🇷🇺🤝🇨🇩 Руският президент Владимир Путин обяви стремеж към задълбочаване на икономическите връзки с Република Конго, съобщи The Moscow Times, цитирайки изявлението, направено по време на разговори на високо ниво в Кремъл с президента на африканската държава Дени Сасу-Нгесо, част от стратегически план за укрепване на руското влияние в Африка чрез търговия, инвестиции и облекчаване на дългове.
Путин заяви силния интерес на руски компании към разширяване на тяхната дейност в държавата от Централна Африка и специално подчерта сфери като геоложки проучвания, енергетика, логистика и селско стопанство. Той похвали онова, което описа като „политическа стабилност“ на Република Конго, която по думите му предоставя благоприятни условия за инвестиране на руски капитали.
Срещата се провежда в период на засилен стремеж от страна на Москва към разширяване на политическото и икономическо присъствие на Черния континент, често използвайки сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, както и опрощаване на дългове, за да подсили своето влияние с оглед на ескалираща конфронтация със Запада. Кремъл също така потвърди, че Путин е поздравил Сасу-Нгесо за победата на изборите, проведени в средата на март, която конгоанският лидер си осигури пети пореден мандат с над 94% от гласовете.
Политическата обстановка в Бразвил: С предначертани избори към вечн власт
Президентските избори в Република Конго, проведени през март, се превърнаха в поредната демонстрация на абсолютния контрол, който Дени Сасу-Нгесо упражнява върху страната. Официалните резултати, според които печели безапелационна победа с над 94% от гласовете, не бяха изненада за международните наблюдатели, но затвърдиха статута на 82-годишния диктатор като един от най-дълго управлявалите лидери в света. Сасу-Нгесо заема президентския пост общо над 40 години (с кратко прекъсване в началото на 90-те), превръщайки Конго в учебникарски пример за „стабилна“ автокрация, където изборният процес служи единствено за церемониална легитимация, а реалната промяна е далечен мираж.
Политическата сцена в страната е доминирана напълно от управляващата Конгоанска партия на труда (PCT), а опозицията е обект на систематична маргинализация и репресии. Пътят към текущия мандат беше разчистен още през 2015 г. от спорен конституционен референдум, премахнал възрастовите граници и ограниченията за броя на мандатите, който на практика позволява на Сасу-Нгесо да ръководи страната доживот. Основните му политически опоненти често се оказват мишена на съдебни преследвания и биват принуждавани да напуснат страната, което оставя политическата сцена без алтернативна визия за развитието на богатата на петрол нация.
Зад фасадата на декларираната от Путин „политическа стабилност“ се крие династична приемственост, чиито основи назад през годините бяха много внимателно положени. От няколко години насам синът на президента Дени-Кристел Сасу-Нгесо се изкачва по стълбите на политическата кариера, получавайки ключови назначения в правителството, контролиращи стратегически ресори като международната дипломация и публично-частното партньорство. Тази концентрация на власт в рамките на династията дава на Кремъл предвидим партньор, който не е зависим от промените в обществените нагласи и може да гарантира изпълнение на дългосрочни договори за руските компании в сектора на енергетиката и природните ресурси.
Дълг срещу развитие – или срещу набиране на чужденци за фронта в Украйна?
Русия все повече разчита на програмата „дълг срещу развитие“, за да циментира тези партньорства, отбелязва The Moscow Times. През 2023 г. руският държавен глава одобри решението за анулиране на дълга на Република Конго в размер на 29,64 милиона долара. Това следва дългогодишна тенденция за опрощаване на задължения от съветската епоха; до момента Русия е отписала над 20 млрд долара африкански дълг, включително 5,7 млрд долара за Алжир, 5 млрд долара за Етиопия и 3,5 млрд долара за Ангола.
Една от движещите сили зад ангажимента на Кремъл с държавите от Африка и Централна Азия, е стратегията за примамване на чужди граждани към военна служба. Службата за външно разузнаване на Украйна многократно докладва, че Кремъл използва имиграционните си закони като оръжие, за да заобиколи официалната забрана в руското законодателство за привличане на чужденци във въоръжените сили.
Разширявайки основанията за депортация с включване на дребни нарушения и екстремизъм, властите положиха основите на система, в която мигрантите са изправени пред избор между две опции: принудителна депортация или договор с министерство на отбраната. Въпреки експулсирането на 157 000 чужди граждани само за 2024 г. останалите все по-често попадат под прицела на схеми за вербуване на личен състав, с които Кремъл се опитва да отложи максимално във времето обявяването на нова масова мобилизация. Тази „административна принуда“ дава възможност на руското командване да попълва редиците си с чужденци, докато в същото време поддържа дипломатическата фикция за доброволна служба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар