Италиански Chinook се разби край Брчко: четирима загинали, 11 ранени

🇮🇹🕯️🇧🇦 4 италиански военнослужещи загинаха и 11 бяха ранени, когато тежък транспортен хеликоптер Chinook на Сухопътните войски на Италия се разби вчера следобед в района на Горице край Брчко, в североизточна Босна и Херцеговина. Машината беше част от италианския контингент в EUFOR Althea, военната мисия на Европейския съюз в страната. Командването на EUFOR съобщи, че хеликоптерът е паднал при рутинна тренировка. Министерство на отбраната на Италия потвърди, че на борда са били 15 души, и посочи, че причините се изясняват.

Сред загиналите са 2 военни от Сухопътните войски и 2 от Военния доброволчески корпус на Италианския червен кръст (CRI), спомагателен санитарен корпус към въоръжените сили. Министърът на отбраната Гуидо Крозето оповести имената им вечерта: сержант Симоне Руджа и сержант Клаудио Маркези от Авиацията на Сухопътните войски, лейтенант Франко Адриано Дзекило и сержант Лаура Прокачи от корпуса на Червения кръст. Миланският Il Giorno представя Дзекило като военен лекар от Милано. Според Leggo, който се позова на източници във Витербо, двама от загиналите са служели в 1-ви полк „Антарес“ на армейската авиация, който е базиран в града. Официално потвърждение на това няма.

Министерството обясни, че не е публикувало никакви детайли, преди семействата да бъдат уведомени. На своя профил в X Крозето написа: „Изчакахме драматичната вест за смъртта на близките им да достигне до семействата и искахме да не позволим стотици други семейства да изживеят часове на тревога в очакване да научат имената на хората, засегнати от инцидента.“ В официалното съобщение на ведомството добави: „В този момент на огромна болка мислите ми са преди всичко при семействата на нашите загинали, на които изказвам съболезнования от свое име и от името на цялото отбранително ведомство. Няма думи, които да компенсират толкова голяма загуба.“

Броят на жертвите беше постепенно изяснен. Според Klix.ba хеликоптерът е паднал около 16:00 ч. местно време. Първите сведения бяха за 3 загинали на място и 12 ранени. Директорът на здравния център в Брчко Ясмин Механович заяви пред сайта, че един от ранените остава с опасност за живота, а кметът на Брчко Синиша Милич заяви пред РТРС, че няколко души се намират в критично състояние. Малко след 19:00 ч. Klix.ba съобщи, че един от ранените е починал, с което броят на загиналите е нарастна до 4. По-късно бяха дадени уверения, че животът на никой от 11-те оцелели не е в опасност. В последното си съобщение EUFOR уточни, че 2 ранени са преместени в болница в Тузла, 9 се лекуват в Брчко и всички се намират в стабилно състояние. Министерството изпрати при тях свои военни лекари.

Мястото на катастрофата попада в пределите на окръг Брчко, автономна административна единица извън Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. На място веднага пристигнаха полицията на окръга, пожарникари и линейки, а районът беше отцепен. В първото си изявление EUFOR посочи, че при падането не са пострадали цивилни, нито са поразени сгради, имущество или превозни средства. Публикуваните на сайта снимки от мястото показват разкъсания фюзелаж на Chinook, легнал на една страна, и военни, които работят край останките.

Какво точно се е случило във въздуха, засега не е обявено. Министерството на отбраната на Италия обяви, че разследването вече е в ход и трябва да изясни обстоятелствата как е протекъл инцидентът. EUFOR обяви, че провежда „пълно и щателно разследване“ и ще даде повече факти, когато те бъдат установени. Мисията призова гражданите да не тиражират дезинформация, да се въздържат от спекулации и да следят само официалните ѝ канали.

Фаиз Илиязович, който е шофирал със сина си през Брчко, разказа пред Klix.ba, че машината е минала над тях. „Синът ми отвори прозореца и казва, че нещо в колата тропа. Обърнах се – хеликоптерът с две витла летеше и здравата тропаше“, описа той. По думите му машината е прелетяла „почти над целия град“, но за щастие е паднала встрани: „За съжаление, това е нещастие, но можеше да бъде и по-лошо.“ Илиязович каза още, че по-късно е видял запис, направен от млад мъж, на който според него „се виждаше, че има някаква повреда“.

Кратък вертикален клип, споделен в X от босненски профили, показва летателен апарат с 2 ротора, който лети ниско над обрасло поле. Силуетът му се завърта и той се спуска към линията на дърветата, зад която изчезва. Мястото на заснемане на кадрите не е установено. Klix.ba публикува запис от последните секунди преди падането, който приписва на портала „Дешавания в Биелина“. The Aviationist описва запис, на който Chinook се върти неуправляемо, преди да падне. Нито EUFOR, нито министерството в Рим са коментирали записите.

Разбилият се Chinook е ICH-47F, италианският вариант на американския хеликоптер CH-47F Chinook. Това е тежък транспортен хеликоптер с 2 тандемни ротора, предназначен за превозване на войски и товари. През 2009 г. италианската агенция за въоръжения ARMAEREO поръча 16 такива машини на AgustaWestland, днес част от Leonardo, по споразумение с Boeing: фюзелажите се произвеждат в Пенсилвания, а окончателното сглобяване се извършва във Вергиате. Новите ICH-47F замениха 40-те стари ICH-47C, които италианската армейска авиация получи през 70-те години. Те са производство на Elicotteri Meridionali, която произвежда американския CH-47C по лиценз. Днес 11-а ескадрилна група „Ерколе“ на 1-ви полк „Антарес“ използва ICH-47F на военното летище във Витербо, на 107 км северозападно от Рим.

Италия командва мисията EUFOR Althea от 21 януари 2026 г., когато генерал-майор Маурицио Фронда пое командването от румънския генерал-майор Флорин-Мариан Барбу. Операцията започна към края на 2004 г. и поддържа сигурността в Босна и Херцеговина, подпомагайки местните власти и обучавайки въоръжените сили. Според Sky TG24 в нея участват около 1600 военнослужещи от 24 страни, а италианският контингент от около 300 души е най-големият. Щабът е в Кемп Бутмир край Сараево.

Според Klix.ba, който се позовава на архива на агенциите и на базата данни Aviation Safety Network, това е първата катастрофа с хеликоптер на EUFOR със загинали в Босна от 19 юни 2008 г. Тогава в Централната част на страната се разби BO-105 и загинаха двамата испански пилоти и двама германски офицери. По общ брой пострадали случаят край Брчко е най-тежката авиационна катастрофа на международния контингент в страната след 17 септември 1997 г. Тогава хеликоптер на ООН се удари в планината над Фойница в гъста мъгла. Тогава загинаха 12 души, сред които и заместник-върховният представител Герд Вагнер.

Премиерът Джорджа Мелони заяви: „Новината за трагичния инцидент с италиански хеликоптер на EUFOR в Босна и Херцеговина ме изпълва с дълбока скръб. Мислите ми са с жертвите, техните семейства и всички участници в мисията за мир и стабилност в региона, които преживяват часове на тревога.“ Вицепремиерът и министър на външните работи Антонио Таяни заяви, че „посланикът на Италия в Сараево вече пътува към Брчко, мястото на инцидента“. Солидарност с колегите от EUFOR изрази и командващият щаба на НАТО в Сараево.

Крозето обяви, че на 30 октомври сутринта заедно с началника на Генералния щаб на отбраната и с още военни лекари специалисти ще посети ранените и останалите италиански военни в Босна. Катастрофата промени и подготовката за Деня на въоръжените сили на Италия на 4 ноември. По думите на министъра „Селото на отбраната“, чието тържествено откриване беше насрочено за 30 октомври, няма да бъде място за празник. Вместо това гражданите ще могат да отидат там с молитва, цвете, послание или само с присъствието си, за да изразят съпричастността си към загиналите и семействата им.

Бивш началник в Мосад ръководи израелските фирми на италиански разработчик на кибероръжия

🇮🇱💻🇮🇹 Еял Цир Коен, бивш началник на управление в Мосад, външното разузнаване на Израел, и един от финалистите за директор на Шин Бет, службата за вътрешна сигурност, ръководи от 31 декември 2025 г. DF Security Israel и Random Research, израелските дъщерни фирми на италианската Dataflow Security. Компанията от Басано дел Грапа разработва експлойти за пробив в смартфони и компютри, включително такива, които не изискват никакво действие от жертвата, и ги продава на правителства и производители на шпионски софтуер. Това става ясно от обширен материал на италианския център за разследваща журналистика IrpiMedia от 23 септември, основан на фирмени регистри и публични документи.

Цир Коен е прекарал над 30 години на висши постове в системата на канцеларията на премиера, към която принадлежат Мосад и Шин Бет, и е бил член на екипа за преговорите за заложниците. В края на март 2025 г. докато Върховният съд на Израел държеше замразено уволнението на Ронен Бар от ръководното място в Шин Бет премиерът Бенямин Нетаняху покани Цир Коен и още трима кандидати на разговор. Постът получи генерал-майорът от резерва Давид Зини, който встъпи в длъжност на 5 октомври 2025 г. Девет месеца след разговора с Нетаняху Цир Коен вече е директор на двете фирми в Херцлия, едно от средищата на местната индустрия за наблюдение.

Връзката с Израел датира почти от създаването на Dataflow. През 2020 г. 11 месеца след регистрацията на дружеството, инвеститорът Офер Коен, който не е роднина на Цир Коен, придоби 22,62% от него и оттогава е вторият по големина собственик след основателя. В LinkedIn той посочва служба в звеното на армията за информационни и комуникационни системи, известно като „Мамрам“, а през 2023 г. учреди и дружествата в Херцлия. В Random Research обаче има двама акционери, които липсват в DF Security: самият Офер Коен с директен дял и втори, появил се няколко седмици след назначаването на Цир Коен. Неговата самоличност е скрита зад довереник, адвоката Саги Раанан от кантората Herzog Fox & Neeman, експерт по национална сигурност, експортен контрол и санкции.

Сред миноритарните акционери има и ветерани от Подразделение 8200, звено за електронно разузнаване на Израелските отбранителни сили (IDF): според профилите им в LinkedIn Бар Авраам Матитяху служи там над 6 години, а Итай Ротем е бил разработчик. IrpiMedia е установила и поне шестима бивши служители на NSO Group, създател на шпионската програма Pegasus, които днес работят в Dataflow. Един от тях е Ицик Кауфман, който след три години и половина в NSO оглави екип за изследвания и разработки. „Dataflow се превърна в незаменимо зъбно колело в израелската машина за офанзивни киберизследвания“, казва пред изданието анонимен източник от бранша в Израел.

Според него силата на компанията се крие в модела ѝ: за разлика от фирмите, които продават готови платформи за мониторинг, Dataflow разработва основно „частта, задействаща атаката“. Това е експлойтът – код, който използва уязвимост в операционната система или приложение, за да предостави на нападателя дистанционен контрол над устройството. Най-ценни са експлойтите за уязвимости от „нулевия ден“ (zero-day), още неизвестни на производителя, и особено тези от типа zero-click, при които жертвата не трябва да отваря файл или да щраква върху връзка: достатъчно е телефонът да получи съобщение. По думите на двама източници от бранша един такъв експлойт за iPhone струва между 2 и 3 млн. долара.

Лука Тодеско създаде Dataflow през 2019 г., когато беше на 22 години. По-известен в хакерските среди като qwertyoruiop, той се е специализирал в продуктите на Apple, смятани за едни от най-трудните за пробиване. За последните 3 години Dataflow е реализирала приходи от почти 63 млн. евро, около 63% от тях извън ЕС и едва 11% в Италия. Извън страната има 5 дъщерни дружества: 2 в Израел, 1 в Испания и 2 в САЩ.

