Руската федерация и Република Конго: Икономически пакт, опростени дългове и скритата цена на миграцията в Русия.

🇷🇺🤝🇨🇩 Руският президент Владимир Путин обяви стремеж към задълбочаване на икономическите връзки с Република Конго, съобщи The Moscow Times, цитирайки изявлението, направено по време на разговори на високо ниво в Кремъл с президента на африканската държава Дени Сасу-Нгесо, част от стратегически план за укрепване на руското влияние в Африка чрез търговия, инвестиции и облекчаване на дългове.

Путин заяви силния интерес на руски компании към разширяване на тяхната дейност в държавата от Централна Африка и специално подчерта сфери като геоложки проучвания, енергетика, логистика и селско стопанство. Той похвали онова, което описа като „политическа стабилност“ на Република Конго, която по думите му предоставя благоприятни условия за инвестиране на руски капитали.

Срещата се провежда в период на засилен стремеж от страна на Москва към разширяване на политическото и икономическо присъствие на Черния континент, често използвайки сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, както и опрощаване на дългове, за да подсили своето влияние с оглед на ескалираща конфронтация със Запада. Кремъл също така потвърди, че Путин е поздравил Сасу-Нгесо за победата на изборите, проведени в средата на март, която конгоанският лидер си осигури пети пореден мандат с над 94% от гласовете.

Политическата обстановка в Бразвил: С предначертани избори към вечн власт

Президентските избори в Република Конго, проведени през март, се превърнаха в поредната демонстрация на абсолютния контрол, който Дени Сасу-Нгесо упражнява върху страната. Официалните резултати, според които печели безапелационна победа с над 94% от гласовете, не бяха изненада за международните наблюдатели, но затвърдиха статута на 82-годишния диктатор като един от най-дълго управлявалите лидери в света. Сасу-Нгесо заема президентския пост общо над 40 години (с кратко прекъсване в началото на 90-те), превръщайки Конго в учебникарски пример за „стабилна“ автокрация, където изборният процес служи единствено за церемониална легитимация, а реалната промяна е далечен мираж.

Политическата сцена в страната е доминирана напълно от управляващата Конгоанска партия на труда (PCT), а опозицията е обект на систематична маргинализация и репресии. Пътят към текущия мандат беше разчистен още през 2015 г. от спорен конституционен референдум, премахнал възрастовите граници и ограниченията за броя на мандатите, който на практика позволява на Сасу-Нгесо да ръководи страната доживот. Основните му политически опоненти често се оказват мишена на съдебни преследвания и биват принуждавани да напуснат страната, което оставя политическата сцена без алтернативна визия за развитието на богатата на петрол нация.

Зад фасадата на декларираната от Путин „политическа стабилност“ се крие династична приемственост, чиито основи назад през годините бяха много внимателно положени. От няколко години насам синът на президента Дени-Кристел Сасу-Нгесо се изкачва по стълбите на политическата кариера, получавайки ключови назначения в  правителството, контролиращи стратегически ресори като международната дипломация и публично-частното партньорство. Тази концентрация на власт в рамките на династията дава на Кремъл предвидим партньор, който не е зависим от промените в обществените нагласи и може да гарантира изпълнение на дългосрочни договори за руските компании в сектора на енергетиката и природните ресурси.

Дълг срещу развитие – или срещу набиране на чужденци за фронта в Украйна?

Русия все повече разчита на програмата „дълг срещу развитие“, за да циментира тези партньорства, отбелязва The Moscow Times. През 2023 г. руският държавен глава одобри решението за анулиране на дълга на Република Конго в размер на 29,64 милиона долара. Това следва дългогодишна тенденция за опрощаване на задължения от съветската епоха; до момента Русия е отписала над 20 млрд долара африкански дълг, включително 5,7 млрд долара за Алжир, 5 млрд долара за Етиопия и 3,5 млрд долара за Ангола.

Една от движещите сили зад ангажимента на Кремъл с държавите от Африка и Централна Азия, е стратегията за примамване на чужди граждани към военна служба. Службата за външно разузнаване на Украйна многократно докладва, че Кремъл използва имиграционните си закони като оръжие, за да заобиколи официалната забрана в руското законодателство за привличане на чужденци във въоръжените сили.

Разширявайки основанията за депортация с включване на дребни нарушения и екстремизъм, властите положиха основите на система, в която мигрантите са изправени пред избор между две опции: принудителна депортация или договор с министерство на отбраната. Въпреки експулсирането на 157 000 чужди граждани само за 2024 г. останалите все по-често попадат под прицела на схеми за вербуване на личен състав, с които Кремъл се опитва да отложи максимално във времето обявяването на нова масова мобилизация. Тази „административна принуда“ дава възможност на руското командване да попълва редиците си с чужденци, докато в същото време поддържа дипломатическата фикция за доброволна служба.

Тайно решение на Путин от март 2022 г. е позволило задържане без съд на противници на войната

🇷🇺 Руската правозащитна организация „Первый отдел", специализирана в дела, свързани с обвинения в държавна измяна, публикува разкритие за неизвестно досега решение на президента Владимир Путин от 8 март 2022 г., позволило на силовите структури да настаняват руски и чуждестранни граждани в следствени изолатори без решение на съдебен състав. Основанието за задържане е формулирано като „противодействие на специалната военна операция".

Организацията посочва, че е получила данни за решението от документ на Следствения комитет на Руската федерация, издаден в отговор на жалба, в която комитетът не е установил нарушения при такова задържане. Според документа Федералната служба за сигурност (ФСБ) е настанила в следствен изолатор гражданин на Русия, позовавайки се на „решение на президента на Руската федерация от 08.03.2022 г. за организиране на приемането и настаняването на лица, оказващи противодействие на СВО". Срещу задържания дори не е било образувано наказателно производство. Съгласно решението право да отвеждат и настаняват подобни лица имат представители на Въоръжените сили, ФСБ, МВР и Федералната служба за охрана (ФСО).

Следственият комитет се позовава и на „временна инструкция", уреждаща реда на действие на изолаторите в този режим. Нито самото президентско решение, нито инструкцията са публично достъпни в сайта на Кремъл.

Член 22 от Конституцията на Руската федерация изрично постановява, че лишаването от свобода е допустимо единствено със съдебно решение, докато задържане без такова не трябва да надвишава 48 часа. Посоченият механизъм заобикаля тази гаранция чрез закрит президентски акт и вътрешноведомствена инструкция, което създава де факто извънсъдебен режим на изолация за лица, определени като противници на войната.

