Показват се публикациите с етикет Западна Сахара. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Западна Сахара. Показване на всички публикации

сряда, 19 ноември 2025 г.

Фронт Полисарио с няколко опита за обстрел срещу Мароко.

🇪🇭 Министерство на отбраната на Сахарската арабска демократична република (САДР) публикува ексклузивни кадри от полеви операции на т.нар. Народна освободителна армия, насочени срещу укрепления на мароканските въоръжени сили по т.нар. „Стена на срама и унижението“ – отбранително съоръжение, изградено от Мароко в Западна Сахара.

Това съобщи Sahara Press Service, официалната информационна агенция на Фронта Полисарио. Според нея подобни операции илюстрират уязвимостта на контрола, който Мароко твърди, че упражнява в района, и доказват способността на бойците за преодоляване на фронтовата линия, контролно-пропускателни пунктове и командни бази, разположени в зони, обявени от Мароко за напълно защитени.

В изявлението се посочва още, че публикуваните кадри доказват, че инициативата на терен е на страната на сахарските сили, които могат да нанасят неочаквани удари по всяко време.

Операциите отразяват и актуализация на бойната тактика на Народоосвободителната армия, като подчертават подобрените ѝ възможности за планиране, разузнаване и изненадващи атаки, което според източника укрепва стратегията на дългосрочно изтощаване на противника.


🇲🇦 Безпилотни самолети на Въоръжените сили на Кралство Мароко (FAR) осуетиха опит за обстрел срещу цели в Ес-Смара, извършен от бойци на Фронта Полисарио.

„Въоръжени елементи от милициите на сепаратисткото движение, качени на два автомобила, се готвеха да изстрелят ракети „Град“ срещу град Ес-Смара. Намесата на дроновете на FAR успя да провали този терористичен план“, съобщи местното издание Yabiladi, позовавайки се на източник от апарата за сигурност на кралството.

Междувременно бойци на Полисарио са успели да проникнат в район източно от Пясъчната стена, идвайки от територията на съседна Мавритания. По предварителни данни най-малко 10 бойци на движението са били ликвидирани, сподели същият източник.

Движението, оглавявано от Брахим Гали, все още не е издавало публично изявление за случая, но за сметка на това поддръжниците му са започнали масирана кампания за дезинформация онлайн, която тиражира неверни твърдения за пленени 72 марокански войници.

Наблюдатели отбелязват, че с атаките от последната седмица Полисарио са искали да отбележат петата годишнина от началото на своята „война“ срещу Мароко с операция, която да вдигне духа на бойците и на населението в лагерите в Тиндуф.


🇩🇿 Алжир обяви, че е готов да подкрепи посредничество между Мароко и Фронта Полисарио за постигане на „справедливо и трайно“ решение в десетилетния спор за Западна Сахара.

Алжир, която прекъсна двустранните отношения с Рабат през 2021 г., дълго време настояваше за провеждането на референдум за самоопределение на сахарския народ и подкрепяше едностранно Фронта Полисарио – местната военно-политическа организация, която води въоръжена борба за независимост на територията – против испанската колонизация до 1975 г. и срещу мавританската и мароканска окупация след това.

Днешната стъпка идва след като на 31 октомври Съветът за сигурност на ООН гласува в подкрепа на плана на Мароко за Западна Сахара, който предвижда автономия на територията при условие, че суверенитетът върху нея бъде предаден на кралството.

Западна Сахара е територия, разположена в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг, както и Атлантическия океан на запад. По-голямата част от нея и нейното населението са под контрола на Кралство Мароко и са организирани като негови Южни провинции, а източните ѝ покрайнини по границите с Алжир и Мавритания представляват частично признатата държава, позната като Сахарска арабска демократична република, която се намира под контрола на Фронта Полисарио.

„Алжир няма да жали усилия, за да подкрепи всяка инициатива за посредничество между двете страни в конфликта, при условие че тя се вписва в рамките на ООН и се основава на принципите на справедливо, трайно и окончателно решение“, заяви министърът на външните работи Ахмед Атаф на пресконференция.

