Израелски дрон атакува основния кораб на флотилия „Сумуд“.

🔍 Източник: VesselFinder

🇮🇱💥🇹🇳 Основният кораб на флотилия „Сумуд“, част от акцията на група международни активисти за нарушаване на блокадата на ивицата Газа, беше ударен от израелски дрон в международни води край бреговете на Тунис.

В сведения на организаторите се посочва, че дронът е хвърлил взривно устройство върху кораба, което е предизвикало пожар, който е бил овладян благодарение на бързата реакция на екипажа. Няма данни за пострадали.

Франсеска Албенезе, специален докладчик на ООН за Палестина, потвърди, че плавателният съд на флотилията е бил ударен от дрон близо до пристанище Тунис. Тя подчерта, че мисията „напълно отговаря на международното право“.

Преди няколко дни в района бяха наблюдавани два разузнавателни самолета, управлявани от 122-ра ескадрила „Нахшон“, както и два военно-транспортни самолета KC-130H Hercules, кацнали в базата NAS Сигонела на о-в Сицилия, което доведе до спекулации, че може да са били използвани за провеждане на операции по разузнаване или разполагане на командоси в района. Освен това там беше докладвано GPS заглушаване, което затрудни навигацията на корабите от флотилията.

Атаката е част от серия инциденти, в които израелски сили се опитват да осуетят подобен род акции към ивицата Газа. През май корабът Conscience на Флотилията на свободата беше атакуван от израелски дрон в международни води край Малта, при което бяха нанесени сериозни щети на плавателния съд.

21300 тона украинска пшеница пристигнаха в Сирия.

🇺🇦🌾🇸🇾 Кораб с 21300 тона украинска пшеница на борда пристигна на пристанището Латакия, разположено по бреговете на Средиземно море , като зърното ще бъде разпределено към няколко провинции в страната с помощта на железопътен транспорт.

Според отговорните за получаването и разпределението на зърнената пратка, пшеницата ще бъде доставена до провинциите Алепо, Хама и Латакия и ще бъде разпределена към пекарните веднага след разтоварването ѝ в порта.

Това е първият случай от години, в който товар ще се транспортира по жп линия от пристанището в Латакия към вътрешността на страната. Железопътният транспорт беше преустановен след 2011 г. и остана извън експлоатация през годините на управлението на сваления режим.

Около 2000 тона от пшеницата ще бъдат изпратени до провинция Хама. Очаква се въвеждането на железопътен транспорт да намали разходите за търговците, да ускори значително доставките и да повиши сигурността на превозите.

Припомняме, че след падането на режима на Башар ал-Асад украинската държава изпрати 500 тона пшенично брашно като хуманитарна помощ за Сирия на 27 декември 2024 г.

Тази година Сирия е изправена пред тежка суша, оказваща видимо влияние на селското стопанство. Преди началото на конфликта през 2011 г., страната произвеждаше близо 4 милиона тона пшеница годишно.

Корабът с хуманитарна помощ и активисти за Газа остана заседнал в международни води.

🇲🇹⚓🇮🇱 Корабът, превозващ хуманитарна помощ и активисти за ивицата Газа, остана заседнал в международните води по крайбрежието на Малта, след като стана цел на безпилотен удар, а няколко държави вече заявиха, че ще го конфискуват, ако опита да влезе в тяхно пристанище.

Саудитският канал Al Arabiya заяви, позовавайки се на източник от западните служби за сигурност, че мисията е организирана от Хамас. Според същата информация хората на борда са възнамерявали да влязат в контакт с израелската армия при достигане до бреговете на Газа.

На кадрите, разпространени след атаката, се виждат две големи пробойни на палубата, както и гъст дим около кораба. Авторът на записа твърди, че корабът е ударен два пъти. Сериозно е повреден и генераторът на плавателния съд, което прави невъзможно придвижването му без ремонт, съобщава Чарли Андреасон – активист, който над десетилетие е свързан с т.нар. „Флотилия на свободата“.

