Русия задържа украинци, после иска услуги от семействата им

🇷🇺⚔️🇺🇦 Роднини на украинци в руски плен са притискани да събират сведения и да участват в протести срещу украинските власти срещу обещания за по-добро отношение към близките им. Това разказват пред общественото радио NPR семейства на задържани и Петро Яценко, представител на украинския Координационен щаб за третиране на военнопленниците. Разследването описва как контактите през социалните мрежи се използват за натиск върху семействата.

Един от разказите е на Полина, жена на средна възраст от Източна Украйна. През 2022 г. руските войски превземат родния ѝ град и задържат баща ѝ, който е сляп с едното око и ходи с бастун. По думите ѝ след това представители на руските власти се свързват с нея онлайн и обвързват доброто отношението към него с нейното съдействие.

„Четири месеца ме подлагаха на натиск. Искаха да събера информация за една от техните атаки“, разказва тя. При друг контакт ѝ изпращат видео на баща ѝ с думите: „Вижте, добре е. Усмихва се. А вие още нищо не сте направили за нас.“ Посланието, както го описва Полина, е: „Време е да направите нещо.“

Тя отказва да съдейства и контактите постепенно прекъсват. Баща ѝ, който днес е на 71 години, е обвинен в шпионаж в полза на Украйна и остава в руски плен близо 4 години. Полина е напуснала родното си градче и живее в една от областите на север под украински контрол. Пред NPR се представя само с малкото си име, защото се страхува за неговата безопасност.

Случаят ѝ не е изолиран, казва Яценко. „Семействата са в много уязвимо положение. Опитват се да научат каквото и да е за близките си в руски плен.“ Според него Москва не предоставя сведения по официалните държавни канали, а се обръща пряко към роднините: „Русия никога не споделя официална информация за хората, които държи в затвора.“

Яценко описва следната последователност: след като руските войски пленят украински военнослужещ или задържат цивилен, проверяват профила му в социалните мрежи и започват да пишат на роднините му. Той смята, че кампанията е организирана от Главното разузнавателно управление (ГРУ), и Федералната служба за сигурност (ФСБ), основната руска служба за вътрешна сигурност.

По думите му възлаганите задачи са два вида. Разузнавателните включват оглеждане на охрана на ключови обекти в градовете, където живеят роднините. Политическите са свързани с участие в демонстрации срещу украинското правителство.

Руската страна понякога разрешава на пленниците да разговарят със своите близки, но според Яценко ги принуждава да предават предварително зададено послание. Той го описва така: „Русия се отнася добре с мен и е готова да ни освободи. Но украинското правителство не прави нищо и затова още съм тук. Моля те, мамо, скъпа съпруго или сестро, излез на протест на улицата.“

На 27 август 2026 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) предупреди, че руските служби са ескалирали опитите за вербуване на роднини на военнопленници. Контактите се извършват по телефон, с приложения за съобщения или с видеовръзка, понякога в присъствието на самия пленник.

От роднините се искат чувствителна информация, а при отделни случаи – да извършат диверсии, поръчкови убийства и терористични актове. Според службата вербуваните се използват и в информационни кампании за дискредитиране на Украйна. В замяна им се обещава по-добро отношение към задържания или да бъде включен в списъците за обмен. СБУ заяви, че сътрудничеството с противника по никакъв начин не влияе на възможността за освобождаване при обмен, и съветва семействата да записват разговорите и да пазят кореспонденцията.

През септември 2025 г. Яценко обясни пред украинското издание „Главком“ защо роднините на пленниците представляват такъв интерес за Путин. По думите му хората, принудени да сътрудничат, често се използват като „агенти за еднократна употреба“. Не им се плаща, защото мотивът им е да върнат близкия си.

Координационният щаб твърди, че повечето семейства отказват и предават получените предложения на украинските власти. Яценко отправя и следния съвет: „Основният ни съвет е кратък, но категоричен: не вярвайте, не питайте нищо и не се страхувайте.“

Уязвимостта на семействата се използва и за искане на пари. Валентина Шчербина разказва, че синът ѝ Микола, описан като 21-годишен цивилен, е задържан от руската армия в Херсон през ноември 2022 г. и обвинен в шпионаж. През април неизвестен руснак ѝ пише в социалните мрежи и иска 10 000 долара.

„Страхувах се да не влоша положението на сина си. Бях наистина уплашена и не знаех какво да правя“, каза тя. Шчербина се обръща към полицейския служител, който води случая. При проверката той установява, че Микола предстои да бъде освободен. По разказа ѝ изглежда, че човекът, поискал парите, се е опитал да се възползва от неведението ѝ непосредствено преди освобождаването.

Микола вече се намира у дома – един от малкото освободени цивилни според репортажа. „Биха го, а после го караха да стои прав. Краката му бяха подути. Стоя 21 дни, почиваше само през нощта. Отслабна много. Но психически е добре“, разказва майка му.

Страхът на семействата има основание в документираното отношение към попадналите в плен. В доклад от 1 октомври 2024 г. Службата на ООН за правата на човека (OHCHR) стига до заключение, че руските власти подлагат украински пленници на „широко разпространени и систематични изтезания и малтретиране“.

За подобно

 отношение докладват 169 от 174 украински военнопленници, интервюирани от март 2023 г. до момента на изготвяне на доклада. Те описват тежки побоища, токови удари, сексуално насилие, задушаване и заплахи срещу тях или семействата им.

Сред интервюираните руски военнопленници 104 от 205, или 51%, съобщават за малтретиране в началния етап на плена. Според същия доклад в почти всички тези случаи насилието е прекратено след прехвърлянето им в официалните места за настаняване на военнопленници в Украйна, където условията като цяло отговарят на международните стандарти.

Двете страни периодично разменят пленници. По данни на Киев и Москва до момента са освободени близо 10 000 украински военнослужещи и близо толкова руски. Нито една от страните не докладва колко държи все още. Освен военнослужещи Русия задържа и голям брой украински цивилни, които рядко освобождава.

Последният посочен обмен е от 19 август 2026 г. Тогава с посредничеството на ОАЕ са освободени по 103 души от всяка страна. Това е първият обмен от юни насам. Бащата на Полина не попада сред освободените. „При всеки обмен го чакам“, казва тя.

Свидетелствата и съобщенията на двете украински институции очертават общ механизъм: недостигът на официална информация прави семействата зависими от всяко едно сведение за близките им, а обещанията за по-добро отношение или освобождаване се използват за натиск. Според Яценко вербуването не изисква заплащане и може да осигури както сведения за конкретни обекти, така и участници в протести.

Приписването на кампанията на ГРУ и ФСБ обаче е оценка на украинския служител. Разказите за натиск сами по себе си не установяват коя служба стои зад отделните контакти. Случаят на Шчербина показва и защо исканията за пари трябва да се разграничават от вербуването – разграничение, което прави и СБУ.

📸 Снимка: Украинци държат снимки на изчезналите си близки, наблюдавайки пристигането на освободени украински войници след размяна на военнопленници с Русия в Черниговска област, 25 юни 2025 г. (Dan Bashakov/AP)

Треш-стриймърът Москальов е загинал на фронта месец след излизането си от колонията

🇷🇺⚰️ Треш-стриймърът Максим Москальов, известен в руския онлайн пространство като „Орловският огър“ – препратка към митично създание от европейския фолклор – е загинал на фронта около месец след като е напуснал затворническа колония, за да подпише договор с Министерството на отбраната. Това съобщи Telegram каналът „НЕ ЖДИ меня из Украины“ (Не чакай ме от Украйна), който поддържа списък на убити и изчезнали руски военнослужещи, а изданието SOTA го цитира на 7 септември. Няма публично достъпна информация за военна част, място или обстоятелства около смъртта му.

Последните 6 седмици се побират в няколко дати. В края на юли Москальов се свърза със своите абонати за първи път от дълго време и обяви, че е подписал договор с министерството. На 8 август той заминава за фронта. На 7 септември беше съобщено за смъртта му. Самият той не обясни защо е решил да замине.

SOTA съобщава, че до края на присъдата му са оставали 6 месеца. Договорът обаче не съкращава остатъка от наказанието. От март 2024 г. чл. 80.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация предвижда условно освобождаване от изтърпяването му още при подписването на договор за военна служба, а съдимостта се заличава едва при държавно отличие или при уволнение по здравословни причини, възраст или с края на военното време. Периодът на военна служба не се зачита като изтърпяване на присъдата: който напусне армията, преди да възникне някое от тези основания, трябва да се върне и да доизлежи остатъка. Юристи, коментирали закона още при приемането му, описаха този режим като служба до края на войната, а не като помилване.

Москальов и брат му Алексей, известен като „Шашик“, правеха стриймове, в които срещу пари поглъщаха големи количества храна и се разправяха грубо със своите недоброжелатели. Според SOTA през февруари 2022 г. Москальов се обадил в полицията със заплаха да взриви районното управление, ако не му дадат пари, след което бил задържан. След своето освобождаване се върнал към стриймовете.

Делото, което го вкара в колонията, започна през август 2024 г. Според описание на прокуратурата на Орловска област братята Москальови нападнали на публично място своя позната – стриймърката Вера Егоренкова, известна като „Голубка“, която работела като продавачка на местния пазар. Обиждали я грубо с нецензурни думи, а единият ѝ нанесъл поне два удара с бастун по ръката, докато нападението се излъчвало на живо в интернет. Няколко дни по-късно я срещнали в Градския парк, при което я нападнали за втори път, докато тяхна позната от Липецк снимала и излъчвала случващото се.

