Основателят на руската медия Readovka е задържан за мащабна измама

🇷🇺⚖️ Алексей Костилев, основател и бивш главен редактор на руското военно издание Readovka, е бил задържан по подозрение в измама в особено големи размери, съобщи Meduza в петък.

Изданието посочи, че Костилев е бил задържан на 25 февруари, а разследващите прокурори са поискали да неговото оставане в ареста по обвинения по силата на закона за измамите. Източници на РБК отбелязват, че случаят е свързан с проект, рекламиран от Костилев в Смоленска област, описван като план за изграждане на база за отдих, наречена „Корсики-Руханские“.

Други медии цитират съдебни протоколи и изявления от разследващи органи, според които става въпрос за присвояване на около 13 милиона долара, които са предназначени за придобиване на безпилотни летатели апарати по договор с Министерството на отбраната.

Московски съд разпореди Костилев да остане в следствения арест за срок от два месеца. Холдингът, който притежава Readovka, обяви, че оказва съдействие на органите и заяви, че наказателното дело не е свързано с неговата издателска дейност или информационни ресурси.

Костилев основава Readovka в Смоленск през 2011 г. – в началото като публична страница в платформата VK. Идеологически изданието заемаше националистически позиции. През 2021 г. уебсайтът беше изправен пред блокиране, но по-късно властите оттеглиха оплакванията си. След това Readovka прие прокремълска линия на поведение.

От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна изданието се превърна в един от най-популярните Z канали с аудитория от над 2 милиона души. Според сведенията до 2022 г. изданието реално се е намирало под контрола на структури, свързани с Евгений Пригожин – руския бизнесмен, основал наемническата група „Вагнер“, който през 2023 г. оглави бунт срещу Министерството на отбраната, за което заплати с живота си няколко седмици по-късно.

По-рано стана ясно, че руските власти и вътрешни фигури от военните среди сигнализират за плановете за използване на правен натиск за дисциплиниране и отстраняване на открити Z военни блогъри в рамките на вътрешни борби и нарастващо недоволство от лошото управление на Министерството на отбраната.

Литва осъди проруски активист за отричане на съветските престъпления.

🇱🇹⚖️ Районният съд във Вилнюс наложи глоба от 3 750 евро на Ерика Швенчиониене за отричане на съветските престъпления по време на борбата на Литва за независимост. Случаят е красноречив относно правните мерки на балтийските държави срещу историческия ревизионизъм и пропагандата.

Присъдата е свързана с изказване на Швенчиониене за една от най-големите трагедии в съвременната история на Литва – клането на граничния пункт Медининкай през юли 1991 г. Тогава съветски специални части (ОМОН) атакуват новосъздаден литовски граничен пост, разстрелвайки 7 служители на реда в опит да прекършат волята на страната за отделяне от СССР.

Швенчиониене публикува твърдения, че литовските служители са били убити от „свои хора“ – теза, която съвпада с официалния наратив за дезинформация, тиражиран от Кремъл.

„Публикацията е направена именно в деня на възпоменание на жертвите, като вината се прехвърля върху литовските специални служби“, подчерта съдия Гедре Маслаускайте.

Въпреки опитите на подсъдимата да мобилизира подкрепа пред съда, на заседанието се появиха само няколко души, сред които Казимерас Юрайтис, съучастник на Швенчиониене в друго знаково дело за национално предателство, и Лауринас Рагелскис – известен проруски провокатор.

Обвинението настояваше за по-сурово наказание, което включваше до 18 месеца домашен арест вечер и електронно проследяване. Прокурорът Шарунас Шимонис изрази разочарование, че съдът не е наложил забрана за посещение на мемориала в Медининкай.

„Това е обида към паметта на загиналите и техните близки“, заяви той и сподели, че обмисля да обжалва присъдата.

Ерика Швенчиониене е ключова фигура в бившия „Международен форум за добросъседство“ – организация, която според литовското разузнаване е действала като инструмент на чуждо влияние. В момента тя е подсъдима по още едно, значително по-сериозно дело, където има повдигнати обвинения за подпомагане на чужда държава (Беларус и Русия) за действия срещу Литва, публично одобряване на съветските престъпления и организиране на пропагандни пътувания до Минск и Москва в разгара на войната в Украйна.

За нас в България случаят може да бъде интересен паралел за това как държавите от „първата линия“ на НАТО и ЕС са тези, които защитават най-ревностно своята историческа памет и национална сигурност от хибридната война на Кремъл, маскирана като „свобода на словото“.

Критичен финансов застой заплашва защитата на Мадуро.

🇺🇸⚖️🇻🇪 Правната защита на венецуелския диктатор Николас Мадуро в САЩ внесе официален документ в съда на Южния окръг на Ню Йорк, с който информира за критичен финансов застой, който застрашава частното му представителство.

Адвокат Бари Дж. Полак е уведомил съдия Алвин Хелерщайн, че Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) „изненадващо“ е оттеглила разрешението правителството на Венецуела да покрива правните разходи на Мадуро. Според внесения документ, на 9 януари OFAC е издала лицензи, които позволяват на Мадуро и неговата съпруга Силия Флорес да получават държавни средства от Венецуела за своята защита.

Въпреки това, по-малко от три часа по-късно, агенцията е изменила лиценза на Мадуро „без никакво обяснение“, като изрично е забранила на адвокатите му да приемат плащания от правителството на Венецуела – ограничение, което не е било приложено в случая на Флорес.

Защитниците на Мадуро увериха съда, че тази мярка нарушава Шестата поправка на американската конституция, която гарантира правото на адвокат по избор. Документът е категоричен в твърдението, че „г-н Мадуро не може да си позволи адвокат по друг начин“ и той има легитимното очакване венецуелската държава да поеме тези разходи съгласно своите закони и обичаи.

Защитата определи като противоречив факта, че OFAC дава позволения на търговски сделки с държавни субекти от Венецуела, но блокира средствата, предназначени за гарантиране на конституционно право. Поради липсата на отговор от страна на финансовите власти на искането за възстановяване на плащанията, правният екип обяви, че планира да внесе официално искане за съдействие от съда.

„Шестата поправка гарантира правото на адвокат. Въпреки това, САЩ обявиха Мадуро за нелегитимен през 2019 г. и биха могли да аргументират, че той няма право на президентски привилегии“, коментира журналистът от АП Джошуа Гудман.

Двама китайци са разследвани от Франция за шпионаж чрез сателити

🇨🇳📡🇫🇷 Двама китайски граждани бяха заподозрени в опит за прихващане на сателитните комуникации от имот под наем през Airbnb в югозападна Франция, са обект на разследване от държавните власти, съобщиха в четвъртък от прокуратурата в Париж.

Полицията е била алармирана миналата седмица, когато местни жители забелязали инсталацията на сателитна чиния с диаметър около два метра в имота в Жиронд, което съвпаднало с прекъсване на интернет услугите в района, уточниха от службата.

Двамата китайски граждани, заедно с още двама души, са арестувани и изправени пред разследващ съдия в сряда, а на следващия ден са повдигнати официални обвинения. Двама от тях са оставени в предварителния арест, докато другите двама са под съдебен контрол, добавиха от прокуратурата.

Случаят е поредният от серия инциденти, свързани с обвинения в китайски шпионаж в Европа.

Напрежението между Пекин и западните държави от шпионажа нарасна през последните години, тъй като западните разузнавателни служби все по-често сигнализират за предполагаеми хакерски дейности, подкрепяни от китайската държава. Пекин последователно отрича тези обвинения и на свой ред твърди, че западни държави провеждат хакерски операции срещу него.

В отговор на разследването китайското министерство на външните работи се обяви против всички „злонамерени клевети и петнене“ по негов адрес и призова съответните страни да защитят правата и интересите на китайските граждани.

