Русия модернизира военните бази на Никарагуа, за което покрива всичките средства.

🇳🇮 През октомври Никарагуа стана петата държава, с която Украйна скъса дипломатически отношения от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Решението на Киев беше взето в отговор на системната подкрепа на Манагуа за руските политики и стандарти – подкрепа, за която Москва отделя големи ресурси.

Нарастващи военни връзки между Русия и Никарагуа

Един от примерите за това е договор между Министерството на отбраната на Руската федерация и подчинено предприятие „308-и авиационен ремонтен завод“ АД, сключен на 20 ноември 2015 г. Това не е търговско партньорство или експортна сделка, а държавна поръчка за извършване на работа на територията на Република Никарагуа.

Въпреки че формално изглежда като вътрешен договор между ведомство и негов подизпълнител, в действителност това споразумение се превърна в отправна точка за разширяването на руската военна инфраструктура в Централна Америка.

Ключова особеност на договора е фактът, че цялата работа е „предплатена 100% от средствата на Министерството на отбраната на Русия“ – т.е. се финансира изцяло от руския федерален бюджет, без никакво участие от страна на Никарагуа.

Руската подкрепа: Товарни самолети и авиационни съоръжения

Съществуването на този договор стана публично достояние благодарение на съдебни и счетоводни документи на руското правителство, получени от UNITED24 Media.

Само няколко години след като започна работа по проекта, Русия започна да прехвърля безвъзмездно на Никарагуа военни самолети Ан-26. Това е съветски двумоторен транспортен самолет, използван за превоз на товари и персонал. Във военното му приложение той обикновено служи за транспорт на войски и товари, включително боеприпаси, десант на парашутисти и медицинска евакуация. Освен това притежава специализирани модификации (като разузнаване, комуникации и други).

Друга серия от документи сочи, че изграждането на тази инфраструктура продължава през цялото следващо десетилетие. През 2019–20 г. дружеството в Иваново (областен център, североизточно от Москва) подписа няколко нови споразумения със своя подизпълнител – руската компания „Металон“ ООД, отговорна за строително-монтажните работи в Манагуа.

Анализ на платежни нареждания сочи, че руското министерство на отбраната е превело най-малко 23 милиона рубли за финансиране на строеж на бояджийско съоръжение за самолети Ан-26, официално обозначено като „ремонтен“ цех.

Между 2019 и 2023 г. руски държавни служители потвърдиха многократно за дейността на терен, както и за инсталацията на оборудване на военна база в Никарагуа.

Тези документи доказват, че Москва финансира умишлено на държавно ниво и изцяло със своите публични средства строежа на военна инфраструктура в Никарагуа.

Политическата ситуация в Никарагуа

Днес режимът в Никарагуа не само потиска собственото население, но и допринася за регионалната нестабилност, подхранвайки миграционните потоци към САЩ – причини, заради които той попадна многократно под американски санкции, насочени не само към местните структури и представители на режима, но и към руски субекти.

През 2024 г. САЩ наложиха санкции върху учебния център на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация в Манагуа, както и на компаниите COMINTSA и Capital Mining.

„Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) продължава да ограничава режима на Даниел Ортега в Никарагуа и способността му да манипулира златната индустрия и да печели от корупционни операции“, се посочва в изявлението.

Министерството на финансите на САЩ уточни, че руският учебен център се намира в столицата на Никарагуа и отговаря за обучението на местните сили за сигурност на репресивни тактики, използвани от авторитарния режим в Кремъл. Американски служители описаха тази структура като ключов инструмент за репресии срещу гражданското общество в страната.

Никарагуа е сред малкото държави в Латинска Америка с изявени географски предимства като злато, туризъм, риболов и достъп както до Атлантическия, така и до Тихия океан. И все пак в продължение на десетилетия режимът на Ортега се отказва от тези възможности, за да консолидира собствената си авторитарна власт.

Въпреки потенциала си за развитие, 40% от населението на Никарагуа живее под прага на бедност, което кара младите хора да бягат масово към САЩ. Дали режимът на Ортега и неговите руски съюзници наистина се интересуват от икономическото развитие на страната, е риторичен въпрос.

