Анализ: Африканският корпус не се намеси при метежа в Ниамей

🇳🇪🪖🇷🇺 Части от нигерската армия откриха огън рано тази сутрин по президентския дворец в Ниамей, сградата на държавните радио и телевизия и авиобаза 101, разположена на летище „Диори Хамани“. В нея е разположен и Африканския корпус на Русия, който преди 7 месеца се сражава рамо до рамо с армията при отблъскването на мащабно нападение на „Ислямска държава“. Този път обаче руските части не бяха споменати в нито едно от сведенията във връзка със събитията през деня.

Стрелба и взривове се чуват от около 1 ч. през нощта в района на казармите и летището и продължиха с променлива интензивност чак до сутринта. Държавните радио и телевизия спряха излъчването си за повече от час. Министърът на отбраната генерал Салифу Моди излиза с изявление, в което описа омаловажи бунта като дисциплинарен инцидент: „Група военни, нарушавайки устава, се заеха да задържат част от другарите си в казармите на авиобаза 101 в Ниамей и да стрелят по чувствителни обекти в града. Бързата реакция на силите за отбрана и сигурност позволи да ограничим този изблик на недоволство и постепенно да поемем контрола над тези обекти.“ Президентската гвардия отблъсква опита за проникване в двореца. Към средата на деня властите обявиха метежа за осуетен и съобщиха, че спокойствието отново се е настанило из града, въпреки че източници на международните новинарски агенции на място продължиха да докладват стрелби по периметъра на летището.

Кои части са се вдигнали на бунт е по-важно от това колко дълго са продължили стълкновенията. По данни на Jeune Afrique той е дело на войници от Уалам, Тера и Досо, а по-късно през деня в Ниамей са постепенно са навлезли и подразделения от Тилабери, без да е ясно на чия страна застават. Четирите града се намират в югозападната част на страната, където от десетилетие се води основната война на Нигер срещу Ислямска държава – вилает Сахел.

Мащабът на загубите там е подробно документиран. На 25 май 2025 г. при Екневане загиват най-малко 64 нигерски военни. На 19 юни нападение срещу гарнизона в Банибангу отнема живота на още 71 души. През януари 2026 г. Human Rights Watch описва как бойци на групировката отвеждат и разстрелват 31 момчета и мъже в село Босией заради отказа им да плащат наложения от джихадистите данък и заради членството им в проправителствени милиции. Според местни съобщения и анализатори именно тези загуби и начинът, по който ръководните фактори в столицата планират кампанията, са мотивирали въстаналите войници. Самите метежници обаче не са заявявали публично мотивите си.

Значението на случилото се в съботния ден се откроява с оглед на събитията от 7 месеца по-рано. В нощта на 28 към 29 януари над 30 терористи от „Ислямска държава“ атакуваха същата авиобаза и гражданската част на летището. Нападателите пристигнаха с мотоциклети и нанесоха удари с дронове и минохвъргачки. Сухопътните сили, подкрепени от авиация, възстановиха контрола с участието на руския контингент, който е разположен в самия обект. Убити бяха 20 нападатели, 11 бяха пленени, а 4 нигерски военни бяха ранени.

На 3 февруари руското външно министерство публично потвърди участието на контингента: „Атаката беше отбита с общите усилия на Африканския корпус на Министерство на отбраната на Руската федерация и Въоръжените сили на Нигер.“ Абдурахман Тиани отиде лично при руснаците, за да им изкаже благодарност за „високото ниво на професионализъм“. На 18 юни летищният комплекс беше нападнат отново, този път от „Джамаат нусрат ал-Ислям уал-муслимин“ (JNIM) – регионалната структура на Ал-Каида. Загинаха 13 души, а 22 от нападателите бяха убити. Така за 7 месеца един и същ периметър беше атакуван 3 пъти, в последния от които огънят дойде от собствената армия.

Руското военно присъствие в страната започна на 10 април 2024 г. с пристигането на около 100 инструктори със зенитна техника в периода на американското изтегляне от същото съоръжение. В своя оценка Центърът за борба с тероризма (CTC) към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт определя Африканския корпус на Руската федерация като трайно установен в Ниамей и Уагадугу, но без видими успехи срещу бунтовниците. Според центъра основната му функция е да възпира заплахи, идващи от самите режими.

Именно такава заплаха възникна на 29 август. Според сведения от Ниамей метежниците са превзели някои от казармите на парашутния батальон, разположени в непосредствена близост до руските позиции, но към момента на публикуване на тази новина няма нито едно съобщение, че руснаците изобщо взимат участие в продължаващите сражения. Говори се, че Москва вече е инициира разговори с представители на преврата. На този етап твърдението няма независимо потвърждение.

Отсъствието на руска намеса си има своето обяснение, което не предполага непременно ненадеждност на Москва като партньор. През януари руските бойци отбраняваха обект, по който се стреляше и директно към тях. Иначе казано те действаха в самозащита, а не само като покровители на военния режим. Ако около 100 инструктори открият огън по метежни подразделения на приемащата армия, те вече се превръщат в страна от вътрешния конфликт и губят при всеки възможен изход. Ако бунтът постигне успех и доведе до смяна на режима, стрелялите срещу него нямат бъдеще в страната. Ако обаче бъде смазан, една чуждестранна сила, участвала активно в събитията, би осигурила на всяка следваща фракция готов повод да представи руските части като окупационна сила. Именно затова изчакването може би е рационално дори без каквото и да било охлаждане на отношенията между Ниамей и Москва.

Поведението на другия чуждестранен контингент в Ниамей подкрепя този прочит. Италия държи в страната около 350 военнослужещи, участващи в Mission Bilateral De Soutien Au Niger (MISIN) – единственият останал военен контингент на западна държава след изтеглянето на френските и американските войски, паралелно с мироопазващите сили на ООН. Сред тях има карабинери – представители на италианската жандармерия, които участваха в отговора срещу януарското нападение.

От 2018 г. насам италианците са обучили 11 459 местни военнослужещи: парашутисти, офицери от състава на Национална жандармерия, полицаи и членове на Президентска гвардия – на практика представители на всички страни в престрелките от 29 август. През самия ден италианският контингент остана на обичайните точки на дислокация в очакване на указания от Рим. Руският и италианският гарнизон в нигерската столица – единият източен, другият западен – реагираха сходно на бунтовете в армията на страната-домакин: не се намесиха. Това изглежда по-скоро като обща особеност на чуждестранното военно присъствие, отколкото като отличителна черта на руското.

Банги, Уагадугу и Бамако показват къде минава границата на тази своеобразна застраховка. През януари 2021 г. около 200 бойци от Коалиция на патриотите за промяна (CPC), начело с бившия президент Франсоа Бозизе, атакуваха столицата на Централноафриканската република. Властите и жители на града отдават на бойците на „Вагнер“ заслугата, че Банги не падна и президентът Фостен-Арканж Туадера запази властта си. В Буркина Фасо Ибрахим Траоре получи лична охрана от Москва, тъй като през септември 2023 г. службите му разкриха офицерски заговор срещу него. В Мали руските наемници се концентрират в района на Бамако и отстъпват територии на север в замяна на сигурността на управляващия кръг.

И в трите столици противникът е външен за редовната армия: въоръжена коалиция, джихадистка мрежа или заговор, разкрит от контраразузнаването, преди да ескалира към открити сражения. На 29 август в Ниамей обаче стреляше самата армия, а покровителят остана извън боя.

