Анализ: Кеймбридж документира ИИ звена в „Боко Харам“ без доказан боен ефект

Бивши членове на Боко Харам и Ислямска държава – вилает Западна Африка (ISWAP) в лагера Хаджа в Майдугури, преди освобождаването им след 5-месечна програма за рехабилитация, 30 май 2023 г. 📸 Снимка: Audu Marte/AFP

Групите на „Младежки инициативи за бдителност“ държат контролно-пропускателни пунктове и извършват патрули около собствените си общности и селища, където следят и задържат заподозрени членове на Боко Харам за предаване на военните. 📸 Снимка: Immanuel Afolabi/Conflict & Development at Texas A&M

🇳🇬 Двете фракции на нигерийското джихадистко движение „Боко Харам“ използват шест търговски езикови модела (AI) в ежедневната си работа и са създали отделни звена с ограничен достъп. Това става ясно от теренно проучване на Кеймбриджката програма за наука и политика на изкуствения интелект (CASP), публикувано на 10 юли. Авторката му го определя като първото свидетелство на терен, че действаща терористична организация е усвоила подобен вид инструменти за цели, които надхвърлят пропагандата. В същото време проучването ясно посочва, че находките не позволяват заключение дали технологията реално е повишила способностите на групировката.

Авторката Антония Юлих стъпва на 57 присъствени интервюта с 27 бивши членове на организацията, сред които командири от средното ниво и технически специалисти. Разговорите са проведени в североизточна Нигерия през 2025 и 2026 г. и обхващат основно периода 2023–2024 г. Най-скорошните описания достигат до средата на 2025 г. и очертават картина, която дотогава присъстваше в аналитичната литература основно като хипотеза.

Назованите платформи са ChatGPT, Claude, Gemini, Grok, Meta AI и DeepSeek, като бившите бойци описват употребата им до голяма степен като взаимозаменяема. Сред приложенията, изброени в проучването, са планиране на атаки, проектиране на взривни устройства, обслужване и отстраняване на неизправности по оръжия, както и подобряване на оперативната сигурност. Един от интервюираните обобщава практиката в три посоки: да се научат да сглобяват и използват оръжия и да правят бомби; да подобрят наблюдение над собствените лагери и противника; и да поискат тактически съвет за вече замислен план. Друг го формулира още по-пряко: „Пробата и грешката могат да те убият. Изкуственият интелект ти дава точност.“

Това, което отличава случая от познатите досега примери с пропаганда, е степента на внедряване в самата организация. Специализирани звена имат и двете фракции – „Ислямска държава – вилает Западна Африка“ (ISWAP) и историческото ядро „Джамаат ахл ас-Суна лид-Даауа уал-Джихад“. Двете са официално вписани като чуждестранни терористични организации от Държавния департамент на САЩ, а статутът е потвърден при прегледа от декември 2024 г. Достъпът до инструментите е запазен за обучени и доверени оператори от определени рангове. Оперативни служители на „Ислямска държава“ са провеждали обучения на място и са оказвали дистанционна помощ. Един от интервюираните описва въвеждащо занятие, при което „белите събраха главните в една стая“ и демонстрирали работата на моделите чрез прожектор на голям екран. Друг обяснява, че акаунтите се създават от хора извън страната, които плащат и абонамент, така че да не оставят лесно проследима връзка с организацията.

Предпазните механизми невинаги са спирали злоупотребата. Според един от бившите членове обучените за тази цел младежи заобикалят ограниченията, като заявяват, че материалът им е нужен за филм. Юлих описва произтичащата от това уязвимост като структурна, а не като казус, свързан с конкретен извършител, тъй като самите инструменти са публично достъпни.

Дотук е документираното. Разделът за ограниченията в самото проучване обаче стеснява възможния обхват на изводите. Свидетелствата са самоотчетни и могат както да преувеличават, така и да премълчават дадени обстоятелства. Находките документират усвояване и внедряване на технологията, а участниците говорят за нея като за средство за повишаване на оперативната ефективност. Те обаче не доказват дали изброените модели са увеличили реално способностите на организацията, нито дали са направили възможни атаки, които иначе не биха се състояли. Интервюираните са бивши, а не действащи членове, и повечето от тях са заемали позиции от средното, а не от висшето ръководно ниво. Като изследване на един конкретен случай находките не могат автоматично да бъдат пренесени към други групировки, макар участието на Боко Харам в транснационални джихадистки мрежи може да предполага потенциал за разпространение на практиките отвъд самата група.

Значението на тази уговорка проличава най-добре при цитатите, които иначе звучат като най-сериозния довод за практически ефект. Един от интервюираните твърди, че преди взривовете са били по-слаби, след което системата им посочила какви химикали да добавят. Друг сравнява стария и новия начин на действие: преди изпращали 200 бойци и губели 60, а след консултацията разбрали, че често е по-разумно да пратят 20 и да разчитат на координирани действия на малки групи. Възпроизведени дословно, два разказа описват точно сценария, от който специалистите по борба с тероризма се опасяват. Подложени на проверка обаче, те остават отделни спомени на хора, разпитвани за собственото им участие – без записи от платформите, без веществени находки и без измерена промяна в резултатността, която да потвърди твърденията им.

Проучването е също толкова внимателно и по отношение на това, което не е установило. Част от бившите членове изразяват готовност за използване на оръжия, способни да причинят масови жертви, но реалните действия на групировката остават в рамките на конвенционалния ѝ профил. Изследването не документира опит за използване на химическо, биологично или радиологично средство, нито данни технологията да е изместила организацията отвъд обичайните ѝ засади, самоделни взривни устройства и нападения срещу военни постове.

На тезата за установим боен ефект противостои и независима оценка, основана на отделни доказателства. В свой технически доклад от март 2026 г. Конър Стюарт Хънтър и Лука Ригети от Центъра за управление на изкуствения интелект (GovAI) стигат до заключение, че степента, до която текущите модели са спомогнали на злоупотребата с взривни вещества, остава неясна, но вероятно е ограничена. Хънтър и Ригети насочват вниманието към друг потенциално по-важен ефект: голяма част от документираните бомбени заговори се осуетяват от полицейските органи, поради което по-съществената последица от технологията може да не е повишаването на техническите умения, а подобряването на способността за укриване. Според цитираните от тях данни от 2000 г. насам в САЩ са извършени 5 смъртоносни бомбени атаки, в Западна Европа – 22, при десетки осуетени опити всяка година.

Втората опора на тревогата е поредица от конкретни случаи, не статистически установен скок на честотата. Клара Брукарт и Лукас Уебър изброяват в публикация от 23 декември 2025 г. в Militant Wire 7 документирани заговора и нападения през същата година, в които извършителите използват общодостъпни инструменти: Лас Вегас и Ню Орлиънс на 1 януари, Лос Анджелис през януари, Палм Спрингс на 17 май, както и Тира в Израел, Пиркала във Финландия и Виена. Употребата включва проучване на взривни смеси, разузнаване на цели, съставяне на манифест и визуализиране на сценарии. Авторите обаче не предоставят съпоставителна статистика за предходни години. Следователно увеличението се отнася до броя на описаните случаи, а не до доказано нарастване на честотата им.

За Европа този извод има пряко регулаторно значение. Ако уязвимостта реално е структурна, тя не може да бъде адресирана единствено с мерки срещу отделни организации, а изисква задължения и от доставчиците на моделите. Подобен механизъм вече има. Задълженията по Регламента на ЕС за изкуствения интелект за моделите с общо предназначение се прилагат от 2 август 2025 г. За онези от тях, определени като носещи системен риск, член 55 изисква оценка и ограничаване на риска, изпитания по стандартизирани протоколи и докладване на сериозни инциденти на Службата по изкуствен интелект. От 2 август 2026 г. влизат в сила и правилата за системи с висок риск. Случаите в Пиркала и Виена и сведенията от Нигерия, очертават вида сценарий, който тази рамка определя като системен риск. Дали конкретен инцидент е докладван по реда на регламента, не е публично известно.

На нигерийския фронт по-осезаемата промяна през последните две години е физическа, а не свързана с езиковите модели. Според данни на Premium Times, цитирани от Africa Defense Forum, местният клон на Ислямска държава се е сдобил с 35 квадрокоптера по контрабандните маршрути в басейна на езерото Чад. В края на 2024 г. ООН съобщи, че групата е изпратила 13 инструктори от Близкия изток, които да обучават бойци в набавяне, сглобяване и бойно използване на дронове. От началото на 2025 г. се извършват удари с въоръжени безпилотни летателни апарати срещу военни бази в щатите Борно и Йобе, при които са загинали десетки военнослужещи, сред които командири на бази. Междувременно САЩ водиха кампания срещу ИД от 25 декември 2025 г., когато крилати ракети и дронове поразиха лагери в щата Сокото, до 3 юли, когато Вашингтон изтегли по-голямата част от разгърнатите сили и запази разузнавателна поддръжка. На 15 май американски специални части и последвал въздушен удар убиха Абу-Билал ал-Минуки, старшия командир на ISWAP.

Разработчиците реагираха сдържано. OpenAI заяви, че злонамерени лица ще продължат да опитват да злоупотребяват с продуктите ѝ и че компанията ще продължи да засилва защитните механизми. Anthropic и Google повториха своя ангажимент към предпазните мерки, без да предоставят допълнителна конкретика. Никоя от трите компании не уточни дали е установила и закрила съответните акаунти. Според самите лица, които са били интервюирани, тези акаунти се регистрират от трети лица извън Нигерия, което затруднява свързването им с организацията, но при всички положения могат да бъдат установени.

След всички уговорки от доклада остава съществен извод, но той е различен от прочита, приписан му от някои заглавия. Установено е, че организирана въоръжена групировка е превърнала търговските езикови модели в част от вътрешната си работа със специализирани звена, контрол на достъпа и външно обучение по линия на транснационална мрежа. Не е установено, че този ход я е направил по-опасна. Усвояването и ефектът са две различни твърдения и едното няма как да докаже автоматично другото. Първото описва организацията и начина, по който тя използва технологията. Второто се отнася до измеримия резултат. Между тях стои именно онова, което засега липсва като информация.

