Жозеф Кабила оглави фронт с M23 срещу властта в Киншаса

Бившият президент на ДР Конго Джоузеф Кабила (в средата) седи с лидера на M23 Султани Макенга (вдясно) и лидера на Алианса на река Конго (AFC) Корней Нангаа (вляво) по време на подписването на учредителен документ на Фронта за преосмисляне на нацията в Гома, 12 октомври. 📸 Снимка: Jospin Mwisha/AFP via Getty Images

Бойци на М23 в Гома, столица на провинция Нор Киву в източната част на страната, а контролът на групировката и появата на нова коалиция на бившия президент повдигнаха нови въпроси относно перспективите за мир. 📸 Снимка: Jospin Mwisha/AFP

Нова коалиция на бившия президент, наследяваща съюза AFC-M23, заяви, че ще спази ангажиментите, поети на преговорите за спиране на конфликта в Източно Конго, проведени в Доха, Катар. 📸 Снимка: Moise Kasereka / EPA

🇨🇩⚔️ Бившият президент на ДР Конго Жозеф Кабила застана начело на нов политико-военен фронт, в който влизат командирите на движението M23, и така осигури на въоръжения бунт в източната част на страната онова, което досега му липсваше: лице, познато в цялата страна, а не само в района на бунта. Фронтът за преучредяване на нацията (FRN) беше обявен в Гома на 12 октомври, а неговата политическа декларация обещава борба срещу властта на президента Феликс Чисекеди „с всички средства, включително със сила“. Подписаният акт „окончателно слага край на съществуването“ на Алианса „Река Конго“ (AFC), политическа коалиция, в рамките на която воюваше M23, която сега се наследява по право от FRN.

M23 е бунтовническо движение, което от началото на 2025 г. контролира Гома и Букаву и което се ползва с подкрепата на Руанда, според ООН, САЩ и Киншаса. Военното ръководство на новия фронт остава в ръцете на командирите на M23. Кабила е единодушно избран за председател до пълното изграждане на органите на фронта. Негови заместници са Корней Нанга, досегашен водач на AFC и бивш председател на изборната комисия, и Бертран Бисимва, политическият лидер на M23. Султани Макенга, военният командир на M23, е началник-щаба на въоръженото крило, наречено Революционна армия на Конго (ARC), с ранг на заместник-председател, а генерален секретар е Фреди Каники. Кабила управлява страната в периода от 2001 до 2019 г. след убийството на баща си Лоран-Дезире Кабила.

Висшият военен съд в Киншаса го осъди задочно на смърт на 30 септември 2025 г. за държавна измяна, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Кабила отрича обвиненията и ги определя като политически мотивирани. На 30 април 2026 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ го санкционира за подкрепа на M23 и AFC. Откакто се появи в Гома през май 2025 г., Кабила многократно е посещавал контролираните от бунтовниците територии.

Правителството отговори с обвинение в подготовка за война. Говорителят Патрик Муяя заяви пред AFP на 16 октомври, че Кабила „е решил да придаде официална форма на широкомащабното си нападение срещу Републиката“, а изборът да се вдигне оръжие „значи да се убиват конгоанци в опит да се завладеят земи“. Новата структура според Муяя е просто смяна на фасадата: „Действащите лица са същите, същността на движението е същата“. В реч, публикувана още същия ден, Кабила описа властта като режим, „мотивиран единствено от стремежа да остане на власт завинаги“. Витал Камере, лидер на Съюза за конгоанската нация, призова бунтовниците да се откажат с думите: „Не можеш да заличиш собственото си минало, като обвиняваш наследника си“. На 22 октомври губернаторът на Северен Убанги поведе в Гбадолите шествие срещу FRN.

Последва и международно осъждане. Белгийският министър на външните работи Максим Прево заяви, че „този път е нелегитимен и не води нито към стабилност, нито към мир, нито към демокрация“. Махмуд Али Юсуф, председател на Комисията на Африканския съюз, припомни на 20 октомври Африканската харта за демокрация, избори и управление, която забранява вземането на властта със сила, без да назове Кабила. Самият FRN се позовава на член 64 от конституцията, който задължава всеки конгоанец да осуети опита на човек или група да вземат властта със сила или да я упражняват в нарушение на основния закон. Същият член дава името и на мирната опозиция срещу Чисекеди.

Ходът идва в момент, когато Чисекеди се намира под натиск и от мирната опозиция. Изборите, които през 2018 г. го доведоха на власт, бяха широко оспорени като нелегитимни, а неговият втори мандат изтича през 2028 г. През юни парламентът прие закон за условията за свикване на учредително събрание и провеждане на референдум, а опозицията го тълкува като път към трети мандат. Коалицията „Член 64“ (C64) организира протест на 12 юни, разпръснат със смъртоносна сила, и национален ден на протест на 15 септември. Данни на ACLED сочат, че на този ден са проведени 17 протеста в страната, но нито едно шествие не е достигнало крайната си точка, а движението на Кабила „Да спасим ДРК“ вече се е отделило от C64. След обявяването на FRN Муяя поиска от C64 да заяви позицията си спрямо Кабила.

Междувременно на 14 октомври в рамките на мащабна акция белгийската полиция извърши обиск на имоти в Брюксел, Фламандски Брабант и Валонски Брабант. Федералната прокуратура потвърди разследването за пране на пари срещу 9 души с белгийско гражданство, а според The Brussels Times става дума за доверени лица и роднини на Чисекеди. Обвиняват ги, че са участвали в разграбването на мини в провинциите Горна Катанга и Луалаба. Разследването започва през 2025 г. по жалби на конгоански НПО и бивши директори на държавната минна компания Gécamines.

В своя публикация за Great Lakes Eye, Самсън Касуджа пише, че Киншаса „вече се изправя пред по-страшна опозиция: въоръжено движение с доказани военни възможности, ръководено от бивш президент с обширни политически мрежи“. След като M23 и руандийската армия превзеха Гома през януари и Букаву през февруари 2025 г., фронтът се стабилизира. Под натиска на САЩ бунтовниците се изтеглиха от Валикале през март 2025 г. и от Увира през януари 2026 г., сочи Democracy in Africa, а боевете с дронове и артилерия продължават главно в Южно Киву. По оценка на ACLED армията на ДРК и съюзните ѝ местни опълчения „Вазалендо“ засилват натиска върху M23 в двете Киву с помощта на бурундийски войски, а Чисекеди изглежда е осигурил подкрепата на САЩ срещу отстъпки в областта на минералните ресурси.

30 години по-рано бащата на Кабила тръгна по подобен път. През октомври 1996 г. Лоран-Дезире Кабила оглави Алианса на демократичните сили за освобождението на Конго (AFDL), подкрепен от Руанда и Уганда, и на 17 май 1997 г. войските му влязоха в Киншаса, а Мобуту Сесе Секо падна. Тогава обаче походът започна срещу държава в разпад. Днес редом с армията на Киншаса воюват бурундийски войски, а Вашингтон вече санкционира Кабила.

Самият фронт също е крехък. Critical Threats, позовавайки се на Africa Intelligence, съобщи на 1 октомври за заговор срещу Макенга, готвен от началото на 2026 г. и потушен без публичност от службите за сигурност на M23. Анализът на Democracy in Africa определя ролята на Нанга като преди всичко символична и сочи, че Макенга е задържал един от неговите съветници. Radio Okapi съобщава, че няколко членове на партията на Кабила, Народната партия за възстановяване и демокрация (PPRD), публично са се разграничили от FRN и са подали оставка. Според проучване, цитирано от Foreign Policy, към края на мандата на Кабила 8 от 10 конгоанци са имали отрицателно отношение към него.

Под въпрос са и дипломатическите усилия, концентрирани около минералните ресурси. На 27 юни 2025 г. външните министри на ДРК и Руанда подписаха във Вашингтон мирно споразумение, а на 4 декември 2025 г. Чисекеди и руандийският президент Пол Кагаме сключиха там Вашингтонските споразумения, сред които е стратегическо партньорство между САЩ и ДР Конго, която добива над 70% от световния кобалт. Отделно в Доха, с посредничеството на Катар, правителството и AFC/M23 обсъждат примирие, връщане на бежанци и освобождаване на задържани. Каники обяви, че FRN поема ангажимента на AFC от тези преговори. Муяя от своя страна настоява Руанда да изтегли своите войски успоредно с неутрализирането на бунтовниците хуту от Демократични сили за освобождение на Руанда (FDLR). Според Foreign Policy войната е прогонила от домовете им над 8 млн. души.

Политическите трусове засенчват епидемията, която се разраства на същата територия. Ебола, причинена от вируса Бундибугио, се разпространява от май 2026 г. в Итури и Северно Киву, провинциите, обхванати и от войната. Към 19 октомври Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) отчита 9552 потвърдени случая и 4602 смъртни случая в страната. Още през юли „Лекари без граници“ определи огнището като най-бързо разрастващото се в историята, а одобрена ваксина или специфично лечение срещу този вирус няма. Извън страната случаи има в Уганда, която вече обяви огнището си за приключило, а също така в Кения, Франция и Нигерия, която потвърди първия си случай на 20 октомври.

Поход към Киншаса в обозримо бъдеще е много малко вероятен: фронтът остава в Киву, на около 1600 км по права линия от столицата, а според доклада на експертите на ООН от 11 юни повечето ръководители на M23 не искат да водят операции отвъд двете провинции. Ескалация е възможна в друга посока. Democracy in Africa смята, че разширяване на операциите на юг, през Увира и Калемие, би имало смисъл, а оттам пътят води към Катанга, с която исторически се свързва политическата база на Кабила. Затова FRN изменя преди всичко политическия залог: бунтът, който Киншаса описва като руандийска намеса в Киву, вече се позовава на член 64, точно когато опозицията обвинява Чисекеди в опит за трети мандат. Дали FRN ще се превърне в национален фронт, ще покажат Мойз Катумби, Мартин Фаюлу, Дели Сесанга и Жан-Марк Кабунд, които не се присъединиха и към платформата „Да спасим ДРК“. Докато никой от тях не застане до FRN, Муяя е прав, че действащите лица са същите.

Двамата генерали, взели властта в Судан преди пет години, воюват помежду си

🇸🇩🪖 На днешния ден преди 5 години суданските военни задържаха премиера на страната Абдала Хамдок, министри от кабинета му и лидери на граданската коалиция „Силите за свобода и промяна“. Командващият армията генерал Абдел Фатах ал-Бурхан обяви извънредно положение на територията на цялата страна и разпусна Суверенния съвет и правителството. С този си ход той прекъсна прехода, започнал през април 2019 г. със свалянето на авторитарния президент Омар ал-Башир след близо 30 години на власт. Превратът не отложи прехода, а премахна цивилната половина на управлението и остави лице в лице двамата генерали, които го извършиха.

На 15 април 2023 г. армията на ал-Бурхан и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) на заместника му в Суверенния съвет Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти, започнаха кръвопролитна война, която отне живота на 400 000 души, сочи оценка от октомври 2026 г. Нидерландският институт за международни отношения Клингендал прави прогноза за катастрофална смъртност от глад и болести на 2,5 млн души, ако снабдяването с храни не се подобри бързо.

