🇳🇬 Двете фракции на нигерийското джихадистко движение „Боко Харам“ използват шест търговски езикови модела (AI) в ежедневната си работа и са създали отделни звена с ограничен достъп. Това става ясно от теренно проучване на Кеймбриджката програма за наука и политика на изкуствения интелект (CASP), публикувано на 10 юли. Авторката му го определя като първото свидетелство на терен, че действаща терористична организация е усвоила подобен вид инструменти за цели, които надхвърлят пропагандата. В същото време проучването ясно посочва, че находките не позволяват заключение дали технологията реално е повишила способностите на групировката.
Авторката Антония Юлих стъпва на 57 присъствени интервюта с 27 бивши членове на организацията, сред които командири от средното ниво и технически специалисти. Разговорите са проведени в североизточна Нигерия през 2025 и 2026 г. и обхващат основно периода 2023–2024 г. Най-скорошните описания достигат до средата на 2025 г. и очертават картина, която дотогава присъстваше в аналитичната литература основно като хипотеза.
Назованите платформи са ChatGPT, Claude, Gemini, Grok, Meta AI и DeepSeek, като бившите бойци описват употребата им до голяма степен като взаимозаменяема. Сред приложенията, изброени в проучването, са планиране на атаки, проектиране на взривни устройства, обслужване и отстраняване на неизправности по оръжия, както и подобряване на оперативната сигурност. Един от интервюираните обобщава практиката в три посоки: да се научат да сглобяват и използват оръжия и да правят бомби; да подобрят наблюдение над собствените лагери и противника; и да поискат тактически съвет за вече замислен план. Друг го формулира още по-пряко: „Пробата и грешката могат да те убият. Изкуственият интелект ти дава точност.“
Това, което отличава случая от познатите досега примери с пропаганда, е степента на внедряване в самата организация. Специализирани звена имат и двете фракции – „Ислямска държава – вилает Западна Африка“ (ISWAP) и историческото ядро „Джамаат ахл ас-Суна лид-Даауа уал-Джихад“. Двете са официално вписани като чуждестранни терористични организации от Държавния департамент на САЩ, а статутът е потвърден при прегледа от декември 2024 г. Достъпът до инструментите е запазен за обучени и доверени оператори от определени рангове. Оперативни служители на „Ислямска държава“ са провеждали обучения на място и са оказвали дистанционна помощ. Един от интервюираните описва въвеждащо занятие, при което „белите събраха главните в една стая“ и демонстрирали работата на моделите чрез прожектор на голям екран. Друг обяснява, че акаунтите се създават от хора извън страната, които плащат и абонамент, така че да не оставят лесно проследима връзка с организацията.
Предпазните механизми невинаги са спирали злоупотребата. Според един от бившите членове обучените за тази цел младежи заобикалят ограниченията, като заявяват, че материалът им е нужен за филм. Юлих описва произтичащата от това уязвимост като структурна, а не като казус, свързан с конкретен извършител, тъй като самите инструменти са публично достъпни.
Дотук е документираното. Разделът за ограниченията в самото проучване обаче стеснява възможния обхват на изводите. Свидетелствата са самоотчетни и могат както да преувеличават, така и да премълчават дадени обстоятелства. Находките документират усвояване и внедряване на технологията, а участниците говорят за нея като за средство за повишаване на оперативната ефективност. Те обаче не доказват дали изброените модели са увеличили реално способностите на организацията, нито дали са направили възможни атаки, които иначе не биха се състояли. Интервюираните са бивши, а не действащи членове, и повечето от тях са заемали позиции от средното, а не от висшето ръководно ниво. Като изследване на един конкретен случай находките не могат автоматично да бъдат пренесени към други групировки, макар участието на Боко Харам в транснационални джихадистки мрежи може да предполага потенциал за разпространение на практиките отвъд самата група.
Значението на тази уговорка проличава най-добре при цитатите, които иначе звучат като най-сериозния довод за практически ефект. Един от интервюираните твърди, че преди взривовете са били по-слаби, след което системата им посочила какви химикали да добавят. Друг сравнява стария и новия начин на действие: преди изпращали 200 бойци и губели 60, а след консултацията разбрали, че често е по-разумно да пратят 20 и да разчитат на координирани действия на малки групи. Възпроизведени дословно, два разказа описват точно сценария, от който специалистите по борба с тероризма се опасяват. Подложени на проверка обаче, те остават отделни спомени на хора, разпитвани за собственото им участие – без записи от платформите, без веществени находки и без измерена промяна в резултатността, която да потвърди твърденията им.
Проучването е също толкова внимателно и по отношение на това, което не е установило. Част от бившите членове изразяват готовност за използване на оръжия, способни да причинят масови жертви, но реалните действия на групировката остават в рамките на конвенционалния ѝ профил. Изследването не документира опит за използване на химическо, биологично или радиологично средство, нито данни технологията да е изместила организацията отвъд обичайните ѝ засади, самоделни взривни устройства и нападения срещу военни постове.
