Гана разполага военни сили в Баука след убийството на трима студенти

Член от въоръжените сили на Гана извиква ръководител на екип, за да бъде изведен от обекта след успешното му разчистване в рамките на Flintlock, най-мащабното и първокласно ежегодно учение за специални операции на Африканското командване на САЩ, укрепващо ключови партньорски нации в цяла Африка, във Волта, Гана, 10 март 2023 г.
📸 Снимка: U.S. Army / Staff Sgt. Charles Brock

🇬🇭 Правителството на Гана разположи военни сили в град Баука, който се намира в северната част на страната, след като трима студенти бяха убити от неизвестни въоръжени лица.

Инцидентът разпали отново напрежението в този регион по границата с Буркина Фасо, който вече е белязан от дългогодишен етнически конфликт и нарастващата заплаха от джихадистки бунт, който се разпространява от страните в Сахел.

Според министъра на комуникациите Феликс Квакие Офосу властите са преминали от подход на „поддържане“ на мира към такъв на „налагане“ в отговор на тревожната ескалация на насилието, която застрашава усилията за местно помирение.

Според разкази на очевидци от местното население жертвите са били убити при засада близо до училище. В момента тече военна операция за осигуряване на безопасността на образователните институции. В Баука и околните райони е наложен полицейски час от 14:00 до 6:00 часа.

Градът отдавна е арена на конфликт за върховенство между етническите групи мампруси и кусаси, който периодично се разпалва отново след периоди на затишие и то въпреки многократни опити за посредничество.

През 2023 г. Гана увеличи присъствието на своите сили за сигурност в региона след смъртоносна атака срещу имиграционни служители. Съседна Буркина Фасо, измъчвана от ислямистки бунтове, продължава да представлява риск от разпространение на насилие в северните региони на страната. Отговорът ганайската армия не закъсня и тя подсили граничните патрули през последните месеци.

Американски генерал критикува Буркина Фасо за слабост в борбата с тероризма

🇺🇸🇧🇫 Ръководителят на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) генерал Майкъл Лангли защити критиките си към лидера на хунтата в Буркина Фасо капитан Ибрахим Траоре заради това, че не поставя борбата с тероризма в приоритетите си.

Генерал Лангли, който говори пред журналисти преди конференция на африканските началници на отбраната в Найроби тази седмица, уточни, че предишните му изказвания за отслабените усилия на страната в борбата с тероризма може да са били преувеличени. Въпреки това изрази безпокойство, че военната хунта не дава приоритет на борбата с въоръжените бунтове.

„Има много шум и дезинформация в информационното пространство. Комисията по въоръжените сили в Сената ми зададе въпрос относно военните усилия в различните части на континента и къде изглежда, че тези усилия не съответстват на ценностите“, каза той.

„Отговорът ми бе изцяло военен: когато споменах Буркина Фасо, беше във връзка с най-голямата ѝ заплаха – тя се намира в епицентъра на тероризма, най-мащабния в света. Но ресурсите са насочени само към защитата на режима, вместо към по-широки действия. Според мен, с избора на партньори, който те направиха, няма да постигнат поставените цели.“

Генерал Лангли се превърна в обект на критики от африкански потребители на социалните мрежи, след като през април заяви пред Сената на САЩ, че Траоре е национализирал златния сектор, за да защити режима си, вместо да инвестира в справянето с нарастващия тероризъм.

„Нямам нищо против да го кажа ясно – златните резерви на страната се използват, за да се защити военният режим“, каза той.

Траоре национализира добива и забрани износа на необработено злато от Буркина Фасо. Златните ѝ резерви се оценяват на около 4 милиарда долара. Макар и хунтата в страната да си спечели подкрепа на континента заради борбата, която поведе срещу злоупотребите с ресурси, американският генерал изрази мнение, че тези средства не носят ползи на населението.

Във вторник Лангли заяви, че Съединените щати не се опитват да диктуват вътрешната политика на Буркина Фасо, но подчерта, че липсата на фокус върху бунтовническите групи вреди на по-широкия регион на Сахел. Екстремисти като Ислямска държава, Ал-Кайда и близките им структури успяват да разширят своя обхват.

„Всяка държава взема самостоятелни решения относно сигурността си, включително кои партньори да избере, за да постигне своите цели. Но около 50% от региона е под контрола на терористични организации – техният суверенитет вече е под заплаха“, каза той.

„Ако Буркина Фасо постигне успех в борбата с тероризма, печелят всичките ѝ съседи. Необходима е съвместна работа. Ресурсите трябва да бъдат насочени към изграждане на тази колаборация. Ако всички успеят, печели Западна Африка“, посочи той. Генерал Лангли допълни, че суверенитетът е важен и че САЩ уважават правото на страните да взимат собствени решения, но ще продължат да предлагат своите възможности за сътрудничество.

„Коментарите ми бяха насочени към управлението на военните ресурси и външната подкрепа в борбата срещу тероризма.“ Той говори по време на среща на началници на отбраната от целия континент в Найроби, чиято цел е да се обсъдят предизвикателствата пред сигурността и необходимостта от единство в борбата срещу тях.

Срещата се провежда на фона на геополитическо съперничество между САЩ, Русия и Китай в Африка. Буркина Фасо, заедно с други държави от Сахел начело с военни режими като Нигер и Мали, избраха да засилят връзките си с Русия за сметка на Запада. И трите държави оттеглиха от регионалния блок ECOWAS, с който по-рано сътрудничеха за справяне с въоръжените бунтове.

Въпреки това, поемането на властта от страна на хунтата в Буркина Фасо не доведе до пълно прекратяване на сътрудничеството със САЩ. Вашингтон беше принуден да изтегли сухопътните си войски, както и да ограничи политическите си ангажименти, тъй като американската политика изисква сътрудничество предимно с цивилни правителства.

Според AFRICOM тези политически проблеми позволяват на екстремистките групи да разширят обхвата си към бреговете на Западна Африка, където се занимават с престъпления като трафик на хора, за да поддържат ресурсите си.

„Наблюдаваме как различни екстремистки групировки напредват на запад и се концентрират именно в Буркина Фасо – измерено по броя нападения. Така че Мали и Буркина Фасо участват тежка битка“, каза Лангли.

„Нужно е да останем ангажирани. Знаем, че те вече работят с други партньори – това е тяхно право – но ние търсим нови начини да продължим сътрудничеството.

Изграждането на капацитет за партньорство, включително със споделяне на информация и разузнавателни данни, ще им позволи да изградят институционален капацитет и да поемат отговорността.“

Над 100 убити при атака на джихадисти срещу Джибо, град в северна Буркина Фасо.

🏴⚔️🇧🇯 Повече от 100 души, повечето от които войници, бяха убити при нападение на свързаната с Ал-Кайда джихадистка групировка Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) в северната част на Буркина Фасо.

Атаката срещу няколко места, сред които военна база и стратегическия град Джибо, който дълго време се намира под обсада, е била извършена в неделя сутринта, съобщи хуманитарен работник, който участва активно в диалози в силно засегнатите общности на страната. Студентка от региона сподели, че нейният баща е сред убитите при атаката.

И двамата говориха с Асошиейтед прес в понеделник при условие за анонимност поради страх от репресии.

Терористите са окупирали административни сгради в Джибо, след което събират големи трофеи и напускат бойното поле. Според очевидци, редица местни жители са били обявени за информатори на армията и екзекутирани, а семействата им са били отвлечени.

Буркина Фасо, държава без излаз на море с население от 23 милиона души, която е управлявана от военна хунта след преврата през септември 2022 г., е сред най-засегнатите страни от кризата със сигурността в африканския регион Сахел, който е известен като гореща точка на насилствен екстремизъм. Около половината от Буркина Фасо се намира извън контрола на правителството в резултат на насилието, което допринесе за два преврата през 2022 г. Силите за сигурност също са обвинявани в извънсъдебни убийства.

