Анализ: Без Пригожин руското влияние в чужбина мина на държавна издръжка

🇷🇺🌍 Три години след смъртта на Евгений Пригожин броят на сраженията с руско участие в Мали стои с около 1/4 под нивото от 2024 г. Руският контингент се изтегли от ключовия град Кидал след сделка със сепаратистите, срещу които беше изпратен. Москва се отказа и от гарантираните при режима на Башар Асад права за свободно и безсрочно ползване на военните бази в Сирия. Общото между тези отстъпления е, че мястото на една самофинансираща се частна структура бе заето от формирование, подчинено на Министерство на отбраната, което се издържа от бюджета и участва в операции според условията на различни двустранни споразумения.

Самолетът Embraer Legacy 600 се разби край Куженкино в Тверска област на 23 август 2023 г. – два месеца след като колоната на Пригожин започна своя марш към Москва, само за да го прекрати на едва 300 км от нея. Заедно с него загинаха Дмитрий Уткин, чиято позивна беше дала името на групата, и Валерий Чекалов, който ръководеше логистиката. Официална причина за инцидента така и не бе обявена: Междудържавният авиационен комитет не пое разследването, а първоначалната оценка на американското разузнаване стигна до извод, че самолетът е свален чрез умишлено предизвикан взрив. В началото на октомври 2023 г. Путин съобщи, че в телата на загиналите са открити фрагменти от ръчни гранати. Независима проверка на това твърдение няма.

Онова, което изчезна заедно с тримата, бе цял бизнес модел. „Вагнер“ се издържаше от концесии за добив на злато и дървесина, от охрана на мини и президентски дворци, от митнически приходи и договори, които се заплащаха със суровини вместо пари. Руската държава получаваше военна сила зад граница, без пряко да я финансира, като по този начин имаше свободата да твърди, че няма нищо общо с наемниците. Именно оттук произтичаше и ниската политическа цена на всяко поражение: щом формално не е изпратен никой, то формално и никой не е разбит. Същата логика действаше и вътре в Руската федерация: по думите на самия Пригожин групата е вербувала около 50 000 затворници срещу обещание за помилване и е загубила над 20 000 души в Бахмут, половината от които са били осъдени.

Наследникът вече има ведомство, командир и заплати от държавния бюджет. Африканският корпус е подчинен на Министерството на отбраната и се ръководи от генерал-лейтенант Андрей Аверянов от военното разузнаване, а част от бившите щурмоваци подписаха договори с Росгвардия или преминаха към компанията „Редут“. Тази промяна осигури на Кремъл по-голям контрол, но срещу двойна цена.

Първата е финансова. В Централноафриканската република президентът Фостен-Аршанж Туадера се съпротивляваше на настояването да плаща пряко на Москва за услуги, които преди се самофинансираха, а руският контингент там намаля от близо 2100 души през 2021 г. до 1500 в началото на 2026 г. Втората цена е политическа: щом бойците носят пагона на държавата, техните поражения вече се записват на сметката на държавата.

Тази цена пролича в Мали, и то на два пъти. Първият сигнал дойде още при старата структура. На 25 юли 2024 г. при Тинзауатен, близо до границата с Алжир, колона на малийската армия и „Вагнер“ попадна в засада на връщане от операция. Загубите на руската група бяха оценени на между близо 50 и 84 души, към които се добавяха десетки убити малийски военнослужещи. Това остана най-тежката известна загуба на „Вагнер“ в Африка.

През юни 2025 г. групата обяви, че напуска страната, а операциите бяха поети от Африканския корпус. Той възприе по-предпазлив подход, фокусиран върху обучение, логистика и ограничени операции вместо върху щурмове рамо до рамо с местната армия.

Вторият сигнал вече беше системен. На 25 април 2026 г. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM) и Фронтът за освобождение на Азавад (FLA) проведоха паралелни координирани атаки срещу Бамако, Мопти, Кати, Гао и Севаре. Сред убитите беше министърът на отбраната Садио Камара. На следващия ден Фронтът обяви, че е постигнал договорка с руските сили за окончателно изтегляне от Кидал, а през следващите дни паднаха Тесалит и Тесит.

Кидал беше опорната точка, която Москва представяше като доказателство за своя успех в Сахел. Градът бе превзет от сепаратистите в края на 2023 г. с руска подкрепа и оттогава присъстваше в официалните отчети като потвърждение, че руският модел работи.

Отдръпването обаче беше започнало още преди самото настъпление. ACLED, международна база данни за проследяване местоположение, участници и събития във въоръжени конфликти, отчита 537 битки с участие на Русия в Мали през 2024 г. и 402 през 2025 г. От началото на 2026 г. организацията регистрира средно по 24 случая месечно.

В същото време натискът над хунтата се пренесе към икономиката. Горивната блокада на JNIM продължава от септември 2025 г. и е засегнала стотици цистерни, пътуващи към Бамако. От 28 април 2026 г. блокадата обхвана самата столица, а училищата и университетите бяха затваряни заради недостига на гориво. Асими Гоита остана на власт, след като през юли 2025 г. преходният парламент му предостави 5-годишен мандат за президент, който може да бъде подновяван без избори.

Хунтата в Бамако обаче няма причина да преустановява своите отношения с Москва. Оценката на Соуфан център от 12 май 2026 г. е, че отстъплението от северната част на страната е удар по репутацията на Русия, но Гоита ще продължи партньорството, защото се нуждае от гаранции за оцеляването на режима, а не само от победа в пустинята. Именно това стеснява руската роля до онова, което Москва може да предоставя при сравнително ограничени разходи: инструктори, техника и охрана на дворци, без обещание за отвоюване на изгубени територии.