По-рано Съветът за сигурност на ООН отправи призив към Мароко, Алжир, Фронта Полисарио и Мавритания да подновят преговорите с цел постигане на трайно споразумение за Западна Сахара.

По инициатива на американския президент Доналд Тръмп обаче съветът подкрепи плана на Рабат, който беше представен за пръв път през далечната 2007 г. В резолюцията се казва, че „истинската автономия може да представлява най-реалистичния изход“ от спора. Според документа сега Рабат трябва да актуализира своето предложение, за да се стигне до „окончателно, взаимно приемливо решение“.

Западна Сахара попада в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана. Спорен е въпросът се дали територията ѝ е неразделна част от Кралство Мароко, или се управлява от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), която е основана от Фронта Полисарио. САДР е частично призната от 82 държави, като 45 от тях са я признали, 13 са „замразили“ отношения до взимането на решение от бъдещ референдум и 22 са се отказали от дипломатически отношения с републиката. На територията ѝ действат посолствата на Кения, Южна Африка, Нигерия, Венецуела, Куба, Мексико, Танзания, Етиопия, Панама, Ангола, Алжир и Мозамбик.

Полисарио продължава да настоява за провеждане на референдум за самоопределение под егидата на ООН, който така и не беше осъществен, въпреки обещанието, дадено с примирието от 1991 г.


🇺🇳 Движението „Сахарци за мир“, отцепило се от Фронта Полисарио, заяви готовността си за участие в преговорите, които ООН се готви да поднови по въпроса за Западна Сахара.

Това стана ясно от писмо, изпратено от главния секретар на движението Хадж Ахмед Барикала до специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стафан де Мистура, в което се подчертава нуждата от „демократизиране на политическия процес“ като основен вход към трайно решение на конфликта.

В писмото се говори за трудностите и пречките, които трябва да бъдат преодолени, като в същото време се отправя призив за „разширяване кръга на сахарските участници“ – условие, което считат за ключово по пътя към успешен процес на ООН и окончателно уреждане на въпроса.

През септември делегация на движението взе участие в сесията на Четвъртата комисия на ООН, където защити идеята за „трети път“ като алтернатива, която да извади казуса с територията от задънената улица, в която се намира от години.

Резолюция 2797 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври определя страните, които трябва да участват в бъдещите преговори: Мароко, Фронт Полисарио, Алжир и Мавритания.

„Ако Полисарио и Алжир продължат своя отказ от преговори на база автономията, ще се появят няколко възможни сценария за сигурността. Сред тях са продължаване на ограничена ескалация с ниска интензивност чрез символични акции или сблъсъци по линията на охраната, без да се стига до открита война, или засилване на политическата изолация и постепенно завръщане към масата на преговорите под международен натиск, което ще доведе до намаляване на външната подкрепа за Полисарио и в крайна сметка ще движението ще бъде принудено да седне на масата при нови, наложени от реалността условия“, сподели изследователят по сигурност и стратегия Мохамед Тайяр пред изданието The Arab Weekly.

„Една от ключовите точки, които трябва да бъдат припомнени при всяко сериозно обсъждане на Полисарио, е, че в човешки и ръководен план то не отразява истински населението на мароканска Сахара. Историческите архиви и теренните данни сочат, че голяма част от лидерите и членовете на Фронта идват от немарокански територии – предимно от южен Алжир (Тиндуф, Бешар, Уаргла и др.), Мавритания и северно Мали (Азауад), както и от някои страни в Сахел“, продължи той.

Първият секретар на отцепилото се движение Барикала сподели новите перспективи пред въпроса със суверенитета над територията след резолюцията на Съвета за сигурност от 30 октомври – решение, което отмества тежестта от досегашния дебат за деколонизация към търсене на трайно политическо решение, приемливо за всяка от страните.

„С диалог и преговори е възможно да се стигне до приемлива формула за автономия. Няма други алтернативи, защото военният вариант е напълно изключен и няма да доведе до никакъв резултат. Разумът диктува търсенето на политическо решение, а условията вече са узрели за споразумение без победители и победени“, сподели той в интервю за испанския вестник La Provincia. В него той призова да се „излезе от балона на миналото и да се живее в настоящето“, тъй като по думите му Полисарио продължава да е закотвен в миналото.