Сред нейните съветници са генерал-лейтенант о.р. Роб Бертоле, ръководител на нидерландската служба за разузнаване и сигурност (AIVD) в периода 2011-2018 г., ветеранът от ЦРУ Ралф Гоф и генерал-майор о.р. Робин Фонтес, бивш заместник-командващ по операциите на Киберкомандването на Сухопътните войски на САЩ. На 20 април 2026 г. отбранителният концерн Parsons Government Services възложи на Dataflow договор на подизпълнител за 122 500 долара по изследователски проект, финансиран от ВВС на САЩ. Офер Коен е посочен като управляващ съдружник на Dataflow Security US във федералната база данни на кандидатите за държавни поръчки Sam.gov.

Dataflow се представя като „етичен“ доставчик, а двама души, запознати с дейността, казват пред IrpiMedia, че амбицията ѝ е „да стане новата NSO“. До средата на юни 2026 г. Тодеско поддържаше пародиен канал в Mastodon, посветен на NSO, в който осъждаше злоупотребите. Каналът стана недостъпен, когато IrpiMedia потърси компанията. „От дълго време работим по строг бял списък и агресивно премахваме почти всички частни компании от клиентската си база“, написа Тодеско през 2024 г.

NSO попада в черния списък на Министерство на търговията на САЩ от ноември 2021 г. заради доставки на шпионски софтуер за чужди правителства, които са го използвали срещу държавни служители, журналисти и активисти. От октомври 2025 г. тя се намира под контрола на американски инвеститори, а изпълнителен председател е бившият американски посланик в Израел Дейвид Фридман. Федерален съд в Калифорния забрани на NSO да атакува WhatsApp и потребителите му и забраната влезе в сила на 28 януари 2026 г. На 8 юни Meta поиска NSO да бъде обявена в неуважение към съда. Според искането след влизането в сила на забраната тя е създала поне 23 акаунта и 34 групи в приложението, а през февруари и април неин клиент е изпращал през WhatsApp злонамерени връзки чрез поддържана от NSO инфраструктура.

През февруари 2025 г. Тодеско приветства съобщенията, че израелската по произход Paragon Solutions, от декември 2024 г. собственост на американския фонд AE Industrial Partners, прекратява отношенията си с правителството на Италия, след като се оказа, че с нейната програмата Graphite са атакувани журналисти и активисти в Италия. „Така индустрията трябва да реагира на злоупотребите“, написа той. Paragon заяви, че е прекратила договорите, защото Рим е отказал предложението ѝ да провери дали системата е използвана срещу главния редактор на Fanpage.it Франческо Канчелато. Правителството на Италия поддържа версията, че раздялата е била взаимна.

Износът на технологии за кибернетично проникване се разрешава от звеното за разрешения за оръжейни материали (UAMA) към Министерство на външните работи на Италия. В периода от януари до април 2026 г. то многократно отказа на IrpiMedia сведения за лицензите на Dataflow и дори обобщените национални числа, защото „избирателното заличаване не може да премахне риска от вреда“. UAMA съобщи, че не издава нови разрешения за износ на такива технологии за Израел, но не уточни какво става с вече издадените и още валидни.

Dataflow не отговори на въпросите относно връзките си с израелското разузнаване и подбора на клиентите, като се позова на договорни и регулаторни задължения и на поверителност. „Изключваме всеки, който не би могъл да предложи солидни гаранции, че работи в изцяло демократична среда и при пълно зачитане на основните права“, отговори компанията в свое изявление, според което при подозрение за неправомерна употреба отношенията с клиента се прекратяват незабавно. Разследването не е откривало злоупотреби с продукти на Dataflow.

„След продажбата на експлойт доставчикът обикновено няма никакъв контрол върху това какво става след това. Ако Dataflow твърди, че е различна, трябва да го докаже, като отвори търговската си практика за външен одит“, настоява Джон Скот-Рейлтън от Citizen Lab, лаборатория към Университета в Торонто, която разследва случаи на шпионски софтуер. Израелският адвокат по правата на човека Ейтай Мак твърди, че компаниите в настъпателния киберсектор на страната „може да са частни, но работят под контрола на израелското министерство на отбраната“. Адриел Дезотелс, който през 2015 г. продаде такава способност на италианската Hacking Team, смята проблема за нерешим: „Законното прихващане в една държава е политическа репресия в друга“.

Средиземноморски столици са предупредени за руски дронове от търговски кораби

🇪🇸🇫🇷🇮🇹 ЦРУ е предупредило правителствата на Испания, Франция и Италия за възможна руска атака с дронове срещу една от трите страни, съобщи в сряда вечерта испанският El Mundo. Според вестника описаният сценарий предвижда дронове „Гербера“ да бъдат превозени в контейнер на търговски кораб и изстреляни от международни води срещу обекти на стотици километри навътре в сушата.

Материалът е на Хавиер Колас, който пише от Вилнюс. Директното твърдение за морския сценарий идва от анонимен източник, близък до литовското министерство на отбраната: „Ще използват дронове, изстреляни от морето и скрити в контейнера на кораб. Това изобщо не е трудно.“ Няколко анализатори по отбрана също заявяват пред изданието, че сред европейските външни министерства се споделя доклад на ЦРУ. По думите им той описва подробно възможната атака, а френската страна го приема особено сериозно. Вестникът не цитира коментар от ЦРУ или от правителствата в Мадрид, Париж и Рим – такъв засега няма.

Според испанския вестник Литва и други съюзници са получили данни от доклада малко след посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август. Американският военен самолет, с който той летя до Москва, направи междинно кацане в Рига. Дипломати от Прибалтика казват, че са знаели предварително за визитата и впоследствие са били информирани за проведени разговори. По това време Politico и The Wall Street Journal съобщиха, че Ратклиф е отишъл в Москва, за да отправи предупреждение към Кремъл заради намеренията му за провокация срещу НАТО.

Сведенията за предупреждението съвпадат по време с две необичайни срещи в Париж. На 16 септември Еманюел Макрон свика Съвета по отбрана и национална сигурност, а два дни по-късно прие в Елисейския дворец лидерите на парламентарно представените партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. На пресконференция след срещата френският държавен глава заяви, че руската хибридна заплаха, надвиснала над Европа и Франция, се е засилила през последните седмици и че агресивните действия на Москва променят своя характер. Той посочи атаката срещу летището в Лайпциг и навлизането на дронове във въздушното пространство на няколко държави, като стигна до заключението, че „никой не е защитен“. Макрон не спомена кораби или контейнери; изказването му не е свързано с конкретния сценарий, описан от El Mundo.

„Гербера“ е евтин руски дрон, използван основно като примамка, която принуждава ПВО на противника да изразходва ресурсите си, но може и да бъде използван с бойна глава. Според данни, цитирани от El Mundo, апаратът е дълъг около 2 метра, има размах на крилата 2,5 метра и тежи до 18 кг. Развива около 160 км/ч, а заявеният максимален обсег е 600 км, като зависи от товара и вятъра.

Посоченият размах надвишава съвсем леко вътрешната ширина на стандартен товарен контейнер. Превоз със свалени или сгънати крила, диагонално разполагане и сглобяване на палубата са възможни обяснения на описаната схема, но начинът на подготовка е хипотетичен в цитираните сведения. Дронът се изстрелва с катапулт. В материала това е представено като по-лесно от начина на пуск на по-големите ударни дронове „Шахед“ и „Геран“, с възможност един търговски кораб да превозва няколко дрона.

При посочената скорост изминаването на 200–300 км би отнело между 1 и 2 часа. Ако корабът се намира на такова разстояние от брега, достигането на цел навътре в сушата би изисквало допълнителен полет. В материала се разглежда 4-5 кг бойна глава, която е недостатъчна за разрушаването на голям обект, но е способна да доведе до пожар или поражения по открито оборудване. Такъв инцидент би могъл временно да наложи затварянето на пристанище или летище. Реалните поражения обаче биха зависели от целта и мястото на попадение. Според оценката на El Mundo търсеният ефект би бил както материален, така и политически и икономически.

Този клас дронове вече е навлизал в европейското небе. Според описания случай от 15 септември два италиански изтребителя „Eurofighter Typhoon“ от мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство на Прибалтика са свалили над Литва руски дрон „Гербера“, навлязъл от Беларус. Литовският министър на отбраната потвърдил, че дронът е носил бойна глава.

Вестникът посочва и модификация „Гербера-2“, извадена наскоро край балтийското крайбрежие на Полша, с осколъчна бойна глава, детонатор и около 4 кг експлозив. Според El Mundo тя вероятно е долетяла откъм Калининград през Литва, а не е била изстреляна от кораб.

Друг посочен случай е атаката в Лайпциг. На 1 септември федералните власти в Германия обявиха Русия за отговорна за нападението от 4 август. Тогава малък дрон, управляван чрез видеосигнал от бордова камера и натоварен с 800 грама взривно вещество ПЕТН, се е ударил в крилото на украински военно-транспортен самолет Ан-124, без да се взриви.

Изстрелването на дронове от плавателни съдове също не е безпрецедентно. Украинското издание Defense Express описа преди година сценарий, при който „Гербера“ се превозват на танкери от руския сенчест флот и се изстрелват с катапулти от международни води. По данни на изданието производителят ZALA, свързан с концерна „Калашников“, е пускал дронове от плавателен съд още през 2020 г. Опитите са били подновени от почти неподвижна морска платформа през октомври 2024 г.

През февруари кораб на шведския военноморски флот засече дрон, излетял от руския кораб за електронно разузнаване „Жигульовск“ в пролива Йоресунд. Швеция предприе мерки за заглушаване на дрона, който е нарушил въздушното пространство на страната. По същото време на пристанището в Малмьо е акостира френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“. Този случай показва различен тип морска дейност с дронове и сам по себе си не установява подготовка за описаната от El Mundo атака.

Вестникът свързва избора на Испания, Франция и Италия с политическия им календар: според изложеното обяснение и трите държави предстои да проведат избори догодина, а радикалните политически сили биха могли да използват страха и умората от войната в Украйна. Това е интерпретация на възможния мотив, а не доказателство за избора на цели.

Британският експерт Кийр Джайлс, работил за Академията по отбрана на Обединеното кралство, отбеляза, че далечното разстояние от руските граници вече не гарантират сигурност: „Целта ще бъде там, където е най-слабото място на Европа.“ Той посочва като уязвими Обединеното кралство и Испания, които според него не са инвестирали в интегрирана ПВО и ПРО, съобразена с руската заплаха.

Руски военни канали в Telegram вече обсъждат Средиземно море като възможно направление за нанасяне на удари срещу критични обекти във Франция. На 19 септември, в деня след срещата в Елисейския дворец, влиятелният мозъчен тръст „Рибар“ публикува карта на региона със заглавието „Руското лекарство срещу френската арогантност“. Текстът под нея развива хипотетичен сценарий за доставка на дронове „Геран-5“ на Алжир, откъдето могат да достигнат авиационни заводи, военни бази, атомни централи и предприятия от нефтохимическата промишленост в Южна Франция. Публикацията не установява, че подобна доставка или операция се подготвя.

