🇷🇺🤝🇲🇬 Русия извършва тайни доставки на оръжие за военната хунта в Мадагаскар, включително бойни машини на пехотата БМП-3, които в момента са най-мощните бронирани активи на острова, съобщава Militarnyi.
Доставката включва още преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), боеприпаси и леко бойно снаряжение за пехотата. Тези модерни руски бронирани машини представляват значителен технологичен скок за армията на страната. Военното укрепване съвпада с период на дълбок политически преход за островната държава след преврата от 14 октомври. Новата администрация, оглавявана от Майкъл Рандрианирина, търси по-тесни връзки с Москва и потенциално членство в БРИКС, докато страната остава временно отстранена от Африканския съюз.
Досега основната сухопътна мощ на Мадагаскар се състоеше от 12 леки амфибийни танка ПТ-76, въпреки че не е ясно какво е текущото им оперативно състояние.
На 24 февруари се появиха твърдения, че Русия е доставила пратка оборудване и 63 тона товар на острова. Официално Кремъл я описа като „хуманитарна помощ“, предназначена да помогне за възстановяването на страната от последиците от циклона „Фития“.
Доставката е извършена с военно-транспортни самолети Ил-76 и Ан-124, които принадлежат на Министерство на отбраната и Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация.
През декември стана ясно, че Русия оказва подкрепа на военната хунта в Мадагаскар с оръжие, изпращайки военен контингент в страната. Това беше предшествано от период на политическа нестабилност на острова.
Военният преврат в Мадагаскар, извършен на 14 октомври след протести срещу правителството и бягството на бившия президент Андри Раджоелина със самолет към Франция. Малко след преврата Рандрианирина, по това време командир на елитната част CAPSAT, зае поста на президент на страната.
По-рано OSINT експерти разкриха, че Русия е извършила доставка на КамАЗ-53949 „Тайфун-К“, бронирани автомобили със защита срещу мини и засади (MRAP) на Националните отбранителни сили на Етиопия.
🇲🇬🤝🇷🇺 В началото на март на полигон в планинската част на Мадагаскар се проведе официална церемония по връчването на сертификати на първия випуск малгашки военнослужещи, завършили курс с продължителност 8 седмици под ръководството на инструктори от „Африканския корпус“ – структура на Министерството на отбраната на Руската федерация.
От общо 216 курсисти основния курс преминаха успешно 140, съобщи African Initiative. Обучението обхваща огнева подготовка и управление на безпилотни летателни апарати. Завършилите преминават към специална фаза, която включва подготовка на сапьори, елитни стрелци, разузнавателни групи, щурмови подразделения и оператори на ударни дронове.
Репортаж на кореспондентката Дария Ваган, излъчен от руски държавни медии, дава поглед над програмата за обучение на оператори на дронове, организирана в три модула. Първият е посветен на разузнавателните дронове – определяне на координати, предаване на данни към командването и работа с карти.
Вторият включва изпускане на експлозивни заряди от дронове тип Mavic с осколочно-фугасни боеприпаси ОФСП-05 и ОФСП-08, предназначени за поразяване на лекобронирана техника и жива сила. Третият модул обхваща FPV дронове камикадзе – тактика, която руските въоръжени сили масово прилагат в Украйна и очевидно изнасят към партньори в Африка.
Присъствието на „Африканския корпус“ в Мадагаскар е пряко свързано с военния преврат от 12 октомври 2025 г. Тогава елитното звено CAPSAT свали президента Андри Ражоелина на фона на масови протести срещу спиранията на водоснабдяване и електричество, бедността и корупцията. На 17 октомври полковник Мишел Рандрианирина положи клетва като временен президент, след което Африканският съюз прекъсна членството на Мадагаскар.
Руският военен ангажимент не закъсня. На 20 декември 2025 г. руски военно-транспортен самолет кацна на международното летище Ивато край Антананариву с около 50 военнослужещи и 43 каси оръжие – автомати, снайперски пушки и противотанкови ракети, съобщи The Moscow Times. В края на декември Антананариву посети заместник-министърът на отбраната на Руската федерация Юнус-Бек Евкуров, де факто ръководител на операциите на „Африканския корпус“. Впоследствие Русия разгърна 140 военни инструктори на острова и достави допълнително оръжие, включващо дронове камикадзе и противотанкови ракети.
През февруари 2026 г. Рандрианирина посети Москва за първото си официално посещение извън страната и се срещна с президента Путин, който „даде благословията си“ за новия лидер, съобщи тогава The Moscow Times. Визитата напомня на тези от държавните глави на Мали, Буркина Фасо и Нигер, където военни хунти се обърнаха към Москва за легитимност и военна подкрепа след разрив със Запада.
Анализ на Critical Threats (AEI) от 19 февруари посочва, че Мадагаскар балансира между Русия, Франция и САЩ – и трите страни са потърсили контакт с хунтата след преврата в стремеж да укрепят влиянието си в Индийския океан. Пристанището Диего Суарес в северния край на острова е стратегически ключово – то позволява проекция на сила по основните търговски маршрути между Атлантическия и Индийския океан. Кремъл, според същия анализ, се стреми да увеличи военното си присъствие по ключовите водни пътища около африканския континент.