На фона на ръст в международната подкрепа за мирни решения „Сахарци за мир“ се очертава като сила, разширяваща рамките на диалога за окончателно уреждане на базата на автономията – както потвърди последната резолюция на Съвета за сигурност – и може да даде своя принос за напредък в предстоящите преговори с изолацията на Фронта Полисарио, който продължава да претендира, чае е единственият легитимен легитимен представител на местните жители.

Според Мохамед Тайяр, представяйки се за алтернатива на Полисарио, движението създава чисто ново уравнение, което поставя Алжир и Полисарио на решаващ кръстопът без трета възможност: или истинско включване в процеса на политическо уреждане в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност и предложението на Мароко за автономия, или неизбежна международна изолация и евентуално класифициране на Полисарио като терористична организация от страна на Държавния департамент на САЩ, а на Алжир – като държава, подкрепяща тероризма, с всичките последствия от подобен ход.

В писмото си до Стафан де Мистура движението „Сахравци за мир“ заявява: „Като представители на важна и нарастваща част от сахарското общество ние категорично отхвърляме всякакви опити за оттегляне от политическия процес в такъв критичен момент. Подобен вид поведение не само би пропиляло историческа възможност, подкрепяна от водещите световни сили, но също ще означава отказ от поетите ангажименти пред международната общност. Цената на поредна задънена улица ще бъде платена директно от населението в лагерите, прекарало 50 години в чакане на решение на своята кауза.“

четвъртък, 15 май 2025 г.

Дългото сбогуване: Избледняващите съдби на фронта Полисарио

Брахим Гали, президент на т.нар. Сахарска арабска демократична република (САДР), отдава почит на знамето ѝ, 13 януари 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇪🇭🇲🇦 Фронтът Полисарио, някога считан за легитимно движение за национално освобождение, днес изглежда все по-маргинализиран на световната сцена. Неговата борба за независимост на Западна Сахара е блокирана в застой от 1991 г. и тя вече не просто буксува, а се разпада. През последните години групата понесе поражения на дипломатическия фронт, вътрешни разцепления и сериозни обвинения в тероризъм и престъпна дейност.

След като през 2020 г. Полисарио обяви край на примирието с Мароко, мнозина очакваха нов етап в конфликта. Но завръщането ѝ към въоръжената борба не доведе до очакваните резултати, предимно заради нейния ограничен капацитет, а мароканският контрол върху територията е все по-устойчив с помощта на дронове и международна подкрепа.

Геополитическият вятър духа в полза на Рабат. Признаването на суверенитета му над територията, направено от САЩ през 2020 г. и договорено в замяна на нормализиране на връзките с Израел, даде тласък на тази нова международна линия. Франция и Испания впоследствие подкрепиха автономния план на Мароко, а повечето страни от региона или се присъединиха, или запазиха мълчание.

Вътре в племето сахрави се надига вътрешно недоволство. Младите поколения губят доверието си в остарялото ръководство, а липсата на стратегическа визия води до дезертьорство и задълбочаващи се разломи.

Полисарио е обект на тежки обвинения, които подкопават международния му имидж. Мароканските служби твърдят, че над 100 бивши и настоящи негови бойци са се присъединили към джихадистките групировки като Ал-Кайда в ислямския Магреб. Разузнавателни доклади сочат, че емблематичният лидер на Ислямска държава в Сахара, Аднан Абу Уалид ал-Сахрави е преминал обучение в лагерите на Полисарио.

Дори ако посочените връзки са спорни или преувеличени, те са политически токсични – особено за страни, притеснени от разрастването на екстремизма в Сахел. Правителствата на няколко държави, близки с Мароко, вече лобират за обявяването на Полисарио за терористична организация.

