Атака с дрон на RSF порази нефтопреработвателна станция „Башайер“.

🇸🇩 Станцията за преработка на нефт „Башайер“ в провинция Бял Нил на южен Судан понесе сериозни щети при атака с дрон в събота, отнела живота на най-малко един инженер в обекта.

Централният обект, разположен в град Ал-Махалиф на район Ал-Джабалайн, обработва петрола на Южен Судан и го изпраща по тръбопровод за износ през източното пристанище на страната.

Източници съобщиха пред Sudan Tribune, че атаката е извършена от „Силите за бърза подкрепа (RSF). По думите им един инженер е загинал, няколко други са били ранени, а части от станцията са унищожени.

Министерството на енергетиката и петрола все още не е правило официално изявление за удара по държавна компания. Междувременно в социалните мрежи беше публикувано писмо от директора на Bashayer Pipeline Company Мохамед Ауад, което е адресирано до заместник-министър на петрола Мохиелдин Наим и президента на петролната компания на Южен Судан Лин Зонгфа.

Писмото, съдържащо уведомление за спиране на тръбопровода на Bashayer, се твърди, че станцията за обработка в Ал-Джабалайн и електроцентралата са били мишена на обстрел, което е наложило вземането на извънредни мерки, сред които активиране на кризисния център и незабавен старт на аварийна процедура по спиране, за да бъдат защитени обектите на Bashayer, както и петролната компания на Южен Судан.

Документът настоява властите в Южен Судан да предприемат необходимите действия предвид сериозния характер на ситуацията и уточни, че Bashayer ще съдейства за безопасно изпълнение на процедурата по спиране.

Атаката срещу станцията в Ал-Джабалайн идва два дни след подобен обстрел по нефтено находище Хеглиг в провинция Южен Кордофан, при който загинаха най-малко трима души, а неуточнен брой други бяха ранени. Това е третият подобен обстрел за под месец. Находището разполага с около 70 кладенеца с дневен добив от 20 000 барела и има централно съоръжение за обработка на петрол от Южен Судан.

Миналия септември Судан беше принуден да намали броя на работниците на находището в Хеглиг, след като атака с дрон порази местното летище. Тогава властите алармираха, че в дългосрочен план съществува опасност неспирните удари да разрушат ключова оперативна инфраструктура.

Военно-транспортен самолет Ил-76 на Судан беше свален край град Бабануса.

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) съобщиха, че са свалили военно-транспортен самолет Ил-76 на суданската армия край град Бабануса вчера, като твърдят, че целият екипаж на борда му е загинал.

Групата публикува твърдението си на фона на продължаващите сблъсъци със суданската армия – повече от две години и половина след началото на гражданската война в страната.

В социалните мрежи бяха публикувани кадри и изявления, които RSF описват като останките на големия транспортен самолет. Ил-76 се използва от военно-въздушните сили на страната за превоз на войски, техника и доставки между базите.

RSF са използвали китайска зенитно-ракетна система FK-2000, за да ударят самолета. Системата, както се посочва в публикацията, е доставена от Обединените арабски емирства. RSF не са дали подробности за начина на атаката, а суданската армия не е коментирала дали е замесена противовъздушна система.

Бабануса се намира на важен транспортен възел в провинция Западен Кордофан. Контролът върху маршрутите е ключов фактор в конфликта между RSF и Въоръжените сили на Судан, тъй като и двете страни се стремят да прехвърлят доставки и да подкрепят предните си позиции.

Ил-76, създаден за тежки въздушни превози, се използва през целия конфликт за доставяне на личен състав и логистична подкрепа до судански бази, изолирани от боевете или недостъпни по суша. Ако информацията бъде потвърдена, това би било загуба на стратегически актив за суданските ВВС, тъй като флотът от големи транспортни самолети е ограничен и се попълва трудно в текущите условия.

През последните месеци RSF публикуваха няколко изявления за сваляне на хеликоптери, дронове и самолети. Във всеки случай независимото потвърждение е ограничено заради трудния достъп до зоните на активни бойни действия. Въздушното пространство над спорните райони продължава да е централна точка на сблъсъците – суданската армия разчита на авиацията за мобилност и нанасяне на удари, докато RSF се стремят да отнемат това предимство.

Мерц: Сирийските бежанци в Германия трябва да се завърнат у дома.

🇩🇪🚶🏻‍➡️🇸🇾 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че сирийските бежанци в страната трябва да се завърнат у дома, тъй като войната в родината им е приключила, а в противен случай ще бъдат депортирани.

В последното си остро изявление по въпроса за миграцията канцлерът посочи, че „вече няма никаква причина“ сирийците, избягали от жестоката 13-годишна война в родината си, да търсят убежище в Германия.

„За онези, които откажат да се върнат в страната си, разбира се, можем да ги експулсираме“, заяви той по време на посещение в Хузум, град в северна Германия.

По време на работната визита в Дамаск миналия четвъртък министърът на външните работи Йохан Вадефул заяви, че вариантите за връщане на сирийци са „много ограничени“, поради това, че голяма част от инфраструктурата на сирийските градове е в руини след десетилетие на гражданска война.

Изявлението му беше последвано от остра реакция на консерваторите Мерц и Вадефул от Християндемократически съюз, който полага усилия да не бъде изпреварен от популистките партии по взривоопасния въпрос за миграцията.

Мерц разкри, че е поканил временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа, чиито ислямистки сили в края на миналата година свалиха режима на бившия президент Башар ал-Асад, да посети Германия, за да проведат дискусии за това „как да решим това заедно“.

Сирия „се нуждае от цялата си сила, а преди всичко – от сирийците, за да се възстанови“, отбеляза Мерц, като изрази увереност, че много от тях ще се върнат доброволно.

Около един милион сирийци живеят в Германия, повечето от които избягаха в масовото преселение през 2015 и 2016 г., предизвикано от интензивни бойни действия, разрушителни бомбардировки на руската авиация и териториално разширение на Ислямска държава.

Парадът в Пекин е важна дипломатическа възможност за лидера на хунтата в Мианмар.

📸 Снимка: Xinhua/Shutterstock

🇲🇲🇨🇳 Главнокомандващият хунтата в Мианмар Мин Аун Хлайн, който рядко пътува в чужбина, също се намира в Пекин днес. За него Китай е рядък, но жизненоважен съюзник, а визитата му само месеци преди спорните обещани избори е важна дипломатическа възможност.

Мин Аун Хлайн се оказа в изолация от международната сцена след като през 2021 г. извърши преврат, който предизвика масова въоръжена съпротива и избухването на гражданска война. Много западни държави понижиха нивото на отношенията си с Мианмар и наложиха санкции, а ООН многократно предупреди за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от армията.

Тези стъпки обаче оказаха ограничено влияние върху действията на военните. Вместо това Китай продължава да има контрол върху хода на събитията. Пекин продава оръжия и е съюзник на армията, макар отношенията да са сложни. Ръководството в Пекин беше недоволно от преврата през 2021 г. заради опасения, че ще предизвика хаос и ще застраши икономическите му инвестиции и стратегически интереси.

С времето Пекин все повече се разочарова от неспособността на Мин Аун Хлайн да си възвърне контрола над страната и обществения ред. Особено безпокойство буди ръстът на организираната престъпност в Мианмар, който граничи с Китай, включително разпространение на т.нар. „мошенически комплекси“, свързани с трафик на китайски граждани и мащабни интернет измами срещу китайското общество.

Това разочарование подтикна Китай да подкрепи негласно офанзивата през 2023 г. в северната част на щата Шан, предприета от коалиция на етнически милиции, сражаващи се срещу хунтата. Когато обаче стана ясно, че успехът на офанзивата може да предизвика ефект на доминото и да застраши властта на военните, Пекин увеличи подкрепата си за режима. Очевидно китайското ръководство прецени, че евентуалният крах на режима би бил още по-неблагоприятен за неговите интереси.

Оттогава Китай засили дипломатическите си контакти с хунтата и подкрепи обявените планове за избори, които трябва да бъдат проведени поетапно, започвайки на 28 декември. Много правителства на западни държави вероятно ще възприемат вота като фарс, но Мин Аун Хлайн се надява, че тези избори ще доведат до нормализиране на дипломатическите отношения с някои държави в региона. Индия и Китай вече сигнализираха за подкрепа при провеждането на изборите.

Ръководителят на суданската армия извърши кадрови промени за засилване на контрола си

🇸🇩 Началникът на армията на Судан генерал Абдел Фатах ал-Бурхан назначи редица нови висши офицери в понеделник, като по този начин засили контрола си върху армията, докато консолидира властта си в централните и източни региони и води ожесточени битки на запад.

