Стратегия „Адски пейзаж“: САЩ разполагат хиляди бойни дронове в Тихия океан до 2030 г. за възпиране на Китай.

🇺🇸⚓️ Военноморските сили на САЩ планират да разположат хиляди безпилотни плавателни съдове (USV) в Индо-Тихоокеанския регион до края на десетилетието, съобщиха от групата за разработка на дронове към флота.

„До 2030 г. очаквайте да видите над 30 средни безпилотни надводни плавателни съда (MUSV) само в Индо-Тихоокеанския регион. Очаквайте хиляди малки безпилотни апарати, както и неопределен брой безпилотни летателни системи, действащи от пилотирани или автоматизирани кораби“, заяви в понеделник капитан Гарет Милър, командир на Първа група за надводни разработки, по време на панел на симпозиума Sea-Air-Space на Военноморската лига.

Според Милър тези цифри стъпват на прогнозните изисквания за Индо-Пасифика, а данните за надводните сили гледат напред към 2045 г. Плановете са ясна индикация за натиск от Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), чиито ръководители по-рано лансираха концепцията за безпилотен „адски пейзаж“ (hellscape) – използване на рояци от автономни системи за възпиране и противодействие на военните действия на Китай, насочени срещу американските интереси в региона, включително потенциална инвазия в Тайван.

С бързото разширяване на флота на Народната освободителна армия и способностите ѝ за удари на далечни разстояния, Вашингтон наблюдава внимателно украинските усилия за обезкървяване на Черноморския флот на Руската федерация чрез дронове, търсейки приложение за Западния Пасифик. Последните конфликти в Близкия изток също демонстрираха употребата на безпилотни лодки във водите на Персийския залив и Червено море. Китайските военни еволюираха от крайбрежна отбрана към операции в открито море, разширявайки обхвата си и своите морски опции в региона.

Настоящият ръководител на INDOPACOM адмирал Самуел Папаро се застъпи за използването на дронове през 2024 г. Концепцията върви ръка за ръка с инициативата Replicator, фокусирана върху придобиване на летателни, надводни и подводни дронове за поразяване на морски цели. От ВМС заявиха, че първият транш от тези усилия ще достигне оперативна готовност до август 2025 г.

Въпреки това, стилът на война с безпилотни съдове, наблюдаван в Черно и Червено море, може да не е толкова подходящ за американския флот при големи дистанции поради огромните разстояния между отделните острови и архипелази в Тихия океан, според контраадмирал Дъглас Сас от Службата на ръководителя на операциите на ВМС.

„Бих казал, че случаите от Украйна и Червено море са пример за затворени морета, където можеш да действаш на границата между сушата и водата. Можеш да пуснеш апарата бързо и той не трябва да изминава невероятни разстояния“, каза Сас. „За разлика от тях, в Пасифика няма дървета, зад които да се скриеш. Прекосяваш океана, а това е враждебна среда.“

Според Сас, за разлика от ограничената среда на Черно и Червено море, употребата на безпилотни плавателни съдове в Тихия океан ще изисква по-креативни подходи.

Миналата седмица Командването на военните морски превози обяви успешното изпълнение на презареждане в морето на безпилотния плавателен съд Seahawk от танкера USNS Guadalupe край бреговете на Калифорния. Тази демонстрация е „доказателство за концепцията и ключов етап, критичен за операциите на безпилотни съдове в съчетание с ударна група на самолетоносач“.

По време на конференцията WEST 2026, проведена в Сан Диего, флотът потвърди своите планове да разположи безпилотни системи в рамките на ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) до края на годината.

„Това дава гъвкавост на командира на флота. Наблюдавам как тези плавателни съдове провеждат задачи по осведоменост за морската област – те разполагат с невероятни камери системи, които могат да се използват за най-различни цели“, заяви Милър пред USNI News.

Последните усилия на Пентагона заедно със съюзническите нации в Индо-Пасифика показват, че разгръщането на безпилотни системи е ключова способност за възпиране на противници като Китай.

📸 Снимка: Морски дрон, разработен от Saronic Technologies, провежда изпитания на автономно решение за комуникация извън линията на хоризонта, разработено от студенти изследователи в Морското висше училище за следдипломна квалификация (NPS), по време на военно учение край бреговете на Калифорния, 19 август 2023 г. (U.S. Navy)

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол в Индо-Пасифика.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военноморските сили на САЩ са извършили операция по прехващане и абордаж на M/F Tifani, товарен кораб без държавна принадлежност, включен в санкционните списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Това съобщава в изявление Пентагонът, който публикува видео от качването на американските военнослужещи на борда.

Операцията е извършена в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), която обхваща Индийския и Тихия океан и прилежащите им райони. Командването не отговаря за Персийския залив и Ормузкия пролив, които попадат под юрисдикцията на Централното командване (CENTCOM) – детайл, който прави прехващането извън традиционно наблюдаваните маршрути на иранската контрабанда в Близкия изток. Въпреки голямото разстояние от териториалните води на Ислямската република, Пентагонът подкрепи действията си с твърдението, че Tifani е бил свързан с иранска контрабандна мрежа.