Анонимният литовски източник прави сравнение между вероятния руски замисъл и украинската операция „Паяжина“. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) скри малки FPV дронове в контейнери и ги превози с товарни камиони на хиляди километри във вътрешността на Руската федерация без знанието на самите шофьори. Дроновете бяха изстреляни от точки в непосредствена близост до летищата на руската стратегическа авиация, където поразиха десетки тежки бомбардировачи Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160, наред с AWACS самолет А-50 и тежък военно-транспортен самолет Ан-12. Според източника руската страна иска да създаде впечатление, че може да извърши собствена версия на този удар.

Киев използва и платформи в морето за изстрелване на дронове, поради което някои анализатори тълкуват предполагаемия руски план като отговор. Разузнаванията на страните от Прибалтика свързват засилената дейност на Москва с тежките щети по руската енергетика като резултат от украинските далекобойни удари.

Като основни цели на засиления руски саботаж El Mundo посочва отслабването на подкрепата за Украйна, създаването на разногласия в НАТО и всяването на тревога сред европейските граждани. Изданието пише, че Полша също разполага с подобни сведения. Премиерът Доналд Туск е предупредил за възможни руски удари с дронове или ракети по държавите, помагащи на Украйна. Литовският министър на външните работи Кястутис Будрис пък заяви: „Русия няма да се крие. Ние трябва просто да избегнем последиците.“

Конкретният сценарий за нападение от търговски кораб стъпва върху неофициални сведения, представени от испанския вестник. Засилени проверки на контейнеровози в Западното Средиземноморие и разполагане на анти-дрон системи около крайбрежни летища в Испания, Франция и Италия може да бъдат индикация за предпазни мерки от властите. Това обаче не доказва автоматично наличието на подобен план. Официално изявление от някоя от трите столици, което изрично назовава морската заплаха, би изяснило дали властите публично споделят тази оценка.

Италиански „Юрофайтър“ поразен в Таиф, шест месеца след Кувейт

🇮🇹✈️🇸🇦 Италиански изтребител F-2000A Eurofighter Typhoon беше поразен по терен унищожаване при удар на хутите по авиобаза „Крал Фахд“ до Таиф в западната част на Саудитска Арабия. За половин година това е вторият удар, при който италиански изтребители понасят щети, докато са на земята: на 15 март при ирански удар по кувейтската база Али ал-Салем отломки засегнаха два такива самолета.

Министърът на отбраната Гуидо Крозето потвърди случая в петък: „Няма засегнати италиански военни. При нападението е поразен италиански самолет F-2000, който се е намирал вътре в базата, отдалечен участък. Други щети по техника или обекти, използвани от нашия персонал, няма.“ Министерството не уточни с какво е бил ударен самолетът, а списанието Rivista Italiana Difesa пише, че не е ясно дали по базата са изстреляни балистични ракети или ударни дронове. Степента на пораженията също не се уточнява. Изданието Today.it описа изтребителя като унищожен, а The Aviationist допуска, че това е възможно. Състоянието тепърва ще се оцени, за да се реши дали може да бъде ремонтиран.

F-2000A е италианското обозначение на едноместния Eurofighter Typhoon, многоцелеви изтребител от ВВС на САЩ. Самолетите в Таиф са експлоатирани от 36-то крило, базирано в Джоя дел Коле в Апулия. Четири такива самолета съставят изтребителния компонент на авиационна оперативна група „Арабия“, чието също се намира в „Крал Фахд“. Персоналът ѝ участва в операция „Inherent Resolve“ на водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“. Ведомството я описва като формирование, създадено във втората половина на март след регионалната криза и молбата за подкрепа от партньорски държави. Нейната задача е да взима участие в наблюдението и защитата на въздушното пространство и да защитава силите и интересите на италианската държава в региона. Според ItaMilRadar освен изтребителите в групата влизат самолет за далечно радарно наблюдение E-550A, базиран на бизнес самолета Gulfstream G550, и транспортни C-130J и KC-130J.

Групата в Таиф се появи след епизода в Кувейт. Войната срещу Ислямска република Иран започна на 28 февруари, а две седмици по-късно, следобед на 15 март, италианският гарнизон в Али ал-Салем попадна под обстрел с ракети и дронове камикадзе. Безпилотните самолети бяха изстреляни от командването за дронове на Сухопътните войски на „Артеш“, редовната иранска армия, отделна от Корпуса на стражите на ислямската революция. От базата в Кувейт италианците изпращаха разузнавателно-ударни дронове MQ-9A и изтребители Eurofighter Typhoon на разузнавателни мисии в рамките на операции на територията на Ирак. Ударът унищожи един дрон MQ-9A, което обяви началникът на Генералния щаб генерал Лучано Портолано. Il Sole 24 Ore оцени дрона на 30–34 млн евро. Шрапнели засегнаха и два изтребителя F-2000: според данни на ItaMilRadar единият е получил тежки повреди и на практика е изведен от строя, а другият е ремонтиран и върнат обратно в Италия. Официално Рим обяви само загубата на безпилотния апарат. Никой от персонала не пострада.

След иранския удар италианското авиационно присъствие в Залива беше прегрупирано на запад, в Таиф. The Aviationist отбелязва, че три от самолетите, базирани в Кувейт, са били прибрани обратно към Италия. Когато групата пристигна, хутите не нападаха Саудитска Арабия. Войната помежду им ескалира през юли, когато групировката обяви морска блокада на Кралството и поднови атаките срещу корабите във водите на Червено море, а през септември ударите стигнаха и до саудитска територия.

На 15 септември саудитските власти съобщиха за ракети и дронове, изстреляни срещу Хамис Мушайт, Абха и Таиф. В трите града бяха ранени 13 цивилни, повредени са 7 къщи и 2 автомобила. Официален говорител на водената от Рияд коалиция Турки ал-Малики заяви, че командването на съвместните сили „ще се справи с тези нападения отговорно и твърдо, за да защити суверенитета на кралството“. Саудитските изтребители вече отговарят. Хутите съобщиха за 54 въздушни удара за 24 часа в провинциите Лахдж, Таиз, ал-Джауф, Мариб и Хаджа, при един от които е поразен правителствен комплекс в Таиз. Близки до движението медии съобщиха за трима убити цивилни, от тях две деца. Вечерта Рияд обяви, че е свалил дрон на бунтовниците южно от Мека, преди да навлезе в забраненото въздушно пространство над града. „Сигурността на двете свещени джамии и поклонниците е червена линия“, посочи ал-Малики. Военният говорител на хутите Яхя Сарии отрече в Telegram: „От Йемен няма заплаха за светите места. Нашите операции са насочени срещу петролните обекти и военните бази.“ На 17 септември отломки от друг свален дрон паднаха в провинция Таиф, при което убиха йеменски гражданин и раниха други двама души, съобщи саудитската гражданска защита. Според The National това е първият обявен загинал в кралството, откакто бунтовниците подновиха ударите по него. Следващата нощ беше ударена военната база край града.

Крозето твърди, че е следил лично развитието през нощта в контакт с генерал Портолано, а базата е била мишена на няколко нападения. От Портолано, от ръководителят на Съвместното оперативно командване генерал Джовани Мария Янучи и началника на щаба на ВВС генерал Антонио Конзерва министърът поиска нова оценка на „развитието на обстановката, състоянието на нашия персонал и възможните оперативни варианти“, в допълнение към направените през последните седмици. Военните са го уверили, че всички мерки за сигурност на персонала са въведени отдавна, а целта остава „пълна защита на нашия персонал“. По оценка на ItaMilRadar Италия обмисля смени в разполагането, а не незабавно изтегляне. Ескалацията засяга Италия и по втора линия, в Червено море: министърът е дал знак, че Италия вероятно ще действа сама, за да могат нейните кораби отново да преминават през Баб ел-Мандеб, „без да чака европейската бюрокрация“.

Нищо в изявленията на хутите не показва, че целта е била самолетът на Италия. Сарии посочи саудитските петролни съоръжения и военни бази като законни военни цели. Движението е заплашвало Италия и преди: през февруари 2024 г. Мохамед Али ал-Хути, тогава начело на Върховния революционен комитет, заплаши Италия за ответни действия, ако се включи в ударите срещу Йемен, по повод италианското командване на европейската морска мисия „Аспидес“ във водите на Червено море. Заплахата обаче беше насочена към морската мисия, а не към авиобази в Саудитска Арабия. Изтребителят е пострадал в саудитска база в удар по домакина и вероятно е страничен ефект от ескалацията между бунтовниците и Рияд, а не удар срещу Италия. Сходството с Кувейт е другаде: и при двата случая изтребителите на Рим са поразени на стоянка, в чужда база, при въздушно нападение.

Пълнo изтегляне на италианската бойна авиация от Саудитска Арабия е малко вероятно: Крозето говори за оперативни версии, а не за прибиране на военния контингент, а Италия преразглежда положението в Таиф от седмици, без да изтегли самолети. Ако изтребителите се преместят в друга база или се върнат в Италия през следващите седмици, това ще значи, че Рим смята Таиф за незащитим при сегашния обем на ирански удари. Ако останат дори при продължаващи нападения срещу „Крал Фахд“, това ще означава, че ще приеме риска за самолетите на стоянка като цена на мисията. Оценката на повредения F-2000A ще покаже цената на удара. От Кувейт до Таиф италианските изтребители Eurofighter Typhoon смениха базата и врага, но не и самото място, където ги намират ударите – стоянката.

📸 Снимка: Италиански изтребител Eurofighter Typhoon с борден номер 36-04 под защитен навес на перона в пустинна база, разположена в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ (CENTCOM), по време на учението „Blue Sands 26.1“. (U.S. Air Force / Staff Sgt. Tylin Rust)

Албанезе призна руската агресия и поиска спиране на оръжието за Киев

🇮🇹 Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за палестинските територии, изрази подкрепа към призивите за прекратяване на оръжейните доставки за Украйна. Тя призна, че Русия е нападнала страната, но обвърза продължаването на войната с политическите интереси в НАТО. В същото време тя заяви, че няма решение за нейното прекратяване. Албанезе говореше от сцената на фестивала на Open в Парма, събота, 19 септември, в разговор с журналиста Енрико Ментана. Изданието публикува записа на следващия ден.

В началото Албанезе описа руското нахлуване като агресия. „Имаше агресия, няма съмнение, Русия нахлу в Украйна. Има различни причини, довели до тази война, но войната си остава война и е нелегитимна“, заяви тя, след което обвърза продължаването на конфликта с политически интереси, които приписа на НАТО под ръководството на САЩ, а не на Европа. Според нея е изгодно ЕС да бъде слаба и именно това е причината войната продължава с огромна цена в човешки животи, преди всичко украински.

В подкрепа на позицията тя се позова на италианската конституция, която отхвърля войната като средство за решаване на международни спорове. Албанезе заяви, че е силно повлияна от правната традиция, която е залегнала в основния закон. „Затова съм съгласна с онези, които смятат, че трябва да се спре изпращането на оръжие за Украйна“, продължи тя. След това уточни: „Нямам решение, защото не съм експерт и не искам да спекулирам.“ Според нея положението в страната се използва за оправдаване на твърдението, че „вече сме във война, и то хибридна“. Тя остро отхвърли този начин на говорене и призова дебатът да се върне към политическите решения.

Цитираният от нея член 11 от Конституцията на Италия отхвърля войната „като средство за посегателство срещу свободата на другите народи и като средство за решаване на международни спорове“. Въпреки признанието ѝ за руската агресия, в публикуваните откъси няма искане руските войски да се изтеглят, ударите по украинските градове да бъдат спрени или руското въоръжаване да бъде ограничено. Мярката, която тя подкрепи, засяга нападнатата страна: спиране на западните доставки на оръжие. В цитираните откъси Албанезе не обяснява как подобна стъпка би довела до мир.

