Перуански гражданин се предаде в плен на украинската армия.

🇵🇪⚔️🇺🇦 Украински десантчици са спасили ранен гражданин на Перу, който твърди, че е бил принуден да се сражава за руските войски, след като е бил подмамен с обещание за работа в Москва, става ясно от видео, публикувано днес от 77-а отделна аеромобилна бригада на Въоръжените сили на Украйна.

Видеото, разпространено от бригадата в състава на 7-и корпус за бързо реагиране на Десантно-щурмовите войски, включва интервю с 41-годишния мъж. Той описва как това, което е започнало като възможност за работа, бързо се е превърнало в принудителна военна служба.

Според неговия разказ, той е пристигнал в Русия като турист, след като му предложили работа в Москва, която е смятал за законна и с високо заплащане. Вместо това той твърди, че е бил отвлечен, неговите документи са му били отнети и е бил заплашен със затвор, ако не подпише договор с руската армия.

Мъжът твърди, че чуждите граждани се използват като разходен материал на предната линия, много често без подходящо обучение и екипировка. След като е изпратен в бойна зона, той е ранен и успява да избяга от позицията си, рискувайки живота си, за да напусне контролираната от Русия територия. По-късно достигнал до позициите на украинските десантчици от 2-ри батальон, които му оказали медицинска помощ, осигурили му храна и евакуация.

В интервюто спасеният мъж описва подробно условията, с които се е сблъскал в руската армия, включително принудата и лошото отношение от страна на командирите. Той отправя предупреждение към други чужденци да не се доверяват на подобни предложения за работа, които могат да ги вкарат в принудително участие във войната.

По-рано украинското военно разузнаване откри непалски гражданин, загинал по време на служба в руските въоръжени сили в Донецка област. Лицето е посочено като Мадан Кумал, роден на 8 ноември 1995 г. Неговият договор с руската армия е подписан на 16 октомври 2023 г. в Москва за срок от четири години.

Русия подготвя нова офанзива в югоизточна Украйна, попълва редиците със стратегически резерви

🇷🇺🪖🇺🇦 Руското командване прехвърля 20 000 нови военнослужещи от своите стратегически резерви към групировката в Украйна, където ще бъдат разположени за нова сухопътна офанзива в югоизточната част на страната. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на заместник-началника на Главно управление на разузнаването (ГУР) Вадим Скибицки. Според него в момента на украинска земя се намират към 680 000 руски военнослужещи, чиято основна цел е контрол върху целия Донбас до септември. Трансферът на свежи части е насочен към попълване на изтощените подразделения и укрепване на фронта преди планираната операция.

Данните на ГУР съвпадат с оценки на Института за изучаване на войната (ISW), според които руските въоръжени сили вече изпращат стратегически резерви към секторите Олександривка, Гуляйполе и Запорожие, където 5-а и 58-а общовойскова армии страдат от остра липса от подкрепления. Въпреки приоритета върху операциите към Гуляйполе, до момента руските сили не са постигнали съществен напредък западно от града, според оценката на ISW от 10 април.

„Всеки месец унищожаваме толкова окупатори, колкото те мобилизират, но въпреки това броят на техните сили на украинска територия продължава да расте. Считаме, че вдигат числеността за сметка на стратегическите си резерви", заяви президентът Володимир Зеленски, с което потвърди тенденцията: Неговото изявление отразява нарастващата тревога сред представители на украинското военно командване, според които дори рекордните загуби на руската армия не компенсират притока на нови попълнения.

По данни на Министерство на отбраната на Украйна, само за миналия месец руските загуби възлизат на 35 351 убити и ранени – най-високата месечна цифра след пълномащабната инвазия. Според Al Jazeera, 96% от тях са причинени от дронове. За пръв път от началото на войната през март Украйна е нанесла повече дронови удари, отколкото Русия, по оценки на OSINT общността. Финландският президент посочи съотношение на загубите от 1:5 в полза на Украйна при използването на дронове, според Breaking Defense.

