Товарен „Херкулес“ на Барак Орланд е долетял от Уганда в саудитската Шарура

🇺🇬✈️🇸🇦 Товарен самолет Lockheed L-100-30 Hercules на авиокомпания Bar Aviation долетя от Уганда до саудитския град Шарура в провинция Наджран, разположен близо до границата с Йемен. Самолетът е гражданската версия на военно-транспортния C-130. Полетът беше извършен на 13 октомври. Ден по-рано от същото летище излетя военно-транспортен Ил-76МД на украинските ВВС, за който вече писах.

На следващия ден египетският акаунт Egypt's Intel Observer публикува данни за полета. Акаунтът следи чрез открити източници (OSINT) войната между йеменските бунтовници и Саудитска Арабия. На публикуваната екранна снимка от Flightradar24 в 09:04 ч. самолетът се снижава в района на Шарура на около 2300 метра височина. Маршрутът заобикаля въздушното пространство на Йемен: от района на Ентебе машината лети на север над Етиопия и Еритрея, пресича Червено море и над Абха прави завой на изток. Авиокомпанията е собственост на израелския бизнесмен Барак Орланд, описван като търговец на оръжие. Няма потвърдени сведения за това какъв е товарът.

Полетът се вижда само на тази снимка. Flightradar24 го е проследил в сателитната мрежа на Aireon, която приема от околоземна орбита сигналите на транспондерите, излъчващи текущите координати на самолети, но регистрацията на машината е скрита на картата. Bar Aviation има два самолета от този тип, 5X-SBR и 5X-HBR, а в 7-дневната история на Flightradar24 няма полети за нито един от тях. Публичният архив на ADS-B Exchange, който събира сигналите от мрежа наземни приемници, поддържани от любители, не е записал нито един от двата самолета между 12 и 14 октомври. Затова остава неясно кой от тях е кацнал в Шарура.

Орланд живее в Уганда от близо 20 години и ръководи Bar Aviation, базирана на международното летище в Ентебе и летище Каджанси край столицата Кампала. Той е близък със семейството на президента Йовери Мусевени и особено с генерал Мухоози Кайнеругаба – син на президента и началник-щаб на въоръжените сили на Уганда. Middle East Eye го описва като търговец на оръжие, а през октомври 2025 г. Haaretz съобщи, че е участвал в много сделки в сферата на отбраната в Уганда. На 1 август той говори от името на делегация на Израел по време на церемония по откриване на паметник на Йони Нетаняху в Ентебе. По-големият брат на израелския премиер е единствения загинал при блестящата операция по освобождаване на израелските заложници, проведена през 1976 г. и станала известна като операция „Мълния“. Според официалния сайт на угандийската армия Орланд припомня в словото си момента, в който генералът за първи път заявява, че ще застане на страната на Израел. На 26 март Кайнеругаба написа в X, че ако стане необходимо Уганда ще се включи във войната с Иран на страната на Израел.

Самолет на Bar Aviation вече беше обект на разследване за доставки по време на война. През 2024 г. Middle East Eye установи чрез видеозапис от мястото и данни от Flightradar24 и JetPhotos, че Beechcraft 1900D на фирмата е кацнал на 6 август 2023 г. на писта при Хамрат еш-Шейх в Северен Кордофан, Судан. Според източниците на изданието самолетът е дошъл от ОАЕ, а кацането е част от опитите за директни доставки към Силите за бърза подкрепа (RSF) в Судан, където не могат да бъдат проследени. Bar Aviation не даде отговор на въпросите на изданието, а ОАЕ отричат да въоръжават която и да е страна в суданската война.

По-старият от двата самолета на Bar Aviation има своя собствена история. 5X-SBR е произведен през 1975 г. и през първите 15 години лети за ВВС на Габон. От 1990 г. е вписан в регистъра на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) като N2731G на компанията Tepper Aviation от Крествю, Флорида. През 1989 г. Flight International пише, че Tepper е фирма от Флорида „с история на участие в операции на ЦРУ“, след като неин L-100 се разбива в Ангола по време на мисия на агенцията за доставка на оръжие за бунтовниците от УНИТА. През 2017 г. Tepper е преименувана на Gulf Air Group, а към края на 2022 г. машината е извадена от американския регистър. През април 2023 г. лети за Bar Aviation. През март 2024 г. самолетът излиза извън пистата при кацане в Джоухар, Сомалия, с товар за мисията на Африканския съюз (AUSSOM), но архивът на ADS-B Exchange показва, че отново е във въздуха при подход към Ентебе на 8 септември 2026 г. Другият ѝ самолет, 5X-HBR, е бивша канадска и южноафриканска машина, която базата данни на ADS-B Exchange води като военен самолет.

На първата половина от тази история се основава твърдението на акаунта MerruX в X: „Това беше самолет на ЦРУ. Сега е собственост на израелското разузнаване.“ Според същия акаунт израелски самолети вече кацат в Саудитска Арабия с угандийски наемници и оръжие за войната срещу бунтовниците. Миналото на 5X-SBR е документирано, но не е известно дали на 13 октомври е летял именно той. Акаунтът не представя нищо в подкрепа на твърденията си за израелското разузнаване, наемниците и оръжието.

