Неуспешен опит за преврат в Бенин.

🇧🇯 Правителството на Бенин съобщи, че националната гвардия и лоялните му военни са успели да си върнат контрола върху държавната власт, след като група военни обяви по държавната телевизия, че е завзела властта в очевиден опит за преврат.

Министърът на външните работи Олушегун Аджеди Бакари заяви в неделя, че превратаджиите са успели да овладеят единствено сградата на държавната телевизия и сигналът е бил прекъснат за няколко минути.

„Има опит за преврат, но ситуацията е под контрол. Става въпрос за малка група военни. Голяма част от армията остава лоялна и в момента поемаме пълен контрол над положението“, увери Бакари пред агенция Ройтерс.

Група войници, водени от подполковник Паскал Тигри, се появиха в ефира и обявиха, че свалят президента Патрис Талон, който е на власт от 2016 г., както и всички държавни институции. Те също така направиха твърдение, че всички граници на страната са затворени, а политическите партии са разпуснати.

Военните заявиха, че са представители на „Военен комитет за възраждане“ (Comité Militaire pour la Refondation). Малко по-късно президентският дворец съобщи, че президентът Талон се намира в безопасност и армията постепенно възстановява контрола, предаде AFP.

„Това е малка групичка хора, които контролират само телевизията. Редовната армия си възвръща контрола. Градът и цялата страна са напълно спокойни и в безопасност“, отбеляза говорителят на президентството.

При превземането на държавната телевизия френското посолство съобщи, че в района на военния лагер „Гезо“, разположен близо до официалната резиденция на президента, е имало стрелба.

Президентът трябва да напусне поста през април догодина, след като изкара два мандата, които продължиха общо 10 години.

„Опитът за преврат изобщо не е изненада за никого“, обясни пред катарската телевизия Al Jazeera Адама Гайе, бивш директор комуникации на регионалната организация ECOWAS. Той посочи, че в страната от дълго време има сериозно политическо напрежение и много опозиционери се намират в затвора.

„Талон фактически елиминира ключови фигури от опозицията, включително бившия президент Бони Яйи“, обясни той и уточни, че Талон вече е посочил сегашния финансов министър за свой наследник на следващите избори.

Хронология на превратите в Африка

06.12.2025 г. – Бенин

Военни, водени от подполковник Паскал Тигри, обявиха свалянето от власт на президента Патрис Талон в ефира на държавната телевизия. Лоялни сили бързо успяха да овладеят опита за преврат. Като основни причини бяха изтъкнати политическото напрежение и масовите арести на опозицията.

30.08.2023 г. – Габон

Военни, водени от командира на президентската гвардия генерал Брис Олиги Нгуема, свалиха от власт президента Али Бонго Ондимба веднага след спорни избори. Династията на Бонго управлява страната през последните 56 години. Хунтата обеща преход към избори до края на тази година, но проведените такива бяха определени като фиктивни, тъй като според хунтата Нгуема е спечелил над 90% от вота.

26.07.2023 г. – Нигер

Президентската гвардия, водена от генерал Абдурахмане Чани, свали избрания на демократични избори президент Мохамед Базум. Като основни причини са посочени корупцията и неуспехи в борбата с тероризма. Хунтата отхвърли санкциите, наложени от ECOWAS в отговор на преврата, след което се обърна към Русия за подкрепа. Преходът към провеждане на нови избори така и не се случи.

30.09.2022 г. – Буркина Фасо

Капитан Ибрахим Траоре свали лидера на предишния преврат Пол-Анри Дамиба, обвинявайки го в неспособност за справяне с ислямистки атаки. Траоре обеща избори за юли 2024 г., но ги отложи поне до 2029 г.

24.01.2022 г. – Буркина Фасо

Подполковник Пол-Анри Дамиба свали президента Рош Марк Кристиан Каборе, обвинявайки го в системни неуспехи в осигуряване на сигурността. Хунтата обеща преходен период от 9 месеца, но той се проточи допълнително, което доведе до втори преврат.

25.10.2021 г. – Судан

Военни, водени от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, свалиха премиера Абдала Хамедок и неговото правителство след протести, което прекъсна прехода към демократична власт след свалянето на дългогодишния диктатор Омар ал-Башир през април 2019 г. Според Конституционна декларация, подписана тогава, страната трябваше да премине към цивилно управление до 2023 г. Вместо това борбата за власт между ал-Бурхан и Силите за бърза подкрепа (RSF) на генерал Хемети, в която стотици хиляди загинаха, а милиони бяха принудително разселени.

