Меджлисът атакува Централната банка заради квота от 10 000 долара на човек

🇮🇷💵 Депутатът от Меджлиса определи като „престъпление“ решението на Централната банка на Ислямска република Иран да продава до 10 000 долара на всеки гражданин, навършил пълнолетие, а председателят на парламента Мохамад Бакер Галибаф заяви, че е научил за схемата от медиите, като го е учудило защо е въведена. Мехди Кучакзаде говори по време на виртуално пленарно заседание от 4 октомври. Неговата реч и отговорът на Галибаф бяха предадени от местните медии.

Решението е взето от ведомството, начело на което от 31 декември 2025 г. е Абдолнасер Хемати, отстранен от поста министър на икономиката с вот на недоверие, гласуван в същия този парламент на 2 март 2025 г. Централната банка обяви, че ще пусне на пазара банкноти за до 2 млрд. долара. Първият етап е от 1 млрд. и всеки ирански гражданин, навършил 18 години, може да купи до 10 000 долара срещу представен документ за самоличност. Продажбите бяха стартирани в събота от пет държавни и частни банки: „Мелли“, „Меллат“, „Теджарат“, „Садерат“ и „Саман“. Курсът за покупка в рамките на квотата беше 259 000 томана за долар за първия ден от продажбата и 257 000 във втория (1 томан е равен на 10 риала). Такава продажба вече имаше и таванът е вдигнат: според „Хамшахри“ той е удвоен спрямо предишните 5000 долара, а според „Джаван“ – повишен 10 пъти спрямо 1000.

Пазарният курс беше по-висок. В събота доларът се равняваше на 268 800 томана, според котировките на bon-bast.com (2,688 млн. риала срещу 2,632 млн. в петък). Това остава най-ниската стойност на иранската валута в историята. „Дана“ дава за последните дни диапазон от 265 000-270 000. Разликата спрямо курса на квотата в първия ден беше 9800 томана на долар. Който разполага с 2,59 млрд. томана, купува долари на стойност 2,69 млрд. томана по пазарния курс и печели 98 млн. томана (3,6%). Кучакзаде оцени пълната квота на 2,5 млрд. томана, а за 2 млрд. долара, заделени за продажбата, пълните квоти стигат за 200 000 души.

Кучакзаде каза, че хората, които получават държавна помощ, нямат 2,5 млрд. томана, а ако разполага с тях, помощта им щеше да бъде спряна. Купувачи остават Хемати и приятелите му, дилърите и крадците. „Тези 10 000 долара, освен във възглавниците на богатите, къде другаде отиват, господин Галибаф?“, попита той и поиска извънредно заседание в същия ден. Попита и колко лекарства за болните от булозна епидермолиза (т.нар. „пеперудена болест“) биха се купили със същите 2 млрд. долара. Днес това е по-важно от Ормузкия проток, добави депутатът, а тази политика „прахосва Ормузкия проток“ и „страната я продават на Америка“. Във версията на агенция Тасним той пита още защо ведомството пуска долари именно сега, когато Тръмп твърди, че до две седмици иранската икономика ще рухне. Накрая той заяви, че ако не се страхувал от ада заради пропуските си към хората, още днес щял да се подпали пред Централната банка.

Галибаф заяви, че е научил за разпределянето на доларите от медиите и се е учудил какво е основанието за него. Даде обещание да следи въпроса лично, на първото надзорно заседание, а ако се наложи в пленарна зала. Той потърси виновника другаде: след „пълното военно поражение“ на САЩ на бойното поле те вършат само икономически натиск, за да се отслаби устойчивостта на хората. За страдащите от редки болести тази година са отпуснати 17 000 млрд. томана безлихвени заеми, напомни той. Според курса от събота това са 63 млн. долара, а 2 млрд. долара на ведомството са около 30 пъти повече.