В същото време Москва продължава да сътрудничи на диктаторски режими като този на Ортега по същия начин, както и по времето на Студената война: с финансова и военна подкрепа в замяна на политическа лоялност и признаване на нейната глобална програма за дестабилизация.

Руски военен съд осъди 21-годишна украинка на 14 години затвор за шпионаж.

🤬 Военен съд в Руската федерация осъди 21-годишната украинка Яна Суворова администратор на Telegram канала „Мелитопол е Украйна“, на 14 години лишаване от свобода, след като в съдебен процес при закрити врата беше призната за виновна по обвинения в тероризъм, шпионаж и участие в терористична организация.

Суворова беше задържана на 20 август 2023 г. в окупирания Мелитопол по време на координирани операции на ФСБ срещу украински журналисти и блогъри, чиято мишена бяха няколко украински канали в Telegram. Руските власти твърдят, че каналите се използват за събиране на разузнавателни данни.

ФСБ твърди, че дейността на Суворова е помогнала за насочването на прецизен удар, извършен от украинската армия с реактивна артилерия HIMARS на 27 март 2023 г. Ударът беше насочен срещу сграда, използвана от силите на Росгвардия и ФСБ в Мелитопол, която беше повредена, но нямаше съобщения за жертви.

По-късно руските държавни медии излъчиха кадри, които показват Суворова в ареста, изглеждайки видимо разстроена.

„Работех в сградата отсреща“, казва Суворова в кадрите и отговаря, че е на 19-годишна възраст.

„Ако имаш късмет, ще празнуваш следващия си рожден ден на 32“, отговаря мъжки глас.

След ареста си тя беше държана в Мариупол, а по-късно беше преместена в СИЗО-2 в Таганрог, град в Ростовска област на Руската федерция – обект, известен със системното малтретиране на украински затворници.

Присъдата на Суворова е част от мащабна практика за преследване на украински журналисти в територии под руска окупация. Правозащитни групи, сред които „Репортери без граници“, изразиха тревога за това, което описват като политически мотивирани обвинения и сурови условия на ареста, целящи да потиснат несъгласието.

Други личности, свързани с украински медии, също получиха дълги присъди. През септември 2025 г. Владислав Гершон, свързан със същия канал „Мелитопол е Украйна“, беше осъден на 15 години. Георгий Левченко от РИА-Мелитопол получи 16-годишна присъда.

Журналистът Марк Калюш беше задържан през 2023 г. и беше подложен на принудително психиатрично лечение, преди да бъде освободен при поредната размяна между двете страни. По-късно той разказа публично за постоянното насилие и психологически тормоз, на което е бил подложен, докато е бил задържан от руските власти.

Наскоро украинската разследваща медия Слідство.Інфо съобщи, че журналистката Анастасия Глухивска, която беше отвлечена от агенти на ФСБ през август 2023 г., в момента е принудително задържана в СИЗО №3 в Кизел, Пермски край – строго охраняван затвор, известен с тежките си условия.

В същия затвор намериха смъртта си Евгений Матвеев, кмет на украинския град Днипрорудне, и украинската журналистка Виктория Рощина. Руските власти не са коментирали смъртните случаи.

Тунизийски съд осъди на смърт мъж за постове във Фейсбук

Привърженици на партията „Енахда“ развяват националното знаме по време на демонстрация срещу президента Каис Саид в столицата Тунис, 15 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Fethi Belaid/AFP

🇹🇳 Тунизийски съд осъди 51-годишен мъж на смърт заради публикации във Facebook, които са счетени за обидни към президента Каис Саид и заплаха за сигурността на страната. Според адвокати и правозащитни групи случаят отразява тревожна ескалация на репресиите срещу свободата на словото в Тунис.

Според адвоката на осъдения Сабер Шушен е бил признат за виновен в сряда по три обвинения: опит за сваляне на държавната власт, обида на президента и разпространение на фалшива информация в интернет.

Съдиите постановиха, че публикациита му подбуждат към насилие и хаос и нарушават тунизийския наказателен кодекс, както и противоречивия закон за онлайн престъпления от 2022 г., известен като Декрет 54.

Тази присъда е първата смъртна присъда в съвременната история на Тунис за изразяване в интернет. Макар смъртното наказание да е законно, в страната не е извършвана екзекуция от 1991 г. насам.