05.09.2021 г. – Гвинея

Специални сили, оглавени от полковник Мамади Думбуя, свалиха президента Алфа Конде, който търсеше трети мандат. Военната хунта обеща избори не по-късно от 2024 г. Такива нямаше, което разпали вълна от протести и репресии.

20.04.2021 г. – Чад

Армията инсталира като преходен лидер Махамат Идрис Деби, синът на президента Идрис Деби, загинал при сражения с бунтовници. Опозицията критикува решението като династичен преврат. Деби спечели спорни избори през 2024 г.

24.05.2021 г. – Мали

Военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха преходния президент Бах Н'Дау и премиера Моктар Уане, които бяха обвинени в изключване на военни от кабинета. Преходният период беше удължен до 2024 г. Избори така и не бяха проведени.

18.08.2020 г. – Мали

Група военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха от власт президента Ибрахим Бубакар Кейта, който беше обвинен в корупция, изборни злоупотреби и тероризъм. Военната хунта обеща преходен период към избори, но вместо това извърши втори преврат.

11.04.2019 г. – Судан

Военни, водени от Ахмед Авад Ибн Ауф, свалиха дългогодишния диктатор Омар ал-Башир след масови протести срещу управлението му. Това доведе до преходно цивилно-военно правителство, завършило с преврат през 2021 г.

17.09.2015 г. – Буркина Фасо

Президентската гвардия, водена от генерал Жилбер Диендере, свали от власт преходния президент Мишел Кафандо месец преди изборите. Като основна причина бяха посочени ислямистки заплахи; опитът продължи седем дни преди да бъде потушен.

Речник

Бенин – държава в Западна Африка с население около 13,5 млн. души. Бивша френска колония, която до 1960 г. се нарича Дахомей. Има обща граница с Того, Нигерия, Буркина Фасо и Нигер. Столица е Порто Ново, а административен център – Котону.

Патрис Талон – Действащ президент на Бенин от 6 април 2016 г. Преизбран е за втори мандат през 2021 г. Собственик на големи бизнеси с добив на памук и пристанища. Критикуван е заради авторитаризъм и потискане на опозицията.

Подполковник Паскал Тигри – Военен офицер, обявил се за лидер на опит за държавен преврат в страната на 6 декември 2025 г.

Военен комитет за възраждане (Comité Militaire pour la Refondation) – орган на превратаджиите. Името е почти идентично с комитетите, създадени при успешните преврати в Нигер и Габон.

Котону – Икономическа столица и най-голям град на Бенин, където се намират президентският дворец и държавната телевизия.

Лагера Гезо – Ключова военна база в Котону, разположена до президентския дворец. Наречена е на крал Гезо – крал на Дахомей (днешна Република Бенин) от 1818 до 1858 г.

Бони Яйи – Бивш президент на Бенин в периода 2006–2016 г. Главен лидер на опозицията срещу Талон. През 2019 г. напуска страната след обвинения в корупция и опит за преврат. Понастоящем живее в изгнание.

ECOWAS – Икономическа общност на държавите в Западна Африка (Economic Community of West African States). Регионален блок от 15 страни, който често налага санкции и военна намеса при преврати.

Гвинея-Бисау – Малка държава в Западна Африка, която стана известна с извънредно големия брой преврати в страната, както успешни, така и неуспешни. От 1974 г. насам са направени общо девет такива.

Габон – Богата на петрол държава в Централна Африка. През август 2023 г. военните свалиха президента Али Бонго Ондимба, с което беше сложен край на авторитарната власт на семейство Бонго, продължила 56 години.

Нигер – Съседна на Бенин държава. На 26 юли 2023 г. президентската гвардия свали легитимния президент Мохамед Базум, встъпил в длъжност на 2 април 2021 г. след победа на избори. Днес се управлява от военна хунта, ръководена от генерал Абдурахман Тиани.

Буркина Фасо – През 2022 г. преживя два преврата в рамките на 8 месеца: през януари Пол-Анри Дамиба свали Рок Каборе, а през септември Ибрахим Траоре свали Дамиба.

Мали – През август 2020 г. и май 2021 г. преживя два преврата. В момента се ръководи от военна хунта начело с генерал Асими Гоита.

Държавен преврат е в ход в Гвинея-Бисау.

