САЩ експулсираха афганистанка с постоянна забрана за влизане при първото дело на антитерористичния съд

🇺🇸⚖️🇦🇫 САЩ експулсираха 47-годишната афганистанка Назира Хаджи Зада и ѝ наложиха постоянна забрана за повторно влизане след първото дело пред специализиран съд, който не беше разгледал нито един случай от създаването си през 1996 г. Министерството на правосъдието обяви резултата на 11 септември, на 25-годишнината от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Делото е първото пред Съда за извеждане на чужденци терористи (Alien Terrorist Removal Court), създаден да разглежда искания за експулсиране с използване на класифицирани материали, чието разкриване при обичайно дело според властите би застрашило националната сигурност.

Хаджи Зада пристига в САЩ през 2018 г. със статут на постоянно пребиваваща и се установява във Форт Уърт, Тексас. Срещу нея не е повдигано наказателно обвинение: производството е за експулсиране, а не за налагане на наказание за престъпление. Според Министерство на правосъдието тя е подкрепяла плана на сина си и зет си за масова стрелба, вдъхновена от „Ислямска държава“. Ведомството твърди още, че като глава на семейството е насърчавала радикализацията му и лично се е заклела във вярност на групировката.

Планът, с който е свързано производството срещу нея, е документиран в две федерални наказателни дела в Оклахома Сити. Насир Ахмад Таухеди, зет на Хаджи Зада, и синът ѝ Абдула Хаджи Зада купуват две пушки от типа АК и 500 патрона от служител на ФБР под прикритие. Двамата са задържани на 7 октомври 2024 г., месец преди изборния ден. През юни 2025 г. Таухеди се признава за виновен по обвинения в подпомагане на терористична организация и опит да се снабди с оръжие за терористично престъпление. Той очаква присъда и може да получи до 35 години затвор. Синът, който е на 17 години при ареста си, е осъден на 15 години затвор. И двамата подлежат на експулсиране след изтърпяване на наказанията си.

Съдът, пред който е изправена Хаджи Зада, съществува от 30 години, без да е разгледал нито едно дело. Конгресът го създава с антитерористичния закон, приет през 1996 г. след атентата в Оклахома Сити, като правилата за работа са уредени в раздел V на Закона за имиграцията и гражданството. Председателят на Върховния съд назначи в него петима федерални окръжни съдии от различни съдебни окръзи. Мандатите им са петгодишни и могат да бъдат подновявани. Законът допуска това да са същите магистрати, които заседават и в Съда за надзор над чуждестранното разузнаване. До лятото на 2026 г. нито един главен прокурор не е сезирал тази инстанция и в регистъра ѝ няма дела.

Ключовата особеност на процедурата е възможността правителството да представя класифицирани доказателства само на съдията, без засегнатото лице да получи достъп до тях. За да бъде допуснато дело, трябва да има обоснована хипотеза, че чужденецът попада в законовата категория „чужденец терорист“, намира се в САЩ и извеждането му по обичайния ред би създало риск за националната сигурност.

При разглеждането по същество правителството трябва да установи твърдения с превес на доказателствата – тоест да покаже, че те са по-вероятно верни, отколкото неверни. Федералните правила за доказване не се прилагат, а свидетелски показания, които предават чужди изявления, са допустими.

Съдията преценява дали некласифицираното обобщение дава възможност да се подготви защита. Ако и поправеното обобщение е недостатъчно, производството по правило се прекратява. То може да продължи, ако съдът установи, че както оставането на лицето, така и предоставянето на обобщението вероятно биха причинили сериозна и непоправима вреда на националната сигурност или смърт или тежко нараняване на човек. При продължаване без обобщение постоянно пребиваващите получават специален адвокат с достъп до класифицираните материали, който може да ги оспорва, но не и да ги разкрива на клиента. Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд за окръг Колумбия.

Продължителното неприлагане на процедурата има няколко възможни обяснения. Обикновените съдилища за имиграцията отдавна могат да постановяват извеждане на основания, свързани с тероризъм. Когато доказателствата позволяват наказателно преследване и публично разглеждане, прокуратурата може да търси и присъда, която води до затвор, а не само до напускане на страната. Конституционалистът Стивън Владек посочва и друго: според него фактът, че държавата не е прибягвала до този ред три десетилетия, отразява сериозните съмнения, които възникват при внимателен прочит на закона. Така специалната процедура остава възможност за случаи, в които правителството иска да изведе чужденец, но настоява да запази в тайна част от основанията си. Първото ѝ използване затова има значение отвъд конкретното дело.

Случаят на Хаджи Зада показва как процедурата може да приключи без оспорване по същество. Главният прокурор Тод Бланш подписва молбата на 15 юли 2026 г., а на следващия ден съдът издава първото си определение от близо три десетилетия. Хаджи Зада е задържана във Форт Уърт по-късно същия месец, отказва се от правото да оспори задържането си и на 30 юли се явява за първи път пред съдия Джоан Ериксен. Защитата ѝ получава документи с общ обем около половин терабайт. На 20 август Хаджи Зада приема, че попада в законовата категория „чужденец терорист“, и се отказва от обжалване. Ериксен подписва заповедта за извеждане същия ден.

От подписването на молбата до заповедта минават 36 дни. Хаджи Зада губи статута си на постоянно пребиваваща, върната е в Афганистан и получава постоянна забрана за повторно влизане в САЩ.

Бланш определя случая като победа за националната сигурност и върховенството на закона. Директорът на ФБР Каш Пател заявява, че Хаджи Зада „дойде в страната ни, предаде я и вече изгуби право да живее тук“. Адвокатите ѝ Матю Фарли и Мери Манинг Петрас оспорват справедливостта на процедурата. Според тях отказът да получат достъп до класифицираните материали нарушава правото на защита, а съгласието на клиентката им „не бива да се приема за признание на легитимността на този съд“. Те очакват процедурата да бъде обявена за противоконституционна.

По това дело обаче такова решение не е постановено. Съгласието на Хаджи Зада позволява производството да приключи със заповед за извеждане, без съдът да разреши спора за използването на доказателства, недостъпни за нея. Отказът ѝ от обжалване означава, че въпросът не е отнесен по този ред до Апелативния съд за окръг Колумбия. Практическото значение на случая е ясно: механизмът може да доведе до заповед за извеждане за по-малко от 40 дни при липса на оспорване по същество. Това обаче не установява как би приключило дело, в което засегнатото лице оспорва самата процедура.

Изборът на първия случай допуска различни обяснения. Планът за нападение вече е публично известен от наказателните дела срещу сина и зетя, но срещу самата нея няма повдигнато наказателно обвинение, т.е. публичността на плана не значи, че са известни всички доказателства за нейното предполагаемо участие.

Възможно е властите да са избрали случай, при който са очаквали първото производство да приключи без продължителен спор и така да утвърдят процедурата като приложим инструмент. Алтернативно обяснение е, че класифицираните материали реално са били единственото достатъчно основание за извеждането ѝ. Публично достъпната информация не позволява да се предпочете едната хипотеза пред другата.

Делото показва, че дори човек със зелена карта може да бъде изведен по този ред, без доказателствата срещу него да преминат през открито разглеждане по същество. Прилагането на процедурата в по-голям мащаб обаче изисква отделна молба и индивидуално произнасяне на федерален съдия за всеки случай. Това изключва общо решение за извеждане на цяла група, но само по себе си не доказва, че множество отделни производства са невъзможни или непременно бавни.

Въпросът за конституционността остава нерешен и може да бъде поставен при бъдещо дело, в което засегнатото лице оспори процедурата и потърси апелативен контрол. Междувременно има смисъл да се следят два показателя. Втора и трета молба през следващите месеци биха подкрепили извода, че Министерството на правосъдието започва да използва съда регулярно. Предпочитането на обичайния имиграционен ред при следващи сходни случаи би отслабило тази оценка, но трябва да се преценява и спрямо особеностите на всяко дело.

Баку обяви в издирване трима руснаци, сред тях съветник на транспортния министър

🇦🇿⚖️🇷🇺 Генералната прокуратура на Азербайджан обяви за международно издирване трима руски граждани, единият от които е действащ съветник на министъра на транспорта на Руската федерация. Азерски съд постанови и задочното им задържане под стража. Съобщението беше публикувано на 17 август – деня, в който Москва депортира Бахтияр Гасанов, председател на Национално-културната автономия на азербайджанците в Москва.

Обвиняемите са Алексей Александрович Чадаев, Иван Андреевич Князев и Семьон Сергеевич Уралов. Прокуратурата ги привлече към наказателна отговорност по три разпоредби от Наказателния кодекс на страната: член 214-2 (публични призиви към тероризъм), член 281.2 (публични призиви срещу държавата) и член 283.2.1 (разпалване на национална вражда и омраза). Тъй като и тримата се намират извън страната, ведомството уточни, че предприема действия за организиране на издирването им по каналите на Интерпол и чрез компетентните органи на партньорски държави. Тази формулировка описва отправено искане, а не вече изпълнено решение.

Политическата тежест на решението произтича от служебния профил на един от обвиняемите. От 12 януари 2026 г. Чадаев е съветник на министъра на транспорта Андрей Никитин, като по собствените му твърдения изпълнява длъжността безвъзмездно, без заплата и кабинет. От 2024 г. той ръководи научно-производствен център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, свързан с ударния дрон „Княз Вандал Новгородски“. Самият Никитин управлява Новгородска област от 2017 г. до преминаването си в Министерството на транспорта през 2025 г.

Князев е водещ в столичния телевизионен канал „Москва 24“. Уралов е политически консултант и медиен експерт, в чийто канал в YouTube се излъчва подкастът „Чистота на разбирането“, ръководен съвместно от него и Чадаев.

Предмет на разследването са два епизода на предаването. Според версията на следствието в излъчването от 14 юли тримата отправят призив за насилие срещу Азербайджан, насилствена смяна на конституционния ред и нарушаване на териториалната цялост на страната, както и за разпалване на омраза между страните. Обвинението за епизода, публикуван на 13 август е по-тежко: открити призиви към тероризъм, включително към физическо унищожаване и целенасочено ликвидиране на конкретни лица.

Публично известното съдържание на предаването от юли насочва към Дагестан. В него Чадаев заявява, че  Баку е вложил значителни средства и влияние в републиката, привлякъл е голяма част от елита в Дагестан, обвързвайки го с мрежа от династични бракове. Той посочва, че най-скъпото и богато изглеждащо място в Махачкала е площадът на Алиев с паметника на Алиев и че не е далеч денят, когато на дневен ред ще бъде поставен въпросът за „обединяването“ на всички мюсюлмански народи от Източен Кавказ със столица Баку. Пасажът беше публикуван от руския сайт „Политнавигатор“ още на следващия ден, а на 16 юли бе повторен от азерското издание haqqin.az – две медии с противоположни пристрастия, предали един и същ цитат.

