Либия остава в капана на въоръжени съперничества и политическа нестабилност през 2025 г.

Бунтовник държи знамето на Кралство Либия и нож по време на обстрел от войници, лоялни на либийския диктатор Муамар Кадафи близо до Рас Лануф, 4 март 2011 г.
📸 Снимка: REUTERS/Goran Tomasevic

🇱🇾 Либия ще изпрати 2025 г. в капана на въоръжени конфликти, периодично насилие и политическа фрагментация, което продължава да подкопава както управлението, така и ежедневието на хората.

Властта остава разделена между признатото от ООН Правителство на националното единство в Триполи и Правителството на националната стабилност в източната част на страната. Въпреки дълги години на преговори, нито една от страните не иска да преодолее задънената улица около националните избори или да обедини ключовите институции в страната.

На 27 август крайбрежният град Ал-Зауия отново се превърна в арена на напрежение. Въоръжени групи се сблъскаха с тежко оръжие в жилищни райони, което доведе до жертви и материални щети. Тези събития доказват, че милициите продължават да действат необезпокоявани и държат под свой контрол местни територии, където решават спорове със сила, вместо с диалог. Централната власт е все така слаба, а примирията са крехки и често рухват, което води до нови цикли на конфронтация.

В Триполи периодите на затишие често са прекъсвани от внезапни ескалации. Политически лидери, сред които ръководителят на Президентския съвет Мохамед Менфи, многократно призоваха за подновяване на ангажимента за примирие. Въпреки това ежедневието в столицата е белязано от войни за територия и борби за власт. Чести стрелби, отвличания и затваряне на пътища принуждават местните жители да променят навиците си, някои семейства са разселени, а училищата в рискови райони са затворени.

Бойци от силите за сигурност, лоялни на маршал Халифа Хафтар, стоят на пост пред сградата на парламента в Тобрук, източна Либия, 10 февруари 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Esam Omran Al-Fetori

Експерти по конфликтите в Берлин настояват за спешни реформи и политически компромиси, като предупредиха за влошаваща се нестабилност. Тази оценка беше потвърдена по-късно през месеца от двумесечния брифинг на Съвета за сигурност на ООН, описва подробно постоянните уязвимости: разпокъсани командни структури, неконтролирано насилие от страна на милициите и продължаваща несигурност около подготовката на избори.

Въпреки тези предизвикателства, през август бяха проведени общински избори в 34 града, в които избиратели гласуваха дори в райони, където въоръжени групи се опитаха да попречат на процеса. Макар това да показа местна устойчивост и гражданска ангажираност, частичните анулирания на изборни резултати в западните райони и липсата на избори в голяма част от източната и южната част на страната подчертават колко далеч е Либия от единно управление.

Доклади на правозащитни организации описват мрачна картина. Произволни арести, убийства без съд и присъда и отвличания продължават да са широко разпространени. Между март 2024 г. и септември 2025 г. най-малко 20 задържани по политически причини са намерили смъртта си зад решетките. Отговорността е недостижима, тъй като съдебните институции са изправят пред опит за намеса и страх от репресии.

Мигрантите и бежанците са сред най-уязвимите. Много от тях стават жертва на мрежи за трафик на хора или насилие от страна на милициите, изправени пред изнудване, задържане или физическо малтретиране. Тези условия превръщат части от Либия в зони с висок риск за преминаване, което засилва както хуманитарните кризи, така и общото усещане за несигурност.

С напредването на октомври рискът от подновяване на мащабен конфликт остава висок, макар и да няма непосредствена ескалация. Международни посредници продължават да притискат всички страни да се придържат към примирието от 2020 г., да спрат едностранните военни операции и да се съсредоточат върху изграждане на единни национални институции за сигурност. Финансовото управление и реформата в сектора на сигурността се разглеждат като ключови първи стъпки към провеждането на достоверни национални избори.

Ясно е, че средата за сигурност в Либия остава крехка и нестабилна, белязана от често насилие и хронично недоверие. Бъдещето на страната ще зависи от устойчивия дипломатически натиск, постепенното възстановяване на институциите и надеждни мерки за отчетност. Без тези усилия местни сблъсъци рискуват да прераснат в по-широки конфронтации, задържайки Либия в цикъл на нестабилност и подкопавайки общественото доверие в пътя към национално помирение.

Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г.

🇩🇿 Правителството на Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г. – най-големият в историята на страната, съобщи The Clash Report. Решението идва на фона на нарастващи опасения за сигурността в региона на Сахел.

Според доклада, общият финансов план за 2026 г. възлиза на 135 милиарда долара, в сравнение със 128 милиарда през 2025 г. и 113 милиарда през 2024 г. Военните разходи сега съставляват 20,6% от националния бюджет, изпреварвайки дори Министерството на финансите, което ще получи 20,3%.

Тенденцията за увеличаване на военните разходи започна през 2022 г., когато Алжир рязко увеличи финансирането за отбрана, въпреки икономическите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19 и колебанията в приходите от петрол. В периода 2020-2022 г. отбранителните разходи варираха между 8 и 11 милиарда долара годишно. През 2023 г. те скочиха до над 18 милиарда, през 2024 г. достигнаха 22 милиарда, а през тази година – 24 милиарда долара.

Увеличаването на бюджета идва в момент, когато цените на въглеводородите падат, движейки се между 65 и 67 долара за барел, а прогнозният бюджетен дефицит на страната достига 40 милиарда долара. Нарастващите военни разходи разпалиха дискусии в Алжир за това докога подобно ниво на разходи може да бъде поддържано без сериозни фискални корекции.

Експерти отбелязват, че въоръжените сили са се превърнали в най-големия получател на публични средства, изпреварвайки значително останалите министерства. Последните данни показват, че един от всеки пет динара от публичните разходи отива за армията, което подчертава централната роля на въоръжените сили в националната политика.

Увеличените разходи са факт въпреки липсата на нови мащабни заплахи за сигурността. Въпреки това дългогодишното напрежение с Мароко и нестабилността в Сахел, особено в Мали и Нигер, са ключови фактори за отбранителното планиране на Алжир. Въпреки това наблюдатели отбелязват, че общата среда за сигурност не се е влошила значително през последните години.

Непотвърдени сведения сочат, че Алжир е станал първият чуждестранен клиент на руските бойни самолети Су-57 и Су-34, които според слуховете са били видяни по време на тестови полети преди доставка.

Подновеният акцент на Алжир върху отбранителните способности показва неговото намерение да запази своето влияние и готовност на фона на променящите се динамики в региона.

Ал-Сиси откри новата административна столица на Египет, на 45 км източно от Кайро, за среща на върха D-8.

🇪🇬 Египетският президент Абдел-Фатах ас-Сиси проведе двустранни разговори с лидерите на страните от Близкия изток, в които потвърди своя ангажимент за възстановяването на мира в региона. Разговорите бяха проведени в кулоарите на 11-ото издание на срещата на върха на Организацията за икономическо сътрудничество на развиващата се осморка, която се проведе в новата административна столица на Египет в четвъртък, 19 декември.

Сиси и неговият палестински колега Махмуд Абас отхвърлиха всякакви опити за насилственото разселване на палестинците, както и за подкопаване на тяхната кауза, се посочва в изявление, публикувано след срещата от египетското президентство.

Двамата лидери разгледаха начини за възстановяване на спокойствието в палестинските територии и обсъдиха усилията на Египет за улесняване прекратяването на огъня и доставката на хуманитарна помощ в ивицата Газа, с цел облекчаване на хуманитарната криза в палестинския анклава и спиране на кръвопролитията, съобщава агенция Синхуа.

