Нигерия обяви извънредно положение заради отвличания.

🇳🇬 Президентът на Нигерия Бола Тинубу обяви извънредно положение в страната в сряда заради поредица от жестоки нападения, включително масови отвличания на ученици.

„Сънародници нигерийци, това е национална извънредна ситуация и реагираме, изпращайки още сили на терен – особено в районите с най-тежки проблеми със сигурността“, заяви Тинубу. Той обяви план за наемане на нови 20 000 полицаи и разполагане на специални „горски патрули“ в беззаконните селски райони. В момента полицията в страната разполага с около 300 000 служители.

„Въпреки че преди това одобрих модернизацията на учебните центрове на полицията в цялата страна, с настоящото изявление упълномощавам ръководството на полицията да използва лагерите на Националния младежки корпус за обучение“, добави президентът.

Тинубу направи неудобното признание, че прекалено голяма част от полицията в Нигерия в момента охранява ВИП-персони и имотите им. Тези охранителни екипи ще преминат ускорено обучение и ще бъдат прехвърлени в „районите с най-тежки предизвикателства пред сигурността“.

Президентът заяви също, че ще подкрепи законодателство, позволяващо 36-те щата в Нигерия да създадат собствени полицейски сили – възможност, която досега им беше отказвана.

„Щатите трябва да преосмислят практиката да строят интернати в отдалечени райони без достатъчно охрана. Джамиите и църквите трябва непрекъснато да искат полицейска и друга защита по време на молитви, особено в уязвимите райони“, допълни той.

Тинубу се намира под засилен натиск от началото на ноември, когато американският президент Доналд Тръмп обвини правителството му, че допуска насилствено преследване на християни. Тръмп заплаши, че ще изпрати американски войски „с оръжие в ръка“, ако Тинубу не предприеме действия.

Тинубу и привържениците му отговориха, че в страната няма целенасочена враждебност към християните и не съществува организиран „геноцид“. Според тях Нигерия е измъчвана от безлични „бандити“, които с еднаква готовност нападат и мюсюлмани, и християни.

През следващите седмици обаче имаше поредица от атаки именно срещу християни – отвличане на 25 ученички от интернат в щата Кебби, масово отвличане в католическото училище „Света Мария“ в щата Папири и нападение срещу църква в щата Куара.

Лидерът на опозицията и бивш кандидат за президент принц Адеуоле Адебайо заяви в четвъртък, че острите думи на Тръмп най-накрая са извадили Тинубу от апатията към заплахите за сигурността.

„Първо, цялата страна е нажежена от икономическата политика, която кара хората да изпадат в отчаяние. Досега правителството не обръщаше достатъчно внимание на сигурността на нигерийците, които непрекъснато плащат откупи – на „еднократните“ похитители и други“, каза Адебайо.

„Еднократните“ грабежи са типично нигерийско престъпление: банда кара автобус или такси с едно свободно място, спира на спирка и вика „едно място!“ Когато нищо неподозиращ самотен пътник се качи, бандата го ограбва или отвлича. По-жестоките банди обичат да изхвърлят ограбените жертви от движещия се автомобил.

„Ако проведете публично изслушване на жертви на „еднократни“ отвличания, ще съберете над милион души. Единствената причина в момента да се говори за това е, че Тръмп пусна туит“, отбеляза Адебайо.

Той изрази опасение, че вниманието на Тинубу към сигурността отново ще отслабне веднага щом международното внимание се измести – освен ако нигерийците не изискват постоянното внимание на правителството.

„Не бива да са сериозни само когато Тръмп пише в Туитър. Трябва да са сериозни през цялото време. Ако задържат този темп, спрат да използват сигурността като оправдание за лошо управление на ресурсите и наистина свършат работата, никой няма да може да държи децата ни в плен“, завърши Адебайо.

Загинали и отвлечени при нова атака срещу християнска църква в Нигерия.

🇳🇬 Въоръжени нападатели атакуваха християнска църква в Нигерия, убивайки най-малко двама души, и отвлякоха пастора заедно с няколко миряни, съобщи Ройтерс, цитирайки сведения от местната полиция и очевидци на нападението, което идва броени дни след като 25 момичета бяха отвлечени от училище-интернат в страната.

Атаката е извършена във вторник вечерта в град Еруку, щат Квара в централната част на страната, като се очаква да доведе до засилен натиска върху правителството, което вече е в полезрението на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с военни действия заради преследването на християни в страната.

Президентът Бола Тинубу отложи планирано пътуване до Южна Африка и Ангола за срещите на върха на Г-20 и ЕС-Африка, за да получи доклади за сигурността след двата случая. Той разпореди подсилване на охраната и издирване на извършителите в щат Квара, отбелязват от президентската канцелария.

Освен това президентът нареди на силите за сигурност „да направят всичко възможно“, за да спасят отвлечените ученички и „да върнат момичетата у дома здрави и читави“, заяви говорителят му Байо Онануга.

Известната изпълнителка Ники Минаж отправи призив за глобални мерки в защита на религиозната свобода. Говорейки в мисията на САЩ в ООН, родената в Тринидад и живееща в Ню Йорк рапърка заяви, че в Нигерия „християните са подложени на атаки, прогонвани са от домовете си и убивани“.

Нигерия е изправена пред въоръжена съпротива от страна на ислямисти в североизточната част на страната, отвличания и убийства от въоръжени банди предимно в северозападните райони, както и със смъртоносни сблъсъци между предимно мюсюлмански животновъди и предимно християнски земеделци в централния пояс.

Властите смятат, че дефиницията на САЩ за Нигерия като „държава с особено безпокойство“ не отразява сложните предизвикателства пред сигурността и пренебрегва усилията им да гарантират религиозната свобода за всички.

При последното нападение полицията пристига след сигнали за стрелба около 18:00 ч. във вторник и открива прострелян смъртоносно човек в църквата, както и друг в храстите наблизо, посочи Адетун Еджире-Адейеми, говорителка на полицейските власти в щат Квара.

Очевидци твърдят, че броят на загиналите членове на църквата е поне трима, а в някои репортажи се посочва цифрата пет.

„После събраха част от богомолците, включително пастора, и ги отведоха в гората“, сподели пред Ройтерс в телефонен разговор енориашът Джоузеф Битрус, без да уточни точния брой отвлечени.

Видео, публикувано от местно издание и потвърдено от Ройтерс, показва богослужение в църквата „Христова апостолска църква“, което бива прекъснато от стрелба, при което хората се хвърлят на пода, а въоръжени нападатели влизат и прибират вещите им на фона на непрекъснати изстрели.

Губернаторът на щата поиска незабавно да бъдат изпратени подкрепления на силите за сигурност в отговор на нападението, съобщи неговият говорител.

Все още няма следа от момичетата, които бяха отвлечени в понеделник от въоръжени нападатели в средно училище за момичета в население предимно с мюсюлмани щат Кебби в северозападната част на страната. Очакваше се вицепрезидентът Кашим Шетима да посети региона днес, за да се срещне с официални лица и родители.

