Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г.

🇩🇿 Правителството на Алжир одобри рекорден военен бюджет от 25 милиарда долара за 2026 г. – най-големият в историята на страната, съобщи The Clash Report. Решението идва на фона на нарастващи опасения за сигурността в региона на Сахел.

Според доклада, общият финансов план за 2026 г. възлиза на 135 милиарда долара, в сравнение със 128 милиарда през 2025 г. и 113 милиарда през 2024 г. Военните разходи сега съставляват 20,6% от националния бюджет, изпреварвайки дори Министерството на финансите, което ще получи 20,3%.

Тенденцията за увеличаване на военните разходи започна през 2022 г., когато Алжир рязко увеличи финансирането за отбрана, въпреки икономическите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19 и колебанията в приходите от петрол. В периода 2020-2022 г. отбранителните разходи варираха между 8 и 11 милиарда долара годишно. През 2023 г. те скочиха до над 18 милиарда, през 2024 г. достигнаха 22 милиарда, а през тази година – 24 милиарда долара.

Увеличаването на бюджета идва в момент, когато цените на въглеводородите падат, движейки се между 65 и 67 долара за барел, а прогнозният бюджетен дефицит на страната достига 40 милиарда долара. Нарастващите военни разходи разпалиха дискусии в Алжир за това докога подобно ниво на разходи може да бъде поддържано без сериозни фискални корекции.

Експерти отбелязват, че въоръжените сили са се превърнали в най-големия получател на публични средства, изпреварвайки значително останалите министерства. Последните данни показват, че един от всеки пет динара от публичните разходи отива за армията, което подчертава централната роля на въоръжените сили в националната политика.

Увеличените разходи са факт въпреки липсата на нови мащабни заплахи за сигурността. Въпреки това дългогодишното напрежение с Мароко и нестабилността в Сахел, особено в Мали и Нигер, са ключови фактори за отбранителното планиране на Алжир. Въпреки това наблюдатели отбелязват, че общата среда за сигурност не се е влошила значително през последните години.

Непотвърдени сведения сочат, че Алжир е станал първият чуждестранен клиент на руските бойни самолети Су-57 и Су-34, които според слуховете са били видяни по време на тестови полети преди доставка.

Подновеният акцент на Алжир върху отбранителните способности показва неговото намерение да запази своето влияние и готовност на фона на променящите се динамики в региона.

Изтекъл документ разкрива плановете на Русия за износ на изтребители „Сухой“

🇷🇺 Извадки от теч на база данни на държавния отбранителен конгломерат Ростех се появиха онлайн, като изглежда разкриват договори за износ на изтребители Су-35 и Су-57, съобщи Army Recognition на 4 октомври.

Данните сочат Иран и Алжир като вероятни клиенти в сделки, които биха могли да се превърнат едни от най-значимите за руската отбранителна индустрия от пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Разследването идва след репортаж на The Insider от 2 октомври, според който хакерската група Black Mirror е разпространила над 300 вътрешни документа на Ростех, описващи цени и структура на експортни договори.

На 3 октомври в социалните мрежи, включително в публикации на профила @MonitorX99800 в платформата X, се появиха снимки на ценови таблици от дъщерно дружество на Ростех.

В анализ на данните се отбелязва, че макар материалите да не са потвърдени, тяхната структура и терминология са подобни на автентичните вътрешни файлове на Ростех. Изтеклата таблица показва няколко клиентски кодове за износ, свързани със самолети Сухой:

• Код 364 отговаря на пакети за електронна война и авионика за Су-35 на стойност около 588 млн евро, подкрепящи програма за 48 самолета с доставки, очаквани между 16 и 48 месеца след плащане;
• Код 012 включва оборудване за Су-57 и Су-34 на стойност около 414 млн долара, разделени между 12 комплекта за Су-57Е и комплекти за електронна война за Су-34;
• Код 231 на стойност около 57 млн евро е описан като допълнителна партида Су-35.

Тези числа съвпадат с дългогодишни слухове за плановете на Иран да придобие 48 изтребителя Су-35 и потенциалния интерес на Алжир към изтребители Су-57Е и изтребители-бомбардировачи Су-34.

Ако информацията е точна, програмата на Иран ще достави 48 самолета Су-35, оборудвани със система за електронна война „Хибини-М“ в периода 2026-2028 г. Тези самолети биха могли да подобрят значително въздушните способности на Ислямската република в сравнение с остарелия флот от F-14, F-4 и МиГ-29.

Предполагаемият пакет на Алжир включва 12 изтребителя Су-57Е и комплекти за поддръжка на Су-34, което би я направило първата държава в Африка, която експлоатира изтребители с технология за намалена радарна видимост. Ако бъде изпълнена, сделката би засилила ударните и отбранителни способности на Алжир в Западното Средиземноморие.

Ако бъдат потвърдени, тези доставки ще отбележат един от най-големите руски експортни цикли за изтребители в последното десетилетие. Иран и Алжир отдавна са смятани за ключови пазари за отбранителната индустрия на Москва, но нито едно от двете правителства не пожела да потвърди публично сделките.

Автентичността на документите е непотвърдена, като Army Recognition уточнява, че трябва да бъдат разглеждани с повишено внимание до получаване на официален коментар.

Въпреки това данните отговарят на по-ранни слухове за износ и моделите на ценообразуване, което придава достоверност на предположението, че тези файлове отразяват реални преговори.

Според Jamestown Foundation износът на оръжия от Русия е спаднал с 92% между 2021 и 2024 г. Броят на купувачите е спаднал до 12, тъй като руската отбранителна индустрия пренасочи производството към войната в Украйна, което доведе до забавяне или спиране на много чуждестранни договори.

Алжирската армия демонстрира бойна готовност в мащабно учение „Resilience 2025“

🇩🇿 Генерал Саид Шангриха, началник на Генералния щаб на Алжирската национална народна армия, наблюдава изпълнението на тактическото учение с бойни стрелби Resilience 2025, проведено от части на 36-та механизирана пехотна бригада с подкрепата на различни родове войски и отбеляза кулминацията на бойната подготовка за 2024/25 година.

Учението се състоя на полигон за стрелба и маневри във Втора военна зона в североизточната част на страната. Генерал Шангриха бе придружаван от нейния командир генерал Мохамед Таиб Бракни. Основната цел на учението е повишаване на бойните способности и координация между различните родове войски, както и усъвършенстване на подготовката, планирането и провеждането на операции от страна на командния състав в отговор на потенциални заплахи.

След представянето, генерал Шангриха проследи отблизо действията на участващите подразделения. Те демонстрираха висок професионализъм, както тактически, така и оперативен, на всички етапи от учението. Според оценката на командването, показаните резултати ясно отразяват отличната бойна готовност на личния състав и командирите от всички нива.

Особено се открои ефективното използване на терена и координацията между отделните звена, но и уменията на военнослужещите да боравят с наличното оборудване. Бойните стрелби демонстрираха висока точност и прецизност, допринасяйки за цялостния успех на учението.