Чарли Уерб, фокусиран върху Сахел независим анализатор, разказа как атаката е била извършена едновременно на различни места в 6:00 ч. местно време в неделя сутринта.

„Бойци на JNIM атакуваха едновременно осем населени места, за да разпръснат ВВС на Буркина Фасо. Основната атака се случи в Джибо, където бойци на JNIM първо поеха контрола над всички контролно-пропускателни пунктове на града, преди да атакуват военните постове и по-специално лагера на Специалното антитерористично звено“, разказа хуманитарен работник.

Уерб, който проучва публикувани онлайн видеокадри, каза, че нападателите са прекарали няколко часа в районите, оставени без въздушна подкрепа от военните, за разлика от подобни атаки срещу Джибо в миналото, когато силите за сигурност успешно са отблъсквали екстремистите.

„Последната атака показва ескалиращата сила и разширяващия се обхват на JNIM в Буркина Фасо. Фактът, че Джибо беше мишена, потвърждава степента на свобода на движение на JNIM в Буркина Фасо“, заяви Уасим Наср, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Soufan Center.

Джихадистите са били забелязани с поне един китайски брониран автомобил CS/VP14 (MRAP), въоръжен с тежка картечница W-85, според War Noir, изследовател по оръжия и конфликти и съавтор в специализираното издание Militant Wire.

Експерти предупреждават, че стратегията на хунтата за военна ескалация, включваща масово набиране на цивилни за участието им в лошо обучени милиции, е влошила напрежението между отделните етнически групи в страната.

Военната хунта не е реагирала на атаките, които бяха извършени, докато нейният лидер Ибрахим Траоре пътуваше обратно към столицата Уагадугу след посещение в Москва, където е обсъждал партньорството между двете страни с руския президент Владимир Путин. Длъжностните лица на хунтата рядко коментират подобни атаки, но редовно говорят за успешни операции, при които са отвоювали територии от джихадистите.

Над 26 000 са жертвите на джихадистки атаки, извършени от групировки, свързани с Ал-Кайда и Ислямска държава, като повече от половината са загинали в последните три години, според данни на Acled – организация, специализирана в мониторинг на жертвите във въоръжени конфликт.

JNIM с поредна дръзка атака срещу армията на Буркина Фасо.

🇧🇫 Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), свързана с Ал-Кайда джихадистка групировка, атакува военна база в Синдорла, провинция Кенедугу в Буркина Фасо.

При атаката са били убити най-малко 22 военнослужещи, като в същото време са пленени три превозни средства, включително два въоръжени пикапа и линейка, потвърдиха източници от сигурността в понеделник.

Освен това бойците заловили около 30 мотоциклета, 24 автомата – съветски AKM(S) и китайски Type-56-1, както и картечници PKM/Type 80, детектор за мини, ракети DZGI-40 и множество каски.

Това е поредната дръзка операция на джихадистката група, насочена към инсталации на въоръжените сили от страните в Сахел. За разлика от предишни атаки, в които военната техника е унищожавана, местните власти отбелязват, че този път превозните средства умишлено са били взети непокътнати. Сдобиването с тях поражда опасения относно нарастващи логистични способности и стратегическо планиране на групата.

Мали, Буркина Фасо и Нигер изтеглиха посланиците си от Алжир заради сваления дрон.

🇲🇱⚔️🇩🇿 Военният съюз между Мали, Буркина Фасо и Нигер изтегли своите посланици от Алжир в отговор на свалянето на малийски дрон тази седмица, съобщи късно в неделя Алиансът на държавите от Сахел (AES).

AES обвини Алжир в социалните медии за свалянето на дрона, осъждайки го като „безотговорен акт“, нарушаващ международното право, който е „в противоречие с историческите и братските отношения между народите на Конфедерацията AES и алжирския народ“, каза групата.

Министерството на външните работи на Мали отрече твърденията на алжирското правителство, че дронът е нарушил въздушното пространство на Алжир с над 2 км и вместо това посочи, че „това действие доказва, ако е нужно доказателство, че алжирският режим спонсорира международния тероризъм“.

В изявлението си Мали привика посланика на Алжир, оттегли се от 15-годишен регионален военен алианс и подаде жалба до „международни органи“ за инцидента. Развитието идва на фона на растящо напрежение между Алжир и южните му съседи, сред които е Мали.

Рида Лямури, служител в Policy Center for the New South, мозъчен тръст със седалище в Мароко, каза, че е малко вероятно последните събития да ескалират отвъд словесната война. Той се усъмни в способността на малийското правителство за задълбочено разследване, тъй като свалянето „се е случило в район, който то не контролира, а останките от дрона са възстановени от групи, които се противопоставят на правителството.“

Някога Алжир беше ключов посредник в десетилетния конфликт между правителството на Мали и бунтовниците туареги. Но отношенията между двете страни охладняха, след като военна хунта взе властта в Ниамей с преврат през 2020–2021 г., поставяйки военни начело на ключовите институции в страната.

Алжир осъди посоката, поета от новото правителство на Мали, и неговите разширени усилия за потушаване на бунта в исторически нестабилн региони в северната част от страната. Уплашени от прехвърляне на конфликта през границата, алжирските официални лица осъдиха използването на руски наемници и въоръжени дронове от Мали близо до Тин Зауатин, пограничен град на север, където беше открит дронът.

Алжир има една от най-големите армии на континента и отдавна е считана за регионална сила, но военни хунти в съседните Мали и Нигер се дистанцираха от нея, защитавайки автономия и търсейки нови съюзи, включително с Русия.

Външните министри на Мали, Нигер и Буркина Фасо на двудневно посещение в Москва.

🇲🇱🇧🇫🇳🇪 Външните министри на Мали, Буркина Фасо и Нигер са на официална двудневна визита в Москва по покана на руския външен министър Сергей Лавров, в стремежите си да заздравят своите връзки с Кремъл, съобщи Ройтерс, позовавайки се на съвместно изявление на външните министерства на трите страни от Сахел, публикувано във вторник.

Западноафриканските държави, управлявани от военни хунти, узурпирали властта с преврати през последните години, сформираха съюз, известен като Конфедерацията на държавите от Сахел (AES), който изхвърли френските и други западни въоръжени сили в региона и се обърна към Кремъл за военна подкрепа.

Техните външни министри ще посетят Москва на 3 и 4 април, за да проведат срещи с руския външен министър Сергей Лавров по негова покана, се казва в съобщението.

„Срещата в Москва представлява важна стъпка в установяването на стратегическо, прагматично, динамично и подкрепящо сътрудничество и партньорски отношения в области от общ интерес на AES и Русия“, гласи изявлението на африканските външни министерства, което описва визитата тази седмица като първата сесия на „консултациите между AES и Русия“.

Армиите на трите страни се борят с джихадистки бунтове, които се разпространиха в региона на юг от Сахара, откакто се вкорениха в Мали преди 13 години.

Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин отблъсна офанзива на армията на Буркина Фасо.

🇧🇫 Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) съобщава, че е отблъснала офанзива на армията на Буркина Фасо срещу позиции на ислямистката група в Сулу, северно от Уахигуя.

Уахигуя е областен град в северната част на Буркина Фасо, разположен недалеч от границата със съседно Мали. Според ислямистите са убити 4 войници, пленени са 8 мотоциклета и друго военно оръжие и техника.

Военните хунти в Сахел създават съвместни сили за борба с екстремизма

📸 Снимка: Missabougou 24

🇳🇪🇧🇫🇲🇱 Ръководените от военни хунти западноафрикански държави Буркина Фасо, Мали и Нигер създадоха съвместни сили, наброяващи 5000 войници, които ще бъдат разположени в Сахел, за да се борят с нарастващия екстремизъм в размирния регион.