В Сирия загубата е преди всичко инфраструктурна и започна с падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Меморандумът от 9 август 2026 г. превръща Хмеймим и Тартус в съвместни центрове за подготовка и предвижда в 3-месечен срок на Дамаск да бъдат върнати гражданските съоръжения: авиобаза Хмеймим и 4-тия търговски кей в Тартус. Отпадат гаранциите за свободно и безсрочно ползване на базите и широк имунитет на руските военнослужещи, които бяха гарантирани при Асад. На тяхно място остава ограничено партньорство под сирийски суверенитет.

Ахмед ал-Шараа постигна това с две визити в Москва (октомври 2025 г. и януари 2026 г.) и след като през януари руските военни започнаха да напускат обекта при летището в Камишли. През Тартус преминаваше морският логистичен маршрут към Либия и Судан, а Хмеймим служеше за презареждане на транспортни самолети по пътя им към Сахел. Според оценката на Института за изследване на войната (ISW) загубата на двете бази нарушава снабдяването и ротацията на Африканския корпус.

Замяната на сирийския логистичен възел все още не е уредена. След падането на режима Москва започна да търси нови опорни точки в Либия и Судан. Сателитни снимки от началото на 2025 г. сочат, че изоставена либийска база Маатен ас-Сара, разположена дълбоко на юг, близо до границите с Чад и Судан, се подготвя като логистичен възел за Мали и Буркина Фасо. Работата обаче вече се извършва по държавна линия, чрез официални споразумения и подписи, а не чрез компания, която сама плаща транспорта си с печалбата от златна мина.

В Армения Москва опита да запази влиянието си с политически средства – и отново загуби. Отстъплението в Южен Кавказ започна по-рано с конкретно физическо измерение. Близо 2000 военнослужещи от руския мироопазващ контингент напуснаха Нагорни Карабах до 12 юни 2024 г. Руските граничари се изтеглиха от летище Звартноц на 31 юли 2024 г. От 1 януари 2025 г. ГКПП „Агарак“ на границата с Иран премина изцяло под контрола на арменската гранична служба.

На 8 юни 2026 г. „Граждански договор“ на премиера Никол Пашинян спечели трети пореден мандат, след като получи 49,81% от гласовете, докато опозиционната „Силна Армения“ завърши с 23,29%, следвана от блока на бившия президент Роберт Кочарян с 9,94%. Избирателната активност беше 58,97%. Кампанията срещу управляващите се проведе паралелно по няколко различни линии: с директен политически натиск, икономическа принуда, църковни структури и мобилизация на диаспората.

Ереван не възстанови своето пълноценно участие в Организацията на договора за колективна сигурност, а преговорите с Баку се водят с посредничество от САЩ. 102-ра руска военна база в Гюмри остава по силата на споразумение до 2044 г. и правителството на Армения не поставя на дневен ред нейното закриване. Помирението между Ереван и Баку обаче вече се договаря другаде.

Вътре в Русия същата трансформация започна по-рано и протече по-тихо. Британското военно разузнаване още през ноември 2023 г. съобщи, че част от бойците на „Вагнер“ подписват договори с Росгвардия. Други преминаха към „Редут“ – структура, свързана с Главното разузнавателно управление (ГРУ) – а щурмовите операции на украинския фронт се поеха от отрядите „Щорм-Z“, комплектувани директно от системата на затворите и армията. Министерството на отбраната присвои модела и отстрани създателя му.

Каракас демонстрира най-отчетливо границите на новия модел. На 3 януари 2026 г. специална операция на ЦРУ и Делта Форс доведе до арестуването на Николас Мадуро. Руското министерство на външните работи поиска неговото освобождаване, но не предприе нищо повече. Още през есента на 2025 г. Кремъл отказа на Мадуро директна военна помощ, за да не застраши преговорния канал с Вашингтон за Украйна.

При предишната криза около Мадуро през януари 2019 г. в Каракас пристигна група наемници на „Вагнер“, която да го охранява, чието съществуване беше отречено от руския посланик. Днес такъв ход би трябвало да бъде осъществен по различен начин: щурмовите отряди бяха разпределени между Росгвардия, Редут и „Щорм-Z“, а войната срещи Украйна поглъща свободния ресурс, който преди позволяваше изпращането на задгранични експедиции.

Свиването на руското присъствие обаче не е повсеместно. От януари 2026 г. Африканският корпус се появи в Того. Според местни оценки 150-250 военнослужещи са разположени във военна академия „Еядема“ край Саракава и в лагера Ниукпурма, разположен западно от Дапаонг. На 9 юли руският товарен кораб „Михаил Бритнев“ акостира в пристанището на Ломе, където разтовари близо 50 машини, предназначени за силите в Мали. Сред тях имаше бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и зенитни оръдия.

Руски военни инструктори работят и в Екваториална Гвинея, а в Либия базата Маатен ас-Сара обслужва сухопътния маршрут към Сахел. В Централноафриканската република тенденцията е противоположна на изтеглянето: договорите за охрана на режима са обвързали Кремъл до такава степен, че напускането би ѝ струвало повече от запазването на присъствието.

Свиването и разрастването не се изключват взаимно, защото засягат различни форми на присъствие. Русия губи своята способност да воюва вместо партньорите си, но се стреми да запази достъпа си до пристанища и летища, охраната на дворци и обучението на местни сили. Разликата се крие в цената и отговорността.

Бойното присъствие на „Вагнер“ се финансираше самостоятелно, което даваше на Москва възможност за правдоподобно отрицание. Новото логистично и военно присъствие се заплаща от държавния бюджет и се урежда чрез договори, подписани от държавата. Затова всяко отстъпление вече се записва на сметката на Кремъл, а не на частна компания.

Ако сегашната тенденция се запази, през следващата година Москва вероятно ще продължи да заменя гарнизоните с права за достъп до пристанища и летища, без да възстанови способността си да налага изхода от конфликтите на сушата. Потвърждение на тази теза би бил нов договор за достъп в Западна Африка, който не включва разполагане на бойни части. Тя би била поставена под съмнение, ако руско формирование влезе в мащабни бойни действия, за да си върне Кидал или друг изгубен град в Сахел. Последното към днешна дата остава твърде малко вероятно.