В края на учението генерал Шангриха се срещна с личния състав на участващите военни части, за да поздрави войниците и офицерите за положените усилия през цялата учебна година и изпълнението на задачите по време на Resilience 2025. Генералът подчерта значението на постоянните усилия за повишаване на способностите и развитието на всички компоненти на Националната народна армия с цел гарантиране на сигурността и стабилността на Алжир.

Разполага ли Алжир с руските С-400?

По време на учението за първи път беше демонстрирана системата за противоракетна отбрана, за която се смята, че е руската С-400 „Триумф“, с която беше успешно прехванат китайски дрон WF-TD-F250 – мишена с ефективно сечение (RCS) между 0.03 и 0.2 кв.м. Това постижение свидетелства за засилени способности в борбата с дронове, крилати ракети и боеприпаси с малък калибър (SDB).

Въпреки значителния интерес, в онлайн средите продължават споровете дали показаната система е С-400 или по-старата С-300. Липсата на визуално потвърждение за използваните от нея радари не позволява категорично разграничение. Известно е обаче, че Алжир разполага както със С-300, така и със С-400, въпреки че придобиването на последната не е официално обявено.

През миналата година в страната беше забелязан мащабен модел на 92Н6А радар, използван именно със С-400. Това предизвика спекулации, че Алжир може да е получил системата още през 2015 г. Допълнително доказателство за това се появи наскоро, когато алжирски източници публикуваха снимки на пусковата установка 5П85СМ2-01 – компонент, който е съвместим само със С-400 и не може да бъде използван с варианта С-300ПМУ2.

Показаните способности по време на учението Resilience 2025 потвърждават, че Алжир развива активно отбранителните си технологии и засилва интегрирания си щит срещу съвременни въздушни заплахи. Ако присъствието на С-400 бъде окончателно потвърдено, това ще затвърди позицията на страната като една от най-модерно въоръжените армии в Африка в сферата на ПВО.

Алжир е изхвърлил 4000 мигранти в отдалечен пустинен район от началото на април.

🇳🇪🚶🇩🇿 Alarme Phone Sahara (APS), хуманитарна организация, поддържаща гореща телефонна линия за мигранти, изпаднали в беда, заяви, че тази събота властите в Алжир са експулсирали общо 1141 мигранти в северен Нигер.

Депортираните лица са предимно от страните в Субсахарска Африка, въпреки че групата включва и мигранти от Бангладеш. Сред тях са 41 жени и 12 деца, които са били изоставени на далечно място в пустинята, известно като „Пойнт Зиро“, разположено на около 15 километра от погранично селище в Нигер.

APS твърди, че мигрантите са били оставени в суровата пустинна среда, лишени от достъп до базови условия, нужни за оцеляването им в екстремната жега като храна, вода и подслон.

Организацията изчислява, че от началото на април Алжир е депортирал около 4000 мигранти в този изолиран район. Докато различни неправителствени организации направиха опит да им предоставят храна, подслон и помощ за доброволно репатриране, след като стигнаха до Асамака, някои от тях са загинали по време на прехода през пустинния регион.

В отговор хуманитарни групи са използвали триколки, за да достигнат до кота нула в опит да спасят мигрантите от поредната група, веднага щом постъпи информация, че такава е изхвърлена в района.

Освен това някои хуманитарни организации изразиха безпокойство, че много от експулсираните мигранти са притежавали валидни разрешителни за работа и пребиваване в Алжир, но въпреки това са били обект на полицейски акции – действие, което според тях нарушава международното право.

Според доклад на Yabiladi, Алжир е депортирал близо 30 000 мигранти само през миналата година. В доклада се посочва още, че лица от общността на туарегите, населяваща северно Мали, често биват освобождавани от депортация по политически причини, тъй като Алжир подкрепя въоръженото движение Азауад, което се противопоставя на сегашната власт в Мали, застанала начело на страната след военен преврат през 2021 г.

Руска подводница и океански буксир на посещение в Алжир.

🇷🇺⚓🇩🇿 На 20 април 2025 г. два плавателни съда от състава на Военноморските сили на Руската федерация акостираха на средиземноморското пристанище Алжир.

Това са подводницата от клас "Кило" (проект 636.3) Б-265 "Краснодар" от състава на Черноморския флот и океанският буксир от клас "Силва" (проект 712) "Евгений Чуров" от състава на Балтийския флот.

Според наличните данни се очаква двете плавателни средства да останат в пристанището не повече от седмица, по всяка вероятност за презареждане с гориво и рутинни дейности по поддръжка.

В последните седмици „Краснодар“ броди из Средиземно море, като вероятно се надява да използва сирийското пристанище Тартус като база. Тези надежди обаче бяха попарени, тъй като се съобщава, че новата власт в Сирия е отказала достъп на руските части до пристанището.

Не е ясно дали подводницата се завръща обратно към Русия, но липсата на фиксирана опорна база в Средиземно море започва силно да ограничава оперативните способности на малкото военноморски елементи на Русия, които все още действат в района.

Алжир и Мавритания подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната.

🇲🇷🤝🇩🇿 Алжир и Мавритания обсъдиха развитието на сигурността в Африка в сряда и подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната.

Това стана по време на безсрочно посещение в Алжир на военна делегация начело с министъра на отбраната на Мавритания Ханана Улд Сиди Улд Ханана, според изявление на министерството на отбраната на Алжир.

В него се посочва, че министърът на отбраната на Алжир Саид Ченгриха е обсъдил с Улд Ханана „развитието на сигурността в региона на Северна Африка и на африканския континент и е обменил мнения по различни въпроси от общ интерес и начини за укрепване на военното сътрудничество между двете братски страни“.

Двете страни подписаха и „споразумение за сътрудничество в отбраната“, без да разкриват повече детайли относно неговото съдържание.

Изявлението цитира думите на Ченгриха, че Алжир и Мавритания „споделят едни и същи амбиции и предизвикателства, което превърна двустранните им отношения в модел за сътрудничество и интеграция между арабските и африканските страни“.

Предизвикателствата, свързани със сигурността, икономиката и геополитическите трудности, пред които е изправен нашият регион, изискват от нас сега повече от всякога да засилим съвместните си действия“, добави той.

От своя страна министърът на отбраната на Мавритания похвали „дълбочината на братските и съседски отношения между двата братски народа и пионерската роля на Алжир в гарантирането на сигурността в региона“, според същия източник.

Двустранното партньорство между Алжир и Мавритания се разшири в последните пет години, което е видно от реципрочните посещения на президентите на двете страни и съвместните проекти като изграждането на магистрала, граничен пункт и зона за свободна търговия.

Външният министър на Франция обяви нормализиране на връзките с Алжир

🇫🇷🤝🇩🇿 Външният министър на Франция обяви нормализиране на връзките с Алжир, след като проведе разговори с президента на Алжир, предшествани от месеци на спорове, които навредиха на интересите на Париж в бившата му колония.

Връзките между Париж и Алжир са сложни от десетилетия, но се влошиха миналия юли, когато Макрон разгневи Алжир с признаването на план за автономия на Западна Сахара под марокански суверенитет.

Лошите отношения имаха големи последици за сигурността, икономиката и социалните отношения: търговията е широка и около 10% от 68-милионното население на Франция има връзки с Алжир, според френски официални лица.