От прокуратурата посочиха, че звеното за киберпрестъпност е започнало производство в сряда от подозрения, че двамата задържани са влезли на френска територия, за да улавят и изпращат данни от сателитната мрежа Starlink, както и от военни и други ключови структури.

Разследващите органи са претърсили имота в Жиронд на 31 януари, където е открита компютърна система, свързана със сателитни чинии за приемане на данни. Оборудването е било конфискувано за анализ, а двете лица са задържани.

Други двама души са били арестувани при пристигането си в резиденцията, като са заподозрени в незаконен внос на техниката.

Съдебното разследване ще бъде съсредоточено върху предполагаеми престъпления, включително незаконно разкриване на чувствителни данни за чуждестранни субекти, което потенциално вреди на националните интереси, както и организирана кражба на данни от система за автоматизирана обработка.

Израел повдигна обвинения на руски гражданин в шпионаж за Иран.

🇮🇱⚖️🇷🇺 Прокуратурата в Израел повдигна обвинения в шпионаж на руски гражданин, арестуван по подозрение в събиране на разузнавателна информация за иранските интереси, съобщиха от израелската прокуратура.

Виталий Звягинцев, руски гражданин, пребиваващ в Израел с работна виза, е обвинен в заснемане на обекти от критично значение в цялата страна по поръчка на агент от иранското разузнаване.

Двамата са поддържали контакт от началото на октомври до 4 декември, когато Звягинцев е бил задържан във военновъздушна база, уточниха от прокуратурата.

Твърди се, че той е заснел пристанищата в Ейлат, Хайфа и Ашдод и това в Херцлия, след което е изпратил фотографиите на своя ръководител. Освен това подсъдимият е обвинен, че е посетил парк „Нешер“, откъдето се открива изглед към части от град Хайфа, за да заснеме петролните рафинерии в покрайнините на града.

Освен това обвиняемият е заснел военноморски плавателни съдове, сред които спомагателен крайцер от ВМС на САЩ и подводница от клас „Делфин“ на израелския флот.

За всяка изпълнена задача е получавал стотици долари в криптовалута, посочват прокурорите.

Той е бил арестуван по-рано този месец в авиобаза „Рамат Давид“, където се е опитал да изпълни поредната си шпионска мисия. Според обвинителния акт той е успял да заснеме обекта, но е бил задържан от силите за сигурност, преди да прехвърли кадрите на своя поръчител.

Въпреки че полицията обикновено координира разследванията за ирански шпионаж с Шин Бет, сегашното разследване се провежда с участие на Службата по сигурността към Министерство на отбраната – вътрешно разследващо звено, известно с еврейската си абревиатура Малмаб.

В петък пред Окръжния съд на Централния окръг на подсъдимия бяха повдигнати обвинения за поддържане на контакт с агент на чуждо разузнаване и предаване на информация на врага.

Израел е арестувал десетки граждани по подозрение в шпионаж за Ислямската република. Според източници на Ройтерс това е най-мащабният опит на иранското разузнаване от десетилетия насам да инфилтрира своя архивраг, резултат от дългогодишните усилия за вербуване на обикновени израелци за събиране на информация и извършване на атаки срещу заплащане.

В изявление до медиите през 2024 г. след вълна от арести на израелски граждани от еврейски произход, мисията на Иран в ООН нито потвърди, нито отрече опитите за вербуване. В него се посочваше, че „от логическа гледна точка“ подобни усилия на иранското разузнаване биха се фокусирали върху лица, които не са иранци или мюсюлмани, за да се намали подозрението.

След 12-дневната война между двете страни през юни, режимът в Техеран екзекутира десетки лица по обвинения във връзки с Мосад и подкрепа на неговите операции на иранска територия. Поредната смъртна присъда беше изпълнена тази сутрин срещу студента по архитектура Агил Кешаварз, който според съдебните власти е извършил стотици разузнавателни мисии за заснемане на военни обекти. Правозащитни организации изразиха сериозни опасения относно задържането и последвалия съдебен процес, белязани от твърдения, че е станал жертва на системни изтезания.

Лидер на руска неонацистка бригада загина при арест по дело за 18 милиона долара.

🇷🇺 Станислав Орлов, основател на руската диверсионно-разузнавателна бригада „Еспаньола“, е загинал от огнестрелни рани, получени при опит за задържане по обвинение в незаконно присвояване на 1,5 милиарда рубли (18,5 милиона долара).

Това стана ясно от публикации на руски военни кореспонденти и официални изявления на самото подразделение. Прокремълският канал Mash твърди, че Орлов се е намирал в кома за няколко дни преди смъртта си, макар да не разкрива точната причина за състоянието му.

В изявление, разпространено от бригадата, роднини и съмишленици обявиха планове за прощална церемония, описвайки Орлов като „лидер, създател и вдъхновител“ на „Еспаньола“.

В същото време от там признаха, че все още не са им известни конкретните обстоятелства, мястото и извършителите на убийството, и уточниха, че държавните следствени органи тепърва ще изяснят подробностите.

В по-ранни съобщения се твърдеше, че друг доброволец от бригадата на име Алексей Живов също е възможно да е бил задържан заедно с Орлов по дело за незаконен трафик на оръжие. Въпреки това официално потвърждение така и не последва, а по-късно самият той заяви публично, че е невредим.

През 2014 г. Орлов пристига в окупирания Донбас, за да се включи към бойци, свързани с бригадата на Игор Безлер. По-късно той организира и командва разузнавателна единица, известна като „Череп и кости“.

През 2022 г. той става основател на бригадата „Еспаньола“, към която се присъединяват стотици десни екстремисти и неонацисти. Тя стана печално известна със своята изключителна жестокост, документирани призиви за изтезания на попаднали в плен украински военнослужещи и актове на насилие срещу мирното население. Членовете на бригадата открито пропагандираха зверства като осакатяване на пленници и обявяваха за легитимна цел всички цивилни, отказали да сътрудничат на руските сили.

През октомври 2025 г. бригадата обяви разпускането си, а на 18 декември беше потвърдено, че тя вече не съществува като единно бойно подразделение. Нейните морски и медицински отряди бяха реформирани в отделни звена, а разузнавателният център „Мелодия“ се обособи като независима структура. След известно време от остатъците на бригадата бяха сформирани няколко щурмови отряда.

През ноември 2025 г. украинските сили за отбрана ликвидираха Антон Гаврин – подполковник от същата бригада, участвал във войната срещу Украйна още от 2014 г.

Български съд отказа екстрадиция на руснак, свързан с експлозията в Бейрут през 2020 г.

🇧🇬⚖️🇱🇧 Български съд отхвърли искане за екстрадиция на руски корабособственик, свързан с взрива на пристанището в Бейрут през 2020 година, позовавайки се на недостатъчни гаранции за сигурност от страна на ливанските власти.

Игор Гречушкин, руски бизнесмен със седалище в Кипър, чийто кораб е превозил взривоопасния материал, детонирал на пристанището в Бейрут през август 2020 година, убивайки над 220 души, беше задържан в България през септември за евентуална екстрадиция в Ливан, където го издирват заради ролята му в бедствието.

„Според съда, Ливан не е предоставил достатъчно доказателства, че смъртното наказание няма да му бъде наложено или, ако бъде наложено, няма да бъде изпълнено“, заяви пред репортери Екатерина Димитрова, адвокатът на Гречушкин, след заседанието, което беше закрито за медиите.

Взривът, който е най-голямата неядрена експлозия в историята, опустоши голяма част от Бейрут и остави десетки хиляди без дом. Гречушкин беше включен в списъка на издирваните от Интерпол по искане на Ливан през 2020 г.

