„Силите за бърза подкрепа“ струпват безпрецедентни подкрепления за щурм на Ел Обейд.

🇸🇩 „Силите за бърза подкрепа" (RSF) са разгърнали мащабни подкрепления около ключовия град Ел Обейд, съобщи изданието Sudan Tribune, цитирайки военни източници, според които струпването подхранва очаквания за начало на мащабна сухопътна офанзива през следващите 72 часа.

Самото придвижване на сили и реакцията на суданската армия могат да бъдат проследени уверено. Паравоенните прехвърлят значително количество жива сила от щатите Дарфур и Западен Кордофан, подкрепени с бронирани машини и тежко въоръжени, срещу защитните линии на армията около града.

Концентрация по множество оси

Според докладите RSF са заели позиции в няколко стратегически зони около Ел Обейд. На запад това включва Ен Нахуд и Ал Хувей, както и Ум Самима и Абу Гауд. На юг източниците посочват струпвания в районите Казгайл и Ар Раяш, а на север се наблюдава значителна концентрация на сили в Бара и Джурайджих. Тази разстановка подхранва опасенията за едновременен удар срещу няколко оси – класическа схема, която има за цел да раздроби отбраната на защитника, преди да я пробие.

В отговор самолети на ВВС нанасят непрекъснати удари срещу позиции и движения на RSF в околностите на града, с цел да разпръснат концентрации на жива сила и да спрат евентуален пробив. Въздушното превъзходство остава един от малкото устойчиви козове на армията в Кордофан и логично бива насочено срещу откритите концентрации на бронирана техника, които са уязвима цел извън населените места.

Война по логистиката

Паралелно с придвижването на сили е докладвана кампания за изтощаване на снабдяването на града. По данни за последните три дни RSF са унищожили около 8 бензиностанции и са поразили цистерни с гориво в районите Ар Рахад и Ум Раваба с дронове. Същите източници твърдят, че удари с дронове са унищожили складови обекти за съхранение на боеприпаси и оръжие в щаба на 5-та пехотна дивизия на армията в Ел Обейд.

Ако приемем, че описаната картина е точна, нейната логика е праволинейна: ударите по гориво и боеприпаси имат за цел да подкопаят способностите на гарнизона да маневрира и да поддържа собствените си въздушни и наземни операции, преди да започне наземният натиск. Евтини, многобройни и трудни за прехват, дроновете се превърнаха в основен инструмент на RSF за дълбоки удари по тила, без поемане на риска от директен сблъсък.

Защо Ел Обейд?

Ел Обейд е столица на провинция Северен Кордофан и още от първите месеци на гражданската война беше подложен на стегната обсада от RSF която влоши рязко сигурността и условията за живот на жителите. През февруари 2025 г. суданската армия успя да пробие блокадата и впоследствие превърна стратегическия град в преден команден център за операциите в Кордофан и Дарфур.

Към момента RSF контролират обширни части от Северен Кордофан с изключение на локалитетите Шейкан, Ум Раваба и Ар Рахад, разположени по националната магистрала, свързваща щата с Бели Нил и столицата Хартум. Именно тази магистрала е жизнената артерия на града — както за военното снабдяване, така и за гражданския поток. Затова и описаните дронови удари по цистерни в Ар Рахад и Ум Раваба не са случайни: те притискат точно сегмента, който армията все още държи.

Хуманитарният залог

Ел Обейд е критичен транзитен пункт за разселени хора, бягащи от Западен и Южен Кордофан към Бели Нил и Хартум. Потокът се засилва с нови бягащи от Дилинг и Кадугли на фона на продължаващи нападения, които източниците приписват на RSF и на Народното движение за освобождение на Судан–Север (SPLM-N) — въоръжената фракция, действаща в Южен Кордофан. Евентуален наземен щурм би застрашил не само гарнизона, но и този коридор за бягство, по който десетки хиляди хора зависят за оцеляването си.

Хронология: битката за Кордофан

• 15 април 2023 г. – Гражданската война избухва в Хартум, но в същия ден RSF превзема летището на Ел Обейд.
• 30 май 2023 г. – RSF обкръжават напълно Ел Обейд и налагат обсада за следващите близо две години.
• февруари 2025 г. – SAF пробива обсадата и превръща града в преден команден пункт за своите операции в Кордофан и Дарфур.
• 1 май 2025 г. – RSF превземат стратегическия Ен Нахуд в Западен Кордофан, след което избиват поне 300 цивилни.
• 5 март 2026 г. – SAF и съюзните ѝ „Съвместни сили" връщат контрола върху Бара, на изток от Ел Обейд.
• 16 март 2026 г. – Само 10 дни по-късно RSF отново превземат Бара – трети път от началото на войната.
• 15 юни 2026 г. – Безпрецедентни подкрепления на RSF около Ел Обейд в очакване на сухопътен щурм до 72 часа. Армията отвръща с непрекъснати въздушни удари.

Досие: участниците и залогът

• Силите за бърза подкрепа (RSF): Наследяват милициите „Джанджауид", използвани от дългогодишния диктатор Омар ал-Башир за потушаване на бунта в Дарфур в началото на новия век – кампания, призната за геноцид. Командвани от Мохамед Хамдан Дагало, RSF се утвърдиха като полудържавна сила, преди да се влезат в открит конфликт с армията през април 2023 г. На 7 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ определи действията им в Дарфур като геноцид и наложи санкции на техния лидер. Редица доклади сочат към логистична и финансова подкрепа от страна на ОАЕ – обвинение, което те отричат.
• Въоръжените сили на Судан (SAF): Армията под командването на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан все още имат въздушно превъзходство и тежко въоръжение, но силите им са разтеглени по няколко фронта. Ел Обейд е техен ключов опорен пункт, свързващ централен Судан с театъра в Дарфур.
• Народно движение за освобождение на Судан (SPLM-N): Контролира територии от Южен Кордофан до планините Нуба и от дълги години води собствена кампания срещу централната власт, напълно отделна от гражданската война между армията и RSF. Приписваните му нападения в Дилинг и Кадугли се добавят към натиска, който изтласква цивилни на север през Ел Обейд.

Защо Кордофан?

Регионът е географската врата между долината на Нил, която армията държи, и Дарфур, който RSF доминират. Който контролира Кордофан и в частност магистралния възел Ел Обейд, той ще диктува дали страната може да бъде зашита обратно в едно цяло, или ще бъде разделена на две. Точно поради тази причина струпването около града има тежест, която надхвърля съдбата на самия гарнизон.

Последният международно признат президент на Йемен почина след 11 г. в изгнание далеч от родината.

🇾🇪🇸🇦 Абд Рабо Мансур Хади, последният международно признат президент на Йемен преди държавата да се разпадне на враждуващи анклави, почина на 80-годишна възраст миналия четвъртък, 28 май, в дома си в саудитската столица Рияд. Смъртта му беше оповестена от президентството на Йемен, а държавната телевизия потвърди мястото и възрастта, без да съобщи други подробности. Според запознати източници на AFP Хади е починал в резултат на внезапно влошено здраве.

Смъртта му затваря биография, която побира почти целия модерен крах на Йемен – от свалянето на Али Абдула Салех в разгара на Арабската пролет, през превземането на столицата Сана от хутите, до войната, превърнала най-бедната страна в арабския свят в арена на кърваво регионално съперничество. Последните си години Хади прекара извън страната, която формално ръководеше, живеейки в изгнание в кралството, която едновременно беше негов покровител и фактически надзорник. Според редица международни издания, след своето оттегляне през 2022 г. той живее в Рияд в условия, близки до домашен арест.

Роден на 1 септември 1945 г. в южната провинция Абян, Хади изгражда кариера на професионален военен още в епохата на британското колониално присъствие в Аден. Завършва военно училище през 1964 г. и специализира в Обединеното кралство, а до 1970 г. преминава обучение по бронетанкова техника в Египет. Биографията му на кадрови офицер обяснява и по-късното му политическото дълголетие като фигура, заплашителна за малцина и удобна за мнозина. Заема поста вицепрезидент през целия период на управление на авторитарния лидер Али Абдула Салех (1994-2012 г.).

Когато протестите от Арабската пролет принудиха Салех да прекрати 33-годишния си период начело на Йемен, Хади беше назначен като компромисен вариант за преходна фигура. През февруари 2012 г. той беше избран за президент като единствен кандидат във вот, събрал 99,8% от гласовете, който беше замислен не като израз на волята на гражданите, а като ритуал по легитимиране на договорения преход. Преход обаче така и не се състоя. Опонентите го критикуваха, че облагодетелства богатите на петрол източни провинции за сметка на северните планински райони, населявани предимно от зайдитското движение на хутите, което превзе столицата Сана през септември 2014 г. В първите дни на новата 2015 г. хутите поставиха Хади под домашен арест, а месец по-късно той успя да избяга в родния си Аден, оттегли подадената оставка и обяви преврата на хутите за незаконен. Ден по-късно вече беше в Рияд, а скоро след това коалиция, ръководена от Саудитска Арабия постави началото на военна интервенция срещу хутите – началото на войната, която в продължение на осем години доведе Йемен до най-тежката хуманитарна катастрофа в света.

През следващите 8 години Хади оглавяваше формално признатото си правителство почти изцяло от изгнание, докато страната затъваше все по-дълбоко в гражданска война, икономически колапс и глад. Реалната му власт се свиваше успоредно с разпада на анти-хути коалицията на конкуриращи се фракции. През април 2022 г. след договореното под егидата на ООН примирие, Хади предаде своите правомощия – по сведения на международни издания под саудитски натиск – на новосформирания Президентски ръководен съвет (PLC), колективен орган от 8 души начело с Рашад ал-Алими. Това на практика сложи край на политическата му кариера, от този момент до смъртта си той остана извън публичното пространство в саудитската столица.