Руската пропаганда от години представя западната военна помощ за Киев като причина за продължаването на войната. На срещата на външните министри от Г-20 в Ню Йорк през септември 2025 г. Лавров посочи, че НАТО и ЕС на практика са обявили война на Русия чрез Украйна. Според руското външно министерство на 23 юли по време на срещата с държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Манила, Лавров е определил по-нататъшното въоръжаване на Киев като недопустимо. Москва отхвърля определението „агресия“ и вместо това я нарича „специална военна операция“, докато Албанезе го призна изрично за агресия. Позициите им обаче съвпадат в искането за спиране на западните доставки за Украйна.

Същевременно Лавров подчерта, че Русия запазва поставените си цели. На 15 септември, на кръгла маса с посланици, той заяви, че от самото начало на т.нар. „специална военна операция“ Русия „нито веднъж не е променяла“ своите цели, сред които отличи да не се допусне „появата на НАТО на нашите граници“ и да се осигурят „законните права на руснаците и рускоезичните хора“, които живеят „от векове на тези земи“.

Албанезе е италиански юрист и заема позицията си от май 2022 г. Специалните докладчици са независими експерти, назначени от Съвета на ООН по правата на човека. Те не са служители на самата организация, не говорят от нейно име и т.н. Мандатът ѝ обхваща палестинските територии, окупирани през 1967 г. Украйна остава извън него.

В разговора с Ментана тя свърза войната в Украйна с тази на Израел срещу Хамас Газа. Албанезе разказа, че от самото начало е казвала на западни дипломати, че с руската инвазия са приложили международното право „по учебник, от А до Я“, и ги е питала защо не правят същото спрямо Израел, а събеседниците ѝ „се подразнили, че съм посмяла да правя сравнение“.

На 9 юли 2025 г. държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви санкции, насочени специално срещу нея, които блокираха имуществото ѝ в САЩ и блокираха влизането ѝ в страната. Тя беше обвинена, че помага на Международния наказателен съд в производства срещу граждани на Израел и САЩ. Правният съветник на ООН отговори, че тя се ползва с имунитет.

В същия уикенд, в който Албанезе говори в Парма, Движение „Пет звезди“ (M5S) организира форума Nova в Милано. Неговите членове одобриха с 91,7% мандата на лидера Джузепе Конте, според когото оръжието за Киев „отдалечава мира“. С 94,1% те отхвърлиха и плана на ЕС за превъоръжаване. В гласуването участваха по-малко от половината членове. Конте предупреди, че ще се придържа към резултатите.

Марко Тарадаш сравни събитията в Парма и Милано в бюлетина La Linea на Linkiesta. Той отправи критики към Албанезе за това, че въпреки своето признание, че не е експерт, подкрепя „най-драстичното решение: да се обезоръжи нападнатият“. Според Тарадаш M5S и Алиансът на зелените и левицата (AVS) над година се конкурират да я привлекат като кандидат. На 8 септември самата Албанезе заяви, че който се явява на изборите, трябва да има „политика, която не е войнолюбива“. Тя не е обявявала кандидатура.

В Демократическата партия, водеща сила в опозиционния лагер, позицията за прекратяване на оръжейните доставки предизвика силен отпор още седмица по-рано, когато беше защитена от Конте. На фестивала на Il Fatto Quotidiano във Версилия той заяви, че изпращането на оръжие „може да доведе единствено до военна ескалация“. Сенаторът Филипо Сенси отговори, че изцяло отхвърля твърдението. Пиеро Фасино, заместник-председател на комисията по отбрана в долната камара на парламента, зададе въпрос дали Конте приема ултиматума на Путин за отстъпване на Донбас – нещо, което според Фасино е равносилно на капитулация пред агресора. Лидерката на партията Ели Шлайн потвърди, че подкрепата за Украйна продължава.

Разногласия съществуват и за отношенията с Конте. На същия фестивал в Парма заместник-председателят на Европейския парламент Пина Пичерно, също от Демократическа партия, обвини Шлайн, че е „подчинена на Конте“ в своите стремежи да стане премиер.

Решенията за италианските военни доставки зависят от кабинета на Джорджа Мелони, а не от опозиционни фигури. Изказването на Албанезе само по себе си не показва промяна в италианската политика за военна помощ. То обаче дава публична подкрепа на позицията на M5S и AVS по въпрос, който разделя евентуални опозиционни партньори преди изборите, които трябва да бъдат проведени най-късно догодина. За тяхната бъдеща обща политика ще бъде определящо дали прекратяването на доставките ще влезне в предизборно споразумение с Демократическата партия. Отделен въпрос е дали Албанезе ще се кандидатира в листа на M5S или AVS.

Хиляда души, един Starfighter и лекарство за дете в Сардиния

🇩🇪✈️ Един изтребител-бомбардировач на Луфтвафе прелетя през нощта срещу 22 януари 1982 г. близо 1000 км от Бавария до Сардиния, за да достави едно-единствено лекарство, и кацна на летище без ток и работещо осветление, където пистата е очертана от фаровете на набързо събрани автомобили. 3-годишната Джесика, на която лекарите в Каляри давали под денонощие живот, оцеля. Разказът е на авиационния журналист Андреас Фекер и се появява за първи път през август 2015 г.; през януари 2022 г. австрийското списание Austrian Wings го публикува повторно по повод 40-годишнината от това необикновено събитие.

Историята обаче не започва в Германия. Педиатърът, който се грижел за детето в болницата в Каляри, бил прочел в медицинско списание за нов антивирусен препарат, разработен в Германия, и съзрял именно в него единствената останала възможност. Обадил се на германците в Декимоманю – военното летище северозападно от Каляри, което от 1979 г. работи като общ полигон на НАТО за учебни въздушни боеве между самолети от различен тип. Луфтвафе поддържат там свой персонал и именно затова италианският педиатър имал на кого да позвъни. Било петък вечер и освен дежурния офицер там не можел да се намери нито един германец. Офицерът поел случая, свързал се с командването в Германия и обяснил колко малко време остава.

Денят бил възможно най-лошият за подобно начинание. Над почти цяла Германия валяло при силен студ, ледът превърнал улиците и шосетата в пързалки и всички летища били затворени. Хеликоптерите стояли на земята с обледенени лопати, а влаковете не се движели, защото стрелките били замръзнали.

Първо чрез централната аптека на Бундесвера проверили къде препаратът изобщо е наличен. Оказало се, че се намира единствено при производителя – фармацевтична фирма в Мюнхен. Полицията извикала прокуриста ѝ от оперно представление, откарала го до фирмата и след това с полицейска щафета пренесла лекарството по 130 км заледено шосе до Мемминген.

Избрали Мемминген, защото там имало най-голям шанс да се справят с леда. На летището било базирано 34-то изтребително-бомбардировъчно авиокрило, въоръжено с F-104G. Вдигнали дежурната група за снегопочистване, а пилот доброволец се намерил бързо – оберлейтенант Юрген Гундлинг. Имало време да обезледят само една ивица по средата на пистата. За рульожните пътеки време не останало, затова самолетът и наземните агрегати за стартиране били изтеглени направо върху пистата.

Успоредно с това германският военен аташе във Виена бил вдигнат от леглото, за да издейства от своите австрийски партньори дипломатическо разрешение за прелитане над неутрална Австрия. Пет италиански военни летища – Трапани, Сигонела, Гросето, Грацанизе и Джоя дел Коле – останали отворени, в случай че повреда или лошо време принудят машината да се отклони.

В 01:35 ч. полицейската кола минала през главния пост в Мемминген. В 01:50 ч. лекарството е предадено на Гундлинг в пилотската кабина. Двигателят бил стартиран, но пистата все още била твърде хлъзгава за нормална проба на тягата и самолетът заплашвал да се плъзне дори на празен ход. „Rescue One, вятър спокоен, разрешено излитане. […] И на добър час!“, предала кулата. Гундлинг задържал машината върху почистената ивица, отлепил я от пистата при нужната скорост и пет секунди по-късно изчезнал в облаците.

Самолетът, натоварен с тази задача, носел една от най-тежките репутации в следвоенната германска авиация. Бундесверът закупува общо 916 машини F-104; близо една трета от тях се разбиват, а 116 пилоти загиват, откъдето идва и прозвището Witwenmacher – „създател на вдовици“. Една от особеностите, които правят самолета особено труден при ниски скорости, е крилото: тънко, малко и силно натоварено, оптимизирано за полет при скорости над Мах 1,2 и значително по-неефективно при ниска скорост.

За да намалят скоростта при кацане, конструкторите добавили система за управление на граничния слой, която издухва въздух под високо налягане от двигателя върху задкрилките и сваля необходимата скорост с над 30 възела. Тя обаче работи само докато двигателят поддържа високи обороти: под около 82% ефектът изчезва. Затова F-104 се приземява с двигател, работещ на сравнително висока мощност – обратното на почти всеки друг самолет от онова поколение.

В Декимоманю поройните дъждове от предходните дни били наводнили подземните кабели на пистовото и подходното осветление. Ток нямало, светлина нямало. Един капитан събрал всички, способни да шофират, и подредил граждански и военни автомобили покрай пистата, за да я осветят. Извиканият на смяна радарен контролер повел машината по глисадата с гласа си: при такъв заход контролерът диктува отклоненията по радиото, а пилотът ги коригира, без да разчита на видимост навън. Заходът бил със 380 км/ч, в проливен дъжд, при ниска облачност и пълна тъмнина. Около 03:00 ч. Rescue One бил на земята. Автомобил на карабинерите откарал лекарството в педиатричната болница в Каляри и го предал на лекуващия лекар.

По оценка на Фекер около 1000 души участват по някакъв начин в операцията през нощта срещу 22 януари. Решенията били вземани предимно от дежурни и заместници със среден чин, действали на своя собствена отговорност с готовност при нужда да понесат последиците. Седмица по-късно сардинският всекидневник отделил на случая половин колона, в която се споменава единствено, че германските ВВС са съдействали за набавянето на лекарство.

Историята се върна в обращение в края на август 2026 г. чрез публикация в X, събрала над 85 000 прегледа за няколко дни, а оттам премина в TikTok и Instagram. При това преразказване тя се измени в три посоки. Полетът започна да се описва като свръхзвуков, макар че нито Фекер, нито някой от вторичните преразкази твърди подобно нещо: близо 1000 км за 70 минути дават средна скорост чувствително под тази на звука, а дали самолетът е преминал звуковата бариера в отделен участък от маршрута, не се съобщава никъде. Във viral версиите пистата вече е осветена от фаровете на камиони, докато според описанието на Фекер става дума за граждански и военни автомобили. Третото изменение обръща смисъла на историята, като създава внушението, че Гундлинг е летял без подкрепа. Всичко известно за онази нощ показва точно обратното – от дипломатическото разрешение за прелитане над Австрия и оставените отворени резервни летища в Италия до полицейската щафета и радарния контролер, извикан от дома си.

Разминава се и възрастта на детето. Фекер пише за момиче на 3 години, а италианските преразкази, сред които и този на ежедневника L'Unione Sarda, говорят за 8-годишно. Германският текст е по-ранен и близък до участниците, затова тук е запазена неговата версия – три години.

Какво е станало по-нататък с Джесика, не се съобщава никъде. Фекер не дава такава информация нито през 2015, нито през 2022 г. Когато през януари 2024 г. L'Unione Sarda се връща отново към тази история, вестникът също спира дотук. Знаем само най-важното за онази нощ: лекарството стига навреме и детето оцелява.

