Лидерът на хунтата в Гвинея ще участва в избори без реална конкуренция.

🇬🇳 Лидерът на хунтата в Гвинея Мамади Думбуя и други осем кандидати бяха одобрени да се явят на президентските избори следващия месец, според списък, публикуван от Върховния съд през уикенда.

Думбуя се закле, че няма да се кандидатира, когато завзе властта в страната през 2021 г. Но новата конституция, прокарана от правителството под военно ръководство и одобрена на референдум през септември, отвори вратата за неговата кандидатура.

Двама силни потенциални претенденти – бившият президент Алфа Конде и бившият премиер Селу Далейн Диало – не отговарят на условията за участие заради правилата за възраст и пребиваване, заложени в новата конституция.

Лидерът на хунтата обяви кандидатурата си като независим кандидат миналата седмица – ход, който вероятно ще го задържи начело на властта за още най-малко пет години.

Думбуя ще се състезава с предимно непознати кандидати като Абдулай Йеро Балде, бивш министър на висшето образование и заместник-губернатор на централната банка, и Фая Милимоно, критик на хунтата и опозиционен лидер.

Лансана Куяте, бивш премиер, чиято кандидатура също не беше приета, възнамерява да обжалва решението, стана ясно от изявление на партията му, разпространено във Facebook.

През 2022 г. правителството на Думбуя предложи двегодишен преход към избори след преговори с регионалния блок ECOWAS, но така и не спази договорения срок. Предстоящите избори в страната, насрочени за 28 декември, трябва да сложат край на формалния преход към цивилно управление.

Ал-Кайда в Сахел отвлече шестима китайски граждани в Мали.

🇲🇱⚔️🇨🇳 Нусрат ал-Ислам уа ал-Муслимин (JNIM), местния клон на Ал-Кайда в Сахел, пое отговорност за атака срещу военен пост на малийската армия и захарна фабрика в Дугабугу, градче в провинция Сегу.

В изявление на групировката се твърди, че нападението е било изключително жестоко и довежда до „пленяването на 8 военни машини, 12 автомата Калашников, 1 картечница Пика, 2 пистолета, 22 пълнителя с боеприпаси и голямо количество муниции“. Забележителна подробност обаче е отвличането на шестима китайски работници в захарната фабрика, която нито малийската армия, нито нейните съюзници са успели да защитят.

Тези събития идват по-малко от два месеца след официален призив на групировката от 7 юни 2025 г. В него тя поиска от чуждестранните компании в Мали да прекратят незабавно сътрудничеството си с управляващата хунта. Според местни източници, на същия ден групировката е нападнала няколко чуждестранни обекта в провинция Кай, сред които фабрика, която е била напълно изгорена, като по време на атаката са отвлечени няколко чужденци, сред които и индийци.

Наблюдатели посочват, че секторите на златото и петрола, както и захарните фабрики, са основна мишена на тези атаки, поради продължаващото сътрудничество на тези компании с местните власти и използването на руски наемници от т.нар. „Африкански корпус“ за охрана на чувствителни обекти в отдалечени райони.

Компаниите са изправени пред нарастващ риск на фона на ескалацията на насилието, а често тези групи съчетават изненадващи бойни действия с мощна медийна пропаганда за разпространение на посланията си и бетониране на присъствието си в крехката сигурност на страната.

Докато властите в Мали се стремят да засилят координацията в сферата на отбраната със своите руски съюзници, анализатори смятат, че упорството на джихадистите да атакуват чуждестранни компании може да принуди някои от големите инвеститори да преразгледат бъдещето на дейността си в Мали, страхувайки се от нови нападения или отвличания, които застрашават живота на техните служители.

САЩ отмениха санкции срещу съюзници на Мианмарската хунта.

Ръководителят на военната хунта в Мианмар генерал Мин Аунг Хлаинг се ръкува с руския президент Владимир Путин в Москва през май 2025 г.
📸 Снимка: Alexei Nikolsky/RIA Novosti

🇺🇸🔓🇲🇲 Министерството на финансите на САЩ вдигна санкциите, наложени срещу няколко съюзници на генералите от управляващата военна хунта в Мианмар от бившата администрация на Байдън.