„Няма геноцид в Нигерия“, заяви председателят на Африканския съюз в отговор на Тръмп.

Председателят на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф говори на Втората африканска климатична среща на върха (ACS2) в Адис Абеба, Етиопия, на 8 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Tiksa Negeri

🇳🇬 Няма геноцид в Северна Нигерия, заяви председателят на Комисията на Африканския съюз, отхвърляйки обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че „много голям брой“ християни са убивани в най-населената страна на Африка.

„Това, което се случва в северната част на Нигерия, няма нищо общо с вида зверства, които виждаме в Судан или в някои части на Източна ДРК“, подчерта Махмуд Али Юсуф пред репортери в централата на ООН в Ню Йорк, визирайки Демократична република Конго.

„Помислете два пъти, преди да правите подобни изявления“, добави той. „Първите жертви на Боко Харам са мюсюлманите, а не християните.“

Екстремистката групировка Боко Харам тероризира и североизточна Нигерия – действия, отнели живота на десетки хиляди невинни хора през последните 15 години. Експерти по правата на човека отбелязват, че повечето жертви на Боко Харам са мюсюлмани.

По-рано този месец Тръмп заяви, че е помолил Министерството на отбраната да започне подготовка за евентуална „бърза“ военна акция, ако Нигерия не успее да прекрати убийствата на християни, но без да предостави конкретни доказателства за обвиненията си.

Той също така заплаши да „спре цялата помощ и подкрепа за Нигерия“ и заплаши, че „може би ще влезе в тази опозорена страна с оръжия в ръце, за да изтрие напълно ислямските терористи, които извършват тези ужасни зверства“.

Министерство на външните работи на Нигерия заяви, че страната ще продължи да води битката си с насилието и екстремизма и се надява Вашингтон да остане неин близък съюзник, като подчерта, че „ще продължи да защитава всички граждани, независимо от раса, вероизповедание или религия“.

Нигерия, в която живеят над 200 етнически групи, изповядващи християнство, ислям и традиционни религии, има дълга история на мирно съвместно съществуване, но в същото време се е превърнала в арена на насилие между групите, често засилвани от етнически разделения или конфликти заради оскъдни ресурси.

Тръмп нареди подготовка за военна операция в Нигерия.

🇺🇸✝️🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да започне подготовка за евентуални военни действия в Нигерия в отговор на мащабното насилие срещу християни.

„Ако правителството на Нигерия продължи да допуска убийства на християни, САЩ ще спрат незабавно всякаква помощ за страната и дори могат да нахлуят с оръжие в ръка в тази опозорена държава, за да изтребят докрай ислямистките терористи, които извършват ужасяващи зверства“, написа Тръмп в своята социална мрежа Truth Social.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет съобщи, че вече е започнала подготовка за евентуални военни операции.

„Убийствата на невинни християни в Нигерия, и навсякъде по света, трябва да спрат веднага. Или правителството на Нигерия ще защити християните, или ще унищожим ислямистките терористи, които вършат тези ужасни престъпления“, гласи неговата публикация в X.

Ден по-рано администрацията на Тръмп отново включи Нигерия в списъка на държавите в „особено притеснително“ състояние, в който влизат страни, които според Вашингтон нарушават свободата на вероизповеданията.

„Определянето на Нигерия като страна с религиозна нетърпимост не отразява нашата национална действителност и не взема под внимание искрените и последователни усилия на правителството да защити свободата на вярата и убежденията за всички нигерийци“, отрече обвиненията президентът на страната Бола Тинубу, цитиран от Reuters.

Министерство на външните работи на Нигерия обеща в отделно официално изявление да продължи борбата с екстремизма и изрази надежда, че Вашингтон ще остане близък съюзник на страната.

Нигерийските ВВС нанесоха прецизни удари срещу ISWAP, неутрализирайки високопоставени командири

🇳🇬💥🏴 Военновъздушните сили на Нигерия нанесоха мощни удари по терористичната дейност в района на езерото Чад, неутрализирайки няколко висши командири на „Ислямска държава – провинция Западна Африка“ (ISWAP).

Осъществени на 27 юли 2025 г. в рамките на операция Hadin Kai, нигерийски изтребители поразиха Арина Водже – прословут анклав на ISWAP в Южен Тумбунс, щата Борно, известен като убежище на джихадистки лидери.

Ударът беше предшестван от серия полети за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), потвърдили завръщането на терористични елементи в района след неотдавнашни сблъсъци между джихадистки фракции. Данните от ISR разкриха съществена терористична дейност, включително движение на пехотни сили, повторно активиране на структури и прикриване на възможни командни центрове и логистични депа под гъста растителност.

Действайки въз основа на достоверни разузнавателни данни, въздушни активи на ВВС бяха пратени за изпълнение на целенасочена ударна мисия. При пристигането си екипажите откриха и атакуваха предварително набелязани цели с прецизни боеприпаси, постигайки опустошителен ефект.

Предварителната оценка на бойните щети сочи унищожаване на няколко структури, в които са били настанени ключови лидери на ISWAP, наред с бойци и обекти за съхранение на логистика, с което на практика нарушиха оперативното планиране и усилията за прегрупиране на групировката в региона.

Операцията отразява постоянната решимост на нигерийските въоръжени сили да прогонят елементи на терористичните групировки, да им откажат свобода на движение и да подкрепят сухопътните сили във възстановяването на мира и стабилността в цяла Нигерия.

Тя също така засилва стойността на въздушните мисии, ръководени от разузнаването, в съвременните операции по борба с тероризма.

Ескалация на насилието в басейна на езерото Чад и североизточна Нигерия.

🇳🇬 През последните десетина дни Ислямска държава – Провинция Западна Африка (ISWAP) рязко засили операциите си в басейна на езерото Чад и североизточна Нигерия, възползвайки се от изтеглянето на части от многонационалните сили и политическата нестабилност в други страни, за да атакува както цивилни, така и военни цели.

На 15 май въоръжени бойци на Боко Харам са нападнали селищата Малам Карамти и Кватандаши в щата Борно, убивайки 57 души. Съобщава се, че терористите са събрали жертвите си, след което са ги екзекутирали публично, оставяйки жив само един възрастен мъж, за да съобщи за случилото се.

Според местни жители, жертвите са били обвинени в сътрудничество с местния клон на Ислямска държава. Част от телата били открити с прерязани гърла, други с огнестрелни рани. Над 70 души са обявени за изчезнали. Погребението на жертвите е било забавено, тъй като военните не са били на терен, за да окажат подкрепа за издирването на телата.

Оцелял при една от атаките организира и участва в погребението на загиналите и съобщи пред AP, че Джамаату Ахлис Сунна Лидаавати вал-Джихад (JAS), фракция на терористичната групировка Боко Харам, е отговорна за нападенията.

„Без капацитета да атакува военните, както ISWAP, JAS се фокусира върху терора над цивилните“, отбеляза Малик Самуел, експерт по конфликтите в Северна Нигерия в нестопанската организация Good Governance Africa.