Смъртта на Хади няма да доведе до видима промяна на терен, защото властта, която той въплъщаваше, отдавна се е изпарила – но идва в момент, когато органът, на който предаде легитимност, се пропуква. Президентският ръководен съвет, замислен от Рияд и Абу Даби като механизъм за обединяване на разнородните противници на хутите, според оценки на Arab Gulf States Institute (AGSI) и на American Enterprise Institute (AEI) от 2025–2026 г. е парализиран от вътрешни междуособици. През декември 2025 г. Южният преходен съвет (STC), подкрепян от ОАЕ, разгърна офанзива, която за кратко му осигури контрол върху по-голямата част от някогашната Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), което принуди ал-Алими и премиера Салем Салех бин Брайк да избягат от Аден към Рияд на 5 декември. През януари 2026 г. контраофанзива на PLC успя да си върне обратно изгубените територии, след което ал-Алими отстрани лидера на STC Айдарус ал-Зубейди от състава му, лиши го от имунитет и го предаде на прокуратурата по обвинение в държавна измяна.

Срещу разпокъсания юг стои консолидираният север на хутите. Фронтовата линия между тях и силите на PLC до голяма степен остават статични от сключеното през 2022 г. примирие, но подкрепяната от Техеран групировка използва периода на относително затишие, за да укрепи своя контрол върху столицата и северните провинции. Атаките срещу корабоплаването в Червено море, които от 2023 г. нарушаваха световния търговски обмен, бяха прекратени през октомври 2025 г. В отговор на започналата на 28 февруари 2026 г. съвместна военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, движението заплаши да ги поднови, но към момента не е извършвало нападения срещу търговски кораби, ограничавайки се до изстрелване на ракети и дронове срещу Израел.

Смъртта на Абд Рабо Мансур Хади бележи не загубата на държавен глава, а символичния край на политически преход, чието начало беше поставено през 2012 г. Лицето, което олицетворяваше международно признатата власт в Йемен, си отиде от този свят извън страната – в момент, когато същата тази власт остана без столица, без територия и без собствен политически хоризонт.

📸 Снимка: Президентът на Йемен Абд-Раббу Мансур Хади присъства на заключителната сесия на срещата на върха между Южна Америка и арабските страни в Рияд, 11 ноември 2015 г. (REUTERS/Faisal Al Nasser)

Женското формирование WITCH атакува бирманската армия с FPV дрон с термален визьор.

🇲🇲 Женското звено WITCH (Women Internationalists of the Chin Hills) нанесе удар по позиция на армията на Мианмар с камикадзе дрон, оборудван с термален визьор и противопехотна бойна глава MR-1. Това е автономна женска структура на Антифашисткия интернационалистки фронт (Anti-Fascist Internationalist Front, AIF) – формация от чуждестранни доброволци с численост до 40 души, действаща в Мианмар от октомври 2024 г. Досега инфрачервени системи на дронове в Мианмар бяха документирани предимно от страна на хунтата, разполагаща с руско и китайско оборудване, по данни на Janes Defence Weekly.

Гражданската война в Мианмар, един от най-кръвопролитните и най-слабо отразяваните конфликти в света, навърши пет години и продължава да привлича нови технологии и нови участници. На 1 февруари 2021 г. бирманската армия, известна като Татмадау, извърши държавен преврат. Военните свалиха правителството на Националната лига за демокрация (НЛД) на Аунг Сан Су Чи, което бе обвинена по множество наказателни дела. Непосредственият повод бяха твърденията на армията за 8,6 милиона нередности в парламентарните избори от ноември 2020 г., спечелени убедително от НЛД. Военните не представиха доказателства за тези обвинения. Превратът обаче не беше изолиран инцидент, а поредния епизод от десетилетна доминация на военните: Татмадау управляваше Мианмар непрекъснато от 1962 до 2011 г., а и след формалния преход към демокрация запази контрол върху отбраната, вътрешната сигурност и значителна част от икономиката.

По-дълбокият корен на конфликта е етнически. Мианмар е държава с над 130 официално признати етнически групи, от които бамар (бирманци) съставляват около две трети от населението и доминират държавния апарат и въоръжените сили. Множество малцинства (качини, карени, шани, чинове, рохинги и десетки други) търсят автономия още от 1948 г., когато страната получи независимост от Великобритания. Споразумението от Панлон, подписано от генерал Аунг Сан през 1947 г., обещаваше самоуправление на качини, шани и чинове, но след военния преврат от 1962 г. обещанията са изоставени. Към момента на преврата от 2021 г. в Мианмар действаха над 20 етнически въоръжени организации с десетилетна история на конфликт с централната власт.

Превратът обедини тези паралелни конфликти в обща война. Масовите протести бяха потушени с жестокост – армията стреляше по демонстрантите, което тласна хиляди граждани към въоръжена борба. През април 2021 г. свалените депутати учредиха Националното правителство за единство (National Unity Government, NUG), а то формира Народните сили за отбрана (People's Defence Force, PDF) – децентрализирана въоръжена структура, която към 2022 г. разполагаше с около 250 батальона, по данни на Al Jazeera. PDF обедини студенти, бивши демонстранти, учители и земеделци и зависи от етническите въоръжени групировки за подготовка и оръжие.

Прелом в конфликта настъпи на 27 октомври 2023 г., когато Алиансът на тримата братя – коалиция от Армията на Аракан (АА), Мианмарската национална демократична армия на съюза (MNDAA) и Таанската национална освободителна армия (TNLA) – стартира Операция 1027 в щата Шан. В рамките на две седмици тя завладя над 100 позиции на хунтата, по данни на Brookings Institution. До януари 2024 г. бяха превзети 16 общини в северен Шан. Във втората фаза от средата на 2024 г. падна Лашо – седалище на Североизточното военно командване на Татмадау. Операция 1027 показа, че координираното настъпление на етнически въоръжени групи може да постави армията в отстъпление.

Днес на територията на Мианмар действат над 2600 въоръжени групировки, по данни на ACLED – повече от всеки друг активен конфликт в света. Сред етническите въоръжени организации Армията на Аракан е най-мощната с около 40 000 бойци, артилерия и дронове. Тя контролира голяма част от щата Ракхайн и изгражда паралелна администрация. Армията за независимост на Качин (KIA) разполага с до 30 000 бойци, Каренският национален съюз (KNU) – с около 15 000 по границата с Тайланд, а Обединената армия на Ва (UWSA) – с 30 000 души – поддържа неутралитет при подкрепа от Пекин.

Сред по-нетрадиционните участници е възродената Комунистическа партия на Бирма (КПБ), основана през 1939 г. Оригиналната ѝ въоръжена групировка се разпадна след бунт през 1989 г., но след преврата от 2021 г. бивши кадри на КПБ обявиха възстановяването на Народната освободителна армия (PLA). Групата изповядва марксизъм-ленинизъм, но за разлика от етническите организации отхвърля етнонационализма и настоява за федерална Мианмар с автономни етнически региони. В интервю за Democratic Voice of Burma през 2025 г. генералният секретар Ни Ни Кяу определи целта на PLA като „премахване на фашистите и военната диктатура и освобождение на всички групи от мианмарския народ“. Към 2025 г. PLA има около 3000 бойци в 7 региона. На 10 юни 2025 г. групата свали изтребител на хунтата по време на сражения в района на Сагайн.

На 15 октомври 2024 г. друг тип интернационализъм обяви включването си в конфликта: Антифашисткият интернационалистки фронт (AIF) – малка формация от 15 до 40 чуждестранни доброволци с лява ориентация, сред които анархисти, социалисти и конфедералисти. По данни на Militant Wire, част от доброволците имат боен опит от североизточна Сирия, където са се сражавали в Отрядите за народна защита (YPG), съставени от кюрдски бойци. AIF действа в щатите Чин и Сагайн заедно с местни отбранителни формирования, като през юни 2025 г. проведе 1-месечен курс за снайперисти с 64 бойци от 18 организации от съпротивата. В рамките на AIF действа автономното женско формирование WITCH, което разполага със собствен флаг. През декември 2025 г. AIF публикува компилация с кадри от бойни действия с FPV дронове – сред първите документирани случаи на употреба от интернационалистки групи в Мианмар.

WITCH не е единственото женско формирование в съпротивата. През октомври 2021 г. в Сагайн е учредена Женската партизанска група на Мяунг (Myaung Women Guerrilla Group) – смятана за първата изцяло женска милиция в Мианмар. Групата, включваща 225 жени на възраст между 18 и 45 години, произведе 1130 мини за една година и извърши 21 атаки, при които загинаха 139 военнослужещи на хунтата, според данни на Радио Свободна Азия. В по-широк план жените играят нарастваща роля в съпротивата, въпрекич е участието им в командни позиции да остава ограничено, по оценка на Georgetown Institute for Women, Peace and Security.

Войната с дронове е най-видният технологичен аспект на гражданската война. Според данни на ACLED, от декември 2021 г. до май 2025 г. са отчетени над 2100 удара с дронове от страна на съпротивата в повече от 600 локации, което нарежда Мианмар на трето място в света по инциденти с дронове след Украйна и Русия. В началото опозицията хвърляше саморъчни боеприпаси от модифицирани комерсиални дронове; днес дронове камикадзе и варианти с оптично влакно, пренесени от украинския фронт, поразяват цели на 20 км разстояние и са имунизирани срещу заглушаване, по оценка на анализатора Антъни Дейвис. През май 2025 г. Армията за независимост на Качин свали хеликоптер Ми-17 с FPV дрон, а през февруари 2026 г. FPV дронове поразиха пътнически самолет ATR 72-600 на летище Мичина. Хунтата отговаря с руски дронове Орлан-10Е с термални камери и 16-часова издръжливост, камикадзе дронове ВТ-40 и китайски CH-4 с товароносимост до 345 кг, по данни на ACLED. В началото на 2026 г. военните адаптираха FLIR системи за тактически дронове, по данни на Janes Defence Weekly. Хунтата разполага и с четириканални заглушители с обхват от 1000 метра около своите основни бази.

Към март 2026 г. хунтата контролира едва 21% от територията на Мианмар, срещу близо 42% за съпротивата, според данни на Al Jazeera. ACLED оценява не по-малко от 96 000 загинали от началото на конфликта, а ООН отчита най-малко 3,6 милиона разселени.

Конфликтът в Мианмар разкрива три тенденции с по-широко значение за регионалната сигурност.