Прокуратурата не уточни конкретните изрази, на които стъпва обвинението в призив срещу териториалната цялост на Азербайджан. Темата обаче засяга общност, разделена от държавната граница. По поречието на река Самур живеят лезгините, чиито села са разположени от двете страни на коритото. Според официално преброяване на Азербайджан от 2009 г. в страната живеят 180 300 лезгини, от които 79 629 в Гусарския район непосредствено до руската граница, 24 868 в Баку и 24 688 в Хачмазкия район. Всеки разговор за прекрояване на границите в Източен Кавказ неизбежно засяга тази общност, независимо в каква посока се предлага промяната.

Баку разполага с исторически прецедент, който задържа темата в наказателноправната сфера. Движението „Садвал“, основано в Дагестан през юли 1990 г. с цел обединяване на лезгинския народ, се радикализира и по-късно през декември 1991 г. провъзгласява независим Лезгистан. След атентата на 19 март 1994 г. на метростанция „20 януари“ в Баку, при който загинаха 14 души, а 49 бяха ранени, около 10 бойци на „Садвал“ получиха присъди и активността на движението рязко спадна. От този процес насам призивите за кавказко преобединяване и обвиненията в тероризъм остават трайно свързани в азерската съдебна практика.

Другото действие на 17 август дойде от Москва. Гасанов беше откаран от центъра за временно настаняване на чужди граждани до летището и изведен от Руската федерация. Проруски Telegram канали съобщиха още през септември 2025 г., че той е бил лишен от гражданство. Органите на реда го задържаха през юни 2026 г. и впоследствие съдът отхвърли жалбата му срещу решението за извеждане. Гасанов оглавяваше най-голямата азерска общност в Русия.

Това не е изолиран случай. Министърът на вътрешните работи на Руската федерация Владимир Колоколцев отчете 70 000 изведени мигранти през 2025 г. и заяви, че броят им е можел да бъде 10-ина пъти по-голям. По данни, цитирани от председателя на Националния антикорупционен комитет Кирил Кабанов през май документи са били отнети на над 4500 души. Повече от 3000 са загубили гражданство заради извършени престъпления, около 400 – поради неявяване за военна регистрация, а близо 300 – по мерки за национална сигурност. Още в средата на юли haqqin.az описа координирана медийна кампания, насочена към азерската общност в Русия, като посочи подкаста на Чадаев и Уралов като един от нейните гласове.

Баку и преди е използвал методите на наказателното право срещу руски медийни фигури. През лятото на 2025 г. в разгара на двустранната криза, азерските власти арестуваха ръководителите на местния клон на Sputnik Игор Картавих и Евгений Белоусов. Сегашният случай обаче е от друг вид: обвиняемите се намират в Русия и остават извън непосредствения обсег на азерското правосъдие. Поради тази причина тежестта на решението е не толкова в неговото практическо изпълнение, колкото в самото публично обявяване.

Международното издирване и извеждането на Гасанов се случват в период на двустранни отношения, които според официални декларации от двете страни вече са нормализирани. На 13 юли азерският президент Илхам Алиев обяви отношенията между Азербайджан и Русия за напълно нормализирани, а на 28 юли той и руския му колега Владимир Путин потвърдиха по телефона курса към разширяване на сътрудничеството. Кризата започна след катастрофата на самолет на AZAL в района на Актау на 25 декември 2024 г. Тя доведе до смъртта на 38 души, премина през взаимни арести на граждани през лятото на 2025 г. и беше формално приключена с договорките от среща между двамата държавни глави в Душанбе, проведена на 9 октомври 2025 г. – включително по въпроса за обезщетенията.

Разминаването между декларациите и практиката личи от темповете на азерското производство. Между второто инкриминирано излъчване на 13 август и постановленията за привличане на 3-мата като обвиняеми изминаха едва 4 дни – кратък срок за дело по три разпоредби, едната от които засяга углавно обивнение като тероризма.

Съвпадението на двете действия в един ден обаче допуска и обяснение, което не предполага координация. Принудителното извеждане на Гасанов е завършекът на административна процедура, започнала още през септември 2025 г. и достигнала до съдебно произнасяне, чиято дата се определя от руски съд, а не от Баку. Азерското наказателно производство следва своя хронология, обусловена от датата на второто излъчване. Следователно двете процедури може да са се пресекли случайно.

Дори при това допускане решението на Генералната прокуратура остава сигнал с ограничена практическа приложимост, но със значителна политическа тежест. Задочно постановеното задържане не може да бъде изпълнено, докато обвиняемите се намират в Русия. Искането по линия на Интерпол на свой ред подлежи на отделна преценка, включително за евентуален политически характер.

Вероятната цел на Баку не е непосредствена екстрадиция, а очертаване на политическа и правна граница за конкретен тип публични изяви относно Кавказ в Русия. Сигналът е още по-силен, защото е насочен към човек, заемащ длъжност в руската изпълнителна власт.

Този прочит би бил потвърден от нови азерски производства срещу руски публични фигури от същия кръг през следващите седмици или от официална руска реакция в защита на Чадаев по служебна линия. Тишина от двете страни и липса на продължение отвъд сегашните трима обвиняеми биха го отслабили. Към вечерта на 17 август официален руски отговор няма.

Философ от Петербург е задържан заради дарения от 3500 рубли

🇷🇺⚖️📚 Полицията в Санкт Петербург задържа 58-годишен преподавател по философия заради седем парични превода на обща стойност 3500 рубли (около 42 долара), направени през 2021 и 2022 г. към проектите на покойния опозиционер Алексей Навални. Срещу него е образувано производство, което може да му донесе наказание до 8 години затвор. Главното управление на МВР за Санкт Петербург и Ленинградска област съобщи, че е действало съвместно с Федералната служба за сигурност (ФСБ) по дело за финансиране на екстремистка дейност, образувано на 31 юли.

Задържането и обискът са извършени сутринта на 12 август. Полицията не назова името на задържания, но „Фонтанка“, „Комерсант“ и „Медуза“ разкриха, че става дума за Игор Зайцев – кандидат на философските науки и заместник-декан на факултета по философия, богословие и религиознание в Руската християнска хуманитарна академия „Ф. М. Достоевски“. Зайцев преподаваше и в Центъра за практическа философия „Стасис“ към Европейския университет в Санкт Петербург, докато договорът му там не беше прекратен през юни в рамките на обичайното преназначаване на външните преподаватели.

Във видеото, разпространено от полицията, служителите разпитват Зайцев за електронните му устройства, преди да претърсят обстойно жилището му. „Лично подкрепях Алексей Навални“, казва той пред камерата, „защото смятах, че антикорупционната му дейност е благо“. На въпрос дали е продължил да превежда пари, след като мрежата на Навални беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г., Зайцев отговаря, че вече не си спомня, и добавя: „По-скоро не“. Той не отрича даренията и потвърждава, че още преди това решение се е абонирал за автоматични месечни преводи.

Самият абонамент предхожда забраната, но от правна гледна точка решаващо е какво се е случило след нея: наказуеми са преводите, извършени след 4 август 2021 г. – деня, в който обявяването влиза в сила. Автоматичните месечни плащания продължават, докато дарителят не ги прекрати изрично, и именно това превръща едно решение, взето преди забраната, в поредица от отделни преводи след нея. Следствието отчита седем такива плащания.

Правната квалификация е по член 282.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация – финансиране на екстремистка дейност. Санкциите започват с глоба между 300 и 700 хиляди рубли, включват принудителен труд за срок от 1-4 години и достигат до лишаване от свобода за период от 3-8 години. Telegram каналът „База“, а след него „Медуза“, „Новая газета“ и DOXA, съобщиха за друга квалификация – финансиране на тероризъм, при която наказанието е 8-15 години и дори може да достигне доживотен затвор. Полицията и местните издания, позоваващи се на официалното съобщение, обаче останаха при първата квалификация.

Разминаването се обяснява с датите на преводите. Според правния анализ на ОВД-Инфо даренията към фонда между 5 август 2021 г. и 11 февруари 2026 г. се преследват като финансиране на екстремистка дейност. Едва от 12 февруари 2026 г. същото действие попада под състава за финансиране на тероризъм, след като Върховният съд призна юридическото лице на Фонда за борба с корупцията за терористична организация. Даренията на Зайцев са от 2021 и 2022 г. и следователно са изцяло преди тази граница.

Как преводи от 2021 г. на обща себестойност от 42 долара години по-късно водят до обиск на апартамент в Санкт Петербург, е документирано от „Медиазона“. При най-ранните дела следователите установили, че на банковите извлечения на руски дарители се появява част от адреса на сайта на фонда world.fbk.in. По-късно открили и друг общ признак: номера на търговската сметка, през която са минавали плащанията.  Руският финансов надзорен орган „Росфинмониторинг“ е провел разследване именно по този идентификатор, за да установи кой е превеждал средства през него, и оттогава номерът фигурира в почти всички дела, свързани с даренията. Установяването на дарителите не минава през доноси или индивидуално наблюдение, а чрез заявка към финансова база данни. Това обяснява и защо преследваните са разпръснати из цялата страна.

Броят на делата нараства рязко. През 2022 г. в руските съдилища влизат 2 дела за дарения към фонда, през 2023 г. – 4, през 2024 г. вече 27, а през 2025 г. – 131. Само в първите няколко месеца на 2026 г. са започнати нови 23. В прегледа си от 21 април 2026 г. „Медиазона“ установи най-малко 225 преследвани в 64 региона. Москва води с 25 дела, следвана от Свердловска област със 17 и Калининградска област с 13. ОВД-Инфо дори поддържа отделна инструкция как човек да провери собствените си стари преводи и да оцени риска, което само по себе си показва до каква степен тези дела са се превърнали в инструмент за репресии.

Изходът на завършилите дела обаче не е еднороден. От 167 известни присъди 114 души са наказани с глоба, 24 са получили условни присъди, 5 – принудителен труд, а други 24 – ефективно лишаване от свобода, като 4 от тях са осъдени задочно. Над 85% от осъдените не стигат до затвор. Съотношението между дарените и събраните пари е дори още по-показателно: преводите, заради които са образувани делата, възлизат общо на около 400 хиляди рубли, докато наложените глоби надхвърлят 40 милиона. Така държавата събира около 100 пъти повече, отколкото фондът е получил чрез самите преводи, станали основание за производствата.

За Европейския университет случаят е второто наказателно дело срещу човек от състава му за един месец. Малко преди ареста на Зайцев е образувано производство срещу бившия научен сътрудник на име Михаил Турченко за разпространяване на „фейкове“ за руската армия. Турченко напусна Русия през 2022 г. Двата случая са по различни членове и следват различна правна логика, но се събират в един и същ широк ефект върху малкото останали независими хуманитарни среди в Санкт Петербург.

Навални намери смъртта си в наказателна колония в Арктика през февруари 2024 г. Фондът му е забранен в Русия от август 2021 г. Производствата вече не са насочени към организацията, която отдавна не действа на територията на страната, а към хора, чиито банкови преводи са останали във финансовите архиви. Мярката за неотклонение на Зайцев все още не е определена, тъй като материалите по делото още не са постъпили в местните съдилища, уточнява „Фонтанка“.

