Видео: Полисарио удари марокански пост на стената в Сахара с руска ракета „Конкурс-М“

🇪🇭⚔️🇲🇦 Сахарската народна освободителна армия (SPLA), въоръженото крило на Фронта Полисарио, публикува видео от атака с противотанкова управляема ракета (ATGM) срещу позиция на Кралските въоръжени сили на Мароко (FAR) по протежение на отбранителната стена в Западна Сахара.

Според оценка на OSINT наблюдатели, конкретният модел на ракетата е 9М113М „Конкурс-М“, модернизиран вариант на 9М113 с тандемно-кумулативна бойна глава, проектирана за поразяване на цели с допълнителна реактивна броня.

Инцидентът се вписва в схема на ниско-интензивни, но редовни удари, която SPLA поддържа от ноември 2020 г. насам. Според официалната Sahara Press Service (SPS) на 16 април нейни сили са обстреляли артилерийски позиции на мароканската армия в сектор Хауза, нанасяйки загуби по личен състав и техника – твърдение без потвърждение от мароканска страна, което остава непроверимо от независими източници поради закрития за международни медии характер на зоната.

9М113М „Конкурс-М“ е противотанков комплекс от второ поколение, разработен в СССР през 80-те години и произвеждан от Тулския КБП. С далекобойност до 4 км и възможност за пробив на хомогенна броня над 800 мм след реактивна защита, той е най-тежкото противотанково оръжие в арсенала на Полисарио, за което има публично документирани данни. Присъствието му в сахарските подразделения отговаря на описания по-рано инвентар на SPLA – съставен предимно от съветска бронирана техника (Т-55, Т-62, БМП-1, БТР-60), артилерия (БМ-21) и разнообразни трофеи, заловени през 70-те и 80-те години на миналия век от въоръжените сили на Мароко и Мавритания (Eland Mk7, Ratel, AMX-13, SK-105 Kürassier).

Целта на удара е централен оперативен елемент в конфликта. Мароканският отбранителен вал, издигнат на етапи между 1981 и 1987 г., се простира на около 2 700 км и разделя де факто контролираната от Рабат част (около 80%) от т.нар. освободени територии на изток, управлявани от Сахарската арабска демократична република. Стената е подсилена с един от най-дългите минни коридори в света и се охранява от близо 100 000 войници. Именно гарнизоните по нейното протежение са традиционната цел на ударите на SPLA след подновяването на военните действия.

Сахарската армия според данни на самата SADR и аналитични публикации, сред които нейния профил в AOAV, разполага с между 30 000 и 40 000 активни военнослужещи в мирно време, с потенциал за мобилизиране на многократно по-голям брой, тъй като младежи и девойки в лагерите Тиндуф (Югозападен Алжир) преминават военна подготовка на 18-годишна възраст. Традиционната „гхази“ тактика – бързи моторизирани нападения от дълбочина – след изграждането на стената беше заменена от действия, по-близки до конвенционална война: далекобойна артилерия, снайперисти и противотанкови удари от дистанция.

Сраженията между двете страни бяха подновени на 13 ноември 2020 г. след навлизане на марокански части в буферната зона при Ел-Гергерат за разчистване на блокада, установена от сахарски цивилни протестиращи в знак на несъгласие с „нелегален проход“ в стената. С това 29-годишното примирие, постигнато чрез плана на ООН от 1991 г. под наблюдението на мисията MINURSO, беше нарушено. Полисарио настоява, че се придържа към ангажимента си по Женевския призив от 3 ноември 2005 г. за тотална забрана на противопехотните мини и продължава унищожаването на запасите си под международен надзор; Мароко не е страна по Отавската конвенция от 1997 г.

През последните години дипломацията се измести чувствително в полза на Мароко. През декември 2020 г. администрацията на президента Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара в замяна на нормализация между Мароко и Израел – решение, потвърдено и разширено в настоящия мандат на Тръмп.

През октомври 2024 г. френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че „настоящето и бъдещето на тази територия се намират под мароканския суверенитет“, а през 2023–2024 г. сходна позиция беше заявена също от Испания, Германия и Нидерландия. За Полисарио това значи стесняване на дипломатическото поле, което според западни експерти обяснява нарастващата честота и видимост на операции като тази с „Конкурс-М“ – действия, насочени едновременно към военно изтощаване на мароканските гарнизони и към поддържане на международното внимание върху нерешения статут на територията, класифицирана от ООН като последната колония в Африка.