Първо, фрагментация срещу координация. Над 2600 въоръжени групировки – най-раздробеното бойно поле в света, според данни на ACLED – не успяват да формират устойчив единен фронт. Операция 1027 демонстрира потенциала на координацията, но оттеглянето на MNDAA от Лашо под китайски натиск разкри крехкостта на коалицията. По оценка на Съвета за международни отношения (CFR), отношенията между етническите групи се влошават, а PDF губи инициативата поради високи загуби и забавени темпове на вербуване. Алиансът на пролетната революция, учреден през ноември 2025 г. от 19 групи с около 10 000 бойци, е опит за нова форма на координация, но ефектът му засега е ограничен.

Второ, технологичен трансфер между конфликти. FPV дроновете с оптични влакна, разработени като отговор на електронното заглушаване в Украйна, се появиха в ръцете на съпротивата в края на 2025 г. В същото време Русия въоръжи хунтата с разузнавателни и ударни дронове, а Китай – с тежки товарни платформи. Следва да се отбележи обаче, че дроновете не компенсират стратегическите предимства на хунтата, която нанесе 1134 въздушни удара само между януари и май 2025 г. – шест пъти повече от цялата 2023 г.

Трето, ролята на Пекин – едновременно основен доставчик на оръжие за хунтата и единственият посредник, способен да наложи прекратяване на огъня. Тази двойна роля означава, че разрешаването на конфликта без неговото съгласие е трудно постижимо. Ходът на конфликта обаче доказва, че китайския контрол е ограничен: той не предотврати нито Операция 1027, нито загубата на хунтата на контрол над почти 4/5 от територията.

Перспективите пред конфликта не предвещават бързо разрешение. По оценка на CFR, пълен разгром на хунтата е малко вероятен поради подкрепата от Китай и фрагментацията на опозицията. Lowy Institute описва хунтата като „провалена“ в доклад от февруари, но признава, че нито една от опозиционните групи не е в състояние да нанесе решителен удар. Най-вероятният сценарий е продължителна война на изтощение с постепенно свиване на контролираната от хунтата територия.

„Воините на Айлю" се появиха въоръжени и поискаха оставката на правителството в Боливия.

🇧🇴 Видеозапис на въоръжена индианска формация, наричаща себе си „Воини на Айлю“ (Guerreros de los Ayllus), от общността Какачака в провинция Едуардо Абароа, е широко споделяна от боливийски страници в социалните мрежи. На кадрите се виждат около 100 мъже, въоръжени с щурмови пушки, някои от които са оборудвани с оптически прицели, които стрелят във въздуха, отправят лозунги срещу правителството и настояват за незабавната оставка на президента Родриго Пас Перейра. В един момент от записа се чува и репликата: „Сега вече е гражданска война“.

Второ видео, заснето в планинския район между Оруро и Потоси, показва още по-многобройна група с тежко въоръжение. Кадрите се появяват в 23-ия ден от националните блокади, които парализираха Боливия от първи май насам. Потвърдените жертви са най-малко четири, активните пътни блокади надхвърлят 50, като 16 от тях са в департамента на столицата Ла Пас.

Какачака не е селище или община в традиционния смисъл, а марка – общинен окръг, съставен от шест айлю – традиционни родови общности на народностите аймара и кечуа в района на Чаляпата, провинция Едуардо Абароа в департамент Оруро. Айлю е основната клетка на социалната организация в Андите – родова общност със споделена земя, собствени традиционни власти и система на ротационен колективен труд. Тази структура предхожда Инкската империя и надживява испанската колониална епоха, републиканския период и аграрната реформа от 1953 г., запазвайки ролята си на автономна териториално-политическа единица. Няколко айлю образуват марка, а няколко марки формират нация.

Историческият район между северната част на департамента Потоси и южната част на департамента Оруро, където се намират Какачака и съседните Лайме, Покоата, Чулпа, Хукумари, Чаянтака, Сикуя, Аймая, Караса и Панакачи, отдавна е известен като земята на „войнствените айлю“ – определение, което далеч не е символично. Тези общности са осигурявали бойци за армията на инките, участвали са във въстанията на катаристите от 1780 г. начело с Тупак и Томас Катари, в чаянтийските бунтове през XIX век и по-късно се превръщат в ударни отряди по време на Газовата война от 2003 г. срещу управлението на Гонсало Санчес де Лосада.

Друга тяхна традиция е тинку – ритуален двубой, провеждан на Деня на кръста в Сан Педро де Мача, при който съседни айлю уреждат спорове за земя и вода с ръкопашни схватки. Кървавите конфликти между общините по подобен модел, но без ритуалния характер, продължават до януари 2000 г. Едва след 2002 г. общините в двата департамента постигат траен мир чрез договор за помирение. Именно затова появата на „Воини на айлюто“ Какачака, въоръжени с автоматично оръжие, на практика е първата публична демонстрация на тази воюваща идентичност извън ритуален контекст от над две десетилетия насам.

„Воини на айлю“ не са единствената въоръжена структура, появила се по време на кризата през последните три седмици. На 18 май колоната от Ел Алто, блокирала Ла Пас и настояла за оставката на Пас, беше ръководена от „Пончос Рохос“ – селска милиция от региона Омасуйос, северно от езерото Титикака, която се формира около общините край Ачакачи. Червените пончо, украсени със зърна хуайруро, са символ на общинна охрана и защита на територията. Организацията не притежава централизирано командване и се мобилизира на ниво синдикат и айлю. 

Първата масова поява на „Пончос Рохос“ беше през 2003 г. по време на т.нар. Газова война — вълна от протести срещу президента Гонсало Санчес де Лосада, който го принудиха да подаде оставка и да напусне страната. По това време милицията беше под силното политическо влияние от аймарския радикален лидер Фелипе Киспе, известен с прозвището „Ел Малку“. Днес говорителят на правителството Хосе Луис Галвес посочва Бернабе Гутиерес Паукара – бивш директор по човешките права в Министерството на отбраната при управлението на МАС – като „председател на конфликтния комитет“ на „Пончос Рохос“.

Третият въоръжен център се намира в тропическия район Чапаре в департамент Кочабамба. Там от септември 2024 г. живее укриващият се от правосъдието бивш президент Ево Моралес, срещу когото има активна заповед за арест по обвинения в трафик на хора с утежняващи обстоятелства – връзка с непълнолетно лице през 2015 г., от която Моралес има дъщеря. Прокуратурата настоява за присъда от 20 години лишаване от свобода.

Синдикатите на кокалеросите от тропика на Кочабамба охраняват селището му и публично заявяват, че няма да позволят да бъде арестуван. На 16 май кокалерите превзеха летището в Чиморе и обявиха шествие от Каракольо до Ла Пас. Така зад настоящите блокади постепенно се оформят три различни въоръжени резерви – аймарските милиции от Омасуйос, кечуа-аймарските войнствени айлю от департаментите Потоси и Оруро и кокалерската гвардия от Чапаре. Засега трите действат без единна координация, но споделят общото политическо искане за оставката на Пас.

Непосредственият повод за 23-дневното въстание обаче не произтича от тези формации, а от серия синдикални искания, натрупали инерция през първите 4 месеца на 2026 г. Учителите настояват за увеличение на заплатите с оглед на 20,4% годишна инфлация. Превозвачи протестираха срещу ниското качество на бензина, което през април доведе до оставката на министъра на въглеводородите. Индиански общности от Амазония вървяха 24 дни от Пандо до столицата Ла Пас с искане за отмяна на Закон 1720, който преквалифицира дребната собственост в средна с цел улесняване на достъпа до банково кредитиране. Според местните организации това дава зелена светлина за концентрация на земя в ръцете на едрите собственици.

Боливийската работническа централа (КОБ) обяви всеобща мобилизация, а селските конфедерации на Тупак Катари – структурата, в която „Пончос Рохос“ играят водеща роля – както и евисткото течение, което прекъсна връзки с настоящото ръководство на МАС, се включиха към протестната вълна. Решението на Пас да премахне субсидиите за гориво още в самото начало на мандата наля допълнително масло в огъня на икономическото недоволство.

Към 22 май потвърдените жертви са четири. Сред тях са селският водач и малку Алберто Крус Чинче, белизката гражданка Ана Енс (56 г.) и Нели Виянуева – последните две загинали вследствие на здравословни усложнения, свързани с блокадите – както и 20-годишен младеж в Ел Алто на 14 май. Министерството на вътрешните работи е задържало около 127 души по време на сблъсъците, а през нощта срещу понеделник полицията арестува бивш кандидат за изборна длъжност, в чието превозно средство са открити динамит и детонационни шнурове.

Около 5000 товарни камиона остават блокирани по магистралите, а бизнесът посочи икономическите загуби на 50 милиона долара ежедневно. Международните финансови институции прогнозират свиване на боливийската икономика с до 3,3% през 2026 г. след спад от 1,58% през 2025 г. Около 85% от заетите работят в сивия сектор – социална база, която може да понесе блокадите, но няма устойчивост към продължителна валутна криза.

Структурният фон на въстанието е завършекът на 20-годишната хегемония на МАС. Родриго Пас Перейра – син на бившия президент Хайме Пас Самора, икономист и бивш сенатор от християндемократите, спечели балотажа на 19 октомври 2025 г. с 54,9% срещу Хорхе „Туто“ Кирога и положи клетва на 8 ноември 2025 г. Това бе първият случай, в който президентският пост в Боливия преминава към друг политически блок на втори тур.

Управляващата коалиция е дясно-центристка и провежда политика на икономическа ортодоксия – премахване на субсидии, реформа на земеделското кредитиране и либерализиране на енергийния пазар – което я изправя директно срещу социалната база, изграждана от МАС през последните две десетилетия. Самата МАС излезе от изборния цикъл дълбоко разцепена и без контрол върху изпълнителната власт. Фракцията на Моралес запази влиянието си върху кокалерските федерации и части от селските организации, докато официалното партийно ръководство загуби както президентския пост, така и значителна част от своето парламентарно влияние. Така евистите днес действат като самостоятелна политическа сила с регионален център в Чапаре и териториални съюзи в северен Потоси, южен Оруро и Ел Алто.

Правителството определя мобилизациите като „опит за антиконституционно сваляне на властта“. Заместник-министърът на вътрешния ред Ернан Паредес описа координацията между протестиращите като „конспирация на ръба на законността“ и обяви разследване на финансовите потоци от Чапаре, циркулиращи около блокадите. Министърът на външните работи Фернандо Арамайо сезира Организацията на американските държави с искане за регионално признаване на демократичния ред в Боливия.