Освен това двамата осъдиха „постоянните нарушения на Израел на Западния бряг“, и подчертаха, че Западният бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим представляват територията на палестинската държава.

Ал-Сиси потвърди неотстъпчивите и енергични усилия на Египет да подкрепи палестинския народ и създаването на независима палестинска държава по границите от 4 юни 1967 г. със столица Източен Йерусалим.

Абас приветства усилията на Египет за постигане на примирие в Газа, признавайки историческата роля на Египет в подкрепата на палестинския народ и неговите законни права.

Освен това египетският лидер се срещна и с иранския си колега Масуд Пезешкиан, първият ирански президент, посетил страната от 11 години, за разговори за по-нататъшно укрепване на двустранните отношения и възстановяване на мира в региона, се казва в изявление на египетското президентство.

По време на срещата Сиси подчерта ключовото значение на намаляването на напрежението, което е обхванало региона, както и избягването на ескалацията, като призова всички страни към проява на мъдрост в действията, за да защитят региона от опасни конфронтации, които рискуват сериозни последици за мира и сигурността в Близкия изток и света като цяло.

На срещата беше засегната и ситуацията в Палестина с преглед на усилията на Египет за прилагане на прекратяването на огъня и доставката на хуманитарна помощ в анклава.

Сиси проведе разговори и с ливанския министър-председател Наджиб Микати, в които подчерта желанието на Египет за засилване на прилагането на споразумението за прекратяване на огъня в Ливан и пълното прилагане на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН.

Египетският президент също така потвърди непоколебимия ангажимент на страната си да предлага всякакви форми на помощ за облекчаване страданията на ливанския народ и подкрепа за ефикасното функциониране на институциите на страната.

На срещата бяха засегнати също регионалното развитие и египетските усилия в посока спиране на огъня в Газа като основна стъпка към възстановяване на регионалната стабилност. Двамата лидери изразиха своя ангажимент към стабилността, единството и териториалната цялост на Сирия, както и безопасността и сигурността на нейния народ.

Двамата отправиха предупреждение срещу разширяването на конфликта и подчертаха многократно необходимостта всички страни да действат мъдро и отговорно за възстановяването на регионалния мир.

Сателитни снимки на либийска авиобаза разкриват доставки на руско оборудване

🇷🇺✈️🇱🇾 Руски военно-транспортен самолет е излетял от авиобазата в сирийската провинция Латакия за Либия в събота, съобщи сирийски служител по сигурността, намиращ се пред съоръжението, на фона на започналото изтегляне на руския контингент в страната.

По думите му в следващите дни се очаква от базата да излетят още няколко военно-транспортни самолета. В събота сутринта в базата имаше товарен самолет Ил-76, както и хеликоптери, които според съобщенията са долетели там от други региони на Сирия, където руските военни напускат позициите си.

Въз основа на сателитни снимки стана ясно, че руски военно-транспортен самолет Ил-76 е кацнал в авиобаза Ал-Джуфра в Либия на 10 декември, въпреки че на този етап няма информация откъде е дошъл този самолет и за къде е отлетял впоследствие.

Ден преди това въз основа на анализ на сателитни изображения беше съобщено, че в базата се намират най-големия товарен самолет Ан-124, както и Ил-76, Ан-32 и Ан-72. Полет на товарен самолет от руската база в Латакия към Либия се съобщава за първи път от падането на режима.

Както съобщихме многократно през изминалите няколко дни, руските сили започнаха своето постепенно изтегляне от Сирия.

Самер Ал-Атуш, кореспондент на британския ежедневник The Times в Сирия, публикува видео на военно оборудване, пристигащо в авиобаза Хмеймим и разговаря с въоръжени мъже, охраняващи главния ѝ вход, членове на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал Шам, която е призната за терористична организация от ООН, САЩ, ЕС, Великобритания, Русия, Турция и други страни по света. Групата изигра решаваща роля в свалянето от власт на Башар ал-Асад. Охранителите на базата потвърдиха пред журналиста, че по тяхна информация руският контингент се изтегля от страната.

По-рано публично достъпни данни позволиха да се установи, че Москва е изпратила към Сирия няколко десантни и граждански кораба. В същото време корабите на нейния военноморски флот, базирани в пристанището на Тартус, бяха изтеглени на няколко километра навътре в морето. Руските военни напуснаха и редица малки бази и постове, включително в Манбидж и Кобани, съобщи местната новинарска агенция North Press Agency.

Базите бяха създадени, след като руската армия се намеси в сирийската гражданска война през 2015 г. и започна да оказва помощ на Башар ал-Асад. През последните години, когато в Сирия имаше малко активни боеве, те служеха главно като логистичен център за подкрепа на руски военни и наемнически операции в Африка, включително гореспоменатата Либия.

От началото на 2024 г. Москва започна да увеличава присъствието си там, прехвърляйки кадрови военнослужещи от Министерството на отбраната под прикритието на наемници и новобранци от африканското направление на ЧВК „Вагнер”.

Къде са базирани руските сили в северноафриканската страна, какво правят там и какви интереси преследват, се посочва в разследване на опозиционното издание Верстка, публикувано през май тази година, съвместно с проекта All Eyes on Wagner на Радио Свобода и разследващия проект Система.

Падането на сирийския режим и евентуалното закриване на руските бази в страната обаче може значително да усложни руските военни операции в Африка, където също има военен персонал и наемници в Централноафриканската република, Судан, Мали, Нигер и Буркина Фасо.

Либийският маршал Халифа Хафтар е шокиран от внезапното падане на Асад.

📸 Колаж: Africa Intelligence

🇸🇾🤝🇱🇾 Френското разузнавателно издание Africa Intelligence разкри негативните последици от свалянето на режима на сирийския президент Башар Асад върху върху интересите на либийския маршал Халифа Хафтар, който е бил шокиран от внезапното падане на сирийския режим, както и върху отношенията между семействата на двамата лидери.

Връзката между семействата Хафтар и Асад се основаваше на близък съюз, който разчиташе до голяма степен на взаимното им приятелство с Русия, като отношенията им достигнаха своя връх с тайното посещение на Махер ал-Асад, брат на бившия сирийски президент, на гости на Саддам, сина на Халифа Хафтар през септември 2022 г.

Освен това двете страни си сътрудничиха в обучението на пилоти от силите на Хафтар, провеждано в Сирия, което беше потвърдено от смъртта на либийски пилот по време на тренировъчен полет през декември 2022 г.

Часове след падането на режима в Дамаск самолет на компанията „Cham Wings“ кацна в Бенгази със сирийски офицери на борда, като се предполага, че сред пътниците може да е бил самият Махер ал-Асад.

Съюзът между двамата лидери вървеше паралелно със сътрудничеството с Русия, която използваше страните им като платформи за транзит на военно оборудване към африканския регион Сахел. Падането от власт на Башар ал-Асад може да накара Москва да преразгледа своята стратегия в региона, след като досега руските кораби преминаваха през пристанището на Тартус и спираха в пристанището на Тобрук, където разтоварваха военното си оборудване, което впоследствие беше транспортирано от силите на Африканския корпус по суша до съседните страни като Мали, Нигер и Буркина Фасо.

След подновяването на бунтовническата офанзива срещу сирийския режим програмата за обучение на либийските пилоти на Хафтар в Сирия беше прекъсната, а те загубиха два военни тренировъчни самолета L-39 Albatros, след като джихадистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам превзе авиобаза Найраб на 2 декември.