Оттук произтича и политическата цена за Тиани. Москва вероятно го защитава от външно нападение, както и разкрит навреме заговор, но не непременно от открит бунт на собствените му армейски подразделения. Именно такъв вид заплаха го доведе на власт. През юли 2023 г. Тиани оглави президентската гвардия, която свали президентът Мохамед Базум, след като научи, че се готви да го освободи от позицията, която заема. И именно тази гвардия отблъсна щурма срещу двореца, в който Базум продължава да бъде държан повече от три години.

През март 2025 г. Тиани положи клетва като преходен президент, без да са провеждани избори. Мащабните политически репресии в Ниамей на 29 август, за които съобщават местни канали, обхващат и служители на силите за сигурност. Това изглежда по-скоро като реакция на власт, която не е наясно докъде е достигнало проникването на бунта в собствения ѝ офицерски корпус, отколкото като знак, че случаят е приключен.

Вторите последствия се проявяват на фронта. Ако съществена част от силите за борба с тероризма в Уалам, Тера, Досо и Тилабери реално са напуснали своите позиции, за да се притекат на помощ в Ниамей, това от своя страна означава, че „Ислямска държава – Сахел“ е възнаградена със свежо оперативно пространство точно в областите, където и без това налага собствено данъчно облагане и екзекутира всеки, отказал да се подчини. Дори при благоприятен сценарий възстановяването на предишната гъстота на постовете би отнело седмици, а вътрешна чистка сред тези формирования би го забавила допълнително.

Последиците не се ограничават до границите на Нигер. Същият сахелски коридор подхранва натиска върху Бенин и северните щати на Нигерия, а прекъснатите по него патрулни операции се възстановяват по-бавно, отколкото се разпадат.

Регионалната обстановка допълнително стеснява възможностите на Тиани. През януари 2025 г. военните режими в Нигер, Мали и Буркина Фасо напуснаха Икономическата общност на страните от Западна Африка (ECOWAS) и основаха собствена конфедерация, която нарекоха Алианс на държавите от Сахел (AES), чието командване се помещава в същата авиобаза 101.

Ниамей почти няма към кого да се обърне извън споменатия кръг. Отношенията с Франция са прекъснати, а американският военен контингент напусна базата си още през 2024 г. Спорът с Orano вече беше отнесен до съда. Партньорът, върху когото се крепи цялата конструкция, е Москва. Оценка, публикувана през май 2026 г. от Центъра „Суфан“ описва как руските сили в Мали се концентрират около столицата Бамако, а в същото време JNIM задушава доставките на гориво към града. Покровителят защитава управляващия кръг, но това не значи непременно и територията. Ако същият модел важи и за Нигер, обхватът на руската гаранция е по-тесен, отколкото подсказваха публичните жестове от февруари.

Към политическите и военните последици се прибавя и икономическо измерение. Седмица преди метежа, на 22 август, Ниамей прехвърли на държавната корпорация Tsumco голям лиценз за добив на уран, отнет от френската Orano. Това бе последната стъпка в изтласкването на френското присъствие от нигерския минен сектор и преориентирането на ресурсната политика към Москва.

Тази конструкция зависи изцяло от устойчивостта на военния режим в Ниамей. Всеки следващ ден с битки в Ниамей я поставя под въпрос както пред купувачите на суровината, така и пред арбитражните съдилища, пред които Orano вече оспорва отнемането на лиценза.

Дали 29 август ще остане изолиран епизод, или ще очертае границите на руския ангажимент към режимите в Сахел, ще стане ясно от няколко конкретни белега. Прочитът, че покровителството на Москва не обхваща открита вътрешна заплаха, ще получи допълнителна тежест, ако руската дипломация не излезе с изявление за събитията, ако гарнизонът в Ниамей не бъде подсилен и ако не последва публичен жест на благодарност от страна на Тиани, подобен на този след нападението през януари.

Обратно, тази версия ще бъде опровергана при изявление от Москва за участие в отбраната на обектите в Ниамей, демонстративно пристигане на техника и личен състав в базата или ново посещение на нигерския лидер при руския контингент. До момента на публикуване не се е случило нито едно от трите. Сред първите държави, осъдили опита за преврат, е Алжир, докато публична реакция от съюзниците на Ниамей в AES все още няма.

Анализ: Три години след Вагнер – защо режимът на Путин не рухна?

🇷🇺🛡️🇺🇦 Преди малко повече от три години, в нощта на 23 юни 2023 г. бойците на Евгений Пригожин превзеха щаба на Южния военен окръг в Ростов на Дон и поеха на север към Москва – колона от близо 25 000 души, изминала стотици километри почти без организирана съпротива и спряла на около 200 км от столицата. За близо денонощие аурата на кремълски контрол сякаш се изпари, а бившият затворник, превърнал се в олигарх, основал ЧВК „Вагнер“ и наричан с години „готвача на Путин“, разлюля най-тежката вътрешна криза за президента Владимир Путин от четвърт век насам. Почти веднага заваляха прогнози, че режимът се пропуква – едни го обявиха за началото на края, други за първата цепнатина, която неизбежно ще събори руския диктатор.

Три години по-късно тези прогнози не издържаха проверката на времето. Пригожин преживя договорена развръзка само за да загине два месеца по-късно, след като самолетът му беше свален от ракета земя-въздух; „Вагнер“ беше разформирована и влята в руската армия и разузнаването; Путин остана здраво на власт, а силовите и разузнавателните му служби се укрепиха още повече. И все пак днес, в разгара на лятото на 2026 г., почти същите предсказания се леят отново – от западни медии и цитирани експерти, които рисуват Путин като „по-уязвим от всякога“, а режима му като „узрял за преврат“.

Основанията не са изсмукани от пръстите. Украинската кампания на далекобойни удари срази десетки руски рафинерии – дроновете достигат чак до Омск в Западен Сибир, на над 3000 км от фронта – и на 29 юни Путин сам призна недостиг на гориво. Загубите по фронта се натрупват, а публичната критика сред управляващия елит е по-гръмка от всеки друг момент на войната. От тези факти обаче мнозина бързат към извода, че диктатурата е пред разпад – и точно тук, предупреждава един ветеран от американското разузнаване, желаното измества трезвата преценка.

Авторът е Шон Уисуесър – кариерен оперативен офицер, прекарал три десетилетия в ЦРУ във вербуване и водене на руски разузнавачи, чиято книга Tradecraft, Tactics, and Dirty Tricks: Russian Intelligence and Putin's Secret War излезе през април 2026 г. при Naval Institute Press. По повод 3-годишнината от бунта Уисуесър настоява, че тъкмо тя е повод не да се преповтарят сензационни заглавия, а да се припомнят три трайни урока. Съблазънта, срещу която пише, е реална и има политическа цена: тя нашепва, че войната ще свърши от само себе си, без Западът да прави повече. Именно това, отбелязва той, беше и отговорът тази седмица, когато натиснаха Германия за далекобойни оръжия – германският министър на отбраната Борис Писториус заяви на 5 юли, че Украйна вече няма нужда от крилатите ракети „Таурус“, защото „се справя добре“ с ударите по руските рафинерии, а на 9 юли Бундестагът отхвърли зелената резолюция за разширена военна помощ с 510 срещу 79 гласа.