Ал-Бурхан прекрати 7 члена от конституционния документ – временната конституция от август 2019 г., по която военни и цивилни трябваше да разделят властта за период от 39 месеца. Спряно беше действието на разпоредбите за състав и правомощия на кабинета и Суверенния съвет, който е колективен държавен глава в преходния период. Прекратени бяха и наредбите, които дават на цивилната коалиция правото да посочва премиера и да заема 67% от местата в Преходния законодателен съвет, както и членовете, които свързват документа с политическата сделка между Преходния военен съвет и коалицията и разпускат военния съвет. Самият текст допуска изменения само с две трети от гласовете в законодателния съвет, а такъв така и не беше съставен.

От 25 октомври сутринта интернетът в страната беше спрян. Според измервания на NetBlocks свързаността спадна до 34% от обичайната още в първите часове. Мобилните връзки бяха възстановени на 18 ноември, след 24 дни и след като съд в Хартум разпореди тяхното възстановяване, а социалните мрежи останаха блокирани до 24 ноември. На 26 октомври ал-Бурхан заяви пред журналисти, че армията е действала, за да спре гражданска война, и че премиерът Хамдок се намира в дома си заради собствената си безопасност. Вечерта премиерът беше върнат в резиденцията си под охрана.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди на 25 октомври „продължаващия военен преврат“ и настоя Хамдок и останалите задържани „да бъдат освободени незабавно“. Върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет предупреди същия ден, че действията на армията „застрашават мирното споразумение от Джуба“. Става дума за подписания през октомври 2020 г. мирен договор с някои фракции от Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил. Бачелет допълни, че „пълното спиране на интернета противоречи на международното право“. Държавният департамент на САЩ прекрати целия пакет икономическа помощ в размер от 700 млн. долара, предназначен за преходния период, а Световната банка спря всички плащания по своите операции в Судан. На 27 октомври Африканският съюз отстрани страната от всичката си дейност до „ефективното възстановяване“ на преходната власт, водена от цивилни.

Съветът за сигурност на ООН се произнесе на 28 октомври с изявление, прието от всичките 15 членове. В него членовете изразяват „сериозна тревога“ от събитията на 25 октомври и призовават военните власти „да възстановят преходното правителство, водено от цивилни, въз основа на конституционния документ“. Текстът е бил преработван няколко пъти, предава Associated Press, най-вече заради възражения на Руската федерация, която не е искала случилото се да бъде осъдено, по идея на Обединеното кралство. Генералите не отстъпиха управлението, а подобни изявления нямат задължителен характер.

Превратът дойде в условия на остър спор за следващата стъпка от прехода. По конституционния документ военните ръководят Суверенния съвет през първите 21 месеца, а за оставащите 18 начело застава цивилен. Първоначалната дата за смяната беше май 2021 г. Договорът от Джуба обаче постави ново начало на срока, без да определи нова дата за смяната. Ако срокът просто започне да тече отначало, смяната се пада през юли 2022 г., отбелязваше Associated Press. Според коментар на Al Jazeera измененият текст предвижда смяната на 17 ноември 2021 г. Бившият министър на правосъдието Насредин Абдулбари пише в Just Security през февруари 2022 г., че след включването на договора от Джуба датата е станала неясна. Това е довело, наред с други причини, до спор между двете крила на управлението и накрая до завземането на властта от военните. Месец по-рано, на 21 септември 2021 г., в Хартум беше осуетен опит за преврат.

Сред подписалите споразумението, за което предупреждаваше Бачелет, имаше и съюзници на генералите. Africa Confidential посочва движенията от Дарфур, водени от финансовия министър в кабинета на Хамдок Джибрил Ибрахим и от управителя на региона Дарфур Мини Минауи, сред подкрепилите преврата. След началото на войната движенията първо обявиха неутралитет. На 16 ноември 2023 г. обаче заявиха в Порт Судан, че влизат в боевете на страната на армията.

На 11 ноември 2021 г. ал-Бурхан назначи нов Суверенен съвет, в който остана председател, а Хемедти запази поста на заместник-председател. Представителите на „Силите за свобода и промяна“ отпаднаха. На 17 ноември силите за сигурност убиха 15 протестиращи в Хартум, по данни на Централния комитет на суданските лекари. Четири дни по-късно ал-Бурхан и Хамдок подписаха споразумение от 14 точки и премиерът се върна на поста си. Коалицията и Сдружението на суданските професионалисти го отхвърлиха и отказаха да продължат да делят властта с военните.

Хамдок издържа шест седмици. На 2 януари 2022 г. подаде оставка и в телевизионно обръщение призна, че не е успял да обедини политическите сили около обща декларация, която да му позволи да състави технократски кабинет. Протестите продължиха и без него. До юни 2022 г. лекарският комитет преброи над 100 убити протестиращи от 25 октомври насам.

На 5 декември 2022 г. над 40 политически и граждански групи подписаха с генералите Рамково споразумение за нов преход с цивилно правителство. Реформата на сектора за сигурност обаче беше оставена за окончателния текст. През февруари 2023 г. Хемедти каза в телевизионно обръщение: „Последната грешка беше превратът от 25 октомври“. Той добави, че превратът за съжаление ще отвори път за завръщането на стария режим.

Окончателният текст така и не беше подписан. Въоръжените сили искаха RSF да бъдат включени в състава им за 2 години, международните посредници предлагаха 5, а RSF настояваха за 10. Това съобщаваше Reuters в края на март 2023 г. Подписването беше отлагано два пъти. На 15 април 2023 г. в Хартум избухнаха боеве между двете сили.

Пет години след 25 октомври войната е отнела живота на десетки хиляди души по оценки на ООН и международни организации. Прогонените от домовете си са между 13 и 14 милиона според различните оценки, а от помощ се нуждаят близо 34 милиона души по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Правителствените сили си върнаха Хартум през март 2025 г. На 11 януари 2026 г. правителството на Камил Идрис, цивилен премиер, назначен от ал-Бурхан през май 2025 г., се премести от Порт Судан обратно в столицата. RSF превзеха Ел Фашер през октомври 2025 г. и държат почти целия Дарфур и части от Кордофан. Хемедти положи клетва като председател на съперничещ президентски съвет в Ниала през август 2025 г.

В началото на октомври 2026 г. командването обяви, че е превзело ал-Мазруб в Северен Кордофан, една от най-важните позиции на RSF в региона. На 6 октомври ал-Бурхан отхвърли преговорите и обеща да си върне „всяка педя“ от земята, държана от RSF. Дроновете на воюващите са убили поне 306 души само за първите три седмици на октомври, сочат данните на Службата на върховния комисар по правата на човека. Фолкер Тюрк, който днес заема поста на Бачелет, посочва, че дроновете вече причиняват „по-голямата част от свързаните с конфликта цивилни жертви в Судан тази година“. На 21 октомври близо 24 държави обсъждаха в Женева пътя към прекратяване на огъня на шестата консултативна среща на посредниците. Нито правителството, нито RSF присъстваха, защото форматът е само за посредниците.

Отстраняването от Африканския съюз, наложено на 27 октомври 2021 г., остава в сила. На 12 февруари 2026 г. Съветът за мир и сигурност на съюза отказа да го отмени, въпреки че приветства завръщането на властта в Хартум, и отправи призив за бързо и пълно възстановяване на правителство, водено от цивилни и избрано по демократичен път. Коалицията на Хамдок „Сумуд“ приветства отказа. Хартум от своя страна смята това условие за изпълнено с назначаването на цивилен кабинет. На 7 октомври външният министър Мохиедин Салим каза, че очаква председателят на Комисията на съюза Махамуд Али Юсуф да посети Судан, за да се обсъди отмяната.

В навечерието на годишнината Хамдок, който оглавява „Сумуд“, говори пред ежегодната конференция на сдружението на суданските университетски преподаватели в САЩ. Според сайта „As-Sudan Al-Youm“ той е призовал за незабавно хуманитарно примирие, което да прерасне в трайно прекратяване на огъня, и заяви, че „няма военно решение на суданската криза“. Хамдок припомни революциите от октомври 1964 г., април 1985 г. и декември 2018 г. като доказателство, че стремежът на народа към свобода, мир и справедливост е още жив.

Превратът не създаде съперничеството между Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа. Те съществуват редом с армията още откакто ал-Башир ги създаде през 2013 г., а непосредственият повод за войната беше спорът за сроковете на сливането им, поставен от Рамковото споразумение, което трябваше да поправи последиците от преврата на 25 октомври. Хронологията обаче показа какво промени превратът в този спор. Той отне на цивилната коалиция правото да посочи премиера и мнозинството в законодателния орган. Когато коалицията се върна на преговорите през декември 2022 г., тя преговаряше с генералите без свои министри и без място в Суверенния съвет, а сроковете на сливането останаха предмет на спор между двете командвания. При отказа на ал-Бурхан от преговори и отсъствието на воюващите страни от срещата в Женева е много малко вероятно през следващите шест месеца да се възстанови преходът по модела от 2019 г., воден от цивилни.

Какво е останало от изискванията от октомври 2021 г., ще покаже решение на Африканския съюз, не среща в Женева. През февруари съюзът поиска правителство, избрано по демократичен път, а Хартум му предлага назначен кабинет. Ако отстраняването бъде отменено, преди в Судан да е имало вот, съюзът ще приеме, че управлението е възстановено чрез правителство, назначено от водача на преврата, заради който наложи мярката. Пет години след като обясни преврата с гражданската война, която трябвало да предотврати, ал-Бурхан води точно такава война срещу генерала, с когото го извърши.

📸 Снимка: Протестиращ държи знамето на Судан близо до горящи гуми по време на демонстрация срещу преврата на военните в столицата Хартум във вторник, 26 октомври 2021 г. (Mohammed Abu Obaid/EPA)

Тиграйските сили превзеха летищата и настъпват в Амхара с бившия враг Фано

🇪🇹⚔️ Тиграйските сили са превзели летищата в Мекеле и Шире и водят сражения с федералната армия в съседните региони Афар и Амхара. Това обяви съветникът на етиопския премиер Гетачеу Реда. AFP и Reuters съобщават за сражения в Афар, позовавайки се на хуманитарни служители, дипломат и висш служител на федералните власти.

Регионалното правителство на Тиграй обяви, че започва „отбранителна война“ срещу силите на премиера Абий Ахмед. Ethiopian Airlines прекрати полетите до Мекеле, Шире и Аксум заради „настоящата ситуация“ в региона, а според AFP и летището в Аксум се намира под тиграйски контрол. Боевете поставят под въпрос спазването на крехкото примирие, договорено в Претория през ноември 2022 г. след гражданската война, продължила две години и взела 600 000 жертви.

Първото обвинение дойде от Адис Абеба. „Ръководството на TPLF […] започна всеобхватна офанзива срещу позициите на правителството в Афар и Амхара“, съобщи Реда в публикация на Х днес сутринта. Съветникът на премиера е бивш ръководител в Народния фронт за освобождение на Тиграй (TPLF), който се раздели с партията и застана на страната на федералното правителство. По думите му фронтът е превзел летища, охранявани от федералните сили, и „очевидно е издигнал безотговорността на нови висоти“.

Летището в Мекеле е било охранявано от малък отряд на федералната полиция. Служител заяви пред AFP, че докато пътувал за работа, началникът му се обадил и наредил на служителите да се върнат, защото вече летището било превзето. Какво е станало с полицаите, не е известно.