Това съобщи нигерският министър на отбраната Салифу Моди по време на интервю за държавната телевизия, излъчено в сряда, добавяйки, че някои съвместни операции вече са проведени.

Нигер, заедно със своите съседи Мали и Буркина Фасо, се бори повече от десетилетие на бунтове, водени от джихадистки групи, сред които местните клонове на Ал-Кайда и Ислямска държава. След като като в последните години бяха извършени военни преврати и в трите страни, управляващите хунти изгониха френските сили и се обърнаха към руски наемнически групировки за оказване на съдействие в сферата на сигурността.

Моди посочи още, че обединените сили ще разполагат със свой собствен личен състав, въздушни, сухопътни и разузнавателни ресурси, както и единна система за координация.

„Намираме се в едно и също пространство. Изправени сме пред едни и същи видове заплахи, по-специално заплахата от престъпните групировки“, заяви министърът на отбраната. „Трябваше да обединим усилията си“.

Проблемите със сигурността в региона се влошиха, откакто властта беше поета от военните хунти, твърдят анализатори, с рекорден брой атаки и цивилни жертви, убити както от бойци на ислямистки групировки, така и от правителствените сили. Насилието в трите страни отне живота на повече от 3470 души през последните шест месеца, а 2,6 милиона души са принудително разселени, според Агенцията на ООН за бежанците.

След като поеха властта, военните хунти в трите страни напуснаха Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) през септември миналата година, за да създадат свое собствено партньорство за сигурност – Алианс на държавите от Сахел (ASS).

Мнозина анализатори описаха този ход като опит за легитимиране на военните им правителства на фона на наложените във връзка с преврата санкции, както и обтегнатите отношения със съседните страни.

Африка навлезе в нова ера на войни.

От 49 държави в Субсахарска Африка, сега 14 са разкъсвани от война, демонстрирайки уязвимостта на региона към конфликти.
🔍 Източник: International Institute for Strategic Studies (IISS)

🌍 Безпрецедентна ескалация на въоръжените конфликти прокара ивица на смърт и разруха по ширината на африканския континент – от Мали в западната му част чак до Сомалия на източния му рог.

Традиционните конфликти, като ислямистките въстания в Северна Нигерия и Сомалия и бойните действия между милиции в източните провинции на Демократична република Конго, се отбелязват скок. Новите битки за власт между милитаризираните елити в Етиопия и Судан разтърсват две от най-големите и най-гъсто населените страни в Африка. Страните от западния Сахел сега са сърцето на глобалния джихадизъм, а местните разклонения на Ал-Кайда и Ислямска държава се сражават както помежду си, така и срещу военните хунти, застанали начело на страните в региона.

Този коридор на конфликт се простира на близо 6500 километра и обхваща около 10% от общата площ на Субсахарска Африка, площ, удвоявайки се само за три години като днес е около 10 пъти по-голяма от тази на Обединеното кралство, според анализ на Verisk Maplecroft, консултантска фирма за политически риск. Всичко това води до неизлечимо човешко страдание – екстремен глад, масово разселване, жестокости срещу цивилни – и то на най-бедния континент на планетата.

И все пак тези необикновени геополитически промени в Субсахарска Африка бяха засенчени от конфликти с по-висок профил в Украйна и Близкия изток, което доведе до по-малко внимание от страна на глобалните сили, особено тези на Запад – силно редуцирано финансиране на програми за хуманитарна помощ и фундаментални въпроси за бъдещето на стотици милиони хора.

Конфликтите нараснаха драматично от 2010 г.

В момента Африка преживява повече конфликти, отколкото когато и да било от поне 1946 г. насам, според данни, събрани от университета в Упсала в Швеция и анализирани от Норвежкия институт за изследване на мира в Осло. Само тази година експертите от двата института са идентифицирали 28 държавни конфликта в 16 от 54-те страни на континента, повече отколкото във всеки друг регион в света, което е два пъти повече от само преди десетилетие и половина. Тази равносметка не включва конфликти, които не включват правителствени сили, например между различни общности и чийто брой също се е удвоил от 2010 г.

Няма единен двигател за възникването и ескалацията на толкова много различни по своята същност въоръжени конфликти в такава огромна географска област. Но експертите казват, че много от най-засегнатите държави са останали уязвими, след като не са успели да се установят на силен режим на управление след независимостта – независимо дали става дума за функциониращи демокрации или установени авторитарни системи – или са били дестабилизирани в момент на политически преход.

🇲🇱🇧🇫🇳🇪 Бившите френски колонии в Сахел – Мали, Буркина Фасо и Нигер – в продължение на десетилетия се водеха демокрации само на хартия и редовно бяха разрушавани от военни преврати.

🇨🇩🇳🇬 Централното правителство на Демократична република Конго в Киншаса, подобно на това на Нигерия в Абуджа, така и не успя да упражни контрол над огромните си територии, отваряйки възможност за местни и чуждестранни лидери да се напреварват за ресурси и власт, често чрез насилие.

🇪🇹 В Етиопия усилията на министър-председателя Абий Ахмед да подсили и централизира властта в страната след прекратяването на десетилетия на господство от Народния освободителен фронт на Тиграй през 2018 г. предизвикаха серия от бунтове и сблъсъци между регионалните милиции.

🇸🇩 В Судан двама могъщи генерали се обърнаха един срещу друг, превръщайки се във врагове, след като свалиха дългогодишния силен човек Омар ал-Башир през 2019 г. и две години по-късно цивилното правителство, което трябваше да придвижи страната към демокрация.

Една от повратните точки за скока в насилието беше 2011 г., когато на фона на вълната от протести и бунтове на Арабската пролет, НАТО се намеси в Либия в подкрепа на бунтовниците, воюващи срещу дългогодишния диктатор Муамар Кадафи. След смъртта му и падането на режима, Либия потъна в хаос, а хиляди въоръжени мъже се придвижиха на юг към съседно Мали, за да разпалят отново бунта на туарегите срещу централното правителство в Бамако, който съвпадна с глобалната експанзия на екстремизма в лицето на Ал-Кайда и Ислямска държава.

„При Сахел това очевидно е проблемът на колапса на Либия и магистралата на оръжия и идеология, която той създаде“, обясни Кен Опало, кенийски академик и доцент в Института за дипломация към университета „Джорджтаун” във Вашингтон, окръг Колумбия. „И така получавате слаби държави, много оръжие и млади мъже, напускащи Либия, и идеологии, идващи чак от Пакистан. И изведнъж всичко е в пламъци.”

От Мали джихадисткият бунт се разпространи през слабо охраняваните граници в Буркина Фасо и Нигер, където нови военни хунти, разочаровани от неуспеха в борбата с екстремизма, изгониха френските и други западни войски. В момента бунтовете заплашват дори крайбрежни държави като Бенин и Гана. Днес 86% от територията на Буркина Фасо е засегната от боеве между джихадисти и правителствени сили, според анализа на Verisk Maplecroft, базиран на данни за инциденти от Armed Conflict Location and Event Data (ACLED), неправителствената служба за мониторинг със седалище в САЩ. За Нигерия този процент е 44%.

Цивилното население е под обстрел

Преброяването на загиналите в африканските конфликти е изключително трудна задача. Достъпът до фронтовите линии за журналисти и хуманитарни групи често е труден или напълно ограничен. Спирането на телефонните услуги и интернет, които съпътстваха войните в Судан и региона Тиграй в Етиопия, усложняват усилията за проследяване на конкретни събития и броя на загиналите в тях. Много хора не умират в самите сражения, а от глад и прекъсване на медицинските услуги.