Хрониката на онова денонощие остава поучителна. Колоната на „Вагнер“ потегли от окупираните региони на Украйна вечерта на 23 юни, а до зори на 24 юни вече беше в Ростов на Дон; оттам пое по магистралата на север, докато голяма част от силовия апарат изглеждаше объркан, колеблив или просто отсъстващ. Единственото същинско кръвопролитие дойде във въздуха: докато напредваше, „Вагнер“ свали 6 руски военни машини – 5 вертолета и командния самолет Ил-22М – и отне живота на 13 души от екипажите, единствените жертви на иначе почти безкръвния поход. Развръзката дойде не от сила, а от преговори: президентът на Беларус Александър Лукашенко се превърна в посредник за споразумение, по което Пригожин отзова хората си срещу гаранции и изгнание в Беларус, а ФСБ прекрати наказателното производство на 27 юни. Два месеца по-къснона 23 август 2023 г. частният самолет на Пригожин се разби в Тверска област; заедно с него загинаха съоснователят на групата Дмитрий Уткин и логистикът Валерий Чекалов. Западното разузнаване допусна, че машината е свалена от взрив; ръката на Кремъл беше широко подозирана, но официално така и не установена. „Вагнер“ беше разглобена, а елементите ѝ – влети в руската армия, в разузнаването и африканските операции на Москва.

Първият урок, който Уисуесър извежда, е че ходът на Пригожин оголи реалните слабости на руската държава – слабости, трупани с десетилетия. Конвоят измина стотици километри, докато охранителната машина се лашкаше между объркване и парализа, и това потвърди онова, което изследователи на Русия повтарят от години: корупция, кумовщина, бюрократична дисфункция и институционални съперничества остават определящи черти на системата, в която лоялността често побеждава компетентността, а политическата благонадеждност тежи повече от военната ефективност. Тези слабости, смята авторът, са подценени от твърде много западни военни експерти преди нахлуването през 2022 г., които предричаха бърза руска победа.

Признаването на тези недъзи обаче не бива да прелива в подценяване на противника – и тук анализът прокарва разграничение, което инструментите на военния анализ правят рутинно: между премахната способност и непроменено намерение. Войната нанесе тежки щети на руската икономика, а енергийният сектор се намира в криза заради украинската кампания; но, както посочва The Economist в оценка, която авторът цитира, икономиката не е в руини и няма да рухне скоро. Руските разузнавателни служби остават способни, приспособими и безпощадни – многократно са се възстановявали от грешки, потушавали са вътрешни заплахи и са пазели режима, получавайки най-доброто по ресурси и попълване на загубите, докато разгръщат хибридната си война срещу Европа и САЩ – саботажи, палежи, диверсии и „активни мероприятия“, които стоят в самото ядро на книгата на Уисуесър. С други думи, украинските удари понижават капацитет, не воля: нищо в тях не разклаща самия защитен апарат на режима.

Вторият урок е, че слабостта и устойчивостта не се изключват – бунтът разкри и двете. Войната всъщност стегна хватката на разузнаването и особено на Федералната служба за сигурност (ФСБ) върху руснаците. Икономиката до голяма степен устоя на санкциите и повторните удари и работи на военни релси: раздута от отбранителни поръчки, с ниска безработица, макар и под тежестта на ускоряваща се инфлация, докато населението, по думите на Уисуесър, остава хипнотизирано от тежка пропаганда. Тук авторът си позволява най-разгорещената фигура: според него мнозинството руснаци подкрепят Путин така, както германците подкрепяха Хитлер – до горчивия край; а руската пропаганда днес разполага с много повече лостове от онези на Гьобелс и си служи умело с тях. Оценката е негова и е съзнателно провокативна.

Оттук Уисуесър стига до същността на второто прозрение: Пригожин не тръгна да сваля Путин, а това беше широко разбрано погрешно. През цялата криза яростта му беше насочена почти изцяло към министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Публичните нападки в дните преди бунта, в които той крещеше „Шойгу! Герасимов!“, стъписаха цяла Русия, но получиха слабо внимание на Запад. Пригожин ги обвиняваше в корупция, измама и катастрофално водене на войната; искаше да ги унижи, да наложи свалянето им и да принуди Путин да се намеси – не да заеме мястото му. Нито веднъж не извика името на Путин. Знаеше докъде да стигне гневът му.

Три години по-късно тази логика личи с пълна сила в съдбата на самите цели. Пригожин не постигна дори заявената си цел, но не защото системата защити Шойгу, а защото го премести по свои правила: през май 2024 г. Путин извади Шойгу от отбраната и го назначи за секретар на Съвета за сигурност, пост, който той заема и до днес, с договор за служба до 2030 г. – преместен, не опозорен. Герасимов пък остава началник на Генералния щаб. Бунтовникът загина; обектите на гнева му бяха разиграни, но запазени. Именно това, настоява Уисуесър, отличава елитната борба вътре в системата от революция срещу нея, а наблюдатели на запад твърде често разчетоха бунта през собствените си надежди за смяна на режима. Вътрешните междуособици не бива автоматично да се бъркат с неизбежен колапс. Путин, също като Сталин преди 80 години, майсторски насъсква приближените и лоялните силовики един срещу друг; докато те се борят за влияние и се надпреварват да му угодят, той остава здраво на върха. Пригожин седеше на тази маса – и я подготвяше – с десетилетия. Знаеше го.

Третият урок Уисуесър смята за най-съществен: системата на Путин никога не е била скроена да разчита единствено на редовната армия. Тя стъпва върху няколко застъпващи се центъра на принудителна власт, концентрирани преди всичко в разузнавателните служби. ФСБ остава водещата институция, която е пазител режима; до нея стоят Националната гвардия (Росгвардия) с огромната си жива сила и вътрешна мисия, и Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на държавното ръководство – преди всичко на самия Путин. Тези структури са изградени така, че да се уравновесяват взаимно, да не дават на никоя да натежи прекомерно и да могат да задушат заплаха от няколко посоки едновременно. Логиката е класическа за режимите, които се пазят от преврат: военното контраразузнаване на ФСБ наблюдава самата армия отвътре, а нито една служба не държи в ръцете си всички лостове наведнъж – така че координацията между тях да остане по-рискована от послушанието.

Бунтът на „Вагнер“ не обори тази архитектура – напротив, последиците доказаха нейната издръжливост. Армията беше унизена, но силовата държава като цяло остана невредима. Още преди да превъоръжи Росгвардия, Кремъл прочисти заподозрените в близост до бунтовника: генерал Сергей Суровикин, ценен командир и смятан за симпатизант на Пригожин, бе свален от поста си начело на Въздушно-космическите сили и на практика изчезна от публичната сцена. Още през август 2023 г. Путин подписа закон, позволяващ на Росгвардия да въоръжи частите си с тежко оръжие – мярка, която британското разузнаване и множество анализатори свързаха с неспособността на гвардията да спре бунта. По думите на самия неин командир Виктор Золотов, бивш телохранител на президента и стар негов колега от КГБ, за пръв път на въоръжение влязоха танкове, противотанкови оръдия, самоходна артилерия и реактивни системи за залпов огън, а гвардията възстанови собствени танкови подразделения. Целта е недвусмислена: сила, годна да смаже и най-сериозния бунт на нелоялни части, ако той изобщо се промъкне покрай бдителното око на ФСБ. Точно този пластови строеж и тези лоялности обясняват защо авторитарни режими като този на Путин поглъщат драматични сътресения, без да рухнат – Уисуесър вижда паралел с Иран, където преторианската гвардия на режима – Корпусът на гвардейците на Ислямската революция – играе същата роля на застраховка срещу собствената армия; Москва и Техеран, добавя той, се учат взаимно.

Нищо от това не прави режима неуязвим – и авторът не твърди обратното. Историята е пълна с напомняния, че авторитарните системи изглеждат стабилни, докато изведнъж престанат да бъдат; военните неуспехи тежат, вътрешните съперничества тежат, икономическият натиск тежи. Но трезвият анализ изисква да се разграничи дълготрайната структурна уязвимост от политическия колапс в близък план – това не са едно и също. Русия при Путин многократно е доказвала способността си да преодолее собствените си структурни и корупционни слабости и отново да излезе с агресия навън.

