Учение на британски и френски десантчици в подготовка за Украйна

🇬🇧🪂🇫🇷 Британски и френски десантчици проведоха финална подготовка за мироопазваща мисия в Украйна, съобщи The Telegraph. В навечерието на четвъртата годишнина от войната, в Бретан се проведоха съвместни военни учения. 9-дневната операция с кодово име Orion включва близо 2000 души личен състав и служи като финална оценка на готовността за бързо разгръщане на НАТО по света.

Британското министерство на отбраната очерта мисията като тест за „подкрепа на съюзник от НАТО при справяне с бунтовнически действия и заплаха от инвазия“. Учението е координирано от френски команден пункт във въздушна база Орлеан-Бриси.

Първите етапи на полигона „Сен Сир-Коеткидан“ включваха секретно проникване на британската група Pathfinders и френската Groupe Commando Parachutiste, чиято основна задача е неутрализиране на симулирани вражески системи за въздушна отбрана и обозначаване на зони за десант, предава The Telegraph. По-късно над 600 военнослужещи от британската 16-а десантно-щурмова бригада бяха разгърнати заедно с две френски бойни групи от 11-а парашутна бригада.

„Това учение ни дава възможност да тестваме и нови структури и оборудване, особено в областите на хибридните мрежи за комуникация и интеграцията на дронове. Способността за бързи иновации и адаптация е ключов фактор във връзка със запазване на превъзходство на бойното поле“, подчерта френският командир генерал Рено Ронде.

От своя страна украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че двете страни-членки на НАТО са готови да изпратят военни контингенти в Украйна, а всяка от тях се ангажира с 5000 души личен състав. Въпреки обещанията за войските са обезпечени, точните зони за разгръщане все още са обект на преговори.

В изявление пред АФП на 22 февруари Зеленски уточни, че комбинираната съюзна сила от 10 000 военнослужещи се равнява на по една пълна бригада от всяка страна.

„Франция и Великобритания могат да осигурят към 10 000 души, т.е. по една бригада. Бригадите варират, но според нашето разбиране една бригада е до 5000 души. Когато подписахме декларацията с всички участници в „Коалицията на желаещите“, разбрахме, че тези две страни вече са готови да предоставят по една бригада“, заяви президентът.

По-рано британският министър на отбраната Джон Хийли определи категоричен график за европейската сигурност, като по думите му „2026 трябва да бъде годината, в която тази ужасна война ще приключи“.

В авторска статия за The Telegraph, публикувана в навечерието на 4-годишнината на войната, Хийли описа детайлно стратегически завой, фокусиран върху „осигуряване на мира“. Новата рамка включва изрично историческо наличие на британските въоръжени сили директно на украинска територия.

Зеленски: Великобритания и Франция са готови да изпратят военни контингенти в Украйна

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Обединеното кралство и Франция имат готовност да изпратят военни контингенти в Украйна, а всяка страна ще участва с 5000 души личен състав. Въпреки че ангажиментът е ясен, конкретните места, където ще се разположат те, остават предмет на дискусии.

В интервю за AFP на 22 февруари Зеленски обясни, че двете държави биха могли да осигурят общо около 10 000 военнослужещи, което се равнява на по една бригада от всяка страна.

„Франция и Великобритания могат да предоставят около 10 000 души, т.е. да отделят по една бригада. Те варират, но в нашето разбиране до 5000 души е една бригада. Когато подписахме нашата декларация с всички участници в „Коалицията на желаещите“, разбрахме, че тези две страни вече са готови да осигурят по една бригада“, заяви той.

По време на въпросната среща Украйна, Франция и Великобритания подписаха Декларация за намерение относно разполагането на многонационални сили в Украйна след евентуално прекратяване на огъня. Британският премиер Киър Стармър заяви още, че след примирие Великобритания и Франция ще създадат военни центрове в Украйна и ще изградят защитени обекти за съхранение на оръжие и оборудване.

Зеленски спомена, че и други нации са сигнализирали за готовност да изпратят персонал в Украйна. Точните зони за разполагане на частите обаче все още не са определени. Той изрази предпочитание международните сили да са позиционирани по-близо до фронтовите линии.

„Искахме да видим контингента по-близо до фронта. Т.е. поляците не потвърдиха присъствието си, но ако Полша например предложи присъствие в Лвов, то ние нямаме нужда от това. Не работим по този начин, нали? По-добре би било, ако Полша има възможност да предостави своята логистика за самолети, за противовъздушна отбрана“, обясни Зеленски.