В допълнение, компанията „Cham Wings“, свързана със семейство Асад, продължаваше да извършва редовни полети между Дамаск и Бенгази до края на миналия октомври, въпреки че беше поставена в списъка със санкции на Европейския съюз по обвинения в транспортиране на наемници, трафик на хора и контрабанда на наркотици между Сирия и източна Либия.

Хаос в Триполи след отвличането на генерал от либийското разузнаване.

Горящи превозни средства по улиците на столицата Триполи след сблъсъци между враждуващи либийски групировки, 27 август 2022 г.
📸 Снимка: Mahmud Turkia/AFP via Getty Images

🇱🇾 В четвъртък Либия стана свидетел на поредна мобилизация в редиците на силите за сигурност, които се събраха пред Либийската разузнавателна дирекция в Триполи в отговор на съобщенията за отвличането на бригаден генерал Мустафа Али Ал-Уахаиши.

Съобщава се, че Ал-Уахаиши, който ръководи Централната дирекция по сигурността в либийската разузнавателна служба, е бил задържан малко след като е напуснал офиса си в квартал Сабаа в Триполи в сряда вечерта.

Местонахождението му остава неизвестно, което поражда опасения за избухването на нова вълна от насилие в и без това нестабилния пейзаж на сигурността в северноафриканската страна.

Очевидци съобщиха за незабавно струпване на въоръжени сили около щаба на разузнаването, сигнализирайки за повишена тревога относно възможна ескалация на напрежението. Инцидентът, за който първи съобщиха от Libya Press снощи, предизвика хаос в столицата.

Изчезването на служител от високите етажи като Ал-Уахаиши е необичайно, но не и необяснимо и подчертава продължаващите предизвикателства пред сигурността, пред които е изправена страната, особено с влиянието на независими милиции и сложната динамика във властта, която продължава да доминира живота в столицата Триполи.

Отвличането на Ал-Уахаиши подчертава сложните междуособици в структурите за сигурност на Либия. След въстанието през 2011 г. страната е разкъсана от политически разделения и конфликти между отделни фракции, борещи се за власт, с множество правителства и променящи се съюзи, които усложняват усилията за изграждане на единен апарат за държавна сигурност.

Различни въоръжени групировки, някои слабо свързани с правителствени органи, продължават да държат значително влияние върху отделни части от столицата, като често действат без да подлежат на централизиран контрол. Тези групи често се сражават за влияние и ресурси, като понякога влизат в открит конфликт с официалните сили за сигурност, което води до смущения и заплахи за ключови служители.

Това отвличане подчертава и по-широките проблеми в рамките на крехката мрежа за сигурност на Либия. Въпреки усилията на т.нар. Правителство на националното единство, сформирано през март 2021 г., да интегрира отделните въоръжени групировки в различни роли на сигурността под контрола на държавата, влиянието на тези групи остава силно, а на моменти става неуправляемо.

Опитите за централизиране на властта често са били възпрепятствани от вътрешно съперничество и лоялност, които са разделени между държавни единици и местни фракции. Отвличането на висша фигура от разузнаването като Ал-Уахаиши отразява постоянните рискове и подчертава трудностите пред създаването на надеждна и сплотена система за сигурност в Триполи.

Алжир ще представи балистична ракета "Искандер".

🇩🇿🤝🇷🇺 Както беше съобщено от ORCA Military на 28 октомври 2024 г. руската балистична ракетна система с малък обсег на действие Искандер-Е е била забелязана за първи път в Алжир преди военния парад в чест на 70-годишнината от Алжирската революция. Това развитие потвърждава придобиването на ракетната система от северноафриканската страна след години на спекулации и бележи първия път, когато Искандер влиза на въоръжение във въоръжените сили на арабска страна.

Системата „Искандер“ е разработена от Русия, има обхват до 500 километра и може да достигне скорост до 6 Мах. Предназначена е да поразява цели като командни центрове, противовъздушна отбрана и критична инфраструктура. Мобилният ѝ дизайн и способността за бързо изстрелване я правят трудна за откриване и прехващане. Вариантът Искандер-E, който е приет на въоръжение в Алжир от 2018 г., е способен да носи различни видове конвенционални бойни глави, включително осколочно-фугасни и проникващи. Това придобиване усъвършенства ракетните способности на страната, като добавя значителен обсег и гъвкавост към съществуващото военно оборудване.

Придобиването на системата „Искандер“ е част от по-широките усилия на северноафриканската страна за модернизиране на въоръжените ѝ сили, особено на фона на нарастващото напрежение със съседно Мароко. Дипломатическите отношения между двете държави са обтегнати, откакто Алжир реши да прекрати дипломатическите си отношения с Рабат през 2021 г. като отговор на подкрепата му за сепаратистките движения в Кабилия и претенциите му за суверенитет върху територията на Западна Сахара. Междувременно планът на Рабат за автономия на Западна Сахара получи широка международна подкрепа, което допълнително засили съперничеството между тях. И двете страни са се впуснали в надпревара във въоръжаването, засилвайки военния си капацитет, като същевременно поддържат напрегнато, но ненасилствена конфронтация. Милитаризацията от двете страни продължава и към този момент, въпреки че пълномащабен конфликт остава малко вероятен.

В този контекст системата „Искандер“ играе важна роля във военното планиране на Алжир, особено като се има предвид нейната способност за поразяване на стратегически цели в Мароко. По-големият обсег на системата, в сравнение със американските M142 HIMARS на Мароко, ѝ позволява да достигне цели дълбоко в територията на Мароко. В същото време Рабат е разгърнал пускови установки HIMARS с армейски тактически балистични ракети ATACMS с обхват до 300 километра, които са предназначени за бърза огнева подкрепа и прецизни удари по силно укрепени позиции и концентрации на войски. Докато HIMARS предлага значително по-висока мобилност на бойното поле, по-големият обсег и хиперзвуковите възможности на системата Искандер дават на Алжир по-широк набор от стратегически възможности.

Отбранителните разходи на страната нараснаха значително през последните няколко години, като достигнаха 18,3 милиарда долара през изминалата 2023 г., до голяма степен поради увеличените приходи от износ на газ след началото руската инвазия в Украйна. Свежите финансови средства от това финансиране подкрепиха закупуването на военно оборудване, предимно от Русия и Китай, включително и системата „Искандер“. Нарастващото военно съперничество с Мароко е отразено и във вътрешната политика на Алжир, където антимароканската реторика е често използвана в предизборни кампании, за да спечели обществена подкрепа.

Въпреки епизодичните призиви за диалог, напрежението между двете страни остава високо, а на фона на постоянните доставки на въоръжение намирането на решение в близко бъдеще става все по-малко вероятно. Появата на ракетните системи „Искандер“ на предстоящия празничен военен парад допълнително сигнализира за намерението на Алжир да поддържа и демонстрира военните си способности в отговор на нарастващите опасения за регионалната сигурност. Тъй като и двете страни продължават да придобиват авангардни военни технологии, потенциалът за възникване на бъдещ конфликт, макар и да не е неизбежен, все пак остава на дневен ред.

Мароко ще бъде първата африканска страна с HIMARS

Американски военнослужещ инспектира пускова установка на M142 HIMARS по време на военното учение „African Lion“ в Югоизточно Мароко, 9 юни 2021 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP via Getty Images

🇲🇦🤝🇺🇸 Мароко е на път да се превърне в първата африканска държава, придобила високомобилна артилерийска ракетна система (M142 HIMARS) и армейска тактическа ракетна система (ATACMS) от САЩ.