Кое тогава би отличило поредния слух за раздор от истинско пропукване? Индикаторът не се крие в силата на ударите с дронове, а на две други места. Първото е дали критиката на елита ще се прехвърли от военни блогъри и мишени като Шойгу и Герасимов към самия Путин – линия, която Пригожин така и не прекрачи. Второто е дали лоялността на силовите служби ще удържи. Тук изплува и напрежение със собствената теза на Уисуесър за „хипнотизираното“ население: допитвания от пролетта на 2026 г. показват по-скоро умора – около 64% от руснаците смятат, че вече е време за преговори, а доверие в Путин декларира под една трета. Умората от войната обаче не е същото като готовност за бунт срещу апарата, който Путин доизглажда вече 26 години; общество, което иска преговори, не е равно на общество пред преврат. Дотогава най-вероятният сценарий остава не имплозия, а поредната адаптация на режима.

Три години след марша към Москва най-голямата аналитична грешка, предупреждава Уисуесър, е същата като през юни 2023 г. – да оставим надеждата да замести честната оценка. И ако руската агресия все пак трябва да бъде спряна, това според него изисква не задържан дъх в очакване на следващия слух за разкол, а трайна решимост, продължаваща подкрепа за Украйна и нещо, което липсваше през 2022 г. и през голяма част от управлението на Путин – по-достоверно възпиране от страна на Запада. Стратегията, обобщава той, изисква толкова търпение, колкото и днешният оптимизъм – но също и повече твърдост.

Русия тайно въоръжава военната хунта в Мадагаскар

🇷🇺🤝🇲🇬 Русия извършва тайни доставки на оръжие за военната хунта в Мадагаскар, включително бойни машини на пехотата БМП-3, които в момента са най-мощните бронирани активи на острова, съобщава Militarnyi.

Доставката включва още преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), боеприпаси и леко бойно снаряжение за пехотата. Тези модерни руски бронирани машини представляват значителен технологичен скок за армията на страната. Военното укрепване съвпада с период на дълбок политически преход за островната държава след преврата от 14 октомври. Новата администрация, оглавявана от Майкъл Рандрианирина, търси по-тесни връзки с Москва и потенциално членство в БРИКС, докато страната остава временно отстранена от Африканския съюз.

Досега основната сухопътна мощ на Мадагаскар се състоеше от 12 леки амфибийни танка ПТ-76, въпреки че не е ясно какво е текущото им оперативно състояние.

На 24 февруари се появиха твърдения, че Русия е доставила пратка оборудване и 63 тона товар на острова. Официално Кремъл я описа като „хуманитарна помощ“, предназначена да помогне за възстановяването на страната от последиците от циклона „Фития“.

Доставката е извършена с военно-транспортни самолети Ил-76 и Ан-124, които принадлежат на Министерство на отбраната и Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация.

През декември стана ясно, че Русия оказва подкрепа на военната хунта в Мадагаскар с оръжие, изпращайки военен контингент в страната. Това беше предшествано от период на политическа нестабилност на острова.

Военният преврат в Мадагаскар, извършен на 14 октомври след протести срещу правителството и бягството на бившия президент Андри Раджоелина със самолет към Франция. Малко след преврата Рандрианирина, по това време командир на елитната част CAPSAT, зае поста на президент на страната.

По-рано OSINT експерти разкриха, че Русия е извършила доставка на КамАЗ-53949 „Тайфун-К“, бронирани автомобили със защита срещу мини и засади (MRAP) на Националните отбранителни сили на Етиопия.

Неуспешен опит за преврат в Бенин.

🇧🇯 Правителството на Бенин съобщи, че националната гвардия и лоялните му военни са успели да си върнат контрола върху държавната власт, след като група военни обяви по държавната телевизия, че е завзела властта в очевиден опит за преврат.

Министърът на външните работи Олушегун Аджеди Бакари заяви в неделя, че превратаджиите са успели да овладеят единствено сградата на държавната телевизия и сигналът е бил прекъснат за няколко минути.

„Има опит за преврат, но ситуацията е под контрол. Става въпрос за малка група военни. Голяма част от армията остава лоялна и в момента поемаме пълен контрол над положението“, увери Бакари пред агенция Ройтерс.

Група войници, водени от подполковник Паскал Тигри, се появиха в ефира и обявиха, че свалят президента Патрис Талон, който е на власт от 2016 г., както и всички държавни институции. Те също така направиха твърдение, че всички граници на страната са затворени, а политическите партии са разпуснати.

Военните заявиха, че са представители на „Военен комитет за възраждане“ (Comité Militaire pour la Refondation). Малко по-късно президентският дворец съобщи, че президентът Талон се намира в безопасност и армията постепенно възстановява контрола, предаде AFP.

„Това е малка групичка хора, които контролират само телевизията. Редовната армия си възвръща контрола. Градът и цялата страна са напълно спокойни и в безопасност“, отбеляза говорителят на президентството.

При превземането на държавната телевизия френското посолство съобщи, че в района на военния лагер „Гезо“, разположен близо до официалната резиденция на президента, е имало стрелба.

Президентът трябва да напусне поста през април догодина, след като изкара два мандата, които продължиха общо 10 години.

„Опитът за преврат изобщо не е изненада за никого“, обясни пред катарската телевизия Al Jazeera Адама Гайе, бивш директор комуникации на регионалната организация ECOWAS. Той посочи, че в страната от дълго време има сериозно политическо напрежение и много опозиционери се намират в затвора.

„Талон фактически елиминира ключови фигури от опозицията, включително бившия президент Бони Яйи“, обясни той и уточни, че Талон вече е посочил сегашния финансов министър за свой наследник на следващите избори.

Хронология на превратите в Африка

06.12.2025 г. – Бенин

Военни, водени от подполковник Паскал Тигри, обявиха свалянето от власт на президента Патрис Талон в ефира на държавната телевизия. Лоялни сили бързо успяха да овладеят опита за преврат. Като основни причини бяха изтъкнати политическото напрежение и масовите арести на опозицията.

30.08.2023 г. – Габон

Военни, водени от командира на президентската гвардия генерал Брис Олиги Нгуема, свалиха от власт президента Али Бонго Ондимба веднага след спорни избори. Династията на Бонго управлява страната през последните 56 години. Хунтата обеща преход към избори до края на тази година, но проведените такива бяха определени като фиктивни, тъй като според хунтата Нгуема е спечелил над 90% от вота.

26.07.2023 г. – Нигер

Президентската гвардия, водена от генерал Абдурахмане Чани, свали избрания на демократични избори президент Мохамед Базум. Като основни причини са посочени корупцията и неуспехи в борбата с тероризма. Хунтата отхвърли санкциите, наложени от ECOWAS в отговор на преврата, след което се обърна към Русия за подкрепа. Преходът към провеждане на нови избори така и не се случи.

30.09.2022 г. – Буркина Фасо

Капитан Ибрахим Траоре свали лидера на предишния преврат Пол-Анри Дамиба, обвинявайки го в неспособност за справяне с ислямистки атаки. Траоре обеща избори за юли 2024 г., но ги отложи поне до 2029 г.

24.01.2022 г. – Буркина Фасо

Подполковник Пол-Анри Дамиба свали президента Рош Марк Кристиан Каборе, обвинявайки го в системни неуспехи в осигуряване на сигурността. Хунтата обеща преходен период от 9 месеца, но той се проточи допълнително, което доведе до втори преврат.

25.10.2021 г. – Судан

Военни, водени от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, свалиха премиера Абдала Хамедок и неговото правителство след протести, което прекъсна прехода към демократична власт след свалянето на дългогодишния диктатор Омар ал-Башир през април 2019 г. Според Конституционна декларация, подписана тогава, страната трябваше да премине към цивилно управление до 2023 г. Вместо това борбата за власт между ал-Бурхан и Силите за бърза подкрепа (RSF) на генерал Хемети, в която стотици хиляди загинаха, а милиони бяха принудително разселени.