🇬🇼 Гвинея-Бисау беше разтърсена от нова политическа криза, след като държавният глава Умаро Сисоко Ембало обяви, че е бил задържан в президентския дворец при опит за преврат, организиран от висши военни ръководители, съобщава Africa Report.

Според цитираното в доклада френско издание Jeune Afrique, Ембало е бил задържан „днес, сряда, 26 ноември, около 13:00 часа, докато се намирал в кабинета си в президентския дворец“.

Президентът, който твърди, че е спечелил изборите в неделя с 65% от гласовете според собствените му изчисления, подчерта, че при операцията не е била упражнявана физическа сила срещу него, но я определи директно като „държавен преврат“.

Заедно с него са били задържани и най-висшите ръководители на силите за сигурност в страната: началникът на Генералния щаб на въоръжените сили генерал Бягè На Нтан, заместник-началникът генерал Мамаду Туре и министърът на вътрешните работи Ботче Канде.

Журналисти, които следят напрегнатата ситуация след изборите, съобщават за бързо влошаване на обстановката в столицата. Избухването на напрежение идва на фона на противоречиви претенции за победа както от действащия президент Ембало, така и от кандидата на опозицията Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните резултати се очакват едва в четвъртък.

Ембало, считан за фаворит преди вота, имаше бурен мандат, белязан от постоянни конфликти с парламента, разпуснат от него през 2022 г. Властта му изглеждаше още по-подсилени, след като историческата опозиционна партия ПАИГК и нейният лидер Домингош Симойнш Перейра бяха отстранени от участие в изборите.

Неочаквано силното представяне на Диаш да Коща обаче опроверга предварителните прогнози, като доведе до надпревара между двата лагера кой пръв да обяви победа – преди официалното обявяване на резултатите от избирателната комисия.

Държавна сигурност на Грузия твърди, че е открила скривалище с оръжия за протеста миналата събота.

🇬🇪 Службата за държавна сигурност на Грузия съобщи, че е открила „големи количества“ огнестрелни оръжия, боеприпаси и експлозиви с детонатор, за които твърди, че са били предназначени за „подривни действия“ по време на безредиците в Тбилиси на 4 октомври. Според службата тези материали са свързани с „военно звено“ в Украйна.

Оръжията са открити в специално скривалище в гора близо до столицата Тбилиси. Пресцентърът публикува кадри, които показват как служители изкопават големи пакети от земята през нощта. Властите обявиха, че ще започнат издирване на заподозрян грузински гражданин с инициали Б.Ч.

Службата се позовава на „многобройни доказателства“, според които лицето е закупило големи количества оръжия, боеприпаси и експлозиви по указания на грузински представител на военно звено, действащо в Украйна. Материалите са били предназначени за „подривни действия, успоредни на организираното групово насилие и опита за превземане на президентския дворец в Тбилиси на 4 октомври“.

Според изявлението службата е неутрализирала кръга от лица, които „вероятно“ са планирали да прехвърлят оръжията до центъра на столицата. При обиск в дома на заподозрения е открит телефон с видеозаписи, на които той показва закупените оръжия на неразпознато лице и докладва за своите действия. Службата е открила и задържала лице, което по поръчка на заподозрения е изработило устройство за дистанционно управление на детонатор. Разследването продължава по член 236-3 от Наказателния кодекс, който обхваща незаконно придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. Ведомството допълва, че продължава работата по идентифицирането на други замесени лица.

Съобщението дойде ден след напрежението в центъра на Тбилиси по време на изборния ден, когато след призиви от организаторите на масов митинг протестиращи опитаха да окупират президентския дворец. Полицията отблъсна и разпръсна тълпата, а по-късно арестува петима от организаторите на митинга и се закани да открие и останалите замесени. Представители на „Грузинска мечта“ описаха събитията като организиран от чужбина опит за преврат и обещаха решителен отговор.

Това не е първият път, в който грузинските служби споменават Украйна. Няколко седмици по-рано те арестуваха двама украински граждани, които по думите им са внесли незаконно в страната мощни експлозиви по указания от Киев.

Саймън Ман, наемникът зад неуспешния преврат в Екваториална Гвинея, почина на 72 години

🇬🇧 Саймън Ман, бивш наемник и офицер от британските Специални въздушни части (SAS), завършил колежа Итън и Кралската военна академия Сандхърст и ръководил неуспешния преврат срещу правителството на Екваториална Гвинея с участието на сина на Маргарет Тачър, почина на 72-годишна възраст.