Регионалното правителство на Тиграй представя действията си като отговор на федерално нападение. В изявление във Facebook то обвини армията в „интензивни бомбардировки“ на 22 септември с „авиация, дронове и артилерия“. То допълни, че е наредило на тиграйската армия да отблъсне нападението, което определя като „геноцидно нашествие“. В изявлението, цитирано от Reuters, то говори за „отбранителна война“. Говорителите на Абий и на федералната власт не отговориха на запитванията.

Сведенията за ескалация в Афар са по-конкретни от тези за Амхара. Двама хуманитарни служители казаха, че битките между TPLF и федералните сили са започнали късно вечерта на 22 септември в градовете Абала и Еребти. Абала се намира в планинския пояс по границата с Тиграй, където през последните месеци имало федерална база. Еребти е описан в сведенията като разположен на около 100 км навътре в Афар.

Чуждестранен източник от службите за сигурност съобщи, че Абала е под тиграйски контрол. Бивш висш функционер на TPLF посочи още Берахле, Мегале, Далул и Коноба като превзети и заяви, че федералните части „бързо отстъпват“. Агенцията не успя да потвърди тези допълнителни твърдения. „Очакваме да се разшири. Току-що пратихме камион с храна за разселените“, каза един от хуманитарните служители във връзка със сраженията. Кореспондент на Al Jazeera съобщи за обстрел по границата с Амхара и значително струпване на войски на различни участници в граничните райони.

Тиграйските сили не действат сами. В публикация, основана на сведения от четирима източници, Reuters съобщава, че бойците на TPLF се сражават заедно с местна въоръжена група в Афар и милицията Фано в Амхара. Фано обединява амхарски въоръжени групировки, които през войната от 2020–2022 г. воюваха на страната на Адис Абеба срещу TPLF, а от 2023 г. водят собствен бунт срещу федералната власт.

Днес Фано и TPLF се бият рамо до рамо в общ съюз. На 20 септември вечерта 7 въоръжени групи обявиха създаването на Съюз на етиопските народни сили за оцеляване с изрична цел да свалят Абий. Изявлението прочете лидерът на Фано Земене Касие по телевизия „Тиграй“ на TPLF: „Ние, народните сили, загрижени за оцеляването на народите на Етиопия, носим историческата отговорност да свалим този режим.“

В съюза участват и групи от Оромия, Афар, Бенишангул-Гумуз и Сомалийския регион. Някои от тях, посочва Reuters, продължават да имат териториални спорове помежду си. Етиопският медиен регулатор забрани на медиите да цитират телевизия „Тиграй“.

Промяна се очертава и в отношенията с Еритрея. По време на гражданската война Асмара изпрати войски срещу TPLF, които се биеха редом с етиопската армия. Сега говорителката на Абий, Билене Сеюм, твърди, че участниците в новия съюз отдавна координират своите действия с финансова подкрепа от Еритрея. Тя представя обявяването му като потвърждение на обвиненията на федералните власти. Асмара неведнъж е отричала да подкрепя етиопски въоръжени групи, а нейният министър на информацията отказа коментар по темата.

Алан Босуел, директор за Африканския рог в Международната кризисна група, разглежда сближаването между Еритрея и TPLF като вече настъпило и го свързва с войната в Судан. „Еритрея е много близка със суданската армия например, а отношенията между Етиопия и суданската армия също се влошават“, каза той пред Al Jazeera. Според него Етиопия се намесва все по-активно в кървавата война в Судан, поне по границата, на практика срещу суданската армия.

TPLF беше водеща сила в управлението на Етиопия от 1991 до 2018 г. Идването на Абий на власт го изтласка от централната власт. Противопоставянето прерасна във войната от 2020–2022 г., при която според оценка на посредника на Африканския съюз са загинали около 600 000 души. Около 1 млн. души остават вътрешно разселени, а ключови клаузи от мирното споразумение така и не са изпълнени.

Сраженията бяха подновени в края на 2025 г. През май, малко преди общите избори, TPLF разпусна т.нар. временна администрация и възстанови предвоенното управление в Тиграй. През юли премиерът заяви пред парламента, че TPLF се готви за нов конфликт. Правозащитни групи го обвиняват в принудително набиране на младежи от началото на годината, а към средата на септември федералната армия съобщи, че близо 300 тиграйски бойци са се предали доброволно в плен.

Въздушни удари предшестваха сегашната ескалация. Според данните на проекта ACLED етиопските военни са нанесли няколко удара с дронове по тиграйските сили през последните месеци. AFP отбелязва, че след 2022 г. федералните власти са увеличили производството на дронове, и посочва военното превъзходство като значително.

На 22 септември при въздушни удари по Аламата, в южната част на Тиграй, са загинали най-малко 14 души, докато други 22 са били ранени, според тиграйските власти. Кметът Могос Шиферау разказа пред BBC, че от около 03:30 ч. най-малко 5 дрона и 1 изтребител са нанесли над 21 удара. По думите му всички жертви са цивилни, а сред ударените обекти са две средни училища. Той заяви, че по време на предишната война сградите са служили за федерални бази, но сега са празни, тъй като учебната година още не е започнала. Адис Абеба не е коментирала.

Бюрото за африкански въпроси на Държавния департамент на САЩ осъди отделен удар с дрон, нанесен на 21 септември срещу католически конвой с хранителна помощ и призова за разследване.

„Ако все още не сме се върнали изцяло в нещо като пълномащабна война, сме много, много близо“, посочи Босуел. Според него създаването на съюз с обявена цел да свали правителството е „нещо много близко до обявяване на война“. Той предупреди и за все по-силното преплитане на регионалните конфликти, което описа като „една голяма регионална каша“.

Колегата му от Международната кризисна група Магнус Тейлър даде пред Reuters по-предпазлива оценка за възможностите на съюза. Според него съвместните действия могат да са възпрепятствани от слабостта на част от групите, разстоянията между тях и политическите им различия.

Сведенията за взаимодействие в Афар и Амхара 3 дни след обявяването на съюза сочат, че сближаването може да има и военно изражение. Самата хронология обаче не установява дали операциите са планирани съвместно, нито какъв е мащабът на координацията. За участие на групите от Оромия и Бенишангул-Гумуз в тези боеве в цитираните сведения няма данни.

Рискът от окончателно рухване на примирието е сериозен, но наличната информация не позволява уверена прогноза за следващите седмици. Сухопътно контранастъпление на федералните сили към Абала, удари с дронове по Мекеле или по-мащабни координирани действия на Фано в Амхара биха подкрепили оценката за преминаване към пълномащабна война. Сведения за еритрейски войски край границата с Тиграй биха изисквали отделна проверка за числеността, задачите и евентуалното им участие в боевете.

Възстановяване на полетите до Мекеле, преговори между федералното правителство и тиграйските власти с посредничеството на Африканския съюз или спиране на тиграйското настъпление при Абала биха могли да помогнат за ограничаване на ескалацията, ако са съпроводени и с намаляване на бойните действия.

Промяната в съюзите вече е съществена: преди шест години Адис Абеба, Асмара и Амхара воюваха заедно срещу Тиграй. Днес Фано и Тиграй обявяват пред себе си общата цел да свалят Абий, Reuters съобщава за съвместни бойни действия, а федералните власти обвиняват Еритрея, че финансира съюза. Остава неясно дали общият враг е достатъчен, за да осигури трайно военно партньорство между сили с тлеещи спорове помежду им.

„Силите за бърза подкрепа“ струпват безпрецедентни подкрепления за щурм на Ел Обейд.

🇸🇩 „Силите за бърза подкрепа" (RSF) са разгърнали мащабни подкрепления около ключовия град Ел Обейд, съобщи изданието Sudan Tribune, цитирайки военни източници, според които струпването подхранва очаквания за начало на мащабна сухопътна офанзива през следващите 72 часа.

Самото придвижване на сили и реакцията на суданската армия могат да бъдат проследени уверено. Паравоенните прехвърлят значително количество жива сила от щатите Дарфур и Западен Кордофан, подкрепени с бронирани машини и тежко въоръжени, срещу защитните линии на армията около града.

Концентрация по множество оси

Според докладите RSF са заели позиции в няколко стратегически зони около Ел Обейд. На запад това включва Ен Нахуд и Ал Хувей, както и Ум Самима и Абу Гауд. На юг източниците посочват струпвания в районите Казгайл и Ар Раяш, а на север се наблюдава значителна концентрация на сили в Бара и Джурайджих. Тази разстановка подхранва опасенията за едновременен удар срещу няколко оси – класическа схема, която има за цел да раздроби отбраната на защитника, преди да я пробие.

В отговор самолети на ВВС нанасят непрекъснати удари срещу позиции и движения на RSF в околностите на града, с цел да разпръснат концентрации на жива сила и да спрат евентуален пробив. Въздушното превъзходство остава един от малкото устойчиви козове на армията в Кордофан и логично бива насочено срещу откритите концентрации на бронирана техника, които са уязвима цел извън населените места.

Война по логистиката

Паралелно с придвижването на сили е докладвана кампания за изтощаване на снабдяването на града. По данни за последните три дни RSF са унищожили около 8 бензиностанции и са поразили цистерни с гориво в районите Ар Рахад и Ум Раваба с дронове. Същите източници твърдят, че удари с дронове са унищожили складови обекти за съхранение на боеприпаси и оръжие в щаба на 5-та пехотна дивизия на армията в Ел Обейд.

Ако приемем, че описаната картина е точна, нейната логика е праволинейна: ударите по гориво и боеприпаси имат за цел да подкопаят способностите на гарнизона да маневрира и да поддържа собствените си въздушни и наземни операции, преди да започне наземният натиск. Евтини, многобройни и трудни за прехват, дроновете се превърнаха в основен инструмент на RSF за дълбоки удари по тила, без поемане на риска от директен сблъсък.

Защо Ел Обейд?

Ел Обейд е столица на провинция Северен Кордофан и още от първите месеци на гражданската война беше подложен на стегната обсада от RSF която влоши рязко сигурността и условията за живот на жителите. През февруари 2025 г. суданската армия успя да пробие блокадата и впоследствие превърна стратегическия град в преден команден център за операциите в Кордофан и Дарфур.

Към момента RSF контролират обширни части от Северен Кордофан с изключение на локалитетите Шейкан, Ум Раваба и Ар Рахад, разположени по националната магистрала, свързваща щата с Бели Нил и столицата Хартум. Именно тази магистрала е жизнената артерия на града — както за военното снабдяване, така и за гражданския поток. Затова и описаните дронови удари по цистерни в Ар Рахад и Ум Раваба не са случайни: те притискат точно сегмента, който армията все още държи.

Хуманитарният залог

Ел Обейд е критичен транзитен пункт за разселени хора, бягащи от Западен и Южен Кордофан към Бели Нил и Хартум. Потокът се засилва с нови бягащи от Дилинг и Кадугли на фона на продължаващи нападения, които източниците приписват на RSF и на Народното движение за освобождение на Судан–Север (SPLM-N) — въоръжената фракция, действаща в Южен Кордофан. Евентуален наземен щурм би застрашил не само гарнизона, но и този коридор за бягство, по който десетки хиляди хора зависят за оцеляването си.

