Евакуацията от Олешки чака дата: Киев и Москва договарят последните детайли

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна и Русия са стигнали до съгласуване на последните детайли за евакуацията на цивилни от окупирания град Олешки и 6 съседни села, която ще изведе хората на територията под украински контрол. Това заяви в ефира на Espreso TV украинският омбудсман Дмитро Лубинец, а изказването цитира „Украинска правда“. По думите му Москва е започнала да разглежда всички предложения, отправени по-рано от Киев. Все още обаче няма дата за прекратяване на огъня, без което планът не може да бъде реализиран, а Лубинец сам признава, че остават „трудни въпроси“.

„Сега преминаваме към съгласуване на последните детайли за осигуряване на прекратяване на огъня и за евакуацията на всички желаещи, и то не просто извън Олешки, а направо на територията, която контролира украинското правителство“, разказа омбудсманът. Преговорите вървят всеки ден, добави той, и макар да не може да разкрие подробности, според него „сме напреднали максимално“. Надеждата му е резултатите да се видят „съвсем скоро“.

Олешки е град на левия бряг на Днепър, срещу Херсон, окупиран от руските сили през първите седмици на пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. Когато през ноември същата година украинската армия успя да си върне Херсон, реката се превърна във фронтова линия и градът остана в тясната ивица между водата и позициите на окупационните сили, под непрекъснат обстрел от дронове. В Олешки и 6 населени места около него остават около 6000 цивилни, сред които до 200 деца, а в самия град живеят до 2000 души. През май омбудсманът назова 4 селища (Олешки, Стара Збуривка, Нова Збуривка и Гола Пристан) и отбеляза, че общото им население е намаляло от около 40 хил. до около 6000 души. Списъкът на 6-те села от днешното изказване не е публикуван.

Хората, които са останали в района, живеят без редовни доставки на храна, без питейна вода, без ток и без достъп до медицинска помощ. Ръководителят на Херсонската ОВА Олександр Прокудин съобщи в началото на октомври, че в града все още има около 2000 души, сред които близо 50 деца, и че окупационните сили блокират всеки опит на цивилните да излязат. Пътищата са минирани, а дроновете, които летят над главите им, превръщат всяко пътуване в риск за живота. Киев доставя помощ през реката по единствения възможен начин – с дронове. На 4 октомври министърът на вътрешните работи Иван Вигивски обяви втора операция с доставки за кратък период, в която участваха Националната гвардия, корпус и бригада на Морската пехота и отряд на Държавната гранична служба. Те са спуснали около 400 пакета с близо 4 тона храна, лекарства и детски комплекти. Според Киев руските военни свалят дроновете, отнемат и препродават продуктите, а също задържат и бият жителите, които приемат пратките.

Обещанието, че подробностите са договорени, не е ново. На 22 май Лубинец обяви, че двете страни са се разбрали за техническите подробности по извеждането на 6000 души и че Киев изчаква Москва да назове датата, от която ще бъде прекратен огънят. Тогава схемата беше по-различна: хората трябваше първо да бъдат отведени на „условно безопасно място“ и чак оттам да преминат на земята под украински контрол, защото по думите на омбудсмана прекосяването на реката е невъзможно от военна гледна точка. На 3 юли Лубинец поиска от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) да осигури примирие от 9:00 ч. до 18:00 ч. и цивилните да могат да излязат. Организирано извеждане не последва. На 16 септември той каза, че Русия отдавна не е потвърждавала готовността си да проведе хуманитарната операция и че хора бягат от района през минирани полета. На 2 октомври, в ефира на телевизия „Интер“, омбудсманът описа докъде са стигнали преговорите: Киев е предложил безопасни маршрути, прекратяване на огъня и участието на МКЧК като независима трета страна, Червеният кръст е потвърдил готовност да помогне, а „отговорът на Русия на всички предложения е не“.

Новият елемент в днешното изказване е маршрутът. Извеждането „направо“ към територия под украински контрол изисква обстрелът по фронтовата линия да спре, а не само в тила, и в този смисъл е по-трудно за договаряне от схемата през май. Ако Москва наистина го приема, отстъпката е реална. Лубинец обаче не казва нито кой ще гарантира прекратяването на огъня, нито как ще бъде прекосен Днепър.

Изказването идва 3 дни след разговора между папа Лъв XIV и президента Владимир Путин. На 16 октомври от болница „Джемели“, където се възстановява след операция на 13 октомври, папата се е обадил в Кремъл и според Светия престол е изразил „дълбока загриженост“ за тежкото положение в Олешки и е призовал за примирие. Целта е храната и медицинската помощ да стигнат до жителите и те да могат да напуснат града доброволно и безопасно. Кремъл описва същия разговор по друг начин. В съобщението на Кремъл Путин е дал на папата „изчерпателни обяснения“, че отговорността за хуманитарното положение в града е на Киев, и е изразил подкрепа за намерението на Ватикана да помогне за безопасността на жителите и доставката на жизненоважни товари. Версията на Кремъл твърди, че Путин и Лъв XIV са договорили сътрудничество по въпроса, но не споменава примирие, а Ватиканът не споменава уговорка за сътрудничество. Това е вторият разговор между двамата след първия им контакт през юни 2025 г.

Версията на Москва за отговорността на Киев не е импровизация от телефонния разговор. На 7 октомври Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че окупационните сили в района са получили заповед да заснемат интервюта с местни жители, които да обвиняват украинските сили за обстрелите и блокадата на града, да критикуват ръководството на страната и да благодарят на руските военни. По данни на службата материалите са планирани за излъчване през октомври и началото на ноември. Твърдението идва от СБУ и не е проверено независимо, но обяснението на Кремъл пред папата следва същата линия.

Между отказа на 2 октомври и разглеждането на предложенията на 19 октомври са минали 17 дни, в които се е състоял и разговорът между папата и руския президент. Хронологията сочи, че обратът в позицията на Москва идва след ангажимента към Ватикана, който самият Кремъл обяви. Дали има връзка между двете, е неясно на този етап. Обявените пробиви досега са два – през май и сега, а между тях са юли, септември и началото на октомври, когато руската страна или игнорираше отправените предложения, или ги отказваше. Споразумение без дата държи около 6000 души там, където са, и позволява на Москва сама да реши кога да го изпълни, без да плаща политическата цена на открития отказ, свързана с позицията ѝ от 2 октомври. Обратният прочит също има основа: в официално съобщение Кремъл се е ангажирал пред трета страна да съдейства за безопасността на жителите на Олешки, а предложението за директен маршрут е било прието за разглеждане, а не отхвърлено. Ако това е отстъпка, тя ще се види бързо.

Проверката е конкретна. Евакуацията е реална, ако през следващите седмици бъде обявена дата и час за примирие, ако МКЧК или Ватиканът обявят своята роля като гаранти за безопасността на коридора и ако първите цивилни преминат към свободна територия без междинна спирка. Ако вместо това в медийното пространство на окупатора се появят интервютата, за които СБУ вече предупреди, а датата продължи да липсва, октомврийският „пробив“ ще се окаже повторение на майския – само на думи.

Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и похвали талибаните

🇷🇺🤝🇦🇫 Руският външен министър Сергей Лавров нарече края на западното присъствие в Афганистан „освобождение“ и оцени управлението на талибаните досега като „доста успешно“, при откриването на осмото заседание на Московския формат за консултации по Афганистан – механизъм за диалог, действащ от 2016 г. „Мощната военна машина на САЩ и съюзниците от НАТО се сломи пред бойния дух и устойчивостта на афганистанците. Окупаторите бяха принудени да се разбягат. Националното правителство, дошло на власт начело с движението на талибаните, постави територията на страната под контрол и, трябва да се признае, я управлява доста успешно.“

Пасажът завършва мисълта, започнала с отбелязването на годишнина: по думите на Лавров през август се навършват пет години от „освобождаването на страната от 20-годишната западна окупация“. Движението „Талибан“ пое властта през август 2021 г. след изтеглянето на САЩ и НАТО. Като доказателства за неговия успеха Лавров посочи сигурността, борбата с наркотиците и търговията. Силовите структури на страната водят безкомпромисна борба с „Ислямска държава“ и други терористични групировки, продължи Лавров: убити са стотици бойци и са предотвратени няколко нашумели нападения, включително срещу чужденци и посолства. Производството на опиати в страната е спаднало с 90% от 2022 г., посочи Лавров, позовавайки се на оценки на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. По думите му външната търговия с над 100 държави е нараснала през 2025 г. до 14 млрд. долара. Западните страни, добави Лавров, са изолирали Афганистан от международната финансова система „под предлог за защита на правата на човека“ и според него са присвоили националните му банкови активи.

В същата реч обаче Лавров призна, че хуманитарната обстановка „остава сложна“, позовавайки се на данни от ООН, според които през зимата 2026–2027 г. над 17 млн. афганистанци или почти половината население ще се сблъскат с недостиг на храна, а нуждаещите се от помощ се очаква да достигнат 22 млн. Световната продоволствена програма съобщи на 4 август, че 14 млн. афганистанци страдат от остър глад, а дейностите за хуманитарна помощ за годината са финансирани едва на 26%. Числата не съвпадат: Лавров прогнозира за зимата, а програмата описва положението в началото на август. ЮНЕСКО отчете на 11 август, че 2,4 млн. момичета са извън средното образование заради забраната на властите в Кабул.

При срещата си с афганистанския външен министър Амир Хан Муттаки Лавров каза, че „5 години са кратък срок за преодоляване на последиците от много десетилетия окупация, но постиженията на правителството ви са очевидни и ние ги приветстваме“. Русия е първата и към момента единствената страна в света, която официално признава правителството на талибаните. Това се случи на 3 юли 2025 г. Преди това Върховният съд на Руската федерация беше спрял действието на забраната на движението в Русия на 17 април 2025 г.

Седмото заседание беше през октомври 2025 г. Осмото събра Афганистан, Индия, Иран, Казахстан, Китай, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан, Узбекистан и домакина Русия; Беларус и Египет бяха гости на форума. Той приключи без общо заявление. Специалният пратеник на Кремъл за Афганистан Замир Кабулов обясни, че при изготвяне на документ се е стигнало до „противоречие между нашите афганистански и пакистански колеги“: талибаните възразили, че в текста Афганистан се споменава твърде често във връзка с тероризма. По думите му същите изрази присъстват в текста от 2025 г. Кабул обаче твърди, че оттогава отношенията с Исламабад са претърпели промяна. Форматът остава форум за координация на сътрудничество в региона, добави Кабулов, а не за изясняване на спорове между две държави.

Специалният представител на Пакистан Мохамад Садик заяви на заседанието, че тероризмът продължава да стои в основата на проблемите на Афганистан, че над 4700 пакистанци са били загинали за 3 години от тероризъм с произход от Афганистан, чийто корени се крият във „връзката между режима на талибаните и терористичните групи“. Муттаки отхвърли обвиненията и каза, че няма доказателства пакистанските удари да са елиминирали реални заплахи. На същото заседание Лавров похвали борбата на талибанските власти с терористичните групи, а пакистанският пратеник обвини режима им във връзка с такива групи.

Лавров отново посочи, че е категорично неприемливо да се разполага военна инфраструктура на НАТО на територията на Афганистан и на съседните държави „под какъвто и да е предлог“. На 18 септември 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се опитва да си върне авиобаза Баграм, която американската армия напусна през 2021 г. На 7 октомври 2025 г. общото заявление на седмото заседание определи като неприемливи опитите на държави да разполагат военна инфраструктура в страната и съседните държави. Тази година общ текст няма, така че формулировката не е включена в документ.

Дронове пренесоха четири тона храна над Днепър в окупираните Олешки

🇺🇦📦🇷🇺 Украинската армия пренесе с дронове над река Днепър около 4 тона храна за окупирания град Олешки, оставяйки я на 100 предварително уточнени места в града. Проведената операция е една от най-мащабните, откакто доставките по въздуха станаха редовни през март, съобщи на 27 септември началникът на Херсонската областна военна администрация Александър Прокудин. Не се съобщава кога точно е проведена тя.

В операцията са участвали 6 формирования: 30-и корпус и 34-та отделна бригада „Борисфен“ на Морската пехота и тактическа група „Гръм“, наред с подразделение „Болгаричи“ от 11-а бригада и 34-ти отделен полк на Национална гвардия (НГУ) и 79-и отряд на Държавната гранична служба (ДПСУ). Редовните доставки от март насам местните власти организират заедно с „Болгаричи“ и „Борисфен“, а продуктите са осигурени от партньори, които Прокудин не назовава.

Началникът на пресслужбата на „Борисфен“ Евген Воронецки обясни за обществената медия „Суспилне“, че всяка част е изпратила дроновете, с които разполага. Малко от тях разполагат с големи апарати, които вдигат по 50 кг, а повечето носят между 10 и 20 кг. При подобна товароносимост товар от 4 тона означава по груба сметка няколкостотин полета над реката. В пакетите има хляб, брашно, мая, консерви в стъклени буркани, бисквити, хлебчета, масло и зърнени храни. Най-търсен е пастетът, каза Воронецки, и хората са благодарили, защото отдавна не са опитвали. Видеото, публикувано от администрацията, показва увити в стреч фолио пакети и нощни термовизионни кадри, на които товарът виси на въже от дрона, преди да бъде спуснат край полуразрушени сгради.

„Болгаричи“ е ротата за безпилотни системи със специално предназначение на 11-а бригада, създадена в края на 2022 г. около командир с позивна „Болгарич“. Това е Сергий, фермер от Николаевска област, който в първите месеци на инвазията е разузнавал като доброволец в тила на руските колони, а после е купил със семейни пари първия си дрон. Пресслужбата на Националната гвардия посочва, че в ротата има и екипажи на тежки 6-роторни бомбардировачи. Произхода на позивната командирът не обяснява; в интервю от 2025 г. разказа, че е рязал неизбухнали ракети от „Ураган“ с ъглошлайф, който на украински се нарича болгарка, и се пошегува, че българин без болгарка не е работа. Украинско-българското издание „Бесарабски фронт“ представи ротата през юли като създадена по инициатива на човек от Николаевска област, където живее компактна българска общност. Около 20 септември управлението на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Херсонска област съобщи, че заедно с „Болгаричи“ с помощта на дронове е разпръснало хиляди листовки над окупираните селища на левия бряг.