Оперативно конфликтът остава силно асиметричен. Мароко разполага с модерна авиация, бронирана техника и, според The Arab Weekly, от 2021 г. разчита на бойни дронове (сред които турските Bayraktar TB2 и китайски Wing Loong II), с които поразява подвижни цели в обширната пустиня, както и кадри от висшето командване на Фронта Полисарио, който от своя страна отговаря с нискомащабни, често документирани на видео нападения по статични цели покрай стената, използвайки разпръскване, скорост и отлично познаване на терена, същите принципи, които са характеризирали действията му още от 70-те години насам.

Съобщава се, че севернокорейската ракетна система Bulsae-4 е забелязана в Украйна за първи път.

🇰🇵🤝🇷🇺 Докато войната в Украйна продължава, украинските сили съобщиха за първата поява на севернокорейската противотанкова ракетна система с голям обсег, Bulsae-4 M-2018 NLOS ATGM, в Харковска област. Тази система, класифицирана като ракета извън линията на видимост (NLOS), позволява насочване без пряка видимост.

Bulsae-4 M-2018 NLOS ATGM (Non-Line-of-Sight Anti-Tank Guided Missile) от Северна Корея е оптично управляема ракетна система, способна да поразява въртящи се и бронирани цели на разширен обхват от 15 до 25 км. Производството и придобиването на тази ракета започна около 2018 г., въпреки че точните подробности остават неясни поради секретния характер на военната програма на Северна Корея. Bulsae-4 беше публично разкрита от севернокорейската държавна телевизия през юни 2016 г., показвайки противотанкова ракета, изстреляна от хеликоптер Ми-2, потвърждавайки влизането й в експлоатация през следващите години. Точният брой на системите Bulsae-4 в експлоатация е неизвестен, но се предполага, че са от голямо значение за укрепване на военния капацитет на Северна Корея.

Bulsae-4 M-2018 се отличава със способността си да предава видеоданни в реално време на оператора, което позволява прецизни настройки на насочването по време на полет. Тя следва небалистична траектория, намалявайки рисковете от радарно откриване и увеличавайки оцеляването на екипажа. Ракетата се носи на севернокорейска бронирана машина М-2010 в конфигурация 6х6, оборудвана с осем изстрелващи контейнера. В сравнение с подобни системи като израелската Spike-ER, Bulsae-4 използва електрооптична насочваща глава, комбинирана с насочване по оптичен кабел. Тази технология позволява на ракетата да маневрира около препятствия, за да порази скрити цели, което значително подобрява способността на Северна Корея да поразява далечни и укрепени цели.

Отношенията между Русия и Северна Корея са белязани от стратегическо сътрудничество, което се разраства през годините, особено на фона на нарастващото международно напрежение. Москва и Пхенян споделят общи интереси във външната политика, особено противопоставянето им на западните санкции и влиянието на САЩ в региона. Този съюз се засили, откакто Русия започна да търси начини за смекчаване на икономическите и военни последици от санкциите, наложени след нейната намеса в Украйна. Пхенян от своя страна се възползва от дипломатическата и военна подкрепа на Русия, което му позволява да продължи да развива военния си капацитет въпреки международната изолация.

Военната подкрепа на Северна Корея за военните усилия на Русия в Украйна става все по-видима, особено с появата на севернокорейски ракети и артилерийски боеприпаси на украинска земя. Това присъствие потвърждава, че Русия е получила значителни доставки на боеприпаси, което подчертава дълбокото стратегическо партньорство. Точният характер и обхватът на тези доставки остават трудни за количествено определяне поради непрозрачния характер на военните сделки между тези две нации.

Идентифицирането на първото севернокорейско превозно средство в Украйна бележи повратна точка в намесата на Пхенян в конфликта. Това по-пряко участие предполага значителна севернокорейска подкрепа, повдигайки важни логистични въпроси относно транспортирането и разпространението на тези превозни средства във военната зона. Транспортните маршрути, методите на доставка и сигурността на тези доставки стават решаващи въпроси за Русия, изискващи тясна координация и ефективно управление, за да се избегнат прекъсвания и да се осигури непрекъсната военна подкрепа.

За Северна Корея разполагането на тези машини в Украйна служи като практическа проверка на техните способности в реални бойни условия. Това разгръщане позволява на Пхенян да събере ценни данни за ефективността на своето военно оборудване, да идентифицира необходимите подобрения и да укрепи репутацията си на ефективен доставчик на оръжия. Тази ситуация, макар и полезна за военния опит на Северна Корея, също така излага Пхенян на засилен международен контрол и потенциална критика, изостряйки съществуващото напрежение с нациите, които се противопоставят на неговата оръжейна програма.

„Щора-1“ APS, остарелият руски отговор на заплахите от управляеми ракети.