Мотивите срещу „Яблоко“: цитати, блокирани мрежи и картинка от ChatGPT

Председателят на руската партия на мира „Яблоко“ говори от трибуната на 22-рия ѝ конгрес. На трибуната е поставен надписът „Яблоко за мир!“, а на стената зад говорителя е прожектиран лозунгът „За мир“. Конгресът е свикан, за да избере председател на партията и неговите заместници. Москва, Русия, 9 декември 2023 г. 📸 Снимка: Aleksandar Shterbak/TASS

Представителят на руската партия на мира „Яблоко“ говори пред журналисти пред сградата на Върховния съд, след като съдът анулира регистрацията на федералната партийна листа за предстоящите избори за Държавната дума. Решението беше постановено по иск на партия „Родина“ и лишава „Яблоко“ от участие в пропорционалната част на парламентарните избори през септември. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

Служители на руските специални полицейски части ОМОН стоят пред група поддръжници на партия „Яблоко“, събрали се край сградата на Върховния съд по време на разглеждането на иск за отстраняване на партията от изборните листи. Зад полицейските служители се виждат партийни представители, активисти и журналисти, останали пред съда след постановяването на решението, с което регистрацията на федералната листа на „Яблоко“ беше анулирана. Москва, Русия, 10 август 2026 г. 📸 Снимка: Igor Ivanko/AFP

🇷🇺⚖️🗳️ Основанията, с които Върховният съд на Руската федерация извади „Яблоко“ от изборите за Държавната дума, са агитация в блокирани социални мрежи, средства от чужденци, постъпили по сметките на контрагенти на партията, и използване на чужди текстове и снимки без разрешение, сред които картинка, генерирана от ChatGPT. Това личи от текста на решението, прегледан от руския проект „Можем объяснить“. То беше обявено на 10 август по иск на партия „Родина“ и за първи път в съвременната руска история анулира вече регистрирана партийна листа за парламентарни избори.

Финансовата част на мотивите се концентрира около една голяма сума. Сред контрагентите на „Яблоко“ са установени 74 лица, по чиито сметки между април 2023 г. и август 2026 г. са постъпили около 80 млн. рубли от 310 чуждестранни лица, включително от Германия, Канада, Обединеното кралство и Турция. Партията не е представила доказателства, че тези средства са върнати, гласи документът. Това обаче не представлява размера на изборния ѝ фонд: става дума за средства, постъпили по сметки на трети лица, които в някакъв момент са били в договорни отношения с партията. Самата Генерална прокуратура, която подкрепи иска само частично, сведе доказаното нарушение до 16 900 рубли, дарени във фонда от седем контрагента. Председателят Николай Рибаков обясни произхода на по-големите суми, включително 80,6 млн. рубли, с легална продажба на чуждестранни акции. „Родина“ твърдеше също, че разходите за онлайн агитация надхвърлят допустимия таван на изборния фонд с около 88 млн. рубли.

Второто основание е мястото, където е водена агитацията. Значително количество агитационни материали е публикувано в чужди информационни ресурси, достъпът до които е забранен заради тяхното признаване за екстремистки (Instagram и Facebook) или е ограничен (Twitter и YouTube), гласи решението. Това не изисква преценка за съдържанието на публикуваното: достатъчен е самият факт, че материалът е публикуван там, където съответната платформа е блокирана.

Третият мотив е авторското право и той се оказва най-обширният. Съдът призна за агитационен материал интервю на основателя на формацията Григорий Явлински, публикувано на сайта на „Яблоко“. В него без съгласието на правоносителите са използвани ред от стихотворение на Лев Ошанин, фраза от пиеса на Александър Володин, данни на „Левада-Център“, фотографии, емблеми на други партии, илюстрация към „Война и мир“ и кадър от едноименния филм от 1967 г. Редът на Ошанин е „Нека винаги да има слънце“, а фразата на Володин – „Само да няма война“ от „Пет вечери“. Ден след заседанието „Яблоко“ съобщи, че синът на композитора на песента е дал разрешение тя да се използва в кампанията. Юристът и кандидат Виталий Исаков възрази в съдебната зала, че общи изрази, чието цитиране не препраща към конкретното произведение, не подлежат на защита от гледна точка авторско право. Съдиите приеха обратното. Така и препечатването на социологически данни се превърна в основание за отстраняване на изборен кандидат.

Искът на „Родина“ съдържаше и по-широк списък от подобни претенции: снимки на Дмитрий Медведев, Александър Беглов и Виктория Боня, снимка на Хирошима след американската бомбардировка от 1945 г. от библиотеката на Конгреса на САЩ и логото на „Яблоко“, за което ищецът твърди, че е базирано на плакат на съветския художник Ел Лисицки от 1920 г.

Отделно за нарушение бе счетено изображение, създадено с ChatGPT и поставено на началната страница на сайта заедно с предизборния лозунг „За мир и свобода“. Съдът приема, че правоносител е OpenAI и че съгласие не е било поискано. В документа се подчертава, че компанията не само заявява правата си, но и официално забранява използването на ChatGPT на територията на Русия. Представителят на „Яблоко“ Гаджи Алиев възрази, че правата над генерираните изображения принадлежат на потребители на услугата, а самата програма не може да е носител на авторско право. Така руската юрисдикция фактически защити правата на американска компания, чийто продукт по собствените ѝ условия не се предлага в Русия.

Обхватът на решението личи най-добре от един отделен пасаж. Допускането на „Яблоко“ до изборите при установените нарушения би поставило групата в привилегировано положение спрямо останалите, които са спазили изискванията на закона, и би нарушило принципа на равенство между участниците. Затова, гласи мотивът, извършеното не може да се смята за формалност, която не влияе върху регистрацията. Тази логика работи и в обратна посока. Щом изброените действия представляват нарушения, всяка политическа група, която ги е извършила, по силата на същото разсъждение би следвало да се окаже в същото положение. Публикация в блокирана мрежа, цитат от съветска песен, препечатан социологически резултат и създадено от AI изображение са практики, използвани масово във всяка руска предизборна кампания.

Най-тежкото обвинение не беше потвърдено. Твърденията на „Родина“ за екстремизъм в агитационните материали останаха неустановени, но не бяха отхвърлени: представените материали, съдържащи признаци на екстремизъм, могат да бъдат разгледани в отделно производство. Отхвърлен беше и доводът, че стотици кандидати са подписали нужните уведомления преди партийния конгрес, тъй като това се отнася до етапа на заверяване на листата, а решението на Централната избирателна комисия по този въпрос не е било обжалвано.

Делото беше разгледано от съдия Вячеслав Кирилов – същият, постановил признаването на „Мемориал“ за екстремистка организация през май. Той прекара повече от 40 минути в съвещателната стая. Централната избирателна комисия и прокуратурата се обявиха в подкрепа на иска в съдебната зала, но прокуратурата прие само част от основанията. Представител на комисията заяви, че Росфинмониторинг е предоставил сведения за чуждо финансиране на кандидати от листата в периода преди изборната година, а документът с тези сведения беше показан на защитата едва след подписване на споразумение за поверителност.

Решението все още не е влязло в сила. „Яблоко“ разполага с 5 дни да обжалва и обяви, че на 14 август ще подаде въззивна жалба; вотът е насрочен за 18-20 септември. Отмяната на регистрацията на федералната листа не засяга кандидатите в едномандатни райони. Формацията има кандидати в 126 от общо 225 района и те могат да продължат своята кампания самостоятелно. Ликвидация заплашва организацията само ако не участва в избори 7 поредни години. За сравнение, за последните няколко месеца право да се кандидатират загубиха най-малко 23 руски политици, при поне 15 от които формалното основание беше публикуването на изображения, свързани с покойния Алексей Навални.

„Яблоко“ беше единствената от 11 регистрирани партии, която водеше кампания за незабавно прекратяване на огъня в Украйна, с предизборна програма от 43 думи. Именно съотношението между основанията и последиците прави съдебната логика потенциално приложима към други случаи: за да отпадне цяла една партийна листа, се оказаха достатъчни действия, за които не е нужно нито намерение, нито политическо съдържание – достатъчно е да са извършени.

Смъртна присъда за Атеф Наджиб, единственият подсъдим в залата в Дамаск

🇸🇾⚖️⛓️ Атеф Наджиб, бившият началник на клона на политическата сигурност в Дараа, беше осъден на смърт от Четвъртия наказателен съд в Дамаск. Той е единственият от деветима подсъдими по делото, който чу присъдата си в съдебна зала. На смърт задочно бяха осъдени и Башар Асад, брат му Махер и още шестима бивши служители от високите етажи на режима. Съдията Фахр ад-Дин ал-Ариян обяви решението във вторник, 11 август, в Двореца на правосъдието в Дамаск. Наджиб го изслуша изправен в затворническа униформа зад решетките на килията за подсъдимия, докато пред сградата чакаше тълпа.

Обвиненията срещу Наджиб са най-многобройните по делото и според Al Jazeera включват поне 10 състава: умишлено убийство на повече от един човек, умишлено убийство на деца под 15 години, изтезание с изход смърт, произволно задържане и престъпления против човечеството. Наред със смъртната присъда съдът е постановил по отделните обвинения доживотен затвор за подбуждане към гражданска война, пет години затвор за присвояване на публични средства и шест години затвор с глоба за пране на пари. Ал-Ариян описа Асад като най-висшия във веригата на вземане на решения, използвал държавните институции за извършването на тези престъпления. Съдията обяви решението за окончателно и неподлежащо на обжалване и разпореди заповедите за арест да бъдат разпространени международно.

Производството, заведено като дело №1 за годината, започна на 26 април и приключи с осмото заседание. Пред съда се явиха 75 ищци, сред тях бивши задържани и роднини на убити, а обвинението показа в залата видеозаписи с изтезания. Наджиб отхвърли обвиненията. Той настоява, че не е задържал никого, както и че не е давал заповед за стрелба по демонстранти и самият той се е противопоставял на силовото потушаване на протестите. Отговорността прехвърли върху останалите служби в провинцията. На част от заседанията присъстваха представители на международни правни и правозащитни групи, а отделни етапи от производството останаха закрити до приключването на публичното представяне на доказателствата. Това е първата осъдителна присъда срещу Асад, произнесена от сирийски съд, и първото дело на преходните власти, стигнало до присъда срещу хора от най-тесния кръг на фамилията.

Материалите по обвинението обхващат февруари и март 2011 г. в Дараа. Подчинените на Наджиб задържаха група ученици от града, между 15 и 20 според различните описания, които бяха изписали по стените искане за падане на режима и подигравателен надпис по адрес на самия Асад. Когато местните първенци и бащите на децата поискаха освобождаването им, Наджиб отказа с обиди към целия Хауран. Според разказа, който впоследствие обиколи цяла Сирия, той им казал да забравят децата си и да направят други, а ако не могат – да изпратят жените си при него. Дараа излезе на улицата през март, а стрелбата по протестните шествия допринесе за това протестите да се разпространят в останалите провинции. През април 2011 г. режимът отстрани самия Наджиб от поста. Последвалите въоръжени сблъсъци прераснаха в кървава гражданска война, продължила почти 14 години, отнела живота на стотици хиляди сирийци и принудила милиони да напуснат домовете си. ООН документира системни изтезания и отвличания и безследно изчезнали в над сто места за задържане в страната.