Критиката не беше ограничена само до един депутат. Членът на президиума на Меджлиса Алиреза Салими заяви пред Mehr, че парламентът ще проведе заседание и ще покани Хемати да предложи обяснение, и ще застане срещу тази стъпка. Доларите трябва да отиват за основни стоки, суровини за заводите и лекарства, а не за всеки, който може да ги купи и да ги прибере във възглавницата си. По думите му хора, които търсят печалба, вземат чужди документи за самоличност, за да купят повече, а правителството е предупредило, че сума над 10 000 долара, намерена в дома, се смята за контрабанда. Вестник „Джаван“ описа начинанието като разпиляване на валута и припомни, че при правителството на Хасан Рохани дилърите наемали карти за подобни продажби. Към 5 октомври в прегледаните ирански издания отговор на Хемати няма.

Всичко това се разиграва в страна, чиято валута е загубила над половината от стойността си за година, при инфлация от най-малко 70%. Иранците прехвърлят спестяванията си в долари и злато, тъй като всяко ново поевтиняване на риала ги обезценява и поскъпва дори крайно необходимото. Натискът идва отвън. От юли, когато се разпадна меморандумът за мир между Вашингтон и Техеран, САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища, а от края на август Министерство на финансите поведе кампанията „Икономически изгнаник“ срещу държави, банки и авиокомпании, работещи с Ислямска република Иран. На 27 септември министърът на финансите Скот Бесент заяви пред Fox News, че на вода са останали само 15 млн. барела ирански петрол, което означава, че „вероятно през следващите две седмици“ Иран ще направи последните си доставки за Китай, след което няма да има какво да търгува. Тръмп повтори прогнозата в публикация на 30 септември. В седмицата преди прогнозата на Бесент висши служители на иранския режим настоявали за 7-дневно примирие: отваряне на Ормузкия проток срещу размразяване на 12 млрд. долара, вдигане на блокадата и облекчаване на санкциите. Тръмп го е отхвърлил като неприемливо.

Венецуела планира „отговорно увеличение“ на доходите на работниците от 1 май

🇻🇪 Временният президент на Венецуела Делси Родригес заяви, че ще направи „отговорно увеличение“ на доходите на работниците на 1 май. Тя поясни, че правителството се стреми да използва развитието на петролния и минния сектор, за да подобри заплатите.

Родригес не посочи конкретна цифра за предстоящото повишение. Базовата минимална заплата в страната остава на нивото от от март 2022 г. – 130 боливара месечно – сума, която се равнява на едва няколко цента. Въпреки това много държавни служители получават много повече с бонуси и други плащания, които могат да доведат месечните им доходи до около 150 долара.

„Нашата непосредствена, средносрочна и дългосрочна цел е постоянно и постепенно да върнем доходите на работниците с производствен растеж както в сектора на въглеводородите, така и в минното дело, които генерират незабавни приходи веднага след връщане на производството“, заяви Родригес в обръщение по държавната телевизия. Тя уточни, че вдигането на заплатите ще съобрази въздействието върху инфлацията, както и че страната ще продължи да „върви напред по този път“, докато се възползва от повече ресурси.

Родригес повтори призива за прекратяване на американските санкции срещу южноамериканската държава.

Двете страни поддържат по-топли отношения, откакто САЩ арестуваха президента Николас Мадуро в акция в сърцето на Каракас по-рано тази година. Оттогава администрацията на Тръмп работи с неговия заместник Родригес и се стреми да разшири американското присъствие във венецуелския петролен и минен сектор.

Родригес, която подкрепи последните законодателни стъпки за допускане на повече чуждестранни и частни инвестиции в двата сектора, заяви, че правителството ще създаде комисия, която да определи кои активи се считат за стратегически за държавата. Тя добави, че всеки, който призовава за приватизация на държавната петролна компания PDVSA, ще остане разочарован.

Иранският риал се срина до 1.3 милиона за долар.

🇮🇷 Иранският риал се срина до нов рекордно нисък курс от над 1.3 милиона за щатски долар, което задълбочи допълнително колапса на валутата под две седмици, след като за първи път премина границата от 1.2 милиона на фона на санкционен натиск и регионално напрежение.