„Реактивираме от днес всички механизми на сътрудничество във всички сектори. Връщаме се към нормалното и повтаряме думите на президента Теббун: „завесата се повдига“, заяви Жан-Ноел Баро в изявление в президентския дворец в Алжир след разговори, продължили два часа и половина.

Визитата му беше предшествана от разговор между френския президент Еманюел Макрон и неговия алжирски колега Теббун на 31 март, по време на който двамата постигнаха съгласие за пътна карта за успокояване на напрежението.

Френски служители казват, че Алжир е създал пречки пред административните разрешения и ново финансиране за френски фирми, работещи в страната. Никъде това не се усещаше повече от вноса на пшеница. Търговците твърдят, че дипломатическият разрив е накарал алжирската агенция за зърно да изключи тихомълком от миналия октомври френската пшеница от търговете си за внос. OAIC заяви, че третира справедливо всички доставчици, като прилага технически изисквания.

Баро каза, че специално е повдигнал трудностите по отношение на икономическия обмен, особено в секторите на агробизнеса, автомобилния и морския транспорт. „Президентът Теббун ме увери в волята си да им даде нов тласък“, каза той.

Отвъд бизнеса, отношенията се влошиха до точка, в която партньорството в сферата на сигурността и борбата с ислямистките бунтове беше спряно. Те бяха допълнително влошени от ареста от Алжир през ноември на 80-годишн френско-алжирски писател Буалем Сансал. По-късно той беше осъден на пет години затвор. Баро отбеляза, че се надява Алжир да направи жест на "хуманност" имайки предвид неговата възраст и влошеното му здраве.

С натиска за засилване на имиграционната политика, на който е подложено правителството на Макрон, спорът се насочи към вътрешната политика и в двете страни. Вътрешният министър Бруно Ретайло призова пактът от 1968 г. между двете страни, който улеснява заселването на алжирци във Франция, да бъде преразгледан, след като Алжир отказа да приеме обратно някои от гражданите си, на които беше наредено да напуснат Франция съгласно режима на депортиране „OQTF“ (задължение за напускане на френска територия).

Баро каза, че Ретайло скоро ще отиде в Алжир и че двете страни ще възобновят сътрудничеството по съдебни въпроси.

Отношенията между двете страни са белязани от войната през 1954-1962 г. Тя спечели независимост на Алжир, въпреки че беше третирана като неразделна част от Франция под колониално управление.

Мали, Буркина Фасо и Нигер изтеглиха посланиците си от Алжир заради сваления дрон.

🇲🇱⚔️🇩🇿 Военният съюз между Мали, Буркина Фасо и Нигер изтегли своите посланици от Алжир в отговор на свалянето на малийски дрон тази седмица, съобщи късно в неделя Алиансът на държавите от Сахел (AES).

AES обвини Алжир в социалните медии за свалянето на дрона, осъждайки го като „безотговорен акт“, нарушаващ международното право, който е „в противоречие с историческите и братските отношения между народите на Конфедерацията AES и алжирския народ“, каза групата.

Министерството на външните работи на Мали отрече твърденията на алжирското правителство, че дронът е нарушил въздушното пространство на Алжир с над 2 км и вместо това посочи, че „това действие доказва, ако е нужно доказателство, че алжирският режим спонсорира международния тероризъм“.

В изявлението си Мали привика посланика на Алжир, оттегли се от 15-годишен регионален военен алианс и подаде жалба до „международни органи“ за инцидента. Развитието идва на фона на растящо напрежение между Алжир и южните му съседи, сред които е Мали.

Рида Лямури, служител в Policy Center for the New South, мозъчен тръст със седалище в Мароко, каза, че е малко вероятно последните събития да ескалират отвъд словесната война. Той се усъмни в способността на малийското правителство за задълбочено разследване, тъй като свалянето „се е случило в район, който то не контролира, а останките от дрона са възстановени от групи, които се противопоставят на правителството.“

Някога Алжир беше ключов посредник в десетилетния конфликт между правителството на Мали и бунтовниците туареги. Но отношенията между двете страни охладняха, след като военна хунта взе властта в Ниамей с преврат през 2020–2021 г., поставяйки военни начело на ключовите институции в страната.

Алжир осъди посоката, поета от новото правителство на Мали, и неговите разширени усилия за потушаване на бунта в исторически нестабилн региони в северната част от страната. Уплашени от прехвърляне на конфликта през границата, алжирските официални лица осъдиха използването на руски наемници и въоръжени дронове от Мали близо до Тин Зауатин, пограничен град на север, където беше открит дронът.

Алжир има една от най-големите армии на континента и отдавна е считана за регионална сила, но военни хунти в съседните Мали и Нигер се дистанцираха от нея, защитавайки автономия и търсейки нови съюзи, включително с Русия.

Русия порази товарен кораб на пристанището в Одеса с Искандер-М.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе поредния ракетен удар срещу пристанището на Одеса, при който балистична ракета Искандер-М с касетъчна бойна глава попадна в товарен кораб, отнемайки живота на най-малко четирима души и предизвиквайки силен пожар.

Поразеният кораб, плаващ под флага на Барбадос, е имал 12 души екипаж и е пристигнал от Алжир, за да натовари 30 000 тона пшеница, според местното издание Думская.

Четирима души са загинали, по данни на Администрацията на украинските морски пристанища.

„По предварителна информация четирима членове на екипажа на MJ Pinar са загинали, а друг моряк е ранен. Пострадал е и служител на пилотската компания, който е бил на борда. Регистрирани бяха множество повреди в инфраструктурата на територията на Одеското пристанище“, се посочва още в доклада.

Екипи на спешните служби продължават да работят на мястото на атаката. Степента на разрушения и информацията за пострадалите все още е в процес на изясняване.

Отношенията между Франция и Алжир се намират на историческо дъно.

Хиляди участват в антиправителствена демонстрация в Алжир на 1 ноември 2019 г., насрочена да съвпадне с официалните чествания на годишнината от войната за независимост от Франция.
📸 Снимка: Ryad Kramdi/AFP via Getty Images

🇫🇷⚔️🇩🇿 Отношенията между Франция и Алжир се намират в своето историческо дъно. Всичко започна, когато последният османски дей на Алжир удари френския консул с мухобойката си през 1827 г. Последва френска инвазия, 132 години френска окупация и война за независимост, продължила осем години и отнела животите на стотици хиляди араби мюсюлмани.

Близо 200 години след обидата с мухобойката, не е необичайно да срещнете възрастни французи, които все още смятат Алжир, както заяви един бивш френски посланик, за „плътта на Франция“.

Подкрепяният от военните режим на Алжир беше разтърсен от протести през 2019-2021 г., които бяха подпалени от опит за преизбиране на недееспособен 82-годишен президент за пети мандат. Режимът си представяше френска ръка в протестите.

Сериозните, но може би наивни усилия на президента Еманюел Макрон да помири френските и алжирските спомени така и не се състояха. Миналото лято той пренасочи привързаността си към съседно Мароко, с което Алжир прекъсна отношенията си, след като неговият крал Мохамед VI призна държавата Израел.

