Индо-Тихоокеанското командване на САЩ получи заповед за демонстрация на сила.

Самолетоносачът USS Carl Vinson (CVN 70) участва в групово плаване по време на учението Rim of the Pacific край бреговете на Хавай, 26 юли 2025 г.
📸 Снимка: DVIDS

🇺🇸⚔️🇨🇳 Индо-Тихоокеанското командване на САЩ е издало вътрешна заповед за демонстрация на сила в отговор на последните прояви на китайска агресия в Южнокитайско море, съобщава CBS News, само ден преди дългоочакваната среща на президента Доналд Тръмп с китайския лидер Си Дзинпин, насрочена за четвъртък в Южна Корея.

Все още не е ясно дали и кога подобна операция би могла да се състои, тъй като военните действия често могат да бъдат отменени в последния момент. Въпреки това заповед за изпълнение, издадена от Индо-Тихоокеанското командване – най-старото и най-голямото бойно обединение в рамките на Пентагона, което контролира операциите на половината свят – нарежда на американските сили да проведат демонстрация с прецизен удар в отговор на засилващите се враждебни действия на Китай близо до оспорваните води. Други двама източници потвърждават, че операцията е подготвена като вариант, но е малко вероятно да бъде изпълнена.

Не е ясно какви цели биха били обект на евентуална атака с ракетни система HIMARS, но нейната цел е да изпрати ясен сигнал, че Вашингтон планира да се противопостави на засиленото китайско присъствие в региона и да защити това, което американските власти определят като филипински суверенитет и традиционни риболовни права.

Високомобилна система за реактивна артилерия M142 HIMARS е проектирана за прецизни удари по фиксирани цели, като например складове за боеприпаси или струпвания на войски. Произведена от американската Lockheed Martin, тя беше широко използвана по време на войната срещу тероризма в Афганистан и Ирак, а днес е особено ценена от Украйна в нейната борба срещу руската агресия.

Рифът Скарбъроу се намира в изключителната икономическа зона на Филипините в Южнокитайско море, но достъпът до него се контролира от Пекин след 2012 г., когато избухна напрежение между двете страни, което доведе до патова ситуация.

Присъствието на Китай в района постепенно се засилва, а неговата брегова охрана и т.нар. морска милиция редовно следят и тормозят филипински кораби и рибарски лодки. През септември 2024 г. екип на CBS News беше свидетел на агресивни действия на китайски военни кораби от борда на кораб на филипинската брегова охрана, ударен от китайски съд. По това време филипинският кораб беше на мисия за снабдяване на позиции в Южнокитайско море, но беше принуден да спре, след като беше обкръжен от китайски кораби.

Сателитни снимки с висока резолюция, публикувани по-рано този месец, показват плаваща бариера при входа на рифа Скарбъроу. Пенсионираният полковник от ВВС на САЩ Рей Пауъл, анализатор и директор на изследователската група SeaLight към Станфордския университет, публикува снимки в платформата X и заяви, че бариерата е била поставена от Китай.

Китай и Филипините са изграждали, а впоследствие и демонтирали временни бариери около рифа Скарбъроу и в миналото. Американски служител смята, че идеален момент за операцията на Индо-Тихоокеанското командване би бил преди началото на търговските преговори между Вашингтон и Пекин или преди последният да изгради по-трайна бариера на рифа.

През август два кораба на китайската брегова охрана и военноморски сили се сблъскаха край рифа, преследвайки кораб на бреговата охрана на Филипините. Няколко седмици по-късно Китай обяви план за създаване на „природен резерват“ в района, който веднага беше осъден от държавния секретар на Марко Рубио и възприет от Манила като поредна стъпка към затвърждаване на китайския контрол.

„Претенциите на Пекин, че превръща плитчината Скарбъро в природен резерват, са пореден опит за натиск, който има за цел да разшири необоснованите териториални и морски претенции на Китай в Южнокитайско море – за сметка на съседите му, включително като пречи на филипинските рибари да имат достъп до традиционните си води. Китайските действия в района подкопават регионалната стабилност“, заяви Рубио.