Суданската армия, която контролира правителството, от две години насам води гражданска война срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), бившите си партньори във властта, довела до най-голямата хуманитарна криза в света.

Бурхан направи назначенията в Щаба на въоръжените сили ден след като обяви пенсионирането на няколко дългогодишни офицери, някои от които придобиха известност през последните две години.

Бурхан, който е международно признат като държавен глава на Судан, остави председателя на Щаба на въоръжените сили генерал Мохамед Отман ал-Хюсеин, но назначи нов инспектор генерал и нов началник на ВВС.

Друг указ на Бурхан от неделя сложи всички останали въоръжени групи, воюващи рамо до рамо с армията – включително бивши бунтовници от Дарфур, ислямистки бригади, цивилни участници и племенни милиции – под негов контрол.

Местни политици похвалиха решението, като отбелязаха, че то ще предотврати развитието на други центрове на власт в армията и потенциалното създаване на паралелни сили като RSF.

RSF има корени в милиции, въоръжени от армията в началото на 2000-те за борба в щата Дарфур, които бяха оставени да развият паралелни структури и линии за снабдяване.

Кадровите промени идват седмица след срещата на Бурхан с старшия съветник на САЩ за Африка Масад Булос в Швейцария, където бяха обсъдени теми като прехода към цивилно управление.

Войната в Судан избухна през април 2023 г. когато армията и паравоенните се изправиха едни срещу други в открит конфликт заради планове за интеграция на силите. RSF постигна бързи успехи в централната част на страната, включително столицата Хартум, но армията успя да ги отблъсне на запад тази година, което доведе до ескалация на бойните действия в в Дарфур. Конфликтът доведе до тежката хуманитарна криза в света, отне живота на стотици хиляди и разсели принудително 15 милиона души, според оценки на ООН и местните власти.

Руанда и ДР Конго провеждат първо заседание на съвместен комитет за надзор по мирната сделка.

Бунтовници от движението M23 се събират в пикап, след като са открили въоръжение при акция за почистване на училище за укрепване на местната солидарност с превземането на Букаву, провинция Южно Киву в източната част на Демократична република Конго, 20 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

🇷🇼🕊️🇨🇩 Руанда и Демократична република Конго проведоха първата среща на съвместния си надзорен комитет в четвъртък, предприемайки важна стъпка към изпълнението на мирното споразумение, договорено миналия месец във Вашингтон, въпреки че част от ангажиментите все още не са изпълнени.

Съединените щати, Африканският съюз и Катар се присъединиха към срещата на комитета във Вашингтон, който беше създаден като форум за решаване на въпроси, свързани с изпълнението и разрешаването на спорове по мирното споразумение.

Сделката между двете страни през юни отбеляза пробив в преговорите, водени от администрацията на президента Доналд Тръмп, която има за цел да сложи край на сраженията, отнели хиляди животи, и да постави начало на западни инвестиции в размер на милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други редки метали.

Дветете африкански държави се ангажираха да изпълнят сделка от миналата година, предвиждаща изтеглянето на руандийските войски от източната част на съседно Конго в рамките на 90 дни. Беше договорено също те да сформират съвместен механизъм за координация на сигурността в рамките на 30 дни и да приложат договорен миналата година план за наблюдение и проверка на изтеглянето на руандийските войници в рамките на три месеца.

Въоръжените сили на Демократична република Конго (FARDC) трябва да приключат в същия срок своите операции срещу Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), разположена в Конго въоръжена групировка, която включва остатъците от бившата армия и милиции на Руанда, отговорни за геноцида през 1994 г.

Въпреки това изминаха 30 дни от сключване на споразумението, но среща на съвместния механизъм за координация на сигурността така и не беше проведена, а операциите срещу FDLR и изтеглянето на войниците на Руанда все още не са започнали. В график все още е само срещата на съвместния надзорен комитет, която трябва да се проведе в рамките на 45 дни от подписването.

Старшият съветник на Тръмп за Африка Масад Булос заяви пред репортери в сряда, че в близките няколко дни ще бъде обявена среща на механизма за сигурност и подчерта, че споразумението не е излязло от релси.

Попитан за липсата на напредък по операциите срещу FDLR и изтеглянето на руандийските войски, Булос каза: „Нямаше определен срок за това… ако погледнете хронологията на това, което успяхме да постигнем от април насам, то е значително и напълно в съответствие с нашите стремежи. Така че в никакъв случай не е излязло от релси.“

Източници, запознати с преговорите, обаче признаха забавяния в изпълнението на споразумението, но добавиха, че това все още не застрашава цялостното споразумение. Военни и дипломатически източници споделиха пред Ройтерс, че страните в конфликта, включително въоръжени групировки като М23 и бойци от милиция, известна като Вазалендо, са подсилили своето военно присъствие на. фронта в източната част на страната.

Тайният лагер на RSF в либийската пустиня, свързан с насилието в Дарфур

🇱🇾🏜️🇸🇩 Разследване на Центъра за информационна устойчивост (CIR) доведе до едно от най-важните разкрития в хода на продължаващата война в Судан. Докладът не само потвърждава потока на оръжия и превозни средства към Силите за бърза подкрепа (RSF) през Либия, но за първи път установява с точност постоянно военно базиране на RSF дълбоко в либийската пустиня. Откритията свързват тази база с нападения на територията на Судан, включително това срещу лагера за вътрешно разселени лица Замзам в щата Дарфур.

Екипът на британския тинк-танк анализира десетки видеозаписи, заснети от самите бойци на RSF, които бяха съпоставени с теренни проучвания, анализ на скални образувания и архивни сателитни снимки. Въпреки огромната площ на Сахара, колкото на територията на Франция и Испания взети заедно, разследващите стесняват търсенето с помощта на нощни сателитни снимки, направени седмици преди първите видеа от лагера да се появят онлайн. Нов източник на светлина в средата на пустинята се оказва пробив. Чрез съпоставяне на хоризонта и скалните формации от кадрите, екипът успява да геолокира мястото с безпрецедентна точност.

В заснетите видеа командирът от RSF Хамдан Каджли, известен като дясната ръка на Абдулрахим Дагало, втория по ранг в милицията и брат на Мохамед Хамдан Дагало (Хемети), е заснет в близост до брониран джип Toyota Land Cruiser, по-късно разпознат като използван в атаката срещу Замзам.

Кадрите са заснети само дни преди нападението и на едва 18 км от лагера, като самият Абдулрахим Дагало също е присъствал. Пряката визуална връзка между либийската база, висшето ръководство на милицияра и използваните в операцията превозни средства представлява категорично доказателство за външния военен канал, който подхранва кампанията на милицията в Судан.

Разследването подчертава опустошителния контраст: докато хуманитарната помощ достига трудно до стотици хиляди разселени цивилни в Замзам, конвои с тежко въоръжени модифицирани превозни средства навлизат безпрепятствено от чужда база в границата в Дарфур. Изложените доказателства повдигат сериозни въпроси относно трансграничното съучастие ис неотложната необходимост от прекъсване на каналите, поддържащи милиции, обвинявани в мащабни престъпления срещу судански цивилни.

ООН предупреждава, че паралелно правителство в Судан може да влоши кризата

Група военнослужещи от суданските въоръжени сили напускат района на Президентския дворец в столицата Хартум, който превзеха няколко дни по-рано след продължителна битка, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: Tariq Mohamed/Xinhua News Agency/Getty Images

🇺🇳🇸🇩 Организацията на обединените нации (ООН) предупреди, че сформирането на паралелно правителство в Судан може да влоши допълнително продължаващата криза в страната.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изрази дълбока тревога за решението за създаване на алтернативен орган от Силите за бърза подкрепа (RSF).

„Изключително сме загрижени за всяка ескалация на конфликта в Судан и всяка стъпка, която би могла допълнително да раздели страната и да изостри кризата“, заяви говорителят на ООН Стефан Дюжарик в изявление в сряда.

Дюжарик подчерта ключовото значение на единството, суверенитета и териториалната цялост на страната и подчерта, че те са ключови за окончателното разрешаване на конфликта и осигуряване на дългосрочна стабилност в региона.

RSF, които от две години и половина насам се сражават в кървав конфликт срещу суданската армия, обявиха намерението си да подпишат учредителен устав на „Правителството на мира и единството“. Първоначално планирано за вторник в Международния конферентен център в Найроби, събитието беше отложено за петък заради вътрешни разделения сред групи, свързани с паравоенната милиция.