Въпреки тези загуби обаче Кремъл не изоставя курса си към ескалация. Генерал Олександър Сирски подчерта, че Русия планира да набере нови 409 000 военнослужещи в рамките на календарната година – персонал, който е достатъчен за сформиране на най-малко 11 дивизии. Мобилизационния потенциал на Кремъл е оценяван на до 20 милиона души, от които 4,5 милиона се считат за „подготвен ресурс", става ясно от доклад на ГУР.

Сирски отбеляза, че руското военно командване е засилило набирането и на окупираните украински територии. Конкретен пример е Бердянският държавен педагогически университет, където по данни на съпротивителното движение ОТПОР вербуването се извършва директно в кампуса. Студентите със слаби оценки се насочват към военни комисариати – академичният неуспех се използва като инструмент за мобилизация. Ръководителите на университети са инструктирани да осигурят записване на поне 2% от студентите, което при включване също на професионалните учебни заведения може да даде между 44 000 и 76 000 нови попълнения.

Остава въпросът доколко това може да покрие загубите. Според данни на украинския проект „Искам да живея", който осигурява канал за доброволно предаване в плен на руски военнослужещи, през първото тримесечие на годината руското военно командване е привличало средно по 940 души дневно, което при запазване проектира недостиг от около 65 000 души спрямо планираните 409 000 за годината. Още през февруари западни военни наблюдатели посочиха, че за първи път след инвазията Русия губи повече войници, отколкото успява да набере, при месечни загуби от 40 000 души и под 35 000 вербувани.

Камерун потвърди за 16 загинали свои граждани, воювали за Русия в Украйна

🇨🇲 Камерун потвърди, че 16 негови граждани са загинали, докато воюват в редиците на руската армия срещу Украйна, отбелязвайки първото официално потвърждение от властите в африканската държава за участието на нейни граждани в конфликта, съобщи Ройтерс.

В изявление, излъчено в ефира на държавните медии вечерта на 6 април, министерство на външните работи на Камерун обяви, че руските власти са потвърдили смъртните случаи и призова семействата на загиналите да се свържат с официалните лица в столицата Яунде.

В дипломатическа нота от същия ден, цитирана от Reuters, лицата са описани като „военни контрактори с камерунско гражданство“, действащи в „зоната на специалната военна операция“ – термин, използван от Русия за нейната военна агресия срещу Украйна.

В изявлението не се дават подробности за начина, по който мъжете са вербувани или разположени, нито се уточняват обстоятелства, време или място на тяхната смърт. Потвърждението идва на фона на засилващо се внимание към отношението към чуждестранните бойци от страна на руските полеви командири.

Антон Геращенко, бивш заместник-министър на вътрешните работи на Украйна, сподели видео в профила си в X, на което може да бъде видян руски войник, който унижава тъмнокож мъж, облечен в камуфлажни дрехи, като прикрепва противотанкова мина към лицето като форма на наказание.

Според Геращенко впоследствие боецът е бил изпратен в щурм, в рамките на който е трябвало да изпълни индивидуално поставените му „специални задачи“ с предупреждение, че украинските войски ще встъпват в бой с всеки подобен участник.

Инцидентът отразява широките опасения на наблюдатели на човешките права за отношението към личния състав в руските военни структури. Изследователи на военните конфликти и по-рано са изготвяли подробни доклади за повсеместното разпространение на феномена „дедовщина“ – традиционна система за тормоз и малтретиране в руската армия, при която новобранци и други по-уязвими военнослужещи са подложени на злоупотреби, принуда и унизително отношение от страна на своите по-старши.

Въпросът за чуждите граждани, подмамени с лъжливи оферти за работа и в крайна сметка озовали се на бойното поле в Донбас, доведе до остра реакция от множество африкански държави. Наскоро Кения и Русия постигнаха формално съгласие, според което гражданите на страната в Източна Африка вече нямат право да сключват договор с руското министерство на отбраната, след съобщения за огромен брой вербувани, които в крайна сметка намират смъртта си на фронта.