Придобиването върви напред, като наскоро на американската компания Lockheed Martin беше възложен договор за производство на системите на стойност 226 милиона щатски долара.

През април 2023 г. САЩ одобриха продажбата на 18 пускови установки M142 HIMARS, заедно със свързаното оборудване и боеприпаси, на Мароко в сделка на стойност 524 милиона долара.

Според докладите Мароко иска да въоръжи пусковите си установки HIMARS с 40 снаряда с M57 (ATACMS), 36 снаряда с M31A2 (GMLRS) и 36 снаряда с алтернативна бойна глава M30A2 (GMLRS).

ATACMS е тактическа балистична ракета, способна да поразява цели на разстояние до 300 км, докато M31A2 имат обсег на поразяване от над 70 км и носят бойни глави от 100 кг.

Една пускова установка HIMARS може да бъде заредена с пакет от шест GMLRS ракети или една ракета ATACMS.

На 2 юли Пентагонът обяви договора с Lockheed Martin за производство на ATACMS за Мароко, Естония, Латвия и Полша, което се очаква да бъде завършено до края на календарната 2028 г.

По този начин Мароко ще се присъедини към Йордания и Обединените арабски емирства, които са единствените оператори на HIMARS в региона. Придобиването ще подобри способностите на Мароко за нанасяне на прецизни удари на големи разстояния, както и оперативната съвместимост с американската армия.

HIMARS ще допълни съществуващия арсенал на Мароко от реактивни системи за залпов огън, включващ произведените в Китай системи WS-2D и PHL-03 (AR-2).

WS-2D има обсег от 400 км и може да носи бойна глава от 200 кг, докато PHL-03 е 300 мм система за залпов огън, придобита преди повече от десетилетие.

Според изявление на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната на САЩ продажбата на HIMARS и свързаното с него оборудване „ще подобри способността на Мароко да посреща настоящи и бъдещи заплахи и ще допринесе за способността му да открива заплахи и да контролира своите граници, като допринася за поддържането на регионалните стабилност и сигурност“.

Агенцията допълни, че като основен съюзник на Вашингтон извън НАТО, Мароко е считана за „важен фактор за политическата стабилност и икономическия напредък в Северна Африка“.

ООН се опасява от въоръжени сблъсъци в Либия заради централната банка.

Либийски граждани празнуват падането на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи на Площада на мъчениците в столицата Триполи, 21 октомври 2011 г.
📸 Снимка: Joao Pina/The New York Times

🇱🇾 Мисията на ООН в Либия заяви късно в четвъртък, че е загрижена за съобщенията за мобилизиране на фракции в Триполи и заплахите за разрешаване със сила на криза заради контрола върху централната банка, предава Ройтерс.

Заместник-ръководителят на мисията Стефани Кури каза пред Съвета за сигурност на ООН в понеделник, че политическата и военна ситуация в Либия се е влошила бързо през предходните два месеца, включително след активизирането на различни въоръжени фракции.

„Демонстрацията на военна мощ и въоръжени конфронтации в гъсто населените квартали е неприемлива и застрашава живота и сигурността на цивилните“, се казва в изявлението на мисията от четвъртък.

Последният изблик на напрежение се появи след усилията на политически фракции да свалят ръководителя на Централната банка на Либия (CBL) Садик Кабир, като съперничещи въоръжени фракции се активизираха от всяка страна.

Либия, който е основен производител на петрол в Средиземно море, беше влезла във фраза на относителна стабилност след бунта през 2011 г., подкрепен от НАТО. Страната се раздели през 2014 г. между враждуващи източни и западни фракции, като в крайна сметка привлече руска и турска подкрепа.

Големите боеве спряха след прекратяване на огъня през 2020 г., но усилията за разрешаване на политическата криза се провалиха, като големи въоръжени фракции останаха активни и понякога се включват във въоръжени сблъсъци и се конкурират за контрол над значителните икономически ресурси на Либия.

Политическите лидери на страната са съставени от органи, избрани преди десетилетие или повече, или назначени по време на периодични международни миротворчески усилия, за да наблюдават повтарящи се неуспешни преходи към мирно управление. Дипломацията, целяща провеждане на национални избори, които да заменят всички политически органи на Либия, е в застой.

Източна Либия, където заседава парламентът, се контролира от Либийската национална армия (ЛНА) на маршал Халифа Хафтар.

Столицата Триполи и северозападът, където са базирани международно признатото правителство на националното единство и повечето основни държавни институции, е дом на съперничещи си въоръжени фракции, които многократно са се сражавали.

В края на юли и началото на август съперничещи групи в Северозападна Либия се мобилизираха една срещу друга, докато ЛНА премести сили в Югозападна Либия, предизвиквайки страхове от нови боеве изток-запад.

Висшият държавен съвет, един от международно признатите законодателни органи, е блокиран от безизходица след оспорвано гласуване за неговото ръководство. Базираният в източната част парламент също поднови призивите за сваляне на международно-признатото правителство и Президентския съвет.

Напрежението около контрола върху централната банка се засили, след като ръководителят на президентския съвет Мохамед ал-Менфи издаде решение да смени Кабир и борда, ход, отхвърлен от парламента.

Споразумение предоставя на турските въоръжени сили обширна оперативна свобода и юридически имунитет в Либия

Либийски войници провеждат церемония по дипломиране в либийската столица Триполи след завършване на обучението от турските въоръжени сили, 22 ноември 2020 г.
📸 Снимка: Anadolu Agency

🇹🇷🤝🇱🇾 На 12 август 2024 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган представи пред парламента меморандум за разбирателство относно статута на турските въоръжени сили, разположени в момента в Либия.

Споразумението, което подчертава задълбочаването на военното сътрудничество между двете страни, предоставя на турските въоръжени сили широка правна защита и логистична подкрепа, докато действат на либийска земя.

Меморандумът, подписан на 1 март в Анталия, се основава на предишни договорености, сред които Меморандума за сътрудничество във военното обучение, подписан през 2012 г., и Меморандума за сигурност и военно сътрудничество, подписан през 2019 г.

Турция ще подкрепи преструктурирането и обучението на въоръжените сили и силите за сигурност на Либия. Тази инициатива отговаря пряко на искането на Либия за помощ с цел подобряване на отбранителните способности на страната.

Един от най-забележителните аспекти на меморандума за разбирателство е широкият правен имунитет, който предоставя на турските сили, действащи в Либия. Съгласно член 11 всички престъпления, извършени от турски военен персонал по време на служебните им задължения или в рамките на техните отговорности, ще се уреждат изключително от турското законодателство.

Това означава, че турският персонал е ефективно защитен от либийската правна система по въпроси, свързани с официалните им задължения, укрепвайки юрисдикционната власт на Турция над нейните сили в чужбина.

Въпреки това престъпленията, извършени извън служебните задължения, ще попаднат под либийската юрисдикция, със специални разпоредби, които гарантират, че всички присъди са в съответствие с правните рамки на двете нации.

Предвидено е Меморандумът за разбирателство да остане в сила три години с възможност за автоматично едногодишно подновяване, освен ако едната страна не уведоми другата за намерението си да прекрати споразумението. Меморандумът за разбирателство беше подписан от либийския министър-председател Абдул Хамид ал-Дбейбех и турския министър на отбраната Яшар Гюлер в Анталия на 1 март 2024 г.