05.09.2021 г. – Гвинея

Специални сили, оглавени от полковник Мамади Думбуя, свалиха президента Алфа Конде, който търсеше трети мандат. Военната хунта обеща избори не по-късно от 2024 г. Такива нямаше, което разпали вълна от протести и репресии.

20.04.2021 г. – Чад

Армията инсталира като преходен лидер Махамат Идрис Деби, синът на президента Идрис Деби, загинал при сражения с бунтовници. Опозицията критикува решението като династичен преврат. Деби спечели спорни избори през 2024 г.

24.05.2021 г. – Мали

Военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха преходния президент Бах Н'Дау и премиера Моктар Уане, които бяха обвинени в изключване на военни от кабинета. Преходният период беше удължен до 2024 г. Избори така и не бяха проведени.

18.08.2020 г. – Мали

Група военни, водени от полковник Асими Гоита, свалиха от власт президента Ибрахим Бубакар Кейта, който беше обвинен в корупция, изборни злоупотреби и тероризъм. Военната хунта обеща преходен период към избори, но вместо това извърши втори преврат.

11.04.2019 г. – Судан

Военни, водени от Ахмед Авад Ибн Ауф, свалиха дългогодишния диктатор Омар ал-Башир след масови протести срещу управлението му. Това доведе до преходно цивилно-военно правителство, завършило с преврат през 2021 г.

17.09.2015 г. – Буркина Фасо

Президентската гвардия, водена от генерал Жилбер Диендере, свали от власт преходния президент Мишел Кафандо месец преди изборите. Като основна причина бяха посочени ислямистки заплахи; опитът продължи седем дни преди да бъде потушен.

Речник

Бенин – държава в Западна Африка с население около 13,5 млн. души. Бивша френска колония, която до 1960 г. се нарича Дахомей. Има обща граница с Того, Нигерия, Буркина Фасо и Нигер. Столица е Порто Ново, а административен център – Котону.

Патрис Талон – Действащ президент на Бенин от 6 април 2016 г. Преизбран е за втори мандат през 2021 г. Собственик на големи бизнеси с добив на памук и пристанища. Критикуван е заради авторитаризъм и потискане на опозицията.

Подполковник Паскал Тигри – Военен офицер, обявил се за лидер на опит за държавен преврат в страната на 6 декември 2025 г.

Военен комитет за възраждане (Comité Militaire pour la Refondation) – орган на превратаджиите. Името е почти идентично с комитетите, създадени при успешните преврати в Нигер и Габон.

Котону – Икономическа столица и най-голям град на Бенин, където се намират президентският дворец и държавната телевизия.

Лагера Гезо – Ключова военна база в Котону, разположена до президентския дворец. Наречена е на крал Гезо – крал на Дахомей (днешна Република Бенин) от 1818 до 1858 г.

Бони Яйи – Бивш президент на Бенин в периода 2006–2016 г. Главен лидер на опозицията срещу Талон. През 2019 г. напуска страната след обвинения в корупция и опит за преврат. Понастоящем живее в изгнание.

ECOWAS – Икономическа общност на държавите в Западна Африка (Economic Community of West African States). Регионален блок от 15 страни, който често налага санкции и военна намеса при преврати.

Гвинея-Бисау – Малка държава в Западна Африка, която стана известна с извънредно големия брой преврати в страната, както успешни, така и неуспешни. От 1974 г. насам са направени общо девет такива.

Габон – Богата на петрол държава в Централна Африка. През август 2023 г. военните свалиха президента Али Бонго Ондимба, с което беше сложен край на авторитарната власт на семейство Бонго, продължила 56 години.

Нигер – Съседна на Бенин държава. На 26 юли 2023 г. президентската гвардия свали легитимния президент Мохамед Базум, встъпил в длъжност на 2 април 2021 г. след победа на избори. Днес се управлява от военна хунта, ръководена от генерал Абдурахман Тиани.

Буркина Фасо – През 2022 г. преживя два преврата в рамките на 8 месеца: през януари Пол-Анри Дамиба свали Рок Каборе, а през септември Ибрахим Траоре свали Дамиба.

Мали – През август 2020 г. и май 2021 г. преживя два преврата. В момента се ръководи от военна хунта начело с генерал Асими Гоита.

Държавен преврат е в ход в Гвинея-Бисау.

🇬🇼 Гвинея-Бисау беше разтърсена от нова политическа криза, след като държавният глава Умаро Сисоко Ембало обяви, че е бил задържан в президентския дворец при опит за преврат, организиран от висши военни ръководители, съобщава Africa Report.

Според цитираното в доклада френско издание Jeune Afrique, Ембало е бил задържан „днес, сряда, 26 ноември, около 13:00 часа, докато се намирал в кабинета си в президентския дворец“.

Президентът, който твърди, че е спечелил изборите в неделя с 65% от гласовете според собствените му изчисления, подчерта, че при операцията не е била упражнявана физическа сила срещу него, но я определи директно като „държавен преврат“.

Заедно с него са били задържани и най-висшите ръководители на силите за сигурност в страната: началникът на Генералния щаб на въоръжените сили генерал Бягè На Нтан, заместник-началникът генерал Мамаду Туре и министърът на вътрешните работи Ботче Канде.

Журналисти, които следят напрегнатата ситуация след изборите, съобщават за бързо влошаване на обстановката в столицата. Избухването на напрежение идва на фона на противоречиви претенции за победа както от действащия президент Ембало, така и от кандидата на опозицията Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните резултати се очакват едва в четвъртък.

Ембало, считан за фаворит преди вота, имаше бурен мандат, белязан от постоянни конфликти с парламента, разпуснат от него през 2022 г. Властта му изглеждаше още по-подсилени, след като историческата опозиционна партия ПАИГК и нейният лидер Домингош Симойнш Перейра бяха отстранени от участие в изборите.

Неочаквано силното представяне на Диаш да Коща обаче опроверга предварителните прогнози, като доведе до надпревара между двата лагера кой пръв да обяви победа – преди официалното обявяване на резултатите от избирателната комисия.

Държавна сигурност на Грузия твърди, че е открила скривалище с оръжия за протеста миналата събота.

🇬🇪 Службата за държавна сигурност на Грузия съобщи, че е открила „големи количества“ огнестрелни оръжия, боеприпаси и експлозиви с детонатор, за които твърди, че са били предназначени за „подривни действия“ по време на безредиците в Тбилиси на 4 октомври. Според службата тези материали са свързани с „военно звено“ в Украйна.

Оръжията са открити в специално скривалище в гора близо до столицата Тбилиси. Пресцентърът публикува кадри, които показват как служители изкопават големи пакети от земята през нощта. Властите обявиха, че ще започнат издирване на заподозрян грузински гражданин с инициали Б.Ч.

Службата се позовава на „многобройни доказателства“, според които лицето е закупило големи количества оръжия, боеприпаси и експлозиви по указания на грузински представител на военно звено, действащо в Украйна. Материалите са били предназначени за „подривни действия, успоредни на организираното групово насилие и опита за превземане на президентския дворец в Тбилиси на 4 октомври“.

Според изявлението службата е неутрализирала кръга от лица, които „вероятно“ са планирали да прехвърлят оръжията до центъра на столицата. При обиск в дома на заподозрения е открит телефон с видеозаписи, на които той показва закупените оръжия на неразпознато лице и докладва за своите действия. Службата е открила и задържала лице, което по поръчка на заподозрения е изработило устройство за дистанционно управление на детонатор. Разследването продължава по член 236-3 от Наказателния кодекс, който обхваща незаконно придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. Ведомството допълва, че продължава работата по идентифицирането на други замесени лица.