Пас обяви реформи в кабинета с участие на представители на социалните сектори, а полицията получи заповед за „възпиращи действия без употреба на огнестрелно оръжие“. На 19 май Министерството на отбраната съобщи, че военното разузнаване и полицията са започнали съвместно разследване за произхода на оръжията, показани в кадрите от Оруро. Основната версия на службите е, че част от него идва от вътрешен черен пазар, подхранван от мрежи за контрабанда и наркотрафик, които според доклади от 2025 г. вече са внедрени във воюващите айлю на Северен Потоси.

Международното измерение на кризата също е ясно очертано. Тръмп открито подкрепя правителството на Пас, а Държавният департамент на САЩ определя ситуацията като „преврат в развитие“, организиран от съюз между радикализирани политически групи и структури на организираната престъпност. Боливия експулсира посланика на Колумбия Елизабет Гарсия Карильо след изказвания на президента Густаво Петро, който нарече протестите „народно въстание“ и обвини властите в репресии срещу демонстранти.

Венецуела не предприе официални действия – режимът на Николас Мадуро беше свален по време на операция „Абсолютна решителност“ на 3 януари 2026 г. и вече не разполага с инструментариум за регионална подкрепа към Моралес. Въпреки това медиите в Куба и Никарагуа продължават да възпроизвеждат наратив на евистите. Самият Моралес обвинява Пас и Вашингтон, че готвят военна операция срещу Чапаре и самия него. Кабинетът отрече тези обвинения, но потвърди, че бойната готовност в Кочабамба е висока и че над Чапаре се извършват полети на разузнавателни дронове.

На институционално равнище въстанието разкрива слабости, които не са резултат единствено от 23-дневните блокади. Разследвания на Visión 360 и eju.tv от юни 2025 г. документират широко разпространени мрежи за наркотрафик, контрабанда на гориво и кражби на автомобили сред войнствените айлю на северно Потоси. Тези структури процъфтяват именно като резултат от отстъплението на държавата от региона след десетилетия на пренебрегвана инфраструктура и недостатъчно здравеопазване.

С оглед на всичко това появата на „Воини на айлю“ с тежко оръжие придобива особено значение. Общините разполагат с организационна автономия, историческа традиция на въоръжена самоотбрана и реален достъп до оръжейни канали, които не преминават през партийни структури, а през паралелна икономика. Точно този факт отличава сегашната боливийска криза от типичните антиправителствени движения в Латинска Америка – тя не е изправена пред поредната улична мобилизация, която може да затихне в рамките на един икономически цикъл, а пред процес на териториална фрагментация, в който отделни региони разполагат със свой собствен капацитет за принуда.

Остава отворен въпросът кой би могъл да поеме ролята на външен покровител на Моралес. Арестът на Мадуро и засиленият санкционен натиск върху Хавана отслабват традиционните боливарски механизми, а действията на колумбийския президент Густаво Петро рядко надхвърлят обикновената риторика. От гледна точка сигурността следващите 60 дни ще бъдат тест не толкова за конституционната легитимност на Пас, колкото за способността на боливийската държава да възстанови контрола върху три отделни региона с дълбоко вкоренени традиции на автономна въоръжена самоотбрана.

Старата гвардия в нови дрехи: Хунтата в Мианмар бетонира властта си с нов „цивилен“ кабинет

Лидерът на хунтата старши генерал Мин Аунг Хлаинг, който свали избраното правителство с преврат на 1 февруари 2021 г. ръководи военен парад за Деня на въоръжените сили в Найпитоу, Мианмар, 27 март 2021 г. (REUTERS/Stringer/File Photo/File Photo)

🇲🇲 Парламентът на Мианмар одобри списък от 30 министри, които ще служат в кабинета на лидера на хунтата Мин Аунг Хлайнг, след като миналата седмица той беше назначен за президент, като армията продължава да заема доминираща роля.

Този ход беше предшестван от широко оспорваната победа на Партията на съюза за солидарност и развитие в избори, които трябваше да бележат прехода на Мианмар към гражданско управление, но бяха отхвърлени като „фарс“ от ООН и много западни държави.

Одобреният в четвъртък състав на кабинета даде ясен сигнал за стремеж към запазване на статуквото от страна на Мин Аунг Хлайнг, като повечето от назначенията му са пенсионирани военни офицери и кадри от предишната администрация.

Министърът на отбраната генерал Маунг Маунг Айе се пенсионира и ще бъде заменен от генерал Тун Аунг, бивш главнокомандващ на военновъздушните сили. Генерал-лейтенант Яр Пяе също се оттегли като министър по въпросите на границите, за да бъде заменен от генерал-лейтенант Хпоне Мят, бивш министър на вътрешните работи.

Бившият посланик в Китай Тин Маунг Суе ще поеме ролята на министър на външните работи. Преди това той е служил и като военен аташе във Великобритания.

Редица бивши министри на отбраната, служили на хунтата след преврата през 2021 г., също бяха преназначени в новия кабинет, включително оглавявалите ведомството в миналото генерали Мя Тун Оо и Тин Аунг Сан.

Президентът на хунтата номинира и бивши длъжностни лица за ръководители на още 14 министерства, като по този начин разшири доминацията на бивши генерали и полицейски шефове в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Анализатори твърдят, че назначенията предполагат малка вероятност за значителни структурни промени, тъй като мнозина от старата гвардия просто сменят униформите, но запазват предишното си влияние.

„Мин Аунг Хлайнг създаде политическа система, в която военните офицери носят традиционни цивилни дрехи, за да управляват в качеството си на граждани, докато той продължава да поддържа централизиран контрол“, обобщи независимият анализатор Аунг Кяу Сое. Той добави, че при такава система няма причини да се очаква реален прогрес в Мианмар.

Мианмар е обхванат от кървава гражданска война след преврата през 2021 г., при който военните, известни в страната като Татмадо, свалиха демократично избраното правителство, водено от нобеловия лауреат за мир Аун Сан Су Чи.

Войната на шимпанзетата: 19 шимпанзета бяха убити при вътрешни борби.

🐒 В продължение на две десетилетия изследователи наблюдаваха членовете на групата шимпанзета Нгого в Национален парк „Кибале“ в Уганда да прекарват ежедневието в тропическия си дом, хранейки се с плодове и листа, почивайки, пътувайки и пощейки се. Но тази стабилна общност внезапно се срина разцепи и затъна в години на смъртоносно насилие.

Сега изследователите описват първия ясно документиран пример за група диви шимпанзета, разделяща се на две отделни фракции, като едната предприема серия от координирани атаки срещу другата. Цел на атаката са станали възрастни мъжки и кърмачета, като са регистрирани 28 смъртни случая.

„Хапане, нанасяне на удари с ръце, влачене, ритане – участват предимно възрастни мъжки, но понякога в атаките се включват и женски“, споделя приматологът от Тексаския университет Арън Сандел, водещ автор на изследването, публикувано днес в списание Science.

Учените започват да изучават шимпанзетата Нгого през 1995 г. Това е била най-голямата известна група диви шимпанзета в света, достигайки пик от около 200 членове. Обикновено групите наброяват около 50 индивида.

Изследователите отдавна знаят, че шимпанзетата нападат и убиват членове на съседни групи – на практика непознати – но този случай е различен.

„Трудно ми е да проумея факта, че вчерашният приятел се е превърнал в днешен враг. Мъжките в двете групи са израснали заедно, познавали са се през целия си живот, сътрудничили и помагали са си, извличайки ползи от това“, обясни Джон Митани, почетен професор от Мичиганския университет и автор на изследването.

„Защо тогава е станало разцеплението? Може би са станали жертва на собствения си успех, когато групата е нараснала до непоносимо големи размери“, добавя Митани.

Според учените комбинация от фактори може да е довела до сътресения в общността. Първоначалният голям размер вероятно е засилил конкуренцията за храна и борбата между мъжките за чифтосване с женските. Смъртта на седем шимпанзета през 2014 г. вследствие на заболяване може да е нарушила социалните връзки, създавайки враждебност.

Общностите на шимпанзетата са доминирани от мъжките. Около времето, когато напрежението започва през 2015 г., настъпва смяна на алфа-мъжкия, като шимпанзе на име Джаксън сваля от власт друг мъжки.

Преди разцеплението групата е била единна общност, макар да е имало социални клъстери. Членовете на два от тях започват да се избягват през 2015 г. Месеци след епидемия през 2017 г., убила 25 шимпанзета, повечето от тях кърмачета, членове на единия клъстер нападат Джаксън, но той оцелява. До края на 2017 г. се оформят две отчетливи групи, наречени Западна и Централна.

Последвалото насилие, извършено от Западната срещу Централната група, започва през 2018 г.

Публикуваното изследване включва наблюдения до 2024 г. Наблюдавана е смъртта на 7 възрастни мъжки и 17 кърмачета – общо 24 екземпляра. Насилието продължава. Миналата и тази година бяха убити един възрастен мъжки, един подрастващ мъжки и две кърмачета, с което броят на жертвите нараства до 28. Много маймуни са изчезнали без ясна причина, което предполага допълнителни нерегистрирани убийства.

„Те просто бият и скачат върху жертвата безмилостно. Бил съм свидетел на случаи, които отнемат по-малко от 15 минути. Има хапане и ако прегледате телата на жертвите, ще видите порезни рани. Но нищо, което изглежда фатално. Винаги съм смятал, че възрастните жертви умират от вътрешни наранявания“, обяснява Митани.

„За разлика от тях, едно възрастно шимпанзе може да изтръгне бебе от майка му и да го убие бързо с няколко захапвания или с травма от тъп удар, например удряйки го в земята“, добавя той.

Западната група започва съществуването си като по-малка като численост и територия, но в крайна сметка изпреварва Централната и по двата показателя. Изглежда, че Западната група не е дала никакви жертви.

Въпреки че учените предпочитат да не наричат това „гражданска война“, термин със специфично значение в човешките конфликти, те виждат някои важни прилики. Те споделят един предходен пример за разцепване на общност от шимпанзета със смъртоносна агресия в Танзания през 70-те години. В онзи случай обаче учените редовно са хранели шимпанзетата, променяйки естественото им поведение, докато са ги наблюдавали само на мястото за хранене, оставяйки много въпроси без отговор.