„Не е ясно къде можем да спрем за ремонт“, призна Тиг Бари, член на лявото антивоенно движение Codepink. Той е сред активистите, които след удара са се опитали да достигнат до кораба Conscience с моторни лодки.

Според Бари, плавателните съдове са отблъснати от малтийските власти, но поне един успява да се качи на борда и да разговаря с капитана. Бари също така твърди, че преди атаката държавата Палау е отнела флага на кораба, а Малта, Гърция и Турция са заявили, че ще го конфискуват, ако се опита да акостира в някое от техните пристанища.

„Смяната на флаг ще отнеме месеци, така че екипажът просто е заседнал в морето“, обобщи Бари.

Кораб с предполагаема хуманитарна помощ за Газа беше атакуван от дрон край Малта.

🇲🇹⚓🇮🇱 Организаторите на т.нар. „Флотилия на свободата“, опитваща се да направи доставка на хуманитарна помощ до ивицата Газа въпреки израелската блокада като част от войната срещу Хамас, твърдят, че корабът им е бил атакуван през нощта с дрон, който е бил ударен два пъти, което е довело до пожар на борда и пробив в корпуса.

На борда на кораба е имало 30 активисти, каза пресаташето на коалицията Ясемин Акар пред CNN и добави, че „в момента има дупка в кораба и корабът потъва.“ Тя казва, че очевидно цел на атаката са били генераторите в предната част на кораба и че те вече нямат достъп до електричество.

Интернет платформи за проследяване на морския трафик показват, че корабът е под флага на Палау – Conscience. Предполагаемото нападение е станало край бреговете на Малта в международни води в Средиземно море в 00:23 ч. местно време, съобщи коалицията по X, добавяйки, че е „организирала акция под медийно затъмнение, за да ограничи израелския саботаж“.

Не се посочва виновник за атаката, било то Израел или която и да е друга държава. В социалните медии бяха разпространени кадри от пожар на борда на кораб през нощта, чиято достоверност не може да бъде независимо проверена.

Твърди се, че е изпратен SOS сигнал, но часове по-късно Малта все още не е отговорила, добавяйки, че корабът е на 17 километра от брега на Малта.

Акар сподели още, че „малка лодка“ е била изпратена от южен Кипър.

Руска подводница и океански буксир на посещение в Алжир.

🇷🇺⚓🇩🇿 На 20 април 2025 г. два плавателни съда от състава на Военноморските сили на Руската федерация акостираха на средиземноморското пристанище Алжир.

Това са подводницата от клас "Кило" (проект 636.3) Б-265 "Краснодар" от състава на Черноморския флот и океанският буксир от клас "Силва" (проект 712) "Евгений Чуров" от състава на Балтийския флот.

Според наличните данни се очаква двете плавателни средства да останат в пристанището не повече от седмица, по всяка вероятност за презареждане с гориво и рутинни дейности по поддръжка.

В последните седмици „Краснодар“ броди из Средиземно море, като вероятно се надява да използва сирийското пристанище Тартус като база. Тези надежди обаче бяха попарени, тъй като се съобщава, че новата власт в Сирия е отказала достъп на руските части до пристанището.

Не е ясно дали подводницата се завръща обратно към Русия, но липсата на фиксирана опорна база в Средиземно море започва силно да ограничава оперативните способности на малкото военноморски елементи на Русия, които все още действат в района.

Засилено присъствие на руски шпионски кораби в Европа

📸 Снимка: Peter Ferrary on X

🇷🇺⚓ На 14 април 2025 г. корабът за сигнално разузнаване „Виктор Леонов“ (ССВ-175) от клас „Вишня“, част от Северния флот на Руската федерация, премина през Гибралтарския пролив на изток към Средиземно море.

Движението, потвърдено от източници за проследяване на морския трафик като Itamilradar, бележи засилване на руското военноморско присъствие край бреговете на НАТО.