В неделя по време на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) в Куала Лумпур, президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши подкрепи думите на Рубио и осъди Китай, без да го спомене директно, за опитите му да накърни филипинския суверенитет чрез обявяване на рифа за „природен резерват“.

„Опитите на някои страни да наложат статут на така наречен „природен резерват“ върху плитчината Скарбъроу или Бахо де Масинлок, неразделна част от територията на Филипините, над която имаме суверенитет и юрисдикция, представляват откровено погазване суверенитета, но и на традиционните риболовни права на нашия народ“, заяви Маркос и допълни, че действията на Китай противоречат на международното право. Той се позова на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и на решението от 2016 г. на международния арбитраж относно Южнокитайско море, което отхвърли като нелегитимни претенциите на Пекин за „исторически права“ върху спорната територия.

Южна Корея и САЩ започнаха съвместни учения на фона на напрежение със Севера

🇺🇸🤝🇰🇷 Южна Корея и САЩ започнаха в понеделник ежегодното си мащабно военно учение „Ulchi Freedom Shield“, целящо да подсили отбранителните способности в отговор на заплахите от Северна Корея, която от своя страна го определи като „репетиция за инвазия“ и предупреди, че ще отговори на „всяка провокация“.

Учението, което ще продължи 11 дни, включва 21 000 войници, от които 18 000 южнокорейци, и комбинира компютърно симулирани щабни операции и полеви тренировки. Макар съюзниците да уверяват, че имат отбранителен характер, Пхенян от години използва ученията като удобен повод за оръжейни тестове и демонстрация на сила.

Събитието съвпада с ключов момент за новия южнокорейски президент Лий Дже Мьон, който води подготовка за предстоящата среща с Доналд Тръмп в Белия дом на 25 август. Президентът на САЩ настоява Сеул да плаща повече за присъствието на 28 500 американски войници на своя територия и дори намекна за свиване на контингента, докато Вашингтон пренасочва своето внимание към Китай.

Междувременно Северна Корея игнорира призивите на Сеул за подновяване на диалога. Върховният лидер Ким Чен Ун ускори ядрената програма и задълбочи двустранните отношения с Руската федерация от началото на войната в Украйна.

В понеделник Лий посчои, че „единствено комбинацията от готовност и смели стъпки за намаляване на напрежението може да донесе стабилност“, докато паралелно беше стартирана и 4-дневна национална гражданска отбрана, която включва в себе си хиляди държавни служители.

Южна Корея обмисля връщането на военното споразумение от 2018 г., което създаде буферни зони по границата, но бе прекратено през 2024 г. след като Северът изпрати балони с отпадъци към Сеул. Засега обаче няма планове за спиране на ученията.

Американски военни казаха, че съкращаването на някои полеви операции на Корейския полуостров е продиктувано от жегата и щети по терените, а не от дипломатически съображения.

Съвместните военни учения – условие за предаване на военното командване на Сеул

Учения като Ulchi Freedom Shield са сред ключовите изисквания, които армията на Южна Корея трябва да изпълни, за да получи от САЩ правото на собствено военно командване във време на война. Това произтича от редица двустранни споразумения, натрупани през годините между различни администрации, включително последното от 2021 г. между министъра на отбраната Лойд Остин и неговия южнокорейски колега Со Ук.

В мирно време Сеул контролира своите въоръжени сили, но при военен конфликт това правомощие се прехвърля на Вашингтон.

От десетилетия американската армия оценява готовността на Южна Корея за по-голяма автономия. На 23 август щабът на американските сили в Корея (USFK) съобщи, че южнокорейски генерал ще ръководи за първи път мащабното учение съвместно с американския командващ – стъпка, която е сред условията, договорени от министрите на отбраната на двете държави.

Учението беше прекратено след 2017 г., когато тогавашните президенти Доналд Тръмп и Мун Дже Ин водиха преговори с върховния лидер на КНДР Ким Чен Ун за за ядреното му разоръжаване.

Мораториумът падна през май миналата година, след като встъпването в длъжност на президента Юн Сук Йол, който даде обещание да засили военния съюз със САЩ.