Шимпанзетата и близките им братовчеди бонобо са нашите най-близки еволюционни роднини. Изследователи обаче да не се търсят директни паралели между насилието при шимпанзетата и човешкото поведение.

„Приличаме си по някои показатели поради споделената ни еволюционна история, но сме и фундаментално различни, защото сме се променили през последните 6-8 милиона години, след като сме се отделили от тях“, заключава Митани.

Ескалация в Сомалия: Политически разрив и тежки сражения в Югозападния щат

🇸🇴 Ситуацията в Югозападния щат на Сомалия се влоши рязко през последните дни, като прерастна от политическо противоречие в открит военен конфликт. Регионът е обхванат от напрежение, след като местното ръководство влезе в пряка конфонтация с федералната власт в столицата Могадишу.

Във вторник следобед президентът на Югозападния щат Абдиазиз Мохамед Лафтагарийн кацна с частен полет от Етиопия в Байдао, столица на щата и втори най-голям град в страната. Важна подробност, която илюстрира мащабите на кризата, е фактът, че самолетът е кацнал директно на летище „Шаати Гадууд“, като е заобикалил столицата Могадишу. Обикновено международните полети задължително спират в столицата за митнически и граничен контрол, но действията на Лафтагарийн показват пълно незачитане на федералния авторитет.

Преди пристигането си, Лафтагарийн е посетил Джеда, Саудитска Арабия и Адис Абеба, Етиопия. Пътуването му е свързано с търсене на регионална подкрепа в конфликта с федералния президент Хасан Шейх Мохамуд. Основните точки на сблъсък са изборните процеси и предложените конституционни промени, които според лидерите на регионите концентрират твърде много власт в ръцете на централното правителство. Поради това администрацията в Байдао официално преустанови отношенията си с Могадишу.

Напрежението бързо ескалира в насилие. В ранните часове на съботната сутрин тежки сражения избухнаха в град Кансахдере и околностите му. Сили, нарекли се „Фронт за освобождение на Югозапада“, атакуваха сили за сигурност, верни на президента Лафтагарийн.

Според свидетели, в продължение на часове градът е бил арена на интензивни сражения с леко стрелково и тежко въоръжение. Местни източници съобщават за жертви и от двете страни, а предварителни доклади сочат, че опозиционните сили са успели да поемат контрола върху града. Към момента нито една от двете страни не е излязла с официално изявление за промени върху териториалния контрол, но ситуацията остава критична.

Цивилното население в Кансахдере е парализирано от страх. Търговските обекти са затворени, а семействата от най-засегнатите квартали започнаха да бягат в търсене на безопасност. Това отваря нов фронт на вътрешен конфликт в момент, когато Сомалия прави отчаяни опити да се стабилизира след десетилетия на хаос.

Сомалия е организирана на федерален принцип, но балансът на отделните щати с централната власт остава изключително крехък. Югозападният щат е ключов регион, поради което разривът в отношенията на Могадишу с Лафтагарийн, заедно с появата на нови въоръжени групировки, крие риск от по-мащабна гражданска война, която би подкопала и борбата срещу терористичната групировка Ал-Шабаб.

Изтекли записи разкриват как Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл се подиграват с Хизбула.

🇸🇾🇱🇧 Поддръжниците на Хизбула в Ливан реагираха остро на изтекли кадри от Al Arabiya, в които бившият сирийски президент Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл, покойната му медийна съветничка, се подиграват на бойците и жертвите в продължителната гражданска война в Сирия.

Кадрите нямат точна дата, но се смята, че са заснети след изтласкването на бунтовниците от Източна Гута през 2018 г. На видеото Асад шофира своя лек автомобил в предградията на Дамаск, Шибл стои до него, а трети човек снима от задната седалка. Когато минават покрай въоръжени мъже, Асад посочва, че са ливанци – т.е. бойци на Хизбула, при което ал-Шибл започва да коментира тяхното представяне във войната:

„Сирийската армия вече се научи и има опит, който може да сподели с други армии. Хизбула в крайна сметка не успя да оправдае претенциите си и повече не чухме за нея“, казва тя на записа.

В коментари пред саудитския вестник Asharq Al-Awsat поддръжници на Хизбула описаха думите като „подигравка с всички жертви и отричане на фактите на терена“. Един от тях заявява:

„Мълчанието на Асад по време на коментарите на Шибл е знак за съгласието му и поредна обида към партията. Асад няма лоялност и не цени жертвите.“

„И тя, и Асад знаят отлично, че ако не беше Хизбула, опозицията щеше да превземе Дамаск още през зимата на 2012 година“, напомни друг поддръжник, който описа съветничката на Асад като заблудена лъжкиня и ласкателка.

Член на въоръженото крило на групировката, участвал в гражданската война в Сирия, сподели пред Asharq Al-Awsat:

„През 2012 г. армията на режима не знаеше как да отблъсне атаките в южен Дамаск. Партията трябваше да се намеси и изготви план. Настъплението в Дараа беше отблъснато само от Хизбула и малко сирийски бойци.“

Той припомня и случаите в Източна Гута, където правителствените сили отстъпвали и оставяли бойците на Хизбула сами на фронта в продължение на часове.

Операциите в Кузайр и Каламун през 2013 г. и тези в Алепо, Забадани и Гута през 2016 г. остават ключова част от „епоса“ на подкрепяната от Иран група, често споделян в нейните среди и официални материали.

В социалните мрежи разочарованието е дори още по-осезаемо. Потребители припомнят отколешната вражда между Хизбула и режима на покойния Хафез ал-Асад по време на гражданската война в Ливан в периода 1975–1990 г., която според тях била заровена само защото Дамаск имал нужда от помощ.

„Тези видеа са послание към онези, които все още защитаваха Асад“, пише един потребител.

Напрежението между Хизбула и Асад се покачваше още преди свалянето му от власт през декември 2024 г. Някои лидери го обвиниха, че е изоставил групата във войната с Израел, която тя започна с ежедневните обстрели в подкрепа на Хамас след 7 октомври 2023 г. По-късно стана ясно, че Асад е забранил изрично на Хизбула да използва територията на Сирия за нанасяне на ракетен обстрел срещу израелска територия и е ограничил доставките на оръжие през Сирия.

Изтеклите записи хвърлят нова светлина върху крехкия съюз, който струваше на Хизбула хиляди жертви, за да запази властта на семейство Асад повече от десетилетие.

Атака с дрон на RSF порази нефтопреработвателна станция „Башайер“.

🇸🇩 Станцията за преработка на нефт „Башайер“ в провинция Бял Нил на южен Судан понесе сериозни щети при атака с дрон в събота, отнела живота на най-малко един инженер в обекта.

Централният обект, разположен в град Ал-Махалиф на район Ал-Джабалайн, обработва петрола на Южен Судан и го изпраща по тръбопровод за износ през източното пристанище на страната.

Източници съобщиха пред Sudan Tribune, че атаката е извършена от „Силите за бърза подкрепа (RSF). По думите им един инженер е загинал, няколко други са били ранени, а части от станцията са унищожени.

Министерството на енергетиката и петрола все още не е правило официално изявление за удара по държавна компания. Междувременно в социалните мрежи беше публикувано писмо от директора на Bashayer Pipeline Company Мохамед Ауад, което е адресирано до заместник-министър на петрола Мохиелдин Наим и президента на петролната компания на Южен Судан Лин Зонгфа.

Писмото, съдържащо уведомление за спиране на тръбопровода на Bashayer, се твърди, че станцията за обработка в Ал-Джабалайн и електроцентралата са били мишена на обстрел, което е наложило вземането на извънредни мерки, сред които активиране на кризисния център и незабавен старт на аварийна процедура по спиране, за да бъдат защитени обектите на Bashayer, както и петролната компания на Южен Судан.

Документът настоява властите в Южен Судан да предприемат необходимите действия предвид сериозния характер на ситуацията и уточни, че Bashayer ще съдейства за безопасно изпълнение на процедурата по спиране.

Атаката срещу станцията в Ал-Джабалайн идва два дни след подобен обстрел по нефтено находище Хеглиг в провинция Южен Кордофан, при който загинаха най-малко трима души, а неуточнен брой други бяха ранени. Това е третият подобен обстрел за под месец. Находището разполага с около 70 кладенеца с дневен добив от 20 000 барела и има централно съоръжение за обработка на петрол от Южен Судан.

Миналия септември Судан беше принуден да намали броя на работниците на находището в Хеглиг, след като атака с дрон порази местното летище. Тогава властите алармираха, че в дългосрочен план съществува опасност неспирните удари да разрушат ключова оперативна инфраструктура.

Военно-транспортен самолет Ил-76 на Судан беше свален край град Бабануса.

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) съобщиха, че са свалили военно-транспортен самолет Ил-76 на суданската армия край град Бабануса вчера, като твърдят, че целият екипаж на борда му е загинал.

Групата публикува твърдението си на фона на продължаващите сблъсъци със суданската армия – повече от две години и половина след началото на гражданската война в страната.

В социалните мрежи бяха публикувани кадри и изявления, които RSF описват като останките на големия транспортен самолет. Ил-76 се използва от военно-въздушните сили на страната за превоз на войски, техника и доставки между базите.

RSF са използвали китайска зенитно-ракетна система FK-2000, за да ударят самолета. Системата, както се посочва в публикацията, е доставена от Обединените арабски емирства. RSF не са дали подробности за начина на атаката, а суданската армия не е коментирала дали е замесена противовъздушна система.

Бабануса се намира на важен транспортен възел в провинция Западен Кордофан. Контролът върху маршрутите е ключов фактор в конфликта между RSF и Въоръжените сили на Судан, тъй като и двете страни се стремят да прехвърлят доставки и да подкрепят предните си позиции.

Ил-76, създаден за тежки въздушни превози, се използва през целия конфликт за доставяне на личен състав и логистична подкрепа до судански бази, изолирани от боевете или недостъпни по суша. Ако информацията бъде потвърдена, това би било загуба на стратегически актив за суданските ВВС, тъй като флотът от големи транспортни самолети е ограничен и се попълва трудно в текущите условия.