📸 Снимка: Кадър от видео, публикувано от Telegram канала Razgruzka_Vagnera на 21 август 2023 г. Евгений Пригожин, основател на ЧВК „Вагнер“ говори пред камера на неизвестно място в Африка.

Украинското разузнаване: „Африканският корпус“ изоставил конвой под обстрел в Мали

🇷🇺🇲🇱 Руски наемници от „Африканския корпус“ са се изтеглили от общ конвой, кокато е попаднал под обстрел в Северно Мали, и са оставили правителствените сили без наземна и без въздушна подкрепа. Това съобщи Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, което оповести случая днес и го свърза с една от най-тежките засади срещу армията на Мали в последните месеци – нападението край Табричат в областта Гао.

Самата засада е добре документирана независимо от украинската версия. На 18 юли обединен конвой на малийската армия и руския „Африкански корпус“ беше нападнат по пътя между Анефис и град Гао, в района на Табричат. Ударът дойде паралелно от две страни: туарегския сепаратистки Фронт за освобождение на Азауад (FLA) и Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) – клонът на Ал Кайда в Сахел, определен от САЩ за терористична организация. По данни на Reuters източник, близък до бунтовниците, съобщи за над 50 убити войници и неколцина пленени; малийската армия призна засадата и заяви, че ответни въздушни удари са убили поне 20 нападатели. Украинското разузнаване дава по-високи числа: най-малко 60 убити малийски войници, 30 пленени и десетки ранени.

Според ГУР, докато конвоят е губел хора и бронирана техника, руснаците от „Африканския корпус“ са се оттеглили, вместо да прикрият малийските съюзници. Разузнаването твърди още, че руският контингент не е вдигнал наличната авиация, макар в района да оперира разузнавателни дронове „Орион“, както и ударни вертолети Ми-24 и транспортни Ми-8. „Епизодът още веднъж показа, че Русия използва военни на хунтата като «оръдейно месо», за да постига собствените си цели в Мали“, гласи оценката на украинската служба.

Освен изоставянето Киев отправи и множество други обвинения. Според ГУР руски служители са изградили корупционни мрежи във висшето военно ръководство на Мали, включително за продажба на леко стрелково оръжие, доставено по-рано по руските програми за военна помощ. Дългосрочните цели на Москва, твърди украинската служба, включват достъп до находища на злато и уран, успоредно с разширяване на военното и политическото ѝ влияние в Африка. Ресурсното измерение е документирано извън украински твърдения: срещу военните услуги хунтата в Бамако плаща на руснаците месечни суми, част от които в злато, а от 2025 г. в столицата се строи рафинерия за злато с руско участие.

През юли 2024 г. сходна засада край Тинзауатен, до границата с Алжир, изби около 80 бойци на „Вагнер“ и десетки малийски войници – една от най-тежките загуби на групата в Африка. Малко след това украинското разузнаване публично намекна за собствено участие в засадата, а говорителят потвърди, че бунтовниците са получили „необходимата информация“; отговорът на Бамако беше да скъса дипломатически отношения с Киев, а Нигер го последва. Затова изявлението от днес трудно се чете само като констатация: то е също ход в информационната война, чиято цел е да раздели малийската хунта от руския ѝ покровител. Фактическата основа не е погрешна, тъй като засадата и загубите бяха потвърдени от малийски и западни източници.

„Африканският корпус“ е звено под прекия контрол на Министерството на отбраната на Руската федерация, създадено при преустройството на руското военно присъствие в Африка след бунта на „Вагнер“ през лятото на 2023 г. През следващите месеци то пое операциите на наемниците в няколко африкански държави, сред които Мали, където подкрепя управляващата военна хунта в операциите срещу бунтовници. „Вагнер“ обяви изтеглянето си от страната през юни 2025 г.; корпусът остана в страната и наследи не само бойните задачи, но и достъпа до ресурсите, заради които руското присъствие изобщо се разгърна.

Картината по места действително се влошава за хунтата и руснаците. Табричат не е изолиран случай, а част от най-мащабната туарегско-джихадистка офанзива от години. Сепаратистите от Азауад, днес обединени в FLA, воюват за независимостта на северните области от бунта през 2012 г. Мирното споразумение от 2015 г. рухна, след като военната хунта и „Вагнер“ тръгнаха да си връщат севера със сила и през ноември 2023 г. и превзеха крепостта Кидал. Оттогава сепаратистите подновиха настъпателните действия, а необичайното в последната вълна е, че светски настроените туареги и джихадистите на JNIM удрят едни и същи цели, без оглед на това, че следват несъвместими цели. Тъкмо тази комбинация обсади гарнизон в Анефис и пресече всички пътища към него; ударената при Табричат колона се движеше по същия маршрут Гао–Анефис, за да подсили обсадените. Схемата се повтаря от месеци: бунтовниците налагат обсада на града, после нападат изпратените подкрепления по земята и във въздуха. На 25 април край Уабария в областта Гао беше свален първият Ми-24 на „Африканския корпус“ заедно с екипажа и една мобилна огнева група; на 6 юли, по време на координирани удари в пет точки от страната, падна вторият, отново край Гао. Нито Москва, нито Бамако потвърдиха загубите, но в мрежата се появиха кадри на горящите корпуси. Два свалени ударни хеликоптера за около 10 седмици подкопават точно онова, което прави руснаците ценни за хунтата: въздушна подкрепа, каквато малийската армия няма.

Северът обаче е само единият фронт. От септември 2025 г. JNIM притиска и юга: нападна колони с горивни колони от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея, опожарявайки над 130 цистерни, групата наложи блокада, която в дадени моменти парализира столицата Бамако. В края на април тя обяви „пълна блокада“ на всички пътища към града, а чужди посолства призоваха своите граждани да напуснат страната. Хунтата, дошла на власт с обещание да върне сигурността, се оказа притисната едновременно от север и блокадата над собствената си столица.