След свалянето на Асад на 8 декември 2024 г. Наджиб напусна страната, но по-късно се върна обратно. На 31 януари 2025 г. Общата сигурност го задържа в селските райони на крайбрежната провинция Латакия по време на акция срещу спящи клетки на бившия режима. По думите на директора на службата в провинцията Мустафа Кнайфати арестът е извършен след специална операция съвместно с военни части. Наджиб беше най-висшият представител на апарата на Асад, попаднал дотогава в ръцете на новите власти, а делото му се превърна в първото публично производство на новата съдебна власт срещу фигура от подобен ранг.

Осемте подсъдими, осъдени задочно, обхващат командната верига над Дараа през 2011 г.: Башар и Махер Асад, бившият министър на отбраната Фахд Джасем ал-Фрейдж, Мохамед Айман Аюш, бившият началник на военното разузнаване в Дараа Луай ал-Али, началникът на клона на разузнаването на ВВС в провинцията Куссай Махюб, началникът на военната сигурност Уафик Насер и началникът на отдела за специални задачи към Министерство на вътрешните работи Талал ал-Усейми. За всички тях обвинението включва убийство с предумисъл и подбуждане към изтезание със смъртен изход.

Башар и Махер Асад живеят в изгнание в Москва, която ги приюти през декември 2024 г. Ахмед ал-Шараа поиска екстрадицията на сваления президент при посещенията си в Москва, първото от които беше през октомври 2025 г., но получи отказ. Според описанието, дадено от сирийски дипломат, искането е поставяно ясно и многократно, а руската страна е отговаряла с разбиране към идеята за преходно правосъдие, без да отстъпи по същество. На 29 януари 2026 г. руският външен министър Сергей Лавров сподели пред турските медии, че въпросът за изправянето на Асад пред съд е уреден отдавна, че убежището му е предоставено по чисто хуманитарни съображения, тъй като животът му е застрашен, и че Дамаск вече не поставя въпроса за преследването му.

Присъдата от днес влиза в директно противоречие поне с последната част от това твърдение: сирийската съдебна система продължава да преследва на Асад. Реалната картина обаче не може да понесе промяната. Асад остава под руска защита, а международното разпространение на заповедта за арест може да създаде основание за задържането му в държави, които решат да я признаят или изпълнят, ако той се появи на тяхна територия. Русия очевидно не планира да бъде сред тях.

Тежестта на произнасянето зависи и от правната рамка, в която то е направено. Убийството, изтезанието и останалите системни посегателства се преследват по силата на Наказателния кодекс от 1949 г., който няма самостоятелен криминален състав „престъпления против човечеството“. Съдът достига до квалификацията чрез описанието и съвкупността на деянията, а не чрез вътрешноправна норма, която изрично я дефинира. Това ще има значение при всяко бъдещо признаване или оценяване на решението извън Сирия.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR), която наблюдава заседанията и публикува доклади за тях, посочи нерешени въпроси около презумпцията за невиновност, правата на защитата, съденето в отсъствие и мерките за защита на свидетелите. Осем от деветте присъди са постановени срещу хора, които никога не са влизали в съдебната зала, и са обявени за неподлежащи на обжалване.

Следващото произнасяне по същата линия е насрочено за 18 август по делото срещу Уасим Асад, братовчед на сваления президент, обвинен в предумишлено убийство, търговия с наркотици и посегателство срещу сигурността на страната и гражданския мир. На 22 юли прокуратурата поиска смъртна присъда и за него, след което производството беше оставено за съвещание. Към момента решение по делото няма.

Покривите на Институтска, оловната картеч и 12 години дела

🇺🇦🏢⚖️ От покривите на две жилищни сгради на кръстовището на Институтска и Шовковична в Киев бойци на специалното звено „Беркут“ стреляха надолу по шествието и хвърляха гранати в тълпата. По-късно същия ден демонстранти се качиха на покривите, прогониха ги с пиротехника и издигнаха украинско знаме. Сградите с номера 17/5 и 22/7 се намират на под 300 метра от Върховната рада на Украйна. Тези огневи позиции са описани в съдебен протокол по показанията на човек, който същия следобед губи почти изцяло зрението на едното си око.

Олександър Никитюк излиза от метрото към Майдана около 13 ч. на 18 февруари 2014 г. и застава на улица „Институтска“ във веригата от хора, които подават тухли. Към 15 ч., докато се намира близо до Кловския спуск, пластмасов куршум го улучва в дясното око. Следват две операции; зрението на пострадалото око остава под 10% и той вече не може да шофира. Осем години по-късно, на 2 февруари 2022 г., Никитюк дава показания пред Дарницкия районен съд в столицата по делото срещу Владислав Лукаш, бивш командир на харковския батальон на „Беркут“, и посочва на картата откъде е стреляно: от автомобил на кръстовището на Институтска и Шовковична и от двата покрива над него. „На покривите на сгради 22/7 и 17/5 също имаше беркутовци. Те по същия начин стреляха и хвърляха гранати в тълпата“, казва той.

Използваното там оръжие е „Форт-500Т“ – помпова гладкоцевна пушка с калибър 12/76, произвеждана от украинското предприятие „Форт“ за нуждите на Министерството на вътрешните работи. С какви боеприпаси са били зареждани тези пушки на 18 февруари установява Държавното бюро за разследвания: командирът на лвовския „Беркут“, действайки по указание на ръководството на столичната милиция, нарежда на своите подчинени да получат патрони с оловна картеч, да ги заредят в помповите пушки и да водят безразборна стрелба по активистите до изчерпване на боеприпасите. Наред със стрелбата по тълпата са използвани и светлинно-звукови гранати с руски произход, които не са преминали проверка за безопасност.

Преминаването към друг тип боеприпаси очевидно не става едновременно във всички подразделения. Никитюк е улучен с пластмасов куршум около 15 ч., докато по същото време и на същото място други пушки вече са заредени с оловна картеч. Ротният командир на харковския отряд Виктор Шаповалов признава вината си през октомври 2016 г. и свидетелства, че Лукаш е раздал на служителите патрони с оловна картеч вместо гумени куршуми. Указанието идва от ръководството на столичната милиция и се предава по командната верига до отделните командири. Така срещу едно и също шествие, по едно и също време, са използвани различни видове боеприпаси.

Шествието тръгва в 8:30 ч. към Върховната рада с искане парламентът да върне конституцията от 2004 г. Към 11 ч. Мариинският парк и съседните улици вече се превръщат в арена на сблъсъци. Според Държавното бюро за разследвания на 18 февруари командването на лвовския батальон е способствало за убийството на трима активисти и за причиняването на телесни повреди на 100 протестиращи, 10 от които са получили огнестрелни рани. В периметъра между Институтска, Мариинския парк и Дома на офицерите този ден загиват Володимир Кищук – прострелян в главата, Игор Сердюк – с изстрел в лицето, и Сергий Шаповал – с две огнестрелни рани; Андрий Корчак и Артем Мазур са пребити в парка, Анатолий Нечипоренко и Иван Наконечний – на самата Институтска, а Сергий Дидич е блъснат от камион.

Колко души загиват на 18 февруари зависи от методиката на броене. Списъкът на Небесната сотня посочва 22 души с тази дата на смъртта; Националният мемориален комплекс изброява 17 загинали в сблъсъците и още 14, починали по-късно от получените рани; обвинителният акт от 20 февруари 2026 г. отнася 12 убити и над 130 ранени към нощния щурм срещу 19 февруари. За целия период от 18 до 21 февруари ведомството отчита 82 загинали, 71 от които демонстранти, и 622 ранени.

Стрелбата от двата покрива не е обособена като самостоятелен епизод в нито едно публично съобщение по делата. Тя е документирана от свидетелски показания. Делото срещу Лукаш за събитията от 18 февруари се разглежда в Дарницкия районен съд от 2016 г. и включва общо 107 пострадали. Досъдебното производство приключва още същата година, след което материалите са прехвърляни между съдилища, връщани обратно в прокуратурата, а разглеждането е многократно отлагано заради отводи. Обвинението към командира на лвовския отряд „Беркут“ Ростислав Пацеляк и помощник-началника на щаба Микола Старосилцев е внесено в съда през април 2024 г. по чл. 115 и 258 от Наказателния кодекс – за умишлено убийство и терористичен акт. Старосилцев, по указание на командира си, е присвоил и укрил огнестрелното оръжие, за да затрудни извършването на балистични експертизи. Пацеляк има руско гражданство и вече е лишен от украинското. На 20 февруари 2026 г. бюрото внася в съда обвинителния акт срещу тях и Лукаш за събитията от нощта на 18 срещу 19 февруари, а същия ден уведомява за подозрение и бившия началник на Генералния щаб от времето на Виктор Янукович.

За събитията от 20 февруари – два дни по-късно – вече има присъда. На 18 октомври 2023 г. Святошинският районен съд в Киев осъжда Олег Янишевски на доживотен затвор, Павло Аброскин и Сергий Зинченко на по 15 години задочно и Олександър Маринченко на 5 години, които вече е излежал в ареста; Сергий Тамтура е оправдан по всички обвинения. Тримата, осъдени задочно, напускат Украйна при размяна на пленници през декември 2019 г. и не се връщат обратно. От 26-те служещи в сборната „черна рота“ на киевския „Беркут“ в Украйна остават двама. Още през 2017 г. 15 души, свързани с разстрела на Институтска, са получили руско гражданство. Сергий Кусюк, командвал репресиите на 30 ноември 2013 г. срещу студентите, е полковник и началник на ОМОН в Москва, осъден задочно, без да е изтърпял и ден от присъдата си; Дмитро Садовник е заместник-началник на управление на Росгвардия в окупирания Крим.

Към 20 февруари 2025 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна отчита по делата за Майдана 550 лица, уведомени за подозрение, 495 обвинителни акта, внесени в съда, както и 68 осъдителни присъди. Това дава частично обяснение защо стрелбата от покривите досега остава документирана преди всичко от показания на свидетели. Разследващите изграждат производствата около командири и епизоди с най-плътна основа от доказателства – там, където разполагат с балистични експертизи, открити стрелци и оцелели очевидци на конкретните изстрели. За междинни огневи позиции като тези по покривите публично не е известно да има същата комбинация от доказателства, а оръжието на един от участвалите батальони е присвоено и укрито именно с цел да бъде затруднена балистичната експертиза.