Хронология: битката за Кордофан

• 15 април 2023 г. – Гражданската война избухва в Хартум, но в същия ден RSF превзема летището на Ел Обейд.
• 30 май 2023 г. – RSF обкръжават напълно Ел Обейд и налагат обсада за следващите близо две години.
• февруари 2025 г. – SAF пробива обсадата и превръща града в преден команден пункт за своите операции в Кордофан и Дарфур.
• 1 май 2025 г. – RSF превземат стратегическия Ен Нахуд в Западен Кордофан, след което избиват поне 300 цивилни.
• 5 март 2026 г. – SAF и съюзните ѝ „Съвместни сили" връщат контрола върху Бара, на изток от Ел Обейд.
• 16 март 2026 г. – Само 10 дни по-късно RSF отново превземат Бара – трети път от началото на войната.
• 15 юни 2026 г. – Безпрецедентни подкрепления на RSF около Ел Обейд в очакване на сухопътен щурм до 72 часа. Армията отвръща с непрекъснати въздушни удари.

Досие: участниците и залогът

• Силите за бърза подкрепа (RSF): Наследяват милициите „Джанджауид", използвани от дългогодишния диктатор Омар ал-Башир за потушаване на бунта в Дарфур в началото на новия век – кампания, призната за геноцид. Командвани от Мохамед Хамдан Дагало, RSF се утвърдиха като полудържавна сила, преди да се влезат в открит конфликт с армията през април 2023 г. На 7 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ определи действията им в Дарфур като геноцид и наложи санкции на техния лидер. Редица доклади сочат към логистична и финансова подкрепа от страна на ОАЕ – обвинение, което те отричат.
• Въоръжените сили на Судан (SAF): Армията под командването на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан все още имат въздушно превъзходство и тежко въоръжение, но силите им са разтеглени по няколко фронта. Ел Обейд е техен ключов опорен пункт, свързващ централен Судан с театъра в Дарфур.
• Народно движение за освобождение на Судан (SPLM-N): Контролира територии от Южен Кордофан до планините Нуба и от дълги години води собствена кампания срещу централната власт, напълно отделна от гражданската война между армията и RSF. Приписваните му нападения в Дилинг и Кадугли се добавят към натиска, който изтласква цивилни на север през Ел Обейд.

Защо Кордофан?

Регионът е географската врата между долината на Нил, която армията държи, и Дарфур, който RSF доминират. Който контролира Кордофан и в частност магистралния възел Ел Обейд, той ще диктува дали страната може да бъде зашита обратно в едно цяло, или ще бъде разделена на две. Точно поради тази причина струпването около града има тежест, която надхвърля съдбата на самия гарнизон.

Последният международно признат президент на Йемен почина след 11 г. в изгнание далеч от родината.

🇾🇪🇸🇦 Абд Рабо Мансур Хади, последният международно признат президент на Йемен преди държавата да се разпадне на враждуващи анклави, почина на 80-годишна възраст миналия четвъртък, 28 май, в дома си в саудитската столица Рияд. Смъртта му беше оповестена от президентството на Йемен, а държавната телевизия потвърди мястото и възрастта, без да съобщи други подробности. Според запознати източници на AFP Хади е починал в резултат на внезапно влошено здраве.

Смъртта му затваря биография, която побира почти целия модерен крах на Йемен – от свалянето на Али Абдула Салех в разгара на Арабската пролет, през превземането на столицата Сана от хутите, до войната, превърнала най-бедната страна в арабския свят в арена на кърваво регионално съперничество. Последните си години Хади прекара извън страната, която формално ръководеше, живеейки в изгнание в кралството, която едновременно беше негов покровител и фактически надзорник. Според редица международни издания, след своето оттегляне през 2022 г. той живее в Рияд в условия, близки до домашен арест.

Роден на 1 септември 1945 г. в южната провинция Абян, Хади изгражда кариера на професионален военен още в епохата на британското колониално присъствие в Аден. Завършва военно училище през 1964 г. и специализира в Обединеното кралство, а до 1970 г. преминава обучение по бронетанкова техника в Египет. Биографията му на кадрови офицер обяснява и по-късното му политическото дълголетие като фигура, заплашителна за малцина и удобна за мнозина. Заема поста вицепрезидент през целия период на управление на авторитарния лидер Али Абдула Салех (1994-2012 г.).

Когато протестите от Арабската пролет принудиха Салех да прекрати 33-годишния си период начело на Йемен, Хади беше назначен като компромисен вариант за преходна фигура. През февруари 2012 г. той беше избран за президент като единствен кандидат във вот, събрал 99,8% от гласовете, който беше замислен не като израз на волята на гражданите, а като ритуал по легитимиране на договорения преход. Преход обаче така и не се състоя. Опонентите го критикуваха, че облагодетелства богатите на петрол източни провинции за сметка на северните планински райони, населявани предимно от зайдитското движение на хутите, което превзе столицата Сана през септември 2014 г. В първите дни на новата 2015 г. хутите поставиха Хади под домашен арест, а месец по-късно той успя да избяга в родния си Аден, оттегли подадената оставка и обяви преврата на хутите за незаконен. Ден по-късно вече беше в Рияд, а скоро след това коалиция, ръководена от Саудитска Арабия постави началото на военна интервенция срещу хутите – началото на войната, която в продължение на осем години доведе Йемен до най-тежката хуманитарна катастрофа в света.

През следващите 8 години Хади оглавяваше формално признатото си правителство почти изцяло от изгнание, докато страната затъваше все по-дълбоко в гражданска война, икономически колапс и глад. Реалната му власт се свиваше успоредно с разпада на анти-хути коалицията на конкуриращи се фракции. През април 2022 г. след договореното под егидата на ООН примирие, Хади предаде своите правомощия – по сведения на международни издания под саудитски натиск – на новосформирания Президентски ръководен съвет (PLC), колективен орган от 8 души начело с Рашад ал-Алими. Това на практика сложи край на политическата му кариера, от този момент до смъртта си той остана извън публичното пространство в саудитската столица.

Смъртта на Хади няма да доведе до видима промяна на терен, защото властта, която той въплъщаваше, отдавна се е изпарила – но идва в момент, когато органът, на който предаде легитимност, се пропуква. Президентският ръководен съвет, замислен от Рияд и Абу Даби като механизъм за обединяване на разнородните противници на хутите, според оценки на Arab Gulf States Institute (AGSI) и на American Enterprise Institute (AEI) от 2025–2026 г. е парализиран от вътрешни междуособици. През декември 2025 г. Южният преходен съвет (STC), подкрепян от ОАЕ, разгърна офанзива, която за кратко му осигури контрол върху по-голямата част от някогашната Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), което принуди ал-Алими и премиера Салем Салех бин Брайк да избягат от Аден към Рияд на 5 декември. През януари 2026 г. контраофанзива на PLC успя да си върне обратно изгубените територии, след което ал-Алими отстрани лидера на STC Айдарус ал-Зубейди от състава му, лиши го от имунитет и го предаде на прокуратурата по обвинение в държавна измяна.

Срещу разпокъсания юг стои консолидираният север на хутите. Фронтовата линия между тях и силите на PLC до голяма степен остават статични от сключеното през 2022 г. примирие, но подкрепяната от Техеран групировка използва периода на относително затишие, за да укрепи своя контрол върху столицата и северните провинции. Атаките срещу корабоплаването в Червено море, които от 2023 г. нарушаваха световния търговски обмен, бяха прекратени през октомври 2025 г. В отговор на започналата на 28 февруари 2026 г. съвместна военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, движението заплаши да ги поднови, но към момента не е извършвало нападения срещу търговски кораби, ограничавайки се до изстрелване на ракети и дронове срещу Израел.

Смъртта на Абд Рабо Мансур Хади бележи не загубата на държавен глава, а символичния край на политически преход, чието начало беше поставено през 2012 г. Лицето, което олицетворяваше международно признатата власт в Йемен, си отиде от този свят извън страната – в момент, когато същата тази власт остана без столица, без територия и без собствен политически хоризонт.

📸 Снимка: Президентът на Йемен Абд-Раббу Мансур Хади присъства на заключителната сесия на срещата на върха между Южна Америка и арабските страни в Рияд, 11 ноември 2015 г. (REUTERS/Faisal Al Nasser)

Женското формирование WITCH атакува бирманската армия с FPV дрон с термален визьор.

🇲🇲 Женското звено WITCH (Women Internationalists of the Chin Hills) нанесе удар по позиция на армията на Мианмар с камикадзе дрон, оборудван с термален визьор и противопехотна бойна глава MR-1. Това е автономна женска структура на Антифашисткия интернационалистки фронт (Anti-Fascist Internationalist Front, AIF) – формация от чуждестранни доброволци с численост до 40 души, действаща в Мианмар от октомври 2024 г. Досега инфрачервени системи на дронове в Мианмар бяха документирани предимно от страна на хунтата, разполагаща с руско и китайско оборудване, по данни на Janes Defence Weekly.

Гражданската война в Мианмар, един от най-кръвопролитните и най-слабо отразяваните конфликти в света, навърши пет години и продължава да привлича нови технологии и нови участници. На 1 февруари 2021 г. бирманската армия, известна като Татмадау, извърши държавен преврат. Военните свалиха правителството на Националната лига за демокрация (НЛД) на Аунг Сан Су Чи, което бе обвинена по множество наказателни дела. Непосредственият повод бяха твърденията на армията за 8,6 милиона нередности в парламентарните избори от ноември 2020 г., спечелени убедително от НЛД. Военните не представиха доказателства за тези обвинения. Превратът обаче не беше изолиран инцидент, а поредния епизод от десетилетна доминация на военните: Татмадау управляваше Мианмар непрекъснато от 1962 до 2011 г., а и след формалния преход към демокрация запази контрол върху отбраната, вътрешната сигурност и значителна част от икономиката.

По-дълбокият корен на конфликта е етнически. Мианмар е държава с над 130 официално признати етнически групи, от които бамар (бирманци) съставляват около две трети от населението и доминират държавния апарат и въоръжените сили. Множество малцинства (качини, карени, шани, чинове, рохинги и десетки други) търсят автономия още от 1948 г., когато страната получи независимост от Великобритания. Споразумението от Панлон, подписано от генерал Аунг Сан през 1947 г., обещаваше самоуправление на качини, шани и чинове, но след военния преврат от 1962 г. обещанията са изоставени. Към момента на преврата от 2021 г. в Мианмар действаха над 20 етнически въоръжени организации с десетилетна история на конфликт с централната власт.

Превратът обедини тези паралелни конфликти в обща война. Масовите протести бяха потушени с жестокост – армията стреляше по демонстрантите, което тласна хиляди граждани към въоръжена борба. През април 2021 г. свалените депутати учредиха Националното правителство за единство (National Unity Government, NUG), а то формира Народните сили за отбрана (People's Defence Force, PDF) – децентрализирана въоръжена структура, която към 2022 г. разполагаше с около 250 батальона, по данни на Al Jazeera. PDF обедини студенти, бивши демонстранти, учители и земеделци и зависи от етническите въоръжени групировки за подготовка и оръжие.

Прелом в конфликта настъпи на 27 октомври 2023 г., когато Алиансът на тримата братя – коалиция от Армията на Аракан (АА), Мианмарската национална демократична армия на съюза (MNDAA) и Таанската национална освободителна армия (TNLA) – стартира Операция 1027 в щата Шан. В рамките на две седмици тя завладя над 100 позиции на хунтата, по данни на Brookings Institution. До януари 2024 г. бяха превзети 16 общини в северен Шан. Във втората фаза от средата на 2024 г. падна Лашо – седалище на Североизточното военно командване на Татмадау. Операция 1027 показа, че координираното настъпление на етнически въоръжени групи може да постави армията в отстъпление.