„Вероятно има още тела, защото трябваше да спрем по-нататъшните издирвания с войници от страх от засада“, каза Ибрахим. Повече от 70 все още са в неизвестност, каза той.

На 9 май 2025 г. ISWAP извърши нападение срещу база на нигерийската армия в Буни Гари, щата Йобе, където загинаха 11 войници, а базата беше опожарена. Терористите откраднаха голям брой оръжия и унищожиха няколко превозни средства. Моментът на атаката съвпадна с изтеглянето на военни части от Многонационалните съвместни сили (MNJTF) – фактор, улеснил проникването на екстремисти в региона.

На 12 май 2025 г. бойци на ISWAP превзеха 50-та батальонна бойна група на нигерийската армия, разположена в Марте, конфискувайки оръжия и боеприпаси и убивайки няколко войници, според видеоклипове, споделени в социалните медии от оцелели след нападението войници.

След нападението срещу Марте, живеещите в лагер вътрешно разселени хора избягаха към близкия град Диква, откъдето се оттеглят хуманитарни организации поради съкращения на международното финансиране.

При отделен инцидент в събота следобед крайпътна бомба се взриви на шосето Майдугури-Дамбоа, отбелязвайки втората подобна атака за седмица. Трима души загинаха на място, а четвърти почина от наранявания в неделя сутринта в Университетската болница в Майдугури (UMTH). Повече от 10 други са настанени в болница, съобщи местен жител, помагал на общността при спешни случаи.

Макар често да са споменавани заедно, ISWAP и Боко Харам се намират в остро противопоставяне, което датира от 2016 г. когато ISWAP се отдели от Боко Харам след вътрешен разрив по отношение на методите на водене на джихад и отношението към цивилното население.

Докато под ръководството на Абубакар Шекау Боко Харам стана известен с особената жестокост, включително масови самоубийствени атентати и отвличания, ISWAP се стреми към изграждане на квазидържавна структура и дори генериране на подкрепа сред местните общности с контролирани доставки на храна, религиозна пропаганда и ограничено правораздаване.

След серия от вътрешни сблъсъци през 2021 г. Шекау беше обкръжен в гората Самбиса от бойци на ISWAP, при което избра да се самовзриви. След смъртта му терористичната група погълна сериозна част от бойците на Боко Харам, но оцелелите фракции останаха активни и са враждебни както към ISWAP, така и към правителствените сили на отделните страни в региона.

Днес в североизточна Нигерия се води тристранна война – между Ислямска държава, остатъците от Боко Харам и правителствените сили, като цивилното население често попада в кръстосания огън.

Ескалацията на насилието допринася за влошаване на катастрофалната хуманитарна обстановка. Над 2,6 милиона души са прогонени от домовете си, а достъпът на международните хуманитарни организации е силно затруднен. Финансирането на операциите е недостатъчно, а правителството в Абуджа се намира под все по-силен натиск за възстановяване на контрола и осигуряване на защита на гражданите си.

Докато ISWAP продължава да експлоатира регионалната несигурност, единствено координираните усилия на страните в региона, подкрепени то международните партньори, са способни да ограничат настъплението на джихадистките фракции и да стабилизират засегнатите територии.

Нигерия обмисля придобиването на противовъздушна отбрана от Китай.

📸 Снимка: Nigerian Air Force on X

🇳🇬🤝🇨🇳 Нигерийските военновъздушни сили (NAF) направиха важна крачка към подобряване на въздушната сигурност, като проучват съвременни китайски системи за противовъздушна отбрана.

Делегация, водена от маршал Хасан Бала Абубакар, началник на щаба на ВВС, наскоро завърши посещение на високо ниво в Китай, насочено към разширяване на двустранното сътрудничество в сферата на отбраната и подобряване на радарната и противоракетната инфраструктура на Нигерия.

Визитата, проведена в периода 20-25 април, включваше спирки в Пекин, Хефей, Нанкин и Сиан. Според изявлението на ВВС, делегацията е участвала в срещи с висши ръководители на China North Industries Corporation (NORINCO) и China Electronics Technology Group Corporation (CETC), два от основните контрагенти на страната в отбранителната сфера.

Дискусиите са се фокусирали над технологии, необходими за прилагане на инициативата „Military Total Radar Coverage of Nigeria“ (MTRACON). Като част от ангажимента, китайски служители са демонстрирали редица системи, сред които лазерни технологии за борба с безпилотни самолети и системата за противовъздушна отбрана Sky Dragon, която вече беше изнесена в други държави от Азия и Африка.

В изявление, маршал Сюлейман Кабир Усман, представляващ началник-щаба на ВВС по време на части от визитата, похвали техническите възможности на китайските системи, като в същото време посочи, че продължителното взаимодействие с китайските отбранителни фирми ще бъде от огромно значение за осигуряване на дългосрочната жизнеспособност на всякакви програми за обществени поръчки или сътрудничество.

„Посещението подчертава ангажимента на ВВС на Нигерия да използват глобални партньорства и авангардни технологии за укрепване на отбранителните способности“, гласи съобщението на ВВС.

Освен това делегацията е проучила варианти за обучение на кадети от ВВС на Нигерия в Китай, но също така обсъди планове за изграждане на вътрешен център за поддръжка и изследвания на радари, с което да бъде намалена дългосрочната зависимост от чуждестранна техническа подкрепа.

Китай продължава да разширява отбранителното си присъствие в Африка, предлагайки агресивно на пазара системи за противоракетна отбрана като част от стремежите си за военно-индустриално влияние на континента.

Десетки убити нигерийски войници при атака на Ислямска държава в щата Борно.

🏴⚔️🇳🇬 Най-малко 20 нигерийски войници са били убити при нападение, извършено от бойци от филиала на Ислямска държава в провинция Западна Африка (ISWAP).

Атаката е извършена в петък и е била насочена срещу базата на 149-и батальон на нигерийската армия в отдалечения пустинен град Малам-Фатори в североизточния щат Борно. По информация от службите за сигурност и местни жители, командващ офицер е сред убитите при атаката, която според един от оцелелите войници е продължила над три часа.

Терористични групировки като Боко Харам и Ислямска държава действат главно в щата Борно, където атакуват както силите за сигурност, така и цивилни, причинявайки смъртта и разселването на десетки хиляди хора.

„Валяха куршуми навсякъде“, разказа един от оцелелите войници в телефонен разговор с Ройтерс, като сподели, че войниците са били изненадани от атаката.

„Положихме големи усилия да отблъснем атаката, но след повече от три часа сражения те ни надвиха, убивайки нашия командващ офицер, подполковник“, сподели войникът, който отказа да бъде назован, тъй като не беше упълномощен да говори с медии. Освен това той посочи, че около 20 войници са загинали, а няколко други са били ранени.

