани с Путин, в Ново-Огарьово, Валдай и Калининградска област в периода между 2023 г. и 2025 г., преди появата на предложението за Сочи.

Зеленски: Русия разгръща нови станции за далекобойни дронове в окупираните територии и Беларус.

🇷🇺✈️🇺🇦 Русия планира разгръщане на наземни станции за управление на дронове с голям обсег както в окупираните региони на Украйна, така и на четири станции в Беларус, разкри президентът Володимир Зеленски след среща с ръководителя на Главно управление на разузнаването (ГУР) Олег Ивашченко.

„Имаме ясна информация, че Русия планира по-нататъшно разполагане на наземни станции за управление на безпилотни летателни апарати с голям обсег както във временно окупираната територия на Украйна, така и на четири станции на територията на Беларус. Ще реагираме по съответния начин. Възложих на Олег Ивашченко да информира партньорите и представителите на медиите за данните, които можем да направим публично достъпни“, написа Зеленски.

По-рано през февруари беларуският диктатор Александър Лукашенко, в отговор на изявления на руското разузнаване, заяви, че „няма сила, способна да откъсне Беларус от Русия“.

В същото време Службата за външно разузнаване на Руската федерация разпространи предупреждение за предполагаме план на Запада по отношение на Беларус – твърдейки, че западните страни търсят в Беларус нови „либерални пасионарии“ за „реализиране на сценарий за „цветна революция“.

ГУР разчиства Крим: Унищожени са радари „Валдай“, ГЛОНАСС терминали и десантни катери

🇺🇦 Отряди на украинското военно разузнаване продължават да демонтират способностите на руската отбрана в окупирания Крим, поразявайки авангардни системи и активи на Черноморския флот в серия от прецизни удари от първата половина на месеца, съобщи ГУР в официално изявление, публикувано по-рано днес.

В него се посочва, че оператори от спецотряд Prymary са провели редица успешни акции през първите две седмици на март, фокусирайки се върху отслабването на руските възможности за откриване и ликвидиране на въздушни заплахи на полуострова.

По време на една от мисиите украинските сили са поразили радарна система „Валдай“ – една от най-новите платформи в руския инвентар, проектирана специално за засичане и борба с малки дронове, която се счита за ключов компонент в руската отбрана срещу дронове.

В допълнение към това, звеното съобщи за изведени от строя критични системи, включващи комплекс за електронна война, ретранслаторен възел за управление на дронове от тип „Геран“ и компонент от руската сателитна навигация ГЛОНАСС.

Регистрирани са и поражения по морски цели. Украинските оператори на дронове проследиха и унищожиха в движение два бързи десантни катера БК-16 от проект 02510, унищожавайки плавателните съдове заедно с техните екипажи.

Русия може да нападне Европа до 2027 г.

❗️ Кремъл е ускорил потенциалния график за започване на военни действия срещу европейски държави, измествайки своите срокове за достигане на готовност с три години по-рано до 2027 г. Това заяви Кирило Буданов, ръководител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна по време на събитие на LB Club, проведено днес.

Буданов смята, че при подобен сценарий основна мишена на Кремъл вероятно ще бъдат страните от Прибалтика, поради което изброи Литва, Латвия и Естония като най-вероятната първоначална цел.

„Според първоначалния план Русия трябваше да бъде готова за започване на операции през 2030 г. Сега плановете са коригирани и преразгледани, като крайният срок е изтеглен напред до 2027 г.“, алармира той.

Буданов твърди, че стратегическото мислене на Кремъл в лицето на президента Владимир Путин се ръководи не толкова от текущи тактически съображения, колкото от дълбоко вкоренени имперски амбиции. Според неговата оценка Путин вижда експанзията като жизненоважна за поддържането на това, което възприема като империя, а към днешна дата западният свят е разглеждан като отслабен, нерешителен и уязвим.

„Отговорът се крие в дълбока историческа и психологическа травма. В руския мироглед това са фантомни болки, както ги наричам аз. От тяхна гледна точка всичко е абсолютно правилно“, обясни той.

„Как виждат те света: север-юг, запад-изток. За да се развива една империя – а те виждат себе си именно като такава – винаги трябва да се движиш в някаква посока, за да разширяваш влиянието и територията си. Това, между другото, е отговорът на много въпроси“, продължи той.