Олешки се намира на същия този ляв бряг на река Днепър, точно срещу областния град Херсон, от който по права линия го разделят 9 км. Руските войски окупираха Олешки още през първите дни на пълномащабната инвазия. През юни 2023 г. той беше почти изцяло наводнен след разрушаването на Каховската ВЕЦ. Според Министерство на външните работи на Украйна населението му е спаднало от около 24 хил. души до войната до около 2 хил. сега. Според ръководителят на градската военна администрация Татяна Гасаненко руските сили са минирали пътищата толкова плътно, че последните автомобили с продукти са влезли в града на 26 май и на връщане са извели желаещите да напуснат. При опит за доставка на 2 юни загинаха двама души, а още двама бяха тежко ранени.

На 1 септември колона от 4 коли с продукти не е успяла да влезе. Гасаненко посочи, че са я спрели мините и опънатите жици на взривни устройства. Доброволката Ксения Архипова, която помага на местни жители да се измъкнат оттам, разказа, че първата кола е закачила такова устройство, колоната е обърнала и едва тогава са я атакували руски дронове. Назначеният от Кремъл губернатор на окупационната власт Владимир Салдо твърди обратното: хуманитарната колона е била атакувана от украински дронове, които умишлено са ударили първата и последната кола.

По оценка на Прокудин в самия град има около 2 хил. души, от които около 50 деца. Гасаненко сочи около 6 хил. души и 180 деца в цялата община, която обхваща 13 селища. За тази по-широка територия се отнасят и цифрите, посочени от Всеукраинския съвет на църквите, чийто призив от 19 септември говори за над 6 хил. души, от които 200 са деца. Жителка, която DW цитира с измислено име поради страх от репресии, разказа на 18 септември за градски пазар, на който чувал брашно се продава за 200 хил. рубли, и тежък украински дрон-бомбардировач от типа „Баба Яга“, ударил съседната къща. „Все пак някак е долетяла дотук и не са я свалили. Защо тогава не ми донесе храна?“, попита тя.

Прокудин сподели, че руските войски свалят дроновете с провизии, отнемат или препродават доставеното, а получателите на пакетите са задържани, хвърляни „в мазето“ и пребивани. Москва признава бедствието, но обвинява украинската страна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече положението критично на 21 септември и прехвърли вината на Киев: „Дроновете постоянно висят във въздуха и убиват хора“. Родион Мирошник, посланик по особени поръчения в Министерството на външните работи на Руската федерация, обвини Украйна, че се опитва да обсади Олешки дистанционно; още през юли той описваше пътя от Гола Пристан до Олешки като опасен заради украинските дронове и дистанционно разпръснатите мини.

Хуманитарният координатор на ООН за Украйна Матиас Шмале сподели пред „Суспилне“ на 26 септември, че Русия не е осигурила безопасен достъп на хуманитарни организации до Олешки и Гола Пристан, и също така напомни, че според международното хуманитарно право окупационната власт носи задължението да снабдява местното население с храна и лекарства. Още същия ден омбудсманът на украинския парламент Дмитро Лубинец съобщи, че Москва е отхвърлила всички предложения на Киев за временно прекратяване на огъня с цел евакуация. Изводът е, че хората могат да излязат само по сухопътен коридор и операцията би отнела един ден. Международният комитет на Червения кръст заяви готовност да съдейства, щом бъде договорена евакуация, безопасна за цивилните.

Гола Пристан, разположен на 20 км югозападно от Олешки, се намира в сходно положение. Началничката на градската ѝ военна администрация Светлана Линник сподели, че по нейна оценка в самия град живеят до 1600 души, а за цялата община броят им е до 6 хил. Децата в общината са между 250 и 270, а една част от селищата не са получавали хуманитарна помощ повече от година.

4 тона за около 2 хил. души са близо 2 кг храна на човек, доставени в една от най-мащабните операции за последните 6 месеца. Докато сухопътният коридор остава затворен, доставките с дронове ще продължат, но по обем няма как да заместят снабдяването по наземни маршрути. Оценката ще се промени, ако Русия все пак реши да допусне евакуация с участието на Червения кръст или ако хуманитарна колона успее да премине по смъртоносния път от Раденс.

Кубинската електросистема се срина изцяло – седми тотален колапс за 18 месеца

🇨🇺⚡🇺🇸 Цялата национална електрическа мрежа на Куба се разпадна днес – 7-ият тотален колапс на острова за 18 месеца и поредното потъване в мрак на 11-те милиона население посред най-тежката енергийна криза в новата история на страната.

Държавната компания „Унион Електрика“ (UNE) обяви настъпилото „пълно разкачване на Националната електрическа система“ и поясни, че е започнала разследване на причините, а до момента на срива не е била засечена авария в работещите блокове на ТЕЦ. Министерство на енергетиката и мините потвърди новината и обяви, че вече е започнало усилия по възстановяване, без да посочи срок.

Колапсът настъпи с оглед на генериращ дефицит, какъвто мрежата отдавна не понася. В рамките на деня държавният оператор прогнозира недостиг от порядъка на 2200–2230 мегавата срещу пиково търсене от 3100 мегавата – системата разполага с едва 1000. Извън строя са блокове 6 и 8 на ТЕЦ „Максимо Гомес“ в Мариел, блок 1 на емблематичната „Антонио Гитерас“ в Матансас (спирал 17 пъти от началото на 2026 г. съоръжението не е подлагано на основен ремонт от 2010 г.) и блок 6 на „Диес де Октубре“ в Нуевитас. Към това се добавяха 106 разпределени генериращи централи, спрели заради липса на гориво: близо 890 мегавата, които просто не присъстваха в системата.

Точно тук се вижда истинската анатомия на колапса. Непосредствената причина остава неизяснена: при тотално разкачване защитата изключва каскадно и мрежата пада до нула, но цялостната ситуация е ясна. Кубинската енергетика гние от години: съветски топлоцентрали, поддържани далеч отвъд своя проектен ресурс, без валута за резервни части и основни ремонти. Първият всеобхватен срив от подобни мащаби островът преживя през октомври 2024 г. Оттогава авариите зачестяват още повече, а интервалите между тях се скъсяват. Седем пълни колапса за година и половина не са поредица от независими инциденти, а симптом на изчерпана система, която работи на ръба на всеки следващ ден.

Върху тази вече рухнала основа ляга външният натиск – американската блокада на доставките на горива. От над три месеца насам островът без внос на петрол: дизел, мазут, бензин, авиогориво и втечнен газ, а неговият собствен добив покрива едва около 40% от нуждите. Голямата пробойна зейна с интервенцията на САЩ във Венецуела на 3 януари 2026 г.: свалянето на бившия президент Николас Мадуро и поемането на държавната петролна индустрия пресякоха доставките, които допреди месеци осигуряваха половината от петрола на Куба – около 35 000 барела на ден. От февруари американската брегова охрана започна да прехваща танкери на път за острова, а Вашингтон заплаши с мита всяка държава, която все пак продължи да изпраща гориво. В началото на май санкции удариха и GAESA – военно-търговски конгломерат, който държи около 40% от кубинската икономика – и затегнаха валутната примка още повече.

