По примера на Сахел: Русия засилва военното си присъствие в Мадагаскар.

🇲🇬🤝🇷🇺 В началото на март на полигон в планинската част на Мадагаскар се проведе официална церемония по връчването на сертификати на първия випуск малгашки военнослужещи, завършили курс с продължителност 8 седмици под ръководството на инструктори от „Африканския корпус“ – структура на Министерството на отбраната на Руската федерация.

От общо 216 курсисти основния курс преминаха успешно 140, съобщи African Initiative. Обучението обхваща огнева подготовка и управление на безпилотни летателни апарати. Завършилите преминават към специална фаза, която включва подготовка на сапьори, елитни стрелци, разузнавателни групи, щурмови подразделения и оператори на ударни дронове.

Репортаж на кореспондентката Дария Ваган, излъчен от руски държавни медии, дава поглед над програмата за обучение на оператори на дронове, организирана в три модула. Първият е посветен на разузнавателните дронове – определяне на координати, предаване на данни към командването и работа с карти.

Вторият включва изпускане на експлозивни заряди от дронове тип Mavic с осколочно-фугасни боеприпаси ОФСП-05 и ОФСП-08, предназначени за поразяване на лекобронирана техника и жива сила. Третият модул обхваща FPV дронове камикадзе – тактика, която руските въоръжени сили масово прилагат в Украйна и очевидно изнасят към партньори в Африка.

Присъствието на „Африканския корпус“ в Мадагаскар е пряко свързано с военния преврат от 12 октомври 2025 г. Тогава елитното звено CAPSAT свали президента Андри Ражоелина на фона на масови протести срещу спиранията на водоснабдяване и електричество, бедността и корупцията. На 17 октомври полковник Мишел Рандрианирина положи клетва като временен президент, след което Африканският съюз прекъсна членството на Мадагаскар.

Руският военен ангажимент не закъсня. На 20 декември 2025 г. руски военно-транспортен самолет кацна на международното летище Ивато край Антананариву с около 50 военнослужещи и 43 каси оръжие – автомати, снайперски пушки и противотанкови ракети, съобщи The Moscow Times. В края на декември Антананариву посети заместник-министърът на отбраната на Руската федерация Юнус-Бек Евкуров, де факто ръководител на операциите на „Африканския корпус“. Впоследствие Русия разгърна 140 военни инструктори на острова и достави допълнително оръжие, включващо дронове камикадзе и противотанкови ракети.

През февруари 2026 г. Рандрианирина посети Москва за първото си официално посещение извън страната и се срещна с президента Путин, който „даде благословията си“ за новия лидер, съобщи тогава The Moscow Times. Визитата напомня на тези от държавните глави на Мали, Буркина Фасо и Нигер, където военни хунти се обърнаха към Москва за легитимност и военна подкрепа след разрив със Запада.

Анализ на Critical Threats (AEI) от 19 февруари посочва, че Мадагаскар балансира между Русия, Франция и САЩ – и трите страни са потърсили контакт с хунтата след преврата в стремеж да укрепят влиянието си в Индийския океан. Пристанището Диего Суарес в северния край на острова е стратегически ключово – то позволява проекция на сила по основните търговски маршрути между Атлантическия и Индийския океан. Кремъл, според същия анализ, се стреми да увеличи военното си присъствие по ключовите водни пътища около африканския континент.

Руското военно присъствие е обосновано официално с борбата срещу дахало – въоръжени крадци на зебу (добитък), действащи в южната и западната част на острова. Проблемът е съвсем реален и дори хроничен: според Института за изследвания на сигурността (ISS Africa) една трета от територията на Мадагаскар се смята за „червена зона“ извън ефективен държавен контрол, а дахало използват оръжие тип „Калашников“ и се държат като въоръжени бунтовнически групи. Между 2015 и 2017 г. в засади са загинали 25 офицери от армията. Въпросът доколко обучението в управление на FPV дронове камикадзе и щурмови тактики е съразмерен отговор на проблема с крадците на добитък остава отворен.

Репортажът на Ваган представя изцяло гледната точка на руското военно присъствие и малгашката военна хунта. В него не присъстват независими експертни оценки, нито позицията на Африканския съюз, Франция и западни партньори. Председателят на фондацията на Малгашката република, цитиран в материала, заявява, че обучението от руската армия може „ефективно да подобри малгашката армия“, но уточнява, че то все още не е приключило. Офицери от малгашката армия, също интервюирани във видеото, определят работата с руските инструктори като „полезна и богата“.