За Етиопия, например, експерти от университета в Гент в Белгия са изчислили, че продължилата две години война между правителството и Народния фронт за освобождение на Тиграй е довела до смъртта на между 162 000 и 378 000 цивилни. ACLED, чиито анализатори претърсват и извършват анализ на местни новинарски източници и поддържат контакти, предоставящи данни за конфликти в реално време, преброи по-малко от 20 000 жертви във войната от самите битки.

Това, което става ясно от данните, е, че цивилното население е далеч по-уязвимо от умишлени атаки в конфликтите в Африка, отколкото във войните другаде. В Украйна, например, по-малко от 7% от насилствените събития, регистрирани от ACLED от миналия февруари, са насочени към цивилното население – в сравнение с повече от една трета за африканските конфликти.

„Повече хора живеят с насилие от всякога и повече хора са изложени непрекъснато на въоръжени групировки от всякога“, обобщи Клионад Роли, основател на ACLED и професор по политическо насилие и география в Университета на Съсекс в Обединеното кралство.

Последствията надхвърлят непосредствената загуба на живот. Забавеното развитие, забавените избори и по-широкото чувство за безнаказаност са подсилени от проточващите се конфликти, обясни той.

Масово разселване

Засилващите се конфликти са разселили рекорден брой африканци – повечето от тях в собствените им страни. Сега континентът е дом на почти половината от вътрешно разселените хора в световен план, около 32,5 милиона в края на 2023 г. Тази цифра се е утроила само за 15 години.

Разселването прави цивилните, особено жените и децата, в изключително уязвими от страничните ефекти на войната. В източната част на Демократична република Конго здравни работници и местни служители изчислиха, че 80% от жените в лагерите за разселени лица около Гома са били изнасилени - много от тях многократно. В Судан, дом на първия потвърден масов глад в света след 2017 г. насам, най-гладни са хората, които са били изтръгнати от родните си общности и работните места или полетата, които са осигурявали прехраната им.

Извън приоритетите

Настоящите конфликти на континента не предизвикаха онзи изблик на съчувствие от западния свят, който съпътства руската агресия в Украйна, или възмущението, предизвикано от войната на Израел срещу Хамас в Газа. Нямаше еквивалент на концертите на Live Aid, мотивирани от глада в Етиопия през 80-те години на миналия век, протестните маршове срещу геноцида в суданския регион Дарфур в началото на новия век или дори кампанията #BringBackOurGirls, свързана с отвличането на 276 ученички от нигерийския град Чибок от Боко Харам преди 10 години.

Тази липса на обществено внимание се превърна в недостиг на политически действия за разрешаване на войни в Африка или облекчаване на страданието. Дялът на Африка в помощта за развитие, която предоставят богатите, предимно западни страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е на най-ниското си ниво от началото на новия век, според анализ на One Campaign.

И докато финансирането за хуманитарна помощ, представляващо само малка част от общата помощ за развитие, се е увеличило, то не отговаря на нарастващите нужди. Организацията на обединените нации получи само половината от 2,6 милиарда долара, които му бяха необходими през изминалата година за предоставяне на хуманитарна помощ в Конго. Призивите му за Судан бяха финансирани с 64%, докато Нигерия получи едва 57% от целта си.

Това също така означава, че дипломатическият натиск върху Обединените арабски емирства, които според Wall Street Journal доставят оръжия и бойци на един от съперничещите си генерали в Судан, постоянно остават на заден план пред желанието на Вашингтон да запази подкрепата на страната в Близък изток. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е посетил Африка само четири пъти от 2021 г. насам – в сравнение с 43 пътувания до Европа и 22 до Близкия изток.

Други сили се намесват

В отсъствието на САЩ и други западни правителства други сили се удвоиха - и често в ущърб на местното население.

Русия изпрати своите наемници да се сражават в страните от Сахел – разполагания, които според правозащитни групи са довели до скок в насилието срещу цивилни. Докато ОАЕ. подкрепя “Силите за бърза подкрепа” в Судан, армията на страната е подкрепена от Египет, Иран и Русия, което дава възможност и на двете воюващи страни да продължат насилието. В Конго армията на Руанда се бие срещу бунтовниците от “Движение 23 март” в кампания, която разсели повече от два милиона души.

Данните от университета в Упсала сочат рязко нарастване на гражданските войни с международно участие в Африка и че тези войни с външна намеса са далеч по-смъртоносни от онези без.

Какво следва?

САЩ остават водещият донор на хуманитарна помощ в Африка въпреки, че вниманието им е ангажирано в Европа и Близкия изток, допринасяйки с 47% за плана на ООН за реагиране при извънредни ситуации в Судан през 2024 г. и почти 70% от този за Конго.

Други традиционно големи донори, включително Германия и Обединеното кралство, вече намалиха бюджетите си за помощ на фона на кризата в Украйна и икономическите проблеми у дома. И много експерти очакват съществени промени във външната политика и политиката за помощ на САЩ при идващата администрация на Тръмп, особено спрямо агенциите на ООН – и по-нататъшно отслабване на американското влияние.

САЩ и ООН „успяха да поддържат позиция относно това, което би се считало за извън приемливо за някои случаи“, заяви Роли от Acled. „С идването на администрацията на Тръмп тази линия ще изчезне. И така конфликтите на лични интереси, които виждаме, и хората, предизвикващи насилие в целия континент, няма да бъдат проверявани”.

Буркина Фасо с нова доставка на военна техника от Китай.

🇨🇳🤝🇧🇫 Буркина Фасо е получила нова доставка на военно оборудване от Китай, включваща бронирани машини, съобщи лидерът на управляващата хунта Ибрахим Траоре, който сподели снимки на наскоро придобитите активи на официалната си страница във Facebook.

Пратката се състои от няколко различни вида бронирани машини, повечето от които са произведени от китайската отбранителна компания Norinco, както и превозни средства за логистична поддръжка на китайския производител Shacman.

Доставеното оборудване включва:

• 50 миноустойчиви превозни средства Norinco CS/VP14 MRAP
• 30 колесни бойни бронирани машини Norinco VN22 6x6
• 10 бронетранспортьора Dajiang CS/VN9 6x6
• 90 камиона Shacman H3000 6x4
• 45 трактора Shacman H3000S 6x4

Norinco CS/VP14 е бронирано превозно средство, проектирано да отговаря на стандартите за защита STANAG 4569-4a на НАТО. С общо бойно тегло от 9 тона, то може да устои 10 кг противотанкова мина под всяко колело, както и на 7,62×51 мм оръдеен огън от 30 метра разстояние.

Norinco VN22 е бойна машина на пехотата с капацитет от девет души и силно брониран корпус, способен да устои на 25 мм огън отпред и 14,5 мм снаряди другаде. Разполага с 30 мм автоматично оръдие и две противотанкови ракети Red Arrow 73D, което я прави подходяща в различни сценарии.

Dajiang CS/VN9 е бронетранспортьор, базиран на шасито на WZ 551 6x6, който разполага с дистанционно управляема оръжейна станция, въоръжена с 30 мм автоматично оръдие.

Буркина Фасо, Мали и Нигер се съгласиха на гратисен период при оттеглянето от ECOWAS.

📸 Снимка: ECOWAS

🇧🇫🇲🇱🇳🇪 Буркина Фасо, Мали и Нигер ще имат шестмесечен гратисен период след излизането им от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), планирано за 29 януари – една година след като страните обявиха намерението си да напуснат алианса.

Решението, постигнато на срещата на върха на водещата икономическа общност на Западна Африка този уикенд в нигерийската столица Абуджа, се разглежда като последен опит да за разубеждаване на трите страни да напуснат – ход, който блокът така не успя да спре. Буркина Фасо, Мали и Нигер потвърдиха решението си да напуснат, описвайки го като „необратимо“.