Ефектът върху обикновения кубинец отдавна надхвърлят статистиката. В началото на юли прекъсванията засегнаха около 72% от територията на страната, а при част от разпределителните вериги токът липсва за периоди до 33 часа. Възстановяването след тотален срив е технически бавно: операторите сглобяват първо регионални „микросистеми“ около критичните обекти, после към тях постепенно връзват едрите ТЕЦ – процес, който може да отнеме дни. Междувременно недоволството излиза на улицата. Само през юни в страната бяха отчетени 107 протеста, почти двойно повече от рекордните 54 през март, 82 от които бяха в Хавана; в неделя, часове преди срива, жители на столичния квартал Хайманитас блокираха улици заради денонощния мрак. Службата на ООН за правата на човека алармира, че дефицитът на горива вече разстройва наличието на питейна вода и храна, както и болничните заведения.

Здравната система понася удара най-осезаемо. Още през февруари Министерство на здравеопазването призна, че недостигът е разстроил акушерските прегледи и забавя ваксинация на новородени за десетки хиляди бременни, а всичките 46 кръвни центъра в страната работят с намален капацитет заради липса на реактиви и медикаменти – с пряко отражение върху трансфузиите при оперирани пациенти и децата на химиотерапия. Всеки тотален колапс превръща тези хронични дефицити в непосредствена опасност: болниците минават на аварийни агрегати, чието собствено гориво също е строго лимитирано, а водните помпи спират заедно с тока.

Дали този седми срив ще остане само поредното нощно затъмнение, или ще се окаже точката, в която търпението у жителите на острова се пречупва, ще покажат близките дни – първо колко бързо UNE ще вдигне мрежата, после дали улицата ще се задоволи с връщането на тока. Засега Куба чака на тъмно, а причините, които я оставиха там, няма да се вдигнат заедно с напрежението.

Последният международно признат президент на Йемен почина след 11 г. в изгнание далеч от родината.

🇾🇪🇸🇦 Абд Рабо Мансур Хади, последният международно признат президент на Йемен преди държавата да се разпадне на враждуващи анклави, почина на 80-годишна възраст миналия четвъртък, 28 май, в дома си в саудитската столица Рияд. Смъртта му беше оповестена от президентството на Йемен, а държавната телевизия потвърди мястото и възрастта, без да съобщи други подробности. Според запознати източници на AFP Хади е починал в резултат на внезапно влошено здраве.

Смъртта му затваря биография, която побира почти целия модерен крах на Йемен – от свалянето на Али Абдула Салех в разгара на Арабската пролет, през превземането на столицата Сана от хутите, до войната, превърнала най-бедната страна в арабския свят в арена на кърваво регионално съперничество. Последните си години Хади прекара извън страната, която формално ръководеше, живеейки в изгнание в кралството, която едновременно беше негов покровител и фактически надзорник. Според редица международни издания, след своето оттегляне през 2022 г. той живее в Рияд в условия, близки до домашен арест.

Роден на 1 септември 1945 г. в южната провинция Абян, Хади изгражда кариера на професионален военен още в епохата на британското колониално присъствие в Аден. Завършва военно училище през 1964 г. и специализира в Обединеното кралство, а до 1970 г. преминава обучение по бронетанкова техника в Египет. Биографията му на кадрови офицер обяснява и по-късното му политическото дълголетие като фигура, заплашителна за малцина и удобна за мнозина. Заема поста вицепрезидент през целия период на управление на авторитарния лидер Али Абдула Салех (1994-2012 г.).

Когато протестите от Арабската пролет принудиха Салех да прекрати 33-годишния си период начело на Йемен, Хади беше назначен като компромисен вариант за преходна фигура. През февруари 2012 г. той беше избран за президент като единствен кандидат във вот, събрал 99,8% от гласовете, който беше замислен не като израз на волята на гражданите, а като ритуал по легитимиране на договорения преход. Преход обаче така и не се състоя. Опонентите го критикуваха, че облагодетелства богатите на петрол източни провинции за сметка на северните планински райони, населявани предимно от зайдитското движение на хутите, което превзе столицата Сана през септември 2014 г. В първите дни на новата 2015 г. хутите поставиха Хади под домашен арест, а месец по-късно той успя да избяга в родния си Аден, оттегли подадената оставка и обяви преврата на хутите за незаконен. Ден по-късно вече беше в Рияд, а скоро след това коалиция, ръководена от Саудитска Арабия постави началото на военна интервенция срещу хутите – началото на войната, която в продължение на осем години доведе Йемен до най-тежката хуманитарна катастрофа в света.

През следващите 8 години Хади оглавяваше формално признатото си правителство почти изцяло от изгнание, докато страната затъваше все по-дълбоко в гражданска война, икономически колапс и глад. Реалната му власт се свиваше успоредно с разпада на анти-хути коалицията на конкуриращи се фракции. През април 2022 г. след договореното под егидата на ООН примирие, Хади предаде своите правомощия – по сведения на международни издания под саудитски натиск – на новосформирания Президентски ръководен съвет (PLC), колективен орган от 8 души начело с Рашад ал-Алими. Това на практика сложи край на политическата му кариера, от този момент до смъртта си той остана извън публичното пространство в саудитската столица.

Смъртта на Хади няма да доведе до видима промяна на терен, защото властта, която той въплъщаваше, отдавна се е изпарила – но идва в момент, когато органът, на който предаде легитимност, се пропуква. Президентският ръководен съвет, замислен от Рияд и Абу Даби като механизъм за обединяване на разнородните противници на хутите, според оценки на Arab Gulf States Institute (AGSI) и на American Enterprise Institute (AEI) от 2025–2026 г. е парализиран от вътрешни междуособици. През декември 2025 г. Южният преходен съвет (STC), подкрепян от ОАЕ, разгърна офанзива, която за кратко му осигури контрол върху по-голямата част от някогашната Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), което принуди ал-Алими и премиера Салем Салех бин Брайк да избягат от Аден към Рияд на 5 декември. През януари 2026 г. контраофанзива на PLC успя да си върне обратно изгубените територии, след което ал-Алими отстрани лидера на STC Айдарус ал-Зубейди от състава му, лиши го от имунитет и го предаде на прокуратурата по обвинение в държавна измяна.

Срещу разпокъсания юг стои консолидираният север на хутите. Фронтовата линия между тях и силите на PLC до голяма степен остават статични от сключеното през 2022 г. примирие, но подкрепяната от Техеран групировка използва периода на относително затишие, за да укрепи своя контрол върху столицата и северните провинции. Атаките срещу корабоплаването в Червено море, които от 2023 г. нарушаваха световния търговски обмен, бяха прекратени през октомври 2025 г. В отговор на започналата на 28 февруари 2026 г. съвместна военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, движението заплаши да ги поднови, но към момента не е извършвало нападения срещу търговски кораби, ограничавайки се до изстрелване на ракети и дронове срещу Израел.

Смъртта на Абд Рабо Мансур Хади бележи не загубата на държавен глава, а символичния край на политически преход, чието начало беше поставено през 2012 г. Лицето, което олицетворяваше международно признатата власт в Йемен, си отиде от този свят извън страната – в момент, когато същата тази власт остана без столица, без територия и без собствен политически хоризонт.