Скелети в горската ивица: Русия обявява мъртвите си през съда

🇷🇺🪦⚖️ Артилерист от бригада „Помста“ на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) засне горска ивица, в която телата на десетки руски пехотинци са се разложили до скелети по земята, без да са прибрани от никого. Кадрите бяха публикувани в официалната Facebook страница на самата част, която официално се води 3-и граничен отряд „Полковник Евгений Пикус“. Авторът на видеото с позивна „Абонент“ служи в артилерийското ѝ звено „Unit-A“.

Записът минава по протежение на ивицата и картината в него не се сменя. Измежду дъбовата шума стоят тактически жилетки, пълнители и оръжие; пръстта на места е овъглена; човешки череп е оголен и лежи на открито, сред разпилени кости. „На всеки два метра – ликвидиран окупатор“, гласи текстът под видеото. Тяло, изоставено на открито, стига до това състояние не за дни, т.е. хората в тази ивица са паднали много преди камерата да мине покрай тях.

Бригадата не уточнява къде точно е заснето видеото. „Помста“ беше сформирана на 30 януари 2024 г. на основата на Луганския пограничен отряд и влезе в „Гвардията на настъплението“, проекта на украинското Министерство на вътрешните работи, който преформатира погранични и полицейски отряди в щурмови бригади. Тя държи Купянското направление, а по нейната собствена оценка от края на май врагът държи висок темп на настъпателните действия в района и се цели в логистични възли около Купянск и Купянск-Възловий.

Че мъртвите остават там, където са паднали, има физическа причина и тя важи за двете страни. Плътността на FPV дроновете превърна фронтовата линия в зона, в която всяко движение се вижда и се удря; украински военнослужещи описват сива зона от порядъка на 20 км и евакуация на ранен, отнемаща от 3-7 денонощия до месец. В началото на 2026 г. тогавашният главнокомандващ генерал Олександър Сирски постави задача на войските да прехвърлят изнасянето от огневата зона към наземни роботизирани платформи. Там, където изнасянето на живия изглежда така, изнасянето на загиналия просто не се случва.

Отвъд тази обща причина обаче стои разлика, която личи в руската статистика. „Медуза“ и „Медиазона“ публикуваха на 9 май 2026 г. съвместна оценка: до края на 2025 г. в Украйна са загинали около 352 000 руски войници. Около 261 000 от тях минават по обичайния граждански ред, т.е. през смъртен акт и дело за наследство. Останалите близо 90 000 са били признати за умрели или за безследно изчезнали от съд.

Другата половина на сметката е поименната. Списъкът, който „Медиазона“ води заедно с руската служба на Би Би Си и екип доброволци, съдържаше към 9 май 2026 г. над 217 000 имена, при това за период с четири месеца по-дълъг от обхванатия в оценката. Значи най-малко 135 000 от убитите до края на 2025 г. оставят статистическа следа в наследствените дела и съдебните регистри, но нямат нито име, нито гроб.

Съдът работи там, където го няма тялото. През 2024 и 2025 г. руските съдилища са приели 86 500 иска над предвоенното равнище за признаване на военнослужещ за изчезнал или умрял; след изчистване на всички дубликати и отхвърлени остават 72 800 производства. От 3800 прегледани решения 85% искат човекът да бъде обявен направо за умрял, а не за изчезнал. Роднините не търсят статут, който да задържи надеждата. Търсят документ.

Причината е счетоводна. По указ №98 на руския президент от 5 март 2022 г. смърт на военнослужещ носи на семейството еднократни 5 милиона рубли; изчезването не носи нищо, докато съдът не се произнесе. По съкратения ред човек се признава за безследно изчезнал шест месеца след изчезването си и може да бъде обявен за умрял най-рано три месеца по-късно, тоест девет месеца минават, преди изобщо да се стигне до изплащане. И този период не гарантира нищо. Радио Свобода описа как осиновители и настойници на убити войници от няколко руски области са загубили делата си, защото според съдиите вече им е била изплатена издръжка за детето и затова нямат право на обезщетението за смъртта му.

Механизмът има и външен израз. През юни 2025 г. министърът на вътрешните работи Игор Клименко заяви, че при репатриациите руската страна смесва тела на свои военнослужещи с украински, и допусна, че така се избягват изплащания. Обмените продължават: на 16 май 2026 г. Украйна прие 528 тела, на 16 юли още 501, а към средата на април върнатите от началото на пълномащабната война украински загинали доближават 25 000 при 65 обмена.

За своите Киев поддържа отделен механизъм. „Евакуация 200“, известна още като „Черно лале“, тръгва като доброволческа мисия и от есента на 2014 г. работи като проект на Министерството на отбраната: издирва, изнася и разпознава телата, като от всяко се взема ДНК проба и се сверява с материал от роднини. Украйна води Единен регистър на изчезналите при особени обстоятелства, в който към края на 2025 г. фигурират над 80 000 души, военни и цивилни. На 27 юни 2026 г. омбудсманите на двете страни размениха обширни списъци на изчезнали военнослужещи, а Украинският Червен кръст е обработил близо 185 000 първични заявки за издирване.

Числата от двете страни не показват коя армия губи повече хора. Показват какво прави държавата с тях. Украинската система е бавна, задръстена и мъчителна за семействата, но е построена да върне име на всяко тяло. Руската решава същата задача в съдебна зала и без тялото.

Алтернативното обяснение е материално и не бива да се подминава: дроновете, които спират евакуацията на едната страна, спират евакуацията и на другата, а щурмова група не се връща за загиналите си, защото на връщане я чакат същите FPV дронове. Тази причина е реална и покрива част от случаите, но не обяснява съдебната крива. Изчезналият без тяло излиза по-евтин от убития с тяло с точно 5 млн рубли и 9-месечна отсрочка, а през 2024 и 2025 г. руски семейства заведоха 86 500 дела, за да преодолеят тази разлика.

100 удара с камшик на площад в Сабха – Либия разследва показното изпълнение.

🇱🇾⚖️ Жена, осъдена за прелюбодейство, получи 100 удара с камшик на площад в южния либийския град Сабха. Присъдата, произнесена от наказателното отделение на Апелативния съд в града, беше приведена в изпълнение на 21 юли сутринта от служител на съдебната полиция, а видео на самия акт за броени часове обиколи социалните мрежи. Публично изпълнение на съдебна присъда от категория худуд, фиксирани в шариата телесни наказания, няма известен аналог в историята на съвременната либийска държава: стоте удара за прелюбодейство стоят в кодексите от половин век, но досега не са били прилаган показно, пред очите на улицата.

По описанието на либийски издания служителите покрили лицето на жената, преди ударите да започнат; всичко се е разиграло на открито, посред бял ден, пред събрали се минувачи. Изпълнителят е служител на съдебната полиция – орган, който в Либия отговаря за затворите и привеждане на присъдите в изпълнение. Основанието е влязла в сила присъда за зина, както ислямското право назовава извънбрачните отношения; престъплението фигурира и в либийския наказателен кодекс. Изданието „Ас-Сияси“ съобщи, че по същото дело е осъден и млад мъж; сведения за показно наказание спрямо него няма, а местни коментатори казват, че пред тълпата е изведена само жената, докато другата страна по делото остава необявена.

Самото наказание не е импровизация на съда. Закон № 70 от 1973 г., приет в годините, когато режимът на Муамар Кадафи вгражда шариатски норми в модерния наказателен кодекс, предвижда в член 2 точно 100 удара с камшик за прелюбодейство; текстът остава в сила и днес, изменян последно през 2016 г. Същият закон обаче разписва не по-малко подробно самата процедура. Член 7 изисква присъдата да се изпълни вътре в полицейско управление, в присъствието на прокурор и лекар, с „умерен кожен камшик с един връх и без възли“, а също така с „умерени удари“, които заобикалят опасните за живота места; жената се наказва седнала и облечена, ударите се нанасят само по гърба и раменете, а лекарят прекъсва процедурата при опасност за здравето и я отлага при бременност.

Изведена на площада, присъдата нарушава тъкмо закона, на който стъпва. Вместо в полицейски участък, тя е изпълнена пред тълпа; вместо под надзор на прокурор и лекар – пред камерите на минувачите. Показното изпълнение превърна наказание, разписано като закрита процедура, в публичен спектакъл, какъвто самият текст от 1973 г. не допуска.

Реакциите в дните след разпространението на видеото очертаха къде според институциите има проблем. Висшият съдебен съвет, който оглавява единната либийска съдебна система от столицата Триполи, възложи на инспекцията по съдебните органи да провери дали законовите процедури са били спазени, но подчерта, че „заснемането на процедурите по изпълнение на присъдите и разпространението им в социалните мрежи не е сред изискванията на изпълнението“, призова компетентните органи да пазят „човешкото достойнство и достойнството на правосъдието“. Съдебната полиция от своя страна отстрани от длъжност отговорниците за заснемането и публикуването на записа, предаде ги на разследване и сформира комисия, която трябва да изясни обстоятелствата в 72-часов срок.

Никоя от двете институции не постави под въпрос самото наказание; проверките са насочени към неговата процедура и най-вече към видимостта. По-остро говорят правозащитниците. Националната институция за правата на човека в Либия поиска спешно разследване на случилото се, а God News определи показния акт като заплаха за стабилността на правосъдието и върховенството на закона. Либийски юристи, цитирани от същото издание, напомнят изискванията на член 7 и настояват отговорността да стигне до онези, които са разпоредили изнасянето на процедурата на открито.

Сабха, главният град на историческата област Фезан, на повече от 600 км южно от Триполи, е под контрола на Либийската национална армия (LNA) на фелдмаршал Халифа Хафтар от януари 2019 г., когато силите му поеха юга в хода на кампанията за Фезан. Страната остава разделена между съперничещи си правителства в Триполи и на изток, а югът се управлява от структурите, свързани с Хафтар; съдът и прокуратурата обаче останаха формално общи за двете половини. Значителна роля в структурата на LNA изиграха мадхалистки салафитски милиции; регионални анализатори описват течението като едно от най-боеспособните ядра на армията на Хафтар, а мадхалистки имами водят джамии из районите под контрола на Хафтар. Присъдата в обаче не идва от военните: тя е издадена от редовен съд, подчинен на единната съдебна система на Либия, като е изпълнена от държавен орган. Тъкмо това я отличава от публичните бичувания, които страната вижда след 2011 г. Ислямска държава налагаше камшика показно в Сирт, докато владееше града през 2015–2016 г. Нейната религиозна полиция, документира Human Rights Watch, бичуваше мъже дори заради облеклото на съпругите им; всичко това обаче ставаше извън всякакъв съд. В Сабха камшикът дойде с държавен печат.

Глобалният срив на t.me: Технически проблем или целенасочена блокада?

🇲🇪🌐 Кратките връзки на Telegram (всички t.me адреси на канали, постове, ботове и профили) спряха да се отварят в глобален мащаб, след като операторът на националната домейн зона на Черна гора постави домейна под ограничителен статус „serverHold“. Проблемът, отбелязан първо от изданието „Код Дурова“ и по-късно потвърден от редица технологични издания, не е локална блокада от даден доставчик или държавен регулатор. Делегирането на t.me е прекратено директно на ниво регистър на .me зоната, изключвайки го от глобалната система за домейн имена (DNS) едновременно навсякъде.

