Показват се публикациите с етикет Етиопия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Етиопия. Показване на всички публикации

понеделник, 24 ноември 2025 г.

Вулкан изригна в Етиопия след 10 000 години покой.

🇪🇹 За първи път в документираната история изригна дълго спящият вулкан Хайли Губи в етиопския регион Афар, при което огромни облаци пепел се понесоха в посока Оман и Йемен, съобщават чуждестранни медии.

Специалисти отбелязват, че това е първото изригване за най-южния вулкан от веригата Ерта Але от около 10 000 години насам.

Събитието е регистрирано около 8:30 часа универсално време (UTC) в неделя, по данни на Центъра за предупреждения за вулканична пепел в Тулуза (VAAC).

В резултат на вулканичната активност стълбът от пепел и газове се е издигнал на височина 14 км, а в атмосферата са отделени големи количества серен диоксид. По последни данни от консултативния център в Тулуза изригването вече е спряло.

На картите на VAAC се вижда, че пепелта от по-ниските слоеве се носи над Червено море към Оман и Джибути, което е довело до издаване на предупреждения за въздушния трафик. От друга страна, пепелта от по-високите слоеве се очаква да достигне части от Пакистан, Иран и Индия.

Хайли Губи, който беше в хилядолетен покой, се намира в югоизточната част на вулканичната верига Ерта Але, в рифта Афар – един от най-активните вулканични райони в Източна Африка.

Към момента няма съобщения за нанесени щети по населените места или за засегнати полети вследствие на изригването.

вторник, 28 октомври 2025 г.

Етиопски генерал се закани да върне излаза на Червено море.

🇪🇹⚔️🇪🇷 „Как може интересите на 200 милиона души да бъдат блокирани заради два милиона?“ – заяви военният лидер на Етиопия, поставяйки под въпрос справедливостта на липсата на излаз на море на страната.

Фелдмаршал Бирхану Джула, началник на Генералния щаб на Националните отбранителни сили на Етиопия, оспори справедливостта на това страната да е без излаз на море, като подчерта нуждата ѝ от мир, развитие и достъп до морето.

В речта си по повод 118-ия ден на етиопската армия в Школата за подготовка на военноморските сили на Етиопия Бирхану заяви: „Населението ни сега е 130 милиона. След 25 години то ще стигне 200 милиона. Как може интересите на 200 милиона души да бъдат блокирани в полза на общност от два милиона? Това не е справедливо. Не е в съответствие с международното право и не е логично.“

Той обвини историческите противници, че са лишили Етиопия от морски достъп, а същевременно призна минали вътрешни грешки. Началникът на армията обеща да укрепи отбранителните сили, да ускори развитието и да осигури морски достъп за страната.

Конфликтът между Етиопия и Еритрея има дълбоки исторически корени, свързани с колониалното минало и борбата за независимост на двете страни. Еритрея, която дълги години е била италианска колония, е обединена с Етиопия през 1962 г. след като има статут на автономна федерация за кратък период. Решение, наложено от император Хайле Селасие, предизвиква продължителна въоръжена съпротива, довела до една от най-дългите войни в Африка – 30-годишната война за независимост на Еритрея, приключила през 1991 г. с победата на Еритрейския народен фронт за освобождение и фактическото отделяне на страната.

През 1993 г. тя официално обявява независимост след референдум, признат от международната общност. Така Етиопия, която дотогава разчита на пристанището Асаб за достъп до Червено море, остава без излаз. Отношенията между двете страни се влошават бързо, като през 1998 г. избухва кървав граничен конфликт заради спорния район Бадме. Войната продължава до 2000 г. и взема над 70 000 жертви, а въпреки подписаното мирно споразумение в Алжир, напрежението остава високо повече от десетилетие.

Едва през 2018 г. премиерът на Етиопия Абий Ахмед и президентът на Еритрея Исаяс Афеверки сключват мирно споразумение, което временно подобрява отношенията и носи Нобеловата награда за мир на Ахмед. Въпреки това, териториалните и стратегически амбиции са чувствителен въпрос, за което свидетелстват изказвания като това на фелдмаршал Бирхану, което подчертава, че темата за морския достъп отново се превръща в ключов за външната политика на Адис Абеба.

сряда, 17 септември 2025 г.

Обзор на ситуацията със сигурността в Африка

Въоръжени конфликти и насилие в Африка през август 2025 г.
🔍 Източник: ACLED

🌍 Африка: Ескалация на тероризма в Африка

Над 150 000 души са загинали в резултат на тероризъм в Африка през последното десетилетие, като по-голямата част от тях са били в Сахел, Сомалия и басейна на езерото Чад. Според нови изследвания на Africa Center for Strategic Studies, броят на терористичните групи, засегнатите региони и атаките е нарастнал значително от 2016 г. насам. Повечето от тези групи посочват, че са свързани с Ал-Кайда или Ислямска държава.

Броят на жертвите нарастна главоломно след превратите в Буркина Фасо, Мали и Нигер, като до този момент и в трите страни ситуацията единствено се влошава. През изминалата година 10 685 смъртни случая, свързани с тероризъм, в Сахел представляват близо половината от всички такива смъртни случаи на континента. Насилието се разпространява дори към северните части на Бенин и Того, както и в северозападна Нигерия. Експерти изчисляват, че около 40% от територията на Буркина Фасо е под контрола на терористите. Управляващата хунта е набрала хиляди цивилни в слабо въоръжени и лошо обучени милиции.

Лидерите на хунтите в Буркина Фасо и Мали се ползват от услугите на наемници от Африкански корпус на Руската федерация, за да подпомогнат военните си операции. Руските сили са обвинени в множество тежки престъпления. Африканския център твърди, че атаките на военни и наемници са убили повече от 6000 души през последните четири години. В общността Мура в централната част на Мали, руски и малийски сили убиха над 300 души само през 2022 г.

Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM), местния клон на Ал-Кайда, е отговорна за 83% от смъртните случаи, свързани с тероризъм в региона Сахел. Насилието от Боко Харам в басейна на езерото Чад е спаднало с 50% от пика си през 2015 г., но смъртните случаи са скочили със 7% за последната година в резултат на атаки на Боко Харам и нейният враг от местната провинция на Ислямска държава.

🇨🇲 Камерун: „Боко Харам“ засилва нападенията по границата

Със завръщането на „Боко Харам“ към отвличания за откуп, броят на атаките срещу цивилни лица в Далечния Север се увеличи повече от два пъти. В подобен инцидент от 14 август въоръжени лица отвлякоха около 50 пътници от автобус на пътя за Куссери в департамента Диамар и пуснаха повечето след плащане на откуп.

Повишената дейност от армията идва на фона на продължаващите операции за изтласкване на бунтовниците към съседен Камерун и ги отдалечават от ключови зони на влияние в съседна Нигерия. Атаките срещу цивилни обхванаха района на град Майо-Москота, но бяха най-интензивни в района Колофата – зона близо до нигерийската граница, редовно обхваната от нападения с бързо изтегляне и кражби на добитък.

„Боко Харам“ и Ислямска държава в Западна Африка често се възползват от слабо охраняваната граница между Камерун и Нигерия, за да се оттеглят от една страна на друга. Силите в басейна на езерото Чад си сътрудничат в рамките на Обединената многонационална оперативна група (MNJTF), която е насочена към минимизиране на насилието през границата, на фона на напрегнати отношения с Нигер след излизането от механизма през март 2025 г. и заплахата на Чад да последва примера му в края на 2024 г. Осъзнавайки ефекта от тези напрежения, генерал-майор Годвин Муткут от MNJTF подчерта необходимостта от по-тесно сътрудничество между военните сили по време на оценка на използването на водните пътища от бунтовниците миналия месец.

🇸🇸 Южен Судан: Напрежение след смъртоносни сблъсъци

Силите за сигурност на Южен Судан обявиха, че четирима войници и десет членове на милиция са били убити при сблъсъци в район, където през март беше арестуван първият вицепрезидент на страната Риек Мачар. Арестът на Мачар, който е виден опонент на настоящия президент Салва Киир, доведе до международни призиви за сдържаност и засили опасенията от възобновяване на гражданската война в страната между силите на Киир от племето динка и бойците на Мачар от племето нуер.

Военният говорител генерал Гаткуот Атхиан, заяви, че елементи от „Бялата армия“, милиция, за която враговете на Мачар твърдят, че е близка до неговата фракция в Народно-освободителното движение на Судан, са атакували армейски позиции миналия понеделник в щата Горни Нил близо до град Насир.

„Те извършиха три отделни атаки срещу нашите позиции“, добави Атхиан и отбеляза, че армията е загубила четирима войници, а десет от нападателите са били убити. Няма незабавен коментар от опозицията или „Бялата армия“, докато Мачар и неговата партия отричат всякакви връзки с тази милиция.

След сключване на мирното споразумение през 2018 г. Киир и Мачар си поделят властта в крехко преходно правителство, след продължила с години гражданска война с етнически характер, която отне живота на близо половин милион души. Арестът на Мачар, обвинен в подбуждане на бунтове чрез предполагаемата му подкрепа за „Бялата армия“, отново подхрани страхове от подновяване на етническия конфликт.

🇸🇴 Сомалия: Властите отхвърлят идеята за приемане на палестинци от Газа

Сомалия отхвърли категорично всякакви планове за презаселване на палестинци от ивицата Газа на своя територия, като заяви ясно, че няма да бъде част от това, което описа като „политики на разселване, организирани от Вашингтон“.

Министерството на външните работи на Сомалия твърдо заяви, че страната се противопоставя на всякакви външни усилия за преместване на палестинци, подчертавайки подкрепата си за тяхното право да останат в родината си.

Изявлението идва на фона на ескалиращия спор относно коментари на американския президент Доналд Тръмп за Газа. По-рано той описа територията като „сграда, подлежаща на разрушение“, като предложи мащабни усилия за реконструкция, предполагайки, че може да бъде превърната в „Ривиерата на Близкия изток“. Като част от визията си, той лансира идеята за презаселване на палестинците в други държави, сред които Египет, Йордания и различни африкански страни.

В последните дни британски медии цитираха коментари на официални лица от Израел и Пунтланд относно потенциално преместване на жители от Газа в региони като Пунтланд, Сомалиленд или Мароко. Според тези доклади, представители на Пунтланд са изразили готовността си да приемат палестински бежанци, което предизвика спекулации, че някои сомалийски региони потенциално могат да си сътрудничат с плана на Белия дом. Въпреки това федералните власти побързаха да се разграничат от тези твърдения и подчертаха, че централното правителство няма да одобри и няма да улесни презаселването на палестинци на сомалийска земя.

Позицията на Сомалия е в съответствие с цялостното мнение в арабския и мюсюлманския свят, където планът беше осъден като насилствен. Сомалийски официални лица потвърдиха, че всяко решение на кризата трябва да дава приоритет на правата на палестинците да се върнат в домовете си, вместо да бъдат подлагани на принудително преместване под чужди указания. Сомалия, която отдавна поддържа дипломатически отношения с Палестина и исторически е изразявала подкрепа за нейната борба, повтори, че няма да бъде притискана да приеме каквото и да е споразумение, което компрометира палестинските права.