Трите държави, разположени в раздирания от въоръжени конфликти и насилие регион Сахел, са сформирали своя собствена група, наречена Алианс на държавите от Сахел (AES). Новата дата за напускане беше удължена до 29 юли, въпреки че 29 януари остава официалната дата за оттегляне. Блокът се надява да използва шестмесечния преходен период, за да убеди страните да се върнат.

В събота трите страни заявиха, че териториите им ще останат безвизови за гражданите на страните-членки на ECOWAS дори и след напускането им. Този ход смекчи опасенията, че тяхното напускане може да застраши свободната търговия и движение за 400-те милиона души, населяващи региона.

Сред присъстващите на срещата на върха беше сенегалският президент Басиру Диомайе Файе, който играе ролята на посредник между 15-членния блок и трите държави, взели окончателното решение да напуснат.

Президентът на Сенегал, назначен през юли да води преговорите, се похвали с „постигнат напредък“ в преговорите с трите страни и допълни, че няма причина за прекъсването на отношения на фона на продължаващите опасения за сигурността на региона, застрашен от терористични групировки като Ислямска държава и Ал-Кайда, които спечелиха значителни позиции в последните няколко години.

Оттеглянето на Буркина Фасо, Мали и Нигер от ECOWAS ще отбележи кулминацията на един бурен период за Сахел, където поредица от преврати от 2020 г. насам доведоха военните власти на власт. Новите правителства насърчиха по-тесни връзки с Русия за сметка на техния бивш колониален владетел Франция и други някогашни съюзници от региона и извън него.

Четирима агенти на френското външно разузнаване са задържани от 9 месеца в Буркина Фасо

🇧🇫⚔️🇫🇷 Четирима служители на френската Генерална дирекция за външна сигурност (DGSE) са били задържани от властите в Буркина Фасо в началото на декември миналата година и до този момент не са освободени. Информацията беше разкрита от панафриканския вестник Jeune Afrique.

Агентите, които са били на официална мисия в Буркина Фасо, ще бъдат изправени пред обвинения в шпионаж. Те са били задържани и разпитвани тайно Дирекцията за държавна сигурност (DSE) в продължение на десетина дни, преди да бъдат затворени поотделно в Дома за арести и поправки в Уагадугу (MACO), главният затвор в столицата на Буркина Фасо.

Френските агенти, които са били на официална мисия, са пристигнали в Буркина Фасо няколко дни преди ареста им с валидни дипломатически паспорти и визи. Според дипломатически източник от френското разузнаване, DGSE продължава да предоставя техническо и оперативно сътрудничество на Националната разузнавателна агенция на Буркина (ANR).

В момента се водят преговори между службите на двете страни за освобождаване на френските агенти, като посредничеството се води от властите на Того. Арестът на четиримата агенти доведе до напускането на дузина техни колеги, разположени в Буркина Фасо, които продължиха да сътрудничат на службите на африканската страна въпреки напрежението между Париж и Уагадугу. Ситуацията остава напрегната, а изходът от този случай остава несигурен.

Русия изтегли свои наемници от Буркина Фасо, за да ги прати за подкрепления в Курска област.

🇷🇺🇧🇫 Изненадващото нахлуване на украинските въоръжени сили на територията на Курска област провали плановете на руските наемници в Буркина Фасо, тъй като наложи голяма част от тях да бъдат изтеглени и изпратени обратно у дома като подкрепления за руската отбрана.

В интервю за AFP Виктор Ермолаев, ръководител на военно формирование, по-известно в Русия като „Бригада Медведи“, посочи, че голяма част от бойците му са напуснали западноафриканската страна, докато някои са останали.

Бригадата на мечките е само една от няколкото подобни наемнически групи, които бяха създадени през последните години заедно с вече несъществуващата група Вагнер, основана от покойния Евгений Пригожин. Западни анализатори твърдят, че въпросните групи са тясно свързани с руската държава.

„Мислехме, че украинците искат да сложат край на тази война и да седнат на масата за преговори, но след навлизането им в района на Курск виждаме, че те избраха пътя на войната, а войната е наша работа“, заяви Ермолаев, известен още със своята позивна „Джедай“.

„Няма по-висока чест за руския воин от това да защитава родината си. Това е начинът“, посочи той, допълвайки че е служил в руските въздушно-десантни войски (ВДВ) близо 15 години.

Освен това той призна, че в момента се намира в Русия, но отказа да даде повече подробности, както и да разкрие колко точно бойци са били изтеглени.

По-рано тази седмица в Telegram канала на звеното беше съобщено, че се завръща към базата си на Кримския полуостров „поради скорошни събития“.

Източник от западните служби за сигурност сподели пред AFP, че около 100 от неговите бойци са напуснали Буркина Фасо в посока Русия. Западното разузнаване смята, че бойците са имали по-специалната задача да осигурят безопасността на лидера на хунтата в страната Ибрахим Траоре, който пое властта през 2022 г.

Поредица от преврати в Западна Африка – в Мали през 2021 г., Буркина Фасо през 2022 г. и Нигер през 2023 г. – допринесе за драстично увеличаване на руското влияние в региона, а руските наемници бяха призовани да окажат подкрепа на новите управляващи.

Лидерите на преврата в Буркина Фасо изгониха френските военнослужещи и дипломати и се обърнаха към Русия за военна помощ.

Поредната атака на JNIM със стотици убити в Буркина Фасо извади на показ слабостта на хунтата.

Войници от Буркина Фасо патрулират в района на Горгаджи.
📸 Снимка: Luc Gnago/Reuters

🏴⚔️🇧🇫 Около 200 души бяха убити и 140 ранени в град Барсалого в Буркина Фасо при поредната смъртоносна атака, извършена от свързаната с Ал Кайда въоръжена групировка Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM).

Сред убитите в събота има множество жени и деца. Барсалого се намира близо до град Кая, стратегическа точка в северната централна част на Буркина Фасо, където се намира последния бастион на армията на страната между терористите и столицата Уагадугу. Няколко войници са в неизвестност след атаката, която беше извършена на фона на продължаващия напредък на JNIM, която продължава да завзема територии в размирната западноафриканска страна.

Какво се случи в събота?

До петък военното правителство на Буркина Фасо е било наясно с вероятността от предстоящо нападение, според Никола Хаке, кореспондент на катарската телевизия Al Jazeera. Тогава властите призоваха населението да помогне на военните при изкопаването на окопи, предназначени да служат като защитна бариера и да спрат нахлуващите бойци да влязат в града.

Според съобщения в местните медии, първоначално някои хора са се противопоставили на акцията, страхувайки се да не станат обект на насилие от страна на въоръжените групи. Обичайна практика в региона е цивилни да бъдат атакувани от екстремисти или военни, ако се смята, че помагат на противниковата страна.

Въпреки това изграждането на окопите започна в събота и продължи до момента, в който бойците от терористичната групировка JNIM откриха огън.

В няколко видеоклипа, публикувани в сайтовете на социалните медии от екстремистите, десетки тела, които изглеждат предимно на млади мъже, лежат в окопите. До тях имаше лопати. Съобщава се, че бойците са заловили голямо количество оръжия и военна линейка.

Десетки ранени са откарани в областната болница на Кая. Болничните власти призоваха местните лекари, медицински сестри и други здравни работници да лекуват доброволно ранените.

Министърът на комуникациите Римталба Жан Еманюел Уедраого нарече атаката „варварска“.

Какво е JNIM?

JNIM е една от няколкото въоръжени групировки, действащи в Буркина Фасо и в региона на Сахел като цяло, които целят да установят ислямски халифат, като същевременно прогонят местните правителства.

Операциите на групата първоначално започнаха в Мали, преди да се разпространят в Буркина Фасо и части от Нигер. JNIM също така предприе атаки в най-северните райони на Гана, Кот д'Ивоар, Бенин и Того.