Връзката с Израел минава през собственика на компанията. Самолетът е с угандийска регистрация, затова формално става дума за угандийски полет, а нищо от публикуваното не сочи израелско държавно участие. Ден преди полета Haaretz съобщи, позовавайки се на източник от средите на дипломацията, че Нетаняху с посредничество от САЩ е потърсил съгласието на Саудитска Арабия да се включи във военната кампания срещу хутите. Мохамед бин Салман се е обявил против заради риска от негативна реакция на саудитското общество. Кралството няма дипломатически отношения с Израел и обвързва нормализацията с основаване на палестинска държава.

Полетът съвпадна с усилията на Рияд да получи чуждестранна военна подкрепа. Хутите, които от юли насам атакуват територията на кралството, през септември превзеха островите в пролива Баб ел-Мандеб, а на 13 октомври вечерта удариха централата на Aramco в Дахран. Intelligence Online писа на 29 септември, че Рияд е потърсил помощ от Лондон, Париж и Вашингтон и отново набира чуждестранни бойци. Негови дипломати са се свързали с консултанти, които и преди са вербували частни бойци за спомагателни части към своята армия, а набирането е насочено към Колумбия и съседните ѝ държави и към бивши сирийски бойци. На 7 октомври Axios и Reuters съобщиха, че Саудитска Арабия е поискала части от Сирия за Йемен. Говорителят на пакистанската армия генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри потвърди пред CNN, че пакистански сили вече са разположени в Саудитска Арабия. Според пакистански източници, цитирани от Reuters, полети на товарни самолети са докарали военна техника от Пакистан в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи и разузнавателни данни на Рияд.

В Шарура е разположена саудитска военна база, по която хутите обявиха, че са нанесли ракетен удар на 13 септември. Според Egypt's Intel Observer подкрепяните от Рияд йеменски правителствени сили използват града като главен център за снабдяване. Украинският Ил-76МД с бордов номер 76661, който излетя оттам на 12 октомври към Истанбул, принадлежи на страна, която сключи със Саудитска Арабия споразумение за отбранително сътрудничество през март. Уганда има военен аташе в Рияд и двете страни говорят за широко сътрудничество в сферата на отбраната, но за споразумение като украинското не е съобщавано. Страната е сред основните източници на кадри за частната охрана в региона: угандийци пазят американски дипломати в Ирак и държавни обекти в Катар, според публикация на Bloomberg от 2016 г. Когато две години по-късно арабски медии съобщиха, че ОАЕ искат 8000 угандийски войници за Йемен, Кампала отрече, а армейският говорител бригаден генерал Ричард Каремире заяви, че „нито един войник на угандийските отбранителни сили не заминава за Република Йемен“.

L-100-30 може да превозва до 22 тона товар, а Bar Aviation изпълнява и цивилни полети: обслужва мисията на Африканския съюз в Сомалия, а през 2023 г. пренесе 18 носорога от Южна Африка до ДР Конго. Поради това самият полет до Шарура не доказва военен товар. Местоназначението, досегашните разследвания за Bar Aviation и стремежът на Рияд да получи чуждестранна помощ обаче показват, че този полет вероятно е свързан с ескалиращия военен конфликт на Арабския полуостров. Публикуваните данни не показват дали е докарал техника, жива сила или друг вид товар. Версията за военен превоз ще се засили, ако самолетите на Bar Aviation направят нови полети между Ентебе и Шарура или ако угандийци се появят в саудитските гранични войски.

Угандийски военачалник заяви готовност да се включи във войната на страната на Израел.

🇺🇬🤝🇮🇱 Генерал Мухузи Кайнеругаба, ръководител на Народните отбранителни сили на Уганда и син на президента на страната Йовери Мусевени, заяви в публикация на X, че страната ще влезе във войната в Близкия изток на страната на еврейската държава, ако съществуването ѝ бъде поставено под въпрос.

„Искаме войната в Близкия изток да свърши сега. Светът е уморен от нея. Но всяко говорене за унищожаване или разгром на Израел ще ни вкара във войната. На страната на Израел!", написа той, цитиран от The Times of Israel. В друга публикация генералът заяви, че е „готов да защитава Израел и Йерусалим срещу всяка заплаха" и мотивира своята позиция с християнски аргументи и историческите връзки между двете страни.

Позицията на Кайнеругаба не е случайна. През февруари той обяви, че планове за издигането на паметник на Йони Нетаняху, по-големия брат на премиера Бенямин Нетаняху, загинал на 4 юли 1976 г. на летище Ентебе в легендарната операция, проведена от елитния отряд „Саерет Маткал" под лично негово ръководство. Успехът на операцията довежда до освобождаването на 102 израелски заложници от отвлечения самолет на Air France.