Самата Юлих стига до сходен извод: един добре документиран случай е достатъчен, за да превърне темата в реален проблем на сигурността. Оттук произтича и нейният призив към разработчиците да преценят дали защитните им механизми са проектирани да издържат не само срещу отделен злонамерен потребител, а и срещу организиран противник. Това е аргумент за контрола и защитата на технологията, не доказателство за нейната стойност – и именно затова е сред най-солидните изводи на изследването, защото не зависи от точността на нечий спомен.

Карта с разместена Африка провали презентация на Държавния департамент в Рио

🇺🇸🌍 Нигерия се оказа затворена сред пясъците на Сахара, Мозамбик – преместен в Африканския рог, а Кот д'Ивоар се появи на другия край на континента. Картата на Африка, прожектирана на екрана по време на презентация на Държавния департамент на САЩ по време на конференция AIDS 2026 в Рио де Жанейро, размени означенията на всяка държава. Границите на Уганда и Малави са преначертани, а цветовете в легендата сочеха към държави, които нямаха нищо общо с надписите до тях. Ройтерс прегледа видео от изложението и установи воден знак, издал употребата на инструменти на OpenAI. От компанията съобщиха, че вече проверяват случая.

Презентацията беше изнесена от Джеф Греъм – изпълняващ длъжността глобален координатор на САЩ по въпросите на СПИН и ръководител на Извънредния план на президента за подпомагане в борбата със СПИН (PEPFAR). Слайдовете представяха новата система от двустранни здравни споразумения, с която Вашингтон преустройва най-голямата програма за здравна помощ в историята си. Част от аудиторията в залата бяха именно делегати от държавите, които картата не успя да разположи правилно. Те извадиха телефоните си и публикуваха кадрите още преди презентацията да е приключила. Конференцията, която се провежда от 26 до 31 юли, е основният международен форум по темата, а участието на американската делегация беше най-очакваното институционално събитие в програмата.

Държавният департамент реагира в рамките на деня. Негов говорител нарече случилото се „нелепа грешка, допусната от член на екипа, който набързо е променил презентацията непосредствено преди изложението на AIDS 2026“. Той допълни, че ведомството поема „пълна отговорност за объркването и за изкривената представа, която това създаде у присъстващите, включително у нашите африкански партньори“. В самото изявление не беше посочено конкретно име, а процедурата, по която един официален визуален материал стига до екрана без предварителна проверка, остана неизяснена.

Шумът около случая тръгна от публикация в Substack на Емили Бас – дългогодишен изследовател на СПИН, която нарече грешките проява на неуважение към африканските колеги. Оттам кадрите бързо преминаха в LinkedIn, където един от постовете събра около 40 хиляди гледания. „Който е създал и одобрил този слайд, не е знаел къде се намират държавите в Африка и не си е направил труда да провери работата си“, обясни Мат Пети, експерт по изкуствен интелект и геополитика в Атлантическия съвет.

Стратегията „Америка на първо място“ в глобалното здравеопазване, обявена от Държавния департамент на 18 септември 2025 г. предвижда прекратяване на досегашния донорски модел. Той ще бъде заменен от 5-годишни двустранни меморандуми за разбирателство със 71 подпомагани държави в периода 2026–2030 г. По силата на тези споразумения Вашингтон поема ангажимент да финансира медицинските консумативи и здравните работници на първа линия. В замяна насрещната страна се задължава постепенно да увеличава собствените си разходи за здравеопазване на фона на планираното съкращаване на американската помощ. Записаната в документа цел е повечето партньори да постигнат пълна финансова самостоятелност в срока на споразумението.

Пред конференцията Греъм отчете 34 подписани меморандума, близо 15 мрлд долара поети ангажименти от САЩ за следващите 5 години и над 10 млрд долара, обещани от партньорските държави като вътрешно финансиране. „Ангажиментът ни към ликвидирането на ХИВ остава неотслабващ. Тук сме. Продължаваме да заемаме водещо място“, заяви той. Греъм описа прехода към национална отговорност като изпълнение на заложеното в законодателството за PEPFAR още от 2008 г., а не като стъпка назад.

Други участници във форума обаче представиха данни за реалната отправна точка на този преход. Според доклад на KFF и UNAIDS донорските плащания за борба с ХИВ в страните с ниски и средни доходи бележат спад от 8,3 млрд долара през 2024 г. на 6,2 млрд през 2025 г. – срив от 25%, при положение че на САЩ се падат около 75% от общия донорски ресурс. Анализ на данните на PEPFAR за фискалната 2025 г. отчита 1714 затворени центъра за предоставяне на здравни услуги (включително над 1000 държавни заведения) и 77 163 деца по-малко на лечение спрямо предходната година (спад от 14,2%). Употребата на предпазна терапия преди рискова експозиция (PrEP) е намаляла с 38% за една година, финансирането за тестване в страните с висока заболеваемост е спаднало с 22%, а това за презервативи е рухнало с 93%. От UNAIDS алармират, че при трайно запазване на тези съкращения светът е застрашен от 6,6 млн нови заразявания и 4,2 млн допълнителни смъртни случая до 2029 г.

Зад тези проценти стоят конкретни промени в работата на терен. В Кения и Замбия болниците, управлявани от религиозни организации, бяха принудени да свият посещенията по домовете, работата си в общността и тестването за ХИВ поради съкратените бюджети. Те преразпределиха останалия персонал, за да продължат да обслужват поне селските райони. В Южна Африка броят на децата, получаващи лечение по програмата на САЩ, е спаднал с 45% само за една година.

Именно тези данни захранват засилената съпротива срещу меморандумите. Ейша Ръсел от организацията Health GAP и Ивет Рафаел от Южна Африка заявиха пред конференцията, че преходът създава „извънредно положение за общественото здраве“. Те възразиха, че новите споразумения се договарят при пълна липса на диалог със засегнатите общности и обвързват здравната помощ с широки геополитически цели на САЩ. Заместник-ръководителят на PEPFAR д-р Ребека Бънел възрази, че националната отговорност и здравните резултати не се изключват, а се подсилват взаимно.

Спорът придоби и правни измерения. През април 2026 г. правителството на Гана отказа споразумение за 109 млн долара за 5-годишен период. Причина беше възражение от Комисията за защита на данните срещу клаузи, които дават на американската страна достъп до националните здравни регистри, съпътстващите ги данни и вътрешните информационни системи – при това без насрещни гаранции. Зимбабве повдигна сходни възражения по-рано същата година, а изпълнението на подобна договореност в Кения бе временно прекратено от съда след дело, заведено от организация за защита на потребителите. От правителствата на африкански държави се иска да поверят чувствителна национална информация на партньор с презентация, която през същата седмица не съумя дори да разположи държавите им на картата на континента.

Нигерия, разположена насред Сахара на въпросния слайд, е и мястото, където военното присъствие на САЩ е най-осезаемо. През декември 2025 г. Вашингтон нанесе въздушни удари по цели на Ислямска държава в северозападната част на страната. На 13 февруари 2026 г. пристигна първата вълна от около 200 войници, които влизат в ролята на инструктори за обучение местните въоръжени сили в употреба на разузнавателна информация и съгласуването на въздушни и сухопътни операции. По-късно бяха разположени и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Държавата, чието крайбрежие просто изчезна от официалния американски слайд, е същата, в която американски военни действат на терен и където въздушни удари поразилиха цели преди по-малко от година.

Държавният департамент на САЩ е сред най-активните потребители на генеративен AI в администрацията. Вътрешният му чатбот StateChat отчита над 62 000 потребители към юни, а стратегията на ведомството за изкуствен интелект за 2026 г. предвижда разгръщане на автономни системи за административни задачи, реакция при извънредни ситуации и надзор върху чуждестранната помощ. „Печеленето на надпреварата в сферата на изкуствения интелект не подлежи на преговори“, заяви държавният секретар Марко Рубио при представянето на документа. Именно със същия клас инструменти е генерирано и изображението, което стигна до трибуната на международен форум без никаква проверка на съдържанието.

Официалното обяснение на Държавния департамент търси причината за провала не в самия инструмент, а във веригата за контрол и одобрение: един служител, нанесъл промени в последния момент. Тази версия е логически издържана – ведомството назова конкретна причина и пое отговорност в рамките на денонощие. Тя обаче не дава отговор на по-важния въпрос: как карта без нито едно вярно обозначение преминава през цялата подготвителна процедура за изложение, изнасяно от най-висшия американски представител в тази област, пред аудитория от самите държави, които тя изобразява?

Съвместна операция на САЩ и Нигерия ликвидира втория в командването на Ислямска държава.

🇺🇸🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че при съвместна операция на американски и нигерийски сили в басейна на езерото Чад е ликвидиран Абу-Билал ал-Минуки – според Вашингтон втори по значение лидер на световната мрежа на Ислямска държава.

Ударът, нанесен по укрепен комплекс на Минуки в нощта срещу 15 май, доведе и до елиминирането на „няколко негови заместници“, според потвърдено изявление на канцеларията на нигерийския президент Бола Тинубу. „Под мое ръководство смелите американски военни и Въоръжените сили на Нигерия изпълниха безупречно щателно планирана и много сложна мисия“, написа Тръмп в Truth Social. Точната локация, видът на нанесения удар и броя на загиналите бойци не са оповестени публично от двете правителства.

Според първите медийни доклади на 16 май операцията е била координирана между разузнавателните служби на двете страни и е използвала комбинация от дронове и сили за специални операции. САЩ поддържат около 200 военнослужещи на територията на Нигерия в обучителна и разузнавателна роля и постоянно ротационно присъствие на въоръжени дронове по линията на партньорството с нигерийската армия срещу ислямистките бунтове, разпространили се през басейна на Чадското езеро и западен Сахел. Локацията на удара, комплекс в басейна на езерото Чад, отговаря на главното оперативно ядро на Ислямска държава – провинция Западна Африка (ISWAP), отделила се при разкола в Боко Харам през 2016 г.

Абу-Билал ал-Минуки е нигерийски гражданин от щата Борно – епицентър на бунтовете на Боко Харам от 2009 г. насам. Държавният департамент на САЩ го обяви за „специално обозначен глобален терорист“ през 2023 г. при администрацията на президента Джо Байдън – статус, придружен от замразяване на активи и санкции. По същото време американските служби определиха Минуки като висш ръководител на Ислямска държава в Сахел и член на Главна дирекция на провинциите — централния административен орган на групировката, осигуряващ оперативно ръководство, финансиране и логистична координация между регионалните „провинции“ по света. В йерархията на ИД позицията на Минуки беше близка до тази на регионален заместник за Африка в централната структура на групировката.