През същия месец, на 8 август 2024 г. руският президент Владимир Путин подписа закон, който включи треш-стриймовете като информация, чието разпространение е забранено, и предвиди онлайн предаването на престъпление като отегчаващо отговорността обстоятелство при 10 състава от Наказателния кодекс.

Съветският районен съд в Орел произнесе присъдата през август 2025 г.: 4 години лишаване от свобода в колония от общ режим по чл. 213, ал. 2 от Наказателния кодекс за хулиганство. Прокуратурата съобщи, че съдът е отчел повторността на престъпленията и публичната демонстрация на насилие в интернет. Неговата съучастничка, която снимала сцената, получи глоба от 700 000 рубли.

Делото срещу Алексей Москальов беше отделено в самостоятелно производство, а прокурорът поиска към него принудителни медицински мерки – т.е. задължително психиатрично лечение вместо наказание. На 17 октомври 2025 г. Орловският областен съд отхвърли жалбите и остави присъдата в сила.

Случаят получи широко внимание и покрай публикациите на Екатерина Мизулина, ръководителка на Лигата за безопасен интернет. През ноември 2024 г. тя съобщи, че в депортационен център е настанен блогърът Алексей Савкин, известен като „Хиккан“ – украински гражданин, когото НТВ определи като организатор на побоя и за когото телевизията твърди, че е платил за самата сцена. Братята по това време бяха в ареста.

Егоренкова също попадна в съдебната хроника. По време на пряко излъчване тя отправила ругатни към изображение на скулптурата „Родина-майка зове!“, заплюла го и го ударила с тениска. Съдът я призна за виновна в оскверняване на символ на руската воинска слава и ѝ наложи две години принудителен труд.

Осъждането по състава, по който Москальов получи присъдата си, не е пречка за сключване на договор с армията. Ограничението остава за тероризъм, диверсия, шпионаж, държавна измяна и посегателства към половата неприкосновеност на непълнолетни, а кръгът на останалите престъпления, при които договор е допустим, постепенно се разширява.

На 22 юли 2026 г. Държавната дума прие поправки на закона, които разшириха списъка с още 11 състава. Сред тях са участие в банда, участие в престъпно съобщество, организиране на незаконна миграция и контрабанда на наркотици и пари в брой. При обсъждането депутатите попитаха дали е отчетен опитът от вербуването на осъдени в ЧВК „Вагнер“ и организирания от нея бунт. Ръководството на Министерството на отбраната отговори от трибуната, че подобен сценарий няма да бъде допуснат.

Мащабът на вербуването се вижда ясно в отчетите на Федералната служба за изпълнение на наказанията. Директорът ѝ Аркадий Гостев съобщи, че към май 2026 г. в местата за лишаване от свобода има 282 000 души – най-ниският брой от началото на века. В края на 2021 г. те са били 465 000. Гостев свърза този спад с набирането на военнослужещи по договор.

Цената се измерва отделно. Доклад на Радио Свобода от 31 юли обобщава данни на „Медиазона“ за 26 069 загинали затворници за над 4 години война. Поименният списък на изданието към 17 юли съдържа 233 199 убити на руска страна. Това означава, че малко над 11% (близо 1 на 9 от установените загинали) са отишли на бойното поле от колония или следствен арест.

Първата вълна беше организирана от „Вагнер“ и лично от покойния лидер на групата Евгений Пригожин и обхвана 48 366 души, сочи общото преброяване на „Медиазона“ и BBC. Втората, която беше организирана от Министерство на отбраната, премина под името „Шторм Z“ и според „Важни истории“ е включила 28-29 хиляди души. В самите обяви за вербуване се посочва подготовка от 2-3 седмици.

Условията също са добре известни отдавна. От есента на 2023 г. проектът носи името „Шторм V“. Договорът е със срок една година, но указът за частична мобилизация на практика го прави безсрочен, а вербуваният от затвора не може да го прекрати и рискува ново наказание за самоволно напускане на частта. От 2025 г. еднократното федерално плащане при подписване не се полага на онези, които пристигат от колония. Така новобранецът от колония получава по-малко от човек, подписал договор извън затвора, и същевременно не може по собствено желание да прекрати службата си.

Механизмът, по който Москальов е стигнал от колонията до фронта, е описан както в съдебните актове, така и в закона. Човек, осъден за хулиганство след нападение, излъчвано на живо онлайн, е напуснал колонията през правния вход, който руската държава държи отворен за вербуване на затворници от 2022 г., и за около месец е стигнал до фронта.

Путин отвори военните договори за осъдени за бандитизъм и контрабанда

🇷🇺📜🪖 11 състава от Наказателния кодекс на Руската федерация отпаднаха от списъка, който досега спираше осъдени и подсъдими да сключат договор с Министерството на отбраната. Това включва бандитизъм, участие в престъпно съобщество, контрабанда на пари в брой, наркотици, оръжие и взривни и ядрени материали, организиране на незаконна миграция, нарушаване на сигурността в горивно-енергийни обекти и загуба на документи с държавна тайна. Президентът Владимир Путин подписа поправките, обнародвани на 4 август 2026 г. на официалния портал за правна информация; те влизат в сила 10 дни по-късно.

Към тях се добавят контрабандата на стратегически важни стоки, културни ценности и защитени видове животни и растения. Забраната се запазва за тесен кръг тежки престъпления: осъдените и разследвани за тероризъм, държавна измяна, шпионаж, диверсия, екстремизъм, сексуални посегателства към малолетни, вземане на заложници и изнудване остават извън армията, както и осъдените за останалите деяния срещу държавата и обществената сигурност. Филтърът не е премахнат, а свит до ядро, което Кремъл третира като заплаха за собствената си сигурност, а не като въпрос на обществен ред.

Разхлабването действа само „в период на мобилизация, военно положение или военно време“, но реално тази уговорка не го ограничава. Указ № 647 за частична мобилизация от 21 септември 2022 г. никога не е отменян: призоваването на запасняци по него приключи на 28 октомври същата година, самият документ обаче остава в сила. Правният режим, който отключва новите възможности, следователно тече вече почти четири години без прекъсване.

Законодателната верига мина за под три седмици. Правителството внесе проекта на 17 юли, Държавната дума го прие в 3-те четения на 22 юли, а президентският подпис дойде на 4 август. Юридически промяната обхваща член 34 от закона „За военното задължение и военната служба“, придружена от съответните поправки в Наказателния кодекс.

В залата депутатите питаха дали ведомството е отчело опита с вербуването на затворници за частната военна компания „Вагнер“ и последвалия бунт от юни 2023 г. Заместник-министърът на отбраната Виктор Горемикин отговори, че осъдените ще бъдат насочвани към специално създадени подразделения и ще служат отделно от контрактниците без присъди, а военното ръководство увери депутатите, че подобно развитие няма да бъде допуснато.

Вербуването направо от местата за лишаване от свобода премина от „Вагнер“ към самото министерство още в началото на 2023 г. Със заповед на началника на Генералния щаб от 24 февруари ведомството започна да сглобява щурмовите роти „Шторм Z“ от затворници и ги набира до 1 септември същата година; по разчет на изданието „Важные истории“ през тях са минали около 29 000 души. През октомври 2024 г. влязоха в сила два закона, които преместиха същата логика в самата съдебна зала. Първият, внесен от депутатите Андрей Картаполов и Павел Крашенинников заедно със сенатора Андрей Клишас, позволи на подсъдимите да сключат договор още докато делото им се гледа. Вторият, дошъл от Върховния съд, спира наказателното преследване срещу вече служещите мобилизирани и контрактници и предвижда пълното му прекратяване при получена държавна награда, при уволнение по възраст или по здравословни причини, както и с края на военното време. Сегашният пакет допълва конструкцията от другата страна: не отменя наказание, а махна предварителните пречки за онези, чиито присъди дотогава ги изключваха автоматично.

Промяната идва в момент, когато притокът на нови военнослужещи едва покрива изгубеното. По данни на „Уолстрийт джърнъл“ от 3 август през първото полугодие на 2026 г. договори с руската армия са подписали около 200 000 души, докато западните оценки поставят руските загуби между 30 000 и 40 000 убити и ранени месечно. Съпоставката на двете числа дава попълнение от порядъка на 33 000 души на месец, тоест на долния ръб на диапазона на загубите. Част от ранените се връщат в строя, така че сметката не е просто изваждане; тя обаче не оставя запас, от който да се сглоби нова ударна групировка, без някой друг участък да олекне.

Инструментите за поддържане на този темп излизат извън договорната логика. Изданието описва улични рейдове, при които военкоматски служители заедно с полицията задържат мъже в наборна възраст по време на патрули, край работните им места или под предлог за проверка на документи. Задържаните са откарвани във военните комисариати, където според разказите им част от тях са били бити или заплашвани с фабрикувани обвинения, докато не подпишат. Случаи има в Пензенска област, Татарстан, както и в Амурска, Ярославска, Калужка, Воронежка и Архангелска област. Успоредно с принудата действат и парите: местните власти плащат до 100 000 рубли (около 1300 долара) за всеки доведен новобранец, а еднократните бонуси при подписване в някои региони надхвърлят средната годишна заплата в съответната област.