На тезата за установим боен ефект противостои и независима оценка, основана на отделни доказателства. В свой технически доклад от март 2026 г. Конър Стюарт Хънтър и Лука Ригети от Центъра за управление на изкуствения интелект (GovAI) стигат до заключение, че степента, до която текущите модели са спомогнали на злоупотребата с взривни вещества, остава неясна, но вероятно е ограничена. Хънтър и Ригети насочват вниманието към друг потенциално по-важен ефект: голяма част от документираните бомбени заговори се осуетяват от полицейските органи, поради което по-съществената последица от технологията може да не е повишаването на техническите умения, а подобряването на способността за укриване. Според цитираните от тях данни от 2000 г. насам в САЩ са извършени 5 смъртоносни бомбени атаки, в Западна Европа – 22, при десетки осуетени опити всяка година.
Втората опора на тревогата е поредица от конкретни случаи, не статистически установен скок на честотата. Клара Брукарт и Лукас Уебър изброяват в публикация от 23 декември 2025 г. в Militant Wire 7 документирани заговора и нападения през същата година, в които извършителите използват общодостъпни инструменти: Лас Вегас и Ню Орлиънс на 1 януари, Лос Анджелис през януари, Палм Спрингс на 17 май, както и Тира в Израел, Пиркала във Финландия и Виена. Употребата включва проучване на взривни смеси, разузнаване на цели, съставяне на манифест и визуализиране на сценарии. Авторите обаче не предоставят съпоставителна статистика за предходни години. Следователно увеличението се отнася до броя на описаните случаи, а не до доказано нарастване на честотата им.
За Европа този извод има пряко регулаторно значение. Ако уязвимостта реално е структурна, тя не може да бъде адресирана единствено с мерки срещу отделни организации, а изисква задължения и от доставчиците на моделите. Подобен механизъм вече има. Задълженията по Регламента на ЕС за изкуствения интелект за моделите с общо предназначение се прилагат от 2 август 2025 г. За онези от тях, определени като носещи системен риск, член 55 изисква оценка и ограничаване на риска, изпитания по стандартизирани протоколи и докладване на сериозни инциденти на Службата по изкуствен интелект. От 2 август 2026 г. влизат в сила и правилата за системи с висок риск. Случаите в Пиркала и Виена и сведенията от Нигерия, очертават вида сценарий, който тази рамка определя като системен риск. Дали конкретен инцидент е докладван по реда на регламента, не е публично известно.
На нигерийския фронт по-осезаемата промяна през последните две години е физическа, а не свързана с езиковите модели. Според данни на Premium Times, цитирани от Africa Defense Forum, местният клон на Ислямска държава се е сдобил с 35 квадрокоптера по контрабандните маршрути в басейна на езерото Чад. В края на 2024 г. ООН съобщи, че групата е изпратила 13 инструктори от Близкия изток, които да обучават бойци в набавяне, сглобяване и бойно използване на дронове. От началото на 2025 г. се извършват удари с въоръжени безпилотни летателни апарати срещу военни бази в щатите Борно и Йобе, при които са загинали десетки военнослужещи, сред които командири на бази. Междувременно САЩ водиха кампания срещу ИД от 25 декември 2025 г., когато крилати ракети и дронове поразиха лагери в щата Сокото, до 3 юли, когато Вашингтон изтегли по-голямата част от разгърнатите сили и запази разузнавателна поддръжка. На 15 май американски специални части и последвал въздушен удар убиха Абу-Билал ал-Минуки, старшия командир на ISWAP.
Разработчиците реагираха сдържано. OpenAI заяви, че злонамерени лица ще продължат да опитват да злоупотребяват с продуктите ѝ и че компанията ще продължи да засилва защитните механизми. Anthropic и Google повториха своя ангажимент към предпазните мерки, без да предоставят допълнителна конкретика. Никоя от трите компании не уточни дали е установила и закрила съответните акаунти. Според самите лица, които са били интервюирани, тези акаунти се регистрират от трети лица извън Нигерия, което затруднява свързването им с организацията, но при всички положения могат да бъдат установени.
След всички уговорки от доклада остава съществен извод, но той е различен от прочита, приписан му от някои заглавия. Установено е, че организирана въоръжена групировка е превърнала търговските езикови модели в част от вътрешната си работа със специализирани звена, контрол на достъпа и външно обучение по линия на транснационална мрежа. Не е установено, че този ход я е направил по-опасна. Усвояването и ефектът са две различни твърдения и едното няма как да докаже автоматично другото. Първото описва организацията и начина, по който тя използва технологията. Второто се отнася до измеримия резултат. Между тях стои именно онова, което засега липсва като информация.
Самата Юлих стига до сходен извод: един добре документиран случай е достатъчен, за да превърне темата в реален проблем на сигурността. Оттук произтича и нейният призив към разработчиците да преценят дали защитните им механизми са проектирани да издържат не само срещу отделен злонамерен потребител, а и срещу организиран противник. Това е аргумент за контрола и защитата на технологията, не доказателство за нейната стойност – и именно затова е сред най-солидните изводи на изследването, защото не зависи от точността на нечий спомен.