Валутните търговци в Техеран посочиха курс от над 1.3 милиона риала за долар, което илюстрира скоростта на спада, започнал на 3 декември, когато иранската валута достигна новия си исторически минимум. Бързото обезценяване засилва още повече инфлационния натиск, което води до покачване на цените на храните и други стоки от първа необходимост и добавя още натоварване към семейния бюджет – тенденция, която може да се изостри от промяната в цената на бензина, въведена през последните дни.

Спадът настъпва на фона на привидно изоставените усилия за подновяване на преговорите относно ядрената програма на Ислямската република, а несигурността относно рисковете от нова ескалация на военния конфликт остава висока половин година след края на 12-дневната война срещу Израел. Много иранци се опасяват от възможността за по-широка конфронтация, която може да въвлече и САЩ, изостряйки допълнително пазарното безпокойство.

Икономиката на Иран се намира колапс след дълги години на международни санкции, особено след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно страната си от ядрената сделка с Техеран през 2018 г. Докато споразумението от 2015 г. беше прилагано, ограничавайки значително обогатяването на уран и иранските запаси в замяна на облекчаване на санкциите, риалът се търгуваше на около 32 000 за долар.

След като Тръмп се завърна в Белия дом за втори мандат през януари, неговата администрация поднови кампанията за „максимален натиск“, като разшири санкциите, насочени към финансовия сектор и енергийния износ на Ислямската република. Вашингтон започна отново да преследва фирми, участващи в търговия с ирански суров петрол, в това число продажби с отстъпка за купувачи в Китай.

Натискът се засили допълнително в края на септември, когато ООН отново наложи санкциите на Иран, свързани с ядрената програма, чрез механизма за „незабавно възстановяване“ (snapback), с което отново замразиха държавните му активи в чужбина, спряха оръжейните сделки и наложиха санкции, свързани с програмата за балистични ракети на Иран.

Сирия ще печата новата си валута в ОАЕ и Германия, а не в Русия

🇸🇾💴 Сирия е взела решение да преустанови печатането на национална валута в Русия и да го прехвърли в Германия и ОАЕ, като същевременно новите власти в страната възнамеряват да променят дизайна на банкнотите.

Това съобщава агенция Reuters, цитирайки сирийски и европейски източници, според които този ход показва все по-отчетливата ориентация на Дамаск към сътрудничество със страните от Персийския залив и Запада.

В момента сирийските власти водят преговори с компанията Oumolat от ОАЕ и разглеждат оферти от германската държавна печатница Bundesdruckerei и частната Giesecke+Devrient.

Според източници, близки до новата власт, на няколко нови купюри, сред които лилавите банкноти на сирийската лира, ще бъде премахнато изображението на сваления диктатор Башар Асад. Все пак старите банкноти с образа му ще останат в обращение за известно време.

Решението за преустановяване на печатането в Русия е взето на фона на последното облекчаване на санкциите от ЕС и заявената готовност на САЩ да отменят някои ограничения, което отваря път за икономическо възстановяване на Сирия.

„Новото правителство в Дамаск поддържаше връзки с Москва дори след като Асад избяга в Русия, тъй като страната получаваше доставки на пари, гориво и пшеница. Русия се опитва да запази двете си последни военни бази в крайбрежния регион на Сирия. Това не се хареса на европейските страни, които искат да ограничат руското влияние на фона на войната в Украйна. Затова през февруари ЕС временно отмени санкциите върху финансовия сектор на Сирия, включително разреши печатането на валута“, отбелязват от Reuters.

По последни данни, един щатски долар се разменя за около 10 хиляди сирийски лири. Въпреки това се посочва, че това е признак за стабилизиране на валутата, тъй като преди свалянето на режима на Асад за един долар се плащаха около 15 хиляди сирийски лири.

На фона изявеното намерение за премахване на международните санкции новият сирийски лидер Ахмед ал-Шараа предложи на САЩ сделка за добив на полезни изкопаеми по украинския модел, както и идея за изграждането на бизнес център Trump Tower в столицата Дамаск по аналогия на едноименния небостъргач в Манхатън, Ню Йорк.