Главната дирекция на провинциите беше реорганизирана след ликвидирането на основателя на ИД Абу Бакр ал-Багдади в Идлиб през октомври 2019 г. в отговор на нарасналата уязвимост на централното командване и беше структурирана в 4 регионални офиса (макатиб): Мактаб ал-Фуркан, който администрира басейна на езерото Чад и Сахел; офисите за Източна и Югоизточна Африка; за Хорасан (Афганистан, Пакистан, Централна Азия); и за Близкия изток. Тази архитектура позволи на ИДИЛ да оцелее териториалното си поражение в Сирия и Ирак през 2017–2019 г. с децентрализация на оперативната тежест към Африка, където през последното десетилетие беше регистрирано мнозинството от потвърдените жертви на джихадистки атаки в глобален план. Загубата на Минуки засяга директно мрежата за финансиране и оперативна координация на групировката в Сахел и басейна на Чад.

Операцията се вписва в активна фаза на американската политика спрямо Нигерия, отворена от Тръмп в края на октомври 2025 г. На 31 октомври САЩ обозначи повторно Нигерия като „страна с особено внимание“ (Country of Particular Concern) поради преследването на християни от въоръжени ислямистки групи. На 1–2 ноември Тръмп заплаши директно с военна намеса – „guns-a-blazing“, за да „изтрием напълно ислямистките терористи“, ако нигерийското правителство не вземе мерки. Между 26 и 27 декември американски военни нанесоха прецизни удари по два анклава, свързани с Ислямска държава, в щата Сокото – операции, описвани като координирани с нигерийската армия, но обявени с но с минимално публично оповестяване. Сегашната операция потвърди вече стабилизиран модел на двустранно сътрудничество, в който Вашингтон осигурява разузнавателния и въздушен компонент, а Нигерия – операционализация на терена.

Реториката на Тръмп за „геноцид над християните“ в Нигерия остава предмет на остри международни спорове. Според Amnesty International над 10 000 души са убити в джихадистки атаки в централна и северна Нигерия през първите две години, откакто президентът Тинубу пое властта през май 2023 г. Много от анализаторите обаче са на мнение, че мнозинството от жертвите на въоръжените групи в северната, мюсюлманска по болшинство, част на страната са самите мюсюлмани, а не християни – и че ситуацията не отговаря на критериите за геноцид по силата на международното право. Нигерийското правителство първоначално отхвърли наратива за „геноцид“, но по-късно прие американск военна помощ. Алтернативни мотиви за активизацията на американското военно присъствие изтъкват значимостта на Нигерия като източник на редкоземни елементи – монацит, литий, никел, кобалт – в проблемната североизточна част на страната, фактор, който редица анализатори (включително от International Crisis Group и LSE) свързват с прехода към директна военна намеса.

Терористичният пейзаж в региона, където действаше Минуки, претърпя значителни промени в последните 18 месеца. На 29 януари съвместна операция на две провинции на Ислямска държава (Сахел и Западна Африка) проведе мащабна атака срещу международно летище „Диори Хамани“ в Ниамей, столицата на съседен Нигер – индикация за координация между двете фракции, които обикновено се намират в съревнование за ресурси и поробителни маршрути. Паралелно с това върви ожесточена борба между Боко Харам и ISWAP за контрол върху островите и блатата на езерото Чад: в началото на годината Боко Харам проведе среднощно нападение, в което превзе лагери на ISWAP и ликвидира около 200 бойци на групировката. Само преди броени дни, на 5 май, Боко Харам уби 23 войници от армията на Чад в района на езерото; на 13 май ООН поиска независимо разследване на въздушни удари, довели до смъртта на цивилни в Нигерия и Чад. Операцията срещу Минуки засяга ключов възел за джихадизма в период на структурно разтърсване на цялата архитектура в басейна.

Геостратегическата обстановка в Сахел се промени фундаментално от 2020 г. насам с поредицата от военни преврати в Мали (2020, 2021), Буркина Фасо (2022), Нигер (2023) и Габон (2023), последвани от изтегляне на френските и американски военни от региона. Френската операция Barkhane (2014–2022) бе формално закрита през ноември 2022 г. Малката американска авиобаза в Агадес, Нигер, беше предадена през 2024 г. На мястото им влязоха руските частни военни компании – първоначално Вагнер, по-късно Африканския корпус под прякото командване на Министерство на отбраната на Руската федерация – които действат в Мали, Буркина Фасо, ЦАР и Нигер срещу заплащане и достъп до редки метали. Резултатите обаче не отговарят на поставената цел: според OCHA през 2025 г. в централен Сахел са отчетени 3737 инцидента със сигурността с най-малко 9362 жертви, а ескалацията се ускорява през тази година. Джамаат Нусрат ал-Ислям уал-Муслимин (JNIM), местният клон на Ал-Кайда, обяви на 3 септември 2025 г. обсада на Бамако – най-малко 300 цистерни с гориво бяха унищожени по маршрутите от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея още в първата фаза, което парализира столицата за седмици. Изискването, първоначално формулирано като отмяна на данъците върху горивата, по-късно беше разширено до въвеждане на шериат в Мали.

След краткото отслабване в началото на 2026 г. JNIM извърши координирано настъпление в няколко региона на страната на на 26 април, съвместно с Фронта за освобождение на Азавад, в което беше ликвидиран министърът на отбраната на Мали. Два дни по-късно групировката обяви, че налага пълна блокада на Бамако, която обхваща всички превозни средства към столицата, и разшири оперативния обхват на юг към Того, Бенин и северна Гана, отваряйки джихадистки коридор към Гвинейския залив. Руското включване ограничи самостоятелното действие на Ислямска държава в Сахел, но претърпя провал в опитите си да предотврати експанзията на Ал Кайда и даже напротив, доведе до нейното активизиране.

Нигерия, чиято военна доктрина и партньорство със САЩ се запазиха относително стабилни, стана основната оперативна площадка за американските усилия за борба с тероризма в Западна Африка – обстоятелство, което вчерашната операция операция илюстрира, поставяйки в контраст двата конкурентни подхода към сигурността в региона.

Сценарии за развитие на ситуацията в краткосрочен план могат да бъдат няколко. Първо – задълбочаване на американското оперативно присъствие: периодични удари с дронове и съвместни операции с нигерийската армия по модела на сегашната, без формално разширяване на сухопътното присъствие отвъд онези 200 души, които понастоящем са на терен. Второ – формализиране на нова двустранна рамка за сигурност: преговори за разширена база на американски военни в Нигерия, потенциална трансформация на сегашното разузнавателно сътрудничество в постоянна оперативна мисия по образа на закритата Barkhane, но с по-ясно изразен публичен дискурс за защита на християнските общности. Трети – реактивиране на ИДИЛ-Сахел: бързо назначаване на нов оперативен ръководител, който да възстанови ритъма на нападенията — в исторически план подобни смени при ИД отнемат 3-6 месеца и често водят до временно ескалация на терористични атаки, целяща демонстрация на устойчивост. Първите два сценария вървят в очаквана сериализация, а третият – паралелно с тях.

Ликвидирането на Абу-Билал ал-Минуки не е изолиран успех в борбата с тероризма. То представлява първото публично документирано стратегическо постижение на разширената американска намеса в Западна Африка, отворена политически чрез реториката на Тръмп за „християнския геноцид“ и оперативно – чрез ударите през декември 2025 г. в Сокото и сегашната операция в басейна на езерото Чад. Реалната стратегическа линия зад тази реторика е възстановяване на американското присъствие в Сахел след западането на френското влияние и руското проникване чрез Африканския корпус – присъствие, чийто основен акцент е партньорството с Нигерия, единствената голяма страна в региона, останала извън руския сектор на влияние.

📸 Снимка: Нигерийски войници във военна база в размирния щат Борно миналата година. (Joris Bolomey/AFP via Getty Images)

Боко Харам заплашва да екзекутира 416 жени и деца, ако не получи 2,7 млн паунда.

🇳🇬 Фракция на джихадистката групировка Боко Харам заплаши, че ще екзекутира над 400 отвлечени жени и деца в рамките на 72 часа, ако не бъде получен откуп от правителството на Нигерия в размер на 2,7 млн паунда. Ултиматумът беше предаден чрез видеозапис до местните медии, в който маскирани въоръжени мъже в паравоенни униформи заплашват, че ако исканията не бъдат изпълнени, отвлечените заложници „никога повече няма да бъдат видени“.

Говорителят в записа представи групата с името „Джамаату Ахлис-Сунна Лидаауати уал-Джихад“, ръководена от „имам Абу“, и определи 3-дневен срок като „първото и последно“ съобщение на групировката. „Ако нашите искания не бъдат удовлетворени, ще преместим тези жертви, включително жените и децата, на различни места. Всичките. Вие взехте решението си, ние си взехме нашето. Указваме ви, в името на Аллах, да не надвишавате определеното време“, гласи ултиматумът. „И ги погледнете, преди да го направим, защото може никога повече да не ги видите. Ако правителството смята, че може да ги спаси със сила, свободни сте да опитате. Ние разчитаме на Аллах.“

В отделно изявление от организация с името „Borno South Youths Alliance“, която твърди, че посредничи между похитителите и властите, уточни броя на задържаните като 416 жени и деца. Разпространява се снимка, която е представена като кадър на част от заложниците – жени с цветни хиджаби, насядали на групи, обградени от въоръжени мъже. Автентичността не може да бъде независимо потвърдена.

„Боко Харам“ се сражава за сваляне на правителството в Нигерия и налагане на строго тълкуване на шериата. Популярното ѝ име приблизително се превежда като „Западното образование е забранено“. Групата влезе в глобалното полезрение през 2014 г. с отвличането на близо 300 ученички от средно училище в Чибок, град в провинция Борно. Случаят породи международната кампания #BringBackOurGirls. От създаването си в началото на века в североизточна Нигерия тя води последователна кампания от атаки срещу училища, самоубийствени атентати, отвличания и удари по военни позиции в басейна на езерото Чад.