Шушен, баща на три деца и почасов работник, се намира в ареста от януари 2024 г. Адвокатът му Усама Бутелджа го описва като човек с ограничено образование и скромни финансови средства, който е получил трайно увреждане след трудова злополука.

„Повечето от съдържанието, което споделяше, беше копирано от други страници, а някои постове изобщо не са получили внимание. В съда той обясни, че не е имал намерение да подбужда безредици, а е искал да привлече внимание към тежките си условия на живот“, каза Бутелджа пред Асошиейтед Прес.

Правозащитни групи подчертават, че случаят показва как тунизийският закон за киберпрестъпност, официално предназначен за борба с дезинформацията, се е превърнал в инструмент за заглушаване на несъгласните. Декрет 54 криминализира разпространението на всяко съдържание, което се счита за вредно за „обществената сигурност или националната отбрана“, и след приемането му е използван широко срещу журналисти, адвокати и фигури от опозицията.

Смъртната присъда идва на фона на мащабна кампания за репресии срещу критиците на президента Саид. През април тунизийски съд осъди десетки опозиционни фигури на присъди от 13 до 66 години затвор в процес, който активисти описаха като политически мотивиран.

Сред осъдените са бивши депутати, дипломати, журналисти и активисти за правата на човека, които получиха обвинения в „заговор срещу държавната сигурност“ и „принадлежност към терористична група“. Сред тях е бившият депутат Саид Ферджани, получил 13-годишна присъда – решение, което дъщеря му осъди онлайн като част от „поредния изфабрикуван заговор“.

Властите в страната защитиха присъдите, описвайки обвиняемите като „предатели и терористи“, но Службата за правата на човека на ООН и международни наблюдатели обвиняват правителството на Саид в използване на съдебната система за потушаване на несъгласието, откакто пое извънредните правомощия през юли 2021 г. – разпускайки парламента и управлявайки чрез декрети.

Някога смятан за единствения успех на Арабската пролет, през последните години Тунис преживява драматичен обрат в демократичните постижения. След като консолидира властта, президентът пренаписа конституцията, ограничи политическите партии и заглуши свободата на печата: действия, които предизвикваха сравнения с полицейската държава преди 2011 г.

Доклад на Human Rights Watch, публикуван по-рано тази година посочва, че властите са „разширили използването на политически мотивирани арести и съдебни преследвания, за да сплашат и заглушат критиците“, насочвайки се срещу адвокати, съдии и журналисти.

Активисти алармират, че смъртната присъда на Шушен може да отбележи повратна точка в обрата на Тунис към авторитаризма.

„Тази присъда изпраща смразяващо послание към всеки, осмелил се да критикува правителството онлайн. Тя не е просто непропорционална – тя е предназначена да всява страх“, заяви юридически наблюдател, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

Тунис не е извършвал екзекуция от над три десетилетия, но връщането на смъртното наказание в политически дела, дори символично, подчертава това, което мнозина виждат като окончателното разрушаване на свободите в Тунис след революцията.

Както написа един активист в социалните мрежи: „Човек е осъден на смърт заради постове във Фейсбук. Това не е Тунис, за който се борихме през 2011 г.“

Северна Корея засилва смъртното наказание и принудителния труд, сочи голям доклад на ООН.

🇰🇵 Режимът в Северна Корея все по-често прибягва до смъртно наказание, включително за хора, хванати да гледат или споделят чужди филми и телевизионни сериали, според нов подробен доклад на ООН.

Диктатурата, която остава до голяма степен изолирана от света, подлага населението си на повече принудителен труд, ограничавайки допълнително свободите му. Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека установи, че през последното десетилетие Северна Корея е затегнала контрола върху „всички аспекти на живота на гражданите“.

„Няма друго население в съвременния свят, което да е подложено на такива ограничения“, се посочва в заключението, което отбелязва, че наблюдението е станало „по-проникващо“, подпомагано от технологичния напредък.

Върховният комисар на ООН за човешките права Волкер Тюрк предупреди, че ако тази ситуация продължи и занапред, севернокорейците „ще бъдат подложени на още повече страдания, брутални репресии и страх, които са търпели толкова дълго“.

Докладът, който се основава на интервюта с повече от 300 души, избягали от Северна Корея през последните 10 години, разкрива, че смъртното наказание започва да се прилага все по-често.