„Както ясно заявихме, ще полагаме глобални усилия за прилагане на морското право, за да разбием незаконните мрежи и да прехващаме санкционирани кораби, предоставящи материална подкрепа на Иран – навсякъде, където те оперират“, се посочва в изявлението на ведомството. „Международните води не са убежище за санкционирани плавателни съдове. Министерството на отбраната ще продължи да лишава незаконните участници и техните кораби от свобода на маневриране в морското пространство“, допълват от Пентагона.

Американската администрация обединява прилагането на санкционния натиск срещу Иран и свързаните с него милиции под общото наименование операция „Икономическа ярост“ (Economic Fury). Името е съзнателно ехо на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) – обозначението на американските удари срещу ирански цели, провеждани от февруари 2026 г. насам. Обединяването на двете наименования в обща реторична рамка подчертава стремежа на Вашингтон да представи икономическите, военните и правоприлагащите инструменти като елементи от единна стратегия на натиск.

Прехващането на плавателни съдове без държавна принадлежност се опира на установени принципи от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която допуска качване на борда на кораби, плаващи без флаг, в международни води. Този правен механизъм е използван от САЩ и съюзниците им многократно за операции срещу контрабандни мрежи – включително по маршрутите за пренос на ирански петрол и оръжейни компоненти, както е документирано в докладите на Експертната група на ООН по санкциите срещу Иран.

Изборът INDOPACOM да проведе подобна операция сигнализира и географско разширяване на американското морско правоприлагане срещу иранските логистични вериги отвъд Близкия изток – тенденция, която американски официални лица обвързват с доставките за партньори на Техеран в Азия, а според оценки на базирания във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност (ISIS) включва и елементи от иранските ракетни и безпилотни програми.

Индо-Тихоокеанското командване на САЩ получи заповед за демонстрация на сила.

Самолетоносачът USS Carl Vinson (CVN 70) участва в групово плаване по време на учението Rim of the Pacific край бреговете на Хавай, 26 юли 2025 г.
📸 Снимка: DVIDS

🇺🇸⚔️🇨🇳 Индо-Тихоокеанското командване на САЩ е издало вътрешна заповед за демонстрация на сила в отговор на последните прояви на китайска агресия в Южнокитайско море, съобщава CBS News, само ден преди дългоочакваната среща на президента Доналд Тръмп с китайския лидер Си Дзинпин, насрочена за четвъртък в Южна Корея.

Все още не е ясно дали и кога подобна операция би могла да се състои, тъй като военните действия често могат да бъдат отменени в последния момент. Въпреки това заповед за изпълнение, издадена от Индо-Тихоокеанското командване – най-старото и най-голямото бойно обединение в рамките на Пентагона, което контролира операциите на половината свят – нарежда на американските сили да проведат демонстрация с прецизен удар в отговор на засилващите се враждебни действия на Китай близо до оспорваните води. Други двама източници потвърждават, че операцията е подготвена като вариант, но е малко вероятно да бъде изпълнена.

Не е ясно какви цели биха били обект на евентуална атака с ракетни система HIMARS, но нейната цел е да изпрати ясен сигнал, че Вашингтон планира да се противопостави на засиленото китайско присъствие в региона и да защити това, което американските власти определят като филипински суверенитет и традиционни риболовни права.

Високомобилна система за реактивна артилерия M142 HIMARS е проектирана за прецизни удари по фиксирани цели, като например складове за боеприпаси или струпвания на войски. Произведена от американската Lockheed Martin, тя беше широко използвана по време на войната срещу тероризма в Афганистан и Ирак, а днес е особено ценена от Украйна в нейната борба срещу руската агресия.

Рифът Скарбъроу се намира в изключителната икономическа зона на Филипините в Южнокитайско море, но достъпът до него се контролира от Пекин след 2012 г., когато избухна напрежение между двете страни, което доведе до патова ситуация.

Присъствието на Китай в района постепенно се засилва, а неговата брегова охрана и т.нар. морска милиция редовно следят и тормозят филипински кораби и рибарски лодки. През септември 2024 г. екип на CBS News беше свидетел на агресивни действия на китайски военни кораби от борда на кораб на филипинската брегова охрана, ударен от китайски съд. По това време филипинският кораб беше на мисия за снабдяване на позиции в Южнокитайско море, но беше принуден да спре, след като беше обкръжен от китайски кораби.

Сателитни снимки с висока резолюция, публикувани по-рано този месец, показват плаваща бариера при входа на рифа Скарбъроу. Пенсионираният полковник от ВВС на САЩ Рей Пауъл, анализатор и директор на изследователската група SeaLight към Станфордския университет, публикува снимки в платформата X и заяви, че бариерата е била поставена от Китай.

Китай и Филипините са изграждали, а впоследствие и демонтирали временни бариери около рифа Скарбъроу и в миналото. Американски служител смята, че идеален момент за операцията на Индо-Тихоокеанското командване би бил преди началото на търговските преговори между Вашингтон и Пекин или преди последният да изгради по-трайна бариера на рифа.