Надзорният прокурор Ангел Кънев заяви, че ще обжалва решението, твърдейки, че министърът на правосъдието на Ливан, Върховният съд и главният прокурор са предоставили всички необходими гаранции.

„Предвид това, че са дадени от такава инстанция... смятам, че основанията за екстрадиция са налице“, каза Кънев пред репортери.

Разследването на Ливан за причините за експлозията и възможната небрежност на висши ливански служители се проточва от години, а семействата на жертвите обвиняват за това политическа намеса.

Първият разследващ съдия беше отстранен, след като повдигна обвинения срещу висши служители. Неговият наследник Тарек Битар също повдигна обвинения срещу висши политици, които отказаха да бъдат разпитвани, отрекоха неправомерни действия и блокираха разследването му.

По-рано тази година Битар поднови своето разследване и през последните месеци разпита няколко служители, но все още не е издал дългоочаквания предварителен обвинителен акт.

Нетаняху поиска официално помилване от президента, за да приключи корупционният му процес

🇮🇱⚖️ Шест години след повдигането на обвиненията в измама, подкуп и злоупотреба с доверие днес премиерът Бенямин Нетаняху внесе официално искане за помилване до президента Ицхак Херцог, с което се опитва да сложи край на безпрецедентния и продължил с години съдебен процес.

Нетаняху не призна никаква вина. В специално обръщение той отново отрече обвиненията и оспори законността на самото повдигане на делата. Не даде намек, че е готов да се оттегли от премиерския пост и отбеляза, че ако бъде помилван, ще може „много по-ефективно да защитава интересите на Израел“.

Той добави, че процесът „къса страната на парченца“ и че незабавното му прекратяване „значително ще намали напрежението и ще допринесе за широко национално помирение“.

Пълният текст на документите (становище в 111 страници от адвоката Амит Хадад и лично писмо от Нетаняху) бе публикуван от канцеларията на президента. Според съобщението искането е внесено в правния отдел на Президентството.

Така се открива нова глава от дългогодишната съдебна сага на Нетаняху, която съпътства избори, политически кризи, пандемия, войни и масови протести. От повдигането на обвиненията му неговите противници настояват той да подаде оставка. През цялото време Нетаняху твърди, че е невинен и че става дума за „политически лов на вещици“. В искането за помилване също няма нито извинение, нито признание за вина.

Институтът за демокрация на Израел (IDI) отбелязва, че законът не изисква признаване на вината като условие за помилване, но според дългогодишната практика на главния прокурор подобни молби преди присъда се разглеждат „само в изключително редки случаи“.

В становището си адвокат Хадад подчертава задълженията на Нетаняху като премиер и твърди, че помилването ще излекува обществените разделения, предизвикани от процеса.

„Одобряването на иска ще позволи на министър-председателя да отдели цялото време, способности и енергия за напредъка на Израел в тези критични времена и за справяне с предизвикателствата и възможностите пред страната. Освен това ще помогне за зарастването на разлома между различни части на обществото и ще отвори врата за намаляване на напрежението – всичко това в името на укрепването на националната устойчивост“, пише Хадад.

Президентът Херцог заяви, че ще вземе решение за молбата след становище на Министерство на правосъдието. Политическа буря обаче избухна мигновено. Съюзниците на Нетаняху приветстваха искането като „лекарство за обвинения, родени в грях“, докато опозицията и критиците призовават президента да го отхвърли, защото би нанесъл „смъртоносен удар върху върховенството на закона“.

Нетаняху е обвинен в едно престъпление подкуп и по три – измама и злоупотреба с доверие, в три отделни дела. Те касаят твърдения за неправомерно влияние върху медиите и получаване на скъпи подаръци срещу държавни услуги. Той отрича всякакви нарушения и твърди, че делата са изфабрикувани с цел политически преврат от страна на полицията и прокуратурата.

Процесът започна през 2020 г. след дълги разследвания. Беше забавен от пандемията и от войната след атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г. и към днешна дата е далеч от финал. С изключение на около година и половина между средата на 2021 и края на 2022 г. Нетаняху ръководи страната през целия период и е първият действащ премиер, изправен пред съд.

Свалената премиера на Бангладеш беше осъдена задочно на смърт.

Студентски протести в Дака на 4 август 2024 г.
📸 Снимка: Monirul Alam/EPA

🇧🇩 Съд в Бангладеш осъди задочно на смърт свалената премиерка на страната Шейх Хасина за престъпления срещу човечеството заради кървавото потушаване на студентските бунтове миналата година.

Трима съдии от Международния трибунал за престъпленията обявиха Хасина за виновна по обвинения в подбудителство, заповеди за убийства и бездействие за осуетяване на зверства по време на репресиите срещу протестите против правителството.

При прочитането на присъдата съдия Голам Мортуза Мозумдер заяви: „Обвиняемата премиерка извърши престъпления срещу човечеството, като нареди използването на дронове, хеликоптери и смъртоносно оръжие срещу цивилни граждани.“

Хасина се призна за невинна и определи процеса като „политически фарс“. От август миналата година, след като избяга от страната, тя живее в изгнание в съседна Индия, където е под защита. Индийското правителство игнорира исканията за екстрадиция.

В съдебната зала роднини на убити протестиращи се разплакаха, когато съдът обяви смъртни присъди за Хасина и бившия вътрешен министър Асадузаман Хан.

Липсата ѝ от скамейката на подсъдимите беше очебийна. В изявление след присъдата тя заяви, че не ѝ е дадена „справедлива възможност“ да се защити и че е действала добросъвестно, за да върне реда, а решението е било взето от „манипулиран трибунал“, създаден и ръководен от „неизбрано правителство без демократичен мандат“.

Столицата Дака беше в напрежение преди обявяването на присъдата – сигурността в столицата беше засилена, зоната около трибунала беше отцепена от полиция, армия и паравоенни части. В дните преди решението политическото насилие скочи значително – десетки самоделни бомби бяха взривени из града. Полицията издаде заповед за стрелба по всякого, уловен да хвърля експлозиви или да пали превозни средства.

Свалената премиерка на Бангладеш Шейх Хасина, която от миналата година живее в изгнание в съседна Индия.
📸 Снимка: Athit Perawongmetha/Reuters

В понеделник сутринта самоделна бомба беше хвърлена по улица близо до съда, което предизвика паника и доведе до пълно блокиране на района.

Протестите, свалили Хасина, започнаха като студентско движение, но прераснаха в национално въстание срещу нейното авторитарно управление, днес наричано „Юлската революция“.

15-годишното ѝ управление е възприемано от мнозина като режим на терор, с широки обвинения в корупция, изтезания и отвличания, документирани от правозащитни организации и ООН.

В отговор на безредиците Хасина поведе безмилостна държавна репресия – полицията и силите за сигурност използваха бойни патрони срещу цивилни. Според оценката на службата за правата на човека на ООН по време на протеста са убити до 1400 души – най-тежкото политическо насилие в страната от войната за независимост през 1971 г.

Изправянето на Хасина пред съд беше основно обещание на временното правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамад Юнус, назначен миналата година от лидерите на протеста. Правителството възложи на главния прокурор Мохамад Таджул Ислам да изготви дело пред Международния трибунал за престъпленията в Дака.

Заедно с Хасина беше съден и бившият шеф на полицията Чоудхури Абдула ал-Мамун. През юли той се призна за виновен и свидетелства срещу нея. Съдът нарече престъпленията му достойни за смъртно наказание, но му обеща снизхождение заради съдействието.

В името на прозрачността голяма част от процеса се излъчваше на живо. Сред ключовите случаи беше убийството на студента Абу Сайед. Заснето на видео, то се превърна в символ на протеста.