Зад тези думи обаче стоят около 1000 души и една почти невероятна верига от действия през Германия, Австрия и Италия. Полицаи прекосяват заледените пътища с лекарството, дипломати уреждат въздушен коридор посред нощ, механици и снегопочистващи екипи подготвят единствената използваема ивица, пет летища остават отворени за всеки случай, пилот поема F-104 в бурята, радарен контролер е извикан от дома си, а на Сардиния хора подреждат автомобилите си край тъмната писта, за да покажат къде да кацне.

Повечето никога не са виждали Джесика и вероятно никога повече не са чули за нея. За няколко часа обаче едно непознато момиче се превръща в обща задача за стотици хора, две полиции, военни и граждански служби и инфраструктурата на няколко държави. А един изтребител, създаден за съвсем друга битка, тази нощ носи не оръжие, а един шанс за живот.

Италия ще презареди украинските SAMP/T с прехващачи от собствената си армия

🇮🇹🛡️🇺🇦 Италия ще прехвърли на Украйна прехващачи Aster 30 от запасите на собствените си въоръжени сили и е поела ангажимент доставката да бъде извършена до октомври. Ракетите са предназначени за две батареи SAMP/T, които остават без боекомплект от лятото на 2025 г. За решението съобщи la Repubblica на 26 август. По данни на изданието правителството на Джорджа Мелони го е взело преди седмици и вече е уточнило параметрите му, а предстои да го оформи в тринадесетия „декрет за помощ“. Същевременно публично Рим съобщава единствено за изпращането на електрогенератори за украинското население.

Двете батареи в Украйна са дарени от Рим и Париж, като едната е изцяло италианска. Досега те са показали висока ефективност: върху един от пусковите контейнери са изрисувани силуетите на поразените цели – два руски изтребителя-бомбардировача Су, една хиперзвукова ракета и десетки дронове и крилати ракети. През лятото на 2025 г. обаче Париж и Рим спряха доставките на Aster 30, тъй като националните им запаси бяха достигнали критичния минимум. Оттогава Украйна разполага с радарите, командните пунктове и пусковите установки на два комплекса, но няма боеприпаси за тях.

Пробивът в ПВО, който тези комплекси трябваше да покриват, се разшири рязко през лятото. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна отчете 437 загинали и 2610 ранени цивилни през юли. Това е най-тежкият месец от март 2022 г. насам, като броят на жертвите е с 30% по-висок спрямо юни. Отделно Министерството на отбраната в Киев съобщи, че от 195 балистични ракети, изстреляни през същия месец, ПВО е свалила 29, докато от 265 крилати ракети са прехванати 187.

Разликата се дължи на характеристиките на двата вида цели. Балистичната ракета се спуска по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и може да бъде поразена само от няколко системи в света. Ведомството определи юли като месец на „критичен недостиг на прехващачи срещу балистичния терор“, а Зеленски заяви, че Украйна разполага с три пъти по-малко противобалистични ракети, отколкото през 2025 г. Една от системите, способни да противодействат на такива цели, е Patriot. Другата е SAMP/T.

Декрет № 13 не се изчерпва с ракетите от италианските складове. Според описанието на la Repubblica той предвижда и продажбата на четири батареи SAMP/T NG – най-новата версия на комплекса, финансирана със заеми от Европейския съюз. Пакетът включва и седем радара с голям обсег на откриване: шест на френската Thales и един на италианската Leonardo. Италианският дял включва още радар Kronos и произведени в страната компоненти за четирите батареи.

Общата стойност се доближава до 3 млрд. евро и се покрива от Ukraine Support Loan – заемът от 90 млрд. евро, който ЕС финансира чрез емисии на капиталовите пазари и който Киев ще изплаща от бъдещи руски репарации.

Графикът за доставка обаче е по-бавен от първоначално обявеното. Украйна поръча четирите SAMP/T NG през юли и ще стане първият им оператор в бойни условия, но финансирането преминава през траншовете по заема за 2026 и 2027 г., а цялото оборудване трябва да бъде доставено до 2027 г.

За да не остане Киев без тези способности дотогава, Елисейският дворец отделя две батареи от френската армия и ги предоставя предварително. Те ще бъдат върнати, след като новите комплекси излязат от заводите. Володимир Зеленски уточни на 23 август, че тази есен ще пристигне една такава система заедно с нови радари, а доставката на втората зависи от темпа на производство. В окончателния си вид украинският щит от италиански и френски системи ще включва шест батареи SAMP/T.

Основните разлики между наличната версия и NG са в прехващача и радара. Прехващачът Aster 30 B1NT използва активна радиолокационна глава в Ka-обхвата вместо досегашната глава в Ku-обхвата, което подобрява самонасочването в заключителната фаза при противодействие на балистични цели.

Радарът Ground Fire 300 на Thales работи с активна електронно сканирана решетка, осигурява 360-градусово покритие и открива цели на разстояние до 350 км. Френската армия получи първия екземпляр едва на 20 февруари 2026 г., когато комплексът постъпи в Центъра за въздушни бойни действия. Това означава, че Украйна ще го въведе на въоръжение почти едновременно с държавата, която го е поръчала. Графикът за радарите е разделен: един Ground Fire 300 се очаква до края на 2026 г., а пет далекообхватни радара GM400 на Thales – до края на 2027 г.

Отделно Париж и Рим ще разрешат производството на Aster 30 B1NT в Украйна. Еманюел Макрон обяви предоставянето на лиценза през юли след заседание на „коалицията на желаещите“ в Париж с аргумента, че локализацията ще ускори доставките на фона на ограничения капацитет на европейските заводи. Зеленски очаква договорите да бъдат подписани до края на септември и добави, че още тази година страната ще получи лицензи за три вида въоръжение.

La Repubblica посочва и две предимства, произтичащи от самата форма на междуведомствения декрет. От процедурна гледна точка тя позволява да бъде заобиколен бавният разрешителен режим за износ на въоръжение. В политически план декретът позволява съдържанието му да остане засекретено и помага да бъде избегнат сблъсък с „Лига“, която се противопоставя на военните доставки за Киев. Това се случва в момент на предизборно напрежение и засилваща се конкуренция отдясно от страна на генерал Роберто Ваначи.

Декретът преминава първо през парламентарния Комитет за сигурността на републиката (Copasir), а Министерският съвет се очаква да го приеме през септември. Дванадесетте предишни пакета са преминали по същата процедура от март 2022 г. насам.

Рим има и промишлен интерес, който заявява открито. Украинското небе дава възможност единственият европейски противоракетен щит да бъде изпитан в бойни условия. Той е в основата на проекта „Купол Микеланджело“ на Leonardo – интегрирана система за въздушна отбрана, от която компанията очаква оборот от около 20 млрд. евро през следващото десетилетие.

През май 2026 г. Leonardo регистрира и дъщерно дружество в Украйна, което работи по оптични и навигационни системи и използва натрупания от страната боен опит с безпилотни апарати.

Основното ограничение в цялата сделка не е броят на пусковите установки, а наличието на ракети. Комплексите в Украйна останаха една година без боекомплект не защото нямаха достатъчно пускови контейнери, а защото европейските производствени линии не осигуряваха достатъчно Aster 30 дори за собствените си армии.

Мащабът на недостига личи от една съпоставка. През март 2025 г. Франция, Италия и Великобритания поръчаха общо около 218 ракети от семейството Aster за своите флотове и наземна ПВО, като ускореният производствен график обхваща 134 ракети за период от две години. Само през юли Русия изстреля по Украйна 195 балистични ракети. Не за всяка от тях е необходим именно прехващач Aster, но съотношението обяснява защо европейските запаси достигнаха минимални равнища след четири и половина години война.

Следователно изваждането на прехващачи от италианските складове премества недостига, вместо да го преодолее. Рим намалява собствените си запаси и ще може да ги възстанови само с темпа, с който заводите успяват да увеличат производството.

Зимата на 2026/27 г. вероятно ще премине със заети френски батареи и ракети от италианските складови наличности, а не с новата техника, чийто срок за доставка е 2027 г. Най-близките проверими срокове предстоят: подписването на договорите за Aster 30 до края на септември, приемането на декрета през същия месец и пристигането на прехващачите в Украйна до октомври биха потвърдили обявения график. Ако подписването, приемането на декрета или доставката се забавят, основното ограничение ще бъде темпът на производство, а не политическата воля в Рим.

Взрив в цеха за пресоване на барут на KNDS Ammo Italy

🇮🇹💥🏭 Пожар, последван от взрив, засегна завода за боеприпаси на KNDS Ammo Italy в Колеферо, на около 50 км югоизточно от Рим, следобед на 13 август. Никой от близо 20 души на смяна не пострада. Тревогата прозвуча преди детонацията и хората бяха изведени от зоната, докладваха спасителните екипи пред ANSA. Ударната вълна се усети на разстояние до 30 км, а търговският комплекс във Валмонтоне беше евакуиран.

Взривът е станал в цеха за пресоване на барут и е останал локализиран в една част от площадката, където се произвеждат и съхраняват взривни вещества и снаряди. Теренът на дружеството, разположен при 4-ия км на пътя между Артена и Колеферо, е много обширен. Огнеборци работиха с часове по обезопасяването на района.

„Ситуацията е под контрол“, заяви кметът на Колеферо Джулио Каламита; в най-близкия квартал щетите се изчерпват със счупени стъкла. Президентът на регион Лацио Франческо Рока благодари на пожарникарите и екипите на спешната помощ. В часовете след произшествието не последва официално съобщение за екологични последици.

Разследване се води от следствен отдел на карабинерите във Фраскати заедно с териториално поделение в Колеферо. Прокуратурата във Велетри образува наказателно производство във връзка с пожара; дежурният прокурор трябваше да извърши оглед на място. Причината остава неустановена.

Колеферо е израснал около барута. Селището започва да се оформя след 1912 г., когато сенаторът Джовани Бомбрини и инженерът Леополдо Пароди Делфино превръщат някогашна захарна фабрика в долината на река Сако в завод за барут и взривни вещества, а самостоятелна община става едва през 1935 г. Днес там работят две големи предприятия – KNDS Ammo Italy и аерокосмическата Avio, която произвежда P120C, най-големия в света моноблочен твърдогоривен ракетен двигател, използван като първа степен на ракетата носител Vega C и като ускорител на Ariane 6.

Самата KNDS Ammo Italy е основана през 1948 г. като Simmel. Fiat я придобива през 1988 г., а британската Chemring Group – през 2007 г. за около 77 млн. евро. През 2014 г. дружеството преминава под контрола на френската Nexter, която по-късно става част от KNDS; днес компанията работи под името KNDS Ammo Italy. Изпълнителен директор е Паоло Реджиналди. Предприятието произвежда боеприпаси със среден и голям калибър за сухопътни и корабни системи, взриватели и компоненти за ракети, а също така твърди горива за космически носители, и е основен доставчик за корабните артилерийски системи на Oto Melara. По отчетни данни оборотът достига 109,5 млн. евро при печалба от 16,9 млн. Заетите са над 180 души, а продукцията се изнася в над 40 държави.

Значението на обекта за европейската верига за производство на боеприпаси нарасна през последните две години. През февруари 2026 г. Министерство на националната отбрана на Латвия поръча 155 мм осколочно-фугасни снаряди HE L15A1 за около 3,6 млн. евро без данък добавена стойност като част от разширяването на литовските артилерийски способности. Значително по-голямо финансиране идва от Европейския съюз: по програмата ASAP, създадена за увеличаване на производството на боеприпаси в Съюза, KNDS Ammo Italy води консорциума RALLO 3, на който са отпуснати близо 41,4 млн. евро за пет компании, от които около 24,6 млн. за италианската част.