Макрон обяви, че Франция ще признае мароканския суверенитет над оспорваната Западна Сахара в ход, който беше финализиран по време на държавно посещение през октомври. Алжир подкрепя искането на Фронта Полисарио за същата територия от 1975 г. В същото време единствено САЩ, Израел и Франция са я признали за част от Мароко.

И се стигна до там, че Алжир изтегли своя посланик от Париж и бойкотира френския посланик в Алжир. Арестът на френско-алжирския писател Буалем Сансал на летището в Алжир в средата на ноември беше изтълкуван като възмездие за френското признаване на претенциите на Мароко за Западна Сахара.

Леко сложен мъж на 75 години с нежно лице и сребристосива конска опашка, Сансал е неизменна част от Сен Жермен де Пре. Френски писатели се разгневиха срещу неговия арест и задържане за предполагаемо нападение срещу териториалната цялост на Алжир. „Престъплението“ на Сансал беше да сподели пред интервюиращ, че колониална Франция е ампутирала Мароко, за да разшири територията на Алжир.

В речта си пред парламента в края на миналата година алжирският президент Абделмаджид Теббун нарече Сансал „измамник, който не познава самоличността си... и казва, че половината Алжир принадлежи на друга държава“. Теббун също възроди обвиненията за френски геноцид в страната.

Говорейки пред френските посланици в Париж седмица по-късно, Макрон нарече Сансал „борец за свобода, който е задържан произволно от алжирски лидери“ и каза, че Алжир, „когото толкова много обичаме и с когото споделяме толкова много деца и толкова много история, започна нещо, което я позори, като попречи на тежко болен човек да получи медицински грижи“.

Алжирският ежедневник L’Expression написа, че „старите демони“ на „колониалната глупост“ са изплували отново. Официалният вестник El Moudjahid заяви: „Франция влачи безчестието си зад себе си с действията си по време на колонизацията на Алжир: кланета на невъоръжено население, разрушени села, жени и деца, изгорени с напалм, ядрени бомби, мъчения, изнасилвания...“

„Ядрените бомби“ всъщност са 17 ядрени опита, проведени от Франция в алжирската Сахара през 60-те години на миналия век. Африканската страна все още изисква обезщетение за полученото радиоактивно замърсяване.

Близо 10 процента от населението на Франция са родени в Алжир или са потомци на алжирски араби. Много от тях подкрепят Алжир в настоящата криза, пораждайки опасения от безредици в имигрантските предградия.

В настоящата война на думи двете страни смесват множество врагове, реални или въображаеми. Поддръжниците на алжирската власт погрешно свързват френското правителство с крайнодесни, дясната телевизионна мрежа C-News, Мароко, Израел и Мосад.

В същото време френски медии и официални лица заличават различията между правителството на Алжир, Голямата джамия в Париж и нейния алжирски ректор Чемс-Един Хафиз, джихадизма и тероризма.

Има документирани случаи на алжирски разузнавателни служби, тормозещи опоненти, живеещи във Франция, и разпространение на антифренски настроения в имигрантската общност чрез социалните медии.

„Ще те прецакаме, ще те изпикаем, ще те изнасилим и след това ще прецакаме майка ти... Vive l’Algérie!“, казва в свое видео, публикувано в социалните медии, жител на Брест от алжирски произход, цитиран от Le Figaro.

Друг, използващ потребителското име @Bazooka, публикува съобщение в TikTok, призоваващо последователите си да „прережат гърлата“ на предателите на Алжир.

На 9 януари френското вътрешно министерство се опита да експулсира Буалем Наман, алжирски чистач на 59 годишна възраст от Монпелие, със статут на влиятелен човек в социалните медии Алжирските власти отказаха да го приемат, като осъдиха неговото „произволно експулсиране“ и заявиха, че той живее във Франция от 35 години, законно пребиваващ е от 15 години и е баща на две деца от французойка.

Вътрешният министър Бруно Ретайло обвини Алжир, че е нарушил закона, отказвайки да приеме свой гражданин в опит да унижи Франция и заплаши страната с „цял арсенал от дипломатически репресии“

“Национално събрание“ на Марин Льо Пен стартира петиция с искане Париж да сложи край на „унижението“ си от Алжир с отмяна на споразумението от 1968 г., предоставящо благоприятни условия на алжирците, живеещи и работещи във Франция.

Други предложения призовават за намаляване на икономическата помощ за Алжир (132 милиона евро през 2022 г.) и за налагане на мита върху търговията с Алжир. Това обаче би могло да има обратен ефект, тъй като Франция внася 8% от своя газ и 10% от своя бензин от бившата колония.

Алжир вероятно е първият международен клиент на Су-57Е.

🇷🇺🤝🇩🇿 Алжир вероятно е първият международен купувач на руския изтребител Су-57Е, след съобщение от Рособоронекспорт на Airshow China 2024, цитирано в доклад на Global Defense News.

Русия разкри, че е осигурила международен купувач за своя изтребител, но не пожелае да разкрие самоличността на клиента. Информирани наблюдатели твърдят, че дългогодишните отбранителни връзки на Алжир с Русия и фокусът му върху военната модернизация го правят силен кандидат.

Алжирските военновъздушни сили вече разполагат с модерни руски самолети, включително МиГ-29 и Су-30МКА, и придобиха системите за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“, подчертавайки своята зависимост от руската военна технология.

Су-57, който е рекламиран от Москва като отговор на други изтребители от пето поколение, е оборудван с комбинация от усъвършенствана авионика, многоцелеви способности и стелт свойства, които обаче са поставени под съмнение от специалисти в сферата.

Самолетът е бил изпитан за кратко в бойни действия в Сирия и Украйна. Придобиването на този изтребител от страна на Алжир би било стъпка в укрепването на превъзходството му във въздуха в опит да противодейства на доставените от Съединените щати F-16 на Мароко.

Ако бъде потвърдена, тази сделка ще отбележи крайъгълен камък за руския износ на отбранителна техника и потенциално би могла да промени военния баланс в Северна Африка.

Алжир потвърди подкрепата си за Асад на фона на настъплението на бунтовниците в Сирия

Министърът на външните работи и националната общност в чужбина Ахмед Атаф приема своя сирийски колега Фейсал ал-Мекдад, който е на посещение в Алжир в качеството си на специален пратеник на президента на Сирийската арабска република Башар ал-Асад.
📸 Снимка: Algeria Ministry of Foreign Affairs and National Community Abroad

🇩🇿🤝🇸🇾 Министерството на външните работи на Алжир публикува изявление тази седмица, в което потвърждава подкрепата си за сирийското правителство, водено от Башар ал-Асад, в лицето на „терористичните заплахи“, съобщава Middle East Monitor.

Тази декларация следва неочакваното превземане на Алепо, вторият по големина град в Сирия, от Хаят Тахрир ал-Шам, бунтовническа група и бивш клон на Ал Кайда. В момента се опитва да настъпи към Дамаск с цел да свали Асад от власт.

САЩ класифицираха Хаят Тахрир ал-Шам като терористична организация през 2012 г., съобщава NPR. Самото правителство на Асад обаче си навлече широка критика от международната общност.