Разкритието се вписва в установена тенденция на разширяване на репресивния апарат в Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Още през първите седмици след 24 февруари 2022 г. силовите структури задържаха произволно хиляди участници в мирни протести, а до края на годината бяха документирани над 18 900 задържания при демонстрации, според правозащитната организация ОВД-Инфо. На 4 март 2022 г. четири дни преди разкритото президентско решение, Държавната дума прие поправки, които въвеждат до 15 години затвор за разпространение на „умишлено невярна информация" за действията на армията.

През юли 2025 г. Путин подписа закон, който делегира на ФСБ правото да управлява собствени следствени изолатори – правомощие, отнето от службата преди близо две десетилетия и прехвърлено на Министерството на правосъдието. А от 1 април 2026 г. ФСБ има правото да изисква копия на бази данни от банки, корпорации и научни институции без съдебен акт.

Разкритието на „Первый отдел" е поредно красноречиво доказателство, че правната основа за извънсъдебно задържане на вътрешни опоненти е била заложена от самото начало на войната – две седмици след нейното начало, и то с непубличен акт, който не подлежи нито на парламентарен контрол, нито на обществен дебат.

Иран използва примирието, за да възстанови достъпа до подземните си „ракетни градове“.

🇮🇷 Иран работи по разчистване на отломките, блокиращи входовете на неговите подземни ракетни бази по време на примирието, показват сателитни снимки, прегледани от CNN. На тях се виждат челни товарачи, които събират отломки от блокираните тунели и ги товарят на близки самосвали.

Предишно разследване на CNN установи, че САЩ и Израел нанасят удари по входове на базите, за да попречат на ракетните установки да излязат и да открият огън или да се върнат в базата за презареждане. Разузнаването на САЩ оценява, че близо половината ракетни установки на Ислямската република са останали непокътнати за един месец на интензивни въздушни удари, според източници, разговаряли с американската медия. Множество установки вероятно са били погребани под земята вследствие на ударите по входовете на тунелите.

Усилията за възстановяване на достъпа до базите, известни като „ракетни градове“, са били очаквани, според Сам Леър, научен сътрудник в Центъра за изследване на неразпространението „Джеймс Мартин“.

„Примирието изисква да приемете, че вашият противник ще възстанови част от военния си капацитет, за чието унищожаване току-що сте похарчили толкова време, усилия и пари“, обясни той.

Леър добави, че това е част от замисъла на Иран за функционирането на базите. „Това е в унисон с цялостната концепция за експлоатация на ракетните градове: поемаш първия удар, изравяш се и след това атакуваш отново.“

Старата гвардия в нови дрехи: Хунтата в Мианмар бетонира властта си с нов „цивилен“ кабинет

Лидерът на хунтата старши генерал Мин Аунг Хлаинг, който свали избраното правителство с преврат на 1 февруари 2021 г. ръководи военен парад за Деня на въоръжените сили в Найпитоу, Мианмар, 27 март 2021 г. (REUTERS/Stringer/File Photo/File Photo)

🇲🇲 Парламентът на Мианмар одобри списък от 30 министри, които ще служат в кабинета на лидера на хунтата Мин Аунг Хлайнг, след като миналата седмица той беше назначен за президент, като армията продължава да заема доминираща роля.

Този ход беше предшестван от широко оспорваната победа на Партията на съюза за солидарност и развитие в избори, които трябваше да бележат прехода на Мианмар към гражданско управление, но бяха отхвърлени като „фарс“ от ООН и много западни държави.

Одобреният в четвъртък състав на кабинета даде ясен сигнал за стремеж към запазване на статуквото от страна на Мин Аунг Хлайнг, като повечето от назначенията му са пенсионирани военни офицери и кадри от предишната администрация.

Министърът на отбраната генерал Маунг Маунг Айе се пенсионира и ще бъде заменен от генерал Тун Аунг, бивш главнокомандващ на военновъздушните сили. Генерал-лейтенант Яр Пяе също се оттегли като министър по въпросите на границите, за да бъде заменен от генерал-лейтенант Хпоне Мят, бивш министър на вътрешните работи.

Бившият посланик в Китай Тин Маунг Суе ще поеме ролята на министър на външните работи. Преди това той е служил и като военен аташе във Великобритания.

Редица бивши министри на отбраната, служили на хунтата след преврата през 2021 г., също бяха преназначени в новия кабинет, включително оглавявалите ведомството в миналото генерали Мя Тун Оо и Тин Аунг Сан.

Президентът на хунтата номинира и бивши длъжностни лица за ръководители на още 14 министерства, като по този начин разшири доминацията на бивши генерали и полицейски шефове в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Анализатори твърдят, че назначенията предполагат малка вероятност за значителни структурни промени, тъй като мнозина от старата гвардия просто сменят униформите, но запазват предишното си влияние.

„Мин Аунг Хлайнг създаде политическа система, в която военните офицери носят традиционни цивилни дрехи, за да управляват в качеството си на граждани, докато той продължава да поддържа централизиран контрол“, обобщи независимият анализатор Аунг Кяу Сое. Той добави, че при такава система няма причини да се очаква реален прогрес в Мианмар.

Мианмар е обхванат от кървава гражданска война след преврата през 2021 г., при който военните, известни в страната като Татмадо, свалиха демократично избраното правителство, водено от нобеловия лауреат за мир Аун Сан Су Чи.

Русия е на предпоследно място в света по интернет свобода, зад нея – Северна Корея.

🇷🇺🔐🌐 Русия е сред най-лошите държави по отношение на свободата в интернет, според тазгодишната издание на световната класация, изготвена от Cloudwards, в която страната получи едва 4 от 100 точки и се класира на предпоследно място. Зад нея остава единствено Северна Корея с 0 точки.

Сходни са показателите на Иран, Китай и Пакистан. При съставяне на рейтинга се взима предвид шансовете за свободно изразяване на политически и граждански възгледи онлайн, както и достъпността на VPN услуги, торент сайтове и съдържание за възрастни.

Русия не беше призната за „напълно свободна“ в нито една от категориите, тъй като властите ограничават или системно блокират глобалните лидери като YouTube, X, Instagram, Facebook, TikTok, WhatsApp, Telegram и независими медии. При това Русия е отделена като държава с едни от най-строгите мерки във връзка с VPN услугите. От Северна Корея я отличава единствено фактът, че достъп до интернет за момента имат не „само най-приближените до властта“.

Най-високо ниво на свобода в интернет демонстрират 11 държави, получили 92 от 100 точки. Това са Белгия, Дания, Исландия, Нова Зеландия, Норвегия, Словакия и Финландия. Според изследването в изброените няма ограничения върху свободата на словото онлайн, достъпа до социални мрежи и VPN, макар да има известни проблеми с торент ресурсите.