През последните месеци RSF публикуваха няколко изявления за сваляне на хеликоптери, дронове и самолети. Във всеки случай независимото потвърждение е ограничено заради трудния достъп до зоните на активни бойни действия. Въздушното пространство над спорните райони продължава да е централна точка на сблъсъците – суданската армия разчита на авиацията за мобилност и нанасяне на удари, докато RSF се стремят да отнемат това предимство.

Мерц: Сирийските бежанци в Германия трябва да се завърнат у дома.

🇩🇪🚶🏻‍➡️🇸🇾 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че сирийските бежанци в страната трябва да се завърнат у дома, тъй като войната в родината им е приключила, а в противен случай ще бъдат депортирани.

В последното си остро изявление по въпроса за миграцията канцлерът посочи, че „вече няма никаква причина“ сирийците, избягали от жестоката 13-годишна война в родината си, да търсят убежище в Германия.

„За онези, които откажат да се върнат в страната си, разбира се, можем да ги експулсираме“, заяви той по време на посещение в Хузум, град в северна Германия.

По време на работната визита в Дамаск миналия четвъртък министърът на външните работи Йохан Вадефул заяви, че вариантите за връщане на сирийци са „много ограничени“, поради това, че голяма част от инфраструктурата на сирийските градове е в руини след десетилетие на гражданска война.

Изявлението му беше последвано от остра реакция на консерваторите Мерц и Вадефул от Християндемократически съюз, който полага усилия да не бъде изпреварен от популистките партии по взривоопасния въпрос за миграцията.

Мерц разкри, че е поканил временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа, чиито ислямистки сили в края на миналата година свалиха режима на бившия президент Башар ал-Асад, да посети Германия, за да проведат дискусии за това „как да решим това заедно“.

Сирия „се нуждае от цялата си сила, а преди всичко – от сирийците, за да се възстанови“, отбеляза Мерц, като изрази увереност, че много от тях ще се върнат доброволно.

Около един милион сирийци живеят в Германия, повечето от които избягаха в масовото преселение през 2015 и 2016 г., предизвикано от интензивни бойни действия, разрушителни бомбардировки на руската авиация и териториално разширение на Ислямска държава.

Парадът в Пекин е важна дипломатическа възможност за лидера на хунтата в Мианмар.

📸 Снимка: Xinhua/Shutterstock

🇲🇲🇨🇳 Главнокомандващият хунтата в Мианмар Мин Аун Хлайн, който рядко пътува в чужбина, също се намира в Пекин днес. За него Китай е рядък, но жизненоважен съюзник, а визитата му само месеци преди спорните обещани избори е важна дипломатическа възможност.

Мин Аун Хлайн се оказа в изолация от международната сцена след като през 2021 г. извърши преврат, който предизвика масова въоръжена съпротива и избухването на гражданска война. Много западни държави понижиха нивото на отношенията си с Мианмар и наложиха санкции, а ООН многократно предупреди за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от армията.

Тези стъпки обаче оказаха ограничено влияние върху действията на военните. Вместо това Китай продължава да има контрол върху хода на събитията. Пекин продава оръжия и е съюзник на армията, макар отношенията да са сложни. Ръководството в Пекин беше недоволно от преврата през 2021 г. заради опасения, че ще предизвика хаос и ще застраши икономическите му инвестиции и стратегически интереси.

С времето Пекин все повече се разочарова от неспособността на Мин Аун Хлайн да си възвърне контрола над страната и обществения ред. Особено безпокойство буди ръстът на организираната престъпност в Мианмар, който граничи с Китай, включително разпространение на т.нар. „мошенически комплекси“, свързани с трафик на китайски граждани и мащабни интернет измами срещу китайското общество.

Това разочарование подтикна Китай да подкрепи негласно офанзивата през 2023 г. в северната част на щата Шан, предприета от коалиция на етнически милиции, сражаващи се срещу хунтата. Когато обаче стана ясно, че успехът на офанзивата може да предизвика ефект на доминото и да застраши властта на военните, Пекин увеличи подкрепата си за режима. Очевидно китайското ръководство прецени, че евентуалният крах на режима би бил още по-неблагоприятен за неговите интереси.

Оттогава Китай засили дипломатическите си контакти с хунтата и подкрепи обявените планове за избори, които трябва да бъдат проведени поетапно, започвайки на 28 декември. Много правителства на западни държави вероятно ще възприемат вота като фарс, но Мин Аун Хлайн се надява, че тези избори ще доведат до нормализиране на дипломатическите отношения с някои държави в региона. Индия и Китай вече сигнализираха за подкрепа при провеждането на изборите.

Ръководителят на суданската армия извърши кадрови промени за засилване на контрола си

🇸🇩 Началникът на армията на Судан генерал Абдел Фатах ал-Бурхан назначи редица нови висши офицери в понеделник, като по този начин засили контрола си върху армията, докато консолидира властта си в централните и източни региони и води ожесточени битки на запад.

Суданската армия, която контролира правителството, от две години насам води гражданска война срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), бившите си партньори във властта, довела до най-голямата хуманитарна криза в света.

Бурхан направи назначенията в Щаба на въоръжените сили ден след като обяви пенсионирането на няколко дългогодишни офицери, някои от които придобиха известност през последните две години.

Бурхан, който е международно признат като държавен глава на Судан, остави председателя на Щаба на въоръжените сили генерал Мохамед Отман ал-Хюсеин, но назначи нов инспектор генерал и нов началник на ВВС.

Друг указ на Бурхан от неделя сложи всички останали въоръжени групи, воюващи рамо до рамо с армията – включително бивши бунтовници от Дарфур, ислямистки бригади, цивилни участници и племенни милиции – под негов контрол.

Местни политици похвалиха решението, като отбелязаха, че то ще предотврати развитието на други центрове на власт в армията и потенциалното създаване на паралелни сили като RSF.

RSF има корени в милиции, въоръжени от армията в началото на 2000-те за борба в щата Дарфур, които бяха оставени да развият паралелни структури и линии за снабдяване.

Кадровите промени идват седмица след срещата на Бурхан с старшия съветник на САЩ за Африка Масад Булос в Швейцария, където бяха обсъдени теми като прехода към цивилно управление.

Войната в Судан избухна през април 2023 г. когато армията и паравоенните се изправиха едни срещу други в открит конфликт заради планове за интеграция на силите. RSF постигна бързи успехи в централната част на страната, включително столицата Хартум, но армията успя да ги отблъсне на запад тази година, което доведе до ескалация на бойните действия в в Дарфур. Конфликтът доведе до тежката хуманитарна криза в света, отне живота на стотици хиляди и разсели принудително 15 милиона души, според оценки на ООН и местните власти.

Руанда и ДР Конго провеждат първо заседание на съвместен комитет за надзор по мирната сделка.

Бунтовници от движението M23 се събират в пикап, след като са открили въоръжение при акция за почистване на училище за укрепване на местната солидарност с превземането на Букаву, провинция Южно Киву в източната част на Демократична република Конго, 20 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

🇷🇼🕊️🇨🇩 Руанда и Демократична република Конго проведоха първата среща на съвместния си надзорен комитет в четвъртък, предприемайки важна стъпка към изпълнението на мирното споразумение, договорено миналия месец във Вашингтон, въпреки че част от ангажиментите все още не са изпълнени.

Съединените щати, Африканският съюз и Катар се присъединиха към срещата на комитета във Вашингтон, който беше създаден като форум за решаване на въпроси, свързани с изпълнението и разрешаването на спорове по мирното споразумение.

Сделката между двете страни през юни отбеляза пробив в преговорите, водени от администрацията на президента Доналд Тръмп, която има за цел да сложи край на сраженията, отнели хиляди животи, и да постави начало на западни инвестиции в размер на милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други редки метали.

Дветете африкански държави се ангажираха да изпълнят сделка от миналата година, предвиждаща изтеглянето на руандийските войски от източната част на съседно Конго в рамките на 90 дни. Беше договорено също те да сформират съвместен механизъм за координация на сигурността в рамките на 30 дни и да приложат договорен миналата година план за наблюдение и проверка на изтеглянето на руандийските войници в рамките на три месеца.

Въоръжените сили на Демократична република Конго (FARDC) трябва да приключат в същия срок своите операции срещу Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), разположена в Конго въоръжена групировка, която включва остатъците от бившата армия и милиции на Руанда, отговорни за геноцида през 1994 г.

Въпреки това изминаха 30 дни от сключване на споразумението, но среща на съвместния механизъм за координация на сигурността така и не беше проведена, а операциите срещу FDLR и изтеглянето на войниците на Руанда все още не са започнали. В график все още е само срещата на съвместния надзорен комитет, която трябва да се проведе в рамките на 45 дни от подписването.

Старшият съветник на Тръмп за Африка Масад Булос заяви пред репортери в сряда, че в близките няколко дни ще бъде обявена среща на механизма за сигурност и подчерта, че споразумението не е излязло от релси.

Попитан за липсата на напредък по операциите срещу FDLR и изтеглянето на руандийските войски, Булос каза: „Нямаше определен срок за това… ако погледнете хронологията на това, което успяхме да постигнем от април насам, то е значително и напълно в съответствие с нашите стремежи. Така че в никакъв случай не е излязло от релси.“

Източници, запознати с преговорите, обаче признаха забавяния в изпълнението на споразумението, но добавиха, че това все още не застрашава цялостното споразумение. Военни и дипломатически източници споделиха пред Ройтерс, че страните в конфликта, включително въоръжени групировки като М23 и бойци от милиция, известна като Вазалендо, са подсилили своето военно присъствие на. фронта в източната част на страната.

Тайният лагер на RSF в либийската пустиня, свързан с насилието в Дарфур

🇱🇾🏜️🇸🇩 Разследване на Центъра за информационна устойчивост (CIR) доведе до едно от най-важните разкрития в хода на продължаващата война в Судан. Докладът не само потвърждава потока на оръжия и превозни средства към Силите за бърза подкрепа (RSF) през Либия, но за първи път установява с точност постоянно военно базиране на RSF дълбоко в либийската пустиня. Откритията свързват тази база с нападения на територията на Судан, включително това срещу лагера за вътрешно разселени лица Замзам в щата Дарфур.