Тесните връзки на Турция с либийското правителство са придружени от нарастващо военно присъствие в страната през годините. В края на 2023 г. предложението на президента, предлагащо удължаване с 24 месеца на мисията на турската армия в Либия, беше одобрено от турския парламент.

През ноември 2020 г. Турция и либийското Правителство на националното единство подписаха пакт за военно сътрудничество и споразумение за морско разграничаване. Докато морското споразумение, което не е признато от никоя друга средиземноморска държава, очертава турско-либийския континентален шелф и изключителната икономическа зона (ИИЗ), споразумението за сигурност позволява на турското правителство да разположи своите войски в Либия.

Доклад, представен на Съвета за сигурност на ООН на 24 май 2022 г., подробно описва констатациите на следователите на ООН, показвайки, че турското правителство продължава да нарушава санкциите на ООН, като изпраща материали и осигурява обучение на различни фракции в Либия.

Оценката на ООН заключава, че значителна част от военното обучение, предлагано от Турция, попада в режима на санкции, като по този начин противоречи на Резолюция 1970 на ООН от 26 февруари 2011 г.

Алжир обяви официално въвеждането на китайски противокорабни ракети за брегова защита.

Формация от противокорабни ракетни системи участва във военен парад по време на честванията по случай 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република (КНР) на площад Тянанмън в китайската столица Пекин, 1 октомври 2019 г.
📸 Снимка: eng.chinamil.com.cn/ Chen Yichen

🇩🇿🤝🇨🇳 Алжир оповести пристигането на първата голяма доставка на противокорабни ракети от Китай в ход, който има потенциала да размести баланса на силите в региона. Това развитие идва на фона на ескалиращо напрежение, причинено в резултат от засилената дейност на терористични групировки, действащи в южната част на страната. Покачване в напрежението се наблюдава и по границата с Мароко във връзка с конфликта в Западна Сахара.

YJ-12B е подобрена версия на китайската свръхзвукова противокорабна ракета YJ-12. Проектирана да поразява надводни кораби на големи разстояния, тази ракета подобрява морския ударен капацитет на страната. Способността ѝ да развива скорости до три маха я прави особено трудна за прехващане от конвенционалната противовъздушна отбрана. С оперативен обхват от близо 500 километра, тя е предпочитан инструмент за атаки на голямо разстояние. Може да бъде разгърната с помощта на различни платформи, сред които самолети, кораби и преносими брегови пускови установки.

Като усъвършенствана версия на оригиналната противокорабна ракета YJ-12B, беше забелязана за първи път по време на паради и военни учения през 2010 г. Въпреки това, конкретни подробности за влизането ѝ в експлоатация не се разкриват пред широката общественост поради чувствителния и секретен характер на китайските програми за въоръжение.

Предполага се, че YJ-12B навлизат за първи път в експлоатация преди 5-6 години, като първите визуални сведения за появата им на въоръжение в армията на Алжир датират от 2022 г., без да получат официално потвърждение от правителството на страната.

Съседните страни също проявяват интерес към въпросните ракети. Мароканската армия обмисля придобиването на брегова отбранителна система с обсег от около 300 км. Сред най-жизнеспособните в това отношение варианти са израелските системи Sea Breaker на Rafael и Blue Spear на IAI, които използват ракети от пето поколение, способни да покрият нужното разстояние от 300 км, с което да осигурят пълно покритие на ексклузивната икономическа зона на Мароко.

Съществуват и някои алтернативни варианти, включващи китайската система CM-302 (YJ-12B), благодарение на която свръхзвуковата ракета може да лети със скорост от 3 маха, за разлика от израелската, която не достига 1 мах. Що се отнася до турския вариант, намираме системата Barbaros, която използва 4 ракети ATMACA или 6 ракети Cakir, с обсег съответно 220 км и 150 км.

Либийското правителство се готви за „евентуална атака“ от силите на Хафтар

🇱🇾 Либийското правителство на националното съгласие (ПНС) е започнало да мобилизира своите въоръжени сили на фона на растящите опасения от евентуална офанзива на водената от маршал Халифа Хафтар Либийска национална армия (ЛНА).

Заместник-началникът на щаба на либийската армия Салахудин ал-Намруш даде указания на въоръжените сили да повишат степента си на готовност за отблъскване на всяка евентуална атака, според сведения на източник от щаба.

Междувременно Съвместните оперативни сили, свързани с Правителството на националното единство, поискаха от членовете си „незабавно да се явят в щаба на силите с цялото си налично оборудване и екипировка“, отбелязвайки, че въпросът е от изключителна важност.

Органът на Националните сили за подкрепа, близки до правителството в Триполи, също призова всички свои членове да се присъединят към бойните си части възможно най-скоро, призовавайки ги да повишат нивото си на готовност до максимум.

Органът обясни в изявление, публикувано на страницата му във Facebook, че тази стъпка има за цел „да се противопостави на всякакви заплахи, насочени към дестабилизиране на сигурността във всеки регион на страната, независимо дали от терористични или престъпни организации, престъпни групи, наемници или такива, които заплашват сигурността на всеки либийски град."

В сряда т.нар. Либийска национална армия обяви придвижването на военните си части към югозападните региони на Либия. „Началникът на щаба на сухопътните сили“, свързан със силите на Хафтар, ръководени от неговия син Саддам, отбеляза, че движенията са част от по-голям план за осигуряване на южните граници на страната.

След свалянето на диктатора Муамар Кадафи по време на Арабската пролет през 2011 г. богатата на петрол страна е разкъсвана от хаос и насилие.

Към днешна дата Либия е разделена между признатото от ООН правителство, намиращо се в столицата Триполи на запад и съперничещата му администрация, ръководена от маршал Халифа Хафтар в източния град Тобрук.

През 2019-2020 г. силите на Хафтар направиха неуспешен опит да превземат столицата Триполи, въпреки оказаната подкрепа от страна на Обединените арабски емирства, Египет, Русия и някои западни държави. Частният телевизионен канал Либия ал-Ахрар съобщи в сряда, че силите на Хафтар са се насочили към контролиран от правителството в Триполи район в югозападната част на страната, без да дава повече подробности по темата.

Лидерът на суданската армия отказа участие в мирните преговори след атака с дрон.

📸 Снимка: Ashraf Shazly/AFP

🇸🇩 Лидерът на суданската армия, генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, заяви, че военните няма да се присъединят към преговорите за прекратяване на огъня, насрочени за следващия месец в Швейцария.

Ал-Бурхан направи изявлението в сряда, малко след като говорител на армията съобщи, че е оцелял при нападение с дрон на военно дипломиране в армейската база Гибейт в Източен Судан, довело до смъртта на най-малко петима души.

„Няма да се оттеглим, няма да се предадем и няма да преговаряме“, каза Ал Бурхан на войниците.

„Ние не се страхуваме от дронове“, каза той в базата Гибейт, разположена на около 100 километра югозападно от Порт Судан, където правителството на страната избяга след избухването на войната през април миналата година. Сраженията доведоха до най-голямата бежанска криза в света и отнеха живота най-малко 15 500 души, според оценки на ООН.

Видеозапис на атаката с дрон, потвърден от информационната агенция Ройтерс, показва войници, които маршируват на церемония по дипломиране, преди да се чуе жужене, последвано от експлозия.

Кадри, споделени от военните, за които твърдят, че са заснети в Гибейт след нападението, показват Ал-Бурхан, обграден от тълпа цивилни, които го аплодират, скандирайки „Една армия, един народ“.