JNIM беше създадена през 2017 г. от сливането на Ансар Дине, Ал-Мурабитун, Фронта за освобождение на Масина и сахарския клон на Ал-Каида в Ислямския Магреб. Членовете на групата идват от страни от Сахел и Магреб, като Мароко. По време на създаването си, нейните лидери се заклеха във вярност към Айман аз Зауахири, тогавашния водач на терористичната организация Ал-Каида.

Ияд Аг Гали или Абу ал-Фадл, малийски боец и основател на Ансар Дине, е известният лидер на JNIM. Аг Гали беше член на сепаратистките редици на етническата група туареги в района Кидал в Северно Мали. В началото на 90-те години той участва в боевете там.

Стратегията на JNIM използва местните и социални разделения в териториите, които контролира, като се обръща към групи, които се смятат за маргинализирани, като хората от Туарегите и Фулани.

Според анализатори, JNIM предприема атаки и срещу правителствена инфраструктура като обекти за съхранение на вода и електроцентрали. След това групата действа като правителство в тези райони, предоставяйки на местните жители удобства, подписвайки споразумения с местните лидери и набирайки хора от тези популации, за да повиши своите редици.

„Те са сливат с местното население и за военните е трудно да ги намерят, защото се сливат доста бързо“, обясни Улф Лаесинг, ръководител на програмата Сахел в германската фондация „Конрад Аденауер“. „Това е част от разочарованието за армията на Буркина Фасо, тя не може да се сражава с тях.“

Групата финансира дейността си, като изисква откупи от отвличания, облагане с данъци на местните жители, контрабанда на оръжие и чрез изнудване на трафиканти на наркотици и хора.

Други групи, активни в страната, включват Вилаят Сахел, местната провинция на терористичната групировка Ислямска държава.

Кога JNIM е извършвала други атаки?

JNIM предприе няколко широкомащабни атаки в Буркина Фасо и Мали, превръщайки се в най-активната въоръжена група в Сахел, според сайта за мониторинг на конфликтите ACLED.

От 2017 г. до 2023 г. JNIM е отговорна за повече от половината събития в региона, свързани с насилие, особено поради увеличените ѝ възможности за използване на крайпътни бомби, противопехотни мини, минохвъргачки и ракети. Групировката има най-много сблъсъци с армията на Буркина Фасо (1762) и армията на Мали (945). Тя също така атакува доброволчески бойни групи, както и към общности, за които смята, че симпатизират на държавата.

През февруари бойци на JNIM нападнаха джамия и църква в северната част на Буркина Фасо, убивайки десетки богомолци в селата Натиабоани и Есакане. При друга атака срещу селата Камсилга, Сорое и Нодин, също през февруари, бойците на групата убиха повече от 170 души. Сред жертвите отново имаше жени и деца.

През юни бойци на JNIM публикуваха твърдение, че са убили повече от 100 войници във военна база в северния регион Мансила близо до Нигер, както и че са пленили седем войници и голямо количество оръжие. Анализатори по сигурността заявиха, че това е една от най-смъртоносните атаки срещу правителствените сили до този момент.

Влошава ли се сигурността в Буркина Фасо?

Буркина Фасо е най-засегнатата от тероризъм страна в света през 2024 г., според Глобалния индекс на тероризма (GTI). Страната измести Афганистан и Ирак за първи път от 13 години в класацията на Института за икономика и мир.

Според GTI близо 2000 души са били убити при 258 „терористични атаки“ в Буркина Фасо през 2023 г., което представлява една четвърт от всички смъртни случаи, причинени от терористични актове в световен мащаб и с 68% повече от предходната година. Повече от два милиона души са разселени в това, което хуманитарните групи наричат ​​„най-пренебрегваната“ криза в света.

Анализаторите по сигурността свързват повишеното ниво на атаки и смъртни случаи с по-малкия размер и гъстото население на страната. Цяла Западна Африка страда от атаките на въоръжени групировки, но Буркина Фасо, с население от 22,67 милиона души, живеещи на малко повече от 275 000 кв. км. изглежда е най-тежко засегната. Мали, от друга страна, има население от 22,45 милиона души, разположени на площ от повече от 1,2 милиона квадратни километра.

„Буркина Фасо е най-малката и много гъсто населена страна в региона... Винаги, когато армията атакува, имате много повече цивилни жертви. Това го прави толкова брутално“, заяви Лаесинг пред Al Jazeera.

Подобри ли ситуацията военното правителство?

Военните свалиха демократично избраното правителство през 2022 г. изтъквайки като причина влошаването на ситуацията със сигурността в страната и обещавайки бързо да разрешат проблема.

Военното правителство на Буркина Фасо, подобно на новите военни лидери в Мали и Нигер, прекъсна връзките си с Франция на фона на нарастващото недоволство от влиянието на Франция в региона и хиляди западни войници, които помагаха за удържането на въоръжените групировки, напуснаха региона.

Вместо това военните правителства се сприятелиха с Русия, купувайки въоръжение и разполагайки наемници от Вагнер, сега известна като Африкански корпус.

Въпреки това JNIM и други въоръжени групировки продължават да напредват, завземайки нови и нови региони, по-специално в Буркина Фасо. Около 50 до 60 процента от територията на страната сега е извън правителствения контрол въпреки масовото набиране на доброволци за бойци в защита на родината. Анализатори твърдят, че новобранците получават само минимално обучение и не са способни да участват в реални бойни действия.

„Те провеждат повече операции и са осигурили някои пътища в столицата и близкия град, но най-важното е, че не са постигнали много и не могат да поддържат присъствие, когато спечелят територия“, каза Лаесинг.

Освен това местните споразумения, които цивилното правителство някога преследваше като начин за осигуряване на прекратяване на огъня, бяха изоставени.

Правителствените сили също все по-често атакуват цивилни в крепостите на въоръжените групировки, действия, които според анализаторите може да накарат повече хора да се присъединят към тях. Според ACLED групировката е използвала атаките на армията срещу своите крепости като оправдание за увеличаването на атаките си срещу цивилни.

„Малки оръжия, леки въоръжения – всички тези неща се появиха, но не бяха ефективни в борбата с бунтовниците, защото не се справят с основните двигатели на самите бунтове“, каза изследователят Дан Айзенга от Африканския център за стратегически изследвания.

„Те в крайна сметка ще попаднат в сферата на управлението. Тенденцията в Сахел е по-негативна, отколкото беше преди началото на военните преврати там“, каза той.

Какво следва?

В крайна сметка правителството на Буркина ще трябва да се свърже с по-„умерените“ членове на JNIM и да осигури прекратяване на огъня, тъй като военно решение не е възможно, каза Лаесинг. Но това може да отнеме време.

„Към момента мисля, че правителството смята, че все още могат да си върнат територия“, каза той.

Междувременно разочарованието започва да се натрупва сред войниците. През последните месеци се появиха слухове за възможни контрапреврати, което добави още едно ниво на безпокойство в страната.

12 убити при трансгранична атака на Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) срещу военен пост в Северно Того.

🇹🇬⚔️🏴 На 20 юли 2024 г. близо хиляда бойци от Ансарул Ислам, клон на свързаната с Ал-Кайда джихадистка групировка Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), извършиха атака срещу военен пост в северната част на Того. Смята се, че атаката е започнала от провинция Компиенга в съседната Буркина Фасо, която е под контрола на Идриса Дико, виден ислямски боец от етническата група Фулбе.

Местни източници сочат за най-малко 12 убити и неуточнен брой ранени и безследно изчезнали в редиците на Тогоанските въоръжени сили (FAT), както и за неутрализирането на около 40 бойци.