📽️ Видео: Пагони, пачове за кръвни групи и лични вещи на малийските военнослужещи, загинали при засадата на бунтовници, след като са оставени без въздушна и сухопътна подкрепа от руските части.

Анализ: Русия предлага сигурност на Мозамбик – там, където Вагнер се провали

🇷🇺🪖🇲🇿 Русия е готова да помогне на Мозамбик да премахне „терористичната заплаха“ в северната част от страната, заяви външният министър Сергей Лавров в четвъртък в Мапуто, след разговор с президента на страната Даниел Чапо. Предложението, цитирано от агенция ТАСС и потвърдено от Ройтерс, е формулирано внимателно с уговорка: Москва е „готова да откликне на молба на нашите мозамбикски приятели за подкрепата, която можем да окажем за премахване на терористичната заплаха, която трайно битува на север“. Молба, каквато Мапуто засега не е отправял.

Лавров вписа офертата в далеч по-обширна рамка. „Съвместната борба с тероризма“ е „направление на нашите отношения на стратегическо партньорство за близкия период“, посочи той, добавяйки, че Москва продължава да подкрепя усилията на Чапо да стабилизира северните региони и „консолидира истинския суверенитет“ на Мозамбик. Последното е формула от речника на руската дипломация, с която най-често се обозначава дистанцирането от западното влияние, а Мапуто беше последната спирка от африканско турне, което преди това преведе Лавров през Етиопия и Нигер, две държави, в чиято орбита Москва пусна дълбоки корени.

Заплахата, върху която стъпва изразената готовност на Кремъл, е съвсем реална. В крайната северна провинция Кабо Делгадо от 5 октомври 2017 г. действа въоръжен бунт, воден от мозамбикския клон на Ислямска държава, обозначен от САЩ като част от терористичната мрежа на ИД и познат сред местните като „ал-Шабаб“ (без връзка със сомалийската групировка), израснал от проповедническото ядро Ансар ас-Сунна. По оценка на проекта за мониторинг на въоръжените конфликти ACLED бунтът е отнел над 6600 живота, разселвайки стотици хиляди други. Далеч от това да е потушен, той се изостря: доклад на ACLED от 26 юни описва как групировката консолидира крайбрежен анклав, който се простира на над 100 км по брега и до 50 км навътре – от Мосимбоа да Прая до Кисанга, притиснат между шосето N380 на запад и Индийския океан на изток. Водени от своя командир Фаридо Сулемани и духовния си водач Уланга джихадистите взеха решение през 2023 г. да преминат от дотогавашното безогледно клане към търпелива стратегия на контрол с принуда над мюсюлманската общност мвани: проповед, блокади, откуп от пътници по N380 и внимателно поддържане на снабдителните линии. Само през последните седмици те удариха военната позиция Намабо на 22 юни, претендирайки за петима убити войници, устроиха множество засади по N380 и накрая доведоха до съвместна офанзива на военни сили на Мозамбик и Руанда срещу базата Катупа – доказателство, че към осем години и няколко чужди интервенции по-късно сигурността в региона единствено се влошава.

Именно тази среда вече погълна веднъж един руски опит. През септември 2019 г. само седмици след края среща между Владимир Путин и тогавашния президент Филипе Нюси, около 200 бойци на частната военна компания „Вагнер“ се разгърнаха в Кабо Делгадо, подкрепени с руски хеликоптери. За месеци проектът се разпадна: хвърлени в бой без разузнаване, без познаване на терена и без подготовка за условията на гъста джунгла, наемниците попаднаха в серия от засади, при които загинаха поне 10 от тях, някои обезглавени, а оцелелите се изтеглиха до пристанището Накала още преди края на ноември. Опитът остави групировката на покойния Евгений Пригожин, по думите на международни експерти по това време „извън дълбочина“. Тогавашното разгръщане наброяваше около 200 души; днес Руанда държи 6300 войници в провинцията и въпреки това не е сломила терористите. Асиметрията в мащаба очертава размера на задачата, която Русия предлага да поеме – и подсказва защо на масата лежи предложение, а не разгръщане.

Защото теренът днес се държи не от руснаци, а от руандийци. Кигали разположи първите военни сили през 2021 г. по молба на Мапуто и оттогава утрои присъствието си – над 6300 военни и полицаи към април 2026 г., отчасти за да запълни вакуума, оставен от изтеглянето на регионалната мисия на Общността за развитие на Южна Африка (SAMIM) през 2024 г. Армията на Руанда подсигури ключови райони Мосимбоа да Прая и Палма най-вече периметъра около строителната площадка на газовия проект в Афунги. Тъкмо нейният щит позволи най-осезаемия обрат в провинцията. Но аранжиментът е финансово разклатен и тази пукнатина може да обясни руския жест – точно там, точно в този момент. Европейският съюз, осигурил финансиране за мисията на Руанда с около 40 млн евро за 36 месеца, спря подкрепата през май 2026 г. без договорено продължение; САЩ наложиха санкции на Отбранителните сили на Руанда (RDF) заради ролята в конфликта в Демократична република Конго, където подкрепя бунтовниците от движението М23. Кигали предупреди недвусмислено – присъствието му изисква „устойчива финансова рамка“, а газовите инвестиции, отбеляза говорителката Йоланде Маколо, обслужват „европейската и глобалната енергийна сигурност, а не тази на Руанда“. Накратко, гарантът на сигурността на север подава сигнали, че може да си тръгне тъкмо когато сметката става непосилна.