„Виктор Леонов“ е кораб от проект 864 „Меридиан“, проектиран за мисии по сигнално и електронно разузнаване. Оборудван с усъвършенствани антени и сензори, той наблюдава военна и военноморска дейност в широки морски региони. Пристигането му заменя „Килдин“, друг разузнавателен кораб на руския флот, напуснал Средиземно море, осигурявайки текущите операции за наблюдение в района.

Това разгръщане е част от по-широк тласък на руския флот за засилване на морското разузнаване в Европа. От началото на годината руският флот става все по-активен във водите край Обединеното кралство и Скандинавия. На 5 март 2025 г. Кралските военноморски сили пуснаха изображения на фрегатата HMS Somerset, засенчваща руската корвета „Бойкий“, ескортираща от Сирия търговския кораб Baltic Leader, който попада под международни санкции. Операцията, подкрепена от патрулни самолети на НАТО, наблюдава предполагаем транспорт на оръжие към Балтийския регион.

Заради връзки със санкционираната руска институция „Промсвязбанк“, Baltic Leader се намира под санкции от 2022 г. По време на наблюдението британски персонал забеляза подозрително поведение на борда на руската корвета, включващо изгаряне на документи и дейност на бойната станция. HMS Somerset проследи конвоя с въздушна поддръжка от хеликоптер Merlin.

На 19 март Кралският флот отново проследи руска военноморска група, преминаваща през водите на Обединеното кралство. HMS Somerset, HMS Cattistock, RFA Tidesurge и хеликоптери на флота извършиха ескорт на формация, включваща десантния кораб „Александър Шабалин“, разрушителя „Североморск“ и транспортните кораби „Sparta IV“ и „Сияние Севера“.

Операцията започна във водите на Северно море и беше подкрепена от самолет P-8 Poseidon от RAF Lossiemouth. Това беше третото подобно прехващане в рамките на шест седмици на руските кораби, завръщащи се от Сирия. Силите на Обединеното кралство използваха високоефективни сензори и хеликоптери, за да наблюдават оперативната група, докато се придвижваше към Балтийско море.

Командващият офицер на HMS Somerset похвали координацията на НАТО, докато министърът на въоръжените сили на Обединеното кралство Люк Полард препотвърди ангажимента на страната си към териториалната отбрана.

През януари 2025 г. британският министър на отбраната Джон Хийли изрази тревогата си относно руския шпионски кораб „Янтар“, действащ край бреговете на Обединеното кралство. Заподозрян в картографиране на подводна инфраструктура като телекомуникационни кабели, той е ярък пример за стратегическата заплаха, породена от операциите на руското морско разузнаване. Докато Москва отрича враждебните си намерения, западното разузнаване вижда тези мисии като част от по-широка стратегия, включваща сплашване и събиране на данни.

Транзитът на „Виктор Леонов“ през Гибралтарския проток – връзка между Атлантическия океан и Средиземно море – отразява намерението на Москва да поддържа непрекъснатите си способности за наблюдение в евроатлантическия регион. Редовните нахлувания на разузнавателни кораби от руския флот са част от преднамерена стратегия за изпитания на бдителността на НАТО и утвърждаването на постоянно присъствие в близост до критична западна военна и цивилна инфраструктура.

Тези операции размиват границата между законната дейност в международни води и провокацията. За НАТО и Европа като цяло те подчертават значимостта на стабилното военноморско наблюдение, споделяне на разузнавателни данни и защитата на подводната инфраструктура, включваща кабели за данни. Възпирането зависи все повече от видими контрамерки, включително редовния военноморски ескорт и наблюдение, с които да се гарантира, че европейското морско пространство остава сигурно на фона на нарастващото геополитическо напрежение.

Русия спира операциите с подводници в Средиземно море след загубата на Тартус.