Решението беше обявено, след като кенийският външен министър Мусалия Мудавади проведе разговори с руския си колега Сергей Лавров в Москва, за които той обясни, че са засегнали положението на кенийските граждани в Русия, сред които тези, замесени във войната.

„Искам ясно да заявя, че вече постигнахме съгласие: кенийци няма да бъдат записвани чрез Министерство на отбраната – те вече няма да подлежат на мобилизация“, каза Мудавади на съвместна пресконференция с Лавров. „Повече вербуване няма да има.“

Русия ограничи набирането на наемници от „приятелски“ държави.

🇷🇺🚫 Руските вербовчици, които набират чужденци за участие във войната срещу Украйна, са получили „черен списък“ с държави, от които вече е забранено да се внасят наемници, твърди руското разследващо издание „Важные истории“. Списъкът е открит в специализирани групи и чатове в социалните мрежи, а сведенията са били потвърдени от голям регионален център за набиране на военнослужещи на договор.

В началото на тази година вербовчиците започнаха да разпространяват списък с държави, чиито граждани вече няма да могат да сключват договори с руската армия. Най-ранното споменаване на списъка е намерено в профил в TikTok на наемник от Гана, който след служба в руската армия сега рекламира дейността пред африканска аудитория.

„Стоп-листът“, включващ 36 държави, се споделя основно от вербовчици, работещи в арабскоезични направления, където попадат предимно африкански и арабски страни, както и такива, считани за „приятелски“ на Русия – Китай, Индия, Бразилия, ЮАР, Турция, Куба, Афганистан, Иран и Венецуела.

 

Страни в „стоп-листа“ за вербуване:

▪️ Африка: Алжир, Ангола, Гана, Гвинея, Египет, Кения, Мозамбик, Намибия, Нигерия, Танзания, Уганда, Етиопия, ЮАР.

▪️ Азия: Афганистан, Бахрейн, Виетнам, Израел, Индия, Йордания, Иран, Катар, Китай, Кувейт, Лаос, Непал, ОАЕ, Оман, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Шри Ланка.

▪️ Северна и Южна Америка: Куба, Бразилия, Венецуела.

Не е ясно на какво ниво е било взето решението за съкращаване на списъка, но се предполага, че то е резултат от дипломатически натиск. От средата на 2024 г. Непал, Индия и Шри Ланка настояват Москва да спре вербуването на техни граждани, а тя пое ангажимент да не привлича индийци и ланкийци. През ноември 2025 г. Йордания постави същото искане и скоро след това беше включена в забранителния списък.

Кения, която е важен източник на наемници с повече от 1000 души на фронта, също попадна в стоп-листа, след като нейното правителство публично призова Русия да спре кампанията си през февруари тази година. Данни на медиите сочат, че много вербувани африканци са се озовали на фронта чрез измама през 2025 г.. Случаят с кениеца Франсис Ндаруа, подмамен с работа като електротехник и заснет в руска униформа с противотанкова мина на гърдите, стана широко известен.

През февруари беше съобщено за ново разширяване на списъка с държави като Аржентина, Ирак, Йемен, Камерун, Колумбия, Либия и Сомалия. Иракският блогър Мустафа ал-Ясари обяви, че това е затворена страница за страната му благодарение на дипломатически усилия. Това обаче вероятно не засяга вече намиращите се на фронта, какъвто е случаят с иракския певец Хусейн ал-Турки, чиято смърт беше потвърдена на 19 февруари.

Според проекта „Хочу жить“, към миналата есен Русия е вербувала над 10 000 чуждестранни наемници. Гражданите на страните в „стоп-листа“ съставляват 37% от общия брой, като водещи са Куба (над 1000 души), Непал (около 800) и Шри Ланка (над 700). Най-голям брой наемници обаче продължават да идват от Евразийския икономически съюз: Таджикистан (над 1500), Беларус (над 1300) и Казахстан (над 1100).