Правителството на Судан осъди решението на Кения да бъде домакин на срещата, обвинявайки я в „насърчаване разпокъсването на страните в Африка и нарушаване принципите на добросъседство“. В изявление от вторник Министерство на външните работи на Судан нарече хода „враждебен акт срещу целия судански народ“ и отправи призив към международната общност да осъди действията на кенийските власти.

Конференцията в Найроби с името „Судански учредителен съюз“ събра лидери на въоръжени групи и знакови фигури от политическата опозиция, включително Фадлала Бурма от Националната партия Умма, заместник-командира на RSF Абдел Рахим Дагало и Абдулазиз ал-Хилу, лидер на Народното освободително движение на Судан-Север.

Правителството на Судан настоява, че сформирането на паралелно правителство е в противоречие на международното право и Устава на ООН.

Всичко това се случва на фона на опустошителната гражданска война в страната между Суданските въоръжени сили (SAF) и Силите за бърза подкрепа (RSF), които воюват помежду си без прекъсване от април 2023 г. Конфликтът доведе до тежката хуманитарна криза в света, отне живота на стотици хиляди и разсели принудително 15 милиона души, според оценки на ООН и местните власти.

Битката за Бамо и влиянието на Китай върху глобалните доставки на редкоземни елементи

Войник от Армията за независимост на Качин (KIA) си обува обувките, докато заедно със своя боен другар пресичат поток към фронтовата линия край Лайза в щата Качин, 29 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/David Johnson

🇨🇳🇲🇲 Глобалните доставки на редкоземни елементи зависят от изхода на водената в продължение на месеци тежка битка между бунтовниците и подкрепяната от Китай военна хунта в планините на северен Мианмар.

От декември насам Армията за независимост на Качин (KIA) се сражава с хунтата за град Бамо, разположен на по-малко от 100 километра от китайската граница, като част от гражданската война, която избухна след военния преврат през 2021 г.

Близо половината от световните запаси на тежки редкоземни елементи се добиват от мини на територията на щата Качин, включително тези северно от Бамо – гарнизонен град със стратегическо значение. След това те се изпращат в Китай за преработка в магнити, които захранват електрически превозни средства и вятърни турбини.

Китай, който има почти пълен монопол над преработката на тежки редкоземни елементи, заплаши да спре изкупуването на полезни изкопаеми, добивани на териториите под контрола на KIA, освен ако не спре опитите си да поеме пълен контрол върху Бамо. Това твърдят трима души, запознати с въпроса.

Ултиматумът, издаден на KIA от китайски официални лица на среща, проведена по-рано тази година, се съобщава от Reuters за първи път и подчертава начините, по които Пекин използва контрола над тези минерали, за да прокарва геополитическите си цели.

Един от източниците, служител на KIA, заяви, че китайското искане е направено през май, без да уточнява мястото, на което са били проведени дискусиите. Друг източник, командир на KIA, каза, че по време на разговорите Пекин е бил представен от служители на външното министерство.

Reuters не успя да установи дали Китай е изпълнил заплахата си. Боевете в региона са ограничили минните операции и износът на редкоземни елементи от Мианмар спадна значително тази година.

Китай разтърси глобалните вериги за доставки тази пролет, когато ограничи износа на минерали в отговор на митата на американския президент Доналд Тръмп. Сега той използва господството си, за да подкрепи изпадналата в затруднение хунта на Мианмар, която той възприема като гарант за своите икономически интереси в задния си двор.

Китайското външно министерство заяви в отговор на въпроси от Reuters, че не е запознато с конкретиката на преговорите с KIA.

„Ранното прекратяване на огъня и мирните преговори между военните на Мианмар и Армията за независимост на Качин са в общ интерес на Китай и Мианмар, както и на техните народи“, заяви говорител на министерството.

Служителят на KIA, който говори при условие за анонимност, отбеляза, че Пекин е предложил и „морков“: по-голяма трансгранична търговия с територии под контрола на KIA, ако тя се откаже от усилията си да превземе Бамо – логистичен център за хунтата, в който живеят около 166 000 души.

„И ако не приемем, те щяха да блокират износа от щата Качин, включително редкоземни полезни изкопаеми“, отбеляза служителят, който не уточни какви биха били последиците от евентуална икономическа блокада.

Пекин не се стреми към разрешаване на широката гражданска война, но иска боевете да утихнат, за да прокара икономическите си интереси, обясни Дейвид Матиесън, независим анализатор, фокусиран върху Мианмар.

„Натискът на Китай е по-общ подход за успокояване на конфликта.“

Противопоставяне от Китай

Войници от Армията за независимост на Качин (KIA) заемат позиция на фронтовата линия близо до Май Джа Янг в щата Качин, 22 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kaung Htet

Битката за Бамо започна малко след като KIA си върна контрола над основния пояс с редкоземни елементи в Качин миналия октомври. След превземането му милицията вдигна данъците върху миньорите и намали производството на диспросий и тербий, което доведе до рязък скок в цените на последния.

Предлагането е ограничено, като в първите пет месеца на 2025 г. Пекин е внесъл 12 944 метрични тона редкоземни оксиди и метали от Мианмар, според митническите данни. Това е наполовина по-малко от същия период миналата година, въпреки че износът е нараснал с над 20% между април и май.

KIA, която според анализатори наброява над 15 000 души личен състав, е основана през 1961 г. и се бори за автономия на малцинството качин в Мианмар. Закалена от десетилетия на непрестанни битки и финансирана с комбинация от местни данъци и природни ресурси, тя е сред най-силните бунтовнически групи в страната.

Милицията е уверена в способността си да превземе Бамо и вярва, че в крайна сметка Пекин няма да изпълни заплахата си да спре износа поради нуждата си от полезните изкопаеми, заявиха двама от източниците.

Мианмар се намира в състояние на гражданска война, откакто военните свалиха с преврат демократично избраното правителство през 2021 г. и потушиха с насилие протестите, предизвиквайки въоръжен бунт в цялата страна.

Впоследствие обширни територии бяха превзети от фракции на бунтовниците, но те са подложени на китайски натиск да направят отстъпки на военните. Освен това Пекин е предоставил самолети и дронове на военната хунта, която все повече разчита на въздушна мощ, според базирания в САЩ мозъчен тръст Stimson Center.

Китай, който има големи инвестиции в Мианмар, миналата година посредничи за прекратяване на огъня, за да може хунтата да се върне в Лашио – град в североизточната част на страната, в който се намира регионално военно командване.

Над 200 км на север, около 5000 души персонал на KIA и съюзниците са участвали в офанзивата за Бамо, според командир на групата с пряко познание за хода на бойните действия.

Загубата на града би прекъснала сухопътния и речния достъп на военните до части от щата Качин и съседния регион, изолирайки войските им в тази част от страната и отслабвайки контрола върху северните търговски маршрути, според майор Наунг Йо, дезертирал от хунтата след преврата.

Службата на говорителя на военното правителство заяви пред Reuters, че Китай може да е провел разговори с KIA, но не отговори на въпрос дали е поискало от Пекин да отправи заплаха с блокада към бунтовниците.

„Китай може да е оказал натиск и да е предложил стимули на KIA“, се посочва в изявлението.

За първи път Пекин посъветва бунтовниците да се оттеглят от Бамо по време на мирни преговори в началото на декември. Вместо да се оттегли след разговорите, KIA удвои натиска за превземане на града.

По време на брифинг през май мозъчният тръст International Institute for Strategic Studies заяви, че битката за Бамо е струвала на KIA значителни ресурси и стотици загинали.

В по-нататъшните дискусии, които се проведоха през пролетта, Пекин стана по-враждебен, когато негови представители заплашиха да прекратят покупките на редкоземни елементи. Потенциалното нарушение в движението на тежки редкоземни елементи от Качин може да предизвика дефицит на световния пазар до края на годината, алармира Неха Мукерджи от Benchmark Mineral Intelligence, консултантска фирма със седалище в Обединеното кралство.

Доставките на критични минерали извън Китай вече бяха ограничени, отбеляза тя: „В краткосрочен план, по време на краткия период на прекъсване, цените извън Китай могат да скочат по-високо.“

Битката за Бамо

Комбинирано изображение показва сателитни снимки от Google Earth (вляво, 12 декември 2024 г.) и Planet Labs PBC (вдясно, 20 май 2025 г.) на част от град Бхамо, разположен в северната част на Мианмар, където от декември 2024 г. се водят тежки сражения между управляващата хунта на страната и етническата въоръжена групировка „Армия за независимост на Качин“.