От 2015 г. насам са въведени поне шест нови закона, позволяващи прилагането му. Едно от престъпленията, за които сега може да бъде наложено смъртно наказание, е гледането и споделянето на съдържание от чужди медии, като филми и телевизионни сериали, подчертавайки стремежа на Ким Чен Ун да ограничи достъпа на човек до информация, различна от тази на държавните пропагандни медии.

Бежанците споделят, че от 2020 г. насам се забелязва ръст на екзекуциите за разпространение на чуждо съдържание. Те описват как тези смъртни присъди се изпълняват публично от специални отряди, за посеят страха в съзнанието на хората, обезкуражавайки ги да нарушават закона.

Канг Гюри, избягала през 2023 г., сподели, че трима нейни приятели са били екзекутирани след като са били хванати с южнокорейско съдържание. Тя е присъствала на съдебния процес срещу един от своите приятели, осъден на смърт на едва 23-годишна възраст.

„Той беше съден заедно с наркотрафиканти. Тези престъпления се третират по един и същи начин“, разказа тя и допълни, че след 2020 г. хората са станали още по-изплашени. Тези разкази са в противоречие с очакванията, които имаха севернокорейците през последното десетилетие.

Събеседниците на ООН споделят, че през 2011 г. с идването на власт Ким Чен Ун, са таили силна надежда животът им да се подобри, тъй като Ким е обещал, че вече няма да се налага да „стягат коланите“ – т.е. че ще имат достатъчно храна. Той обещал да развива икономиката и в същото време да защитава страната чрез по-нататъшно развитие на ядрените оръжия.

Но докладът установява, че след като се отказа от дипломацията със Запада през 2019 г. и започна да се фокусира над оръжейната си програма, жизненият стандарт и човешките права на сънародниците започнаха да се влошават.

Почти всички интервюирани признават, че не са имали достатъчно храна, а храненето по три пъти дневно са считали за „лукс“. По време на пандемията от Covid много бежанци съобщиха за остър недостиг на храна, а случаи на умиращи от глад е имало из цялата страна.

В същия период властите започват да затягат контрола върху неформалната търговия, което допълнително затруднява препитанието. В един момент бягството от страната става почти невъзможно, след като режимът затяга контрола по границата с Китай и дава заповед на войниците да стрелят по всеки, който се опита да премине.

„В началото на управлението на Ким Чен Ун имахме известна надежда, но тя не издържа дълго“, спомня си млада жена, избягала през 2018 г. – едва на 17 години.

„Правителството постепенно лиши хората от възможността да препитават самостоятелно и дори самото оцеляване се превърна в ежедневно мъчение“, свидетелства тя пред изследователите.

Докладът на ООН обобщава, че „в последните десет години правителството упражнява почти тотален контрол над хората, лишавайки ги от свободата сами да взимат решения“ – било то социални, икономически или политически. Съществен принос за това има и технологичният напредък в наблюдението, който прави всичко това възможно.

Един от бежанците сподели в интервю за служителите на ООН, че налаганите от режима репресии имат за цел „да блокират очите и ушите на хората“.

„Това е форма на контрол, насочена към премахване и на най-малките признаци на недоволство или оплакване“, обясни той .

Освен всичко докладът разкрива, че режимът използва повече принудителен труд, отколкото преди десетилетие. Хора от бедни семейства се набират в „шокови бригади“, за да изпълняват физически тежки задачи като строителни или минни проекти.

Работниците се надяват това да подобри социалния им статус, но трудът е опасен и смъртта на работното място е често срещано явление. Вместо да се подобри безопасността на работниците, режимът прославя смъртта, описвайки я като жертва за Ким Чен Ун. В последните години дори са били наемани хиляди сираци и бездомни деца, гласи докладът на ООН.

Последното изследване е предшествано от исторически доклад на комисията на ООН от 2014 г., който за първи път в историята установи, че режимът в Пхенян извършва престъпления срещу човечеството. Някои от най-тежките нарушения на човешките права се случват в печално известните лагери за политически затворници, където хората могат да бъдат затворени за цял живот и да „изчезнат“ завинаги.