Прекият принос на новия закон към численото попълване обаче е малък. Осъжданията по членовете, които отпадат от забранителния списък, се броят в стотици: по основния състав на члена за организиране на престъпно съобщество руските съдилища са осъдили 127 души през 2020 г. и 103 през 2021 г. по данни на руския Съдебен департамент. Дори целият този контингент да облече униформа, попълнението не покрива и един ден от месечните загуби. Поправките тежат другаде: формалният подбор вече не отсява почти никого извън държавната сигурност, а наказателната система получава разрешение да работи като втори канал за жива сила наред с военните комисариати.

Вашингтон допуска, че Кремъл обмисля нов кръг принудителна мобилизация, вероятно след изборите за Държавна дума на 20 септември, а украинските прогнози говорят за 300 000 до 500 000 допълнителни военнослужещи. Логиката на разширяването подкрепя тази перспектива: когато доброволният ресурс се изчерпва, държавата първо сваля бариерите пред групите, които вече е изключила, после плаща повече, а накрая стига до принудата. Русия е минала и трите етапа поотделно през последната година, без да обявява нова мобилизационна вълна.

Част от отпадналите състави обаче са административни по същество: загубата на секретни документи и нарушенията на сигурността в енергийни обекти трудно се четат като източник на пехота, така че премахването им може да е техническо изчистване на списък, натрупан на пластове от 2022 г. насам. Разказът на самото военно ведомство върви точно в тази посока: Горемикин представи промяната като въпрос на организация на службата, не като разширяване на приемния канал. Този прочит обаче не обяснява защо в същия пакет влизат бандитизмът и контрабандата на наркотици, нито защо правителството внася проекта в разгара на лятото и Думата го прекарва през трите четения за един ден.

„Азов“ публикува „Роки: Последният бой“ – FPV кадрите като рекрутингов канал

🎬 Медийният отдел на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия на Украйна публикува видео от около две минути, озаглавено „Роки: Последният бой“, което следва плътно сюжета на популярният филм от 1976 г. със Силвестър Сталоун – бедното начало, неуморните тренировки, с които се влиза във форма и финалния мач. В случая обаче героят е руснак, подписал договор с Министерството на отбраната, а „финалният мач“ следва характерния за почти всеки един руски щурм сюжет в „зоната на смъртта“ – илюстриран от компилацията на 41-ви полк за безпилотни системи „Пилум“ в края на видеото, показваща последните мигове на преследвани от дрон руски войници – без укритие и без надежда за оцеляване,

Първата част е ситуирана в руско провинциално жилище. На масата стои кутия цигари „Армейские“, на която стои задължително здравно предупреждение, но заменено с надпис „СВО и пушенето убиват“. До нея са поставени бутилка водка „За Победу“ и черен хляб. На стената един до друг висят портретите на Сталин и Путин, а под тях работи стар телевизор с кинескоп, на който върви агитационен клип и призив „Подпиши договор, стани шампион“. Зад героя, млад мъж с гола глава и моряшка фланелка (телняшка), стои разпъната политическа карта на света от съветската епоха. В крайна сметка руснакът слага подпис върху бланка на Министерство на отбраната със заглавие „Договор за СВО“ и вписана сума от 2 000 000 рубли, а субтитърът гласи: „Добре дошъл, шампионе!“.

Оттук нататък пародията следва дословно класическия тренировъчен монтаж: бинтоване на ръцете, зала за бокс, чувал с ръкавици, тренировка на ринга, набирания на шведска стена, вдигане на щанга и бягане по жп линия по изгрев слънце. Единственото ново допълнение към жанра е FPV дрон, който стои до героя при всяко упражнение и го следва по релсите като „призрак“. След това вече действието се пренася на фронта: същият мъж, вече с каска и пълно бойно снаряжение, докладва по радиостанцията: „На позиция съм, остана един последен щурм“. Кадърът се прехвърля към двама украински оператори, които си слагат очилата за FPV в тъмнината. От този момент нататък видеото е напълно автентично – то включва познат жанр – компилация от последните мигове на руски пехотинци, преследвани от FPV дронове по черни пътища и полета с ниска растителност, без укритие и без изход, подпечатани в долните ъгли с герба на „Азов“ и полкът „Пилум“.

Придружаващият текст към видеото в социалните мрежи разкрива посланието на продукцията без никакви увъртания: „Когато руснакът достигне социалното дъно, пред него често изниква призрачната перспектива за печалба – договор с въоръжените сили на Русия“, се припомня в написаното. „Но колкото и да тренира, както и да се готви за щурм, в зоната на отговорност на 1-ви корпус на НГУ „Азов“ златен медал ще получи само посмъртно. Надпреварата с FPV дронове е един от онези спортове, в които мачовете обикновено завършват с победа за домакините.“

Въпросната зона на отговорност включва оста Покровск-Добропиля. Самият корпус е сформиран на 7 март 2025 г. със заповед № 160 на Министерство на вътрешните работи на Украйна, а на 15 април същата година Денис Прокопенко (с позивна „Редис“) го представи официално като оперативно-тактическо обединение от пет бригади, организирано около 12-а бригада със специално предназначение „Азов“. От август 2025 г. това съединение носи отговорност за отбраната в Покровско направление, а това лято боевете около Родинске и подстъпите към Добропиля продължават да са сред най-ожесточените по цялата 1000-километрова линия на фронта.

До момента медийният отдел залагаше на по-непосредствени форми за предаване на идентично послание. През ноември 2025 г. пилоти от 6-и батальон със специално предназначение към 12-а бригада публикуваха кадри от района на Торецк, които показват изтощен руски войник, който след продължително бягство прави отчаян опит да отклони дрон камикадзе със собствения си юмрук. На 12 март 2026 г. украинският батальон за безпилотни системи „Пилум“ публикува селекция от удари по единични руски пехотинци и малки групи, придружена от пояснение, според което врагът се придвижва самостоятелно с надеждата, че украинските оператори на дронове няма да похабят боеприпас за един-единствен човек. На 4 май 2026 г. въпросната част беше трансформирана в 41-ви полк, чийто герб присъства на бойните сцени във видеото.

Вписаната сума върху бланката в клипа не е избрана произволно. Еднократното федерално възнаграждение при сключване на договор с руското министерство на отбраната възлиза на 400 хиляди рубли, а останалата част до 2 млн се покрива от регионални надбавки, чийто размер варира спрямо изоставането в темпото на мобилизация. През октомври 2025 г. региони като Татарстан, Чувашия, Марий Ел, Самарска и Оренбургска област намалиха своите бонуси до федералния минимум поради занулени местни бюджети. Още в началото на 2026 г. обаче изброените субекти ги повишиха драстично: Самарска област – 1,1 млн рубли, Оренбургска – до 1 млн, а Марий Ел (един от най-бедните региони във Федерацията) – до 2,1 млн. Така средният размер на бонуса в 47 региона достигна 1,47 млн рубли. Причината за тази надпревара за новобранци е видима от бюджетните данни, анализирани от икономиста Янис Клуге: през първото тримесечие на 2026 г. договор са подписали едва 71 216 души – най-ниският показател за последните три години, отбелязващ спад с близо една пета спрямо същия период на предходната година.

С нарастването на цената на един подпис намалява потокът от желаещи и клипът е адресиран именно към тази тенденция – не толкова към украинското общество, колкото към руския гражданин, който все още се колебае дали да предприеме подобен ход. В същото време всяка подобна продукция съдържа пряка връзка към формуляри за кандидатстване в самия корпус, който от ноември 2025 г. провежда открита кампания за рекрутинг под надслов „Азовска школа“. Този апел към противника има и непосредствено институционално измерение: от края на 2022 г. държавният проект „Хочу жить“ на военното разузнаване на Украйна приема молби от руски военнослужещи, които търсят начин да се предадат в плен безопасно. Информационното бойно поле е изключително оспорвано – още през август 2025 г. Центърът за борба с дезинформацията към Съвета за сигурност на Украйна регистрира руски видеа, създадени с изкуствен интелект (AI), и фалшиви профили в социалните мрежи, създадени с цел да саботират усилията за привличане на бойци в редиците на „Азов“. Технологичните средства вече са сходни, с една ключова разлика: пропагандните материали на Кремъл се разпространяват с акаунти, маскирани като украински организации, докато пародията на „Роки“ завършва с официалната емблема на 1-ви корпус.

СБУ задържа агенти на ФСБ, готвили отравяне на десетки военни край Харков

🇺🇦🕵️🇷🇺 Двама души, вербувани дистанционно през Telegram, са били задържани в Харковска област за подготовка на масово отравяне на украински военнослужещи. Атентатът е бил планиран по време на „благотворително“ парти, организирано от самите тях като стръв. Това обяви Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в официално изявление от по-рано днес. По данни на военното контраразузнаване единият от заподозрените е заловен, докато пренасял самоделно взривно устройство в раницата си. Втората заподозряна е задържана в наета къща извън града, където е подготвяла съставки за заряда. Харковската областна прокуратура, която ръководи процесуалните действия по делото, уточнява, че става дума за 25-годишен мъж и живеещо с него 15-годишно момиче.