🇪🇹 Етиопия: Конфликтът в Етиопия ескалира

Националните сили на Амхара Фано бяха въвлечени в ожесточена тридневна битка с Етиопските национални отбранителни сили близо до Лалибела, град с богата история и култура, известен с 11-те си скални църкви, издълбани от монолитен камък преди повече от 800 години.

Силите на Фано съобщиха, че са пленили съществени количества оборудване, включително един картечници ДШК и автомати „Калашников“. Съобщава се, че армията на режима е отслабена и страда от липса на боен дух, поради което за 15 дни най-малко 26 войници са дезертирали и са се включили към милицията на Фано.

Лалибела, обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 1978 г., е значим културен и духовен център, особено за православните копти, които го считат за място за поклонение със специално духовно и символично значение, подобно на свещения град Йерусалим.

Въоръженият конфликт се е разпространил в широка област, включваща от Гашена до Карма, Лалибела и околните планински райони, сред които Уоркамба Амора. Ситуацията остава нестабилна, като и двете страни се обстрелват интензивен огън.

🇪🇹 Етиопия: Засилено военно присъствие в Тиграй

Федералното правителство на Етиопия съобщи за разполагане на механизирани части в региона Тиграй, на фона на ескалация на политическото напрежение и влошаване на сигурността, което повдига страхове от подновен широкомащабен конфликт.

Според „Силите за мир на Тиграй“ (TPF), въоръжена фракция, отделила се от „Силите за отбрана на Тиграй“ (TDF) през юни, етиопската армия е изпратила тежко оборудване към региона. TPF публикуваха снимки, за които се твърди, че показват механизирани части по пътя.

На фона на това се появиха твърдения за нарастващ натиск от силите, лоялни на Дебретсион Гебремихаел от „Народно-освободителен фронт на Тиграй“ (TPLF), които са обвинявани в опити за възвръщане на контрола върху региона. Съобщава се за сблъсъци в Мехони, Южен Тиграй, където се твърди, че 43-та армия на TDF е открила огън срещу цивилни, ранявайки поне петима души. Местни жители твърдят, че повечето от ранените са млади доброволци, организирани да поддържат стабилността в района.

Източници посочват, че операцията е имала за цел да арестува полковник Халефом Мехари, командир на милиция в Рая Азебо, отделил се наскоро от силите на TDF, лоялни на фракцията на Дебретсион. Политически фигури от региона, включително ветеранът Гебру Асрат, критикуват федералното правителство за това, че не действа решително срещу свързаните с TPLF сили.

Тадесе Уореде, назначен за временен президент на Тиграй през април, също е обект на критики, че или сътрудничи, или е повлиян от лагера на Дебретсион. В интервю за Ethiopia Media Services, заместник-началникът на сигурността за зона Южен Тиграй Гирмай Цегай твърди, че опитите на про-TPLF силите на юг са били мълчаливо одобрени от администрацията на Тадесе.

Експерти алармират, че ако придвижването на федерални войски ескалира в директна конфронтация със силите на TPLF, Етиопия може да се сблъска с нова война, включваща регионални участници, сред които Еритрея.

Междувременно отделни конфликти продължават в щатите Амхара и Оромия, където милицията Фано наскоро заяви териториални завоевания в няколко района.

🇿🇦 ЮАР: Искат оставката на шеф на отбраната заради връзки с Иран

Началникът на отбранителните сили на Южна Африка ген. Рудзани Мапхваня е поставен под нарастващ натиск да подаде оставка след коментар, направен по време на официалната си визита в Техеран, където похвали връзките с Иран и предположи наличието на „споделени цели“ между двете страни.

Посещението, за което Претория твърди, че не е получило одобренение от президента Сирил Рамафоса, идва в политически деликатен момент, тъй като страната е въвлечена в напрегнати търговски преговори с Вашингтон, след като президентът Доналд Тръмп наложи 30% мита върху износа от страната, поставяйки на карта десетки хиляди работни места в автомобилния, минния и селскостопанския сектор.

В разговори с иранския си колега генерал-майор Абдолрахим Мусави, генерал Мапхваня посочи историческата подкрепа на Иран за борбата на Южна Африка срещу апартейда и даде клетва да продължи солидарността с „потиснатите народи по света“. Той също така осъди действията на Израел в Газа и Западния бряг, наричайки своята визита „навременно политическо послание“ в подкрепа за Иран.

Ирански медии описаха думите му като привеждане на военните в Претория с геополитическата позиция на Иран, което доведе до остри критики у дома. Опозиционен лидер от Демократичния алианс поиска военен съд и обвини генерала в „грубо неправомерно поведение“ и „политическо превишаване на правомощията“, което подкопава цивилния надзор над въоръжените сили.

Президентството направи опит да се разграничи от генерала, като неговият говорител Винсънт Магвеня описа момента на пътуването като „неуместен“. Отделите по отбрана и международни отношения се разграничиха от думите и увериха, че министърът на отбраната Танди Модисе ще поиска обяснение от Мапхваня.

🇳🇬 Нигерия: Борба с пиратството в Гвинейския залив

Седем въоръжени пирати атакуваха и се качиха на борда на товарен кораб, плаващ от Камерун към ДР Конго. Докато по-голямата част от екипажа се заключи в цитаделата, един от членовете му беше ранен и отвлечен от похитителите. Не е ясно дали жертвата е била освободена.

Отвличането в океана между Нигерия и Сао Томе и Принсипи е един от 12 инцидента с пиратство, докладвани в региона на Гвинейския залив през първата половина на тази година. През миналата година е имало 18 такива инцидента. Увеличението съвпада с ръст на отвличанията за откуп във водите на залива Биафра. Ефективните мерки за борба с пиратството в залива, простиращ се от река Нигер в Нигерия до нос Лопес в Габон, принудиха пиратите да променят начина на действие. Те обикновено атакуват в крайбрежни райони с висока безработица, най-често в мангрови райони или на сушата.

„Сбор от фактори прави пиратството и въоръжените грабежи в морето постоянна заплаха за региона на Гвинейския залив. Сред тях са конкуриращи приоритети за сигурност, отклоняващи вниманието и ресурсите от морските заплахи, оставяйки огромни крайбрежни райони уязвими“, обясни Мейзи Пиджън, анализатор от Атлантическия съвет. В Бенин, Кот д'Ивоар, Гана, Того и Нигерия това включва упорити, нарастващи терористични заплахи от север.

Пиратите са известни с това, че отвличат държавни служители и екипажи на кораби. По данни от Агенцията на ООН по наркотиците и престъпността, съществуват нигерийски пиратски лагери в граничните райони близо до Камерун. Полковник Ндикум Азие, командир на батальона за бързо реагиране на Камерун, посочи, че има девет активни пиратски групи от Нигерия, които действат на полуостров Бакаси.

Насочвайки се към правителствени служители и други цели с висока стойност, пиратите събират разузнавателни данни и атакуват нощем с бързи лодки и екипажи от около 10 души, въоръжени с автомати АК-47 или картечници ПКМ 7.62. Тези операции обикновено се завършват в рамките на пет минути, според Тайо.

🇰🇪 Кения: Кения и САЩ засилват партньорството си за сигурност

След обширни дискусии на Конференцията на африканските началници на отбраната в Найроби през май относно засилването на партньорствата за сигурност и изправянето пред общи заплахи, Кения и нейният съдомакин, Американското командване за Африка (AFRICOM), започнаха да превръщат думите в действия.

Началникът на отбранителните сили на Кения генерал Чарлз М. Кахарири и ръководителят на AFRICOM генерал Майкъл Лангли разпространиха съвместно изявление в централата на командването в Щутгарт, Германия, на 14 август, с което призовват страните в Африка да координират усилията си.

„Можем да съживим мултилатерализма, работейки за преодоляване на нарастващото недоверие между страните членки, геополитическото напрежение и риска от групова нерешителност. Нито една държава не може да се справи сама с тероризма, превенцията на пандемиите и справянето с хуманитарните кризи. Тези общи заплахи изискват общи отговори“, гласи изявлението.

Кенийските въоръжени сили, Африканското командване на САЩ и партньорски държави се стремят към насърчаване на мира, стабилността и сигурността в целия континент, насърчавайки регионалното сътрудничество и партньорството с гражданското общество, академичните среди, частния сектор и лидерите на общностите.

Други приоритети, очертани в съвместното изявление, включват:

▪️ Използване на иновациите: „Насърчаването на креативност и технологични експерименти във вашите редици, включително иновационни клетки и механизми за награждаване на пробиви, ще бъде ключово“, се посочва в изявлението.

▪️ Укрепване на отбранителни институции: Обучение на силите, подобряване на операциите между различни агенции и укрепване на гражданско-военните отношения.

▪️ Насърчаване на лидерството: Осигуряване на сигурността на континента чрез напредък на африкански, общо-обществени подходи с целева партньорска подкрепа.

Съвместното изявление сигнализира за началото на координирани усилия за трансформиране на диалога в конкретни стъпки преди следващата конференция, на която началниците на отбраната от всички 54 африкански държави ще се срещнат в Абуджа, Нигерия, през август 2026 г.

🇨🇩 ДР Конго: Ислямска държава разширява атаките си

Близо 40 души загинаха в ранните часове на 27 юли, когато джихадисти от местен клон на Ислямска държава (IS-CAP) извършиха клане в католическата църква на Команда в провинция Итури. Атаката е поредния епизод на брутално насилие от групата, известна като „Обединени демократични сили“ (ADF).

Докато правителството на страната се опитва да сключи мир с движението М23 в източните региони, ADF ескалира атаките си срещу цивилни в региона. Както в Команда, тези атаки често са насочени към невинни цивилни, събрани за богослужения, като в последната атака нападнаха богомолци с оръжия и мачетета, убивайки 38 и ранявайки 15.

„ADF повече или по-малко се възползва от фокуса на конгоанската армия и международната дипломация към М23 по на юг, без да привлича твърде много внимание“, отбеляза Онесфор Сематумба, анализатор за Конго в International Crisis Group.

Екстремистите действат предимно в североизточната провинция Итури и северните региони на провинция Северно Киву, като и двете граничат със съседна Уганда, откъдето ADF възниква в края на миналия век.

ADF и М23 се припокриват в територията между общностите на Луберо и Бутембо в Северно Киву. Докато М23 има политически цели и атакува както цивилни, така и военни цели, целта на ADF е единствено да установи ислямска държава, управлявана по законите на шариата.

В отговор на нарастващото насилие, Уганда изпрати още 1000 войници на конгоанска територия по границата през февруари. Това доведе общия брой на угандийските войски в страната до 5000. Екстремистите подпалват цели села и наскоро започнаха да изискват пари от общностите, които нападат. Експерти смятат, че ADF се е възползвала от фокуса на конгоанската армия върху М23, за да разшири операциите си.

🇨🇫 ЦАР: Усилия за разоръжаване и мир

Разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията са основни стълбове на изграждането на мир, но никога не са решение, подхождащо на всички. Всеки контекст изисква индивидуален подход, а Централноафриканската република (ЦАР) не е изключение. След над десетилетие на въоръжен конфликт и с цели 14 въоръжени групи, действащи в страната, тя работи за това да предложи път на бойците да сложат оръжията си и да преминат към продуктивен цивилен живот.