📸 Снимка: Президентът на Йемен Абд-Раббу Мансур Хади присъства на заключителната сесия на срещата на върха между Южна Америка и арабските страни в Рияд, 11 ноември 2015 г. (REUTERS/Faisal Al Nasser)

Миротворци на ООН засилват сигурността в лагера Макпанду след смъртоносно нападение над бежанци

🇸🇸 В отговор на смъртоносно нападение, при което загина судански бежанец, Мисията на ООН в Южен Судан (UNMISS) започна патрули в бежанския лагер Макпанду в Ямбио, Западна Екватория, насочен към оценка на ситуацията със сигурността в района и работа с местната власт, силите за сигурност и бежанските общности за укрепване на защитата на цивилното население, предотвратяване на бъдещо насилие и изграждане на доверие.

За хиляди судански бежанци, избягали от конфликта отвъд границата, лагерът Макпанду трябва да предложи безопасност. Засилващата се несигурност в района обаче отново принуждава много семейства да живеят в постоянен страх.

Бекия Махади и осемте ѝ деца са сред потърсилите убежище в лагера, но тя споделя, че продължаващото насилие предизвиква постоянна тревога. Тя разказва, че въоръжени лица често навлизат в лагера, стрелят, сплашват хората и разграбват или опожаряват имущество.

Тези инциденти са принудили някои бежанци да спят в храсталаците извън лагера в търсене на безопасност.

Докато бежанците продължават призивите за по-широка защита и подкрепа, миротворческите сили на ООН заявяват, че постоянният ангажимент, редовните патрули и сътрудничеството с властите остават ключови за връщане на чувството за сигурност у семействата, които вече веднъж са избягали от войната.

Силите за бърза подкрепа (RSF) превзеха Ел-Фашер в повратна точка за войната в Судан.

🇸🇩 Силите за бърза подкрепа (RSF) обявиха, че са поели пълен контрол върху Ел-Фашер, столицата на провинция Северен Дарфур, отбелязвайки повратна точка в 29-ия месец от гражданската война в Судан.

В изявление, публикувано в социалните мрежи, RSF твърдят, че са освободили града „от хватката на наемници и милиции, свързани с терористичната армия“. Групировката съобщи, че нейните бойци са превзели щаба на 6-та дивизия на суданската армия, пленили са тежко въоръжение и са унищожили няколко военни автомобила.

BBC Verify потвърди автентичността на кадри, разпространявани онлайн, показващи бойци на RSF във военната база. Суданската армия обаче все още не е направила официално изявление по повод тези твърдения.

Местни източници в Ел-Фашер заявиха пред Sudan Post, че от няколко дни са се водили интензивни боеве, преди RSF да обявят победата си, което е принудило хиляди цивилни да потърсят убежище в бежанските лагери Замзам и Абу Шук. Много жители остават блокирани в града, където запасите от храна, вода и лекарства са на изчерпване.

„Сраженията не спираха почти цяла седмица. Снаряди и стрелба имаше навсякъде – хора умират в домовете си“, сподели местен жител, успял да избяга в покрайнините на града.

Ел-Фашер, последната крепост на армията в щата Дарфур, се намираше под обсада от RSF повече от година. Групировката обгради града с пръстен вал, прекъсвайки маршрутите за хуманитарна помощ, при което 250 000 цивилни попаднаха в капан.

Хуманитарни групи съобщават за рязко влошаване на условията. Директорът на службата на ООН за хуманитарната помощ Том Флетчър заяви, че е „дълбоко обезпокоен“ от ескалацията и алармира, че продължаващите въздушни удари и обстрели правят невъзможна доставката на жизненоважни помощи.

„Гладът и болестите се разпространяват бързо, а основните запаси свършват“, добави той.

Очевидци описват сцени на разруха след последния напредък на RSF в града през уикенда. Взривове бяха докладвани близо до резиденцията на губернатора и главната болница, а няколко хуманитарни склада бяха разграбени в хаоса.

Суданската лекарска мрежа съобщи, че RSF са извършили ужасяващо клане срещу невъоръжени цивилни на етническа основа, което е поредния пример за етническо прочистване от паравоенната групировка в Дарфур. Екипи на терен посочват, че жертвите са десетки, потенциално стотици, но достъпът до засегнатите райони е почти невъзможен заради пълния срив на сигурността. RSF също така са разграбили лечебни заведения, което допълнително е влошило хуманитарната криза в града.

Суданският учредителен съюз, политическа коалиция в подкрепа на RSF, публикува изявление, в което приветства „пълното освобождаване на Ел-Фашер и похвали лидера на групировката генерал Мохамед Хамдан Дагало и другите командири за тяхното „героично ръководство“ в операцията.

Експерти посочват, че падането на Ел-Фашер дава на RSF почти пълен контрол над Дарфур и части от съседния регион Кордофан, което може да промени баланса на силите в цялостния конфликт.

Гражданската война, започнала през април 2023 г. след борба за власт между генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и командира на RSF Хемети, е отнела живота на над 150 000 души и е разселила повече от 12 милиона, според оценки на ООН.

Въпреки успехите на RSF на бойното поле, сраженията продължават в покрайнините на града, където остатъци от суданската армия и свързаните с нея милиции се опитват да се прегрупират. Жители съобщават, че тежки артилерийски обстрели са се чували до късно вечерта в неделя.

„Градът е разрушен, хората гладуват и няма безопасен път за излизане. Това, което се случва в Ел-Фашер, е катастрофа“, сподели хуманитарен работник пред Sudan Post по телефона.

Испания и Италия пращат военни кораби в подкрепа на Global Sumud Flotilia.

Част от Г лобалната флотилия Сумуд чака да отплава към Газа с други лодки от Тунис, в рамките на инициатива за пробив на израелската военноморска блокада на ивицата Газа, в пристанище Бизерта, Тунис, 13 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Zoubeir Souissi

🇪🇸⚔️🇮🇱 Испанският премиер Педро Санчес заяви, че ще изпрати боен кораб към флотилията от 51 плавателни съда, която прави опити за пробиване на израелската блокада на ивицата Газа. С този ход Испания се включва към Италия, която вече обяви, че изпраща плавателен съд в подкрепа на мисията, превозваща символично количество хуманитарна помощ за обсадения анклав.

Известен като един от най-острите критици на Израел в Европа, Санчес мотивира решението си с необходимостта да бъде гарантирана сигурността на испанските граждани:

„Изпращаме кораба, за да осигурим, ако се наложи, евакуацията на нашите сънародници. Искам да заявя категорично на израелското правителство, че Испания ще защитава своите граждани – както дипломатически, така и политически.“

Мисията на Global Sumud Flotilia, в която участват редица активисти, сред които известната Грета Тунберг, съобщи, че вторник вечерта в близост до корабите ѝ по гръцкото крайбрежие са били чути над десет експлозии. Организаторите побързаха да обвинят Израел за инцидента.

Министерството на външните работи на Израел оспори твърдението, че мисията е била посветена на доставките на помощ, а не на провокация. От ведомството подчертаха, че активистите „са добре дошли да разтоварят всяка хуманитарна помощ в който и да е пристанищен град в съседна държава извън Израел, откъдето тя може спокойно да бъде транспортирана до Газа.“

Израел стартира видео кампания за „истинската картина“ в Газа.

🇮🇱 Израелското външно министерство публикува в YouTube клипове на няколко европейски езика, показващи палестинци в Газа, хранещи се в ресторанти и пазаруващи на пазари, които според ведомството са заснети през юли, имат за цел да „покажат реалността на терен“.

„Автентични кадри от ресторанти в град Газа, юли 2025 г. В Газа има храна. Всичко останало е лъжа“, казва говорител, на фона на кадри с пици, пити, претъпкани маси и усмихнати клиенти.

„Цинични политици и пристрастни медии лъжат. Снимките не лъжат“, гласи надпис във втори клип, на който се виждат пазари, пълни с хора и стоки.

Двата клипа са част от около 200 кратки видеа, качени от израелското външно министерство в последните девет месеца, повечето на езици като немски, полски и италиански. Някои посочват, че ООН саботира доставките на помощ, докато други хвалят „партньори по доставка“, които осигуряват „достъп и ефективност“.

Видеата се промотират като реклами в YouTube и са събрали милиони гледания за по-малко от седмица. Израелското посолство в Германия дори публикува германска версия в X с надпис: „Пълни пазари в Газа – не вярвайте на приказките на Хамас!“

Пред Haaretz ведомството заяви, че кадрите показват реалностите на терен и доказват наличието на храна в Газа и че „кампанията на Хамас за т.нар. глад е напълно невярна“. Според него сцените в ресторанти са „малка извадка“ от материали, качени от местни жители и бизнеси в социалните мрежи.

Преди около две седмици когато ООН обяви официално първи случай на глад в Газа премиерът Бенямин Нетаняху опроверга заключенията като „лъжи“ и „съвременна клевета“.

Наличието на отворени ресторанти и пазари не може да се използва за оценка на общата хуманитарна ситуация, предупредиха експерти. Последният доклад на международната система IPC сочи, че Израел носи отговорност за глад в Газа на най-тежко ниво – Фаза 5, а направените заключения се базират на „разумни доказателства“.

Оценката е основана на три показателя: броя домакинства, страдащи от крайна липса на храна, нивата на остро недохранване (особено при деца) и смъртни случаи заради глад. Докладът твърди, че над половин милион жители на Ивицата Газа са изправени пред катастрофални условия, белязани от глад, мизерия и смърт. До края на септември се очаква положението да се влоши допълнително, тъй като се очаква гладът обхване райони като Дейр ал-Балах и Хан Юнис. Тогава една трета от населението се очаква да живее в „катастрофални условия“.

Медийната стратегия на израелските власти изглежда е насочена към изграждане на противовес на твърденията, тиражирани в световните медии. По-рано този месец Министерство на диаспората организира посещение на американски и израелски инфлуенсъри от израелската страна на граничен пункт Керем Шалом, за да разкрият истината за хуманитарната ситуация.

Според официално изявление целта е да се демонстрира „механизма за доставка на хуманитарна помощ в Газа“ за „отхвърляне на лъжите на Хамас, тиражирани от чуждестранните медии“.

Някои източници, особено израелски официални лица и коментатори, подкрепящи Израел, твърдят, че Хамас усложнява продоволствената криза, като отклонява хуманитарна помощ за собствените си нужди. Координаторът на правителствените дейности в териториите (COGAT) на Израел твърди, че Хамас прибира доставки на помощ и ги продава на завишени цени, позовавайки се на разузнавателни данни, според които до 25% от доставките се пренасочват към бойци на движението или се препродават.

Американският сенатор Том Котън изтъква, че Хамас се възползва от помощта като инструмент за запазване на властта – трупайки запаси или продавайки ги на черния пазар, докато цивилното население стои гладно. Мнозина посочват и случаи, в които камиони с помощи биват плячкосани от Хамас и свързани с него групировки.

Хуманитарната фондация в Газа (GHF), която действа с подкрепа от Израел и САЩ, е създадена с цел да заобиколи системите на ООН, за които някои твърдят, че са проникнати от Хамас. Привържениците на този механизъм смятат, че той гарантира пряк достъп на помощите до цивилните, като твърдят, че контролът на Хамас върху дистрибуцията на ООН допринася за неравния достъп.

Съществуват сведения, че Хамас е подстрекавал насилие на места за раздаване на помощи, за да предизвика хаос, знаейки, че вината ще е прехвърлена върху Израел. Това включва и изграждането на КПП-та и барикади, за да се възпрепятства достъпът до пунктове на GHF, което според обвиненията има за цел да се запази контролът върху потока от помощи.

Някои анализи, включително публикация в The Atlantic, изтъкват, че Хамас извлича ползи от тежките условия, тъй като страданията на цивилното население предизвикват международно възмущение по адрес на Израел и оказват натиск за облекчаване на ограниченията или за примирие, благоприятно за групировката. Това предполага, че Хамас може умишлено да възпрепятства доставките, за да задълбочи кризата.

Кабинетът на Нетаняху одобри плана за окупация на Ивицата Газа.

Хора оглеждат щетите в клиниката „Шейх Радван ал-Таба“ на Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) в град Газа, 6 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jehad Alshrafi

🇮🇱⚔️🇵🇸 Кабинетът по сигурността на Израел одобри плана, представен от Бенямин Нетаняху, за превземане от израелските отбранителни сили (IDF) на град Газа, разположен в северната част на едноименния анклав, потвърдиха от кабинета на премиера.

Израел ще предостави хуманитарна помощ на цивилното население извън зоната на бойни действия, се посочва в изявление на кабинета относно решението да подкрепи предложението на Нетаняху за победа над Хамас.

По-голямата част от членовете на кабинета подкрепиха също списък с пет принципа, които Израел ще изисква в замяна на прекратяването на войната с Хамас, като от кабинета на премиера ги описват по следния начин:

• Разоръжаване на Хамас.
• Връщане на всички 50 останали заложници, за 20 от които се смята, че са живи.
• Демилитаризация на Ивицата Газа.
• Израелски контрол над сигурността в анклава.
• Алтернативна цивилна власт, различна от Хамас и Палестинската автономия.

Палатков лагер за разселени палестинци се простира по протежение на град Газа, 3 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Jehad Alshrafi

Голямо мнозинство от министрите определиха, че алтернативният план, представен на кабинета по сигурността, няма да осигури победата над Хамас или връщането на заложниците, твърдят от офиса на премиера.

Изявлението не дава подробности за споменатия алтернативен план, но това изглежда се отнася до план, представен от началника на Генералния щаб Еял Замир, който се противопостави остро на окупацията на Ивицата Газа, опасявайки се, че това ще доведе до хуманитарна катастрофа, като в същото време ще застраши живота на заложниците.

Не е ясно защо изявлението споменава само превземането на град Газа, а не окупацията на цялата ивица Газа, какъвто е планът на Нетаняху, обявен в четвъртък.

Газа Сити е част от 25% територия на анклава, която все още не е превзета от израелските военни, заедно с няколко бежански лагера в централната му част. Не е ясно дали тези други райони извън контрола на IDF също ще бъдат превзети като част от плана, одобрен от кабинета по сигурността.