Ман ръководеше група от 70 наемници, арестувани в Зимбабве през 2004 г. по обвинение в опит за сваляне на диктатора на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг.

Ман и личният му приятел Марк Тачър признаха участието си в заговора, станал известен като „превратът на Уонга“. Когато заговорът беше разкрит, Обианг заплаши, че ще изяде тестисите на Ман и ще влачи голото му тяло по улиците.

Ман излежа повече от пет години в два от най-известните затвори в света, преди да бъде помилван от самия Обианг.

Преди това той служи в Шотландската гвардия и Специалните въздушни сили (SAS) на Обединеното кралство, преди да създаде множество охранителни фирми, специализирани в осигуряване на защита за нефтени съоръжения.

През март 2004 г. Ман, Ник дю Тоа и трима други наемници от ЮАР организират заговор за сваляне на Обианг с международна финансова поддръжка и мълчаливо одобрение от правителствата на поне три европейски страни, най-вече на Испания.

Операцията включва полет до бившата испанска колония със самолет, натоварен с оръжие и над 50 чернокожи „Бизони“ – бивши военнослужещи от вече разформирования елитен 32-ри батальон на южноафриканските отбранителни сили – за да свалят от власт Обианг, заменяйки го с опозиционен активист на име Северо Мото, прекарал последните години в изгнание.

В отговор наемниците и техните поддръжници се надяват да се възползват от запасите от петрол и природен газ на малката африканска страна. Самолетът им обаче е прехванат от зимбабвийските власти на летище Хараре. Ликуващият президент Робърт Мугабе арестува Ман и хората му, които впоследствие са предадени на Екваториална Гвинея, която ги осъжда на 34 години затвор.

В бележка, изпратена до неговия юридически екип, докато е задържан, Ман обвинява за преврата Маргарет Тачър, която той нарича с прякора Скрачър. В бележката се отправя призив за „голямо количество пари“ и Тачър да използва влиянието си, за да осигури неговото освобождаване.

В процеса Ман прави самопризнания, че е бил потърсен от Ели Калил, ливански петролен магнат, приятел на Мото, считан за ръководител на правителството в изгнание на Екваториална Гвинея.

Смята се, че Тачър е осигурила хеликоптер за транспортирането на Мото до Екваториална Гвинея по време на планирания преврат. Той е глобен и осъден на четири години условно за своето участие в преврата, след като признава, че е нарушил британското законодателство за наемниците, въпреки че по думите му е участвал в заговора несъзнателно.

През 2006 г. сюжетът беше драматизиран в „Преврат!“, телевизионен филм по сценарий от комика Джон Форчън.

След помилването си Ман се завръща във Великобритания, където има девет деца от три различни брака. Британският таблоид MailOnline съобщи, че е починал по-рано тази седмица, докато тренира във фитнес зала.

Кметът на Истанбул и десетки негови приближени в ареста във вълна от репресии на турските власти.

🇹🇷 Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул и основен политически съперник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в това, което опозицията описа като "преврат".

Ден преди ареста си, той беше лишен от своята университетска диплома, което попречи на неговата кандидатура за президентските избори през 2028 г. Предварителни избори в Републиканската народна партия (CHP, лявоцентристка, светска, най-голямата опозиционна сила в Турция) трябва да се проведат в неделя, 23 март 2025 г.

Четири дни преди да бъде номиниран за кандидат за президент на партията си, Екрем Имамоглу, кметът на Истанбул и основен съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в ранните часове на сряда сутринта, 19 март, от няколко десетки полицаи, които дойдоха в дома му.

Във видео съобщение, споделено от неговия екип, кметът разкри, че силите за сигурност са нахлули в дома му с около 20 автомобила и обвини властите, че използват полицията за политически цели.

„Нацията ни ще даде необходимия отговор на лъжите, конспирациите, капаните, нарушителите на правата на хората и тези, които крадат волята на хората. Първо се поверявам на Бог, а след това на нашата нация“, заяви Имамоглу докато е в ареста.

С напредването на сутринта имаше съобщения за повече от сто едновременни ареста на съюзници на Имамоглу и избрани представители на партията му.

Новинарска агенция Demirören (DHA) съобщи, че са издадени заповеди за задържане срещу неговия вътрешен кръг, включващ съветника по пресата Мурат Онгун; кметът на Шишли Ресул Емрах Сахан; заместник-генералният секретар на общината Махир Полат; и кметът на Бейликдюзю Мехмет Мурат Чалик.

Иран разработва план за сваляне на сирийския президент Ахмед ал-Шара?

🇸🇾⚔️🇮🇷 Иранският план за сваляне на сирийското правителство, водено от президента Ахмад ал-Шараа, е планиран на тайна среща в иракския град Наджаф, разкриха източници на вестник Türkiye.

Срещата е провела във вила на шиитски бизнесмен в Наджаф миналата седмица с участието на генерал-майор Хосейн Акбари, бивш командир на Революционната гвардия и бивш ирански посланик в Дамаск, заедно с генерал-майор Амир Али Хаджизаде, командир на военновъздушните сили на Революционната гвардия и ръководител на специалните операции в иранското разузнаване.

Генерал-майор Асад ал-Али, генерал-майор Мохамед Халуф, бригаден генерал Адел Сархан, бригаден генерал Абдула Манаф ал-Хасан и бригаден генерал Мохамед Сармини бяха сред бившите лидери на сирийската армия, които участваха в срещата. На нея е обсъден план за ликвидирането на Ахмад ал-Шараа като част от иранския ход за възстановяване на контрола в Сирия.

Непотвърдено: Вътрешен опит за преврат в Афганистан.

🇦🇫 По непотвърдена информация преди броени минути е започнал опит за вътрешен преврат в талибанското правителство на Афганистан.

Върховният лидер на талибаните Хибатула Ахундзада е разположил лоялни сили на ключови места в столицата Кабул, сред които крепостта Бала Хисар и международното летище в Кабул.

По непотвърдена информация министърът на вътрешните работи Халифа Хакани е ръководител на преврата срещу сегашния лидер Ахундзада.

Официалният говорител на талибанските власти Забихула Муджахид потвърди, че Хакани току-що се е завърнал от посещение в Мека, Саудитска Арабия.

Реза Шах Пахлави II и монархията имат подкрепата на мнозинството в Иран

🇮🇷 Мехди Насири, вътрешен източник от режима на Ислямска република Иран и някогашен мениджър на вестника на върховния лидер аятолах Али Хаменей, призна, че в този момент Реза Шах Пахлави II и иранската монархия имат подкрепата на мнозинството в Иран.

Насири заяви, че монархията представлява истинската опозиция, притежаваща всички качества, необходими за окончателното сваляне на режима в Техеран, включително наличието на подкрепа на мнозинството и популярен лидер.

Трима арестувани в Армения по обвинения в опит за държавен преврат.

🇦🇲 В сряда, 18 септември 2024 г. следственият комитет на Армения съобщи, че е арестувал три лица и издирва други четирима във връзка с заговор за преврат с цел завземане на властта в страната.

Според Armen Press сред арестуваните и издирвани заподозрени са петима арменски граждани и двама бивши жители на Нагорно Карабах. По-рано тази година организаторите са вербували нищо неподозиращи арменски граждани, като са им плащали приблизително 220 000 рубли (2395 долара) на месец, за да пътуват до Русия за тримесечен военен курс с планове да се присъединят към армията след завръщането си.

Организаторите на заговора са отвеждали новобранците в Ростов на Дон, където са били подлагани на тестове с детектор на лъжата, за да бъде установено дали имат връзки с правоприлагащи органи в Армения. След това те са продължавали към военна база Арбат, за да преминат бойна подготовка. Едва тогава те са научавали, че истинската цел на обучението е да се върнат обратно в Армения за организирането на държавен преврат.

Част от новобранците са отказали да участват в преврата и са напуснали групата, а действията на правоприлагащите органи в крайна сметка осуетяват опита за преврат. Властите в Ереван продължават работа по идентифицирането на останалите съучастници в заговора.

През 2021 г. Армения беше изправена пред тежка политическа криза, която едва не доведе до опит за преврат. След масови протести, призоваващи за оставката на премиера Никол Пашинян заради недоволството от развитието на войната в Нагорно Карабах, началникът на Генералния щаб Оник Гаспарян и висши офицери поискаха оставката на Пашинян на 25 февруари.

Премиерът заклейми това като опит за преврат, но в крайна сметка се съгласи да бъдат проведени предсрочни избори, притиснат от нарастващото напрежение и продължаващите улични протести. Пашинян подаде официално оставката си на 25 април 2021 г., което доведе до назначаването на нов началник на Генералния щаб и обявяването на парламентарни избори.