Днес на територията на Мианмар действат над 2600 въоръжени групировки, по данни на ACLED – повече от всеки друг активен конфликт в света. Сред етническите въоръжени организации Армията на Аракан е най-мощната с около 40 000 бойци, артилерия и дронове. Тя контролира голяма част от щата Ракхайн и изгражда паралелна администрация. Армията за независимост на Качин (KIA) разполага с до 30 000 бойци, Каренският национален съюз (KNU) – с около 15 000 по границата с Тайланд, а Обединената армия на Ва (UWSA) – с 30 000 души – поддържа неутралитет при подкрепа от Пекин.

Сред по-нетрадиционните участници е възродената Комунистическа партия на Бирма (КПБ), основана през 1939 г. Оригиналната ѝ въоръжена групировка се разпадна след бунт през 1989 г., но след преврата от 2021 г. бивши кадри на КПБ обявиха възстановяването на Народната освободителна армия (PLA). Групата изповядва марксизъм-ленинизъм, но за разлика от етническите организации отхвърля етнонационализма и настоява за федерална Мианмар с автономни етнически региони. В интервю за Democratic Voice of Burma през 2025 г. генералният секретар Ни Ни Кяу определи целта на PLA като „премахване на фашистите и военната диктатура и освобождение на всички групи от мианмарския народ“. Към 2025 г. PLA има около 3000 бойци в 7 региона. На 10 юни 2025 г. групата свали изтребител на хунтата по време на сражения в района на Сагайн.

На 15 октомври 2024 г. друг тип интернационализъм обяви включването си в конфликта: Антифашисткият интернационалистки фронт (AIF) – малка формация от 15 до 40 чуждестранни доброволци с лява ориентация, сред които анархисти, социалисти и конфедералисти. По данни на Militant Wire, част от доброволците имат боен опит от североизточна Сирия, където са се сражавали в Отрядите за народна защита (YPG), съставени от кюрдски бойци. AIF действа в щатите Чин и Сагайн заедно с местни отбранителни формирования, като през юни 2025 г. проведе 1-месечен курс за снайперисти с 64 бойци от 18 организации от съпротивата. В рамките на AIF действа автономното женско формирование WITCH, което разполага със собствен флаг. През декември 2025 г. AIF публикува компилация с кадри от бойни действия с FPV дронове – сред първите документирани случаи на употреба от интернационалистки групи в Мианмар.

WITCH не е единственото женско формирование в съпротивата. През октомври 2021 г. в Сагайн е учредена Женската партизанска група на Мяунг (Myaung Women Guerrilla Group) – смятана за първата изцяло женска милиция в Мианмар. Групата, включваща 225 жени на възраст между 18 и 45 години, произведе 1130 мини за една година и извърши 21 атаки, при които загинаха 139 военнослужещи на хунтата, според данни на Радио Свободна Азия. В по-широк план жените играят нарастваща роля в съпротивата, въпрекич е участието им в командни позиции да остава ограничено, по оценка на Georgetown Institute for Women, Peace and Security.

Войната с дронове е най-видният технологичен аспект на гражданската война. Според данни на ACLED, от декември 2021 г. до май 2025 г. са отчетени над 2100 удара с дронове от страна на съпротивата в повече от 600 локации, което нарежда Мианмар на трето място в света по инциденти с дронове след Украйна и Русия. В началото опозицията хвърляше саморъчни боеприпаси от модифицирани комерсиални дронове; днес дронове камикадзе и варианти с оптично влакно, пренесени от украинския фронт, поразяват цели на 20 км разстояние и са имунизирани срещу заглушаване, по оценка на анализатора Антъни Дейвис. През май 2025 г. Армията за независимост на Качин свали хеликоптер Ми-17 с FPV дрон, а през февруари 2026 г. FPV дронове поразиха пътнически самолет ATR 72-600 на летище Мичина. Хунтата отговаря с руски дронове Орлан-10Е с термални камери и 16-часова издръжливост, камикадзе дронове ВТ-40 и китайски CH-4 с товароносимост до 345 кг, по данни на ACLED. В началото на 2026 г. военните адаптираха FLIR системи за тактически дронове, по данни на Janes Defence Weekly. Хунтата разполага и с четириканални заглушители с обхват от 1000 метра около своите основни бази.

Към март 2026 г. хунтата контролира едва 21% от територията на Мианмар, срещу близо 42% за съпротивата, според данни на Al Jazeera. ACLED оценява не по-малко от 96 000 загинали от началото на конфликта, а ООН отчита най-малко 3,6 милиона разселени.

Конфликтът в Мианмар разкрива три тенденции с по-широко значение за регионалната сигурност.

Първо, фрагментация срещу координация. Над 2600 въоръжени групировки – най-раздробеното бойно поле в света, според данни на ACLED – не успяват да формират устойчив единен фронт. Операция 1027 демонстрира потенциала на координацията, но оттеглянето на MNDAA от Лашо под китайски натиск разкри крехкостта на коалицията. По оценка на Съвета за международни отношения (CFR), отношенията между етническите групи се влошават, а PDF губи инициативата поради високи загуби и забавени темпове на вербуване. Алиансът на пролетната революция, учреден през ноември 2025 г. от 19 групи с около 10 000 бойци, е опит за нова форма на координация, но ефектът му засега е ограничен.

Второ, технологичен трансфер между конфликти. FPV дроновете с оптични влакна, разработени като отговор на електронното заглушаване в Украйна, се появиха в ръцете на съпротивата в края на 2025 г. В същото време Русия въоръжи хунтата с разузнавателни и ударни дронове, а Китай – с тежки товарни платформи. Следва да се отбележи обаче, че дроновете не компенсират стратегическите предимства на хунтата, която нанесе 1134 въздушни удара само между януари и май 2025 г. – шест пъти повече от цялата 2023 г.

Трето, ролята на Пекин – едновременно основен доставчик на оръжие за хунтата и единственият посредник, способен да наложи прекратяване на огъня. Тази двойна роля означава, че разрешаването на конфликта без неговото съгласие е трудно постижимо. Ходът на конфликта обаче доказва, че китайския контрол е ограничен: той не предотврати нито Операция 1027, нито загубата на хунтата на контрол над почти 4/5 от територията.

Перспективите пред конфликта не предвещават бързо разрешение. По оценка на CFR, пълен разгром на хунтата е малко вероятен поради подкрепата от Китай и фрагментацията на опозицията. Lowy Institute описва хунтата като „провалена“ в доклад от февруари, но признава, че нито една от опозиционните групи не е в състояние да нанесе решителен удар. Най-вероятният сценарий е продължителна война на изтощение с постепенно свиване на контролираната от хунтата територия.

„Воините на Айлю" се появиха въоръжени и поискаха оставката на правителството в Боливия.

🇧🇴 Видеозапис на въоръжена индианска формация, наричаща себе си „Воини на Айлю“ (Guerreros de los Ayllus), от общността Какачака в провинция Едуардо Абароа, е широко споделяна от боливийски страници в социалните мрежи. На кадрите се виждат около 100 мъже, въоръжени с щурмови пушки, някои от които са оборудвани с оптически прицели, които стрелят във въздуха, отправят лозунги срещу правителството и настояват за незабавната оставка на президента Родриго Пас Перейра. В един момент от записа се чува и репликата: „Сега вече е гражданска война“.

Второ видео, заснето в планинския район между Оруро и Потоси, показва още по-многобройна група с тежко въоръжение. Кадрите се появяват в 23-ия ден от националните блокади, които парализираха Боливия от първи май насам. Потвърдените жертви са най-малко четири, активните пътни блокади надхвърлят 50, като 16 от тях са в департамента на столицата Ла Пас.

Какачака не е селище или община в традиционния смисъл, а марка – общинен окръг, съставен от шест айлю – традиционни родови общности на народностите аймара и кечуа в района на Чаляпата, провинция Едуардо Абароа в департамент Оруро. Айлю е основната клетка на социалната организация в Андите – родова общност със споделена земя, собствени традиционни власти и система на ротационен колективен труд. Тази структура предхожда Инкската империя и надживява испанската колониална епоха, републиканския период и аграрната реформа от 1953 г., запазвайки ролята си на автономна териториално-политическа единица. Няколко айлю образуват марка, а няколко марки формират нация.

Историческият район между северната част на департамента Потоси и южната част на департамента Оруро, където се намират Какачака и съседните Лайме, Покоата, Чулпа, Хукумари, Чаянтака, Сикуя, Аймая, Караса и Панакачи, отдавна е известен като земята на „войнствените айлю“ – определение, което далеч не е символично. Тези общности са осигурявали бойци за армията на инките, участвали са във въстанията на катаристите от 1780 г. начело с Тупак и Томас Катари, в чаянтийските бунтове през XIX век и по-късно се превръщат в ударни отряди по време на Газовата война от 2003 г. срещу управлението на Гонсало Санчес де Лосада.

Друга тяхна традиция е тинку – ритуален двубой, провеждан на Деня на кръста в Сан Педро де Мача, при който съседни айлю уреждат спорове за земя и вода с ръкопашни схватки. Кървавите конфликти между общините по подобен модел, но без ритуалния характер, продължават до януари 2000 г. Едва след 2002 г. общините в двата департамента постигат траен мир чрез договор за помирение. Именно затова появата на „Воини на айлюто“ Какачака, въоръжени с автоматично оръжие, на практика е първата публична демонстрация на тази воюваща идентичност извън ритуален контекст от над две десетилетия насам.

„Воини на айлю“ не са единствената въоръжена структура, появила се по време на кризата през последните три седмици. На 18 май колоната от Ел Алто, блокирала Ла Пас и настояла за оставката на Пас, беше ръководена от „Пончос Рохос“ – селска милиция от региона Омасуйос, северно от езерото Титикака, която се формира около общините край Ачакачи. Червените пончо, украсени със зърна хуайруро, са символ на общинна охрана и защита на територията. Организацията не притежава централизирано командване и се мобилизира на ниво синдикат и айлю. 

Първата масова поява на „Пончос Рохос“ беше през 2003 г. по време на т.нар. Газова война — вълна от протести срещу президента Гонсало Санчес де Лосада, който го принудиха да подаде оставка и да напусне страната. По това време милицията беше под силното политическо влияние от аймарския радикален лидер Фелипе Киспе, известен с прозвището „Ел Малку“. Днес говорителят на правителството Хосе Луис Галвес посочва Бернабе Гутиерес Паукара – бивш директор по човешките права в Министерството на отбраната при управлението на МАС – като „председател на конфликтния комитет“ на „Пончос Рохос“.

Третият въоръжен център се намира в тропическия район Чапаре в департамент Кочабамба. Там от септември 2024 г. живее укриващият се от правосъдието бивш президент Ево Моралес, срещу когото има активна заповед за арест по обвинения в трафик на хора с утежняващи обстоятелства – връзка с непълнолетно лице през 2015 г., от която Моралес има дъщеря. Прокуратурата настоява за присъда от 20 години лишаване от свобода.