Залогът, който превръща всичко това в повече от борба с тероризма на регионално ниво, е икономически. Проектът за втечнен природен газ на френската TotalEnergies в Кабо Делгадо на стойност 20 млрд долара, един от най-големите на континента – беше замразен през април 2021 г. с обявяване на форсмажор, след като бунтовническо нападение над град Палма помете сигурността около площадката. След години застой консорциумът вдигна форсмажора на 7 ноември 2025 г., а на 29 януари 2026 г. изпълнителният директор Патрик Пуяне и президентът Чапо обявиха в Афунги пълния рестарт на дейностите. Строителството, което вече напредна до 40%, мобилизира най-малко 4000 работници с цел първо натоварване на газ през 2029 г. и приходи, оценявани от Мапуто на до 35 млрд долара за периода на проекта. Сигурността на инвестиция обаче се крепи именно на руандийските части – докато в същото време същевременно западната опора се разколебава: през декември 2025 г. Лондон изтегли експортно финансиране за 1,15 млрд долара от проекта. Самата ACLED предупреди, че възприятието, че газовата площадка е по-добре охранявана от околните села подкопа обществената подкрепа за проекта – сигурността на анклава и легитимността на държавната власт са свързани съдби, не отделни проблеми. В този процеп – между разклатеното финансиране на гаранциите от страна на Руанда и охладняващия западен апетит към риск – Москва предлага алтернативен покровител.

Оттук предложението на Лавров се разчита най-точно: не като контратерористична програма, а инструмент на разрастващото се руско проникване в Африка. Наследник на Вагнер след неговото закриване през 2023 г. Африкански корпус е държавна структура с централизирано командване, подчинена на Министерство на отбраната, разгърнат в Мали (около 2500 души в началото на 2026 г.), ЦАР, Либия и Сахел – региони, където руското присъствие често пристигаше, следвайки по петите изтласкани западни сили. А турнето на Лавров подсказва модела: непосредствено преди Мапуто той спря в Нигер, където военната хунта прогони френски и американски военни сили и се обърна към Москва. Отделно, Съветът за сигурност на Руската федерация предложи през май да оборудва мозамбикската армия със съвременно оръжие и да поддържа наличната ѝ съветска техника. На този фон офертата за Мозамбик изглежда като поредна крачка в един последователен модел. Предложение в отговор на молба, която никога не е постъпвала, отправено публично на европейско турне и опаковано в езика на „истинския суверенитет“, носи преди всичко сигнал: към Чапо – че е налице и друга алтернатива на западните контакти от типа "сигурност-за-газ; към Запада – че Русия е играч, с когото трябва да се съобразява в неговата собствена зона на интерес; и към африканската публика – че Москва се предлага като партньор, който поне реторично се представя без колониален товар.

Дали зад реторичния сигнал се води подготовка за реално разгръщане е съвсем друг въпрос – и наличните данни клонят към сдържан отговор. Скорошна намеса на Африканския корпус в Кабо Делгадо остава малко вероятна: тя зависи от молба, която Мапуто все още не е отправил, при положение че страната се обляга на руандийците и същевременно ухажва западния капитал, върху който стъпва газовият ѝ проект – а споменът от 2019 г. остава жив както в Москва, така и в Мапуто. По-реалистична, и вероятна в средносрочен план, е по-плитка форма на навлизане: военно-техническо партньорство, доставки на въоръжение, инструктори и поддръжка на техника, каквито вече бяха предложени през май – стъпки, които вграждат руско присъствие постепенно, без да поемат челно тежестта на бунта. Дори успешна чужда намеса обаче рискува да запълни грешния недостиг. Руанда вече осигурява над 6300 пехотинци; онова, което липсва на Мапуто, е пресичане на морското прехранване на крайбрежния анклав и възстановяване на държавната легитимност, отколкото още един чужд военен покровител. Самият доклад на ACLED обобщава, че ислямисткият бунт няма как да бъде сломен само с военни средства, докато държавата не си върне доверието сред местните общности мвани, върху които ISM гради своята опора.

Кое от двете ще надделее ще стане ясно по няколко конкретни признака. Формална молба за руска помощ, отправена от Мозамбик, пристигане на персонал или техника на Африканския корпус, спряното инструктори в базите на въоръжените сили или ускорено изтегляне на руандийците заради секналото финансиране биха потвърдили, че Москва навлиза в региона. Обратно, осигуряване на ново финансиране, задържащо частите на Руанда, и задълбочаване на охранителните договорености около Афунги биха оставили руската оферта такава, каквато е днес: обещание, отправено през масата, но без да бъде пригърнато от отсрещната страна.

Сянката на „Вагнер“ над Ангола: Двама руснаци пред съда за дезинформация и подстрекателство

🇷🇺⚖️🇦🇴 Двама руски граждани ще бъдат изправени пред съда в Ангола по обвинения в подстрекаване към протести срещу правителството, провеждане на кампания за дезинформация и опит за намеса в президентските избори догодина.

Политическият консултант Игор Ратчин и преводачът Лев Лакщанов, арестувани през август, са изправени пред 11 обвинения, включително за тероризъм, шпионаж и търговия с влияние. Би Би Си получи копие от обвинителния акт, който описва мащабна операция, насочена към промяна на политическия курс на Ангола. Защитата на подсъдимите обаче оспорва обвиненията с аргумента, че в тях липсват „конкретни и обективни факти“.

Според прокуратурата двамата са действали от името на „Африка Политология“ – сенчеста мрежа от оперативни работници и разузнавачи, възникнала от бившата групировка „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин. Докато свързани с нея структури са активни в ЦАР, Мали и Мадагаскар от десетилетие, Ангола е сравнително ново поле за дейността им.

Адвокатите на Ратчин и Лакщанов отричат всякаква връзка с „Африка Политология“ или Кремъл, твърдейки, че клиентите им просто са сътрудничили за откриването на културен център „Руски дом“ в Луанда.