Комисия на ООН, разследваща сирийския конфликт, заключи, че режимът на Асад е извършил военни престъпления и престъпления срещу човечеството, включително използването на химически оръжия срещу цивилни и други нарушения. Тези открития доведоха до отстраняването на Сирия от Арабската лига през 2011 г. и призивите за наказателно преследване на Асад от Международния наказателен съд (МНС).

Външният министър на Сирия изрази благодарност на Алжир за подкрепата на искането на Сирия за извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, проведено във вторник, подчертавайки силните връзки между двете нации.

Алжир остава твърд съюзник на Асад през целия 13-годишен сирийски конфликт. Той изигра ключова роля в застъпничеството за възстановяването на Сирия в Арабската лига миналата година, сигнализирайки за продължаване на регионалната подкрепа за Башар ал-Асад и неговото правителство.

Създаването на Фронта за освобождение на Азавад задълбочава кризата в региона на Сахел

Бойци от Националното движение за освобождение на Азавад (MNLA) патрулират в град Кидал, столица на едноименния малийски регион, 28 август 2022 г.
📸 Снимка: Soumeylane Ag Anara / AFP

🇲🇱⚔️🇩🇿 Четири военнo-политически движения на туарегите, активни в северната част на Мали, обявиха своето разпускане, за да формират Фронта за освобождение на Азавад, по време на пресконференция, проведена на 30 ноември. Азавад е традиционното название на региона, който те населяват в Западна Африка.

Тези организации заявиха, че са решили да открият нов фронт, за да защитят територията си в региона на Сахел и Сахара. Този ход представлява повратна точка в отсъствието на политически решения и представлява тревожна тенденция към ескалация.

Експерти отбелязват, че последните събития изострят и без това сложната ситуация със съдбата на Алжирските споразумения, сключени през 2015 г. за прекратяване на бунтовете на туарегите в Мали, особено след като властите в Бамако се оттеглиха от сделката.

Различните движения на Азавад обикновено използват градовете в северната част на Мали като свои тилови бази, особено Тин Зауатин, разположен на границата с Алжир. Това повдига въпроса дали сепаратистите получават официална или обществена подкрепа, като се има предвид, че регионът се състои от една единствена етническа група туареги, която е разделена от географските граници между Алжир и Мали, но запазва името Тин Зауатин.

През септември туарегските групи започнаха контраофанзива срещу въоръжените сили на Мали, които бяха подкрепени от Африканския корпус на Русия (бивш Вагнер), като им нанесоха тежки загуби. Това предизвика обвинения от властите в Бамако по адрес на Алжир и Украйна за това, че предоставят военна и логистична помощ на движенията на Азавад.

„Националното движение за освобождение на Азавад“, „Имгадската и съюзническата група за самоотбрана“, „Висшият съвет за единство на Азавад“ и „Арабското движение Азавад“ решиха да се разпуснат и да създадат единен фронт под ръководството на името „Фронтът за освобождение на Азавад“, който има за цел освобождаването на региона. Впечатление прави въвеждането на „самоопределение” като нов термин в политическата литература на блока.

Споразумението за обединяване на четирите движения на Азавад дойде по време на конференция, проведена между 26 и 30 ноември, чийто официален говорител Билал Аг Шариф потвърди, че новият орган е „единственият законен представител на народа на Азавад и води своята борба за самоопределение.”

Шариф продължи: „Решението за обединяване на движенията на Азавад идва в отговор на призива на племенни лидери, имами, лидери на общественото мнение, младежи и жени по отношение на единството, в допълнение към други фактори, които наложиха това споразумение, най-вече ситуацията в Сахел, което се характеризира с нарастваща несигурност и нестабилност, неспособността на правителството на Бамако да спази задълженията, съдържащи се в различните споразумения, подписани от последователни централни режими след анексирането на Азавад към Мали и използването от малийската армия на руски наемници от групата Вагнер.“

Откакто новото военно ръководство пое властта в Мали след преврата срещу избрания президент през 2020 г. то характеризира борбата с тероризма и заплахите срещу териториалната цялост на страната като оправдание за въоръжените операции, които води срещу движенията на Азавад.

Преди няколко месеца малийските власти обявиха спирането на споразумението за национално помирение, спонсорирано от Алжир от 2015 г., в знак на протест срещу намесата на Алжир във вътрешните работи на страната. Те описват четирите туарегски фракции като терористични организации, заплашващи териториалната цялост на страната.

Алжир не е коментирал последните събития, но по-рано в ООН и Африканския съюз се застъпи силно за защитата на народа на Азавад от военни действия, които нарушават споразумението за национално помирение. Освен това Алжир обвини въоръжените сили на Мали и групата Вагнер в извършване на кланета и атаки срещу цивилни и цивилни съоръжения по време на операциите.

Подкрепата на Русия за управляващата военна хунта в Мали доведе до появата на необявена политическа криза между Алжир, Русия и редица международни и регионални сили, свързани по един или друг начин с региона. Алжир описва руската подкрепа за Бамако за опит да заобиколи собствената си традиционна роля и дори да застраши стратегическите си интереси, особено след преследването на Азавадите от армията на Мали и наемниците от Вагнер.

Наблюдатели прогнозират, че въвеждането на самоопределение в програмата на Азавади е на път да засили сериозно напрежението, което може да трансформира региона и да има последици, които могат да се разпрострат от алжирската страна на границата, където също има присъствие на общността на азавади и възход на националистическите гласове сред местните туареги.

Междувременно общественото внимание се насочва към правителството в Бамако, което все още не е реагирало на новия съюз на Авазад. Това идва в резултат на кървави конфронтации между движенията на Азавад и малийската армия, подкрепяна от части на Вагнер. В същото време това е отслабване на напрежението между Алжир и Мали, от една страна, и между Алжир и Русия, от друга, и охлаждане на въоръжените конфронтации по граничната ивица.

Наблюдателите не изключват, че обединението на четирите групировки на Азавад ще принуди управляващия военен съвет в Мали да се върне на масата за преговори и да търси мирни политически решения, включително реактивиране на Алжирските споразумения.

Алжир ще представи балистична ракета "Искандер".

🇩🇿🤝🇷🇺 Както беше съобщено от ORCA Military на 28 октомври 2024 г. руската балистична ракетна система с малък обсег на действие Искандер-Е е била забелязана за първи път в Алжир преди военния парад в чест на 70-годишнината от Алжирската революция. Това развитие потвърждава придобиването на ракетната система от северноафриканската страна след години на спекулации и бележи първия път, когато Искандер влиза на въоръжение във въоръжените сили на арабска страна.

Системата „Искандер“ е разработена от Русия, има обхват до 500 километра и може да достигне скорост до 6 Мах. Предназначена е да поразява цели като командни центрове, противовъздушна отбрана и критична инфраструктура. Мобилният ѝ дизайн и способността за бързо изстрелване я правят трудна за откриване и прехващане. Вариантът Искандер-E, който е приет на въоръжение в Алжир от 2018 г., е способен да носи различни видове конвенционални бойни глави, включително осколочно-фугасни и проникващи. Това придобиване усъвършенства ракетните способности на страната, като добавя значителен обсег и гъвкавост към съществуващото военно оборудване.