Руските власти започнаха да налагат безпрецеденти ограничения над интернет трафика след инвазията в Украйна. В началото бяха закрити или прогонени независимите медии, блокирани бяха Instagram и Facebook, и беше въведена административна и наказателна отговорност за „фейкове“ новини и „дискредитиране“ на армията. Последва умишлено забавяне на трафика, който лиши страната от достъп до YouTube. Блокирани бяха и чат приложенията Signal, Viber и Discord.

През 2025 г. започнаха редовни спирания на мобилния интернет по цялата територия на Руската федерация под предлог борба с украинските дронове. Властите ограничиха достъпа до ресурси с „бели списъци“, които включват изчерпателен списък от разрешени сайтове, а всички останали ресурси в мрежата автоматично се блокират, ако не присъстват в списъка. В резултат на това Русия се превърна в световен лидер по интернет затъмнения. По изчисления на Top10VPN, прекъсванията са засегнали реално цялото население на страната от 146 милиона души.

През 2026 г. президентът Владимир Путин задължи оператори да прекъсват всякаква връзка на гражданите по искане на ФСБ. Де факто бяха блокирани WhatsApp и Telegram – най-популярните месинджъри в страната с аудитория от 100 милиона потребители.

През последната седмица Кремъл въведе почти едновременно няколко мерки за засилване на контрола над интернет. Министерство на цифровото развитие предписа на операторите от 1 април да спрат зареждането на баланса в Apple ID с мобилна сметка, а от 1 май да въведат лимит за задграничен трафик от 15 GB с цел отнемане на достъпа до VPN услугите. Ведомството взе решение също да лишава от акредитация всички IT компании, позволяващи достъп до ресурсите си по VPN. За същото нарушение дигиталните платформи ще бъдат изваждани от „белия списък“ с ресурси, които продължават да работят при изключен интернет.

Лидерът на Буркина Фасо отхвърли демокрацията: „Демокрацията убива"

🇧🇫 Капитан Ибрахим Траоре, лидер на военната хунта в Буркина Фасо след преврата от септември 2022 г., заяви в ефира на държавната телевизия, че страната трябва да „забрави за демокрацията".

„Демокрацията не е за нас“, каза той и добави: „Демокрацията убива“ и „Демокрацията е робство“. Траоре посочи Либия като пример за провалено налагане на демократичен модел отвън, съобщи Al Jazeera.

Изявленията затвърждават окончателния отказ на хунтата от поетия след идването ѝ на власт ангажимент за връщане на цивилното управление. През януари тя разпусна над 100 политически партии, включително тези, които подкрепяха преврата и конфискува имуществото им. Парламентът е суспендиран, а Независимата национална избирателна комисия беше закрита през юли 2025 г. с мотив за пестене на средства. Изборите, обещани първоначално за 2024 г., бяха отложени с аргумента, че гласуване не може да се проведе, докато сигурността не бъде осигурена на цялата територия на страната. Human Rights Watch описа действията на хунтата като „окончателно прекъсване на политическия живот“.

Траоре обоснова курса с необходимостта от борба с въоръжени групировки, свързани с Ислямска държава и Ал-Кайда. Данните обаче показват обратната тенденция. Загиналите от насилие, свързано с джихадистки групировки, са се утроили от идването му на власт – достигайки 17 775 души, спрямо 6630 убити за сравним период от три години преди преврата, сочат данните на Africa Center for Strategic Studies. Жертвите сред цивилното население са нараснали с 87%, а правителствените и съюзническите сили са убили повече от два пъти повече цивилни от самите джихадисти от 2023 г. насам, установи Human Rights Watch.

Стотици хиляди души са разселени – дипломати и хуманитарни групи оценяват реалния брой на вътрешно разселените между 3 и 5 милиона, тъй като хунтата не е обновявала официалната статистика от март 2023 г. Затворени са 5319 училища, лишавайки близо 2 милиона деца от достъп до образование, а в същото време 424 здравни заведения са преустановили дейност, съобщи Africa Center.

Натискът върху гражданските институции надхвърля политическото пространство. Журналисти, магистрати и активисти на опозицията са принудително мобилизирани и изпращани на бойното поле срещу терористи. През март председателят на Журналистическата асоциация на Буркина Фасо, неговият заместник, както и журналист от BF1, бяха арестувани, а на 2 април се появи видео, показващо тримата в униформа, съобщи Al Jazeera. Някои от мобилизираните по-късно бяха освободени, но практиката доведе до вълна от критики за разрушаване на правовия ред и гражданските свободи.

Буркина Фасо, заедно с Мали и Нигер, също управлявани от военни хунти, напуснаха Икономическата общност на държавите от Западна Африка (ECOWAS) през януари 2025 г. и формираха Алианса на държавите от Сахел (AES). И трите страни предприеха сходни мерки към политическите партии. След експулсирането на близо 5000 френски военнослужещи от региона те се обърнаха към Русия за военна подкрепа – на тяхна територия провежда операции „Африкански корпус“, наследник на ЧВК „Вагнер“, подчинен на Министерство на отбраната, съобщи International Crisis Group.

Руската православна църква призова за връщане на монархията и самодържавието

🇷🇺 Висш представител от Руската православна църква (РПЦ) предложи Кремъл да върне едноличната монархическа власт, за да си върне статута на глобална цивилизация, съобщи The Moscow Times днес.

Протойерей Максим Миняйло, старши свещеник в екатеринбургския „Храм върху кръвта“, е направил това предложение в отговор на публикация във военен канал, предлагаща новата орбитална космическа станция да се превърне в „цивилизационен символ“ на руската държавност. Миняйло отхвърли идеята за космически проекти като „твърде слаба“ и „лишена от концепция“ в сравнение с реставрацията на царя.

„Възраждането на едноличната монархическа власт би било точно на място“, заяви свещеникът, добавяйки, че само чрез вглъбяване и завръщане към автокрацията „космосът ще се върне при нас, и не само той“.

Призивът за формална монархия отразява засилващите се настроения сред идеолозите на Кремъл, които твърдят, че настоящата конституция на Русия е чиста формалност. Александър Дугин, виден пропагандист и отявлен защитник на идеологията на „Руския свят“, заяви, че страната вече е де факто монархия и волята на държавния глава стои над всеки писмен закон.

The Moscow Times цитира Дугин, според когото Държавната дума на Руската федерация не съществува, а държавните служители са описани като користолюбиви „боляри“, чиято власт трае само докато „монархът“ позволява.