Статуята ще бъде поставена на точното място, където е бил убит Йони Нетаняху. „За да укрепим близките ни кръвни връзки с Израел", написа генералът, цитиран от Jewish News Syndicate.

Връзките между Уганда и Израел имат дълга и противоречива история. През 60-те и началото на 70-те години Израел въоръжава и обучава угандийската армията, а бъдещият диктатор Иди Амин минава елитна парашутна подготовка в Израел. След преврата на Амин и прекъсването на отношенията операцията в Ентебе през 1976 г. се превръща в символ на израелската военна решителност – и в травма за угандийската страна, която понася тежки загуби. Дипломатическите връзки са възстановени едва през 1994 г. при Мусевени, което дава началото на активно сътрудничество, включващо доставки на артилерия, стрелково оръжие, системи за наблюдение и модернизация на бойни самолети. През 2022 г. двете страни подписаха меморандум за сътрудничество в сферата на отбраната.

Думите на Кайнеругаба обаче следва да бъдат приемани с известни резерви, тъй като генералът е известен с импулсивните си постове в социалните мрежи, които неведнъж са прераствали в дипломатически кризи. През октомври 2022 г. баща му го отстрани от военен пост, след като заплаши публично да започне инвазия в Кения и да превземе столицата Найроби за две седмици. В началото на 2026 г. Кайнеругаба обвини посолството на САЩ в Кампала в предполагаемо съдействие на опозицията и обяви спиране на отбранителното партньорство между двете страни – само за да изтрие написаното и да се извини няколко часа по-късно. Председателят на Комисията по външни отношения на Сената Джим Риш определи извинението като „кухо" и заплаши, че САЩ може да преразгледат своите отношения с Кампала.

Уганда няма нито капацитет, нито логистична възможност за реално участие в конфликта в Близкия изток, тъй като армията ѝ е ангажирана предимно с поддържане на вътрешна сигурност и мисията на Африканския съюз в Сомалия. Заявката на генерала е по-скоро жест на политическа лоялност и лична амбиция, отколкото реално намерение. Тя обаче отразява реална тенденция: растящата готовност на неочаквани играчи да заемат страна в конфликт, който бързо излиза извън регионалните си граници.

Президентът на Уганда предложи създаване на Източноафриканска федерация.

🇺🇬 Дългогодишният президент на Уганда Йовери Мусевени предложи да бъде създадена Източноафриканска федерация, военен съюз между държавите в региона, отбелязвайки завой от досегашната си реторика.

По време на пресконференция в държавната резиденция „Маюге“ в четвъртък, Мусевени заяви, че подобна стъпка би засилила възможностите на региона в сферата на отбраната, гарантирайки неговата сигурност.

Той обясни, че федерацията ще обедини всички въоръжени сили в региона – от Кения, Танзания, Уганда, Сомалия, Руанда, Бурунди, Южен Судан и Демократична република Конго.

„Искам създаването на Източноафриканска федерация. Федерация на Източна Африка ще събере нашите страни тук и ще бъде изключително мощна сила“, отбеляза той и добави: „Тя ще създаде център на тежестта за черната раса. Имаме много малки държави по света, но те си имат център на тежестта.“

По време на срещата с журналисти държавният глава изрази тревога от слабата военна мощ на повечето африкански страни и се запита как чужди държави успяват толкова лесно да нахлуват в Африка.

Мусевени припомни нападението срещу Либия, при което останалите държави в Африка просто са наблюдавали отстрани без да предприемат нищо. Именно затова той смята, че военното партньорство в региона е абсолютно необходимо, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще.

„Кой може да спаси Африка сега? Онзи път Либия беше нападната от чужденци, а ние стояхме и гледахме. Затова, за да гарантираме бъдещето си, трябва да мислим за политическата интеграция на Източна Африка“, подчерта Мусевени.

Изявленията му идват на фона на нарастващото напрежение в региона, породено от заплахите му за война срещу съседна Кения. На 8 ноември Мусевени предупреди, че между Кения и Уганда е възможно да избухне война, ако страната му продължи да има трудности с достъпа до бреговете на Индийския океан, като дори заяви, че океанът „принадлежи на него“.

„Някои от страните нямат излаз на море, и то не само заради икономиката, но и заради отбраната. Ти си заклещен. Как да изнасям продуктите си?“, попита той.

„Затова водим безкрайни разговори с Кения. Едно правителство спира, идва друго. Говорим за жп линия, за нефтопровода... Но този океан си е мой. Защото е мой океан. Имам право на този океан. В бъдеще ще има войни“, завърши угандийският президент.

Кой е Йовери Мусевени?

Йовери Мусевени е президент на Уганда от 29 януари 1986 г. – едно от най-дългите управления в Африка днес. Роден е през 1944 г. в семейство на скотовъдци от етноса банянуколе в югозападна Уганда. Като студент в Университета Дар ес-Салаам в Танзания (1967–1970) се увлича по леви и пан-африкански идеи, става близък с бъдещи революционери като Джон Гаранг (Южен Судан) и Лоран-Дезире Кабила (ДР Конго). След своето завръщане работи в разузнаването на президента Милтън Оборе, но след преврата на Иди Амин през 1971 г. бяга в Танзания и започва партизанска война.