След скорошното завръщане на две основни въоръжени групи – „Съюза за мир в ЦАР“ (UPC) и „Завръщане, Изискване и Възстановяване“ (3R) – в мирния процес, продължаващото разоръжаване и демобилизация ще са от ключово значение за постигането на траен мир. Това усилие е видимо в Малум, префектура Уака, определен център за разоръжаване, в центъра на страната. Бойци от UPC пристигат на групи от 15 до 25 души и предават оръжия и боеприпаси, след което минават поредица от проверки, медицински, биометрична регистрация и оценка на тяхната готовност за интегриране в униформен персонал или социално-икономическо профилиране. Всеки от тях споделя, че е ангажиран с мира.

Сегашното разоръжаване в Малум и северозападния град Куи се провеждат по „Националната програма за разоръжаване, демобилизация, реинтеграция и репатриация“ (DDRR) с подкрепата на мисията на ООН за поддържане на мира, известна като MINUSCA.

Двете групи се ангажираха да спрат враждебните действия и да участват изцяло в ДДР, както и с включването на проверените членове на милиции в националните сили за отбрана и сигурност и социално-икономическа реинтеграция на бившите бойци, базирана на техните профили и наличните възможности.

От 12 юли насам над 400 бойци са били демобилизирани и разоръжени, като повечето от тях в Малум. Мисията на ООН дава финансова, логистична, техническа помощ и подкрепа за сигурността за операциите по разоръжаване в Малум и Куи. Процесът е основа за постигане на траен мир в страната. Досега общият брой на разоръжените е 5540, от които 342 жени, свързани с различни въоръжени групи.

Правителството се насочва към приблизително 7000 бойци от 14-те въоръжени групи, подписали мирното споразумение от 2019 г.

🇨🇫 ЦАР: Русия сменя „Вагнер“ с „Африкански корпус“

Наскоро руската държава поиска от местните власти да прекратят своите дългогодишни отношения с ЧВК Вагнер, който да бъде заменен с държавния „Африкански корпус“. Споразумението включва и изграждане на руска военна база на територията на страната. Това е пореден пример за опитите на Москва да упражнява политическо и военно влияние на африканския континент, докато паралелно с това добива редкоземни метали, нефт и други природни ресурси от земните недра.

„Антиколониалният кръстоносен поход на Русия опровергава усилията да прокарва собствените си политически и икономически интереси“, отбелязва Бенджамин Йън от RAND Corporation. Руският интерес се крие преди всичко в подкопаването на международните санкции, които ѝ бяха наложени след незаконното анексиране на Крим през 2014 г. и пълномащабната агресия срещу Украйна през февруари 2022 г.

Русия използва методите на пропагандата, за да накара обществените нагласи да се обърнат срещу Франция и други западни държави с традиционно силно присъствие в Африка, като се предлага като разумна алтернатива.

Москва е насочила съществена част от вниманието и ресурсите си в Сахел, където Буркина Фасо, Мали и Нигер претърпяха военни преврати, отчасти мотивирани от руската пропаганда. Тази година Кремъл замени наемниците от ЧВК Вагнер в Мали с наскоро създадения Африкански корпус, който е пряко подчинен на Министерство на отбраната. На практика това се оказа ребрандиране, тъй като голям част от бойците на Африкански корпус пристигнаха от Вагнер.

Според споразумението с компанията на покойния Пригожин, Мали е плащала 10 милиона долара на месец, заедно с разрешение за добив на природни ресурси от земните недра. По-голямата част от тях отиваха директно в Москва по незаконен начин, за да покриват разходите за продължаващата военна агресия срещу Украйна.

В Централноафриканската република бойци на Вагнер са дълбоко интегрирани в държавната власт и изпълняват всичко от лична охрана на президента до прилагане на митническите правила. Те също така се включиха към въроъжените сили в борбата срещу бунтовническите групи и са възнаградени за присъствието си с добив на диаманти и други минерали.

🇧🇫 Буркина Фасо: Кражба на добитък - нов източник на средства за терористите

В пазарите на северна Гана месари и брокери с десетилетен опит в търговията с добитък от Буркина Фасо забелязват тревожна тенденция. Продавачите напоследък търсят бързи сделки на необичайно ниски цени, което е ясен знак, че добитъкът е краден. Един от месарите с псевдонима Ендинене споделя, че в миналото кражбите са били рядкост, докато днес изчислява, че половината от закупения от него добитък е откраднат. Продавачите приемат половината от пазарната сцена и дори по-малко, което е показателно за незаконния произход на животните.

Кражбата на добитък се е превърнала в основен източник на приходи за терористичните групи, действащи в Буркина Фасо, Мали и Нигер. Откраднатите животни често се прехвърлят с товарни камиони през границата с Гана за продажба. Докато терористите се облагодетелстват финансово, схемата осакатява селските икономики и увеличава нестабилността в региона. Според доклад на „Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност“ (GI-TOC), тази търговия финансира придобиването на оръжия, гориво и автомобили за терористичните групи. Освен това инициативата е установила корелация между нарастващото екстремистко насилие и скока в кражбите на добитък.

„Това съгласуване на интересите между влиятелни икономически играчи в крайбрежните страни и свързани с конфликтите играчи в Сахел затвърждава статуквото и подкопава усилията за мир“, пишат изследователи от GI-TOC. Преди пристигането на Джамаат Наср ал-Ислам уал-Муслимин (JNIM) в Буркина Фасо през 2017 г., животновъдството е съставлявало 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Оттогава Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) изчислява, че са откраднати над 8 милиона животни, което води до икономическа разруха за животновъдите и селските общности, унищожавайки ключов източник на храна, суровини и тор за земеделските земи.

🇳🇬 Нигерия: Върви модернизация на военновъздушните сили

Нигерийските военновъздушни сили (NAF) работят за подобряване степента на годност на флота до 90% в края на тази година, отбелязвайки стремежа си към самодостатъчност и изграждане на силна култура на поддръжка. Понастоящем степента на годност е 73%, а 90% се счита за висок стандарт.

„Успехът на мисията в съвременните въздушни операции е пряко свързан с наличност, устойчиво представяне и летателна годност на самолетните платформи“, посочи началникът на щаба на ВВС маршал Хасан Бала Абубакар. Той допълни, че инвестициите в превантивна поддръжка, цифрови системи за документация и резервни части ще спомогнат за постигането на целта. NAF също така увеличава своя летателен състав.

През последните две години в експлоатация бяха въведени 15 нови самолета, а до края на 2026 г. се очакват още 49 единици, среде които изтребители, хеликоптери и военно-транспортни самолети.

Абубакар обърна внимание на значението на местните партньорства за намаляване на зависимостта от чужди услуги. Той посети съоръжението за поддръжка и ремонт на „Кавертон Хеликоптерс“ в Лагос, където описа партньорството като устойчиво решение, което съответства на приоритетите на NAF.

През юни 2024 г. инженерите извършиха периодична депо за поддръжка на самолет „Дорниер 228“ (DO228) – задача, която преди това е била възлагана на чуждестранни организации. Поддръжката в страната е била икономически ефективна и е намалила времето за престой на DO228.

NAF се адаптира към развиващите се заплахи за сигурността, особено по отношение на борбата с тероризма и сигурността на границите. От януари насам NAF е убила 592 терористи в щата Борно. Бойната авиация е унищожила над 200 превозни средства и 166 логистични пункта в интензивните кампании операции. Самолети на NAF са провели 798 бойни мисии с над 1500 летателни часа като част от операция „Хадин Кай“, регионалната военна мисия за борба с тероризма.

🇸🇴 Сомалия: Бивш президент обвини властите в подпомагане на „Ал-Шабаб“

Бившият президент на Сомалия и лидер на опозицията Шариф Шейх Ахмед обвини сегашната власт в страната, че позволява възхода на „Ал-Шабаб“, поставяйки приоритет на спорни продажби на земя за сметка на националната сигурност. Той твърди, че радикалната група бързо напредва в страната, докато правителството е заето с това, което той описва като незаконно прехвърляне на обществена земя към богати бизнес интереси.

В сурова оценка на влошаващата се обстановка със сигурността в Сомалия, Шариф предупреди, че страната се подхлъзва в ръцете на „Ал-Шабаб“ на фона на разпад в редиците на националната армия. Той отправи остри критики към президента Хасан Шейх Мохамуд за това, че не е успял да ръководи страната във време на напрежение и несигурност.

„Страната е завладяна от „Ал-Шабаб“, тя поема контрола и армията се разпада“, подчерта Шариф на пресконференция във вторник.

Според бившия президент, служителите на силите за сигурност са наблюдавали как семействата им са насила изселвани от домове, разположени на обществена земя, която според съобщенията е била продадена на частни строителни предприемачи. Той постави под въпрос как е възможно да се очаква от войниците да се бият на страната на правителство, което изселва точно общностите, които са се заклели да защитават.

Шариф твърди, че сделките за продажба на обществена земя на частни лица е не просто незаконно, но и безпрецедентно в най-новата история на страната. Той смята, че обществената земя трябва да бъде запазена изцяло за обществена полза, а не за частна печалба. Той насочи остри критики към бизнес фигури, за които се твърди, че са замесени в придобиването на спорните земи, обвинявайки ги в експлоатация на държавни ресурси и принос за изселването на десетки хиляди уязвими жители. Той описва действията им като морално и правно неоправдани.

🇩🇿 Алжир: Алжир засилва военното присъствие по границите си

Правителството на Алжир свика заседание на Съвета за национална сигурност под ръководството на началник-щаба на армията генерал Саид Ченгриха. Срещата беше фокусира над ситуацията със сигурността по южните и източните граници на Алжир, особено с Мали и Либия. Военни лидери са изразили опасения относно възраждането на въоръжени групи в северно Мали, където изтеглянето на международните сили отслаби централното правителство и предизвика нова вълна нестабилност. Алжир се опасява, че джихадистките фракции, някои от които преди са били под негово влияние, могат да се приближат до ключови гранични региони като Таманрасет и Ин Гезам.

Отвъд официалната позиция, дипломати изразиха тревога относно регионалните амбиции на Алжир. „Това преразпределение надхвърля чисто отбранителната стратегия“, отбеляза европейски дипломат в Бамако. „Алжир иска да превърне северно Мали в зона на влияние над сигурността и да установи пряк контрол върху части от територията“.

„Алжир премества своите фигури. Ако Бамако остане отслабен, Алжир може да започне де факто да управлява определени райони под прикритието на борба с тероризма“, предположи дипломат от неуточнена държава.

Ситуацията по източната граница с Либия също е била ключова точка за дискусия. Алжирските разузнавателни служби предупреждават, че политическата фрагментация на Либия продължава да подхранва трафика на оръжия и трансграничните движения на въоръжени групировки. Очаква се операциите по наблюдение, както по въздух, така и по суша, да бъдат засилени в района на Илизи, който исторически е свързан с либийската територия.

Според многобройни наблюдатели, обсъжданият план включва поетапно преразпределение на бригади от Националната народна армия на Алжир (ANP) към граничните провинции, наред с укрепване на оперативните бази и засилено използване на дронове за разузнаване.

Френски експерт по сигурността на Сахел твърди, че паравоенно звено, познато с неформалното „KL-7“, ръководи дестабилизиращи операции в няколко съседни държави, за които се предполага, че извършват в тясна координация с недържавни въоръжени групи. „Алжир търси стратегическа дълбочина“, обясни той.