Призиви за абсолютна власт се тиражират сред руския елит още от незаконната анексия на Крим през 2014 г. Две години по-късно ръководителят на окупационната администрация Сергей Аксьонов публично се обяви за налагане на диктатура, за да може Русия да се справя по-добре с „външните предизвикателства“. Тогава той подкрепи тезата си с твърдението, че демокрацията в Русия трябва да бъде ограничена до „определени, нормални граници“, за да се гарантира, че държавата остава единна под ръководството на един командир.

През последното десетилетие РПЦ играе ролята на водещ идеологически двигател за руската политика за експанзия. Под ръководството на московския патриарх Кирил църковният клир описва военната агресия в Украйна като „метафизична борба“ и дава псевдорелигиозна обосновка за частичната мобилизация на 315 000 военнослужещи през есента на 2022 г.

Църквата дори лобира активно във Вашингтон за сваляне на обвиненията във военна пропаганда и духовна подкрепа за инвазията. В момент, когато Русия се насочва към отявен тоталитаризъм, РПЦ изисква пълна и безрезервна подкрепа за милитаризацията, а патриарх Кирил определи всяка една опозиция срещу волята на Путин като „предателство“.

Нетаняху с послание за персийската нова година: Доброто ще надделее над злото

🇮🇱🤝🇮🇷 Израелският премиер Бенямин Нетаняху отправи своите пожелания към иранците по случай предстоящите празници за Ноуруз – персийската Нова година, докато страната му продължава да нанася своите въздушни удари срещу режима.

„На смелия ирански народ пожелавам, както правя всяка година, щастлив празничен сезон, започващ с Фестивала на светлините“, заяви Нетаняху, визирайки Чахаршанбе Сури – древен ирански празник на светлината и огъня, който се отбелязва в сряда.

„Той символизира вековната вяра на иранския народ, че светлината ще триумфира над мрака и доброто ще надделее над злото“, заяви той в обръщение на английски език, придружено от субтитри на фарси.

„Тази година празникът има специално значение. Използвам възможността да ви пожелая честит Ноуруз – година на свобода. Едно ново начало на надежда за всички вас“, добави той, визирайки празника, който ще бъде отбелязан в петък.

През последните години израелският лидер записа многобройни послания на видео, адресирани директно към иранския народ и по-специално към противниците на теократичния режим в Ислямската република.

По време на телевизионна пресконференция на 7 март той заяви пред иранците, че „моментът на истината наближава“ и отправи призив към тях да се освободят от „игото на тиранията“, за да могат двете държави „отново да бъдат смели приятели“.

Путин нареди на ФСБ да пази предстоящите избори в Русия, засилва политическия контрол

🇷🇺🗳️ Руският президент Владимир Путин официално инструктира Федералната служба за сигурност (ФСБ) да гарантира „суверенитета“ на предстоящите избори за Държавната дума, насрочени за септември.

Според Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) от 25 февруари, този ход дава на службите за сигурност правомощия да „прочистят“ политическия пейзаж и да потушат всяка опозиция.

По време на среща с ФСБ Путин призова ведомството да засили контрола върху изборния процес, подчертавайки нуждата от тясна координация между ФСБ, Министерството на отбраната и Росгвардия за справяне с вътрешните заплахи.

„На апарата за сигурност е даден картбланш за потискане на всяко инакомислие преди изборите за Думата“, сочи анализ на служители на СВРУ, които посочват, че под термина „защита на суверенитета“ се цели създаването на условия, при които изходът от изборите да бъде решен дълго преди самото гласуване.

„Путин традиционно приписа ръста на 'престъпленията, свързани с тероризъм' на Киев и неговите 'чуждестранни куратори' – формулировка, толкова широка, че може да бъде приложена към всеки неудобен инцидент на руска територия“, добавиха от разузнавателната служба.

Освен върху политическия натиск, Путин се фокусира и върху киберзаплахите и предизвикателствата в сектора на отбранителните поръчки, което според експерти отразява напрежението в руската икономика поради проточилата се война.

В същото време властите обмислят възможността да не допускат Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) до наблюдение на изборите в страната. Предложението направи Ела Памфилова, ръководител на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Памфилова използва случая, за да критикува Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) към ОССЕ, която отговаря за надзора на изборите.

„Защо са ни те? Защо изобщо правим вноски? Те изобщо не защитават нашите права. Не защитават правата на журналистите, не защитават правата в нито една област, включително и изборните права“, заяви тя.

Описвайки СДИПЧ като „напълно затворена“ и „недемократична“ организация, Памфилова заяви, че Русия дава легитимност на нейните доклади само чрез самото си участие в процеса.

„Техните заключения, продиктувани от техните, извинете ме, господари – в зависимост от това дали една страна е послушна или не – напълно противоречат на оценките на наблюдателите, включително нашите[…] Вярвам, че тази организация напълно се е дискредитирала“, отбеляза тя.

По-рано Русия засили своята кампания за дезинформация, насочена към молдовските общности в цяла Европа, в навечерието на изборите в страната през септември 2025 г.

Русия и Беларус протягат ръка на Николас Мадуро на фона на натиска от Тръмп

🇧🇾🇷🇺 Русия и нейният близък съюзник Беларус се обърнаха към подложения на силен натиск венецуелски диктатор Николас Мадуро, а американският президент Доналд Тръмп ескалира мерките за отстраняването му, което повдига възможността да потърси убежище в чужбина.

Източници съобщиха за Ройтерс, че по време на телефонен разговор на 21 ноември Мадуро е казал на Тръмп, че е готов да напусне Венецуела, но само при условие че той и близките му получат пълна правна амнистия.

В четвъртък беларуският президент Александър Лукашенко проведе среща с Хесус Рафаел Салазар Веласкес, посланик на Венецуела в Москва, втора среща в рамките на 17 дни.

Според държавна агенция БелТА, Лукашенко е споделил на пратеника, че Мадуро винаги е добре дошъл в Беларус и е време да ги посети. Освен това днес беларуският президент беше цитиран как припомня на Веласкес, че на първата среща са се договорили да „координират някои въпроси“ с Мадуро.

„Договорихме се, че след разрешаване на конкретни въпроси ще намерите време да дойдете при мен и да се срещнем отново, за да можем да вземем подходящо решение, което е в компетентността ни. И ако е нужно, тогава ще включим и президента на Венецуела.“

Ройтерс поиска коментар от кабинета на Лукашенко относно значението на срещите и дали Беларус би била готова да предложи убежище на Мадуро, ако той се оттегли. Отговор не беше получен.

Кремъл заяви, че по време на телефонен разговор с венецуелския президент днес Владимир Путин е „потвърдил подкрепата си за политиката на правителството на Н. Мадуро, насочена към защита на националните интереси и суверенитета в лицето на нарастващия външен натиск.“

Администрацията на Тръмп е категорична, че не признава Мадуро, който е на власт от 2013 година, за легитимен президент на Венецуела. Той твърди, че е спечелил изборна победа миналата година на вот, отхвърлен като фарс от международната общност. Независими експерти смятат, че опозицията е спечелила убедително.