Този ход последва похвали от ръководителя на хунтата по адрес на президента Доналд Тръмп в писмо, призоваващо за облекчаване на санкциите в отговор на предупреждение за мита. Представители на администрацията заявиха, че няма връзка между писмото и решението за санкциите.

В известие, публикувано от финансовото министерство, се посочва, че KT Services & Logistics и нейният основател Джонатан Мио Киау Таунг, MCM Group и нейният собственик Аунг Хлаинг Оо, Suntac Technologies и нейният собственик Сит Таинг Аунг и лицето Тин Лат Мин са били премахнати от списъка със санкции.

Министерството отказа да уточни причината за премахването на конкретните лица от списъка.

„Лица, включително в този случай, редовно се добавят и премахват от Списъка на специално обозначените граждани и блокирани лица (SDN List) в обичайния ход на дейността“, отбеляза заместник-министърът на финансите Майкъл Фаулкендер в изявление пред Ройтерс.

По-рано този месец Мианмар беше уведомен за 40% мито, което трябва да влезе в сила на 1 август като част от пакета от вносни мита на Тръмп.

На 11 юли лидерът на мианмарската хунта генерал Мин Аунг Хлаинг отговори, като предложи намалена ставка от 10-20%, като Мианмар намали таксата си върху вноса от САЩ до 0-10% и заяви, че ако е необходимо е готов да изпрати преговарящ екип във Вашингтон.

„Старшият генерал призна силното лидерство на президента в ръководенето на страната му към национален просперитет с духа на истински патриот“, съобщиха тогава държавните медии на Мианмар.

Мин Аунг Хлаинг също така помоли Тръмп „да преразгледа облекчаването и премахването на икономическите санкции, наложени на Мианмар, тъй като те възпрепятстват общите интереси и просперитет на двете страни и техните народи“.

Висш служител от администрацията на Тръмп заяви, че решението за вдигане на санкциите не е свързано с писмото на генерала.

„Решението за вдигане на санкциите отразява продължителен процес, започнал при предишната администрация. Няма връзка между тези решения и писмото“, заяви служителят, говорейки при условие на анонимност.

Говорителката на Белия дом Ана Кели заяви, че заличаванията на санкциите са събирани през последната година в съответствие със стандартния процес на дейността на Министерството на финансите.

Джон Сифтън, директор по застъпничеството за Азия в Human Rights Watch, нарече решението за премахване на санкциите „изключително тревожно“.

„Действието предполага голяма промяна в американската политика, която беше съсредоточена върху наказателни мерки срещу военния режим в Мианмар“, посочи той в коментари по имейл. Военните на Мианмар свалиха демократично избрано правителство през 2021 г. и са замесени в престъпления срещу човечеството и геноцид.

Кели описа думите на Human Rights Watch като „фалшиви новини“, а друг висш представител от администрацията на Тръмп отбеляза, че решенията за санкциите не са показателни за по-широка промяна в политиката на САЩ към Мианмар.

KT Services & Logistics и Джонатан Мио Киау Таунг бяха добавени към списъка със санкции през януари 2022 г. от администрацията на бившия президент Джо Байдън на първата годишнина от военния преврат в Мианмар, потопи страната в хаос и кървава гражданска война.

Сит Таинг Аунг и Аунг Хлаинг Оо бяха включени в списъка със санкции през същата година за дейности в отбранителния сектор на страната. Тин Лат Мин, идентифициран като друг близък сътрудник на военната хунта, беше включен в списъка през 2024 г. на третата годишнина от преврата.

Ами Бера, водещ член на демократите в подкомисия по външните работи за Азия на Камарата на представителите, нарече решението за вдигане на санкциите срещу тези лица „лоша идея“, която „противоречи на нашите ценности за свобода и демокрация“.

Останалите американски санкции срещу генералите от военната хунта на Мианмар, включително тези срещу Мин Аунг Хлаинг, остават в сила.