Решението да се постави акцент върху Газа Сити вероятно показва, че военният контрол ще бъде постепенен и ще започне поне от там. Операцията вероятно ще изисква евакуация на града, където в момента живеят около 800 000 жители. Този ход допълнително ще намали територията, на която е позволено да живее населението на Газа, наброяващо около 2 милиона души.

Израел заплаши Хамас с анексиране на територии в Газа при провал на преговорите.

Израелско знаме се развява от основен боен танк на сухопътните войски на IDF, разположен на позиция по границата между ивицата Газа и южен Израел, 29 юли 2025 г.
📸 Снимка: Jack GUEZ/AFP

🇮🇱⚔️🇵🇸 С преустановяване на преговорите за примирие и освобождаване на заложници, Израел е изпратил ултиматум до Хамас, че ако не приеме предложените условия за споразумение в следващите няколко дни, ще предприеме наказателни мерки срещу него, включително анексиране на територии по външния периметър на Газа, разкриха висши израелски служители пред обществената телевизия Kan.

Това беше съобщено докато израелският премиер Бенямин Нетаняху водеше разговори със съветници и министри относно продължаващите усилия за постигане на напредък по сделката с Хамас.

Преговорите продължават тромаво в Кайро седмица след като Израел и САЩ изтеглиха своите екипи от Катар на фона на разочарование от нежеланието от страна на Хамас за сделка, което стана очевидно с включването на допълнителни условия в неговото последно предложение.

Във вторник вечерта висш израелски служител е връчил на посредниците документ с ключови точки в отговор на незадоволителния отговор от страна на Хамас миналата седмица, включително червените линии за разполагането на войски и освобождаването на палестински затворници.

Израел е заявил на Хамас, че няма да напусне коридора Филаделфия по протежение на границата между Египет и ивицата Газа, както и от буферната зона по границата на палестинския анклав; няма да позволи отваряне на ГКПП Рафах; и няма да се съгласи с исканията на Хамас за освобождаване на затворници, което е толкова мащабно, че ще остави малко козове в ръцете на Тел Авив, за да принуди групировката да освободи последните заложници ако потенциално бъде сключено примирие.

„Израел няма да бъде търпелив още дълго“, отбеляза израелският служител. Въпреки това, Канал 12 съобщи, че в Белия дом в момента няма желание да се даде зелена светлина за израелски ход за анексиране на части от Ивицата.

Разселени палестинци се събират, за да получат помощ от разпределителен пункт на GHF в района на коридора Нецарим в централната част на ивицата Газа, 30 юли 2025 г.
📸 Снимка: Eyad Baba/AFP

Междувременно специалният пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф кацна в Израел в сряда на фона на нарастващо безпокойство в администрацията на Тръмп относно хуманитарната криза в Ивицата Газа.

Многобройните сведения за все по-трудна ситуация там, характизираща се с нарастващ брой смъртни случаи от недохранване и глад, предизвикаха глобално възмущение, както и загриженост от страна на американския президент Доналд Тръмп.

Израелски служител потвърди пред The Times of Israel за посещението на Уиткоф, докато американски служител заяви пред репортери, че пратеникът пътува и ще „се срещне с длъжностни лица, за да обсъди следващите стъпки за справяне със ситуацията в Газа“.

„Президентът иска да знае повече за хуманитарната ситуация в Газа, за да разбере как да се достави повече помощ на цивилните в Газа“, отбеляза друг служител пред Axios, след като по време на своя престой в Шотландия Тръмп подчерта значението на това да бъде осигурена храна за жителите на Газа.

Предполага се, че Уиткоф също може да влезе в палестинския анклав, за да наблюдава как работят пунктовете за разпределяне на помощи от Фондацията за хуманитарна помощ в Газа (GHF), която е подкрепяна от САЩ и Израел.

Във вторник говорител на Белият дом заяви, че скоро ще представи нов план за доставка на помощи, но не даде повече подробности с обещанието, че повече информация ще бъде „предоставена скоро“.

GHF е обект на международна критика заради многото инциденти в близост до нейните пунктове, включително стрелба срещу палестински жители, опитващи се да достигнат до съоръженията на фондацията, която според Хамас е довела до голям брой жертви.

Израел, който обвинява Хамас за присвояване на помощ, обвини терористичната група за атаките срещу търсещите помощ в Газа и фалшифициране на броя загинали. Въпреки това Израел призна, че палестински цивилни са били убити край пунктовете при инциденти с стрелба, когато хората са се отклонявали от одобрените маршрути.

Палестинци носят хуманитарна помощ докато преминават през района Маваси край Рафах в южната част на ивицата Газа, 30 юли 2025 г.
📸 Снимка: AFP

Уиткоф трябваше да пътува до Близкия изток още през миналата седмица, за да обсъди преговорите за заложниците, провеждани в Доха, но отмени тази част от пътуването, тъй като те се провалиха.

Axios твърди, че Уиткоф също така планира среща с Нетаняху, но израелските длъжностни лица „не са оптимисти“ за пробив в замразените преговори, въпреки скорошния обмен на предложения.

Въпреки липсата на сделка Израел заяви, че започва да извършва ежедневни „хуманитарни паузи“ в своите военни операции в ивицата Газа, за да улесни влизането и разпределянето на хуманитарни доставки, наред с увеличаване на потока от помощи.

Международният комитет на Червения кръст (ICRC) заяви, че вероятно ще минат седмици преди в Газа да е навлязла достатъчно помощ, с която ситуацията да бъде стабилизирана. От там посочиха още, че запасите от някои основни хранителни продукти, внесени при последното примирие, също започват да се изчерпват.

„Внасянето на някои специализирани стоки беше спасение в този смисъл, защото някои продукти имат дълъг срок на годност и все още са налични, но проблемът е, че дори това сега се изчерпва“, казаха от организацията, отбелязвайки, че пунктовете на GHF са опасни и трудни за достъпване.

„Зоните за разпределяне на храна са трудни за достъп и за повечето хора е трудно дори да разберат как да стигнат до тях, тъй като някои от тях се намират близо до или в зони за евакуация. Полевата болница на Червения кръст е в близост до един разпределителен център и недалеч от друг и получихме голям брой жертви на огнестрелни рани, които ни казват, че идват от тези места“, обясниха те.

В сряда доставки бяха извършени и от ОАЕ, Йордания и Египет, които спуснаха по въздух 32 пакета с парашути, според IDF, а кабинетът на Нетаняху призова повече държави да се присъединят към усилията.

„Хамас открадна храна от собствените си хора. Израел действа. Пуснахме помощи от въздуха за цивилните в Газа и призовахме други държави да се присъединят към нас. Някои вече го сториха. Осигурихме небето, осигурихме спускането и се уверихме, че храната стига. Всяка страна, която наистина желае да помогне, е добре дошла да се присъедини към нас“, призова в публикация на Х кабинетът на израелския премиер.

Лидерът на Хамас заяви, че е „изненадан“ от израелското оттегляне от преговорите.