През последните месеци Тръмп засили натиска върху Венецуела, не на последно място с масивно военно струпване в Карибския басейн.

В интервю за Politico тази седмица Тръмп заяви, че „дните на Мадуро са преброени“, но в същото време отказа да коментира дали би бил готов да изпрати американски войски във Венецуела.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред репортери в четвъртък: „Надяваме се, че Белият дом ще успее да предотврати по-нататъшно плъзгане към пълномащабен конфликт, който заплашва да има непредсказуеми последици за цялото Западно полукълбо.“

Лукашенко, дългогодишният авторитарен лидер на Беларус, поддържа приятелски връзки с Мадуро, а по-рано тази година започна и диалог с администрацията на Тръмп, след като години наред беше игнориран от Вашингтон и други западни държави заради дългото му досие в погазването на правата на човека и подкрепата за руската агресия срещу Украйна.

Тръмп започна да облекчава американските санкции срещу Беларус, а миналия месец за специален пратеник в страната беше назначен Джон Коул, който ще продължи дипломатическите усилия във връзка с освобождаването на политически затворници от затворите на режима в Минск.

Русия модернизира военните бази на Никарагуа, за което покрива всичките средства.

🇳🇮 През октомври Никарагуа стана петата държава, с която Украйна скъса дипломатически отношения от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Решението на Киев беше взето в отговор на системната подкрепа на Манагуа за руските политики и стандарти – подкрепа, за която Москва отделя големи ресурси.

Нарастващи военни връзки между Русия и Никарагуа

Един от примерите за това е договор между Министерството на отбраната на Руската федерация и подчинено предприятие „308-и авиационен ремонтен завод“ АД, сключен на 20 ноември 2015 г. Това не е търговско партньорство или експортна сделка, а държавна поръчка за извършване на работа на територията на Република Никарагуа.

Въпреки че формално изглежда като вътрешен договор между ведомство и негов подизпълнител, в действителност това споразумение се превърна в отправна точка за разширяването на руската военна инфраструктура в Централна Америка.

Ключова особеност на договора е фактът, че цялата работа е „предплатена 100% от средствата на Министерството на отбраната на Русия“ – т.е. се финансира изцяло от руския федерален бюджет, без никакво участие от страна на Никарагуа.

Руската подкрепа: Товарни самолети и авиационни съоръжения

Съществуването на този договор стана публично достояние благодарение на съдебни и счетоводни документи на руското правителство, получени от UNITED24 Media.

Само няколко години след като започна работа по проекта, Русия започна да прехвърля безвъзмездно на Никарагуа военни самолети Ан-26. Това е съветски двумоторен транспортен самолет, използван за превоз на товари и персонал. Във военното му приложение той обикновено служи за транспорт на войски и товари, включително боеприпаси, десант на парашутисти и медицинска евакуация. Освен това притежава специализирани модификации (като разузнаване, комуникации и други).

Друга серия от документи сочи, че изграждането на тази инфраструктура продължава през цялото следващо десетилетие. През 2019–20 г. дружеството в Иваново (областен център, североизточно от Москва) подписа няколко нови споразумения със своя подизпълнител – руската компания „Металон“ ООД, отговорна за строително-монтажните работи в Манагуа.

Анализ на платежни нареждания сочи, че руското министерство на отбраната е превело най-малко 23 милиона рубли за финансиране на строеж на бояджийско съоръжение за самолети Ан-26, официално обозначено като „ремонтен“ цех.

Между 2019 и 2023 г. руски държавни служители потвърдиха многократно за дейността на терен, както и за инсталацията на оборудване на военна база в Никарагуа.

Тези документи доказват, че Москва финансира умишлено на държавно ниво и изцяло със своите публични средства строежа на военна инфраструктура в Никарагуа.

Политическата ситуация в Никарагуа

Днес режимът в Никарагуа не само потиска собственото население, но и допринася за регионалната нестабилност, подхранвайки миграционните потоци към САЩ – причини, заради които той попадна многократно под американски санкции, насочени не само към местните структури и представители на режима, но и към руски субекти.

През 2024 г. САЩ наложиха санкции върху учебния център на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация в Манагуа, както и на компаниите COMINTSA и Capital Mining.

„Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) продължава да ограничава режима на Даниел Ортега в Никарагуа и способността му да манипулира златната индустрия и да печели от корупционни операции“, се посочва в изявлението.

Министерството на финансите на САЩ уточни, че руският учебен център се намира в столицата на Никарагуа и отговаря за обучението на местните сили за сигурност на репресивни тактики, използвани от авторитарния режим в Кремъл. Американски служители описаха тази структура като ключов инструмент за репресии срещу гражданското общество в страната.

Никарагуа е сред малкото държави в Латинска Америка с изявени географски предимства като злато, туризъм, риболов и достъп както до Атлантическия, така и до Тихия океан. И все пак в продължение на десетилетия режимът на Ортега се отказва от тези възможности, за да консолидира собствената си авторитарна власт.

Въпреки потенциала си за развитие, 40% от населението на Никарагуа живее под прага на бедност, което кара младите хора да бягат масово към САЩ. Дали режимът на Ортега и неговите руски съюзници наистина се интересуват от икономическото развитие на страната, е риторичен въпрос.

В същото време Москва продължава да сътрудничи на диктаторски режими като този на Ортега по същия начин, както и по времето на Студената война: с финансова и военна подкрепа в замяна на политическа лоялност и признаване на нейната глобална програма за дестабилизация.

Руски военен съд осъди 21-годишна украинка на 14 години затвор за шпионаж.

🤬 Военен съд в Руската федерация осъди 21-годишната украинка Яна Суворова администратор на Telegram канала „Мелитопол е Украйна“, на 14 години лишаване от свобода, след като в съдебен процес при закрити врата беше призната за виновна по обвинения в тероризъм, шпионаж и участие в терористична организация.

Суворова беше задържана на 20 август 2023 г. в окупирания Мелитопол по време на координирани операции на ФСБ срещу украински журналисти и блогъри, чиято мишена бяха няколко украински канали в Telegram. Руските власти твърдят, че каналите се използват за събиране на разузнавателни данни.

ФСБ твърди, че дейността на Суворова е помогнала за насочването на прецизен удар, извършен от украинската армия с реактивна артилерия HIMARS на 27 март 2023 г. Ударът беше насочен срещу сграда, използвана от силите на Росгвардия и ФСБ в Мелитопол, която беше повредена, но нямаше съобщения за жертви.