Основният боен танк T-90, оборудван със система за активна защита „Щора-1“ по време на Парада на победата, 9 май 2024 г.
📸 Снимка: Vitaly Kuzmin/Wikimedia

🇷🇺 Противотанковите управляеми ракети (ATGM) отдавна са се превърнали в постоянна заплаха за бронираните превозни средства, а системата за активна защита Щора-1 се очертава като интересно защитно решение. Разработена от Русия и интегрирана в танкове като Т-90 и Т-80, както и в украинския Т-84, тази система има за цел ефективно да блокира системите за насочване на ракетите SACLOS, противодействайки ефективно на лазерните указатели и далекомери на приближаващите противотанкови ракети.

Разкрита за първи път през 1980 г. и разгърната активно от 1988 г. насам, системата Щора-1 е отличен пример за „soft kill“ противодействие, предназначено да защитава танкове, без физическо унищожаване на приближаващата опасност. Въпреки че тази система отбеляза крайъгълен камък в развитието на защитните механизми на бойните превозни средства, тя би следвало да интегрира по-всеобхватни мултиспектрални системи за противодействие на днешните сложни ATGM ракети и дронове.

Системата "Щора" се характеризира с използването на два инфрачервени заслепителя, които пречат на системите за насочване на телени или радиоуправляеми противотанкови ракети, като американската BGM-71 TOW. Щора-1 се състои основно от четири ключови елемента: два броя електрооптични/инфрачервени заслепители, монтирани от двете страни на купола, инфрачервен заглушител, модулатор и контролен панел, разположен в бойното отделение. Тези компоненти работят заедно за откриване и реагиране на ракетни заплахи.

Когато бъде открита заплаха, системата може автоматично да ориентира основното оръдие на танка към заплахата, като същевременно разгръща димна завеса, непрозрачна за инфрачервените лъчи, усложнявайки задачата за системите за насочване на противника.

Инфрачервените заслепители на Щора-1 излъчват кодиран сигнал за заглушаване, който нарушава сензорите на ракетата SACLOS. Тези ракети, които разчитат на полуавтоматично прицелване, за да поддържат ракетата подравнена с целта, се подвеждат от смущаващите сигнали, отклонявайки се от първоначалната си траектория.

Тази технология показа забележителна ефективност срещу по-стари ракети като TOW, HOT, AT-4, AT-5 и Sagger (Малютка), както и срещу някои боеприпаси с лазерно насочване като Hellfire и Kornet, но показва ограничения срещу по-нови технологии, като например ракетата Javelin, която използва насочване чрез инфрачервено изображение.

Системата също така използва лазерно предупредително устройство, работещо в диапазона от 0,65 до 1,6 микрона, оборудвано със сензори с груба и фина разделителна способност, монтирани външно на купола. Тези сензори позволяват на системата да открие посоката на лазерното осветление и автоматично да ориентира купола и оръдието към заплахата. В допълнение към разполагането на мигновена топлинна димна завеса, Щора-1 може да активира други системи за активна защита, за да оптимизира оцеляването на танка в битка.

В сравнение с други APS системи като American Trophy или китайския GL5, Щора се отличава с подхода си за заглушаване, а не с директно унищожаване на входящи заплахи. Докато системи като Trophy физически унищожават приближаващите се снаряди с помощта на набор от радари и пускови установки за противодействие, Щора се фокусира върху предотвратяването на валидно улавяне на цел от самото начало, което може да бъде по-евтино от гледна точка на боеприпаси.

Въпреки впечатляващите си възможности, оперативната история на Щора-1 разкри някои слабости. Системата беше изправена пред значителни предизвикателства в Сирия и Украйна, където танкове, оборудвани с Щора-1, бяха изгубени от модерните управляеми оръжия. Тези инциденти доведоха до преоценка на използването на Щора-1 върху модерните руски танкове, като някои нови модели вече не включват системата.

Въпреки това, ефективността на Щора срещу съвременните технологии може да бъде поставена под въпрос, особено с бързото развитие на дроновете и по-модерните оптични системи за насочване, които не разчитат единствено на инфрачервени сигнали. Въпреки че е ефективен срещу традиционните системи SACLOS, Щора вероятно показва значително по-ниска ефективност срещу споменатите по-нови технологии, подчертавайки огромното значение за Русия и много други нации непрекъснато да адаптират своите подходи за защита на превозните средства.

„Щора-1“ отбеляза важна стъпка в развитието на системите за активна защита на бойните танкове. Въпреки че ефективността ѝ срещу най-модерните технологии за противотанкови ракети е спорна, нейната роля в историята на отбранителните системи е неоспорима. Оттогава се появиха по-усъвършенствани системи, включително руската система Афганит, с която е оборудван модерният руски танк T-14 Армата. САЩ са разработили своя собствена система, наречена Желязната завеса, която използва оптични и акустични сензори за откриване на заплахи от много близко разстояние.