Средствата се насочват към съседния Анани, на няколко километра от Колеферо, където дружеството изгражда предприятие за нитрожелатин – 11 сгради върху 35 хектара с проектна производителност до 150 килограма нитроглицерин на час. Регион Лацио приключи благоприятно разрешителната процедура през юни 2026 г. Произведеното в Анани е предвидено да бъде транспортирано до Колеферо, където се снаряжават боеприпасите.

Разрастването среща организирана съпротива в долината на река Сако. Местните сдружения изтъкват, че жилища се намират на 900 метра от бъдещия завод, че взривният материал ще бъде превозван по пътища между Анани и Колеферо, а районът и без това попада в списъка за екологично възстановяване, а самото производство на нитрожелатин отделя азотни оксиди и киселинни съединения. Синдикати сложиха акцент върху друг аспект: CGIL за Рим и Лацио заедно с федерацията Filctem поискаха не просто изясняване на причините за инцидента, но и измерване на качеството на въздуха след горенето на взривни вещества и други материали.

Инцидентите в този индустриален пояс не са рядкост. На 18 юни 2026 г. резервоар с разредител се взриви в барутен завод Propellenti във Фонтана Лири, без пострадали и щети; предполагаемата причина беше висока температура или отказ на вентилационни клапи. По-тежкият прецедент е на самата площадка в Колеферо: на 9 октомври 2007 г. експлозия в предприятието, тогава все още работещо под името Simmel Difesa, уби 1 работник и рани 13 души. Този път жертви няма, но обхватът на материалните щети и срокът, за който цехът ще остане извън строя, не са обявени.

Черна гора смени контингента си на полигон „Ново село“.

🇲🇪🛡🇧🇬 Контингентът на Черна гора в Многонационалната бойна група на НАТО в България предаде дежурството на следващата ротация на полигона „Ново село“ край Видин. Това съобщи щабът на Многонационална дивизия „Югоизток“, който уточни, че на нея е присъствал полковник Стефано Катания, който пое командването на бойната група седмица по-рано.

Черна гора държи взвод в съединението от януари 2023 г. по решение на Скупщината, а неговият състав се сменя на всеки шест месеца. Предишната смяна мина на 9 февруари в присъствието на предшественика на Катания, полковник Матео Епифани, съобщи тогава Съвместното командване на силите в Неапол. През март 2025 г., когато президентът Яков Милатович обиколи базата заедно с Румен Радев, в нея служеха 42 военни от Черна гора. Толкова е и най-многобройното присъствие, което Подгорица поддържа извън територията си: около 2% от личния състав на въоръжени сили, които не надхвърлят 2500 души. Отделно от това Черна гора участва в бойната група в Латвия. През декември министърът на отбраната Драган Крапович определи участието в България и Латвия като доказателство, че страната му остава надежден съюзник, и подчерта тежестта на италианското рамково водачество.

Шестте месеца имат ясно установен ритъм. Подготовката върви на три блока по два месеца всеки и започва на ниво взвод, за да стигне до цялото формирование с всички способности. Това обясни през декември на италианския министър на отбраната Гуидо Крозето тогавашният командир полковник Матия Широко. През май последният цикъл приключи с учението Eastern Guardian в „Ново село“, в което влязоха части от осем съюзни държави, а от 26 май до 13 юни техника и личен състав от България, Румъния, САЩ, Турция и самата бойна група се придвижиха до полигон „Корен“ край Хасково за тактическото учение с бойни стрелби „Ответен удар 26“. Излизащият състав от Черна гора е преминал същата подготовка, тактическо сработване с останалите части и проверки на съюзните процедури, отчете командването в Неапол при февруарската смяна.

Смените се струпаха в две седмици. На 29 юли рота от 29-и механизиран батальон замени военнослужещи от 31-ви механизиран батальон на Втора тунджанска бригада, а на 5 август командирът на 4-ти танков полк Катания прие групата от Епифани в присъствието на командващия дивизия „Югоизток“ генерал-майор Корнел Тоня-Бълан и на генерал-майор Никола Пиазенте от Обединено оперативно командване в Италия, която е рамкова държава на формированието от октомври 2022 г. и оттогава сменя полка носител на всеки шест месеца. България участва с механизирана рота и държи мястото на заместник-командир: през януари подполковник Марин Цаловски пое поста от Димитър Полихронов на същото място.

Групата днес наброява около 1300 военнослужещи, от които над 700 италиански с над 50 машини, каза на 11 август военният министър Димитър Стоянов. В края на декември Широко даваше 1030 души, 740 от тях италианци, и изброяваше 7 държави извън Италия: Северна Македония, България, Румъния, Черна гора, Гърция, Албания и Турция. Стоянов добави към списъка САЩ и Обединеното кралство. Ръстът за 8 месеца е около една четвърт.

Тази аритметика зависи от инфраструктурата. Хората живеят на полигона „Ново село“, а разширяването до бригада изисква място, което да ги побере. За това служи проектът във войскови район „Кабиле“ до Ямбол. Споразумението с Италия сключиха на 23 декември 2025 г. в 22-ра авиобаза Безмер тогавашният министър на отбраната Атанас Запрянов и Крозето, а Народното събрание го ратифицира на 29 януари със 131 гласа „за“, 38 „против“ и 10 въздържали се. За гласуваха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, БСП и ИТН, против са „Величие“ и „Възраждане“, а „МЕЧ“ се въздържа. По документа Италия поема сглобяването и разполагане на жилищни сгради, офиси, съоръжения и битови услуги.

Стойността е поне 200 млн. евро, а финансирането Италия ще организира по линия на съюзните фондове, обяви Стоянов на 11 август при посещение в Ямболско. При разгръщане до бригадно ниво районът трябва да поеме над 3000 души. Изборът падна там заради близостта до летище, пристанище и до самото „Ново село“, покрай което вече минават жп и пътната мрежа; проектът стоя две години без ход, докато България търсеше съюзно съфинансиране. Въздушният компонент остава в Безмер, където сега стоят 2 американски самолета-цистерни с възможност да станат 4, а София е предлагала в същия район да се разположи и щаб на многонационална дивизия. Ден по-късно министърът очерта границите на замисъла: в „Кабиле“ не се предвижда разполагане на тежка бойна техника, складиране на опасни материали и провеждане на стрелби и учения.

Бойните групи по източния фланг вече са 9, след като през юни Швеция оглави новото формирование във Финландия. Броят им се удвои през март 2022 г., когато извънредната среща на върха в Брюксел допълни към 4 на североизток още 4 – в България, Унгария, Румъния и Словакия. От септември 2025 г. насам целия източен фланг е арена на Eastern Sentry – мисия за засилена бдителност, обявена след като руски самолети и дронове навлязоха в небето на 7 съюзни държави. В Черно море рамката остава по-рехава: през февруари министърът на отбраната на Румъния Раду Мируца поиска отделна операция за морския басейн, но от НАТО отвърнаха, че ще приспособяват Eastern Sentry към нарушенията над Румъния. В края на юли изтребители на северната ни съседка свалиха 3 навлезли дрона в 3 последователни дни, след което Букурещ призова руския посланик и изгони един руски дипломат.

Смяната на един взвод не мени нищо на терен, но описва точно какво представлява съюзното присъствие в България днес: постоянна функция, изпълнявана от временни хора. Мащабът расте бавно и опира в легла, не в решения, затова обявената цел от над 3000 души зависи изцяло от строителството край Кабиле, чието начало още не е насрочено публично.

Срещу очакването за постоянна бригада стои алтернатива със собствена следа. НАТО описва подхода към България и Румъния като способност за бързо усилване до бригадно ниво чрез учения, а не като постоянно разполагане, и точно това упражняват съюзниците от 2024 г. насам; в Словакия сглобяването на многонационална бойна бригада отне под 10 дни. Самият Стоянов изключи от „Кабиле“ тежката техника, стрелбите и ученията, тоест новият район се строи като места за живеене, докато бойната маса остава на полигона или идва отвън при нужда. Вероятно черногорският взвод ще смени още поне две ротации в „Ново село“, преди първите съоръжения край Кабиле да поемат хора.

Италиански военни се качиха на танкер от сенчестия флот край Пантелерия

🇮🇹🇪🇺🚢 Италиански военни се спуснаха от хеликоптер на палубата на танкера Toa Payoh докато плава във водите западно от остров Пантелерия, след като капитанът първоначално отказа да предостави съдействие за извършване на проверка. Инспекцията продължи около два часа и мина спокойно, а италианските власти иззеха документите на кораба за анализ.

Въпреки че е санкциониран от Европейския съюз и плава под флага на Камерун, танкерът не беше задържан и продължи курса си към Истанбул. За операцията съобщи Министерство на отбраната на Италия в деня на нейното извършване, а информацията беше потвърдена от Reuters.

Военноморската група беше прехвърлена с хеликоптер от многоцелевия патрулен кораб „Таон ди Ревел“ – флагман на европейската операция EUNAVFOR MED Irini. В акцията взеха участие гръцки кораб и полски самолет за морско патрулиране. Правното основание за проверката е член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), който позволява на военен кораб да уточни от коя националност и под кой флаг е търговски съд в международни води, когато има основателни подозрения, че обявената регистрация е фиктивна. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето поздрави екипажа „за професионализма, подготовката и твърдостта“ и определи операцията като ключов принос на Италия към сигурността на Средиземно море.

Сенчестото минало на Toa Payoh

Историята на кораба дава отговори на засиления интерес към него. Toa Payoh (IMO 9298492) е танкер за петролни продукти и химикали с водоизместимост от 50 922 тона, построен в корабостроителния завод STX през 2005 г. През годините е плавал последователно под италиански, маршалски и панамски флаг, а към камерунския регистър преминава едва седмица преди проверката.

Европейският съюз го включи в своите санкционни списъци на 24 април 2026 г. Преди това, на 30 юли 2025 г. той беше санкциониран от Министерството на финансите на САЩ, а между април и юни 2026 г. последваха мерки от Украйна, Великобритания, Канада и Швейцария.

По данни от украинския регистър за мониторинг на сенчестия флот танкерът е изключвал своята система за автоматична идентификация (AIS) докато преминава през Керченския проток, извършил е трансфер на товар от кораб на кораб недалеч от брега на Румъния през май 2024 г. и е акостирал в Новоросийск, Уст-Луга, Приморск и Геленджик. През март 2025 г. е акостирал на Камиш-Бурун в окупирания Крим. Същата година корабът превозва руски петролни продукти до Египет, Сирия, Турция, Бенин, Того и Гана.

Танкерът се управлява от Fractal Marine DMCC (ОАЕ) – дружество, подложено на санкции, част от мрежата на иранския магнат Мохамад Хосейн Шамхани, син на Али Шамхани (личен съветник на върховния лидер). Според Министерство на финансите на САЩ тази мрежа разполага с флот от 30 танкера, които обслужват едновременно ирански и руски товари. През юли Вашингтон разшири санкциите с още десетки кораби и компании. Курсът, прекъснат край Пантелерия, е започнал на 16 юли от Котону, столицата на Бенин – едно от пристанищата, до които самият танкер многократно е доставял горива в последната година.

Географският капан край Пантелерия

Мястото на прехващане не е произволно избрано. Пантелерия е италиански остров, разположен по-близо до бреговете на Тунис, отколкото до остров Сицилия, и се намира в най-тесния възможен участък в тази част на Средиземно море. Сицилианският проток насочва корабния трафик между западната и източната част на водния басейн в тесен коридор от едва няколко десетки мили. През него преминава практически всеки танкер, тръгнал от Гибралтар или пристанищата на Западна Африка към турските проливи. В същия район към края на юни френският военноморски флот отклони и танкера Deliver.