Жители, които са напуснали града при атаката, споделиха, че някои от нападателите са забелязани в Малам-Фатори късно вечерта в събота. Малакака Букар, член на местна милиция, която помага на армията, отбеляза, че терористите също са запалили жилищни сгради, принуждавайки обитаващите ги да напуснат града.

Според ислямистите битката се е състояла в района на село Абема в щата Борно, където колона на нигерийската армия се е опитала да атакува позициите им в близкия горските район, при което те са отвърнали на огъня, а кола-бомба, управлявана от атентатор-самоубиец на име Абу Фатима ал-Ансари е ударила военните в тила.

От там добавят още, че в резултат на нападението са загинали около 30 войници, десетки други са ранени, а 10 превозни средства са унищожени или извадени от строя. След нападението военните са взели решение да прекратят операцията и напускат района.

Местният клон на терористичната група, познат като „Ислямска държава-провинция Западна Африка“ се отдели от Боко Харам през 2016 г. за да се превърне в доминиращата въоръжена фракция в североизточната част на страната.

Макар и отслабени от военни атаки и вътрешни битки през годините, Боко Харам и Ислямска държава засилиха атаките в щата Борно от началото на годината, убивайки десетки фермери и рибари в поредица от нападения.

Продължаващият 15 години конфликт отне живота на близо 40 000 души и прокуди около два милиона от домовете им в североизточна Нигерия. Насилието се разпространи в съседните Чад, Нигер и Камерун, което доведе до създаването на регионални сили за борба с екстремистите.

Африка навлезе в нова ера на войни.

От 49 държави в Субсахарска Африка, сега 14 са разкъсвани от война, демонстрирайки уязвимостта на региона към конфликти.
🔍 Източник: International Institute for Strategic Studies (IISS)

🌍 Безпрецедентна ескалация на въоръжените конфликти прокара ивица на смърт и разруха по ширината на африканския континент – от Мали в западната му част чак до Сомалия на източния му рог.

Традиционните конфликти, като ислямистките въстания в Северна Нигерия и Сомалия и бойните действия между милиции в източните провинции на Демократична република Конго, се отбелязват скок. Новите битки за власт между милитаризираните елити в Етиопия и Судан разтърсват две от най-големите и най-гъсто населените страни в Африка. Страните от западния Сахел сега са сърцето на глобалния джихадизъм, а местните разклонения на Ал-Кайда и Ислямска държава се сражават както помежду си, така и срещу военните хунти, застанали начело на страните в региона.

Този коридор на конфликт се простира на близо 6500 километра и обхваща около 10% от общата площ на Субсахарска Африка, площ, удвоявайки се само за три години като днес е около 10 пъти по-голяма от тази на Обединеното кралство, според анализ на Verisk Maplecroft, консултантска фирма за политически риск. Всичко това води до неизлечимо човешко страдание – екстремен глад, масово разселване, жестокости срещу цивилни – и то на най-бедния континент на планетата.

И все пак тези необикновени геополитически промени в Субсахарска Африка бяха засенчени от конфликти с по-висок профил в Украйна и Близкия изток, което доведе до по-малко внимание от страна на глобалните сили, особено тези на Запад – силно редуцирано финансиране на програми за хуманитарна помощ и фундаментални въпроси за бъдещето на стотици милиони хора.

Конфликтите нараснаха драматично от 2010 г.

В момента Африка преживява повече конфликти, отколкото когато и да било от поне 1946 г. насам, според данни, събрани от университета в Упсала в Швеция и анализирани от Норвежкия институт за изследване на мира в Осло. Само тази година експертите от двата института са идентифицирали 28 държавни конфликта в 16 от 54-те страни на континента, повече отколкото във всеки друг регион в света, което е два пъти повече от само преди десетилетие и половина. Тази равносметка не включва конфликти, които не включват правителствени сили, например между различни общности и чийто брой също се е удвоил от 2010 г.

Няма единен двигател за възникването и ескалацията на толкова много различни по своята същност въоръжени конфликти в такава огромна географска област. Но експертите казват, че много от най-засегнатите държави са останали уязвими, след като не са успели да се установят на силен режим на управление след независимостта – независимо дали става дума за функциониращи демокрации или установени авторитарни системи – или са били дестабилизирани в момент на политически преход.

🇲🇱🇧🇫🇳🇪 Бившите френски колонии в Сахел – Мали, Буркина Фасо и Нигер – в продължение на десетилетия се водеха демокрации само на хартия и редовно бяха разрушавани от военни преврати.

🇨🇩🇳🇬 Централното правителство на Демократична република Конго в Киншаса, подобно на това на Нигерия в Абуджа, така и не успя да упражни контрол над огромните си територии, отваряйки възможност за местни и чуждестранни лидери да се напреварват за ресурси и власт, често чрез насилие.

🇪🇹 В Етиопия усилията на министър-председателя Абий Ахмед да подсили и централизира властта в страната след прекратяването на десетилетия на господство от Народния освободителен фронт на Тиграй през 2018 г. предизвикаха серия от бунтове и сблъсъци между регионалните милиции.

🇸🇩 В Судан двама могъщи генерали се обърнаха един срещу друг, превръщайки се във врагове, след като свалиха дългогодишния силен човек Омар ал-Башир през 2019 г. и две години по-късно цивилното правителство, което трябваше да придвижи страната към демокрация.

Една от повратните точки за скока в насилието беше 2011 г., когато на фона на вълната от протести и бунтове на Арабската пролет, НАТО се намеси в Либия в подкрепа на бунтовниците, воюващи срещу дългогодишния диктатор Муамар Кадафи. След смъртта му и падането на режима, Либия потъна в хаос, а хиляди въоръжени мъже се придвижиха на юг към съседно Мали, за да разпалят отново бунта на туарегите срещу централното правителство в Бамако, който съвпадна с глобалната експанзия на екстремизма в лицето на Ал-Кайда и Ислямска държава.

„При Сахел това очевидно е проблемът на колапса на Либия и магистралата на оръжия и идеология, която той създаде“, обясни Кен Опало, кенийски академик и доцент в Института за дипломация към университета „Джорджтаун” във Вашингтон, окръг Колумбия. „И така получавате слаби държави, много оръжие и млади мъже, напускащи Либия, и идеологии, идващи чак от Пакистан. И изведнъж всичко е в пламъци.”

От Мали джихадисткият бунт се разпространи през слабо охраняваните граници в Буркина Фасо и Нигер, където нови военни хунти, разочаровани от неуспеха в борбата с екстремизма, изгониха френските и други западни войски. В момента бунтовете заплашват дори крайбрежни държави като Бенин и Гана. Днес 86% от територията на Буркина Фасо е засегната от боеве между джихадисти и правителствени сили, според анализа на Verisk Maplecroft, базиран на данни за инциденти от Armed Conflict Location and Event Data (ACLED), неправителствената служба за мониторинг със седалище в САЩ. За Нигерия този процент е 44%.