През 2016 г. от групировката се отдели клонът „Ислямска държава в провинция Западна Африка“ (ISWAP), който беше признат от „Ислямска държава“ и през последните години оценяван от експерти като по-добре въоръжен и оперативно по-ефективен съперник на оригиналното ядро.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, преживява многопластова криза на сигурността. Освен бунта на „Боко Харам“ и „Ислямска държава“ в североизточните щати, тя се бори с въоръжени бандити, които извършват масови отвличания с цел откуп в северозапада, с насилствени спорове между уседнали земеделци и скотовъди в централния пояс, както и със сепаратистки движения в югоизточните щати, исторически свързани с Биафра.

Според данни, цитирани в международните съобщения по повод ултиматума, над 10 000 нигерийци са загинали от бунтовнически действия, тероризъм и бандитизъм през последните две години, а силите за сигурност на правителството все по-видимо не успяват да овладеят насилието.

Характерът на това насилие беше предмет на изострен международен дебат през изминалата година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Нигерия, че не защитава християнските общности, определи атаките на джихадистки групировки като „геноцид“ и заяви, че би изпратил американски военни „с пълен огън“, тъй като християнството в страната е подложено на „екзистенциална заплаха“. Думите му бяха приветствани от редица църковни лидери, но правителството в Абуджа и анализатори по сигурността обвиниха Белия дом в опростяване на картината. Според тях насилието не е мотивирано изключително религиозно и засяга в съпоставима степен християни и мюсюлмани – значителна част от жертвите на „Боко Харам“ и ISWAP са именно местни мюсюлмани в щатите Борно, Йобе и Адамауа, нападани заради отказ да подкрепят групировките или просто защото попадат в зоните им на действие.

Ако бъде изпълнена, заплахата за масова екзекуция на повече от 400 заложници би представлявала най-тежкия слуай от този род в 20-годишната история на джихадисткия бунт, надхвърляйки по обхват отвличането в Чибок. Към момента на публикацията нигерийските власти не са потвърдили публично за получаването на ултиматума, нито са оповестили своята позиция по исканията за откуп. В подобни предишни случаи преговорните канали обикновено протичат неофициално, през посредници, местни духовни и общностни лидери, а плащането на откупи, макар официално отричано, е документирано в редица предишни освобождавания.

Кървави атентати в Майдугури: Най-малко 23 загинали при координирани атаки в Нигерия

🇳🇬 Координирани бомбени атаки, дело на атентатори-самоубийци, разтърсиха оживен пазар и други райони с концентрация на цивилни в нигерийския град Майдугури в понеделник, отнемайки живота на най-малко 23 души и ранявайки над 100, което се превърна в една от най-тежките атаки в столицата на щата Борно в последно време.

Трите експлозии избухнаха в понеделник вечер, малко след като жителите на преобладаващо мюсюлмански град завършиха поста за Рамазан. Ударите бяха насочени срещу централния пазар, входа на най-голямата университетска болница в Майдугури и района около пощенската станция.

Армията обвини за атентатите в 1,2-милионния град екстремисти от Боко Харам и предупреди за „повишена заплаха“ от самоубийствени атаки през последните дни на свещения за мюсюлманите месец.

Атаките бяха предшествани от нападение срещу военен пост в нощта срещу понеделник, за което властите също обвиниха джихадисти. Трагедията се случи в момент, когато президентът Бола Тинубу се подготвя за държавно посещение в Обединеното кралство, където се очаква водеща тема да бъде именно сигурността. Тинубу нареди на ръководителите на службите за сигурност „да се преместят в Майдугури, за да поемат контрола над ситуацията“.

Свидетели описват настъпилата паника, докато хората са бягали към изхода на пазара след взрив на бомба, когато там избухва втора експлозия. 31-годишният Мала Мохамед, оцелял при атаката, сподели пред АФП, че много хора „са хукнали към пощата, тъй като входът на пазара и станцията са близо“.

„За съжаление, когато тичаха към пощата, човекът с взривното устройство се вряза в тълпата, докато хората все още се опитваха да се спасят“, сподели той.

Уязвимият град

В комбинация с нападението срещу военната позиция и бомбения атентат в джамия през декември, атаките тази седмица сложиха край на мирния период в града, който беше сравнително спокоен, след като бунтът в Нигерия беше изолиран до отдалечените селски райони.

Майдугури е мястото, където „Боко Харам“ се появи и започна първия си кървав бунт през 2009 г. – началото на смъртоносна кампания, чиято крайна цел беше създаване на халифат в страната.

Насилието затихна след своя пик около 2015 г., но бойци от Боко Харам и другата джихадистка групировка в региона – „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP) – наскоро ескалираха атаките в североизточните щати на Нигерия. Техните действия са отнели живота на над 40 000 души и са разселили около 2 милиона.

Въпреки подобрената сигурност в Майдугури, „градът винаги е бил уязвим“, сподели пред АФП Конфидънс Макхари, изследовател на военни конфликти в SBM Intelligence – разузнавателна компания със седалище в Лагос. Той отбеляза, че нападенията в провинцията продължават, често само на няколко километра от града.

Полицията обяви официално за 23 загинали и 108 ранени. Член на звено за борба с тероризма обаче посочи пред АФП, че броят на жертвите може да достигне 31. На сутринта след нападението по земята на пазара се виждаха разпръснати окървавени джапанки, локви кръв, разпилян лук, чушки и дини. Районът беше отцепен с полицейска лента.

„Варварски“ нападения

Полицията заяви, че „нормалният ритъм на живот в засегнатите райони е напълно възстановен“ и че силите за сигурност са засилили „присъствието и наблюдението в Майдугури и околностите му, за да предотвратят нови инциденти“.

Губернаторът на щата Борно Бабагана Зулум определи бомбените атентати като „варварски“ и призна, че „скорошният ръст на атаките е свързан с интензивните военни операции в гората Самбиса“, известна като крепост на джихадистите.

Нападението от предната вечер започна около полунощ в неделя срещу военен пост в квартал Ажилари Крос, югозападно предградие на Майдугури, разположено само на няколко километра от летището. Същата вечер беше регистрирана и друга атака в района на Дамбоа, южно от града. Майдугури, арена на ежедневни стрелби и бомбардировки в миналото, е относително спокоен в последните години, като последното голямо нападение беше през 2021 г., когато джихадисти от Боко Харам обстрелваха града с минохвъргачки и убиха 10 души.

Други терористични групировки, сред които ISWAP и отцепилото се крило Джамаату Ахлис Суна Лидаауати уал-Джихад (JAS), също подсилват позициите си в региона.

„От началото на 2025 г. голяма част от фокуса на нигерийските военни, армията и военновъздушните сили, е насочен към ISWAP. Но сега, когато виждаме JAS да се завръща в уравнението, това означава, че те са нещо повече от обикновена отцепила се фракция“, коментира Конфидънс Макхари.

През декември бомбен атентат в градска джамия, за който не беше поета отговорност от никой, но също се смята, че е дело на атентатор-самоубиец, отне живота на най-малко седем души. В селските райони около Майдугури насилието не спира. Миналия месец САЩ предприеха разгръщане на 200 свои военнослужещи в Нигерия, за да предоставят техническа подкрепа и обучение на местните войски в борбата им с тероризма.

САЩ подготвят план, включващ евентуална военна намеса в Нигерия

🇫🇷🤝🇳🇬 Франция обяви своята подновена подкрепа за Нигерия в отговор на борбата ѝ с проблемите в сферата на сигурността, присъединявайки се към глобалните партньори на африканската страна, сред които САЩ и Русия.

Намерението беше оповестено публично след телефонен разговор, проведен на 7 декември, между френския президент Еманюел Макрон и нигерийския му колега Бола Тинубу, в който Франция се ангажира да „укрепи партньорството с властите“ и да предостави помощ на местното население, засегнато от тероризъм и въоръжено насилие.

„Говорих с президента на Нигерия Тинубу и изразих солидарността на Франция пред трудностите със сигурността на страната, особено терористичната заплаха в северната част“, написа Макрон.

„По негова молба ще засилим партньорството с властите в Нигерия и ще подкрепим населението, засегнато от насилието. Призоваваме всички партньори да увеличат ангажимента си – никой няма право да остане просто наблюдател“, призова той.

Това развитие идва на фона на засиленото напрежение между Нигерия и Съединените щати, което в крайна сметка накара президента Тръмп да обяви Нигерия за „държава с особено безпокойство“ заради твърдения за мащабни преследвания на християни, населяващи територията на страната.

Тинубу отправи многобройни призиви за международна подкрепа, в които подчерта спешната нужда от координирани усилия за защита на цивилните и връщане на стабилността.

Очаква се подкрепата на Франция да бъде фокусирана над обучение, споделяне на разузнавателни данни и целенасочена хуманитарна помощ, което отразява преминаването от военни разполагания от широки мащабни към съвместен, консултативен подход.

Експерти посочват, че това отразява еволюция в стратегията на Франция в Африка, която поставя приоритет върху изграждането на капацитет на местните сили, вместо на дългосрочно присъствие на чужди войски.

САЩ и Русия обещаха помощ в сферата на разузнаването, логистиката и обучението в сектора на сигурността – Вашингтон предлага засилено споделяне на разузнавателна информация, ускорена подкрепа с отбранително оборудване и техническа помощ, докато Москва се ангажира да споделя стратегии за борба с тероризма, да доставя военно оборудване и да разшири обучението на личния състав в Нигерия.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова разкри, че е готова да помогне на Нигерия в борбата ѝ с тероризма, след като отбеляза, че досегашните усилия на страната в борбата с тероризма са били сериозни.

„Русия е готова да продължи да оказва нужната помощ на своите нигерийски партньори“, каза тя и допълни, че въоръжените сили и силовите структури на Нигерия са „натрупали значителен опит в ефективното противодействие на терористичните заплахи“.

Участието на редица международни партньори подчертава стратегическото значение на Нигерия в Западна Африка и Сахел, където повсеместната несигурност се разпространява през границите и дестабилизира съседните страни.