Придобиването на системата „Искандер“ е част от по-широките усилия на северноафриканската страна за модернизиране на въоръжените ѝ сили, особено на фона на нарастващото напрежение със съседно Мароко. Дипломатическите отношения между двете държави са обтегнати, откакто Алжир реши да прекрати дипломатическите си отношения с Рабат през 2021 г. като отговор на подкрепата му за сепаратистките движения в Кабилия и претенциите му за суверенитет върху територията на Западна Сахара. Междувременно планът на Рабат за автономия на Западна Сахара получи широка международна подкрепа, което допълнително засили съперничеството между тях. И двете страни са се впуснали в надпревара във въоръжаването, засилвайки военния си капацитет, като същевременно поддържат напрегнато, но ненасилствена конфронтация. Милитаризацията от двете страни продължава и към този момент, въпреки че пълномащабен конфликт остава малко вероятен.

В този контекст системата „Искандер“ играе важна роля във военното планиране на Алжир, особено като се има предвид нейната способност за поразяване на стратегически цели в Мароко. По-големият обсег на системата, в сравнение със американските M142 HIMARS на Мароко, ѝ позволява да достигне цели дълбоко в територията на Мароко. В същото време Рабат е разгърнал пускови установки HIMARS с армейски тактически балистични ракети ATACMS с обхват до 300 километра, които са предназначени за бърза огнева подкрепа и прецизни удари по силно укрепени позиции и концентрации на войски. Докато HIMARS предлага значително по-висока мобилност на бойното поле, по-големият обсег и хиперзвуковите възможности на системата Искандер дават на Алжир по-широк набор от стратегически възможности.

Отбранителните разходи на страната нараснаха значително през последните няколко години, като достигнаха 18,3 милиарда долара през изминалата 2023 г., до голяма степен поради увеличените приходи от износ на газ след началото руската инвазия в Украйна. Свежите финансови средства от това финансиране подкрепиха закупуването на военно оборудване, предимно от Русия и Китай, включително и системата „Искандер“. Нарастващото военно съперничество с Мароко е отразено и във вътрешната политика на Алжир, където антимароканската реторика е често използвана в предизборни кампании, за да спечели обществена подкрепа.

Въпреки епизодичните призиви за диалог, напрежението между двете страни остава високо, а на фона на постоянните доставки на въоръжение намирането на решение в близко бъдеще става все по-малко вероятно. Появата на ракетните системи „Искандер“ на предстоящия празничен военен парад допълнително сигнализира за намерението на Алжир да поддържа и демонстрира военните си способности в отговор на нарастващите опасения за регионалната сигурност. Тъй като и двете страни продължават да придобиват авангардни военни технологии, потенциалът за възникване на бъдещ конфликт, макар и да не е неизбежен, все пак остава на дневен ред.

Макрон обеща френски инвестиции в Западна Сахара в реч пред парламента на Мароко

Кралят на Мароко Мохамед VI изслушва президента на Франция Еманюел Макрон по време на церемония в Кралския дворец в столицата Рабат, на която бяха сключени редица двустранни споразумения, сред които такива за големи инвестиции във възобновяема енергия и транспорт на 28 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AFP/Ludovic Marin

🇫🇷🤝🇲🇦 Френският президент Еманюел Макрон поднови подкрепата си за мароканския суверенитет над Западна Сахара по време на посещението си в Рабат във вторник и обеща френски инвестиции в територията, контролирана почти изцяло от Мароко, която е обект на спорове на десетилетен спор.

Сделките с Мароко, включващи Западна Сахара, са проблем за европейските правителства, като по-рано този месец върховният съд на ЕС потвърди анулирането на търговските споразумения, позволяващи на Мароко да изнася сахарски продукти за блока.

В обръщение към мароканския парламент по време на тридневно държавно посещение Макрон заяви, че френските компании „ще подкрепят развитието“ на Западна Сахара, чието „настояще и бъдеще“ принадлежи към „мароканския суверенитет“.

Той обеща „инвестиции и инициативи за устойчива подкрепа в полза на местното население“.

Това се случва едва ден след като Париж и Рабат подписаха няколко сделки – включително за енергетиката и инфраструктурата – на обща стойност „до 10 милиарда евро“, посочиха официални източници пред AFP, въпреки че конкретни подробности по договора така и не бяха разкрити.

Хора минават покрай марокански и френски знамена на авеню Мохамед V малко преди официалното посещение на френския президент Еманюел Макрон в мароканската столица Рабат, 28 октомври 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mosa'ab Elshamy

Западна Сахара е бивша испанска колония, която до голяма степен се контролира от Мароко, но Фронта Полисарио, подкрепян от Алжир, води дългогодишна кампания за нейната независимост, която датира от преди испанските сили да се изтеглят през 1975 г.

ООН смята Западна Сахара за „несамоуправляваща се територия“ и има мироопазваща мисия там от 1991 г., чиято заявена цел е да организира референдум за бъдещето на територията, но Рабат многократно е отхвърлял всяко гласуване, при което независимостта е опция.

През последните години френската позиция по въпроса беше двусмислена, което – в допълнение към усилията на Макрон да се помири с Алжир – обтегна връзките между Рабат и Париж.

Двете правителства са в противоречие и по други въпроси, включително миграцията, след като през 2021 г. Франция намали наполовина броя на визите, които предоставя на мароканци.

Макрон предприе ход за намаляване на напрежението, когато през юли заяви, че предложението на Мароко за автономия на територията под негов суверенитет е „единствената основа“ за разрешаване на конфликта.

Дипломатическият обрат на Франция беше очакван от Рабат, чието анексиране на Западна Сахара вече беше признато от Съединените щати в замяна на нормализирането на отношенията между Мароко и Израел, станало факт през 2020 г.

Мароканско знаме се развява в пустинята на Западна Сахара, 23 ноември 2020 г.
📸 Снимка: AFP/Fadel Senna

Посещението на Макрон в мароканската столица идва в момент, когато изглежда, че усилията му за сближаване с Алжир се намират в задънена улица.

Той заяви, че новата позиция на страната му по отношение на Западна Сахара „не е враждебна към никого“, въпреки че дипломатическият завой на Париж разгневи Алжир, който е негова бивша колония.

Държавното посещение на алжирския президент Абделмаджид Теббун в Елисейския дворец беше многократно отлагано, преди да бъде изцяло отменено по-рано този месец.

След като Макрон одобри плана за автономия на Мароко през юли, Алжир незабавно оттегли посланика си в Париж и все още не е изпратил нов.

Алжир, който прекъсна дипломатическите отношения с Мароко през 2021 г., наскоро започна да налага визови изисквания за мароканците, обвинявайки някои от притежателите на паспортите си в „ционистки шпионаж“.

Карта на Западна Сахара, разделена между контролираната от Мароко територия и малката ивица земя, която все още е под контрола на Фронта Полисарио.
🔍 Източник: Deutsche Welle

Алжир вероятно е първата страна, закупила руските изтребители Су-57.