Цивилното население е под обстрел

Преброяването на загиналите в африканските конфликти е изключително трудна задача. Достъпът до фронтовите линии за журналисти и хуманитарни групи често е труден или напълно ограничен. Спирането на телефонните услуги и интернет, които съпътстваха войните в Судан и региона Тиграй в Етиопия, усложняват усилията за проследяване на конкретни събития и броя на загиналите в тях. Много хора не умират в самите сражения, а от глад и прекъсване на медицинските услуги.

За Етиопия, например, експерти от университета в Гент в Белгия са изчислили, че продължилата две години война между правителството и Народния фронт за освобождение на Тиграй е довела до смъртта на между 162 000 и 378 000 цивилни. ACLED, чиито анализатори претърсват и извършват анализ на местни новинарски източници и поддържат контакти, предоставящи данни за конфликти в реално време, преброи по-малко от 20 000 жертви във войната от самите битки.

Това, което става ясно от данните, е, че цивилното население е далеч по-уязвимо от умишлени атаки в конфликтите в Африка, отколкото във войните другаде. В Украйна, например, по-малко от 7% от насилствените събития, регистрирани от ACLED от миналия февруари, са насочени към цивилното население – в сравнение с повече от една трета за африканските конфликти.

„Повече хора живеят с насилие от всякога и повече хора са изложени непрекъснато на въоръжени групировки от всякога“, обобщи Клионад Роли, основател на ACLED и професор по политическо насилие и география в Университета на Съсекс в Обединеното кралство.

Последствията надхвърлят непосредствената загуба на живот. Забавеното развитие, забавените избори и по-широкото чувство за безнаказаност са подсилени от проточващите се конфликти, обясни той.

Масово разселване

Засилващите се конфликти са разселили рекорден брой африканци – повечето от тях в собствените им страни. Сега континентът е дом на почти половината от вътрешно разселените хора в световен план, около 32,5 милиона в края на 2023 г. Тази цифра се е утроила само за 15 години.

Разселването прави цивилните, особено жените и децата, в изключително уязвими от страничните ефекти на войната. В източната част на Демократична република Конго здравни работници и местни служители изчислиха, че 80% от жените в лагерите за разселени лица около Гома са били изнасилени - много от тях многократно. В Судан, дом на първия потвърден масов глад в света след 2017 г. насам, най-гладни са хората, които са били изтръгнати от родните си общности и работните места или полетата, които са осигурявали прехраната им.

Извън приоритетите

Настоящите конфликти на континента не предизвикаха онзи изблик на съчувствие от западния свят, който съпътства руската агресия в Украйна, или възмущението, предизвикано от войната на Израел срещу Хамас в Газа. Нямаше еквивалент на концертите на Live Aid, мотивирани от глада в Етиопия през 80-те години на миналия век, протестните маршове срещу геноцида в суданския регион Дарфур в началото на новия век или дори кампанията #BringBackOurGirls, свързана с отвличането на 276 ученички от нигерийския град Чибок от Боко Харам преди 10 години.

Тази липса на обществено внимание се превърна в недостиг на политически действия за разрешаване на войни в Африка или облекчаване на страданието. Дялът на Африка в помощта за развитие, която предоставят богатите, предимно западни страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е на най-ниското си ниво от началото на новия век, според анализ на One Campaign.

И докато финансирането за хуманитарна помощ, представляващо само малка част от общата помощ за развитие, се е увеличило, то не отговаря на нарастващите нужди. Организацията на обединените нации получи само половината от 2,6 милиарда долара, които му бяха необходими през изминалата година за предоставяне на хуманитарна помощ в Конго. Призивите му за Судан бяха финансирани с 64%, докато Нигерия получи едва 57% от целта си.

Това също така означава, че дипломатическият натиск върху Обединените арабски емирства, които според Wall Street Journal доставят оръжия и бойци на един от съперничещите си генерали в Судан, постоянно остават на заден план пред желанието на Вашингтон да запази подкрепата на страната в Близък изток. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е посетил Африка само четири пъти от 2021 г. насам – в сравнение с 43 пътувания до Европа и 22 до Близкия изток.

Други сили се намесват

В отсъствието на САЩ и други западни правителства други сили се удвоиха - и често в ущърб на местното население.

Русия изпрати своите наемници да се сражават в страните от Сахел – разполагания, които според правозащитни групи са довели до скок в насилието срещу цивилни. Докато ОАЕ. подкрепя “Силите за бърза подкрепа” в Судан, армията на страната е подкрепена от Египет, Иран и Русия, което дава възможност и на двете воюващи страни да продължат насилието. В Конго армията на Руанда се бие срещу бунтовниците от “Движение 23 март” в кампания, която разсели повече от два милиона души.

Данните от университета в Упсала сочат рязко нарастване на гражданските войни с международно участие в Африка и че тези войни с външна намеса са далеч по-смъртоносни от онези без.

Какво следва?

САЩ остават водещият донор на хуманитарна помощ в Африка въпреки, че вниманието им е ангажирано в Европа и Близкия изток, допринасяйки с 47% за плана на ООН за реагиране при извънредни ситуации в Судан през 2024 г. и почти 70% от този за Конго.

Други традиционно големи донори, включително Германия и Обединеното кралство, вече намалиха бюджетите си за помощ на фона на кризата в Украйна и икономическите проблеми у дома. И много експерти очакват съществени промени във външната политика и политиката за помощ на САЩ при идващата администрация на Тръмп, особено спрямо агенциите на ООН – и по-нататъшно отслабване на американското влияние.

САЩ и ООН „успяха да поддържат позиция относно това, което би се считало за извън приемливо за някои случаи“, заяви Роли от Acled. „С идването на администрацията на Тръмп тази линия ще изчезне. И така конфликтите на лични интереси, които виждаме, и хората, предизвикващи насилие в целия континент, няма да бъдат проверявани”.

Ислямска държава засилва дейностите си в Нигерия.

🏴⚔️🇳🇬 Ново пропагандно видео на терористичната групировка Ислямска държава, заснето в Нигерия показва за първи път чуждестранни джихадисти, действащи като инструктори. Те включват алжирци и палестинец, който в речта си критикува Хамас, отбелязвайки: „Ние сме много по-близо до освобождаването на Йерусалим от онези, които воюват там, следвайки пътя на Хомейни, Касем Солеймани и Хизбула...“

Самото видео включва тактическа, теоретична и физическа подготовка за новобранци, нападения и снайперска атака. Кадрите включват както такива заснети на земята, така и много от дронове, което добавя динамика.

Показани са и екзекуции на военнопленници, което за съжаление не е изненада. Видеото завършва с клетвата на обучените войници и кадри от атаката срещу военни казарми в нигерийския щат Борно, за която писахме още на 29 ноември. Като цяло клипът е заснет с гръм и трясък.

В Нигерия месец ноември се характеризира с увеличение в случаите на въоръжени атаки от страна на джихадистите. Само в периода от 15 до 25 ноември две големи казарми бяха унищожени в щата Борно, което доведе до човешки жертви. Имайки предвид характера и мотивацията на нигерийската армия, голяма част от нея не се различава по никакъв начин от сирийската армия.