Тазгодишният доклад посочва, че поне четири от въпросните лагери все още функционират, като изпълняват същата функция и към днешна дата, докато задържаните в обикновените затвори продължават да са обект на насилие и мъчения.

Много бежанци твърдят, че са били свидетели на смърт на затворници поради лошо отношение, преумора и недохранване, макар че според оценки на ООН в някои от тези заведения са въведени „ограничени подобрения“, като например „леко намаляване на насилието от охраната“.

Докладът на ООН завършва с отправен призив за предаване на ситуацията на Международния наказателен съд в Хага. За да стане факт това обаче, трябва да получи одобрение от Съвета за сигурност. От 2019 г. насам двама от постоянните му членове – Китай и Руската федерация – блокират всеки опит за налагане на нови санкции срещу Северна Корея.

Миналата седмица Ким Чен Ун се присъедини към китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин, за да наблюдава военния парад в Пекин по случай 80 години от капитулацията на Японската империя, сложила край на Втората световна война. Това илюстрира мълчаливото съгласие на тези страни с ядрената програма на Северна Корея и зверствата към гражданите ѝ.

Освен че призова международната общност за действие, ООН отправи искане към режима в Северна Корея да закрие лагерите за политически затворници, да спре прилагането на смъртно наказание и да образова гражданите си за човешките права.

„Нашите изследвания показват ясно и силно желание за промяна, особено сред младите хора в Северна Корея“, заяви ръководителят на ООН за човешките права Волкер Тюрк.

Микрофон улови Путин да говори на Си Дзинпин за безсмъртие.

🇷🇺🇨🇳 По време на военния парад в Пекин днес сутринта микрофон улови руския президент Владимир Путин да казва на китайския лидер Си Дзинпин, че някой ден биотехнологиите биха могли да удължат човешкия живот безкрайно.

„С непрекъснатия напредък в биотехнологиите, човешките органи ще бъдат все трансплантирани по-често... което ще ни позволи да живеем все по-млади и може би дори да постигнем безсмъртие“, обясни Путин с преводач от руски на мандарин, а Си отговори със смях.

Путин, който тази година ще навърши 73 години, направи тези коментари на фона на нарастващия натиск срещу режима му заради войната в Украйна. Средната продължителност на живота в Русия за мъжете е 67 години, а повечето от близкия кръг на Путин са на сходна възраст.

Миналата година вестник Times съобщи, че кремълски служители са инструктирали учените да ускорят изследванията върху лечения против стареене, включително работа върху клетъчното стареене, когнитивния спад и имунната устойчивост.

Въпреки че руската конституция забранява на никого да изпълнява повече от два последователни президентски мандата, Путин заобиколи това правило през 2008 г. заемайки премиерския пост, докато неговият близък съюзник Дмитрий Медведев зае президентския пост за един мандат.

В резултат на това Путин управлява Русия повече от 25 години, като централизира властта чрез държавно контролирани институции и конституционни промени, които му позволяват да остане президент поне до 2036 г.

През май той потвърди, че поддържа списък с потенциални наследници, но не е давал индикации за оттегляне. Самият Путин беше избран за наследник на бившия президент Борис Елцин през 1999 г.

Събитието в Пекин включваше над 10 000 войници, повече от 100 самолета и много бойни машини, както и най-модерните оръжия на страната, като междуконтинентални балистични ракети с ядрен капацитет DF-61, хиперзвукови ракети, безпилотни системи и лазерни оръжия.

Парадът се проведе само дни след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, събрала Си, Путин и други световни лидери, включително индийския премиер Нарендра Моди.

Русия въвежда свое чат приложение, засилвайки опасенията от блокиране на WhatsApp и Telegram

📸 Снимка: REUTERS/Dado Ruvic/Illustration

🇷🇺 Руският държавен проект за укрепване на „цифровия суверенитет“ навлиза в нова фаза с въвеждане на приложението за съобщения MAX, разработено от технологична компания VK.

Според нов закон, подписан през юни от президента Владимир Путин, приложението ще бъде предварително инсталирано на всички нови смартфони, предлагани на руския пазар, считано от 1 септември 2025 г. Това решение предизвика сериозни опасения, че Кремъл вероятно се подготвя за блокиране на популярни платформи като WhatsApp и Telegram.