Екипът на британския тинк-танк анализира десетки видеозаписи, заснети от самите бойци на RSF, които бяха съпоставени с теренни проучвания, анализ на скални образувания и архивни сателитни снимки. Въпреки огромната площ на Сахара, колкото на територията на Франция и Испания взети заедно, разследващите стесняват търсенето с помощта на нощни сателитни снимки, направени седмици преди първите видеа от лагера да се появят онлайн. Нов източник на светлина в средата на пустинята се оказва пробив. Чрез съпоставяне на хоризонта и скалните формации от кадрите, екипът успява да геолокира мястото с безпрецедентна точност.

В заснетите видеа командирът от RSF Хамдан Каджли, известен като дясната ръка на Абдулрахим Дагало, втория по ранг в милицията и брат на Мохамед Хамдан Дагало (Хемети), е заснет в близост до брониран джип Toyota Land Cruiser, по-късно разпознат като използван в атаката срещу Замзам.

Кадрите са заснети само дни преди нападението и на едва 18 км от лагера, като самият Абдулрахим Дагало също е присъствал. Пряката визуална връзка между либийската база, висшето ръководство на милицияра и използваните в операцията превозни средства представлява категорично доказателство за външния военен канал, който подхранва кампанията на милицията в Судан.

Разследването подчертава опустошителния контраст: докато хуманитарната помощ достига трудно до стотици хиляди разселени цивилни в Замзам, конвои с тежко въоръжени модифицирани превозни средства навлизат безпрепятствено от чужда база в границата в Дарфур. Изложените доказателства повдигат сериозни въпроси относно трансграничното съучастие ис неотложната необходимост от прекъсване на каналите, поддържащи милиции, обвинявани в мащабни престъпления срещу судански цивилни.

ООН предупреждава, че паралелно правителство в Судан може да влоши кризата

Група военнослужещи от суданските въоръжени сили напускат района на Президентския дворец в столицата Хартум, който превзеха няколко дни по-рано след продължителна битка, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: Tariq Mohamed/Xinhua News Agency/Getty Images

🇺🇳🇸🇩 Организацията на обединените нации (ООН) предупреди, че сформирането на паралелно правителство в Судан може да влоши допълнително продължаващата криза в страната.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изрази дълбока тревога за решението за създаване на алтернативен орган от Силите за бърза подкрепа (RSF).

„Изключително сме загрижени за всяка ескалация на конфликта в Судан и всяка стъпка, която би могла допълнително да раздели страната и да изостри кризата“, заяви говорителят на ООН Стефан Дюжарик в изявление в сряда.

Дюжарик подчерта ключовото значение на единството, суверенитета и териториалната цялост на страната и подчерта, че те са ключови за окончателното разрешаване на конфликта и осигуряване на дългосрочна стабилност в региона.

RSF, които от две години и половина насам се сражават в кървав конфликт срещу суданската армия, обявиха намерението си да подпишат учредителен устав на „Правителството на мира и единството“. Първоначално планирано за вторник в Международния конферентен център в Найроби, събитието беше отложено за петък заради вътрешни разделения сред групи, свързани с паравоенната милиция.

Правителството на Судан осъди решението на Кения да бъде домакин на срещата, обвинявайки я в „насърчаване разпокъсването на страните в Африка и нарушаване принципите на добросъседство“. В изявление от вторник Министерство на външните работи на Судан нарече хода „враждебен акт срещу целия судански народ“ и отправи призив към международната общност да осъди действията на кенийските власти.

Конференцията в Найроби с името „Судански учредителен съюз“ събра лидери на въоръжени групи и знакови фигури от политическата опозиция, включително Фадлала Бурма от Националната партия Умма, заместник-командира на RSF Абдел Рахим Дагало и Абдулазиз ал-Хилу, лидер на Народното освободително движение на Судан-Север.

Правителството на Судан настоява, че сформирането на паралелно правителство е в противоречие на международното право и Устава на ООН.

Всичко това се случва на фона на опустошителната гражданска война в страната между Суданските въоръжени сили (SAF) и Силите за бърза подкрепа (RSF), които воюват помежду си без прекъсване от април 2023 г. Конфликтът доведе до тежката хуманитарна криза в света, отне живота на стотици хиляди и разсели принудително 15 милиона души, според оценки на ООН и местните власти.

Битката за Бамо и влиянието на Китай върху глобалните доставки на редкоземни елементи

Войник от Армията за независимост на Качин (KIA) си обува обувките, докато заедно със своя боен другар пресичат поток към фронтовата линия край Лайза в щата Качин, 29 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/David Johnson

🇨🇳🇲🇲 Глобалните доставки на редкоземни елементи зависят от изхода на водената в продължение на месеци тежка битка между бунтовниците и подкрепяната от Китай военна хунта в планините на северен Мианмар.

От декември насам Армията за независимост на Качин (KIA) се сражава с хунтата за град Бамо, разположен на по-малко от 100 километра от китайската граница, като част от гражданската война, която избухна след военния преврат през 2021 г.

Близо половината от световните запаси на тежки редкоземни елементи се добиват от мини на територията на щата Качин, включително тези северно от Бамо – гарнизонен град със стратегическо значение. След това те се изпращат в Китай за преработка в магнити, които захранват електрически превозни средства и вятърни турбини.

Китай, който има почти пълен монопол над преработката на тежки редкоземни елементи, заплаши да спре изкупуването на полезни изкопаеми, добивани на териториите под контрола на KIA, освен ако не спре опитите си да поеме пълен контрол върху Бамо. Това твърдят трима души, запознати с въпроса.

Ултиматумът, издаден на KIA от китайски официални лица на среща, проведена по-рано тази година, се съобщава от Reuters за първи път и подчертава начините, по които Пекин използва контрола над тези минерали, за да прокарва геополитическите си цели.

Един от източниците, служител на KIA, заяви, че китайското искане е направено през май, без да уточнява мястото, на което са били проведени дискусиите. Друг източник, командир на KIA, каза, че по време на разговорите Пекин е бил представен от служители на външното министерство.

Reuters не успя да установи дали Китай е изпълнил заплахата си. Боевете в региона са ограничили минните операции и износът на редкоземни елементи от Мианмар спадна значително тази година.

Китай разтърси глобалните вериги за доставки тази пролет, когато ограничи износа на минерали в отговор на митата на американския президент Доналд Тръмп. Сега той използва господството си, за да подкрепи изпадналата в затруднение хунта на Мианмар, която той възприема като гарант за своите икономически интереси в задния си двор.

Китайското външно министерство заяви в отговор на въпроси от Reuters, че не е запознато с конкретиката на преговорите с KIA.

„Ранното прекратяване на огъня и мирните преговори между военните на Мианмар и Армията за независимост на Качин са в общ интерес на Китай и Мианмар, както и на техните народи“, заяви говорител на министерството.

Служителят на KIA, който говори при условие за анонимност, отбеляза, че Пекин е предложил и „морков“: по-голяма трансгранична търговия с територии под контрола на KIA, ако тя се откаже от усилията си да превземе Бамо – логистичен център за хунтата, в който живеят около 166 000 души.

„И ако не приемем, те щяха да блокират износа от щата Качин, включително редкоземни полезни изкопаеми“, отбеляза служителят, който не уточни какви биха били последиците от евентуална икономическа блокада.

Пекин не се стреми към разрешаване на широката гражданска война, но иска боевете да утихнат, за да прокара икономическите си интереси, обясни Дейвид Матиесън, независим анализатор, фокусиран върху Мианмар.

„Натискът на Китай е по-общ подход за успокояване на конфликта.“

Противопоставяне от Китай

Войници от Армията за независимост на Качин (KIA) заемат позиция на фронтовата линия близо до Май Джа Янг в щата Качин, 22 януари 2013 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kaung Htet

Битката за Бамо започна малко след като KIA си върна контрола над основния пояс с редкоземни елементи в Качин миналия октомври. След превземането му милицията вдигна данъците върху миньорите и намали производството на диспросий и тербий, което доведе до рязък скок в цените на последния.

Предлагането е ограничено, като в първите пет месеца на 2025 г. Пекин е внесъл 12 944 метрични тона редкоземни оксиди и метали от Мианмар, според митническите данни. Това е наполовина по-малко от същия период миналата година, въпреки че износът е нараснал с над 20% между април и май.

KIA, която според анализатори наброява над 15 000 души личен състав, е основана през 1961 г. и се бори за автономия на малцинството качин в Мианмар. Закалена от десетилетия на непрестанни битки и финансирана с комбинация от местни данъци и природни ресурси, тя е сред най-силните бунтовнически групи в страната.

Милицията е уверена в способността си да превземе Бамо и вярва, че в крайна сметка Пекин няма да изпълни заплахата си да спре износа поради нуждата си от полезните изкопаеми, заявиха двама от източниците.

Мианмар се намира в състояние на гражданска война, откакто военните свалиха с преврат демократично избраното правителство през 2021 г. и потушиха с насилие протестите, предизвиквайки въоръжен бунт в цялата страна.

Впоследствие обширни територии бяха превзети от фракции на бунтовниците, но те са подложени на китайски натиск да направят отстъпки на военните. Освен това Пекин е предоставил самолети и дронове на военната хунта, която все повече разчита на въздушна мощ, според базирания в САЩ мозъчен тръст Stimson Center.

Китай, който има големи инвестиции в Мианмар, миналата година посредничи за прекратяване на огъня, за да може хунтата да се върне в Лашио – град в североизточната част на страната, в който се намира регионално военно командване.

Над 200 км на север, около 5000 души персонал на KIA и съюзниците са участвали в офанзивата за Бамо, според командир на групата с пряко познание за хода на бойните действия.

Загубата на града би прекъснала сухопътния и речния достъп на военните до части от щата Качин и съседния регион, изолирайки войските им в тази част от страната и отслабвайки контрола върху северните търговски маршрути, според майор Наунг Йо, дезертирал от хунтата след преврата.

Службата на говорителя на военното правителство заяви пред Reuters, че Китай може да е провел разговори с KIA, но не отговори на въпрос дали е поискало от Пекин да отправи заплаха с блокада към бунтовниците.

„Китай може да е оказал натиск и да е предложил стимули на KIA“, се посочва в изявлението.

За първи път Пекин посъветва бунтовниците да се оттеглят от Бамо по време на мирни преговори в началото на декември. Вместо да се оттегли след разговорите, KIA удвои натиска за превземане на града.