KIA е изтласкала войските на хунтата в няколко изолирани чувала, заяви пред Reuters командирът на милицията, но хунтата запазва въздушното си превъзходство, опустошавайки обширни части от Бамо с безмилостни бомбардировки.

Службата на говорителя на хунтата заяви, че ѝ е разрешено да атакува такива обекти, тъй като са били използвани от бунтовниците за военни цели, въпреки че не предостави доказателства за това.

Нейтън Русър, анализатор в мозъчния тръст Australian Strategic Policy Institute, който е прегледал сателитни снимки на Бамо, потвърди, че голяма част от щетите в града изглежда са предизвикани въздушни удари.

Въздушните удари са убили редица цивилни, включително деца, и са унищожили училища и места за поклонение, сподели местната активистка Кхон Джа, чийто дом също е бил бомбардиран.

„Не знам колко дълго революционните групи ще могат да се съпротивляват на китайския натиск“, призна тя, добавяйки, че съществуващите гранични ограничения са довели до недостиг на бензин и лекарства в Качин.

Въпреки пречките, бунтовническите лидери вярват, че успешното превземане на Бамо ще обърне инерцията на конфликта в тяхна полза, което от своя страна ще доведе до засилване на обществената подкрепа.

Ако етническата армия поеме контрола над целия щат, тогава Пекин няма да има друг избор, освен да започне преговори и да пренебрегне хунтата.

„Китай, който се нуждае от редкоземни елементи, може да толерира това единствено за ограничен период от време“, отбеляза командирът.

Йеменското ръководство призова за по-твърда международна позиция срещу Хусите

Правителството на Йемен за пореден път призова международната общност за по-категоричен отговор на нарастващата заплаха от бунтовниците хути и предупреди, че възобновяването на политическия процес в страната зависи изцяло от тяхното премахване и нормализирането на икономическите и социални условия.

Призивът беше отправен по време на отделни срещи на Айдарус аз-Зубайди, член на Президентския ръководен съвет и външния министър Шая Мохсин Зиндани с временно управляващия посолството на САЩ Джонатан Пеша и френския посланик Катрин Корм-Камун. Разговорите бяха фокусирани върху темите за политическата, икономическата и хуманитарната ситуация в Йемен и нарастващата военна активност, наблюдавана при хутите.

Според държавните медии Зубайди е заявил пред френския дипломат, че всеобхватен мир не може да бъде постигнат докато подкрепяната от Иран въоръжена групировка продължава дейностите си.

Зубайди осъди остро последните удари на хутите по съоръжения за износ на нефт в провинциите Хадрамаут и Шабуа, като посочи, че действията им са парализирали икономиката и задълбочили хуманитарната криза в страната.

Зубайди призова международната общност да засили своята подкрепа за държавното ръководство на Йемен, особено в ключови сектори за икономиката на страната като петрола и газта. Освен това той подчерта спешната необходимост от защита на стратегическата инфраструктура от ракетните удари на хутите, която да осигури безопасно възобновяване на износа и стабилизиране на икономиката.

По време на срещата с Корм-Камун, Зубайди акцентира върху нуждата от защита на жизненоважни обекти от нови ракетни и безпилотни удари от хутите, които с постоянната си агресия парализираха енергийния сектор и усложниха допълнително и без това катастрофалната хуманитарна обстановка.

Съгласно репортажи на държавните медии, френският посланик е потвърдил подкрепата на Париж към усилията за постигане на мир и се ангажира да осигури финансиране на програмите за развитие и хуманитарна помощ в сътрудничество с правителството на Йемен и международните агенции.

Тя заяви, че облекчаването на страданията в Йемен изисква координиран глобален отговор.

В отделна среща с Пеша, Зубайди обсъди последните събития в страната и усилията по укрепване на държавните институции и облекчаване на тежестта върху цивилното население в районите под контрола на правителството.

Разговорите се фокусираха и върху продължаващата политика на целенасочена военна ескалация от хутите, провежданата мобилизация на жива сила по множество фронтове и зачестилите нарушения на човешките права, включително убийства, произволни арести и изтезания на цивилни.

Зубайди подчерта, че успехът на правителството в управлението на териториите под негов контрол, както и подновяването на обществените услуги и сигурността, са ключов етап към възстановяване на държавността – усилие, което заслужава решителна международна подкрепа.

„Способността на правителството да нормализира условията в освободените райони е съществен напредък по пътя към възстановяване на държавата и трябва да бъде подкрепена от международната общност“, обясни Зубайди, цитиран от държавната новинарска агенция Саба.

Пеша потвърди още веднъж американската подкрепа за международно признатото правителство на Йемен и увери, че Вашингтон следи ситуацията отблизо и работи заедно с регионалните и глобални партньори за ускоряване на политическия процес и спиране на хуманитарната криза.

Зиндани приветства неотдавнашните американски санкции срещу лица и структури, подсигуряващи потока на финансови средства към йеменските бунтовници и описа мерките като конкретна стъпка към ограничаване на достъпа на групировката до финансови ресурси и сдържане на „тероризма на хутите“.

Изтребител се разби в район на ожесточени сражения в Мианмар; бунтовници твърдят, че са го свалили

🇲🇲 Изтребител се разби и изгоря в район на интензивни сражения в гражданската война в Мианмар. Бунтовническа групировка заяви, че е свалила самолета, докато държавната телевизия съобщи, че причината е била техническа неизправност.

Инцидентът е станал по обед в региона Сагаинг, на около 140 км западно от втория по големина град на Мианмар – Мандалай, предаде държавната телевизия MRTV. Не бяха посочени нито типът на самолета, нито информация за жертви, като бе съобщено, че в община Пейл е в ход операция по издирване и спасяване.

Според местни медии, разбилият се самолет е двуместен китайски изтребител-бомбардировач FTC-2000G. Бяха разпространени кадри на разбития самолет с човешки останки в близост до него.

Регионът Сагаинг е крепост на въоръжената съпротива срещу военната хунта, поела властта след преврат през февруари 2021 г., сваляйки избраното правителство на Аун Сан Су Чи. Първоначално протестите срещу преврата бяха мирни, но постепенно ескалираха до гражданска война, тъй като властите започнаха масово да използват смъртоносна сила за потушаване на недоволството.

Говорителката на „Армията за народно освобождение“ (PLA) Ни Ни Кяу съобщи за Associated Press, че бойци на групировката са участвали във въоръжено нападение срещу полицейски участък в община Пейл, по време на което са свалили самолета около 12:30 ч. във вторник. По думите ѝ през последната седмица военновъздушните сили са хвърлили стотици бомби в района в подкрепа на сухопътни части, сражаващи се срещу PLA и други съпротивителни сили.

PLA публикува видео и снимки на димящите останки от самолета в село в община Пейл.

Армията на Мианмар все по-често разчита на въздушни удари, за да се противопостави на широката въоръжена съпротива срещу своето управление. Тя използва основно самолети, доставени от Русия и Китай – страни, които продължават да снабдяват правителствените сили с модерно оръжие.

Моделът FTC-2000G беше доставен за първи път от Китай през 2022 г., след като военната хунта пое властта.

През май при въздушен удар в региона Сагаинг бе ударено училище, при което, според свидетели и независими медийни източници, са загинали до 20 ученици и двама учители. MRTV отрече чрез свой репортаж да е имало такъв удар.

Смята се, че армията вече е загубила най-малко пет хеликоптера и четири изтребителя. Въпреки това твърденията на съпротивата, че са ги свалили, засега не могат да бъдат независимо потвърдени поради строгия контрол над медиите и труднодостъпните райони, в които се водят боевете.

Жена-снайперист, сражаваща се срещу военната хунта в Мианмар.

🇲🇲 Жена-снайперист, сражаваща се за Народните отбранителни сили (PDF) – Золанд срещу военната хунта в Мианмар в битката за Фалам, докато самолети на хунтата бомбардират позиции в непосредствена близост до нея.

Според съобщенията е преминала обучение в Антифашистки интернационалистически фронт (AIF), който включва чуждестранни доброволци и бойци, обучавани от местните милиции в състава на Националните отбранителни сили.

PDF-Золанд са въоръженото крило на Федералния съюз Зоми (ZFU) и ключов член на Алианса на братството Чин, сформиран през декември 2023 г. заедно с Националните отбранителни сили Чин (CNDF) и Отбранителните сили на Чинланд (CDF), насочен към засилване на военно-политическото сътрудничество в щата Чин в западен Мианмар.