Халил ал-Хайя на Хамас по време на интервю в Истанбул, 24 април 2024 г.
📸 Снимка: AP/ Khalil Hamra

🇵🇸 Висшестоящ лидер на Хамас заяви, че е постигнат напредък в преговорите за примирие, поради което палестинската терористична групировка е била изненадана от израелското оттегляне.

„В последния кръг от преговори беше постигнат ясен напредък. Съгласихме се с голяма част от предложеното от посредниците и те ни предадоха положителни отговори от ционистката окупация. Бяхме изненадани, че окупацията се оттегли от преговорите“, заяви Халил ал-Хая, който в момента се намира в Катар и е част от преговорния екип на Хамас. Той допълни, че специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф е бил в координация с тях.

„Няма смисъл да продължаваме преговорите под обсада, разрушения и глад. Отхвърляме позорното зрелище на т.нар. хуманитарни помощи, спускани по въздух. Истинската стъпка е да бъдат отворени граничните пунктове и да се позволи навлизането на помощ по достоен начин за нашия народ“, заяви още той.

Лидерът на Хамас отправи остра критика към Египет за това, че не е помогнал на Газа, заявявайки: „Ръководството на Египет, неговата армия и неговите племена – ще умират ли от глад вашите братя в Газа, докато са на вашата граница?“ Той призова Кайро „да заяви решително, че Газа няма да умре от глад и че няма да приеме граничният пункт Рафах да остане затворен за народа на Газа.“

По-рано днес египетски източници съобщиха, че камиони с помощ са започнали да влизат от Египет към палестинския анклав за първи път след примирието през януари.

ООН: Израелската офанзива в Дейр ал-Балах заплашва да лиши Газа от ключови водни източници.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Заводът за обезсоляване на вода и други критични съоръжения се намират в района на Дейр ал-Балах, от който израелските отбранителни сили (IDF) наредиха на местното население да се евакуира. Това заяви говорителят на ООН Стефан Дюжарик по време на брифинг за пресата.

Заводът е основен източник на питейна вода за стотици хиляди вътрешно разселени в крайбрежната зона Ал-Мауаси, произвеждайки 2 500 000 литра вода на ден.

„Загубата на това съоръжение би била катастрофална за хората, които зависят от него за достъп до прясна вода“, каза Дюжарик.

Към началото на юли 80% от съоръженията за водоснабдяване, канализация и хигиена попадат в израелски милитаризирани зони или райони, поставени под заповед за евакуация, заяви Дюжарик, добавяйки, че 93% от домакинствата в анклава не са имали достъп до вода през миналия месец.

Над 87% от ивицата е под израелска заповед за евакуация, което е принудило 2,1 милиона души да се скупчат във фрагментирани райони, където почти няма налични услуги, допълни той.

Дюжарик предупреди, че хуманитарният персонал на ООН ще остане в районите на Дейр ал-Балах, за които беше получена заповед за евакуация, като координатите му са споделени с всички страни в конфликта.

Голяма част от населението на Газа живее в палатки, които имат по-кратък живот в резултат на метеорологичните условия.

Според данни от агенциите на ООН около 1,35 милиона души в ивицата Газа се нуждаят от подслон и домакински принадлежности, но въпреки това през последните 140 дни не са допуснати никакви доставки.

Въпреки че Израел допусна конвой от цистерни с гориво да навлезе в палестинския анклав по-рано този месец, количеството е крайно недостатъчно, и ООН призова настоятелно израелските власти да разрешат прехвърлянето на допълнителни конвои, добави той.

„Лекари без граници“ предупреждават за рязко нарастване на острото недохранване в Газа

🇮🇱⚔️🇵🇸 „Лекари без граници“ (MSF) предупреждава, че екипите ѝ на място в Газа са свидетели на рязко нарастване на нивата на остро недохранване в обсадената и опустошена от войната територия.

Медицинската благотворителна организация съобщава, че нивата на остро недохранване са достигнали „рекордно високи нива“ в две от нейните съоръжения в Ивицата Газа.

От MSF посочват, че в момента над 700 бременни и кърмещи жени и близо 500 деца с тежко и умерено недохранване са записани в амбулаторни терапевтични центрове за хранене и в двете клиники.

Броят на случаите в клиниката в град Газа е нараснал почти четирикратно за по-малко от два месеца – от 293 случая през май до 983 случая в началото на този месец.

MSF твърди, че „съществуването на недохранване в Газа е резултат от умишлени, пресметнати избори на израелските власти“ – обвинение, което Израел отрича, посочвайки тоновете помощ, които е допуснал в Газа по време на войната. Хуманитарните организации обаче заявяват, че предоставената помощ е била недостатъчна.

Според MSF се раждат и много повече недоносени бебета, а бременни в шестия месец често тежат не повече от 40 килограма.

Human Rights Watch: Най-малко 120 деца са отвлечени от джихадисти в северен Мозамбик от началото на годината.

Войници от Мозамбик (вдясно, с зелени униформи) и полицаи от Руанда (вляво, в сини униформи) са заснети в провинция Кабо Делгадо, северен Мозамбик.
📸 Снимка: Simon Wohlfahrt/AFP

🇲🇿⚔️🏴 Най-малко 120 деца са били отвлечени от началото на годината на територията на провинция Кабо Делгадо в северен Мозамбик от бойци на джихадистки групировки. Това сочи доклад на Human Rights Watch (HRW), публикуван във вторник.

Според правозащитната организация бойците на местната групировка Ал-Шабаб, която няма връзка с известния сомалийски клон на Ал-Кайда със същото име, са увеличили отвличанията на деца, като повечето от тях са използвани за пренос на плячкосани товари, принудителен труд, участие в битки, насилствени бракове и т.н.

„Ал-Шабаб трябва да пощади децата и да ги извади от конфликта“, заяви заместник-директорът на HRW за Африка. „Вербуването или използването на деца под 15-годишна възраст, за да участват в бойни действия, представлява военно престъпление“, алармира тя.

Богатата на природен газ провинция Кабо Делгадо в северната част на Мозамбик е арена на насилие от джихадистки групировки от 2017 г. насам, при което са загинали най-малко 6 000 души, а повече от 1,4 милиона са разселени. Освен това тежката ситуация със сигурността доведе до прекратяване на дейностите по мащабен проект за експлоатация на газови находища, ръководен от френската компания TotalEnergies.

Силите за сигурност на Мозамбик изпитват затруднения да се справят със ситуацията, поради което разчитат на помощ от войски на Руанда, Южна Африка и други регионални партньори.

Генералният секретар на Норвежкия съвет за бежанците (NRC) Ян Егеланд, който посети региона този месец, алармира, че „климатичните шокове, нарастващото насилие и задълбочаващият се глад имат разрушително въздействие върху населението“ и заяви, че според него хуманитарната криза в северен Мозамбик е една от най-пренебрегваните в световен мащаб.

Над 5 милиона души в региона страдат от критично недохранване, а други над 900 000 са в спешна нужда от храна. Ситуацията в Кабо Делгадо остава извън светлината на прожекторите, тъй като е засенчена от масовите протести след президентските избори миналата година. Нещата се влошиха допълнително след серия торнада, които връхлетяха региона, и спирането на външната помощ от страна на САЩ след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп на 20 януари 2025 г.