Не по-малко разрушителни са обвиненията в сътрудничество с Иран. През 2018 г. Мароко прекъсна отношенията с Техеран, твърдейки, че посолството му в Алжир и бойци на Хизбула са подпомагали и обучавали бойците на групата. Макар Иран да отрича, тази версия набира популярност – особено сред страните от Персийския залив, които са мнителни към ролята на Техеран в региона.

Дамаск, който дълго време поддържаше дипломатически връзки с Полисарио, вече не е фактор. С падането от власт на режима на Башар ал-Асад, каналът между Полисарио и Техеран е прекъснат.

С остаряващо ръководство, разпадащи се съюзи и растящо вътрешно напрежение, Полисарио все повече започва да прилича на реликва от една отминала епоха. Светът не го е победил – просто го е задминал. Без международна подкрепа, без военен ресурс и без стратегия за оказване на натиск над Мароко, организацията бавно изчезва от историческата сцена.

сряда, 23 април 2025 г.

Бойци на Фронта Полисарио блокираха конвой на ООН в Западна Сахара.

Мироопазващи сили от мисията на ООН за референдума в Западна Сахара (MINURSO) по време на патрул по границата между Мароко и Мавритания, ноември 2020 г.
📸 Снимка: Fadel Senna/AFP

🇪🇭⚔️🇺🇳 Въоръжени елементи на Фронта Полисарио блокираха конвой от превозни средства на мироопазващата мисия на ООН в Западна Сахара (MINURSO), по време на преминаване през коридора Аусерд, източно от защитната стена на Мароко.

Според източници на местното издание Hespress блокираните камиони са превозвали логистично оборудване за мироопазващата мисия. От Фронта Полисарио все още не са излязли с официално изявление, изясняващо причините зад инцидента.

Този сблъсък идва само няколко дни след като специалният представител на генералния секретар на ООН и ръководител на MINURSO Александър Иванко информира Съвета за сигурност, посочвайки „постоянни пречки“ от страна на Полисарио, възпрепятстващи дейността на мироопазващите сили.

Това включва прекъсване транспортирането на хуманитарно и техническо оборудване и отказ да се разрешат срещи с представители на въоръжената група. В същото време Иванко похвали Кралските въоръжени сили на Мароко за предоставеното „сътрудничество и улеснение“.

Инцидентът породи опасения относно ескалация на насилието в напрегнатата буферна зона източно от мароканската отбранителна стена, а също подчерта и нарастващото разочарование от действията на Полисарио, застрашаващи крехкото споразумение за прекратяване на огъня, подписано през 1991 г. под егидата на ООН.

ООН и международните сили продължават да изтъкват ключовите ползи от спазването на примирие и създаването на благоприятни условия за политическо решение на конфликта в Западна Сахара. В центъра на тези усилия е планът за автономия на Мароко, смятан широко за жизнеспособна основа за трайно уреждане на десетилетния спор.

Блокирането на мироопазващите операции на ООН бележи тревожен ход и е възможно да доведе до нов контрол върху действията на Фронта Полисарио от Съвета за сигурност на ООН, особено ако се натрупа инерция за дипломатическо решение.

четвъртък, 17 април 2025 г.

Марко Рубио потвърди подкрепата на САЩ за плана на Мароко за Западна Сахара.

🇺🇸🤝🇲🇦 Миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна с външния министър на Мароко Насър Бурита и потвърди подкрепата на администрацията на Тръмп за предложението за автономия на Мароко като рамка за разрешаване на конфликта в Западна Сахара.

Политическият статут на Западна Сахара остава спорен. Преди 2020 г. Белият дом я третира като територия със специален суверенитет. Това се промени, когато администрацията на Тръмп призна мароканския суверенитет над региона, въпреки че ООН все още го счита за несамоуправляваща се територия, а Сахарската арабска демократична република поддържа дипломатически отношения с отделни държави.

Прокламацията на Тръмп одобри предложението за автономия като единственото жизнеспособно решение на конфликта. То ще даде на сахарския народ автономия под управлението на Мароко, но прилагането му среща силна съпротива от Фронта Полисарио, основното движение за независимост на Западна Сахара.