В резултат на продължилото няколко часа нападение, позицията попада под контрола на бойците, които успяват да задържат в продължение на няколко часа, преди да се оттеглят със сериозно количество оръжия, сред които:

🇭🇷 хърватски автомати VHS-D2 и VHS-K2; гранатомети VHS-BG; картечници M2HB;
🇫🇷 френски минохвъргачки Thales MO-81-61-L;
🇨🇳 китайска картечница Type 67; автомат Type 56-2 и Type 81-1; минохвъргачка HM-16;

Бойците на JNIM провеждат трансгранични атаки срещу Того от провинция Компиенга, като опитите на местното правителство да преговаря до този момент завършват с провал.

Того преживя първата си „терористична атака“ през ноември 2021 г., когато джихадисти се опитаха да щурмуват пост на военните в северната префектура Кпенджал, въпреки че атаката тогава беше отблъсната.

В началото на май 2022 г. предполагаеми бойци на JNIM извършиха нападение срещу преден пост на тогоанската армия, убивайки осем военнослужещи в първата смъртоносна терористична атака в страната, която принуди местните власти да обявят извънредно положение в северния регион Савана през юни същата година.

В периода от тази последна атака до този момент, числеността на джихадистките групировки в Буркина Фасо е нараснала значително, което им позволява да организират подобни мащабни операции. Използването на огромна по мащабите си жива сила за преодоляване на службите за сигурност на Того не само подчертава нарастващата заплаха от възхода на екстремизма в Западна Африка и по-широкия регион на Сахел. Освен това, въпреки противоречивите си доклади, управляващата хунта в Буркина Фасо се оказва до такава степен неспособна да овладее бунта в страната, че той започва да се разпространява и в съседните страни.

Разпространението на ислямския фундаментализъм в целия регион на Западна Африка заплашва крайбрежните страни като Гана, Бенин, Кот д'Ивоар и Того, всяка от които има обща граница с Буркина Фасо и които в общи линии бяха пощадени от терористични атаки до този момент.

Загубата на американската военновъздушна база в Нигер, от която се извършваха безпилотни удари по терористични клетки в региона, също се явява значителна победа за екстремистите, тъй като конвенционалните сухопътни сили се оказват неспособни да противодействат ефективно на бързо подвижните сили на джихадистите.

Отцепилата се конфедерация на военните хунти подкопава срещата на върха на западноафриканските лидери.

Държавните глави на Мали Асими Гоита, Нигер Абдурахаман Тиани и Буркина Фасо Ибрахим Траоре позират за снимки по време на първата редовна среща на върха на Алианса на държавите от Сахел (AES) в Ниамей, Нигер, 6 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahamadou Hamidou

🇳🇪🇲🇱🇧🇫 Среща на върха на западноафриканските лидери се открива днес на фона на политически сътресения, породени от отделянето на военните диктатури на Нигер, Мали и Буркина Фасо в нов военно-политически съюз.

Трите държави обявиха, че формират нова конфедерация, а дръзкото им първо събрание съвпада с навечерието на срещата на върха на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), отбелязвайки поредния тест за стабилността на регионалния блок, от който трите държави се отделиха по-рано тази година.

Това далеч не е единственото предизвикателство, пред която е изправен регионалния блок, който се намира в период на нарастващо джихадистко насилие, финансови проблеми и затруднения при събирането на регионални сили.

Не беше ясно как ще реагира отслабеният блок, след като Нигер, Мали и Буркина Фасо приеха договор за създаване на „Конфедерация на сахелските държави“ в Ниамей в събота.

Безвъзвратно обърнали гръб

Хунтите в тези три страни дойдоха на власт чрез поредица от преврати през последните години и обявиха съвместното си напускане на ECOWAS през януари тази година.

Те се дистанцираха от бившия колониален владетел Франция и изгониха френските войски, като генералът на Нигер Абдурахаман Тиани призова за създаването на „общност, далеч от хватката на чужди сили“.

„Нашият народ безвъзвратно обърна гръб на ECOWAS“, каза генерал Тиани в събота, отхвърляйки молбите на блока да се завърне обратно към него.

Излизането на страните от Сахел от ECOWAS отчасти беше подхранено от обвиненията им, че Париж манипулира блока и не му предоставя достатъчно подкрепа в усилията срещу джихадистите.

Срещата на върха в неделя в нигерийската столица Абуджа идва на фона на призиви за възобновяване на диалога, направени от няколко западноафрикански президенти.

Това ще бъде първата подобна среща за новия президент на Сенегал Басиру Диомайе Файе, който заяви през май, че помирението е възможно.

Връзките на Нигер с ECOWAS се влошиха след преврата от юли 2023 г. довел Тиани на власт, в отговор на който блокът наложи санкции и отправи заплахи за военна намеса за възстановяване на сваления президент Мохамед Базум.

Санкциите бяха отменени през февруари, но отношенията остават недружелюбни.

Създаване на регионална военна сила

Преди срещата на върха на ECOWAS министрите на отбраната и финансите разглеждат възможността за финансиране на отдавна предложена „регионална сила за борба с тероризма и възстановяване на конституционния ред“, според Комисията на ECOWAS.

Той призовава за създаването на първоначално звено от 1500 души и едно от предложенията беше след това да се събере бригада от 5000 войници на цена от около 2,6 милиарда долара годишно.

ECOWAS е предприемала военни интервенции в миналото, но заканите й да го направи след преврата в Нигер се провалиха.

Докато блокът се бори с предизвикателствата, пред които е изправен регионът, шефът на комисията на ECOWAS Омар Алиу Турей предупреди, че неговото „финансово състояние намалява“.

Преди срещата на върха той призова за „спешни и решителни действия, даващи възможност на ECOWAS да отговори на разнообразните изисквания на деня“.

В същото време се появиха и съобщения за разногласия относно възможното преназначаване на нигерийския президент Бола Ахмед Тинубу за председател на ECOWAS.

Медийният съветник на нигерийския президент Байо Онануга отбеляза пред AFP, че „докато някои страни искат той да остане, тъй регионът е изправен пред период на криза, франкофонските страни също искат мястото.“

Очакваше се някои френскоговорящи страни да изпратят своите външни министри на срещата на върха в неделя вместо своите лидери.

Външният министър на Бенин заяви пред АФП, че президентът Патрис Талон няма да присъства „по причини, свързани с графика“ и отрече да има конфликт, уверявайки, че Талон подкрепя преназначаването на Тинубу.

Държавните глави на Мали Асими Гоита, Нигер Абдурахаман Тиани и Буркина Фасо Ибрахим Траоре позират за снимки по време на първата редовна среща на върха на Алианса на държавите от Сахел (AES) в Ниамей, Нигер, 6 юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahamadou Hamidou

Турска система за борба с дроновете е конфискувана при антитерористична операция край езерото Чад.

📸 Снимка: Defence Turk

🇲🇱🤝🇧🇫 Многонационалните съвместни сили (MNJTF) извършиха широкомащабна антитерористична операция, насочена срещу останки на групировката „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP), намиращи се в района на езерото Чад.

Въпросната операция е само част от по-широка кампания за унищожаване на местната мрежа на „Ислямска държава“ в региона на Сахел. MNJTF, който е съставен от войските на няколко африкански държави, засили усилията си през последните месеци, за да се противопостави на нарастващата заплаха от терористични групи в региона.

В резултат на операцията са неутрализирани 140 бойци, докато други 57 са заловени. Освен това е открит голям склад с оръжие, включително картечници, леко стрелково оръжие и муниции.

Авангардна технология за неутрализиране на вражески дронове

Сред оръжията, заловени по време на операцията, впечатление прави присъствието на авангардна система за заглушаване на дронове IHASAVAR на турската отбранителна корпорация Aselsan, технология, разработена от Турция. Тази система, захранвана от презареждаеми литиево-йонни батерии, може да работи 1,5 часа с едно зареждане и има софтуер, способен да програмира над 100 различни профила на заглушаване.