Руската подводница “Новоросийск” от клас “Кило” (проект 636.3), заснето малко след напускане на Средиземно море в нощта на 2 януари 2025 г.
📸 Снимка: Portuguese Navy

🇷🇺🌊 На 2 януари 2025 г. последната руска подводница напусна акваторията на Средиземно море, след като се очертва да загуби възможността да използва на военноморската база в Тартус след падането на режима на Башар ал-Асад, което се отрази на способността ѝ да поддържа подводни сили в региона.

Руският флот е с най-слабото си присъствие в тези води от поне три години насам, като липсата на подводница е достатъчно красноречив факт за това. Все пак е възможно там да има атомна подводница, но считам това за слабо вероятно.

Под прикритието на тъмнината на 2 януари подводница “Новоросийск” (Б-261) от подобрен клас “Кило” (проект 636.3) от състава на Черноморския флот на Русия се измъкна през Гибралтарския пролив. Подобно на рутинните транзити обратно към Балтийско море, и сега беше извършен на повърхността. Информацията беше потвърдена от португалския флот, който публикува снимка на подводницата в събота, 4 януари 2025 г.

Руските военноморски сили поддържат почти непрекъснато разполагане на конвенционални подводници в Средиземно море през последното десетилетие. Сегашната постоянна оперативна група на Русия в Средиземно море е създадена през 2013 г. и последователно включва една или повече подводници от клас “Кило” на припокриващи се разполагания. Военноморският експерт Фредерик Ван Локерен води дневник на руските кораби в Средиземно море. Това показва, че е имало кратки пропуски в разгръщането на подводници, особено в края на 2023 г., но като цяло там винаги е имало руска подводница от клас “Кило”.

Руските подводници бяха базирани в Тартус, но нито една руска подводница не е посещавала там от около 3 декември 2024 г. Загубата на базата означава, че подводниците, разположени по-рано там, трябва да останат в морето с възможност за кратки посещения в приятелски пристанища. На практика руските подводници с конвенционални двигатели прекарват по-голямата част от времето си в пристанището, дори при разполагане. Това прави постоянното присъствие в Средиземно море несъстоятелно.

Заместникът на Новоросийск, ако има такъв, все още е в Северно море в очакване на транзит на юг към Средиземно море. Тази подводница от клас “Варшавянка”, вероятно Краснодар (Б-265) или Можайск (Б-608), е наблюдавана да напуска Балтийско море на 31 декември 2024 г. Според наблюдатели, има известно забавяне в транзита на подводницата, поради което тя се придвижва по-бавно от обикновеното и все още не е съобщено, че е достигнала Ламанша. Вероятно това е свързано със ситуацията в Средиземно море или по-вероятно изправността на подводницата или на някой от нейните ескорти е компрометирана.

Руската военноморска база в Тартус е ключова част от военното и политическо влияние на Русия в Близкия изток и Африка. Намаленото присъствие на военни кораби и подводници в Средиземно море вероятно ще изиграе неблагоприятна роля в поддържането на това влияние.

Русия вероятно търси алтернатива на пристанището в Тартус, като според слуховете е направила опит да договори запазване на базата с новото сирийско правителство, въпреки че на този етап не се наблюдават признаци за това.

През последните седмици се наблюда прехвърляне на руско военно оборудване на няколко места в източна Сирия, която се намира под контрола на Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, който е подкрепян военно и политически от Кремъл. На този етап обаче такава сделка обаче не е потвърдена и няма ясни признаци за ново строителство.

Борбата на Русия да запази подводните си сили в Средиземно море също е симптом за по-широки проблеми. Руският флот е пренатоварен след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. и страда от предизвикателства в поддръжката, като Кремъл е насочил вниманието и ресурсите си почти изцяло към бойните действия в Украйна. В същото време руската икономика е изправена пред силен насрещен вятър, което е допълнително предизвикателство пред страната. Всичко това е причина редовното разполагане на руски подводници в региона да изглежда слабо вероятно в обозримо бъдеще.

Ядрена подводница от клас Suffren напусна пристанището в Тулон.