Гражданскотото общество и групите за защита на правата на човека приветстваха тези заявки за международна подкрепа, но подчертават, че помощта трябва да върви ръка за ръка с реформи във властта, зачитане на правата на човека и инициативи за сигурност, базирани на общностите, които да постигнат устойчиви резултати.

Нигерия обяви извънредно положение заради отвличания.

🇳🇬 Президентът на Нигерия Бола Тинубу обяви извънредно положение в страната в сряда заради поредица от жестоки нападения, включително масови отвличания на ученици.

„Сънародници нигерийци, това е национална извънредна ситуация и реагираме, изпращайки още сили на терен – особено в районите с най-тежки проблеми със сигурността“, заяви Тинубу. Той обяви план за наемане на нови 20 000 полицаи и разполагане на специални „горски патрули“ в беззаконните селски райони. В момента полицията в страната разполага с около 300 000 служители.

„Въпреки че преди това одобрих модернизацията на учебните центрове на полицията в цялата страна, с настоящото изявление упълномощавам ръководството на полицията да използва лагерите на Националния младежки корпус за обучение“, добави президентът.

Тинубу направи неудобното признание, че прекалено голяма част от полицията в Нигерия в момента охранява ВИП-персони и имотите им. Тези охранителни екипи ще преминат ускорено обучение и ще бъдат прехвърлени в „районите с най-тежки предизвикателства пред сигурността“.

Президентът заяви също, че ще подкрепи законодателство, позволяващо 36-те щата в Нигерия да създадат собствени полицейски сили – възможност, която досега им беше отказвана.

„Щатите трябва да преосмислят практиката да строят интернати в отдалечени райони без достатъчно охрана. Джамиите и църквите трябва непрекъснато да искат полицейска и друга защита по време на молитви, особено в уязвимите райони“, допълни той.

Тинубу се намира под засилен натиск от началото на ноември, когато американският президент Доналд Тръмп обвини правителството му, че допуска насилствено преследване на християни. Тръмп заплаши, че ще изпрати американски войски „с оръжие в ръка“, ако Тинубу не предприеме действия.

Тинубу и привържениците му отговориха, че в страната няма целенасочена враждебност към християните и не съществува организиран „геноцид“. Според тях Нигерия е измъчвана от безлични „бандити“, които с еднаква готовност нападат и мюсюлмани, и християни.

През следващите седмици обаче имаше поредица от атаки именно срещу християни – отвличане на 25 ученички от интернат в щата Кебби, масово отвличане в католическото училище „Света Мария“ в щата Папири и нападение срещу църква в щата Куара.

Лидерът на опозицията и бивш кандидат за президент принц Адеуоле Адебайо заяви в четвъртък, че острите думи на Тръмп най-накрая са извадили Тинубу от апатията към заплахите за сигурността.

„Първо, цялата страна е нажежена от икономическата политика, която кара хората да изпадат в отчаяние. Досега правителството не обръщаше достатъчно внимание на сигурността на нигерийците, които непрекъснато плащат откупи – на „еднократните“ похитители и други“, каза Адебайо.

„Еднократните“ грабежи са типично нигерийско престъпление: банда кара автобус или такси с едно свободно място, спира на спирка и вика „едно място!“ Когато нищо неподозиращ самотен пътник се качи, бандата го ограбва или отвлича. По-жестоките банди обичат да изхвърлят ограбените жертви от движещия се автомобил.

„Ако проведете публично изслушване на жертви на „еднократни“ отвличания, ще съберете над милион души. Единствената причина в момента да се говори за това е, че Тръмп пусна туит“, отбеляза Адебайо.

Той изрази опасение, че вниманието на Тинубу към сигурността отново ще отслабне веднага щом международното внимание се измести – освен ако нигерийците не изискват постоянното внимание на правителството.

„Не бива да са сериозни само когато Тръмп пише в Туитър. Трябва да са сериозни през цялото време. Ако задържат този темп, спрат да използват сигурността като оправдание за лошо управление на ресурсите и наистина свършат работата, никой няма да може да държи децата ни в плен“, завърши Адебайо.

Загинали и отвлечени при нова атака срещу християнска църква в Нигерия.

🇳🇬 Въоръжени нападатели атакуваха християнска църква в Нигерия, убивайки най-малко двама души, и отвлякоха пастора заедно с няколко миряни, съобщи Ройтерс, цитирайки сведения от местната полиция и очевидци на нападението, което идва броени дни след като 25 момичета бяха отвлечени от училище-интернат в страната.

Атаката е извършена във вторник вечерта в град Еруку, щат Квара в централната част на страната, като се очаква да доведе до засилен натиска върху правителството, което вече е в полезрението на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с военни действия заради преследването на християни в страната.

Президентът Бола Тинубу отложи планирано пътуване до Южна Африка и Ангола за срещите на върха на Г-20 и ЕС-Африка, за да получи доклади за сигурността след двата случая. Той разпореди подсилване на охраната и издирване на извършителите в щат Квара, отбелязват от президентската канцелария.

Освен това президентът нареди на силите за сигурност „да направят всичко възможно“, за да спасят отвлечените ученички и „да върнат момичетата у дома здрави и читави“, заяви говорителят му Байо Онануга.

Известната изпълнителка Ники Минаж отправи призив за глобални мерки в защита на религиозната свобода. Говорейки в мисията на САЩ в ООН, родената в Тринидад и живееща в Ню Йорк рапърка заяви, че в Нигерия „християните са подложени на атаки, прогонвани са от домовете си и убивани“.

Нигерия е изправена пред въоръжена съпротива от страна на ислямисти в североизточната част на страната, отвличания и убийства от въоръжени банди предимно в северозападните райони, както и със смъртоносни сблъсъци между предимно мюсюлмански животновъди и предимно християнски земеделци в централния пояс.

Властите смятат, че дефиницията на САЩ за Нигерия като „държава с особено безпокойство“ не отразява сложните предизвикателства пред сигурността и пренебрегва усилията им да гарантират религиозната свобода за всички.

При последното нападение полицията пристига след сигнали за стрелба около 18:00 ч. във вторник и открива прострелян смъртоносно човек в църквата, както и друг в храстите наблизо, посочи Адетун Еджире-Адейеми, говорителка на полицейските власти в щат Квара.

Очевидци твърдят, че броят на загиналите членове на църквата е поне трима, а в някои репортажи се посочва цифрата пет.

„После събраха част от богомолците, включително пастора, и ги отведоха в гората“, сподели пред Ройтерс в телефонен разговор енориашът Джоузеф Битрус, без да уточни точния брой отвлечени.

Видео, публикувано от местно издание и потвърдено от Ройтерс, показва богослужение в църквата „Христова апостолска църква“, което бива прекъснато от стрелба, при което хората се хвърлят на пода, а въоръжени нападатели влизат и прибират вещите им на фона на непрекъснати изстрели.

Губернаторът на щата поиска незабавно да бъдат изпратени подкрепления на силите за сигурност в отговор на нападението, съобщи неговият говорител.

Все още няма следа от момичетата, които бяха отвлечени в понеделник от въоръжени нападатели в средно училище за момичета в население предимно с мюсюлмани щат Кебби в северозападната част на страната. Очакваше се вицепрезидентът Кашим Шетима да посети региона днес, за да се срещне с официални лица и родители.

„Няма геноцид в Нигерия“, заяви председателят на Африканския съюз в отговор на Тръмп.

Председателят на Комисията на Африканския съюз Махмуд Али Юсуф говори на Втората африканска климатична среща на върха (ACS2) в Адис Абеба, Етиопия, на 8 септември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Tiksa Negeri

🇳🇬 Няма геноцид в Северна Нигерия, заяви председателят на Комисията на Африканския съюз, отхвърляйки обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че „много голям брой“ християни са убивани в най-населената страна на Африка.

„Това, което се случва в северната част на Нигерия, няма нищо общо с вида зверства, които виждаме в Судан или в някои части на Източна ДРК“, подчерта Махмуд Али Юсуф пред репортери в централата на ООН в Ню Йорк, визирайки Демократична република Конго.

„Помислете два пъти, преди да правите подобни изявления“, добави той. „Първите жертви на Боко Харам са мюсюлманите, а не християните.“

Екстремистката групировка Боко Харам тероризира и североизточна Нигерия – действия, отнели живота на десетки хиляди невинни хора през последните 15 години. Експерти по правата на човека отбелязват, че повечето жертви на Боко Харам са мюсюлмани.

По-рано този месец Тръмп заяви, че е помолил Министерството на отбраната да започне подготовка за евентуална „бърза“ военна акция, ако Нигерия не успее да прекрати убийствата на християни, но без да предостави конкретни доказателства за обвиненията си.

Той също така заплаши да „спре цялата помощ и подкрепа за Нигерия“ и заплаши, че „може би ще влезе в тази опозорена страна с оръжия в ръце, за да изтрие напълно ислямските терористи, които извършват тези ужасни зверства“.

Министерство на външните работи на Нигерия заяви, че страната ще продължи да води битката си с насилието и екстремизма и се надява Вашингтон да остане неин близък съюзник, като подчерта, че „ще продължи да защитава всички граждани, независимо от раса, вероизповедание или религия“.

Нигерия, в която живеят над 200 етнически групи, изповядващи християнство, ислям и традиционни религии, има дълга история на мирно съвместно съществуване, но в същото време се е превърнала в арена на насилие между групите, често засилвани от етнически разделения или конфликти заради оскъдни ресурси.

Тръмп нареди подготовка за военна операция в Нигерия.

🇺🇸✝️🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да започне подготовка за евентуални военни действия в Нигерия в отговор на мащабното насилие срещу християни.

„Ако правителството на Нигерия продължи да допуска убийства на християни, САЩ ще спрат незабавно всякаква помощ за страната и дори могат да нахлуят с оръжие в ръка в тази опозорена държава, за да изтребят докрай ислямистките терористи, които извършват ужасяващи зверства“, написа Тръмп в своята социална мрежа Truth Social.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет съобщи, че вече е започнала подготовка за евентуални военни операции.

„Убийствата на невинни християни в Нигерия, и навсякъде по света, трябва да спрат веднага. Или правителството на Нигерия ще защити християните, или ще унищожим ислямистките терористи, които вършат тези ужасни престъпления“, гласи неговата публикация в X.