🇪🇭 Западна Сахара: Фронтът Полисарио се отдалечава от Алжир

Фронтът ПОЛИСАРИО, дълго представян като стратегически инструмент на Алжир и неговото съперничество с Мароко, днес изглежда се еманципира от контрола му. Последните атаки, за които се смята, че са извършени от „Сахарската народно-освободителна армия“ (ALPS), подчертават тази тревожна за алжирското правителство динамика.

Според изявление на т.нар. Сахарско министерство на отбраната, разпространено от официалната агенция „Сахара Прес Сървис“, части на ALPS са извършили няколко операции срещу Кралските марокански въоръжени сили (FAR) по протежение на отбранителната стена. Сахарските отряди в Махбес са извършили обстрел срещу командния пункт на марокански батальон в района на Грарат Ел Атаса. В Хауза ден по-рано подобни удари са били насочени към марокански бази край Ахричят Дирит. Съобщението за пресата подчертава „тежките човешки и материални загуби“, нанесени на мароканските войски, и продължаването на тези операции.

Ако атаките бъдат представени от Полисарио като легитимен отговор на мароканското присъствие, те ще подчертаят по-дълбок феномен: нарастващата независимост на тази милиция. Възползвала се исторически от логистична, военна и дипломатическа подкрепа от Алжир, сега Полисарио започва военни действия, които често вече не изглеждат координирани с регионалната стратегия на Алжир.

За западните наблюдатели, тези офанзиви рискуват да отслабят международния имидж на страната, която вече многократно е обвинявана в подкрепа и подслоняване на паравоенна група на територия. Те излагат алжирския военен режим на риска от загуба на контрол над въоръжен актьор, действащ в област, вече белязана от нестабилността в Сахел.

Възходът в атаките на Полисарио илюстрира дилема за Алжир: да продължи подкрепата си за тези операции с риск да бъде открито приравнен към власт, подхранваща регионален конфликт, или пък да направи опит да овладее милиция, която се счита за легитимирана от своята „въоръжена борба“, дори ако това означава влизане в конфронтация със собствените си проксита. В контекст, в който Сахел вече е отслабен от разпространението на джихадисти, еманципацията на Полисарио, който е подкрепян и от Иран, изглежда е допълнителна заплаха за регионалната стабилност.

🇷🇼 Руанда: Руанда и Мозамбик засилват военното сътрудничество

По време на официална визита в Кигали, президентът Даниел Чапо сключи споразумение за взаимна отбрана с Руанда, засилващо допълнително военното партньорство между двете страни в отговор на джихадисткия бунт в северната част на Мозамбик. „Споразумението за мир и сигурност“, подписано от министрите на отбраната на Руанда и Мозамбик, бележи нова стъпка във военното партньорство, стартирано през 2021 г., когато руандийски сили бяха разположени в провинция Кабо Делгадо в Мозамбик.

„Това е важен инструмент за руандийските сили в Мозамбик“, каза президентът Чапо, цитиран от обществения телевизионен канал RBA. От юли 2021 г. Руанда е разположила близо 1000 войници и полицаи, за да подкрепи местните сили в борбата с въоръжените бунтове на „Ислямска държава“. Мисията остава ключова в регион, в който се наблюдава възраждане на атаките през последните седмици.

Провинцията има стратегическо значение, особено района около Палма, където френският енергиен гигант TotalEnergies се готви да възобнови голям газов проект, прекратен през март 2021 г. заради смъртоносна атака, при която загинаха над 800 души, според организацията за данни за конфликти ACLED. Президентът на Руанда Пол Кагаме приветства споразумението, което беше подписано от министъра на отбраната на Руанда Ювенал Маризамунда и неговия мозамбикски колега Кристовао Артур Чуме.

🇸🇩 Судан: Командирът на „Силите за бърза подкрепа“ (RSF) се закле като ръководител на паралелно правителство

Генерал Мохамед Хамдан Дагало, лидер на RSF, се закле в Ниала, столицата на Южен Дарфур, като ръководител на паралелно правителство в Судан. Съобщението беше направено от „Суданския учредителен алианс“, коалиция, доминирана от RSF, която също потвърди назначаването на 13-членен Президентски съвет, като Абделазиз Адам ал-Хилу е обявен за заместник на Дагало.

Церемонията последва декларацията на RSF от 26 юли за формирането на алтернативна изпълнителна власт, подкрепена от политическа харта, подписана през февруари в Кения с няколко съюзнически групи. Тази инициатива, отхвърлена от властите в Хартум, има за цел да установи нова структура на управление в районите, контролирани от RSF.

Съветът за сигурност на ООН осъди този ход, наричайки го нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Судан в изявление, издадено на 14 август. От април 2023 г. страната е обхваната от въоръжен конфликт между суданската редовна армия и RSF.

🇧🇫 Буркина Фасо: Френски хуманитарен работник е арестуван в Буркина Фасо по обвинение в шпионаж

Френски гражданин, отговорен за неправителствената организация INSO в Буркина Фасо, която е специализирана в хуманитарната сигурност, е арестуван в края на юли в Уагадугу. Той е обвинен в шпионски дейности, потвърдиха няколко източника, близки до случая, потвърждавайки информация, разкрита от вестник „Льо Монд“.

Буркина Фасо, ръководена от почти три години от военна власт, която е прекъснала връзките си със Запада и особено с Франция, засилва мерките си на недоверие към чуждестранни участници. Според експерти по сигурността в региона, директорът на INSO е заподозрян в събиране на чувствителна информация. Източник, близък до случая, обаче уверява, че хуманитарният работник е „добре третиран“ и че неговата организация поддържа връзка с властите на Буркина Фасо, за да се стигне до споразумение за освобождаването му.

Базираната в Хага неправителствената организация INSO предоставя основно анализи на рисковете за сигурността на хуманитарни организации, работещи в нестабилни райони. „Тъй като това е структура, специализирана в анализ на контекста и събиране на информация, тя може да изглежда подозрителна в очите на управляващите“, каза регионален експерт.

На 31 юли властите в Уагадугу спряха дейността ѝ за три месеца, обвинявайки я в „събиране на чувствителни данни без предварително разрешение“. Оттогава правителството не е комуникирало официално относно ареста на френския гражданин. Между юни и юли военният режим оттегли акредитацията на 21 организации и спря 10 други за период от три месеца. Хунтата, която редовно осъжда „опитите за дестабилизация“, прекрати цялото военно сътрудничество с Франция през 2023 г. и поиска изтеглянето на нейните войски, ангажирани в борба с джихадистите. Няколко френски дипломати също бяха изгонени.

🇧🇫 Буркина Фасо: Буркина Фасо и Русия засилват сътрудничеството си

Буркина Фасо и Руската федерация демонстрират желанието си допълнително да консолидират двустранните си отношения, като акцентират върху укрепването на правната рамка за сътрудничеството си. В понеделник, 1 септември 2025 г., министърът на външните работи на Буркина Фасо, Карамоко Жан Мари Траоре, прие на среща руския посланик в Уагадугу, Игор Мартинов. Тази среща позволи на двамата дипломати да направят преглед на текущото състояние на партньорството между техните две страни, като същевременно проучат нови перспективи.

В центъра на дискусиите беше необходимостта от установяване на солидна правна основа, която да управлява бъдещите споразумения. По този начин дискусиите се фокусираха върху предстоящото подписване на споразумение, насочено към създаване на междуправителствена комисия между двете министерства на външните работи. Тази комисия, която ще бъде ръководена от генералните секретари на двете институции, ще има за мисия да координира съвместни проекти и да стимулира партньорства в приоритетни области, като енергетика, селско стопанство, здравеопазване, но също така и военно и икономическо сътрудничество.

„Това е основен двустранен механизъм. Той ще даде възможност за структуриране на нашите отношения, гарантиране на наблюдението на ангажиментите и напредък на сътрудничеството ни в стратегически сектори“, подчерта Игор Мартинов. Двете страни също така целят да засилят обмена си чрез редовното организиране на двустранни срещи, за да стартират конкретни съвместни проекти. Тази динамика е продължение на сближаването, започнато между Уагадугу и Москва. През юли 2023 г., по време на срещата на върха Русия-Африка в Москва, президентът на Буркина Фасо, капитан Ибрахим Траоре, изрази пред Владимир Путин спешната нужда на страната си да придобие ядрена електроцентрала, с цел удвояване на националното производство на енергия до 2030 г.

🇳🇬 Нигерия: Жена е убита от тълпа, обвинена в богохулство

Жена е била убита от разгневена тълпа в щата Нигер, централна Нигерия, след като е била обвинена в богохулство срещу пророка Мохамед, съобщи местната полиция. Инцидентът е станал в събота в общността Касуван-Гарба. Според говорителя на полицията Васиу Абиодун, жертвата, идентифицирана като Амайе, продавачка на храна от щата Кацина (северозапад), е била „изгорена жива“ след „колективна атака“, предизвикана от коментари, считани за богохулни.

В изявление полицията осъди този акт на извънсъдебно насилие. Полицията увери, че се провежда разследване за идентифициране и арестуване на отговорните за тази атака. В Нигерия дванадесет северни щата прилагат ислямския закон на шариата заедно с общото право. Богохулството теоретично се наказва със смърт, но правните процедури често се пренебрегват в полза на линчове.

Религиозното напрежение остава високо в тази страна с 220 милиона жители. Насилието за предполагаемо богохулство не е рядкост и засяга и двете вероизповедания. През юни 2023 г. мюсюлманският месар Усман Буда беше убит при подобни обстоятелства в Сокото. Година по-рано, Дебора Самюел, студентка-християнка, беше линчувана от съучениците си в същия щат за коментари, считани за обидни.

🇳🇬 Нигерия: Лодка с жени и деца, бягащи от нападения, се преобърна

Най-малко 15 души, включително жени и деца, загинаха в петък в щата Замфара, северозападна Нигерия, след като претоварена лодка се преобърна. Жертвите са бягали от нападения, извършени от въоръжени групи. Според местни служители, трагедията се е случила, докато жителите на селата са се опитвали да прекосят река, за да избягат от нахлуване на „бандити“ в три села в района на Гуми.

Пътниците, предимно жени и деца, са се качили на малко импровизирано кану, което е било претоварено в паника. „Петнадесет пътници се удавиха, когато лодката се преобърна“, каза Мохамаду Чигари, традиционен вожд на село Насаравар Кирфи, добавяйки, че сред жертвите са осем жени, три деца и четирима мъже. Той добави, че лично е присъствал на погребението. Трима души са били спасени.

Според друг местен лидер, Сюлейман Дангаладима, жертвите са дошли от селата Дамага, Тунгар Майгуня и Насаравар Кирфи, които са били нападнати от въоръжени мъже, които са ограбили и изгорили домове. Тези атаки са чести в региона, измъчван от повтарящо се престъпно насилие.

Директорът на „Националната агенция за управление на извънредни ситуации“ (NEMA), Алию Шеху, потвърди инцидента и каза, че се планира мисия на място, за да се оцени ситуацията и да се предостави помощ на оцелелите.