Рубио повтори подкрепата на САЩ за Мароко, а някои конгресмени смятат, че определянето на Фронта Полисарио за чуждестранна терористична организация (FTO) може да помогне за решаване на конфликта. Те смятат, че това ще отслаби влиянието му и ще маргинализира неговите съюзници, сред които Алжир и Южна Африка.

На 11 април конгресменът Джо Уилсън обяви план за въвеждане на законодателство, определящо Фронта Полисарио като FTO, позовавайки се на предполагаемите му връзки с Иран и Русия и го позиционира в рамките на така наречената „Ос на агресията“.

Подобно определение може да има сериозни последици за Южна Африка. Първо, може да повлияе на усилията за набиране на средства и застъпничество от групите в подкрепа на Фронта Полисарио в страната. Зинеб Рибу от института Хъдсън отбеляза, че големите неправителствени организации ще оттеглят подкрепата си, за да избегнат много правни рискове, макар че идеологически ръководените групи вероятно ще продължат тайно.

Второ, това може да предизвика международен контрол върху банковия сектор на Южна Африка, особено ако има подозрения за финансови връзки с Полисарио. Рибуа предупреди, че това може да доведе до увреждане на репутацията, маркирани транзакции и дори вторични санкции.

Трето, определението може да проправи пътя за целенасочени санкции на отделни лица или самата държава. Южна Африка вече е изправена пред натиск заради слабото правоприлагане при борбата с финансирането на тероризма и влизането в сивия списък на Работната група за финансово действие (FATF). Неуспехът да се подкрепи определението на Фронта Полисарио от Съединените щати може да повиши риска да бъде определен като държавен спонсор на тероризма.

На фона на нарастващото напрежение между САЩ и Южна Африка, предложеното определение на Фронта Полисарио като FTO добавя допълнителна тежест към и без това крехките отношения между двете страни.

четвъртък, 23 януари 2025 г.

Отношенията между Франция и Алжир се намират на историческо дъно.

Хиляди участват в антиправителствена демонстрация в Алжир на 1 ноември 2019 г., насрочена да съвпадне с официалните чествания на годишнината от войната за независимост от Франция.
📸 Снимка: Ryad Kramdi/AFP via Getty Images

🇫🇷⚔️🇩🇿 Отношенията между Франция и Алжир се намират в своето историческо дъно. Всичко започна, когато последният османски дей на Алжир удари френския консул с мухобойката си през 1827 г. Последва френска инвазия, 132 години френска окупация и война за независимост, продължила осем години и отнела животите на стотици хиляди араби мюсюлмани.

Близо 200 години след обидата с мухобойката, не е необичайно да срещнете възрастни французи, които все още смятат Алжир, както заяви един бивш френски посланик, за „плътта на Франция“.

Подкрепяният от военните режим на Алжир беше разтърсен от протести през 2019-2021 г., които бяха подпалени от опит за преизбиране на недееспособен 82-годишен президент за пети мандат. Режимът си представяше френска ръка в протестите.

Сериозните, но може би наивни усилия на президента Еманюел Макрон да помири френските и алжирските спомени така и не се състояха. Миналото лято той пренасочи привързаността си към съседно Мароко, с което Алжир прекъсна отношенията си, след като неговият крал Мохамед VI призна държавата Израел.

Макрон обяви, че Франция ще признае мароканския суверенитет над оспорваната Западна Сахара в ход, който беше финализиран по време на държавно посещение през октомври. Алжир подкрепя искането на Фронта Полисарио за същата територия от 1975 г. В същото време единствено САЩ, Израел и Франция са я признали за част от Мароко.

И се стигна до там, че Алжир изтегли своя посланик от Париж и бойкотира френския посланик в Алжир. Арестът на френско-алжирския писател Буалем Сансал на летището в Алжир в средата на ноември беше изтълкуван като възмездие за френското признаване на претенциите на Мароко за Западна Сахара.

Леко сложен мъж на 75 години с нежно лице и сребристосива конска опашка, Сансал е неизменна част от Сен Жермен де Пре. Френски писатели се разгневиха срещу неговия арест и задържане за предполагаемо нападение срещу териториалната цялост на Алжир. „Престъплението“ на Сансал беше да сподели пред интервюиращ, че колониална Франция е ампутирала Мароко, за да разшири територията на Алжир.