Ден по-рано администрацията на Тръмп отново включи Нигерия в списъка на държавите в „особено притеснително“ състояние, в който влизат страни, които според Вашингтон нарушават свободата на вероизповеданията.

„Определянето на Нигерия като страна с религиозна нетърпимост не отразява нашата национална действителност и не взема под внимание искрените и последователни усилия на правителството да защити свободата на вярата и убежденията за всички нигерийци“, отрече обвиненията президентът на страната Бола Тинубу, цитиран от Reuters.

Министерство на външните работи на Нигерия обеща в отделно официално изявление да продължи борбата с екстремизма и изрази надежда, че Вашингтон ще остане близък съюзник на страната.

Нигерийските ВВС нанесоха прецизни удари срещу ISWAP, неутрализирайки високопоставени командири

🇳🇬💥🏴 Военновъздушните сили на Нигерия нанесоха мощни удари по терористичната дейност в района на езерото Чад, неутрализирайки няколко висши командири на „Ислямска държава – провинция Западна Африка“ (ISWAP).

Осъществени на 27 юли 2025 г. в рамките на операция Hadin Kai, нигерийски изтребители поразиха Арина Водже – прословут анклав на ISWAP в Южен Тумбунс, щата Борно, известен като убежище на джихадистки лидери.

Ударът беше предшестван от серия полети за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), потвърдили завръщането на терористични елементи в района след неотдавнашни сблъсъци между джихадистки фракции. Данните от ISR разкриха съществена терористична дейност, включително движение на пехотни сили, повторно активиране на структури и прикриване на възможни командни центрове и логистични депа под гъста растителност.

Действайки въз основа на достоверни разузнавателни данни, въздушни активи на ВВС бяха пратени за изпълнение на целенасочена ударна мисия. При пристигането си екипажите откриха и атакуваха предварително набелязани цели с прецизни боеприпаси, постигайки опустошителен ефект.

Предварителната оценка на бойните щети сочи унищожаване на няколко структури, в които са били настанени ключови лидери на ISWAP, наред с бойци и обекти за съхранение на логистика, с което на практика нарушиха оперативното планиране и усилията за прегрупиране на групировката в региона.

Операцията отразява постоянната решимост на нигерийските въоръжени сили да прогонят елементи на терористичните групировки, да им откажат свобода на движение и да подкрепят сухопътните сили във възстановяването на мира и стабилността в цяла Нигерия.

Тя също така засилва стойността на въздушните мисии, ръководени от разузнаването, в съвременните операции по борба с тероризма.

Ескалация на насилието в басейна на езерото Чад и североизточна Нигерия.

🇳🇬 През последните десетина дни Ислямска държава – Провинция Западна Африка (ISWAP) рязко засили операциите си в басейна на езерото Чад и североизточна Нигерия, възползвайки се от изтеглянето на части от многонационалните сили и политическата нестабилност в други страни, за да атакува както цивилни, така и военни цели.

На 15 май въоръжени бойци на Боко Харам са нападнали селищата Малам Карамти и Кватандаши в щата Борно, убивайки 57 души. Съобщава се, че терористите са събрали жертвите си, след което са ги екзекутирали публично, оставяйки жив само един възрастен мъж, за да съобщи за случилото се.

Според местни жители, жертвите са били обвинени в сътрудничество с местния клон на Ислямска държава. Част от телата били открити с прерязани гърла, други с огнестрелни рани. Над 70 души са обявени за изчезнали. Погребението на жертвите е било забавено, тъй като военните не са били на терен, за да окажат подкрепа за издирването на телата.

Оцелял при една от атаките организира и участва в погребението на загиналите и съобщи пред AP, че Джамаату Ахлис Сунна Лидаавати вал-Джихад (JAS), фракция на терористичната групировка Боко Харам, е отговорна за нападенията.

„Без капацитета да атакува военните, както ISWAP, JAS се фокусира върху терора над цивилните“, отбеляза Малик Самуел, експерт по конфликтите в Северна Нигерия в нестопанската организация Good Governance Africa.

„Вероятно има още тела, защото трябваше да спрем по-нататъшните издирвания с войници от страх от засада“, каза Ибрахим. Повече от 70 все още са в неизвестност, каза той.

На 9 май 2025 г. ISWAP извърши нападение срещу база на нигерийската армия в Буни Гари, щата Йобе, където загинаха 11 войници, а базата беше опожарена. Терористите откраднаха голям брой оръжия и унищожиха няколко превозни средства. Моментът на атаката съвпадна с изтеглянето на военни части от Многонационалните съвместни сили (MNJTF) – фактор, улеснил проникването на екстремисти в региона.

На 12 май 2025 г. бойци на ISWAP превзеха 50-та батальонна бойна група на нигерийската армия, разположена в Марте, конфискувайки оръжия и боеприпаси и убивайки няколко войници, според видеоклипове, споделени в социалните медии от оцелели след нападението войници.

След нападението срещу Марте, живеещите в лагер вътрешно разселени хора избягаха към близкия град Диква, откъдето се оттеглят хуманитарни организации поради съкращения на международното финансиране.

При отделен инцидент в събота следобед крайпътна бомба се взриви на шосето Майдугури-Дамбоа, отбелязвайки втората подобна атака за седмица. Трима души загинаха на място, а четвърти почина от наранявания в неделя сутринта в Университетската болница в Майдугури (UMTH). Повече от 10 други са настанени в болница, съобщи местен жител, помагал на общността при спешни случаи.

Макар често да са споменавани заедно, ISWAP и Боко Харам се намират в остро противопоставяне, което датира от 2016 г. когато ISWAP се отдели от Боко Харам след вътрешен разрив по отношение на методите на водене на джихад и отношението към цивилното население.

Докато под ръководството на Абубакар Шекау Боко Харам стана известен с особената жестокост, включително масови самоубийствени атентати и отвличания, ISWAP се стреми към изграждане на квазидържавна структура и дори генериране на подкрепа сред местните общности с контролирани доставки на храна, религиозна пропаганда и ограничено правораздаване.

След серия от вътрешни сблъсъци през 2021 г. Шекау беше обкръжен в гората Самбиса от бойци на ISWAP, при което избра да се самовзриви. След смъртта му терористичната група погълна сериозна част от бойците на Боко Харам, но оцелелите фракции останаха активни и са враждебни както към ISWAP, така и към правителствените сили на отделните страни в региона.

Днес в североизточна Нигерия се води тристранна война – между Ислямска държава, остатъците от Боко Харам и правителствените сили, като цивилното население често попада в кръстосания огън.

Ескалацията на насилието допринася за влошаване на катастрофалната хуманитарна обстановка. Над 2,6 милиона души са прогонени от домовете си, а достъпът на международните хуманитарни организации е силно затруднен. Финансирането на операциите е недостатъчно, а правителството в Абуджа се намира под все по-силен натиск за възстановяване на контрола и осигуряване на защита на гражданите си.

Докато ISWAP продължава да експлоатира регионалната несигурност, единствено координираните усилия на страните в региона, подкрепени то международните партньори, са способни да ограничат настъплението на джихадистките фракции и да стабилизират засегнатите територии.

Нигерия обмисля придобиването на противовъздушна отбрана от Китай.

📸 Снимка: Nigerian Air Force on X

🇳🇬🤝🇨🇳 Нигерийските военновъздушни сили (NAF) направиха важна крачка към подобряване на въздушната сигурност, като проучват съвременни китайски системи за противовъздушна отбрана.

Делегация, водена от маршал Хасан Бала Абубакар, началник на щаба на ВВС, наскоро завърши посещение на високо ниво в Китай, насочено към разширяване на двустранното сътрудничество в сферата на отбраната и подобряване на радарната и противоракетната инфраструктура на Нигерия.

Визитата, проведена в периода 20-25 април, включваше спирки в Пекин, Хефей, Нанкин и Сиан. Според изявлението на ВВС, делегацията е участвала в срещи с висши ръководители на China North Industries Corporation (NORINCO) и China Electronics Technology Group Corporation (CETC), два от основните контрагенти на страната в отбранителната сфера.

Дискусиите са се фокусирали над технологии, необходими за прилагане на инициативата „Military Total Radar Coverage of Nigeria“ (MTRACON). Като част от ангажимента, китайски служители са демонстрирали редица системи, сред които лазерни технологии за борба с безпилотни самолети и системата за противовъздушна отбрана Sky Dragon, която вече беше изнесена в други държави от Азия и Африка.

В изявление, маршал Сюлейман Кабир Усман, представляващ началник-щаба на ВВС по време на части от визитата, похвали техническите възможности на китайските системи, като в същото време посочи, че продължителното взаимодействие с китайските отбранителни фирми ще бъде от огромно значение за осигуряване на дългосрочната жизнеспособност на всякакви програми за обществени поръчки или сътрудничество.

„Посещението подчертава ангажимента на ВВС на Нигерия да използват глобални партньорства и авангардни технологии за укрепване на отбранителните способности“, гласи съобщението на ВВС.

Освен това делегацията е проучила варианти за обучение на кадети от ВВС на Нигерия в Китай, но също така обсъди планове за изграждане на вътрешен център за поддръжка и изследвания на радари, с което да бъде намалена дългосрочната зависимост от чуждестранна техническа подкрепа.

Китай продължава да разширява отбранителното си присъствие в Африка, предлагайки агресивно на пазара системи за противоракетна отбрана като част от стремежите си за военно-индустриално влияние на континента.

Десетки убити нигерийски войници при атака на Ислямска държава в щата Борно.

🏴⚔️🇳🇬 Най-малко 20 нигерийски войници са били убити при нападение, извършено от бойци от филиала на Ислямска държава в провинция Западна Африка (ISWAP).

Атаката е извършена в петък и е била насочена срещу базата на 149-и батальон на нигерийската армия в отдалечения пустинен град Малам-Фатори в североизточния щат Борно. По информация от службите за сигурност и местни жители, командващ офицер е сред убитите при атаката, която според един от оцелелите войници е продължила над три часа.

Терористични групировки като Боко Харам и Ислямска държава действат главно в щата Борно, където атакуват както силите за сигурност, така и цивилни, причинявайки смъртта и разселването на десетки хиляди хора.

„Валяха куршуми навсякъде“, разказа един от оцелелите войници в телефонен разговор с Ройтерс, като сподели, че войниците са били изненадани от атаката.