Вербуването е извършено по добре познатия сценарий. Двамата са привлечени в Telegram канали за „лесни пари“, като първоначално са им възложени проверовъчни задачи: да заснемат конкретни обекти, а след това да запалят автомобил на Силите за отбрана. Едва след като изпълнили тези нареждания, водещият им офицер от руското разузнаване им възложил и същинската операция.

Замисълът разчитал на доверието в собствената им среда. Двамата наели къща извън града, обявили „тематично събитие“ в няколко местни Telegram канала и разпратили покани. Разследването е разкрило, че десетки души потвърдили присъствие, повечето от които – военнослужещи. По време на вечерта агентите е трябвало да сипят в напитките им силно отровно вещество, което да ги доведе до фатален край. От СБУ не уточняват конкретния препарат, нито от прокуратурата.

Прокуратурата разкри втори пласт от плана. В наетата къща двамата монтирали скрити камери, с които да документират личните данни на военнослужещите, техните контакти и всякаква информация от интерес за руското разузнаване. В една и съща вечер е трябвало да бъде свършена двойна работа: да съберат досиета за гостите и част от тях да бъдат ликвидирани.

Успоредно с организационната подготовка водещият офицер наредил на двойката да сглоби и самоделно взривно устройство с 10-килограмов заряд, предназначен за отделен атентат в областния център. Военното контраразузнаване обаче се намесило, преди която и да е от задачите да бъде реализирана. Мъжът бил заловен с раницата, а девойката – в наетата къща. При обиските са намерени съставки за експлозива и телефони с кореспонденция, съдържаща указания и за други разузнавателни и диверсионни задачи.

На двамата беше повдигнато обвинение за подготовка на терористичен акт, извършен след предварителен сговор с група лица (чл. 14, ал. 1 и чл. 258, ал. 2 от НК на Украйна). Незаконно боравене с взривни вещества (чл. 263, ал. 1) е предявено само на мъжа. Съдът постанови задържане под стража без право на гаранция. В съобщението на СБУ се посочва, че заподозрените ги грози доживотен затвор, малко по-късно обаче беше уточнено, че за 15-годишната девойка такова наказание е изключено по закон – украинското правосъдие не дава доживотен затвор на непълнолетни, а максималната присъда за особено тежко престъпление, което е свързано с умишлено лишаване от живот, е 15 години. Правната квалификация следва същата логика: наказателната отговорност за боравене с взривни вещества започва от 16-годишна възраст, докато за тероризъм тя се носи още от 14 години.

Операцията е проведена под личната координация на генерал-майор Олександър Поклад, който от 17 юли изпълнява длъжността ръководител на СБУ с указ на президента Володимир Зеленски. Поклад оглавяваше Департамента за контраразузнаване от ноември 2021 г. до август 2023 г., след което бе назначен на поста заместник-началник, а от 5 януари тази година – и първи заместник. През септември 2025 г. той бе удостоен със званието „Герой на Украйна“. Към момента няма окончателна присъда по делото и изложението стъпва изцяло върху версията на разследването.

Схемата, по която са привлечени двамата обвиняеми, е документирана многократно в Украйна, макар и в по-примитивни форми. От началото на 2026 г. до средата на юни Националната полиция е регистрирала шест умишлени убийства на военнослужещи, поръчани в приложения за съобщения, като едно от тях е било осуетено. На 11 юни, с разкриването на подобен случай в Житомир, броят на разследваните отравяния вече беше седем. Ръководителят на полицията Иван Вигивски подробно описва този механизъм: руските служби намират млади момичета в Telegram, обещават им бърза печалба и ги ръководят дистанционно. Карат ги да търсят военни в сайтове за запознанства, превеждат им средства за наем и алкохол и им дават координати на скривалища с метадон, който по-късно бива сипван в чашите по време на уж романтични срещи. На 5 юни в Житомирска област беше задържана 17-годишна жителка на Бердичев, заподозрена в отравянето на 27-годишен военнослужещ. Дни по-късно полицията съобщи и за 19-годишен младеж от Полтавска област, изпратил през автомат за пратки бутилка алкохол с инжектирана отрова – 23-годишният войник, който я получил, почина в болница. Тогава Вигивски отправи директно предупреждение към военните да бъдат изключително внимателни при онлайн запознанства, използвани от руското разузнаване за събиране на данни и подготовка на атентати.

Профилът на извършителите беше описан и от самата СБУ. Според статистика, изнесена през април 2025 г. от говорителя Артем Дехтяренко, 22% от разкритите изпълнители на руски поръчки са непълнолетни, 55% са безработни, а 7% имат предишни присъди. Най-младите задържани за палежи на релейни шкафове по жп мрежа са били едва 13-годишни, а най-възрастният е 52-годишен мъж, опитал се да заложи взрив в Днипро. Дехтяренко подчерта и ескалацията в действията: докато палежите на автомобили и саботажите по жп линиите зачестиха през май 2024 г., от началото на 2025 г. руските служби преминаха към атентати с експлозиви, като започнаха да вербуват тийнейджъри и за тях.

Харков вече познава този модел. На 18 февруари тази година СБУ задържа 17-годишна момиче, вербувано през Telegram канал за бързи участия, докато по време на полицейски час изваждала бомба от скривалище до контейнери за смет. Според разследването тя е трябвало да превози заряда с такси до центъра на града и да го остави за дистанционно взривяване в пиков час. В дома ѝ са намерени пет литра химическа течност и гвоздеи за засилване на поразяващия ефект. Повдигнато ѝ беше обвинение в държавна измяна по време на военно положение. В друг случай от юни две непълнолетни момичета в Харков са изпълнявали срещу заплащане дистанционни указания спрямо военнослужещ.

Случаят от Харков обаче се отличава по мащаб на замисленото нападение и избраното място. Досегашните отравяния следваха формулата „един изпълнител – една жертва“, при която военният се изолира от средата си. Тук примамката е имала за цел да събере десетки души на едно място и да ги порази накуп, а каналът за поканите е същият, използван и за вербуване. Различава се ролята на самите агенти: докато при сайтовете за запознанства те трябва лично да изведат жертвата и да я задържат насаме, тук публичната покана в местния канал кара самите гости доброволно да заявят присъствие.

Дали това е изолиран опит, или началото на нова тактика, ще проличи по няколко белега. Разнородността на възложените задачи – камери за събиране на досиета, отрова в чашите и отделен взрив за центъра на града – сочи по-скоро към хаотично възлагане на налични ресурси, отколкото към тясно специализирана клетка. При запазване на този подход е твърде вероятно руските служби да повторят примамката от типа „събитие“ и други области: публичната покана в Telegram не струва нищо, не изисква физическо присъствие на руски агенти и лесно се възпроизвежда след всеки провал, тъй като самите изпълнители са използвани просто като „разходен материал“.

Чужди бойци на Русия с най-новите автомати, руснаците – със съветски AK-74

🇧🇩🇾🇪🇿🇼 Видео, заснето в гориста местност, показва група чуждестранни бойци в редиците на руската армия. В ръцете си те държат най-новия руски автомат – AK-12M1 (образец 2023 г.), а воюващите с тях руснаци са въоръжени със съветски AK-74. Според оръжейния експерт War Noir, публикувал кадрите, сред заснетите мъже има граждани на Бангладеш, Йемен и Зимбабве.

Сам по себе си записът е просто селфи видео: усмивки към камерата, вдигнати пръсти във V-знак и лица, боядисани с маскировъчна боя. Едва след това наблюдателят го анализира заради детайла, който го прави наистина любопитен – съотношението във въоръжението.

Точно този детайл обаче лесно може да бъде преекспониран. Натрапващият се извод, че чуждестранните наемници (често описвани като „пушечно месо“) получават по-модерно оръжие от самите руснаци, стъпва върху един-единствен клип, заснет от една група в един конкретен участък. War Noir е авторитетен източник за идентификация на стрелково оръжие и разграничаването на AK-12M1 от AK-74 е в сфера на пълната му компетентност. Рапознаването на даден автомат обаче не е представителна извадка за снабдяването на целия фронт – от кадър с 4-5 души не може да се прави генерален извод за цялата система.

AK-12 обр. 2023 е настоящият сериен автомат на концерна „Калашников“. Той беше представен през май 2023 г. с подобрения, стъпващи върху опитa в Украйна: двустранен предпазител-селектор, регулируем диоптричен мерник, подбузник, премахнат режим на откос от 2 изстрела и променен спусъков механизъм.

Първите 100 бройки бяха изпратени за изпитания във войските още през 2023 г., а концернът приключи своите годишни производствени серии през 2024 и 2025 г. Всяко новосформирано или превъоръжено подразделение днес се окомплектова именно с този модел, защото той слиза директно от поточната линия. Фактът, че част с чуждестранни бойци носи автомати от последните партиди, докато съседна руска част все още използва съветски AK-74, показва просто последователността на доставките. Руската армия просто не разполага с достатъчно AK-12, за да замени огромния наличен арсенал от AK-74.

Разликата в бойните възможности, която кадрите внушават, също е по-малка, отколкото изглежда. AK-74 не е старо оръжие, а доказан автомат със същите патрони (5,45×39 мм) като AK-12. Модернизацията от 2023 г. засяга главно ергономията и прицелването и не е технологичен скок между поколенията. Определението „модерен срещу съветски“ описва външния вид и годината на производство, а не бойната ефективност.