По-късно руските държавни медии излъчиха кадри, които показват Суворова в ареста, изглеждайки видимо разстроена.

„Работех в сградата отсреща“, казва Суворова в кадрите и отговаря, че е на 19-годишна възраст.

„Ако имаш късмет, ще празнуваш следващия си рожден ден на 32“, отговаря мъжки глас.

След ареста си тя беше държана в Мариупол, а по-късно беше преместена в СИЗО-2 в Таганрог, град в Ростовска област на Руската федерция – обект, известен със системното малтретиране на украински затворници.

Присъдата на Суворова е част от мащабна практика за преследване на украински журналисти в територии под руска окупация. Правозащитни групи, сред които „Репортери без граници“, изразиха тревога за това, което описват като политически мотивирани обвинения и сурови условия на ареста, целящи да потиснат несъгласието.

Други личности, свързани с украински медии, също получиха дълги присъди. През септември 2025 г. Владислав Гершон, свързан със същия канал „Мелитопол е Украйна“, беше осъден на 15 години. Георгий Левченко от РИА-Мелитопол получи 16-годишна присъда.

Журналистът Марк Калюш беше задържан през 2023 г. и беше подложен на принудително психиатрично лечение, преди да бъде освободен при поредната размяна между двете страни. По-късно той разказа публично за постоянното насилие и психологически тормоз, на което е бил подложен, докато е бил задържан от руските власти.

Наскоро украинската разследваща медия Слідство.Інфо съобщи, че журналистката Анастасия Глухивска, която беше отвлечена от агенти на ФСБ през август 2023 г., в момента е принудително задържана в СИЗО №3 в Кизел, Пермски край – строго охраняван затвор, известен с тежките си условия.

В същия затвор намериха смъртта си Евгений Матвеев, кмет на украинския град Днипрорудне, и украинската журналистка Виктория Рощина. Руските власти не са коментирали смъртните случаи.

Тунизийски съд осъди на смърт мъж за постове във Фейсбук

Привърженици на партията „Енахда“ развяват националното знаме по време на демонстрация срещу президента Каис Саид в столицата Тунис, 15 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Fethi Belaid/AFP

🇹🇳 Тунизийски съд осъди 51-годишен мъж на смърт заради публикации във Facebook, които са счетени за обидни към президента Каис Саид и заплаха за сигурността на страната. Според адвокати и правозащитни групи случаят отразява тревожна ескалация на репресиите срещу свободата на словото в Тунис.

Според адвоката на осъдения Сабер Шушен е бил признат за виновен в сряда по три обвинения: опит за сваляне на държавната власт, обида на президента и разпространение на фалшива информация в интернет.

Съдиите постановиха, че публикациита му подбуждат към насилие и хаос и нарушават тунизийския наказателен кодекс, както и противоречивия закон за онлайн престъпления от 2022 г., известен като Декрет 54.

Тази присъда е първата смъртна присъда в съвременната история на Тунис за изразяване в интернет. Макар смъртното наказание да е законно, в страната не е извършвана екзекуция от 1991 г. насам.

Шушен, баща на три деца и почасов работник, се намира в ареста от януари 2024 г. Адвокатът му Усама Бутелджа го описва като човек с ограничено образование и скромни финансови средства, който е получил трайно увреждане след трудова злополука.

„Повечето от съдържанието, което споделяше, беше копирано от други страници, а някои постове изобщо не са получили внимание. В съда той обясни, че не е имал намерение да подбужда безредици, а е искал да привлече внимание към тежките си условия на живот“, каза Бутелджа пред Асошиейтед Прес.

Правозащитни групи подчертават, че случаят показва как тунизийският закон за киберпрестъпност, официално предназначен за борба с дезинформацията, се е превърнал в инструмент за заглушаване на несъгласните. Декрет 54 криминализира разпространението на всяко съдържание, което се счита за вредно за „обществената сигурност или националната отбрана“, и след приемането му е използван широко срещу журналисти, адвокати и фигури от опозицията.

Смъртната присъда идва на фона на мащабна кампания за репресии срещу критиците на президента Саид. През април тунизийски съд осъди десетки опозиционни фигури на присъди от 13 до 66 години затвор в процес, който активисти описаха като политически мотивиран.

Сред осъдените са бивши депутати, дипломати, журналисти и активисти за правата на човека, които получиха обвинения в „заговор срещу държавната сигурност“ и „принадлежност към терористична група“. Сред тях е бившият депутат Саид Ферджани, получил 13-годишна присъда – решение, което дъщеря му осъди онлайн като част от „поредния изфабрикуван заговор“.

Властите в страната защитиха присъдите, описвайки обвиняемите като „предатели и терористи“, но Службата за правата на човека на ООН и международни наблюдатели обвиняват правителството на Саид в използване на съдебната система за потушаване на несъгласието, откакто пое извънредните правомощия през юли 2021 г. – разпускайки парламента и управлявайки чрез декрети.

Някога смятан за единствения успех на Арабската пролет, през последните години Тунис преживява драматичен обрат в демократичните постижения. След като консолидира властта, президентът пренаписа конституцията, ограничи политическите партии и заглуши свободата на печата: действия, които предизвикваха сравнения с полицейската държава преди 2011 г.

Доклад на Human Rights Watch, публикуван по-рано тази година посочва, че властите са „разширили използването на политически мотивирани арести и съдебни преследвания, за да сплашат и заглушат критиците“, насочвайки се срещу адвокати, съдии и журналисти.

Активисти алармират, че смъртната присъда на Шушен може да отбележи повратна точка в обрата на Тунис към авторитаризма.

„Тази присъда изпраща смразяващо послание към всеки, осмелил се да критикува правителството онлайн. Тя не е просто непропорционална – тя е предназначена да всява страх“, заяви юридически наблюдател, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

Тунис не е извършвал екзекуция от над три десетилетия, но връщането на смъртното наказание в политически дела, дори символично, подчертава това, което мнозина виждат като окончателното разрушаване на свободите в Тунис след революцията.

Както написа един активист в социалните мрежи: „Човек е осъден на смърт заради постове във Фейсбук. Това не е Тунис, за който се борихме през 2011 г.“

Северна Корея засилва смъртното наказание и принудителния труд, сочи голям доклад на ООН.

🇰🇵 Режимът в Северна Корея все по-често прибягва до смъртно наказание, включително за хора, хванати да гледат или споделят чужди филми и телевизионни сериали, според нов подробен доклад на ООН.