Синдикатите на кокалеросите от тропика на Кочабамба охраняват селището му и публично заявяват, че няма да позволят да бъде арестуван. На 16 май кокалерите превзеха летището в Чиморе и обявиха шествие от Каракольо до Ла Пас. Така зад настоящите блокади постепенно се оформят три различни въоръжени резерви – аймарските милиции от Омасуйос, кечуа-аймарските войнствени айлю от департаментите Потоси и Оруро и кокалерската гвардия от Чапаре. Засега трите действат без единна координация, но споделят общото политическо искане за оставката на Пас.

Непосредственият повод за 23-дневното въстание обаче не произтича от тези формации, а от серия синдикални искания, натрупали инерция през първите 4 месеца на 2026 г. Учителите настояват за увеличение на заплатите с оглед на 20,4% годишна инфлация. Превозвачи протестираха срещу ниското качество на бензина, което през април доведе до оставката на министъра на въглеводородите. Индиански общности от Амазония вървяха 24 дни от Пандо до столицата Ла Пас с искане за отмяна на Закон 1720, който преквалифицира дребната собственост в средна с цел улесняване на достъпа до банково кредитиране. Според местните организации това дава зелена светлина за концентрация на земя в ръцете на едрите собственици.

Боливийската работническа централа (КОБ) обяви всеобща мобилизация, а селските конфедерации на Тупак Катари – структурата, в която „Пончос Рохос“ играят водеща роля – както и евисткото течение, което прекъсна връзки с настоящото ръководство на МАС, се включиха към протестната вълна. Решението на Пас да премахне субсидиите за гориво още в самото начало на мандата наля допълнително масло в огъня на икономическото недоволство.

Към 22 май потвърдените жертви са четири. Сред тях са селският водач и малку Алберто Крус Чинче, белизката гражданка Ана Енс (56 г.) и Нели Виянуева – последните две загинали вследствие на здравословни усложнения, свързани с блокадите – както и 20-годишен младеж в Ел Алто на 14 май. Министерството на вътрешните работи е задържало около 127 души по време на сблъсъците, а през нощта срещу понеделник полицията арестува бивш кандидат за изборна длъжност, в чието превозно средство са открити динамит и детонационни шнурове.

Около 5000 товарни камиона остават блокирани по магистралите, а бизнесът посочи икономическите загуби на 50 милиона долара ежедневно. Международните финансови институции прогнозират свиване на боливийската икономика с до 3,3% през 2026 г. след спад от 1,58% през 2025 г. Около 85% от заетите работят в сивия сектор – социална база, която може да понесе блокадите, но няма устойчивост към продължителна валутна криза.

Структурният фон на въстанието е завършекът на 20-годишната хегемония на МАС. Родриго Пас Перейра – син на бившия президент Хайме Пас Самора, икономист и бивш сенатор от християндемократите, спечели балотажа на 19 октомври 2025 г. с 54,9% срещу Хорхе „Туто“ Кирога и положи клетва на 8 ноември 2025 г. Това бе първият случай, в който президентският пост в Боливия преминава към друг политически блок на втори тур.

Управляващата коалиция е дясно-центристка и провежда политика на икономическа ортодоксия – премахване на субсидии, реформа на земеделското кредитиране и либерализиране на енергийния пазар – което я изправя директно срещу социалната база, изграждана от МАС през последните две десетилетия. Самата МАС излезе от изборния цикъл дълбоко разцепена и без контрол върху изпълнителната власт. Фракцията на Моралес запази влиянието си върху кокалерските федерации и части от селските организации, докато официалното партийно ръководство загуби както президентския пост, така и значителна част от своето парламентарно влияние. Така евистите днес действат като самостоятелна политическа сила с регионален център в Чапаре и териториални съюзи в северен Потоси, южен Оруро и Ел Алто.

Правителството определя мобилизациите като „опит за антиконституционно сваляне на властта“. Заместник-министърът на вътрешния ред Ернан Паредес описа координацията между протестиращите като „конспирация на ръба на законността“ и обяви разследване на финансовите потоци от Чапаре, циркулиращи около блокадите. Министърът на външните работи Фернандо Арамайо сезира Организацията на американските държави с искане за регионално признаване на демократичния ред в Боливия.

Пас обяви реформи в кабинета с участие на представители на социалните сектори, а полицията получи заповед за „възпиращи действия без употреба на огнестрелно оръжие“. На 19 май Министерството на отбраната съобщи, че военното разузнаване и полицията са започнали съвместно разследване за произхода на оръжията, показани в кадрите от Оруро. Основната версия на службите е, че част от него идва от вътрешен черен пазар, подхранван от мрежи за контрабанда и наркотрафик, които според доклади от 2025 г. вече са внедрени във воюващите айлю на Северен Потоси.

Международното измерение на кризата също е ясно очертано. Тръмп открито подкрепя правителството на Пас, а Държавният департамент на САЩ определя ситуацията като „преврат в развитие“, организиран от съюз между радикализирани политически групи и структури на организираната престъпност. Боливия експулсира посланика на Колумбия Елизабет Гарсия Карильо след изказвания на президента Густаво Петро, който нарече протестите „народно въстание“ и обвини властите в репресии срещу демонстранти.

Венецуела не предприе официални действия – режимът на Николас Мадуро беше свален по време на операция „Абсолютна решителност“ на 3 януари 2026 г. и вече не разполага с инструментариум за регионална подкрепа към Моралес. Въпреки това медиите в Куба и Никарагуа продължават да възпроизвеждат наратив на евистите. Самият Моралес обвинява Пас и Вашингтон, че готвят военна операция срещу Чапаре и самия него. Кабинетът отрече тези обвинения, но потвърди, че бойната готовност в Кочабамба е висока и че над Чапаре се извършват полети на разузнавателни дронове.

На институционално равнище въстанието разкрива слабости, които не са резултат единствено от 23-дневните блокади. Разследвания на Visión 360 и eju.tv от юни 2025 г. документират широко разпространени мрежи за наркотрафик, контрабанда на гориво и кражби на автомобили сред войнствените айлю на северно Потоси. Тези структури процъфтяват именно като резултат от отстъплението на държавата от региона след десетилетия на пренебрегвана инфраструктура и недостатъчно здравеопазване.

С оглед на всичко това появата на „Воини на айлю“ с тежко оръжие придобива особено значение. Общините разполагат с организационна автономия, историческа традиция на въоръжена самоотбрана и реален достъп до оръжейни канали, които не преминават през партийни структури, а през паралелна икономика. Точно този факт отличава сегашната боливийска криза от типичните антиправителствени движения в Латинска Америка – тя не е изправена пред поредната улична мобилизация, която може да затихне в рамките на един икономически цикъл, а пред процес на териториална фрагментация, в който отделни региони разполагат със свой собствен капацитет за принуда.

Остава отворен въпросът кой би могъл да поеме ролята на външен покровител на Моралес. Арестът на Мадуро и засиленият санкционен натиск върху Хавана отслабват традиционните боливарски механизми, а действията на колумбийския президент Густаво Петро рядко надхвърлят обикновената риторика. От гледна точка сигурността следващите 60 дни ще бъдат тест не толкова за конституционната легитимност на Пас, колкото за способността на боливийската държава да възстанови контрола върху три отделни региона с дълбоко вкоренени традиции на автономна въоръжена самоотбрана.

Старата гвардия в нови дрехи: Хунтата в Мианмар бетонира властта си с нов „цивилен“ кабинет

Лидерът на хунтата старши генерал Мин Аунг Хлаинг, който свали избраното правителство с преврат на 1 февруари 2021 г. ръководи военен парад за Деня на въоръжените сили в Найпитоу, Мианмар, 27 март 2021 г. (REUTERS/Stringer/File Photo/File Photo)

🇲🇲 Парламентът на Мианмар одобри списък от 30 министри, които ще служат в кабинета на лидера на хунтата Мин Аунг Хлайнг, след като миналата седмица той беше назначен за президент, като армията продължава да заема доминираща роля.

Този ход беше предшестван от широко оспорваната победа на Партията на съюза за солидарност и развитие в избори, които трябваше да бележат прехода на Мианмар към гражданско управление, но бяха отхвърлени като „фарс“ от ООН и много западни държави.

Одобреният в четвъртък състав на кабинета даде ясен сигнал за стремеж към запазване на статуквото от страна на Мин Аунг Хлайнг, като повечето от назначенията му са пенсионирани военни офицери и кадри от предишната администрация.

Министърът на отбраната генерал Маунг Маунг Айе се пенсионира и ще бъде заменен от генерал Тун Аунг, бивш главнокомандващ на военновъздушните сили. Генерал-лейтенант Яр Пяе също се оттегли като министър по въпросите на границите, за да бъде заменен от генерал-лейтенант Хпоне Мят, бивш министър на вътрешните работи.

Бившият посланик в Китай Тин Маунг Суе ще поеме ролята на министър на външните работи. Преди това той е служил и като военен аташе във Великобритания.

Редица бивши министри на отбраната, служили на хунтата след преврата през 2021 г., също бяха преназначени в новия кабинет, включително оглавявалите ведомството в миналото генерали Мя Тун Оо и Тин Аунг Сан.

Президентът на хунтата номинира и бивши длъжностни лица за ръководители на още 14 министерства, като по този начин разшири доминацията на бивши генерали и полицейски шефове в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Анализатори твърдят, че назначенията предполагат малка вероятност за значителни структурни промени, тъй като мнозина от старата гвардия просто сменят униформите, но запазват предишното си влияние.

„Мин Аунг Хлайнг създаде политическа система, в която военните офицери носят традиционни цивилни дрехи, за да управляват в качеството си на граждани, докато той продължава да поддържа централизиран контрол“, обобщи независимият анализатор Аунг Кяу Сое. Той добави, че при такава система няма причини да се очаква реален прогрес в Мианмар.

Мианмар е обхванат от кървава гражданска война след преврата през 2021 г., при който военните, известни в страната като Татмадо, свалиха демократично избраното правителство, водено от нобеловия лауреат за мир Аун Сан Су Чи.

Войната на шимпанзетата: 19 шимпанзета бяха убити при вътрешни борби.

🐒 В продължение на две десетилетия изследователи наблюдаваха членовете на групата шимпанзета Нгого в Национален парк „Кибале“ в Уганда да прекарват ежедневието в тропическия си дом, хранейки се с плодове и листа, почивайки, пътувайки и пощейки се. Но тази стабилна общност внезапно се срина разцепи и затъна в години на смъртоносно насилие.

Сега изследователите описват първия ясно документиран пример за група диви шимпанзета, разделяща се на две отделни фракции, като едната предприема серия от координирани атаки срещу другата. Цел на атаката са станали възрастни мъжки и кърмачета, като са регистрирани 28 смъртни случая.

„Хапане, нанасяне на удари с ръце, влачене, ритане – участват предимно възрастни мъжки, но понякога в атаките се включват и женски“, споделя приматологът от Тексаския университет Арън Сандел, водещ автор на изследването, публикувано днес в списание Science.

Учените започват да изучават шимпанзетата Нгого през 1995 г. Това е била най-голямата известна група диви шимпанзета в света, достигайки пик от около 200 членове. Обикновено групите наброяват около 50 индивида.

Изследователите отдавна знаят, че шимпанзетата нападат и убиват членове на съседни групи – на практика непознати – но този случай е различен.