Трима американски граждани са осъдени на смърт за неуспешния преврат в ДР Конго

📸 Снимка: Radio Okapi / Jonathan Fuanani

🇨🇩⚔️🇺🇸 Трима граждани на САЩ са сред 37 обвиняеми, осъдени на смърт от военен съд в петък за участието им в неуспешния държавен преврат в Демократична република Конго през май.

Обвиняемите, повечето от които конгоанци, но също и британец, белгиец, канадец и американец, разполагат с пет работни дни да обжалват наложените им присъди по обвинения, включващи опит за преврат, тероризъм и престъпно сдружаване. Четиринадесет души бяха оправдани в процеса, който започна през юни.

Ричард Бондо, адвокатът, който защитаваше шестимата чужденци, заяви, че ще оспорва дали в момента смъртното наказание може да бъде наложено в страната, въпреки възстановяването му по-рано тази година, и изрази недоволство, че докато тече разследването на клиентите му са били назначени неадекватни преводачи.

Въоръжени мъже окупираха за кратко офиса на президентството в столицата Киншаса на 19 май тази година, водени от базираният в Съединените щати конгоански политик Кристиан Маланга, който по-късно беше убит от силите за сигурност.

Неговият син Марсел Маланга е един от тримата осъдени на смърт американски граждани, заедно с неговия приятел Тайлър Томпсън, с когото са играли заедно гимназиален футбол в Юта. И двамата са на около 20-годишна възраст. Третият американец, Бенджамин Залман-Полун, е бил бизнес партньор на Кристиан Маланга.

И тримата бяха признати за виновни в престъпен заговор, тероризъм и други обвинения и осъдени на смърт в решение, прочетено на живо по държавната телевизия. Преди това Маланга заяви пред съда, че е бил заплашен от баща си, че ако не участва в бунтовете ще бъде убит. Освен това той твърди, че посещава Конго за първи път по покана на баща си, когото не е виждал от години.

Тримата американци са сред група от около 50 души, сред които граждани на Великобритания, Канада, Белгия и Конго, които бяха изправени пред съда след неуспешния опит за преврат. От тях 37 бяха признати за виновни и получиха смъртно наказание.

Присъдата бе произнесена от палатка, разпъната в двора на военния затвор Ндоло в околностите на столицата Киншаса. Подсъдимите облечени в синьо-жълти затворнически дрехи и настанени пред съдията. Делото започна през юли.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър сподели, че служителите на посолството са присъствали на съдебната процедура и ще продължат да следят случая отблизо.

„Разбираме, че съдебният процес в Демократична република Конго позволява на ответниците да обжалват решението на съда“, каза той на брифинг.

Сред 37-те обвиняеми е белгийско-конгоанският гражданин Жан-Жак Уондо. Семейството му записа видео обръщение, адресирано до президента Феликс Чисекеди преди делото, за да поиска освобождаването му.

„Умолявам ви, намесете се, той е невинен“, отправя призив съпругата на обвиняемия.

Произведена в Китай бронирана машина закъса по време на опита за преврат в Боливия.

🇧🇴🤝🇨🇳 Неуспешният опит за военен преврат в Боливия от миналата седмица хвърли светлина върху любопитни детайли относно експлоатационните качества на намиращия се на въоръжение в местната армия китайски бронетранспортьор PRC Tiger 4×4.

В хода на преврата, камерите запечатват инцидент, при който бронираната машина претърпява удар в бордюра на кръстовище, довел до счупване на напречната кормилна щанга и поредица от неуспешни опити на возещите се в него военнослужещи да се справят с възникналия проблем.

Произведен от Baoji Special Vehicles Manufacturing в китайската провинция Шънси, Tiger 4×4 е предназначен за транспортиране на пехотата и притежава подобрена защита на бронята. Може да бъде приспособен за разнообразие от роли, включващи подвижен команден пункт, линейка, превозно средство на правоприлагащите органи или службите за контрол с безредиците.

Машината има екипаж от двама души и има капацитет да превозва до девет напълно оборудвани пехотинци.

Боливия получи за първи път тези превозни средства през 2016 г. Въпреки преминаването им през поредица от полеви тестове, демонстрирали тяхната мобилност и способността им да се придвижват през разнообразие от терени и метеорологични условия, въпросният инцидент неизбежно ще повдигне въпроси относно надеждността на китайските бронирани машини в реални бойни условия.