📸 Снимка: Обединена авиостроителна корпорация (ОАК)

🇷🇺🤝🇩🇿 Усилията на Русия да осигури купувачи за своите стелт изтребители от пето поколение Су-57 „Felon“ може най-накрая да се увенчаят с успех, след като докладите сочат, че Алжир е близо до придобиването на модерния самолет. Страната планира да прехвърли остарелия си флот от МиГ-29 на Судан, като същевременно придобие неуточнен брой Су-57 и до 70 самолета Су-30.

Този ход може значително да подобри възможностите на военновъздушните сили на Алжир, като потенциално промени военния баланс в Северна Африка и повиши опасенията за регионална надпревара във въоръжаването. Съседни държави като Мароко и Тунис може да отговорят, като модернизират собствените си военни активи.

Остават въпроси относно способността на Русия да достави Су-57 и как африканските държави ще финансират такива скъпи придобивания, без да компрометират основни сектори като здравеопазването и образованието.

Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), дъщерно дружество на руската държавна корпорация „Ростех“, положи големи усилия, за да намери купувачи за изтребителите Су-57, представяйки ги на множество оръжейни изложения в Азия и Африка, сред които встъпителното международно авиошоу в Египет този месец, където „Рособоронекспорт“, подразделението за чуждестранни продажби на „Ростех“, се надява най-накрая да си подсигури продажба на стелт изтребителя от пето поколение.

Усилията може би най-накрая са се отплатили, тъй като в понеделник се появиха съобщения, че Алжир е направил крачка напред към придобиването на произведените в Русия бойни самолети. Специализираното издание Defense Arabic съобщи през уикенда, че страната може да прехвърли остарелия си флот от руски изтребители МиГ-29 на Судан и да придобие неразкрит брой Су-57 заедно с над 70 изтребителя Су-30.

Алжирските военновъздушни сили получиха около 30 изтребителя МиГ-29 в края на 90-те години на миналия век като част от „тристранен договор с Русия и Беларус“, като очакваше те да поемат значително по-голяма роля в алжирските военновъздушни сили. Въпреки това, тази визия се промени, когато закупуването на по-модерните изтребители МиГ-29СМТ беше спряно през 2006 г., което доведе до връщането на самолета в Русия.

Алжир изрази интерес към Су-30МКА, след като придоби 16 от най-новите му експортни модели, но отдавна е спряган и като потенциален купувач на Су-57 – и може би една от малкото държави, които все още имат увереност, че Русия може да произведе и да достави самолета своевременно. Доскоро ОАК се бореше да организира серийно производство на изтребителите пето поколение, въпреки че Кремъл твърдеше, че това отдавна е факт.

BulgarianMilitary.com съобщи още, че Алжир постепенно извежда от експлоатация по-старите си самолети МиГ-29, след като е придобил повече от дузина по-модерни изтребители МиГ-29М заедно със Су-30МКА, превръщайки се в една от най-боеспособните военновъздушни сили на Северна Африка.

Остатъкът от по-старите МиГ-29 на Алжир може да бъде пренасочен към Судан, на фона на усилията на двете страни за изграждане на по-близки отношения, следвайки тенденцията Алжир да предоставя военна помощ на своите регионални партньори.

„Ако Алжир осигури Су-57 и Судан се сдобие с МиГ-29, военната и геополитическата динамика в региона ще се измести драматично“, обясни BulgarianMilitary.com, цитирайки военния експерт Александър Голц, според който Су-57 може да предостави на Алжир „значителни предимства във въздушните операции, укрепвайки статута му на преобладаваща сила в Северна Африка“.

Това може е сигнал за тревога в съседно Мароко на запад и Тунис на изток, а дори отвъд тях в целия регион и вероятно ще стимулира регионална надпревара във въоръжаването. Може би именно това е нещото, на което се надяват в Москва, тъй като от там са повече от склонни да предложат Су-57. Дали обаче ще успеят в действителност да доставят самолета, остава въпрос без отговор.

Разбира се, Франция, САЩ, Обединеното кралство и други страни също биха могли да предложат бойни самолети на страните в региона. Това могат да направят и някои нови участници на сцената на авиационната индустрия – Индия, Турция и Южна Корея. Ако Алжир в крайна сметка реши да подсили своя въздушен флот, редица африкански държави също могат да се озоват на пазара на бойни самолети.

Но предвид цената на Су-57 и неговите алтернативи, основният въпрос ще бъде как тези страни могат да си го позволят, без да съкращават разходите си в други ключови сектори като здравеопазване и образование.

Представителят на Мали в ООН обвини Алжир в разпространение на терористична пропаганда в Сахел.

Централата на Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк, Съединените щати.
📸 Снимка: Getty Images

🇩🇿⚔️🇲🇱 На 2 септември 2024 г. (понеделник) представителят на Алжир в Съвета за сигурност на ООН отправи призив към международната общност да сложи край на „наемническите дейности“ в Мали след като близо до границата между двете страни беше извършена смъртоносна атака.

Амар Бенджамаа призова международна отговорност да бъде повдигната на извършителите на атака с дрон в град Тинцауатене, разположен в близост до границата между Мали и Алжир, която отне живота на повече от 20 цивилни.

„Трябва да спрем нарушенията, извършени от частни армии, наети от някои страни“, призова той по време на сесията по случай 75-ата годишнина на Женевските конвенции в Съвета за сигурност на ООН.

Въпреки че Алжир поддържа добри връзки с Москва, Бенджамаа изглежда намеква за руската наемническа група Вагнер, която според съобщенията си сътрудничи с военната хунта в Мали.

На 26 август говорител на коалиция от въоръжени групи, борещи се за независимост в Северно Мали, чиито редици са попълнени предимно от туареги, съобщи, че дронове са ударили аптека и струпване на цивилни, убивайки 21 души, от които 11 деца, и ранявайки десетки други.

Въоръжените сили на Мали потвърдиха атаките с дрон по националната телевизия, заявявайки, че „прецизните удари са насочени към терористите“.

Разположен в северната част на Мали, в миналото Тинцауатене е бил свидетел на много въздушни удари, последният от които беше извършен през през юли, когато група малийски военнослужещи и наемници от руската частна армия „Вагнер“ понесе тежки загуби в жива сила и техника след като попадна в засада, устроена от въоръжени групи на туарегите.

Управляваща военна хунта, ръководена от полковник Асими Гоита, пое властта след държавен преврат през 2020 г. и се обърна към руската ЧВК „Вагнер“ в търсене на военна помощ малко след като изгони намиращия се в страната контингент на френските въоръжени сили.

🔍 Източник: Rybar Force on X

Малийската армия отрича присъствието на наемници на територията на страната, а вместо това твърди, че това са инструктори, оказващи съдействие на местните военнослужещи със закупеното от Русия военно оборудване.

През юли доклад на АФП потвърди присъствието на Вагнер в африканската държава.

Туарегите, етническа група, бореща се за независимост, предприе въоръжен бунт срещу армията на страната през 2012 г, нанасяйки ѝ поредица от тежки поражения, преди двете страни да стигнат до споразумение за прекратяване на огъня през 2014 г. и мирно споразумение с посредничеството на Алжир през следващата 2015 г.