Ангола, която е водещ производител на петрол и износител на диаманти, традиционно попада в сферата на влияние на Москва още от Студената война. Напоследък обаче страната постепенно се отдалечава от Русия. Руската диамантена компания „Алроса“ и ВТБ бяха принудени да напуснат страната заради международните санкции, а президентът Жоао Лоренсо направи очевиден завой към Запада, като не се е срещал с Владимир Путин от 2019 г. насам.

„Това е показателно за руското безпокойство от посоката, в която се движи Ангола при кабинета на Лоренсо. Очевиден е елементът на руска дезинформация, целящ да събуди повече симпатии към Руската федерация“, обясни Алекс Вайнс от Европейския съвет за външна политика.

Заедно с руснаците на съд ще бъдат изправени и двама анголци – спортният журналист Амор Карлош Томе и политическият активист Франсиско Оливейра. Те са обвинени, че са били наети да събират информация и да тиражират съдържание, свързано с операцията. Защитата им определя обвиненията като „чисти догадки“.

Прокуратурата твърди, че през 2024–2025 г. обвиняемите са извършили плащания на обща стойност 24 000 долара към местни журналисти и експерти за тиражиране на пропаганда с цел да бъде подкопано доверието в западните партньори и да се дискредитира външната политика на президента Лоренсо. Пример за това са публикации в социалните мрежи и сайтове като „Lil Pasta News“, атакуващи проекти като Коридора „Лобито“ и внушаващи, че Ангола може да бъде въвлечена във войната в Украйна.

Любопитен детайл в обвинението са твърденията за срещи на двамата руснаци с високопоставени фигури от местната политическа цена, включително опозиционния лидер Адалберто Коща Жуниор. Твърди се, че те са получавали предложения в размер на до 15 милиона долара за предизборна подкрепа, стратегически съвети и разузнаване. Доказателства за подобни оферти в обвинителния акт обаче липсват, като опозицията отрича всякаква връзка със случая, наричайки го политическа поръчка.

Властите свързват подсъдимите и с най-смъртоносните протести в страната от края на гражданската война насам, избухнали миналия юли. Според прокуратурата руснаците са оркестрирали безредици, за което има доказателства под формата на бележки и снимки в личните им телефони. Международни организации като Human Rights Watch и критиците обаче са скептични. Те подчертават, че близо 40% от анголците живеят в крайна бедност и хората протестират заради условията си на живот, а не по чужда команда.

В самия обвинителен акт се забелязват и фактологични грешки – например присъствието на фигури като Максим Шугалей в Ангола в периоди, когато той е бил арестуван в Чад.

Междувременно Москва няма никакво намерение да помага на своите граждани. Източник от средите на дипломацията споделя: „Логиката е проста: тези хора не са изпълнявали официални държавни задачи, те са просто частни изпълнители. Позициите на Русия в страната и без това са слаби, няма смисъл да влошаваме нещата още повече. Нека тези остатъци от операциите на Пригожин се оправят сами.“

Руски наемници в Мали бяха убити при засада на местния клон на Ал-Кайда в Сахел.

🇷🇺🇲🇱 Конвой на Африканския корпус на Руската федерация в Мали попадна в засада на бойци от Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), местния клон на Ал-Кайда в Сахел, в резултат на което загинаха най-малко трима руски наемници и неуточнен брой малийски военнослужещи.

Атаката беше извършена в района на селището Тененку, разположено в централната област Мопти, Мали.

Бойците на JNIM заснеха последиците от атаката, като на тях се виждат поне три тела на загинали руски наемници, както и унищожени превозни средства. Джихадистите във видеото са въоръжени с картечници PKM, китайска щурмова винтовка Type 81-1 и AKM/Type 56 и руски AK-103.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Мали потвърди атаката и заяви, че боевете продължават, но по всичко личи, че става дума за добре планирана засада. В района са били изпратени вертолети Ми-8 за близка въздушна поддръжка, както се вижда от кадри, разпространени онлайн. Освен това се появиха недоказани твърдения за свален хеликоптер Ми-8 от въздушния състав на Африканския корпус.

Днешната атака може да се окаже първото голямо поражение в страната за милицията, ръководена от Министерство на отбраната на Руската федерация, след скорошното оттегляне на ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин.

Либийска авиобаза се превърна в хъб за трансфер на руско оръжие към Сахел

Проследеният тежък транспортен самолет Антонов Ан-124 (RA-82030) паркиран на пистата на либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена на около 100 км източно от Бенгази, 18 май 2025 г.📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 Разследване на Radio France Internationale (RFI) разкрива, че либийската авиобаза Ал-Хадим, разположена източно от Бенгази, все по-усилено играе роля на логистичен хъб по пътя към руските военни амбиции в региона на Сахел в Африка. Тази промяна стана факт на фона на все по-отслабващото влияние на Москва в Сирия след неочакваното фиаско на режима на Башар ал-Асад, настъпило през декември 2024 г.

Разследващият екип на RFI е проследил голям руски военно-транспортен самолет Антонов Ан-124 да излита от сирийската авиобаза Хмеймим в крайбрежната провинция Латакия на 16 май 2025 г. и да каца на либийското военно летище Ал-Хадим. Въпросният полет е част от широка схема, която включва наскоро забелязани въздушни маршрути между Сирия и Либия, оформящи нов „въздушен мост“ за руските военни активи към Африка.

Самолетът с рег.номер RA-82030, управляван от 224-ти летателен отряд на руското министерство на отбраната, е продължил пътуването си към дестинации в Сахел, включително Бамако (Мали) и Уагадугу (Буркина Фасо), преди да се завърне обратно в Русия.

Макар че точният характер на транспортираните товари не е потвърден, капацитетът и размерите на летателният апарат говорят за прехвърляне на тежка техника, като бронирани машини или зенитно-ракетни комплекси за изграждане на противовъздушна отбрана. Американската сателитна компания Maxar потвърди, че самолетът е бил засечен на пистата в Ал-Хадим на 18 май.