MAX е представено като универсално приложение, интегриращо функции за комуникация с достъп до държавни услуги. Потребителите ще могат да подписват документи, да извършват плащания и да ползват бази данни на държавни институции по подобие на китайското приложение WeChat. Според руски източници, цитирани от Meduza, целта е да бъде създадена контролирана екосистема, която да замени изцяло чуждите платформи.

WhatsApp, използван ежедневно от 68-70% от населението на Руската федерация, се намира под особена заплаха. Депутатът Антон Горелкин заяви, че приложението на Meta трябва да се „подготви за напускане“ на руския пазар, тъй като компанията е обявена за „екстремистка организация“ още през 2022 г. Вероятността WhatsApp да бъде блокиран е 99%, като основната причина е желанието на руските служби за ограничаване на достъпа до платформи, които не могат да бъдат поставени под пълен контрол.

Съдбата на Telegram остава неясна. Платформата, съдържаща както независими, така и силно прокремълски канали, е изправено пред сериозен натиск заради неспазването на местните закони за съхранение на данни. Въпреки това някои експерти предположиха, че забраната му е слабо вероятна поради широката му популярност и употреба от държавни структури.

Цифровите права са в центъра на дебата около MAX. Организации като Обществото за защита на интернет предупреждават, че може да функционира като шпионски софтуер. Вероятно ще има достъп до микрофони, камери, контакти и потребителски файлове, а данните ще бъдат изпращани автоматично към сървъри на VK, свързани с руските власти.

Михаил Климарев, експерт в сферата на интернет сигурността, предполага, че Русия ще прибегне до умишлено забавяне на скоростта на WhatsApp и Telegram, която да принуди потребителите му да преминат към MAX. Тактиката вече беше използвана срещу YouTube.

Макар и все още да няма официално потвърждение за пълната забрана на WhatsApp или Telegram, последните прекъсвания на достъпа до тях и новите закони, налагащи глоби за достъп до „екстремистко“ съдържание онлайн, подсилват опасенията от нарастваща цензура. Потребителите все още могат да заобикалят ограниченията чрез VPN услуги, но е очевиден засиленият контрол върху виртуалното пространство.

Въвеждането на MAX и потенциалното блокиране на чужди приложения подчертават амбициите на Москва да изгради затворена цифрова инфраструктура. Това повдига някои въпроси за свободата на информацията и поверителността на данните в страната, като същевременно може да послужи като модел за други страни, стремящи се към подобен контрол. За международната общност, особено за държави като България, които следят отблизо случващото се в Русия, такива събития подчертават значението на защитата на цифровите свободи.

Кметът на Истанбул и десетки негови приближени в ареста във вълна от репресии на турските власти.

🇹🇷 Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул и основен политически съперник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в това, което опозицията описа като "преврат".

Ден преди ареста си, той беше лишен от своята университетска диплома, което попречи на неговата кандидатура за президентските избори през 2028 г. Предварителни избори в Републиканската народна партия (CHP, лявоцентристка, светска, най-голямата опозиционна сила в Турция) трябва да се проведат в неделя, 23 март 2025 г.

Четири дни преди да бъде номиниран за кандидат за президент на партията си, Екрем Имамоглу, кметът на Истанбул и основен съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в ранните часове на сряда сутринта, 19 март, от няколко десетки полицаи, които дойдоха в дома му.

Във видео съобщение, споделено от неговия екип, кметът разкри, че силите за сигурност са нахлули в дома му с около 20 автомобила и обвини властите, че използват полицията за политически цели.

„Нацията ни ще даде необходимия отговор на лъжите, конспирациите, капаните, нарушителите на правата на хората и тези, които крадат волята на хората. Първо се поверявам на Бог, а след това на нашата нация“, заяви Имамоглу докато е в ареста.

С напредването на сутринта имаше съобщения за повече от сто едновременни ареста на съюзници на Имамоглу и избрани представители на партията му.

Новинарска агенция Demirören (DHA) съобщи, че са издадени заповеди за задържане срещу неговия вътрешен кръг, включващ съветника по пресата Мурат Онгун; кметът на Шишли Ресул Емрах Сахан; заместник-генералният секретар на общината Махир Полат; и кметът на Бейликдюзю Мехмет Мурат Чалик.