„serverHold“ е стандартен статус по EPP протокола за управление на домейн имена. Той бива налаган не от регистратор или собственик, а от оператора на регистъра. Според документацията на ICANN това означава, че домейнът вече не е активен в DNS: адресът остава формално записан на името на притежателя си, но не се преобразува в IP адрес. На практика, той изчезва за потребителите.

Публичният DNS на Google вече връща грешка NXDOMAIN в отговор на заявка за t.me, което е ясен сигнал, че домейнът отсъства от глобалната система. При това отговорът идва от адрес 199.253.60.1, посочен от IANA като един от авторитетните (authoritative) сървъри за самата зона .me. Ефектът е глобален: щом кеш паметта на устройствата и интернет доставчиците се обнови, линковете спират да се отварят едновременно в Русия, Европа, САЩ и Азия. Случаите, в които t.me все още се зарежда, се дължат на инерция от стар кеш, а не на работещ домейн.

Ограничението засяга конкретно късия домейн. По-дългият telegram.me, намиращ се в същата зона и при същия регистратор, продължава да работи. Това подсказва, че мярката е насочена изолирано към t.me, а не към присъствието на Telegram като цяло. Самото приложение не е засегнато: основната инфраструктура и сайтът telegram.org използват други домейни. Разговорите, каналите и профилите остават достъпни през самото приложение, включително през вградения му браузър, който обработва t.me адресите вътрешно. Засегната е единствено връзката с външната среда – линковете, които прехвърлят потребителите от уеб страници или търсачки към съдържанието в месинджъра.

Записът в WHOIS, обновен на 13 юли 2026 г., показва, че t.me не просто е спрян, но и напълно заключен. Освен „serverHold“, той има пълен набор от ограничения (изтриване, прехвърляне, подновяване и редакция), наложени както от регистратора, така и от регистъра. Тук очевидно не говорим за техническа неизправност или изтекла регистрация. Домейнът остава собственост на Telegram до 20 май 2035 г. и все още е насочен към сървърите за имена на Google Domains. Заключването е целенасочена мярка: домейнът е обездвижен и предпазен от всякакви промени, докато проблемът не бъде разрешен.

Кой стои зад решението, става ясно от структурата на самата зона. .me е националният домейн на Черна гора. Според IANA, негов управляващ орган е правителството на страната, а услугите се предоставят от регистъра Domain.me. За оператор е избрана компанията doMEn, докато в поддръжката участват Identity Digital, GoDaddy и местната ME-net. Именно на това административно ниво е изключен t.me. Това отхвърля тезата, че става дума за поредна руска цензура (напр. от Роскомнадзор). Блокирането произлиза от чужда юрисдикция и важи глобално. Въпросът кой е подал искането към регистъра засега остава без отговор.

Официалната причина не е съобщена – нито от Telegram, нито от оператора на зоната. Статусът „serverHold“ може да се наложи при правен спор, разследване на правоохранителни органи, нарушение на правилата на зоната и техническа грешка. Плътното, многослойно заключване обаче сочи към предварително обмислено административно или правно действие, а не към случаен срив.

Тежестта на тази хипотеза нараства заради тайминга. Спирането съвпада с период на засилен натиск върху Telegram в Европа. На 9 юли Европейският парламент върна на дневен ред законодателството Chat Control за сканиране на лични съобщения. Само броени дни по-рано френското разследване срещу съоснователя на Telegram Павел Дуров навлезе във втората си година с пореден дълъг разпит в Париж. Основният въпрос там е дали операторът на платформата носи наказателна отговорност за споделяното чрез нея съдържание – прецедент, ключов за всяка криптирана услуга в ЕС. На този фон, изваждането на основните уеб линкове на Telegram от европейска домейн зона (Черна гора е кандидат за членство в ЕС и член на НАТО) се тълкува по-скоро като епизод от регулаторен натиск.

Разбира се, до официално потвърждение това остава само обосновано предположение. Домейн регистрите понякога налагат подобни ограничения и по банални причини – спор за собственост, автоматичен сигнал за злоупотреба или съдебни обезпечения по странични дела.

В практически план ситуацията разкрива уязвимостта на инфраструктурата на публичния Telegram. Това са милиарди връзки в статии, реклами и резултати от търсене, водещи към t.me. Самият факт, че един статус в малка балканска зона може да ги изключи наведнъж, показва колко силно достъпът до платформата зависи от външен домейн в чужда юрисдикция. Telegram има капацитета да пренасочи трафика или да договори възстановяване на делегирането, но следващите дни ще покажат дали това е временно неудобство, или началото на сериозен институционален сблъсък.

Ливан арестува бизнесмен заради износ на компоненти за дронове на Хизбула по френска заповед за арест.

🇱🇧 Дискреционно решение на главния прокурор Ахмед Рами Ал-Хадж за ареста на ливанския гражданин Раби Ал-Тауил потвърди още веднъж твърдата позиция на властите в Бейрут за забрана на въоръжените дейности на Хизбула. Арестът беше извършен в отговор на международна заповед за арест от Интерпол, изпратена от френските към ливанските съдебни власти преди около две седмици, след като мрежа за износ на оборудване за производство на дронове беше разбита във Франция.

Според детайлите по случая, споделени от съдебен източник, в меморандума е посочено името на ливанския гражданин Раби Ал-Тауил, който притежава компания за продажба на електрически и внася оборудване в Ливан от Франция в партньорство с френски и германски гражданин, които вече са арестувани на френска територия.

В резултат на това съдия Ал-Хадж възлага задача на информационния отдел на Силите за вътрешна сигурност на Ливан за провеждане предварително разследване, при което Ал-Тауил е задържан и признава, че на три етапа е прехвърлял електрическо оборудване за лице, което познава само по фамилия и чиято пълна самоличност не му е известна, тъй като вносът е ставал по море и чрез митнически брокер.

Ал-Тауил отрича да е знаел, че това оборудване се използва за производство на ударни дронове, но предполага, че човекът, за когото е внесъл техниката, е член на Хизбула. С оглед на това Ал-Хадж взе решение да прехвърля задържания Ал-Тауил на военното правосъдие, където правителственият комисар във военния съд, съдия Клод Ганем, го обвини в нарушение по член 72 от Закона за оръжията. Той пък препрати задържания на първи военен следствен съдия Гада Бу Алван, която се очаква да го разпита следващата седмица.

Ливанското правосъдие е информирало френските власти за ареста на Ал-Тауил и е издало доклад за издирване и разследване, за да се установи пълната самоличност на лицето, за което Ал-Тауил е внесъл оборудването.

Иран изпълни нови две екзекуции на участници в протестите през януари.

🇮🇷⚖️ Режимът в Ислямска република Иран изпълни смъртната присъда на Джавад Замани и Аболфазъл Саеди – двама мъже, арестувани в Шахруд по време на мащабните демонстрации през януари срещу режима в Техеран, съобщи свързаната с правосъдието информационна агенция „Мизан“.

Новинарската агенция определи двамата мъже като „вражески пехотинци“ и „въоръжени лидери на преврата през януари“ в Шахруд и заяви, че участниците в протеста са създали т.нар. предлог и условия за враждебни действия от страна на враговете на Иран.

Мохамад-Садег Акбари, ръководител на съдебната власт в провинция Семнан, отправи обвинения към Замани и Саеди за предполагаемо участие в безредици, нанасяне на щети по клон на банкова институция, нарушение на обществения ред пред сградата на губернатора, обръщане и запалване на полицейски автомобил, но също така в нападения срещу домове и коли.

Според „Мизан“ обвиненията срещу тях съдържат твърдения за подстрекаване на гражданите към участие в протести, сдружаване и таен заговор срещу вътрешната и външната сигурност, „мохаребе“ (или „водене на война срещу Бога“) и „корупция на земята“.

Властите и държавните медии в Иран многократно се опитват да дискредитират протестите срещу режима и неговата икономическа политика, определяйки ги като „бунтове“, „безредици“ или „преврат“ и свързвайки ги с чуждестранни фактори, предимно САЩ и Израел.

„Мизан“ публикува 50-секундно видео, за което твърди, че показва самопризнания на задържаните лица, при което лицата им остават замъглени за цялата дължина на видеото. Правозащитни организации и потърпевши от произволни арести многократно алармираха, че режимът често подлага на натиск задържани да направят самопризнания, изтезания и сурови условия за центровете за задържане на Ислямската република.

Иран увеличи рязко броя на изпълнените екзекуции през последните няколко месеца, много от които бяха на политически затворници, обвинени участие в януарските протести или изправени пред скалъпени обвинения, свързани с шпионаж.

В началото на юни иранският режим екзекутира Мехрдад Мохамадиния и Ашкан Малеки – двама участници в протестите от началото на годината, които получиха обвинения, че са подпалили джамия в Техеран.

Руска жена, обявена за жертва на „украинска терористична атака“, е убита от руска ракета.

🇷🇺⚖️ Карачевският районен съд в Брянска област на Руската федерация установи, че 62-годишна жена, обявена от руските власти за жертва на „украинска терористична атака“ през януари 2025 г. е загинала от руска зенитно-управляема ракета на комплекса „Панцир-С1“, отклонила се от установена траектория и попаднала в жилищния сектор.

Решението е получено и публикувано от украинската група „Кибер Борошно“, потвърждаваща автентичността му чрез процедурни маркери и регистрационни номера в текста. То е постановено по граждански иск, подаден от сина на загиналата срещу Министерство на отбраната на Руската федерация.

Според установените от съда обстоятелства, на 12 януари 2025 г. между 10 и 12 часа теренът в село Согласие е подложен на атака с дрон на украинските въоръжени сили. Бойната машина на ЗРПК „Панцир-С1“, обслужваща пункт №2 на нестратегическа противовъздушна отбрана под командването на Влезко Д.П. (в/ч 43306), захваща четири въздушни цели и изстрелва четири ракети в щатен режим. Една от тях – с фабричен номер 016, партида 0-17 – се отклонява от установената траектория и попада в дом на ул. „Победа“ №48, където по това време се намира загиналата. Последствията, фиксирани в решението: срутена покривна конструкция, повредена фасада, разрушена ограда. Причината за смъртта, изведена от съдебно-медицинска експертиза на Брянското областно бюро – тежко черепно увреждане от поражение с взривове и осколки.

Хронологията разкрива системно разминаване между публичните изявления и процедурно установените факти. Още на същия ден губернаторът на Брянска област Александър Богомаз публикува изявление за „поредна атака на украински терористи срещу мирни жители“ и изрази съболезнования в своя канал в Telegram. Още на същия ден администрацията на Карачевски район издаде постановление №8 за въвеждане на „извънредна ситуация“ поради „взривове на взривоопасни предмети“, при които „под отломките на жилищна сграда е загинала жена от 1962 г.“; в същия документ са фиксирани повреди по две къщи на ул. „Победа“ № 48 и 50, и осколъчни рани на жена (родена през 2004 г.) на близка автобусна спирка.