Украинският президент призна, че до момента нито един международен контингент не е проявил готовност да служи на самата първа линия на пълномащабната инвазия. Той описа желанието партньорите да застанат рамо до рамо с украинските войници на предна линия като логична цел.

Той предположи, че ако съседни държави като Полша и страните от Прибалтика виждат в Беларус обща заплаха, те може потенциално да разположат войски по украинско-беларуската граница. Той аргументира това с тезата, че макар районът да не е толкова опасен, колкото активния фронт, наличието на съюзници там ще позволи на Киев да премести своите опитни части към по-ключови направления.

Запитан как са реагирали международните партньори на този конкретен план, Зеленски отбеляза, че все още няма официален отговор. Потенциалът за тези многонационални сили се появи след срещата на върха, проведена в Париж на 6 януари 2026 г.

По-рано френският президент Еманюел Макрон свика среща на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в Париж, за да отбележи четвъртата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Говорейки преди събирането, френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че над 30 държави координират усилията си за осигуряването на траен мир за Украйна. Той посочи, че руските загуби от началото на войната са надхвърлили един милион души, превишавайки сумарните военни загуби на страната от 1945 г. насам. Той отбеляза още, че пакетът санкции на ЕС е готов за приемане.

Джон Хийли: „Искам да бъда секретарят, който разполага войски в Украйна“

🇬🇧 Британският министър на отбраната Джон Хийли постави амбициозна цел за европейската сигурност, като заяви, че 2026 трябва „да бъде годината, в която тази ужасна война ще приключи“, визирайки руската агресия срещу Украйна.

В обширен авторски материал за The Telegraph, публикуван в навечерието на четвъртата годишнина от началото на войната, Хийли очерта стратегически завой към „осигуряване на мира“. Този план включва историческата стъпка по разполагане на британски въоръжени сили на украинска земя.

Макар изпращането на войски за операции да е „най-тежкото бреме“ за всяко правителство, Хийли подчерта: „Искам да бъда министърът на отбраната, който ръководи британските сили на терен в Украйна, защото това ще е сигналът, че е договорен сигурен и окончателен мир“. Той аргументира своята теза, че сигурността на Европа е невъзможна без силна и суверенна Украйна и представи присъствието на британски войници като необходимия гарант за трайно споразумение.

За да се гарантира устойчивостта на всяко бъдещо мирно споразумение, Хийли разкри, че Обединеното кралство изгражда активно „Коалиция на желаещите“. Тези многонационални мироопазващи сили, разработени съвместно със съюзници като Франция, се готвят да охраняват Украйна от руска агресия веднага след сключването на сделка.

Британското правителство вече подкрепи това планиране с финансиране от 200 милиона лири за оборудване на въоръжените сили с нужната екипировка за разполагане, включваща модерни превозни средства, средства за комуникация и нов хардуер за защита срещу дронове.

Министърът посочи, че вече функционира щаб от 70 души, координиращ усилията, за да гарантира готовността на западните съюзници да осигурят мира в момента, в който военните действия спрат.

Отвъд следвоенното планиране, Хийли акцентира върху задълбочаващото се военно-промишлено партньорство между двете страни, като спомена специално съвместното производство на „Octopus“. Този разработен в Украйна дрон-прехващач с изкуствен интелект се произвежда масово, за да сваля руските дронове на цена, нищожна част от стойността на традиционните зенитни ракети.

Хийли посочи, че тази инициатива отразява нарастващото значение на войната с дронове и нуждата от устойчиви решения за отбрана. Той приветства и засилената интеграция на украинските въоръжени сили в ученията на НАТО и отбеляза, че техните експерти по борба с дронове вече консултират европейските държави как да се справят със съвременните въздушни заплахи.

Анализирайки човешката цена и реалността на фронтовата линия, Хийли представи отрезвяваща оценка за „провалената“ руска инвазия. Той посочи над милион жертви и 250 000 загинали или изчезнали руски войници, отбелязвайки, че Путин е принуден да разчита на 17 000 войници от Северна Корея и новобранци от страни като Куба и Нигерия.

Хийли разказа и за скорошната си визита в Украйна, където е станал свидетел на „суровата реалност“ на войната – балистична ракета удря Лвов само на 15 минути път от неговото място.