„Положихме големи усилия да отблъснем атаката, но след повече от три часа сражения те ни надвиха, убивайки нашия командващ офицер, подполковник“, сподели войникът, който отказа да бъде назован, тъй като не беше упълномощен да говори с медии. Освен това той посочи, че около 20 войници са загинали, а няколко други са били ранени.

Жители, които са напуснали града при атаката, споделиха, че някои от нападателите са забелязани в Малам-Фатори късно вечерта в събота. Малакака Букар, член на местна милиция, която помага на армията, отбеляза, че терористите също са запалили жилищни сгради, принуждавайки обитаващите ги да напуснат града.

Според ислямистите битката се е състояла в района на село Абема в щата Борно, където колона на нигерийската армия се е опитала да атакува позициите им в близкия горските район, при което те са отвърнали на огъня, а кола-бомба, управлявана от атентатор-самоубиец на име Абу Фатима ал-Ансари е ударила военните в тила.

От там добавят още, че в резултат на нападението са загинали около 30 войници, десетки други са ранени, а 10 превозни средства са унищожени или извадени от строя. След нападението военните са взели решение да прекратят операцията и напускат района.

Местният клон на терористичната група, познат като „Ислямска държава-провинция Западна Африка“ се отдели от Боко Харам през 2016 г. за да се превърне в доминиращата въоръжена фракция в североизточната част на страната.

Макар и отслабени от военни атаки и вътрешни битки през годините, Боко Харам и Ислямска държава засилиха атаките в щата Борно от началото на годината, убивайки десетки фермери и рибари в поредица от нападения.

Продължаващият 15 години конфликт отне живота на близо 40 000 души и прокуди около два милиона от домовете им в североизточна Нигерия. Насилието се разпространи в съседните Чад, Нигер и Камерун, което доведе до създаването на регионални сили за борба с екстремистите.

Африка навлезе в нова ера на войни.

От 49 държави в Субсахарска Африка, сега 14 са разкъсвани от война, демонстрирайки уязвимостта на региона към конфликти.
🔍 Източник: International Institute for Strategic Studies (IISS)

🌍 Безпрецедентна ескалация на въоръжените конфликти прокара ивица на смърт и разруха по ширината на африканския континент – от Мали в западната му част чак до Сомалия на източния му рог.

Традиционните конфликти, като ислямистките въстания в Северна Нигерия и Сомалия и бойните действия между милиции в източните провинции на Демократична република Конго, се отбелязват скок. Новите битки за власт между милитаризираните елити в Етиопия и Судан разтърсват две от най-големите и най-гъсто населените страни в Африка. Страните от западния Сахел сега са сърцето на глобалния джихадизъм, а местните разклонения на Ал-Кайда и Ислямска държава се сражават както помежду си, така и срещу военните хунти, застанали начело на страните в региона.

Този коридор на конфликт се простира на близо 6500 километра и обхваща около 10% от общата площ на Субсахарска Африка, площ, удвоявайки се само за три години като днес е около 10 пъти по-голяма от тази на Обединеното кралство, според анализ на Verisk Maplecroft, консултантска фирма за политически риск. Всичко това води до неизлечимо човешко страдание – екстремен глад, масово разселване, жестокости срещу цивилни – и то на най-бедния континент на планетата.

И все пак тези необикновени геополитически промени в Субсахарска Африка бяха засенчени от конфликти с по-висок профил в Украйна и Близкия изток, което доведе до по-малко внимание от страна на глобалните сили, особено тези на Запад – силно редуцирано финансиране на програми за хуманитарна помощ и фундаментални въпроси за бъдещето на стотици милиони хора.

Конфликтите нараснаха драматично от 2010 г.

В момента Африка преживява повече конфликти, отколкото когато и да било от поне 1946 г. насам, според данни, събрани от университета в Упсала в Швеция и анализирани от Норвежкия институт за изследване на мира в Осло. Само тази година експертите от двата института са идентифицирали 28 държавни конфликта в 16 от 54-те страни на континента, повече отколкото във всеки друг регион в света, което е два пъти повече от само преди десетилетие и половина. Тази равносметка не включва конфликти, които не включват правителствени сили, например между различни общности и чийто брой също се е удвоил от 2010 г.

Няма единен двигател за възникването и ескалацията на толкова много различни по своята същност въоръжени конфликти в такава огромна географска област. Но експертите казват, че много от най-засегнатите държави са останали уязвими, след като не са успели да се установят на силен режим на управление след независимостта – независимо дали става дума за функциониращи демокрации или установени авторитарни системи – или са били дестабилизирани в момент на политически преход.

🇲🇱🇧🇫🇳🇪 Бившите френски колонии в Сахел – Мали, Буркина Фасо и Нигер – в продължение на десетилетия се водеха демокрации само на хартия и редовно бяха разрушавани от военни преврати.

🇨🇩🇳🇬 Централното правителство на Демократична република Конго в Киншаса, подобно на това на Нигерия в Абуджа, така и не успя да упражни контрол над огромните си територии, отваряйки възможност за местни и чуждестранни лидери да се напреварват за ресурси и власт, често чрез насилие.

🇪🇹 В Етиопия усилията на министър-председателя Абий Ахмед да подсили и централизира властта в страната след прекратяването на десетилетия на господство от Народния освободителен фронт на Тиграй през 2018 г. предизвикаха серия от бунтове и сблъсъци между регионалните милиции.

🇸🇩 В Судан двама могъщи генерали се обърнаха един срещу друг, превръщайки се във врагове, след като свалиха дългогодишния силен човек Омар ал-Башир през 2019 г. и две години по-късно цивилното правителство, което трябваше да придвижи страната към демокрация.

Една от повратните точки за скока в насилието беше 2011 г., когато на фона на вълната от протести и бунтове на Арабската пролет, НАТО се намеси в Либия в подкрепа на бунтовниците, воюващи срещу дългогодишния диктатор Муамар Кадафи. След смъртта му и падането на режима, Либия потъна в хаос, а хиляди въоръжени мъже се придвижиха на юг към съседно Мали, за да разпалят отново бунта на туарегите срещу централното правителство в Бамако, който съвпадна с глобалната експанзия на екстремизма в лицето на Ал-Кайда и Ислямска държава.

„При Сахел това очевидно е проблемът на колапса на Либия и магистралата на оръжия и идеология, която той създаде“, обясни Кен Опало, кенийски академик и доцент в Института за дипломация към университета „Джорджтаун” във Вашингтон, окръг Колумбия. „И така получавате слаби държави, много оръжие и млади мъже, напускащи Либия, и идеологии, идващи чак от Пакистан. И изведнъж всичко е в пламъци.”

От Мали джихадисткият бунт се разпространи през слабо охраняваните граници в Буркина Фасо и Нигер, където нови военни хунти, разочаровани от неуспеха в борбата с екстремизма, изгониха френските и други западни войски. В момента бунтовете заплашват дори крайбрежни държави като Бенин и Гана. Днес 86% от територията на Буркина Фасо е засегната от боеве между джихадисти и правителствени сили, според анализа на Verisk Maplecroft, базиран на данни за инциденти от Armed Conflict Location and Event Data (ACLED), неправителствената служба за мониторинг със седалище в САЩ. За Нигерия този процент е 44%.

Цивилното население е под обстрел

Преброяването на загиналите в африканските конфликти е изключително трудна задача. Достъпът до фронтовите линии за журналисти и хуманитарни групи често е труден или напълно ограничен. Спирането на телефонните услуги и интернет, които съпътстваха войните в Судан и региона Тиграй в Етиопия, усложняват усилията за проследяване на конкретни събития и броя на загиналите в тях. Много хора не умират в самите сражения, а от глад и прекъсване на медицинските услуги.

За Етиопия, например, експерти от университета в Гент в Белгия са изчислили, че продължилата две години война между правителството и Народния фронт за освобождение на Тиграй е довела до смъртта на между 162 000 и 378 000 цивилни. ACLED, чиито анализатори претърсват и извършват анализ на местни новинарски източници и поддържат контакти, предоставящи данни за конфликти в реално време, преброи по-малко от 20 000 жертви във войната от самите битки.

Това, което става ясно от данните, е, че цивилното население е далеч по-уязвимо от умишлени атаки в конфликтите в Африка, отколкото във войните другаде. В Украйна, например, по-малко от 7% от насилствените събития, регистрирани от ACLED от миналия февруари, са насочени към цивилното население – в сравнение с повече от една трета за африканските конфликти.

„Повече хора живеят с насилие от всякога и повече хора са изложени непрекъснато на въоръжени групировки от всякога“, обобщи Клионад Роли, основател на ACLED и професор по политическо насилие и география в Университета на Съсекс в Обединеното кралство.

Последствията надхвърлят непосредствената загуба на живот. Забавеното развитие, забавените избори и по-широкото чувство за безнаказаност са подсилени от проточващите се конфликти, обясни той.

Масово разселване

Засилващите се конфликти са разселили рекорден брой африканци – повечето от тях в собствените им страни. Сега континентът е дом на почти половината от вътрешно разселените хора в световен план, около 32,5 милиона в края на 2023 г. Тази цифра се е утроила само за 15 години.

Разселването прави цивилните, особено жените и децата, в изключително уязвими от страничните ефекти на войната. В източната част на Демократична република Конго здравни работници и местни служители изчислиха, че 80% от жените в лагерите за разселени лица около Гома са били изнасилени - много от тях многократно. В Судан, дом на първия потвърден масов глад в света след 2017 г. насам, най-гладни са хората, които са били изтръгнати от родните си общности и работните места или полетата, които са осигурявали прехраната им.

Извън приоритетите

Настоящите конфликти на континента не предизвикаха онзи изблик на съчувствие от западния свят, който съпътства руската агресия в Украйна, или възмущението, предизвикано от войната на Израел срещу Хамас в Газа. Нямаше еквивалент на концертите на Live Aid, мотивирани от глада в Етиопия през 80-те години на миналия век, протестните маршове срещу геноцида в суданския регион Дарфур в началото на новия век или дори кампанията #BringBackOurGirls, свързана с отвличането на 276 ученички от нигерийския град Чибок от Боко Харам преди 10 години.