Въпреки това, след като завзеха властта с преврат през 2020 г., новите военни управници дадоха приоритет на възстановяването на суверенитета над всички региони на страната, сред които е и Кидал – дългогодишна крепост на туарегите.

Миналата година те анулираха мирното споразумение от Алжир и подновиха сраженията, след като управляващата хунта поиска оттеглянето на 10-годишната мироопазваща мисия на ООН, известна като MINUSMA, и започна настъпление в северната част на страната, поемайки контрол върху бази на сините каски.

Алжир, който многократно е изразявал загриженост относно сигурността на границите си с Мали, предложи да посредничи при поредното мирно споразумение между воюващите страни. Страната е не по-малко разтревожена от ескалиращата ситуация в източната ѝ съседка Либия – поредната страна от региона, която е плацдарм за наемниците на Вагнер.

По-рано този месец ООН изрази загриженост относно интензивни военни маневри от Либийската национална армия на Халифа Хафтар в близост до алжирско-либийската граница.

За да прекъсне нарастващата си регионална изолация, Алжир създаде магребски съюз заедно с Тунис и Либия, който има за цел установяване на сътрудничество в сферите на енергетиката, търговията и сигурността. Мароко не получи покана за членство, тъй като Алжир не поддържа дипломатически отношения с него, позовавайки се на заплахи за сигурността, породени от нормализирането на отношенията му с Израел през 2020 г.

Алжир обяви официално въвеждането на китайски противокорабни ракети за брегова защита.

Формация от противокорабни ракетни системи участва във военен парад по време на честванията по случай 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република (КНР) на площад Тянанмън в китайската столица Пекин, 1 октомври 2019 г.
📸 Снимка: eng.chinamil.com.cn/ Chen Yichen

🇩🇿🤝🇨🇳 Алжир оповести пристигането на първата голяма доставка на противокорабни ракети от Китай в ход, който има потенциала да размести баланса на силите в региона. Това развитие идва на фона на ескалиращо напрежение, причинено в резултат от засилената дейност на терористични групировки, действащи в южната част на страната. Покачване в напрежението се наблюдава и по границата с Мароко във връзка с конфликта в Западна Сахара.

YJ-12B е подобрена версия на китайската свръхзвукова противокорабна ракета YJ-12. Проектирана да поразява надводни кораби на големи разстояния, тази ракета подобрява морския ударен капацитет на страната. Способността ѝ да развива скорости до три маха я прави особено трудна за прехващане от конвенционалната противовъздушна отбрана. С оперативен обхват от близо 500 километра, тя е предпочитан инструмент за атаки на голямо разстояние. Може да бъде разгърната с помощта на различни платформи, сред които самолети, кораби и преносими брегови пускови установки.

Като усъвършенствана версия на оригиналната противокорабна ракета YJ-12B, беше забелязана за първи път по време на паради и военни учения през 2010 г. Въпреки това, конкретни подробности за влизането ѝ в експлоатация не се разкриват пред широката общественост поради чувствителния и секретен характер на китайските програми за въоръжение.

Предполага се, че YJ-12B навлизат за първи път в експлоатация преди 5-6 години, като първите визуални сведения за появата им на въоръжение в армията на Алжир датират от 2022 г., без да получат официално потвърждение от правителството на страната.

Съседните страни също проявяват интерес към въпросните ракети. Мароканската армия обмисля придобиването на брегова отбранителна система с обсег от около 300 км. Сред най-жизнеспособните в това отношение варианти са израелските системи Sea Breaker на Rafael и Blue Spear на IAI, които използват ракети от пето поколение, способни да покрият нужното разстояние от 300 км, с което да осигурят пълно покритие на ексклузивната икономическа зона на Мароко.

Съществуват и някои алтернативни варианти, включващи китайската система CM-302 (YJ-12B), благодарение на която свръхзвуковата ракета може да лети със скорост от 3 маха, за разлика от израелската, която не достига 1 мах. Що се отнася до турския вариант, намираме системата Barbaros, която използва 4 ракети ATMACA или 6 ракети Cakir, с обсег съответно 220 км и 150 км.

Румъния планира съвместна разработка на противокорабни ракети R-360 Neptune с Украйна.

Ракетата "Нептун" беше представена за първи път на Международното изложение за оръжия и сигурност в Киев през 2015 г. и влезе на въоръжение в украинския флот през 2021 г.
📸 Снимка: Wikimedia Commons

🇷🇴🤝🇺🇦 Румъния, подобно на редица други европейски страни, възнамерява да установи сътрудничество в областта на отбранителната индустрия с Украйна, като намеренията на властите в Букурещ са то да бъде съсредоточено най-вече върху производството на противокорабни ракети R-360 Neptune, подчертавайки важността на партньорството между двете съседки както в сферата на енергетиката, така и в отбранителния сектор.

Според информация, публикувана от онлайн изданието Army Recognition важността на това сътрудничество е демонстрирана за пореден път след посещението на украинския посланик в Румъния Игор Прокопчук.

С обсег на действие до 400 километра, ракетите „Нептун“ са с наземно базиране, за разлика от френските SCALP-EG. Ракетите, които са подходящи за стратегическа роля както срещу наземни, така и срещу морски цели, са използвани от началото на конфликта, включително мисия за поразяване на руския крайцер „Москва“ през 2022 г.

Ракетите „Нептун“ бяха представени за първи път на Международното изложение за оръжия и сигурност, проведено в Киев през 2015 г., след което те влязоха в инвентара на украинския флот през 2021 г. С тегло от 870 кг и дължина от 5,05 метра, този вид ракети са предназначени за поразяване на морски съдове с водоизместимост от 9 тона със своя турбовентилаторен двигател Motor Sich MS400. Оборудвани са също така със насочващи и електронни системи, разработени в съответствие със съветските Х-35.

Ракетната система „Нептун“ включва мобилни пускови установки, превозни средства за зареждане и транспортиране, превозни средства за командване и контрол, както и специални транспортни камиони. Системата е проектирана да работи навътре в сушата на разстояние до 25 километра от брега. Участията ;ѝ в оперативни тестове и реални бойни действия доказаха нейната ефективност. До момента обаче най-грандиозният ѝ успех е атаката срещу крайцера „Москва“ – флагман на Черноморския флот на Русия, извършена на 14 април 2022 г. Тя предизвиква серия от експлозии на амуниции на борда, в резултат на които тежко повреденият крайцер потъва на дъното на Черно море. В момента украинският производител на ракетата работи за увеличаване на нейния обсег до 1000 километра, както и за ускоряване темповете на нейното производство.

Алжир ще изтегли посланика си от Франция, съобщи външното министерство

🇩🇿⚔️🇫🇷 Външното министерство на Алжир заяви във вторник, че оттегля посланика си във Франция заради изявлението на френския президент Еманюел Макрон, че планът на Рабат за автономия на Западна Сахара в рамките на Мароко е „единственото“ решение на спора.

„Дипломатическото представителство на Алжир във Франция сега е отговорност на шарже д'афер“, каза алжирското външно министерство, цитирано от официалната информационна агенция APS. Министерството заклейми изявлението на Макрон като „стъпка, която никое друго френско правителство не е предприемало досега“.