Мианмар е един от основните световни източници на редкоземни полезни изкопаеми, използвани в отбранителни технологии и потребителски приложения. Подсигуряване на веригата на доставките на тези минерали е основен фокус за администрацията на Тръмп в стратегическата ѝ конкуренция с Китай, който е отговорен за 90% от капацитета за преработка на редкоземни метали.

Повечето от редкоземните мини в Мианмар се намират в райони, контролирани от Армията за независимост на Качин (KIA) – етническа милиция, която се сражава с хунтата – и се обработват от Китай.

Бунтовници в Мианмар атакуваха флотилия на хунтата, потопиха кораб с доставки.

🇲🇲 Бунтовници потопиха военно-транспортен кораб и повредиха два други в нападение срещу флотилия на хунтата в Мианмар, придвижваща се по участък от река Иравади в окръг Мандалей.

Флотилията от пет лодки и седем товарни кораба, превозващи оръжия и подкрепления, е отплавала от кей Гау Уейн в град Мандалай миналия четвъртък под въздушен ескорт, насочвайки се към Бамо в щата Качин.

Народните отбранителни сили на Мандалай (MDY-PDF) заявиха, че атаката е извършена от позиции на брега на реката в общините Мадая, Сингу и Табейккйин.

„Кораб, превозващ храна и муниции, беше потопен в реката между общините Сингу и Табейккйин“, съобщи говорителят на MDY-PDF Ко Озмънд.По думите му, бунтовниците са били обстрелвани от флотилията, както и от китайски хеликоптери Y-12 и руски Ми-35.

Жертвите от атаката все още не са потвърдени.

Отбранителните сили на Мандалай пуснаха видео, на което се вижда как флотилията е атакувана с безоткатни оръдия, картечници и дронове.

Въздушен удар от ескорта на флотилията е убил 19 цивилни и един боец от съпротивата в община Уетлет, регион Сагаинг, в петък, според доклади в местни медии.

Хунтата разчита все повече на река Иравади за логистичен маршрут, след като загуби контрола над повечето сухопътни маршрути в района, и изпраща военноморски конвои нагоре по реката към град Бамо, който се намира под обсада от Армията за независимост на Качин и съюзниците ѝ от миналия декември.

Пострадалата флотилия е забелязана за последно в събота близо до село Малел в община Канбалу, регион Сагаинг – все още на повече от 250 км от град Бамо, щат Качин.

Във вторник хунтата е изпратила два патрулни кораба и два транспортни съда от Мандалай, за да подсили флотилията, докато тя се придвижваше през контролирана от съпротивата територия.

Битката за Бамо и влиянието на Китай върху глобалните доставки на редкоземни елементи

Войник от Армията за независимост на Качин (KIA) си обува обувките, докато заедно със своя боен другар пресичат поток към фронтовата линия край Лайза в щата Качин, 29 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/David Johnson

🇨🇳🇲🇲 Глобалните доставки на редкоземни елементи зависят от изхода на водената в продължение на месеци тежка битка между бунтовниците и подкрепяната от Китай военна хунта в планините на северен Мианмар.

От декември насам Армията за независимост на Качин (KIA) се сражава с хунтата за град Бамо, разположен на по-малко от 100 километра от китайската граница, като част от гражданската война, която избухна след военния преврат през 2021 г.

Близо половината от световните запаси на тежки редкоземни елементи се добиват от мини на територията на щата Качин, включително тези северно от Бамо – гарнизонен град със стратегическо значение. След това те се изпращат в Китай за преработка в магнити, които захранват електрически превозни средства и вятърни турбини.

Китай, който има почти пълен монопол над преработката на тежки редкоземни елементи, заплаши да спре изкупуването на полезни изкопаеми, добивани на териториите под контрола на KIA, освен ако не спре опитите си да поеме пълен контрол върху Бамо. Това твърдят трима души, запознати с въпроса.

Ултиматумът, издаден на KIA от китайски официални лица на среща, проведена по-рано тази година, се съобщава от Reuters за първи път и подчертава начините, по които Пекин използва контрола над тези минерали, за да прокарва геополитическите си цели.