През 1981–1986 г. Мусевени оглавява Националната армия на съпротивата (NRA), която превзема Кампала след гражданска война, продължила пет години. За разлика от предишните лидери на страната, той идва на власт не с преврат, а след истинска буш-война – нещо рядко в африканската история.

Първите 15–20 години от управлението му се смятат за успех: икономически растеж от над 6–7 % годишно, връщане на индо-угандийци (изгонени от неговия предшественик Амин), успешна борба с ХИВ/СПИН (разпространението спада от 18 % до под 6 %), въвеждане на универсално начално образование и относително стабилни институции. През 90-те години и в началото на новия век е наричан от много западни донори „новото лице на Африка“.

Към днешна дата обаче 81-годишният Мусевени е критикуван остро за авторитаризъм: за да може да се кандидатира отново маха ограничението за мандатите през 2005 г. и възрастовата граница от 75 години през 2017 г. Синът му Мухоози Кайнерабуга е началник на сухопътните войски и често е спряган за негов наследник.

Под негово управление участва активно в регионални военни конфликти – подкрепя бунтовниците в Южен Судан, Руанда и Демократична република Конго, а към днешна дата е разположил хиляди войници в Сомалия срещу ислямистката групировка Ал-Шабаб.

Въпреки критиките, Мусевени остава сред най-влиятелните лидери в Източна Африка и убеден защитник на идеята за по-тясна политическа и военна интеграция на региона.

Речник

Ал-Шабаб: Ислямистка терористична групировка, свързана с Ал-Кайда и действаща основно в Сомалия и Източна Африка. Уганда участва с хиляди войници в мисията на Африканския съюз (AMISOM/ATMIS) срещу нея от 2007 г.

Банянуколе (анколе): Етническа група от югозападна Уганда и северна Руанда, традиционно скотовъдци. Мусевени произлиза от хима, подгрупа на банянуколе.

Бурунди: Малка държава в Източна Африка, член на Общността на Източна Африка. Граничи с Руанда, ДР Конго и Танзания.

Дар ес-Салаам: Най-големият град и бивша столица на Танзания (1961–1996). Университетът там е център на леви и пан-африкански идеи в края на 60-те години на миналия век.

Демократична република Конго: Огромна държава в Централна Африка, най-голямата по площ в Субсахарска Африка като цяло. Член-наблюдател в EAC. Ключов участник в две големи войни в региона (1996–1997 и 1998–2003), в които Уганда и Руанда са имат военни интервенции.

Източноафриканска общност (EAC): Регионална организация за икономическа и политическа интеграция, митнически съюз, общ пазар. Основана през 1967 г. и закрита през 1977 г. Възродена през 2000 г. В нея членуват Кения, Танзания, Уганда, Руанда, Бурунди, Южен Судан, ДР Конго и Сомалия.

Източноафриканска федерация: Стара пан-африканска идея от 60-те години за превръщане на EAC в единна държава с общ президент, армия и валута. Подкрепяна е силно от Мусевени от 90-те години, но към днешна дата напредъкът е минимален заради национални интереси и недоверие.

Иди Амин: Угандийски диктатор (1971–1979), дошъл на власт с преврат. Изгонва десетки хиляди индийци и азиатци, отговорен за смъртта на 300–500 хиляди души.

Джон Гаранг: Лидер на Суданската народноосвободителна армия (SPLA), която се сражава за автономия или независимост на Южен Судан. Умира през 2005 г. при хеликоптерна катастрофа. Срещал се и учил заедно с Мусевени в Дар ес-Салаам.

Индо-угандийци: Потомци на индийски търговци и работници, докарани от британците в края на XIX и началото на XX в. Наброяват около 70 000 души. През 1972 г. са изгонени от Иди Амин, но Мусевени ги връща и компенсира през 90-те.

Кампала: Столица и най-голям град на Уганда.

Кения: Най-голямата икономика в EAC. Има излаз на Индийския океан (пристанище Момбаса). Уганда зависи от нейната инфраструктура (нефтопровод, жп линии) за износ по море.

Лоран-Дезире Кабила: Конгоански бунтовник, свалил Мобуту през 1997 г. с подкрепата на Руанда и Уганда. Убит през 2001 г., наследен от сина си Жозеф Кабила.

Маюге: Държавна резиденция на президента на Уганда, разположена западно от столицата Кампала.

Милтън Оботе: Президент на Уганда (1966–1971 и 1980–1985). Свален от Иди Амин през 1971 г. Мусевени започва кариерата си в неговото разузнаване.

Мухоози Кайнерабуга: Син на Йовери Мусевени. Генерал-лейтенант, командир на сухопътните войски на Уганда. Смята се за вероятен наследник на баща си, въпреки официалното отричане.