Разследването включва и доклади и видеа, публикувани в Telegram канали, свързани с ЧВК Вагнер и т.нар. „Африкански корпус“ на руското министерство на отбраната, които показват разтоварване на военна техника на посоченото летище, която включва инвентар, сходен с оборудването, използвано от руските въоръжени сили в последното десетилетие на територията на Сирия.

Според Лу Озбърн, експерт от мониторинговата група All Eyes on Wagner, тези движения са поредно доказателство за засилващите се военно-политически връзки между Москва и фелдмаршал Халифа Хафтар – силния човек в Източна Либия, който стои начело на базираното в Тобрук правителство, познато като "Палатата на представителите", както и свързаната с него Либийска национална армия.

Озбърн отбелязва, че Москва разширява значително стратегическото си влияние в Северна Африка, като отваря дипломатически канали към Триполи, като паралелно засилва ангажимента си в Алжир и Тунис.

Арменска авиокомпания с подозрителни полети до Мали.

🇷🇺✈️🇲🇱 Арменска авиокомпания на име Shirak Avia извършва полети по подозрителен маршрут от Москва до Бамако, вероятно превозвайки руски наемници до Мали.

Самолетът е Boeing 737-800, регистриран като EK-SHD, с обичаен маршрут от Ереван до Москва, по който е летял десетки пъти от 1 декември 2024 г. насам. На 29 декември 2024 г. обаче маршрутът му започва да се променя. Първо той лети от Ереван през саудитското летище Джеда до град Банги в Централноафриканска република, където е активен руския Африкански корпус. По този маршрут лети още на 31 декември 2024 г и на 20 и 29 януари 2025 г.

Друг любопитен полет от Ереван до Джуба в Судан е извършен на 31 януари 2025 г. В следващите няколко дни самолетът лети от Джуба до редица неизвестни дестинации, една от които вероятно е Джеда, а друга – Порт Судан. На 4 февруари 2025 г. самолетът лети от Джуба до Ереван.

На 23 февруари 2025 г. е предприета нова серия от подозрителни полети. След това самолетът лети от Москва до Внуково в покрайнините на Кайро. След това продължава към Бамако в Мали, където паркира на военния перон. На 23 февруари 2025 г. самолетът лети от Бамако през Кайро до Москва. На 24 февруари 2025 г. самолетът отново лети Москва-Кайро-Бамако. На 25 февруари 2025 г. той лети от Бамако–Кайро, което се повтаря няколко пъти. Самолетът е в Бамако на 2, 6 и 8 март.

През декември 2024 г. няколко военно-транспортни самолета Ил-76 летят от Русия до Бамако, като вероятно превозват материали в подкрепа на войските на руските наемници, разположени в Мали. Снимката по-долу показва летище Бамако. В южната част се намира военният перон. Следата от радара сочи, че винаги е паркиран на военния перон. Потвърдено е, че руски наемници действат в Мали.

Девет цивилни са убити при нападение на Вагнер в Мали.

Боец на CSP-DPA охранява периметъра по време на среща между лидерите на коалицията на бунтовниците туареги в Тинцауатен, Мали, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Abdolah Ag Mohamed

🇲🇱🇷🇺 Девет цивилни, сред които жени и деца, бяха убити при нападение срещу лек автомобил в южния регион Сегу в Мали миналата седмица, съобщи Voice of America, позовавайки се на съобщения от местна бунтовическа група, публикувани в късните часове на събота, в които се твърди, че малийските въоръжени сили и подкрепящите ги руски наемници от групата Вагнер са отговорни за атаката.

Превозното средство е отпътувало от град Нионо към бежански лагер в съседна Мавритания този четвъртък, когато е попаднало под обстрел, разкри Мохамед Елмаулуд Рамадан, говорителят на местната коалиция от туарегски въоръжени групи, които се борят за независимост в северните части на Мали.

Той и местната асоциация на гражданското общество Кал Акал посочиха, че въоръжените сили на страната, подкрепени от руската наемническа групировка “Вагнер” са извършили атаката.

В отделно изявление командирът на “Кел Ансар”, една от водещите групи на туарегите, призова за разследване на случая, но в същото време предположи, че зад кръвопролитието стоят малийската армия и руските наемници.

Вагнер поддържа контингент в Мали, откакто армията завзе насилствено властта с два преврата в две поредни години през 2020–2021 г. и по-късно изгони френския контингент и миротворческата мисия на ООН от страната. Руската групировка подкрепя малийските сили в дългогодишната им борба с ислямистки бунтовници и сепаратистите туареги.

През декември Human Rights Watch публикува доклад, според който малийските въоръжени сили, подкрепяни от Вагнер, и ислямистки въоръжени групировки са извършили сериозни злоупотреби срещу цивилното население в страната в грубо погазване на законите на войната.

Русия е разположила свои сили в базата Ал-Хадим в Либия

Базата ал-Хадим, близо до Бенгази в източна Либия, на 10 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

🇷🇺✈️🇱🇾 В седмиците след свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад, Русия започна да извършва множество полети на военно-транспортни самолети до въздушна база в либийската пустиня.

Целта на Кремъл изглежда е да намери алтернативна спирка за транзит за своето нарастващо военно участие в Африка – и начин да запази военното си присъствие в Средиземно море. В продължение на близо десетилетие военновъздушната база Хмеймим и военноморската база Тартус на сирийското крайбрежие служиха и на двете цели. Сега разкъсаната от конфликти северноафриканска страна Либия е във фокуса на руските усилия за проектиране на мощ в средиземноморския регион.

Данните за проследяване на полети, анализирани от CNN, показват от средата на декември средно по над един полет дневно между Хмеймим и ал-Хадим в Либия на големите военно-транспортни самолети Ан-124 и Ил-76.

По-рано този месец представители на САЩ и Запад казаха на CNN, че Русия е започнала да изтегля голямо количество военно оборудване и войски от Сирия.