CDF и PDF-Zoland са създадени през 2021 г. в отговор на военния преврат в страната. Техните основни цели са защита на цивилното население от терора на хунтата, премахване на текущата Конституция на Мианмар от 2008 г. и слагане на край на военното управление, последвано от установяване на федерален съюз.

Групата се сблъска с редица трудности, сред които набези от Революционната армия Зоми (ZRA), която често извършва нападения срещу базовите лагери и измъчва нейни членове. Въпреки това успява да привлече на своя страна западни доброволци, сред които бивш британски военнослужещ и американски ветеран, които са пропътували хиляди километри, за да се изправят срещу хунтата.

Хунтата в Мианмар извършва бомбардировки въпреки пагубното земетресение в страната.

🇲🇲 Военната хунта на Мианмар продължава да провежда бомбардировки срещу територии, намиращи се извън неин контрол, въпреки тежкото земетресение в страната, отнело живота на повече от 1600 души.

ООН описа атаките като "напълно възмутителни и неприемливи", а нейният специален докладчик Том Андрюс заяви пред BBC, че е невероятно как военните продължават да „хвърлят бомби, когато се опитват да спасят хора“ след земетресението. Той призова военния режим, който завзе властта с преврат преди близо четири години, да прекрати всички военни операции.

„Всеки, който има влияние върху армията, трябва да засили натиска и да покаже много ясно, че това е неприемливо“, каза той. „Призовавам хунтата просто да спре, да спре всякакви военни операции.“

Бирманската служба на BBC World Service потвърди, че седем души са били убити при въздушен удар срещу Наунгчо в северния щат Шан, нанесен в около 15:30 часа местно време или под три часа след земетресението.

Бунтовнически групи, борещи се да свалят от власт военния режим, съобщиха за бомбардировки по град Чанг-У в северозападния регион Сагаинг, който се озова в епицентъра на трусовете. Появиха се съобщения за въздушни удари и в райони по границата с Тайланд.

Правителството на националното единство (NUG), представляващо свалената в преврат гражданска администрация, посочи в изявление, че неговите въоръжени сили навлизат в двуседмична пауза в "настъпателните военни операции, с изключение на отбранителни действия" в районите, засегнати от земетресението, считано от неделя.

Земетресението с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер, ударило Сагаинг, беше усетено и в съседните страни и беше последвано от съобщения за разрушения, пристигащи от близкия Мандалай – втори по големина град в Мианмар – както и от столицата Найпидо, намираща се на разстояние от 241 км.

Хунтата съобщи, че до този момент е известно за 1644 загинали, но много други вероятно все още се намират в капан под развалините.

Земетресението идва след четири години кръвопролитна гражданска война в страната, предшествана от военен преврат през 2021 г., предизвикал огромни протести, в които хиляди хора излизаха всяка вечер по улиците, където настояваха за възстановяване на гражданското управление.

Това, което започна като кампания за гражданско неподчинение, скоро се превърна във въоръжено въстание с участието на продемократични и етнически бунтовнически групи, което в крайна сметка доведе до тотална гражданска война.

Четири години по-късно ожесточените сражения продължават с пълна сила между военните, от една страна, и етническите армии и въоръжените групи на съпротивата, от друга. Военната хунта, която търпи непрекъснати и унизителни поражения, в които загуби огромни части от територията на страната, разчита все по-усилено на безразборни въздушни атаки, насочени към ликвидирането на съпротивата срещу нейното управление.

Големи части от региона Сагаинг, епицентърът на земетресението, в момента е контролирано от продемократични съпротивителни групи. Разследване на BBC разкри, че близо четири години след узурпирането на властта с преврат, военните вече контролират по-малко от една четвърт от площта на страната. Според него етнически армии и пъстра мозайка от съпротивителни групи контролират 42% от Мианмар, а голяма част от останалата част остава оспорвана.

Всичко това е факт въпреки въздушното превъзходство, от което се възползва режимът в резултат от липсата на капацитет за отвръщане на удара. Военните са замесени в извършването на множество безразборни въздушни бомбардировки, разрушили училища, манастири, църкви и болнични обекти. В един от най-смъртоносните въздушни удари бяха убити повече от 170 души, сред много жени и деца. Органът на ООН, разследващ нарушенията на човешките права в страната, предупреди, че хунтата извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството срещу собствения си народ.

Въздушната кампания на хунтата продължава благодарение на постоянната подкрепа от страна на Русия и Китай. Въпреки призивите на ООН за налагане на оръжейно ембарго в отговор на военния преврат, както Москва, така и Пекин предоставиха щурмови самолети и осигуриха обучението на пилотите.

Русия и Китай също изпратиха помощни и спасителни екипи в Мианмар. „Трудно е да се доверим на съчувствието им сега, когато те са същите тези страни, доставящи смъртоносни оръжия на военната хунта, използвани за убиване на нашите невинни цивилни“, каза Джули Хайн, активистка за правата на бирманците, живееща в Обединеното кралство.

Освен това съществуват сериозни притеснения, че военните ще използват хуманитарната помощ като оръжие в гражданската война. Армията на Мианмар има дългогодишна практика да отказва помощ на райони, където са активни съпротивителни групи. Том Андрюс сподели пред BBC, че по време на предходни хуманитарни усилия хунтата е блокирала помощта, след което е извършила арести на хуманитарни работници.

„Това, което знаем от минали хуманитарни бедствия, природни бедствия, е, че хунтата не разкрива истината и също така има навика да блокира доставката на хуманитарната помощ там, където е най-необходима“, предупреди той. „Използват тази помощ като оръжие. Изпращат я само към районите, които контролират, и я отказват в райони, които не контролират.“

„Така че има райони, в които е налице най-острата нужда и буквално има помощ, която се опитва да влезе, камиони, блокиращи пътя, арестувани хора и това е моделът на реакция на природни бедствия в миналото“, обясни той, изразявайки опасения, че очаква действията им в сегашния случай да не са по-различни.

Саудитска Арабия и Оман сблъскват интересите си в източен Йемен.

🇸🇦⚔️🇴🇲 През януари Силите на националния щит (NSF), подкрепяна от Саудитска Арабия салафитска милиция под командването на Рашад ал-Алими, ръководител на Президентския лидерски съвет на Йемен, разположиха свои части в източната провинция Махра.

Това разгръщане предизвика съпротива от страна на Комитета за мирни протести в провинция Махра (PPCMG), социално движение, което се противопоставя на всяко чуждо влияние в Махра, с изключение на това от Оман. Този ход сигнализира за възраждане на дългогодишното саудитско-оманско съперничество в региона, заплашващо стабилността на Махра и изострящо политическото разделение сред населението му.

Преди това шейх Ахмад Белхаф, по-рано беше една от ключовите фигури в PPCMG, дезертира от групата, посочвайки като причина за това разпространението на „дневния ред на хутите“ в редиците ѝ. Той приветства NSF и сформира отцепваща се фракция, наречена Правилния път на PPCMG. Обратно, шейх Али Салем ал-Хураизи, подкрепян от Оман племенен лидер и председател на PPCMG с връзки в движението на хутите, официално наречено Ансар Аллах, събра обществена съпротива срещу NSF и саудитското влияние, определяйки ги като заплахи за автономията на Махра.

NSF се стреми към привличането на бойци от местното население, включително не-салафити, за да получи подкрепа от общността в региона, а същевременно осигурява препитание на хиляди махри. Тази стратегия също има за цел да противодейства на племенните сили на Хурайзи, които получават значителни месечни плащания от Оман – до 200 омански риала (около 530 долара), според сведения на местни източници. В края на февруари на публична среща с ръководството на NSF присъстваха племенни лидери, служители по сигурността и активисти, което свидетелства за известно приемане на местно ниво.

Целите на Саудитска Арабия в Махра включват засилване на граничната сигурност и блокиране на контрабандата на оръжие, най-вече компоненти за дронове и ракети, за хутите през Оман. В края на миналата година на пропускателния пункт Сарфайт властите на Махра прихванаха оптични кабели, често използвани за преодоляване на заглушаването на дронове, което подчертава тази загриженост. Освен това саудитски инициативи като медицинския и образователен град на крал Салман имат за цел да стабилизират региона, като същевременно ограничават влиянието на подкрепяния от ОАЕ и стремящ се към отделяне Южен преходен съвет (STC), който постепенно спечели влияние в област Хадрамаут.