🇨🇮 Кот Д'Ивоар: Смъртоносна атака близо до границата с Буркина Фасо

Четирима души бяха убити, един се води за изчезнал, а една жена е със сериозни изгаряния след нападение, извършено през нощта от неделя срещу понеделник от „неизвестни въоръжени лица“, недалеч от границата с Буркина Фасо, съобщи във вторник генералният щаб на Кот Д'Ивоар. Нападението се е случило в село Дифита, само на два километра от границата с Буркина Фасо, чувствителен район поради упоритата нестабилност в северната част на Буркина Фасо, където действат няколко джихадистки групи.

Според началника на щаба генерал Ласина Думбия, при атаката е довел и до изгарянето на няколко колиби и кражбата на добитък. Нападателите са избягали преди пристигането на армията, която разположи въздушни и сухопътни средства, за да ги прехване. Това е първото смъртоносно нападение, регистрирано на ивоарска земя от 2021 г. насам.

В отговор на нарастващите заплахи за сигурността, правителството на страната заяви, че разширява усилията за укрепване на военното присъствие в северната част. „Кот д'Ивоар е изправен пред редица предизвикателства: тероризъм, организирана престъпност, киберпрестъпност, незаконно търсене на злато...“, припомни наскоро министърът на отбраната Тене Бирахима Уатара, уверявайки, че армията „реагира ефективно“ на всички фронтове.

Паралелно с военните действия, властите се фокусират и върху превенцията, особено с програми за развитие, насочени към младежта в граничните региони, за да се намалят рисковете от радикализация. Ситуацията със сигурността остава под строг контрол, докато отношенията между Абиджан и Уагадугу остават напрегнати. Двете страни се обвиняват взаимно в опити за дестабилизация, на фона на нарастващи разногласия, след като военната хунта узурпира властта в Буркина Фасо.

🇰🇪 Кения: Намалената хуманитарна помощ принуждава бежанци да се завръщат в Южен Судан

Над 6000 бежанци от Южен Судан са напуснали лагера Какума от началото на годината заради недостиг на храна, който беше изострен от спирането на международната хуманитарна помощ, съобщи ООН.

Разположен в северозападна Кения, лагерът Какума и неговото разширение Калобейей приютяват около 300 000 бежанци, главно от Южен Судан, Сомалия, Уганда и Бурунди. Но намаляването на помощта от САЩ причини рязък спад в хранителните дажби, което доведе до напрежение и демонстрации през юли.

„Върховният комисар на ООН за бежанците“ (UNHCR) е регистрирал около 6200 напускания от януари, включително 3600 между юли и 22 август, предимно на жени и деца. Реалната цифра вероятно е по-висока, според агенцията, поради нерегистрирани движения. В същото време са докладвани близо 4800 нови пристигания. UNHCR уточнява, че макар няколко фактора да обясняват тези движения, намаляването на дажбите от „Световната продоволствена програма“ (WFP) изглежда е изиграло решаваща роля. От юли насам, хранителната помощ е ограничена до двете най-уязвими категории бежанци, което причинява неразбиране и разочарование.

„Това, което виждаме, е пряк резултат от недостатъчната глобална помощ“, осъди WFP, която призовава за спешна подкрепа, за да се предотврати принуждаването на повече бежанци да се върнат в нестабилни страни. Междувременно в съседен Судан, опустошен от войната от април 2023 г., близо 30 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, според ООН. Някои региони като Ел Фашер и Кадугли са под обсада, докато епидемии като холера се разпространяват там.

🇹🇿 Танзания: Напрежение в управляващата партия CCM доведе до насилие

Управляващата партия „Чама ча Мапиндузи“ (CCM) финализира списъка си с кандидати за октомврийските общи избори на 23 август. Изборът започна с консултации сред членовете на партията на ниво окръзи в началото на август, последвани от финален процес, който зависеше от одобрението на различните нива на политическото ръководство на партията.

Макар че процесът винаги е бил съпъстван от съревнования, тази година се отличи с по-сериозни прояви на насилие на различни места. Насилието по време на избора на кандидати на CCM е необичайно, макар че протестите не са.

Процесите на окръжно ниво в началото на август включваха отвличането на двама кандидати от поддръжници на съперниците им, пет случая на тълпско насилие и една бурна демонстрация, при която членове на CCM се сблъскаха заради избора. Някои инциденти вероятно са свързани с местна вражда, но други отразяват напрежението в CCM под ръководството на председателя на партията – президент Самя Сулуху Хасан.

Тези проблеми разкриват партия, която не е в хармония, с президент Самя Сулуху Хасан под сериозно вътрешно налягане. В регионите Симю и Танга членове на CCM протестираха срещу изключването от списъка на действащи депутати, сред които и дългогодишен министър.

През юни полицията разпръсна улични демонстрации на поддръжници на бунтовния депутат от CCM Джозефат Гуайма, докато бивш старши партийни функционер, Хъмфри Полеполе, активно се противопоставя на Хасан онлайн от юли насам. И двамата критикуват държавните действия срещу активисти на опозицията, включително задържането на Тунду Лису – най-известния лидер на опозицията – по обвинения в измяна и подстрекателство. Репресиите са довели до липса на ефективни кандидати на опозицията за президентските избори тази година. Иронично, това може да подхрани борбите за власт в CCM и да навреди на Хасан.

🇲🇱 Мали: „Ал-Кайда“ пое контрола над град Фарабогу

Бойци, свързани с Ал-Кайда, поеха контрола над град Фарабогу в централната част на страната и наложиха властта си над населението, след като превзеха местния военен лагер. Падането на тази стратегическа позиция беше обявено от Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM), местен клон на Ал-Кайда в Сахел.

Военният лагер, който е един от най-големите в региона, беше изоставен от въоръжените сили на Мали при атаката и оттогава не са предприемали опити за възстановяване на контрола. Фарабогу, разположен на 400 км от столицата Бамако, символизира упадъка на държавната власт в райони, които сега са под джихадистко влияние.

На място терористите са наложили свой собствен закон: забрана на музика, алкохол, цигари, задължителен ислямски данък и задължение за жените да се покриват. Част от местните жители, които избягаха от боевете, започнаха да се завръщат обратно, принудени да приемат господството на джихадистите. „Селският главатар подписа споразумение с тях, за да позволи завръщането ни“, сподели жител пред AFP. Местни източници говорят за тотална липса на реакция от малийската армия, въпреки тревожната ситуация.

В същото време близки до военния режим обвиняват чужди сили в оказване на подкрепа за тези въоръжени групировки, като разпространяват обвинения в пряко участие на Алжир и режима на генерал Саид Ченгриха, изразяващо се в предоставяне на логистична и материална помощ за част от групите в региона. Русия и Мали дори обвиниха Алжир в предполагаема доставка на дронове за джихадистките мрежи.

🇨🇩 ДР Конго: Въоръжена група отвлича хора в източната част на страната

Поредно нападение беше извършено миналата събота на национално шосе RN27 в близост до село Питсо в територия Джугу на провинция Итури. Екстремисти на милицията CODECO извършиха засада на превозно средство за обществен транспорт и взеха за заложници най-малко 16 цивилни.

„Кооперативът за развитие на Конго“ (CODECO) е въоръжена фракция, съставена главно от хора от общността Ленду.

Според местни източници, трагедията се е случила около 16:00 часа, когато превозното средство се е връщало от пазара на Буле към Буния, столица на провинцията. В него е имало пътници и стоки. Нападателите са били тежко въоръжени и откриват огън, след което гонят пътниците от превозното средство.

Според източници от сигурността, пътниците са били подложени на изтезания и смъртни заплахи. След това екстремистите ограбват превозното средство, преди да отведат заложниците на все още неизвестно място.

🇸🇳 Сенегал: Въоръжените сили провеждат операция „Карангюе“.

Операцията се провежда в югоизточната област Тамбакунда, най-безлюдния и беден от регионите на страната, и е насочена към спиране на нахлуването на джихадисти и престъпни елементи през границата с Мали, за да се гарантира свободното придвижване на хора и стоки.

Това включва осигуряване на присъствие по поречието на река Фалеме, естествена граница между Сенегал и Мали, и в уязвими зони, както и съвместни сухопътни и речни патрули с въоръжените сили на Ислямска република Мавритания за засилване на общата гранична сигурност.

През юли и август са осуетени множество опити за нахлуване, арестувани са подозрителни лица и са конфискувани контрабандни стоки и суровини. Операцията адресира терористичната заплаха в райони по границата с Мали и подчертава борбата с престъпността и поддържането на стабилност в страната.

Освен това военните съобщиха за операция по спасяването на 133 нелегални мигранти близо до столицата Дакар, усилия за борба с наводненията с изграждане на диги и басейни за задържане на вода в долината на река Сенегал и Кидира.

В международен план, генерал Мбай Сисе взе участие в конференция на африканските началници на щабове в Абуджа, Нигерия, а контраадмирал Абду Сен обсъди с Мавритания сътрудничеството за осигуряване на безопасното функциониране на газово находище Grand Tortue Ahmeyim, което се намира във водите на Атлантическия океан.

понеделник, 15 септември 2025 г.

Египет се обърна към Съвета за сигурност на ООН за етиопския язовир на Нил.

Египет е на почти изцяло зависим от водата в река Нил, 80% от която се използва за земеделие. Междувременно водният поток към Египет е намален с 25% в рамките на 5-7-годишен период на запълване на язовира.
🔍 Източник: Stiftung Wissenschaft und Politik

🇪🇬🇺🇳 Египет се обърна към Съвета за сигурност на ООН с напомняне за сериозните опасности, които произтичат от последната ескалация около Голямата етиопска ренесансова язовирна конструкция (GERD) и по-широките развития в Източния басейн на Нил.

Кайро призова международната общност да действа бързо, за да предотврати едностранни мерки, които биха могли да подкопаят регионалната стабилност и да застрашат ключовата водна сигурност на Египет.

Министърът на външните работи и египтяните в чужбина Бадр Абделати предостави официално изявление на президента на Съвета за сигурност на 9 септември. Според него писмото илюстрира дълбоката тревога в Египет за „едностранни мерки, които представляват сериозно нарушение на международното право, подкопаващи правата на страните от басейна на Нил и застрашаващи интересите на настоящите и бъдещите поколения.“

Министерството отбеляза, че решението на Кайро да повдигне въпроса пред Съвета за сигурност не е политически жест, а правна необходимост за защита на присъщите и исторически права на Египет върху водите на Нил. „Правото на живот не може да бъде предмет на преговори или принуда. Египет отхвърля всякакви незаконни или едностранни действия, компрометиращи водната му сигурност“, заяви Абделати, с което потвърди, че позицията на Египет се основава изцяло на международното право и установените споразумения за използване на общите водни ресурси.

Последният апел идва на фона на това, което страната описа като „тревожни опити“ във връзка с управлението и запълването на язовира GERD. Министерство на външните работи обвини Етиопия в провеждане на политика на ескалация, която пренебрегва както двустранни споразумения, така и международни конвенции, особено тези, които предвиждат задължението да се избягва значителна вреда за страните по течението на реката.

В изявлението се осъждат т. нар. „провокативни маневри“, които потенциално могат да доведат до засилена регионална нестабилност, като се подчертава, че апелът на Кайро към Съвета за сигурност има за цел да осуети ескалация.