Диктатурата, която остава до голяма степен изолирана от света, подлага населението си на повече принудителен труд, ограничавайки допълнително свободите му. Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека установи, че през последното десетилетие Северна Корея е затегнала контрола върху „всички аспекти на живота на гражданите“.

„Няма друго население в съвременния свят, което да е подложено на такива ограничения“, се посочва в заключението, което отбелязва, че наблюдението е станало „по-проникващо“, подпомагано от технологичния напредък.

Върховният комисар на ООН за човешките права Волкер Тюрк предупреди, че ако тази ситуация продължи и занапред, севернокорейците „ще бъдат подложени на още повече страдания, брутални репресии и страх, които са търпели толкова дълго“.

Докладът, който се основава на интервюта с повече от 300 души, избягали от Северна Корея през последните 10 години, разкрива, че смъртното наказание започва да се прилага все по-често.

От 2015 г. насам са въведени поне шест нови закона, позволяващи прилагането му. Едно от престъпленията, за които сега може да бъде наложено смъртно наказание, е гледането и споделянето на съдържание от чужди медии, като филми и телевизионни сериали, подчертавайки стремежа на Ким Чен Ун да ограничи достъпа на човек до информация, различна от тази на държавните пропагандни медии.

Бежанците споделят, че от 2020 г. насам се забелязва ръст на екзекуциите за разпространение на чуждо съдържание. Те описват как тези смъртни присъди се изпълняват публично от специални отряди, за посеят страха в съзнанието на хората, обезкуражавайки ги да нарушават закона.

Канг Гюри, избягала през 2023 г., сподели, че трима нейни приятели са били екзекутирани след като са били хванати с южнокорейско съдържание. Тя е присъствала на съдебния процес срещу един от своите приятели, осъден на смърт на едва 23-годишна възраст.

„Той беше съден заедно с наркотрафиканти. Тези престъпления се третират по един и същи начин“, разказа тя и допълни, че след 2020 г. хората са станали още по-изплашени. Тези разкази са в противоречие с очакванията, които имаха севернокорейците през последното десетилетие.

Събеседниците на ООН споделят, че през 2011 г. с идването на власт Ким Чен Ун, са таили силна надежда животът им да се подобри, тъй като Ким е обещал, че вече няма да се налага да „стягат коланите“ – т.е. че ще имат достатъчно храна. Той обещал да развива икономиката и в същото време да защитава страната чрез по-нататъшно развитие на ядрените оръжия.

Но докладът установява, че след като се отказа от дипломацията със Запада през 2019 г. и започна да се фокусира над оръжейната си програма, жизненият стандарт и човешките права на сънародниците започнаха да се влошават.

Почти всички интервюирани признават, че не са имали достатъчно храна, а храненето по три пъти дневно са считали за „лукс“. По време на пандемията от Covid много бежанци съобщиха за остър недостиг на храна, а случаи на умиращи от глад е имало из цялата страна.

В същия период властите започват да затягат контрола върху неформалната търговия, което допълнително затруднява препитанието. В един момент бягството от страната става почти невъзможно, след като режимът затяга контрола по границата с Китай и дава заповед на войниците да стрелят по всеки, който се опита да премине.

„В началото на управлението на Ким Чен Ун имахме известна надежда, но тя не издържа дълго“, спомня си млада жена, избягала през 2018 г. – едва на 17 години.

„Правителството постепенно лиши хората от възможността да препитават самостоятелно и дори самото оцеляване се превърна в ежедневно мъчение“, свидетелства тя пред изследователите.

Докладът на ООН обобщава, че „в последните десет години правителството упражнява почти тотален контрол над хората, лишавайки ги от свободата сами да взимат решения“ – било то социални, икономически или политически. Съществен принос за това има и технологичният напредък в наблюдението, който прави всичко това възможно.

Един от бежанците сподели в интервю за служителите на ООН, че налаганите от режима репресии имат за цел „да блокират очите и ушите на хората“.

„Това е форма на контрол, насочена към премахване и на най-малките признаци на недоволство или оплакване“, обясни той .

Освен всичко докладът разкрива, че режимът използва повече принудителен труд, отколкото преди десетилетие. Хора от бедни семейства се набират в „шокови бригади“, за да изпълняват физически тежки задачи като строителни или минни проекти.

Работниците се надяват това да подобри социалния им статус, но трудът е опасен и смъртта на работното място е често срещано явление. Вместо да се подобри безопасността на работниците, режимът прославя смъртта, описвайки я като жертва за Ким Чен Ун. В последните години дори са били наемани хиляди сираци и бездомни деца, гласи докладът на ООН.

Последното изследване е предшествано от исторически доклад на комисията на ООН от 2014 г., който за първи път в историята установи, че режимът в Пхенян извършва престъпления срещу човечеството. Някои от най-тежките нарушения на човешките права се случват в печално известните лагери за политически затворници, където хората могат да бъдат затворени за цял живот и да „изчезнат“ завинаги.

Тазгодишният доклад посочва, че поне четири от въпросните лагери все още функционират, като изпълняват същата функция и към днешна дата, докато задържаните в обикновените затвори продължават да са обект на насилие и мъчения.

Много бежанци твърдят, че са били свидетели на смърт на затворници поради лошо отношение, преумора и недохранване, макар че според оценки на ООН в някои от тези заведения са въведени „ограничени подобрения“, като например „леко намаляване на насилието от охраната“.

Докладът на ООН завършва с отправен призив за предаване на ситуацията на Международния наказателен съд в Хага. За да стане факт това обаче, трябва да получи одобрение от Съвета за сигурност. От 2019 г. насам двама от постоянните му членове – Китай и Руската федерация – блокират всеки опит за налагане на нови санкции срещу Северна Корея.

Миналата седмица Ким Чен Ун се присъедини към китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин, за да наблюдава военния парад в Пекин по случай 80 години от капитулацията на Японската империя, сложила край на Втората световна война. Това илюстрира мълчаливото съгласие на тези страни с ядрената програма на Северна Корея и зверствата към гражданите ѝ.

Освен че призова международната общност за действие, ООН отправи искане към режима в Северна Корея да закрие лагерите за политически затворници, да спре прилагането на смъртно наказание и да образова гражданите си за човешките права.

„Нашите изследвания показват ясно и силно желание за промяна, особено сред младите хора в Северна Корея“, заяви ръководителят на ООН за човешките права Волкер Тюрк.

Микрофон улови Путин да говори на Си Дзинпин за безсмъртие.

🇷🇺🇨🇳 По време на военния парад в Пекин днес сутринта микрофон улови руския президент Владимир Путин да казва на китайския лидер Си Дзинпин, че някой ден биотехнологиите биха могли да удължат човешкия живот безкрайно.