Използването на тази сложна система за заглушаване демонстрира желанието на многонационалните сили да се адаптират към непрекъснато развиващите се тактики на терористичните групи, които все повече използват дронове за извършване на атаки и операции за наблюдение.

Важна победа в борбата срещу тероризма

Тази успешна офанзива срещу EIWA представлява важна победа в борбата срещу тероризма в Сахел. Изземването на оръжия и боеприпаси, както и неутрализирането на множество бойци ще нанесат сериозен удар върху способността на групировката да действа в региона.

Операциите на MNJTF продължават да се засилват, като по този начин демонстрират решимостта на държавите от региона на Сахел, да изкоренят терористичната заплаха и да донесат мир и стабилност в региона.

107 убити при атака на Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) срещу армията на Буркина Фасо в Мансила.

🇧🇫 Бойци на Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) извършиха атака срещу армията на Буркина Фасо в Мансила. Твърди се, че сред жертвите на атаката са 107 войници от армията на страната.

Публикувани снимки показват множество заловени 🇷🇸 сръбски автомати Zastava M05E1 и M70B1, 🇨🇳 китайски автомати Тип 56-1/Тип 56-2, боеприпаси и други.

JNIM е войнствена джихадистка организация, действаща в Магреб и Западна Африка, създадена от сливането на Ансар Дине, Ал-Мурабитун, Фронта за освобождение на Масина и сахарския клон на Ал-Каида в Ислямския Магреб. Нейните лидери се заклеха във вярност към Айман аз Зауахири.

Бойци на Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин с нападение срещу войници на Буркина Фасо

🏴⚔️🇧🇫 Бойци на Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) извършиха нападение срещу армията на Буркина Фасо в малкото градче Сегуенега в северната част на страната.

Бойците са пленили ирански автомати KLF, автомат DIO G3, китайски автомат Тип 56/Тип 56-1, картечница Тип 80 и българска картечница Арсенал МГ-1М.

JNIM е войнствена джихадистка организация, действаща в Магреб и Западна Африка, създадена от сливането на Ансар Дине, Ал-Мурабитун, Фронта за освобождение на Масина и сахарския клон на Ал-Каида в Ислямския Магреб. Нейните лидери се заклеха във вярност към Айман аз Зауахири.

През 2022 г. The Economist отбеляза, че JNIM е най-бързо развиващата се терористична група в световен мащаб.

Шефът на AFRICOM посочи вълната от руска дезинформация като причина за антиамериканските настроения в Африка.

Военни инструктори от френската армия вървят по една от главните улици в Тангиетан, северен Бенин, 28 март 2022 г. Градът претърпя няколко джихадистки атаки. Насилието, свързано с Ал Кайда и групировката „Ислямска държава“, която разруши голяма част от региона на Сахел в Западна Африка в продължение на повече от седем години, се разпространява в крайбрежните държави и Бенин стана най-силно засегнат, като атаките са се увеличили повече от десет пъти.
📸 Снимка: AP Photo/ Marco Simoncelli

🇺🇸 Командирът на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) защити стратегията на страната за борба с тероризма на континента и обеща да я продължи въпреки вълната от критики и тенденцията сред африканските нации да търсят помощ за сигурността си от Русия.

В интервю за Associated Press в сряда по време на военното учение Africa Lion в Мароко, генерал Майкъл Лангли обвини вълната от руска дезинформация за антиамериканските настроения в нестабилния регион на Западна Африка. Той заяви, че военните трябва да потвърдят отново как тяхната дългогодишна стратегия може да насърчи стабилността в Сахел, географски регион, разполоен на юг от пустинята Сахара.

6000-те членове на американската армия, разположени в Африка, се сблъскват с нови неуспехи, тъй като правителствата в Чад и Нигер – доскоро два от ключовите регионални съюзници на САЩ – приеха на родна земя силите на руската армия и паравоенни формирования, настоявайки пред САЩ да напусне ключови военни постове, считани за критични от гледна точка на сигурността.

„Имаше негативни настроения през последните няколко години срещу един от най-ценните ни съюзници – Франция“, отбеляза Лангли.

„Голяма част от тези негативни настроения бяха подхранвани от дезинформацията на Руската федерация.“

„Длъжни сме да разкажем нашата версия за нещата“, добави той.

Повече от 11 000 смъртни случая миналата година в Сахел са били свързани с насилие от страна на войнстващи ислямисти, продължавайки тенденция на увеличение от 2021 г. насам, твърди анализ, направен от Африканския център за стратегически изследвания на доклади, събрани от Armed Conflict Location & Event Data Project.

От 2020 г. насам военни офицери, разочаровани от резултатите на своето правителство за спиране на насилието, свалиха демократично избрани правителства в целия регион. Впоследствие страни като Мали, Буркина Фасо и Нигер започнаха да се дистанцират от западните сили и да задълбочават партньорствата си с Русия.

В Северно Мали миналия ноември войници, придружени от наемници на руската Вагнер, си върнаха територия, която бунтовниците бяха контролирали през последното десетилетие. Военната хунта, управляваща Буркина Фасо, изгони френските сили миналата година и се обърна към Русия и Вагнер за подкрепа в сферата на сигурността. По подобен начин в Нигер руски военни инструктори пристигнаха няколко седмици след като хунтата, която взе властта миналата година, нареди на американските войски да се изтеглят от страната.

Вместо самоанализ или широко преосмисляне на стратегията, Лангли заяви, че Съединените щати планират „да удвоят усилията си и да се ангажират отново с тези страни“, като се позовава на своята небойна работа, насочена към изменението на климата и провала на реколтата и управлението на племенните конфликти и разселването.

Лангли каза, че Съединените щати ще се придържат към своя цялостен правителствен подход, наблягайки на доброто управление и изграждането на институции отвъд военната мощ. Той настоя военните да подкрепят африканските страни по начини, които смятат за подходящи, вместо да налагат своите идеи. Но той твърди, че военните хунти няма да се противопоставят на тероризма или да гарантират дългосрочна стабилност.

„Не искам да призовавам нито една от тези страни, но това са военни режими“, каза Лангли.

Тази фина линия отличава Съединените щати от другите велики сили, които задълбочават участието си в Африка. Русия поставя малко условия на страните, на които предлага помощ за сигурността, независимо дали се управляват от военни хунти или демократично избрани лидери. Китай по подобен начин подчертава ненамесата в правенето на инвестиции или заеми за финансиране на мини, пристанища, магистрали и железопътни линии.

От американския персонал, разположен в цяла Африка, приблизително 1000 назначени в Нигер и 100 в Чад са в процес на напускане. И двете страни са неразделна част от усилията на военните да се противопоставят на насилствени екстремистки организации в региона, особено в Нигер, където се помещава най-голямата база за дронове за наблюдение на континента.

Лангли каза, че американската армия е в процес на безопасно и организирано изтегляне от Нигер и планира по-късно да определи бъдещи партньорства в сферата на сигурността, допълвайки че статутът на американските сили в Чад ще бъде обсъден, след като страната приключи със сформирането на ново правителство въз основа на проведените по-рано този месец парламентарни избори.

Лангли не спомена дали Съединените щати планират да преместят своите бази другаде в Африка, но обясни, че стратегията им до голяма степен ще зависи от насоките от западноафриканските страни относно техните заплахи за сигурността. Лангли заяви още, че в страните по крайбрежието на Атлантическия океан официални лица са все по-притеснени от разпространението на насилствения екстремизъм и искат да гарантират, че могат да наблюдават случващото се в опасните погранични региони.

„Това, което искат САЩ е и това, което искат страните“, каза той. „Ние не определяме нищо.“