📸 Снимка: X

🇫🇷🌊 Ядрена атакуваща подводница от клас Suffren на френския военноморски флот беше забелязана да напуска пристанището в Тулон на 29 август 2024 г.

Suffren е клас ядрени атакуващи подводници, проектирани за френския флот от френския корабостроител Naval Group (известен по-рано като DCNS и DCN). Предназначен е да замени подводниците от клас Rubis. Строителството започна през 2007 г. като първият модул беше пуснат в експлоатация на 6 ноември 2020 г. Водещата подводница от класа постъпи в експлоатация на 3 юни 2022 г.

Подводниците от класа интегрират технологии от класа Triomphant, включително помпено-реактивното задвижване. Съобщава се, че този клас произвежда приблизително 1/1000 от откриваемия шум на подводниците от клас Redoutable като в същото време са десет пъти по-чувствителни при откриването на други подводници.

Оборудвани са с изстрелвани от торпедни тръби крилати ракети MdCN за удари по стратегически наземни цели на големи разстояния (много над 1000 км). Проектирани са за изпълнение на множество различни мисии, сред които надводна и подводна война, удари по цели на сушата, събиране на разузнавателна информация, управление на кризи и специални операции.

Ядреният реактор от клас Barracuda включва няколко подобрения в сравнение с предходния Rubis. Трябва да се отбележи, че той удължава времето между зареждането с гориво и комплексните ремонти (RCOH) от 7 на 10 години, което позволява значително по-висока наличност в морето.

В подкрепа на мисии за специални операции, Barracuda може също да побере до 15 командоси морски пехотинци, интегрирайки подвижен подслон на сухата палуба, който може да качи подводен апарат от ново поколение PSM3G Swimmer Delivery Vehicle, предназначен за доставка на отряд морски пехотинци до мястото на провеждане на специални операции.

Турция разкри плановете си за най-големия самолетоносач местна продукция

Концептуални изображения на бъдещия самолетоносач на турския флот. Както беше установено по-рано от снимки, направени в Дирекцията на проектантски офис (DPO), самолетоносачът ще има дължина от 285 метра и водоизместимост от 60 000 тона.
📸 Снимка: TurDef

🇹🇷🌊 Турция се подготвя за най-големия самолетоносач местна продукция чрез проект, ръководен от Дирекцията на проектантски офис (DPO) на командването на турските военноморски сили, съобщиха медиите в сряда, цитирани от вестник Daily Sabah.

Този национален самолетоносач трябва да надмине TCG Anadolu, многоцелеви десантно-десантен кораб, който може да бъде конфигуриран като лек самолетоносач, пуснат в експлоатация миналата година.

Разположен в командването на корабостроителницата на Министерството на националната отбрана в Истанбул (MSB), DPO отвори вратите си за пресата в сряда, предлагайки информация за текущата си работа.

Фрегатата Истанбул (F-515), вдясно, закотвена на Истанбулската военноморска корабостроителница, Истанбул, Турция, 24 април 2024 г.
📸 Снимка: AA Photo

TCG Anadolu, моделиран на база испанския Хуан Карлос I, може да се похвали със 70% местна продукция. Въпреки това, с екип от около 110 души в DPO, се полагат усилия за увеличаване на коефициента на вътрешно производство за новия национален самолетоносач.

TCG Anadolu, с размери 231 метра дължина, 32 метра ширина и с водоизместимост от 27 436 тона, беше поръчан през 2015 г. и пуснат на вода през април 2019 г. Неговото откриване, първоначално планирано за 2021 г., беше отложено поради пандемията от COVID-19 и в крайна сметка беше официално пуснат в експлоатация с церемония на 10 април 2023 г.

Плавателният съд е предназначен да посрещне различните нужди и изисквания на турските въоръжени сили (TSK), като поддържане на дълготрайни военни битки на дълги разстояния или операции за хуманитарна помощ, междувременно действайки като команден център и флагман на турския флот.