Прехвърленото оборудване може да включва модерни руски системи за противовъздушна отбрана. CNN видя изображения на тези системи, чакащи да бъдат излетени от Сирия малко преди руските полети да започнат.

На 28 декември Антонов се завърна в Хмеймим от Либия.

Базата ал-Хадим, близо до Бенгази в източна Либия, на 17 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Джалел Харчауи, асоцииран сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI), каза пред CNN, че през последните седмици има „безспорен скок в кацането на руски самолети в Либия от Сирия, Русия и Беларус“.

Хмеймим беше центърът, от който се поддържаха операциите на руските наемници в Африка – първо в Централноафриканската република, а по-късно в Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо.

Като засили присъствието си в Либия, Москва може да запази достатъчно способности, за да преследва по-широките си амбиции по-на юг в Африка, поемайки новите разходи, неизбежно свързани с падането на Асад, каза Харчауи.

Геолокирано видео показва как поне един от самолетите, които наскоро пристигнаха в Ал Хадим, отлетя за Бамако в Мали, където Русия наскоро измести дългосрочното френско влияние.

„Руските полети до Бамако през Либия показват, че Русия вече се е обърнала към Либия като алтернатива на своите сирийски бази“, казаха анализатори от проекта Critical Threats на American Enterprise Institute в брифинг.

Полетите не са в съответствие с предишния модел на ротации на руския Африкански корпус до Бамако, добави той. Африканският корпус, под егидата на Министерство на отбраната на Русия, е наследник на наемническата групировка Вагнер в Африка.

По-близък изглед на хангарите и паркинга в ал-Хадим на 28 декември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar Technologies

Руснаците са имали плацдарм в Ал-Хадим от няколко години, като същевременно доставят наемни бойци и оръжия в подкрепа на генерал Халифа Хафтар, самопровъзгласилият се за владетел на голяма част от Източна Либия. Разследващата група All Eyes on Wagner съобщи по-рано тази година, че близо до базата е изграден сигурен комплекс за транзит на руски персонал към други части на Африка.

Заместник-министърът на отбраната на Русия, Юнус-Бек Евкуров, направи няколко посещения в Либия, за да консолидира връзките си с Хафтар през последните две години.

Тези отношения може да се задълбочат, ако руският флот се вгледа в пристанище под контрола на Хафтар като алтернатива на съоръжението си в Тартус в Сирия.

НАТО са обезспокоени

Перспективата не се харесва добре в столиците на НАТО. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето каза пред италианския всекидневник La Repubblica, че „руските кораби и подводници в Средиземно море винаги предизвикват безпокойство, още повече, ако вместо да са на 1000 километра, те са на две крачки от нас“.

Може би не е случайно, че преди седмица началникът на генералния щаб на италианската армия, ген. Лучано Портолано, посети Триполи – където управляват съперниците на Хафтар, подкрепяни от ООН.

Според високопоставен служител на НАТО 32-членният отбранителен алианс наблюдава дейността както в Тобрук, така и в Бенгази в Либия.

Средиземноморският дом за руски военни кораби е от решаващо значение за Москва, тъй като на Черноморския флот не е разрешено да преминава през Босфора, докато Русия е във война с Украйна.

„Русия все още не е разположила военноморски кораби в Тобрук, което е много умно, тъй като подобен нагъл ход можеше да провокира преждевременната мобилизация на НАТО“, каза Харчауи.

Хафтар е непостоянен и застаряващ лидер в хронично разделена и нестабилна страна. „Хафтар често сменя лоялностите си, контролира само половината от страната и на 81-годишна възраст не е точно млада фигура“, каза Улф Лаесинг, ръководител на програмата „Сахел“ във фондация „Конрад Аденауер“ в Мали.

„Няма правно споразумение като със Сирия и Хафтар може по всяко време да покаже на руснаците вратата“, добави Лаесинг. Той би могъл да използва позицията си, за да поиска по-сложно руско оборудване – което Москва трудно може да си позволи да спести.

В някои отношения Либия е лош заместител на Сирия. Транспортните самолети на практика могат да достигнат Либия от Русия само ако им бъде позволено да прелитат над Турция, предоставяйки на турския президент Реджеп Тайип Ердоган удобна разменна монета.

Дамаск се двоуми

Не е ясно дали новото ръководство на Сирия е решено да изгони руската армия от Хмеймим и Тартус. Временният лидер Ахмед ал-Шара каза в интервю тази седмица, че новото правителство не иска Русия да напусне страната „по начин, който не отговаря на отношенията й със Сирия“.

Но като се има предвид несигурната траектория на Сирия, Москва ще иска да хеджира своите залози в регион с нарастващо стратегическо значение.

„Дори ако новите управляващи позволят на Русия да запази военновъздушните бази Хмеймим и военноморските бази в Тартус, тя ще трябва да намали нивата на своите войски и логистиката, като например складове за боеприпаси в Сирия, тъй като те вече не са необходими за подкрепа на Асад“, каза Лаесинг.

Харчауи се съгласи, като каза, че дори Русия да поддържа някакво присъствие в Сирия, нивото на комфорт, логистична лекота и сигурност, на които някога се е радвала при Асад, никога няма да се върне.

Руският президент Владимир Путин пренебрегна свалянето на Асад, но Лаесинг каза, че падането му е истински удар за африканските амбиции на Путин.

Африканските правителства, които клоняха към Москва за своята сигурност, сега може да помислят два пъти за нейната надеждност, което „ще попречи на способността й да сключва нови сделки за наемниците на Африканския корпус“, каза Лаесинг. „В Мали или Нигер не остана незабелязано, че Русия не се притече на помощ на Асад.“

Въпреки това Русия извади въглен от огъня на смъртта на Асад, каза Харчауи. Неговата „логистична мрежа не е нито повредена, нито напълно унищожена; тя просто е деградирала и е станало по-скъпа, по-несигурна и по-разклатена.“