Опитът за военен преврат в Боливия завърши с арест за неговия организатор.

Боливската полиция държи задържания Хуан Хосе Зунига, бивш генерален командир на армията, в Ла Пас, Боливия, сряда, 26 юни 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Juan Karita

🇧🇴 Опитът за военен преврат в Боливия завърши с арест на организатора му - генерал Хуан Хосе Сунига. Военните, изпратени от него в центъра на столицата Ла Пас, се изтеглиха.

Преди това официалните власти на Боливия периодично излъчваха съобщения, включително и призиви международната общност да заклейми опита за преврат.

Вчера вечерта военни подразделения ръководено от главнокомандващия боливийската армия генерал Сунига се събрана пред резиденцията на държавния глава на площад "Мурильо". Според очевидци танк е разбил портала на президентския дворец, а военнослужещи са нахлули вътре.

"Днес страната е изправена пред опит за държавен преврат. Днес, за пореден път, страната е изправена пред интереси, които стоят над демокрацията", заяви президентът Арсе във видео, докато той бе атакуван от военнослужещи.

Няколко часа по-късно бе съобщено, че полицията е установила пълен контрол над ситуацията. Боливийските власти арестуваха Сунига и го отведоха на неизвестно за широката аудитория място. Междувременно и Сунига бе свален официално от поста главнокомандващ на армията.

Президентът Арсе назначи на негово място за главнокомандващ на армията генерал Хосе Уилсон Санчес на мястото на Сунига. Санчев призова за възстановяване на реда в страната и "да не се пролива кръвта на военнослужещите".

Прокуратурата на Боливия обяви, че е започнала разследване срещу Сунига и неговите съучастници. През тази нощ девет души са били ранени при сблъсъци, засега неясно между точно кои групи и военни части.

Боливия, страна с население от 12 милиона души, преживя много протести през последните месеци заради стремглавия спад на икономиката от една от най-бързо растящите на континента преди две десетилетия до една от най-засегнатите от кризата.

Страната също стана свидетел и на голям разрив на най-високите етажи на управляващата партия. Арсе и неговият някогашен съюзник, лява икона и бивш президент Моралес, се борят за бъдещето на разцепилото се Движение за социализъм в Боливия, известно с испанския си акроним MAS. А общонационалните избори предстоят следващата година, 2025 г.

В създалото се напрежение освен това изпълнявалата длъжността на временен президент на Боливия Дженин Анес е осъдена на 10 години за извършване на държавен преврат.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел осъдиха опита за преврат.

Въоръжените сили на Боливия се мобилизират в Ла Пас на фона на нарастващи опасения от преврат.

Президентът на Боливия Луис Арсе говори на пленарна сесия на Санкт Петербургския международен икономически форум (SPIEF) в Санкт Петербург, Русия, 7 юни 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Anton Vaganov

🇧🇴 Президентът на Боливия Луис Арсе осъди "нередовната мобилизация" на някои армейски части в столицата Ла Пас в сряда, а бившият лидер Ево Моралес обвини висш генерал в заговор за преврат.

Съобщава се, че тежко въоръжени войници и бронирани превозни средства се събират на централния площад „Плаза Мурильо“ в столицата, според видеоклипове, споделени в социалните медии.

„Тримата началници на въоръжените сили дойдоха да изразят нашето безпокойство. Ще има нов кабинет на министрите, със сигурност нещата ще се променят, но страната ни не може да продължава така повече“, каза генерал Хуан Хосе Зунига пред местна телевизия.

Моралес, който публично се раздели с Арсе, въпреки че и двамата принадлежат към едно и също социалистическо движение, обяви национална мобилизация на поддръжниците си в подкрепа на демокрацията.

Той обвини Зунига, че иска да организира преврат и обяви общо спиране на работата, включително призив за блокиране на пътища.

Моралес каза: „Няма да позволим на въоръжените сили да нарушават демокрацията и да сплашват хората“.

Армията на ДРК съобщи, че е спряла опита за преврат, включващ трима американски граждани.

Конгоанските сили за сигурност охраняват улиците на Киншаса, столицата на Демократична република Конго, в неделя, след като след престрелка армията заяви, че е „осуетила преврат“.
📸 Снимка: Samy Ntumba Shambuyi/AP

🇨🇩 Лидерът на опита за преврат в неделя в Демократична република Конго (ДРК) беше убит и около 50 души, включително трима американски граждани, бяха арестувани, заяви говорител на армията на централноафриканската страна пред Ройтерс.