Твърди се, че проектирането на по-голям национален самолетоносач от TCG Anadolu вече е в ход, като основната цел е вдигане на съотношението на местно произведените компоненти в новия самолетоносач.

Във фазата на идейния проект се предвижда на новия самолетоносач да бъдат разположени както пилотирани, така и безпилотни летателни апарати (БЛА) от местно производство. В съответствие с тази цел е в ход сътрудничество с водещи компании в областта като Baykar и Turkish Aerospace Industries (TAI).

Създадена през 1997 г., за да се захване с проекта MILGEM (Национален кораб), проектантският офис DPO играе важна роля в различни военноморски проекти, включително разработването на корветите от клас ADA TCG Heybeliada, TCG Büyükada, TCG Burgazada и TCG Kınalıada. Тези кораби влязоха в експлоатация съответно през 2011, 2013, 2018 и 2019 г.

Започвайки с проекта MILGEM, започна работата по проектните дейности на „Проекта за фрегата от клас Istif“, целящ дизайн на фрегата с превъзходни оперативни и маневрени функции в сравнение с международно признатите корвети от клас ADA.

Първият кораб от този проект, фрегатата TCG Istanbul, беше построен в Истанбулската военноморска корабостроителница и пуснат в експлоатация по-рано тази година.

По случай 100-годишнината от основаването на Република Турция военният кораб TCG Anadolu, принадлежащ на турския флот, се вижда по време на официалния парад в Босфора, Истанбул, Турция, 29 октомври 2023 г.
📸 Снимка: Reuters

Истанбулската фрегата (F-515) се откроява с 80% компоненти местно производство. Разполага с модерни национални системи, включително военноморските оръдия MKE, противокорабните ракети Atmaca и системата за противовъздушна отбрана GÖKDENIZ.

„Нашите основни бойни елементи, включително щурмови лодки, патрулни кораби, корвети и фрегати, разполагат с всички свои машини, изработени на ниво производител без чужда зависимост, могат да бъдат сглобени тук, евентуалните грешки могат да бъдат коригирани, след което да бъдат монтирани обратно на корабите“, Това заяви командирът на корабостроителницата в Истанбул контраадмирал Ердинч Йеткин, цитиран от обществената телевизия TRT Haber.

Йеткин също така заяви, че обучението на фрегатата TCG Istanbul продължава и добави: „Тя е готова да служи в нашата „синя родина“ С усъвършенствани и компетентни системи за командване и контрол и увеличени сензори и оръжия, тя ще има много ефективна ударна мощ.“

„Mavi vatan“ или „синята родина“ се превърна в обичайна фраза в турския политически живот. Най-често се използва като абревиатура за морските претенции на Анкара в източното Средиземноморие. В центъра на тези интереси стои наличието на големи находища на природен газ край бреговете на остров Кипър. За Турция най-големият дял от тези находища се намира в рамките на това, което Турция тълкува като своя изключителна икономическа зона. Подобна позиция обаче е в противоречие с твърденията на Гърция и Република Кипър. И двете правителства твърдят, че Анкара пренебрегва гръцкия и кипърския суверенитет, както и ключовите разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право (договор, който Турция никога не е ратифицирала).
📸 Графика: Washington Post

„Вярвам, че турските военноморски сили ще придобият много важна способност с корабите, които са в процес на изграждане. Те имат 80% вътрешно произведени компоненти. Ние също работим усърдно за национализиране на основните системи за задвижване, тоест машините“, отбеляза Йеткин.

„Нашата фрегата TCG Istanbul, която беше пусната на вода на 23 януари 2021 г., беше доставена на 19 януари 2024 г. Очакваме тя да бъде напълно интегрирана в нашия флот в рамките на около месец.“

Първоначално предназначен за поддръжка на хеликоптери и изтребители с късо излитане и вертикално кацане (STOVL) като варианта F-35B, ролята на TCG Anadolu нарасна след отстраняването на Турция от програмата F-35 през 2019 г. поради придобиването на произведените в Русия комплекси за противовъздушна отбрана С-400.