Прокуратурата описа Хасина като „главния мозък, диригент и върховен командир“ на зверствата през юли и август, като цитира аудиозаписи на нейни телефонни обаждания, свързващи директно премиерския кабинет със смъртоносните улични операции.

Бангладешки войници на пост пред Върховния съд в Дака.
📸 Снимка: Rajib Dhar/AP

Използването на Международния трибунал срещна критики от правозащитни организации. Съдът беше създаден от самата Хасина, а опонентите ѝ го обвиняваха, че го е ползвала за политически гонения. Human Rights Watch посочи, че въпреки някои промени трибуналът все още не отговаря на стандартите за справедлив процес, но запазва правото да налага смъртни присъди.

Правителството на Юнус отхвърли критиките като отбеляза, че трибуналът „работи прозрачно – допуска наблюдатели и публикува редовна документация“.

За семействата на загиналите присъдата донесе облекчение и катарзис. 55-годишният Голам Рахман загуби сина си Голам Нафис, прострелян на 4 август в разгара на безредиците.

„Смъртната присъда за Хасина е единственото приемливо решение за това, което направиха на детето ми. Погребахме момче, а не враг на държавата. Нищо не може да го върне, но трябваше истината да бъде казана в съда“, каза Рахман.

Последната известна снимка на Нафис, докато лежи в рикша на път за болница, обиколи интернет и беше изрисувана на графити по всички краища на столицата.

„Ние, семействата на мъчениците от въстанието, искаме да я видим обесена, за пример на бъдещи управници. Нека никое правителство не си помисля, че може да насочи оръжие срещу деца и да се размине“, добави Рахман.

Синът на Хасина – Саджиб Уазед, заяви пред Reuters, че майка му ще остане „в безопасност“ в Делхи, но няма да мълчи. „Тя е разстроена, ядосана, възмутена. И всички ние сме решени да се борим с всички възможни средства.“

Първите избори след падането от власт на Хасина са насрочени за началото на февруари. Нейната партия Awami League получи забрана за участие, а повечето ѝ лидери са в затвора или в чужбина. Партията обаче заплаши с масови безредици.

Тръмп с официално писмо до Херцог за „пълно помилване на Бенямин Нетаняху“.

🇺🇸⚖️🇮🇱 Американският президент Доналд Тръмп изпрати официално писмо до израелския си колега Исаак Херцог с молба да „даде пълно помилване на Бенямин Нетаняху“ по наказателното му дело, пише местното издание Haaretz.

В официално писмо до израелския президент Тръмп описа наказателния процес срещу Нетаняху като политизиран и неоправдан.

„Макар да уважавам напълно независимостта на израелската съдебна система и изискванията ѝ, смятам, че това „дело“ срещу Биби, който дълго време се бори редом с мен, включително срещу най-тежкия противник на Израел, Иран – е политическо и неоснователно преследване“, пише той.

Описвайки Нетаняху като „мощен и решителен премиер във време на война“, Тръмп отбелязва, че сега той „води Израел към период на мир, който включва и продължаващата ми работа с ключови лидери от Близкия изток, за да добавим още много държави към променящите света Авраамови споразумения“.

„Нетаняху се изправи смело за Израел пред силни противници и неблагоприятен шанс, и неговото внимание не бива да бъде ненужно отклонявано“, продължи Тръмп.

„Сега, след като постигнахме тези безпрецедентни успехи и държим Хамас под контрол, е време да позволим на Биби да обедини Израел, като му се даде помилване и веднъж завинаги се сложи край на това съдебно преследване“, завършва писмото си Тръмп.

Нетаняху е обвинен в подкуп, измама и злоупотреба с доверие в три отделни наказателни дела и се превърна в първия действащ премиер в историята на страната, явил се на свидетелската скамейка като обвиняем.

Кабинетът на Херцог заяви в изявление, че „всеки, който иска президентска прошка, трябва да подаде официално искане съгласно установените процедури“.

„Президентът Херцог изпитва най-голямо уважение към президента Тръмп и продължава да изразява дълбоката си благодарност за непоколебимата подкрепа към Израел, за огромния му принос към връщането на заложниците, за промяната на ситуацията в Близкия изток и особено в Газа, както и за осигуряването на сигурността на държавата Израел“, се казва в изявлението.

Лидерът на израелската опозиция Яир Лапид коментира: „Напомняне: израелският закон гласи, че първото условие за получаване на прошка е признаване на вината и изразяване на съжаление.“

Крайнодесният министър Итамар Бен-Гвир приветства писмото и заяви, че „позорните обвинения срещу премиера Нетаняху отдавна се превърнаха в обвинение срещу самата прокуратура, чиято небрежност и престъпления се разкриват в съда всеки ден“.

„Президент Херцог, чуйте президента Тръмп!“, призова Бен-Гвир.

По-рано през ноември Тръмп заяви в интервю за „60 минути“ на CBS, че САЩ ще подкрепят Нетаняху по време на съдебния процес за корупция.

„Не мисля, че се отнасят с него особено добре. Той е на съд за някои неща и... ние ще се намесим, за да му помогнем малко, защото смятам, че е много несправедливо“, заяви той в интервюто си.

Това не е първият случай, в който Тръмп призовава за намеса в продължаващия процес срещу Нетаняху. На 13 октомври, в обръщението си пред Кнесета след обявяване на споразумението за примирие, Тръмп помоли президента Херцог да помилва Нетаняху, казвайки: „Това е един от най-великите военновременни президенти... кого го интересуват тези обвинения?“

В интервю за консервативния радиоводещ Марк Левин два месеца по-рано, Тръмп описа Нетаняху като „военен герой“ и каза: „Той се бори там, а те се опитват да го вкарат в затвора върху всичко останало – как ти се струва това?“

Тръмп изрази несъгласие с процесите още през юни, когато след значителни забавяния Нетаняху най-накрая беше призован за кръстосан разпит – пет години след началото на делото.

Освен това Тръмп отправя остри критики към процесите в Truth Social, определяйки ги като „политическа лов на вещици, много подобна на лов на вещици, на който бях подложен аз“.

Не на последно място, той обвърза косвено американската помощ за Израел с искането си да „оставят Биби на мира“, заявявайки: „САЩ харчат милиарди долари всяка година – много повече, отколкото за която и да е друга държава – за защита и подкрепа на Израел. Няма да търпим това.“

Южна Африка приема Ханибал Кадафи.

🇿🇦🇱🇾 Властите в Южна Африка са се съгласили да приемат Ханибал Кадафи, син на покойния либийски диктатор Муамар Кадафи, след предстоящото му освобождаване от ареста в Ливан, съобщиха съдебни източници, цитирани от телевизия Al Arabiya.

„Платихме гаранцията в канцеларията на съдията-следовател в Съдебната палата Захер Хамаде, на когото представихме разписката за плащането“, заяви френският адвокат Лоран Байон, който е един от тримата защитници на обвиняемия.

Първоначално определена на 11 милиона долара, в крайна сметка гаранцията беше намалена на 900 000 долара (80 милиарда ливански лири) от съдия Хамаде след искане на защитата. Според сведения на френското издание L'Orient-Le Jour сумата е била платена в понеделник сутринта от Правителството на националното единство в Триполи.

Байон уточни, че в момента се финализират формалностите за освобождаването с главния прокурор на Касационния съд Джамал Хаджар, чието разрешение е необходимо, за да може обвиняемият да напусне Главна дирекция „Вътрешна сигурност“ в Ашрафие, където в момента е задържан.

Ханибал Кадафи се намира в затвора в Ливан от 2015 г. заради „укриване на информация“ за изчезването на ливанския шиитски духовник и основател на движението „Амал“ Муса Садр и двамата му спътници в Либия през 1978 г. По онова време той е бил едва на три години.