Около 4 сутринта в неделя в столицата Киншаса е имало стрелба, съобщи репортер на Ройтерс. Въоръжени мъже нападнаха президентството в центъра на града, според говорителя Силвен Екенге.

Друго нападение е извършено в близкия дом на Витал Камерхе, член на парламента, спряган за негов председател, съобщиха говорителят на Камерхе Мишел Мото Мухима и японският посланик в публикации в платформата X (бивш Twitter)

Мото Мухима заяви, че двама пазачи и нападател са били убити при инцидента. Екенге също каза, че един нападател е бил убит там.

Снаряд, изстрелян от Киншаса, удари град Бразавил в съседна Република Конго, ранявайки няколко души, се казва в изявление на правителството на страната, добавяйки, че един човек е бил хоспитализиран.

Екенге посочи Кристиан Маланга, базиран в САЩ конгоански политик, като лидер на неуспешния опит за преврат.

„Маланга беше окончателно неутрализиран по време на атаката срещу Palais de la Nation, Абубакар беше неутрализиран по време на атаката срещу резиденцията на Витал Камархе, а останалите – около 50, включително трима американски граждани – бяха арестувани и в момента са подложени на разпит от специализираните служби на въоръжените сили“, каза Екенге пред Ройтерс.

Той каза, че Маланга за първи път се е опитал и е прекратил преврат през 2017 г. и че един от арестуваните американски граждани е бил синът на Маланга.

Страница във Facebook, която изглежда принадлежи на Маланга, публикува видео от атаката, предавано на живо.

„Ние, бойците, сме уморени. Не можем да протакаме нещата с Чисекеди и Камерхе, те направиха твърде много глупави неща в тази страна“, заявява Маланга на лингала във видеото.

Посланикът на САЩ в страната Луси Тамлин заяви в публикация в социалните медии, че е „много обезпокоена“ от съобщенията, че американски граждани са били замесени в събитията.

„Моля, бъдете сигурни, че ние ще сътрудничим на властите на ДРК в най-голяма степен, докато те разследват тези престъпни действия и подвеждат под отговорност всеки гражданин на САЩ, замесен в престъпни действия“, каза тя.

Посолството на САЩ по-рано издаде сигнал за сигурност, предупреждаващ за „продължаваща дейност на елементите за сигурност на ДРК“ и съобщения за стрелба в района.

Стабилизационната мисия на ООН в страната заяви, че нейният ръководител Бинту Кейта е осъдила най-категорично инцидентите и е предложила подкрепата си на конгоанските власти в публикация на X.

Чисекеди беше преизбран за втори мандат като президент през декември, но все още не е съставил правителство шест седмици след назначаването на министър-председател.

Камерхе беше кандидат за председател на парламента на избори, които бяха насрочени за събота, но бяха отложени от Чисекеди.

Ердоган помилва бивши военни, участвали в държавния преврат през 1997 г.

🇹🇷 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган помилва седем бивши висши военни, осъдени на доживотен затвор заради свалянето на правителството с държавен преврат през 1997 г, съобщава Асошиейтед прес.

Бившите генерали бяха помилвани поради здравословни проблеми и напредналата им възраст.

Те бяха осъдени на доживотен затвор през 2018 г. заради ролята си в кампанията, ръководена от просветските военни на Турция, принудила тогавашния премиер Неджметин Ербакан да подаде оставка. Присъдите им бяха потвърдени от апелативен съд през 2021 г.

Свалянето на правителството по-късно беше наречено "постмодерен преврат" в Турция, тъй като за разлика от предишни военни преврати в страната, не бяха използвани танкове или войници. Правителството на Ербакан беше заменено от коалиция, номинирана от президента.

По време на свалянето на Ербакан армията беше обезпокоена от усилията му да повиши популярността на исляма в преобладаващо мюсюлманската, но светска страна. На 28 февруари 1997 г. доминираният от военните Съвет за национална сигурност заплаши с действия, ако Ербакан не отстъпи. Той подаде оставка четири месеца по-късно.

Армията на Турция, която отдавна смяташе ролята си на защитник на светските традиции на страната, организира три преврата между 1960 и 1980 г. През юли 2016 г. Турция осуети нов опит за преврат, за който правителството обвини поддръжниците на живеещия в САЩ мюсюлмански духовник Фетхуллах Гюлен.