В речта си пред парламента в края на миналата година алжирският президент Абделмаджид Теббун нарече Сансал „измамник, който не познава самоличността си... и казва, че половината Алжир принадлежи на друга държава“. Теббун също възроди обвиненията за френски геноцид в страната.

Говорейки пред френските посланици в Париж седмица по-късно, Макрон нарече Сансал „борец за свобода, който е задържан произволно от алжирски лидери“ и каза, че Алжир, „когото толкова много обичаме и с когото споделяме толкова много деца и толкова много история, започна нещо, което я позори, като попречи на тежко болен човек да получи медицински грижи“.

Алжирският ежедневник L’Expression написа, че „старите демони“ на „колониалната глупост“ са изплували отново. Официалният вестник El Moudjahid заяви: „Франция влачи безчестието си зад себе си с действията си по време на колонизацията на Алжир: кланета на невъоръжено население, разрушени села, жени и деца, изгорени с напалм, ядрени бомби, мъчения, изнасилвания...“

„Ядрените бомби“ всъщност са 17 ядрени опита, проведени от Франция в алжирската Сахара през 60-те години на миналия век. Африканската страна все още изисква обезщетение за полученото радиоактивно замърсяване.

Близо 10 процента от населението на Франция са родени в Алжир или са потомци на алжирски араби. Много от тях подкрепят Алжир в настоящата криза, пораждайки опасения от безредици в имигрантските предградия.

В настоящата война на думи двете страни смесват множество врагове, реални или въображаеми. Поддръжниците на алжирската власт погрешно свързват френското правителство с крайнодесни, дясната телевизионна мрежа C-News, Мароко, Израел и Мосад.

В същото време френски медии и официални лица заличават различията между правителството на Алжир, Голямата джамия в Париж и нейния алжирски ректор Чемс-Един Хафиз, джихадизма и тероризма.

Има документирани случаи на алжирски разузнавателни служби, тормозещи опоненти, живеещи във Франция, и разпространение на антифренски настроения в имигрантската общност чрез социалните медии.

„Ще те прецакаме, ще те изпикаем, ще те изнасилим и след това ще прецакаме майка ти... Vive l’Algérie!“, казва в свое видео, публикувано в социалните медии, жител на Брест от алжирски произход, цитиран от Le Figaro.

Друг, използващ потребителското име @Bazooka, публикува съобщение в TikTok, призоваващо последователите си да „прережат гърлата“ на предателите на Алжир.

На 9 януари френското вътрешно министерство се опита да експулсира Буалем Наман, алжирски чистач на 59 годишна възраст от Монпелие, със статут на влиятелен човек в социалните медии Алжирските власти отказаха да го приемат, като осъдиха неговото „произволно експулсиране“ и заявиха, че той живее във Франция от 35 години, законно пребиваващ е от 15 години и е баща на две деца от французойка.

Вътрешният министър Бруно Ретайло обвини Алжир, че е нарушил закона, отказвайки да приеме свой гражданин в опит да унижи Франция и заплаши страната с „цял арсенал от дипломатически репресии“

“Национално събрание“ на Марин Льо Пен стартира петиция с искане Париж да сложи край на „унижението“ си от Алжир с отмяна на споразумението от 1968 г., предоставящо благоприятни условия на алжирците, живеещи и работещи във Франция.

Други предложения призовават за намаляване на икономическата помощ за Алжир (132 милиона евро през 2022 г.) и за налагане на мита върху търговията с Алжир. Това обаче би могло да има обратен ефект, тъй като Франция внася 8% от своя газ и 10% от своя бензин от бившата колония.

понеделник, 29 юли 2024 г.

Фронтът Полисарио нанесе ракетен удар по мароканските сили в град Ал-Махбес, Западна Сахара.

🇪🇭⚔️🇲🇦 Фронтът Полисарио нанесе ракетен удар по мароканските сили в град Ал-Махбес, Западна Сахара.