Съобщението дойде ден след напрежението в центъра на Тбилиси по време на изборния ден, когато след призиви от организаторите на масов митинг протестиращи опитаха да окупират президентския дворец. Полицията отблъсна и разпръсна тълпата, а по-късно арестува петима от организаторите на митинга и се закани да открие и останалите замесени. Представители на „Грузинска мечта“ описаха събитията като организиран от чужбина опит за преврат и обещаха решителен отговор.

Това не е първият път, в който грузинските служби споменават Украйна. Няколко седмици по-рано те арестуваха двама украински граждани, които по думите им са внесли незаконно в страната мощни експлозиви по указания от Киев.

Саймън Ман, наемникът зад неуспешния преврат в Екваториална Гвинея, почина на 72 години

🇬🇧 Саймън Ман, бивш наемник и офицер от британските Специални въздушни части (SAS), завършил колежа Итън и Кралската военна академия Сандхърст и ръководил неуспешния преврат срещу правителството на Екваториална Гвинея с участието на сина на Маргарет Тачър, почина на 72-годишна възраст.

Ман ръководеше група от 70 наемници, арестувани в Зимбабве през 2004 г. по обвинение в опит за сваляне на диктатора на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг.

Ман и личният му приятел Марк Тачър признаха участието си в заговора, станал известен като „превратът на Уонга“. Когато заговорът беше разкрит, Обианг заплаши, че ще изяде тестисите на Ман и ще влачи голото му тяло по улиците.

Ман излежа повече от пет години в два от най-известните затвори в света, преди да бъде помилван от самия Обианг.

Преди това той служи в Шотландската гвардия и Специалните въздушни сили (SAS) на Обединеното кралство, преди да създаде множество охранителни фирми, специализирани в осигуряване на защита за нефтени съоръжения.

През март 2004 г. Ман, Ник дю Тоа и трима други наемници от ЮАР организират заговор за сваляне на Обианг с международна финансова поддръжка и мълчаливо одобрение от правителствата на поне три европейски страни, най-вече на Испания.

Операцията включва полет до бившата испанска колония със самолет, натоварен с оръжие и над 50 чернокожи „Бизони“ – бивши военнослужещи от вече разформирования елитен 32-ри батальон на южноафриканските отбранителни сили – за да свалят от власт Обианг, заменяйки го с опозиционен активист на име Северо Мото, прекарал последните години в изгнание.

В отговор наемниците и техните поддръжници се надяват да се възползват от запасите от петрол и природен газ на малката африканска страна. Самолетът им обаче е прехванат от зимбабвийските власти на летище Хараре. Ликуващият президент Робърт Мугабе арестува Ман и хората му, които впоследствие са предадени на Екваториална Гвинея, която ги осъжда на 34 години затвор.

В бележка, изпратена до неговия юридически екип, докато е задържан, Ман обвинява за преврата Маргарет Тачър, която той нарича с прякора Скрачър. В бележката се отправя призив за „голямо количество пари“ и Тачър да използва влиянието си, за да осигури неговото освобождаване.

В процеса Ман прави самопризнания, че е бил потърсен от Ели Калил, ливански петролен магнат, приятел на Мото, считан за ръководител на правителството в изгнание на Екваториална Гвинея.

Смята се, че Тачър е осигурила хеликоптер за транспортирането на Мото до Екваториална Гвинея по време на планирания преврат. Той е глобен и осъден на четири години условно за своето участие в преврата, след като признава, че е нарушил британското законодателство за наемниците, въпреки че по думите му е участвал в заговора несъзнателно.

През 2006 г. сюжетът беше драматизиран в „Преврат!“, телевизионен филм по сценарий от комика Джон Форчън.

След помилването си Ман се завръща във Великобритания, където има девет деца от три различни брака. Британският таблоид MailOnline съобщи, че е починал по-рано тази седмица, докато тренира във фитнес зала.

Кметът на Истанбул и десетки негови приближени в ареста във вълна от репресии на турските власти.

🇹🇷 Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул и основен политически съперник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в това, което опозицията описа като "преврат".

Ден преди ареста си, той беше лишен от своята университетска диплома, което попречи на неговата кандидатура за президентските избори през 2028 г. Предварителни избори в Републиканската народна партия (CHP, лявоцентристка, светска, най-голямата опозиционна сила в Турция) трябва да се проведат в неделя, 23 март 2025 г.

Четири дни преди да бъде номиниран за кандидат за президент на партията си, Екрем Имамоглу, кметът на Истанбул и основен съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в ранните часове на сряда сутринта, 19 март, от няколко десетки полицаи, които дойдоха в дома му.

Във видео съобщение, споделено от неговия екип, кметът разкри, че силите за сигурност са нахлули в дома му с около 20 автомобила и обвини властите, че използват полицията за политически цели.

„Нацията ни ще даде необходимия отговор на лъжите, конспирациите, капаните, нарушителите на правата на хората и тези, които крадат волята на хората. Първо се поверявам на Бог, а след това на нашата нация“, заяви Имамоглу докато е в ареста.

С напредването на сутринта имаше съобщения за повече от сто едновременни ареста на съюзници на Имамоглу и избрани представители на партията му.

Новинарска агенция Demirören (DHA) съобщи, че са издадени заповеди за задържане срещу неговия вътрешен кръг, включващ съветника по пресата Мурат Онгун; кметът на Шишли Ресул Емрах Сахан; заместник-генералният секретар на общината Махир Полат; и кметът на Бейликдюзю Мехмет Мурат Чалик.

Иран разработва план за сваляне на сирийския президент Ахмед ал-Шара?

🇸🇾⚔️🇮🇷 Иранският план за сваляне на сирийското правителство, водено от президента Ахмад ал-Шараа, е планиран на тайна среща в иракския град Наджаф, разкриха източници на вестник Türkiye.

Срещата е провела във вила на шиитски бизнесмен в Наджаф миналата седмица с участието на генерал-майор Хосейн Акбари, бивш командир на Революционната гвардия и бивш ирански посланик в Дамаск, заедно с генерал-майор Амир Али Хаджизаде, командир на военновъздушните сили на Революционната гвардия и ръководител на специалните операции в иранското разузнаване.

Генерал-майор Асад ал-Али, генерал-майор Мохамед Халуф, бригаден генерал Адел Сархан, бригаден генерал Абдула Манаф ал-Хасан и бригаден генерал Мохамед Сармини бяха сред бившите лидери на сирийската армия, които участваха в срещата. На нея е обсъден план за ликвидирането на Ахмад ал-Шараа като част от иранския ход за възстановяване на контрола в Сирия.

Непотвърдено: Вътрешен опит за преврат в Афганистан.

🇦🇫 По непотвърдена информация преди броени минути е започнал опит за вътрешен преврат в талибанското правителство на Афганистан.

Върховният лидер на талибаните Хибатула Ахундзада е разположил лоялни сили на ключови места в столицата Кабул, сред които крепостта Бала Хисар и международното летище в Кабул.

По непотвърдена информация министърът на вътрешните работи Халифа Хакани е ръководител на преврата срещу сегашния лидер Ахундзада.

Официалният говорител на талибанските власти Забихула Муджахид потвърди, че Хакани току-що се е завърнал от посещение в Мека, Саудитска Арабия.

Реза Шах Пахлави II и монархията имат подкрепата на мнозинството в Иран

🇮🇷 Мехди Насири, вътрешен източник от режима на Ислямска република Иран и някогашен мениджър на вестника на върховния лидер аятолах Али Хаменей, призна, че в този момент Реза Шах Пахлави II и иранската монархия имат подкрепата на мнозинството в Иран.