Женен за ливанка и баща на три деца, Ханибал Кадафи се очаква да остане временно в Ливан, според Байон, въпреки че съдията отмени наложената му забрана за пътуване едновременно с решението за гаранцията.

Като се има предвид, че присъствието му в Ливан крие рискове за безопасността му, адвокатите очакват решение от Съвета за сигурност на ООН относно отмяната на международната забрана за пътуване, наложена на семейство Кадафи през 2011 г. по време на падането на режима. Поради тази причина в петък те подадоха искане до Съвета чрез ливанския външен министър Джо Раджи, който трябва да го предаде на ООН чрез представителя на Ливан в организацията Ахмад Арафа, съгласно установените дипломатически процедури.

По време на кампанията за освобождаване на Ханибал Кадафи Байон не се поколеба да критикува остро правосъдието в Ливан, обвинявайки го в „липса на независимост“ и „произволно задържане“ на клиента му. В понеделник обаче той пусна изявление, в което похвали „действията на сегашното правителство, и особено на министъра на правосъдието Адел Насар, който върна уважението към принципите и основните права в центъра на функционирането на съдебната система“.

Либийци от целия политически спектър реагираха на решението на Ливан да освободи сина на покойния Муамар Кадафи, докато се натрупваха въпроси къде ще отиде той в следващите дни и дали планира да се завърне обратно в Либия или да се присъедини към своите братя и сестри Ал-Саади, Мохамед и Айша, както и към майка си Сафия Фаркаш.

Вълна от празненства заля части от страната, особено сред лоялистите на някогашния режим на Кадафи, след като властите обявиха освобождаването.

Медийният комитет, който се застъпва за него, заяви, че новината за „започването на процедурите по освобождаването след години на незаконно задържане представлява победа на справедливостта над политическия шантаж“.

В отговор на въпроси за дестинацията на Ханибал висш деец от бившия режим каза: „Засега не е уточнена страната, до която ще пътува капитан Ханибал. Разбира се, ние го приветстваме сред семейството и братята си, но той няма да дойде в Либия по причини, свързани със сигурността“.

Бившият служител сподели пред Asharq Al-Awsat, че очаква Ханибал да „се присъедини към някой от членовете на семейството си, които в момента са между Турция, Египет и Султанат Оман, или може би да отиде в европейска страна“.

„Все още не е известно къде ще отиде г-н Ханибал, но не мисля, че ще дойде в Либия на този етап“, заяви от своя страна Мохамед ал-Асмар, ръководител на либийския център за проучвания „Ума“.

Комитетът в защита на Ханибал изрази своята благодарност към „почтените либийски племена, които застанаха твърдо и достойно, както и към социалните делегации и народните лидери, които следяха случая с искрена отдаденост“.

Освен това той похвали „всички официални правителствени и съдебни органи в Триполи, както и ръководителя и членовете на правния екип за сътрудничеството и проследяването, помогнали за приключването на този хуманитарен и национален случай“.

Комитетът изрази „дълбока признателност към всички местни и международни правозащитни организации, които призоваваха за свобода и справедливост“ и благодари на правосъдието в Ливан за „положителния му отговор в края на процеса“, заявявайки, че „везните на справедливостта най-накрая надделяха над политическия шантаж в стъпка, записана в полза на правните и хуманитарни ценности“.

Ал-Саади Кадафи изрази радостта си от новината за освобождаването на своя брат в профил в Х, който мнозина му приписват: „На моите обичани милиони, нося ви новината за освобождаването на Ханибал“. Той също така благодари на правителството в Ливан и на Абдулхамид ал-Дбейба, ръководител на правителството в Триполи, както и на няколко от неговите служители.

Ал-Саади, който живее в Турция откакто напусна Либия, беше оправдан от Наказателната камара на Апелативния съд в Триполи през април 2018 г. по обвинения в убийство и изтезания на футболист през 2005 г.

Въпреки това той остана в затвора до освобождаването си на 6 септември 2021 г. След това той замина за Турция сред противоречиви сведения за сегашното му местожителство. Вдовицата на Кадафи живее в Кайро, докато Оман е домакин на дъщеря му Айша и сина му Мохамед.

Сафия Фаркаш, втората съпруга на Кадафи, напусна Либия след избухването на въстанието през февруари 2011 г. заедно с Ханибал, Айша и Мохамед – син на съпруга ѝ от първия му брак.

Няколко от другите ѝ синове – Азиз ал-Араб, Мутасим и Хамис – бяха убити по време на войната между режима и бунтовниците същата година.

Валид ал-Лафи, министър по комуникациите на правителството в Триполи, посочи, че решението за освобождаване на Ханибал е „победа за Революцията от 17 февруари“ – коментар, предизвикал вълна от критики.

Върховният съд на Нидерландия отхвърли последния опит на Русия да избегне плащане по делото "Юкос"

⚖️ Върховният съд на Нидерландия отхвърли последния правен опит на Руската федерация да отмени решения на по-долни инстанции отпреди над десетилетие, които я осъждат да плати обезщетение на бившите мажоритарни акционери на „Юкос“ – някога един от най-големите частни петролни производители, чиито активи бяха брутално прехвърлени към държавната корпорация „Роснефт“.

В съобщение до пресата съдът заяви: „С това решение Върховният съд окончателно приключва производството на Руската федерация за отмяна на арбитражните решения.“

Бившият мажоритарен акционер на компанията, известният олигарх Михаил Ходорковски, е сред първите крупни бизнесмени, изпаднали в немилост пред Владимир Путин в ранните години на неговото президентство. Ходорковски беше хвърлен в затвора, а бизнес империята му беше унищожена от руските власти.

След като прекара повече от десет години зад решетките, Ходорковски беше освободен в края на 2013 г. Той не е участвал пряко в съдебните процеси, тъй като престана да бъде акционер в „Юкос“ през 2004 г. Като цяло, правната битка продължи 20 години. Коментирайки решението, Ходорковски го нарече „най-мощният правен удар срещу режима на Путин досега“.

„За мен това решение носи и дълбок смисъл. Независим, уважаван съд, признат от Русия, която избра да участва и по този начин призна неговата юрисдикция, официално потвърди: Юкос е действал законно“, написа Ходорковски.

Обезщетението надхвърля 65 милиарда

Компанията GML, представляваща интересите на бившите акционери, също приветства взетото решение. В съобщението си тя посочи, че тъй като не остават други правни пътища за обжалване, най-голямото арбитражно решение в историята, което вече надхвърля 65 милиарда щатски долара с лихвите, е окончателно, неотменимо и подлежи на изпълнение срещу руски държавни активи по цял свят.

„Днешното окончателно и историческо решение на Върховния съд на Нидерландия е не само победа за акционерите, но и утвърждаване на основен принцип на правосъдието: никоя държава, дори такава като Русия, не е над закона“, заяви Тим Озбърн, изпълнителен директор на GML.

Засега руски държавни служители не са коментирали съдебното решение. Все пак, още през 2020 г. Конституционният съд на Руската федерация издаде решение, което на практика ѝ дава възможност да игнорира решенията на международния арбитраж в Хага. Въпреки участието си в производството, е изключително малко вероятно Москва да плати доброволно най-голямото арбитражно обезщетение в историята – особено предвид естеството на случая и мащаба на компенсацията.

GML обявява принудително изпълнение

„Истинското правосъдие идва само чрез изпълнението. Сега ще съсредоточим всичките си усилия върху принудителното възстановяване на активите на Руската федерация по целия свят, докато не бъде платена всяка стотинка от присъдените над 65 милиарда“, каза Озбърн.

От компанията уточниха, че процесът включва откриване на руски държавни активи в чужбина, като търговски имоти, банкови сметки или дялови участия. и подаване на петиции пред местните съдилища за признаване на арбитражните решения и разрешаване на запорирането на активите.