„Силите за бърза подръжка“ (RSF), паравоенно формирование и основен опонент на суданската армия, контролиращ големи части от страната, отрекоха да са замесени в атаката.

Мохамед ал-Мухтар, правен съветник на RSF, обясни пред Ройтерс, че нападението е „резултат от вътрешни разногласия между ислямисти“, без да даде повече подробности.

Отказ от преговори

Отказът на Ал-Бурхан от участие в мирните преговори, чиито домакини трябваше да бъдат САЩ и Саудитска Арабия на 14 август, идва няколко дни след като Мохамед Хамдан Дагало, лидер на бунтовниците, потвърди готовността им за участие.

ООН, Африканският съюз и Египет бяха определени за наблюдатели на мирния процес. Очакваше се да присъстват и представители на Обединените арабски емирства, които отрекоха обвиненията, че предоставят оръжия на бунтовниците.

Министерството на външните работи на Судан заяви във вторник, че условно е приело поканата за преговорите, но само ако те бъдат продължени с „пълно оттегляне и край на разширяването“ от страна на RSF.

Ал-Бурхан и Хемедти за кратко си поделяха властта след свалянето през 2021 г. на преходния съвет, създаден след падането на президента Омар ал-Башир при народно въстание две години по-рано.

Но непрекъснатата борба за власт между двамата, подхранвана от плановете за интегриране на паравоенните сили в редиците на армията, прерасна във война през април 2023 г., когато столицата Хартум стана арена на тежки сраженията. Оттогава RSF успяха да поемат контрола над по-голямата част от района на Дарфур и щата Гезира.

Наскоро бунтовниците започнаха офанзива към щата Сенар, разположен в югоизточната част на страната, докато в същото време държат под обсадата Ел Фашер, столицата на щата Северен Дарфур, чийто жители са лишени от достъп до храна и доставки в продължение на месеци.

И двете страни се обвиняват взаимно във военни престъпления, включително умишлени атаки срещу цивилното население, безразборен обстрел на жилищни райони и блокиране на хуманитарна помощ. В доклад на Human Rights Watch от вторник се отбелязва, че двете страни са отговорни за широкоразпространени случаи на сексуално насилие в Хартум.

Междувременно Международната организация по миграция заяви през юни, че близо 10 милиона души в Судан са били вътрешно разселени поради сраженията, а близо половината население на страната е заплашено от глад.

За последен път двете страни разговаряха пряко в Саудитска Арабия през изминалата година. Тези преговори завършиха с временно примирие, което бързо беше нарушено.

Други опити за посредничество не успяха да доведат двете страни директно на масата за преговори, въпреки че личният пратеник на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за Судан, Рамтане Ламамра, проведе разговори с делегации от двете страни в Женева този месец.

Говорител на ООН нарече тези преговори „окуражаваща първоначална стъпка“.

Алжир ще изтегли посланика си от Франция, съобщи външното министерство

🇩🇿⚔️🇫🇷 Външното министерство на Алжир заяви във вторник, че оттегля посланика си във Франция заради изявлението на френския президент Еманюел Макрон, че планът на Рабат за автономия на Западна Сахара в рамките на Мароко е „единственото“ решение на спора.

„Дипломатическото представителство на Алжир във Франция сега е отговорност на шарже д'афер“, каза алжирското външно министерство, цитирано от официалната информационна агенция APS. Министерството заклейми изявлението на Макрон като „стъпка, която никое друго френско правителство не е предприемало досега“.

Египетската армия изгражда площадки за изстрелване на балистични ракети на Синайския полуостров.

🇪🇬🚀 Египет има план за разгръщане на съветската балистична ракета „Scud B“, която има обсег до 300 километра и е на въоръжение в египетската арабска армия от десетилетия.

Към момента Египет няма ясно дефинирана ракетна програма, но през последните няколко години са провели тестове на няколко ракети, базирани на „Scud B“, които вероятно са имали система за прецизно насочване, добавена с помощта на китайски експерти, повишавайки значително тяхната прецизност.

Освен това, се появиха твърдения, че военни експерти от Иран са пътували тайно до Египет в продължение на повече от 7 месеца. Това се случва на фона на преговорите за възстановяване на отношенията между двете страни.

Ранната ракетна програма на Иран също се базираше на „Scud B“, получени от Либийската арабска джамахирия на Муамар Кадафи през 80-те години.

Ако отношенията между двете страни в действителност да бъдат възстановени, съвсем логично и в интерес на Иран е да помогне на Египет да разработи стратегическо противоракетно възпиране, с което балансът на силите в региона да бъде променен в ущърб на Израел.

Докато светът гледа към Украйна, Русия засилва позициите си в Либия.

🇷🇺🤝🇱🇾 Май беше най-кървавият месец на Русия от началото на нейната 28-месечна война срещу Украйна: според различни източници до 38 940 войници загинаха или бяха тежко ранени. Тази планина от жертви не попречи на Кремъл да изпрати 2000 войници и хиляди тонове военно оборудване в източната половина на Либия, контролирана от военачалник в Бенгази.

Това пише базираният в Масачузетс американски вестник Berkshire Eagle.

Либия?

Бенгази беше в центъра на вниманието през 2012 г., когато ислямски фундаменталисти убиха американския посланик в Либия и други трима американски служители. Като страничен продукт Вашингтон загуби вкуса си към Либия и жестоката ѝ политика.

Москва обаче навлезе и запълни вакуума. Сега, след години на интензивно ухажване, Русия е на път да спечели права за базиране на военни кораби на руския флот в Тобрук. От тази точка в централното Средиземноморие руските крилати ракети "Калибър" могат да поразят почти всяка цел в Западна Европа. Миналата седмица руският президент Владимир Путин предупреди, че Русия може да предостави оръжия с голям обсег на други страни, за да могат да нанасят удари по западни цели.

„Руска средиземноморска база в Либия би застрашила Европа и южния фланг на НАТО“, пише базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) в новия си доклад „Руското разпространение в Африка“. „Позицията на Кремъл в Либия също така му дава възможност да дестабилизира Европа, като въоръжи мигрантските потоци от Африка, върху които сега има още по-голямо влияние благодарение на скорошната си експанзия по южните точки на транссахарските мигрантски маршрути в Сахел.“

В хибридната война на Русия срещу Запада Москва използва неконтролираната имиграция като новото си оръжие. Либия има най-дългата брегова линия в Северна Африка - малко под 1800 километра. По време на 42-годишното управление на Муамар Кадафи Европа имаше неписана сделка с ексцентричния владетел на Либия: вие не позволявате на Африка да пресече Средиземно море, а ние пренебрегваме вашите „ексцентричности“.

Въпреки това, след свалянето и смъртта на Кадафи през 2011 г., Либия се върна към разделението на изток-запад от италианската колониална ера от преди един век. В Триполи, столицата, призната от ООН, има едно правителство. В Бенгази има друго правителство. Поради тази причина контролът върху брега остана в миналото. Миналата година агенцията за граничен патрул на Европейския съюз съобщи, че 380 000 африкански мигранти са се опитали да преминат в Европа от Либия - най-високият брой от почти десетилетие.

Тобрук, оспорвано пристанище по време на Втората световна война, е на 420 километра южно от гръцкия остров Крит. Занимаващите се с трафик на хора правят това пътуване с лодка за една нощ. На юг новите съюзници на Русия – Мали, Буркина Фасо и Нигер – контролират каналите за контрабанда на хора от сърцето на Африка.