Смяната на регистъра е основният стълб на сенчестия флот, но и неговото най-уязвимо място. Този флот е съставен основно от остарели танкери с неясна собственост, застраховани извън утвърдените западни клубове за взаимно застраховане. Те сменят името, оператора и националния флаг няколко пъти годишно. Тъй като санкциите се налагат срещу конкретен съд, той просто сменя самоличността си и продължава да плава.

Поради тази причина европейските мисии не преследват товара, а се ограничават до документацията. Държавата на флага е единствения епизод, който не би могъл да съществува без съгласието на третата страна – и точно там измамата оставя следи, които военните кораби имат пълното право да проверяват дори без разрешението на Москва.

Правният парадокс: Защо танкерът бе пуснат?

Възможностите на мисията Irini приключиха с проверката на документите. Нейният мандат позволява да инспектира националността на съда, да прегледа корабните книжа и да събере информация, но тя няма право да задържа кораби или да изземва товари. Събраните улики се предават на националните органи на съответните държави, които единствени разполагат с властта за конфискация.

Ето защо Toa Payoh отплава. Това не се дължи на липса на нарушения, а на факта, че в правната рамка на ЕС инспекцията и задържането се явяват две отделни процедури, поверявани на различни институции.

Самата мисия Irini е основана през 2020 г. с съвсем различна цел: да следи за спазването на оръжейното ембарго, наложено на ООН от Либия. През 2025 г. Съветът на ЕС удължи мандата ѝ до 31 март 2027 г. и го разшири, включвайки събиране на данни за сенчестия флот и заплахите за критичната инфраструктура под водата. Ключовата стъпка беше предприета през март, когато мисията получи право да се качва на съдове, заподозрени във фалшива регистрация, по реда на член 110.

Двете задачи обаче стъпват на различни правни основания, което обяснява и разликата в крайните резултати:

• Проверките по либийското ембарго се опират на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която изрично позволява инспектиране и отклоняване на кораби с оръжие.
• Качването на танкери от сенчестия флот няма зад гърба си такава резолюция. То разчита на общото право на военния кораб да установи дали даден съд наистина притежава флага, който обявява.

Член 110 осигурява достъп до палубата и документите, но не и право за задържане на кораба или товара, дори в случай че регистрацията му се окаже фиктивна. На практика режимът на санкции е европейски, но неговото прилагане в международни води минава през правна норма, първоначално създадена за борба с пиратството, робството и корабите без националност.

Примката се затяга

От март насам посочената практика се прилага все по-интензивно. На 11 май танкерът Nelsa бе подложен на проверка, на 1 юни беше последван от Oneiroi, а на 7 юни – Sandhya. Според западни военни източници и трите съда са използвали фалшива камерунска регистрация. На 20 юли беше спрян South Star – танкер с 39 817 тона водоизместимост и турска собственост, санкциониран заради прехвърляния от кораб на кораб. Той бе задържан, докато превозва руски петролни продукти от Черно море към Северна Африка. Регистрите го водеха едновременно под камерунски и екваториалногвинейски флаг. След проверката върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви:

„Всяко незаконно плаване поддържа руската военна машина“, подчертавайки, че ЕС „подкрепя санкциите си с действия в морето“.

Toa Payoh е четвърти санкциониран танкер, подложен на инспекция от май месец насам. Успоредно с това държавите членки позволиха на операция „Аталанта“ в Западния Индийски океан и Червено море да води същите проверки на флага.

Честата поява на камерунския флаг не е съвпадение. Регистърът на страната е използван незаконно чрез два уебсайта, издавали фалшиви документи от нейно име. След разкриването на схемата властите в Яунде отписаха 39 съда и обявиха пълно съдействие на международните морски органи.

За разлика от мисията Irini, националните флоти разполагат с правомощия за задържане и вече активно ги прилагат:

• Отклоненият край Сицилия Deliver стана петият съд от сенчестия флот, задържан от Франция от началото на 2026 г. На борда си той превозваше около 600 000 барела петрол на стойност близо 48 милиона долара.
• През март белгийските власти задържаха товар от около 330 000 барела на стойност близо 26 милиона долара.
• Общо девет кораба са били спрени от френски, белгийски, британски и шведски сили от януари насам, пет от които – под камерунски флаг.

Новият 21-ви пакет санкции: Преломният момент

На 23 юли Съветът на ЕС гласува и прие 21-вия пакет санкции срещу Руската федерация с Регламент (ЕС) 2026/1848. Той включва 218 нови субекта (170 дружества и 48 физически лица) и нови 41 плавателни съда, което покачва общият брой на корабите, подложени на санкции, достигна 673. За първи път критериите обхванаха и танкери-бункеровчици, които зареждат съдовете от сенчестия флот с гориво в открито море.

Най-съществената промяна за морския трафик обаче е друга: пакетът дава на държавите членки законно право да конфискуват и продават товара, иззет от санкционирани съдове (включително петрол и зърно), вместо да го държат блокиран безсрочно. Приходите от тези продажби строго се ограничават и не могат да отиват към руски лица или структури.

Равносметката

Директният материален ефект от конкретна инспекция край Пантелерия е малък. Един танкер беше забавен с около два часа, след което продължи курса с товара; нито един барел не промени собственика си. Москва запази мълчание, а капитанът, отказал първоначално съдействие, отплава без последствия.

Истинската стойност на операцията обаче се крие в събраните доказателства: установената националност, корабните книжа и документираното разминаване между обявената и действителната регистрация. Това прави от подозрението официално доказан случай и предоставя на държавните органи стабилната правна основа, която самата военна мисия няма право да приложи.

Именно тук е разликата с американската практика в Ормузкия проток (за която Frontline Monitor докладва многократно): а морски пехотинци запасняци вземат на абордаж, за да наложат блокада, европейските военни слизат от палубата с папка, пълна с доказателства.

Съпоставен с общия мащаб, натискът все още се запазва скромен като обеми – за 3 месеца 4 проверки на 673 танкера, подложени на най-тежките възможни съда. Освен това, според оценки на Институт за Близкия изток от февруари 2026 г., сенчестият флот обхваща почти 20% от общия брой петролни танкери в световен мащаб. Toa Payoh смени своя флаг седмица преди инспекция, отплава необезпокояван и продължи по курс към Черно море. Дори Камерун да е отписал 39 кораба, нищо не пречи друг регистър да заеме мястото му.

Срещу този песимистичен прочит обаче стоят финансовите измерения с акта на задържане, извършени от отделни държави. Само товарите на Deliver и задържания в Белгия съд надхвърлят 70 млн долара, от 23 юли те вече могат да бъдат официално продавани. Механизмът на ЕС работи на две стъпала:

1. Първото стъпало (мисии като Irini) събира доказателства.
2. Второто стъпало (националните държави) отнема финансовите ресурси, като вече разполага и с законов изход за реализиране на иззетия товар.

Ако тази тенденция се запази, Европа вероятно ще продължи да оскъпява плаването за сенчести оператори поетапно с по-високи застраховки, трудности с регистрите, престоя и рисковете от загуба на товара, без да прекъсва изцяло потока на руски петролни продукти през Средиземно море.

Потвърждение за успеха на тази стратегия би бил първият случай, в който документи, събрани от Irini, биха могли да доведат до конфискация и продажба на товар по новия регламент. Отслабване на натиска ще има при повторение на сценария от 2 август: бърза смяна на националния флаг, инспекция и продължаване на рейса без никакви правни последици.

Дотогава символиката от Пантелерия остава в сила: Европейският съюз вече може да качва свои военни на чужда палуба, но все още няма правомощия да изведе кораба от неговия курс.

Анализ: как изслушване в Рим и украински регистър станаха „оръжие за мафията“

💡 Руски медии и Telegram канали превърнаха изслушване в италианския парламент и една публично достъпна украинска статистика в твърдение, че Киев продава западни оръжия и ударни дронове на италианската мафия. На 31 юли Центърът за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна развенча твърдението за невярно и разглоби начина, по който е формулирано; на следващия ден опровержението беше подето и от международни издания. Двата градивни елемента на твърдението са напълно реални; измислена е връзката между тях.

Изходната точка е 28 юли, когато главният прокурор на Палермо Маурицио де Лучия беше изслушан от парламентарната комисия за разследване на организираната престъпност. Пред депутатите той сподели за опит на Коза Ностра да си възстанови „качествен арсенал“, процес, който според него тече както в окръг Палермо, така и на други територии. За конфискуваното досега той бе конкретен: „Открихме оръжия, които идват от Саленто, но чийто произход е балканският район, тоест бивша Югославия.“ Оттам той премина към онова, което тепърва се очертава: „знаем за интерес на мафията към по-сложни оръжия, например тези от черния пазар, роден с руско-украинската война“. И най-тревожното: „Имаме сигнали за покупка на дронове за пускане на мини, оръжия, срещу които не сме подготвени да се защитим.“

Никъде в изслушването не се твърди, че източникът на тези дронове е Украйна, камо ли украинската армия. Разграничението звучи тънко, но фактологично то съдържа цялата разлика: черен пазар, породен от война, не е същото като продавач, който има име и държава. Оръжията, които палермската прокуратура реално е намерила и описала, идват от Балканите, наследство от разпадането на Югославия, което захранва италианския криминален пазар от три десетилетия и няма отношение към доставките за Киев.

Второто реално нещо е числото 780 465. То идва от украинския регистър на изгубено и откраднато оръжие, поддържан от Министерство на вътрешните работи и открит за проверка; в началото на май анализаторите на „Опендатабот“ публикуваха разбивка по него. Общият обем на регистъра е около 1,17 милиона ствола, от които 780 465, или 66%, са постъпили след февруари 2022 г. Само през първите четири месеца на 2026 г. са добавени 149 760 записа, почти толкова, колкото за цялата 2025 г. Географията е фронтова: Николаевска област дава всеки пети случай със 169 172 записа, следвана от Киев със 104 864 и Донецка област с 86 188; трите заедно покриват близо половината от постъпилото след 2022 г.

Но регистърът не отчита западна военна помощ. Той описва оръжие, което е било в украински граждански и служебен оборот и е обявено за изгубено или откраднато, от ловни пушки до армейско стрелково оръжие. Според аргументите на Центъра за противодействие на дезинформацията става дума за „цивилно и лично оръжие“, които са по-тесни от самите данни: по тип водят автоматите с 252 369 записа, а самият АК-74 стои зад всеки 4-ти запис; ловните пушки идват след тях с 210 712, карабините със 102 616. Точното описание не съвпада с нито една от двете страни в спора. Това е национален регистър на изгубено и откраднато оръжие от всякакъв произход, воден от държава във война, а не отчетност на онова, което западните партньори на Киев са изпратили; техните доставки се проследяват по напълно отделна линия, с участието на самите страни доставчици.

Оттук произтича и втората причина числото да не означава това, което му приписват. Регистърът нараства, защото декларирането е задължително и защото четвърта година война произвежда точно такива записи в огромни количества: изгубено при отстъпление, унищожено заедно със своя носител, останало под руини, неподлежащо на възстановяване от загинал военнослужещ. Ускорението тази година отразява интензитета на бойните действия и дисциплината на отчитането, а не предполагаемо откриване на канал за трафик на оръжие към черния пазар. Числото измерва колко оръжие е излязло от експлоатация, а не къде е отишло.