На 15 декември 2025 г. с решение по дело №2-3133/2025 районен съд в Брянск установи факта за смъртта на Артамонова „в резултат на обстрел от страна на въоръжени формирования на Украйна“ – формулировка, която бива директно отхвърлена чрез решение на Карачевския съд.

Техническа идентификация на боеприпаса е извършена в рамките на процесуалната проверка. С постановление на следовател на Фокинския МСО на гр. Брянск е назначена съдебна експертиза, на която са дадени металните фрагменти, иззети при огледа на имота. Заключение №195э от 4 февруари 2025 г. определя фрагментите като части от боеприпас от промишлено производство – зенитна ракета към ЗРПК „Панцир-С1“. С постановление от 21 юли 2025 г. старши следовател на СО на СК на РФ по Брянския гарнизон отказва образуване на наказателно дело срещу военнослужещия Влезко Д.П. по чл. 340 от НК на РФ – „поради отсъствие в деянието на състав на престъпление“.

В гражданския процес ответникът – Министерството на отбраната на Руската федерация – не се явява въпреки надлежното уведомяване. Отсъстват още служители на войскова част 79222, на производителя на „Панцир-С1“ и боеприпасите към него, на Департамента по регионална сигурност на Брянска област и военна прокуратура на Брянския гарнизон. Войсковата част заявява в писмен отзив, че Влезко Д.П. не служи при тях. Ищецът, синът на загиналата Николай Кровелщиков, иска 1 500 000 рубли обезщетение за неимуществени вреди, отбелязвайки факта, че ракетата е държавна собственост на Руската федерация, а Министерството на отбраната е собственик на „източник на повишена опасност“ по смисъла на Гражданския кодекс.

Съдът под председателството на съдия Сенина В.В. приема, че между неправилната работа на разчета на ЗРПК „Панцир-С1“ и смъртта на Артамонова е налице директна причинно-следствена връзка, и установява изрично, че отказ от образуване на наказателно дело срещу военнослужещ не освобождава Министерство на отбраната от гражданско-правна отговорност. Исковите претенции се приемат за частично подлежащи на удовлетворение на основание чл. 15, чл. 151 и чл. 1064 от Гражданския кодекс на Руската федерация. Конкретният размер на присъденото обезщетение не е видим в публикуваните страници от решението.

Случаят с Артамонова е пример за процедурно потвърждение на онова, което в продължение на войната е често документирано с OSINT, сателитни анализи и видео и снимки: голяма част от пораженията в руските погранични региони идват от собствените зенитни системи на ПВО, действащи срещу украински дронове в гъсто застроена среда. Особено в конкретния случай е, че опровержение на публичния наратив идва не отвън, а от собствените съдебни актове на Руската федерация, използвани от ищеца за претендиране на обезщетение срещу държавата.

Италия задържа беларуска гражданка по искане на Минск

🇮🇹⚖️🇧🇾 Италианските власти задържаха през февруари 34-годишната беларуска гражданка Карина Зданевич-Спихалска на летище Орио ал Серио в Бергамо по искане на беларуските власти, съобщи местното издание Il Giorno.

Основание за задържането е заповед за арест, издадена през 2021 г. от заместник-прокурора на град Брест по дело за умишлен фалит. След задържането жената е прекарала пет дни в ареста в Бергамо, след което е освободена при условие да се регистрира и да остане на територията на Италия.

Зданевич-Спихалска заяви пред изданието, че обвиненията към нея са „неверни и умишлено фабрикувани с цел преследване на хора“, които, подобно на нея, вече не живеят в Беларус и се обявяват против режима. „В моята страна няма свобода; имам приятели, хвърлени в затвора заради участие в протестите от 2020 и 2021 година, които така и не се завърнаха“, добави тя.

Прокуратурата на Бреша отхвърли искането за екстрадиция. Генералното консулство на Полша в Милано даде препоръка при разглеждане на случая да се вземат предвид рисковете, на които е изложена обвиняемата при екстрадиция в Беларус, тъй като има двойно беларуско-полско гражданство. Апелативният съд на Бреша ще разгледа делото през юни.

„Италианската съдебна система разбира последиците от това дело“, заяви адвокатът ѝ Пиеро Порчани, който изрази своята увереност в благоприятния изход от съдебния процес. Той настоява известието за издирване да бъде премахнато незабавно от базата данни на Интерпол, което да предотврати подобни случаи в бъдеще.

 

📽️ Архивни кадри: Хиляди протестиращи се събраха в Минск, за да се обявят против президента Александър Лукашенко, в най-голямата демонстрация, откакто той поиска шести мандат седмица по-рано, 16 август 2020 г. Общественото недоволство беше смазано с масови репресии и арести. (Vasily Fedosenko/Reuters)

Екстремистка групировка в Дагестан е налагала шериат, патрули и незаконен контрол повече от десетилетие.

🇷🇺 В Дагестан е разбита мащабна екстремистка мрежа, действала над 10 години в село Губден. 11 местни жители са обвинени в създаване на „паралелна власт“, базирана на радикална ислямистка идеология, в рамките на която групата системно е налагала физически и психически тормоз над съграждани, които не споделят техните вярвания.

Участниците са организирали незаконни патрули и пропускателен режим по собствена преценка, блокирали са достъпа до селото през нощта и са използвали система за наблюдение в реално време за следене на местното население. Към момента 9 души се намират в ареста, а разследването продължава да изяснява пълния обхват на престъпната им дейност.

Според разследването в продължение на над десетилетие – от 2015 г. до април 2026 г. на територията на село Губден в Карабудахкентски район група лица са били обединени в устойчива екстремистка общност, действала с идеологически нагласи. Участниците в общността са били водени от своите радикални възгледи, насочени към подклаждане на омраза и вражда на религиозна основа, както и към унижаване достойнството на гражданите.

В рамките на своята дейност нейните участници са извършвали противозаконна дейност, включително оказване на морален и физически натиск върху граждани, които не споделят техните възгледи, и са прилагали насилие.

Освен това фигурантите са организирали т.нар. „патрули“, по време на които са дежурили на територията на населеното място и са упражнявали контрол върху придвижването на гражданите. Те са издирвли лица, чийто начин на живот не е отговарял на техните убеждения, след което са ги отвеждали в специално помещение за прилагане на физически мъчения и психологически тормоз.

Става ясно, че на територията на селото участниците в общността са създали фактическа система за незаконен контрол и пропускателен режим извън държавната власт, като са вземали решения за пропускане или забрана за влизане и излизане на превозни средства по собствено усмотрение.

През нощта са налагали ограничения върху достъпа до територията на селището с блокиране на транзитното преминаване, докато в същото време в околностите му е била разгърната система за наблюдение с постоянен мониторинг на обстановката в реално време. Всичко това се е случвало за период от над 10 години.

Наказателното дело е образувано въз основа на материали, предоставени от УФСБ на Русия за Република Дагестан и Министерството на вътрешните работи по Република Дагестан.

Към момента по наказателното дело спрямо 9 от задържаните е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По отношение на други двама фигуранти следствието е внесло в съда искания за определяне на мярка за неотклонение.

Израелски офицер с обвинение за контрабанда и нелегално вкарване на цивилен в Газа.

🇮🇱 Офицер с ранг майор от Израелските отбранителни сили (IDF) получи обвинение в контрабанда на забранени стоки към ивицата Газа и вкарване на израелски цивилен в палестинския анклав, съобщиха от командването на IDF.

Офицерът е бил арестуван от службата за сигурност Шин Бет преди няколко месеца, а вчера са му повдигнати обвинения от военната прокуратура в няколко престъпления, включително подпомагане на врага, вземане на подкупи и контрабанда на стоки при утежняващи обстоятелства.

Според обвинителния акт, на 10 януари офицерът е ескортирал камион в ивицата Газа, внасял на територията мобилни телефони, цигари, акумулатори, електрически велосипеди, лаптопи и мрежови рутери – стоки, чийто внос в анклава в момента е забранен от Израел – на обща стойност, възлизаща на милиони шекели. Офицерът е организирал контрабандата с помощта на няколко израелски цивилни, срещу които са внесени обвинения в Магистратския съд в Хайфа.

Камионът е бил управляван от израелски гражданин, докато офицерът се е движил пред него с армейски автомобил.

В обвинителния акт се посочва, че майорът е „заобиколил механизмите за проверка и надзор, възползвайки се от властта и военния си чин, като е представил фалшива информация пред войници и офицери, че това е легитимна оперативна дейност“.

След преминаването на границата, цивилният е оставил камиона в ивицата Газа, след което се е завърнал в Израел с офицера, който по-късно е вкарал цивилния още веднъж, „за да завърши прехвърлянето на стоките“.

„Цивилният е управлявал камиона вътре в Ивицата Газа, където е останал няколко дни, докато не е изведен с помощта на лицата, участващи в контрабандата“, посочва обвинението. Прокурорите твърдят, че офицерът е „извършил тези деяния със знанието, че стоките се внасят в ивицата Газа без разрешение и без надзор, и че те могат да попаднат в терористични организации, включително Хамас, и да подпомогнат дейността им“.

Обвинителният акт настоява, че офицерът е „знаел или си е затворил очите за възможността, че вкарването на израелски цивилен в Ивицата Газа също може да помогне на врага“.

Разследването е проведено съвместно от Шин Бет, израелската полиция, военната полиция и данъчни власти.

„ЦАХАЛ, Шин Бет и израелската полиция гледат сериозно на явлението контрабанда в ивицата Газа, тъй като то представлява риск за националната сигурност като цяло, и по-конкретно в случаите, когато са замесени кадрови военни или резервисти от армията“, се подчертава в съвместното изявление.

Иранската съдебна власт опроверга Тръмп за екзекуциите на осем жени: „Фалшиви новини“

🇮🇷⚔️🇺🇸 Съдебната власт в Иран определи като „фалшива новина“ изявленията на американския президент Доналд Тръмп, че Ислямската република е отменила решението за екзекуция на осем жени, заявявайки, че те никога не са били осъждани на смърт.

„Въпреки че снощното твърдение беше разобличено като лъжа, Тръмп преди броени минути публикува нов пост, в който твърди, че смъртните присъди на осем протестиращи жени, които е трябвало да бъдат екзекутирани довечера в Иран, са били отменени, и благодари на Иран!“, съобщи уебсайтът на съдебната власт Mizan Online в социалната мрежа X.

„Липсата на реални козове доведе Тръмп до това да си измисля постижения на базата на фалшиви новини“, се посочва в публикацията. Тя е в отговор на думите на Тръмп, че Иран е спрял предполагаемия план за екзекуция на осем жени, арестувани по време на протестите срещу режима, след като той призова да бъдат освободени в името на мирните преговори.

66-годишен инвалид в затвора в Барселона, след като уби мигрант в самоотбрана.