През последните две години Русия и нейният сателит Беларус изпращаха мигранти без документи през своите западни сухопътни граници. Мигрантите са пионки в опитите на Русия и Беларус да подхранят антимигрантските настроения и на свой ред да стимулират крайнодесните партии на европейските избори.

Съобщава се, че в Източна Либия местният лидер, маршал Халифа Хафтар, печели от изпращането на лодки с африкански мигранти на север.

„Хафтар изрично е помагал на контрабандистите на мигранти в Либия, като им е предоставял разрешения за сигурност“, пише ISW в свой доклад от миналата седмица. „Партньорите на Русия в нигерската хунта анулираха подкрепения от ЕС закон за миграцията, който имаше за цел да спре мигрантските потоци през декември 2023 г.“

Уединен в Бенгази, генерал Хафтар олицетворява провала на американската дипломация в Либия. Американски гражданин, той е живял две десетилетия в Северна Вирджиния, където е бил актив на ЦРУ. Наскоро обаче той и много от шестимата му сина тихомълком изтеглиха парите си от американски банкови сметки.

Междувременно Кремъл бере плодовете на инвестиция от съветската епоха. В края на 70-те години на миналия век Хафтар, тогава изгряващ млад офицер от вътрешния кръг на Кадафи, завършва тригодишна степен за чуждестранни офицери във Военната академия М. В. Фрунзе в Москва. Рускоезичният маршал Хафтар сега е обект на ухажване от Кремъл: пътуване до руската столица за среща с президента Путин миналия септември и пет срещи в Бенгази с руския заместник-министър на отбраната Юнус-Бек Евкуров, включително една от последните седмици.

Плодовете на този процъфтяващ съюз можеха да се видят преди две седмици на парада в Бенгази, отбелязващ 10-ата годишнина от поражението на местните ислямистки сили, които може да са замесени в убийството на посланик Дж. Кристофър Стивънс. Според разузнавателния анализатор Janes, центъра на обективите по време на парада са били колоните от произведени в Русия бронетранспортьори Volk или Wolf, боядисани в пустинен камуфлаж. Те са само върхът на айсберга от пет доставки, направени след 1 април до Тобрук от руското средниземноморско пристанище в Тартус, Сирия.

Русия отчасти използва Тобрук, за да изпрати оборудване на юг, за да подсили страните в Сахел, където руски войски заменят френските войски: Буркина Фасо, Мали и Нигер. Въпреки това, много руски военни активи сега са разпръснати около Източна Либия, според нов доклад, озаглавен Mediterranean Sea Objective for the African Corps.

„Руски военен персонал и оборудване са забелязани на най-малко 10 места в източна Либия от началото на март“, според доклада, който е съвместен проект на независимото издание Verstka и проекта All Eyes on Wagner. Наемниците от частната военна компания Вагнер до голяма степен бяха заменени от руски войници, подчинени на Министерството на отбраната на Русия. Ранени войници от Източна Либия се лекуват рутинно в Русия.

От финансова гледна точка се смята, че Либия изпира руски газ за продажба в Европа, което противоречи на санкциите на ЕС. Миналия месец на форума Русия-Ислямски свят в Казан, столицата на Татарстан, република в състава на Руската федерация. Либийските власти поканиха руската компания Татнефт да построи петролна рафинерия в Бенгази или Тобрук. Миналия месец по време на посещение в Източна Либия руският външен министър Сергей Лавров каза, че Русия планира да открие консулство в Бенгази.

При предишни атаки срещу правителството в Триполи генерал Хафтар наводни страната с фалшиви либийски динари на стойност около 1 милиард долара, отпечатани от руската държавна валутна печатница Гознак. Сега анализаторите смятат, че новото насочване на оръжия към Източна Либия предвещава руска подкрепа за военно нападение от генерал Хафтар върху оставащата една трета от Либия извън неговия контрол.

Кралските марокански въоръжени сили празнуват 68 години от създаването си.

🇲🇦 На 14 май Мароко отбеляза 68-ата годишнина от създаването на своите Кралски въоръжени сили (FAR), крайъгълен камък на националния суверенитет и международните мироопазващи усилия.

Създадени през 1956 г. от покойния крал Мохамед V, по-малко от два месеца след обявяването на независимостта на нацията, FAR играят важна роля в опазването на териториалната цялост на Мароко, насърчаването на солидарността у дома и в чужбина и поддържането на мира.

Под ръководството на покойния крал Хасан II въоръжените сили на страната процъфтяват, развивайки се в модернизирана институция с пет клона: Сухопътни сили, Кралски военновъздушни сили, Кралски флот, Кралска мароканска гвардия и Кралска мароканска жандармерия.

През цялата си история, те се сблъскват с предизвикателства, включително опита за преврат от 1972 г. от генерал Мохамед Уфкир, който доведе до централизация на военното командване под шапката на монархията.

Днес крал Мохамед VI служи като върховен главнокомандващ, продължавайки наследството на своите предшественици в продължение на 24 години, като дава приоритет на модернизацията и подобряването на способностите на въоръжените сили.

Отдадеността на кралските въоръжени сили се простира отвъд границите на Мароко, както се вижда от активното им участие в различни мироопазващи мисии на ООН по света. От Босна и Херцеговина до Демократична република Конго мароканските миротворци изиграха решаваща роля в стабилизирането на конфликтните зони и насърчаването на мира.

Като признание за приноса им, през април 2023 г. Мароко беше призната за един от десетте страни, които са най-големите участници в мироопазващите операции на ООН в световен мащаб.

През декември същата година кралството потвърди ангажимента си за подобряване на рамките за поддържане на мира по време на Министерската конференция на ООН за поддържане на мира в Акра, Гана. На събитието Мароко обеща да осигури обучение и ресурси за гражданска защита, борба с дезинформацията и насърчаване на равенството между половете в мироопазващите операции.

Освен това Мароко е лидер в координирането на усилията на Движението на необвързаните за опазване на мира от ООН, подчертавайки своя ангажимент към глобалния мир и сигурност.

Фокусът на въоръжените сили се разшири и върху хуманитарни каузи, видно от реакцията им на земетресението в Ал Хауз, където предостави подкрепа на засегнатите общности и участва в усилията за справяне с последиците от природното бедствие.

Гледайки напред, мисията на въоръжените сили е да продължат да поддържат мира и сигурността както у дома, така и в чужбина. Чрез непрекъснати инвестиции в обучение, модернизация и международно сътрудничество, силите са готови да се изправят пред предизвикателствата на бъдещето, поддържайки ценностите на мира, солидарността и хуманитаризма.

С отбелязването на 68-ата годишнина на своите въоръжени сили, мароканската нация почита не само нейната историческа роля, но и мъжете и жените, които са служили и продължават да служат с всеотдайност и доблест, осигурявайки защитата на родината и насърчаването на мира по целия свят.

Алжир дарява пенсионираните си изтребители МиГ-29 на Судан

Авиобаза Мерове, приютяваща контингент от 6 изтребителя МиГ-29М, се използва като полигон за съвместна подготовка на изтребители за пилоти от военновъздушните сили на Судан и Египет. През април 2023 г. опозиционните "Сили за бързо реагиране" (RSF) превзеха базата и всички налични самолети, включително МиГ-29M на египетските ВВС и FTC-2000 на Суданските ВВС.

🇩🇿🤝🇸🇩 Съобщава се, че алжирското министерство на отбраната е готово да дари своя излишък от изтребители МиГ-29, получени от Русия, на суданските военновъздушни сили, които в момента използват именно този клас самолети като основната единица в бойната си авиация.