През август два кораба на китайската брегова охрана и военноморски сили се сблъскаха край рифа, преследвайки кораб на бреговата охрана на Филипините. Няколко седмици по-късно Китай обяви план за създаване на „природен резерват“ в района, който веднага беше осъден от държавния секретар на Марко Рубио и възприет от Манила като поредна стъпка към затвърждаване на китайския контрол.

„Претенциите на Пекин, че превръща плитчината Скарбъро в природен резерват, са пореден опит за натиск, който има за цел да разшири необоснованите териториални и морски претенции на Китай в Южнокитайско море – за сметка на съседите му, включително като пречи на филипинските рибари да имат достъп до традиционните си води. Китайските действия в района подкопават регионалната стабилност“, заяви Рубио.

В неделя по време на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) в Куала Лумпур, президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши подкрепи думите на Рубио и осъди Китай, без да го спомене директно, за опитите му да накърни филипинския суверенитет чрез обявяване на рифа за „природен резерват“.

„Опитите на някои страни да наложат статут на така наречен „природен резерват“ върху плитчината Скарбъроу или Бахо де Масинлок, неразделна част от територията на Филипините, над която имаме суверенитет и юрисдикция, представляват откровено погазване суверенитета, но и на традиционните риболовни права на нашия народ“, заяви Маркос и допълни, че действията на Китай противоречат на международното право. Той се позова на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и на решението от 2016 г. на международния арбитраж относно Южнокитайско море, което отхвърли като нелегитимни претенциите на Пекин за „исторически права“ върху спорната територия.

Южна Корея и САЩ започнаха съвместни учения на фона на напрежение със Севера

🇺🇸🤝🇰🇷 Южна Корея и САЩ започнаха в понеделник ежегодното си мащабно военно учение „Ulchi Freedom Shield“, целящо да подсили отбранителните способности в отговор на заплахите от Северна Корея, която от своя страна го определи като „репетиция за инвазия“ и предупреди, че ще отговори на „всяка провокация“.

Учението, което ще продължи 11 дни, включва 21 000 войници, от които 18 000 южнокорейци, и комбинира компютърно симулирани щабни операции и полеви тренировки. Макар съюзниците да уверяват, че имат отбранителен характер, Пхенян от години използва ученията като удобен повод за оръжейни тестове и демонстрация на сила.

Събитието съвпада с ключов момент за новия южнокорейски президент Лий Дже Мьон, който води подготовка за предстоящата среща с Доналд Тръмп в Белия дом на 25 август. Президентът на САЩ настоява Сеул да плаща повече за присъствието на 28 500 американски войници на своя територия и дори намекна за свиване на контингента, докато Вашингтон пренасочва своето внимание към Китай.

Междувременно Северна Корея игнорира призивите на Сеул за подновяване на диалога. Върховният лидер Ким Чен Ун ускори ядрената програма и задълбочи двустранните отношения с Руската федерация от началото на войната в Украйна.

В понеделник Лий посчои, че „единствено комбинацията от готовност и смели стъпки за намаляване на напрежението може да донесе стабилност“, докато паралелно беше стартирана и 4-дневна национална гражданска отбрана, която включва в себе си хиляди държавни служители.

Южна Корея обмисля връщането на военното споразумение от 2018 г., което създаде буферни зони по границата, но бе прекратено през 2024 г. след като Северът изпрати балони с отпадъци към Сеул. Засега обаче няма планове за спиране на ученията.

Американски военни казаха, че съкращаването на някои полеви операции на Корейския полуостров е продиктувано от жегата и щети по терените, а не от дипломатически съображения.

Съвместните военни учения – условие за предаване на военното командване на Сеул

Учения като Ulchi Freedom Shield са сред ключовите изисквания, които армията на Южна Корея трябва да изпълни, за да получи от САЩ правото на собствено военно командване във време на война. Това произтича от редица двустранни споразумения, натрупани през годините между различни администрации, включително последното от 2021 г. между министъра на отбраната Лойд Остин и неговия южнокорейски колега Со Ук.

В мирно време Сеул контролира своите въоръжени сили, но при военен конфликт това правомощие се прехвърля на Вашингтон.

От десетилетия американската армия оценява готовността на Южна Корея за по-голяма автономия. На 23 август щабът на американските сили в Корея (USFK) съобщи, че южнокорейски генерал ще ръководи за първи път мащабното учение съвместно с американския командващ – стъпка, която е сред условията, договорени от министрите на отбраната на двете държави.

Учението беше прекратено след 2017 г., когато тогавашните президенти Доналд Тръмп и Мун Дже Ин водиха преговори с върховния лидер на КНДР Ким Чен Ун за за ядреното му разоръжаване.

Мораториумът падна през май миналата година, след като встъпването в длъжност на президента Юн Сук Йол, който даде обещание да засили военния съюз със САЩ.