Ако бъдат успешни, тези активи могат да бъдат замразени и продадени, като приходите ще бъдат използвани за покриване на присъденото обезщетение.

„Истинското правосъдие се крие в изпълнението – то показва, че пренебрежението към закона носи реални последици“, подчерта Озбърн.

Последици за руския бизнес в чужбина

Предвид факта, че много руски държавни корпорации оперират международно чрез съвместни предприятия, дялови участия и финансови институции, решението на нидерландския Върховен съд дава на бившите акционери на Юкос реалистичен път за възстановяване на щетите. В същото време, то значително усложнява инвестиционните проекти на Кремъл в чужбина, много от които служат като инструменти за политическо влияние. Отсега нататък, всеки руски държавен бизнес в развити юрисдикции е изправен пред екстремни рискове от загуба на активи.

В свой коментар Министерството на външните работи на Украйна призова правителствата и отговорните бизнеси по света „да не работят с руснаци, нито в Русия, нито където и да било другаде“.

„Това е не само защото всяка печалба, спечелена от Русия, в крайна сметка финансира руските военни престъпления в Украйна, но и защото сътрудничеството с руското правителство или руските компании носи както репутационни, така и чисто търговски рискове“, заяви ведомството.

„Тези рискове съществуваха дори преди решението по делото Юкос. Например, украинската компания Нафтогаз вече спечели две международни арбитражни дела срещу Русия и Газпромна обща стойност около $7 милиарда. Нафтогаз вече работи за изпълнение на тези решения чрез запор върху руски активи в чужди юрисдикции. След решението за Юкос, и те ще започнат да търсят руски активи. За световната бизнес общност това означава само едно – по същество, всеки бизнес, включващ руски пари, вече е в зона с висок риск. Призоваваме всички да диверсифицират рисковете си разумно и да откажат сътрудничество с руснаци“, апелираха от министерството.

Иран осъди двама френски граждани за шпионаж.

Портрети на френската гражданка Сесил Колер и нейния партньор Френч Жак Парис заедно с плакат с призив за тяхното освобождаване, Париж, 25 март 2025 г.
📸 Снимка: AFP News Agency

🇮🇷⚖️🇫🇷 Ирански съд осъди двама френски граждани на дълги години затвор по обвинение в шпионаж в полза на Франция и Израел, съобщи официалният уебсайт на съдебната власт, само дни след като двете страни намекнаха за напредък в преговорите за размяна на затворници.

Единият обвиняем получи присъда 6 години лишаване от свобода за шпионаж в полза на френското външно разузнаване (DGSE), 5 години за „заговор за престъпления срещу националната сигурност“ и 20 години вътрешно изгнание за „предполагаемо сътрудничество с израелското разузнаване“.

Вторият обвиняем беше осъден на 10 години за шпионаж в полза на Франция, 5 години за „заговор срещу националната сигурност“ и 17 години за „подпомагане“ на израелското разузнаване. Според съобщението присъдите могат да бъдат обжалвани в срок от 20 дни.

Въпреки че съдебната власт не назова обвиняемите, Сесил Колер и Жак Пари са единствените двама френски граждани, за които е известно, че в момента са задържани в Иран. Според France 24 именно те са двамата осъдени. През юли френската държавна телевизия съобщи, че според дипломатически източници и техни роднини двамата са обвинени в шпионаж за Израел.

Колер и нейният партньор Пари бяха арестувани в Техеран през май 2022 г. в края на туристическа обиколка в Иран. Държавните медии на Ислямската република уточняват, че двойката е свързана с основния учителски синдикат – твърдение, което те отхвърлят. На двамата са повдигнати обвинения в подбуждане към безредици.

През октомври 2022 г. иранските медии излъчиха видео, в което Колер и Пари „признават“ за това, че са извършвали шпионаж. Правозащитни организации обаче посочват, че подобни телевизионни изяви са принудителни и осъждат тази практика.

„В Иран няма независим съд“, посочи Фариба Аделха, учен с двойно френско-иранско гражданство, която беше задържана на летището в Техеран през 2019 г. и осъдена на пет години за предполагаеми престъпления срещу националната сигурност.

„Всички сме шпиони до доказване на противното“, заяви тя пред Радио Фарда – независима иранска медия, базирана в Прага. Фариба описва съдебните дела в областта на националната сигурност като „кафкиански“ и предположи, че Колер и Пари не са получили справедлив процес и са били държани в много по-тежки условия от нейните, тъй като са били поставени в изолация.

Този месец Иран и Франция показаха признаци на напредък в преговорите за евентуална размяна на затворници, като държавни служители и от двете страни заявиха, че са постигнати договорености за рамка, която може да осигури освобождаването на Колер и Пари в замяна на Махдие Есфандиари – иранска студентка, задържана по-рано тази година заради антисемитизъм в социалните мрежи.

Миналата седмица друг ирански съд оправда и пусна на свобода Ленарт Монтерлос – колоездач с френско-иранско гражданство.

Въпреки че експерти по правата на човека осъдиха „драматичната ескалация“ на екзекуциите, които се изпълнени в Иран от началото на годината, в началото на октомври т.нар. Съвет на пазителите на Ислямската република одобри по-строги наказания за шпионаж и сътрудничество с Израел и САЩ.

Само няколко дни по-рано комитет на ООН разкри, че иранските власти са екзекутирали над 1000 души от началото на годината – брой, който Amnesty International описа като най-високия от поне 15 години насам.

Италия няма да екстрадира украинеца за Северен поток.

🇮🇹⚖️🇺🇦 Италианският касационен съд, най-висшата съдебна инстанция в страната, върна за повторно разглеждане решението за екстрадиция на украинския гражданин Сергей Кузнецов. Той беше арестуван в Римини по европейска заповед за арест във връзка с обвинения от прокуратурата в Германия за взривовете на Северен поток. Информацията беше съобщена от италианската новинарска агенция Ansa.

Делото ще бъде разгледано от нова съдебна колегия.

Защитата на Кузнецов обжалва решението за екстрадиция с твърдението, че в европейската заповед за арест фактите са били неправилно квалифицирани. По-рано решението за екстрадиция беше взето от Апелативния съд в Болоня. Адвокатите на обвиняемия твърдяха, че италианските съдебни органи са се позовали на италианската юридическа дефиниция за тероризъм, която не присъства в заповедта, издадена от германските власти. Впоследствие защитата подаде жалба до Касационния съд.

Кузнецов е един от двамата задържани в Европа като обвиняеми по делото за експлозиите на Северен поток 1 и 2. Вторият е Владимир Журавльов, живеещ в Полша. Властите там посочиха, че неговата екстрадиция в Германия не е в интерес на страната.

„Не е моя работа да разследвам защо украински гражданин се връща в Полша, знаейки за своята европейска заповед за арест. Позицията ни обаче остава непроменена – преследването или екстрадицията на този гражданин в друга държава определено не е в интерес на Полша. Решението ще бъде взето от съда“, заяви полският премиер Доналд Туск.

Адвокатът на Журавльов също отбеляза, че шансът клиентът му да бъде екстрадиран е извънредно ниска.

По-късно шефът на Бюрото за национална сигурност на Полша Славомир Ценцкевич заяви, че Германия не бива да продължава да преследва украински граждани, свързани с диверсията срещу Северен поток.

„Ако Германия преследва съдебно човек, живеещ в Полша, който е унищожил основен източник на приходи за руската военна машина, това демонстрира диаметрално разминаване в интересите между Полша и Германия, особено когато става въпрос за начина, по който възприемаме реалността след 2022 година“, категоричен е полският служител.

Естонски военнослужещ беше осъден за шпионаж в полза на Русия.