Що се отнася до резултатите от двете големи атаки миналия месец, без да се броят редица по-малки нападения, според MTO около 50 военни са били убити и ранени. Унищожено е голямо количество въоръжение, включително бронирани автомобили, доставени от Турция и Китай. Извършителите на нападението също не си тръгнаха с празни ръце, а заловиха множество превозни средства, оръжия и боеприпаси.

Публикуваният вчера седмичен бюлетин на терористичната групировка Ислямска държава включва „ексклузивни“ снимки от операции, проведени през последните седм дни в Нигерия, Камерун, Нигер, Сирия, Мозамбик и Демократична република Конго.

Армията на Чад започна операция „Хасканит“ срещу Боко Харам в района на езерото Чад.

🇹🇩 Президентът на Чад Махама Идрис Деби даде началото на антитерористична операция за проследяване и ликвидиране на няколкостотин бойци на Боко Харам, които са отговорни за атаката от неделя, при която бяха убити над 40 военнослужещи от армията на страната.

Нападението беше извършено в района на езерото Чад, споделено от Камерун, Нигерия, Нигер и Чад. Деби посети района в понеделник и помогна при погребението на своите войници.

Държавната телевизия на Чад съобщава, че президентът е наредил всички знамена да бъдат свалени наполовина, а радио-телевизионните станции в централноафриканските държави да излъчват само религиозна музика в продължение на три дни от 28 октомври в полунощ.

В понеделник Деби обяви тридневен национален траур, след като посети Нгубуа, село в западната част на страната, разположено на остров Бакарам в езерото Чад, недалеч от границата с Нигерия, където бойци на терористичната групировка убиха най-малко 40 правителствени войници.

Видеоклипове на президента, облечен във военна униформа и присъстващ на погребението на убитите войници, бяха излъчени няколко пъти от понеделник насам от местни телевизионни станции, включително държавната телевизия на Чад.

След погребенията той обяви началото на нова военна операция с името „Хасканит“, включваща разполагането на нови войски в района на езерото Чад, които да издирват и елиминират членове на терористичната група, укриваща се в необятния район.

Говорейки по държавната телевизия на Чад, Деби заяви, че като президент на страната е върховният командир на правителствените войски и гарант за сигурността и безопасността на цивилните и че е наредил на военните да защитават цивилното население и неговата собственост чрез проследяване и елиминиране на терористите от Боко Харам, извършили жестоката атака, а сега се укриват в района на езерото.

Представители на Чад отбелязват, че хасканитът е силно и издръжливо растение, което вирее в пустините и в района на езерото Чад. Разположените там правителствени войски са опитни и имат необходимото оборудване, за да победят джихадистите, увери президентът.

Военни представители на Чад изчислиха, че броят на джихадистите, участвали в нападението, е бил около 300 души и че изненадващото нападение е извършено късно вечерта в неделя. В допълнение към 40-те смъртни случая, няколко десетки войници са били ранени, посочиха те.

Десетки от нападателите са били ликвидирани, но част от бойците са успели да избягат с няколко мъртви тела и заловени оръжия. Голям брой цивилни са загинали или са били ранени при стрелбата. Деби нареди всички цивилни и войници да получат безплатни медицински грижи.

Военните споделиха още, че бойците на джихадистката групировка са били тежко въоръжени и са поели контрол върху гарнизона, след което са подпалили намиращите се наблизо превозни средства, мотоциклети и помещенията, оборудвани с тежко оръжие. После нападателите са изчезнали във водите на езерото Чад и околните села.

Сайбу Иса, специалист по разрешаване на конфликти в камерунския университет Маруа, изрази опасение, че ще бъде трудно на страната да се бори сама срещу джихадистите в района на езерото.

Иса изтъкна, че очевидно бедността и трудностите тласкат бойците на Боко Харам, които или са се предали, или са били отслабени от огневата мощ на силите от Камерун, Нигерия, Чад и Нигер, да се присъединят отново към по-малки джихадистки групи в езерото Чад. Той подчерта, че езерото Чад, което служи като скривалище за подобен вид групи, е с огромни мащаби и само съвместните усилия на държавите, които споделят езерото, могат да спрат екстремистите, които стават все по-активни.

Иса говори в ефира на камерунското държавно радио във вторник и обясни, че екстремистите извършват атаките си предимно за доставки и изземване на оръжия от различни въоръжени групи и правителствените войски в Камерун, Чад, Нигер и Нигерия.

Правителството на Чад потвърди, че е информирало Многонационалните съвместни оперативни сили на Комисията за басейна на езерото Чад или MNJTF, съставени от 11 000 военнослужещи и спасители от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия за подпомагане на подновения натиск срещу групата. 

Гласът на Америка не може да провери независимо дали силите на MNJTF са били разположени в района, но Камерун съобщи, че армията му е нащрек.

ООН съобщи, че над 40 000 души са били убити, а други 3 милиона са били принудени да напуснат домовете си в Нигерия, Камерун, Нигер и Чад от 2009 г. насам, когато сраженията между армията на Нигерия и терористите от Боко Харам прераснаха във въоръжен конфликт и в крайна сметка се разпространиха в съседните Камерун, Нигер и Чад.

Близо 300 членове на Боко Харам избягаха от нигерийски затвор след наводнение.

🇳🇬 Над 280 затворници са избягали от затвор в североизточния нигерийски град Майдугури, предаде немската информационна агенция ДПА, цитирана от БТА.

Общо 281 затворници са успели да избягат, след като стена на затвора се е срутила поради силни наводнения, съобщи снощи говорителят на затвора Умар Абубакар. Сред избягалите затворници има членове на радикалната ислямистка групировка Боко Харам.

Майдугури е столицата на щата Борно, където ислямистите извършват нападения срещу цивилни и военнослужещи от 2009 г. насам. Миналия вторник проливни дъждове доведоха до скъсване на язовирна стена и наводняване на големи части от града.

Целият регион Сахел в Северна Африка, където се намира Нигерия, в момента е засегнат от наводнения след проливни дъждове. В резултат на наводненията около половин милион души са били разселени, а над 300 000 жилища са разрушени, по данни на ООН.

Нигерия арестува протестиращи с руски знамена

Брониран военен автомобил паркира на улица по време на антиправителствени демонстрации срещу лошо управление и икономически затруднения в Абуджа, Нигерия, 5 август 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Marvellous Durowaiye

🇳🇬 Нигерийската полиция съобщи във вторник, че е арестувала повече от 90 демонстранти, носещи руски знамена на протестите срещу икономическата криза в страната.

Хиляди хора се присъединиха към протести срещу правителствените политики и високите разходи за живот миналата седмица на фона на най-тежката си икономическа криза в страната с най-голямо население в Африка от поне едно поколение насам.

Митингите намаляха в повечето части на страната след сблъсъци със силите за сигурност, но стотици протестиращи излязоха по улиците в северните щати в понеделник, включително Кадуна, Кацина и Кано, както и централния щат Плато.