В писмото си Египет призова Съвета за сигурност да поеме своята основна отговорност по Устава на ООН за поддържане на международния мир и сигурност. Министерството настоя, че Съветът не може да остане пасивен пред едностранни действия като GERD, които пряко застрашават живота на над 100 милиона египтяни и дестабилизират чувствителен регион.

„Търпението на Египет не трябва да се бърка със слабост. Търсим последователно справедливи, балансирани и кооперативни решения, които защитават правата на всички страни по течението на реката. Въпреки това Египет никога няма да приеме опити да му се наложи нова реалност по Нил, която подкопава водната му сигурност и нарушава суверенитета му,“ се посочва в изявлението.

Министерството на външните работи също предупреди, че настоящата ситуация крие риск от създаване на опасен прецедент в глобалното управление на водните ресурси, насърчавайки едностранното използване на общите реки и подпомагайки бъдещи конфликти по света.

Въпреки острия тон, Египет потвърди предпочитанието си за дипломация пред конфронтация. Абделати посочи, че Кайро остава отворено за конструктивен диалог и механизми на кооперация, насочени към постигане на устойчиво и юридически обвързващо споразумение относно GERD.

„Египет не се противопоставя на развитието или справедливото използване на водите на Нил, но такова развитие не трябва да става за сметка на фундаменталното право на Египет на водна сигурност“, обясни външният министър.

Кайро подчерта, че подкрепя решения, водени от Африканския съюз и регионално партньорство, при условие че тези усилия уважават международното право и признават взаимната зависимост на страните от басейна на Нил.

В заключение Египет подчерта, че обръщението към Съвета за сигурност е мярка по последна необходимост, отразяваща както спешността на кризата с GERD, така и сериозността, с която Кайро разглежда потенциалните последици от текущите развития.

„Националната сигурност на Египет и благосъстоянието на неговия народ са пряко свързани с Нил. Всяко едностранно действие, подкопаващо тази жизненоважна връзка, е червена линия. Призоваваме международната общност да действа бързо и решително, за да предотврати ескалация и да защити справедливостта, равенството и международното право,“ заявяват от ведомството.

С този ход Египет поставя бъдещето на спора около GERD пред най-мощния международен орган, сигнализирайки, че залозите вече са преместени от регионалните преговорни маси към световната сцена на международната дипломация.

понеделник, 28 юли 2025 г.

TPLF обвинена в принудителна мобилизация на фона на подновена подготовка за война

Патрул на Народния освободителен фронт на Тиграй (TPLF) в село Ади Чило в централен Тиграй, където след изгубена битка през февруари етиопски и еритрейски войници решават да си отмъстят и екзекутират повечето мъже в селото и техните близки. Много от жертвите са погребани в плитки гробове в близост до домовете им.📸 Снимка: Lynsey Addario/National Geographic

🇪🇹⚔️🇪🇷 Напрежението в етиопския регион Тиграй отново расте, след като се появиха съобщения за принудителна мобилизация, извършвана от водещата фракция на Народния освободителен фронт на Тиграй (TPLF) начело с Дебрецион Гебремихаел, повдигайки широки опасения от избухването на нова война.

Множество свидетели в населени места под контрола на TPLF твърдят, че млади мъже са задържани без предупреждение и прехвърлени към неуточнени военни съоръжения. Ситуацията е предизвикала стотици опити за бягство на млади мъже в опит да напуснат региона и да избегнат мобилизация.

Въпреки че твърденията остават непотвърдени, безпокойството се настани в етиопския политически пейзаж. Видният опозиционен деец Гебру Асрат многократно е изразявал тревогата си в интервюта за местни медии, обвинявайки TPLF, че работи в тандем с властите на Еритрея, познато на местно ниво като „Шабия“, готвейки се за война срещу федералното правителство в Адис Абеба.

Призракът на войната се завръща по-малко от три години след опустошителния конфликт на TPLF с федералното правителство, който отне живота на около 600 000 души и разсели милиони. В свое изказване пред етиопския парламентминистър-председателят Абий Ахмед отправи предупреждение за надвисналата заплаха. „Ако тази война започне, тя ще бъде по-лоша от последната“, предположи той и отправи призив към дипломатически и религиозни фигури да се намесят и предотвратят ново насилие.

В отговор високопоставена делегация от религиозни лидери пътува до Тиграй миналата седмица, за да се срещне при закрити врати с ръководството на TPLF. Резултатът от срещата остава неразкрит.

По време на пресконференция тази седмица началникът на Генералния щаб на Етиопия фелдмаршал Берхану Джула потвърди, че силите на TPLF разполагат с танкове и тежка артилерия – оборудване, което трябваше да предадат по силата на Споразумението от Претория, сложило край на войната от 2020-2022 г.

„Те не са изпълнили клаузата за разоръжаване“, заяви Берхану и заплаши с тежки последици при евентуално подновяване на военните действия.

Опасенията се засилват от това, което изглежда като пренареждане в геополитическия пейзаж на Африканския рог. Достоверни доклади твърдят, че границата между Еритрея и Тиграй по фронта Заламбеса тихомълком е била отворена отново, следвайки нарастващите признаци на координация между Еритрея и групата на TPLF, водена от Дебрецион. Техният съюз, наречен „Цемдо“, се счита за ключова промяна в регионалната динамика, предвид горчивото минало на TPLF с управляващата партия на Еритрея.

В самия Тиграй разделението е все по-видимо. Напрежението между съперничещи фракции на TPLF се задълбочава, особено по въпроса дали да се впусне в нова война. Гетачу Реда, бившият президент на временното управление на Тиграй и някога водеща фигура в партията, се е съюзил с федералното правителство на Абий Ахмед. За разлика от него, фракцията на Дебрецион гравитира към Еритрея и то публично, пораждайки вътрешни разделения, които според някои експерти отразяват по-широка борба за контрол над региона.

Според регионални източници разделението е както идеологическо, така и тактическо: лагерът на Реда се застъпва за възстановяване и политически диалог, докато страната на Дебрецион изглежда се готви за подновена военна конфронтация.

Въпреки нарастващата реторика, общественото мнение в Тиграй изглежда се отдалечава от войната. Много хора в региона, опустошени от жертвите на последния конфликт, са твърде уморени за нова вълна от насилие. Организации за защита на правата на човека и групи за мониторинг на конфликти също предупредиха за катастрофалните хуманитарни последици, ако в региона избухне нова война.

Докато Етиопия продължава да се ориентира в своето следвоенно възстановяване, потенциалното разпадане на мирното споразумение от Претория има потенциал да дестабилизира не само региона Тиграй, но и крехкия политически баланс в Етиопия и по-широкия регион на Африканския рог.

Федералното правителство досега се въздържа от провеждане на официална офанзива, но настоява, че всички опции са на масата, ако силите на TPLF нарушат мирната рамка. Наблюдатели посочват, че следващите няколко седмици ще бъдат критични за това дали крехкото спокойствие може да се запази – или Етиопия отново се връща към спиралата на войната.

Етиопия предислоцира тежки оръжия към границата с Еритрея.

🇪🇹⚔️🇪🇷 Напрежението между Етиопия и Еритрея отново ескалира, след като Националните сили за отбрана на Етиопия (ENDF) бяха забелязани да прехвърлят тежко въоръжение към границата с Еритрея в източната част на страната. Според местни медии, въоръжените сили на страната разгръщат танкове, артилерия и друго оборудване към района на Асаб – ключова локация на Червено море, намираща се на територията на Еритрея.

Маневрите, които се засилиха осезаемо в последните дни, се разглеждат като сериозна ескалация на влошаващите се отношения между двете страни. Въпреки че етиопското правителство все още не е коментирало официално, преразпределението на тежко въоръжение подхранва спекулации, че може да предстои военна конфронтация.

В скорошно интервю за еритрейската държавна телевизия „Ери ТВ“ президентът Исаяс Афверки обвини Адис Абеба, че се готви за война, и заяви, че получава военна подкрепа от 4 международни участника – ОАЕ, Израел, Франция и САЩ – като натрупва модерни оръжия с ежедневни доставки. Исаяс предупреди своите сънародници да не се паникьосват, но подчерта, че трябва да бъдат готови за всеки сценарий, дори Еритрея да не търси война.

Исаяс критикува правителството на Етиопия за това, че преследва конфронтационна „програма за достъп до морето“ – препратка към дългогодишната амбиция на премиера Абий Ахмед да осигури достъп на страната до Червено море. Еритрея многократно отхвърли възможността за провеждане на преговори по казуса, а наблюдатели смятат, че сега Адис Абеба е посегнала към военните опции.

На фона на нарастващия разрив стоят дългогодишни обвинения от Етиопия, че Еритрея въоръжава бунтовнически групи, активни в региони като Асмара и Оромия, където федералното правителство се сблъсква с въоръжени бунтове от десетилетия. Асмара отхвърля подобни твърдения, но етиопски официални лица наскоро отидоха по-далеч, обвинявайки я, че подкрепя фракции на TPLF на север в опит да дестабилизира Етиопия отвътре.

Въпреки нажежената реторика нито една от двете страни не е обявила официално война, въпреки че постоянното натрупване на войски и оръжия по границата предизвика тревога в наблюдатели, които предупреждават, че подновяване на конфликта между двете нации от Африканския рог може да има катастрофални последици за целия регион.

четвъртък, 26 юни 2025 г.

Украйна разширява влиянието си в Африка: Ново посолство в Мавритания и стратегически ходове срещу Русия

Чували с хранителна помощ се подготвят за разпределение от Световната продоволствена програма, част от подкрепената от ЕС и САЩ инициатива „Зърно от Украйна“ в склад в Нуакшот, Мавритания, 19 ноември 2024 г.📸 Снимка: WFP/ Nardjesse Rahmoune

На пустинния западен край на Африка, Мавритания се превърна в неочакван плацдарм за все по-глобалната борба на Украйна с нейния противник Русия. Новото посолство на Киев в столицата на страната Нуакшот – едно от осемте, открити в Африка след руската инвазия в Украйна през 2022 г. – ръководи доставките на хранителна помощ за бежанци от съседно Мали, съобщават представители на посолството и хуманитарни организации.

Киев предлага също обучение на мавритански войници, заяви пред Ройтерс главният пратеник на Украйна за Африка Максим Субх, на фона на напрежението между Мавритания и Мали, където Москва подкрепя правителствените сили срещу бунтовниците туареги. Руски войници и наемници охраняват президенти в няколко държави от Западна и Централна Африка, докато руски минни компании са дълбоко вкоренени в региона на Сахел, включително в Мали.

Военното присъствие на Русия в Сахел „подкопава стабилността“, каза Субх в интервю в Киев. „Украйна е готова да продължи обучението на офицери и представители на мавританските въоръжени сили, да сподели технологиите и постиженията, които Украйна е постигнала“ на бойното поле срещу Русия, добави той, отбелязвайки, че Киев вече е предоставял такова обучение преди руската инвазия.

Мавританското правителство не отговори на искане за коментар относно предложението на Украйна за допълнително обучение. Руското посолство в Мавритания също не отговори на запитване за коментар.

По-рано през юни Кремъл заяви, че ще засили своето сътрудничество с африканските държави, включително в чувствителни области като отбраната. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира Русия е най-големият доставчик на оръжия за Африка.