🇪🇪🕵️‍♂️🇷🇺 Член на Естонските сили за отбрана беше осъден на 4 години и 11 месеца затвор, след като се призна за виновен в участие и подкрепа към руски разузнавателни операции, съобщи общественият медиен оператор ERR.

Член на НАТО и ЕС и споделяща обща граница с Русия, Естония все по-често обвинява големия си съсед в подривни дейности и хибридни операции в Балтийския регион.

Според обвинителния акт в периода март-май обвиняемият по делото Иван Дмитриев е сътрудничил на Александър Бобков, офицер от Оперативния отдел на Граничната охрана на Федералната служба за сигурност на Руската федерация.

Действайки от негово име Дмитриев е предал на руската страна сведения за естонските въоръжени сили, местния живот в Нарва, който е третия по големина град в Естония, както и за движенията на отбранителните сили в рамките на града.

Държавният прокурор Триину Олев-Аас заяви, че Дмитриев, активен член на Естонските сили за отбрана, занимавал се с операции с дронове, се явява значителна заплаха за националната сигурност.

„Русия счита за важни всички сведения, които успява да събере за Естония. Бързото осуетяване на престъпления срещу държавата и преследване на лица, вербувани от руски разузнавателни служби, е част от националната отбрана, особено в днешната ситуация“, каза Олев-Аас.

Заместник-генералният директор на Естонската служба за вътрешна сигурност Таави Наритс заяви, че неговите служители са арестували Дмитриев, докато се готви да пътува до Русия, за да се срещне със своя ръководител след участие във военно учение.

Съдебното решение все още не е влязло в сила и може да бъде обжалвано пред Окръжния съд в Тарту, се допълва в репортажа на обществения медиен оператор.

Случаят идва на фона на повишена тревога относно руските шпионски операции в страната, както и в Европа като цяло. През август Талин обяви висш дипломат на Кремъл за персона нон грата заради предполагаем опит да подкопае конституционния ред и правната система на Естония.

През януари 2024 г. властите в Естония арестуваха Вячеслав Морозов, професор по политология в Университета в Тарту, който по-късно беше осъден за шпионаж в полза на Москва и получи шест години затвор.

Московски съд осъди руски военнослужещ на 4 години затвор заради интервю.

🇷🇺⚖️ Московският градски съд осъди Павел Гугуев, руски военнослужещ, участвал във войната в Украйна, на 4 години в затвор от общ режим и 1 година и половина ограничение на свободата по обвинение в конфиденциално сътрудничество с чужденци (член 275.1 от Наказателния кодекс на Русия).

Това съобщиха за Медиазона от пресслужбата на Първи апелационен съд с обща юрисдикция в Москва, където са постъпили материалите по делото.

Гугуев е бивш затворник, осъждан за убийство, причиняване на средна телесна повреда и кражба. През 2013 г. Ногинският градски съд в Московска област го осъжда на 12 години затвор в колония със строг режим, взимайки предвид предишна условна присъда за кражба. От тях Гугуев излежава 10, след което е вербуван за участие във войната в Украйна, където попада в плен.

Докато е в украински плен той дава интервю за украинския журналист Дмитрий Карпенко, което е публикувано в YouTube канала на Владимир Золкин. В него Гугуев разказва за тежките загуби сред руските части.

По-късно Гугуев е част от размяна на военнопленници, при която е върнат обратно на територията на Руската федерация. По-късно той дава второ интервю за същия журналист, което е публикувано през юли 2023 г. В него той продължава да разказва за тежкото състояние на руската армия. Гугуев също твърди, че руските власти са му предлагали да обяви, че първото му интервю в Украйна било „извлечено под натиск“.

Според изданието „Холод“, което се позовава на друг военнопленник, Гугуев дава второто интервю, докато се намира във военна част в Подмосковието. В деня след публикуване на интервюто всички в обекта, където е настанен Гугуев, са лишени от телефоните си, забранено им да излизат на разходка и да приемат пратки. Самият Гугуев е затворен за няколко дни в помещение, използвано преди като оръжейна стая.

Седем кенийци доказаха бащинство срещу британски войници

Британската армия тренира в Кения с местни хора, наети да предоставят различни сценарии.
📸 Снимка: Джим Гибсън/Alamy

🇰🇪 Седем души от Кения спечелиха дела за установяване на бащинство на британски военни след съдебна битка в Семейния съд в Лондон, където проследиха своето потекло, след като стана ясно, че бащите им са анличани.

Британското армейско тренировъчно звено (BATUK) действа в Кения от години, а различни бази данни за ДНК бяха използвани за разкриване на неизвестни до момента бащи. Шестима от тях са служили в BATUK, а един е работил като подизпълнител, според Би Би Си.

Решението дава възможност на потомците да кандидатстват за британско гражданство. В съда те бяха представлявани от британския адвокат Джеймс Нето, работи в сътрудничество с водещия генетик Дениз Снайдеркомб Корт.

Екипът откри множество хора, които вярват, че бащите им са били британски войници, служили в BATUK – най-голямата база за обучение на военни в Африка. Публично достъпни ДНК бази данни бяха използвани за намиране на роднини във Великобритания.

Един от ищците е Питър Уамбугу, който сподели, че е израснал, знаейки, че баща му е войник, но на 33 години никога не го е срещал. Той каза, че майка му го описала като добър човек. „Тя ми каза, че той обещал да се върне един ден, но това не се случи“, добави той.

„Цялата болка, която носех през тези 30 години, цялата дискриминация, която понасях от хората, се превърна в радост“, каза той.

„За много семейства днешното изслушване бележи края на изключително труден път, който дълго време изглеждаше невъзможен. Деца и млади хора, които преди имаха само въпроси, а сега имат и отговори“, заяви адвокатът.

Андрю Маклауд, адвокат и активист, участвал в ДНК проекта, изрази надежда, че този случай ще подтикне Министерство на отбраната да поеме по-голяма отговорност за претенциите за бащинство срещу военнослужещи от BATUK.

Министерството на отбраната заяви пред BBC, че „въпреки че претенциите за бащинство срещу британски военнослужещи са личен въпрос, правителството си сътрудничи с местните власти за поддръжка на деца при претенции, свързани с бащинство“.

BBC проследява тази история през последната година като част от предстоящ петсериен подкаст „Светът на тайните“. BATUK се намира в Нанюки, Кения, където британски войници обучават местни войски и такива от съседни държави.

Иракчанин ще лежи доживот за трафик на хора, вербувал бойци за Русия срещу Украйна

Задържани иракски граждани пред стена в затвора в град Хакланя, западно от Багдад.
📸 Снимка: Getty Images

🇮🇶⚖️🇷🇺 Иракчанин беше осъден на доживотен затвор за трафик на хора, след като вербувал свои сънародници да се сражават в редиците на руската армия във войната срещу Украйна.

В изявление на Наказателния съд в Наджаф се посочва, че осъденият е сформирал групи и ги е изпращал да воюват в чужди държави срещу заплащане, а присъдата е наложена съгласно иракския закон за борба с трафика на хора.

Според съдебен представител и висш служител по сигурността, пожелали анонимност, мъжът – посочен като Рисан Фалах Камел – е признат за виновен във вербуване на бойци и изпращането им да воюват на страната на Русия.

От началото на войната, започнала с пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. чужди бойци се присъединяват и към двете страни.

По-рано тази година украински официални лица заявиха, че значителен брой китайски граждани се сражават в редиците на руската армия и че Киев е събрал подробни разузнавателни данни за повече от 150 наемници, вербувани от Москва чрез социалните мрежи. Китай отхвърли тези обвинения.

Северна Корея се утвърди като един от най-близките съюзници на Москва, като според сведения на разузнавателни източници от САЩ и Южна Корея, тя е изпратила хиляди свои войници и милиони боеприпаси в подкрепа на руската армия. Това военно сътрудничество засили изолацията на Севера от международната общност, но укрепи неговите стратегически връзки с Кремъл.