🇪🇸 Стотици жители на квартал Бон Пастор в Барселона излязоха на протест с искане за 66-годишният им съгражданин в инвалидна количка да бъде освободен, след като беше задържан за убийството на 18-годишен мигрант при самоотбрана срещу опит за кражба.

Инцидентът се е разиграл миналата неделя на булевард „Мойеруса", когато младеж от африкански произход приближил отзад възрастния мъж, известен сред съседите като Пепе, и опитал да откъсне златната верижка от врата му. Задържаният споделя в показанията си, че е извадил малко ножче от джоба си, тъй като смятал, че животът му се намира в опасност, и нанесъл един удар в торса на нападателя, който починал на място от прободна рана в сърцето, въпреки усилията на медицинския екип.

Нападателят, алжирски гражданин, влязъл в Испания като непълнолетен, имал дълго досие от присъди за кражби, съобщиха от полицията.

Във вторник титулярният съдия от осми следствен съд в Барселона нареди задържане под стража по искане на прокуратурата. Решението разпали остри реакции сред съседите, които посочват тежкото здравословно състояние на мъжа: хронична обструктивна белодробна болест, изискваща денонощна кислородна терапия, малформация на Арнолд-Киари, чернодробна цироза и хронична хепатопатия.

„Риск от бягство?", заяви с горчивина синът на задържания Иван, като посочи, че баща му е бивш кофражист, получил отпуск по продължително заболяване.

Задържаният се намира в лазарета на затвора „Брианс 1". По думите на съпругата му Паки, той е поискал да му бъде доставен спешно кислородният апарат.

Прокуратурата заяви, че на предстоящото заседание за потвърждаване на задържането ще вземе предвид докладът за здравословното състояние на мъжа, който ще представи защитата, и въз основа на него „ще бъде поискано дължимото".

Около сто души се събраха пред дома на семейството, скандирайки „Свобода за Пепе!" и „Не е убийство, а самоотбрана!".

 

Данни за престъпността сред африканските мигранти в Испания

Към 1 януари 2024 г. чуждите граждани съставляват 13,3% от населението на Испания. Мароканците са най-голямата африканска общност – около 896 000 души, следвани от сенегалците (~80 000).

Данни на INE (Националния статистически институт) за 2023 г.

• 73% от всички регистрирани престъпления (291 480 от 403 194) са извършени от испански граждани
• 36 289 престъпления са извършени от граждани на африкански държави
• Лица без испанско гражданство представляват 28% от всички осъдени, при дял от 14% от общото население
• Мигрантите съставляват 31% от затворническата популация

Специфични показатели за африканските граждани

• Убийства/опити: 8,7 осъдени на 100 000 мъже (18–70 г.) сред африканците, спрямо 2,1 сред испанците
• Сексуални престъпления (18–25 г.): 127 осъдени на 100 000 сред африканците, спрямо 27 сред испанците
• Грабежи с насилие: африканците, предимно от Магреба, извършват около 30% от тях

Затворническа популация по националност

Четири държави имат над 1000 свои граждани в испанските затвори:

• Мароко – 5 213
• Колумбия – 1 634
• Румъния – 1 301
• Алжир – 1 170

Сравнителни данни с Полша

Frontline Monitor сравни горните показатели с тези на Полша – държава от ЕС, която е сред най-хомогенните държави-членки на ЕС в исторически план. Чуждите граждани там съставляват едва 1,9% от населението (срещу 13,3% в Испания), а имиграцията от страни извън ЕС е минимална.

Престъпността там е спаднала с 41% за същия период, убийствата – с 57%, а съобщенията за престъпност в кварталите – със 73%. За сравнение, същите показатели в Испания отбелязват спад съответно от 18%, 32% и 30%. И в двете държави действат едни и същи структурни фактори – икономически растеж, по-добри методи и технологии на органите на реда, застаряващо население. Осезаема е разликата обаче има в темпото.

Данни на Националния статистически институт на Испания (INE) за 2023 г. дават обяснение за тази разлика: осъдените чужди граждани в Испания са 14,6 на 1000 души – 2,5 пъти над испанските граждани (едва 5,8).

Свръхпредставеността в затворите е още по-красноречива: мароканците са 4,1 пъти, колумбийците – 4,3 пъти, а алжирците – 8,4 пъти по-представени от своя дял. Именно от Алжир идва 18-годишният нападател на Пепе – с множество предишни осъждания за кражби.

Никой сериозен анализ не твърди, че миграцията сама по себе си причинява престъпност – общият брой престъпления в Испания продължава да намалява. Въпросът обаче е друг: ако испанската статистика се разгледа само за собствените граждани, темпът на подобрение би бил значително по-близък до полския модел. Нарастващият дял на население с 2,5 пъти по-висока престъпност е статистическа тежест, която затруднява значително справянето с престъпността. Случаят с Пепе не е изолиран инцидент, а симптом на проблем, който официалните данни ясно очертават.

Четирима израелски войници са арестувани за шпионаж в полза на Иран

🇮🇱🕵️‍♂️🇮🇷 Четирима наборни войници от израелската армия бяха арестувани по подозрение за шпионаж в полза на Ислямска република Иран в условия на продължаващ военен конфликт между двете страни. Разследването се провежда съвместно от Шин Бет и полицията. Случаят беше съобщен първо от i24.

По-рано, след съвместно разследване на Шин Бет и централното следствено звено на йерусалимската полиция, прокуратурата внесе обвинителен акт срещу 21-годишен жител на Йерусалим, заподозрян в престъпления срещу сигурността, включващи контакт и шпионаж в полза на иранското разузнаване.

Разследването установи, че през 2025 г. заподозреният е бил в контакт с агент на иранското разузнаване, с когото се е запознал чрез платформа в социалните мрежи. В края на миналия месец той е бил арестуван и според констатациите е изпълнил поредица от мисии, включително събиране на сведения и документиране визуално на различни зони в Израел, както и закупуване на фотографско оборудване и друга екипировка.

Разследването разкри още, че заподозреният е знаел, че действа от името на вражески агент, за което е получавал плащания в криптовалута.

Освен това в неделя Магистратският съд в Ашкелон разреши за публикуване допълнителни подробности по тежкия случай срещу сигурността, разкрит от Israel Hayom и разследван в момента от Шин Бет и звеното за тежки престъпления „Лахав 433“ на полицията. Новите детайли сочат, че заподозрените са действали по искане на ирански оперативни лица за производство на експлозиви и дори са провеждали тестове на произведените материали.

Разследването се води съвместно от Шин Бет и Отдела за международни разследвания. Служители описаха случая като сериозна ескалация на шпионската дейност от страна на Ислямската република – особено като се има предвид, че събитията са били в ход през последните седмици, в разгара на засилващата се война срещу Иран.

„Отделът за международни разследвания води разследване с измерения, засягащи сигурността, включващо няколко заподозрени, за които се твърди, че са предоставили различни услуги на ирански агенти. В рамките на разследването се появиха подозрения, че са действали по искане на тези ирански оперативни работници за производство на взривни материали и дори са извършвали опити с материалите, които са произвели“, гласи изявление, разрешено за публикуване от съда.

Една година затвор за китайски капитан на танкер от руския „сенчест флот“, задържан край Франция.

🇫🇷⚖️🇨🇳 Китайският капитан на петролния танкер Boracay от „сенчестия флот“ на Руската федерация, задържан през септември от френските военноморски сили край бреговете на Бретан, беше осъден на една година затвор от Наказателния съд в Брест за „неподчинение“.

39-годишният Чън Джанджие, който не присъства на четенето на присъдата, получи и глоба в размер на 150 000 евро. Съдът придружи решението си с издаване на заповед за неговия арест.

Наказанието отговаря на исканията на прокуратурата, представени по време на изслушване на 23 февруари. Френските военни „са се сблъскали с особено силно нежелание за съдействие от страна на капитана“, което ги принуждава да извършат „опасна маневра с риск от предизвикване на инцидент“, отбеляза заместник-прокурорът Габриел Ролен. Правосъдието упреква командира, че е отказал да се подчини, когато френският флот е поискал да инспектира 244-метровия кораб без видим флаг на 27 септември 2025 г. в международни води край остров Уесан.

Обект на европейски санкции поради своята принадлежност към руския сенчест флот, корабът, натоварен с руски петрол към Индия, е издигнал фалшив флаг на Бенин преди да задържането. Освен това е заподозрян в участие с полети на дронове, нарушили датския въздушен трафик през септември – аспект, който не беше предмет на разглеждане от френското правосъдие.

На борда са се намирали двама служители на руска частна охранителна фирма, натоварени със задачата да наблюдават екипажа и да събират разузнавателни данни. Адвокатът на Чън Джанджие, Анри дьо Ришмон, пледира невинен по време на процеса, считайки, че клиентът му не може да бъде съден от френски съд за действия, извършени в международни води.

Според защитата, дори и да има отказ за подчинение, Чън Джанджие трябва да бъде съден от китайски, а не от френски съд, съгласно Конвенцията от Монтего Бей по морско право. Днес петролният танкер вече носи новото име Phoenix и плава под руски флаг.

Започна делото срещу командир на Асад за смазването на протестите през 2011 г.

🇩🇪🇸🇾 Апелативният съд в Берлин започна процеса срещу бивш командир на милиция, близка с режима на бившия сирийски президент Башар ал-Асад. Той е обвинен в участие в бруталното преследване на демонстранти срещу режима по време на въстанието през 2011 г. и извършване на тежки нарушения и престъпления срещу цивилни граждани.

Обвинителният акт включва осем точки за престъпления срещу човечеството съгласно международното наказателно право. Прокурор Антония Ернст заяви, че подсъдимият, в качеството си на командир на т.нар. милиция „Шабиха“ в началото на протестите, е нареждал на своите бойци да бият мирни демонстранти и да ги задържат, преди да ги предадат на сирийската полиция и сили за сигурност, където те са били подлагани на мъчения и нечовешки условия в ареста.

„Обвиненията се отнасят до това, което е известно като престъпления срещу човечеството според международното наказателно право. Освен това, съгласно принципа на универсалната юрисдикция и тъй като заподозреният се е намирал в Берлин по време на ареста му миналата есен, Германия също притежава правомощие да преследва подобни престъпления“, добави Ернст.

Сирийският активист за човешките права Анвар ал-Буни приветства началото на процеса след дълги години разследване: „Разследването отне много време – над шест години от началото му. Радвам се, че стигнахме до този момент и се надявам скоро да видим присъда“, каза той и добави: „Радвам се, че процесът се води тук, в Германия. Първо, защото има закони, насочени към престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, и второ, защото разполагаме с независима съдебна система. Вярваме в справедливостта на германското правосъдие и вярваме, че всеки ще получи заслужените си права.“

Процесът е част от мащабните усилия на Германия за преследване на извършители на престъпления срещу човечеството извън нейните граници по силата на принципа на универсалната юрисдикция, което отразява нейния ангажимент за прилагане на международното право в случаи на тежки нарушения.