„Това беше напомняне за мащаба на трудностите предизвикателството и огромната смелост на украинския народ“, отбеляза той, описвайки удара като доказателство за ежедневните опасности, пред които са изправени цивилните граждани.

Въпреки атаките, той похвали „несломимия дух“ на украинците и изпрати ясно послание към Путин за „западната умора“, като подчерта, че приятелите на Украйна никога няма да се изморят. Той завърши с обещание за засилен натиск върху руския „сенчест флот“ и нови санкции, които да гарантират, че Украйна ще преговаря от позиция на абсолютната сила.

Борис Джонсън: Трябва да разположим незабавно небойни военни части в Украйна.

🇬🇧 Бившият британски премиер Борис Джонсън заяви, че Обединеното кралство и съюзниците трябва да разположат незабавно военни части в Украйна в небойни роли, за да „превключат нещо“ в съзнанието на руския президент Владимир Путин.

В ексклузивно интервю за предаването „Неделя с Лора Кюнсбърг“ на BBC, заедно с бившия началник на отбраната адмирал сър Тони Радакин, Джонсън посочи, че силите трябва да бъдат изпратени в мирни региони в роли, които не включват пряко участие в сражения.

„Ако можем да имаме план за военно присъствие на терен след войната, след като Путин благоволи да се съгласи на примирие, тогава защо да не го направим сега?“, попита той.

В момента британските власти работят със своите съюзници по планиране на „коалиция на желаещите“, която да осигури сили за запазване на мира и стабилността в Украйна, но само ако бъде постигнато примирие.

Говорейки само няколко дни преди войната да навлезе в четвъртата си година, Джонсън, който беше премиер по време на инвазията, също така заяви, че конфликтът е могъл да бъде предотвратен, ако западните съюзници бяха обърнали повече внимание на нарастващата агресия на Путин и анексирането на Крим през 2014 г.

Джонсън и Радакин си припомниха момента, в който Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. и първите дни на войната, когато беше взето решението за подкрепа на президента Володимир Зеленски. Въпреки мащабната британска подкрепа, те се съгласиха, че западните съюзници са били твърде бавни и предпазливи в осигуряването на военна помощ за Украйна.

През последните четири години на съюзниците често им отнемаше месеци, за да се съгласят на изпращането на оръжията, поискани от президента Зеленски. Радакин описа подхода като „инкрементизъм“ (тактика на малките стъпки) и заяви, че Украйна е почувствала това като „твърде бавно и дълбоко разочароващо – това напрежение съществуваше през цялото време“.

„Винаги сме се бавели ненужно“, съгласи се Джонсън, според когото предпазливостта е струвала човешки животи.

„В крайна сметка винаги давахме на украинците това, което искаха, и всъщност това винаги е било в тяхна полза и във вреда на Путин.

„Ако можем да имаме присъствие на терен след войната, след като Путин благоволи да приеме примирие, защо да не го направим сега?“, добави той. „Просто за да подчертаем, че това зависи от украинците и че тези хора няма да бъдат там в бойна роля, нали?“

Запитан дали има предвид, че британските и други части трябва да отидат в безопасни части на Украйна сега, за да „превключат нещо“, той отговори: „Да, мисля, че ако сме готови да го направим в контекста на примирие, което оставя цялата инициатива и цялата власт в ръцете на Путин, защо да не го направим сега?“

„Не виждам никаква логична причина да не изпратим мирни сухопътни сили там, за да покажем нашата подкрепа, нашата конституционна подкрепа за свободна и независима Украйна“, предложи бившият британски премиер.

„Това е политически въпрос. Става дума за това дали Украйна е свободна страна или не. Ако тя е васална държава на Русия, което Путин желае, тогава очевидно той решава кой да идва в страната му. Ако не е, тогава решението е на украинците“, категоричен е Джонсън.

През септември миналата година, след обявяването на предложени „сили за увереност“, Путин заяви, че всякакви войски, разположени в Украйна, биха били „легитимни цели“. В неделя министърът на отбраната Джон Хийли каза, че би изпратил британски войски в Украйна, след като страните постигнат мирно споразумение.

„Искам да бъда министърът на отбраната, който разполага британски войски в Украйна, защото това ще означава, че тази война най-накрая е приключила“, написа той в The Daily Telegraph.

Министърът на отбраната не се ангажира с изпращането на небойни части, докато конфликтът продължава, както предложи Джонсън, и вместо това подчерта нивото на британската военна помощ за Украйна и санкциите срещу Русия.