🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.
Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“
В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.
„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.
През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.
Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.
Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.
Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.
Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар