Извънредно положение на границата между Чили и Перу заради опасност от мигрантска криза.

🇨🇱🚧🇵🇪 Границата между Чили и Перу е сцена на напрежение, след като правителството в Лима реши да разположи въоръжените си сили по цялата над 100 км гранична линия, които да спрат потока от нелегални мигранти, съобщава DNews.

Наскоро перуанският президент Хосе Хери обяви извънредно положение в пограничните райони в директен отговор на нарастващия брой мигранти, опитващи се да напуснат територията на Чили след изявленията на кандидата за президент Хосе Антонио Каст. Това предизвика остри реакции и от двете страни на границата и силен натиск върху чилийския президент Габриел Борич.

Ходът за милитаризиране на границата с Чили и съседните провинции Хери обяви с публикация в платформата X:

„Ще приложим многосекторна програма за намеса по нашите граници. Започваме от Такна. Няма повече да допускаме границите ни да се възприемат като канализация и държавата да няма реално присъствие, което да носи въздействие и развитие. Затова временно искаме подкрепата на въоръжените сили за защита на южната ни граница и обявяваме извънредно положение в съседните провинции.“

Общата дължина на границата между двете страни е 169 км, като в момента целият участък е под строг военен контрол. Безпокойството на властите в Перу идва от очакваното рязко увеличение в мигрантския поток, провокирано от посланията от Чили за доброволно напускане на нередовните мигранти.

Посланието към мигрантите

Кандидатът за президент на Чили Хосе Антонио Каст отново разпали дебата с изявления, в които предлага 106-дневен срок на нередовните мигранти да напуснат страната доброволно, преди той да встъпи в длъжност, в случай че бъде избран.

„Перу взе решение да обяви извънредно положение на границата си, защото потокът от хора, които напускат Чили, се увеличи – хора, които със здрав разум казват: Да чуем какво казва евентуалният бъдещ президент на Чили – че трябва да си съберем багажа и да си тръгнем, ако някога искаме да се върнем в Чили по редовен ред“, заяви той.

„Това доведе до редица публикации в медиите, които показаха ситуацията, и Перу взе решение в рамките на своите законни права. Вероятно и други страни ще постъпят по подобен начин. От съседните държави искаме единствено да действат отговорно“, добави той.

Каст обвини Перу и Боливия, че допускат влизането на нередовни мигранти в Чили, много от които преминавали през неразрешени пунктове от трети страни като Венецуела, Еквадор или Колумбия.

Той подчерта, че в тази ситуация се надява на улеснен транзит на мигрантите към страните, от които произлизат. „Днес в северната зона има потенциален конфликт заради миграционната ситуация“, каза той и призова президента Габриел Борич лично да посети региона на Арика.

Миграционна криза

Ситуацията постави нащрек както регионалните власти, така и населението в северно Чили. Губернаторът на област Арика и Паринакота Диего Пако заяви:

„Истината е, че сме доста притеснени от цялата международна ситуация и от решенията, които президентите, в случая на Перу, взимат по отношение на границите.“

В интервю за DNews Пако повтори нуждата чилийското правителство да се изправи директно пред кризата:

„Искаме президентът на републиката Габриел Борич да дойде в област Арика и Паринакота, да дойде и да вземе ключови решения и конкретни действия, за да защитим всичко, което все още може да бъде предотвратено.“

Губернаторът подчерта стратегическото значение на региона, който се намира на около 50 км от перуанския град Такна и представлява важен транзитен пункт както за влизане, така и за излизане на мигранти.

Той припомни, че през последните години мигрантският поток е спаднал в сравнение с най-интензивния период на пандемията, но тревогата от нови масови движения остава.

„Трябва да предприемем действия, да изработим протокол, президентът на републиката да дойде и лично да ръководи предстоящата ситуация. Перу вече се готви, Перу вече милитаризира своята граница. Ами Чили какво прави?“, попита риторично Пако.

Очаквания за затваряне на границата

Натискът върху Габриел Борич нараства заради предстоящата смяна на властта в първите месеци на следващата година. Както Каст, така и редица регионални и местни власти настояват за спешни и конкретни мерки.

Последната визита на чилийския президент в северния приграничен район беше преди над година – обстоятелство, което според Пако поражда объркване и несигурност сред населението на Арика и Паринакота заради липсата на присъствие и ясни указания.

Макар през последните седмици национални власти да посетиха региона, според губернатора тези визити не включваха срещи или ефективна координация с регионалните органи.

„Това, което искаме ние и гражданите, които живеят тук, в най-крайния север, е да имаме ясна информация как правителството ще се справи с евентуалната криза, която може да настъпи съвсем скоро“, подчерта Пако.

Неизвестни около напускането на мигрантите

Настоящата ситуация поражда въпроси как биха постъпили правителствата на Чили и Перу при потенциалното бягство на десетки хиляди мигранти, предимно от Венецуела, Колумбия и Еквадор, които или се връщат в родните си страни, или търсят други дестинации в региона.

DNews съобщава, че една от идеите, които Каст обмисля, е да се организират директни полети от чилийски градове до страните на произход, за да се избегне преминаването през милитаризираната сухопътна граница – предложение, което също ще изисква двустранни преговори.

Усиленото военно присъствие на перуанската граница, липсата на сигурност в северно Чили и политическият натиск към най-високите етажи на властта превръщат този епизод в един от най-деликатните моменти с миграцията в региона от последните години – развитие, което останалите държави в района следят с повишено внимание.

Губернаторът на Тексас обяви Мюсюлмански братя за терористична организация.

🇺🇸 Губернаторът на Тексас Грег Абът определи Мюсюлмански братя и Съвета за американско-ислямски отношения (CAIR) за чуждестранни терористични организации, което ще отнеме правото им да придобиват недвижими имоти и ще даде зелена светлина за започване на правни действия за закриване на свързани с тях структури.

Подобен ход представлява сериозна ескалация в усилията на губернатора за справяне с проблеми, произлизащи от мюсюлмански организации и общности в Тексас, макар че отделните щати нямат правомощия да определят чуждестранни терористи от името на САЩ.

„Действията на Мюсюлмански братя и CAIR в подкрепа на тероризма по света, както и техните опити да заобиколят законите ни с насилие, сплашване и тормоз са неприемливи. Тези радикални екстремисти не са добре дошли в нашия щат и отсега нататък нямат право да придобиват какъвто и да е недвижим имот в Тексас“, заяви Абът.

Само държавният секретар на САЩ има право да обявява официално чуждестранни терористични организации, според Закона за имиграцията и националността, и то след направена консултация с главния прокурор и министъра на финансите, последвало уведомление до Конгреса и публикуване във Федералния регистър.

Мярката на Абът, който този месец обяви, че ще се кандидатира отново за губернатор догодина, ще има ограничено действие и правни последици, тъй като засяга единствено законите на щатско ниво и позволява на главния прокурор на Тексас да завежда дела срещу организации, смятани за свързани с CAIR и Мюсюлмански братя. От кабинета на губернатора на този етап не уточняват как точно ще се определя принадлежността и какви ще бъдат конкретните мерки за прилагане.

Решението на губернатора няма федерални последици – нито имиграционни, нито замразяване на активи, нито наказателна отговорност по федералните закони за подкрепа на тероризма, каквито съпътстват стандартните федерални обозначения.

CAIR е организация за защита на гражданските права на мюсюлманите със седалище Вашингтон и клонове в цялата страна, която от десетилетия дава правна помощ на американски мюсюлмани, които са станали жертви на предполагаема дискриминация. Организацията категорично отхвърля обвиненията във връзки с терористични мрежи.

„Грег Абът е политик, поставил Израел на първо място и разпалвал антимюсюлманска истерия от месеци, за да очерни американските мюсюлмани, критични към правителството на Израел“, заяви организацията в изявление на Х.

„За разлика от г-н Абът, който използва насилие срещу студенти в Тексас, протестиращи срещу геноцида в Газа, само за да угоди на донорите си от AIPAC – нашата организация за граждански права е независим глас, който отговаря пред американския народ, разчита на подкрепата му и се противопоставя на всички форми на несправедливо насилие, включително престъпления от омраза, етническо прочистване, геноцид и тероризъм“, допълват от CAIR в изявлението, подчертавайки за трите спечелени дела срещу Абът във връзка с жалби за нарушаване на Първата поправка.

„Мюсюлмански братя и CAIR отдавна заявиха ясно своите цели: да наложат принудително шериата и да установят „господството на исляма над света“, отговори от своя страна Абът.

Полша си извоюва изключение от схемата за мигранти на ЕС.

🇵🇱🇪🇺 Полша получи изключение от участие в схемата на Европейския съюз за преместване на мигранти, потвърди премиерът Доналд Туск, като отбеляза, че Брюксел приема аргументите на властите във Варшава.

„Казах, че няма да има преместване на мигранти в Полша – и няма да има! Готово“, написа Туск в Х. „Укрепваме границата си с Беларус. Днес тя е най-добре охраняваната граница в Европа. Затягаме условията за визи и убежище. Полша се превърна в пример за останалите. Действаме, а не просто говорим!“

Изявлението на полския премиер идва след съобщения на държавното радио, че страната вероятно ще бъде освободена от квоти за преместване на мигранти и финансови вноски по пакта за миграция на ЕС.

Говорителят на правителството Адам Шлапка приветства новината: „Твърдата и безкомпромисна позиция на правителството на Доналд Туск по пакта за миграция дава резултати.“

Евродепутатът Лукаш Кохут зяви пред Полската пресслужба (PAP), че страната отдавна настоява за подобен изход, позовавайки се на приема на повече от един милион украински бежанци и хибридната война на източната си граница.

„Това решение отразява усилията на премиера Туск и европейските депутати, които подчертават, че Полша е страна на първа линия,“ обясни Кохут. Той отхвърли опитите за разпалване на страхове от наплив на мигранти като дезинформация, заявявайки, че от самото начало е било ясно, че Полша ще бъде освободена от определени разпоредби на пакта за миграция.

„Не може да се политизира това, особено когато това е нашият Европейски съюз и имаме влияние в оформянето на законите на ЕС“, добави Кохут.

Евродепутатът Михал Шчерба заяви, че усилията на правителството отговарят на инициативите на полското председателство на ЕС, ръководено от Туск, и подчерта, че значителната полска подкрепа за украинските бежанци оправдава освобождаването както от задължения за преместване, така и от финансови вноски.

До сряда се очаква да бъдат обявени задълженията на страните-членки на ЕС по пакта за миграция. Това включва страните под мигрантски натиск, квотите за преместване и т.нар. годишна солидарна вноска.

Държавите, определени като такива под натиск, не само ще бъдат освободени от задължително преместване и глоби за неспазване (20 000 евро на човек), но ще също така ще могат да получат финансова помощ.

Междувременно Шлапка определи като безсмислен протеста срещу миграционния пакт, който беше организиран от партията „Право и справедливост“ в столицата Варшава миналата събота, който по думите му е бил „насочен срещу нещо, което никога няма да се случи.“

Той добави, че пактът не налага задължително преместване на мигранти и позволява на държавите да изберат формата на своята солидарност.

Европейската комисия ще проведе пресконференция относно пакта за миграция в сряда.

Полша е изправена пред критики от някои страни-членки на ЕС заради позицията си по отношение на пакта миграция, особено за отказа да участва в задължително преместване на мигранти, въпреки че други страни като Унгария също изразяват подобни притеснения.

САЩ депортираха около 100 иранци с директен полет до Техеран

Агент на Службата за митническа и гранична защита на САЩ стои пред стената на границата с Мексико в Импириъл Бийч, Калифорния, 17 август 2025 г.
📸 Снимка: Kevin Carter/Getty Images

🇺🇸🤝🇮🇷 В рядък момент на сътрудничество между две враждуващи страни администрацията на Тръмп депортира около 100 граждани на Иран със специален полет обратно в страната, след като беше постигната договорка между Вашингтон и Техеран.

Според New York Times самолетът, нает от американските власти, е излетял в понеделник вечерта от щата Луизиана и е кацнал в Иран във вторник след транзит през Катар. Този ход бележи рязка ескалация на кампанията за депортации, която вече предизвиква остри критики и съдебни дела от страна на правозащитни организации и адвокати на мигранти.

Пряк полет за депортация до Иран е сериозно отклонение от досегашната американска практика. От десетилетия насам тя даваше убежище на хора, търсещи убежище от преследване в Ислямската република. Досега такива депортации бяха голяма рядкост заради липса на нормални дипломатически отношения и трудности при издаването на документи.

През 2024 г. Вашингтон изпрати обратно едва малко над две дузини иранци: и то с разпределени във времето търговски полети. Сегашната операция, която включва близо 100 души в един чартърен полет, показва сериозна промяна в мащаба и политическата решимост.

Според информация на ежедневника самоличността на депортираните не е напълно ясна, но през последните години се наблюдава ръст на иранските мигранти, които пресичат незаконно южната граница на САЩ. Много от тях твърдят, че бягат от преследване заради политическите или религиозните си убеждения. В групата е имало мъже и жени, включително двойки. Част от тях доброволно са приели връщането след месеци в арест, но други не са имали избор. Почти всички молби за убежище са били отхвърлени или още не са били разгледани от съдия по имиграционни дела.

Депортацията е резултат от тайни преговори в продължение на месеци между двете правителства: рядко явление в отношенията между двете страни. Иранското външно министерство се е заело с координацията по приемането на гражданите. Според източници Техеран е дал уверения, че върнатите няма да бъдат подложени на репресии. Въпреки това мнозина от тях са изразили разочарование и дори страх от завръщането.

Ситуацията с правата на човека в Иран остава критична: страната е известна с репресиите срещу активисти, опозиционери, журналисти, адвокати, религиозни и други малцинства.

Акцията е част от кампанията за депортации на президента Тръмп, която е подлагана многократно на съдебни оспорвания. По-рано тази година САЩ върнаха иранци, много от които наскоро бяха приели християнството, в трети страни като Коста Рика и Панама. Правозащитни организации предупредиха, че подобни действия излагат хората на сериозен риск.

Самият Тръмп подчерта твърдия курс в изявлението си пред Общото събрание на ООН миналата седмица, в което се закани да удвои усилията си за масови депортации.

Депортираните не само са изправени пред възможно политическо и социално преследване, но и се връщат в страна, която преживява тежка икономическа и енергийна криза – с обезценена валута, масова безработица и чести спирания на тока и водата. Ситуацията се очаква да се влоши още повече с връщането на санкциите от Съвета за сигурност на ООН, които влязоха в сила в събота.

Редкият случай на партньорство между Вашингтон и Техеран по този въпрос рязко контрастира с традиционно враждебните им отношения един към друг и поражда въпроси относно характера на сделката и мотивите на двете страни да съдействат за тази безпрецедентна депортация.

Сблъсъци между полиция и демонстранти на протест срещу мигрантите в Хага.

🇳🇱 Протест срещу мигрантите в Хага, проведен в събота, прерасна в сблъсъци с полицията, след като демонстранти подпалиха патрулна кола и нападнаха офис на политическа партия.

Около 3000 души, голяма част от които облечени в черно и носещи нидерландски знамена и символи на десни групи, хвърляха камъни и бутилки по органите на реда и подпалиха полицейски автомобил, в отговор на което силите на реда използваха сълзотворен газ и водно оръдие, за да ги разпръснат.

Според публикации на местни медии протестиращи за кратко са блокирали магистрала и са счупили прозорците на офиса на ляво-центристката политическа партия D66.

„Отрепки. Дръжте ръцете си далеч от политическите партии. Ако мислите, че ще ни уплашите – жестоко се лъжете. Няма да позволим екстремистки групи да отнемат нашата страна“, написа в X лидерът на партията Роб Йетен.

„Шокиращи и абсурдни кадри от Хага. Атаките срещу полицията и офиса на D66 са напълно недопустими. Убеден съм, че извършителите ще бъдат задържани и изправени пред правосъдието“, заяви служебният премиер Дик Схуф, който добави: „За демонстрации винаги има място, за насилие – никога.“

Протестът беше организиран след призив в социалните мрежи на млада жена, известна с псевдонима „Елс Рехтс“ (Елс Дясната), която настоява за по-строги правила за убежище. След сблъсъците тя се дистанцира от случилото се: „Очаквах хората да протестират мирно, но за жалост нещата се развиха съвсем различно. Ако знаех, нямаше да организирам демонстрацията.“

Протестът беше проведен само седмици преди предсрочните избори в Нидерландия на 29 октомври, свикани след разпадането на управляващата коалиция. Правителството падна, след като лидерът на дясно-популистката „Партия на свободата“ Герт Вилдерс изтегли министрите си заради разногласия по политиката за мигрантите.

Вилдерс, който отказа покана да говори на демонстрацията, описа насилието като „неприемливо“.

В Нидерландия расте общественото напрежеине заради проблеми, предизвикани от представители на мигрантски общности. Полицията отчита ръст на престъпления като кражби, улично насилие и участие в престъпни схеми за трафик на наркотици, в които често са замесени мигранти без статут.

Трудната интеграция и високата зависимост на мигрантските групи от социалната система засилва още повече напрежението в градовете. В редица квартали недоволството на местните прераства в открити сблъсъци, като най-чести поводите са шум, улични сблъсъци и прояви на агресия.

Това се превърна в една от основните теми за политическия дебат, като десните партии настояват за по-строги условия за получаване на убежище и улеснена процедура за депортация. Така все повече хора възприемат миграцията не просто като социално предизвикателство, но и като заплаха за сигурността на страната.

Ислямска държава отправи призив за джихад в Либия.

🏴🇱🇾 Ислямска държава отправи рядък призив за възобновяване на дейност в Либия – страна, където джихадистите не са поемали отговорност за операции от три години насам. Съобщението се появи на 11 септември в редакционната статия на седмичния вестник на ИД „ал-Наба“.

В текста Либия е описана като държава със „слабо контролирани граници“ и „стратегическо местоположение“, които биха могли да улеснят връзките с джихадисти в съседни страни. Организацията подчертава не само местното, но и международното значение на либийското направление.

Публикацията посочва, че близостта на Либия до Южна Европа има потенциал за заплаха срещу „интересите на кръстоносците наблизо“ или за „отвличане на вниманието“ на европейските държави чрез създаване на усещане за риск, включително и по линия на мигрантския поток.

Призивът идва в контекста на продължаващата политическа нестабилност в Либия и уязвимостта на сигурността в страната, което поражда опасения за евентуално завръщане на радикални групи на територията ѝ.

📜 Документ, публикуван от Transatlantic Intelligence Consortium през 2024 г. описва спекулативна времева линия за възраждане на ислямски халифат, която обхваща периода от 2020 до 2035 г. с продължение до 2040 г.

Озаглавен „Възстановяване на халифата“, докладът от 4 страници разделя процеса на отделни фази, фокусирайки се над създаването и обединението на ислямски емирства в различни държави, включва карти и описания на знамена, анализира потенциални геополитически промени в региони със значително мюсюлманско население. Въпреки че не планът не е приписан на конкретна групировка, вероятно става дума за Ал-Кайда или Ислямска държава.

Той се позовава на използването на черно знаме с Шахада по време на периоди на конфликт и бяла версия, подобна на тази, използвана от талибаните, в периоди на мир, отбелязвайки, че в момента само Афганистан и Иран се считат за установени емирства.

1. „Създаване на нови ислямски емирства“ (2021–2026) в приоритетни държави. Тя подчертава Ислямската република Иран (създадена през 1979 г.) и Ислямското емирство Афганистан (2021 г.) като начални точки, последвани от прогнозируеми превземания в Сирия, Бангладеш, Йемен и Сомалия между 2024-2025 г. Фазата продължава с Пакистан, Мали, Либия и Нигерия от 2025-2026 г. и кулминира с Ирак през 2026 г. Придружаващите карти показват тези страни, маркирани със знамена, подчертавайки области на нестабилност или продължаващи конфликти като потенциални катализатори за промяна.

2. „Арабската пролет 2.0“ (2026–2030) включва „най-логичните държави“ за разширение, което включва Мавритания, Западна Сахара, Нигер, Буркина Фасо, Тунис, Кения, Алжир, Чад и Камерун през 2026-2027 г. и Египет до 2030 г. Други страни като Кот д'Ивоар, Гана, Того и Бенин са планирани за 2026-2028 г. Мианмар е отбелязан за 2026-2027 г. Тайланд, Малайзия и Филипини за 2026-2030 г. Документът предполага, че тези области могат да видят въстания или промени, вдъхновени от по-ранните събития на Арабската пролет.

3. „Възстановяване на халифата“ (2030–2035) е фокусирана в обединението на съществуващите емирства и включване или конфронтация с останалите държави. Това включва Близкия изток и арабския свят (Саудитска Арабия, Турция, Мароко, Судан, Етиопия и Еритрея, Йордания, ОАЕ, Катар и Кувейт), Южна Азия (Индия, Индонезия), Централна Азия (Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан), както и Западна Африка (Гамбия, Сенегал, Гвинея, Гвинея-Бисау, Сиера Леоне и Либерия). Подходът в тази фаза е представен като убеждаване и (ако е необходимо) атакуване на тези субекти за постигане на обединение.

4. „Период на мир“ (2035–2040), който има за цел подготовка за глобална експанзия, която предвижда краен сблъсък между „лагера на вярващите“ и „лагера на неверниците“, описан като битка между истина и лъжа. Картите в секцията показва консолидиран халифат в подготвка за още разпространение по цял свят.

Тръмп разрешава достъпа на китайски студенти: Гневът на привържениците му

🇺🇸🎓🇨🇳 Американският президент Доналд Тръмп обяви, че ще отвори вратите на страната за 600 000 китайски студенти, които могат да учат в американски колежи, с което предизвика лавина от критики от страна на най-лоялните му поддръжници.

Решението му представлява остър завой от предизборното обещание „да отменя агресивно“ визи на китайски граждани, особено на онези, свързани с Комунистическата партия или чувствителни изследователски области.

„Ще позволим на техните студенти да дойдат. Това е много важно, 600 000 студенти. Много е важно. Но ще се разбираме с Китай“, заяви Тръмп.

Той добави, че Пекин трябва да осигури на Вашингтон достъп до редкоземни магнити, в противен случай ще се сблъска с 200% тарифи, въпреки че увери, че дори в този случай ще бъде позволено на китайските студенти да учат в САЩ.

Този ход идва на фона на търговски преговори с висок залог. Двете най-големи икономики в света поддържат крехко примирие, докато търсят общ език по отношение на тарифите, доставките на редкоземни метали, критични за американската индустрия, и достъпа на Китай до произведените в САЩ модерни AI чипове.

За много от най-верните поддръжници на Тръмп обаче нюансите се губят и те разглеждат тази отстъпка като предателство към мотото „Америка на първо място“.

Консервативният коментатор Лора Луумър, която е яростен поддръжник на Тръмп в интернет, отправи остри критики към решението му в серия от публикации. Тя нарече китайските студенти „шпиони на ККП“ и заяви, че подобен ход подкопава мерките на президента срещу имиграцията.

„Не гласувах за внос на повече мюсюлмани и китайци в страната ми... Моля, не превръщайте Америка в Китай. MAGA не иска повече имигранти," написа Луумър в X.

В друг пост тя отбеляза заместник-началника на кабинета на Белия дом Стивън Милър, казвайки: „Никой, повтарям никой, не иска още 600 000 китайски студенти, т.е. комунистически шпиони в Съединените щати. Китай уби 1,2 милиона американци. Сега те ще ни заменят? Това не може да се случи.“

Конгресменката Марджъри Тейлър Грийн, друг гласовит привърженик на Тръмп, осъди подобен ход като заяви:

„Не трябва да допускаме 600 000 китайски студенти, които може би са лоялни на ККП, да посетят американски колежи и университети... Защо позволяваме на 600 000 студенти от Китай да заемат възможностите на нашите американски студенти? Никога не трябва да допускаме това.“

Дори водещата на Fox News Лора Инграхам притисна в ефир министъра на търговията Хауърд Лютник, като постави редом въпроса как подобни решение за допускане на китайски студенти е „Америка на първо място“. Тя заяви, че този ход подпомага елитни университети като Харвард, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Бъркли, които тя описва като „фабрики за антиамериканска пропаганда“.

Лютник защити подобна политика с аргумента, че недопускането на тези студенти ще предизвика фалит на долните 15% от университетите в Америка. „Президентът Тръмп възприема рационален икономически подход“, обясни той.

Въпреки негативната реакция на някои от най-отявлените си привърженици, Тръмп изглежда е решен да запази фасадата на желанието си да „се разбира“ с Китай. Той не може да си позволи продължителна търговска война срещу Пекин, който остава един от най-големите кредитори на Америка и нейният трети по големина търговски партньор. През май 2025 г. търговията със стоки между САЩ и Китай надхвърли 28 милиарда долара, включително 19 милиарда долара внос.

Пекин също показа, че може да отговори политически ако бъде настъпен. По време на битките с тарифи по-рано тази година, Китай тихомълком ограничи износа на американско говеждо, птиче месо и природен газ. Мерките притиснаха американските фермери и енергийни производители, които са част от най-силното ядро сред подкрепящите Тръмп.

Сега, докато американският президент опитва да балансира между икономическата дипломация и предизборните си обещания, той рискува да отблъсне именно онази база, която му помогна да се издигне на власт.

Трагедия с лодка с мигранти край бреговете на Йемен

🇪🇹🌊🇾🇪 Най-малко 68 мигранти загинаха, а други 74 са в неизвестност, след като лодка с около 154 души на борда потъна край бреговете на Йемен при лошо време.

Лодката се преобърна край бреговете на южната провинция Абян в неделя, съобщи пред BBC директорът на Международната организация за миграция (IOM) в Йемен. Предполага се, че повечето от жертвите са граждани на Етиопия.

Йемен е ключов маршрут за мигранти Африканския рог, пътуващи към страните от Персийския залив в търсене на работа. IOM смята, че стотици са загинали или изчезнали при корабокрушения през последните месеци.

Длъжностни лица от службите за сигурност в Абян съобщиха, че е започнала мащабна операция за търсене и спасяване, като много тела са били открити по широк участък от бреговата линия.

Ръководителят на IOM в Йемен Абдусатор Есоев заяви, че лодката е пътувала по опасен маршрут в обширната крайбрежна зона, често използвана от трафиканти на хора. Той подчерта значението на укрепването на правните защити за мигрантите, за да се предотврати тяхната експлоатация от трафиканти.

„Това, за което се застъпваме пред всички страни членки е да подобрят законните пътища, така че хората да могат да мигрират по легален начин, вместо да се окажат хванати в капан или измамени от трафиканти и да предприемат тези опасни пътувания“, каза той.

IOM описа пътуването от Африканския рог, съставено от Сомалия, Джибути, Етиопия и Еритрея до Йемен като „един от най-натоварените и опасни маршрути за смесена миграция“. За мнозина крайната дестинация е Саудитска Арабия.

През март две лодки с повече от 180 мигранти на борда потънаха край бреговете на град Дхубаб в Йемен поради бурно море, като бяха спасени само двама души на екипажа.

Много от пристигащите в пунктовете за подкрепа на мигранти в Йемен споделят, че трафикантите на хора стават по-безразсъдни, като съзнателно изпращат лодки в опасни условия, за да избегнат патрули, според доклад на IOM.

Въпреки рисковете, много мигранти продължават да предприемат пътуването, като повече от 60 000 са пристигнали в Йемен само през 2024 г.

През последното десетилетие проектът на IOM за изчезнали мигранти регистрира повече от 3400 смъртни случая и изчезнали хора по маршрута, като 1400 от тези смъртни случаи са вследствие на удавяне.

Йемен остава потънал в опустошителна гражданска война, която продължава повече от десетилетие. Подкрепяната от Иран групировка Хути контролира голяма част от северозападен Йемен от 2014 г., когато изгони международно признатото правителство от столицата Сана.

Режимът на Хафтар експулсира европейски дипломати при кацането им в Бенгази.

🇪🇺⚔️🇱🇾 Безпрецедентна дипломатическа криза възникна по-рано днес в Източна Либия, след като министрите на вътрешните работи на Италия, Гърция и Малта и комисаря на ЕС по миграцията бяха експулсирани от режима на Халифа Хафтар малко след своето кацане в Бенгази.

Европейската делегация първо посети Триполи, където е седалището на признатото от ООН правителство на страната.

Според информация се очаква реакция от страна на Европейската комисия, тъй като става дума за мисия, ръководена от европейския комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер, който беше придружен от трима министри от държави членки на ЕС.

Халифа Хафтар и правителството в Източна Либия ефективно контролират входните пунктове, през които мигрантите влизат в страната. Следователно те смятат себе си за най-компетентни да договарят въпроса за миграцията, а не правителството на Дбейба.

Изявлението

„Планираното посещение на министрите на вътрешните работи на Италия, Гърция, Малта и еврокомисаря по миграцията е отменено.

Решението беше взето след пристигането им на международното летище Бенина в Бенгази и те са информирани за необходимостта незабавно да напуснат територията на Либия, където са считани занежелани лица.

Случилото се е крещящо нарушение на дипломатическите обичаи и международни договори и действия, които показват неуважение към националния суверенитет на Либия и нарушение на либийските закони.

Министрите не са спазили организираните процедури за влизане, придвижване и престой на чужди дипломати, посочени в циркуляра, издаден от либийското правителство.

Либийското правителство отново отдава почит на всички дипломати, членове на международни мисии, правителствени и неправителствени организации, зачитайки суверенитета на Либия.

Те трябва да се съобразяват изцяло с либийските закони, договори и организирани международни обичаи за посещения на дипломатически делегации и взаимодействат с правителството на Либия съгласно принципа на реципрочност, определен в конвенции, договори и международни обичаи.“

Посланието на Плеврис към Триполи

По-рано днес приключи визитата на делегацията на ЕС в Триполи, където беше проведена среща с представители на либийското правителство на националното единство, на която беше дискутиран миграционният натиск върху Крит.

По време на срещата в Триполи, гръцкият министър на миграцията и убежището Танос Плеврис и другите членове на делегацията изпратиха ясно послание, че ще помогнат на Либия да задържи нелегалните мигранти, да предотврати тяхното изпращане към ЕС и същевременно нелегалните мигранти да се върнат обратно в родината си.

Крит е подложен на огромен натиск от мигрантски поток от Източна Либия и това нещо трябва да бъде прекратено, подчертаха както представителите на ЕС, така и гръцкият министър в общата декларация след срещата.

Шестима ранени, един от които в критично състояние, при стрелба в Ним, Франция

🇫🇷 На 27 юни 2025 г. в 19 часа вечерта в южния френски град Ним беше докладван нов случай на стрелба на площад „Авогадро“ в квартал Валдегур, познат с високото си ниво на престъпност и чести конфликти между наркобанди. В резултат на стрелбата са ранени шестима души, един от които е в състояние на „абсолютна спешност“, според източници, близки до разследването.

Според сведения в местни медии, извършителите са открили огън с оръжие от военен тип, вероятно автоматично. Все още няма потвърдена информация относно точния брой извършители, но на този етап е известно, че успели да избягат от местопрестъплението и се издирват активно от полицията.

Властите са открили няколко гилзи на място, а разследването е поверено на криминалната полиция. Образувано е досъдебно производство за „опит за убийство от организирана група“. Районът е бил временно отцепен от силите за сигурност.

Кварталите Валдегур и съседният Писевен са известни с честите прояви на насилие, често свързани с контрола върху разпространението на наркотици. През август 2023 г. недалеч до мястото, където се случи днешния инцидент 10-годишно момче загина при престрелка, а през февруари 2024 г. беше извършено друго смъртоносно нападение, което допълнително подчерта влошаващата се обстановка със сигурността в района.

Макар че местна полицейска служба беше открита в района през 2024 г., тя бързо бе опожарена, а усещането за безнаказаност сред престъпните среди остава високо. Новата стрелба подчертава неспособността на държавата да възстанови реда в периферията на Ним.

Бивш афганистански войник, кандидатствал за убежище в САЩ, е арестуван, семейството му заплашено с депортиране

Командир на товарния отряд на ВВС на САЩ, причислен към 816-та експедиционна ескадрила за въздушен транспорт, помага на евакуираните на борда на самолет C-17 Globemaster III в подкрепа на операция „Allies Refuge“ на международно летище Хамид Карзай в Кабул, петък, 20 август 2021 г.
📸 Снимка: Senior Airman Taylor Crul/U.S. Air Force

🇦🇫🇺🇸 Бивш войник от Афганистанската национална армия, кандидатствал за убежище в САЩ, беше арестуван миналия месец от федерални агенти по миграцията в дома си в покрайнините на Хюстън. Това съобщи неговият личен адвокат, допълвайки че мъжът и по-голямата част от семейството му са заплашени с депортиране.

„Той има осем деца. Две от тях са родени в САЩ през последните четири години,“ каза адвокат Али Закирия, който отказа да назове клиента си поради съображения за сигурност. „Той беше доведен в САЩ от американските военни през 2021 г., когато талибаните превзеха Афганистан. Преди това е служил като част от т.нар. Кандахарска ударна сила – част от афганистанската армия. Задачата му беше да охранява база, в която работеха американци и афганистански войници.“

Закирия заяви, че молбата за убежище би трябвало да го пази от подобни сценарии, но служители на Имиграционна и митническа служба на САЩ (ICE) я пренебрегнали.

„Той няма криминално досие, не е обвиняван и никога не е бил арестуван в САЩ преди. Просто го арестуваха и го отведоха,“ обясни адвокатът. „Опита се да обясни, че има валиден статут на парол (временен разрешителен статут) до края на годината, но служителят каза, че всичко е анулирано и че той е без статут. В подадения в съда официален документ се посочва само, че той е в САЩ без валиден статус.“

Закирия предупреди, че арестите на кандидати за убежище по аналогия на неговия клиент застрашават поне 1000 афганистанци в района на Хюстън и над 20 000 на национално ниво.

„Тези хора бяха доведени в САЩ от американската армия, не са влезли нелегално през Мексико. Защо тогава се напада точно тази група? Това е необяснимо,“ каза адвокатът и добави, че е бил потърсен от бивш американски контрактор, който заявил, че клиентът му е спасил живота му, докато са служили заедно в Кандахар.

„Тревожно е, че ICE преследва хора, които са рискували живота си за американските военни“, каза още той. Първото съдебно заседание по делото за депортиране на мъжа е насрочено за по-късно тази седмица. „Надявам се да успея да разговарям с адвоката на правителството, защото опитвам да се свържа с отговорния офицер на ICE, но без успех.“

По-рано тази година американският конгресмен Майкъл Маккол и други представители призоваха президента Доналд Тръмп и други висши служители да не прекратяват защитата на афганистанци, помагали на САЩ по време на войната.

„Над 3200 бивши афганистански военни, преводачи и партньори на САЩ са убити или изчезнали,“ пишат те. Това може да е съдбата и на клиента на Закирия и семейството му. „Молбата за убежище е в процес на разглеждане, а шест от децата и съпругата му зависят от това. Това може да се отрази на цялото семейство, в зависимост от решението“, алармира адвокатът.

Алжир е изхвърлил 4000 мигранти в отдалечен пустинен район от началото на април.

🇳🇪🚶🇩🇿 Alarme Phone Sahara (APS), хуманитарна организация, поддържаща гореща телефонна линия за мигранти, изпаднали в беда, заяви, че тази събота властите в Алжир са експулсирали общо 1141 мигранти в северен Нигер.

Депортираните лица са предимно от страните в Субсахарска Африка, въпреки че групата включва и мигранти от Бангладеш. Сред тях са 41 жени и 12 деца, които са били изоставени на далечно място в пустинята, известно като „Пойнт Зиро“, разположено на около 15 километра от погранично селище в Нигер.

APS твърди, че мигрантите са били оставени в суровата пустинна среда, лишени от достъп до базови условия, нужни за оцеляването им в екстремната жега като храна, вода и подслон.

Организацията изчислява, че от началото на април Алжир е депортирал около 4000 мигранти в този изолиран район. Докато различни неправителствени организации направиха опит да им предоставят храна, подслон и помощ за доброволно репатриране, след като стигнаха до Асамака, някои от тях са загинали по време на прехода през пустинния регион.

В отговор хуманитарни групи са използвали триколки, за да достигнат до кота нула в опит да спасят мигрантите от поредната група, веднага щом постъпи информация, че такава е изхвърлена в района.

Освен това някои хуманитарни организации изразиха безпокойство, че много от експулсираните мигранти са притежавали валидни разрешителни за работа и пребиваване в Алжир, но въпреки това са били обект на полицейски акции – действие, което според тях нарушава международното право.

Според доклад на Yabiladi, Алжир е депортирал близо 30 000 мигранти само през миналата година. В доклада се посочва още, че лица от общността на туарегите, населяваща северно Мали, често биват освобождавани от депортация по политически причини, тъй като Алжир подкрепя въоръженото движение Азауад, което се противопоставя на сегашната власт в Мали, застанала начело на страната след военен преврат през 2021 г.

Финландия оставя границата си с Русия затворена безсрочно.

🇫🇮🇷🇺 Финландия оставя сухопътната граница с Руската федерация затворена за неопределен срок от време заради продължаващите си опасения относно потенциален ръст на търсещите убежище, за които се смята, че са насърчавани от Москва, обяви финландското правителство в сряда.

Скандинавската страна затвори своята 1340-километрова източна граница през декември 2023 г. на фона на рязко покачване в броя на търсещите убежище от Близкия изток и Африка. Финландските власти обвиняват Кремъл, че насърчава мигранти да пресичат общата им граница в дестабилизиращ трик – „хибридна атака“, разглеждана от Хелзинки като възмездието на Москва за това, че изостави десетилетия военна необвързаност, за да се присъедини към НАТО.

В официално изявление, публикувано в сряда, финландските власти заявиха, че границата ще остане затворена „до второ нареждане“, като молбите за убежище все още ще се приемат на финландските гранични пунктове по въздух и море, но не и на сухопътната граница с Руската федерация.

„Инструментализираната миграция е един от начините, по които Русия може да окаже натиск и да засегне сигурността и социалната стабилност на Финландия и ЕС“, посочиха от правителството в Хелзинки. „Въз основа на информацията, с която разполагат финландските власти, рискът тя да се възобнови и разшири, както се виждаше по-рано, остава вероятен.“

Властите допълниха, че затварянето на сухопътната граница ще бъде периодично преразглеждано и ограниченията могат да бъдат премахнати или ревизирани, ако заплахата за националната сигурност или обществения ред отшуми.

„Ако явлението продължи, то би представлявало сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред на Финландия“, се казва още в изявлението.

Миналата година Хелзинки прие спорен „закон за депортиране“, позволяващ на гранични служители да не допускат търсещи убежище лица, преминаващи от Русия. Законът, който трябва да се прилага по преценка на правителството, предизвика критики от правозащитници, които твърдят, че може да наруши международните правни задължения на скандинавската страна.

Финландия стана член на НАТО през април 2023 г. след като изостави десетилетната си политика на военна необвързаност, с което си навлече гнева на Москва отправи многократни заплахи и заяви, че ще прибегне до „контрамерки“.

САЩ изпраща C-17 и C-130 за депортиране на нелегални мигранти.

🇺🇸 Пентагонът планира да използва военно-транспортни самолети C-17 и C-130 на ВВС на САЩ, за да депортира 5400 души, задържани в момента от митническата и гранична служба в първото действие в изпълнение на широкообхватното обещание на Доналд Тръмп за мерки срещу нелегалната миграция.

И това може да не е краят на ролята на военновъздушните сили в прилагането на политиката на новата администрация за по-строг контрол на границата.

„В момента също така очакваме, че може да има допълнителни въздушни разузнавателни средства за поддръжка на наблюдение, които ще бъдат изпратени към границата, за да повишат осведомеността за ситуацията“, заяви високопоставен военен служител пред репортери.

Действащият министър на отбраната Робърт Салесес посочи в изявление, че 1500 войници на активна служба са изпратени към южната граница, за да поемат „пълен оперативен контрол на южната граница на Съединените щати“, като според високопоставения военен в крайна сметка могат да бъдат разположени до 10 000.

„Това е само началото“, отбеляза изявлението на Салесес.

Полетите за депортиране ще бъдат извършени с два C-17 и два C-130 на ВВС на САЩ, съобщиха от Пентагона. Тези самолети, заедно с екипажите им и друг персонал, ще бъдат разположени в Сан Диего, Калифорния, и Ел Пасо, Тексас.

C-17 от базата на военновъздушните сили Травис, Калифорния, кацнаха в Ел Пасо и Сан Диего вечерта на 22 януари, според публични данни за проследяване на полети. Все още не е ясно къде ще бъдат депортирани хилядите хора, заявиха от Пентагона.

„Държавният департамент взема решения и има връзки с тези страни, които в крайна сметка ще бъдат източник... на тези полети.“, каза високопоставен служител на отбраната.

Пентагонът каза, че Министерството на вътрешната сигурност ще осигури „прилагане на закона по време на полет“, а не военен персонал.

Ако бъдат разположени допълнителни въздушни средства за наблюдение по границата, те ще са привлечени от различни служби, а не само от военновъздушните сили, отбелязаха американски служители. „Това ще бъде многофункционално“, каза високопоставеният военен.

„Тактическа безпилотна летателна система“ може да се използва за „осигуряване на локализирано разузнаване, наблюдение и рекогносцировка в тяхната конкретна зона“, а също могат да бъдат разположени дронове MQ-1 и MQ-9 на армията. Самолет за наблюдение с екипаж също е вариант, който се разглежда.

„Имате пилотирани платформи, които също могат да намерят подкрепа – така че това все още не е напълно решено“, заяви висшият военен служител.

1500 войници, които се изпращат, включват 1000 войници и 500 морски пехотинци, включвайки се към около 2500 военнослужещи, които вече са разположени на южната граница.

„Тези сили ще работят по поставянето на физически бариери и други гранични мисии“, подчерта висшият военен за новите разполагания. „Първите операции за тях трябва да започнат в рамките на следващите 24 до 48 часа. Те се движат в момента, докато ние седим тук.“

Хеликоптерите UH-72 Lakota всъщност вече са започнали да изпълняват мисии.

Операцията ще бъде ръководена от Северното командване на САЩ, на което Тръмп натовари да „запечата границите“ чрез „отблъскване на форми на нахлуване“ в изпълнителна заповед от 20 януари 2025 г.

На американските войски е забранено да изпълняват задължения по правоприлагането съгласно Закона за Posse Comitatus. Но Тръмп каза в изпълнителната си заповед, че използването им е оправдано, тъй като той е обявил извънредно положение по границата, за да спре „формите на инвазия, включително незаконна масова миграция, трафик на наркотици, контрабанда и трафик на хора и други престъпни дейности“.

Тръмп нареди на ръководителите на Пентагона и Министерството на вътрешната сигурност да докладват в рамките на 90 дни дали смятат, че трябва да се приложи Законът за въстанието от 1807 г., според който американски войски могат да бъдат използвани за потушаване на вътрешно насилие.

Хакан Фидан: Турция ще работи за доброволно завръщане на сирийските мигранти

🇹🇷 Турция ще работи за безопасното и доброволно завръщане у дома на сирийските мигранти, които е приела, и ще помогне за възстановяването на страната след внезапното сваляне на президента Башар ал-Асад от бунтовниците, заяви външният министър Хакан Фидан.

В исторически момент за Близкия изток, бунтовниците превзеха столицата Дамаск, докато самият Асад побегна към Русия след 13 години гражданска война и повече от 50 години брутално управление на семейството му.

Турция, която заяви, че не оказва подкрепа и не участва в офанзивата на сирийските опозиционни сили, които подкрепя от години срещу Асад, заяви в неделя, че иска новата сирийска администрация да бъде приобщаваща и сирийците да определят собственото си бъдеще.

В обръщение към конференцията на турските посланици в Анкара Фидан каза, че Турция е готова да предостави подкрепа за възстановяването на Сирия и че координира действията си с всички „регионални актьори и страни“.

„В предстоящия период искаме Сирия, в която различни етнически и религиозни групи живеят в приобщаващо разбиране за управление и в мир. Искаме да видим нова Сирия, която има връзки със своите съседи, която добавя мир и стабилност към своя регион, “ каза той.

„Ще продължим работата си, за да гарантираме безопасното и доброволно завръщане на сирийците и за възстановяването на страната“, каза Фидан.

Той добави, че Анкара ще застане до сирийците в тази „нова фаза“ в Дамаск, но групи като Ислямска държава и Кюрдската работническа партия (ПКК), които Анкара смята за терористични организации, не трябва да се възползват от ситуацията.

Турция, членка на НАТО, приема около 3 милиона сирийски мигранти и бежанци, което я прави най-големият приемник на сирийци, избягали от гражданската война. Той също така контролира участъци от земя в Северна Сирия след няколко трансгранични нахлувания срещу сирийските кюрдски милиции YPG, които Анкара вижда като разширение на ПКК.

Акциите на турските строителни и циментови компании скочиха в понеделник, подкрепени от очакванията, че ще се възползват от възстановяването в Сирия.

Руските сили за сигурност нахлуха в джамия по време на петъчната молитва

🇷🇺 На 22 ноември 2024 г. Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация проведе внезапна акция срещу молитвен дом на мюсюлманската общност в град Хабаровск.

Това съобщава Духовното управление на мюсюлманите на Руската федерация в канала си в Telegram.

Полицията „по груб начин с нецензурни думи“ принуди присъстващите да легнат. След това 25 души, сред които възрастни и непълнолетни, бяха натъпкани в два автомобила, които не бяха предназначени за такъв брой хора.

В същото време силите за сигурност използваха електрошоков пистолет, който накара някои вярващи да загубят съзнание, а други да получат конвулсии. „Хората се задушаваха, когато се опитаха да се движат, получиха токов удар“, пише изданието.

Освен това задържаните местни жители на Таджикистан и Узбекистан бяха принуждавани да пеят руския химн, а тези, които отказаха да го направят, бяха „бити и унижавани на етническа основа“.

От мюсюлманското духовно управление отбелязват, че религиозната група обитава помещенията на молитвения дом законно. Повечето от задържаните се оказаха руски граждани, а останалите са имали законови основания да бъдат в страната.

Това е третата подобна атака в молитвен дом за последната година. Подобни набези имаше няколко пъти в Балашиха край Москва. В края на юни астраханските сили за сигурност дойдоха в Червената джамия по време на петъчната молитва. След проверка за спазване на имиграционните закони няколко души бяха задържани.

Администрацията на Тръмп ще използва армията за масово депортиране на нелегални имигранти.

🇺🇸 Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп разпространи публикация в социалните медии, в която се посочва, че бъдещата му администрация ще обяви национално извънредно положение и ще използва армията, за да извърши обещанието си за масово депортиране, като означи твърдението с думите „ВЯРНО!!!“

На своята социална медийна платформа Truth Social, Тръмп сподели публикация на Том Фитън, президент на Judicial Watch – консервативна организация, която е активна, както в съдилищата, така и в социалните медии, по редица въпроси на културната война.

„ДОБРИ НОВИНИ: Докладите са, че входящата администрация на Доналд Тръмп е готова да обяви национално извънредно положение и ще използва военни средства, за да обърне нашествието на Байдън чрез програма за масово депортиране“, написа той.

Отговорът на Тръмп с една дума изглежда потвърждава доклада.

Защитниците на имиграцията се подготвят за бързи изпълнителни действия по отношение от страна на новата администрация, но остават въпроси относно евентуалните правни, логистични и бюджетни ограничения на плановете за извършване на масови депортации.

Министерството на отбраната, чрез Националната гвардия, активно подкрепя мисиите за сигурност на границите от години. Тази подкрепа обикновено е ограничена до основна логистика, включваща комуникации и транспорт, освобождавайки повече служители от граничния патрул и митниците и граничната охрана, за да се ангажират пряко с мигрантите.

Тръмп и неговият вътрешен кръг предложиха по-широко военно участие в имиграционния контрол както на границата, така и във вътрешността.

По време на предизборната си кампания Тръмп обеща депортиране съгласно т.нар. „Закон за чуждите врагове“, който позволява незабавно задържане и извеждане на всеки чуждестранен гражданин на възраст над 14 години, който произхожда от страна във война със САЩ.

Съединените щати не са обявявали официално война на нито една нация от 1942 г. Но бъдещата администрация на Тръмп се стреми да започне своята политика за депортиране с масово медийно отразяване.

„Не мисля, че говорим за стотици хиляди арестувани хора. Те никога не успяха да достигнат този капацитет в първата администрация на Тръмп за един ден или една единствена седмица“, посочи висш защитник на имиграцията в разговор с репортери в петък.

„Но те ще изградят този капацитет и бих предположил, че ще направят опит за „шок и ужас“, че ще направят проверки. Те ще се опитат да всеят страх, защото това се харесва на техния електорат, но и защото е част от тяхната стратегия да накарат хората да се самодепортират.“

Независимо от обхвата, усилията за разширяване на системата за задържане и депортиране ще се сблъскат с бюджетни и логистични проблеми, независимо дали участват военни или не. Някои от поддръжниците на Тръмп виждат потенциал за повече прозрачност в това как, кога и къде новата администрация извършва депортации, дори когато програмата се разширява.

Кадиров се изказа против „средновековните“ миграционни закони на Русия

📸 Снимка: Mikhail Metzel/EPA

🇷🇺 Чеченският лидер Рамзан Кадиров осъди затягането на миграционните закони в Руската федерация в своя публикация в социалните медии от този понеделник, 7 октомври 2024 г.

„Ако миграционната политика трябва да бъде променена, то не по толкова отвратителен начин, когато чиновниците неистово се нахвърлят върху всички неместни жители, които попаднат на вниманието им“, написа Кадиров в Telegram.

„Насаждането на омраза към мигрантите в обществото няма да донесе нищо добро, а напротив, ще влоши ситуацията“, добави той, призовавайки руските власти да „се откажат от средновековните си подходи“ за регулиране на имиграцията и вместо това „да разработят целенасочено решение на проблема”.

Антимигрантските настроения в страната достигнаха своя връх след смъртоносната атака срещу концертната зала на Крокус Сити Хол в московското предградие Красногорск през месец март, която според съобщенията беше извършена от граждани на Таджикистан.

Атаката беше последвана от масови полицейски акции срещу мигрантските общности в цялата страна, което доведе до депортирането на десетки хиляди чуждестранни работници, на които руската икономика разчита все повече.

Междувременно руските законодатели въведоха мащабни промени в миграционните разпоредби на страната в ход, който Темур Умаров, експерт по темите за Китай и Централна Азия към „Фондация Карнеги за международен мир“, нарече „процес на легализирана дискриминация“.

„Имам чувството, че някой умишлено настройва Русия срещу нейните братски съседни страни“, отбеляза Кадиров в публикацията, имайки предвид страните от Централна Азия с мюсюлманско мнозинство, откъдето идват повечето работници мигранти.

„Основното нещо, което политиците трябва да разберат, е, че сред мигрантите има нарушители на закона и спазващи закона. Между другото, последните са много повече — и това е важно“, завърши Кадиров.

Германия обявява временен контрол по всички сухопътни граници.

Служители на германската федерална полиция Bundespolizei спират лека кола по време на патрулиране по германско-полската граница за да предотвратяне на нелегалната миграция близо до Форст, Германия, 12 октомври 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Fabrizio Bensch/File Photo

🇩🇪 В понеделник, 9 септември 2024 г. правителството на Германия обяви временен граничен контрол по всички сухопътни граници на страната в опит да се справи с незаконната миграция, както и да защити обществото от заплахи като ислямския екстремизъм.

Контролът ще започне на 16 септември и първоначално ще продължи шест месеца, съобщиха от министерството на вътрешните работи.

„Укрепваме вътрешната сигурност и продължаваме твърдата си линия срещу незаконната миграция“, каза министърът на вътрешните работи Нанси Файзер.

Германия втвърди позицията си по отношение на миграцията през последните години, докато правителството на страната се бори да поеме отново инициативата, след като подкрепата за дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) нарасна по въпроса.

Скорошните смъртоносни атаки с нож, в които заподозрените са търсещи убежище, предизвикаха опасения относно имиграцията. Групировката „Ислямска държава“ пое отговорност за нападение с нож в западния град Солинген, при което бяха убити трима души през август.

По-рано този месец AfD стана първата крайнодясна партия след Втората световна война, която спечели щатски избори в Тюрингия.

Съобщението идва само две седмици преди изборите в Бранденбург, където канцлерът Олаф Шолц и лявоцентристките социалдемократи (SPD) на Faeser се борят да запазят контрола над правителството.

Налагането на временен граничен контрол може да бъде още един тест за европейското единство. Германия споделя своята дълга повече от 3700 км сухопътна граница с Дания, Холандия, Белгия, Люксембург, Франция, Швейцария, Австрия, Чехия и Полша.

В понеделник министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер заяви пред вестник Bild, че страната му няма да приеме никакви мигранти, върнати от Германия на границата.

„Там няма място за маневриране“, каза той и допълни „Това е законът. Наредих на шефа на федералната полиция да не позволява никакви връщания“.

Миналата година Германия обяви по-строг контрол по сухопътните си граници с Полша, Чехия и Швейцария в отговор на рязкото увеличение на молбите за убежище за първи път.

Над 650 хиляди руснаци са напуснали страната от началото на инвазията в Украйна.

🔍 Източник: The Bell

🇷🇺 От началото на 2022 г. най-малко 666 хиляди души са напуснали Русия и все още не са се върнали, твърди руското издание The Bell, намиращо се в регистъра на „чуждите агенти“, базирайки се на свои изчисления.

Според изданието лидери по брой нови емигранти от Русия са държавите, с които Москва има безвизов режим. Така около 110 хиляди души са заминали за Армения, 80 хиляди за Казахстан и 74 хиляди за Грузия.

Около 80 хиляди руснаци са отишли в Израел от началото на 2022 г., според изчисления на The Bell. Освен това руснаците започнаха масово да кандидатстват за убежище в Съединените щати - като се вземат предвид "дългосрочните визи", 48 хиляди руснаци са отишли именно там.

Около 30 хиляди руснаци са се преместили в Сърбия през последните две години и половина. Но Германия стана лидер сред европейските страни по брой на пристигащите руснаци - там са се заселили 36 хиляди руски граждани, а 16 хиляди руснаци са заминали за Испания, изчислява изданието.

Журналистите са използвали данни за миграцията от около 70 страни, в които са отишли ​​руски граждани. Русия не разкрива данни за броя на гражданите, напуснали страната след 24 февруари 2022 г. Руските власти обаче твърдят, че много от напусналите след руското нахлуване в Украйна са започнали по-късно да се връщат в Русия.

В този случай най-често се цитират данни от граничната служба на ФСБ, които показват само броя на преминаванията на границата. Въз основа само на данни за граничните пунктове е невъзможно да се изчисли броят на гражданите на страната, които са напуснали и са останали в други страни.

Данните на граничната охрана показват броя на преминаванията на руската граница, като едно лице може да е преминавало границата повече от веднъж. А данните на руското Министерство на вътрешните работи за броя на издадените разрешения за пребиваване отразяват само онези случаи, когато самите граждани са докладвали на руските власти за получените от тях чуждестранни документи.