Един от източниците, служител на KIA, заяви, че китайското искане е направено през май, без да уточнява мястото, на което са били проведени дискусиите. Друг източник, командир на KIA, каза, че по време на разговорите Пекин е бил представен от служители на външното министерство.

Reuters не успя да установи дали Китай е изпълнил заплахата си. Боевете в региона са ограничили минните операции и износът на редкоземни елементи от Мианмар спадна значително тази година.

Китай разтърси глобалните вериги за доставки тази пролет, когато ограничи износа на минерали в отговор на митата на американския президент Доналд Тръмп. Сега той използва господството си, за да подкрепи изпадналата в затруднение хунта на Мианмар, която той възприема като гарант за своите икономически интереси в задния си двор.

Китайското външно министерство заяви в отговор на въпроси от Reuters, че не е запознато с конкретиката на преговорите с KIA.

„Ранното прекратяване на огъня и мирните преговори между военните на Мианмар и Армията за независимост на Качин са в общ интерес на Китай и Мианмар, както и на техните народи“, заяви говорител на министерството.

Служителят на KIA, който говори при условие за анонимност, отбеляза, че Пекин е предложил и „морков“: по-голяма трансгранична търговия с територии под контрола на KIA, ако тя се откаже от усилията си да превземе Бамо – логистичен център за хунтата, в който живеят около 166 000 души.

„И ако не приемем, те щяха да блокират износа от щата Качин, включително редкоземни полезни изкопаеми“, отбеляза служителят, който не уточни какви биха били последиците от евентуална икономическа блокада.

Пекин не се стреми към разрешаване на широката гражданска война, но иска боевете да утихнат, за да прокара икономическите си интереси, обясни Дейвид Матиесън, независим анализатор, фокусиран върху Мианмар.

„Натискът на Китай е по-общ подход за успокояване на конфликта.“

Противопоставяне от Китай

Войници от Армията за независимост на Качин (KIA) заемат позиция на фронтовата линия близо до Май Джа Янг в щата Качин, 22 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kaung Htet

Битката за Бамо започна малко след като KIA си върна контрола над основния пояс с редкоземни елементи в Качин миналия октомври. След превземането му милицията вдигна данъците върху миньорите и намали производството на диспросий и тербий, което доведе до рязък скок в цените на последния.

Предлагането е ограничено, като в първите пет месеца на 2025 г. Пекин е внесъл 12 944 метрични тона редкоземни оксиди и метали от Мианмар, според митническите данни. Това е наполовина по-малко от същия период миналата година, въпреки че износът е нараснал с над 20% между април и май.

KIA, която според анализатори наброява над 15 000 души личен състав, е основана през 1961 г. и се бори за автономия на малцинството качин в Мианмар. Закалена от десетилетия на непрестанни битки и финансирана с комбинация от местни данъци и природни ресурси, тя е сред най-силните бунтовнически групи в страната.

Милицията е уверена в способността си да превземе Бамо и вярва, че в крайна сметка Пекин няма да изпълни заплахата си да спре износа поради нуждата си от полезните изкопаеми, заявиха двама от източниците.

Мианмар се намира в състояние на гражданска война, откакто военните свалиха с преврат демократично избраното правителство през 2021 г. и потушиха с насилие протестите, предизвиквайки въоръжен бунт в цялата страна.

Впоследствие обширни територии бяха превзети от фракции на бунтовниците, но те са подложени на китайски натиск да направят отстъпки на военните. Освен това Пекин е предоставил самолети и дронове на военната хунта, която все повече разчита на въздушна мощ, според базирания в САЩ мозъчен тръст Stimson Center.

Китай, който има големи инвестиции в Мианмар, миналата година посредничи за прекратяване на огъня, за да може хунтата да се върне в Лашио – град в североизточната част на страната, в който се намира регионално военно командване.

Над 200 км на север, около 5000 души персонал на KIA и съюзниците са участвали в офанзивата за Бамо, според командир на групата с пряко познание за хода на бойните действия.