Мадагаскар се превръща в поредната точка на разширяване на руското военно влияние в Африка. Според Critical Threats Русия планира да изпрати допълнително 1000 военни от „Африканския корпус“ в Мали през следващите месеци, увеличавайки контингента там до 3500 души. Дали островната държава в Индийския океан ще следва примера на държавите от Сахел за задълбочаваща се зависимост от Москва или ще успее да запази пространство за маневриране между конкуриращите се сили, предстои да се види.

Дамаск: Руската подкрепа за Сирия е „стъпка в полза на целия регион“

🇸🇾🤝🇷🇺 Сирийският външен министър Асад ал-Шибани заяви, че Дамаск и Москва са способни да изградят отношения „на основата на суверенитет, справедливост и общи интереси“, а подкрепата на Руската федерация за новия политически курс на Сирия би била „стъпка в полза на Сирия и целия регион“.

Шибани говори на съвместна пресконференция в Дамаск със заместник-председателя на руското правителство Александър Новак, който подчерта „специалния интерес“ на Москва към участието на сирийския президент Ахмед ал-Шараа на първата руско-арабска среща на високо равнище, насрочена за 15 октомври в Москва.

Изказванията бяха предшествани от разговори между руската делегация и висши сирийски служители в дворец Тишрин. Според източници в Дамаск посещението надгражда дискусиите, които бяха проведени в Москва през юли.

Делегацията беше ръководена от Новак, бивш министър на енергетиката и настоящ ръководител по енергийна политика, и включваше заместника на министъра на отбраната Юнус-бек Евкуров, който отговаря за външните отбранителни въпроси на Москва.

На пресконференцията Новак потвърди подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Сирия и определи разговорите като насочени към „важни направления за двустранно сътрудничество“. Той изрази надежда, че отношенията ще навлязат в нова фаза „основана на взаимно уважение и в полза на двата народа“.

Руският президент Владимир Путин е поканил арабски лидери и генералния секретар на Арабската лига на октомврийската конференция, като според руски официални лица повечето държави са изразили готовност да участват.

Ал-Шибани, от своя страна, определи отношенията с Москва като „дълбоки и дългогодишни“ и приветства сътрудничеството в реконструкцията, енергетиката, земеделието и здравеопазването на „справедлива и прозрачна основа“. Той подчерта, че всяко чуждестранно присъствие в Сирия „трябва да има за цел да помогне на сирийския народ да изгражда своето бъдеще“.

„Колкото повече Сирия се стабилизира, толкова повече възможности за сътрудничество се откриват. Когато Сирия отслабва, рисковете от хаос и тероризъм нарастват“, добави той. Шибани също предупреди, че израелските удари представляват „директна заплаха за регионалната стабилност“.

Руски медии съобщиха, че Дамаск обмисля възобновяване на патрули на руската военна полиция в южна Сирия, за да се възпрат израелски прониквания. Междувременно Москва се стреми да осигури правния статут на базите си в Хмеймим и Тартус, докато двете страни преглеждат съществуващите договорки, някои от които са считани за несправедливи от сирийските служители.

По въпроса за химическите оръжия ал-Шибани заяви, че „новата Сирия е затворила главата на отрицанието“ и сътрудничи с Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW).

Необявената визита на руската делегация във вторник беше посрещната от генералния секретар на президента Махер ал-Шараа. Тя дойде седмици след юлската визита на Шибани в Москва, където той се срещна с Путин – първата среща на висш сирийски служител след свалянето на Башар ал-Асад през декември 2024 г.

Генерал Суровикин затрудни завръщането си в Русия заради конфликт с влиятелен зам.-министър на отбраната

🇷🇺 Армейски генерал Сергей Суровикин, известен още с прозвището си „генерал Армагедон“, е влязъл в конфликт със заместник-министъра на отбраната Юнус-бек Евкуров, неформален отговорник за операциите на т.нар. Африкански корпус.

Суровикин има собствени схващания за начина, по който Русия трябва да изгражда своите военни и военно-технологични партньорства с африканските държави и политическите им елити. Вместо със сключване на официални споразумения и изпращане на военни сили в отговор на официални покани, той предпочита подхода с тайна дипломация, неформални договорки и ако е необходимо, въвеждане на структури като ЧВК „Вагнер“.

Евкуров от своя страна категорично отхвърля подобна философия, тъй като я смята за неуспешна. Това е довело до сблъсък между двамата, от който победител в крайна сметка излиза Евкуров.

В момента Суровикин се намира в крайно неизгодна позиция, от която поставянето на условия към Министерство на отбраната граничи с невъзможното, поради което в момента той се намира в нещо като почетно изгнание в Африка. За него е най-добре възможно най-скоро да изглади отношенията си с ръководните фигури в министерството на отбраната, за да избегне допълнителни усложнения, споделят източници от руските отбранителни кръгове.