„Трудно ми е да проумея факта, че вчерашният приятел се е превърнал в днешен враг. Мъжките в двете групи са израснали заедно, познавали са се през целия си живот, сътрудничили и помагали са си, извличайки ползи от това“, обясни Джон Митани, почетен професор от Мичиганския университет и автор на изследването.

„Защо тогава е станало разцеплението? Може би са станали жертва на собствения си успех, когато групата е нараснала до непоносимо големи размери“, добавя Митани.

Според учените комбинация от фактори може да е довела до сътресения в общността. Първоначалният голям размер вероятно е засилил конкуренцията за храна и борбата между мъжките за чифтосване с женските. Смъртта на седем шимпанзета през 2014 г. вследствие на заболяване може да е нарушила социалните връзки, създавайки враждебност.

Общностите на шимпанзетата са доминирани от мъжките. Около времето, когато напрежението започва през 2015 г., настъпва смяна на алфа-мъжкия, като шимпанзе на име Джаксън сваля от власт друг мъжки.

Преди разцеплението групата е била единна общност, макар да е имало социални клъстери. Членовете на два от тях започват да се избягват през 2015 г. Месеци след епидемия през 2017 г., убила 25 шимпанзета, повечето от тях кърмачета, членове на единия клъстер нападат Джаксън, но той оцелява. До края на 2017 г. се оформят две отчетливи групи, наречени Западна и Централна.

Последвалото насилие, извършено от Западната срещу Централната група, започва през 2018 г.

Публикуваното изследване включва наблюдения до 2024 г. Наблюдавана е смъртта на 7 възрастни мъжки и 17 кърмачета – общо 24 екземпляра. Насилието продължава. Миналата и тази година бяха убити един възрастен мъжки, един подрастващ мъжки и две кърмачета, с което броят на жертвите нараства до 28. Много маймуни са изчезнали без ясна причина, което предполага допълнителни нерегистрирани убийства.

„Те просто бият и скачат върху жертвата безмилостно. Бил съм свидетел на случаи, които отнемат по-малко от 15 минути. Има хапане и ако прегледате телата на жертвите, ще видите порезни рани. Но нищо, което изглежда фатално. Винаги съм смятал, че възрастните жертви умират от вътрешни наранявания“, обяснява Митани.

„За разлика от тях, едно възрастно шимпанзе може да изтръгне бебе от майка му и да го убие бързо с няколко захапвания или с травма от тъп удар, например удряйки го в земята“, добавя той.

Западната група започва съществуването си като по-малка като численост и територия, но в крайна сметка изпреварва Централната и по двата показателя. Изглежда, че Западната група не е дала никакви жертви.

Въпреки че учените предпочитат да не наричат това „гражданска война“, термин със специфично значение в човешките конфликти, те виждат някои важни прилики. Те споделят един предходен пример за разцепване на общност от шимпанзета със смъртоносна агресия в Танзания през 70-те години. В онзи случай обаче учените редовно са хранели шимпанзетата, променяйки естественото им поведение, докато са ги наблюдавали само на мястото за хранене, оставяйки много въпроси без отговор.

Шимпанзетата и близките им братовчеди бонобо са нашите най-близки еволюционни роднини. Изследователи обаче да не се търсят директни паралели между насилието при шимпанзетата и човешкото поведение.

„Приличаме си по някои показатели поради споделената ни еволюционна история, но сме и фундаментално различни, защото сме се променили през последните 6-8 милиона години, след като сме се отделили от тях“, заключава Митани.

Ескалация в Сомалия: Политически разрив и тежки сражения в Югозападния щат

🇸🇴 Ситуацията в Югозападния щат на Сомалия се влоши рязко през последните дни, като прерастна от политическо противоречие в открит военен конфликт. Регионът е обхванат от напрежение, след като местното ръководство влезе в пряка конфонтация с федералната власт в столицата Могадишу.

Във вторник следобед президентът на Югозападния щат Абдиазиз Мохамед Лафтагарийн кацна с частен полет от Етиопия в Байдао, столица на щата и втори най-голям град в страната. Важна подробност, която илюстрира мащабите на кризата, е фактът, че самолетът е кацнал директно на летище „Шаати Гадууд“, като е заобикалил столицата Могадишу. Обикновено международните полети задължително спират в столицата за митнически и граничен контрол, но действията на Лафтагарийн показват пълно незачитане на федералния авторитет.

Преди пристигането си, Лафтагарийн е посетил Джеда, Саудитска Арабия и Адис Абеба, Етиопия. Пътуването му е свързано с търсене на регионална подкрепа в конфликта с федералния президент Хасан Шейх Мохамуд. Основните точки на сблъсък са изборните процеси и предложените конституционни промени, които според лидерите на регионите концентрират твърде много власт в ръцете на централното правителство. Поради това администрацията в Байдао официално преустанови отношенията си с Могадишу.

Напрежението бързо ескалира в насилие. В ранните часове на съботната сутрин тежки сражения избухнаха в град Кансахдере и околностите му. Сили, нарекли се „Фронт за освобождение на Югозапада“, атакуваха сили за сигурност, верни на президента Лафтагарийн.

Според свидетели, в продължение на часове градът е бил арена на интензивни сражения с леко стрелково и тежко въоръжение. Местни източници съобщават за жертви и от двете страни, а предварителни доклади сочат, че опозиционните сили са успели да поемат контрола върху града. Към момента нито една от двете страни не е излязла с официално изявление за промени върху териториалния контрол, но ситуацията остава критична.

Цивилното население в Кансахдере е парализирано от страх. Търговските обекти са затворени, а семействата от най-засегнатите квартали започнаха да бягат в търсене на безопасност. Това отваря нов фронт на вътрешен конфликт в момент, когато Сомалия прави отчаяни опити да се стабилизира след десетилетия на хаос.

Сомалия е организирана на федерален принцип, но балансът на отделните щати с централната власт остава изключително крехък. Югозападният щат е ключов регион, поради което разривът в отношенията на Могадишу с Лафтагарийн, заедно с появата на нови въоръжени групировки, крие риск от по-мащабна гражданска война, която би подкопала и борбата срещу терористичната групировка Ал-Шабаб.

Изтекли записи разкриват как Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл се подиграват с Хизбула.

🇸🇾🇱🇧 Поддръжниците на Хизбула в Ливан реагираха остро на изтекли кадри от Al Arabiya, в които бившият сирийски президент Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл, покойната му медийна съветничка, се подиграват на бойците и жертвите в продължителната гражданска война в Сирия.

Кадрите нямат точна дата, но се смята, че са заснети след изтласкването на бунтовниците от Източна Гута през 2018 г. На видеото Асад шофира своя лек автомобил в предградията на Дамаск, Шибл стои до него, а трети човек снима от задната седалка. Когато минават покрай въоръжени мъже, Асад посочва, че са ливанци – т.е. бойци на Хизбула, при което ал-Шибл започва да коментира тяхното представяне във войната:

„Сирийската армия вече се научи и има опит, който може да сподели с други армии. Хизбула в крайна сметка не успя да оправдае претенциите си и повече не чухме за нея“, казва тя на записа.

В коментари пред саудитския вестник Asharq Al-Awsat поддръжници на Хизбула описаха думите като „подигравка с всички жертви и отричане на фактите на терена“. Един от тях заявява:

„Мълчанието на Асад по време на коментарите на Шибл е знак за съгласието му и поредна обида към партията. Асад няма лоялност и не цени жертвите.“

„И тя, и Асад знаят отлично, че ако не беше Хизбула, опозицията щеше да превземе Дамаск още през зимата на 2012 година“, напомни друг поддръжник, който описа съветничката на Асад като заблудена лъжкиня и ласкателка.

Член на въоръженото крило на групировката, участвал в гражданската война в Сирия, сподели пред Asharq Al-Awsat:

„През 2012 г. армията на режима не знаеше как да отблъсне атаките в южен Дамаск. Партията трябваше да се намеси и изготви план. Настъплението в Дараа беше отблъснато само от Хизбула и малко сирийски бойци.“

Той припомня и случаите в Източна Гута, където правителствените сили отстъпвали и оставяли бойците на Хизбула сами на фронта в продължение на часове.

Операциите в Кузайр и Каламун през 2013 г. и тези в Алепо, Забадани и Гута през 2016 г. остават ключова част от „епоса“ на подкрепяната от Иран група, често споделян в нейните среди и официални материали.

В социалните мрежи разочарованието е дори още по-осезаемо. Потребители припомнят отколешната вражда между Хизбула и режима на покойния Хафез ал-Асад по време на гражданската война в Ливан в периода 1975–1990 г., която според тях била заровена само защото Дамаск имал нужда от помощ.

„Тези видеа са послание към онези, които все още защитаваха Асад“, пише един потребител.

Напрежението между Хизбула и Асад се покачваше още преди свалянето му от власт през декември 2024 г. Някои лидери го обвиниха, че е изоставил групата във войната с Израел, която тя започна с ежедневните обстрели в подкрепа на Хамас след 7 октомври 2023 г. По-късно стана ясно, че Асад е забранил изрично на Хизбула да използва територията на Сирия за нанасяне на ракетен обстрел срещу израелска територия и е ограничил доставките на оръжие през Сирия.

Изтеклите записи хвърлят нова светлина върху крехкия съюз, който струваше на Хизбула хиляди жертви, за да запази властта на семейство Асад повече от десетилетие.

Атака с дрон на RSF порази нефтопреработвателна станция „Башайер“.

🇸🇩 Станцията за преработка на нефт „Башайер“ в провинция Бял Нил на южен Судан понесе сериозни щети при атака с дрон в събота, отнела живота на най-малко един инженер в обекта.

Централният обект, разположен в град Ал-Махалиф на район Ал-Джабалайн, обработва петрола на Южен Судан и го изпраща по тръбопровод за износ през източното пристанище на страната.

Източници съобщиха пред Sudan Tribune, че атаката е извършена от „Силите за бърза подкрепа (RSF). По думите им един инженер е загинал, няколко други са били ранени, а части от станцията са унищожени.

Министерството на енергетиката и петрола все още не е правило официално изявление за удара по държавна компания. Междувременно в социалните мрежи беше публикувано писмо от директора на Bashayer Pipeline Company Мохамед Ауад, което е адресирано до заместник-министър на петрола Мохиелдин Наим и президента на петролната компания на Южен Судан Лин Зонгфа.

Писмото, съдържащо уведомление за спиране на тръбопровода на Bashayer, се твърди, че станцията за обработка в Ал-Джабалайн и електроцентралата са били мишена на обстрел, което е наложило вземането на извънредни мерки, сред които активиране на кризисния център и незабавен старт на аварийна процедура по спиране, за да бъдат защитени обектите на Bashayer, както и петролната компания на Южен Судан.

Документът настоява властите в Южен Судан да предприемат необходимите действия предвид сериозния характер на ситуацията и уточни, че Bashayer ще съдейства за безопасно изпълнение на процедурата по спиране.

Атаката срещу станцията в Ал-Джабалайн идва два дни след подобен обстрел по нефтено находище Хеглиг в провинция Южен Кордофан, при който загинаха най-малко трима души, а неуточнен брой други бяха ранени. Това е третият подобен обстрел за под месец. Находището разполага с около 70 кладенеца с дневен добив от 20 000 барела и има централно съоръжение за обработка на петрол от Южен Судан.

Миналия септември Судан беше принуден да намали броя на работниците на находището в Хеглиг, след като атака с дрон порази местното летище. Тогава властите алармираха, че в дългосрочен план съществува опасност неспирните удари да разрушат ключова оперативна инфраструктура.