Смесването на двете твърдения се случи в италианската преса. На 29 и 30 юли „Il Fatto Quotidiano“ излезе със статия, която постави думите на де Лучия и украинската статистика в едно повествование, позовавайки се на данните на украинското МВР през портала opendatabot.ua. Изданието само призна, че точна цифра не е възможна за определяне поради липсата на регистри в европейските страни, които упрекна, включително Италия, че пазят в тайна количеството и вида на изпратените боеприпаси, но при това остави внушение, че изчезналите бройки са от западния поток към Киев. Материалът добави и конкретен случай: сицилианецът Салваторе Верга, свързван с изнудвания с калашници по крайбрежието край Палермо, се е опитвал да купи именно дрон за пускане на мини, а сделката пропаднала след намеса на правоохранителните органи.

Разстоянието от този текст до руската версия е една стъпка. RT излезе със заглавието „Италианската мафия търси бойни дронове, докато 800 000 пушки изчезват в Украйна“, а проруски ресурси добавиха липсващото звено – продавача. В по-агресивните варианти той вече е назован поименно: украинските военни доставят дронове на мафиотски структури.

Тази линия не е нова. През юли 2024 г. проектът The Intel Drop, създаден именно за тиражиране на подобни материали, публикува статия, според която „режимът на Зеленски препродава западно оръжие и човешки органи на мафиотски структури в Италия“ с участието на генералното консулство на Украйна в Неапол. Това твърдение увисна, защото нямаше на какво да стъпи освен на себе си, и украинските fact check платформи го опровергаха моментално. Разликата през тази година е котвата. Сегашната версия не измисля събитие – тя се закача за реални парламентарно изслушване и прокурор, точни цитати и държавен регистър, който е публично достъпен. Именно това я прави по-издръжлива: опровержението изисква да бъде обяснено какво точно не е казано и какво точно не мери едно число, а такова обяснение никога не пътува със скоростта на твърдението.

По същество въпросът е дали от украинския пазар на изгубено оръжие има документиран поток, насочен за нуждите на организираната престъпност в ЕС. Независимите изследвания досега не го показват. В доклада Smoke on the Horizon, пуснат от Глобалната инициатива срещу транснационална организирана престъпност през юни 2024 г. заключи, че пласирането на нелегално оръжие остава ограничено в самата Украйна и няма потвърден случай на организиран трафик на оръжие от Украйна към която и да било държава-членка на ЕС. Следващият анализ на същата организация от септември същата година отчете промяна, но вътрешна: от преобладаващата дотогава спорадична търговия с трофейно руско оръжие се минава към организиран трафик на по-тежко американско и съветско оръжие, при това с участие на действащи военнослужещи. Илюстрациите са от вътрешния пазар: зенитна установка ЗУ-23-2, предлагана за 7500 долара през юни 2024 г.; 132 гранатометни изстрела, иззети в Киев; 72 пистолета, 20 автомата, 29 гранати и близо 49 000 патрона в Лвовска област. Ръст на обема – да; пресичане на границата към италианските групировки – не документирано.

Украинският център описва основната цел на кампанията като дискредитиране на Украйна, подкопаване на доверието от международните партньори и поставяне под съмнение на ефективността на контрола върху военната помощ, и напомня, че тази помощ минава през многостепенна система за отчет с участието на страните доставчици. Самото твърдение за черна търговия със западни оръжия се повтаря от 2022 г. насам, без нито веднъж да е представен документиран случай, по същия модел, по който по-рано беше пуснато и твърдението за американски биологични лаборатории на украинска територия.

Системата за отчитане заслужава по-прецизно описание от онова, което предлага и Киев. Тя съществува и функционира, но със собствени дупки, документирани от самите доставчици. По оценка от януари 2024 г. генералният инспектор на Пентагона установи, че за над един милиард долара въоръжение, подлежащо на засилен контрол върху крайната употреба, сред което над 1600 ПЗРК Stinger, над 8500 ПТРК Javelin, ударни дронове Switchblade и хиляди прибори за нощно виждане, инвентаризации по сериен номер са просрочени; персоналът на бюрото на Пентагона в Киев не е успял да покрие всички логистични центрове в Полша, през които минава потокът. Същият доклад изрично не е разглеждал дали оръжие е отклонявано, а говорителят генерал-майор Пат Райдър заяви по повод констатациите, че „няма достоверни доказателства за незаконно отклоняване на предоставено от САЩ съвременно конвенционално оръжие от Украйна“. Руската версия премахва точно тази разлика и представя пропуска в отчетността като доказана търговия. Незавършената инвентаризация обаче не установява отклоняване; това го установяват изземванията, а такива липсват.

Опровержението на конкретната измислица обаче не заличава онова, което де Лучия действително каза, и то е достатъчно тревожно само по себе си. Интересът на Коза Ностра към оръжие, което променя баланса в градска среда, е подкрепен със сигнали от разследване и поне един пропаднал опит за покупка, а службите в Италия, по думите на самия прокурор, не са готови да се защитават срещу ударни дронове. Този проблем произлиза от масовото производство и употреба на евтини ударни дронове в Европа, а не от продавач с конкретен адрес; той щеше да съществува и ако украинският регистър беше празен.

При наличната съвкупност от доказателства твърдението за организирана препродажба на западно оръжие от украинци на италиански престъпни организации остава недоказано и малко вероятно като систематична практика; дали отделни бройки са напускали страната по нелегални канали, е съвсем друг въпрос, на който числото 780 465 не дава отговор.

Италия арестува двама бивши агенти на AISI за шпионаж в полза на Русия

🇮🇹🕵️‍♂️🇷🇺 Карабинерите от специално оперативно поделение ROS арестуваха двама пенсионирани бивши служители на италианското вътрешно контраразузнаване в Рим по обвинение за шпионаж в полза на Русия и неправомерен достъп до информационни системи.

Двамата, поставени под домашен арест, години наред са предавали чувствителни данни на предполагаем оператор на руското разузнаване срещу пари. Това твърдят разследващи, чиято операция стъпва на близо година подслушване, следене и обиски. Случаят, оповестен на 7 юли от „Кориере дела Сера“ и потвърден от национална агенция АНСА, е най-новия епизод в низ от разкрития, очертали упорит разузнавателен натиск срещу отбранителните структури на Европа.

Според италианската преса задържаните са 59-годишните Гавино Раул Пирас, родом от Сасари, напуснал службата през 2012 г., и Винченцо ди Паскуале от Матера, също напуснал година по-късно; прокуратурата официално не е огласила имената, като е потвърдила само техния статут на бивши разузнавачи. Пирас е и главният обвиняем – бивш подофицер от Карабинерите, автор на теоретичен труд върху „информационния капитал“ и възпитаник на школата на НАТО в Обераммергау. Именно той, по данни на следствието, е имал функция на единствена пряка връзка с чуждестранния оператор: руснакът отправял заявки, а Пирас срещу възнаграждение е доставял поисканото, събрано през собствената му мрежа от източници.

Смятаният за руски оператор се намира под дипломатически имунитет в Италия – обстоятелство, което го държи извън обсега на разследването. Обвинението не го назовава и не може да посегне към него: лицето, направлявало платена мрежа насред италианския апарат за сигурност, остава защитен от статута, който му е отворил вратите на страната.

Мрежата, върху която е стъпвал Пирас, е използвала шест източника, от които четирима действащи военни на длъжности със силно ограничен достъп. Заедно с пети замесен те са разследвани – общо седем души по случая – за набавяне на сведения, засягащи сигурността на държавата, за политически и военен шпионаж и за разкриване на държавна тайна. При претърсванията, включително по дигиталните носители, властите са открили и конфискували около 20 000 евро в брой, намерени у един от замесените.

Разследването не тръгва отвън, а отвътре. Агенцията за вътрешна информация и сигурност (AISI) на Италия го задейства още през май 2025 г. след като установява, че руското разузнаване е успяло да вербува бивш италиански оперативен работник, на когото е плащало за класифицирани данни за военното производство в страната. Оттам нататък AISI координира своите усилия с ROS на Карабинерите в класическа операция на контраразузнаване – над година прихващания, наблюдение и претърсвания, водени съвместно от военната прокуратура и прокуратурата на Рим, преди мрежата да бъде затегната.

Реакцията на политическо ниво дойде бързо и остро. Министърът на отбраната Гуидо Крозето благодари и поздрави магистратите и следователите от ROS за показания професионализъм при „сложно и деликатно“ разследване и предупреди, че не може да има никаква търпимост, най-малкото когато са замесени лица с отговорни позиции, към онези, които компрометират или поставят под риск сигурността на Републиката. Защитата на класифицираните данни и институциите, допълни той, е първостепенен държавен интерес, който не допуска отстъпление. Лоренцо Гуерини, председател на Комитета за сигурността на Републиката (Copasir) в парламента, от своя страна очерта враждебните руски операции по добиване на информация, която застрашава националната сигурност, като действаща заплаха, която институциите следят отблизо; Copasir поиска от управляващия кабинет и прокуратурите да му бъдат предадени всички налични данни по случая.

Рим вече е виждал този сценарий. През март 2021 г. капитанът от военноморските сили Валтер Биот беше заловен на паркинг в столицата да предава на руски военен аташе USB устройство със 180 заснети кадъра, от които над 100 документа с гриф на НАТО, срещу сумата от 5000 евро. Военният трибунал му наложи 30 години лишаване от свобода, а по-късно наказателният съд определи 20. Тогавашният епизод и днешният се застъпват почти буквално: италиански служител, продал тайни на човек от руска дипломатическа мисия срещу пари в брой, в един и същи град и по един и същи модел.

Моделът обаче далеч не е само италиански. Само седмици по-рано, на 3 юни, френските служби задържаха 48-годишен беларусец, живеещ в Испания, край завода на дружеството „Делер“ до Тулуза – производител на дронове, който снабдява едновременно въоръжените сили на Франция и тези на Украйна. Мъжът е видян да заснема прототип на безпилотник и, по данни на френското контраразузнаване (DGSI), изпратил видеото на свой контакт в Руската федерация; ден преди ареста заводът беше замерян с коктейли „Молотов“, които не се възпламениха. Прокуратурата в Париж го обвини, че е събирал и предавал сведения на чужда сила – престъпление с наказание до 15 години.

Преди това, на 4 май, Австрия обяви трима руски дипломати за персона нон грата заради „гора с антени“ върху покривите на руското посолство във Виена и дипломатически комплекс в града – сгради, за които е публично известно от години, че позволяват да се прихващат сателитните комуникации на международни организации в австрийската столица. „Недопустимо е дипломатическият имунитет да бъде използван за шпионаж“, заяви външната министърка Беате Майнл-Райзингер – думи, пасващи еднакво точно и на руския резидент в римския случай. След като срещна отказ на искането си имунитетът на тримата да бъде вдигнат, Виена ги експулсира; общо 14 руски дипломати са напуснали страната от началото на войната в Украйна.

Трите случая са свързани не толкова от обща централна операция, колкото от един и същ инструментариум: подкупен вътрешен човек в Рим, заснет прототип край Тулуза, антени на дипломатически покрив във Виена – все средства да се извлекат отбранителни данни от държави, които въоръжават Украйна или произвеждат оръжие за собствените си армии, и все прикрити, където е възможно, зад дипломатическа закрила. Случаят в Италия остава на етап обвинения, задържаните се намират под домашен арест, а имена и подробности са подложени на съдебна проверка. Но самата плътност на епизодите – от Виена през Тулуза до Рим и то само за няколко седмици – очертава натиск, който европейските служби все по-често улавят, но далеч не винаги изпреварват.