Руското военно присъствие е обосновано официално с борбата срещу дахало – въоръжени крадци на зебу (добитък), действащи в южната и западната част на острова. Проблемът е съвсем реален и дори хроничен: според Института за изследвания на сигурността (ISS Africa) една трета от територията на Мадагаскар се смята за „червена зона“ извън ефективен държавен контрол, а дахало използват оръжие тип „Калашников“ и се държат като въоръжени бунтовнически групи. Между 2015 и 2017 г. в засади са загинали 25 офицери от армията. Въпросът доколко обучението в управление на FPV дронове камикадзе и щурмови тактики е съразмерен отговор на проблема с крадците на добитък остава отворен.
Репортажът на Ваган представя изцяло гледната точка на руското военно присъствие и малгашката военна хунта. В него не присъстват независими експертни оценки, нито позицията на Африканския съюз, Франция и западни партньори. Председателят на фондацията на Малгашката република, цитиран в материала, заявява, че обучението от руската армия може „ефективно да подобри малгашката армия“, но уточнява, че то все още не е приключило. Офицери от малгашката армия, също интервюирани във видеото, определят работата с руските инструктори като „полезна и богата“.
Мадагаскар се превръща в поредната точка на разширяване на руското военно влияние в Африка. Според Critical Threats Русия планира да изпрати допълнително 1000 военни от „Африканския корпус“ в Мали през следващите месеци, увеличавайки контингента там до 3500 души. Дали островната държава в Индийския океан ще следва примера на държавите от Сахел за задълбочаваща се зависимост от Москва или ще успее да запази пространство за маневриране между конкуриращите се сили, предстои да се види.
🇲🇬 Администрацията на президента на Мадагаскар обяви, че в страната се извършва „опит за незаконен и насилствен захват на властта“, съобщи телевизия Al Jazeera.
Изявлението беше направено след като военнослужещи от елитното звено CAPSAT, което през 2009 г. помогна на президента Андри Радзуелина да вземе властта с преврат, се включиха към протеста. В неделя формированието обяви, че поема контрола над армията.
„Отсега нататък всички заповеди за армията – независимо дали става въпрос за сухопътни войски, военновъздушни сили или флот – ще идват от щаба на CAPSAT“, заявиха офицерите.
Днес хиляди граждани излязоха по улиците на столицата Антананариво. Сред участниците в протеста бяха църковни лидери, опозиционни политици, сред които бившия президент Марк Равалуманана, и военнослужещи от CAPSAT.
Протестите в Мадагаскар започнаха в края на септември заради недостиг на вода и електричество. Според Al Jazeera само около една трета от местното население има достъп до ток, а честите му прекъсвания продължават повече от осем часа на ден.
По-късно те ескалираха в масови демонстрации срещу правителството. Участниците в тях настояват за оставката на президента, който според тях трябва да се извини за насилието срещу демонстранти, както и да разпусне Сената и избирателната комисия.
В хода на протеста силите на реда често влизаха в сблъсъци с демонстранти, в които използваха сълзотворен газ и гумени куршуми. Според данни на ООН от началото на демонстрациите са загинали най-малко 22 души, а над 100 са ранени.
🇲🇬 Президентът на Мадагаскар Андри Раджоелина обяви днес, че разпуска правителството, след масови младежки протести срещу честите прекъсвания на електричеството и водата. Според данни на ООН при демонстрациите са загинали най-малко 22 души, а над 100 са ранени.
Вдъхновени от протестите на „Поколение Z“ в Кения и Непал, 3-дневните демонстрации са най-мащабните в островната държава в Индийския океан от дълги години насам и са най-сериозното предизвикателство пред държавния глава от преизбирането му през 2023 г.
„Признаваме и се извиняваме, ако членове на правителството не са изпълнили задачите, които са им били възложени“, заяви държавният глава в обръщение по националната телевизия Televiziona Malagasy (TVM).
Раджоелина обяви, че иска да създаде пространство за диалог с младите и обеща мерки в подкрепа на бизнеса, пострадал от мародерства.
„Разбирам гнева, тъгата и трудностите, причинени от прекъсвания на електричество и проблеми с водоснабдяването. Чух този зов, почувствах страданието, разбрах влиянието върху ежедневието“, каза президентът.
По време на протестите пред Университета в Антананариво се стигна до сблъсъци – демонстранти хвърляха обратно към полицейските сили използвани от тях сълзотворни гранати, според агенция Ройтерс.
Върховният комисар на ООН за правата на човека уточни, че сред жертвите има протестиращи и случайни минувачи, убити от силите за сигурност, както загинали при последвалите безредици и мародерства, извършени от лица и групи, които не са били част от демонстрациите.
Министерството на външните работи на Мадагаскар отрече данните на ООН и заяви, че не идват от „компетентни национални органи“ и са базирани на слухове или дезинформация.
Днес демонстранти се събраха отново в университетския кампус, където размахваха плакати и изпълниха националния химн, преди да опитат да тръгнат към централната част на столицата, съобщи местният канал 2424.MG. Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне тълпата, след като миналата седмица властите въведоха вечерен час от здрач до зори.
Протестът избра за свой символ знамето, използвано при демонстрациите в Непал, които доведоха до оставката на премиера по-рано този месец. Те бяха организирани изцяло в интернет по подобие на протестите в Кения миналата година, които принудих правителството да се откаже от плана за нови данъчни закони.
Андри Раджоелина застана начело на страната за първи път след преврат през 2009 г. През 2014 г. се оттегли, но се завърна като президент след изборната победа през 2018 г. През декември 2023 г. спечели трети мандат в избори, които опонентите му определиха като опорочени заради сериозни нередности.