Това накара Турция да преразгледа плановете за развитие и да направи допълнителни корекции, за да трансформира TCG Anadolu в носител на безпилотни летателни апарати, безпилотни бойни летателни апарати (UCAV) и изтребители без екипаж, в допълнение към хеликоптерите.

Освен всичко останало, TCG Anadolu се очаква да включва разполагането на по-сложната версия на дрона TB2 на Baykar, Bayraktar TB3, който в сряда завърши своя 30-ти тестов полет, съобщи неговият разработчик.

Фрегатата "Маршал Шапошников" на руския Тихоокеански флот е навлязла в Средиземно море

🇷🇺🌊🛳️ Фрегатата "Маршал Шапошников" от Тихоокеанския флот на Руската федерация вчера сутринта е прекосил Суецкия канал, навлизайки в Средиземно море, съобщиха от руското министерство на отбраната.

Екипажът на кораба продължава изпълнението на поставените задачи в рамките на дълъг морски поход.

Ден преди това фрегатата „Маршал Шапошников“ направи делово посещение в египетското пристанище Сафага, където се проведоха дипломатически протоколни събития, организираха се спортни състезания, отдих на екипажа и попълване на материалните запаси на кораба.

В Средиземно море фрегатата на Тихоокеанския флот ще действа в съответствие с предварително одобрения план за бойна подготовка на флота.

Източник: Пресслужбата на Източния военен окръг

Кипър обяви миграционна криза, призова ЕС за помощ

Две лодки с 263 мигранти пристигнаха във вторник вечерта в Кипър, увеличавайки броя на пристигналите от неделя до общо 761.
📸 Снимка: Birol Bebek/AFP via Getty Images

🇨🇾 Кипър е в „състояние на сериозна криза“, каза президентът Никос Христодулидес, като призовавайки ЕС да се намеси, предаде БГНЕС.

Над 2000 души са пристигнали в Кипър по море през първите три месеца на 2024 г., в сравнение със само 78 през същия период на миналата година,според данни на кипърското правителство.

Христодулидес призова помощта на ЕС за Ливан да зависи от това доколко тази страна блокира заминаването на мигранти.

„ЕС предоставя значителна финансова помощ на Ливан както за самата страна, така и за приемането на сирийски мигранти и аз помолих самия президент (на Европейската комисия - бел. ред.) да се свърже с ливанските власти“, каза Христодулидес, добавяйки, че тази финансова помощ не може да бъде предоставяна ба ливанците, ако мигрантските потоци продължат.

Военната ескалация на ливанско-израелската граница означава, че властите в Бейрут са се фокусирали по-малко върху спирането на миграцията през последните месеци, според кипърското вътрешно министерство.

Два кораба с 263 мигранти пристигнаха във вторник вечерта в Кипър, увеличавайки броя на пристигналите от неделя до общо 761, според местните власти.

Средиземноморският остров с население от 1,2 милиона души е най-близката до Ливан държава, която е членка на ЕС. Корабчетата и лодките с мигранти пристигат в различни части на острова, превозвайки предимно сирийски мъже, търсещи убежище. Пътуването по море от Ливан или Сирия до Кипър отнема около 10 часа.

Миграцията е един от основните въпроси в дневния ред в Кипър преди изборите за Европейски парламент. Проучванията показват, че крайнодясната партия ЕЛАМ се е изкачила до трето място.

Кипър иска ЕС да определи части от Сирия като безопасни за връщане на имигранти. Австрия, Швеция и Дания също тласкат ЕС към по-строги миграционни политики.

Австрия се обединява с Дания, за да накара ЕС да започне да обмисля изпращането на мигранти обратно в Сирия, което понастоящем е незаконно в ЕС. Христодулидес ще се срещне с фон дер Лайен в Атина в неделя в кулоарите на конференцията на управляващата в Гърция партия „Нова демокрация“.