Журналисти и свидетели на AFP видяха някои демонстранти, държащи руски знамена, развитие, от което руското посолство се дистанцира.

Северна Нигерия споделя силни културни, религиозни и социално-икономически връзки със съседите си в региона на Сахел, които бяха свидетели на поредица от преврати и военни лидери, скъсали връзки с досегашните си западни съюзници за сметка на по-добри отношения с Русия.

Руски знамена се появиха на митинги в Нигер, Мали и Буркина Фасо, а появата им в Нигерия предизвика остри реакции от официални лица. Попитан за протестиращите в Нигерия, говорителят на полицията Олумуива Адежоби отбеляза, че „имаме повече от 90 арестувани с руски знамена“.

По-късно във вторник началници по сигурността от въоръжените сили и полицията, наред с други, дадоха рядък съвместен брифинг, на който заявиха, че неназовани лица са спонсорирали протестите в опит да подкопаят правителството, без да предоставят доказателства.

„Спонсорите на тези протести, някои от тях, имат ясен мотив да подкопаят правителството на деня, ние няма да позволим това, ние ще защитим нашата демокрация“, каза шефът на полицията Кайоде Егбетокун.

Той твърди, че някои спонсори са „извън страната“ и каза, че „трябва да арестуваме онези, които носят знамена, за да можем да стигнем до спонсорите“.

В понеделник началникът на отбраната генерал Кристофър Муса каза, че тези, които притискат лица да носят руски знамена в Нигерия, "пресичат червената линия и ние няма да приемем това“.

Дамиларе Аденола, лидер на групата Take It Back, организираща протести в Абуджа, отхвърли обвиненията като „просто разсейване“. Той допълни, че властите използват твърденията като „причина да натискат протестиращите“.

Руското посолство в Нигерия отрече да е замесено в изявление на уебсайта си в понеделник.

„Правителството на Руската федерация, както и всякакви руски официални лица не участват в тези дейности и не ги координират по никакъв начин“, се казва в съобщението.

Правозащитната организация Amnesty International обвини силите за сигурност в убийството на най-малко 13 демонстранти в първия ден на протестите в четвъртък, докато полицията казва, че седем души са загинали и отрича отговорност.

В телевизионно обръщение в неделя президентът Бола Ахмед Тинубу призова за спиране на демонстрациите, но организаторите на протеста обещаха да продължат напред въпреки по-ниската избирателна активност.

Нигерийската полиция обмисля да потърси помощ от армията за овладяване на бурните протести.

🇳🇬 Силите за сигурност използваха сълзотворен газ, за да разпръснат мащабните протести в нигерийската столица Абуджа, на фона на продължаващите общонационални демонстрации срещу тежкото икономическо състояние, в което се намира страната.

Полицейски час беше разпореден в няколко щата в северната част на страната в петък, след катo на предния ден избухнаха сблъсъци в градовете Кано и Абуджа.

Протестиращите казват, че демонстрират заради недостиг на храна, която по думите им е резултат от некомпетентното управление и ширещата се корупция, завладяла в най-населената държава в Африка.

Кадри от протестите показват нигерийски граждани, които държат в ръцете си плакати с лозунги като „Сложи край на лошото управление в Нигерия“ и „Изплащане на жизнения минимум на всички нигерийски работници в публичния и частния сектор“.

Полицията съобщи, че повече от 300 протестиращи са били арестувани и е наложен комендантски час в пет щата на север след като бяха разграбени редица правителствени и обществени имоти.

Правозащитната организация Amnesty International съобщи, че най-малко 13 протестиращи са били убити в три северни щата. Властите не са коментирали предполагаемите смъртни случаи.

Главният инспектор на полицията в Нигерия каза късно в четвъртък, че армията може да бъде привикана на помощ.

Страната постави всички полицейски звена на „червена тревога“ и могат да бъдат предприети допълнителни мерки за възстановяване на реда, каза генералният инспектор Кайоде Егбетокун в изявление.

„Полицията е оборудвана да реагира по подходящ начин на разгръщащата се ситуация и ще получи помощ от други агенции за сигурност, включително от военни, ако възникне необходимост“, се допълва в изявлението.

Amnesty International каза, че силите за сигурност са отговорни за смъртта на 13-те души в щата Нигер, в Майдугури - столицата на щата Борно, и в щата Кадуна, всички на север.

Джихадисти на Ал Кайда от Сахел са нахлули в северната част на Нигерия

Полицай и войник от Бенин спират мотоциклетист на контролно-пропускателен пункт край град Порга, Бенин, 26 март 2022 г.
📸 Снимка: AP Photo/ Marco Simoncelli

🇳🇬⚔️🏴 Джихадистки бойци, които от дълго време действат в нестабилния африкански регион Сахел, се заселиха в северозападна Нигерия, след като преминаха границата от съседен Бенин, следвайки най-актуалната тенденция в движенията на екстремистите към по-богатите западноафрикански крайбрежни нации. Това съобщава Associated Press.

Екстремистите, за които се смята, че са свързани с Ал Кайда, са преминали през последната година от силно засегнатия северен регион на Бенин и са се установили в Националния парк Каинджи Лейк, един от най-големите в Нигерия, където други въоръжени групи също са получили достъп, според доклада от мозъчния тръст Clingendael Institute, който е извършвал обширни изследвания в Сахел.

Жители в близост до парка отбелязаха, че обектът, който държи една от бързо намаляващите популации на лъвове в Западна Африка, е затворен повече от година поради заплахите за сигурността, възникнали от въоръжени групи, атакуващи съседни села и пътища.

„Преди това беше като туристически център, но сега на хората им е трудно да минават от там“, каза Джон Йерима, който живее близо до парка в град Ню Буса. „В момента няма как да влезете по този път. Опасно е, сериозно.“

Ситуацията със сигурността в заемащия площ от 5300 квадратни километра парк в щата Нигер и по протежение на границата с Бенин „излиза извън контрол“ и е „много по-експлозивна ситуация, отколкото очаквахме“, каза Карс де Бруйне, един от авторите на доклада и старши научен сътрудник в института.

„Продължителното присъствие“ на въоръжените групировки в парка е първият знак за връзка между местните екстремисти в Нигерия, които започнаха продължило десетилетие въстание в северния й регион, и свързаните с Ал Кайда бойци от Сахел, огромното сухо пространство на юг на пустинята Сахара, обясни той.

Тяхното присъствие предлага възможност на екстремистите да претендират за мащабен успех в двете страни, вече разтърсени от смъртоносни атаки през последните години, добави той.

Известен като гореща точка и притегателен център за екстремисти от цял свят, влошаващата се ситуация със сигурността в региона идва след като военни преврати решиха да свалят местните демократично избрани правителства и в опит да овладеят насилието, те все повече прекъсват връзките с традиционните си партньори Франция и САЩ, обръщайки се за подкрепа към Русия.