През последните пет години след преврата в Судан от април 2019 г, свалил от власт президента Омар Ал Башир, страната се превърна в арена на кръвопролитна гражданска война, докарала я до ръба на хуманитарна катастрофа.

Двете враждуващи страни са суданската армия (SAF) и опозиционните "Сили за бързо реагиране" (RSF), както и множество свързани с тях въоръжени групировки. Поводът за избухването на конфликта беше отказът на Мохамед Хамдан Дагло (командир на RSF) да накара подчинените си да следват заповедите на армията, въпреки че за това беше постигнато предварително съгласие след серия от преговори.

Основната чуждестранна подкрепа за суданската армия идва от Алжир, тъй като Хартум предприе серия от стъпки на сближаване с Техеран, близък стратегически партньор на Алжир, и тъй като Обединените арабски емирства (ОАЕ), основен съперник на Иран в Персийския залив, играе водеща роля във финансирането на антиалжирски политически сили в Западна Африка.

Алжир се очерта като водещата сила на континента, останала извън западната сфера на влияние и през последните години предостави значителна подкрепа на правителството на Нигер на фона на заплахата от френска инвазия, като същевременно подкрепи усилията на Мали да изгони френските сили от страната.

Министерството на отбраната на Алжир направи първата си поръчка за 31 изтребителя МиГ-29 през 1999 г., като всички те бяха доставени на следващата година в рамките на съвместен договор с Русия и Беларус. По това време очакванията са МиГ-29 да играе основна роля в алжирските военновъздушни сили, но последващите поръчки на силно подобрени изтребители МиГ-29СМТ направени през 2006 г, биват отменени.

Вместо това изборът на Алжир се спира върху тежкия изтребител Су-30МКА, който е по-скъп, но и далеч по-способен и към момента формира гръбнака на алжирските военновъздушни сили с приблизително 72 броя в експлоатация. В същото време МиГ-29 е много по-лек самолет, притежаващ по-малък обсег, по-малък радар и по-нисък ракетен лафет. Следователно неговият размер е сравним с американския F-18C/D и значително по-голям от F-16, който е основната летателна единица на въздушните флотилии на НАТО.

Алжир ускори постепенното спиране на по-старите МиГ-29 от 2020 г. с придобиването на 14 най-модерни изтребителя МиГ-29М и още 16 Су-30МКА. МиГ-29М използва силно преработен дизайн на корпуса на самолета. Едновременно с това е много по-евтин, по-лесен за управление и много по-способен от оригиналния съветски дизайн, като придобиването му оставя страната с излишък от по-стари МиГ-29.

Алжирските военновъздушни сили се смятат за най-боеспособните от всички страни с мюсюлманско мнозинство и се съобщава, че ще бъдат допълнително модернизирани през втората половина на десетилетието с придобиването на изтребители Су-57 от пето поколение.

Пратеникът на ООН за Либия подаде оставка, посочвайки като причина липсата на надежда за политически преход

Изказване на специалния пратеник на ООН за Либия Абдулайе Батили на заседанието на Съвета за сигурност на 24 октомври 2022 г.
📸 Снимка: UNSMIL - United Nations Support Mission in Libya

🇺🇳🇱🇾 Специалният пратеник на ООН за Либия заяви във вторник, 16 април, че е подал оставка, изтъквайки факта, че световната организация не може да подкрепи успешно политическия преход на страната, тъй като нейните лидери са поставили собствените си интереси над намирането на решение, съобщава френското издание Le Monde.

„Подадох оставката си на генералния секретар“, каза сенегалският дипломат Абдулайе Батили пред репортери след заседание на Съвета за сигурност, на което той нарисува мрачна картина на ситуацията в северноафриканската държава, разкъсвана от конфликт и гражданска война повече от десетилетие. Оставката на Батили беше приета от генералния секретар Антониу Гутериш, съобщиха от кабинета на шефа на ООН.

Подкрепящата мисия на ООН в Либия (UNSMIL) „положи много усилия под мое ръководство през последните 18 месеца“, но ситуацията се влоши, каза Батили, осъждайки „липса на политическа воля и добросъвестност“ от либийските лидери. Той нарече ситуацията "тъжна", тъй като "по-голямата част от либийското население иска да се измъкне от тази каша".

„При тези обстоятелства няма начин ООН да работи успешно“, заключи той. „Няма място за решение в бъдещето. Батили също така обяви забавянето на конференцията за национално помирение, първоначално планирана за 28 април. Нова дата не е определена.

Либия все още се бори да се възстанови от години на война и хаос след свалянето на дългогодишния диктатор Моамер Кадафи през 2011 г. Въпреки че относителното спокойствие се върна в богатата на петрол страна през последните четири години, периодично възникват сблъсъци между нейните безброй въоръжени групировки. Страната е разделена между признато от ООН правителство, базирано в Триполи, и съперническа администрация в източната част на страната.

„Егоистичната решимост на настоящите лидери да поддържат статуквото чрез тактики на забавяне и маневри за сметка на либийския народ трябва да спре“, каза Батили. Батили беше назначен на поста си през септември 2022 г. след внезапната оставка на неговия предшественик Ян Кубиш през ноември миналата година.

Сблъсъци между въоръжени групировки в либийската столица Триполи

📸 Снимка: AFP

🇱🇾 Сблъсъци между мощни либийски въоръжени групировки са избухнали в столицата Триполи, предизвиквайки паника сред местните жители, които празнуват края на свещения за мюсюлманите месец Рамазан, съобщават местни медии.

Сблъсъците през нощта в четвъртък срещу петък са продължили близо час, без да доведат до жертви, се казва още в репортажите.

Либия продължава да се бори за възстановяване от дългогодишната гражданска война и хаос, последвали свалянето от власт на диктатора Муамар Кадафи през 2011 г. Въпреки че относителното спокойствие се завърна в богатата на петрол страна през последните четири години, периодично възникват сблъсъци между безбройните въоръжени групировки в страната.

Свидетели споделят, че са чули размяна на изстрели, включително от тежко оръжие, в квартал Абу Салим в Триполи, район, контролиран от Органа за подкрепа на стабилността (SSA).

Въоръжени мъже от SSA са се сблъскали с елементи на Специалните сили за възпиране (Radaa), съобщават местни медии.

Властите не разкриват причините за конфликта, но местните медии твърдят, че всичко е започнало, след като от SSA са задържали членове на Radaa като отмъщение за предходен арест на един от членовете на съперничещата група.

И двете групи са освободили задържаните още същата нощ.

Семействата, наблюдаващи втория ден от празненствата на Ид ал-Фитр, е трябвало да избягат от близките кафенета и паркове по време на сблъсъка, съобщават медиите.

SSA и Специалните сили за възпиране са продукт на милициите, запълнили вакуума в сигурността след свалянето на Кадафи.

Мисията на ООН за подкрепа в Либия (UNSMIL) в петък осъди „повтарящата се употреба на насилие за уреждане на спорове“ в изявление на X.

Осъждайки „хроничната несигурност“, UNSMIL призова Либия да „приоритизира изборите за създаване на легитимни управляващи органи“.

„Отговорните за случилото се трябва да бъдат подведени под отговорност.“, се казва в него.

В Триполи групите SSA и Radaa не са под прякото ръководство на министерствата на вътрешните работи или на отбраната, въпреки че получават публични средства.

Те работят независимо и през 2021 г. получиха специален статут от министър-председателя и президентския съвет.

Либия продължава да е разделена между признатото от ООН правителство в Триполи и съперничеща й администрация в източната част на страната.