Онова, което кадрите наистина разкриват, е по-скромно, но все пак съществено: автомати от съвсем ново производство стигат до бойни формирования, попълнени с чужденци. Това донякъде разклаща стереотипа за чуждестранния боец като евтина пехота, хвърлена на фронта без сериозно оборудване. Мъже от Южна Азия, Близкия изток и Африка, облечени в единни руски униформи, с изправно оръжие в бойна, а не тилова роля, изглеждат като добре окомплектована линейна пехота. Доколко обаче този случай е представителен, остава открит въпрос – едно видео не налага стандарт за цялата армия.

Към 30 март 2026 г. Украйна идентифицира 27 407 чужди граждани, воюващи на страната на Русия, спрямо над 18 000 през ноември 2025 г. Те са вербувани от поне 135 държави, а близо половината идват от Азия. Само 5-те страни в Централна Азия – Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан – осигуряват над 11 000 от регистрираните бойци. Според оценки на украинското разузнаване Москва цели привлече поне 18 500 нови чужденци до края на тази година, спускайки нормативи на военни комисариати те да съставляват между 0,5% и 3,5% от личния състав на даден участък от фронта. Бангладеш попада сред изрично посочените приоритетни държави за вербуване, наред с Чад, Судан и Бурунди. Присъствието на граждани на Йемен също е потвърдено при разпити на пленници, а мрежата за набиране на бойци в Африка се разраства бързо.

Условията, при които тези хора отиват на фронта, рядко отговарят на обещанията. Мрежата за привличане залага на обещания за високо заплащане и добри условия, насочени към уязвими мигранти. Разследване на „Медуза“ от януари 2026 г. обаче разкрива съвсем друга реалност – чуждестранни бойци се използват като „разходен материал“: до 20% от тях не преживяват 4 четири месеца на фронта, а много от тях съобщават за унижения и малтретиране от страна на командири и други военнослужещи. Именно поради тази причина е много вероятно усмихнатото селфи видео изпълнява конкретна цел – продукт за външна консумация. Кадри с щастливи чужденци, въоръжени с модерни оръжия, служат като реклама за бъдещи доброволци в тяхната родина, а не като доказателство за реалния живот на фронта.

Фалшиви обяви за работа пращат граждани на Ботсвана на руския фронт

🇧🇼⚔️🇷🇺 Вербовчици подмамват нарастващ брой граждани на Ботсвана с фалшиви обяви за работа в чужбина, като впоследствие ги принуждават да воюват на страната на Русия срещу Украйна. Тази престъпна мрежа се разраства с притеснителна скорост. За това предупреди Министерството на международните отношения и сътрудничеството в Габороне на 18 юли. Изявлението, цитирано от Bloomberg, е най-острото признание на местните власти до момента, че техни сънародници вече участват и загиват в чужда война, на хиляди километри от родината си.

Ведомството призова гражданите щателно да проверяват автентичността на всяко предложение за работа, преди да предприемат пътуване. То предупреди, че вербовчиците обещават позиции в цивилния сектор, за да въвлекат кандидатите в схеми, свързани с руската армия. „Последните сведения показват, че броят на гражданите на Ботсвана, подмамени в подобни схеми, расте с тревожни темпове“, се посочва в изявлението. Много от тях разбират едва след пристигането си, че от тях се очаква да участват в реални бойни операции. „Принуждават ги да влязат в активен бой“, допълват от министерството, което „продължава да получава сърцераздирателни обаждания от граждани, които вече се намират на фронтовата линия и описват опасностите, пред които са изправени“.

Властите все още не съобщават точния брой на ботсванските граждани, които в момента се намират в редиците на руските въоръжени сили. Първият публично признат случай датира от средата на декември, когато министерството обяви разследване по данни, че двама младежи на 19 и 20 години са се озовали на фронта в Украйна. Според официалното изявление от 15 декември двамата са повярвали, че заминават за краткосрочна учебна програма във военно училище в Руската федерация. Тогава правителството задейства дипломатически канали, за да установи местоположението и състоянието им, както и да издейства тяхното репатриране. По същото време украинското външно министерство излезе с отделно предупреждение срещу въпросната „програма“, определяйки я като измамна вербовъчна схема, обвързана с войната, и призова гражданите на Ботсвана да не се доверяват на подобни оферти.

Ботсвана е поредната африканска държава, изправена пред тази опасна практика. В Кения в края на февруари прокуратурата повдигна обвинения в трафик на хора срещу Фестус Омвамба, директор на агенция за подбор на персонал. Според обвинителния акт той е изпратил 22 кенийски младежи в Русия, заблуждавайки ги за истинския характер на заетостта им. Омвамба, който бе задържан при завръщането си от Русия, се призна за невинен пред съда в Киамбу. Няколко месеца по-рано, през септември 2025 г., полицията в Найроби арестува руски бизнесмен, свързван с вербуването, след което страната го експулсира. Доклад на разузнаването, представен пред парламента на Кения, разкрива, че поне 1000 кенийци са постъпили в руската армия. В Южна Африка 17 мъже, блокирани в Донбас, потърсиха помощ от Претория през ноември. Впоследствие президентството обяви, че е издействало завръщането на 11 свои граждани, подмамени да воюват за Русия. По думите на техните роднини мъжете са заминали след обещания за обучение за охранители. Разследването по случая стигна до Дудузиле Зума-Самбудла, дъщеря на бившия президент Джейкъб Зума, която е заплашена от обвинения в трафик на хора и нарушаване на закона срещу наемничеството.

Мащабът на проблема далеч надхвърля отделните съдебни казуси. Базираната в Женева неправителствена организация Inpact, която управлява програмата за наблюдение All Eyes On Wagner, съобщи през февруари, че е документирала най-малко 316 африканци, загинали в боевете срещу Украйна. Това е в контекста на над 1400 идентифицирани африкански граждани, вербувани от Русия между януари 2023 г. и септември 2025 г. – смъртност от над една пета сред установените лица, без да се броят ранените и изчезналите. Украинската дипломация представя сходни данни: външният министър на страната говори за 1436 африканци от 36 държави, установени в руските редици. Най-голям брой вербувани произхождат от Египет, следван от Камерун и Гана. Външното министерство на Гана публично призна за 55 загинали свои граждани при 272 известни случая на подмамени лица – което също прави всеки пети. Вербуването се е засилило рязко през 2024 г., посочва Африканският център за стратегически изследвания към Пентагона, като част от мащабни прикрити усилия на руската армия да се подсилва с чуждестранни бойци, привличани с обещания за високи възнаграждения и руско гражданство.

Търсенето на чуждестранни попълнения е пряка последица от устойчивите руски загуби на фронта в Украйна. По оценки на руски военни блогъри някои от новопристигналите на предни позиции войници оцеляват едва между 20 и 35 минути, а бойните дронове причиняват все по-голям дял от жертвите. В тази смъртоносна среда се озовават мъже, подмамени с обещания за строителна дейност, охранителни курсове или военно обучение далеч от фронтовата линия – само за да осъзнаят какво точно са подписали, когато връщането назад вече е невъзможно.

Африканското направление се вписва изцяло в модела, който Москва следва от есента на 2022 г., когато Кремъл обяви единствената си открита мобилизационна вълна и оттогава избягва повторна. Загубите се компенсират чрез високи еднократни бонуси при подписване на договор, набиране на затворници и все по-осезаемо – чрез привличане на чужди граждани: от Непал и Куба до десетки държави в Африка. Динамиката от последната година показва, че вербовъчната мрежа засега изпреварва мерките за противодействие. Делото в Кения, разследването в Южна Африка и проверките в самата Ботсвана от декември насам не са спрели този ръст: седем месеца след първите два признати случая правителството в Габороне вече говори не за изолирани инциденти, а за „тревожни темпове“. Реален обрат биха отбелязали първите влезли в сила присъди по делата срещу вербовчици и спад в новите случаи, докладвани от африканските правителства. Обратното – появата на нови предупреждения от други столици – би означавало, че схемата се разширява по-бързо, отколкото засегнатите държави успяват да я неутрализират. С оглед на текущата динамика, вторият сценарий изглежда по-вероятен.

Анализ: „Алфа“ на СБУ – четвърти месец начело в класацията на дроновете.

🇺🇦🛩️🇷🇺 Центърът за специални операции „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) отчете, че през юни е задържал 1-во място сред подразделенията на Силите за отбрана за 4-ти пореден месец и е извадил от строя над 5500 руски военнослужещи, зедно с хиляди единици техника и снаряжение.

Числата се появиха на 9 юли в изявление на СБУ, разпространено чрез правителствения сайт АрміяInform; отчетът е приписан на „профилно подразделение“ на самия център и завършва с покана за постъпване на служба – безплатен телефон 4444 и анкета на alfa.ssu.gov.ua. Затова и документът е колкото боен баланс, толкова и обява за набиране на кадри.