В миналото анализаторите по сигурността предупреждаваха, че в отдалечените региони на Северозападна Нигерия, където правителството до голяма степен отсъства, но са налице богати минерални ресурси и високи нива на бедност, представляват възможност за разширяване на влиянието на джихадистките групировки, които са действали главно в Сахел, в това число и групировката Ислямска държава, чиито бойци държат властта в басейна на езерото Чад.

„Връзката между езерото Чад и Сахел е голяма възможност за Ал Кайда и Ислямска държава да се похвалят със своите профили като лидери на глобалния джихад“, се казва в доклада.

Нигерийските военни често извършват въздушни бомбардировки и разполагат персонала си в криминални убежища в засегнатия от конфликти северен регион. Въпреки това силите за сигурност - уморени от продължилата десетилетие война на североизток - все още са числено превъзхождани в тези отдалечени села, а основните причини за конфликта като бедността и гладът остават.

В доклада на Clingendael се казва, че не е ясно какъв е мотивът на сахелските екстремисти в парка и какви ще бъдат отношенията им с други въоръжени групи там. Анализаторите по сигурността казват, че предлага възможности за логистика и повече влияние на фона на процъфтяващата незаконна търговия през разградената граница.

„Сахелските джихадисти потенциално могат да се опитат да използват северозападна Нигерия като място за набиране на средства, за логистика и да се опитат да повлияят на джихадистките групи там като част от собствената си конкуренция“, каза Джеймс Барнет, сътрудник в Hudson Institute, чиито трудове в северозападната част на Нигерия са цитирани в доклада.

А в много села в северозападната част на Нигерия бандитизмът - а не джихадистите - продължава да бъде основната заплаха за сигурността, каза Барнет.

Бандитите на няколко пъти в миналото са си сътрудничили с джихадистки бойци като две отделни групи при извършване на нападения. Но дори и при тези редки сътрудничества, каза той, може да има „много смъртоносни последици“.

Военновъздушните сили на Нигерия ще придобият 50 нови самолета.

Многоцелеви изтребител JF-17 Thunder на военновъздушните сили на Нигерия.
📸 Снимка: X (бивш Twitter)

🇳🇬 Нигерийските военновъздушни сили заявиха във вторник, че възнамеряват да придобият 50 нови самолета, за да засилят способностите си срещу въоръжените банди и терористи в северозападна Нигерия.

Началникът на военновъздушния щаб на Нигерия, маршал Хасан Бала Абубакар, направи съобщението при откриването на нови военни съоръжения, включително два хангара за самолети в северозападния щат Кацина.

Абубакар каза, че самолетите ще включват 12 щурмови хеликоптера AH-1, 24 бойни самолета M-346, 12 многоцелеви хеликоптера AW109 и чифт транспортни самолети Casa 295. Той не сподели цената, нито кой ще осигури самолетите, но разкри, че се очаква Нигерия да ги получи до следващата година.

Самолетите ще бъде използвани за засилване на офанзивата срещу джихадистки групи и въоръжени банди, които тероризиращи северозападните и централните щати през последните години, каза той.

Но анализаторът по сигурността Майк Еджиофор казва, че придобиването на 50 самолета е свръхамбициозно и вероятно неправилно насочено усилие:

„Знам, че това ще засили борбата срещу тероризма, но вярвам, че трябва да се концентрираме повече върху земята, отколкото върху въздуха. Ние не сме във война... Парите трябваше да бъдат насочени към обучение и осигуряване на социални грижи за сухопътните войски. Мисля, че щяхме да постигнем повече резултати.“

Съобщението на Абубакар идва в момента, когато властите на щата Кадуна обявиха партньорство с военните за създаване на три нови оперативни фронта в щата. Губернаторът на щата Уба Сани каза:

„Сключихме с военните да създадем предни оперативни бази в южна Кадуна и още една в оста Гива и Бирнин-Гвари. Всички договорености са в процес на приключване.“

Нигерийските военновъздушни сили бяха подложени на тежка критика през декември, след като повече от 80 души бяха убити и десетки ранени по време на въздушен удар в щата Кадуна, чиято цел бяха незаконни банди. Нигерийските власти обещаха да работят по-прецизно, за да избегнат бъдещи инциденти.

Началникът на щаба на отбраната на Нигерия генерал Кристофър Муса каза пред журналисти в Абуджа: „Въоръжените сили на Нигерия са високо професионални. Ние сме тук, за да защитим невинните граждани, а не да им навредим. Каквото и да се случи, имаше грешка, но ние работим по разрешаването на подобни проблеми."

Еджиофор каза, че властите трябва да се съсредоточат повече върху засилването на способността на военновъздушните сили да събират и обработват максимално точно информацията за дейността на въоръжените групировки.

„Тези удари се управляват от разузнаването, така че трябва да получим сведения, преди да бъдат насочени към целите“, каза той. „Мисля, че това, което трябваше да направим, е да разположим повече дронове, които да изпращат тези данни.“

Нигерия е разположила въоръжени сили на територията на Гамбия за операция ECOMIG.

Командир на 7-ма дивизия на нигерийската армия, генерал-майор Ваиди Шаибу.
📸 Снимка: regnum.ru

🇳🇬⚔️🇬🇲 Нигерия е разположила контингент от общо 197 войници в Гамбия като част от Механизма за подкрепа на мира в Африка за мисията на ECOWAS в Гамбия (ECOMIG), заяви началникът на операциите в щаба на нигерийските въоръжени сили генерал-майор Бонифас Синджен.

Той допълни, че нигерийските войници в мироопазващата мисия ще бъдат натоварени със задачата да бъдат добри посланици на страната и да поддържат нейните уважавани ценности и имидж.

Началникът на операциите в щаба на армията, генерал-майор Бонифас Синджен пое обвинението по време на церемонията по дипломирането на войски от деветата мисия на нигерийската компания ECOWAS в Гамбия, проведена в Международния център за лидерство и поддържане на мира Мартин Лутър Агуай (MLAILPKC), военен кантон Джаджи в щата Кадуна.

Генерал-майор Синджен обясни, че политическата криза в Гамбия е засегнала живота на много невинни цивилни, като подчерта, че присъствието на нигерийски миротворци ще спомогне за поддържането на съществуващите мир и стабилност в региона. В допълнение, той не пропусна да напомни необходимостта от спазване на най-високите стандарти за професионализъм, дисциплина и зачитане на човешките права.

Призовавайки контингента да се придържа към принципите и насоките на ООН за мироопазващи операции, той ги натовари и със задача да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Гамбия.

По-рано в приветствената си реч ръководителят на MLAILPKC, генерал-майор Адемола Адедоя обясни, че центърът е успял да даде войските на необходимите знания и опит за провеждането на успешни операции в подкрепа на мира.

Операция ECOMIG стартира през 2017 г. Целта й беше да принуди президента на Гамбия Яя Джаме да се откаже от властта. Джаме загуби изборите през декември 2016 г., но отказа да напусне поста.

През 2017 г. Джаме беше принуден да приеме резултатите от изборите и напусна страната, заминавайки в изгнание в Екваториална Гвинея.