По време на брифинг през май мозъчният тръст International Institute for Strategic Studies заяви, че битката за Бамо е струвала на KIA значителни ресурси и стотици загинали.

В по-нататъшните дискусии, които се проведоха през пролетта, Пекин стана по-враждебен, когато негови представители заплашиха да прекратят покупките на редкоземни елементи. Потенциалното нарушение в движението на тежки редкоземни елементи от Качин може да предизвика дефицит на световния пазар до края на годината, алармира Неха Мукерджи от Benchmark Mineral Intelligence, консултантска фирма със седалище в Обединеното кралство.

Доставките на критични минерали извън Китай вече бяха ограничени, отбеляза тя: „В краткосрочен план, по време на краткия период на прекъсване, цените извън Китай могат да скочат по-високо.“

Битката за Бамо

Комбинирано изображение показва сателитни снимки от Google Earth (вляво, 12 декември 2024 г.) и Planet Labs PBC (вдясно, 20 май 2025 г.) на част от град Бхамо, разположен в северната част на Мианмар, където от декември 2024 г. се водят тежки сражения между управляващата хунта на страната и етническата въоръжена групировка „Армия за независимост на Качин“.

KIA е изтласкала войските на хунтата в няколко изолирани чувала, заяви пред Reuters командирът на милицията, но хунтата запазва въздушното си превъзходство, опустошавайки обширни части от Бамо с безмилостни бомбардировки.

Службата на говорителя на хунтата заяви, че ѝ е разрешено да атакува такива обекти, тъй като са били използвани от бунтовниците за военни цели, въпреки че не предостави доказателства за това.

Нейтън Русър, анализатор в мозъчния тръст Australian Strategic Policy Institute, който е прегледал сателитни снимки на Бамо, потвърди, че голяма част от щетите в града изглежда са предизвикани въздушни удари.

Въздушните удари са убили редица цивилни, включително деца, и са унищожили училища и места за поклонение, сподели местната активистка Кхон Джа, чийто дом също е бил бомбардиран.

„Не знам колко дълго революционните групи ще могат да се съпротивляват на китайския натиск“, призна тя, добавяйки, че съществуващите гранични ограничения са довели до недостиг на бензин и лекарства в Качин.

Въпреки пречките, бунтовническите лидери вярват, че успешното превземане на Бамо ще обърне инерцията на конфликта в тяхна полза, което от своя страна ще доведе до засилване на обществената подкрепа.

Ако етническата армия поеме контрола над целия щат, тогава Пекин няма да има друг избор, освен да започне преговори и да пренебрегне хунтата.

„Китай, който се нуждае от редкоземни елементи, може да толерира това единствено за ограничен период от време“, отбеляза командирът.

Йеменското ръководство призова за по-твърда международна позиция срещу Хусите

Правителството на Йемен за пореден път призова международната общност за по-категоричен отговор на нарастващата заплаха от бунтовниците хути и предупреди, че възобновяването на политическия процес в страната зависи изцяло от тяхното премахване и нормализирането на икономическите и социални условия.

Призивът беше отправен по време на отделни срещи на Айдарус аз-Зубайди, член на Президентския ръководен съвет и външния министър Шая Мохсин Зиндани с временно управляващия посолството на САЩ Джонатан Пеша и френския посланик Катрин Корм-Камун. Разговорите бяха фокусирани върху темите за политическата, икономическата и хуманитарната ситуация в Йемен и нарастващата военна активност, наблюдавана при хутите.

Според държавните медии Зубайди е заявил пред френския дипломат, че всеобхватен мир не може да бъде постигнат докато подкрепяната от Иран въоръжена групировка продължава дейностите си.

Зубайди осъди остро последните удари на хутите по съоръжения за износ на нефт в провинциите Хадрамаут и Шабуа, като посочи, че действията им са парализирали икономиката и задълбочили хуманитарната криза в страната.

Зубайди призова международната общност да засили своята подкрепа за държавното ръководство на Йемен, особено в ключови сектори за икономиката на страната като петрола и газта. Освен това той подчерта спешната необходимост от защита на стратегическата инфраструктура от ракетните удари на хутите, която да осигури безопасно възобновяване на износа и стабилизиране на икономиката.

По време на срещата с Корм-Камун, Зубайди акцентира върху нуждата от защита на жизненоважни обекти от нови ракетни и безпилотни удари от хутите, които с постоянната си агресия парализираха енергийния сектор и усложниха допълнително и без това катастрофалната хуманитарна обстановка.

Съгласно репортажи на държавните медии, френският посланик е потвърдил подкрепата на Париж към усилията за постигане на мир и се ангажира да осигури финансиране на програмите за развитие и хуманитарна помощ в сътрудничество с правителството на Йемен и международните агенции.

Тя заяви, че облекчаването на страданията в Йемен изисква координиран глобален отговор.

В отделна среща с Пеша, Зубайди обсъди последните събития в страната и усилията по укрепване на държавните институции и облекчаване на тежестта върху цивилното население в районите под контрола на правителството.

Разговорите се фокусираха и върху продължаващата политика на целенасочена военна ескалация от хутите, провежданата мобилизация на жива сила по множество фронтове и зачестилите нарушения на човешките права, включително убийства, произволни арести и изтезания на цивилни.

Зубайди подчерта, че успехът на правителството в управлението на териториите под негов контрол, както и подновяването на обществените услуги и сигурността, са ключов етап към възстановяване на държавността – усилие, което заслужава решителна международна подкрепа.

„Способността на правителството да нормализира условията в освободените райони е съществен напредък по пътя към възстановяване на държавата и трябва да бъде подкрепена от международната общност“, обясни Зубайди, цитиран от държавната новинарска агенция Саба.

Пеша потвърди още веднъж американската подкрепа за международно признатото правителство на Йемен и увери, че Вашингтон следи ситуацията отблизо и работи заедно с регионалните и глобални партньори за ускоряване на политическия процес и спиране на хуманитарната криза.

Зиндани приветства неотдавнашните американски санкции срещу лица и структури, подсигуряващи потока на финансови средства към йеменските бунтовници и описа мерките като конкретна стъпка към ограничаване на достъпа на групировката до финансови ресурси и сдържане на „тероризма на хутите“.

Изтребител се разби в район на ожесточени сражения в Мианмар; бунтовници твърдят, че са го свалили

🇲🇲 Изтребител се разби и изгоря в район на интензивни сражения в гражданската война в Мианмар. Бунтовническа групировка заяви, че е свалила самолета, докато държавната телевизия съобщи, че причината е била техническа неизправност.

Инцидентът е станал по обед в региона Сагаинг, на около 140 км западно от втория по големина град на Мианмар – Мандалай, предаде държавната телевизия MRTV. Не бяха посочени нито типът на самолета, нито информация за жертви, като бе съобщено, че в община Пейл е в ход операция по издирване и спасяване.

Според местни медии, разбилият се самолет е двуместен китайски изтребител-бомбардировач FTC-2000G. Бяха разпространени кадри на разбития самолет с човешки останки в близост до него.

Регионът Сагаинг е крепост на въоръжената съпротива срещу военната хунта, поела властта след преврат през февруари 2021 г., сваляйки избраното правителство на Аун Сан Су Чи. Първоначално протестите срещу преврата бяха мирни, но постепенно ескалираха до гражданска война, тъй като властите започнаха масово да използват смъртоносна сила за потушаване на недоволството.

Говорителката на „Армията за народно освобождение“ (PLA) Ни Ни Кяу съобщи за Associated Press, че бойци на групировката са участвали във въоръжено нападение срещу полицейски участък в община Пейл, по време на което са свалили самолета около 12:30 ч. във вторник. По думите ѝ през последната седмица военновъздушните сили са хвърлили стотици бомби в района в подкрепа на сухопътни части, сражаващи се срещу PLA и други съпротивителни сили.

PLA публикува видео и снимки на димящите останки от самолета в село в община Пейл.

Армията на Мианмар все по-често разчита на въздушни удари, за да се противопостави на широката въоръжена съпротива срещу своето управление. Тя използва основно самолети, доставени от Русия и Китай – страни, които продължават да снабдяват правителствените сили с модерно оръжие.

Моделът FTC-2000G беше доставен за първи път от Китай през 2022 г., след като военната хунта пое властта.

През май при въздушен удар в региона Сагаинг бе ударено училище, при което, според свидетели и независими медийни източници, са загинали до 20 ученици и двама учители. MRTV отрече чрез свой репортаж да е имало такъв удар.

Смята се, че армията вече е загубила най-малко пет хеликоптера и четири изтребителя. Въпреки това твърденията на съпротивата, че са ги свалили, засега не могат да бъдат независимо потвърдени поради строгия контрол над медиите и труднодостъпните райони, в които се водят боевете.

Жена-снайперист, сражаваща се срещу военната хунта в Мианмар.

🇲🇲 Жена-снайперист, сражаваща се за Народните отбранителни сили (PDF) – Золанд срещу военната хунта в Мианмар в битката за Фалам, докато самолети на хунтата бомбардират позиции в непосредствена близост до нея.

Според съобщенията е преминала обучение в Антифашистки интернационалистически фронт (AIF), който включва чуждестранни доброволци и бойци, обучавани от местните милиции в състава на Националните отбранителни сили.

PDF-Золанд са въоръженото крило на Федералния съюз Зоми (ZFU) и ключов член на Алианса на братството Чин, сформиран през декември 2023 г. заедно с Националните отбранителни сили Чин (CNDF) и Отбранителните сили на Чинланд (CDF), насочен към засилване на военно-политическото сътрудничество в щата Чин в западен Мианмар.

CDF и PDF-Zoland са създадени през 2021 г. в отговор на военния преврат в страната. Техните основни цели са защита на цивилното население от терора на хунтата, премахване на текущата Конституция на Мианмар от 2008 г. и слагане на край на военното управление, последвано от установяване на федерален съюз.

Групата се сблъска с редица трудности, сред които набези от Революционната армия Зоми (ZRA), която често извършва нападения срещу базовите лагери и измъчва нейни членове. Въпреки това успява да привлече на своя страна западни доброволци, сред които бивш британски военнослужещ и американски ветеран, които са пропътували хиляди километри, за да се изправят срещу хунтата.