Зад формулата „номер едно сред Силите за отбрана“ стои конкретен механизъм – месечната класация на програмата „Армия на дроновете. Бонус“, която вицепремиерът и министър на цифровата трансформация Михайло Федоров и платформата Brave1 изградиха през последните две години. Подразделенията печелят електронни точки за всеки потвърден с видео удар; точките се обменят за приоритетен достъп до техника през пазара Brave1 и подреждат единиците в месечна дъска. Мащабът на системата е немалък: през 2025 г. участващите единици отчетоха близо 820 000 потвърдени поражения и около 240 000 убити и ранени руски военни. Оттам идва и определението „верифицирани данни“ в отчета на „Алфа“ – не независима проверка, а вътрешна валидация в украинската система: процес, който придава на числата тежест, каквато голата цифра в прессъобщение няма.

Терминът „поражение“ при това покрива широк диапазон – от унищожена цел до регистрирано попадение, а руската въздушна отбрана прехваща по-голямата част от ударните дронове; валидацията прави пресявка на явните пропуски, но не превръща всяко отчетено „поразяване“ в потвърдено унищожение. Нюанс, който отчетът подминава: в годишната подредба за 2025 г. в края на януари „Алфа“ беше на втора позиция след бригада „Птиците на Мадяр“ – първенството „четвърти месец поред“ е по месечната класация, за периода март–юни 2026 г.

Прочитът се усложнява от една биографична нишка. До 5 януари 2026 г. начело на „Алфа“ беше генерал-майор Евген Хмара. На този ден президентът Володимир Зеленски го назначи за временно изпълняващ длъжността ръководител на цялата СБУ, наследявайки Васил Малюк, останал в службата за асиметрични операции срещу Русия. Това беше част от по-широко разместване в силовия блок в началото на годината. Тоест подразделението, което оглавява дроновата класация, е бившето поделение на човека, който сега стои начело на службата – и негов е цитатът, увенчаващ отчета: „нашите бойци не просто запазват висока ефективност – те всеки месец награждат възможностите си… Това е приносът на СБУ в стратегията за принуждаване на агресора към справедлив мир.“

Оперативната същност, която отчетът извежда напред, е ръстът в „безпилотните системи от самолетен тип“ за удари на дълбочина и среден обсег (deep strike и middle strike). Става въпрос за дронове с неподвижно крило от класа на FP-1/FP-2 на Fire Point и сходни платформи, а не за балистични или крилати ракети. Това разграничение определя обхвата и профила на кампанията. „Алфа“ е част от далекобойна операция, която беше одобрена от Зеленски в рамките на 40-дневна фаза на засилен натиск, чийто потвърден периметър в последните месеци достигна около 1500 км навътре в територията на Руската федерация.

Само в седмицата до 7 юли центърът отчете 13 удара на далечно и средно разстояние – по 2 летища в Крим, по петролни рафинерии на разстояние до около 850 км, терминали на Балтийско море и командни пунктове на фронта. По собствения си кумулативен баланс, представен при 32-ата годишнина на подразделението на 23 юни, от началото на войната „Алфа“ е поразила близо 1900 танка, 3950 артилерийски системи, 649 ПВО системи и над 23 500 дрона и наземни роботизирани комплекса; нейни оператори управляваха дронове в прочутата операция „Паяжина“ с 41 поразени руски самолета. На нивото на войната това е усилие, което посяга към стратегически ефект – не към превземане на терен, а към разстройване на руската икономика.

Но „Алфа“ действа „заедно с други сили за отбрана“: в ударите в дълбочина участват Силите за специални операции (ССО), и 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС), и други звена – кампанията не е изцяло нейна.

Истинският аналитичен въпрос при дълбочинния удар не е дали гори поредната рафинерия, а дали темпото на удари изпреварва това на ремонта. Тук числата извън отчета на „Алфа“ дават мащаба: през юни Силите за отбрана като цяло удариха 11 петролни рафинерии и 8 цели на отбранителната промишленост – от Крим и Краснодарския край до Западен Сибир; по оценки на Reuters ударите са свалили около 42% от руския капацитет за рафиниране, износът на суров петрол се сви, докато в огромна част от Русия беше въведено нормиране на горивото. Това е шевът, по който тактическите отчети се сглобяват в стратегически натиск. Москва отрича трайни икономически последици от ударите, но в редица руски региони се появиха купонни режими и ограничения за продажба на бензин.

На този фон месечните 5500 „обезвредени“, т.е. убити и тежко ранени, се вписват в собствената оценка на центъра, че на него се падат „до 20% от загубите на руската пехота“: при около 30–40 хиляди руски загуби месечно, каквито Генералният щаб на Украйна обявява за целия фронт, това претендира за порядък от една шеста до една пета, изцяло по украински данни. Едно число се нуждае от контекст: 6909 поразени дрона и наземни роботи за юни са близо 29% от кумулативните 23 517, обявени от самия център само седмици по-рано – знак, че месечната и общата сметка се водят на различна база (поразени / унищожени, вероятно с включени потиснати системи).

Отчетът работи като сигнал към три публики едновременно. Към бъдещите бойци, че престижът на първото място и обвързаният с него по-добър достъп до техника са буквалната стръв – системата на електронните точки, по думите на нейните създатели, помага на резултатните единици „да привличат по-качествен личен състав“; оттам и номерът 4444. Към вътрешния тил и западните поддръжници: доказателство, че военната машина дава „измерими резултати“ в момент, в който преговорите за край на войната са блокирани. И към Москва: демонстрация на способност. Формулировката на Хмара – принос в „стратегията за принуждаване на агресора към справедлив мир“ – вплита баланса на едно звено в националната стратегия.

Анатомия на руската пропагандна: Откъде изникна „финландската активистка“ Сали Райски?

🇷🇺⚔️🇫🇮 През последните няколко месеца руските държави медии излязоха с редица публикации за това как качеството на живот във Финландия се влошава, нацистките идеи се нормализират, а младите хора биват вербувани във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) чрез „радикални организации“. Обикновено тези изказвания идват от някоя си Сали Райски, която Кремъл представя като финландска активистка.

Така например на 27 март РИА „Новости“ публикува неин коментар, озаглавен „Финландска бежанка в Русия разказа за нормализирането на нацизма в Европа“, на 28 март – „Бежанка говори за влошаването на живота във Финландия заради курса към НАТО“, на 29 март – „Бежанка от Финландия разказа за вербуването на младежи в редиците на ВСУ“, а на 30 март – два материала: „Във Финландия откриха магазин с нацистка символика“ и „Финландците воюват на страната на ВСУ, за да влязат във висши учебни заведения“. С други думи, РИА Новости публикува нейни изявления почти ежедневно. ТАСС, Российская газета, Газета.ru, Комсомольская правда, Life.ru и останалите близки до Кремъл медии също не останаха по-назад.

В края на април и в продължение на няколко дни през май ТАСС публикува извадки от нейно интервю, където Райски, наред с друго, заявява, че икономиката на Финландия е отслабнала заради членството на страната в НАТО, а вместо да подкрепя безработните, правителството се опитва да се отърве от тях.

„Безработицата във Финландия е 12,4%, защото след затварянето на границите с Руската федерация, след влизането в НАТО, всички наши бюджети, всички приходи, икономиката – просто рухнаха. Парите за пенсии, безработни, другите плащания, които поддържат някаква част от народа, стават по-малко. По-рано беше така: завършил си институт, имаш диплома и се стараеха да те пратят именно в това направление. Колкото и време да беше нужно за това – 2–6 месеца. Ако си безработен и не можеш да намериш работа по професията си, те подкрепят. Сега Финландия променя политиката спрямо безработните – от тях трябва да се отърват. Армията е прекрасен метод“, отбелязва мнимата активистка.

Нивото на безработица във Финландия действително се покачва от 2023 г. В същото време правителството в Хелзинки наистина преразгледа системата за социални плащания: бяха съкратени отделни видове помощи и бяха въведени по-строги изисквания към техните получатели, но самите мерки за подкрепа на безработните продължават да действат успешно.

От май 2026 г. правителството въведе нова система за подкрепа на безработните – т.нар. „универсална помощ“ (yleistuki), заменила базовата дневна помощ за безработни (peruspäiväraha) и помощта за пазара на труда (työmarkkinatuki). Нейният размер остана същият – около 800 евро месечно, а самото плащане е достъпно и за тези, които нямат право на „осигурителна“ помощ от касата за безработица или вече са изчерпали срока за нейното получаване.

Едновременно с това правителството промени редица изисквания към самите безработни. От март 2026 г. за първо нарушение на правилата за търсене на работа (като неявяване на задължителна среща и игнориране на предложения за заетост) се налага спиране на плащанията за период от 7 дни. При повторно нарушение се изисква участие в програми за заетост за период от 6 седмици или работа за същия срок – едва тогава изплащането на помощта се възстановява.

Това трудно би могло да се нарече опит за „избавяне от безработните“. Става дума за постепенна корекция на условията за получаване на помощ, характерна за много европейски държави в условията на промени на пазара на труда. Финландия и досега остава сред страните с най-развита система за социално осигуряване в Европа: безработните получават плащания, жилищни субсидии, компенсации за лекарства, както и достъп до безплатни или частично компенсирани програми за преквалификация.

Нещо повече, едновременно със съкращаването на част от облекченията, държавата стартира и нови форми на подкрепа. Освен универсалната помощ, през 2026 г. се разширяват програмите за рехабилитация на хора с хронични заболявания и се въвеждат нови мерки за подкрепа на семействата. Дори след съкращенията базовата система за социално осигуряване на Финландия остава съществено по-щедра, отколкото в повечето страни от Източна Европа, и още повече от Русия, която на Райски толкова ѝ харесва.