Интервютата на Ройтерс с четирима висши украински служители, двама хуманитарни работници, западни дипломати и анализатори, както и достъпът до новите мисии в Демократична република Конго и Мавритания разкриват нови любопитни подробности относно африканската стратегия на Киев, включително доставките на помощ за бежанците от Мали, предложението за обучение на мавританската армия и по-широките усилия за противодействие на много по-утвърденото присъствие на Русия.

В началото на войната в Украйна много африкански държави отказаха да застанат на страната на Киев в ООН, дори след като руските бомбардировки над украинските пристанища доведоха до покачване на цените на храните и торовете на континента. Месеци по-късно Украйна изготви първата си африканска стратегия – публичен документ, чиито основни цели са да противодейства на руската пропаганда и да увеличи търговията и инвестициите в континент, който помни руската подкрепа по време на Студената война и позицията на Москва срещу апартейда.

Субх беше назначен да ръководи тези усилия, и оттогава Киев откри осем от обявените през 2022 г. десет нови посолства, с което общият брой на украинските мисии в Африка достигна 18. Сред приемащите държави са Кот д’Ивоар и Конго, които осъдиха руската инвазия още в началото. Киев планира да открие посолство в Судан тази година, където САЩ обвиняват Русия, че дава оръжие и на двете страни в жесток конфликт – обвинения, които тя отрича.

Въпреки това, Киев не може да се мери с противник, притежаващ дълбоки търговски и военни връзки, включително дългогодишно присъствие на руските разузнавателни служби. Общо Русия има около 40 мисии в Африка и наскоро обяви планове за откриване на още седем.

Украйна се стреми да убеди африканските нации, че борбата срещу Русия, нейния бивш съветски господар, има паралели с техните собствени усилия да преодолеят наследството от европейския колониализъм, каза Субх.

Въпреки предложението за военно обучение, усилията на Украйна за спечелване на африкански съюзници са насочени предимно към хранителна помощ. Киев твърди, че е изпратил близо 300 000 тона помощ, разпределена чрез Световната програма по прехраната (WFP) по схема, която се финансира от ЕС и САЩ, наречена „Зърно от Украйна“, която конкурира подобен руски план за хранителна помощ за Африка.

Украинската помощ достигна до 8 милиона души в 12 държави, съобщи през април Европейският център за политически изследвания. Сред получателите са Конго, Етиопия, Сомалия, Нигерия, Кения и Судан. В Мавритания помощта е предназначена предимно за Мбера, най-големият лагер за бежанци в Западна Африка, който приютява нарастващ брой малийци, бягащи от подкрепяните от Русия сили отвъд границата.

След повторното отваряне на черноморските пристанища, бомбардирани и блокирани от руските военни в първите две години на войната, Украйна изнесе близо 10 милиона тона зърно за Африка през 2024 г., почти двойно над предходната година, сочат данни на земеделското министерство.

Чрез демонстрирането си като основна алтернатива на руските хранителни доставки, Украйна се надява, че африканските държави, запазили неутралитет по отношение на войната, ще започнат да оказват натиск върху Москва да сложи край на конфликта в Украйна. „Поддържайки ролята си на един от гарантите за световната продоволствена сигурност, Украйна може да попречи на Русия да използва хранителните доставки като политически лост“, каза Роман Середа, украинският временно управляващ в Нуакшот, където Русия има посолство от шест десетилетия.

Украйна набира видимост. През април Володимир Зеленски стана първият украински президент, посетил Южна Африка, близък съюзник на Русия. Там той призова за признаване на борбата на Киев и подчерта потенциални сделки в областта на енергетиката, производството на торове и сигурността.

Говорителят на южноафриканското външно министерство Криспин Фири заяви, че Украйна, така както и Русия, са съюзници на страната и че тя се застъпва за мир и посредничи по хуманитарни въпроси, като връщането на украински деца, отвлечени в Русия.

Въпреки това, местният анализатор Тим Мурити отбеляза, че в африканската стратегия на Киев липсва последователност, посочвайки, че не е номинирал посланик в Етиопия, ключова позиция, която държави като Русия използват за взаимодействие с влиятелния Африкански съюз, базиран в Адис Абеба.

Търговският износ на Украйна е силно насочен към Северна Африка, а страните от Субсахарска Африка, включително Етиопия, Кения и Нигерия, купуват малка част от това, което са внасяли преди войната, сочат украински данни. Самата Мавритания закупи значително по-малко храна от Украйна миналата година в сравнение с 2021 г.

Има и неуспехи в африканската инициатива на Украйна, като понижаването на планирания за октомври 2024 г. украинско-африканската среща на върха до видеоконференция. От друга страна Москва проведе добре посетена африканска конференция през 2023 г. „В началото те искаха да го проведат физически в Киев“, отбеляза Жан-Ив Оливие, председател на фондацията „Бразавил“, организация за предотвратяване на конфликти, с която Украйна се консултира за срещата.

петък, 11 април 2025 г.

Сомалиленд и възникващия нов геополитически ред в Близкия изток и Африканския рог.

🌍 През последното столетие Вестфалската система преначерта политическата карта в различни части на земното кълбо. Оформена от колониалното наследство, тя създаде нови национални образувания, които не взимаха предвид етническите и други връзки отвъд границите.

Африканският континент е най-добрият пример за тенденцията, при която различни колониални сили като Великобритания, Франция, Португалия, Германия и други преначертаха границите и създадоха нова реалност от държави. Но въпреки тази реалност някои региони с исторически неправди се опитаха да се отделят, създавайки нови държави, както в случаите с Еритрея и Южен Судан. Други обаче претърпяха катастрофален провал, довел до огромни жертви и разрушения, например Биафра в Нигерия и Катанга в Конго.

Съществуват и региони, достигнали до частична независимост в резултат на слабата централна власт. Такива региони с работещи институции, въоръжени сили и население се наричат с термина „полудържави“ (Quasi-States) и обикновено не са международно признати за независими субекти. Примери за това са Турската република Северен Кипър (TRNC) и сепаратистките постсъветски републики като Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Подобни държавни образувания често получават подкрепа от външни покровители по стратегически или етнически причини, което им помага да оцелеят. По света има много такива структури, а тяхното съществуване в съвременната глобална политика е реалност.

Европейският колониализъм в Африканския рог разделя историческите земи на сомалийците на различни територии, включващи днешните Джибути, Сомалия, както и някои региони, добавени към съседни държави като Етиопия и Кения. Въпреки това разделение, Сомалия се оформя като национална държава с хомогенен етнорелигиозен състав, което е рядкост за Африка. Съвременна Сомалия е създадена от обединението на бившите колонии: Италиански и Британски Сомалиленд, като получава независимост през 60-те години на ХХ век. Сомалия преминава от демокрация под Аден Абдула Осман Даар към военна диктатура при Сиад Баре през 1969 г. Въпреки положителни реформи в самото начало, злощастната Огаденска война с Етиопия през 1977 г. променя коренно нейната съдба и я довежда до кървава и продължителна етническа и кланова гражданска война.

След 90-те години, Сомалия започва да се разпада, а различни военачалници и въоръжени групи поемат контрол над различни части на страната. През 1991 г. регионът Сомалиленд, разположен на север, обявява независимост и успява да изгради стабилна структура с работеща демокрация и институции. Така, от нестабилността на 90-те години, той се развива като ефективна полудържава с признаци на стабилност и напредък. С площ от 177 000 кв. км и столица Харгейса, наличието на институции е неговата силна страна, осигуряваща мир и стабилност в момент, когато други части на Африканския рог са потънали в конфликти.

35 години след края на Студената война, Федералното правителство на Сомалия в Могадишу се бори с остри предизвикателства, сред които корупция, тероризъм и институционален срив. Много части на страната, намиращи се под контрола на ислямистката групировка Ал-Шабаб, страдат от бедност и насилие. Сомалиленд обаче остава субект с добре работещи институции и относителна стабилност. Географското му положение с почти 850 км крайбрежна ивица по Аденския залив и голям брой пристанища привлича вниманието на регионалните сили. Политическата стабилност и отличното управление го превръщат в привлекателна дестинация за чужди инвеститори. Редица държави са използвали географското си предимство, за да стимулират икономически растеж, като например Дубай, Джибути и Сингапур. Правителствата на Сомалиленд също проучват въпросния потенциал, който да използват за привличане на инвестиции и развитие на инфраструктурата.

В контекста на настоящите геополитически размествания в Близкия изток и Африканския рог, Сомалиленд се намира в отлична позиция да се възползва. Първо, Етиопия, която е регионална икономическа сила с население над 120 милиона души, наскоро сключи споразумение с Харгейса за развитие и използване на пристанището Бербера за срок от 50 години. След като беше оставена без излаз на море след отделянето на Еритрея през 1993 г., тя се опитва да се сдобие с пристанище под ръководството на премиера Аби Ахмед. Сделката включва и признаване на независимостта на Сомалиленд от Етиопия, което би засилило международната му легитимност. Друга държава със сериозни инвестиции в региона са Обединените арабски емирства, които разширяват морското си присъствие в региона, включително на остров Сокотра в Йемен и в редица пристанищни проекти в Червено море. Те са инвестирали 442 милиона долара в пристанища в Сомалиленд, оформяйки ос между Етиопия–ОАЕ–Сомалиленд, засилваща стратегическата стойност на тези пристанища.

Друг регионален фактор в полза на Сомалиленд е избухването на войната между Израел и Хамас в Газа през 2023 г. Различни израелски власти проучват варианта да прехвърлят част от местното население на палестинския анклав в Сомалиленд, като вече се водят разговори по въпроса. Според запознати, властите в Харгейса са съгласни да приемат бежанци от Газа в замяна на признание на международната политическа сцена.

Друг потенциален фактор, който може да подсили зараждащата се ос Израел–ОАЕ–Сомалиленд, е изграждането на израелска военна база в Сомалиленд. САЩ, особено администрацията на Тръмп, обмислят да признаят страната поради стратегическото съответствие с американската национална сигурност. По този начин интересите на Израел и САЩ се обединяват в подкрепа на Сомалиленд. Подобно на модела на Кюрдистан в Северен Ирак, който е подкрепян от регионални и глобални сили, Сомалиленд може да избере такъв механизъм, като част от по-широкото подреждане между Етиопия, ОАЕ, Израел и САЩ. Една независима държава Сомалиленд би могла да се възползва от логистичната и военна стойност на крайбрежието си, подобно на съседно Джибути. Квазидържави съществуват в различни части на света, често обслужвайки геополитическите интереси на своите покровители – в случая на Сомалиленд това би било в полза на САЩ, както и на регионалните сили като Израел, Етиопия и ОАЕ за постигане на техните морски, икономически и военни цели.

сряда, 12 март 2025 г.

Подготовката за война между Етиопия и Еритрея е в своите „последни етапи“.

🇪🇹 Фракция на Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), водена от Дебрецион Гебремайкъл, пое контрол върху администрацията на град Адиграт в Етиопия и изгони всички служители, назначени от съперничеща фракция, водена временния президент на региона Гетачеу Реда, ескалирайки политическата безизходица в етиопския регион.

Борбата за власт в рамките на TPLF, доминиращата политическа партия в Тиграй, се засили, след като елементи от въоръжените сили на региона обявиха решението си да разпуснат временната администрация и да започнат процес по преструктуриране.