Национална армия на съпротивата (NRA): Партизанска армия на Мусевени (1981–1986), която взима властта през 1986 г. След това е превърната в редовна армия (UPDF).

Панафриканизъм: Идеология за политическо, икономическо и културно обединение на народите и държавите в Африка. Популярно през 60-те и 70-те години (Кваме Нкрума, Джулиус Ньерере и други).

Руанда: Малка държава в Източна Африка, член на EAC. Управлявана от 2000 г. от Пол Кагаме, който също е бивш партизанин, съюзник на Мусевени.

Сомалия: Държава в Африканския рог, член на EAC от март 2024 г. От 1991 г. е в състояние на гражданска война и без централизирана власт на голяма част от територията си.

Танзания: Държава в Източна Африка, наследник на идеите на Джулиус Ньерере за африкански социализъм и Източноафриканска федерация.

Южен Судан: Най-новата държава в света, обявила независимост през 2011 г. Член на EAC от 2016 г. В страната се води кръвопролитна гражданска война от 2013 до 2020 г.

Осем загинали в сражения по границата между Южен Судан и Уганда.

Тленните останки на загиналите южносудански войници в атаката бяха събрани в линейка.
📸 Снимка: Sudan Post/Courtesy

🇺🇬⚔️🇸🇸 Най-малко осем войници от Въоръжените сили на Южен Судан загинаха в сражения с армията на Уганда в близост до общата граница на двете държави, на фона на ескалация на напрежението заради спорната гранична демаркация.

Силите за народна отбрана на Уганда (UPDF) бяха подложени на критика заради предполагаемо трансгранична атака в окръг Каджо-Кеджи на провинция Централна Екватория, един от десетте региона на съседен Южен Судан.

В изявление пред медиите, публикувано в понеделник, прессекретарят в Службата на комисаря на Южен Судан Исак Уори, потвърди, че инцидентът е станал около 15:00 часа и е включвал стрелба между предполагаеми угандийски войски и съвместна оперативна единица, разположена в района.

„Службата на комисаря на окръг Каджо-Кеджи информира обществеността, че днес, 28 юли 2025 г. в приблизително в 15:00 часа е възникнал инцидент с докладвано въоръжено стълкновение в района Няинга-Муда на Бори Бома, Кангапо II Паам,“ се посочва в изявлението.

Предварителни доклади сочат, че военнослужещи от UPDF са извършили нападение по позиция на въоръжените сили на Южен Судан, натоварена с наблюдение на пограничния район. Инцидентът е нарушил планирана трансгранична среща между местни лидери от двете съседни страни в рамките на инициатива резидентен комисар на окръг Юмбе в Уганда.

Службата на комисаря заяви, че работи в тясно сътрудничество със службите за сигурност, за да установи фактите около предполагаемото нападение.

„Активно координираме действията си с органите за сигурност на терен, за да проверим пълните обстоятелства около това развитие,“ увери Уори.

Поради нестабилния характер на ситуацията, служителите все още не са потвърдили точния брой на жертвите или степента на щетите.

„Имайки предвид променливата ситуация, все още няма потвърдени данни за жертвите. Призоваваме обществеността да запази спокойствие, да избягва засегнатия район и изчака допълнителни сведения от длъжностни лица,“ завършва съобщението.

Инцидентът идва на фона на продължаващите усилия за координация между двете страни, насочена към укрепване на двустранното партньорство и окончателно разрешване на дългогодишни спорове, свързани с демаркацията на общата граница и военното присъствие в спорните зони.

В миналото инциденти с участието на патрули от въоръжените сили на двете страни предизвикваха дипломатическа тревога, въпреки че двете правителства остават ангажирани с двустранен диалог за решаване на споровете. Въпреки че през годините е имало периодични гранични сблъсъци, размяна на огън между страните е рядкост. Уганда изпрати армията си в подкрепа на Киир през 2013 г. след избухването на гражданската война в Южен Судан – само две години след като обяви независимост от Судан. Конфликтът между Киир и вечния му съперник Риек Мачар продължи пет години и уби около 400 000 души, преди двамата да постигнат споразумение за споделяне на властта през 2018 г.

Уганда отново разположи специални сили през март тази година, след като Киир предприе действия срещу Мачар и в крайна сметка го постави под домашен арест, събуждайки страхове от разпалване на нова гражданска война. Този ход осуети сключването на сделка за споделяне на властта и доведе до нов конфликт между UPDF и милиция на етническата група нуер, от която произлиза и самият Мачар.

Уганда беше обвинена в употреба на химически оръжия – барелни бомби, съдържащи запалителна течност, която уби цивилни, по време на сражения срещу милиции на нуер в североизточната част на Южен Судан – обвинения, които тя отхвърля.

38 убити в атака на свързани с Ислямска държава екстремисти срещу църква в източно Конго.