Към момента, по съобщения на държавните медии, жената се намира в Виборг, където е поискала политическо убежище. По нейните думи тя е преминала границата през септември 2025 г.

Та коя всъщност е тази особа, разказваща за трудностите на живота във Финландия? Там за нея почти никой не знае. Едва през последните месеци финландските издания се поинтересуваха от въпросната „финландска активистка“ – малко след като тя започна да се появява активно в руската държавна преса. Така, веднага след интервюто ѝ за ТАСС, финландският вестник Iltalehti публикува статия за нея под заглавие „Финландката Сали разпространява в Русия резки изявления за Финландия“. В нея се посочва:

„Райски влиза в същата група, в която са например преместилият се в Русия бивш депутат от парламента Ано Туртиайнен, скандално известният проруски доцент Йохан Бекман и изявяващият се в ролята на политически анализатор Сакари Линден. Всички те са използвани от Русия за разпространение и засилване на държавната пропаганда и дневен ред, но напоследък точно Райски все по-често се появява в руските медии“.

През март в интервю за петербургския телевизионен канал „78“ Райски разказа, че е родена във Финландия, но дълго време е живяла в Швейцария. Майка ѝ е рускиня, а баща ѝ – финландец.

Биографията ѝ не се връзва с образа на „финландска активистка“. Според нейния профил в LinkedIn тя изучавава право в Цюрихския университет в продължение на година, след което продължава обучението си в швейцарско бизнес училище, където в течение на 2 години учи по направление икономика и мениджмънт. По-късно нейните интереси се изместват към областта на дигиталните технологии и маркетинга. През 2018 г. записва програмата Digital Marketing Manager в Люцернския университет за приложни науки и изкуства (Fachhochschule Luzern), като след това продължава обучението си във Висшето училище по икономика и информатика SIW (Höhere Fachschule für Wirtschaft und Informatik AG), от което придобива квалификация за Digital Innovation Engineer. Впоследствие, съдейки по LinkedIn, Райски работи в PHM Group – една от водещите финландски компании в сферата на управлението и обслужването на жилищни и търговски имоти.

С други думи, до внезапната си поява в руските държавни медии тя води напълно обикновен живот на служител в голяма европейска компания. Зад гърба си няма видна политическа дейност, участие в обществени движения или медийна популярност във Финландия.

Нещо повече, съдейки по акаунтите ѝ в социалните мрежи, Райски започва публична дейност едва през 2025 г. – малко преди преместването си в Руската федерация. В TikTok тя периодично пуска видеа, критични към ЕС, правителството на Финландия и членството на страната в НАТО. В едно от видеата, отговаряйки на коментар на потребител: „Докато не премахнете плешивото джудже Путин, нищо няма да стане“, Райски отбелязва:

„Какво общо има Путин? Аз винаги говоря за това да поемем отговорност за своето правителство. Аз съм от Финландия, ето това е нашият президент Стуб. Преди Финландия да допусне НАТО в нашите земи, да позволи да управляват парите ни и да променят вътрешната стратегия, във Финландия всичко си беше наред[...] Сега Финландия, след страната, която беше, се превърна в онази… След Испания ние заемаме второ място по безработица. И Путин няма нищо общо тук. Русия само ни търпи. Всички страни от Евросъюза се побъркаха със своите изказвания. Молете се Путин да е на власт дълго.“

В многобройните публикации от руските държавни медии се твърди, че от 2014 г. тя „активно подкрепя Русия“ в своите онлайн публикации и уж заради това два пъти губи работата си, а също така се е сблъсквала със заплахи и физическо насилие във Финландия и Швейцария.

„След като разбрах какви нечовешки престъпления се извършват срещу жителите на Донецк и Луганск, не можех да мълча“, казва тя в интервю за ТАСС.

Проверката на тези изявления обаче е практически невъзможно. В публично достъпните източници липсват следи от нейния дългогодишен проруски активизъм. В Instagram всички публикации на Райски започват едва на 8 март 2026 г. Telegram каналът ѝ е създаден по същото време. YouTube-каналът – също. Стари публикации в подкрепа на Москва, за които тя говори в интервютата, няма нито в TikTok, нито в Instagram. Де факто Райски като активистка се появява малко преди своето преместване в Русия – едновременно с началото на нейното сътрудничество с медиите на Кремъл.

Перу разследва трафик на хора след измамно вербуване на граждани за войната на Русия в Украйна

🇵🇪⚖️🇷🇺 Специализираната прокуратура на Перу за престъпления с трафик на хора започна разследване след получени жалби, че граждани на страната са били вербувани с измама да се бият във войната на Русия срещу Украйна, съобщи правителството на 1 май.

Близки на предполагаемите жертви на трафик съобщиха, че техните любими хора са получили подвеждащи предложения за работа като охранители или на други позиции в Русия, придружени с обещания за финансови възнаграждения. След пристигането на новобранците в Русия, те твърдят, че са били принуждавани да взимат участие в операции на бойното поле срещу Украйна.

Прокуратура в столицата Лима е образувала предварително производство за „предполагаемо престъпление срещу човешкото достойнство, по-конкретно под формите на трафик на хора и трафик на хора при утежняващи обстоятелства“, се казва в правителственото изявление. Старши прокурор Росио Гала Галвес ще оглави работна група с висши държавни служители и правоприлагащи органи за координиране на действията за справяне с рисковете, засягащи перуанците в Русия.

Прокуратурата призова обществеността да остане бдителна за потенциални експлоататорски оферти за работа и увери, че ще продължи да работи за евентуалната репатриране на перуанските граждани, станали жертва на трафик.

Москва вербува чуждестранни бойци от развиващите се страни от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. и често примамва новобранци с обещания за високи заплати, социални придобивки и руско гражданство. Документирани са и доклади за принуда и неправомерен натиск при наемането на чужденци.

През ноември 2025 г. президентът на Южна Африка Сирил Рамапоса разпореди да бъде проведено разследване на обстоятелствата, довели до вербуването на 17 граждани на страната за предполагаема наемническа дейност във войната. През февруари 2026 г. Рамапоса благодари на руския президент Владимир Путин за осигуряването на освобождаването на мъжете. Министерство на външните работи на Индия заяви през декември, че най-малко 200 нейни граждани са били наети в руската армия от началото на войната насам, като най-малко 26 са убити, а 7 се водят изчезнали.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна докладва, че Кремъл се подготвя за вербуване най-малко 18 500 чужденци във въоръжените сили до края на годината. Координационният щаб за третиране на военнопленници сподели, че към 30 март е идентифицирал 27 407 чужди граждани, сражаващи се на страната на агресора, спрямо 18 000 през ноември. Те произлизат от най-малко 135 различни държави, като гражданите на Северна Корея са най-големия контингент.

Перуански гражданин се предаде в плен на украинската армия.

🇵🇪⚔️🇺🇦 Украински десантчици са спасили ранен гражданин на Перу, който твърди, че е бил принуден да се сражава за руските войски, след като е бил подмамен с обещание за работа в Москва, става ясно от видео, публикувано днес от 77-а отделна аеромобилна бригада на Въоръжените сили на Украйна.

Видеото, разпространено от бригадата в състава на 7-и корпус за бързо реагиране на Десантно-щурмовите войски, включва интервю с 41-годишния мъж. Той описва как това, което е започнало като възможност за работа, бързо се е превърнало в принудителна военна служба.

Според неговия разказ, той е пристигнал в Русия като турист, след като му предложили работа в Москва, която е смятал за законна и с високо заплащане. Вместо това той твърди, че е бил отвлечен, неговите документи са му били отнети и е бил заплашен със затвор, ако не подпише договор с руската армия.

Мъжът твърди, че чуждите граждани се използват като разходен материал на предната линия, много често без подходящо обучение и екипировка. След като е изпратен в бойна зона, той е ранен и успява да избяга от позицията си, рискувайки живота си, за да напусне контролираната от Русия територия. По-късно достигнал до позициите на украинските десантчици от 2-ри батальон, които му оказали медицинска помощ, осигурили му храна и евакуация.

В интервюто спасеният мъж описва подробно условията, с които се е сблъскал в руската армия, включително принудата и лошото отношение от страна на командирите. Той отправя предупреждение към други чужденци да не се доверяват на подобни предложения за работа, които могат да ги вкарат в принудително участие във войната.

По-рано украинското военно разузнаване откри непалски гражданин, загинал по време на служба в руските въоръжени сили в Донецка област. Лицето е посочено като Мадан Кумал, роден на 8 ноември 1995 г. Неговият договор с руската армия е подписан на 16 октомври 2023 г. в Москва за срок от четири години.

Русия подготвя нова офанзива в югоизточна Украйна, попълва редиците със стратегически резерви

🇷🇺🪖🇺🇦 Руското командване прехвърля 20 000 нови военнослужещи от своите стратегически резерви към групировката в Украйна, където ще бъдат разположени за нова сухопътна офанзива в югоизточната част на страната. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на заместник-началника на Главно управление на разузнаването (ГУР) Вадим Скибицки. Според него в момента на украинска земя се намират към 680 000 руски военнослужещи, чиято основна цел е контрол върху целия Донбас до септември. Трансферът на свежи части е насочен към попълване на изтощените подразделения и укрепване на фронта преди планираната операция.