Групата изглежда е използвала еднотръбна ракетна установка 9П132 „Град-П“, поставена на шаси от камион със 122-милиметрови ракети 9M22M HE#attack 

Фронтът Полисарио е бунтовническо сахарско националистическо освободително движение, претендиращо за територията на Западна Сахара.

Проследявайки произхода ѝ до сахарска националистическа организация, известна като Движението за освобождение на Сагуя ел Хамра и Уади ел Дахаб, Фронтът Полисарио е официално създаден през 1973 г. с намерението да започне въоръжена борба срещу испанската окупация, която продължава до 1975 г., когато испанците решават да позволят на Мавритания и Мароко да разделят и окупират територията.

Фронтът Полисарио започва война, за да прогони двете армии. Мавритания е принудена да се откаже от претенциите си над Западна Сахара през 1979 г, а бунтовниците продължават военната си кампания срещу Мароко до прекратяването на огъня от 1991 г., в очакване на провеждането на подкрепен от ООН референдум, който оттогава постоянно се отлага. През 2020 г. Фронтът обяви прекратяване на примирието и възобнови въоръжения конфликт.

ООН счита Фронта Полисарио за легитимен представител на сахарския народ и твърди, че той имат право на самоопределение. Фронтът Полисарио е забранен в частите на Западна Сахара под контрола на Мароко и е незаконно да се издига партийният му флаг (често наричан флаг на Сахара) там. Организацията е консултативен член на Социалистическия интернационал.

сряда, 19 юни 2024 г.

Франция потвърждава подкрепата си за плана на Мароко за Западна Сахара

Членове на Сахарската народна освободителна армия парадират със знамената на Фронта Полисарио в спорната територия на Западна Сахара на 27 февруари 2016 г.
📸 Снимка: Farouk Batiche/AFP via Getty Images

🇫🇷🤝🇲🇦 Френският външен министър Стефан Сежурн, по време на пътуване до Мароко, предназначено да затопли обтегнатите отношения, в понеделник повтори подкрепата на Франция за плана за автономия на Мароко за оспорваната Западна Сахара.

Бившата испанска колония е до голяма степен контролирана от Мароко, но за контрол върху нея претендира и подкрепяният от Алжир „Фронт Полисарио“, който през 2020 г. обяви „война за самоотбрана“ и се стреми към независимост на територията.

ООН смята Западна Сахара за „несамоуправляваща се територия“.

„Това е екзистенциален въпрос за Мароко. Ние го знаем“, каза Сежурн по време на съвместна пресконференция с мароканския си колега Насър Бурита.

Сежурн заяви, че Мароко може да разчита на "ясната и постоянна подкрепа" на Франция за своя план за автономия.

Рабат се застъпва за ограничена автономия за огромната пустинна територия, която е дом на изобилие от фосфати и риболов.

Сежурн отбеляза пред журналисти, че иска да подкрепи усилията на Мароко в развитието на района.

„Мароко е инвестирало много в проекти за развитие в полза на местното население и по отношение на обучението, възобновяемите енергийни източници, туризма“ и използването на океанските ресурси, каза той.

Визитата на външния министър идва след поредица от дипломатически напрежения между Рабат и Париж, който е бивша колониална сила и дом на голяма мароканска диаспора. Мароканците бяха особено разстроени от желаното от президента Еманюел Макрон сближаване с Алжир.

В понеделник Сежурн предложи партньорство с Мароко, фокусирано през следващите 30 години върху възобновяемите енергийни източници, обучението и индустриалното развитие. Бурита от Мароко каза, че „Франция е отличен партньор на Мароко на политическо, икономическо и хуманитарно ниво“.

Полисарио продължава да настоява за организиран от ООН референдум за самоопределение, което беше договорено в споразумение за прекратяване на огъня от 1991 г. след 15-годишна война между Фронта и Мароко. Референдумът все още не се е състоял.

В края на 2020 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализиране на отношенията на Рабат с Израел. Оттогава Мароко полага все по-интензивни дипломатически усилия, за да спечели други страни.