Оман гледа на присъствието на NSF като на риск за националната сигурност, тъй като се страхува от разпространение на салафитската идеология в своите западни региони, населени предимно със сунити, и саудитското посегателство близо до границите му. В исторически план Оман е използвал PPCMG и племенни мрежи, за да се бори с влиянието на Саудитска Арабия и ОАЕ в региона.

От декември 2024 г. Хураизи ръководи протести срещу NSF, включително в ал-Гайда, столицата на Махра, които обвиняват Рияд в дестабилизация. Схватките в средата на февруари между милициите против NSF подчертаха потенциала за избухването на насилие, въпреки че пълномащабен конфликт остава малко вероятен.

Губернаторът на Махра, шейх Мохамед Али Ясер, даде приоритет на деескалацията чрез племенни кодекси и диалог, докато икономическото сътрудничество на Саудитска Арабия с Оман смекчава напрежението. Все пак спорадичните протести и политическите търкания вероятно ще продължат. Проактивното ангажиране между губернатора и Хураизи е от решаващо значение за намаляване на поляризацията и поддържане на стабилността в Махра.

Чад описа заплахите от судански генерал като „обявяване на война“.

Сателитно изображение показва товарен самолет Ил-76, паркиран на асфалта на международното летище Амджарас, Уади Куджинли, Чад, 1 октомври 2024 г.
Снимка: Maxar Technologies

🇸🇩⚔️🇹🇩 Чад осъди заплахата за атаки срещу неговите летища, отправена от висш судански генерал, наричайки я „обявяване на война“, а външното министерство на страната заяви, че ще реагира съгласно международното право, ако „квадратен метър от територията на Чад бъде застрашен“.

Предупреждението е в отговор на коментарите на генерал-лейтенант Ясир ал-Ата, заместник-командир на суданската армия, който заяви, че ОАЕ използват летищата на Чад, за да доставят оръжия на паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF).

Суданската армия многократно е обвинявала ОАЕ, че подкрепя нейния съперник RSF по време на бруталната гражданска война, която скоро ще навърши отбележи втората си годишнина и създаде най-тежката хуманитарна криза в света.

Експерти на ООН определиха обвиненията за контрабанда на оръжия от ОАЕ през Чад като „достоверни“, но Емирствата отрекоха да са замесени. Думите на генерала бяха предшествани от скорошното решение на Судан да заведе дело срещу ОАЕ в Международния съд на ООН заради предполагаемата подкрепа за паравоенната милиция.

Говорейки на церемония за армейски офицер, убит при нападение с дрон от RSF в петък по време на щурма на армията срещу президентския дворец, той отбеляза, че летищата в столицата на Чад Нджамена и източния град Амджарас са били „легитимни цели“.

Генерал-лейтенант Ата каза, че ще бъдат предприети „ответни действия“ срещу президентите на ОАЕ, Южен Судан и Чад. Южен Судан също е обвинен в подкрепа на RSF, въпреки че отрича да подкрепя която и да е страна в конфликта.

„Ние знаем какво казваме и думите ни изобщо не са шега, нито са изказани лекомислено“, предупреди генерал-лейтенант Ата. Думите му отразяват дълбокото разочарование на суданската армия от съседните страни, които обвинява, че позволяват територията им да бъде използвана като маршрути за доставки за RSF. През декември министерството на отбраната на Судан заяви, че доставените оръжия включват стратегически дронове, носещи управляеми ракети.

Чад се позиционира като неутрален, но войната на думи разкрива нарастващата регионална нестабилност, причинена от гражданската война в Судан, която се усложнява от участието на външни играчи.

„Генерал ал-Ата трябва да спре да изрича глупави заплахи и да се съсредоточи върху спешната необходимост от незабавно спиране на военните действия и незабавно включване в конструктивен диалог в полза на мирно и трайно решение“, заяви Чад, подчертавайки, че е домакин на стотици хиляди судански бежанци, предимно от съседния регион Дарфур, който до голяма степен е под контрола на паравоенната милиция, която междувременно заяви, че е превзела град ал-Малха в Дарфур, разположен на жизненоважния търговски път от Чад и Либия.

Той също така служи като ключов кръстопът, водещ до ел-Фашер на около 200 км, последната столица на щата в Дарфур, която все още се намира в ръцете на армията, въпреки че е обсадена от близо година.

Групата каза, че е „обкръжила врага... оставяйки след себе си 380 убити“, след месеци на битка с коалиция от въоръжени групировки, съюзени със суданската армия, известна като Съвместните сили. Тя твърди, че е освободила района и декларира, че „остава непоколебима в решимостта си да сложи край на тази война в полза на суданския народ“.

BBC разговаря с двама членове на местни активистки групи, известни като Emergency Response Rooms, които са координирали хуманитарната помощ за града. Те казаха, че след като RSF са поели контрола над града, са затворили пътищата и са наложили блокада, с която да попречат на хората да избягат. Болницата не функционира, главният пазар е разграбен и никой не получава вода, която обикновено се доставя от търговци от резервоари за съхранение.

RSF са прекъснали интернет комуникациите в ал-Малха, според Ахмед, който наблюдава Дарфур извън страната, поради което не успява да се свърже с майка си и 11 братя и сестри, за да разбере какво се е случило с тях

Исмаил успя да избяга със семейството си през нощта в село Кенана, където много от разселените от Ал-Малха също се борят да получат храна и вода. Други са намерили убежище в долините сред номадските пастири на кози и камили, казаха те пред BBC.

Исмаил каза, че много от убитите хора са били търговци на пазара, защото са принадлежали към общността на Загава, етническата основа на Съвместните си. Освен това RSF изгориха домовете на онези, които подозираха във връзки с военните или правителството, а поне двама традиционни лидери на общността са били убити.

Експерти смятат, че RSF изглежда решен да консолидира хватката върху своята крепост Дарфур след месеци на армейски успехи в централен Судан и столицата Хартум. Лидерът на групата, генерал Мохамед Хамдан Дагало, известен също като Хемедти, обеща да продължи да се сражава в Хартум въпреки значимия успех на армията миналата седмица. Паравоенните бойци остават разпръснати в части от центъра на града, включително летището, както и в южната и западната част на столицата.

Но армията твърди, че непрекъснато превзема ключова инфраструктура и сгради, включително централната банка и централата на държавното разузнаване, докато консолидира контрола над района. Пълното възстановяване на контрола върху останалата част от столицата ще отбележи ключов момент във войната, давайки на суданската армия стратегическо предимство в другите бойни полета из страната.

Военните и правителствените министерства преместиха централата си в Порт Судан, след като RSF превзеха Хартум в началото на войната. Но много наблюдатели смятат, че има опасност от де факто разделяне, след като двете враждуващи страни и техните поддръжници се укрепят в своите зони на влияние.

Суданската армия си върна контрола над президентския дворец в столицата Хартум.

🇸🇩 Суданската армия си върна контрола върху президентския дворец в столицата Хартум след тежки сражения срещу паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ (RSF), отбелязвайки голям успех в кървавия конфликт.

Видеозаписи и снимки, публикувани в социалните медии и проверени от BBC, показват ликуващи войници да размахват оръжия, аплодират и коленичат, молейки се. Армията изглежда, че е готова да възстанови контрола си над столицата две години след като беше изтласкана извън пределите ѝ,

Официалният говорител на армията Набил Абдала заяви в ефира на държавната телевизия, че военните са поели контрол над двореца и сградите на министерствата в центъра на Хартум.

„Нашите сили напълно унищожиха бойците и оборудването на врага и заловиха значителни количества оборудване и оръжия“, добави Абдала. „Потвърждаваме, че ще продължим да се сражаваме до пълна победа.“

Хартум е мястото, където започна бруталната гражданска война преди близо две години и където продължават да се водят някои от най-кръвопролитните битки.

RSF контролират по-голямата част от столицата, както и западната част на Судан още от самото начало на войната. Връщането на Хартум би било огромна победа за суданската армоя и ключов момент от конфликта. През последните седмици армията постигна успехи и в части от централен Судан.

В четвъртък свидетели съобщиха за експлозии от атаки с дронове и въздушни удари близо до Двореца на Републиката. В събота командирът на RSF Мохамед Хамдан Дагало обеща да брани президентския дворец и околните райони, които са под контрола на неговата паравоенна група. Освен това той заплаши с нови атаки в няколко града на север.