Насири заяви, че монархията представлява истинската опозиция, притежаваща всички качества, необходими за окончателното сваляне на режима в Техеран, включително наличието на подкрепа на мнозинството и популярен лидер.

Трима арестувани в Армения по обвинения в опит за държавен преврат.

🇦🇲 В сряда, 18 септември 2024 г. следственият комитет на Армения съобщи, че е арестувал три лица и издирва други четирима във връзка с заговор за преврат с цел завземане на властта в страната.

Според Armen Press сред арестуваните и издирвани заподозрени са петима арменски граждани и двама бивши жители на Нагорно Карабах. По-рано тази година организаторите са вербували нищо неподозиращи арменски граждани, като са им плащали приблизително 220 000 рубли (2395 долара) на месец, за да пътуват до Русия за тримесечен военен курс с планове да се присъединят към армията след завръщането си.

Организаторите на заговора са отвеждали новобранците в Ростов на Дон, където са били подлагани на тестове с детектор на лъжата, за да бъде установено дали имат връзки с правоприлагащи органи в Армения. След това те са продължавали към военна база Арбат, за да преминат бойна подготовка. Едва тогава те са научавали, че истинската цел на обучението е да се върнат обратно в Армения за организирането на държавен преврат.

Част от новобранците са отказали да участват в преврата и са напуснали групата, а действията на правоприлагащите органи в крайна сметка осуетяват опита за преврат. Властите в Ереван продължават работа по идентифицирането на останалите съучастници в заговора.

През 2021 г. Армения беше изправена пред тежка политическа криза, която едва не доведе до опит за преврат. След масови протести, призоваващи за оставката на премиера Никол Пашинян заради недоволството от развитието на войната в Нагорно Карабах, началникът на Генералния щаб Оник Гаспарян и висши офицери поискаха оставката на Пашинян на 25 февруари.

Премиерът заклейми това като опит за преврат, но в крайна сметка се съгласи да бъдат проведени предсрочни избори, притиснат от нарастващото напрежение и продължаващите улични протести. Пашинян подаде официално оставката си на 25 април 2021 г., което доведе до назначаването на нов началник на Генералния щаб и обявяването на парламентарни избори.

Трима американски граждани са осъдени на смърт за неуспешния преврат в ДР Конго

📸 Снимка: Radio Okapi / Jonathan Fuanani

🇨🇩⚔️🇺🇸 Трима граждани на САЩ са сред 37 обвиняеми, осъдени на смърт от военен съд в петък за участието им в неуспешния държавен преврат в Демократична република Конго през май.

Обвиняемите, повечето от които конгоанци, но също и британец, белгиец, канадец и американец, разполагат с пет работни дни да обжалват наложените им присъди по обвинения, включващи опит за преврат, тероризъм и престъпно сдружаване. Четиринадесет души бяха оправдани в процеса, който започна през юни.

Ричард Бондо, адвокатът, който защитаваше шестимата чужденци, заяви, че ще оспорва дали в момента смъртното наказание може да бъде наложено в страната, въпреки възстановяването му по-рано тази година, и изрази недоволство, че докато тече разследването на клиентите му са били назначени неадекватни преводачи.

Въоръжени мъже окупираха за кратко офиса на президентството в столицата Киншаса на 19 май тази година, водени от базираният в Съединените щати конгоански политик Кристиан Маланга, който по-късно беше убит от силите за сигурност.

Неговият син Марсел Маланга е един от тримата осъдени на смърт американски граждани, заедно с неговия приятел Тайлър Томпсън, с когото са играли заедно гимназиален футбол в Юта. И двамата са на около 20-годишна възраст. Третият американец, Бенджамин Залман-Полун, е бил бизнес партньор на Кристиан Маланга.

И тримата бяха признати за виновни в престъпен заговор, тероризъм и други обвинения и осъдени на смърт в решение, прочетено на живо по държавната телевизия. Преди това Маланга заяви пред съда, че е бил заплашен от баща си, че ако не участва в бунтовете ще бъде убит. Освен това той твърди, че посещава Конго за първи път по покана на баща си, когото не е виждал от години.

Тримата американци са сред група от около 50 души, сред които граждани на Великобритания, Канада, Белгия и Конго, които бяха изправени пред съда след неуспешния опит за преврат. От тях 37 бяха признати за виновни и получиха смъртно наказание.

Присъдата бе произнесена от палатка, разпъната в двора на военния затвор Ндоло в околностите на столицата Киншаса. Подсъдимите облечени в синьо-жълти затворнически дрехи и настанени пред съдията. Делото започна през юли.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър сподели, че служителите на посолството са присъствали на съдебната процедура и ще продължат да следят случая отблизо.

„Разбираме, че съдебният процес в Демократична република Конго позволява на ответниците да обжалват решението на съда“, каза той на брифинг.

Сред 37-те обвиняеми е белгийско-конгоанският гражданин Жан-Жак Уондо. Семейството му записа видео обръщение, адресирано до президента Феликс Чисекеди преди делото, за да поиска освобождаването му.

„Умолявам ви, намесете се, той е невинен“, отправя призив съпругата на обвиняемия.

Произведена в Китай бронирана машина закъса по време на опита за преврат в Боливия.

🇧🇴🤝🇨🇳 Неуспешният опит за военен преврат в Боливия от миналата седмица хвърли светлина върху любопитни детайли относно експлоатационните качества на намиращия се на въоръжение в местната армия китайски бронетранспортьор PRC Tiger 4×4.

В хода на преврата, камерите запечатват инцидент, при който бронираната машина претърпява удар в бордюра на кръстовище, довел до счупване на напречната кормилна щанга и поредица от неуспешни опити на возещите се в него военнослужещи да се справят с възникналия проблем.

Произведен от Baoji Special Vehicles Manufacturing в китайската провинция Шънси, Tiger 4×4 е предназначен за транспортиране на пехотата и притежава подобрена защита на бронята. Може да бъде приспособен за разнообразие от роли, включващи подвижен команден пункт, линейка, превозно средство на правоприлагащите органи или службите за контрол с безредиците.

Машината има екипаж от двама души и има капацитет да превозва до девет напълно оборудвани пехотинци.

Боливия получи за първи път тези превозни средства през 2016 г. Въпреки преминаването им през поредица от полеви тестове, демонстрирали тяхната мобилност и способността им да се придвижват през разнообразие от терени и метеорологични условия, въпросният инцидент неизбежно ще повдигне въпроси относно надеждността на китайските бронирани машини в реални бойни условия.

Опитът за военен преврат в Боливия завърши с арест за неговия организатор.

Боливската полиция държи задържания Хуан Хосе Зунига, бивш генерален командир на армията, в Ла Пас, Боливия, сряда, 26 юни 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Juan Karita

🇧🇴 Опитът за военен преврат в Боливия завърши с арест на организатора му - генерал Хуан Хосе Сунига. Военните, изпратени от него в центъра на столицата Ла Пас, се изтеглиха.

Преди това официалните власти на Боливия периодично излъчваха съобщения, включително и призиви международната общност да заклейми опита за преврат.

Вчера вечерта военни подразделения ръководено от главнокомандващия боливийската армия генерал Сунига се събрана пред резиденцията на държавния глава на площад "Мурильо". Според очевидци танк е разбил портала на президентския дворец, а военнослужещи са нахлули вътре.

"Днес страната е изправена пред опит за държавен преврат. Днес, за пореден път, страната е изправена пред интереси, които стоят над демокрацията", заяви президентът Арсе във видео, докато той бе атакуван от военнослужещи.