🇨🇩 Най-малко 38 души бяха убити, а 15 други са ранени, след като въоръжени бойци нахлуха в католически храм в Команда, ключов град в размирната провинция Итури в североизточната част на Демократична република Конго. Това съобщиха официални лица в неделя.

Атаката е извършена от Съюзните демократични сили (ADF) – екстремистка групировка, създадена от угандийски бунтовници и вече свързана с Ислямска държава. Свидетели разказват, че бойците са използвали както огнестрелни оръжия, така и мачете, нахлувайки в църквата по време на неделната литургия и избивайки поклонниците вътре.

Няколко души остават изчезнали след нападението, потвърдено от военен говорител в Итури, който заяви, че извършителите са разпознати като бойци на ADF.

Команда, където се е случило нападението, служи като търговски кръстопът, свързващ Итури със съседните провинции Чопо, Северно Киву и Маниема – региони, които през последните години са свидетели на непрекъснато насилие.

Това е един от най-смъртоносните инциденти откакто ADF извърши последната си атака в района на Мамбаса през февруари, при която загинаха 23 души. Групата е активна в страната от десетилетия, но засили значително операциите след като се закле във вярност на Ислямска държава през 2019 г. Оттогава тя действа под знамето на „Ислямска държава – провинция Централна Африка“ (ISCAP).

Въпреки съвместната офанзива, която предприеха въоръжените сили на Уганда и Конго през 2021 година, насочена към изкореняване на групата, смъртоносните нападения продължават в източната част на страната, като хиляди цивилни са убити или разселени през последните четири години.

Безредиците в ДР Конго предлагат възможности на Ислямска държава

Военнослужещи от въоръжените сили на Демократична република Конго стоят на стража срещу бунтовническата групировка М23 в Люберо, провинция Северно Киву, 27 октомври 2024 г.📸 Снимка: REUTERS

🇨🇩 С над 100 въоръжени групировки, действащи в източната част на Демократична република Конго, регионът е една от най-тежко засегнатите конфликтни зони в световен мащаб. Офанзивата на бунтовниците от M23, започнала в края на януари, допълнително изостри насилието и хаоса.

Тъй като M23 бързо разшириха територията си на север и юг от регионалната столица Гома, те привлякоха повече внимание от конгоанската армия (FARDC) и съюзническите милиции, което може би е дало повече пространство на местния филиал на Ислямска държава да започне атаки.

„Дори по консервативни оценки на смъртните случаи, първото тримесечие на тази година е най-смъртоносното от 2002 г. насам, когато страната беше въвлечена във Втората конгоанска война“, пише анализаторът Лад Серват в доклад от 18 юни за Armed Conflict Location and Event Data (ACLED).

„Макар че както M23, така и Съюзните демократични сили (ADF) са активни в Северно Киву от много време, преди това операциите на всяка група бяха концентрирани в различни географски райони. Когато районите се сближиха, това, което последва, е показателно за риска от ескалация на несигурността чрез припокриващо се насилие“, пише Серват.

Първоначално сформирана като бунтовническа група през 1994 г. в Уганда, ADF се ръководят от Муса Балуку, който насочи групата към по-екстремистки възгледи. През 2019 г. той се закле във вярност на Ислямска държава и преименува групата на Ислямска държава – провинция Централна Африка (ISCAP).

През януари група експерти на ООН публикуваха доклад, в който се посочват постоянни слухове за контакти между M23 и ISCAP, които се засилиха, когато M23 започна да настъпва в района на операции на ISCAP в Луберо през февруари 2025 г.

„Многобройни източници потвърждават, че M23 са търсили пакт за ненападение с ADF, искайки безопасно преминаване и призовавайки ADF да ограничат атаките си само до войници на FARDC. Съобщава се, че Балуку е отказал, позовавайки се на недоверие към M23 и потвърждавайки своя ангажимент да продължи атаките срещу „неверници“ цивилни“, се посочва в доклада.

Едновременните операции на M23 и ISCAP в провинция Северно Киву през първите три месеца на годината разселиха хиляди и доведоха до повече от 1600 докладвани смъртни случая, по данни на ACLED.

„Макар че M23 и ISCAP все още не са се сблъсквали помежду си, едновременните им операции в географски близки райони са напрегнали максимално капацитета на FARDC да противодейства на двете групи едновременно. Докато FARDC се опитваше да ограничи настъплението на M23 през първите три месеца на 2025 г., вниманието ѝ беше отклонено, позволявайки на ислямистката група да извърши рязко увеличение на атаките срещу цивилни“, обясни Серват.

В отговор на настъплението на M23 през февруари, Народните отбранителни сили на Уганда разположиха нови 1000 войници като част от операция „Шуджаа“, с което броят им е достигнал до 5000 души. Уганда си сътрудничи с конгоанската армия срещу ISCAP в провинциите Северно Киву и Итури в източната част на страната от самото начало на операцията през 2021 г.

През март военното разузнаване на Уганда заяви, че ISCAP е сключила нов съюз с коалиция от милиции Ленду, наречена Кооператив за развитие на Конго.