Тази липса на обществено внимание се превърна в недостиг на политически действия за разрешаване на войни в Африка или облекчаване на страданието. Дялът на Африка в помощта за развитие, която предоставят богатите, предимно западни страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е на най-ниското си ниво от началото на новия век, според анализ на One Campaign.

И докато финансирането за хуманитарна помощ, представляващо само малка част от общата помощ за развитие, се е увеличило, то не отговаря на нарастващите нужди. Организацията на обединените нации получи само половината от 2,6 милиарда долара, които му бяха необходими през изминалата година за предоставяне на хуманитарна помощ в Конго. Призивите му за Судан бяха финансирани с 64%, докато Нигерия получи едва 57% от целта си.

Това също така означава, че дипломатическият натиск върху Обединените арабски емирства, които според Wall Street Journal доставят оръжия и бойци на един от съперничещите си генерали в Судан, постоянно остават на заден план пред желанието на Вашингтон да запази подкрепата на страната в Близък изток. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е посетил Африка само четири пъти от 2021 г. насам – в сравнение с 43 пътувания до Европа и 22 до Близкия изток.

Други сили се намесват

В отсъствието на САЩ и други западни правителства други сили се удвоиха - и често в ущърб на местното население.

Русия изпрати своите наемници да се сражават в страните от Сахел – разполагания, които според правозащитни групи са довели до скок в насилието срещу цивилни. Докато ОАЕ. подкрепя “Силите за бърза подкрепа” в Судан, армията на страната е подкрепена от Египет, Иран и Русия, което дава възможност и на двете воюващи страни да продължат насилието. В Конго армията на Руанда се бие срещу бунтовниците от “Движение 23 март” в кампания, която разсели повече от два милиона души.

Данните от университета в Упсала сочат рязко нарастване на гражданските войни с международно участие в Африка и че тези войни с външна намеса са далеч по-смъртоносни от онези без.

Какво следва?

САЩ остават водещият донор на хуманитарна помощ в Африка въпреки, че вниманието им е ангажирано в Европа и Близкия изток, допринасяйки с 47% за плана на ООН за реагиране при извънредни ситуации в Судан през 2024 г. и почти 70% от този за Конго.

Други традиционно големи донори, включително Германия и Обединеното кралство, вече намалиха бюджетите си за помощ на фона на кризата в Украйна и икономическите проблеми у дома. И много експерти очакват съществени промени във външната политика и политиката за помощ на САЩ при идващата администрация на Тръмп, особено спрямо агенциите на ООН – и по-нататъшно отслабване на американското влияние.

САЩ и ООН „успяха да поддържат позиция относно това, което би се считало за извън приемливо за някои случаи“, заяви Роли от Acled. „С идването на администрацията на Тръмп тази линия ще изчезне. И така конфликтите на лични интереси, които виждаме, и хората, предизвикващи насилие в целия континент, няма да бъдат проверявани”.

Ислямска държава засилва дейностите си в Нигерия.

🏴⚔️🇳🇬 Ново пропагандно видео на терористичната групировка Ислямска държава, заснето в Нигерия показва за първи път чуждестранни джихадисти, действащи като инструктори. Те включват алжирци и палестинец, който в речта си критикува Хамас, отбелязвайки: „Ние сме много по-близо до освобождаването на Йерусалим от онези, които воюват там, следвайки пътя на Хомейни, Касем Солеймани и Хизбула...“

Самото видео включва тактическа, теоретична и физическа подготовка за новобранци, нападения и снайперска атака. Кадрите включват както такива заснети на земята, така и много от дронове, което добавя динамика.

Показани са и екзекуции на военнопленници, което за съжаление не е изненада. Видеото завършва с клетвата на обучените войници и кадри от атаката срещу военни казарми в нигерийския щат Борно, за която писахме още на 29 ноември. Като цяло клипът е заснет с гръм и трясък.

В Нигерия месец ноември се характеризира с увеличение в случаите на въоръжени атаки от страна на джихадистите. Само в периода от 15 до 25 ноември две големи казарми бяха унищожени в щата Борно, което доведе до човешки жертви. Имайки предвид характера и мотивацията на нигерийската армия, голяма част от нея не се различава по никакъв начин от сирийската армия.

Що се отнася до резултатите от двете големи атаки миналия месец, без да се броят редица по-малки нападения, според MTO около 50 военни са били убити и ранени. Унищожено е голямо количество въоръжение, включително бронирани автомобили, доставени от Турция и Китай. Извършителите на нападението също не си тръгнаха с празни ръце, а заловиха множество превозни средства, оръжия и боеприпаси.

Публикуваният вчера седмичен бюлетин на терористичната групировка Ислямска държава включва „ексклузивни“ снимки от операции, проведени през последните седм дни в Нигерия, Камерун, Нигер, Сирия, Мозамбик и Демократична република Конго.

Армията на Чад започна операция „Хасканит“ срещу Боко Харам в района на езерото Чад.

🇹🇩 Президентът на Чад Махама Идрис Деби даде началото на антитерористична операция за проследяване и ликвидиране на няколкостотин бойци на Боко Харам, които са отговорни за атаката от неделя, при която бяха убити над 40 военнослужещи от армията на страната.

Нападението беше извършено в района на езерото Чад, споделено от Камерун, Нигерия, Нигер и Чад. Деби посети района в понеделник и помогна при погребението на своите войници.

Държавната телевизия на Чад съобщава, че президентът е наредил всички знамена да бъдат свалени наполовина, а радио-телевизионните станции в централноафриканските държави да излъчват само религиозна музика в продължение на три дни от 28 октомври в полунощ.

В понеделник Деби обяви тридневен национален траур, след като посети Нгубуа, село в западната част на страната, разположено на остров Бакарам в езерото Чад, недалеч от границата с Нигерия, където бойци на терористичната групировка убиха най-малко 40 правителствени войници.

Видеоклипове на президента, облечен във военна униформа и присъстващ на погребението на убитите войници, бяха излъчени няколко пъти от понеделник насам от местни телевизионни станции, включително държавната телевизия на Чад.

След погребенията той обяви началото на нова военна операция с името „Хасканит“, включваща разполагането на нови войски в района на езерото Чад, които да издирват и елиминират членове на терористичната група, укриваща се в необятния район.

Говорейки по държавната телевизия на Чад, Деби заяви, че като президент на страната е върховният командир на правителствените войски и гарант за сигурността и безопасността на цивилните и че е наредил на военните да защитават цивилното население и неговата собственост чрез проследяване и елиминиране на терористите от Боко Харам, извършили жестоката атака, а сега се укриват в района на езерото.

Представители на Чад отбелязват, че хасканитът е силно и издръжливо растение, което вирее в пустините и в района на езерото Чад. Разположените там правителствени войски са опитни и имат необходимото оборудване, за да победят джихадистите, увери президентът.

Военни представители на Чад изчислиха, че броят на джихадистите, участвали в нападението, е бил около 300 души и че изненадващото нападение е извършено късно вечерта в неделя. В допълнение към 40-те смъртни случая, няколко десетки войници са били ранени, посочиха те.

Десетки от нападателите са били ликвидирани, но част от бойците са успели да избягат с няколко мъртви тела и заловени оръжия. Голям брой цивилни са загинали или са били ранени при стрелбата. Деби нареди всички цивилни и войници да получат безплатни медицински грижи.

Военните споделиха още, че бойците на джихадистката групировка са били тежко въоръжени и са поели контрол върху гарнизона, след което са подпалили намиращите се наблизо превозни средства, мотоциклети и помещенията, оборудвани с тежко оръжие. После нападателите са изчезнали във водите на езерото Чад и околните села.

Сайбу Иса, специалист по разрешаване на конфликти в камерунския университет Маруа, изрази опасение, че ще бъде трудно на страната да се бори сама срещу джихадистите в района на езерото.

Иса изтъкна, че очевидно бедността и трудностите тласкат бойците на Боко Харам, които или са се предали, или са били отслабени от огневата мощ на силите от Камерун, Нигерия, Чад и Нигер, да се присъединят отново към по-малки джихадистки групи в езерото Чад. Той подчерта, че езерото Чад, което служи като скривалище за подобен вид групи, е с огромни мащаби и само съвместните усилия на държавите, които споделят езерото, могат да спрат екстремистите, които стават все по-активни.

Иса говори в ефира на камерунското държавно радио във вторник и обясни, че екстремистите извършват атаките си предимно за доставки и изземване на оръжия от различни въоръжени групи и правителствените войски в Камерун, Чад, Нигер и Нигерия.

Правителството на Чад потвърди, че е информирало Многонационалните съвместни оперативни сили на Комисията за басейна на езерото Чад или MNJTF, съставени от 11 000 военнослужещи и спасители от Камерун, Чад, Нигер и Нигерия за подпомагане на подновения натиск срещу групата. 

Гласът на Америка не може да провери независимо дали силите на MNJTF са били разположени в района, но Камерун съобщи, че армията му е нащрек.

ООН съобщи, че над 40 000 души са били убити, а други 3 милиона са били принудени да напуснат домовете си в Нигерия, Камерун, Нигер и Чад от 2009 г. насам, когато сраженията между армията на Нигерия и терористите от Боко Харам прераснаха във въоръжен конфликт и в крайна сметка се разпространиха в съседните Камерун, Нигер и Чад.

Близо 300 членове на Боко Харам избягаха от нигерийски затвор след наводнение.

🇳🇬 Над 280 затворници са избягали от затвор в североизточния нигерийски град Майдугури, предаде немската информационна агенция ДПА, цитирана от БТА.

Общо 281 затворници са успели да избягат, след като стена на затвора се е срутила поради силни наводнения, съобщи снощи говорителят на затвора Умар Абубакар. Сред избягалите затворници има членове на радикалната ислямистка групировка Боко Харам.

Майдугури е столицата на щата Борно, където ислямистите извършват нападения срещу цивилни и военнослужещи от 2009 г. насам. Миналия вторник проливни дъждове доведоха до скъсване на язовирна стена и наводняване на големи части от града.

Целият регион Сахел в Северна Африка, където се намира Нигерия, в момента е засегнат от наводнения след проливни дъждове. В резултат на наводненията около половин милион души са били разселени, а над 300 000 жилища са разрушени, по данни на ООН.