Според Буданов Руската федерация не вижда реални възможности за експанзия на север или изток заради присъствието на САЩ, нито на юг заради Китай, което оставя страните по нейните западни граници, и по-специално Балтийския регион, като най-вероятната посока при евентуална бъдеща агресия.

🔙 Frontline Monitor припомня: Буданов заяви, че следващата реална възможност за прекратяване на войната срещу Украйна може да се появи през февруари 2026 г. В интервю за украинския „Канал 24“ той поясни, че за да се случи това е нужно да съвпаднат критични вътрешни и външни фактори, включително в САЩ, Русия, Европа, за да са налице реалистични условия за мир.

Украйна разби мрежа от комуникационни терминали на руската армия.

🇺🇦📶🇷🇺 Украинското военно разузнаване е пробило защитени комуникационни терминали на руската армия по фронтовата линия в Украйна, както и в Африка, сочат няколко изявления, публикувани от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна.

От там съобщиха, че са успели да компрометират защитени комуникации, използвани от руските въоръжени сили в различни зони на операции. Това включва не само руски позиции по украинския фронт, но и обекти в африкански държави, където действат елементи от т.нар. Африкански корпус.

Украинските разузнавателни служби са използвали комбинация от техническо разузнаване и оперативна работа на терен, за да установят и проникнат в тези защитени руски системи.

„В условията на високотехнологична война навременното разкриване на плановете и намеренията на противника става критично важно“, казаха от ведомството и допълниха, че единици на украинското разузнаване се фокусират върху проследяване на командни пунктове и събиране на информация от тях, с цел тези възли да бъдат използвани или унищожени при възможност.

Комуникационните системи, които украинските сили са компрометирали, са описани като „мрежи от специални защитени комуникационни терминали“, използвани от руската армия. Съобщав се, че тези терминали играят ключова роля в координацията и командването на руските операции както в Украйна, така и в други страни.

Разузнавателна информация от тези терминали е събирана за определен период от време, преди да се вземе решение публично да разкрият тяхната геолокация и да разрешат тяхното унищожаване. Не са оповестени технически детайли за използваните методи, нито конкретни локации на терминалите.

Украйна освободи 31 свои граждани от затвори в Беларус.

🇺🇦🤝🇧🇾 Украйна успя да освободи и върне у дома 31 свои граждани, задържани в беларуски затвори, съобщи Координационният щаб за работа с военнопленниците. Сред тях има както мъже, така и жени, осъдени на от 2 до 11 години лишаване от свобода.

Новината беше потвърдена официално от Координационния щаб. Говорителят на Главното управление на разузнаването на Украйна Андрий Юсов заяви в национален ефир, че операцията е станала възможна благодарение на международно посредничество.

„Това наистина е важно събитие. Искам отделно да благодаря на Съединените щати и президента Доналд Тръмп за тяхната водеща роля“, заяви той.

Юсов добави, че повечето от освободените са били задържани „заради проукраинската си позиция“ и обвинени в „оказване на помощ на Украйна“. Той спомена и приноса на Джон Коул – специален пратеник на Белия дом за Беларус, както и на Кристофър Смит – заместник-помощник държавния секретар по европейските въпроси.

Сред освободените има хора с тежки онкологични заболявания. Най-младият репатриран украинец е на 18 години, а най-възрастният – на 58.

Според държавния канал „Беларус 1“, прессекретарят на Александър Лукашенко Наталия Ейсмонт заяви, че освобождаването е извършено „по молба на украинската страна“ и го определи като „жест на добра воля“.

Тя твърди, че действието е извършено във връзка с договорености, постигнати между президентите на САЩ и Република Беларус, и има за цел „да се създадат условия за разрешаване на въоръжения конфликт в съседната държава“. Според нея това е част от стратегията на Минск за „стабилизиране на регионалната обстановка“.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украйна успя да освободи 205 души, 185 военни и 20 цивилни, в рамките на голям обмен на пленници с Руската федерация, разкри на 2 октомври Координационният щаб за работа с военнопленниците.

Специално звено „Примари“ към ГУР на Украйна с нова успешна атака срещу окупирания Крим.

🇺🇦 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна унищожи няколко руски радарни системи и морски хеликоптер в окупирания Крим, съобщи днес пресслужбата военното разузнаване в своя канал в Telegram.