След като атаки на ISCAP убиха 24 цивилни през месец май, Тиу Упанги Муса, традиционен вожд в района на Касенье в Луберо, заяви пред новинарското издание Congo Quotidien, че ISCAP „вече не е сама и други въоръжени групи с подобни методи действат в сянка.“

През март Службата за разузнаване и анализ на сигурността на Dragonfly предупреди, че ISCAP възнамерява да използва фокуса на FARDC върху бунтовниците от M23.

„Въз основа на скорошното увеличаване на темпото на атаките си, изглежда, че вече действа с по-голяма свобода, тъй като военните отклониха някои ресурси от региона“, се посочва в доклада.

Серват се съгласи с горния извод и предупреди, че ISCAP може да засили смъртоносните си атаки през втората половина на 2025 г.

„Въпреки относителното затишие в бунтовете на M23, последвалият срив на властта е предоставил достатъчно възможности на ISCAP да консолидира своето присъствие в източната част на ДР Конго, излагайки местното цивилно население на последиците от масовото насилие“, обобщи той.

Военачалникът на Уганда заяви публично, че иска да обезглави лидера на опозицията

Генерал-лейтенант Мухузи Кайнеругаба, командир на Сухопътните сили на Уганда и президентски син, по време на партито за рождения си ден в Ентебе, Уганда, 7 май 2022 г.
📸 Снимка: Abubaker Lubowa/Reuters

🇺🇬 Шефът на въоръжените сили на Уганда и син на дългогодишния президент Йовери Мусевени заплаши най-популярния опозиционен лидер в страната, че ще му отреже главата в публикация на Х.

Мухузи Кайнеругаба е считан за вероятния наследник на баща си, който е начело на страната от 1986 г. Военачалникът често е агресивен в поведението си онлайн, както и се изказва провокативно в публикациите си на социалните мрежи.

Без съмнение най-известната му изява е от октомври 2022 г. когато в серия от туитове заплаши с инвазия в съседна Кения и в крайна сметка предизвика международен скандал и вълна от възмущение по свой адрес. Самият той твърди, че някои от постовете му са иронични.

В публикация на Х от неделя вечерта той заяви, че единствено баща му го спира от това да го обезглави: „Ако Мзее не беше там, щях да му отрежа главата още днес“, заканва се той.

Уайн, чието гражданско име е Робърт Кягулани, завърши на второ място след Мусевени на президентските избори през 2021 г., В отговор на заплахата по свой адрес той заяви, че не приема равнодушно подобни думи, тъй като вече на няколко пъти е бил мишена на неуспешни опити за покушение.

„Най-накрая! Събудих те? Преди да те обезглавя, върни ни парите, които ти дадохме назаем“, написа в отговор президентският син, което предполага, че по-рано властите са подкупили Уайн, за да саботират опозицията.

По-рано говорителят на правителството изрази мнение, че публикациите му в социалните медии трябва да се разбират като „случайни“ коментари и не бива да се приемат на сериозно или като отразяващи правителствената политика.

Уайн, известен музикант, реши да влезе в политиката, като се възползва от своята популярност, успя да се превърне в най-сериозната заплаха за влиянието на Мусевени. Той отхвърли резултатите от изборите през 2021 г. с твърдението, че има фалшифициране на бюлетини и сплашване.

Правозащитници също обвиниха правителството на Мусевени в широко разпространени нарушения на правата на човека, включително изтезания и произволни задържания. Правителството на Уганда многократно е отричало твърденията за изборни измами и нарушения на човешките права.

Главнокомандващият армията на Уганда постаи ултиматум на американския посланик: Извинете се или напуснете.

📸 Снимка: The Kampala Post

🇺🇬⚔️🇺🇸 Генерал Мухузи Кайнеругаба, главнокомандващ отбранителните сили на Уганда, постави ултиматум на американския посланик в страната, според който ако не се извини за своето „недипломатично поведение“ лично на президента Йовери Мусевени до понеделник в 9 часа сутринта, местните власти ще поискат той да напусне страната.

Генерал Кайнеругаба обаче подчерта, че Уганда няма проблеми със САЩ като държава, а по-скоро с неотдавнашните действия на посланика, които се възприемат като работа срещу правителството на Националното съпротивително движение (NRM).

Американското посолство в Кампала се ангажира с местни опозиционни групи и неправителствени организации, което е разглеждано от мнозина като опит за разклащане на сегашната власт. Освен това Съединените щати наложиха санкции на служители по сигурността на страната, включително четирима висши полицейски служители, което допълнително нажежи обстановката.

Реакциите по повод санкциите бяха разнопосочни. Робърт Кягулани - поп изпълнител, който влезе в политиката и в крайна сметка се превърна в основния лидер на опозицията - ги приветства, докато ветеранът в телевизионния ефир Джеймс Онен, известен още като Дебелото момче, разкритикува позицията на Кягулани, заявявайки, че никой политически лидер не трябва да празнува налагането на чуждестранни санкции срещу собствените си сънародници.