„С непрекъснатия напредък в биотехнологиите, човешките органи ще бъдат все трансплантирани по-често... което ще ни позволи да живеем все по-млади и може би дори да постигнем безсмъртие“, обясни Путин с преводач от руски на мандарин, а Си отговори със смях.

Путин, който тази година ще навърши 73 години, направи тези коментари на фона на нарастващия натиск срещу режима му заради войната в Украйна. Средната продължителност на живота в Русия за мъжете е 67 години, а повечето от близкия кръг на Путин са на сходна възраст.

Миналата година вестник Times съобщи, че кремълски служители са инструктирали учените да ускорят изследванията върху лечения против стареене, включително работа върху клетъчното стареене, когнитивния спад и имунната устойчивост.

Въпреки че руската конституция забранява на никого да изпълнява повече от два последователни президентски мандата, Путин заобиколи това правило през 2008 г. заемайки премиерския пост, докато неговият близък съюзник Дмитрий Медведев зае президентския пост за един мандат.

В резултат на това Путин управлява Русия повече от 25 години, като централизира властта чрез държавно контролирани институции и конституционни промени, които му позволяват да остане президент поне до 2036 г.

През май той потвърди, че поддържа списък с потенциални наследници, но не е давал индикации за оттегляне. Самият Путин беше избран за наследник на бившия президент Борис Елцин през 1999 г.

Събитието в Пекин включваше над 10 000 войници, повече от 100 самолета и много бойни машини, както и най-модерните оръжия на страната, като междуконтинентални балистични ракети с ядрен капацитет DF-61, хиперзвукови ракети, безпилотни системи и лазерни оръжия.

Парадът се проведе само дни след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, събрала Си, Путин и други световни лидери, включително индийския премиер Нарендра Моди.

Русия въвежда свое чат приложение, засилвайки опасенията от блокиране на WhatsApp и Telegram

📸 Снимка: REUTERS/Dado Ruvic/Illustration

🇷🇺 Руският държавен проект за укрепване на „цифровия суверенитет“ навлиза в нова фаза с въвеждане на приложението за съобщения MAX, разработено от технологична компания VK.

Според нов закон, подписан през юни от президента Владимир Путин, приложението ще бъде предварително инсталирано на всички нови смартфони, предлагани на руския пазар, считано от 1 септември 2025 г. Това решение предизвика сериозни опасения, че Кремъл вероятно се подготвя за блокиране на популярни платформи като WhatsApp и Telegram.

MAX е представено като универсално приложение, интегриращо функции за комуникация с достъп до държавни услуги. Потребителите ще могат да подписват документи, да извършват плащания и да ползват бази данни на държавни институции по подобие на китайското приложение WeChat. Според руски източници, цитирани от Meduza, целта е да бъде създадена контролирана екосистема, която да замени изцяло чуждите платформи.

WhatsApp, използван ежедневно от 68-70% от населението на Руската федерация, се намира под особена заплаха. Депутатът Антон Горелкин заяви, че приложението на Meta трябва да се „подготви за напускане“ на руския пазар, тъй като компанията е обявена за „екстремистка организация“ още през 2022 г. Вероятността WhatsApp да бъде блокиран е 99%, като основната причина е желанието на руските служби за ограничаване на достъпа до платформи, които не могат да бъдат поставени под пълен контрол.

Съдбата на Telegram остава неясна. Платформата, съдържаща както независими, така и силно прокремълски канали, е изправено пред сериозен натиск заради неспазването на местните закони за съхранение на данни. Въпреки това някои експерти предположиха, че забраната му е слабо вероятна поради широката му популярност и употреба от държавни структури.

Цифровите права са в центъра на дебата около MAX. Организации като Обществото за защита на интернет предупреждават, че може да функционира като шпионски софтуер. Вероятно ще има достъп до микрофони, камери, контакти и потребителски файлове, а данните ще бъдат изпращани автоматично към сървъри на VK, свързани с руските власти.

Михаил Климарев, експерт в сферата на интернет сигурността, предполага, че Русия ще прибегне до умишлено забавяне на скоростта на WhatsApp и Telegram, която да принуди потребителите му да преминат към MAX. Тактиката вече беше използвана срещу YouTube.

Макар и все още да няма официално потвърждение за пълната забрана на WhatsApp или Telegram, последните прекъсвания на достъпа до тях и новите закони, налагащи глоби за достъп до „екстремистко“ съдържание онлайн, подсилват опасенията от нарастваща цензура. Потребителите все още могат да заобикалят ограниченията чрез VPN услуги, но е очевиден засиленият контрол върху виртуалното пространство.

Въвеждането на MAX и потенциалното блокиране на чужди приложения подчертават амбициите на Москва да изгради затворена цифрова инфраструктура. Това повдига някои въпроси за свободата на информацията и поверителността на данните в страната, като същевременно може да послужи като модел за други страни, стремящи се към подобен контрол. За международната общност, особено за държави като България, които следят отблизо случващото се в Русия, такива събития подчертават значението на защитата на цифровите свободи.

Кметът на Истанбул и десетки негови приближени в ареста във вълна от репресии на турските власти.

🇹🇷 Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул и основен политически съперник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в това, което опозицията описа като "преврат".

Ден преди ареста си, той беше лишен от своята университетска диплома, което попречи на неговата кандидатура за президентските избори през 2028 г. Предварителни избори в Републиканската народна партия (CHP, лявоцентристка, светска, най-голямата опозиционна сила в Турция) трябва да се проведат в неделя, 23 март 2025 г.

Четири дни преди да бъде номиниран за кандидат за президент на партията си, Екрем Имамоглу, кметът на Истанбул и основен съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше арестуван в ранните часове на сряда сутринта, 19 март, от няколко десетки полицаи, които дойдоха в дома му.

Във видео съобщение, споделено от неговия екип, кметът разкри, че силите за сигурност са нахлули в дома му с около 20 автомобила и обвини властите, че използват полицията за политически цели.

„Нацията ни ще даде необходимия отговор на лъжите, конспирациите, капаните, нарушителите на правата на хората и тези, които крадат волята на хората. Първо се поверявам на Бог, а след това на нашата нация“, заяви Имамоглу докато е в ареста.

С напредването на сутринта имаше съобщения за повече от сто едновременни ареста на съюзници на Имамоглу и избрани представители на партията му.

Новинарска агенция Demirören (DHA) съобщи, че са издадени заповеди за задържане срещу неговия вътрешен кръг, включващ съветника по пресата Мурат Онгун; кметът на Шишли Ресул Емрах Сахан; заместник-генералният секретар на общината Махир Полат; и кметът на Бейликдюзю Мехмет Мурат Чалик.