„Окупаторите в Крим претърпяха пореден сериозен удар – бойци от специалното звено „Примари“ на ГУР нанесоха нов тежък удар по руските окупационни сили“, се казва в съобщението.

В хода на специалната операция бяха унищожени ценни руски активи:

• корабен многоцелеви хеликоптер Ка-27
• аеродромен радарен комплекс „Лира-А10“
• РЛС 55Ж6У „Небо-У“
• РЛС „Небо-СВ“ в куполна конструкция
• РЛС П-18 „Терек“

Разузнаването публикува и ексклузивни кадри от точните удари по тези важни цели, включително зрелищен момент, в който ракета успешно избягва системата за ПВО „Панцир-С1“.

Освен това украинските въоръжени сили унищожиха система за дистанционно миниране на руската армия „Земледелие“ в района на окупирания град Горловка в Донецка област. Инженерната машина за разузнаване и миниране беше поразена край село Пантелеймоновка, южно от Горловка.

Унищожаването е потвърдено от снимки, публикувани в Telegram-канала „Война в Украине. Потери техники“, където ясно се вижда, че става дума именно за конкретната система, и е посочена точната геолокация.

По-рано украински дронове удариха кримската авиобаза Кировское и повредиха инфраструктурата, използвана за обслужване на руските безпилотни апарати „Орион“.

Руската авиация продължава да хвърля бомби по руски села в Белгородска област.

🇷🇺 Самолети на руските въздушно-космически сили редовно хвърлят управляеми авиационни бомби по собствена територия в Белгородска област, като в последните няколко дни там са паднали най-малко осем такива бомби.

Това стана ясно от прихванат разговор, в който жителка на пограничен район разказва за пожари, избухнали в инфраструктурни обекти. и признава, че част от ударите са били нанесени от собствени руски самолети.

„За 11 дни руските бомбардировачи хвърлиха 8 бомби! Върху територията на Белгородска област. Можете ли да си представите?“, възмущава се жената в аудио запис, публикуван онлайн от Главното управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна (ГУР).

В своите удари срещу Украйна руската тактическа авиация продължава да използва планиращи бомби, оборудвани с коригиращи модули (УМПК). Поради ниската техническа надеждност на този вид боеприпаси една част от тях се отклоняват от курса и в крайна сметка поразяват населени места в Руската федерация в близост до държавната граница с Украйна

Украинското военно разузнаване публикува и друг подслушан разговор, който илюстрира мащабите на руските загуби на фронта. В него жена разказва как нейният роднина Дима е един от едва двамата оцелели военнослужещи след руска щурмова операция.

Според ГУР, което е прихванало разговора на 15 септември, жената обяснява, че в подразделението на Дима първоначално е имало 25 души. „Само двама се върнаха“, казва тя и описва как останалите са били напълно унищожени по време на атаката.

Думите на тази жена свидетелстват за продължаващо упование на тактика, известна като „месни щурмове“, фронтални атаки с минимална поддръжка и минимален шанс за оцеляване, а тези загуби продължават да са ежедневие по цялата линия на фронта.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано ГУР се похвали с нова серия от успешни ударни операции, насочени към руски военни обекти в окупирания полуостров Крим. Специален отряд „Призраци“ е нанесъл удари с дронове, които поразиха част от ключовите зенитно-ракетни и радарни системи на руските сили.

Украинското военно разузнаване продължава своите операции в Покровск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна съобщи, че продължава своите операция в ключовия логистичен район Покровск в Донецка област, където се водят ожесточени сражения с руските войски. Това написа ГУР в публикация на своя канал в Telegram по-рано днес.

Операцията, ръководена от специален отряд „Тимур“, е насочена към защита на основните линии за снабдяване.

„Там в момента е концентрирана най-голямата част от щурмовите сили на окупатора и се развива значителна настъпателна активност. Боевете продължават в самия град. Това е тяхната основна цел – именно Покровск“, заяви украинският президент Володимир Зеленски на 27 октомври.

Зеленски подчерта, че всеки успех на украинските въоръжени сили в тази посока е стратегически принос към отбраната на цялата страна.

ГУР съобщи, че след успешна въздушно-десантна операция специалните части са овладели ключови позиции, създали са сухопътен коридор и са подсилили своите войски. Основната цел на операцията е осуетяване на руските опити за разширяване на влиянието върху логистиката в района.