Данните на ГУР съвпадат с оценки на Института за изучаване на войната (ISW), според които руските въоръжени сили вече изпращат стратегически резерви към секторите Олександривка, Гуляйполе и Запорожие, където 5-а и 58-а общовойскова армии страдат от остра липса от подкрепления. Въпреки приоритета върху операциите към Гуляйполе, до момента руските сили не са постигнали съществен напредък западно от града, според оценката на ISW от 10 април.

„Всеки месец унищожаваме толкова окупатори, колкото те мобилизират, но въпреки това броят на техните сили на украинска територия продължава да расте. Считаме, че вдигат числеността за сметка на стратегическите си резерви", заяви президентът Володимир Зеленски, с което потвърди тенденцията: Неговото изявление отразява нарастващата тревога сред представители на украинското военно командване, според които дори рекордните загуби на руската армия не компенсират притока на нови попълнения.

По данни на Министерство на отбраната на Украйна, само за миналия месец руските загуби възлизат на 35 351 убити и ранени – най-високата месечна цифра след пълномащабната инвазия. Според Al Jazeera, 96% от тях са причинени от дронове. За пръв път от началото на войната през март Украйна е нанесла повече дронови удари, отколкото Русия, по оценки на OSINT общността. Финландският президент посочи съотношение на загубите от 1:5 в полза на Украйна при използването на дронове, според Breaking Defense.

Въпреки тези загуби обаче Кремъл не изоставя курса си към ескалация. Генерал Олександър Сирски подчерта, че Русия планира да набере нови 409 000 военнослужещи в рамките на календарната година – персонал, който е достатъчен за сформиране на най-малко 11 дивизии. Мобилизационния потенциал на Кремъл е оценяван на до 20 милиона души, от които 4,5 милиона се считат за „подготвен ресурс", става ясно от доклад на ГУР.

Сирски отбеляза, че руското военно командване е засилило набирането и на окупираните украински територии. Конкретен пример е Бердянският държавен педагогически университет, където по данни на съпротивителното движение ОТПОР вербуването се извършва директно в кампуса. Студентите със слаби оценки се насочват към военни комисариати – академичният неуспех се използва като инструмент за мобилизация. Ръководителите на университети са инструктирани да осигурят записване на поне 2% от студентите, което при включване също на професионалните учебни заведения може да даде между 44 000 и 76 000 нови попълнения.

Остава въпросът доколко това може да покрие загубите. Според данни на украинския проект „Искам да живея", който осигурява канал за доброволно предаване в плен на руски военнослужещи, през първото тримесечие на годината руското военно командване е привличало средно по 940 души дневно, което при запазване проектира недостиг от около 65 000 души спрямо планираните 409 000 за годината. Още през февруари западни военни наблюдатели посочиха, че за първи път след инвазията Русия губи повече войници, отколкото успява да набере, при месечни загуби от 40 000 души и под 35 000 вербувани.

Камерун потвърди за 16 загинали свои граждани, воювали за Русия в Украйна

🇨🇲 Камерун потвърди, че 16 негови граждани са загинали, докато воюват в редиците на руската армия срещу Украйна, отбелязвайки първото официално потвърждение от властите в африканската държава за участието на нейни граждани в конфликта, съобщи Ройтерс.

В изявление, излъчено в ефира на държавните медии вечерта на 6 април, министерство на външните работи на Камерун обяви, че руските власти са потвърдили смъртните случаи и призова семействата на загиналите да се свържат с официалните лица в столицата Яунде.

В дипломатическа нота от същия ден, цитирана от Reuters, лицата са описани като „военни контрактори с камерунско гражданство“, действащи в „зоната на специалната военна операция“ – термин, използван от Русия за нейната военна агресия срещу Украйна.

В изявлението не се дават подробности за начина, по който мъжете са вербувани или разположени, нито се уточняват обстоятелства, време или място на тяхната смърт. Потвърждението идва на фона на засилващо се внимание към отношението към чуждестранните бойци от страна на руските полеви командири.

Антон Геращенко, бивш заместник-министър на вътрешните работи на Украйна, сподели видео в профила си в X, на което може да бъде видян руски войник, който унижава тъмнокож мъж, облечен в камуфлажни дрехи, като прикрепва противотанкова мина към лицето като форма на наказание.

Според Геращенко впоследствие боецът е бил изпратен в щурм, в рамките на който е трябвало да изпълни индивидуално поставените му „специални задачи“ с предупреждение, че украинските войски ще встъпват в бой с всеки подобен участник.

Инцидентът отразява широките опасения на наблюдатели на човешките права за отношението към личния състав в руските военни структури. Изследователи на военните конфликти и по-рано са изготвяли подробни доклади за повсеместното разпространение на феномена „дедовщина“ – традиционна система за тормоз и малтретиране в руската армия, при която новобранци и други по-уязвими военнослужещи са подложени на злоупотреби, принуда и унизително отношение от страна на своите по-старши.

Въпросът за чуждите граждани, подмамени с лъжливи оферти за работа и в крайна сметка озовали се на бойното поле в Донбас, доведе до остра реакция от множество африкански държави. Наскоро Кения и Русия постигнаха формално съгласие, според което гражданите на страната в Източна Африка вече нямат право да сключват договор с руското министерство на отбраната, след съобщения за огромен брой вербувани, които в крайна сметка намират смъртта си на фронта.

Решението беше обявено, след като кенийският външен министър Мусалия Мудавади проведе разговори с руския си колега Сергей Лавров в Москва, за които той обясни, че са засегнали положението на кенийските граждани в Русия, сред които тези, замесени във войната.

„Искам ясно да заявя, че вече постигнахме съгласие: кенийци няма да бъдат записвани чрез Министерство на отбраната – те вече няма да подлежат на мобилизация“, каза Мудавади на съвместна пресконференция с Лавров. „Повече вербуване няма да има.“

Русия ограничи набирането на наемници от „приятелски“ държави.

🇷🇺🚫 Руските вербовчици, които набират чужденци за участие във войната срещу Украйна, са получили „черен списък“ с държави, от които вече е забранено да се внасят наемници, твърди руското разследващо издание „Важные истории“. Списъкът е открит в специализирани групи и чатове в социалните мрежи, а сведенията са били потвърдени от голям регионален център за набиране на военнослужещи на договор.

В началото на тази година вербовчиците започнаха да разпространяват списък с държави, чиито граждани вече няма да могат да сключват договори с руската армия. Най-ранното споменаване на списъка е намерено в профил в TikTok на наемник от Гана, който след служба в руската армия сега рекламира дейността пред африканска аудитория.

„Стоп-листът“, включващ 36 държави, се споделя основно от вербовчици, работещи в арабскоезични направления, където попадат предимно африкански и арабски страни, както и такива, считани за „приятелски“ на Русия – Китай, Индия, Бразилия, ЮАР, Турция, Куба, Афганистан, Иран и Венецуела.

 

Страни в „стоп-листа“ за вербуване:

▪️ Африка: Алжир, Ангола, Гана, Гвинея, Египет, Кения, Мозамбик, Намибия, Нигерия, Танзания, Уганда, Етиопия, ЮАР.

▪️ Азия: Афганистан, Бахрейн, Виетнам, Израел, Индия, Йордания, Иран, Катар, Китай, Кувейт, Лаос, Непал, ОАЕ, Оман, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Шри Ланка.

▪️ Северна и Южна Америка: Куба, Бразилия, Венецуела.

Не е ясно на какво ниво е било взето решението за съкращаване на списъка, но се предполага, че то е резултат от дипломатически натиск. От средата на 2024 г. Непал, Индия и Шри Ланка настояват Москва да спре вербуването на техни граждани, а тя пое ангажимент да не привлича индийци и ланкийци. През ноември 2025 г. Йордания постави същото искане и скоро след това беше включена в забранителния списък.

Кения, която е важен източник на наемници с повече от 1000 души на фронта, също попадна в стоп-листа, след като нейното правителство публично призова Русия да спре кампанията си през февруари тази година. Данни на медиите сочат, че много вербувани африканци са се озовали на фронта чрез измама през 2025 г.. Случаят с кениеца Франсис Ндаруа, подмамен с работа като електротехник и заснет в руска униформа с противотанкова мина на гърдите, стана широко известен.

През февруари беше съобщено за ново разширяване на списъка с държави като Аржентина, Ирак, Йемен, Камерун, Колумбия, Либия и Сомалия. Иракският блогър Мустафа ал-Ясари обяви, че това е затворена страница за страната му благодарение на дипломатически усилия. Това обаче вероятно не засяга вече намиращите се на фронта, какъвто е случаят с иракския певец Хусейн ал-Турки, чиято смърт беше потвърдена на 19 февруари.

Според проекта „Хочу жить“, към миналата есен Русия е вербувала над 10 000 чуждестранни наемници. Гражданите на страните в „стоп-листа“ съставляват 37% от общия брой, като водещи са Куба (над 1000 души), Непал (около 800) и Шри Ланка (над 700). Най-голям брой наемници обаче продължават да идват от Евразийския икономически съюз: Таджикистан (над 1500), Беларус (над 1300) и Казахстан (над 1100).