По-рано генерал Кайнеругаба написа на профила си в платформата X, че американският посланик е проявил неуважение към конституцията на страната и нейния президент.

„Драги сънародници, мой тържествен дълг е да ви съобщя, че ние като народ сме на път да влезем в сериозна конфронтация с настоящия посланик на Съединените щати в страната заради проявеното неуважение към нашия любим и прославен президент и за подкопаване на конституцията на Уганда.“

🇺🇬 Уганда започва местно производство на емиратските бронирани машини STREIT Tornado

📸 Снимка: Military Africa

🇺🇬🤝🇦🇪 Уганда стартира съвместно предприятие със базираната в ОАЕ Streit Group за местно производство на бронирани превозни средства Streit Tornado, с подкрепата на Националната предприемаческа корпорация (NEC), търговското звено на Народните отбранителни сили на Уганда (UPDF), създадено с акт на парламента на Уганда през 1989 г.

Streit Group, световен лидер в производството на бронирани превозни средства, притежава общо 12 производствени съоръжения и 25 офиса по целия свят. Корпорацията е специализирана в производството на бронирани превозни средства (БТР), превозни средства за транспортиране на пари и ценности, луксозни и превозни средства за сигурност, с повече от 15 000 превозни средства, доставени по целия свят. Пътят за това ново начинание в Уганда беше проправен от решението на компанията да затвори дъщерното си дружество в Алжир Streit Group Algérie на 21 март и да премести фокуса си към други пазари.

NEC-Streit Uganda Ltd. има за цел да предостави набор от решения за сигурност чрез трансфер на технологии, поддържайки не само отбраната, но и здравеопазването, индустриалните сектори и железопътната индустрия. Съоръжението беше официално открито от президента Йовери Мусевени през юли 2022 г. и е предназначено да произвежда и поддържа широк набор от бронирани превозни средства както за армията на Уганда, така и за международните пазари.

Генерал Уилсън Мбади, началник на Силите за народна отбрана на Уганда, подчерта, че заводът за бронирани превозни средства ще задоволи нуждите на армията, полицията, ВИП личностите и регионалните изисквания на Уганда. Бронетранспортьорът Streit Tornado 4×4 / MRAP се откроява като един от продуктите на NEC-Streit Uganda. Проектиран за различни движения на пехотни войски, включително патрули на дълги разстояния и поддръжка на конвои, Tornado може да служи и като единица за командване и контрол или платформа за медицинска евакуация. Той може да се похвали с усъвършенствана защита срещу взривове и балистични заплахи от ниво 3 на STANAG 4569 и може да побере екипаж, включващ водач, командир, осем пасажери и стрелец.

Успешното производство на бронираните превозни средства Tornado беше демонстрирано в социалните медии от NEC-Streit Uganda, отбелязвайки крайъгълен камък в производствените способности на Уганда за отбрана.

В свързани събития през октомври 2021 г. UPDF пусна в експлоатация бойната машина на пехотата (IFV) Chui (Leopard), базирана на бронираната машина Nyati на Twiga. Бронираното превозно средство Chui включва функции, уникални за сухопътните сили на Уганда и до голяма степен се основава на южноафриканския Twiga Nyati, представен през 2020 г.

Тази инициатива е част от по-широката стратегия на Уганда за подобряване на военните й способности, като същевременно намалява зависимостта от вносни превозни средства. Президентът Мусевени отбеляза, че Уганда харчи над 550 милиона долара годишно за внос на превозни средства от Япония и Европа. Местното производство на бронирани превозни средства като Streit Tornado и Chui IFV представлява значителна стъпка към самостоятелността и икономическата ефективност в отбранителния сектор на Уганда.

Предполагаеми ислямисти са убили най-малко 38 души при нападение срещу селски райони в Източно Конго.

📸 Снимка: Alain Uyakani/Xinhua

🏴⚔️🇨🇩 Предполагаеми ислямистки бунтовници са убили най-малко 38 души при нападение през нощта срещу села в източната част на Демократична република Конго, съобщиха в събота двама областни служители и лидер на гражданското общество, цитирани от Reuters.

Лидерът на местното гражданско общество Джъстин Кавалами обвини за атаката членовете на Съюзните демократични сили (ADF), за която се твърди, че стои зад друго нападение в село, довело до смъртта на най-малко 16 души по-рано тази седмица, произхожда от съседна Уганда.

Въоръжени мъже са използвали оръжия и мачете, за да атакуват жители на села в територия Бени, провинция Северно Киву, през нощта срещу петък, каза местният служител Фабиен Какуле пред Ройтерс.

Областният служител Леон Какуле Сививе каза, че броят на загиналите е 38 и каза, че неотдавнашният скок на насилието се дължи на това, че нападателите са се възползвали от слабото присъствие на силите за сигурност.

Те дойдоха да "избият населението, когато нямаше войници", каза той пред Ройтерс.