Военно-транспортен самолет Ил-76 на Судан беше свален край град Бабануса.

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) съобщиха, че са свалили военно-транспортен самолет Ил-76 на суданската армия край град Бабануса вчера, като твърдят, че целият екипаж на борда му е загинал.

Групата публикува твърдението си на фона на продължаващите сблъсъци със суданската армия – повече от две години и половина след началото на гражданската война в страната.

В социалните мрежи бяха публикувани кадри и изявления, които RSF описват като останките на големия транспортен самолет. Ил-76 се използва от военно-въздушните сили на страната за превоз на войски, техника и доставки между базите.

RSF са използвали китайска зенитно-ракетна система FK-2000, за да ударят самолета. Системата, както се посочва в публикацията, е доставена от Обединените арабски емирства. RSF не са дали подробности за начина на атаката, а суданската армия не е коментирала дали е замесена противовъздушна система.

Бабануса се намира на важен транспортен възел в провинция Западен Кордофан. Контролът върху маршрутите е ключов фактор в конфликта между RSF и Въоръжените сили на Судан, тъй като и двете страни се стремят да прехвърлят доставки и да подкрепят предните си позиции.

Ил-76, създаден за тежки въздушни превози, се използва през целия конфликт за доставяне на личен състав и логистична подкрепа до судански бази, изолирани от боевете или недостъпни по суша. Ако информацията бъде потвърдена, това би било загуба на стратегически актив за суданските ВВС, тъй като флотът от големи транспортни самолети е ограничен и се попълва трудно в текущите условия.

През последните месеци RSF публикуваха няколко изявления за сваляне на хеликоптери, дронове и самолети. Във всеки случай независимото потвърждение е ограничено заради трудния достъп до зоните на активни бойни действия. Въздушното пространство над спорните райони продължава да е централна точка на сблъсъците – суданската армия разчита на авиацията за мобилност и нанасяне на удари, докато RSF се стремят да отнемат това предимство.

Мерц: Сирийските бежанци в Германия трябва да се завърнат у дома.

🇩🇪🚶🏻‍➡️🇸🇾 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че сирийските бежанци в страната трябва да се завърнат у дома, тъй като войната в родината им е приключила, а в противен случай ще бъдат депортирани.

В последното си остро изявление по въпроса за миграцията канцлерът посочи, че „вече няма никаква причина“ сирийците, избягали от жестоката 13-годишна война в родината си, да търсят убежище в Германия.

„За онези, които откажат да се върнат в страната си, разбира се, можем да ги експулсираме“, заяви той по време на посещение в Хузум, град в северна Германия.

По време на работната визита в Дамаск миналия четвъртък министърът на външните работи Йохан Вадефул заяви, че вариантите за връщане на сирийци са „много ограничени“, поради това, че голяма част от инфраструктурата на сирийските градове е в руини след десетилетие на гражданска война.

Изявлението му беше последвано от остра реакция на консерваторите Мерц и Вадефул от Християндемократически съюз, който полага усилия да не бъде изпреварен от популистките партии по взривоопасния въпрос за миграцията.

Мерц разкри, че е поканил временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа, чиито ислямистки сили в края на миналата година свалиха режима на бившия президент Башар ал-Асад, да посети Германия, за да проведат дискусии за това „как да решим това заедно“.

Сирия „се нуждае от цялата си сила, а преди всичко – от сирийците, за да се възстанови“, отбеляза Мерц, като изрази увереност, че много от тях ще се върнат доброволно.

Около един милион сирийци живеят в Германия, повечето от които избягаха в масовото преселение през 2015 и 2016 г., предизвикано от интензивни бойни действия, разрушителни бомбардировки на руската авиация и териториално разширение на Ислямска държава.

Парадът в Пекин е важна дипломатическа възможност за лидера на хунтата в Мианмар.

📸 Снимка: Xinhua/Shutterstock

🇲🇲🇨🇳 Главнокомандващият хунтата в Мианмар Мин Аун Хлайн, който рядко пътува в чужбина, също се намира в Пекин днес. За него Китай е рядък, но жизненоважен съюзник, а визитата му само месеци преди спорните обещани избори е важна дипломатическа възможност.

Мин Аун Хлайн се оказа в изолация от международната сцена след като през 2021 г. извърши преврат, който предизвика масова въоръжена съпротива и избухването на гражданска война. Много западни държави понижиха нивото на отношенията си с Мианмар и наложиха санкции, а ООН многократно предупреди за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от армията.

Тези стъпки обаче оказаха ограничено влияние върху действията на военните. Вместо това Китай продължава да има контрол върху хода на събитията. Пекин продава оръжия и е съюзник на армията, макар отношенията да са сложни. Ръководството в Пекин беше недоволно от преврата през 2021 г. заради опасения, че ще предизвика хаос и ще застраши икономическите му инвестиции и стратегически интереси.

С времето Пекин все повече се разочарова от неспособността на Мин Аун Хлайн да си възвърне контрола над страната и обществения ред. Особено безпокойство буди ръстът на организираната престъпност в Мианмар, който граничи с Китай, включително разпространение на т.нар. „мошенически комплекси“, свързани с трафик на китайски граждани и мащабни интернет измами срещу китайското общество.

Това разочарование подтикна Китай да подкрепи негласно офанзивата през 2023 г. в северната част на щата Шан, предприета от коалиция на етнически милиции, сражаващи се срещу хунтата. Когато обаче стана ясно, че успехът на офанзивата може да предизвика ефект на доминото и да застраши властта на военните, Пекин увеличи подкрепата си за режима. Очевидно китайското ръководство прецени, че евентуалният крах на режима би бил още по-неблагоприятен за неговите интереси.

Оттогава Китай засили дипломатическите си контакти с хунтата и подкрепи обявените планове за избори, които трябва да бъдат проведени поетапно, започвайки на 28 декември. Много правителства на западни държави вероятно ще възприемат вота като фарс, но Мин Аун Хлайн се надява, че тези избори ще доведат до нормализиране на дипломатическите отношения с някои държави в региона. Индия и Китай вече сигнализираха за подкрепа при провеждането на изборите.

Ръководителят на суданската армия извърши кадрови промени за засилване на контрола си

🇸🇩 Началникът на армията на Судан генерал Абдел Фатах ал-Бурхан назначи редица нови висши офицери в понеделник, като по този начин засили контрола си върху армията, докато консолидира властта си в централните и източни региони и води ожесточени битки на запад.

Суданската армия, която контролира правителството, от две години насам води гражданска война срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), бившите си партньори във властта, довела до най-голямата хуманитарна криза в света.

Бурхан направи назначенията в Щаба на въоръжените сили ден след като обяви пенсионирането на няколко дългогодишни офицери, някои от които придобиха известност през последните две години.

Бурхан, който е международно признат като държавен глава на Судан, остави председателя на Щаба на въоръжените сили генерал Мохамед Отман ал-Хюсеин, но назначи нов инспектор генерал и нов началник на ВВС.

Друг указ на Бурхан от неделя сложи всички останали въоръжени групи, воюващи рамо до рамо с армията – включително бивши бунтовници от Дарфур, ислямистки бригади, цивилни участници и племенни милиции – под негов контрол.

Местни политици похвалиха решението, като отбелязаха, че то ще предотврати развитието на други центрове на власт в армията и потенциалното създаване на паралелни сили като RSF.

RSF има корени в милиции, въоръжени от армията в началото на 2000-те за борба в щата Дарфур, които бяха оставени да развият паралелни структури и линии за снабдяване.

Кадровите промени идват седмица след срещата на Бурхан с старшия съветник на САЩ за Африка Масад Булос в Швейцария, където бяха обсъдени теми като прехода към цивилно управление.

Войната в Судан избухна през април 2023 г. когато армията и паравоенните се изправиха едни срещу други в открит конфликт заради планове за интеграция на силите. RSF постигна бързи успехи в централната част на страната, включително столицата Хартум, но армията успя да ги отблъсне на запад тази година, което доведе до ескалация на бойните действия в в Дарфур. Конфликтът доведе до тежката хуманитарна криза в света, отне живота на стотици хиляди и разсели принудително 15 милиона души, според оценки на ООН и местните власти.

Руанда и ДР Конго провеждат първо заседание на съвместен комитет за надзор по мирната сделка.

Бунтовници от движението M23 се събират в пикап, след като са открили въоръжение при акция за почистване на училище за укрепване на местната солидарност с превземането на Букаву, провинция Южно Киву в източната част на Демократична република Конго, 20 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

🇷🇼🕊️🇨🇩 Руанда и Демократична република Конго проведоха първата среща на съвместния си надзорен комитет в четвъртък, предприемайки важна стъпка към изпълнението на мирното споразумение, договорено миналия месец във Вашингтон, въпреки че част от ангажиментите все още не са изпълнени.

Съединените щати, Африканският съюз и Катар се присъединиха към срещата на комитета във Вашингтон, който беше създаден като форум за решаване на въпроси, свързани с изпълнението и разрешаването на спорове по мирното споразумение.

Сделката между двете страни през юни отбеляза пробив в преговорите, водени от администрацията на президента Доналд Тръмп, която има за цел да сложи край на сраженията, отнели хиляди животи, и да постави начало на западни инвестиции в размер на милиарди долари в регион, богат на тантал, злато, кобалт, мед, литий и други редки метали.

Дветете африкански държави се ангажираха да изпълнят сделка от миналата година, предвиждаща изтеглянето на руандийските войски от източната част на съседно Конго в рамките на 90 дни. Беше договорено също те да сформират съвместен механизъм за координация на сигурността в рамките на 30 дни и да приложат договорен миналата година план за наблюдение и проверка на изтеглянето на руандийските войници в рамките на три месеца.

Въоръжените сили на Демократична република Конго (FARDC) трябва да приключат в същия срок своите операции срещу Демократичните сили за освобождение на Руанда (FDLR), разположена в Конго въоръжена групировка, която включва остатъците от бившата армия и милиции на Руанда, отговорни за геноцида през 1994 г.

Въпреки това изминаха 30 дни от сключване на споразумението, но среща на съвместния механизъм за координация на сигурността така и не беше проведена, а операциите срещу FDLR и изтеглянето на войниците на Руанда все още не са започнали. В график все още е само срещата на съвместния надзорен комитет, която трябва да се проведе в рамките на 45 дни от подписването.

Старшият съветник на Тръмп за Африка Масад Булос заяви пред репортери в сряда, че в близките няколко дни ще бъде обявена среща на механизма за сигурност и подчерта, че споразумението не е излязло от релси.

Попитан за липсата на напредък по операциите срещу FDLR и изтеглянето на руандийските войски, Булос каза: „Нямаше определен срок за това… ако погледнете хронологията на това, което успяхме да постигнем от април насам, то е значително и напълно в съответствие с нашите стремежи. Така че в никакъв случай не е излязло от релси.“

Източници, запознати с преговорите, обаче признаха забавяния в изпълнението на споразумението, но добавиха, че това все още не застрашава цялостното споразумение. Военни и дипломатически източници споделиха пред Ройтерс, че страните в конфликта, включително въоръжени групировки като М23 и бойци от милиция, известна като Вазалендо, са подсилили своето военно присъствие на. фронта в източната част на страната.