Загубата на града би прекъснала сухопътния и речния достъп на военните до части от щата Качин и съседния регион, изолирайки войските им в тази част от страната и отслабвайки контрола върху северните търговски маршрути, според майор Наунг Йо, дезертирал от хунтата след преврата.

Службата на говорителя на военното правителство заяви пред Reuters, че Китай може да е провел разговори с KIA, но не отговори на въпрос дали е поискало от Пекин да отправи заплаха с блокада към бунтовниците.

„Китай може да е оказал натиск и да е предложил стимули на KIA“, се посочва в изявлението.

За първи път Пекин посъветва бунтовниците да се оттеглят от Бамо по време на мирни преговори в началото на декември. Вместо да се оттегли след разговорите, KIA удвои натиска за превземане на града.

По време на брифинг през май мозъчният тръст International Institute for Strategic Studies заяви, че битката за Бамо е струвала на KIA значителни ресурси и стотици загинали.

В по-нататъшните дискусии, които се проведоха през пролетта, Пекин стана по-враждебен, когато негови представители заплашиха да прекратят покупките на редкоземни елементи. Потенциалното нарушение в движението на тежки редкоземни елементи от Качин може да предизвика дефицит на световния пазар до края на годината, алармира Неха Мукерджи от Benchmark Mineral Intelligence, консултантска фирма със седалище в Обединеното кралство.

Доставките на критични минерали извън Китай вече бяха ограничени, отбеляза тя: „В краткосрочен план, по време на краткия период на прекъсване, цените извън Китай могат да скочат по-високо.“

Битката за Бамо

Комбинирано изображение показва сателитни снимки от Google Earth (вляво, 12 декември 2024 г.) и Planet Labs PBC (вдясно, 20 май 2025 г.) на част от град Бхамо, разположен в северната част на Мианмар, където от декември 2024 г. се водят тежки сражения между управляващата хунта на страната и етническата въоръжена групировка „Армия за независимост на Качин“.

KIA е изтласкала войските на хунтата в няколко изолирани чувала, заяви пред Reuters командирът на милицията, но хунтата запазва въздушното си превъзходство, опустошавайки обширни части от Бамо с безмилостни бомбардировки.

Службата на говорителя на хунтата заяви, че ѝ е разрешено да атакува такива обекти, тъй като са били използвани от бунтовниците за военни цели, въпреки че не предостави доказателства за това.

Нейтън Русър, анализатор в мозъчния тръст Australian Strategic Policy Institute, който е прегледал сателитни снимки на Бамо, потвърди, че голяма част от щетите в града изглежда са предизвикани въздушни удари.

Въздушните удари са убили редица цивилни, включително деца, и са унищожили училища и места за поклонение, сподели местната активистка Кхон Джа, чийто дом също е бил бомбардиран.

„Не знам колко дълго революционните групи ще могат да се съпротивляват на китайския натиск“, призна тя, добавяйки, че съществуващите гранични ограничения са довели до недостиг на бензин и лекарства в Качин.

Въпреки пречките, бунтовническите лидери вярват, че успешното превземане на Бамо ще обърне инерцията на конфликта в тяхна полза, което от своя страна ще доведе до засилване на обществената подкрепа.

Ако етническата армия поеме контрола над целия щат, тогава Пекин няма да има друг избор, освен да започне преговори и да пренебрегне хунтата.

„Китай, който се нуждае от редкоземни елементи, може да толерира това единствено за ограничен период от време“, отбеляза командирът.

Лидерът на хунтата в Мали си предостави неограничен президентски мандат

📸 Снимка: Présidence du Mali

🇲🇱 Военният лидер на Мали си осигури петгодишен президентски мандат, който може да бъде подновяван „толкова пъти, колкото е необходимо“ без провеждането на избори, приемайки нов закон, който беше оповестен публично в четвъртък.

Одобрението на мярката от генерал Асими Гоита се очакваше широко от няколко дни и идва след като назначеният от военните законодателен орган на страната прие законопроекта през миналата седмица.