В първите месеци на войната украинските власти обявиха, че над 20 000 доброволци от 52 държави са пристигнали в страната, за да ѝ помогнат в отбраната срещу руската агресия. Оттогава броят на чуждестранните бойци в редиците на украинската армия остава неясен.

Миналата година руските военни плениха британски гражданин, участвал в украинските операции в Курска област като част от Чуждестранния легион, структура в състава на Силите за териториална отбрана на Украйна.

5 години затвор за Никола Саркози заради предполагаемо финансиране от Либия

Френският президент Никола Саркози (вляво) посреща либийския лидер полк. Муамар Кадафи при пристигането му в Елисейския дворец в Париж, 10 декември 2007 г.
📸 Снимка: AP Photo/Francois Mori

🇫🇷⚖️ Бившият френски президент Никола Саркози беше осъден на пет години затвор от парижки съд, който изненадващо постанови, че ще бъде лишен от свобода дори при обжалване, след като беше признат за виновен по делото за незаконно финансиране на неговата кампания от страна на Либия.

Съдът обяви, че датата за влизането му в затвора ще бъде уточнена по-късно, като по този начин 70-годишният Саркози бе пощаден от унижението да бъде изведен от съдебната зала с белезници.

Магистратите го признаха за виновен в „престъпно сдружение“ за финансиране на кампанията му с либийски средства в замяна на дипломатически услуги в периода 2005-2007 г. В същото време той е оправдан по три други обвинения – пасивна корупция, незаконно финансиране на кампания и прикриване на присвояване на публични средства.

Двама от най-близките му сътрудници по време на президентството му – бившите министри Клод Геан и Брис Ортефьо – също бяха признати за виновни в престъпно сдружение, но бяха оправдани по други обвинения.

Като цяло решението показва, че съдът смята, че е имало опит да се търси либийско финансиране за кампанията на Саркози през 2007 г., но съдиите не бяха убедени, че той е имал пряко участие и че либийски пари реално са били използвани в печелившата му кампания.

Председателката на състава, в дълго четене на мотивите, продължило часове, заяви, че Саркози е позволил на свои приближени да търсят подкрепа от либийските власти „за да осигурят или да се опитат да осигурят финансови средства за кампанията му“. Той изслуша решението прав на крака.

В същото време съдът подчерта, че не може да се установи с абсолютна сигурност либийски пари да са финансирали кампанията. Но според френския закон корупционна схема може да има, дори когато не е доказано плащане.

В съдебната зала Саркози беше придружен от съпругата си Карла Бруни-Саркози докато тримата му пълнолетни синове също присъстваха. Той седеше на първия ред на подсъдимите.

Саркози, който спечели изборите през 2007 г., но не успя да спечели преизбирането си пет години по-късно, отхрече всички обвинения по време на тримесечния процес тази година, в който общо 11 души бяха подсъдими, сред които трима бивши министри.

Въпреки поредица от съдебни скандали, помрачили наследството му, Саркози остава влиятелна фигура в дясната политика във Франция и публичния живот заради брака си с Бруни-Саркози.

Бившият френски президент Никола Саркози (вляво) и съпругата му Карла Бруни (вдясно) пристигат в съда в Париж, Франция, четвъртък, 25 септември 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Christophe Ena

Либийското финансиране

Обвиненията водят началото си от 2011 г., когато либийска агенция и самият Кадафи твърдяха, че са отпуснали тайно милиони евро за президентската кампания на Саркози през 2007 г.

През 2012 г. френското разследващо издание Mediapart публикува бележка на либийското разузнаване за договор за финансиране на стойност 50 млн. евро. Саркози нарече документа фалшификат и заведе дело за клевета. В четвъртък съдът постанови, че „най-вероятно този документ е фалшификат“.

Следователи разглеждаха и серия пътувания до Либия на приближени до Саркози, когато той заемаше поста вътрешен министър между 2005 и 2007 г., включително началника на кабинета му.

През 2016 г. френско-ливанският бизнесмен Зиад Такиедин заяви пред Mediapart, че е пренасял куфари с пари от Триполи до френското вътрешно министерство. По-късно той се отрече от показанията си.

Това оттегляне стана обект на отделно разследване за евентуален натиск върху свидетел. Саркози и съпругата му бяха обвинени предварително за участие в предполагаеми усилия за оказване на натиск върху Такиедин. Делото още не е стигнало до съд.

Такиедин, който беше сред подсъдимите, почина във вторник в Бейрут на 75 години. Той избяга в Ливан през 2020 г. и не присъстваше на процеса.

Прокуратурата твърди, че Саркози се е възползвал съзнателно от „корупционен пакт“ с режима на Кадафи. Либийският диктатор бе свален и убит през 2011 г., след като управляваше страната над четири десетилетия.

Саркози отрича „заговор“

Процесът осветли неофициалните контакти на Франция с Либия в началото на новия век, когато Кадафи се опитваше да възстанови връзките си със Запада. Саркози определи обвиненията като политически мотивирани и основани на фалшиви доказателства. В хода на делото той заклейми процеса като заговор, организиран от „лъжци и измамници от клана Кадафи“.

Той намекна, че обвиненията са отмъщение за ролята му като президент за свалянето на Кадафи през 2011 г., когато Франция беше сред първите западни страни, призовали за военна интервенция.

„Какво доверие може да се даде на твърдения, белязани от отмъщение?“ – каза Саркози по време на делото.

Лишен от Ордена на Почетния легион

След друга присъда през юни Саркози беше лишен от най-високото френско отличие – Ордена на Почетния легион.

Преди това той беше признат за виновен по дело за корупция и търговия с влияние заради опит да подкупи съдия през 2014 г. за сдобиване с информация по дело, в което беше замесен. За това той получи една година домашен арест с електронна гривна, но през май тази година беше освободен условно заради възрастта си, след като изкара малко над три месеца с устройството.

В друго дело миналата година той беше признат за виновен за незаконно финансиране на своята кампания при неуспешния опит за преизбиране през 2012 г. Тогава Саркози беше обвинен, че е похарчил почти два пъти повече от допустимия по закон максимум, и получи една година затвор, от които шест месеца условно.

Саркози продължава да отрича всички обвинения и е обжалвал присъдата пред Касационния съд, поради което процедурата още продължава.

Служител на американска военна база в Германия е опитал да предаде секретни данни на Китай.

🇺🇸🇩🇪🇨🇳 Гражданин на САЩ, който е работил в американска военна база в Германия и се предполага, че е отправил предложение към Китай за предоставяне на чувствителна информация, получи обвинение в шпионаж, съобщиха германски прокурори в понеделник.

Заподозреният, посочен като Мартин Д, е бил арестуван във Франкфурт в началото на ноември, но случаят е оповестен едва сега. В обвинителен акт, изпратен до държавния съд в Кобленц по-рано този месец, той е обвинен в изразяване на готовност да се занимава с шпионаж в полза на чужда разузнавателна служба, съобщиха федералните прокурори.

Мъжът е служил като цивилен подизпълнител на Министерството на отбраната на САЩ в периода 2017-2023 г. като се е намирал в американска военна база в Германия поне от 2020 г. нататък, гласи изявлението на прокурорите.

Той е получил обвинение, че през лятото на 2024 г. се е свързал многократно с китайските власти с предложение да предостави чувствителна информация за американската армия на разузнаването на Пекин.

Местните медии съобщават, че заподозреният очевидно не е успял в своето намерение да предаде данни на китайските власти преди ареста му.

Сега съдът в Кобленц ще трябва да вземе решение дали да насочи делото към съдебен процес и ако да – кога.