Няколко инициативи за мир претърпяха провал, а воюващите сили обещаха да продължат да се борят за контрол над ключовите зони. Войната причини най-тежката хуманитарна криза в света, в която по различни оценки загинаха до половин милион души, а други 12 милиона бяха принудени да избягат –включително близо 9 милиона вътрешно разселени и 3 милиона и половина бежанци в съседните страни. Масов глад беше официално обявен в най-малко един бежански лагер, приютил стотици хиляди хора в Дарфурм, регион в западната част на страната.

Както армията, така и паравоенните сили, бяха обвинени в широко разпространени нарушения на човешките права, а RSF имат повдигнато обвинение от Международния наказателен съд (ICC) в извършване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството и геноцид.

Генерал от Южен Судан е сред загиналите при атака срещу хеликоптер на ООН

🇺🇸🇸🇸 Съединените щати наредиха на целия си дипломатически персонал на територията на Южен Судан да напусне страната на фона на ескалация на насилието.

Избухнали през последните дни сражения застрашиха и без това крехкото мирно споразумение между президента Салва Киир и вицепрезидента Риек Мачар.

Отношенията между тях остават напрегнати, въпреки че двамата сключиха мирно споразумение през 2018 година, което сложи край на кървава гражданска война, продължила повече от шест години, която отне живота на стотици хиляди местни жители.

В неделя Държавният департамент на САЩ алармира, че в Южен Судан продължават сраженията между различни политически и етнически групи и че „оръжията са лесно достъпни за населението“.

„Поради рисковете в страната, на 8 март 2025 г. Държавният департамент разпореди напускането на всички държавни служители на САЩ, които не отговарят за спешни случаи“, гласи съобщението на американските власти.

Комисията на ООН по правата на човека за Южен Судан отправи предупреждение за „тревожна регресия“, която заплашва да унищожи години на напредък към мир.

Президентът на страната Салва Киир призова за спокойствие и даде уверение, че страната няма да се върне към състоянието на война.

При ескалация на напрежението в петък хеликоптер на ООН, изпратен да евакуира членове на националната армия, попадна под обстрел, при което загинаха няколко души, сред които един от членовете на екипажа.

Миналата седмица заместник-началникът на армията и двама министри, близки до вицепрезидента Мачар, бяха арестувани от силите за сигурност. Говорител на опозицията описа случилото се като "тежко нарушение" на мирното споразумение.

Арестите на висши държавни служители бяха предшествани от избухването на тежки боеве в щата Горен Нил между армията и местна милиция, известна като „Бялата армия“, която се сражаваше на страната на Мачар по време на гражданската война.

Южен Судан е най-новата държава в света, която получи независимост през 2011 г. след отделянето си от Судан. Но само две години по-късно разногласия между Киир и Мачар доведоха до избухване на нова гражданска война, в която бяха убити повече от 400 000 души.

Споразумението за споделяне на властта между двамата от 2018 г. доведе до спиране на насилието, но ключови елементи от сделката не бяха приложени, сред които приемането на нова конституция, провеждането на свободни избори и обединяването на въоръжените групи в единна армия.

Спорадичното насилие между етнически или местни групи продължава в части на страната.

Може ли хунтата в Мианмар да се срине внезапно като режима на Асад в Сирия?

🇲🇲 Внезапният колапс на режима на Башар ал-Асад в Сирия след 13 години война и привиден триумф на правителствените сили накара анализатори и бойци в други продължителни войни да се замислят дали тяхната страна няма да бъде следващата. Мнозина смятат, че Мианмар, който по същество е в състояние война от преврата на хунтата през 2021 г. и където армията непрекъснато губи позиции и в момента контролира едва около 20% от градовете и общините в страната, армията и правителството на хунтата може внезапно да се сринат.

Някои от условията за пълен крах на хунтата изглежда са налице. По-голямата част от населението на Мианмар вече ненавижда армията, която е на власт от началото на 60-те години на миналия век и като цяло срина икономиката на страната. Военните се борят с голям брой дезертьори, доставяйки храна, пари и други основни предмети на своите войници.

Както и в Сирия, изглежда, че има известна степен на хаос и липса на информация сред висшите командири на хунтата в Мианмар, различни от тесния кръг около лидера на хунтата Мин Аунг Хлаинг, който многократно е уволнявал и сменял голям брой офицери от висшето командване, оставяйки мнозина в неведение относно бъдещите планове на армията.

И след като загуби контрола върху повечето пунктове на китайската граница от бунтовниците, което вероятно ще повлияе негативно на линиите за доставки и ще ограничи сериозно търговията, през последните седмици военните почти загубиха битката за Миндат – стратегически град, който, ако бъде превзет, може да позволи на бунтовниците по-свободно движение и евентуално да подготви почвата за движение на юг към столицата. Военните все още бомбардират ежедневно града, но имат недостиг на жива сила за евентуална контраатака.

Но в много отношения армията на Мианмар се намира в различна ситуация от тази на Башар Асад и неговите сили. Въпреки че в Сирия имаше няколко видни групи бунтовници, в Мианмар те са много повече, някои от които в миналото са водили битки една срещу друга. Сега те са фокусирани върху целта си, свалянето на хунтата, но една евентуална офанзива срещу столицата ще изисква по-добра координация и също така няма гаранция, че ако хунтата падне, големият брой въоръжени групи в Мианмар ще избегнат война помежду си. В страната липсва авторитетна фигура, която би могла да се намеси, за да се избегне подобен сценарий.

Освен това международната общност сега е много по-малко фокусирана върху Мианмар, отколкото беше върху Сирия. Както Mizzima Weekly, водещо мианмарско издание, чиито автори са в изгнание, отбелязва в скорошен брой, „глобалният отговор на съпротивата на Мианмар е много по-слаб от опозицията в Сирия. Наложени са санкции срещу режима в Мианмар, но координираната военна и финансова подкрепа за правителството на националното единство или етническите въоръжени групи са много по-слаби в сравнение с помощта за сирийската опозиция. Най-важната регионална групировка , Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), изобщо не успя да създаде условия за диалог с военните и евентуален бъдещ компромис.

Междувременно правителството на САЩ, което по-рано беше силен поддръжник на демокрацията в Мианмар, като предостави на продемократични групи над 1,5 милиарда долара за едно десетилетие, изглежда все по-незаинтересовано, особено когато има толкова много конфликти в области като Европа и Близкия изток, които са по-високи стратегически приоритети за Вашингтон от Мианмар. Дори когато Конгресът прие Закона за Бирма от 2023 г., той всъщност не промени тази политика на незаинтересованост. Актът беше смекчен от много от първоначалните си по-строги разпоредби, сред които назначаването на специален координатор за страната, който ще наблюдава целия отговор на правителството на САЩ. Такъв индивид, упълномощен от разполагането на всички лостове под негов контрол и от способността на САЩ да предоставят помощ на страна, която е уредила войната си и се е върнала към демокрация, може да бъде агресивен играч в промяната на ситуацията.

Междувременно съседите на Мианмар, включително Тайланд, Индия и със сигурност Китай, искат да запазят хунтата на власт, опасявайки се, че ако тя падне, Мианмар ще се превърне в кървава баня от въоръжени групи, които се сражават помежду си, подобно на Сомалия в началото на 90-те години. Освен това те се опасяват, че пълен колапс ще доведе до масивен бежански поток. Когато въоръжени групи от Мианмар нападнаха етническите рохинги в Западен Мианмар през 2017 до 2018 г., те прогониха най-малко 750 000 рохинги в Бангладеш. Неподготвена да се справи с този наплив, страната ги настани в импровизирани лагери, изпълнени с болести, престъпност и природни бедствия и многократно се опита да ги върне обратно в Мианмар.

Индия, от една страна, продава оръжие и предоставя друга помощ на хунтата, въпреки че наскоро раздаде такива и на опозицията. Тайланд предостави финансова спасителна линия на хунтата и я защити на различни дипломатически форуми. Русия, макар и да не е съсед на Мианмар, доскоро продаваше оръжия на хунтата, включително самолети, които хунтата използва, за да бомбардира цивилни, помогна ѝ да избяга от дипломатическата изолация, включвайки я в многостранни форуми, ръководени от Москва и Пекин, осигури ѝ важен петрол и предостави планове за възстановяване на енергийната инфраструктура.