Временната администрация на Реда отстрани трима генерали този понеделник по обвинение в планиране на преврат – генерал-майор Йоханес Волдегийоргис, генерал-майор Машо Бейене и бригаден генерал Мигбей Хайле.

Бюрото за мир и сигурност на Тиграй отхвърли решението за отстранване и заяви, че „не спазват закона и институционалните процедури“ и допълни, че решението е взето, защото „са започнали практически действия срещу престъпниците“.

Съобщава се, че на фона на политическия смут фракцията на Дебрецион е открила огън по район, наречен Ади Гудом. Подобни действия от TPLF за разграждане на администрацията на фракцията Реда се очакват в други градове, включително Ади Гудем, Майчеу,Едага Хамус и Сехарти, както и в регионалната столица Мекеле, според местни източници.

Онлайн изданието DNE Africa посочи, че временната администрация е отстранила генерал Фисеха Кидану, ръководител на Бюрото за мир и сигурност и допълни, че са пристигнали съобщения за престрелки в регионалната столица Мекеле.

Временната администрация обвини военните лидери в „ясно обявяване на преврат“ и предупреди, че действията им „се отклоняват от тяхната мисия“ и могат да „застрашат Споразумението от Претория“, насочено към стабилизиране на региона и посочиха, че подобни действия застрашават стабилността и усилията за поддържане на реда.

В допълнение към общата нестабилност в региона, напрежението между Етиопия и Еритрея също ескалира, подхранвайки страховете от нов конфликт.

🚨 Генерал-лейтенант Цадкан Гебретенсае, вицепрезидент на временната администрация на региона Тиграй, предупреди, че войната между Етиопия и Еритрея изглежда неизбежна, а подготовката за която достига своите „последни етапи“ и Тиграй е изложен на риск да се превърне в основно бойно поле.

„Всеки момент войната между Етиопия и Еритрея може да избухне“, написа Цадкан, който е бил бивш началник на щаба на Етиопските отбранителни сили, в коментар за The Africa Report, предупреждавайки, че конфликтът може да се разпространи извън двете страни, засягайки Судан и района на Червено море.

„Тиграй би предпочел да стои настрана от такъв конфликт и да насърчава мира“, отбеляза той, но допълни, че „опцията за мир се стеснява, оставяйки войната като единствена възможност“.

Той смята, че съюзът между Адис Абеба и Асмара „постепенно се е влошил“ след мирния договор от Претория, което превръща войната във все по-вероятен сценарий. „Подготовката е в последния си етап“, каза той, като предупреди, че след като достигнат определена точка, „става много трудно да ги задържим“.

Цадкан обвини Еритрея, че преследва „хищническо държавно поведение“ в стремежите си да „се възползва от страните около нея, особено Етиопия и Судан“ и заяви, че страната гледа на Тиграй като на „основната пречка“ пред амбициите си и се готви за война.

Той предупреди, че разделенията в Тиграй могат да усложнят допълнително ситуацията. „Тези във фрагментирания Народен фронт за освобождение на Тиграй (TPLF) и военните, които искат да защитят своите минали и настоящи злодеяния, биха предпочели да се защитят, като се присъединят към Исаяс в съюз“, пише той.

Той смята, че някои тиграйски лидери виждат Еритрея като важен инструмент за отстраняване на етиопския министър-председател Абий Ахмед, преди в крайна сметка да се обърнат срещу самата Еритрея. „Вкусът за власт с пълна безнаказаност не е напуснал тази група“, предупреди той, като ги обвини в „безразличие към съдбата на народа на Тиграй“.

Бившият президент на Етиопия Мулату Тешоме по подобен начин обвини президента на Еритрея Исаяс Аверки, че се опитва да „използва разделенията в рамките на TPLF“, за да отслаби мирното споразумение от Претория. В публикация за Ал Джазира от 17 февруари Мулату предупреди, че действията на Исаяс могат да „разпалят отново войната в Северна Етиопия“ и „да разкъсат цялото мирно споразумение“ и обвини Еритрея, че подкрепя и разпалва „разделенията в рамките на TPLF“ и „създава милиция в етиопския щат Амхара“, за да подкопае стабилността.

Еритрея отхвърли обвиненията, наричайки ги „дръзко твърдение“, което цели да „рационализира дневен ред за подстрекаване на война“, и твърди, че вътрешните кризи в Етиопия не трябва да се изнасят навън.

„Безбройните проблеми, които затрудняват региона, произхождат от Етиопия, а не другаде“, каза Йеман Г. Мескел, министър на информацията на Еритрея, който отхвърли твърденията за военно присъствие в Етиопия и заяви, че споразумението от Претория е „вътрешен етиопски въпрос“.

Цадкан посочи, че евентуалното подновяване на войната би имало „опустошителни последици“ и предупреди, че „когато войната приключи, географията на държавите, както ги разпознаваме сега, няма да бъде същата“. Той прогнозира „големи политически промени в района на Африканския рог и Червено море“, особено ако глобалното внимание е фокусирано другаде, като например в „Украйна, Русия, Близкия изток и Демократична република Конго“.

Цадкан смята, че най-добрият вариант на Тиграй е да „предотврати войната“ и да настоява твърдо за „пълното прилагане на споразумението от Претория“. Той призова правителството на Етиопия и международните партньори „да се намесят и да предотвратят нова катастрофална война в единадесетия час“.

Той обаче предупреди, че „ако усилията за възпиране на войната претърпят провал, най-краткото прекратяване на войната с всички средства – военни или дипломатически – е в най-добрия интерес на Тиграй и региона.“

петък, 7 март 2025 г.

Етиопия нанесе въздушни удари срещу позиции на Ал-Шабаб.

Изтребител Сухой Су-27УБК на военновъздушните сили на Етиопия
📸 Снимка: SAJ/Airliners.net

🇸🇴⚔️🏴 Военновъздушните сили на Етиопия нанесоха поредица от въздушни удари срещу позиции на Ал-Шабаб в региона Средно Шабеле в централна Сомалия, превърнал се в ключово бойно поле във войната срещу ислямистите, потвърди министърът на отбраната на Сомалия в петък.

Министърът на отбраната Абдулкадир Мохамед Нуур заяви, че въздушните удари срещу крепости на Ал-Шабаб са били извършени в координация с федералното правителство в Могадишу. Никакви въздушни удари не могат да бъдат извършвани в страната без знанието на правителството, подчерта той, въпреки че не разкри никакви данни за жертви или щети в резултат на операцията.

Той подчерта още веднъж нарастващото сътрудничество между Етиопия и Сомалия в сферата на отбраната и сигурността, описвайки споразумението от Анкара като рамка за съвместните усилия срещу тероризма.

Това отбелязва първата известна въздушна операция на Етиопия в региона през последните няколко години, след неотдавнашно одобрение на етиопските сили за присъединяване към стабилизиращата мисия на Африканския съюз в Сомалия (AUSSOM).

Операцията дойде на фона на засилена офанзива срещу ислямистката група, в която сомалийските сили, подкрепени от чуждестранни войски, ескалират настъпателните си действия към централните региони на страната по време на свещения месец Рамадан.

Шабелаха Дексе отдавна е гореща точка за сблъсъци между федералното правителство в Могадишу и ислямистите, подкрепени от войските на Африканския съюз. През 2021 г. сраженията оставиха няколко убити и ранени, като ислямистите използваха артилерия, за да спрат настъпление на бойци, според местни доклади по това време.

Съвсем наскоро посолството на Вашингтон пусна актуализация с предупреждение за въздържане от пътуването от ниво четири за Сомалия, предупреждавайки за потенциални атаки срещу обществени площи, сред които летища, докато страната се бори с тероризъм, престъпност и риск от отвличания.

Етиопското участие следва поредица от ходове, доведоли до размразяването на отношенията между Етиопия и Сомалия, които след месеци на напрежение, циментирано от споразумението от Анкара и сделката за военно сътрудничество

Миналия месец Сомалия позволи на Етиопия да участва в мисията на Африканския съюз в страната. Този ход, описан от мнозина като критичен за поддържането на успешния ход на бойните операции, докато се извършва трансфер на мисията на Африканския съюз.

През февруари военните лидери на двете страни се срещнаха в Могадишу, където се споразумяха да засилят съвместните операции и да подкрепят силите за сигурност на Сомалия в поемането на пълен контрол над отбраната на страната.

Командирът на сомалийската полиция ръководи среща за подобряване на сигурността в Могадишу тази седмица по време на Рамадан, като призова всички граждани да си сътрудничат максимално с властите за противодействие на заплахите от Ал-Шабаб.

Освен това федералното правителство забрани изрично носенето на огнестрелни оръжия и военни автомобили на международното летище Аден Аде, позовавайки се на американско разузнаване за възможна атака.

Етиопия настоява за достъп до морето, въпреки несъгласието на съюза Египет-Еритрея-Сомалия

🔍 Източник: The National

🇪🇹⚓🇸🇴 Етиопия е твърдо решена да получи достъп до море въпреки нарастващия потенциал за конфронтация със съседните страни, заяви фелдмаршал Бирхану Джула, командир на Етиопските национални отбранителни сили (ENDF), в ход, който може отново да предизвика политически съревнования между държавите от Африканския рог.

Главнокомандващият на етиопската армия описа липсата на достъп до морето като „несправедлива“, отбелязвайки, че търсенето на Адис Абеба е „признато като справедлив въпрос в международната общност“. Освен това той отбеляза 129-годишнината от победната битка при Адуа в италианско-етиопската война.

„Въпрос на време е да станем членове на общността на Червено море“, посочи той само няколко дни след като Етиопия и Сомалия започнаха технически преговори в Анкара относно искането за достъп до море от страна на властите в Адис Абеба.

„Не се готвим за малки безредици; готвим се да се защитаваме срещу външна агресия“, посочи той, потвърждавайки отново ангажимента на страната си да гарантира своите национални интереси чрез мирни средства. „Изграждаме армия, която не само защитава срещу агресия, но и възпира врага“, допълни той.

Миналата седмица египетският външен министър Бадр Абдел-Ати и президентът на Еритрея Исаяс Аверки повториха, че отхвърлят каквото и да е участие на страни отвъд крайбрежието на Червено море в осигуряване на сигурността и управлението на района – ход, насочен очевидно към Етиопия.

Абдел-Ати и Аверки са изразили това мнение след дискусия между двете страни относно последните събития в региона, според изявление на египетското външно министерство от събота.

Египет, Еритрея и Сомалия основаха тристранен съюз след среща на върха, проведена някъде през 2024 г. Тристранният комитет на министрите проведе първото си заседание в Кайро през януари.

След срещата Абдел-Ати подчерта на съвместна пресконференция с колегите си от Сомалия и Еритрея, че нито едно военно или военноморско присъствие на държава без излаз на Червено море няма да бъде прието. Двете страни отхвърлят упорито намесата в суверенитета и териториалната цялост на Сомалия.

Етиопия сключи споразумение със Сомалиленд за достъп до 20-километрова крайбрежна ивица от Червено море в замяна на признаването на отцепилата се държава за суверенна нация, но Сомалия се обяви категорично против подобни намерения и призова за международна намеса.

Турция обаче се намеси, сключвайки споразумение за диалог.