Законът, който изтече в публичното пространство, след като беше подписан във вторник, му дава правото да ръководи страната поне до 2030 г. въпреки първоначално обещание на военната хунта да се върне към гражданско управление през март 2024 г.

Това е поредното задушаване на гражданските свободи от страна на хунтата в Мали, насочено към консолидиране на властта си в обхванатата от джихадисти сахелска нация.

Кабинетът на страната, Съветът на министрите, вече беше приел мярката миналия месец.

Съгласно закона Гоита ще може да служи „като държавен глава за срок от пет години, подновяван толкова пъти, колкото е необходимо, докато страната не бъде умиротворена“.

Когато Гоита дойде на власт, той настоя за ангажимента на Мали в борбата срещу джихадисткото насилие и в началото обеща връщане към гражданско управление. В някои среди той дори беше възхваляван като герой, който може да донесе спасение на страната от дългогодишните проблеми.

Но в крайна сметка той не изпълни обещанието си да проведе избори за ръководство на страната, което трябваше да се случи до март 2024 г.

По-рано тази година национална консултация, ръководена от хунтата, препоръча Гоита да бъде провъзгласен за президент без вот за подновяван мандат за срок от пет години. Същото събрание, бойкотирано от повечето политически сили, препоръча разпускането на политически партии и по-строги правила за тяхното създаване.

Впоследствие хунтата обяви разпускане на всички политически партии и организации, както и забрана на събранията. Продължаващите репресии на гражданското общество в страната се случва на фона на призиви от хунтата страната да се обедини зад нея.

Управлението на Гоита бележи повратна точка в отношенията на страната със Запада, тъй като тя прекъсна връзките си с Франция и други бивши съюзници и се ориентира към Русия.

Мали и нейните съседи Буркина Фасо и Нигер, също управлявани от военни хунти се обединиха, за да създадат своя собствена конфедерация, Алианс на държавите от Сахел (AES), и обявиха създаването на съвместна сила от 5000 души за провеждане на съвместни военни операции.

Междувременно съюзниците ѝ от Африканския корпус, наемническа сила на Министерство на отбраната на Руската федерация, специално натоварена с издирването на джихадисти, редовно са обвинявани в нарушения на човешките права срещу цивилното население.

От 2012 г. Мали е затънала в насилие от джихадистки групировки, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава, както и други екстремистки организации. През последните месеци атаките се засилиха допълнително.

Въпреки многостранните сътресения в Мали, Гоита остава популярен сред част от населението, която го възприема като архитект на необходими реформи и държавен суверенитет.

Жена-снайперист, сражаваща се срещу военната хунта в Мианмар.

🇲🇲 Жена-снайперист, сражаваща се за Народните отбранителни сили (PDF) – Золанд срещу военната хунта в Мианмар в битката за Фалам, докато самолети на хунтата бомбардират позиции в непосредствена близост до нея.

Според съобщенията е преминала обучение в Антифашистки интернационалистически фронт (AIF), който включва чуждестранни доброволци и бойци, обучавани от местните милиции в състава на Националните отбранителни сили.

PDF-Золанд са въоръженото крило на Федералния съюз Зоми (ZFU) и ключов член на Алианса на братството Чин, сформиран през декември 2023 г. заедно с Националните отбранителни сили Чин (CNDF) и Отбранителните сили на Чинланд (CDF), насочен към засилване на военно-политическото сътрудничество в щата Чин в западен Мианмар.

CDF и PDF-Zoland са създадени през 2021 г. в отговор на военния преврат в страната. Техните основни цели са защита на цивилното население от терора на хунтата, премахване на текущата Конституция на Мианмар от 2008 г. и слагане на край на военното управление, последвано от установяване на федерален съюз.

Групата се сблъска с редица трудности, сред които набези от Революционната армия Зоми (ZRA), която често извършва нападения срещу базовите лагери и измъчва нейни членове. Въпреки това успява да привлече на своя страна западни доброволци, сред които бивш британски военнослужещ и американски ветеран, които са пропътували хиляди километри, за да се изправят срещу хунтата.