И накрая имаме Китай, далеч най-могъщият играч в Югоизточна Азия и доминиращата външна сила в Мианмар. Китай признава, че въпреки загубите на хунтата, тя все още контролира повечето региони на страната, които са критични за растежа и търговията, докато бунтовниците контролират по-малко продуктивни райони. Китай иска значителните му инвестиции в Мианмар, тъй като е най-големият търговски партньор досега и има множество големи инфраструктурни и добивни проекти в Мианмар, да бъдат в безопасност. Затова Пекин защитава хунтата дипломатично и първоначално след преврата позволи на китайските държавни предприятия да продължат да сключват сделки в Мианмар, въпреки че по-късно тези сделки бяха спряни от високото ниво на нестабилност.

На фона на загубата на позиции от страна на хунтата, водещо до някои обезпокоителни събития за Пекин, включително загубата на гранични пунктове, лоша сигурност за инвестициите му и центрове за киберизмама срещу китайци в Мианмар, Пекин изглежда промени леко своята позиция, като обеща на Мианмар значителен пакет от помощ в размер на над 1 милиард долара ако хунтата успее да се придвижи към избори през 2025 г.

Как ще се проведат избори в страна, където толкова много различни въоръжени групи контролират територия и дали те могат да бъдат проведени справедливо, са ключови въпроси, които остават без отговор. Но така или иначе Китай изглежда просто иска да има избори. А лошо проведените избори, които не заслужават доверие, само биха удължили войната – и биха държали страната в блатото без ясни пробиви като този, който свали Асад в Сирия.

Судан затвори границата си с Етиопия след превземането на град от милицията на Фано.

Членове на Националните сили за отбрана на Етиопия по време на церемония в Байдоа, Сомалия, отбелязваща включването на Етиопия в мироопазващата мисия на Африканския съюз в страната, 22 януари 2014 г.
📸 Снимка: Wikimedia Commons/Tobin Jones

🇪🇹🤝🇸🇩 Судан затвори граничния пункт Галабат с Етиопия след като близкият етиопски град Метема беше превзет от милицията на Фано. Това съобщи Sudan Tribune, позовавайки се на неназовани източници.

Затварянето на граничния пункт, разположен в източния судански щат Ал-Кадариф, идва на фона на нарастващото напрежение в съседния етиопски регион Амхара, който е арена на чести сблъсъци между милицията на Фано и правителствените сили на страната, откакто федералното правителство подписа мирно споразумение със тигрейските сили през 2020 г.

Източници съобщават, че служителите на етиопската федерална полиция и армията са получили разрешение да преминат в Судан, след като са били обезоръжени. В реципрочен ход милицията на Фано позволи на судански граждани, блокирани на границата, да преминат в Етиопия.

Граничният пункт Галабат е ключов маршрут за хиляди суданци, решили да избягат да потърсят подслон в Етиопия, след избухването на гражданската война в Судан през април 2023 г. между армията на страната, водена от генерал Бурхан (SAF) и Силите за бърза подкрепа (RSF).

Освен беше разкрито, че милицията на Фано е успяла да установи контрол и над етиопския граничен пункт в Метема, целейки да прекъсне доставките на гориво и храна от Судан за региона Амхара.

Воюващите страни в Судан се съгласиха да отворят два маршрута за хуманитарна помощ

Дим се издига над сгради след въздушна бомбардировка в Северен Хартум, Судан.
📸 Снимка: Mohamed Nureldin Abdallah/Reuters

🇸🇩 Воюващите страни в Судан приключиха мирните преговори в Швейцария със съгласие да подобрят достъпа до хуманитарна помощ, като бяха идентифицирани два маршрута, които да осигурят потока от ресурси към цивилното население.

Но посредниците на мирните преговори заявиха, че отсъствието на суданската армия от дискусиите възпрепятства напредъка в преговорите за прекратяване на продължаващата повече от 16 месеца война в страната.

Петък отбеляза края на 10-дневните мирни преговори, водени от Съединените щати в швейцарския град Женева.

По време на разговорите група посредници, представляващи страни като Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства, се опитаха да договорят повече хуманитарна помощ и защита за мирното население в страната, което продължава да е изправено пред масов глад, разселване и болести.

Посредниците нарекоха себе си „Групата за напредък в спасяването на живота и мира в Судан“ (ALPS) и в петък обявиха, че са постигнали обещания от двете страни в конфликта да допуснат хуманитарната помощ да навлиза в Судан през две места.

Едното е граничният пункт Адре със съседен Чад, който води към района на Дарфур. Другият е по пътя към Ал-Даба от Порт Судан, пристанищен град на Червено море.

„Хуманитарните камиони са на път, за да осигурят облекчение на гладуващите в бежанския лагер Замзам и други части на Дарфур“, се казва в съвместно изявление на медиаторите.

„Тези маршрути трябва да останат отворени и безопасни, за да можем да изпратим необходимата хуманитарна помощ в Дарфур и да започнем да обръщаме вълната срещу глада. Храната и гладът не могат да се използват като оръжие за война.“

Пратеникът на САЩ в Судан Том Периело заяви на пресконференция в Женева: „Надяваме се, че това най-накрая ще бъде източник на импулс за много по-големи стъпки и напредък“.

Но в същото време призна, че напредъкът е бил бавен - и резултатите са крайно недостатъчни за справяне с хуманитарна криза от подобни мащаби.

„Кризата в Судан е толкова тежка, че бихме могли да проведем четири от тези [преговорни кръгове] и пак няма да са достатъчни, за да решим проблемите“, призна той.

Гражданската война в Судан започна през април 2023 г. със сблъсъци между въоръжените сили на страната (SAF) и паравоенната група на Силите за бърза поддръжка (RSF).

През следващите месеци близо 11 милиона души напуснаха домовете си, а десетки хиляди загинаха. Организацията на ООН за борба с глада, известна като Световната продоволствена програма, също обяви извънредна ситуация в региона.

Приблизително 25,6 милиона жители на страната са изправени пред остър глад, докато широко разпространен недостиг на храна беше потвърден в лагера за вътрешно разселени Замзам в региона на Северен Дарфур. Други 13 области на страната остават „застрашени от глад“.

Камерън Хъдсън, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, окръг Колумбия, изрази предпазлив оптимизъм относно мирните преговори в интервю за катарската телевизия Al Jazeera. Той описа съобщението от петък като сценарий „Довери се, но провери“.

„Днес границата е отворена, но може да бъде затворена утре. Видяхме както съпротива от RSF, така и от SAF, но също така и объркване между двете страни за това как да разрешат тези пратки на помощ“, каза той.

„Така че това е много дезорганизирана ситуация както по границите, така и по този маршрут от няколкостотин километра - от границите до лагерите за вътрешно разселени хора, където те очакват да получат хранителна помощ.“

Въпреки това в петък посредническата група каза, че преговорите са работили за напредък по въпроса със защитата на цивилното население, обхванато от конфликта.

„Призовахме двете страни и получихме ангажимента на RSF да издадат командни директиви на всички бойци в техните редици да се въздържат от нарушения, включително насилие срещу жени или деца, използване на глада като оръжие или контролно-пропускателни пунктове за експлоатация и атаки срещу хуманитарни операции и основни услуги“, казаха медиаторите в изявлението си.

Но въпреки интензивното дипломатическо лобиране, армията на Судан не пожела да изпрати официална делегация в Швейцария, възпрепятствайки напредъка на мирните преговори.

„Въпреки че на практика бяхме в постоянна комуникация със SAF [Суданските въоръжени сили], ние съжаляваме за тяхното решение да не присъстват и смятаме, че това ограничи способността ни да постигнем по-съществен напредък към ключови въпроси, особено общонационално прекратяване на военните действия“, пишат посредници.

В последващо интервю Периело заяви, че началникът на суданската армия Абдел Фатах ал-Бурхан е бил отворен за участие в преговорите, но че има „много негативни политически сили, които го забиват“.

Но Хъдсън от Центъра за стратегически и международни изследвания смята, че международната общност не е успяла да упражни необходимия натиск, за да осигури решителни действия в Судан.

„Не създадохме никакви лостове за влияние“, каза той пред Al Jazeera. „По същество ние отправяме призиви за спазване на хуманитарното право, за спазване на правилата на войната.“

Но този вид призиви, обясни той, едва ли ще стимулират някаква промяна в една толкова интензивна война като тази, пред която е изправен Судан.

„Това са две армии, които се намират в ожесточена, екзистенциална битка. Последното нещо, от което се интересуват, е спазването на споразумения, по които не се смятат за страни“, каза той.

„Така че мисля, че единственото нещо, което ще промени перспективите им, е ако окажем реален натиск – ако има последствия за неявяването в Женева“, обясни той, предлагайки санкции и съдебни преследвания като пример.

„Трябва да им говорим на езика на силата, това е единственият език, който те разбират.“