Няколко часа по-късно бе съобщено, че полицията е установила пълен контрол над ситуацията. Боливийските власти арестуваха Сунига и го отведоха на неизвестно за широката аудитория място. Междувременно и Сунига бе свален официално от поста главнокомандващ на армията.

Президентът Арсе назначи на негово място за главнокомандващ на армията генерал Хосе Уилсон Санчес на мястото на Сунига. Санчев призова за възстановяване на реда в страната и "да не се пролива кръвта на военнослужещите".

Прокуратурата на Боливия обяви, че е започнала разследване срещу Сунига и неговите съучастници. През тази нощ девет души са били ранени при сблъсъци, засега неясно между точно кои групи и военни части.

Боливия, страна с население от 12 милиона души, преживя много протести през последните месеци заради стремглавия спад на икономиката от една от най-бързо растящите на континента преди две десетилетия до една от най-засегнатите от кризата.

Страната също стана свидетел и на голям разрив на най-високите етажи на управляващата партия. Арсе и неговият някогашен съюзник, лява икона и бивш президент Моралес, се борят за бъдещето на разцепилото се Движение за социализъм в Боливия, известно с испанския си акроним MAS. А общонационалните избори предстоят следващата година, 2025 г.

В създалото се напрежение освен това изпълнявалата длъжността на временен президент на Боливия Дженин Анес е осъдена на 10 години за извършване на държавен преврат.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел осъдиха опита за преврат.

Въоръжените сили на Боливия се мобилизират в Ла Пас на фона на нарастващи опасения от преврат.

Президентът на Боливия Луис Арсе говори на пленарна сесия на Санкт Петербургския международен икономически форум (SPIEF) в Санкт Петербург, Русия, 7 юни 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Anton Vaganov

🇧🇴 Президентът на Боливия Луис Арсе осъди "нередовната мобилизация" на някои армейски части в столицата Ла Пас в сряда, а бившият лидер Ево Моралес обвини висш генерал в заговор за преврат.

Съобщава се, че тежко въоръжени войници и бронирани превозни средства се събират на централния площад „Плаза Мурильо“ в столицата, според видеоклипове, споделени в социалните медии.

„Тримата началници на въоръжените сили дойдоха да изразят нашето безпокойство. Ще има нов кабинет на министрите, със сигурност нещата ще се променят, но страната ни не може да продължава така повече“, каза генерал Хуан Хосе Зунига пред местна телевизия.

Моралес, който публично се раздели с Арсе, въпреки че и двамата принадлежат към едно и също социалистическо движение, обяви национална мобилизация на поддръжниците си в подкрепа на демокрацията.

Той обвини Зунига, че иска да организира преврат и обяви общо спиране на работата, включително призив за блокиране на пътища.

Моралес каза: „Няма да позволим на въоръжените сили да нарушават демокрацията и да сплашват хората“.

Армията на ДРК съобщи, че е спряла опита за преврат, включващ трима американски граждани.

Конгоанските сили за сигурност охраняват улиците на Киншаса, столицата на Демократична република Конго, в неделя, след като след престрелка армията заяви, че е „осуетила преврат“.
📸 Снимка: Samy Ntumba Shambuyi/AP

🇨🇩 Лидерът на опита за преврат в неделя в Демократична република Конго (ДРК) беше убит и около 50 души, включително трима американски граждани, бяха арестувани, заяви говорител на армията на централноафриканската страна пред Ройтерс.

Около 4 сутринта в неделя в столицата Киншаса е имало стрелба, съобщи репортер на Ройтерс. Въоръжени мъже нападнаха президентството в центъра на града, според говорителя Силвен Екенге.

Друго нападение е извършено в близкия дом на Витал Камерхе, член на парламента, спряган за негов председател, съобщиха говорителят на Камерхе Мишел Мото Мухима и японският посланик в публикации в платформата X (бивш Twitter)

Мото Мухима заяви, че двама пазачи и нападател са били убити при инцидента. Екенге също каза, че един нападател е бил убит там.

Снаряд, изстрелян от Киншаса, удари град Бразавил в съседна Република Конго, ранявайки няколко души, се казва в изявление на правителството на страната, добавяйки, че един човек е бил хоспитализиран.

Екенге посочи Кристиан Маланга, базиран в САЩ конгоански политик, като лидер на неуспешния опит за преврат.

„Маланга беше окончателно неутрализиран по време на атаката срещу Palais de la Nation, Абубакар беше неутрализиран по време на атаката срещу резиденцията на Витал Камархе, а останалите – около 50, включително трима американски граждани – бяха арестувани и в момента са подложени на разпит от специализираните служби на въоръжените сили“, каза Екенге пред Ройтерс.

Той каза, че Маланга за първи път се е опитал и е прекратил преврат през 2017 г. и че един от арестуваните американски граждани е бил синът на Маланга.

Страница във Facebook, която изглежда принадлежи на Маланга, публикува видео от атаката, предавано на живо.

„Ние, бойците, сме уморени. Не можем да протакаме нещата с Чисекеди и Камерхе, те направиха твърде много глупави неща в тази страна“, заявява Маланга на лингала във видеото.

Посланикът на САЩ в страната Луси Тамлин заяви в публикация в социалните медии, че е „много обезпокоена“ от съобщенията, че американски граждани са били замесени в събитията.

„Моля, бъдете сигурни, че ние ще сътрудничим на властите на ДРК в най-голяма степен, докато те разследват тези престъпни действия и подвеждат под отговорност всеки гражданин на САЩ, замесен в престъпни действия“, каза тя.

Посолството на САЩ по-рано издаде сигнал за сигурност, предупреждаващ за „продължаваща дейност на елементите за сигурност на ДРК“ и съобщения за стрелба в района.

Стабилизационната мисия на ООН в страната заяви, че нейният ръководител Бинту Кейта е осъдила най-категорично инцидентите и е предложила подкрепата си на конгоанските власти в публикация на X.

Чисекеди беше преизбран за втори мандат като президент през декември, но все още не е съставил правителство шест седмици след назначаването на министър-председател.

Камерхе беше кандидат за председател на парламента на избори, които бяха насрочени за събота, но бяха отложени от Чисекеди.

Ердоган помилва бивши военни, участвали в държавния преврат през 1997 г.

🇹🇷 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган помилва седем бивши висши военни, осъдени на доживотен затвор заради свалянето на правителството с държавен преврат през 1997 г, съобщава Асошиейтед прес.

Бившите генерали бяха помилвани поради здравословни проблеми и напредналата им възраст.

Те бяха осъдени на доживотен затвор през 2018 г. заради ролята си в кампанията, ръководена от просветските военни на Турция, принудила тогавашния премиер Неджметин Ербакан да подаде оставка. Присъдите им бяха потвърдени от апелативен съд през 2021 г.

Свалянето на правителството по-късно беше наречено "постмодерен преврат" в Турция, тъй като за разлика от предишни военни преврати в страната, не бяха използвани танкове или войници. Правителството на Ербакан беше заменено от коалиция, номинирана от президента.

По време на свалянето на Ербакан армията беше обезпокоена от усилията му да повиши популярността на исляма в преобладаващо мюсюлманската, но светска страна. На 28 февруари 1997 г. доминираният от военните Съвет за национална сигурност заплаши с действия, ако Ербакан не отстъпи. Той подаде оставка четири месеца по-късно.

Армията на Турция, която отдавна смяташе ролята си на защитник на светските традиции на страната, организира три преврата между 1960 и 1980 г. През юли 2016 г. Турция осуети нов опит за преврат, за който правителството обвини поддръжниците на живеещия в САЩ мюсюлмански духовник Фетхуллах Гюлен.